Европейският парламент,

–  като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент,

–  като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1), и по-специално член 3, параграф 7 от него,

–  като взе предвид член 205, параграф 2, първо изречение от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0022/2013),

A.  като има предвид, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лоша администрация в действията на институциите или органите на Съюза;

Б.  като има предвид, че жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Г.  като има предвид, че нито в Договорите, нито в устава на омбудсмана се предвижда определение за лоша администрация, като по този начин тази задача е оставена на Европейския омбудсман, под контрола на тълкувателната компетентност на Съда на ЕС; като има предвид, че в първия си годишен доклад омбудсманът представи неизчерпателен списък на действия, които биха представлявали случаи на лоша администрация;

Д.  като има предвид, че след като Европейският парламент го прикани да формулира точно и ясно определение за лоша администрация, в годишния си доклад за 1997 г. Европейският омбудсман посочи, че „лоша администрация е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него“;

Е.  като има предвид, че това определение беше допълнено с изявление, съгласно което, когато омбудсманът извършва проверка на това, дали дадена институция или орган на Общността са действали в съответствие със задължителните за тях правила и принципи, неговата първа и най-важна задача трябва да бъде да установи дали те са действали законосъобразно;

Ж.  като има предвид, че омбудсманът също така следи за прилагането на подписаните от институциите кодекси за добро поведение на администрацията, които изразяват общите принципи на административното право, в това число елементи на принципа на предоставяне на услуги, както и на Хартата на основните права, която е приложима в своята цялост към съвкупната собствена администрация на ЕС;

З.  като има предвид, че за 16 години и половина омбудсманът е представил 18 специални доклада и че до момента действа в дух на тясно сътрудничество и много отговорно, като използва тези доклади до Европейския парламент само като краен политически инструмент и по този начин показва общото си предпочитание към консенсусни решения;

И.  като има предвид, че специалният доклад се отнася до начина, по който Комисията е разгледала жалба, подадена през 2006 г. по инициатива на 27 граждани, които се противопоставят на считаните от тях за отрицателни последици от разширяването на летище „Виена“;

Й.  като има предвид, че член 2 от Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда (Директивата относно ОВОС)(2) гласи, че „държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че [...] проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, [...] са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие“;

K.  като има предвид, че Комисията стигна до заключението, че строителните дейности за разширяването на летището са били извършени без задължителната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), и на 21 март 2007 г. изпрати официално уведомително писмо до Австрия относно това, че последната е пропуснала да извърши ОВОС; като има предвид, че в отговора си от 7 май 2007 г. Австрия не е могла да опровергае факта, че въпросните инфраструктурни мерки са довели и продължават да водят до значително увеличение на въздушния трафик и на вредните въздействия от трафика на самолети над Виена, т.е. че тези мерки са оказали значително въздействие върху околната среда;

Л.  като има предвид, че с оглед на факта, че строителните дейности са били или приключени, или почти приключени, Комисията предпочете – вместо да сезира Съда на ЕС за действията на Австрия – да търси споразумение с австрийските органи, с което да се поправи във възможно най-голяма степен този пропуск; като има предвид, че Комисията постигна споразумение с австрийските органи, че те ще извършат последваща ОВОС, за да се определи, наред с другото, какви мерки за смекчаване на последиците ще бъдат необходими, за да се намали въздействието на шума върху населението, живеещо в близост до летището;

M.  като има предвид, че омбудсманът прие този избор от страна на Комисията; като има предвид, че жалбоподателите бяха недоволни от начина, по който е била извършена последващата ОВОС, като изразиха критично отношение по-специално във връзка с факта, че не са имали достъп до средства за съдебна защита, както се предвижда от Директивата относно ОВОС, и че органът, който отговаря за ОВОС – Министерство на транспорта на Австрия, е същият орган, който преди това е предоставил разрешенията за извършване на съответните дейности и който поради това е в ситуация на конфликт на интереси;

Н.  като има предвид, че след проведената от него проверка омбудсманът счете, че не е в състояние да заключи, че Комисията е гарантирала правилното извършване на последваща ОВОС; като има предвид, че той все пак приключи случая, като зае становището, че не са необходими по-нататъшни действия от негова страна, тъй като производството е в ход и Комисията е заявила, че ще приключи случая за установяване на неизпълнение на задължения само когато бъде удовлетворена от предприетите от австрийските органи необходими мерки;

O.  като има предвид, че през ноември 2010 г. жалбоподателите отново се обърнаха към омбудсмана и беше започната втора проверка, в хода на която омбудсманът провери досието на Комисията; като има предвид, че омбудсманът счете, че досието не съдържа доказателства, че твърденията, направени от жалбоподателите през периода, в който се е извършвала последващата ОВОС, са били обсъждани с австрийските органи, нито че решението на омбудсмана по първата жалба е довело до допълнителна кореспонденция освен докладите на Австрия относно ОВОС;

П.  като има предвид, че това състояние на нещата доведе омбудсмана до извода, че Комисията не е взела под внимание констатациите от първата проверка, че тя по-специално не е била последователна в своите отговори до омбудсмана относно възможността за обжалване на последващата ОВОС и че не е настояла за извършването на ОВОС да бъде определен друг орган вместо Министерство на транспорта, което е издало разрешенията за извършване на строителни дейности;

Р.  като има предвид, че омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията, в която настоятелно я призовава да „преразгледа своя подход спрямо разглеждането на внесената от жалбоподателите жалба относно нарушението, засягащо летище “Виена„, и да коригира пропуските, подчертани от омбудсмана,“ и посочва, че това означава, че „по-нататъшните действия на Комисията в производството за установяване на неизпълнение на задължения следва да вземат под внимание задължението на националните органи да гарантират, че i) жалбоподателите имат достъп до процедура за преразглеждане и ii) са предприети стъпки за преодоляване на очевидния конфликт на интереси при прилагането на Директива 85/337/ЕИО“;

С.  като има предвид, че в отговора си до омбудсмана по първия въпрос Комисията твърди, че е повдигнала въпроса за възможностите за обжалване пред австрийските органи, но е приела тяхната позиция, че това би повдигнало въпроси от гледна точка на националното право по отношение на съдебното производство, и посочва, че австрийските органи са поели ангажимент да гарантират, че кумулативните последици от предишните строителни дейности, подложени само на последваща оценка, ще бъдат изцяло взети предвид при извършването на ОВОС за новата трета писта, по която ще е възможен пълен съдебен контрол;

Т.  като има предвид, че доводът на Комисията във връзка с второто твърдение за лоша администрация е, че Директивата относно ОВОС не предвижда никакви разпоредби по отношение на разпределението на правомощията във връзка с процедурата по ОВОС, която трябва да се провежда в държавите членки; като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност само държавите членки носят отговорност за организацията на собствената си администрация и за определянето на това, кой орган следва да отговаря за процедурите по Директивата относно ОВОС, и като има предвид, че общ принцип на административното право във всички държави членки е органът, взел незаконосъобразно решение, което е предмет на обжалване по административен или съдебен ред, да носи отговорност за коригирането на положението;

У.  като има предвид, че по тази причина проектопрепоръката не постигна успех и омбудсманът счете, че настоящият случай е пример за ситуация, при която Комисията не е успяла да предприеме подходящи мерки по отстраняване на явно нарушение на правото на ЕС, като гарантира, че последващата оценка на въздействието върху околната среда е извършена безпристрастно и съветът на омбудсмана относно достъпа до средства за обжалване на посочената оценка не е бил подходящо приложен;

Ф.  като има предвид, че по тази причина омбудсманът изрази становище, че е целесъобразно въпросът да бъде представен на вниманието на Парламента;

Х.  като има предвид, че на 26 октомври 2012 г. Комисията прие предложение за преразглеждане на Директивата относно ОВОС; като има предвид, че комисията по правни въпроси състави доклад по законодателна инициатива, като поиска приемане на общ регламент относно административните процедури в администрацията на ЕС;

Препоръката на омбудсмана

1.  Приветства специалния доклад на омбудсмана, който подчертава важни въпроси, свързани с проблеми, засягащи прилагането на Директивата относно ОВОС и провеждането на производство за установяване на неизпълнение на задължения;

2.  Припомня, че лоша администрация е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него;

3.  Отбелязва, че твърдението за лоша администрация се отнася до начина, по който Комисията е провела производството за установяване на неизпълнение на задължения срещу Австрия, а именно нейния неуспех да гарантира, че както органът, издал разрешение за извършване на строителна дейност без необходимата оценка на въздействието, не отговаря за извършване на последваща ОВОС, така и че жалбоподателят има достъп до средства за обжалване на посочената оценка;

4.  Подчертава, че настоящият доклад не засяга въпроса за евентуално неправомерно действие от страна на австрийските органи, а анализира въпроса дали Комисията е изпълнила задълженията си при проучването и действията си по жалбата, която е получила, както и при отговора си на исканията и препоръките на омбудсмана от първата му проверка по този случай;

5.  Споделя загрижеността на омбудсмана относно потенциално отрицателно въздействие на конфликт на интереси при извършването на оценките на въздействието върху околната среда и се съгласява, че следва да се потърсят начини за справяне с проблема, като също така разбира загрижеността на Комисията относно превишаването на правомощията й, в случай че беше поискала от австрийските органи да определят друг орган, който да отговаря за последващата оценка;

6.  Съветва компетентните органи в държавите членки да обръщат внимание на потенциални конфликти на интереси, в съответствие с действащото към момента право, и да се подготвят за евентуални изменения в правото на ЕС в това отношение; подчертава ролята на националните омбудсмани като важни медиатори, които помагат на гражданите да предприемат действия срещу потенциални конфликти на интереси и като цяло случаи на лоша администрация в администрацията на държавите членки;

7.  Счита, с оглед на второто твърдение на омбудсмана, че честното, активно и цялостно участие на местното население в прилагането на Директивата относно ОВОС е важно като цяло, и поради това счита, че по проекти с потенциално голямо въздействие върху местната околна среда и здравето на човека следва да се провеждат по-често открити и прозрачни процедури по медиация; в този контекст признава широката обществена медиация преди провеждането на ОВОС във връзка с построяването на трета писта на летище Виена, при което беше взет под внимание кумулативният ефект (например вредното въздействие от шума) от тези разширявания, предмет на конкретното производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно договорите, и за които е предвидена детайлна процедура по преразглеждане;

8.  Съгласява се с омбудсмана, че запазването и актуализирането на ясни записи съставлява част от добрата администрация, тъй като позволява, например, на европейския омбудсман да провери дали препоръките му са били взети предвид в достатъчна степен;

9.  Счита също, че е препоръчително, като съществен елемент на добрата административна практика, да се поддържа подходяща, ясна и последователна кореспонденция с жалбоподателите в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения, както и с омбудсмана в хода на извършваните от него проверки;

10.  Приветства изявлението на Комисията, че възнамерява да подобри практиката си по тези два въпроса – писмените записи и задълбочената кореспонденция, за да избегне проблеми с комуникацията, проявили се при настоящия случай;

11.  Подчертава, че нито Комисията, нито австрийските органи са нарушили действащи разпоредби на европейското законодателство при извършването на последваща ОВОС, основавана на специално договорена sui generis процедура; все пак подчертава, че понеже правото на ЕС не предвижда правно основание за такава процедура, последната следва да бъде считана за извънредна и за последица от констатираното в миналото несъответствие с директивата, което не може да бъде поправено;

12.  Счита, че в преговорите си с австрийските органи, Комисията е можела да положи повече усилия по отношение на достъпността на съдебния контрол, като отчита транспонирането на съответните разпоредби (член 10а) в австрийското право през 2005 г., както и по отношение на конфликта на интереси в отговорното австрийско министерство, като взема предвид основополагащия принцип в съдебната практика на ЕС, според който следва да се спазва не само буквата на закона, но да се вземат предвид също така целта и духа на законодателството;

Случаят с летище „Виена“, преразглеждане на Директивата относно ОВОС и Регламентът за добра администрация

13.  Счита, че обстоятелствата, дали основание за започване от страна Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения и в последствие за жалбата до европейския омбудсман, повдигат сериозни въпроси относно прилагането от държава членка, в случая Австрия, на Директива 85/337/ЕИО по това време; приветства факта, че преразглеждането през 2009 г. на австрийския федерален закон за прилагане на Директивата относно ОВОС взема надлежно предвид, наред с другото, констатациите от конкретното производство за установяване на неизпълнение на задължения и по този начин привежда австрийското законодателство в съответствие правото на ЕС в това отношение;

14.  Припомня, че през годините на вниманието на комисията по петиции бяха представени няколко случая, при които се твърдеше, че държави членки са допуснали да се разрешат и осъществят проекти, без да бъде извършена необходимата оценка на въздействието върху околната среда;

15.  Счита, че в случай че е много вероятно проектите да нарушат основни изисквания от Директивата относно ОВОС, засегнатата общественост следва да има на разположение ефективни правни инструменти, за да поиска незабавно пояснения от страна на отговорните за ОВОС органи относно съответствието на проектите с правилата на ЕС, така че да се предотврати настъпването на необратими екологични вреди в момента на изпълнение на посочените проекти;

16.  Отбелязва също така, че понятието последваща ОВОС не е включено в настоящата Директива относно ОВОС и че посоченият инструмент беше договорен от Комисията в опит да се справи с фактическа ситуация, при която разрешенията вече са били издадени и строителните дейности извършени;

17.  Изтъква, че случаят с летище „Виена“ изважда наяве недостатъци на настоящата Директива относно ОВОС, като например начините за справяне с проекти, които представляват свършен факт, тъй като вече са изпълнени, като евентуално вече са били нанесени щети на околната среда, и проблема с конфликт на интереси между отговорните органи, както се твърди в настоящия случай;

18.  Припомня Годишния доклад за 2011 г. на комисията по петиции, в който се подчертава необходимостта от гарантиране на обективност и безпристрастност по отношение на ОВОС; припомня, че Комисията беше помолена да гарантира, че Директивата относно ОВОС ще бъде „подкрепена чрез осигуряване на по-ясни параметри по отношение на независимостта на експертните проучвания, общи прагове на ЕС, максимален срок за процедурата, включително ефективна обществена консултация, изискване за обосноваване на решенията, задължителна оценка на разумни алтернативи и механизъм за контрол на качеството“;

19.  Приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно ОВОС с оглед укрепването й; изразява ангажимент изцяло да се ангажира съвместно с Комисията и Съвета в процедурата с цел да гарантира, че тази важна директива служи на целта си по все по-ефикасен и обективен начин(3);

20.  Отбелязва, че действащата директива не съдържа изисквания за обективност и безпристрастност на органите, отговорни за издаването на разрешение, нито установява такива изисквания за органите, извършващи ОВОС; отбелязва, че тя не съдържа никакви разпоредби нито относно това, как да се процедира, когато даден проект вече е бил изпълнен или е близо до приключване, или относно това, как засегнатата общественост би могла, чрез ясна и небюрократична процедура, да получи незабавно пояснения от отговорните за ОВОС органи относно съответствието с правилата на ЕС на подобни проекти, които е много вероятно да нарушат основни разпоредби на Директивата относно ОВОС; поради тази причина счита, че преразглеждането на Директивата относно ОВОС предлага добра възможност за въвеждане на посочените изисквания и разпоредби;

21.  Счита, че настоящият случай показва също, че в допълнение към мерки за укрепване на разпоредбите на Директивата относно ОВОС, са необходими по-ясни процедури за производството за установяване на неизпълнение на задължения, за предпочитане чрез приемане на общ регламент относно административните процедури в администрацията на ЕС, с което да се укрепи позицията на жалбоподателя; счита, че подобен регламент би бил подходящо средство за изясняване на задълженията на органите при комуникацията с жалбоподатели по производства за установяване на неизпълнение на задължения или с органи, които представляват европейските граждани, като комисията по петиции и омбудсмана, например чрез въвеждане на задължение да се отговаря възможно най-скоро на препоръките на омбудсмана, с цел да се избегнат погрешни тълкувания, като възникналите в конкретния случай;

o
o   o

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, Европейската мрежа на омбудсманите и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15. (2) Директива на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ЕИО), в изменен вид. (3) COM(2012)0628.