Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 174 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които определят целта за икономическо, социално и териториално сближаване и посочват структурните финансови инструменти за постигането й, и които предвиждат, че Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага за преодоляване на основните съществуващи регионални неравновесия в Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване за постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС – задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище?(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите ‐ водеща инициатива на стратегията “Европа 2020„ (COM(2011)0021),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно актуалното състояние и бъдещото взаимодействие за увеличаване на ефективността между ЕФРР и другите структурни фондове(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП − Измерване на напредъка в свят на промени“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно петия доклад на Комисията относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване(6) за периода след 2013 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд: поуки за бъдещата политика на сближаване на ЕС(7),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (COM(2011)0607),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно „Към нова култура за градска мобилност“(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие относно градската мобилност(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно размерите на урбанизацията в контекста на разширяването(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно тематична стратегия за урбанизираната среда(14),

–  като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, приета на неофициалната среща на министрите за градското развитие и териториалното сближаване, проведена на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг,

–  като взе предвид Декларацията от Толедо за градското развитие, приета по време на неформалното заседание на министрите, проведено в Толедо на 22 юни 2010 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0406/2012),

A.  като има предвид, че 80 % от европейските граждани живеят в градски райони (тази цифра продължава да се увеличава поради ускоряването на миграционните потоци от селските към градските райони) и че точно там се концентрират най-вече последиците от икономическата криза и предизвикателствата във връзка с борбата с изменението на климата, създаването на работни места, благосъстоянието и качеството на живот;

Б.  като има предвид, че градските райони да разработват средносрочни и дългосрочни планове за действие в областта на устойчивото икономическо, социално и териториално сближаване;

В.  като има предвид, че градовете са двигател за икономиката, производството и заетостта и в същото време те са и средата, в която се проявяват проблемите във връзка със субурбанизацията, безработицата и по-общо – социалната изолация и сегрегацията, както и замърсяването на околната среда;

Г.  като има предвид, че силните градски райони оказват положително въздействие също и върху заобикалящата среда, което може да доведе до косвено въздействие и върху други области;

Д.  като има предвид, че е необходимо да се преосмисли понятието градска периферия, за да се премахне съществуващата тенденция към сегрегация на пространството, която създава условия за поляризиране на обществото;

Е.  като има предвид, че процесите на промени в градската структура водят до нарастващи очаквания и проблеми, на които трудно може да се отговори с традиционните обществени мерки и следователно са необходими иновативни и интегрирани механизми за икономическо, социално и териториално сближаване;

Ж.  като има предвид, че социално-демографските промени са причина населението на много градове да се премести от жилища в по-старите градски райони към нови жилищни комплекси в по-периферните части, към урбанизирани зони, разположени в покрайнините на градовете, или просто към нови селища близо до големите агломерации;

З.  като има предвид, че социалното неравенство е предизвикателство в множество градски райони и като има предвид, че неравенствата между кварталите често се дължат на неподходящата жилищна политика и на факта, че предоставянето на услугите често е ограничено до по-заможните райони;

И.  като има предвид, че преразглеждането на традиционните подходи може да се превърне във възможност за започване на експериментален процес, свързан с урбанизацията и проектни маршрути, чрез тълкуване на мерките за устройство на територията, общите потребности и участието на гражданите;

1.  Отбелязва, че местният модел за развитие представлява силна страна на политиката на сближаване, защото мобилизира решаващи фактори, насърчава избора на най-добрите решения възможно най-близо до гражданите, на съвместни действия и по-последователни, ефективни и ефикасни мерки, като същевременно осигурява голяма видимост за дейностите на Общността дори и в райони на ЕС, които са изправени пред много трудни предизвикателства;

2.  Призовава за нова регулаторна фаза на ЕС, свързана с прилагането на план за опазване и възстановяване на градските райони, който – при спазване на принципа на субсидиарност – може да осигури необходимата правна основа, да формулира общи и споделени средносрочни и дългосрочни цели, както и да оптимизира използването на средствата за политиката на сближаване;

3.  Изразява надежда за действия, насочени към допълване и обединяване на вече съществуващи части от градовете, включително маргинализирани квартали, към функционално преструктуриране на изоставените райони и районите за допълнително развитие, повишаване, чрез динамичен процес на развитие, на привлекателността на жилищните райони, към връщане на общините на някои много символични пространства и места с богато минало, които са загубили първоначалната си функция или постепенно са били изоставени, при едновременно популяризиране на културното наследство;

4.  Призовава за мобилизиране на културните и икономическите ресурси, като се отдава приоритетно значение на въпроса за социалната устойчивост на промените в градската среда, което води със себе си повишаване на градската солидарност, социалното включване и интеграция на уязвимите и маргинализираните групи в градските райони с цел цялостно разгръщане на потенциала за развитие, тъй като е известно ,че процесите на обновяване и преструктуриране на градската среда крият риска от изключване на по-слабите групи от населението; поради това подчертава необходимостта от активно включване на жителите на възможно най-ранен етап;

5.  Подчертава ключовата роля, която градските райони трябва да играят за постигането на икономическите, социалните и екологичните цели на стратегията „Европа 2020“ и подчертава факта, че Съюзът може да бъде конкурентоспособен в световен мащаб единствено ако чрез политиката на сближаване се използва напълно потенциалът за развитие на всички региони и градски зони на ЕС;

6.  Призовава за интегриран подход, който да предвижда взаимна свързаност на природо-екологичната система с историко-културната и социално-производствена среда, като гарантира развитието на мрежовата инфраструктура, подобряването на градските райони и растежа на икономиката и като насърчава смесеното ползване на терените чрез интегриране на жилищни и нежилищни обекти, материална инфраструктура и нематериални системи за връзка;

7.  Подчертава, че за тази цел са необходими нови форми на обновяване и преструктуриране на градската среда, като се акцентира върху необходимостта общностите да разполагат с публични пространства, паркове, места за развлечение, културни и спортни центрове;

8.  Призовава за динамично планиране чрез участие и партньорство със сдружения и граждани, за да се гарантира необходимата връзка между общите политики и специфичните териториални единици чрез подчертаване на особеностите, идентичността, паметта и историята и засилване на чувството за принадлежност към общността и доверието в институциите;

9.  Посочва, че обновяването на градската среда и икономическото съживяване са тясно свързани и че изграждането на привлекателна среда може да се превърне във фактор за икономическо възстановяване; посочва, че за да бъде постигнато това, обновяването на градската среда следва да бъде съчетано с нов подход, съдържащ усилия за предотвратяване на упадъка на градската среда, насърчаване на развитието на нуждаещите се и маргинализирани райони и за подпомагане на мастния икономически растеж и създаване на работни места, и допълнен със социални мерки;

10.  Призовава за решителни действия за борба срещу енергийната неефективност чрез функционално обновяване на сградите и изграждането на по-ефективни по отношение на ресурсите жилища, включително за социални жилища; чрез намаляване на задръстванията, замърсяванията и шума по такъв начин, че градът да стане по-конкурентоспособен по отношение на екологичните проблеми;

11.  Подчертава необходимостта от стратегия за опазване и подсигуряване на градското и жилищно наследство в районите, класифицирани като райони с висок риск от земетресения и наводнения;

12.  Подчертава необходимостта от целенасочено използване на финансовите средства, за да се гарантира интегриран подход към дисфункционалното демографско развитие, към застаряването на населението и концентрацията на населението в градовете; обръща внимание на факта, че проектите, подпомагани от структурните фондове, могат да спомагат за намиране на решения на сериозни проблеми и че акцентът следва да се поставя върху хората и да се обръща особено внимание на по-непривилегировани слоеве от обществото, като например деца, млади хора, жени и възрастни хора;

13.  Приветства мерките, предприемани с цел насърчаване на създаването на мрежи между градовете и обмена на опит и добри практики; посочва, че тези мерки следва да бъдат допълнително засилени и да обхващат функционални градски райони; призовава за разширяване на съществуващите инструменти, като подчертава, че действащите програми и органи следва да бъдат използвани за тази цел, преди да се създават нови структури;

14.  Приветства разпоредбата поне 5 % от средствата по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за интегрирани действия за устойчиво градско развитие да бъдат делегирани за управление от градовете; подчертава, че тази сума е минимална цел и следва да бъде използвана за подпомагане на развитието във функционалните градски райони; призовава управляващите органи на властта на всички равнища да използват новите инструменти, като например воденото от общността развитие;

15.  Противопоставя се на липсата на гъвкавост по отношение на използването на горепосочените ресурси при осъществяването на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ); счита, че на държавите членки следва да бъде дадена възможността да прилагат интегрираните действия за устойчиво градско развитие и чрез конкретна оперативна програма или конкретна приоритетна ос;

16.  Подчертава, че въпреки че градските райони оказват жизненоважен принос в качеството си на центрове и двигатели на икономически растеж, при разрешаването на проблеми, свързани с предградията, съседните и селските райони, е необходимо да бъдат интегрирани потребностите, свързани с местното развитие, за да се стимулират отношения, основани не на конфликта, но на взаимното допълване и взаимодействието, както и за да се преодолее постепенната загуба на границите между селските и градските райони поради разрастването на градовете и превръщането на селските райони в строителни площадки, като същевременно се подобрява достъпът до обществени услуги;

17.  Призовава за подобряване на административния капацитет, като например чрез повишено използване на техническата помощ, на местните и регионалните органи и на икономическите и социалните заинтересовани участници в управлението на структурните фондове с цел постигане на действително многостепенно управление, за да бъде гарантирано постигането на целите; счита за жизненоважно устойчивите многофункционални мрежи, основани на добри практики, да бъдат разработвани и стимулирани по начин, който ще поощрява възникването на оживени, интегрирани градско-селски партньорства, основани на нуждите на отделните региони;

18.  Подчертава възможността за работа в мрежа при пилотните проекти в областта на устойчивото градско развитие, финансирани от ЕФРР и новата многогодишна програма „Хоризонт 2020“, с цел гарантиране на иновативни решения и общо приложими стратегии в областта на обновяването на градската среда;

19.  Счита, че опитът на „Конвента на кметовете“ може да бъде добра отправна точка за прилагането на по-нататъшни мерки за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“;

20.  Призовава за разработване на модел за управление на устойчивата мобилност, който се интегрира в градското планиране и включва повече обществени съоръжения и мрежи за системна логистика, подходящи за изискванията във връзка с дистрибуцията на стоки и услуги в градовете, като се отдава надлежно внимание на нуждите на екологосъобразния транспорт;

21.  Изразява убеждението, че свързаните с околната среда проблеми, като например управлението на отпадъците, са значителен проблем, който надхвърля чисто техническите аспекти и оказва отражение върху социални въпроси; поради това призовава настоятелно за продължаването на свързаните с висококачествено водоснабдяване и пречистване услуги в градовете, тъй като те носят ползи както за обществеността, така и за околната среда;

22.  Отбелязва, че увеличаването на зелените площи и градските паркове представлява много важен елемент за природното, историческото и културното наследство, допринася за регулиране на отрицателното въздействие на микроклимата, по-добър енергиен бюджет и икономии на финансови средства, повишава устойчивостта и качеството на градската среда и спомага за задоволяване на нуждите свързани с отдиха, както и на социалните потребности;

23.  Изразява надежда, че при определянето насоките за обновяване на градската среда ще бъде отдадено приоритетно значение на материалите и техническите решения, които съответстват на нормите за енергоспестяване, в съответствие с целите на политиките на Общността;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120. (2) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 29. (3) ОВ C 390 E, 18.12.2012 г., стр. 27. (4) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 81. (5) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 89. (6) Приети текстове, P7_TA(2011)0316. (7) Приети текстове, P7_TA(2011)0403. (8) Приети текстове, P7_TA(2011)0495. (9) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 42. (10) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 73. (11) ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 43. (12) ОВ C 290 E, 18.12.2012 г., стр. 10. (13) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 127. (14) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 182.