Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 ‐ Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид доклада на Комисията „Mинимизиране на регулаторната тежест за МСП ‐ Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

–  като взе предвид програмата на Комисията за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия, програмата COSME (COM(2011)0834),

–  като взе предвид „Small Business Act“ за Европа„ (COM(2008)0394), който признава основната роля на МСП в икономиката на ЕС и цели укрепването на ролята на МСП и насърчаване на техния растеж и потенциал за създаване на работни места, смекчавайки редица проблеми, които се смята че възпрепятстват развитието им,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г. „Преглед на “Small Business Act„ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Парламента по този въпрос от 12 май 2011 г.(1),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал (COM(2011)0860),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за социално предприемачество (COM(2011)0862),

–  като взе предвид изследването на Комисията и Европейската централна банка от 2011 г. относно проучването на достъпа на МСП до финансиране,

–  като взе предвид Специален доклад 2/2012 на Сметната палата относно финансовите инструменти за малки и средни предприятия, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7-0001/2013),

А.  като има предвид, че недобрата регулация на финансовата индустрия в съчетание с тежките и всепроникващи последствия от финансовата, икономическа и дългова криза могат да затруднят достъпа на МСП до финансиране;

Б.  като има предвид, че е от ключово значение да бъдат създадени и разработени необходимите инструменти и да бъдат определени правилните условия, които ще позволят на ЕС да насърчи растежа в еврозоната и в Съюза като цяло;

В.  като има предвид, че банковите кредити са основният източник на финансиране за МСП в Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че съгласно данните на ЕЦБ размерът на лихвите за МСП варира силно в различните държави членки и че съществуват дисбаланси по отношение на достъпа до ликвидност, като съществува висок процент на откази във връзка с кредитирането на бизнес проекти в някои държави;

Д.  като има предвид, че МСП представляват над 98 % от европейските предприятия и създават над 67 % от работните места в Съюза; като има предвид, че следователно те представляват гръбнакът на икономиката на Европейския съюз и са важни двигатели на възможностите за европейски дългосрочен икономически растеж и за създаване на устойчиви работни места в рамките на 27-те държави членки;

Е.  като има предвид, че 85 % от всички нови работни места в ЕС между 2002 г. и 2010 г. са създадени от МСП, по-конкретно от нови предприятия; като има предвид, че 32,5 милиона души в ЕС са самостоятелно заети лица;

Ж.  като има предвид, че съществуват различни видове МСП, които имат различни нужди;

З.  като има предвид, че действията в подкрепа на МСП и на предприемачеството са обект на регулиране от Законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“), който държавите членки са се ангажирали да прилагат заедно с Европейската комисия;

Общи въпроси

1.  Приветства плана за действие на Комисията и неговия широк набор от предложения и препоръки относно МСП;

2.  Изразява съгласие с Комисията, че икономическият успех, високите постижения и сближаването на Европейския съюз зависят до голяма степен от устойчивия растеж и създаването на заетост въз основа на МСП, ангажирани с предоставянето на качествени продукти и услуги; подчертава значението на насърчаването на икономическия растеж в целия спектър от дружества; подчертава, че МСП са част от по-широка „екосистема“ от предприятия; отбелязва също така, че в тази „екосистема“ съществува и необходимост да се гарантира подобен фокус и върху подобряването на достъпа до финансиране за микропредприятията и едноличните търговци; отбелязва, че по-големите дружества разчитат до голяма степен на широка мрежа от по-малки МСП;

3.  Подчертава, че поради утежняващия ефект на финансовата и икономическа криза много МСП изпитват трудности при достъпа до финансиране и че МСП трябва да се съобразяват с нови и понякога по-строги регулаторни критерии отпреди; подчертава, че на банковите институции, които са се ползвали по време на кризата от държавна помощ и от други, непреки форми на субсидиране, като публични гаранции и подкрепа за ликвидността от централните банки и от Европейската централна банка, следва да бъдат поставени цели относно обема и условията на тяхното финансиране за МСП; насърчава Комисията да продължи своите усилия за насърчаване прилагането на национално равнище на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“, което означава допълнително опростяване на регулаторната и административна среда за МСП;

4.  Подчертава факта, че когато се опростява регулаторната и административна среда за МСП, трябва да се предвиди адекватна защита за служителите в областта на социалната сигурност и здравословните и безопасни условия на труд; призовава Комисията и държавите членки да вземат мерки относно евентуалната дискриминация в достъпа до финансиране в случай на МСП, управлявани от хора или социални групи в необлагодетелствано положение;

5.  Отбелязва, че през последните години са положени значителни усилия за намаляване на бюрократичната тежест;

6.  Подчертава колко е важно да се укрепят местните банкови системи; подчертава отговорността и функциите на банките, от банките с европейски мащаб до тези на местно равнище, по отношение на разумното инвестиране в икономиката и по-специално в МСП; отбелязва разликите между държавите членки по отношение на разходите за кредити за МСП и на достъпа на МСП до финансиране, резултат от неблагоприятния макроикономически контекст, което би могло да има отрицателни конкурентни последствия в граничните райони; посочва, че въпреки че проблемите на МСП по отношение на достъпа до финансиране все още варират между различните държави членки, резултатите от проведеното от ЕЦБ през октомври 2011 г. проучване на банковото кредитиране показват значително всеобщо затягане на стандартите за кредитиране при заемите за МСП и сочат, че свеждането на инвестициите до минимум може да доведе до ограничаване на кредитирането; освен това признава, че е налице значително търсене на микрокредити в ЕС;

7.  Посочва отново, че преработените правила за възлагане на обществени поръчки и за концесионни договори не следва да затрудняват достъпа на МСП и на микропредприятия до пазара на обществени поръчки;

8.  Напомня, че в Европа основният източник на финансиране за МСП е банковият сектор; счита, че поради фрагментацията на банковия сектор и съответните големи различия в размерите на лихвите и кредитното предлагане между държавите членки е необходим диференциран подход за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, който взема предвид специфичните за различните държави условия;

Разнообразието на малките и средните предприятия

9.  Напомня на Комисията, че МСП в Европа са изключително хетерогенни, от силно традиционни, семейни бизнеси до бързоразвиващи се предприятия, дружества в областта на високите технологии, микропредприятия, социални и стартиращи предприятия и че подходът за тяхното подпомагане трябва да бъде също толкова разнообразен;

10.  Посочва, че при настоящото положение, при което недостатъчният достъп до подходящи източници на рисков капитал, по-специално в ранните фази, продължава да бъде една от най-значимите пречки за създаването и развиването на дружества, ориентирани към растеж, планът за действие на Комисията набляга особено на рисковия капитал като възможност за финансиране на растеж; отбелязва обаче, че този вид финансиране е подходящ само за ограничен брой МСП и че банковите кредити остават основният източник на финансиране;

11.  Подчертава, че не съществува универсален модел на финансиране и призовава Комисията да подкрепи развитието на широк набор от специално приспособени програми, инструменти и инициативи, включващи в обхвата си капиталови инструменти (като например бизнес ангели, групово финансиране (crowd funding) и многостранни търговски системи), квазикапиталови инструменти (финансиране тип „мецанин“) и дългови инструменти (като например дружествени облигации на малка стойност, гаранционни механизми и платформи), в рамките на партньорства между банки и други оператори, участващи във финансирането на МСП (специалисти в областта на счетоводството, бизнес асоциации, асоциации на МСП или търговски камари) за подпомагане на предприятията във фазите на стартиране, растеж и прехвърляне, вземайки предвид техните финансови нужди, оборот и размер;

12.  Подчертава, че Комисията следва да обърне особено внимание на важната роля, която фондовата борса може да играе за подобряване на достъпа до ликвидност както за МСП, така и за инвеститорите на различни етапи; припомня, че в еврозоната вече съществуват фондови борси, създадени специално за МСП, и че те са замислени като отговор на специфични пазарни и финансови изисквания;

Уязвимост на МСП

13.  Отправя искане до Комисията да подложи новите регулаторни норми, свързани с МСП, на цялостна и всеобхватна оценка на въздействието, включваща всеобхватно изпитване, което взема предвид нуждите на МСП и предизвикателствата, пред които те са изправени;

14.  Отбелязва факта, че МСП често се намират на края на дълъг жизнен цикъл на доставки и съответно биват засегнати в най-силна степен от просрочени плащания и къси срокове за плащане; съответно приветства инициативата на Комисията силно да насърчи държавите членки ускорено да приложат Директивата за просрочените плащания;

15.  Подчертава факта, че проучванията на Комисията показват, че не само достъпът до финансиране, но и достъпът до умения, включително такива в областта на управлението, и знания по финанси и счетоводство, са критични фактори за МСП по отношение на достъпа до средства, новаторството, конкурентоспособността и растежа; счита, че предоставянето на финансови инструменти на ЕС следва да бъде съпроводено от предоставянето на подходящи схеми за наставничество, професионални напътствия и бизнес услуги, основани на знание;

16.  Счита, че е необходимо да бъдат подкрепени МСП на местно равнище с цел да се разработят политики за насърчаване на предприемачеството, да се подобри състоянието на МСП на всеки етап на техния жизнен цикъл и да им се помогне да получат достъп до нови пазари; счита, че разпознаването и обменът на добри практики са ключови елементи на тази политика;

Професионално специализиране на предприемачеството

17.  Отбелязва, че липсата на познания от страна на предприемачите относно основите на финансите ограничава качеството на бизнес плановете и съответно успеха на исканията за кредит; следователно призовава държавите членки да предоставят подкрепа за професионалното обучение на потенциални предприемачи и да подкрепят партньорствата между банки, търговски камари, стопански асоциации и професионални счетоводители;

18.  Счита, че предприемачеството сред жените е неизползван ресурс за растеж и конкурентоспособност на ЕС, който следва да бъде насърчен и укрепен, и че всички препятствия, с които се сблъскват жените на трудовия пазар, следва да бъдат премахнати;

19.  Счита, че развиването на предприемачески умения и разработването на програми, чрез които да се учи как действат, функционират и взаимодействат пазарът, икономиката и финансовата система, следва да бъдат включени в основните образователни системи; счита, че един добре изготвен бизнес план е първата стъпка към по-добър достъп до финансиране и икономическа жизнеспособност; призовава Комисията и държавите членки да включат без отлагане финансовото образование в образователните си програми; подкрепя в тази връзка програмата „Еразъм за млади предприемачи“, предназначена да насърчава предприемаческата култура и да развива единния пазар и конкурентоспособността;

20.  Счита, че е необходима специална стратегия за стартиращи предприятия и финансови инструменти за осъществяване на новаторски проекти и за развитие на творческите способности на младите предприемачи;

21.  Отбелязва факта, че в някои държави членки вече съществува някаква най-добра практика в областта на подобряването на подготовката на предприемачите; призовава Комисията да подкрепи прилагането ѝ в други държави членки;

22.  Подчертава, че на национално, регионално и местно равнище е задължително предприемачите, потенциалните предприемачи и банките да бъдат уведомявани в опростен вид и редовно относно инициативи за обучение, финансиране от ЕС и програми за МСП, тъй като те трябва да се възползват от всички налични възможности и мерки; призовава Комисията да гарантира, че националните организации на МСП са информирани правилно относно инициативите и политическите предложения на ЕС;

23.  Призовава за увеличаване на комуникационните усилия от страна на групата на ЕИБ за промоция на финансовите схеми по отношение на общността на МСП в сътрудничество с организации на МСП;

24.  Посочва, че е належащо да се предоставят напътствия за изпаднали в несъстоятелност предприемачи, предвид факта, че 15 % от предприятията, преустановяващи дейността си, правят това поради несъстоятелност; подкрепя опростяването и скъсяването на процедурите по несъстоятелност, за да се даде на въпросните предприемачи втори шанс, тъй като предприятията, основани от повторно стартиращи предприемачи, могат да имат по-добри резултати;

Прозрачност

25.  Отбелязва, че познанието на кредиторите за кредитните инструменти е като цяло по-добро от това на предприемачите и че предприемачите следва да общуват по-добре с кредиторите относно своя бизнес план и дългосрочната си стратегия; подчертава, че тези пропуски в информацията създават трудности, когато се обсъжда искане за кредит; признава, че от страна на МСП съществува необходимост от специално пригодени за тях консултации относно възможностите за кредитиране; призовава Комисията да насърчава споделянето на най-добри практики за специфични решения относно диалога, сътрудничеството и обмена на информация между кредиторите и предприемачите; призовава Комисията да подобри диалога и сътрудничеството между предприемачите и кредиторите;

26.  Подчертава, че кредиторите следва да определят ясни и специфични критерии за кандидатстване за финансиране по прозрачен начин; подчертава, че когато даден кредитор изцяло или отчасти отказва искане за кредит, той трябва да информира предприемача адекватно и конструктивно относно причините за отказа; призовава Комисията да определи ясни насоки относно този конструктивен подход към прозрачността;

27.  Отбелязва, че при предварително погасяване на кредит МСП трябва да платят загубата на финансиране и често допълнителна глоба на кредитора, което води до общи разходи, които са твърде високи, за да бъдат поносими; призовава Комисията да предложи повече прозрачност при всички договори относно предварително погасяване за МСП и да проучи възможността за налагане на таван на разходите за такъв вид операция;

28.  Отбелязва, че МСП са изправени пред все по-стриктни изисквания, включително лични гаранции, за да получат финансиране от кредитни институции; отбелязва, че увеличаването на лихвените проценти би могло да доведе до увеличаване на неценовите условия, включително до изискването на лични гаранции; поради това счита, че законодателството, които се изисква за регулиране на финансовата индустрия, трябва изрично да защитава и стимулира ефективното кредитиране на реалната икономика, и по-специално на МСП;

29.  Призовава държавите членки да намалят административната тежест при стартирането и по време на съществуването на МСП, предвид различията между отделните страни в тази област, които затрудняват завършването на единния пазар; подчертава, че е важно да се намали броят на дните, необходими за стартиране на ново предприятие; призовава Комисията да проучи най-добрите практики, които да бъдат потенциално приложени във всички държави членки; призовава Комисията да оцени възможността за въвеждане на единен идентификационен номер за МСП, съхраняван в единна европейска база данни за МСП, включващ всички финансови данни и позволяващ на МСП да кандидатстват по-лесно за програми и финансиране от ЕС и за национални такива; посочва, че при въвеждане на подобен идентификационен номер на МСП трябва да се обърне внимание на принципите за защита на данните;

30.  Приветства предложението на Комисията да насърчи употребата на качествен рейтинг като инструмент, който следва да допълни стандартните количествени оценки на кредитоспособността на МСП;

Нови начини на финансиране

31.  Приветства новите програми за финансиране на Комисията, които вземат предвид специфичните особености на МСП; призовава Комисията да развие допълнително финансирането от ЕС, специално приспособено за МСП; подчертава факта, че фрагментирането на финансирането следва да бъде избягвано и че финансирането може да бъде ефективно само ако е в състояние да покрие съществена част от това, от което въпросното МСП има нужда;

32.  Изразява твърдо убеждение, че финансовият пакет за дълговите и капиталовите инструменти за финансиране по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“ следва да бъде значително увеличен, а достъпът до тях за МСП съществено подобрен;

33.  Счита, че Комисията следва да проучи начините за подобряване на европейския квазикапиталов пазар, по-специално на финансиране тип „мецанин“; препоръчва Комисията да проучи как да укрепи механизма за растеж чрез финансиране тип „мецанин“ на ЕИФ и да изследва нови продукти тип „мецанин“, като например гаранция за кредити тип „мецанин“; препоръчва освен това да се предоставят данни и анализи относно финансовите инструмент с цел намаляване на препятствията за финансовите посредници, които биха желали да проучат пазара за кредитиране чрез капитал тип „мецанин“ в ЕС;

34.  Призовава най-малко 20 % от бюджета на „Хоризонт 2020“ да бъдат заделени за МСП;

35.  Отбелязва, че капиталовите гаранции са широко ценени и използвани от МСП и кредитните институции; приветства усилията на Комисията по този въпрос; призовава държавите членки да приложат подходяща рамка за капиталови гаранции;

36.  Призовава Комисията да предостави подходяща и адаптирана регулаторна рамка за източници на средства за МСП, която не представлява товар за тях и също така печели доверието на инвеститорите (съгласно европейското законодателство за счетоводните стандарти, Директивата относно проспектите, Директивата относно прозрачността, Директивата относно пазарната злоупотреба и Директивата относно пазарите на финансови инструменти)

37.  Приветства споразумението, постигнато от Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2012 г., относно увеличаването на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро, което ще позволи на групата на ЕИБ да увеличи своя капацитет за кредитиране в рамките на ЕС с около 60 милиарда евро за периода 2012‐2015 г. и да катализира 180 милиарда евро общи инвестиции, като по този начин играе добре дошла роля като част от съгласуваните усилия за стимулиране на европейската икономика; приветства факта, че ЕИБ в своите приоритети за предоставяне на кредити конкретно посочва необходимостта от разширяване на гамата от банкови партньори за предоставяне на кредити за МСП, така че да се включат нови финансови и неконвенционални посредници; подчертава, че този нов ангажимент не трябва да подронва паралелните усилия за укрепване и подобряване на съвместните бюджетни инструменти на Съюза и ЕИБ, използвани за споделяне на риска и дялово участие; в този контекст призовава Комисията да укрепи и оптимизира инструментите за споделяне на риска на Европейската инвестиционна банка и програмите на Европейския инвестиционен фонд за портфейли от дялово участие или финансиране тип „мецанин“, отпускано от финансови институции (посредници) за МСП; признава, че политиката на сближаване е един от основните източници на финансова подкрепа за МСП и че програми за финансиране по структурните фондове, намаляване на бюрокрацията и увеличаване на бързината и ефикасността са съществени за укрепване на възстановяването на икономиката на ЕС и нейната конкурентоспособност;

38.  Призовава Комисията да създаде постоянна Европейска гаранционна платформа в рамките на Европейския инвестиционен фонд, за да улесни достъпа на МСП до финансиране, която би подобрила разработването на гаранции или кредитни продукти на основата на европейски гаранции и би намалила изискванията за банков капитал и експозицията на риск за финансовите посредници;

39.  Насърчава ЕИБ да развива допълнително своята инициатива за микрофинансиране на проекти и така да укрепи приноса ѝ за постигане на приоритетите на политиката на ЕС в областта на социалното приобщаване;

40.  Отбелязва, че в някои държави членки съществува рекордно количество спестявания на домакинства по банкови сметки, докато в други държави членки депозитите намаляват поради въздействието на кризата; подчертава, че създаването на подходяща рамка от стимули за активиране на тези спестявания на домакинства следва да улесни достъпа на МСП до финансиране както в рамките на отделните държави, така и в трансграничен план, и да даде импулс на икономиката на ЕС; призовава Комисията да представи предложение за активирането на тези спестявания, например чрез въвеждане на стимули на основата на най-добрите практики, съществуващи в държавите членки;

41.  Отбелязва, че МСП допринасят за предоставянето на работа за хората в райони с по-ниско равнище на заетост, като стимулират увеличаването на заетостта и допринасят за удовлетворяването на текущите потребности на населението и по този начин оказват положително влияние върху развитието на местните общности; следователно счита, че развитието на МСП е един начин за намаляване на различията на национално равнище;

42.  Приветства подкрепата за МСП и микропредприятия посредством инициативи като Програмата за социална промяна и социални иновации, Програмата „Творческа Европа“ (включително инструмента за гарантиране на заеми в сектора на културата и творчеството), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“, които предлагат нови средства за усъвършенстване на уменията и знанията, улесняващи динамичното развитие на МСП и на микропредприятията;

43.  Призовава Комисията и държавите членки да потърсят начини за подобряване на достъпа до финансиране за МСП, чиято цел е да предоставят на публичния сектор иновативна дейност, доставки или услуги; призовава по-специално за мерки за подобряване на условията за финансиране посредством осигуряване на условия за това, рисковият капитал и други съответни потоци на финансиране да отчитат в пълна степен потенциала за растеж на иновативните предприятия, работещи с партньори от публичния сектор както по проекти за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, така и в контекста на партньорствата за иновации;

44.  Подчертава, че една честна, открита и прозрачна регулаторна рамка на ЕС за обществените поръчки и пропорционалното, прозрачно и недискриминационно прилагане на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(3), са задължителни, за да може МСП да получат по-добър достъп до обществени поръчки и да бъдат действително способни да ги осъществяват;

45.  Допълва, че трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че опростяването на презграничната дейност за МСП не улеснява в същото време презграничните дейности, свързани с мнимата самостоятелна заетост, особено в строителния сектор;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската централна банка, на Европейската инвестиционна банка, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 102. (2) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6. (3) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.