Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 23 май 2013 г. - Страсбург
Неповдигане на възражения срещу мярка по изпълнение: транзитно преминаване на определени странични животински продукти от Босна и Херцеговина
 Митнически кодекс на Общността по отношение на срока на неговото прилагане ***I
 Възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции ***I
 Финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна ***I
 Движение с нетърговска цел на домашни любимци ***I
 Ветеринарно-санитарни изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове ***I
 Бъдещи законодателни предложения относно ИПС
 Положението на сирийските бежанци в съседните държави
 Възстановяване на активи за държавите от арабската пролет, които се намират в преход
 Доклад за напредъка на Босна и Херцеговина през 2012 г.
 Доклад за напредъка на бивша югославска република Македония през 2012 г.
 Преговори във връзка със споразумението относно търговията и инвестициите между ЕС и САЩ
 Възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции
 Макрорегионална стратегия за Алпите
 Условия на труд и здравни стандарти и стандарти за безопасност във връзка с неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш
 Гуантанамо: гладна стачка на затворници
 Индия: екзекуцията на Мохамед Афзал Гуру и последиците от нея
 Руанда: случаят на Виктоар Ингабире

Неповдигане на възражения срещу мярка по изпълнение: транзитно преминаване на определени странични животински продукти от Босна и Херцеговина
PDF 266kWORD 21k
Решение на Европейския парламент за неповдигане на възражения срещу проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 142/2011 по отношение на транзитното преминаване на определени странични животински продукти от Босна и Херцеговина (D025828/03 – 2013/2598(RPS))
P7_TA(2013)0216B7-0251/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за регламент на Комисията (D025828/03),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека(1), и по-специално член 41, параграф 3 и член 42, параграф 2 от него.

–  като взе предвид становището, предоставено на 5 март 2013 г. от комитета, посочен в член 52 от Регламент (ЕО) № 1069/2009,

–  като взе предвид писмото на Комисията от 16 май 2013 г., с което тя призовава Парламента да заяви, че няма да повдига възражения срещу проекта за регламент,

–  като взе предвид писмото от 21 май 2013 г. от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните до председателя на Съвета на председателите на комисии,

–  като взе предвид член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2),

–  като взе предвид член 88, параграф 4, буква г) и член 87а, параграф 6 от своя правилник,

–  като взе предвид обстоятелството, че не е представено никакво възражение в срока, предвиден в член 87а, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който изтече на 22 май 2013 г.

1.  Заявява, че не възразява срещу проекта за регламент на Комисията;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Комисията и за сведение – на Съвета.

(1) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.
(2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


Митнически кодекс на Общността по отношение на срока на неговото прилагане ***I
PDF 280kWORD 21k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 450/2008 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) по отношение на срока на неговото прилагане (COM(2013)0193 – C7-0096/2013 – 2013/0104(COD))
P7_TA(2013)0217A7-0170/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2013)0193),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 33, 114 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0096/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2013 г.(1),

–  като взе предвид поетия с писмо от 26 април 2013 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0170/2013),

A.  като има предвид, че в неотложни случаи е обосновано да се премине към гласуване преди изтичане на срока от осем седмици, посочен в член 6 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 май 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 450/2008 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) по отношение на срока на неговото прилагане

P7_TC1-COD(2013)0104


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 528/2013.)

(1) Все още непубликувано в Официалния вестник.


Възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции ***I
PDF 278kWORD 20k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 552/97 за временно отнемане на правото на Бирма/Мианмар на ползване на общите митнически преференции (COM(2012)0524 – C7-0297/2012 – 2012/0251(COD))
P7_TA(2013)0218A7-0122/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0524),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението му е било представено от Комисията (C7-0297/2012),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид поетия с писмо от 27 март 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0122/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 май 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 552/97 за временно отнемане на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции

P7_TC1-COD(2012)0251


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 607/2013)


Финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна ***I
PDF 471kWORD 48k
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 май 2013 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна (COM(2012)0335 – C7-0155/2012 – 2012/0163(COD))(1)
P7_TA(2013)0219A7-0124/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Заглавие
Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна

(Не се отнася до българския текст)
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 1
(1)  С влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът получи изключителна компетентност за сключване на международни споразумения за закрила на инвестициите. Съюзът вече е страна по Договора за енергийната харта, който предвижда закрила на инвестициите.
(1)  С влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът получи изключителна компетентност за сключване на международни споразумения за закрила на инвестициите. Съюзът, както и държавите членки, вече е страна по Договора за енергийната харта, който предвижда закрила на инвестициите.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 2
(2)  В споразуменията, в които се предвижда закрила на инвестициите, обикновено е включен механизъм за уреждане на споровете между инвеститорите и държавите, който позволява на инвеститорите от трети държави да предявяват искове срещу държавата, в която са направили инвестиции. При производствата за уреждане на спорове между инвеститор и държава може да се стигне до постановяване на арбитражно решение за изплащане на парично обезщетение. Освен това при всеки такъв случай неизбежно възникнат значителни разходи за провеждането на арбитража, както и разходи за защита.
(2)  В обосновани случаи бъдещите споразумения за закрила на инвестициите, сключени от Съюза, могат да включват механизъм за уреждане на споровете между инвеститорите и държавите, който позволява на инвеститорите от трети държави да предявяват искове срещу държавата, в която са направили инвестиции. При производствата за уреждане на спорове между инвеститор и държава може да се стигне до постановяване на арбитражно решение за изплащане на парично обезщетение. Освен това при всеки такъв случай неизбежно възникнат значителни разходи за провеждането на арбитража, както и разходи за защита.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 3 a (ново)
(3a)  Финансовата отговорност не може да бъде правилно управлявана, ако предложените в инвестиционните споразумения стандарти за закрила надхвърлят значително границите на отговорност, признати в Съюза и повечето държави членки. Съответно бъдещите споразумения на Съюза следва да предоставят на чуждестранните инвеститори същото високо ниво на закрила, което обаче не е по-високо от нивото, което правото на Съюза и общите за правото на държавите членки основни принципи предоставят на инвеститорите от Съюза.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 3 б (ново)
(3б)  Определянето на външните граници на финансовата отговорност съгласно настоящия регламент е свързано също с гарантирането на законодателните правомощия на Съюза, които се упражняват в рамките на определените от Договорите компетенции и чиято законосъобразност се контролира от Съда, и които не могат да бъдат необосновано ограничавани от потенциална отговорност, определена извън създадената съгласно Договорите балансирана система. Съответно Съдът ясно потвърди, че отговорността на Съюза за законодателните актове, особено във взаимодействието с международното право, трябва да е тясно формулирана и не може да се поема без ясното установяване на вина1. Бъдещите инвестиционни споразумения, сключени от Съюза, следва да зачитат тези гаранции за законодателните правомощия на Съюза и не следва да установяват по-строги стандарти за отговорност, които позволяват заобикалянето на определените от Съда стандарти.
1Решение на Съда от 9 септември 2008 по Съединени дела С-120/06 Р и С-121/06 Р, FIAMM и Fedon срещу Съвета и Комисията [2008 г.], Сборник съдебна практика, I-6513
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  Когато Съюзът носи международна отговорност за третирането, в рамките на международното право от него се очаква да плати всички установени с арбитражно решение суми и да поеме разноските по спора. Установените с арбитражно решение суми обаче могат потенциално да произтичат както от третиране от страна на Съюза, така и от третиране от страна на държава членка. Поради това не би било справедливо установените с арбитражно решение суми и разноските за арбитража да се поемат от бюджета на Съюза, когато третирането е от страна на държава членка. Следователно е необходимо въз основа на критерии, определени в настоящия регламент, финансовата отговорност да бъде разпределена между Съюза и държавата членка, отговорна за третирането, като това бъде уредено в рамките на правото на Съюза и без да се засяга международната отговорност на Съюза.
(4)  Когато Съюзът, в качеството си на образувание, което има правосубектност, носи международна отговорност за третирането, в рамките на международното право от него се очаква да плати всички установени с арбитражно решение суми и да поеме разноските по спора. Установените с арбитражно решение суми обаче могат потенциално да произтичат както от третиране от страна на Съюза, така и от третиране от страна на държава членка. Поради това не би било справедливо установените с арбитражно решение суми и разноските за арбитража да се поемат от бюджета на Европейския съюз (бюджета на Съюза), когато третирането е от страна на държава членка. Следователно е необходимо въз основа на критерии, определени в настоящия регламент, финансовата отговорност да бъде разпределена между самия Съюз и държавата членка, отговорна за третирането, като това бъде уредено в рамките на правото на Съюза и без да се засяга международната отговорност на Съюза.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  Финансовата отговорност следва да се поеме от страната, отговорна за третирането, за което е установено несъответствие с разпоредбите на споразумението. Това означава, че Съюзът следва да поема финансовата отговорност, когато съответното третиране е от страна на институция, орган или агенция на Съюза. Съответната държава членка следва да поема финансовата отговорност, когато съответното третиране е от страна на държавата членка. Когато обаче държавата членка действа така, както се изисква от правото на Съюза, например като транспонира приета от Съюза директива, финансовата отговорност следва да се поеме от Съюза, доколкото съответното третиране се изисква от правото на Съюза. Регламентът трябва също така да предвиди възможността даден случай да се отнася както до третиране от страна на държава членка, така и до третиране, което се изисква от правото на Съюза. Регламентът обхваща всички действия, предприети от държавите членки и от Европейския съюз.
(6)  Финансовата отговорност следва да се поеме от страната, отговорна за третирането, за което е установено несъответствие с разпоредбите на споразумението. Това означава, че самият Съюз следва да поема финансовата отговорност, когато съответното третиране е от страна на която и да било институция, орган, агенция или друго юридическо лице на Съюза. Съответната държава членка следва да поема финансовата отговорност, когато съответното третиране е от страна на тази държава членка. Когато обаче държавата членка действа така, както се изисква от правото на Съюза, например като транспонира приета от Съюза директива, финансовата отговорност следва да се поеме от самия Съюз, доколкото съответното третиране се изисква от правото на Съюза. Регламентът трябва също така да предвиди възможността даден случай да се отнася както до третиране от страна на държава членка, така и до третиране, което се изисква от правото на Съюза. Регламентът обхваща всички действия, предприети от държавите членки и от Съюза. В този случай държавата членка и Съюзът следва да поемат финансовата отговорност за специфичното третиране от тяхна страна.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 6 a (ново)
(6a)  Когато държавата членка действа по начин, несъвместим с този, който се изисква от правото на Съюза, например когато не транспонира приета от Съюза директива или надхвърля обхвата на приета от Съюза директива при транспонирането й в националното право, тя следва да поеме финансовата отговорност за съответното третиране.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)  От друга страна, когато дадена държава членка поема потенциалната финансова отговорност, произтичаща от спор, по принцип е уместно да се допусне тази държава членка да се яви като ответник, за да може тя да защити начина, по който е третирала инвеститора. Това е предвидено в разпоредбите на настоящия регламент. Значителното предимство в този случай е, че бюджетът на Съюза и ресурсите на Съюза няма да бъдат обременявани, дори и временно, с разноски по спора или евентуално със суми, установени с арбитражно решение срещу съответната държава членка.
(8)  От друга страна, когато дадена държава членка поема потенциалната финансова отговорност, произтичаща от спор, по принцип е равноправно и уместно да се допусне тази държава членка да се яви като ответник, за да може тя да защити начина, по който е третирала инвеститора. Това е предвидено в разпоредбите на настоящия регламент. Значителното предимство в този случай е, че бюджетът на Съюза и нефинансовите ресурси на Съюза няма да бъдат обременявани, дори и временно, с разноски по спора или евентуално със суми, установени с арбитражно решение срещу съответната държава членка.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  В някои случаи е от съществено значение при спорове относно третиране от страна на държава членка ответник да бъде Съюзът, с цел да се гарантира подобаваща защита на интересите на Съюза. Това може да бъде така, когато спорът касае и третиране от страна на Съюза, когато третирането от страна на дадена държава членка се изисква от правото на Съюза, когато има вероятност подобни искове да бъдат предявени срещу други държави членки или когато случаят касае спорни правни въпроси, чието разрешаване може да окаже въздействие върху евентуални бъдещи дела срещу други държави членки или срещу Съюза. Когато спорът отчасти се отнася до третиране от страна на Съюза или третиране, изисквано от правото на Съюза, Съюзът следва да са яви ответник по отношение на искове, предявени относно третиране от страна на държава членка, освен в случаите, когато предявените по такова третиране искове са незначителни от гледна точка на потенциалната финансова отговорност и възникналите правни въпроси.
(10)  В някои случаи е от съществено значение при спорове относно третиране от страна на държава членка ответник да може да бъде Съюзът, с цел да се гарантира подобаваща защита на интересите на Съюза. Това може да бъде така, когато спорът касае и третиране от страна на Съюза, когато третирането от страна на дадена държава членка се изисква от правото на Съюза, когато подобни искове са били предявени срещу други държави членки или когато случаят касае правни въпроси, чието разрешаване може да окаже въздействие върху дела в ход или евентуални бъдещи дела срещу други държави членки или срещу Съюза. Когато спорът отчасти се отнася до третиране от страна на Съюза или третиране, изисквано от правото на Съюза, Съюзът следва да са яви ответник по отношение на искове, предявени относно третиране от страна на държава членка, освен в случаите, когато предявените по такова третиране искове са незначителни от гледна точка на потенциалната финансова отговорност и възникналите правни въпроси.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   Целесъобразно е въз основа на уредбата, установена с настоящия регламент, Комисията да решава дали ответник следва да бъде Съюзът или дадената държава членка.
(12)   За да се създаде работеща система, въз основа на уредбата, установена с настоящия регламент, Комисията следва да реши дали ответник следва да бъде Съюзът или дадената държава членка и да информира Европейския парламент и Съвета за всяко такова решение в рамките на годишния си доклад относно прилагането на настоящия регламент.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  Също така, когато държава членка се явява като ответник, е целесъобразно тя да информира Комисията за развитието по случая и Комисията да може, когато е уместно, да изисква от държавата членка ответник да заеме конкретна позиция по въпроси, които касаят интересите на Съюза.
(14)  Също така, когато държава членка се явява като ответник, е целесъобразно тя да информира Комисията за развитието по случая и Комисията да може, когато е уместно, да изисква от държавата членка ответник да заеме конкретна позиция по въпроси, които оказват въздействие върху висшите интереси на Съюза.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  Дадена държава членка може по всяко време да приеме да понесе финансовата отговорност, в случай че трябва да бъде изплатено обезщетение. В такъв случай държавата членка и Комисията могат да се договорят за периодично плащане на разноските и за плащане на евентуалните обезщетения. Приемането на финансовата отговорност не означава, че държавата членка счита предявения в рамките на спора иск за основателен. Комисията следва да може да приеме решение, с което изисква от държавата членка да осигури поемането на такива разходи. В случай че арбитражният съд присъди разноските на Съюза, Комисията следва да гарантира, че на съответната държава членка веднага се възстановяват направените авансови плащания за разноските.
(15)   Без да се засяга резултатът от арбитражното производство, дадена държава членка може по всяко време да приеме да понесе финансовата отговорност, в случай че трябва да бъде изплатено обезщетение. В такъв случай държавата членка и Комисията могат да се договорят за периодично плащане на разноските и за плащане на евентуалните обезщетения. Приемането на финансовата отговорност не означава от каквато и да било правна гледна точка, че държавата членка счита предявения в рамките на спора иск за основателен. В такъв случай Комисията може да приеме решение, с което изисква от държавата членка да осигури поемането на такива разходи. В случай че арбитражният съд присъди разноските на Съюза, Комисията следва да гарантира, че на съответната държава членка веднага се възстановяват направените авансови плащания за разноските.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)  В някои случаи може да бъде уместно да се постигне спогодба с цел избягване на скъпо струващ и ненужен арбитраж. Необходимо е да бъде определена процедура за постигането на спогодби. Тази процедура следва да позволи на Комисията, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, да реши спора със спогодба, когато това е в интерес на Съюза. Когато случаят касае третиране от страна на държава членка, е целесъобразно Комисията и съответната държава членка да работят в тясно сътрудничество и да провеждат редовни консултации помежду си. Държавата членка следва да има свободата по всяко време да реши спора със спогодба, при условие че приеме пълната финансова отговорност и при условие че спогодбата е в съответствие с правото на Съюза и не противоречи на интересите на Съюза.
(16)  В някои случаи може да бъде уместно да се постигне спогодба с цел избягване на скъпо струващ и ненужен арбитраж. Необходимо е да бъде определена ефективна и бърза процедура за постигането на спогодби. Тази процедура следва да позволи на Комисията, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, да реши спора със спогодба, когато това е в интерес на Съюза. Когато случаят касае третиране от страна на държава членка, е целесъобразно Комисията и съответната държава членка да работят в тясно сътрудничество и да провеждат редовни консултации помежду си, включително относно процедурата за постигане на спогодба и относно размера на паричното обезщетение. Държавата членка следва да има свободата по всяко време да реши спора със спогодба, при условие че приеме пълната финансова отговорност и при условие че спогодбата е в съответствие с правото на Съюза и не противоречи на интересите на Съюза като цяло.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)  Комисията следва да провежда интензивни консултации със съответната държава членка с цел постигане на договореност относно разпределянето на финансовата отговорност. Когато Комисията определи, че отговорността е на дадена държава членка, но държавата членка не приема определеното от Комисията, Комисията следва да плати установените с арбитражно решение суми, като тя следва да приеме решение с адресат държавата членка, в което да изиска от нея да плати съответните суми в полза на бюджета на Европейския съюз, заедно със съответните лихви. Дължимата лихва следва да бъде определената в съответствие с [член 71, параграф 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, изменен.] В случаите, в които дадена държава членка счита, че решението не отговаря на критериите, определени в настоящия регламент, тя може да се позове на член 263 от Договора.
(18)  Комисията следва да провежда интензивни консултации със съответната държава членка с цел постигане на договореност относно разпределянето на финансовата отговорност. Когато Комисията определи, че отговорността е на дадена държава членка, но държавата членка не приема определеното от Комисията, Комисията следва да плати установените с арбитражно решение суми, като тя следва да приеме решение с адресат държавата членка, в което да изиска от нея да плати съответните суми в полза на бюджета на Съюза, заедно със съответните лихви. Дължимата лихва следва да бъде определената в съответствие с член 78, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза1. В случаите, в които дадена държава членка счита, че решението не отговаря на критериите, определени в настоящия регламент, тя може да се позове на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
–––  ––––––––––––––
1 ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 19
(19)  Бюджетът на Съюза следва да покрива разходите, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член 218 от Договора и предвиждащи производства за уреждане на спорове между инвеститор и държава. Когато съгласно настоящия регламент държави членки носят финансова отговорност, Съюзът следва да може да кумулира вноските на съответната държава членка преди да направи съответния разход или да направи съответния разход и съответната държава членка да му възстанови сумата след това. Използването и на двата механизма за бюджетно третиране следва да бъде възможно, в зависимост от това какво е практически осъществимо, по-специално с оглед на времето. И при двата механизма вноските на държавите членки или възстановените от тях суми следва да се третират като вътрешни целеви приходи на бюджета на Съюза. Бюджетните кредити, които възникват от тези вътрешни целеви приходи, следва не само да покриват съответните разходи, но и с тях да могат да се възстановяват други пера от бюджета на Съюза, от които са били осигурени първоначалните бюджетни кредити за извършване на съответното плащане съгласно втория механизъм.
(Не се отнася до българския текст)
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 2 – буква б)
б) „разноски за арбитража“ означава таксите и разходите на арбитражния съд и разходите за представителство, както и разноските, присъдени на ищеца от арбитражния съд;
б) „разноски за арбитража“ означава таксите и разходите на арбитражния съд, арбитражната институция и разходите за представителство, както и разноските, присъдени на ищеца от арбитражния съд;
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 2 – буква в)
в) „спор“ означава иск, който е предявен срещу Съюза от ищец съгласно споразумение и който ще бъде решен от арбитражен съд;
в) „спор“ означава иск, който е предявен срещу Съюза или държава членка от ищец съгласно споразумение и който ще бъде решен от арбитражен съд;
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 2 – буква й а) (нова)
йа) „висши интереси на Съюза“ означава някоя от следните ситуации:
i) съществува сериозен риск за последователното или еднаквото прилагане или изпълнение на инвестиционните разпоредби на споразумението, което е предмет на спора между инвеститор и държава и по което Съюзът е страна,
ii) мярката на дадена държава членка може да влезе в противоречие с развитието на бъдещата инвестиционна политика на Съюза,
iii) спорът предполага евентуално значително финансово отражение върху бюджета на Съюза през дадена година или в рамките на многогодишната финансова рамка.
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 2
2.  Когато това е предвидено в настоящия регламент, Комисията приема решение, с което определя финансовата отговорност на съответната държава членка в съответствие с критериите, определени в параграф 1.
2.  Когато това е предвидено в настоящия регламент, Комисията приема решение, с което определя финансовата отговорност на съответната държава членка в съответствие с критериите, определени в параграф 1. Европейският парламент и Съветът биват информирани за това решение.
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 7 - параграф 1
Веднага след като получи уведомление от ищеца, с което той заявява намерението си да започне арбитражно производство в съответствие с разпоредбите на дадено споразумение, Комисията уведомява съответната държава членка.

Веднага след като получи уведомление от ищеца, с което той заявява намерението си да започне арбитражно производство или след като бъде информирана за искане за провеждане на консултации или за иск срещу държава членка, Комисията уведомява съответната държава членка и информира Европейския парламент и Съвета за всяко предварително искане от страна на ищец за провеждане на консултации, за уведомлението от ищеца, с което той заявява намерението си да започне арбитражно производство срещу Съюза или държава членка в срок от 15 работни дни след получаване на уведомлението, включително за името на ищеца, разпоредбите от споразумението, за които се твърди, че са нарушени, засегнатия икономически сектор, третирането, за което се твърди, че нарушава споразумението и размера на вредите, които се търсят.

Изменение 22
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 – буква в)
в) има вероятност подобни искове да бъдат предявени по силата на същото споразумение срещу третиране от страна на други държави членки, като Комисията е в най-подходящата позиция да гарантира ефективна и последователна защита; или
в) подобни искове или искания за консултации по отношение на подобни искове са били предявени по силата на същото споразумение срещу третиране от страна на други държави членки, като Комисията е в най-подходящата позиция да гарантира ефективна и последователна защита; или
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 – буква г)
г) при спора се повдигат спорни правни въпроси във връзка с третиране от страна на Съюза или други държави членки, които могат да възникнат и при други спорове в рамките на същото или други споразумения на Съюза.
г) при спора се повдигат деликатни правни въпроси, чието разрешаване може да окаже влияние върху бъдещото тълкуване на въпросното споразумение или на други споразумения.
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 а (нов)
2a.  Когато Съюзът приеме да се яви като ответник в съответствие с решение на Комисията съгласно параграф 2 или общото правило, предвидено в параграф 1, това определяне на статута на ответник е обвързващо за ищеца и за арбитражния съд.
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 8 - параграф 4
4.  Комисията информира останалите държави членки и Европейския парламент за всеки спор, по отношение на който е приложен настоящият член, и за начина на прилагането му.
4.  Комисията информира Европейския парламент и Съвета за всеки спор, по отношение на който е приложен настоящият член, и за начина на прилагането му.
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 1 – буква б)
б) информира Комисията за всички значими процесуални стъпки, провежда редовно консултации, като е длъжна да проведе консултации, ако такива бъдат изискани от Комисията; и
б) информира незабавно Комисията за всички значими процесуални стъпки, провежда редовно консултации, като е длъжна да проведе консултации, ако такива бъдат изискани от Комисията; и
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 9 - параграф 2
2.  Комисията може по всяко време да изиска от съответната държава членка да заеме конкретна позиция по отношение на всеки правен въпрос, повдигнат в хода на спора, или на всеки друг аспект, който представлява интерес за Съюза.
2.  Когато това се налага поради висши интереси на Съюза, Комисията може по всяко време, след консултации със съответната държава членка, да изиска от тази държава членка да заеме конкретна позиция по отношение на всеки правен въпрос, повдигнат в хода на спора, или на всеки друг правен въпрос, чието разрешаване може да окаже влияние върху бъдещото тълкуване на въпросното споразумение или на други споразумения.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 2 а (нов)
2a.  Ако съответната държава членка счита, че искането на Комисията възпрепятства неправомерно ефективната й защита, тя провежда консултации с оглед намирането на приемливо решение. Когато не може да се намери приемливо решение, Комисията може да вземе решение, с което да изиска от съответната държава членка да заеме конкретна правна позиция.
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 9 - параграф 3
3.  Когато дадено споразумение, или правилата, на които то се позовава, предвиждат възможност за отмяна, обжалване или контрол на правен въпрос, който е включен в арбитражно решение, Комисията може, когато счита, че последователността или правилното тълкуване на споразумението го налагат, да изиска от държавата членка да поиска отмяна, обжалване или контрол. При такива обстоятелства в състава на делегацията участват представители на Комисията, които могат да изразяват становището на Съюза по отношение на конкретния правен въпрос.
3.  Когато дадено споразумение, или правилата, на които то се позовава, предвиждат възможност за отмяна, обжалване или контрол на правен въпрос, който е включен в арбитражно решение, Комисията може, когато счита, че последователността или правилното тълкуване на споразумението го налагат, след консултации със съответната държава членка, да изиска от тази държава членка да поиска отмяна, обжалване или контрол. При такива обстоятелства в състава на делегацията участват представители на Комисията, които могат да изразяват становището на Съюза по отношение на конкретния правен въпрос.
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 а (нов)
3a.  Ако съответната държава членка откаже да поиска отмяна, обжалване или контрол, тя информира Комисията в срок от 30 дни. В този случай Комисията може да вземе решение, с което да изиска от съответната държава членка да поиска отмяна, обжалване или контрол.
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 10 – буква в)
в)  Комисията предоставя на държавата членка всички документи, отнасящи се до производството, с цел да осигури колкото е възможно по-ефективна защита; и
в)  Комисията предоставя на държавата членка всички документи, отнасящи се до производството, информира държавата членка за всички значими процедурни стъпки и провежда консултации с държавата членка винаги когато съответната държава членка поиска това, с цел да осигури колкото е възможно по-ефективна защита; и
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 1 а (нов)
Комисията информира редовно Европейския парламент и Съвета относно хода на арбитражното производство, посочено в първия параграф.

Изменение 33
Предложение за регламент
Член 13 - параграф 1
1.  В случаите, в които Съюзът е ответник по спор относно третиране, което е изцяло или отчасти от страна на държава членка, и Комисията счита, че решаването на спора със спогодба би било в интерес на Съюза, тя най-напред се консултира със съответната държава членка. Провеждането на такива консултации с Комисията може да стане и по инициатива на държавата членка.
1.  В случаите, в които Съюзът е ответник по спор относно третиране, което е изцяло или отчасти от страна на държава членка, и Комисията счита, че решаването на спора със спогодба би било в интерес на Съюза, тя най-напред се консултира със съответната държава членка. Провеждането на такива консултации с Комисията може да стане и по инициатива на държавата членка. Държавата членка и Комисията гарантират, че разбират по един и същ начин правното положение и възможните последици и избягват всякакви разногласия с оглед решаването на случая.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 13 - параграф 3
3.  В случай че държавата членка не се съгласи спорът да бъде решен със спогодба, Комисията може да реши спора със спогодба, когато това се налага поради висши интереси на Съюза.
3.  В случай че държавата членка не се съгласи спорът да бъде решен със спогодба, Комисията може да реши спора със спогодба, когато това се налага поради висши интереси на Съюза. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета цялата информация относно решението на Комисията за решаване на спора със спогодба, в частност мотивите за това.
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 14 – параграф 3 а (нов)
3a.  Когато държава членка е ответник в спор, който засяга единствено третиране от страна на органите й и решава да разреши спора със спогодба, тя уведомява Комисията за проекта за спогодба и я информира относно преговорите по и прилагането на спогодбата.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 17 - параграф 1
1.  Когато в съответствие с член 8 Съюзът се явява ответник и Комисията счита, че сумата, установена с арбитражно решение или за които е постигната спогодба, следва да бъде изплатена, отчасти или изцяло, от съответната държава членка въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 1, се прилага процедурата, определена в параграфи 2 ‐ 5.
1.  Когато в съответствие с член 8 Съюзът се явява ответник и Комисията счита, че сумата, установена с арбитражно решение или за които е постигната спогодба, следва да бъде изплатена, отчасти или изцяло, от съответната държава членка въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 1, се прилага процедурата, определена в параграфи 2 ‐ 5 от настоящия член. Тази процедура се прилага също така в случаите, когато Съюзът се явява ответник в съответствие с член 8 и спечели делото в арбитража, но трябва да поеме разноските за арбитража.
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 17 - параграф 3
3.  В срок от три месеца от получаването на искането за плащане на сумата, установена с влязло в сила арбитражно решение или за която е постигната спогодба, Комисията приема решение, чийто адресат е съответната държава членка, в което определя сумата, която трябва да бъде платена от тази държава членка.
3.  В срок от три месеца от получаването на искането за плащане на сумата, установена с влязло в сила арбитражно решение или за която е постигната спогодба, Комисията приема решение, чийто адресат е съответната държава членка, в което определя сумата, която трябва да бъде платена от тази държава членка. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за своето решение и финансовата му обосновка.
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 17 - параграф 4
4.  Освен в случаите, когато в срок от един месец съответната държава членка възрази срещу решението на Комисията, в рамките на три месеца след решението на Комисията съответната държава членка компенсира бюджета на Съюза за сумите, установени с арбитражно решение, или за които е постигната спогодба. Съответната държава членка дължи всички изискуеми лихви, като за тях се прилага ставката, валидна за другите дължими на бюджета на Съюза суми.
4.  Освен в случаите, когато в срок от един месец съответната държава членка възрази срещу решението на Комисията, в рамките на три месеца след решението на Комисията съответната държава членка компенсира с равностойна сума бюджета на Европейския съюз за сумите, установени с арбитражно решение, или за които е постигната спогодба. Съответната държава членка дължи всички изискуеми лихви, като за тях се прилага ставката, валидна за другите дължими на бюджета на Съюза суми.
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 18 - параграф 1
1.  Комисията може да приеме решение, с което изисква от съответната държава членка да направи финансови вноски в бюджета на Съюза по отношение на разноските за арбитража, когато счита, че съгласно критериите, определени в член 3, държавата членка ще трябва да плати установената с арбитражното решение сума.
1.  Когато в съответствие с член 8 Съюзът се явява ответник и освен ако не е постигната договореност в съответствие с член 11, Комисията може да приеме решение, с което изисква от съответната държава членка да направи авансови финансови вноски в бюджета на Съюза по отношение на предвидими или направени разноски за арбитража. Решението относно финансовите вноски трябва да бъде пропорционално, като взема предвид критериите, определени в член 3.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 19
Сумите, които се възстановяват на държава членка, и сумите, които тя изплаща към бюджета на Съюза във връзка с плащането на сума, установена с арбитражно решение или за която е постигната спогодба, или за покриване на разноски се считат за вътрешни целеви приходи по смисъла на [член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности]. Те могат да бъдат използвани за покриване на разходи, произтичащи от споразумения, сключени по силата на член 218 от Договора и предвиждащи производства за уреждане на спорове между инвеститори и държави, или за възстановяване на бюджетни кредити, предоставени първоначално за покриване плащането на суми, установени с арбитражно решение или за които е постигната спогодба, или на разноски.

Сумите, които се възстановяват на държава членка, и сумите, които тя изплаща към бюджета на Съюза във връзка с плащането на сума, установена с арбитражно решение или за която е постигната спогодба, или за покриване на разноски, включително посочените в член 18, параграф 1 от настоящия регламент, се считат за вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Те могат да бъдат използвани за покриване на разходи, произтичащи от споразумения, сключени по силата на член 218 от Договора и предвиждащи производства за уреждане на спорове между инвеститори и държави, или за възстановяване на бюджетни кредити, предоставени първоначално за покриване плащането на суми, установени с арбитражно решение или за които е постигната спогодба, или на разноски.

Изменение 41
Предложение за регламент
Член 20 - параграф 1
1.  Комисията се подпомага от [Kомитетa по инвестиционните споразумения, създаден с Регламент [2010/197 COD]. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
1.  Комисията се подпомага от комитетa за инвестиционните споразумения, създаден с Регламент (ЕС) № 1219/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
–––  ––––––––––––––
1 ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 40.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 21 - параграф 1
1.  Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклади относно прилагането на настоящия регламент. Първият доклад се представя не по-късно от три години след влизането в сила на настоящия регламент. Следващите доклади се представят на всеки три години след това.
1.  Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета подробни доклади относно прилагането на настоящия регламент. Тези доклади съдържат цялата необходима информация, включително списък на исковете, предявени срещу Съюза или държавите членки, съответното производство, решенията и финансовото отражение върху съответните бюджети. Първият доклад се представя не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент. Следващите доклади се представят на всеки три години след това, освен ако бюджетният орган, съставен от Европейския парламент и Съвета, вземe друго решение.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 21 – параграф 1 а (нов)
1a.  Комисията ежегодно представя на Европейския парламент и на Съвета списък с исканията за консултации от ищци, исковете и решенията по арбитражни дела.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0124/2013).


Движение с нетърговска цел на домашни любимци ***I
PDF 286kWORD 28k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно движението с нетърговска цел на домашни любимци (COM(2012)0089 – C7-0060/2012 – 2012/0039(COD))
P7_TA(2013)0220A7-0371/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0089),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б), от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0060/2012),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2012 г.(1),

–  след консултации с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 13 март 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0371/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 23 май 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003

P7_TC1-COD(2012)0039


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 576/2013)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията

Комисията ще проучи хуманното отношение към котките и кучетата, участващи в дейности с търговска цел, в рамките на стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните(2).

Ако в резултат на проучването бъде установено, че тези дейности с търговска цел водят до рискове за здравето, Комисията ще обмисли съответните варианти за защита на здравето на човека и животните, включително изготвяне на предложение до Европейския парламент и Съвета за внасяне на съответните адаптации в сега действащото законодателство на Съюза относно търговията с кучета и котки и въвеждането на съвместими системи за тяхната регистрация, които да бъдат достъпни във всички държави членки.

С оглед на гореизложеното Комисията ще направи оценка доколко осъществимо и уместно е подобни системи за регистрация да обхванат и котките и кучетата, маркирани и идентифицирани в съответствие със законодателството на Съюза, и при движение на домашни любимци с нетърговска цел.

(1) OВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 119.
(2) COM(2012)0006 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012-2015 г.


Ветеринарно-санитарни изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове ***I
PDF 277kWORD 23k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове (COM(2012)0090 – C7-0061/2012 – 2012/0040(COD))
P7_TA(2013)0221A7-0366/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0090),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението пред Парламента (C7-0061/2012),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2012 г.(1),

–  като взе предвид поетия с писмо от 13 март 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0366/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 май 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове

P7_TC1-COD(2012)0040


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2013/31/ЕС)

(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 119.


Бъдещи законодателни предложения относно ИПС
PDF 364kWORD 30k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС): отговор на съобщенията на Комисията (2013/2609(RSP))
P7_TA(2013)0222B7-0250/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Предварителна координация на важните реформи в икономическата политика“ (COM(2013)0166) и „Въвеждане на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност“ (COM(2013)0165),

–  като взе предвид въпроса към Комисията относно бъдещите законодателни предложения относно ИПС (O-000060/2013 – B7-0204/2013),

–  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., наричан по-долу „фискалния пакт“,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 декември 2012 г.,

–  като взе предвид подробния план на Комисията за задълбочен и истински икономически и паричен съюз от 28 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 5 декември 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(1), наричана по-долу „доклада Тайсен“,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(2), наричана по-долу „доклада Фейо“,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 и Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011, наричани по-долу „пакета от шест акта“,

–  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната и като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност, наричани по-долу „пакета от два акта“,

–  като взе предвид съвместното изявление на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и заместник-председателя Оли Рен по повод тристранното споразумение за пакета от два законодателни акта относно икономическото управление в еврозоната от 20 февруари 2013 г. (MEMO/13/126),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в член 11 от фискалния пакт държавите членки, които са страна по него, се договориха да „осигуряват предварителното обсъждане на всички значителни икономически реформи, които планират да предприемат, и, когато е уместно, координацията им едни с други“ и се договориха също така, че „тази координация включва институциите на Европейския съюз в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз“;

Б.  като има предвид, че съгласно член 16 от фискалния пакт договорът следва да бъде включен в правната рамка на Европейския съюз в срок от най-много пет години „въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане“, и като има предвид, че съобщенията на Комисията COM(2013)0165 и COM(2013)0166 и законодателните предложения, които се очаква да последват, могат да бъдат разглеждани като стъпки в тази насока;

В.  като има предвид, че в доклада Фейо от 2010 г. Парламентът вече отправи препоръка за въвеждане на „специални процедури, както и изискване държавите членки, по-специално държавите от еврозоната, да се уведомяват помежду си и да уведомят Комисията, преди да вземат решения в областта на икономическата политика с очаквани значителни последици за други държави, които биха могли да застрашат гладкото функциониране на вътрешния пазар и на икономическия и паричен съюз“;

Г.  като има предвид, че в изявлението, придружаващо пакета от два акта, се призовава за създаването на нормативна уредба за значително засилване на икономическия и бюджетния надзор и контрол и за допълнително развиване на европейски фискален капацитет за навременното осъществяване на структурни реформи, които да засилят устойчивото развитие, в подкрепа на принципа, според който стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност, както и по-задълбочена интеграция на процеса на вземане на решения в области на политиката като данъчното облагане и пазарите на труда като важен инструмент за солидарност; като има предвид, че това изявление изтъкна принципа, че стъпките за постигане на засилена координация на икономическите политики трябва да бъдат придружени от повече солидарност;

Д.  като има предвид, че в параграф 11 от доклада Тайсен се подчертава, че „един “истински икономически и паричен съюз„ не може да бъде ограничаван до система от правила, а изисква по-голям бюджетен капацитет, основан на специфични собствени ресурси“;

Е.  като има предвид, че в доклада Тайсен се отбелязва, че наличието на висококачествени и надеждни европейски статистически данни играе съществена и централна роля в новото икономическо управление и неговите основни процеси за вземане на решения, че като предпоставка за това трябва да бъде гарантирана ефективната независимост на Европейската статистическа система както на национално, така и на европейско равнище, както и че преминаването към счетоводни стандарти за публичния сектор, приложими във всички държави членки по стандартизиран начин, ще бъде основна допълваща характеристика по отношение на по-широките правомощия на Комисията при проверката на качеството на националните източници, използвани за установяване на размера на дълга и дефицита в един изцяло разгърнат фискален съюз;

Обща оценка на съобщенията на Комисията

1.  Признава усилията на Комисията да постигне по-нататъшен напредък по отношение на макроикономическото управление в Съюза въз основа на пакета от шест акта и пакета от два акта; въпреки това подчертава, че пълното прилагане на новата рамка трябва да има предимство пред всяко ново предложение;

2.  Изтъква, че създаването на основан на стимули механизъм за прилагане с цел повишаване на солидарността, сближаването и конкурентоспособността трябва да бъде съчетано с допълнителни елементи във връзка с координацията на икономическите политики, както е посочено в изявлението на Комисията, придружаващо пакета от два акта, за да се съобрази с принципа, че „стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност“;

3.  Подчертава, че всяко бъдещо предложение трябва да предложи ясна добавена стойност по отношение на съществуващите инструменти, като например тези в рамките на политиката на сближаване;

4.  Подчертава, че усилията за координация не трябва да размият съответните отговорности на различните нива на вземане на решения;

5.  Потвърждава, че управлението в ЕС не трябва да накърнява прерогативите на Европейския парламент и на националните парламенти, особено когато се предвижда прехвърляне на суверенитет; подчертава, че подходящото равнище на легитимност и отчетност изисква демократични решения и трябва да се гарантира на национално равнище и на равнище ЕС съответно от националните парламенти и от Европейския парламент; припомня принципа, установен в заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г. , че „през целия процес общата цел продължава да бъде гарантирането на демократична легитимност и отчетност на равнището, на което се вземат и изпълняват решенията“; подчертава, че механизмите за предварителна координация и инструментите за конвергенция и конкурентоспособност следва да се прилагат за всички държави членки, които са приели еврото за своя валута, с възможност други държави членки да се присъединят към тях трайно; призовава Комисията да предвиди такава задължителна проверка от страна на националните парламенти в предстоящите законодателни предложения, както и да осигури по-голямо участие на социалните партньори в икономическата координация;

6.  Счита, че моментът на публикуване на съобщенията не е оптимален; призовава Комисията да внесе предложение за приемане на кодекс за сближаване в рамките на европейския семестър, основан на ЕС 2020 и включващ силен социален стълб;

7.  Отново заявява, че Комисията трябва да отчита в пълна степен ролята на Парламента като съзаконодател; изразява разочарованието си, че неотдавнашните съобщения относно ИПС не отразяват позицията на Европейския парламент за задълбочаването на преговорите относно ИПС и предвиждат много ограничен парламентарен контрол, като предлагат структура за диалог; подчертава, че Парламентът е законодателен и бюджетен орган, равнопоставен на Съвета;

8.  Изразява разочарование, че областите на политиката, обхванати в съобщенията, се концентрират главно върху ценовата конкурентоспособност и не включват избягването на данъци или социалното измерение и заетостта;

9.  Подчертава, че законодателните предложения във връзка с двете съобщения следва да бъдат разглеждани по обикновената законодателна процедура;

Предварителна координация на плановете за важни реформи в икономическата политика

10.  Счита, че официалната предварителна координация на реформите в икономическата политика на равнище ЕС е важна и следва да се засили въз основа на общностния метод, както и че тя следва да се отнася до основните национални икономически реформи, предвидени в националните програми за реформи, с доказуеми потенциални странични ефекти; счита, че такава предварителна координация следва да бъде приведена в съответствие с инструментите на европейския семестър за координация на икономическите политики, посочени в член 2а от Регламент (ЕС) № 1175/2011, и, когато е необходимо, следва да бъдат разработени във връзка с нови инструменти за солидарност, основани на стимули;

11.  Счита, че една по-задълбочена интеграция на предварителната координация и вземането на решения в областта на политиките на равнището на Съюза трябва да се основава на солидна база от официални статистически данни и, по-специално, че по-нататъшната бюджетна координация в рамките на Съюза изисква консолидирани данни за публичните сметки на Съюза, държавите членки и местните и регионалните органи; счита по тази причина, че Комисията следва да включи установяването на такива консолидирани данни в бъдещите законодателни предложения;

12.  Изразява съжаление за неясното изготвяне и прекалено свободните определения на някои от предложените филтри за важни реформи в икономическата политика, като „съображения във връзка с политическата икономика“; изисква да бъдат добавени нови и специфични филтри, въз основа на инструментите, свързани с европейския семестър и ЕС 2020, за да се идентифицират ключовите реформи, като се отчитат националните особености и се спазва принципът на субсидиарност;

13.  Подчертава, че механизмите, които трябва да бъдат въведени за предварителна координация, следва да се прилагат за всички държави членки от еврозоната и да бъдат отворени за всички държави – членки на Съюза, като се вземе предвид по-силната взаимозависимост между държавите членки от еврозоната; счита, че следва да бъде позволено на държавите членки в програмата да участват на доброволен принцип;

14.  Призовава плановете за реформа да бъдат прозрачни и приобщаващи и да бъдат оповестени публично; призовава освен това социалният диалог с участието на заинтересовани страни в обществото да играе централна и ясно определена роля в дебата за предварителната координация;

15.  Призовава за старателно разработване на процедурата за информиране на Комисията, както и тя да може да коментира планираните реформи преди окончателното им приемане;

16.  Изисква този нов инструмент за координиране да бъде включен в рамките на европейския семестър, а на Европейския парламент да бъде дадена роля при осигуряването на демократична отчетност;

17.  Подчертава, че предварителната координация следва да се стреми да не задуши националните усилия за реформа, а да гарантира, че реформите не се забавят, освен ако страничните ефекти, които биха предизвикали, са достатъчно значими, за да се обоснове преоценка на реформите;

Въвеждане на инструмент за конвергенция и конкурентоспособност

18.  Счита, че всяко предложение за нов инструмент за конвергенция и конкурентоспособност следва да се основава на обвързаност с условия, солидарност и сближаване; счита, че такъв инструмент следва да бъде въведен единствено след като социалните дисбаланси и необходимостта от големи дългосрочни и устойчиви структурни реформи, стимулиращи растежа, са били установени въз основа на оценка на съгласуваността между кодекса за сближаване и националните планове за изпълнение, със съответното официално участие на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти;

19.  Подчертава, че новият инструмент за конвергенция и конкурентоспособност, който ще бъде въведен, следва да се прилага за всички държави членки от еврозоната и да бъде отворен за всички държави – членки на Съюза, като се вземе предвид по-силната взаимозависимост между държавите членки от еврозоната; счита, че следва да бъде позволено на държавите членки в програмата да участват на доброволен принцип;

20.  Счита, че е от изключително значение да се гарантира, че този нов инструмент е приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, основава се на общностния метод и осигурява подходящ контрол от страна на Европейския парламент, като позволява приемане на съответните бюджетни кредити за всеки отделен случай;

21.  Подчертава, че годишното докладване относно изпълнението на националния план и мониторингът в тази връзка следва да се основават на засилен европейски семестър, без да се засяга бюджетният контрол на ЕС;

22.  Счита, че инструментът за конвергенция и конкурентоспособност следва да бъде средство за увеличаване на бюджетния капацитет и да бъде насочен към условна подкрепа за структурните реформи, с цел повишаване на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване, като се гарантира по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки, както и преодоляване на дисбалансите и структурните различия; счита, че подобни инструменти са градивни елементи за постигане на истински фискален капацитет;

23.  Подчертава, че подобен бюджетен капацитет би могъл естествено само да е от полза за държавите членки, които допринасят за него;

24.  Изразява разочарование, че съобщенията, като предвиждат договори между ЕС и държавите членки, не зачитат единния европейски правен ред; счита, че изразът „договорни споразумения“ е неуместен, тъй като механизмът, предвиден в съобщенията, не е истински „договор“ по реда на публичното или частното право, а по-скоро основан на стимули механизъм за прилагане на координацията на икономическите политики;

25.  Подчертава, че плановете за реформи трябва да бъдат разработени от държавите членки с подходящо участие на техните национални парламенти в съответствие с тяхната вътрешна конституционна уредба и в сътрудничество с Комисията, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност и необходимостта от запазване на подходящо политическо пространство за изпълнение на национално равнище и демократичните процеси в рамките на всяка държава членка;

26.  Посочва, че възможните краткосрочни отрицателни последици от изпълнението на структурните реформи, в частност социални и политически трудности, могат да бъдат смекчени и по-лесно приети от гражданите, ако се въведе насърчителен механизъм в подкрепа на реформата; заявява освен това, че този механизъм следва да бъде финансиран чрез нов инструмент, задействан и управляван съгласно общностния метод като неразделна част от бюджета на ЕС, но извън таваните по МФР, така че да се гарантира пълното участие на Европейския парламент като законодателен и бюджетен орган;

27.  Заявява, че предприетите мерки не следва да оказват отрицателно въздействие върху социалното приобщаване, правата на работниците, здравеопазването и други социални въпроси, дори и в краткосрочен план;

28.  Подчертава, че инструментът следва да избягва проблемите, свързани с моралния риск; счита, че за тази цел Комисията следва да гарантира, че реформите не биват забавяни, докато станат допустими за финансова подкрепа, и че инструментът не предвижда стимули за реформи, които биха били проведени дори и без подкрепата на Съюза;

29.  Подчертава, че инструментът следва да избягва припокриване с политиката на сближаване;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0430.
(2) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 41.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0542.


Положението на сирийските бежанци в съседните държави
PDF 306kWORD 36k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно положението на сирийските бежанци в съседните държави (2013/2611(RSP))
P7_TA(2013)0223RC-B7-0199/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-специално резолюциите от 16 февруари 2012 г.(1) и 13 септември 2012 г.(2), както и относно бежанците, бягащи от въоръжения конфликт,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 март, 23 април, 14 май, 25 юни, 23 юли, 15 октомври, 19 ноември и 10 декември 2012 г. и от 23 януари, 18 февруари, 11 март и 22 април 2013 г.; като взе предвид Съвета по правосъдие и вътрешни работи от октомври 2012 г., който одобри изготвянето от Комисията на регионална програма за закрила; като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Сирия от 2 март, 29 юни и 14 декември 2012 г. и 8 февруари 2013 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън относно сирийските бежанци, и по-специално нейните забележки по време на пленарните разисквания в Страсбург на 13 март 2013 г. и изявлението ѝ от 8 май 2013 г.; като взе предвид изявленията на комисаря в областта на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева относно сирийските бежанци и ответната реакция на ЕС, и по-специално изявлението ѝ от 12 май 2013 г., и докладите за обстановката и информационните справки за Сирия на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO),

–  като взе предвид резолюции 2059 от 20 юли 2012 г., 2043 от 21 април 2012 г. и 2042 от 14 април 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН, както и актуализирания доклад на независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия от 11 март 2013 г.; като има предвид брифингите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, дадени от заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор за спешната помощ Валери Амос, и по-специално брифинга от 18 април 2013 г.,

–  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН и бележките на върховния комисар на ООН за бежанците Антонио Гутерес до Съвета за сигурност на ООН, и в частност тези от 18 април 2013 г.; като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република от 2 декември 2011 г. и 22 март 2013 г.,

–  като взе предвид срещата в Маракеш на Групата на приятелите на Сирия и международната конференция, проведена в Париж на 28 януари 2013 г.,

–  като взе предвид най-новия Регионален план за реагиране (РПР) в Сирия за периода януари‐юни 2013 г. и всички РПР, приети от върховния комисар за бежанците на ООН, последвали първия от март 2012 г.,

–  като взе предвид Плана за реагиране за хуманитарна помощ на Сирия от 19 декември 2012 г., подготвен от правителството на Сирийската арабска република и координиран със системата на ООН,

–  като взе предвид сирийския хуманитарен форум, създаден през пролетта на 2012 г., и последната му среща от 19 февруари 2013 г.,

–  като взе предвид хуманитарните бюлетини за Сирия, издадени от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA),

–  като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно Сирия и по-конкретно Резолюция 46/182 относно „Засилване на координацията на спешната хуманитарна помощ на ООН“ и ръководните принципи, съдържащи се в приложението към нея, както и Резолюция 67/183 относно положението с правата на човека в Сирия,

–  като взе предвид обобщаващия доклад на международната конференция на високо равнище за набиране на хуманитарна помощ за Сирия, проведена в Кувейт на 30 януари 2013 г.,

–  като взе предвид Заключителното комюнике на Групата за действие за Сирия („Комюнике от Женева“) от 30 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че до 16 май 2013 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците е регистрирала общо 1 523 626 сирийски бежанци в съседните държави и в Северна Африка; като има предвид, че общият брой на бежанците, включително нерегистрираните, се оценява като много по-висок; като има предвид, че според ВКБООН 7 милиона сирийци разчитат на помощ, в т.ч. 3,1 милиона деца, и че към 6 май 2013 г. броят на вътрешно разселените лица възлиза на 4,25 милиона; като има предвид, че според същите източници броят на бежанците (включително тези, очакващи регистрация) в приемащите страни към 16 май 2013 г. е, както следва: Турция ‐ 347 815; Ливан ‐ 474 461; Йордания ‐ 474 405; Ирак ‐ 148 028; Египет ‐ 68 865; Мароко, Алжир и Либия ‐ 10 052 (регистрирани); като има предвид, че ежедневно хиляди сирийци бягат в съседните държави, а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците предвижда броят на бежанците от Сирия да достигне общо 3,5 милиона до края на 2013 г.;

Б.  като има предвид, че броят на сирийските бежанци и нуждаещи се лица нараства драматично с влошаването на политическата и хуманитарната ситуация с всеки изминал ден на продължаващия въоръжен конфликт; като има предвид, че не само цивилни граждани, но и няколко бивши политически и военни ръководители на режима, както и посланици са избягали в съседни държави и по-далеч; като има предвид, че въоръженият конфликт в Сирия представлява сериозна заплаха за крехката сигурност и стабилност в региона като цяло; като има предвид, че съществува риск последиците от въоръжения конфликт за съседните държави да се трансформират от еднократни в структурни; като има предвид, че ЕС и международната общност не могат да позволят допълнителна катастрофа; като има предвид, че едно повсеместно за региона бедствие в политическата и хуманитарната област и в областта на сигурността ще надвишат капацитета за международна ответна реакция;

В.  като има предвид, че хиляди от хората, избягали от Сирия, са дезертирали от въоръжените сили, за да избегнат необходимостта да извършват военни престъпления или престъпления срещу човечеството, или избягват въоръжена служба по същите причини;

Г.  като има предвид, че по оценки на ООН от май 2013 г. най-малко 80 000 души, главно цивилни, са загинали поради насилието в Сирия;

Д.  като има предвид, че разрушаването на основна инфраструктура, включително училища и болници, обезценяването на валутата, растящите цени на храните, недостигът на горива и електричество и липсата на вода, храна и лекарства са засегнали мнозинството от сирийците; като има предвид, че физическият достъп до нуждаещите се от хуманитарна помощ в Сирия остава силно ограничен и зависи от сътрудничеството на правителството на Асад;

Е.  като има предвид, че агенциите на ООН са докладвали напредък в организирането на конвои с помощи от различни агенции през линиите на конфликта до области, контролирани от правителството или от опозицията и до спорните области; като има предвид, че бюрократичните пречки и пропускателните пунктове, разположени из цялата страна (контролирани както от правителството, така и от опозицията) възпрепятстват ефективния хуманитарен отговор във всички области на Сирия;

Ж.  като има предвид, че регистрирането остава ключовият механизъм, посредством който нуждаещите се лица се идентифицират, защитават и подпомагат, особено новопристигащите, които имат специфични нужди, включително лицата с увреждания, възрастните лица, непридружените малолетни и разделените деца, за да може да им се предоставя помощ с предимство;

З.  като има предвид, че приемащите държави са поддържали политика на отворени граници за времетраенето на въоръжения конфликт, но са избрали различни методи за приемане; като има предвид, че способността и капацитетът им да приемат и подслоняват увеличаващите се потоци от бежанци са натоварени до краен предел и започват редовно да се случват „инциденти“ по протежение на границите; като има предвид, че Ливан е избрал политика „без лагери“ и до голяма степен е приел бежанците в местните общности; като има предвид, че приблизително три четвърти от сирийските бежанци в съседните държави живеят извън лагери в градска среда; като има предвид, че приблизително 350 000 сирийци са настанени в 23 бежански лагера в Турция, Йордания и Ирак;

И.  като има предвид, че хуманитарните организации понастоящем реагират на положението с бежанците в Йордания, Ливан и Ирак, като съсредоточават усилията си преди всичко върху подпомагането на жените и децата, които имат специални нужди, но често са пренебрегвани в градските бежански общности; като има предвид, че разпределението на бежанците в селските райони изисква сложна програма за регистрация в градовете;

Й.  като има предвид, че държавите, приемащи бежанците, са изправени пред собствени огромни вътрешни предизвикателства, включително икономическа нестабилност, инфлация и безработица, като Ливан и Йордания са особено уязвими;

К.  като има предвид, че плащането на наем става все по-трудно за много сирийски бежанци, тъй като пренаселването и конкуренцията при търсенето на подслон растат и цените се увеличават; като има предвид, че бежанците са изправени пред значителни несъответствия между приходи и разходи, ограничени възможности за работа, изчерпване на спестяванията и растяща задлъжнялост; като има предвид, че конкуренцията при търсене на работа и увеличаващите се цени на храните са фактори, които засилват напрежението между местното население и бежанците, особено в Ливан и Йордания, където бежанците надхвърлят един милион;

Л.  като има предвид, че са необходими продължаващи усилия за засилване на подкрепата за приемащите общности, за да могат те да продължат да държат границите отворени, да помагат на бежанците и да поддържат инфраструктурата, както и за да се намали напрежението и да се облекчи тежестта на тези общности;

М.  като има предвид, че ограничените средства продължават да възпрепятстват своевременното и ефективно предоставяне на основна хуманитарна помощ; като има предвид, че Планът за реагиране за хуманитарна помощ се нуждае от общо 563 милиона щатски долара за посрещане на нуждите на хората от Сирия; като има предвид, че към 6 май 2013 г. Планът за реагиране е финансиран само на 61 %;

Н.  като има предвид, че настоящият Регионален план за реагиране (РПР 4) на ООН се преразглежда за периода до декември 2013 г.; като има предвид, че ООН ще отправи нов призив за финансиране на 7 юни 2013 г., в който ще бъде отразен растящият брой бежанци от Сирия и нуждите, които те продължават да изпитват, и в който ще се предвижда повече подкрепа за приемащите правителства и общности и който вероятно ще достигне 3 милиарда щатски долара;

О.  като има предвид, че според докладите на предоставящите помощ организации едва 30‐40 % от средствата, обещани от международната общност, са били предоставени в действителност;

П.  като има предвид, че съществува опасност равнището на хуманитарната помощ да не може да се поддържа; като има предвид, че всички участници в предоставянето на хуманитарна помощ се нуждаят от финансова подкрепа, която излиза извън рамките на установените бюджети за хуманитарна помощ на традиционните донори; като има предвид, че трябва да бъдат установени механизми за извънредно финансиране, за да може да се отговори на основните нужди, породени от кризата в Сирия;

Р.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор; като има предвид, че на 22 април 2013 г. общият размер на хуманитарната помощ, с която ЕС се ангажира в отговор на кризата в Сирия, беше почти 473 млн. евро, в т.ч. 200 млн. евро от самия ЕС и близо 273 млн. евро от държавите членки; като има предвид, че на 12 май 2013 г. Комисията обяви допълнително финансиране в размер на 65 млн. евро;

С.  като има предвид, че в Сирия са били засегнати около 400 000 палестински бежанци; като има предвид, че палестинците в голямата си част са останали неутрални в конфликта; като има предвид, че Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток е регистрирала почти 50 000 палестинци в Ливан и почти 5 000 в Йордания; като има предвид, че Йордания затвори границата си за палестинци, бягащи от конфликта в Сирия, и като има предвид, че те до голяма степен нямат възможност да работят в Ливан; като има предвид, че иракските, афганските, сомалийските и суданските бежанци в Сирия също са изправени пред ново разселване;

Т.  като има предвид, че положението с безопасността и сигурността в лагера Заатари в Йордания се е влошило, като се извършват кражби и стават пожари; като има предвид, че Заатари е станал четвъртият по големина град в Йордания и че в него са настанени над 170 000 души; като има предвид, че бунтовете и характеризиращите се с насилие протести в бежанските лагери са предизвикани от лошите условия на живот и забавянето на подпомагането; като има предвид, че общата несигурност продължава да застрашава живота на хората в лагерите, като засяга и хуманитарните работници; като има предвид, че има случаи на нападения, хоспитализация и дори убийства на хуманитарни работници, разпределящи помощи, и на нанасяне на побой на журналисти;

У.  като има предвид, че според международни организации жени и момичета в бежански лагери стават жертви на засилващо се сексуално насилие, а изнасилванията се използват като оръжие за водене на война; като има предвид, че за сирийските бежанци, които са оцелели след сексуално насилие, не съществуват осъществими възможности за лечение; като има предвид, че непропорционален брой млади момичета и жени в бежанските лагери сключват брак; като има предвид, че според няколко източника в бежанските лагери се сключват временни „бракове за удоволствие“ (Mutah) със сирийски бежанци;

Ф.  като има предвид, че през март 2013 г. ООН започна независимо разследване на твърденията относно възможно използване на химическо оръжие в Сирия; като има предвид, че тези твърдения може да са допринесли за масовото разселване на хора; като има предвид, че сирийският режим отказва да допусне разследващия екип на ООН в страната;

1.  Изразява дълбока загриженост от продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; изразява загриженост, че потокът от бежанци, напускащи Сирия, продължава да расте; припомня, че правителството на Асад носи основната отговорност да се грижи за благосъстоянието на своя народ;

2.  Отново осъжда по най-категоричен начин бруталността и жестокостите, извършвани от сирийския режим срещу населението на страната; изразява най-дълбока загриженост във връзка със сериозността на широко разпространените и системни нарушения на правата на човека и евентуалните престъпления срещу човечеството, разрешени и/или извършвани от сирийските органи, сирийската армия, силите за сигурност и свързаните с тях милиции; осъжда извънсъдебните екзекуции по бърза процедура и всички други форми на нарушения на правата на човека, извършвани от групи и сили, противопоставящи се на режима на президента Асад; повтаря призива си към президента Башар ал Асад и неговия режим да се оттеглят незабавно от властта, за да позволят осъществяването на мирен, приобщаващ, демократичен и ръководен от сирийци преход в страната;

3.  Призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; отново подчертава, че международното хуманитарно право, чиято главна цел е защитата на цивилното население, трябва да бъде изцяло спазвано от всички участници в кризата; подчертава, че от лицата, отговорни за широко разпространените, системни и сериозни нарушения на правата на човека, извършени в Сирия през последните 24 месеца, трябва да се потърси отговорност и те да бъдат съдени; във връзка с това твърдо подкрепя призивите на Върховния комисар на ООН за правата на човека да бъде сезиран Международният наказателен съд за положението в Сирия;

4.  Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; приветства смелостта на сирийския народ и отново заявява своята солидарност с борбата му за свобода, достойнство и демокрация;

5.  Счита, че ключът към разрешаването на конфликта е в политически механизми, улесняващи ръководен от сирийци политически процес, който да насърчи намирането на бързо, надеждно и ефективно политическо решение съвместно с истинските поддръжници на прехода, като гарантира цялостното зачитане на универсалните ценности на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи с особено внимание към правата на етническите, културните и религиозните малцинства и на жените; повтаря, че е приоритет това, хуманитарният и политическият аспект да продължат да бъдат разделени, за да се улеснява достъпът до нуждаещите се; призовава ЕС и Европейската служба за външна дейност да изработят пътна карта за политическо управление в освободените райони, включваща възможност за вдигане на икономическите санкции;

6.  Отбелязва, че всички дезертирали от Сирия имат право на допълнителна защита, тъй като са изложени на риск по други причини освен изложените в параграф 26 от насоките на ВКБООН, а именно изключително или непропорционално жестоко наказание, което е възможно да съставлява изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или дори произволна екзекуция;

7.  Призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Русия и Китай, да изпълнят своята отговорност за прекратяване на насилието и репресиите срещу сирийския народ, наред с другото чрез приемане на резолюция на Съвета за сигурност въз основа на изявлението за пресата на Съвета за сигурност от 18 април 2013 г., и да предоставят мандат за доставка на хуманитарни помощи във всички области на Сирия; призовава ЗП/ВП да направи всичко възможно да гарантира приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като упражни ефективен дипломатически натиск върху Русия и Китай; призовава ЕС да продължи да проучва в Съвета за сигурност на ООН всички възможности в рамките на принципа „отговорност за защита“, в тясно сътрудничество със САЩ, Турция и Лигата на арабските държави, за да се помогне на сирийския народ и да се спре кръвопролитието; твърдо подкрепя работата на независимата анкетна комисия относно положението в Сирия и приветства актуализирания ѝ доклад;

8.  Подкрепя съвместния призив на държавния секретар на САЩ Джон Кери и на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за свикване на международна мирна конференция за Сирия възможно най-скоро като продължение на Женевската конференция от юни 2012 г.;

9.  Изразява своята загриженост във връзка с по-нататъшната милитаризация на конфликта и сектантското насилие; отбелязва ролята на различни регионални участници, включително в доставката на оръжия, и е загрижен за страничните ефекти на сирийския конфликт в съседните държави по отношение на хуманитарната криза, сигурността и стабилността; категорично осъжда нападенията с коли бомби на 11 май 2013 г., при което бяха убити и ранени десетки хора в близост до база на сирийски бежанци в град Рейханлъ, провинция Хатай в югоизточна Турция, както и случаите на артилерийска и друга стрелба от страна на сирийските въоръжени сили към съседни държави; подкрепя осъждането от страна на ЗП/ВП на всички видове терористични нападения;

10.  Подчертава, че ЕС има особена отговорност за стабилността и сигурността в съседните му региони и призовава ЗП/ВП и члена на Комисията, отговарящ за разширяването и европейската политика на съседство, да гарантират, че ЕС играе водеща роля в предотвратяването на разпространението на въоръжения конфликт в Сирия в съседните държави;

11.  Отдава заслуга на приемащите общности и на съседните на Сирия държави, особено Йордания, Ливан, Турция и Ирак, за тяхната гъвкавост при осигуряването на подслон и хуманитарна помощ на семействата, бягащи от въоръжения конфликт в Сирия, но е сериозно обезпокоен за опасната точка на насищане, която наближават тези държави поради притока на сирийски бежанци, който би могъл да предизвика безпрецедентна регионална нестабилност;

12.  Подкрепя и приветства значителния принос на Комисията и държавите членки за международните програми за предоставяне на хуманитарна помощ, както и политическото ръководство, демонстрирано от члена на Комисията с отговорност за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи; приветства диверсификацията от страна на Комисията на хуманитарните партньори в Сирия, за да се предоставя по-ефективна и разпространявана в по-широк мащаб помощ, особено в регионите извън правителствен контрол; призовава участниците от ЕС и държавите членки да координират по-добре действията си и помощта си във и извън Сирия;

13.  Настоятелно призовава Комисията да представи цялостен пакет от помощи ‐ който да послужи за пример на други големи донори ‐ за преодоляване на хуманитарната криза в Сирия и съседните ѝ страни, основан на три стълба: i) увеличена хуманитарна помощ (чрез ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ ‐ ECHO), ii) подкрепа за помагане на приемащите страни да заздравят местните общности и да увеличат капацитета и инфраструктурата (чрез ГД „Развитие и сътрудничество“ ‐ DEVCO), и iii) бързо въвеждане на пакети за макрофинансова помощ за Ливан и Йордания;

14.  Подчертава колко е важно международните граници да се запазят отворени и настоятелно призовава международната общност да подкрепя щедро Ливан и Йордания при управлението на нарастващия приток от бежанци; призовава настоятелно приемащите правителства и другите участници да спазват принципите на неотблъскване и равно третиране на бежанците;

15.  Призовава ЕС да вземе подходящи и отговорни мерки относно възможния приток на бежанци в държавите ‐ членки на Съюза;

16.  Призовава държавите членки незабавно да преустановят практиката на дълги срокове на задържане и обратното връщане, за които се съобщава, които представляват пряко нарушение на международното право и правото на ЕС;

17.  Призовава за незабавна хуманитарна помощ за всички нуждаещи се в Сирия, като се обръща специално внимание на ранените, бежанците, вътрешно разселените лица, жените и децата; приветства усилията на Международния комитет на Червения кръст и на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство във връзка с това; отправя искане към правителството на Асад да осигури пълен достъп до страната за хуманитарните организации; подчертава необходимостта от увеличаване на сътрудничеството между различните работещи на място участници, като местните органи, международните организации и НПО, включително сътрудничеството по границата; счита, че протоколите за помощ и наблюдението на границата биха имали добавена стойност;

18.  Призовава ЕС да подкрепи създаването на безопасни убежища по протежение на турско-сирийската граница и евентуално в рамките на Сирия, както и създаването на хуманитарни коридори от страна на международната общност;

19.  Приветства огромната операция по предоставяне на хуманитарна помощ, за която допринасят международни и местни организации под егидата на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси и ВКБООН и отдава заслуга на всички хуманитарни и здравни работници, международни и местни, за тяхната смелост и постоянство; призовава ЕС и международната общност да засилят защитата на цивилното население, в т.ч. хуманитарните работници и медицинския персонал; настоятелно призовава международната общност да намери решение на продължаващата липса на сигурност и проблемите със законността и реда в бежанските лагери, наред с другото чрез стартиране на нова инициатива за сигурност в лагерите; настоятелно призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да улесняват хуманитарния достъп, за да могат хуманитарните работници във и извън страната да се справят с растящите потребности;

20.  Призовава всички страни, и по-специално държавите ‐ членки на ЕС, бързо да изпълнят ангажиментите, които са поели на донорската конференция в Кувейт на 30 януари 2013 г.; призовава ЕС и международната общност да установят механизми за отчетност, за да се гарантира, че всички обещани средства достигат бенефициентите, за които са предназначени;

21.  Осъжда практиката на сексуално насилие в сирийския въоръжен конфликт, която се използва и като средство за водене на война и съответно представлява военно престъпление, настоятелно призовава ЕС и международната общност да отпуснат целеви средства за прекратяване на сексуалното насилие и призовава приемащите общности да осигурят подходящо медицинско лечение на жертвите на сексуално насилие;

22.  Призовава донорите, предвид нарастващите нужди на палестинските бежанци в Сирия и в съседните държави, да финансират адекватно Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток и призовава тази агенция да подкрепя щедро продължаващите усилия за укрепване на издръжливостта на тези бежанци и свеждане до минимум на техните страдания и разселване;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, както и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0057.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0351.


Възстановяване на активи за държавите от арабската пролет, които се намират в преход
PDF 293kWORD 30k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно възстановяване на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход (2013/2612(RSP))
P7_TA(2013)0224RC-B7-0188/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно държавите от Арабската пролет и относно Съюза за Средиземноморието, и по-специално резолюцията от 14 март 2013 г. относно положението в Египет(1) и резолюцията от 10 май 2012 г. относно „Търговия за промяна“: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет„(2),

–  като взе предвид препоръките на комисията по политически въпроси, сигурност и права на човека на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието от 12 април 2013 г.,

–  като взе предвид новия Регламент на Съвета от 26 ноември 2012 г. относно приемането на нова законодателна рамка за улесняване на възстановяването на активи в Египет и Тунис,

–  като взе предвид заключенията на съпредседателите на специалните групи ЕС‐Тунис и ЕС‐Египет от 28‐29 септември 2011 г. и 14 ноември 2012 г. съответно, и по-специално частите им, свързани с възстановяването на активи,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид положението в Тунис, и Регламент (ЕС) № 1100/2012 на Съвета, който го изменя,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид положението в Египет, и Регламент (ЕС) № 1099/2012 на Съвета, който го изменя,

–  като взе предвид Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Либия и Решения 2011/625/ОВППС и 2011/178/ОВППС на Съвета, които го изменят, Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Регламент (ЕС) № 965/2011 на Съвета, който го изменя, както и Регламенти за изпълнение (ЕС) №364/2013 и (ЕС) № 50/2013 на Съвета за прилагане на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки предвид положението в Либия,

–  като взе предвид действащите правни инструменти на ЕС, които целят подобряване на конфискуването и на възстановяването на активи по силата на решения на Съвета 2001/500/ПВР, 2003/577/ПВР, 2005/212/ПВР, 2006/783/ПВР и 2007/845/ПВР, и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2012 г. за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (COM(2012)0085),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с корупцията от 2005 г., и по-конкретно член 43 от нея относно международното сътрудничество и глава V относно възстановяването на активи, по която са страни Египет, Либия и Тунис, и която беше одобрена от името на Европейския съюз с Решение №2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) от 2000 г.,

–  като взе предвид Резолюция 19/38 от 19 април 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН относно отрицателното въздействие на невъзстановяването на средствата с незаконен произход на държавите на произход върху възползването от правата на човека, както и значението на подобряването на международното сътрудничество,

–  като взе предвид инициативата на генералния секретар на ООН от 17 септември 2007 г. относно възстановяването на откраднати активи,

–  като взе предвид инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR), която представлява съвместна програма на Световната банка и на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН),

–  като взе предвид Плана за действие за възстановяването на активи на инициативата за партньорство на Г-8 от Довил с арабските държави, които се намират в преход, от 21 май 2012 г., по която ЕС е страна,

–  като взе предвид окончателния доклад от 13 септември 2012 г. на Арабския форум относно възстановяването на активи,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че замразяването на активи е в сферата на компетентност на ЕС, а възстановяването и репатрирането им е в сферата на компетентност на държавите членки и трябва да се извършва в съответствие с националните правни разпоредби; като има предвид, че институциите на ЕС трябва да изиграят жизненоважна роля за стимулирането и улесняването на този процес;

Б.  като има предвид, че възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход, е морален и правен императив и представлява сериозен политически въпрос в отношенията на ЕС с неговите южни съседи; като има предвид, че това е също така важен икономически въпрос за засегнатите южни съседи, предвид потенциала на тези активи, при тяхното връщане и прозрачно и ефективно използване, да допринесат за икономическото възстановяване на тези държави; като има предвид, че възстановяването на активи изпраща сериозно послание срещу безнаказаността на лицата, въвлечени в корупция и изпиране на пари;

В.  като има предвид, че съществува изчерпателна международна правна рамка, която управлява тази област, при специално обръщане на внимание на Конвенцията на ООН от 2003 г. срещу корупцията, която възлага ясни задължения на държавите, които са страни по нея; като има предвид, че член 51 от Конвенцията на ООН от 2003 г. срещу корупцията постановява, че възвращаемостта на активите е „основен принцип на настоящата конвенция и държавите, които са страни по нея, си сътрудничат и си оказват взаимно съдействие в тази връзка“;

Г.  като има предвид, че съдебният процес за възстановяването и репатрирането на активи е сложен и дълъг процес; като има предвид, че приложимите правни разпоредби не могат да бъдат заобикаляни и че отделните лица не могат да бъдат лишавани от техните законни права в този процес; като има предвид, че липсата на подходящи експертни умения в правната сфера и ограниченият институционален капацитет в държавите, отправящи искане за възстановяване, са допълнителни пречки за успешното провеждане на инициативи в тази сфера; като има предвид, че липсва ефективно сътрудничество между държавите, отправящи искане за възстановяване, държави и държавите, получаващи тези искания;

Д.  като има предвид, че след революциите на Арабската пролет в Египет и Тунис, ЕС незабавно замрази активите на бившите диктатори, техните семейства и редица други лица, свързани с техния режим; като има предвид, че беше прието сходно решение от страна на ЕС по отношение на Либия, в съответствие с Резолюция 1970 (2011 г.) на Съвета за сигурност на ООН;

Е.  като има предвид, че новата законодателна рамка, приета от Съвета на 26 ноември 2012 г., позволява на държавите ‐ членки на ЕС, да освобождават замразени активи на египетските и тунизийските органи въз основа на признати съдебни решения в държави ‐ членки на ЕС, и улеснява обмена на информация между държавите ‐ членки на ЕС и съответните органи;

Ж.  като има предвид, че специалните групи ЕС‐Египет и ЕС‐Тунис подчертаха значението на връщането на незаконно придобитите активи, които понастоящем са все още замразени в редица трети държави; като има предвид, че специалните групи се споразумяха да приемат пътна карта, която би могла да включва сформирането за всяка отделна държава на група за възстановяване на активи, координирана от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

З.  като има предвид, че Г8 подкрепя страните в Арабския свят, ангажирани с преход към „свободно, демократично и толерантно общество“, посредством партньорството от Довил от май 2011 г.; като има предвид, че неговият план за действие от 21 май 2012 г. признава, че след Арабската пролет възстановяването на активи стана по-неотложна целева област за региона и за международната общност;

И.  като има предвид, че Египет, Либия и Тунис са положили съществени усилия, за да гарантират, че незаконно усвоените активи, откраднати от бившите диктатори и техния режим, ще бъдат върнати обратно на онези държави, в това число че ще бъдат съставени национални анкетни комисии за целта, на които ще бъде възложена задачата за проследяване, установяване и възстановяване на тези активи, както и завеждането на съдебни дела в съдилищата в държавите - членки на ЕС; като има предвид, че редица ключови участници на международно равнище, в това число ЕС, членовете на Г-8 и Швейцария, реагираха положително на тези усилия; като има предвид обаче, че до този момент са постигнати малко положителни резултати в тази връзка; като има предвид, че това предизвика нарастващо разочарование сред правителствата и гражданските общества на държавите, отправящи искане за възстановяване;

Й.  като има предвид, че общуването е от ключово значение за усилията за възстановяване на активи с цел разпространяването на най-добри практики и създаването на стимули за оповестяването на успешно проведените операции; като има предвид, че заблуждаващите изявления относно количеството активи за възстановяване ще бъдат по този начин избегнати;

K.  като има предвид, че възстановяването на активи може да се постигне с двустранни съдебни механизми и многостранно сътрудничество; като има предвид, че операциите по възстановяване на активи следва да се провеждат както на национално, така и на международно равнище;

Л.  като има предвид, че през април 2013 г. ливанските органи върнаха на тунизийските органи близо 30 млн. щатски долара, незаконно внесени в банковите сметки на бившия тунизийски ръководител;

1.  Подчертава, че освен икономическото си значение, възстановяването на незаконно усвоените активи, откраднати от бившите диктатори и техния режим, на държавите от Арабската пролет, които са в преход, е морален и правен императив и сериозен политически въпрос поради неговото значение във връзка с възстановяването на справедливостта и отчетността в дух на демокрация и според принципите на правовата държава, както и на политическия ангажимент на ЕС и на доверието в него, което следователно съставлява ключово измерение на партньорството на Съюза с неговите южни съседи, по-специално Египет, Либия и Тунис;

2.  Признава, че за държавите от Арабската пролет възстановяването на откраднатите активи има също икономическа и социална тежест, тъй като средствата са необходими за подпомагане стабилизирането на икономиките и създаването на работни места и растеж в тези държави, които са изправени пред сериозни икономически предизвикателства;

3.  Отбелязва, че независимо от значителните усилия, положени от египетските, либийските и тунизийските органи и от силната политическа воля от всички страни специалистите, ангажирани във възстановяването на незаконно присвоените активи, са постигнали много ограничен успех, дължащ се предимно на разнородността и комплексността на съответните разпоредби и процедури в отделните национални правни системи, липсата на правна гъвкавост, липсата на експертни умения от страна на държавите от Арабската пролет по отношение на правните, финансовите и административните процедури в европейските и другите юрисдикции и липсата на средства, които да бъдат на тяхно разположение;

4.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държавите членки да положат значителни допълнителни усилия, целящи да се улесни възстановяването в разумен срок на народите на държавите от Арабската пролет на незаконно присвоените активи, заграбени от предишните режими; насърчава националните служби по възстановяване на активи във всички държави членки да работят в тясно сътрудничество и да развиват своите връзки със съответните органи в държавите от Арабската пролет, за да ги подпомогнат при изпълнението на сложните правни процедури; призовава Европейската служба за външна дейност да заема проактивна лидерска роля , в частност при координирането на усилията на държавите членки, осигуряването на подкрепа за изграждане на капацитет и насърчаването на сътрудничеството сред всички засегнати държави;

5.  Подчертава, че възстановяването на активи е съществен елемент от подкрепата на Съюза за демократичния преход и икономическото възстановяване в тези държави и че то може да засили взаимното доверие у двете страни в дух на партньорство с обществата, което е крайъгълен камък на преразгледаната Европейска политика за съседство;

6.  Приветства във връзка с това инициативата на Канада, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и САЩ за издаване на наръчник, съдържащ изчерпателно описание на техните национални правни системи във връзка с възстановяването на активи, така че държавите, отправящи искане за възстановяване, да придобият по-добра представа кое е правно възможно, каква информация е на разположение, какви видове разследвания може да се провеждат и как да се действа, за да се постигне ефективно възстановяване на активи чрез предоставяне на правна взаимопомощ; насърчава държавите членки да постъпят по същия начин и да създадат общ набор от принципи на ЕС;

7.  Приветства инициативата на Г8 под формата на План за действие за възстановяване на активи в рамките на партньорството от Довил, който определя конкретни мерки за насърчаване на сътрудничеството, подпомагане в съдебните дела, изграждане на капацитет и техническа помощ и предлага съвместна регионална инициатива ‐ Арабски форум за възстановяването на активи ‐ за обсъждане и сътрудничество за продължаване на усилията;

8.  Приветства новата законодателна рамка, приета от Съвета на 26 ноември 2012 г., която улеснява възстановяването на незаконно усвоените активи на Египет и Тунис като разрешава на държавите членки да освободят замразените активи въз основа на признати съдебни решения и чрез насърчаване на обмена на информация между съответните органи на държавите членки от една страна и на Египет и Тунис, от друга; независимо от това подчертава необходимостта от постигането на конкретни резултати и от пълното включване на Либия в този процес;

9.  Приветства тясното сътрудничество между институциите на ЕС и другите ключови международни участници във възстановяването на активи на Египет, Либия и Тунис, като се обръща специално внимание на инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR) на Световната банка и на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН); подчертава колко е важно да бъдат пълноценно използвани съществуващите механизми както на национално, така и на международно равнище, успоредно с приемането на необходимото ново законодателство и адаптирането на съществуващото законодателство в рамките на националните правни системи в тази област;

10.  Призовава Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да повдигне въпроса за възстановяването на активи пред националните парламенти, така че парламентаристите от двете страни да бъдат убедени да насърчават активно правните мерки за гарантиране на тясно сътрудничество между полицията и съответните съдебни органи;

11.  Призовава за незабавното създаване на механизъм на ЕС, съставен от екип от национални и международни следователи, прокурори, юристи и други експерти, с цел да се предоставят правни и технически съвети и съдействие на държавите от Арабската пролет, които са в процес на възстановяване на активи; изисква този механизъм да бъде надлежно финансиран от съответния финансов инструмент в рамките на външните отношения на Съюза; подчертава във връзка със сложните, деликатни и продължителни съдебни процедури колко е важно този механизъм на ЕС да бъде устойчив; призовава институциите на ЕС да извлекат поуки и да продължат да надграждат този опит; отбелязва също така възможността за допълнително финансиране за този механизъм на по-късен етап чрез споразумения за съфинансиране със запитващите държави;

12.  Призовава настоятелно Арабската лига да определи, приеме и приложи бързо механизми за сътрудничество относно възстановяването на активи и призовава по-специално държавите от Персийския залив да засилят своето сътрудничество и да предоставят правна помощ на държавите от Арабската пролет при разглеждането на процеса на възстановяване на активи;

13.  Одобрява и подкрепя изцяло приноса на организациите на гражданското общество както в държавите, отправящи искането, така и в държавите, получаващи искането, за процеса на възстановяването на активи, по-специално чрез предоставяне на информация на съответните органи, като се насърчава сътрудничеството между ключовите национални и международни участници, наблюдаването на възстановяването на активи и гарантиране, че възстановените активи се използват прозрачно и ефективно в държавите, отправящи искане за възстановяване;

14.  Потвърждава своя ангажимент за подкрепяне на демократичния преход в държавите от Арабската пролет и се ангажира да подкрепя и подпомага държавите от Арабската пролет за създаването на силна и стабилна демокрация, в която се спазват принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, в това число правата на жените и свободата на изразяване се зачитат, а изборите се провеждат съгласно международните стандарти; подчертава, че е изключително важно ЕС да покаже своя конкретен и реален ангажимент по отношение на този процес;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председател на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на парламента и правителството на Швейцария, на Конгреса и президента на САЩ, на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и на парламентите и правителствата на Египет, Либия и Тунис.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0095.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0201.


Доклад за напредъка на Босна и Херцеговина през 2012 г.
PDF 387kWORD 39k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно доклада за напредъка на Босна и Херцеговина за 2012 г. (2012/2865(RSP))
P7_TA(2013)0225B7-0161/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2003 г. относно Западните Балкани и приложението към тях със заглавие „Програма от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано на 16 юни 2008 г. и ратифицирано от всички държави членки на ЕС и от Босна и Херцеговина,

–  като взе предвид Решение 2008/211/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство с Босна и Херцеговина, и за отмяна на Решение 2006/55/EО(1),

–  като взе предвид Решение 2011/426/ОВППС на Съвета от 18 юли 2011 г.(2) и заключенията на Съвета относно Босна и Херцеговина от 21 март 2011 г., 10 октомври 2011 г., 5 декември 2011 г., 25 юни 2012 г. и 11 декември 2012 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012‐2013 г.“ (COM(2012)0600) и доклада за напредъка на Босна и Херцеговина за 2012 г., приет на 10 октомври 2012 г. (SWD(2012)0335),

–  като взе предвид съвместната декларация от 14-ата междупарламентарна среща между Европейския парламент и парламента на Босна и Херцеговина, проведена на 29 и 30 октомври 2012 г. в Сараево,

–  като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално резолюцията от 14 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Босна и Херцеговина(3) и резолюцията от 22 ноември 2012 г. на тема „Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС“(4),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своя ангажимент по отношение на членството на страните от Западните Балкани, включително Босна и Херцеговина, в ЕС; като има предвид, че ЕС запазва своя твърд ангажимент по отношение на идеята за суверенна и единна Босна и Херцеговина с перспективи за членство в ЕС и че тези перспективи са един от най-сплотяващите фактори сред населението на страната;

Б.  като има предвид, че за да се ускори напредъкът на страната към членство в ЕС и да се постигнат осезаеми резултати в полза на всички граждани, се изисква наличието на функциониращи институции и ясни координационни механизми на всички равнища, както и твърд и съгласуван ангажимент от политическите лидери на тази страна;

В.  като има предвид, че конституционната реформа продължава да бъде ключова реформа за превръщането на Босна и Херцеговина в ефективна и напълно функционираща демокрация; като има предвид, че е необходимо да се постигне осезаем напредък в ключови области на държавното изграждане, включително управлението, съдебната система и прилагането на принципите на правовата държава, както и в борбата срещу корупцията и приближаването към стандартите на ЕС;

Г.  като има предвид, че е неотложно да се създадат ефективни координационни механизми за по-добро взаимодействие с ЕС;

Д.  като има предвид, че липсата на перспективи за работа, особено за младите хора, продължава да бъде сериозен проблем за социално-икономическото и политическото развитие на страната;

Е.  като има предвид, че корупцията продължава да възпрепятства в голяма степен социално-икономическото и политическото развитие на страната;

Ж.  като има предвид, че регионалното сътрудничество и добрите междусъседски отношения са ключови елементи на процеса на стабилизиране и асоцииране и че те играят решаваща роля в процеса на трансформиране на Западните Балкани в район, характеризиращ се с трайна стабилност и устойчиво развитие; като има предвид, че сътрудничеството с другите страни в региона в дух на добросъседство е предпоставка за мирното съжителство и помирението в рамките на Босна и Херцеговина и Западните Балкани;

З.  като има предвид, че ЕС е заложил принципите на правовата държава в основата на процеса на разширяване;

Общи съображения

1.  Отново изказва и подчертава своята подкрепа за интегрирането в Европа на Босна и Херцеговина в полза на всички граждани на страната;

2.  Изразява загриженост във връзка с това, че политическите елити все още нямат обща визия за общата посока на развитие на страната, което създава опасност Босна и Херцеговина да изостане допълнително от другите държави в региона;

3.  Приветства мирното, свободно и честно провеждане на местните избори; взема под внимание полемиката след изборите в Сребреница; признава решенията във връзка с този въпрос на Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина; изразява загриженост от факта, че Мостар е единственият град, където не бяха проведени общински избори; приканва всички съответни страни да одобрят промените, въведени в Устава на град Мостар, в съответствие с решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина;

4.  Приветства суспендирането на международното наблюдение в област Бръчко; приканва органите на властта да реализират неизпълнените цели и условия с оглед на закриването на Службата на върховния представител, така че да се създадат условията за по-голяма съпричастност и отговорност на местно равнище;

5.  Подчертава, че е важно Босна и Херцеговина да има единна позиция в рамките на процеса на интеграция в ЕС; настоятелно призовава политическите лидери и държавните служители на изборни длъжности да работят съвместно и да съсредоточат вниманието си върху прилагането на Пътната карта като част от диалога на високо равнище с Комисията, като по този начин предоставят възможност за изпълнение на изискванията, за да може Споразумението за стабилизиране и асоцииране най-накрая да влезе в сила, и създадат условията за представяне на убедително заявление за членство; приканва политическите лидери и всички органи на властта да работят в тясно сътрудничество със специалния представител на ЕС в рамките на процеса на присъединяване;

6.  Припомня на Комисията, че разширяването на ЕС надхвърля рамките на трансфера на достижения на правото на ЕС и че то трябва да се основава на действителен и всеобхватен ангажимент по отношение на европейските ценности; отбелязва с известна загриженост, че способността на ЕС да предизвиква промени чрез действия с незадължителна юридическа сила може да е била намалена от неотдавнашната икономическа и финансова криза; при все това поощрява Комисията, държавите членки и другите страни от Западните Балкани да разгледат възможността за използване на новаторски способи за насърчаване на културата и климата на помирение в Босна и Херцеговина и в региона;

7.  Изразява съжаление относно отменянето на третата среща ЕС-Босна и Херцеговина на диалога на високо равнище относно процеса на присъединяване, планирана за 11 април 2013 г., поради липса на напредък, свързан с решението по делото Сейдич и Финци;

8.  Отбелязва значителния принос, оказан от полицейската мисия на ЕС, която приключи на 30 юни 2012 г., и посреща със задоволство засиленото присъствие на ЕС във връзка с прилагането на принципите на правовата държава; приветства подновяването на мандата на многонационалните сили на Европейския съюз за стабилизиране (EUFOR Althea) и новия му фокус върху изграждането на капацитет и обучението;

Политически условия

9.  Припомня колко е важно да са налице функциониращи институции на всички равнища за напредъка на страната в процеса на европейска интеграция; приветства възобновяването на диалога и избора на нови министри в Съвета на министрите през ноември 2012 г. след разпадането на коалицията и след пет месеца в патова ситуация; изразява загриженост относно блокирането, предизвикано от несигурността във връзка с промените в правителството на Федерация Босна и Херцеговина; при все това посреща със задоволство напредъка, постигнат по отношение на определянето на кандидатите за вакантните места в Конституционния съд на Федерацията;

10.  Призовава всички компетентни органи да разработят стратегия/програма за интеграция в ЕС, която ще осигури координирано и хармонизирано транспониране, прилагане и изпълнение на правото и стандартите на ЕС в цялата страна, като проява на наличието на обща визия за цялостната посока на развитие на страната и на готовност за обезпечаване на общото благосъстояние на нейните граждани;

11.  Призовава за въвеждането на промени в правилника за дейността на Камарата на националностите и Камарата на представителите с оглед на създаването на механизъм за ускорено транспониране на законодателството на ЕС;

12.  Приветства напредъка, постигнат през първото полугодие на 2012 г. и от октомври насам, и по-специално приемането на важни закони за преброяването на населението и държавната помощ, държавния бюджет за 2011, 2012 и 2013 г. и фитосанитарния пакет, напредъка във връзка със Съвета за държавна помощ и Агенцията за борба с корупцията, както и политическото споразумение, постигнато по отношение на държавната и военната собственост; призовава за ефективно прилагане на тези мерки и настоятелно приканва Комисията да следи отблизо, съвместно със специалния представител на ЕС, процеса на прилагане, като вземе надлежно предвид решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина от 13 юли 2012 г.; призовава органите на Босна и Херцеговина да изградят и консолидират капацитета на съответните органи, напр. Съвета за държавна помощ и Агенцията за борба с корупцията, по-специално що се отнася до осигуряването на достатъчен персонал;

13.  Изразява загриженост във връзка със забавянето на започването на преброяването на населението; подчертава значението на извършването на преброяване на населението през октомври 2013 г. и приветства усилията да се осигури, че то ще се проведе през октомври в съответствие с международните стандарти; настоятелно приканва всички компетентни органи да отстранят всички пречки и да не политизират преброяването на населението, чиято цел е да се предоставят обективни социално-икономически данни; призовава за зачитане на правата на малцинствата в това отношение;

14.  Призовава държавните органи на Босна и Херцеговина да изпълнят решението на Конституционния съд относно необходимостта от изменение на законодателството относно идентификационните номера на гражданите; отбелязва, че след 12 февруари 2013 г., поради месеци бездействие, на новородените бебета не могат да бъдат издадени идентификационни номера, нито, в резултат от това, основни документи като паспорти или здравноосигурителни карти; призовава спешно да бъдат предприети мерки за решаване на този въпрос;

15.  Настоятелно призовава органите на властта да изпълнят съдебното решение по делото Сейдич и Финци като първа стъпка в рамките на всеобхватната конституционна реформа, която е необходима с оглед на прехода към съвременна и функционираща демокрация, в която са премахнати всички форми на дискриминация и в която всички граждани, независимо от етническата си принадлежност, се ползват с еднакви права и свободи; приветства факта, че Събранието на кантон Сараево създаде прецедент в Босна и Херцеговина, като измени с единодушие своята конституция с цел да предостави на лицата, които не са заявили своята етническа принадлежност, и на етническите малцинства възможността да образуват своя група в рамките на Събранието, в съответствие с решението съгласно Европейската конвенция за правата на човека по делото Сейдич и Финци;

16.  Отбелязва решението на члена на Комисията, отговарящ за разширяването и за европейската политика за съседство да не проведе планираната трета среща ЕС-Босна и Херцеговина на диалога на високо равнище относно процеса на присъединяване, като се вземе предвид липсата на политическо споразумение относно изпълнението на решението по делото Сейдич и Финци; изразява загриженост, че непостигането на споразумение може да окаже неблагоприятно въздействие върху преговорния процес като цяло и призовава политическите лидери да намерят решение;

17.  Насърчава специалния представител на ЕС и ръководител на делегация да активизира допълнително своите усилия, за да спомогне за постигането на споразумение относно изпълнението на решението по делото Сейдич и Финци;

18.  Отбелязва неотложната необходимост от съществени конституционни реформи, както на държавно равнище, така и на равнището на отделните структури, с цел институционалните структури на всички равнища да бъдат по-ефикасни, по-гладко функциониращи и по-прозрачни; отново изтъква необходимостта от опростяване на структурата на Федерация Босна и Херцеговина; приканва ЕСВД и Комисията да проведат всеобхватни и открити консултации, както и публични разисквания, с всички заинтересовани страни в страната относно конституционните промени; подчертава, че всички партии и общности трябва да участват пълноценно в този процес, който следва да доведе до конкретни резултати;

19.  Призовава всички компетентни органи да осигурят създаването на независима, безпристрастна и ефективна съдебна система, която да се подкрепя от безпристрастна и независима полиция, и ефикасно да приложат стратегията за реформа в сектора на правосъдието и националната стратегия за военните престъпления; настоятелно призовава за хармонизиране на съдебната практика по наказателни и граждански въпроси в различните съдебни и прокурорски системи, както и за изпълнение на всички препоръки, отправени в рамките на структурирания диалог относно правосъдието между ЕС и Босна и Херцеговина;

20.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да постигнат напредък в реформирането на държавната администрация и укрепването на административния капацитет на всички равнища на управление, които работят по въпроси, свързани с ЕС; изразява загриженост във връзка с финансовата устойчивост на държавната администрация и липсата на политическа подкрепа за нейната реформа; подчертава необходимостта усилията да се насочат към изграждането със съдействието на ЕС на ефикасен механизъм за координация и към повишаването на квалификациите и компетентността на държавните служители като важен елемент от осигуряването на ефикасно и плодотворно сътрудничество с ЕС;

21.  Изразява своята загриженост във връзка с високото равнище на корупция в страната, връзката на корупцията с политическите партии и наличието на корупция на всички равнища на обществения живот; насърчава компетентните органи на всички равнища да предложат и приложат стратегии и планове за борба с корупцията; приканва отговорните органи да проявят политическа воля за разрешаването на този проблем и да предоставят средства, за да може Агенцията за борба с корупцията да извършва пълноценно своята дейност и да натрупа опит в областта на разследванията и постигането на осъдителни присъди, и насърчава органите на Босна и Херцеговина да приведат съответното законодателство по отношение на корупцията в съответствие с препоръките на Групата държави срещу корупцията (GRECO); подчертава необходимостта от ефективна борба срещу трафика на хора чрез съдебно преследване на извършителите и предоставяне на закрила и обезщетение на жертвите;

22.  Настоятелно призовава компетентните органи да ускорят своите усилия за прилагане на пътната карта за сключване на оперативно споразумение с Европол, по-специално чрез привеждане в съответствие на законодателството и процедурите в областта на защитата на данните;

23.  Настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да насърчат развитието на независими и разнообразни медии без политическа намеса, етническа разпокъсаност и поляризация; изтъква специалната роля на обществените медии за укрепването на демокрацията и социалното сближаване и призовава органите на управление да гарантират, че тези медии са финансово устойчиви и независими и отговарят на европейските стандарти; изразява съжаление във връзка с това, че продължава да се оказва политически натиск върху журналисти и че се отправят заплахи срещу тях; изразява загриженост във връзка с опитите да се подкопае независимостта на Агенцията за регулиране на съобщенията и на обществените радио- и телевизионни оператори; припомня, че свободните медии представляват съществен елемент на стабилната демокрация;

24.  Призовава всички политически партии да работят активно за изграждането на приобщаващо и толерантно общество; призовава компетентните органи да прилагат законите и политиките за борба с дискриминацията и да предприемат действия във връзка със съществуващите недостатъци в областта на правото и в практиката, включително пропуските, свързани с лицата с увреждания; изразява загриженост във връзка с подбуждащите към омраза изказвания, заплахите и тормоза, насочени срещу ЛГБТ лица (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица); призовава органите на властта да приложат изцяло Плана за действие за ромите, активно да насърчават ефективното приобщаване на ромите и на всички други малцинства, да осъждат публично инцидентите, подбудени от омраза, и да гарантират надлежното провеждане на полицейско разследване и съдебно преследване; приканва органите на властта да подкрепят активно инициативите на гражданското общество в тази област чрез финансово и практическо съдействие, както и чрез своята политическа ангажираност;

25.  Насърчава работата на защитниците на правата на човека и на гражданските права в Босна и Херцеговина и призовава Комисията да разработи механизми за финансиране, които позволяват и на местните организации на най-близкото до хората равнище да се възползват от финансиране по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП);

26.  Призовава за овластяване на жените чрез насърчаване, защита и укрепване на техните права, подобряване на тяхното социално и икономическо положение, увеличаване на тяхното участие в пазара на труда, осигуряване на справедливото им представителство в процесите на вземане на политически и икономически решения и насърчаване на предприемачеството сред тях; отбелязва, че жените все още са представени в недостатъчна степен в парламентите, правителствата и държавната администрация и че техните трудови права често се пренебрегват; призовава органите в Босна и Херцеговина да приведат правата на социална сигурност на лицата, които ползват отпуск по майчинство, отпуск по бащинство или родителски отпуск, в съответствие с единни високи стандарти за цялата страна, като по този начин се създадат еднакви условия за всички граждани и се избегне дискриминацията;

27.  Изразява загриженост във връзка с високото равнище и недокладването на домашното насилие, както и с недостатъчното преследване по съдебен път на извършителите; призовава органите на властта да приемат и приложат мерки за постигане на действителна закрила на жените; подчертава необходимостта от укрепване на правоприлагащите органи с оглед на предприемането на успешни действия по въпроси като насилието, основано на пола, домашното насилие, принудителната проституция и трафика на жени; подчертава значението на защитата на децата от насилие, трафик и всички други форми на злоупотреба; насърчава Комисията да проучи възможностите за подпомагане на борбата срещу домашното насилие;

28.  Посреща със задоволство проектопрограмата за жертвите на изнасилвания, сексуален тормоз и изтезания по време на военните действия в Босна и Херцеговина; настоятелно призовава да се отпуснат достатъчни ресурси за реабилитиране по системен начин на жертвите на сексуално насилие, свързано с конфликта, като това включва компенсации независимо от общественото положение, както и за предоставяне на медицинска и психологическа помощ и подходящи социални услуги; призовава всички компетентни органи да повишат обществената осведоменост относно положението на жертвите;

29.  Призовава Федерацията да въведе в Наказателния кодекс разпоредби относно подбудените от омраза престъпления, подобни на разпоредбите, които бяха вече приети в Република Сръбска и в областта Бръчко през 2009 г.;

30.  Изтъква, че в края на 2011 г. в Босна и Херцеговина все още имаше приблизително 113 000 вътрешно разселени лица, включително около 8000 души, пребиваващи в колективни центрове, и 7000 бежанци; настоятелно призовава, не на последно място в светлината на подновения ангажимент, поет от международната донорска общност на международната донорска конференция в Сараево през април 2012 г., всички компетентни органи на всички равнища да улесняват устойчивото завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица, като гарантират достъпа им до жилищно настаняване, образование, социална закрила и заетост; настоятелно ги призовава също така да улеснят този процес, като отпускат финансова помощ на всички завръщащи се бежанци по справедлив и целесъобразен начин, включително при завръщането на хърватските бежанци в Посавина;

31.  Отбелязва със загриженост големия брой лица в Босна и Херцеговина, които страдат от посттравматичен стрес вследствие на войната; призовава органите на властта да предприемат действия във връзка с липсата на социална и психологическа помощ за лицата, които страдат от синдрома на посттравматичен стрес;

32.  Призовава за пълно прилагане на Стратегията за борба срещу противопехотните мини, както и за приемането на закон за действия за борба срещу противопехотните мини, с цел да се избегнат допълнителните жертви на инциденти, свързани с противопехотни мини;

33.  Решително осъжда всякакви опити, в Босна и Херцеговина или където и да е по света, да се омаловажава или отрича геноцидът, извършен в Сребреница;

Социално-икономически въпроси

34.  Настоятелно призовава всички равнища на правителствата да поддържат стабилна фискална политика; изразява загриженост във връзка с размера на сивата икономика и високото равнище на безработица, по-специално сред жените и младите хора; изразява загриженост във връзка с въздействието, което политическата нестабилност и недостатъчното прилагане на принципите на правовата държава оказват върху растежа и инвестициите, както и върху икономическата среда като цяло; призовава правителството да изгради единно икономическо пространство в рамките на страната, да създаде благоприятни условия за увеличаване на броя на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да укрепи националните източници на растеж, като същевременно ограничи доминиращата роля на правителството в икономиката и в монополите, да насърчи ориентираните към растеж разходи и да стимулира конкурентоспособността;

35.  Приветства решението на ЕС да предостави макрофинансова помощ в размер на 100 млн. EUR на Босна и Херцеговина като недвусмислена проява на неговия ангажимент по отношение на перспективите за европейска интеграция на страната и благоденствието на нейното население;

36.  Призовава органите на Босна и Херцеговина, по-специално в частите на страната, в които са регистрирани най-голям брой дружества, да преразгледат и модернизират съществуващото трудово законодателство и да укрепят диалога между социалните партньори и трудовите инспекции;

37.  Приветства подписването на споразумение между Босна и Херцеговина и ЕС относно присъединяването на Босна и Херцеговина към Световната търговска организация (СТО); насърчава органите на Босна и Херцеговина да ускорят преговорите с другите партньори, с цел да станат член на СТО в близко бъдеще;

38.  Отбелязва, че се наблюдава известен напредък в подобряването на общата рамка за образованието, но отново отправя своя призив към Съвета на министрите, наред с другото, да подобри координацията сред 12-те министерства на образованието и отдела по образованието в област Бръчко и да намали разпокъсаността на образователната система;

39.  Подчертава необходимостта от подобряване на качеството на образованието като цяло, с цел да се отговори на потребностите на националния и чуждестранния пазар на труда; призовава органите на Босна и Херцеговина да преодолеят пропуските в рамките на професионалното обучение, за да привлекат преки чуждестранни инвестиции, както и да гарантират, поради икономически и други съображения, че ще започне акредитирането на образователни институции и че агенциите, отговарящи за признаването на образователните степени и дипломи, ще започнат да функционират пълноценно; приветства мерките, предприети с цел разработване и насърчаване на курсове и програми за обучение за младите хора, с цел да се улесни тяхното участие в пазара на труда, и призовава за повече инициативи в това отношение;

40.  Приканва всички компетентни органи да сложат край на сегрегацията на децата (на принципа „две училища под един покрив“), която все още съществува в някои кантони на Федерацията; освен това призовава за насърчаване на ефективната интеграция на ромските деца по-специално в системата на образованието, наред с другото чрез програми за подготовка за училищния живот; призовава органите да работят съвместно със съответните неправителствени организации, за да насърчат ромските семейства да подкрепят достъпа на децата си до образование; призовава органите на властта да хармонизират разпоредбите в рамките на Босна и Херцеговина, с цел да се гарантира, че всички деца са третирани по един и същи начин; призовава като цяло да се положат повече усилия за предотвратяване на разделянето на семействата и да се предоставят повече услуги за подкрепа на семействата, изложени на риск; призовава Комисията да проучи дали оказването от страна на ЕС на целенасочено съдействие би могло да спомогне за премахване на сегрегацията в образователната система;

41.  Приветства плановете на Комисията за организиране на среща на високо равнище относно образованието, чиято цел ще бъде да се насърчи диалогът по няколко теми, включително етническата сегрегация на децата в училищата и обединяването на усилията на представителите на съответните международни организации и органите в Босна и Херцеговина, отговарящи за образованието;

42.  Приканва органите на властта да приведат законодателството в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на признаването на професионалните квалификации в ЕС;

43.  Приканва органите на властта да предприемат всички необходими мерки за съхраняване на националното наследство и за осигуряване на правната рамка за тази цел; освен това призовава всички компетентни органи на всички равнища да осигурят ясни процедури за финансирането на културните институции, с цел да се предотврати тяхното закриване;

44.  Настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да въведат целесъобразни мерки за предотвратяване на допълнителни злоупотреби с безвизовия режим на пътуване и да предприемат ефективни действия срещу организираната злоупотреба с процедурите за предоставяне на убежище в държавите членки на ЕС;

Регионално сътрудничество и двустранни въпроси

45.  Приветства Босна и Херцеговина за конструктивната ѝ роля по отношение на регионалното сътрудничество и приканва страната да работи за определяне на границите в сътрудничество с всички нейни съседи;

46.  Настоятелно призовава органите в Босна и Херцеговина да ускорят подготовката си за присъединяването на Хърватия към ЕС, като приведат законодателството на Босна и Херцеговина в областта на безопасността на храните в съответствие с достиженията на правото на ЕС; изразява загриженост във връзка с липсата на действия от страна на органите на Босна и Херцеговина и с възможността това да доведе до загуби на експортните пазари на Босна и Херцеговина; приветства постигнатия досега напредък и настоятелно призовава компетентните органи да изградят в кратки срокове необходимата инфраструктура за бъдещите гранични контролни пунктове на ЕС; приветства инициативата на Комисията в рамките на тристранните срещи с участието на Хърватия и Босна и Херцеговина да уреди последните нерешени въпроси, свързани с управлението на границите, с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС, включително споразумението за Неум/Плоче; призовава за полагане на допълнителни градивни усилия в това отношение, като при необходимост се предвидят повече гранични контролни пунктове; изразява похвала за приноса на Босна и Херцеговина за постигането на напредък по отношение на уреждането на нерешените въпроси, включително по отношение на сключването на споразумението за движението през местните граници, което има за цел да улесни придвижването на гражданите в граничните райони; счита, че е необходимо да се намери решение за запазване на съществуващия режим на използване на лични карти между двете страни след юли 2013 г., за да могат гражданите на Босна и Херцеговина да продължат да пътуват до Хърватия;

47.  Отново отправя своя призив да се предостави достъп до страната за гражданите на Косово, тъй като Босна и Херцеговина са единствената страна в региона, която все още не ги допуска на своя територия; поради това настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да признаят основните пътни документи на гражданите на Косово, за да могат те да влизат в страната, както това се прави от Сърбия и от други държави;

48.  Отново изтъква необходимостта от трайно и стриктно изпълнение на всички необходими критерии и мерки, свързани с безвизовия достъп до страните от Шенгенското пространство, от дългосрочно прилагане на стратегиите и от регулиране на политиката по отношение на малцинствата; счита за необходимо гражданите да бъдат надлежно информирани за ограниченията на безвизовия режим, с цел да се предотврати всякаква злоупотреба със свободата на пътуване и политиката на визова либерализация; отбелязва трайно малкия брой на лицата от Босна и Херцеговина, които търсят убежище в държави членки на ЕС; подчертава значението на безвизовия режим за гражданите на Босна и Херцеговина;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на Председателството на Босна и Херцеговина, на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, на Федералния парламент на Босна и Херцеговина и на правителствата и парламентите на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 18.
(2) ОВ L 188, 19.7.2011 г., стр. 30.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0085.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0453.


Доклад за напредъка на бивша югославска република Македония през 2012 г.
PDF 402kWORD 43k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония през 2012 г. (2013/2866(RSP))
P7_TA(2013)0226B7-0186/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. да даде статут на страна – кандидатка за членство в ЕС, и заключенията на председателството, публикувани след заседанията на Европейския съвет, проведени на 15 и 16 юни 2006 г. и на 14 и 15 декември 2006 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 декември 2012 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на ръководителите на мисии на ЕС и на САЩ от 11 януари 2013 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка през 2012 г. (SWD(2012)0332) и съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012–2013 г.“ (COM(2012)0600),

–  като взе предвид Резолюции 845 (1993 г.) и 817 (1993 г.) на Съвета за сигурност на ООН, както и Резолюция 47/225 (1993 г.) на Общото събрание на ООН и Временното споразумение от 1995 г.,

–  като взе предвид решението на Международния съд относно прилагането на Временното споразумение от 13 септември 1995 г.,

–  като взе предвид Препоръка 329 (2012 г.) на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа по въпросите на местната демокрация в страната,

–  като взе предвид своите предишни резолюции, включително резолюцията си от 22 ноември 2012 г. на тема „Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС(1),

–  като взе предвид 10-ото заседание на съвместния парламентарен комитет от 7 юни 2012 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в процеса на интеграция отношението към всички страни – кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, следва да бъде съобразено с техните собствени качества;

Б.  като има предвид, че диалогът на високо равнище във връзка с присъединяването внесе нова динамика в процеса на реформи в страната;

В.  като има предвид, че присъединяването към ЕС е от основно значение за дългосрочната стабилност на страната и добрите междуетнически отношения;

Г.  като има предвид, че Европейският съвет реши за четвърта поредна година да не започва преговори за присъединяване със страната, независимо от положителната препоръка на Комисията в това отношение; като има предвид, че това по-нататъшно отлагане допълнително засилва нарастващата фрустрация на обществено мнение в страната по отношение на застоя в процеса на интеграция към ЕС и рискува да изостри вътрешните проблеми и напрежение; като има предвид, че двустранните въпроси не следва да представляват пречка пред официалното започване на преговори за присъединяване, въпреки че те следва да бъдат разрешени преди края на процеса на присъединяване;

Д.  като има предвид, че страната е подготвена да започне преговори за присъединяване с ЕС;

Е.  като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения продължават да бъдат съществена част от процеса на разширяване;

Ж.  като има предвид, че двустранните въпроси следва да бъдат разглеждани в дух на конструктивност, като се вземат предвид интересите и ценностите на ЕС като цяло;

Общи съображения

1.  Отправя отново призива си към Съвета да определи без допълнително забавяне дата за начало на преговорите за присъединяване;

2.  Изразява съжаление, че за четвърта поредна година Съветът реши да не последва препоръката на Комисията по време на последното си заседание от 11 декември 2012 г. и все още не е започнал преговорите за присъединяване; въпреки това счита за истинска стъпка напред заключенията на Европейския съвет, които единодушно подкрепиха вземането на обвързано с краен срок решение въз основа на последващ доклад на Комисията, като се признава значението на достатъчния напредък в ключови области, както е посочено в заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г.; поздравява члена на Комисията, отговарящ за разширяването, за неговите инициативи и го призовава да включи в предстоящия си доклад оценка на разходите, произтичащи от неразширяването, включително и основните рискове за страната, в случай че статуквото бъде запазено; приветства пролетния доклад на Европейската комисия от 16 април 2013 г. и призовава ирландското председателство да положи интензивни дипломатически усилия, за да постигне задоволителен резултат, насочен към приемане на решение на Съвета за започване на преговорите преди края на юни 2013 г.;

3.  Подчертава факта, че добросъседските отношения са основен стълб в процеса на присъединяване към ЕС; приветства конструктивната като цяло роля на страната във връзка с отношенията й с други страни, участващи в процеса на разширяване; насърчава продължаващия дипломатически обмен между Атина, София и Скопие и подчертава значението на това, че всички страни показват истинска ангажираност към „добросъседските отношения“, основани най-вече на приятелство, взаимно уважение, конструктивен диалог и истинско желание за разрешаване на недоразуменията и за преодоляване на враждебните настроения; призовава за избягване на жестове, изявления и действия, които могат да окажат отрицателно въздействие върху добросъседските отношения; приветства в това отношение първата среща, проведена неотдавна между представители на правителствата в Скопие и София и насочена към възможността за подписване на споразумение между двете страни; призовава настоятелно члена на Комисията, отговарящ за разширяването, да обърне специално внимание в своя доклад на въпроса за „отношенията в дух на добросъседство“; призовава също така за по-обширно социално-икономическо сътрудничество с оглед засилване на връзките между народите от региона;

4.  Отново заявява своята позиция, че двустранните въпроси следва да бъдат разглеждани възможно най-рано в процеса на присъединяване, в дух на конструктивност и съседство, и за предпочитане преди започването на преговорите за присъединяване; отново изразява становището си, че двустранни въпроси не следва да бъдат използвани, за да се възпрепятства процесът на интеграция в ЕС;

5.  Настоява по време на процеса на интеграция всички страни – кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, да бъдат третирани съобразно с техните собствени качества;

6.  Изразява твърдо убеждение, че началото на преговорите може само по себе си да промени положението, като даде положителен импулс и ефективен инструмент за по-нататъшни реформи, подобри вътрешното положение, улесни междуетническия диалог и насърчи благоприятни отношения със съседните държави;

7.  Счита, че диалогът на високо равнище във връзка с присъединяването е важен инструмент за преодоляване на настоящото проблемно положение и за внасяне на нова динамика в процеса на присъединяване към ЕС; приветства постигнатия напредък в 75 % от определените области на политиката; отново повтаря значението на пълното и необратимо прилагане; подчертава, че диалогът на високо равнище във връзка с присъединяването не е заместител на преговорите за присъединяване; призовава Съвета да изиска от Комисията да започне процеса на проверка възможно най-скоро, за да позволи осъществяването на по-нататъшен напредък;

8.  Приветства и напълно подкрепя неотдавнашното споразумение, водещо до преодоляване на застоя във вътрешното политическо развитие в страната, и счита, че настоящото споразумение ще позволи по-нататъшен напредък в посока към присъединяване към ЕС преди обсъжданията на Европейския съвет; призовава всички страни да продължат политическия диалог и подчертава необходимостта от широка междупартийна подкрепа и ангажираност към програмата на ЕС; подчертава факта, че националният парламент е ключова демократична институция за обсъждане и решаване на политическите различия, и изисква от всички политически сили в страната да действат в този дух, като спазват процедурите и демократичните ценности, на които се основава парламентът; подкрепя инициативи, които водят до подобряване на функционирането на парламента, включително предложението за анкетна комисия с цел установяване на отговорността за събитията от 24 декември 2012 г., изготвяне на допълнителни препоръки за всеобхватна реформа на парламентарните процедурите на същинска многопартийна основа, подобряване на авторитета, независимостта и законността на парламента и предотвратяне на подобни инциденти в бъдеще; призовава органите незабавно да създадат анкетната комисия, за да може тя да започне важната си работа с оглед възстановяването на нормален политически процес в страната; изразява съжаление, че журналистите са били отстранени от парламента, и призовава за възобновяване на диалога между правителството и Сдружението на журналистите при условия, при които самите журналисти могат да имат доверие и сигурност;

9.  Изразява дълбока загриженост относно напрежението в междуетническите отношения, което възникна през годината; счита, че засиленият политически диалог е от съществено значение за продължаване на напредъка към постигане на мирно многоетническо, многокултурно и многорелигиозно общество и за отстраняване на риска от поляризация на обществото на етнически признак; категорично осъжда всички инциденти и прояви на нетърпимост на етническа основа;

10.  Приветства доклада на правителството относно прилагането на Охридското рамково споразумение и очаква докладът да бъде представен публично, за да предизвика широка социална и политическа подкрепа за многоетническото бъдеще на страната; насърчава правителството бързо да премине към следващия етап на прегледа;

11.  Приветства програмата за децентрализация за 2011–2014 г. и призовава за цялостно прилагане на Закона за регионалното развитие; насърчава правителството да продължи фискалната децентрализация, която има за средносрочна цел 9 % от БВП да се изразходват от местните и регионалните органи; поздравява работата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и широката общност от донори, която действа в партньорство с правителството за изграждане на капацитет на местната администрация, за да се осигури добро управление и равен достъп за всички граждани;

12.  Приветства усилията на органите за скъсване с комунистическото минало, публичното оповестяване на имената на агенти, свързани с бившите югославски тайни служби, и удължаването на срока за прилагане на Закона за лустрацията до приемането на Закон за свободен достъп до публична информация; същевременно насърчава органите да получат обратно от Сърбия югославските архиви на тайните служби и да включат в процеса на лустрация персонала на службите за разузнаване и контраразузнаване; насърчава укрепването на мандата на Комисията за удостоверяване на данни чрез прехвърляне за постоянно на всички необходими документи от службите за разузнаване и контраразузнаване в помещенията на комисията; подчертава необходимостта от реформа на сектора за сигурност и укрепване на парламентарния надзор върху службите за разузнаване и контраразузнаване;

13.  Счита, че най-добрият начин за постигане на многоетническо общество е чрез укрепване на политическия диалог, ръководство, базирано на даването на пример, което показва приемане и толерантност към другите етноси, и образователна система, която възпитава в ценностите на едно многоетническо общество; следователно приветства многоетническия образователен проект на правителството и призовава всички училища да следват примера на пионери като тези в Куманово, които се стремят да сложат край на разделното образование на различните етнически общности;

14.  Насърчава решително органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност; потвърждава призива си за постигане на положителен напредък в съвместното честване на общи събития и личности със съседните държави членки на ЕС; насърчава опитите за създаване на съвместна експертна комисия по въпросите на историята и образованието, с цел да се допринесе за обективно, основаващо се на факти тълкуване на историята, да се засили академичното сътрудничество и да се поощри положително отношение на младите хора към съседните страни; настоятелно призовава органите да въведат образователни материали без идеологически тълкувания на историята, които са насочени към подобряване на взаимното разбирателство; отбелязва със загриженост явлението на т. нар. „антиквизация“; изразява убеждението, че културата и изкуството следва да се използват, за да сближават хората, а не да ги разделят; настоятелно призовава правителството да изпрати ясни сигнали до обществеността и медиите, че в страната не се толерира дискриминация въз основа на националната идентичност, включително по отношение на съдебната система, медиите, заетостта и социалните възможности; подчертава значението на тези действия за интеграция на различните етнически общности и за стабилността и европейската интеграция на страната;

15.  Приветства напредъка в укрепването на нормативната рамка в областта на справедливостта за децата, включително измененията на особените правила за търсене на отговорност от малолетни и непълнолетни, създаването на система за мониторинг и развитието на национална стратегия за превенция на общественоопасните прояви на малолетни и непълнолетни; отбелязва със загриженост оставащите пропуски в областта на защитата на децата, жертви на престъпления, по-конкретно жертви на малтретиране, в резултат на недостатъчни ресурси, ограничен капацитет на експертния персонал и липсата на ефективна система за реакция за деца жертви; призовава за повишаване на финансовите и човешките ресурси за центровете за социална работа и за създаване на мултидисциплинарни екипи, способни да осигурят услуги по възстановяване, рехабилитация и реинтеграция на деца жертви;

Добросъседските отношения и въпросът за името

16.  Продължава да изразява съжаление, че неспособността за решаване на спора за името блокира пътя на страната към членство в ЕС; изразява съгласие с Европейския съвет, че въпросът за името трябва да бъде окончателно разрешен, без забавяне и от двете страни, и че Решението от Хага, което е част от международното право, трябва да влезе в сила; решително подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН да постигне общо приемливо решение; приветства предложението, направено от члена на Комисията, отговарящ за разширяването, относно тристранна среща между Скопие, Атина и Брюксел; счита, че тази инициатива може да помогне да се даде тласък на водените от ООН преговори; приветства импулса за меморандум за разбирателство и неотдавнашните контакти с посредника на ООН; призовава всички страни да използват всяка възможност за постигане на успех на това действие, да провеждат конструктивен диалог в посока към намиране на решение и да преодолеят положението; счита, че ръководителите на страната и Европейският съюз следва последователно да разясняват пред обществеността ползите от решението, ако то бъде договорено преди провеждането на референдума по този въпрос;

17.  Отново отправя призива си към Комисията и Съвета да започнат да разработват, в съответствие с Договорите на ЕС, общоприложим арбитражен механизъм, целящ разрешаването на двустранни въпроси между държави, участващи в процеса на разширяване, и държави членки;

18.  Приветства използването на термина „Македония“ в доклада за напредъка за 2012 г., като същевременно се зачитат различните езици, идентичности и култури в страната и в съседните държави – членки на ЕС;

Политически критерии

19.  Споделя оценката на Комисията, че страната продължава да изпълнява политическите критерии;

20.  Призовава за укрепване на надзорната роля на Парламента по отношение на правителството, подобряване на избирателния закон и увеличаване на прозрачността на финансирането на политическите партии; подчертава в това отношение, че препоръките ОССЕ/СДИЧП, представени след парламентарните избори от 2011 г. са само частично приложени, и във връзка с това призовава правителството да измени законите с цел пълно прилагане на препоръките, включително по отношение на прегледа и осъвременяването на избирателните списъци;

21.  Приветства продължаващите усилия за постигането на напредък в законодателната рамка за граждански и публични услуги и общи административни процедури, по-специално по отношение на Закона за служителите в администрацията и Закона за общите административни процедури; призовава за допълнителни усилия за гарантиране на прозрачност, безпристрастност и професионализъм на публичната администрация, за осигуряване на набиране на персонал въз основа на качества и за засилване на финансовия контрол, стратегическото планиране и управлението на човешките ресурси;

22.  Призовава за допълнителни усилия за гарантиране независимостта и безпристрастността на съдебните органи; счита за важно да се определят ясни изисквания за отстраняването на съдии, за да се премахнат рисковете за независимостта на съдебната система; приветства напредъка в намаляването на общия обем висящи съдебни дела, но настоятелно призовава за мерки, които да преодолеят натрупването на висящи дела във Върховния съд и в Административния съд; настоятелно призовава за постепенно рационализиране на системата от съдилища и за продължаване на подкрепата за Академията за съдии и прокурори поради нейната ключова роля за гарантиране на непрекъснато обучение, професионално развитие и набиране на служители, основано на заслуги;

23.  Приветства усилията за повишаване на ефикасността и прозрачността на системата от съдилища и по-специално на публикуването на съдебните решения на съдилищата на всички инстанции на техните съответни интернет страници; подчертава необходимостта да се създаде регистър на постигнатите резултати при заведените дела и осъдителните присъди, спрямо които да може да се измерва напредъкът; призовава за уеднаквяване на юриспруденцията с цел гарантиране на предсказуема съдебна система и обществено доверие;

24.  Подкрепя специалната група на EULEX за разследване и насърчава държавата да сътрудничи изцяло на специалната група и да я подпомага в нейната работа;

25.  Приветства укрепването на правната рамка за борба с корупцията, включително промените в закона относно конфликтите на интереси, но изразява загриженост, че корупцията продължава да е широко разпространена както в страната, така и в региона като цяло; приканва към повече усилия за прилагане на понастоящем действащите закони и настоятелно призовава да продължат усилията за постигането на резултати, така че да се стигне до присъди по делата за корупция на високо равнище; приветства програмата за борба с корупцията, подкрепена от ОССЕ, проекта PrijaviKorupcija.org, който позволява случаи на корупция да се съобщават чрез SMS съобщения, и декларацията на десет кмета за нулева толерантност към корупцията в техните общини;

26.  Отбелязва, че въпреки че осъдителните присъди за престъпления, свързани с корупция, са по-строги, заповедите за налагане на възбрана или конфискация на активи продължават да бъдат по-скоро изключение; счита, че налагането на възбрана и конфискацията на активи са основни инструменти в борбата срещу корупцията и организираната престъпност; призовава македонските органи да прилагат изцяло разпоредбите на Наказателния кодекс във връзка с разширяването на конфискацията, незаконното обогатяване и наказателноправната отговорност на юридически лица;

27.  Приветства измененията в закона за финансиране на политическите партии; отбелязва по-специално водещата роля, отредена на Държавната служба за одит (ДСО) за упражняване на надзор върху финансирането на политическите партии; призовава македонските органи да предоставят на ДСО достатъчни средства, така че тя да може да упражнява проактивен и щателен контрол върху финансирането на политическите партии и кампании, както и значително да подобрят прозрачността на обществените разходи и на финансирането на политическите партии;

28.  Отбелязва, че продължават усилията за създаване на национална база данни за разузнавателна информация; насърчава органите да приключат тръжната процедура и да вземат решение кой да създаде национална база данни за разузнавателна информация в най-кратък срок с цел осигуряване на пълна подкрепа за борбата срещу организираната престъпност, корупцията, измамите, изпирането на пари и други тежки престъпления, включително престъпления с трансгранично измерение;

29.  Приветства законното декриминализиране на клеветата и задълбочаването на диалога между правителството и журналистите по въпроси, свързани със свободата на изразяване на мнение; призовава органите да продължават да засилват и насърчават свободата на информация и плурализма на медиите, като тези принципи трябва да бъдат свободни от всяка форма на политическо или финансово влияние и да се прилагат последователно; при все това изразява загриженост, че страната се намира на значително по-ниско място в индекса за свободата на „Репортери без граници“, и призовава за по-нататъшни усилия за укрепване на професионалните стандарти в журналистиката, насърчаване на плурализма на медиите, независимост на публичния радио- и телевизионен разпространител, прилагане на трудовите права на работещите в медиите, прозрачност на собствеността над медиите, устойчивост и спазване на европейските стандарти; отбелязва със загриженост широкото разпространение сред журналистите на самоцензура и отсъствието на саморегулираща се медийна организация; изразява загриженост поради факта, че по-голямата част от предоставяните от правителството средства за реклама се насочва към проправителствени медии; подкрепя активистите на социалните медии, които лобират срещу цензурата в интернет;

30.  Изразява загриженост относно липсата на аналитично и обективно докладване в периода преди местните избори през март 2013 г., по-специално що се отнася до дейностите на опозицията, информация за които на практика липсваше както от държавните, така и от частните медии по време на кампанията; изтъква, че бдителните и професионални медии представляват задължително условие за по-нататъшното развитие на демократичната култура и институции в страната, както и за изпълнението на политическите критерии;

31.  Отбелязва решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека от 13 декември 2012 г. по делото Ел-Масри, което установи множество нарушения на Европейската конвенция по правата на човека във връзка с отвличането, извънредното предаване и изтезаване на германския гражданин Халед Ел-Масри на 31 декември 2003 г. и неговото задържане в продължение на 23 дни в хотел в Скопие, преди да бъде прехвърлен през летището на Скопие в Афганистан; призовава правителството да се съобрази незабавно с всички аспекти на решението на ЕСПЧ, включително да поднесе официално извинение на г-н Ел-Масри, да изплати обезщетението, определено от съда, и да се ангажира със създаването на международна анкетна комисия;

32.  Приветства новия закон за равните възможности, първата петгодишна стратегия за бюджетиране, съобразено с пола, разработена при партньорство със Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, средствата, отпуснати за плана за действие за ромското приобщаване, и проекта за оказване на помощ на ромите да узаконят своите домове; приветства отварянето на новото Бюро за подкрепа на общностите на ЛГБТ, но изразява загриженост поради вандалския акт, извършен срещу него; насърчава правителството да продължава своите усилия за засилване на политиките, насочени срещу дискриминацията, особено тези, свързани с дискриминацията въз основа на етническа принадлежност и на национално самосъзнание;

33.  Призовава министри и длъжностни лица публично да осъдят дискриминацията срещу хора от общността на ЛГБТ, да гарантират, че планираният гей парад или други дейности на общността на ЛГБТ могат да се проведат безопасно и успешно, и да се ангажират с недискриминация на каквато и да е основа, както е посочено в Договора за ЕС; призовава медиите да се въздържат от използването на език, насочен срещу ЛГБТ, включително изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подстрекаване към омраза;

34.  Изразява загриженост във връзка със случаи на малтретиране от страна на полицията; призовава за продължаване на обучението, повишаване на професионализма и деполитизиране на полицейските служители; счита, че е необходим независим механизъм за надзор за правоприлагащите органи с цел водене на борба срещу безнаказаността и гарантиране на демократични и подлежащи на отчетност полицейски служби;

35.  Подчертава, че безвизовият режим, предоставен на гражданите на страната и на всички държави от Западните Балкани, е изключително важно предимство в процеса на интеграция в ЕС и много силен стимул за ускоряване на реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи;

36.  Призовава органите да предприемат мерки и да сътрудничат на държавите членки на ЕС за предотвратяване на необосновани искания за убежище в ЕС от македонски граждани, като едновременно с това се гарантира правото на всички граждани на безвизови пътувания и се предотвратява всяка проява на дискриминация или стигматизация на ромите и на лицата, принадлежащи към етнически малцинства; призовава правителствата на държавите членки на ЕС да не оспорват или възпрепятстват правото на безвизово пътуване на македонските граждани, но да призовават настоятелно македонските органи да прилагат политики, които ще предложат достойно бъдеще за всички граждани в тяхната държава;

37.  Приветства големия брой жени в парламента в сравнение с някои държави членки на ЕС, но едновременно с това продължава да бъде загрижен относно слабото участие на жените на пазара на труда; призовава органите да укрепят услугите за гледане на деца с увреждания, бездомни деца, деца, употребяващи наркотици, и деца жертви на домашно насилие, сексуална злоупотреба или трафик;

38.  Приветства продължаващия напредък, направен от Комисията за защита срещу дискриминацията; призовава тя да разполага с необходимия персонал и счита, че нейното приемане в Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството дава пример на други агенции и организации да популяризират присъединяването към ЕС чрез интегрирането си в съответните европейски мрежи;

Гражданско общество

39.  Счита, че развитието на политическа култура, която се възползва от едно независимо, плуралистично, междуетническо, междукултурно и надпартийно гражданско общество, е от съществено значение за по-нататъшния демократичен напредък в страната и че констатациите на гражданското общество могат да обогатят възможностите за основано върху доказателства разработване на политики; подчертава, че организациите на гражданското общество трябва да бъдат укрепени, да станат независими от политическите интереси и да засилят съвместните проекти от взаимна полза с организации на гражданското общество от съседни държави и от целия ЕС изобщо;

40.  Приветства консултацията, проведена с организации на гражданското общество във връзка с промените на законите за правната помощ и за фондациите; призовава за пълноценни и навременни консултации с гражданското общество по всички относими политически инициативи, включително диалога на високо равнище за присъединяване, и за включването на прозрачно избрани наблюдатели от гражданското общество във всички съответни правителствени работни групи;

41.  Подчертава решаващата роля на организациите на гражданското общество за повишаване на прозрачността, отчетността и приобщаващия характер на процеса на интеграция в ЕС;

42.  Счита, че парламентарното проучване относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) показва необходимост правителството да се ангажира с целта за партньорство с гражданското общество и да установи национален фонд за осигуряване на съфинансиране, за да се даде възможност на организациите на гражданското общество изцяло да участват в програми, финансирани от ЕС; призовава организациите на гражданското общество да участват пълноценно в програмни решения за следващия ИПП;

Икономически въпроси

43.  Поздравява страната за поддържането на макроикономическа стабилност; отбелязва обаче увеличаването на задлъжнялостта на публичния сектор, влошаването на качеството на фискалното управление и отрицателните последствия от световната икономическа криза върху притока на преки чуждестранни инвестиции към страната;

44.  Приветства законодателните мерки за подобряване на бизнес средата и непрекъснатите действия за разработване на стабилни средносрочни макрофискални стратегии; насърчава политическите сили да влязат в прозрачен политически диалог относно фискалното положение и кредитните задължения на страната;

45.  Отбелязва със загриженост, че безработицата продължава да бъде много висока, като младежката безработица е една от най-високите в света, и че заетостта сред жените продължава да бъде много ниска; приветства плана за действие за младежка заетост, разработен съвместно с програмата на МОТ за достоен труд; призовава правителството да подобрява координацията между органите, отговарящи за прилагането на трудовото законодателство, и да се основава на опита на съвместното обучение, организирано от Европейския конгрес на синдикатите, за да повишава капацитета на социалните партньори за участие в ефективен социален диалог; счита, че са необходими допълнителни инвестиции за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и способността за новаторство с цел улесняване на изграждането на икономика, основана на знания;

46.  Приветства постигнатия напредък при модернизирането на транспортните, енергийните и телекомуникационните мрежи, и по-специално усилията за завършване на Коридор Х(2); с оглед на важното значение на железопътните връзки в рамките на една устойчива транспортна система приветства намерението на правителството да подобри или изгради железопътни връзки от Скопие до столиците на съседните държави и призовава за по-голям напредък, включително за финализиране на финансирането за железопътните връзки в рамките на Коридор VIII(3);

47.  Подчертава, че е важно да бъде създаден механизъм за консултации между правителството и частните дружества, когато се обсъжда предприемането на мерки за борба срещу икономическата криза; отбелязва също така, че този механизъм би могъл да спомогне за приспособяването на образователната система към нуждите на пазара, което би могло да намали безработицата сред младите хора;

48.  Отбелязва усилията на правителството за възстановяване на местната пътна инфраструктура в страната, имащи за цел подобряването на алтернативния туризъм и живота на гражданите; във връзка с това насърчава страната да възприеме по-динамичен подход при проектите за регионално развитие по ИПП, което ще засили трансграничното сътрудничество и връзките между държавите в региона;

49.  Изтъква, че са необходими значителни усилия в областта на околната среда и по-конкретно на качеството на водата, опазването на природата, контрола над промишленото замърсяване и управлението на риска; подчертава, че не може да се постигне съществен напредък без достатъчно укрепване на административния капацитет; призовава македонското правителство да предприеме необходимите мерки в тази насока;

50.  Изтъква отново потенциала на производството на енергия от възобновяеми източници за страната и приветства направения напредък с даването на 21 нови концесии за малки водноелектрически централи, с една вече действаща водноелектрическа централа и с настоящото изграждане на парк за вятърна енергия; призовава правителството да повиши равнището на общественото разискване по ефекта от изменението на климата и да положи допълнителни усилия за привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област и за прилагане на националното законодателство, по-конкретно относно управлението на водите, контрола над промишленото замърсяване, опазването на природата и изменението на климата; подчертава необходимостта от засилване на административния капацитет както на централно, така и на местно равнище;

51.  Насърчава органите да повишат своите усилия за въвеждане на електронно управление като част от реформата на публичната администрация, имаща за цел предоставянето на ефикасни, достъпни и прозрачни услуги на гражданите и предприятията;

Регионално и международно сътрудничество

52.  Приветства факта, че в момента страната председателства и допринася за Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, и се надява, че това ще укрепи силния европейски дневен ред, добросъседските отношения и приобщаването; подчертава значението на регионалното сътрудничество в съответствие с програмата и ценностите на ЕС и призовава за допълнителен напредък в тази област; потвърждава отново, че за ЕС е важно да се стреми към присъединяването на всички страни от региона без изключение;

53.  Счита, че една промяна в начина на мислене в посока от „Западни Балкани към Югоизточна Европа“ би могла да подпомогне това усилие;

54.  Приветства участието на страната в мисията на EUFOR „Althea“ и споразумението тя да вземе участие в операции за управление на кризи по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); приканва страната да съгласува позицията си с тази на ЕС по отношение на Международния наказателен съд;

55.  Призовава правителството и всички компетентни организации да се стремят да изпълнят необходимите критерии и условия за отмяна на необходимостта от виза за пътувания в Шенгенското пространство; подчертава необходимостта да се гарантира, че обществеността е напълно информирана относно ограниченията за премахване на визите, както и че няма злоупотреби с отмяната на изискването за визи или с политиката за либерализиране на визовия режим; подчертава, че прекратяването на договореностите за премахване на визите би довело до значителни и неблагоприятни социални и икономически последици;

o
o   o

56.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на страната.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0453.
(2) Коридор Х е един от десетте паневропейски транспортни коридори, който преминава от Залцбург (Австрия) до Солун (Гърция). Неговото разклонение Г следва маршрута Велес – Прилеп – Битоля – Флорина – Игуменица (Виа Егнатия).
(3) Коридор VІІІ е един от десетте паневропейски транспортни коридори, който преминава от Дуръс (Албания) до Варна (България). Той минава и през Скопие.


Преговори във връзка със споразумението относно търговията и инвестициите между ЕС и САЩ
PDF 375kWORD 31k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно преговорите между ЕС и Съединените американски щати в областта на търговията и инвестициите (2013/2558(RSP))
P7_TA(2013)0227B7-0187/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище ЕС-САЩ, направена на 28 ноември 2011 г. и Съвместната декларация на Трансатлантическия икономически съвет ЕС - САЩ (ТИС), направена на 29 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на Работната група на високо равнище ЕС‐САЩ в областта на работните места и растежа от 11 февруари 2013 г.(1),

–  като взе предвид съвместното изявление от 13 февруари 2013 г. на президента на САЩ Барак Обама, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой(2),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7-8 февруари 2013 г.(3),

–  като взе предвид своите предходни резолюции, в частност резолюцията от 23 октомври 2012 г. относно търговските и икономическите отношения със Съединените щати(4),

–  като взе предвид съвместната декларация на 73-то междупарламентарно заседание на Трансатлантическия диалог между законодателите (TДЗ), проведено във Вашингтон на 30 ноември и 1 декември 2012 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад по проект на Центъра за изследвания на икономическата политика (Лондон) от март 2013 г., озаглавен „Намаляване на трансатлантическите пречки пред търговията и инвестициите: икономическа оценка“(5),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС и САЩ заемат двете челни места в международната търговия и инвестиции в световен мащаб и заедно представляват приблизително половината от световния БВП и една трета от световната търговия;

Б.  като има предвид, че пазарите на ЕС и САЩ са тясно интегрирани, като всеки ден двустранно се търгуват стоки и услуги на средна стойност от приблизително 2 милиарда евро, което поддържа милиони работни места в двете икономики, и като има предвид, че инвестициите от ЕС и САЩ са истинският двигател на трансатлантическите отношения, като двустранните инвестиции са на обща стойност повече от 2,394 трилиона евро през 2011 г.;

В.  като има предвид, според Доклада за оценка на въздействието, изготвен от Комисията въз основа на доклад на Центъра за изследвания на икономическата политика, едно амбициозно и всеобхватно трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите, когато бъде приложено в пълна степен, би могло да донесе значителни икономически ползи като цяло както за ЕС (119,2 милиарда евро годишно), така и за САЩ (94,9 милиарда евро годишно); като има предвид, че износът на ЕС за САЩ по този начин би могъл да се увеличи с 28 %, а общият износ на ЕС с 6 %, и това ще донесе ползи за износителите от ЕС на стоки и услуги, както и за потребителите в ЕС;

Г.  като има предвид, че ЕС и САЩ споделят общи ценности, имат сравними правни системи и високи, макар и различаващи се, стандарти на труд, защита на потребителите и опазване на околната среда;

Д.  като има предвид, че световната икономика е изправена пред предизвикателства и появата на нови действащи лица и че както ЕС, така и САЩ трябва да използват пълния потенциал на едно по-тясно икономическо сътрудничество, за да се възползват от предимствата от международната търговия при преодоляване на икономическата криза и за постигане на устойчиво световно икономическо възстановяване;

Е.  като има предвид, че след срещата на върха ЕС ‐ САЩ, проведена през ноември 2011 г., на Работната група на високо равнище беше възложено да намери възможности за увеличаване на търговията и инвестициите с цел подкрепа на взаимно изгодното създаване на нови работни места, икономически растеж и конкурентоспособност;

Ж.  като има предвид, че Работната група на високо равнище анализира широк набор от потенциални възможности за разширяване на трансатлантическата търговия и инвестиции и в окончателния си доклад стига до извода, че едно всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции ще осигури най-същественото ниво на полза за икономиките на двете страни;

З.  като има предвид, че ЕС е убеден, че целта от решаващо значение е развитието и укрепването на многостранната система; като има предвид обаче, че това не изключва възможността за двустранни споразумения, които надхвърлят ангажиментите в рамките на СТО и допълват многостранните правила, тъй като и регионалните споразумения, и споразуменията за свободна търговия водят до увеличаване на хармонизацията на стандартите и до по-широко либерализиране, което благоприятства многостранната система на търговия;

И.  като има предвид, че на 12 март 2013 г. Комисията предложи да се даде разрешение за започването на преговори и предостави на Съвета за обсъждане предложения за насоки за преговори;

Стратегически, политически и икономически контекст

1.  Счита, че стратегическото значение на икономическите отношения между ЕС и САЩ следва да бъде потвърдено и задълбочено, и че ЕС и САЩ следва да изготвят общи подходи към световната търговия, инвестиции и свързаните с търговията въпроси като стандарти, норми и правила, за да се разработи по-широка трансатлантическа визия и общ набор от стратегически цели;

2.  Счита, че е от решаващо значение за ЕС и САЩ да реализират неизползвания потенциал на един действително интегриран трансатлантически пазар, с цел да се увеличи в максимална степен създаването на работни места с достойни условия на труд и да се стимулира един интелигентен, силен, устойчив и балансиран потенциал за растеж; счита това за особено навременно с оглед на продължаващата икономическа криза, състоянието на финансовите пазари и условията за финансиране, високото равнище на държавния дълг, високата безработица и скромните прогнози за растеж от двете страни на Атлантическия океан, както и на ползите от един наистина координиран отговор на тези общи проблеми;

3.  Счита, че ЕС следва да се възползва от огромния си опит в договаряне на задълбочени и всеобхватни двустранни търговски споразумения, за да постигне още по-амбициозни резултати със САЩ;

Окончателният доклад на Работната група на високо равнище

4.  Приветства публикуването на окончателния доклад на Работната група на високо равнище и напълно подкрепя препоръката за започване на преговори за всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции;

5.  Приветства поставения в окончателния доклад акцент върху: i) значителното подобряване на реципрочния достъп до пазара за стоки, услуги, инвестиции и обществени поръчки на всички равнища на управление; ii) намаляването на нетарифните бариери (НТБ) и подобряването на съвместимостта на регулаторните режими; и iii) разработването на общи правила за справяне с общи предизвикателства и възможности в световната търговия;

6.  Подкрепя възгледа, че предвид вече съществуващите ниски средни митнически ставки, ключът към разкриването на потенциала на трансатлантическите отношения се намира в премахването на НТБ, състоящи се главно от митнически процедури, технически стандарти и вътрешни регулаторни ограничения; подкрепя целта, предложена от Работната група на високо равнище, да се премине постепенно към още по-интегриран трансатлантически пазар;

7.  Приветства препоръката да се проучат нови начини за намаляване на излишните разходи и административни закъснения в резултат от нормативната уредба, като същевременно се постигат нива на опазване на здравето, безопасността и околната среда, които всяка от страните счита за подходящи, или се постигат по друг начин законните регулаторни цели;

Мандат за водене на преговори

8.  Потвърждава своята подкрепа за задълбочено и всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции със САЩ, което би подкрепило създаването на висококачествени работни места за европейските работници, би донесло пряка полза на европейските потребители, би открило нови възможности за дружествата от ЕС, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), за продажба на стоки и предоставяне на услуги в САЩ, би гарантирало пълен достъп до пазарите на обществени поръчки в САЩ, както и би подобрило възможностите за инвестиции на ЕС в САЩ;

9.  Призовава Съвета да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в окончателния доклад на Работната група на високо равнище и да даде разрешение на Комисията да започне преговори за споразумение за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите със САЩ;

10.  Подчертава, че това споразумение следва да бъде амбициозно и задължително за всички равнища на управление от двете страни на Атлантическия океан, включително за всички регулаторни органи и други компетентни органи; подчертава, че споразумението следва да доведе до трайно истинско отваряне на пазара на реципрочна основа и улесняване на търговията на място и следва да постави особен акцент върху структурните начини за постигане на по-голямо трансатлантическо сближаване на правните уредби; счита, че споразумението не следва да крие риск за културното и езиковото многообразие на Съюза, включително в сектора на услугите в аудиовизуалната област и културата;

11.  Счита, че е абсолютно необходимо ЕС и неговите държави членки да запазят възможността да съхранят и да развиват своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната област, при това в контекста на своите законодателни, нормативни и конвенционални постижения; поради това призовава в мандата за водене на преговори да бъде ясно посочено изключването на услугите в областта на културата и в аудиовизуалната област, включително предоставяните по интернет;

12.  Подчертава, че интелектуалната собственост е една от движещите сили на иновациите и творчеството и един от стълбовете на икономиката, основана на знанието, и че споразумението следва да включва силна защита на точно и ясно определени области на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), в това число географските указания, и следва да бъде в съответствие със съществуващите международни споразумения; счита, че във връзка с други различия, свързани с ПИС, следва да бъде намерено решение в съответствие с международните стандарти за защита;

13.  Счита, че споразумението следва да гарантира пълното зачитане на стандартите на ЕС в областта на основните права; потвърждава своята подкрепа за високо ниво на защита на личните данни, от което следва да се възползват потребителите от двете страни на Атлантическия океан; счита, че споразумението следва да вземе предвид разпоредбите на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) относно защитата на личните данни;

14.  Припомня значението на транспортния сектор за растежа и работните места, особено във въздухоплаването, където пазарите на ЕС и САЩ съставляват 60 % от световния въздушен трафик; подчертава, че преговорите следва да се занимаят по същество със съществуващите ограничения за услугите в областта на морския и въздушния транспорт, притежавани от европейски предприятия, в това число по отношение на чуждестранната собственост на авиокомпании и реципрочността за каботажа, както и морската проверка на товара;

15.  Подчертава стойността на основаната на риска оценка и обмена на информация между двете страни по отношение на надзора на пазара и идентифицирането на фалшиви продукти;

16.  Приветства по-специално препоръката на Работната група на високо равнище, според която ЕС и САЩ трябва да вземат предвид екологичните и трудовите аспекти на търговията и устойчивото развитие; счита, че опитът от предишни търговски споразумения на ЕС и дълготрайните ангажименти между ЕС и САЩ следва да бъдат взети предвид, за да се ускори разработването и изпълнението на трудови и екологични закони и политики и да се насърчат основните стандарти и критерии, определени от Международната организация на труда (МОТ), както и работните места с достойни условия на труд и устойчивото развитие; насърчава хармонизирането на стандартите за корпоративна социална отговорност; признава, че постигането на общи стандарти може да постави както технически, така и политически предизвикателства, и подчертава, че общата цел следва да бъде да се гарантира, че няма намаляване на амбициите в областта на околната среда;

17.  Подчертава чувствителността на определени области на преговорите, като например сектора на селското стопанство, където възприятията на САЩ и ЕС за генетично модифицираните организми (ГМО), клонирането и здравето на потребителите се различават; вижда възможност в засиленото сътрудничество в търговията в селското стопанство и подчертава значението на постигането на амбициозни и балансирани резултати в тази област; подчертава, че споразумението не трябва да накърнява основните ценности на никоя от страните по него, като например принципа на предпазливост в ЕС; призовава САЩ да отмени забраната за внос на продукти от говеждо месо от ЕС като мярка за изграждане на доверие;

18.  Подчертава, че финансовите услуги трябва да бъдат включени в преговорите за споразумение за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите и в този контекст призовава да се обърне особено внимание на еквивалентността, взаимното признаване, конвергенцията и екстратериториалността, тъй като те са основни съображения и за двете страни; подчертава, че сближаването за постигане на обща финансова регулаторна рамка между САЩ и ЕС ще донесе ползи; подчертава, че докато пазарният достъп трябва да се разглежда като положителна стъпка, то процедурите за пруденциален надзор са от съществено значение за постигане на истинско сближаване; подчертава, че отрицателното въздействие на екстратериториалността следва да бъде сведено до минимум и не следва да бъде позволено да навреди на прилагането на последователен подход за регулиране на финансовите услуги;

19.  Отново потвърждава своята подкрепа за премахването на ненужните регулаторни пречки и насърчава Комисията и администрацията на САЩ да включат в споразумението механизми (в това число регулаторно сътрудничество на ранен предварителен етап), с цел предотвратяване на пречки в бъдеще; счита, че по-доброто регулиране и намаляването на регулаторната и административната тежест са въпроси, които трябва да са на челните места при договарянето на споразумението за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите, и че по-голямото трансатлантическо регулаторно сближаване следва да доведе до по-ефективно регулиране, което е лесно за разбиране и прилагане, по-специално за МСП;

20.  Отново заявява убедеността си, че едно всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ има потенциала да доведе до положение, от което и двете страни могат да спечелят, като ползата ще бъде и за двете икономики, и че една по-задълбочена степен на интеграция значително би увеличила ползите и за двете икономики; изразява убеждението си, че съгласуването на регулаторните технически стандарти на ЕС и САЩ, където е възможно, би гарантирало, че ЕС и САЩ ще продължат да определят глобални стандарти и би проправило пътя за международни стандарти; изразява убеденост, че положителните последици от това споразумение за световната търговия и за определянето на световни стандарти трябва да бъдат подробно разгледани и установени;

21.  Припомня, че е необходимо в хода на преговорите Комисията да установи активни контакти и да провежда непрекъснати и прозрачни консултации с широк кръг от заинтересовани страни, включително представители на предприятията, околната среда, селското стопанство, потребителите, работниците и други, за да се гарантират основаващи се на факти дискусии, изграждане на доверие в преговорите, получаване на пропорционален принос от различни страни и насърчаване на обществената подкрепа, като проблемите на заинтересованите страни се вземат предвид; насърчава всички заинтересовани страни да участват активно и да представят инициативи и информация, свързана с преговорите;

22.  Предупреждава, че качеството следва да бъде по-важно от сроковете и вярва, че преговарящите няма да бързат да сключат сделка, която не води до конкретни и значими ползи за нашите предприятия, работници и граждани;

Ролята на Парламента

23.  Очаква започването на преговорите със САЩ, които ще следи отблизо, и се надява да допринесе за успешното им приключване; припомня на Комисията за задължението й да предоставя незабавно на Парламента изчерпателна информация на всички етапи от преговорите (преди и след съответните кръгове на преговори); поема ангажимент да предприеме мерки във връзка със законодателни и регулаторни въпроси, които могат да възникнат в контекста на преговорите и бъдещото споразумение; изтъква отново основната си отговорност да представлява гражданите на ЕС и се надява да съдейства за всеобхватни и открити обсъждания в хода на преговорите; поема ангажимент да изпълнява активна роля в сътрудничеството със своите партньори от САЩ при въвеждането на нова регулаторна уредба;

24.  Поема ангажимент да работи в тясно сътрудничество със Съвета, Комисията, Конгреса на САЩ, администрацията на САЩ и заинтересованите страни за извличане на пълния потенциал на трансатлантическите икономически отношения в икономическата и социалната област и в областта на околната среда и за укрепване на водещата роля на ЕС и САЩ в либерализирането и регулирането на търговията и чуждестранните инвестиции; поема ангажимент да насърчава по-задълбочено двустранно сътрудничество между ЕС и САЩ с оглед утвърждаване на водещата им роля в международната търговия и инвестиции;

25.  Припомня, че Парламентът ще трябва да даде съгласието си за бъдещото споразумение за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и че поради това неговите позиции следва да бъдат вземани предвид на всички етапи;

26.  Припомня, че Парламентът ще се стреми да следи за изпълнението на бъдещото споразумение;

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на администрацията и Конгреса на САЩ.

(1) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/february/tradoc_150519.pdf.
(2) http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-94_en.htm.
(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/135324.pdf.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0388.
(5) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/march/tradoc_150737.pdf.


Възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции
PDF 314kWORD 37k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции (2012/2929(RSP))
P7_TA(2013)0228B7-0198/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Бирма/Мианмар, по-конкретно резолюциите от 20 април 2012 г.(1) и от 22 ноември 2012 г.(2), както и своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно преследването на мюсюлмани от общността рохингия в Бирма/Мианмар(3),

–  като взе предвид заключенията от 23 април 2012 г. на Съвета на ЕС по външни работи относно Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид съвместното изявление от 15 юни 2012 г. на върховния представител Катрин Аштън и Карел Де Гухт, член на Комисията, отговарящ за търговията, в което се призовава за възстановяване на търговските преференции за Бирма/Мианмар, както и изявлението на говорителя на върховния представител от 6 февруари 2013 г., с което беше съобщено за възможно сформиране на работна група Мианмар-ЕС с цел разширяване на икономическото сътрудничество,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 552/97, чрез който временно беше отнето правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции (COM(2012)0524),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година(4) за прилагане на схемата на общи тарифни преференции,

–  като взе предвид резолюцията за мерките по отношение на Мианмар, приети по силата на член 33 от Устава на МОТ, приета от Международната конференция на труда на 13 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Съвместната стратегия на Мианмар и МОТ за премахване на принудителния труд до 31 декември 2015 г., одобрена от органите на Мианмар/Бирма на 5 юли 2012 г.,

–  като взе предвид документа на правителството на САЩ от 11 юли 2012 г., озаглавен „Изисквания за отчитане на отговорното инвестиране в Мианмар/Бирма“(5),

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на Организацията на обединените нации относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма от 6 март 2013 г.,

–  като взе предвид Декларацията за основните принципи и права в областта на труда на Международната организация на труда (МОТ), приета през 1998 г., и конвенциите на МОТ за създаване на всеобщи основни стандарти в областта на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.); свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.); премахването на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.); и недискриминацията в областта на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.),

–  като взе предвид плана за действие за предотвратяване на набирането и използването на деца от въоръжените сили на Мианмар, подписан от правителството на Мианмар/Бирма и Организацията на обединените нации на 27 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално член 38 от нея,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека(6), както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г.(7),

–  като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

–  като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане и нейните насоки за отчитане на устойчивото развитие(8),

–  като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет “Отговорни предприятия„ (COM(2011)0685),

–  като взе предвид продължаващите преговори по предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/109/EО (Директивата за прозрачността) (COM(2011)0683) и на предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (COM(2011)0684), с което се изменя Директива 2003/51/EC (Директива за счетоводството),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(9),

–  като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2013 г., озаглавена „Корпоративна социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“(10) и относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж(11),

–  като взе предвид първото междупарламентарно заседание ЕП‐Мианмар, проведено от 26 февруари до 2 март 2012 г., и доклада от него(12),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че състоянието на правата на човека в Мианмар/Бирма остава нестабилно въпреки мерките, взети от правителството на президента Тейн Сейн;

Б.  като има предвид, че Мианмар/Бирма е страна, географски разположена в регион от голям стратегически и геополитически интерес за ЕС, Съединените американски щати, Китай, Индия и Австралия в частност;

В.  като има предвид, че тези продължаващи промени създават значителни възможности за развитието на много по-добри отношения между Европейския съюз и Мианмар/Бирма, за подпомагане на процеса на реформи и допринасяне за икономическото, политическото и социалното развитие;

Г.  като има предвид, че Комисията предложи да се възстанови правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции въз основа на преценката на Международната организация на труда (МОТ), че нарушенията на Конвенцията на МОТ относно премахването на принудителния труд вече не се считат за тежки и систематични;

Д.  като има предвид, че по данни на МОТ в Мианмар/Бирма все още има около 5 000 деца войници;

Е.  като има предвид необходимостта от повишено внимание предвид факта, че според доклада на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар/Бирма остават нерешени сериозни въпроси в областта на правата на човека, включително произволното задържане, принудителното разселване, конфискацията на земя, използването на деца войници, актовете на агресия срещу етнически малцинства и слабата съдебна система;

Ж.  като има предвид, че в миналото множество отрасли на икономиката в Мианмар/Бирма, като например минното дело, дървообработването, добивът на нефт и газ и строителството на язовири, са били пряко свързани с тежки нарушения на правата на човека и с разрушаване на околната среда, като същевременно те са били за правителството на военните главният източник на приходи;

З.  като има предвид, че дружествата, които осъществяват дейност в нестабилни държави и райони със слабо управление като Мианмар/Бирма, са изправени пред повишен риск от нарушаване или допринасяне за нарушаването на правата на човека; като има предвид, че поради това са необходими специални мерки, за да се избегне този риск, както се потвърждава в изискванията за отчитане на отговорното инвестиране в Мианмар/Бирма на правителството на САЩ;

И.  като има предвид, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители могат да играят основна роля в подкрепа на социалните и трудовите стандарти и тяхното разпространение в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че от всяко предприятие, осъществяващо дейност в Мианмар/Бирма, следва да се изисква да изпълнява своите задължения за спазване на международните стандарти по отношение на правата на човека и следователно:

   a) да спазва своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, социалните стандарти, трудовите норми и стандартите относно околната среда,
   б) да показва истинска ангажираност по отношение на правата, защитата и благосъстоянието на използваната от тях работна сила и гражданите въобще,
   в) да подкрепя свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне,
   г) да се въздържа от разграбване на земя и принудително разселване на местното население;
   д) да отстранява всички нарушения бързо и ефективно;

1.  Признава значителните стъпки, предприети от президента Тейн Сейн и други реформатори в Мианмар/Бирма, за въвеждане на демократичните реформи през последната година, довели до предложението на Комисията за възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на Общата система за тарифни преференции (ОСП); насърчава ги да продължават този процес в спешен порядък, така че пълната демократизация, укрепването на правовата държава и спазването на всички права на човека и основните свободи станат постоянни и необратими;

2.  Призовава да се продължат мирните преговори с етническите групи, по-специално с качините, и призовава властите в Мианмар/Бирма да изготвят план за действие за прекратяване на репресиите срещу общността рохингия и срещу други репресирани общности, включително даване на граждански права, преодоляване на дълбоко вкоренените предразсъдъци и нагласи въз основа на етническа и верска принадлежност и разработване на политика за интегриране и дългосрочно помирение за разселените общности;

3.  Призовава правителството на Мианмар/Бирма да приеме принципите на доброто управление и да освободи всички все още задържани политически затворници незабавно и безусловно; призовава освен това правителството на Мианмар/Бирма да гарантира зачитането на свободата на мнение и изразяване, свободата на събранията и сдруженията и да продължи тясното си сътрудничество с организации като МОТ, за да премахне принудителния труд и да гарантира, че прилагането на законите за трудовите организации и мирните демонстрации и събирания е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

4.  Настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да ратифицира Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея, да предостави на Международния комитет на Червения кръст и на националните групи за мониторинг пълен достъп до затворите и да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на изтезанията и малтретирането;

5.  Настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да ускори усилията за преглед и реформа на законодателството и правните разпоредби, които противоречат на международните стандарти за правата на човека, като бъдат дадени ясни целеви дати за приключване на всеки преглед; отбелязва, че тези реформи трябва да включват безпрепятствено участие на групи на гражданското общество и помощ от страна на международни органи за правата на човека, като например Службата на върховния комисар на Организацията на обединените нации по правата на човека (СВКПЧ); призовава правителството да гарантира ефективно прилагане на новите преразгледани закони, включително чрез обучение и изграждане на капацитет за прилагащите институции, правистите, служителите от правоприлагащите и съдебните органи;

6.  Изразява съжаление, че въпреки няколкократните обещания от страна на президента Тейн Сейн Службата на върховния комисар на Организацията на обединените нации по правата на човека не е успяла да установи присъствие в страната;

7.  Подчертава, че е важно независимото разглеждане на всички твърдения за нарушения на правата на човека в зони, засегнати от конфликти, и предоставянето на работниците от Организацията на обединените нации и на други организации за хуманитарна помощ достъп до всички, които се нуждаят от хуманитарна помощ, както в зоните, контролирани от правителството, така и в зоните извън негов контрол;

8.  Призовава освен това правителството на Мианмар/Бирма да изпълни изцяло съвместния си план с МОТ за премахване на принудителния труд до 31 декември 2015 г. и да продължи тясното си сътрудничество с организации като МОТ за изкореняване на тази практика, и да гарантира, че прилагането на законите за трудовите организации и мирните демонстрации и събирания е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

9.  Отбелязва прилагането на закона за чуждестранните инвестиции от ноември 2012 г., който предвижда безпрецедентна либерализация на икономиката; подчертава необходимостта от ратифициране на Меморандума за разбирателство на МОТ, подписан от бирманското министерство на труда, с оглед прекратяване на насилствения труд до 2015 г. и прилагане на плана за приемане на законодателство за данъчното облагане и борбата с корупцията;

10.  Признава, че поради дългия период на военно управление, който остави траен отпечатък върху всички слоеве на бирманското общество, и въпреки съществените инициативи за демократизация промените са бавни и се нуждаят от международна помощ и подкрепа;

11.  Изразява своята дълбока загриженост относно съобщенията, че принудителното набиране на деца в редиците на Татмадау Кий (армията на Мианмар/Бирма) и на граничните войски не е прекратено, и призовава правителството на Мианмар/Бирма да започне да прилага своевременно всички аспекти на плана за действие относно децата войници, който то е подписало с ООН, и защитата на децата да стане един от първите приоритети на програмата за реформи;

12.  Призовава правителството на Мианмар/Бирма да гарантира, че в съответствие с международните стандарти селскостопанските производители и общности са защитени от конфискуване на земя и принудителни отчуждавания; отбелязва загрижеността относно Конституцията, Закона за земеделието и Закона за управление на безстопанствената земя, земята на угар и девствената земя, който позволява на правителството да конфискува земя за всеки проект, който бъде определен за проект „от национален интерес“, и да използва всички „безстопанствени“ земи, някои от които се обработват и дават поминък на цели общности; в допълнение към това отбелязва, че влиятелни бизнесмени предприемат правни действия, за да регистрират тази земя на свое име;

13.  Подчертава значението на краткосрочната програма на Комисията за търговска помощ, която ще започне да действа през 2013 г.; приканва правителството на Мианмар/Бирма да засили своите търговски институции и политики предвид тяхното положително въздействие върху икономиката на страната и да предприеме всички необходими мерки, за да повиши максимално ползите от търговската помощ от страна на ЕС и от възстановяването на преференциите във всички области, с изключение на оръжията;

14.  Призовава за увеличаване на равнището на двустранната помощ на ЕС за развитие на Мианмар/Бирма по многогодишната финансова рамка 2014‐2020 г. и за насърчаване на действия от страна на правителството на Мианмар/Бирма в главните области, включени в Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ): укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи; отбелязва във връзка с това работата на Центъра за мир в Мианмар, финансиран от ЕС; очаква правителството на Мианмар/Бирма да приеме и облекчи отварянето на регионално бюро на върховния комисар на ООН по правата на човека с пълен мандат, тъй като страната има нужда не само от техническа помощ, но и от механизъм за тясно наблюдение на правата на човека;

15.  Отбелязва решението на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да одобри кандидатурата на Мианмар/Бирма за председателството на организацията през 2014 г. в знак на подновеното доверие в страната;

16.  Подчертава необходимостта правителството на Мианмар/Бирма да засили своите търговски институции и политики и да състави план за засилване на законите срещу корупцията и на данъчното законодателство, както и да създаде рамка за дружествата в съответствие с международните стандарти в областта на корпоративната социална отговорност и отговорността за околната среда;

17.  Приветства поетия от правителството на Мианмар/Бирма ангажимент да се присъедини към Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП), която ще изисква от него да оповестява приходите от добивните отрасли и икономически дейности; приканва още правителството на Мианмар/Бирма да вземе възможно най-бързо мерки за пълно спазване на ИПДП, като покрие съответните изисквания и включи гражданското общество в този процес;

18.  Признава, че отговорните и устойчиви търговия и инвестиции ‐ включително със и от Съюза ‐ могат да подкрепят усилията на Мианмар/Бирма за борба с бедността и да гарантират, че от мерките се възползва по-голяма част от населението; отбелязва все пак, че това трябва да се постигне чрез насърчаване на прилагането на най-високите стандарти за почтеност и корпоративна социална отговорност, както е посочено в насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и стратегията на самия ЕС за периода 2011‐2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681);

19.  Счита, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е фактор от първостепенно значение за упражняването на корпоративна социална отговорност и че то трябва да се основава на лесно приложими и измерими социални принципи и принципи в областта на околната среда; подчертава, че това е важно също така, за да се защити дългосрочната стойност на европейските инвестиции; призовава това оповестяване да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

20.  Отбелязва положителните стъпки в рамките на настоящите реформи съответно на Директивата за прозрачността и Директивата за счетоводството при решаването на въпросите във връзка с корпоративната социална отговорност, като се търси баланс между обоснованото изискване за прозрачност и отговорност и бремето от задължението за докладване на дружествата; силно подкрепя законодателното предложение за докладване по страни въз основа на стандартите на ИПДП и за отчитане на продажбите и печалбите, както и на данъците и приходите, така че да се пресекат корупцията и укриването на данъци; подчертава, че такова отчитане по държави следва да обхваща отраслите, които в Мианмар/Бирма са пряко свързани с тежки и системни нарушения на правата на човека и разрушаване на околната среда, като например минното дело, дърводобива и дървообработването, добива на нефт и газ;

21.  Призовава големите европейски дружества, развиващи дейност в Мианмар/Бирма, да докладват своите политики и процедури за полагане на дължима грижа във връзка с правата на човека, правата на работниците, околната среда, както и за прилагането на тези политики и процедури;

22.  Изисква от Комисията да наблюдава ангажиментите на предприятията от ЕС с оглед на международно признатите принципи и насоки за корпоративната социална отговорност в съответствие с нейното съобщение относно стратегията на ЕС за корпоративната социална отговорност, както и незадължителните изисквания, които предприятията от ЕС могат да приемат едностранно, както и да определи насоки за правата на човека в секторите на добива на нефт и газ;

23.  Призовава Комисията да продължи да наблюдава промените в Мианмар/Бирма по отношение на принудителния труд и други тежки и систематични нарушения на правата на човека, както и да реагира на такива промени в съответствие с действащите процедури и механизми, включително, при необходимост, като внася отново предложения за отнемане на правото на ползване на търговските преференции;

24.  Очаква от ЕСВД да се допитва до Парламента и да го държи в течение на процеса на започване на диалог за правата на човека с Мианмар/Бирма;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки и на парламента и правителството на Мианмар/Бирма.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0142.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0464.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0355.
(4) OВ L 211, 6.8.2008 г., стр. 1.
(5) http://www.humanrights.gov/wp-content/uploads/2012/07/Burma-Responsible-Investment-Reporting-Reqs.pdf
(6) Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Защита, зачитане и обезщетяване“ от 16 юни 2011 г., одобрена от Съвет на ООН по правата на човека:http://www.business-humanrights.org/media/documents/ruggie/ruggie-guiding-principles-21-mar-2011.pdf
(7) http://www.business-humanrights.org/SpecialRepPortal/Home/Protect Respect-Remedy-Framework и http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/111819.pdf
(8) Версия 3.1, март 2011 г.: https://www.globalreporting.org/resourcelibrary/G3.1-Sustainability-Reporting-Guidelines.pdf
(9) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0050.
(11) Приети текстове, P7_TA(2013)0049.
(12) http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/dase/cr/897/897838/897838en.pdf.


Макрорегионална стратегия за Алпите
PDF 271kWORD 25k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно макрорегионалната стратегия за Алпите (2013/2549(RSP))
P7_TA(2013)0229RC-B7-0190/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 192, член 265, параграф 5 и член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (COM(2009)0248),

–  като взе предвид Алпийската конвенция от 7 ноември 1991 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715), и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2009)0712),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г., в които той прикани държавите членки да продължат да работят в сътрудничество с Комисията по евентуалното формулиране на бъдещи макрорегионални стратегии,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (COM(2011)0611),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии целят по-добро използване на съществуващите ресурси за справяне с проблемите на териториалното развитие, установяване на съвместни ответни действия спрямо общи предизвикателства, засилване на териториалната интеграция и на ефективността на няколко форми на подкрепяни от ЕС политики и партньорства между публичните администрации и местните и регионалните органи, както и други институции и организации на гражданското общество;

Б.  като има предвид, че Комисията предлага транснационалният аспект на политиката на териториално сътрудничество да се засили, новите макрорегионални стратегии да се инициират на доброволна основа, като се базират на съществуващ опит и най-добри практики;

В.  като има предвид, че териториите, съставящи Алпийския регион, имат множество общи характеристики като географската уникалност на техните високопланински райони и тясното взаимодействие с по-големите градове от подножието на Алпите;

Г.  като има предвид, че една макрорегионална стратегия за Алпите, която следва да бъде сравнима със стратегиите, приети от ЕС за региона на Балтийско море и за Дунавския регион, ще предостави възможност Алпите да получат ново измерение и по-голямо значение в ЕС по отношение на по-добрия достъп до финансиране;

Д.  като има предвид, че Алпийският регион принадлежи на няколко държави-членки на ЕС и на държави, които не са част от ЕС, и че представлява взаимосвързан макрорегион с разнообразни икономически възможности и нарастващо безпокойство във връзка с екологични въпроси, демографските промени, транспортната инфраструктура и свързани с туризма и енергетиката проблеми, както и че координирането на вътрешните и външните политики на всички заинтересовани страни може да доведе до по-добри резултати и добавена стойност;

Е.  като има предвид, че Алпите са планини от европейски и международен интерес, с уязвими екосистеми и голям брой глетчери, които са сериозно засегнати от изменението на климата, както и голям брой защитени природни зони и различни защитени ендемични видове на флората и фауната;

Ж.  като има предвид, че политиката на сближаване цели постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в целия ЕС;

1.  Счита, че развитието на широкомащабни стратегии, като например макрорегионални стратегии, следва да допринесе за засилването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на политиката на ЕС, както и че принципът на управление на много равнища следва да бъде поставен в центъра на планирането и изпълнението на стратегията за Алпите;

2.  Припомня поуките и опита, придобити от стратегиите за региона на Балтийско море и за региона на река Дунав по отношение на прозрачността при вземането на решения и разпределението на финансирането от ЕС; призовава Комисията незабавно да представи конкретен план за действие за региона с цел преодоляване на структурните ограничения на планинските територии и създаване на подходящи условия за икономически растеж и ефективно социално и териториално сближаване в региона;

3.  Отбелязва положителната роля за макрорегионите на такива законодателни инструменти на ЕС като Европейската група за териториално сътрудничество, тъй като те предоставят структурна подкрепа за конкретни аспекти на сътрудничеството и обмена на добри практики, както и за разработването и прилагането на стратегии за териториално развитие, като дават възможност на органите на различни равнища да си сътрудничат;

4.  Приветства текущите събития в регионите на Алпите и възприетия от тях енергичен подход „отдолу нагоре“; те многократно са изразявали желанието си за стратегия за Алпите, която ефективно да разгледа общите за цялата Алпийска дъга предизвикателства, да оползотвори по-последователно нейния значителен потенциал и да отговори на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическото развитие, културния обмен и гражданската защита в Алпийския регион;

5.  Счита устойчивото развитие на Алпите като една от основните цели в рамките на макрорегионалната стратегия, която отчита големия брой глетчери, засегнати от изменението на климата;

6.  Счита, че тази стратегия следва да насърчава и да се стреми да улеснява сътрудничеството в областта на определянето на европейски защитени природни зони, както е в случая с неотдавнашната съвместна инициатива на националния парк Меркантур (Франция) и природния парк на морските Алпи (Италия);

7.  Изтъква колко е важно съдържанието на стратегията за Алпите да бъде съгласувано с Алпийската конвенция и свързаните с нея протоколи, както и да отчита съществуващото транснационално сътрудничество и работа в мрежа в тази област;

8.  Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите следва да взема предвид запазването на формите на традиционното използване на земята – предимно за селскостопански цели, така че да се насърчава биологичното разнообразие, както и опазването на съществуващите защитени територии;

9.  Призовава макрорегионалната стратегия за Алпите да бъде подложена на обстойна оценка от страна на Комисията въз основа на обективни критерии и измерими показатели;

10.  Призовава Комисията действително да приложи член 174 от ДФЕС посредством стратегически план с цел преодоляване на структурните ограничения на планинските територии и създаване на подходящи условия за икономически растеж и ефективно социално и териториално сближаване в Алпийския регион;

11.  Счита, че териториалното измерение на стратегията ще доведе до конкретното развитие на идеята за териториално сближаване;

12.  Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите е ефективен инструмент за задълбочаване на европейското териториално сътрудничество в рамките на региона чрез прилагане на подход „отдолу нагоре“ и разширяване на сътрудничеството посредством по-добро използване на наличните ресурси, като по този начин се улесни междуотрасловата координация на политиките;

13.  Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите би гарантирала, че различните инициативи на ЕС, свързани с Алпийския регион и планинските области, се допълват, и би придала истинска добавена стойност на отделни проекти;

14.  Счита, че една макрорегионална стратегия за Алпите трябва да координира съществуващите средства на ЕС, особено тези по политиката на сближаване, за да се реализират проекти, целящи справяне с някои общи предизвикателства като защитата на околната среда, инвестирането в конкурентоспособност и иновации, селското и горското стопанство, водите, енергетиката, въпросите, свързани с околната среда и климата, и транспорта;

15.  Подчертава, че евентуална макрорегионална стратегия за Алпите би съответствала на целите на стратегията „Европа 2020“ и би гарантирала спазване на ангажимента на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

16.  Подчертава, че е важно да се повишава, посредством подобна стратегия, способността за иновации на Алпийския регион, като се използват уменията на неговата работна сила, създават се партньорства и сътрудничество между ключовите заинтересовани страни (пазарът на труда, образованието, обучението и научните изследвания, както и работодателите), задържат се активните млади хора в региона, подпомага се творчеството и се повишава капацитетът на различните региони в областта на образованието, науката и изследванията;

17.  Подчертава, че новата рамка за макрорегионално сътрудничество трябва да гарантира, че естествените трудности на такива периферни региони като високопланинските територии се превръщат в активи и възможности и че се стимулира устойчивото развитие на тези региони;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани институции.

(1) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 30.


Условия на труд и здравни стандарти и стандарти за безопасност във връзка с неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш
PDF 292kWORD 29k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно условията на труд и стандартите за здраве и безопасност след неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш (2013/2638(RSP))
P7_TA(2013)0230RC-B7-0223/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно резолюцията от 17 януари 2013 г. относно неотдавнашните жертви на пожарите в текстилни фабрики, по-специално в Бангладеш(1), от 14 март 2013 г. относно положението в Бангладеш(2) и относно устойчивостта на световната верига за създаване на стойност по отношение на памука(3),

–  като взе предвид съвместното изявление от 30 април 2013 г., последвало неотдавнашното срутване на сграда в Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън и на Карел де Гухт, член на Европейската комисия, отговарящ за търговията,

–  като взе предвид Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш,

–  като взе предвид Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда, Световния пакт на Организацията на обединените нации и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(4) и относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(5),

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие(6),

–  като взе предвид Рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд на МОТ (2006 г., C-187) и Конвенцията относно безопасността на труда и здравето на работниците (1981 г., C-155), които не са ратифицирани от Бангладеш, както и съответните им препоръки (R-197); като взе предвид също така Конвенцията относно инспекцията по труда (1947 г., C-081), по която Бангладеш е страна, и нейните препоръки (R-164),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011‐2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–  като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2013 г. относно „Корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно бизнес поведение и устойчив растеж“(7), и „Корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“(8),

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, които определят рамка както за правителствата, така и за дружествата по отношение на защитата и зачитането на правата на човека, и които бяха одобрени от Съвета по правата на човека през юни 2011 г.,

–  като взе предвид кампанията „Чисти дрехи“,

–  като взе предвид заключенията на мисията на високо равнище на МОТ в Бангладеш от 1-4 май 2013 г.,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 24 април 2013 г. повече от 1100 души загинаха и около 2500 бяха ранени при срутване на фабрика за облекло в сградата „Рана Плаза“ в Дака, Бангладеш, превръщайки това в най-голямата трагедия в историята на световната промишленост за производство на облекло;

Б.  като има предвид, че на 24 ноември 2012 г. поне 112 души загинаха при пожара във фабриката „Тазрин“ в район Ашулия, Дака; като има предвид, че на 8 май 2013 г. осем души загинаха при пожар във фабрика в Дака; kaто има предвид, че броят на текстилните работници, загинали в пожари във фабрики само в Бангладеш от 2005 г. насам и преди трагедията в „Рана Плаза“, се оценява на 600;

В.  като има предвид, че собственикът на „Рана Плаза“ и други осем души бяха задържани и им бяха повдигнати обвинения на основание, че сградата е била незаконно построена и е развила мащабни структурни проблеми, но работниците са били принудени да продължат да работят въпреки страховете си във връзка с безопасността;

Г.  като има предвид, че условията в тези текстилни фабрики често са незадоволителни, че се обръща малко внимание на трудовите права, като например признатите в основните конвенции на МОТ, и често на безопасността се обръща слабо или никакво внимание; като има предвид, че в много случаи собствениците на такива фабрики не са понесли наказания и поради това не са положили достатъчно усилия, за да подобрят условията на труд;

Д.  като има предвид, че в случая с фабриката „Тазрин“, въпреки че правителствена анкетна комисия, сформирана от Министерството на вътрешните работи и постоянната парламентарна комисия за Министерството на труда, стигна до заключението, че следва да бъде повдигнато обвинение за непростима небрежност срещу собственика на фабриката, той все още не е задържан;

Е.  като има предвид, че Европа е най-големият пазар за облекло и текстилни изделия, изнасяни от Бангладеш, като водещи западни предприятия признават, че са имали договори за доставка на облекло с фабрики в „Рана Плаза“;

Ж.  като има предвид, че Бангладеш се превърна във втория по големина износител на готово облекло, само след Китай, като има предвид, че понастоящем в страната има повече от 5000 текстилни фабрики, в които са заети приблизително 4 милиона души, и като има предвид, че в момента облеклото съставлява 75 % от износа на страната;

З.  като има предвид, че текстилната промишленост се счита за един от най-замърсяващите промишлени отрасли; като има предвид, че преденето, тъкането и производството на промишлени влакна могат да влошат качеството на въздуха и изпускат в атмосферата многобройни летливи вещества, които са особено вредни за работниците, потребителите и околната среда;

И.  като има предвид, че се твърди, че работещите в „Рана Плаза“ са получавали едва по 29 евро на месец; като има предвид, че според кампанията „Чисти дрехи“ разходите за труд в този сектор възлизат на едва 1–3 % от крайната цена на продукта, и като има предвид, че натискът върху цените се увеличава;

Й.  като има предвид, че няколко големи западни предприятия вече подписаха правно обвързващо споразумение, договорено от местните организации на труда, чиято цел е да се гарантират основни стандарти за безопасност на работното място във фабриките за облекло в Бангладеш, след множеството критики към международните предприятия, работещи с местни производители на облекло;

1.  Изразява своята скръб за трагичната и предотвратима смърт на над 1 100 души и нараняванията на още хиляди, причинени от срутването на „Рана Плаза“; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите и на ранените и осъжда отговорните за поредния неуспех в предотвратяването на подобни тежки загуби на човешки живот;

2.  Подчертава, че такива инциденти изтъкват трагичната липса на стандарти за безопасност в производствените обекти и доказват необходимостта от неотложни действия за подобряване на прилагането на основните трудови стандарти на МОТ и засилване на спазването на принципите на корпоративната социална отговорност от страна на многонационалните търговци на текстилни изделия на дребно;

3.  Защитава правото на работниците в Бангладеш да учредяват, регистрират и да участват в независими профсъюзи без да се страхуват от тормоз; счита, че съществуването на демократични профсъюзни структури е жизненоважен инструмент в борбата за по-добри стандарти за здраве и безопасност и по-добри условия на труд, включително по-високо възнаграждение; призовава правителството на Бангладеш да гарантира тези основни права;

4.  Приветства Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите, сключено на 15 май 2013 г. в Бангладеш между профсъюзите, НПО и около 40 многонационални търговци на текстилни изделия на дребно, което цели подобряване на стандартите за безопасност на производствените обекти (и включващо договорености за плащане за такива мерки), по-специално чрез създаване на независима система за инспекции, която да включва публични доклади и задължителни ремонтни и обновителни дейности, и чрез активна подкрепа за създаването на комитети по здравето и безопасността с участието на представителни органи на работниците във всяка фабрика; призовава всички съответни текстилни марки да подкрепят това усилие, включително търговците на текстилни изделия на дребно „Уолмарт“, „Гап“, „Метро“, „НКД“ и „Ернстингс“, които продължават да отхвърлят всякакво обвързващо споразумение;

5.  Приветства плана за действие, приет от правителството, работодателите, работниците и МОТ на 4 май 2013 г., който задължава страните по-конкретно да извършат реформа на трудовото право, като позволят на работниците да учредяват синдикати без предварително разрешение от собствениците на фабрики и да участват в колективно договаряне, да оценяват безопасността на всички фабрики, активно насочени към износ на готово облекло, в Бангладеш до края на 2013 г., да преместят небезопасните фабрики и да назначат още стотици инспектори;

6.  Изразява надеждата, че споразумението и планът за действие ще бъдат изцяло и навременно изпълнени; във връзка с това приветства одобряването от правителството на Бангладеш на 13 май 2013 г. на Закона за (изменение на Закона за) труда от 2013 г., който включва разпоредби за групово застраховане и здравни служби във фабриките; настоятелно призовава парламента на Бангладеш да приеме това изменение незабавно на следващото си заседание; приветства също решението на правителството на Бангладеш в предстоящите седмици да увеличи минималната заплата и настоятелно го призовава да възбуди наказателно преследване срещу дружествата, които противозаконно предлагат заплащане, по-ниско от минималната работна заплата за страната;

7.  Припомня, че Бангладеш се ползва с безмитен достъп без квоти до пазара на ЕС по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) на Общата система за преференции (ОСП), и че тези преференции могат да бъдат оттеглени съгласно член 15, параграф 1 от регламента за ОСП в случай на тежки и системни нарушения на принципите, посочени в конвенциите, изброени в приложение ІІІ, част А, въз основа на заключенията на съответните органи, извършващи мониторинг;

8.  Призовава Комисията да проучи спазването на тези конвенции от страна на Бангладеш и очаква да се разгледа възможността за започване на разследване съгласно член 18 от регламента за ОСП, ако се установи, че Бангладеш извършва тежки и системни нарушения на определените в тях принципи;

9.  Счита, че неуспехът на бангладешкото правителство да осигури изпълнението на националните нормативни актове в областта на строителството е факт, който буди съжаление; призовава правителството и съответните съдебни органи да разследват твърденията, че тези нормативни актове не са били изпълнени поради тайно споразумение между корумпирани чиновници и собствениците, целящи да намалят разходите си;

10.  Очаква да бъдат изправени пред правосъдието лицата, отговорни за престъпната небрежност или наказателно отговорни по друг начин във връзка със срутването на „Рана Плаза“, пожара във фабриката „Тазрин“ и всички други пожари; очаква местните органи и ръководството на фабриките да сътрудничат с цел гарантиране на пълен достъп до съдебната система за всички жертви, така че да им се даде възможност да потърсят обезщетение; очаква многонационалните търговци на текстилни изделия на дребно, за които се е осъществявало производството в тези фабрики, да участват в изработването на план за финансово обезщетяване; приветства мерките, които вече бяха предприети от правителството на Бангладеш за подкрепа на жертвите и техните семейства;

11.  Призовава предприятията, и по-специално търговските марки за облекло, които имат преки договорни отношения или сключват договори за подизпълнение с фабрики в Бангладеш и други държави, изцяло да се придържат към международно признатите практики за корпоративна социална отговорност, по-конкретно наскоро осъвременените насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Световния пакт на Организацията на обединените нации, ръководния стандарт ISO 26000 относно социалната отговорност, тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и строго да проучват веригите си на доставка, за да гарантират, че стоките им се произвеждат изключително във фабрики, които изцяло спазват стандартите за безопасност и трудовите права;

12.  Призовава Комисията да насърчава активно сред дружествата от ЕС, извършващи дейност извън Европа, отговорното стопанско поведение с особено силен акцент върху гарантирането на стриктно спазване на всички техни правни задължения, по-специално на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда;

13.  Призовава търговците на дребно, НПО и всички други участници, включително – по целесъобразност – Комисията, да работят заедно с цел разработване на незадължителен стандарт за социално етикетиране, удостоверяващо, че даден продукт е произведен съобразно основните трудови стандарти на МОТ по цялата дължина на веригата на доставка; призовава дружествата, използващи корпоративната социална отговорност като маркетингов инструмент, да вземат мерки да гарантират, че всички предявени претенции са верни;

14.  Приветства предоставяната от Комисията подкрепа за бангладешкото министерство на труда и заетостта и сдружението на производителите и износителите на облекла в Бангладеш; призовава за засилване на това сътрудничество и за неговото разширяване така, че то да включва по целесъобразност и други държави в региона;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на ООН по правата на човека, правителството и парламента на Бангладеш и на генералния директор на МОТ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0027.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0100.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0099.
(4) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(5) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.
(6) OВ L 118, 27.4.2001 г., стр. 48.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0049.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0050.


Гуантанамо: гладна стачка на затворници
PDF 270kWORD 24k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници (2013/2654(RSP))
P7_TA(2013)0231B7-0221/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Гуантанамо,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(1),

–  като взе предвид международните, европейските и националните инструменти относно правата на човека и основните свободи, както и за забрана на произволните задържания, насилствените изчезвания и изтезанията, като Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея,

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския съюз и неговите държави членки и Съединените американски щати от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма на основата на общите ценности, международното право и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай от 5 април 2013 г. относно режима на задържане в Гуантанамо, в което той заявява, че „продължаващото задържане за неопределен срок на много от задържаните е равностойно на произволно задържане и представлява явно нарушение на международното право“,

–  като взе предвид принципите на Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 122 от своя правилник,

А.  като има предвид, че много от 166-те задържани, все още намиращи се в затвора Гуантанамо, участват в гладна стачка, с която протестират срещу съществуващите условия в центъра за задържане;

Б.  като има предвид, че 86 от оставащите задържани бяха определени за освобождаване, но все още са задържани за неопределен срок;

В.  като има предвид, че Европейският съюз и Съединените американски щати споделят основополагащите ценности на свободата, демокрацията и зачитането на международното право, принципите на правовата държава и правата на човека;

Г.  като има предвид, че най-малко 10 от участващите в гладната стачка биват хранени принудително, за да се поддържа животът им; като има предвид, че международните споразумения сред лекарите изискват да се зачита информираното и доброволно решение на индивида да участва в гладна стачка;

Д.  като има предвид, че Европейският съюз и Съединените американски щати споделят общата ценност на свободата на вероизповеданието; като има предвид многобройните доклади, според които по време на претърсвания на килиите американският военен персонал е третирал по неприемлив начин екземпляри от Корана, принадлежащи на задържаните;

Е.  като има предвид, че в съвместното изявление на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г. се отбелязва ангажиментът на президента Обама да издаде заповед за закриване на центъра за задържане Гуантанамо до 22 януари 2010 г. и се приветстват „други стъпки, които следва да бъдат предприети, включително задълбочен преглед на политиките за задържане, прехвърляне, съдопроизводство и провеждане на разпити в борбата срещу тероризма и повишената прозрачност относно минали практики, свързани с тези политики“;

Ж.  като има предвид, че САЩ закриват единствения си граждански полет до Гуантанамо, което означава, че единственият достъпен полет е военен и за ползването му се изисква разрешение от Пентагона, като по този начин се ограничава достъпът на пресата, на адвокати и на служители, работещи в областта на правата на човека;

1.  Отбелязва близките трансатлантически връзки, основани на споделени ключови ценности и зачитане на основни, универсални и неподлежащи на преговори права на човека като правото на справедлив процес и забраната на произволните задържания; приветства близкото трансатлантическо сътрудничество по широка гама от международни въпроси, свързани с правата на човека;

2.  Призовава органите на САЩ да се отнасят със задържаните с дължимото уважение към присъщото им човешко достойнство и да зачитат техните права на човека и основни свободи;

3.  Изразява загриженост за благосъстоянието на задържаните, участващи в гладната стачка, и на онези, които биват хранени принудително, и призовава САЩ да зачитат техните права и решения;

4.  Настоятелно призовава САЩ да преразгледа закриването на единствения граждански полет до залива Гуантанамо, което ще ограничи достъпа на пресата и на представители на гражданското общество;

5.  Настоятелно призовава САЩ да упражнява надзор над правилното третиране на религиозните материали и демонстрирането на уважение към тях при извършването на задължителните процедури по претърсване;

6.  Подчертава, че затворниците, които все още са задържани, следва да имат правото на редовен преглед на законността на тяхното задържане в съответствие с член 9 от Международния пакт за граждански и политически права, в който се заявява, че „Всяко арестувано или задържано лице има право да обжалва законността на своето задържане в съда, който е задължен да се произнесе в кратък срок, и в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице“;

7.  Отново изразява възмущението и негодуванието си от всички масови терористични нападения, солидарността си с жертвите на подобни нападения и съчувствието си към болката и страданието на техните семейства, приятели и роднини; въпреки това заявява отново, че борбата срещу тероризма не може да се води за сметка на установените основополагащи споделени ценности като зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

8.  Изразява своето съжаление за това, че ангажиментът на президента на САЩ за закриване на центъра за задържане Гуантанамо до януари 2010 г. все още не е изпълнен; отново отправя призива си към органите на САЩ да направят преглед на системата на военните комисии с оглед гарантиране на справедлив процес, да закрият центъра за задържане Гуантанамо и да забранят използването на изтезания, малтретиране и задържане за неопределен срок при всички обстоятелства;

9.  Изразява съжаление за решението на американския президент от 7 март 2011 г. да подпише изпълнителната заповед за задържане и за отмяната на забраната върху военните съдилища; изразява убеждението си, че обикновените наказателни процеси под гражданска юрисдикция са най-добрият начин за решаване въпроса със статута на затворниците от Гуантанамо; настоятелно призовава на задържаните в американски затвори лица да бъдат отправени своевременно обвинения и те да бъдат съдени съгласно международните стандарти на правовата държава или да бъдат освободени; във връзка с това подчертава, че за всички следва да се прилагат едни и същи стандарти за справедлив процес без дискриминация;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Органа по свикването на военните комисии, на държавния секретар на САЩ, на президента на САЩ, на Конгреса и Сената на САЩ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите членки на ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.


Индия: екзекуцията на Мохамед Афзал Гуру и последиците от нея
PDF 269kWORD 22k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Индия: екзекуцията на Мохамад Афзал Гуру и последиците от нея (2013/2640(RSP))
P7_TA(2013)0232RC-B7-0237/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2008 г. и в която се призовава за изпълнението на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно мораториуми върху използването на смъртното наказание от 11 август 2010 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално тази от 26 април 2007 г. относно инициативата за незабавен мораториум върху смъртното наказание(1),

–  като взе предвид декларацията на 14 пенсионирани съдии от индийския върховен съд и висшия съд от юли 2012 г. до президента на Индия с призив за преобразуване на смъртните присъди на 13 затворници поради това, че за тях са вземани погрешни решения от върховния съд през последните девет години,

–  като взе предвид Световния ден срещу смъртното наказание и Европейския ден срещу смъртното наказание, който се отбелязва всяка година на 10 октомври,

–  като взе предвид членове 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от правилника за дейността си,

A.  като има предвид, че Мохамад Афзал Гуру е осъден на смърт през 2002 г. след обвинение в заговор във връзка с нападението върху парламента на Индия през декември 2001 г. и е екзекутиран от индийските органи на 9 февруари 2013 г.;

Б.  като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, прогласено от Всеобщата декларация за правата на човека;

В.  като има предвид, че 154 държави в света са премахнали смъртното наказание „де юре“ или „де факто“; като има предвид, че Индия, представяйки кандидатурата си за Съвета на ООН по правата на човека преди изборите на 20 май 2011 г., пое ангажимент да поддържа най-високи стандарти на насърчаване и защита на правата на човека;

Г.  като има предвид, че Индия прекрати осемгодишния си неофициален мораториум върху екзекуциите през ноември 2012 г., когато беше екзекутиран Ажмал Касаб, осъден поради участието си в атаките в Мумбай през 2008 г.;

Д.  като има предвид, че национални и международни организации по правата на човека повдигнаха сериозни въпроси относно справедливостта на процеса срещу Афзал Гуру;

Е.  като има предвид, че над 1.455 затворника в Индия са в очакване на изпълнение на смъртна присъда;

Ж.  като има предвид, че въпреки наложения полицейски час в големи части на администрирания от Индия Кашмир, смъртта на Афзал Гуру беше последвана от протести;

1.  Потвърждава дълготрайната си опозиция на смъртното наказание при всички обстоятелства и отново призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание се прилага все още;

2.  Осъжда правителството поради тайната екзекуция от страна на Индия на Афзал Гуру в затвора „Тихар“ в Ню Делхи на 9 февруари 2013 г., в противоречие със световната тенденция за премахване на смъртното наказание, и изразява съжаление, че съпругата и другите членове на семейството на Афзал Гуру не са информирани за предстоящата екзекуция и погребването;

3.  Призовава правителството на Индия да върне тялото на Афзал Гуру на семейството му;

4.  Настоятелно приканва индийските органи да поддържат спазване на най-високите национални и международни съдебни стандарти във всички съдебни дела и производства и да предоставят необходимата правна помощ на всички затворници и лица, срещу които се водят дела;

5.  Изразява съжаление за смъртта на трима млади кашмирци след протестите срещу екзекуцията на Афзал Гуру; призовава силите за сигурност да се въздържат при прилагането на сила спрямо мирни протестиращи; изразява загрижеността си относно евентуалните негативни последици за мирния процес в Кашмир;

6.  Спешно призовава правителството на Индия да не одобрява никакви решения за екзекуция в бъдеще;

7.  Призовава правителството и парламента на Индия да приемат законодателство, с което да въведат постоянен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с цел премахване на смъртното наказание в близко бъдеще;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, генералния секретар по въпросите на Британската общност на нациите, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, Върховния комисар на ООН по правата на човека, президента, правителството и парламента на Индия.

(1) OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775.


Руанда: случаят на Виктоар Ингабире
PDF 299kWORD 30k
Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Руанда: случаят на Виктоар Ингабире (2013/2641(RSP))
P7_TA(2013)0233RC-B7-0243/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който беше ратифициран от Руанда през 1975 г.,

–  като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид инструментите на ООН и Африканската комисия по правата на човека и народите, по-конкретно принципите и насоките за правото на справедлив процес и правна помощ в Африка,

–  като взе предвид отговора на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Аштън от 4 февруари 2013 г. на въпрос с искане за писмен отговор E-010366/2012 относно Виктоар Ингабире;

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и по-конкретно приложение VII към него, което призовава за утвърждаването на правата на човека, демокрацията, основана на върховенството на закона, и прозрачното и отговорно управление,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл от 2013 г., озаглавен Justice in jeopardy: The first instance trial of Victoire Ingabire (Правосъдие в опасност: Делото на Виктоар Ингабире на първа инстанция),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през 2010 г., след 16 години в изгнание в Нидерландия, Виктоар Ингабире, председател на Обединените демократични сили (ОДС(1)), коалиция от опозиционни партии в Руанда, се върна в Руанда, за да се кандидатира за президентските избори;

Б.  като има предвид, че Виктоар Ингабире, на която в крайна сметка ѝ беше забранено да се кандидатира в изборите, беше арестувана на 14 октомври 2010 г.; като има предвид, че изборите бяха спечелени, с 93 % от гласовете, от досегашния президент Пол Кагаме, лидер на Патриотичния фронт на Руанда (ПФР); като има предвид, че ОДС не можаха да се регистрират като политическа партия преди изборите през 2010 г.; като има предвид, че други опозиционни партии бяха подложени на подобно третиране;

В.  като има предвид, че политическите дейности на г-жа Ингабире се съсредоточиха, наред с други въпроси, върху принципите на правовата държава, свободата на политическите сдружения и овластяването на жените в Руанда;

Г.  като има предвид, че ПФР продължава да бъде доминиращата политическа партия в Руанда при президента Пол Кагаме, като контролира обществения живот по модела на еднопартийната система, при което критиците на властите в Руанда са тормозени, заплашвани и лишавани от свобода;

Д.  като има предвид, че на 30 октомври 2012 г. Виктоар Ингабире беше осъдена на осем години затвор; като има предвид, че тя беше осъдена по две актуализирани обвинения и оправдана по други четири; като има предвид, че тя беше призната за виновна в заговор, целящ да навреди на властите чрез тероризъм, и за омаловажаване на геноцида от 1994 г. въз основа на предполагаемите си връзки с Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР), които са бунтовническа хуту група; като има предвид, че прокуратурата поиска доживотен затвор;

Е.  като има предвид, че на 25 март 2013 г. Виктоар Ингабире зае мястото си в процеса на обжалване и призова за преразглеждане на доказателствата;

Ж.  като има предвид, че наказателното преследване на Виктоар Ингабире за „идеология на геноцид“ и „разделение“ илюстрира липсата на толерантност от страна на правителството на Руанда към политическия плурализъм;

З.  като има предвид, че през април 2013 г., в хода на обжалването пред Върховния съд и въпреки че бяха снети шест от внесените от прокуратурата обвинения, тя беше осъдена по нови обвинения, които не се основаваха на правни документи и които според нейния защитник не са били представени по време на съдебния процес; като има предвид, че двете нови обвинения включват отрицание/ревизионизъм и държавна измяна;

И.  като има предвид, че през май 2013 г., след като свидетелстваха срещу Виктоар Ингабире пред Върховния съд на Руанда през 2012 г., четирима свидетели на обвинението и един от другите обвиняеми заявиха пред Върховния съд, че показанията им са били фалшифицирани; като има предвид, че една изявена правозащитна организация изрази опасения относно тяхното „продължително задържане в изолация“ и „използването на изтезания за изтръгването на признания“;

Й.  като има предвид, че съдебният процес, който започна през 2011 г., се счита от много наблюдатели за политически мотивиран; като има предвид, че националното право и съдебната система на Руанда противоречи на международните конвенции, по които Руанда е страна, по-специално Международния пакт за граждански и политически права, който правителството на Руанда подписа на 16 юли 1997 г., и по-конкретно неговите разпоредби относно свободата на изразяване и свободата на мисълта;

К.  като има предвид, че от 16 април 2012 г. насам г-жа Ингабире бойкотира съдебния си процес в знак на протест срещу заплахите и незаконните процедури за разпит, използвани срещу някои от другите обвиняеми, а именно бившите членове на ДСОР подполковник Тарсис Ндитуренде, полковник Ноел Хабияреми, капитан Жан-Мари Виане Карута и майор Витал Увумуреми, както и срещу решението на Съда да съкрати изслушването на свидетел на защитата, г-н Мишел Хабимана, който обвинява властите на Руанда в изфабрикуването на доказателства; като има предвид, че тези обстоятелства не са били потвърдени от властите на Руанда;

Л.  като има предвид, че Бернар Нтаганда, основател на Социалната партия Imberakuri, беше осъден на четири години затвор по обвинения, че застрашава националната сигурност, поражда „разделение“ и се опитва да организира демонстрации без разрешение;

М.  като има предвид, че на 13 септември 2012 г. Виктоар Ингабире – заедно с две други политически фигури от Руанда, Бернар Нтаганда и Деогратиас Мушаиди, всички от които понастоящем се намират в затвора в Кигали – бяха номинирани за наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2012 г.;

Н.  като има предвид, че Руанда е страна по Споразумението от Котону, което гласи, че зачитането на правата на човека е съществен елемент от сътрудничеството между ЕС и страните от АКТБ;

О.  като има предвид, че зачитането на основните права на човека, включително политическия плурализъм и свободата на изразяване и сдружаване, са силно ограничени в Руанда, в резултат на което е трудно за опозиционните партии да работят и за журналистите да изразяват критични възгледи;

П.  като има предвид, че укрепването на демокрацията – включително гарантирането на независимостта на съдебната система и участието на опозиционните партии – е от решаващо значение, особено с оглед на парламентарните избори през 2013 г. и президентските избори, които ще се проведат през 2017 г.;

Р.  като има предвид, че геноцидът в Руанда и гражданската война от 1994 г. продължават да оказват отрицателно въздействие върху стабилността на региона;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно първоначалния съдебен процес срещу Виктоар Ингабире, който не отговаряше на международните стандарти, не на последно място по отношение на правото ѝ на презумпция за невиновност, и който се основаваше на изфабрикувани доказателства и признания от другите обвиняеми, които бяха военно задържани в лагера Ками, където се твърди, че са използвани изтезания за изтръгването на признания;

2.  Решително осъжда политически мотивирания характер на съдебния процес, съдебното преследване на политически опоненти и предрешаването на изхода от съдебния процес; призовава съдебната власт в Руанда да гарантира на Виктоар Ингабире бързо и справедливо обжалване, което отговаря на стандартите, определени от правото на Руанда и международното право;

3.  Призовава за зачитане на принципа на равенство чрез мерки, които да гарантират, че всяка страна – и обвинението, и защитата – разполага със същите процесуални средства и възможности за откриване на веществени доказателства, които са на разположение по време на съдебния процес, и получава равни възможности да отстоява позицията си; насърчава по-доброто тестване на доказателствата, включително средствата, с които да се гарантира, че те не са получени чрез изтезания;

4.  Призовава ЕС да изпрати наблюдатели, които да проследят обжалването на Виктоар Ингабире;

5.  Подчертава, че зачита независимостта на съдебната система на Руанда, но въпреки това припомня на властите на Руанда, че в контекста на официалния политически диалог с Руанда съгласно член 8 от Споразумението от Котону ЕС е изразил безпокойството си по отношение на дължимото зачитане на правата на човека и правото на справедлив процес;

6.  Припомня, че свободата на събрания, сдружаване и изразяване са основни елементи на всяка демокрация, и счита, че тези принципи са обект на сериозни ограничения в Руанда;

7.  Осъжда всички форми на репресии, заплахите и задържането на политически активисти, журналисти и защитници на правата на човека; настоятелно призовава властите на Руанда да освободят незабавно всички лица и други активисти, които са задържани или осъдени единствено заради упражняването на правата си на свобода на изразяване, сдружаване и мирни събрания; в тази връзка настоятелно призовава властите на Руанда да адаптират националното си право, за да гарантират свободата на изразяване;

8.  Настоятелно призовава правителството на Руанда да спазва международното право и да зачита Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Африканската харта за правата на човека и народите;

9.  Припомня, че изявленията, получени чрез изтезания или други форми на малтретиране, са недопустими във всяко производство;

10.  Призовава съдебните органи на Руанда да разследват ефективно твърденията за изтезания и други нарушения на правата на човека и да изправят пред съда извършителите на тези престъпления, тъй като безнаказаността не може да се толерира;

11.  Изразява загриженост, че 19 години след идването на ПФР на власт и две години след преизбирането на президента Кагаме Руанда все още няма функциониращи опозиционни политически партии;

12.  Призовава властите на Руанда да гарантират разделението на административната, законодателна и съдебна власт и по-конкретно независимостта на съдебната система, както и да насърчават участието на опозиционните партии, в контекста на взаимно уважение и широк диалог като част от демократичния процес;

13.  Счита, че законът за идеологията на геноцид от 2008 г., който беше използван за обвинението срещу Виктоар Ингабире, послужи като политически инструмент за заглушаване на критиките срещу правителството;

14.  Призовава правителството на Руанда да преразгледа закона за „идеологията на геноцид“, за да го приведе в съответствие със задълженията на Руанда съгласно международното право, и да измени закона, който въвежда наказание за престъпленията на дискриминация и сектантство, за да го приведе в съответствие със задълженията на Руанда съгласно международното право в областта на правата на човека;

15.  Подчертава, че наказателният процес срещу Виктоар Ингабире, който е един от най-дългите в историята на Руанда, е важен както от политическа, така и от правна гледна точка, като проверка за способността на съдебната система на Руанда да разглежда знакови политически дела по справедлив и независим начин;

16.  Припомня на властите на Руанда, че демокрацията се основава на плуралистично правителство, функционираща опозиция, независими медии и съдебна система, зачитане на правата на човека, както и на правото на изразяване и на събрания; в тази връзка призовава Руанда да отговори на тези стандарти и да подобри положението с правата на човека;

17.  Подчертава, че в контекста на международната работа за развитие в Руанда следва да се отдава много по-голям приоритет на правата на човека, принципите на правовата държава и прозрачното и отзивчиво управление; призовава ЕС, в сътрудничество с други международни донори, да упражнява постоянен натиск, за да насърчи реформите в областта на правата на човека в Руанда;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на Източноафриканската общност (ИАО), на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на защитниците на Виктоар Ингабире и на президента на Руанда.

(1) Фр.: Forces Démocratiques Unifiées (FDU-Inkingi).

Правна информация - Политика за поверителност