Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 18 април 2013 г. - Страсбург
Изменение на Споразумението между ЕО и Украйна за улесняване на издаването на визи ***
 Споразумение между ЕС и Молдова за улесняване на издаването на визи ***
 Въздействието на финансовата и икономическата криза върху правата на човека
 Принципа на ООН за „отговорност за защита“
 Европейската демографска статистика ***I
 Рециклирането на кораби ***I
 Цялостен мониторингов доклад относно Хърватия за 2012 г.
 Доклад за напредъка на Турция през 2012 г.
 Доклад за напредъка на Черна гора за 2012 г.
 Доклад за напредъка на Сърбия през 2012 г.
 Процес на европейска интеграция на Косово
 Изготвяне на таблото с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси
 Виетнам, и по-специално свободата на изразяване на мнение
 Положението с правата на човека в Казахстан

Изменение на Споразумението между ЕО и Украйна за улесняване на издаването на визи ***
PDF 259kWORD 19k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Украйна за изменение на Споразумението между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи (12282/2012 – C7-0200/2012 – 2012/0138(NLE))
P7_TA(2013)0177A7-0059/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (12282/2012),

–  като взе предвид споразумението между Европейския съюз и Украйна за изменение на Споразумението между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи (11044/2012),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 77, параграф 2, буква а) и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0200/2012),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0059/2013);

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Украйна.


Споразумение между ЕС и Молдова за улесняване на издаването на визи ***
PDF 259kWORD 19k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумение между Европейския съюз и Република Молдова за изменение на Споразумението между Европейската общност и Република Молдова за улесняване на издаването на визи (12012/2012 – C7-0201/2012 – 2012/0140(NLE))
P7_TA(2013)0178A7-0128/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (12012/2012),

–  като взе предвид споразумението между Европейския съюз и Република Молдова за изменение на споразумението между Европейската общност и Република Молдова за улесняване на издаването на визи (10871/2012),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква a) , както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0201/2012),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0128/2013),

1.  Предоставя своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на парламентите на държавите членки и на Република Молдова.


Въздействието на финансовата и икономическата криза върху правата на човека
PDF 414kWORD 47k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно въздействието на финансовата и икономическата криза върху правата на човека (2012/2136(INI))
P7_TA(2013)0179A7-0057/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–  като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище на Г-20, проведена в Лос Кабос (Мексико) на 18-19 юни 2012 г.,

–  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2012 г., озаглавено „Търговия, растеж и развитие ‐ Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“ (COM(2012)0022),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 24 септември 2012 г.,

–  като взе предвид Резолюция S-10/1 на Съвета по правата на човека към ООН от 23 февруари 2009 г. относно въздействието на глобалната икономическа и финансова криза върху всеобщото прилагане и ефективното упражняване на правата на човека,

–  като взе предвид Конференцията на ООН относно световната финансова и икономическа криза и нейното въздействие върху развитието, проведена в Ню Йорк на 24 – 26 юни 2009 г. и документа, приет от тази конференция (съгласно Резолюция 63/303 на Общото събрание на ООН, приета на 9 юли 2009 г.),

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации, приета на 8 септември 2000 г.(1),

–  като взе предвид принципите от Рим за устойчива световна сигурност на прехраната, приети на Световната среща на върха по въпросите на сигурността на прехраната, проведена в Рим на 16 – 18 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН от 2009 г., изготвен от тогавашния независим експерт на ООН по въпросите на крайната бедност Магдалена Сепулведа Кармона, понастоящем специален докладчик по въпросите на крайната бедност и правата на човека,

–  като взе предвид доклада от 4 февруари 2009 г. на специалния докладчик на ООН относно подходящите жилищни условия като компонент на правото на подходящ стандарт на живот и правото на недискриминация в този контекст Ракел Ролник,

–  като взе предвид информационна бележка относно политиките на ООН № 07 от октомври 2012 г. на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана Оливие де Шутер и на специалния докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека Магдалена Сепулведа Кармона, озаглавена „Гарантиране правата на бедните – Световен фонд за социална защита“,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г., озаглавена „Въздействие на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011)0638),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно програма за промяна: бъдещето на политиката на ЕС за развитие(7),

–  като взе предвид Световния мониторингов доклад за 2012 г. от 20 април 2012 г. на Световната банка и Международния валутен фонд,

–  като взе предвид съвместния доклад на Международната организация на труда (МОТ) и на Световната банка от 19 април 2012 г., озаглавен „Опис на политическите отговори на финансовата и икономическата криза“,

–  като взе предвид Доклада за света на труда от 29 април 2012 г. на Международната организация на труда, озаглавен „По-добри работни места за по-добра икономика“,

–  като взе предвид доклада на Международната организация на труда, озаглавен „Световни тенденции в областта на трудовата заетост сред младите хора 2012 г.“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0057/2013),

A.  като има предвид, че макар световната финансова и икономическа криза да оказва въздействие в различна степен върху всички региони в света, включително Европейския съюз, настоящата резолюция има за цел да направи оценка на въздействието на икономическата и финансова криза в трети страни, като основното внимание е върху развиващите се и най-слабо развитите страни;

Б.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза е в действителност е системна криза и е преплетена с редица други кризи, като например кризата в областта на прехраната, екологичната криза и социалната криза,

В.  като има предвид, че кризата оказва въздействие не само върху икономическите и социалните права, но и върху политическите права, като в някои случаи правителствата ограничават свободата на изразяване или свободата на сдружаване в контекста на нарастващо недоволство и икономически трудности, намерили по-специално отражение в масовите протести, например проведените в Северна Африка и Близкия изток през 2011 г.;

Г.  като има предвид, че гражданските и политическите права са изложени на опасност вследствие на бруталните репресии на социалните протести в много държави по света; подчертава, че правото на информация и правото на участие при вземането на решения относно държавната политика във връзка с мерките за борба с кризата трябва да се зачитат;

Д.  като има предвид, че макар последиците от кризата по отношение на гражданските и политическите права все още да не са напълно оценени, е ясно, че кризата увеличи социалните вълнения, като в някои случаи доведе до насилствени репресии, и умножи случаите на незачитане на основните права, като например свободата на изразяване на мнение и правото на информация;

Е.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза има отрицателно въздействие върху развиващите се и най-слабо развитите страни, като се отрази най-вече в намаляващото търсене на износа от тези страни, високото равнище на задлъжнялост, риска от намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции и от намаляване на Официалната помощ за развитие, което засяга и правата на човека, тъй като са налице по-малко ресурси за гарантиране на социалните и икономическите права, и води до обедняването на все повече хора;

Ж.  като има предвид, че световната икономическа криза имаше значително въздействие върху жизнения стандарт в развиващия се свят през последните години, и като има предвид, че равнището на неравенство се увеличи в една четвърт от развиващите се икономики, като по този начин бе ограничен достъпът до образование, храна, земя и кредити;

З.  като има предвид, че колективната ОПР на ЕС спадна от 53,5 милиарда евро през 2010 г. на 53,1 милиарда евро през 2011 г., като по този начин ОПР на ЕС достигна равнище от 0,42 % от БНД, отбелязвайки спад в сравнение с резултата от 0,44 % от БНД през 2010 г.; като има предвид, че въпреки това ЕС и неговите държави членки са най-големият световен донор на ОПР;

И.  като има предвид, че целта на търговските споразумения, подписани от ЕС с държавите партньори, наред с другото е насърчаване и разширяване на търговията и инвестициите, подобряване на достъпа да пазара с оглед на увеличаване на икономическата интеграция, сътрудничеството и социалното сближаване, намаляване на бедността, създаване на нови възможности за работни места, подобряване на условията на труда и повишаване на жизнения стандарт, а по този начин и принос към осъществяването на правата на човека;

Й.  като има предвид, че трябва да се гарантира правилният мониторинг и практическото прилагане на клаузата за правата на човека на всяко търговско споразумение; като има предвид, че систематичното нарушаване на клаузата за правата на човека, заложена в търговските споразумения на ЕС, дава право на всяка страна по споразумението да предприеме „подходящи мерки“, които могат да включват цялостно или частично спиране или прекратяване на споразумението или налагане на ограничения;

К.  като има предвид, че инициативата „Подпомагане на търговията“ даде положителни резултати, като допринесе за развитието на по-добри търговски възможности и икономическа инфраструктура в страните партньори;

Л.  като има предвид, че неуспешното въвеждане на подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и изкореняване на всички форми на корупция е една от причините за финансовата криза; като има предвид, че широко разпространената корупция в публичния и в частния сектор, в развиващите се и в развитите страни, възпрепятства ефективната, широка и равнопоставена защита и насърчаването на гражданските, политическите и социалните права; като има предвид, че корупцията възпрепятства демокрацията и правовата държава и пряко засяга населението, тъй като увеличава цената на публичните услуги, намалява тяхното качество и често ограничава достъпа на бедните хора до вода, образование, здравеопазване и много други основни услуги;

М.  като има предвид, че настоящата икономическа криза оказва съществено влияние върху помощта от Европейския съюз и други основни и донори в подкрепа на демокрацията и управлението; като има предвид, че е възможно икономическите трудности за държавите донори да подтикнат към намаляване на чуждестранните помощи; като има предвид обаче, че от друга страна запазването на помощта за политически реформи и демократично развитие в трети държави е о т още по-голямо значение в условията на световна криза;

Н.  като има предвид, че финансовата и икономическата криза оказва също така непропорционално въздействие върху правата на специфични групи от населението, в частност най-бедните и маргинализираните;

O.  като има предвид, че правата на най-бедните бяха засегнати в най-голяма степен от кризата; като има предвид, че по сведения на Световната банка 1,2 милиарда души живеят в крайна бедност с доход под 1,25 USD на ден; като има предвид, че съгласно оценката на Световната банка дори в случай на бързо възстановяване още 71 милиона души в света ще се изпаднат в крайна бедност до 2020 г.; като има предвид, че три четвърти от бедните хора в света живеят в страни със средни доходи;

П.  като има предвид, че финансовата криза се разпространи по света по различни канали, като си взаимодейства с други кризи (като продоволствената криза и кризата с горивата) с различна бързина и интензивност; отбелязва със загриженост, че по преценка на Световната банка и ООН вследствие на кризата допълнително между 55 и 103 милиона души трябва да живеят в бедност, което застрашава напредъка по отношение на зачитането на правата на човека;

Р.  като има предвид, че хората, които живеят в бедност и са изключително уязвими, се нуждаят от ефективен и финансово приемлив достъп до правосъдие, за да могат да защитят правата си или да подадат жалба срещу нарушения на правата на човека, извършени спрямо тях; като има предвид, че липсата на достъп до справедлив съдебен процес ги прави икономически и социално още по-уязвими;

С.  като има предвид, че безработицата в световен мащаб достигна 200 милиона души през 2012 г. – нарастване с 27 милиона души от началото на кризата през 2008 г., което излага на риск правото на труд и води до спад в доходите на домакинствата; като има предвид, че влошаващите се икономически условия и безработицата могат да окажат въздействие върху здравето на хората, което може да доведе до липса на самочувствие и дори до депресия;

Т.  като има предвид, че над 40% от работещите в развиващите се страни работят в неформалния сектор, което в много случаи води до нестабилни и неравностойни условия на труд без социална защита, и че само 20% от техните семейства имат достъп до някаква форма на социална защита;

У.  като има предвид, че вследствие на кризата положението с правата на жените се влоши, например поради полагането на допълнителен неплатен труд и увеличаването на насилието; като има предвид, че развитието на обществените услуги и създаването на ефективни системи за социална закрила са от решаващо значение за гарантиране на зачитането на икономическите и социалните права на жените;

Ф.  като има предвид, че жените често са подложени на неравностойно третиране на работното място в сравнение с мъжете по отношение на достъпа до заетост, заплащането, уволненията, социалните помощи и повторното наемане на работа;

Х.  като има предвид, че кризата се отразява непропорционално на младите хора; като има предвид, че в световен мащаб през 2011 г. 74,8 милиона млади хора на възраст между 15 и 24 години са били безработни, което представлява нарастване с над 4 милиона в сравнение с 2007 г., с изключително високи равнища на безработицата в Близкия Изток и Северна Африка;

Ц.  като има предвид, че в държавите с ниски и средни доходи има близо 200 милиона млади хора, които не са завършили начално училище и така са лишени от правото си на образование;

Ч.  като има предвид, че децата са особено силно засегнати от финансовата и икономическа криза, като условията, в които се намират, често са утежнени поради уязвимостта и рисковете, на които са изложени лицата, полагащи грижи за тях;

Ш.  като има предвид, че в световен мащаб 61 милиона деца на възраст за начално образование не посещават училище, а от 2008 г. насам няма отбелязан напредък по отношение на постигането целта за всеобщо начално образование; като има предвид, че Субсахарска Африка, с 31 милиона деца извън училищната система, концентрира половината от общия брой такива случаи в световен мащаб, като повече момичета, отколкото момчета биват принудени да напуснат училище, за да могат да помагат в домакинството поради натиска на бедността;

Щ.  като има предвид, че опитът доказва, че във времена на икономическа криза, когато бюджетите за образование са намалени, по-голям брой деца напускат преждевременно училище или изобщо не го посещават, за да могат да се присъединят към работната сила; като има предвид, че над 190 милиона деца на възраст между 5 и 14 години са принудени да работят, като всяко четвърто дете на възраст между 5 и 17 години в Субсахарска Африка е жертва на детския труд, в сравнение с всяко осмо в Азия и района на Тихия океан и всяко десето в Латинска Америка и Карибския регион; като има предвид, че особено момичетата са изложени на по-висок риск от това, да бъдат спрени от училище и принудени да полагат детски труд или да вършат домакинска работа у дома; като има предвид, че това оказва отрицателно въздействие върху благосъстоянието на децата и правото им на образование, а в дългосрочен план се отразява на качеството на трудовата сила и цялостното развитие;

AA.  като има предвид, че покачващите се и нестабилни цени на хранителните продукти поради финансовите спекулации на пазарите на деривати засягат милиони хора, борещи се за задоволяването на основните си нужди; като има предвид, че от 2007 г. насам се наблюдава забавяне в напредъка по отношение на намаляването на глада в световен мащаб; като има предвид, че 868 милиона души страдат от хронично недохранване, като огромното мнозинство (850 милиона души) живеят в развиващите се страни; като има предвид, че стратегиите за справяне с този проблем, възприемани от уязвимите домакинства, включват намаляване на количеството и/или понижаване на качеството на храната, приемана в решаващи етапи от развитието на детето или в периода на бременността, което води до трайни последствия за физическото развитие и психичното здраве;

АБ.  като има предвид, че предвид нарастващото търсене на селскостопански стоки, предназначени за производството на храни и все повече за енергия и промишлена употреба, расте и конкуренцията за земята, която се превръща в един все по-ограничен ресурс; като има предвид, че национални и международни инвеститори използват дългосрочни споразумения за закупуване или наем с цел осигуряване на обширни площи земя, което може да създаде социално-икономически и екологични проблеми за засегнатите държави, и по-специално за местното население;

АВ.  като има предвид, че въздействието на икономическата криза може да бъде особено тежко за по-възрастните хора, които може да са изложени на по-голям риск от изгубване на работното си място и за които е по-малко вероятно да бъдат обучени наново и наети отново на работа; като има предвид, че кризата може да ограничи достъпа им до финансово достъпно здравеопазване;

АГ.  като има предвид, че нарастващите цени на лекарствата (с до 30 %) има отрицателно въздействие върху правото на здраве на най-уязвимите, а именно децата, хората в напреднала възраст и лицата с увреждания;

АД.  като има предвид, че в резултат на икономическата криза в световен мащаб 214 милиона мигриращи работници в момента са подложени на неравностойно третиране, ниско заплащане или незаплащане на полагащото им се възнаграждение, както и на физически тормоз;

АЕ.  като има предвид, че парите, изпращани за издръжка на семействата на тези работници, микрофинансирането и преките инвестиционни потоци в чужбина представляват средства за облекчаване на удара на кризата върху икономиките на развиващите се страни;

АЖ.  като има предвид, че трафикът на хора представлява модерна форма на робство и сериозно нарушение на основните права на човека; като има предвид, че трафикантите се възползват от потребността на своите потенциални жертви да намерят достойна работа и да се спасят от бедността; като има предвид, че две трети от жертвите на трафика на хора са жени и момичета;

АЗ.  като има предвид, че в световен мащаб 1,3 милиарда души нямат достъп до електрическа енергия; като има предвид, че достъпът до енергия, особено до електрическа енергия, е от жизненоважно значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, тъй като, наред с другото, така се намалява бедността чрез подобряване на производителността, генерират се по-високи доходи и развитие на микропредприятията и се постига нарастване на икономическото и социалното овластяване;

АИ.  като има предвид, че в развиващите се страни селскостопанският сектор осигурява заетост и препитание на повече от 70 % от работната сила; като има предвид, че частта от ОПР, посветена на селското стопанство, непрекъснато намалява и понастоящем представлява едва 5 % от общата стойност на ОПР; като има предвид, че в бедните на ресурси страни с нисък доход растежът на селскостопанския сектор е пет пъти по-ефективен с оглед на намаляване на бедността от растежа в другите сектори (единадесет пъти в Субсахарска Африка); като има предвид, че развитието на селските райони и предвидените мерки в подкрепа на селското стопанство, по-специално местното производство, са ключови елементи на всички стратегии за развитие и са жизненоважни за премахването на бедността, глада и изостаналостта.;

АЙ.  като има предвид, че зад обобщените данни, използвани често за да се обрисуват последствията от кризата, могат да се крият огромни различия между държавите и в рамките на дадена държава; като има предвид, че е трудно да се получат в реално време данните, необходими, за да се разбере напълно въздействието на икономическата криза върху регионите и уязвимите групи; като има предвид, че има необходимост от сътрудничество и новаторски подход при събирането и анализа на данни в световен мащаб;

1.  Потвърждава твърдата си решимост да защитава и насърчава правата на човека и основните свободи – гражданската, политическата, икономическата, социалната и културната – като основен принцип на външната политика на Европейския съюз и основа на всички останали политики, както това е залегнало в договора от Лисабон, особено в контекста на икономическата и финансовата криза;

2.  Подчертава, че правата на човека включват правото на прехрана, на вода, на образование, на подходящи жилищни условия, на земя, на достойна работа, на здравеопазване и на социално осигуряване; осъжда факта, че след началото на кризата тези права се ограничават в редица страни; отчита, че в повечето случаи именно бедността и нейното утежняване са в основата на повечето случаи на неспазване на тези права; призовава ЕС да инвестира повече усилия и средства в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), тъй като е установено, че те далеч няма да бъдат изпълнени през 2015 г.;

3.  Заявява настоятелно, че отговорът на кризата трябва да включва координирано многостранно международно сътрудничество както на регионално, така и на междурегионално равнище, основаващо се на силно ориентиран към правата на човека подход;

4.  Припомня задължението на правителствата да зачитат, защитават и прилагат правата на човека, включително икономическите и социалните права, както и цифровите свободи, във всяка ситуация, както е залегнало в международното право в областта на правата на човека; призовава правителствата да се противопоставят на всички форми на дискриминация и да гарантират основните права на човека за всички; изразява съжаление поради съществуващата разлика между правното признаване и политическото прилагане на тези права;

5.  Отново потвърждава, че въпреки че световната икономическа криза представлява сериозна заплаха за упражняването на икономическите, социалните и културните права, няма основание държавите, независимо от тяхното равнище на доходи, да правят компромиси по отношение на своето задължение да зачитат основните права на човека; подчертава, че правителствата са длъжни по всяко време да осигуряват „минимални основни равнища“ на социални и икономически права, необходими за достоен живот;

6.  Призовава настоятелно правителствата да поставят интересите на най-уязвимите групи от населението в центъра на политическите решения, като използват рамка за правата на човека в процеса на вземане на решения; призовава правителствата да вземат всички необходими мерки, за да осигурят достъп до правосъдието за всички членове на обществото, като насочат усилията си по-специално към хората, живеещи в бедност, които имат нужда да разбират напълно своите права и средствата за осъществяването им; призовава ЕС да засили борбата срещу безнаказаността и да увеличи подкрепата си за програмите в областта на правовата държавност и реформите на правосъдието в държавите партньори, за да създаде възможност за активно гражданско общество като основа на всеки демократичен процес;

7.  Приветства ангажимента на ЕС за насърчаване на икономическите, социалните и културните права и за увеличаване на усилията за гарантиране на всеобщ и недискриминационен достъп до основните услуги, насочени специално към бедните и уязвими групи на населението, както е определено в Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията; очаква с интерес конкретните мерки, отразяващи това, включително в националните стратегии относно правата на човека, разработени от делегациите на ЕС;

8.  Призовава настоятелно специалният представител на ЕС за правата на човека да гарантира, че правата на човека са сред приоритетните цели на политическите инициативи, в които се обръща специално внимание на най-уязвимите групи в обществата на трети държави;

9.  Подчертава значението на това, да се гарантира, че подкрепата за насърчаване на правата на човека и демокрацията няма да бъде изложена на риск поради намаляване на бюджета за тези проекти в условията на криза; подчертава във връзка с това необходимостта от предоставянето на непрекъсната подкрепа за проекти, финансирани от Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за защитници на правата на човека, включително онези от тях, които работят в областта на икономическите и социалните права, като правата на работниците и мигрантите, и подчертава важността на насърчаването на образованието в областта на правата на човека;

10.  Припомня на правителствата тяхното задължение да гарантират, че техните организации на гражданското общество (ОГО) разполагат с необходимите средства, за да изпълняват ролята си в рамките на обществото, и да не използват настоящата криза като извинение за намаляването на подкрепата за ОГО; призовава да се осигури достатъчно финансиране за Механизма в областта на гражданското общество след 2013 г., за да бъде допълнително увеличен капацитетът на гражданското общество в държавите партньори;

11.  Подчертава, че Комисията следва да включи разпоредби относно правата на човека в оценките на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения, мерки за изпълнение и споразумения за търговия и инвестиции, които имат значително въздействие върху икономиката, обществото и околната среда;

12.  Отбелязва със загриженост, че световната икономическа криза застрашава разходите на държавите – членки на ЕС, за официална помощ за развитие (ОПР); припомня, че разходите във връзка със световната икономическа криза се поемат непропорционално от бедните държави, въпреки че кризата започна в по-богатите страни; поради това настоятелно призовава ЕС и държавите членки да поддържат и изпълняват съществуващите двустранни и многостранни ангажименти за ОПР, както и целите, определени в Декларацията на ООН за хилядолетието, по-специално като предприемат действия в областите, които понастоящем страдат от липса на напредък, и да осигурят ефективно използване на помощта за развитие с цел да се гарантират най-добрите резултати с оглед на вложените средства, както и съгласуваност между правата на човека и политиките за развитие; припомня, че държавите с бързоразвиваща се икономика също могат да играят важна роля чрез потенциалния си принос за официалната помощ за развитие;

13.  Призовава настоятелно ЕСВД и държавите членки да използват подход, основаващ се на правата на човека, при формулирането на реакциите в кризисни ситуации и политиката за развитие, както това е предвидено в съобщението на Комисията „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ и в резолюцията на Парламента от 23 октомври 2012 г.относно съобщението(8);

14.  Подчертава важността на политическото сближаване и координацията с оглед на постигането на целта за намаляване на бедността и увеличаване на доверието във външната помощ на ЕС и нейното въздействие;

15.  Потвърждава виждането си, че бюджетната подкрепа за държавите партньори и всички търговски споразумения следва да бъде обвързана със зачитането на правата на човека и демокрацията в държавите партньори; счита, че донорите и заемодателите следва по-специално по координиран начин да отговорят на докладваните случаи на злоупотреба и корупция и да насърчат реформите в тези държави за добро управление и прозрачност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да извършват системни оценки на риска на ширещата се корупция в някои партньорски държави, което може да възпрепятства желания ефект от изпълнението на проекти за развитие и хуманитарна дейност;

16.  Призовава развиващите се страни да разработят икономически политики, които да насърчават устойчивия растеж и развитието, да създават работни места, да поставят ударението върху интересите на уязвимите социални групи при вземането на политически решения и да поставят развитието върху солидна данъчна система за премахване на укриването на данъци, което е необходимо за по-ефикасно и равноправно мобилизиране на вътрешните ресурси;

17.  Насърчава чуждите и вътрешните инвеститори предизвикат силни политики на корпоративна социална отговорност във всички страни, като се наблегне на устойчивото развитие и доброто управление и се постави ясен фокус върху правата на човека, достойния труд, трудовите норми, свободата на сдружаване, колективното договаряне и други социални съображения;

18.  Насърчава развиващите се страни да използват преференциите в търговията, предоставяни от ЕС в рамките на Общата система за преференции (ОСП), за да стимулират своите икономики, да диверсифицират износа си и да подобрят конкурентоспособността си; припомня тяхното задължение в рамките на ОСП+ да ратифицират и прилагат реално основните международни споразумения в областта на правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление, които са изброени в тази схема;

19.  Призовава ЕС да подкрепи и приеме международната цел за осигуряване на всеобщ достъп до енергия до 2030 г., тъй като това ще допринесе за увеличаване на икономическата мощ и социалните ползи за най-бедните и уязвими слоеве на населението в развиващите се държави;

20.  Приветства установяването на специфичен механизъм за правоприлагане, чрез който да се наблюдава спазването на клаузите за правата на човека в двустранните и регионалните споразумения на ЕС, наричани „ново поколение споразумения“; приветства усилията за подобряване на анализа на състоянието на правата на човека в трети държави, когато влизат в сила или се сключват споразумения за търговия и/или инвестиции; отбелязва със загриженост, че настоящите разпоредби за наблюдение на правата на човека в съответните споразуменията не са ясно определени или достатъчно амбициозни; призовава ЕС да заеме непоколебима принципна позиция, като настоява за спазване на клаузите относно правата на човека в международните споразумения от страна на неговите партньорски държави;

21.  Приветства преместването на фокуса на помощите на ЕС върху най-слабо развитите държави и призовава настоятелно държавите със средни доходи да инвестират една нарастваща част от своите данъчни доходи в схемите за социална защита и прилагане на правата на човека за най-бедните и уязвимите членове на обществото;

22.  Призовава международната общност да предостави адекватна подкрепа на правителствата в Субсахарска Африка, за да не се допусне финансовата криза да утежни хуманитарната криза в някои страни в региона;

23.  Призовава правителствата да спазват своите задължения към гражданите по отношение на доброто стопанисване на природните ресурси;

24.  Призовава настоятелно правителствата да вземат всички необходими мерки, за да намалят крайното неравенство на доходите и да създадат условия, които ще позволят на групите, живеещи понастоящем в крайна бедност, да реализират изцяло своя потенциал и да живеят в достойнство;

25.  Призовава настоятелно правителствата в развиващите се страни да създадат системи за социална защита, тъй като те са от съществено значение за защитата на най-уязвимите групи и за изграждането на устойчивост спрямо икономически и екологични сътресения и са доказали, че са по-скоро полезна инвестиция в обществото, отколкото невъзвръщаеми разходи, както това се вижда от програмите за социално подпомагане като бразилската „bolsa familia“ или схемите за направлявано от търсенето създаване на работни места в областта на общественото благоустройство като националната схема за гарантиране на заетостта в селските райони в Индия; подчертава, че успехът на схемите за предоставяне парични средства зависи в голяма степен от условия като записване и посещаване на училище, както и от аспекти на здравеопазването, най-вече ваксиниране на децата;

26.  Приветства съвместната инициатива на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана ‐ Оливие де Шутер, и специалния докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека – Магдалена Сепулведа Кармона за укрепване на системите за социална защита в развиващите се страни посредством Световен фонд за социална защита, чрез който международната солидарност може да бъде насочена в полза на най-слабо развитите държави; приканва Комисията да подкрепи тези програми;

27.  Счита, че инвестициите в устойчиво селско стопанство в развиващите се страни са важно средство в борбата срещу продоволствената несигурност и за стимулирането на растежа като цяло; призовава настоятелно правителствата да подкрепят отговорните частни инвестиции и дребните производители на храни, особено женските и селскостопанските кооперативи, които представляват най-ефективното средство за намаляване на крайната бедност, увеличавайки възвращаемостта на труда; подчертава значението на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, чрез които се намаляват разходите за транспорт и се позволява на земеделските стопани да достигнат до пазара и да получат по-високи приходи;

28.  Призовава правителствата да предотвратят отрицателните последици за дребните селскостопански и местни производители от дейността на инвестиращите в земя национални и международни финансови спекуланти, водеща до разселване, екологични проблеми, както и продоволствена несигурност и несигурност на доходите; във връзка с това припомня, че сигурността на заетостта и продоволствената сигурност са условия за зачитането на правата на човека, демократизацията и всякакви политически ангажименти;

29.  Напомня както на правителствата, така и на частният сектор да зачитат неформалната и традиционна собственост върху земята, както и правата на земеползване; подчертава, че уязвимите групи като коренното население се нуждаят най-много от закрила, тъй като земята често е единственият им източник на препитание;

30.  Призовава настоятелно да не се намаляват или ограничават хранителните субсидии, тъй като те могат да намалят разпространението на глада и да подобрят храненето в домакинствата на получателите;

31.  Призовава за повече прозрачност на стоковите пазари, за да се избегне нестабилност на цените на земеделските продукти в резултат от прекомерна спекулация, и подчертава необходимостта от по-голямо международно внимание и засилване на координацията по този въпрос;

32.  Напомня на правителствата, че трудовата политика за младите хора следва да се съсредоточи не само върху създаването на работни места, но и върху гарантиране на равнище на доходите и условия на труд, които са подходящи за осигуряването на адекватен стандарт на живот;

33.  Изразява подкрепата си за въвеждането в световен мащаб на данък върху финансовите сделки, който може да бъде един иновативен механизъм за развитие, допринасяйки в крайна сметка за всеобщото прилагане на икономическите и социалните права; насърчава всички държави членки да подкрепят бюджетното предложение на ЕС за данък върху финансовите сделки;

34.  Подчертава, че борбата с незаконните финансови потоци, данъчните убежища и спекулациите на стоковите пазари е необходима стъпка за упражняването на правата на човека, особено в страните с ниски доходи;

35.  Счита, че развиващите се страни следва да въведат системи за иновативно финансиране за икономическите политики; насърчава държавите да разработят финансови механизми, свързани с техните собствени ресурси;

36.  Призовава за по-висока конкурентоспособност на предприятията в развиващите се страни, която ще позволи да се намали безработицата и да се насърчат политиките в областта на заетостта;

37.  Счита, че укрепването на политиките в областта на развитието на уменията и обучението е от изключително значение, включително неформалното образование и стажовете и обучението на работното място, които подпомагат успешния преход от училището към пазара на труда;

38.  Подчертава, че събитията от Арабската пролет разкриха редица недостатъци на политиките на ЕС по отношение на региона, включително по отношение на положението на младите хора, които са изправени пред масова безработица и липса на перспектива в своите страни; призовава ЕС да предприеме по-ефективни действия за преодоляване на последиците от финансовата криза в трети държави, включително като вземе надлежно предвид докладите от организации на гражданското общество;

39.  Призовава настоятелно както правителствата на държавите с висок дял на детски труд в икономиката, така и международните донори да насърчават превантивните мерки като подобряването на достъпа до училище, подобряване на качеството на учебната система и намаляване на разходите за училище с цел да се намали бедността и да се засили икономическият растеж;

40.  Призовава настоятелно правителствата да осигурят образователни програми, чрез които да се даде втори шанс на хората, които не са посещавали начално училище, да придобият езикова и математическа грамотност, както и умения за препитание, които ще им помогнат да се спасят от бедността;

41.  Призовава настоятелно правителствата да засилят мерките за защита на децата, включително мерките за справяне с насилието срещу децата и да насърчат осведомителните кампании сред правителствените служители относно насилието срещу децата;

42.  Припомня, че всички политики за възстановяване ще трябва да имат силен компонент, свързан с равенството между половете; призовава да бъдат приложени спешно политиките и практиките, гарантиращи навлизането на пазара на труда на повече жени в професии с достойни условия на труд и социална защита; призовава за публични инвестиции в предоставянето на грижи, за да се намали неплатената работа на жените в домакинството и областта на полагането на грижи; призовава настоятелно политиките по отношение на пазара на труда да решат проблема с липсата на време на родителите за полагане на грижи и възпитание;

43.  Подчертава, че жените следва да бъдат включен по-активно в процесите на социалния диалог и вземането на решения; подчертава факта, че образованието на момичетата и жените и укрепването на участието на жените в икономическия и политическия живот са от съществено значение;

44.  Призовава настоятелно правителствата да се заемат с критичните проблеми в областта на правата на човека, с които се сблъскват възрастните хора, особено в периоди на икономически спад, като например дългосрочната безработица, свързаната с възрастта дискриминация на трудовия пазар, несигурността на доходите и финансово недостъпното здравеопазване; призовава правителствата да въведат новаторски механизми за гъвкаво участие на работната сила на трудовия пазар, като например да се даде право на възрастните хора да получават пенсия и да работят едновременно на непълно работно време, програми за преквалификация или фискални мерки за стимулиране на заетостта на възрастните хора;

45.  Призовава разходите за парични преводи да бъдат намалени и например да се улесни откриването на банкови сметки от мигранти в приемащите ги държави;

46.  Призовава правителствата да гарантират, че се запазва високият приоритет в техния дневен ред на борбата срещу трафика на хора в периодите на икономически и финансови кризи; настоява правителствата да прилагат изцяло законодателството, за да преследват трафикантите на хора, да разширят подкрепата си и правната помощ за жертвите на трафика на хора и да развият по-тясно международно сътрудничество;

47.  Приветства дискусиите в рамките на Групата на високо равнище на ООН за плана за развитие след 2015 г. с участието на члена на Европейската комисия, отговарящ за въпросите на развитието; счита, че в рамката за периода след 2015 г. следва да се даде приоритет на всеобщото прилагане на правата на човека, да се вземе предвид въздействието на финансовата и икономическата криза, най-вече върху най-бедните и уязвими слоеве на населението, и да се спазят ангажиментите по отношение на целите за намаляване на бедността; приканва настоятелно всички участващи страни да обсъдят въвеждането на измерими цели и показатели, както и на качествени индикатори и на такива, основаващи се на резултатите;

48.  Подчертава, че са необходими допълнителни проучвания и анализи относно въздействието на финансовата и икономическата криза върху различни региони, включително в ЕС и в неговите отношения с трети държави, както и необходимостта да се подобри наблюдението на ранните признаци на глобалните и регионалните кризи; подчертава, че на разбивките на данни по категории следва да се отделя по-голямо внимание при научните изследвания и планирането на политики, за да бъдат по-добре обхванати и разрешени проблемите, пред които са изправени най-бедните и уязвими членове на обществото; призовава Комисията и държавите членки да осигурят финансова подкрепа за лабораторията на ООН за иновации „Пулсът на света“, създадена от Генералния секретар на ООН през 2009 г. с цел да бъдат събирани и анализирани данните, необходими за по-доброто разбиране на въздействието на икономическите и финансовите кризи върху уязвимите части от населението, и да бъдат намирани подходящи политически решения;

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека.

(1) http://www.un.org/millennium/declaration/ares552e.htm.
(2) OВ C 4 E, 7.1.2011 г., стр. 34.
(3) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(5) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 89.
(6) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 140.
(7) Приети текстове, P7_TA(2012)0386.
(8) Приети текстове, P7_TA(2012)0386.


Принципа на ООН за „отговорност за защита“
PDF 327kWORD 39k
Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН за отговорност за защита (2012/2143(INI))
P7_TA(2013)0180A7-0130/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид ценностите, целите, принципите и политиките на Европейския съюз, залегнали наред с другото в членове 2, 3 и 21 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г.,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–  като взе предвид Резолюция A/RES/63/308 на Общото събрание на ООН (ОС на ООН) от 7 октомври 2009 г. относно отговорността за защита,

–  като взе предвид Резолюция 1674 на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) от април 2006 г. и Резолюция 1894 на СС на ООН от ноември 2009 г. за защита на цивилни лица при въоръжени конфликти(1),

–  като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на СС на ООН относно жените, мира и сигурността, Резолюция 1888 (2009 г.) на СС на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, Резолюция 1889 (2009 г.) на СС на ООН, целяща засилването на прилагането и мониторинга на Резолюция 1325 (2000 г.) на СС на ООН, както и Резолюция 1960 (2010 г.) на СС на ООН, с която беше създаден механизъм за събиране на данни и изготвяне на списъци на извършители на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти;

–  като взе предвид резолюция 1970 от 26 февруари 2011 г. на СС на ООН относно Либия, която се позовава на принципа за отговорност за защита и разрешава някои непринудителни мерки за предотвратяване ескалацията на проявите на жестокост, както и резолюция 1973 на СС на ООН от 17 март 2011 г. относно положението в Либия, която разрешава на държавите членки да предприемат необходимите мерки за защита на цивилни лица и райони с цивилно население и за първи път в историята съдържа изрично позоваване на първия стълб на принципа за отговорност за защита, последвано от сходни позовавания в Резолюция 1975 на СС на ООН относно Кот д’Ивоар, Резолюция 1996 на СС на ООН относно Судан и Резолюция 2014 на СС на ООН относно Йемен,

–  като взе предвид параграфи 138 и 139 от заключителния документ от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г.(2),

–  като взе предвид доклада „Принципът на отговорност за защита“ от 2001 г. на Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет (ICISS), доклада „Един по-сигурен свят: наша споделена отговорност“(3) от 2004 г. на Работната група на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промяната и доклада „При по-голяма свобода: към развитие, сигурност и човешки права за всички“(4) от 2005 г. на Генералния секретариат на ООН,

–  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН „Прилагане на принципа за отговорност за защита от 2009 г.(5), “Ранно предупреждение, оценка и отговорност за защита„ от 2010 г.(6), “Ролята на регионалните и субрегионалните споразумения при прилагане на принципа за отговорност за защита„ от 2011 г.(7) и “Отговорност за защита: навременен и решителен отговор„ от 2012 г.(8),

–  като взе предвид доклада от ноември 2012 г. на създадената от генералния секретар на ООН вътрешна група за преглед на действията на ООН в Шри Ланка, в който се разследва неуспехът на международната общност да защити гражданското население от масови нарушения на хуманитарното право и правото в областта на правата на човека и се съдържат препоръки относно бъдещи действия на ООН, с които да се реагира ефективно в подобни ситуации, свързани с масови прояви на жестокост,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Засилване на ролята на посредничеството за мирно уреждане на спорове и предотвратяване и решаване на конфликти“ от 25 юли 2012 г.,

–  като взе предвид бразилската инициатива, представена на ООН на 9 септември 2011 г., озаглавена „Отговорност при защита: елементи за развитието и популяризирането на концепцията“,

–  като взе предвид Програмата на ЕС за предотвратяване на насилствените конфликти (програмата от Гьотеборг) от 2001 г. и годишните доклади по прилагането й,

–  като взе предвид приоритетите на ЕС за Шестдесет и петата сесия на Общото събрание на ООН от 25 май 2010(9),

–  като взе предвид Нобеловата награда за мир за 2012 г., с която не само се признава историческият принос на ЕС за мирна Европа и мирен свят, но също така се повишават очакванията за бъдещата му ангажираност за един мирен световен ред, основан на правилата на международното право,

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие(10) и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ(11),

–  като взе предвид своята препоръка от 8 юни 2011 г. до Съвета относно Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН(12), както и своята препоръка до Съвета от 13 юни 2012 г. относно Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно Деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)(16),

–  взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0130/2013),

А.  като има предвид, че заключителният документ от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г. дава за първи път общо определение на принципа за отговорност за защита; като има предвид, че принципът на отговорността за защита, заложен в параграфи 138 и 139 от заключителния документ от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г., представлява важна стъпка напред към един по-мирен свят чрез установяване на задължението на държавите да защитават своите граждани срещу геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството, както и задължението на международната общност да помага на държавите да поемат отговорност и да предприема действия, когато те не успяват да защитят своите граждани от тези четири престъпления и нарушения;

Б.  като има предвид, че принципът на отговорността за защита се основава на три стълба, а именно: i) държавата носи основната отговорност да защитава своето население от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване; ii) международната общност трябва да подпомага държавите в изпълнението на техните задължения за защита; iii) когато една държава явно не защитава своето население или в действителност е извършителят на тези престъпления, международната общност има отговорност да предприеме колективни действия;

В.  като има предвид, че в съответствие с извършената работа по принципа за отговорност за защита преди постигането на съгласие по заключителния документ от Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г. в доклада относно принципа за отговорност за защита на Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет (ICISS) от 2001 г. принципът на отговорността за защита беше доуточнен, за да бъдат включени компонентите отговорност за предотвратяване, отговорност за ответни действия и отговорност за възстановяване, както са въведени в доклада на ICISS.

Г.  като има предвид, че се приветства развитието на концепцията на отговорността за защита, тъй като с него се разясняват и укрепват съществуващите задължения на държавите да гарантират защита на цивилните лица; като има предвид, че тази концепция, породена от неуспеха на международната общност в Руанда през 1994 г., е от решаващо значение за оцеляването на общността от нации;

Д.  като има предвид, че в такива случаи законната сила следва винаги да се използва само в разумна, пропорционална и ограничена степен;

Е.  като има предвид, че развитието на принципа за отговорност за защита е важна стъпка към предвиждането, предотвратяването и предприемането на ответни действия срещу геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството и спазване на основните принципи на международното право, по-специално на международното хуманитарно и бежанско право и правото в областта на правата на човека; като има предвид, че принципите следва да се прилагат по възможно най-последователен и единен начин, като за тази цел е изключително важно ранното предупреждение и оценката да бъдат извършвани по честен, разумен и професионален начин и използването на сила да бъде крайна мярка;

Ж.  като има предвид, че повече от десетилетие след появата на концепцията за отговорност за защита и осем години след нейното утвърждаване от международната общност на Световната среща на високо равнище на ООН през 2005 г. последните събития отново изведоха на преден план значението и предизвикателствата на навременните и решителни ответни действия спрямо четирите престъпления, обхванати от тази концепция, както и необходимостта по-нататъшно операционализиране на този принцип с цел ефективното му прилагане и предотвратяване на масовите прояви на жестокост;

З.  като има предвид, че развитието на принципа за отговорност за защита ‐ особено неговия превантивен компонент ‐ може да придвижи напред глобалните усилия за един по-мирен свят, тъй като по време на периоди на ожесточени конфликти се извършват много престъпления с масови прояви на жестокост и това налага да се създаде ефективен капацитет за структурно и оперативно предотвратяване на конфликти, като по този начин се свежда до минимум необходимостта от използване на сила като крайна мярка;

И.  като има предвид, че използването на всички налични инструменти по глави VI, VII и VIII от Хартата, като се започне от непринудителни ответни действия и се стигне до колективни действия, е от съществено значение за по-нататъшното развитие и легитимността на принципа за отговорност за защита;

Й.  като има предвид, че най-ефективната форма на предотвратяване на конфликтите, насилието и човешките страдания е насърчаването на зачитането на правата на човека и основните свободи, налагането на принципите на правовата държава, доброто управление, сигурността на хората, икономическото развитие, премахването на бедността, приобщаването, социално-икономическите права, равенството между половете и демократичните ценности и практики, както и намаляването на икономическото неравенство;

К.  като има предвид, че военната интервенция в Либия през 2011 г. показа необходимостта от изясняване на ролята на регионалните и подрегионалните организации при прилагането на принципа за отговорността за защита; като има предвид, че тези организации могат както да легитимират принципа за отговорност за защита, така и да го прилагат оперативно, но често им липсват капацитет и ресурси;

Л.  като има предвид, че правата на човека са от първостепенно значение в международните отношения;

М.  като има предвид необходимостта от промяна на начина, по който подхождаме към отговорността за защита, която следва да включва интегрирането й във всички наши модели на сътрудничество за развитие, хуманитарна помощ и управление на кризи, както и по-нататъшното развитие на програми, които вече обхващат отговорността за защита;

Н.  като има предвид, че по-последователното прилагане на компонента за предотвратяване на принципа за отговорност за защита, включително прилагането на мерки за посредничество и превантивна дипломация на ранен етап, би могло да намали потенциала за конфликти и насилие и да спомогне за избягване на ескалацията им, като по този начин може да спомогне за предотвратяване на международна интервенция съгласно компонента за ответни действия на принципа за отговорност за защита; като има предвид, че използването на двупистовата дипломация е важен инструмент за превантивната дипломация, който внася човешкото измерение в процеса на помирение;

О.  като има предвид, че „отговорността за защита“ е преди всичко доктрина за предотвратяване и че военните намеси следва да бъдат последното действие при отговорността за защита; като има предвид, че винаги, когато това е възможно, отговорността за защита следва да бъде прилагана преди всичко и най-вече чрез дипломатически и дългосрочни дейности за развитие, които се съсредоточават върху изграждане на капацитет в областта на правата на човека, доброто управление, правовата държава, намаляването на бедността и наблягането на образованието и здравеопазването, предотвратяването на конфликти чрез образование и разширяване на търговията, ефективен контрол върху въоръжаването и предотвратяване на незаконната търговия с оръжие и укрепването на системите за ранно предупреждение; като има предвид освен това, че има много алтернативни невоенни принудителни мерки, като например превантивна дипломация, санкции, механизми за отчетност и посредничество; като има предвид, че ЕС трябва да продължава да играе лидерска роля в областта на предотвратяването на конфликти;

П.  като има предвид, че сътрудничеството с регионалните организации представлява важно измерение от работата по отговорността за защита; като има предвид, че поради това е необходим призив към укрепване на регионалния капацитет по отношение на предотвратяването и за установяване на ефективни политики за предотвратяване на горепосочените четири престъпления; като има предвид, че предстоящата среща на върха ЕС‐Африка през 2014 г. ще предостави добра възможност да се изрази подкрепа за лидерската позиция на АС и да се насърчи ангажиментът на африканското ръководство към отговорността за защита;

Р.  като има предвид, че в Насоките за ефективно посредничество на ООН се посочва дилемата, че заповедите за арест, издадени от МНС, налагането на санкции и националните и международните политики за борба с тероризма също засягат начина, по който някои страни в конфликта могат да бъдат включени в процеса на посредничество; като има предвид значителния напредък, постигнат в международното право от създаването на МНС досега в определянето на престъпленията, които изискват незабавна реакция от страна на международната общност, макар че все още липсват изключително важните независими механизми за оценка на това, кога се прилагат тези определения; като има предвид, че прилагането на Римския статут ще увеличи ефективността на режима на МНС; като има предвид, че Римският статут не е ратифициран от всички държави от международната общност;

С.  като има предвид, че МНС и отговорността за защита са свързани помежду си, тъй като имат за цел предотвратяване на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления; като има предвид, че от една страна принципът на отговорността за защита подкрепя мисията на МНС да се бори с безнаказаността, като настоява държавите да спазват своята съдебна отговорност, а от друга страна утвърждава принципа на МНС за взаимно допълване, според който основната отговорност за наказателно преследване се носи от държавите;

Т.  като има предвид, че МНС играе основна роля не само в предотвратяването на престъпленията, но също така и във възстановяването на страните и в процесите на посредничество;

У.  като има предвид, че ЕС винаги е бил активен застъпник на принципа за отговорност за защита на международната сцена; като има предвид, че той трябва да затвърди ролята си като участник на световната политическа сцена, като защитава правата на човека и хуманитарното право и като отразява тази политическа подкрепа в собствените си политики;

Ф.  като има предвид, че държавите членки на ЕС също са утвърдили принципа за отговорност за защита; като има предвид, че само малка част от тях са включили концепцията в свои национални документи;

Х.  като има предвид, че опитът от последните специфични кризи, като тези в Шри Ланка, Кот д’Ивоар, Либия и Сирия показа продължаващите предизвикателства пред достигането до едно общо разбиране за това, как да се осигури навременното и ефективно прилагане на принципа за отговорност за защита, като същевременно се изгражда обща политическа воля и ефективен капацитет за предотвратяване или спиране на геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството, извършвани от национални и местни органи или от недържавни субекти, произтичащите от тях многобройни жертви сред цивилното население;

Ц.  като има предвид, че в ситуации, при които е приложена отговорността за защита, е от особена важност да се поддържа разграничението между мандатите на военните и хуманитарните участници, за да се запази разбирането за неутралност и безпристрастност на всички хуманитарни участници и да се избегне излагането на риск на ефективното предоставяне на помощи и здравно или каквото и да е друго подпомагане, достъпа до получателите или личната сигурност на служителите на хуманитарните организации, базирани на място;

Ч.  като има предвид, предложението по инициатива на Бразилия „Отговорност при защита“ е желан принос към необходимото разработване на критерии, които да бъдат следвани при изпълнението на мандат за отговорност за защита, включително пропорционалност на мащаба и продължителност на всяка интервенция, внимателно премерване на последствията, предварителна яснота на политическите цели и прозрачност на мотивите за интервенцията; като има предвид, че мониторингът и механизмите на преглед на приетите мандати следва да бъдат засилени, включително чрез специалните съветници на генералния секретар на ООН за предотвратяване на геноцид и за отговорност за защита и върховния комисар на ООН за правата на човека и следва да бъдат прилагани „честно, разумно и професионално, без политическа намеса и двойни стандарти“(17);

Ш.  като има предвид значителния напредък, постигнат в международното право от създаването на МНС досега в определянето на престъпленията, които изискват незабавен отговор от страна на международната общност, макар че все още липсват изключително важните независими механизми за оценка на това, кога се прилагат тези определения;

Щ.  като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека играе важна роля в повишаването на осведомеността относно текущи дела по престъпления за масови прояви на жестокост; като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека играе все по-важна роля в прилагането на принципа за отговорност за защита, включително като разрешава на мисии за установяване на фактите и разследващи комисии да събират и оценяват информация, свързана с четирите посочени престъпления и нарушения, както и с нарастващата си готовност да се позовава на принципа за отговорност за защита в ситуации на кризи като тези в Либия и Сирия;

АА.  като има предвид, че един тесен, но задълбочен подход към изпълнението на принципа за отговорност за защита следва да ограничи прилагането му до четирите посочени престъпления и нарушения, свързани с масови прояви на жестокост;

АБ.  като има предвид, че принципът на отговорността за защита не следва да се прилага в контекста на хуманитарни извънредни ситуации и природни бедствия; като има предвид, че хуманитарните действия не следва да се използват като оправдание за политически действия и като има предвид необходимостта хуманитарното пространство да се зачита от всички участващи страни;

АВ.  като има предвид, че е необходимо да бъде предложена всеобхватна помощ за ситуации след конфликт; като има предвид, че са необходими повече усилия за утвърждаване на търсенето на отговорност за тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, както и на борбата срещу безнаказаността;

1.  Отправя следните препоръки към върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП), ЕСВД, Комисията, държавите членки и Съвета:

   а) отново да се потвърди ангажиментът към отговорността за защита чрез приемане на междуинституционален „Консенсус относно отговорността за защита“, включително общо разбиране за последствията на отговорността защита за външната дейност на ЕС и ролята, която неговите действия и инструменти могат да играят в ситуации на загриженост, който да бъде подготвен съвместно от Съвета, ЕСВД, Комисията и Парламента, като се вземат предвид и вижданията на заинтересованите лица, включително на участниците от гражданското общество и НПО;
   б) да се включи глава в годишния доклад на ВП/ЗП до Парламента относно ОВППС по отношение на действията на ЕС във връзка с предотвратяването и смекчаването на конфликти при прилагането на принципа за отговорност за защита; в тази глава да се анализира полезността на съответните инструменти и административни структури за прилагането на принципа за отговорност за защита, като включително бъдат определени и необходимите преразглеждания; тази глава да се подготви в сътрудничество със специалния представител на ЕС по правата на човека и като се вземат предвид различните позиции, приети от Парламента по конкретни въпроси, свързани с предотвратяването на конфликти и защита на правата на човека; и също така да се обсъдят заключенията с Парламента;
   в) да се интегрира принципът на отговорността за защита в помощта за развитие на ЕС; да се издигне на по-високо професионално равнище и да се засили способността на Съюза за превантивна дипломация, посредничество, предотвратяване на кризи и ответни действия и по-специално за събиране и обмен на информация, както и за системите за ранно предупреждение; да се подобри координацията между различните структури на Комисията, Съвета и ЕСВД във връзка с всички аспекти на принципа на отговорността за защита и редовно да се информира Европейският парламент за предприеманите инициативи в подкрепа на принципа на отговорността за защита;
   г) да се гарантират целите за достатъчно планиране на политиките, оперативни концепции и развитие на способностите в рамките на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО) с цел осигуряване на способността на Съюза за пълно прилагане на принципа на отговорността за защита в тясно международно сътрудничество в рамките на ООН и регионалните организации;
   д) да се развият допълнително способностите на ЕС за предотвратяване и смекчаване на конфликти, включително капацитетът в режим на готовност от правни експерти, полицейски служители и анализатори на регионите и създаване на автономен Европейския институт за мир, който ще има за цел да предоставя на ЕС съвети и капацитет за провеждане на посредничество, двупистова дипломация и обмен на най-добри практики за мир и намаляване на напрежението; да се засилят елементите на външните инструменти на ЕС, свързани с превенция, по-специално на Инструмента за стабилност;
   е) да се укрепят връзките между ранното предупреждение, планирането на политиките и вземането на решения на високо равнище в ЕСВД и Съвета;
   ж) да се включи систематична оценка на рисковите фактори за геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството в регионалните и националните стратегически документи и да се включи превенцията на тези фактори в диалога с трети държави, които са изложени на риск от тези престъпления и нарушения;
   з) да се развие сътрудничеството със служителите на делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки, както и на участници в граждански и военни мисии, и обучението им по въпросите на международното право в областта на правата на човека, хуманитарното право и наказателното право, включително способността им за откриване на потенциални ситуации, свързани с четирите посочени престъпления и нарушения, наред с другото чрез редовен обмен с местното гражданско общество; да се гарантира, че специалните представители на ЕС защитават принципа на отговорността за защита винаги, когато това е необходимо, и да се разшири мандатът на специалния представител на ЕС по правата на човека, така че да включва въпроси, свързани с принципа на отговорността за защита; да се създаде звено за връзка на ЕС за принципа на отговорността за защита в ЕСВД в контекста на съществуващите структури и ресурси, специално натоварен с повишаване на осведомеността относно последиците от принципа на отговорността за защита и с осигуряване на навременен пренос на информация между всички засегнати участници относно ситуации на загриженост, като същевременно се насърчава създаването на национални звена за отговорност за защита в държавите членки; да се увеличи още повече професионализмът и да се засилят превантивната дипломация и посредничеството;
   и) да се започне и насърчи вътрешен дебат в ЕС относно реформата на Съвета за сигурност на ООН – единствения орган с международна легитимност, който може да санкционира интервенциите по принципа на отговорността за защита без съгласието на държавата, обект на интервенцията;
   й) да се включват и обучават представители на гражданското общество и НПО, които биха могли да играят роля в гражданската дипломация, за да се насърчи обменът на добри практики в тази област;
   к) да се засили сътрудничеството с регионалните и субрегионалните организации, включително чрез подобряване на техните мерки за превенция, изграждане на капацитет и ответни действия във връзка с принципа на отговорността за защита;
   л) да се осигури бързото ратифициране от страна на всички държави ‐ членки на ЕС, на измененията на статута на МНС, определящи престъплението агресия, тъй като Съдът може да играе централна роля в предотвратяването на масови прояви на жестокост, както и в усилията за търсене на отговорност;
   м) да се настоява за спазването на клаузата за МНС в споразуменията с трети държави и да се обмисли преразглеждането на споразуменията с онези държави, които не спазват заповедите за арест на МНС;
   н) да се възприеми двоен подход, т.е. да се насърчава всеобщото възприемането на принципа на отговорността за защита, като същевременно се поощряват държавите да оказват съдействие и подкрепа на МНС;

2.  Насърчава ВП/ЗП и Съвета:

   а) да допринасят активно за обсъждането на принципа на отговорността за защита, като се основават на съществуващото международно право в областта на правата на човека и Женевските конвенции, за да се засили вниманието на международната общност към компонента превенция на принципа на отговорността за защита и всеобщото прилагане на непринудителните инструменти, и да разработят конкретен план за действие за тази цел, който да включва също така съображения относно отговорността/необходимостта от възстановяване;
   б) да насърчават принципа на отговорността за защита в ООН и да работят за гарантиране на неговата универсалност като съществена част от модела на колективна сигурност, основаващ се на многостранното сътрудничество и на водещата роля на ООН и свързан със засилването на ролята на МНС; да припомнят, че отговорността за защита предполага също така отговорност за борба с безнаказаността;
   в) да подкрепят усилията на генералния секретар на ООН за обновяване и подобряване на разбирането на последствията на принципа на отговорността за защита и да си сътрудничат с членовете на ООН, които искат да подобрят способностите на международната общност за предотвратяване и ответен отговор на престъпленията, свързани с масови прояви на жестокост, обхванати от принципа на отговорността за защита;
   г) да призоват СС на ООН да приеме бразилското предложение „Отговорност при защита“ с цел да се гарантира най-ефективно прилагане на принципа на отговорността за защита, което да води до възможно най-малко вреди, и да допринесат за необходимото разработване на критерии, които да бъдат следвани по-специално при изпълнението на третия стълб на принципа на отговорността за защита, включително пропорционалност на мащаба и продължителност на всяка интервенция, внимателно премерване на последствията, предварителна яснота на политическите цели и прозрачност на мотивите за интервенцията; като се има предвид, че разработването на такива критерии може да осигури гаранции, които да убедят държавите, оставащи засега резервирани относно доктрината на отговорността за защита, в нейната приложимост, да бъдат засилени мониторингът и механизмите на преглед на приетите мандати, включително чрез специалните съветници на генералния секретар на ООН за предотвратяване на геноцид и за отговорност за защита и върховния комисар на ООН за правата на човека и тези механизми да бъдат прилагани „честно, разумно и професионално, без политическа намеса и двойни стандарти“(18);
   д) в сътрудничество с държавите членки и нашите международни партньори да извлекат поуки от опита с принципа на отговорността за защита в Либия през 2011 г. и от настоящата неспособност да бъдат предприети действия в Сирия;
   е) да предложат на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН да приемат доброволен кодекс за поведение, за да се ограничи използването на правото на вето в случаи на геноцид, военни престъпления, етническо прочистване или престъпления против човечеството;
   ж) да работят съвместно с регионалните партньори на ЕС за по-ясно формулиране на ролята на регионалните и субрегионалните организации при прилагането на принципа на отговорността за защита;
   з) да работят за установяването на принципа на отговорността за защита като нова норма на международното право в обхвата, договорен с държавите ‐ членки на ООН, на Световната среща на високо равнище през 2005 г.;
   и) да посъветват Съвета за сигурност, че прогласяването на отговорността за защита, която понастоящем е нововъзникващ стандарт, като стандарт на международното право, няма да ограничи неговия капацитет за вземане на решения;
   й) да способстват за засилване на рамката и способностите на равнище ООН за посредничество, двупистова дипломация, размяна на най-добри практики в областта на мирното разрешаване на възникващи конфликти, намаляване на напрежението и системите за ранно предупреждение, като тези на звеното за оказване на съдействие при посредничество към Отдела по политически въпроси; да засилят службата на специалния съветник по предотвратяване на геноцид и специалния съветник по принципа на отговорността за защита; да привлекат Съвета по правата на човека в дебата относно принципа на отговорността за защита;
   к) да осигурят в сътрудничество с държавите – членки на ЕС, които са представени в Съвета за сигурност на ООН, и всички международни партньори пълна съгласуваност при възможно по-нататъшно развитие на концепцията за отговорността за защита с международното хуманитарно право и да се застъпват и наблюдават пълното зачитане на международното хуманитарно право в бъдещи случаи, в които се прилага отговорността за защита;
   л) да разгледат въпроса за единно членство на ЕС в Съвета за сигурност и за общ бюджет за мисиите на ОВППС в рамките на мандата на ООН;
   м) да интегрират в много по-голяма степен жени, включително жени на ръководни постове и групи на жените във всички усилия за предотвратяване и намаляване, както и решаване на конфликти в съответствие с Резолюции 1325 и 1820 на СС на ООН;
   н) да работят съвместно с ООН за установяването на ясна връзка между изпълнението на принципа на отговорността за защита и борбата срещу безнаказаността за най-тежките престъпления в обхвата на тази концепция;

3.  Призовава ВП/ЗП:

   а) да представи на комисията по външни работи на Европейския парламент в рамките на шест месеца след приемането настоящата препоръка конкретен план за действие относно последващите действия по предложенията на Парламента, който по-конкретно очертава стъпките за постигане на „Консенсус относно отговорността за защита“;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и за сведение на Комисията, ВП/ЗП, ЕСВД и държавите членки.

(1) S/RES/1674.
(2) A/RES/60/1.
(3) http://www.un.org/secureworld/report3.pdf.
(4) A/59/2005.
(5) A/63/677.
(6) A/64/864.
(7) A/65/877-S/2011/393.
(8) A/66/874/-S/2012/578.
(9) 10170/2010.
(10) ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(11) ОВ С 25, 30.1.2008 г., стр. 1.
(12) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 140.
(13) Приети текстове, P7_TA(2012)0240.
(14) Приети текстове, P7_TA(2012)0058.
(15) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 66.
(16) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 61.
(17) Член 51, „Отговорност за защита: навременен и решителен отговор“, доклад на Генералния секретар на ООН, 25 юли 2012 г. (A/66/874-S/2012/578).
(18) Член 51, „Отговорност за защита: навременен и решителен отговор“, доклад на Генералния секретар на ООН, 25 юли 2012 г. (A/66/874-S/2012/578).


Европейската демографска статистика ***I
PDF 412kWORD 31k
Изменения, приети от Европейския парламент на 18 април 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската демографска статистика (COM(2011)0903 – C7-0518/2011 – 2011/0440(COD))(1)
P7_TA(2013)0181A7-0050/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)   Съгласно член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на всеки три години Комисията внася доклад в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно осъществения напредък в реализирането на икономическото, социалното и териториалното сближаване. За подготовката на тези доклади и за редовното наблюдение на демографските промени и на евентуалните бъдещи демографски предизвикателства пред регионите в ЕС, включително различните видове региони, като например трансграничните, метрополните, селските, планинските и островните региони, са необходими годишни регионални данни на регионално ниво 3 по NUTS. Тъй като при застаряването на населението се наблюдават силно подчертани регионални различия, от Евростат се иска да подготвя редовно регионални предвиждания, за да се създаде по-пълна представа за демографското състояние на регионите на ниво 2 по NUTS в Европейския съюз.
(4)   Съгласно член 175, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на всеки три години Комисията внася доклад в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно осъществения напредък в реализирането на икономическото, социалното и териториалното сближаване. За подготовката на тези доклади и за редовното наблюдение на демографските промени и на евентуалните бъдещи демографски предизвикателства пред регионите в Съюза, включително различните видове региони, като например трансграничните, метрополните, селските, планинските и островните региони, са необходими годишни регионални данни на регионално ниво 3 по NUTS. Тъй като при застаряването на населението се наблюдават силно подчертани регионални различия, от Комисията (Евростат) се иска да подготвя редовно регионални предвиждания, за да се създаде по-пълна представа за демографското състояние на регионите на ниво 2 по NUTS в Европейския съюз.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)   Чрез стратегията на ЕС за устойчиво развитие, инициирана от Европейския съвет в Гьотеборг през 2001 г. и обновена през юни 2006 г., се цели постигането на непрекъснато подобряване на качеството на живот на сегашното и бъдещите поколения. В мониторинговия доклад на Евростат, който се публикува на всеки две години, се дава обективна статистическа представа за напредъка въз основа на набор от показатели на ЕС за устойчивото развитие.
(7)   Чрез стратегията на ЕС за устойчиво развитие, инициирана от Европейския съвет в Гьотеборг през 2001 г. и обновена през юни 2006 г., се цели постигането на непрекъснато подобряване на качеството на живот на сегашното и бъдещите поколения. В мониторинговия доклад на Комисията (Евростат), който се публикува на всеки две години, се дава обективна статистическа представа за напредъка въз основа на набор от показатели на ЕС за устойчивото развитие.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 8 a (ново)

(8a)  Стратегическата цел на Пекинската платформа за действие (1995 г.) дава референтна рамка за целите на планирането и оценката на политиката по отношение на поколението и разпространението на данни с разбивка по полове и информация.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)  Демографската статистика за населението изпълнява основна функция при оценката на общото население в рамките на Европейската система от сметки (ESA).
(9)  Демографската статистика за населението изпълнява основна функция при оценката на общото население в рамките на Европейската система от сметки (ESA). Актуализацията и обработката на данни са важни при създаването на статистики на европейско равнище.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)   Демографската информация следва да бъде съгласувана със съответната информация, събирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници и Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд.
(11)   Демографската информация следва да бъде в пълно съответствие с релевантната информация, събирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници и Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   При разработването, изготвянето и разпространението на европейската статистика националните и европейските статистически органи следва да се придържат към принципите, заложени в Кодекса на европейската статистическа практика, който бе преразгледан и актуализиран от Комитета на Европейската статистическа система на 28 септември 2011 г.
(13)   При разработването, изготвянето и разпространението на европейската статистика националните и европейските статистически органи и, където е приложимо, другите релевантни органи на национално и регионално равнище следва да се придържат към принципите, заложени в Кодекса на европейската статистическа практика, който бе преразгледан и актуализиран от Комитета на Европейската статистическа система на 28 септември 2011 г.
Изменение 7
Предложение за регламент
Член 2 – буква а)
a)   „национален“ има същото значение като посоченото в член 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 763/2008, като територията съответства на определението в Регламент (ЕО) № 1059/2003 във версията му, която е приложима към референтния момент или период;
a)   „национален“ се отнася до територията на държава членка по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 във версията му, която е приложима към референтния момент или период;
Изменение 8
Предложение за регламент
Член 2 – буква б)
б)   „регионален“ има същото значение като посоченото в член 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 763/2008; за държавите, които не са членки на Европейския съюз, „регионален“ означава статистическите региони на ниво 1, 2 или 3, договорени между тези държави и Комисията (Евростат), в съответствие с версията, която е приложима към референтния момент или период;
б)   „регионален“ означава на ниво 1, ниво 2 или ниво 3 по NUTS по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 във версията му, която е приложима към референтния момент или период; за държавите, които не са членки на Европейския съюз, „регионален“ означава статистическите региони на ниво 1, 2 или 3, договорени между тези държави и Комисията (Евростат), в съответствие с версията, която е приложима към референтния момент или период;
Изменение 9
Предложение за регламент
Член 2 – буква в)
в)   „население с обичайно местопребиваване“ означава всички лица, чието обичайно местопребиваване към референтния момент или период е в държава членка;
в)   „население с обичайно местопребиваване“ означава всички лица, чието обичайно местопребиваване към референтния момент или период е в държава членка на Съюза;
Изменение 10
Предложение за регламент
Член 2 – буква г) – уводна част
г)   „обичайно местопребиваване“ има същото значение като посоченото в член 2, буква г), първа алинея от Регламент (ЕО) № 763/2008. Само следните лица следва да се считат за обичайно пребиваващи във въпросния географски район:
г)   „обичайно местопребиваване“ означава мястото, където дадено лице обикновено прекарва дневния период на почивка, независимо от временни отсъствия. Само следните лица следва да се считат за обичайно пребиваващи във въпросния географски район:
Изменение 11
Предложение за регламент
Член 2 – буква г) – алинея 1 a (нова)

Когато обстоятелствата по точка i) или точка ii) не могат да бъдат установени, обичайно пребиваващото население се изчислява приблизително по законното или регистрираното население, като се използват научно основани, добре документирани и публично достъпни методи за изготвяне на статистическа оценка, под наблюдението на Комисията (Евростат).
Изменение 12
Предложение за регламент
Член 2 – буква з)
з)   „проверени данни“ означава данни, които отговарят на набор от критерии за качество на изготвяне на данните, включително всички извършени проверки на качеството на данните, които предстои да бъдат публикувани или вече са публикувани.
з)   „проверени данни“ означава статистически данни, които отговарят на набор от критерии за качество на изготвяне на данните, включително всички извършени проверки на качеството на данните, които предстои да бъдат публикувани или вече са публикувани.
Изменение 13
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1
1.  Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за населението, посочено в член 2, букви в) и г), към референтния момент или период. Когато обстоятелствата, посочени в член 2, буква г), подточки i) и ii), не могат да бъдат установени, държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за населението в неговото законно или регистрирано местопребиваване към референтния момент или период; в този случай те полагат необходимите усилия да изчислят данни, които се приближават във възможно най-голяма степен до стойностите за населението, посочено в член 2, букви в) и г).
1.  Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни за населението, посочено в член 2, букви в) и г), към референтния момент или период. Предоставяните статистически данни обхващат следните променливи величини:

а)  възраст;

б)  пол;

в)  регион на местопребиваване.
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 2
2.   Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за основните демографски събития към референтния момент или период без оглед на мястото, където са настъпили събитията. Държавите членки използват същото определение за населението като използваното за данните, посочени в параграф 1.
2.   Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за основните демографски събития, които са настъпили през референтния период. Държавите членки използват същото определение за населението, което използват за данните, посочени в параграф 1. Предоставяните данни обхващат следните променливи величини:

а)  раждания на живи деца по пол, месец на събитието, ред на раждане на живо дете, възраст на майката, година на раждане на майката, страна на раждане на майката, гражданство на майката и регион на местопребиваване на майката;

б)  смъртни случаи по възраст, пол, година на раждане, регион на местопребиваване, държава на раждане, гражданство и месец на събитието;
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 3
3.   Държавите членки използват едно и също определение за населението за всички национални и регионални нива, определени в член 2, букви а) и б).
3.   Държавите членки използват едно и също определение за населението за всички нива, както е посочено в член 2, букви а) и б).
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 3 а (нов)

3a.   Когато регионалните органи предоставят на националните органи статистически данни, държавите членки предават тези данни на Комисията (Евростат), за да й дадат възможност да получи по-подробен общ преглед на демографското положение в Съюза.
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 4
4.   Приемат се единни условия, свързани с разбивките на данните, посочени в параграфи 1 и 2, както и с честотата, сроковете и преразглежданията на данните, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.
4.   Комисията приема актове за изпълнение, с които определя единни условия за разбивките на данните, посочени в параграфи 1 и 2, както и за честотата, сроковете и преразглежданията на данните. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 4
За целите на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за общото население на национално равнище към референтния момент или период, определено в член 2, буква в), в срок от 8 месеца от края на референтната година. За целите на настоящия член държавите членки не предоставят данни за населението в неговото законно или регистрирано местопребиваване към референтния момент или период.
За целите на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за общото население на национално равнище към референтния момент или период, определено в член 2, буква в), в срок от 8 месеца от края на референтната година.
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 1
1.   Референтният момент за данните за населението е полунощ на 31 декември.
1.   Референтният момент за данните за населението е краят на референтния период (полунощ на 31 декември).
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 5
5.   Държавите членки гарантират, че данните за населението, изискани по член 3 от настоящия регламент, съответстват на изискваните данни по член 3 от Регламент (ЕО) № 862/2007.
5.   Държавите членки гарантират, че данните за населението, изискани по член 3 от настоящия регламент, съответстват на изискваните данни по член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 862/2007.
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 9 а (нов)

Член 9а

Клауза за преразглеждане

Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на настоящия регламент до 31 декември 2018 г. и на всеки пет години след това. В този доклад Комисията прави оценка на качеството на данните, предоставени от държавите членки и въздействието върху конкретните цели, посочени в член 4. Докладът, по целесъобразност, се придружава от предложения, целящи допълнително да подобрят действието на настоящия регламент.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (A7-0050/2013).


Рециклирането на кораби ***I
PDF 643kWORD 85k
Изменения, приети от Европейския парламент на 18 април 2013 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на кораби (COM(2012)0118 – C7-0082/2012 – 2012/0055(COD))(1)
P7_TA(2013)0182A7-0132/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Заглавие
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно рециклирането на кораби
относно екологосъобразното рециклиране и третиране на кораби и за изменение на Директива 2009/16/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 1 a (ново)
(1a)  Преобладаващо използваният метод за разглобяване на кораби, т.нар. разглобяване „на морския бряг“, не е и не може да бъде безопасно и надеждно рециклиране, поради което не следва да се толерира повече.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)   Текущият капацитет за рециклиране на кораби в страни от ОИСР, който е законно достъпен за корабите, плаващи под знамето на държава членка, е недостатъчен. Безопасният и надежден капацитет за рециклиране, който вече е наличен в държави, които не са членки на ОИСР, е достатъчен за обработване на всички кораби, плаващи под знамето на държава — членка на ЕС, и се очаква да нараства до 2015 г. в резултат от предприетите действия за изпълнение на изискванията по Конвенцията от Хонконг от страна на държави, в които се извършва рециклиране.
(3)   Текущият капацитет за рециклиране на кораби в страни от ОИСР, който е законно достъпен за корабите, които представляват опасни отпадъци за износ, се използва непълноценно. Няма единомислие относно достъпа до съоръженията за рециклиране на кораби в Съединените американски щати и техния капацитет. Независимо от положението в Съединените американски щати в това отношение съществува значителен потенциален капацитет в някои държави — членки на ЕС, и държави – членки на ОИСР, който би могъл да бъде почти достатъчен за рециклирането и третирането на корабите, плаващи под знамето на държава членка (кораби от ЕС), ако се мобилизира напълно. Заедно с наличния и потенциалния безопасен и надежден капацитет за рециклиране в държавите, които не са членки на ОИСР, следва да има достатъчен капацитет за обработване на всички кораби от ЕС.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 3 a (ново)
(3a)  Текущото положение с рециклирането на кораби се характеризира с изключително екстернализиране на разходите. Съоръженията за рециклиране на кораби с никакви или почти никакви стандарти за защита на работниците, човешкото здраве и околната среда предлагат най-висока цена за бракуваните кораби. В резултат на това по-голямата част от световния флот, изпратен за рециклиране, се разглобява на бреговете на определени държави при унизителни за хората и пагубни за околната среда условия, които са неприемливи. Целесъобразно е да се създаде финансов механизъм, приложим по отношение на всички кораби, които посещават пристанища на Съюза, независимо от това под чие знаме плават, който да компенсира това положение, като допринесе за повишаването на конкурентоспособността на безопасното и екологосъобразно рециклиране на кораби, които представляват опасни отпадъци, спрямо дейностите, при които не се спазват стандартите.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 3 б (ново)
(3б)  С оглед на принципа „замърсителят плаща“ разходите за екологосъобразното рециклиране и третиране на кораби следва да се покриват от корабособствениците. В полза на защитата на човешкото здраве и околната среда следва да се въведе финансов механизъм, чрез който да се набират средства, благодарение на които екологосъобразното рециклиране и третиране на кораби от ЕС и на кораби, които не са от ЕС, в изброени съоръжения в ЕС да стане икономически конкурентоспособно. Всички кораби, които посещават пристанища и места за заставане на котва в ЕС, следва да участват в разходите за екологосъобразното рециклиране и третиране на кораби от ЕС, така че да се противодейства на икономическите стимули кораби от ЕС да се обработват, без да се спазват стандартите, и да се осигури и отрицателен стимул във връзка със смяната на знамето. Корабите, които депозират финансова гаранция като гаранция, че ще прибегнат до услугите на изброени съоръжения в ЕС за рециклиране и третиране, следва да бъдат освободени от такса за рециклиране. Таксата за рециклиране и финансовата гаранция следва да бъдат справедливи, недискриминацонни и прозрачни.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)   Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби („Конвенцията от Хонконг“) е приета на 15 май 2009 г. под егидата на Международната морска организация по искане на страните по Базелската конвенция. Конвенцията от Хонконг ще влезе в сила едва 24 месеца след датата на ратификация от не по-малко от 15 държави, чийто комбиниран търговски флот съставлява не по-малко от 40 % от брутния тонаж на корабите от световния търговски флот и чийто общ максимален годишен обем на рециклиране на кораби през предходните 10 години представлява не по-малко от 3 процента от брутния тонаж на корабите от комбинирания търговски флот на същите държави. Държавите членки следва да ратифицират Конвенцията възможно най-скоро, за да се ускори влизането й в сила. Конвенцията обхваща проектирането, строежа, експлоатацията и подготовката на корабите с оглед улесняване на безопасното и екологосъобразното им рециклиране, без рискове за безопасността и експлоатационната ефективност на корабите; тя обхваща и експлоатацията на съоръженията за рециклиране на кораби по безопасен и екологосъобразен начин, както и създаването на подходящ механизъм за правоприлагане при рециклирането на кораби.
(4)   Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби („Конвенцията от Хонконг“) е приета на 15 май 2009 г. под егидата на Международната морска организация (ММО). Конвенцията от Хонконг ще влезе в сила едва 24 месеца след датата на ратификация от не по-малко от 15 държави, чийто комбиниран търговски флот съставлява най-малко 40 % от брутния тонаж на корабите от световния търговски флот и чийто общ максимален годишен обем на рециклиране на кораби през предходните 10 години представлява не по-малко от 3 процента от брутния тонаж на корабите от комбинирания търговски флот на същите държави. Конвенцията обхваща използването на опасни материали в корабите с оглед улесняване на безопасното и екологосъобразното им рециклиране, без рискове за безопасността и експлоатационната ефективност на корабите; тя обхваща също така, чрез насоки, експлоатацията на съоръженията за рециклиране на кораби и включва механизъм за правоприлагане при рециклирането на кораби. Конвенцията от Хонконг не се прилага по отношение на кораби, които са държавна собственост, по отношение на кораби с тегло под 500 бруто тона, нито по отношение на кораби, експлоатирани през целия им жизнен цикъл само във води, намиращи се под суверенитета или юрисдикцията на тяхната държава на знамето. Конвенцията от Хонконг не обхваща и действителното рециклиране на стоманата, получена в съоръжението за рециклиране на кораби, нито дейностите на съоръженията, които боравят с отпадъците надолу по веригата спрямо първоначалното съоръжение за рециклиране на кораби. Конвенцията от Хонконг не се стреми да предотвратява износа на кораби, които представляват опасни отпадъци, за държави, които не са членки на ОИСР — практика, която понастоящем е забранена с Регламент (ЕО) № 1013/2006. Очаква се, че ще минат до десет години, преди Конвенцията от Хонконг да влезе в сила.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)   Конвенцията от Хонконг предвижда изрично страните по нея да предприемат по-строги мерки в съответствие с международното право по отношение на безопасното и екологосъобразно рециклиране на кораби, с цел предотвратяване, намаляване или свеждане до минимум на всякакви неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда. Установяването на европейски списък на съоръжения за рециклиране на кораби, които отговарят на изискванията по настоящия регламент, ще допринесе за постигането на тази цел, както и за по-доброто правоприлагане чрез улесняване на контрола върху корабите, предназначени за рециклиране от страна на държавите на знамето. Тези изисквания към съоръженията за рециклиране на кораби следва да се основават на изискванията на Конвенцията от Хонконг.
(5)   Конвенцията от Хонконг предвижда изрично страните по нея да могат да предприемат по-строги мерки в съответствие с международното право по отношение на безопасното и екологосъобразно рециклиране на кораби, с цел предотвратяване, намаляване или свеждане до минимум на всякакви неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда. Установяването на европейски списък на съоръжения за рециклиране на кораби, които отговарят на изискванията по настоящия регламент, следва да допринесе за постигането на тази цел, както и за по-доброто правоприлагане чрез улесняване на контрола върху корабите, предназначени за рециклиране от страна на държавите на знамето. Тези изисквания към съоръженията за рециклиране на кораби следва да се основават на изискванията на Конвенцията от Хонконг, но да имат по-широк обхват от тях, за да се постигне степен на защита на човешкото здраве и околната среда, която е общо взето равностойна на защитата на Съюза. Това следва също да допринесе за увеличаването на конкурентоспособността на екологосъобразното и безопасно рециклиране и третиране на кораби в съоръжения на Съюза.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)   Корабите, които не са обхванати от приложното поле на Конвенцията от Хонконг и на настоящия регламент, следва да продължат да бъдат рециклирани в съответствие с изискванията съответно на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви,
(7)   Корабите, които не са обхванати от приложното поле на Конвенцията от Хонконг, корабите, които не могат да плават на собствен ход, освен ако имат валиден договор за основен ремонт, и корабите, които не отговарят на приложимите разпоредби на правото на Съюза и на международното право по отношение на безопасността, когато се бракуват на територия под юрисдикцията на държава членка, следва да продължат да бъдат рециклирани в съответствие с изискванията съответно на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)   Необходимо е да се уточни съответното приложно поле на настоящия регламент, на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на Директива 2008/98/ЕО с цел да се избегне дублиране на регулаторните инструменти, които имат същата цел.
(8)   Необходимо е да се уточни приложното поле съответно на настоящия регламент, на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на Директива 2008/98/ЕО с цел да се избегне прилагането на различни правни изисквания в една и съща ситуация.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 8 a (ново)
(8a)  Прилагането на настоящия регламент следва да зачита правата на транзитните държави съгласно международното право.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 9 a (ново)
(9a)  Държавите членки следва да предприемат мерки за бърза ратификация на Конвенцията от Хонконг с цел подобряване на практиките и условията за рециклиране на кораби.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)   Държавите членки следва да установят правила относно приложимите санкции при нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат така, че да се предотврати заобикалянето на разпоредбите за рециклиране на кораби. Санкциите, които могат да имат гражданскоправен или административен характер, следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
(11)   Държавите членки следва да установят правила относно приложимите санкции при нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат така, че да се предотврати заобикалянето на разпоредбите за рециклиране на кораби. Санкциите, които могат да имат наказателен, гражданскоправен или административен характер, следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)   Тъй като целта за предотвратяване, намаляване или премахване на неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, причинено от рециклирането, експлоатацията и поддръжката на плаващи под знамето на държава членка кораби, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради международния характер на корабоплаването и рециклирането на кораби, и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,
(14)   Тъй като целта за предотвратяване, намаляване или премахване на неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, причинено от рециклирането и третирането на кораби от ЕС невинаги може да бъде постигната в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки поради международния характер на корабоплаването и рециклирането на кораби, и следователно в някои случаи може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, въпреки че с ратификацията на Конвенцията от Хонконг правомощието на Съюза да урежда въпросите във връзка с рециклирането на кораби ще се прехвърли обратно на държавите членки, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 1
Целта на настоящия регламент е да предотврати, намали или премахне неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането, експлоатацията и поддръжката на кораби, плаващи под знамето на държава членка.
Целта на настоящия регламент е да предотврати, намали максимално и доколкото е възможно премахне произшествията, нараняванията и други неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането и третирането на кораби от ЕС, inter alia чрез рециклирането им в изброени съоръжения, намиращи се в или извън Съюза, и да подобри условията за рециклиране на кораби, които не са от ЕС.
Целта на настоящия регламент е също да намали съществуващите неравенства между операторите от страните от ЕС, ОИСР и операторите от някои трети държави по отношение на здравеопазването и безопасността на работното място и екологичните стандарти.
Настоящият регламент цели също да улесни ратификацията на Конвенцията от Хонконг.
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 1 а (нова)
(1a)  „кораб от ЕС“ означава кораб, който плава под знамето на държава членка или се експлоатира под нейна юрисдикция;
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 1 б (нова)
(1б)  „кораб, който не е от ЕС“ означава кораб, който плава под знамето на трета държава;
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 3 а (нова)
(3a)  „отпадък“ означава отпадък по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО;
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 3 б (нова)
(3б)  „опасни отпадъци“ означава отпадъци по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО;
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 3 в (нова)
(3в)  „третиране“ означава третиране по смисъла на член 3, параграф 14 от Директива 2008/98/ЕО;
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 3 г (нова)
(3г)  „екологосъобразно управление“ означава екологосъобразно управление по смисъла на член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 5
(5)  „рециклиране на кораби“ означава дейност по пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за преработване и повторна употреба, при едновременно третиране на опасни и други материали, като тази дейност включва свързани с нея операции като складиране и третиране на компоненти и материали на място, но не включва тяхната допълнителна преработка или обезвреждане в отделни съоръжения;
(5)  „рециклиране на кораби“ означава дейност по пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за преработване и повторна употреба, при едновременно третиране на опасни и други материали, като тази дейност включва свързани с нея операции като складиране и третиране на компоненти и материали на място, но не включва тяхното допълнително третиране в отделни съоръжения; значението на термина „рециклиране“ в контекста на настоящия регламент е следователно различно от определението съгласно член 3, параграф 17 от Директива 2008/98/ЕО;
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 6
(6)   „съоръжение за рециклиране на кораби“ означава определена зона, представляваща площадка, режище или инсталация, намиращи се в държава членка или в трета държава и използвани за рециклиране на кораби;
(6)   „съоръжение за рециклиране на кораби“ означава определена зона, представляваща изградено за целта режище или инсталация, намиращи се в държава членка или в трета държава и използвани за рециклиране на кораби;
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 7
(7). „рециклиращо предприятие“ означава собственикът на съоръжение за рециклиране на кораби, или друга организация или лице, които са поели от собственика на съоръжение за рециклиране на кораби отговорността за извършване на рециклирането на кораби;
(7)   „предприятие за рециклиране на кораби“ означава собственикът на съоръжение за рециклиране на кораби, или друга организация или лице, които са поели от собственика на съоръжение за рециклиране на кораби отговорността за извършване на рециклирането на кораби;
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 9 а (нова)
(9a)  „транзит“ означава движението на кораб към местоназначението за рециклиране в съответствие с настоящия регламент през територия на държава, различна от държавата на изпращане или местоназначение, която има право да се противопостави на такова движение съгласно международното право.
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 20 а (нова)
(20a)  „изоставен кораб“ означава кораб, който е оставен без надзор и напуснат в пристанище на Съюза от последния си регистриран собственик.
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1
1.   Настоящият регламент се прилага за кораби, които имат право да плават под знамето на държава членка или се експлоатират под нейна юрисдикция.
1.   Настоящият регламент се прилага за кораби от ЕС.
Член 5а, член 5б,член 11б, член 23, параграф 1 и член 29, параграф 1 от настоящия регламент се прилагат и за кораби, които не са от ЕС и които посещават пристанище или застават на котва на територията на държава членка, за да извършат взаимодействие кораб/пристанище.
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 2 – букви в а) (нова) и в б) (нова)
вa)  корабите, които не могат да плават на собствен ход и поради това съставляват отпадъци по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006, независимо от знамето, под което плават, освен ако имат валиден договор за основен ремонт;
вб)  кораби, които не отговарят на приложимите разпоредби съгласно правото на Съюза и международното право по отношение на безопасността.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 4 – заглавие
Контрол на опасни материали
Контрол на опасни материали със забранена или ограничена употреба
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 3 а (нов)
3a.  На корабите се забранява новото нанасяне на противообрастващи системи, съдържащи органокалаени съединения в качеството на биоцид, или други противообрастващи системи, чието приложение или използване е забранено от Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите.
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 5
Инвентарен опис на опасни материали
Инвентарен опис на опасни материали
1.   На борда на всеки нов кораб се съхранява инвентарен опис на опасните материали.
1.   Държавите членки гарантират, че на борда на всеки нов кораб от ЕС се съставя и държи на разположение инвентарен опис на опасните материали.
2.   Инвентарният опис на опасните материали се съставя преди даден кораб да бъде предаден за рециклиране, като се съхранява на борда на кораба.
2.   Държавите членки гарантират, че за корабите от ЕС в експлоатация инвентарният опис на опасните материали се съставя в съответствие със сроковете, посочени в параграф 2а, или преди даден кораб да бъде предаден за рециклиране, според това коя дата настъпи първа, като се държи на разположение на борда на кораба.
2a.  За съставянето на инвентарен опис се прилагат следните срокове:
–  за кораби на повече от 25 години на … * ;
–  за кораби на повече от 20 години на … **;
–  за кораби на повече от 15 години на … ***;
–  за кораби на по-малко от 15 години на … ****.
3.  Съществуващите кораби, регистрирани под знамето на трета държава и които подават заявление да бъдат регистрирани под знамето на държава членка, гарантират, че на борда се съхранява инвентарен опис на опасните материали.
4.   Инвентарният опис на опасните материали:
4.   Инвентарният опис на опасните материали:
a)   е специфичен за всеки кораб;
a)   е специфичен за всеки кораб;
б)   предоставя доказателство, че корабът отговаря на изискването за забрана или на ограниченията за инсталиране или използване на опасни материали в съответствие с член 4;
б)   предоставя доказателство, че корабът отговаря на изискването за забрана или на ограниченията за инсталиране или използване на опасни материали в съответствие с член 4;
в)   посочва, най-малко, опасните материали по приложение І, които се съдържат в конструкцията или оборудването на кораба, тяхното разположение и приблизителните количества.
в)   за нови кораби посочва, най-малко, опасните материали по приложение І, които се съдържат в конструкцията или оборудването на кораба, тяхното разположение и точните количества;
ва)  за кораби, които вече са в експлоатация, посочва най-малко опасните материали по приложение І, които се съдържат в конструкцията или оборудването на кораба, тяхното разположение и количества, като данните са възможно най-точни;
вб)  отчита насоките, разработени от ММО;
5.   Освен предвиденото по параграф 4, за съществуващите кораби се изготвя план, описващ огледа/проверката с вземане на проба, чрез които е определен инвентарният опис на опасните материали.
5.   Освен предвиденото по параграф 4, за съществуващите кораби се изготвя план, описващ огледа/проверката с вземане на проба, чрез които е бил определен инвентарният опис на опасните материали.
6.   Инвентарният опис на опасните материали се състои от три части:
6.   Инвентарният опис на опасните материали се състои от три части:
a)   списък на опасните материали, посочени в приложение І и съдържащи се в конструкцията или оборудването на кораба, тяхното разположение и приблизителните количества (Част I);
a)   списък на опасните материали, посочени в приложение І и съдържащи се в конструкцията или оборудването на кораба, тяхното разположение и количества (Част I) в съответствие с параграф 4, буква в);
б)   списък на отпадъците, налични на борда на кораба, включително отпадъците, генерирани по време на експлоатация на кораба (Част ІІ);
б)   списък на отпадъците (опасни и неопасни), налични на борда на кораба, включително отпадъците, генерирани по време на експлоатация на кораба, и техните приблизителни количества (Част ІІ);
в)  списък на складовете, намиращи се на борда на кораба след вземането на решение за рециклиране на кораба (Част III).
в)  списък на складовете, намиращи се на борда на кораба след вземането на решение за рециклиране на кораба (Част III).
7.   Част I от инвентарния опис на опасните материали се поддържа и актуализира по подходящ начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение I, както и съответните промени в структурата и оборудването на кораба.
7.   Част I от инвентарния опис на опасните материали се поддържа и актуализира по подходящ начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение I, както и съответните промени в структурата и оборудването на кораба.
8.   Преди рециклирането, в допълнение към поддържаната и актуализирана по подходящ начин Част I, в инвентарния опис се включват Част II за отпадъците, генерирани по време на експлоатацията, и Част III за складовете, и описът се проверява от държавата членка, под чието знаме плава корабът.
8.   Преди рециклирането, в допълнение към поддържаната и актуализирана по подходящ начин Част I, в инвентарния опис се включват Част II за отпадъците, генерирани по време на експлоатацията, и Част III за складовете, и описът се проверява от държавата членка, под чието знаме плава корабът.
9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 във връзка с актуализирането на списъка с позиции за инвентарния опис на опасните материали в приложение I.
9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 във връзка с актуализирането на списъка с позиции за инвентарния опис на опасните материали в приложение I, за да гарантира, че в списъка са включени поне веществата, изброени в Допълнения I и II към Конвенцията от Хонконг, и да се вземе предвид съответното законодателство на Съюза относно постепенното извеждане от употреба или ограничаване на използването или инсталирането на опасни материали.
____________________
* Една година след влизането в сила на настоящия регламент.
** Две години след влизането в сила на настоящия регламент.
*** Три години след влизането в сила на настоящия регламент.
**** Четири години след влизането в сила на настоящия регламент.
Изменение 120
Предложение за регламент
Член 5 а (нов)
Член 5а
Система от стимули
Предвид настоящото състояние на рециклирането на кораби, което се характеризира с изключително голяма степен на екстернализация на разходите и неприемливи условия по отношение на разглобяването на кораби, Комисията следва да внесе преди края на 2015 година законодателно предложение за основаваща се на стимули система, която би улеснила безопасното и правилно рециклиране на кораби.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 6 – заглавие
Подготовка за рециклиране: общи изисквания
Общи изисквания за корабособствениците
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 1 – буква а)
a)   преди публикуването на Европейския списък, се рециклират само в съоръжения за рециклиране на кораби, които се намират в Съюза или в страна, членка на ОИСР. ;
a)   преди публикуването на Европейския списък, се рециклират само в съоръжения за рециклиране на кораби, които са получили надлежно разрешение от компетентните органи в Съюза или в страна, членка на ОИСР; ;
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 1
1.   Преди всякакво рециклиране на кораби се разработва специфичен за кораба план за корабно рециклиране.
1.   За всеки по-стар от 20 години кораб от ЕС или преди всякакво рециклиране на кораби, в зависимост от това кой момент настъпва по-рано, но не по-късно от ...* се разработва специфичен за кораба план за корабно рециклиране.
________________
* 30 месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2 – буква а)
a)   се разработва от съоръжението за рециклиране на кораби като се взема предвид информацията, предоставена от корабособственика в съответствие с член 9, параграф 3, буква б);
a)   преди публикуването на европейския списък, се разработва от съоръжение за рециклиране на кораби, разположено в Съюза или в държава – членка на ОИСР, като се взема предвид информацията, предоставена от корабособственика в съответствие с член 9, параграф 3, буква б);
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2 – буква a а) (нова)
aa)  след публикуването на европейския списък се разработва от съоръжение за рециклиране на кораби, включено в европейския списък, като се взема предвид информацията, предоставена от корабособственика в съответствие с член 9, параграф 3, буква б);
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2 – буква г)
г)   включва информация за вида и количеството на опасните материали и отпадъци, получени от рециклирането на конкретния кораб, включително материалите, посочени в описа на опасните материали, както и за това как тези опасни материали и отпадъци ще бъдат управлявани в съоръжението и в последващите съоръжения за управление на отпадъци;
г)   включва информация за вида и количеството на опасните материали и отпадъци, получени от рециклирането на конкретния кораб, включително материалите и отпадъците, посочени в описа на опасните материали, както и за това как тези опасни материали и тези отпадъци ще бъдат третирани в съоръжението и в последващите съоръжения за третиране на отпадъци;
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2 – буква д а) (нова)
да)  се осъвременява в срок до шест месеца след преглед при подновяване или допълнителен преглед.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2 а (нов)
2a.  Корабособствениците, които продават кораб от ЕС, по-стар от 20 години, на нов собственик, който възнамерява да плава под знамето на трета държава, гарантират, че в договора с новия корабособственик е записано, че новият собственик и всички последващи собственици поемат отговорността за разработването на план за корабно рециклиране, в случай че те желаят да посетят или да застанат на котва в пристанища на Съюза.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1
1.  Извършват се прегледи от служители на администрацията или от призната организация, действаща от името на администрацията.
1.  Извършват се прегледи от служители на националните компетентни органи или от призната организация, действаща от името на администрацията.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 3
3.   Първоначалният преглед се извършва преди корабът да бъде пуснат в експлоатация или преди да бъде издадено свидетелството за инвентарния опис. Служителите, които извършват този преглед, проверяват дали част I от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.
3.   Първоначалният преглед на нов плавателен съд се извършва преди той да бъде пуснат в експлоатация. За съществуващите плавателни съдове се извършва първоначален преглед до пет години след влизане в сила на настоящия регламент. Служителите, които извършват този преглед, проверяват дали част I от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 5
5.   Допълнителният преглед, общ или частичен, може да бъде извършван по искане на корабособственика след промяна, замяна или значителен ремонт на конструкцията, оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите. Служителите, които извършват прегледа, трябва да гарантират, че такава промяна, значителен ремонт или замяна, е била направена по начин, който позволява корабът да бъде в съответствие с изискванията на настоящия регламент и те трябва да се уверят, че част I от описа на опасните материали е съответно изменена.
5.   Корабособственикът изисква допълнителен преглед, общ или частичен, след значителна промяна, замяна или ремонт на конструкцията, оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите. Служителите, които извършват прегледа, трябва да гарантират, че такава значителна промяна, ремонт или замяна, е била направена по начин, който позволява корабът да бъде в съответствие с изискванията на настоящия регламент и те трябва да се уверят, че част I от описа на опасните материали е съответно изменена.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 6 – алинея 2 – буква a а) (нова)
aa)  корабът е бил предварително почистен съгласно член 6, параграф 1, буква в);
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 7 а (нов)
7a.  Служителите, които извършват прегледите, могат по всяко време или при надлежно обосновано искане от страна на пристанищната администрация, която има сериозни опасения относно състоянието на даден акостирал кораб, да решат да проведат внезапна инспекция, за да установят дали корабът отговаря на изискванията на настоящия регламент.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 2
2.   Договорът влиза в сила не по-късно от момента на искането за окончателния преглед, посочен в член 8, параграф 1, буква г), и важи до приключване на рециклирането.
2.  Договорът влиза в сила не по-късно от момента на искането за окончателния преглед, посочен в член 8, параграф 6, и важи до приключване на рециклирането.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – буква б)
б)   да предостави на съоръжението за рециклиране на кораби цялата свързана с кораба информация, необходима за разработването на плана за корабно рециклиране, изискван съгласно член 7;
б)   най-малко четири месеца преди планираната за рециклирането на кораба дата да предостави на съоръжението за рециклиране на кораби цялата свързана с кораба информация, необходима за разработването на плана за корабно рециклиране, изискван съгласно член 7, или в случаи, в които собственикът на кораба не разполага с такава информация, да уведоми съоръжението за рециклиране на кораби и да си сътрудничи с тях, за да се гарантира, че пропуските биват адекватно отстранени;
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – буква б а) (нова)
ба)  да предостави на съоръжението за рециклиране на кораби екземпляр от свидетелството за годност за рециклиране, издадено в съответствие с член 10;
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – буква б б) (нова)
бб)  да изпраща кораб за корабно рециклиране единствено когато планът за корабно рециклиране е бил изрично одобрен от компетентния орган съгласно член 7, параграф 2, буква б);
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – буква в)
в)   да вземе обратно кораба преди започването на рециклирането или след започването на рециклирането, когато това е технически осъществимо, в случай че съдържанието на опасни материали на борда съществено се различава от посоченото в инвентарния опис на опасните материали и не дава възможност за подходящо рециклиране на кораба;
в)   да вземе обратно кораба преди започването на рециклирането или след започването на рециклирането, когато това е технически осъществимо, ако предвиденото корабно рециклиране не е практично или би накърнило безопасността или закрилата на околната среда поради пропуск при доброто описание на кораба в инвентарния опис или на друго място;
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – буква в а) (нова)
ва)  да покрие действителните допълнителни разходи, в случай че съдържанието на опасни материали на борда е значително по-високо от посоченото в инвентарния опис на опасните химикали, но не прави предвижданото корабно рециклиране непрактично или не накърнява безопасността или опазването на околната среда.
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4 – буква а)
a)   да разработи, в сътрудничество с корабособственика, специфичен за кораба план за корабно рециклиране в съответствие с член 7;
a)   да разработи, в сътрудничество с корабособственика, специфичен за кораба план за корабно рециклиране в съответствие с член 7 в рамките на един месец от получаването на цялата съответна информация съгласно параграф 3, буква б);
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4 – буква в)
в)   да забрани започването на всякакво рециклиране на кораба преди представянето на доклада, посочен в буква б);
в)   да откаже започването на всякакво рециклиране на кораба преди представянето на доклада, посочен в буква б) и преди одобряването на плана за корабно рециклиране от своя компетентен орган;
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4 – буква г) – уводна част
г)   при подготовката за получаване на кораб за рециклиране, да уведоми писмено най-малко 14 дни преди планираното започване на рециклирането съответните компетентни органи за намерението си да рециклира въпросния кораб:
г)   при подготовката за получаване на кораб за рециклиране, да уведоми писмено най-малко три месеца преди планираното започване на рециклирането съответните компетентни органи за намерението си да рециклира въпросния кораб:
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4 а (нов)
4a.  Корабособственикът предоставя екземпляр от договора на компетентния орган.
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 1
1.  След приключване на първоначален преглед или на преглед при подновяване, или на допълнителен преглед, извършен по искане на корабособственика, държавата членка издава свидетелството за инвентарния опис в съответствие с формуляра, предвиден в приложение IV. Това свидетелство се допълва с част I от инвентарния опис на опасните материали.
1.  След успешно приключване на първоначален преглед или на преглед при подновяване или на допълнителен преглед държавата членка, под чието знаме плава корабът, издава свидетелството за инвентарния опис в съответствие с формуляра, предвиден в приложение IV. Това свидетелство се допълва с част I от инвентарния опис на опасните материали.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 във връзка с актуализирането на формуляра за свидетелството за инвентарния опис, предвиден в приложение IV.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 във връзка с актуализирането на формуляра за свидетелството за инвентарния опис, предвиден в приложение IV.
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 2
2.   След успешното приключване на окончателен преглед в съответствие с член 8, параграф 6, администрацията издава свидетелство за годност за рециклиране в съответствие с формуляра, предвиден в приложение V. Това свидетелство се допълва с инвентарния опис на опасните материали и плана за корабно рециклиране.
2.   След успешното приключване на окончателен преглед в съответствие с член 8, параграф 6, администрацията издава свидетелство за годност за рециклиране в съответствие с формуляра, предвиден в приложение V, ако счита, че планът за корабно рециклиране отговаря на изискванията на настоящия регламент. Това свидетелство се допълва с инвентарния опис на опасните материали и плана за корабно рециклиране.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 11 а (нов)
Член 11а
Инспекции
Държавите членки прилагат контролни разпоредби за кораби от ЕС, еквивалентни на тези, изложени в Директива № 2009/16/EО, в съответствие със своето национално законодателство. Извършва се по-подробен преглед, като се вземат предвид насоките, разработени от ММО, в случаите когато инспекция разкрие, че кораб не отговаря на изискванията, определени в член 4, параграфи 1—3а и членове 5 и 7, или не притежава валидно свидетелство за инвентарния опис в съответствие с член 10, параграф 1, или когато след инспекция има ясни причини да се предположи, че:
–  състоянието на кораба или на неговото оборудване не отговаря на изискванията, определени в член 4, параграфи 1—3а или в значителна степен не съответства на данните, посочени в свидетелството, и/или на инвентарния опис на опасните материали, или
–  на борда на кораба не се прилага процедура за водене на инвентарния опис на опасните материали.
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 11 б (нов)
Член 11б
Разпоредби, приложими по отношение на корабите, които не са от ЕС, в допълнение към член 5а, член 5б, член 23, параграф 1 и член 29, параграф 1
1.  Държавите членки гарантират, че корабите, които не са от ЕС, спазват изискванията, посочени в член 4, параграфи 1—3а, без да се засягат изискванията на други законодателни норми на Съюза, които могат да изискват допълнителни мерки. Държавите членки забраняват инсталирането или използването на материалите, посочени в член 4, параграфи 1—3а, върху кораби, които не са от ЕС, докато са в пристанища, места за заставане на котва, корабостроителници, кораборемонтни предприятия или морски терминали на ЕС.
2.  Нови кораби, които не са от ЕС, които влизат в пристанище или в място за заставане на котва в дадена държава членка, поддържат на разположение на борда валиден инвентарен опис на опасните материали.
3.  Съществуващи кораби, които не са от ЕС, които влизат в пристанище или в място за заставане на котва в дадена държава членка, поддържат на разположение на борда инвентарен опис на опасните материали в съответствие със сроковете, посочени в член 5, параграф 2а. Инвентарният опис изпълнява изискванията, посочени в член 5, параграфи 4—7.
4.  Корабите, които не са от ЕС, които влизат в пристанище или в място за заставане на котва в дадена държава членка, представят свидетелство, издадено от администрацията на кораба или от призната организация, действаща от нейно име, с което се потвърждава, че корабът отговоря на разпоредбите на параграфи 1—3.
5.  Кораби, които не са от ЕС, които са били купени от собственик, плаващ под флага на държава — членка на ЕС, когато корабът е бил на повече от 20 години, когато влизат в пристанище или в място за заставане на котва в дадена държава членка, поддържат на разположение на борда план за корабно рециклиране в съответствие с член 7, параграф 2, буква г).
6.  Извършва се по-подробна инспекция, когато инспекция разкрие, че кораб, който не е от ЕС, не отговаря на изискванията, посочени в параграфи 1—5, или всеки път, когато след инспекция има ясни основания да се счита, че:
–  състоянието на кораба или на неговото оборудване не отговаря на изискванията на параграф 1 или в значителна степен не съответства на данните, посочени в свидетелството, или на инвентарния опис на опасните материали, или
–  на борда на кораба не се прилага процедура за поддръжка на инвентарния опис на опасните материали.
7.  Държавите членки гарантират, че ефективни, пропорционални и възпиращи санкции са приложими за собственици на кораби, които не са от ЕС, които не отговарят на разпоредбите на настоящия член.
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – уводна част
За да бъде включено в Европейския списък, едно съоръжение за рециклиране на кораби трябва да отговаря на следните изисквания:
За да бъде включено в Европейския списък, едно съоръжение за рециклиране на кораби трябва да отговаря на следните изисквания, като се вземат предвид съответните насоки на ММО, МОТ и други международни насоки:
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква a а) (нова)
aa)  да функционира от постоянни изградени структури (сухи докове, кейове или бетонни хелинги);
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква а б) (нова)
аб)  да имат достатъчно кранове на разположение за повдигане на части, които са отделени от даден кораб;
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква б)
б)  да създаде системи за управление и наблюдение, процедури и техники, които не пораждат рискове за здравето на работниците и на населението в близост до съоръжението за рециклиране на кораби и които да предотвратят, намалят, сведат до минимум и доколкото е възможно да премахнат вредните въздействия за околната среда, причинявани от рециклирането на кораби;
б)  да създаде системи за управление и наблюдение, процедури и техники, които гарантират, че не се пораждат рискове за здравето на работниците и на населението в близост до съоръжението за рециклиране на кораби и които да предотвратят, намалят, сведат до минимум и доколкото е възможно да премахнат вредните въздействия за околната среда, причинявани от рециклирането на кораби;
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква г)
г)  да разработи и приеме план на съоръжението за рециклиране на кораби;
(Не се отнася до българския текст.)
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква й)
й)  да осигури достъп за оборудване за реагиране в извънредни ситуации, като например противопожарно оборудване и превозни средства, линейки и кранове, до всички места на съоръжението за рециклиране на кораби;
й)  да осигури бърз достъп за оборудване за реагиране в извънредни ситуации, като например противопожарно оборудване и превозни средства, линейки и кранове, до кораба и до всички места на съоръжението за рециклиране след започване на работата по рециклиране на кораба;
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква к)
к)  да осигури затваряне на всички опасни материали, които се намират на борда на кораба по време на процеса на рециклиране, за да се предотврати всякакво изпускане на тези опасни материали в околната среда, и по-специално в приливни зони;
к)  да осигури затваряне на всички опасни материали, които се намират на борда на кораба по време на процеса на рециклиране, за да се предотврати всякакво изпускане на тези опасни материали в околната среда, и по-специално в приливни зони, особено чрез отрязване на долната част в постоянен или плаващ сух док;
Изменение 68
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м)
м)  да извършва манипулации с опасни материали и отпадъци само върху непромокаеми подове с ефективни системи за оттичане;
м)  без да се засягат разпоредбите на буква к), да извършва манипулации с опасни материали и отпадъци само върху непромокаеми подове с ефективни системи за оттичане;
Изменение 69
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м а) (нова)
ма)  да гарантира, че всички отпадъци, подготвени за рециклиране, се прехвърлят само към съоръжения за рециклиране, на които е разрешено да извършват тяхното рециклиране, без да застрашават човешкото здраве и по екологосъобразен начин;
Изменение 70
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м б) (нова)
мб)  да осигури подходящи складове за разкомплектовани резервни части, включително непромокаеми складове за замърсени с нефт резервни части;
Изменение 71
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м в) (нова)
мв)  да осигури функционираща апаратура за третиране на водата, включително дъждовната вода, в съответствие със здравните и екологични норми;
Изменение 72
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м г) (нова)
мг)  да осигури подходящо складиране на взривоопасните и леснозапалими материали и газове, включително предотвратяване на опасност от пожар и прекомерно натрупване на запаси;
Изменение 73
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м д) (нова)
мд)  да осигури подходящи непромокаеми и закрити складове и място за съхранение на твърди и течни отпадъци и материали, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили;
Изменение 74
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква м е) (нова)
ме)  да гарантира, че всичкият материал, съдържащ полихлорирани бифенили и терфенили, бива обработен съгласно задълженията и насоките на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители;
Изменение 75
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 – буква н)
н)  да гарантира, че всички отпадъци, получени от дейността по рециклиране, се прехвърлят само към съоръжения за управление на отпадъци, на които е разрешено да процедират с тяхното третиране и обезвреждане, без да застрашават човешкото здраве и по екологосъобразен начин.
н)  да гарантира, че всички отпадъци, получени от дейността по рециклиране, се прехвърлят само към съоръжения за управление на отпадъци, на които е разрешено да процедират с тяхното третиране и обезвреждане, без да застрашават човешкото здраве и по екологосъобразен начин. Съответно да изготви списък на подизпълнителите, работещи на основното съоръжение, като включи информация относно техните методи и капацитет за управление на отпадъци;
Изменение 76
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 1
(1)  набележи разрешителното, лицензията или разрешението, издавано от съответните компетентни власти за извършване на рециклиране на кораби и укаже ограниченията за размера (максимална дължина, широчина и водоизместване при празен кораб) на корабите, за които има разрешение за рециклиране, както и всякакви приложими ограничения;
(1)  набележи разрешителното, лицензията или разрешението, издавано от съответните компетентни власти за извършване на рециклиране на кораби и укаже ограниченията за размера (максимална дължина, широчина и водоизместване при празен кораб) на корабите, за които има разрешение за рециклиране, както и всякакви приложими ограничения и условия;
Изменение 77
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 3 а (нова)
(3a)  представи доказателства, че съоръжението за рециклиране на кораби отговаря на всички разпоредби за здравето и безопасността съгласно законодателството на тази държава;
Изменение 78
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 4 а (нова)
(4a)  установи всички подизпълнители, които участват пряко в процеса на рециклиране на кораби, и да представи доказателства за техните разрешения;
Изменение 79
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 – буква б) – уводна част
б)  кой процес на управление на отпадъците ще бъде приложен в съоръжението: изгаряне, депониране или друг метод за третиране на отпадъци, и се представят доказателства, че прилаганият процес ще се извършва, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда, и по-конкретно:
б)  кой процес на третиране на отпадъците ще бъде приложен в съоръжението: (например депониране, неутрализация на киселини, химическо унищожаване) или друг метод за третиране на отпадъци за всички материали, посочени в приложение І, и се представят доказателства, че прилаганият процес ще се извършва в съответствие с установените най-добри практики, световни норми и закони, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда, и по-конкретно:
Изменение 80
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 – буква в) – уводна част
в)  кой процес за управление на отпадъците ще се прилага ако опасните материали се отправят към последващо съоръжение за третиране на отпадъци извън съоръжението за рециклиране на кораби. за всяко последващо съоръжение за третиране на отпадъци се предоставя следната информация:
в)  кой процес за третиране на отпадъците ще се прилага ако опасните материали се отправят към последващо съоръжение за третиране на отпадъци извън съоръжението за рециклиране на кораби. за всяко последващо съоръжение за третиране на отпадъци се предоставя следната информация:
Изменение 81
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 – буква в) – подточка ii)
ii)  доказателства, че съоръжението за третиране на отпадъци има разрешение за третиране на опасния материал;
ii)  доказателства, че съоръжението за третиране на отпадъци има разрешение за третиране на опасния материал от съответния компетентен орган;
Изменение 82
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 – буква в a) (нова)
ва)  има действаща система за документиране на действителните количества опасни материали, отстранени от всеки кораб, в сравнение с инвентарния опис на опасни материали и съответните процеси на третиране, прилагани в рамките на съоръжението и извън него за тези материали;
Изменение 83
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 а (нова)
(5a)  има подходяща застраховка, която да обхваща отговорностите за здравето и безопасността и разходите за ремедиация на околната среда при спазване на съответното законодателство на държавата членка или на трета държава, в която се намира съоръжението;
Изменение 84
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – точка 5 б (нова)
(5б)  провежда редовен мониторинг на водата и утайките в близост до съоръжението за рециклиране на кораби с цел проверка за замърсяване на околната среда.
Изменение 115
Предложение за регламент
Член 14
Разрешение за съоръжения за рециклиране на кораби, намиращи се в държава членка
заличава се
1.  Компетентните органи разрешават на съоръженията за рециклиране на кораби, намиращи се на тяхната територия и отговарящи на изискванията, формулирани в член 12, да извършват рециклиране на кораби. Това разрешение може да бъде дадено на съответните съоръжения за рециклиране на кораби за срок от максимум пет години.
2.  Държавите членки създават и актуализират списък на съоръженията за рециклиране на кораби, на които са издали разрешение в съответствие с параграф 1.
3.  Списъкът, посочен в параграф 2, се съобщава на Комисията без забавяне и не по-късно от една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
4.  Когато съоръжение за рециклиране на кораби престане да отговаря на изискванията, формулирани в член 12, държавата членка отменя разрешението, издадено на въпросното съоръжение за рециклиране на кораби и уведомява незабавно Комисията за това.
5.  Когато ново съоръжение за рециклиране на кораби е получило разрешение в съответствие с параграф 1, държавата членка уведомява незабавно Комисията за това.
Изменение 116
Предложение за регламент
Член 15 – заглавие
Съоръжения за рециклиране на кораби, намиращи се извън Съюза
Включване на съоръжение за рециклиране на кораби в Европейския списък
Изменение 117
Предложение за регламент
Член 15 - параграф 1
1.   Предприятие за рециклиране, намиращо се извън Съюза, което желае да рециклира кораби, плаващи под знамето на държава членка, подава заявление до Комисията за включване на неговото съоръжение за рециклиране в Европейския списък.
1.  Предприятие за рециклиране, което притежава съоръжение за рециклиране на кораби и което желае да рециклира кораби от ЕС или извън ЕС в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, подава заявление до Комисията за включване на неговото съоръжение за рециклиране в Европейския списък
Изменение 87
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 3
3.   Заявявайки включване в Европейския списък, съоръженията за рециклиране на кораби приемат възможността да бъдат обект на проверка на място от Комисията или от представители, действащи от нейно име, преди или след включването си в Европейския списък, с цел проверка на съответствието с изискванията, формулирани в член 12.
3.   С цел да бъдат включени в Европейския списък, съоръженията за рециклиране на кораби се одитират от международен екип от експерти, номинирани от Комисията, преди включването им в Европейския списък с оглед проверяване на съответствието им с изискванията, формулирани в член 12, и след това веднъж на всеки две години. Съоръжението за рециклиране на кораби също изразява съгласие относно това, че може да подлежи на допълнителни внезапни инспекции на място от страна на международен екип. Международният екип от експерти си сътрудничи с компетентните органи на държавата членка или на третата държава, в която е разположено съоръжението, с цел провеждане на такива инспекции на място.
Изменение 118
Предложение за регламент
Член 15 - параграф 4
4.  Въз основа на оценка на информацията и подкрепящите доказателствата, представени в съответствие с параграф 2, Комисията решава, посредством акт за изпълнение, дали да включи дадено съоръжение за рециклиране на кораби, намиращо се извън Съюза, в Европейския списък. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с посочената в член 27 процедура по разглеждане.
4.   Въз основа на оценка на информацията и подкрепящите доказателствата, представени в съответствие с параграф 2, Комисията решава, посредством акт за изпълнение, дали да включи дадено съоръжение за рециклиране на кораби, намиращо се в държава членка или извън Съюза, в Европейския списък. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с посочената в член 27 процедура по разглеждане.
Изменение 119
Предложение за регламент
Член 16 - параграф 1
1.  С акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, Комисията създава Европейски списък на съоръженията за рециклиране на кораби, които:
заличава се
a)  се намират в Съюза и са били обявени от държавите членки в съответствие с член 14, параграф 3;
б)  се намират извън Съюза и чието включване е решено в съответствие с член 15, параграф 4.
Изменение 88
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 2
2.  Европейският списък се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на интернет страницата на Комисията най-късно тридесет и шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
2.  Европейският списък се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на интернет страницата на Комисията най-късно двадесет и четири месеца след … *. Той бива разделен на два подсписъка, включващи съответно съоръжения за корабно рециклиране от ЕС/ОИСР и такива от държави извън ОИСР.
________________________
* Датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Изменение 89
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 2 а (нов)
2a.  Европейският списък включва следната информация относно съоръжението за рециклиране на кораби:
a)  метода на рециклиране;
б)  вида и размера на корабите, които са подходящи за рециклиране; както и
в)  всякакви ограничения, съгласно които съоръжението извършва дейност, включително по отношение на управлението на опасни отпадъци.
Изменение 90
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 2 б (нов)
2б.  Европейският списък посочва датата на включване на съоръжението за рециклиране на кораби. Включването е валидно за максимален период от пет години и подлежи на подновяване.
Изменение 91
Предложение за регламент
Член 16 – параграф  2в (нов)
2в.  В случай на съществени промени в информацията, предоставена на Комисията, съоръженията за рециклиране на кораби, включени в европейския списък, незабавно представят актуализирани доказателства. Във всеки случай три месеца преди изтичането на всеки петгодишен период на включване в европейския списък дружеството за рециклиране на кораби декларира, че:
a)  доказателството, което е представило, е пълно и актуализирано;
б)  съоръжението за рециклиране на кораби продължава и ще продължи да спазва изискванията на член 12.
Изменение 92
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 3 – буква а)
a)  за включване на съоръжение за рециклиране на кораби в Европейския списък във всеки от следните случаи:
a)  за включване на съоръжение за рециклиране на кораби в Европейския списък, когато включването му в Европейския списък е решено в съответствие с член 15, параграф 4;
(i)  когато му е дадено разрешение съгласно член 13;
(ii)  когато включването му в Европейския списък е решено в съответствие с член 15, параграф 4;
Изменение 93
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 3 – буква б) – точка 2
(2)  когато съоръжението за рециклиране на кораби е включено в списъка за повече от пет години и не е представило доказателства, че все още отговаря на изискванията, формулирани в член 12.
(2)  когато съоръжението за рециклиране на кораби, три месеца преди изтичането на петгодишния период на включване, не е представило доказателства, че все още отговаря на изискванията, формулирани в член 12;
Изменение 94
Предложение за регламент
Член 16 – параграф 3 – буква б) – точка 2 а (нова)
2a)  когато съоръжението за рециклиране на кораби се намира в държава, която прилага забрани или дискриминационни мерки спрямо кораби, плаващи под знамето на държава членка.
Изменение 95
Предложение за регламент
Член 21 – буква а)
a)  уведомява писмено администрацията най-малко 14 дни преди планираното започване на рециклирането за намерението си да рециклира кораб, за да даде възможност на администрацията да се подготви за прегледа и освидетелстването, изисквани съгласно настоящия регламент;
a)  уведомява писмено администрацията най-малко три месеца преди планираното започване на рециклирането за намерението си да рециклира кораб, за да даде възможност на администрацията да се подготви за прегледа и освидетелстването, изисквани съгласно настоящия регламент; той едновременно обявява намерението си да рециклира кораб пред администрацията на държавата, под чиято юрисдикция се намира по това време;
Изменение 96
Предложение за регламент
Член 21 – буква б а) (нова)
ба)  предава на администрацията списък с държавите, през които е предвидено да премине транзитно корабът на път за съоръжението за рециклиране на кораби;
Изменение 97
Предложение за регламент
Член 22 – параграф 1 – буква в)
в)  информация относно незаконно рециклиране и последващи действия, предприети от държавата членка.
в)  информация относно незаконно рециклиране и последващи действия, предприети от държавата членка, включително подробности относно санкциите, установени съгласно член 23.
Изменение 98
Предложение за регламент
Член 22 – параграф 2
2.  Всяка държава членка предава доклада до 31 декември 2015 г. и на всеки две години след това.
2.  Всяка държава членка предава доклада до 31 декември 2015 г. и всяка година след това.
Изменение 99
Предложение за регламент
Член 22 – параграф 3 а (нов)
3a.  Комисията въвежда тази информация в електронна база данни, която е постоянно достъпна за обществеността.
Изменение 100
Предложение за регламент
Член 23 – параграф 1
1.  Държавите членки гарантират, че ефективни, пропорционални и възпиращи санкции са приложими за кораби, които:
1.  Държавите членки гарантират, че ефективни, пропорционални и възпиращи санкции са приложими и ефективно се налагат на собственици на кораби от ЕС и на кораби, които не са от ЕС, които:
a)  не спазват забраните за някои опасни материали съгласно член 4 и член 11б.
г)   не разполагат на борда с инвентарен опис на опасните материали, изискван съгласно членове 5 и 28;
б)   не разполагат на борда с валиден инвентарен опис на опасните материали съгласно членове 5 и 11б;
в)  не разполагат на борда с план за рециклиране на кораба съгласно членове 7 и 11б;
д)  са изпратени за рециклиране, без да отговарят на общите изисквания за подготовката, формулирани в член 6;
е)  са изпратени за рециклиране без свидетелството за инвентарния опис, изисквано съгласно член 6;
ж)  са изпратени за рециклиране без свидетелство за годност за рециклиране, съгласно изискванията на член 6;
з)  са изпратени за рециклиране без писмено уведомяване на администрацията съгласно изискванията на член 21;
и)  са рециклирани по начин, който не съответства на плана за корабно рециклиране, изискван съгласно член 7.
Изменение 101
Предложение за регламент
Член 23 – параграф 1 а (нов)
1a.  Държавите членки гарантират, че санкциите съгласно Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право са приложими за собствениците на кораби от ЕС, които:
a)  са били изпратени за рециклиране, без да спазват общите изисквания съгласно член 6 от настоящия регламент;
б)  са били изпратени за рециклиране без свидетелство за инвентарен опис съгласно член 10, параграф 1 от настоящия регламент;
в)  са били изпратени за рециклиране без договор съгласно член 9 от настоящия регламент;
г)  са били изпратени за рециклиране без писмено уведомяване на администрацията съгласно член 21 от настоящия регламент;
д)  са били рециклирани без одобрение на плана за рециклиране на кораби от компетентния орган съгласно член 7, параграф 2, буква б) от настоящия регламент или по начин, който не е бил в съответствие с плана за рециклиране на кораби съгласно член 7 от настоящия регламент.
___________________
ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
Изменение 102
Предложение за регламент
Член 23 – параграф 2
2.  Санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. По-специално, когато даден кораб е изпратен за рециклиране в съоръжение за рециклиране на кораби, което не е включено в Европейския списък, приложимите санкции трябва като минимум да съответстват на цената, платена на корабособственика за неговия кораб.
2.  Без да се засяга прилагането на член 5 от Директива 2008/99/ЕО, по-специално, когато даден кораб е изпратен за рециклиране в съоръжение за рециклиране на кораби, което не е включено в Европейския списък, приложимите санкции трябва като минимум да съответстват на двойния размер на цената, платена на корабособственика за неговия кораб.
Изменение 103
Предложение за регламент
Член 23 – параграфи 5 и 6
5.  Когато един кораб се продава и, в рамките на по-малко от шест месеца след продажбата, е изпратен за рециклиране в съоръжение, което не е включено в Европейския списък, санкциите:
5.  Когато един кораб се продава и, в рамките на по-малко от дванайсет месеца след продажбата, е изпратен за рециклиране в съоръжение, което не е включено в Европейския списък, санкциите:
a)  се налагат съвместно на последния и предпоследния собственик ако корабът все още плава под знамето на държава членка на ЕС;
a)  се налагат на последния собственик, ако корабът все още плава под знамето на държава членка;
б)  се налагат само на предпоследния собственик, ако даден кораб вече не плава под знамето на държава членка на ЕС.
б)  се налагат на последния собственик, който е плавал под знамето на държава членка през този двугодишен период, ако корабът вече не плава под знамето на държава членка.
6.  Изключения от санкциите, посочени в параграф 5, могат да бъдат въведени от държавите членки в случай, че корабособственикът не е продал своя кораб с намерението да бъде рециклиран. В този случай държавите членки изискват доказателство в подкрепа на иска на корабособственика, включително копие от договора за продажба.
6.  Изключения от санкциите, посочени в параграф 5, могат да бъдат въведени от държавите членки само в случай, че корабособственикът не е продал своя кораб с намерението да бъде рециклиран. В този случай държавите членки изискват от корабособственика доказателство в подкрепа на иска му, включително копие от договора за продажба със съответните текстове и информация относно бизнес модела на купувача.
Изменение 104
Предложение за регламент
Член 24 – параграф 3
3.  Когато искането за предприемане на действия и придружаващите го забележки показват убедително, че е налице нарушение на регламента, компетентният орган разглежда всички забележки и това искане за предприемане на действия. При такива обстоятелства компетентният орган дава на рециклиращото предприятие възможност да изложи своите виждания по отношение на искането за предприемане на действия и придружаващите го забележки.
3.  Когато искането за предприемане на действия и придружаващите го забележки показват убедително, че е налице нарушение на регламента, компетентният орган разглежда всички забележки и това искане за предприемане на действия. При такива обстоятелства компетентният орган дава на корабособственика и на рециклиращото предприятие възможност да изложат своите виждания по отношение на искането за предприемане на действия и придружаващите го забележки.
Изменение 105
Предложение за регламент
Член 24 – параграф 5
5.  Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 4 в случаи на непосредствена опасност от извършване на нарушение на настоящия регламент.
заличава се
Изменение 106
Предложение за регламент
Член 26 – параграф 2
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 5, 9, 10 и 15, се предоставя на Комисията за неограничен период от време, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 5, 9, 10 и 15, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от …*. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощие не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощие се подновява мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
____________________
* Датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Изменение 107
Предложение за регламент
Член 28 – параграф 1
1.  За всички кораби се съставя инвентарен опис на опасните материали не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент.
заличава се
Изменение 108
Предложение за регламент
Член 28 а (нов)
Директива 2009/16/ЕО
Приложение IV – точка 45 (нова)
Член 28а
Изменение на Директива 2009/16/ЕО относно държавния пристанищен контрол
В приложение IV към Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол1, се добавя следната точка:
„45. Свидетелство за инвентарния опис на опасни материали съгласно Регламент (ЕС) № XX [вмъкнете пълното заглавие на настоящия регламент]*“
_____________________
OВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.
* ОВ L […], […] г., стр. [..]“
Изменение 109
Предложение за регламент
Член 29 – параграф 1
Регламент (ЕО) № 1013/2006
Член 1 – параграф 3 – буква i)
(i)  Кораби, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № XX [вмъкнете пълното заглавие на настоящия регламент].
(i)  Кораби, които са доставени в съоръжение за рециклиране на кораби, включено в европейския списък в съответствие с Регламент (ЕС) № XX [вмъкнете пълното заглавие на настоящия регламент].
Изменение 110
Предложение за регламент
Член 29 а (нов)
Член 29а
Транзит
1.  Държавите членки гарантират, че съответната администрация или друг правителствен орган,нотифицира компетентния органи или органи по транзита в срок от 7 дена от получаването на нотификацията от корабособственика.
2.  Компетентния орган или органи по транзита разполагат със срок от 60 дена, считано от датата на нотифицирането, посочено в параграф 1, в който да:
a)  изрази съгласие за транзитното преминаване на кораба през териториалните си води, с или без условия; или
б)  откаже съгласие за транзитно преминаване на кораба през териториалните си води.
Съответните държави членки уведомяват незабавно корабособственика за решението на компетентния орган или органи по транзита.
3.  В случай че съгласието по параграф 2 е било отказано или е придружено от условия, които не са приемливи за корабособственика, корабособственикът може да изпрати кораба за рециклиране транзитно само през държавите, които не са се противопоставили.
4.  При липса на отговор в рамките на 60-дневния период, посочен в параграф 2, се счита, че компетентният орган по транзита отказва съгласие.
5.  Независимо от параграф 4, в съответствие с член 6, параграф 4 от Базелската конвенция, по всяко време, ако компетентен орган по транзита е решил да не изисква предварително писмено съгласие по принцип или при конкретни условия, се счита, че компетентният орган по транзита е дал съгласието си, ако не е получен отговор от съответната държава членка в срок от 60 дни от предаването на нотификацията на компетентния орган по транзита.
Изменение 111
Предложение за регламент
Член 30
Комисията следва да преразгледа настоящия регламент не по-късно от две години след датата на влизане в сила на Конвенцията от Хонконг. Това преразглеждане следва да отчита включването на съоръжения, разрешени от страните по Конвенцията от Хонконг, в Европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби, с цел да се избегне дублирането на работа и административната тежест.
Комисията следва да преразгледа настоящия регламент не по-късно от две години след датата на влизане в сила на Конвенцията от Хонконг. Това преразглеждане следва да отчита дали включването на съоръжения, разрешени от страните по Конвенцията от Хонконг, в Европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби спазва изискванията на настоящия регламент.
Изменение 112
Предложение за регламент
Член 31 – алинея 1
Настоящият регламент влиза в сила на триста шейсет и петия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се, считано от ...*.
____________
* Една година след влизане в сила на настоящия регламент.
Изменение 113
Предложение за регламент
Приложение IV – подзаглавие 5 а (ново)
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ВНЕЗАПЕН ПРЕГЛЕД
При внезапен преглед в съответствие с член 8 от Регламента бе установено, че корабът отговаря на съответните разпоредби на Регламента.
Подпис: (подпис на надлежно упълномощеното длъжностно лице)
Място: .......................................................................................................
Дата (дд/мм/гггг):…
(печат или щемпел на органа, според случая)

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0132/2013).


Цялостен мониторингов доклад относно Хърватия за 2012 г.
PDF 289kWORD 31k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно цялостния мониторингов доклад относно Хърватия за 2012 г. (2012/2871(RSP))
P7_TA(2013)0183B7-0160/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на договор за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, протокола и заключителния акт,

–  като взе предвид цялостния мониторингов доклад на Комисията от 10 октомври 2012 г. за готовността на Хърватия за членство в ЕС (SWD(2012)0338),

–  като взе предвид окончателния мониторингов доклад на Комисията от 26 март 2013 г. относно подготовката на Хърватия за присъединяване (COM(2013)0171),

–  като взе предвид редовните доклади на Комисията относно напредъка на Хърватия към присъединяване, които обхващат периода 2005‐2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от заседанието му, проведено в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно държавите от Западните Балкани и разширяването,

–  като взе предвид всички свои предходни резолюции и доклади относно напредъка на Хърватия и процеса на разширяване, по-специално от 1 декември 2011 г. относно присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз(1), от 1 декември 2011 г. относно молбата на Хърватия за членство в Европейския съюз(2) и от 22 ноември 2012 г. относно разширяването: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС(3),

–  като взе предвид всички предходни препоръки на съвместния парламентарен комитет ЕС‐Хърватия,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че е предвидено Хърватия да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.;

Б.  като има предвид, че някои държави членки на ЕС все още не са завършили ратифицирането на договора за присъединяване;

В.  като има предвид, че Хърватия продължава да изпълнява по план оставащите изисквания по отношение на заключителния етап на подготовката за членство в ЕС;

Г.  като има предвид, че усилията за реформи трябва да се поддържат и след присъединяването, за да могат гражданите на Хърватия в пълна степен да се възползват от членството в ЕС;

Д.  като има предвид, че процесът на присъединяване на Хърватия свидетелства за доверието в политиката на разширяване на ЕС и преобразяващото ѝ въздействие върху страните кандидатки;

Е.  като има предвид, че членството на Хърватия ще направи ЕС по-силен и по-сигурен, ще обогати неговата култура и наследство и ще послужи като силно напомняне на другите страни, желаещи да се присъединят към ЕС, че съвестното изпълнение на поетите задължения дава осезаеми и трайни ползи за техните граждани;

Ж.  като има предвид, че от Хърватия се очаква да играе конструктивна роля в съседните държави и тя е в уникалното положение да играе такава роля, преди всичко чрез насърчаване на по-нататъшното разширяване на ЕС, демократичната консолидация, регионалното сътрудничество и помирението между народите на Западните Балкани, като същевременно прави всичко по силите си, за да гарантира, че двустранните въпроси не възпрепятстват никой от тези процеси;

1.  Очаква да приветства Хърватия като 28-ма държава ‐ членка на ЕС, на 1 юли 2013 г. вследствие на правно обвързващия вот на Европейския парламент от 1 декември 2011 г., с който беше дадено одобрение за присъединяването на Хърватия, и в съответствие с датата, определена от Европейския съвет в договора за присъединяване; изразява своята увереност в силата и зрелостта на демокрацията и социалната пазарна икономика на Хърватия, придържането ѝ към европейските ценности и способността ѝ за изпълнение на задълженията по членството;

2.  Отбелязва, че Хърватия продължава да изпълнява по план оставащите изисквания по отношение на заключителния етап на подготовката за членство;

3.  Отбелязва, че Хърватия е изпълнила десетте приоритетни действия, посочени в цялостния мониторингов доклад на Комисията;

4.  Приветства значителния успех, постигнат от Хърватия в изпълнението на задачите, посочени в цялостния мониторингов доклад на Комисията, и призовава правителството и парламента да решат всички нерешени въпроси до 1 юли 2013 г. и да напреднат с всички други необходими реформи; насърчава Хърватия да спази и да изпълни всичките си ангажименти, поети по време на преговорите за присъединяване, за да бъде напълно подготвена като нова държава членка, тъй като това е в интерес и на Хърватия, и на ЕС; подчертава, че този процес следва да се извършва по прозрачен и приобщаващ начин, с възможно най-голямо участие на хърватския парламент и гражданското общество;

5.  Приканва онези държави членки на ЕС, които все още не са завършили съответните си процедури по ратифицирането на договора за присъединяване, да пристъпят към своевременни действия;

6.  Отново изразява своето становище, че присъединяването не следва да се тълкува като край на процеса, а по-скоро като стъпка по пътя към икономическа, административна и съдебна модернизация и като възможност, чиито ползи могат да се реализират напълно само чрез непрекъсната политическа дейност; приканва Хърватия да продължи да използва ефективно средствата от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) в подготовката си за членство в ЕС и за усвояването на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд;

7.  Приканва политическите и обществените участници в Хърватия да се опитват да прилагат новаторски начини за поддържане на импулса и консенсуса за реформи в периода след присъединяването, както и за осигуряване на отчетност от политиците за изпълнение на ангажиментите, поети в договора за присъединяване; подчертава в това отношение незаменимата роля на ефективния парламентарен надзор и на гражданското общество;

8.  Потвърждава отново централното значение на независимата съдебна система, професионалната и отговорна публична администрация и принципите на правовата държава за укрепване на демокрацията и подпомагане на инвестициите и икономическата активност; приканва Хърватия да продължи да подобрява независимостта, отчетността, безпристрастността, професионализма и ефикасността на съдебната си система и на нейните служители, наред с другото чрез намаляване на списъка с нерешени дела, чрез въвеждане на нова система за деклариране на имуществото от съдиите и чрез по-нататъшно подобряване на постигнатите резултати на новата система за дисциплинарно производство; настоятелно призовава Хърватия да прилага новата стратегия за реформа на съдебната система за периода 2013‐2018 г.;

9.  Отбелязва, че Хърватия е установила задоволителна институционална и правна рамка за борба с корупцията; призовава хърватските органи да засилят още повече борбата си срещу корупцията, измамите и лошото управление на средства; посочва, че антикорупционните мерки трябва да продължат да се прилагат стриктно; допълнително приканва органите да създадат практика на дела за конфликти на интереси, корупция и организирана престъпност и да подобрят прилагането на правната рамка за изземване и конфискация на активи;

10.  Призовава хърватските органи да използват в пълна степен съществуващите антикорупционни инструменти, за да гарантират безпристрастни и успешни наказателни преследвания и съдебни решения, включително по привличащи общественото внимание дела, за да се укрепи доверието на гражданите в принципите на правовата държава и публичните институции; подчертава необходимостта от устойчиви мерки в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и за реформиране на съдебната система, най-вече за благото на хърватските граждани; подчертава, че следва да бъде насърчавана независимата разследваща журналистика, тъй като тя е от жизненоважно значение за разкриване на корупцията и организираната престъпност;

11.  Призовава Хърватия да продължи да прилага новото солидно законодателство в областта на достъпа до информация, като по този начин укрепи рамката за превенция на корупцията; отбелязва, че новосъздадената комисия по конфликти на интереси сега е действаща, и призовава хърватските органи да приложат в пълна степен законодателния пакет относно обществените поръчки и финансирането на политически партии и избирателни кампании;

12.  Призовава хърватските органи да останат бдителни, за да гарантират, че основните права се спазват напълно, като същевременно се борят срещу всички форми на дискриминация и актове на нетърпимост срещу националните малцинства, ромската общност, мигрантите, ЛГБТ лицата и другите малцинствени и уязвими групи; освен това призовава Хърватия към насърчаване на среда, която ще гарантира, че членовете на гореспоменатите малцинства (напр. ЛГБТ лица) могат свободно да изразяват своите възгледи и убеждения в съответствие с принципите на Хартата на ЕС за основните права;

13.  Призовава органите да насърчават свободата на изразяване на мнение, включително свободата и плурализма на медиите; отчита, че през юли 2012 г. беше приет нов закон за общественото радио и телевизия; насърчава органите да продължат усилията си да гарантират, че общественото радио и телевизия не са подложени на политически или икономически натиск и за увеличаване на прозрачността им;

14.  Отбелязва че Хърватия се подготвя адекватно за бъдещото управление и изпълнение на операциите, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС; призовава Хърватия да създаде списък от проекти за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР); насърчава правителството да укрепи допълнително административния капацитет на компетентните институции, включително на регионално и местно равнище, в съответствие с препоръките в доклада на Европейската сметна палата от 2012 г.; настоятелно призовава правителството да направи всичко по силите си, за да сведе до минимум риска от корупция, измами и нередности както при разпределението, така и при ползването на фондове на ЕС;

15.  Напомня на държавите членки, в контекста на преговорите относно МФР, за ангажиментите на ЕС към Хърватия и нейните граждани по отношение на бъдещата помощ в икономическото и регионалното развитие;

16.  Насърчава Хърватия да извършва по-нататъшни структурни реформи, за да стимулира икономическия растеж и да оживи пазара на труда; призовава Хърватия да запази стабилността на банковия сектор и да продължи с политиката на фискална консолидация, за да стимулира конкурентоспособността; приветства участието на Хърватия в европейския семестър от януари 2013 г.; подкрепя усилията за гарантиране на своевременно и ефективно използване на средствата от ЕС, както и за подобряване на транспортната инфраструктура на Хърватия и връзките ѝ с държавите ‐ членки на ЕС, и със страните от региона; приканва правителството изцяло да приложи законодателната рамка за малкия бизнес, наред с другото чрез подходящи политически действия, чрез подобряване на неговия достъп до финансиране и чрез подкрепа за интернационализацията на МСП;

17.  Счита, че следва да се обърне специално внимание на социалните и екологичните измерения на икономическата модернизация; насърчава Хърватия да продължи да укрепва социалния диалог и да поддържа социалните и профсъюзните права; призовава хърватските органи да гарантират прозрачността относно оценките на околната среда на крупните инвестиционни проекти; настоятелно призовава хърватските органи да дадат приоритет на защитата на околната среда, особено в областта на териториалното устройство;

18.  Изразява загриженост, че предложеният закон относно стратегическите инвестиции не съответства на европейските стандарти; призовава хърватското правителство и парламента да го преразгледат с цел по-добра защита на основните права, по-специално правото на собственост, и на околната среда;

19.  Призовава държавите членки да не ограничават основните права на гражданите на Съюза повече от абсолютно необходимото, що се отнася до преходните мерки, предвидени в член 18 от присъединителния договор; призовава по-специално държавите членки да се възползват от преходните мерки за ограничаване на свободното движение на хора единствено въз основа на фактическа информация и само в случаи на сериозни затруднения на пазара на труда; посочва, че ограничаването на достъпа до пазарите на труда по време на преходните периоди след предишните разширявания се оказа неблагоприятно за онези държави членки, наложили ограниченията;

20.  Отбелязва напредъка в изграждането на гранични контролно-пропускателни пунктове в коридора Неум;

21.  Приканва хърватските органи да предприемат по-нататъшни действия, включително по отношение на привеждането в съответствие на законодателството, междуинституционалното сътрудничество и управлението на границите, за да подготвят Хърватия за влизане в подходящ срок в Шенгенското пространство;

22.  Призовава Хърватия да продължи сътрудничеството си с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и да засили вътрешните си усилия за разследване и съдебно преследване на военни престъпления в съответствие с приетата стратегия относно безнаказаността; отправя силен призив към Хърватия и Сърбия да си сътрудничат добросъвестно по отношение на съдебното преследване на военни престъпления, за да се осигури правосъдие и истинско помирение в региона;

23.  Призовава хърватските органи да продължават да обръщат специално внимание на правата и социалните условия на завръщащите се бежанци и разселени лица в съответствие с целите на процеса, чието начало беше поставено с Декларацията от Сараево; продължава да подкрепя инициативата RECOM (Регионална комисия за установяването на истината и помирение) за търсене на начини за признаване на страданията и зачитане на правото на истина и справедливост на всички жертви на военни престъпления;

24.  Насърчава Хърватия да играе активна роля в процеса на стабилизиране и европейска интеграция на страните от Западните Балкани; счита, че опитът и експертните познания на Хърватия, натрупани в хода на преструктурирането и присъединяването ѝ, са от изключително значение за други държави кандидатки и държави, желаещи да се присъединят към ЕС; насърчава Хърватия да сподели опита си с другите страни кандидатки и потенциални кандидатки и да укрепва регионалното сътрудничество; счита, че насърчаването от Хърватия на европейските ценности и по-нататъшното разширяване се основават на добросъседски отношения и на търсене на помирение;

25.  Призовава Хърватия и съседите ѝ да работят активно за решаването на нерешените двустранни въпроси в съответствие с международните ангажименти и принципите на добросъседски отношения и регионално сътрудничество; приветства в това отношение стъпките, предприети от правителствата на Хърватия и Сърбия за подобряване на отношенията, и очаква засилване на тяхното сътрудничество; приветства подписването на меморандум за разбирателство между Словения и Хърватия за намиране на решение на случая „Люблянска банка“ по конструктивен начин; приветства ратифицирането на присъединителния договор от парламента на Словения; припомня, че въпроси от двустранен характер не трябва да се използват като пречка за интеграционните процеси на настоящи или бъдещи държави, подали молба за членство; в този контекст настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират присъединителния договор на Хърватия навреме;

26.  Насърчава Хърватия да продължи да играе конструктивна роля в регионалното сътрудничество; призовава хърватските органи да изпълнят изцяло декларацията за разпространението на европейските ценности в Югоизточна Европа, одобрена от хърватския парламент на 21 октомври 2011 г.; приканва всички страни в региона да приемат и прилагат подобни позиции; настоятелно призовава Комисията да подпомага всички държави в региона в това отношение; призовава Комисията да се поучи от миналия опит в процеса на разширяване, включително процеса на присъединяване на Хърватия, като помага на страните в региона да разрешават двустранните си спорове по начин, който не се намесва в процеса на присъединяване, чрез създаване на механизми за улесняване и арбитриране в рамките на съществуващата институционална рамка на ЕС, които страните в региона да ползват, ако желаят;

27.  Отчита дейността и конструктивния принос на хърватските наблюдатели в Европейския парламент; приветства резултата от изборите за хърватски членове на Европейския парламент, проведени на 14 април 2013 г., но изразява съжаление относно ниската избирателна активност; очаква да приветства членовете на ЕП от Хърватия при присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г.;

28.  Оценява работата на Комисията по управление на процеса на присъединяване на Хърватия; призовава Комисията да направи равносметка и да извлече политически поуки за бъдещите страни кандидатки, като например по отношение на използването на цялостен мониторингов режим в периода между приключването на преговорите и присъединяването; призовава Комисията да извърши оценка на участието на гражданското общество и парламента в процеса на присъединяване, за да извлече поуки за настоящите и бъдещите преговори; в този конкретен контекст отправя искане до Комисията да изготви предложения за по-добро включване на гражданското общество и парламентите на страните кандидатки в процеса на присъединяване;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Република Хърватия.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0538.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0539.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0453.


Доклад за напредъка на Турция през 2012 г.
PDF 420kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г. (2012/2870(RSP))
P7_TA(2013)0184B7-0162/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2012 г. (SWD(2012)0336),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012‐2013 г.“ (COM(2012)0600),

–  като взе предвид своите предходни резолюции, по-специално от 9 март 2011 г. относно напредъка на Турция през 2010 г.(1), от 29 март 2012 г. относно напредъка на Турция през 2011 г.(2), от 22 май 2012 г. относно 2020 г.: Перспективи за жените в Турция(3), и от 22 ноември 2012 г. относно Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС(4),

–  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция(5) („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., 5 декември 2011 г. и 11 декември 2012 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес, основан на справедливи и строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;

Б.  като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за продължаване на процеса на модернизиране на самата Турция и за консолидиране и по-нататъшно подобряване на демократичните й институции, правовата държава и спазването на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че ЕС следва да остане еталон за реформите в Турция;

Г.  като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности, лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки;

Д.  като има предвид, че положителната програма беше стартирана през май 2012 г., за да подпомогне и допълни преговорите, без да ги заменя, посредством по-добро сътрудничество в редица области от общ интерес;

Е.  като има предвид, че в своите заключения от 11 декември 2012 г. Съветът подкрепи новия подход на Комисията да постави принципа на правовата държава в центъра на политиката на разширяване и потвърди основното значение в процеса на преговори на глава 23 относно съдебната система и основните права и глава 24 относно правосъдието, свободата и сигурността, които трябва да бъдат разглеждани на ранен етап от преговорите, за да има ясни отправни точки и максимално време за изграждане на необходимото законодателство, институции и солидна документация за прилагането;

Ж.  като има предвид, че в своята Стратегия за разширяване от 2012 г. Комисията стигна до заключението, че поради своята икономика, стратегическо местоположение и важна регионална роля Турция представлява ключова държава за Европейския съюз, както и че процесът на присъединяване остава най-подходящата рамка за насърчаване на свързаните с ЕС реформи в Турция; като има предвид, че Комисията изрази опасения във връзка с липсата на напредък от страна на Турция за изпълнение на политическите критерии;

З.  като има предвид, че Турция все още не е приложила, за седма поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и допълнителния протокол към него;

И.  като има предвид, че преговорните глави, по които техническата подготовка е приключила, следва да се отворят незабавно съгласно установените процедури и рамката за преговори;

Й.  като има предвид, че е налице икономическа взаимозависимост между Европейския съюз и Турция, като търговията помежду им възлизаше общо на 120 милиарда евро през 2011 г.;

К.  като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, а Турция е шестият по големина търговски партньор на ЕС; като има предвид, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от държавите ‐ членки на ЕС, в Турция представляват 75 % от общия приток на ПЧИ;

Л.  като има предвид оценката на Комисията, според която в областта на икономическата политика цялостното равнище на готовност на Турция е напреднало, а капацитетът за формулиране и координиране на политики в областта на икономиката е адекватен;

М.  като има предвид, че Турция има потенциал да играе основна роля за диверсификацията на енергийните източници и маршрутите за нефтен, газов и електрически пренос от съседните на ЕС страни; като има предвид, че при създаването на устойчива нисковъглеродна икономика и Турция, и ЕС имат възможност да се възползват от богатите източници на възобновяема енергия на Турция;

Н.  като има предвид, че диалогът и сътрудничеството на ЕС с Турция по въпросите на стабилността, демокрацията и сигурността, особено по отношение на широкия Близък изток, са от стратегическо значение; като има предвид, че Турция категорично и няколкократно осъди насилието, упражнявано от режима в Сирия срещу цивилните граждани, както и че предоставя хуманитарна помощ от жизнена важност за сирийците, които бягат зад граница от насилието;

O.  като има предвид, че Турция и Армения е необходимо да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия договорените протоколи и отворят общата си граница;

П.  като има предвид, че заплахата за обявяване на война, отправена през 1995 г. към Гърция от Великото национално събрание на Турция, следва да бъде оттеглена; като има предвид, че е важно да се проведе нов кръг от преговори между Турция и Гърция с цел подобряване на техните отношения;

Конструктивен диалог и взаимно разбирателство

1.  Счита, че подновяването на взаимната ангажираност в контекста на процеса на преговори е необходимо за съхраняването на конструктивни взаимоотношения; изтъква значението на създаването на условия за конструктивен диалог и основи за взаимно разбирателство; отбелязва, че това следва да се основава на общите ценности на демокрацията, правовата държава и спазването на правата на човека; приветства Комисията и Турция за прилагането на положителната програма, което доказва как в контекста на взаимна ангажираност и ясни цели Турция и ЕС биха могли да постигнат напредък в диалога, да постигнат взаимно разбирателство и да осъществят положителна промяна и необходими реформи;

2.  Изтъква стратегическата в политическо и географско отношение роля на Турция за външната политика на ЕС и за политиката му на съседство; признава ролята на Турция като съседка и значим регионален фактор и призовава да се засили текущият политически диалог между ЕС и Турция относно решенията и целите в областта на външната политика; изразява съжаление, че съобразяването на Турция с декларациите в областта на ОВППС остана слабо през 2012 г.; насърчава Турция да води своята външна политика в рамките на диалог и координация с ЕС; призовава Турция и ЕС да си сътрудничат по-тясно за укрепване на мира и демокрацията в южното съседство ‐ регион от решаващо значение както за ЕС, така и за Турция;

3.  Изразява подкрепа за диалога и възстановяването на отношенията между Турция и Израел;

4.  Приветства решението на Съвета да покани Комисията да предприеме стъпки към либерализиране на визовия режим, успоредно с подписването на споразумението за реадмисия; настоятелно призовава Турция незабавно да подпише и приложи споразумението за реадмисия, както и да гарантира, че до влизането в сила на това споразумение ще бъдат изцяло прилагани съществуващите двустранни споразумения; припомня, че Турция е една от ключовите транзитни страни за незаконна миграция към ЕС; признава, че Турция е предприела мерки за превенция на незаконната миграция, и подчертава необходимостта Турция да засили сътрудничеството си с ЕС в областта на управлението на миграцията, борбата с трафика на хора и граничния контрол; още веднъж изтъква значението на това да бъде улеснен достъпът до ЕС за предприемачи, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество на Турция; подкрепя усилията на Комисията и държавите членки за прилагане на визовия кодекс, хармонизиране и опростяване на визовите изисквания и създаването на центрове в Турция за улесняване на получаването на визи; припомня на държавите членки техните задължения в рамките на споразумението за асоцииране в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Soysa от 19 февруари 2009 г.(6);

5.  Приветства неотдавнашното приемане на проектозакона за чужденците и международната закрила и очаква този законодателен акт да преодолее съществуващите опасения относно продължаващия произволен отказ за достъп до процедура по предоставяне на убежище и практиката за репатриране на бежанци, лица, търсещи убежище, и други лица, които може да се нуждаят от защита; подчертава необходимостта от съобразяване с международните стандарти в подзаконовите актове за задържането, обявени за незаконни от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в решението по дело Абдолхани и Каримния срещу Турция;

Изпълняване на критериите от Копенхаген

6.  Приветства турския помирителен конституционен комитет за ангажираността му за изработване на нова конституция и за приобщаващия процес на консултация с гражданското общество по начин, отразяващ многообразието на турското общество; изразява загриженост относно видимо бавния напредък, постигнат досега от този комитет; насърчава комитета да продължи работата си и да третира по приобщаващ, представителен и колегиален начин и в съответствие с критериите и ценностите на ЕС ключови въпроси като а) разделението на властите и адекватна система на взаимен контрол; б) изясняването на отношенията между държава, общество и религия; в) въвеждането на приобщаваща система на управление, гарантираща правата на човека и основните свободи на всички граждани; и г) формулирането на всеобхватна концепция за гражданството; призовава всички политически партии и заинтересовани страни да имат конструктивен подход в преговорите за нова конституция; изразява становището, че участието на Венецианската комисия и диалогът с нея биха довели до положителни резултати и биха помогнали в конституционния процес;

7.  Изтъква необходимостта от още по-голям напредък при прилагането на измененията на конституцията от 2010 г., по-специално приемането на закони относно защитата на личните данни и военното правосъдие и на закони, въвеждащи положителни мерки за действие с оглед насърчаване на равенството между половете; отбелязва, че присъствието и пълномощията на турския министър на правосъдието и на неговия заместник във Висшия съдебен съвет са причина за силно безпокойство по отношение на независимостта на съдебната власт; приветства влизането в сила на законодателство, предоставящо правото на личен иск до Конституционния съд, както се предвижда в конституционните изменения от 2010 г.;

8.  Отново потвърждава основната роля на Великото национално събрание на Турция в качеството му на център на демократичната система на Турция и изтъква значението на подкрепата и ангажираността от страна на всички политически партии за процеса на реформа, по-специално по отношение на ценна правна рамка в защита и укрепване на основните права за всички общности и граждани и намаляване на прага от 10 % за представителство в Меджлиса; приветства работата на турската анкетна комисия за правата на човека и призовава за по-централна роля на комисията за хармонизиране с ЕС с цел насърчаване на привеждането в съответствие на новото законодателство с достиженията на правото на Съюза или с европейските норми в хода на законодателния процес;

9.  Подчертава, че реформата на турската съдебна система е от основно значение за усилията за демократична консолидация в Турция и е неотменно условие за модернизирането на Турция, както и че такава реформа трябва да доведе до модерна, ефективна, напълно независима и безпристрастна съдебна система, гарантираща правото на справедлив съдебен процес за всички граждани; приветства третия пакет за реформа на съдебната система като стъпка напред към цялостен процес на реформа в областта на правосъдието и основните права; подчертава обаче първостепенната важност на продължаването на процеса на реформи, който a) да реши въпроса с прекомерно общото определение на престъпленията като понятие и по-конкретно на понятието терористичен акт съгласно Наказателния кодекс или Закона за борбата с тероризма, с неотложната необходимост от въвеждане на ясно разграничение между насърчаването на тероризма и подбуждането към насилие, от една страна, и изразяването на идеи, които не проповядват насилие, от друга страна, при пълно спазване на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, с цел да се гарантира свободата на изразяване, свободата на събранията, включително студентските протести, и свободата на сдружаване; б) да реши въпроса с прекомерно дългия срок на предварителното задържане; в) да удовлетвори необходимостта от предоставяне на пълен достъп на адвокатите на защитата до преписката на обвинението; г) да определи критерии за насърчаване на качеството и последователността на доказателствата; и д) да преразгледа ролята и правомощията на специалните съдилища; във връзка с това приветства приемането на четвъртия пакет за реформа от Великото национално събрание на Турция и очаква бързото му прилагане;

10.  Подчертава колко е важно да се предостави ефективна закрила на защитниците на правата на човека; в тази връзка обръща специално внимание на делото на Пинар Селек, което продължи почти 15 години и въпреки трите оправдателни решения приключи с осъждане на доживотен затвор на 24 януари 2013 г. от Съд за тежки престъпления № 12 в Истанбул; счита, че този процес е пример за недостатъците на турската съдебна система;

11.  Приветства измененията на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за изпълнение на наказателни мерки и мерки за сигурност, за да се позволи използването в съдилищата на език, различен от турски, и очаква бързото прилагане на новите правила; приветства влизането в сила на 19 януари 2013 г. на Закона за изплащането на компенсации за дълъг съдебен процес и късно или частично изпълнение, или неизпълнение на съдебни решения, и изразява надежда, че предвидените средства за правна защита на местно равнище ще намалят броя на висящите дела срещу Турция в ЕСПЧ;

12.  Изразява тревогата си относно текущите съдебни процеси и дългите срокове на предварителното задържане, засягащи активисти, адвокати, журналисти и опозиционни членове на парламента, като отбелязва, че това представлява намеса в законна политическа дейност и правото на политическо сдружаване и участие; приветства премахването на специалните съдилища, създадени от турското правителство през 2005 г., прието от Великото национално събрание на Турция, но изразява съжаление относно факта, че затварянето им няма да засегне текущите съдебни преследвания;

13.  Отбелязва, че в една култура на толерантност правата на малцинствата следва да бъдат изцяло признати; очаква обжалването на прокуратурата срещу съдебното решение от януари 2012 г. по делото за убийството на Хрант Динк, което частично се основава на мотив, че убийството е било извършено от организация, да бъде разгледано в рамките на справедлив съдебен процес;

14.  Призовава турското правителство, с цел да повиши ефективността на съдебните производства и да разреши въпроса с все още висящите дела, по възможно най-бърз начин да пусне в действие регионалните апелативни съдилища, които по закон трябваше да са започнали работа до юни 2007 г., и да се съсредоточи върху обучението на съдии и прокурори за тази цел;

15.  Отбелязва, че ad hoc делегацията на Парламента за наблюдение на съдебните процеси срещу журналисти в Турция ще продължи да наблюдава процесите срещу журналисти и ще следи съдебните реформи в Турция, насочени към свободата на изразяване и медиите;

16.  Насърчава Турция да приеме плана за действие по въпросите на правата на човека, подготвен от Министерството на правосъдието в сътрудничество със Съвета на Европа и въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, с цел третиране на въпросите, повдигнати при дела на ЕСПЧ, при които е установено, че Турция е нарушила разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), и призовава за тяхното прилагане; подкрепя Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет за осигуряването на обучение по права на човека за съдиите и прокурорите; приветства изготвянето от Висшия съдебен съвет на нови критерии за оценка на съдиите и прокурорите, поощряващи зачитането на разпоредбите на ЕКПЧОС и решенията на ЕСПЧ;

17.  Призовава Турция да потвърди ангажираността си с борбата срещу безнаказаността, да удвои усилията си за присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и да приведе националното си законодателство в пълно съответствие с всички задължения съгласно Римския статут, включително чрез включване на разпоредби за решително и цялостно сътрудничество с МНС;

18.  Припомня, че свободата на изразяване и медийният плурализъм, включително в интернет, са основни европейски ценности и че едно истински демократично общество изисква истинска свобода на изразяване, включваща правото на несъгласие; подчертава особената роля на обществените медии за укрепването на демокрацията и призовава органите да гарантират тяхната независимост, устойчивост и съответствие със стандартите на Европейския съюз; отново подчертава значението на отмяната на законодателството, предвиждащо непропорционално високи административни глоби за медиите, които в някои случаи водят до тяхното закриване или до самоцензуриране, както и спешната необходимост от реформа на Закона за интернет; подчертава значението на преодоляването на ограниченията на основните свободи в по-широкия контекст на принципите на правовата държава както при формулирането, така и при прилагането на закона; по-специално изразява загриженост, че Наказателният кодекс и Законът за борба с тероризма се използват за преследване на изявления, които не проповядват насилие, когато се възприема, че с тях се изразява подкрепа за целите на терористична организация; подчертава необходимостта от изменение на членове 26 и 28 от турската Конституция, които ограничават свободата на изразяване на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и националното единство; затова отново заявява своя предишен призив към правителството на Турция да приключи преразглеждането на нормативната уредба относно свободата на изразяване и да я приведе незабавно в съответствие с ЕКПЧОС и съдебната практика на ЕСПЧ;

19.  Отбелязва загрижеността на представителя на ОССЕ по въпросите на медийната свобода относно големия брой процеси срещу журналисти и журналисти, лишени от свобода, и призовава турското правителство да гарантира, че процесите се провеждат прозрачно и при подходящи условия и процесуални права на обвиняемите;

20.  Изразява загриженост, че Законът за създаването на радио- и телевизионни предприятия и техните предавания съдържа ограничения, които не отговарят на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги на ЕС;

21.  Отбелязва със загриженост, че повечето медии са собственост на големи конгломерати с широк кръг бизнес интереси и се наблюдава концентрация; отново призовава за приемане на нов Закон за средствата за масова информация, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол;

22.  Насърчава Турция с цел пълно премахване на изтезанията и малтретирането от страна на силите за сигурност да създаде националния механизъм за превенция, за който призовава незадължителният протокол към Конвенцията срещу изтезанията, ратифицирана през 2011 г.;

23.  Призовава Турция, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, да въведе конституционни ограничения само за онези политически партии, които проповядват използването на насилие като средство за преобръщане на конституционния ред;

24.  Изцяло подкрепя новия подход на Комисията за отваряне на главите относно съдебната система и основните права и правосъдието и вътрешните работи на ранен етап в процеса на преговори, както и за затварянето им в края на този процес; изтъква, че официалните критерии биха предоставили ясна пътна карта и биха стимулирали процеса на реформа; ето защо призовава Съвета да поднови усилията си за отваряне на глави 23 и 24;

25.  Приветства закона за службата на омбудсмана и назначаването на първи главен омбудсман, който трябва да гарантира надеждността на тази институция със своите решения; изтъква, че главният омбудсман следва да насърчава общественото доверие в прозрачността и отчетността в сферата на обществените услуги; припомня, че главният омбудсман и членовете на неговия съвет следва да бъдат избирани сред кандидати, които са надпартийни и безпристрастни; призовава съвета на омбудсмана да гарантира регламентирането на вътрешния процес за вземане на решения да обезпечава независимостта и безпристрастността на институцията;

26.  Насърчава Турция да продължи процеса на граждански контрол върху силите за сигурност; призовава за изменение на Закона за областните администрации, за да се даде на гражданските органи по-широк контрол върху военните операции и действията по правоприлагане на жандармерията; подчертава значението на създаването на независима агенция за жалби във връзка с правоприлагането за разследването на жалби относно нарушения на правата на човека, малтретиране и евентуални неправомерни действия от страна на турските правоприлагащи агенции; счита, че е необходимо да се реформират правните разпоредби относно състава и правомощията на Висшия военен съвет;

27.  Отбелязва, че в съдебния процес по т.нар. операция „Чук“ първоинстанционен съд осъди 324 заподозрени на 13‐20 години лишаване от свобода след дълго предварително задържане; подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като случаите „Ергенекон“ и „Чук“ и разследването на Съюза на кюрдските общности, трябва да демонстрират силата и правилното, независимо, безпристрастно и прозрачно функциониране на турските демократични институции и на съдебната система, както и техния твърд и безусловен ангажимент за спазване на основните права; изразява загриженост относно твърденията за използване на противоречиви доказателства срещу обвиняемите в такива случаи; изразява съжаление относно факта, че тези дела са помрачени от тревоги за прекомерно широкия им обхват и недостатъците в производствата, и изразява загриженост относно отрицателните последици за обществото;

28.  Приветства закона, създаващ Турската национална институция по правата на човека; призовава за незабавното му прилагане с цел насърчаване и наблюдение на ефективното изпълнение на международните стандарти за правата на човека; подчертава значението на използването на всички налични инструменти на ЕС в областта на насърчаването на правата на човека, с цел активно да се подкрепи създаването и правилното функциониране на Турската национална институция по правата на човека и овластяването на организациите на гражданското общество;

29.  Подчертава колко важни за демокрацията са активните и независими организации на гражданското общество; подчертава значението на диалога с организациите на гражданското общество и ключовата им роля за принос за засилено регионално сътрудничество по социалните и политическите въпроси; поради тази причина изразява безпокойство, че организациите на гражданското общество продължават да са изправени пред глоби, процедури по закриване и административни пречки пред тяхното функциониране и че консултациите с организациите на гражданското общество си остават по-скоро изключение, отколкото правило; приветства подобряването на сътрудничеството на турското правителство с НПО, но призовава с тях да се провеждат по-широки консултации при очертаването на политики, включително формулирането на политики и закони, както и мониторинга върху действията на органите;

30.  Подчертава, че е необходим още напредък в областите на трудовите права и правата на профсъюзите; призовава Турция да продължи да работи върху новото законодателство в тази област, за да гарантира, че то е в съответствие с достиженията на правото на ЕС и конвенциите на МОТ, по-специално по отношение на правото на стачка и правото на колективно договаряне; подчертава значението на отварянето на глава 19 относно социалната политика и заетостта;

31.  Приветства Закона за закрила на семейството и предотвратяване на насилието срещу жени; приветства Националния план за действие за борба с насилието срещу жени (2012‐2015 г.) и подчертава необходимостта от ефективното му прилагане в цялата държава; призовава Министерството на семейната и социалната политика да продължи да полага усилия за увеличаване на броя и качеството на убежищата за жени и малолетни и непълнолетни в опасност; подчертава, че е важно да се предоставят на жените – жертви на насилие, конкретни алтернативи и перспективи да се самоиздържат; изразява одобрение за усилията на Турция на всички равнища в борбата срещу убийствата на честта, домашното насилие и явленията принудителни бракове и деца булки, и подчертава важността на отношението на нулева търпимост към насилието срещу жените и продължаването и засилването на мерките за превенция; изразява при все това загриженост относно факта, че въпреки тези усилия насилието спрямо жени все още се наблюдава редовно, и изисква отговорните за неспазването на задълженията за защита и подкрепа на жертвите да бъдат разкрити и преследвани; подчертава необходимостта от преодоляване на бедността сред жените и засилване на тяхното социално приобщаване; призовава министерството да продължи активно да насърчава правата и образованието на жените, включително премахване на неравното представителство на двата пола в средното образование, и участието на пазара на труда, което остава ниско, участието в политиката и във висшите нива на публичния и частния сектор, ако е необходимо чрез въвеждане на запазени квоти и преразглеждане на някои специални закони, уреждащи заетостта в Турция; насърчава турското правителство да преразгледа Закона за политическите партии и Избирателния закон, така че включването на жени да бъде определено като приоритет за политическите партии; отбелязва, че целта на Турция за заетостта сред жените през 2023 г. е 35 %, докато стратегията на ЕС залага на 75 % заетост сред жените; насърчава Турция да се стреми да постигне амбициозна цел за заетост сред жените;

32.  Изразява загриженост, че проектозаконът за борба с дискриминацията не засяга дискриминацията на основата на сексуалната ориентация и идентичност; подчертава спешната необходимост от широкообхватно законодателство срещу дискриминацията и създаването на съвет за равнопоставеност и борба с дискриминацията с цел защита на гражданите срещу дискриминацията, основаваща се на етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация или сексуална идентичност, възраст или увреждане; изразява загриженост за зачестилите нападения над трансполови лица и липсата на закрила за лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансполовите (ЛГБТ) лица от актове на насилие; призовава Турция да се бори с хомофобията и да приеме план за действие за насърчаване на пълното равенство на правата, включително трудовите права, и пълно приемане на ЛГБТ лицата; подчертава необходимостта от законодателство за престъпленията от омраза, което да включва по-тежки присъди за престъпления на основата на каквато и да е форма на дискриминация;

33.  Призовава турските органи да предприемат решителни и ефективни мерки за борба с проявите на антисемитизъм, като по този начин дадат пример на региона;

34.  Приветства постоянното прилагане на законодателството за изменение на Закона за фондациите от 2008 г. и за разширяване на обхвата на възстановяването на правата на собственост на немюсюлмански общности; призовава съответните органи да окажат помощ на асирийската общност, като разрешат трудностите, с които тя сблъсква при регистрирането на собственост и земя; призовава за решение на въпроса, свързан с големия брой имоти на Римокатолическата църква, които остават конфискувани от държавата; отбелязва, че напредъкът в предоставянето на повече права на малцинството на алевитите е много бавен; припомня спешната необходимост от продължаване на жизненоважната и съществена реформа в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, и по-специално чрез предоставяне на възможност на религиозните общности да придобият правосубектност, чрез премахване на всички ограничения върху обучението, назначаването и наследяването на духовници, чрез признаване на храмовете на алевитите, както и чрез спазване на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Венецианската комисия; призовава Турция да гарантира, че манастирът „Свети Гавриил“ няма да бъде лишен от своите земи и е изцяло защитен; счита, че разширяването на състава на Генерална дирекция „Религия“, така че да включва представители на религиозните малцинства, би било от полза, тъй като би насърчило идеята за приобщаващото общество; призовава Турция да премахне посочването на вероизповеданието в националните лични карти и да гарантира, че религиозното обучение зачита религиозното многообразие и плурализъм на турското общество;

35.  Припомня, че образованието играе ключова роля в процеса на изграждане на приобщаващо и многообразно общество, основано на принципа на зачитането на религиозните общности и малцинства; настоятелно призовава турското правителство да обърне специално внимание на учебните материали в училищата, които следва да отразяват етническия и религиозен плурализъм и плурализма от убеждения в турското общество, да премахват дискриминацията и предразсъдъците и да насърчават пълното приемане на всички религиозни и малцинствени общности, и подчертава необходимостта от безпристрастни учебни материали;

36.  Приветства прекия политически диалог, който турското правителство започна наскоро с Абдула Йоджалан; счита, че с това се открива перспектива за преговори, които могат да доведат до историческо споразумение, уреждащо кюрдския конфликт по мирен и демократичен начин; затова насърчава страните в конфликта възможно най-бързо да превърнат разговорите в структурирани преговори; подчертава конструктивната роля, която трябва да играят всички политически партии, медии и гражданското общество в Турция за успеха на мирния процес, и изразява одобрение за подкрепата във всички партии и в гражданското общество за тази инициатива; отбелязва, че Турция продължава да показва устойчивост на терористичните атаки на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК); счита, че е необходим истински и искрен политически диалог, и призовава Турция да положи нови усилия за намирането на политическо решения на кюрдския въпрос; призовава всички политически сили да осигурят подходяща политическа платформа и да проведат конструктивни обсъждания на кюрдския въпрос, както и да улеснят действителното стартиране на процедурата за исковете, свързани с основните права, в конституционния процес, който отразява плурализма в Турция и в който всички граждани могат да получат признание за идентичността и правата си; призовава всички политически сили да работят обединени за целта за засилен политически диалог и процес на по-нататъшно политическо, културно и социално-икономическо приобщаване и участие на гражданите от кюрдски произход, с цел гарантиране на правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на събранията и насърчаване на мирното приобщаване на гражданите от кюрдски произход в турското общество; приветства новото законодателство, даващо възможност за използване на майчин език в съдебните производства, и положителните обсъждания за използване на кюрдски език в образованието; припомня, че едно политическо решение може да се основава единствено на истински демократичен дебат по кюрдския въпрос, и изразява загриженост по отношение на големия брой дела, започнати срещу писатели и журналисти, които пишат по кюрдския въпрос, както и задържането на редица кюрдски политици, кметове и членове на общински съвети, профсъюзни дейци, адвокати, демонстранти и защитници на правата на човека във връзка със съдебния процес срещу членове на Съюза на кюрдските общности; подчертава, че е важно да бъде насърчен дебатът по кюрдския въпрос в рамките на демократичните институции, по-специално на Великото национално събрание на Турция;

37.  Приветства инициативите за повторно отваряне на гръцкото сиропиталище в Бююкада като международен културен център и подчертава необходимостта от премахване на пречките пред бързото повторно отваряне на семинарията в Халки; приветства и очаква бързото прилагане на декларираното намерение на турското правителство да отвори отново училище за гръцкото малцинство на остров Гьокчеада (Имврос), което представлява положителна стъпка в посока съхраняването на двукултурния характер на турските острови Гьокчеада (Имврос) и Бозджаада (Тенедос), в съответствие с Резолюция 1625 (2008) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за уреждане на проблемите, които срещат представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на своите имуществени права;

38.  Остро осъжда терористичното нападение срещу посолството на САЩ в Анкара на 1 февруари 2013 г. и поднася съболезнованията си на семейството на загиналия турски гражданин; припомня, че следва да се вземат допълнителни мерки за борба с терористичните действия, за да се гарантира сигурността на държавата и нейния народ, но тези мерки не бива да бъдат за сметка на човешките и гражданските права;

39.  Призовава турските органи да гарантират, че обстоятелствата, свързани с клането в Улудере/Сърнак на 28 декември 2011 г., ще бъдат изяснени, така че отговорните да бъдат изправени пред правосъдието;

40.  Приветства пакета от стимули, насочени към увеличаване на инвестициите и икономическото развитие в най-слабо развитите региони на Турция, включително югоизточната част, и продължаване на проекта „Югоизточен Анадол“; приема за сведение решението на Върховния административен съд (Данистай) за анулиране на разрешителното за строеж на язовира в Илису въз основа на проучвания относно въздействието върху околната среда и на приложимото право; призовава турското правителство да съхранява това археологично и екологично наследство, като отдава предимство на по-малките, екологично и социално устойчиви проекти;

41.  Отново подчертава необходимостта от засилване на сближаването между регионите на Турция и между селските и градските области с цел отваряне на възможности за населението като цяло и насърчаване на икономическото и социалното приобщаване; изтъква специалната роля на образованието и необходимостта от решаване на проблема с продължаващите съществени регионални различия по отношение на качеството на образованието и процентите на записаните ученици; призовава за стъпки, които да доведат до отваряне на глава 22 относно регионалната политика;

42.  Приветства създаването на омбудсман за правата на детето и приемането от страна на Турция на първата стратегия относно правата на детето; изразява загриженост относно прекомерно високото равнище на бедност и труд сред децата, по-специално в селските райони; подчертава необходимостта от всеобхватна стратегия за борба с детската бедност и детския труд, особено в сезонната селскостопанска работа, и от продължаване на насърчаването на равния достъп до образование за момчетата и момичетата; изразява безпокойство по повод факта, че е намалял броят на действащите съдилища за малолетни и непълнолетни, и настоятелно призовава Турция да предвиди за малолетните и непълнолетните алтернативи на задържането; призовава турското правителство да продължи да подобрява условията в центровете за задържане на непълнолетни и малолетни; припомня значението на независимите механизми за наблюдение и закрила с оглед защитата на правата и предотвратяването на злоупотребите;

43.  Приветства подобряването на общия бизнес климат в Турция, по-специално с влизането в сила на новия турски търговски кодекс и с последователната подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) от Организацията за развитие на МСП (KOSGEB); призовава за засилено партньорство между турските предприятия и предприятията от ЕС;

44.  Припомня на Турция, че десетки хиляди граждани и жители на ЕС ‐ жертви на измамите на т.нар. „зелени фондове“, все още очакват обезщетение, и призовава органите на властта да предприемат всички необходими мерки за ускоряване на процеса;

Изграждане на добросъседски отношения

45.  Отбелязва продължаващите усилия на Турция и Гърция за подобряване на двустранните им отношения, включително чрез двустранни срещи; при все това изразява съжалението си, че обявената от Турското велико народно събрание заплаха за обявяване на война спрямо Гърция все още не е оттеглена; отново изтъква, че Турция трябва недвусмислено да се ангажира с отношения на добросъседство и с мирното уреждане на споровете в съответствие с Устава на ООН, като прибягва при необходимост до Международния съд; настоятелно призовава турското правителство да сложи край на нееднократното нарушаване на гръцкото въздушно пространство и прелитането на турски военни самолети над гръцки острови;

46.  Счита, че Турция пропусна да съзре в кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз важна възможност да започне процес на развиване и нормализиране на връзките с Кипър; припомня, че ЕС се гради на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки и зачитане на институционалната рамка; подчертава, че неотложно е необходимо да се постигне напредък към нормализирането на отношенията на Турция с Република Кипър с цел осигуряване на нов тласък на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС;

47.  Изразява съжаление, че Турция отказа свикване на 70-то заседание на съвместния парламентарен комитет, както беше запланувано за втората половина на 2012 г., като по този начин пропусна още една възможност за засилване на междупарламентарния диалог между ЕС и Турция;

48.  Подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е подписана от ЕС, 27-те държави − членки на ЕС, и от всички останали страни кандидатки и е част от достиженията на общностното право; поради тази причина призовава турското правителство да подпише и ратифицира тази конвенция без по-нататъшно забавяне; припомня пълната легитимност на изключителната икономическа зона на Република Кипър в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

49.  Още веднъж изразява силната си подкрепа за обединението на Кипър, основаващо се на справедливо и устойчиво решение за двете общности; подчертава неотложната необходимост от споразумение между двете общности относно начина, по който да работят за преговори по същество за уреждане на въпроса, така че процесът на преговори под егидата на генералния секретар на ООН да може скоро да придобие нов динамизъм; призовава Турция да започне да изтегля своите сили от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН (1984 г.); призовава Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен резултат от продължаващите преговори за повторно обединение и да позволи на турските кипърци да търгуват директно по законен начин, приемлив за всички;

50.  Застъпва становището, че Комитетът за безследно изчезналите лица е един от най-чувствителните и важни проекти в Кипър и неговата работа засяга еднакво живота на хиляди хора от двете страни на острова; насърчава Турция и всички заинтересовани страни да засилят допълнително подкрепата си за Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър; застъпва становището, че е необходим диалог и общо разбиране по въпроси като пълния достъп до всички съответни архиви и военни зони; призовава за специално отчитане на работата на Комитета за безследно изчезналите лица;

51.  Призовава Турция в съответствие с принципите на международното право да се въздържа от всякакво ново заселване на турски граждани в Кипър, тъй като това би продължило да променя демографското равновесие и да намалява желанието на гражданите на острова за бъдеща обща държава въз основа на тяхното общо минало;

52.  Подчертава значението на последователен и широкообхватен подход по отношение на сигурността в Източното Средиземноморие и призовава Турция да даде възможност за политически диалог между ЕС и НАТО, като вдигне ветото си върху сътрудничество между ЕС и НАТО, включващо Кипър, и съответно призовава Република Кипър да вдигне ветото си върху участието на Турция в Европейската агенция по отбрана;

53.  Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения, като отворят границата и като подобрят активно своите отношения, особено трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;

Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Турция

54.  Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да оказва силно въздействие върху процеса на преговори;

55.  Отново осъжда категорично и решително терористичните нападения, извършени от ПКК, която е в списъка на ЕС на терористичните организации, както и от страна на всички други терористични организации; изразява в това отношение своята пълна солидарност с Турция и със семействата на многобройните жертви на тероризма; призовава всички държави членки, в тясно сътрудничество с координатора на ЕС за борба с тероризма и Европол, да засилят сътрудничеството си с Турция в борбата с тероризма и организираната престъпност като източник на финансиране на тероризма; призовава Турция да приеме закон относно защитата на личните данни, така че да може да бъде сключено споразумение с Европол, а сътрудничеството по съдебните въпроси с Евроюст и с държавите – членки на ЕС, да може да продължи да се развива; счита, че назначаването на турски полицейски служител за връзка в Европол би допринесло за подобряване на двустранното сътрудничество; призовава Турция да приеме законодателство относно финансирането на тероризма в съответствие с препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF);

56.  Подкрепя ангажимента на Турция по отношение на демократичните сили в Сирия и предоставянето на хуманитарна помощ за нарастващия брой сирийски бежанци, напускащи страната; отчита факта, че отрицателното въздействие на бързо влошаващото се положение в Сирия върху сигурността и стабилността в региона се увеличава; изисква Комисията, държавите членки и международната общност да продължат да подкрепят усилията на Турция да се справи с нарастващото хуманитарно измерение на кризата в Сирия; подчертава значението на взаимното разбирателство между ЕС и Турция относно начините на доставяне на наличната хуманитарна помощ на разселените сирийски граждани, намиращи се понастоящем на територията на Турция или чакащи на нейните граници; подчертава, че освен хуманитарната помощ ЕС и Турция следва активно да се стремят да разработят съвместно стратегическо виждане, за да постигнат засилено влияние с цел прекратяване на трагичната криза в Сирия;

57.  Приветства решението за засилено сътрудничество между ЕС и Турция по редица важни енергийни въпроси и призовава Турция да демонстрира ангажираност в това сътрудничество; счита, че с оглед на стратегическата роля и значителните възобновяеми енергийни ресурси на Турция следва да започне да се разглежда въпросът за значението на отварянето на преговорите по глава 15 относно енергетиката с цел подпомагане на стратегическия диалог между ЕС и Турция по въпросите на енергетиката; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество по стратегията на ЕС за енергийните коридори към ЕС; счита, че както засиленото сътрудничество между ЕС и Турция в областта на енергетиката, така и евентуалните преговори по глава 15 следва също да насърчават развитието на потенциала на възобновяемата енергия и трансграничната инфраструктура за пренос на електричество;

58.  Счита, че Турция е важен партньор на ЕС в Черноморския регион, който е от стратегическо значение за ЕС; насърчава Турция да подкрепя и занапред и активно да допринася за осъществяването на политиките и програмите на ЕС в този регион;

59.  Призовава Комисията да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество и дейностите, свързани с контакти между хората, посредством адекватно финансиране на Диалога на гражданското общество, Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и програмите за учене през целия живот, включително дейностите, свързани с културата и медиите;

o
o   o

60.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Турция.

(1) OВ L 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 98.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0116.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0212.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0453.
(5) ОВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.
(6) Решение на Съда по дело Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli/Bundesrepublik Deutschland (C-228/06, Сборник, стр. I-01031).


Доклад за напредъка на Черна гора за 2012 г.
PDF 375kWORD 35k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Черна гора за 2012 г. (2012/2860(RSP))
P7_TA(2013)0185B7-0087/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, подписано на 29 март 2010 г.(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19‐20 юни 2003 г. и приложението към тях, озаглавено „Дневният ред от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 9 ноември 2010 г. относно становището на Комисията относно кандидатурата на Черна гора за членство в Европейския съюз (COM(2010)0670),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 22 май 2012 г. относно напредъка на Черна гора в извършването на реформи (COM(2012)0222) и заключенията на Съвета от 26 юни 2012 г. с решение за започване на преговори за присъединяване с Черна гора на 29 юни 2012 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г. относно доклада за напредъка на Черна гора за 2012 г. (SWD(2012)0331),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 октомври 2012 г. относно стратегията за разширяване и основните предизвикателства за периода 2012‐2013 г. (COM(2012)0600),

–  като взе предвид декларацията и препоръките на 4-ото и 5-ото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране Европейски съюз‐Черна гора (ПКСА) от 3‐4 април 2012 г. и от 28‐29 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид първото заседание на Съвместния консултативен комитет за гражданско общество „ЕС–Черна гора“ (СКК) на 2 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно прилагането от Черна гора на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици, приета от Комитета на министрите на 12 септември 2012 г.(2),

–  като взе предвид доклада относно наблюдението на изборите на Временната анкетна комисия на Бюрото на Съвета на Европа от 29 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че политическото ръководство на Черна гора получи на изборите нов мандат да преследва целите на преговорите за присъединяване;

Б.  като има предвид, че Черна гора е постигнала значителен напредък по пътя към членството в ЕС;

В.  като има предвид, че някои слабости на присъединителния процес продължават да съществуват и трябва да бъдат преодолени, особено борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище;

Г.  като има предвид, че присъединителният процес следва да продължи да бъде движеща сила за по-нататъшни реформи; като има предвид, че гражданското общество играе незаменима роля в процеса на реформи и интеграция в ЕС;

Д.  като има предвид, че Черна гора е първата държава, за която ЕС прилага нов подход при водене на преговорите, при който е засилен фокусът върху демократичното управление, основните свободи, принципите на правовата държава, съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност;

Е.  като има предвид, че ЕС е поставил принципите на правовата държава в центъра на процеса на разширяване;

Ж.  като има предвид, че Черна гора продължава да играе важна роля за стабилността в региона;

Общи положения

1.  Приветства решението на Съвета за започване на преговори за присъединяване с Черна гора на 29 юни 2012 г.; отбелязва, че това решение е важна крачка в процеса на присъединяване на тази държава и още едно ясно потвърждение на ангажимента на ЕС за европейско бъдеще на Западните Балкани; подчертава напредъка, постигнат от Черна гора и отбелязан в доклада на Комисията относно напредъка за 2012 г.;

2.  Приветства мирното, свободно и честно провеждане на предсрочни парламентарни избори в съответствие с международните стандарти; отбелязва, че изборното законодателство в общи линии съответства на препоръките на Венецианската комисия и ОССЕ/СДИПЧ; подчертава, че правната рамка трябва да съответства изцяло на препоръките на ОССЕ/СДИПЧ, така че на никакви граждани да не се налагат неуместни ограничения; призовава органите да подобрят допълнително съставянето на избирателните списъци и прозрачността относно надзора на финансирането на изборната кампания и да гарантират надлежно прилагане на законодателството относно финансирането на партиите, включително като отстранят всички форми на злоупотреба, особено такава с обществени ресурси за политически цели; призовава освен това за подходящо разглеждане на жалбите, за да се повиши още повече, в съответствие с препоръките на ОССЕ/СДИПЧ, доверието на обществото в изборния процес;

3.  Приветства сформирането на новото правителство и насърчава всички политически сили да запазят, посредством конструктивен диалог и тясно сътрудничество с гражданското общество, своя фокус върху програмата за интеграция на страната в ЕС;

4.  Приветства започването на преговори с Черна гора и изразява становище, че това е също така положителен сигнал за други държави в региона; насърчава органите на властта в Подгорица да не изостават в процеса на реформи; приветства също така новия подход на ЕС при преговорите, при който критичните въпроси от глави 23 и 24 ще бъдат разгледани в по-ранен етап на преговорите, за да се акцентира в по-голяма степен върху принципите на правовата държава и за да бъде осигурено максималното време за установяване на новото законодателство, институции и за постигането на солидни резултати при прилагането; счита, че възможно най-скоро следва да бъдат отворени нови преговорни глави, при условие че процесът на реформите се развива устойчиво и се постигат конкретни резултати;

5.  Отбелязва със задоволство, че подкрепата, предоставена от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) постига добри резултати в Черна гора; насърчава както черногорското правителство, така и Комисията да опростят административната процедура за финансиране по ИПП, с цел то да стане по-достъпно за по-малките и нецентрализирани граждански организации, профсъюзи и други бенефициенти;

Политически критерии

6.  Приветства факта, че надзорната роля на парламента на Черна гора е допълнително укрепена чрез приемането на закон за парламентарното разследване и измененията в процедурните правила на парламента и в закона за поверителността на данните, както и с началото на прилагането на закона за надзорната роля на парламента в секторите на сигурността и отбраната; подчертава факта, че осигуряването на граждански контрол върху военните е ключов елемент от демократичната реформа; подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на законодателния капацитет и от консултации с гражданското общество; призовава парламента на Черна гора да продължи да подобрява своята надзорна роля, особено във връзка с борбата срещу организираната престъпност и корупцията; призовава за по-активно участие на парламента в преговорите за присъединяване чрез стратегически и политически дискусии, анализ на политиките и преглед на законодателството в различни парламентарни комисии, като по този начин извърши съдържателен надзор върху преговорния процес; призовава за по-силен парламентарен контрол върху прилагането на приетите закони и резолюции;

7.  Настоятелно призовава парламента на Черна гора да приеме конституционни разпоредби с цел да се засили правната независимост, почтеността и отчетността на съдебната система, да се подобри съдебната независимост и професионалната автономия на съдебния и прокурорския съвет; изразява становище, че са необходими допълнителни усилия, които да гарантират, че назначенията и кариерното развитие се основават на заслуги;

8.  Приветства мерките за подобряване на ефикасността на съдебната система, включително съкращаване на изоставането при разглеждането на дела, но продължава да проявява загриженост относно продължителността на съдебните процедури и лошата инфраструктура в много от съдилищата; призовава органите да въведат ясни критерии за повишаването в длъжност и професионалната оценка на съдиите и прокурорите; призовава за повече прозрачност по отношение на справедливия съдебен процес и съдебните присъди;

9.  Изразява загриженост от липсата на алтернативи на задържането на деца в противоречие със закона; призовава органите на властта да насърчават мерки за укрепване на капацитета на специалистите, работещи с деца, които влизат в контакт със съдебната система;

10.  Призовава да бъдат предприети допълнителни мерки за създаване на професионална, ефективна, основаваща се на заслугите и безпристрастна публична администрация, която на практика следва да служи на гражданите; подчертава, че това следва да бъде направено по финансово устойчив начин и с подходящи механизми за проверка; приветства цялостната реформа на публичния сектор с цел модернизиране и рационализиране и призовава за нейното осъществяване;

11.  Призовава за засилване на връзките между лицата, създаващи политиките, и гражданското общество; приветства включването на НПО в работните групи, занимаващи се с преговорите за присъединяване, с цел да се гарантира отчетността и прозрачността на присъединителния процес; счита за важно те да са равнопоставени членове на работните групи; приветства новата платформа на правителството за електронни петиции, чиято цел е да подобри демокрацията на участието в областта на създаването на политики и електронното управление; насърчава Черна гора да обмисли създаването на „Национален комитет“, съставен от парламентаристи и представители на гражданското общество, който да изпълнява ролята на консултативен форум през целия период на преговорите; подчертава отговорността както на правителството, така и на парламента да информират навреме гражданите и гражданското общество относно развитието на преговорния процес;

12.  Подчертава, че Черна гора е ратифицирала осемте конвенции за основните трудови права на Международната организация по труда (МОТ) и преразгледаната Европейска социална харта; изтъква важната роля на социалния диалог и насърчава черногорското правителство да засили амбициите си по отношение на Социалния съвет и допълнително да го укрепи; изтъква значението на подобряването на прозрачността и ефективността на Социалния съвет; насърчава черногорските органи на управление да внесат изменения в закона за труда, за да го приведат в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

13.  Изразява безпокойство от факта, че ефективността на пазара на труда остава ниска, както и от продължаващия ръст на безработицата, която е достигнала 20 %; приветства националната стратегия за заетост и развитие на човешките ресурси за периода 2012‐2015 г.; насърчава черногорските органи да пристъпят към бързо изпълнение на стратегията, да укрепят капацитета на обществената служба по заетостта и да увеличат усилията за справяне с ниската активност, нивата на заетост и несъответствието между наличните умения и потребностите;

14.  Изразява съжаление, че корупцията остава разпространено явление; насърчава правителството да приложи по последователен начин мерки против корупцията и мерки по отношение на конфликтите на интереси, включително новия закон за финансирането на политическите партии; счита за съществено да се изгради практика по отношение на разследвания и присъди, особено при случаи на корупция на високо равнище, да се укрепят още повече инструментите за превенция и кампаниите за осведомяване, както и да бъдат защитавани гражданите, известяващи за случаи на корупция; подчертава необходимостта да се засили сътрудничеството между агенциите, да се укрепи свързаният с това административен капацитет на надзорните институции и да се изпълнят съответните препоръки на Групата държави срещу корупцията (GRECO), с цел да се увеличи прозрачността при финансирането на политическите партии и изборните кампании; призовава за постигане на конкретни резултати в разследването на случаи на корупция на високо равнище, включително преоценка на спорните случаи на приватизация;

15.  Призовава правителството да укрепи правната рамка, както и капацитета на правоприлагащите органи по отношение на борбата срещу организираната престъпност; призовава за задълбочаване на сътрудничеството на национално, регионално и международно равнище, особено в областта на разследването на финансови престъпления; приветства мерките за предотвратяване на трафика на хора и за борба срещу него, но същевременно призовава за ефективно провеждане на разследвания и преследване по съдебен ред, както и за мерки за укрепване на капацитета на правоприлагащите и съдебните органи, които разглеждат трафика на хора, и за подобряване на идентифицирането и защитата на жертвите, особено децата и жените;

16.  Призовава правителството и парламента на Черна гора да разработят и приемат преди президентските избори през 2013 г. нов закон за финансиране на предизборната кампания за президент на Черна гора, който да е в съответствие с новия закон за финансиране на политическите партии и с най-добрите международни практики в други държави с цел предотвратяване на злоупотреби с обществени средства;

17.  Призовава черногорския парламент да приеме кодекс за поведение за предотвратяване на конфликти на интереси и да публикува информация за финансовите интереси на членовете;

18.  Отбелязва, че медийната среда се характеризира с многообразие, както и с разделение по партиен признак; настоятелно призовава компетентните органи да гарантират и насърчават плурализма в медиите и свободата на изразяване на мнение посредством свободни от политическа и всякаква друга намеса медии, като се има предвид, че опазването на свободата на медиите е основен принцип на ЕС; напомня колко е важно да се насърчават отговорните медии и редакционната независимост;

19.  Приветства напредъка, постигнат по отношение на декриминализирането на клеветата и дискредитирането; счита, че е важно надлежно да се разследват и преследват по съдебен ред всички заплахи и нападения срещу журналисти и заплахи за свободата на печата; изразява безпокойство, че полицейските разследвания относно множество насилствени нападения срещу представители и имущество на черногорски медии все още не са довели до окончателна присъда; подчертава необходимостта да се постигне справедливост за жертвите; приканва органите на властта да осигурят независимостта, самоиздръжката, капацитета за наблюдение и функционирането на регулаторните органи на основата на стандартите на ЕС;

20.  Призовава парламента на Черна гора да гарантира прозрачността на черногорските институции, и по-специално да предоставя информация, която би могла да разкрие корупция и организирана престъпна дейност, чрез адекватно прилагане на новия закон за свободен достъп до информация в съответствие със стандартите на Европейския съд по правата на човека и най-добрите международни практики;

21.  Приветства постигнатия напредък по отношение на защитата и приобщаването на всички малцинства и на хората с увреждания; признава обаче, че има нужда да се подобри приобщаването конкретно на ромите, ашкалите и гюптите, по-специално чрез прилагане на съответните политически документи; призовава органите на властта да предприемат допълнителни мерки за борба срещу дискриминацията и повишаване на осведомеността за този проблем, подобряване на условията на живот, достъпа до услуги за социално осигуряване, здравеопазване, образование, жилищно настаняване и заетост за въпросните групи, за да се осигури подходящото им участие в обществените услуги, с особено внимание към ромите, ашкалите и гюптите, включително достъп до приобщаващо образование за всички деца, както и да защитават тяхното културно наследство и тяхната идентичност; осъжда физическите и словесните атаки срещу членове на общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ) и призовава органите на властта да положат максимални усилия за предотвратяването на подобни атаки; подчертава отговорността на правителството и на всички политически партии за изпреварващи активни действия за създаване на атмосфера на толерантност и приобщаване;

22.  Приветства ангажимента на правителството да се бори срещу дискриминацията на основа на сексуална ориентация и полова идентичност, включително чрез организиране на международната конференция „Заедно срещу дискриминацията“, която събра високопоставени представители на правителствени органи от региона, за да обсъдят социално-правното положение на ЛГБТ лицата през март 2012 г.; приветства създаването на убежище за ЛГБТ лица и се надява, че ще може да се осигури неговото финансиране; призовава правителството да работи съвместно с НПО за предотвратяване на по-нататъшни нападения и дискриминация; очаква по-тясно сътрудничество в тази област; призовава черногорското правителство публично да подкрепи плановете за провеждане на фестивал Прайд в Подгорица през 2013 г. и да гарантира безопасността на участниците в него;

23.  Отбелязва, че е постигнат единствено ограничен напредък по отношение на правата на жените и равенството между половете; подчертава проблема, че жените все още са представени в недостатъчна степен в парламента на Черна гора и на други най-висши постове, на които се вземат решения, и на пазара на труда и че техните трудови права, включително правото на равно възнаграждение, често се пренебрегват; насърчава органите на властта да укрепят правителствените и други органи, занимаващи се с равенството между половете, с достатъчен човешки и финансов ресурс;

24.  Отбелязва, че домашното насилие срещу жени все още присъства често в обществото, и насърчава органите на властта увеличат усилията си за прилагането на законодателната рамка с цел да се решава този въпрос и да се повишава осведомеността по него; насърчава органите на властта да изразят загриженост във връзка с бедността сред децата и факта, че три четвърти от бедните деца живеят в отдалечени селски райони без достъп до основни услуги; призовава за подобряване на услугите за деца и семейства, изложени на риск, и за реформи за укрепване на съответните сектори за социална закрила;

Икономически критерии

25.  Приветства Черна гора за това, че е сред първите в областта на структурните реформи в района на Западните Балкани, както и за това, че поддържа макроикономическа и фискална стабилност въпреки икономическата криза; отбелязва обаче повишаването на публичния дълг; насърчава правителството да продължи да провежда структурни реформи, да рационализира разходите, да повишава гъвкавостта на пазара на труда, да взема мерки срещу растящата безработица, да насърчава създаването на качествени работни места, да стимулира конкурентоспособността за постигане на напълно функционираща пазарна икономика и да подкрепя малките и средните предприятия (МСП); призовава Комисията да подпомогне Черна гора за развитието на интелигентна, устойчива и приобщаваща програма за растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

26.  Призовава черногорските органи да поддържат баланса между икономическото развитие и опазването на околната среда; призовава правителството да гарантира, че приватизацията на националната електрическа компания се осъществява по прозрачен начин и че се правят договорените инвестиции; припомня също необходимостта по-специално от съвместяване на развитието на туризма с опазването на околната среда; призовава за дългосрочно планиране по отношение на туризма по крайбрежието и за създаване на силни механизми за предотвратяване на унищожаването на околната среда и на корупцията в областта на териториалното устройство и строителството;

27.  Насърчава органите в Подгорица да приложат стратегията за въвеждане на бизнес клъстери, приета през юли 2012 г., която би могла да подобри конкурентоспособността на черногорската икономика чрез укрепване на МСП и увеличаване на потенциала за износ и на възможностите за заетост;

28.  Изразява загриженост във връзка с мащаба на неформалната икономика ‐ проблем, по отношение на който е необходимо да се предприемат мерки, с цел да се привлекат инвестиции, да се подкрепят предприятията и ефективно да се защитят наетите на работа;

Способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството

29.  Призовава правителството да повиши институционалния и административен капацитет на държавните институции, които отговарят за ключови области на достиженията на правото на Съюза, и да задълбочи междуведомственото сътрудничество и координация, особено с оглед ускоряване на подготвянето за децентрализирано управление на елементите от Инструмента за предприсъединителна помощ като подготовка за структурните фондове и Кохезионния фонд; призовава за допълнително подобряване на усилията за изграждане на професионална, ефективна, основаваща се на заслугите и безпристрастна администрация;

30.  Насърчава органите на управление да предприемат допълнителни мерки за привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда и климата и за неговото прилагане, както и да укрепят съответния административен капацитет и междуведомственото сътрудничество;

31.  Подчертава необходимостта от насочване на усилията към устойчивото производство на електроенергия и съвместяването на нуждите, свързани с икономическото развитие, с тези на опазването на околната среда; приветства наличието на известен напредък в областта на възобновяемите източници на енергия; призовава за предприемане на допълнителни мерки за повишаване на енергийната ефективност и обезпечаване на сигурността на енергийните доставки;

32.  Насърчава полагането на по-нататъшни усилия в области като свободното движение на работници, свободното движение на капитали, дружественото право, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, данъчното облагане, политиката за предприятията и за индустрията, както и финансовите и бюджетните разпоредби;

Регионално сътрудничество и двустранни въпроси

33.  Подчертава значението на добросъседските отношения и приветства градивната роля на Черна гора в рамките на регионалното сътрудничество, особено активното участие на страната в множество регионални инициативи в Югоизточна Европа; приветства Черна гора за това, че поддържа добри двустранни отношения с всички съседни държави; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че определянето на границите с почти всички съседни държави все още не е приключило; призовава за полагане на усилия за решаване на всички оставащи открити въпроси в дух на добросъседство и изтъква необходимостта от разрешаване на двустранните въпроси преди присъединяването; отново отправя призив към Комисията и Съвета да започнат разработването в съответствие с Договорите на ЕС на общоприложим арбитражен механизъм за разрешаване на двустранни въпроси между страни, обхванати от процеса на разширяване, и държави членки;

34.  Приветства продължаващото сътрудничество на Черна гора в рамките на процеса, чието начало беше поставено с Декларацията от Сараево, относно бежанците и разселените лица, по-специално договорената регионална програма за жилища, подкрепена от международната донорска конференция в Сараево през април 2012 г.; подчертава необходимостта от трайни усилия за решаването на оставащите нерешени въпроси, свързани с този процес;

35.  Приветства подписването от Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Сърбия на министерска декларация и споразумение относно регионалната програма за жилища, както и заявеното в подкрепа на тази програма финансиране;

36.  Приканва Черна гора да приведе позицията си относно Международния наказателен съд в съответствие с общата позиция на ЕС относно ненарушимостта на Римския статут;

37.  Приветства ратифицирането и влизането в сила на споразумението между ЕС и Черна гора за създаване на рамка за участието на Черна гора в операциите на Европейския съюз за управление на кризи;

o
o   o

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителството и парламента на Черна гора.

(1) ОВ L 108, 29.4.2010 г., стр. 3.
(2) CM/RecChL (2012)4.


Доклад за напредъка на Сърбия през 2012 г.
PDF 355kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно Доклада за напредъка на Сърбия през 2012 г. (2012/2868 (RSP))
P7_TA(2013)0186B7-0090/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 2 март 2012 г.,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия, за което Европейският парламент даде съгласието си на 19 януари 2011 г. и което се намира във финалната фаза на процеса на ратификация от държавите членки, както и Временното споразумение относно търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската общност и Република Сърбия, влязло в сила на 1 февруари 2010 г., а също така и регламента на Европейския парламент и на Съвета относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране ЕО/Сърбия: процедури за прилагане на Споразумението и на Временното споразумение,

–  като взе предвид Решение 2008/213/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство със Сърбия, и за отмяна на Решение 2006/56/EО(1),

–  като взе предвид заключенията от Съвета по общи въпроси от 28 февруари 2012 г. и заключенията от Европейския съвет от 1 март 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г., в които Комисията се приканва да подготви становището си относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз, както и заключенията на Съвета от 5 декември 2011 г. и заключенията от заседанието на Европейския съвет от 9 декември 2011 г., в които се определят условията за започването на преговорите със Сърбия за присъединяване, както и заключенията на Съвета от 11 декември 2012 г., одобрени от Европейския съвет на 13‐14 декември 2012 г.,

–  като взе предвид становището на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз (SEC(2011)1208) и съобщението на Комисията от 12 октомври 2011 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011–2012 г.“ (COM(2011)0666),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 10 октомври 2012 г. за напредъка на Сърбия през 2012 г. (SWD(2012) 0333),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 октомври 2012 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012‐2013 г.“ (COM(2012)0600),

–  като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно въпроса за съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., която отбеляза съдържанието на становището и приветства готовността на ЕС да съдейства за диалога между Белград и Прищина(2),

–  като взе предвид съвместното изявление от Шестата междупарламентарна среща между ЕС и Сърбия, проведена на 27–28 септември 2012 г.,

–  като взе предвид споразумението за реадмисия между ЕС и Сърбия от 8 ноември 2007 г.(3) и Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(4),

–  като взе предвид третия Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно мониторинга след либерализиране на визовия режим за Западните Балкани, в съответствие с изявлението на Комисията от 8 ноември 2010 г., публикуван на 28 август 2012 г. (COM(2012) 0472),

–  като взе предвид Решение 2011/361/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 г. за подписване и сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Сърбия за създаване на рамка за участието на Република Сърбия в операциите на Европейския съюз за управление на кризи(5),

–  като взе предвид окончателния доклад от 19 септември 2012 г. на Мисията на ОССЕ/СДИПЧ за ограничено наблюдение на парламентарните и президентските избори в Сърбия, проведени на 6 и на 20 май 2012 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на председателя на МНТБЮ от 1 август 2012 г., представен пред Общото събрание на ООН на 15 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съвет от 1 март 2012 г. даде на Сърбия статут на страна – кандидатка за членство в ЕС, като потвърди отново ясната й европейска перспектива съгласно поетите от ЕС ангажименти към целия регион на Западните Балкани;

Б.  като има предвид, че в заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет, проведено в Солун в периода 19 - 20 юни 2003 г., беше поет недвусмислен ангажимент към всички държави от Западните Балкани, че те ще могат да се присъединят към Европейския съюз, след като отговорят на установените критерии; и че този ангажимент беше повторен в подновения консенсус относно разширяването, одобрен от Европейския съвет на 14 и 15 декември 2006 г., и в заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г., както и на срещата на министрите от ЕС и Западните Балкани от 2 юни 2010 г.;

В.  като има предвид, че Сърбия е предприела редица стъпки в посока нормализиране на отношенията с Косово и че е положила усилия за изпълняването в достатъчна степен на политическите критерии и условия от Процеса на стабилизиране и асоцииране;

Г.  като има предвид, че само една държава – членка на ЕС остава да ратифицира Процеса на стабилизиране и асоцииране ЕС–Сърбия;

Д.  като има предвид, че Сърбия като всяка една държава, стремяща се към членство в ЕС, трябва да бъде оценена според собствените й заслуги по отношението на изпълняването, прилагането и спазването на същия набор от критерии;

Е.  като има предвид, че Сърбия е в състояние да стане важен фактор за гарантиране на сигурността и стабилността в региона и следва да поддържа и укрепва конструктивен подход към регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, което е от съществено значение за европейската интеграция;

Ж.  като има предвид, че двустранните въпроси следва да бъдат разглеждани на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване в конструктивен и добросъседски дух и за предпочитане преди започването на преговорите за присъединяване, като се вземат предвид общите интереси и ценностите на ЕС; и че подобни въпроси не следва да представляват или да бъдат използвани като пречка в процеса на присъединяване;

З.  като има предвид, че новото сръбско правителство потвърди своя ангажимент да продължи да работи с цел постигане на европейска интеграция; като има предвид, че в тази връзка е необходимо съставянето на солидна документация при приемането и прилагането на реформите;

И.  като има предвид, че ЕС е поставил принципите на правовата държава в ядрото на политиката за разширяване;

1.  Приветства призива на Съвета към Комисията да представи доклад веднага щом Сърбия постигне необходимата степен на съответствие с критериите за членство и ключовите приоритети, с цел преговорите за присъединяване да бъдат открити незабавно; изразява твърдото убеждение, че започването на преговорите за присъединяване към ЕС през юни 2013 г. е постижима цел; призовава настоятелно Сърбия да продължава по пътя на демократичните, системните и социално-икономическите реформи, които ще й позволят ефективно да поеме и изпълнява задълженията, произтичащи от членството;

2.  Приветства провеждането на парламентарните, местните и предсрочните президентски избори през май 2012 г., които според ОССЕ/СДИПЧ се отличават със зачитане на основните права и свободи; приканва правителството да приеме препоръките, съдържащи се в окончателния доклад на ОССЕ/СДИПЧ, за да повиши прозрачността на изборния процес;

3.  Приветства поетия от новото правителство ангажимент за продължаване на политиката, насочена към интеграция в ЕС, и подчертава необходимостта от осъществяване на реформи; насърчава новото правителство изцяло да се ангажира със започването на реформите, особено на ключовите реформи, свързани със съдебната система, борбата с корупцията, свободата на медиите, защитата на всички малцинства, устойчивото управление на природните ресурси, структурните икономически реформи и подобряването на стопанската среда;

4.  Подчертава, че откриването на преговорите по присъединяването на Сърбия ще стане възможно веднага след постигането на задоволителна степен на изпълнение на ключовите приоритети и при условие че процесите на реформа продължат, по-специално по отношение на правовата държава; подчертава, че това ще докаже както ангажимента на ЕС по отношение на процеса на разширяване, така и перспективата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани; приветства постигнатия от Сърбия значителен напредък в посока удовлетворяване на политическите критерии от Копенхаген, който бе отчетен от Комисията в нейния доклад относно напредъка за 2012 г., и припомня, че по-нататъшният напредък в процеса на европейска интеграция зависи от продължаването на напредъка и по-специално от гарантиране на демокрацията и функционирането на демократичните институции, съхраняване на правовата държава, гарантиране на зачитане на правата на човека и еднаква и ангажирана защита на малцинствата в цяла Сърбия съгласно европейските стандарти, поддържане на взаимоотношения на добросъседство и регионално сътрудничество, включително мирно разрешаване на двустранните проблеми, както и подобряване функционирането на пазарната икономика;

5.  Подчертава, че присъединяването на Сърбия към ЕС е от решаващо значение за качеството на икономическото и социалното развитие на страната;

6.  Подчертава значението на Споразумението за стабилизиране и асоцииране ЕО/Сърбия, което определя взаимните права и задължения на двете страни към момента на присъединяване на Сърбия към ЕС; отбелязва, че Сърбия е отчела положителни резултати при изпълнението на задълженията си по Споразумението за стабилизиране и асоцииране и Временното споразумение; призовава тази държава членка, която още не го е направила, да завърши незабавно процеса на ратификация на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, за да позволи влизането му в сила възможно най-скоро с цел засилване и даване на допълнителен тласък на отношенията между ЕС и Сърбия;

7.  Приветства отбелязания от Сърбия напредък във връзка с изпълнението на политическите критерии от Копенхаген, признат в доклада на Комисията за напредъка от 2012 г.; припомня, че по-нататъшният напредък в процеса на европейската интеграция пряко зависи от следването на необратимия път на реформите и изпълняването на поставените от Съвета условия; подчертава, че изпълнението е от ключово значение;

8.  Отбелязва със съжаление, че 9-ият кръг от диалога на високо равнище между Белград и Прищина приключи, без да бъде постигнато изчерпателно споразумение относно обхвата на правомощията на общността на сръбските общини; призовава двете страни да продължават да водят и да засилят преговорите с оглед възможно най-бързото намиране на дългосрочно решение на всички важни проблеми, което да бъде приемливо за двете страни; изтъква факта, че нормализирането на отношенията е в интерес на Сърбия и на Косово и е ключова стъпка в посока на деблокирането на процеса на европейска интеграция; призовава за пълно изпълнение на споразуменията, постигнати до този момент от двете страни; приветства срещите между министър-председателите на Сърбия и на Косово, Ивица Дачич и Хашим Тачи, определяйки ги като съществени стъпки в посока истинско помирение между сърбите и косоварите и нормализиране на взаимоотношенията между Сърбия и Косово; приветства проактивната и лидерска роля на върховния представител и заместник-председател Катрин Аштън в улесняването на диалога между Сърбия и Косово; очаква напредък в други области като телекомуникациите и енергетиката и настоятелно призовава и двете страни да положат активни усилия, за да разрешат въпроса, свързан с безследно изчезналите лица; приветства инструкцията на сръбското правителство относно прилагането на споразумението за приобщаващо регионално сътрудничество, решението за назначаване на служител за връзка в службите на ЕС в Прищина и в Белград, както и подписването на споразумението за интегрирано управление на границите (ИУГ) и първите стъпки на неговото изпълнение; призовава Белград да продължи да си сътрудничи тясно с EULEX в областта на правовата държава и да засили съвместните усилия за провеждането на борба срещу организираната престъпност; насърчава Сърбия да сътрудничи изцяло и да оказва съдействие на специалната група за разследване EULEX в нейната дейност;

9.  Подчертава необходимостта от ангажиране на парламентите на Сърбия и на Косово и на гражданските общества в процеса на водене на диалог; подчертава, че резултатите от диалога трябва да бъдат съобщавани по прозрачен и последователен начин на обществеността в Сърбия и в Косово с цел засилване на процеса на гласуване на доверие на процеса и стимулиране на обществената подкрепа; призовава за съвместни съобщения и обществени консултации по въпросите, които трябва да бъдат обсъдени в хода на провеждането на диалога, както и за публикуването на всички постигнати споразумения не само на английски, но и на сръбски и албански език;

10.  Отново заявява, че понятията за разделяне по отношение на Косово или на която и да е друга страна от Западните Балкани противоречат на духа на европейска интеграция; призовава за премахването на паралелните институции в сръбската държава и в северната част на Косово, по-специално за оттегляне на службите за сигурност и съдебните органи подчертава колко е важно гарантирането на социално и икономическо развитие в региона; отново припомня, че икономическата подкрепа трябва да бъде напълно прозрачна, по-специално финансирането на училищата и болниците в северната част на Косово подчертава, че както сръбските, така и косовските органи трябва да продължат да работят за гарантиране на защитата на всички малцинства и тяхното включване в обществото като цяло;

11.  Приветства сътрудничеството на Сърбия с МНТБЮ, което доведе до предаването на всички лица, заподозрени в извършването на военни престъпления, на трибунала в Хага; насърчава по-нататъшното сътрудничество с трибунала; присъединява се към многократните призиви, отправени от главния прокурор на МНТБЮ, за провеждане на пълно разследване и наказателно преследване на лицата, участващи в мрежите за подкрепа, позволили на бегълците да се укриват толкова дълго време, особено във военните и гражданските служби за сигурност; отбелязва, че националното наказателно преследване на военни престъпления е протекло стабилно, но обръща внимание на необходимостта от по-енергично справяне с въпросите, свързани с безследно изчезналите лица, освен това призовава органите да гарантират надеждността и професионализма на Програма за защита на свидетелите, като и бъдат отпуснати адекватни средства, за да може съдебната система ефективно да продължи своите процеси срещу военните престъпления; обръща внимание на факта, че редица бивши полицаи доброволно са се отказали от Програмата за защита на свидетелите поради значителните й недостатъци;

12.  Призовава сръбските органи и политически лидери да се въздържат от изявления и действия, които подкопават авторитета и интегритета на съда, и Сърбия да удържи на обещанието си и да продължава да бъде изцяло посветена на регионалното сътрудничество и помирението в Западните Балкани въпреки явното разочарование на общественото мнение в Сърбия след неотдавнашните оправдателни присъди по делата Готовина, Маркач и Харадинаж; приветства подписването на протокола за сътрудничество в наказателното преследване на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид между Сърбия и Босна и Херцеговина;

13.  Подчертава, че са необходими повече усилия от страна на органите, за да се получи справедливост за оцелелите от сексуалното насилие в ситуация на конфликт в Сърбия и по други места в Западните Балкани;

14.  Приветства ангажимента от страна на правителството за провеждане на борба с корупцията и с организираната престъпност; подчертава значението на укрепването на независимите институции при борбата с корупцията, по-специално на Агенцията за борба с корупцията и Прокуратурата за борба с корупцията, както и подобряване на координацията в рамките на агенцията; призовава органите да завършат окончателно Националната стратегия за борба с корупцията за 2012‐2016 г. и съответния план за действие, както и да гарантират, че Агенцията за борба с корупцията изпълнява важна роля в тяхното прилагане в качеството й на независим орган; изтъква, че наличието на политическа воля е от съществено значение за постигането на надеждни резултати при разследванията и присъдите за случаите на корупция от първостепенно значение, в това число 24-те спорни приватизации, и изразява надежда, че специалната и проактивна роля на първия заместник-министър председател в тази област ще бъде ползотворна;

15.  Отбелязва, че Сърбия развива нова стратегия за съдебна реформа и подкрепя усилията да се разработи нова система на съдилищата, за да се подобри ефективността и независимостта на цялата съдебна система; приветства ангажимента на правителството да се справи със слабостите в реформата на съдебната система, по-специално като се гарантира, че правната рамка не предоставя възможност за незаконно политическо въздействие и като са разгледат въпросите, които са от компетентността на парламента, да назначава съдии и прокурори и прякото участие на политически длъжностни лица в работата на Висшия съдебен съвет и Държавния съвет на прокуратурата; подчертава, че е важно да се приемат ясни и прозрачни критерии за оценка по отношение на назначаваните съдии и прокурори, като това ще гарантира тяхната независимост и професионализъм; освен това подчертава необходимостта от прилагане на мерки в съответствие с препоръките на Венецианската комисия с цел справяне с нарастващия брой на неприключените случаи; отбелязва, че Министерството на правосъдието продължава да отговаря за капиталовите разходи и че това би могло допълнително да ограничи независимостта на съдебната система. призовава правителството да се съсредоточи върху качеството на реформите вместо върху бързината на тяхното осъществяване, като използва наличния технически опит от чужбина; подчертава също така необходимостта от първоначално и последващо професионално обучение на съдиите и прокурорите поради големите промени в законодателството;

16.  Отново посочва необходимостта от непрекъснато и цялостно обучение на прокурорите и полицаите с оглед провежданите от тях сложни и по-специално финансови разследвания; подчертава, че ключът за борба със системната корупция е в прекъсването на връзките между политическите партии, частните интереси и публичните предприятия; обръща специално внимание на необходимостта финансирането на партиите да стане прозрачно и да бъде приведено в съответствие със стандартите на ЕС; призовава органите да приложат изцяло закона за финансирането на партиите; твърди, че принципът на презумпцията за невиновност не трябва в нито един момент да бъде застрашен по време на борбата с корупцията; подчертава, че подаването на сигнали за нарушения е от съществено значение за откриването на корупцията; поради това призовава правителството да приеме и прилага правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и активно да насърчава хората да изобличават корупцията на всички нива; обръща внимание, че както органите, така и медиите носят отговорността за надеждно информиране на обществеността относно текущи разследвания за корупция, тъй като това е необходимо условие за успешната и професионална дейност на съдебната система и полицията;

17.  Призовава за по-силна политическа ангажираност по отношение на реформата на публичната администрация, по-специално по отношение на гарантиране на завършването на законодателната рамка и пълното й привеждане в съответствие с международните стандарти;

18.  Отбелязва усилията на новото правителство за предприемане на действия по отношение на опасенията, изложени от Европейския парламент във връзка с призива за незабавно преразглеждане на член 359 от Наказателния кодекс, но изразява загриженост, че същите разпоредби са включени в член 234 от този кодекс; подчертава, че разпоредбите на новия член 234 от Наказателния кодекс не трябва да се прилагат за собствениците на частни национални или чуждестранни дружества или за отговорните лица, заемащи длъжности в чуждестранни дружества извън Сърбия, и призовава органите да прекратят всички наказателни производства срещу тези лица; това следва да се прилага също така при прекласификацията за всеки отделен случай. Случаите на неправомерно замразени активи следва да бъдат разрешени възможно най-бързо, тъй като това утежнява състоянието на сръбската икономика;

19.  Изразява загриженост по отношение на правната и политическата несигурност, свързана с автономията на Войводина, и по отношение на нарастващото политическо напрежение между централните и провинциалните органи вследствие на намерението на Войводина да прокара декларация относно автономията на провинцията; призовава сръбското правителство да възстанови предишното статукво и да отхвърли мерките за централизиране, както и да започне незабавни преговори с правителството на автономната провинция, за да се намерят решения, които зачитат принципите на правовата държава и на субсидиарност; припомня на страните, че според Конституцията законът за финансиране на автономната провинция е следвало да бъде приет преди края на 2008 г.; по този начин насърчава правителството да го изготви такъв закон и да го представи на Парламента незабавно, тъй като това е необходимо за функционирането на демокрацията и правовата държава в Сърбия;

20.  Призовава отново за преразглеждане на случаите на необосновано замразяване на активи и неуместно увеличени и прилагани с обратна сила данъци по отношение на лица и техните частни дружества; призовава Министерството на правосъдието и Конституционния съд незабавно да се преустанови избирателното прилагане на Закона за еднократния данък върху допълнителната печалба и допълнителното имущество, придобити при възползването от специални предимства, както и всичките разпоредби на другите данъчни закони, които дават възможност за налагане на глоби в неприемливо високи размери, водещи до несъстоятелност, преди издаването на окончателното съдебно решение по данъчното производство; призовава сръбските органи да предоставят справедливо обезщетение на засегнатите частни лица и дружества;

21.  Изразява загриженост относно противоречивите законодателни инициативи, като например промените в закона, регулиращ Централната банка, въведен през август 2012 г., които подкопават независимостта и автономността на тази институция в лицето на неправомерно влияние от страна на правителството; подчертава, че политическите критерии от Копенхаген включват независимостта на държавните институции; приветства последващите изменения, приети през ноември 2012 г., към промените в гореспоменатия закон, които следват посоката на препоръките на Комисията и целят осигуряването на по-голяма приемственост в Централната банка и намаляване въздействието, което всяка смяна на правителството оказва върху назначаването на нейния управител;

22.  Призовава отново органите да продължат усилията си за елиминиране на наследството на бившите комунистически тайни служби като стъпка в процеса на демократизация на Сърбия; припомня значението на по-нататъшната реформа на сектора на сигурността, при увеличаване на парламентарния надзор и контрол върху службите за сигурност, както и на отварянето на националните архиви и по-специално позволяването на достъпа до досиетата на някогашната агенция по разузнаване - УДБА; насърчава органите се улеснят достъпа до архивите, които се отнасят до бившите югославски републики, и да ги върнат на съответните правителства, ако те са отправили такова искане;

23.  Приветства постепенното увеличаване на гражданския контрол над службите за сигурност; отбелязва обаче, че общата законодателна рамка е непоследователна и следва да бъде допълнително приведена в съответствие с европейските стандарти; изразява загриженост относно тенденцията на нарастване на случаите на неразрешено наблюдение; призовава органите да приемат всеобхватно и съвременно законодателство с цел ясно определяне на механизма на граждански контрол над службите за сигурност, както за гражданските, така и за военните служби; отбелязва, че сегашната неяснота в правната рамка, определяща пълномощията на службите за сигурност, оставя място за неправомерно политическо влияние и подкопава общите усилия за създаване на истинска правова държава;

24.  Изразява загриженост във връзка с многократните твърдения за полицейско насилие и злоупотреба със служебно положение, особено в градовете Крагуевац, Враня и Лесковац; припомня, че независимостта и професионализмът на държавните институции е част от критериите от Копенхаген; призовава органите в тази връзка да вземат всички необходими мерки за възстановяване на общественото доверие в полицията и за наказателно преследване на всички извършители на предполагаемите инциденти;

25.  Подчертава необходимостта от извършване на независим надзор и развиване на капацитет за ранно откриване на нарушения и конфликти на интереси в областта на възлагането на обществени поръчки, управлението на публичните предприятия, приватизационните процедури и публичните разходи, които понастоящем са особено уязвими по отношение на корупцията; изразява своята загриженост относно процедурните недостатъци при сформирането на Комисията за защита на правата на участниците в търгове; подчертава, че следва да се изискват най-високите стандарти за интегритет по отношение на независимите регулатори, които се занимават с обществени поръчки, тъй като тази област е определена като един от основните източници на корупция в страната;

26.  Приветства усилията на Сърбия в борбата срещу уреждането на спортни мачове факта, че тази практика се инкриминира в изменение на Наказателния кодекс;

27.  Отбелязва със задоволство, че помощта по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) функционира добре в Сърбия; подчертава значението на средствата, отпуснати през декември 2012 г. от Европейската комисия чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за подкрепа на усилията на Сърбия за изпълнение на програмата й за реформи, свързани с ЕС; изтъква, че това финансиране ще се използва за повишаване на ефективността на съдебната система, развиване на капацитет за предоставяне на убежище и за борба с организираната престъпност, включително с трафика на хора и корупцията; насърчава както правителството, така и ЕС да опростят административните процедури за финансирането по ИПП, с цел да го направят по-достъпно за малките и нецентрализирани бенефициенти; изтъква необходимостта от запазване на подходящо равнище на предприсъединителната подкрепа в предстоящия преглед на финансовата рамка на ЕС;

28.  Препоръчва изменението на Закона за реституцията, за да се премахнат всички процедурни пречки и правни спънки, отнасящи се за реституцията в натура;

29.  Отбелязва, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и призовава в тази връзка за регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички държави за целите на по-ефективното справяне с тези проблеми;

30.  Счита, че ранното започване на преговорите за присъединяване по глави 23 и 24 би било от полза за процеса на борба с корупцията и организираната престъпност, както и за процеса на укрепване на правовата държава; във връзка с това насърчава органите да постигнат конкретни резултати в областта на правосъдието, както и в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и да постигнат надеждни резултати по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта;

31.  Припомня, че наличието на силни, професионални и независими медии представлява съществен елемент за постигането на демократична система; призовава органите за ускоряване на прилагането на медийната стратегия, приета през октомври 2011 г., и придружаващите я планове за действие; изразява дълбока загриженост относно непрестанната проява на насилие и заплахи срещу журналистите, по-специално на тези, които разследват корупцията и организираната престъпност; подчертава изключителното значение на разрешаването на случаите на убити журналисти в периода от 90-те години на ХХ век и през първото десетилетие на новия век като доказателство за ангажимента на новото правителство да гарантира правовата държава и свободата на медиите; изразява загриженост относно опитите за контрол и намеса в медийния сектор и призовава органите да гарантират независимостта му от политически натиск с цел осигуряването на безопасна среда за журналистите за извършването на тяхната дейност ефективно и без необходимост от автоцензура; подчертава необходимостта от предприемане на мерки срещу централизирането на собствеността върху медиите и липсата на прозрачност в медиите, както и от осигуряване на равен достъп до пазара на реклами, който е доминиран до този момент от няколко икономически и политически участници, включително отпускането на публични средства за реклами и популяризиране; призовава журналистите да зачитат етичния кодекс; отбелязва, че равнището на достъпа до интернет продължава да бъде ниско, признава значението на интернет за свободата на медиите и настоятелно призовава органите да увеличат възможно най-много своите усилия в тази област; отбелязва, че в медийното отразяване на събитията по време на предизборната кампания е липсвал необходимият аналитичен елемент, което показва необходимостта от изясняване на въпроса за собствеността върху медиите; приветства факта, че стратегията спазва конституционните права по отношение на медиите на малцинствени езици, и подчертава, че правото за функционирането на регионални обществени радио и телевизия следва също така да се прилага и в рамките на Войводина;

32.  Приветства ролята, която независимите регулаторни органи играят за подобряване на ефикасността и прозрачността на институциите на страната; призовава настоятелно органите да работят в посока постигане на възможно най-високи стандарти при гарантирането на последователност на правната система и обективно прилагане на всички правни разпоредби; приветства по-специално дейността, извършвана от Омбудсмана и от Комисаря по въпросите на информацията от обществено значение и защитата на личните данни; настоятелно призовава органите да предоставят на Държавната сметна палата, Комисията за защита на конкуренцията, Службата за обществени поръчки и Комисията за защита на правата на участниците в търгове подходящ финансов и административен капацитет, както и помещения, които да им позволят да изпълняват своите задължения; призовава органите да предприемат последващи действия във връзка с констатациите на Съвета за борба с корупцията, които изиграха ключова роля за запознаването на обществеността с корупцията по високите етажи на властта; настоятелно призовава органите да засилят последващите действия във връзка с препоръките на независимите регулаторни органи, както и да гарантират независимостта на Републиканската агенция за радиоразпръскване, както и нейния светски характер; отново заявява, че независимите регулаторни органи са от съществено значение за успеха на борбата със системната корупция и са основна част от механизма на взаимен контрол за осъществяване на ефективен надзор над правителството;

33.  Изтъква значението на борбата срещу всички форми на дискриминация, засягащи всички уязвими групи, особено малцинствата, ромите, жените, лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица и лицата с увреждания; призовава органите да предприемат бързи действия, за да адаптират законодателството срещу дискриминацията към всички достижения на правото на ЕС, особено по отношение на изключенията, предоставени на религиозните институции, задължението за осигуряване на подходяща работна среда за служители с увреждания, определението за непряка дискриминация, както и на ролята на неправителствените организации в съдебното производство; отбеляза със съжаление, че не е създаден регистър на съдебните преследвания и на окончателните присъди за престъпления, свързани с дискриминацията; призовава политическите лидери да се ангажират активно с кампании за насърчаване на толерантността особено по отношение на ромите, жените, лицата с увреждания и лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ); приветства положителните действия, предприети от Омбудсмана и члена на Европейската комисия, отговарящ за равенството, за популяризиране на тези ценности в сръбското общество;

34.  Признава, че жените са важен фактор за промяна в сръбското общество; отбелязва подобряване на представителството на жените в сръбския парламент след изборите от 2012 г.; приветства факта, че 84 от 250 места в парламента са заети от жени; въпреки това насърчава сръбските органи да положат допълнителни усилия, за да гарантират равно представителство; подчертава, че жените все още са изправени пред дискриминация на пазара на труда и в други сектори от обществото и че не са напълно представени в политическия живот на страната, включително на правителствените постове; изразява загриженост във връзка с факта, че независимо от съществуващите законодателни и изпълнителни органи за борба срещу дискриминацията и за равенство между половете, не би могло да се отчете напредък по отношение на осигуряването на равни възможности на жените и мъжете; отбелязва, че ефективното прилагане на съществуващото законодателство и по-нататъшното укрепване на административния капацитет остават основни предизвикателства, и настоятелно призовава сръбските органи да активизират усилията си за постигането на тази цел;

35.  Приветства подписването от страна на Сърбия на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие; изтъква значението на бързото изпълнение и адекватното прилагане на конвенцията предвид факта, че насилието срещу жени остава област, предизвикваща загриженост;

36.  Призовава органите да се фокусират върху политиките за намаляване на безработицата и бедността на лицата с увреждания, както и на дискриминацията срещу тях;

37.  Изразява загриженост във връзка със заплахата за принципите на правовата държава и обществената сигурност в Сърбия, която се създава от упражняващи насилие групи от хулигани, особено след като правителството обяви при отмяната на „Белград прайд“ през октомври 2012 г., че не е в състояние да ги контролира; призовава сръбското правителство да гарантира предприемането на мерки, съгласувани между всички съответни правителствени институции и институции, свързани със сигурността, за да гарантира, че тези групи вече не представляват заплаха и че всяка форма на насилие или криминално деяние, извършени от членове на тези групи, са обект на съдебно преследване;

38.  Насърчава черногорските органи да гарантират безопасността жените, защитници на правата на човека; изразява загриженост, че през 2012 г. все още съществуват езикът на омраза, заплахите и не на последно място физическите нападения срещу активистите, защитаващи правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, и срещу активистите, изтъкващи значението на изправянето пред наследството от миналото;

39.  Подчертава колко е важно системно да се наказва езикът на омразата и че е необходимо правителството да осъди езика на омразата, когато се използва от държавни служители;

40.  Осъжда решението на правителството за забрана на гей парада в Белград, който трябваше да се проведе на 6 октомври 2012 г.; призовава сръбските органи да изготвят и изпълнят план за действие за повишаване информираността и разбирането на правата на ЛГТБ, за провеждане на борба с хомофобията и да подобряване на сигурността, за да гарантират, че парадът или други подобни инициативи могат да се проведат свободно, успешно и безопасно през 2013 г. и следващите години; призовава органите да засилят своя ангажимент към свободата на събиранията, по-специално чрез официална забрана на крайно десните организации и неформалните организации на спортни фенове, които са тясно свързани с организираната престъпност; в тази връзка приветства решенията на Конституционния съд, забраняващи две подобни организации;

41.  Приветства факта, че правната рамка по отношение на националните, етническите и културните малцинства в Сърбия е налице; подчертава обаче, че са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира ефективното й прилагане на цялата територия на Сърбия; призовава органите да се справят с установените недостатъци, по-специално по отношение на равното представителство на малцинствата в публичната администрация, съдебната система и полицията; настоява, че са необходими по-последователни и бързи мерки за осигуряване на неограничен достъп до качествено образование на малцинствени езици на държавно и провинциално равнище, тъй като това е необходимо за запазване на етническата и културната идентичност, и по-специално за предоставяне на всички необходими учебници и други учебни пособия; призовава органите да гарантират, че всички необходими бюджетни субсидии са предоставени на Съветите на малцинствата; призовава Комисията да продължи да наблюдава отблизо усилията на Сърбия в тази област;

42.  Отбелязва със съжаление, че Републиканският съвет на националните малцинства не е осъществявал дейност от 2009 г. насам; призовава органите като израз на добра воля да улеснят формирането на Национален съвет на босненците, както и интеграцията на двете ислямски общности в страната; обръща внимание на факта, че Санджак, както и Южна и Югоизточна Сърбия, където живеят значителни по брой малцинства, са недобре развити икономически региони, което изисква по-нататъшни усилия от страна на органите за борба с високата безработица и социалното изключване; отново изтъква, че е важно прилагането на протокола относно националните малцинства, подписан от румънското и сръбското правителство в Брюксел на 1 март 2012 г.; призовава сръбските органи да подобрят положението на всички малцинства, включително ромското, босненското, албанското и българското, които са прекомерно засегнати от икономическия спад, и да гарантират последователното прилагане на правната рамка относно защитата на малцинствата в Сърбия, и по-специално в сферите на образованието, езиците и културните права; изразява съжаление във връзка с инцидентите във Войводина, в които имаше нападения на етническите малцинства; следователно призовава органите, и по-специално силите на закона и реда, да разследват всички подробности за съответните случаи;

43.  Отбелязва, че резултатите от преброяването през 2011 г. бяха публикувани със значително закъснение; отбелязва също така, че преброяването беше бойкотирано до голяма степен от албански говорещото население в Южна Сърбия, и призовава сръбските органи, особено на местно равнище, да се въздържат от използването на горепосочения бойкот като претекст за дискриминация на лицата, говорещи албански език;

44.  Подчертава, че е необходимо да се подобри положението на ромското население; отбелязва, че е постигнат известен напредък като увеличения дял ромски деца, интегрирани в образователната система, както и предприетите мерки за засилване на социалното им приобщаване, като подкрепата за регистриране на „правно невидимите“ лица; подчертава обаче, че са необходими по-концентрирани и целенасочени усилия за подобряване на социално-икономическия статут на ромите наред с другото посредством Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите; изразява загриженост във връзка с непрестанната проява на груба дискриминация, социалното изключване, принудителното изселване и високата безработица, по-специално при жените от ромски произход; отбелязва също така необходимостта от пълно хармонизиране на антидискриминационното законодателство с политиката на ЕС;

45.  Приветства предприетите важни стъпки за провеждане на приобщаващо образование, които доведоха до забележимо нарастване на дела на ромските деца, посещаващи начално училище, като понастоящем две трети от ромските деца завършват начално училище спрямо едва една четвърт преди няколко години; остава загрижен във връзка с продължаващия нисък дял на ромските деца, посещаващи основно училище, и относно факта, че 70 % от ромските деца въобще не ходят на училище; призовава сръбското правителство да гарантира, че на всички ромски деца и младежи е даден равен шанс или втори шанс да се върнат в училище; подчертава, че равният достъп до качествено ранно детско образование е от особена важност за децата, живеещи в лишения, и е от първостепенно значение за прекъсване на процеса на предавани от поколение на поколение бедност и социално изключване; отбелязва със загриженост, че малките деца са прекомерно засегнати от икономическата криза, както показва драматичното увеличаване между 2008 и 2010 г. на дела на децата, живеещи в абсолютна бедност; припомня, че бедността в детството е тясно и закономерно свързана с по-лошо физическо здраве, нарушено когнитивно развитие, изоставане в училище и социални рискове, водещи до по-високи разходи на системите за правораздаване и социална закрила; призовава сръбското правителство да действа, за да се справи с детската бедност и социално изключване;

46.  Призовава отново сръбските органи да предприемат по-нататъшни мерки за трансгранично сътрудничество със съседните държави ‐ членки на ЕС България, Унгария и Румъния, включително в рамките на стратегията на ЕС за Дунавския регион, за да се подпомогне, наред с другото, икономическото развитие на граничните региони и области, населени от малцинства; в тази връзка подчертава значението на откриването на терминал за търговски камиони и стоки на граничния пункт Рибарци‐Олтоманци;

47.  Приветства осъществения напредък в реформите на системата за грижи за децата и постоянното прилагане на Закона за социалното осигуряване от 2011 г.; изразява загриженост във връзка с нарастващия брой деца в домове за настаняване и по-специално относно бавния спад на броя на децата с увреждания в институциите и на ромските деца в специални училища; освен това изразява своята загриженост относно нарастващото младежко насилие и насилието срещу деца и призовава органите да гарантират пълната защита на правата на уязвимите деца, в това число на ромските деца, безпризорните деца и на децата, живеещи в бедност;

48.  Припомня централното място по значение, което регионалното сътрудничество за успешното провеждане на процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани, доколкото това доказва желанието и способността на страните кандидатки да изпълняват задълженията си на държави ‐ членки на ЕС и да участват конструктивно при по-нататъшното развитие на европейската интеграция в контекста на институциите на ЕС; приветства постигнатото в областта на помирението счита, че Сърбия следва да продължи да играе активна и конструктивна роля в региона и да продължи да търси начини за признаване на страданията на всички жертви на военни престъпления и зачитане на правото им на истина и справедливост, включително да окаже подкрепа за създаване на RECOM (Регионална комисия за установяване и изразяване на истината относно военните престъпления и други сериозни нарушения на правата на човека в бивша Югославия); припомня, че действителното помирение между нациите и народите, мирното разрешаване на конфликти и установяването на добросъседски отношения между европейските държави са от основно значение за устойчивия мир и стабилността и че те допринасят значително за един истински процес на европейска интеграция; насърчава сръбските органи на властта да работят в тясно сътрудничество със страните от бивша Югославия и други съседни страни за разрешаването на всички нерешени проблеми, свързани с правоприемствеността;

49.  Изразява дълбоко съжаление относно изявлението на президента Николич от юли 2012 г., в което той отрича геноцида в Сребреница, и го призовава настоятелно да преосмисли позицията и реториката си, за да направи възможно истинското и трайно помирение; отново изтъква, че не може да се отрича нито едно военно престъпление и нарушение на правата на човека по време на конфликтите от 90-те години на ХХ в. в бивша Югославия и че това включва геноцида в Сребреница, който е признат за такъв в констатациите и решенията на МНСБЮ и Международния съд;

50.  Отново заявява твърдата си подкрепа за либерализирането на визовия режим за държавите от Западните Балкани; призовава Сърбия и държавите – членки на ЕС, които са най-засегнати, заедно да се заемат с въпроса на фалшивите кандидати за убежище; припомня, че това либерализиране представлява най-видимото и конкретно постижение на процеса на европейска интеграция в региона, като ги призовава да направят всичко възможно за стриктното прилагане на всички необходими критерии и мерки за безвизово пътуване до шенгенските държави; подчертава, че замразяването на безвизовия режим би възпрепятствало значително процеса на присъединяване на държавите от Западните Балкани, които имат полза от него; отбелязва, че Сърбия трябва да си сътрудничи по-тясно с органите на държавите ‐ членки на ЕС с цел справяне с фалшивите кандидати за убежище, като това се осъществява и посредством приемането и прилагането на реформи за подобряване на положението на малцинствата, чиито членове са злоупотребявали в редица случаи с безвизовия режим и политиките за предоставяне на убежище на някои държави членки; призовава държавите членки, които са най-засегнати от притока на фалшиви кандидати за убежище, да приемат подходящи механизми за справяне с тези случаи, най-вече чрез класифицирането на държавите от Западните Балкани като „сигурна страна на произход“; призовава държавите членки на ЕС да помогнат на Сърбия в усилията й за борба с организираната престъпност във връзка трафика на лица, подаващи фалшиви молби за убежище; отбелязва също така, че Сърбия се превръща във все по-голяма степен в държава, която приема лица, търсещи убежище, и следователно се нуждае от по-ефективно управление на исканията за предоставяне на убежище; счита за необходимо гражданите да бъдат надлежно информирани за ограниченията на безвизовия режим, за да бъде предотвратена всякаква злоупотреба със свободата на пътуване и политиката на визова либерализация; отбелязва, че тази либерализация е едно от най-големите постижения на Сърбия в напредъка към ЕС в последно време и че всяко преустановяване несъмнено би довело до отрицателни социални, икономически и политически последици;

51.  Изтъква централната роля на активните и независими организации на гражданското общество (ОГО) и на сръбския парламент за укрепването и консолидирането на демократичните политически процеси в страната; подчертава значението на диалога с ОГО и изтъква ключовата роля на участниците от гражданското общество за насърчаване на диалога и за засилване на регионалното сътрудничество;

52.  Приветства по-тясното сътрудничество между правителството и НПО, но призовава те да бъдат по-широко консултирани при изготвянето на политиките, включително формулирането на политики и закони, както и мониторинга върху действията на органите; призовава сръбското правителство да включва организациите на гражданското общество, неправителствените участници и социалните партньори на всички етапи от процеса на присъединяване и да предоставя необходимата информация в страната като доказателство за неговия ангажимент по отношение на принципа на включване на гражданското общество в процеса на изготвяне на политиките, тъй като това е от съществено значение за гарантиране на отчетността и откритостта на процеса;

53.  Поздравява сръбското правителство за провеждането на програмата за унищожаване на оръжия; отбелязва, че успехът на тази програма е определящ фактор за преодоляване на последиците от насилието в сръбското общество, наследени от състоянието на война през 90-те години на ХХ век;

54.  Приветства официалното посещение на министър-председателя Ивица Дачич в Босна и Херцеговина и неговата официална подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на тази страна; призовава сръбското правителство да гарантира, че преките му отношения с органите на Република Сръбска са в съответствие с тази заявена подкрепа и не подкопават целостта, суверенитета, правомощията и ефективното функциониране на институциите на държавата Босна и Херцеговина; освен това призовава настоятелно сръбските органи да подкрепят активно всички необходими конституционни промени, които биха позволили на босненските институции на държавно равнище да извършват трудните реформи като част от процеса на европейска интеграция;

55.  Приветства идеята за започване на преговори за подписване на договор за добросъседски отношения с България и се надява това да доведе до по-положително развитие в регионалния контекст;

56.  Насърчава политическите ръководители в Хърватия и Сърбия да положат усилия за подобряване на своите взаимоотношения; в тази връзка подкрепя всички инициативи, които водят до задълбочаване на сътрудничеството и помирението между двете държави; подчертава значението на добросъседските отношения в процеса на европейска интеграция и настоятелно призовава органите на двете държави да положат допълнителни усилия, за да разрешат случаите с изчезналите лица; призовава двете правителства да разрешат останалите неуредени гранични въпроси и активно да подкрепят завръщането на бежанците;

57.  Приветства подобряването в отношенията между Черна гора и Сърбия; призовава за по-тясна координация между съответните правителства относно реформите, свързани с ЕС, по-специално в отговор на общите предизвикателства по отношение на принципите на правовата държава; насърчава двете правителства да ускорят усилията си за намиране на решение на останалите неразрешени гранични въпроси;

58.  Приветства постигнатото между Сърбия и бившата югославска република Македония споразумение относно свободното движение на граждани, в допълнение към вече подписаните от Сърбия споразумения; отбелязва и приветства предложението на президента Николич да посредничи за намирането на решение на продължителния спор между православните църкви в двете държави на базата на пълното зачитане на принципа за разделение на църквата и държавата; изисква от двете правителства да отворят повече гранично-пропускателни пунктове, за да се улесни бързото преминаване на границата за местното население в граничните региони;

59.  Приветства осъществения напредък по отношение на процеса от Сараево и активното участие на Сърбия, допринасящо за напредъка му; приветства резултата от международната донорска конференция, проведена в Сараево през април 2012 г., по време на която Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Сърбия се споразумяха относно съвместна регионална програма за жилищно настаняване; твърдо подкрепя тази програма и насърчава сътрудничеството между държавите при намирането на решения за бежанците и разселените лица в региона; призовава всички страни да прилагат програмата без неоправдано забавяне;

60.  Настоятелно призовава Сърбия да зачита териториалната цялост на Косово и да решава всички двустранни въпроси чрез диалог с Прищина в духа на европейското добросъседство и взаимно разбирателство;

61.  Отбелязва сериозните предизвикателства в областта на икономическата политика, които трябва да бъдат преодолени; подчертава необходимостта от подобряване на средата за стопанска дейност в отговор на високата безработица и активизирането на инфлацията; отбелязва, че новите мерки на строги икономии сами по себе си не могат да бъдат ефективни, а трябва да бъдат съчетани с политика за растеж;

62.  Насърчава Сърбия да отдели допълнително внимание на по-нататъшното подобряване на средата за стопанска дейност, по-специално по отношение на приватизационните процедури и възлагането на обществени поръчки;

63.  Приветства представянето на Плана за действие относно енергията от възобновяеми източници, целящ да установи конкретни мерки, посредством които Сърбия се надява да осъществи ангажимента си, поет в рамките на Договора за създаване на Енергийна общност, съгласно който до 2020 г. 27 % от общото количество от потребяваната енергия да бъде от възобновяеми източници;

64.  Отново изтъква значението на историческото помирение във връзка със зверствата от периода 1941‐1945 г. и подчертава значението на поетия от унгарския и сръбския президент ангажимент да направят дължимото за целта;

65.  Разглежда двугодишното функциониране на съвместния сръбско-унгарски комитет от историци като положителна стъпка в процеса на взаимно разбирателство и помирение в контекста на историческите травми и настоятелно призовава органите да обмислят разширяването на модела по отношение на всички съседи на Сърбия;

66.  Приветства споразумението, постигнато между външните министри на Сърбия и Хърватия, относно сформирането на съвместна смесена комисия, която да разгледа важните въпроси, засягащи двете държави, в това число обвиненията в геноцид, които двете държави са повдигнали една срещу друга; счита, че това е важна стъпка напред в посока европейска интеграция за целия регион; в тази връзка призовава Съвета да насърчава и засили трансграничните проекти, финансирани от ЕС, с цел развиването на добросъседски отношения и засилване на регионалното сътрудничество;

67.  Призовава сръбското правителство, което ще поеме председателството на Енергийната общност през януари 2013 г., да предприеме всички необходими стъпки за привеждане на Енергийната стратегия, приета от Съвета на министрите на Енергийната общност в Будва на 18 октомври 2012 г., в съответствие с екологичните стандарти и целите на ЕС в областта на изменението на климата, като същевременно гарантира, че всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество, са включени в процеса на консултация;

68.  Изисква от Комисията да разшири Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., така че тя да включва държавите от Енергийната общност, тъй като тези държави, както и ЕС, се стремят към постигане на изцяло интегриран вътрешен пазар на електроенергия и газ и прилагат достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката;

69.  Призовава за насърчаване на икономически политики, които гарантират устойчив растеж, защита на околната среда и създаване на работни места; призовава за по-нататъшни усилия за улесняване на дейността на МСП като средство за увеличаване на приходите и намаляване на съществуващата понастоящем висока безработица, по-специално сред младежите, както и за увеличаване на достъпа до финансиране; припомня, че наличието на държавен и на частен монопол възпрепятства сериозно прехода към отворена пазарна икономика и призовава правителството да предприеме мерки за тяхното отстраняване;

70.  Обръща внимание на значителното увеличаване на публичния дълг и на високото равнище на безработицата; насърчава правителството да продължи с мерките, целящи намаляване на бюджетния дефицит и да изготви стратегия за създаване на заетост, насочена към най-засегнатите социални категории и младежите;

71.  Подчертава, че световната финансова криза има отрицателно въздействие върху обществото и преди всичко върху уязвимите групи; ето защо призовава органите да положат всички необходими усилия за свеждане до минимум на неблагоприятните последици ‐ бедност, безработица, социално изключване, но също така и за преодоляване и борба с първопричините за тях;

72.  Изтъква, че Сърбия е ратифицирала основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ) в областта на трудовото право, както и преразгледаната Европейска социална харта; обръща внимание на факта, че въпреки конституционните гаранции трудовите и синдикалните права са все още ограничени и призовава Сърбия за по-нататъшно укрепване тези права; изразява загриженост по повод неубедителността на социалния диалог и нередовния характер на консултациите със социалните партньори; призовава да бъдат предприети по-нататъшни мерки за укрепване на Икономическия и социален съвет, за да бъде той в състояние да поеме активна роля за укрепването на социалния диалог и да изпълнява по-сериозна консултативна роля в законотворчеството;

73.  Отбелязва със съжаление липсата на напредък по отношение на трудовите и синдикалните права; призовава органите да пристъпят незабавно към създаване на условия за провеждането на истински социален диалог, което не се е случило до момента, да опростят процедурите за регистрация на професионални съюзи и да съдействат за признаването на вече регистрираните съюзи; обръща внимание на недостатъците на трудовото законодателство, което все още не е приведено в съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и на Закона за стачките, който не отговаря на стандартите на ЕС и МОТ; освен това посочва, че фаворизирането и непотизмът продължават да бъдат значителни проблеми в Сърбия; подчертава важността на назначението и издигането на кадри въз основа на заслугите, по-специално в публичния сектор, и подчертава, че уволнението на служители на основание техните политически възгледи или принадлежност е неприемливо;

74.  Одобрява свършената до момента работа от Агенцията за реституция; призовава органите да гарантират, че на агенцията са предоставени всички необходими административни и финансови ресурси, така че тя да може да осъществява работата си независимо; насърчава реституцията в натура във всички случаи, когато това се счита за възможно; подчертава необходимостта от справяне със системното придобиване на публична собственост от частни интереси чрез съставяне на пълен списък на публичната и държавната собственост и чрез привеждане на Закона за територията и строителството в съответствие с европейските стандарти; обръща внимание на факта, че особено урбанизирани територии са били предоставяни за придобиване чрез несъответстващи правни процедури и са търсени от организираната престъпност и частни интереси с цел изпиране на пари;

75.  Приветства приемането на нови правила на проекта „Европейска столица на културата“, които допускат до участие страните кандидатки за присъединяване към ЕС през периода 2020‐2030 г.; приветства инициативата на общинските органи на Белград за започване на кампания за обявяване на Белград за Европейска столица на културата за 2020 г. и насърчава свързаните с кампанията проекти да сближат Белград и Сърбия до ЕС в областта на културата, по-специално по отношение на междуетническото съжителство, мултикултурното разбирателство и междурелигиозния диалог;

76.  Подчертава значението на развитието на обществения транспорт, по-специално по отношение на модернизирането или създаването на железопътни връзки в рамките на устойчива транспортна система; изразява съжаление във връзка с факта, че е постигнат твърде малък напредък в тази сфера или в сферата на комбинирания транспорт;

77.  По-специално призовава настоятелно сръбските органи да опростят и ускорят административните процедури за издаване на разрешения за строеж, лицензиране и да създадат мрежови връзки на проекти за енергия от възобновяеми източници;

78.  Посочва, че са необходими значителни усилия в сферата на околната среда и по-специално в областта на управлението на водите, опазването на природата и качеството на въздуха; изтъква, че не може да бъде постигнат съществен напредък без достатъчно укрепване на административния капацитет, и призовава сръбското правителство да вземе необходимите мерки във връзка с това;

79.  Изразява съжаление във връзка с решението на сръбското правителство да увеличи максимално допустимото съдържание на афлатоксин в млякото от 0.05 на 0.5 микрограма на килограм, за да се справи с настоящата криза с млякото; настоятелно призовава сръбските органи да разгледат своевременно причините, в които се корени това увеличено равнище на афлатоксин в млякото, и впоследствие да занижат максимално допустимите стойности съгласно стандартите на ЕС;

80.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Сърбия.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 46.
(2) A/RES/64/298.
(3) ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 46.
(4) ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1.
(5) ОВ L 163, 23.6.2011 г., стр. 1.


Процес на европейска интеграция на Косово
PDF 322kWORD 44k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово (2012/2867(RSP))
P7_TA(2013)0187B7-0089/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Специален доклад № 18/2012 на Европейската сметна палата относно помощта на Европейския съюз за Косово в областта на принципите на правовата държава, публикуван на 30 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 22 октомври 2012 г. за упълномощаване на Комисията да започне преговори за рамково споразумение с Косово относно участието му в програми на Съюза,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г. относно проучване за осъществимостта на споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Косово (COM(2012)0602),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012‐2013 г.“ (COM(2012)0600),

–  като взе предвид изтичането на мандата на международния граждански представител през септември 2012 г. и постепенното закриване на международната гражданска служба до края на 2012 г.,

–  като взе предвид докладите на Генералния секретар на Организацията на обединените нации относно текущите дейности на Временната административна мисия на ООН в Косово и свързаните с нея събития, последният от които е с дата 8 ноември 2012 г. и обхваща периода от 16 юли до 15 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид ратификацията на 7 септември 2012 г. от страна на парламента на Косово на споразумението с ЕС за удължаване на мандата на EULEX до юни 2014 г.,

–  като взе предвид Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX Kosovo, изменено със Съвместно действие 2009/445/ОВППС на Съвета от 9 юни 2009 г., Решение 2010/322/ОВППС на Съвета от 8 юни 2010 г. и Решение 2012/291/ОВППС на Съвета от 5 юни 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от заседанията му от 7 декември 2009 г., 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г., които подчертават и отново потвърждават съответно, че на Косово, без това да засяга позицията на държавите членки относно неговия статут, също следва да се даде перспектива за евентуална либерализация на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия, и приветства започването на диалог относно визовия режим през януари 2012 г. и представянето на пътна карта за либерализирането на визовия режим през юни 2012 г.,

–  като взе предвид структурирания диалог в областта на принципите на правовата държава, започнат на 30 май 2012 г.,

–  като взе предвид създадения през март 2012 г. Национален съвет за европейска интеграция към администрацията на президента, който служи като координационен орган на високо равнище, отговорен за изграждането на консенсус по европейската програма чрез приобщаващ и обхващащ всички страни подход,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 февруари 2012 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

–  като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г.(1), която отбеляза съдържанието на становището на Международния съд и приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина,

–  като взе предвид доклада от октомври 2012 г. на мисията в Косово на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), озаглавен „Право на справедлив съдебен процес при свързаните с избори дела“,

–  като взе предвид съвместните изявления на междупарламентарните заседания ЕП–Косово от 28–29 май 2008 г., 6–7 април 2009 г., 22–23 юни 2010 г. и 20 май 2011 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че краят на периода на независимост под наблюдение бележи важна стъпка за Косово и засилва отговорността на органите в Косово да предприемат и приложат реформи по пътя към европейска интеграция;

Б.  като има предвид, че 98 от 193 държави – членки на Обединените нации, включително 22 от общо 27 държави ‐ членки на ЕС, признават независимостта на Косово;

В.  като има предвид, че държавите ‐ членки на ЕС подкрепят европейската перспектива на Косово в съответствие с ангажиментите на ЕС към целия регион на Западните Балкани, и без да се засяга позицията на държавите членки относно статута на Косово;

Г.  като има предвид, че възобновяването на диалога на високо равнище между Белград и Прищина е важна стъпка към нормализирането на отношенията между двете страни, при условие че те се ангажират действително и конструктивно в насочени към постигането на резултати преговори;

Д.  като има предвид, че добросъседските отношения са изключително важни за сигурността и стабилността в региона;

Е.  като има предвид, че в отношенията между ЕС и Косово бяха отбелязани важни промени, включително публикуването на извършеното от Комисията проучване за осъществимостта и започването на диалог относно визовия режим и на структурирания диалог в областта на принципите на правовата държава;

Ж.  като има предвид, че европейската перспектива на Косово е мощен стимул за провеждането на необходимите реформи;

З.  като има предвид, че продължаващото слабо прилагане на принципите на правовата държава забавя изграждането на демокрацията и вреди на икономиката, като подкопава развитието в дългосрочен план;

И.  като има предвид, че един от ключовите приоритети на мисията за правовата държава на Европейския съюз (EULEX) е борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и разследването и наказателното преследване на военните престъпления;

1.  Приветства резултатите от извършеното от Комисията проучване за осъществимостта, което заключи, че може да бъде сключено споразумение за стабилизиране и асоцииране в ситуация, в която държавите членки запазват различни възгледи относно статута на Косово, при условие че Косово изпълни някои основни изисквания; насърчава Косово да влага повече усилия за изпълнението на краткосрочните приоритети, посочени в това проучване;

2.  Подчертава, че подписването на споразумение за стабилизиране и асоцииране е важна стъпка към бъдещото интегриране на Косово в европейските структури и в крайна сметка към членството в Съюза; изразява убеждение, че подобно споразумение ще създаде нови възможности за засилване на добросъседското сътрудничество и за регионалната интеграция на Косово;

3.  Насърчава въпреки това останалите пет държави членки да пристъпят към признаването на Косово и ги приканва да направят всичко възможно, за да улеснят икономическите, социалните и политическите отношения между своите граждани и тези на Косово;

4.  Отбелязва, че в резултат на решението от 2 юли 2012 г. на Международната направляваща група, че подробното предложение за уреждане на статута на Косово е било изпълнено в съществена степен, периодът на независимост под наблюдение приключи на 10 септември 2012 г.; приветства приключването на мандата на международния граждански представител и работата, извършена до момента от специалния представител на ЕС/ръководител на Представителството на ЕС;

5.  Приветства новия диалог на високо равнище между Белград и Прищина, започнат от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън и воден с нейното съдействие, тъй като той даде нов тласък на диалога между двете страни; призовава за пълно прилагане на всички постигнати до момента споразумения, по-специално в областта на интегрираното управление на границите и въвеждането на контролни пунктове на общата граница между двете страни съгласно установеното в споразумението; приветства като важна стъпка в тази насока назначението в Белград на служител за връзка от Косово;

6.  Отбелязва със съжаление, че 9-ият кръг на диалога на високо равнище Белград-Прищина приключи без широкообхватно споразумение относно обхвата на правомощията на общността на сръбските общини; призовава и двете страни да продължат и да засилят преговорите с цел намиране възможно най-бързо на взаимно приемливо и дълготрайно решение на всички нерешени въпроси; подчертава, че нормализирането на връзките е в интерес на Сърбия и на Косово и че е стъпка от ключово значение към деблокирането на процеса на европейската интеграция;

7.  Подчертава необходимостта от значителна прозрачност при съобщаването на резултатите от диалога между Белград и Прищина, както и от участието на съответните парламенти и граждански общества; в тази връзка подчертава необходимостта преговарящите от Косово и Сърбия да изградят обществено доверие и да проведат консултации с гражданите;

8.  Отново заявява, че идеите за разделяне на Косово или на която и да е друга държава от Западните Балкани противоречат на духа на европейската интеграция; потвърждава своята подкрепа за териториалната цялост на Косово, както и за съвместно намерените решения на неразрешени спорове; призовава всички заинтересовани страни да се ангажират конструктивно в започнатия от ЕС диалог и да се въздържат от каквито и да е действия, които могат да създадат напрежение в региона;

9.  Подчертава необходимостта от местна отговорност и ангажираност към процеса на помирение; счита, че органите в Косово следва да предприемат по-нататъшни стъпки за комуникация със сръбското малцинство, по-специално на север, за да се гарантира пълна интеграция в обществото, както и пълното прилагане на конституционния принцип за предоставяне на право на достъп на косовските сърби до всички официални услуги на техния собствен език; същевременно счита, че следва да се засили сътрудничеството между всички косовски сърби и че Комисията следва да подкрепя проекти в тази област и да насърчава контактите между хората; насърчава всички косовски сърби и техните политически представители да използват всички възможности, които конституцията на Косово им предоставя, за да играят конструктивна роля в политиката и обществото; счита, че откриването на административна служба в северна Митровица е положителна стъпка; отбелязва обаче, че много активисти на гражданското общество в северна Митровица се чувстват по-малко свободни при изпълняване на задълженията си, като през последната година се сблъскват със засилени повсеместни националистически настроения;

10.  Призовава за пълна прозрачност при финансирането на училища и болници в северната част на Косово в съответствие с разпоредбите на плана „Ахтисаари“;

11.  Осъжда проявите на вандализъм в две сръбски гробища и призовава органите в Косово да изправят пред съда отговорните за такива ужасни деяния;

12.  призовава косовските органи и EULEX да предприемат стъпки за изготвянето на пътна карта и за пълното прилагане на процеса на децентрализация, с цел да се подобри функционирането на местните органи в съответствие с конституцията на Косово, включително в северната част;

13.  Приветства решението на борда на Съвета за регионално сътрудничество, с което се приема Косово за член на тази организация; счита, че това е важна стъпка напред за страната по пътя й към регионална и европейска интеграция;

14.  Приветства преразглеждането и разширяването на мандата на мисията за правовата държава на Европейския съюз (EULEX) и назначаването на Бернд Борхард за ръководител на мисията; счита, че докладът на Европейската сметна палата относно помощта на ЕС в областта на принципите на правовата държава в Косово повдига много важни проблеми, особено по отношение на ефективността на подобна помощ, корупцията на високо равнище, организираната престъпност и липсата на ясно определени цели; подкрепя анализа и препоръките, изложени в доклада, и призовава всички участници да ги приложат, като по този начин подобряват ефективността на помощта на ЕС;

15.  Подчертава значението на успеха на EULEX както за устойчивото развитие на Косово, така и за консолидацията на неговите институции и стабилност; подчертава също значението на това Косово да засилва тясното си сътрудничество с EULEX и да подкрепя работата на EULEX във всички области на мандата й; подчертава, че EULEX следва незабавно да разгледа необходимостта от прозрачност и отчетност в своята работа и призовава за ефективна и прозрачна система в структурите на EULEX, която да гарантира, че се вземат под внимание жалбите на гражданите и на представителите на гражданското общество; насърчава EULEX да осведомява по-добре гражданите на Косово за постиженията на мисията, да работи за повишаване на доверието към нея и да отчита очакванията на гражданите;

16.  Подчертава необходимостта от ефективно вътрешно управление, координация и сътрудничество в рамките на EULEX; призовава EULEX да поднови и засили усилията си за подобряване на принципите на правовата държава в Косово и да съсредоточи упражняването на своите изпълнителни правомощия върху ограничаването на корупцията на високо равнище и на организираната престъпност; подчертава отговорността на EULEX по отношение на изпълнителните й правомощия и мандата на мисията като наблюдател, ментор и съветник; призовава по-специално държавите членки да гарантират, че EULEX разполага с необходимия персонал по отношение на качество, срок и равнопоставеност между половете, както и че съставът на персонала отразява потребностите на място;

17.  Подкрепя специалната група за разследване, създадена след доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от декември 2010 г.; счита, че щателното разследване на всички твърдения, посочени в доклада, е в интерес на Косово; призовава органите в Косово, както и тези на съседните държави, да си сътрудничат напълно и да подкрепят на специалната група за разследване;

18.  Подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество и по-добра координация на помощта между държавите членки, институциите на ЕС и други международни донори, с цел да се избегне каквото и да е припокриване на дейности и да се гарантира ефективно управление на ресурсите; приветства членството на Косово в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), считано от декември 2012 г.;

19.  Насърчава органите в Косово да увеличат усилията си в борбата с високото равнище на безработица и бедността в държавата посредством по-нататъшни икономически реформи и подобрен инвестиционен климат;

20.  Приветства започването на диалога за визовия режим и предаването на пътната карта във визовата област от юни 2012 г.; настоятелно призовава за бързо и стриктно изпълнение на пътната карта; призовава Съвета и Комисията редовно да информират Парламента относно постигнатия напредък в тази област;

21.  Призовава органите в Косово да отговорят на четирите краткосрочни приоритета, които са критерии за стартирането на преговори по споразумение за стабилизиране и асоцииране, в областта на принципите на правовата държава, малцинствата, административния капацитет и търговията, както и да повишат своя административен капацитет за преговори, по-специално чрез по-нататъшно преструктуриране на министерството на търговията;

22.  Настоятелно призовава органите в Косово да засилят своя ангажимент и да докажат своята политическа воля за укрепване на принципите на правовата държава, по-специално чрез осигуряване на доказателства за борбата срещу организираната престъпност и корупцията; отбелязва с интерес стартирането на структурирания диалог относно принципите на правовата държава като форум на високо равнище за наблюдение на напредъка по отношение на принципите на правовата държава; настоятелно призовава органите в Косово да сложат край на практиката да се помилват голям брой осъдени престъпници по случай чествания за отбелязване на годишнини от обявяването на независимост на Косово, и да прилагат по-строги критерии при разрешаване на подобни помилвания, като винаги се съблюдава разделението на властите;

23.  Настоятелно призовава органите в Косово да подобряват независимостта, ефективността, отчетността и безпристрастността на съдебната власт, както и да зачитат нейната независимост както в своите действия, така и в публичните си изявления, включително във връзка с разследването или задържането на политически фигури, и да зачитат мандата на EULEX и упражняването на нейните изпълнителни правомощия;

24.  Изразява загриженост относно липсата на значителен напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност; призовава органите в Косово да докажат действителна политическата воля и смелост за борба с корупцията на високо равнище и да демонстрират по-голяма прозрачност и по-добро управление, между другото чрез координиране на полицейските сили на Косово и органите на съдебната власт; отново изразява своята загриженост относно високото равнище на организирана престъпност в северната част на Косово, отбелязва приемането на стратегия за борба с корупцията от страна на правителството и счита, че Косово трябва да приеме и приложи тази стратегия със сериозен ангажимент; изразява загриженост относно липсата на пълноценно участие в Европол и Интерпол, дължащо се на липсата на признаване на държавността на Косово, и призовава държавите членки да улеснят по-доброто сътрудничество между EULEX, Европол и Интерпол и да търсят възможности за включване на Косово в Европол и Интерпол, поне като наблюдател;

25.  Отбелязва във връзка с това, че в доклада на Европейската сметна палата се описват няколко случая, в които органи на Косово са отказали да следват съветите и препоръките на институции на ЕС или на финансирани от ЕС експерти в областта, по-специално във връзка с борбата срещу корупцията; отбелязва, че съществуващата в Косово организирана престъпност представлява значителна заплаха, като същата се улеснява от безнаказаността, честата политическа намеса в работата на съдебните и правоприлагащите органи, както и от корупцията на високо равнище;

26.  Отбелязва, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и също представляват пречка за демократичното, социалното и икономическото развитие на Косово; в тази връзка призовава за регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички държави в региона с оглед по-ефективното справяне с тези проблеми, по-специално с трафика и експлоатацията на жени и непълнолетни лица за целите на сексуална експлоатация или принудително просене; приветства успешната работа, извършена в тази сфера от „Охридското сътрудничество“ между правителствата в Прищина, Скопие, Подгорица и Тирана;

27.  Изразява загриженост във връзка с ограничената рамка на Косово за защита на свидетелите, която е особено важна по нашумели дела; подчертава значението на една напълно функционираща програма за защита на свидетелите; призовава органите на Косово да засилят ефективността и надеждността на системата за защита на свидетели, а EULEX – да увеличи подкрепата си за тези усилия; настоятелно призовава държавите членки да приемат повече случаи на преместване на свидетели и подчертава необходимостта да се продължи търсенето на начини за признаване на страданията на всички жертви на военни престъпления и да се зачита правото им на истина и справедливост, включително да се окаже подкрепа за създаване на RECOM (Регионална комисия за установяване и изразяване на истината относно военните престъпления и други сериозни нарушения на правата на човека в бивша Югославия);

28.  Изразява съжаление, че в резултат на войната в Косово през 1999 г. днес 1 869 души все още се водят безследно изчезнали; отбелязва, че този проблем изисква навременна реакция, тъй като разкриването на истината и даването на възможност на семействата на жертвите да изразят скръбта си по загубата на свои близки са важни предпоставки за помирението между общностите, както и за мирното бъдеще в региона; подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество между комисиите по безследно изчезналите и настоятелно призовава органите на всички засегнати държави да предоставят архивите на тайната полиция и военните;

29.  Остава загрижен относно продължаващата тенденция на трафик на хора през и от Косово, особено относно трафика на деца с цел сексуална експлоатация; призовава Косово да увеличи усилията си в борбата с трафика на хора, включително чрез засилване на капацитета на своите правоприлагащи и съдебни органи;

30.  Призовава всички страни да завършат избирателната реформа с оглед установяване на добре функционираща изборна рамка в съответствие с международните стандарти, особено тези на Съвета на Европа, която да има за цел по-специално да намали възможността за изборни измами и да укрепи политическата отчетност на законодателния орган; е загрижен относно слабостите при разследването и съдебното преследване на изборни измами, свързани с парламентарните избори от декември 2010 г., както е подчертано в доклада на ОССЕ по този въпрос; призовава отговорните органи да вземат под внимание препоръките на доклада на ОССЕ; призовава мисията EULEX да разгледа възможностите за упражняване на изпълнителните си правомощия в тази област, ако прецени, че съдебната система на Косово не е в състояние да отстрани подобни недостатъци;

31.  Приветства значителните подобрения в регулаторната рамка на Косово, включително прогресивното законодателство и политиките относно връщането и репатрирането, правата на общностите, използването на езиците, борбата с дискриминацията, равенството между половете и младите хора;

32.  Подчертава, че въпреки тези подобрения остават предизвикателства по отношение на защитата на правата на човека и на общностите, недискриминацията въз основа на сексуална ориентация и участието на жените и младите хора във вземането на решения; подчертава, че жените, младите хора и общностите продължават да бъдат по-слабо представени както на централно, така и на местно равнище;

33.  Категорично осъжда неотдавна отправените заплахи срещу активистката в областта на правата на човека Назлие Балай, член на косовската Мрежа на жените, в отговор на публичната й подкрепа на включването на изменение към Закона за статута на мъчениците, инвалидите и ветераните, членовете на Армията за освобождаване на Косово, цивилните жертви и техните семейства, което ще позволи на лицата – жертви на сексуално насилие по време на войната да бъде предоставен същият статут като на ветераните, и призовава органите на Косово да разследват този инцидент и да гарантират защитата на всички правозащитници;

34.  Призовава институциите на централно и местно равнище да прилагат ефективно законодателството в областта на правата на човека и да допринасят за по-нататъшното развитие на мултиетническо общество;

35.  Приветства работата на омбудсмана и счита, че бюджетната независимост на неговата или нейната служба е неотложен въпрос;

36.  Подчертава необходимостта парламентът на Косово да засили своята независимост, своя експертен опит и капацитет за надзор на бюджета, изпълнителната власт и сектора на сигурността чрез подобряване на своя контрол на законодателството и мониторинга на изпълнението и въздействието на политиките и законите;

37.  Подчертава значението на прилагането на необходимата реформа на държавната администрация и на увеличаването на броя на жените и на лицата, принадлежащи към малцинствата, на всички равнища в администрацията;

38.  Приветства факта, че правната рамка на Косово осигурява права на жените и че равенството между половете е залегнало стабилно в правната система, и приветства напредъка, постигнат в тази област; изразява загриженост все пак относно високото равнище на момичета, отпаднали от училище, и от слабото представителство на жените на пазара на труда, включително в ключови обществени сектори; настоятелно призовава правителството и парламента да бъдат по-проактивни и ефективни при прилагането на съответните закони, включително на тези против домашното насилие и трафика, с цел да се осъществи видим напредък по отношение на правата на жените и равенството между половете в Косово; призовава органите в Косово да насърчават по-активно участието на жените в политическия и социалния живот, да подкрепят участието им и техните позиции на пазара на труда, както и да интегрират принципа на равенство между половете;

39.  Подчертава централната роля на активните и независими организации на гражданското общество (ОГО) за укрепването и консолидирането на демократичните политически процеси и за изграждането на интегрирано общество в държавата; признава важната работа, извършвана от ОГО и организациите на жените; подчертава значението на диалога с ОГО;

40.  Подчертава централната роля на организациите на гражданското общество за изграждането на интегрирано общество, укрепването и консолидирането на демократичните политически процеси в Косово и за насърчаването на диалога и добросъседските отношения в региона, като по този начин се допринася за засилване на регионалното сътрудничество по социалните и политическите аспекти; приветства подобряването на сътрудничество на правителството с НПО, но призовава те да бъдат по-широко консултирани при създаването на политики и в контекста на мониторинга на действията на органите; освен това призовава за засилване на тяхната роля в процеса на стабилизиране и асоцииране;

41.  Подчертава необходимостта да се насърчава активна гражданска позиция посредством, наред с другото, укрепване на гражданското общество и действително гарантиране на свободата на словото;

42.  Признава, че макар свободното участие в профсъюзи да е гарантирано със закон, все още съществува необходимост от подобрения по отношение на основните права на труд и участие в профсъюзи; насърчава Косово да засили социалния диалог в рамките на процеса на вземане на решения, при определянето на политиките и при изграждането на капацитет за социалните партньори;

43.  Подчертава, че мисията EULEX следва да увеличи помощта си за полицията на Косово по отношение на обучението за овладяване на критични и чувствителни ситуации преди и по време на демонстрации; подчертава, че органите трябва да положат повече усилия, с помощта на мисията EULEX, за да могат жертвите на свързано с конфликтите в Косово и на други места в Западните Балкани сексуално насилие да получат справедливост;

44.  Изразява загриженост, че дискриминацията все още е сериозен проблем; подчертава колко е важно да се гарантира равенството на всички хора, без оглед на техния етнически произход, пол, възраст, религия, сексуална ориентация или увреждания; подчертава необходимостта от цялостна антидискриминационна стратегия, която да разгледа всички основания за дискриминация, както и от пълното прилагане на закона за борба с дискриминацията; подчертава значението на повишаването на осведомеността за това какво представлява дискриминацията и кои са правните средства за защита;

45.  Призовава органите да приведат в действие конституционния принцип на недопускане на дискриминация на основата на сексуална ориентация, да увеличават познанията на правоприлагащите служители относно правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, и да водят борба с хомофобията и трансфобията; в тази връзка осъжда жестокото нападение в Прищина на 14 декември 2012 г., извършено от група хора, включително радикални ислямисти, на помещенията, в които списанието Косово 2.0 е трябвало да издаде последния си брой на тема секс, включващо въпроси, свързани с лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица; призовава полицията на Косово и Министерството на вътрешните работи да разследват проявите на насилие и заплахите срещу пострадалите лица, и да подведат под отговорност виновниците; настоятелно призовава органите да положат всички усилия, за да гарантират пълното зачитане на правата на човека, включително свободата на мисълта, словото и събранията;

46.  Подчертава значението на независимите и свободни медии; приветства във връзка с това измененията на Наказателния кодекс по отношение на наказателната отговорност на главните редактори, издателите, печатарите и производителите и на защитата на журналистическите източници, които влязоха в сила от 1 януари 2013 г.;

47.  Отбелязва третия доклад на ОССЕ за оценка на правата на общностите от юли 2012 г., в който се посочва, че въпреки наличието на цялостна и усъвършенствана правна рамка, остава да се постигне още много, за да се осигури реална и значителна закрила на правата на общностите в Косово;

48.  Приветства приемането на съответното законодателство за защитата и насърчаването на общностите и на религиозното и културното наследство, както и успешното поемане на отговорността от страна на Косово за сигурността на повечето културни и религиозни обекти на сръбската православна църква; особено приветства в тази връзка създаването на специално звено в рамките на полицията на Косово, което изцяло ще се посвети на тази задача; призовава за по-нататъшно прилагане на съответното законодателство, по-специално на Закона за общностите; изразява съжаление относно отказа на органите в Косово да позволят на сръбския президент Томислав Николич да посети Косово и да присъства на православното коледно тържество в Грачаница; приветства в тази връзка срещата между сръбския президент Николич и президента на Косово Яхяга, проведена в Брюксел на 6 февруари 2013 г. в атмосфера на открит и конструктивен дух под патронажа на заместник-председателя / върховен представител Катрин Аштън, в контекста на усилията за нормализиране на връзките между двете страни;

49.  Изразява съжаление относно отказа на сръбските органи да позволят на заместник министър-председателя на Косово Мимоза Кусари-Лила да пресече границата и да посети долината на Прешево; изразява съжаление за дългите часове, които гражданите на Косово трябва да чакат, за да преминат в Сърбия;

50.  Подчертава значението на повишаването на равнището на връзките на Косово и на представителството му в международни институции за култура и историческо наследство, с оглед да се подобри защитата на религиозни и културни обекти и паметници, както и значението на повишаването на равнището на представителството му в европейски и международни спортни организации, за да се даде възможност на косовските спортисти да вземат участие във всички международни спортни прояви, включително в европейски и световни първенства и в Олимпийските игри;

51.  Приветства създаването на общински служби за общностите и завръщанията в повечето общини, но изразява съжаление, че въпреки отбелязания напредък, завръщането на бежанци и вътрешно разселени лица продължава да бъде предизвикателство, особено поради инциденти със сигурността, насърчава органите в Косово да положат по-нататъшни усилия в тази област, както на централно, така и на местно равнище, като обръщат особено внимание на завърналите се сърби, роми, ашкали и египтяни;

52.  Приветства окончателното закриване на замърсения с олово лагер „Остероде“ в северната част на Митровица и преместването на оставащите семейства, включително много роми, ашкали и египтяни, в новопостроени къщи и в един нов жилищен блок, които са част от проект, финансиран от ЕС; счита, че това е важна стъпка към пълната реинтеграция и приобщаване на бежанците и малцинствата в обществото на Косово; настоятелно призовава органите в Косово започнат незабавни операции по почистване в замърсените райони, а Комисията ‐ да осигури необходимата техническа и финансова помощ; приканва Косово да задели по-големи ресурси за приемането и прилагането на екологичните стандарти на ЕС;

53.  Приветства стартирането на междинния преглед на стратегията и плана за действие за ромите, ашкалите и египтяните (РАЕ); призовава за по-ефективно прилагане и мониторинг на стратегията за интегриране ромите, ашкалите и египтяните посредством по-нататъшно изграждане на капацитет и подобряване на междуведомствената координация; подчертава необходимостта от пълно прилагане на „Четиридесетте действия“ за насърчаване на социалното приобщаване на общностите на ромите, ашкалите и египтяните както на централно, така и на общинско равнище, в съответствие с целите на Европейската рамка за национални стратегии за интегриране на ромите; призовава органите в Косово да включат гледната точка на пола в стратегията за интегриране и плана за действие за общностите на ромите, ашкалите и египтяните;

54.  Изразява загриженост, че децата на ромите, ашкалите и египтяните остават уязвими и маргинализирани; призовава органите да обръщат подходящо внимание на подобряването на условията на живот на тези общности, включително на достъпа им до образование;

55.  Изразява загриженост относно високите равнища на бедност и смъртност при децата, тесния обхват на косовската система за социална закрила и високите собствени разходи за здравно обслужване, които излагат уязвимите семейства на хронична бедност;

56.  Подчертава, че децата с увреждания продължават да бъдат лишавани от основно образование, като само 10 % от тях са записани в начално училище; призовава правителството да гарантира, че лицата с увреждания и другите уязвими групи имат достъп до здравно обслужване, образование и социални услуги, без да бъдат дискриминирани; приветства приемането от парламента на Косово на препоръки относно развитието в ранна детска възраст;

57.  Приветства стартирането на изчерпателно планиране на закрилата на децата в Косово, както и напредъка, постигнат по отношение на приемането на силен кодекс за правосъдието за малолетни лица, с който Косово се приобщава към международните и европейските стандарти; въпреки това остава загрижен относно липсата на специализирана институционална инфраструктура за млади хора, които са в конфликт със закона (жертви и свидетели);

58.  Приветства окончателните резултати от преброяването на населението в Косово през 2011 г. като първа стъпка за осигуряване на отговорните за вземането на решения лица на навременна и точна информация за определяне на политиките; признава обаче оставащите предизвикателства по отношение на наличието на статистически точни и международно сравними данни, които са съществени за основаните на факти политики и за мониторинга на напредъка на Косово;

59.  Призовава Косово да подобри бизнес средата за малките и средните предприятия чрез намаляване на административните тежести и свързаните с тях разходи, чрез увеличаване на достъпа до финансиране и осигуряване на специална подкрепа за новосъздадени предприятия;

60.  Подчертава значението на предоставянето на Косово на собствен телефонен код за международно избиране, както по икономически, така и по политически причини; счита сегашната ситуация за неустойчива и объркваща и призовава компетентните международни организации да разрешат проблема по възможно най-бърз начин, а Сърбия да отмени наложеното от нея вето по този въпрос;

61.  Призовава Косово да работи върху развитието на възобновяема енергия и диверсификацията на енергийните източници с оглед закриването на електроцентралата Косово А и рехабилитация на централата Косово Б в съответствие със задълженията си по Договора за създаване на Енергийна общност; подчертава необходимостта от предназначаване на по-голяма част от финансовата помощ, предоставяна от ЕС и ЕБВР, за проекти в областта на енергоспестяването, енергийната ефективност и възобновяемата енергия; изразява съжаление, че ЕБВР предвижда подкрепа за нов капацитет с използване на лигнитни въглища (централа Косова е Ре) в своя проект на стратегия за страната, и призовава Комисията да предприеме действия за противопоставяне на такива планове, които са в противоречие с ангажиментите на ЕС в областта на климата;

62.  Отбелязва плановете за нова пътна инфраструктура за подобряване на връзките между Прищина и съседните държави; отбелязва, че практиките във връзка с обществените поръчки в Косово остават незадоволителни, и подчертава необходимостта да се гарантира, че процедурите по възлагане на обществени поръчки за такива големи проекти са действително открити, конкурентни и прозрачни; отбелязва също така, че такива инфраструктурни проекти следва да се предприемат в съответствие с критериите, посочени в текущата програма на Международния валутен фонд; подчертава значението на развитието на обществения транспорт, по-специално по отношение на модернизирането или създаването на нови железопътни връзки като част от устойчива транспортна система; предлага изграждането на трансгранична високоскоростна железопътна система между всички държави от Западните Балкани, която да е свързана с трансевропейската мрежа на ЕС;

o
o   o

63.  Възлага на председателя да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Косово.

(1) A/RES/64/298.


Изготвяне на таблото с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси
PDF 273kWORD 23k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно изготвяне на таблото с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) (2013/2582(RSP))
P7_TA(2013)0188B7-0165/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(1) (част от пакета за икономическото управление и наричан по-нататък „Регламента за ПМД“),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно таблицата с показатели за наблюдение на макроикономическите дисбаланси: първоначален проект(2),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавен „Допълване на таблото с показатели за ПМД: показател за финансовия сектор“ (SWD(2012)0389),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейската централна банка, до Европейския икономически и социален комитет, до Комитета на регионите и до Европейската инвестиционна банка относно доклада за механизма за предупреждение - 2013 г. (COM(2012)0751),

–  като взе предвид „Становищата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно показателите в планираната таблица, които са от значение за стабилността на финансовите пазари“ от 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид писмото от 19 декември 2011 г. от Комисията до председателя на Европейския парламент, с което на Парламента се изпращат съответната информация и документи относно коригираното табло с показатели за ПМД,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно изготвяне на таблото с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) (O-000039/2013 – B7-0117/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ПМД е инструмент на политиката, въведен с пакета за икономическото управление, и представлява важен стълб на икономическото управление на еврозоната, чиято цел е предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в държавите членки, като вниманието се насочва по-специално към тези макроикономически дисбаланси, при които има потенциал отрицателните последици да се разпространят в други държави членки;

Б.  като има предвид, че таблото с показатели, създадено в съответствие с член 4 от Регламента за ПМД, се състоеше първоначално от десет показателя, покриващи широк спектър от теми, свързани с наблюдението по ПМД;

В.  като има предвид, че през ноември 2012 г. Комисията добави показател, а именно темпа на увеличаване на пасивите във финансовия сектор, като съобщи за това на Парламента в писмото си от 19 ноември 2012 г. и публикува съответния анализ в Доклада за механизма за предупреждение (ДМП) на 28 ноември 2012 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно съображение 12 от Регламента за ПМД „Комисията следва да представя предложения за коментар от компетентните комисии на Европейския парламент и Съвета относно планове за изработване и приспособяване на показателите и праговете“;

1.  Изразява дълбоко съжаление относно факта, че Комисията не спази духа на сътрудничество на Регламента за ПМД, когато актуализира таблото с показатели за наблюдение на макроикономическите дисбаланси;

2.  Изразява дълбоко съжаление също така относно факта, че Парламентът получи съответното съобщение само няколко дни преди Комисията да публикува таблото с показатели през ноември 2012 г.;

3.  Изисква от Комисията да уведоми Парламента и Съвета на много ранен етап дали възнамерява да актуализира допълнително таблото с показатели преди 2015 г.;

4.  Отбелязва с дълбоко съжаление липсата на равно третиране на съзаконодателите в този процес, тъй като според информацията Комисията се е консултирала със съответната работна група на Съвета;

5.  Подчертава, че резолюцията на Парламента от 15 декември 2011 г. относно таблото с показатели, в която Парламентът изисква добавянето на показател за финансовия сектор, не може да се счита като отразяваща консултации с Парламента, проведени по задоволителен начин, както е предвидено в съображение 12 от Регламента за ПМД, тъй като тази резолюция е приета през предходната година и не е в отговор на предложение от Комисията; изтъква освен това, че подробният избор и разработване на показателя са предполагали висока степен на лична преценка, както е видно от работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2012 г.;

6.  Отбелязва изразеното становище на ЕССР от 9 декември 2011 г., съдържащо неговите резерви по отношение на евентуален финансов показател, в което се посочва, че таблото с показатели следва да включва краткосрочни задължения (сумата на пасивите с падеж до една година) за неконсолидирания финансов сектор, с изключение на банковите депозити, като дял от общите пасиви и че този показател следва да се предпочита пред показатели, основаващи се на измерване на собствения капитал чрез парични потоци, като съотношенията за ливъридж или степента на задлъжнялост, тъй като поради факта, че собственият капитал се оценява по пазарна стойност, той е много чувствителен към движенията на фондовия пазар; припомня на Комисията, че член 4, параграф 5 от Регламента за ПМД гласи, че „при изготвянето на показателите, отнасящи се до стабилността на финансовия пазар, надлежно се взема предвид работата на ЕССР“;

7.  Няма повече да толерира факта, че необходимата промяна на мисленето с оглед пълно признаване на ролята на Парламента в икономическото управление все още не е настъпила в службите на Комисията; подчертава, че е необходимо Комисията да зачита безусловно ролята на Парламента като съзаконодател в многостранното наблюдение, както е предвидено, наред с другото, в член 121, параграф 6 и член 136 от ДФЕС, и да третират равнопоставено Парламента и Съвета във всички действия на Съюза в тази област; припомня на Комисията, че консултациите с Парламента относно промени в таблото с показатели също са част от най-добрите практики от гледна точка на уважението между институциите;

8.  Припомня на Комисията нейното задължение, според което тя е отговорна пред Парламента, както е предвидено в член 17, параграф 8 от ДЕС;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0583.


Виетнам, и по-специално свободата на изразяване на мнение
PDF 278kWORD 26k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно Виетнам, по-конкретно свободата на изразяване (2013/2599(RSP))
P7_TA(2013)0189RC-B7-0166/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам, подписано на 27 юни 2012 г., и диалога между ЕС и Виетнам за правата на човека, провеждан два пъти годишно между ЕС и правителството на Виетнам,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, към който Виетнам се присъедини през 1982 г.,

–  като взе предвид общия периодичен преглед на Съвета на ООН за правата на човека относно Виетнам от 24 септември 2009 г.,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване за 14-ата сесия на Съвета по правата на човека през април 2010 г.,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно присъдите срещу блогъри във Виетнам от 24 септември 2012 г.;

–  като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“(1),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Виетнам,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че трима видни журналисти – Нгуйен Ван Хай/Диеу Кай, Ta Фонг Тан и Пан Тан Хай – бяха осъдени на затвор на 24 септември 2012 г.; като има предвид, че след обжалване присъдите им бяха потвърдени за съответно 12, 10 и 3 години, последвани от няколко години домашен арест, за публикуването на статии на интернет страницата на Виетнамския клуб на свободните журналисти;

Б.  като има предвид, че според последните доклади на международни организации в областта на правата на човека, 32 кибер-дисиденти са получили тежки присъди с лишаване от свобода или очакват съдебен процес във Виетнам; 14 продемократично настроени активисти са осъдени на общо над 100 години затвор за упражняване на правото си на свобода на изразяване; група от 22 мирни активисти в областта на опазването на околната среда са получили присъди, вариращи от 10 години лишаване от свобода до доживотен затвор; журналист, работещ за държавната преса, е уволнен след като в личния си блог е публикувал пост, в който критикува генералния секретар на Комунистическата партия; както и че кибер-дисиденти, включително Ле Конг Кау и Хюн Нгок Туан, често са тормозени и нападани от полицията;

В.  като има предвид, че няколко души, лишени от свобода заради убежденията си, са осъдени по неясно формулирани разпоредби за „националната сигурност“, които не правят разлика между актовете на насилие и мирното изразяване на особени мнения или убеждения, като например „пропаганда срещу Социалистическа република Виетнам“ (член 88 от Наказателния кодекс), „дейности, насочени към сваляне на народната власт“ (член 79), „пораждане на разделение между религиозни и нерелигиозни лица“ (член 87) и „злоупотреба с демократичните свободи с цел накърняване на интересите на държавата“ (член 258); като има предвид, че Наредба 44 от 2002 г., която разрешава задържане без съдебен процес, все повече се използва за задържането на дисиденти;

Г.  като има предвид, че блогъри и защитници на правата на човека все повече се насочват към интернет, за да изразят своите политически възгледи, да изобличават корупцията и да привлекат вниманието към заграбването на земи и други злоупотреби с власт от служебни лица;

Д.  като има предвид, че виетнамските власти систематично потискат свободата на изразяване и мирно събиране и преследват лицата, които поставят под въпрос политиките на правителството, изобличават случаи на корупция сред служебни лица или призовават за алтернативи на еднопартийното управление;

Е.  като има предвид, че Виетнам е в процес на изготвяне на „Постановление за управлението, предоставянето и използването на интернет услуги и информационно онлайн съдържание“ – ново постановление за управлението на интернет, което ще узакони филтрирането на съдържанието, цензурата и санкциите от страна на правителството срещу неясно определени „забранени действия“ и което ще задължи интернет дружествата и доставчиците на интернет, включително чуждестранните, да си сътрудничат с правителството в наблюдението и проследяването на кибер-дисиденти; като има предвид, че цифровите свободи са все по-застрашени;

Ж.  като има предвид, че през 2009 г., по време на общия периодичен преглед (ОПП) на Съвета на ООН по правата на човека относно състоянието на правата на човека във Виетнам, Виетнам прие редица препоръки относно свободата на изразяване, включително препоръката да се гарантира напълно правото да се търси, получава и разпространява информация и идеи в съответствие с член 19 от Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че Виетнам все още не е изпълнил тези препоръки;

З.  като има предвид, че конфискуването на земя от правителствени служители, използването на прекомерна сила в отговор на обществените протести заради прогонването на хора от домовете им, произволните арести на активисти и тежките присъди за протестиращите продължават, а въпросите, свързани с поземлените права и ползването на земята, са неясни;

И.  като има предвид, че свободата на религията и убежденията е потисната и католическата църква и непризнатите религии, като например Обединената будистка църква на Виетнам, протестантските църкви и други, продължават да бъдат подложени на жестоко религиозно преследване;

Й.  като има предвид, че Виетнам започна широки обществени консултации с оглед на изготвянето на нова конституция, но лицата, които са изразили мнението си, са били подложени на санкции и натиск;

К.  като има предвид, че Виетнам кандидатства за място в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2014–2016 г.;

1.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с осъждането и строгите присъди на журналисти и блогъри във Виетнам; осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, включително политическото сплашване, тормоз, нападения, произволни арести, тежки присъди с лишаване от свобода и несправедливи процеси, във Виетнам, които се извършват срещу политически активисти, журналисти, блогъри, дисиденти и защитници на правата на човека, както онлайн, така и офлайн, в явно нарушение на международните задължения на Виетнам по отношение на правата на човека;

2.  Настоятелно призовава властите незабавно и безусловно да освободят всички блогъри, онлайн журналисти и защитници на правата на човека; призовава правителството да прекрати всички форми на репресия срещу лицата, които упражняват правото си на свобода на изразяване, свобода на убежденията и свобода на събранията в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

3.  Призовава виетнамското правителство да измени или отмени законодателството, което ограничава правото на свобода на изразяване и свободата на печата, за да се осигури форум за диалог и демократични дебати; призовава също така правителството да измени проекта за „Постановление за управлението, предоставянето и използването на интернет услуги и информационно онлайн съдържание“, за да гарантира, че той защитава правото на свобода на изразяване онлайн;

4.  Настоятелно призовава виетнамското правителство да прекрати принудителното прогонване, да осигури свобода на изразяване за лицата, които изобличават злоупотребите по свързаните със земята въпроси, и да гарантира на лицата, които са били насилствено прогонени от домовете си, достъп до правна защита и подходящо обезщетение в съответствие с международните стандарти и задължения съгласно международното право в областта на правата на човека;

5.  Призовава властите да изпълнят международните задължения на Виетнам, като прекратят религиозното преследване и премахнат правните пречки пред свободното провеждане на мирни религиозни дейности от независими религиозни организации, което включва признаване на всички религиозни общности, гарантиране на свободното изповядване на религия и връщане на произволно конфискуваните от държавата активи на Обединената будистка църква на Виетнам, на католическата църква и на всяка друга религиозна общност;

6.  Изразява дълбока загриженост във връзка с условията на задържане на лица, лишени от свобода заради убежденията си, поради малтретиране и липса на медицински грижи; изисква от властите да гарантират физическата и психическата им неприкосновеност, да осигурят неограничен достъп до правна защита и да предложат адекватна медицинска помощ на нуждаещите се;

7.  Отново заявява, че диалогът между ЕС и Виетнам относно правата на човека следва да доведе до конкретен напредък по отношение на правата на човека и демократизацията; в тази връзка призовава Европейския съюз да изразява систематично загриженост относно нарушенията на правата на човека във Виетнам на най-високо равнище и да засили натиска върху виетнамските власти, така че те да премахнат контрола върху интернет и блоговете и забраните върху частните медии, да позволят на групи и лица да утвърждават правата на човека и да изразяват своите мнения и несъгласие публично, да предприемат мерки за премахване на смъртното наказание, да отменят или изменят законите за националната сигурност, които се използват за криминализиране на изразяването на мирно несъгласие, и да освободят мирните лица, лишени от свобода заради убежденията си;

8.  Напомня на всички страни, че член 1 от Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) гласи, че: „Зачитането на човешките права и демократичните принципи е в основата на сътрудничеството между страните и на разпоредбите на настоящото споразумение, и то съставлява съществен елемент от споразумението.“; призовава върховния представител да оцени съвместимостта на политиките на виетнамското правителство с условията, включени в СПС;

9.  Насърчава Виетнам да пристъпи към ратификация на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и Конвенцията против изтезанията (КПИ); призовава правителството да създаде независима национална комисия по правата на човека;

10.  Изисква от Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН да разгледа състоянието на правата на човека във Виетнам, като обърне специално внимание на свободата на изразяване, и да отправи препоръки към страната;

11.  Приветства факта, че правителството на Виетнам е обявило покана за участие на обществеността в първата си конституционна реформа от 1992 г. насам и че крайният срок вече е удължен до септември 2013 г., но изразява съжаление, че обществената консултация е довела до санкции и натиск срещу лицата, които законно изразят мнението си; изразява надежда, че новата конституция разглежда като приоритет въпросите, свързани с гражданските и политическите права, и религиозните свободи; в тази връзка приветства започването на диалог с правозащитни организации; изразява надежда, че това може да доведе до важни реформи в областта на труда, образованието и правата на човека в дългосрочен план; препоръчва към специалния докладчик на ООН относно свободата на изразяване и мнение да се отправи покана да посети страната и властите да изпълнят изцяло евентуалните му препоръки;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на правителството и парламента на Виетнам, на правителствата на държавите членки на АСЕАН, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.


Положението с правата на човека в Казахстан
PDF 295kWORD 28k
Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2013 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (2013/2600(RSP))
P7_TA(2013)0190RC-B7-0167/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Казахстан, в т.ч. резолюцията от 15 март 2012 г. относно Казахстан(1), резолюцията от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(2) и резолюцията от 17 септември 2009 г. относно случая Евгений Жовтис в Казахстан(3),

–  като взе предвид резолюцията си от 22 ноември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан(4);

–  като взе предвид изявлението от 9 октомври 2012 г. на говорителя на върховния представител Катрин Аштън относно съдебния процес срещу Владимир Козлов в Казахстан и изявлението на върховния представител от 17 януари 2012 г. относно парламентарните избори в Казахстан,

–  като взе предвид правното становище на Международната комисия на юристите от 13 февруари 2013 г. относно дисциплинарните производства срещу адвокати в Казахстан,

–  като взе предвид изявлението от 25 януари 2012 г. на представителя на ОССЕ, отговарящ за свободата на медиите, относно положението на медиите в Казахстан,

–  като взе предвид изявлението от 1 февруари 2012 г. на директора на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ относно натиска върху казахстанската опозиция,

–  като взе предвид изявлението от 20 март 2013 г. на Международното партньорство по правата на човека (International Partnership for Human Rights (IPHR)), озаглавено „Преглед на въпросите, пораждащи безпокойство във връзка с правата на човека в Казахстан“,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 21 декември 2012 г., след иск, заведен на 20 ноември 2012 г. от главния прокурор на Казахстан, Районният съд на Алмати забрани нерегистрираната опозиционна партия „Алга“ по обвинения в екстремизъм; като има предвид, че забраната подвежда под лична отговорност Алия Турусбекова, съпругата на Владимир Козлов,

Б.  като има предвид, че на 25 декември 2012 г. редица опозиционни медии, в т.ч. осем казахстански вестници и 23 новинарски уеб портали, са забранени по обвинения в екстремизъм, като прокурорът ги нарича „една обединена медия Республика“; като има предвид, че това решение е потвърдено от Апелативния съд на 22 февруари 2013 г. и в резултат на засегнатите журналисти е забранено да упражняват професията си,

В.  като има предвид, че Казахстан е важен международен играч и е от огромно значение за политическото и социално-икономическото развитие и положението със сигурността в целия регион; като има предвид, че той е играл положителна роля в Централна Азия чрез усилията си да развива добросъседски отношения с граничещите с него държави, да възстанови регионалното сътрудничество и да разрешава всички двустранни въпроси с мирни средства; като има предвид, че за ЕС е от жизненоважно значение да засили политическото и икономическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността с този регион чрез стабилни и открити отношения между ЕС и Казахстан,

Г.  като има предвид, че Казахстан отдавна ограничава някои ключови граждански и политически права като свободата на събрания, изразяване и вероизповедания; като има предвид, че през последните две години спазването на основните свободи намалява, а през 2012 г., след насилието в Жанаозен през декември 2011 г., се наблюдават открити репресии срещу критикуващите правителството,

Д.  като има предвид, че през последните месеци редица опозиционни лидери, защитници на правата на човека, журналисти и представители на гражданското общество са подложени на тормоз и наказателно преследване, което в няколко случаи завършва с присъда изпращане в затвора,

Е.  като има предвид, че на 13 март 2013 г. Касационният съд отхвърли жалбата по делото на Владимир Козлов, който беше осъден на седем години и половина затвор и конфискуване на имуществото по обвинение в „подбуждане към социален раздор“, „призоваване към насилствено отхвърляне на конституционния ред“ и „създаване и ръководене на организирана групировка с цел извършване на престъпления“; като има предвид, че понастоящем Владимир Козлов в подал жалба пред Върховния съд като последна инстанция по неговото дело,

Ж.  като има предвид, че на 7 декември 2012 г. защитникът на правата на човека Вадим Курамшин беше осъден на 12 години затвор за шантаж над помощника на окръжния прокурор; като има предвид, че присъдата беше потвърдена от Апелативния съд на 14 февруари 2013 г.; като има предвид, че г-н Курамшин беше повторното арестуван при завръщането му от конференцията на ОССЕ през септември във Варшава, след освобождаването му след предишен съдебен процес през август 2012 г.,

З.  като има предвид, че правителството на Казахстан обмисля да започне работа по нов национален план за действие в областта на правата на човека за периода 2013-2020 г.,

И.  като има предвид, че казахстанските органи са учредили работна група под ръководството на генералния прокурор за реформа на наказателния кодекс; като има предвид, че на 15 и 16 март 2013 г. беше проведена кръгла маса относно „Реформата на Наказателния кодекс на Казахстан въз основа на принципите на правовата държава“ с участието на делегация от Венецианската комисия като консултант по реформата; като има предвид, че Европейският парламент настоятелно призова казахстанските органи да приведат наказателното право на страната в съответствие с международните норми, включително да реформират член 164 относно „подбуждане към социален раздор“,

Й.  като има предвид, че казахстанските органи многократно използват обвинението в „подбуждане към социален раздор“, което е неясно и прекалено широко и може да се използва за криминализиране на законното упражняване на правата свобода на изразяване и на сдружаване, които са защитени по силата на международното право в областта на правата на човека,

К.  като има предвид, че тригодишният мандат на Казахстан като член на Съвета на ООН по правата на човека започна на 1 януари 2013 г.,

Л.  като има предвид, че като член на ОССЕ, чийто председател беше през 2010 г., Казахстан се ангажира да зачита и прилага основните принципи на тази организация,

М.  като има предвид, че клеветата продължава да бъде считана за престъпление, а Законът за въвеждане на промени и допълнения в законодателството относно информационно-комуникационните мрежи от 10 юли 2009 г. приравнява интернет ресурсите (уебсайтове, чатруми, блогове, дискусионни форуми) с масовите медии и по такъв начин прави тях и техните собственици отговорни за едни и същи престъпления,

Н.  като има предвид, че в края на ноември 2012 г. ВП/ЗП Аштън беше в Централна Азия и посети Казахстан, докато бяха налагани законовите забрани на опозицията и медиите; като има предвид, че тя не направи никакво изявление по този въпрос по време на посещението си, а едва впоследствие през декември 2012 г.,

O.  като има предвид, че през юли 2012 г., след своето двудневно посещение в Казахстан, Върховният комисар на ООН по правата на човека г-жа Нави Пилай призова органите на страната да разрешат провеждането на независимо международно разследване на събитията в Жанаозен, на причините и последиците от тях,

1.  Подчертава значението на отношенията между ЕС и Казахстан и засилването на икономическото и политическото сътрудничество във всички области; подчертава големия интерес на ЕС от устойчиви отношения с Казахстан по отношение на политическото и икономическото сътрудничество;

2.  Критикува остро съдебното решение за забрана на опозиционните партии по обвинения в екстремизъм, включително нерегистрираната опозиционна партия „Алга“, както и ключови независими медийни участници, като се има предвид, че това е в нарушение на принципите на свобода на изразяване и на сдружаване и поражда голяма загриженост във връзка с бъдещи репресии на независимите медии и опозицията;

3.  Призовава органите на властта да спазват принципите и ангажираността с нормите на ОССЕ относно свободата на изразяване, на събрания и на сдружаване; насърчава Казахстан да разглежда критиките не като заплаха, а като конструктивен инструмент, с който да подобри политиките и приобщаването;

4.  Подчертава, че Алия Турусбекова не може да бъде отговорна за действията на трети лица;

5.  Призовава ЕС и държавите членки да търсят гаранции, които защитават журналистите, опозиционните активисти и защитниците на правата на човека и техните семейства, по-специално тези, които посещават институциите на ЕС с цел обсъждане на въпроси, свързани с правата на човека, срещу всякакъв вид последващи лични заплахи, натиск или преследване;

6.  Отново изразява своята загриженост във връзка с арестите на опозиционни лидери, журналисти и адвокати въз основа на процеси, които не са съобразени с международните стандарти, и отново призовава за освобождаване на всички лица, осъдени въз основа на неясни обвинения, които биха могли да се разглеждат като политически мотивирани, включващи, наред с другите, Владимир Козлов, Вадим Курашим и Роза Тулетаева; изразява своята загриженост по отношение на справедливостта на процесите и отново призовава да се гарантира прозрачност и спазване на международните стандарти в процесите, да спрат присъдите въз основа на подобни неясни обвинения, както и да се подкрепя независимостта на съдебната система;

7.  Призовава казахстанските органи на властта да осигурят условия за задържане в съответствие с международните стандарти и да разрешат подходящо медицинско лечение за всички затворници, включително и за опозиционния лидер Владимир Козлов; призовава за пълно прилагане на подобренията, включени в неотдавнашната реформа на системата на затворите, и за допълнително подобрение с цел да се отговори на международните стандарти;

8.  Решително изтъква, че основателната борба срещу тероризма и екстремизма не следва да се използва като извинение за забрана на дейността на опозицията, ограничаване на свободата на изразяване или възпрепятстване на независимостта на съдебната система;

9.  Подчертава, че Казахстан е все по-важен международен партньор в региона, независимо дали става въпрос за сътрудничеството с НАТО, подкрепата на преговорите на E3+3 с Иран или създаването на международна банка за гориво в Казахстан; приветства амбицията на Казахстан да се включи активно като посредник в международни въпроси във връзка със сигурността по отношение на целия регион; настоятелно призовава казахстанските органи да спазват международните ангажименти, които са подписали, включително свързаните с правовата държава и независимостта на съдебната система;

10.  Призовава Казахстан да създаде климат, в който активистите на опозицията, журналистите и юристите могат свободно да упражняват своите дейности, включително чрез необходимите правни реформи; подчертава ангажимента на ЕС за подпомагане на Казахстан в това усилие;

11.  Призовава Казахстан да преразгледа своето законодателство в областта на вероизповеданията и да намали ограниченията относно регистрирането и практикуването на религия;

12.  Подчертава значението на зачитането и насърчаването на правото на работниците да създават независими професионални съюзи, да провеждат стачки и колективно да се договарят с работодателите в съответствие със задълженията на Казахстан по силата на международното право в областта на правата на човека;

13.  Приветства диалога с делегацията на Венецианската комисия за новия наказателно-процесуален кодекс и насърчава по-нататъшно сътрудничество с Венецианската комисия с цел извличане на максимална полза от нейния опит; подчертава, че реформите следва да бъдат насочени към укрепване на независимостта на съдебната система и на правовата държава и да отговарят на международните стандарти; повтаря призива си за реформа на член 164 относно „подбуждане към социален раздор“ и призовава ЕСВД да предприеме стриктно наблюдение на реформата и съдържанието на новия закон;

14.  Отново отправя своя призив към казахстанските органи на властта да продължат да изпълняват съществуващия план за действие относно правата на човека, като използват препоръките на Венецианската комисия и техническата подкрепа на ЕС в рамките на инициативата за правова държава; насърчава и подкрепя Казахстан в усилията му за разработване на нов план за действие относно правата на човека за периода 2013-2020 г.; призовава казахстанските органи да си сътрудничат с НПО;

15.  Приветства редовните диалози между ЕС и Казахстан в областта на правата на човека; подчертава значението на диалозите между ЕС и казахстанските органи в областта на правата на човека и приветства конструктивния подход, проявяван от казахстанска страна; призовава за засилване на диалозите, благоприятни за създаването на форум, където въпросите могат да се разглеждат открито; подчертава, че тези диалози следва да бъдат ефективни и ориентирани към резултатите и да включват участници от гражданското общество, когато това е възможно;

16.  Приветства международните програми за студентски обмен, въведени от правителството на Казахстан; подчертава същественото въздействие, което имат тези престои в чужбина по отношение на демократичното образование на казахстанските студенти; приветства подкрепата, която казахстанските органи предоставят на тези студенти при завръщането им;

17.  Призовава ЕС, по-специално ЕСВД, да следи отблизо развитието на събитията в Казахстан, да изразява опасенията си пред казахстанските органи, когато е необходимо, да предлага подкрепа и редовно да докладва на Парламента; призовава също така делегацията на ЕС в Астана да изпълнява по-проактивна роля в наблюдението на положението, включително наблюдение на съдебни процеси и посещения на затворите;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Съвета на ООН по правата на човека и на правителството и парламента на Казахстан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0089.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0588.
(3) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 30.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0459.

Правна информация - Политика за поверителност