Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/2318(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0220/2013

Внесени текстове :

A7-0220/2013

Разисквания :

PV 11/09/2013 - 13
CRE 11/09/2013 - 13

Гласувания :

PV 12/09/2013 - 13.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0380

Приети текстове
PDF 447kWORD 61k
Четвъртък, 12 септември 2013 г. - Страсбург
Морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана
P7_TA(2013)0380A7-0220/2013

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана (2012/2318(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 42, 43 и 45,

—  като взе предвид член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 194 от ДФЕС,

—  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,

—  като взе предвид европейската интегрирана морска политика от 2007 г. (COM(2007)0575) и доклада за напредъка в изпълнението ѝ от 2012 г. (COM(2012)0491),

—  като взе предвид Декларацията на европейските министри, отговарящи за интегрираната морска политика, и на Европейската комисия от 7 октомври 2012 г. относно програма за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване („Декларация от Лимасол“),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията за морска сигурност от 26 април 2010 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно стратегията на ЕС за региона на Африканския рог(1),

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) от 10 декември 1982 г.,

—  като взе предвид Съвместното предложение за решение на Съвета относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност от 21 декември 2012 г.(2),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавена „Към бъдеща морска политика на Съюза: европейска визия за океаните и моретата“ (COM(2006)0275),

—  като взе предвид своята резолюцията от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(3) и съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2012 г. относно „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“(4),

—  като взе предвид кодекса на поведение на Европейската агенция по отбрана (EDA) относно обединяването и споделянето от 2012 г.,

—  като взе предвид морската стратегия на Алианса, приета от НАТО на 18 март 2011 г.,

—  като взе предвид съвместното действие на Съвета относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия край бреговете на Сомалия (ATALANTA) от 2008 г.(5),

—  като взе предвид решението на Съвета относно мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR) от 2012 г.(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г., озаглавена „Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет“(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2011 г. относно региона на Африканския рог, и по-специално стратегическата рамка в приложението към тях,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана(8),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2013 г.(9) относно отношенията между ЕС и Китай,

—  като взе предвид своите резолюции от 23 октомври 2008 г.(10) и от 10 май 2012 г. относно морското пиратство(11),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0220/2013),

A.  като има предвид, че държавите членки на ЕС общо формират брегова ивица с дължина, надхвърляща 90 000 километра, граничеща с два океана и четири морета, в допълнение към отвъдморските територии и инсталациите, свързани с националната сигурност, в други океани; като има предвид, че държавите членки на ЕС са отговорни за контрола, сигурността и безопасността на европейските крайбрежни и териториални води, изключителните икономически зони (ИИЗ), континенталния шелф, морската инфраструктура и морските ресурси; като има предвид, че държавите членки носят отговорност да бъдат главният гарант на сигурност за моряците на корабите, плаващи под техния флаг, и за своите граждани; като има предвид, че невъзможността на държавите да контролират своето морско пространство има последици, които се разпростират извън техните крайбрежни и морски зони;

Б.  като има предвид, че морските граници на държавите членки образуват външните граници на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че морските площи са открити, огромни и необятни пространства, ограничени единствено от морски юрисдикции; като има предвид, че морските пространства се контролират трудно, особено след като основната цел на международното морско право е улесняване на търговията и гарантиране на свободното движение;

Г.  като има предвид, че 90 % от външната търговия на ЕС и 40 % от нейната вътрешна търговия се транспортират по море; като има предвид, че ЕС е водещата фигура в морското корабоплаване в световен мащаб, като европейските корабособственици управляват 30 % от корабите и 35 % от световния корабен тонаж — наред с другото, 55 % от корабите-контейнери и 35 % от танкерите, което представлява 42 % от стойността на търговията по море в световен мащаб; като има предвид, че държавите членки на ЕС като цяло представляват най-голямата ИИЗ в света (около 25 милиона квадратни километра);

Д.  като има предвид, че всяка морска стратегия на ЕС следва на първо място да насърчава основните принципи, изложени в член 21 от ДФЕС, като демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право; като има предвид, че държавите са длъжни да полагат усилия за прилагане и укрепване на международното право, по-специално на Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП), както и да гарантират потока на морските маршрути и опазването на общите блага, търговските и екологичните интереси;

Е.  като има предвид, че значението на глобалните морски потоци нарасна драстично за Съюза в резултат на икономическия растеж, глобализацията и увеличаващата се взаимозависимост в световен мащаб; като има предвид, че геостратегическият морски баланс се променя бързо, като бързо развиващите се икономически сили приемат технологии и стратегии за отказ на достъп, за да се утвърдят в регионалните и глобалните морски зони, ограничавайки достъпа на САЩ и Европа; като има предвид, че усложнената и неясна среда за морската сигурност със свободно и изменчиво прилагане на международните договори затруднява ефективните многостранни действия и международно сътрудничество в регулирането на морските въпроси; като има предвид, че е в интерес на ЕС да се гарантира сигурността на мореплаването не само във водите край неговите брегове, но и във всички световни океани и морета;

Ж.  като има предвид, че редица фактори като бедност, липса на развитие, ниски равнища на държавен контрол и правоприлагане, както и уязвимостта на пътищата, насърчават разпространението на различни видове заплахи за морската сигурност; като има предвид, че тези заплахи могат да произтичат както от поведението на държави, които биха имали интерес от нарушаване на международните морски потоци, така и от незаконните дейности на недържавни участници - като транснационална престъпност (например трафик на оръжие или наркотици), международен тероризъм или пиратство, които използват слабостите, породени от фрагментираните местни, регионални и световни системи за управление на моретата; като има предвид, че в резултат от това увеличаване на участниците нараства броят на законните и незаконните дейности по море и те стават все по-сложни, което прави разграничаването между законни и незаконни дейности все по-трудно; като има предвид, че това принуждава ЕС да разработи цялостен подход, за да се преодолее сложността на транснационалните предизвикателства, с които нито една държава членка не може да се справи сама;

З.  като има предвид, че глобалните перспективи за военноморския капацитет и съотношението на силите се променят бързо, като нововъзникващите и установените икономически сили все по-често поставят под въпрос принципите на КООНМП, международния арбитраж и регулирането; като има предвид най-вече, че Китай следва своята политика на „перлената огърлица“, като се стреми да увеличи и разшири присъствието си по море поради множество заявени или скрити причини, вариращи от сигурност за търговските и енергийните маршрути до контролиране на морските ресурси и важната морска инфраструктура, като така на практика влиза в противоречие с морските интереси на всички свои съседи в Южнокитайско и Източнокитайско море;

И.  като има предвид, че ЕС и всички държави членки са страни по КООНМП и че следователно Конвенцията представлява част от достиженията на правото на Общността;

Й.  като има предвид, че поради своята роля в световен мащаб ЕС трябва да взема предвид предизвикателствата за сигурността и възможни самостоятелни операции, особено по отношение на близкото Средиземно море, региона на Африканския рог, райони от западната част на Атлантическия океан, а също така и Тихия океан, на Изток и на Запад, както и от Арктика до Антарктика;

К.  като има предвид, че незаконните недържавни участници в моретата се увеличават, заплашвайки критични морски пътища и инфраструктура, като използват слабостите на държавите и техните юрисдикции;

Л.  като има предвид, че борбата срещу тези неконвенционални заплахи често се осъществява в трудна и опасна среда, което изисква както граждански, така и военни средства; като има предвид, че ОПСО, имайки както гражданско, така и военно измерение, е подходяща рамка за борба срещу опасните заплахи по море и по крайбрежието;

М.  като има предвид, че ЕС не може сам да гарантира световната морска сигурност; като има предвид, че Съюзът трябва да установи силни партньорства с трети държави и регионални организации, особено в отдалечени региони, като например Азия, където е по-трудно за ЕС да разположи свои собствени ресурси;

Н.  като има предвид, че Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) не се отнася конкретно до морското измерение, освен че определя пиратството като заплаха за ЕС; като има предвид, че европейската интегрирана морска политика (ИМП) се занимава с въпроси, свързани с морето, но почти не разглежда измерението на сигурността, като по този начин не беше обърнато внимание на аспект, предизвикващ все по-голяма загриженост за ЕС; като има предвид, че е наложително да се преразгледа подходът на ЕС към морската сигурност, особено с приемането на европейска стратегия за морска сигурност (ЕСМС), в която се уточнява как ИМП следва да допринася за осъществяването на ЕСС; като има предвид, че ЕСМС следва да определи интересите в областта на сигурността и стратегическите цели на ЕС и да посочи целите, рисковете, наличните и необходимите средства за интервенция, както и евентуалните арени на военни действия;

О.  като има предвид, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност (ЕСМС), за да се предприеме общ подход към залозите, рисковете и възможностите, пред които Съюзът е изправен в моретата, включително защита на европейските граждани и тяхната собственост; като има предвид, че тази стратегия следва да насърчава европейските ценности и принципи, трябва да бъде ориентирана към бъдещето, проактивна и да включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор и да подчертава по-специално, че държавите членки на ЕС не могат повече да си позволят да разработват и поддържат военноморски капацитет с единствената цел да го използват изключително при евентуални операции с висока интензивност;

П.  като има предвид, че конфликтите и нестабилността, засягащи заинтересоваността на ЕС от наличие на открити морски потоци и безопасен достъп, изискват по-задълбочено разбиране на връзката между сигурността на хората, държавното управление и развитието, и като има предвид, че стратегията на ЕС за региона на Африканския рог следва да се използва като модел за цялостен подход, който включва политически, дипломатически, социални и икономически инструменти на ЕС; като има предвид, че този цялостен подход следва да бъде в ядрото на ЕСМС и следва да включва съгласуване между различните инициативи, агенции и инструменти на ЕС, за да се преодолеят основните причини за нестабилността и да се спомогне за решаването на конфликти, налагането на мир и удовлетворяването на потребностите, свързани с изграждането на държавни структури, управлението и развитието, включително реформата в сектора на сигурността, енергийните доставки, сигурността на търговията и транспорта по море и чрез други канали, опазването на рибарството и околната среда и въздействието на изменението на климата;

Общи забележки относно бъдещата европейска стратегия за морска сигурност

1.  Изразява силна увереност, че ЕС е заинтересован в огромна степен от сигурна, общодостъпна и чиста морска среда, която дава възможност за свободно транспортиране на стоки и хора и мирно, законосъобразно, справедливо и устойчиво използване на богатството на океаните, че морските потоци представляват живителната сила на европейската търговия и са проводници на европейския просперитет и влияние, че сигурността на европейските граждани и насърчаването на принципите на член 21 от ДФЕС са отговорност на ЕС и на държавите членки, както и че поради тази причина институционалната рамка на ЕС - както гражданска, така и военна - следва да се доразвие, за да предвиди целите, средствата и капацитета, необходими за изпълнение на тази отговорност;

2.  Припомня на държавите членки, че единствено в дух на ангажираност, взаимно разбирателство и истинска солидарност Съюзът ще бъде в състояние да изпълни своята роля съгласно предвиденото в Договора от Лисабон и заявената амбиция да осигури глобална сигурност; припомня в тази връзка, че член 42, параграф 7 от ДЕС („клауза за взаимна защита“ или „клауза за взаимна помощ“), член 222 от ДФЕС („клауза за солидарност“) и член 42, параграф 6 от ДЕС („постоянно структурирано сътрудничество“), въведени с Договора от Лисабон, осигуряват институционалната рамка за ефективна солидарност между всички държави членки в областта на сигурността и отбраната на Съюза; припомня, че тези инструменти все още не са приложени; поздравява по-специално Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за съвместното предложение относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност и ги приканва да оценят до какво би довело това, в случай че клаузата се активира за справяне с предизвикателства в морето или във връзка с морските активи или инфраструктура; настоятелно призовава Съвета да одобри бързо това предложение;

3.  Подчертава, че КООНМП предоставя правна рамка за всички видове дейности, извършвани в океаните и моретата, и че може да служи като ръководство за мирно разрешаване на морски спорове; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават универсалността на Конвенцията и да настоява за необходимостта от единно и последователно прилагане на нейните разпоредби;

4.  Признава, че Европейският съюз вече разполага с някои от необходимите средства и инструменти, за да отговори на глобалните предизвикателства в областта на морската сигурност и на необходимостта от сигурна и стабилна среда чрез ЕСВД и Европейската комисия, финансовите инструменти, сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, управлението на кризи, търговското сътрудничество и други подходящи инструменти за действие; въпреки това отбелязва, че повечето технически и материални активи са в ръцете на държавите членки и че тяхната готовност да засилят своето сътрудничество е от първостепенно значение за бъдещето на морската сигурност в Европа;

5.  Отбелязва обаче, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност, за да се гарантира интегриран и цялостен подход, насочен конкретно към заплахите, рисковете, предизвикателствата и възможностите в моретата, че тази стратегия, основана от една страна на европейските ценности и принципи, трябва да установи полезни взаимодействия и съвместни решения, като включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор, че в стратегията следва да се идентифицират всички потенциални заплахи, от конвенционални заплахи за сигурността до заплахите, предизвикани от природни бедствия и изменението на климата, от заплахи, засягащи защитата на жизненоважни морски ресурси, до сигурността на морската инфраструктура и търговските потоци, че тя трябва също така да определи специфичните средства и възможности, необходими за справяне с всички предизвикателства, включително разузнаване, наблюдение и патрулиране, издирване и спасяване, спасителни акции, евакуация на граждани на ЕС и други граждани от кризисните зони, налагане на ембарго, както и подкрепа за мисиите и операциите по линия на ОПСО;

6.  Приканва върховния представител, Комисията и Съвета да разработят стратегия на ЕС за морска сигурност, фокусирана върху връзката и съгласуването между всички европейски участници и държави членки, свързани със сигурността на мореплаването; настоятелно призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател съответно да предприемат мерки за отстраняване на недостатъците на ИМП от 2007 г., която не съдържа измерение за сигурност, както и на ограниченията на ЕСС, която не успява да се справи със заплахите и рисковете на морската сигурност; счита, че амбициите, средствата и капацитетът на ЕСМС следва да се основават на ЕСС и ИМП и да се определят от необходимостта за действие от позицията на световен гарант на сигурността, с което да се гарантират свободните морски потоци и достъпът до открито море в целия свят; подчертава обстоятелството, че регулирането на морската сигурност ще окаже въздействие върху всички останали компоненти на европейската сигурност и просперитет в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

7.  Призовава държавите членки да подпомагат тясно и да се ангажират активно с ЕСВД и Комисията при изработването на новата европейска стратегия за морска сигурност, за да използват ефективно всички техни различни активи, както и за да се отчете определянето и създаването на нови възможности посредством обединяване и споделяне; освен това счита, че новата стратегия следва да включва и инициативи за създаване на обединени двустранни или многостранни войски, като Френско-британската декларация от 2 ноември 2010 г.;

8.  Подчертава факта, че интегриран подход към морските въпроси като този, който съчетава граждански инструменти и военни средства и обхваща както вътрешни, така и външни аспекти на сигурността, вече се оформя на национално равнище в някои държави членки и се прилага двустранно между някои държави членки и поради тази причина следва да бъде укрепен на равнището на Съюза; подчертава ролята, която могат и следва да играят морските нации за насърчаване на положителна регионална морска интеграция; подчертава, че регионалните инициативи за морска интеграция могат и следва да доведат до обединяване и споделяне на важни военноморски активи, за да се удовлетворят потребностите от капацитет на ЕС;

Потенциални рискове

9.  Признава, че увеличаващият се морски трафик и развиването на дейности в морските и крайбрежни райони застрашават морската сигурност, като все повече затрудняват разграничаването на законните от незаконните морски дейности;

10.  Отбелязва, че ЕС е изправен пред конвенционална заплаха за своята сигурност, по-специално откакто появата на нови морски сили направи по-вероятни междудържавните съперничества за собствеността на морските райони (спорове относно юрисдикцията, териториални претенции, разрешителни за изследване и експлоатиране на дълбоководните зони); освен това отбелязва, че страните с бързо развиваща се икономика са развили своя морски капацитет (военноморски флот, подводници), като в същото време подлагат на съмнение международното морско право;

11.  Призовава да се вземат предпазни мерки срещу незаконната експлоатация на важни природни ресурси и минерали във водите на държавите членки на ЕС или в съседни морета; отбелязва, че неуправляемата надпревара за морски, природни и минерални ресурси може да има вредно въздействие върху морската екосистема, като по този начин увеличава въздействието на дейностите по море върху околната среда; припомня, че експлоатацията на морските ресурси може да доведе също така до нежелана милитаризация на морските зони; подчертава обаче правото на всяка държава членка да участва в изследването и експлоатирането на своите морски природни ресурси по начин, който спазва международното право и зачита екологичните разпоредби;

12.  Отбелязва, че ЕС трябва да изгради силни партньорства с трети държави и регионални организации, за да гарантира сигурността и стабилността на търговията и експлоатацията на ресурси; подчертава факта, че силното морско измерение на ОПСО би предоставило на ЕС възможността да действа като ефективен международен арбитър, когато е необходимо;

13.  Предупреждава, че държавите, които не желаят да си сътрудничат с международната общност и да спазват международните договори и стандарти и чието географско положение им позволява да блокират търговските пътища, разполагайки с технологичния и военен капацитет за това, на този етап са една от най-големите заплахи за морската сигурност; счита, че ЕСВД и заместник-председателят/върховен представител следва да положат всички дипломатически усилия да установят диалог и сътрудничество с тях;

14.  Отбелязва, че макар че междудържавните военни конфликти не могат да бъдат напълно избегнати, преките и непреките рискове за сигурността на ЕС са породени предимно от неконвенционални заплахи, които се възползват от затруднения в прилагането на закона в морските зони, крайбрежните райони и като цяло в резултат от разпадането на държавността, държавната нестабилност или липсата на държавен контрол;

15.  Отбелязва, че една от основните заплахи за морската сигурност в ЕС е нарастването на терористичната дейност по море в целия свят, която директно застрашава гражданските и военни кораби на ЕС, пристанищните съоръжения и енергийните инсталации и използва морето за атаки и проникване в наземни цели; отбелязва, че тези лица си взаимодействат с организирани престъпни мрежи, които се занимават с незаконна дейност по море, като например контрабанда, трафик на хора, незаконна имиграция, трафик на наркотици и оръжие, включително трафик на малки оръжия, леки въоръжения и компоненти за ОМУ; подчертава факта, че подобни незаконни дейности влошават политическите и хуманитарните кризи, осуетяват социалното и икономическото развитие, демокрацията и правовата държава, подхранват лишения и причиняват миграция, вътрешно разселване на хора и огромни човешки страдания;

16.  Изразява загриженост във връзка с нарастващия брой доказателства, че терористични мрежи и недържавни субекти придобиват усъвършенстван морски капацитет, включително подводен, и радарни и детекторни технологии, както и достъп до логистични данни, свързани с международното корабоплаване, капацитет за миниране и импровизирани десантни взривни устройства (WBIED), като по този начин значително повишават потенциала си за предизвикване на заплаха и възможността да избегнат контрол, като според тези доказателства дейността им се разширява в близост до Европа, и по-специално от двете страни на Южния Атлантически океан;

17.  счита, че продължаването на замразените конфликти в различни морски райони, като например Южен Кавказ, Югоизточното Средиземноморие или Японско море, е един от основните източници на нестабилност по света, който застрашава транспортните и енергийни пътища, стимулира търговията с оръжия и улеснява дейността на недържавните субекти като престъпни мрежи и терористични групи;

18.  Остава загрижен поради пиратството по протежение на източно- и западноафриканската брегова ивица; посочва, че пиратските нападения - въоръжен грабеж, отвличане на кораби и екипажи и изнудване за пари - сериозно възпрепятстват свободата на достъп и потоците в тези морета, поради което представляват значителна заплаха за международната търговия и морската сигурност; изтъква, че пиратството като цяло е проблем, произтичащ от липсата на управление и развитие във въпросните крайбрежни държави; изразява надежда, че ЕС ще доразвие постиженията на операцията на ОПСО EUNAVFOR Atalanta и ще започне операции на ОПСО за борба с пиратството и на други места;

19.  Предупреждава за проблемите, породени от пиратството, международния тероризъм и организираната престъпност като цяло за сигурността на корабоплаването в жизненоважни точки за морския транзит; подчертава, че някои от най-важните водни пътища, които осигуряват глобалните енергийни доставки, са географски разположени в някои от най-нестабилните морски зони или са достъпни чрез тях, както е в случая със Суецкия канал, Ормузкия проток и Малакския проток;

20.  Отбелязва, че борбата срещу неконвенционалните дейности трябва да се основава на целия набор от инструменти на ОПСО, включително военни, тъй като интервенциите често се извършват в труднодостъпни местности, а участниците разполагат с широк набор от опасни оръжия; заявява, че по примера на действията на ЕС в Африканския рог, където операциите EUNAVFOR Atalanta и EUCAP NESTOR все още продължават, операциите на ОПСО трябва да бъдат съпътствани от другите външни инструменти на ЕС, за да се обърне внимание на социалните, икономическите и политическите причини за кризите и да се гарантира устойчива сигурност за въпросните региони;

21.  Отбелязва, че незаконната миграция е вероятно да продължи да оказва натиск върху морските граници на ЕС, особено с оглед на политическите и икономическите събития в южните съседни държави и перспективата за продължаваща нестабилност в Северна Африка, Сахел, Африканския рог и Африка на юг от Сахара; припомня обаче, че миграцията не трябва да се разглежда като заплаха за сигурността, а по-скоро като човешко явление, което изисква стабилна стратегия за управление, която съчетава регионално, политическо и дипломатическо сътрудничество с политики за развитие и инвестиции в регионални партньорства; обръща внимание на факта, че това усилие изисква развитието на морски капацитет и дейности на бреговата охрана с цел патрулиране и спасяване на мигранти, пътуващи на борда на незаконни кораби;

22.  Признава, че е вероятно увеличаването на трафика по море да увеличи възможността за бедствия като нефтени разливи и други инциденти, водещи до замърсяване на околната среда, изхвърляне на токсични отпадъци и незаконно зареждане с гориво; подчертава, че ЕС трябва да разработи стратегия, която се основава на минал опит, свързан със сериозни екологични бедствия в морето, като се гарантира, че всички участници, органи и агенции на ЕС, заедно с органите на държавите членки, действат по съгласуван начин, с оглед създаване на подходящи полезни взаимодействия, в дух на солидарност и по-ефективни действия;

Важни морски зони

Средиземноморието

23.  Подчертава факта, че Средиземно море е свързано с редица предизвикателства, които потенциално биха могли да застрашат стабилността на ЕС и преките интереси на ЕС, особено като се имат предвид политическите размирици и социалните и икономическите трудности, които вероятно ще продължат да съществуват в някои от крайбрежните държави; отбелязва, че незаконните дейности, които тази ситуация насърчава, като например тероризмът и всички видове незаконен трафик, оказват въздействие върху морската сигурност на ЕС, включително сигурността на енергийните доставки на юг; счита, че спешно са необходими инвестиции в морското регионално сътрудничество и те трябва да включват европейско и регионално сътрудничество, разузнаване, наблюдение, дейности за патрулиране и брегова охрана, като за всички тях са необходими адекватни средства, свързани с военноморските сили;

24.  Подчертава, че Средиземноморието е сцена на редица регионални конфликти, включващи спорове по морските граници, и затова настоятелно призовава ЕС да се противопостави на по-нататъшна ескалация на конфликтите около Средиземноморието, които ще увеличат съществуващите заплахи, като последствията от гражданската война в Сирия и въздействието върху нейната морска зона и върху тази на съседните държави, политическата нестабилност и липсата на управленски капацитет в Либия, Египет и Тунис, последващия ефект в съседните държави Мароко и Алжир, които все още са в противоречие по конфликта в Западна Сахара и са пряко засегнати от ескалацията на конфликта в Мали и региона Сахел; освен това предупреждава за опасността, произтичаща от взаимосвързаността на кризите в Средиземноморието и нестабилността и конфликтите в Близкия изток, Сахел, Африканския рог, Западна Африка и Африка на юг от Сахара;

25.  Отбелязва, че откритият наскоро природен газ в източната част на Средиземноморието е създал нова геополитическа обстановка и е увеличил значително потенциала за спорове, засягайки пряко законните интереси и суверенните права на държавите членки на ЕС; изразява загриженост, че Турция, Русия, САЩ и Израел са увеличили военноморските си сили в Средиземноморието; отбелязва също така последиците от нерешените спорове с Турция в Егейско море и ескалацията на напрежението в резултат от намерението за експлоатация на нефтени находища край бреговете на Гърция и Кипър; по тази причина настоятелно призовава ЕС да отстоява своята позиция, за да се избегне конфликт за природните ресурси в Средиземноморието и последващи заплахи за сигурността на държавите членки на ЕС в района, които в крайна сметка могат да окажат влияние върху ЕС като цяло;

Балтийско море

26.  Отбелязва, че с изключение на руските морски пространства, Балтийско море е вътрешно море за ЕС и е жизненоважен транспортен път за няколко крайбрежни държави; отбелязва, че стабилността на балтийския регион и безпроблемният морски транспорт зависят от съгласуването на политическите интереси, както между отделните държави членки на ЕС, така и между ЕС и Русия; отбелязва, че политическата стабилност на Балтийско море е обвързана с въпроси за защитата на положението на езиковите малцинства в крайбрежните държави, операциите по пренос на енергия, натоварения обмен на търговското корабоплаване, възможни произшествия с нефтени танкери и замърсяване на рибните запаси и околната среда; отбелязва, че допълнителни предизвикателства за морската безопасност и сигурност в Балтийско море представляват химическите оръжия на морското дъно, изхвърлени след края на Втората световна война, морално остарелите ядрени централи по крайбрежието, възможните терористични атаки върху енергийни доставки и евентуалното незаконно пренасяне на оръжия през балтийските пристанища;

Черно море

27.  Счита, че понастоящем в геостратегическо отношение Черно море е един от най-важните морски региони, граничещи с ЕС, а именно с оглед на необходимостта да се гарантира енергийната сигурност на ЕС и разнообразяването на енергийните доставки; отбелязва, че регионът има висок рисков потенциал в средносрочен и дългосрочен план предвид стратегическото му разположение като важен транспортен маршрут за стоки и енергия, близостта му до нестабилни региони с продължителни конфликти, като например оспорваните територии Абхазия и Южна Осетия, както и свързаните с тях конфликти между Москва и Тбилиси; подчертава факта, че тъй като енергийната сигурност на няколко държави членки на ЕС е силно зависима от сигурността на газопроводните и нефтопроводните маршрути през Черно море или в близост до него, ЕС има стратегически интерес да спре ескалацията на продължителните регионални конфликти и да намери трайни решения за тях; припомня, че за тази цел може да се наложи ЕС да мобилизира европейските морски активи;

28.  Припомня своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море(12) и припомня, че е необходимо ЕС да играе по-активна роля при създаването на среда на сигурност в Черноморския регион; отново призовава Комисията и ЕСВД да изготвят стратегия за Черноморския регион, която да предостави ефикасен отговор на предизвикателствата, свързани с морската сигурност и безопасност;

29.  Изтъква необходимостта от засилен диалог със стратегическите партньори на ЕС за предотвратяване и решаване на конфликти, но също така подчертава важността на ангажирането с регионалните многостранни инициативи като инициативата „Черноморско взаимодействие“, с цел справяне със заплахи като престъпните мрежи, участващи в трафика на хора, трафика на наркотици и оръжие, или проблеми като незаконния риболов и влошаването на състоянието на околната среда;

Атлантически океан и Западна Африка

30.  Отбелязва, че Атлантическият океан е от жизнено значение за европейската търговия; изразява загриженост, че Атлантическият океан, и по-специално Карибската зона, е маршрут, използван за транзит на наркотици, идващи от Южна Америка; изразява безпокойство поради факта, че развитието на икономически дейности през следващите десетилетия, по-специално с разширяването на Панамския канал, би могло да спомогне за увеличаване на престъпната дейност в района;

31.  Счита, че крайбрежието на Западна Африка и по-конкретно Гвинейският залив днес крият някои от най-големите заплахи, грозящи Европа; дълбоко е обезпокоен, че по крайбрежието на Западна Африка възникват сериозни предизвикателства, свързани с престъпност, трафик на наркотици, хора и оръжия; в същото време страните от Гвинейския залив все повече се превръщат в оперативно поле на регионални терористични мрежи като „Боко Харам“ в Нигерия, чиито действия се прехвърлят в съседни държави и които са свързани с мрежи с глобален обсег, като Ал Кайда в ислямски Магреб, както кризата в Мали ясно показва;

32.  Отбелязва със загриженост, че страните от Гвинейския залив са изложени на продължаваща политическа нестабилност, като някои от тях са изправени пред разпадане на държавността, както е в случая с Гвинея Бисау, която се е превърнала в платформа за трафик на наркотици, идващи от Латинска Америка и предназначени за Европа;

33.  Отбелязва, че регионът е също така важен енергиен доставчик, тъй като понастоящем страните от Гвинейския залив осигуряват 13 % от вноса на нефт и 6 % от вноса на газ в ЕС, като 5,8 % от целия внос на нефт в ЕС идва от Нигерия; очаква значението на региона да се увеличи в резултат на откритите наскоро офшорни нефтени и газови находища; изразява притеснение в тази връзка, че конкуренцията за офшорни природни ресурси може да доведе до още конфликти и престъпност;

34.  Посочва, че нестабилността, тероризмът и престъпността по крайбрежието на Западна Африка са дълбоко свързани с нестабилността в региона Сахел като цяло; поради това настоятелно призовава ЕС, в контекста на гражданската мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер „EUCAP Sahel Niger“, да интегрира борбата с тероризма в региона Сахел в регионална и всеобхватна стратегия за борба със заплахите по море по крайбрежието на Западна Африка и по-специално в Гвинейския залив; в тази връзка призовава ЕС да осигури координация между двете мисии по линия на ОПСО в региона — „EUCAP Sahel Niger“ и „EUTM Мали“, както и с усилията по суша и по море, за борба с тероризма и други видове организирана престъпност в региона;

35.  Приветства обявената от Комисията Програма за критичните морски маршрути в Гвинейския залив (CRIMGO), целта на която е подобряване на безопасността във водите на Гвинейския залив чрез осигуряване на обучение за бреговата охрана и изграждане на мрежа за обмен на информация между органите на седем крайбрежни държави от Западна Африка, която ще се финансира от Инструмента за стабилност; призовава за бързо изпълнение на CRIMGO по крайбрежието на Западна Африка; призовава също така за установяване на конкретни механизми за сътрудничество за свързване на тази финансирана от Комисията програма и мисиите „EUCAP Sahel Niger“ и „EUTM Мали“, чиито задачи са тясно свързани с причините за нестабилността в Гвинейския залив;

36.  Подчертава, че е необходимо да се увеличи ефективността на дейността на ЕС в Гвинейския залив; предлага създаване на конкретни взаимодействия за получаване на добавена стойност от свързването на съществуващи инструменти и структури на ЕС като Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ);

37.  Призовава ВП/ЗП за съставяне на карта на стратегически разположените обекти на държавите членки на ЕС и на партньорите от АКТБ — като военновъздушната база Лажеш на Азорските острови, Португалия, и островите Кабо Верде — които могат да се използват за разгръщане на конкретни военноморски и военновъздушни операции за борба срещу разпространението на оръжия, тероризма, пиратството и организираната престъпност в Гвинейския залив и в южната част на Атлантическия океан, в тристранно партньорство, включващо трансатлантическо сътрудничество със САЩ, Канада, Бразилия и други латиноамерикански държави, както и сътрудничество между ЕС и Африканския съюз;

Аденски залив и Западен Индийски океан

38.  Посочва, че заради пиратството днес Аденският залив е един от най-опасните морски райони в света; припомня, че пиратството е специална форма на организирана престъпност, която изисква специален, всеобхватен и цялостен подход, насочен към причинно-следствената връзка между пиратството и социалното, политическото и икономическото управление, конкретен пример за която е ситуацията в Африканския рог и Сомалия; отбелязва, че проследяването на паричните потоци от откупи, унищожаването на престъпни мрежи и преследването на извършителите са също важни аспекти на борбата срещу пиратството, които могат да бъдат постигнати единствено като се използват предимствата на сътрудничеството между органите на държавите членки, Европол и Интерпол; отбелязва, че в това се крие конкретна връзка между външната политика за сигурност и вътрешното правоприлагане;

39.  Приветства създаването на гражданската мисия по линия на ОПСО „EUCAP Nestor“, предназначена да укрепи морския капацитет в Африканския рог и Западния Индийски океан, която цели да осигури по-устойчив и местен принос за постигане на целите на операция EUNAVFOR Atalanta;

40.  Подчертава неотдавнашния успех, постигнат от EUNAVFOR Atalanta, който трябва да се запази, по отношение на ограничаване на броя на пиратските нападения в западната част на Индийския океан, както и подобряване на надеждността на ОПСО; отбелязва, че операция „Atalanta“ е първата военноморска мисия по линия на ОПСО и че тя трябва да се превърне в модел за по-нататъшното развитие и прилагане на морското измерение на ОПСО, като се направи преглед на нейните успехи, недостатъци и придобити знания; приветства положителната роля на ЕС и Eunavfor Atalanta в процеса SHADE (Взаимна осведоменост и избягване на конфликти) при насърчаването на координацията между мултинационални, национални и регионални военноморски сили, които действат в тази зона, и по-конкретно координацията с операцията на НАТО „Ocean Shield“; наред с това приветства доброто сътрудничество между агенциите на ЕС (като Сателитния център на ЕС (SatCen) и ЕАМБ) и трети страни, особено в областта на тълкуването на сателитни изображения на плавателни съдове, дори когато няма официални договорености, на които това сътрудничество да се основава; призовава ЕС да формализира връзките между съществуващи инструменти и органи на ЕС, като тези, установени между „Atalanta“, ЕАМБ и SatCen, за да се избегне дублирането на задачи, ресурси и експертен опит и да се използват явните оперативни предимства на такива взаимодействия;

41.  Подчертава, че концепцията за всеобхватен подход, която в този конкретен случай произтича от стратегическата рамкова стратегия за Африканския рог, проличава от комбинацията от три текущи мисии по линия на ОПСО в региона (EUNAVFOR Atalanta, мисията на ЕС за обучение в Сомалия и „EUCAP Nestor“), допълнени от политическа ангажираност и политики за развитие; приветства активизирането на Оперативния център на ЕС с цел улесняване на координирането и укрепване на взаимодействията между тези мисии, което представлява важна крачка в развитието на ОПСО; посочва, че този пример на взаимно допълване и координиране следва да вдъхновява други подобни действия на места, където участват мисии и операции по линия на ОПСО в отговор на многостранен проблем; отбелязва, че един постоянен военен капацитет за планиране и провеждане би могъл единствено да укрепи интеграцията на всеки военноморски компонент в мисиите и операциите по линия на ОПСО;

42.  Отчита мерките за бордова защита, въведени от корабните дружества; подкрепя изложените наскоро искания на морската промишленост за регулиране на частните дружества за морска охрана и припомня призива си към Международната морска организация, към правителствата на държавите на флага и към морската промишленост да работят заедно за изготвянето на кодекс за поведение, с който да се насърчи прилагането на ясни, последователни и изпълними международно договорени стандарти за използването на частни служители за въоръжена охрана на борда на кораби, а частните дружества за морска охрана да спазват стриктно тези стандарти;

Арктика

43.  Подчертава, че отварянето на арктическите морски пътища е пряко следствие от изменението на климата, и набляга на факта, че ЕС следва на първо място да се ангажира с опазването и запазването на региона и неговите жизненоважни природни дадености при гарантиране на устойчивото и зачитащо местното население използване на арктическите ресурси; набляга на значението на цялостната стабилност и мира в региона; подчертава поради това необходимостта от обединена, координирана политика на ЕС за региона, в която ясно се определят както приоритетите на ЕС, така и потенциалните предизвикателства и стратегията; посочва, че успоредно с интересите на Дания, Финландия и Швеция в Арктика, едно бъдещо присъединяване на Исландия към ЕС би задълбочило превръщането на Съюза в обединение с брегова линия на Северния ледовит океан, като подчертава необходимостта от все по-координирана политика за Арктика на равнище ЕС; приветства във връзка с това посоченото по-горе съвместно съобщение, озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, и изтъква необходимостта от политически диалог с всички партньори в региона, включително Русия;

44.  Подчертава значението на новите търговски маршрути през арктическите морски пътища, включително за ЕС и за икономиките на неговите държави членки; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки следва активно да подкрепят свободата на моретата и правото на свободно преминаване през международни води; подчертава, че продължаващите дълго време териториални спорове между арктическите държави следва да бъдат решени по мирен начин, и призовава за по-голяма ангажираност на ЕС в региона и за оценка на това какви инструменти и капацитет могат да бъдат необходими в отговор на конфликт в региона; подчертава, че във всички случаи трябва да се избягва милитаризирането на Арктика; призовава Комисията да представи предложения относно това как проектът „Галилео“ би могъл да окаже положително въздействие върху политиката на ЕС за Арктика и как би могъл да бъде развит, така че да позволи по-безопасно корабоплаване в арктически води, като по този начин ще се инвестира в безопасността и достъпността по-специално на Североизточния проход;

Тихи океан

45.  Подчертава глобалното значение на Тихия океан, и по-специално на Южнокитайско море, през което преминава една трета от световната търговия; изразява загриженост във връзка с ескалиращото напрежение и настоятелно призовава всички страни да се въздържат от едностранни политически и военни действия, да смекчат тона на изявленията и да разрешат териториалните си спорове в Южнокитайско море посредством международен арбитраж в съответствие с международното право и по-специално с КООНМП, за да се гарантира регионална стабилност и свободно и безопасно корабоплаване в Южнокитайско море;

46.  Счита, че възможно мирно разрешаване на напрежението в районите на Южнокитайско и Източнокитайско море може да се постигне чрез договаряне и съвместно прилагане на кодекси за поведение за мирното използване на въпросните морски зони, включително създаването на маршрути за безопасна търговия и квоти за риболов или определяне на области за проучване на ресурсите;

47.  Призовава ВП/ЗП да идентифицира рисковете за мира и сигурността при евентуално ескалиране на напрежението и въоръжените конфликти в Източнокитайско и Южнокитайско море;

48.  Отбелязва, че някои държави, а именно Австралия, вече са особено активни политически в Тихоокеанския регион и че ЕС следва да разчита на двустранно и многостранно сътрудничество с цел гарантиране на сигурността и безопасността в региона;

49.  Подчертава значението на разширяването на Панамския канал, което следва да бъде завършено през 2014 г., за промяната на геостратегическото морско равновесие и изключителните възможности, които това ще разкрие за ЕС и държавите членки; предупреждава, че морските и пристанищните инфраструктури на държавите членки следва да са подготвени за очакваното увеличение на морското търговско корабоплаване и свързаните с това рискове за сигурността и безопасността, произтичащи, наред с другото, от допълнителния натиск върху околната среда и престъпността; подчертава, че тази връзка между Тихия и Атлантическия океан би могла да се превърне във важен алтернативен транспортен маршрут от Азия за Европа и обратно през запада;

Съществуващи инструменти и развитие на капацитета

50.  Изразява твърдо убеждение, че финансовата и икономическата криза следва да се разглеждат като възможност за прилагане на практика на инициативата за „обединяване и споделяне“ в областта на създаването на морски капацитет по един истински европейски начин, по-специално чрез възползване от инициативата LeaderSHIP 2020 и насърчаване на създаването на мрежи между операторите в корабостроенето и ремонта на кораби и в съпътстващите индустрии, което може да допринесе за поддържане на надежден военен капацитет и е единственият начин да се гарантира, че Европа е в състояние и е готова да посрещне глобални предизвикателства за сигурността, засягащи нейните водни територии и военноморския й капацитет;

51.  Съжалява обаче за сериозните съкращения на националните бюджети за отбрана, налагани от държавите членки в отговор на финансовата криза и забавянето на икономическия растеж, и за това че такива съкращения — които в повечето случаи не са координирани на равнището на ЕС и пренебрегват Европейската стратегия за сигурност — могат да имат сериозни последствия за способността и готовността на Съюза да се справи с предизвикателствата, свързани със сигурността по море и другаде, и да изпълни международните си задължения, както и да му попречат да изпълнява ролята си на световен гарант на сигурността;

52.  Подчертава, че приоритетът за „обединяване и споделяне“, набелязан от ЕС, който трябва да доведе до по-добра координация, по-интелигентно изразходване на средствата за отбрана и по-големи икономии от мащаба за държавите членки, все още предстои да даде своите резултати, включително в областта на капацитета за гарантиране на сигурност по море;

53.  Изказва похвала за основополагащата работа на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) за изпълнение на инициативата за обединяване и споделяне чрез хармонизиране на изискванията и проекти в областта на военноморското обучение и логистиката; приветства проучването, проведено през 2012 г. от експертния екип „Wise Pen“ на изискванията и капацитета в областта на морското корабоплаване; в светлината на мандата и експертния опит на ЕАО, настоятелно призовава държавите членки да се обръщат към агенцията за съвет и техническа подкрепа, когато са изправени пред необходимостта от съкращаване на бюджетите си за отбрана, за да се избегне компрометиране на развитието на стратегически капацитет в целия ЕС, което изисква координирано запълване на празноти и дефицити; насърчава държавите членки да работят с ЕАО за определяне на нуждите, свързани с капацитета, по–специално гражданския и военния капацитет и капацитетът с двойно предназначение в морската област; настоятелно призовава ВП/ЗП, с помощта на ЕАО и ГД „Морско дело и рибарство“, да установи всички военноморски и морски активи, които се използват за осигуряване на морския капацитет и отговарят на изискванията от 2012 г. и за които съществува риск да бъдат загубени от държавите членки на ЕС в резултат от финансови и икономически ограничения, и да потърси начини за запазването им и използването им за изпълнението на интегрираната морска политика на ЕС и бъдещата Европейска стратегия за морска безопасност;

54.  Припомня, че капацитетите с двойно предназначение са необходими за осъществяването на ОПСО с оглед на сложните предизвикателства пред сигурността в днешния свят; подчертава, че настоящата криза в Сахел и Африканския рог изведоха на преден план необходимостта от всеобхватен подход, който включва от една страна пълен спектър на гражданско-военен ангажираност и от друга - оборудване с двойна употреба и капацитет, включително европейски военноморски капацитет и капацитета на корабостроенето за граждански и отбранителни цели, чието предназначение е да се гарантира сигурността и устойчивостта на корабите; отправя покана към държавите членки да работят с подходящите органи и агенции на ЕС, и по-специално с Комисията, ЕАО и Европейската космическа агенция при търсене на финансиране от ЕС за развитие на капацитет с двойна употреба, което е начин за запълване на празноти в областта на капацитета на национално и регионално равнище и на равнището на Съюза; припомня потенциала за двойна употреба на програмата „Галилео“ и нейния принос за изпълнението и ефективността на операциите по линия на ОПСО, особено в морската област; при все това изтъква, че следва да се даде приоритет на повече прозрачност, ефективност и многостранни подходи в областта на развитието на капацитет;

55.  Припомня необходимостта от консолидиране на базирана в ЕС и финансирана от ЕС технологична база в областта на отбраната, включително капацитет за военноморско строителство и производство на оборудване; припомня, в светлината на настоящата икономическа и финансова криза, че основаването и поддържането на способни и самостоятелни европейски отбранителни индустрии означава създаване на работни места и растеж; призовава за по-качествен диалог със заинтересованите страни от промишлеността, тъй като разработването на военноморски капацитет предполага дългогодишен ангажимент; подчертава, че е необходимо държавите членки на ЕС и промишлеността да рационализират и хармонизират стандартите, за да се гарантира европейска оперативна съвместимост в областта на морския и военноморския капацитет, включително на комуникационните системи и технологии;

56.  Счита, че мрежата за морски надзор (MARSUR) на ЕАО представлява нововъведение, което носи добавена стойност за развитието на морското измерение на ОПСО; настоятелно призовава за установяване на подходящи области на сътрудничество между MARSUR и други проекти на ЕС, насочени към развитие на проекти за морско наблюдение, като европейската програма за мониторинг на Земята „Коперник“ (предишния проект за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС )), проекти за морски услуги и услуги за морска сигурност или работата на ЕАМБ в областта на морското наблюдение;

57.  Счита, че разработките на ЕАМБ, ЕКА и по програмата „Коперник“ може да послужат и за изпълнението на морското измерение на ОПСО и че използването им следва до бъде уредено от формална гледна точка; подчертава, че техният опит ги поставя в отлична позиция за предоставяне на услуги и подкрепа на текущи мисии на ОПСО по въпроси, свързани с наблюдението и патрулирането или събирането, проучването и разпространението на спътникова информация, вдъхновено от партньорството, макар и неформално установено, между ЕАМБ и операция Eunavfor Atalanta;

58.  Призовава за създаването на истинска функция на европейска брегова охрана въз основа на вече натрупания опит от „Фронтекс“ и Европейската патрулна мрежа, на които отделни държавни организации и субекти предоставят капацитет, като действат в рамките на съдебната практика, произтичаща от сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи и целяща защита на границите на ЕС, европейските граждани и живота на хора в опасност в крайбрежните води на Съюза;

59.  Поздравява работата, извършена в рамките на развитието на Общата среда за обмен на информация (CISE) за постигането на ефективен европейски капацитет за морско наблюдение; поради това призовава ЕС да инвестира смислено в по-нататъшното развитие на рамката на CISE, въз основа на опит, придобит с проекти като MARSUNO, BlueMassMed и EUROSUR, с оглед на това да бъде готов да проследява, наблюдава и отговаря на морски предизвикателства във водите на държавите членки на ЕС или в близост до ЕС;

60.  Като има предвид, че ЕС и членовете на НАТО имат само един набор от военноморски сили, призовава за по-голямо стратегическо координиране между двете организации в областта на морската сигурност; счита, че бъдещата стратегия на ЕС за морска сигурност следва да бъде независима, но в същото време да допълва тази на Алианса, за да допринася за решаването на максимален брой от горепосочените предизвикателства с оптимално използване на ограничените морски активи; приветства положителните резултати от съвместното използване на оперативния щаб на двете организации в Нортууд (Великобритания); счита, че ЕС следва да се съсредоточи върху явната добавена стойност на своя всеобхватен подход към справянето с разностранни предизвикателства, демонстриран в случая с дипломатическите, финансовите и съдебните последващи действия на ефективната борба на Atalanta срещу пиратството; призовава за допълнително подобряване на обмена на информация между НАТО и ЕС, както и за засилена координация с други международни участници;

61.  Изразява съжаление, че и днес продължава дублирането, препокриването и разпиляването на ресурси и борбите за територия между органи и агенции на ЕС в областта на морската сигурност; настоятелно призовава ЕС да проучи начините, по които може да намали административната и финансова тежест, произтичаща от безсмислено препокриване на функции, опит, съоръжения и ресурси между няколко органа и действащи лица на ЕС, като по този начин се даде възможност на ВП/ЗП да приложи своята координираща функция;

62.  В тази връзка призовава за интегриране на усилията за координиране и свързване в Стратегията на ЕС за морска сигурност, в която следва да се очертаят ясни насоки за конкретно сътрудничество между съответните генерални дирекции на Комисията, включително ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Вътрешни работи“, ГД „Правосъдие“, ГД „Предприятия и промишленост“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Развитие“, както и Европейската служба за външна дейност и Службата за инструментите на външната политика; същото следва да се направи за сътрудничеството между агенциите като ЕАО, ЕАМБ, SatCen, Европол, Frontex, Военния секретариат на ЕС, Дирекцията за управление и планиране при кризи, Центъра за анализ на информация на ЕС и съответните органи на държавите членки;

63.  Приветства дейността на началниците на европейски военноморски сили (CHENS) в подкрепа на разбирателството между европейските военноморски сили и разглеждането на въпроси от взаимен интерес; призовава резултатите от годишните срещи на CHENS и на специализираните работни групи към него да захранват Стратегията на ЕС за морска сигурност и нейното изпълнение на равнището на ОПСО, за насърчаване на по-нататъшно сътрудничество и гарантиране на интегриран и ефективен подход;

64.  Приканва предстоящия Европейски съвет по отбрана през декември 2013 г. да приеме Стратегия на ЕС за морска сигурност, която да включва възгледите на Европейския парламент, изложени в настоящия доклад; припомня на държавите членки, че днешният свят и по-специално неговите предизвикателствата и заплахи изискват последователни, съгласувани и убедителни действия за защита на 500-те милиона граждани на ЕС; припомня, че тези предизвикателства изискват също така външна политика на ЕС, основана на необходимостта от мир и сигурност по целия свят и подкрепата за тях;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, както и на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО и председателя на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0006.
(2) JOIN(2012)0039 — 2012/0370(NLE).
(3) OВ C 136 E, 11.5.2012 г. стр. 71.
(4) JOIN(2012)0019.
(5) ОВ L 301, 12.11.2008 г., стр. 33.
(6) ОВ L 187, 17.7.2012 г., стр. 40.
(7) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 7.
(8) Приети текстове, P7_TA(2012)0455.
(9) Приети текстове, P7_TA(2013)0097.
(10) OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 61.
(11) Приети текстове, P7_TA(2012)0203.
(12) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стp. 81.

Правна информация - Политика за поверителност