Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-конкретно резолюциите от 16 февруари 2012 г.(1), 13 септември 2012 г.(2), 23 май 2013 г.(3) и 12 септември 2013 г.(4), както и относно бежанците, бягащи от въоръжения конфликт,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 януари, 18 февруари, 11 март, 22 април, 27 май, 24 юни, 9 и 22 юли 2013 г.; като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Сирия,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън от 21 август 2013 г. относно последните данни за употребата на химическо оръжие в Дамаск, от 23 август 2013 г. относно неотложността на намирането на политическо решение на сирийския конфликт (отразяващо обща позиция на ЕС относно Сирия от 7 септември 2013 г.), от 10 септември 2013 г. относно предложението за поставяне на сирийските химически оръжия под международен контрол и от 14 септември 2013 г. след споразумението между САЩ и Русия относно химическите оръжия в Сирия, както и изявленията на заместник-председателя/върховен представител по време на пленарния дебат в Парламента в Страсбург на 11 септември 2013 г.,

—  като взе предвид изявленията на комисаря, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева относно сирийските бежанци и реакцията на ЕС, и по-специално изявлението ѝ от 3 септември 2013 г. относно последните данни за бежанците от сирийската криза, както и докладите за обстановката и информационните справки за Сирия на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO),

—  като взе предвид забележките на върховния комисар на ООН за бежанците Антониу Гутереш по време на неофициалната среща на Съвета по правосъдие и вътрешни работи във Вилнюс на 18 юли 2013 г.(5),

—  като взе предвид брифингите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, дадени от заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор за спешната помощ Валери Амос, и по-специално брифинга от 18 април 2013 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от срещата на министерско равнище на страните, граничещи със Сирия, организирана от върховния комисар на Обединените нации за бежанците на 4 септември 2013 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирия,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

—  като взе предвид членове 78, 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че до 20 септември 2013 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е регистрирала общо 1 929 227 сирийски бежанци в съседните държави и в Северна Африка; като има предвид, че общият брой на бежанците, включително нерегистрираните, се изчислява на 2 102 582; като има предвид, че според същите източници 76 % от сирийското бежанско население са жени и деца; като има предвид, че 410 000 сирийски деца бежанци са в начална училищна възраст (между 5 и 11 г.); като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси броят на вътрешно разселените лица към 9 септември 2013 г. е бил 4,25 милиона;

Б.  като има предвид, че по данни на ВКБООН броят на бежанците (включително очакващите регистрация) в приемните страни към 20 септември 2013 г. е както следва: Турция — 492 687; Ливан — 748 608; Йордания — 531 768; Ирак — 190 857; Египет — 124 373; Мароко, Алжир и Либия — 14 289 (регистрирани); като има предвид, че ежедневно хиляди сирийци бягат в съседните държави, а Регионалният план за реагиране в Сирия на ООН предвижда броят на бежанците от Сирия да достигне общо 3,5 милиона до края на 2013 г.;

В.  като има предвид, че молбите от сирийци за убежище в ЕС са продължили да се увеличават през 2013 г., като от началото на конфликта през 2011 г. досега са подадени 52 037 молби в ЕС и неговите най-близки съседки (Швейцария и Норвегия);

Г.  като има предвид, че в ЕС-28 Германия (14 842) и Швеция (14 083) са получили 59 % от подадените молби; като има предвид, че в други страни също се наблюдава значително увеличение на броя на молбите, но само една друга държава членка е получила повече от 2000 молби (Обединеното кралство — 2634);

Д.  като има предвид, че липсват напълно точни и достоверни данни за общия брой на сирийците, идващи в Европа, както и информация за броя на търсещите убежище в европейски страни и броя на всички намиращи се в тях сирийци; като има предвид, че съгласно ВКБООН, въпреки тези пропуски и факта, че има недостатъци в статистическите данни за практиките, по които се разглеждат молбите за убежище в държавите членки на ЕС, има основания да се твърди, че все още не са преодолени слабостите в закрилата на сирийците в ЕС;

Е.  като има предвид, че кризата със сирийските бежанци представлява първо изпитание за току-що преразгледаната обща европейска система за убежище;

Ж.  като има предвид, че законодателството на ЕС вече предвижда някои средства, като например Визовия кодекс(6) и Кодекса на шенгенските граници(7), които позволяват издаването на визи по хуманитарни причини;

З.  като има предвид, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват средствата, които ще бъдат на разположение по линия на Фонд „Убежище и миграция“, както и наличните по подготвителното действие „Осигуряване на възможност за презаселване на бежанци при извънредни ситуации“, което включва, наред с другото, следните мерки: подпомагане на лицата, които вече са признати за бежанци от ВКБООН; подкрепа за спешни действия в случаи на групи бежанци, определени като приоритетни, които са обект на въоръжено нападение и които са изправени пред условия на крайна уязвимост със застрашаващ живота им характер; при необходимост, предоставяне на допълнителна финансова подкрепа при извънредни ситуации на ВКБООН и неговите бюра за връзка в държавите членки и на равнището на ЕС;

И.  като има предвид новата драма, при която загинаха 130 мигранти и изчезнаха стотици други близо до Лампедуза на 3 октомври 2013 г.; като има предвид, че десетки хиляди мигранти са загинали при опити да достигнат до ЕС; като припомня още веднъж необходимостта да се положат всички усилия, за да се спаси живот в опасност, и държавите членки да изпълняват своите международни задължения за провеждане на морски спасителни операции;

1.  Изразява дълбока загриженост за продължаващата хуманитарна криза в Сирия и сериозните затруднения, която тя създава за съседните държави; изразява тревога относно факта, че масовите потоци от бежанци продължават да се ускоряват, без да са налице никакви признаци за скорошен край на изходящия поток;

2.  Оценява високо усилията и солидарността на органите на тези държави и щедростта на тяхното население в подпомагането на сирийските бежанци;

3.  Приветства политиката на отворени врати на съседните на Сирия страни и настоятелно ги призовава да държат своите граници отворени за всички бежанци от Сирия;

4.  Изразява загриженост, че все по-голям брой сирийци излагат на риск живота си, като предприемат опасни пътувания с лодки, пресичащи Средиземно море към ЕС;

5.  Приветства факта, че ЕС и неговите държави членки са заделили повече от 1 милиард евро под формата на хуманитарна и не само помощ за сирийците във и извън Сирия; отбелязва, че ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ за кризата в Сирия; призовава също така ЕС да наблюдава разпределението на това финансиране;

6.  Призовава ЕС да продължи своето щедро финансиране на хуманитарните и всякакви други усилия в отговор на потребностите на хората в Сирия и бежанците оттам в съседните страни;

7.  Насърчава държавите членки да реагират на възникващите остри нужди чрез презаселване, в допълнение към съществуващите национални квоти, както и чрез прием по хуманитарни причини; насърчава държавите членки да използват наличните все още средства по линия на подготвителното действие/пилотния проект за презаселването;

8.  Призовава международната общност, ЕС и държавите членки да продължат да предоставят подкрепа в отговор на тази извънредна хуманитарна криза и да се ангажират с оказване на ефективна помощ на съседните на Сирия държави;

9.  Призовава ЕС да свика хуманитарна конференция за кризата със сирийските бежанци, като отдаде предимство на дейности, насочени към приемните държави в региона (по-специално Ливан, Йордания, Турция и Ирак), за да ги подкрепи в усилията им да приемат непрекъснато нарастващия брой бежанци и да поддържат политиката на отворени врати; подчертава, че тази конференция следва да включва всички институции на ЕС и организациите на гражданското общество и да се съсредоточи върху хуманитарните усилия и засилването на ролята на ЕС и участието в дипломатически усилия, за да спомогне за решаването на конфликта в Сирия;

10.  Подчертава значението на този етап да се проучи конкретно дали, как и кога държавите членки биха могли да направят повече, за да се повиши техният капацитет за реагиране за защита по отношение на Сирия; изтъква необходимостта от солидарност и проактивно укрепване на цялостното реагиране за защита в ЕС чрез засилено сътрудничество, обмен на информация, изграждане на капацитет и политически диалог;

11.  Приветства общия консенсус между държавите членки, че сирийските граждани не следва да бъдат връщани в Сирия; подчертава обаче, че е необходим по‑последователен подход и по-голяма солидарност с държавите членки, които са изложени на особен натиск при приемането на бежанци от Сирия; призовава държавите членки да гарантират, че всички разпоредби на различните инструменти на общата европейска система за убежище се прилагат правилно;

12.  Призовава държавите членки да проучат всички съществуващи закони и процедури на ЕС за осигуряване на безопасно влизане в ЕС с цел временно допускане на сирийците, които бягат страната си; отбелязва, че законното влизане в ЕС е за предпочитане пред по-опасното незаконно влизане, което може да породи риск от трафик на хора; отбелязва, че някои от държавите членки са предоставили на сирийците право на постоянно пребиваване (например Швеция) или временно допускане (например Германия);

13.  Припомня на държавите членки, че сирийците, които бягат от конфликта и търсят международна закрила, следва да бъдат препращани към компетентните национални органи в областта на убежището, както и да им се предоставя достъп до справедливи и ефективни процедури в областта на убежището;

14.  Призовава ЕС да вземе подходящи и отговорни мерки относно възможния приток на бежанци в неговите държави членки; призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават ситуацията и да работят за планиране на действия при извънредни ситуации, включително възможността за прилагането на Директивата за временната закрила(8), ако и когато условията го налагат;

15.  Припомня задължението на държавите членки да оказват помощ на мигрантите в морето и изисква от държавите членки, които не са спазили своите международни задължения, да прекратят отблъскването на лодките с мигранти на борда;

16.  Призовава държавите членки да зачитат принципа на неотблъскване, в съответствие с действащото международно право и право на ЕС; призовава държавите членки незабавно да прекратят всяка практика на неправомерно и продължително задържане в нарушение на международното и европейското право и посочва, че мерките за задържане на мигранти винаги трябва да бъдат придружени от административно решение, да са надлежно обосновани и да имат конкретни срокове;

17.  Призовава съответните си комисии да продължат да наблюдават положението в Сирия и в съседните държави и мерките, предприемани от държавите членки в това отношение;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, върховния комисар на ООН за бежанците, генералния секретар на Арабската лига, парламента и правителството на Сирийската арабска република, както и на парламентите и правителствата на съседните на Сирия държави и всички страни в сирийския конфликт.

(1) OВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 37. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0351. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0223. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0378. (5) http://www.unhcr.org/51b7149c9.html (6) Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за установяване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1). (7) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.). (8) Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (OВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).