Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2021(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0231/2013

Внесени текстове :

A7-0231/2013

Разисквания :

PV 02/07/2013 - 20
CRE 02/07/2013 - 20

Гласувания :

PV 03/07/2013 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0317

Приети текстове
PDF 427kWORD 45k
Сряда, 3 юли 2013 г. - Страсбург
Реформиране на структурата на банковия сектор в ЕС
P7_TA(2013)0317A7-0231/2013

Резолюция на Европейския парламент от 3 юли 2013 г. относно реформирането на структурата на банковия сектор в ЕС (2013/2021(INI))

Европейският парламент,

  ‐ като взе предвид член 120 от своя правилник,

  ‐ като взе предвид Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията,

  ‐ като взе предвид доклада от 2 октомври 2012 г. на експертната група на високо равнище по реформирането на структурата на банковия сектор на ЕС (ЕГВР)(1),

  ‐ като взе предвид заключенията от срещите на Г-20, състояли се в Лондон през 2009 г., в Кан през 2011 г. и в Москва през 2013 г.,

  ‐ като взе предвид Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки ‐ филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи, както и предложенията от 20 юли 2011 г. съответно за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (COM(2011)0453) и за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (COM(2011)0452),

  ‐ като взе предвид предложението от 6 юни 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на директиви 77/91/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/EО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО и 2011/35/ЕС и на Регламент (EС) № 1093/2010 (COM(2012)0280),

  ‐ като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 декември 2012 г.,

  ‐ като взе предвид препоръките на Съвета за финансова стабилност от октомври 2011 г. относно „Основни показатели за ефективни оздравителни режими за финансовите институции“ и от ноември 2010 г. относно „Интензивност и ефективност на надзора върху финансовите институции със системно значение“,

  ‐ като взе предвид консултативния документ на Базелския комитет по банков надзор от ноември 2011 г., озаглавен „Global systemically important Banks: assessment methodology and the additional loss absorbency requirement“ (Банки със системно значение в глобален мащаб: методика за оценка и изискване за допълнителна способност за преодоляване на загуби),

  ‐ като взе предвид инициативите, предприети на равнище държави членки и на международно равнище с цел структурна реформа на банковия сектор, в това число френския закон Loi de séparation et de régulation des activités bancaires, германския закон Trennbankengesetz, доклада на независимата комисия относно банковия сектор и реформите „Викърс“ в Обединеното кралство, както и правилата „Волкер“ в Съединените щати,

  ‐ като взе предвид доклада за 2012 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Implicit Guarantees for Bank Debt: Where Do We Stand?“(2) (Косвени гаранции за банковия дълг: какво е актуалното състояние?), както и доклада на ОИСР за 2009 г., озаглавен „The Elephant in the Room: The Need to Deal with What Banks Do“ (Подминаваният проблем: потребността да се занимаем с дейността на банките)(3);

  ‐ като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2012 г. относно паралелната банкова система(4),

  ‐ като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 25 март 2013 г. относно кризата в Кипър(5),

  ‐ като взе предвид член 48 от своя правилник,

  ‐ като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0231/2013),

A.  като има предвид, че от началото на кризата на финансовия сектор е отпусната държавна помощ, чийто размер надвишава 1,6 трилиона евро (12,8 % от БВП на ЕС) между 2008 г. и края на 2011 г., включително рекапитализацията на банката „Нордърн Рок“ през 2007 г., като около 1 080 милиарда евро от тази сума са използвани за гаранции, 320 милиарда евро ‐ за мерки за рекапитализация, 120 милиарда евро ‐ за обезценени активи и 90 милиарда евро за мерки за ликвидност(6); като има предвид, че Комисията изиска съществено преструктуриране на банките, получаващи помощ, включително съкращаване на определени дейности, за да се гарантира бъдещата им жизнеспособност без допълнителна публична подкрепа и да се компенсира нарушаването на конкуренцията, причинено от получените субсидии;

Б.  като има предвид, че тези финансирани от държавата спасявания доведоха до значително нарастване на публичната задлъжнялост в държавите членки;

В.  като има предвид, че през петте години след началото на глобалната икономическа и финансова криза през 2008 г. икономиката на ЕС остана в състояние на рецесия, като държавите членки предоставят субсидии и косвени гаранции на банките, отчасти поради неадекватното прилагане на икономическата и фискалната рамка;

Г.  като има предвид, че в своя доклад за 2012 г. ОИСР оценява стойността на косвените държавни гаранции за 2012 г. от гледна точка на икономиите на разходи за банките в ЕС, на около 100 милиарда щатски долара, като има големи различия между отделните банки и държави членки и най-голяма е ползата за банките с най-голям размер, особено ако се възприемат като слаби, както и за банките със седалище в държавите членки с най-висок кредитен рейтинг; като има предвид, че в доклада се констатира, че тези гаранции обхващат и банки, различни от класифицираните като „финансови институции със системно значение“ по методиката на Съвета за финансова стабилност;

Д.  като има предвид, че слабата европейска регулаторна рамка, заедно с прекомерното поемане на риск, прекомерния ливъридж, неадекватните изисквания за собствен капитал и ликвидност, прекомерната сложност на банковата система като цяло, твърде големия размер на банковите сектори в малки икономики, липсата на контрол и надзор, прекомерната експанзия на търговията с деривати, погрешните рейтингови оценки, системите на прекомерни бонуси, както и неадекватното управление на риска бяха в основата на финансовата криза, която до голяма степен беше изострена по-скоро от прекомерни експозиции, свързани с недвижимите имоти, отколкото от дейностите на капиталовите пазари, както и от недостатъчен надзор;

Е.  като има предвид, че загубата на предпазливост в счетоводните стандарти вследствие на приемането на международните стандарти за финансово отчитане беше и продължава да бъде основна причина за това банките да представят отчетите си по начин, който не винаги е верен и точен, като се има предвид по-специално МСС 39 относно провизиите срещу загуби по кредити;

Ж.  като има предвид, че в Европа бяха натрупани рискове и от търговски банки, които въз основа на недалновидно и погрешно управление на риска са отпускали кредити за сектора на недвижимите имоти;

З.  като има предвид, както се подчертава в анализа на ЕГВР, че по време на финансовата криза нито един стопански модел не се е справил особено добре или особено зле;

И.  като има предвид, че във финансовия сектор печалбите често бяха приватизирани, а рисковете и загубите се одържавяваха; като има предвид, че в една социална пазарна икономика рискът и отговорността трябва да вървят заедно;

Й.  като има предвид, че настоящата слабост на европейската банкова система след кризата показва необходимостта от укрепване на структурата на европейския финансов надзор и управлението на кризи, включително структурни реформи за някои банки, за да се отговори на потребностите на икономиката в по-широк смисъл;

К.  като има предвид, че банките не следва да имат преимущество пред обществения интерес;

Л.  като има предвид, че американският закон Глас-Стийгъл от 1933 г. за разделяне на банките помогна да се осигури начин за излизане от най-тежката световна финансова криза преди настоящата криза, и като има предвид, че след отменянето на закона през 1999 г. се наблюдава значително увеличение на спекулативните банкови инвестиции и на финансовите фалити;

М.  като има предвид, че са предприети редица важни инициативи на ЕС за предотвратяване на нова банкова криза, увеличаване на защитата на данъкоплатците и непрофесионалните клиенти и създаване на стабилни и устойчиви платежни системи;

Н.  като има предвид, че осмото издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно на Комисията (от декември 2012 г.) ясно показва, че потребителското доверие в ЕС в банковите услуги е на невиждано досега ниско равнище;

O.  като има предвид, че неотдавнашният спасителен пакет в Кипър първоначално включваше данък върху всички банкови депозити, подкопавайки по този начин доверието в схемата за гарантиране на депозитите на тази държава;

П.  като има предвид, че в проучване на Банката за международни разплащания (БМР) се твърди, че твърде големият размер на финансовия сектор на дадена държава може да окаже отрицателно въздействие върху растежа на производителността, когато обемът на частното кредитиране като мярка за размера на финансовия сектор надхвърли БВП и относителната заетост във финансовия сектор бързо се повиши, тъй като от други области на икономическа дейност се изтеглят човешки и финансови ресурси(7);

Р.  като има предвид, че във връзка с кризата в Кипър Еврогрупата потвърди принципа, че размерът на банковия сектор спрямо БВП на дадена държава членка следва да бъде ограничен с цел преодоляване на неравновесията в банковия сектор и насърчаване на финансовата стабилност, от което следва, че при липса на съществени средства за оздравяване на равнището на ЕС ограниченията по отношение на размера, сложността и взаимосвързаността на банките ще бъде от полза за стабилността на системата;

С.  като има предвид, че чистото разделяне на финансовите институции на инвестиционни клонове и клонове за банкиране на дребно не решава проблема, свързан с финансовите институции със системно значение, и съотношението между размера на фонда за възстановяване и оздравяване, от една страна, и равновесието на институциите със системно значение за кредитиране, плащания и депозити, от друга страна;

Т.  като има предвид, че процесът на преобразуване към по-устойчив, по-малко системен и жизнеспособен банков сектор изглежда се различава между държавите членки;

У.  като има предвид, че ЕГВР заключава, че финансовата криза е показала, че нито един стопански модел не се е справил особено добре или особено зле в европейския банков сектор; като има предвид, че анализът на ЕГВР разкрива поемането на прекомерни рискове, често при търговията с много сложни инструменти или кредитирането, свързано с недвижими имоти, което не е съобразено с адекватна капиталова защита, и прекомерна зависимост от краткосрочно финансиране и силни връзки между финансовите институции, което е довело до високо равнище на системен риск непосредствено преди финансовата криза;

Ф.  като има предвид, че ЕГВР подчертава, че кратките означения, като например „банкиране на дребно“ или „инвестиционна банка“, не описват по подходящ начин стопанския модел на дадена банка, нейната ефективност и склонност за поемане на риск; като има предвид, че стопанските модели са разнообразни според различни ключови аспекти, като размер, дейности, модел на приходите, структура на капитала и финансирането, собственост, корпоративна структура и географски обхват, и са се развили значително с течение на времето;

Х.  като има предвид, че стана ясно, че рисковете могат да възникнат както при банкирането на дребно, така и в инвестиционната част на банката;

Ц.  като има предвид, че предложението на Комисията следва да предвиди основан на принципите подход към структурните реформи на европейския банков сектор, който да е допълващ и съвместим с вече съществуващото и предстоящото законодателство на Съюза по отношение на финансовите услуги; като има предвид, че Европейският банков орган (ЕБО) следва да играе ключова роля, като разработва съответните технически стандарти, за да гарантира последователното прилагане и изпълнение на територията на Съюза от страна на компетентните органи, в това число на Европейската централна банка (ЕЦБ);

Ч.  като има предвид, че в рамките на банковите сектори в държавите членки местно и регионално ориентираните, децентрализирани институции се оказаха стабилни и в помощ на финансирането на реалната икономика;

Ш.  като има предвид, че е необходимо банките да поддържат по-високи нива и по-добро качество на капитала, както и да имат по-големи ликвидни буфери и по-дългосрочно финансиране;

Щ.  като има предвид, че тъй като не е нито възможно, нито желателно да се извършва разделяне на банковите дейности след фалит, е необходим ефективен режим за възстановяване и оздравяване, който да предостави на органите надежден набор от инструменти, включително мостова банка, така че да могат да се намесват достатъчно рано и бързо в нестабилна или изпадаща в несъстоятелност банка, за да се даде възможност за продължаване на нейните съществени финансови и икономически функции, като същевременно се сведе до минимум въздействието върху финансовата стабилност и се гарантира, че съответните загуби се понасят от акционерите и кредиторите, които са поели риска да инвестират в съответната институция, а не от данъкоплатците или вложителите; като има предвид, че такива планове за възстановяване и оздравяване не са необходими за други видове частни дружества, което предполага, че съществува конкретен проблем във връзка с пазара на финансови услуги; като има предвид, че ако пазарът функционираше добре, финансовите институции щяха да са в състояние да изпаднат в несъстоятелност, без да използват план за възстановяване и оздравяване, което означава, че проблемът се корени в структурите на финансовите институции и тяхната взаимосвързаност;

AA.  като има предвид, че на надзорните и оздравителните органи трябва да бъдат предоставени необходимите правомощия, за да могат ефективно да отстранят пречките пред възможността за оздравяване на кредитните институции и като има предвид, че на самите банки трябва да се възложи задачата да доказват своята възможност за оздравяване; като има предвид, че въвеждането на задължителни режими за възстановяване и оздравяване предоставя възможност за оказване на въздействие върху банковата структура, намаляване на сложността на институциите, ограничаване или забраняване на дейности и продукти;

AБ.  като има предвид, че по отношение на това да се сложи край на косвените гаранции, с каквито се ползват много банки, един от най-важните инструменти в режима за възстановяване и оздравяване, предложен от Комисията, е оправомощаването на органите да се намесват на ранен етап ‐ доста преди момента на установяване на несъстоятелността ‐ и да изискват от банките да променят своята стратегия за дейността, своя размер или рисков профил, така че да подлежат на оздравяване, без да се прибягва до извънредна публична финансова подкрепа;

AВ.  като има предвид, че следва никога повече да не се позволява на банките да станат толкова големи, че тяхната несъстоятелност да поражда системни рискове за цялата икономика, което задължава правителствата и данъкоплатците да ги спасят, и като има предвид, че по този начин проблемът „твърде голяма банка, за да бъде оставена да фалира“ ще бъде премахнат;

AГ.  като има предвид, че дори в отделна държава членка размерът на банките не трябва повече да става толкова голям, че те да се превърнат в системен риск в националната държава, в която данъкоплатците да трябва да понесат разходите за щетите;

AД.  като има предвид, че банковият сектор в ЕС остава с висока степен на концентрация: 14 европейски банкови групи са финансови институции със системно значение, а 15 европейски банки държат 43 % от пазара (от гледна точка на активите) и представляват 150 % от БВП на ЕС-27, като отделни държави членки дори отчитат още по-високи съотношения; като има предвид, че съотношението между размера на банките и БВП се е утроило от 2000 г. насам; като има предвид, че съотношението между размера на банките и БВП в Люксембург, Ирландия, Кипър, Малта и Великобритания се е увеличило четирикратно; като има предвид, че в европейския банков сектор съществува огромно разнообразие по отношение както на размера, така и на стопанския модел;

AЕ.  като има предвид, че не съществуват никакви доказателства от миналото, че даден модел за разделяне би могъл да допринесе по положителен начин за избягването на бъдеща финансова криза или за намаляването на риска от такава;

AЖ.  като има предвид, че понастоящем държавата гарантира и косвено субсидира цялата финансова система посредством подкрепа за ликвидността, схеми за гарантиране на депозитите и програми за национализация; като има предвид, че за държавата е целесъобразно единствено да обезпечава основни услуги, които осигуряват гладкия ход на реалната икономика, като например платежните системи и механизмите за овърдрафти; като има предвид, че структурната реформа се отнася буквално до това да се гарантира, че държавата обезпечава само основни услуги и че цените на услугите, които не са основни, се формират от пазара;

AЗ.  като има предвид, че капиталовите пазари трябва да са в състояние да посрещнат финансовите потребности в ЕС в период на силно ограничено банково кредитиране; като има предвид, че съществува необходимост да се увеличи наличието на алтернативни финансови източници в Европа, по-специално чрез разработване на алтернативи на капиталовите пазари, за да се намали зависимостта от финансиране от банките съгласно посоченото в Зелената книга на Комисията относно дългосрочното финансиране на европейската икономика;

AИ.  като има предвид, че финансирането на реалната икономика от страна на банките е значително по-голямо в повечето държави членки, отколкото в Обединеното кралство или в САЩ;

AЙ.  като има предвид, че е много желателно да се засили конкуренцията в европейския банков сектор; като има предвид, че общият размер на законодателните и регулаторните изисквания относно банките, при все че са наистина основателни по много причини, създава опасност от създаването на бариери за навлизане на пазара, като така улеснява „циментирането“ на господстващото положение на съществуващите банкови групи;

AК.  като има предвид, че банковият сектор в ЕС е изправен пред дълбоки структурни промени, произтичащи от промените в положението на пазара и цялостните регулаторни реформи, като напр. прилагането на правилата на Базел III;

AЛ.  като има предвид, че докладът на независимата комисия относно банковия сектор и реформите „Викърс“ в Обединеното кралство нееднократно заявява, че за банките в Обединеното кралство препоръките на доклада представляват подход за водене на политика;

1.  Приветства анализа и препоръките на ЕГВР относно банковата реформа и ги счита за полезен принос към даването на ход на реформи;

2.  Приветства консултациите на Комисията от 16 май 2013 г. относно структурната реформа на банковия сектор в ЕС;

3.  Приема становището, че националните инициативи за структурна реформа изискват рамка на ЕС за запазването и предотвратяването на разпокъсаност на единния пазар на ЕС, като същевременно се зачита многообразието на националните банкови модели;

4.  Счита, че настоящите реформи на банковия сектор в ЕС (включително директивите и регламентът за капиталовите изисквания, директивата за възстановяване и оздравяване, единният надзорен механизъм, схемите за гарантиране на депозитите, директивата и регламентът относно пазарите на финансови инструменти и инициативите във връзка с паралелната банкова система) са от изключително важно значение; приветства намерението на Комисията да предложи директива за структурна реформа на банковия сектор в ЕС с цел решаване на проблемите, произтичащи от банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, и подчертава, че това трябва да допълва посочените по-горе реформи;

5.  Настоява оценката на въздействието на Комисията да включва оценки на предложенията на ЕГВР, Волкър, Викърс и френските и германските предложения за структурна реформа, да изброява разходите, произтичащи за публичните финанси и финансовата стабилност при несъстоятелността на банка със седалище в ЕС по време на настоящата криза, а също и потенциалните разходи за банковия сектор в ЕС и възможните положителни и отрицателни последици за реалната икономика, както и че тази оценка трябва да предоставя информация за естеството на настоящия модел за универсално банкиране в ЕС, включително размера и счетоводните отчети за дейностите, свързани с банкирането на дребно, и инвестиционните дейности на съответните универсални банки, извършващи дейност в ЕС, и за възможните косвени гаранции, предоставяни от държавите членки на банките; настоява Комисията да допълва оценката си с количествен анализ, когато това е възможно, при отчитане на разнообразието на националните банкови системи;

6.  Припомня на Комисията за предупреждението, отправено от ЕБО и ЕЦБ, че финансовите иновации могат да подкопаят целите на структурните реформи, и настоява структурните реформи да бъдат предмет на периодичен преглед(8);

7.  Настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение относно регулирането на паралелната банкова система, което взема предвид принципите на текущата структурна реформа на банковия сектор;

8.  Счита, че целта на всички структурни реформи на банковия сектор трябва да бъде постигането на сигурна, стабилна, ефективна и ефикасна банкова система, която функционира в условията на конкурентоспособна пазарна икономика и служи на потребностите на реалната икономика и на клиентите и потребителите през целия икономически цикъл; счита, че структурната реформа трябва да стимулира икономическия растеж, като подкрепя предоставянето на кредити за икономиката, по-специално на МСП и стартиращите предприятия, да осигурява по-голяма устойчивост срещу потенциални финансови кризи, да възстановява доверието и увереността в банките, да премахва рисковете за публичните финанси и да доведе до промяна в банковата култура;

A.Принципи на структурната реформа

9.  Счита, че структурната реформа трябва да се основава на следните принципи:

   трябва да се намалят прекомерните рискове, да се осигури конкуренция, да се намали сложността и да се ограничи взаимосвързаността, като се осигури разделното функциониране на основните дейности, включително дейностите, свързани с кредитиране, плащания, депозити и други свързани с клиенти дейности, и на рискови дейности, които не са основни;
   трябва да се подобри корпоративното управление и да се създадат стимули за банките с цел въвеждане на прозрачни организационни структури, повишаване на отчетността и утвърждаване на отговорна и устойчива система на възнаграждения;
   трябва да се даде възможност за ефективно оздравяване и възстановяване на банките, като се гарантира, че в случаите, когато положението на банките стане изключително тежко, може да им се разреши да обявят несъстоятелност и/или да бъдат преструктурирани по методичен начин, без да е необходимо спасяване от данъкоплатците;
   трябва да се осигури предоставянето на основни услуги, свързани с кредитиране, депозити и плащания, по начин, който не е повлиян отрицателно от оперативните проблеми, финансовите загуби, недостига на финансиране или вредите за репутацията, произтичащи от оздравяването или несъстоятелността;
   трябва да се зачитат правилата на пазарна икономика, функционираща при условията на конкуренция, а именно че рисковите търговски и инвестиционни дейности не се ползват от косвени гаранции или субсидии, използването на гарантирани влогове или спасявания от данъкоплатците, и че търговските и инвестиционните дейности – а не дейностите, свързани с кредитирането и депозитите, понасят рисковете и разходите във връзка с тези дейности;
   трябва да се осигури наличието на достатъчно капитал, ливъридж и ликвидност за всички банкови дейности;
   разделените правни субекти трябва да имат различни източници на финансиране, без необосновано и ненужно прехвърляне на капитал и ликвидност между тези дейности; осигуряването на подходящи правила за капитал, ливъридж и ликвидност трябва да бъде съобразено със стопанските модели на дейностите, включително отделни счетоводни баланси, и трябва да осигурява ограничения за експозициите на основни дейности, свързани с кредитиране и депозити, по отношение на търговски и инвестиционни дейности, които не са основни, в рамките на дадена банкова група или извън нея;

10.  Настоятелно призовава Комисията да вземе предвид предложението на ЕЦБ за установяване на ясни и приложими критерии за разделяне; подчертава, че разделянето следва да запазва единния пазар на ЕС и да предотвратява неговото разпокъсване, като същевременно се зачита многообразието на националните банкови модели(9);

11.  Подчертава необходимостта от оценяване на системния риск, който представляват разделените дружества, както и групата като цяло, като изцяло се отчитат извънбалансовите експозиции;

12.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че директивата за възстановяване и оздравяване се прилага изцяло; настоятелно призовава Комисията, ЕБО и държавите членки да се уверят, че банките разполагат с ясна и надеждна рамка за управление на кризи, включително достатъчно капитал за дейности, свързани с кредитиране, плащания и депозити, задължения, попадащи в обхвата на инструмента „рекапитализация чрез вътрешни източници“ и ликвидни активи, които да им позволяват, в случай на несъстоятелност, да поддържат достъпа на вложителите до финансови средства, да защитават основните услуги, и по-специално дейностите, свързани с кредитиране, плащания и депозити, от риска от нерегулирана несъстоятелност, да извършват плащанията на вложителите по навременен начин, и да предотвратят неблагоприятните последици за финансовата стабилност;

13.  Настоятелно призовава Комисията, ЕБО и компетентните органи, въз основа на законодателната рамка за капиталовите изисквания и възстановяване и оздравяване, да гарантират, че е налице адекватно разграничаване – по отношение на капитал, ливъридж, задължения, попадащи в обхвата на инструмента „рекапитализация чрез вътрешни източници“, подходящи капиталови буфери и изисквания за ликвидност – между разделените субекти, като се акцентира върху по-високи капиталови изисквания за рискови дейности, които не са основни;

Б.Корпоративно управление

14.  Призовава Комисията да разгледа в своята задълбочена оценка на въздействието на потенциалното разделяне на банките и алтернативите, предложенията, направени в доклада на ЕГВР в областта на корпоративното управление, включително: а) механизми за управление и контрол, б) управление на риска, в) схеми за стимули, г) оповестяване на риска и д) санкции;

15.  Призовава Комисията да реализира предложенията и препоръките, съдържащи се в резолюцията на Парламента от 11 май 2011 г. относно корпоративното управление във финансовите институции(10);

16.  Счита, че наскоро приетата директива относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници съдържа подходяща рамка от изисквания относно управлението на банките, включително техните членове на съветите с изпълнителни правомощия и тези без изпълнителни правомощия;

17.  Настоятелно призовава Комисията да съдейства за постигането на споразумение по предложената директива относно схемите за гарантиране на депозити и да увеличи защитата на потребителите като въведе преференции за вложителите;

18.  Призовава Комисията да включи разпоредби, налагащи задължение за всички членове на изпълнителния съвет на едно дружество на банка да изпълняват длъжност като член на изпълнителния съвет само за това дружество на банката;

19.  Настоятелно призовава Комисията да включи разпоредби, целящи засилване на личната отчетност и отговорност за членовете на съветите; предлага в този контекст Комисията да проучи как да се насърчи връщане към модела на партньорство в управлението на дружествата, и по-специално за инвестиционното банкиране;

20.  Настоятелно призовава Комисията и ЕБО да осигурят пълно и цялостно прилагане на нормативната уредба за капиталовите изисквания, като специално се акцентира върху разпоредбите относно компенсациите и възнагражденията; призовава ЕБО и Комисията да представят пред Парламента и Съвета годишен доклад относно изпълнението и прилагането на съответните разпоредби от държавите членки; настоятелно призовава Комисията да продължи да реформира културата на компенсации и възнаграждения на банките, като отдаде приоритет на дългосрочните стимули за променливо възнаграждение с по-големи периоди на отложено изплащане, достигащи до пенсионна възраст, както и да насърчава прозрачността на политиките относно възнагражденията, включително, но без да се ограничава до въпроса за обясненията и оценките относно вътрешните разлики във възнагражденията, съответните промени и сравнителни секторни отклонения;

21.  Настоятелно призовава Комисията, ЕБО и компетентните органи да гарантират, че системите на възнаграждение отдават приоритет на използването по-скоро на инструменти като облигации, подлежащи на рекапитализация чрез вътрешни източници, и акции, отколкото на парични средства, комисиони или вещи, които притежават стойност, в съответствие с разпоредбите на директивата за капиталовите изисквания;

22.  Настоятелно призовава Комисията, ЕБО и компетентните органи да гарантират, че системите за компенсации и възнаграждения на всички равнища на банковата институция отразяват нейните цялостни резултати и акцентират върху качествените услуги за потребителите и дългосрочната финансова стабилност, а не върху краткосрочните печалби, в съответствие с разпоредбите на нормативната уредба за капиталовите изисквания;

23.  Настоятелно призовава Комисията да осигури режими за ефективни, разубеждаващи и съразмерни санкции за юридическите и физическите лица, както и публикуването на равнищата на санкциите и на информация относно лицата, които нарушават правилата;

24.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че компетентните органи, и, когато е приложимо, единният надзорен механизъм (ЕНМ), зачитат принципите на структурната реформа;

25.  Приканва Комисията да предложи предоставянето на достатъчно ресурси и правомощия на компетентните надзорни органи, включително ЕНМ;

26.  Настоятелно призовава Комисията да извърши проучване, за да гарантира, че счетоводните стандарти, използвани от финансовите институции, дават наистина вярна и точна представа за финансовото състояние на банките; посочва, че отчетите са основният източник на информация, позволяваща на даден инвеститор да разбере дали дадено дружество е реално действащо или не; отбелязва, че одиторите могат да подписват отчети единствено ако те са верни и точни, независимо от финансовите стандарти, използвани от съставителите на финансовите отчети; счита, че ако одиторите не са сигурни, че дадено дружество е реално действащо, те не следва да подписват отчетите на дружеството, дори ако са били изготвени в съответствие със счетоводните стандарти; посочва, че това обаче следва да бъде движеща сила за по-добро управление на съответното дружество; посочва, че международните стандарти за финансово отчитане не дават непременно вярна и точна представа за отчетите, както показват многобройните примери за банки, претърпели срив, въпреки че техните отчети са били подписани от одитори;

В.Укрепване на лоялната и устойчива конкуренция

27.  Подчертава, че е необходима ефективна, лоялна и устойчива конкуренция с цел да се поддържа добре функциониращ и ефикасен банков сектор, който улеснява финансирането на реалната икономика, като гарантира универсален достъп до банковите услуги и намалява цената им; в този контекст подчертава, че правилата за надзор, наред с други разпоредби, следва да отчитат рисковия профил, регионалния обхват и стопанския модел на съответната институция;

28.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за насърчаването на по-голяма диверсификация на банковия сектор в ЕС, като поощряват и улесняват банкирането, което е в по-голяма степен ориентирано към потребителите, например чрез кооперативи и строителни каси, както и чрез отпускане на заеми между партньори, колективно финансиране и спестовни каси, като отбелязват, че различните нива на риск, на които са изложени потребителите, са оповестени по прозрачен начин;

29.  Отбелязва, че с цел да се повишат конкурентоспособността и стабилността на европейската банкова система, е изключително важно ефективно да се разреши въпросът за финансовите институции със системно значение (т.е. банките, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират), чиито проблеми доведоха до ескалация на неблагоприятните последици от финансовата криза, като се рационализира мащабът на дейностите на банковите групи и се намали взаимозависимостта в рамките на групите;

30.  Настоятелно призовава Комисията да намери начини за подпомагане и насърчаване в законодателните инициативи на кредитирането въз основа на вече установени дългосрочни взаимоотношения с клиентите или кредитирането на основани на знанието предприятия. Те следва да имат за цел да се избегне подходът на „категоризиране“, а вместо това вниманието да бъде насочено към насърчаване на професионално и етично обучение на тези, които посредничат и отпускат заеми за предприятията;

31.  Настоятелно призовава държавите членки, Комисията и компетентните органи да си поставят като ясна цел да насърчават и гарантират ефективна конкуренция и да поощряват по-голямо разнообразие и ориентираност към клиента в банковия сектор в ЕС;

32.  Приканва Комисията да представи мерки за въвеждане на преносимост на банкови сметки и за насърчаване на достъпни уебсайтове, които дават възможност на потребителите да сравнят както цените, така и финансовите силни страни на банките, което би насърчило дисциплината, тъй като осведомените потребители могат да се прехвърлят в други банки, а също и да помогне за подобряване на потребителския избор в банковия сектор чрез намаляване на бариерите за навлизане и излизане и чрез прилагане на пропорционални правила за новите участници на пазара;

33.  Призовава Комисията да направи необходимите структурни реформи, посочени в настоящия доклад, които, поддържайки целостта на вътрешния пазар, зачитат разнообразието на националните банкови системи и запазват водещата роля на ЕБО за гарантирането на правилното прилагане в целия Съюз;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/high-level_expert_group/report_en.pdf
(2) http://www.oecd.org/finance/financial-markets/Implicit-Guarantees-for-bank-debt.pdf
(3) http://www.oecd.org/daf/fin/financial-markets/44357464.pdf
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0427.
(5) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/136487.pdf
(6) COM(2012)0778.
(7) „Reassessing the impact of finance on growth“ (Нова оценка на въздействието на финансите върху растежа) от Stephen G. Cecchetti и Enisse Kharroubi, Паричен и икономически отдел на Банката за международни разплащания, юли 2012 г.: http://www.bis.org/publ/work381.pdf
(8) http://www.eba.europa.eu/cebs/media/Publications/Other%20Publications/Opinions/EBA-BS-2012-219--opinion-on-HLG-Liikanen-report---2-.pdf и http://www.ecb.int/pub/pdf/other/120128_eurosystem_contributionen.pdf
(9). http://www.ecb.int/pub/pdf/other/120128_eurosystem_contributionen.pdf
(10) ОВ С 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 7.

Правна информация - Политика за поверителност