Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2009(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0164/2013

Внесени текстове :

A7-0164/2013

Разисквания :

PV 10/06/2013 - 24
CRE 10/06/2013 - 24

Гласувания :

PV 11/06/2013 - 12.2
CRE 11/06/2013 - 12.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0247

Приети текстове
PDF 333kWORD 43k
Вторник, 11 юни 2013 г. - Страсбург
Образователна и професионална мобилност на жените в ЕС
P7_TA(2013)0247A7-0164/2013

Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2013 г. относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС (2013/2009(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 2 и 3 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 8, 45, 165 и 166 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 21, 23 и 25 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010‐2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията “Европа 2020„ (COM(2010)0296),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно насърчаване на мобилността на работниците и служителите в Европейския съюз,(2)

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0164/2013),

A.  като има предвид, че правото на установяване и труд в друга държава от Европейския съюз е една от основните свободи на Съюза, гарантирана на европейските граждани от Договора за Европейския съюз, и като има предвид, че мобилността е многостранно явление, което има икономическо, социално и семейно измерение;

Б.  като има предвид, че мобилността на работната сила и образователната мобилност спомагат за задълбочаване на усещането на хората за принадлежност към европейското гражданство и същевременно представляват европейски принцип за постигането на сближаване и солидарност в рамките на ЕС;

В.  като има предвид, че програма „Еразъм“, която от 1987 г. насам позволи на повече от 2,2 милиона граждани на Европейския съюз да учат в чужбина, може също да има изключително положителен принос за трансграничната мобилност на работната сила след приключването на периода на обучение, и като има предвид, че ръстът на образованието и професионалното обучение на жените създава условия за засилване на тяхната мобилност;

Г.  като има предвид, че икономическата и финансова криза се отрази отрицателно на пазара на труда в ЕС, особено по отношение на равнището на заетост и възможността за свободно придвижване и избор на заетост според личните образователни и професионални квалификации, като жените са една от най-силно засегнатите групи;

Д.  като има предвид, че по последни данни безработицата при жените в Европейския съюз е 10,7 % (или 22,7 % при жените на възраст под 25 години);

Е.  като има предвид, че професионалната мобилност е стратегическа цел на Европейския съюз, тъй като повишава ефективността на единния пазар и допринася за подобряването на професионалните умения и равнищата на заетост, които са фактори от съществено значение за икономическия и социалния прогрес;

Ж.  като има предвид, че съществуват значителни различия между двата пола по отношение на мобилността на работната сила в рамките на ЕС – мъжете се местят заради конкретна работа или преместване на работно място доста по-често от жените (44 % спрямо 27 %), докато на жените по-често им се налага да прекъсват професионалното си развитие поради преместване на далечни разстояния, за да придружат своя партньор;

З.  като има предвид, че сегрегацията на пазара на труда по полов признак, липсата на подходящи условия на труд, разликата в заплащането на жените и мъжете, неадекватните мерки за балансиране на семейния и професионалния живот, устойчивите стереотипи и рискът от дискриминация въз основа на пола са основните пречки пред професионалната мобилност на жените; като има предвид, че факторите, свързани със семейството, значителните разлики по отношение на семейните надбавки в различните държави членки, социалните мрежи, заведенията за грижи за деца и други зависими лица – по-специално отсъствието или слабото развитие на мрежи от публични центрове за детски грижи, детски ясли и обществени услуги, свързани с дейностите за свободното време на децата, жилищните и местните условия, както и други пречки (език, непознаване на правата) са допълнителни бариери, които възпрепятстват жените да упражняват правото си на свободно движение, пребиваване и работа в цяла Европа;

И.  като има предвид, че през целия си живот жените са изложени на социални рискове по-често от мъжете, което води до ръст на бедността сред жените; като има предвид, че най-новите оценки сочат, че заплатите на жените в ЕС са средно с 16,4 % по-ниски от тези на мъжете, както и че са налице големи различия между държавите членки, като разликата в заплащането варира между 1,9 % и 27,6 %(3);

Й.  като има предвид, че за да се подобри интеграцията на жените на пазара на труда, са необходими многостранни политически решения, включващи учене през целия живот, съвместяване на професионалния, семейния и личния живот, особено за самотните майки, предприемане на действия срещу несигурната заетост и за насърчаване на работните места с гарантирани в пълна степен права, мрежа за обществено здравеопазване и публична система за социална сигурност, както и диференцирани практики за организация на работното време по искане от страна на жените;

К.  като има предвид, че висококачественото образование предоставя на жените по-добри перспективи за работа, по-добри умения и ключови компетентности в конкретна област; като има предвид, че то също така улеснява участието им в обществото и в културни дейности и осигурява по-добро заплащане на пазара на труда;

Л.  като има предвид, че образователната мобилност спомага за насърчаване на професионалната мобилност и за увеличаване на възможностите на пазара на труда и че тя трябва да бъде достъпна за всички, включително за жените с ниска квалификация;

1.  Подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността относно положението на жените от всички възрастови групи в контекста на политиките на ЕС в областта на образованието, социалната интеграция, средствата за съвместяване на семейния и професионалния живот, миграцията и заетостта, бедността, здравеопазването, както и в контекста на неговите политики за социална закрила, с цел да се защитят правата на жените, да се насърчат равенството и равните възможности за заетост на мъжете и жените, да се гарантират безопасни условия на труд, равен достъп и възможности за професионално развитие, включително прилагането на еднакви критерии при подбора за работа, да се обърне по-голямо внимание на участието на жените в процеса на вземане на решения и да се предприемат действия срещу всички форми на дискриминация на пазара на труда, като например професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането, по-конкретно чрез насърчаване на ученето през целия живот, предприемане на мерки за борба с несигурната заетост и за насърчаване на работните места с гарантирани права, работно време, съвместимо с баланса между професионалния и личния живот, мрежа за обществено здравеопазване и публична система за социална сигурност, както и диференцирани практики за организация на работното време по искане от страна на жените;

2.  Подчертава, че трябва да се признае добавената стойност, която предоставя на ЕС образователната и професионалната мобилност; подчертава, че поради икономическата криза нараства необходимостта изборът на професия да бъде съобразен с предлагането на пазара на труда, както и че е изключително важно при промяна на професията да се подобри способността за адаптация на жените към изискванията, свързани с нови възможности за професионално развитие;

3.  Счита, че насърчаването на образователната и професионалната мобилност на жените може да допринесе за постигане на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за повишаване на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 75 %, например чрез по-активно участие на млади хора, по-възрастни работници и нискоквалифицирани работници и чрез по-добра интеграция на мигрантите;

4.  Призовава държавите членки, при съставянето на своите национални стратегии и програми за реформи, да включват разпоредби, предназначени да осигурят прозрачност и информираност относно правата на жените и на членовете на техните семейства във връзка с мобилността;

5.  Счита, че когато става въпрос за социални права, професионалната мобилност не трябва да има неблагоприятни последици за жените и че с оглед на това е необходимо да се гарантира запазването и прехвърлянето между държавите на пенсионните права в рамките на обществените системи за социална сигурност, като в същото време се зачитат различията между пенсионните схеми в целия Съюз;

6.  Призовава държавите членки да събират и анализират данни за трудностите в областта на мобилността на жените, както и за мащаба и структурата на тази мобилност, да привлекат вниманието към предимствата на професионалната мобилност на своя национален пазар и да ги популяризират, както и предимствата, свързани с образователната и професионалната мобилност в чужбина; призовава Комисията и държавите членки да наблюдават положението на агенциите и организациите, които предлагат работа на работници и служители от други държави членки, и да разкриват потенциалните незаконни или недекларирани работни места, както и агенциите и организациите, които предлагат фиктивни работни места;

7.  Призовава държавите членки да предоставят сведения относно баланса между половете във връзка с професионалната мобилност и да включат разпоредби за насърчаване на равенството между половете по отношение на професионалната мобилност при изготвянето на своите национални политики и национални програми за реформи, със специално внимание към планирането и изпълнението на национално или регионално равнище на оперативни програми, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ) за програмния период 2014–2020 г. и след това; припомня своята резолюция от 23 октомври 2012 г., която подкрепя предложението на Комисията за предоставяне на 25 % от общия размер на средствата за политиката на сближаване на ЕСФ(4);

8.  Подчертава, че ако този въпрос представлява конкретна цел в рамките на посочените програми или присъства като специален хоризонтален приоритет, добрите практики ще започнат да се проявяват и мерките ще доведат до резултати на регионално и/или местно равнище;

9.  Отбелязва, че насърчаването на заетостта налага да се отдели по-голямо внимание на трансграничното сътрудничество и на обмена на най-добри практики между учебните заведения и професионалните организации в държавите членки, както и че трябва да се увеличи равенството на училищните системи и способността им за приобщаване;

10.  Призовава държавите членки да увеличат усилията и да задълбочат сътрудничеството, със специално внимание към достъпа до информация и консултации, в областта на борбата срещу трафика на хора, извършван от международни мрежи, които привличат работници, най-вече жени, с лъжливото обещание за работа, която всъщност не съществува, а води до ситуации на сексуална експлоатация и насилствени услуги или труд (просия, робство или практики, сходни на робството, принудително подчинение, експлоатация за престъпни дейности, както и отнемане на телесни органи);

11.  Отбелязва, че мобилността следва да почива върху равенството между половете и борбата срещу дискриминацията въз основа на пол, раса, произход, религия, възраст или здравословно състояние;

12.  Посочва, че жените, които се местят в чужбина с цел работа, включваща услуги за домакинството и грижи за деца, хора с увреждания и стари хора, често са наемани без договор или работят незаконно и следователно нямат никакви общи права, нито права на социално осигуряване, здравеопазване, подходящи пенсии или други придобивки във връзка с пенсионни вноски;

13.  Призовава социалните партньори, държавите членки и Комисията да подкрепят подобряването на свързаните с равенството между половете аспекти на колективните споразумения чрез насърчаване, наред с другото, на правото на работа при гъвкаво работно време, създаването на детски заведения, наставничеството на работниците и служителите от женски пол, предприемането на мерки за засилване на участието на жените в преговорите за колективно договаряне и чрез оценяване на въздействието, което колективните споразумения оказват върху жените;

14.  Призовава държавите членки да наблюдават положението на работниците, полагащи грижи за деца и други зависими лица; да предоставят достатъчно информация на жените, които се местят в чужбина с цел извършване на такава работа, включително информация относно достъпа до декларирани работни места и до обучение в съответната област, както и относно социалните права, здравеопазването и др.; да предоставят на жените консултации във връзка с декларираните работни места и да ги предупреждават за възможни опасности на незаконния пазар на труда;

15.  Подчертава, че европейските политики трябва да вземат предвид и условията на живот и труд на работещите жени, които се местят с цел сезонна селскостопанска работа, по-специално по отношение на необходимостта от подходящо настаняване, социална закрила, медицинска застраховка и здравеопазване, съвместяване на професионалния и семейния живот и достойно заплащане; подчертава необходимостта да се води борба срещу ситуациите на експлоатация, с която се сблъскват много от тези жени;

16.  Посочва, че на жените, които се местят в чужбина с цел работа, често се предлагат работни места от най-ниските категории на трудовия пазар по отношение на умения, заплащане и престиж и че трудовата миграция при жените често обхваща неголям брой професии, които се упражняват предимно от жени и които се свързват с традиционните роли на половете; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на адекватни договорни решения, както и да се противопоставят на прекомерното използване на нестандартни трудови договори;

17.  Призовава държавите членки да работят съвместно за намиране на решения за предотвратяване или компенсиране на някои последствия от професионалната мобилност в част от държавите членки и в определени сектори (например мобилността на медицинските работници, които в голямата си част са жени), които могат да засегнат правата на човека в държавите членки по произход;

18.  Счита, че създаването на възможност за жените, които се местят в чужбина, да прехвърлят социалноосигурителните си права е основен фактор за гарантиране на ефективното упражняване на придобитите от тях права;

19.  Обръща внимание на значителните разлики между държавите членки по отношение на семейните надбавки и социалните права и отбелязва, че тези разлики могат да представляват реална пречка за професионалната мобилност на мъжете и жените, които издържат семейство;

20.  Призовава държавите членки да гарантират реципрочно признаване на дипломи и професионални квалификации и да способстват за опростяването на процедурите за признаване;

21.  Отбелязва, че в случаите, в които основният проблем е не признаването само по себе си, а по-скоро продължителният характер на процедурата по признаване, може да се повиши рискът от лошо начало в новата приемаща среда в ЕС;

22.  Изразява загриженост във връзка с високото равнище на „похабяване на мозъци“ при жените, т.е. недостатъчното използване на квалификацията на жените, които се местят в чужбина, особено видимо в силно феминизираните сектори на сестринските грижи и помощта в домакинството;

23.  Изтъква необходимостта да се гарантира наличието на ясни правила за улесняване на достъпа на жените до висши ръководни длъжности и подчертава, че по-големият брой жени членове на управителни съвети увеличава конкурентоспособността и производителността; следователно приветства предложението на Комисията, което предвижда до 2020 г. минимална квота от 40 % жени сред членовете без изпълнителни правомощия на управителните съвети на европейските дружества, които се котират на борсата и разполагат с 250 или повече служители и общ годишен оборот над 50 милиона евро;

24.  Призовава Комисията и държавите членки да подобрят откриването и отстраняването на нарушения на правата на жените в рамките на пазара на труда и ефективно да наказват такива нарушения, както и да предоставят на жените, живеещи в чужбина с цел работа, всичката необходима информация, в това число относно достъпа до работни места и обучение в тази област, а също и относно социалните права и здравеопазването, и да предлагат консултации без допълнително заплащане във връзка с възможности за заетост и програми за социално жилищно настаняване;

25.  Призовава Комисията да наблюдава и да докладва редовно относно това, как се усвояват средствата на ЕС, насочени към образование и обучение, професионална и образователна мобилност и участие на пазара на труда, от жените и мъжете; призовава държавите членки и Комисията да предприемат незабавни мерки в случаите на небалансирано усвояване;

26.  Призовава държавите членки да предприемат действия с цел премахване на бариерите пред професионалното и общественото развитие на жените в държавите, в които те са пренесли основната част от своя живот и които не са техните държави по произход;

27.  Припомня, че жените, в това число работещите жени мигранти, много по-често от мъжете работят на непълно работно време не по собствен избор (през 2011 г. в Европейския съюз 32,1 % жени са работили на непълно работно време в сравнение с 9 % мъже); настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите мерки за ограничаване на наемането на непълно работно време от страна на работодателите (като въведат задължение за обосноваване, премахнат някои данъчни облекчения и т.н.) и да увеличат правата на жените, които нямат избор, освен да работят на непълно работно време (приоритет при наемане на работа, обезщетение в случай на уволнение и т.н.);

28.  Настоятелно призовава държавите членки и Комисията да засилят политиката на ЕС за борба с пряката и непряката дискриминация на работници мигранти от ЕС, приемани от друга държава членка, особено на жените, и с нарушаването на техните права поради недостатъчното познаване от тяхна страна на езиците, както и на законодателството, приложимо към тяхната трудова дейност в приемащата държава членка;

29.  Призовава Комисията и държавите членки, с подкрепата на местните заинтересовани страни, социалните партньори и обучаващите институции, да повишат още повече осведомеността на жените относно възможностите, предлагани от професионалната мобилност, с особено внимание към личностното развитие, планирането на професионалното развитие и правата при преместване от една държава членка в друга по професионални причини;

30.  Призовава държавите членки да създадат звена за контакт за мобилните домашни помощници и работници, полагащи грижи за хора, които имат индивидуални трудови правоотношения, за да им се осигурят средства за изграждане на мрежа, която да им позволява да се информират за правата си, както и да насърчават неправителствените организации, проявяващи активност в тази област;

31.  Насърчава държавите членки да улеснят процедурите за местните и регионални органи, с цел те:

   да съставят и изпълняват специални програми за интегриране на жените и мъжете в местните общности и да насърчават междукултурния обмен;
   да предлагат на жените, които придружават своите съпрузи или партньори в друга държава членка, подходящи услуги като курсове за улесняване на тяхната интеграция в новата социална и културна среда, например езикови курсове и курсове за професионално обучение, като се обръща специално внимание на жените в уязвимо положение;
   да обръщат по-голямо внимание на приобщаването на жените към пазара на труда, по-конкретно на придобиването на квалификации и тяхното актуализиране, придобиването на умения и изпълнението на програмата за образование и обучение през целия живот;
   да предприемат мерки за разрешаване на проблема, свързан с рисковата група на силно мобилни жени, като например домашните помощници, работниците, полагащи грижи за хора, чистачите и жените, работещи в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга;
   да подкрепят социални информационни кампании на организации с нестопанска цел, насочени към жените в международни общности, като например съпруги и партньори на лица, преместили се в чужбина;
   да разработят обучителни програми за интеграция, психологични консултации и проекти за интеграция; подчертава, че конкретните мерки са от практическа полза при разбирането и разрешаването на проблемите;

32.  Подчертава вредите за икономиката и отделните лица от разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете произтича отчасти от факта, че често заплащането е по-ниско в секторите, в които жените са представени по-силно;

33.  Настоятелно призовава държавите членки да осигурят повече прозрачност относно тенденциите в заплащането, по-специално чрез насърчаване на колективните договори, с цел да се предотврати продължаването или увеличаването на разликите в заплащането, включително последиците върху натрупването на пенсионни права в държавата членка по произход и приемащата държава членка, както и да се вземат необходимите мерки за намаляването на разликите в заплащането; призовава Комисията да предложи нови мерки за санкциониране и намаляване по ефективен начин на разликата в заплащането между мъжете и жените и да наблюдава правилното прилагане и ефикасността на Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(5), както и да преразгледа съществуващото законодателство в областта на разликите в заплащането на жените и мъжете (Директива 2006/54/ЕО), както беше изискано от Парламента в неговата резолюция от 13 март 2012 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят, в сътрудничество със социалните партньори, политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете, които поставят акцент върху интегрирането на жените на пазара на труда и насърчават осигуряването на равни възможности за мобилност;

34.  Подчертава, че възпитанието на децата изисква разпределяне на отговорностите между мъжете и жените, и обществото като цяло, и призовава държавите членки да предоставят на работниците и служителите, които се преместват заедно със съпруг/съпруга или партньор и/или деца, независимо от тяхното равнище на заплащане и квалификация, информация за наличните семейни надбавки в приемащата държава членка, за публичните заведения за грижи за деца и други зависими лица, заведения за предучилищно и училищно образование и за медицинските услуги, успоредно със свободен достъп до публични служби по заетостта в съответствие с приложимото национално законодателство, за да се подпомогнат съпрузите/съпругите или партньорите, преместващи се в друга държава, при намирането на работа; потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на събиране на семейството;

35.  Призовава държавите членки да предвидят инфраструктурни мерки за подпомагане на мобилните работници и служители, които имат семейства, като обърнат внимание на достъпа до образование и детски заведения, социална сигурност и обществени услуги; призовава както изпращащите, така и приемащите държави членки да създадат механизми за интеграция и реинтеграция на силно мобилните работници и служители, които имат семейства; подчертава, че стойността на междукултурните умения, придобити от жените, които се местят в чужбина, следва да бъде по-високо оценявана от работодателите;

36.  Насърчава държавите членки да предприемат мерки за борба с бедността и социалната изолация на жените от всички възрастови групи; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на феминизирането на бедността чрез насърчаване на заетостта и предприемаческия дух сред жените, като се борят за премахване на разликите в трудовите възнаграждения и улесняват съвместяването на професионалните и семейните задължения чрез създаването на детски заведения;

37.  Призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на проблема с бедността сред по-възрастните жени, дължащ се на факта, че те получават по-ниски пенсии, което е последица и от периодите на незаетост в техния живот, през които те е трябвало да се грижат за своите деца и за други зависими членове на семейството;

38.  Призовава държавите членки да насърчават работодателите да осигуряват гъвкаво работно време на жените, и особено на тези, чиито деца са останали в държавата членка по произход, като по този начин им позволяват да поддържат реална физическа връзка с тях;

39.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават предприятията и администрациите да използват дистанционна работа при справедливи социални условия и условия на заплащане, с цел да се избегне прекъсването на професионалното развитие на жените поради професионалната мобилност на техните партньори;

40.  Призовава държавите членки да вземат активно участие в премахването на пречките пред мобилността на работниците и служителите, като предлагат на членовете на техните семейства и на партньорите им услуги, като курсове за улесняване на дълготрайната им интеграция в новата социална и културна среда, например езикови или професионални курсове, с цел да гарантират тяхната независимост и достойнство;

41.  Подчертава необходимостта от привличане на жените към образование и обучение в областта на професиите, свързани с математиката, информатиката и новите технологии с цел преодоляване на професионалната сегрегация и дискриминацията по отношение на заплащането; настоятелно призовава държавите членки да насърчават жените да усвояват от ранна възраст професии, в които се изискват научни, технически, инженерни и математически умения, с цел подобряване на пригодността за заетост и улесняване на прехода между образованието, професионалното обучение и заетостта; поради тази причина призовава държавите членки да осигурят или доразвият качествени услуги за професионално ориентиране и насоки в областта на професионалното развитие, които да подпомагат жените в това отношение;

42.  Подчертава благоприятното въздействие от привличането на жени на ранен етап към професии в ключовите промишлености с висок потенциал за работни места, по-специално в екологичната икономика, сектора на здравеопазването и социалните грижи и цифровата икономика;

43.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на секторната сегрегация въз основа на пола както чрез поощряване на лицата още от ранна възраст да се ориентират към съответните сектори, така и чрез промяна на условията, които правят въпросния сектор по-малко привлекателен за жените или мъжете, като например условията на труд, които не са съвместими с отговорностите за оказване на грижи, от една страна, и заплащането, от друга страна;

44.  Отново призовава държавите членки да насърчават учебната и професионалната мобилност, като: а) повишават осведомеността и улесняват достъпа на всички граждани до информация; б) подчертават добавената стойност на мобилността в ранните етапи на образованието; в) гарантират, че се признават резултатите от обучението в периоди на мобилност между държави членки; г) намаляват административната тежест и стимулират сътрудничеството между съответните органи в държавите членки и д) признават периодите на пребиваване в чужбина за целите на изчислението на точките за пенсиониране в държавата членка по произход;

45.  Изисква от Комисията да отдели особено внимание на всички аспекти на образованието и професионалното обучение, на висшето образование и обучението за възрастни, с цел да се подобри качеството на преподаването и по този начин да се постигнат по-добри перспективи за бъдещето по отношение на заетостта;

46.  Отбелязва, че от създаването си през 1987 г. програма „Еразъм“ сама по себе си е позволила на над 2,2 милиона студенти да осъществят мобилност в ЕС и че тя има съществен принос за мобилността в европейското висше образование; поради това изразява надежда в рамките на следващата финансова перспектива да бъде предвидено адекватно финансиране за всички програми в подкрепа на мобилността и образованието; призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят активно европейските и международните програми за обучение и образование, както и програми като програмите „Грундвиг“, „Коменски“, „Леонардо да Винчи“, „Жан Моне“ и „Еразъм“, с цел да се насърчи образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС, а също и да се предостави възможност на преподавателите да прекарват част от кариерата си в друга държава членка на ЕС, което да допринесе за развитието на чувство за европейско гражданство и идентичност; подчертава значението на новата многогодишна програма в областта на образованието, професионалното обучение, младежта и спорта, която използва като основа положителния опит от всички съществуващи европейски програми в областта на мобилността и образованието;

47.  Подчертава важността на образователните системи, чувствителни към аспектите на пола, тъй като те предоставят на децата разнообразен избор при откриването на техните таланти; подчертава, че според изследванията засиленото налагане на свързани с пола стереотипи в сферата на образованието допринася за сегрегацията въз основа на пола на пазара на труда по отношение както на секторите, така и на професиите; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за борба с тези стереотипи;

48.  Подчертава необходимостта в държавите членки да се въведе гаранция за младежта, с цел да се подобри достъпът на младите хора, и следователно на жените висшисти, до пазара на труда и да се улесни преходът от обучение към заетост; подчертава, че моделите за мобилност на ранни етапи от професионалното развитие изпълняват ключова роля за оформянето на последващи промени в заетостта; припомня двете си резолюции от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ и от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта; поради това призовава Комисията и държавите членки да приложат незабавно пакета за младежка заетост, по-конкретно по отношение на „Твоята първа работа с EURES“ и гаранцията за младежта, с оглед на насърчаването на ранната образователна и професионална мобилност на младите жени;

49.  Призовава Комисията да намери по подобен начин средство за интегриране на образованието, придобито чрез младежка мобилност, с работни места, съответстващи на това образование, с цел да се увеличи ефективността на процеса на мобилност в двата му етапа: образование и професионална реализация;

50.  Подчертава, че за да се стимулира заетостта и да се предприемат действия срещу дълготрайната безработица, е необходимо да се разгледа възможността за увеличаване на мобилността не само за студенти и работници, но и за техните преподаватели; счита, че такъв подход би гарантирал качествено преподаване;

51.  Подчертава значението на засилването на социалното измерение и подобряването на достъпа до програми за образователна мобилност за жени с неравностоен произход, както и на такива с ниски доходи, в отпуск по майчинство или на самотни майки;

52.  Призовава държавите членки да внесат яснота относно възможностите за отпускане на финансова помощ в подкрепа на образователната и професионалната мобилност на жените и да улеснят достъпа до тази информация;

53.  Подчертава, че на жените с увреждания, на жените без квалификация или със слаба професионална подготовка и на самотните майки трябва да се предостави достатъчно информация и да се окаже допълнителна подкрепа за получаване на достъп до съществуващите програми за обучение, учене и образователна мобилност;

54.  Обръща специално внимание на жените с увреждания и подчертава необходимостта от предприемане на мерки и действия за борба срещу двойната дискриминация и за насърчаване на напълно равни права и възможности;

55.  Счита, че следва да бъде отделено специално внимание на зачитането на културните особености и/или традиции на жените от малцинствени общности;

56.  Призовава държавите членки да насърчават проекти на национално, регионално и местно равнище за разширяване на участието на жените на пазара на труда; призовава държавите членки да насърчават по-голямото участие на мъжете и жените в доброволчески и благотворителни дейности за общността;

57.  Подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата за мобилността на жените над 45-годишна възраст, които по-често от останалите приемат да работят при несигурни условия;

58.  Подчертава необходимостта от увеличаване на степента на участие в програми за учене през целия живот на жените, преместили се в чужбина, в това число и в програми, свързани с развиването на умения, и посочва, че следва да се въведат и програми, насочени към засилване на интеграцията в обществото;

59.  Подчертава, че безработицата и трудностите, свързани с интеграцията на пазара на труда, засягат жени от много възрастови групи и че жените трябва бързо да се адаптират към потребностите на пазара на труда, и приветства мерките, предложени от Комисията, за преодоляване на достигнатите неприемливи нива на младежка безработица и социална изолация, както и за предоставяне на работни места, образование и обучение за младите хора; изразява подкрепата си за инициативите на Комисията като механизма за засилване на мобилността на жените и я призовава да разшири и подобри обхвата на проектите, чиято цел е увеличаване на професионалната мобилност на жените;

60.  Подчертава заключенията на Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията; подчертава необходимостта от подкрепа за доброволческите дейности и обмена на знания и опит между жените от различни възрастови групи;

61.  Призовава Комисията да подкрепи по подходящ начин разпределението на финансовите ресурси към програми, които насърчават заетостта на жените и качественото обучение на групите в неравностойно положение;

62.  Препоръчва да се създаде европейска мрежа от служби за консултиране, която да подпомогне местните общности да се справят с този проблем, като предоставя информация, ноу-хау и насоки относно интеграцията на жените; препоръчва насърчаването и използването на инструменти и мрежи и продължаване на финансирането на съществуващите европейски мрежи, както и на инструменти за насърчаване на мобилността като порталите EURES и „Вашата Европа“ и мрежата „Европа Директно“, които също така улесняват жените в намирането на информация относно техните права и възможностите в различните държави членки;

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(2) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 35.
(3) Евростат 2010 г., с изключение на EE, EL (2008 г.). AT, BE, ES, IE, FR, IT, CY: предварителни източници.
(4) Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. (приети текстове, P7_TA(2012)0360).
(5) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

Правна информация - Политика за поверителност