Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (COM(2011)0425 – C7-0198/2011 – 2011/0195(COD))

P7_TA(2013)0040 A7-0008/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0425),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0198/2011),

–  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание;

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28 март 2012 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г.(2),

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и комисията по регионално развитие (A7-0008/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(3); отново заявява, че са необходими достатъчно допълнителни средства в следващата МФР, за да може Съюзът да постигне приоритетите на съществуващите си политики, като също така изпълни новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидени събития; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да определи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти биха могли да бъдат изцяло спрени, въпреки доказаната си добавена стойност за Европа;

3.  Посочва, че прогнозираното финансово въздействие на предложението е само индикативно за законодателния орган и че то не може да бъде определено преди да бъде прието предстоящо споразумение по предложението за Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014‐2020 г.;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 февруари 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 768/2005 на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 2371/2002(7) бе създадена общностна система за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

(2)  Обхватът на общата политика в областта на рибарството включва опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси и управлението на рибарството, чийто обект са те. Също така той включва пазарните и финансовите мерки, подкрепящи целите на ОПОР, сладководните биологични ресурси и аквакултури дейностите, свързани с аквакултурите, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и от аквакултури, когато тези дейности се осъществяват на територията на държавите-членки или във водите на Съюза, включително от страна на риболовни кораби под флага на трети държави или регистрирани в тях, от страна на риболовни кораби на Съюза или от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага и като се вземат предвид разпоредбите на член 117 от Конвенцията на ООН по морско право. [Изм. 2]

(3)  Общата политика в областта на рибарството следва да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, допринасят за постигането на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условиядългосрочна, екологична, икономическа и социална устойчивост. Тя също така следва да допринася за повишаване на производителносттавключва правила, целящи да осигурят проследимостта, безопасността и качеството на внесените в Съюза продукти, постигане на справедлив стандарт на живот за риболовния сектор и продоволствена сигурност, установяване на пазарна стабилност, осигуряване на наличност на ресурсите и разумни цени на продуктите, предлагани на потребителите. [Изм. 3]

(4)  Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.(8) и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (Споразумение на ООН за рибните запаси)(9). Той също така е приел Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море на Организацията по прехрана и земеделие към ООН от 24 ноември 1993 г. (Споразумението за съответствие на ФАО)(10). В тези международни инструменти се предвиждат най-вече задължения за опазване, в това число задължения за предприемане на мерки за опазване и управление, предназначени за запазването или възстановяването на морските ресурси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, както в морските зони под национална юрисдикция, така и в открито море, и за сътрудничество с други държави с тази цел, както и задължения за широко прилагане на подхода на предпазливост при опазването, управлението и използването на рибните запаси; предвиждат се също така задължения за постигане на съвместимост между мерките за опазване и управление в случаите, когато морските ресурси са в морски зони с различен юридически статус, и задължения за надлежно отчитане на другите видове законно използване на моретата. Общата политика в областта на рибарството следва да подпомага ЕС в правилното изпълнение на неговите международни задължения по силата на тези международни актове. Когато държавите-членки приемат мерки за опазване и управление, за които са били оправомощени в рамките на общата политика в областта на рибарството, действията им следва да бъдат в пълно съответствие с международните задължения за опазване и сътрудничество, предвидени в посочените международни актове.

(5)  На Световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург през 2002 г. ЕС и неговите държави-членки се ангажираха да предприемат действия срещу продължаващото намаляване на много рибни запаси. Ето защо е необходимо Съюзът да подобри своята обща политика в областта на рибарството, за да гарантира, че, като приоритетна цел, до 2015 г. ще бъде изпълнена приоритетната цел равнищата на експлоатация на морските биологични ресурсипроцентът на смъртност от риболов е определен на такова равнище, което би дало възможност на рибните запаси най-късно до 2020 г. да се възстановят и поддържат нанад нива, позволяващи максимален устойчив улов от популациите на събирания улов, и би дало възможност на всички възстановени запаси да се поддържат на тези нива. В случаите, когато е налице по-малко научна информация, може да се наложи прилагането на приблизителни данни за максималния устойчив улов. [Изм. 5]

(5a)  Концепцията за максимален устойчив улов, установена в Конвенцията на ООН по морско право, е правно обвързваща цел за Съюза в областта на управлението на рибарството от момента на ратифицирането й през 1998 г. [Изм. 6]

(5б)  Приемането на процент на смъртност от риболов под необходимия за поддържане на рибните запаси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, е единственият начин за гарантиране на икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството в дългосрочен план, без да се разчита на публична помощ. [Изм. 232]

(5в)  Многогодишните планове следва да бъдат основният инструмент за гарантиране, че до 2015 г. процентите на смъртност от риболов се установяват на нива, които следва да позволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, което дало възможност за поддържане на всички възстановени запаси на тези нива. Само един ясен и обвързващ ангажимент във връзка с тези дати може да гарантира, че се предприемат незабавни действия и че не се забавя още повече процесът на възстановяване. За тези запаси, за които все още не е приет многогодишен план, е от съществено значение да се гарантира, че при определянето на възможностите за риболов за тези запаси, Съветът напълно се придържа към целите на общата политика в областта на рибарството. [Изм. 7]

(5г)  С цел създаване на по-стабилни условия за риболовния сектор, следва да бъде също така възможно многогодишните планове да съдържат разпоредби, които ограничават годишните колебания на общия допустим улов на възстановените запаси. Точните граници на тези колебания следва да бъдат посочени в многогодишните планове. [Изм. 8]

(5д)  Управленските решения, свързани с максималния устойчив улов при смесен риболов, следва да отчитат трудността да се ловят всички видове запаси при смесен риболов по едно и също време в случаите, когато научните препоръки сочат, че е много трудно да се избегне явлението улов на „ограничителните“ видове чрез увеличаване на селективността на използваните риболовни уреди. При такива обстоятелства от ICES и Научно-техническият и икономически комитет по рибарство (НТИКР) следва да се изисква да предоставят консултации относно подходящите нива на смъртност от риболов. [Изм. 9]

(5е)  Ако за постигането на максимален устойчив улов възможностите за риболов трябва да бъдат драстично намалени през определен преходен период, Съюзът и държавите членки следва да гарантират, че ще бъдат приложени адекватни социални и финансови мерки, за да може достатъчен брой предприятия от производствената верига да останат активни, така че да се постигне баланс между капацитета на флотовете и наличните ресурси, когато бъде достигнат максималния устойчив улов. [Изм. 10]

(6)  Целите, свързани с рибарството, бяха определени в решението на конференцията на страните по Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие относно стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011‐2020 г.(11), като общата политика в областта на рибарството следва да осигури съгласуваност с целите за биологичното разнообразие, приети от Европейския съвет(12), и с целите, посочени в съобщението на Комисията „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал“: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.„(13), по-специално във връзка с постигането на максимален устойчив улов до 2015 г.

(7)  Устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси следва винаги да се ръководи от подхода на предпазливост, основаващ се на принципа на предпазните мерки, посочен в член 191, параграф 2, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като се вземат под внимание наличните научни данни. [Изм. 12]

(8)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринася за защитата на морската среда, за устойчивото управление на всички видове, които са обект на използване за търговски цели, и по-специално за постигането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. съгласно разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(14). [Изм. 13]

(8a)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринася и за снабдяване на пазара на Съюза с храни с висока хранителна стойност, намаляване на продоволствената зависимост на вътрешния пазар, както и за пряко и непряко създаване на работни места и икономическо развитие в крайбрежните зони. [Изм. 14]

(9)  Необходимо е към управлението на рибарството да се приложи екосистемният подход, за да се ограничиспомогне за гарантиране, че въздействието на риболовнитечовешките дейности върху околната среда, а нежеланият улов да бъде сведенморската екосистема е сведено до минимум и че нежеланият улов се свежда до минимум и, доколкото е възможно, се премахва, както и че постепенно премахнатсе постига положение, при което целият улов се разтоварва на сушата. [Изм. 15]

(10)  Важно е управлението на общата политика в областта на рибарството да се ръководи от принципите на доброто управление. Те включват вземане на решения въз основа на най-добрите налични научни препоръки, широко участие на всички заинтересовани страни и дългосрочна перспектива. Успешното управление на общата политика в областта на рибарството зависи също така от ясното определяне на отговорностите на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, както и от съвместимостта и съгласуваността на предприетите мерки с други политики на Съюза.

(11)  Общата политика в областта на рибарството следва да изцяло да обръща внимание, когато е приложимо, на здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите.

(12)  При прилагане на общата политика в областта на рибарството следва да се отчитат взаимодействията с други аспекти на морското дело, които са предмет на интегрираната морска политика(15) и като цяло следва да бъде съгласувана с останалите политики на Съюза, и да се взема предвид взаимовръзката между всички въпроси, свързани с океаните и моретата, включително морското пространствено планиране. Следва да се осигури съвместимост и интеграция между управлението на различните секторни политики в басейните на Балтийско море, Северно море, Келтско море, Бискайския залив и иберийското крайбрежие, Средиземно море и Черно море. [Изм. 17]

(13)  Риболовните кораби на Съюза следва да разполагат с равен достъп до водите на ЕС и ресурсите, които са обект на правилата на ОПОР.

(14)  Правилата, ограничаващи достъпа до ресурси в рамките на зони от 12 морски мили на държавите-членки, засега функционират задоволително, като оказват положително влияние върху опазването чрез ограничаване на риболовното усилие в най-уязвимата част от водите на Съюза. Тези правила също така са спомогнали за съхраняване на традиционните риболовни дейности, от които социалното и икономическо развитие на някои крайбрежни общности е силно зависимо. Поради тази причина следва правилата да останат в сила и следва, когато е възможно, да бъдат засилени, за да предоставят преференциален достъп на дребномащабния, занаятчийския или крайбрежен риболов. [Изм. 18]

(14a)  Определението на дребния риболов трябва да бъде разширено, за да отчита набор от критерии, освен критерия за размера на корабите, включвайки, наред с другото, преобладаващите метеорологични условия, въздействието на риболовните техники върху морската екосистема, продължителността на престоя в морето и характеристиките на икономическата единица, която експлоатира ресурсите. Малките острови в открито море, които зависят от риболова, следва да бъдат специално признати и подпомагани както финансово, така и чрез отпускането на допълнителни ресурси, за да се направи възможно тяхното бъдещо оцеляване и благосъстояние. [Изм. 19]

(15)  Морските биологични ресурси около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови следва да продължат да се ползват със специална защита и при отчитане на структурното, социалното и икономическото положение на островите, тъй като тези ресурси допринасят за запазването на местната икономика. Следователно трябва да останат в сила ограниченията за някои риболовни дейности в тези води, отнасящи се до риболовни кораби, които са регистрирани в пристанищата на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

(16)  Целта за устойчиво използване на морските биологични ресурси се постига по-ефективно чрез многогодишен подход към управлението на рибарството. За тази цел държавите членки, в тясно сътрудничество с публичните органи и консултативните съвети, следва да създадат условия за устойчивост, включително на местно равнище, като се дава приоритет на многогодишните планове, отразяващи спецификата на различните риболовни дейности. Това може да бъде постигнато чрез общи действия на регионално равнище и, по по-обвързващ начин, чрез процедурите за вземане на решения, които водят до съставянето на многогодишни планове. [Изм. 20]

(17)  Когато е възможно, многогодишните планове следва да обхващат групи от запаси в случаите, когато тези запаси се експлоатират съвместно. Многогодишните планове следва да задават основните принципи за определяне на възможностите за риболов и на измеримите цели за устойчива експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми, като същевременно се предвиждат ясни срокове и защитни механизми в случай на непредвидени събития. Многогодишните планове също така следва да се ръководят от точно определени цели на управление, за да допринасят за устойчивата експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми. Тези планове следва да се приемат при провеждане на консултации с операторите от риболовния сектор, учени иинституционалните партньори, когато сценариите на управление могат да имат социално-икономическо въздействие върху съответните региони. [Изм. 21]

(18)  Необходими са мерки за намаляване и премахване на сегашните високи нива на нежелан улов и изхвърлянза постепенно премахване на изхвърляния улов. За съжаление, предишното законодателство често задължаваше рибарите да изхвърлят ценни ресурси. Нежеланият и Изхвърляният улов представляватпредставлява съществена загуба и застрашаватзастрашава устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси и морските екосистеми, както и финансовата жизнеспособност на риболовния сектор. Следва да се установи и постепенно да се приложи задължение за разтоварване на сушата на целия улов от управлявани запаси, уловен при риболовни дейности във водите на Съюза или от негови риболовни кораби. На първо място следва да се даде приоритет на разработването, подпомагането и насърчаването на мерки и стимули, чиято цел е избягване на нежелания улов. [Изм. 22]

(18a)  Задължението за разтоварване на сушата на целия улов следва да се въведе на равнище отделни риболовни дейности. На рибарите следва да се позволи да продължат да изхвърлят видовете, за които най-добрите налични научни препоръки показват висок процент на оцеляване при обратното им връщане в морето, при спазване на определените за дадената риболовна дейност условия. [Изм. 23]

(18б)  С цел задължението за разтоварване на сушата на целия улов да бъде практически осъществимо и за смекчаване на въздействието на променливия състав на годишния улов, на държавите членки следва да се разрешава да прехвърлят между годините определен процент квоти. [Изм. 24]

(19)  Разтоварването на нежелан улов не следва да води до максимални икономически предимства за оператора. Когато се разтоварва улов на риба, чийто размер е под минималния референтен размер за целите на опазването, предназначението на този улов следва да бъде ограничено, като се изключи продажбата с цел консумация от човека. Всяка държава членка следва да може да реши дали иска да позволи свободното разпространение на разтоварената риба за полезни или благотворителни цели. [Изм. 25]

(20)  С оглед на опазването на запасите и приспособимостта на флотовете и видовете риболов, следва да се прилагат ясни цели по отношение на някои технически мерки, а мащабите на управлението следва да бъдат съобразени с изискванията за управление. [Изм. 26]

(21)  За запасите, за които не е изготвен многогодишен план, следва да се гарантират равнища на експлоатация, при които се постига максимален устойчив улов, чрез въвеждане на ограничения за улова и/или риболовното усилие. В случай че не са налице достатъчни данни, рибарството се управлява, като се използват ориентировъчни стандарти.[Изм. 27]

(21a)  Съюзът следва да засили усилията си за постигане на ефективно международно сътрудничество и управление на запасите в моретата, които граничат както с държави членки, така и с трети държави, предвиждайки, при целесъобразност, създаването на регионални организации за управление на рибарството за такива зони. По-специално Съюзът следва да призове за създаването на Регионална организация за управление на рибарството в Черно море. [Изм. 28]

(22)  Предвид несигурната икономическа ситуация, в която се намира част от риболовния сектор, и обстоятелството, че някои крайбрежни общности са зависими от него, трябва да се гарантира относителната стабилност на риболовните дейности посредством разпределяне на възможностите за риболов между държавите-членки, основаващо се на предварителна оценка на дела от запасите за всяка държава-членка. [Изм. 29]

(23)  Предвид временното биологично състояние на запасите тази относителна стабилност следва да отчита специфичните потребности на районите, в които населението е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности, в съответствие с постановеното от Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г. относно някои външни аспекти на създаването в Общността, считано от 1 януари 1977 г., на риболовна зона, простираща се до 200 морски мили(16), и по-специално приложение VII към нея. Следователно понятието за желана относителна стабилност трябва да се разбира точно в този смисъл.

(24)  Държавите-членки следва да бъдат в състояние да представят на Комисията мотивирани искания за разработване на мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството за действия, които според тях са необходими за изпълнение на задълженията по отношение на специалните защитени зони съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(17), специалните защитени територии съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(18) и защитените морски територии съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО.

(25)  В случай на сериозна заплаха, причинена от риболовни дейности, която изисква незабавна намеса, Комисията, след консултации със съответните консултативни съвети и държави членки, следва да бъде в състояние да приема временни мерки за опазване на морските биологични ресурси или морските екосистеми. Тези мерки следва да бъдат установени в рамките на определени срокове и следва да действат за определен период от време. [Изм. 30]

(26)  Държавите членки, след като надлежно вземат предвид становищата на съответните консултативни съвети и заинтересовани страни, следва да могат да приемат мерки за опазване и технически мерки за прилагане на общата политика в областта на рибарството, за да може политиката да отговори по-адекватно на реалностите и спецификата на различните морски басейни и на отделните рибарски дейности и да се подобри нейното прилагане. [Изм. 31]

(26a)  Държавите членки следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат на регионална основа. [Изм. 32]

(27)  Държавите-членки следва да получат разрешение да приемат мерки за опазване и управление в своите зони от 12 морски мили, като тези мерки са приложими към всички риболовни кораби на ЕС, при условие че когато се прилагат за риболовни кораби на други държави-членки, те са недискриминационни, проведени са предварителни консултации с другите заинтересовани държави-членки и Съюзът не е приел конкретни мерки за опазване и управление в рамките на съответната зона от 12 морски мили.

(28)  Следва да се позволи на държавите-членки да приемат мерки за опазване и управление за запаси във водите на Съюза, като тези мерки са приложими единствено за риболовните кораби, плаващи под техен флаг.

(28a)  Достъпът до риболова следва да се основава на прозрачни и обективни екологични и социални критерии като средство за насърчаване на отговорния риболов, което ще послужи да се гарантира, че се насърчават операторите, които осъществяват риболовни дейности, които най-малко увреждат околната среда и които осигуряват най-много ползи за обществото. [Изм. 234]

(29)  Не по-късно от 31 декември 2013 г. следва да бъде въведена система за прехвърляеми риболовни концесии за по-голямата част от управляваните запаси в рамките на общата политика в областта на рибарството по отношение на всички кораби с дължина 12 метра или повече и всички други кораби с теглени уреди. Държавите-членки могат да изключат корабите с дължина под 12 метра, различни от кораби с теглени уреди, от системата на прехвърляеми риболовни концесии. Тази система следва да подпомогне съкращаването на флота, съобразено с потребностите на сектора, и постигането на по-добри икономически резултати, като в същото време се установи сигурна в правно отношение и специална прехвърляема риболовна концесия на годишните възможности за риболов на съответната държава-членка. Тъй като морските биологични ресурси представляват общо благо, прехвърляемите риболовни концесии следва само да установят потребителски права върху част от годишните възможности за риболов на дадена държава-членка, които могат да бъдат прекратени в съответствие с установените правила.[Изм. 33]

(29a)  Съгласно принципа на субсидиарност, всяка държава членка следва да има право да избере метода на разпределяне на отредените й възможности за риболов, без да се налага система на разпределяне на равнището на Съюза. Така държавите членки ще имат право да решат дали да установят или да не установят система за прехвърляеми риболовни концесии. [Изм. 37]

(30)  Риболовните концесии следва да могат да се прехвърлят и отдават под наем с цел да се децентрализира управлението на възможностите за риболов в посока към риболовната промишленост и да се гарантира, че рибарите, които се оттеглят от сектора, няма да разчитат на публична финансова помощ в рамките на общата политика в областта на рибарството. [Изм. 35]

(31)  Специфични характеристики и социално-икономическата уязвимост на някои дребномащабни флотове обосновава ограничаването на задължителната система за прехвърляеми риболовни концесии по отношение на големи кораби. Системата на прехвърляеми риболовни концесии следва да се прилага за запасите, за които са разпределени възможности за риболов. [Изм. 36]

(31a)  Комисията следва да извърши оценки на флотовете, за да получи достоверни данни относно точното равнище на свръхкапацитета на равнище ЕС, което ще позволи да бъдат предложени подходящи и целеви инструменти за неговото намаляване. [Изм. 34]

(31б)  Следва да се създаде задължителна система за оценка на регистрите на риболовните кораби и за проверка на пределните граници на риболовния капацитет, за се гарантира, че държавите членки спазват определения им пределен капацитет и да се засили системата за контрол на рибарството, за да се адаптира риболовният капацитет към наличните ресурси. [Изм. 38]

(32)  За риболовни кораби на Съюза, които не действат в рамките на система за прехвърляеми риболовни концесии, може да сеВ някои случаи държавите членки все още трябва да предприемат специфични мерки за адаптиране на броя на тези корабисвоя риболовен капацитет към наличните ресурси. Тези меркиПоради това следва да определят задължителните пределни граници за капацитета на риболовния флотсе направи оценка на капацитета за всеки запас и басейн в Съюза. Тази оценка следва да установят национални системи за вписване и отписване по отношение на финансовата помощ за извеждане от експлоатация на кораби, предоставена по линия на Европейския фонд за рибарствосе основава на общи насоки. Всяка държава членка следва да може да избира мерките и инструментите, които желае да въведе с цел намаляване на прекомерния риболовен капацитет. [Изм. 39]

(33)  Държавите-членки следва да записват основната информация относно характеристиките и дейностите на риболовните кораби, плаващи под техен флаг. Тези данни трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията за целите на контрола върху размера на флотовете на държавите-членки.

(34)  Управлението на рибарството въз основа на най-добрите наличницялостни и точни научни препоръки изисква хармонизирани, надеждни и точни данни. Поради това държавите-членки следва да събират данни относно флотовете и тяхната риболовна дейност, в частност биологични данни относно улова (в това число изхвърления улов), обзорна информация за рибните запаси и за потенциалното екологично въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема. Комисията следва да поощрява необходимите условия за хармонизиране на данните, за да насърчи тълкуване на ресурсите, основано на екосистеми. [Изм. 40]

(35)  В процеса на събиране на данни следва да бъдат обхванати данните, които помагат да се извърши икономическа оценка на предприятиятавсички предприятия, осъществяващи дейност в секторите на риболова, аквакултурите и преработката на продукти от риболов и аквакултури, независимо от размера им, и на тенденциите относно заетостта в тези отрасли, както и данни относно въздействието на подобно развитие върху риболовните общности. [Изм. 41]

(36)  Въз основа на многогодишна програма на Съюза държавите-членкидържавите членки следва да управляват и предоставят събраните научни данни на съответните крайни потребители, предоставяйки съответните резултати на заинтересованите страни. Регионалните власти следва по-активно да участват в събирането на данни. Също така държавите-членки следва да си сътрудничат с цел координиране на дейностите по събиране на данни. Когато е целесъобразно, това сътрудничество следва да обхване и трети държави в рамките на един и същи морски басейн, по възможност при използване на регионален орган, създаден за тази цел, като се имат предвид необходимостта от спазване на международното право и по-специално на Конвенцията на ООН по морско право. [Изм. 42]

(37)  Науката, свързана с политиката в областта на рибарството, следва да бъде подкрепена посредством национални програми за събиране на данни в областта на рибарството и независими програми за научни изследвания и иновации, осъществявани съвместно с други държави-членки, както и чрез инструментите на Съюза съгласно рамката за научни изследвания и иновации и чрез необходимото хармонизиране и систематизиране на данните, които трябва да бъдат извършени от Комисията. [Изм. 43]

(38)  ЕС следва да поощрява постигането в международен план на целите на общата политика в областта на рибарството. За тази цел той следва да се стреми към подобряване на работата на регионалните и международните организации, полагащи усилия за съхраняване и устойчиво управление на международните рибни запаси, като насърчава вземането на решения въз основа на научните препоръки, по-доброто спазване на правилата, по-голямата прозрачност и засиленото, гарантира ефективното участие на заинтересованите страни, и като предприема мерки за борба с нелегалния, недекларирания и нерегулирания риболов. [Изм. 44]

(39)  Сключените с трети държави споразумения за устойчиво рибарство следва да гарантират, че риболовната дейност на Съюза във водите на трети държави се ръководи от най-добрите налични научни препоръки, като същевременно се осигурява устойчива експлоатация и опазване на морските биологични ресурси при спазване на принципа за излишъка, посочен в Конвенцията на ООН по морско право. Тези споразумения, които осигуряват права за достъп в замяна за финансово участие от Съюза, следва да допринасят за създаването на висококачествена рамка за управление, за да се гарантират по-специално ефикасни мерки за наблюдение, контрол и надзор. [Изм. 45]

(40)  Въвеждането на клауза за човешките права в споразуменията за устойчиво рибарство следва да бъде напълно съвместимо с общите цели в областта на политиката на развитие на Съюза.

(41)  Зачитането на демократичните принципи и правата на човека, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, както и на принципа на правовата държава, следва да бъде основен елемент на споразуменията за устойчиво рибарство и да бъде обект на специална клауза за правата на човека.

(41a)  В контекста на сериозния проблем с пиратството, който засяга корабите на Съюза, извършващи риболов в трети държави съгласно двустранни или многостранни споразумения, и особената им уязвимост във връзка с пиратски нападения, мерките и действията следва да бъдат засилени с цел предпазване на тези кораби. [Изм. 46]

(42)  Секторът на аквакултурата следва да допринесе за запазването на потенциала за устойчиво производство на хранителни продукти на цялата територия на ЕС, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност и доставки, както и растеж и заетост за европейските граждани и да се реагира на нарастващото търсене на морски храни в света. [Изм. 47]

(43)  В приетата през 2009 г. стратегия на Комисията за устойчиво развитие на европейската аквакултура(19), която бе приветствана и подкрепена от Съвета и приветствана от Европейския парламент, се отбелязва необходимостта от създаване и насърчаване на равни конкурентни условия за сектора на аквакултурата като основа за неговото устойчиво развитие.

(44)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринесе за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да съдейства за постигането на целите, определени в тази стратегия(20).

(45)  Тъй като дейностите, свързани със сектора на аквакултурата в ЕС, са повлияни от множество международни изисквания, в това число по отношение на разрешенията за оператори, следва да се разработят стратегически насоки на Съюза за националните стратегически планове с цел подобряване конкурентоспособността на сектора на аквакултурата чрез подкрепа за неговото развитие и новаторство, и се насърчат икономическата дейност, разнообразяването и подобряването на качеството на живота в крайбрежните и селските райони; необходимо е също да се въведат механизми за обмен на информация и добри практики между държавите-членки посредством отворен метод за координиране на националните мерки за икономическа сигурност, достъпа до води и пространство на Съюза и административно опростяване на лицензирането.

(46)  Специфичното естество на сектора на аквакултурата изисква създаването на консултативен съвет, в рамките на който заинтересованите страни да могат да се консултират относно елементи на политиките на Съюза, които биха могли да окажат въздействие върху аквакултурата.

(46a)  С оглед на специфичните особености на най-отдалечените региони, по-специално тяхната географска отдалеченост и значението на риболова за икономиката им, следва да се създаде консултативен съвет за най-отдалечените региони, състоящ се от три секции, покриващи Югозападни води, води на Югозападния Индийски океан и води на басейна на Антилите – Гвиана. Една от целите на този консултативен съвет следва да бъде оказване на принос да борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в световен мащаб. [Изм. 48]

(47)  Необходимо е да се засили конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС и да се отправи призив за опростяване в подкрепа на по-доброто управление на отрасловите дейности по производството и предлагането на пазара, като се гарантира реципрочност на търговския обмен с трети държави, така че да се осигурят равнопоставени условия на пазара на Съюза не само от гледна точка на устойчивостта на риболова, но също така и на санитарния контрол; общата организация на пазара на продукти от риболов и аквакултури следва да гарантира условия за равностойна конкуренция за всички такива продукти, предлагани на пазара на, независимо дали произхождат от Съюза или от трети държави, да оптимизира избора на потребителите посредством по-добра информация въз основа на проследяемост, следва да подкрепя отговорното потребление и да подобрява икономическите познания и осведоменост за пазарите на Съюза по цялата снабдителна верига. Частта на настоящия регламент относно общата организация на пазара следва да включва разпоредби, които въвеждат изисквания вносните продукти от риболов и аквакултури да спазват международно признати социални и екологични стандарти. [Изм. 49]

(48)  Общата организация на пазарите следва да бъде прилагана в съответствие с международните ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбите на Международната търговска организация. Успехът на общата политика в областта на рибарството изисква ефективна система на контрол, инспекции и правоприлагане, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Следователно, действащото законодателство в тази област следва да бъде ефективно прилагано и с цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството следва да се създаде система на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. [Изм. 50]

(49)  Следва да се насърчава използването на модерни и ефективни технологии в рамките на системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. Необходимо е държавите-членки или Комисията да могат да провеждат пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни. [Изм. 51]

(50)  За да се гарантира участието на заинтересованите оператори в системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане, държавите-членки следва да могат да изискват от титулярите на лицензии за риболов на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече,своите оператори плаващи под техен флаг, да участват пропорционално в разходитеоперативните разходи по тази система. [Изм. 196]

(51)  Целите на общата политика в областта на рибарството не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради проблемите в развитието на риболовния сектор и неговото управление, както и поради ограничеността на техните финансови ресурси. Следователно за постигането на тези цели, следва да бъде отпускана многогодишната финансовата помощ от Съюза, насочена към приоритетите на общата политика в областта на рибарството и приспособена към конкретните особености на риболовния сектор в отделните държави членки. [Изм. 52]

(51a)  Финансовата помощ на Съюза следва да улеснява развитието на публични стоки и услуги в риболовния сектор и в частност да подпомага мерките за контрол и мониторинг, събирането на информация, научните изследвания и развитието на дейности, насочени към обезпечаване на здрава морска екосистема. [Изм. 245]

(52)  Финансовата помощ от Съюза следва да се отпуска при условие че държавите членки и операторите, включително собствениците на кораби, се придържат към общата политика в областта на рибарството. Тази помощ следва да бъде прекъсната, временно прекратена или коригирана, ако се установи, че държавите-членки не спазват правилата на общата политика в областта на рибарството и че операторите са извършили тежки нарушения на тези правила. [Изм. 53]

(53)  Диалогът със заинтересованите страни се оказа от съществено значение за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството. Предвид различните условия във водите на Съюза и засилената регионализация на общата политика в областта на рибарството консултативните съвети следва да гарантират, че знанията и опитът на всички заинтересовани страни се използват за целите на тази обща политика, особено за изработването на многогодишните планове. [Изм. 54]

(54)  Счита заС оглед на специфичните характеристики на най-отдалечените региони, на аквакултурата и риболова във вътрешни водоеми, на пазарите и на Черно море е целесъобразно Комисията да бъде оправомощена чрез делегирани актове да създавада се създадат нови консултативни съвети и да променя зоните на компетентност на съществуващите съвети, по-специално предвид особеностите на Черно мореза всяка от тези области. [Изм. 55]

(55)  За постигане на целите на ОПОР правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да бъдат делегирани на Комисията с цел определяне на свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните сфери на опазванетонамаляване на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, когато това се налага поради наложителни причини за спешност, адаптиране на задължението за разтоварване на сушата на целия улов с цел спазване на международните задължения на Съюза, приетите мерки за опазване в рамките на многогодишните планове или техническите мерки, преизчисляване на пределния капацитет на риболовния флот, определяне на информацията за характеристиките и дейностите за риболовните кораби на Съюза, правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни, измененията на приложение III по отношение на зоните на компетентност на консултативните съвети и на състава и работата на консултативните съвети. [Изм. 56]

(56)  От особено значение е при подготвителната си работа по приемането на делегирани актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(57)  По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(58)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информация, свързана с регистрите на риболовния флот и на изискванията относно данните за управление на риболова, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(21).

(59)  За постигане на основната цел на общата политика в областта на рибарството, а именно ‐ осигуряване на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия в секторите на риболова и аквакултурата, и принос в осигуряването на хранителни доставки, е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси и правила за гарантирането на икономическа и социална устойчивост на сектора на Съюза за риболов и добив на миди и ракообразни, при целесъобразност чрез предоставяне на достатъчно финансиране. [Изм. 57]

(60)  В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(61)  С влизането в сила на съответните правила съгласно настоящия регламент следва да бъде отменено Решение 2004/585/ЕО на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството(22).

(62)  Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството(23) следва да бъде отменен, като остане приложим към националните програми, приети с цел събиране и управление на данни за периода 2011‐2013 г. [Изм. 58]

(63)  Поради важността и броя на измененията Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.  Общата политика в областта на рибарството обхваща:

2.  Общата политика в областта на рибарството обхваща дейностите, посочени в параграф 1, когато те се извършват:

Член 2

Общи цели

1.  Общата политика в областта на рибарството гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурата, осигуряват дългосрочни и устойчиви екологични, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални условия и допринасятползи и ползи за заетостта, за допринасяне за наличността на хранителни доставки и възможности за спортен риболов и за даване на възможност за дейности в областта на преработвателната промишленост и дейности на сушата, пряко свързани с риболовните дейности, като същевременно се вземат предвид интересите както на потребителите, така и на производителите.

2.  Общата политика в областта на рибарството прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за целгарантира, че до 2015 г. процентите на смъртност от риболов се установяват на нива, които следва да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видовепозволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов и позволяват поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

3.  Общата политика в областта на рибарството прилага екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурата, за да гарантира ограниченото въздействие на риболовните, че риболовът и аквакултурата допринасят за целта за свеждане до минимум на въздействието на човешките дейности върху морската екосистема и не допринасят за влошаването на морската среда, както и че са ефективно съобразени с отделните рибни стопанства и региони.

3a.  Общата политика в областта на рибарството насърчава устойчивото развитие и благоденствието на крайбрежните общности, както и заетостта, условията на труд и безопасността на операторите в сектора на рибарството.

4.  Общата политика в областта на рибарството включва изискванията нае съгласувана със законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и с други политики на Съюза.

4a.  Общата политика в областта на рибарството гарантира, че риболовният капацитет на флотовете е адаптиран към равнищата на експлоатация, отговарящи на разпоредбите на параграф 2.

4б.  Общата политика в областта на рибарството допринася за събирането на всеобхватни и достоверни научни данни. [Изм. 60]

Член 3

Конкретни цели

Член 4

Принципи на добро управление

Член 5

Определения

ЧАСТ II

ДОСТЪП ДО ВОДИ

Член 6

Общи правила за достъп до води

1.  Риболовните кораби на Съюза имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Съюза, освен тези, посочени в параграфи 2 и 3, при спазването на мерките, приети в съответствие с част III.

2.  Във водите, разположени на по-малко от 12 морски мили от изходните линии, и които са под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. държавите-членки имат право да ограничат риболова до риболовните кораби, опериращи обичайно в тези води с достъп от близките пристанища, без да се засягат режимите, приложими за риболовните кораби на Съюза, плаващи под флаговете на други държави-членки в рамките на съседски отношения, съществуващи между тези държави-членки, и съобразно реда и условията, предвидени в приложение I, което определя за всяка държава-членка географските зони на крайбрежните води на други държави-членки, в които се извършват тези риболовни дейности, както и видовете риби, за които те се отнасят. Държавите членки могат да предвидят възможност за предоставяне на изключителен или преференциален достъп на дребномащабните рибари, рибарите занаятчии и рибарите по крайбрежието, като вземат предвид социални и екологични фактори, включително потенциалните ползи, които могат да бъдат извлечени от предоставянето на изключителен или преференциален достъп на местни или микропредприятия, както и на рибари, практикуващи селективен риболов или риболов с по-слабо въздействие; Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф. [Изм. 251]

3.  Във водите до 100 морски мили от изходните линии на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови съответните държави-членки могат от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. да ограничат риболова до кораби, които са регистрирани в пристанищата на посочените острови. Ограниченията не се прилагат за кораби на Съюза, които традиционно извършват риболов в посочените води, доколкото тези кораби не надвишават традиционно упражняваното риболовно усилие. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.

3a.  Статусът на съществуващата биологично чувствителна зона, както е определена в член 6 на Регламент (ЕО) № 1954/2003 на Съвета от 4 ноември 2003 г. за управление на риболовното усилие по отношение на определени общностни риболовни зони и рибни ресурси(29) се запазва в настоящата си форма. [Изм. 99]

4.  Разпоредбите, които ще заменят договореностите, посочени в параграфи 2 и 3, се приемат преди 31 декември 2022 г.

ЧАСТ III

МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА МОРСКИТЕ БИОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ [Изм. 100]

ДЯЛ I

ВИДОВЕ МЕРКИ

Член -7

Общи разпоредби относно мерките за опазване

1.  За постигането на общите цели на Общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2, Съюзът приема мерки за опазването и устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси, както е посочено в членове 7 и 8. Те се приемат по-специално под формата на многогодишни планове в съответствие с членове 9, 10 и 11.

2.  Тези мерки са в съответствие с целите, посочени в членове 2 и 3, и се приемат, като се вземат предвид най-добрите налични научни препоръки и становищата, получени от съответните консултативни съвети.

3.  Държавите членки се оправомощават да приемат мерки за опазване в съответствие с членове 17‐24 и с другите релевантни разпоредби на настоящия регламент. [Изм. 101]

Член 7

Видове мерки за опазване

Член 7а

Установяване на зони за възстановяване на рибните запаси

1.  С цел да се гарантира опазването на живите водни ресурси и морските екосистеми и като част от подхода на предпазливост, държавите членки установяват съгласувана мрежа от зони за възстановяване на рибните запаси, където са забранени всички риболовни дейности и които по-специално включват важните за възпроизводството на рибите зони.

2.  Държавите членки определят и посочват зоните, които са необходими за създаването на съгласувана мрежа от зони за възстановяване на рибните запаси. [Изм. 103]

Член 8

Видове технически мерки

ДЯЛ II

МЕРКИ НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

Член 9

Многогодишни планове

1.  Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, като приоритет сеи най-късно до …(30) определят многогодишнитемногогодишни планове, които предвиждатследват научните препоръки на НТИКР и ICES и които включват мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на рибни запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, в съответствие с член 2, параграф 2. Многогодишните планове също така дават възможност за постигането на другите цели, определени в членове 2 и 3.

2.  Многогодишните планове предвиждат:

3.  Когато е възможно, многогодишните планове обхващат риболовни дейности, експлоатиращи единични рибни запаси, или риболовни дейности, експлоатиращи комбинация от запаси, като надлежно се отчита взаимодействието между запасите и, дейностите и морските екосистеми.

4.  Многогодишните планове се основават на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството и отчитат по научно обоснован начин ограничеността на наличните данни и методи за оценка, в т.ч. основаните на оскъдни данни оценки за запасите, както и всички количествено определени източници на несигурност. [Изм. 105]

Член 10

Цели на многогодишните планове

1.  Многогодишните планове предвиждат до 2015 г. да се извърши адаптиране на процентапроцентите на смъртността от риболов по начин, позволяващ, така че до 2015 г. процентите на смъртността от риболов да се установяват на нива, които следва да позволяват възстановяването и поддържането на запаситена рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както и поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

2.  Когато не е възможно да се определи процентът на смъртността от риболов, който да възстановява и поддържа запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както е определено в параграф 1, многогодишните планове предвиждат предохранителниприлагат подхода на предпазливост към управлението на рибарството и определят стандарти за приблизителни стойности и мерки с цел да се осигури, които осигуряват най-малкото сравнима степен на опазване на съответните запаси.

2a.  Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1 и 2, мерките, които трябва да бъдат включени в многогодишните планове, и графикът за тяхното изпълнение са съразмерни на преследваните цели и задачи и на очакваните срокове. Преди мерките да бъдат включени в многогодишните планове се взема предвид възможното им икономическо и социално въздействие. Мерките се прилагат постепенно, освен ако случаят не е спешен.

2б.  Многогодишните планове могат да съдържат разпоредби, насочени към специфичните проблеми на смесения риболов във връзка с поддържането и възстановяването на запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, ако научните препоръки сочат, че не може да бъде постигнато повишаване на селективността, така че да се избегне явлението улов на „ограничителните“ видове. [Изм. 106 и 107]

Член 11

Съдържание на многогодишните планове

1.  Многогодишните планове включват:

1a.  Многогодишните планове подлежат на периодичен преглед с цел да се извърши оценка на напредъка по отношение на постигането на техните цели. По-специално тези периодични прегледи вземат предвид новите елементи, като например промени в научните препоръки с цел да се даде възможност за извършване на всякакви необходими междинни корекции. [Изм. 108 и 239]

Член 12

Изпълнение на задълженията, наложени от законодателството на Съюза в областта на околната среда по отношение на защитените зони

1.  ВОбщата политика в областта на рибарството и всички последващи мерки, приети от държавите членки, относно специалните защитени територии по смисъла наса в пълно съответствие с Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО и Директива 2008/56/ЕО. Когато държава членка е определила териториите, посочени в член 6 от Директива 92/43/ЕИО, на член 4 от Директива 2009/147/ЕО и на член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО, при консултиране на Комисията, консултативните съвети и други заинтересовани страни, тя регулира риболовните дейности се провеждат от държавите-членки по такъв начин, че да се смекчи въздействието от риболовните дейности в тези специални защитени териториипо начин, който е в пълно съответствие с целите на тези директиви. [Изм. 109]

1a.  Всички действия, предприети от Съюза и от държавите членки по ОПОР, са в пълно съответствие с Конвенцията от Орхус, Резолюции 61/105, 64/72 и 66/68 на Общото събрание на ООН и Споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси [Изм. 257]

1б.  За риболов, извършван изцяло във води под суверенитета и юрисдикцията на една държава членка, въпросната държава членка се оправомощава да приема необходимите мерки, за да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза в областта на околната среда по отношение на защитените зони. Тези мерки са съвместими с целите, определени в член 2, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза. [Изм. 258]

1в.  Държавите членки с пряк риболовен интерес в зоните, засегнати от мерките, посочени в параграф 1, си сътрудничат една с друга в съответствие с член 21, параграф 1а. Всяка една от тези държави може да поиска Комисията да приеме мерките, посочени в параграф 1. [Изм. 111]

1г.  С цел Комисията да предприеме действия в отговор на искането, посочено в параграф 1в, отправилата искането държава членка предоставя на Комисията цялата относима информация относно исканите мерки, включително обосновка за искането, както и научни данни и подробности относно практическото приложение на мерките. Комисията приема мерките, като взема предвид всички налични научни препоръки от значение. [Изм. 260]

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да се определя свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните защитени територии. [Изм. 114]

2a.  Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, по предложение на Комисията, приемат мерки за намаляване на възможните отрицателни социални и икономически последици, произтичащи от привеждането в съответствие с изискванията, посочени в параграф 1. [Изм. 262]

Член 13

Мерки на Комисията в случай на сериозна заплаха за морските биологични ресурси

1.  Въз основа на доказателстваКогато съществуват доказателства, основани на надеждни научни данни, за наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, изискваща незабавно действие, Комисията ‐ по мотивирано искане на държава-членка или по своя собствена инициатива ‐ може да вземе решение относно временни меркисе оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за облекчаване на заплахата.

Тези делегирани актове се приемат само когато наложителни причини за спешност изискват това, и се прилага процедурата, предвидена в член 55а.

2.  Държавата-членка предоставя посоченото в параграф 1 мотивирано искане едновременно до Комисията, до останалите държави-членки и до съответните консултативни съвети. [Изм. 115]

Член 13а

Спешни мерки на държавите членки

1.  В случай че съществуват доказателства за сериозна и непредвидена заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми в резултат от риболовните дейности във води, върху които държава членка упражнява суверенитет или има юрисдикция, и когато каквото и да било неоснователно закъснение би довело до трудно поправими щети, въпросната държава членка може да приеме извънредни мерки за срок от не повече от три месеца.

2.  Държавите членки, които възнамеряват да приемат спешни мерки, уведомяват предварително за своето намерение Комисията, останалите държави членки и заинтересованите консултативни съвети като им изпращат проекта за мярката, придружен от кратък доклад за причините налагащи тази мярка.

3.  Държавите членки и съответните консултативните съвети могат да представят своите писмени коментари на Комисията в срок до пет работни дни от датата на уведомлението. Комисията приема актове за изпълнение, с които потвърждава, отменя или изменя мярката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

При надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със сериозна и непредвидима заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми в резултат от риболовни дейности, Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 56, параграф 3.[Изм. 116]

Член 14

Рамки за технически мерки

Член 14а

Предотвратяване и свеждане до минимум на нежелания улов

1.  Преди въвеждането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов при съответния вид риболов в съответствие с член 15, въз основа на най-добрите налични научни препоръки и като се вземат предвид становищата на съответните регионални консултативни съвети, държавите членки осъществяват, където е необходимо, пилотни проекти, с цел пълно проучване на всички приложими методи за избягване, свеждане до минимум и премахване на нежелания улов при даден вид риболов. Тези пилотни проекти се осъществят, когато това е уместно, от организации на производителите. Резултатите от тези пилотни проекти се отразяват в многогодишния план за управление на всеки вид риболов под формата на допълнителни стимули за използване на най-селективните съществуващи уреди и риболовни методи. Държавите членки също така изготвят атлас на изхвърляния улов, показващ нивото на изхвърлен улов при всеки от видовете риболов, обхванати от член 15, параграф 1. Този атлас се основава на обективни и представителни данни.

2.  Съюзът предоставя финансова помощ за разработването и изпълнението на пилотни проекти, въведени в съответствие с параграф 1, както и за използването на селективни уреди с цел намаляване на нежелания и неразрешения улов. Когато се приемат мерки за финансово подпомагане се обръща специално внимание на рибарите, които подлежат на задължението за разтоварване на целия улов на сушата и които работят при условия на смесен риболов. [Изм. 118]

Член 15

Задължение за разтоварване на сушата и записване на целия улов на улавяни и регулирани видове

1.  Цялото количество отулавяни и регулирани видове, уловени в следните подлежащи на ограничение на улова рибни запаси, уловеновидове риболов в рамките на риболовни дейности във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън неговите води, се качва и задържа на борда на риболовните кораби, записва се и се разтоварва на сушата, освен в случаите, когато се използва като жива стръв, в съответствие със следния график:

а)  най-късно от 1 януари 2014 г.:

б)  най-късно от 1 януари 2015 г.: треска, мерлуза, морски език;1 януари 2016 г.:

в)  най-късно от 1 януари 2016 г.: пикша, меджид, мегрим, морски дявол, писия, морска щука, сайда, сребриста сайда, малоуста писия, калкан, средиземноморски калкан, синя молва, афанопус, гренадир, атлантически големоглав, гренландска камбала, менек, морски костур и запаси от дънни видове в Средиземно море1 януари 2017 г. - видове риболов, които не са обхванати от параграф 1, буква а), във и извън водите на Съюза.

1a.  След въвеждането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов при даден вид риболов, всички уловени риби от видове, подлежащи на това задължение, се записват и, където е приложимо, се приспадат от квотата на рибарите, производствената организация или обединението с колективно управление, с изключение на видовете, които могат да бъдат върнати обратно в морето съгласно параграф 1б.

1б.  Следните видове се изключват от задължението за разтоварване, установено в параграф 1:

1в.  За целите на опростяването и хармонизирането на прилагането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов и с цел предотвратяване на ненужни прекъсвания в работата на съответните риболовни предприятия и намаляване обема на нежелания улов, многогодишните планове, посочени в член 9 или специфичните правни актове на Съюза относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, или други правни актове, приети от Съюза, следва, когато това е уместно, да определят:

2.  За рибните запаси, определени в параграф 1 и подлежащи на задължението за разтоварване на сушата на целия улов, се определят минимални референтни размери за опазване на младите екземпляри, отразяващи възрастта и размера за първоначална репродукция, въз основа на най-добрите налични точни и актуални научни препоръки Продажбата на улови когато това е необходимо за защитата на млади екземпляри чрез обезкуражаване на целевия им риболов. Уловът от такива рибни запаси, който е под минималния референтен размер за опазване, се допуска само за смилане на рибниза цели, различни от консумация от човека, като например брашна или, рибено масло, храна за домашни любимци или стръв. Съответната държава членка може също така да разреши даряването на такава риба за хуманнитарни или благотворителни цели.

3.  За запасите, които подлежат на задължение за разтоварване на сушата, държавите членки могат да се възползват от ежегоден марж за гъвкавост до 5 % от разрешените им разтоварвания на сушата, без да се засягат по-високите нива на гъвкавост, установени в конкретно законодателство. За риба, уловена при надхвърляне на определените възможности за риболов, могат да се определят стандарти за предлагане на пазара в съответствие с член 27член 39 от Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета от … относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури(31)(32).

4.  Държавите-членки гарантират, че риболовните кораби на Съюза под техен флаг разполагат с оборудване, позволяващо пълно документиране на всички риболовни и преработвателни дейности за целите на контрола на спазването на задължението целият улов да се разтоварва на сушата. По този начин държавите членки спазват принципа на ефективност и пропорционалност.

5.  Параграф 1 не засяга международните задължения.

6.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определиза определяне на мерките, установени в параграф 1, за целите на спазването на международните задължения на Съюза. [Изм. 119]

Член 16

Възможности за риболов

1.  При определянето и разпределянето на възможностите за риболов, Съветът действа в съответствие с членове 2, 9, 10 и 11, прилага дългосрочна перспектива и се придържа към най-добрите налични научни препоръки. Възможностите за риболов, разпределени насе разпределят между държавите-членки, осигуряватпо такъв начин, че на всяка от тях да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности за всеки рибен запас или вид риболов. При разпределянето на нови възможности за риболов се вземат предвид интересите на всяка държава-членка.

Съветът установява възможностите за риболов, които са на разположение на трети държави във водите на Съюза, и разпределя тези възможности на тези трети държави.

Предоставянето на възможности за риболов на държава членка или на трета държава зависи от нейното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството.

1a.  При вземането на решение относно разпределянето на квоти всяка година Съветът отчита в пълна степен районите, където местните общности са особено зависими от рибарството и свързаните с него дейности, съобразно решението на Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г., относно определени външни аспекти на създаването на риболовна зона от 200 мили в Общността, в сила от 1 януари 1977 г., и в частност Приложение VII от нея.

2.  Възможностите за риболов на прилов могат да бъдат запазени в рамките на общите възможности за риболов.

3.  Възможностите за риболов отговарят на количествено измеримите цели за улов, сроковете и маржовете, определени в многогодишните планове в съответствие с член 9, параграф 2 и член 11, букви б), в) и з). Ако не е приет съответен многогодишен план за използваните за търговска цел рибни запаси, Съветът гарантира, че до 2015 г. общият допустим улов (ОДУ) се определя на на нива, които следва да позволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както и поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

3a.  Делегации на Европейския парламент и на консултативните съвети присъстват при вземането на решения от Съвета за определяне на възможностите за риболов.

3б.  Когато поради липса на данни за дадени запаси не е възможно да бъдат определени равнищата на експлоатация, съвместими с постигането на максималния устойчив улов:

3в.  Всяка държава членка решава за метода на разпределение на отредените ѝ в съответствие със законодателството на ЕС възможности за риболов за корабите, плаващи под неин флаг. Държавата членка уведомява Комисията за определения метод на разпределение.

4.  След уведомяване на Комисията държавите-членки могат да разменят изцяло или частично разпределените им възможности за риболов.

4a.  Ако в резултат на оценката, извършена при прилагането на член 19 или член 23, Комисията прецени, че дадена държава членка не е приела подходящи мерки в съответствие с членове 17-24, това води до отчисления през следващата година или години от възможностите за риболов, които са разпределени от Съюза на тази държава членка и до прекъсване или временно прекратяване на плащанията за тази държава членка, или до прилагане на финансова корекция на финансовата помощ от Съюза съгласно общата политика в областта на рибарството съгласно член 50. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на неспазването.

4б.  Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад, съдържащ оценка на ефективността на текущите възможности за риболов по отношение на възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи постигането на установената в член 2, параграф 2 цел. [Изм. 120, 264, 293 и 301]

Член 16а

Критерии за разпределяне на възможностите за риболов на държавите-членки

При разпределянето на възможностите за риболов, на които те имат право по член 16, държавите членки използват прозрачни и обективни екологични и социални критерии, като например въздействието на риболова върху околната среда, минали данни относно спазването на изискванията и приноса към местната икономика. Могат да се използват и други критерии, като например историческите равнища на улова. В рамките на предоставените им възможности за риболов държавите членки предоставят стимули на риболовните кораби, които използват селективен риболовен уред или използват техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда и, наред с другото, намалено енергийно потребление или намалено увреждане на местообитанията. [Изм. 227]

ДЯЛ III

РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

ГЛАВА I

МНОГОГОДИШНИ ПЛАНОВЕ

Член 17

Мерки за опазване, приети в съответствие с многогодишни планове

1.  В рамките на многогодишен план, установен съгласно членове 9, 10 и 11, на държавите-членки може, споделящи съответен вид риболов, съобразно посочените в настоящия член процедури, да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие със същия многогодишен план, за да определят мерките за опазване, приложими към корабите под техен флаг, във връзка със запаси във водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов.

2.  Държавите-членки гарантират, че мерките за опазване, приети съгласно параграф 1:

2a.  Държавите членки си сътрудничат с цел да бъде гарантирано приемането на съвместими мерки, които да отговарят на целите, определени в многогодишните планове, и координират изпълнението на тези мерки помежду си. За тази цел държавите членки използват, когато това е практично и уместно, съществуващи структури и механизми за регионално институционално сътрудничество, включително такива в рамките на регионалните морски конвенции, обхващащи съответната област или вид риболов;

Координиране на усилията между държавите членки, които споделят вид риболов подлежат на финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), в съответствие с Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета от … относно Европейския фонд за морско дело и рибарство(34)(35).

2б.  Държавите членки се консултират със съответните консултативни съвети и с Международния съвет за изследване на морето (ICES) и/или с Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), като им изпращат проект на предвидените мерки, придружен от обяснителен меморандум. Същевременно такива проекти се изпращат на Комисията и другите държави членки, които споделят вида риболов. Държавите членки полагат всички усилия, за да включат в тази консултация, на ранен етап и по отворен и прозрачен начин, други заинтересовани страни от съответния вид риболов, с цел да се определят гледните точки и предложенията на всички страни по време на изготвянето на предвидените мерки.

Държавите членки публикуват резюмета на проектите на мерките за опазване, които се предлагат да въведат.

2в.  Държавите членки надлежно отчитат становищата, представени от съответните консултативни съвети, ICES и/или НТИКР, и в случаите, когато приетите окончателни мерки се различават от тези становища, предоставят подробни обяснения за причините, поради които се различават.

2г.  Параграфи 2‐2в също се прилагат, когато държавите членки искат да изменят приетите мерки.

2д.  Комисията приема насоки, определящи подробностите на процедурата, която трябва да се следва за прилагане на параграфи 2а, 2б и 2в, с цел да се гарантира, че приетите мерки са последователни, координирани на регионално равнище и в съответствие с определените многогодишни планове. Тези насоки могат също и да определят или създадат административни рамки, като например регионални риболовни работни групи, с цел организиране на практика на сътрудничеството между държавите членки, по-специално с цел насърчаване и улесняване на приемането на мерките от всяка държава членка.

2е.  Държавите членки, които споделят риболов район, могат да си сътрудничат при договарянето и въвеждането на съвместни мерки в контекста на многогодишните планове за управление, приети преди 2014 г., в съответствие с посочената в член 25 процедура.

2ж.  За риболовни дейности, осъществявани изцяло във води в рамките на суверенитета и юрисдикцията само на една държава членка, съответната държава членка създава един или повече комитети за съвместно управление, включващи всички съответни заинтересовани страни, които да бъдат консултирани относно мерките, подлежащи на приемане. Ако държавата членка възнамерява да се отклони по какъвто и да е начин от препоръките, които получава от комитета, тя публикува оценка с подробно посочени причини за отклонение от препоръките. [Изм. 121]

Член 18

Уведомление за мерките за опазване на държава-членка

Държавите-членки, приемащи мерки за опазване в съответствие с член 17, параграф 1, публикуват ги и уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези меркитова. [Изм. 122]

Член 19

Оценка

1.  Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на мерките за опазване, приети от държавите-членки съгласно член 17, параграф 1и във всички случаи оценява и докладва за тях най-малко веднъж на всеки 3 години или както се изисква от съответния многогодишен план. Оценката се основава на най-добрите налични научни препоръки.

В съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Inspire)(36)държавите членки предоставят на Комисията, във връзка с изпълнението на нейната задача относно прилагането на общата политика в областта на рибарството, достъп до и права на ползвател по отношение на изготвяния материал и използваните данни във връзка с формулирането и прилагането на националните мерки за опазване съгласно член 17.

По отношение на достъпа до информация относно околната среда се прилагат Директива 2003/4/ЕО(37), Регламент (ЕО) № 1049/2001(38) и Регламент (ЕО) № 1367/2006(39). [Изм. 123]

1a.  Комисията публикува всички оценки, извършени съгласно настоящия член, и прави тази информация достъпна за обществеността, като я публикува на съответните уебсайтове или осигурява пряка електронна препратка към нея. По отношение на достъпа до информация относно околната среда, се прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 124]

Член 20

Мерки за опазване по подразбиране, приети в рамките на многогодишни планове

1.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките за опазване за запаси, обхванати от многогодишен план, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 17, не уведомят Комисията за тези мерки в срока, предвиден в многогодишния план, или, в случай че го пропуснат, в срок до тришест месеца след датата на влизане в сила на многогодишния план.

2.  Когато Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерки за опазване на запаси, обхванати от многогодишен план, акое на мнение, че:

2a.  В случай че Комисията изготви становище съгласно параграф 2, съответната държава членка разполага с три месеца за промяна на мерките, така че да станат съвместими с и да отговарят на целите от многогодишния план.

2б.  В случай че държава членка не промени своите мерки съгласно параграф 2a, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, определящи мерките за опазване за видовете риболов, обхванати от многогодишния план.

3.  Мерките за опазване, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите и показателите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

3a.  Преди да приеме делегираните актове, посочени в настоящия член, Комисията се консултира със съответните консултативни съвети и ICES и/или НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. [Изм. 125]

ГЛАВА II

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Член 21

Технически мерки

1.  В рамка за технически мерки, установена в съответствие с член 14, на държавите-членки можесе оправомощават да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие с тази рамка, за да определят техническите мерки, приложими към кораби под техен флаг, във връзка със запаси в техните водивъв водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов. Държавите-членки гарантират, че такива технически мерки:

1a.  Държавите членки си сътрудничат за да гарантират приемането на съвместими мерки за постигане на целите, определени в рамките за технически мерки, и координират изпълнението на тези мерки помежду си. За тази цел държавите членки използват, когато това е практично и уместно, вече съществуващи структури за регионално институционално сътрудничество, включително тези в рамките на регионалните морски конвенции, обхващащи съответната област или вид риболов.

1б.  Държавите членки се консултират със съответните консултативни съвети и с ICES и/или с НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. Комисията и другите държави членки, които споделят един и същ вид риболов, се уведомяват едновременно за такива проекти. Държавите членки полагат всички усилия, за да включат в тази консултация, на ранен етап и по отворен и прозрачен начин, други заинтересовани страни от съответния вид риболов, с цел да се определят гледните точки и предложенията на всички страни по време на изготвянето на предвидените мерки.

1в.  Държавите членки надлежно отчитат становищата, представени от съответните консултативни съвети и ICES, и/или НТИКР, и в случаите, когато окончателните приети мерки се различават от тези становища, предоставят подробни обяснения за причините, поради които се различават.

1г.  Параграфи 1а, 1б и 1в се прилагат, когато държавите членки искат да изменят приетите мерки.

1д.  Комисията приема насоки, определящи подробностите на процедурата, която трябва да се следва за прилагане на параграфи 1а, 1б и 1в, с цел да се гарантира, че приетите мерки са последователни, координирани на регионално равнище и в съответствие с установената рамка за технически мерки. Тези насоки могат също и да определят или създадат административни рамки, като например регионални риболовни работни групи, с цел организиране на практика на сътрудничеството между държавите членки, по-специално с цел насърчаване и улесняване на приемането на мерките от всяка държава членка. [Изм. 126]

Член 22

Уведомление за техническите мерки на държава-членка

Държавите-членки, приемащи технически мерки съгласно член 21, публикуват тези мерки и уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки. [Изм. 127]

Член 23

Оценка

1.  Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на техническите мерки, приети от държавите-членки съгласно член 21, и във всеки случай оценява и докладва за тях най-малко веднъж на всеки три години или както се изисква от съответната рамка за технически мерки.

1a.  В съответствие с Директива 2007/2/ЕО държавите членки предоставят на Комисията, във връзка с изпълнението на нейната задача относно прилагането на общата политика в областта на рибарството, достъп до и права на ползвател по отношение на изготвяния материал и използваните данни във връзка с формулирането и прилагането на технически мерки съгласно член 21.

По отношение на достъпа до информация относно околната среда се прилагат Директива 2003/4/ЕО, Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 128]

1б.  Комисията публикува всички оценки, извършени съгласно настоящия член, и прави тази информация достъпна за обществеността, като я публикува на съответните уебсайтове или осигурява пряка електронна препратка към нея. По отношение на достъпа до информация относно околната среда, се прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 129]

Член 24

Мерки по подразбиране, приети съгласно рамка за технически мерки

1.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи техническите мерки, обхванати от рамката за технически мерки, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 21, не уведомят Комисията за тези мерки в срока, предвиден в рамката за технически мерки, или, в случай че го пропуснат, в срок до тришест месеца след датата на влизане в сила на рамката за технически мерки.

2.  Когато Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи технически мерки, ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 23, бъде прецененое на мнение, че мерките на държава-членка:

2a.  В случай че Комисията изготви становище съгласно параграф 2, съответната държава членка разполага с три месеца за промяна на своите мерки, така че да станат съвместими със и да водят до постигане на целите от рамката за технически мерки.

2б.  В случай че държава членка не промени своите мерки съгласно параграф 2a, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките, обхванати от рамката за технически мерки.

3.  Техническите мерки, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите на рамката за технически мерки. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

3a.  Преди да приеме делегираните актове, посочени в настоящия член, Комисията се консултира със съответните консултативни съвети, ICES и НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. [Изм. 130]

ДЯЛ IV

НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ

Член 25

Мерки на държавите-членки, приложими единствено за риболовните кораби под техен флаг

1.  Държава-членка може да приеме мерки за опазването на рибните запаси във водите на Съюза, при условие че тези мерки:

1a.  За целите на контрола държавите членки информират другите засегнати държави членки за разпоредбите, приети съгласно параграф 1. [Изм. 132]

1б.  Държавите членки оповестяват публично информацията във връзка с мерките, приети в съответствие с настоящия член. [Изм. 133]

Член 26

Мерки на държавите-членки, приложими за зоната от 12 морски мили

1.  Държава-членка може да предприеме недискриминационни мерки за опазването и управлението на рибните запаси и за свеждане до минимумизпълнение на въздействието на риболова върху процеса на опазване нацелите, свързани с други живи морски ресурси, и поддържане или подобрение на природозащитния статус на морските екосистеми в зоната от 12 морски мили, измерени от нейните изходни линии, при условие че Съюзът не е приел мерки за опазване и управление конкретно за тази зона или конкретно за разрешаване на проблема, установен от въпросната държава членка. Мерките на държавата-членка са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза. [Изм. 134]

2.  Когато мерките за опазване и управление, които трябва да бъдат предприети от държава-членка, могат да засегнат риболовните кораби на други държави-членки, те се приемат само след като проектът наКомисията, съответните държави членки и съответните консултативни съвети бъдат уведомени за мерките, придруженпридружени от обяснителен меморандум, бъде обсъден с Комисията, съответните държави-членки и съответните консултативни съветив който също така се демонстрира, че те са недискриминационни. [Изм. 135]

2a.  Държавите членки оповестяват публично информацията във връзка с мерките, приети в съответствие с настоящия член. [Изм. 136]

ЧАСТ IV

ДОСТЪП ДО РЕСУРСИ

Член 27

Създаване на системи за прехвърляеми риболовни концесии

1.  Не по-късно от 31 декември 2013 г. всяка държава-членка създава система за прехвърляеми риболовни концесии за

2.  Държавите-членки могат да включат в системата за прехвърляеми риболовни концесии риболовни кораби с обща дължина под 12 метра и използващи други видове уреди, различни от теглени, като уведомят Комисията за това.

Член 28

Разпределяне на прехвърляеми риболовни концесии

1.  Прехвърляемата риболовна концесия създава право да се използват индивидуалните възможности за риболов, разпределени в съответствие с член 29, параграф 1.

2.  Всяка държава-членка разпределя прехвърляемите риболовни концесии въз основа на прозрачни критерии за всеки запас или група от запаси, за които са определени възможности за риболов в съответствие с член 16, с изключение на възможностите за риболов, получени съгласно споразумения за устойчиво рибарство.

3.  При разпределянето на прехвърляеми риболовни концесии, отнасящи се до смесени риболовни дейности, държавите-членки вземат предвид вероятния състав на улова на корабите, участващи в тях.

4.  Държава-членка може да разпределя прехвърляемите риболовни концесии единствено на собственик на риболовен кораб под флага на тази държава-членка или на юридическо или физическо лице с цел да бъдат използвани за такъв кораб. Прехвърляемите риболовни концесии могат да бъдат обединени за колективно управление от юридическо или физическо лице или от признати организации на производители. Държавите-членки могат да ограничат достъпа до прехвърляеми риболовни концесии въз основа на прозрачни и обективни критерии.

5.  Държавите-членки могат да ограничат срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии за период от поне 15 години с цел преразпределяне на тези концесии. Когато държавите-членки не са ограничили срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии, те могат да ги оттеглят с предизвестие от поне 15 години.

6.  Държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии с по-кратко предизвестие в случай на установено тежко нарушение, извършено от притежателя на концесиите. Такива оттегляния се извършват при пълно спазване на общата политика в областта на рибарството, принципа на пропорционалност и, когато е необходимо, с незабавен ефект.

7.  Независимо от разпоредбите на параграфи 5 и 6 държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии, които не са били използвани от риболовен кораб в продължение на три последователни години.

Член 29

Разпределяне на индивидуални възможности за риболов

1.  Държавите-членки разпределят индивидуални възможности за риболов на притежатели на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, въз основа на възможностите за риболов, предоставени на държавите-членки, или заложени в плановете за управление, приети от държавите-членки в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

2.  Държавите-членки определят възможностите за риболов, които въз основа на най-добрите налични научни препоръки могат да бъдат разпределени на риболовните кораби под техен флаг, за видовете, за които Съветът не е определил възможности за риболов.

3.  Риболовните кораби извършват риболовни дейности единствено когато притежават достатъчни индивидуални възможности за риболов за покриване на целия си потенциален улов.

4.  Държавите-членки могат да запазят до 5 % от възможностите за риболов. Те определят цели и прозрачни критерии за разпределянето на тези запазени възможности за риболов. Тези възможности за риболов могат да бъдат разпределяни единствено на отговарящи на условията титуляри на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, параграф 4.

5.  При разпределяне на прехвърляемите риболовни концесии в съответствие с член 28 и при разпределяне на възможности за риболов в съответствие с параграф 1 от настоящия член съответната държава-членка може да предостави стимули за риболовните кораби да използват селективен риболовен уред, който да елиминира нежелания прилов в рамките на възможностите за риболов, предназначени за тази държава-членка.

6.  Държавите-членки могат да определят такси за използването на индивидуалните възможности за риболов, които да допринесат за разходите, свързани с управлението на рибарството.

Член 30

Регистър на прехвърляемите риболовни концесии и на индивидуалните възможности за риболов

Държавите-членки създават и поддържат регистър на прехвърляемите риболовни концесии и индивидуалните възможности за риболов.

Член 31

Прехвърляне на прехвърляеми риболовни концесии

1.  Прехвърляемите риболовни концесии могат да се прехвърлят изцяло или частично в рамките на държавата-членка между отговарящите на условията титуляри на такива концесии.

2.  Държавата-членка може да разреши прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии към и от други държави-членки.

3.  Държавите-членки могат да регулират прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии, като предвидят условия за тяхното прехвърляне въз основа на прозрачни и обективни критерии.

Член 32

Отдаване под наем на индивидуални възможности за риболов

1.  Индивидуалните възможности за риболов могат да бъдат изцяло или частично отдавани под наем в рамките на една държава-членка.

2.  Държава-членка може да разреши отдаването под наем на индивидуални възможности за риболов към и от други държави-членки.

Член 33

Разпределяне на възможности за риболов, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии

1.  Всяка държава-членка решава как възможностите за риболов, предоставени ѝ в съответствие с член 16, и които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, могат да бъдат разпределени на корабите под неин флаг. Тя уведомява Комисията за избрания метод на разпределяне. [Изм. 137]

ЧАСТ V

УПРАВЛЕНИЕ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Член 34

Адаптиране на риболовния капацитет

1.  Държавите-членки, ако и където е необходимо, въвеждат мерки за адаптиране на риболовния капацитет на своите флоти с цел постигане на ефективностабилно и трайно равновесие между риболовниясвоя риболовен капацитет и технитесвоите възможности за риболов в съответствие с общите цели, определени в член 2.

1a.  За постигане на целта, определена в параграф 1, държавите членки извършват годишни оценки на капацитета и предават резултатите на Комисията до 30 май на всяка година. Оценките на капацитета включват анализ на общия капацитет на флота по видове риболов и сегменти на флота в момента на оценката и на въздействието му върху запасите и по-широката морска екосистема. Те също включват и анализ на дългосрочната рентабилност на флота. За да се гарантира възприемането на общ подход за тези оценки във всички държави членки, оценките се провеждат в съответствие с насоките на Комисията за подобрен анализ на равновесието между капацитета на флота и възможностите за риболов и също така отчитат рентабилността на флота. Оценките се оповестяват публично.

1б.  Ако оценката покаже несъответствие между техния риболовен капацитет и възможностите им за риболов, държавите членки приемат в срок от една година подробна програма, включително задължителен график, за всяко необходимо адаптиране на риболовния капацитет на техните флотове по отношение на броя и характеристиките на корабите с цел постигане на стабилно и трайно равновесие между техния риболовен капацитет и възможностите им за риболов. Те предават тази програма на Европейския парламент, Комисията, и другите държави членки.

1в.  Ако не е предвидена такава оценка, ако от държавата членка се изисква да приеме програма за намаляване на капацитета и тя не го направи, или ако държавата членка не изпълни такава програма, това ще доведе до прекъсване на финансовата помощ от Съюза за тази държава членка в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

Като крайна мярка и само ако някоя от стъпките, посочени в първата алинея, е забавена с две или повече години, Комисията може временно да прекрати възможностите за риболов на съответните сегменти от флота.

2.  Не се разрешава отписване от риболовния флот, финансирано с публична помощ, предоставена в рамките на Европейския фонд за рибарство за програмния период 2007‐2013 г., освен когато то е предшествано от оттегляне на лицензията за риболов и на разрешенията за риболов.

3.  Риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не се заменя.

4.  Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2013 г. риболовният капацитет на флота им в нито един момент не надвишава пределните граници за риболовния капацитет, определени в съответствие с член 35.

4a.  За да имат право на лицензии или разрешения за риболов, корабите на Съюза се нуждаят от валиден сертификат за двигателите, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 1224/2009. [Изм. 138 и 241]

Член 34а

Системи за вписване/отписване

Държавите членки организират вписването в своя риболовен флот и отписването на кораби от своя флот по такъв начин, че вписването на нов капацитет без публична помощ, да бъде компенсирано от предшестващо отписване без публична помощ на капацитет, най-малкото равен на новозаписания. [Изм. 139]

Член 35

Управление на риболовния капацитет

1.  Всеки флот на държава-членка спазва стриктно пределните граници на риболовния капацитет, посочени в приложение II.

2.  Държавите-членки могат да поискат от Комисията да изключи риболовните кораби, които са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, създадена съгласно член 27, от установените в съответствие с параграф 1 пределни граници на риболовния капацитет. В този случай пределните граници на риболовния капацитет се преизчисляват, за да се вземат предвид риболовните кораби, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии.До 31 декември …(40) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на приложение II към настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 2930/86, с цел определяне на капацитета по отношение на всеки измерим параметър на кораба, оказващ влияние върху риболовната му способност.

Това ново определение взема под внимание социални и икономически критерии, както и усилията за контрол, предприети от държавите членки. В това предложение на капацитета на флота на всяка държава членка се прави разбивка по сегментите на флота, включително специална разбивка за корабите, действащи в най-отдалечените региони, и за корабите, действащи изключително извън водите на Съюза.

3.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно преизчисляването на пределните граници на риболовния капацитет по параграфи 1 и 2. [Изм. 140]

Член 36

Регистри на риболовния флот

1.  Държавите-членки записват информацията за собствеността, за характеристиките на корабите и дейността на риболовните риболовните уреди и за кораби на Съюза под техен флаг, която е необходима за управлението на мерките, определени съгласно настоящия регламент, и публикуват тази информация, като същевременно гарантират адекватна защита на личните данни.

2.  Държавите-членки предоставятпредават на Комисията информацията по параграф 1.

3.  Комисията създава регистър на риболовния флот на Съюза, съдържащ получената съгласно параграф 2 информация.

4.  Информацията, която се съдържа в регистъра на риболовния флот на Съюза, се предоставя на разположение на всички държави-членки и на Европейския парламент. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно определянето на информацията по параграф 1.

5.  Комисията установяваприема актове за изпълнение за определяне на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информацията по параграфи 2, 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56, параграф 2. [Изм. 141]

ЧАСТ VI

НАУЧНА ОСНОВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА РИБАРСТВОТО

Член 37

Изисквания за данните във връзка с управлението на рибарството

1.  Опазването, управлението и устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси трябва да се основава на най-добрите налични данни. За тази цел държавите-членки събират биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, необходими за управлението на съобразеното с екосистемите рибарство, управляват ги и ги предоставят на крайните потребители на научни данни, включително на органите, определени от Комисията. Чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство Съюзът осигурява подходящо финансово участие, достатъчно за придобиването на тези данни. Данните по-специално дават възможност за оценка на: [Изм. 142]

2.  Държавите-членки:

2a.  Държавите членки представят пред Комисията ежегоден обобщен доклад, в който се описват видовете риболов, за които те трябва да събират данни, като за всяка категория и всеки случай се посочва дали изискването е изпълнено. Обобщеният доклад се оповестява публично. [Изм. 151]

3.  Държавите-членки осигуряват националното координиране на събирането и управлението на научните данни, свързани с управлението на рибарството, включително социално-икономически данни. За тази цел те определят национален кореспондент и организират годишна национална координационна среща. Европейският парламент и Комисията се уведомява за националните координационни дейности и се поканва на координационните срещи. [Изм. 152]

4.  В тясно сътрудничество с Комисията държавите-членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави-членки в същия регион и полагат всички усилия да координират действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху водите в същия регион. [Изм. 153]

5.  Събирането, управлението и използването на данни се извършва в рамките на многогодишна програма, считано от 2014 г. Тази многогодишна програма съдържа цели за точността на данните, които трябва да се съберат, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на такива данни.

6.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи показатели за точността на събираните данни, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на тези данни за многогодишната програма по параграф 5, и да гарантира координацията между държавите членки по отношение на събирането на данните и тяхното представяне. [Изм. 154]

7.  Комисията определя технически оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на събираните данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.

7a.  Неспазването от страна на държава членка на изискванията за събиране на данни води до оттегляне на публичната помощ и впоследствие до допълнителни санкции от страна на Комисията. [Изм. 155]

Член 37а

Извършване на консултации с научни органи

Комисията извършва редовни консултации с подходящи научни органи по въпроси, отнасящи се до опазването и управлението на рибните ресурси, включително биологичните, икономическите, екологичните, социалните и техническите съображения, като същевременно взема под внимание правилното управление на публичните средства, с цел да се избегне дублиране на работата на различните научни органи. [Изм. 156]

Член 38

Изследователски програми

1.  Държавите-членки приемат национални програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството и аквакултурата. Те координират своите дейности за събиране на данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството с други държави-членки ив контекста на рамковите програми за научни изследвания и иновации на Съюза, в тясно сътрудничество с Комисията, като по целесъобразност ангажират и съответните консултативни съвети. Съюзът осигурява подходящо финансиране за тези програми по съществуващите инструменти в областта на изследванията и рибарството. [Изм. 157 и 285]

2.  Държавите-членки осигуряват, с участието на съответните научни заинтересовани страни, наличността на съответните компетенции и човешки ресурси, необходими за научния консултативен процес. [Изм. 158]

2a.  Държавите членки представят ежегодни доклади пред Комисията относно напредъка по изпълнението на националните програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството. [Изм. 159]

2б.  Констатациите от програмата за научни изследвания се предоставят на разположение на цялата европейска научна общност. [Изм. 160]

ЧАСТ VII

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

ДЯЛ I

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО

Член 39

Цели

1.  С оглед осигуряване на устойчивата експлоатация и управление на морските биологични ресурси Съюзът насърчава ефективното прилагане на международните инструменти и правила в областта на рибарството, подкрепя работата на и участва в работата на международните организации в областта на рибарството, включително регионалните организации за управление на рибарството (РОУР),. В процеса на това Съюзът действа в съответствие с международните ангажименти, задължения и политическите цели и съгласно, които съответстват на целите, определени в членове 2 и, 3 и 4 от настоящия регламент и други политики на ЕС.

2.  Позициите на Съюза в международните организации в областта на рибарството и РОУР се основават на най-добрите налични научни препоръки, за да се гарантира, че риболовните ресурси се поддържат или възстановяват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.По-специално Съюзът:

2a.  Съюзът активно подкрепя развитието на справедливи и прозрачни механизми за разпределяне за възможностите за риболов.

3.  Съюзът активно допринася за и подкрепя натрупването на научни познания и изработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации. [Изм. 161]

3a.  Съюзът насърчава връзки на сътрудничество между РОУР с цел съгласуване, хармонизиране и разширяване на рамката за многостранни действия и подкрепя натрупването на научни познания и разработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации, като се придържа към тези препоръки. [Изм. 162]

Член 40

Спазване на международните разпоредби

Съюзът, подпомаган от Агенцията на Общността за контрол на рибарството, си сътрудничи с трети държави и международни организации в областта на рибарството, включително РОУР, за да се укрепи спазването на мерките, и по-специално на тези относно борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, приети от тези международни организации, с цел да се гарантира стриктното спазване на тези мерки.

Държавите членки гарантират спазването на мерките, посочени в предходния параграф, от страна на своите оператори. [Изм. 163]

ДЯЛ II

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РИБАРСТВО

Член 41

Принципи и цели на споразуменията за устойчиво рибарство

1.  Споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави създават правна, икономическа и екологична рамка за управление на риболовните дейности, извършвани от риболовни кораби на Съюза във води на трети държави в съответствие със съответните мерки, приети от международни организации, включително РОУР. Тази рамка може да включва:

Те също така включват разпоредби, гарантиращи осъществяването на риболовните дейности в условия на правна сигурност. [Изм. 164]

1a.  За да гарантира устойчивата експлоатация на морските живи ресурси Съюзът се ръководи от принципа, че споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави трябва да са взаимноизгодни и да допринасят за продължаване на дейността на флотовете на Съюза чрез получаването на дял от излишъка на третите държави, който е съизмерим с интереса на флотовете на Съюза. [Изм. 165]

2.  Риболовните кораби на Съюза улавят единствено излишъка от допустимия улов, определен от третата държава съгласно член 62, параграф 2 от Конвенцията на ООН по морско право, и идентифициран по ясен и прозрачен начин въз основа на най-добрите налични научни препоръки и обменената между Съюза и съответната трета държава информация относно общото риболовно усилие, упражнявано от всички флотове върху засегнатите запаси, с цел да се гарантира, че риболовните ресурси се запазват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов. [Изм. 166]

2a.  Споразуменията за устойчиво рибарство и споразуменията за реципрочен достъп включват:

2б.  Споразуменията за устойчиво рибарство и споразуменията за реципрочен достъп гарантират, че риболовните кораби на Съюза могат да осъществяват дейност във водите на третата държава, с която е сключено споразумение, само ако притежават разрешение за риболов, издадено в съответствие с процедурата, договорена от двете страни по споразумението. [Изм. 168]

2в.  На плавателни съдове под флага на Съюза, които временно са отписвани от регистъра на държава членка, за да търсят възможности за риболов на друго място, не се разрешава за срок от 24 месеца възползването от възможностите за риболов в рамките на Споразумението за устойчиво рибарство или на протоколите, които са в сила в момента на отписването от регистъра, ако впоследствие се върнат в регистър на Съюза, като същото важи при временна смяна на флага при риболов към РОУР. [Изм. 169]

2г.  Споразуменията за устойчиво рибарство предвиждат, че разрешение за риболов от независимо какъв вид се предоставя единствено на нови риболовни кораби и на тези, които са плавали под флаг на Съюза за период от поне 24 месеца преди искането за разрешение за риболов и които желаят да улавят видове, обхванати от Споразуменето за устойчиво рибарство. [Изм. 170]

2д.  При определяне на възможностите за риболов във връзка със споразумения, обхващащи трансгранично преминаващи или далекомигриращи рибни запаси, научните оценки, извършени на регионално равнище, както и мерките за опазване и управление, приети от регионалната организация за управление на рибарството, се вземат надлежно предвид. [Изм. 171]

2е.  На равнище Съюз се полагат усилия за наблюдение на дейностите на риболовните кораби на Съюза, които извършват дейност във води, които не принадлежат на Съюза извън рамката на споразумения за устойчиво рибарство. Тези кораби следва да спазват същите ръководни принципи, които се прилагат за корабите, извършващи риболовни дейности в Съюза. [Изм. 172]

2ж.  Риболовните кораби на Съюза, действащи извън водите на Съюза, се оборудват с камери на вътрешна телевизионна информационна система или еквивалентни на тях, за да се осигури възможност за пълно документиране на риболовните практики и на улова. [Изм. 173]

2з.  Извършват се независими оценки на въздействието на всеки протокол преди на Комисията да бъде предоставен мандат за провеждане на преговори за следващи протоколи, като тези оценки включват информация относно улова и риболовните дейности. Тези оценки се оповестяват публично. [Изм. 174]

2и.  За да се гарантира устойчивото управление на поделяните със съседни държави запаси, е необходимо те да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент; [Изм. 175]

Член 42

Финансова помощ

Член 42а

Риболовни дейности на Съюза извън споразуменията за устойчиво рибарство

Държавите членки получават информация за каквито и да било договорености между граждани на държава членка и трета държава, които позволяват на риболовните кораби, плаващи под техен флаг, да се занимават с риболовни дейности във води под юрисдикцията или суверенитета на трета държава, както и подробности относно въпросните риболовни кораби и техните съответни дейности. Държавата членка уведомява Комисията. [Изм. 230]

ЧАСТ VIII

АКВАКУЛТУРА

Член 43

Насърчаване на устойчивата аквакултура [Изм. 177]

1.  С оглед насърчаване на устойчивостта и принос за продоволствената сигурност и доставки, растежа и заетостта Комисията определя не по-късно от 2013 г. необвързващи стратегически насоки на Съюза по отношение на общите приоритети и цели за развитието на дейноститеустойчивите дейности на аквакултурата. Тези стратегически насоки разграничават дребномащабната до средномащабната аквакултура, от една страна, и промишлената аквакултура от друга, отчитат относителните изходни позиции и специфичните обстоятелства в целия Съюз и представляват основата за многогодишни национални стратегически планове и имат следните цели: [Изм. 178]

2.  До 2014 г. държавите-членки създават многогодишни национални стратегически планове за развитието на дейностите на аквакултурата на своя територия.Съюзът подкрепя производството и потреблението на продукти на устойчиви европейски аквакултури чрез:

3.  Многогодишните национални стратегически планове съдържат целите на съответната държава-членка и мерките и срокове, необходими за тяхното постигане. [Изм. 180]

4.  Многогодишните национални стратегически планове имат следните конкретни целиспециално обръщат внимание на следното:

5.  Държавите-членки обменят информация и най-добри практики посредством отворен метод на координация на националните мерки, съдържащи се в многогодишните стратегически планове.

Член 44

Допитване до консултативните съвети

В съответствие с член 53 се създава консултативен съвет относно аквакултурата.

ЧАСТ IХ

ОБЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА

Член 45

Цели

1.  Създава се обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури със следните цели:

2.  Общата организация на пазарите се прилага за продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № …/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури(43), които се предлагат на пазара в Съюза.

3.  Общата организация на пазарите включва по-конкретно:

ЧАСТ Х

КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 46

Цели

1.  Спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството се осигурява посредством ефективна система на Съюза за контрол на рибарството, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

2.  Системата на Съюза за контрол на рибарството по-специално се основава на:

2a.  Държавите членки гарантират създаването на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително замразяването на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), като отчитат съотношението между разходите и ползите и принципа на пропорционалност. [Изм. 195]

Член 46а

Комитетът за спазване на задълженията

1.  Създава се Комитет на Съюза за спазване на задълженията и той включва представители на държавите членки, Комисията и Агенцията за контрол.

2.  Комитетът за спазване на задълженията:

Член 47

Пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

1.  Комисията и държавите-членки могат да осъществяват пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните.

Член 48

Участие в разходите за контрол, инспекция и правоприлагане

Държавите-членки могат да изискват от притежателите на лицензия за риболов за риболовни кораби под техен флаг с обща дължина 12 метра или повечесвоите оператори да участват пропорционално в оперативните разходите за осъществяване на системата на Съюза за контрол на рибарството и събирането на данни. [Изм. 196]

ЧАСТ ХI

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Член 49

Цели

Финансовата помощ от Съюза може да бъде отпусната с цел да се подпомогне постигането на целите на дългосрочната екологична, икономическа и социална устойчивост, определени в членове 2 и 3. Не се предоставя финансова помощ от Съюза за дейности, които застрашават устойчивостта и опазването на морските биологични ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и екосистемите. [Изм. 197]

Член 50

Условия за финансова помощ за държавите-членки

1.  Финансовата помощ от Съюза за държавите-членки е прозрачна и зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството, на директивите за околната среда, посочени в член 12, както и на прилагането на принципа за предпазливост.

2.  Неспазване от страна на държавите-членки на правилата на общата политика в областта на рибарството може да доведе, на правните актове, посочени в параграф 1, както и на прилагането на принципа на предпазливост, незабавно води до прекъсване или временно прекратяване на плащанията или до финансова корекция на помощта от Съюза съгласно общата политика в областта на рибарството. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на неспазването. Установява се методология, включително цели, показатели и хомогенни и прозрачни измервания за всички държави членки. [Изм. 302]

Член 51

Условия на финансовата помощ за операторите

1.  Финансовата помощ от Съюза за операторите зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството и на националните правни актове, основани на директивите за околната среда, посочени в член 12. Не се отпуска финансова помощ за дейност, която застрашава устойчивостта и опазването на морските биологични ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията или екосистемите.

2.  Тежките нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството и на правните актове, посочени в параграф 1, от страна на операторите води до временна или постоянна забрана за достъп до финансовата помощ от Съюза и/или до намаляване на нейния размер. Тези мерки следва да бъдатпредприети от държава членка, са възпиращи, ефективни и съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на тежките нарушения.

3.  Държавите-членки гарантират, че финансовата помощ от Съюза се отпуска единствено ако на съответниясъответният оператор не са били налагани санкции зане е извършил тежки нарушения в рамките на период от 1 годинанай-малко 3 години преди датата на заявката за финансова помощ от Съюза. [Изм. 199]

ЧАСТ ХII

КОНСУЛТАТИВНИ СЪВЕТИ

Член 52

Консултативни съвети

1.  За всяка от зонитегеографските области или зони на компетентност, посочени в приложение III, се създават консултативни съвети, така че да се насърчи балансираното представителство на всички заинтересовани страни в съответствие с член 54, параграф 1 и да се подпомогне постигането на целите, определени в членове 2 и 3.

1a.  По-специално, в съответствие с приложение III се създават следните нови консултативни съвети:

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно измененията на посоченото приложение, за да променя зоните на компетентност, да създава нови области на компетентност за консултативните съвети или да създава нови консултативни съвети.

3.  Всеки консултативен съвет приема свой процедурен правилник. [Изм. 200]

Член 53

Задачи на консултативните съвети

-1.  Преди приключването на вътрешните процедури по представяне, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на законодателно предложение, което да бъде прието въз основа на член 43, параграф 2 от ДФЕС, като например многогодишни планове или рамки за технически мерки, или да доведе до приемането на делегирани актове в съответствие с член 55, Комисията иска становището на съответните консултативни съвети. Тази консултация не засяга консултациите с ICES или с други подходящи научни органи.

1.  Консултативните съвети могат:

2.  В рамките на разумен срок от време Комисията и, когато е приложимо, заинтересованата държава-членка надлежно вземат под внимание становищата, препоръките и предложенията на консултативните съвети и информацията, получена съгласно параграфи -1 и 1, и дават отговор на всяка препоръка, предложение или информация, получени съгласно параграф 1тези коментари в рамките на не повече от 30 работни дни и при всички случаи преди да бъдат приети окончателните мерки. В случаите, когато приетите окончателни мерки се различават от становищата, препоръките и предложенията на консултативните съвети, получени съгласно параграфи -1 и 1, Комисията или съответната държава членка предоставя подробно обяснение за причините, поради които те се различават. [Изм. 201]

Член 54

Състав, функциониране и финансиране на консултативните съвети

1.  Консултативните съвети се състоят от:

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства (COM(2011)0856 – C7-0487/2011 – 2011/0409(COD))

P7_TA(2013)0041 A7-0435/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0856),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0487/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 април 2012 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по транспорт и туризъм (A7-0435/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 6 февруари 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което трябва да бъде осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За тази цел е въведена цялостна система на Съюза за одобрение на типа на моторните превозни средства , тъй като пътните превозни средства са най-големият източник на шум в рамките на транспортния сектор. Техническите изисквания за одобрение на типа на моторните превозни средства и техните изпускателни уредби по отношение на допустимите нива на звука следва да бъдат хармонизирани, за да се избегне приемането на изисквания, които са различни за отделните държави-членки, и за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се гарантира високо равнище на опазване на околната среда и на обществена безопасност, както и по-добро качество на живот и по-добро здраве. Комисията следва да предприеме също така и оценка на въздействието по отношение на условията за етикетиране, приложими спрямо нивата на въздушно и шумово замърсяване. Тази оценка на въздействието следва да отчита различните видове превозни средства, обхванати от настоящия регламент (включително електрически моторни превозни средства), както и въздействието, което това етикетиране би могло да окаже върху автомобилната индустрия. Подобно етикетиране би могло да се разглежда като полезен инструмент за повишаване на осведомеността сред потребителите и за защита на техните права по отношение на прозрачността преди закупуването на превозно средство. [Изм. 1]

(1a)  Изискванията на ЕС относно одобрението на типа вече се прилагат за целите на съответното законодателство на Съюза за емисиите на CO2, включително Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства(4), Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(5), Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства(6) и Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(7). Техническите изисквания, които се прилагат по отношение на законодателството на Съюза за граничните стойности на емисиите на CO2 и емисиите на замърсители, следва да съответстват на изискванията, които се прилагат по отношение на законодателството относно намаляването на излъчвания шум. Следователно изискванията на ЕС относно одобрението на типа следва да се установяват по начин, който гарантира изпълнението на тези двойни цели. [Изм. 2]

(1б)  Уличният шум уврежда здравето по много начини. Продължителният стрес, свързан с шума, може да изтощи физическите запаси, да наруши регулаторния потенциал на функциите на органите и така да ограничи тяхната ефективност. Шумът от движението е потенциален рисков фактор за развитието на заболявания и злополуки като високо кръвно налягане и инфаркти. Последиците следва да бъдат допълнително изследвани в същия дух, както е предвидено в Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно относно оценката и управлението на шума в околната среда(8).[Изм. 3]

(2)  В Директива на Съвета 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства(9) са хармонизирани различните технически изисквания на държавите-членки по отношение на допустимото ниво на шума от моторни превозни средства и от техните изпускателни уредби за целите на създаването и функционирането на вътрешния пазар. За целите на доброто функциониране на вътрешния пазар и за да се гарантира еднакво и последователно прилагане в целия Съюз, е целесъобразно посочената директива да бъде заменена с регламент.

(3)  Настоящият регламент е отделен регламент в контекста на процедурата за одобрение на типа съгласно Директива 2007/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива)(10).

(4)  Директива 70/157/ЕИО се позовава на Правило № 51(11) на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа (ИКЕ на ООН) относно излъчвания шум, по което Съюзът е договаряща страна, в което се посочва методът на изпитване за излъчван шум.

(5)  След приемането ѝ Директива 70/157/ ЕИО е изменяна съществено няколко пъти. Последното намаление на граничните стойности за шума от моторни превозни средства, въведено през 1995 г., нямаше очакваните последици. Проучвания показаха, че методът на изпитване, използван съгласно директивата, вече не отразява действителното поведение при кормуване в градско движение. По-специално, както беше изтъкнато в Зелената книга относно бъдещата политика за борбата срещу шума от 1996 г.(12), в метода на изпитване беше подценен приносът на шума от гумите при търкаляне към общия излъчван шум.

(6)  Поради това настоящият регламент следва да въведе метод, който се различава от задължителния метод от Директива 70/157/ЕИО. Посоченият метод следва да се основава на метода, публикуван през 2007 г. от Работната група на ИКЕ на ООН за шума, в който е включена версия от 2007 г. на стандарта ISO 362(13). Резултатите от мониторинга на стария и новия метод на изпитване бяха представени на Комисията. Освен това, за да бъдат преодолени недостатъците, присъщи на предходния метод на изпитване, Комисията следва в срок от 24 месеца от влизането в сила на настоящия регламент да представи оценка на въздействието пред Европейския парламент и пред Съвета относно ефективния принос на оборудването, свързано с търкалянето на гумите, при намаляването на нивата на шума от превозните средства, като се фокусира върху въздействието на пътната настилка и необходимостта от изследвания в тази конкретна област, с оглед на приемането на нов европейски метод на изпитване, който взема предвид и поведението на пътната настилка. [Изм. 4]

(7)  Представителността на новия метод на изпитване на излъчвания шум по време на нормалните условия на движение се счита за добра, но методът е по-малко представителен за излъчвания шум при най-неблагоприятните условия. Затова е необходимо в настоящия регламент да се въведат допълнителни разпоредби за излъчвания звук. Тези разпоредби установяват превантивни изисквания, предназначени да обхванат условията на управление на превозното средство при действително движение извън цикъла на движение за одобрение на типа. Посочените условия на кормуване са от значение за околната среда и е необходимо да се гарантира, че излъчваният от превозното средство звук в условия на градско кормуване не се различава съществено от това, което може да се очаква от резултата от изпитването за одобрение на типа на конкретното превозно средство.

(8)  Настоящият регламент следва също така да намали допълнително граничните стойности за шума. В него следва да се вземе предвид Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях(14), с който се въведоха нови по-строги изисквания за шума за гумите на моторни превозни средства и в който се подчерта необходимостта от съгласуван и всеобхватен подход за решаването на проблема с шума по пътищата, включително като се вземе предвид значителният принос на пътните настилки за шума по пътищата. Този хоризонтален подход ще намали по-ефективно общия шум от движението по пътищата в сравнение с един секторен и вертикален подход. Намаляването на шума от движението по пътищата . Следва също така следва да бъде да бъдат взети под вниманиесе разбира като цел на общественото здравеопазване, с оглед на проучвания, посветени на дискомфорта и здравните последиците от шума от пътното движение(15)(16), както и свързаните с това разходи и ползи(17). Настоящият регламент следва също така да вземе под внимание Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри(18). Комисията следва да гарантира етикетирането на гумите по отношение на шумовите им показатели. Освен това следва да бъде взета предвид сравнимостта на видовете превозни средства от гледна точка на шума в околната среда. [Изм. 5]

(8a)  Комисията следва да публикува насоки за „тихи“ пътища, предназначени за пътните органи, които да им предоставят полезен инструмент за спазване на изискванията за по-устойчива пътна инфраструктура. [Изм. 6]

(8б)  Шестата програма за действие в областта на околната среда заложи рамката за създаване на политика в областта на околната среда в Съюза за периода 2002‐2012 г. В програмата се призовава за действия в областта на шумовото замърсяване за „съществено намаляване на броя на хората, подложени редовно на дългосрочни средни нива на шум, по-специално от пътното движение“. [Изм. 7]

(8в)  Техническите мерки за намаляване на нивата на шума от моторните превозни средства трябва да отговарят на набор разнопосочни изисквания, например намаляване на излъчвания шум и емисиите на замърсители и подобряване на безопасността при същевременно запазване на въпросното превозно средство възможно най-евтино и ефективно. Стремежът да се отговори на всички тези изисквания в еднаква степен и да се постигне баланс между тях често довежда автомобилната индустрия до границите на физически възможното при настоящите условия. Конструкторите на автомобили нееднократно са успявали да изместят тези граници благодарение на използването на нови, иновационни материали и методи. Законодателството трябва да определи ясна рамка и реалистични срокове за иновациите. Настоящият регламент създава точно такава рамка и по този начин предоставя незабавен стимул за иновации в съответствие с потребностите на обществото, като същевременно по никакъв начин не ограничава икономическата свобода, която е толкова важно значение за сектора. [Изм. 8]

(8г)  Шумовото замърсяване е преди всичко местен проблем, за който обаче е необходимо решение в мащабите на целия Съюз. Първата стъпка на всяка устойчива политика за излъчвания шум трябва да бъде определянето на мерки, които да намаляват шума при източника. Превозното средство като източник на шум, към който е насочен настоящият регламент, по дефиниция е подвижно, така че чисто националните мерки не биха били достатъчни. [Изм. 9]

(8д)  Могат да се предприемат сериозни мерки с цел разработване и подобряване на инфраструктура по начин, който да доведе до максимално намаляване на шума от превозните средства, например посредством широкомащабно използване на шумозаглушаващи прегради. [Изм. 10]

(9)  Общите гранични стойности следва да бъдат намалени по отношение на всички източници на шум от моторни превозни средства, включително смукателния колектор, двигателя и изпускателната уредба, като се вземе предвид приносът на гумите за намаляване на шума, който е предмет на Регламент (ЕО) № 661/2009.

(9a)  Разпоредбата относно информирането на потребителите, управителите на автомобилни паркове и обществените органи за излъчвания звук може да повлияе върху решенията за закупуване и да ускори прехода към по-тих автомобилен парк. С цел предоставяне на необходимата информация на потребителите производителят следва да предоставя информация относно нивата на шума на превозните средства в съответствие с хармонизирани методи на изпитване на мястото на продажба и в рекламно-информационните технически материали. Етикет, подобен на използваните за информация относно емисиите на CO2, разхода на гориво и шума на гумите, следва да информира потребителите относно излъчвания от превозното средство звук. [Изм. 11]

(9б)  Информацията, отнасяща се до шума, включително данните от изпитванията, следва да бъде предоставена на разположение по ясно видим начин в търговските обекти и в рекламните материали за превозни средства. [Изм. 18]

(9в)  За да намалят шума от движението по пътищата, публичните органи могат да въведат мерки и стимули за ускоряване на закупуването и използването на по-тихи превозни средства. [Изм. 12]

(9г)  Нивата на шума от превозните средства отчасти зависят от околната среда, в която те се движат, по-специално качеството на пътната инфраструктура и равнището на интелигентност на системите за управление на движението по пътищата. Поради това следва да се помисли за приемането на интегриран подход, по-специално в най-шумните градски райони и в случаите, в които са необходими бързи действия. [Изм. 13]

(9д)  Когато леките автомобили пътуват със средна скорост под 45 км/ч, най-силният шум е този от двигателя и от системата за отработени газове, докато при пътувания с по-висока скорост най-силен е шумът от гумите и от вятъра. Тези шумове се проявяват независимо от вида и мощността на двигателя. Чрез развитието на автомобилостроенето от 70-те години на миналия век насам двигателите станаха значително по-тихи, а средната им мощност и тегло се повишиха. По-тежките двигатели и по-сложните системи за безопасност доведоха до увеличаване на теглото на цялото превозно средство, което създаде необходимост от увеличаване на контактната повърхност на автомобилните гуми с пътната настилка с цел повишаване на стабилността на превозното средство. С всяко увеличаване на широчината на тази повърхност нараства и шумът на превозното средство от контакта на гумите с пътя. [Изм. 14]