Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Договора за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)(1),

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ)(2);

—  като взе предвид пакета за икономическото управление(3),

—  като взе предвид втория пакет за икономическото управление(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5),

—  като взе предвид позицията си от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции(6),

—  като взе предвид доклада от 5 декември 2012 г. на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавен „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз – Начало на дебат на европейско равнище“ (COM(2012)0777),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС)(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно укрепване на европейската демокрация в бъдещия ИПС(10),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0372/2013),

А.  като има предвид, че диференциацията е съставен елемент на процеса на европейска интеграция и средство, позволяващо нейния напредък, и гарантира значително зачитане на принципа на равенство, разбран като равно третиране при еднакви обстоятелства и различно третиране при неравностойно положение;

Б.  като има предвид, че диференцираната интеграция следва да продължи да бъде начело на задълбочаването на започнатата от една подгрупа от държави членки европейска интеграция, като остава отворена за всички държави членки и има за цел пълно включване в Договорите;

В.  като има предвид, че диференцираната интеграция е представена по два начина: „интеграция на повече скорости“, в която държавите търсят да постигнат същите цели в различни времеви периоди, и „многостепенна интеграция“, в която държавите приемат целите им да са различни;

Г.  като има предвид, че диференциацията не трябва да подкопава гражданството на Съюза, което е основният статут на гражданите на държавите членки и позволява на онези, които се намират в едно и също положение, да се ползват, в рамките на обхвата на Договора, от еднакво правно третиране, независимо от тяхната националност;

Д.  като има предвид, че всяка диференциация ще зачита и по този начин ще подсилва единството на европейския правен ред и неговата ефективност и съгласуваност, принципа за недискриминация въз основа на националност, създаването на пространство на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници и функционирането на вътрешния пазар;

Е.  като има предвид, че диференциацията може да се прилага в случаите, когато в определен момент общи действия не са възможни или осъществими;

Ж.  като има предвид, че диференциацията е и следва винаги да бъде заложена в единната институционална рамка на Европейския съюз;

З.  като има предвид, че диференцираната интеграция трябва да зачита принципа на субсидиарност в съответствие с член 5 от ДЕС и Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

И.  като има предвид, че Договорите предвиждат няколко възможности и инструменти за диференцирана интеграция, включително ограничение на териториалния обхват на прилагане, предпазни клаузи, дерогации, откази от участие, възможности за участие, засилено сътрудничество и специфични разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото, при условие че подобни инструменти зачитат единството, ефективността и съгласуваността на европейския правен ред и са заложени в единната институционална рамка (общностния метод);

Й.  като има предвид, че някои държави членки получиха възможност за отказ от участие в различни политики на ЕС – както се посочва в различните протоколи към Договорите, като това може да застраши единството, ефективността и съгласуваността на европейския правен ред;

К.  като има предвид, че дерогациите съгласно член 27, параграф 2 от ДФЕС дават възможност за диференциация между определени държави членки в рамките на правен акт, насочен към всички държави членки, все пак с цел за постепенно установяване и гарантиране на функционалността на вътрешния пазар;

Л.  като има предвид, че в член 114, параграфи 4 и 5, член 153, параграф 4, член 168, параграф 4, член 169, параграф 4 и член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз се съдържат предпазни клаузи, които позволяват на държавите членки да запазят или да въведат по-строги защитни мерки в рамките на обхвата на приложение на даден правен акт, който е насочен към всички държави членки;

М.  като има предвид, че засиленото сътрудничество изисква участието на поне девет държави членки в област, обхваната от неизключителната компетентност на Съюза, и позволява на неучастващи държави членки да участват в разискванията, но не и в гласуването, и е отворено по всяко време за всички държави членки;

Н.  като има предвид, че процедурата на засилено сътрудничество дава възможност, в краен случай, за приемане на мерки, които обвързват дадена подгрупа от държави членки след разрешение, дадено от Съвета с квалифицирано мнозинство, и в областта на ОВППС след разрешение, дадено с единодушие;

О.  като има предвид, че този механизъм вече се използва за правото в областта на развода на територията на ЕС и за европейското патентно право и че беше одобрен от Европейския парламент и от Съвета в контекста на данъчното облагане за въвеждането на данък върху финансовите сделки;

П.  като има предвид, че в областта на общата външна политика и политика на сигурност се предоставя възможност на групи от държави да се справят с конкретни задачи или мисии, а в областта на общата политика за сигурност и отбрана се предвижда създаването на постоянна основна група от държави с военен потенциал;

Р.  като има предвид, че в исторически план Шенгенското споразумение от 1986 г. и Шенгенската конвенция от 1990 г., подписани от подгрупа от държави членки, които заместиха граничния контрол помежду си, Споразумението за социалната политика от 1991 г. между подгрупа от държави членки, което разшири правомощията на бившата ЕО в областта на трудовата заетост и социалните права с възможност за гласуване с квалифицирано мнозинство, и Договорът от Прюм от 2005 г. между подгрупа от държави членки и Норвегия относно обмена на данни и сътрудничеството в борбата срещу тероризма, представляват форми на диференцирана интеграция;

С.  като има предвид, че достиженията на правото от Шенген бяха включени в Договорите посредством Договора от Амстердам, с клауза за отказ от участие на Обединеното кралство, Ирландия и Дания;

Т.  като има предвид, че Обединеното кралство и Ирландия могат по всяко време да поискат да участват изцяло или частично в разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и като има предвид, че Дания е обвързана с Шенгенското споразумение и Шенгенската конвенция в първоначалната им форма;

У.  като има предвид, че Договорът от Прюм отчасти е включен в правната рамка на ЕС;

Ф.  като има предвид, че Споразумението за социалната политика беше включено в Договорите чрез Договора от Амстердам, без възможност за отказ от участие;

Х.  като има предвид, че Договорите предвиждат няколко алтернативи за напредък по отношение на заетостта и социалните политики, чийто пълен потенциал все още не е бил използван, по-специално по отношение на член 9 от ДФЕС, член 151 от ДФЕС и член 153 от ДФЕС, но и по-общо във връзка с член 329 от ДФЕС; като има предвид, че следователно може да се постигне по-голямо социално сближаване, без да се изменят Договорите и без да се засяга принципът на субсидиарност;

Ц.  като има предвид, че Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз („Фискалният пакт“) бяха сключени в междуправителствен контекст извън Договорите;

Ч.  като има предвид, че Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и ЕМС са споразумения съгласно международното право, сключени от държавите членки, чиято парична единица е еврото;

Ш.  като има предвид, че трябва да бъдат предприети необходимите стъпки, в съответствие с ДЕС и ДФЕС, за включване в правната рамка на Съюза на съществените части на Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ), сключен съгласно международното право от всички държави членки с изключение на Обединеното кралство и Чешката република, в рамките на най-много пет години след неговото влизане в сила въз основа на оценка на опита от неговото прилагане;

Щ.  като има предвид, че пактът „Евро плюс“, стратегията „Европа 2020“ и Пактът за растеж и работни места следва да бъдат интегрирани в законодателството на Съюза и да създават условия за въвеждането на кодекс за сближаване на икономиките на държавите членки;

АА.  като има предвид, че международните споразумения извън правната рамка на ЕС, които са насочени към осъществяване на целите на Договорите, се използваха като инструмент за диференцирана интеграция в абсолютно краен случай като предвиждат задължение за интегриране на съдържанието на съответното международно споразумение в Договорите;

АБ.  като има предвид, че създаването на ИПС представлява качествена стъпка в интеграцията като определя образец на многостепенно управление, който засяга както институциите така и процедурите;

АВ.  като има предвид, че една държава членка разполага с постоянна дерогация да не приеме еврото, ако желае това (Протокол № 15), а друга разполага с конституционно освобождаване (Протокол № 16);

АГ.  като има предвид, че в областта на паричната политика разпоредбите относно ЕЦБ предвиждат диференциация в институционалната структура, като управителният съвет е основният орган за вземане на решения с членове само от държавите членки, чиято парична единица е еврото, а общият съвет включва и държавите членки извън еврозоната, както и че в областта на финансовата структура, националните централни банки на всички държави членки са записани към капитала на ЕЦБ (член 28.1 от Устава на ЕЦБ), но единствено националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, изплащат своя записан дял от капитала на ЕЦБ (член 48.1 от Устава на ЕЦБ);

АД.  като има предвид, че член 127, параграф 6 от ДФЕС оправомощава Съвета да поверява на ЕЦБ специфични задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия, и се използва като правно основание за регламент, който установява единен надзорен механизъм (ЕНМ) за еврозоната и предвижда доброволно участие на държави членки извън еврозоната чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ;

АЕ.  като има предвид, че член 139 от ДФЕС чрез дерогации освобождава държавите членки от прилагането на специфичните разпоредби на Договора и от свързаното с тях право на глас;

АЖ.  като има предвид, че членове 136 и 138 от ДФЕС предвиждат специфичен начин за приемане на мерки, приложими за държавите членки, чиято парична единица е еврото, като гласуването в Съвета се ограничава до представителите на тези държави членки и, когато това се изисква от процедурата, се гласува от целия Европейския парламент;

АЗ.  като има предвид, че член 136 от ДФЕС вече е бил използван съвместно с член 121, параграф 6 за приемане на регламенти;

АИ.  като има предвид, че в областта на научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство, член 184 от ДФЕС предвижда допълнителни програми в многогодишната рамкова програма, които могат да включват само подгрупа от държавите членки, които ги финансират, при възможно участие на Съюза, но които се приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура, включваща целия Съвет и целия Европейския парламент, при наличие на съгласие от страна на държавите членки, засегнати от тези допълнителни програми;

АЙ.  като има предвид, че съгласно член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 принципът на универсалност на бюджета не възпрепятства група държави членки да определят финансов принос към бюджета на ЕС или конкретен приход за конкретно разходно перо, тъй както това вече се прави например за реактора с висока плътност на неутронния поток съгласно Решение 2012/709/Евратом;

АК.  като има предвид, че с член 137 от ДФЕС и Протокол № 14 Еврогрупата се създаде като неформален орган;

АЛ.  като има предвид, че за безпроблемното функциониране на ИПС е необходимо пълно и бързо изпълнение на мерките, които вече са договорени в съответствие с рамката за засилено икономическо управление, като например засиления Пакт за стабилност и растеж и Европейския семестър, допълнени с политики за ускоряване на растежа;

АМ.  като има предвид, че един по-задълбочен ИПС изисква по-големи правомощия, финансови ресурси и демократична отчетност, и че неговото създаване трябва да следва двуетапен подход, основан на първо място, на незабавното използване в пълна степен на възможностите на съществуващите Договори и, на второ място, на изменение на Договора, което да се определи чрез конвенция;

АН.  като има предвид, че за да бъде ефикасно, легитимно и демократично, управлението на ИПС следва да се основава на институционалната и правната рамка на Съюза;

АО.  като има предвид, че демократичната легитимност и отчетност трябва да бъдат гарантирани на равнището на вземане на решенията;

АП.  като има предвид, че ИПС се създава от страна на Съюза, чиито граждани са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент;

А.ПРИНЦИПИ

1.  Отново изразява своя призив за един истински ИПС, който да увеличава правомощията на Съюза, по-специално в областта на икономическата политика, и да укрепва своя бюджетен капацитет, както и ролята и демократичната отчетност на Комисията и прерогативите на Парламента;

2.  Изразява становище, че подобен по-голям бюджетен капацитет следва да се основава на специфични собствени ресурси (включително данък върху финансовите сделки) и бюджетен капацитет, който, в рамките на бюджета на Съюза, следва да подкрепя растежа и социалното сближаване, да взема мерки срещу дисбалансите, структурните различия и извънредните ситуации във финансовия сектор, които са пряко свързани с паричния съюз, без да се подкопават традиционните му функции за финансиране на общите политики;

3.  Приветства подробния план на Комисията; призовава Комисията да представи в най-кратък срок законодателни предложения за неговото незабавно прилагане, ако е правно възможно в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение, които да включват по-нататъшна бюджетна координация, разширяване на по-задълбочена координация на политиките в областта на данъчното облагане и заетостта, както и създаването на подходящ бюджетен капацитет за ИПС за подпомагане на изпълнението на политическите решения; подчертава, че някои от тези изменения ще направят необходимо изменянето на Договорите;

4.  Счита, че са необходими бързи действия в рамките на всеки от четирите градивни елемента, съдържащи се в доклада, озаглавен „За постигане на действителен икономически и паричен съюз“, представен от председателите Ван Ромпой, Юнкер, Барозу и Драги, и по-специално:

5.  Изразява становище, че по-доброто и по-ясното разделение на областите на компетентност и ресурси между ЕС и държавите членки може и трябва да върви ръка за ръка с една по-голяма парламентарна отговорност и отчетност по отношение на националните правомощия;

6.  Отново заявява, че за да може управлението на един истински ИПС да бъде действително легитимно и демократично, то трябва да се включи в институционалната рамка на Съюза;

7.  Счита диференциацията за полезно и подходящо средство за насърчаване на по-задълбочена интеграция, което, доколкото защитава целостта на ЕС, може да се окаже от основно значение за постигане на истински ИПС в рамките на Съюза;

8.  Подчертава, че съществуващите диференцирани интеграционни процедури съгласно Договорите дават възможност за първи стъпки към създаването на истински ИПС, който напълно съответства на изискванията за по-голяма демократична отчетност, увеличени финансовите ресурси и по-добър капацитет за вземане на решения и призовава всички институции бързо да пристъпят към максимално оползотворяване на възможностите, предоставени от действащите Договори и техните елементи на гъвкавост, и същевременно да се подготвят за необходимите изменения на Договорите с цел гарантиране на правната сигурност и демократичната легитимност; посочва отново, че възможността за ново междуправителствено споразумение следва да бъде изключена;

9.  Подчертава, че промените в Договорите, необходими за доизграждане на истински ИПС и създаване на съюз на граждани и държави, следва да се основават на съществуващите инструменти, процедури, практики и на философията на диференцирана интеграция, като същевременно се подобрява тяхната ефективност и съгласуваност и потвърждава, че ще използва напълно правото си да внася за разглеждане от Съвета предложения за изменение на Договорите, като тези предложения впоследствие трябва да бъдат разгледани от Конвент, за да се завърши рамката на един истински ИПС;

10.  Припомня, че дебатът за многостепенното управление не съвпада с въпроса за управлението на много нива, който е свързан с баланса на правомощията и участието на националните, регионалните и местните органи;

11.  Подчертава, че диференциацията трябва да остане отворена и да цели окончателното включване на всички държави членки, за да съответства на своето естество на средство за насърчаване на интеграцията, запазване на единството на ЕС и гарантиране на съществено зачитане на принципа на равенство;

12.  Подчертава, че за положителното развитие на ЕС е необходимо равновесие между политиката в областта на заетостта и икономическата политика съгласно член 121 от ДФЕС и член 148 от ДФЕС;

Б.ПРОЦЕДУРИ

13.  Изразява становище, че тази диференциация следва за предпочитане да се извършва, когато е възможно, в рамките на правен акт, насочен към всички държави членки посредством дерогации и предпазни клаузи, вместо a priori посредством изключване на някои държави членки от териториалния обхват на прилагане на акта; подчертава все пак, че един голям брой на дерогации и предпазни клаузи подкопава единството на ЕС, както и съгласуваността и ефективността на неговата правна рамка;

14.  Счита, че координацията на икономическата политика, социалната политика и политиката за заетостта спада към категорията на споделените компетенции, които съгласно член 4, параграф 1 от ДФЕС включват всички области, които не са включени в изчерпателния списък на изключителна компетентност или компетентност за подкрепящи действия;

15.  Изразява становище, че като следствие от това, особеността на мерките, приети по силата на член 136 от ДФЕС, не е свързана единствено с факта, че тези мерки са специфични за държавите членки, чиято парична единица е еврото, но също така означава, че те могат да имат по-голяма обвързваща сила; и че член 136 от ДФЕС дава право на Съвета, по препоръка на Комисията и с гласовете единствено на държавите членки, чиято парична единица е еврото, да приема обвързващи насоки за икономическата политика в страните от еврозоната в рамките на Европейския семестър;

16.  Подчертава, че за някои държави членки, които не желаят да участват в приемането на правен акт в област от изключителната компетентност на Съюза, следва да се създаде засилено сътрудничество в съответствие със съответната разпоредба на Договора, вместо да се сключват международни споразумения извън рамката на правния ред на ЕС;

17.  Счита, че член 352 от ДФЕС, който дава право на Съвета да приеме подходящи мерки за постигане на целите, залегнали в Договорите, ако Договорите не са предвидили необходимите правомощия, може да се използва в съчетание с посоченото в член 20 от ДЕС и по този начин да се даде възможност за задействане на клаузата за гъвкавост, когато в Съвета не може да бъде постигнат единодушен консенсус чрез механизма на засилено сътрудничество;

18.  Призовава държавите членки, в случай че съществува разминаване в политическата насока между държавите членки, възпрепятстващо напредъка, да разширят принципа на засилено сътрудничество, така че да обхваща социалните политики и политиките в областта на заетостта;

19.  Счита, че е необходимо включването в бюджета на ЕС на разходите, свързани с осъществяването на засиленото сътрудничество, под формата на други приходи или като конкретни собствени ресурси, за да се гарантира спазването на принципите на бюджетното право на ЕС и да се запази водещата позиция на Европейския парламент като бюджетен орган;

20.  Призовава за системно използване на член 333, параграф 2 от ДФЕС при установяването на засилено сътрудничество в област, обхваната от неизключителната компетентност на Съюза, която се отнася до специална законодателна процедура, и призовава Съвета да приеме решение с единодушно гласуване на участващите държави членки, по силата на което за целите на засиленото сътрудничество се очаква те да действат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

21.  Призовава, когато е възможно, за системното използване на клаузата за преход по член 48, параграф 7 от ДЕС при процедури, различни от засилено сътрудничество, с цел укрепване на демократичната легитимност и ефективността на управлението на ИПС;

22.  Счита, че когато използването на клаузата за преход не е възможно, като например в случая с приемането на икономическата политика и насоките за заетостта или в годишния обзор на растежа, следва да се използва напълно възможността за сключване на междуинституционални споразумения с обвързващ характер;

23.  Припомня, че целта на член 48 от ДЕС е също така да се гарантира демократичната легитимност на всяка промяна в Договорите посредством изискването за задължително участие на Европейския парламент в процедурата за изменение и на националните парламенти в последващата процедура за ратификация;

24.  Изразява несъгласие с понятието „договорни споразумения“ и насърчава търсенето на по-добри начини за официално свързване на фондовете, предоставени по инструмента за конкурентоспособност и конвергенция и (ИКК) и по структурните реформи, и отново заявява, че липсата на компетентности и правомощия на Съюза може да бъде преодоляна, при необходимост, чрез използване на подходящи процедури, установени в Договорите, или, при отсъствие на подходящо правно основание, чрез изменение на Договорите;

В.ДЕМОКРАЦИЯ И ИНСТИТУЦИИ

25.  Припомня, че съобразно член 3, параграф 4 от ДЕС ИПС е създаден от Съюза и неговото функциониране трябва да се основава на представителна демокрация;

26.  Подчертава, че Европейският парламент е единствената институция на ЕС, в която гражданите са пряко представени на равнището на ЕС, и е парламентарният орган на ИПС, и че съответното му участие е от основно значение за гарантиране на демократичната легитимност и функционирането на ИПС и предварително условие за всяка бъдеща стъпка по пътя към банков съюз, фискален съюз и икономически съюз;

27.  Подчертава, че подходящо равнище на легитимност и отчетност трябва да се гарантира на национално равнище и на равнище ЕС съответно от националните парламенти и от Европейския парламент; припомня принципа, установен в заключенията от заседанието на Европейския съвет от декември 2012 г. , че „през целия процес общата цел продължава да бъде гарантирането на демократична легитимност и отчетност на равнището, на което се вземат и изпълняват решенията“;

28.  Следователно изразява съжаление относно липсата на парламентарен контрол върху „Тройката“, ЕИФС и ЕМС;

29.  Счита, че формалното разграничаване на правата на парламентарно участие с оглед на произхода на членовете на Европейския парламент представлява дискриминация въз основа на националност, чиято забрана е основополагащ принцип на Европейския съюз, и нарушава принципа на равенство на гражданите на Съюза, залегнал в член 9 от ДЕС;

30.  Счита, че когато става въпрос за мерки, приети в съответствие с член 136 от ДФЕС, или когато се установява засилено сътрудничество, асиметрията, която произтича от ангажименти от една страна на представители на държавите членки, чиято парична единица е еврото, в Съвета (или на представители на участващите държави) и, от друга страна, на Европейския парламент и Комисията като представляващи всички граждани на Съюза и насърчаващи неговия общ интерес, е в пълно съответствие с принципите на диференциране и не намалява, а напротив – засилва легитимността на тези мерки;

31.  Изтъква, че вътрешните правила на Европейския парламент предлагат достатъчна свобода на действие с цел организиране на специфични форми на диференциране въз основа на политическо споразумение в рамките на политическите групи и между тях, така че да се осигури подходящ контрол на ИПС; припомня, че съгласно член 3, параграф 4 от ДЕС „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“, и че Протокол № 14 относно Еврогрупата предвижда „необходимостта от предвиждане на специални мерки за засилен диалог между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, до момента, в който еврото ще стане парична единица на всички държави-членки на Съюза”; подчертава, че ако това предполагаемо преходно състояние трябва да продължава, в Европейския парламент трябва да бъде обмислено създаването на подходящ механизъм за отчетност за настоящата еврозона и за държавите членки, които са поели ангажимента да се присъединят;

32.  Счита за важно засилването на сътрудничеството с националните парламенти въз основа на член 9 от Протокол № 1, приложен към Договорите, и приветства споразумението относно създаването на междупарламентарна конференция за обсъждане на икономическите и бюджетните политики; при все това изтъква, че това сътрудничество не следва да се разглежда като установяващо нов съвместен парламентарен орган, което би било както неефективно, така и нелегитимно от демократична и конституционна гледна точка, и потвърждава, че не съществува заместител на официалното укрепване на пълната легитимност на Европейския парламент, като парламентарен орган на равнището на Съюза, с оглед укрепване на демократичното управление на ИПС;

33.  Изтъква, че срещата на високо равнище на държавите от еврозоната и Еврогрупата са неофициални органи за обсъждане, а не институции за вземане на решения в управлението на Икономическия и паричен съюз;

34.  Подчертава ключовата роля на Комисията в управлението на ИПС, потвърдена от Фискалния пакт и Договора за ЕМС, за гарантиране на правния ред на Договорите за ЕС и за обслужване на общия интерес на Съюза като цяло;

Г.ДИФЕРЕНЦИРАНА ИНТЕГРАЦИЯ В РАМКИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДОГОВОРИ: ПЪТНА КАРТА КЪМ ИСТИНСКИ ИПС

35.  Счита, че общностният метод следва да бъде използван за всички мерки, насочени към укрепването на ИПС; припомня член 16 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ), който гласи, че в срок от най-много пет години от датата на влизане в сила на договора, въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане, се вземат необходимите мерки, в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел включване на основните положения на този договор в правната рамка на Европейския съюз;

36.  Подчертава, че държавите членки, чиято парична единица е еврото, и държавите членки, които са се ангажирали да се присъединят към еврозоната, трябва да полагат още по-големи усилия и да укрепват стабилността и спазването на Договора, както и да повишават конкурентоспособността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност; припомня, че еврото е паричната единица на Европейския съюз и че се очаква всички държави членки, с изключение на тези, които ползват дерогация, своевременно да приемат еврото;

37.  Подчертава, че с цел смекчаване на кризата и в отговор на структурните недостатъци при изграждането на икономическия и паричния съюз националните правителства и институциите на ЕС са предприели широк набор от мерки за запазване на финансовата стабилност и за подобряване на икономическото управление; подчертава, че тези решения, като например някои разпоредби на законодателния пакет от шест акта и създаването на Европейския механизъм за стабилност, засягат единствено държавите членки от еврозоната;

38.  Приветства създаването на единен механизъм за надзор, обхващащ еврозоната и отворен за всички други държави – членки на ЕС; счита, че установяването на европейски механизъм за преструктуриране на банките е абсолютно необходимо за създаването на действителен банков съюз; счита, че за да се преодолеят присъщите на икономическия и паричния съюз структурни недостатъци и за да се ограничи ефективно проникването на моралния риск, предложението за „банков съюз“ следва да се възползва от извършената по-рано реформа в сектора на финансовите услуги на Съюза, както и от засиленото икономическо управление, по-специално в еврозоната, и от новата бюджетна рамка на Европейския семестър, с цел да се гарантират по-голяма устойчивост и конкурентоспособност на банковия сектор на Съюза, по-голямо доверие в него и увеличени капиталови резерви, за да не се налага в бъдеще публичните бюджети на държавите членки да поемат разходите по спасяването на банките;

39.  Изразява изключителна загриженост поради забавянето на създаването на банковия съюз и на практическите възможности за пряка банкова рекапитализация чрез ЕМС; изразява по-специално тревога поради продължаващата разпокъсаност на банковата система на ЕС; подчертава, че силният и амбициозен банков съюз е ключов елемент на един по-задълбочен и истински ИПС и ключова политика, за която Парламентът настоява повече от три години, по-специално след приемането на неговите позиции по регламента относно европейския банков орган;

40.  Счита, че разпоредбата в Регламента за ЕНМ, в която се изисква одобрение от страна на Европейския парламент за назначаване на председателя и заместник-председателя на надзорния съвет, е важен прецедент за засилената роля на ЕП в управлението на ИПС въз основа на диференциация;

41.  Подкрепя новите инструменти за солидарност, като например „инструмента за конкурентоспособност и конвергенция” (ИКК); счита, че концепцията за ИКК би довела до повишаване на ангажираността и ефективността на икономическата политика; подчертава, че тези инструменти трябва да бъдат изготвени по такъв начин, че да се предотврати създаването на правна несигурност и увеличаването на дефицита на демокрация в Съюза;

42.  Призовава Комисията да представи в рамките на европейския семестър предложение за приемане на кодекс за сближаване въз основа на стратегията „Европа 2020“ и за създаване на силен социален стълб; настоятелно заявява, че националните програми за изпълнение трябва да гарантират прилагането на кодекса за сближаване от всички държави членки с подкрепата на механизъм, основаващ се на стимули;

43.  Подчертава, че един основан на стимули механизъм би засилил задължителния характер на координацията на икономическата политика;

44.  Изтъква, че създаването на основан на стимули механизъм за прилагане с цел повишаване на солидарността, сближаването и конкурентоспособността трябва да бъде съчетано с допълнителни елементи във връзка с координацията на икономическите политики, както е посочено в изявлението на Комисията, придружаващо пакета от два акта, за да се съобрази с принципа, че „стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност“;

45.  Подчертава, че механизмите за предварителна координация и инструментите за конвергенция и конкурентоспособност следва да се прилагат за всички държави членки, които са приели еврото за своя валута, с възможност други държави членки да се присъединят към тях трайно; призовава Комисията да предвиди такава задължителна проверка от страна на националните парламенти в предстоящите законодателни предложения, както и да осигури по-голямо участие на социалните партньори в икономическата координация;

46.  Счита, че всяко предложение за нов ИКК следва да се основава на обвързаност с условия, солидарност и сближаване; счита, че такъв инструмент следва да бъде въведен единствено след като социалните дисбаланси и необходимостта от големи дългосрочни и устойчиви структурни реформи, стимулиращи растежа, са били установени въз основа на оценка на съгласуваността между кодекса за сближаване и националните планове за изпълнение, със съответното официално участие на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти;

47.  Счита, че ИКК следва да бъде средство за увеличаване на бюджетния капацитет и да бъде насочен към условна подкрепа за структурните реформи, с цел повишаване на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване, като се гарантира по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки, както и преодоляване на дисбалансите и структурните различия; счита, че подобни инструменти са градивни елементи за постигане на истински фискален капацитет;

48.  Счита създаването на този инструмент за начален етап на засилването на фискалния капацитет на ИПС и подчертава, че финансовите ресурси на ИКК трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън горните граници на МФР, така че да се спазят Договорите и законодателството на ЕС и да се гарантира, че Европейският парламент участва активно като бюджетен орган, наред с другото, като съответните бюджетни кредити се приемат един по един;

49.  Призовава за включване на нов собствен ресурс, финансиран с вноски, плащани от държави членки, участващи в ИКК по линия на модифицирано решение за собствените ресурси, и чрез насочване на постъпленията от този нов собствен ресурс към разходите за ИКК, и призовава за изменение на решенията за собствените ресурси, или, ако това не е възможно, за използването на постъпленията от данъка върху финансовите операции като други постъпления, за да се компенсират тези преки вноски;

50.  Настоява, че по време на пролетния Европейски съвет председателят на Парламента следва да представи становището на Парламента относно годишния обзор на растежа; счита, че следва да бъде договорено междуинституционално споразумение с цел Европейският парламент да бъде включен в процеса на одобряване на годишния обзор на растежа и на насоките за икономическата политика и заетостта;

51.  Отново призовава за укрепване на социалното измерение на ИПС, като потвърждава, че политиката по заетостта и социалната политика са политики на Съюза;

52.  Отново изтъква, че съобразно Договорите насърчаването на висока заетост и гарантирането на адекватна социална закрила трябва да се вземат под внимание при определянето и реализирането на политиките и дейностите на Съюза; призовава за установяването на свързани със заетостта и социалното измерение стандарти, които да допълват фискалните и макроикономически показатели, както и за доклади за напредъка в областта на структурните реформи, като целта е гарантиране на подходящо и ефикасно равнище на социални инвестиции и, следователно, на устойчивостта на социалния Европейски съюз в дългосрочен план;

53.  Приветства факта, че на 2 юли 2013 г. Комисията след споразуменията относно пакета от два акта създаде експертна група под председателството на г-жа Гертруде Трумпел-Гугерел, която има за задача да извърши щателна оценка на основните елементи на бъдещ фонд за обратно изкупуване и европейски дългови ценни книжа, включително всички правни разпоредби, финансовата архитектура и допълнителните бюджетни рамки, и възнамерява да излезе с позиция по тези въпроси след представянето на доклада на експертната група;

54.  Счита, че функционирането на ЕИФС/ЕМС и на всяка бъдеща подобна структура следва да подлежи на редовен демократичен контрол и надзор от страна на Европейския парламент; счита, че ЕМС следва да бъде цялостно интегриран в рамката на Съюза;

55.  Подчертава, че от тройката трябва да се изисква надлежна отчетност; счита, че Комисията следва да докладва редовно от името на тройката пред Европейския парламент, чрез редовно представяне на доклади; припомня, че участието на ЕС в системата на „тройката“ следва да подлежи на демократичен контрол от страна на Парламента и на отчетност пред него;

А.ДИФЕРЕНЦИРАНА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРОМЕНИ НА ДОГОВОРИТЕ

56.  Счита, че всяка бъдеща промяна на Договорите следва да утвърди диференцираната интеграция като инструмент за постигане на по-нататъшна интеграция при същевременно гарантиране на единството на Съюза;

57.  Счита, че бъдещо изменение на Договорите може да въведе ново измерение на асоциирано членство, включително частично интегриране в специфични области на политика на ЕС, като средство за укрепване на европейската политика за съседство;

58.  Счита, че бъдещи промени на Договорите следва да утвърдят срещата на високо равнище на държавите от еврозоната като неофициална конфигурация на Европейския съвет, съобразно предвиденото в Дял V от Договора за стабилност, координация и управление;

59.  Предлага Еврогрупата да се превърне в неформална конфигурация на Съвета по икономически и финансови въпроси;

60.  Призовава за това, членът на Комисията с отговорности в областта на икономическите и финансовите въпроси да бъде министър на финансите и постоянен заместник-председател на Комисията;

61.  Призовава за промяна, с ограничени изключения, на процедурите за гласуване в Съвета, които изискват единодушие, така че да предвиждат квалифицирано мнозинство, и за това, съществуващите специални законодателни процедури да бъдат преобразувани в обикновени законодателни процедури;

62.  Призовава за въвеждането на правно основание за установяване на агенции на Съюза, които могат да извършват конкретни изпълнителни функции, които са им възложени от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура;

63.  Счита, че гласуването с обратно квалифицирано мнозинство във Фискалния пакт е по-скоро политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за вземане на решения, и във връзка с това призовава за интегриране на тази процедура на гласуване в Договорите, в частност в членове 121, 126 и 136 от ДФЕС, така че предложенията или препоръките, представени от Комисията, да могат да влизат в сила, ако не е повдигнато възражение от Парламента или от Съвета в предварително установен срок, за да се осигури пълна правна сигурност;

64.  Призовава за изменение на член 136 от ДФЕС с цел разширяване на неговия обхват с оглед доброволно участие на държави членки извън еврозоната, като бъде предвидено пълно право на глас в съответствие с процедурата за засилено сътрудничество, и призовава за премахването на ограниченията съобразно член 136 от ДФЕС и за надграждане на въпросния член в обща клауза за приемането на правни актове, които се отнасят до координацията и определянето на задължителни минимални стандарти по отношение на икономиката, заетостта и социалната политика;

65.  Призовава за разширяване на правните основания в член 127, параграф 6 от ДФЕС до всички финансови институции, включително застрахователни предприятия, които са създадени в рамите на вътрешния пазар;

66.  Призовава за включване на Парламента в процедурата по назначаване на председателя, заместник-председателя и останалите членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ съобразно член 283 от ДФЕС, като се изисква неговото одобрение по отношение на препоръките на Съвета;

67.  Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за въвеждането на специална законодателна процедура, изискваща четири пети от подадените гласове в Съвета и мнозинство на членовете на Парламента съобразно член 312 от ДФЕС за приемането на регламент за определяне на многогодишната финансова рамка;

68.  Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за въвеждането на специална законодателна процедура, изискваща четири пети от подадените гласове в Съвета и мнозинство на членовете на Парламента в съответствие с член 311, параграф 3 от ДФЕС за приемането на решението за собствените ресурси;

69.  Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за това, държавите членки, чиято валута е еврото, и всички държави членки, които желаят да участват в нови общи политики, да предвидят специфични собствени ресурси в рамките на бюджета на ЕС;

70.  Счита, че финансовите средства на агенциите на Съюза следва да бъдат неразделна част от бюджета на Съюза;

71.  Призовава за това, да се изисква одобрение от Европейския парламент по отношение на изменения на Договорите, при мнозинство от две трети от всички негови членове;

72.  Настоява, че бъдещият Конвент следва да има най-голямата възможна демократична легитимност чрез с участието също на социални партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни; тя следва да взема решения на пленум съгласно всички демократични правила, да има достатъчно време за сериозно и задълбочено обсъждане, да действа при пълна прозрачност, а всички нейни заседания да са отворени за обществеността;

73.  Застъпва се за това, клаузата за преход от член 48, параграф 7 от ДЕС да се прилага за Договорите като цяло;

o
o   o

74.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на председателя на Европейския съвет.

(1) Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) (2) Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (3) ОВ L 306, 23.11.2011 г. (4) ОВ L 140, 27.5.2013 г. (5) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0372. (7) https://www.ecb.europa.eu/ssm/pdf/4preport/fourpresidentsreport2012-12-05EN.pdf (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0430. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0222. (10) Приети текстове, P7_TA(2013)0269.