Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Бангладеш от 2001 г.,

–  като припомня своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(1) и относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(2),

–  като взе предвид доклада на Международната организация по труда (МОТ), озаглавен „Глобализиране на социалните права: Международната организация по труда и отвъд нея“,

–  като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Трудът в глобализирания Юг: предизвикателства и алтернативи пред работниците“,

–  като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Глобализация, придаване на по-голяма гъвкавост и условия на труд в Азия и Тихоокеанския регион“,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(3),

–  като взе предвид актуализираните Ръководни насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия от 2011 г.,

–  като взе предвид Рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд на МОТ (2006 г., C-187) и Конвенцията относно безопасността на труда и здравето на работниците (1981 г., C-155), които не са ратифицирани от Бангладеш и Пакистан, както и съответните им препоръки (R-197); като взе предвид също така Конвенцията относно инспекцията по труда (1947 г., C-081), по която Бангладеш и Пакистан са страни, и нейните препоръки (R-164),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011‐2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че най-малко 112 души загинаха вследствие на пожара във фабриката „Tazreen“ в района Ашулия ‐ Дака (Бангладеш) на 24 ноември 2012 г., а 289 души ‐ вследствие на пожара в Карачи, Пакистан през септември 2012 г.;

Б.  като има предвид, че стотици работници загиват всяка година при подобни инциденти в цяла Южна Азия, като изчисленията показват, че 600 текстилни работници са загинали само във фабрики в Бангладеш от 2005 г. насам в пожари, които до голяма степен са можели да бъдат предотвратени;

В.  като има предвид, че условията в текстилните фабрики са често незадоволителни, че се обръща недостатъчно внимание на трудовите права като признатите в основните конвенции на МОТ и често на противопожарната безопасност се обръща малко или не се обръща въобще внимание; като има предвид, че в много случаи собствениците на такива фабрики не са понесли наказания и поради това не са положили достатъчно усилия, за да подобрят условията на труд;

Г.  като има предвид, че в Бангладеш има повече от 5000 текстилни фабрики, в които работят приблизително 3,5 милиона души, като Бангладеш е вторият по големина износител на готово облекло в света след Китай;

Д.  като има предвид, че Европа е най-големият пазар за износа от Бангладеш на облекло и текстилни изделия, като водещи западни дружества признават, че са имали договори със собствениците на фабриката „Tazreen“ за доставката на облекло;

Е.  като има предвид, че увеличаването на цената на труда в други части на света е причина нискоквалифицираните работни места в производствения сектор да се прехвърлят в Индия, Пакистан, Камбоджа, Виетнам и особено в Бангладеш, където облеклото представлява понастоящем 75 % от износа;

Ж.  като има предвид, че е достойно за съжаление това, че някои дружества първоначално се опитаха да отрекат, че работят с дружеството, замесено в пожара в Дака, а по-късно признаха, че техните облекла са произведени в същия обект;

З.  като има предвид, че през последните месеци напрежението между правителството на Бангладеш и активистите в областта на трудовите права нараства, като работниците свидетелстват за ниски заплати и лоши условия на труд;

И.  като има предвид, че все още остава неразкрито убийството през април 2012 г. на Аминул Ислам, който критикуваше небезопасните условия във фабриките от текстилната промишленост в Бангладеш;

1.  Изразява своята скръб във връзка със загубата на човешки живот вследствие на неотдавнашните пожари във фабрики; изразява своите съболезнования на опечалените семейства и своето състрадание към ранените; счита, че броят на работниците, загинали вследствие на пожари във фабрики през последните години в Южна Азия, е напълно недопустим;

2.  Призовава правителствата на Бангладеш и Пакистан да продължават да разследват надлежно неотдавнашните събития и да прилагат мерки за предотвратяване на подобни трагедии, включително чрез пълно спазване от страна на всички производители на законодателството в областта на здравеопазването и безопасността (по-конкретно на Закона за труда в Бангладеш от 2006 г.) и установяване на ефективна и независима система на инспекции по труда и инспекции на промишлени сгради;

3.  Приветства Бангладешкото споразумение за противопожарна безопасност и безопасност на сградите, сключено от профсъюзи, НПО и мултинационални търговци на текстилни изделия на дребно, целящо подобряване на стандартите за безопасност на местата за производство и съгласие да се заплати за такива мерки, по-специално чрез създаване на независима система за инспекции и активна подкрепа за създаването на комитети по здравето и безопасността, включващи представители на работниците във всяка фабрика, които са задължителни по закон, но рядко действително функционират; призовава всички съответни текстилни търговски марки да подкрепят това усилие;

4.  Призовава всички заинтересовани страни да се борят с корупцията по веригата на доставки, която е очевидна при много южноазиатски нации и включва тайни споразумения между инспектори по безопасността и собственици на фабрики; призовава за повече усилия за борба с такива практики;

5.  Очаква отговорните за престъпната небрежност и другите престъпни дейности, свързани с пожарите, да бъдат изправени пред правосъдието и местните органи и управлението на фабриките да си сътрудничат, за да гарантират пълен достъп до съдебната система за всички жертви, така че да им се даде възможност да потърсят обезщетение; приветства мерките, предприети от правителствата на Бангладеш и Пакистан в подкрепа на жертвите и техните семейства;

6.  Приветства действията на някои европейски търговци на дребно, които вече са дали своя принос за схеми за обезщетяване на жертвите и техните семейства, и насърчава останалите да последват техния пример; призовава за безплатна медицинска рехабилитация за ранените и грижи за членовете на семействата, които са били на издръжката на загиналите работници;

7.  Призовава големите международни марки за облекло да проучат внимателно веригите си на доставки и да сътрудничат с подизпълнителите си с цел подобряване на стандартите за здравословни и безопасни условия на работното място; призовава продавачите на дребно, НПО и всички други участници, включително – по целесъобразност – Комисията, да работят заедно с цел разработване на незадължителен стандарт за етикетиране, удостоверяващо, че даден продукт е произведен съобразно основните трудови стандарти на МОТ;

8.  Призовава Комисията да насърчава активно сред дружествата от ЕС, извършващи дейност извън Европа, задължителното отговорно стопанско поведение с особено силен акцент върху гарантирането на стриктно спазване на всички техни правни задължения, по-специално на международните стандарти и правила в областта на правата на човека, труда и околната среда;

9.  Приветства понастоящем осъществяваните инициативи на Комисията, които целят предоставяне на подкрепа за подобряване на безопасността във фабриките в Бангладеш, например чрез проекта за насърчаване на трудовите стандарти в сектора на конфекцията, както и съвместната работа с противопожарната служба на Бангладеш и дирекцията по гражданска защита; призовава за засилване на това сътрудничество и за неговото разширяване така, че то да включва по целесъобразност и други страни в региона;

10.  Припомня необходимостта от последователно прилагане на осемте основни конвенции на МОТ; подчертава значението на надеждните разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд за работниците, независимо в коя страна се намира работното им място;

11.  Призовава Европейската служба за външна дейност да гарантира, че служителите на ЕС, които отговарят по търговските въпроси и работят в делегации на ЕС, получават редовно обучение по въпросите на корпоративната социална отговорност, по-специално по отношение на прилагането на рамката на ООН „Закрила, зачитане и обезщетяване“, и че делегациите на ЕС функционират като центрове за контакт във връзка с жалби срещу дружества от ЕС и техни дъщерни предприятия;

12.  Отбелязва важната роля, която могат да играят работниците и профсъюзите, например чрез постоянно развитие на комитетите на работниците по въпросите на безопасността във всички фабрики, и значението на достъпа на профсъюзите до фабриките с цел да обучават работниците как да защитават правата си и безопасността си, включително относно правото им на отказ от опасен труд;

13.  Приветства успешните усилия на Бангладеш да намали детския труд в текстилния отрасъл и настоятелно призовава Пакистан да засили ангажимента си в борбата срещу детския труд;

14.  Настоятелно призовава органите на Бангладеш надлежно да разследват изтезаването и убийството на активиста за защита на трудовите права Аминул Ислам и призовава правителствата и на Бангладеш, и на Пакистан да премахнат ограниченията за профсъюзните дейности и колективното договаряне;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на Пакистан и Бангладеш и на генералния директор на МОТ.

(1) ОВ С 99 Е, 3.4.2012 г., стр. 31. (2) ОВ С 99 Е, 3.4.2012 г., стр. 101. (3) ОВ С 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 131.