Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“, и съответните работни документи (COM(2012)0271),

–  като взе предвид член 194, параграф 1 от ДФЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. (COM(2011)0885),

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(1),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (SEC(2008)0057),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия(2),

–  като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО(3),

–  като взе предвид Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по регионално развитие и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0135/2013),

A.  като има предвид, че делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в европейския енергиен микс нараства кратко-, средно- и дългосрочно, и като има предвид, че ВЕИ имат сериозен принос за гарантиране на сигурни, независими, диверсифицирани енергийни доставки с ниски нива на емисии за Европа;

Б.  като има предвид, че потенциалът на енергийните доставки от ВЕИ на европейско равнище не е напълно изчерпан;

В.  като има предвид, че нарастващият дял на ВЕИ в европейския енергиен микс превръща разширението на съществуващата мрежа и на инфраструктурата на информационните технологии в изключително важно;

Г.  като има предвид, че диверсификацията на нашия енергиен микс разчита на множество технологии за възобновяема енергия (водноелектрическа енергия, геотермална енергия, слънчева енергия, морска енергия, вятърна енергия, енергия от термопомпи, биомаса, биогорива), които предлагат различни услуги под формата на електроенергия, отоплителна и охладителна енергия, както и решения за транспорта;

Д.  като има предвид, че енергийната политика трябва винаги да се осъществява при баланс с целите за сигурност на доставките, конкурентоспособност, както и добро финансово управление и екологосъобразност;

Е.  като има предвид, че понастоящем ЕС зависи от внос на енергия за над 50 % от крайното си потребление на енергия;

Ж.  като има предвид, че една от целите на енергийната политика на Европейския съюз, в дух на солидарност между държавите членки в рамките на осъществяването на вътрешния пазар и при отчитане на необходимостта от опазване и подобряване на състоянието на околната среда, е насърчаването на развитието на нови и на съществуващи възобновяеми видове енергия;

З.  като има предвид, че осъществяването на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. следва да улесни навлизането на пазара на нови и повече на брой участници, включително от ставащите все повече МСП, които произвеждат енергия от възобновяеми източници;

И.  като има предвид, че либерализацията и конкуренцията изиграха основна роля за понижаването на цените на енергията за всички потребители от ЕС;

Й.  като има предвид, че съгласно договорите на ЕС правото на държавата членка да определя условията за използване на своите енергийни ресурси, избора си на енергийни източници и общата структура на снабдяването си с енергия попада в рамките на компетентност на държавите членки, въпреки че подобряването на сътрудничеството и комуникацията все пак играе съществена роля; като има предвид, че в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. на Комисията се съдържа заключението, че всеки сценарий, отнасящ се до енергийната система на Европа, изисква значително по-голям дял на възобновяемата енергия;

К.  като има предвид, че според оценките ЕС е на път да постигне целта си за постигане, до 2020 г., на 20-процентен дял на енергията от ВЕИ в енергийния микс;

Л.  като има предвид, че през последните години беше осъществен технологичен напредък в областта на производството на енергия от ВЕИ, и като има предвид, че Европейският съюз е световен лидер в тази област;

M.  като има предвид, че икономическата криза и кризата с дълговете в Европа все още не е преодоляна и че държавните бюджети и доверието на инвеститорите са изправени пред големи предизвикателства; като има предвид, че кризата следва да се използва като възможност за реализиране на необходимите инвестиции в чисти технологии, за да се генерира заетост и икономически растеж;

Н.  като има предвид, че на либерализираните енергийни пазари на Европа ръстът на енергията от възобновяеми източници зависи от частните инвестиции, които на свой ред зависят от стабилността на политиката в областта на енергията от възобновяеми източници;

O.  като има предвид, че инвеститорите имат нужда от сигурност и устойчивост за бъдещите си инвестиции и след 2020 г.;

П.  като има предвид, че потреблението на енергия трябва да бъде намалено, а ефективността на производството, преноса и използването на енергията – да се увеличат;

Р.  като има предвид, че отоплителните и охладителните технологии, използващи енергия от възобновяеми източници, могат да изиграят ключова роля за декарбонизацията на енергийния сектор;

С.  като има предвид, че Енергийната пътна карта признава, че „газът ще бъде изключително важен за преобразуването на енергийната система“, като осигурява както променлива натовареност, така и основна натовареност в подкрепа на възобновяемите енергийни източници;

Т.  като има предвид, че Европейската комисия е изчислила, че оптималната търговия с възобновяеми енергийни източници би могла да осигури икономии в размер на 8 милиарда евро на година;

У.  като има предвид, че съществуващите правни инструменти относно управлението на горите създават достатъчно добра рамка за доказване на устойчивостта на горската биомаса, произвеждана в рамките на Европейския съюз;

За полезността на възобновяемите енергийни източници

1.  Изразява съгласие с Комисията, която е установила, че ВЕИ, заедно с енергийната ефективност и гъвкавата и интелигентна инфраструктура са възможности, които си струва да бъдат избрани във всеки един случай, и че ВЕИ ще имат в бъдеще в Европа все по-голям дял в енергоснабдяването, за електроенергия, за отопление (което съставлява почти половината от общото търсене на енергия в ЕС) и охлаждане и за транспортния сектор, като ще намалят зависимостта на Европа от конвенционални енергоносители; добавя, че е необходимо поставянето на цели и конкретни етапи за периода до 2050 г., за да се гарантира, че ВЕИ имат надеждно бъдеще в ЕС; припомня, че всички сценарии, представени от Комисията в нейната „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“, предполагат дял на възобновяема енергия в енергийния микс в ЕС от поне 30 % през 2030 г.; ето защо предлага ЕС да се стреми да постигне дори по-висок дял и призовава Комисията да предложи задължителна за целия ЕС цел за ВЕИ за 2030 г., като се отчитат въздействията, произтичащи от взаимодействието с други евентуални цели на политиката в областта на климата и енергетиката, по-конкретно във връзка с целта за намаляване на емисиите на парникови газове, както и неговото въздействие върху промишлените отрасли в ЕС, включително сектора на производство на енергия от възобновяеми източници;

2.  Подчертава, че енергията от възобновяеми източници не само допринася за вземането на мерки по отношение на изменението на климата и увеличава енергийната независимост на Европа, но също така предлага значителни допълнителни ползи за околната среда чрез намаляването на замърсяването на въздуха, генерирането на отпадъци и използването на води, както и други рискове, присъщи за други форми на производство на електроенергия;

3.  Подчертава, че безопасното, сигурно, достъпно от ценова гледна точка и устойчиво енергоснабдяване е изключително важно за конкурентоспособността на европейската промишленост и на икономиката; изтъква, че половината от електроцентралите в ЕС трябва да бъдат заменени през идното десетилетие и че системата на доставки на енергия трябва да бъде осъвременена и да бъде повишена нейната гъвкавост, за да бъде приспособена към очакваното нарастване на дела на ВЕИ; подчертава, че делът на ВЕИ в доставките на електроенергия, в отоплението и охлаждането и в транспортния сектор трябва да се осъществи при разходна ефективност, която да отчита ползите и всички разходи за ВЕИ, в това число системните разходи, и същевременно да не накърнява сигурността на доставките; признава нарастващата конкурентоспособност на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници и подчертава, че ВЕИ и съответните индустрии, основани на чисти технологии, са важни двигатели на икономическия растеж за конкурентоспособността на ЕС, тъй като те разполагат с огромен потенциал за създаване на работни места и оказват важен принос за разработването на нови индустрии и пазари за износ;

4.  Отбелязва, че засиленото развитие на ВЕИ в държавите членки вероятно ще доведе до засилено ползване на биомаса, което от своя страна ще доведе до нужда от формулирането на подробни критерии за устойчивост по отношение на газообразната и твърдата биомаса;

5.  Изтъква, че в сектора на ВЕИ настоящият и очакваният принос на биомасата и на други контролируеми енергийни ресурси следва да бъде по-ясно видим за заинтересованите страни, така че да се засили справедливият и балансиран процес на вземане на решения;

6.  Призовава ЕС да гарантира, че насърчаването на възобновяеми източници в производството и използването на енергия няма да застраши продоволствената сигурност, висококачественото и устойчиво производство на храни или конкурентоспособността на селското стопанство;

7.  Отбелязва, че редица елементи от продоволствената система са уязвими спрямо повишаването на енергийните разходи и че това би могло да има неблагоприятни последици за производителите и потребителите;

8.  Признава, че потенциалът за намаляване на емисиите на въглероден диоксид чрез увеличаване на използването на биометан в превозни средства на къси и дълги разстояния, по-специално на тежкотоварни превозни средства, както и на използването на електроенергия за превозни средства на къси разстояния в рамките на градовете, е значителен;

9.  Изразява убеждение, че оползотворяването на отпадъци представлява възможност за допълнително развитие на ВЕИ и за постигане на целите на европейския енергиен план;

10.  Отбелязва, че някои възобновяеми енергийни източници, като например геотермалната енергия, могат постоянно да предоставят на местно равнище топлинна и електрическа енергия; изразява становище, че тези местни енергийни източници увеличават енергийната самостоятелност, включително на изолираните общности;

11.  Подчертава, че устойчивото производство на електроенергията от водноелектрически централи във всички свои форми помага за постигането на целта за доставяне на енергия от възобновяеми източници в бъдеще и освен че произвежда енергия, изпълнява редица други полезни функции, като включително спомага за предотвратяването на наводнения и подпомага гарантирането на сигурно снабдяване с питейна вода; призовава Комисията и държавите членки да повишават обществената осведоменост относно множеството ползи от електроенергията от водноелектрически централи;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да отделят повече внимание на неизползвания потенциал на възобновяемите енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането и на взаимовръзките между увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници, от една страна, и изпълнението на директивите за енергийната ефективност и сградите, от друга, както и на произтичащите от това възможности;

13.  Обръща внимание на възможните икономии, които могат да се осъществят, ако при разработването на ВЕИ се вземе предвид преминаването на слънцето през различните европейски часови зони;

14.  Констатира, че насърчаването на ВЕИ в държавите членки понастоящем се осъществява автономно, в рамките, очертани от директива 2009/28/ЕО за възобновяемите източници, но при широко вариращи административни рамки, и че това изостря неравномерния характер на тяхното развитие, като същевременно потенциалът за развитието на възобновяемите енергийни източници варира в зависимост от техническите, нетехническите и природните дадености, като се отчитат различните регионални предимства по отношение на конкурентоспособността; подчертава, че един функциониращ вътрешен пазар би спомогнал да се компенсира променливият характер на ВЕИ и неравномерното разпределение на природни ресурси; изразява убеждение, че повечето области могат да допринасят за внедряването на ВЕИ; но подчертава необходимостта да се стимулират инвестициите във ВЕИ на тези места, където те имат най-голям потенциал, с цел да се гарантира ефективно използване на публичните средства;

15.  Констатира, че приемането в обществен и политически план на възобновяемите енергийни източници варира, какъвто е случаят и с повечето други видове производство на енергия и енергийна инфраструктура; отбелязва, че наличието на публични и частни финансови средства, които да се използват за популяризиране на ВЕИ, варира силно; подчертава, че достъпът до капитал за инвестиции е решаващ фактор за по-нататъшното разгръщане на производството на енергия от възобновяеми източници, особено в контекста на финансовата криза, която доведе до голям капиталов спред за инвеститорите; счита, че ако са налице несъвършенства на пазара или производителите се сблъскват с ограничени възможности за гарантирано финансиране от капиталовите пазари, следва да се улесни достъпът до по-големи капитали за развиване на ВЕИ; предлага Комисията да изследва заедно с Европейската инвестиционна банка и националните обществени институции възможностите за новаторски финансови инструменти за финансирането на проекти за възобновяеми енергийни източници, а пазарите на въглеродни емисии следва да допринасят от своя страна за предоставянето на стимули за инвестиране в проекти, свързани с ВЕИ;

16.  Отбелязва, че до този момент само част от ВЕИ в енергийния пазар са икономически конкурентоспособни, а други технологии са с близки до пазарните цени; изразява съгласие с Комисията, че трябва да се използват всички подходящи и финансово устойчиви средства за намаляване на разходите с цел по-нататъшно насърчаване на икономическата конкурентоспособност на ВЕИ;

17.  Счита, че е необходимо постепенно да се премахнат субсидиите, които вредят на конкуренцията, както и тези, с които се подпомагат вредни за околната среда изкопаеми горива;

Възобновяеми енергийни източници в рамките на европейския енергиен вътрешен пазар

18.  Констатира, че вътрешният пазар на газ и електроенергия, чието изграждане трябва да се завърши до 2014 г., ще бъде от решаващо значение за интеграцията на ВЕИ и ще служи като икономически ефективно средство за балансиране на колебанията в производството на електроенергия; приветства доклада на Комисията относно напредъка по отношение на завършването на енергийния вътрешен пазар и прилагането на третия законодателен пакет; призовава Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, включително предявяване на иск пред Съда на ЕС срещу държави членки, за да завърши изграждането на вътрешния енергиен пазар възможно най-бързо; призовава Комисията да се справя с неправомерната пазарна концентрация, когато тя възпрепятства конкуренцията; призовава държавите членки да продължават да полагат усилия за цялостното прилагане на законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар, за развитието на междусистемни връзки и за премахването на „енергийните острови“ и на затрудненията в енергийните доставки;

19.  Отбелязва, че поради несъответствия между националните пазари, различните възможности и технологични модели и зрелостта на технологиите понастоящем на територията на Съюза се наблюдава съвместното съществуване на широк спектър от различни схеми за насърчаване на ВЕИ; подчертава, че това разнообразие води до изостряне на проблемите за вътрешния енергиен пазар, например чрез създаването на неефективност в трансграничната търговия с електроенергия; приветства насоките на Комисията относно реформата на схемите за подкрепа;

20.  Констатира, че най-голяма полза от реализирането на енергийния вътрешен пазар имат потребителите; подкрепя оценката на Комисията, че наред с другите енергийни източници конкуренцията трябва да се разшири и да обхваща възобновяемите енергийни източници, когато те достигнат зрелост и икономическа жизнеспособност, тъй като тя е най-добрият тласък за иновации и понижаване на разходите, като по този начин предотвратява разпространението на енергийната бедност; подчертава, че запазването на регулирани цени на дребно излага на риск способността на потребителите да упражняват в пълна степен своето право на избор;

21.  Отбелязва, че механизмите за сътрудничество, въведени с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, до този момент не са били използвани широко, но че понастоящем редица схеми за сътрудничество са в процес на планиране; посочва констатациите на Комисията, съгласно които по-доброто използване на съществуващите възможности за сътрудничество би могло да донесе значителни ползи, като например насърчаване на търговията; приветства съобщението на Комисията, че ще разработи насоки за сътрудничество в рамките на ЕС, които показват как механизмите за сътрудничество следва да работят на практика, посочват предизвикателствата, свързани с това, и начините за справяне с тях; призовава Комисията да гарантира, че насоките на ЕС се прилагат от държавите членки; призовава Комисията да включи също така тълкуване на член 13 от Директивата за ВЕИ (2009/28/ЕО), за да гарантира, че държавите членки прилагат правилно директивата и да не допусне публичните органи да използват процедурите по сертифициране и лицензиране по начин, който нарушава конкуренцията; призовава държавите членки впоследствие да използват по-добре механизмите за сътрудничество, когато това е уместно, и да засилват също така комуникацията помежду си;

22.  Приветства това, че методите за прогнозиране на вятърната мощност, предоставяна на пазарите за сделки в рамките на деня, са се подобрили, което дава възможност за по-добро интегриране на електроенергията от ВЕИ с променливо производство; приветства също така факта, че новите мрежови кодекси, които се изискват съгласно третия пакет за вътрешния енергиен пазар и които понастоящем се разработват от съответните участници, ще доведат до стабилизиране на честотата, като по този начин ще допринесат за по-доброто интегриране на електроенергията, произведена от ВЕИ;

23.  Подчертава, че подходящите договорености за пазара трябва да улесняват прогресивната интеграция на ВЕИ в енергийната система и във вътрешния енергиен пазар на ЕС във всички държави членки в най-кратък срок и че в дългосрочен план различните видове ВЕИ, в съответствие с присъщите им характеристики и възможности, трябва да изпълняват функции и задачи за стабилността на системата, които досега са изпълнявани от конвенционални енергийни източници; подчертава, че в ЕС съществуват обещаващи примери за такива пазари; в този контекст призовава при планирането и прилагането да се обръща по-голямо внимание на положителните, отрицателните, преките и косвените странични ефекти от ВЕИ, по-специално по отношение на съществуващата инфраструктура, като преносни и разпределителни мрежи, както и по отношение на околната среда, биоразнообразието и опазването на природата; призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността сред обществото по отношение на положителното въздействие на различните технологии за ВЕИ;

24.  Призовава Комисията да обмисли, въз основа на анализ на разходите и ползите, въздействието, което ще има съществуващото законодателство в областта на околната среда, като Рамковата директива за водите и Директивата за птиците, за развитието на ВЕИ;

Инфраструктурни изисквания

25.  Отбелязва, че в определени случаи доставянето на енергия от ВЕИ в мрежата е децентрализирано, осъществявано от разстояние, зависимо от времето и променливо и затова се нуждае от инфраструктура, различна от съществуващата понастоящем, развита единствено въз основата на конвенционални енергоизточници; подчертава, че е необходимо тази модернизация на енергийната мрежа да вземе предвид промените в технологиите за производство, пренос, разпределение и балансиране като част от общата енергийна система; подчертава, че някои възобновяеми източници на енергия могат да балансират променливите енергийни източници и следователно да облекчават необходимостта от допълнителна мрежова инфраструктура; подчертава, че развитието на инфраструктурата е спешно и критично за успеха на единния пазар и за интеграцията на енергията от възобновяеми източници; отбелязва, че прилагането на пакета за енергийната инфраструктура е от решаващо значение в това отношение, по-специално за ускоряване на изграждането на нова инфраструктура с трансгранично въздействие; подчертава, че е необходимо да се ускорят процедурите за издаване на разрешително за проекти, свързани с енергийната инфраструктура,

26.  Посочва, че съществуват множество мощности за производство на възобновяема енергия, които не са използвани в проектния си капацитет, тъй като мрежата не е в състояние да поеме енергия, произведена по такъв начин;

27.  Констатира, че за да гарантира сигурността на доставките, развитието на ВЕИ с неравномерно производство ще има нужда от гъвкаво балансиране на колебанията и гъвкав резерв посредством интегрирана и взаимосвързана европейска мрежа за електроенергия, която позволява трансгранично търгуване, системи за оптимизация на потреблението, съхраняване на енергията и гъвкаво функциониращи електроцентрали; призовава Комисията да прецени дали съществува проблем с капацитета в ЕС и да определели количеството фиксиран капацитет, което може да бъде предоставено от ВЕИ с променливо производство в една интегрирана енергийна система на ЕС, както и какво е неговото евентуално въздействие върху адекватността на производството; изразява съгласие с анализа на Комисията, че разработването на механизми за резервен капацитет би довело до съществени разходи и може да изкриви ценовите сигнали; отбелязва растящата нужда от стабилна политическа рамка, която да предоставя икономически гаранции по отношение на наличието на този резервен капацитет, както и на системни и балансиращи услуги; отхвърля идеята за конкуренция по отношение на субсидиите между източниците на енергия и призовава за енергиен пазар, създаден специално за дългосрочните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата, който позволява включването на технологиите за ВЕИ във вътрешния енергиен пазар, но признава, че в исторически план държавната помощ е била необходима за развитието на всички източници на енергия;

28.  Подчертава значението, отдавано на ефективното по отношение на разходите използване на възобновяеми източници на енергия в една супермрежа за пренос на електроенергия и в морската електропреносна мрежа в Северно море; в този контекст подчертава Инициативата на държавите от Северно море за създаване на електропреносна мрежа (NSCOGI) в момент, когато са обявени проекти за производство на електроенергия от вятърни паркове с мощност над 140 GW; призовава Комисията и държавите членки да дадат допълнителен тласък на NSCOGI;

29.  Припомня, че инвестициите във възобновяеми източници на енергия представляват повече от половината от всички инвестиции в нови производствени мощности за последните десет години и че ще продължават да нарастват; подчертава, че когато заемат твърде голям дял в енергийния микс, възобновяемите енергийни източници поставят наличната мрежова инфраструктура пред огромни предизвикателства и че са необходими инвестиции за преодоляването на тези предизвикателства; отбелязва, че тъй като в някои държави членки увеличеното подаване на енергия от ВЕИ не е било придружено от развитие на енергийната инфраструктура, подобно увеличено подаване на енергия представлява изпитание за сигурността на доставките; подчертава, че съгласно Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия значителна част от претоварванията в европейските енергийни мрежи е свързана със захранване от ВЕИ; подчертава, че е важно да бъдат прилагани нови подходи за преодоляване на претоварванията на разпределителните мрежи, които невинаги са свързани с разширяване и подсилване на електропреносната мрежа; изразява убеждението си, че ползите, свързани с осъвременяването на електропреносната мрежа в ЕС, което се дължи в еднаква степен на единния пазар за електроенергия, могат да компенсират разходите чрез предлагане на много по-ефективно функциониране на енергийната система на ЕС; призовава операторите на преносни системи да актуализират своите политики за развитие на електропреносната мрежа с цел справяне с интегрирането на производствените мощности, използващи ВЕИ, като едновременно съхранят сигурността на доставките и да укрепват сътрудничеството си с операторите на разпределителните системи;

30.  Отбелязва, че много от най-добрите и конкурентоспособни местоположения за ВЕИ в ЕС са географски значително отдалечени от потребителските центрове, което означава, че поставя оптималното използване на подобни местоположения в зависимост от развитието на преносните и разпределителните системи и укрепването на трансграничните междусистемни връзки; отбелязва също преимуществата на децентрализираните доставки на енергия от възобновяеми източници до потребителските центрове; подчертава, че това може да доведе до понижаване на разходите, намаляване на необходимостта от разширяване на електропреносната мрежа и избягване на претоварвания, когато е налице подходяща инфраструктура; изтъква, че Комисията следва да улеснява разработването на подходящи инструменти за моделиране, за да определи оптималната комбинация от отдалечени, едромащабни производствени съоръжения и разпределителни инсталации; подчертава потенциала на интегрирания подход към енергийната система, който включва идея за обхващане на търсенето и предлагането както на отопление, така и на електроенергия; изтъква освен това и потенциала на местното производство на енергия от възобновяеми източници, например микро-производство или кооперативно производство от страна на граждани, които съвместно инвестират в производство и доставки на енергия от възобновяеми източници, като отопление от геотермални източници и електроенергия, произведена от слънчева енергия, както това е споменато в съобщението на Комисията;

31.  Отбелязва, че недостатъчният капацитет на мрежата и съоръженията за съхранение и липсата на сътрудничество между операторите на преносни системи могат също да допринесат за наличието на некоординирани трансгранични енергийни потоци („кръгови потоци“) и биха могли да причинят спешни ситуации в други държави членки, като в тези случаи нараства необходимостта от все по.чести намеси в натоварването с цел запазване на сигурността на доставките, когато разработването не бива съпровождано от необходимата оптимизация (например мониторинг на температурната скала) и развитието на електропреносната мрежа в тези държави членки; изразява загриженост относно състоянието на развитието и поддръжката на мрежовата инфраструктура в държавите членки; призовава държавите членки да напредват възможно най-бързо с разработването на преносни и разпределителни системи и да насърчат по-доброто сътрудничество между операторите на преносни системи;

32.  Подчертава потенциала на интелигентните електропреносни мрежи, инструментите за управление на енергопотреблението и съхранението на електроенергия с цел улесняване на възможно най-доброто включване на енергията от възобновяеми източници, както и компенсиране на колебанията в мрежата; отново набляга на спешната необходимост от допълнителни научни изследвания и разполагане в областта на съхраняването на електроенергия, включително въз основа на сътрудничество с помпено-акумулиращи водноелектрически централи; отбелязва по-конкретно необходимостта от повече научни изследвания по отношение на възможностите за съхраняване с променлива скорост, които предлагат по-гъвкава система за контрол на скоростта на съхраняване и съответно улесняват по-бързите и по-подходящи връзки; призовава държавите членки да не налагат двойно данъчно облагане на операторите в областта на съхраняването на електроенергия;

33.  Счита, че трябва да се създадат презгранични пазари за услуги в областта на балансиращата електроенергия и че трябва бързо да се разработи европейската преносна система, за да се улесни презграничното включване на помпено-акумулиращи водноелектрически централи, по-специално в Скандинавия, Алпите и Пиринеите;

34.  Подчертава, че водноелектрическите централи трябва да изиграят основна роля в планираното развитие на ВЕИ, основно за да балансират все по-променливото производство на енергия от ВЕИ, но също така и като метод за съхраняване на електроенергия чрез помпено акумулиране; поради това подчертава, че съществуващият в ЕС потенциал за развитие на производството на електрическа енергия и помпеното акумулиране във ВЕЦ трябва да бъде използван напълно;

35.  Признава, че газовата инфраструктура ще играе важна роля за развитието на производството на енергия от възобновяеми източници в целия Европейски съюз; изтъква, че биогазът, в качеството му на възобновяема енергия, може лесно да бъде захранван под формата на биометан в съществуващата газопреносна мрежа и новите технологии, като например „от електричество към водород“ и „от електричество към газ“ ще продължават да носят ползи за бъдещата нисковъглеродна икономическа рамка, като използват съществуващите и новите инфраструктури, които трябва да бъдат насърчавани и развивани;

36.  Изразява виждането, че в бъдеще ИКТ ще допринасят за управлението на търсенето и предлагането на енергия и за повишаването на участието на потребителите на пазара; призовава Комисията да представи своевременно, предложения за разработване, в съответствие с третия законодателен пакет „вътрешен енергиен пазар“, за разработване, популяризиране и стандартизиране на интелигентни мрежи и измервателни уреди, което ще позволи в по-голяма степен включването на повече участници на пазара и ще засили евентуалните взаимодействия в разполагането, разработката и поддръжката в далекосъобщителните и енергийните мрежи; призовава Комисията да окаже специална подкрепа на научноизследователската и развойна дейност в тази област; подчертава, че важните фактори в това отношение включват не само сигурността на планирането от страна на доставчиците, но и приемането от страна на потребителите, които следва да бъдат основните лица, които се възползват от интелигентните измервателни уреди и чиито права във връзка със защитата на данните е необходимо да бъдат гарантирани в съответствие с новата директива за защита на данните; настоятелно призовава Комисията да направи старателна оценка на анализите на разходите и ползите от внедряването на интелигентните измервателни уреди и въздействието им върху различните групи потребители; признава, че ангажиментът на потребителите е от изключително значение за внедряването на интелигентните измервателни уреди;

37.  Отбелязва, че секторът на ИКТ, който сам по себе си е значителен потребител на електроенергия, като центровете за данни в ЕС потребяват почти 1,5 % от общото потребление на електроенергия и тъй като потребителите са все по-добре осведомени за въглеродния отпечатък на ИТ и на използваните от тях услуги „в облак“, може да се превърне в пример за енергийна ефективност и популяризиране на ВЕИ;

38.  Посочва, че в някои региони, особено в малки общности и на острови, разполагането на вятърни генератори и фотоволтаични панели е било посрещнато от обществена съпротива; изтъква, че се счита, че вятърните генератори и фотоволтаичните панели имат неблагоприятен ефект върху туристическия отрасъл, както и върху характера и формата на селския/островния ландшафт;

39.  Подчертава, че когато гражданите са собственици на производство на енергия от ВЕИ чрез кооперативи или общински предприятия, е налице повишаване на общественото одобрение, което води до намаляване на планираното време за изпълнение и до насърчаване на по-добро разбиране от страна на обществеността на прехода в енергетиката;

40.  Подчертава, че по-нататъшното разработване на ВЕИ и изграждането на всички други мощности за производство на електроенергия променя ландшафта в Европа; настоява, че това не трябва да води до екологични щети, включително в райони от „Натура 2000“ и защитени територии; изтъква, че приемането на инфраструктурата за ВЕИ от обществото може да бъде постигнато чрез прозрачни и координирани процедури за териториално устройство, строителство и получаване на разрешения, придружени от задължителни и навременни публични консултации с участието от самото начало на всички заинтересовани участници, включително на местно равнище; подчертава, че участието на гражданите и заинтересованите лица, като в кооперативите, и информирането относно потенциалните ползи за местните икономики, могат да помогнат за спечелването на обществена подкрепа;

Даване на права на потребителите

41.  Счита, че има нужда да се увеличи общественото приемане на възобновяемите енергийни източници; същевременно посочва, че за постигането на тази цел би било ефикасно да се установи цялостен подход към производителя/потребителя, който би могъл да управлява процеса на енергопроизводство;

42.  Отчита значението на дребномащабните ВЕИ за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници; признава, че използването на дребномащабни ВЕИ представлява възможност за отделни домакинства, предприятия и общности да станат производители на енергия, като по този начин се осведомят относно ефективни начини да произвеждат и консумират енергия; подчертава значението на микропроизводството за повишаване на енергийната ефективност; подчертава, че използването на дребномащабни ВЕИ може да доведе до значителни икономии в сметките за енергия и до създаването на нови бизнес модели и работни места;

43.  В тази връзка отбелязва значението на стимулирането на местните кооперативи за енергия от възобновяеми източници за увеличаване на участието на гражданите, повишаване на достъпността на енергията от възобновяеми източници и за генериране на финансови инвестиции;

44.  Подчертава, че интелигентната комбинация от дребномащабни ВЕИ, съхранение, управление на търсенето на енергия и енергийна ефективност може да доведе до намаляване на използването на местните мрежи по време на пиковите моменти на натоварване, като по този начин се намалят общите инвестиционни разходи, поемани от операторите на разпределителни системи;

45.  Отбелязва, че предпоставка за ефективно местно потребление и производство на енергия, както от гледна точка на потребителя, така и на разпределителната мрежа, е въвеждането на интелигентни измервателни уреди и като цяло на интелигентни мрежи;

46.  Приветства заявеното от Комисията намерение да публикува съобщение относно енергийните технологии и иновациите с акцент върху микропроизводството;

47.  Счита, че регионалната политика на ЕС следва да играе ключова роля при насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и на енергийната ефективност в общоевропейски мащаб, както и в областта на електроенергийните и енергопреносните услуги; приветства факта, че въвеждането на кохезионна и регионална политика с цел насърчаване на използването на възобновяема енергия продължава да се развива стъпка по стъпка, с тенденция възобновяемите енергийни източници да допринасят пълноценно за целите на енергийната политика на ЕС, както и че енергийните цели на ЕС се прилагат навсякъде в Съюза; счита, че е от особено значение европейската политика да се развива в посока, която да позволи процентът на финансиране да бъде достатъчен през предстоящия период 2014–2020 г.;

48.  Подкрепя управление на различни равнища и децентрализиран подход към енергийната политика и източниците на възобновяема енергия, включително, наред с другото, Конвента на кметовете и по-нататъшното развитие на инициативата „Интелигентни градове“, както и насърчаването на най-добрите решения на регионално и местно равнище чрез информационни кампании;

49.  Отбелязва, че селското стопанство и селските райони разполагат с потенциал да произвеждат значителна част от енергията от възобновяеми източници и поради това счита, че новата политика в областта на селското стопанство и развитието на селските райони следва да насърчава производството на енергия от възобновяеми източници;

50.  Признава значението на подпомагането и насърчаването на развитието на източници на алтернативна енергия в рамките на стопанствата, по-специално в малък мащаб, и на разпространението на съответни методи както сред земеделските производители, така и сред потребителите;

51.  Подчертава приноса, който сътрудничеството между земеделските производители би могло да направи за успешен резултат на политиката за насърчаване на възобновяемите източници;

52.  Призовава Европейската инвестиционна банка да създаде фондове за насрещно финансиране чрез финансови посредници с цел предоставяне на необходимия първоначален капитал и техническа помощ за производство в рамките на микро- и дребномащабните земеделски стопанствата, които са общинска собственост, на електроенергия и отопление от възобновяеми източници, печалбите от които могат да бъдат реинвестирани в допълнителни схеми;

Международно сътрудничество и търговия

53.  Припомня, че се очаква търговският дефицит на ЕС, който се дължи на вноса на изкопаеми горива, да се увеличи през следващите години и зависимостта от вноса на изкопаеми говори да доведе до все по-големи политически, икономически и екологични рискове; в тази връзка подчертава ролята, която има местната възобновяема енергия по отношение на сигурността на доставките и на възстановяването на положителния търговски баланс с държавите, които изнасят нефт и природен газ, и следователно подчертава, че това следва да играе по-голяма роля в постигането на европейската енергийна сигурност;

54.  Отчита, че световните пазари за ВЕИ нарастват и че това ще окаже положително въздействие върху европейската промишленост, създаването на работни места, цените и по-нататъшното развитие на съществуващите и новите технологии в световен мащаб и в ЕС, при условие, че политическата и регулаторна рамка на ВЕИ в ЕС остане предвидима и дава възможност на предприятията с чисти технологии да поддържат своето конкурентно предимство и водеща роля спрямо световните си партньори; отчита, че държавите извън ОИСР ще бъдат важни търговски партньори в бъдеще, защото те имат голям потенциал по отношение на ВЕИ;

55.  Подчертава, че неправомерните изкривявания на конкуренцията на пазара са неприемливи, тъй като единствено посредством лоялна конкуренция може да се гарантира, че в дългосрочен план цените за технологии в областта на енергията от възобновяеми източници в ЕС ще бъдат на разумно равнище; приканва Комисията да приключи в най-кратък срок текущите производства относно нелоялни практики; подчертава, че свободните и открити световни пазари предлагат най-добрите предпоставки за растеж на ВЕИ; подчертава, необходимостта от допълнителни действия за премахването на ограниченията върху търговията; приканва Комисията да не налага никакви търговски препятствия за готови продукти или съставни части на технологии, които се използват за ВЕИ; призовава Комисията предприеме действия за премахване на пречките пред търговията, за защита на лоялната конкуренция, да помогне на дружествата от ЕС да получат достъп до пазарите извън ЕС, както и да се справят с предполагаеми нарушения на търговията, включително по отношение на незаконна държавна помощ;

56.  Настоятелно призовава също така Комисията активно да наблюдава употребата на необосновани нетарифни бариери, субсидии и дъмпингови мерки от страна на търговските партньори на ЕС в тази област;

57.  Призовава Комисията да вземе предвид Споразумението за информационните технологии на СТО и да изследва възможностите за подемане на инициатива за сключване на споразумение за свободна търговия на екологични технологии, споразумение, което ще установи безмитната търговия с продукти на екологичните технологии;

58.  Подчертава, че тази стратегия следва също така да насърчава улесняването на търговията с цел да подкрепи усилията на развиващите се държави в тази конкретна област и за да позволи използването на възобновяемите енергийни източници като търговска стока;

59.  Подчертава, че търговията играе важна роля за гарантиране, че възобновяемата енергия е устойчиво произведена и финансирана; припомня, че внесената биоенергия и агрогорива следва да са в съответствие с критериите за устойчивост на ЕС и че последните следва да бъдат ясно определени; с тази цел насърчава Комисията да въведе непряко земеползване като допълнителен критерий; препоръчва търговските споразумения да съдържат разпоредби за справяне с проблемите, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, и следва да насърчават доброто управление на почвените и водните ресурси; насърчава Комисията да продължи да договаря споразумения за доброволно партньорство със съответните трети държави, за забрана на незаконната сеч;

60.  Подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество в областта на енергийната политика, включително енергията от възобновяеми източници, със съседните на ЕС държави и необходимостта от по-ефективно използване на търговския потенциал на възобновяемите енергийни източници; подчертава необходимостта от подходяща инфраструктура, която да улесни сътрудничеството, както в рамките на ЕС, така и със съседните му държави; подчертава, че сътрудничеството в областта на възобновяемите енергийни източници следва да включва съответните цели на политиката на ЕС; подчертава, че особено в региона на Средиземно море съществуват големи възможности за производство на електроенергия от ВЕИ; изтъква потенциала на проекти като Desertec, Medgrid и Helios, както и на допълнителното развитие на производството на електроенергия от водноелектрически централи в Норвегия и Швейцария, включително потенциала им за балансиране; подчертава и значителната местна добавена стойност в тези големи проекти за ВЕИ;

61.  Подчертава,че международното сътрудничество трябва да бъде основано на стабилна регулаторна рамка и на достиженията на правото на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници, за да повиши стабилността и надеждността на подобно сътрудничество.

62.  Призовава за координирани действия с други технологични лидери (САЩ и Япония) с оглед справяне с възникващите предизвикателства, като например недостиг на суровини, редкоземни елементи, които влияят на внедряването на технологии за енергия от възобновяеми източници;

63.  Подчертава, че е необходимо ЕС да развива тясно сътрудничество в научната област и ясна политика за сътрудничество по отношение на научните изследвания и иновациите в областта на ВЕИ с международни партньори, по-специално държавите от групата БРИКЮ;

Иновации, научни изследвания и развойна дейност и промишлена политика

64.  Отбелязва, че е необходимо Европа да разшири своя промишлен капацитет и капацитета си за научни изследвания и развойна дейност, ако иска да запази водещите си позиции в технологично отношение в областта на ВЕИ; подчертава необходимостта от улесняване на конкурентната среда за операциите и интернационализация на МСП, както и от полагането на усилия за намаляване на бюрократичните пречки; подчертава, че единствено иновациите, научните изследвания и развойната дейност могат да гарантират водещата в технологично отношение позиция на ЕС на пазара на технологии за ВЕИ; подчертава потребността на частните инвеститори от сигурност; призовава Комисията да създаде промишлена стратегия за енергийни технологии, включително, по-специално, технологии в областта на възобновяемата енергия, за да гарантира запазването на водещата позиция на ЕС в областта на енергийните технологии и в частност по отношение на тези, свързани с енергия от възобновяеми източници;

65.  Подчертава водещите позиции на промишлеността на ЕС в областта на технологиите за производство на вятърна енергия на сушата и големия потенциал на европейската промишленост за производство на вятърна енергия в морето да допринесе за повторната индустриализация на държавите членки, граничещи с Балтийско и Северно море;

66.  Подчертава, че образователните институции, способни да обучат квалифицирана работна сила и следващото поколение учени и новатори в областта на технологиите за ВЕИ, са ключов приоритет; в това отношение припомня важната роля на „Хоризонт 2020“ и Европейския институт за иновации и технологии за преодоляването на несъответствията между образование, научни изследвания и приложение в сектора на енергията от възобновяеми източници;

67.  Отдава особено значение на сътрудничеството между европейските механизми за патентна закрила в областта на възобновяемите енергийни източници с цел улесняване на достъпа до ценна и неизползвана интелектуална собственост; подчертава необходимостта от това активирането на европейския патент в областта на възобновяемите енергийни източници да бъде въпрос от първостепенно значение;

68.  Счита, че трябва да бъде повишена ефективността на целенасочените научни изследвания и развойна дейност в рамките на съществуващите инструменти и изразява загриженост поради факта, че научните изследвания и развойната дейност в част от отрасъла на ВЕИ са били пренебрегвани, което в някои случаи е довело до търговски проблеми; подчертава необходимостта от инвестиции в по-нататъшното развитие на иновативните, както възникващи, така и развити технологии, както и системната интеграция между транспорта и енергетиката с цел поддържане или постигане на конкурентоспособност, както и за да се гарантира запазване на устойчивостта на жизнения цикъл на съществуващите технологии; подчертава необходимостта от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на възобновяемата енергия, по-специално в областта на капацитета, ефикасността и намаляването на въздействието върху ландшафта;

69.  Призовава Комисията и държавите членки да инвестират в научноизследователска дейност, основана на употребата на възобновяема енергия с промишлено приложение, например в автомобилния отрасъл;

70.  Приветства заявеното от Комисията намерение през 2013 г. да представи съобщение по въпросите на политиката в областта на енергийните технологии; призовава Комисията при прилагането на съответните части от Европейския стратегически план за енергийните технологии (плана SET) да се съсредоточи върху технологии, които подобряват конкурентоспособността на възобновяемите източници на енергия и интегрирането им в енергийната система, като управление на електропреносната мрежа, технологии за съхранение или отопление и охлаждане посредством енергия от възобновяеми източници, като в същото време не пренебрегва доказаните ВЕИ технологии , които се използват от много години;

71.  Подчертава, че научните изследвания са от ключово значение за развитието и достъпността на новите и чисти технологии; счита, че планът SET може да допринесе в значителна степен за повишаване на достъпността и конкурентоспособността на технологиите за енергия от възобновяеми източници;

Европейска рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници

72.  Подчертава, че понастоящем държавите членки използват многообразие от системи за насърчаване; изтъква, че тази подкрепа е довела до здравословен растеж, по-специално при добре проектираните системи за насърчаване, но че някои от системите за насърчаване са били зле проектирани и са доказали, че не са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към намаляващите цени на някои технологии, и в някои случаи са създали свръхкапацитет, натоварвайки по този начин значително финансово потребителите; констатира със задоволство, че благодарение на субсидиите, някои ВЕИ са могли да достигнат конкурентоспособност сравнение с традиционните методи на производство в отделни области, например в региони с благоприятни географски условия, на места, където достъпът до капитали е на добро равнище и административните тежести са най-ниски;

73.  Подчертава, че в някои държави членки цените на електроенергия на дребно за потребителите и за промишлеността са се повишили поради фактори като нарастване на цените на изкопаемите горива и намеса от страна на държавата; припомня, че през 2010 г. 22 % от домакинствата в ЕС са били обезпокоени, че няма да бъдат в състояние да погасят сметките си за електроенергия, и приема, че междувременно тази тенденция най-вероятно се е изострила; подчертава, че енергията следва да бъде достъпна за всички и че конкурентоспособността на промишлеността не трябва да бъде възпрепятствана; иска от държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че потребителите с ниски доходи са ефективно защитени, като в същото време повишават обществената информираност за потенциала на мерките за енергоспестяване и енергийна ефективност; освен това посочва, че понижаването на цените на едро трябва да достигне и потребителите;

74.  Предупреждава, че определените твърде високи суми за финансиране чрез свръхкомпенсация потискат технологичния напредък и могат да възпрепятстват пазарната интеграция, тъй като те намаляват стимулите за разработване на новаторски и ефективни по отношение на разходите продукти; отбелязва, че интелигентното проектиране на механизмите за насърчаване, което да позволява реакция на сигналите на пазара, е от основно значение за предотвратяване на свръхкомпенсация; счита, че бързото придвижване към система, която излага производителите на риска на пазарните цени, насърчава технологичната конкурентоспособност и улеснява интегрирането на пазара;

75.  Изразява убедеността си, че Комисията следва да подкрепя държавите членки при идентифицирането на най-ефективните от гледна точка на разходите ВЕИ и начина за най-добро осъществяване на потенциала им; припомня, че оптималните ценови политики се различават в зависимост от модела на търсене, потенциала на предлагане и икономическия контекст на местно равнище;

76.  Приветства изявлението на Комисията, че ще работи за изготвяне на насоки за доказани практики и за реформиране на националните разпоредби за субсидиране на ВЕИ; приканва Комисията да създаде тези насоки в най-кратък срок, за да гарантира, че различните национални схеми не изкривяват конкуренцията или не създават бариери пред търговията и инвестициите в рамките на ЕС с цел да насърчи предвидимостта и ефективността на разходите и да се избегне прекомерното субсидиране; настоятелно призовава в тази връзка Комисията да гарантира, че законодателството във връзка с вътрешния пазар се спазва изцяло от държавите членки; изразява убеждението си, че насоките за добри практики са важна стъпка към гарантиране на функционирането на единния енергиен пазар и счита, че насоките могат да бъдат допълнени с оценка на ефективността на разходите на сегашните национални системи за подкрепа, като се вземат предвид различните технологии, които обхващат с цел да се гарантира по-добра съвместимост и координация за постепенно сближаване между националните механизми за подпомагане; изразява също и убеждението си, че прилагането на тези насоки на равнище на държавите членки ще бъде от основно значение, тъй като те могат да допринесат за избягване на възможността националните схеми за подпомагане да бъдат променяни с обратно действие или да бъдат изоставяни, тъй като това би дало ужасен сигнал на инвеститорите, както и би могло да предизвика сериозни икономически трудности за физическите лица, инвестирали във ВЕИ на основата на подобни национални схеми; подчертава, че прилагането на тези насоки следва да се гарантира от държавите членки и че следва да бъде допуснато наличието на специални споразумения за подкрепа на развитието и употребата на местни и регионални ресурси;

77.  С оглед на множеството споразумения за подкрепа в държавите членки, счита за изключително важно незабавно да се постигне напредък по отношение на дискусията относно по-голямо сближаване между тях и подходяща европейска система за подкрепа за периода след 2020 г.; изразява убеждението си, че в дългосрочен план една интегрирана в по-голяма степен система за насърчаване на ВЕИ на равнище на ЕС, която да взема изцяло предвид регионалните и географски различия и съществуващите наднационални инициативи, и е част от общите усилия за декарбонизация, би могла да допринесе за предоставянето на най-ефективната от гледна точка на разходите рамка за източниците на възобновяема енергия и равнопоставени условия, при които да бъде осъществен пълният им потенциал; отбелязва, че съществуващата Директива за възобновяемите източници позволява на правителствата да използват съвместни схеми за подпомагане; отбелязва, че опитът в някои европейски страни успешно показва как общ подход в интегриран пазар на електроенергия позволява иновации от взаимна полза между националните системи; приканва Комисията да направи оценка в контекста на законодателната рамка за периода след 2020 г. дали една приложима в целия ЕС система за подпомагане на ВЕИ, би предложила по-ефективна по отношение на разходите рамка, в която да бъдат осъществен пълният потенциал на ВЕШ и как би функционирало постепенното сближаване;

78.  Подчертава ползата от обмен на най-добри практики относно механизмите за подпомагане между държавите членки; изтъква, че Обединеното кралство и Италия наскоро обявиха промяна в схемите си за подпомагане, като преминаха от квотна към преференциална система, тъй като доказателствата от сходни географски местоположения предполагат, че преференциалните модели за подпомагане на разходите са по-ниски; призовава Комисията да включи тези аспекти в настоящия си анализ(5) и предстоящото предложение за насоки;

79.  Предлага да се надгражда над инициативи като схемата за съвместно подпомагане, прилагана от Норвегия и Швеция, с цел да се развиват стъпка по стъпка, където е уместно, подходящи регионални схеми за съвместно подпомагане около общи енергийни пазари като Nord Pool;

80.  Призовава бюджетния орган да предостави на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) необходимите средства за изпълнение на нейните задължения и за постигане на целите, заложени в Регламента относно интегритета, прозрачността и ефективността на пазара за търговия на едро с енергия; отбелязва, че това е необходимо, за да се изгради цялостен интегриран и прозрачен вътрешен пазар на електроенергия и газ до 2014 г.

o
o   o

81.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16. (2) OВ L 326, 8.12.2011 г., стp. 1. (3) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55. (4) OВ L 211, 14.8.2009 г., стp. 94. (5) COM(2012)0271 и придружаващи документи; SEC(2008)0057; Изследване на ИЕЕ „Reshaping (Quo(ta) vadis, Europe?)“