Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението от Либервил (Габон) от 11 януари 2013 г. относно разрешаването на политическата и военна криза в Централноафриканската република, подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, в което се определят условията за излизане от кризата в Централноафриканската република,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 14 август 2013 г. относно положението в Централноафриканската република, както и докладите на ръководителя на Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република (Binuca), на заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и на заместник генералния секретар по правата на човека,

—  като взе предвид резолюция 2088 (2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 януари 2013 г. и изявленията на Съвета за сигурност относно Централноафриканската република и като отправя искане към Съвета за сигурност да подкрепи новата операция под африканска егида,

—  като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 19 юли 2013 г. за разрешаване на провеждането на операция под африканска егида за поддържане на мира с начална дата 1 август 2013 г.;

—  като взе предвид извънредните срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведени в Нджамена (Чад) на 21 декември 2012 г., 3 април 2013 г. и 18 април 2013 г., както и взетите по време на тези срещи решения за създаване на Преходен национален съвет, който да има законодателни и учредителни правомощия, и за приемане на пътна карта за процеса на преход в Централноафриканската република,

—  като взе предвид срещата на Международната контактна група, проведена на 3 май 2013 г. в Бразавил (Конго), на която се одобри пътната карта за прехода и се създаде специален фонд за подпомагане на Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявленията от 21 декември 2012 г., 1 и 11 януари 2013 г., 25 март 2013 г., 21 април 2013 г. и 27 август 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявлението от 21 декември 2012 г. на члена на Комисията, отговаряща за хуманитарната помощ и гражданската защита, относно новото разразяване на конфликта в Централноафриканската република,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 19 юни 2013 г. относно Централноафриканската република,

—  като взима предвид изявления за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 27 декември 2012 г. и от 4 и 11 януари 2013 г. относно Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, от 26 декември 2012 г., в което той осъди нападенията на бунтовниците и отправи призив към всички страни да спазват решенията, взети от Икономическата общност на държавите от Централна Африка в Нджамена на 21 декември 2012 г., както и неговото изявление от 5 август 2013 г., в което той призова да се сложи край на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека в Централноафриканската република, включително да се разгледа възможността за налагане на санкции,

—  като взе предвид изявлението от 16 април 2013 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Наванетем Пилай, в което тя призова за прекратяване на насилието и за възстановяване на върховенството на закона в страната,

—  като взе предвид изявленията от 12, 19 и 31 декември 2012 г. на председателя на Комисията на Африканския съюз, Нкосазана Дламини-Зума, относно положението в Централноафриканската република,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 януари 2013 г. относно положението в Централноафриканската република(1),

—  като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че след военния успех на коалицията SELEKA (Селека) на 24 март 2013 г. и завземането от нея на властта елементи от тази коалиция са извършили многобройни жестокости, изнасилвания, престъпления, актове на физическо насилие и кражби, както и плячкосване и други нарушения на правата на човека, както в столицата, така и в провинцията, извън всякакъв контрол;

Б.  като има предвид, че на 20 август 2013 г. операция за разоръжаване под ръководството на Селека в Бой-Рабе — район, в който преобладават последователите на бившия президент Франсоа Бозизе —доведе до убийството на 11 души, като десетки други бяха ранени и операцията беше придружена от плячкосване;

В.  като има предвид, че на 28 август 2013 г. над 5 000 жители на Банги се стекоха в главното международно летище в Централноафриканската република, бягайки от мародерстващи бивши бунтовници, и окупираха пистите в продължение на около 18 часа;

Г.  като има предвид риска от възобновяване на въоръжените сблъсъци от страна на бившите Централноафрикански въоръжени сили, които са благосклонно настроени към сваления от властта президент Франсоа Бозизе, и като има предвид манипулирането на напрежението между различните религии и рисковете, които то предполага;

Д.  като има предвид, че на 4 септември 2013 г. прокурорът от съда в Банги поиска присъда от 10 години лишаване от свобода за 24 бивши бунтовници от Селека, подведени под съдебна отговорност в рамките на първото производство, разглеждащо злоупотреби, извършени в Централноафриканската република;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз и представлява съществен елемент от споразумението от Котону;

Ж.  като има предвид, че фактът, че лицата, които са извършили нарушения на правата на човека и военни престъпления, не се преследват по съдебен ред, благоприятства усещането за безнаказаност и насърчава извършването на нови престъпления;

З.  като има предвид, че на 7 август 2013 г. прокурорът от Международния наказателен съд отправи за втори път предупреждение, че престъпленията, извършени в Централноафриканската република, е възможно да попадат в сферата на компетентност на Международния наказателен съд и че нейната служба ще проведе наказателно преследване, ако това е необходимо;

И.  като има предвид, че това насилие води до ново разселване на населението и че според оценки на Службата на ООН за координация на хуманитарната помощ една трета от населението е напуснало дома си и страда от недохранване, 1,6 милиона души отчаяно се нуждаят от помощ, от които 200 000 души — от медицински грижи, 484 000 души страдат от силен недостиг на храна и 206 000 души са били разселени, от които 60 000 са намерили убежище в съседни страни; като има предвид също така, че 650 000 деца вече не посещават училище вследствие на окупирането от въоръжените групировки на училищата и че 3 500 деца са били вербувани от армията и въоръжените групировки;

Й.  като има предвид, че на 21 август 2013 г. камерунските органи временно затвориха границата с Централноафриканската република, след като заявиха, че бунтовници от Селека са нападнали граничния град Токтойо и са убили камерунски граничен служител; като има предвид, че въпреки отварянето впоследствие на границата шофьорите на тежкотоварни камиони продължават да имат резерви относно навлизането в територията на Централноафриканската република поради влошаващите се условия на сигурност;

К.  като има предвид, че Централноафриканската република се сблъсква със социални и икономически предизвикателства, тъй като публичният и частният сектор са били разграбени и унищожени, което сериозно затруднява административното и икономическото функциониране на страната и предизвиква социални сътресения; като има предвид, че болниците също са били обект на масово плячкосване, което е довело до катастрофално състояние на здравеопазването в страната;

Л.  припомня, че Споразумението от Либервил продължава да бъде основата за преходното споразумение; като има предвид, че след 18-месечния преход трябва да се организират свободни, демократични, прозрачни и редовни избори, но че държавният глава, министър-председателят, членовете на преходното правителство и членовете на бюрото на Преходния национален съвет няма да могат да участват в тях като кандидати;

М.  като има предвид, че на срещата на върха на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведена на 3 април 2013 г., се прие решение за създаването на Преходния национален съвет и че на срещата на върха от 18 април 2013 г. беше приета пътна карта за неговия състав и функциониране;

Н.  като има предвид, че Международната контактна група за Централноафриканската република беше създадена през май 2013 г., за да координира предприеманите на регионално, континентално и международно равнище действия, с цел да се намери трайно решение на хроничните проблеми в страната;

О.  като има предвид, че Европейският съюз води редовен политически диалог с Централноафриканската република в рамките на Споразумението от Котону и че той е основният източник на помощ за страната, като на 8 юли 2013 г.той реши да увеличи хуманитарната помощ с 8 милиона евро, като общият размер на помощта достигна 20 милиона евро; като има предвид, че тази помощ от ЕС не може да бъде достатъчна и че други международни партньори трябва също да поемат ангажименти;

П.  като има предвид, че след като Централноафриканската република се сдоби с независимост през 1960 г., ситуацията в страната в продължение на десетилетия се характеризира с нестабилност и политически размирици; като има предвид, че въпреки че е държава, богата на природни ресурси (дървен материал, злато, диаманти, уран и др.), Централноафриканската република е едва на 179-о място от общо187 страни по отношение на индекса на човешкото развитие и продължава да бъде една от най-бедните страни в света, като 70 % от нейното население живеят под прага на бедността;

1.  Осъжда неконституционното завземане на властта от въоръжените сили на коалицията Селека на 24 март 2013 г.;

2.  Изразява дълбоката си загриженост относно положението в Централноафриканската република, което се характеризира с пълен срив на реда и законността и незачитане на принципите на правовата държава; осъжда неотдавнашните прояви на насилие, които допълнително подкопаха най-основните услуги в страната и задълбочиха и без това бедствената хуманитарна ситуация, засягаща цялото население;

3.  Призовава органите в Централноафриканската република да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население, да сложат край на вербуването и използването на деца от въоръжените групировки и да възстановят сигурността и обществения ред, както и основните услуги като снабдяване с електроенергия и вода;

4.  Строго осъжда тежките нарушения на хуманитарното право и широко разпространените нарушения на правото в областта на правата на човека, по-конкретно от страна на елементи от Селека, включително извънсъдебни убийства, екзекуции по бърза процедура, насилствени изчезвания, произволни арести и задържания, изтезания, сексуално и основано на пола насилие и вербуване на деца за войници;

5.  Призовава органите на Централноафриканската република и всички заинтересовани страни да обърнат внимание на структурните причини за повтарящите се кризи в страната и да работят съвместно за прилагане на Споразумението от Либервил, в което се определят условията за прехода в страната и за възстановяване на конституционния ред, с цел постигане на траен мир и демократични решения;

6.  Отправя призив към международните партньори да подкрепят изцяло техните общи усилия в областта на сигурността, хуманитарната помощ и изграждането на правовата държава; призовава Съвета за сигурност на ООН да разгледа по спешност искането за подкрепа от страна на Африканския съюз за финансиране на 3600-те членове на цивилния и военния персонал на мироопазващата мисия в Централноафриканската република;

7.  Подкрепя настоящия преход от мисията за консолидиране на мира в Централноафриканската република (Micopax) към мисията за международна подкрепа под африканско ръководство в Централноафриканската република (AFISM-CAR), чийто мандат следва да се упражнява под егидата на ООН;

8.  Приветства решението на държавните ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка да увеличат значително размера на Мултинационалните сили на Централна Африка (FOMAC) и да приемат подходящ мандат за мисията с оглед на стабилизирането на Централноафриканската република; същевременно изразява загриженост, че въпреки че Икономическата общност на държавите от Централна Африка е разположила в Централноафриканската република военни части, наброяващи 1 300 души, те не са били в състояние да предотвратят възцаряването на беззаконие в страната; посочва, че влошаването на положението в Централноафриканската република може да доведе до регионална нестабилност;

9.  Призовава да се предоставя информация за нарушителите на правата на човека, извършителите на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството и на сексуално насилие върху жени, както и за лицата, вербували деца като войници, и те да бъдат идентифицирани, преследвани по съдебен ред и наказвани в съответствие с националното и международното наказателно право; във връзка с това отбелязва, че Международният наказателен съд вече е бил сезиран относно положението в Централноафриканската република и че съгласно статута на този съд за геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления няма давностен срок;

10.  Приветства решението на Централноафриканската република да стартира програма за събиране на неразрешени оръжия в отговор на насилието и дребните престъпления в страната, която страда от трайна нестабилност; настоятелно призовава правителството да придаде задължителен характер на тази мярка;

11.  Отбелязва създаването на смесена анкетна комисия, която да разследва жестокостите, извършени след завземането на властта от Селека, и призовава всички страни, които участват в този орган, да работят съвместно с оглед на насърчаването на националното помирение;

12.  Счита, че освен това е необходимо да се предприемат действия по отношение на последиците от конфликтите, по-специално чрез реформа на въоръжените сили и силите за сигурност, демилитаризация, демобилизация и повторна интеграция на бивши бойци, репатриране на бежанци, завръщане на вътрешно разселени лица в техните домове, както и прилагане на осъществими програми за развитие;

13.  Подчертава, че намирането на всеобхватно политическо решение, включително за справедливо разпределение на приходите чрез държавния бюджет, е от първостепенно значение за намиране на изход от кризата и за проправяне на пътя за устойчиво развитие на региона; призовава генералния секретар на ООН да назначи група от експерти, които да извършат проучване на експлоатацията на селскостопанските и минералните ресурси на Централноафриканската република с оглед на създаването на правна рамка, която да даде възможност ресурсите на страната да облагодетелстват нейното население;

14.  Посреща със задоволство увеличаването на подкрепата от ЕС за разрешаване на хуманитарната криза в Централноафриканската република и призовава ЕС и неговите държави членки, в качеството си на водещи донори, отпускащи средства за страната, да подобрят координацията с другите донори и международните институции, за да се отговори на неотложните хуманитарни нужди по подходящ начин и да се облекчи страданието на хората в Централноафриканската република; отправя искане за провеждане на международна среща относно Централноафриканската република извън официалната програма на заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2013 г.;

15.  Призовава за активизиране на международните операции, със съгласието на Централноафриканската република, за задържане на членове на Армията на божата съпротива, с цел да се сложи край на опустошителната дейност на тази престъпна групировка;

16.  Призовава органите на Централноафриканската република да изпълнят своите задължения, предвидени в Римския статут на Международния наказателен съд, който страната е подписала;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, институциите на Африканския съюз, Икономическата общност на държавите от Централна Африка, Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и държавите членки на Европейския съюз.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0033.