Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2023(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0291/2013

Внесени текстове :

A7-0291/2013

Разисквания :

PV 07/10/2013 - 23
CRE 07/10/2013 - 23

Гласувания :

PV 08/10/2013 - 9.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0396

Приети текстове
PDF 315kWORD 47k
Вторник, 8 октомври 2013 г. - Страсбург
Международно частно право и заетост
P7_TA(2013)0396A7-0291/2013

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2013 г. относно усъвършенстването на международното частно право: правила относно компетентността, приложими към заетостта (2013/2023(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 12, 15, 16, 27, 28, 30, 31 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 45, 81 и 146 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дела C-18/02(1), C-341/05(2) и C-438/05(3),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0291/2013),

А.  като има предвид, че прегледът на Регламент „Брюксел І“(4) беше много успешен, тъй като въведе значителни подобрения в нормите относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че в обхвата на процедурата по преработка не бяха включени някои въпроси на трудовото право;

В.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г.(5)  предвижда да се използва техниката за преработване за актове, които биват често изменяни;

Г.  като има предвид, че е важно да се гарантира съгласуваност между правилата за компетентността по отношение на спор и правилата за приложимото право при спор;

Д.  като има предвид, че основна загриженост на международното частно право на европейско равнище е да се предотврати явлението „търсене на най-благоприятна правна система“ – особено когато това може да бъде във вреда на по-слабата страна, по-специално на работниците и служителите, и да се гарантира най-високото възможно равнище на предсказуемост по отношение на компетентността;

Е.  като има предвид, че по принцип компетентен следва да е съдът, който има най-тясна връзка с делото;

Ж.  като има предвид, че редица придобили известност дела на европейски съдилища относно компетентността на съда и приложимото право във връзка с индивидуални трудови договори и колективни трудови спорове предизвикаха опасения, че националните разпоредби в областта на трудовото право биха могли да бъдат подронени от европейските норми, което в определени случаи може да доведе до това, правото на една държава членка да бъде прилагано от съда на друга държава членка(6),

З.  като има предвид, че поради ключовото значение на трудовото право за конституционната и политическата идентичност на държавите членки е важно европейското право да зачита националните традиции в тази област;

И.  като има предвид, че е също така в интерес на доброто правораздаване правилата относно компетентността да бъдат приведени в съответствие с правилата относно приложимото право доколкото е възможно;

Й.  като има предвид, че изглежда уместно да оцени дали е необходимо да се направят промени в правилата относно компетентността в областта на трудовото право;

К.  като има предвид по-специално, че по отношение на колективните трудови спорове следва да са компетентни съдилищата в държавите членки, в които се предвиждат или са проведени действията по колективен трудов спор;

Л.  като има предвид, че по отношение на индивидуалните трудови договори следва да се гарантира, доколкото е желателно, че компетентност имат съдилищата на държавите членки, които са най-тясно свързани с трудовото правоотношение;

1.  Поздравява институциите за успешния преглед на Регламент „Брюксел І“;

2.  Счита, че въпросите на трудовото право следва да бъдат допълнително разгледани от Комисията с оглед на евентуално бъдещо преразглеждане;

3.  Отбелязва, че един от основните принципи на правилата относно компетентността в международното частно право е защитата на по-слабата страна и че целта за защита на работниците и служителите е включена в настоящите правила относно компетентността;

4.  Отбелязва, че работниците и служителите като цяло са добре защитени от правилата относно компетентността по трудови въпроси, когато са ответници по трудови дела, заведени от работодателите им посредством изключителните основания за компетентност, предвидени в Регламент „Брюксел І“;

5.  Настоятелно призовава Комисията да прецени дали настоящата правна рамка съгласно Регламент „Брюксел I“ в достатъчна степен взема предвид специфичните особености на действията в областта на заетостта;

6.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на следните въпроси:

   а) дали, по отношение на отговорността на работник/служител или на работодател или на организация, представляваща професионалните интереси на работниците/служителите или работодателите, за щети, причинени от действия при колективни трудови спорове, трябва да се предприемат стъпки за изясняване на това, че член 7, параграф 2 от преработената версия на Регламент „Брюксел І“ се отнася за мястото, където се очаква да се предприемат или са предприети действията по колективен трудов спор и дали е необходимо привеждане в съответствие с член 9 от Регламент „Рим ІІ“;
   б) дали в случаите, когато работник или служител завежда дело срещу работодател, резервната клауза, приложима, когато не съществува обичайно място на работа, следва да бъде преформулирана, така че да се направи позоваване по-скоро на мястото на стопанска дейност, от което работникът или служителят получава ежедневни инструкции, а не на мястото, където е установена дейността;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет.

(1) Решение на Съда (Шести състав) от 5 февруари 2004 г. по дело С-18/02, Danmarks Rederiforening от името на DFDS Torline A/S с/у LO Landsorganisationen i Sverige от името на SEKO Sjöfolk Facket för Service och Kommunikation, ECR 2004 стр. I-01417.
(2) Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2007 г. по дело C-341/05, Laval un Partneri Ltd с/у Svenska Byggnadsarbetareförbundet, Svenska Byggnadsarbetareförbundets avdelning 1, Byggettan and Svenska Elektrikerförbundet, Сборник 2007 г., стр. I-11767.
(3) Решение на Съда (голям състав) от 11 декември 2007 г. по дело C-438/05, „Международна федерация на транспортните работници и Финландски съюз на моряците“ с/у Viking Line ABP и OÜ Viking Line Eesti, Сборник 2007 г., стр. I-10779.
(4) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.).
(5) Междуинституционално споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1).
(6)Вж.по-специално обстоятелствата около дело C-438/05, Сборник 2007 г., стр. I-10779.

Правна информация - Политика за поверителност