Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (COM(2012)0713),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94(1) и последващите изменения („регламент относно Средиземно море“),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството(3),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО и задължението на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се постигне или поддържа добро състояние на околната морска среда най-късно до 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(4),

–  като взе предвид своята позиция от 8 март 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море)(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) – Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства(6),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура(7),

–  като взе предвид Директивата за местообитанията(8),

–  като взе предвид декларацията на европейските министри, отговарящи за интегрираната морска политика, и на Комисията от 7 октомври 2012 г. относно програма за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване („Декларация от Лимасол“),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено: „Син растеж: възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването (COM(2012)0494),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23-24 юни 2011 г.,

–  като взе предвид конвенцията за защита на Средиземно море срещу замърсяване и протоколите към нея(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 12 октомври 2011 г. в подкрепа на развитието на нов макрорегион за региона на Адриатическо и Йонийско море(10),

–  като взе предвид Декларацията от Анкона, приета на 5 май 2010 г. в рамките на 12-ия Йонийски съвет,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО, приет на 31 октомври 1995 г.,

–  като взе предвид Препоръка № 199 на Международната организация на труда (МОТ) относно труда в сектора на рибарството,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0234/2013),

A.  като има предвид, че седем държави имат излаз на Адриатическо и на Йонийско море(11), сред които четири държави – членки на ЕС (Италия, Гърция, Хърватия и Словения) , една държава кандидатка (Черна гора) и две потенциални държави кандидатки (Албания и Босна и Херцеговина);

Б.  като има предвид, че трансграничното сътрудничество е от съществено значение за разработването на общо управление на риболовните дейности и за гарантирането на устойчива експлоатация на рибните ресурси;

В.  като има предвид, че макар някои адриатически държави да са създали специални зони, международните води все още продължават да съставляват значителна част от Адриатическо-йонийския басейн;

Г.  като има предвид, че в неотдавнашната си резолюция относно развитието на макрорегионалните стратегии на Съюза, Парламентът подчерта, че макрорегионална стратегия за Адриатическо и Йонийско море представлява важен фактор в усилията за постигане на помирение между държавите от Западните Балкани и може да подпомогне усилията на тези държави за присъединяване към Съюза, като по този начин даде възможност за провеждане на цялостна политика за целия Средиземноморски басейн;

Д.  като има предвид, че всички държави, подписали „Декларацията от Анкона“ призоваха Комисията да състави макрорегионална стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море, като следва примера на вече предложените от Комисията макрорегионални стратегии за региона на Балтийско море (2009 г.), за региона на река Дунав (2010 г.) и за района на Атлантическия океан (2011 г.) (12);

Е.  като има предвид, че в своите заключения от 23-24 юни 2011 r., Европейският съвет прикани държавите членки „да продължат, в сътрудничество с Комисията, работата по потенциални бъдещи макрорегионални стратегии, по-специално във връзка с региона на Адриатическо и Йонийско море“;

Ж.  като има предвид, че в неотдавнашното си становище Комитетът на регионите прикани Парламента да подкрепи създаването на стратегия на Съюза за макрорегиона на Адриатическо и Йонийско море, която да отчита големите предизвикателства, пред които е изправен този басейн и по-конкретно по отношение на секторите на рибарството и аквакултурите;

З.  като има предвид, че риболовът традиционно представлява важен сектор за по-голяма част от регионите с излаз на Адриатическо и Йонийско море, както и че риболовните дейности в региона към момента се ръководят от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (CGPM) и от Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT);

И.  като има предвид, че геофизичната структура на Адриатическия басейн, особено в северната му част, се състои основно от плитчини и пясък, които достигат по-голяма дълбочина едва на много мили от брега, специфичната геофизична структура на Йонийския басейн е сходна с тази на останалата част от много по-дълбокото Средиземно море, по-специално с GSA 18 и 19, достигащи дълбочини до 2000 метра;

Й.  като има предвид, че риболовът в Адриатическо-йонийския басейн е разнообразен и се характеризира с дейности, които предвиждат използване на различни способи, като се започне от дребномащабния непромишлен риболов до тралните дейности, от пелагичния риболов на средна дълбочина до любителския риболов;

К.  като има предвид, че региона на Адриатическо море приютява голям брой ендемични видове риби; като има предвид все пак, че увеличението на риболовното усилие и/или на замърсяването причини сериозни проблеми за рибните запаси и сектора на рибарството като цяло, по-специално на италианското крайбрежие на южната част на Адриатическо море;

Л.  като има предвид също така, че през последните години Адриатическо-йонийският басейн също претърпя значително развитие на сектора на аквакултурите, въпреки че е изправен пред значителни екологични и пространствени ограничения, и въпреки че не всички зони са подходящи за офшорно отглеждане и/или са съвместими с други дейности;

M.  като има предвид, че вече съществуват няколко стабилни инициативи за регионално сътрудничество за насърчаване на научното сътрудничество в подкрепа на отговорния риболов в Адриатическо море, като например ADRIAMED(13),

Н.  като има предвид, че в много държави – членки на ЕС липсват специални национални или регионални планове за развитие, в които да се урежда дейността на съоръженията в крайбрежните и морските зони и които ясно да определят районите, в които могат да се разполагат съоръжения за аквакултури, с което да се избегнат лесно предвидимите конфликти на интереси с други икономически сектори като туризма, селското стопанство и крайбрежния риболов;

O.  като има предвид мрежата на защитени морски и крайбрежни зони в Адриатическо море (AdriaPAN) – инициатива, имаща за цел да подобри ефикасността на управлението и капацитета за проектиране в рамките на партньорството;

П.  като има предвид, че разработването на интегриран подход към морските политики в Адриатическо и Йонийско море е необходимо да бъде придружено от процес на диалог и партньорство с всички крайбрежни държави предвид трансграничното естество на морските дейности и споделените ресурси;

Общи съображения

1.  Отбелязва, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът се превърна в пълноправен съзаконодател по отношение на сектора на рибарството и аквакултурите, и следователно възнамерява да осъществява изцяло своята роля при определянето на насоките в областта на рибарството на общностно, както и на регионално и трансрегионално равнище;

2.  Счита, че стратегията за Адриатическо и Йонийско море следва да обърне особено внимание на устойчивото развитие и растеж на сектора на рибарството и аквакултурите, включително що се отнася до заетостта;

3.  Счита, че стратегията за Адриатическо и Йонийско море следва да се стреми към обезпечаване на съхранението и опазването на околната среда;

4.  Поздравява Комисията за приемането на съобщението от 3 декември 2012 г., което представлява важна основа за приемането на нормативна уредба, която да изпълнява функцията на катализатор за по-засилено сътрудничество между държавите и регионите, които имат излаз на Адриатическо и на Йонийско море в подкрепа на отговорен и икономически устойчив за крайбрежните общности риболов;

5.  В този контекст счита, че интегрираната морска политика (ИМП) следва да играе жизненоважна роля в разработването на дългосрочна стратегическа политика в Адриатическо и Йонийско море, имаща за цел устойчивия растеж на морския сектор и морското корабоплаване и опазването на морските екосистеми за бъдещите поколения;

6.  Също така счита, че планирането на морското пространство като обществен процес на анализ и планиране на пространственото и времево разпределение на човешките дейности в районите на Адриатическо и Йонийско море – по-специално в северната част на Адриатическо море – е от жизненоважно значение за устойчивото бъдеще на сектора на рибарството във взаимовръзката му с други свързани с него дейности;

7.  Потвърждава подкрепата си за въвеждането на макрорегионална стратегия за този важен морски басейн, с цел да се посрещнат общите предизвикателства и проблеми, пред които са изправени гражданите в засегнатите крайбрежни региони, както и да насърчава икономическото развитие и европейската интеграция;

8.  Счита, че всички програми и инструменти за финансиране на ЕС(14), както и инструментите за предприсъединителна помощ (ИПП), отнасящи се до региона на Адриатическо-йонийския басейн трябва да бъдат съвместими помежду им и да се използват по най-ефикасния възможен начин, за да донесат действителна добавена стойност на операторите и на предприятията от сектора на рибарството, които развиват дейност в региона;

9.  Изразява дълбокото си убеждение, че всяко усилие в полза на отговорен и устойчив риболов в Адриатическо-йонийския басейн може да послужи като катализатор за развитието на крайбрежните и селските райони на засегнатите държави и да допринесе за развитието на приобщаващи производствени дейности, като например риболовен туризъм, развиван от професионални рибари, който се състои във вземането на борда на риболовни кораби на лица с цел туризъм, развлечение или обучение, като при това продължава да се съблюдава цялостно спазване на принципите на устойчивия риболов, които изцяло зачитат околната среда и биологичното разнообразие на самия басейн;

10.  Счита, че Конвенцията от Барселона и протоколът към нея относно интегрираното крайбрежно управление, влязла в сила през март 2011 г. биха могли да послужат като модел за това интегрираната политика да стане задължителна за държавите членки, граничещи с Адриатическо и Йонийско море;

11.  Счита, че наличната информация относно рибните запаси в Адриатическо-йонийския басейн, техните движения и разпределение, както и относно любителските риболовни дейности не е задоволителна, и следователно призовава съответните органи и изследователски институти да предприемат действия за навременното отстраняване на съществуващите празнини;

12.  Призовава Комисията да вземе мерки за насърчаване на изследователски програми, свързани с морската околна среда и рибарството, и да насърчи използването и разпространението на резултатите от тези изследвания;

13.  Счита, че в областта на търговията успешните схеми на сътрудничество между административните органи от различни региони(15) могат да служат като примери за „най-добри практики“, които трябва да бъдат използвани и в други области, за да се гарантира подобряването на проследяемостта, рентабилността и маркетинга на рибни продукти и аквакултури, по-специално на местни продукти;

14.  Подкрепя участието на всички заинтересовани страни за разработването на устойчив и производителен сектор на рибарството в този регион;

15.  Счита, че от съществено значение за целите на устойчивото развитие на сектора на рибарството и аквакултурите в целия Адриатическо-йонийски басейн, както и за насърчаването на заетостта в крайбрежните общности е да се отдаде дължимото признание на изключително важната работа, извършвана от жените в сектора на рибарството, да се улесни получаването от тяхна страна на професионални квалификации и включването им в групи за действие в крайбрежните райони и в организации на производителите;

16.  Призовава за създаването на стимули, които могат да привличат младите хора в секторите на рибарството и аквакултурите в този район и да ги насърчават да се занимават с тези дейности;

17.  Отбелязва, че в миналото Парламентът вече обърна внимание на необходимостта от по-опростено, последователно и прозрачно законодателство относно аквакултурите, което премахва пречките, възпрепятстващи до момента осъществяването на пълния потенциал на сектора на аквакултурите в ЕС, което от своя страна налага създаването на ясни и последователни правила на равнище ЕС и на национално равнище, заедно с изготвянето на ясно определени „планове за устройството на морските райони“ от държавите членки, в съответствие с насоките, приети неотдавна от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море(16);

18.  Припомня, че целенасоченото развитие на сектора на аквакултурите би могло да създаде в крайбрежните региони на Адриатическо-йонийския басейн, които са силно зависими от летния туризъм, работни места, които не са зависими от сезонните колебания, като по този начин би могло да даде значителен тласък на заетостта;

19.  Изтъква, че разрастването на дейностите на аквакултурите не бива да възпрепятства постигането на добър екологичен статус съгласно Директива 2008/56/ЕО и бива осъществявано в пълно съответствие с всички съответни законови разпоредби на Съюза в областта на опазването на околната среда;

20.  Изтъква, че единственият начин да се осигури защитата на рибните запаси и на морската среда от замърсяване и прекомерен и/или незаконен риболов е да се създаде интегрирана мрежа от системи за информация и надзор на морските дейности, в тясно сътрудничество със заинтересованите държави и крайбрежни региони;

Конкретни съображения

21.  Настоятелно призовава крайбрежните държави от Адриатическо-йонийския басейн за морски басейн да си сътрудничат за изготвянето на глобален обзор на специфичните геофизични и батиметрични характеристики на района, присъствието и разпределението на различните морски видове и различните риболовни техники, с оглед придобиването на цялостна перспектива, която да послужи като основа за едно по-добро управление на рибарството и да допринесе за укрепване на риболовната дейност в рамките на бъдещите макрорегионални стратегии;

22.  Настоятелно призовава Комисията да приеме възможно най-скоро, но във всеки случай до 2013 г., съответен план за действие за практическото изпълнение на макрорегионална основа на морската стратегия за Адриатическо и Йонийско море, като посочва, че секторът на рибарството следва да бъде един от приоритетите, включени в тази стратегия, като бъде отчетена специфичната геофизична структура и този план за действие бъде свързан с регионалната политика, с интегрираната морска политика на Съюза и с Механизма за свързване на Европа, така че да се увеличи максимално стимулиращия му ефект;

23.  Призовава Комисията да представи при първа възможност предложение за регламент за определяне на общи технически мерки в областта на риболова в Адриатическо-йонийския басейн, както и на допустимото риболовно усилие, периоди за риболов и риболовни съоръжения в Адриатическо-йонийския басейн и други подходящи мерки за управление;

24.  Изразява съжаление по повод факта, че държавите членки не са използвали в по-голяма степен индивидуалните планове за управление, които позволяват действието на някои общи правила да бъде спряно, така че да се отчетат специфичните характеристики; счита, че това би улеснило значително местното управление и би предоставило ценни данни относно положението в различни райони, като направи възможно въвеждането на подходящи изменения; следователно призовава крайбрежните държави членки да сътрудничат конструктивно помежду си и с Комисията за актуализирането и постоянното адаптиране на мерките за управление на рибарството;

25.  Призовава Комисията да установи постоянен диалог с трети държави от Адриатическо-йонийския басейн с цел постигане на конкретни двустранни или многостранни споразумения с цел осъществяване на напредък към хармонизиране и стандартизиране на правилата за управление на рибарството, с цел постигане на целите на общата политика в областта на рибарството в Средиземно море, като се възползва изцяло от рамката за сътрудничество, предоставена от международни и регионални риболовни организации; изтъква, че една стратегия за Адриатическо и Йонийско море може да има добавена стойност единствено при условие, че бъдат взети предвид всички гранични държави, както тези от ЕС, така и онези извън него;

26.  Призовава Комисията да насърчава целите на ОПОР, по-конкретно целта за постигането на горепосочения максимален устойчив добив за всички рибни запаси най-късно до 2020 г. и да насърчава възприемането, по отношение на държави извън ЕС, на подход ориентиран към опазването на екосистемата;

27.  Приканва Комисията, в сътрудничество с крайбрежните държави, да ускори обмена на най-добри практики за опазване и да насърчава създаването на защитени морски територии („зони за възстановяване“) с цел възстановяване на най-застрашените видове;

28.  Призовава Комисията да насърчава целите на Рамковата директива за морската стратегия по отношение на държави извън ЕС, граничещи с Адриатическо и Йонийско море, по-конкретно да постигне или поддържа добър екологичен статус на морската среда най-късно до 2020 г.

29.  В това отношение призовава Комисията да насърчава онези държави членки, граничещи с Адриатическо и Йонийско море да разработят и приложат морски стратегии, които възприемат подход, ориентиран към опазване на екосистемата и гарантират включване на свързани с опазването на околната среда аспекти в различните политики, оказващи въздействие върху морската среда, като отчитат трансграничните последици, които съседните трети държави оказват върху качеството на морските води;

30.  Припомня, че както по линия на бъдещия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), чрез неговата програма за събиране на данни, така и в рамките н различните изследователски програми на Съюза, е налично финансиране за подобряване на проучването на морската среда, включително на морските видове и за въвеждане на по-усъвършенствани иновации и по-добри практики в риболовните дейности; следователно призовава държавите членки да предложат проекти в посочените области и счита, че засилено сътрудничество между отделните крайбрежни държави, независимо дали последните са членки на ЕС, чрез проекти, предложени от държавите членки може да доведе до изключително интересни инициативи, от които може да се възползва целия Адриатическо-йонийски басейн;

31.  Призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и въз основа на опита, придобит чрез FEMIP(17), на специална линия за финансиране за изпълнението на мерките и целите, предвидени в тази стратегия, така че да се избегне допълнително усложняване на материята чрез приемане на нови бюджетни инструменти; призовава също Комисията да разгледа също така възможността да се използват проектни облигации и публично-частни партньорства като непосредствено подходящи финансови инструменти;

32.  Призовава Комисията да предложи създаването на конкретни консултативни органи за Адриатическо и Йонийско море в рамките на вече създадения Регионален консултативен съвет за Средиземноморието, въз основа на положителния опит от „морските райони“, установени в италиански води(18) (като риболовната зона в северната част на Адриатическо море, създадена през 2012 г. за целите на съвместно и координирано управление на риболовната зона в северната част на Адриатическо море от политическа, икономическа, социална и екологична гледна точка);

33.  Призовава Комисията да включи в бъдещото законодателно предложение относно планирането на морското пространство разпоредби, задължаващи държавите членки да въведат мерки с цел консолидиране на действащата на съответната национална територия нормативна уредба в областта на околната среда и защитата на туризма, а по отношение на областите, които не са подложени на ограничения – мерки с цел приемане на „планиране на устройството на морските райони“, които да определят допустимостта и съвместимостта на използването и заемането на тези райони с оглед улесняване достъпа до области, подходящи за дейности в сектора на аквакултурите;

34.  Призовава Комисията да създаде специален работен план за Адриатическо и Йонийско море, като определи бъдещи цели в този регион, както това е в процес на реализация в проекта за Средиземно море; подчертава, че посоченият работен план следва да се разглежда като проект, допустим за финансиране по ЕФМДР;

35.  Настоятелно призовава Комисията да установи набор от санкции, за да гарантира, че държава членка, която не изпълнява задълженията си за събиране и предаване на данни или не е в състояние да се справи с проблемите с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, осъществяван в нейни води или от нейния риболовен флот, може да бъде санкционирана;

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11; ОВ L 36, 8.2.2007 г., стр. 6; OВ L 196, 28.7.2011 г., стp. 42. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0040. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0461. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0269. (5) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стp. 193. (6) OВ C 70E, 8.3.2012 г., стр. 70. (7) ОВ C 236Е, 12.8.2011 г., стр. 132. (8) Директива на Съвета 92/43/ЕИО, (ОВ L 206 22.7.1992 г., стр.7.) (9) Приети текстове, P7_TA(2010)0128. (10) Становище COTER-V-016, докладчик Спака (ALDE, IT), октомври 2011 г. (11) Определението на Международната хидрографска организация (IHO) сочи за южна граница на Йонийско море линията между нос Пасеро (Сицилия) и нос Тенарон (Гърция). (12) COM(2009)0248, COM(2012)0128, COM(2010)0715 и COM(2011)0782. (13) ADRIAMED е регионален проект на ФАО, финансиран от Italian Ministry of Agriculture, Food and Forestry Policies (MiPAAF) и от Комисията, който има за цел да насърчава научното сътрудничество между държавите с излаз на Адриатическо море (Албания, Хърватия, Италия, Черна гора и Словения), в съответствие с Кодекса за поведение за отговорен риболов (ООН-ФАО). (14) Структурни фондове (ЕФФР, КФ, ЕСФ, ФРР, ЕФР/ЕФМДР), но също така и 7-та Рамкова програма и LIFE+. (15) Например в северната част на Адриатическо море – Социално-икономическата обсерватория по въпросите на рибарството и аквакултурите. (16) Резолюция GFCM/36/2012/1 „Насоки за зоните, предназначени за аквакултури (ЗПА)“, приета на 36-ото заседание на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (май 2012 г.). (17) Механизъм за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство. (18) „Морските райони“ имат за цел да се подобри сътрудничеството между държавата и регионите в областта на развитието и подпомагането на сектора на рибарството и аквакултурите, както и в областта на насърчаването на партньорството с производителите и предприятията в сектора на риболова.