Европейският парламент,

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 10, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид членове 11 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки в Договора от Амстердам, изменящ Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейските общности и някои свързани с тях актове,

—  като взе предвид конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(1),

—  като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)(2) изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(3),

—  като взе предвид Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга)(4), изменена с Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(5),

—  като взе предвид Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях („Директива за достъпа“)(6) изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“)(7) изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти(8),

—  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)(9),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(10), последно изменена с Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение(11),

—  като взе предвид Препоръка на Съвета 98/560/EО от 24 септември 1998 г. за развитие на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и информационни услуги чрез подпомагане на национални мрежи, които са насочени към постигане на сравнимо и ефективно ниво на защита на малолетните и непълнолетните и на човешкото достойнство(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно Интернет на нещата(13),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0212/2013),

А.  като има предвид, че телевизионните приемници първоначално са били разработени за приемане на линейни радиосигнали, че и в цифровия контекст аудиовизуалните услуги продължават да се радват на едно много по-голямо внимание от страна на обществеността в сравнение с други медийни услуги поради своята способност за внушение и че поради това в обозримото бъдеще тяхното значение за изграждането на индивидуалните и обществените нагласи продължава за бъде особено голямо;

Б.  като има предвид, че аудиовизуалните медийни услуги са в еднаква степен културни и икономически услуги, които са от изключително значение за обществото и демокрацията в качеството им на носители на идентичност, ценности и възгледи и че по тази причина те все още се нуждаят от конкретно регулиране в един все по-сближаващ се свят;

В.  като има предвид, че дългоочакваната конвергенция на техническите медии е вече действителност, особено за радио- и телевизионното разпространение и за интернет, и че европейските медии, култура и мрежова политика трябва да приспособяват регулаторната рамка към новите условия и да гарантират, че може да бъде създадено и прилагано еднакво равнище на регулиране, също с оглед на навлизането на пазара на нови участници от Европейския съюз и трети държави;

Г.  като има предвид, че през последните 25 години се бележи едно бързо развитие на интернет, и като има предвид, че нововъзникващите устройства изменят навиците и начина на гледане на телевизия;

Д.  като има предвид, че въпреки нарастването на приемането на свързани в интернет устройства традиционните услуги продължават да бъдат популярни сред широки слоеве от населението;

Е.  като има предвид, че линейните и нелинейните аудиовизуални услуги и многобройни други съобщителни услуги могат вече да бъдат използвани на един и същи екран, да се съчетават естествено и същевременно да бъдат потребявани едновременно;

Ж.  като има предвид, че особеното социално значение на линейните телевизионни и медийни услуги означава, че в бъдеще все още ще продължава да съществува необходимост от независима регулаторна рамка, тъй като единствено по този начин може да се отчита правилно тази важна роля и да се гарантира плурализмът на гледните точки и медийният плурализъм в държавите членки;

З.  като има предвид, че появата на свързаната телевизия е довела до големи промени в традиционната верига на добавената стойност и че това изисква изготвянето на нова стратегия;

И.  като има предвид, че напредъкът на технологичното развитие води неизбежно до все по-голямо нарастване на отчасти единствено привидната независимост на ползвателите и че успоредно с това нараства необходимостта от гарантиране на защитата на изключителните права и на целостта на съдържанието;

Й.  като има предвид, че възможностите за разпространение на (интерактивно) онлайн съдържание, което печели от обхвата на телевизионното съдържание, продължават да нарастват, и че осигуряването на 100-процентно широколентово покритие е от решаващо значение за повишаването на потребителския интерес към хибридните системи за прием;

К.  като има предвид, че в контекста на нарастваща конвергенция на медиите понятието „свързана телевизия“ се тълкува по динамичен, технологично неутрален и пространен начин, така че да обхваща всички устройства, включително мобилните устройства, които позволяват достъп до линейно и нелинейно медийно съдържание, предоставени от други мрежи услуги, наречени OTT (over-the-top services), както и други приложения на едно и също устройство или екран, като по този начин се спомага за обединяването на света на радио- и телевизионните услуги и света на интернет;

Л.  като има предвид, че конкуренцията в конвергентния медиен свят се съсредоточава във все по-малка степен върху преносните капацитети и все повече върху вниманието на ползвателите и че постоянно нарастващият брой на различни услуги прави достъпа до ползвателя по-труден, и като има предвид, че достъпността и възможността за лесно намиране на услугите, а също така и тяхното изброяване и препоръчване, е от решаващо значение за техния успех;

M.  като има предвид, че приложимите понастоящем разпоредби на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) се основават на принципа на неутралността по отношение на технологиите, че те все още не отразяват настъпващото техническо сливане и че по-конкретно степенното регулиране, с което се прави разграничение между телевизионни програми (включително излъчване в интернет и предавания в реално време) и аудиовизуални медийни услуги по заявка, ще изгуби своето значение в настоящия си вид, въпреки че регулираните по различни начини информационни и съобщителни услуги, дори тези, които не попадат в приложното поле на Директива за аудиовизуалните медийни услуги, но попадат в приложното поле на Директивата за електронната търговия, а по отношение на услугите извън ЕС не са обхванати изобщо от регулаторната уредба на ЕС в областта на медиите, са на разположение за ползване с едно и също устройство, което може да доведе до възникване на неравни условия на конкуренция и до неприемливи несъответствия по отношение на защитата на потребителите и което поставя въпроси относно достъпа, вида на разпространението и възможността за намиране на съдържание независимо от неговия медиен жанр;

Н.  като има предвид, че тези нови доставчици на услуги ще се конкурират директно с традиционните участници в този отрасъл както чрез придобиване на изключително съдържание, включително на европейския пазар, така и чрез предлагане на нови услуги;

O.  като има предвид, че регулаторните цели на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по-специално гарантирането и насърчаването на многообразието на мненията и на медийния плурализъм, защитата на човешкото достойнство и защитата на малолетните и непълнолетните и насърчаването на доставчиците на медийни услуги да гарантират достъпността за лицата с увреждания на зрението и слуха, гарантирането на лоялна конкуренция, а също така и основаното на качество и съдържание регулиране на рекламната дейност, по принцип съхраняват своето значение за обществото и своята обоснованост от гледна точка на регулирането, но същевременно ефективността и приложимостта на тези предпазни мерки се натъкват на все повече препятствия поради новите възможности за ползване, създадени от свързаните системи за прием;

П.  като има предвид, че предоставянето на висококачествени услуги, свързани със свързаната телевизия, е възможно единствено ако далекосъобщителните оператори предлагат високоскоростни връзки между сървърите за радио и телевизионни услуги и абонатите;

Р.  като има предвид, че спектърът на евентуалните начини на използване, предлаган от хибридните устройства, поставя под въпрос основни принципи на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, като например задължителното разделяне на рекламната дейност от програмите и правилата за разполагането на рекламите;

С.  като има предвид, че единствено случайната наличност на голям брой услуги не води автоматично до осигуряване на гореспоменатите регулаторни цели, и като има предвид, че поради това е необходимо да се оцени дали ще е необходимо създаването на конкретна регулаторна рамка за достигане на целите и дали тази рамка би могла да доведе до предотвратяването на евентуални грешки, преди те да бъдат допуснати;

Т.  като има предвид, че тъй като свързаната телевизия постепенно установява своето присъствие все по-осезаемо, традиционната телевизия и интернет могат да се слеят по същия начин, по който преди няколко години се сляха мобилната телефония и интернет;

У.  като има предвид, че следва да бъдат поощрявани всички начини за приспособяване на пазара, така че той да облагодетелства творческата дейност и новаторството в Европа;

Ф.  като има предвид, че развитието на хибридни системи, съчетаващи телевизия и интернет, ще позволи на ползвателите да сменят безразборно телевизионни канали и интернет, включително интернет страници, предлагащи аудиовизуално съдържание по незаконен начин;

Х.  като има предвид, че е доказано, че прозрачността и конкуренцията не са в състояние да осигурят достатъчни гаранции за неутралността на интернет;

Ц.  като има предвид, че принципът на държавата на излъчване в първоначалната директива „Телевизия без граници“ представлява крайъгълен камък за свободата на информацията и развитието на общия пазар на услуги, тъй като държавите членки се ангажираха с основани на качество минимални стандарти и в замяна на това въведоха принципа на държавата на произхода под формата на принципа на държавата на излъчването;

1.  Призовава Комисията да оцени до каква степен е необходимо преразглеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и на други текущи изисквания, определени в уредбата за интернет и медиите (напр. в пакета в областта на телекомуникациите) с оглед на правилата относно възможността за намиране и недискриминационния достъп до платформи както за доставчиците на съдържание и лица, разработващи съдържание, така и за ползвателите, като се разширява значението на понятието за платформи и се приспособяват съществуващите инструменти към новите обстоятелства; като има предвид, че следва да се гарантира, че при това потребителите ще извлекат полза от увеличения избор и достъп до аудиовизуални медийни услуги и че доставчиците на съдържание могат да се възползват от по-големия избор на начини за разпространение на съдържание, като същевременно поддържат контакт с ползвателите;

2.  Счита, че в случая с регулаторните мерки за операторите на платформи трябва да се обърне внимание на това, да се гарантира недискриминационен достъп до платформите, така че излъчващите оператори и останалите, често по-малки участници, предлагащи услуги, да могат да участват равноправно на пазара;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да развие определението за „медийна услуга“, определено в член 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по такъв начин, че необходимостта от регулиране от страна на държавите членки да води до поставяне на по-силен акцент върху конкретните характеристики и потенциалната действена сила на услугите в социален и политически план, по-специално във връзка с тяхното значение за формирането и многообразието на мнения, а също така и въз основа на редакционната отговорност;

4.  Призовава Комисията да обмисли, като отчита различията между медийните услуги, за които се поема редакционна отговорност, и друго съдържание, дали едно по-стриктно регулиране на телевизионните платформи е все още уместно и необходимо или е достатъчна една обща забрана върху проявите на дискриминация;

5.  Призовава Комисията – в контекста на евентуалното преразглеждане на Директива 2010/13/ЕС или в друго бъдещо законодателство – да продължава да полага усилия за защита на свободата на печата;

6.  Призовава Комисията, въз основа на резултатите от процеса на консултации „Подготовка за един напълно конвергентен аудиовизуален свят – растеж, създаване и ценности“ да разясни кои регулаторните механизми в контекста на конвергенцията са все още необходими и полезни и кои от тях евентуално трябва да бъдат създадени отново, за да се създадат равни условия на конкуренция за всички доставчици на съдържание и услуги, като се отчитат следните минимални изисквания и като се запазят съществуващите общи регулаторни цели, за да се гарантира лоялна конкуренция между доставчиците на съдържание и да се осигурят на потребителите възможно най-големи предимства и предоставящ равен шанс, напълно прозрачен и недискриминационен избор от предлагано висококачествено, многообразно съдържание със специален акцент върху запазването на свободно приемано съдържание и съдържание, предлагано от доставчици на обществени услуги;

7.  Призовава Комисията, в случай на преразглеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, да гарантира лоялна конкуренция между всички доставчици на съдържание;

8.  Подчертава, че развойната стратегия на тези нови пазарни участници ще доведе до нарастване на избора на съдържание, което се състои едновременно от съдържание, предоставяно от традиционните телевизионни канали, и съдържание, предлагано в интернет;

9.  Подчертава в този контекст, че съществува опасност икономическата мощ и международното присъствие на тези нови пазарни участници да доведат до нарушаване на тази нова конкурентна среда в ущърб на отдавна утвърдилите се европейски участници;

10.  Подчертава, че следва да се обмисли съхраняването на степенна регулаторна рамка за медийните услуги, като степенуването следва да се основава не върху разграничението между нелинейни и линейни услуги, а по-скоро и преди всичко върху потенциалното въздействие на определена медийна услуга и на редакционната отговорност за тази услуга, и че същевременно на държавите членки следва да бъде дадена възможността да вземат сами подобни решения;

11.  Продължава да обмисля дали в контекста на нарастващото технологично сближаване разпоредбите, определени от Комисията в нейното съобщение за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на публичната услуга разпространение на радио- и телевизионни програми, в което се определят комплексни процедури за оценка и анализ на аудиовизуалните услуги, предоставяни от обществени доставчици, които излизат извън обхвата на нормалните дейности по разпространение на радио- и телевизионни програми и до които се предоставя достъп на новите платформи, са все още уместни, по-специално като се има предвид фактът, че за ползвателите става все по-трудно да установяват дали въпросната услуга е традиционна линейна услуга за разпространение на радио- и телевизионни програми, услуга по заявка или друг вид аудиовизуална услуга;

12.  Призовава Комисията да следи внимателно за бъдещи предизвикателства спрямо свързаната телевизия по отношение на конкурентоспособността в сектора чрез по-голяма гъвкавост на количествените правила за рекламната дейност, и да очертае съответните предимства и недостатъци;

13.  Подчертава, че в интерес на единната, обхващаща цяла Европа защита на потребителите, децата и младежите, както и на малцинствата, качествените ограничения относно аудиовизуалните медийни услуги следва да се преразгледат и да бъдат приспособени на високо равнище за всички форми на разпространение;

14.  Във връзка с това призовава забраната за накърняване на човешкото достойнство, забраната за подбуждане към омраза, защитата срещу дискриминация и принципът за безпрепятствен достъп да се прилагат еднакво за всички видове медийно съдържание;

15.  Счита във връзка с това, че следва да се обмисли дали принципът за разделяне на рекламата от програмното съдържание може да бъде поддържан за всички видове медии или целта за осигуряване на защита би могла да постигната по-добре чрез по-ясната разпознаваемост и разграничение на рекламата от програмното съдържание във всички видове медии;

16.  Счита, че въвеждането на нови или разширяването на вече съществуващи забрани в областта на рекламата или други мерки, които имат въздействие върху рекламата като източник на финансиране, следва да бъде възпрепятствано, така че в сектора на цифровата телевизия да могат да бъдат приложени новите бизнес модели;

17.  Подчертава, че е от съществено значение публичният сектор да не зависи единствено от финансирането от реклами с цел да запази своята независимост, и призовава държавите членки да подкрепят усилията за осигуряване на финансирането на този сектор;

18.  Подчертава, че новите рекламни стратегии, използващи новите технологии за повишаване на ефективността (снимки на екрани, профилиране на потребителите, многоекранни стратегии) повдигат въпроса за защитата на потребителите, техния личен живот и личните им данни; предвид това подчертава, че е необходимо да се обмисли набор от съгласувани правила, които да бъдат прилагани по отношение на тези стратегии;

19.  Насърчава аудиовизуалната индустрия на Европа да продължава да разработва съгласувани, привлекателни услуги, по-специално онлайн, така че да се обогати диапазонът от предлагано европейско аудиовизуално съдържание;

20.  Призовава Комисията да проучи дали по какъв начин може да се предостави подходящ привилегирован статус по отношение на лесно намиране натяхното съдържание на устройства с начален екран, например телевизионни приемници с интернет връзка, на онези доставчици, на които държавите членки или възлагат разпространението на обществени програми, или които допринасят за популяризирането на цели от обществен интерес, например за гарантиране на плурализма на медиите и на културното многообразие, или които поемат изпълнението на задължения, поддържащи качеството и независимостта на отразяването на събития и за насърчаване на многообразието на мненията;

21.  Призовава Комисията и държавите членки, в допълнение към тези т. нар. „правила за задължително намиране”, да проучат до каква степен горепосочените регулаторни цели на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по-специално що се отнася до защитата на младите хора и човешкото достойнство, могат да бъдат устойчиво гарантирани чрез пренасочване на регулирането на медиите към системи за стимулиране и сертифициране и към засилено прилагане на подходи, свързани със съвместното регулиране и саморегулирането, като същевременно продължава да се гарантира гъвкавостта, необходима за лоялна конкуренция между доставчиците на медийно съдържание; подчертава, че евентуалните мерки за съвместно регулиране и саморегулиране могат да допълват правните разпоредби и че съответствието с тези разпоредби трябва да бъде наблюдавано и оценката им трябва да бъде извършвана от независим орган;

22.  Поради това, за да бъдат избегнати всякакви нарушения на конкуренцията, препоръчва за едни и същи услуги да се прилагат еднакви правила, независимо от средството на разпространение;

23.  Освен това изразява загриженост в този контекст поради нарасналата конкуренция, произтичаща от присъствието на международни участници, които не подлежат на европейските правила и задължения;

24.  Призовава Комисията да гарантира, че тези платформи функционират при зачитане на пазарните дадености и общия интерес, в условията на лоялна конкуренция в съответствие с търсенето от страна на потребителите, на основата на отворен, оперативно съвместим стандарт, така че да се предотвратява злоупотребата от страна на един или повече доставчици с тяхната водеща позиция;

25.  В този контекст подчертава необходимостта да се разгледа развитието на регулаторната рамка, начините на регулиране на свързаната телевизия и на системите за препратки към съдържание;

26.  Призовава за регулиране на платформите на свързаната телевизия, което да гарантира достъпа до съдържанието на разпространителите и неговата цялост, прозрачност за потребителите и прилагане на основния етичен кодекс (напр. защита на непълнолетните и на неприкосновеност на личния живот);

27.  призовава Комисията и държавите членки да развиват медийната грамотност на всички граждани на ЕС, по-специално чрез инициативи и координирани действия, насочени към разширяване на разбирането на линейните и нелинейните услуги;

28.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират вземането на мерки, по-специално от производителите на уреди и доставчиците на услуги, с цел подобряване на достъпа до линейни и нелинейни медийни услуги за хора в напреднала възраст и хора с увреждания, като например намален слух и зрение;

29.  Счита, че свързаните с платформите и порталите услуги следва да са оперативно съвместими, така че да разрешават на трети лица, независимо от начина на пренос и по недискриминационен начин, производството и разпространението на собствени приложения;

30.  Призовава Комисията да гарантира по правно обвързващ начин, че в мрежите и платформите всички съдържания са по принцип достъпни с едно и също качество;

31.  Призовава Комисията да предприеме правно обвързващи мерки, за да гарантира, че мрежовите оператори систематично обработват всички пакети от данни по един и същи начин, когато ги препращат от изпращача към получателя, т.е. че те не дават приоритет на определени пакети, например на основата на произход, съдържание, ползване или такси, събирани от ползвателите, тъй като това би било в противоречие с целта за гарантиране на справедлив и универсален достъп до услугите, с правилата за защита на данните, забраната за манипулиране на данни, принципа не цялост на съдържанието и целта за създаване на условия на лоялна конкуренция;

32.  Насочва вниманието към последствията от различията в системите на ДДС на европейско равнище, които ще се засилят още повече с навлизането на свързаната телевизия;

33.  Призовава Комисията да предложи законодателство на Съюза, което да гарантира неутралността на мрежата;

34.  Призовава Комисията да гарантира с правни средства целостта на линейните и нелинейните услуги в хибридните платформи и по-специално да забрани припокриването или наслагването от страна на доставчиците на платформи или трети лица на тези съдържания със съдържания или други услуги, ако не са били изрично задействани от ползвателя, а в случай на съдържание, което не е обхванато от определението за индивидуална комуникация – ако не са били разрешени от доставчика на съдържание; посочва, че също така трябва да бъде забранена неразрешената намеса в съдържанието или в радиосигнали на даден доставчик и тяхното неразрешено разкодиране, използване или разпространение от страна на трети лица;

35.  Призовава Комисията да разгледа мерки, които да отчитат риска от препратки към неразрешени сайтове от порталите и търсачките;

36.  Призовава Комисията да гарантира, че равнището на защита по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, установено посредством специалните регулаторни изисквания на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, няма да бъде заобиколено чрез неразрешено предоставяне на достъп на други платформи;

37.  Призовава Комисията да гарантира, че приложенията не биват стартирани автоматично при отварянето на портала, а биват винаги стартирани изрично от ползвателя, че връщането към използваната преди това услуга трябва винаги да става непосредствено и само с натискането на един бутон (напр. функцията на „червения бутон“), което трябва да бъде разяснено на ползвателите, и когато приложението бива затваряно, използваната преди това услуга трябва да се появява отново при пълно аудиовизуално качество;

38.  Призовава Комисията да гарантира, че доставчиците на съдържание могат да предприемат правни действия срещу приложения на хибридните платформи, които дават възможност или насърчават неразрешеното разпространение на съдържание, предоставено от доставчика на съдържание;

39.  Призовава Комисията, в случаите, в които това е подходящо с оглед на авторските права, да работи за създаването на лесно ползваема система за уреждането на ползването на права, която да дава възможност за непроменено и пълно отразяване върху трети платформи на нелинейните услуги, предлагани от доставчиците на медийни услуги;

40.  Призовава Комисията да гарантира, че анонимното използване на телевизионни и онлайн услуги посредством хибридни крайни устройства, продавани или внасяни в ЕС, е гарантирано по принцип и че то е в пълно съответствие с правилата на ЕС относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

41.  Призовава Комисията да изключи аудиовизуалните медийни услуги от мерките за либерализация, по които се преговаря в рамките на международните търговски споразумения, с оглед на двойствения им характер и значението им за обществото и същевременно да гарантира, че концепцията за „аудиовизуални медийни услуги“ се развива така, че да отразява текущите процеси на цифровизация и медийна конвергенция;

42.  Призовава Комисията да гарантира, че бъдещите услуги на свързаната телевизия също така са в съответствие със съществуващото законодателство относно защитата на децата, относно забраната на определени видове реклами поради здравни съображения, относно забраната за подбуждане към расова омраза, относно разделението между новини и рекламни съобщения, относно прозрачността на собствеността, неприкосновеността на личния живот и т.н., тъй като тези правила са се превърнали в част от достиженията на правото на ЕС и не могат да бъдат заобикаляни под претекста за технологично развитие; по-специално призовава доставчиците на услуги и доставчиците на оборудване за свързана телевизия извън ЕС да бъдат информирани, че приложимото право е това на страната, в която се предоставя услугата, а не това на страната, в която е регистрирано седалището на доставчика;

43.  Призовава държавите членки при преговорите за многогодишната финансова рамка да обмислят отново съкращенията във финансирането от първоначално предложената сума от 9,2 милиарда евро на 1 милиард евро за Генерална дирекция „Комуникационни мрежи, съдържание и технологии“ с цел покриване на по-нататъшното развитие на телекомуникационната инфраструктура;

44.  Призовава Комисията да обърне необходимото внимание на важните въпроси за защитата на ползвателите, като например защитата на непълнолетните, и изразява убеждението си, че електронните програмни наръчници могат да бъдат подходяща платформа, в рамките на която да бъдат решавани тези въпроси;

45.  Изразява съжалението си поради факта, че съществуват обширни области в Европа с ограничена интернет инфраструктура, и припомня на Комисията, че за да бъде освободен потенциалът на свързаната телевизия, от жизненоважно значение за потребителите е да имат достъп до високоскоростен интернет;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. (2) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33. (3) OВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37. (4) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51. (5) OВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11. (6) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7. (7) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21. (8) OВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. (9) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (10) OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (11) OВ C 257, 27.10.2009 г., стр. 1. (12) OВ L 270, 7.10.1998 г., стр. 48. (13) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 24.