Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията си от 14 март 2013 г., озаглавена "Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени"(1),

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

–  като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,

–  като взе предвид доклада относно правата на човека в Ирак: януари – юни 2012 г., представен съвместно от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН на 19 декември 2012 г.,

–  като взе предвид доклад № 144 на международната кризисна група за Близкия Изток от 14 август 2013 г., озаглавен „Make or Break: Iraq’s Sunnis and the State“ („Направи или разруши: сунитите в Ирак и държавата“),

–  като взе предвид данните на ООН за броя на ранените през септември, публикувани на 1 октомври 2013 г.,

–  като взе предвид изявлението от 29 юли 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун с призив към лидерите да изтеглят Ирак обратно от „ръба“,

–  като взе предвид изявлението от 1 септември 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун относно трагичните събития в лагера Ашраф, при които са убити 52 души,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

–  като взе предвид изявлението на заместик-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 5 септември 2015 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантска политика в крайно голям ущърб на легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация;

Б.  като има предвид, според публикуваните от UNAMI (Мисията на ООН за подпомагане за Ирак) данни, общо 979 иракчани са убити и други 2133 са ранени в терористични актове и насилие през септември 2013 г.; като има предвид, че Багдад е най-сериозно засегнатата провинция през септември 2013 г. с 1429 цивилни жертви (418 - убити и 1011 - ранени), следвана от Нинева, Дияла, Салахудин и Анбар; като има предвид, че от Киркук, Ербил, Бабил, Васит, Дикар и Басра също са докладвали за ранени;

В.  като има предвид, че въздействието на насилието върху гражданите продължава да бъде обезпокояващо голямо и да нараства, като близо 5000 граждани са убити и близо 10000 са ранени от началото на 2013 г., което е най-големият брой през последните пет години;

Г.  като има предвид, че сериозните социални и икономически проблеми - широкоразпространената бедност, голямата безработица, икономическата стагнация, влошаването на състоянието на околната среда и липсата на основни обществени услуги, продължават да засягат голяма част от населението; като има предвид, че многобройни мирни демонстрации с искане за повече социални, икономически и политически права продължават да водят до много системна репресия от силите за сигурност, която остава безнаказана;

Д.  като има предвид, че иракската конституция гарантира равенство пред закона за всички иракски граждани, както и "административни, политически, културни и свързани с образованието права на различните малцинства";

Е.  като има предвид, че споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, в частност неговата клауза за правата на човека акцентува върху това, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и засилването на демократичните институции;

1.  Категорично осъжда неотдавнашните терористични действия и обостреното сектантско насилие, което носи опасност от това, страната да залитне в сектантски бунтове, поражда страхове от по-широк сектантски конфликт в целия регион; изтъква, че въпреки че проявите на насилие са със сектантски характер, причините са по-скоро политически, отколкото религиозни;

2.  Изразява съболезнованията си на семействата и приятелите на починалите и ранените;

3.  Осъжда неотдавнашните нападения от: 3 септември 2013 г. с поне 60 убити основно в шиитски райони на Багдад; 15 септември 2013 г. с над 40 убити при взривове в цял Ирак, основно насочени към шиитски райони; 21 септември 2013 г. с поне 60 убити по време на погребение в Садр, Багдад; 30 септември 2013 г. с поне 54 убити от взривове на автомобили с бомби основно в шиитски райони на Багдад; 5 октомври 2013 г. с поне 51 убити и над 70 ранени в Багдад от атентатор-самоубиец, атакувал шиитски пилигрими в района aл-Адхамия, като друг атентатор-самоубиец взриви кафене в Балад, северно от Багдад, и уби най-малко 12 души и рани най-малко 25 в същия този ден; 6 октомври 2013 г., когато поне 12 деца на възраст между 6 и 12 години са убити и много други са ранени от атентатор-самоубиец в близост до основно училище в Кабак - шиитско туркменски селище; 7 октомври 2013 г., когато поне 22 души са убити в нова вълна от експлозии в Багдад; и 8 октомври 2013 г. - поне 9 души са убити от взривен автомобил в Багдад и нападения на силите за сигурност в северната част на страната;

4.  Категорично осъжда нападението върху лагера Ашраф от 1 септември 2013 г. от иракски сили, при което 52 ирански бежанци са убити, отвлечени са 7 обитатели, включително 6 жени, за които, както заяви ЗП/ВП Катрин Аштън, се счита, че са държани в Багдад, и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; изразява подкрепата си за работата на UNAMI, която се опитва да премести близо 3000-те обитатели извън Ирак;

5.  Изразява сериозната си загриженост относно новата вълна на нестабилност и призовава всички иракски политически лидери, от всякакъв етнически и религиозен произход, да работят заедно за прекратяване на сектантското насилие и на недоверието и за обединението на иракския народ;

6.  Призовава правителството на Ирак и регионалните правителства да осъдят нападенията и да улеснят пълно и бързо независимо разследване на неотдавнашните терористични атаки в региона, и призовава иракското правителство към пълно сътрудничество с разследването с цел виновните да бъдат изправени пред съда;

7.  Изразява загриженост относно разпространението на насилието от конфликта в Сирия към Ирак, където джихадски бунтовници, свързани с Ислямска държава Ирак, сунитска бойна група, която включва Ал Кайда, са с нараснало значение;

8.  Призовава политически, религиозни и граждански лидери и силите за сигурност спешно да започнат да си сътрудничат за прекратяване на кръвопролитията и да гарантират, че всички иракски граждани се чувстват еднакво защитени;

9.  Призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за осигуряване на сигурност и защита за всички хора в Ирак и за членовете на уязвимите малцинства в частност; призовава иракското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват принципа на правовата държава и международните стандарти;

10.  Призовава международната общност и ЕС да подкрепят иракското правителство като насърчават инициативи за национален диалог, консолидирането на принципа на правовата държава и предоставянето на основни услуги, с цел създаване на безопасен, стабилен, обединен, проспериращ и демократичен Ирак, в който човешките и политическите права на всички хора са защитени;

11.  Призовава иракските органи, предвид на това, че положението със сигурността обостри проблемите за по-уязвимите групи като жени, млади хора и активисти в областта на правата на човека, включително представители на професионалните съюзи, да предприемат бързи действия за насочване на повече ресурси към програми, които целят подобряване на положението;

12.  Насърчава религиозния диалог между сунитски и шиитски свещеници като необходимо средство за решаване на конфликти; счита, че неотдавнашните преговори между САЩ и Иран също носят възможност за Ирак да действа като мост, предвид на факта, че е една от малко страни със силни връзки с двете страни; призовава иранските лидери да участват конструктивно в стабилизирането на региона;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0101. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.