Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(1),

—  като взе предвид Съвместния съвет и среща на министрите от ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Манама, Бахрейн от 30 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.,

—  като взе предвид съобщението на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) от 2 декември 2010 г. във връзка с избора на Катар като мястото за провеждане на Световната купа по футбол през 2022 г.,

—  като взе предвид ратификацията от страна на Катар на Конвенцията на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд (C029) на 12 март 1998 г.,

—  като взе предвид решенията на министъра на държавната администрация и сградния фонд на Катар относно прилагането на Трудов закон № 14/2004 от 22 август 2005 г. за уреждане на условията и процедурите за издаване на разрешения на граждани на Катар, които желаят да наемат чуждестранни работници, и катарския Закон № 4 от 2009 г. за поръчителството,

—  като взе предвид декларацията за мисията на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите Франсоа Крепо от 10 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид докладите на „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести Интернешънъл“ относно положението на строителните работници в Катар в периода преди Световната купа и неотдавнашното посещение в Катар на генералния секретар на „Амнести Интернешънъл“,

—  като взе предвид членове 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че броят на чуждите граждани в Катар се оценява на 1,35 милиона души, което представлява почти 90 % от работната сила на страна; като има предвид, че мигрантите се наемат предимно в секторите на строителството, услугите и домакинската работа; като има предвид, че тези цифри сочат, че Катар има най-високото съотношение между работници мигранти и местно население в света; като има предвид, че в Катар се очакват най-малко още 500 000 работници мигранти за ускоряване на строителните работи в рамките на подготовката за Световната купа по футбол през 2022 г.; като има предвид, че по-голямата част от работниците мигранти идват от Индия и Непал, но също така и от Бангладеш, Пакистан, Филипините и Шри Ланка;

Б.  като има предвид, че според Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) цифрите, получени от посолствата на Индия и Непал в Катар, сочат, че средно 200 работници от всяка от тези две страни умират всяка година в Катар – ситуация, която може да се влоши още повече в периода преди Световната купа през 2022 г.;

В.  като има предвид, че Международната организация на труда (МОТ) предупреди, че Катар все още не е приложил изцяло международната конвенция за забрана на използването на принудителен или задължителен труд, която страната е ратифицирала през 1998 г.; като има предвид, че МОТ създаде тристранен комитет с цел разглеждане на доказателствата и отправяне на препоръки към правителството на Катар относно изпълнението от негова страна на международните му ангажименти;

Г.  като има предвид, че председателят на Националния комитет по правата на човека на Катар призна, че „е имало известни проблеми“, и даде обещание, че той и правителството ще направят всичко възможно за преодоляването на тези проблеми; като има предвид, че органите на Катар обявиха, че трудовото законодателство ще бъде изменено и че се изграждат сгради за настаняване на работниците;

Д.  като има предвид, че визовите правила за поръчителство, известни като системата „кафала“, предвиждат, че работниците не могат да сменят работата си без разрешение от страна на своя работодател и не могат да напускат страната, освен ако последният не е подписал разрешение за напускане; като има предвид, че системата „кафала“ се използва в много случаи, като работодателите задържат паспортите и заплатите на работниците, а на работниците се начисляват такси в размер до 3 500 щатски долара за получаването на виза от „кафеел“ – поръчителя, в резултат на което работниците мигранти се оказват с прекомерно високи дългове;

Е.  като има предвид, че Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) внесе жалба в Министерство на труда на Катар срещу редица катарски дружества през март 2013 г.; като има предвид, че Отделът по въпросите на трудовите отношения към Министерство на труда на Катар получи 6 000 жалби от работници през 2012 г.; като има предвид, че МКП и и Международната организация на работниците в секторите на строителството и добива на дървесина осъдиха тази ситуация и подадоха съвместно жалби пред МОТ във връзка с условията на труд и свободата на сдружаване в Катар;

1.  Изразява съжаление във връзка със смъртните случаи на работници мигранти в Катар и изказва съболезнованията си на техните семейства;

2.  Изразява загриженост във връзка с положението на работниците мигранти в Катар, включително във връзка с дългото работно време, опасните условия на труд, липсата на заплащане в продължение на месеци, както и това, че техните паспорти биват конфискувани, те самите биват принуждавани да живеят в пренаселени лагери, без право да създават профсъюзи и без да имат достъп до безплатна питейна вода в условия на изключително голяма горещина;

3.  Признава предизвикателствата, пред които са изправени органите на Катар в управлението на националната работна сила, от която близо 90 % са работници мигранти, както и практическите предизвикателства, свързани с прилагането на закона в това отношение;

4.  Приветства съобщението на правителството на Катар, че ще състави черен списък на дружествата, които извършват злоупотреби спрямо работници мигранти; приветства усилията, положени от правителството и особено от Националния комитет по правата на човека на Катар (НКПЧ), за повишаване на осведомеността сред работниците мигранти относно техните права и задължения съгласно международното право; приветства в това отношение решението на НКПЧ да създаде нов център за разглеждане и разрешаване на жалби на работници мигранти;

5.  Призовава органите на Катар да приложат действително съществуващото законодателство в тази област, включително като наложат изпълнението на забраната за конфискуване на паспорти, като преследват нарушенията и като предвидят санкции по същество за дружествата и лицата, които нарушават законите за защита на правата на мигрантите; приветства ангажимента на органите на Катар за приемане на законодателство за домашните работници, което включва съдържателна защита на трудовите права и ефективни механизми за осигуряване на спазването; във връзка с това призовава за бързото приемане на проектозакона за домашните работници, който се обсъжда понастоящем от Върховния съвет по семейни въпроси; отбелязва, че по-голямата част от домашните работници са жени;

6.  Приветства предложението от страна на съответните държавни органи за разследване на всички твърдения, както и обещанието на органите на Катар за увеличаване на броя на инспекторите по труда, отговарящи за следенето на прилагането на собственото трудово законодателство; очаква на инспекторите по труда да бъде предоставено обучение относно стандартите в областта на правата на човека и изразява надежда, че те ще бъдат подпомагани в своята работа от устни преводачи;

7.  Изразява загриженост във връзка със задържането на лица единствено поради това, че са „избягали“ от своите работодатели, и призовава органите на Катар да сложат край на такива практики; освен това настоятелно призовава всички мигранти, лишени от свобода, да разполагат със средства за установяване на връзка със своите семейства и консулски служби, да имат достъп до адвокат и устен преводач, както и право да оспорват незабавно своето задържане;

8.  Приветства съобщенията за напредък по отношение на уреждането на проблемите, пред които са изправени френските футболисти Заир Белуни и Стефан Морело, които нарушиха системата на поръчителството и поради това бяха възпрепятствани да напуснат страната, и призовава органите на Катар и ФИФА да гарантират, че това няма да се случи отново;

9.  Призовава Катар да ратифицира Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права;

10.  Призовава Катар да ратифицира конвенциите на МОТ, включително конвенциите за работниците мигранти, свободата на сдружаване, правото на организиране и колективно договаряне, домашните работници и частните бюра по труда, както и да разгледа възможността да поиска техническа помощ от МОТ, за да се гарантира, че законодателството и практиката на Катар са в съответствие с тези конвенции;

11.  Призовава за създаването на повече места за подслон на работници мигранти, като се обърне специално внимание на местата за подслон на жени и деца, които да са подходящи за техните нужди; приветства съобщението от 9 ноември 2013 г. за построяване на сгради за настаняване на 60 000 работници, които ще бъдат открити през декември 2013 г.;

12.  Отново заявява, че ратифицирането и прилагането в пълна степен от страна на държавите – членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), в т.ч. Катар, на Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства следва да е ключов въпрос в отношенията между ЕС и ССПЗ;

13.  Отправя призив към отговорността на европейските корпорации, които участват в строежа на стадиони или други инфраструктурни проекти в Катар, да осигурят условия на труд, които са в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, и насърчава държавите – членки на ЕС, да предприемат мерки, за да гарантират, че техните дружества в областта на инженерните, строителните и консултантските услуги изпълняват насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и принципите на Джон Руджи;

14.  Призовава органите на Катар да работят в тясно сътрудничество със съответните органи в държавите на произход на работниците мигранти, които следва да упражняват надзор над ролята на агенциите за набиране на персонал, осигуряващи работници мигранти на Катар; призовава Европейската служба за външна дейност да подкрепя правителствата на изпращащите страни, по-специално в Азия, в предоставянето на по-добро третиране на съставената от мигранти работна сила;

15.  Приветства призива на Международния съюз на футболните играчи (ФИФПро) да се предостави достъп на независими експерти по трудови въпроси, назначени от ФИФА и МОТ, до всички обекти, както и правомощия да отправят задължителни препоръки, за да се гарантира спазването на международните трудови стандарти в Катар;

16.  Припомня на ФИФА, че нейната отговорност надхвърля отговорността за развитието на футбола и организирането на състезания, и я призовава, с активната подкрепа на своите европейски членове, да изпрати на Катар ясно и категорично послание да не позволява подготовката за Световната купа по футбол през 2022 г. да бъде помрачена от твърдения за принудителен труд;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Държавата Катар, на правителствата и парламентите на държавите – членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА), на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА), на Международната организация на труда (МОТ) и на Върховния комисар на ООН по правата на човека.

(1) ОВ C 247 E, 17.8.2012 г., стр. 1.