Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2057(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0393/2013

Внесени текстове :

A7-0393/2013

Разисквания :

Гласувания :

PV 11/12/2013 - 4.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0558

Приети текстове
PDF 416kWORD 88k
Сряда, 11 декември 2013 г. - Страсбург Окончателна версия
Координация на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие
P7_TA(2013)0558A7-0393/2013
Резолюция
 Приложение

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (2013/2057(INL))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 9, член 151 и член 153, параграф 1, буква д) от него,

—  като взе предвид членове 209 и 210 от ДФЕС,

—  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—  като взе предвид Парижката декларация от 2005 г., Програмата за действие от Акра (ПДА) от 2008 г. и Световното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012  г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 май 2007 г. относно Кодекс за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за по-голямо и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 17 ноември 2009 г. относно оперативната рамка относно ефективността на помощта(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 14 юни 2010 г. относно разпределението на труда между държавите(8), с които бяха добавени или променени редица елементи в оперативната рамка за ефективността на помощта,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 9 декември 2010 г. относно „Взаимна отчетност и прозрачност: Четвърта глава на оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта “(9),

—  като взе предвид консолидирания текст на оперативната рамка за ефективността на помощта, приета от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз на 11 януари 2011 г.(10),

—  като взе предвид доклада от октомври 2009 г., озаглавен „Програмата за ефективност на помощта — ползите от европейския подход“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията(11),

—  като взе предвид окончателния доклад от март 2011 г., озаглавен „Съвместно многогодишно планиране“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията(12),

—  като взе предвид „Окончателния доклад за оценката на Парижката декларация: фаза 2“, публикуван през май 2011 г.,

—  като взе предвид доклада относно „Цената на отказа от Европа по отношение на повишаването на координацията между донорите от ЕС“, представен в комисията по развитие на 10 юли 2013 г.,

—  като взе предвид Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (2010/427/ЕС)(13), и по-специално член 9 „Инструменти и изготвяне на програми в областта на външната дейност“,

—  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7‑0393/2013),

A.  като има предвид, че последните оценки, изложени в гореспоменатия доклад относно „цената на отказа от Европа“ показват, че всяка година би могло да се спестяват 800 милиона евро от намаляване на разходите по транзакциите, ако ЕС и държавите членки съсредоточат усилията си по предоставянето на помощи върху по-малко държави и дейности; като има предвид, че биха могли да се спестят допълнително 8,4 милиарда евро на година, ако разпределението по държави бъде напълно координирано и единствената цел бъде намаляването на бедността;

Б.  като има предвид, че в контекст, в който като цяло се отбелязва ограничен напредък към постигане на набелязаната от ООН цел за предоставяне на 0,7% от брутния национален доход като официална помощ за развитие не по-късно от 2015 г., по-ефективната координация на равнище ЕС е въпрос от първостепенно значение;

В.  като има предвид, че предвид демографската промяна в международен план и по-голямата взаимозависимост в бъдеще между това, което понастоящем е развиващият се свят, и ЕС като цяло, повишаването на ефективността на изразходването на помощите за развитие ще доведе до по-ефективно подпомагане по места и ще допринесе като допълнителна полза култивирането на по-голямо взаимно уважение в бъдеще;

Г.  като има предвид, че координираните действия на ЕС като цяло, по-конкретно чрез създаването на комитет, който се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент, имат добавена стойност, която, по отношение на лостовете на политическо и финансово влияние, надвишава сбора от индивидуалните действия на неговите 28 държави членки и на Комисията;

Д.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да продължават да водят с примера си за намаляването на фрагментацията на помощите като изпълнят напълно ангажиментите за ефективност на помощите и развитието, поети в Париж, Акра и Пусан, и продължат да градят, опирайки се на напредъка, постигнат в настоящия процес на съвместно планиране;

Е.  като има предвид, че координацията на донорите следва да допринесе за постигане на целта за прекратяване на всички формално и неформално обвързани помощи и за превръщане на „програмата за ефективност на помощта“ в „програма за ефективност на развитието“;

Ж.  като има предвид, че инициативите на ЕС за повишаване на координацията между донорите са главно с доброволен, необвързващ характер; като има предвид, че Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие е довел до ограничени резултати;

З.  като има предвид, че Договорите предоставят на ЕС правната основа за засилване на съгласуваността и ефективността на външните действия на ЕС;

И.  като има предвид, че Комисията следва да бъде движещата сила за пълното изпълнение на програмата за ефективност на помощта и развитието на равнището на ЕС;

1.  Призовава ЕС и неговите държави членки да спазват ангажиментите си, поети по Парижката декларация, Програмата за действие от Акра и Световното партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитието, за чието изпълнение основните препятствия са липсата на политическа воля, бюрокрацията и високите разходи по транзакциите; припомня в този смисъл, че едно основно условие, за изпълнението на „програмата за ефективност на помощта“, е да се обхване изцяло принципът на демократична ангажираност, което предполага, че стратегиите за развитие се управляват от държавата и отразяват ангажимента на всички заинтересовани страни на национално равнище;

2.  Призовава ЕС и неговите държави членки изцяло да използват законовите разпоредби на ДФЕС в областта на развитието, в които се призовава за допълняемост между ЕС и неговите държави членки в сътрудничеството за развитие (членове 208 и 210 от ДФЕС), с цел укрепване на ефективното сътрудничество между донорите от ЕС;

3.  Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки посредством, наред с другото, съвместно планиране, включително по отношение на разделението на труда във всяка държава, с цел да се избегне припокриването на дейности и високите разходи по транзакциите; настоява също така за необходимостта от извършване на внимателен анализ на характерните за държавата на всеки получател потребности, като в същото време се гарантира, че финансираните проекти са заложени в местната икономика и от тях се ползват тези, които имат най-голяма нужда;

4.  Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки на разделението на труда между държавите, за да се отговори на проблематиката, свързана с държавите „любимци“ и държавите „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че политиката на ЕС относно разделението на труда следва да гарантира, че изцяло се застъпват хоризонтални въпроси като правата на човека, равенството между половете и изменението на климата; подчертава също така, че стремежът към повишаване на въздействието на помощта и към постигане на повече резултати и стойност за изразходваните средства не следва да води до политика за развитие, която избягва рисковете и се съсредоточава само върху „лесните“ държави;

5.  Призовава за повторна оценка на сравнителните предимства на ЕС и неговите държави членки при разпределянето на задачите в сферата на развитието, чрез оценяване на силните и слабите страни, което следва да включва съответната държава членка (или Комисията), както и други донори и държави партньорки;

6.  При все това отбелязва, че е необходима по-добра координация и с международната общност и в още по-голяма степен с местни участници, и по-специално с местните правителства, националните парламенти, гражданско общество и НПО; припомня, че 8-та цел на хилядолетието за развитие, сформирането на „партньорство за развитие в световен мащаб“, насърчава широко участие и тясно сътрудничество между всички участници в сферата на развитието;

7.  Подчертава, че чрез обединяване на ресурсите, предоставени от държавите донори, многостранните организации за развитие имат потенциала да увеличат ефективността на помощта и да максимизират ефективността; отбелязва, че използването на предоставените от международни организации ресурси помага и на донорите да обменят информация относно дейностите за развитие, което води до по-голяма прозрачност и отчетност;

8.  Подчертава, че е важно да се подкрепя развитието на капацитета на тези държави, така че да могат да изградят необходимите умения, ноу-хау и институции, необходими за ефективното управление на собственото им развитие; подчертава значението на свободната търговия, пазарната икономика и предприемачеството, за да могат самите развиващи се държави да се борят с бедността и по този начин да създадат устойчиво икономическо развитие и да намалят зависимостта си от помощта; подчертава по същия начин значението на насърчаването и защитата на доброто управление, както и че е важно органите в държавите получателки да се борят с корупцията и да изградят фискалната си инфраструктура, за да бъдат в състояние да защитават данъчните си приходи и да се борят с укриването на данъци и неправомерното изтичане на капитали;

9.  Подчертава нарастващата роля на нетрадиционните донори, както и на инвестициите от частния сектор и благотворителните финансови потоци към развиващите се страни, които поставят допълнителни предизвикателства за координацията; счита, че новата рамка относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие следва също така да проучи възможностите за интегриране на тези аспекти въз основа на ангажиментите, поети чрез Споразумението за сътрудничество от Пусан относно ефективното развитие;

10.  Подчертава, че е важно да се прилага диференциран подход към ефективността на помощта, като се вземат предвид етапът на развитие на държавите партньорки (най-слабо развити държави, нестабилни държави и държави със среден доход) и техните специфични потребности; този диференциран подход следва да се основава на многоизмерни показатели за развитие, надхвърлящи БВП, които вземат под внимание бедността, неравенството и уязвимостта в съответните страни;

11.  Призовава държавите членки да се възползват изцяло от предимствата на новите електронни инструменти за координиране на проекти, като ODAMoz (База данни за официалната помощ за развитие за Мозамбик), чието създаване е финансирано от ЕС;

12.  Призовава ЕС да обезпечи пълното отразяване на поетите във връзка с ефективността на помощта и развитието ангажименти във всички финансови инструменти, които имат отношение към сътрудничеството за развитие;

13.  Подчертава, че като се имат предвид произтичащите от икономическите затруднения ограничения на националните бюджети и на бюджета на ЕС и поради нарастващото политическо значение на това да се демонстрира по-ефективно изразходване на средствата за развитие, подобряването на координацията на донорите е наложително, като ЕС следва да играе ключова роля за неговото насърчаване, а координацията следва да обхваща всички основни аспекти на всички проекти за развитие, включително тяхното планиране, мониторинг и оценка;

14.  Счита, че в резултат на своя доброволен, необвързващ характер, настоящите инициативи на ЕС за подобряване на координацията на донорите не са използвали напълно целия потенциал на ЕС и на неговите държави членки да направят помощта си за развитие по-ефективна и по-ефикасна; следователно призовава ЕС и държавите членки да установят нов инструмент за координация под формата на регламент;

15.  Отправя искане към Комисията да представи, за предпочитане до 31 декември 2015, но във всеки случай не по-късно от първия семестър на 2016 г., на основание член 209 и член 210 от ДФЕС, предложение за акт относно регулаторните аспекти на координацията на донорите от ЕС по отношение на помощта за развитие, след приемането и изпълнението на пътна карта с подготвителни действия за улесняване на влизането в сила на посочените регулаторни аспекти, следвайки подробните препоръки, изложени в приложението по-долу;

16.  Отправя молба към Комисията и ЕСВД да извършат оценка на тази пътна карта въз основа на набор от предварително одобрени показатели; Участниците в този процес ще бъдат, от една страна, делегациите на ЕС заедно с дипломатическите представителства на държавите членки в страните партньорки, и, от друга страна, ГД „Развитие и сътрудничество“ и ЕСВД заедно с представители на държавите членки; като част от този процес Комисията и ЕСВД докладват на Европейския парламент с цел да се постигне съгласие относно прилагането на пътната карта;

17.  Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

18.  Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2)Док.9369/12.
(3)Док.9558/07.
(4) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373.
(5) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 100.
(6) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80.
(7)Док.15912/09.
(8)Док.11081/10).
(9)Док.17769/10.
(10)Док.18239/10.
(11) Проект № 2008/170204 — Версия 1.
(12) Проект № 2010/250763 — Версия 1.
(13) ОВ L 201, 20.5.2010 г., стр. 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно целта и обхвата на регламента, който да бъде приет)

Целта на регламента следва да бъде кодифицирането и укрепването на механизмите и практиките за гарантиране на по-добра допълняемост и ефективна координация на помощта за развитие. Неговият обхват следва да предвиди подходящо решение на въпроса за увеличаване на ефективността и ефикасността на предоставяната от ЕС помощ за развитие.

Регламентът следва да се прилага спрямо държавите членки и институциите на ЕС.

Препоръка 2 (относно общите принципи, които следва да ръководят координацията между донорите от ЕС)

Регламентът следва да кодифицира следните принципи:

—  собствен принос: ЕС и държавите членки следва да зачитат лидерската роля на страните партньорки и да възприемат ориентацията на водените от централните правителства стратегии. Те следва да включват, когато е целесъобразно, действия, които спомагат за укрепването на капацитета на страните партньорки да ръководят оперативните рамки за координация на донорите.

—  хармонизация: Европейският съюз и неговите държави членки следва да изпълняват общите договорености на равнище страни по отношение на планирането (съвместно планиране) и да работят заедно за намаляване на броя на отделни, често дублиращи се, мисии по места и диагностични прегледи. Те следва също така да делегират правомощия на водещи донори за изпълнението на дейности, за които някой от тези донори има сравнително предимство на равнището на дадена страна или сектор.

—  съгласуване: ЕС и неговите държави членки следва да основават цялостната си подкрепа (стратегии по държави, политически диалог и програми за сътрудничество за развитие) на националните стратегии за развитие на техните партньори и на периодични прегледи на напредъка в изпълнението на съответните стратегии. За улесняване на администрирането на помощта е уместно те да използват като първа опция системите на съответните страни. ЕС и неговите държави членки следва да избягват създаването на специални структури за ежедневното управление и изпълнението на финансирани с помощи проекти и програми.

—  предвидимост на средствата: За да координират ефективно своите усилия за развитие, ЕС и държавите членки следва да предоставят на развиващите се страни навременна информация относно своите предвидени разходи и/или планове за изпълнение, с индикативно разпределение на средства, което да позволява на страните партньорки да ги включат в своето средносрочно планиране.

—  прозрачност и взаимна отчетност: ЕС и неговите държави членки следва да работят заедно със страните партньорки за установяването на договорени при взаимно съгласие рамки, които осигуряват надеждна оценка на резултатите, прозрачността и отчетността на системите на отделните страни и подобряват достъпа до данни и тяхното качество в страните партньори. Инициативи с ключов принос за постигането на тези цели като „Гаранцията на ЕС за прозрачност“ и Инициативата за прозрачност на международната помощ следва да се насърчават в по-голяма степен.

—  диференциран подход: При изпълнението на настоящия регламент се преследва диференциран подход, основаващ се на контекстите и нуждите на развитие, така че на страните или регионите партньори да се предостави конкретно, специализирано сътрудничество, на основата на техните потребности, стратегии, приоритети и активи.

—  преразглеждане, оценка и обсъждане на резултатите: ЕС следва да следи и докладва за прилагането на регламента. За предприетите действия следва да се докладва ежегодно до националните парламенти и Европейския парламент.

Препоръка 3 (относно съвместното планиране)

Регламентът следва да кодифицира ангажимента на ЕС и неговите държави членки да увеличат участието си в съвместното, многогодишно планиране, приведено в съответствие със стратегиите за развитие на страните партньорки, включително –– във възможно най-голяма степен –– синхронизирането на циклите на планиране на равнището на държавите партньори. Рамката за съвместно планиране е прагматичен инструмент за постигане на по-добро разделение на труда и следва да допълва и укрепва съществуващите договорености за координация на донорите, за да се избегнат излишните успоредни процеси.

Регламентът следва да гарантира, че ЕС проследява активно напредъка на равнище държави и централа, за да гарантира отбелязването на постоянен напредък по поетите ангажименти и надлежното следване на пътните карти за изпълнението на рамката на ЕС за съвместно планиране.

Препоръка 4 (относно разделението на труда)

ЕС и неговите държави членки са разработили широк набор от ръководни принципи относно начина, по който следва да се осъществява ефективно разделение на труда. Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие предоставя насоки на вниманието на ЕС и неговите държави членки и следва да се приложи в ускорени срокове във всички държави партньорки.

Препоръка 4.1: относно вътрешнодържавно разделение на задачите,

ЕС и неговите държави членки следва да намалят разходите си по транзакциите като ограничат броя на донорите от ЕС, активни в диалога по секторната политика и дейностите на сътрудничество. За да постигнат това, те следва да развиват и прилагат плановете за излизане от дадени сектори с цел по-добра секторна концентрация, като се основават на диалог с правителствата партньори и други донори, както и на анализ на въздействието на потенциалните пропуски във финансирането.

Препоръка 4.2: относно междудържавно разделение на труда

С оглед намаляването на фрагментацията на помощта между държавите и множенето на донори, ЕС и неговите държави членки следва да гарантират, че отпускането на средства по държави се извършва въз основата на достатъчна информация, включително като се вземат предвид намеренията на останалите държави членки и възможностите за въздействие на ЕС. Държавите членки следва да се стремят към по-добра географска концентрация, като Комисията следва да играе координираща роля, особено по отношение на „страните сираци“. В това отношение, съвместните анализи и стратегии на ЕС както за „държавите любимци“, така и за „държавите сираци“ могат да служат за основа за по-добро разделение на труда между държавите.

Препоръка 5 (относно следенето на напредъка на равнище централа и по страни)

Регламентът следва да кодифицира механизмите за докладване на данните за напредък в засилената координация на донорите на равнище държави, като включват, наред с другото: a) обособена информация за всички имащи отношение потоци от помощ; б) напредък по отношение на процесите на съвместно планиране, като се обръща особено внимание на разделението на труда; в) данни за намалени разходи по транзакциите благодарение на разделението на труда; както и г) интегрирането на съвместното планиране и разделението на труда в процесите на стратегическо планиране на донорите от ЕС.

Тази информация следва да бъде достъпна за страните партньори, така че те да могат да докладват за нея в националните си бюджетни документи и по този начин да улеснят прозрачността по отношение на парламентите, гражданското общество и други заинтересовани страни.

Препоръка 6 (относно участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите)

Регламентът следва да включва разпоредби за увеличаване на участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите. За тази цел следва да се провеждат годишни срещи между Европейския парламент и националните парламенти за оценка на напредъка и обсъждане на резултатите.

Препоръка 7 (относно годишния доклад до Европейския парламент и Съвета)

Регламентът следва да включва разпоредби за оценка посредством годишен доклад. Комисията следва да разглежда напредъка, постигнат в изпълнение на предприетите по настоящия регламент мерки, и да представя годишен доклад за изпълнението и резултатите по отношение на координацията на помощ от ЕС на вниманието на Европейския парламент и на Съвета, както и на комисията, упомената в Препоръка 9.

Този доклад следва да се представи също и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Годишният доклад следва да се основава на информация относно предходната година, предоставена от централната служба и от мисиите по места. Той следва да оценява резултатите от положените усилия по отношение на засилването на координацията на политиките за развитие на ЕС и неговите държави членки, като използва доколкото е възможно специфични и измерими показатели за напредъка в посока изпълнение на целите на настоящия регламент.

Препоръка 8 (относно преразглеждането)

Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на изпълнението на регламента през първите три години, придружен, ако е необходимо, от законодателно предложение за въвеждане на необходимите изменения.

Препоръка 9 (относно създаването на комисия за координация)

Регламентът следва да предвижда разпоредби за създаване на комисия. Тази комисия следва да приеме свой правилник за дейността и да се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент.

Правна информация - Политика за поверителност