Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 от него, определящ принципите и целите на ЕС в международните отношения, както и член 208, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 16, 18 и 87 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Парламента и Комисията относно политиката на ЕС за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“(1),

—  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ,

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно правото на развитие (41/128),

—  като взе предвид Декларацията за хилядолетието на Организацията на обединените нации, в която се определя рамката за Целите на хилядолетието,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО („Споразумението от Котону“),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (SEC(2011)1469 и SEC(2011)1470),

—  като взе предвид Европейската харта относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на местното управление, оповестена по време на Европейските дни на развитието на 16 ноември 2008 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политикана на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011)0638),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. относно „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (док. № 14535/12),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход, приети на 3218-то заседание на Съвета по външни работи от 31 януари 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (COM(2013)0280),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—  като взе предвид международните ангажименти в рамките на Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно местните органи в сътрудничеството за развитие (док. № 12584/13),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (CdR 2010/2013),

—  като взе предвид своята декларация от 5 юли 2012 г. относно образованието за развитие и активното глобално гражданство(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR) в Европа“ (SWD(2012)0457),

—  като взе предвид проучването относно „Опит и действия на основните европейски заинтересовани страни в областта на образованието за развитие и повишаването на информираността“ от ноември 2010 г.(4),

—  като взе предвид заключителния доклад относно инициативата за структуриран диалог от май 2011 г.(5),

—  като взе предвид „Лисабонската декларация за подобряване и повишаване на глобалното образование в Европа до 2015 г.“(6),

—  като взе предвид консултацията относно „Организациите на гражданското общество в сътрудничеството за развитие“ и консултацията относно „Местните власти в процеса на развитие“,

—  като взе предвид партньорската оценка на Европейския съюз от 2012 г., извършена от Комитета за подпомагане на развитието и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

—  като взе предвид „Тематичната глобална оценка на подкрепата на Комисията за процесите на децентрализация“(7) от февруари 2012 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно местните власти и сътрудничеството за развитие, приета на 15 март 2007 г.(8),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0296/2013),

A.  като има предвид, че в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, както е определена в Европейския консенсус за развитие, се посочва като основната цел на политиката за развитие на ЕС;

Б.  като има предвид, че Европейският консенсус за развитие продължава да бъде идеологическата рамка за политиката за развитие на ЕС;

В.  като има предвид, че ЕС е поел силен политически ангажимент да осигурява подкрепа за среда, благоприятна за организациите на гражданското общество на национално равнище, както и на регионално и международно равнище, и като има предвид, че ЕС признава, че с цялото си разнообразие едно гражданско общество със съответните правомощия е важно само по себе си и представлява изключително важна и неделима част от всяка демокрация;

Г.  като има предвид, че ЕС има силен политически ангажимент да прилага основан на правата на човека подход към развитието и като има предвид, че в изявлението на ООН за общо разбиране за основан на правата на човека подход към сътрудничеството за развитие се посочва, че всички програми за сътрудничество за развитие, политиките и техническата помощ следва да допринасят за осъществяването на правата на човека, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека и в други международни инструменти за правата на човека;

Д.  като има предвид, че демократичната ангажираност включва не само правителствата, но и организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти, които са особено важни за връзката на гражданите с правителството и за гарантирането на демократична ангажираност на широка основа по отношение на програмите за развитие на отделните държави;

Е.  като има предвид, че националната отчетност включва контролна функция на организациите на гражданското общество, които са основен фактор в борбата с корупцията и насърчаването на прозрачността;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Комитета за подпомагане на развитието се препоръчва институциите и органите на ЕС да продължат да полагат усилия за привличането на по-широк кръг заинтересовани страни от гражданското общество в стратегически, структуриран диалог. Те следва да станат по-ефикасни при изграждането на капацитета на гражданското общество в страните партньори; за целта инструментите ще трябва да бъдат преразгледани;

З.   като има предвид, че една легитимна рамка за периода след 2015 г. изисква гражданското общество и отделните граждани — особено най-маргинализираните — да могат да участват пълноценно в процесите на вземане на решения и в мониторинга и отчитането на постигнатия напредък;

И.  като има предвид, че резултатите от обществената консултация относно „Местните власти в процеса на развитие“ изтъкват връзката между местно демократично управление, децентрализация и териториално развитие;

Й.  като има предвид, че териториалното развитие се определя като взаимодействието между множество заинтересовани страни и многостепенно управление, насочено към инвестиции в местни териториални активи (човешки, финансови, физически и природни ресурси) за укрепване на конкурентните предимства и повишаване на жизнения стандарт на съответната територия;

К.  като има предвид, че силните, прозрачни и ориентирани към потребностите организации на гражданското общество и местни органи и приобщаващите действия на местното управление са въпроси от основно значение за демокрацията и процеса на укрепване на мира;

Л.  като има предвид, че местните органи от новите държави членки трябва да обменят опит със старите държави членки по отношение на практиките в областта на сътрудничеството за развитие с цел преодоляване на различията в знанията и опита и за да могат да се възползват старите държави членки от опита на новите държави членки в областта на прехода и структурните преобразувания, който е ценен инструмент в глобалната рамка за развитие;

M.  като има предвид, че организациите на гражданското общество и местните органи са от решаващо значение за гарантиране на устойчивия и приобщаващ растеж, устойчивостта на околната среда, правата на човека и доброто управление в програмата за развитие за периода след 2015 г.;

Н.  като има предвид, че равноправните и дългосрочни партньорства между организациите на гражданското общество в ЕС и техните партньори в развиващите се страни доказаха, че са важен инструмент за развитието на силни, независими и разнообразни инициативи на организациите на гражданското общество и на самото гражданското общество в различни мащаби и на различни равнища — от местно до международно;

Среда, благоприятна за организациите на гражданското общество и местните органи

1.  Приветства последните промени в политиките на равнището на ЕС и на международно равнище, които са насочени към по-амбициозно партньорство с организациите на гражданското общество и местните органи, основано на подход на зачитане на правата на човека по отношение на развитието, включително на икономическите, социалните и културните права, както и на международните договори за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, и на ясен ангажимент за укрепване на демократичния процес и отчетността;

2.  Подчертава, че създаването на отговорни, основани на зачитането на правата на човека и приобщаващи отношения между правителствата, местните органи, организациите на гражданското общество, частния сектор и гражданите предлага единствена по рода си възможност за ЕС, в т.ч. за неговите граждани, местни органи и частния сектор, да изградят устойчиви партньорства с развиващите се страни;

3.  Призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да разработят насоки и планове за прилагане на основан на зачитането на правата на човека подход в сътрудничеството за развитие на ЕС в диалог с организациите на гражданското общество и да съдействат за прилагането на насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека;

4.  Призовава Комисията и ЕСВД да интегрират подкрепата за благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи и да я разглеждат като приоритет в позицията на ЕС в продължаващите преговори относно рамката за развитие през периода след 2015 г.; подчертава, че е важно да се определи система за мониторинг, която да създава условия за оценка на напредъка в създаването на благоприятна среда на национално равнище по отношение на политиката и регулаторните разпоредби, в съответствие с международните стандарти за правата на човека, както и на диалога на множество равнища между множество заинтересовани страни; призовава Комисията да направи оценка на благоприятната среда, за да се придобие цялостна представа за нейната сложност и характеристиките на участниците от гражданското общество;

5.  Изразява дълбока загриженост във връзка с репресиите в редица държави срещу организации на гражданското общество, които си сътрудничат с партньори от ЕС, и призовава Комисията и ЕСВД да разработят стратегии за преодоляване на тези трудности и да продължат жизненоважната подкрепа за организациите на гражданското общество;

6.  Насърчава ЕС да подкрепя институционализираните механизми за многостепенен диалог и диалог между множество заинтересовани страни сред организациите на гражданското общество, местните органи, частния сектор и правителствата партньори във връзка с програмите за достоен труд, устойчивия и приобщаващ растеж с преразпределяне на приходите чрез държавния бюджет и по въпроса за създаването на благоприятна среда както за организациите на гражданското общество, така и за местните органи; препоръчва по отношение на всяка държава партньор ЕС да прилага разпоредбите за консултации с местните органи, предвидени в Споразумението от Котону за страните от АКТБ;

7.  Насърчава ЕС систематично да включва организации и мрежи на жените в подготовката и по възможност, в осъществяването на политически диалог, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Плана за действие на ЕС за равенство между половете в сътрудничеството за развитие;

8.  Високо оценява политическия форум по въпросите на развитието, чиято цел е създаването на пространство за диалог с организациите на гражданското общество и местните органи в политическите дискусии, и насърчава всички заинтересовани страни да го превърнат в стратегическо пространство за насочване и оказване на влияние при изготвянето на политиките — на равнището на ЕС и на международно равнище — по въпросите на развитието, включително съгласуваността на политиките за развитие;

Ефективност на развитието

9.  Призовава Комисията и ЕСВД да разпределят достатъчно средства през бъдещия програмен период, за да дадат възможност на организациите на гражданското общество и местните органи от страните партньори да наблюдават и анализират напредъка за постигане на съгласуваност на политиките за развитие на местно, национално и международно равнище;

10.  Призовава Комисията и ЕСВД да насърчават „партньорство за отчетност“ за стратегическо сътрудничество между избраните представители на национално и местно равнище и организациите на гражданското общество, основано на прозрачност по отношение на потоците официална и неофициална помощ, както и подход на участието по отношение на развитието и отчетността, включително вътрешната социална отчетност и контрол, с цел да се оцени въздействието на политиката;

11.  Подчертава важната роля, която местните органи и организациите на гражданското общество могат да играят в борбата срещу корупцията на всички равнища, включително в борбата срещу укриването на данъци и незаконните финансови потоци от развиващите се страни;

12.  Призовава Комисията да подкрепи включването на представители на местните органи в управителния комитет на Световното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие;

13.  Счита, че съгласуваността на политиките за развитие трябва да бъде водещият принцип в сътрудничеството на ЕС с местните органи, насочено към развитие на местната икономика с цел да се осигури достойно препитание за населението на равнището на общността;

14.  Припомня, че всички участници в развитието следва да носят отговорност за своите усилия за развитие и постигнати резултати и следва да насърчават помежду си отчетността;

15.  Призовава Комисията да насърчава балансиран подход между принципа на хармонизация и правото на инициатива на организациите на гражданското общество и местните органи; припомня на Комисията, че опростяването и хармонизирането на административните процедури на донорите следва да се осъществява в диалог с организациите на гражданското общество и местните органи;

16.  Приветства предложението на Комисията за изготвянето на пътни карти за съвместна работа с организациите на гражданското общество с цел определянето на глобална стратегия за включване на организациите на гражданското общество във всички форми на европейско сътрудничество; призовава Комисията да изясни по какъв начин организациите на гражданското общество могат да осигурят съдържателен принос в този процес и да гарантира, че тяхното участие се взема предвид своевременно и в значима степен на етапа на подготовка, както и че приоритетите се определят съвместно;

17.  Насърчава Комисията да създаде и национални пътни карти за местните органи, както и да обмисли разработването на съвместни национални пътни карти за организациите на гражданското общество и местните органи;

18.  Призовава Комисията да разглежда съгласуваността на политиките за развитие като основен елемент на бъдещите пътни карти;

19.  Приканва Комисията да приеме програмата за устойчиво развитие, като разглежда нейните три основни компонента (околна среда, социален и икономически) като еднакво важни и неразделни параметри;

20.  Припомня значението на партньорството между местните органи от европейските държави и страните партньори за постигането на устойчиво развитие; във връзка с това настоятелно призовава ЕС ефикасно да използва методи за обмен на знания и развитие на капацитет, включително като използва опита на местните органи на държавите членки на ЕС, във връзка с прехода;

21.  Насърчава ЕС да приеме широкомащабна програма с цел пропорционално увеличаване на ефективния опит от проекти и инициативи както на организациите на гражданското общество, така и на местните органи, финансирани от ЕС;

Децентрализация и териториален подход към развитието

22.  Призовава Комисията и ЕСВД да установят по-амбициозен политически диалог със и във страните партньори за насърчаване на териториалния подход към развитието и всеобхватен подход към децентрализацията, както и да дадат приоритет през бъдещия програмен период на укрепването на капацитета на местните органи и на организациите на гражданското общество да влияят на процесите на реформата за децентрализация и да ги наблюдават;

23.  Припомня, че един ефективен процес на децентрализация изисква реформи в публичния сектор, като например трансфер на правомощия, функции и ресурси, както и активното участие на гражданите, чрез техните представители, и на организациите на гражданското общество в съвместното планиране и изготвяне на бюджета; призовава Комисията да вземе надлежно под внимание децентрализацията и териториалния подход към развитието в подкрепата си за реформите в публичния сектор и да ги направи хоризонтален приоритет във всички географски програми;

24.  Подчертава, че устойчивият териториален подход към развитието трябва да се основа на отговорен, прозрачен и добре функциониращ процес на децентрализация; препоръчва на ЕС да разглежда териториалния подход към развитието и децентрализацията като важни фактори за премахване на бедността в бъдещата програма за развитие за периода след ЦХР;

25.  Припомня, че териториалният подход към развитието допринася за ефективността на развитието чрез укрепване на ангажираността, чрез диалог и програми с участието на множество заинтересовани страни и действащи лица, както и чрез координация на политиките на поднационално равнище; призовава Комисията да започне пилотни инициативи в подкрепа на териториалния подход към развитието чрез географски и тематични програми;

26.  Припомня добавената стойност на децентрализираното сътрудничество за насърчаване както на териториалния подход към развитието, така и на децентрализацията; подчертава, че европейските местните органи са в много добра позиция да си сътрудничат със своите партньори в процеса на децентрализация, и по-специално финансова децентрализация;

27.  Подчертава, че е важно да се повишават опитът и ангажираността на служителите на ЕС, в частност в делегациите, в областта на децентрализацията и ролята на организациите на гражданското общество и на местните органи за устойчивото развитие, включително относно начините за координация с организациите на гражданското общество, и насърчава участието на организации на гражданското общество, включително организации на жените, за да се осигури равенството между половете в тези процеси;

Нестабилни държави

28.  Подчертава, че в контекста на Новия договор за нестабилните държави ЕС следва да предприеме съвместно със страните партньори разработването, като част от по-мащабни стратегии за развитие, на национални стратегии за устойчивост и специфични програми, чиято цел е да се премахнат първопричините за дългосрочната уязвимост, които включват анализ на риска по отношение на общността и участието, средства за управление и задълбочено изследване относно движещите сили на конфликтите или нестабилността, като се вземат предвид мненията и схващанията на пряко засегнатото местно население;

29.  Припомня, че устойчивостта следва също така да бъде основна тема в партньорствата на ЕС с организациите на гражданското общество и местните органи; припомня, че е от съществено значение да се засили ролята както на общностите, чрез инициирани и ръководени от съответните общности дейности за намаляване на рисковете, така и на местните органи в нестабилните държави, и да се работи в тясно сътрудничество с тях в ситуации на криза и след криза; насърчава партньорствата между местни органи в нестабилните държави, за да се развиват, предават и обменят административни и технически умения;

30.  Припомня, че местни представители на изборни длъжности редовно действат като посредници между антагонистични страни и в това отношение изпълняват важна роля в предотвратяването и разрешаването на конфликти;

31.  Призовава Европейската комисия и ЕСВД да установят насоки за работа на делегациите на ЕС с организациите на гражданското общество и местните органи в ситуации на криза и нестабилност, като се използва основан на зачитане на правата на човека и съобразен с равенството между половете подход;

32.  Подчертава, че в условия, при които публичните органи, включително местните и регионалните органи, не са в състояние да предоставят основни услуги, и когато обстоятелствата позволяват това, Комисията следва да подкрепя партньорства с множество участници за изграждането на капацитет на местните органи, така че те да могат да предоставят услуги;

33.  Изразява дълбока загриженост във връзка с предложението на Комисията да се ограничи финансовата подкрепа за предоставянето на услуги само до организации на гражданското общество, които работят в най-слабо развитите страни и нестабилните държави; припомня, че основната добавена стойност на организациите на гражданското общество във всички държави, независимо от тяхното равнище на развитие, е тяхната способност да идентифицират потребностите и правата на бедните и маргинализираните групи и да намират новаторски решения в тяхна полза, като същевременно повишават информираността и политическата подкрепа за справяне с първопричините за бедността, неравенството и социалното изключване;

Образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR)

34.  Припомня, че в своята писмена декларация относно образованието за развитие и активното глобално гражданство Парламентът призовава за европейска стратегия в областта на образованието за развитие и повишаване на информираността, в която да се отделя повече внимание на критичното осмисляне на политиката за развитие и, по-специално, на съгласуваността на политиките за развитие;

35.  Призовава Комисията да разработи обща стратегия в областта на образованието за развитие и повишаване на осведомеността, в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, да увеличи финансовите средства, разпределяни за тази стратегия в бъдещите програмни периоди, и да разработи, като провежда задълбочени консултации с организациите на гражданското общество и местните органи, действащи в областта на образованието за развитие и повишаването на осведомеността, гъвкави механизми на финансиране, които зачитат тяхното право на инициатива и създават условия за участието на широк и разнообразен кръг от участници;

Програмни документи и механизми на предоставяне на помощ

36.  Приветства ангажираността на Комисията за систематично въвеждане на политически и икономически анализ на равнището на отделните държави и препоръчва той да включва анализ на политическото и правното положение на организациите на гражданското общество и местните органи;

37.  Поддържа становището, че данъчните приходи са от съществено значение за развитието на местната икономика и счита, че следва да се даде приоритет на въвеждането на ефективни и надеждни системи за събиране на данъци, за да се гарантира устойчив източник на финансиране за развитие;

38.  Призовава Комисията да подобри съгласуваността и взаимното допълване на тематичните и географските програми и инструменти; припомня, че организациите на гражданското общество и местните органи следва да се разглеждат като ключови партньори, особено в програмата за глобалните обществени блага, и че с тях следва да се провеждат консултации на ранен етап от изготвянето както на географските, така и на тематичните програми;

39.  Припомня, че местните органи отговарят на условията за участие във всички програми на ИСР, и призовава Комисията и представителните организации на местните органи да насърчават по-широкото участие на местните органи във всички програми на ИСР;

40.  Призовава Комисията да продължи подкрепата си за децентрализираното сътрудничество и партньорствата между местните органи на държавите от ЕС и на партньорските държави; тези партньорства се оказаха ефикасни инструменти за укрепване на капацитета на местните органи в ключови сектори, допринасящи за изкореняването на бедността; едновременно с това и по същата причина призовава Комисията да продължи да подкрепя сътрудничеството между организации на гражданското общество от европейски държави и държави партньори;

41.  Призовава Комисията да улесни споделянето на опит и експертни знания между местните органи на държавите членки на ЕС, и страните партньори, за да се осигури достъп до знания в съответните области на устойчивото развитие, и по-специално в областта на доброто управление, като се използва опитът на местните органи в държавите членки на ЕС, във връзка с прехода;

42.  Призовава Комисията да се ангажира в по-стратегически партньорства с национални, регионални и международни асоциации и мрежи на местните органи;

43.  Насърчава Комисията допълнително да разработи микс от по-гъвкави, прозрачни и предвидими механизми на финансиране, с които да достига до възможно най-широк кръг от участници от гражданското общество; отправя искане към Комисията да определи и разработи тези механизми чрез приобщаващ диалог с организациите на гражданското общество и асоциациите на местните органи въз основата на структурирания диалог;

44.  Призовава Комисията да насърчи участието на организации на гражданското общество и местни органи в дискусията относно механизмите за комбиниране в рамките на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество; отправя искане към Комисията да подготви насоки и да създаде приобщаващи механизми за оценка на въздействието и за мониторинг, за да се гарантира провеждането на консултации и участието на съответното население на всеки етап от проектния цикъл, както и че смесеното финансиране допринася за изкореняването на бедността;

45.  Призовава също Комисията да позволи участието на организации на гражданското общество във всички нови форми на сътрудничество в рамките на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество;

46.  Отправя искане към Комисията да засили реформите за децентрализация на национално равнище при разработването и изпълнението на договори за добро управление и развитие, договори за секторна реформа и договори за държавно изграждане;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията

(1) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (2) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 77. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0302. (4) https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/aidco/images/d/d4/Final_Report_DEAR_Study.pdf. (5) https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/aidco/images/e/ea/FINAL_CONCLUDING_PAPER.pdf. (6) http://www.coe.int/t/dg4/nscentre/GE/2012_GE_Congress_Report_FINAL_11feb2013.pdf(стр. 27–31). (7) http://ec.europa.eu/europeaid/how/evaluation/evaluation_reports/2012/1300_docs_en.htm. (8) ОВ С 301 Е, 13.12.2007 г., стр. 249.