Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2011 г.,

–  като взе предвид член 284 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 15 от Статута на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка,

–  като взе предвид резолюцията си от 2 април 1998 г. относно демократичната отчетност в третата фаза на ИПС(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2010 г.(2),

–  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0031/2013),

А.  като има предвид, че реалният растеж (БВП) в еврозоната през 2011 г. е 1,5 %, което представлява спад спрямо 1,9 % през 2010 г.; като има предвид, че няколко държави членки претърпяха сериозен икономически спад през същия период;

Б.  като има предвид, че безработицата в еврозоната нарасна от 10 % в края на 2010 г. до 10,7 % в края на 2011 г.; като има предвид, че безработицата сред младите хора значително нарасна през същия период;

В.  като има предвид, че от 1999 г. насам в еврозоната бяха създадени около 14,4 милиона нови работни места, в сравнение с приблизително 10,7 милиона в Съединените американски щати;

Г.  като има предвид, че през 2011 г. ЕЦБ повиши основния лихвен два пъти, през април и юли (всеки път с 25 базисни пункта) и го намали два пъти в края на годината, през ноември и декември (отново всеки път с 25 базисни пункта);

Д.  като има предвид, че средният процент на инфлацията в еврозоната беше 2,7 % през 2011 г. в сравнение с 1,6 % през 2010 г. и че ръстът на М3 беше 1,5 % през 2011 г. в сравнение с 1,7 % през 2010 г.;

Е.  като има предвид, че консолидираният финансов отчет на Евросистемата достигна 2 735 милиарда евро в края на 2011 г., което представлява увеличение с около 36 % за 2011 г.;

Ж.  като има предвид, че ЕЦБ предприе първата си тригодишна дългосрочна операция по рефинансиране (ДОР) на 21 декември 2011 г., която разпредели 489,2 милиарда евро кредити с тригодишен падеж;

З.  като има предвид, че ръстът на кредит за частния сектор спадна значително от 1,6 % през 2010 г. на 0,4 % през 2011 г. и заемите за частния сектор отбелязаха спад от 2,4 % през 2010 г. на 1,2 % през 2011 г.;

И.  като има предвид, че и широкият агрегат М3, и годишният темп на растеж на кредитите, включително и в частния сектор, претърпяха рязко забавяне през последната четвърт на 2011 г.;

Й.  като има предвид, че размерът на непогасените облигации, уредени чрез програмата а пазара на ценни книжа, в края на 2011 г. възлизаше на 211,4 милиарда евро;

К.  като има предвид, че нетъргуемите активи станаха най-големият компонент активи, предлагани като обезпечения в Евросистемата през 2011 г., и представляват 23 % от всички активи, докато нетъргуемите ценни книжа, заедно с ценните книжа, обезпечени с активи, представляват над 40 % от всички активи, предлагани като обезпечения;

Л.  като има предвид, че средният брутен общ държавен дълг нарасна от 85,6 % на 88 % от БВП и че натрупаният държавен дефицит отбеляза спад от 6,2 % на 4,1 % от БВП; като има предвид, че някои страни от еврозоната изпитаха нарастващи нива на дефицит;

М.  като има предвид, че съгласно член 282 от ДФЕС основната задача на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност и ЕЦБ следва да подпомага общите икономически политики в рамките на Съюза, без да се накърнява ценовата стабилност, и също така като има предвид, че на ЕЦБ са предоставени специални задачи във връзка с Европейския съвет за системен риск (ЕССР);

Н.  като има предвид, че нискоинфлационната среда е най-доброто, което паричната политика може да предложи за създаване на благоприятни условия за икономически растеж, нови работни места, социално сближаване и финансова стабилност;

О.  като има предвид, че дългосрочните операции по рефинансиране на ЕЦБ през декември 2011 г. и февруари 2012 г. означаваха предоставяне на над 1 трилион евро ‐ съответно 489 милиарда и 529,5 милиарда евро ‐ на европейските банки под формата на нисколихвени кредити с тригодишен падеж и 1 % лихва;

П.  като има предвид, че формулираните в предишни резолюции на Европейския парламент препоръки относно годишните доклади на ЕЦБ, отнасящи се до прозрачността при гласуване и публикуването на резюмета на протоколите, все още не са взети предвид;

Р.  като има предвид, че ценовата стабилност е от съществено значение за предотвратяване на прекомерната инфлация;

С.  като има предвид, че поддържането на кредитен поток за МСП е изключително важно, тъй като те дават работа на 72 % от работната сила в Еврозоната и имат значително по-висок дял от всички новосъздадени (и закрити) работни места в сравнение с големите предприятия;

Парична политика

1.  Приветства проактивната позиция на ЕЦБ през 2011 г. и 2012 г. в контекст, характеризиращ се със значително нарастване на рисковете за стабилността на еврозоната;

2.  Приветства позицията на ЕЦБ в тези времена на криза, както по отношение на нейната парична политика, така и по отношение действията й за стабилизиране на финансовите пазари;

3.  Oтбелязва, че страхът от инфлация в средносрочен план и решенията от април и юли 2011 г. за увеличаване на основния лихвен процент може би са допринесли, наред с други фактори, за увеличаването на инициираните от политиката рискови премии на финансовите посредници и по този начин за забавянето на ръста на кредитите, като са отслабили допълнително все още анемичното икономическо възстановяване, което беше отбелязано през първото тримесечие на 2011 г.; разбира, че по това време се е наблюдавало възвръщане на икономическата дейност и нарастване на равнището на цените, което е породило страх у ЕЦБ от връщане на инфлацията в средносрочен план;

4.  Приветства последващото решение за отмяна на тези решения в края на 2011 г. и допълнителното намаление през 2012 г., както и приемането на нестандартни мерки за възстановяване на трансмисионния механизъм на паричната политика.;

5.  Отбелязва, че увеличението на инфлацията, наблюдавано през 2011 г., се е дължало главно на увеличаване на цените на енергията и в много по-малка степен на покачването на цените на хранителните продукти и други стоки, наред с други фактори;

6.  Признава усилията, предприети от ЕЦБ за подпомагане на стабилизирането на пазарите чрез програмата за пазара на ценни книжа (ППЦК), тригодишната дългосрочна операция по рефинансиране (ДОР) и окончателните парични сделки (ОПС), но отбелязва, че структурно решение на кризата все още е немислимо;

7.  Отбелязва, че ППЦК спомогна за временно облекчаване на натиска върху разходите по заеми за държавите членки от Еврозоната, които изпитваха сериозни трудности или бяха застрашени от такива във връзка с финансовата си стабилност; изтъква, че операциите за намаляване на ликвидността, извършени с цел „стерилизиране“ на тези покупки, доведоха до намаляване на равнищата на излишните резерви и спомогнаха до известна степен за целта да се възстанови контролът върху лихвения процент по еднодневните депозити в еврозоната (EONIA);

8.  Признава, че докато двете тригодишни дългосрочни операции по рефинансиране бяха сравнително ефективни за избягване на ограничаването на кредитирането, все още се повдигат въпроси за способността на финансовия сектор да връща кредитите, получени от ЕЦБ; изтъква, че по отношение на ръста на кредитите резултатите са незадоволителни; отбелязва, че решението за стартирането на първата тригодишна програма за ДОР на 21 декември 2011 г. съвпада с постепенното прекратяване на програмата за ПЦК; разбира, че ЕЦБ не разглежда нито една от своите операции като пряко финансиране на държавен дълг;

9.  Изисква от ЕЦБ да публикува в месечния си доклад стойността на частта от държавния дълг на всяка държава членка, заложен като обезпечение от финансовите институции;

10.  Отбелязва прехвърлянето на риска от банки и правителства, изправени пред сериозни трудности, към счетоводния баланс на ЕЦБ, който в момента възлиза на повече от 30 % от БВП на еврозоната; подчертава, че тригодишните ДОР не предлагат радикално решение на кризата;

11.  Изразява своята дълбока загриженост относно нарастващото равнище на прекомерната ликвидност, наблюдавано през 2011 г., по-специално през второто полугодие, което се дължи на липсата на доверие между банките и липсата на кредитиране на реалната икономика, както и на несигурността, създадена от икономическата стагнация и свръхзадлъжнялостта на публичния и частния сектор в някои държави членки; изтъква, че това положение, което сигнализира за рискове, водещи до „капан на ликвидността“, вреди на ефикасността на усилията в областта на паричната политика;

12.  Отбелязва, че суап линиите с други централни банки, както и прибягването до основните операции по рефинансиране, средносрочните и дългосрочните операции по рефинансиране с пълно разпределение при фиксирани ставки, прибягването до пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение останаха всички на значително високи равнища през цялата 2011 г., като с това дадоха знак за сериозно разклащане в трансмисионния механизъм на паричната политика и на междубанковия кредитен пазар в еврозоната;

13.  Изразява загриженост относно значително високите равнища на линиите на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), предоставени от националните централи през цялата 2011 г. с разрешението на ЕЦБ, и изисква повече пояснения или допълнителна информация за точния размер на подобни линии или за скритите операции и обвързаните с тези линии условия;

14.  Отбелязва, че равнището на кредитите за предприятията и домакинствата все още е под равнището преди кризата и че темпът на растеж е намалял през 2011 г.; подчертава, че този факт, в съчетание с факта, че на 28 септември 2012 г. депозитното улеснение е разполагало с 315,754 милиона евро, е оправдал недвусмислено решението на ЕЦБ за намаляване на ставките, прилагани за пределното кредитно улеснение, основните операции по рефинансиране и депозитното улеснение;

15.  Отбелязва мерките на ЕЦБ относно намаляването на изискванията за обезпечение и позицията относно правилата за обезпечение на ценните книжа, обезпечени с активи (ЦКОА), тъй като те са тясно свързани с кредитите за домакинствата и МСП;

16.  Продължава да е загрижен от значителните равнища на нетъргуеми активи и ценни книжа, обезпечени с активи, представени като обезпечения на Евросистемата в рамките на нейните операции по рефинансиране; изисква от ЕЦБ да предостави информация кои централни банки са приели подобни ценни книжа, както и да предостави подробна информация за методите за оценяване на всички активи, включително обезценените активи;

17.  Счита, че по отношение на правилата за обезпечение следва да се прилагат едни и същи норми и при държавните облигации, и при облигациите, емитирани от регионални органи, в случаите, когато регионите имат законодателни и данъчни правомощия, тъй като и двата вида оказват съответно влияние върху доброто предаване на паричната политика на ЕЦБ;

18.  Подчертава, че институциите, които са се възползвали от извънредната подкрепа на централната банка за ликвидността, следва да бъдат обвързани с условия, включително ангажимент от страна на институциите, възползвали се от тази помощ, да увеличат равнищата на кредитиране, като определят цели за предоставяне на кредити на реалната икономика и по-конкретно на МСП и на домакинствата, тъй като в противен случай всички тези усилия могат да се окажат неефективни;

19.  Изисква от ЕЦБ да проучи, в тясно сътрудничество с правителствата на държавите членки, компетентните национални надзорни органи и Комисията, възможността за въвеждане на рамка, подобна на програмата MERLIN, разработена от Централната банка на Англия в партньорство с държавната хазна на Обединеното кралство, относно обвързването с условия, свързани с достъпа до неконвенционалните улеснения на централните банки, като целеви равнища на кредити, предоставяни на МСП;

20.  Отправя предупреждение, че при отсъствието на подходящо обвързване с условия нестандартните мерки, като например тригодишните дългосрочни операции по рефинансиране, могат да не доведат до постигане на желания резултат, тъй като това отсъствие ще допринася за повишаването на променливостта и ще благоприятства образуването на балони с цените на активите на финансовите пазари или като алтернатива ще улеснява процеса на намаляване на степента на задлъжнялост без наличие на подходящи контрагенти, към които да бъдат разпределени кредитните ресурси; поради това изисква от ЕЦБ да извърши внимателен анализ на последиците, желани или нежелани, от тези и други мерки;

21.  Признава, че тъй като трансмисионният механизъм на паричната политика не функционира правилно, ЕЦБ следва да търси начини за по-пряко насочване към МСП; изтъква, че понастоящем еднакви МСП в еврозоната не разполагат с еднакъв достъп до кредитиране, въпреки че разполагат с еднакви икономически перспективи и са изложени на еднакви рискове; приканва ЕЦБ да прилага политика на пряко закупуване на висококачествени секюритизирани кредити за МСП, по-конкретно от определени държави членки, в които трансмисионният механизъм на паричната политика е повреден; подчертава, че тази политика следва да бъде ограничена в обема и във времето, да бъде изцяло стерилна и предназначена за предотвратяване на рискове в счетоводния баланс на ЕЦБ;

22.  Подчертава, че подобни условия следва да бъдат пряко свързани с икономическите ползи, предоставени на банките чрез неконвенционални мерки на паричната политика и спасителните програми, за да се гарантира, че новите приходи, създадени чрез тези политики, ще доведат до по-голямо предоставяне на кредити;

23.  Припомня, че паричната политика е отчасти отговорна за създаването на „балони“ на цените на активите, като се има предвид неустойчивият растеж на кредитирането през годините преди кризата, въпреки че ценовата стабилност беше гарантирана; подчертава значението на промените в цените на активите и на растежа на кредитирането като показатели за мониторинга на финансовата стабилност;

24.  Припомня становището си от преговорния процес за Директива за капиталовите изисквания (пакет ДКИ ІV) за налагането на допълнителни условия на институциите, възползвали се от подкрепата на ЕЦБ за ликвидността;

25.  Счита, че сетълмент системата TARGET 2 изигра важна роля за запазването на целостта на финансовата система на еврозоната; отбелязва обаче, че значителните неравновесия в TARGET 2 разкриват тревожното фрагментиране на финансовите пазари в Еврозоната, както и продължаващото изтичане на капитал в държавите членки, изпитващи сериозни затруднения или застрашените от такива, що се отнася до финансовата им стабилност;

26.  Поздравява ЕЦБ и Евросистемата за по-голямата прозрачност на системата TARGET 2 в годишния й доклад за 2011 г.; изисква ЕЦБ и Евросистемата да публикуват ежемесечни статистики относно развитието на системата;

27.  Счита, че системата TARGET 2 е от съществено значение за доброто функциониране на еврото;

28.  Подчертава, че еврозоната може да извлече интересни поуки от изследването на функционирането на баланса на платежните системи в други федерални парични съюзи, като например Съединените американски щати;

29.  Изисква от ЕЦБ и Комисията да преценят дали член 129, параграфи 3 и 4 от ДФЕС могат да предложат подходяща законова основа за увеличаване като цяло на прозрачността и детайлността на консолидирания счетоводен баланс на Евросистемата;

Икономическата криза и ЕЦБ

30.  Призовава ЕЦБ да оповести правното решение относно програмата за ОПС, за да могат да се анализират по-задълбочено същността на програмата и последствията от нея;

31.  Приветства ангажимента на ЕЦБ да гарантира равностоен статут за портфейлите, свързани с всяка бъдеща програма за ОПС, както и акцента върху неутрализирането на всички покупки ‐ окончателни парични сделки, с цел премахване на свръхрезервите; същевременно признава предизвикателствата, свързани с подобни мерки за неутрализиране, и изтъква нуждата от внимателно наблюдение и оценяване на последствията; счита, че програмата за ОПС може да отговори на нуждите на онези държави, които са близо до приключване на своите спасителни планове и започват отново да емитират дългове;

32.  Отбелязва, че продължаващата криза поражда безпокойство, тъй като застрашава значителните усилия, положени от държавите членки по отношение на тяхната бюджетна консолидация и стратегиите за реакция при кризи; отбелязва, че настоящият сериозен икономически спад в няколко държави ‐ членки на еврозоната има отрицателни икономически и фискални последствия, като например по отношение на данъчните приходи и социалните разходи в тези държави, като влошава допълнително проблемите, свързани с техния държавен дълг;

33.  Посочва, че държавните облигации и финансовите институции показват постоянна уязвимост и че отрицателната обратна връзка между държавните облигации и банките може да бъде прекъсната само чрез фискална консолидация и капитализация на банковия сектор в една среда на икономически растеж;

34.  Счита, че причина за неустойчивия характер на публичните сметки в някои държави от еврозоната е продължаващата икономическа рецесия, която води до нарастване на безработицата и спад на данъчните приходи; поради това потвърждава, че политиките за увеличаване на растежа и създаване на работни места трябва да бъдат ключов приоритет за Съюза;

35.  Насърчава председателя на ЕЦБ Марио Драги да поднови една традиция, подета от неговия предшественик Жан-Клод Трише, който на заседанията на Еврогрупата настойчиво повдигаше въпроса за макроикономическите неравновесия, особено разминаванията между увеличаването на производителността и повишаването на възнагражденията, които доведоха до очевидни отклонения в равнищата на конкурентоспособност на държавите членки;

36.  Счита, че действията на ЕЦБ следва да бъдат оценявани в контекста на настоящия дебат за бъдещето на Икономическия и паричен съюз (ИПС); посочва, че е призовавал за увеличаване на бюджетния капацитет за ИПС в рамките на бюджета на ЕС и въз основата на специфични собствени ресурси (включително данък върху финансовите сделки), с оглед подкрепяне на растежа и социалното сближаване, както и вземане на мерки срещу дисбалансите, структурните различия и извънредните ситуации във финансовия сектор, директно свързани с паричния съюз, без да се подкопават неговите традиционни функции за финансиране на общите политики; счита, че този бюджетен капацитет значително ще подобри политическия микс в рамките на ИПС;

37.  Отбелязва нежеланието на ЕЦБ да поеме своята роля в процесите за преструктуриране на дълга, включително във връзка с облигациите, които е придобила на вторичния пазар на стойност, по-ниска от номиналната отбелязва нежеланието на ЕЦБ да разгласи наличната към момента информация по този въпрос, а именно цената, на която тя е закупила гръцки държавни облигации; разбира, че ЕЦБ е счела, че подобно участие би било равнозначно на парично финансиране от държавата;

38.  Припомня, че ЕЦБ заяви своята готовност да си сътрудничи с националните централни банки и правителствата на държавите членки при създаването на механизъм, целящ насочване на усилията към намаляване на дълга при реализирането на всяка печалба, постигната чрез операциите на ППЦК по гръцките дългови ценни книжа, проведени с парична цел; призовава горепосочените страни да действат с необходимата грижа за създаването на такъв механизъм;

39.  Отбелязва, че икономическата ситуация в някои икономики създава значителни капиталови потоци, които допълнително усложняват свързаните с финансирането трудности, с които се сблъскват тези икономики, както и че тези капиталови потоци са неустойчиви в краткосрочен и още повече – в дългосрочен план; подчертава, че тези неравновесия са предизвикали значителни изкривявания, довели до скъпоструващи неблагоприятни външни ефекти, и че те са проблем за цялата еврозона, като застрашават стабилността на всички икономики от еврозоната; тези неравновесия могат да бъдат преодолени, само ако се приложи цялостно и всеобхватно решение на кризата в еврозоната, което да се основава на подход, съчетаващ солидарността с отговорността;

40.  Изисква да бъдат проучени начини, чрез които тройката, в която участват представители на ЕЦБ бъде принудена да се отчита по демократичен начин пред Европейския парламент; настоява върху факта, че публичните изслушвания, организирани понастоящем в Парламента, не са достатъчни за гарантиране на демократична отчетност;

41.  Приканва ЕЦБ, в рамките на диалога по парични въпроси и в следващия си годишен доклад, да представи последваща оценка за участието си в коригиращите програми и влиянието си върху тях, за потенциалните конфликти на интереси, възникващи при подобно участие, както и за целесъобразността на своите макроикономически предположения и сценарии;

Банков съюз

42.  Счита за абсолютно наложително създаването на банковия съюз – проект, който може да бъде осъществен единствено чрез последователното прилагане на инструменти, отговорности и пълна демократична отчетност;

43.  Счита, че за да се преодолеят присъщите на ИПС структурни недостатъци и да се ограничи ефективно рискът от недобросъвестно поведение, предложеният банков съюз следва да се основава на извършената по-рано реформа в сектора на финансовите услуги на Съюза (включително създаването на Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и ЕССР), както и на засиленото икономическо управление (по-специално в еврозоната) и на новата бюджетна рамка на Европейския семестър, с цел да се гарантира по-голяма устойчивост и конкурентоспособност, както и по-голямо доверие в банковия сектор на Съюза, и да се осигурят увеличени капиталови резерви, за да не се налага в бъдеще публичните бюджети на държавите членки да поемат разходите по спасяването на банките;

44.  Призовава за възможно най-бързо създаване на единен надзорен механизъм, за да се повиши доверието в банковата система на еврозоната; изтъква, че възлагането на надзорни функции на ЕЦБ не засяга приемането чрез обикновената законодателна процедура на бъдеща и по-всеобхватна структура, напълно отделена от паричната политика;

45.  Приветства настоящия импулс, насочен към изграждането на единен надзорен механизъм; изтъква, че са необходими по-добри предложения за възстановяване на банките и за създаването на единен оздравителен орган, както и за схемите за гарантиране на депозитите, за да се попълни широкият набор от правни инструменти, изисквани за банковия съюз;

46.  Призовава Комисията да внесе предложения за нов Европейски фонд за оздравяване и европейска схема за гарантиране на влоговете, които да допълват надзорните функции на ЕЦБ;

47.  Счита, че е изключително важно да бъдат въведени ефективни защитни мерки, за да се избегне евентуалното отражение на противоречиви цели върху паричната политика на ЕЦБ и нейните надзорни правомощия; подчертава, че трябва да се противодейства на всяко възможно уронване на авторитета на ЕЦБ по отношение на паричната политика, както и на всяко уронване на нейните надзорни правомощия поради императиви на паричната политика чрез създаването на подходящ механизъм за установяване и разрешаване на потенциални конфликти;

48.  Подчертава трудностите, пред които е изправен проектът за банков съюз и които произтичат от продължаващата икономическа криза, водеща до процес на ренационализация на дейностите на банките; счита, че това може да компрометира духа и ефективността на единния пазар;

49.  Отбелязва, че дебатът относно създаването на банков съюз, чиято цел е установяването на по-стабилна и устойчива финансова система, е тясно свързан с необходимостта от планиране и въвеждане на обособени структури и институционално разделение в банковия сектор, вдъхновено например от препоръките на ОИСР и препоръките в докладите Vickers и Liikanen, както и с необходимостта от цялостно регулиране на паралелния банков сектор;

50.  Счита, че всички държави членки, включени в единния надзорен механизъм, следва да участват с равни права и отговорности;

51.  Счита, че следва да се провеждат консултации с Европейския парламент при номинирането на членовете на надзорния съвет на ЕЦБ;

52.  Признава значението на създадения от ЕБО единен правилник за поддържане на сближаването на единния пазар;

Институционални въпроси

53.  Изразява съжаление за липсата на прозрачност в метода на работа, както и за липсата на отчетност и демократичен контрол на тройката; счита, че всеки подобен настоящ и бъдещ орган, който включва ЕЦБ и/или Комисията, следва да се отчита както пред Европейския парламент, така и пред националните парламенти на съответното равнище;

54.  Подчертава, че е важно да се повиши ефективността на редовния диалог между ЕЦБ и ЕП относно паричната политика, като отбелязва по-специално, че членовете на ЕП не получават достатъчно обратна информация за резултатите и прилагането на техните предложения и идеи, изложени по време на диалога; изисква ЕЦБ да публикува на интернет страница своите отговори на писмените въпроси, зададени от членове на Европейския парламент; изисква ЕЦБ да дава подробни отговори на годишните доклади на Европейския парламент за ЕЦБ в нейните последващи годишни доклади;

55.  Призовава ЕЦБ да публикува резюмета на протоколите от заседанията на Управителния съвет, включително съображенията и резултатите от гласуванията, и да подобри достъпа до документите и процедурите в областта на политиките на ЕЦБ;

56.  Разбира, че в повечето случаи решенията се вземат на основата на консенсус;

57.  Подчертава, че Парламентът напълно ще изпълни своята роля на законодател по всички въпроси, свързани с банковия надзор; подчертава необходимостта от засилване на демократичната отчетност на ЕЦБ предвид новите отговорности, предоставени на институцията във връзка с надзорните задачи, както и предвид нейното участие в програмите на тройката, и в по-общ план, предвид нейната важна роля за управлението на кризата;

58.  Посочва, че не следва да се изключва преразглеждане на Договора, свързано с новите задачи на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор, като средство за отразяване на променящото се естество на институционалната рамка на ЕС, неотложната необходимост от отчетност и въпросите за надзора, както и на предизвикателствата, обусловени от задълбочаването на Съюза;

59.  Настоятелно призовава Управителния съвет на ЕЦБ да подобри значително и да оповести своите правила за конфликтите на интереси и изчаквателния период за висшите служители на ЕЦБ, както и да води регистър на срещите между висши служители на ЕЦБ и заинтересованите страни;

60.  Изразява дълбока загриженост за отсъствието на жени в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, една ситуация, която противоречи на принципите за равенството между мъжете и жените, залегнали в Договора (членове 2, 3 и 8 от ДЕС, както и член 21 от Хартата за основните права), което допринася за усещането сред гражданите на ЕС, че ЕЦБ е далеч от техните проблеми, а това е в противоречие с препоръките на Комисията и на Парламента за подобряване на равенството между половете в органите на високо равнище за вземане на решения в икономическия сектор;

61.  Настоява, че ако в крайна сметка ЕЦБ стане единствен надзорник на банките в еврозоната, дори и временно, Парламентът следва да има ясна роля при номинирането на членовете на надзорния съвет;

62.  Призовава за засилване на правомощията на Европейския парламент по отношение на възможността за отзоваване на член на Управителния съвет на ЕЦБ в случай на сериозно нарушение;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Еврогрупата и Европейската централна банка.

(1) ОВ С 138, 4.5.1998 г., стр. 177. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0530.