Показалец 
Приети текстове
Сряда, 6 февруари 2013 г. - Страсбург
Общо споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати за митата и търговията (ГАТТ) 1994 г.: изменение на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в хода на присъединяването им към ЕС ***
 Насоки за политиките за заетостта на държавите членки *
 Прозрачност на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба ***I
 Общата политика в областта на рибарството ***I
 Ниво на шума от моторни превозни средства ***I
 Европейския бежански фонд, Европейския фонд за връщане и Европейския фонд за интеграция на граждани на трети държави ***I
 Фонд за външните граници ***I
 Опазване на рибните ресурси ***I
 Премахване и предотвратяване на всички форми на насилие срещу жените и момичетата
 Европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве
 Подготовка за CITES (COP 16)
 Насоки за бюджета за 2014 г. - раздели, различни от раздела за Комисията
 Корпоративна социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж
 Корпоративна социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

Общо споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати за митата и търговията (ГАТТ) 1994 г.: изменение на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в хода на присъединяването им към ЕС ***
PDF 269kWORD 20k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Съединените американски щати в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в хода на присъединяването им към Европейския съюз (12213/2012 – C7-0409/2012 – 2012/0167(NLE))
P7_TA(2013)0037A7-0430/2012

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (12213/2012),

–  като взе предвид споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Съединените американски щати в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (12214/2012),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0409/2012),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A7-0430/2012),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.


Насоки за политиките за заетостта на държавите членки *
PDF 260kWORD 19k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки (COM(2012)0709 – C7-0410/2012 – 2012/0335(NLE))
P7_TA(2013)0038A7-0010/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2012)0709),

–  като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0410/2012),

–  като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0010/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Прозрачност на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба ***I
PDF 524kWORD 79k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване (COM(2012)0084 – C7-0056/2012 – 2012/0035(COD))
P7_TA(2013)0039A7-0015/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0084),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0056/2012),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Националния съвет на Република Австрия и Камарата на депутатите на Люксембург в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 юли 2012 г.(1),

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0015/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 6 февруари 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване

P7_TC1-COD(2012)0035


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че

(1)  Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека, и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване(4) беше приета, с цел да се премахнат нарушенията на вътреобщностната търговия с лекарствени продукти.

(2)  За да бъде отчетено развитието на фармацевтичния пазар и националните политики за контрол на публичните разходи за лекарствени продукти, са необходими съществени изменения на всички основни разпоредби на Директива 89/105/ЕИО. Поради това, с цел да се постигне яснота, Директива 89/105/ЕИО следва да бъде отменена и заменена с настоящата директива.

(3)  Законодателството на Съюза осигурява хармонизирана рамка за разрешаването на лекарствени продукти за хуманна употреба. Съгласно Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба(5), лекарствените продукти могат да бъдат пуснати на пазара на Съюза само след като са получили разрешение за търговия въз основа на оценка на своето качество, безвредност и ефикасност.

(4)  През последните десетилетия държавите членки са изправени пред постоянно нарастване на фармацевтичните разходи, което води до приемането на все по-иновативни и сложни политики за управление на потреблението на лекарствалекарствени продукти в рамките на техните системи за обществено здравно осигуряване. По-специално органите на държавите членки са въвели широк кръг от мерки за контрол на предписването на лекарствалекарствени продукти, за регулиране на техните цени или за определяне на условията за публичното им финансиране. Тези мерки имат за цел предимно насърчаване на общественото здраве за всички граждани чрез осигуряване наличието на достатъчни количества ефективни лекарствени продукти при равни условия за всички граждани на Съюза на приемливи цени, като същевременно се гарантира финансовата стабилност на системите за обществено здравно осигуряванеравен достъп до висококачествени здравни грижи за всички. Тези мерки следва също така да целят насърчаване на научните изследвания и разработване на нови лекарствени продукти, както и насърчаване на медицинските иновации. Лекарствените продукти, класифицирани като основни в списъка на СЗО, следва да са на разположение на пациентите във всички държави членки, независимо от мащаба на пазара.[Изм. 3]

(4a)  Гарантирането на достъп на пациентите до лекарствени продукти навсякъде в Съюза и фактическото свободно движение на стоки изисква държавите членки да използват разумно външното референтно ценообразуване, а именно като използват за сравнение държави членки със съпоставими равнища на доходите. Доказано е, че безусловното използване на външно референтно ценообразуване води до намаляване на наличността на лекарствени продукти, тъй като поощрява недостига в държавите членки с по-ниски нива на цените.[Изм. 4]

(5)  Различията в националните мерки могат да възпрепятстват или нарушат търговията с лекарствени продукти в рамките на Съюза и да нарушат конкуренцията, като по такъв начин пряко засягат функционирането на вътрешния пазар на лекарствени продукти.

(6)  За да се намали въздействието на различията върху вътрешния пазар, националните мерки следва да бъдат в съответствие с минималните процедурни изисквания, което дава възможност на заинтересованите страни да проверяват дали тези мерки не представляват количествени ограничения върху износа и вноса, или не са мерки, които имат равностоен ефект. Тези минимални процедурни изисквания следва също така да гарантират на компетентните органи правна сигурност и прозрачност при вземането на решения, свързани с ценообразуването и включването на лекарствени продукти в обхвата на системите на общественото здравно осигуряване, и същевременно да подкрепят производството на лекарствени продукти, да ускоряват навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти и да насърчават научните изследвания и разработването на нови лекарствени продукти. Тези изисквания обаче не следва да засягат политиката на държавите членки, която се основава главно на свободната конкуренция при определянето на цената на лекарствените продукти. Те също така не следва да засягат националните политики по ценообразуването и по определянето на схеми за социално осигуряване, освен доколкото е необходимо, за да се постигне прозрачност по смисъла на настоящата директива и да се гарантира функциониране на вътрешния пазар. [Изм. 5]

(7)  С цел да се гарантира ефективността на вътрешния пазар на лекарствени продукти, настоящата директива следва да се прилага за всички лекарствени продукти за хуманна употреба по смисъла на Директива 2001/83/ЕО.

(8)  Поради многообразието от национални мерки за управление на потреблението на лекарствени продукти, за регулиране на техните цени или за определяне на условията за публичното им финансиране е необходимо да се изясни Директива 89/105/ЕИО. По-специално посочената директива следва да обхване всички видове мерки, които са разработени от държавите членки и могат да оказват въздействие върху вътрешния пазар. След приемането на Директива 89/105/ЕИО процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите се промениха и се усложниха. Докато отделни държави членки тълкуваха Директива 89/105/ЕИО ограничително, Съдът на Европейския съюз постанови, че споменатите процедури за ценообразуване и възстановяване на разходите попадат в обхвата на Директива 89/105/ЕИО предвид целите на посочената директива и необходимостта да се осигури нейната ефективност. Поради това настоящата директива следва да отрази тенденциите в националните политики за ценообразуване и възстановяване на разходите. Предвид съществуването на специални правила и процедури в областта на възлагането на обществени поръчки и доброволните договорни споразумения, националните мерки, свързани с възлагането на обществени поръчки и с доброволните договорни споразумения, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива.

(8a)  Компетентните органи и притежателите на разрешения за търговия все по-често сключват договорни споразумения, за да осигурят на пациентите достъп до иновативни лечения чрез включване на лекарствен продукт в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване, като същевременно за определен период от време наблюдават предварително договорени елементи, с цел, по-специално, събиране на достатъчно данни за изискващите допълнителни доказателства неясноти по отношение на ефективността и/или относителната ефикасност или подходящото използване на даден лекарствен продукт. Забавянето при определянето на реда и условията на такива договорни споразумения често превишава определените срокове и оправдава изключването на подобни споразумения от обхвата на настоящата директива. Тези споразумения следва да бъдат ограничени до терапевтични области, в които сключването им действително ще улесни достъпа или ще осигури достъп на пациенти до иновативни лекарствени продукти, ще остане доброволно и няма да засегне правото на притежателя на разрешение за търговия да подаде заявление в съответствие с настоящата директива.[Изм. 6]

(9)  Всяка мярка за пряко или косвено регулиране на цените на лекарствените продукти, както и всяка мярка включително препоръките, които могат да са необходими, за определяне на поемането на разходите за тях от системите за обществено здравно осигуряване следва да се основава на прозрачни, обективни и проверими критерии, които не зависят от произхода на продуктите, и следва да предоставя на засегнатите дружества подходящи средства за правна защита, включително по съдебен ред, в съответствие с национални процедури. Тези изисквания следва да се прилагат в еднаква степен за мерките, предприемани на национално, регионално или местно равнище, за контрол или стимулиране на предписването на конкретни лекарствени продукти, тъй като тези с мерки също така се определя действителното поемане на разходите за тези лекарствени продукти от системите за обществено здравно осигуряване. [Изм. 7]

(9a)  Критериите, на които се основават решенията, регулиращи пряко или косвено цените на лекарствените продукти, както и всяка мярка, определяща до каква степен тези цени се поемат от обществените здравноосигурителни системи, следва да включват оценка на неудовлетворените медицински потребности, клиничните и обществените ползи и иновациите, както се посочва в становището на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствени продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване от 12 юли 2012 г.(6) Тези критерии трябва също така да включват закрилата на най-уязвимите групи от населението.[Изм. 8]

(10)  Заявленията за одобрение на цената на лекарствен продукт или за определяне на поемането на разходите за него от системата за обществено здравно осигуряване не следва да забавят пускането на този продукт на пазара повече от необходимото. Следователно е желателно в настоящата директива да се установят задължителни срокове, в рамките на които следва да се вземат национални решения. За да бъдат ефективни, установените срокове следва да започват да текат от получаването на заявление до влизането в сила на съответното решение. Те следва да включват всички препоръки и експертни оценки, включително оценките на здравните технологии, когато е приложимо, както и всички административни стъпки, необходими за приемането на решение и пораждането на правни последици. [Изм. 9]

(10a)  За да се улесни спазването на тези срокове, за заявителите може да бъде от полза да започнат процедури по одобрение на цените или за включването на лекарствен продукт в системите за обществено здравно осигуряване още преди да бъде официално предоставено разрешението за търговия. За тази цел държавите членки могат да позволят на заявителите да подадат заявление веднага щом Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба или съответно националният орган, отговарящ за процедурата по издаване на разрешения за търговия, приеме положително становище. В подобни случаи сроковете следва да текат от официалното получаване на разрешението за търговия.[Изм. 10]

(10б)  Подкрепата на Съюза за сътрудничеството в областта на оценката на здравните технологии в съответствие с член 15 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване(7) има за цел оптимизиране и координиране на методологиите за оценка на здравните технологии, което в крайна сметка следва също да доведе до намаляване на забавянията в процесите на ценообразуване и възстановяване на разходите за лекарствени продукти, за които държавите членки използват оценката на здравните технологии като част от процедурата си на вземане на решение. Оценката на здравните технологии включва по-специално информация за относителната ефикасност, както и за краткосрочната и дългосрочна ефективност, ако е приложимо, на здравни технологии, като същевременно отчита по-широките икономически и социални ползи или разходна ефективност на оценявания лекарствен продукт в съответствие с методологията на компетентните органи. Оценката на здравните технологии е мултидисциплинарен процес, който обобщава информация относно медицински, социални, икономически и етични въпроси, свързани с използването на здравна технология по систематичен, прозрачен, безпристрастен и надежден начин. Целта й е да предоставя информация за формулиране на безопасни и ефективни здравни политики, които са ориентирани към пациента и се стремят към постигането на най-добра стойност.[Изм. 11]

(11)  Посочените в Директива 89/105/ЕИО срокове за включването на лекарствени продукти в системите за обществено здравно осигуряване са задължителни, както бе изяснено от съдебната практика на Съда. Опитът показа, че тези срокове не винаги се спазват и че е необходимо да се гарантира правната сигурност и да се подобрят процедурните правила, свързани с включването на лекарствените продукти в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване. Поради това следва да се въведе ефективна и бърза процедура за правна защита.

(12)  В своето Съобщение от 8 юли 2009 г., озаглавено „Обобщение на доклада относно разследването във фармацевтичния сектор“, Комисията показа, че процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите често ненужно забавят пускането на генерични лекарстваили сходни биологични лекарствени продукти на пазарите на Съюза. За одобрението на цената на генеричниили сходни биологични лекарствени продукти и поемането на разходите за тях от системата за обществено здравно осигуряване не следва да се изисква нова или подробна оценка, когато цената на референтния продукт вече е била определена и той е бил включен в системата за обществено здравно осигуряване. Поради това е целесъобразно в тези случаи да се определят по-кратки срокове за генеричните или сходните биологични лекарствени продукти. [Изм. 12]

(13)  Наличните в държавите членки средства за правна защита по съдебен ред са играли ограничена роля за гарантиране спазването на сроковете поради често продължителните производства пред националните юрисдикции, възпиращи засегнатите дружества да търсят защита по съдебен ред. Поради това са необходими ефективни механизми за бързо разрешаване на случаи на нарушения чрез административно посредничество преди съдебното производство, както и за осъществяване на контрол и налагане на спазването на сроковете за вземане на решения относно ценообразуването и възстановяването на разходите. За тази цел държавите членки могат да определят административен орган, включително вече съществуващ такъв.[Изм. 13]

(14)  Качеството, безвредността и ефикасността на лекарствените продукти, включително биологичната еквивалентност на генеричните или биологичното сходство на сходните биологични лекарствени продукти с референтния продукт, се доказват в рамките на процедурите за издаване на разрешения за търговия. Поради това, в рамките на процедурите за ценообразуване и възстановяванерешенията относно ценообразуването и възстановяването на разходите, държавите-членкикомпетентните органи, отговарящи за тези решения не следва да подлагат на повторна оценка елементитеосновните елементи, послужили за издаване на разрешението за търговия, в това число качеството, безвредността, ефикасността или, биологичната еквивалентност или биологичното сходство на лекарствения продукт. По същия начин, в случай на лекарства сираци компетентните органи не следва да подлагат на повторна оценка критериите за обозначаването на дадено лекарство като сирак. Компетентните органи обаче следва да имат пълен достъп до данните, използвани от органите, отговарящи за издаване на разрешенията за търговия за лекарствен продукт, както и възможност да включват или генерират допълнителни относими данни за целите на оценката на лекарствен продукт в контекста на неговото включване в обхвата на обществената здравноосигурителна система.[Изм. 14]

(14a)  Неподлагането на повторна оценка на елементите, на които се базира разрешението за търговия в рамките на процедурите по ценообразуване и възстановяване на разходите не следва обаче да възпрепятства компетентните органи да изискват, оценяват и използват данните, получени по време на процедурата за издаване на разрешение за търговия за целите на оценяване и оценка на здравните технологии. Обменът на данни между компетентните органи, отговарящи за издаването на разрешение за търговия и за ценообразуването и възстановяването на разходите следва да бъде възможен на национално равнище, ако такъв обмен съществува. Компетентните органи следва също така да могат да включват или генерират допълнителни относими данни за целите на изработването на оценка и оценка на здравните технологии.[Изм. 15]

(15)  В съответствие с Директива 2001/83/ЕО правата на интелектуална собственост не представляват действително основание за отказване на издаването, спирането на действието или отмяната на разрешение за търговия. По същата причина заявленията, процедурите за вземане на решения и решенията за регулиране на цените на лекарствените продукти или за поемането на разходите за тях от системите за обществено здравно осигуряване следва да се считат за административни процедури, които като такива не зависят от прилагането на правата на интелектуална собственост. При разглеждането на заявление, свързано с биоеквивалентен генеричен или сходен биологичен лекарствен продукт, националните органи, отговарящи за тези процедури, не следва да изискват информация относно патентния статут на референтния лекарствен продукт, и нено следва да могат да оценяват основателността на предполагаемо нарушение на правата на интелектуална собственост, ако генеричният или сходният биологичен лекарствен продукт ще бъде произведен или пуснат на пазара след тяхното решение. СледователноТова следва да остане в правомощията на държавите членки. Без да се засяга отговорността на държавите членки да разглеждат информацията, въпросите, свързани с интелектуалната собственост, не следва да се намесват в процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите за генерични лекарствени средства в държавите членки, нито да забавят тези процедури. [Изм. 16]

(15а)  Държавите членки следва да осигурят публичен достъп до документи и информация в подходящо издание в съответствие с националната практика, което може да включва и електронен и онлайн формат. Те следва също така да гарантират, че информацията е разбираема и се предоставя в разумни количества. Комисията и държавите членки следва да разгледат начини за продължаване на сътрудничеството в областта на функционирането на базата данни за ценова информация EURIPID, която предоставя добавена стойност в рамките на Съюза по отношение на прозрачността на цените.[Изм. 17]

(15б)  Принципът за прозрачност, почтеност и независимост на процеса на вземане на решения в рамките на националните компетентни органи следва да бъде гарантиран чрез публично оповестяване на имената на експертите, участващи в органите, отговорни за решенията в областта на ценообразуването и възстановяването на разходи, както и на представените от тях декларации за интереси, и процедурните стъпки, довели до решенията относно ценообразуването и възстановяването на разходите.[Изм. 18]

(16)  Държавите членки често внасяха промени в своите схеми за здравно осигуряване или приемаха нови мерки, попадащи в обхвата на Директива 89/105/ЕИО. Поради това е необходимо да се установят механизмиустанови механизъм за информиране, които са предназначени, от една страна, да гарантираткойто е предназначен да гарантира провеждането на консултации със заинтересованитес всички заинтересовани страни и, от друга страна, да улеснят превантивния диалог с Комисията по отношение на прилагането на настоящата директива., включително организации на гражданското общество.[Изм. 19]

(17)  Като се има предвид, че целта на настоящата директива, а именно предвиждането на минимални правила за прозрачност, за да се гарантира функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като концепцията за прозрачност на националните мерки се разбира и прилага по различен начин във всяка държава членка, и следователно поради обхвата на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

(18)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи(8), държавите членки са се задължили уведомяването за мерките им за транспониране в обосновани случаи да бъде придружавано от един или повече документи, в които се обяснява връзката между елементите на директивата и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита представянето на такива документи за обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава I

Обхват и определения

Член 1

Предмет и обхват

1.  Държавите членки гарантират, че всяка предвидена в законов, подзаконов или административен акт мярка, предприемана на национално, регионално или местно равнище, за контрол на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба или за определяне на гамата от лекарствени продукти, разходите за които се поемат от техните системи за обществено здравно осигуряване, включително степента и условията за поемането на разходите за тези лекарствени продукти, е в съответствие с изискванията на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че тези мерки не се дублират на регионално или на местно равнище на съответната им територия.[Изм. 20]

2.  Настоящата директива не се прилага за:

   а) доброволни договорни споразумения, сключени доброволно между публични органи и притежателя на разрешение за търговия с даденза включване на лекарствен продукт в обхвата на обществената здравноосигурителна система докато се наблюдават предварително договорени между двете страни елементи, свързани с ефективността и/или относителната ефикасност или подходящото използване на дадения лекарствен продукт, чиято цел ес цел да се създаде възможност това лекарство да бъде ефективно предоставяно на пациентите при определени условия и в рамките на договорен срок; [Изм. 21]
   б) национални мерки, които имат за цел определянето на цените или поемането на разходите за лекарствени продукти от системите за обществено здравно осигуряване, които са предмет на националното законодателство или на законодателството на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, по-специално Директива 89/665/EИО на Съвета(9), Директива 92/13/ЕИО на Съвета(10) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11).

Настоящата директива се прилагат за мерки, които имат за цел да се определят лекарствените продукти, които могат да бъдат включени в обхвата на договорни споразумения или процедури за възлагане на обществени поръчки. В съответствие със правото на Съюза и националното право относно търговската тайна, основната информация за лекарствените продукти, включена в договорни споразумения или процедури по възлагане на обществени поръчки, като наименованието на продукта и наименованието на притежателя на разрешение за търговия се оповестява публично след сключването на споразумението или възлагането на обществената поръчка. [Изм. 22]

3.  Никоя от разпоредбите на настоящата директива не представлява разрешение за пускането на пазара на лекарствен продукт, за който не е издадено разрешение за търговия съгласно предвиденото в член 6 от Директива 2001/83/ЕО.

3a.  Настоящата директива не може да поставя под въпрос разрешение за търговия на лекарствен продукт, предоставено в съответствие с процедурата, посочена в член 6 от Директива 2001/83/EО.[Изм. 23]

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

   (1) „лекарствен продукт“ е лекарствен продукт по смисъла на член 1 от Директива 2001/83/ЕО;
   (2) „референтен лекарствен продукт“ е референтен лекарствен продукт по смисъла на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2001/83/ЕО;
   (3) „генеричен лекарствен продукт“ е генеричен лекарствен продукт по смисъла на член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83/ЕО;
   (3a) „сходен биологичен лекарствен продукт“ е сходен биологичен лекарствен продукт, одобрен в съответствие с член 10, параграф 4 от Директива 2001/83/ЕО;[Изм. 24]
   (4) „здравна технология“ е здравна технология по смисъла на член 3, буква л) от Директива 2011/24/ЕС;
   (5) „оценка на здравните технологии“ е оценка накоято включва минимум относителната ефикасност или на краткосрочната и дългосрочната ефективност на лекарствения продукт в сравнение с други здравни технологии или интервенции, които се използват за лечение на съответното заболяване; [Изм. 25]
   (5a) „доброволно договорно споразумение“ означава споразумение, сключено между публичните органи и притежателя на разрешение за търговия с даден лекарствен продукт, което не е задължително, не се изисква от закона и не е единствената алтернатива за включване в националната схема за ценообразуване и възстановяване на разходите;[Изм. 26]
   (5б) „уязвими групи“ означава тези групи от населението, които са най-чувствителни към мерките, определящи степента на финансиране на лекарствените продукти от обществените здравноосигурителни системи, като например децата, пенсионерите, безработните лица, хората, разчитащи на лекарства сираци и хронично болните.[Изм. 27]

Глава II

Ценообразуване на лекарствените продукти

Член 3

Одобрение на цените

1.  Параграфи 2‐9 се прилагат, ако търговията с даден лекарствен продукт бъде разрешена, едва след като цената на продукта е одобрена от компетентните органи на съответната държава членка.

2.  Държавите членки гарантират, че заявлението за одобрение на цената на даден продукт може да бъде подадено от притежателя на разрешението за търговия, след като е било издадено разрешението за търговия с продукта. Държавите членки могат също така да предоставят на заявителя на разрешение за търговия възможност да подава такова заявление за одобрение на цената, след като Комитетът по всяко времелекарствените продукти за хуманна употреба, създаден с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата(12). или националният компетентен орган приемат положително становище относно издаването на разрешение за търговия за въпросния лекарствен продукт. Компетентните органи предоставят на заявителя официално потвърждение на получаването на заявлението в срок от 10 дни от получаването на заявлението. [Изм. 28]

3.  Държавите членки гарантират, че в срок от 60 дни90 дни от получаването на заявление, подадено от притежателя на разрешение за търговия в съответствие с установените в съответната държава членка изисквания, се приема решение за цената, която може да бъде начислявана за съответния лекарствен продукт, и то се съобщава на заявителя. По отношение на лекарствените продукти обаче, за които държавите-членки прилагат оценка на здравните технологии като част от своя процес на вземане на решение, срокът е 90 дни. По отношение на генеричните лекарствени продукти този срок е 15 дни30 дни, при условие че цената на референтния лекарствен продукт е била одобрена от компетентните органи. Когато е уместно, държавите членки използват оценката на здравните технологии като част от процеса на вземане на решения относно ценообразуването на лекарствените продукти. [Изм. 29]

4.  Държавите членки подробно уточняват данните и документите, които трябва да бъдат подадени от заявителя.

5.  Ако информацията в подкрепа на заявлението е недостатъчна, компетентните органи уведомяват незабавно заявителя за необходимата подробна допълнителна информация и вземат окончателното си решение в срок от 60 дни90 дни от получаването на допълнителната информация. По отношение на лекарства обаче, за които държавите-членки прилагат оценка на здравните технологии като част от своя процес на вземане на решение, срокът е 90 дни. По отношение на генеричните лекарствени продукти този срок при всички обстоятелства е 15 дни30 дни, при условие че цената на референтния лекарствен продукт е била одобрена от компетентните органи. Държавите-членки не изискват никаква допълнителна информация, която не се изисква изрично съгласно националното законодателство или административните указания. [Изм.  30]

6.  Ако не бъде взето решение в рамките на съответния срок, посочен в параграфи 3 и 5, заявителят има право да продава продукта на предложената цена.

7.  Ако компетентните органи вземат решение да не разрешат търговията със съответния лекарствен продукт на предложената от заявителя цена, в решението се посочват мотивите, въз основа на обективни и проверими критерии, включително всяка оценка, експертно становище или препоръка, на които то се основава. Заявителят се уведомява за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита.

8.  Държавитечленки оповестяват в подходяща публикация и съобщават на Комисията критериите, които компетентните органи трябва да вземат предвид при одобряването на цените на лекарствените продукти. Тези критерии и информацията относно органите за вземане на решения на национално или регионално равнище се оповестяват публично. [Изм. 31]

9.  Ако компетентните органи вземат решение да намалят цената на конкретен, назован по име лекарствен продукт по собствена инициатива, в решението се посочват мотивите, въз основа на обективни и проверими критерии, включително всяка оценка, експертно становище или препоръка, на които то се основава. Решението се съобщава на притежателя на разрешението за търговия, който се уведомява за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита. Решението и резюме на изложението на мотивите незабавно се оповестяват публично. [Изм. 32]

Член 4

Увеличение на цените

1.  Без да се засяга член 5, параграфи 2‐6 се прилагат, в случай че бъде разрешено увеличение на цената на даден лекарствен продукт, едва след като е било получено предварително одобрение от компетентните органи.

2.  Държавите членки гарантират, че заявлението за увеличение на цената на даден продукт може да бъде подадено от притежателя на разрешението за търговия по всяко времев съответствие с националното право. Компетентните органи предоставят на заявителя официално потвърждение за получаване на заявлението в срок от 10 дни от получаването на заявлението. [Изм. 33]

3.  Държавите членки гарантират, че в срок от 60 дни90 дни от получаването на заявление за увеличаване на цената на лекарствен продукт, подадено от притежателя на разрешение за търговия в съответствие с установените в съответната държава членка изисквания, по него се приема решение за одобрение или отказ и то се съобщава на заявителя. [Изм. 34]

В случай на изключително голям брой заявления срокът, посочен в първата алинея, може да бъде удължен еднократно само с още 60 дни. Заявителят се уведомява за удължаването на този срок, преди да е изтекъл посоченият в първата алинеясрок.

4.  Държавите членки уточняват данните и документите, които трябва да бъдат подадени от заявителя.

Заявителят предоставя на компетентните органи достатъчна информация, включително подробни данни за фактите, които са настъпили след последното определяне на цената на лекарствения продукт и които според него обосновават исканото увеличение на цената. Ако информацията в подкрепа на заявлението е недостатъчна, компетентните органи уведомяват незабавно заявителя за необходимата подробна допълнителна информация и вземат окончателното си решение в срок от 60 дни90 дни от получаването на допълнителната информация. Държавите-членки не изискват никаква допълнителна информация, която не се изисква изрично съгласно националното законодателство или административните указания. [Изм. 35]

5.  Ако не бъде взето решение в рамките на съответния срок, посочен в параграфи 3 и 4, заявителят има право да прилага исканото увеличение на цената. [Изм. 36]

6.  Ако компетентните органи вземат решение да не разрешат изцяло или частично исканото увеличение на цената, в решението се посочват мотивите, въз основа на обективни и проверими критерии, като заявителят се уведомява за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита.

Член 5

Замразяване на цените и намаление на цените

1.  В случай че компетентните органи на дадена държава членка наложат замразяване на цените или намаление на цените на всички лекарствени продукти или на определени категории лекарствени продукти, държавата членка публикува изложение на мотивите за решението си, въз основа на обективни и проверими критерии, включително и, ако е приложимо, обосновка по отношение на категориите продукти, които са подложени на замразяване на цените или намаление на цените. Държавите членки извършват годишен преглед на тези решения на техните компетентни органи. [Изм. 37]

2.  Притежателите на разрешения за търговия могат да подадат заявление за дерогация от замразяването на цените или намалението на цените, ако специални основания налагат това. Заявлението следва да съдържа подходящо изложение на мотивите. Държавите членки гарантират, че заявления за дерогация могат да бъдат подавани от притежателя на разрешението за търговия по всяко време. Компетентните органи предоставят на заявителя официално потвърждение на получаването на заявлението в срок от 10 дни от получаването на заявлението. [Изм. 38]

3.  Държавите членки гарантират, че в срок от 60 дни90 дни от получаването на заявление по параграф 2, по него се приема мотивирано решение и то се съобщава на заявителя. Ако информацията в подкрепа на заявлението е недостатъчна, компетентните органи уведомяват незабавно заявителя за необходимата подробна допълнителна информация и вземат окончателното си решение в срок от 60 дни90 дни от получаването на допълнителната информация. Ако дерогацията бъде предоставена, компетентните органи незабавно публикуват съобщение за разрешеното увеличение на цената. [Изм. 39]

В случай на изключително голям брой заявления съответният срок, посочен в първата алинея, може да бъде удължен еднократно само с още 60 дни. Заявителят се уведомява за удължаването на този срок, преди да е изтекъл посоченият в първата алинея срок.

Член 6

Контрол върху печалбите

Когато дадена държава членка приеме система за пряк или непряк контрол върху рентабилността на лицата, отговарящи за пускането на пазара на лекарствени продукти, тя оповестява в подходяща публикация и съобщава на Комисията информация относно:

   а) метода или методите, използвани в съответната държава членка, за определяне на тази рентабилност: възвръщаемост от продажбите и/или възвръщаемост на капитала;
   б) диапазона на целевата печалба, допустима в съответния момент за лицата, отговарящи за пускането на пазара на лекарствени продукти в съответната държава членка;
   в) критериите, въз основа на които в съответната държава членка се определят целеви норми на печалбата за лицата, отговарящи за пускането на пазара на лекарствени продукти, заедно с критериите, въз основа на които тези лица получават разрешение да задържат печалбите над определения за тях таван;
   г) максималния процент от печалбата, който всяко лице, отговорно за пускането на пазара на лекарствени продукти, има право да задържи над определения за него таван в съответната държава членка.

Информацията, посочена в първата алинея, се актуализира веднъж годишно или при настъпването на значителни промени.

Когато, освен че прилага система за пряк или непряк контрол върху печалбите, държавата членка прилага и система за контрол върху цените на определен вид лекарствени продукти, които са изключени от обхвата на схемата за контрол върху печалбите, по отношение на този контрол върху цените се прилагат членове 3, 4 и 5, когато това е относимо. Тези членове обаче не се прилагат в случаите, в които нормалното действие на системата за пряк или непряк контрол върху печалбите води по изключение до определяне на цената на отделен лекарствен продукт.

Глава III

Поемане на разходите за лекарствени продукти от системите за обществено здравно осигуряване

Член 7

Включване на лекарствени продукти в системите за обществено здравно осигуряване

1.  Параграфи 2‐8 се прилагат, ако разходите за даден лекарствен продукт се поемат от системата за обществено здравно осигуряване, едва след като компетентните органи са взели решение да включат съответния лекарствен продукт в обхвата на тази система.

2.  Държавите членки гарантират, че заявлението за включване на даден лекарствен продукт в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване може да бъде подадено от притежателя на разрешението за търговия по всяко време. В случай че системата за обществено здравно осигуряване включва няколко схеми или категории на поемане на разходите, притежателят на разрешението за търговия има право да подаде заявление за включването на неговия продукт в избрана от него схема или категория.след като е било издадено разрешението за търговия с продукта. Държавите членки могат също така да предоставят на заявителя на разрешение за търговия възможност да подава такова заявление за включване, след като Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба, създаден с Регламент (ЕО) № 726/2004, или националният компетентен орган излязат с положително становище относно издаването на разрешение за търговия за въпросния лекарствен продукт. Компетентните органи предоставят на заявителя официално потвърждение за получаването на заявлението в срок от 10 дни от получаването на заявлението. [Изм. 40]

3.  Държавите членки изготвят подробен списък с данните и документите, които трябва да бъдат подадени от заявителя.

4.  Държавите членки гарантират, че в срок от 60 дни90 дни от получаването на заявление за включване на лекарствен продукт в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване, подадено от притежателя на разрешение за търговия в съответствие с установените в съответната държава членка изисквания, по него се приема решение и то се съобщава на заявителя. По отношение обаче на лекарствените продукти, за които държавите-членки прилагат оценка на здравните технологии като част от своя процес на вземане на решение, срокът е 90 дни. По отношение на генеричните лекарствени продукти този срок е 15 дни30 дни, при условие че референтният лекарствен продукт вече е бил включен в системата за обществено здравно осигуряване. Когато е уместно, държавите членки използват оценката на здравните технологии като част от процеса на вземане на решения относно включването на лекарствени продукти в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване. [Изм. 41]

5.  Ако информацията в подкрепа на заявлението е недостатъчна, компетентните органи уведомяват заявителя за необходимата подробна допълнителна информация и вземат окончателното си решение в срок от 60 дни90 дни от получаването на допълнителната информация. По отношение обаче на лекарствените продукти, за които държавите-членки прилагат оценка на здравните технологии като част от своя процес на вземане на решение, срокът е 90 дни. По отношение на генеричните лекарствени продукти този срок е 15 дни30 дни, при условие че референтният лекарствен продукт вече е бил включен в системата за обществено здравно осигуряване. Държавите-членки не изискват никаква допълнителна информация, която не се изисква изрично съгласно националното законодателство или административните указания. [Изм. 42]

6.  Независимо от организацията на своите вътрешни процедури, държавите членки гарантират, че общият срок, необходим за приключването на процедурата по параграф 5 от настоящия член по включване и процедурата за одобрение на цената по член 3, не надвишава 120 дни180 дни. По отношение обаче на лекарствените продукти, за които държавите-членки прилагат оценка на здравните технологии като част от своя процес на вземане на решения, срокът не трябва да надвишава 180 дни. По отношение на генеричните лекарствени продукти този срок не трябва да надвишава 30 дни60 дни, при условие че референтният лекарствен продукт вече е бил включен в системата за обществено здравно осигуряване. Тези срокове могат да бъдат удължени в съответствие с параграф 5 от настоящия член или член 3, параграф 5. [Изм. 43]

7.  Във всяко решение за невключване на даден лекарствен продукт в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване се посочват мотиви, въз основа на обективни и проверими критерии. Във всяко решение за включване на даден лекарствен продукт в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване се посочват мотиви, въз основа на обективни и проверими критерии, с което се обосновава решението, включително степента и условията за поемане на разходите за продукта.

Решенията, посочени в първата алинея, включват също и всяка оценка, експертно становище или препоръка, на които се основават. Заявителят се уведомява за всички налични средствапроцедури за медиация и правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за процедурата за правна защита, предвидена в член 8, и за сроковете за прилагане наприложими спрямо тези средства за правна защитапроцедури.

Критериите, съобразно които се вземат решенията, посочени в алинея 1, включват оценки на неудовлетворените медицински потребности, както и на клиничните и обществените ползи, иновациите и защитата на най-уязвимите групи от населението. [Изм. 44]

8.  Държавите членки оповестяват в подходяща публикация и съобщават на Комисията критериите, които компетентните органи трябва да вземат предвид при вземането на решение, дали да включат дадени лекарствени продукти в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване. Тези критерии и информацията относно органите за вземане на решения на национално или регионално равнище се оповестяват публично. [Изм. 45]

Член 8

ПроцедураПроцедуриза медиация иправна защита в случай на неспазване на сроковете, свързани с включването на лекарствени продукти в системите за здравно осигуряване

1.  Държавите членки следят за това, заявителят да разполага с ефективни и бързи средствапроцедури за медиация и правна защита в случай на необосновано забавяне или неспазване на сроковете, определени в член 7, и в съответствие с тяхното национално законодателство.

2.  За целите на процедуратапроцедурите за медиация и правна защита държавите членки могат да определят административен орган и да му възлагатвъзложат правомощията

   а) да предприеме ‐ в най-кратки срокове и по реда на междинни процедури ‐ временни мерки с цел коригиране на предполагаемото нарушение или предотвратяване на по-нататъшно увреждане на засегнатите интереси;.
   б) да присъди обезщетение на заявителя в случай на неспазване на сроковете, определени в член 7, когато е отправено искане за такова обезщетение, с изключение на случаите, когато компетентният орган може да докаже, че забавянето не е по негова вина;
   в) да наложи финансова санкция, изчислена съразмерно с дните на просрочие.
     За целите на буква в) финансовата санкция се изчислява в зависимост от тежестта на нарушението, неговата продължителност и необходимостта да се гарантира, че санкцията сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

Държавите-членки могат да предвидят възможност за органа, споменат в първата алинея, да вземе под внимание вероятните последици от евентуалните мерки, предприети по силата на настоящия параграф, за всички интереси, които има вероятност да бъдат накърнени, а също и обществения интерес, и да реши да не предприема такива мерки в случаите, когато отрицателните последици могат да превишат предимствата от тях.

3.  Решението за непредприемане на временна мярка не засяга правото на заявителя да предяви друга претенция с оглед предприемането на такива мерки.

4.  Държавите-членки следят за това решенията, които се вземат от органите, отговарящи за процедурите за правна защита, да бъдат ефективно изпълними.

5.  Органът, споменат в параграф 2, е независим от компетентните органи, натоварени с контрола на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба или с определянето на асортимента от лекарствени продукти, обхванати от системите за здравно осигуряване.

6.  Органът, споменат в параграф 2, излага мотивите за решението си. Освен това, в случаите, когато този орган е несъдебен по своя характер, трябва да се направи необходимото, за да се гарантират процедурите, с помощта на които всяка предприета от независимия орган мярка, за която се твърди, че е неправомерна, или всеки пропуск, за който се твърди, че е допуснат при упражняване на възложените му правомощия, да може да бъде подложен/а/ на съдебен контрол или на контрол от страна на друг орган, който е юрисдикция по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и е независим както от компетентния орган, така и от органа, споменат в параграф 2.

Членовете на органа, споменат в параграф 2, се назначават и освобождават от длъжност при условията, приложими за членовете на съдебната система, що се отнася до органа по назначението им, техния мандат и прекратяването му. Най-малкото председателят на този орган трябва да притежава юридическа и професионална квалификация като тази на членовете на съдебната система. Този орган взема решенията си в рамките на процедура, в хода на която се изслушват и двете страни, като тези решения произвеждат правно обвързващо действие по начин, определен от всяка една държава-членка.[Изм. 46]

Член 9

Изключване на лекарствени продукти от системите за обществено здравно осигуряване

1.  Във всяко решение за изключване на даден лекарствен продукт от обхвата на системата за обществено здравно осигуряване или за промяна на степента или условията за поемане на разходите за съответния продукт се посочват мотивите, въз основа на обективни и проверими критерии. Тези решения включват оценки на неудовлетворените медицински потребности, клиничното въздействие и социалните разходи, защитата на най-уязвимите групи от населението и всяка оценка, експертно становище или препоръка, на които се основават. Заявителят се уведомява за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита. [Изм. 47]

2.  Във всяко решение за изключване на дадена категория лекарствени продукти от обхвата на системата за обществено здравно осигуряване или за промяна на степента или условията за поемане на разходите за съответната категория се посочват мотивите, въз основа на обективни и проверими критерии, и то се оповестява в подходяща публикация. [Изм. 48]

2a.  Всяко решение за изключване на дадена категория лекарствени продукти от обхвата на системата за обществено здравно осигуряване се оповестява публично заедно с резюме на изложението на мотивите. [Изм. 49]

Член 10

Класифициране на лекарствените продукти с оглед на тяхното включване в системите за обществено здравно осигуряване

1.  Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат в случаите, в които лекарствени продукти се групират или класифицират според терапевтични или други критерии, с цел да бъдат включени в обхвата на системата за обществено здравно осигуряване, се прилагат.

2.  Държавите членки оповестяват в подходяща публикация и съобщават на Комисията обективните и проверими критерии, съгласно които са класифицирани лекарствените продукти с оглед на тяхното включване в системата за обществено здравно осигуряване.

3.  За лекарствени продукти, подлежащи на такова групиране или класифициране, държавите членки оповестяват в подходяща публикация и съобщават на Комисията методологиите, използвани за определяне на степента или условията на тяхното включване в системата за обществено здравно осигуряване.

4.  По искане на притежателя на разрешение за търговия компетентните органи посочват обективните данни, въз основа на които са определили условията за поемане на разходите за неговия лекарствен продукт при прилагането на критериите и методологиите, посочени в параграфи 2 и 3. В този случай компетентните органи също уведомяват притежателя на разрешението за търговия за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита.

Член 11

Мерки за контрол или стимулиране на предписването на конкретни лекарствени продукти

1.  Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, когато дадена държава членка приема мерки, предназначени за контрол или насърчаване на предписването на конкретни, назовани по име лекарствени продукти, се прилагатили на категория лекарствени продукти. [Изм. 50]

2.  Мерките, посочени в параграф 1, се основават на обективни и проверими критерии.

3.  Мерките, посочени в параграф 1, включително всяка оценка, експертно становище или препоръка, на които се основават, се оповестяват в подходяща публикация и се предоставят на разположение на обществеността. [Изм. 51]

4.  По искане на притежателя на разрешение за търговия, чиито интереси или правно положение са засегнати от мерките, посочени в параграф 1, компетентните органи посочват обективните данни и критерии, въз основа на които са взети тези мерки по отношение на неговия лекарствен продукт. В този случай компетентните органи също уведомяват притежателя на разрешението за търговия за всички налични средства за правна защита, включително за средствата за правна защита по съдебен ред, както и за сроковете за прилагане на тези средства за правна защита.

Глава IV

Специални изисквания

Член 12

Ефективност на сроковете

1.  Сроковете, установени в членове 3, 4, 5 и 7, се тълкуват като времето от получаването на заявлението или допълнителната информация, в зависимост от случая, до ефективното влизане в сила на съответното решение. Всички експертни оценки и административни действия, необходими за вземането на решението и привеждането му в сила, се извършват в рамките на установените срокове.

1a.  По отношение на генеричните лекарствени продукти обаче определеният период за подаване на заявление и определеният период за влизане в действие не се включват в сроковете, при условие че нито един от посочените периоди не надвишава един календарен месец и че въпросните периоди са предмет на изрична уредба в националното законодателство или в административни насоки. [Изм. 52]

1б.  Ако се изисква процес на вземане на решение, включващ преговори между притежателя на разрешението за търговия и компетентния орган, установеният в членове 3, 4, 5 и 7 срок спира да тече от момента, когато компетентният орган оповести своите предложения на притежателя на разрешението за търговия, до момента, когато компетентният орган получи отговора на притежателя на разрешението за търговия. [Изм. 53]

Член 13

Допълнителни доказателства за качество, безвредност, ефикасност или биологична еквивалентностНеизвършване на повторна оценка на съществени елементи на разрешението за търговия

1.  В рамките на решенията относно ценообразуването и възстановяването на разходите държавите-членки не оценяваткомпетентният орган не оценява повторно елементитесъществените елементи, на които се основава разрешението за търговия, включителнонапример качеството, безвредността, ефикасността или, биологичната еквивалентност, биологичното сходство или критериите за определяне на лекарствения продукт като лекарство сирак.

1a.  Параграф 1 не засяга правото на компетентните органи да изискват и да получават пълен достъп до данните, получени по време на процеса на разрешение за търговия, за целите на извършване на оценка и оценка на здравните технологии, така че те да могат да оценяват относителната ефикасност, както и краткосрочната и дългосрочна ефективност, когато е уместно, на лекарствения продукт в контекста на неговото включване в обхвата на здравноосигурителната система.

1б.  Компетентните органи също могат да включват или генерират допълнителни относими данни за целите на оценката на лекарствени продукти. [Изм. 54]

Член 14

Ненамеса на правата на интелектуална собственост

1.  Заявленията, процедурите за вземане на решения и решенията за регулиране на цените на лекарствените продукти в съответствие с член 3 или за определяне на тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване в съответствие с членове 7 и 9 се считат от държавите членки за административни процедури, които като такива не зависят от прилагането на правата на интелектуална собственост.

2.  Защитата на правата на интелектуална собственост не е действително основание за отказ за издаването, спиране на действието или отмяна на решения, свързани с цената на лекарствен продукт или включването му в системата за обществено здравно осигуряване.

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се засяга законодателството на Съюза и на държавите членки, свързано със защитата на интелектуалната собственост.

Глава V

Механизми за прозрачност

Член 15

Консултация със заинтересованите страни

Когато една държава членка възнамерява да приеме или да измени някоя законодателна мярка, попадаща в обхвата на настоящата директива, тя предоставя на заинтересованите страни включително на организациите на гражданското общество, като например на групите на пациенти и потребители, възможността да представят коментари относно проектомярката в рамките на разумен срок. Компетентните органи публикуват приложимите правила относно консултациите. Резултатите от консултациите се оповестяват публично, с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство относно търговската тайна. [Изм. 55]

Член 15a

Прозрачност на органите за вземане на решения и на цените

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, контролиращи цените на лекарствените продукти и определящи поемането на разходите за лекарствени продукти от обществените системи за здравно осигуряване, оповестяват публично редовно актуализиран списък на членовете на своите органи за вземане на решения, съвместно с представените от тях декларации за интереси.

2.  Параграф 1 се прилага също така за административния орган, посочен в член 8, параграф 2.

3.  Най-малко веднъж годишно компетентните органи оповестяват в подходяща публикация и съобщават на Комисията пълен списък на лекарствените продукти, обхванати от техните системи за здравно осигуряване, и на цените, определени през съответния период. [Изм. 56]

Член 16

Уведомяване за национални проектомерки

1.  Когато държавите-членки възнамеряват да приемат или изменят дадена мярка, попадаща в обхвата на настоящата директива, те незабавно съобщават на Комисията предвижданата проектомярка заедно с мотивите, на които се основава мярката.

2.  Когато е целесъобразно, държавите-членки едновременно съобщават текста на основните законодателни или нормативни разпоредби, които са главно и пряко засегнати, ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване на последиците от предложената мярка.

3.  Държавите-членки съобщават повторно проектомярката, посочена в член 1, ако направят в проекта промени, с които той значително се изменя по обхват или по същество, или се съкращава първоначално предвиденият срок за прилагането му.

4.  Комисията може да изпрати своите забележки на държавата-членка, която е съобщила за проектомярката, в срок от три месеца.

Доколкото е възможно, забележките на Комисията се вземат предвид от съответната държава-членка, по-специално ако от тях е видно, че проектомярката може да бъде несъвместима с правото на Съюза.

5.  Когато съответната държава-членка окончателно приеме проектомярката, тя незабавно съобщава окончателния текст на Комисията. Ако от Комисията са направени забележки в съответствие с параграф 4, съобщението се придружава от доклад относно действията, предприети в отговор на забележките на Комисията.[Изм. 57]

Член 17

Доклад относно прилагането на сроковете

1.  До 31 януари …(13), а след тази дата ‐ до 31 януари и 1 юли на всяка следваща година, държавите членки съобщават на Комисията и оповестяват в подходяща публикация подробен доклад, в който се предоставя следната информация: [Изм. 58]

   а) броят на получените заявления в съответствие с членове 3, 4 и 7 през предходната година;
   б) времето, което е било необходимо за издаването на решение по всяко от заявленията, получени в съответствие с членове 3, 4 и 7;
   в) анализ на основните причини за забавянията, ако има такива, заедно с препорък за привеждане на процесите на вземане на решение в съответствие със сроковете, посочени в настоящата директива.
     За целите на първа алинея, буква а) се прави разграничение между генеричните лекарствени продукти, по отношение на които се прилагат по-кратки срокове в съответствие с членове 3, 4 и 7, и останалите лекарствени продукти.
     За целите на първа алинея, буква б) всяко спиране на процедурата, за да се изиска допълнителна информация от страна на заявителя, се докладва, като ясно се посочва продължителността на спирането и се указват подробно основанията за това.

2.  На всеки шест месецаВсяка година Комисията публикува доклад относно информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 1. [Изм. 59]

Глава VI

Заключителни разпоредби

Член 18

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до …(14). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от …(15)*.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Доклад относно прилагането на настоящата директива

1.  Държавите членки изпращат на Комисията доклад относно прилагането на настоящата директива до …(16) и на всеки три години след това.

2.  До …(17)*, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива. Докладът може да се придружава от всички подходящи предложения.

Член 20

Отмяна

Директива 89/105/ЕИО се отменя, считано от …(18)**.

Действието на член 10 от Директива 89/105/ЕИО се запазва.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 21

Влизане в сила и прилагане

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) OВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 81.
(2) ОВ C 299, 4.10.2012, стр.81.
(3) Позиция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г.
(4) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 8.
(5) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.
(6) ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 81.
(7) OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
(8) OJ C 369, 17.12.2011, p. 14.
(9) Директива 89/665/EИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (OВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33).
(10) Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (OВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 14).
(11) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114).
(12) ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.
(13)* Годината следваща датата, посочена в член 18, параграф 1, първа алинея.
(14)* Последния ден на 12-тия месец след датата на публикуване на настоящата директива с Официален вестник.
(15)** Деня след датата, посочена в първа алинея.
(16)* Две години след датата, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея.
(17)** Три години след датата, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея.
(18)*** Датата, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея.


Общата политика в областта на рибарството ***I
PDF 957kWORD 205k
Резолюция
Консолидиран текст
Приложение
Приложение
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (COM(2011)0425 – C7-0198/2011 – 2011/0195(COD))
P7_TA(2013)0040A7-0008/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0425),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0198/2011),

–  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание;

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28 март 2012 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г.(2),

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и комисията по регионално развитие (A7-0008/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(3); отново заявява, че са необходими достатъчно допълнителни средства в следващата МФР, за да може Съюзът да постигне приоритетите на съществуващите си политики, като също така изпълни новите задачи, предвидени в Договора от Лисабон, както и да реагира на непредвидени събития; призовава Съвета, в случай че той не споделя този подход, да определи ясно кои от неговите политически приоритети или проекти биха могли да бъдат изцяло спрени, въпреки доказаната си добавена стойност за Европа;

3.  Посочва, че прогнозираното финансово въздействие на предложението е само индикативно за законодателния орган и че то не може да бъде определено преди да бъде прието предстоящо споразумение по предложението за Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014‐2020 г.;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 февруари 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 768/2005 на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета

P7_TC1-COD(2011)0195


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 2371/2002(7) бе създадена общностна система за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

(2)  Обхватът на общата политика в областта на рибарството включва опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси и управлението на рибарството, чийто обект са те. Също така той включва пазарните и финансовите мерки, подкрепящи целите на ОПОР, сладководните биологични ресурси и аквакултури дейностите, свързани с аквакултурите, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и от аквакултури, когато тези дейности се осъществяват на територията на държавите-членки или във водите на Съюза, включително от страна на риболовни кораби под флага на трети държави или регистрирани в тях, от страна на риболовни кораби на Съюза или от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага и като се вземат предвид разпоредбите на член 117 от Конвенцията на ООН по морско право. [Изм. 2]

(3)  Общата политика в областта на рибарството следва да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, допринасят за постигането на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условиядългосрочна, екологична, икономическа и социална устойчивост. Тя също така следва да допринася за повишаване на производителносттавключва правила, целящи да осигурят проследимостта, безопасността и качеството на внесените в Съюза продукти, постигане на справедлив стандарт на живот за риболовния сектор и продоволствена сигурност, установяване на пазарна стабилност, осигуряване на наличност на ресурсите и разумни цени на продуктите, предлагани на потребителите. [Изм. 3]

(4)  Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.(8) и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (Споразумение на ООН за рибните запаси)(9). Той също така е приел Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море на Организацията по прехрана и земеделие към ООН от 24 ноември 1993 г. (Споразумението за съответствие на ФАО)(10). В тези международни инструменти се предвиждат най-вече задължения за опазване, в това число задължения за предприемане на мерки за опазване и управление, предназначени за запазването или възстановяването на морските ресурси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, както в морските зони под национална юрисдикция, така и в открито море, и за сътрудничество с други държави с тази цел, както и задължения за широко прилагане на подхода на предпазливост при опазването, управлението и използването на рибните запаси; предвиждат се също така задължения за постигане на съвместимост между мерките за опазване и управление в случаите, когато морските ресурси са в морски зони с различен юридически статус, и задължения за надлежно отчитане на другите видове законно използване на моретата. Общата политика в областта на рибарството следва да подпомага ЕС в правилното изпълнение на неговите международни задължения по силата на тези международни актове. Когато държавите-членки приемат мерки за опазване и управление, за които са били оправомощени в рамките на общата политика в областта на рибарството, действията им следва да бъдат в пълно съответствие с международните задължения за опазване и сътрудничество, предвидени в посочените международни актове.

(5)  На Световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург през 2002 г. ЕС и неговите държави-членки се ангажираха да предприемат действия срещу продължаващото намаляване на много рибни запаси. Ето защо е необходимо Съюзът да подобри своята обща политика в областта на рибарството, за да гарантира, че, като приоритетна цел, до 2015 г. ще бъде изпълнена приоритетната цел равнищата на експлоатация на морските биологични ресурсипроцентът на смъртност от риболов е определен на такова равнище, което би дало възможност на рибните запаси най-късно до 2020 г. да се възстановят и поддържат нанад нива, позволяващи максимален устойчив улов от популациите на събирания улов, и би дало възможност на всички възстановени запаси да се поддържат на тези нива. В случаите, когато е налице по-малко научна информация, може да се наложи прилагането на приблизителни данни за максималния устойчив улов. [Изм. 5]

(5a)  Концепцията за максимален устойчив улов, установена в Конвенцията на ООН по морско право, е правно обвързваща цел за Съюза в областта на управлението на рибарството от момента на ратифицирането й през 1998 г. [Изм. 6]

(5б)  Приемането на процент на смъртност от риболов под необходимия за поддържане на рибните запаси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, е единственият начин за гарантиране на икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството в дългосрочен план, без да се разчита на публична помощ. [Изм. 232]

(5в)  Многогодишните планове следва да бъдат основният инструмент за гарантиране, че до 2015 г. процентите на смъртност от риболов се установяват на нива, които следва да позволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, което дало възможност за поддържане на всички възстановени запаси на тези нива. Само един ясен и обвързващ ангажимент във връзка с тези дати може да гарантира, че се предприемат незабавни действия и че не се забавя още повече процесът на възстановяване. За тези запаси, за които все още не е приет многогодишен план, е от съществено значение да се гарантира, че при определянето на възможностите за риболов за тези запаси, Съветът напълно се придържа към целите на общата политика в областта на рибарството. [Изм. 7]

(5г)  С цел създаване на по-стабилни условия за риболовния сектор, следва да бъде също така възможно многогодишните планове да съдържат разпоредби, които ограничават годишните колебания на общия допустим улов на възстановените запаси. Точните граници на тези колебания следва да бъдат посочени в многогодишните планове. [Изм. 8]

(5д)  Управленските решения, свързани с максималния устойчив улов при смесен риболов, следва да отчитат трудността да се ловят всички видове запаси при смесен риболов по едно и също време в случаите, когато научните препоръки сочат, че е много трудно да се избегне явлението улов на „ограничителните“ видове чрез увеличаване на селективността на използваните риболовни уреди. При такива обстоятелства от ICES и Научно-техническият и икономически комитет по рибарство (НТИКР) следва да се изисква да предоставят консултации относно подходящите нива на смъртност от риболов. [Изм. 9]

(5е)  Ако за постигането на максимален устойчив улов възможностите за риболов трябва да бъдат драстично намалени през определен преходен период, Съюзът и държавите членки следва да гарантират, че ще бъдат приложени адекватни социални и финансови мерки, за да може достатъчен брой предприятия от производствената верига да останат активни, така че да се постигне баланс между капацитета на флотовете и наличните ресурси, когато бъде достигнат максималния устойчив улов. [Изм. 10]

(6)  Целите, свързани с рибарството, бяха определени в решението на конференцията на страните по Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие относно стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011‐2020 г.(11), като общата политика в областта на рибарството следва да осигури съгласуваност с целите за биологичното разнообразие, приети от Европейския съвет(12), и с целите, посочени в съобщението на Комисията „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал“: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.„(13), по-специално във връзка с постигането на максимален устойчив улов до 2015 г.

(7)  Устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси следва винаги да се ръководи от подхода на предпазливост, основаващ се на принципа на предпазните мерки, посочен в член 191, параграф 2, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като се вземат под внимание наличните научни данни. [Изм. 12]

(8)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринася за защитата на морската среда, за устойчивото управление на всички видове, които са обект на използване за търговски цели, и по-специално за постигането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. съгласно разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(14). [Изм. 13]

(8a)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринася и за снабдяване на пазара на Съюза с храни с висока хранителна стойност, намаляване на продоволствената зависимост на вътрешния пазар, както и за пряко и непряко създаване на работни места и икономическо развитие в крайбрежните зони. [Изм. 14]

(9)  Необходимо е към управлението на рибарството да се приложи екосистемният подход, за да се ограничиспомогне за гарантиране, че въздействието на риболовнитечовешките дейности върху околната среда, а нежеланият улов да бъде сведенморската екосистема е сведено до минимум и че нежеланият улов се свежда до минимум и, доколкото е възможно, се премахва, както и че постепенно премахнатсе постига положение, при което целият улов се разтоварва на сушата. [Изм. 15]

(10)  Важно е управлението на общата политика в областта на рибарството да се ръководи от принципите на доброто управление. Те включват вземане на решения въз основа на най-добрите налични научни препоръки, широко участие на всички заинтересовани страни и дългосрочна перспектива. Успешното управление на общата политика в областта на рибарството зависи също така от ясното определяне на отговорностите на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, както и от съвместимостта и съгласуваността на предприетите мерки с други политики на Съюза.

(11)  Общата политика в областта на рибарството следва да изцяло да обръща внимание, когато е приложимо, на здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите.

(12)  При прилагане на общата политика в областта на рибарството следва да се отчитат взаимодействията с други аспекти на морското дело, които са предмет на интегрираната морска политика(15) и като цяло следва да бъде съгласувана с останалите политики на Съюза, и да се взема предвид взаимовръзката между всички въпроси, свързани с океаните и моретата, включително морското пространствено планиране. Следва да се осигури съвместимост и интеграция между управлението на различните секторни политики в басейните на Балтийско море, Северно море, Келтско море, Бискайския залив и иберийското крайбрежие, Средиземно море и Черно море. [Изм. 17]

(13)  Риболовните кораби на Съюза следва да разполагат с равен достъп до водите на ЕС и ресурсите, които са обект на правилата на ОПОР.

(14)  Правилата, ограничаващи достъпа до ресурси в рамките на зони от 12 морски мили на държавите-членки, засега функционират задоволително, като оказват положително влияние върху опазването чрез ограничаване на риболовното усилие в най-уязвимата част от водите на Съюза. Тези правила също така са спомогнали за съхраняване на традиционните риболовни дейности, от които социалното и икономическо развитие на някои крайбрежни общности е силно зависимо. Поради тази причина следва правилата да останат в сила и следва, когато е възможно, да бъдат засилени, за да предоставят преференциален достъп на дребномащабния, занаятчийския или крайбрежен риболов. [Изм. 18]

(14a)  Определението на дребния риболов трябва да бъде разширено, за да отчита набор от критерии, освен критерия за размера на корабите, включвайки, наред с другото, преобладаващите метеорологични условия, въздействието на риболовните техники върху морската екосистема, продължителността на престоя в морето и характеристиките на икономическата единица, която експлоатира ресурсите. Малките острови в открито море, които зависят от риболова, следва да бъдат специално признати и подпомагани както финансово, така и чрез отпускането на допълнителни ресурси, за да се направи възможно тяхното бъдещо оцеляване и благосъстояние. [Изм. 19]

(15)  Морските биологични ресурси около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови следва да продължат да се ползват със специална защита и при отчитане на структурното, социалното и икономическото положение на островите, тъй като тези ресурси допринасят за запазването на местната икономика. Следователно трябва да останат в сила ограниченията за някои риболовни дейности в тези води, отнасящи се до риболовни кораби, които са регистрирани в пристанищата на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

(16)  Целта за устойчиво използване на морските биологични ресурси се постига по-ефективно чрез многогодишен подход към управлението на рибарството. За тази цел държавите членки, в тясно сътрудничество с публичните органи и консултативните съвети, следва да създадат условия за устойчивост, включително на местно равнище, като се дава приоритет на многогодишните планове, отразяващи спецификата на различните риболовни дейности. Това може да бъде постигнато чрез общи действия на регионално равнище и, по по-обвързващ начин, чрез процедурите за вземане на решения, които водят до съставянето на многогодишни планове. [Изм. 20]

(17)  Когато е възможно, многогодишните планове следва да обхващат групи от запаси в случаите, когато тези запаси се експлоатират съвместно. Многогодишните планове следва да задават основните принципи за определяне на възможностите за риболов и на измеримите цели за устойчива експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми, като същевременно се предвиждат ясни срокове и защитни механизми в случай на непредвидени събития. Многогодишните планове също така следва да се ръководят от точно определени цели на управление, за да допринасят за устойчивата експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми. Тези планове следва да се приемат при провеждане на консултации с операторите от риболовния сектор, учени иинституционалните партньори, когато сценариите на управление могат да имат социално-икономическо въздействие върху съответните региони. [Изм. 21]

(18)  Необходими са мерки за намаляване и премахване на сегашните високи нива на нежелан улов и изхвърлянза постепенно премахване на изхвърляния улов. За съжаление, предишното законодателство често задължаваше рибарите да изхвърлят ценни ресурси. Нежеланият и Изхвърляният улов представляватпредставлява съществена загуба и застрашаватзастрашава устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси и морските екосистеми, както и финансовата жизнеспособност на риболовния сектор. Следва да се установи и постепенно да се приложи задължение за разтоварване на сушата на целия улов от управлявани запаси, уловен при риболовни дейности във водите на Съюза или от негови риболовни кораби. На първо място следва да се даде приоритет на разработването, подпомагането и насърчаването на мерки и стимули, чиято цел е избягване на нежелания улов. [Изм. 22]

(18a)  Задължението за разтоварване на сушата на целия улов следва да се въведе на равнище отделни риболовни дейности. На рибарите следва да се позволи да продължат да изхвърлят видовете, за които най-добрите налични научни препоръки показват висок процент на оцеляване при обратното им връщане в морето, при спазване на определените за дадената риболовна дейност условия. [Изм. 23]

(18б)  С цел задължението за разтоварване на сушата на целия улов да бъде практически осъществимо и за смекчаване на въздействието на променливия състав на годишния улов, на държавите членки следва да се разрешава да прехвърлят между годините определен процент квоти. [Изм. 24]

(19)  Разтоварването на нежелан улов не следва да води до максимални икономически предимства за оператора. Когато се разтоварва улов на риба, чийто размер е под минималния референтен размер за целите на опазването, предназначението на този улов следва да бъде ограничено, като се изключи продажбата с цел консумация от човека. Всяка държава членка следва да може да реши дали иска да позволи свободното разпространение на разтоварената риба за полезни или благотворителни цели. [Изм. 25]

(20)  С оглед на опазването на запасите и приспособимостта на флотовете и видовете риболов, следва да се прилагат ясни цели по отношение на някои технически мерки, а мащабите на управлението следва да бъдат съобразени с изискванията за управление. [Изм. 26]

(21)  За запасите, за които не е изготвен многогодишен план, следва да се гарантират равнища на експлоатация, при които се постига максимален устойчив улов, чрез въвеждане на ограничения за улова и/или риболовното усилие. В случай че не са налице достатъчни данни, рибарството се управлява, като се използват ориентировъчни стандарти.[Изм. 27]

(21a)  Съюзът следва да засили усилията си за постигане на ефективно международно сътрудничество и управление на запасите в моретата, които граничат както с държави членки, така и с трети държави, предвиждайки, при целесъобразност, създаването на регионални организации за управление на рибарството за такива зони. По-специално Съюзът следва да призове за създаването на Регионална организация за управление на рибарството в Черно море. [Изм. 28]

(22)  Предвид несигурната икономическа ситуация, в която се намира част от риболовния сектор, и обстоятелството, че някои крайбрежни общности са зависими от него, трябва да се гарантира относителната стабилност на риболовните дейности посредством разпределяне на възможностите за риболов между държавите-членки, основаващо се на предварителна оценка на дела от запасите за всяка държава-членка. [Изм. 29]

(23)  Предвид временното биологично състояние на запасите тази относителна стабилност следва да отчита специфичните потребности на районите, в които населението е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности, в съответствие с постановеното от Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г. относно някои външни аспекти на създаването в Общността, считано от 1 януари 1977 г., на риболовна зона, простираща се до 200 морски мили(16), и по-специално приложение VII към нея. Следователно понятието за желана относителна стабилност трябва да се разбира точно в този смисъл.

(24)  Държавите-членки следва да бъдат в състояние да представят на Комисията мотивирани искания за разработване на мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството за действия, които според тях са необходими за изпълнение на задълженията по отношение на специалните защитени зони съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(17), специалните защитени територии съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(18) и защитените морски територии съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО.

(25)  В случай на сериозна заплаха, причинена от риболовни дейности, която изисква незабавна намеса, Комисията, след консултации със съответните консултативни съвети и държави членки, следва да бъде в състояние да приема временни мерки за опазване на морските биологични ресурси или морските екосистеми. Тези мерки следва да бъдат установени в рамките на определени срокове и следва да действат за определен период от време. [Изм. 30]

(26)  Държавите членки, след като надлежно вземат предвид становищата на съответните консултативни съвети и заинтересовани страни, следва да могат да приемат мерки за опазване и технически мерки за прилагане на общата политика в областта на рибарството, за да може политиката да отговори по-адекватно на реалностите и спецификата на различните морски басейни и на отделните рибарски дейности и да се подобри нейното прилагане. [Изм. 31]

(26a)  Държавите членки следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат на регионална основа. [Изм. 32]

(27)  Държавите-членки следва да получат разрешение да приемат мерки за опазване и управление в своите зони от 12 морски мили, като тези мерки са приложими към всички риболовни кораби на ЕС, при условие че когато се прилагат за риболовни кораби на други държави-членки, те са недискриминационни, проведени са предварителни консултации с другите заинтересовани държави-членки и Съюзът не е приел конкретни мерки за опазване и управление в рамките на съответната зона от 12 морски мили.

(28)  Следва да се позволи на държавите-членки да приемат мерки за опазване и управление за запаси във водите на Съюза, като тези мерки са приложими единствено за риболовните кораби, плаващи под техен флаг.

(28a)  Достъпът до риболова следва да се основава на прозрачни и обективни екологични и социални критерии като средство за насърчаване на отговорния риболов, което ще послужи да се гарантира, че се насърчават операторите, които осъществяват риболовни дейности, които най-малко увреждат околната среда и които осигуряват най-много ползи за обществото. [Изм. 234]

(29)  Не по-късно от 31 декември 2013 г. следва да бъде въведена система за прехвърляеми риболовни концесии за по-голямата част от управляваните запаси в рамките на общата политика в областта на рибарството по отношение на всички кораби с дължина 12 метра или повече и всички други кораби с теглени уреди. Държавите-членки могат да изключат корабите с дължина под 12 метра, различни от кораби с теглени уреди, от системата на прехвърляеми риболовни концесии. Тази система следва да подпомогне съкращаването на флота, съобразено с потребностите на сектора, и постигането на по-добри икономически резултати, като в същото време се установи сигурна в правно отношение и специална прехвърляема риболовна концесия на годишните възможности за риболов на съответната държава-членка. Тъй като морските биологични ресурси представляват общо благо, прехвърляемите риболовни концесии следва само да установят потребителски права върху част от годишните възможности за риболов на дадена държава-членка, които могат да бъдат прекратени в съответствие с установените правила.[Изм. 33]

(29a)  Съгласно принципа на субсидиарност, всяка държава членка следва да има право да избере метода на разпределяне на отредените й възможности за риболов, без да се налага система на разпределяне на равнището на Съюза. Така държавите членки ще имат право да решат дали да установят или да не установят система за прехвърляеми риболовни концесии. [Изм. 37]

(30)  Риболовните концесии следва да могат да се прехвърлят и отдават под наем с цел да се децентрализира управлението на възможностите за риболов в посока към риболовната промишленост и да се гарантира, че рибарите, които се оттеглят от сектора, няма да разчитат на публична финансова помощ в рамките на общата политика в областта на рибарството. [Изм. 35]

(31)  Специфични характеристики и социално-икономическата уязвимост на някои дребномащабни флотове обосновава ограничаването на задължителната система за прехвърляеми риболовни концесии по отношение на големи кораби. Системата на прехвърляеми риболовни концесии следва да се прилага за запасите, за които са разпределени възможности за риболов. [Изм. 36]

(31a)  Комисията следва да извърши оценки на флотовете, за да получи достоверни данни относно точното равнище на свръхкапацитета на равнище ЕС, което ще позволи да бъдат предложени подходящи и целеви инструменти за неговото намаляване. [Изм. 34]

(31б)  Следва да се създаде задължителна система за оценка на регистрите на риболовните кораби и за проверка на пределните граници на риболовния капацитет, за се гарантира, че държавите членки спазват определения им пределен капацитет и да се засили системата за контрол на рибарството, за да се адаптира риболовният капацитет към наличните ресурси. [Изм. 38]

(32)  За риболовни кораби на Съюза, които не действат в рамките на система за прехвърляеми риболовни концесии, може да сеВ някои случаи държавите членки все още трябва да предприемат специфични мерки за адаптиране на броя на тези корабисвоя риболовен капацитет към наличните ресурси. Тези меркиПоради това следва да определят задължителните пределни граници за капацитета на риболовния флотсе направи оценка на капацитета за всеки запас и басейн в Съюза. Тази оценка следва да установят национални системи за вписване и отписване по отношение на финансовата помощ за извеждане от експлоатация на кораби, предоставена по линия на Европейския фонд за рибарствосе основава на общи насоки. Всяка държава членка следва да може да избира мерките и инструментите, които желае да въведе с цел намаляване на прекомерния риболовен капацитет. [Изм. 39]

(33)  Държавите-членки следва да записват основната информация относно характеристиките и дейностите на риболовните кораби, плаващи под техен флаг. Тези данни трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията за целите на контрола върху размера на флотовете на държавите-членки.

(34)  Управлението на рибарството въз основа на най-добрите наличницялостни и точни научни препоръки изисква хармонизирани, надеждни и точни данни. Поради това държавите-членки следва да събират данни относно флотовете и тяхната риболовна дейност, в частност биологични данни относно улова (в това число изхвърления улов), обзорна информация за рибните запаси и за потенциалното екологично въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема. Комисията следва да поощрява необходимите условия за хармонизиране на данните, за да насърчи тълкуване на ресурсите, основано на екосистеми. [Изм. 40]

(35)  В процеса на събиране на данни следва да бъдат обхванати данните, които помагат да се извърши икономическа оценка на предприятиятавсички предприятия, осъществяващи дейност в секторите на риболова, аквакултурите и преработката на продукти от риболов и аквакултури, независимо от размера им, и на тенденциите относно заетостта в тези отрасли, както и данни относно въздействието на подобно развитие върху риболовните общности. [Изм. 41]

(36)  Въз основа на многогодишна програма на Съюза държавите-членкидържавите членки следва да управляват и предоставят събраните научни данни на съответните крайни потребители, предоставяйки съответните резултати на заинтересованите страни. Регионалните власти следва по-активно да участват в събирането на данни. Също така държавите-членки следва да си сътрудничат с цел координиране на дейностите по събиране на данни. Когато е целесъобразно, това сътрудничество следва да обхване и трети държави в рамките на един и същи морски басейн, по възможност при използване на регионален орган, създаден за тази цел, като се имат предвид необходимостта от спазване на международното право и по-специално на Конвенцията на ООН по морско право. [Изм. 42]

(37)  Науката, свързана с политиката в областта на рибарството, следва да бъде подкрепена посредством национални програми за събиране на данни в областта на рибарството и независими програми за научни изследвания и иновации, осъществявани съвместно с други държави-членки, както и чрез инструментите на Съюза съгласно рамката за научни изследвания и иновации и чрез необходимото хармонизиране и систематизиране на данните, които трябва да бъдат извършени от Комисията. [Изм. 43]

(38)  ЕС следва да поощрява постигането в международен план на целите на общата политика в областта на рибарството. За тази цел той следва да се стреми към подобряване на работата на регионалните и международните организации, полагащи усилия за съхраняване и устойчиво управление на международните рибни запаси, като насърчава вземането на решения въз основа на научните препоръки, по-доброто спазване на правилата, по-голямата прозрачност и засиленото, гарантира ефективното участие на заинтересованите страни, и като предприема мерки за борба с нелегалния, недекларирания и нерегулирания риболов. [Изм. 44]

(39)  Сключените с трети държави споразумения за устойчиво рибарство следва да гарантират, че риболовната дейност на Съюза във водите на трети държави се ръководи от най-добрите налични научни препоръки, като същевременно се осигурява устойчива експлоатация и опазване на морските биологични ресурси при спазване на принципа за излишъка, посочен в Конвенцията на ООН по морско право. Тези споразумения, които осигуряват права за достъп в замяна за финансово участие от Съюза, следва да допринасят за създаването на висококачествена рамка за управление, за да се гарантират по-специално ефикасни мерки за наблюдение, контрол и надзор. [Изм. 45]

(40)  Въвеждането на клауза за човешките права в споразуменията за устойчиво рибарство следва да бъде напълно съвместимо с общите цели в областта на политиката на развитие на Съюза.

(41)  Зачитането на демократичните принципи и правата на човека, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, както и на принципа на правовата държава, следва да бъде основен елемент на споразуменията за устойчиво рибарство и да бъде обект на специална клауза за правата на човека.

(41a)  В контекста на сериозния проблем с пиратството, който засяга корабите на Съюза, извършващи риболов в трети държави съгласно двустранни или многостранни споразумения, и особената им уязвимост във връзка с пиратски нападения, мерките и действията следва да бъдат засилени с цел предпазване на тези кораби. [Изм. 46]

(42)  Секторът на аквакултурата следва да допринесе за запазването на потенциала за устойчиво производство на хранителни продукти на цялата територия на ЕС, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност и доставки, както и растеж и заетост за европейските граждани и да се реагира на нарастващото търсене на морски храни в света. [Изм. 47]

(43)  В приетата през 2009 г. стратегия на Комисията за устойчиво развитие на европейската аквакултура(19), която бе приветствана и подкрепена от Съвета и приветствана от Европейския парламент, се отбелязва необходимостта от създаване и насърчаване на равни конкурентни условия за сектора на аквакултурата като основа за неговото устойчиво развитие.

(44)  Общата политика в областта на рибарството следва да допринесе за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да съдейства за постигането на целите, определени в тази стратегия(20).

(45)  Тъй като дейностите, свързани със сектора на аквакултурата в ЕС, са повлияни от множество международни изисквания, в това число по отношение на разрешенията за оператори, следва да се разработят стратегически насоки на Съюза за националните стратегически планове с цел подобряване конкурентоспособността на сектора на аквакултурата чрез подкрепа за неговото развитие и новаторство, и се насърчат икономическата дейност, разнообразяването и подобряването на качеството на живота в крайбрежните и селските райони; необходимо е също да се въведат механизми за обмен на информация и добри практики между държавите-членки посредством отворен метод за координиране на националните мерки за икономическа сигурност, достъпа до води и пространство на Съюза и административно опростяване на лицензирането.

(46)  Специфичното естество на сектора на аквакултурата изисква създаването на консултативен съвет, в рамките на който заинтересованите страни да могат да се консултират относно елементи на политиките на Съюза, които биха могли да окажат въздействие върху аквакултурата.

(46a)  С оглед на специфичните особености на най-отдалечените региони, по-специално тяхната географска отдалеченост и значението на риболова за икономиката им, следва да се създаде консултативен съвет за най-отдалечените региони, състоящ се от три секции, покриващи Югозападни води, води на Югозападния Индийски океан и води на басейна на Антилите – Гвиана. Една от целите на този консултативен съвет следва да бъде оказване на принос да борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в световен мащаб. [Изм. 48]

(47)  Необходимо е да се засили конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС и да се отправи призив за опростяване в подкрепа на по-доброто управление на отрасловите дейности по производството и предлагането на пазара, като се гарантира реципрочност на търговския обмен с трети държави, така че да се осигурят равнопоставени условия на пазара на Съюза не само от гледна точка на устойчивостта на риболова, но също така и на санитарния контрол; общата организация на пазара на продукти от риболов и аквакултури следва да гарантира условия за равностойна конкуренция за всички такива продукти, предлагани на пазара на, независимо дали произхождат от Съюза или от трети държави, да оптимизира избора на потребителите посредством по-добра информация въз основа на проследяемост, следва да подкрепя отговорното потребление и да подобрява икономическите познания и осведоменост за пазарите на Съюза по цялата снабдителна верига. Частта на настоящия регламент относно общата организация на пазара следва да включва разпоредби, които въвеждат изисквания вносните продукти от риболов и аквакултури да спазват международно признати социални и екологични стандарти. [Изм. 49]

(48)  Общата организация на пазарите следва да бъде прилагана в съответствие с международните ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбите на Международната търговска организация. Успехът на общата политика в областта на рибарството изисква ефективна система на контрол, инспекции и правоприлагане, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Следователно, действащото законодателство в тази област следва да бъде ефективно прилагано и с цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството следва да се създаде система на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. [Изм. 50]

(49)  Следва да се насърчава използването на модерни и ефективни технологии в рамките на системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. Необходимо е държавите-членки или Комисията да могат да провеждат пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни. [Изм. 51]

(50)  За да се гарантира участието на заинтересованите оператори в системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане, държавите-членки следва да могат да изискват от титулярите на лицензии за риболов на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече,своите оператори плаващи под техен флаг, да участват пропорционално в разходитеоперативните разходи по тази система. [Изм. 196]

(51)  Целите на общата политика в областта на рибарството не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради проблемите в развитието на риболовния сектор и неговото управление, както и поради ограничеността на техните финансови ресурси. Следователно за постигането на тези цели, следва да бъде отпускана многогодишната финансовата помощ от Съюза, насочена към приоритетите на общата политика в областта на рибарството и приспособена към конкретните особености на риболовния сектор в отделните държави членки. [Изм. 52]

(51a)  Финансовата помощ на Съюза следва да улеснява развитието на публични стоки и услуги в риболовния сектор и в частност да подпомага мерките за контрол и мониторинг, събирането на информация, научните изследвания и развитието на дейности, насочени към обезпечаване на здрава морска екосистема. [Изм. 245]

(52)  Финансовата помощ от Съюза следва да се отпуска при условие че държавите членки и операторите, включително собствениците на кораби, се придържат към общата политика в областта на рибарството. Тази помощ следва да бъде прекъсната, временно прекратена или коригирана, ако се установи, че държавите-членки не спазват правилата на общата политика в областта на рибарството и че операторите са извършили тежки нарушения на тези правила. [Изм. 53]

(53)  Диалогът със заинтересованите страни се оказа от съществено значение за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството. Предвид различните условия във водите на Съюза и засилената регионализация на общата политика в областта на рибарството консултативните съвети следва да гарантират, че знанията и опитът на всички заинтересовани страни се използват за целите на тази обща политика, особено за изработването на многогодишните планове. [Изм. 54]

(54)  Счита заС оглед на специфичните характеристики на най-отдалечените региони, на аквакултурата и риболова във вътрешни водоеми, на пазарите и на Черно море е целесъобразно Комисията да бъде оправомощена чрез делегирани актове да създавада се създадат нови консултативни съвети и да променя зоните на компетентност на съществуващите съвети, по-специално предвид особеностите на Черно мореза всяка от тези области. [Изм. 55]

(55)  За постигане на целите на ОПОР правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да бъдат делегирани на Комисията с цел определяне на свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните сфери на опазванетонамаляване на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, когато това се налага поради наложителни причини за спешност, адаптиране на задължението за разтоварване на сушата на целия улов с цел спазване на международните задължения на Съюза, приетите мерки за опазване в рамките на многогодишните планове или техническите мерки, преизчисляване на пределния капацитет на риболовния флот, определяне на информацията за характеристиките и дейностите за риболовните кораби на Съюза, правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни, измененията на приложение III по отношение на зоните на компетентност на консултативните съвети и на състава и работата на консултативните съвети. [Изм. 56]

(56)  От особено значение е при подготвителната си работа по приемането на делегирани актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(57)  По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(58)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информация, свързана с регистрите на риболовния флот и на изискванията относно данните за управление на риболова, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(21).

(59)  За постигане на основната цел на общата политика в областта на рибарството, а именно ‐ осигуряване на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия в секторите на риболова и аквакултурата, и принос в осигуряването на хранителни доставки, е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси и правила за гарантирането на икономическа и социална устойчивост на сектора на Съюза за риболов и добив на миди и ракообразни, при целесъобразност чрез предоставяне на достатъчно финансиране. [Изм. 57]

(60)  В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(61)  С влизането в сила на съответните правила съгласно настоящия регламент следва да бъде отменено Решение 2004/585/ЕО на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството(22).

(62)  Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството(23) следва да бъде отменен, като остане приложим към националните програми, приети с цел събиране и управление на данни за периода 2011‐2013 г. [Изм. 58]

(63)  Поради важността и броя на измененията Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.  Общата политика в областта на рибарството обхваща:

   а) опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси; и устойчивата експлоатация и управление на рибарството, чиито обект са съответните ресурси;
   б) сладководните биологични ресурси, аквакултурата, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури във връзка с мерките относно пазарите и финансовите мерки в подкрепа на общата политика в областта на рибарството., структурните мерки и управлението на капацитета на флотовете;
   ба) социалната и икономическата жизнеспособност на риболовните дейности, насърчаването на заетостта в крайбрежните общности и тяхното развитие и специфичните проблеми на дребномащабния и традиционния риболов и аквакултура. [Изм. 59]

2.  Общата политика в областта на рибарството обхваща дейностите, посочени в параграф 1, когато те се извършват:

   а) на територията на държавите-членки; или
   б) във водите на Съюза, включително от страна на риболовните кораби, плаващи под флага на трети държави или регистрирани в такива държави; или
   в) от риболовни кораби на Съюза извън неговите води; или
   г) от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага.

Член 2

Общи цели

1.  Общата политика в областта на рибарството гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурата, осигуряват дългосрочни и устойчиви екологични, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални условия и допринасятползи и ползи за заетостта, за допринасяне за наличността на хранителни доставки и възможности за спортен риболов и за даване на възможност за дейности в областта на преработвателната промишленост и дейности на сушата, пряко свързани с риболовните дейности, като същевременно се вземат предвид интересите както на потребителите, така и на производителите.

2.  Общата политика в областта на рибарството прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за целгарантира, че до 2015 г. процентите на смъртност от риболов се установяват на нива, които следва да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видовепозволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов и позволяват поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

3.  Общата политика в областта на рибарството прилага екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурата, за да гарантира ограниченото въздействие на риболовните, че риболовът и аквакултурата допринасят за целта за свеждане до минимум на въздействието на човешките дейности върху морската екосистема и не допринасят за влошаването на морската среда, както и че са ефективно съобразени с отделните рибни стопанства и региони.

3a.  Общата политика в областта на рибарството насърчава устойчивото развитие и благоденствието на крайбрежните общности, както и заетостта, условията на труд и безопасността на операторите в сектора на рибарството.

4.  Общата политика в областта на рибарството включва изискванията нае съгласувана със законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и с други политики на Съюза.

4a.  Общата политика в областта на рибарството гарантира, че риболовният капацитет на флотовете е адаптиран към равнищата на експлоатация, отговарящи на разпоредбите на параграф 2.

4б.  Общата политика в областта на рибарството допринася за събирането на всеобхватни и достоверни научни данни. [Изм. 60]

Член 3

Конкретни цели

За постигането на общите цели, определени в член 2, общата политика в областта на рибарството предвижда следните действия:

   а) предотвратяване, свеждане до минимум и, доколкото е възможно, премахване на нежелания улов на запасите от търговски видове и постепенно въвеждане на гаранции, че всеки улов на такива запаси се разтоварва на сушата;
   aa) гарантиране на това, че цялото количество от улавяни видове и регулирани видове се разтоварва на сушата, като същевременно се отчитат най-добрите научни препоръки и се избягва създаването на нови пазари или разширяването на съществуващите такива;
   б) осигуряване на условия за ефективни екологично устойчиви риболовни дейности в рамкитеСъюза, за да се възстанови наличието на икономически жизнеспособен и конкурентен риболовен сектор, като се гарантират справедливи условия в рамките на европейския пазар;
   в) насърчаване на развитието на дейностите, свързани с аквакултурата в Съюза, и на свързаните с цел да се допринесетях промишлености, като се гарантира, че те са екологично устойчиви и че допринасят за продоволствената сигурност и заетостта в селските и крайбрежните райони;
   г) принос къмнасърчаване на справедливото разпределение на морските ресурси, за да се допринесе за установяването на справедлив жизнен стандарт и социални стандарти на лицата, които зависят от риболовните дейности;
   д) отчитане на потребителските интереси;
   е) осигуряване на системно и хармонизирано, редовно и надеждно събиране и прозрачно управление на данни, както и разглеждане на въпросите, възникващи от управлението на запаси, за които има малко данни;
   еа) насърчаване на дребномащабните крайбрежни риболовни дейности;
   еб) допринася за постигането и поддържането на добро екологично състояние съгласно разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО. [Изм. 61 и 235]

Член 4

Принципи на добро управление

Общата политика в областта на рибарството се основава наприлага следните принципи на добро управление:

   а) ясно определяне на отговорностите на равнище ЕС, както и на регионално и национално равнище, зачитайки конституционната уредба на всяка държава членка;
   aa) необходимост от предприемане на децентрализиран и регионализиран подход към управлението на рибарството;
   б) определяне на мерки в съответствие с най-добрите налични научни препоръки;
   в) дългосрочна перспектива;
   ва) намаляване на административните разходи;
   г) широкоподходящо участие на заинтересованите страни във, по-специално на консултативните съвети и социалните партньори, на всички етапи от планирането до прилагането на мерките, което гарантира, че регионалните характерни особености са запазени посредством регионализиран подход;
   д) държавата на флага носи основната отговорност;
   е) съвместимост с интегрираната морска политика и с другите политики на Съюза;
   еа) необходимост от провеждане на оценка на въздействието върху околната среда и оценка на стратегическото въздействие;
   еб) равностойност между вътрешното и външното измерение на общата политика в областта на рибарството, така че стандартите и механизмите за правоприлагане, които се прилагат в рамките на Съюза, да се прилагат, когато това е уместно, и извън него;
   ев) прозрачна обработка на данните и вземане на решения в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенция от Орхус“), одобрена от името на Съюза с Решение 2005/370/ЕО(24). [Изм. 62 и 220]

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

   (1) „води на Съюза“ са водите и морското дъно под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки с изключение на водитетези, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора; [Изм. 63]
   (2) „морски биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи морски видове, включително анадромните и катадромните видове през всички стадии на жизнения им цикъл;
   (3) „сладководни биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи сладководни видове;
   (4) „риболовен кораб“ е всеки кораб, оборудван за търговски риболов на морски биологични ресурси;
   (5) „риболовен кораб на Съюза“ е риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка и регистриран в Съюза;
   (5а) „рибар“ е всяко лице, което се занимава професионално с признат от държава членка риболов на борда на действащ риболовен кораб или се занимава професионално с признато от държава членка отглеждане на морски организми без кораб; [Изм. 64]
   (5б) „включване в риболовен флот“ означава регистрацията на даден риболовен кораб в регистъра на риболовни кораби на държава членка; [Изм. 65]
   (6) „максимален устойчив улов“ е максималниятнай-големият улов в условията на теоретично равновесие, който непрекъснато (в средни количества) може да бъде добиван от рибенсе събира от запас за неограничен период от времепри съществуващите (средни) екологични условия, без това да повлияе значително на процеса на възпроизводство; [Изм. 66]
   (6а) „улавяни видове“ са видовете, подложени на натиск, оказван от риболов/експлоатация, включително видовете, които се ловят като прилов или са изложени на въздействието на риболова, но не се разтоварват на сушата; [Изм. 67]
   (7) „подход на предпазливост при управлението на рибарството“, в съответствие с член 6 от Споразумението на ООН за рибните запаси, е подход, съгласно който липсата на подходяща научна информация не оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда; [Изм. 68]
   (8) „екосистемен подход при управление на рибарството“ е подход, който гарантира значителни ползи от живите водни ресурси, съпроводени със слабо пряко и непряко, че вземането на решения отчита въздействие на риболовните дейности, другите човешки дейности и екологическите фактори върху морските екосистеми, което не нарушава бъдещото функциониране, разнообразие и цялостзапасите, които са обект на риболов, и върху всички други видове от същата екосистема или свързани със или зависещи от запасите, които са обект на риболов, като гарантира, че общият натиск от тези екосистемидейности е на равнища, съвместими с постигането на добро екологично състояние; [Изм. 237]
   (9) „процент на смъртност от риболов“ е уловътскоростта, с която биомаса и отделни екземпляри от видове се отстраняват от даден запас по време на определен период като съотношение от средния наличен за риболов запас през въпросния периодпосредством риболовни дейности; [Изм. 70]
   (9а) „FMSY“ е процентът на смъртност от риболов, който е съвместим с постигането на максималния устойчив улов; [Изм. 71]
   (10) „запас“ е морски биологичен ресурс с отличителни характеристики, който се среща в определена зона на управление; [Изм. 72]
   (11) „ограничение на улова“ е количественото ограничение върху разтоварвания на сушата уловулова от рибен запас или група рибни запаси за определен период; [Изм. 73]
   (11а) „нежелан улов“ e уловът на видове под минималния референтен размер на опазване или минималния размер за разтоварване, или на забранени или защитени видове, или уловът на нетърговски видове или екземпляри от търгуеми видове, които не отговарят на изискванията, определени в разпоредбите на законодателството на Съюза в областта на рибарството за установяване на технически мерки и мерки за мониторинг и опазване; [Изм. 74]
   (12) „референтни равнища на опазване“ са стойности на параметрите, отнасящи се за популацията на рибни запаси (като биомасата (B), биомасата на репродуктивния запас (SSB) или процент на смъртност от риболов(F)), които се използват за управление на рибарството, например във връзка сопределянето на допустимото равнище на биологичен риск или на желаното равнище на улов; [Изм. 75]
   (12а) „референтни равнища на ограничение“ са стойности на параметрите, отнасящи се за популацията на рибни запаси (като биомасата или процент на смъртност от риболов), които се използват в управлението на рибарството, за да посочат праг, над или под който управлението на рибарството е в съответствие с дадена цел на управление, например приемливо равнище на биологичен риск или на желано равнище на улов; [Изм. 76]
   (12б) „запас в безопасни биологични граници“ е запас, при който има голяма вероятност прогнозираната биомаса на репродуктивния запас в края на на предходната година да бъде по-висока от пределните референтни равнища на биомасата (Blim), а очакваният процент на смъртност от риболов за предходната година да бъде по-нисък от референтните равнища на ограничение на процента на смъртност от риболов (Flim); [Изм. 77]
   (13) „защитна мярка“ е предохранителна мярка, предназначена да предпазва от настъпването на нежелани събития или да ги предотвратява; [Изм. 78]
   (14) „технически мерки“ са мерки, които регулират състава на видовете, разпределението по размер в улова и въздействието върху компонентите на екосистемите или функционирането им, произтичащо от риболовните дейности чрез налагането на условия относно използването и структурата и характернити особености на риболовните уреди и ограничаванетоналагане на ограничения за време или място на достъпа до риболовни зони; [Изм. 79]
   (14а) „основни рибни местообитания“ са уязвими морски местообитания, които трябва да бъдат защитени поради тяхната жизненоважна роля при посрещане на екологичните и биологичните нужди на рибните видове, включително изхвърляне на хайвер, растеж и хранене на малките риби; [Изм. 80]
   (14б) „защитена риболовна зона“ е географски дефинирана морска зона, в която всички или някои риболовни дейности са временно или постоянно забранени или ограничени с цел подобряване на експлоатацията и опазването на живите водни ресурси или закрилата на морските екосистеми; [Изм. 81]
   (15) „възможност за риболов“ е количественото право за извършване на риболов по отношение на определен рибен запас, изразено в максимален улов и/илиили в максимално риболовно усилие, и функционално свързаните с тях условия, необходими за количественото им определяне на дадено равнищеза определена зона на управление; [Изм. 82]
   (16) „риболовно усилие“ е резултатът от капацитета и дейността на даден риболовен кораб; за група риболовни кораби това е сумата от риболовното усилие на всички кораби в групата;
   (17) „прехвърляеми риболовни концесии“ са отменимите права на даден потребител върху конкретна част от възможностите за риболов, отпуснати на държава-членка или установени в плановете за управление, приети от държава-членка в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006(25), които титулярят може да прехвърля на други допустими титуляри на такива прехвърляеми риболовни концесии; [Изм. 83]
   (18)– „индивидуални възможности за риболов“ са годишните възможности за риболов, отпуснати на титуляри на прехвърляеми риболовни концесии в дадена държава-членка въз основа на дела на възможностите за риболов, принадлежащи на същата държава-членка; [Изм. 84]
   (19) „риболовен капацитет“ е тонажътриболовната способност на един кораб, измерена чрез неговите характеристики, включително неговия тонаж, изразен в БТ (брутен тонаж), и мощността му, изразена в kW (киловати) съгласно определението в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета от 22 септември 1986 г. определящ характеристиките на риболовните кораби(26), както и чрез характера и размера на риболовните му уреди и чрез всеки друг параметър, оказващ влияние върху риболовната му способност; [Изм. 85]
   (19а) „жилищен капацитет“ са пространствата на борда, предназначени единствено за осигуряване на пространство за обитаване и почивка на екипажа; [Изм. 86]
   (20) „аквакултура“ е развъждането или отглеждането на водни организми с помощта на технологии за повишаване на производството на въпросните организми над естествения капацитет на околната среда, при което организмите остават собственост на физическо или юридическо лице през целия етап на развъждането и отглеждането, включително до прибирането на добива; [Изм. 87]
   (21) „лицензия за риболов“ е лицензия в съответствие с член 4, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(27);
   (22) „разрешение за риболов“ е разрешение в съответствие с член 4, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;
   (23) „риболов“ е събиране или улов на водни организми, живеещи в своята естествена среда, или на целенасоченото използване на всякакви средства, позволяващи такова събиране или улов;
   (24) „продукти от риболов“ са водните организми, добити в резултат на всяка риболовна дейност;
   (25) „оператор“ е физическо или юридическо лице, което управлява или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, предлагане на пазара, разпространение и търговия на дребно на продуктите от риболов и аквакултури или всяка друга законно призната организация, която представлява лицата, професионално заети в рибарството, и отговаря за управлението на достъпа до рибните ресурси, професионалните дейности в областта на рибарството и аквакултурата; [Изм. 88]
   (26) „тежко нарушение“ е нарушение съгласно определението в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов(28) или в член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;
   (27) „краен потребител на научните данни“ е научноизследователски орган или управленски орган, който има научноизследователски или управленски интерес по отношение на научния анализ на данни в сектора на рибарството; [Изм. 89]
   (28) „излишък от допустим улов“ е частта от допустимия улов, за която дадена крайбрежна държава не разполага с капацитет за събиранериболов в определен период от време, в резултат на което общото равнището на ескплоатация на отделните запаси остава под равнища, при които са в състояние да се възстановяват, а популациите на улавяните видове се поддържат над равнищата, позволяващи максимален устойчив улов; [Изм. 90]
   (29) „продукти от аквакултури“ са водните организми на всеки етап от техния жизнен цикъл, добити в резултат на всяка дейност, свързана с аквакултурата;
   (30) „биомаса на репродуктивния запас“ е прогнозна оценка за масата на рибата от конкретен ресурс, която е достатъчно зряла да се възпроизвеждавъзпроизведе в определен момент, в това число мъжки и женски екземпляри, както и риби, размножаващи се чрез живородство; [Изм. 91]
   (31) „смесен риболов“ е риболов, при който в дадена риболовна зона присъства повече от един вид,и който може да бъде уловен в риболовните уредипри същия улов; [Изм. 92]
   (32) „споразумения за устойчиво рибарството“ означават международни споразумения, сключени с друга държава за целите на получаване на достъп до ресурси или във води с цел устойчиво експлоатиране на част от излишъка морски биологични ресурси в замяна на финансово участие от Съюза, който ще окаже подкрепа за местния риболовен сектор, със специален акцент върху събирането на научни данни, мониторинга и контрола, или с цел получаване на реципрочен достъп до ресурси или води чрез замяна на възможности за риболов между Съюза и съответната трета държава; [Изм. 93]
   (32а) „прилов“ означава улавянето на всякакъв вид нецелеви организми, независимо от това дали биват задържани и разтоварени или изхвърлени; [Изм. 95]
   (32б) „улов“ означава всички морски биологични ресурси, уловени чрез риболов; [Изм. 96]
   (32в) „риболов със слабо въздействие“ е използването на селективни техники за риболов, които имат минимално вредно въздействие върху морските екосистеми и ниски горивни емисии; [Изм. 97]
   (32г) „селективен риболов“ е риболов с риболовни методи или риболовни уреди, който има за цел и улавя организми по размер и видове по време на риболовната операция, с което се позволява да се избегнат нецелевите видове или те да бъдат освободени без да им се навреди. [Изм. 98]

ЧАСТ II

ДОСТЪП ДО ВОДИ

Член 6

Общи правила за достъп до води

1.  Риболовните кораби на Съюза имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Съюза, освен тези, посочени в параграфи 2 и 3, при спазването на мерките, приети в съответствие с част III.

2.  Във водите, разположени на по-малко от 12 морски мили от изходните линии, и които са под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. държавите-членки имат право да ограничат риболова до риболовните кораби, опериращи обичайно в тези води с достъп от близките пристанища, без да се засягат режимите, приложими за риболовните кораби на Съюза, плаващи под флаговете на други държави-членки в рамките на съседски отношения, съществуващи между тези държави-членки, и съобразно реда и условията, предвидени в приложение I, което определя за всяка държава-членка географските зони на крайбрежните води на други държави-членки, в които се извършват тези риболовни дейности, както и видовете риби, за които те се отнасят. Държавите членки могат да предвидят възможност за предоставяне на изключителен или преференциален достъп на дребномащабните рибари, рибарите занаятчии и рибарите по крайбрежието, като вземат предвид социални и екологични фактори, включително потенциалните ползи, които могат да бъдат извлечени от предоставянето на изключителен или преференциален достъп на местни или микропредприятия, както и на рибари, практикуващи селективен риболов или риболов с по-слабо въздействие; Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф. [Изм. 251]

3.  Във водите до 100 морски мили от изходните линии на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови съответните държави-членки могат от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. да ограничат риболова до кораби, които са регистрирани в пристанищата на посочените острови. Ограниченията не се прилагат за кораби на Съюза, които традиционно извършват риболов в посочените води, доколкото тези кораби не надвишават традиционно упражняваното риболовно усилие. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.

3a.  Статусът на съществуващата биологично чувствителна зона, както е определена в член 6 на Регламент (ЕО) № 1954/2003 на Съвета от 4 ноември 2003 г. за управление на риболовното усилие по отношение на определени общностни риболовни зони и рибни ресурси(29) се запазва в настоящата си форма. [Изм. 99]

4.  Разпоредбите, които ще заменят договореностите, посочени в параграфи 2 и 3, се приемат преди 31 декември 2022 г.

ЧАСТ III

МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА МОРСКИТЕ БИОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ [Изм. 100]

ДЯЛ I

ВИДОВЕ МЕРКИ

Член -7

Общи разпоредби относно мерките за опазване

1.  За постигането на общите цели на Общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2, Съюзът приема мерки за опазването и устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси, както е посочено в членове 7 и 8. Те се приемат по-специално под формата на многогодишни планове в съответствие с членове 9, 10 и 11.

2.  Тези мерки са в съответствие с целите, посочени в членове 2 и 3, и се приемат, като се вземат предвид най-добрите налични научни препоръки и становищата, получени от съответните консултативни съвети.

3.  Държавите членки се оправомощават да приемат мерки за опазване в съответствие с членове 17‐24 и с другите релевантни разпоредби на настоящия регламент. [Изм. 101]

Член 7

Видове мерки за опазване

Мерките за опазване и устойчива експлоатация на морските биологични ресурси могат да включват следното:

   а) приемане на многогодишни планове в съответствие с членове 9‐11;
   б) определяне на цели за устойчива експлоатация и опазване на запасите и за опазване на морската среда от въздействието на риболовните дейности;
   в) приемане на мерки с цел адаптиране на броя на риболовните кораби и/или видовете риболовни кораби към наличните възможности за риболов;
   г) установяване на мерки за насърчаване, в това число меркина по-селективен риболов и на риболовни методи, които имат слабо въздействие върху морската екосистема и рибните ресурси, включително преференциален достъп до национални възможности за риболов и стимули от икономически характер, за развитие на по-селективен риболов или на риболов с по-слабо въздействие;
   д) определянеприемане на мерки относно определянето и разпределянето на възможностите за риболов съгласно посоченото в член 16;
   е) приемане на технически мерки съгласно разпоредбите на член 14членове 8 и 14;
   ж) приемане на мерки относно задължението за разтоварване на сушата на целия уловза постигане целите на член 15;
   з) изпълнение на пилотни проекти, отнасящи се за други видове техники на управление на риболова.и риболовни уреди, които увеличават селективността или свеждат до минимум въздействието на риболовните дейности върху морската среда;
   за) приемане на мерки, които помагат на държавите членки да изпълнят задълженията, произтичащи от законодателството в областта на околната среда;
   зб) приемане на други мерки, които допринасят за постигане на целите, определени в членове 2 и 3. [Изм. 102]

Член 7а

Установяване на зони за възстановяване на рибните запаси

1.  С цел да се гарантира опазването на живите водни ресурси и морските екосистеми и като част от подхода на предпазливост, държавите членки установяват съгласувана мрежа от зони за възстановяване на рибните запаси, където са забранени всички риболовни дейности и които по-специално включват важните за възпроизводството на рибите зони.

2.  Държавите членки определят и посочват зоните, които са необходими за създаването на съгласувана мрежа от зони за възстановяване на рибните запаси. [Изм. 103]

Член 8

Видове технически мерки

Техническите мерки могат да включват следното:

   а) размер на окото на мрежитеопределения за характеристиките на риболовните уреди и правила относно използването на риболовни уредитяхното използване;
  б) ограниченияспецификации относно конструкцията на риболовните уреди, в това число:
   i) изменения или допълнителни устройства за подобряване на селективността или за намаляване на въздействиетосвеждане до минимум на отрицателното въздействие върху дънната зонаекосистемата;
   ii) изменения или допълнителни устройства за намаляване на инцидентния улов на застрашени, изчезващи и защитените видове, както и на друг нежелан улов;
   в) забрани или ограничения за употребата на някои риболовни уреди в определени райони или през определени сезониили друго техническо оборудване;
   г) забраназабрани или ограничаване на риболовните дейности в определени зони и/илиили периоди;
   д) изисквания за риболовните кораби да прекратят дейностите си в даденаопределена зона в продължение на определен минимален период, за да се защити временното струпванезащитят основните рибни местообитания, временните струпвания на уязвими морски ресурси, застрашени или размножаващи се видове, или малки риби;
   е) специфични мерки, предназначени за намаляване на въздействиетонегативното въздействие на риболовните дейности върху морското биологично разнообразие и морските екосистеми и видовете, особени онези от тях, които не са обектса определени като биологично и географски чувствителни, като подводните възвишения около най-отдалечените региони, ресурсите от които следва да се експлоатират от местната флота, която използва уреди за извършване на селективен и природосъобразен риболов, включително мерки за избягване, намаляване и доколкото е възможно, премахване на нежелания улов.
   ж) други технически мерки, насочени към защита на морското биологично разнообразие. [Изм. 104 и 295]

ДЯЛ II

МЕРКИ НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

Член 9

Многогодишни планове

1.  Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, като приоритет сеи най-късно до …(30) определят многогодишнитемногогодишни планове, които предвиждатследват научните препоръки на НТИКР и ICES и които включват мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на рибни запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, в съответствие с член 2, параграф 2. Многогодишните планове също така дават възможност за постигането на другите цели, определени в членове 2 и 3.

2.  Многогодишните планове предвиждат:

   а) базата за определяне на възможностите за риболов за съответните рибни запаси въз основа на предварително зададени референтни равнища на опазване и/или гранични референтни равнища, които са съгласувани с целите, определени в член 2, и са в съответствие с научните препоръки, и
   б) мерки, които ефективно предотвратяват превишаването на граничните референтни равнища и имат за цел достигането на референтните равнища на опазване.

3.  Когато е възможно, многогодишните планове обхващат риболовни дейности, експлоатиращи единични рибни запаси, или риболовни дейности, експлоатиращи комбинация от запаси, като надлежно се отчита взаимодействието между запасите и, дейностите и морските екосистеми.

4.  Многогодишните планове се основават на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството и отчитат по научно обоснован начин ограничеността на наличните данни и методи за оценка, в т.ч. основаните на оскъдни данни оценки за запасите, както и всички количествено определени източници на несигурност. [Изм. 105]

Член 10

Цели на многогодишните планове

1.  Многогодишните планове предвиждат до 2015 г. да се извърши адаптиране на процентапроцентите на смъртността от риболов по начин, позволяващ, така че до 2015 г. процентите на смъртността от риболов да се установяват на нива, които следва да позволяват възстановяването и поддържането на запаситена рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както и поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

2.  Когато не е възможно да се определи процентът на смъртността от риболов, който да възстановява и поддържа запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както е определено в параграф 1, многогодишните планове предвиждат предохранителниприлагат подхода на предпазливост към управлението на рибарството и определят стандарти за приблизителни стойности и мерки с цел да се осигури, които осигуряват най-малкото сравнима степен на опазване на съответните запаси.

2a.  Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1 и 2, мерките, които трябва да бъдат включени в многогодишните планове, и графикът за тяхното изпълнение са съразмерни на преследваните цели и задачи и на очакваните срокове. Преди мерките да бъдат включени в многогодишните планове се взема предвид възможното им икономическо и социално въздействие. Мерките се прилагат постепенно, освен ако случаят не е спешен.

2б.  Многогодишните планове могат да съдържат разпоредби, насочени към специфичните проблеми на смесения риболов във връзка с поддържането и възстановяването на запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, ако научните препоръки сочат, че не може да бъде постигнато повишаване на селективността, така че да се избегне явлението улов на „ограничителните“ видове. [Изм. 106 и 107]

Член 11

Съдържание на многогодишните планове

1.  Многогодишните планове включват:

   а) обхвата, изразен в географска зона, рибни запаси, риболовна зона и морска екосистемариболовни зони и морски екосистеми, за който се прилага многогодишният план;
   б) целите, които съответстват на посочените в членове 2 и 3 и на съответните разпоредби на членове 7а, 9 и 10;
   ба) оценка на капацитета на флота и в случаите, в които риболовният капацитет не е в ефективно равновесие с наличните възможности за риболов - план за намаляване на капацитета, включващ график и специфични етапи, които да бъдат предприети от всяка засегната държава членка и които ще имат за цел приспособяването на риболовния капацитет към наличните възможности за риболов в задължителен график; без да се засягат задълженията, посочени в член 34, тази оценка следва да включва също така оценка на социално-икономическото измерение на флота, предмет на оценката;
   бб) оценка на социално-икономическото въздействие на мерките, предприети в многогодишния план;
  в) количествените цели, изразени по отношение на:
   i) процент на смъртност от риболов; и/или
   ii) биомаса на репродуктивния запас; и
   iia) максимални проценти на нежелания и неразрешения улов; и
   iib) максимални годишни промени на възможностите за риболов;
   iii) стабилност на улова.
   г) конкретни срокове за постигане на количественитевсички количествени цели;
   га) разпоредби за систематично намаляване на възможностите за риболов, когато намаляват качеството или количеството на наличните данни от риболовната зона;
   д) технически мерки, включителнои мерки за опазване, които трябва да бъдат взети с оглед на постигането на целите, посочени в член 15, и мерки предназначени за избягване и, доколкото е възможно, за премахване на нежелания улов;
   е) количествени показатели за периодично наблюдение и оценка на напредъка относно постигането на целите на многогодишния план и на неговото социално-икономическо въздействие;
   ж) когато е целесъобразно, конкретни мерки и цели за сладководния етап от жизнения цикъл на анадромните и катадромните видове;
   з) свеждане до минимуммерки за намаляване на въздействието на риболова върху екосистемитеекосистемата;
   и) предпазни клаузи и критерии за тяхното прилагане;
   иа) мерки за гарантиране на съответствие с многогодишния план;
   й) всички други подходящи и пропорционални мерки, подходящи за постигане на целите на многогодишните планове.

1a.  Многогодишните планове подлежат на периодичен преглед с цел да се извърши оценка на напредъка по отношение на постигането на техните цели. По-специално тези периодични прегледи вземат предвид новите елементи, като например промени в научните препоръки с цел да се даде възможност за извършване на всякакви необходими междинни корекции. [Изм. 108 и 239]

Член 12

Изпълнение на задълженията, наложени от законодателството на Съюза в областта на околната среда по отношение на защитените зони

1.  ВОбщата политика в областта на рибарството и всички последващи мерки, приети от държавите членки, относно специалните защитени територии по смисъла наса в пълно съответствие с Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО и Директива 2008/56/ЕО. Когато държава членка е определила териториите, посочени в член 6 от Директива 92/43/ЕИО, на член 4 от Директива 2009/147/ЕО и на член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО, при консултиране на Комисията, консултативните съвети и други заинтересовани страни, тя регулира риболовните дейности се провеждат от държавите-членки по такъв начин, че да се смекчи въздействието от риболовните дейности в тези специални защитени териториипо начин, който е в пълно съответствие с целите на тези директиви. [Изм. 109]

1a.  Всички действия, предприети от Съюза и от държавите членки по ОПОР, са в пълно съответствие с Конвенцията от Орхус, Резолюции 61/105, 64/72 и 66/68 на Общото събрание на ООН и Споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси [Изм. 257]

1б.  За риболов, извършван изцяло във води под суверенитета и юрисдикцията на една държава членка, въпросната държава членка се оправомощава да приема необходимите мерки, за да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза в областта на околната среда по отношение на защитените зони. Тези мерки са съвместими с целите, определени в член 2, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза. [Изм. 258]

1в.  Държавите членки с пряк риболовен интерес в зоните, засегнати от мерките, посочени в параграф 1, си сътрудничат една с друга в съответствие с член 21, параграф 1а. Всяка една от тези държави може да поиска Комисията да приеме мерките, посочени в параграф 1. [Изм. 111]

1г.  С цел Комисията да предприеме действия в отговор на искането, посочено в параграф 1в, отправилата искането държава членка предоставя на Комисията цялата относима информация относно исканите мерки, включително обосновка за искането, както и научни данни и подробности относно практическото приложение на мерките. Комисията приема мерките, като взема предвид всички налични научни препоръки от значение. [Изм. 260]

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да се определя свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните защитени територии. [Изм. 114]

2a.  Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, по предложение на Комисията, приемат мерки за намаляване на възможните отрицателни социални и икономически последици, произтичащи от привеждането в съответствие с изискванията, посочени в параграф 1. [Изм. 262]

Член 13

Мерки на Комисията в случай на сериозна заплаха за морските биологични ресурси

1.  Въз основа на доказателстваКогато съществуват доказателства, основани на надеждни научни данни, за наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, изискваща незабавно действие, Комисията ‐ по мотивирано искане на държава-членка или по своя собствена инициатива ‐ може да вземе решение относно временни меркисе оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за облекчаване на заплахата.

Тези делегирани актове се приемат само когато наложителни причини за спешност изискват това, и се прилага процедурата, предвидена в член 55а.

2.  Държавата-членка предоставя посоченото в параграф 1 мотивирано искане едновременно до Комисията, до останалите държави-членки и до съответните консултативни съвети. [Изм. 115]

Член 13а

Спешни мерки на държавите членки

1.  В случай че съществуват доказателства за сериозна и непредвидена заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми в резултат от риболовните дейности във води, върху които държава членка упражнява суверенитет или има юрисдикция, и когато каквото и да било неоснователно закъснение би довело до трудно поправими щети, въпросната държава членка може да приеме извънредни мерки за срок от не повече от три месеца.

2.  Държавите членки, които възнамеряват да приемат спешни мерки, уведомяват предварително за своето намерение Комисията, останалите държави членки и заинтересованите консултативни съвети като им изпращат проекта за мярката, придружен от кратък доклад за причините налагащи тази мярка.

3.  Държавите членки и съответните консултативните съвети могат да представят своите писмени коментари на Комисията в срок до пет работни дни от датата на уведомлението. Комисията приема актове за изпълнение, с които потвърждава, отменя или изменя мярката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

При надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със сериозна и непредвидима заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми в резултат от риболовни дейности, Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 56, параграф 3.[Изм. 116]

Член 14

Рамки за технически мерки

Създават се рамки за технически мерки, осигуряващи защита на морските биологични ресурси и намаляване на въздействието на риболовните дейности върху рибните запаси и морските екосистеми. Рамките за технически мерки изпълняват следните функции:

   а) допринасят за поддържането или възстановяването на рибните запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, посредством подобрения в подбора по размера и, при необходимост, при подбора на видовете;
   б) намаляват улова на маломерни екземпляри от рибните запаси;
   в) намаляват нежелания улов на морски организми;
   г) смекчаватнамаляване на въздействието, което риболовните уреди оказват върху екосистемата и околнатаморската околна среда, особено по отношение на защитата на биологично чувствителните запаси и уязвими местообитания, особени онези местообитания, които са определени като биологично и географски чувствителни, като подводните възвишения около най-отдалечените региони, ресурсите от които следва да се експлоатират от местната флота, която използва уреди за извършване на селективен и природосъобразен риболов. [Изм. 296]

Член 14а

Предотвратяване и свеждане до минимум на нежелания улов

1.  Преди въвеждането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов при съответния вид риболов в съответствие с член 15, въз основа на най-добрите налични научни препоръки и като се вземат предвид становищата на съответните регионални консултативни съвети, държавите членки осъществяват, където е необходимо, пилотни проекти, с цел пълно проучване на всички приложими методи за избягване, свеждане до минимум и премахване на нежелания улов при даден вид риболов. Тези пилотни проекти се осъществят, когато това е уместно, от организации на производителите. Резултатите от тези пилотни проекти се отразяват в многогодишния план за управление на всеки вид риболов под формата на допълнителни стимули за използване на най-селективните съществуващи уреди и риболовни методи. Държавите членки също така изготвят атлас на изхвърляния улов, показващ нивото на изхвърлен улов при всеки от видовете риболов, обхванати от член 15, параграф 1. Този атлас се основава на обективни и представителни данни.

2.  Съюзът предоставя финансова помощ за разработването и изпълнението на пилотни проекти, въведени в съответствие с параграф 1, както и за използването на селективни уреди с цел намаляване на нежелания и неразрешения улов. Когато се приемат мерки за финансово подпомагане се обръща специално внимание на рибарите, които подлежат на задължението за разтоварване на целия улов на сушата и които работят при условия на смесен риболов. [Изм. 118]

Член 15

Задължение за разтоварване на сушата и записване на целия улов на улавяни и регулирани видове

1.  Цялото количество отулавяни и регулирани видове, уловени в следните подлежащи на ограничение на улова рибни запаси, уловеновидове риболов в рамките на риболовни дейности във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън неговите води, се качва и задържа на борда на риболовните кораби, записва се и се разтоварва на сушата, освен в случаите, когато се използва като жива стръв, в съответствие със следния график:

а)  най-късно от 1 януари 2014 г.:

   риболов за дребни пелагични видове риба, напр. скумрия, херинга, сафрид, северно путасу, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, сардинела, мойва, средиземноморска сардина и цаца;
   риболов за едри пелагични видове, напр. риболовни дейности за червен тон, риба меч, бял тон, дебел тон, други марлини;
   риболов за промишлени цели, наред с другото риболов за мойва, пясъчна змиорка и норвежки паут;
   сьомга в Балтийско море;

б)  най-късно от 1 януари 2015 г.: треска, мерлуза, морски език;1 януари 2016 г.:

   следните видове риболов във водите на Съюза, попадащи в северната част на Атлантическия океан:

Северно море
Северозападни води
Югозападни води
   риболов за треска, пикша, меджид и сайда;
   риболов за норвежки омар;
   риболов за обикновен морски език и писия;
   риболов за мерлуза;
   риболов за северна скарида;
   други видове риболов райони, които предстои да бъдат допълнително анализирани;
   риболов в Балтийско море, различен от този за сьомга;
   риболов за треска, пикша, меджид и сайда;
   риболов за норвежки омар;
   риболов за обикновен морски език и писия;
   риболов за мерлуза;
   други видове риболов, които предстоят да бъдат допълнително анализирани;
   риболов за треска, пикша, меджид и сайда;
   риболов за норвежки омар;
   риболов за обикновен морски език и писия;
   риболов за мерлуза;
   други видове риболов, които предстоят да бъдат допълнително анализирани;

в)  най-късно от 1 януари 2016 г.: пикша, меджид, мегрим, морски дявол, писия, морска щука, сайда, сребриста сайда, малоуста писия, калкан, средиземноморски калкан, синя молва, афанопус, гренадир, атлантически големоглав, гренландска камбала, менек, морски костур и запаси от дънни видове в Средиземно море1 януари 2017 г. - видове риболов, които не са обхванати от параграф 1, буква а), във и извън водите на Съюза.

1a.  След въвеждането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов при даден вид риболов, всички уловени риби от видове, подлежащи на това задължение, се записват и, където е приложимо, се приспадат от квотата на рибарите, производствената организация или обединението с колективно управление, с изключение на видовете, които могат да бъдат върнати обратно в морето съгласно параграф 1б.

1б.  Следните видове се изключват от задължението за разтоварване, установено в параграф 1:

   видове, уловени, за да бъдат използвани като жива стръв;
   видове, за които наличната научна информация сочи, че имат висока степен на оцеляване при улов, като се има предвид видът на риболовните уреди, риболовните практики и условията в риболовната зона.

1в.  За целите на опростяването и хармонизирането на прилагането на задължението за разтоварване на сушата на целия улов и с цел предотвратяване на ненужни прекъсвания в работата на съответните риболовни предприятия и намаляване обема на нежелания улов, многогодишните планове, посочени в член 9 или специфичните правни актове на Съюза относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, или други правни актове, приети от Съюза, следва, когато това е уместно, да определят:

  а) списък на нецелеви видове с естествено слаба популация, които могат да бъдат приспаднати от квотата за целевите видове за въпросния вид риболов условия:
   националната годишна квота за този нецелеви вид е напълно изчерпана;
   натрупаният улов на нецелевия вид не надхвърля 3 % от общия улов на целевите видове; както и
   запасите на нецелевия вид се намират в безопасни биологични граници;
   б) правила относно стимулите за предотвратяване на улова на млади екземпляри, включително отчисляване на по-високи дялове от квотата на даден рибар в случай на улов на млади екземпляри.

2.  За рибните запаси, определени в параграф 1 и подлежащи на задължението за разтоварване на сушата на целия улов, се определят минимални референтни размери за опазване на младите екземпляри, отразяващи възрастта и размера за първоначална репродукция, въз основа на най-добрите налични точни и актуални научни препоръки Продажбата на улови когато това е необходимо за защитата на млади екземпляри чрез обезкуражаване на целевия им риболов. Уловът от такива рибни запаси, който е под минималния референтен размер за опазване, се допуска само за смилане на рибниза цели, различни от консумация от човека, като например брашна или, рибено масло, храна за домашни любимци или стръв. Съответната държава членка може също така да разреши даряването на такава риба за хуманнитарни или благотворителни цели.

3.  За запасите, които подлежат на задължение за разтоварване на сушата, държавите членки могат да се възползват от ежегоден марж за гъвкавост до 5 % от разрешените им разтоварвания на сушата, без да се засягат по-високите нива на гъвкавост, установени в конкретно законодателство. За риба, уловена при надхвърляне на определените възможности за риболов, могат да се определят стандарти за предлагане на пазара в съответствие с член 27член 39 от Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета от … относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури(31)(32).

4.  Държавите-членки гарантират, че риболовните кораби на Съюза под техен флаг разполагат с оборудване, позволяващо пълно документиране на всички риболовни и преработвателни дейности за целите на контрола на спазването на задължението целият улов да се разтоварва на сушата. По този начин държавите членки спазват принципа на ефективност и пропорционалност.

5.  Параграф 1 не засяга международните задължения.

6.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определиза определяне на мерките, установени в параграф 1, за целите на спазването на международните задължения на Съюза. [Изм. 119]

Член 16

Възможности за риболов

1.  При определянето и разпределянето на възможностите за риболов, Съветът действа в съответствие с членове 2, 9, 10 и 11, прилага дългосрочна перспектива и се придържа към най-добрите налични научни препоръки. Възможностите за риболов, разпределени насе разпределят между държавите-членки, осигуряватпо такъв начин, че на всяка от тях да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности за всеки рибен запас или вид риболов. При разпределянето на нови възможности за риболов се вземат предвид интересите на всяка държава-членка.

Съветът установява възможностите за риболов, които са на разположение на трети държави във водите на Съюза, и разпределя тези възможности на тези трети държави.

Предоставянето на възможности за риболов на държава членка или на трета държава зависи от нейното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството.

1a.  При вземането на решение относно разпределянето на квоти всяка година Съветът отчита в пълна степен районите, където местните общности са особено зависими от рибарството и свързаните с него дейности, съобразно решението на Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г., относно определени външни аспекти на създаването на риболовна зона от 200 мили в Общността, в сила от 1 януари 1977 г., и в частност Приложение VII от нея.

2.  Възможностите за риболов на прилов могат да бъдат запазени в рамките на общите възможности за риболов.

3.  Възможностите за риболов отговарят на количествено измеримите цели за улов, сроковете и маржовете, определени в многогодишните планове в съответствие с член 9, параграф 2 и член 11, букви б), в) и з). Ако не е приет съответен многогодишен план за използваните за търговска цел рибни запаси, Съветът гарантира, че до 2015 г. общият допустим улов (ОДУ) се определя на на нива, които следва да позволяват възстановяването на рибните запаси най-късно до 2020 г. над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, както и поддържането на всички възстановени запаси на тези нива.

3a.  Делегации на Европейския парламент и на консултативните съвети присъстват при вземането на решения от Съвета за определяне на възможностите за риболов.

3б.  Когато поради липса на данни за дадени запаси не е възможно да бъдат определени равнищата на експлоатация, съвместими с постигането на максималния устойчив улов:

   i) се прилага подходът на предпазливост при управлението на рибните ресурси;
   ii) се приемат стандарти за приблизителни стойности въз основа на методологиите, посочени в точки 3.1 и 3.2 от част Б на приложението към Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1 септември 2010 г. относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води(33), като смъртността от риболов се намалява допълнително в съответствие с принципа на предпазливост или, в случаите когато съществуват данни, че състоянието на запасите е задоволително, на стабилни тенденции;
   iii) Комисията и държавите членки оценяват пречките пред научните изследвания и придобиването на знания и предприемат мерки, които да направят възможно незабавното доставяне на допълнителни данни за запасите и екосистемите.

3в.  Всяка държава членка решава за метода на разпределение на отредените ѝ в съответствие със законодателството на ЕС възможности за риболов за корабите, плаващи под неин флаг. Държавата членка уведомява Комисията за определения метод на разпределение.

4.  След уведомяване на Комисията държавите-членки могат да разменят изцяло или частично разпределените им възможности за риболов.

4a.  Ако в резултат на оценката, извършена при прилагането на член 19 или член 23, Комисията прецени, че дадена държава членка не е приела подходящи мерки в съответствие с членове 17-24, това води до отчисления през следващата година или години от възможностите за риболов, които са разпределени от Съюза на тази държава членка и до прекъсване или временно прекратяване на плащанията за тази държава членка, или до прилагане на финансова корекция на финансовата помощ от Съюза съгласно общата политика в областта на рибарството съгласно член 50. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на неспазването.

4б.  Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад, съдържащ оценка на ефективността на текущите възможности за риболов по отношение на възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи постигането на установената в член 2, параграф 2 цел. [Изм. 120, 264, 293 и 301]

Член 16а

Критерии за разпределяне на възможностите за риболов на държавите-членки

При разпределянето на възможностите за риболов, на които те имат право по член 16, държавите членки използват прозрачни и обективни екологични и социални критерии, като например въздействието на риболова върху околната среда, минали данни относно спазването на изискванията и приноса към местната икономика. Могат да се използват и други критерии, като например историческите равнища на улова. В рамките на предоставените им възможности за риболов държавите членки предоставят стимули на риболовните кораби, които използват селективен риболовен уред или използват техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда и, наред с другото, намалено енергийно потребление или намалено увреждане на местообитанията. [Изм. 227]

ДЯЛ III

РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

ГЛАВА I

МНОГОГОДИШНИ ПЛАНОВЕ

Член 17

Мерки за опазване, приети в съответствие с многогодишни планове

1.  В рамките на многогодишен план, установен съгласно членове 9, 10 и 11, на държавите-членки може, споделящи съответен вид риболов, съобразно посочените в настоящия член процедури, да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие със същия многогодишен план, за да определят мерките за опазване, приложими към корабите под техен флаг, във връзка със запаси във водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов.

2.  Държавите-членки гарантират, че мерките за опазване, приети съгласно параграф 1:

   а) са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3, и с принципите на добро управление, посочени в член 4;
   б) са съвместими с обхвата и целите на многогодишния план;
   в) водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, определени в многогодишния план, в определените срокове; както и
   г) не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

2a.  Държавите членки си сътрудничат с цел да бъде гарантирано приемането на съвместими мерки, които да отговарят на целите, определени в многогодишните планове, и координират изпълнението на тези мерки помежду си. За тази цел държавите членки използват, когато това е практично и уместно, съществуващи структури и механизми за регионално институционално сътрудничество, включително такива в рамките на регионалните морски конвенции, обхващащи съответната област или вид риболов;

Координиране на усилията между държавите членки, които споделят вид риболов подлежат на финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), в съответствие с Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета от … относно Европейския фонд за морско дело и рибарство(34)(35).

2б.  Държавите членки се консултират със съответните консултативни съвети и с Международния съвет за изследване на морето (ICES) и/или с Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), като им изпращат проект на предвидените мерки, придружен от обяснителен меморандум. Същевременно такива проекти се изпращат на Комисията и другите държави членки, които споделят вида риболов. Държавите членки полагат всички усилия, за да включат в тази консултация, на ранен етап и по отворен и прозрачен начин, други заинтересовани страни от съответния вид риболов, с цел да се определят гледните точки и предложенията на всички страни по време на изготвянето на предвидените мерки.

Държавите членки публикуват резюмета на проектите на мерките за опазване, които се предлагат да въведат.

2в.  Държавите членки надлежно отчитат становищата, представени от съответните консултативни съвети, ICES и/или НТИКР, и в случаите, когато приетите окончателни мерки се различават от тези становища, предоставят подробни обяснения за причините, поради които се различават.

2г.  Параграфи 2‐2в също се прилагат, когато държавите членки искат да изменят приетите мерки.

2д.  Комисията приема насоки, определящи подробностите на процедурата, която трябва да се следва за прилагане на параграфи 2а, 2б и 2в, с цел да се гарантира, че приетите мерки са последователни, координирани на регионално равнище и в съответствие с определените многогодишни планове. Тези насоки могат също и да определят или създадат административни рамки, като например регионални риболовни работни групи, с цел организиране на практика на сътрудничеството между държавите членки, по-специално с цел насърчаване и улесняване на приемането на мерките от всяка държава членка.

2е.  Държавите членки, които споделят риболов район, могат да си сътрудничат при договарянето и въвеждането на съвместни мерки в контекста на многогодишните планове за управление, приети преди 2014 г., в съответствие с посочената в член 25 процедура.

2ж.  За риболовни дейности, осъществявани изцяло във води в рамките на суверенитета и юрисдикцията само на една държава членка, съответната държава членка създава един или повече комитети за съвместно управление, включващи всички съответни заинтересовани страни, които да бъдат консултирани относно мерките, подлежащи на приемане. Ако държавата членка възнамерява да се отклони по какъвто и да е начин от препоръките, които получава от комитета, тя публикува оценка с подробно посочени причини за отклонение от препоръките. [Изм. 121]

Член 18

Уведомление за мерките за опазване на държава-членка

Държавите-членки, приемащи мерки за опазване в съответствие с член 17, параграф 1, публикуват ги и уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези меркитова. [Изм. 122]

Член 19

Оценка

1.  Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на мерките за опазване, приети от държавите-членки съгласно член 17, параграф 1и във всички случаи оценява и докладва за тях най-малко веднъж на всеки 3 години или както се изисква от съответния многогодишен план. Оценката се основава на най-добрите налични научни препоръки.

В съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Inspire)(36)държавите членки предоставят на Комисията, във връзка с изпълнението на нейната задача относно прилагането на общата политика в областта на рибарството, достъп до и права на ползвател по отношение на изготвяния материал и използваните данни във връзка с формулирането и прилагането на националните мерки за опазване съгласно член 17.

По отношение на достъпа до информация относно околната среда се прилагат Директива 2003/4/ЕО(37), Регламент (ЕО) № 1049/2001(38) и Регламент (ЕО) № 1367/2006(39). [Изм. 123]

1a.  Комисията публикува всички оценки, извършени съгласно настоящия член, и прави тази информация достъпна за обществеността, като я публикува на съответните уебсайтове или осигурява пряка електронна препратка към нея. По отношение на достъпа до информация относно околната среда, се прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 124]

Член 20

Мерки за опазване по подразбиране, приети в рамките на многогодишни планове

1.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките за опазване за запаси, обхванати от многогодишен план, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 17, не уведомят Комисията за тези мерки в срока, предвиден в многогодишния план, или, в случай че го пропуснат, в срок до тришест месеца след датата на влизане в сила на многогодишния план.

2.  Когато Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерки за опазване на запаси, обхванати от многогодишен план, акое на мнение, че:

   а) бъде преценено, че мерките на държава-членка не са съвместими с целите на многогодишния план въз основа на оценката, извършена съгласно член 19, или
   б) бъде преценено, че мерките на държава-членка не водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, заложени в многогодишните планове въз основа на оценката, извършена съгласно член 19, или
   в) са задействани предпазните клаузи, определени съгласно член 11, буква и),
  

тя уведомява съответната държава членка, като излага своите мотиви.

2a.  В случай че Комисията изготви становище съгласно параграф 2, съответната държава членка разполага с три месеца за промяна на мерките, така че да станат съвместими с и да отговарят на целите от многогодишния план.

2б.  В случай че държава членка не промени своите мерки съгласно параграф 2a, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, определящи мерките за опазване за видовете риболов, обхванати от многогодишния план.

3.  Мерките за опазване, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите и показателите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

3a.  Преди да приеме делегираните актове, посочени в настоящия член, Комисията се консултира със съответните консултативни съвети и ICES и/или НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. [Изм. 125]

ГЛАВА II

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Член 21

Технически мерки

1.  В рамка за технически мерки, установена в съответствие с член 14, на държавите-членки можесе оправомощават да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие с тази рамка, за да определят техническите мерки, приложими към кораби под техен флаг, във връзка със запаси в техните водивъв водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов. Държавите-членки гарантират, че такива технически мерки:

   а) са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3;
   б) са съвместими с целите, определени в мерките, приети в съответствие с член 14;
   в) водят до ефективно постигане на целите, заложени в мерките, приети в съответствие с член 14; и
   г) не са в противоречие със и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

1a.  Държавите членки си сътрудничат за да гарантират приемането на съвместими мерки за постигане на целите, определени в рамките за технически мерки, и координират изпълнението на тези мерки помежду си. За тази цел държавите членки използват, когато това е практично и уместно, вече съществуващи структури за регионално институционално сътрудничество, включително тези в рамките на регионалните морски конвенции, обхващащи съответната област или вид риболов.

1б.  Държавите членки се консултират със съответните консултативни съвети и с ICES и/или с НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. Комисията и другите държави членки, които споделят един и същ вид риболов, се уведомяват едновременно за такива проекти. Държавите членки полагат всички усилия, за да включат в тази консултация, на ранен етап и по отворен и прозрачен начин, други заинтересовани страни от съответния вид риболов, с цел да се определят гледните точки и предложенията на всички страни по време на изготвянето на предвидените мерки.

1в.  Държавите членки надлежно отчитат становищата, представени от съответните консултативни съвети и ICES, и/или НТИКР, и в случаите, когато окончателните приети мерки се различават от тези становища, предоставят подробни обяснения за причините, поради които се различават.

1г.  Параграфи 1а, 1б и 1в се прилагат, когато държавите членки искат да изменят приетите мерки.

1д.  Комисията приема насоки, определящи подробностите на процедурата, която трябва да се следва за прилагане на параграфи 1а, 1б и 1в, с цел да се гарантира, че приетите мерки са последователни, координирани на регионално равнище и в съответствие с установената рамка за технически мерки. Тези насоки могат също и да определят или създадат административни рамки, като например регионални риболовни работни групи, с цел организиране на практика на сътрудничеството между държавите членки, по-специално с цел насърчаване и улесняване на приемането на мерките от всяка държава членка. [Изм. 126]

Член 22

Уведомление за техническите мерки на държава-членка

Държавите-членки, приемащи технически мерки съгласно член 21, публикуват тези мерки и уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки. [Изм. 127]

Член 23

Оценка

1.  Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на техническите мерки, приети от държавите-членки съгласно член 21, и във всеки случай оценява и докладва за тях най-малко веднъж на всеки три години или както се изисква от съответната рамка за технически мерки.

1a.  В съответствие с Директива 2007/2/ЕО държавите членки предоставят на Комисията, във връзка с изпълнението на нейната задача относно прилагането на общата политика в областта на рибарството, достъп до и права на ползвател по отношение на изготвяния материал и използваните данни във връзка с формулирането и прилагането на технически мерки съгласно член 21.

По отношение на достъпа до информация относно околната среда се прилагат Директива 2003/4/ЕО, Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 128]

1б.  Комисията публикува всички оценки, извършени съгласно настоящия член, и прави тази информация достъпна за обществеността, като я публикува на съответните уебсайтове или осигурява пряка електронна препратка към нея. По отношение на достъпа до информация относно околната среда, се прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 129]

Член 24

Мерки по подразбиране, приети съгласно рамка за технически мерки

1.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи техническите мерки, обхванати от рамката за технически мерки, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 21, не уведомят Комисията за тези мерки в срока, предвиден в рамката за технически мерки, или, в случай че го пропуснат, в срок до тришест месеца след датата на влизане в сила на рамката за технически мерки.

2.  Когато Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи технически мерки, ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 23, бъде прецененое на мнение, че мерките на държава-членка:

   а) не са съвместими с целите, определени в рамката за технически мерки; или
   б) не водят до ефективно постигане на целите, определени в такава рамка за технически мерки,
  

тя увидомява съответната държава членка, като излага своите доводи.

2a.  В случай че Комисията изготви становище съгласно параграф 2, съответната държава членка разполага с три месеца за промяна на своите мерки, така че да станат съвместими със и да водят до постигане на целите от рамката за технически мерки.

2б.  В случай че държава членка не промени своите мерки съгласно параграф 2a, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките, обхванати от рамката за технически мерки.

3.  Техническите мерки, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите на рамката за технически мерки. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

3a.  Преди да приеме делегираните актове, посочени в настоящия член, Комисията се консултира със съответните консултативни съвети, ICES и НТИКР относно проект на мерките, придружен от обяснителен меморандум. [Изм. 130]

ДЯЛ IV

НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ

Член 25

Мерки на държавите-членки, приложими единствено за риболовните кораби под техен флаг

1.  Държава-членка може да приеме мерки за опазването на рибните запаси във водите на Съюза, при условие че тези мерки:

   а) се прилагат единствено за риболовнитеза всички кораби под флага на тази държава-членка или, в случай на риболовни дейности, които не се извършват от риболовен корабдействащи по отношение на запаси в техните води, за лица, установени на нейната териториякоито са им били разпределени възможности за риболов; [Изм. 131]
   б) са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3; и
   в) не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

1a.  За целите на контрола държавите членки информират другите засегнати държави членки за разпоредбите, приети съгласно параграф 1. [Изм. 132]

1б.  Държавите членки оповестяват публично информацията във връзка с мерките, приети в съответствие с настоящия член. [Изм. 133]

Член 26

Мерки на държавите-членки, приложими за зоната от 12 морски мили

1.  Държава-членка може да предприеме недискриминационни мерки за опазването и управлението на рибните запаси и за свеждане до минимумизпълнение на въздействието на риболова върху процеса на опазване нацелите, свързани с други живи морски ресурси, и поддържане или подобрение на природозащитния статус на морските екосистеми в зоната от 12 морски мили, измерени от нейните изходни линии, при условие че Съюзът не е приел мерки за опазване и управление конкретно за тази зона или конкретно за разрешаване на проблема, установен от въпросната държава членка. Мерките на държавата-членка са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза. [Изм. 134]

2.  Когато мерките за опазване и управление, които трябва да бъдат предприети от държава-членка, могат да засегнат риболовните кораби на други държави-членки, те се приемат само след като проектът наКомисията, съответните държави членки и съответните консултативни съвети бъдат уведомени за мерките, придруженпридружени от обяснителен меморандум, бъде обсъден с Комисията, съответните държави-членки и съответните консултативни съветив който също така се демонстрира, че те са недискриминационни. [Изм. 135]

2a.  Държавите членки оповестяват публично информацията във връзка с мерките, приети в съответствие с настоящия член. [Изм. 136]

ЧАСТ IV

ДОСТЪП ДО РЕСУРСИ

Член 27

Създаване на системи за прехвърляеми риболовни концесии

1.  Не по-късно от 31 декември 2013 г. всяка държава-членка създава система за прехвърляеми риболовни концесии за

   а) всички риболовни кораби с обща дължина 12 метра или повече; и
   б) всички риболовни кораби с обща дължина под 12 метра, извършващи риболов с теглени уреди.

2.  Държавите-членки могат да включат в системата за прехвърляеми риболовни концесии риболовни кораби с обща дължина под 12 метра и използващи други видове уреди, различни от теглени, като уведомят Комисията за това.

Член 28

Разпределяне на прехвърляеми риболовни концесии

1.  Прехвърляемата риболовна концесия създава право да се използват индивидуалните възможности за риболов, разпределени в съответствие с член 29, параграф 1.

2.  Всяка държава-членка разпределя прехвърляемите риболовни концесии въз основа на прозрачни критерии за всеки запас или група от запаси, за които са определени възможности за риболов в съответствие с член 16, с изключение на възможностите за риболов, получени съгласно споразумения за устойчиво рибарство.

3.  При разпределянето на прехвърляеми риболовни концесии, отнасящи се до смесени риболовни дейности, държавите-членки вземат предвид вероятния състав на улова на корабите, участващи в тях.

4.  Държава-членка може да разпределя прехвърляемите риболовни концесии единствено на собственик на риболовен кораб под флага на тази държава-членка или на юридическо или физическо лице с цел да бъдат използвани за такъв кораб. Прехвърляемите риболовни концесии могат да бъдат обединени за колективно управление от юридическо или физическо лице или от признати организации на производители. Държавите-членки могат да ограничат достъпа до прехвърляеми риболовни концесии въз основа на прозрачни и обективни критерии.

5.  Държавите-членки могат да ограничат срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии за период от поне 15 години с цел преразпределяне на тези концесии. Когато държавите-членки не са ограничили срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии, те могат да ги оттеглят с предизвестие от поне 15 години.

6.  Държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии с по-кратко предизвестие в случай на установено тежко нарушение, извършено от притежателя на концесиите. Такива оттегляния се извършват при пълно спазване на общата политика в областта на рибарството, принципа на пропорционалност и, когато е необходимо, с незабавен ефект.

7.  Независимо от разпоредбите на параграфи 5 и 6 държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии, които не са били използвани от риболовен кораб в продължение на три последователни години.

Член 29

Разпределяне на индивидуални възможности за риболов

1.  Държавите-членки разпределят индивидуални възможности за риболов на притежатели на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, въз основа на възможностите за риболов, предоставени на държавите-членки, или заложени в плановете за управление, приети от държавите-членки в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

2.  Държавите-членки определят възможностите за риболов, които въз основа на най-добрите налични научни препоръки могат да бъдат разпределени на риболовните кораби под техен флаг, за видовете, за които Съветът не е определил възможности за риболов.

3.  Риболовните кораби извършват риболовни дейности единствено когато притежават достатъчни индивидуални възможности за риболов за покриване на целия си потенциален улов.

4.  Държавите-членки могат да запазят до 5 % от възможностите за риболов. Те определят цели и прозрачни критерии за разпределянето на тези запазени възможности за риболов. Тези възможности за риболов могат да бъдат разпределяни единствено на отговарящи на условията титуляри на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, параграф 4.

5.  При разпределяне на прехвърляемите риболовни концесии в съответствие с член 28 и при разпределяне на възможности за риболов в съответствие с параграф 1 от настоящия член съответната държава-членка може да предостави стимули за риболовните кораби да използват селективен риболовен уред, който да елиминира нежелания прилов в рамките на възможностите за риболов, предназначени за тази държава-членка.

6.  Държавите-членки могат да определят такси за използването на индивидуалните възможности за риболов, които да допринесат за разходите, свързани с управлението на рибарството.

Член 30

Регистър на прехвърляемите риболовни концесии и на индивидуалните възможности за риболов

Държавите-членки създават и поддържат регистър на прехвърляемите риболовни концесии и индивидуалните възможности за риболов.

Член 31

Прехвърляне на прехвърляеми риболовни концесии

1.  Прехвърляемите риболовни концесии могат да се прехвърлят изцяло или частично в рамките на държавата-членка между отговарящите на условията титуляри на такива концесии.

2.  Държавата-членка може да разреши прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии към и от други държави-членки.

3.  Държавите-членки могат да регулират прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии, като предвидят условия за тяхното прехвърляне въз основа на прозрачни и обективни критерии.

Член 32

Отдаване под наем на индивидуални възможности за риболов

1.  Индивидуалните възможности за риболов могат да бъдат изцяло или частично отдавани под наем в рамките на една държава-членка.

2.  Държава-членка може да разреши отдаването под наем на индивидуални възможности за риболов към и от други държави-членки.

Член 33

Разпределяне на възможности за риболов, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии

1.  Всяка държава-членка решава как възможностите за риболов, предоставени ѝ в съответствие с член 16, и които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, могат да бъдат разпределени на корабите под неин флаг. Тя уведомява Комисията за избрания метод на разпределяне. [Изм. 137]

ЧАСТ V

УПРАВЛЕНИЕ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Член 34

Адаптиране на риболовния капацитет

1.  Държавите-членки, ако и където е необходимо, въвеждат мерки за адаптиране на риболовния капацитет на своите флоти с цел постигане на ефективностабилно и трайно равновесие между риболовниясвоя риболовен капацитет и технитесвоите възможности за риболов в съответствие с общите цели, определени в член 2.

1a.  За постигане на целта, определена в параграф 1, държавите членки извършват годишни оценки на капацитета и предават резултатите на Комисията до 30 май на всяка година. Оценките на капацитета включват анализ на общия капацитет на флота по видове риболов и сегменти на флота в момента на оценката и на въздействието му върху запасите и по-широката морска екосистема. Те също включват и анализ на дългосрочната рентабилност на флота. За да се гарантира възприемането на общ подход за тези оценки във всички държави членки, оценките се провеждат в съответствие с насоките на Комисията за подобрен анализ на равновесието между капацитета на флота и възможностите за риболов и също така отчитат рентабилността на флота. Оценките се оповестяват публично.

1б.  Ако оценката покаже несъответствие между техния риболовен капацитет и възможностите им за риболов, държавите членки приемат в срок от една година подробна програма, включително задължителен график, за всяко необходимо адаптиране на риболовния капацитет на техните флотове по отношение на броя и характеристиките на корабите с цел постигане на стабилно и трайно равновесие между техния риболовен капацитет и възможностите им за риболов. Те предават тази програма на Европейския парламент, Комисията, и другите държави членки.

1в.  Ако не е предвидена такава оценка, ако от държавата членка се изисква да приеме програма за намаляване на капацитета и тя не го направи, или ако държавата членка не изпълни такава програма, това ще доведе до прекъсване на финансовата помощ от Съюза за тази държава членка в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

Като крайна мярка и само ако някоя от стъпките, посочени в първата алинея, е забавена с две или повече години, Комисията може временно да прекрати възможностите за риболов на съответните сегменти от флота.

2.  Не се разрешава отписване от риболовния флот, финансирано с публична помощ, предоставена в рамките на Европейския фонд за рибарство за програмния период 2007‐2013 г., освен когато то е предшествано от оттегляне на лицензията за риболов и на разрешенията за риболов.

3.  Риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не се заменя.

4.  Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2013 г. риболовният капацитет на флота им в нито един момент не надвишава пределните граници за риболовния капацитет, определени в съответствие с член 35.

4a.  За да имат право на лицензии или разрешения за риболов, корабите на Съюза се нуждаят от валиден сертификат за двигателите, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 1224/2009. [Изм. 138 и 241]

Член 34а

Системи за вписване/отписване

Държавите членки организират вписването в своя риболовен флот и отписването на кораби от своя флот по такъв начин, че вписването на нов капацитет без публична помощ, да бъде компенсирано от предшестващо отписване без публична помощ на капацитет, най-малкото равен на новозаписания. [Изм. 139]

Член 35

Управление на риболовния капацитет

1.  Всеки флот на държава-членка спазва стриктно пределните граници на риболовния капацитет, посочени в приложение II.

2.  Държавите-членки могат да поискат от Комисията да изключи риболовните кораби, които са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, създадена съгласно член 27, от установените в съответствие с параграф 1 пределни граници на риболовния капацитет. В този случай пределните граници на риболовния капацитет се преизчисляват, за да се вземат предвид риболовните кораби, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии.До 31 декември …(40) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на приложение II към настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 2930/86, с цел определяне на капацитета по отношение на всеки измерим параметър на кораба, оказващ влияние върху риболовната му способност.

Това ново определение взема под внимание социални и икономически критерии, както и усилията за контрол, предприети от държавите членки. В това предложение на капацитета на флота на всяка държава членка се прави разбивка по сегментите на флота, включително специална разбивка за корабите, действащи в най-отдалечените региони, и за корабите, действащи изключително извън водите на Съюза.

3.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно преизчисляването на пределните граници на риболовния капацитет по параграфи 1 и 2. [Изм. 140]

Член 36

Регистри на риболовния флот

1.  Държавите-членки записват информацията за собствеността, за характеристиките на корабите и дейността на риболовните риболовните уреди и за кораби на Съюза под техен флаг, която е необходима за управлението на мерките, определени съгласно настоящия регламент, и публикуват тази информация, като същевременно гарантират адекватна защита на личните данни.

2.  Държавите-членки предоставятпредават на Комисията информацията по параграф 1.

3.  Комисията създава регистър на риболовния флот на Съюза, съдържащ получената съгласно параграф 2 информация.

4.  Информацията, която се съдържа в регистъра на риболовния флот на Съюза, се предоставя на разположение на всички държави-членки и на Европейския парламент. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно определянето на информацията по параграф 1.

5.  Комисията установяваприема актове за изпълнение за определяне на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информацията по параграфи 2, 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56, параграф 2. [Изм. 141]

ЧАСТ VI

НАУЧНА ОСНОВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА РИБАРСТВОТО

Член 37

Изисквания за данните във връзка с управлението на рибарството

1.  Опазването, управлението и устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси трябва да се основава на най-добрите налични данни. За тази цел държавите-членки събират биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, необходими за управлението на съобразеното с екосистемите рибарство, управляват ги и ги предоставят на крайните потребители на научни данни, включително на органите, определени от Комисията. Чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство Съюзът осигурява подходящо финансово участие, достатъчно за придобиването на тези данни. Данните по-специално дават възможност за оценка на: [Изм. 142]

   а) състояниетонастоящото състояние на експлоатираните морски биологични ресурси; [Изм. 143]
   б) нивото на риболов, като се прави ясно разграничение между промишления и непромишления риболов, и въздействието, което риболовните дейности оказват върху морските биологични ресурси и морските екосистеми; и [Изм. 224]
   в) социално-икономическитенастоящите социално-икономически резултати на сектора на рибарството, сектора на аквакултурата и преработвателния сектор във и извън водите на Съюза. [Изм. 144]

2.  Държавите-членки:

   а) гарантират, че събраните данниданните се събират своевременно и по хармонизиран начин във всички държави членки и че са точни, надеждни и надеждниизчерпателни; [Изм. 145]
   aa) гарантират, че научните данни и методологиите отчитат такива фактори като киселинността и температурата на морската вода при събирането на данните, като по този начин осигуряват събирането на данни от различни региони през цялата година;[Изм. 146]
   б) избягватсъздават механизми за координация с цел избягване на дублирането на събирането на данни за различни цели; [Изм. 147]
   в) осигуряват безопасно съхранение на събраните данни и, където е приложимо, като предоставят обществен достъп до тях, освен в изключителни случаи, когато се изисква подходяща защита и поверителност на събраните данни, при условие, че се обявяват причините за тези ограничения; [Изм. 148]
   г) гарантират на Комисията или на определените от нея органи достъп до националнитевсички национални бази данни и системи, използвани за обработката на събраните данни, с цел проверка на наличието и качеството на данните; [Изм. 149]
   га) предоставят на разположение на заинтересованите страни съответните данни и конкретните методологии, чрез които те са получени, като вземат под внимание всички допълнителни данни, които може да бъдат предоставени от тези страни. [Изм. 150]

2a.  Държавите членки представят пред Комисията ежегоден обобщен доклад, в който се описват видовете риболов, за които те трябва да събират данни, като за всяка категория и всеки случай се посочва дали изискването е изпълнено. Обобщеният доклад се оповестява публично. [Изм. 151]

3.  Държавите-членки осигуряват националното координиране на събирането и управлението на научните данни, свързани с управлението на рибарството, включително социално-икономически данни. За тази цел те определят национален кореспондент и организират годишна национална координационна среща. Европейският парламент и Комисията се уведомява за националните координационни дейности и се поканва на координационните срещи. [Изм. 152]

4.  В тясно сътрудничество с Комисията държавите-членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави-членки в същия регион и полагат всички усилия да координират действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху водите в същия регион. [Изм. 153]

5.  Събирането, управлението и използването на данни се извършва в рамките на многогодишна програма, считано от 2014 г. Тази многогодишна програма съдържа цели за точността на данните, които трябва да се съберат, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на такива данни.

6.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи показатели за точността на събираните данни, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на тези данни за многогодишната програма по параграф 5, и да гарантира координацията между държавите членки по отношение на събирането на данните и тяхното представяне. [Изм. 154]

7.  Комисията определя технически оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на събираните данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.

7a.  Неспазването от страна на държава членка на изискванията за събиране на данни води до оттегляне на публичната помощ и впоследствие до допълнителни санкции от страна на Комисията. [Изм. 155]

Член 37а

Извършване на консултации с научни органи

Комисията извършва редовни консултации с подходящи научни органи по въпроси, отнасящи се до опазването и управлението на рибните ресурси, включително биологичните, икономическите, екологичните, социалните и техническите съображения, като същевременно взема под внимание правилното управление на публичните средства, с цел да се избегне дублиране на работата на различните научни органи. [Изм. 156]

Член 38

Изследователски програми

1.  Държавите-членки приемат национални програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството и аквакултурата. Те координират своите дейности за събиране на данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството с други държави-членки ив контекста на рамковите програми за научни изследвания и иновации на Съюза, в тясно сътрудничество с Комисията, като по целесъобразност ангажират и съответните консултативни съвети. Съюзът осигурява подходящо финансиране за тези програми по съществуващите инструменти в областта на изследванията и рибарството. [Изм. 157 и 285]

2.  Държавите-членки осигуряват, с участието на съответните научни заинтересовани страни, наличността на съответните компетенции и човешки ресурси, необходими за научния консултативен процес. [Изм. 158]

2a.  Държавите членки представят ежегодни доклади пред Комисията относно напредъка по изпълнението на националните програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството. [Изм. 159]

2б.  Констатациите от програмата за научни изследвания се предоставят на разположение на цялата европейска научна общност. [Изм. 160]

ЧАСТ VII

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

ДЯЛ I

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО

Член 39

Цели

1.  С оглед осигуряване на устойчивата експлоатация и управление на морските биологични ресурси Съюзът насърчава ефективното прилагане на международните инструменти и правила в областта на рибарството, подкрепя работата на и участва в работата на международните организации в областта на рибарството, включително регионалните организации за управление на рибарството (РОУР),. В процеса на това Съюзът действа в съответствие с международните ангажименти, задължения и политическите цели и съгласно, които съответстват на целите, определени в членове 2 и, 3 и 4 от настоящия регламент и други политики на ЕС.

2.  Позициите на Съюза в международните организации в областта на рибарството и РОУР се основават на най-добрите налични научни препоръки, за да се гарантира, че риболовните ресурси се поддържат или възстановяват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.По-специално Съюзът:

   а) активно подкрепя, насърчава и допринася за развитието на най-добрите налични научни познания;
   б) насърчава мерките, които гарантират, че риболовните ресурси се поддържат в съответствие с целите на член 2, и по-специално параграф 2 от него, и на член 4;
   в) насърчава създаването и укрепването на комитети за спазване на правилата на РОУР, провеждането на периодични независими прегледи на ефективността и приемането на подходящи коригиращи действия, включително налагането на възпиращи и ефективни санкции, които трябва да се прилагат по прозрачен и недискриминационен начин;
   г) подобрява политическата съгласуваност на инициативите на Съюза, по-специално във връзка с дейностите по опазване на околната среда, развитие и търговия;
   д) насърчава и подкрепя във всички международни сфери необходимите действия за премахване на нелегалния, недекларирания и нерегулирания риболов, като за тази цел гарантира, че на пазара на ЕС не влизат никакви продукти от незаконен, недеклариран или нерегулиран риболов, допринасяйки по този начин за устойчиви риболовни дейности, които са икономически жизнеспособни и насърчават заетостта в Съюза;
   е) насърчава и взема активно участие в съвместните международни усилия за борба с морското пиратство с цел гарантиране на безопасността на хората и предотвратяване на нарушаването на морските риболовни дейности;
   ж) насърчава ефективното прилагане на международните инструменти и разпоредби в областта на рибарството;
   з) гарантира, че риболовните дейности извън водите на Съюза се основават на същите принципи и стандарти, каквито се прилагат във водите на Съюза, като в същото време насърчава прилагането от РОУР на същите принципи и стандарти, каквито се прилагат във водите на Съюза.

2a.  Съюзът активно подкрепя развитието на справедливи и прозрачни механизми за разпределяне за възможностите за риболов.

3.  Съюзът активно допринася за и подкрепя натрупването на научни познания и изработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации. [Изм. 161]

3a.  Съюзът насърчава връзки на сътрудничество между РОУР с цел съгласуване, хармонизиране и разширяване на рамката за многостранни действия и подкрепя натрупването на научни познания и разработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации, като се придържа към тези препоръки. [Изм. 162]

Член 40

Спазване на международните разпоредби

Съюзът, подпомаган от Агенцията на Общността за контрол на рибарството, си сътрудничи с трети държави и международни организации в областта на рибарството, включително РОУР, за да се укрепи спазването на мерките, и по-специално на тези относно борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, приети от тези международни организации, с цел да се гарантира стриктното спазване на тези мерки.

Държавите членки гарантират спазването на мерките, посочени в предходния параграф, от страна на своите оператори. [Изм. 163]

ДЯЛ II

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РИБАРСТВО

Член 41

Принципи и цели на споразуменията за устойчиво рибарство

1.  Споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави създават правна, икономическа и екологична рамка за управление на риболовните дейности, извършвани от риболовни кораби на Съюза във води на трети държави в съответствие със съответните мерки, приети от международни организации, включително РОУР. Тази рамка може да включва:

   a) развитие и подкрепа за необходимите научни и изследователски институции;
   б) възможности за набюдение, контрол и надзор; както и
   в) други елементи за изграждане на капацитет, които са свързани с развитието на устойчива политика в областта на рибарството на третата държава.

Те също така включват разпоредби, гарантиращи осъществяването на риболовните дейности в условия на правна сигурност. [Изм. 164]

1a.  За да гарантира устойчивата експлоатация на морските живи ресурси Съюзът се ръководи от принципа, че споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави трябва да са взаимноизгодни и да допринасят за продължаване на дейността на флотовете на Съюза чрез получаването на дял от излишъка на третите държави, който е съизмерим с интереса на флотовете на Съюза. [Изм. 165]

2.  Риболовните кораби на Съюза улавят единствено излишъка от допустимия улов, определен от третата държава съгласно член 62, параграф 2 от Конвенцията на ООН по морско право, и идентифициран по ясен и прозрачен начин въз основа на най-добрите налични научни препоръки и обменената между Съюза и съответната трета държава информация относно общото риболовно усилие, упражнявано от всички флотове върху засегнатите запаси, с цел да се гарантира, че риболовните ресурси се запазват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов. [Изм. 166]

2a.  Споразуменията за устойчиво рибарство и споразуменията за реципрочен достъп включват:

   а) изискване за спазване на принципа на ограничаване на достъпа до ресурсите, за които е научно доказано, че са над капацитета на крайбрежната държава в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право;
   б) клауза за забрана на предоставянето на по-благоприятни условия на различните флотове, извършващи риболов в тези води, в сравнение с условията, предоставени на икономическите участници от Съюза, включително по отношение на опазването, развитието и управлението на ресурсите, или по отношение на финансовите споразумения, таксите и други права, свързани с издаването на разрешения за риболов;
   в) клауза за обусловеност, която поставя изпълнението на споразумението в зависимост от зачитането на правата на човека в съответствие с международните споразумения за правата на човека; както и
   г) клауза за изключителност. [Изм. 167]

2б.  Споразуменията за устойчиво рибарство и споразуменията за реципрочен достъп гарантират, че риболовните кораби на Съюза могат да осъществяват дейност във водите на третата държава, с която е сключено споразумение, само ако притежават разрешение за риболов, издадено в съответствие с процедурата, договорена от двете страни по споразумението. [Изм. 168]

2в.  На плавателни съдове под флага на Съюза, които временно са отписвани от регистъра на държава членка, за да търсят възможности за риболов на друго място, не се разрешава за срок от 24 месеца възползването от възможностите за риболов в рамките на Споразумението за устойчиво рибарство или на протоколите, които са в сила в момента на отписването от регистъра, ако впоследствие се върнат в регистър на Съюза, като същото важи при временна смяна на флага при риболов към РОУР. [Изм. 169]

2г.  Споразуменията за устойчиво рибарство предвиждат, че разрешение за риболов от независимо какъв вид се предоставя единствено на нови риболовни кораби и на тези, които са плавали под флаг на Съюза за период от поне 24 месеца преди искането за разрешение за риболов и които желаят да улавят видове, обхванати от Споразуменето за устойчиво рибарство. [Изм. 170]

2д.  При определяне на възможностите за риболов във връзка със споразумения, обхващащи трансгранично преминаващи или далекомигриращи рибни запаси, научните оценки, извършени на регионално равнище, както и мерките за опазване и управление, приети от регионалната организация за управление на рибарството, се вземат надлежно предвид. [Изм. 171]

2е.  На равнище Съюз се полагат усилия за наблюдение на дейностите на риболовните кораби на Съюза, които извършват дейност във води, които не принадлежат на Съюза извън рамката на споразумения за устойчиво рибарство. Тези кораби следва да спазват същите ръководни принципи, които се прилагат за корабите, извършващи риболовни дейности в Съюза. [Изм. 172]

2ж.  Риболовните кораби на Съюза, действащи извън водите на Съюза, се оборудват с камери на вътрешна телевизионна информационна система или еквивалентни на тях, за да се осигури възможност за пълно документиране на риболовните практики и на улова. [Изм. 173]

2з.  Извършват се независими оценки на въздействието на всеки протокол преди на Комисията да бъде предоставен мандат за провеждане на преговори за следващи протоколи, като тези оценки включват информация относно улова и риболовните дейности. Тези оценки се оповестяват публично. [Изм. 174]

2и.  За да се гарантира устойчивото управление на поделяните със съседни държави запаси, е необходимо те да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент; [Изм. 175]

Член 42

Финансова помощ

Съюзът предоставя финансова помощ за трети държави посредством споразумения за устойчиво рибарство с цел:

   а) да поеме част от разходите за достъп до риболовните ресурси във водите на трети държави;
   б) да се създаде рамката за управление, включително разработването и поддържането на необходимите научни и изследователски институции, способността за наблюдение, контрол и надзор, механизмите за прозрачност, участие и отчетност и другите елементи за изграждане на капацитет, свързани с развитието на политика за устойчиво рибарство, провеждана от третата държава. Тази финансова помощ е обвързана с постигането на конкретни социално-икономически и екологични резултати и е допълваща към и съгласувана с проектите и програмите за развитие, установени във въпросната трета държава. [Изм. 176]

Член 42а

Риболовни дейности на Съюза извън споразуменията за устойчиво рибарство

Държавите членки получават информация за каквито и да било договорености между граждани на държава членка и трета държава, които позволяват на риболовните кораби, плаващи под техен флаг, да се занимават с риболовни дейности във води под юрисдикцията или суверенитета на трета държава, както и подробности относно въпросните риболовни кораби и техните съответни дейности. Държавата членка уведомява Комисията. [Изм. 230]

ЧАСТ VIII

АКВАКУЛТУРА

Член 43

Насърчаване на устойчивата аквакултура [Изм. 177]

1.  С оглед насърчаване на устойчивостта и принос за продоволствената сигурност и доставки, растежа и заетостта Комисията определя не по-късно от 2013 г. необвързващи стратегически насоки на Съюза по отношение на общите приоритети и цели за развитието на дейноститеустойчивите дейности на аквакултурата. Тези стратегически насоки разграничават дребномащабната до средномащабната аквакултура, от една страна, и промишлената аквакултура от друга, отчитат относителните изходни позиции и специфичните обстоятелства в целия Съюз и представляват основата за многогодишни национални стратегически планове и имат следните цели: [Изм. 178]

   а) подобряване на конкурентоспособността на сектора на аквакултурата и подкрепа за развойната дейност и иновациитеопростяването на законодателството в сектора и намаляване на административните тежести на равнището на Съюза;
   б) насърчаване на икономическата активностнасърчаване на използването на нехищни видове и намаляване на използването на рибни продукти като фураж за риби;
   в) разнообразяване и подобряване на качеството на живот в крайбрежните и селските райониинтегриране на дейностите, свързани с аквакултурата, в други политики като политиките за крайбрежните зони, морските стратегии и насоките за морското пространствено планиране, изпълнението на Директива 2000/60/EО на Европейския ларламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(41) (рамковата директива за водите) и политиката в областта на околната среда.
   г) равнопоставеност на операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство.

2.  До 2014 г. държавите-членки създават многогодишни национални стратегически планове за развитието на дейностите на аквакултурата на своя територия.Съюзът подкрепя производството и потреблението на продукти на устойчиви европейски аквакултури чрез:

   a) установяване на прозрачни и общи критерии за качество по отношение на аквакултурата до 2014 г. за оценяване и свеждане до минимум на екологичните въздействия на аквакултурата и дейностите по развъждане и отглеждане;
   б) гарантиране, че доставките достигат до потребителите на разумни цени;
   в) определяне на правила относно проследяемостта, сигурността и качеството на произведените в Съюза и внесените продукти от аквакултури чрез подходящо маркиране или етикетиране съгласно определеното в член 42 от Регламент (ЕС) № …/2013 [относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури](42). [Изм. 179 и 242]

3.  Многогодишните национални стратегически планове съдържат целите на съответната държава-членка и мерките и срокове, необходими за тяхното постигане. [Изм. 180]

4.  Многогодишните национални стратегически планове имат следните конкретни целиспециално обръщат внимание на следното:

   а) намаляването на бюрокрацията и административно опростяване, по-специално по отношение на лицензиите;
   б) сигурност сигурността за операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство в съответствие с политиката на Съюза в областта на управлението на крайбрежните зони и морското пространствено планиране;
   в) утвърждаванеутвърждаването на показатели за качество и екологична, икономическа и социална устойчивост;
   ва) мерките, с които да се гарантира, че дейностите, свързани с аквакултурите, са в пълно съответствие със съществуващото законодателство на Съюза в областта на околната среда;
   г) оценкаоценката на други възможни трансгранични последици за морските биологични ресурси и морските екосистеми на съседните държави-членки.
   га) насърчаването на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите и сътрудничеството между сектора и научната общност;
   гб) безопасността на храните;
   гв) здравето и хуманното отношение към животните;
   гг) екологичната устойчивост. [Изм. 181]

5.  Държавите-членки обменят информация и най-добри практики посредством отворен метод на координация на националните мерки, съдържащи се в многогодишните стратегически планове.

Член 44

Допитване до консултативните съвети

В съответствие с член 53 се създава консултативен съвет относно аквакултурата.

ЧАСТ IХ

ОБЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА

Член 45

Цели

1.  Създава се обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури със следните цели:

   а) да допринесе за постигането на целите, определени в членове 2 и 3;
   б) да позволи на сектора на рибарството и аквакултурата да приложи общата политика в областта на рибарството на подходящо ниво;
   в) да укрепи конкурентоспособността и насърчи политиките за качество на сектора на рибарството и аквакултурата на Съюза, като изпълнява планове за производство и меркетинг и обръща специално внимание по-специално на производителите; [Изм. 183]
   г) да подобри прозрачността и стабилността на пазарите, особено що се отнася до икономическите познания и разбиране на пазарите на Съюза за продукти от риболов и аквакултури по цялата снабдителна верига, да насърчи справедливото разпределение на добавената стойност по веригата на добавена стойност на сектора, като същевременно повиши осведомеността на потребителите, чрез уведомяване и/или етикетиране, предоставящо подробна информация; [Изм. 184]
   д) да подпомогне осигуряването на равнопоставеност, включително равни здравни, социални и екологични изисквания, за всички продукти, търгувани в Съюза, като се насърчи устойчивата експлоатация на риболовните ресурси; [Изм. 185]
   да) да гарантира, че потребителите разполагат с разнообразно снабдяване с рибни продукти и продукти от аквакултури, качеството и произхода на които са сертифицирани, успоредно с достатъчно информация, така че решенията им да допринасят за постигането на целите, установени в настоящия регламент;
   дб) да гарантира, че продуктите, внасяни от трети държави, идват от рибни стопанства и индустрии, които отговарят на същите екологични, икономически, социални и здравни изисквания като тези, които се изискват от флотовете и предприятията на Съюза, и че продуктите са резултат от законен, деклариран и регулиран риболов, осъществяван съгласно същите стандарти като тези, които се изискват от корабите на Съюза;
   дв) гарантиране на проследяемостта на всички продукти от риболов и аквакултури по цялата верига на доставки, осигуряване на проверима и точна информация за произхода на продукта и начина на неговото производство, и съответно етикетиране на продукта, с акцент върху надеждната екомаркировка. [Изм. 186 и 270]

2.  Общата организация на пазарите се прилага за продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № …/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури(43), които се предлагат на пазара в Съюза.

3.  Общата организация на пазарите включва по-конкретно:

   а) организация на сектора, включително мерки за стабилизиране на пазара;
   б) общи стандарти за предлагане на пазара, като се вземат предвид специфичните характеристики на местните общности. [Изм. 187]
   ба) общи правила с оглед въвеждането на схема за екомаркировка за продуктите на Съюза от риболов и аквакултури;
   бб) информация за потребителите;
   бв) предприемане на търговски мерки по отношение на трети държави, които не прилагат устойчиви риболовни практики. [Изм. 188]

ЧАСТ Х

КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 46

Цели

1.  Спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството се осигурява посредством ефективна система на Съюза за контрол на рибарството, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

2.  Системата на Съюза за контрол на рибарството по-специално се основава на:

   а) глобален и интегриран подход, който следва да доведе до редица форми на контрол, свързани с размера на флотите в различните държави членки; [Изм. 225]
   б) по-ефикасно използване на системи, които вече са на борда на всеки риболовен кораб, и, когато е необходимо, използване на модерни технологии за контрол за наличността и качеството на данните във връзка с рибарството и аквакултурите; [Изм. 189]
   ба) хармонизиране на правилата за контрол и санкции в рамките на целия Съюз; [Изм. 190]
   бб) взаимно допълване между контрола по море и на брега; [Изм. 191]
   в) основана на риска стратегия, наблягаща върху системни и автоматизирани кръстосани проверки на всички съответни налични данни;
   г) установяване на култура на споделена отговорност, спазване на правилата среди сътрудничество между операторите, собствениците на риболовни кораби и рибарите; [Изм. 192]
   га) стандартизиран режим за спазване и за прилагане за всяка държава членка; [Изм. 193]
   д) създаване на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции;
   да) условия на равнопоставеност, включително търговски санкции, когато бъде установено безотговорно поведение на трети държави. [Изм. 226]

2a.  Държавите членки гарантират създаването на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително замразяването на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), като отчитат съотношението между разходите и ползите и принципа на пропорционалност. [Изм. 195]

Член 46а

Комитетът за спазване на задълженията

1.  Създава се Комитет на Съюза за спазване на задълженията и той включва представители на държавите членки, Комисията и Агенцията за контрол.

2.  Комитетът за спазване на задълженията:

   а) провежда годишни прегледи за спазване на задълженията от страна на всяка държава членка, за да се установи неспазване на общата политика в областта на рибарството;
   б) извършва преглед на предприетите действия по отношение на откритите нарушения на изискванията; и
   в) изпраща своите заключения на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 243]

Член 47

Пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

1.  Комисията и държавите-членки могат да осъществяват пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните.

Член 48

Участие в разходите за контрол, инспекция и правоприлагане

Държавите-членки могат да изискват от притежателите на лицензия за риболов за риболовни кораби под техен флаг с обща дължина 12 метра или повечесвоите оператори да участват пропорционално в оперативните разходите за осъществяване на системата на Съюза за контрол на рибарството и събирането на данни. [Изм. 196]

ЧАСТ ХI

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Член 49

Цели

Финансовата помощ от Съюза може да бъде отпусната с цел да се подпомогне постигането на целите на дългосрочната екологична, икономическа и социална устойчивост, определени в членове 2 и 3. Не се предоставя финансова помощ от Съюза за дейности, които застрашават устойчивостта и опазването на морските биологични ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и екосистемите. [Изм. 197]

Член 50

Условия за финансова помощ за държавите-членки

1.  Финансовата помощ от Съюза за държавите-членки е прозрачна и зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството, на директивите за околната среда, посочени в член 12, както и на прилагането на принципа за предпазливост.

2.  Неспазване от страна на държавите-членки на правилата на общата политика в областта на рибарството може да доведе, на правните актове, посочени в параграф 1, както и на прилагането на принципа на предпазливост, незабавно води до прекъсване или временно прекратяване на плащанията или до финансова корекция на помощта от Съюза съгласно общата политика в областта на рибарството. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на неспазването. Установява се методология, включително цели, показатели и хомогенни и прозрачни измервания за всички държави членки. [Изм. 302]

Член 51

Условия на финансовата помощ за операторите

1.  Финансовата помощ от Съюза за операторите зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството и на националните правни актове, основани на директивите за околната среда, посочени в член 12. Не се отпуска финансова помощ за дейност, която застрашава устойчивостта и опазването на морските биологични ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията или екосистемите.

2.  Тежките нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството и на правните актове, посочени в параграф 1, от страна на операторите води до временна или постоянна забрана за достъп до финансовата помощ от Съюза и/или до намаляване на нейния размер. Тези мерки следва да бъдатпредприети от държава членка, са възпиращи, ефективни и съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на тежките нарушения.

3.  Държавите-членки гарантират, че финансовата помощ от Съюза се отпуска единствено ако на съответниясъответният оператор не са били налагани санкции зане е извършил тежки нарушения в рамките на период от 1 годинанай-малко 3 години преди датата на заявката за финансова помощ от Съюза. [Изм. 199]

ЧАСТ ХII

КОНСУЛТАТИВНИ СЪВЕТИ

Член 52

Консултативни съвети

1.  За всяка от зонитегеографските области или зони на компетентност, посочени в приложение III, се създават консултативни съвети, така че да се насърчи балансираното представителство на всички заинтересовани страни в съответствие с член 54, параграф 1 и да се подпомогне постигането на целите, определени в членове 2 и 3.

1a.  По-специално, в съответствие с приложение III се създават следните нови консултативни съвети:

   а) консултативен съвет за най-отдалечените региони, разделени на три части за всеки от следните морски басейна: западна част на Атлантическия океан, източна част на Атлантическия океан и Индийски океан;
   б) консултативен съвет относно аквакултурата и риболова във вътрешни водоеми;
   в) консултативен съвет относно пазарите;
   г) консултативен съвет за Черно море.

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно измененията на посоченото приложение, за да променя зоните на компетентност, да създава нови области на компетентност за консултативните съвети или да създава нови консултативни съвети.

3.  Всеки консултативен съвет приема свой процедурен правилник. [Изм. 200]

Член 53

Задачи на консултативните съвети

-1.  Преди приключването на вътрешните процедури по представяне, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на законодателно предложение, което да бъде прието въз основа на член 43, параграф 2 от ДФЕС, като например многогодишни планове или рамки за технически мерки, или да доведе до приемането на делегирани актове в съответствие с член 55, Комисията иска становището на съответните консултативни съвети. Тази консултация не засяга консултациите с ICES или с други подходящи научни органи.

1.  Консултативните съвети могат:

   а) да отправят до Комисията илии до съответната държава-членка препоръки и предложения по въпроси, свързани с управлението и социално-икономическите и отнасящите си до опазването аспекти на рибарството и аквакултурата;
   б) да уведомяват Комисията и държавите-членки за проблеми, свързани с управлението и със социално-икономическите и отнасящите се до опазването аспекти на рибарството и, когато е уместно, аквакултурата в тяхната географска зона или област на компетентност, и да предлагат решения за преодоляване на тези проблеми;
   в) да подпомагат, в тясно сътрудничество с научните среди, събирането, доставянето и анализа на данните, необходими за разработването на мерки за опазване;
   ва) да издават становища относно проектите на мерки за опазване, посочени в член 17, параграф 2б и проектите на технически мерки, посочени в член 21, параграф 1б и да ги представят на Комисията и на държавите членки, пряко свързани с въпросния вид риболов или област.

2.  В рамките на разумен срок от време Комисията и, когато е приложимо, заинтересованата държава-членка надлежно вземат под внимание становищата, препоръките и предложенията на консултативните съвети и информацията, получена съгласно параграфи -1 и 1, и дават отговор на всяка препоръка, предложение или информация, получени съгласно параграф 1тези коментари в рамките на не повече от 30 работни дни и при всички случаи преди да бъдат приети окончателните мерки. В случаите, когато приетите окончателни мерки се различават от становищата, препоръките и предложенията на консултативните съвети, получени съгласно параграфи -1 и 1, Комисията или съответната държава членка предоставя подробно обяснение за причините, поради които те се различават. [Изм. 201]

Член 54

Състав, функциониране и финансиране на консултативните съвети

1.  Консултативните съвети се състоят от:

   a) организации, представляващи риболовните оператори и, когато е уместно, операторите в сектора на аквакултурата;
   б) други групи по интереси, засегнати от общата политика в областта на рибарството, напр. екологични организации и групи на потребителите.
     Във връзка с буква а) работодателите, самостоятелно заетите и наетите рибари, както и различните професии, свързани с рибарството са надлежно представени.

Представителите на националните и регионалните администрации, които имат интереси към риболова в съответната зона, както и изследователи от научните и риболовните изследователски институти на държавите членки и от международните научни институции, които консултират Комисията, имат правото да участват като наблюдатели.

1a.  Представители на Европейския парламент и на Комисията могат да вземат участие като наблюдатели в заседанията на консултативните съвети. При обсъждането на въпроси, които ги засягат, представители на сектора на рибарството и други групи по интереси от трети държави, включително представители от регионални рибарски организации, които имат риболовен интерес в зоната или видовете риболов, попадащи в обхвата на дейност на даден консултативен съвет, могат да бъдат поканени да участват в заседания на този консултативен съвет като наблюдатели.

2.  Всеки консултативен съвет се състои от общо събрание и изпълнителен комитет и приема мерките, необходими за неговата организация, както и за гарантиране на прозрачност и отчитане на всички изразени становища.

3.  Консултативните съвети могат да кандидатстват за финансова помощ от Съюза в качеството си на органи, преследващи цел от общ европейски интерес.

4.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно състава и функционирането на консултативните съвети. делегираните актове не засягат разпоредбите на параграфи 1 и 1а. [Изм. 202]

ЧАСТ ХIII

ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 55

Делегиране

1.  Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Правомощието да приема делегирани актовепо член 12, параграф 2,член 13, параграф 1, член 15, параграф 6, член 20, параграфи 1 и 2(2б), член 24, параграфи 1 и 2(2б), член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 6, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4 се предоставя за неограничен период от време, считано от 1 януари 2013 г.

3.  Делегирането на правомощия по член 12, параграф 2,член 13, параграф 1, член 15, параграф 6, член 20, параграфи 1 и 2(2б), член 24, параграфи 1 и 2(2б), член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 6, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратяваводи до прекратяване на делегирането на правомощията, посочени в това решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 12, параграф 3,член 13, параграф 1, член 15, параграф 4,параграф 6, член 20, параграфи 1 и 2(2б), член 24, параграфи 1 и 2(2б), член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 7,параграф 6, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4, влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не изразят възражение в срок от 2два месеца от датата на тяхното уведомяване за този акт или, ако преди изтичането на този срок, Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да възразят. Този срок се увеличава с 2два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 203]

Член 55а

Процедура по спешност

1.  Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, при спазване на параграф 2, за срок от шест месеца. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 55, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения. [Изм. 204]

Член 56

Прилагане

1.  При прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството Комисията се подпомага от комитет по рибарство и аквакултура. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него. [Изм. 205]

Част XIV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 57

Отмяна

1.  Регламент (ЕО) № 2371/2002 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

2.  Решение 2004/585/ЕО се отменя, считано от датата на влизане в сила на правилата, приети съгласно член 51, параграф 4 и член 52, параграф 4член 54, параграф 4. [Изм. 206]

3.  Член 5 от Регламент (ЕО) № 1954/2003 се заличава.

4.  Регламент (ЕО) № 199/2008 се отменя. [Изм. 207]

5.  Регламент (ЕО) № 639/2004 се отменя.

Член 57а

Изменение на Регламент (ЕО) № 768/2005

Регламент (ЕО) № 768/2005 се изменя, както следва:

В член 16 се добавя следният параграф:"

3.  Европейската агенция за контрол на рибарството е оперативният орган, определен за обмен на данни в електронна форма и засилен капацитет за морско наблюдение.

"

[Изм. 273]

Член 58

Преходни мерки

Независимо от член 57, параграф 4 Регламент (ЕО) № 199/2008 продължава да се прилага към националните програми, приети за събиране и управление на данните за периода 2011‐2013 г. [Изм. 208]

Член 58а

Преразглеждане

1.  На всеки пет години Комисията преразглежда разпоредбите на членове 1-5 и в съответствие с обикновената законодателна процедура отправя предложения до Европейския парламент и до Съвета съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС за включване на напредъка и най-добрите практики в управлението на рибарството.

2.  Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета относно функционирането на общата политика в областта на рибарството преди края на 2022 г. [Изм. 209]

Член 58б

Годишен доклад

Комисията публикува годишен доклад за информиране на обществеността за състоянието на риболова в Съюза, включително информация за нивото на биомасата на рибните запаси, устойчивостта на равнищата на експлоатация, както и наличието на научни данни. [Изм. 210]

Член 59

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в ... на […] година.

За Европейския парламент:

Председател

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДОСТЪП ДО КРАЙБРЕЖНИТЕ ВОДИ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 2

1.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

А.  ДОСТЪП ЗА ФРАНЦИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6‐12 морски мили)

1. Berwick-upon-Tweed east

Coquet Island east

Херинга

Неограничен

2. Flamborough Head east

Spurn Head east

Херинга

Неограничен

3. Lowestoft east

Lyme Regis south

Всички видове

Неограничен

4. Lyme Regis south

Eddystone south

Дънни

Неограничен

5. Eddystone south

Longships south-west

Дънни

Миди Сен Жак

Омари

Лангусти

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

6. Longships south-west

Hartland Point north-west

Дънни

Лангусти

Омари

Неограничен

Неограничен

Неограничен

7. От Hartland Point до линия, прекарана северно от Lundy Island

Дънни

Неограничен

8. От линия пълен запад от остров Lundy Island до Cardigan Harbour

Всички видове

Неограничен

9. Point Lynas North

Morecambe Light Vessel east

Всички видове

Неограничен

10. County Down

Дънни

Неограничен

11. New Island north-east

Sanda Island south-west

Всички видове

Неограничен

12. Port Stewart north

Barra Head west

Всички видове

Неограничен

13. Северна ширина 57°40′

Северно от Butt of Lewis

Всички видове

(с изключение на ракообразни и мекотели)

Неограничен

14. St Kilda, Flannan Islands

Всички видове

Неограничен

15. Западно от линията от Butt of Lewis Lighthouse до 59°30′ с.ш. -5°45′ з.д.

Всички видове

Неограничен

Б.  ДОСТЪП ЗА ИРЛАНДИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6‐12 морски мили)

1. Point Lynas North

Mull of Galloway South

Дънни

Nephrops

Неограничен

Неограничен

2. Mull of Oa west

Barra Head west

Дънни

Nephrops

Неограничен

Неограничен

В.  ДОСТЪП ЗА ГЕРМАНИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6‐12 морски мили)

1. Източно от Shetlands и Fair Isle, между линиите, прекарани пълен югозапад от Sumburgh Head Lighthouse, пълен североизток от Skroo Lighthouse и пълен югозапад от Skadan Lighthouse.

Херинга

Неограничен

2. Berwick-upon-Tweed east, Whitby High lighthouse east

Херинга

Неограничен

3. North Foreland lighthouse east, Dungeness new lighthouse south

Херинга

Неограничен

4. Зоната около St Kilda

Херинга

Скумрии

Неограничен

Неограничен

5. Butt of Lewis lighthouse west до линията от Butt of Lewis lighthouse до точка 59°30′ с.ш.-5°45′ з.д.

Херинга

Неограничен

6. Зона около North Rona и Sulisker (Sulasgeir)

Херинга

Неограничен

Г.  ДОСТЪП ЗА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6‐12 морски мили)

1. Източно от Shetlands и Fair Isle, между линиите, прекарани пълен югозапад от Sumburgh Head Lighthouse, пълен североизток от Skroo Lighthouse и пълен югозапад от Skadan Lighthouse.

Херинга

Неограничен

2. Berwick upon Tweed east, Flamborough Head east

Херинга

Неограничен

3. North Foreland east, Dungeness new lighthouse south

Херинга

Неограничен

Д.  ДОСТЪП ЗА БЕЛГИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6‐12 морски мили)

1. Berwick-upon-Tweed east

Coquer Island east

Херинга

Неограничен

2. Cromer north

North Foreland east

Дънни

Неограничен

3. North Foreland east

Dungeness new lighthouse south

Дънни

Херинга

Неограничен

Неограничен

4. Dungeness new lighthouse south, Selsey Bill south

Дънни

Неограничен

5. Straight Point south-east, South Bishop north-west

Дънни

Неограничен

2.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ИРЛАНДИЯ

А.  ДОСТЪП ЗА ФРАНЦИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6‐12 морски мили)

1. Erris Head north-west

Sybil Point west

Дънни

Nephrops

Неограничен

Неограничен

2. Mizen Head south

Stags south

Дънни

Nephrops

Скумрии

Неограничен

Неограничен

Неограничен

3. Stags south

Cork south

Дънни

Nephrops

Скумрии

Херинга

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

4. Cork south, Carnsore Point south

Всички видове

Неограничен

5. Carnsore Point south, Haulbowline south-east

Всички видове

освен ракообразни и мекотели

Неограничен

Б.  ДОСТЪП ЗА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6‐12 морски мили)

1. Mine Head south

Hook Point

Дънни

Херинга

Скумрии

Неограничен

Неограничен

Неограничен

2. Hook Point

Carlingford Lough

Дънни

Херинга

Скумрии

Nephrops

Миди Сен Жак

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

В.  ДОСТЪП ЗА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6‐12 морски мили)

1. Stags south

Carnsore Point south

Херинга

Скумрии

Неограничен

Неограничен

Г.  ДОСТЪП ЗА ГЕРМАНИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6‐12 морски мили)

1. Old Head of Kinsale south

Carnsore Point south

Херинга

Неограничен

2. Cork south

Carnsore Point south

Скумрии

Неограничен

Д.  ДОСТЪП ЗА БЕЛГИЯ

Географска зона

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6‐12 морски мили)

1. Cork south

Carnsore Point south

Дънни

Неограничен

2. Wicklow Head east

Carlingford Lough south-east

Дънни

Неограничен

3.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА БЕЛГИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

3‐12 морски мили

Нидерландия

Всички видове

Неограничен

Франция

Херинга

Неограничен

4.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ДАНИЯ

Географски зони

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Северно море (от границата Дания/Германия до Hanstholm)

(6‐12 морски мили)

Германия

Писиеви риби

Скариди

Неограничен

Неограничен

От границата Дания/Германия до Blåvands Huk

Нидерландия

Писиеви риби

Кръгла риба

Неограничен

Неограничен

От Blåvands Huk до Bovbjerg

Белгия

Атлантическа треска

Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

Пикша

Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

Германия

Писиеви риби

Неограничен

Нидерландия

Писия

Неограничен

Морски език

Неограничен

Thyborøn ‐ Hanstholm

Белгия

Меджид

Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

Писия

Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

Германия

Писиеви риби

Неограничен

Трицона

Неограничен

Атлантическа треска

Неограничен

Сайда

Неограничен

Пикша

Неограничен

Скумрии

Неограничен

Херинга

Неограничен

Меджид

Неограничен

Нидерландия

Атлантическа треска

Неограничен

Писия

Неограничен

Морски език

Неограничен

Скагерак

(Hanstholm ‐ Skagen)

(4‐12 морски мили)

Белгия

Германия

Нидерландия

Писия

Писиеви риби

Трицона

Атлантическа треска

Сайда

Пикша

Скумрии

Херинга

Меджид

Атлантическа треска

Писия

Морски език

Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Категат

(3‐12 морски мили)

Германия

Атлантическа треска

Неограничен

Писиеви риби

Неограничен

Nephrops

Неограничен

Херинга

Неограничен

Северно от Zeeland до паралела, минаващ през фара на Forsnæs

Германия

Трицона

Неограничен

Балтийско море

(включително Belts, Sound, Bornholm) 3‐12 морски мили

Германия

Писиеви риби

Неограничен

Атлантическа треска

Неограничен

Херинга

Неограничен

Трицона

Неограничен

Змиорка

Неограничен

Сьомги

Неограничен

Меджид

Неограничен

Скумрии

Неограничен

Скагерак

(4‐12 морски мили)

Швеция

Всички видове

Неограничен

Категат

(3 (*)‐12 морски мили)

Швеция

Всички видове

Неограничен

Балтийско море

(3‐12 морски мили)

Швеция

Всички видове

Неограничен

(*) Измерено от брега.

5.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ГЕРМАНИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Крайбрежие на Северно море

(3‐12 морски мили)

всички крайбрежия

Дания

Дънни

Неограничен

Трицона

Неограничен

Пясъчна змиорка

Неограничен

Нидерландия

Дънни

Неограничен

Скариди

Неограничен

От границата Дания/Германия до северната точка на Amrum на 54°43′ с.ш.

Дания

Скариди

Неограничен

Зоната около Helgoland

Обединеното кралство

Атлантическа треска

Неограничен

Писия

Неограничен

Балтийско крайбрежие

(3‐12 морски мили)

Дания

Атлантическа треска

Неограничен

Писия

Неограничен

Херинга

Неограничен

Трицона

Неограничен

Змиорка

Неограничен

Меджид

Неограничен

Скумрии

Неограничен

6.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ФРАНЦИЯ И НА ОТВЪДМОРСКИТЕ ДЕПАРТАМЕНТИ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Атлантическо крайбрежие североизток (6‐12 морски мили)

От границата Белгия/Франция до източно от департамент Ла Манш (естуар на река Vire ‐ Grandcamp-les-Bains 49°23′30″ с.ш.-1°2′ запад посока север-североизток)

Белгия

Дънни

Неограничен

Миди Сен Жак

Неограничен

Нидерландия

Всички видове

Неограничен

Dunkerque (2°20′ изток) до нос d'Antifer (0°10′ изток)

Германия

Херинга

Без ограничения, единствено от октомври до декември

От границата Белгия/Франция до нос Alprech запад (50°42′30″ север 1°33′30″ изток)

Обединеното кралство

Херинга

Неограничен

Атлантически бряг (6‐12 морски мили)

От границата Испания/Франция до 46°08′ с.ш.

Испания

Хамсия

Стопански риболов; Без ограничения, единствено от 1 март до 30 юни

Улов на жива стръв единствено от 1 юли до 31 октомври

Сардини

Без ограничения, единствено от 1 януари до 28 февруари и от 1 юли до 31 декември,

Освен това дейностите, засягащи изброените по-горе видове, трябва да се извършват в съответствие със и в границите на дейностите, извършвани през 1984 г.

Средиземноморско крайбрежие (6‐12 морски мили)

От границата Испания/до нос Leucate

Испания

Всички видове

Неограничен

7.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ИСПАНИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Атлантическо крайбрежие (6‐12 морски мили)

От границата Франция/Испания до фара на нос Mayor (3°47′ з.д.)

Франция

Пелагични

Без ограничения, в съответствие с и в границите на дейностите, извършвани през 1984 г.

Средиземноморско крайбрежие (6‐12 морски мили)

От границата Испания/до нос Creus

Франция

Всички видове

Неограничен

8.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

(3 до 12 морски мили), цялото крайбрежие

Белгия

Всички видове

Неограничен

Дания

Дънни

Трицона

Пясъчна змиорка

Сафрид

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Неограничен

Германия

Атлантическа треска

Скариди

Неограничен

Неограничен

(6 до 12 морски мили), цялото крайбрежие

Франция

Всички видове

Неограничен

Южна точка на Texel, на Запад до границата Нидерландия/Германия

Обединеното кралство

Дънни

Неограничен

9.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ФИНЛАНДИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Балтийско море (4‐12 морски мили) (*)

Швеция

Всички видове

Неограничен

(*) 3‐12 морски мили около островите Bogskär.

10.  КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ШВЕЦИЯ

Географска зона

Държава-членка

Видове

Значимост или особени характеристики

Скагерак (4‐12 морски мили)

Дания

Всички видове

Неограничен

Категат (3 (*) ‐12 морски мили)

Дания

Всички видове

Неограничен

Балтийско море (4‐12 морски мили)

Дания

Всички видове

Неограничен

Финландия

Всички видове

Неограничен

(*) Измерено от бреговата линия.

20130206-P7_TA(2013)0040_BG-p0000001.jpg

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДЕЛНИ ГРАНИЦИ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Пределни граници на капацитета (въз основа на положението на 31 декември 2010 г.)

Държава-членка

БТ

kW

Белгия

18.911

51.585

България

8.448

67.607

Дания

88.528

313.341

Германия

71.114

167.089

Естония

22.057

53.770

Ирландия

77.254

210.083

Гърция

91.245

514.198

Испания (включително най-отдалечените региони)

446.309

1.021.154

Франция (включително най-отдалечените региони)

219.215

1.194.360

Италия

192.963

1.158.837

Кипър

11.193

48.508

Латвия

49.067

65.196

Литва

73.489

73.516

Малта

15.055

96.912

Нидерландия

166.384

350.736

Полша

38.376

92.745

Португалия (включително най-отдалечените региони)

115.305

388.054

Румъния

1.885

6.716

Словения

1.057

10.974

Финландия

18.187

182.385

Швеция

42.612

210.744

Обединеното кралство

235.570

924.739

Най-отдалечените региони на ЕС

БТ

kW

Испания

Канарските острови: L< 12 m. Води на ЕС

2.649

21.219

Канарските острови: L > 12 m. Води на ЕС

3.059

10.364

Канарските острови: L > 12 m. Международни води и води на трети държави

28.823

45.593

Франция

Остров Реюнион: Дънни и пелагични видове. L < 12 m

1.050

19.320

Остров Реюнион: Пелагични видове. L > 12 m

10.002

31.465

Френска Гвиана: Дънни и пелагични видове. Дължина < 12 m

903

11.644

Френска Гвиана: Съдове за улов на скариди

7.560

19.726

Френска Гвиана: Пелагични видове. Съдове за крайбрежно плаване.

3.500

5.000

Мартиника: Дънни и пелагични видове. L < 12 m

5.409

142.116

Мартиника: Пелагични видове. L > 12 m

1.046

3.294

Гваделупа: Дънни и пелагични видове. L < 12 m

6.188

162.590

Гваделупа: Пелагични видове. L > 12 m

500

1.750

Португалия

Мадейра: Дънни видове. L < 12 m

617

4.134

Мадейра: Дънни и пелагични видове. L > 12 m

4.114

12.734

Мадейра: Пелагични видове. Гъргър. L > 12 m

181

777

Азорските острови: Дънни видове. L < 12 m

2.626

29.895

Азорските острови: Дънни и пелагични видове. L > 12 m

12.979

25.721

L означава обща дължина

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КОНСУЛТАТИВНИ СЪВЕТИ

Име на консултативния съвет

Зона на компетентност

Балтийско море

Зони IIIb, IIIc и IIId на ICES(44)

Средиземно море

Водите на Средиземно море на изток от 5°36´ з.д.

Северно море

Зони IIIa и IV на ICES

Северозападни води

Зони V (с изключение на Vа и само водите на Съюза от Vb), VI и VII на ICES

Югозападни води

Зони VIII, IX и X (водите около Азорските острови) на ICES и зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2.0 (водите около Мадейра и Канарските острови) на CECAF(45)

Пелагични запаси (северно путасу, скумрия, сафрид, херинга)

Компетентност във всички зони (с изключение на Балтийско море, Средиземно море и аквакултури)

Флот за открито море/дълги разстояния.

Всички води, които не принадлежат на ЕС

Аквакултура и риболов във вътрешни водоеми

Аквакултура съгласно определението в член 5 и всички вътрешни водоеми на държавите ‐ членки на Съюза

Най-отдалечени региони, разделени на три морски басейна: западна част на Атлантическия океан, източна част на Атлантическия океан, Индийски океан

Всички ICES зони, обхващащи водите около най-отдалечените региони, по-специално морските води на Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Канарските острови, Азорските острови, Мадейра и Реюнион

Консултативен съвет за Черно море

Географската подзона на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), както е определена в Резолюция GFCM/33/2009/2

Пазарен консултативен съвет

Всички пазарни области

[Изм. 211]

(1) OВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183.
(2) OВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 20.
(3) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 89.
(4) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183.
(5) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 20.
(6) Позиция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г.
(7) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.
(8) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1.
(9) ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 14.
(10) ОВ L 177, 16.7.1996 г., стр. 24.
(11) Конвенцията за биологичното разнообразие, Решение X/2.
(12) Док. EU CO 7/10 от 26 март 2010 г.
(13) COM(2011)0244.
(14) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(15) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Интегрирана морска политика за Европейския съюз (COM(2007)0574.
(16) ОВ C 105, 7.5.1981 г., стp. 1.
(17) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(18) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(19) COM(2009)0162.
(20) COM(2010)2020.
(21) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(22) ОВ L 256, 3.8.2004 г., стр. 17.
(23) ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1.
(24) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1.
(25) ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.
(26) ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1.
(27) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
(28) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.
(29) ОВ L 289, 7.11.2003 г., стр. 1.
(30)* Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
(31) Номер, дата и заглавие на Регламент (2011/0194(COD)).
(32)+ ОВ L ….
(33) ОВ L 232, 2.9.2010 г., стр. 14.
(34) ОВ L ….
(35)+ Номер, дата и заглавие на Регламент (2011/0380(COD)).
(36) ОВ L 108, 25.4.2007 г, стр. 1.
(37) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(38) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(39) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г, стр. 13).
(40)* Годината след влизане в сила на настоящия регламент.
(41) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(42)+ Номера на Регламент (2011/0194(COD)).
(43)+ Номер на Регламент (2011/0194(COD)).
(44) Зоните на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са определени в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр.70).
(45) Зоните на CECAF (Централна източна част на Атлантическия океан или главна риболовна зона 34 на ФАО) са определени в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 87, 31.3.3009 г., стр 1).


Ниво на шума от моторни превозни средства ***I
PDF 1038kWORD 1250k
Резолюция
Консолидиран текст
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства (COM(2011)0856 – C7-0487/2011 – 2011/0409(COD))
P7_TA(2013)0041A7-0435/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0856),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0487/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 април 2012 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по транспорт и туризъм (A7-0435/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 6 февруари 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства

P7_TC1-COD(2011)0409


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което трябва да бъде осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За тази цел е въведена цялостна система на Съюза за одобрение на типа на моторните превозни средства , тъй като пътните превозни средства са най-големият източник на шум в рамките на транспортния сектор. Техническите изисквания за одобрение на типа на моторните превозни средства и техните изпускателни уредби по отношение на допустимите нива на звука следва да бъдат хармонизирани, за да се избегне приемането на изисквания, които са различни за отделните държави-членки, и за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се гарантира високо равнище на опазване на околната среда и на обществена безопасност, както и по-добро качество на живот и по-добро здраве. Комисията следва да предприеме също така и оценка на въздействието по отношение на условията за етикетиране, приложими спрямо нивата на въздушно и шумово замърсяване. Тази оценка на въздействието следва да отчита различните видове превозни средства, обхванати от настоящия регламент (включително електрически моторни превозни средства), както и въздействието, което това етикетиране би могло да окаже върху автомобилната индустрия. Подобно етикетиране би могло да се разглежда като полезен инструмент за повишаване на осведомеността сред потребителите и за защита на техните права по отношение на прозрачността преди закупуването на превозно средство. [Изм. 1]

(1a)  Изискванията на ЕС относно одобрението на типа вече се прилагат за целите на съответното законодателство на Съюза за емисиите на CO2, включително Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства(4), Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(5), Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства(6) и Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(7). Техническите изисквания, които се прилагат по отношение на законодателството на Съюза за граничните стойности на емисиите на CO2 и емисиите на замърсители, следва да съответстват на изискванията, които се прилагат по отношение на законодателството относно намаляването на излъчвания шум. Следователно изискванията на ЕС относно одобрението на типа следва да се установяват по начин, който гарантира изпълнението на тези двойни цели. [Изм. 2]

(1б)  Уличният шум уврежда здравето по много начини. Продължителният стрес, свързан с шума, може да изтощи физическите запаси, да наруши регулаторния потенциал на функциите на органите и така да ограничи тяхната ефективност. Шумът от движението е потенциален рисков фактор за развитието на заболявания и злополуки като високо кръвно налягане и инфаркти. Последиците следва да бъдат допълнително изследвани в същия дух, както е предвидено в Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно относно оценката и управлението на шума в околната среда(8).[Изм. 3]

(2)  В Директива на Съвета 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства(9) са хармонизирани различните технически изисквания на държавите-членки по отношение на допустимото ниво на шума от моторни превозни средства и от техните изпускателни уредби за целите на създаването и функционирането на вътрешния пазар. За целите на доброто функциониране на вътрешния пазар и за да се гарантира еднакво и последователно прилагане в целия Съюз, е целесъобразно посочената директива да бъде заменена с регламент.

(3)  Настоящият регламент е отделен регламент в контекста на процедурата за одобрение на типа съгласно Директива 2007/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива)(10).

(4)  Директива 70/157/ЕИО се позовава на Правило № 51(11) на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа (ИКЕ на ООН) относно излъчвания шум, по което Съюзът е договаряща страна, в което се посочва методът на изпитване за излъчван шум.

(5)  След приемането ѝ Директива 70/157/ ЕИО е изменяна съществено няколко пъти. Последното намаление на граничните стойности за шума от моторни превозни средства, въведено през 1995 г., нямаше очакваните последици. Проучвания показаха, че методът на изпитване, използван съгласно директивата, вече не отразява действителното поведение при кормуване в градско движение. По-специално, както беше изтъкнато в Зелената книга относно бъдещата политика за борбата срещу шума от 1996 г.(12), в метода на изпитване беше подценен приносът на шума от гумите при търкаляне към общия излъчван шум.

(6)  Поради това настоящият регламент следва да въведе метод, който се различава от задължителния метод от Директива 70/157/ЕИО. Посоченият метод следва да се основава на метода, публикуван през 2007 г. от Работната група на ИКЕ на ООН за шума, в който е включена версия от 2007 г. на стандарта ISO 362(13). Резултатите от мониторинга на стария и новия метод на изпитване бяха представени на Комисията. Освен това, за да бъдат преодолени недостатъците, присъщи на предходния метод на изпитване, Комисията следва в срок от 24 месеца от влизането в сила на настоящия регламент да представи оценка на въздействието пред Европейския парламент и пред Съвета относно ефективния принос на оборудването, свързано с търкалянето на гумите, при намаляването на нивата на шума от превозните средства, като се фокусира върху въздействието на пътната настилка и необходимостта от изследвания в тази конкретна област, с оглед на приемането на нов европейски метод на изпитване, който взема предвид и поведението на пътната настилка. [Изм. 4]

(7)  Представителността на новия метод на изпитване на излъчвания шум по време на нормалните условия на движение се счита за добра, но методът е по-малко представителен за излъчвания шум при най-неблагоприятните условия. Затова е необходимо в настоящия регламент да се въведат допълнителни разпоредби за излъчвания звук. Тези разпоредби установяват превантивни изисквания, предназначени да обхванат условията на управление на превозното средство при действително движение извън цикъла на движение за одобрение на типа. Посочените условия на кормуване са от значение за околната среда и е необходимо да се гарантира, че излъчваният от превозното средство звук в условия на градско кормуване не се различава съществено от това, което може да се очаква от резултата от изпитването за одобрение на типа на конкретното превозно средство.

(8)  Настоящият регламент следва също така да намали допълнително граничните стойности за шума. В него следва да се вземе предвид Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях(14), с който се въведоха нови по-строги изисквания за шума за гумите на моторни превозни средства и в който се подчерта необходимостта от съгласуван и всеобхватен подход за решаването на проблема с шума по пътищата, включително като се вземе предвид значителният принос на пътните настилки за шума по пътищата. Този хоризонтален подход ще намали по-ефективно общия шум от движението по пътищата в сравнение с един секторен и вертикален подход. Намаляването на шума от движението по пътищата . Следва също така следва да бъде да бъдат взети под вниманиесе разбира като цел на общественото здравеопазване, с оглед на проучвания, посветени на дискомфорта и здравните последиците от шума от пътното движение(15)(16), както и свързаните с това разходи и ползи(17). Настоящият регламент следва също така да вземе под внимание Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри(18). Комисията следва да гарантира етикетирането на гумите по отношение на шумовите им показатели. Освен това следва да бъде взета предвид сравнимостта на видовете превозни средства от гледна точка на шума в околната среда. [Изм. 5]

(8a)  Комисията следва да публикува насоки за „тихи“ пътища, предназначени за пътните органи, които да им предоставят полезен инструмент за спазване на изискванията за по-устойчива пътна инфраструктура. [Изм. 6]

(8б)  Шестата програма за действие в областта на околната среда заложи рамката за създаване на политика в областта на околната среда в Съюза за периода 2002‐2012 г. В програмата се призовава за действия в областта на шумовото замърсяване за „съществено намаляване на броя на хората, подложени редовно на дългосрочни средни нива на шум, по-специално от пътното движение“. [Изм. 7]

(8в)  Техническите мерки за намаляване на нивата на шума от моторните превозни средства трябва да отговарят на набор разнопосочни изисквания, например намаляване на излъчвания шум и емисиите на замърсители и подобряване на безопасността при същевременно запазване на въпросното превозно средство възможно най-евтино и ефективно. Стремежът да се отговори на всички тези изисквания в еднаква степен и да се постигне баланс между тях често довежда автомобилната индустрия до границите на физически възможното при настоящите условия. Конструкторите на автомобили нееднократно са успявали да изместят тези граници благодарение на използването на нови, иновационни материали и методи. Законодателството трябва да определи ясна рамка и реалистични срокове за иновациите. Настоящият регламент създава точно такава рамка и по този начин предоставя незабавен стимул за иновации в съответствие с потребностите на обществото, като същевременно по никакъв начин не ограничава икономическата свобода, която е толкова важно значение за сектора. [Изм. 8]

(8г)  Шумовото замърсяване е преди всичко местен проблем, за който обаче е необходимо решение в мащабите на целия Съюз. Първата стъпка на всяка устойчива политика за излъчвания шум трябва да бъде определянето на мерки, които да намаляват шума при източника. Превозното средство като източник на шум, към който е насочен настоящият регламент, по дефиниция е подвижно, така че чисто националните мерки не биха били достатъчни. [Изм. 9]

(8д)  Могат да се предприемат сериозни мерки с цел разработване и подобряване на инфраструктура по начин, който да доведе до максимално намаляване на шума от превозните средства, например посредством широкомащабно използване на шумозаглушаващи прегради. [Изм. 10]

(9)  Общите гранични стойности следва да бъдат намалени по отношение на всички източници на шум от моторни превозни средства, включително смукателния колектор, двигателя и изпускателната уредба, като се вземе предвид приносът на гумите за намаляване на шума, който е предмет на Регламент (ЕО) № 661/2009.

(9a)  Разпоредбата относно информирането на потребителите, управителите на автомобилни паркове и обществените органи за излъчвания звук може да повлияе върху решенията за закупуване и да ускори прехода към по-тих автомобилен парк. С цел предоставяне на необходимата информация на потребителите производителят следва да предоставя информация относно нивата на шума на превозните средства в съответствие с хармонизирани методи на изпитване на мястото на продажба и в рекламно-информационните технически материали. Етикет, подобен на използваните за информация относно емисиите на CO2, разхода на гориво и шума на гумите, следва да информира потребителите относно излъчвания от превозното средство звук. [Изм. 11]

(9б)  Информацията, отнасяща се до шума, включително данните от изпитванията, следва да бъде предоставена на разположение по ясно видим начин в търговските обекти и в рекламните материали за превозни средства. [Изм. 18]

(9в)  За да намалят шума от движението по пътищата, публичните органи могат да въведат мерки и стимули за ускоряване на закупуването и използването на по-тихи превозни средства. [Изм. 12]

(9г)  Нивата на шума от превозните средства отчасти зависят от околната среда, в която те се движат, по-специално качеството на пътната инфраструктура и равнището на интелигентност на системите за управление на движението по пътищата. Поради това следва да се помисли за приемането на интегриран подход, по-специално в най-шумните градски райони и в случаите, в които са необходими бързи действия. [Изм. 13]

(9д)  Когато леките автомобили пътуват със средна скорост под 45 км/ч, най-силният шум е този от двигателя и от системата за отработени газове, докато при пътувания с по-висока скорост най-силен е шумът от гумите и от вятъра. Тези шумове се проявяват независимо от вида и мощността на двигателя. Чрез развитието на автомобилостроенето от 70-те години на миналия век насам двигателите станаха значително по-тихи, а средната им мощност и тегло се повишиха. По-тежките двигатели и по-сложните системи за безопасност доведоха до увеличаване на теглото на цялото превозно средство, което създаде необходимост от увеличаване на контактната повърхност на автомобилните гуми с пътната настилка с цел повишаване на стабилността на превозното средство. С всяко увеличаване на широчината на тази повърхност нараства и шумът на превозното средство от контакта на гумите с пътя. [Изм. 14]

(9е)  Шумът е многоаспектен проблем с множество източници и фактори, които засягат звука, възприеман от хората, и въздействието върху тях. Законодателството, насочено към намаляване на шума от пътното движение, трябва да отразява тези аспекти, като взема предвид шума от двигателя, превозното средство и гумите, пътната настилка, начина на шофиране и управлението на движението по пътищата и трябва да бъде уредено в законодателство като Регламент (ЕО) № 1222/2009 и Директива 2002/49/ЕО.[Изм. 15]

(10)  Ползите за околната среда, очаквани от хибридните електрически превозни средства и изцяло електрическите пътни превозни средства, имаха за резултат съществено намаляване на шума, излъчван от тези превозни средства. Това доведе до премахването на важен източник на звуков сигнал, който се използва от незрящи или със слабо зрение пешеходци и велосипедисти, наред с други участници в пътното движение, за информация относно приближаването, присъствието или потеглянето на тези превозни средства. С оглед на това промишлеността разработва акустични системи, с които да се компенсира тази липса на звуков сигнал в електрическите и хибридните електрически превозни средства. Експлоатационните показатели на системите за звуково сигнализиране на приближаващо превозно средство, монтирани на превозни средства, следва да бъдат хармонизирани. Монтирането на тези системи обаче следва да остане вариант по усмотрение на производителите на превозни средства.

(10a)  Комисията следва да проучи потенциала на активните системи за безопасност в по-тихите превозни средства, като хибридните и електрическите превозни средства, за по-добро постигане на целта за подобряване на безопасността на уязвимите участници в движението в градските зони, като незрящите, пешеходците с ограничено зрение и слух, велосипедистите и децата. [Изм. 16]

(10б)  Нивата на шума от превозните средства имат пряко въздействие върху качеството на живот на гражданите на Съюза, по-специално в градските райони, в които са слабо развити или въобще не съществуват електрически и/или подземен обществен транспорт, условия за придвижване пеша или с велосипед. Следва също така да се вземе предвид целта да се удвои броят на лицата, ползващи обществения транспорт, която Европейският парламент определи в своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно пътна карта за постигането на единно европейско транспортно пространство(19). Комисията и държавите членки следва да насърчават, в съответствие с принципа на субсидиарност, обществения транспорт и придвижването пеша и с велосипед с оглед намаляване на шумовото замърсяване в градските райони. [Изм. 17]

(10в)  Нивото на шума от дадено превозно средство отчасти зависи от начина на използването му и качеството на неговата поддръжка след закупуването му. Във връзка с това следва да се предприемат мерки за повишаване на обществената осведоменост в Съюза относно важното значение на възприемането на стил на плавно шофиране и спазването на действащите ограничения за скоростта във всяка държава членка. [Изм. 19]

(11)  С цел опростяване на законодателството на Съюза относно одобрение на типа, в съответствие с препоръките от 2007 г. на доклада на CARS 21(20), е целесъобразно настоящият регламент да се основава по отношение на метода на изпитване на Правило № 51 на ИКЕ на ООН относно излъчвания шум, а по отношение на заменяемите шумозаглушители на изпускателната уредба ― на Правило № 59 на ИКЕ на ООН относно шумозаглушителните системи(21).

(12)  С цел да се създаде възможност за Комисията да замениадаптира техническите изисквания на настоящия регламент с пряко позоваване на Правила № 51 и № 59 на ИКЕ на ООН, когато граничните стойности, свързани с новия метод на изпитване, бъдат определени в посочените правила, или да адаптира посочените изисквания към техническия и научния прогрес, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменението на разпоредбите вза изменение на приложенията към настоящия регламент, свързани с методите на изпитване ипроцедурите на ЕС за одобрение на типа във връзка с нивата на звука на типовете превозни средства и на изпускателните уредби, методите и инструментите за измерване на шума, произвеждан от моторни превозни средства, шумозаглушителните уредби, шума от сгъстен въздух, проверките за съответствие на производството, спецификациите за изпитвателните площадки, методите за измерване за допълнителните разпоредби за излъчвания звук и мерките за гарантиране чуваемостта на хибридни и електрически превозни средства. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на своята подготвителна работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и по подходящ начин предаването на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 20]

(12a)  Потенциалът за решаване на проблема с шума при източника, което е целта на настоящия регламент, е по-малък в сравнение с потенциала на мерки за промяна на състава на пътната настилка, с която осъществяват контакт гумите на превозното средство. Намаляването на шума в последния случай би било технически значително по-лесно осъществимо. С вече съществуващите видове асфалт, като например шумопоглъщащия асфалт, асфалтите със свойства за намаляване на шума или оптимизираните по отношение на шума асфалти, включени в цялостен подход, който да съчетава различни прости строителни методи, още сега може да се постигне намаляване на шума на местно ниво от около 10 децибела. Този ефективен подход към местните източници на шум не е обхванат от настоящия регламент, тъй като прилагането му би натоварило сериозно държавните бюджети, по-специално тези на местните органи. Трудно би могло да се обоснове такъв подход във време на фискална криза и освен това така би била засегната областта на регионалната и структурната политика. [Изм. 21]

(13)  Вследствие прилагането на нова нормативна рамка с настоящия регламент, Директива 70/157/ЕИО на Съвета следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява административните и техническите изисквания за ЕС одобрение на типа на всички нови превозни средства, посочени в член 2, по отношение на тяхното ниво на звука и техните изпускателни уредби, както и за продажбите и пускането в експлоатация на части и оборудване, предназначени за посочените превозни средства.

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за превозните средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, както и за системи, компоненти и отделни технически възли, проектирани и произведени за тези превозни средства.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

   (1) „одобрение на превозно средство“ означава одобрението на тип превозно средство по отношение на шума;
  (2) „тип превозно средство“ означава:
   а) за превозни средства, изпитвани съгласно параграф 4.1.2.1 от приложение II, група превозни средства, определени в част Б от приложение II към Директива 2007/46/EО;
  б) за превозни средства, изпитвани съгласно параграф 4.1.2.2 от приложение II, група от превозни средства, които не се различават съществено в аспекти като:
   i) формата на каросерията или материалите от които тя е изработена, (по-специално отделението на двигателя и неговата звукоизолация);
   ii) вида на двигателя (напр. принудително или компресионно запалване, дву- или четиритактов, бутален или роторнобутален), броя и капацитета на цилиндрите, вида инжекционна система, подредбата на клапаните, номиналната честота на въртене (S) или вида електрически мотор. Превозните средства с един и същ тип двигател и/или различни общи предавателни отношения може да се считат за превозни средства от един и същ тип.

Въпреки това, ако горепосочените различия произтичат от различен метод на изпитване, тези различия трябва да се разглеждат като промяна на типа.[Изм. 22]

   (3) „максимална маса“ означава технически допустимата максимална маса, обявена от производителя на превозното средство;

Чрез дерогация от параграф 3, максималната маса може да е по-голяма от максималната маса, разрешена от администрацията на държавите-членки;

   (4) „номинална мощност на двигателя“ означава мощността на двигателя в kW (ИКЕ на ООН), измерена по метода на ИКЕ на ООН съгласно Правило № 85 на ИКЕ на ООН(22);
   (5) „стандартно оборудване“ означава базовата конфигурация на превозно средство, включително всички характеристики, които са предвидени, без от това да произтичат допълнителни спецификации по отношение на конфигурацията или оборудването, като то е оборудвано с всички елементи, необходими съгласно регулаторните актове, посочени в приложение ІV или приложение ХІ към Директива 2007/46/ЕО;
   (6) „маса на водача“ означава маса, приета за 75 kg, разположена в базовата точка на сядане на водача;
   (7) „маса на превозното средство в готовност за движение“ (mro) означава масата на превозното средство, включително масата на водача, на горивото и течности, оборудвано със стандартното оборудване в съответствие със спецификациите на производителя.

Когато са монтирани, масата на каросерията, кабината, теглително-прикачното устройство и резервното колело(а), както и на инструментите, трябва да бъде включена.

Горивният резервоар (резервоарите) трябва да бъде напълнен най-малко 90 % от неговия капацитет;

   (8) „номинална честота на въртене на двигателя“ (S) означава обявената честота на въртене на двигателя в min-1 (об./мин.), при която двигателят развива своята номинална максимална полезна мощност съгласно Правило № 85 на ИКЕ на ООН или, когато номиналната максимална полезна мощност се достига при няколко честоти на въртене на двигателя, най-високата от тези честоти;
   (9) „специфична мощност на двигателя на единица маса“ (PMR) е числена величина, изчислена в съответствие с формулата, посочена в точка 4.1.2.1.1 от приложение II;
  (10) „базова точка“ означава една от следните точки:
  (а) в случай на превозни средства от категории M1, N1:
   i) при превозни средства с двигател отпред, предният край на превозното средство;
   ii) при превозни средства с двигател в средата, средата на превозното средство;
   iii) при превозни средства с двигател отзад, задният край на превозното средство.
   (б) в случай на превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 границата на двигателя най-близко до предния край на превозното средство.
   (11) „целево ускорение“ означава ускорение при частично отворена дроселна клапа /непълна мощност/ при движение в градски условия, получено от статистически проучвания;
   (12) „базово ускорение“ означава изискваното ускорение по време на изпитване за ускоряване върху пистата за изпитване;
   (13) „коефициент на претегляне k за предавателното отношение“ е безразмерна числена величина, използвана да обедини резултатите от изпитвания при две предавателни отношения по време на изпитване за ускоряване и по време на изпитване с постоянна скорост;
   (14) „коефициент на частична мощност“ (kp) е числена цифрова величина, използвана за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозните средства;
   (15) „предварително ускорение“ означава прилагане на устройство за регулиране на ускорението преди AA' за целта на достигане на постоянно ускорение между AA' и BB', както е посочено на фигура 1 от допълнение 1 към приложение II;
   (16) „блокирани предавателни отношения“ означава управлението на силовото предаване, така че предавателното отношение не може да се промени по време на изпитването;
  (17) „проектно семейство шумозаглушителна уредба или компоненти на шумозаглушителна уредба“ означава група шумозаглушителни уредби или техни компонентите, чиито следни характеристики без изключение са еднакви:
   (а) наличието на нетен газов поток от отработили газове през звукопоглъщащия влакнест материал, когато газовете са в контакт с посочения материал;
   (б) тип влакна;
   (в) когато е приложимо, спецификациите на свързващия материал;
   (г) средни размери на влакната;
   (д) минимална степен на уплътняване на насипния материал в kg/m³;
   (е) максимална контактна повърхност между газовия поток и звукопоглъщащия материал;
   (18) „щумозаглушителна уредба“ означава пълен комплект компоненти, които са необходими за ограничаване на шума, произведен от двигател и изпускателната му уредба;
  (19) „шумозаглушителна уредба от различни типове“ означава шумозаглушителни уредби, които се различават съществено по отношение на поне една от следните характеристики:
   (а) търговски наименования или марки на техните компоненти;
   (б) характеристиките на материалите, от които са изработени техните компоненти, с изключение на покритието на посочените компоненти;
   (в) формата или размера на техните компоненти;
   (г) принципите на работа на най-малко един от техните компоненти;
   (д) сглобяването на техните компоненти;
   (е) броят на шумозаглушителни уредби или компоненти;
   (20) „заменяема шумозаглушителна уредба или компоненти на посочената уредба“ означава всяка част от изпускателната уредба, определена в параграф 17, предназначена за използване в превозно средство, която е различна от типа част, монтирана на превозното средство, когато се представя за одобрение на типа съгласно настоящия регламент;
   (21) „акустична система за сигнализиране на превозното средство“ (АССПС) са системи за хибридни електрически и електрически пътни превозни средства, които осигуряват информация за работата на превозното средство на пешеходците и уязвимите участници в пътното движение;
   (21a) „място на продажба“ означава мястото, на което превозните средства се складират и предлагат за продажба на потребителите; [Изм. 23]
   (21б) „технически рекламен материал“ означава технически наръчници, брошури, листовки и каталози, независимо дали са в печатна, електронна форма или онлайн, както и уебсайтове, целта на които е да бъдат популяризирани превозните средства сред обществеността. [Изм. 24]

Член 4

Общи задължения на държавите-членки

1.  Държавите-членки не могат на основания, свързани с допустимото ниво на звука и изпускателната уредба, да отказват да издават ЕС или национално одобрение на типа по отношение на тип моторно превозно средство или тип изпускателна уредба, или компонент на тази система, разглеждан като отделен технически възел, когато са изпълнени следните условия:

   (а) превозното средство удовлетворява изискванията от приложение I,
   (б) изпускателната уредба или неин компонент, разглеждани като отделен технически възел по смисъла на член 3, параграф 25 от Директива 2007/46/ЕО, удовлетворяват изискванията от приложение Х към настоящия регламент.

2.  Държавите-членки не могат на основания, свързани с допустимото ниво на звука и изпускателната уредба, да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, пускането в експлоатация или използването на превозно средство, чийто ниво на звука и изпускателна уредба удовлетворяват изискванията от приложение I.

3.  Държавите-членки не могат на основания, свързани с допустимото ниво на звука и изпускателната уредба, да забраняват пускането на пазара на изпускателна уредба или неин компонент, разглеждани като отделен технически възел по смисъла на член 3, параграф 25 от Директива 2007/46/ЕО, ако съответстват на тип, за който е издадено одобрение на типа в съответствие с настоящия регламент.

3a.  Когато извършват технически проверки на превозните средства, държавите членки измерват нивото на шум въз основа на данни в типовото одобрение на ЕС за всеки тип превозно средство. [Изм. 25]

Член 4а

Мониторинг

Държавите членки гарантират ефективния мониторинг на своя пазар в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти(23). Те извършват подходящи проверки на характеристиките на продукти в адекватен мащаб в съответствие с принципите, заложени в член 19, параграф 1 от посочения регламент. [Изм. 26]

Член 5

Общи задължения на производителите

1.  Производителите гарантират, че превозното средство, неговият двигател и неговите системи за намаляване на шума са проектирани, изработени и сглобени така, че да позволяват на превозното средство при нормална експлоатация да съответства на разпоредбите на настоящия регламент, независимо от вибрациите, на които е типично подложено.

2.  Производителите гарантират, че системата за намаляване на шума е проектирана, изработена и сглобена така, че да може добре да устоява на корозионните явления, на които е подложена, като се имат предвид условията на експлоатация на превозното средство и регионалните разлики в климата. [Изм. 27]

3.  Производителят отговаря пред одобряващия органа за всички аспекти на процеса на одобрение и за гарантиране на съответствието на производството, независимо от това, дали производителят участва пряко във всички етапи на производството на превозното средство, системата, компонента или отделния технически възел.

Член 6

Гранични стойности

Условията на изпитване, определени в приложение ІІ, отчитат типичните пътни условия за управление на превозното средство и изискванията за изпитване на други основни компоненти на превозното средство, които вече са включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 661/2009. Измереното в съответствие с разпоредбите на приложение II ниво на звука, закръглено до най-близкото цяло число, не трябва да надвишава граничните стойности, определени в приложение III. [Изм. 28]

Член 7

Клауза за преразглеждане

В рамките на три години След датата, посочена в приложение III, трета колона, фаза 1 от настоящия регламент, Комисията извършва подробно проучване, за да установи далиосъществява преглед на граничните стойности са се оказали целесъобразнив приложение III. Този преглед включва оценка на въздействието, която включва обща оценка на въздействието върху автомобилната индустрия, и по-специално зависимите от нея сектори, като се отчита влиянието на други регламенти ‐ като например тези в областта на намаляването на емисиите на CO2 и безопасността ‐ върху нивото на звука на моторните превозни средства. Въз основа на заключенията на проучванетотози преглед и неговата оценка на въздействието, Комисията може, когатоако е целесъобразно, да представи предложения запредлага изменение на настоящия регламент по начин, който е възможно най-неутрален от гледна точка на конкуренцията. Граничните стойности, посочени в приложение III, четвърта колона, фаза 2, влизат в сила шест години след потвърждаване на оценката на въздействието и приключване на процеса на преглед от Комисията. [Изм. 29]

Представените съгласно първия параграф предложения за изменение на настоящия регламент отчитат новите стандарти, установени от Международната организация по стандартизация, по-специално стандарт ISO 10844:2011. [Изм. 30]

Член 8

Допълнителни разпоредби за излъчвания звук (ДРИЗ)

1.  Параграфи 2 ‐ 6, както и втора алинея от настоящия параграф не се прилагат за превозни средства от категории M1 и N1, оборудвани с двигател с вътрешно горене.

Превозните средства автоматично отговарят на изискванията на приложение X, ако производителят на превозни средства представи на органа по одобрението на типа технически документи, показващи разликата между максималната и минималната скорост на двигателите на превозните средства при BB'1 ≤ 0,15 x S, за всяко условие на изпитване в рамките на контролния обхват на ДРИЗ, определен в точка 3.3. от приложение VIII по отношение на условията, посочени в приложение II.

Превозни средства от категория N1 се изключват от ДРИЗ, ако е изпълнено едно от следните условия:

   а) Капацитет на двигателя ≤ 660 куб. см и специфична мощност на двигателя на единица маса PMR, изчислена с помощта на максималната разрешена маса на превозното средство ≤ 35;
   б) Товароносимост ≥ 850 кг и специфична мощност на двигателя на единица маса PMR, изчислена с помощта на максималната разрешена маса на превозното средство ≤ 40. [Изм. 31]

Счита се, че превозните средства изпълняват изискванията от приложение X, ако производителят на превозното средство предостави технически документи на органа за одобрение на типа, които показват, че разликата между максималната и минималната честота на въртене на двигателя на превозните средства в BB’(24), за всяко условие на изпитване в обхвата на регулиране на ДРИЗ, определен в точка 3.3. от приложение VIII, по отношение на условията, определени в приложение ІІ, не превишава 0,15 x S.

Превозните средства от категория N1 се освобождават от ДРИЗ, ако е изпълнено едно от следните условия:

   а) Капацитетът на двигателя не надвишава 660 куб. см и специфичната мощност на двигателя на единица маса PMR, изчислена с помощта на максималната разрешена маса на превозното средство, не надвишава 35;
   б) Товароносимостта е най-малко 850 кг и специфичната мощност на двигателя на единица маса PMR, изчислена с помощта на максималната разрешена маса на превозното средство, не надвишава 40.[Изм. 32]

2.  Звукът, излъчван от превозното средство при типични пътни условия на кормуване, които са различни от тези, при които е проведено изпитването за одобрение на типа, посочено в приложение II, не трябва да се отклонява неприемливо от резултата от изпитването. [Изм. 33]

3.  Производителят на превозното средство не трябва преднамерено да променя, адаптира или въвежда механично, електрическо, термично или друго устройство или процедура единствено за целите на изпълнението на изискванията за излъчвания шум съгласно настоящия регламент, които не са в експлоатация по време на типична пътна експлоатация при условията, приложими за ДРИЗ. Тези мерки обикновено се наричат заобикаляне на изискванията на изпитвателния цикъл (cycle beating). [Изм. 34]

4.  Превозното средство трябва да отговаря на изискванията от приложение VIII към настоящия регламент.

5.  В заявлението за одобрение на типа производителят представя декларация, подкрепена от резултатите от подходящи изпитвания, която е изготвена в съответствие с образеца, посочен в допълнение 1 към приложение VIII, че подлежащият на одобрение тип превозно средство съответства на изискванията на член 8, параграф 1 и член 8, параграф 2. [Изм. 35]

Член 8а

Потребителска информация

Производителите и дистрибуторите на превозни средства гарантират, че нивото на шума в децибели (dB(A)), в съответствие с хармонизираните методи за изпитване за одобрение на типа за всяко превозно средство, се показва на видно място на мястото на продажба и в техническия рекламен материал.

След цялостна оценка на въздействието Комисията, до две години след влизане в сила на настоящия регламент, предоставя на Европейския парламент и на Съвета, в съответствие с обикновената законодателна процедура, предложение относно потребителската информация. Това предложение може да бъде включено в Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили(25). [Изм. 36]

Член 8б

Класификация и качество на пътната настилка

В съответствие с графиците за преглед, посочени в Директива 2002/49/ЕО, Комисията оценява възможността за въвеждане на система за пътна класификация, която окачествява типичния шум, излъчван при търкаляне върху пътя, за всяка пътна настилка в Съюза, и ако е целесъобразно, представя на Европейския парламент и на Съвета предложение в съответствие с обикновената законодателна процедура.

Комисията разглежда възможността за включване в предложението на изискване към държавите членки да предоставят информация относно качествата на пътната настилка в стратегическите карти на шума, предвидени в Директива 2002/49/EО. [Изм. 37]

Член 9

Акустична система за сигнализиране на превозното средство (АСПСС)

Когато Производителите решат да монтират АСПСС на превозни средства, в превозните средства. Звукът, генериран от АССПС, е непрекъснат звук, който информира пешеходците и уязвимите участници в пътното движение за действащо превозно средство. Звукът указва лесно поведението на превозното средство и може да е подобен на звука на превозно средство от същата категория, оборудвано с двигател с вътрешно горене и работещо при същите условия, като трябва да са изпълнени изискванията от приложение XIX.

Комисията, в срок една година след влизане в сила на настоящия регламент, оценява необходимостта от неговото преразглеждане, като взема предвид, наред с другото, дали активните системи за безопасност могат по-добре да обслужват целта за подобряване на безопасността на уязвимите участници в пътното движение в градските зони, в допълнение към акустичните системи за сигнализиране на превозното средство или в сравнение с тях, и когато е целесъобразно, в съответствие с обикновената законодателна процедура, представя на Европейския парламент и на Съвета предложение, което предвижда максимално ниво на звука за АССПС, монтирани на превозни средства. [Изм. 66]

Член 10

Изменение на приложенията

1.  С цел адаптиране на техническите изисквания на настоящия регламент към техническите и научните промени, На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 11 за изменение на приложения І ХІприложения І, ІІ и ІV‐ХІІ. [Изм. 39]

2.  Когато граничните стойности, свързани с метода на изпитване, са определени в Правило № 51 на ИКЕ на ООН, Комисията разглежда замянатапреценява възможността за замяна на техническите изисквания, посочени в приложение ІІІ, с пряко позоваване на съответните изисквания на Правила № 51 и № 59 на ИКЕ на ООН, при условие че те не водят до занижаване на стандартите на Съюза в областта на околната среда и здравеопазването и при надлежно отчитане на становищата на Европейския парламент и на Съвета, и по целесъобразност представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на приложение III в съответствие с обикновената законодателна процедура. [Изм. 40]

Член 11

Упражняване на делегирани правомощия

1.  ПравомощиятаПравомощието да приема делегирани актове се предоставятпредоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. [Изм. 41]

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграф 1, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години от датата на приеманевлизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощие се удължава мълчаливо за периоди със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопостави на такова удължаване не по-късно от три месеца преди края на всеки период. [Изм. 42]

3.  Делегирането на правомощиеправомощия, посочено в член 10, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването муна решението в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в негорешението по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 43]

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 10, параграф 1, влиза в сила единствено ако не е направено възражение от страна на Европейския парламент или Съвета в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с един месецдва месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 44]

Член 12

Възражения срещу делегираните актове

1.  Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от два месеца от датата на нотификацията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с един месец.

2.  Ако при изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения срещу делегирания акт или ако преди тази дата както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията за решението си да не повдигат възражения, делегираният акт влиза в сила на датата, предвидена в неговите разпоредби.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът възрази срещу приетия делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която представи възражения, посочва причините за възраженията срещу делегирания акт.[Изм. 45]

Член 13

Процедура по спешност

1.  Делегираните актове, приети съгласно член 10, параграф 1 влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде представено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за представяне на възражения.[Изм. 46]

Член 14

Преходни разпоредби

1.  Настоящият регламент не обезсилва никое от ЕО одобренията на типа, издадени за превозни средства или за системи, компоненти или отделни технически възли преди датата, посочена в член 16.

2.  Одобряващите органи продължават да издават разширения на одобренията на посочените превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли съгласно условията на Директива 70/157/ЕИО.

3.  До ...(26), превозните средства със серийно хибридно задвижване, които имат допълнителен двигател с вътрешно горене без механично куплиране към силовото предаване, се изключват от изискванията на този член 8.

Член 15

Отмяна

1.  Директива 70/157/ЕИО се отменя.

2.  Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение XII.

Член 16

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от ...(27) .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент:

Председател

За Съвета

Председател

Приложение I

ЕС одобрение на типа по отношение на нивото на звука на тип превозно средство

1.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕС ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.1.

Заявлението за ЕС одобрение на типа съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО за тип превозно средство по отношение на нивото на звука се подава от производителя на превозното средство.

1.2.

Образецът на списъка с данни е даден в допълнение 1.

1.3.

Производителят на превозното средство трябва да предостави на техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията, превозно средство, което е представително за типа, по отношение на което се иска одобрение на типа.

1.4.

По искане на техническата служба трябва да се представи образец на изпускателната уредба и двигател с най-малко същия обем на цилиндрите и номинална максимална мощност, както тези, които са монтирани на превозното средство, по отношение на което се иска одобрение на типа.

2.

МАРКИРОВКИ

2.1.

Върху компонентите на изпускателната и всмукателната система, с изключение на закрепващите части и тръбите, трябва да бъдат обозначени:

2.1.1.

търговската марка или наименование на производителя на системите и техните компоненти;

2.1.2.

търговско описание, направено от производителя.

2.2.

Тези маркировки трябва да бъдат ясни, четливи и незаличими, дори когато уредбата е монтирана на превозното средство.

3.

ИЗДАВАНЕ НА ЕС ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

3.1.

Ако са спазени съответните изисквания, се издава ЕС одобрение на типа съгласно член 9, параграф 3, и, ако е приложимо, член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

3.2.

В допълнение 2 е даден образец на сертификата за ЕС одобрение на типа.

3.3.

На всеки одобрен тип превозно средство се присвоява номер на одобрение в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕО. Една и съща държава-членка не може да присвоява един и същи номер на друг тип превозно средство.

4.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

В случай на изменения на одобрен съгласно настоящия регламент тип се прилагат разпоредбите на членове 13, 14, 15, 16 и член 17, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

5.

МЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1.

Мерките за гарантиране на съответствието на производството се приемат в съответствие с разпоредбите, определени в член 12 от Директива 2007/46/ЕО.

5.2.

Специални разпоредби:

5.2.1.

Изпитванията, определени в приложение VI към настоящия регламент, отговарят на посочените в точка 2.3.5 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО.

5.2.2.

Честотата на проверките, посочени в точка 3 от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, е обикновено веднъж на всеки две години.

5.2.2.a)

Граничните стойности, определени в таблицата в приложение III, се прилагат с разумни допустими отклонения при измерване. [Изм. 47]

Допълнение 1

Списък с данни № … съгласно приложение I към Директива 2007/46/ЕО(28) във връзка с ЕС одобрение на типа на превозно средство по отношение на допустимото ниво на звука и изпускателната уредба

Следната информация, ако е приложимо, се предоставя в три екземпляра и включва списък със съдържание. Всички чертежи се предоставят в подходящ мащаб и в достатъчни подробности във формат А4 или в папка с формат А4. Ако има снимки, те трябва да са достатъчно подробни.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли, посочени в настоящия информационен документ, имат електронни механизми за управление, трябва да бъде представена информация относно тяхната работа.

0.  Общи положения

0.1.  Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.  Тип и общо търговско описание(я):

0.3.  Начин за идентифициране на типа, ако е маркиран на превозното средство (б):

0.3.1.  Местоположение на маркировката.

0.4.  Категория на превозното средство (в):

0.5.  Наименование и адрес на производителя:

0.8.  Адрес(и) на монтажното предприятие(я):

1.  Общи конструктивни характеристики на превозното средство

1.1.  Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1.3.3.  Задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване):

1.6.  Местоположение и разположение на двигателя:

2.  Маси и размери (д) (в kg и mm) (вж. чертежите, когато има такива)

2.4.  Диапазон на размери на превозното средство (габаритни)

2.4.1.  За шасита без каросерия

2.4.1.1.  Дължина (й):

2.4.1.2.  Широчина (к):

2.4.2.  За шасита с каросерия

2.4.2.1.  Дължина (й):

2.4.2.2.  Широчина (к):

2.6.  Маса на превозното средство, заедно с каросерията, в готовност за движение или маса на шасито с кабината, ако производителят не монтира каросерията (със стандартно оборудване, в т.ч. охлаждаща течност, масла, гориво, инструменти, резервна гума и водач) (o) (максимум и минимум):

3.  Силова уредба (p)

3.1.  Производител:

3.1.1.  Код на двигателя, даден от производителя: (както е маркиран на двигателя или друг начин за идентифициране)

3.2.  Двигател с вътрешно горене;

3.2.1.1.  Принцип на действие: принудително запалване/самовъзпламеняване чрез сгъстяване, четиритактов/двутактов(29)

3.2.1.2.  Брой и разположение на цилиндрите:

3.2.1.2.3.  Ред на запалване на цилиндрите:

3.2.1.3.  Oбем на двигателя (с): cm3

3.2.1.8.  Максимална полезна мощност (т): … kW при … min–1 (стойност, обявена от производителя)

3.2.4.  Захранване с гориво

3.2.4.1.  Чрез карбуратор(и): да/не(30)

3.2.4.1.2.  Тип(ове):

3.2.4.1.3.  Брой:

3.2.4.2.  Чрез впръскване на гориво (само при самовъзпламеняване чрез сгъстяване): да/не(31)

3.2.4.2.2.  Принцип на действие: директно впръскване/предкамера/вихрова горивна камера(32)

3.2.4.2.4.  Регулатор на честотата на въртене

3.2.4.2.4.1.  Тип:

3.2.4.2.4.2.1.  Точка на прекъсване при товар: min–1

3.2.4.3.  Чрез впръскване на гориво (само при принудително запалване): да/не(33)

3.2.4.3.1.  Принцип на действие: всмукателен колектор (едно-/многоточково(34)/директно впръскване/други (да се уточни)(35)

3.2.8.  Всмукателна система

3.2.8.4.2.  Въздушен филтър, чертежи; или

3.2.8.4.2.1.  Марка(и):

3.2.8.4.2.2.  Тип(ове):

3.2.8.4.3.  Шумозаглушител на всмукателната система, чертежи; или

3.2.8.4.3.1.  Марка(и):

3.2.8.4.3.2.  Тип(ове):

3.2.9.  Изпускателна уредба

3.2.9.2.  Описание и/или чертеж на изпускателната уредба:

3.2.9.4.  Шумозаглушител(и) на изпускателната уредба:

За преден, централен, заден шумозаглушител: конструкция, тип, маркировка; където влияе върху външния шум: мерки за намаляване на шума в двигателното отделение и на двигателя:

3.2.9.5.  Местоположение на изхода на изпускателната тръба:

3.2.9.6.  Шумозаглушител на изпускателната уредба, съдържащ влакнести материали:

3.2.12.2.1.  Каталитичен преобразувател: да/не(36)

3.2.12.2.1.1.  Брой каталитични преобразуватели и елементи:

3.3.  Електрически двигател

3.3.1.  Тип (намотка, възбуждане):

3.3.1.1.  Максимална часова мощност: kW

3.3.1.2.  Работно напрежение: V

3.4.  Други двигатели или мотори, или комбинация от тях (подробности относно частите на такива двигатели или мотори):

4.  Трансмисия (х)

4.2.  Тип (механична, хидравлична, електрическа и др.):

4.6.  Предавателни числа

Предавка

Предавателни числа в предавателната кутия

(отношение на честотата на въртене на двигателя към честотата на въртене на изходящия вал на предавателната кутия)

Предавателно число(а) на главното предаване

(отношение на честотата на въртене на изходящия вал на предавателната кутия към честотата на въртене на задвижваното колело)

Общи предавателни числа

Максимално предавателно число при БП(37)

1

2

3

Минимално предавателно число при БП(38)

Заден ход

4.7.  Максимална скорост на превозното средство (и предавка, при което тя се постига) (в km/h) (ц):

6.  Окачване

6.6.  Гуми и колела

6.6.2.  Горни и долни граници на радиусите на търкаляне

6.6.2.1.  Ос № 1:

6.6.2.2.  Ос № 2:

6.6.2.3.  Ос № 3:

6.6.2.4.  Ос № 4:

и т.н.

9.  Каросерия (не се прилага за превозни средства от категория M1)

9.1.  Тип каросерия:

9.2.  Материали и метод на конструиране

12.  Разни

12.5.  Данни за всякакви устройства, различни от двигателя, предвидени за намаляване на шума (ако не са включени в други точки):

Допълнителна информация в случай на превозни средства с повишена проходимост:

1.3.  Брой на осите и колелата:

2.4.1.  За шасита без каросерия

2.4.1.4.1.  Ъгъл на приближаване (na): … градуса

2.4.1.5.1.  Ъгъл на потегляне (nb): … градуса

2.4.1.6.  Пътен просвет (определен в точка 4.5 от раздел А на приложение II към Директива 2007/46/EO)

2.4.1.6.1.  Между осите:

2.4.1.6.2.  Под предната (предните) ос(и):

2.4.1.6.3.  Под задната (задните) ос(и):

2.4.1.7.  Ъгъл на надлъжна проходимост (nc): … градуса

2.4.2.  За шасита с каросерия

2.4.2.4.1.  Ъгъл на приближаване (na): … градуса

2.4.2.5.1.  Ъгъл на потегляне (nb): … градуса

2.4.2.6.  Пътен просвет (определен в точка 4.5 от раздел А на приложение II към Директива 2007/46/EO)

2.4.2.6.1.  Между осите:

2.4.2.6.2.  Под предната (предните) ос(и):

2.4.2.6.3.  Под задната (задните) ос(и):

2.4.2.7.  Ъгъл на надлъжна проходимост (nc): … градуса

2.15.  Способност за потегляне по наклон (самò превозно средство): … %

4.9.  Блокиране на диференциала: да/не/по избор(39)

Дата, досие

Допълнение 2

Образец на сертификат за ео одобрение на типа

(максимален формат: А4 (210 × 297 mm))

Печат на административния орган

Съобщение относно

   одобрение на типа(40)
   разширение на одобрение на типа(41)
   отказ на одобрение на типа(42)
   отмяна на одобрение на типа(43)
  

на тип превозно средство/компонент/отделен технически възел(44) в съответствие с Директива …/…/ЕС, последно изменена с Директива …/…/ЕС.

Номер на одобрението на типа:

Основание за разширението:

РАЗДЕЛ I

0.1.  Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.  Тип и общо търговско описание(я):

0.3.  Начин за идентифициране на типа, ако е маркиран върху превозното средство/компонента/отделния технически възел(45)(46):

0.3.1.  Местонахождение на маркировката.

0.4.  Категория на превозното средство(47):

0.5.  Наименование и адрес на производителя:

0.7.  В случай на компоненти и отделни технически възли ‐ местоположение и начин на закрепване на ЕС маркировката за одобрение:

0.8.  Адрес(и) на монтажното предприятие(я)

РАЗДЕЛ II

1.  Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. допълнение 3

2.  Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията:

3.  Дата на протокола от изпитването:

4.  Номер на протокола от изпитването:

5.  Забележки (ако има такива): вж. допълнение 3

6.  Място:

7.  Дата:

8.  Подпис:

9.  Приложен е индексът на информационния пакет, който е депозиран в одобряващия орган и може да бъде получен при поискване.

Допълнение 3

Данни за превозното средство и изпитването(48)

1.

Търговско наименования или марка на превозното средство

2.

Тип превозно средство

2.1.

Максимална маса, включително полуремарке (когато е приложимо)

3.

Наименование и адрес на производителя:

4.

Наименование и адрес на представителя на производителя, ако има такъв

5.

Двигател:

5.1.

Производител:

5.2.

Тип:

5.3.

Модел:

5.4.

Номинална максимална мощност (ИКЕ): ............. kW при … min-1 (об./мин.)

5.5.

Вид на двигателя: напр. с принудително запалване, самовъзпламеняване чрез сгъстяване и т.н. 1/

5.6.

Тактове: двутактов или четиритактов (ако е приложимо)

5.7.

Вместимост на цилиндрите (когато е приложимо)

6.

Трансмисия: ръчна предавателна кутия/автоматична предавателна кутия 2/

6.1.

Брой предавки

7.

Оборудване

7.1.

Шумозаглушител на изпускателната уредба:

7.1.1.

Производител или упълномощен представител (ако има такъв)

7.1.2.

Модел:

7.1.3.

Тип: .......... съответствие с чертеж №: ................

7.2.

Заглушител на всмукателната уредба:

7.2.1.

Производител или упълномощен представител (ако има такъв)

7.2.2.

Модел:

7.2.3.

Тип: .......... в съответствие с чертеж №: ................

7.3.

Елементи на капсуловането

7.3.1.

Елементите на капсуловането на шума, определени от производителя на превозното средство

7.3.2.

Производител или упълномощен представител (ако има такъв)

7.4.

Гуми

7.4.1.

Размер(и) на гумите (според ос):

8.

Мерки:

8.1.

Дължина на превозното средство (lveh): ……..… mm

8.2.

Точка, в която се натиска педалът на газта: .......... m преди линия AA’

8.2.1.

Честота на въртене на двигателя на предавка i при: AA '/PP' 1/ ….. min-1 (об./мин.)

ВВ’ .…. min-1 (об./мин.)

8.2.2.

Честота на въртене на двигателя на предавка (i+1) при: AA '/PP' 1/ min-1 (об./мин.)

BB ' min-1 (об./мин.)

8.3.

Номер на одобрението на типа на гумата (гумите) :

ако не е налице, се предоставя следната информация:

8.3.1.

Производител на гумата

8.3.2.

Търговско описание(я) на типа на гумата (според оста), (напр. търговско наименование, индекс на скоростта, индекс на товароносимост):………………………………………………………………

8.3.3.

Размер на гумата (според оста):

8.3.4.

Номер на одобрението на типа (ако е налице):…………………………………………...

8.4.

Ниво на шума от движещо се превозно средство:

Резултат от изпитване (Lurban):… dВ(А)

Резултат от изпитване (Lwot):…………….. dB(A)

Резултат от изпитване (Lcruise):…………… dВ(А)

kp – коефициент: …………………..

8.5.

Ниво на шума от неподвижно превозно средство:

Положение и ориентация на микрофона (съгласно фигура 2 от допълнение 1 към приложение II)

Резултат от изпитване при работа на място:… dВ(А)

8.6.

Ниво на шума от звука на сгъстен въздух:

Резултат от изпитване за

― работна спирачка: …………. dВ(А)

― ръчна спирачка: …………. dВ(А)

― по време на задействане на регулатора на налягане: …… dВ(А)

9.

Превозното средство е представено за одобрение на:

10.

Техническа служба, отговаряща за изпитвания за одобрение на типа:

11.

Дата на протокола от изпитването, издаден от техническата служба:

12.

Номер на протокола от изпитването, издаден от техническата служба:

13.

Местоположение на маркировката за одобрение на превозното средство:

14.

Място

15.

Дата

16.

Подпис:

17.

Към настоящия документ са приложени следните документи, всеки от тях носещ номера на одобрението, даден по-горе: …………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………….

чертежи и/или фотографии, схеми и планове на двигателя и на системата за намаляване на шума;

списък на компонентите, надлежно показани и съставляващи системата за намаляване на шума.

18.

Основание за разширение на одобрението:

19.

Забележки

1/ Използването на неконвенционален двигател се заявява изрично.

2/ Ненужното се зачерква.

Приложение II

Методи и уреди за измерване на шума, произвеждан от моторни превозни средства

1.

МЕТОДИ НА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.

Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за одобрение, се измерва по двата метода, описани в настоящото приложение, за превозно средство в движение и за неподвижно превозно средство(49). В случай на превозно средство, при което двигател с вътрешно горене не работи, когато превозното средство е неподвижно, излъчваният шум се измерва само в движение.

Превозните средства с максимална допустима маса над 2 800 kg се подлагат на допълнително измерване на шума от сгъстения въздух при работа на място в съответствие със спецификациите от приложение V, ако съответното спирачно оборудване е част от превозното средство.

1.2.

Двете стойности, измерени в съответствие с изпитванията, посочени в точка 1.1, се записват в протокола от изпитването и във формуляр, който съответства на образеца, посочен в допълнение 3 към приложение I.

2.

ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.

Акустични измервания

Уредът, използван за измерване на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (в т. ч. и препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв). Тези изисквания са описани в „IEC 61672-1:2002: Уреди за измерване на звуково ниво“, второ издание, на Международната комисия по електротехника (IEC).

Измерванията се извършват чрез използване на „бързата“ реакция на уреда за акустично измерване и честотна характеристика от вида на крива „А“, също описана в „IEC 61672-1:2002“. Когато се използва система, която включва периодично следене на нивото на звуковото налягане, измерено с честотна характеристика от вида на крива „А“, отчитането се прави през интервали, не по-големи от 30 ms.

Уредите се поддържат и калибрират в съответствие с инструкциите на производителя.

2.2.

Съответствие с изискванията

Съответствието на уредите за акустично измерване се доказва чрез наличието на валиден сертификат за съответствие. Сертификатите се считат за валидни, ако удостоверяването на съответствието със стандартите е осъществено в рамките на предходния период от 12 месеца за устройството за калибриране на звука и в рамките на предходния период от 24 месеца за системата от уреди. Всички изпитвания за съответствие трябва да се проведат от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.

2.3.

Калибриране на цялата система за акустично измерване за дадена серия от измервания

В началото и в края на всяка серия измервания се проверява цялата система за акустично измерване чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942: 1988: 2003. Без никакво допълнително регулиране разликата между показанията трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.

2.4.

Уреди за измерване на скоростта

Честотата на въртене на двигателя се измерва с уреди, работещи с точност от ± 2 % или по-малко при честотата на въртене на двигателя, изисквана за извършваните измервания.

Скоростта на движение на превозното средство се измерва с уреди, работещи с точност от поне ± 0,5 km/h, за случаите, когато се използват устройства за непрекъснато измерване.

Ако при изпитването се използва дискретно измерване на скоростта, използваните уреди трябва по спецификация да работят с допустими отклонения от най-много ± 0,2 km/h.

2.5.

Метеорологични уреди

Метеорологичните уреди, използвани за следене на условията на околната среда по време на изпитването, трябва да включват следните устройства, които да удовлетворяват поне дадената по-долу точност:

― уред за измерване на температурата, ±1 °C;

― анемометър, ±1,0 m/s;

― барометър, ± 5 hPa;

― устройство за измерване на относителната влажност, ± 5 %.

3.

УСЛОВИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО

3.1.

Изпитвателна площадка1/ и околни условия

Изпитвателната площадка трябва да бъде добре подравнена. Повърхността на изпитвателната писта трябва да бъде суха. Изпитвателната площадка трябва да бъде проектирана и изградена така, че когато в нейния център (пресечната точката на линия PP'(50) на микрофона и осевата линия на превозното средство CC'(51)) се постави малък ненасочен източник на шум, отклоненията от полусферичното акустично разсейване да не надвишават ± 1 dB.

Условието се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните изисквания:

а) в радиус от 50 m от центъра на пистата пространството е свободно от отразяващи предмети като огради, скали, мостове или сгради;

б) изпитвателната писта и повърхността на участъка са сухи и свободни от звукопоглъщащи материали като сух сняг или замърсяване;

в) в близост до микрофона няма препятствия, които биха повлияли на акустичното поле и между микрофона и източника на шум няма хора. Отчитащият измервателното устройство застава така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.

Измервания не се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от пориви на вятър.

Метеорологичните уреди се разполагат в съседство на участъка на изпитване на височина 1,2 m ± 0,02 m. Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от +5 °C до +40 °C.

Изпитвания не се извършват, ако скоростта на вятъра, включително внезапно появил се вятър, на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s в интервала на измерване на шума.

В интервала за измерване на шума се записва стойност, представителна за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителната влажност и атмосферното налягане.

Всеки пик в нивото на шума, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на шум, излъчван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.

Фоновият шум се измерва за период от 10 секунди, непосредствено преди и след серия от изпитвания на превозно средство. Измерванията се извършат със същите микрофони и тяхно местоположение, както при изпитването. Отчита се максималното ниво на звуковото налягане по крива А.

Фоновият шум (включително и шума от вятъра) трябва да бъде най-малко 10 dB под нивото на звуковото налягане по крива А за шума, излъчван от изпитваното превозно средство. Ако разликата между околния шум и измерения шум е между 10 и 15 dB(A), за да се изчислят резултатите от изпитването, съответната корекция трябва да се извади от показанието на измервателното устройство за нивото на шума, както е показано в следната таблица:

1/

В съответствие с приложение 8 към настоящия регламент.

Разлика между околен шум и измерван шум dB(A)

10

11

12

13

14

15

Корекция dB(A)

0,5

0,4

0,3

0,2

0,1

0,0

3.2.

Превозно средство

3.2.1.

Изпитваното превозно средство трябва да се избере по такъв начин, че всичкие представително за предстоящите за пускане на пазара превозни средства от същия тип, пуснати на пазара, да изпълняват изискванията на настоящия регламентпосочени от производителя. Измерванията се извършат без ремарке освен в случаите на неделими превозни средства. Измерванията се извършат на превозни средства при маса на изпитване mt съгласно следната таблица: [Изм. 48]

Категория

превозно средство

Маса на изпитване на превозното средство (mt)

M1

mt = mro

N1

mt = mro

N2, N3

mt = 50 kg за kW номинална мощност на двигателя

Допълнителен товар с цел достигане на масата на изпитване на превозното средство се поставя над движещия заден мост(ове). Допълнителният товар се ограничава до 75 % от максимално разрешеното натоварване за задния мост. Масата на изпитване трябва да се достига с допустимо отклонение ± 5 %.

Ако центърът на тежестта на допълнителния товар не може да съвпадне с центъра на задния мост, масата на изпитване на превозното средство трябва да не превишава сумата от товара на предния и задния мост в ненатоварено състояние плюс допълнителния товар.

Масата на изпитване за превозни средства с повече от две оси трябва да бъде същата, както за превозно средство с две оси.

M2, M3

mt = mro – маса на члена на екипажа (когато е приложимо)

3.2.2.

Шумът от гумите, излъчван при търкаляне, е определен в Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност на моторните превозни средства. Гумите, използвани за изпитването, трябва да бъдат представителни за превозното средство и се избират от производителя на превозното средство и се записват в допълнение 3 към приложение 1 към настоящия регламент. Те трябва да съответстват на един от размерите гуми, посочени за превозното средство като оригинално оборудване. Гумите трябва да са вече налични на пазара или да бъдат пуснати по същото време, както и превозното средство. 2/ Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство за масата на изпитване на превозното средство. Гумите трябва да имат поне законово регламентираната дълбочина на протектора.

3.2.3.

Преди започване на измерванията двигателят трябва да достигне нормалните си експлоатационни условия.

3.2.4.

Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.

3.2.5.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.

3.2.6.

Ако превозното средство е снабдено с изпускателна уредба, съдържаща влакнести материали, преди изпитването тя се подготвя в съответствие с приложение IV.

2/

Тъй като приносът на гумите за общия излъчван звук е значителен, е необходимо да се вземат предвид съществуващите регулаторни разпоредби относно звука, излъчван от гумите/пътя. По искане на производителя гумите за подобрено задвижващо усилие, гумите за сняг и гумите със специално предназначение се изключват при измерванията за одобрение на типа и за съответствие на производството в съответствие с най-новите изменения по отношение на Правило № 117 на ИКЕ на ООН (ОВ L 231, 29.8.2008 г., стp. 19).[Изм. 49]

4.

МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

4.1.

Измерване на шума от превозни средства в движение

4.1.1.

Общи условия при изпитванията

На изпитвателната писта се маркират две линии AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно на 10 m пред и 10 m зад линия PP' .

От всяка страна на превозното средство и за всяка предавка се извършват най-малко четири измервания. За целите на регулирането могат да се извършат предварителни измервания, но те не се вземат под внимание.

Микрофонът се разполага на разстояние 7,5 ± 0,05 m от базовата линия CC' на пистата и 1,2 ± 0,021 m над земята.

Базовата ос за свободни полеви условия (вж. IEC 61672-1:2002) трябва да бъде хоризонтална и насочена перпендикулярно на пътя на превозното средство, линията CC'.

4.1.2.

Специфични условия за изпитвания на превозни средства

4.1.2.1.

Превозни средства от категория M1, M2 ≤ 3500 kg, N1

Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване ― от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.

Ако превозното средство е снабдено с допълнителна предавателна кутия с ръчно управление или мост с множество предавателни отношения, се използва положението за нормално кормуване в градски условия. Във всички случаи трябва да се изключват отношенията за бавно движение, паркиране или спиране.

Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде посочената в таблицата в точка 3.2.1.

Скоростта на изпитване vtest е 50 km/h ± 1 km/h. Тя трябва да се достигне, когато базовата точка е върху линия PP’.

4.1.2.1.1.

Специфична мощност на двигателя на единица маса (PMR)

PMR се определя, както следва:

PMR = (Pn / mt) x 1000 при [kW/1000kg]

Специфичната мощност на двигателя на единица маса (PMR) се използва за изчисляването на ускорението.

4.1.2.1.2.

Изчисляване на ускорението

Изчисленията на ускорението са приложими само за категории M1, N1 и M2 ≤ 3500 kg.

Всички ускорения се изчисляват при използване на различни скорости на превозното средство върху изпитвателната писта3/. Дадените формули се използват за изчисляването на awot i, awot i+1 и awot test. Като скорост на превозното средство се определя или скоростта при AA', или при PP', когато базовата точка премине през AA' (vAA') или PP' (vPP'). Скоростта в BB’ се определя, когато задната част на превозното средство премине през BB' (vBB'). Методът, използван за определяне на ускорението, се описва в протокола от изпитването.

Поради определянето на базовата точка за превозното средство, дължината на превозното средство (lveh) се взема по различен начин във формулите по-долу. Ако базовата точка е в предната част на превозното средство, тогава l = lveh, по средата: l = ½ lveh и отзад: l = 0.

3/

Вж. фигура 1 в приложение VII

4.1.2.1.2.1.

Процедурата за изчисление за превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs(52)) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения, е, както следва:

awot test = ((vBB'/3,6)² - (vAA'/3,6)²) / (2*(20+l))

awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.

Може да се използва предварително ускорение. Точката на натискане на педала на газта преди линия AA' трябва се посочи в данните за превозното средство и изпитването (вж. допълнение 3 към приложение I).

4.1.2.1.2.2.

Процедурата за изчисление за превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна предавателна кутия (CVTs) със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения, е, както следва:

awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.

Когато устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, могат да се използват за управление на работата на силовото предаване с цел достигане на изискванията на изпитването, awot test се изчислява, като се използва уравнението:

awot test = ((vBB'/3,6)² - (vAA'/3,6)²) / (2*(20+l))

Може да се използва предварително ускорение.

Когато не се използват устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2, awot test се изчислява, като се използва уравнението:

awot_testPP-BB = ((vBB'/3,6)² - (vPP'/3,6)²) / (2*(10+l))

Предварително ускорение не се използва.

Точката на натискане педала на газта е там, където базовата точка на превозното средство преминава линията AA'.

4.1.2.1.2.3.

Целево ускорение

Целевото ускорение a urban определя типичното ускорение при движение в градски условия и се получава от статистически проучвания. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство.

Целевото ускорение a urban се определя, като:

a urban = 0,63 * log10 (PMR) - 0,09

4.1.2.1.2.4.

Базово ускорение

Базовото ускорение awot ref определя необходимото ускорение по време на изпитване за ускорение върху изпитателната писта. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство. Тази функция е различна за различните категории превозни средства.

Базовото ускорение awot ref се определя, като:

a wot ref = 1,59 * log10 (PMR) -1,41 за PMR ≥ 25;

a wot ref = a urban = 0,63 * log10 (PMR) - 0,09 за PMR < 25.

4.1.2.1.3.

Коефициент на частична мощност kP

Коефициентът на частична мощност kP (вж. точка 4.1.3.1) се използва за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозни средства от категория M1 и N1.

В случаите, различни от изпитване на единична предавка, a wot ref се използва вместо a awot test (вж. точка 3.1.3.1).

4.1.2.1.4.

Избор на предавателното отношение

Изборът на предавателни отношения за изпитването зависи от техния специфичен потенциал за ускорение awot при напълно отворена дроселна клапа, съгласно базовото ускорение awot ref, необходимо за изпитване при напълно отворена дроселна клапа.

Някои моторни превозни средства могат да имат програмно осигуряване или различни режими на предавки (напр. спортен, зимен, саморегулиращ). Когато превозното средство има различни режими, водещи до допустими ускорения, неговият производител трябва да докаже пред техническата служба, че превозното средство се изпитва в режима, който достига ускорение, най-близко до a wot ref.

4.1.2.1.4.1.

Превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения

Възможни са следните условия за избор на предавателни отношения:

а) ако едно конкретно предавателно отношение дава ускорение в граници ± 5 % от базовото ускорение awot ref, без да превишава 3,0 m/s22,0 m/s2, изпитването трябва да се проведе при това предавателно отношение;

б) ако нито едно от предавателните отношения не дава исканото ускорение, се избира предавателно отношение i с ускорение, по-високо от базовото, и предавателно отношение i+1 с ускорение, по-ниско от базовото. Ако стойността на ускорението при предавателно отношение i не превишава 3,0 m/s22,0 m/s2, за изпитването се използват двете предавателни отношения. Претегленото съотношение спрямо базовото ускорение awot ref се изчислява, като:

k = (a wot ref - a wot (i+1)) / (a wot (i) - a wot (i+1));

в) ако стойността на ускорението при предавателно отношение i превишава 3,0 m/s22,0 m/s2, се използва първото предавателно отношение, което дава ускорение под 3,0 m/s22,0 m/s2, освен ако предавателното отношение i+1 не осигурява ускорение, по-малко от aurban. В този случай се използват две предавки, i и i+1, включително предавката i с ускорениеускорението, превишаващо 3,0 m/s22,0 m/s2. В останалите случаи не се използват други предавки. Достигнатото ускорение awot test по време на изпитването се използва за изчисляването на коефициента на частична мощност kP вместо awot ref; [Изм. 50]

г) ако превозното средство има предавателна кутия само с едно предавателно отношение, изпитването за ускоряване се провежда при това предавателно отношение на превозното средство. Достигнатото ускорение се използва за изчисляването на коефициента на частична мощност kP вместо awot ref;

д) ако при дадено предавателно отношение номиналната честота на въртене на двигателя бъде превишена преди превозното средство да премине през BB', се използва следващата по-висока предавка.

4.1.2.1.4.2.

Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения:

Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие.

Стойността от изпитването на ускорението awot test се изчислява съгласно точка 4.1.2.1.2.2.

След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия.

С оглед на това е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките, за да се предотврати превключване към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.

Достигнатото ускорение awot по време на изпитването трябва да бъде по-голямо или равно на aurban.

Ако е възможно, производителят предприема мерки, за да се избегне стойност на ускорението awot test, по-голяма от 2,0 m/s2.

Достигнатото ускорение a wot test след това се използва за изчисляване на коефициента на частична мощност kp (вж. точка 4.1.2.1.3) вместо awot ref.

4.1.2.1.5.

Изпитване за ускоряване

Производителят определя положението на базовата точка пред линия AA', където педалът на газта се натиска максимално. Педалът на газта се натиска максимално (колкото се може по-бързо), когато базовата точка на превозното средство достигне определената точка. Педалът на газта се задържа в това положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линия BB'. След това педалът на газта се отпуска, колкото се може по-бързо. Точката на максимално натискане на педала на газта трябва да се посочи в данните за превозното средство и изпитването в съответствие с допълнение 3 към приложение II. Допуска се техническата служба да извърши предварителни изпитвания.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.

4.1.2.1.6.

Изпитване с постоянна скорост

Изпитването с постоянна скорост се провежда при същата предавка(и), зададена за изпитването за ускорение и постоянна скорост от 50 km/h при допустимо отклонение ± 1 km/h между AA' и BB'. По време на изпитването с постоянна скорост педалът на газта трябва да е в такова положение, че да се поддържа постоянна скорост между AA' и BB', както е определено. Ако е използвана блокировка на предавателната кутия при изпитването за ускорение, блокировка отново се използва и за изпитването с постоянна скорост.

Изпитването с постоянна скорост не се изисква за превозни средства с PMR < 25.

4.1.2.2.

Превозни средства от категории M2 > 3500 kg, M3, N2, N3

Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване ― от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Изпитването се провежда без ремарке и полуремарке. Ако при дадено ремарке не е предвидена възможност за отделяне от теглещото превозно средство, ремаркето не се взема под внимание, когато се отчита пресичането на линията BB'. Ако превозното средство включва оборудване, например бетонен смесител, компресор и т.н., не се допуска това оборудване да работи по време на изпитването. Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде в съответствие с таблицата от точка 3.2.1.

Целеви условия за категория M2 > 3 500 kg, N2

Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB’ трябва да бъде между 70 % и 74 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.

Целеви условия за категория M3, N3:

Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB' трябва да бъде между 85 % и 89 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.

4.1.2.2.1.

Избор на предавателното отношение

4.1.2.2.1.1.

Превозни средства с предавателни кутии с ръчно управление

Трябва да се осигури състояние на постоянно ускорение. Изборът на предавка се определя от целевите условия. Ако разликите в скоростта надвишават зададените допустими граници, следва да се изпитат две предавки ― една над и една под целевата скорост.

Когато повече от една предавка изпълнява целевите условия, се избира тази предавка, която е най-близко до 35 km/h. Ако нито една предавка не изпълнява целевото условие за vtest, се изпитват две предавки ― една над и една под vtest. Целевата честота на въртене на двигателя трябва да се достига при всяко състояние.

Трябва да се осигури състояние на стабилно ускорение. Ако за дадена предавка не може да се осигури постоянно ускорение, тя не се взема под внимание.

4.1.2.2.1.2.

Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия

Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие. След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия при зададеното условие на изпитването. С оглед на това е разрешено е да се монтират и използват електронни или механични устройства за предотвратяване преминаването към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.

Ако превозното средство включва вид предавателната кутия, който осигурява избор само на единична предавка (задвижване), което ограничава честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, превозното средство трябва да се изпита чрез използване само на целева скорост. Ако превозното средство използва комбинация между двигател и предавателна кутия, която не удовлетворява изискванията, определени в точка 4.1.2.2.1.1, превозното средство се изпитва само при целевата му скорост. Целевата скорост на превозното средство (vBB') за изпитването е 35 km/h ± 5km/h. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение се разрешава, след като еталонната точка на превозното средство премине линия PP'. Провеждат се две изпитвания, едно с крайна скорост vtest = vBB' + 5 km/h, и едно с крайна скорост vtest = vBB' - 5 km/h. Отчетеното ниво на шума е този резултат, който се получава от изпитването при най-високата честота на въртене на двигателя, получена по време на изпитването между AA' и BB'.

4.1.2.2.2.

Изпитване за ускоряване

Когато базовата точка на превозното средство достигне линия AA', педалът на газта трябва да бъде натиснат максимално (без да се задейства автоматично превключване към по-ниска степен от нормално използваните при кормуване в градски условия) и задържан в това положение, докато задната част на превозното средство премине BB', като базовата точка е най-малко на 5 m зад BB'. След това педалът на газта се отпуска.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.

4.1.3.

Тълкуване на резултатите

Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB'. Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. За всяко условие на изпитване се провеждат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство и за всяко предавателно отношение. Лявата и дясна страна могат да се измерват едновременно или поотделно. Първите четири действителни резултата от последователни измервания в границите на 2 dB(A), като се вземе предвид отстраняването на недействителните резултати (вж. точка 3.1), се използват за изчисляването на окончателния резултат за дадената страна на превозното средство. Резултатите за всяка страна се осредняват поотделно. Междинният резултат е по-високата стойност от двете осреднявания, математически закръглена до първия знак след десетичната запетая.

Измерванията на скоростта в AA', BB' и PP' се записват и използват при изчисленията до първата значеща цифра след десетичната запетая.

Изчисленото ускорение awot test се записва до втората цифра след десетичната запетая.

4.1.3.1.

Превозни средства от категории M1, N1 и M2 ≤ 3 500 kg

Изчислените стойности за изпитването на ускоряване и при постоянна скорост се получават по формулите:

Lwot rep = Lwot (i+1) + k * (Lwot(i)- Lwot (i+1))

Lcrs rep = Lcrs(i+1) + k * (Lcrs (i) – Lcrs (i+1))

където k = (awot ref - awot (i+1))/(awot (i) - awot (i+1))

В случай на изпитване с едно предавателно число, стойностите са резултатът от всяко изпитване.

Окончателният резултат се изчислява чрез комбиниране на Lwot rep и Lcrs rep. Уравнението е:

Lurban = Lwot rep – kP * (Lwot rep– Lcrs rep)

Тегловният коефициент kP дава коефициента на частична мощност за кормуване в в градски условия. С изключение на изпитването на единична предавка kP се изчислява, като:

kP = 1 – (aurban / awot ref)

Ако за изпитването е определена само една предавка, kP се получава по формулата:

kP = 1 – (aurban /awot test)

В случаи, в които awot test е по-малко от aurban:

kP = 0

4.1.3.2.

Превозни средства от категории M2 > 3 500 kg, M3, N2, N3

Когато се изпитва една предавка, крайният резултат е равен на междинния резултат. Когато се изпитват две предавки, се изчислява средноаритметичното на междинните резултати.

4.2.

Измерване на шума, излъчван от неподвижни превозни средства

4.2.1.

Ниво на звука в близост до превозните средства

Резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, посочен в допълнение 3 към приложение 1.

4.2.2.

Акустични измервания

За измерванията се използва прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, както е определено в точка 2.1.

4.2.3.

Изпитвателна площадка ― местни условия, както е посочено на фигура 1 от допълнение 2 към приложение II

4.2.3.1.

В близост до микрофона не трябва да има препятствия, които да влияят върху акустичното поле, а между микрофона и източника на шум не трябва да стоят хора. Отчитащият измервателното устройство трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.

4.2.4.

Звук от други смущения и влияние на вятъра

Показанията на измервателните уреди, предизвикани от околен шум и вятър, трябва да бъдат най-малко 10 dB(A) под измерваното ниво на звука. Към микрофона може да се монтира подходящ екран за защита от вятъра, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността му (вж. точка 2.1).

4.2.5.

Метод на измерване

4.2.5.1.

Естество и брой на измерванията

Максималното ниво на звука, изразено в децибели по крива А (dB(A)), трябва да се измерва по време на периода на експлоатация, посочен в точка 4.2.5.3.2.1.

За всяка точка на измерване се провеждат най-малко три измервания.

4.2.5.2.

Разположение и подготовка на превозното средство

Превозното средство се разполага в централната част на участъка на изпитване с превключвател на предавките в неутрално положение и зацепен съединител. Ако превозното средство е така проектирано, че това не е възможно, то се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на двигател при работа на място. Преди всяка серия от измервания, двигателят се привежда в нормалните експлоатационни условия, зададени от производителя.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.

Ако позволяват това, кожухът или капакът на двигателя трябва да бъдат затворени.

4.2.5.3.

Измерване на шум в близост до изпускателната тръба, както е посочено във фигура 1 от допълнение 2 към приложение II.

4.2.5.3.1.

Положения на микрофона

4.2.5.3.1.1.

Микрофонът се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, определена на фигура 1, и при ъгъл от 45°(± 1°) спрямо оста на потока от изхода на тръбата. Микрофонът трябва да бъде на височината на базовата точка, но не по-малко от 0,2 m от повърхността на изпитвателния участък. Базовата ос на микрофона трябва да лежи в равнина, успоредна на повърхността на изпитвателния участък, и да бъде насочена към базовата точка на изхода на изпускателната тръба. Ако са възможни две положения на микрофона, се използва това, при което страничното разстоянието до надлъжната осева линия на превозното средство е по-голямо. Ако оста на потока от изхода на изпускателната тръба е разположена на 90° спрямо надлъжната осева линия на превозното средство, микрофонът се разполага в най-отдалечената от двигателя точка.

4.2.5.3.1.2.

За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, измерванията се провеждат за всеки изход. Записва се най-високото ниво.

4.2.5.3.1.3.

В случай на изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушител, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се отнася към изхода, който е най-близко до един краен ръб на превозното средство или, когато такъв изход не съществува ― към изхода, който е най-високо над земята.

4.2.5.3.1.4.

За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (напр. превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът трябва да се постави на височината на изхода на изпускателната тръба. Оста на микрофона трябва да е вертикална и насочена нагоре. Той се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,2 m от страната на превозното средство, най-близко до изпускателната тръба.

4.2.5.3.1.5.

За изходи на изпускателни тръби, разположени под каросерията на превозното средство, микрофонът се разполага минимум на 0,2 m от най-близката част на превозното средство, в точката най-близко до базовата точка на изпускателната тръба, но никога по-малко от 0,5 m, на височина 0,2 m над земята, но не в една линия с потока на отработилите газове. Изискването за ъгъл на кръстосване съгласно точка 4.2.5.3.1.1 може в някои случаи да не е изпълнено.

4.2.5.3.2.

Експлоатационни условия на двигателя

4.2.5.3.2.1.

Целева честота на въртене на двигателя

Целевата честота на въртене на двигателя се определят като:

- 75 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≤ 5 000 min-1;

- 3 750 min-1 за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя над 5 000 min-1 и под 7 500 min-1;

- 50 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≥ 7 500 min-1.

Ако превозното средство не може да достигне тази честота на въртене на двигателя, целевата честота на въртене на двигателя се определя на 5 % под максималната възможната честота на въртене на двигателя за изпитване при работа на място.

4.2.5.3.2.2.

Процедура на изпитване

Честотата на въртене на двигателя се увеличава постепенно от честота на въртене на празен ход до целевата честота на въртене на двигателя, без да се превишават максимално допустимите граници от ± 3 % от целевата честота на въртене на двигателя, и след това се задържа постоянна. След това механизмът, управляващ дроселната клапа, бързо се освобождава и честотата на въртене на двигателя се връща на празен ход. Нивото на шума се измерва за период на работа на двигателя, при поддържане на постоянна честота на въртене на двигателя, с продължителност 1 секунда и целия период на намаляване на честотата на въртене, като за стойност от изпитването се взема максималното показание на измервателния уред, закръглено математически до първия знак след десетичната запетая.

4.2.5.3.2.3.

Валидиране на изпитването

Измерването се счита за валидно, ако за период от най-малко 1 секунда честотата на въртене на двигателя по време на изпитването не се отклонява от целевата с повече от ± 3 % .

4.2.6.

Резултати

За всяко положение на изпитване се правят най-малко три измервания. Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено при всяко едно от трите измервания. Първите три действителни последователни резултата от измерването, в границите на 2 dB(A), като се вземе под внимание отстраняването на недействителните резултати (като се вземат предвид спецификациите на изпитвателната площадка , посочени в точки 3.1.), се използват за определяне на окончателния резултат за даденото положение на измерване. Максималното ниво на звука за всички положения на измерване и за трите резултата от измерване представлява окончателният резултат.

Допълнение 1

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000001.fig

Фигура 1: Положения на измерване за превозни средства в движение

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000003.fig

T = изглед отгоре

S = изглед отстрани

A = скосена тръба

B = извитa надолу тръба

C = права тръба

D = вертикална тръба

1 = базова точка

2 = пътна повърхност

Фигура 2: Базова точка

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000005.fig

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000007.fig

Фигура 3a

Фигура 3б

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000009.fig

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000010.fig

Фигура 3в

Фигура 3г

Фигури 3а ‐ г: Примери за разположението на микрофона в зависимост от местоположението на изпускателната тръба

Приложение ІII

Гранични стойности

Измереното в съответствие с разпоредбите на приложение II ниво на звука, закръглено към по-малкото цяло число, когато дробната част е по-малка от 0,5, или закръглено към по-голямото цяло число, когато дробната част е равна на или по-голяма от 0,5, не трябва да надвишава следните гранични стойности:

Категория превозно средство

Описание на категорията превозно средство

Гранични стойности

в dB(А)

(децибели (А)

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства

Гранични стойности за регистрация, продажба и пускане в експлоатация на нови превозни средства

Фаза 1 в сила от

[2 години след публикуването]

Фаза 2 в сила от

[5 години след публикуването]

Фаза 3 в сила от

[7 години след публикуването]

С общо предназначение

Повишена проходимост*

С общо предназначение

Повишена проходимост*

С общо предназначение

Повишена проходимост*

M

Превозни средства, използвани за превоз на пътници

M1

Брой на седалките < 9;

70

71**

68

69**

68

69**

M1

Брой на седалките < 9;

отношение мощност към маса > 150 kW/t;

71

71

69

69

69

69

M2

Брой на седалките > 9; маса < 2 t;

72

72

70

70

70

70

M2

Брой на седалките > 9; 2 t < маса < 3,5 t;

73

74

71

72

71

72

M2

Брой на седалките > 9; 3,5 t <маса ≤ 5 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

74

75

72

73

72

73

M2

Брой на седалките > 9; 3,5 t <маса ≤ 5 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

76

78

74

76

74

76

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

76

73

74

73

74

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

77

79

75

77

75

77

N

Превозни средства, използвани за превоз на товари

N1

маса < 2 t;

71

71

69

69

69

69

N1

2 t < маса < 3,5 t;

72

73

70

71

70

71

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя < 75 kW;

74

75

72

73

72

73

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

75 < номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

76

73

74

73

74

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

77

79

75

77

75

77

N3

Маса > 12 t;

75 < номинална мощност на двигателя < 150 kW;

77

78

75

76

75

76

N3

Маса > 12 t;

номинална мощност на двигателя > 150 kW;

80

82

78

80

78

80

Категория превозно средство

Описание на категорията превозно средство

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства, изразени в dB(A)

[децибели (A)]*

Гранични стойности за одобрение на типа на нови типове превозни средства и за регистрация, продажба и пускане в експлоатация на нови превозни средства, изразени в dB(A)

[децибели (A)]*

Фаза 1 в сила от

[6 години след публикуването]

Фаза 2 в сила от

[8 години след публикуването]

M

Превозни средства, използвани за превоз на пътници

M1

Брой на седалките ≤ 9; ≤ 125 kW/t

68

68

Брой на седалките ≤ 9; 125 kW/t < отношение мощност към маса≤ 150kW/t

70

70

Брой на седалките ≤ 9;отношение мощност към маса > 150kW/t

73

73

M1

Брой на седалките ≤ 4 включително водача;отношение мощност към маса > 200 kW/t; точката R на седалката на водача < 450 mm от нивото на земята

74

74

M2

Брой на седалките > 9; маса ≤ 2.5 t

69

69

Брой на седалките > 9; 2, 5 tons < mass < 3.5 tons

72

72

Брой на седалките > 9; 3.5 tons < mass < 5 tons;

75

75

M3

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; номинална мощност на двигателя ≤ 180kW

74

74

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; 180 kW < номинална мощност на двигателя ≤ 250kW

77

77

Брой на седалките > 9; Маса > 5 t; номинална мощност на двигателя >250kW

78

78

N

Превозни средства, използвани за превоз на товари

N1

маса < 2,5 t;

69

69

2,5 t < маса < 3,5 t;

71

71

N2

3,5 t <маса ≤ 12 t;

номинална мощност на двигателя < 150 kW;

75

75

3,5 t <маса ≤ 12 t; номинална мощност на двигателя > 150kW

76

76

N3

Маса > 12 t; номинална мощност на двигателя ≤ 180kW

77

77

Маса > 12 t; 180 < номинална мощност на двигателя ≤250kW

79

79

Маса > 12 t; номинална мощност на двигателя > 250 kW;

81

81

*

Повишените Граничните стойности са валидни само ако превозното средство отговаря насе увеличават с 1dB за превозните средства, които отговарят на съответното определение за превозни средства с повишена проходимост, посочено в точка 4 от раздел А на приложение II към Директива 2007/46/ЕО.

**

За превозни средства от категория M1повишените гранични стойности за превозни средства с повишена проходимост са валидни само ако разрешената максимална маса > 2 t.[Изм. 61]

Приложение IV

Шумозаглушителни уредби, съдържащи акустично поглъщащи влакнести материали

1.

Общи положения

Поглъщащи звука влакнести материали могат да бъдат използвани в шумозаглушителни уредби или техни компоненти само когато е изпълнено едно от следните условия:

(а) отработилите газове не са в контакт с влакнестите материали;

(б) шумозаглушителната уредба или нейните компоненти са от същото проектно семейство, както системи или компоненти, за които е доказано в процеса на одобрение на типа в съответствие с изискванията на настоящия регламент за друг тип превозно средство, че не подлежат на влошаване.

Когато нито едно от тези условия не е изпълнено, комплектованата шумозаглушителна уредба или нейните компоненти се привеждат в нормален работен режим, като се използва една от трите инсталации и процедури, описани по-долу.

1.1.

Непрекъснато движение в пътни условия в продължение на 10 000 km

1.1.1.

50 ± 20% от тази експлоатация се състои в кормуване в в градски условия, а останалата част от експлоатацията е пробези на дълго разстояние с висока скорост; непрекъснатото движение в пътни условия може да се замени със съответна програма за изпитване на писта.

1.1.2.

Двата режима на работа трябва да се използват последователно най-малко два пъти.

1.1.3.

Пълната програма на изпитването включва минимум 10 прекъсвания с единична продължителност поне 3 часа, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.

1.2.

Разработване на стенд

1.2.1.

С помощта на стандартни части и при спазване указанията на производителя на превозното средство, изпускателната уредба или нейните компоненти трябва да се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3. от приложение 1, или на двигателя, посочен в точка 1.4. от приложение I. В случай на превозно средство, посочено в точка 1.3 от приложение I, превозното средство трябва да се постави на бегови барабан. В случай на двигател, посочен в точка 1.4 от приложение I, двигателят трябва да бъде куплиран към динамометър.

1.2.2.

Изпитването се провежда на шест цикъла с времетраене от шест часа с прекъсване от поне дванадесет часа след всеки цикъл, за да се възпроизведат ефектите от охлаждането и кондензацията, които могат да възникнат.

1.2.3.

По време на всеки шестчасов цикъл двигателят работи при следните редуващи се режими на работа:

(а) 5 минути на празен ход;

(б) един час при ¼ натоварване и ¾ от номиналната максимална честота на въртене (S);

(в) един час при ½ натоварване и ¾ от номиналната максимална честота на въртене (S);

(г) 10 минути при пълно натоварване и 3/4 от номиналната максимална честота на въртене (S);

(д) 15 минути при 1/2 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S);

(е) 30 минути при 1/4 натоварване и номиналната максимална честота на въртене (S).

Обща продължителност на шестте режима: три часа.

Всеки цикъл включва две поредици от посочените режими на работа, които се редуват от a) до е).

1.2.4.

По време на изпитването шумозаглушителната уредба или нейните компоненти не трябва да се охлаждат чрез принудително въздушно течение, имитиращо обичайния въздушен поток около превозното средство. Въпреки това, по искане на производителя, шумозаглушителната уредба или нейните компоненти могат да бъдат охлаждани, за да не бъде превишена отчитаната на неговия вход температура, когато превозното средство се движи с максимална скорост.

1.3.

Кондициониране чрез пулсации

1.3.1.

Шумозаглушителната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство, посочено в точка 1.3. от приложение I, или на двигателя, посочен в точка 1.4. от приложение І. В първия случай превозното средство се поставя на бегови барабан.

Във втория случай двигателят се монтира на динамометър. Изпитвателната апаратура, чиято подробната схема е показана на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение, се монтира на изхода на шумозаглушителната уредба . Всяка друга апаратура, която осигурява еквивалентни резултати, е също допустима.

1.3.2.

Изпитвателната апаратура се регулира така, че потокът на отработилите газове да бъде прекъсван и възстановяван последователно посредством бързодействащ клапан в продължение на 2 500 цикъла.

1.3.3.

Клапанът се отваря, когато противоналягането на отработилите газове, измерено на разстояние най-малко 100 mm след фланеца на входа на уредбата, достигне стойности между 0,35 и 0,40 kPa. Клапанът се затваря, когато това налягане не се изменя с повече от 10 % спрямо своята стабилизирана стойност при отворено положение на клапана.

1.3.4.

Релето за време се настройва за такова времетраене на изпускане на газовете, което е съобразено с условията, предвидени в точка 1.3.3.

1.3.5

Честотата на въртене на двигателя трябва да е 75 % от честотата на въртене (S), при която двигателят развива максимална мощност.

1.3.6.

Мощността, отчетена от динамометъра, трябва да бъде 50 % от мощността при напълно отворена дроселова клапа при 75 % от честотата на въртене на двигателя (S).

1.3.7.

По време на изпитването всички отвори за отвеждане трябва да са затворени.

1.3.8.

Цялото изпитване трябва да завърши за 48 часа.

Ако е необходимо, след всеки час може да се предвиди време за охлаждане.

Допълнение 1

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000011.fig

Фигура 1

Изпитвателна апаратура за кондициониране чрез пулсации

1.

Входен фланец или втулка за свързване със задната част на изпитваната изпускателна уредба.

2.

Регулиращ клапан с ръчно задействане.

3.

Компенсационен резервоар с максимална вместимост 40 l и време за пълнене не по-малко от една секунда.

4.

Реле за налягане с работен интервал от 0,05 до 2,5 bar.

5.

Реле за време

6.

Брояч на импулси

7.

Бързодействащ клапан, например клапанът на спирачка-забавител в изпускателната уредба с диаметър 60 mm, задвижван от пневматичен цилиндър със сила 120 N при налягане 4 bar. Времето за реакция, както при отваряне, така и при затваряне, не трябва да превишава 0,5 секунди.

8.

Отвор за отвеждане на отработилите газове.

9.

Гъвкава тръба.

10.

Манометър.

Приложение V

Шум от сгъстен въздух

1.

Метод на измерване

Измерването се извършва при положения на микрофона 2 и 6 съгласно фигура 1 при неподвижно превозно средство. Отчита се най-високото звуково налягане по крива А по време на отварянето на регулатора на налягането и при изпускането на въздуха след употребата на работната спирачка и ръчната спирачка.

Шумът по време на отварянето на регулатора на налягането се измерва при честота на въртенето на двигателя при празен ход. Шумът от изпускането на въздуха се отчита по време на работа на работната спирачка и ръчната спирачка; преди всяко измерване въздушният компресор трябва да осигури максималното допустимото работно налягане, след което двигателят се изключва.

2.

Оценка на резултатите

За всички положения на микрофона се извършват две измервания. За да се компенсират неточностите на измервателното оборудване, показанията на измервателното устройство се намаляват с 1 dB(A) и намалената стойност се взема като резултат от измерването. Резултатите се приемат за действителни, ако разликата между измерванията при дадено положение на микрофона не надвишава 2 dB(A). Като резултат се приема най-високата измерена стойност. Ако тази стойност надвишава граничната стойност за шума с 1 dB(A), се извършат две допълнителни измервания при съответното положение на микрофона. В този случай три от четирите резултата от измерването, получени при това положение на микрофона, трябва да попадат в допустимите граници на шума.

3.

Гранична стойност

Нивото на звука не трябва да надвишава граничната стойност от 72 dB(A).

Допълнение 1

Фигура 1: Положения на микрофона за измерване на шума от сгъстен въздух

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000013.fig

Измерването се провежда на неподвижно превозно средство съгласно фигура 1 с използването на две положения на микрофона на разстояние 7 m от контура на превозните средства и на 1,2 m над изпитвателната повърхност.]

Приложение VI

Проверки за съответствие на производството на превозни средства]

1.

Общи положения

Настоящите изисквания съответстват на изпитването, което трябва да бъде проведено за проверка на съответствието на производството (ПСП) съгласно точка 5 от приложение I.

2.

Процедура на изпитване

Изпитвателната площадка и измервателните уреди трябва да са описаните в приложение II.

2.1.

Изпитваното превозно средство(а) се подлага на изпитването за измерване на звука, излъчван от превозно средство в движение, определено в точка 4.1. от приложение II.

2.2.

Звук от сгъстен въздух

Превозните средства с максимална маса над 2 800 kg и оборудвани със системи за сгъстен въздух трябва да бъдат подложени на допълнително изпитване за измерване на звука от сгъстения въздух, определено в точка 1 от приложение V.

2.3.

Допълнителни разпоредби за излъчвания звук

Производителят на превозното средство преценява съответствието с ДРИЗ посредством подходяща оценка или може да извърши изпитването, описано в приложение VIII.

3.

Вземане на проби и оценка на резултатите

Избира се едно превозно средство и се подлага на изпитванията, определени в точка 2. Ако резултатите от изпитванията изпълняват изискванията за ПСП от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че превозното средство съответства на разпоредбите за ПСП. Приложимите изисквания за ПСП са посочените в приложение III гранични стойности, с допълнително отклонение в рамките на 1 dB(A).[Изм. 52]

Ако някой от резултатите от изпитванията не изпълнява изискванията за ПСП от приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се изпитват две допълнителни превозни средства от същия тип съгласно точка 2 от настоящото приложение.

Ако резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство изпълняват изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че превозното средство съответства на разпоредбите за ПСП.

Ако някой от резултатите от изпитванията на второто и третото превозно средство не изпълнява изискванията на приложение X към Директива 2007/46/ЕО, се счита, че типът превозно средство не съответства на изискванията на настоящия регламент, и производителят трябва да предприеме необходимите мерки, за да се възстанови съответствието.

Приложение VII

Спецификации на изпитвателната площадка

1.

Въведение

Настоящото приложение описва спецификациите по отношение на физическите характеристики и нанасянето върху изпитвателната писта. Тази спецификации, основани на специален стандарт 1/, описват необходимите физически характеристики, както и методите на изпитване на тези характеристики.

2.

Необходими характеристики на повърхността

Дадена повърхност се счита, че съответства на настоящия стандарт, при условие че материята (текстурата) и съдържанието на кухини или коефициентът на поглъщане на шума са измерени и е установено, че изпълняват всички изисквания на точки 2.1 до 2.4 по-долу и при условие че е отговорено на проектните изисквания, посочени в точка 3.2.

2.1.

Съдържание на остатъчни кухини

Съдържанието на остатъчни кухини (VC) в сместа за пътната настилка на пистата за изпитване не трябва да надхвърля 8 %. За процедурата на измерване, вж. точка 4.1.

2.2.

Коефициент на звукопоглъщане

Ако повърхността не съответства на изискването за съдържание на остатъчни кухини, повърхността се приема само ако нейният коефициент на звукопоглъщане α ≤ 0,10. За процедурата на измерване, вж. точка 4.2. Изискванията на точка 2.1 и на настоящата точка се считат за изпълнени също само ако е било измерено звукопоглъщането и е било установено α ≤ 0,10.

Трябва да се отбележи, че най-меродавната характеристика е поглъщането на звука, въпреки че съдържанието на остатъчни кухини е по-известно сред пътните строители. Поглъщането на звука обаче е необходимо да се измери само ако повърхността не съответства на изискванията за кухини. Това е мотивирано, защото последното е свързано с относително голяма неопределеност по отношение както на измерванията, така и на меродавността им, и някои повърхности погрешно могат да се отхвърлят, когато се използва само измерване за кухини.

2.3.

Дълбочина на текстурата

Дълбочината на материята (текстурата) (TD) измерена по обемния метод (вж. точка 4.3 по-долу) трябва да бъде:

TD > 0,4 mm

1/ ISO10844:1994За първите пет години след влизането в сила на настоящия регламент, производителите могат да използват писти за изпитване, сертифицирани по ISO 10844:1994 или по ISO 10844:2011. След тази дата производителите се задължават да използват само писти за изпитване, съобразени с ISO 10844:2011. [Изм. 53]

2.4.

Хомогенност на повърхността

Трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че повърхността е възможно най-хомогенна в участъка на изпитване. Това включва съдържанието на материал (текстура) и кухини, но също трябва да се отбележи, че от процеса на валиране се получава по-ефективно валиране на някои места, отколкото на други, и материалът (текстурата) може да бъде различен и неравен, причинявайки появата на издутини.

2.5.

Период на изпитване

За да се провери дали повърхността продължава да съответства на съдържанието на материал (текстура) и кухини или на изискванията към поглъщане на звук, определени в този стандарт, трябва да се провеждат периодични изпитвания на повърхността на следните интервали:

(а) за съдържание на остатъчни кухини или звукопоглъщане:

когато повърхността е нова;

не се изискват следващи периодични изпитвания, ако повърхността отговаря на изискванията, когато е нова. Ако не отговаря на изискванията, когато е нова, тя може да отговаря впоследствие, защото повърхностите са склонни да се запълват и да се уплътняват с течение на времето;

(б) относно дълбочината на материала (текстурата) (TD):

когато повърхността е нова;

когато започва изпитването за шум (NB: не по-рано от четири седмици след полагането);

след това на всеки дванадесет месеца.

3.

Конструкция на повърхността за изпитване

3.1.

Участък на изпитване

Когато се проектира разположението на пистата за изпитване, е важно да се осигури като минимално изискване участъкът, пресичан от превозни средства, движещи се през ивицата за изпитване, да е покрит с определения материал с подходящи граници за безопасно и практично кормуване. Това изисква широчината на пистата да е най-малко 3 m и дължината на пистата да се простира извън линиите AA и BB с най-малко 10 m от всеки край. Фигура 1 показва план на подходяща изпитвателна площадка и указва минималната площ, която да бъде покрита и уплътнена машинно със специфицирания материал върху повърхността за изпитване. Съгласно точка 4.1.1 от приложение II се прави измерване от всяка страна на превозното средство. Това може да се направи или чрез измерване на две места с микрофони (по един от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна, като превозното средство се движи в две посоки. Ако се използва последният метод, то тогава няма изисквания към повърхността от страната на пистата, от която няма микрофон.

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000015.fig

ЗАБЕЛЕЖКА: В този радиус не трябва да има големи звукоотразяващи предмети. Фигура 1: Минимално изискване към повърхността на участъка на изпитване. Засивената част се нарича „участък на изпитване“.

3.2.

Проект и подготовка на повърхността

3.2.1.

Основни проектни изисквания

Повърхността за изпитване трябва да отговаря на четири проектни изисквания:

3.2.1.1.

Тя трябва да бъде плътен асфалтобетон.

3.2.1.2.

Максималният размер на чакъла трябва да е 8 mm (позволява се толеранс от 6,3 mm до 10 mm).

3.2.1.3.

Дебелината на износващия се слой трябва да е ≥ 30 mm.

3.2.1.4.

Свързващото вещество трябва да бъде от категория битум с непосредствено проникване, без изменение.

3.2.2.

Указания при проектиране

Като указание за изпълнителя на покривката, на фигура 2 е дадена крива на гранулометричния състав за инертния материал, която ще даде желаните характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои указания, за да се получи желаните материал (текстура) и дълготрайност. Кривата за гранулометричния състав отговаря на следната формула:

Р (% преминали фракции) = 100. (d/dmax)1/2

където:

d = на квадратния светъл отвор на сито в mm, в mm;

dmax= 8 mm в средната част на кривата;

dmax= 10 mm за долния толеранс на кривата;

dmax= 6,3 mm за горния толеранс на кривата.

20130206-P7_TA(2013)0041_BG-p0000017.fig

Фигура 2: Крива на гранулометричния състав за инертния материал в асфалтова смес с толеранси

В допълнение към изискванията, посочени в точки 1― 3.2.2, трябва да са изпълнени следните изисквания на ISO 10844:2011 или следва да бъде направена препратка към ISO 10844:1994 за преходен период от 5 години:[Изм. 54]

а)

фракцията на пясъка (0,063 mm < сито с размер на квадратния светъл отвор < 2 mm) трябва да включва не повече от 55 % естествен пясък и най-малко 45 % пясък от натрошаване;

б)

основата и междинният слой трябва да осигуряват добра стабилност и гладкост съгласно най-добрите практики за изграждане на пътища;

в)

чакълът трябва да бъде раздробен (100 % раздробени повърхнини) и да бъде от материал с висока устойчивост на раздробяване;

г)

използваният чакъл в сместа трябва да бъде промит;

д)

на повърхността не трябва да са добавя допълнителен чакъл;

е)

твърдостта на свързващото вещество, изразена в PEN, трябва да бъде 40― 60, 60― 80 или даже 80― 100 в зависимост от климатичните условия на страната. Правилото е да се използва колкото е възможно по-твърдо свързващо вещество, при условие че това е в съответствие с обичайната практика;

ж)

температурата на сместа преди валиране се избира такава, че чрез последващо валиране да се постигне исканото съдържание на кухини. За да се увеличи вероятността да бъдат изпълнени спецификациите на точки 2.1.― 2.4. по-горе, трябва да се изследва компактността не само чрез подходящ избор на температурата на смесване, но също чрез подходящ брой минавания и чрез избора на уплътняващото превозно средство.

Таблица 1: Указания при проектиране

Целеви стойности

Допустими граници

От общата

маса на сместа

От масата

на инертния материал

Маса на камъните, квадратен светъл отвор на ситото (SM) > 2 mm

47.6 %

50.5 %

± 5

Маса на пясъка 0,063 < SM < 2 mm

38.0 %

40.2 %

± 5

Маса на пълнителя SM < 0,063 mm

8.8 %

9.3 %

± 2

Маса на свързващото вещество (битум)

5.8 %

Неприложимо.

± 0,5

Максимален размер на чакъла

8 mm

6.3 - 10

Твърдост на свързващото вещество

(вж. точка 3.2.2., буква е)

Коефициент на ускорено заглаждане (PSV)

> 50

Плътност спрямо плътността по Маршал

98 %

4.

Метод на изпитване

4.1.

Измерване на остатъчното съдържание на кухини

За целите на настоящето измерване от пистата се взимат проби на най-малко четири места, които са равномерно разпределени в участъка на изпитване между линиите AA и BB (вж. фигура 1). За да се избегне нехомогенност и неравност по следите на колелата, пробите не се взимат от самите траектории на колелата, а в близост до тях. Две проби (минимум) следва да се вземат в близост до следите на колелата и една проба (минимум) следва да се вземе приблизително от средата между следите на колелата и всяко местоположение на микрофон.

Ако има съмнение, че не е изпълнено условието за хомогенност (вж. точка 2.4), се вземат проби от повече места от участъка на изпитване.

Съдържанието на остатъчни кухини се определя за всяка проба, след което се изчислява средната стойност от всички проби и се сравнява с изискването на точка 2.1. Освен това никоя проба не трябва да има стойност за кухини, която е по-висока от 10 процента. На изпълнителя на покривката за изпитване се напомня за проблема, който може да възникне, ако участъкът на изпитване се нагрее от тръби или електрически кабели и от този участък трябва да се вземат проби. Такива инсталации трябва да се планират внимателно по отношение на местата за бъдещо пробиване за проби. Препоръчва се да се оставят няколко места с приблизителни размери 200 mm x 300 mm, където няма кабели/тръби или където последните да са разположени достатъчно дълбоко, за да не се повредят взетите проби от слоя от пътната покривка.

4.2.

Коефициент на звукопоглъщане

Коефициентът на звукопоглъщане (при падане под прав ъгъл към повърхността) се измерва чрез метода с импедансна тръба, като се използва процедурата, посочена в ISO 10534-1: „Акустика. Определяне на коефициента на звукопоглъщане и акустичния импеданс в импендансни тръби“(53).

По отношение на образците за изпитване се следват същите изисквания, както при съдържанието на остатъчни кухини (вж. точка 4.1). Поглъщането на звук се измерва в диапазона между 400 Hz и 800 Hz и в диапазона между 800 Hz и 1600 Hz (най-малко за средните честоти на лентите с широчина една трета от октавата) и максималните стойности се определят за тези два честотни диапазона. След това тези стойности се усредняват, за да се получи краен резултат за всички проби от изпитването.

4.3.

Обемно измерване на макроструктурата

За целите на настоящия стандарт измерванията по дълбочина на материала се провеждат на най-малко 10 места, равномерно разположени по протежение на следите на колелата върху ивицата за изпитване, и се взема средната стойност, за да се сравни с определения минимум дълбочина на материала (текстурата). Вж. стандарт ISO 10844:1994стандарт ISO 10844:2011 за описание на процедурата. [Изм. 55]

5.

Трайност и поддръжка

5.1.

Стареене

Общ елемент с други повърхнини е, че се очаква нивото на шум от търкалянето на гуми/движението по пътя, измерено на повърхността за изпитване, да се увеличава леко през първите 6― 12 месеца след изграждането.

Повърхността ще достигне нейните изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след изграждането. Влиянието на стареенето върху шума от камиони обикновено е по-малко, отколкото от коли.

Трайността се определя основно от изглаждането и уплътняването от превозни средства, пътуващи върху повърхността. Тя трябва да се проверява периодично, както е посочено в точка 2.5.

5.2.

Поддръжка на покривката

От покривката трябва да се отстранят разпръснатите отпадъци или прахта, които могат значително да намалят дълбочината на ефективния материал (текстура). В страните със зимен климат за обезледяване понякога се използва сол. Солта може да промени покривката временно или даже постоянно по такъв начин, че да увеличи шума, и затова не се препоръчва.

5.3.

Подновяване на настилк