Европейският парламент,

–  като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 3 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) №1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1164/94,

–  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

–  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“ (COM(2013)0225),

–  като взе предвид глава 5 („Разделението на европейците по отношение на чистата енергия и енергийната бедност“) от доклада на Европейския синдикален институт (ETUI) „Сравнителен анализ в трудова Европа през 2013 г.“, Брюксел, 2013 г.,

–  като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета,

–  като взе предвид своя резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(1),

–  като взе предвид доклада на Съвета от 4 март 2013 г., озаглавен „Изпълнението на европейския семестър – обобщаващ доклад“ (6754/13),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

–  като взе предвид статистическия наръчник на Комисията от 2012 г., озаглавен „Енергията на ЕС в цифри“(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика“ (COM(2008)0876),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545),

–  като взе предвид специалния доклад № 21/2012 на Сметната палата, озаглавен „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно европейския план за икономическо възстановяване(3),

–  като взе предвид доклада на KfW Research, озаглавен „Въздействие на програмите за насърчаване на KfW в областта на енергийно-ефективното строителство и саниране върху публичните бюджети“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(6),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.“ (COM(2013)0210),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г., озаглавено „Енергийната ефективност в градовете и регионите – акцент върху различията между селските области и градовете“(7),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна ефективност“(8),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност(9),

–  като взе предвид документа във връзка с проектите MARIE/ELIH-MED, озаглавен „Подобряване на средствата за транснационално сътрудничество в рамките на програмата MED с цел предоставяне на отговор на предизвикателствата в областта на енергийната ефективност в сградите“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „План за енергийна ефективност, 2011 г.“ (COM(2011)0109),

–  като взе предвид препоръките на структурните и кохезионните фондове за инвестиции в устойчива енергия (SF Energy Invest), озаглавени „Практически препоръки за увеличаване на дела на инвестициите за устойчива енергия в следващия програмен период на структурните и кохезионните фондове 2014 – 2020 г.(10),

–  като взе предвид доклада, предаден на Комисията от „Исмери Европа“ (Ismeri Europa), озаглавен „Мрежа за експертна оценка, предоставяща политически анализ относно изпълнението на политиката на сближаване 2007—2013 г. – обобщение на националните доклади 2011 г. – възобновяема енергия и енергийна ефективност на жилищата“,

–  като взе предвид зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

–  като взе предвид проучването на „Копенхаген икъномикс“ (Copenhagen Economics), озаглавено „Многобройни ползи от инвестирането в енергийно-ефективно обновяване на сгради“(11),

–  като взе предвид приноса на Комисията към заседанието на Европейския съвет от 22 май 2013 г., озаглавен „Предизвикателства и политика в областта на енергетиката“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0271/2013),

A.  като има предвид, че подобрената енергийна ефективност (EE) означава използване на по-малко енергия за същото равнище на икономическа дейност или услуга(12);

Б.  като има предвид, че насърчаването на ЕЕ се определя от член 194, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в контекста на създаването и функционирането на вътрешния пазар и необходимостта от опазване и подобряване на околната среда;

В.  като има предвид, че постигането на EE е основен приоритет за Комисията и държавите членки, както се доказва от една от целите на „ЕС 2020 г.“ за увеличаване на ЕЕ с 20 %;

Г.  като има предвид, че намаляването на потреблението посредством енергийна ефективност е най-устойчивият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като води до намаление на вноса с около 25 %;

Д.  като има предвид, че голяма част от енергията все още се произвежда от въглеводороди, които при изгаряне отделят парникови газове;

Е.  като има предвид, че инвестирането в EE може да донесе икономически, социални и екологични постъпления за европейските региони;

Ж.  като има предвид, че своевременното и разходно-ефективно прилагане на Директивата за енергийна ефективност може да намали значително потреблението на енергия, да намали вноса на изкопаеми горива, да създаде нови работни места, да осигури социална закрила и да премахне енергийната бедност;

З.  като има предвид, че в настоящия програмен период 2007—2013 г. за енергийна ефективност, комбинирано производство и управление на енергия в рамките на бюджета на политиката на сближаване бяха отпуснати 5,5 милиарда евро;

И.  като има предвид, че в последния доклад на Комисията(13) се заключава, че до края на 2011 г. почти 3,8 милиарда евро са били отпуснати за конкретни проекти за ЕЕ, включително револвиращи фондове, което представлява степен на усвояване 68 %; като има предвид, че в доклада се отбелязва също така, че степента на усвояване е била неравномерна в рамките на Съюза;

Й.  като има предвид, че в своя обобщаващ доклад от март 2013 г.(14) Съветът посочи сред факторите, влияещи неблагоприятно на развитието на EE, липсата на достатъчно информация и финансови стимули, ниския профил на мерките за енергийна ефективност и незадоволителното прилагане на съществуващото законодателство, като отбеляза, че тези фактори са по-скоро практически, отколкото нормативни;

K.  като има предвид, че минималният размер на проектното финансиране, налично по линия на Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), възлиза на 50 милиона евро, а от програма „Интелигентна енергия“ – на 6 милиона евро, което е повече, отколкото получават много проекти в малките и селските общности;

Общи бележки

1.  Подчертава, че в настоящия период на криза, когато Съюзът внася над 50 % от енергията за посрещане на своите енергийни нужди, подобряването на ЕЕ по разходно-ефективен начин може да има важен принос за повишаването на конкурентоспособността на Съюза, създаването на работни места и растеж на местно и регионално равнище, и би могло да представлява печеливша възможност в борбата с изменението на климата и високите разходи за енергия;

2.  Подкрепя ангажимента на ЕС за постигане на целта за увеличаване на ЕЕ с 20 % до 2020 г.; подчертава, че навременното и правилно прилагане на Директивата за енергийна ефективност и нейните инструменти, в съответствие с индивидуалните национални условия, би върнало държавите членки в правилната насока, за да се постигне целта за 20 %; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да направят допълнителни усилия за постигане на целта „ЕС 2020“ и да положат основите за по-нататъшни икономии след тази дата;

3.  Отбелязва, че европейските структурни и инвестиционни фондове биха могли да осигурят стимули за частните инвестиции в енергийно-ефективни продукти, начини на транспорт, сгради, промишленост, дейности и услуги, включително услуги за енергийна ефективност, и биха могли да спомогнат за намаляване на публичните разходи за енергия, като осигуряват по-добро използване на публичните средства; приветства предложението за определяне на енергийната ефективност като приоритет в рамките на главата за научни изследвания в областта на енергетиката в „Хоризонт 2020“;

4.  Подчертава опита от текущия период на финансиране, който показва, че средствата, предвидени за енергийна ефективност от европейските структурни и инвестиционни фондове, не могат да се използват пълноценно; ето защо подчертава, че по време на изпълнението на финансовата рамка 2014—2020 г., в която делът на предвидените средства за енергийна ефективност е по-голям, отколкото преди, е необходимо да се положат усилия за улесняване на достъпа на местни и регионални органи до тези средства;

5.  Подчертава, че държавите членки следва да разглеждат използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за ЕЕ като възможност за инвестиция със силен ефект на лоста, а не като разход; призовава Комисията да преразгледа допълнително правилата относно държавната помощ, за да се даде възможност за по-засилено финансиране на ЕЕ на национално равнище, редом с европейските инвестиции;

6.  Подчертава значението на политиката на сближаване и на отпусканите за нея финансови ресурси за пълното разработване на интелигентни енергийни мрежи, които водят до по-ефективни енергийни системи в регионите, като се намаляват енергопотреблението и енергийните загуби;

7.  Подчертава, че местните и регионалните органи трябва да имат адекватни правомощия и отговорности, свързани не само с енергоснабдяването и потреблението, но също така и с изпълнението на целите за енергийна ефективност;

8.  Призовава Комисията да подобри правната сигурност по отношение на правилата за регионална държавна помощ (RSA), приложими за строителството на социални жилища съгласно стандартите за енергийна ефективност и инвестициите в устойчиви сгради и енергия;

9.  Припомня, че съгласно някои академични изследвания през 2010 г. близо 9 % от гражданите на ЕС, Норвегия и Швейцария (52,08 милиона души) не са могли да отопляват достатъчно домовете си; отбелязва, че енергийната бедност е особено тежка в новите държави членки и в повечето случаи се дължи на незадоволителна изолация на сградите; призовава Комисията да проучи подробно връзките между насърчаването на EE, енергийната бедност и уязвимите потребители; подчертава, че спестените посредством мерките за ЕЕ средства трябва да бъдат прехвърлени към потребителите за намаляване на техните сметки;

10.  Посочва, че потенциалът за енергийна ефективност все още не е ефективно реализиран в някои икономически сектори, като например строителството и транспорта, и че разпределените средства от структурния фонд, Кохезионният фонд или други видове инвестиции с цел по-голяма енергийна ефективност следва да спомогнат за увеличаване на възможностите за заетост в този сектор;

11.  Подчертава необходимостта да се осигури строителство и обновяване на социални жилища с оглед на изпълнението на целите и нормите за енергийна ефективност; зачитайки принципа на субсидиарност, призовава държавите членки и всички заинтересовани страни да вземат предвид социалните жилища в националните програми за реформа и в определянето на стратегическите приоритети в рамките на споразуменията за партньорство за следващия програмен период 2014—2020 г.; в този контекст припомня на държавите членки разпоредбите, посочени в член 20 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;

12.  Признава, че една от най-големите пречки пред постигането на енергоспестяване на местно и регионално равнище е необходимостта от предварителни инвестиции; изразява убеденост, че всички мерки, предприети на равнище ЕС, следва надлежно да отчитат последиците и бюджетните ограничения за общините и регионите; поради тази причина препоръчва да се осъществят консултации с местните и регионалните представители при установяването на насоки за развитие в областта на енергетиката и да се осигури финансова подкрепа за програми на местно и регионално равнище за използването на съществуващите енергийни източници;

13.  Припомня, че Парламентът вече е приел доклада относно ролята на политиката на сближаване на ЕС и на участниците в нея при прилагането на новата европейска енергийна политика, както и че в този доклад са включени и въпроси относно енергийната ефективност;

Програмният период 2014–2020 г. и законодателните промени

14.  Отбелязва, че основната цел на политиката на сближаване остава намаляването на икономическите, социалните и териториалните различия между регионите и счита, че политиките за енергийна ефективност не следва да възпрепятстват постигането на тази цел; подчертава, че някои от най-бедните региони на ЕС може да имат различни приоритети и изискват най-напред инвестиции в други области; подчертава, че силата на политиката на сближаване се състои в гъвкавостта й и в децентрализираното управление на финансовите средства на местно равнище;

15.  Припомня изменението на регламента за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), настъпило през 2009 г., в областта на енергийната ефективност, с което стана възможно жилищата във всички части на ЕС да изпълнят изискванията за подпомагане при таван от 4 %; отбелязва, че в резултат на късна промяна в разпоредбите, и по-специално изменение на оперативните програми по време на програмния период, в много държави членки това политическо действие не доведе до съществено увеличаване на финансовите средства, насочени за тази цел; отбелязва, че тъй като за въпросната промяна не беше предназначено ново допълнително финансиране на ЕС, някои държави членки отхвърлиха тази възможност, докато в други беше установена значителна взаимосвързаност между ниската степен на усвояване на средствата и слабите административни функции; подчертава значението на правната яснота относно мерките за ЕЕ преди и по време на програмния период 2014–2020 г.;

16.  Приветства новите възможности, които предлагат ЕФРР и Кохезионният фонд, и по-важната роля, която им е предоставена за осъществяването на целите на ЕЕ през програмния период 2014-2020 г.; подкрепя по-специално бъдещата роля на финансирането на политиката на сближаване в целия строителен сектор, включително жилищния фонд;

17.  Настоятелно призовава държавите членки в рамките на оперативните си програми да въведат опростени и небюрократични процедури за използването на средства, предназначени за подобряване на енергийната ефективност на домакинствата;

18.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че договореностите за децентрализация предоставят на общинските органи пряк достъп до финансиране за енергийна ефективност на домакинствата;

19.  Отбелязва резултата от преговорите за регламент относно ЕФРР по отношение на определени минимални проценти, които да се използват по конкретни тематични цели за всяка категория региони, което дава възможност за увеличение на разпределените части за ЕЕ и възобновяеми енергийни източници; припомня, че амбициозните минимални дялове са от решаващо значение за по-лесното мобилизиране на местни участници и спомагат за създаването на стабилни, дългосрочни програми;

20.  Приветства предложението на Комисията за разширяване на използването на иновативни финансови инструменти (ФИ) в програмния период 2014–2020 г. за всички тематични цели, включително EE;

21.  Подкрепя предложенията на Комисията за опростяване на европейските структурни и инвестиционни фондове в програмния период 2014–2020 г.; вярва, че приключването на преговорите относно Регламента за общите разпоредби (РОР) следва да доведе до успешно едновременно използване на различни фондове, което ще бъде от полза в значителна степен за проекти за ЕЕ;

22.  Приветства напредъка, постигнат в преговорите относно РОР по отношение на споразуменията за партньорство; в тази връзка призовава държавите членки и управляващите органи да работят с експерти от областта на енергийната ефективност, за да използват правилно този механизъм при подготвянето на оперативните програми (ОП);

23.  Насърчава държавите членки да укрепят връзките между техните съответни национални планове за действие за енергийна ефективност и оперативните програми с цел да се гарантира, че европейските структурни и инвестиционни фондове ще бъдат част от последователна стратегия, като същевременно отговарят на териториалните нужди; подчертава, че основната цел на енергийната ефективност следва да бъде енергийната автономност на регионално и местно равнище;

24.  Счита, че мерките на ЕС следва да подпомагат енергийната ефективност във фазите на производство, разпределение и потребление на енергията; отбелязва, че докато понастоящем финансирането от политиката на сближаване в областта на енергетиката се използва главно за възобновяеми енергийни източници(15), трябва да се постигне по-добър баланс, при който по-голям процент от финансирането да е насочен към проекти за енергийна ефективност;

25.  Подчертава, че прекомерната спецификация и обвързващите цели по отношение на изпълнението на целите за енергийна ефективност биха могли да доведат до по-високи разходи за регионалните и местните органи във връзка с прилагането на тези мерки и да наложат допълнителни разходи за потребителите;

26.  Подчертава значението на интегрирането на измерението на енергийната ефективност в научноизследователските и иновационните стратегии за интелигентна специализация, които държавите членки и регионите ще трябва да изготвят, за да получат достъп до финансиране на иновациите в рамките на бъдещата политика на сближаване;

27.  Още веднъж припомня на държавите членки значението на един добре обезпечен със средства бюджет за многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г., в която политиката на сближаване може и следва да действа като двигател за възстановяване;

Повишаване на осведомеността и значението на разпространението на информация

28.  Призовава Комисията да подобри качеството и разпространението на практическа информация по въпросите на ЕЕ сред местните и регионалните органи, по конкретно по отношение на ползите от инвестициите в ЕЕ, най-добрите методологии, стандарти и финансови стимули, доставчиците на съответните услуги, включително договори за енергоспестяване; отбелязва, че липсата на дружества за енергийни услуги в много региони и държави членки би могла да окаже влияние върху усвояването на финансирането за ЕЕ;

29.  Подчертава, че липсата на подробна информация относно характеристиките на сградния фонд на регионално равнище представлява значителна пречка за националните и регионалните органи при формулирането на стратегии и планове; отбелязва изискванията за набавяне на такава информация, както се предвижда в Директива 2012/27/ЕС, и изисква това да бъде извършено на регионално равнище, както и да бъде достъпно за обществеността;

30.  Насърчава управляващите органи да подобрят видимостта на оперативните програми и възможностите за потенциалните бенефициери на предлаганите устойчиви енергийни проекти; предлага това да стане чрез създаването на национални интернет страници, платформи или бази данни за потенциални бенефициери и заинтересовани страни, организиране на семинари и мероприятия за информиране на целеви групи, както и чрез мерки за подобряване на видимостта и достъпа до съществуващите интернет ресурси (като уеб портала „Изграждане“ (Build Up) и ръководството за инвестиции в енергия (SF Energy Invest));

31.  Насърчава управляващите органи, в програмния период 2014–2020 г., да насърчават интегрирани проекти чрез приемане на цялостен подход спрямо ЕЕ на териториално равнище, по-специално чрез използване на новите инструменти за стратегическо програмиране, като например интегрираните териториални инвестиции, и чрез включване на съществуващи инициативи, като например Споразумението на кметовете, с оглед на подпомагането на разработването на интегрирани планове; насърчава Комисията и държавите членки да приложат ускорен подход за финансиране на заявления от органите, които са подписали Споразумението на кметовете и изпълняват изцяло неговите изисквания;

32.  Приветства годишната конференция „Дни на отворените врати“ и броя на експертните групи, посветени на местните и регионалните проекти за енергийна ефективност; предлага Комисията, държавите членки и управляващите органи въз основа на това събитие да създадат платформа за обмен на информация с оглед насърчаване на така необходимия диалог и обмен на най-добри практики за изпълнението и управлението на проектите за ЕЕ, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Изграждане на капацитет и техническа помощ

33.  Призовава държавите членки да изпълнят препоръките на Комисията(16) и да засилят изграждането на капацитет, като използват бюджетите за техническа помощ, с цел подобряване на реалното участие на местните и регионалните участници и тези от гражданското общество в изготвянето на регионални и местни енергийни стратегии;

34.  Признава, че преходът към енергоефективни технологии изисква нови умения, основаващо се на екологично съзнание професионално обучение и специално обучение в строителството и други сектори; във връзка с това насърчава държавите членки да продължат да използват средства за предоставяне на техническа помощ на всички равнища (например чрез Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище („ELENA“); освен това призовава държавите членки да се възползват от европейските структурни и инвестиционни фондове за преквалификация и повишаване на квалификацията на работници за нововъзникващите работни места в нисковъглеродната икономика и да избягват недостига на квалифицирани човешки ресурси в този сектор;

35.  Подчертава потенциалните ползи, които носят инициативите „JESSICA“ (Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони) и „ELENA“ за инвестициите в устойчива енергетика на местно равнище, тъй като подпомагат градовете и регионите да се включат в жизнеспособни инвестиционни проекти в сферата на енергийната ефективност, и призовава за насърчаване на тези инициативи;

36.  Насърчава допълнителна административна подкрепа за местните и регионалните органи с оглед да бъдат подпомогнати за създаване на обединения на малки и средни проекти за енергийна ефективност, които сами по себе си биха били под минималните финансови ограничения за достъп до финансиране по програмите „ELENA“, „JESSICA“ и „Интелигентна енергия“; насочва вниманието на държавите членки и Комисията към факта, че малките и средни по размер градове и селски общности често не разполагат с необходимия административен капацитет, за да използват пълноценно новите финансови инструменти;

37.  Подчертава, че бюрокрацията и липсата на яснота по процедурите затрудняват достъпа до структурните фондове и Кохезионния фонд и обезсърчават участниците, които най-много се нуждаят от средствата, да подават заявления за финансиране; поради това подкрепя опростяването на процедурните правила, премахването на бюрокрацията и увеличаването на гъвкавостта при разпределянето на тези средства както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; счита, че опростяването ще допринесе за по-голяма ефективност при разпределението на средствата, по-висок процент на усвояване, по-малко грешки и по-кратки срокове на плащане и ще позволи на най-бедните държави членки и региони да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предназначени за намаляване на регионалните и междудържавните различия; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;

Роля на финансовите инструменти

38.  Подчертава, че една комбинация от безвъзмездни средства и ФИ може да послужи като успешен и иновативен подход за увеличаване на частното финансиране, създаване на нови модели на публично-частни партньорства и укрепване на иновациите; подчертава значимостта на привличането на частни инвестиции в енергийната ефективност както от ЕС, така и от трети държави;

39.  Посочва, че усилията за осигуряване на финансиране за инвестиции в енергоефективни проекти често са възпрепятствани от пазарни и регулаторни бариери и пречки, свързани с доверието, като например високи първоначални разходи за инвеститорите и трудности при прогнозиране на точния потенциал за енергоспестяване; настоятелно призовава държавите членки да намерят подходящи начини за насърчаване на инвестициите в енергийната ефективност на домакинствата;

40.  Подчертава със загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза все повече затруднява намирането от страна на държавите членки на необходимите финансови средства за съфинансиране на програмите на политиката на сближаване, свързани с ЕЕ; във връзка с това счита, че е от съществено значение да се намерят нови иновативни начини за финансиране на проекти за ЕЕ, също и от частния сектор;

41.  Признава подкрепата на Комисията за засилване на ролята на новите и иновативни ФИ през програмния период 2014–2020 г.; подчертава, че липсата на навременно предоставяне и на правна яснота представлява значителна трудност както за държавите членки, така и за други заинтересовани страни, участващи в управлението на подобни инструменти; настоятелно призовава Комисията незабавно да представи предложения за стандартни ФИ, които да бъдат на разположение за подкрепа на мерки за ЕЕ;

42.  Призовава държавите членки да обменят добри практики при изготвянето на националните фондове за енергийна ефективност, при което европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват като капиталови вноски, или подобни, и да са съобразени с допълнителните източници на финансиране от частния сектор;

43.  Призовава Комисията допълнително да подобри целевата финансова помощ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) и Европейския фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) за проекти за ЕЕ; призовава ЕИБ, БРСЕ и ЕБВР да създадат съвместна работна група за проучване на алтернативи за нови ФИ, които да могат да бъдат предоставени на държавите членки, съвместно с техните национални фондове за енергийна ефективност или чрез тях с цел стимулиране на допълнителни инвестиции от страна на частния сектор;

44.  Подчертава, че разпределянето на средства трябва да се основава на принципите на пропорционалност, ефективност на разходите и икономическа ефективност и не трябва да води до увеличаване на административната тежест;

Климатични явления, географски особености и обстоятелства за конкурентоспособност

45.  Подчертава значението на редовното провеждане на оценки дали мерките и изискванията за ЕЕ все още са адекватни по отношение както на климатичните явления и влиянието върху конкурентоспособността на промишлеността и МСП, така и на отражението на цените на енергията в различните държави членки и региони; призовава Комисията да разгледа това внимателно при изготвянето на набор от показатели за изпълнение;

46.  Подчертава необходимостта от отчитане също така на специфичните географски характеристики на най-отдалечените региони (НОР) по отношение на ЕЕ с цел по-доброто използване на природните богатства, произтичащи от тяхното островно положение (геотермална, слънчева, вятърна и морска енергия);

47.  Подкрепя напредъка на програма „MARIE“ за създаването на Средиземноморска стратегия за подобряване на енергийната ефективност на сградите; призовава във връзка с това държавите членки от средиземноморския регион да споделят най-добри практики, с цел осигуряване на оптимален по отношение на разходите модел за Южна Европа; призовава към създаване на подобни програми в други европейски региони, по-специално Централна Европа; счита, че подобна стратегия би могла да се приложи за НОР, особено поради това, че повечето от тях (въпреки че не всички) са разположени в тропиците;

Показатели и критерии

48.  Призовава държавите членки да определят амбициозни цели, за да се гарантира, че обществените сгради и сградите, използвани за други цели, отговарят на най-високите стандарти за ЕЕ, посочени в Директива 2010/31/ЕС, и да ги подлагат на редовно енергийно сертифициране;

49.  Призовава Комисията да изясни общите показатели за EE в политиката на сближаване, които ще се прилагат и използват от държавите членки в рамките на програмния период 2014–2020 г.;

50.  Призовава Комисията да отчете надлежно икономическото, географското и социалното положение при определянето за всяка държава членка или регион на инвестиционните разходи, свързани със спестяването на един kWh;

51.  Призовава Комисията да разработи, без забавяне и при тесни консултации с държавите членки и регионите, насоки за оценка на проектите за ЕЕ, които биха могли да послужат като основа за създаването на механизми за оценка, мониторинг и проверка на проекти и за установяване на тяхната разходна ефективност;

52.  Призовава държавите членки да прилагат показатели за резултатите, така както са определени в приложението към регламента за ЕФРР, както и да използват прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, определящи максимално допустим обичаен период на възвръщаемост за проектите за ЕЕ;

53.  Отбелязва последния доклад на Сметната палата относно разходната ефективност на инвестициите в ЕЕ в рамките на политиката на сближаване; подчертава препоръката на Сметната палата за използване на прозрачни и по-строги критерии за подбор на проекти както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки; изразява съгласие със заключението на Сметната палата, че критериите за оценка, използвани за вземане на инвестиционни решения, трябва да бъдат по-ясни и по-точни по отношение на начина, по който трябва да се разглеждат аспектите за ЕЕ;

54.  Отбелязва обаче, че оценката на Сметната палата е по-скоро ограничителна по отношение на извадката и на периода на възвръщаемост; подчертава, че политиката на сближаване е интегрирана политика и поради това при извършване на оценки на проекти трябва да се приеме цялостен подход, основан на анализ на разходите за целия жизнен цикъл;

Значение на строителния сектор

55.  Изтъква, че през 2010 г. потреблението на енергия в сградите представляваше най-големият дял от общото крайно потребление на енергия в ЕС — 40 %, от които домакинствата допринесоха за 26,7 %, и че това потребление възлезе на 36 % от общите емисии на CO2 на Европейския съюз; изразява съжаление, че повечето държави членки изостават, когато става въпрос за пълноценно използване на потенциала за енергоспестяване на сградите; призовава Комисията да намери начини да насърчава усилия за гарантиране, че най-големият потенциал за енергоспестяване няма да остане неоползотворен, като представи предложения за ясни и цели по отношение на енергопотреблението на сградите в държавите членки;

56.  Припомня, че сградите имат естествен цикъл на обновяване от 40 години и че технологиите за енергоспестяване в този сектор са добре развити, като повечето пречки, възпрепятстващи пълноценното използване на потенциала за енергоспестяване, остават от нетехническо естество; отбелязва, че поради естеството на проектите за обновяване на ЕЕ, които често са с по-малка видимост, по-малки и по-трудни за обединяване, европейските структурни и инвестиционни фондове също могат да играят съществена роля за осигуряване на необходимото финансиране за преодоляване на тези пречки;

57.  Отбелязва, че потенциалът за енергоспестяване, който до голяма степен зависи от състоянието на съществуващия сграден фонд, не е еднакво разпределен между държавите членки и регионите; изисква от държавите членки да уточнят своето определение на понятието „достойно жилище”, така че то да включва стандартите за енергийна ефективност;

58.  Подчертава, че са необходими публични инвестиции в областта на ЕЕ на сградите, по-специално в най-слабо развитите региони и в държави членки, които са бенефициери на финансирането по линия на политиката на сближаване, където е налице значителен потенциал за намаляване на потреблението на енергия посредством разходно-ефективни мерки;

59.  Насърчава държавите членки да оползотворят в максимална степен националните и регионалните програми, за да се гарантира, че при проектирането на нови сгради се предвижда висока степен на ЕЕ и че това се прилага и към съществуващия сграден фонд („реконструкция“), включително и сградите за настаняване на домакинства с ниски доходи;

60.  Отбелязва, че селските и отдалечените райони разполагат с много подходящи условия за развитие на ефективни форми на децентрализирано производство на енергия, което би намалило енергийните загуби, произтичащи от транспортирането на енергия на големи разстояния;

61.  Призовава съответните публични органи да ускорят обновяването на сградите, които притежават, като използват финансирането по политиката на сближаване, за да осигурят необходимия ефект на лоста и да дадат пример;

62.  Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на трудностите, съпътстващи съвместната собственост на многофамилни жилищни сгради, които представляват труден за решаване проблем на паразитизъм;

63.  Призовава Комисията да осведомява обществеността относно реалния потенциал на основното обновяване и поетапното основно обновяване на сградния фонд, като подкрепя държавите членки при изготвянето на техните стратегии за обновяване; препоръчва тези стратегии да се разработват успоредно с предложения за оперативни програми, да се съсредоточат върху включването на използването на иновативни ФИ и да включват общи насоки за изграждане на доверие на инвеститорите;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0246. (2) http://ec.europa.eu/energy/publications/doc/2012_energy_figures.pdf. (3) OВ C 87 E, 1.4.2010 г, стp. 98. (4) https://www.kfw.de/migration/Weiterleitung-zur-Startseite/Homepage/KfW-Group/Research/PDF-Files/Energy-efficient-building-and-rehabilitation.pdf. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0017. (6) Приети текстове, P7_TA(2012)0223. (7) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 52 (8) ОВ C 54, 23.2.2012 г., стр. 49. (9) OВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 134. (10) http://www.sf-energyinvest.eu/fileadmin/Dateien/Downloads/May2012-Recommendations.pdf. (11) http://www.renovate-europe.eu/uploads/Multiple%20Benefits%20Study_Key%20Messages%20Brochure.pdf. (12) Съобщение на Комисията – План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545). (13) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“ (COM(2013)0225), 18 април 2013 г. (14) 6754/13 Обобщаващ доклад на Съвета: изпълнението на европейския семестър, 4 март 2013 г. (15) Докладът, предаден на Комисията от „Исмери Европа“ (Ismeri Europa), озаглавен „Мрежа за експертна оценка, предоставяща политически анализ относно изпълнението на политиката на сближаване 2007—2013 г. – синтез на националните доклади 2011 г. – възобновяема енергия и енергийна ефективност на жилищата“: http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/pdf/eval2007/expert_innovation/2011_synt_rep_en.pdf) (16) Съобщение на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),