Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавено „Засилване на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС: Европейският модел за обмен на информация (ЕМОИ)“ (COM(2012)0735),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2012 г. относно прилагането на Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност („Решението от Прюм“) (COM(2012)0732),

–  като взе предвид Стокхолмската програма, стратегията за вътрешна сигурност и стратегията за управление на информацията в областта на вътрешната сигурност на ЕС,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 87 от него,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно засилване на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС: прилагане на Решението от Прюм и европейския модел за обмен на информация (ЕМОИ) (O-000067/2013 – B7–0501/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Стокхолмската програма призна необходимостта от по-голяма съгласуваност и консолидация в широкия набор от инструменти за събиране, обработване и обмен на информация между правоприлагащите органи в ЕС, за да се повиши сигурността на гражданите на ЕС;

Б.  като има предвид, че стратегията за вътрешна сигурност призова за разработването на цялостен модел за обмен на информация;

В.  като има предвид, че трансграничният обмен на информация за престъпната дейност е основа за сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС и е от особено значение в едно пространство без вътрешен граничен контрол; като има предвид, че трансграничната престъпност в ЕС се увеличава, като по този начин поставя все по-голям акцент върху нуждата от ефикасен и сигурен обмен на информация в областта на правоприлагането, който зачита защитата на данните и основните права;

1.  Отбелязва, че в съобщенията се прави равносметка на съществуващите различни трансгранични правоприлагащи инструменти, канали и средства за обмен на информация в ЕС; счита, че настоящата „среда“ на различните инструменти, канали и средства е сложна и разпокъсана, което води до неефикасно използване на инструментите и недостатъчен демократичен надзор на равнище ЕС, както и в някои случаи до „използване на функциите и достъпа за други цели“;

2.  Призовава Комисията да направи обзор на законодателството на ЕС и на националното законодателство, включително на (двустранните) международни споразумения, уреждащи трансграничния обмен на информация в областта на правоприлагането; изразява съгласие с Комисията, че са необходими по-смислени статистически данни за измерване на реалната стойност на инструментите, и призовава за независима външна оценка на съществуващите инструменти за обмен на информация в ЕС в областта на правоприлагането, за да се оцени тяхното измеримо въздействие;

3.  Подкрепя препоръките на Комисията за рационализиране на използването на съществуващите инструменти и канали (като ползването по подразбиране на канала Европол и създаването на национално интегрирано обслужване на едно гише) и за подобряване на обучението и повишаването на осведомеността относно трансграничния обмен на информация; изразява обаче съжаление, че Комисията не предвиди по-амбициозна, ориентирана към бъдещето визия, за която се призова в Стокхолмската програма и стратегията за вътрешна сигурност, която може да бъде отправна точка за политически дебат относно начина, по който да се оформи и да се оптимизира обменът на данни в областта на правоприлагането в ЕС, като същевременно се гарантира стабилно равнище на защита на данните и неприкосновеност на личния живот; решително насърчава Комисията да представи тази визия, с която да се определи добре структурирана рамка на обмена на информация в областта на правоприлагането в ЕС въз основа на принципи, като например необходимост, качество, пропорционалност, ефикасност и отчетност, и която да включва подходяща оценка на принципа за наличност и концепцията за насрещни проверки;

4.  Призовава Комисията да проучи възможността за автоматизиране на ръчните процедури за прилагане на съществуващите инструменти с цел гарантиране на по-голяма ефективност, по модела на проучването на работната група „Обмен на информация и защита на данните“, проведено от няколко държави членки, както и да предвиди въвеждането на универсален формат за обмен на информация с цел ускоряване на обработката на одобрените искания;

5.  Посочва, че различните инструменти за трансграничен обмен на информация в областта на правоприлагането, включително предоставяне на трансграничен достъп до националните бази данни, водят до разпокъсан и неясен режим за защита на данните, който често се основава на най-малкия общ знаменател и прилага подхода „на парче“; в това отношение поддържа позицията си, че предложената Директива за защита на данните следва да бъде приета възможно най-скоро;

6.  Призовава Комисията да предприеме, с цел консолидиране и подобряване на системата за обмен на информация, мерки за укрепване на ефективна система, която също така гарантира защитата на данните, съгласно посоченото в становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), като се опира на референтната рамка, предвидена в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европол и за отмяна на Решение 2009/371/ПВР;

7.  Отбелязва, че за все по-голяма група държави членки Прюм вече е рутинен инструмент за трансгранично полицейско сътрудничество и разследване на престъпления; изразява съжаление по отношение на значителното изоставане в прилагането на Решението от Прюм в няколко държави членки; изразява съгласие с Комисията, че не следва да се обсъжда по-нататъшното развитие на инструмента, преди да е постигнато пълното му прилагане; призовава съответните държави членки да прилагат Решението от Прюм напълно и правилно, за да може то да се използва в максимална степен;

8.  Посочва, че Решението от Прюм беше прието в рамките на бившия трети стълб и че по отношение на неговото прилагане липсва ефективен демократичен надзор и контрол от страна на Парламента; призовава Комисията бързо да представи предложения за включване в правната рамка на Договора от Лисабон на съществуващите инструменти за трансгранично полицейско сътрудничество, приети в рамките на предишния трети стълб, като например Решението от Прюм и Шведската инициатива;

9.  Припомня, че европейското полицейско обучение спомага за укрепване на взаимното доверие между полицейските сили, с което се подобрява обменът на информация и трансграничното сътрудничество, и че следователно то трябва да бъде запазено и разширено;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 1.