Европейският парламент,

–  като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението от 10 ноември 2010 г., озаглавено „Енергетика 2020 – Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ (COM(2010)0639),

–  като взе предвид съобщението от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО (COM(2011)0370),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0437/2012),

A.  като има предвид, че общите цели на европейската енергийна политика са сигурността на доставките, устойчивостта и конкурентоспособността;

Б.  като има предвид, че европейската енергийна политика следва също да гарантира безопасността на енергийните ресурси, диверсификацията на доставките и достъпните цени за крайния потребител;

В.  като има предвид, че първостепенните цели на политиката на сближаване на ЕС са икономическото, социалното и териториалното сближаване на регионите в Европа чрез инвестирането в растеж и работни места;

Г.  като има предвид, че инвестициите в енергетиката в рамките на политиката на сближаване следва да допринасят за постигане на целите и на двете политики;

Д.  като има предвид, че тези политики следва да насърчават растежа и създаването на работни места на местно равнище във всички региони, като същевременно гарантират устойчиви енергийни източници и сигурност на енергийните доставки в целия ЕС;

Е.  като има предвид, че енергийните пазари на Европейския съюз все повече разширяват обхвата си отвъд националните граници и се очаква тази тенденция да се задълбочава и занапред;

Ж.  като има предвид, че според първоначалното предложение на Комисията поне 80 % от средствата на ЕФРР в по-напредналите региони и 50 % от финансирането в по-слабо развитите региони следва да бъдат насочени към развитието на „икономика с ниска въглеродна интензивност“;

З.  като има предвид, че в тази тематична област за енергийната ефективност и възобновяемите източници са необходими съответно минимум 20 % и минимум 6 %, което представлява значителен дял от финансирането;

И.  като има предвид, че през последните години цената на енергията се е повишила значително и понастоящем е достигнала исторически връх, което създава сериозни проблеми на европейската промишленост;

Й.  като има предвид, че средствата, отпускани за проект, отговарящ на условията на програма ELENA (европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище), са в минимален размер от 50 милиона евро, а на програма „Интелигентна енергия“ ‐ над 6 милиона евро, което е повече от стойността на много проекти в малките и селски общности;

К.  като има предвид, че Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. посочва значителната роля на енергията от възобновяеми източници в бъдещата енергийна политика;

Общ подход

1.  Приветства общия подход на обвързване на политиката на сближаване с целите и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, за да се премине към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да се подкрепи преходът към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност във всички сектори; припомня освен това значението на структурните фондове и на Кохезионния фонд за постигане на тези краткосрочни и дългосрочни цели, в съответствие с духа на солидарност между държавите членки, залегнал в Договора от Лисабон, и за борба с енергийната бедност в най-слабо развитите райони на ЕС и в най-уязвимите домакинства;

2.  Вследствие на отрицателното въздействие на кризата, което води до увеличаване на местните и регионалните разлики в Европа, подчертава необходимостта от силна подкрепа от страна на ЕС за икономическото, социалното и териториалното сближаване;

3.  Счита, че европейските енергийни проекти биха могли да допринесат за регионалното развитие и за засилването на трансграничното сътрудничество, като подпомагат регионите да увеличават своя капацитет за управление на енергийните ресурси; счита още, че инвестициите в енергийни ресурси с ниски емисии и във възобновяеми енергийни източници, както и в подобряване на енергийната ефективност, могат да водят до подкрепа за регионалния растеж и работни места;

4.  Подчертава необходимостта да се прави разграничение от една страна между целите на политиката на сближаване, които допринасят за стратегията „Европа 2020“, и по-общите цели на енергийната политика на ЕС, от друга, което засяга също и държавите, отговарящи на изискванията за финансиране от Кохезионния фонд; подчертава, че средства от Кохезионния фонд могат да се използват като допълнителен източник на финансиране за енергийни проекти, само ако проектът допринася за постигането на целите на политиката на сближаване;

5.  Счита, че регионите в Европа следва да насърчават интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, който взема предвид местните специфики и условия, като позволява регионите в Европа да са достатъчно гъвкави, за да насочват усилията си към устойчивите енергийни източници, които най-добре отговарят на местните и регионални условия и ресурси, с цел постигането на целите на „ЕС 2020“ и че ЕС следва да започне да измерва и прилага европейските енергийни цели на равнището на целия ЕС;

6.  Препоръчва да се вземе предвид фактът, че европейските енергийни пазари са групирани на регионален принцип, и застъпва становището, че следва да се обърне повече внимание на характерните особености на националните и регионалните пазари, за да се гарантира правилното прилагане на законодателните разпоредби;

7.  Застъпва становището, че Европейският съюз следва възможно най-скоро да предприеме действия с цел обезпечаване на енергийното си бъдеще и защита на своите интереси в тази област, което ще включва прилагането на допълнителен натиск върху местните и регионалните представители за привеждането им в съответствие с насоките на ЕС; застъпва становището, че същевременно следва да им се предложи значителна финансова подкрепа за изготвяне на проекти;

8.  Подчертава, че очакваното увеличение на цените на енергията може да постави гражданите в по-слабо развитите региони в ЕС в особено неблагоприятно положение; ето защо отправя искане това да се вземе предвид при планирането на действията в рамките на политиката на сближаване и призовава държавите членки да предприемат допълнителни мерки по намаляването на въздействието, особено върху защитените потребители;

Изграждане на капацитет

9.  Подчертава, че настоящите цели в областта на климата и енергетиката, както и всички бъдещи цели след 2020 г., следва да се основават на справедливото споделяне на тежестта между европейските региони и следва да им предоставят възможност за необходимото бъдещо развитие;

10.  Подчертава, че бюрокрацията и липсата на яснота по процедурите затрудняват достъпа до структурните фондове и Кохезионния фонд и обезсърчават именно онези участници, които най-много се нуждаят от средствата, да подадат заявление за финансиране; поради това подкрепя опростяването на процедурните правила, премахването на бюрокрацията и увеличаването на гъвкавостта при разпределянето на тези средства както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; счита, че опростяването ще допринесе за по-голяма ефикасност при разпределението на средствата, по-висок процент на усвояване, по-малко грешки и по-кратки срокове на плащане и ще позволи на най-бедните държави членки и региони да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предназначени за намаляване на регионалните и междудържавните различия; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;

11.  Подчертава необходимостта от увеличаване на административния капацитет, но без при това да се увеличава административната тежест, на държавите членки, на регионално и на местно равнище, а така също и сред заинтересованите страни, с цел изцяло и ефективно да се използва финансирането, което ще бъде заделено за енергийни проекти (включително в областите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници), по силата на политиката на сближаване, така че да се преодолеят пречките пред ефективното взаимодействие между структурните и другите фондове и да се подкрепи ефективното изготвяне и прилагане на политиките; призовава държавите членки да продължат с усилията си да привличат и задържат квалифицирани кадри за управлението на фондовете на ЕС;

12.  Изтъква във връзка с големите енергийни проекти евентуалния недостиг на капацитет на някои регионални и местни органи, който би могъл сериозно да затрудни изпълнението на проектите; ето защо счита, че не само инициативите Jessica (съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони), ELENA (европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище) и IEE-MLEI („Интелигента енергия – Европа“ ‐ мобилизиране на енергийните инвестиции на местно равнище) следва да се укрепят, но и че всички разпределени средства за тематични концентрации в икономика с ниски емисии в рамките на политиката на сближаване следва да се преразгледат в срок до 2018 г., като се вземе предвид степента на тяхното усвояване, и да се коригират по необходимост и най-късно в рамките на предстоящия общ преглед на МФР;

13.  Приветства бързото въвеждане на Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ и призовава съответните партньори, участващи в процесите на планиране във връзка с устойчивото градско развитие, да предприемат повече действия да популяризират и изцяло да се възползват от преимуществата, които са на разположение по инициативите Jessica и ELENA за инвестиции в устойчива енергия на местно равнище, с цел да се помогне на градовете и регионите да се включат в перспективни инвестиционни проекти в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и устойчивия градски транспорт;

14.  Подчертава значението на редовното преразглеждане на разпределението на средства от Кохезионния фонд за енергийни проекти, с цел да се повиши степента на усвояване и да се насочат средствата към програми, при които усвояването, добавената стойност и ефективността са доказани;

15.  Подчертава, че подкрепя създаването на нови финансови инструменти (заеми, гаранции по заеми и собствен капитал), но че тези инструменти следва да допълват прякото отпускане на безвъзмездни средства и съфинансирането на енергийни проекти, а не да ги заместват;

16.  Насочва вниманието на държавите членки и Комисията към факта, че градовете, особено малките и средните по големина градове и селски общности, следва да могат да получават, ако отговарят на съответните условия, пряка финансова помощ за проекти за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, както и трансрегионални и трансгранични проекти, тъй като е вероятно те да не разполагат с нужния административен капацитет, за да се възползват пълноценно от други финансови инструменти; предлага на Комисията по този повод да се изготви стратегия за енергийна ефективност в по-малките общности;

17.  Счита, че следва да се поощряват инициативите в подкрепа на местния и регионален капацитет, насочен към енергоспестяване, чрез, наред с другото, инвестиции, финансирани от ЕФРР и ЕСФ;

18.  Призовава Комисията да създаде програма за сътрудничество за целия ЕС въз основа на опита от програмите за побратимяване с цел подобряване на сътрудничеството между регионите с висок процент на усвояване и тези с нисък процент на усвояване на средствата от ЕС и улесняване на разпространението на най-добри практики;

Споразумения за партньорство

19.  Отбелязва, че с оглед на правилното изпълнение на проектите следва да се проведат консултации с регионалните и местните органи относно споразуменията за партньорство, с цел да им се предостави истинска възможност да оказват влияние върху целите, съдържанието на разходите и изпълнението на проектите; призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип;

20.  Поради това подкрепя управление на различни равнища и децентрализиран подход към енергийната политика и енергийната ефективност, включително наред с другото Конвента на кметовете и по-нататъшното развитие на инициативата „Интелигентни градове“, както и насърчаването на най-добрите решения на регионално и местно равнище чрез информационни кампании;

21.  Изтъква, че договореностите за финансиране в рамките на политиката на сближаване следва да осигурят, че се вземат изцяло предвид икономическите, социалните и териториалните особености на регионите; подчертава в това отношение ролята на регионите, които се намират по външните граници на Европейския съюз;

22.  Счита, че въпреки че Регламентът относно общите разпоредби предвижда общо и целево отпускане на средства и други тематични цели, тези мерки следва да се прилагат по гъвкав начин в рамките на договорите за партньорство, за да могат държавите членки и техните региони да следват най-ефективните пътища към постигане на целите на „ЕС 2020“ и политиката на сближаване;

23.  Изтъква необходимостта от прилагане на възможно най-широките критерии за оценка на енергийните проекти, за които е поискано финансиране по линия на политиката на сближаване; по-специално отбелязва, че предвид различните географски условия е невъзможно провеждането на енергийна политика, основаваща се на универсален подход спрямо всички региони;

Изпълнение и предложения по отношение на политиката

24.  Отбелязва, че въпреки че държавите членки променят своите енергийни миксове в съответствие с целите на ЕС, свързани с борбата срещу изменението на климата, много региони все още зависят от изкопаемите горива; ето защо счита, че всички тези региони следва да бъдат насърчавани да използват източници на енергия, съвместими с целите на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

25.  Подчертава необходимостта от разумен избор на местни източници за енергийно производство по начин, който ще обезпечи възможно най-доброто им съответствие с регионалната обстановка;

26.  Застъпва становището, че са необходими последователни правила на европейско равнище, както и механизъм, по който органите да получават достъп до информация от всяка точка на Съюза, с цел развитието на енергийния пазар да бъде разбрано докрай;

27.  Застъпва становището, че политиката на сближаване може да играе ключова роля при възползването от потенциала на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, така че бъдещите предизвикателства в областта на енергетиката да се превърнат във възможност, която да вдъхне нови сили в икономиката на Съюза;

28.  Подкрепя използването на средства по линия на политиката на сближаване и енергийната политика за трансгранични проекти, в които участват като партньори трети държави, както и връзките между националните мрежи; подчертава, че граничните региони следва да се интегрират възможно най-пълно в системата на ЕС, с цел да се гарантира устойчивото развитие и от двете страни на границите; подчертава, че подобно финансиране следва да зависи от прилагането на правилата на ЕС относно енергийните пазари, включително третия енергиен пакет;

29.  Приветства новото предложение относно Механизма за свързване на Европа като допълнителен и допълващ инструмент на политиката на сближаване, насочен към преодоляване на значителните потребности от инвестиции за модернизиране и разширяване на енергийната инфраструктура в Европа, с което да се допринесе за целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да увеличи до възможно най-голяма степен координацията между структурните фондове и Кохезионния фонд, от една страна, и Механизма за свързване на Европа, от друга;

30.  Насърчава използването на целта за европейско териториално сътрудничество и Механизма за свързване на Европа с оглед осъществяване на трансгранични стратегии за ефективно енергийно производство, разпределение и използване; подчертава значимостта на приспособяването на правилата на ЕС за ръководителите на обекти от енергийната инфраструктура съобразно трансграничния контекст;

31.  Счита, че следва да се предоставят средства по линия на политиката на сближаване за предоставяне по структуриран начин на информация на местните и регионални органи, малките и средните предприятия и гражданите относно националните схеми за възобновяеми източници на енергия; отбелязва, че това е особено необходимо в държавите членки, в които е въведена система на „сертификати за произход“, които могат да са от полза само за широкомащабните енергийни проекти;

32.  Призовава за пълноценно използване на полезните взаимодействия между публичните и частни средства при финансирането на енергийните проекти;

33.  Подкрепя преразглеждането на Директива 2006/112/EО относно общата система на ДДС с цел да се предостави възможност за намаляване на ставката на ДДС, прилагана спрямо регионалните, местните и трансграничните проекти, целящи повишаване на енергийната ефективност, и спрямо купуването на продукти от най-високия клас за енергийна ефективност съгласно Директива 2010/30/EС;

34.  Счита, че от обхвата на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд следва да се изключат само проектите за намаляване на емисиите на парникови газове в инсталациите, изброени в Приложение 1 към Директива 2003/87/EО, с цел да не се окаже непропорционално силно въздействие върху по-слабо развитите региони и да забави тяхното преобразуване в региони с ниски емисии; отправя искане към Комисията да доизясни и определи кои енергийни сектори няма да могат да получават финансиране по линия на политиката на сближаване и да отмени това правило за проектите, намиращи се в т.нар. „региони за сближаване“;

35.  Отбелязва, че особено в Централна и Източна Европа има много отоплителни централи и такива с комбинирано производство на енергия; счита, че обновяването на тези централи, както и на разпределителната им мрежа, а също и при необходимост създаването на високоефективни нови централи, би имало положително екологично въздействие и поради това следва да се насърчава и подкрепя от политиката на сближаване;

Енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия и инфраструктура

36.  Изразява съгласие, че енергийната ефективност е от съществено значение за енергийните цели на ЕС и че тя следва да се насърчава преди всичко в рамките на структурата на тематичната концентрация и оперативните програми; счита, че мерките на ЕС следва да подпомагат енергийната ефективност във фазите на производството, разпределението и потреблението на енергията;

37.  Счита, че от първостепенно значение за инвестициите е влагането им в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия, по-специално в жилищния сектор;

38.  Застъпва становището, че чрез интелигентното използване на финансиране от Общността през предстоящия програмен период 2014‐2020 г. ще се окаже възможно постигането на целта от 20 % за енергийната ефективност и по този начин и на целите, свързани с устойчивостта и конкурентоспособността в Европейския съюз; подчертава, че намаляването на потреблението благодарение на енергийната ефективност е най-устойчивият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, което води до намаление на вноса с около 25 %;

39.  Подчертава значението на политиката на сближаване, както и на финансовите ресурси, разпределени за нея, за пълноценното развитие на инфраструктурата и мрежите за пренос и съхранение на електроенергия (особено що се отнася до интелигентните мрежи за пренос и разпределение) между държавите членки и всички региони на ЕС, включително най-отдалечените райони, за изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар, за осигуряването на достъпни, сигурни и устойчиви доставки на енергия и за постигане на целта за сближаване на регионите в ЕС, като се вземат предвид специалните потребности на европейските граждани във всяка държава членка; подчертава, че след 2015 г. нито един регион на държавите членки не трябва да остане изолиран от европейските мрежи за газ и електроенергия или да страда от неадекватна връзка с енергийните мрежи;

40.  Подчертава необходимостта от развитие на интегрирана и взаимносвързана енергийна система и местни и регионални интелигентни мрежи за разпределение и пренос на електроенергия и газ, както и на съоръжения за складиране; счита, че тематичната концентрация в енергетиката следва да подкрепя създаването и обновяването на мрежите за възобновяеми източници на енергия, т.е. устойчивото производство на биогаз;

41.  Изтъква, че политиката на сближаване следва да допринася за балансирането на енергийните потоци, преминаващи границите на държавите членки, с цел да се избегнат опасностите от спиране на електричеството (например чрез трансформатори);

42.  Отбелязва необходимостта от енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия в селските райони; подчертава нарастващия потенциал за енергоспестяване в домакинствата в селските райони, във връзка с който може да е необходимо да се въведат новаторски механизми за финансиране, тъй като в тези общности липсват необходимите финансови институции, способни да финансират такива проекти; подкрепя мерките за улесняване на достъпа до нови технологии в селските райони, особено тези в областта на микрогенерирането;

43.  Призовава Комисията да гарантира, че енергийната политика няма да изключи от обхвата си селските райони, като отговаря по по-всеобхватен и координиран начин на предизвикателствата и възможностите пред селските райони, що се отнася до потреблението и производството на енергия;

44.  Изтъква, че остава неоползотворен потенциалът за енергийна ефективност в строителния и транспортния сектор, където инвестициите в сградно отопление и енергийноефективен градски транспорт представляват възможност за повишаване на заетостта в споменатите сектори; счита, че в това отношение следва да се поставят многогодишни цели;

45.  Отбелязва дисбаланса в устойчивото използване на ресурсите между различните държави членки; подчертава икономиите от мащаба, които могат да се извлекат посредством трансгранично сътрудничество в областта на устойчивото използване на ресурсите и енергийната ефективност; заема становището, че следва да се активизират мерките за подпомагане на ефективното използване на ресурсите и рециклирането на материали; подчертава риска от изместването на въглеродни емисии и неговото въздействие върху регионалното развитие и социалното сближаване и следователно счита, че трябва да се постигне баланс между прилагането на нашите климатични цели и енергийната сигурност на европейските региони, необходима за устойчивия растеж в условия на конкурентоспособност;

46.  Подчертава значителното предимството на използването на структурните фондове и на Кохезионния фонд за въвеждането на информационни и комуникационни мрежи, необходими за развитието на сигурна и стабилна интелигентна енергийна мрежа на ЕС;

Конкурентоспособност, работни места и борба с недостига на енергия

47.  Подчертава, че инвестициите в енергийна инфраструктура и енергийноефективни строителство и транспорт ще доведат пряко до създаването на нови работни места;

48.  Призовава за обмен на добри практики на територията на целия ЕС, за да може да се наблюдава въздействието на политиките, приети в областта на енергетиката, върху недостига на енергия;

49.  Подчертава необходимостта от премахване на фрагментацията на енергийния пазар на ЕС чрез отстраняване на пречките и ограниченията в съответните законодателни рамки, както и тези в системата за достъп до публични и частни средства за разработването и осъществяването на проекти;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Комитета на регионите.