Европейският парламент,

–  като взе предвид член 162 от ДФЕС, който обхваща целите на Европейския социален фонд и който се отнася, наред с другото, до целта за улесняване на приспособяването към индустриалните промени и към промените в производствените системи,

–  като взе предвид член 174 и следващите го членове от ДФЕС, които поставят за цел икономическото, социалното и териториалното сближаване и които определят структурните финансови инструменти за неговото постигане;

–  като взе предвид член 176 от ДФЕС, който обхваща Европейския фонд за регионално развитие и който се отнася, наред с другото, до развитието и структурното приспособяване на изоставащите региони и конверсията на регионите със западаща индустрия,

–  като взе предвид член 173 (дял XVII) от ДФЕС, който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 11 септември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2012)0496),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие, и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите членки и в Съюза(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(6),

–  като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета (3057–ми Съвет за конкурентоспособност – вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство), проведено в Брюксел на 10 декември 2010 г. относно „Индустриалната политика за ерата на глобализацията“,

–  като взе предвид Шести доклад на Комисията от 25 юни 2009 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Творчески и иновационни региони (COM(2009)0295),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 юли 2009 г. относно „Европейската индустрия в променящ се свят – актуализиран преглед по отрасли за 2009 г“ (SEC(2009)1111),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2009 г. „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020„ – Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността – резултати и политики на държавите членки в областта на конкурентоспособността за 2011 г.“ (COM(2011)0642),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 март 2012 г. относно „Елементи за обща стратегическа рамка за периода 2014–2020 г.: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство“ (SWD(2012)0061),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 април 2012 г. относно „Принцип за партньорство в усвояването на фондовете от Общата стратегическа рамка ‐ елементи за Европейски кодекс за поведение за партньорство“ (SWD(2012)0106),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., относно „Доклад за европейската конкурентоспособност“ (SWD(2012)0299),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Сравнителен анализ на резултатите на промишлеността и резултати и политики на държавите членки в областта на конкурентоспособността“ (SWD(2012)0298),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 26 май 2010 г. относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“(7),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (CCMI/083 - CESE 808/2011),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0145/2013),

A.  като има предвид, че понятието „промишленост“ не е ясно определено и може да включва различни сектори;

Б.  като има предвид, че без съмнение промишлеността представлява едно от основните ни предимства в областта на конкурентоспособността в международен план, тъй като без нея Европейският съюз не би играл толкова важна роля в постигането на световно равновесие на икономическите сили;

В.  като има предвид, че производственият сектор би могъл да играе водеща роля в Европейския съюз, предвид на това, че Комисията счита, че за всеки 100 работни места, разкрити в промишлеността, между 60 и 200 нови работни места могат да бъдат разкрити в останалите сектори на икономиката; като има предвид все пак, че промишленото производство спадна, като за периода между 2008 и 2011 г. от 20 % достигна до 16 % от БВП на Съюза, и че броят на работните места в сектора намаля с 11 %;

Г.  като има предвид, че Комисията се опитва да обърне тенденцията на упадък на промишлеността в ЕС и до 2020 г. да възстанови приноса й за БВП - от сегашните близо 16 % до 20 %; като има предвид, че промишлеността представлява основна дестинация за частните и публичните инвестиции в областта на изследването, развитието и иновациите;

Д.  като има предвид, че политиката в областта на сближаването може да спомогне за справянето със структурните предизвикателства пред промишлеността на ЕС и да допринесе за постигането на амбициозните цели на стратегия „Европа 2020“, включително за прехода към устойчива, нисковъглеродна, ефективна от енергийна гледна точка и приобщаваща икономика, която насърчава знанието и заетостта;

Е.  като има предвид, че бившите промишлени региони в Европа са изправени пред подобни проблеми, преминали са през дълги периоди на растеж в миналото, последвани от значителен икономически спад през последните години;

Ж.  като има предвид, че поради икономическата си взаимозависимост и общи характеристики, всички съставни части на много трансгранични райони - например райони с традиции на минното дело, стоманодобивната и текстилната промишленост, са изправени пред едни и същи промишлени предизвикателства;

З.  като има предвид, че промишлената политика се опитва да се съсредоточи върху конкретни ежедневни проблеми в промишлеността и че следователно нейното силно въздействие върху регионите често се пренебрегва;

И.  като има предвид, че според проведено проучване преструктурирането на бивши промишлени региони изисква широк подход и осъществяването му може да бъде затруднено от административни пречки;

Й.  като има предвид, че държави членки, региони и градове в ЕС са изправени пред финансови ограничения; като има предвид, по-специално, че райони с бивша промишлена база често нямат добро разположение за привличане на достатъчно фондове за конверсия; като има предвид, че финансирането на ЕС за подпомагане на усилията за конверсия и преструктуриране е необходимо за подпомагане на подходите в регионалната и трансграничната политика;

К.  като има предвид, че градовете носят стимули за иновации и устойчиво развитие и имат важната задача да посрещнат предизвикателства в бивши промишлени райони;

Л.  като има предвид, че нови и иновативни подходи, улеснени също от подходящи рамки на законодателни политики и стратегии за интелигентна специализация, са необходими за подпомагане на регионите и градовете в осъществяване на техния иновационен потенциал и пренасочване на промишлените им активи в посока на нововъзникващите отрасли и услуги и глобализираните пазари;

М.  като има предвид, че политиките на реиндустриализация не отчитат в необходимата степен културните и творческите индустрии, които са ключов потенциален източник на растеж, иновации и работни места, допринасят за социалното сближаване и представляват ефективно средство за борба срещу текущата рецесия;

1.  Насочва вниманието към наличните ресурси, предоставени по линия на политиката на сближаване и структурните фондове, при извличане на ползи от схемите за финансово планиране на Европейската инвестиционна банка, както и националните, регионални и общински политики за икономическо развитие в подкрепа на конверсията на бивши промишлени райони и реиндустриализацията на промишлени райони в криза, с цел постигане на модерна и устойчива реиндустриализация; въпреки това изразява съжаление, че тези варианти не винаги решават истинските проблеми, специфични за региона, и че се наблюдава недостатъчно усвояване на средствата от структурните и инвестиционните фондове от държавите членки и регионите в момент, в който индустриалният сектор е засегнат сериозно от кризата;

2.  Изтъква, че е необходимо въвеждането на допълнителни мерки за подпомагане на бивши промишлени райони, в частност на такива с един промишлен отрасъл, така че те да успеят да открият нови пътеки на развитие основно в областта на творческите и културни индустрии и да насърчат използването на свободни обекти, което може да изиграе ключова роля при разработването на изоставени промишлени обекти;

3.  Призовава за по-интегрирани и систематични подходи за промишлено обновяване и регионално развитие и за по-голяма съгласуваност между различните политики на равнище ЕС, на национално, регионално и трансгранично равнище, с цел гарантиране на използването на потенциала на европейския промишлен сектор; изтъква необходимостта от създаване на икономически зони с регионално значение и високотехнологични паркове въз основа на публично-частни партньорства, както и от допринасяне за подобряването на използването на местни и регионални човешки и икономически ресурси при използване на най-модерни технологии;

4.  Подчертава, че успехът на подобно промишлено обновяване, съчетано с регионално развитие, ще зависи от наличието на ефективни политики в области като политика на сближаване, икономическо управление, конкурентоспособност, изследвания и иновации, енергетика, програма в областта на цифровите технологии, устойчиво развитие, културни и творчески сектори, нови квалификации и работни места и т.н.

5.  Счита, че основните предизвикателства пред бившите промишлени региони са:

6.  Подчертава, че регионалните стратегии за промишлените райони следва да включват като основна точка мерки за защита на земята, водите и качеството на въздуха, за опазване на регионалното и местното биологично разнообразие и природни ресурси и за почистване на земята и водите, така че вредни за околната среда вещества да не продължават да проникват в природната среда;

7.  Счита за важно стратегиите за промишлените райони да обърнат цялостно внимание на възможните форми на устойчив транспорт от и до тези райони, включително на суровини, стоки и служители, както и на необходимата инфраструктура, била тя съществуваща, или планирана, и също така счита, че това може да помогне да се намали екологичният отпечатък на промишлените и градските райони и да се гарантира, че нуждите на общността се посрещат, като същевременно се опазват природните ресурси и капитал и се дава положителен принос за човешкото здраве;

8.  Счита, че в резултат на процеса на разширяването на ЕС регионалните различия са се увеличили и затова вниманието и обществената осведоменост са изместени от бившите индустриализирани региони, на които липсват достатъчно инвестиции за конкретни регионални стратегии за развитие;

9.  Призовава Комисията да оцени настоящата ситуация в бившите индустриални региони, да идентифицира техните основни предизвикателства и да предостави информация и насоки за тези региони, с цел да развият посредством демократични процедури регионални стратегии, въз основа на широко партньорство, които биха могли да допринесат за подобряване на перспективите на регионите за устойчиво развитие, основано на техния вътрешен потенциал;

10.  Изтъква, че укрепването на промишлената база на икономиката е необходимо за напредъка на икономическия растеж и създаването на работни места, както и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, както и че свързаните с промишлеността активи под формата на културно, историческо и архитектурно наследство и експертният опит, наличен в бивши индустриални райони, могат да бъдат незаменима основа за това, и следва да се запазят и адаптират с оглед на новите потребности;

11.  Отбелязва, че много бивши промишлени райони имат големи възможности за увеличаване на енергийната ефективност чрез прилагане на модерни технологии и строителни стандарти, и че това ще бъде от полза както за регионалните икономики, така и за околната среда;

12.  Отново заявява, че в случаите, в които бившите индустриални региони са направили опит да проучат нови възможности за регионално развитие, те са постигнали най-голям успех там, където са базирали стратегиите си на свои предишни дейности, териториални предимства, индустриално наследство, както и опит и капацитет;

13.  Изтъква, че промишлените зони играят важна роля по отношение на иновациите и устойчивия растеж и че усилията за конверсия няма да могат да успеят без достатъчно инвестиции в тази област, тъй като без действия в областта на сградния фонд и градския транспорт целите на ЕС няма да могат да бъдат постигнати;

14.  Счита, че спадът в повечето бивши индустриални региони частично се дължи на това, че се основава на моноструктури; счита, че да се основава икономика само на моноструктури е непродуктивно и че диверсифицираната икономика е от изключително значение като основа за устойчив растеж и създаване на заетост;

15.  Призовава Комисията да изработи политически концепции и инструменти, които да съчетават Кохезионния фонд и структурните фондове с подходи в рамките на политиката в областта на промишлеността, с цел да се подпомогне структурното преобразуване от бивши индустриализирани региони към модерни индустриални региони;

16.  Счита, че регионалните промишлени стратегии трябва да се основават на интегриран подход, който включва компоненти на заетост, обучение и образование, с цел насърчаване на секторите на растеж, в които могат да бъдат създадени устойчиви работни места на местно и регионално равнище, например в иновативни МСП в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (програмата COSME); изтъква особената роля на градовете при развитието на регионални стратегии за промишлените зони; във връзка с това счита, че градовете са от основно значение за постигането на интелигентен растеж; следователно подчертава в частност факта, че градовете, притежаващи бивша промишлена база, представляват огромен потенциал, който Европейският съюз следва да използва в пълна степен; призовава Комисията да засили диалога със заинтересованите градове, така че доверието към градовете в качеството им на преки партньори на Европейския съюз да се увеличи;

17.  Изтъква, че подкрепата за енергийно ефективно реновиране на сгради ще помогне особено на регионите да намалят въглеродните емисии, да създават работни места на местно равнище, и ще спестява на потребителите разходи за отопление;

18.  Призовава Комисията да се възползва от полезните взаимодействия между политиките за сближаване и политиките в областта на промишлеността, с цел да подкрепи конкурентоспособността и растежа, както и да подпомогне държавите членки, регионите и градовете да открият основа за стратегии за развитие, които се ръководят от регионите;

19.  Счита, че не съществува цялостен план за регионални стратегии за промишлените райони на ЕС и че териториалният и регионалният подход са най-подходящи за развитие на стратегии за регионите; призовава Комисията да подкрепи проучване на регионалната икономика в контекста на инициативата „Хоризонт 2020“, което дава възможност за развитие на регионално адаптирани стратегии за допълнителни бивши индустриализирани региони;

20.  Подчертава факта, че регионалните характеристики трябва да бъдат взети предвид при планирането на регионални стратегии за развитие; в тази връзка, и предвид на примера на стратегиите за възходящо земеделско развитие (програма ЛИДЕР) за земеделските райони, счита, че инициативите за възходящо местно развитие за градските райони следва да се насърчат;

21.  Призовава Комисията да използва предишния опит на градски райони като Манчестър във Великобритания, Лил във Франция, Есен и област Рур в Германия, както и Билбао в Испания, където финансирането от ЕС е допринесло за преобразуването и преструктурирането на бивши индустриализирани региони, с цел развитие на бъдещи стратегии за други региони в ЕС;

22.  Приветства ползите, които произтичат от статута на Европейска столица на културата, както показва опитът на Глазгоу, Лил и други градове и градски агломерации, които преди това са страдали от промишлен упадък, и потвърждава, че културата и творческата дейност са ключови катализатори за възстановяването на градовете и за привлекателността на регионите;

23.  Подчертава, че устойчивото обновление на бивши индустриализирани региони отнема десетилетия и е много скъпо, често превишава административния и финансов капацитет на публичните органи по места; подчертава в тази връзка необходимостта от развитие на техническата помощ сред регионалните и местни публични органи и власти;

24.  Изтъква, че новият инструмент за „Интегрирани териториални инвестиции“, предложен в член 99 от проекта за Регламент за общите разпоредби за новия финансов период 2014‐2020 г., би могъл да предложи възможност за разработване на регионални стратегии отвъд административните граници;

25.  Призовава държавите членки да избягват прекомерно сложните правила за бенефициери; отново заявява, че в случаите, в които съществуват правила на ЕС, вътрешните правила могат да бъдат премахнати, с цел да се избегне дублирането или противоречащи си правила;

26.  Призовава Комисията да създаде база данни на съществуващите промишлени паркове и регионални промишлени зони, така че да се определят най-добрите модели, които могат да се прилагат и в други региони, и последните да се свържат с дългосрочните местни и регионални стратегии за развитие, и да предостави насоки относно използването на средства за подпомагане при възстановителния процес;

27.  Счита, че би било подходящо да се подкрепи допълнително развитието на дух на предприемачество сред младежите чрез достъп до европейски средства и предоставянето на консултации на предприятията;

28.  Призовава държавите членки да гарантират, че бившите индустриализирани региони могат напълно да се възползват от националните и европейските средства, така че ЕС може да започне „нова индустриална революция“;

29.  Подчертава необходимостта от по-нататъшна концентрация на подкрепа от политиката за сближаване към индустриалното преобразуване в регионите в следните области: бизнес иновации и инвестиции, социално приобщаване, интегрирани подходи за градско развитие и обновяване на градската среда;

30.  Призовава държавите членки да подкрепят своите региони при участието им в подхода за „интелигентна специализация“; отново заявява, че регионите се нуждаят от създадени за целта стратегии за устойчиво развитие, с цел то да бъде успешно; отбелязва, че в много случаи местните публични органи не са в състояние да придобият необходимото ноу-хау и опит без подкрепа от Комисията и държавите членки;

31.  Застъпва становището, че е необходимо създаването на промишлени зони, които ще стимулират развитието на градовете; твърди, че следва да се постави по-голям акцент върху научноизследователските дейности, иновациите и ученето, като припомня творческата роля на университетите в това отношение; подкрепя създаването на мрежи за иновации, конкурентоспособност и дух на предприемачество на регионално равнище с оглед насърчаване на засилените връзки между университетите, предприятията и центровете за знания, като по този начин се стимулират нови промишлени дейности за насърчаване на развитието на стратегии за специализация по сектори и насърчаване на формирането на промишлени клъстери; призовава Комисията и заинтересованите държави членки да настояват за по-голяма прозрачност при разпределянето на средства за съответните участници;

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 104. (2) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120. (3) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 41. (4) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57. (5) OВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 39. (6) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131. (7) OВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 1.