Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2076(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0382/2013

Внесени текстове :

A7-0382/2013

Разисквания :

PV 12/12/2013 - 7
CRE 12/12/2013 - 7

Гласувания :

PV 12/12/2013 - 12.23
CRE 12/12/2013 - 12.23
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0601

Приети текстове
PDF 375kWORD 89k
Четвъртък, 12 декември 2013 г. - Страсбург
Годишен доклад за 2012 г. на Европейската централна банка
P7_TA(2013)0601A7-0382/2013

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. на Европейската централна банка (2013/2076(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад за 2012 г. на Европейската централна банка,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 123, 282 и член 284, параграф 3 от него,

—  като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, по-специално членове 15 и 21 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 април 1998 г. относно демократичната отчетност в третата фаза на Икономическия и паричен съюз (ИПС)(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2013 г. относно годишния доклад за 2011 г. на Европейската централна банка(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, наричан по-долу „Регламент за ЕНМ“,

—  като взе предвид 83-я годишен доклад за 2012—2013 г. на Банката за международни разплащания, публикуван на 23 юни 2013 г.,

—  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0382/2013),

A.  като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. БВП в еврозоната е намалял с 0,6 % през 2012 г., след растеж от 1,4 % през 2011 г., и ще намалее с 0,4 % през 2013 г., преди да отбележи повишение с 1,2 % през 2014 г.;

Б.  като има предвид, че според същите прогнози безработицата в еврозоната се е увеличила от 10,2 % в края на 2011 г. на 11,4 % в края на 2012 г., и може да се увеличи допълнително до 12,2 % през 2013 г., преди да отбележи наново лек спад през 2014 г., като се наблюдават големи различия между държавите от еврозоната, където равнището на безработица варира между 4,3 % и 25 %, като процентите са дори по-високи по отношение на безработицата сред младите хора, която значително се увеличи през същия период;

В.  като има предвид, че ЕЦБ увеличи веднъж лихвите през 2012 г. – през юли (с 25 базисни пункта) и в последствие ги намали до рекордно ниските 0,5 % през май 2013 г.;

Г.  като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. средното равнище на инфлацията в еврозоната беше 2,5 % през 2012 г., което представлява намаляване в сравнение с равнището през 2011 г. – 2,7 %, а увеличението на М3 беше 1,5 % през 2011 г., което представляваше забавяне в сравнение с увеличението през 2010 г. от 1,7 %;

Д.  като има предвид, че консолидираният финансов отчет на Евросистемата достигна 3 трилиона евро в края на 2012 г., което представлява увеличение с около 12 % за 2012 г.;

Е.  като има предвид, че нетъргуемите активи представляват най-големият компонент от активи, представени като обезпечения на Евросистемата през 2012 г., и възлизащи на около 25 % от всички активи; като има предвид, че нетъргуемите ценни книжа заедно с обезпечените с активи ценни книжа съставляват повече от 40 % от всички активи, представени като обезпечения;

Ж.  като има предвид, че съвкупният оборот за всички инструменти на валутния пазар на еврото е намалял с 14 % през второто тримесечие на 2012 г. в сравнение с второто тримесечие на предходната година;

З.  като има предвид, че линиите на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), предоставени от националните централни банки, представени в позиция „други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро“ от консолидирания финансов отчет на Евросистемата, през 2012 г. достигна безпрецедентни равнища и възлезе на 206 милиарда евро в края на 2012 г.;

И.  като има предвид, че дългосрочните операции на ЕЦБ по рефинансиране от февруари 2012 г. осигуриха 529,5 милиарда евро на финансови институции от еврозоната под формата на заеми с тригодишен срок и първоначален лихвен процент от 1 %;

Й.  като има предвид, че годишният темп на нарастване на вземанията на ПФИ от постоянно пребиваващите в еврозоната е намалял значително в периода декември 2011 г. – декември 2012 г., от 1 % през декември 2011 г. до 0,4 % през декември 2012 г., а вземанията от частния сектор са намалели с 0,7 % през декември 2012 г.;

K.  като предвид, че според същите прогнози на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. средният дял на брутен дълг на сектор държавно управление в еврозоната се увеличи от 88 % през 2011 г. на 92,7 % от БВП през 2012 г., а съвкупният дефицит на сектор държавно управление намаля от 4,2 % на 3,7 % от БВП;

Л.  като има предвид, че дългосрочните операции по рефинансиране на ЕЦБ през декември 2011 г. и февруари 2012 г. предоставиха над 1 трилион евро — съответно 489 милиарда и 529,5 милиарда евро — на европейските банки под формата на обезпечени кредити с максимален тригодишен срок и лихва, индексирана на основа на средния лихвен процент на основните операции на ЕЦБ по рефинансиране по време на срока на действие на операциите;

M.  като има предвид, че икономическата прогноза на ЕС през пролетта на 2012 г. показа ниски равнища на доверие от страна на бизнеса и на потребителите, високи нива на безработица, които ограничават личното потребление и намаляват увеличението на износа от 2010 г. насам, което доведе до изравняване на ръста на БВП през 2011 и 2012 г.;

Н.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) продължават да бъдат гръбнакът на икономиката на еврозоната, като съставляват около 98 % от всички дружества в нея и осигуряват работа на около три четвърти от работещите в еврозоната, и генерират около 60 % от добавената стойност;

O.  като има предвид, че кредитоспособността и финансовото състояние на МСП са се влошили по-рязко, отколкото тези на големите дружества, а удълженият период на лоша икономическа обстановка задълбочи предизвикателствата пред МСП, свързани с асиметричната информация;

П.  като има предвид, че според информацията, предоставена в проучването относно достъпа на предприятията до финансиране, по време на кризата печалбите, ликвидността, буферите и собственият капитал на МСП са се развили по-неблагоприятно, отколкото тези на големите дружества;

Р.  като има предвид, че член 282 от ДФЕС гласи, че основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност; като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (ЕССР) работи под егидата на ЕЦБ в областта на финансовата стабилност;

С.  като има предвид, че в своя годишен доклад Банката за международни разплащания е установила, че вследствие на политиката на ниски лихви в еврозоната усилията за реформи в държавите членки са намалели значително;

Т.  като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

У.  като има предвид, че нискоинфлационната среда е най-доброто, с което паричната политика може да допринесе за създаване на благоприятни условия за икономически растеж, нови работни места, социално сближаване и финансова стабилност;

Ф.  като има предвид, че чрез действията си националните макропруденциални органи следва да вземат под внимание отговорността на Европейския съвет за системен риск за макропруденциалния надзор на финансовата система в рамките на ЕС;

Х.  като има предвид, че поддържането на кредитен поток за МСП е особено важно, тъй като те дават работа на 72 % от работната сила в еврозоната и имат значително по-висок дял от всички новосъздадени (и закрити) работни места в сравнение с големите предприятия;

Ц.  като има предвид, че представените в предишни резолюции на Европейския парламент препоръки относно годишните доклади на ЕЦБ, отнасящи се до прозрачността при гласуване и публикуването на резюмета на протоколите, все още не са взети предвид;

Ч.  като има предвид, че на 28 септември 2012 г. депозитното улеснение съдържаше 315 754 евро;

Ш.  като има предвид, че кредитирането в еврозоната намалява с 2 % годишно, с по-голям спад в някои държави, сред които Испания, където годишният спад беше 8 % за 2012 г.;

Щ.  като има предвид, че МСП трябва да заплащат много по-високи разходи по заеми, в зависимост от това в коя държава от еврозоната се намират, като по този начин се създават изкривявания в единния пазар;

АА.  като има предвид,че ограничаването на кредитирането, което понастоящем влияе отрицателно на МСП в някои части на еврозоната, е един от основните проблеми, които забавят икономическото възстановяване;

Валутна политика

1.  Приветства решителните мерки, взети от ЕЦБ през 2012 г., които несъмнено допринесоха за стабилизирането на банковия сектор и спомогнаха за прекъсване на връзката между банките и държавата;

2.  Е дълбоко загрижен относно факта, че трайно лошата икономическа обстановка се превръща в стандарт в някои части на ЕС, като води до нестабилност за еврозоната като цяло и поставя под угроза обществената и политическата подкрепа за целия европейски проект;

3.  Отбелязва, че прибягването до основните операции по рефинансиране, до средносрочните и дългосрочните операции по рефинансиране с пълно разпределение при фиксиран процент, прибягването до пределното кредитно улеснение, спешната помощ за осигуряване на ликвидност и депозитното улеснение запазиха високи нива през 2012 г., което е сигнал за остро влошаване на трансмисионния механизъм на паричната политика и на междубанковия кредитен пазар в еврозоната, при все че през втората половина на годината се наблюдаваше значително подобряване на ситуацията, изразено чрез стабилизиране на спредовете и неравновесията по TARGET ІІ;

4.  Счита, че положителният ефект от решенията от юли 2012 г. за намаляване на основните лихвени проценти на ЕЦБ е ограничен, тъй като в много части на еврозоната процесът на провеждане на паричната политика е нарушен или сериозно разстроен; припомня, че в дългосрочен план твърде ниските лихвени проценти могат да доведат до нарушения в стопанския сектор и да нанесат щети на личните спестявания и пенсионните планове;

5.  Посочва, че в обръщението си към комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент от 8 юли 2013 г. председателят на ЕЦБ обяви, че се очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашното или на по-ниско равнище за продължителен период от време, въз основа на една цялостна сдържана прогноза за инфлацията, обхващаща и средносрочния план, като се имат предвид ширещите се слабости в икономиката и потиснатата парична динамика;

6.  Отбелязва със загриженост, че търсенето от страна на банковата система на ликвидност от Евросистемата се увеличи през 2012 г., като по този начин засили зависимостта на банковата система от интервенциите на Евросистемата, и предупреждава относно рисковете, свързани с подобна зависимост;

7.  Счита, че тригодишните операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР), приключени през март 2012 г., допринесоха за стабилизирането на банковата система, но че това следва да бъде временна мярка; отбелязва, че въпреки ликвидността, инжектирана в банковата система от ОДР, заемните средства на разположение на реалната икономика все още са под равнищата отпреди кризата; разбира, че в момента търсенето на кредити от страна на предприятията е на много ниско равнище, което затруднява банките при отпускането им;

8.  Изразява дълбока загриженост относно прехвърлянето на рискове от изпитващи затруднения банки и държави към счетоводния баланс на ЕЦБ в резултат на решението на ЕЦБ да купува „неограничени“ количества краткосрочни държавни дългови инструменти; подчертава, че операциите по дългосрочно рефинансиране (ОДР) не предлагат радикално решение на кризата;

9.  Счита, че функциите на националната централна банка трябва да се изпълняват по начин, който е в пълно съответствие с функционалната, институционалната и финансовата независимост, за да се гарантира правилното изпълнение на нейните задачи съгласно Договора и устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ;

10.  Подчертава, че недостатъчният растеж в европейския стопански сектор не се дължи основно на недостатъчната наличност на кредити, предлагани от банковия сектор;

11.  Изразява загриженост относно факта, че затягането на условията за отпускане на кредити изглежда много строго по отношение на МСП, защото банките смятат, че при тях има по-голяма вероятност от неизпълнение, отколкото при големите предприятия, както и защото МСП често не са в състояние да преминат от банков кредит към други източници на външно финансиране;

12.  Подчертава загрижеността си относно значителното фрагментиране на условията за отпускане на заеми за МСП във всички държави от еврозоната;

13.  Подчертава важната роля – макар и ограничена, която програмата за пазарите на ценни книжа изигра до септември 2012 г. за разрешаването на неизправностите на някои сегменти на пазара на държавни дългови инструменти в еврозоната;

14.  Приветства създаването на окончателните парични трансакции (ОПТ) без предварителни количествени лимити, за да се защити провеждането на паричната политика, но осъжда решението активирането на ОПТ да се обвърже със строги условия, свързани с програма на Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейския механизъм за стабилност;

15.  Разбира предупрежденията на Банката за международни разплащания за твърде дългия период на провеждане на гъвкава парична политика; следи с интерес дискусиите в повечето големи централни банки относно най-добрия график за преустановяване на либералните парични политики; отбелязва, че наред с други и Бордът на Федералния резерв възнамерява да изостави сегашните политики във възможно най-кратки срокове; разбира, че ЕЦБ ще поддържа гъвкава позиция относно политиките, докато банковият сектор не се стабилизира напълно и докато въздействията върху публичния сектор все още представляват заплаха — политика, която е възможна благодарение на ниските равнища на инфлация, които се очакват в средносрочен план;

16.  Счита за необходимо програмите на ЕЦБ за осигуряване на ликвидност да разглеждат също така въпроси, свързани с инфлацията, например за стерилизацията;

17.  Счита, че с оглед на скорошните събития в САЩ, икономическото възстановяване и по-високият растеж в икономиката представляват стабилна и надеждна основа за постепенно прекратяване на мерките, свързани с политиките за увеличаване на паричната маса;

18.  Припомня, че нестандартните мерки на паричната политика на ЕЦБбяха предвидени да имат преходен характер и затова банковият сектор не следва по никакъв начин да ги разглежда като постоянен инструмент;

19.  Насърчава ЕЦБ да даде ясен сигнал на пазара по отношение на прогнозирания период на активиране на нейните нестандартни мерки, на паричнатаполитика , и да започне възможно по-скоро тяхното постепенно преустановяване, веднага щом напрежението в банковия сектор намалее, щом връзката между банките и държавния дълг може да се прекъсне и щом икономическите показатели, свързани с растежа и инфлацията, оправдават такова решение;

20.  Счита, че макар и да представляваха приветствано облекчение на бедстващите финансови пазари, инструментите на паричната политика, които ЕЦБ използва от началото на кризата, показаха ограничените си възможности, що се отнася до насърчаването на растежа и подобряването на положението на пазара на труда; ето защо счита, че ЕЦБ би могла да изпробва допълнителни мерки;

21.  Изразява загриженост относно значително високите равнища на линиите на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставени от националните централни банки през цялата 2011 г., и изисква повече пояснения или допълнителна информация за точния размер на подобни линии или за основните операции и обвързаните с тези линии условия;

22.  Признава, че тъй като трансмисионният механизъм на паричната политика не функционира правилно, ЕЦБ следва да търси начини за по-пряко насочване към МСП; изтъква, че понастоящем подобни МСП в еврозоната не разполагат с подобен достъп до кредитиране, въпреки че разполагат с подобни икономически перспективи и са изложени на еднакви рискове; приканва ЕЦБ да прилага политика на пряко закупуване на висококачествени секюритизирани кредити за МСП, по-конкретно от определени държави членки, в които трансмисионният механизъм на паричната политика е нарушен; подчертава, че тази политика следва да бъде ограничена в обема и във времето, да бъде изцяло стерилна и предназначена за предотвратяване на рискове в счетоводния баланс на ЕЦБ;

23.  Счита, че ЕЦБ следва много сериозно да вземе предвид възможността да стартира специална програма, която да помогне на МСП да имат достъп до кредитни средства в рамките на финансирането по кредитната схема на централната банка на Англия;

24.  Счита, че сетълмент системата TARGET ІІ изигра важна роля за запазването на целостта на финансовата система на еврозоната; отбелязва обаче, че значителните неравновесия в TARGET ІІ разкриват тревожното фрагментиране на финансовите пазари в еврозоната, както и продължаващото изтичане на капитал в държавите членки, изпитващи сериозни затруднения, или застрашените от такива, що се отнася до финансовата им стабилност;

25.  Призовава ЕЦБ да оповести правното решение относно програмата за ОПС, за да могат да се анализират по-задълбочено нейните подробности и последствията от нея;

26.  Подчертава, че в консолидираните счетоводни баланси на Евросистемата линиите на СПОЛ се отчитат в категорията „други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро“, без да се предлагат повече пояснения или по-детайлна информация за подобни линии или за основните операции или обвързаните с тези линии условия; изисква от ЕЦБ — на страниците на своя уебсайт и за всяка отделна държава — да подобри докладването, което се осъществява във връзка с развитието на СПОЛ;

27.  Обнадежден e от стабилизирането на равнищата на дисбалансите по TARGET ІІ през втората половина на 2012 г.; подчертава, че сетълмент системата на TARGET ІІ изигра важна роля за запазването на целостта на финансовата система на eврозоната; въпреки това остава загрижен по отношение на продължаващото фрагментиране на финансовите пазари в рамките на еврозоната;

28.  Припомня независимостта на ЕЦБ в провеждането на нейната парична политика, както е заложено в Договорите; изтъква аргумента, че провеждането на паричната политика следва да бъде демократично и да произтича от обсъждането на различни гледни точки и подходи, за да бъде засилена прозрачността, а по този начин и демократичната отчетност; във връзка с това припомня значението на диалога по въпросите на паричната политика и на въпросите с искане за писмен отговор, внесени от членове на ЕП;

29.  Изразява загриженост относно възможните странични ефекти на една продължителна и извънредна гъвкава парична политика, като например интензивно поемане на риск, натрупване на финансови дисбаланси, нарушаване на цените на финансовите пазари, както и стимули за забавяне на необходимите корекции и реформи в счетоводните баланси; насърчава ЕЦБ да намери подходящия баланс между опасностите от преждевременен отказ от позицията си относно воденето на извънредна гъвкава политика и опасностите, свързани с по-нататъшно забавяне на този отказ;

30.  Подчертава, че ЕЦБ следва да бъде готова да се придържа към най-високите стандарти на отчетност, когато изпълнява задачите си по паричната политика, както и надзорните си задачи спрямо Европейския парламент; във връзка с това припомня значението на диалога по въпросите на паричната политика и на въпросите с искане за писмен отговор, внесени от членове на ЕП; припомня продължаващия призив за по-голяма прозрачност в ЕЦБ, която би довела до по-голяма надеждност и предвидимост, и оценява вече извършените подобрения в тази област;

31.  Счита, че валутният курс е изключително важна променлива величина на икономическата политика, която влияе върху конкурентоспособността на еврозоната; подчертава, че е важно да се подкрепя еврото като международна валута;

32.  Приканва ЕЦБ в сътрудничество с централните банки да разяснят нейната политика от гледна точка на сделките с валутни суапове, които имат за цел да спомогнат за поддържането на финансова стабилност;

Банков съюз

33.  Отбелязва, че европейската банкова система все още е крехка и трябва да бъде реформирана в структурно отношение и консолидирана посредством изграждането на истински банков съюз;

34.  Приветства постигнатия напредък в преговорите за регламент относно единен надзорен механизъм (ЕНМ), който предоставя на ЕЦБ правомощието за осъществяването на надзор на кредитните институции в еврозоната, както и желаещите да се присъединят; счита, че създаването на ЕНМ ще допринесе за прекъсването на връзката между банките и държавния дълг и ще помогне за развитието на общ европейски подход към управлението на кризи;

35.  Приветства по-специално участието в назначаването на председател и заместник-председател на надзорния съвет;

36.  Счита, че създаването на ЕНМ следва да спомогне за възвръщане на доверието в банковия сектор и за възстановяване на междубанковото кредитиране и на трансграничните кредитни потоци посредством независим и интегриран надзор за всички участващи държави членки;

37.  Приканва ЕНМ да функционира при пълно спазване на единната нормативна уредба за финансовите услуги и по начин, който е в пълно съответствие с принципите, залегнали в основата на единния пазар за финансови услуги;

38.  Счита, че ЕЦБ следва да приветства възможността да включи държави членки, които не са от еврозоната, за да гарантира по-голяма хармонизация на надзорните практики в рамките на ЕС;

39.  Подчертава значението на плодотворното сътрудничество между ЕЦБ и компетентните национални органи в рамките на ЕНМ с цел да се гарантира ефективен и безпроблемен надзор;

40.  Приветства подготовката за цялостен преглед на качеството на активите на всички банки, които са под пряк надзор на ЕНМ и чиито резултати ще бъдат интегрирани в общия стрес тест, който ще бъде проведен от Европейския банков орган (ЕБО), в сътрудничество с ЕНМ през второто тримесечие на 2014 г.;

41.  Отбелязва, че укрепването на ЕЦБ, произтичащо от създаването на ЕНМ трябва да бъде уравновесено от по-голяма отчетност спрямо националните парламенти и Европейския парламент;

42.  Счита, че прозрачността в областта на банковия надзор е от съществено значение, както е съгласувано в междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка;

43.  Отбелязва, че възлагането на надзорни задачи на ЕЦБ създава нови предизвикателства по отношение на конфликта на интереси и приветства разпоредбите по този въпрос, предвидени в междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ; припомня, че за пълното прилагане на тези разпоредби ЕЦБ следва да въведе по-точни правила, включително, наред с другото, разпоредби относно „периодите за анализ“ за членовете на висшето ръководство на Евросистемата, участващи в банковия надзор;

44.  Припомня, че е от изключително значение ЕЦБ да гарантира оперативното разграничаване на основните подразделения, които изготвят проекторешенията в областта на паричната политика, и на политиката, свързана с надзора; подчертава решаващата необходимост от споразумението, договорено между ЕЦБ и Европейския парламент, относно практическите мерки, които да гарантират демократичната отчетност;

45.  Счита, че е необходимо спешно да се одобри създаването на единен оздравителен механизъм, за да се защитят данъкоплатците и да се предотвратят по-нататъшни банкови кризи;

46.  Подчертава, че с оглед на подобряването на устойчивостта на банковата система, е много важно многообразието на тази система да бъде засилено, като се насърчава развитието на малки и средни местни банки;

Институционални въпроси

47.  Посочва, че регламентът относно единния надзорен механизъм предвижда сключването на междуинституционални договорености между Европейския парламент и ЕЦБ относно демократичния контрол, което подчертава ролята на Парламента; настоятелно призовава ЕЦБ да изпълни новите изисквания, и по-специално във връзка с демократичната отчетност и прозрачност в нейните надзорни дейности;

48.  Призовава ЕЦБ да подложи на критична самооценка всеки аспект от своята дейност, включително въздействието на програмите за приспособяване, за чието оформяне е спомогнала, и последващата адекватност на макроикономическите прогнози и сценарии, които са заложени в тези програми;

49.  Призовава ЕЦБ да публикува резюметата от протоколите от заседанията на Управителния съвет, в това число обсъжданията и гласуванията;

50.  Е загрижен относно презрението, демонстрирано от Съвета по отношение на резолюцията на Парламента от 25 октомври 2012 г. относно назначаването на нов член на Управителния съвет на ЕЦБ(3), и отбелязва, че при назначенията на членове на висшето ръководство на ЕЦБ следва да се разглежда с дължимото внимание както опитът, така и полът на кандидатите; счита, че институциите на ЕС, в това число ЕЦБ, следва да бъдат за пример в областта на равновесието между половете, и че е важно да се подобри представителството на половете сред водещите длъжности в рамките на ЕЦБ; изразява неодобрение поради факта, че при назначаването на Ив Мерш държавите членки не зачетоха отрицателния вот в Европейския парламент — както в комисията по икономически и парични въпроси, така и в пленарната зала, дължащ се на липсата на перспектива за равновесие между половете; настоятелно призовава държавите членки да включат перспективата за равновесие между половете с възможността за положителни действия на основата на балансирано представителство на половете при назначаването на членове на Управителния съвет;

51.  Припомня, че съгласно член 10, параграф 4 от Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, протоколите от заседанията на Управителния съвет са поверителни, но той може да реши да направи публично достъпни резултатите от своите разисквания; изисква ЕЦБ да представя аргументиран отговор на годишния доклад на Европейския парламент за ЕЦБ в нейните последващи годишни доклади;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

(1) OВ C 138, 4.5.1998 г., стр. 177.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0176.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0396.

Правна информация - Политика за поверителност