Показалец 
Приети текстове
Вторник, 10 септември 2013 г. - Страсбург
Изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми ***I
 Имуществени последици на регистрираните партньорства *
 Решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи *
 Европейска стратегия за транспортни технологии с оглед на бъдещата устойчива мобилност в Европа
 Право на достъп до адвокат в рамките на наказателните производства и право на общуване след ареста***I
 Договорите за кредити за жилищни имоти ***I
 Търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)***I
 Изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд ***I
 Постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар
 Прилагане и въздействие на мерките за енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване
 Стратегия за риболова в Адриатическо и Йонийско море
 По-ефикасни и икономически целесъобразни услуги за устен превод в Европейския парламент
 Хазартните игри по интернет на вътрешния пазар
 Назначаване на Луиджи Берлингуер за член на комитета, създаден по силата на член 255 от ДФЕС

Изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми ***I
PDF 430kWORD 37k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (COM(2012)0432 – C7-0211/2012 – 2012/0208(COD))
P7_TA(2013)0336A7-0256/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0432),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0211/2012),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г.(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми(2),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0256/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми

P7_TC1-COD(2012)0208


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета(4) на Комисията се предоставят правомощия за изпълнение на някои от разпоредбите на посочения регламент.

(2)  С влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо някои правомощия, предоставени съгласно Регламент (ЕО) № 850/98, да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3)  С цел прилагане на някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 850/98 да стане възможно ефикасното актуализиране на определени разпоредби от настоящия регламент, така че да отразяват техническия и научния напредък, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на следното:

   разделянето на региони на географски зони;
   да изменя изменението на правила относно условията за използване на някои комбинации от мрежи с различни размери на окото;
   да приема приемането на подробни правила за изчисляване на процента от целеви видове, уловени от повече от един риболовен кораб, за да се гарантира, че такъв процент на улова се спазва от всички кораби, които участват в риболовната операция;
   да приема приемането на правила относно техническите описания и метода на използване на разрешените съоръжения, които могат да се прикачват към риболовната мрежа и които не запушват или намаляват действителния размер на окото на мрежата;
   условията, при които плавателните съдове с обща дължина над осем метра получават разрешение да използват бийм тралове в определени води на Съюза;
   мерките, предвидени за справяне с неочаквано ниско или неочаквано високо ниво на възпроизводство на млади екземпляри, промени в миграционните модели или всякакви други промени в статуса на опазване на рибните запаси с незабавен ефект;
   актове за изключване на конкретни риболовни дейности на държава членка в подзони VIII, IX и X на ICES от прилагането на определени разпоредби за хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи, с много ниско ниво на прилов на акули и изхвърляне на улов. [Изм. 1]

(4)  От особено значение е при подготвителната си работа по приемането на делегирани актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително особено на експертно равнище, така че да получи обективна, точна, пълна и актуална информация. [Изм. 2]

(5)  При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(6)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 850/98, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия относно следното:

   технически правила за измерване размера на окото на мрежите,
   мрежи с квадратно око и дебелина на влакното,
   технически правила, свързани с материали за мрежени конструкции,
   изготвяне на списък със съоръжения, които може да възпрепятстват или по друг начин да намалят ефективното разтваряне на окото на риболовната мрежа,
   предаване на списъците на корабите, за които е издадено специално разрешително за риболов с използване на бийм тралове,
   технически правила относно измерването на мощността на двигателя и размерите на мрежения уред,
   задължението на държавите членки да гарантират, че равнищата на риболовното усилие не са надхвърлени в някои зони от участък IXa на ICES, и
   временните мерки, когато опазването на запасите от морски организми изисква незабавно действие.

(7)  Изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, с изключение на тези, които се отнасят до задължението на държавите членки да гарантират, че равнищата на риболовното усилие не са надхвърлени в някои зони от участък IXa на ICES, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета(5).

(8)  Поради това Регламент (ЕО) № 850/98 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 850/98 се изменя, както следва:

(1)  В член 2 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Регионите, посочени в параграф 1, могат да бъдат разделени на географски зони, на основата по-специално на дефинициите, посочени в параграф 2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а относно разделянето на региони на географски зони с цел идентифициране на географските зони, в които се прилагат специфични технически мерки за опазване.“ [Изм. 3]

"

(2)  Член 4 се изменя, както следва:

а)  в параграф 4 се добавя следната буква:"

„в) Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а, за да измени приложение Х и приложение ХI, с цел да се повиши защитата на младите екземпляри риба за съхраняване на рибните ресурси.“

"

б)  в параграф 5 буква б) се заменя със следното:"

„б) Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а относно метода на изчисление на процента от целеви видове и от други видове, намиращи се на борда, когато уловът е осъществен с един ли няколко мрежени уреда, теглени едновременно от повече от един риболовни кораба, и начина на проверка, за да се гарантира, че всички риболовни кораби, участващи в съвместната риболовна операция, които задържат риба на борда, са се съобразили с процента на видовете, посочен в приложения I—V.“

"

в)  Параграф 6 се заменя със следното:"

„6. Техническите правила за измерване на размера на окото на мрежите, включително за целите на контрола, се определят посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(3)  В член 7 се добавя следният параграф:"

„8. Техническите правила за измерване на мрежа с квадратно око, включително за целите на контрола, се определят посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(4)  В член 8 се добавя следният параграф:"

„4. Техническите правила за измерване на дебелината на влакното и за строежа на материала, от който е изработена мрежата, включително за целите на контрола, се определят посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(5)  Член 16 се заменя със следното:"

„Член 16

1.  Забранява се използването на съоръжения, които запушват мрежата в която и да е част от мрежения уред, или които по друг начин намаляват действителните размери на окото на мрежата.

2.  Параграф 1 не изключва използването на някои съоръжения, които могат да запушат мрежата в която и да е част от мрежения уред, или да намалят по друг начин действителните размери на окото на мрежата, но които могат да служат за предпазване или за укрепване на мрежата. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а относно техническите описания, начина на употреба и метода на прикачване на тези устройства.

3.  Изчерпателен списък на съоръженията, които съответстват на техническите описания, установени в съответствие с параграф 2, и които могат да бъдат прикачени към риболовната мрежа, се определя чрез актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(6)  Член 29 се изменя, както следва:

а)  параграф 6 се заменя със следното:"

„6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 48а относно подробните условия за прилагане на критериите, посочени в параграф 2, съгласно които на кораби с обща дължина над осем метра се разрешава да използват бийм тралове в зоните, посочени в параграф 1.“

"

б)  добавя се следният параграф:"

„7. Комисията определя оперативните изисквания за предаването на списъците, които се представят на Комисията от държавите членки, както е посочено в параграф 2, буква в), първо тире, посредством акт за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(7)  В член 29б параграф 6 се заменя със следното:"

„6. Държавите членки съобщават на Комисията приетите от тях мерки за изпълнение на задължението, предвидено в параграф 5. Ако Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не изпълняват това задължение, тя може да предложи изменения на тези мерки. Ако между Комисията и съответната държава членка не бъде постигнато съгласие по отношение на необходимите мерки, Комисията може да установи такива мерки посредством актове за изпълнение.“

"

(8)  В член 34 параграф 6 се заменя със следното:"

„6. Техническите правила за измерване на мощността на двигателя и размерите на мрежения уред се определят посредством акт за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.“

"

(8a)  В член 34б параграф 11 се заменя със следното:"

„11. След консултация с НТИКР Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да изключи конкретни риболовни дейности на държава членка в подзони VIII, IX и X на ICES от прилагането на параграфи 1—9, когато от предоставената от държавите членки информация личи, че тези риболовни дейности водят до много ниски нива на прилов на акули и изхвърляне на улов.“ [Изм. 4]

"

(9)  Член 45 се заменя със следното:"

„Член 45

1.  Комисията се оправомощава да установява посредством делегирани актове, приети в съответствие с член 48а, техническите мерки за опазване при използването на теглено или закотвено съоръжение или на риболовните дейности в някои зони или през определени периоди в допълнение или чрез дерогация от настоящия регламент. Посочените мерките се предвиждат за справяне с неочаквано ниско или неочаквано високо ниво на възпроизводство на млади екземпляри, промени в миграционните модели или всякакви други промени в статуса на опазване на рибните запаси запасите от морски организми с незабавен ефект. [Изм. 5]

2.  Когато опазването на запасите морски организми изисква незабавно действие, Комисията може да реши да предприеме временни мерки посредством актове за изпълнение, за да подобри положението. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 3.

3.  В случай на сериозна заплаха за опазването на някои видове или на някои места за риболов и когато всякакво закъснение би довело до трудно поправими щети, една държава членка може да вземе целесъобразни предохранителни и недискриминационни мерки, които да наложи във водите под нейна юрисдикция.

4.  Мерките, посочени в параграф 3, заедно с тяхната обосновка, се съобщават на Комисията и на другите държави членки веднага след приемането им.

В срок от десет работни дни от получаването на такова съобщение Комисията потвърждава целесъобразността и недискриминационния характер на тези мерки или изисква те да бъдат отменени или изменени посредством актове за изпълнение. Решението на Комисията се съобщава незабавно на държавите членки.“

"

(10)  В член 46 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. По инициатива на Комисията или по искане на някоя държава членка въпросът за съответствието на дадена национална техническа мярка, приложена от държава членка, с разпоредбите на параграф 1 от настоящия член може да бъде предмет на решение, взето от Комисията посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2. Когато се взема такова решение, се прилагат разпоредбите на третата и на четвъртата алинеи от параграф 2.“

"

(11)  Член 48 се заменя със следното:"

„Член 48

1.  Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден с Регламент (ЕО) № 2371/2002. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.“

______________

* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OJ L 55, 28.2.2011, p. 13)."

"

(12)  Добавя се следният член:"

„Член 48a

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия Правомощието за приемане на делегирани актове, посочено в член 2, параграф 3, член 4, параграф 4, буква в), член 4, параграф 5, буква б), член 16, параграф 2, член 29, параграф 6, член 29г, параграф 7, член 34б, параграф 11 и член 45, параграф 1, следва да се предоставя на Комисията за неограничен период от време три години, считано от …(6). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на тригодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове със същото времетраене, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 6]

3.  Делегираните правомощия по член 2, параграф 3, член 4, параграф 4, буква в), член 4, параграф 5, буква б), член 16, параграф 2, член 29, параграф 6, член 29г, параграф 7, член 34б, параграф 11 и член 45, параграф 1 може да бъдат оттеглени по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне отменяне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение . То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 7]

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 3, член 4, параграф 4, буква в), член 4, параграф 5, буква б), член 16, параграф 2, член 29, параграф 6, член 29г, параграф 7, и член 34б, параграф 11 или член 45, параграф 1, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не е повдигнал възражение в срок от 2 два месеца след получаване на нотификацията за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с 2 два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.“

"

[Изм. 8]

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 86.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0448.
(3) Позиция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г.
(4)Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1.)
(5)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.)
(6)* Датата на влизане в сила на настоящия регламент.


Имуществени последици на регистрираните партньорства *
PDF 747kWORD 94k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства (COM(2011)0127 – C7-0094/2011 – 2011/0060(CNS))
P7_TA(2013)0337A7-0254/2013

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2011)0127),

–  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0094/2011),

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Италия, Сейма на Република Полша, Сената на Република Полша и Сената на Румъния в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 31 май 2012 г.,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0254/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Призовава Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)  Съответните особености на двете форми на съюз — бракът и регистрираното партньорство — и разликите, които те пораждат в принципите, приложими спрямо тях, предопределят разделянето в два отделни инструмента на разпоредбите, уреждащи имуществените аспекти на брака и тези, уреждащи имуществените аспекти на регистрираните партньорства, на които е посветен настоящият регламент.
заличава се
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 8 a (ново)
(8a)  Признаването в държава членка на решение, свързано с имуществените последици на регистрирано партньорство, има като единствен предмет да позволи изпълнението на имуществените последици, определени в това решение. Това не означава признаване от тази държава членка на партньорството в основата на имуществените последици, довели до това решение. Държавите членки, в които институтът на регистрираното партньорство не съществува, не са задължени от настоящия регламент да създават такъв институт.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)   Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства. Понятието „регистрирано партньорство“ се определя тук единствено за целите на регламента. Специфичното съдържание на това понятие се определя от националното право на държавите членки.
(10)   Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства. Понятието „регистрирано партньорство“ се определя тук единствено за целите на регламента. За целите на настоящия регламент регистрираното партньорство е форма на съюз, различна от брака. Специфичното съдържание на това понятие за регистрирано партньорство се определя от националното право на държавите членки.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 11 a (ново)
(11a)  Настоящият регламент обаче не следва да се прилага за области на гражданското право, които засягат въпроси, различни от имуществения режим на регистрирано партньорство. Следователно, от съображения за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като имащи връзка с въпросите на този режим, следва изрично да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.
(Съответства на съображение 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 3 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   Тъй като задълженията за издръжка между регистрирани партньори са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, те следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с действителността и правните последици на даренията, обхванати от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения.
(12)   Задълженията за издръжка между регистрирани партньори, които са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с наследяването, обхванати от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство1.
____________________
1 ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107.
(Съответства на изменение 4 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   Въпросите, отнасящи се до вещните права, които могат да съществуват в националното право на държавите членки, както и тези, свързани с публичността им, също трябва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както това е направено в Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство]. По този начин съдилищата на държавата членка, в която се намира имущество на единия или на двамата партньори, могат да предприемат мерки, произтичащи от вещното право, свързани по-конкретно с вписването на прехвърлянето на това имущество в съответния регистър, когато правото на тази държава членка го предвижда.
(13)   Настоящият регламент – подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012 – не следва да засяга ограничения брой (numerus clausus) вещни права, известни в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в нея, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.
(Съответства на изменение 5 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 13 a (ново)
(13a)  Въпреки това, за да могат бенефициерите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени при делба на имуществото на регистрирано партньорство, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно вещно право съгласно националното законодателство може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е приложимо към имуществения режим на регистрираното партньорство, за да се получи допълнителна информация относно естеството и последиците от съответното право. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.
(Съответства на съображение 16 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 6 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 13 б (ново)
(13б)  Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например лица, водещи поземлени регистри, или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация.
(Съответства на съображение 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 7 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 13 в (ново)
(13в)  Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от законодателството на тази държава членка.
(Съответства на съображение 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 8 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 13 г (ново)
(13г)  Подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012, настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието „съд“ следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в стриктния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които в определени области на имуществените режими упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по даден имуществен режим чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на имуществените режими, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.
(Съответства на съображение 20 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 10 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)   Също така настоящият регламент следва да позволи разширяването на компетентността на съдилищата на държава членка, разглеждащи молба за разтрогване или унищожаване на регистрирано партньорство, по отношение на въпросите вследствие на иска, свързани с имуществените аспекти на регистрираното партньорство, ако партньорите са се споразумели за това.
(15)   Също така настоящият регламент следва да позволи разширяването на компетентността на съдилищата на държава членка, разглеждащи молба за разтрогване или унищожаване на регистрирано партньорство, по отношение на въпросите вследствие на иска, свързани с имуществените аспекти на регистрираното партньорство, когато компетентността на съответните съдилища е призната изрично или мълчаливо от партньорите.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 15 a (ново)
(15a)  Когато въпросите относно имуществения режим между партньори не са свързани нито с разтрогване или унищожаване на партньорството, нито със смъртта на един от партньорите, последните могат да отправят въпросите си, свързани с имуществения режим, до съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. Това изисква споразумение между партньорите, което може да бъде сключено не по-късно от момента на сезирането на съда, а след това съгласно правото на държавата на сезирания съд (lex fori).
(Съответства на изменение 12 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)   В останалите случаи настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при решаването на въпроси, свързани с имуществените аспекти на регистрираните партньорства, съобразно списък с йерархично изброени критерии, които гарантират наличието на тясна връзка между партньорите и държавата членка, чийто съд е компетентен. С изключение на съдилищата на държавата членка, в която е регистрирано партньорството, тези съдилища могат да обявят, че не са компетентни да се произнесат, ако в тяхното национално право институтът на регистрираното партньорство не съществува. Накрая, ако с оглед на останалите разпоредби от настоящия регламент никой съд не е компетентен да се произнесе по случая, се създава правилото за субсидиарната компетентност, чрез което да се предотвратят всички рискове от отказ на правосъдие.
(16)   Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при заявления относно имуществените аспекти на регистрираните партньорства, които трябва да се установят в случаи, различни от раздяла на партньорите или смърт на един от партньорите, съобразно набор от йерархично изброени критерии, които гарантират наличието на тясна връзка между партньорите и държавата членка, чийто съд е компетентен. С изключение на съдилищата на държавата членка, в която е регистрирано партньорството, на тези съдилища следва да бъде предоставена възможност да обявят, че не са компетентни да се произнесат, ако в тяхното национално право институтът на регистрираното партньорство не съществува.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 16 a (ново)
(16a)  За да се преодолеят по-специално последиците в случаи на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва също да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка, в изключителни случаи, да се произнесе по спор за имуществения режим, който има тясна връзка с трета държава. Такъв изключителен случай може да възникне, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от ищеца да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява, само ако въпросът има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.
(Съответства на съображение 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 14 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)   За да се улесни управлението на имуществото на партньорите, правото на държавата, в която е регистрирано партньорството, се прилага по отношение на цялото имущество на партньорите, дори ако това не е правото на дадена държава членка.
(18)   За да се улесни управлението на имуществото на регистрираните партньори, настоящият регламент следва да им позволи да изберат приложимото право по отношение на тяхното имущество, независимо от вида и местоположението му, измежду правните системи, които имат тясна връзка с партньорите поради тяхното местоживеене или гражданство. Няма причина този избор да бъде отказан на регистрираните партньорства. В случай, че партньорите изберат приложимо право, в което не съществува регистрирано партньорство, изборът на приложимо законодателство следва да се счита за нищожен. В такъв случай следва да се приложи обективната привръзка. Въпреки че заинтересованите страни по принцип са добре информирани относно правата си, следва да се отговори на специфичната необходимост от правна защита, като се предвиди правна консултация във връзка с последиците от избора на приложимо право. Това изискване ще бъде изпълнено, по-специално когато правната консултация е гарантирана от допълнителни формални изисквания относно избора на приложимо право, особено при заверка от нотариус.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 18 a (ново)
(18a)  С цел създаване на правна сигурност и яснота настоящият регламент следва да съдържа и разпоредба относно многократната регистрация на регистрирано партньорство, която следва да се отнася до най-скорошната регистрация. Държавите членки следва да гарантират, че няма да се извършват многократни регистрации на регистрирани партньорства.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 18 б (ново)
(18б)  При липса на избор на приложимо право, за да отговори на необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича животът на партньорите, настоящият регламент трябва да създаде хармонизирани стълкновителни норми въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на партньорите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено общото обичайно местопребиваване на партньорите към момента на възникването на партньорството, респ. първото общо обичайно местопребиваване на партньорите след възникване на партньорството, преди общото гражданство на партньорите в момента на възникването на партньорството. Ако нито един от тези критерии не е налице или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на партньорите към момента на възникването на регистрираното партньорство, третият критерий следва да бъде правото на държавата, с която партньорите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, при което от значение за тази връзка следва да бъде моментът на възникване на партньорството. Законодателствата, определени според тези критерии, не следва да се прилагат, ако в тях не е признат институтът на регистрираното партньорство. По отношение на имуществото на партньорите следва да се прилага като право по подразбиране законодателството на държавата, в която е регистрирано партньорството.
(Съответства на изменение 15 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 18 в (ново)
(18в)  Когато за определяне на приложимото право се използва гражданството, под внимание трябва да се вземе фактът, че някои държави, чиято правна система се основава на общото право, използват местожителството, а не гражданството като критерий за привръзка.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 18 г (ново)
(18г)  За да се гарантира правната сигурност на сделките и да се предотврати всяка промяна без знанието на партньорите на правото, приложимо към имуществените последици на регистрираните партньорства, такава промяна не следва да се прави без изрично изразената воля на страните. Решението на партньорите за тази промяна не следва да има обратно действие, освен ако това не е заявено изрично от тях. Във всеки случай това решение не може да засяга правата на трети страни и действителността на сключени преди това сделки.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 19 a (ново)
(19а)  Цялата необходима информация следва да се предоставя по лесен начин и с подходящи средства, по-специално чрез многоезичен интернет сайт на Комисията.
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 19 б (ново)
(19б)  Следва да се насърчава обменът на добри практики между практикуващите юристи.
Изменение 22
Предложение за регламент
Съображение 19 в (ново)
(19в)  Комисията следва да въведе инструмент за информиране и обучение на съответните служители на съда и практикуващи юристи чрез създаването на интерактивен портал на всички официални езици на институциите на Съюза, включващ система за обмен на опит и професионални умения.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 23
(23)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването и изпълнението на решенията по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001, като тези правила при необходимост се адаптират към специфичните изисквания на материята, обхваната от настоящия регламент. Затова признаването и изпълнението на решение, което се отнася изцяло или отчасти до имуществените аспекти на регистрираните партньорства, не могат да бъдат отказани в дадена държава членка поради това, че в нейното право регистрираното партньорство не съществува или че то има различни имуществени последици.
(23)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията по имуществени въпроси, касаещи регистрирани партньорства, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решенията по примера на други правни инструменти в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, като тези правила при необходимост се адаптират към специфичните изисквания на материята, обхваната от настоящия регламент. Затова признаването и изпълнението на решение, което се отнася изцяло или отчасти до имуществените аспекти на регистрираните партньорства, не могат да бъдат отказани в дадена държава членка поради това, че в нейното право регистрираното партньорство не съществува или че то има различни имуществени последици.
(Съответства на изменение 19 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 24
(24)   За да вземе предвид различните начини на уреждане на въпросите, свързани с имуществените аспекти на регистрираните партньорства в държавите членки, настоящият регламент трябва да осигури признаването и изпълнението на автентичните актове. В същото време автентичните актове не могат да бъдат приравнени към съдебните решения, що се отнася до признаването им. Признаването на автентичните актове означава, че те се ползват със същата доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им и водят до същите правни последици, както в своята държава членка по произход, и са действителни по презумпция, която може да бъде оборена при оспорване.
(24)   За да вземат предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществените аспекти на регистрираните партньорства в държавите членки, настоящият регламент следва да осигури приемането и изпълняемостта във всички държави членки на автентичните актове в областта на имуществените режими, касаещи регистрирано партньорство.
(Съответства на съображение 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 20 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 24 a (ново)
(24a)  По отношение на признаването, изпълняемостта и изпълнението на съдебните решения, както и по отношение на приемането и изпълняемостта на автентичните актове и изпълняемостта на съдебните спогодби настоящият регламент следва да предвиди разпоредби, по-конкретно по примера на Регламент (ЕС) № 650/2012.
(Съответства на изменение 21 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 26
Предложение за регламент
Съображение 25
(25)   Ако правото, приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство, трябва да урежда правоотношенията между партньор и трето лице, условията за противопоставимост на това право следва да бъдат определени в правото на държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване на партньора или на третото лице, за да се осигури защитата на интересите на последния. Така например правото на тази държава членка може да предвижда, че партньорът може да противопостави правото, уреждащо имуществения му режим, на третото лице, само ако са изпълнени условията за регистриране или публичност, предвидени в държавата членка, освен ако третото лице е познавало или е трябвало да познава правото, приложимо към имуществените аспекти на регистрираното партньорство.
(25)   Съгласно настоящия регламент правото, приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство, трябва да урежда правоотношенията между регистриран партньор и трето лице. Но при правоотношение между партньор и трето лице с цел да се осигури защитата на интересите на последното, никой от партньорите не следва да се позовава на това право или на особени повелителни разпоредби, когато партньорът, който е в правоотношение с третото лице, и последното имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, различна от тази, чието право е приложимо по отношение на имуществения режим на регистрираното партньорство. Изключения следва да се прилагат, когато третото лице не подлежи на защита, т.е. познавало е или е трябвало да познава приложимото право, или когато са изпълнени условията, приложими за регистриране или публичност, предвидени в държавата.
(Съответства на изменение 22 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 27
Предложение за регламент
Съображение 26 a (ново)
(26a)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка със създаването и последващото изменение на свидетелства и формуляри, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията1.
______________
1 ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(Съответства на съображение 78 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 23 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 28
Предложение за регламент
Съображение 26 б (ново)
(26б)  За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Съответства на съображение 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и на изменение 24 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 29
Предложение за регламент
Съображение 28
(28)   Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите членки при зачитане на тези права и принципи.
(28)   Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 20, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, равенството пред закона, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите членки при зачитане на тези права и принципи.
(Съответства на съображение 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и на изменение 25 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква а)
a)  личните последици на регистрираното партньорство,
заличава се
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква б)
б)   дееспособността на партньорите,
б)   общата дееспособност на партньорите,
(Съответства на изменение 26 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква б а) (нова)
ба)  съществуването, валидността или признаването на партньорството,
(Съответства на изменение 27 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква г)
г)  даренията между партньорите,
заличава се
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква д)
д)   наследствените права на преживелия партньор,
д)   въпроси относно наследяването, касаещи преживелия партньор,
(Съответства на изменение 29 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e)
е)   дружествата между партньорите,
е)   въпросите, които се уреждат от дружественото право и правото, уреждащо други юридически лица или неперсонифицирани сдружения,
(Съответства на член 1, буква з)от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 30 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква ж)
ж)   вида на вещните права по отношение на дадена вещ и публичността на тези права.
ж)   вида на вещните права,
(Съответства на член 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 31 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква ж а) (нова)
жа)  вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър, и
(Съответства на член 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 32 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква ж б) (нова)
жб)  въпросите относно правото на прехвърляне или корекция в случай на разтрогване на регистрирано партньорство, между партньори или бивши партньори, на права на пенсия или пенсии за инвалидност, натрупани по време на регистрираното партньорство.
(Съответства на изменение 33 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б)
б)   „регистрирано партньорство“ е режим на съжителство между две лица, предвиден от закона и който се регистрира от публичен орган;
б)   „регистрирано партньорство“ е режим на съжителство между две лица, установен по начин, предвиден от закона на държавата членка, в която партньорството е регистрирано;
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б а) (нова)
ба)  „партньорско споразумение“ е всяко споразумение, с което партньорите или бъдещите партньори уреждат имуществения режим на своето партньорство;
(Съответства на изменение 35 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в) – уводна част
в)   „автентичен акт“ е акт, официално съставен или вписан като автентичен акт в държавата членка по произход, чиято истинност:
в)   „автентичен акт“ е документ, свързан с въпросите на имуществения режим на регистрирано партньорство, официално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка, чиято истинност:
(Съответства на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 36 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква г)
г)   „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим на регистрирано партньорство от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително съдебно решение, постановление, заповед или изпълнителен лист, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;
г)   „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим на регистрирано партньорство от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, както и решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда;
(Съответства на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 37 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква д)
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която според случая решението е постановено, договорът за партньорство е сключен, автентичният акт е съставен или актът за делба на общото имущество или всеки друг акт е съставен от или пред съдебния орган или делегирания от него орган;
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която е постановено решението, съставен е автентичният акт или е одобрена или сключена съдебната спогодба;
(Съответства на член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 38 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква e)
е)   „замолена държава членка“ е държавата членка, в която е поискано признаването и/или изпълнението на решението, на договора за партньорство, на автентичния акт или на акта за делба на общото имущество или на всеки друг акт, съставен от или пред съдебния орган или делегирания от него орган;
е)   „държава членка по изпълнение“ е държавата членка, в която се иска декларацията за изпълняемост или изпълнение на решението, на съдебната спогодба или на автентичния акт;
(Съответства на член 3, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 39 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква ж)
ж)  „съд“ е всеки компетентен съдебен орган на държавите членки, който упражнява правораздавателни функции в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства, както и всеки друг несъдебен орган или лице, който по делегиране или назначаване от съдебен орган на държавите членки изпълнява функции, присъщи на съдилищата, така както са предвидени по настоящия регламент;
заличава се
(Съответства на изменение 40 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1а (нов)
1a.  За целите на настоящия регламент понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на имуществените режими на регистрирани партньорства, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:
а)  могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; и
б)  имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.
Държавите членки изпращат уведомление на Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 33а, параграф 1.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член -3
Член -3
Компетентност в областта на имуществените режими в рамките на държавите членки
Настоящият регламент не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси от областта на имуществения режим.
(Съответства на изменение 42 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1
1.   Съдилищата на държава членка, сезирани с молба във връзка с наследяване на един от партньорите съгласно Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство], са компетентни също така да се произнасят относно имуществените последици на партньорството, свързани с молбата.
1.   Съдилищата на държава членка, сезирани по въпроси в областта на наследяването на един от регистрираните партньори съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, са компетентни също така да се произнасят относно имуществените последици на партньорството, свързани с делото за наследяване.
(Съответства на изменение 43 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 4
Компетентност в случай на раздяла на партньорите
Компетентност в случай на разтрогване или унищожаване
Съдилищата на държава членка, сезирани с молба за разтрогване или унищожаване на регистрирано партньорство, са компетентни също така, при наличието на споразумение между партньорите, да се произнасят относно имуществените последици, свързани с молбата.
Съдилищата на държава членка, сезирани с молба за разтрогване или унищожаване на регистрирано партньорство, са компетентни също така да се произнасят относно имуществените последици, свързани с молбата, когато компетентността на съответните съдилища е призната, изрично или по друг недвусмислен начин, от партньорите.
Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.
При липса на споразумение между партньорите компетентността се урежда съгласно член 5.
При липса на признаване на компетентността на посочения в параграф 1 съд компетентността се урежда съгласно член 5.
(Съответства на изменение 44 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 4 а (нов)
Член 4а
Споразумение за избор на съд
1.  Партньорите могат да се споразумеят за това, съдилищата на държавата членка, чието право са избрали за приложимо спрямо имуществения режим на тяхното партньорство по смисъла на член 15б, да бъдат компетентни по този имуществен режим. Тази компетентност е изключителна.
Без да се засяга алинея 3, споразумението за определяне на компетентния съд може да бъде сключено и изменяно по всяко време, но не по-късно от момента на сезиране на съда.
Ако правото на сезирания съд предвижда това, партньорите могат също да определят компетентния съд в хода на съдебното производство. В такъв случай изборът се отбелязва в съдебния протокол съгласно правото на сезирания съд.
Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двамата партньори. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.
2.  Партньорите могат също така да се споразумеят, че ако не е направен избор на съд, компетентни ще бъдат съдилищата на държавата членка, чието право е приложимо спрямо имуществения режим на тяхното партньорство съгласно член 15.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 4 б (нов)
Член 4б
Компетентност, основана на явяване на ответника
1.  Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, чието право е било избрано по силата на член -15б или чието право е приложимо съгласно член 15, и пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността, или когато друг съд има компетентност по силата на член 3, член 4 или член 4а.
2.  Преди да приеме компетентност по параграф 1 съдът се уверява, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността, както и за последиците от явяването или неявяването си.
(Съответства на изменение 46 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 5
1.   Извън случаите, предвидени в членове 3 и 4, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществените последици на регистрирано партньорство, са съдилищата на държавата членка:
1.   Ако никой съд не е компетентен съгласно членове 34 и 4а, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществените последици, са съдилищата на държавата членка:
a)  по общото обичайно местопребиваване на партньорите или, ако няма такова,
а)  на чиято територия е било обичайното местопребиваване на партньорите в момента на сезирането на съда или, ако няма такова,
б)   по последното общо обичайно местопребиваване на партньорите, ако един от тях все още живее там, или, ако няма такова,
б)   на чиято територия е било последното обичайно местопребиваване на партньорите, ако един от тях все още живее там в момента на сезирането на съда или, ако няма такова,
в)   по обичайно местопребиваване на ответника или, ако няма такова,
в)   на чиято територия е било обичайното местопребиваване на ответника в момента на сезирането на съда или, ако няма такова,
ва)  чиито граждани са двамата партньори в момента на сезирането на съда или, ако се отнася за Обединеното кралство и Ирландия, в която имат общо „местоживеене“ („domicile“) или, ако няма такова,
г)   по регистриране на партньорството.
г)   по регистриране на партньорството.
2.   Съдилищата, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), могат да обявят, че не са компетентни да се произнесат, ако в тяхното право институтът на регистрираното партньорство не съществува.
2.   Съдилищата, посочени в параграф 1, букви а), б), в) и ва), могат да обявят, че не са компетентни да се произнесат, ако в тяхното право институтът на регистрираното партньорство не съществува.
(Относно член 5 (ва) (нов), вж. изменението на член 6, параграф 1, буква б). Съответства на изменение 47 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 6
Ако никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 или 5 или ако съдът е обявил, че не е компетентен да се произнесе, съдилищата на държава членка са компетентни доколкото:
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 4а или 5 или ако съдът е обявил, че не е компетентен да се произнесе, съдилищата на държава членка са компетентни доколкото на територията на тази държава членка се намира недвижимо имущество или регистрирани активи на единия или на двамата партньори; в такъв случай сезираният съд ще трябва да се произнесе само относно това недвижимо имущество или регистрирани активи.
a)  имущество на единия или на двамата партньори се намира на територията на тази държава членка; в такъв случай сезираният съд ще трябва да се произнесе само относно това имущество, или
б)  и двамата партньори са граждани на тази държава членка, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, имат общ „domicile“ в нея.
При това съдилищата на дадената държава членка са компетентни да се произнасят с решения само относно недвижимо имущество или регистрирани активи, които се намират в тази държава членка.
(Съответства на изменение 48 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 7
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 5 или 6 или ако съдът е обявил, че не е компетентен да се произнесе, съдилищата на държава членка могат, по изключение и при условие че делото има достатъчна връзка с тази държава членка, да се произнесат относно имуществените последици на регистрираните партньорства, ако е невъзможно в трета държава да се проведе дадено производство или не може в рамките на разумното да се образува или води такова.
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно 3, 4, 4a, 5 или 6, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат относно имуществения режим, ако е невъзможно в трета държава, с която делото има тясна връзка, да се проведе дадено производство или не може в рамките на разумното да се образува или води такова.
Случаят трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата членка на сезирания съд.
(Съответства на член 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 49 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 8
Съдът, сезиран на основание на членове 3, 4, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Съдът, сезиран на основание на членове 3, 4, 4a, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Ако съд е сезиран съгласно член 6, неговата компетентност да разглежда насрещни искове се ограничава до недвижимото имущество или регистрираните активи, които са предмет на главното производство.
(Съответства на изменение 50 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 9
Съдът се смята за сезиран:
За целите на настоящата глава даден съд се смята за сезиран:
а)   към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника, или
а)   към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника;
б)   ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към момента на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда.
б)   ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към момента на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда, или
ба)  ако производството е започнато служебно от съда, към момента, в който съдът взема решение за започване на производството, или, ако такова решение не е необходимо, към момента на регистрирането на делото от съда.
(Съответства на член 14 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 51 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1
1.   Когато искове със същия предмет, на същото основание и между същите страни са предявени в съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.
1.   Когато искове със същия предмет, на същото основание между партньорите са предявени в съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.
(Съответства на изменение 52 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2
2.   Когато тези искове са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също така, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.
2.   Когато тези искове са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също така, по молба на един от партньорите, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.
(Съответства на член 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 54 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 14
От съдилищата на държава членка могат да бъдат поискани временни или обезпечителни мерки, предвидени в нейното законодателство, дори ако, съгласно настоящия регламент, съдилищата на друга държава членка са компетентни да се произнесат по съществото на делото.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Съответства на член 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и на изменение 56 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 61
Предложение за регламент
Член -15 (нов)
Член -15
Единство и обхват на приложимото право
1.  Правото, приложимо към имуществените последици на регистрирано партньорство, се прилага за всички активи, които са засегнати от тези последици, независимо от тяхното местонахождение.
2.  Правото, приложимо към имуществените последици на регистрираните партньорства, без да се засяга член 1, параграф 3, букви ж) и жа), наред с другото определя:
а)  разделянето на имуществото на партньорите в различни категории преди и след регистрираното партньорство;
б)  прехвърлянето на имуществото от една категория в друга;
в)  евентуална отговорност за дългове на другия партньор;
г)  правата на разпореждане на партньорите по време на партньорството;
д)  прекратяването и ликвидирането на имуществения режим на регистрираното партньорство и делба на имуществото при разтрогване на регистрираното партньорство;
е)  въздействието на имуществения режим на регистрирано партньорство върху правоотношение между единия от партньорите и трета страна при условията на член 31.
(Съответства на изменения 57 и 58 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 62
Предложение за регламент
Член -15 а (нов)
Член -15а
Универсално прилагане
Правото, определено според разпоредбите на настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е право на дадена държава членка или не.
(Вж.изменението към член 16; изменен текст). Съответства на член 20 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 59 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 63
Предложение за регламент
Член -15 б (нов)
Член -15б
Избор на приложимо право
1.  Партньорите или бъдещите партньори могат да се споразумеят да определят правото, приложимо към имуществения режим на регистрираното партньорство или да го променят, при условие че това право признава института на регистрираното партньорство и му придава имуществени последици, и при условие че това право е едно от следните:
а)  правото на държавата, в която партньорите или бъдещите партньори, или единият от тях, има/имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или
б)  правото на държавата, на която един от партньорите или от бъдещите партньори е гражданин към момента на сключване на споразумението, или
в)  правото на държава, в която е регистрирано партньорството.
2.  Ако избраното право не признава института на регистрираното партньорство или не му придава имуществени последици, приложимото право се определя в съответствие с член 15.
3.  Изборът на приложимо право съгласно параграф 1 е действителен само когато партньорите или бъдещите партньори могат да докажат, че преди това са били консултирани относно правните последици от този избор.
Това изискване се счита за изпълнено, ако осигуряването на консултация е гарантирано от допълнителни национални формални правила, уреждащи избора на приложимо право.
4.  Освен ако партньорите не са договорили друго, смяната по време на партньорството на правото, приложимо към имуществения режим на регистрираното им партньорство, има действие само в бъдеще.
5.  Ако партньорите изберат смяната на приложимото право да има обратно действие, това не засяга действителността на сделки, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.
(Съответства частично на изменение 60 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 15
Определяне на приложимото право
Определяне на приложимото право при липса на избор
Към имуществените последици на партньорството е приложимо правото на държавата, в която то е регистрирано.
1.  При липса на споразумение за избор на приложимо право съгласно член -15б имуществените последици на регистрираното партньорството се уреждат от правото на държавата:
a)  в която е било първото общо обичайно местопребиваване на партньорите в момента на възникване на партньорството или в която те установяват първото си общо обичайно местопребиваване след възникването на партньорството, или
б)  чиито граждани са двамата партньори в момента на възникване на партньорството, или
в)  с която партньорите заедно имат най-тесни връзки в момента на възникване на партньорството, като се отчитат всички обстоятелства, или
г)  в която е регистрирано партньорството.
2.  Разпоредбите на параграф 1, букви а), б) и в) не се прилагат, когато в съответното право не съществува институтът на регистрираното партньорство.
3.  Разпоредбата на параграф 1, буква б) не се прилага, когато партньорите имат повече от едно общо гражданство.
(Съответства частично на изменение 61 и последващи от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 15 а (нов)
Член 15а
Многократна регистрация
Когато между същите партньори съществуват регистрирани партньорства в различни държави, от решаващо значение за целите на определяне на приложимото право в съответствие с член 15, параграф 1, буква г) е последното регистрирано партньорство в момента на регистрацията му.
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 16
Член 16
заличава се
Универсален характер на стълкновителните норми
Определеното според разпоредбите на настоящата глава право се прилага дори когато то не е право на държава членка.
(Съответства на изменение 68 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 16 а (нов)
Член 16а
Формални изисквания за избора на приложимо право
1.  Споразумението за избор на приложимо право съгласно член -15б се съставя в писмена форма, има отбелязана дата и е подписано от двамата партньори. Всяко предаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.
2.  Това споразумение е в съответствие с формалните изисквания на приложимото право по отношение на имуществения режим на регистрираното партньорство или на правото на държавата, в която е сключено.
3.  Когато обаче правото на държавата, в която двамата партньори са имали обичайно местопребиваване в момента на избора на приложимо право, предвижда допълнителни формални изисквания за споразумения от този вид или ако няма такива, за партньорското споразумение, се прилагат тези изисквания.
4.  Когато в момента на избора на приложимо право партньорите имат обичайно местопребиваване в различни държави и правото на двете държави предвижда различни формални изисквания, споразумението се счита за формално действително, когато отговаря на изискванията на правото на една от тези държави.
(Текст, подобен на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Вж. също изменение 65 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 68
Предложение за регламент
Член 16 б (нов)
Член 16б
Формални изисквания по отношение на партньорско споразумение
Член 16 а урежда формалните аспекти на партньорско споразумение mutatis mutandis. Всякакви допълнителни формални изисквания по смисъла на член 16а, параграф 3 са единствено тези, свързани с партньорското споразумение за целите на настоящия член.
(Съответства на изменение 66 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 69
Предложение за регламент
Член 16 в (нов)
Член 16в
Адаптиране на вещни права
Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към имуществения режим на регистрираното партньорство право, а в правото на държавата членка, в която се извършва позоваването, не съществува въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици.
(Съответства на член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 67 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 70
Предложение за регламент
Член 17
Разпоредбите на настоящия регламент не засягат прилагането на повелителните норми, чието зачитане дадена държава смята от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в приложното им поле, независимо от приложимото иначе право към имуществените последици на регистрираното партньорство съгласно настоящия регламент.
1.  Особените повелителни норми са разпоредби, чието незачитане би било очевидно несъвместимо с обществения ред на съответната държава членка. Компетентните органи не следва да тълкуват изключението за обществен ред по начин, който противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея, който забранява всяка форма на дискриминация.
2.  Настоящият регламент не ограничава прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на съда, без да се засягат разпоредбите относно защитата на транзакции, приложими в съответствие с член 31.
(Съответства на изменение 69 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 71
Предложение за регламент
Член 18 – параграф 1
1.   Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
1.   Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право на дадена държава може да бъде отказано само ако прилагането му e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
(Съответства на член 35 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 70 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 72
Предложение за регламент
Член 19
По смисъла на настоящия регламент прилагане на правото на държава, посочена от настоящия регламент, означава прилагане на действащите материалноправни норми на тази държава, с изключение на нормите на нейното международното частно право.
По смисъла на настоящия регламент прилагане на правото на държава, посочена от настоящия регламент, се отнася за прилагане на действащите норми на тази държава, с изключение на нормите на нейното международното частно право.
(Съответства на изменение 71 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 73
Предложение за регламент
Член 20
Държави с две или повече правни системи — териториални стълкновителни норми
Държави с повече от една правна система — териториални стълкновителни норми
1.  Когато правото, определено като приложимо от настоящия регламент, е правото на държава, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на имуществения режим на регистрираното партньорство, вътрешните стълкновителни норми на тази държава определят съответната териториална единица, чиито законови правила се прилагат.
Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна система или набор от правила по въпросите, уредени от настоящия регламент:
1a.  При липса на такива вътрешни стълкновителни норми:
a)   всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува, за целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия регламент, като отнасящо се до правото, което е в сила в съответната териториална единица;
а)   всяко позоваване на правото на посочената в параграф 1 държава се тълкува за целите на определянето на приложимото право на основание правила, свързани с обичайното местопребиваване на партньорите, като отнасящо се до правото, което е в сила в териториалната единица, в която партньорите имат своето обичайно местопребиваване;
б)   всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасящо се за обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;
б)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно разпоредбите относно гражданството на партньорите се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която партньорите са най-тясно свързани;
в)   всяко позоваване на гражданството се отнася до териториалната единица, определена от правото на дадената държава, или, при отсъствие на приложими правила, до териториалната единица, избрана от страните, или, при отсъствие на избор, до териториалната единица, с която един или и двамата партньори имат най-тясна връзка.
в)   всяко позоваване на правото на посочената в параграф 1 държава за определянето на приложимото право на основание на други разпоредби, които се отнасят до други привръзки, се тълкува като отнасящо се за правото на териториалната единица, в която се намира съответната привръзка.
(Съответства на член 36 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 72 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 74
Предложение за регламент
Член 20 а (нов)
Член 20а
Държави с повече от една правна система — интерперсонални стълкновения на закони
По отношение на държава, в която съществуват две или повече правни системи или съвкупност от норми, приложими за различни категории лица в областта на имуществените режими на регистрираните партньорства, всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува като отнасящо се за правната система или съвкупността от норми, определени от действащите в тази държава правила. При отсъствие на такива правила се прилага правната система или съвкупност от правила, с която партньорите имат най-тясна връзка.
(Съответства на изменение 73 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 75
Предложение за регламент
Член 20 б (нов)
Член 20б
Неприлагане на настоящия регламент към вътрешните стълкновения на закони
Държава членка, в която различни териториални единици имат собствени правни норми в областта на имуществените режими на регистрираните партньорства, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между правните режими на такива единици.
(Съответства на изменение 74 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 76
Предложение за регламент
Член 21 – параграф 1
1.  Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е процедура.
1.  Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е процедура. От признаването на посочените решения обаче не следва признаване от страна на държавите членки на регистрираното партньорство като правен институт в собствения правов ред.
Изменение 77
Предложение за регламент
Член 21 – параграф 2
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове [38—56] от Регламент (ЕО) № 44/2001, да поиска да се установи, че решението трябва бъде признато.
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове 27б – 27о, да поиска да се установи, че това решение трябва бъде признато.
(Съответства на член 39 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 75 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 78
Предложение за регламент
Член 22 – буква а)
a)   признаването явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка;
a)   признаването явно противоречи на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване;
(Съответства на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 76 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 79
Предложение за регламент
Член 22 – буква б)
б)   на неявилия се ответник не е връчена исковата молба или равностоен документ своевременно и по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;
б)   на неявилия се ответник не е връчена исковата молба или равностоен документ своевременно и по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е оспорил решението, въпреки че е имал възможност да направи това;
(Съответства частично на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 80
Предложение за регламент
Член 22 – буква в)
в)   то противоречи на решение, постановено между същите страни в замолената държава членка;
в)   то противоречи на решение, постановено в производство между същите страни в държавата членка, в която е получено признаване;
(Съответства на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 78 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 81
Предложение за регламент
Член 22 – буква г)
г)   то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в замолената държава членка.
г)   то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава в производство между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата членка, в която се иска признаване;
(Съответства на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 79 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 82
Предложение за регламент
Член 25
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно решение.
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на решение, постановено в друга държава членка.
(Съответства на член 41 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 80 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 83
Предложение за регламент
Член 26
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред.
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред в държавата членка по произход.
(Съответства на член 42 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 81 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 84
Предложение за регламент
Член 27
Решенията, постановени в държава членка и подлежащи на изпълнение там, и съдебните спогодби се изпълняват в другите държави членки в съответствие с членове [38—56 и член 58] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
Решенията, постановени в държава членка и подлежащи на изпълнение в тази държава, и съдебните спогодби подлежат на изпълнение в друга държава членка, ако по искане на заинтересована страна са били обявени за подлежащи на изпълнение там в съответствие с процедурата, предвидена в членове 27б–27о.
(Съответства на член 43 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 82 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 85
Предложение за регламент
Член 27 а (нов)
Член 27а
Определяне на местоживеене
За да определи дали за целите на процедурата, предвидена в членове 27б – 27о, дадена страна има местоживеене в държавата членка по изпълнение, сезираният съд прилага вътрешното право на тази държава членка.
(Съответства на член 44 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 83 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 86
Предложение за регламент
Член 27 б (нов)
Член 27б
Териториална компетентност
1.  Заявлението за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата членка по изпълнение, относно който тази държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 33.
2.  Териториалната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.
(Съответства на член 45 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 84 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 87
Предложение за регламент
Член 27 в (нов)
Член 27в
Процедура
1.  Процедурата за подаване на заявление се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Заявителят не е длъжен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата членка по изпълнение.
3.  Заявлението се придружава от следните документи:
a)  препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;
б)  свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33в, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 27г.
(Съответства на член 46 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 85 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 88
Предложение за регламент
Член 27 г (нов)
Член 27г
Непредставяне на свидетелството
1.  Ако не бъде представено свидетелството, посочено в член 27в, параграф 3, буква б), съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчно информация, да не изиска представянето му.
2.  Ако съдът или компетентният орган го изискват, се представя превод на документите. Преводът се извършва от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите членки.
(Съответства на член 47 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 86 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 89
Предложение за регламент
Член 27 д (нов)
Член 27д
Декларация за изпълняемост
Решението се обявява за подлежащо на изпълнение веднага след приключване на формалностите по член 27в, без преразглеждане по отношение на постановеното в член 22. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави забележки по заявлението.
(Съответства на член 48 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 87 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 90
Предложение за регламент
Член 27 e (нов)
Член 27е
Уведомяване за решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на заявителя по реда и условията, определени от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно със съдебното решение, ако то все още не й е връчено или съобщено.
(Съответства на член 49 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 88 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 91
Предложение за регламент
Член 27 ж (нов)
Член 27ж
Обжалване на решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.
2.  Жалбата се подава в съда, относно който съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 33.
3.  Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.
4.  Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба от заявителя, се прилага член 11, дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма местоживеене в никоя от държавите членки.
5.  Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването или съобщаването й. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има местоживеене в държава членка, различна от тази, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 60 дни и тече от датата на връчването, било лично на страната, или по нейното местоживеене. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.
(Съответства на член 50 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 89 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 92
Предложение за регламент
Член 27 з (нов)
Член 27з
Процедура за оспорване на решение, постановено по жалба
Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 33.
(Съответства на член 51 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 90 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 93
Предложение за регламент
Член 27 и (нов)
Член 27и
Отказ или отмяна на декларация за изпълняемост
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 27ж или 27з, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 22. Съдът постановява решението си незабавно.
(Съответства на член 52 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 91 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 94
Предложение за регламент
Член 27 й (нов)
Член 27й
Спиране на производството
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 27ж или 27з, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, спира производството, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата членка по произход поради подадена жалба.
(Съответства на член 52 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 92 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 95
Предложение за регламент
Член 27 к (нов)
Член 27к
Временни и обезпечителни мерки
1.  Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящия раздел, няма пречки заявителят да поиска временни, включително охранителни мерки, в съответствие с правото на държавата членка по изпълнение, без да се изисква декларация за изпълняемост по смисъла на член 27д.
2.  Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви охранителни мерки.
3.  По време на определения в член 27ж, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по това обжалване, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен охранителни.
(Съответства на член 54 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 93 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 96
Предложение за регламент
Член 27 л (нов)
Член 27л
Частична изпълняемост
1.  Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.
2.  Заявителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от съдебното решение.
(Съответства на член 55 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 94 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 97
Предложение за регламент
Член 27 м (нов)
Член 27м
Правна помощ
Заявител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право във всички производства за декларация за изпълняемост да се ползва от най-благоприятната правна помощ или най-обхватното освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на държавата членка по изпълнение.
(Съответства на член 56 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 95 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 98
Предложение за регламент
Член 27 н (нов)
Член 27н
Освобождаване от гаранции, обезпечения или депозити
Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава членка подава заявление за признаване, изпълняемост или изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че лицето е чужд гражданин или че няма местоживеене или местопребиваване в държавата членка по изпълнение.
(Съответства на член 57 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 96 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 99
Предложение за регламент
Член 27 о (нов)
Член 27о
Освобождаване от данъци, налози или такси
При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.
(Съответства на член 58 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 97 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 100
Предложение за регламент
Член 28
Признаване на автентичните актове
Приемане на автентични актове
1.   Формално съставени или вписани в една държава членка автентични актове се признават от другите държави членки, освен ако действителността им не се оспорва в съответствие с приложимото право и при условие че признаването явно не противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
1.   Формално съставени или вписани в една държава членка автентични актове имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред на въпросната държава членка.
Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход.
1a.   Оспорване на автентичността на автентичен акт се прави пред съдилищата на държавата членка по произход и решението по оспорването се взема по силата на правото на тази държава. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в друга държава членка, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1б.  Оспорване на правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт, се прави пред съдилищата, които са компетентни съгласно настоящия регламент, и решение по оспорването се взема по силата на правото, приложимо съгласно глава III или по силата на правото съгласно член 32. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, по отношение на предмета на обжалването, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1в.  Ако изходът от производството пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт в областта на имуществените въпроси, компетентен да се произнесе по този въпрос е същият съд.
2.  Признаването на автентичните актове им придава доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, и те се ползват от оборима презумпция за действителност.
(Съответства на член 59 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 98 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 101
Предложение за регламент
Член 29 – параграф 1
1.   Формално съставени или вписани автентични актове с изпълнителна сила в дадена държава членка се признават за изпълними в друга държава членка при поискване, направено в съответствие с процедурата, уредена в членове [38—57] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
1.   Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, се обявява за изпълняем в друга държава членка по молба на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 27б—27о.
1a.  За целите на член 27в, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по молба на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, който ще бъде изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове [43 и 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове 27ж или 27з, отказва или отменя декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред на държавата членка по изпълнение.
(Съответства на член 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 99 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 102
Предложение за регламент
Член 30
Признаване и изпълнителна сила на съдебните спогодби
Изпълнителна сила на съдебните спогодби
Съдебните спогодби, подлежащи на изпълнение в държавата членка по произход, се признават и обявяват за изпълняеми в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна при същите условия като автентичните актове. Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член [42 или член 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред на държавата членка по изпълнение.
1.  Съдебните спогодби, подлежащи на изпълнение в държавата членка по произход, се обявяват за изпълняеми в друга държава членка по заявление на всяка заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 27б–27о.
1a.  За целите на член 27в, параграф 3, буква б) съдът, който е одобрил съдебната спогодба или в който тя е сключена, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33в, параграф 2.
1б.  Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член 27 ж или член 27 з отказва или отменя декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред на държавата членка по изпълнение.
(Съответства на член 61 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 100 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 103
Предложение за регламент
Член 31 – заглавие
Противопоставимост на трети лица
Защита на трети лица
(Съответства на изменение 101 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 104
Предложение за регламент
Член 31 – параграф 1
1.  Имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношението между партньор и трето лице се уреждат от правото на държавата на регистриране на партньорството, посочена е член 15.
1.  Имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношението между партньор и трето лице се уреждат от правото, приложимо по отношение на имуществените режими на регистрирано партньорство съгласно настоящия регламент.
Изменение 105
Предложение за регламент
Член 31 – параграф 2
2.  Правото на държава членка обаче може да предвижда, че приложимото право не може да бъде противопоставено от партньор на трето лице, ако единият от партньорите или третото лице имат обичайно местопребиваване на територията на тази държава членка и ако формалностите по оповестяването или по регистрирането, предвидени от правото на тази държава членка, не са извършени, освен ако третото лице познава или е трябвало да познава правото, приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство.
2.  Въпреки това в правоотношението между партньор и трето лице нито един от партньорите не може да се позовава на правото, приложимо към имуществения режим на регистрираното партньорство, ако партньорът, който е в правоотношение с трето лице и третото лице имат обичайно местопребиваване в същата държава, която не е държавата, чието право е приложимо към имуществения режим на регистрираното партньорство. В такива случаи за последиците на имуществения режим върху третото лице се прилага правото на държавата членка, където съответният партньор и третото лице имат обичайно местопребиваване.
(Съответства на изменение 102 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 106
Предложение за регламент
Член 31 – параграф 3
3.  Също така, правото на държава членка, в която се намира недвижимо имущество, може да предвижда по отношение на това недвижимо имущество правило, аналогично на това, предвидено в параграф 2 за правоотношенията между партньор и трето лице.
3.  Параграф 2 не се прилага, ако:
а)  третото лице познава или е трябвало да познава правната система, приложима към имуществените последици на регистрираното партньорство, или
б)  са спазени изискванията по отношение на регистрацията или оповестяването на имуществения режим на регистрираното партньорство в съответствие със законодателството на държавата, в която е обичайното местопребиваване на третото лице и на партньора, който е в правоотношение с това трето лице, или
в)  при сделки с недвижимо имущество са спазени изискванията по отношение на регистрацията или оповестяването на имуществения режим на регистрираното партньорство, свързани с недвижимото имущество съгласно законодателството на държавата, в която се намира недвижимото имущество.
(Съответства на изменение 103 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 107
Предложение за регламент
Член -32 (нов)
Член -32
Обичайно местопребиваване
1.  За целите на настоящия регламент обичайното местопребиваване на дружества и други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания е мястото на централното им управление. Обичайното местопребиваване на физическо лице, което осъществява стопанска дейност, е неговото основно място на стопанска дейност.
2.  Когато правоотношението е сключено в хода на дейността на клон, представителство или друго поделение, или ако съгласно договора, този клон, представителство или поделение носи отговорност за изпълнението на договора, мястото, където се намира този клон, представителство или друго поделение се счита за място на обичайно местопребиваване.
3.  За целите на определяне на обичайното местопребиваване относимият момент е моментът на правоотношението.
(Съответства на изменение 104 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 108
Предложение за регламент
Член 33 – параграф 1 – буква б а) (нова)
бa)  имената и данните за връзка със съдилищата или органите, компетентни да разглеждат заявления за декларации за изпълняемост в съответствие с член 27б, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу такива заявления в съответствие с член 27ж, параграф 2;
(Съответства на член 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 105 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 109
Предложение за регламент
Член 33 – параграф 1 – буква б б) (нова)
бб)  процедурите по обжалване на решението, постановено по жалба, посочени в член 27з.
Изменение 110
Предложение за регламент
Член 33 – параграф 2
2.   Държавите членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на тези разпоредби.
2.   Държавите членки уведомяват Комисията за последващи изменения на тази информация.
Изменение 111
Предложение за регламент
Член 33 – параграф 3
3.  Комисията предоставя на обществеността по подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
3.  Комисията предоставя на обществеността по лесен и подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
Държавите членки гарантират, че информацията от този многоезичен сайт е достъпна също така чрез всеки официален сайт, който те създават, по-специално чрез осигуряване на връзка към интернет страницата на Комисията.
(Съответства на член 78, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 108 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 112
Предложение за регламент
Член 33 – параграф 3 а (нов)
3a.  Комисията въвежда инструмент за информиране и обучение на съответните служители на съда и практикуващи юристи чрез създаването на интерактивен портал на всички официални езици на институциите на Съюза, включващ система за обмен на опит и професионални умения.
(Съответства на изменение 109 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 113
Предложение за регламент
Член 33 а (нов)
Член 33а
Изготвяне и последващо изменение на списъка, в който се съдържа информацията, посочена в член 2, параграф 1а.
1.  Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правни специалисти, посочени в член 2, параграф 1а.
2.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията изменя списъка съобразно с това.
3.  Комисията публикува списъка и евентуалните му последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз.
4.  Комисията осигурява публичен достъп до информацията, за която е направено уведомление в съответствие с параграфи 1 и 2, чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
(Съответства на член 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 110 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 114
Предложение за регламент
Член 33 б (нов)
Член 33б
Изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 27в, 28, 29 и 30
Комисията приема актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 27в, 28, 29 и 30. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33в, параграф 2.
(Съответства на член 80 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 111 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 115
Предложение за регламент
Член 33 в (нов)
Член 33в
Процедура на комитет
1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Съответства на член 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и изменение 112 от доклада в 2011/0059(CNS).)
Изменение 116
Предложение за регламент
Член 34 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)
В своите доклади Комисията разглежда по-конкретно следните въпроси:
–  възползването от възможностите за сключване на споразумение за избор на приложимо право и избор на съдебна компетентност от страна на регистрирано партньорство и практическите последици,
–  ефективността на изискването за консултация при избора на приложимо право,
–  възползването от възможността за обявяване на липса на компетентност от съдилища на държавите членки, в които не съществува институтът на регистрираното партньорство, и практическите последици, и
–  възможността за бъдещо уеднаквяване на разпоредбите, посочени в настоящия регламент, с посочените в [Регламента относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения, свързани с имуществения режим между съпрузи], с цел постигане на равно третиране в по-голяма степен.
Изменение 117
Предложение за регламент
Член 35 – параграф 3
3.   Разпоредбите на глава III се прилагат само за партньорите, регистрирали своето партньорство.
3.   Разпоредбите на глава III се прилагат само за регистрирани партньори, които след датата на влизане в сила на настоящия регламент:
a)  са сключили регистрирано партньорството или
б)  са направили избор на право, приложимо по отношение на своето имущество.
Споразумение за избор на приложимо право, което е било сключено преди [дата на влизане в сила на настоящия регламент], също е действително, ако отговаря на изискванията на глава III или ако е действително съгласно приложимото право към момента на сключване на споразумението относно избора на приложимо право съгласно съответните разпоредби на международното частно право.
Споразумение за избор на приложимо право, което е било сключено преди [дата на влизане в сила на настоящия регламент] във връзка с предвидената в настоящия регламент възможност за избор на приложимо право, но е било недействително към момента на сключване на споразумението относно избора на такова право според приложимото право съгласно съответните разпоредби на международното частно право, тъй като в последното не е предвиден избор на приложимо право за регистрирани партньорства, става действително от [дата на влизане в сила на настоящия регламент].

Решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи *
PDF 694kWORD 89k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи COM(2011)0126 – C7-0093/2011 – 2011/0059(CNS))
P7_TA(2013)0338A7-0253/2013

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2011)0126),

–  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0093/2011),

–  като взе предвид мотивираното становище, внесено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, от италианския сенат, в което се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0253/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи. Той не се занимава с определението на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите членки.
(10)  Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи. Той не се занимава с определението на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите членки. Отношението му към това понятие е по-скоро неутрално. Настоящият регламент не засяга определението на понятието „брак“ в националното право на държавите членки.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)  Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществения режим на съпрузите, от ежедневното управление на имуществото до неговата делба, налагаща се от раздялата на брачната двойка или поради смъртта на единия от съпрузите.
(11)  Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществения режим на съпрузите, от ежедневното управление на имуществото до неговата делба, налагаща се от раздялата или развода на брачната двойка или поради смъртта на единия от съпрузите.
(Отговаря на съображение 9 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 11 a (ново)
(11а)  Настоящият регламент обаче не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от имуществения режим между съпрузи. Поради това, от съображения за яснота, редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като имащи връзка с въпросите на имуществения режим между съпрузи, следва изрично да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.
(Отговаря на съображение 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   Тъй като задълженията за издръжка между съпрузи са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, те следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с действителността и правните последици на даренията, обхванати от Регламент (ЕО) 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).
(12)   Задълженията за издръжка между съпрузи, които са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с наследяването, обхванати от Регламент (ЕС)  650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство1.
______________
1 ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   Въпросите, отнасящи се до съдържанието на вещните права, които могат да съществуват в националното право на държавите членки, както и тези, свързани с публичността им, също трябва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както това е направено в Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство]. По този начин съдилищата на държавата членка, в която се намира имущество на единия или на двамата съпрузи, могат да предприемат мерки, произтичащи от вещното право, свързани по-конкретно с вписването на прехвърлянето на това имущество в съответния регистър, когато правото на тази държава членка го предвижда.
(13)   Настоящият регламент – подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012 – не следва да засяга ограничения брой (numerus clausus) вещни права, които съществуват в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в тази държава членка, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.
(Отговаря отчасти на съображение 15 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 13 a (ново)
(13а)  Въпреки това, за да могат бенефициерите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени, например в рамките на спор за имуществен режим, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно вещно право съгласно националното законодателство може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е приложимо към имуществения режим между съпрузи, за да се получи допълнителна информация за естеството на вещното право и последиците от него. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.
(Отговаря на съображение 16 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 13 б (ново)
(13б)  Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това, дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или дали съдържа необходимата информация.
(Отговаря отчасти на съображение 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 13 в (ново)
(13в)  Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от правото на тази държава членка.
(Отговаря на съображение 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 13 г (ново)
(13г)  Понятието „имуществен режим между съпрузи“, което определя приложното поле на настоящия регламент, следва да обхваща съвкупността от правилата, отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица в резултат на брак и след неговото прекратяване. То включва не само задължителните разпоредби на приложимото право, но и евентуални факултативни разпоредби, които могат да се договорят от съпрузите съгласно приложимото право.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 13 д (ново)
(13д)  Подобно на Регламент (ЕС) № 650/2012 настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието „съд“следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в истинския смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които упражняват съдебни функции като съдилища по някои въпроси на имуществения режим между съпрузи, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по даден въпрос на имуществения режим между съпрузи чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на имуществения режим между съпрузи, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, какъвто обикновено е случаят, не упражняват съдебни функции.
(Отговаря на съображение 20 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент предвиждат, че въпросите относно имуществения режим между съпрузи, включително делбата на имуществото, свързани с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, които са компетентни по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, да разглеждат въпросното дело за развод, законна раздяла и унищожаване на брака.
(14)  За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент предвиждат, че въпросите относно имуществения режим между съпрузи, включително делбата на имуществото, свързани с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, които са компетентни по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, да разглеждат въпросното дело за развод, законна раздяла и унищожаване на брака, ако компетентността на съответните съдилища е била изрично или по друг начин приета от съпрузите.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)   Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани нито с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, нито със смъртта на единия от съпрузите, съпрузите могат да решат да поверят решаването им на съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. Това решение може да се реализира посредством споразумение, което се сключва между съпрузите във всеки един момент, дори след като производството е започнало.
(16)   Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани нито с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, нито със смъртта на единия от съпрузите, съпрузите могат да решат да поверят решаването им на съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. За целта е необходимо споразумение между съпрузите, което те могат да сключат не по-късно от момента на сезирането на съда, а след това – съгласно правото на държавата на сезирания съд.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, извън случаите на раздяла на двойките или смърт на единия от съпрузите, и да предвиди forum necessitatis, за да избегне появата на ситуации, еквивалентни на отказ на правосъдие.
(17)  Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава членка при решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, извън случаите на раздяла на двойките или смърт на единия от съпрузите съобразно набор от йерархично изброени критерии, които гарантират наличието на тясна връзка между съпрузите и държавата членка, чийто съд е компетентен.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 17 a (ново)
(17а)  За да се преодолеят по-специално последиците в случаи на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва също да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка в изключителни случаи да се произнесе по спор, свързан с имуществен режим, който има тясна връзка с трета държава. Такъв изключителен случай може да възникне, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от ищеца да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако спорът, свързан с имуществен режим между съпрузи, има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.
(Отговаря на съображение 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 21
(21)  При липса на избор на приложимо право, за да съвмести необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича брачния живот, настоящият регламент следва да създаде хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, преди правото на общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка трябва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака. Следва да се има предвид, че тези тесни връзки се преценяват спрямо момента на сключване на брака.
(21)  При липса на избор на приложимо право, за да съвмести необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича брачния живот, настоящият регламент следва да създаде хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на брака или първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, преди общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка трябва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства. Следва да се има предвид, че тези тесни връзки се преценяват спрямо момента на сключване на брака.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 22 a (ново)
(22а)  За целите на прилагането на настоящия регламент, т.е. когато той посочва гражданството като критерий за привързване с оглед прилагането на правото на дадена държава, въпросът как да се постъпва в случай на множествено гражданство и дали дадено лице трябва да се счита за гражданин на дадена държава следва да се решава съгласно националното право, включително, когато е приложимо, съгласно международните конвенции, при пълно зачитане на общите принципи на Европейския съюз.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 24
(24)  Като се има предвид колко важен е изборът на приложимото към имуществения режим между съпрузи право, регламентът следва да въведе определени гаранции, които да осигурят, че настоящите или бъдещи съпрузи са наясно с последствията от своя избор. Изборът трябва да е във формата, предвидена за брачния договор, в правото на избраната държава или в това на държавата, в която се съставя акта, и най-малкото да бъде формулиран писмено, да има отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи. Освен това следва да се спазят евентуалните допълнителни официални изисквания на правото на избраната държава или на правото на държавата, в която се съставя актът, по отношение на действителността, публичността или вписването на такива договори.
(24)  Като се има предвид колко важен е изборът на приложимото към имуществения режим между съпрузи право, настоящият регламент трябва да въведе определени гаранции, които да осигурят, че настоящите или бъдещи съпрузи са наясно с последствията от своя избор. Споразумението, установяващо избора, следва най-малкото да бъде формулирано писмено, да има отбелязана дата и да е подписано от двамата съпрузи. Изборът следва да е във формата, предвидена в правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или в правото на държавата, в която е съставен актът.
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 24 a (ново)
(24а)  За да се вземат предвид определени национални правила, по-специално тези за защитата на семейното жилище, както и за уреждането на правото на ползване между съпрузите, настоящият регламент не следва да възпрепятства прилагането на повелителни норми от сезирания съд, т.е. следва да допуска в дадена държава членка да не се прилага чуждото право, а да се даде предимство на собственото й право. За тази цел „особени повелителни норми“ следва да означават повелителни норми, чието зачитане дадена държава членка счита за необходимо за гарантиране на нейните обществени интереси, по-специално нейната политическа, социална или икономическа организация. Така например, с цел гарантиране защитата на семейното жилище държава членка, на чиято територия се намира това жилище, следва да може да наложи прилагането на собственото си право, без да се засягат действащите в съответната държава членка разпоредби относно защитата на транзакциите, чието предимство се гарантира от член 35.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 27
(27)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването и изпълнението на решенията, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001, като тези правила при необходимост се адаптират към специфичните изисквания на материята, обхваната от настоящия регламент.
(27)   Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, постановени в държавите членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията, по примера на други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 28
(28)  За да вземе предвид различните начини на уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите членки, настоящият регламент трябва да осигури признаването и изпълнението на автентичните актове. В същото време автентичните актове не могат да бъдат приравнени към съдебните решения, що се отнася до признаването им. Признаването на автентичните актове означава, че те се ползват със същата доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, водят до същите правни последици, както в своята държава членка по произход, и са действителни по презумпция, която може да бъде оборена при оспорване.
(28)  За да вземе предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите членки, настоящият регламент следва да осигури приемането и изпълнителната сила във всички държави членки на автентичните актове в областта на имуществения режим между съпрузи.
(Отговаря на съображение 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 28 a (ново)
(28а)  По отношение на признаването, изпълнителната сила и изпълнението на съдебните решения, както и по отношение на приемането и изпълнителната сила на автентичните актове и изпълнителната сила на съдебните спогодби настоящият регламент следва да предвиди разпоредби, по-конкретно на основата на Регламент (ЕС) № 650/2012.
Изменение 22
Предложение за регламент
Съображение 29
(29)   Ако правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, трябва да уреди правноотношенията между съпрузите и трети лица, условията за противопоставимост на това право на третите лица следва да бъдат уредени от правото на държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване на съпруга или третото лице, за осигуряване на защитата на интересите на последното. Така например правото на тази държава членка може да предвижда, че съпругът може да противопостави правото, уреждащо брачния му имуществен режим, на третото лице, само ако са изпълнени условията за вписване или публичност, предвидени в държавата членка, освен ако третото лице е познавало или е трябвало да познава закона, приложим към брачния имуществен режим.
(29)   Правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент, урежда правоотношенията между съпрузите и трети лица. Въпреки това, с цел да се осигури защитата на интересите на третото лице, никой от партньорите не следва да може да се позовава на това право в случай на правоотношение между единия от съпрузите и трето лице, ако съпругът, който е в правоотношение с третото лице, и въпросното трето лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, различна от държавата, чието право е приложимо по отношение на имуществения режим между съпрузите. Изключения следва да се прилагат, когато третото лице не подлежи на защита, т.е познавало е или е трябвало да познава приложимото право, или когато са изпълнени условията за регистриране или публичност, предвидени в държавата.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 30 a (ново)
(30а)   С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето и последващото изменение на свидетелствата и формулярите, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията1.
_____________
1 ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(Отговаря на съображение 78 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 30 б (ново)
(30б)  За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Отговаря на съображение 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 32
(32)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите членки при зачитане на тези права и принципи.
(32)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 20, 21, 23 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, равенството пред закона, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите-членки при зачитане на тези права и принципи.
(Отговаря отчасти на съображение 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква а)
а)  дееспособността на съпрузите,
а)  общата дееспособност на съпрузите,
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква a а) (нова)
аа)  съществуването, действителността или признаването на брака,
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква в)
в)  даренията между съпрузите,
заличава се
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква г)
г)  наследствените права на преживелия съпруг,
г)  въпросите, свързани с наследяването, по отношение на преживелия съпруг,
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква д)
д)  дружествата между съпрузите,
д)  въпросите, които се уреждат от дружественото право и правото, приложимо към други юридически лица или неперсонифицирани сдружения,
(Отговаря на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e)
е)  вида на вещните права по отношение на дадена вещ и публичността на тези права.
е)  вида на вещните права,
(Отговаря на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e а) (нова)
еа)  вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър и
(Отговаря на член 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3 – буква e б) (нова)
еб)  правото на прехвърляне или на изравняване между съпрузи или бивши съпрузи на пенсионни права или права на пенсия за инвалидност, придобити по време на брака, в случай на развод.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква а)
a)  „имуществен режим между съпрузи“ е съвкупността от правила, свързани с имуществените отношения на съпрузите помежду им и спрямо трети лица;
а)  „имуществен режим между съпрузи“ е съвкупността от правила, приложими към имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица в резултат на брак;
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б)
б)  „брачен договор“ е всяко споразумение, с което съпрузите организират имуществените отношения помежду си и спрямо трети лица;
б)  „брачен договор“ е всяко споразумение, с което съпрузите или бъдещите съпрузи организират брачния си имуществен режим;
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в) – уводна част
в)  „автентичен акт“ е акт, официално съставен или вписан като автентичен акт в държавата членка по произход, чиято истинност:
в)  „автентичен акт“ е акт по въпросите на имуществения режим между съпрузи, официално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка, чиято истинност:
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква г)
г)  „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим между съпрузите от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително съдебно решение, постановление, заповед или изпълнителен лист, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;
г)  „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим между съпрузите от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква д)
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която според случая, решението е постановено, брачният договор е сключен, автентичният акт е съставен, съдебната спогодба е одобрена или актът за делба на общото имущество или всеки друг акт е съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;
д)   „държава членка по произход“ е държавата членка, в която решението е постановено, автентичният акт е съставен или съдебната спогодба е одобрена или сключена;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква e)
е)   „замолена държава членка“ е държавата членка, в която е поискано признаването и/или изпълнението на решението, на брачния договор, на автентичния акт, на съдебната спогодба или на акта за делба на общото имущество или на всеки друг акт, съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;
е)   „държава членка на изпълнение“ е държавата членка, в която се иска декларацията за изпълняемост или изпълнението на решението, на съдебната спогодба или на автентичния акт;
(Отговаря на член 3, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква ж)
ж)  е всеки компетентен съдебен орган на държавите членки, който упражнява правораздавателни функции в областта на имуществения режим между съпрузи, както и всеки друг несъдебен орган или лице, които по делегиране или назначаване от съдебен орган на държавите членки изпълняват функции, присъщи на съдилищата, така както са предвидени по настоящия регламент;
заличава се
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 а (нов)
1а.  За целите на настоящия регламент понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на имуществения режими между съпрузи, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или пък действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:
а)  могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и
б)  имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.
Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 37a.
(Тази разпоредба отговаря на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член -3 (нов)
Член -3
Компетентност в областта на имуществения режим между съпрузи в рамките на държавите членки
Настоящият регламент не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси от областта на имуществения режим между съпрузи.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 3
Съдилищата на държава членка, сезирани с молба във връзка с наследяване на един от съпрузите съгласно Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство], са компетентни също така да се произнасят по свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите.
Съдилищата на държава членка, сезирани по въпросите на наследяване на един от съпрузите съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012 са компетентни също така да се произнасят по въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите, възникнали във връзка с делото за наследяване.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 4
В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава членка, сезирани с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, са компетентни също така да разглеждат свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите, ако съществува такова споразумение между тях.
В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава членка, сезирани с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, са компетентни също така да се произнасят по свързани с молбата въпроси, засягащи имуществения режим между съпрузите, ако компетентността на съответните съдилища е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите.
Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.
При липса на споразумение между съпрузите компетентността се урежда съгласно член 5.
При липса на признаване на компетентността на посочения в параграф 1 съд компетентността се урежда съгласно член 5 и следващите.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 4 а (нов)
Член 4a
Споразумение за избор на съд
1.  Съпрузите могат да се споразумеят за това, съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо към брачния им имуществен режим в съответствие с член 16, да са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с брачния им имуществен режим. Тази компетентност е изключителна.
Без да се засягат разпоредбите на третата алинея, споразумението за избор на компетентен съд може да бъде сключвано или изменяно по всяко време, но не по-късно от момента на сезирането на съда.
Ако правото на държавата на сезирания съд предвижда това, съпрузите могат също да определят приложимото право и след сезирането на съда. В такъв случай изборът на компетентен съд се отбелязва в съдебния протокол съгласно правото на сезирания съд.
Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от съпрузите. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.
2.  Съпрузите могат също така да се споразумеят, че при липса на избор на съд компетентни са съдилищата на държавата членка, чието право се прилага съгласно член 17.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 4 б (нов)
Член 4б
Компетентност, основана на явяване на ответника
1.  Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държавата членка, чието право е избрано съгласно член 16 или чието право е приложимо съгласно член 17, и пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има компетентност по силата на член 3, член 4 или член 4а.
2.  Преди да приеме компетентност по параграф 1, съдът се уверява, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда, както и за последиците от явяването или неявяването си.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 5
1.   Извън случаите, предвидени в членове 3 и 4, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на държавата членка:
Когато никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 и 4a, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на държавата членка:
a)  по общото обичайно местопребиваване на съпрузите или, ако няма такова,
а)  на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или ако това не е изпълнено,
б)  по последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите, ако един от тях все още живее там, или
б)  на чиято територия съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или ако това не е изпълнено,
в)  по обичайно местопребиваване на ответника или, ако няма такова,
в)  на чиято територия е било обичайното местопребиваване на ответника в момента на сезирането на съда или ако това не е изпълнено,
г)  чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат общ „domicile“.
г)  чиито граждани са двамата съпрузи в момента на сезирането на съда или ако се отнася за Обединеното кралство и Ирландия, в която имат общ „domicile“, или ако това не е изпълнено,
2.  Двете страни могат също да се споразумеят за това съдилищата на държавата членка, чието право са избрали като приложимо за брачния им имуществен режим в съответствие с членове 16 и 18, да са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с брачния им имуществен режим.
га)  чийто гражданин е ответникът, или ако се отнася за Обединеното кралство и Ирландия, където той има „domicile“.
Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.
(По отношение на параграф 2 вж. изменението към член 4а (нов); текстът е променен.)
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 6
Ако никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 или 5, съдилищата на държава членка са компетентни доколкото дадено имущество на единия или на двамата съпрузи се намира на територията на тази държава членка, в който случай сезираният съд ще трябва да се произнесе само относно това имущество.
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 4а и 5, съдилищата на държава членка са компетентни, доколкото дадено недвижимо имущество или регистрирани активи на единия или на двамата съпрузи се намират на територията на тази държава членка; в този случай сезираният съд е компетентен да се произнесе само относно съответното недвижимо имущество или регистрирани активи.
В тези случаи съдилищата на дадената държава членка са компетентни да се произнасят само относно недвижимо имущество или регистрирани активи, които се намират в тази държава членка.
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 7
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 5 или 6, съдилищата на държава членка могат, по изключение и при условие че делото има достатъчна връзка с тази държава членка, да се произнесат относно имуществения режим между съпрузи, ако е невъзможно в трета държава да се проведе дадено производство или не може в рамките на разумното да се образува или води такова.
Ако никой съд на държава членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 4a, 5 и 6, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат по дело относно имуществения режим между съпрузи, ако производството не може да се образува или води в рамките на разумното в трета държава, с която делото има тясна връзка, или това би било невъзможно.
Случаят трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата членка на сезирания съд.
(Отговаря на член 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 8
Съдът, сезиран на основание на членове 3, 4, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Съдът, сезиран на основание на членове 3,  4, 4a, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.
Ако съдът е сезиран съгласно член 6, неговата компетентност да се произнася по насрещни искове се ограничава до недвижимото имущество или регистрираните активи, които са предмет на основното производство.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 9
Съдът се смята за сезиран:
За целите на настоящата глава съдът се смята за сезиран:
a)  към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника, или
а)  към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие заявителят не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника,
б)  ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към датата на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда.
б)  ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към датата на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда, или
ба)  ако производството е започнато служебно от съда, към момента, в който съдът взема решение за започване на производството, или ако такова решение не е необходимо, към момента на регистрирането на делото от съда.
(Отговаря на член 14 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1
1.  Когато искове със същия предмет, на същото основание и между същите страни са предявени в съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 17 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2
2.  Когато тези искове са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също така, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 18 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 13 а (нов)
Член 13а
Предоставяне на информация на съпрузите
Компетентният орган се задължава да информира съпрузите в разумен срок за всяко производство по имуществен режим, образувано срещу тях.
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 14
От съдилищата на държава членка могат да бъдат поискани временни или обезпечителни мерки, предвидени в нейното законодателство, дори ако, съгласно настоящия регламент, съдилищата на друга държава членка са компетентни да се произнесат по съществото на делото.
Към съдилищата на държава членка може да се отправи искане за такива временни мерки, включително обезпечителни, каквито съществуват съгласно нейното законодателство, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по същността на спора.
(Отговаря на член 19 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1
Правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите в съответствие с членове 16, 17 и 18, се прилага по отношение на цялото имущество на съпрузите.
1.  Правото, приложимо към режима на имуществени отношения между съпрузи в съответствие с членове 16 и 17, се прилага за всички активи, попадащи в обхвата на този режим, независимо от тяхното местонахождение.
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1 а (нов)
1а.  Без да се засяга член 1, параграф 3, букви е) и еа), правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите, определя наред с другото:
а)  разделянето на имуществото на съпрузите в различни категории преди и след брака;
б)  прехвърлянето на имуществото от една категория в друга;
в)  евентуална отговорност за дългове на съпруга;
г)  правата на разпореждане на съпрузите по време на брака;
д)  прекратяването и ликвидирането на брачния имуществен режим между съпрузите и делбата на имуществото при разтрогване на брака;
е)  последиците от имуществения режим между съпрузите върху правоотношенията между един от съпрузите и трети лица на основание член 35;
ж)  материалната действителност на договора за имуществени отношения между съпрузи.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 15 а (нов)
Член 15a
Универсално прилагане
Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка.
(Вж. изменението на член 21; текстът е изменен.)
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 16
Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да изберат правото, което да се прилага към имуществения им режим, при условие че това е правото:
1.  Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да се споразумеят да определят или да сменят правото, което да се прилага към имуществения им режим, при условие че това е правото:
a)  на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите или бъдещите съпрузи, или
б)   на държавата на общото обичайно местопребиваване на един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора, или
a)   на държавата, в която съпрузите или бъдещите съпрузи или единият от тях имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или
в)   на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора.
б)   на държава, чието гражданство притежава един от съпрузите или бъдещите съпрузи към момента на сключване на споразумението.
2.  Освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към режима на имуществените им отношения, има действие само в бъдеще.
3.  Ако съпрузите изберат смяната на приложимото право да има обратно действие, това не засяга действителността на актове, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – уводна част
1.   При липса на избор от страна на съпрузите приложимото право спрямо техния имуществен режим е това:
1.   При липса на споразумение за избор на правото съгласно член 16 приложимото право спрямо имуществения режим между съпрузите е това:
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – буква а)
a)   на държавата на първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, или ако няма такова,
a)   на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на брака или тяхното първо общо обичайно местопребиваване след сключване на брака или, ако няма такова,
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 17 – параграф 1 – буква в)
в)   на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака.
в)   на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака, като се отчитат всички обстоятелства, независимо от мястото на сключване на брака.
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 18
Член 18
заличава се
Смяна на приложимото право
Във всеки един момент от брака съпрузите могат да решат да сменят правото, приложимо към имуществения им режим. Те могат да изберат само едно от следните законодателства:
a)  правото на държавата на обичайното местопребиваване на един от съпрузите в момента на избора, или
б)  правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите в момента на избора.
Освен ако съпрузите не поискат изрично обратното, смяната по време на брака на приложимото към имуществения им режим право има действие само за в бъдеще.
Ако съпрузите изберат смяната на приложимото право да има обратна сила, това не засяга действителността на актове, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 19
1.   Изборът на приложимото право е във формата, предвидена за брачния договор, или в приложимото право на избраната държава, или в това на държавата, в която се съставя акта.
1.   Споразумението относно избора на приложимото право, посочено в член 16, се изготвя в писмена форма и се датира и подписва от двамата съпрузи. Всяко предаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на писмена форма.
2.   Без да се засяга действието на параграф 1, изборът трябва най-малкото да е изричен, в писмена форма, да е с отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи.
2.   Това споразумение трябва да отговаря на изисквания за форма на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или на правото на държавата, в която е сключено споразумението.
3.   Освен това, ако правото на държавата членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на избора, упоменат в параграф 1, предвижда допълнителни изисквания за формата на брачния договор, те също трябва да бъдат спазени.
3.   Когато обаче правото на държавата, в която двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване към момента на сключване на тяхното споразумение относно избора на приложимо право, предвижда допълнителни изисквания за формата на споразумения от този вид или ако няма такива – за формата на брачния договор, се прилагат тези изисквания.
4.  Ако към момента на сключване на споразумението относно избора на приложимото право съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави и ако правните системи на тези държави предвиждат различни изисквания за форма, споразумението се счита за действително по отношение на формата, ако отговаря на условията, посочени в правото на една от тези държави.
5.  Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в държава членка и ако в тази държава се предвиждат допълнителни изисквания за формата на този вид споразумения, се прилагат тези изисквания.
(Подобно на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 20
Приложимо право към формата на брачния договор
Изисквания за формата на брачния договор
1.  Формата на брачния договор се определя или по правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или по правото на държавата, в която е съставен договорът.
За целите на настоящия регламент по отношение на формата на брачен договор се прилага mutatis mutandis член 19. За целите на настоящия член допълнителни изисквания за формата по смисъла на член 19, параграф 3 са единствено тези, свързани с брачния договор.
2.  Без да се засяга действието на параграф 1, брачният договор трябва да е най-малкото в писмена форма, датиран и подписан от двамата съпрузи.
3.  Освен това, ако правото на държавата членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на сключването на брачния договор предвижда за този договор допълнителни изисквания за формата, те също трябва да бъдат спазени.
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 20 а (нов)
Член 20a
Адаптиране на вещни права
Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към имуществения режим между съпрузи, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици.
(Отговаря на член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 68
Предложение за регламент
Член 21
Член 21
заличава се
Универсален характер на стълкновителните норми
Определеното според разпоредбите на настоящата глава право се прилага дори когато то не е право на държава членка.
Изменение 69
Предложение за регламент
Член 22
Разпоредбите на настоящия регламент не засягат прилагането на повелителните норми, чието зачитане дадена държава членка смята за толкова важно за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация, че изисква спазването им във всяка ситуация, попадаща в приложното им поле, независимо от приложимото иначе право към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент.
1.  Особени повелителни норми са норми, чието неспазване би било явно несъвместимо с обществения ред (ordre public) на съответната държава членка. Компетентните органи не следва да тълкуват изключението за обществен ред по начин, който противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 21 от нея, който забранява всяка форма на дискриминация.
2.  Настоящият регламент не ограничава прилагането на особените повелителни норми на правото на сезирания съд, без да се засягат приложимите съгласно член 35 разпоредби относно защитата на транзакциите.
Изменение 70
Предложение за регламент
Член 23
Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право на държава може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.
(Отговаря на член 35 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 71
Предложение за регламент
Член 24
По смисъла на настоящия регламент прилагане на правото на дадена държава означава прилагане на действащите материалноправни норми на тази държава, с изключение на нормите на международното частно право.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
Изменение 72
Предложение за регламент
Член 25
Държави с две или повече правни системи — териториални стълкновителни норми
Държави с повече от една правна система — интертериториални стълкновения на закони
1.  Когато правото, определено като приложимо от настоящия регламент, е правото на държава, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно имуществените режими между съпрузи, вътрешните стълкновителни норми на тази държава определят съответната териториална единица, чиито правни норми се прилагат.
Когато една държава обхваща няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна система или набор от правила по въпросите, уредени от настоящия регламент:
1a.  При липса на такива вътрешни стълкновителни норми:
a)   всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува, за целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия регламент, като отнасящо се до правото, което е в сила в съответната териториална единица;
a)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно обичайното местопребиваване на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване;
б)   всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасящо се до обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;
б)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно гражданството на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която съпрузите са най-тясно свързани;
в)   всяко позоваване на гражданството се отнася до териториалната единица, определена от правото на дадената държава, или, при отсъствие на приложими правила, до териториалната единица, избрана от страните, или, при отсъствие на избор, до териториалната единица, с която единият или двамата съпрузи имат най-тясна връзка.
в)   всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно която и да е друга разпоредба, която използва други елементи като критерии на привръзка, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица по местонахождение на съответния елемент.
(Отговаря на член 36 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 73
Предложение за регламент
Член 25 а (нов)
Член 25a
Държави с повече от една правна система — интерперсонални стълкновения на закони
Във връзка с държава, в която съществуват две или повече правни системи или съвкупност от норми по отношение на имуществения режим на съпрузи, приложими за различни категории лица, всяко позоваване на правото на такава държава се тълкува като отнасящо се за правната система или съвкупността от норми, определени от действащите в тази държава разпоредби. При липса на такива правила се прилага правната система или съвкупността от правила, с която съпрузите са най-тясно свързани.
Изменение 74
Предложение за регламент
Член 25 б (нов)
Член 25 б
Неприлагане на настоящия регламент към вътрешните стълкновения на закони
Държава членка, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми относно режима на имуществени отношения между съпрузите, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между такива единици.
(Отговаря на член 38 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 75
Предложение за регламент
Член 26 - параграф 2
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове [38—56] от Регламент (ЕО) № 44/2001, да поиска да се установи, че решението трябва бъде признато.
2.   В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове 31б—31о, да поиска да се установи, че това решение трябва бъде признато.
(Отговаря на член 39 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 76
Предложение за регламент
Член 27 – буква а)
a)   признаването явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка;
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 78
Предложение за регламент
Член 27 – буква в)
в)   то противоречи на решение, постановено между същите страни в замолената държава членка;
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 79
Предложение за регламент
Член 27 – буква г)
г)   то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в замолената държава членка.
(Поради несъответствие между повечето езикови версии и българската версия, изменението не касае последната.)
(Отговаря на член 40 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 80
Предложение за регламент
Член 29
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно решение.
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на постановено в държава членка решение.
(Отговаря на член 41 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 81
Предложение за регламент
Член 30
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред.
Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред в държавата членка по произход.
(Отговаря на член 42 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 82
Предложение за регламент
Член 31
Решенията, постановени в държава членка и подлежащи на изпълнение там, се изпълняват в другите държави членки в съответствие с членове [38—56 и член 58] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
Решенията, постановени в държава членка, които подлежат на изпълнение в тази държава членка, имат изпълнителна сила в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение в другата държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
(Отговаря на член 43 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 83
Предложение за регламент
Член 31 а (нов)
Член 31а
Определяне на местоживеене
За да определи дали за целите на процедурата, предвидена в членове 31б—31о, дадена страна има местоживеене в държавата членка по изпълнение, сезираният съд прилага вътрешното право на тази държава членка.
(Отговаря на член 44 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 84
Предложение за регламент
Член 31 б (нов)
Член 31б
Териториална компетентност
1.  Заявлението за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата членка по изпълнение, относно който тази държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
2.  Териториалната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.
(Отговаря на член 45 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 85
Предложение за регламент
Член 31 в (нов)
Член 31в
Процедура
1.  Процедурата за подаване на заявление се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Заявителят не е длъжен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата членка по изпълнение.
3.  Заявлението се придружава от следните документи:
a)  препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;
б)  свидетелство, издадено от съда или от компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 31г.
(Отговаря на член 46 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 86
Предложение за регламент
Член 31 г (нов)
Член 31г
Непредставяне на свидетелството
1.  Ако не бъде представено свидетелството, посочено в член 31в, параграф 3, буква б), съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчна информация, може да не изиска представянето му.
2.  Ако съдът или компетентният орган го изискват, се представя превод на документите. Преводът се извършва от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите членки.
(Отговаря на член 47 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 87
Предложение за регламент
Член 31 д (нов)
Член 31д
Декларация за изпълняемост
Решението се обявява за подлежащо на изпълнение веднага след приключване на формалностите по член 31в без преразглеждане по отношение на постановеното в член 27. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави каквито и да е забележки по заявлението.
(Отговаря на член 48 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 88
Предложение за регламент
Член 31 e (нов)
Член 31е
Уведомяване за решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на заявителя по реда и условията, определени от правото на държавата членка по изпълнение.
2.  Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно със съдебното решение, ако то все още не й е връчено или съобщено.
(Отговаря на член 49 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 89
Предложение за регламент
Член 31 ж (нов)
Член 31ж
Обжалване на решението по заявлението за декларация за изпълняемост
1.  Решението по заявлението за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.
2.  Жалбата се подава в съда, относно който съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
3.  Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.
4.  Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба от заявителя, се прилага член 11 дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма местоживеене в никоя от държавите членки.
5.  Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването или съобщаването й. Ако местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, е в държава членка, различна от държавата, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 60 дни и започва да тече от датата на връчването или съобщаването лично на лицето или на неговия адрес. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.
(Отговаря на член 50 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 90
Предложение за регламент
Член 31 з (нов)
Член 31з
Процедура за оспорване на решение, постановено по жалба
Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 37.
(Отговаря на член 51 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 91
Предложение за регламент
Член 31 и (нов)
Член 31и
Отказ или отмяна на декларация за изпълняемост
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 31ж или 31з, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 27. Съдът постановява решението си незабавно.
(Отговаря на член 52 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 92
Предложение за регламент
Член 31 й (нов)
Член 31й
Спиране на производството
Съдът, пред който е подадена жалбата по член 31ж или 31з, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, спира производството, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата членка по произход поради подадена жалба.
(Отговаря на член 53 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 93
Предложение за регламент
Член 31 к (нов)
Член 31к
Временни, включително обезпечителни мерки
1.  Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящата глава, няма пречки заявителят да поиска временни, включително обезпечителни мерки, в съответствие с правото на държавата членка по изпълнение, без да се изисква декларация за изпълняемост по смисъла на член 31д.
2.  Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви обезпечителни мерки.
3.  По време на определения в член 31ж, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по това обжалване, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен обезпечителни.
(Отговаря на член 54 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 94
Предложение за регламент
Член 31 л (нов)
Член 31л
Частична изпълняемост
1.  Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.
2.  Заявителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от съдебното решение.
(Отговаря на член 55 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 95
Предложение за регламент
Член 31 м (нов)
Член 31м
Правна помощ
Заявител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право във всички производства за декларация за изпълняемост да се ползва от най-благоприятната правна помощ или най-обхватното освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 56 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 96
Предложение за регламент
Член 31 н (нов)
Член 31н
Освобождаване от гаранции, обезпечения или депозити
Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава членка подава заявление за признаване, изпълняемост или изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че лицето е чужд гражданин или че няма местоживеене или местопребиваване в държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 57 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 97
Предложение за регламент
Член 31 о (нов)
Член 31o
Освобождаване от данъци, налози или такси
При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.
(Отговаря на член 58 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 98
Предложение за регламент
Член 32
Признаване на автентичните актове
Приемане на автентични актове
1.   Формално съставени или вписани в една държава членка автентични актове се признават от другите държави членки, освен ако действителността им не се оспорва в съответствие с приложимото право и при условие че признаването явно не противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
1.   Автентичен акт, съставен в дадена държава членка, има същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.
Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход.
1a.  Оспорване на автентичността на автентичен акт се прави пред съдилищата на държавата членка по произход и решението по оспорването се взема по силата на правото на тази държава. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в друга държава членка, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1б.  Оспорване на правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт, се прави пред съдилищата, които са компетентни съгласно настоящия регламент, и решение по оспорването се взема по силата на правото, приложимо съгласно глава III или по силата на правото съгласно член 36. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, по отношение на предмета на обжалването, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.
1в.  Ако изходът от производството пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт в областта на имуществения режим между съпрузи, компетентен да се произнесе по този иск е същият съд.
2.  Признаването на автентичните актове им придава доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, и те се ползват от оборима презумпция за действителност.
(Отговаря на член 59 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 99
Предложение за регламент
Член 33
1.   Формално съставени или вписани автентични актове с изпълнителна сила в дадена държава членка се признават за изпълними в друга държава членка при поискване, направено в съответствие с процедурата, уредена в членове [38—57] от Регламент (ЕО) № 44/2001.
1.   Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, има изпълнителна сила в друга държава членка по искане на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
1a.  За целите на член 31в, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове [43 и 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред на замолената държава членка.
2.   Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове 31ж или 31з, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 60 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 100
Предложение за регламент
Член 34
Признаване и изпълнителна сила на съдебните спогодби
Изпълнителна сила на съдебните спогодби
Съдебните спогодби, подлежащи на изпълнение в държавата членка по произход, се признават и обявяват за изпълняеми в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна при същите условия като автентичните актове. Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член [42 или член 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред на държавата членка по изпълнение.
1.  Съдебни спогодби, които подлежат на изпълнение в държавата членка по произход, имат изпълнителна сила в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 31б—31о.
1a.  За целите на член 31в, параграф 3, буква б) съдът, който е одобрил съдебната спогодба или в който тя е сключена, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
1б.  Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член 31ж или член 31з, отказва или отменя декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка по изпълнение.
(Отговаря на член 61 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 101
Предложение за регламент
Член 35 – дял
Противопоставимост на трети лица
Защита на трети лица
Изменение 102
Предложение за регламент
Член 35 - параграф 2
2.   Правото на дадена държава членка обаче може да предвижда, че приложимото право за имуществения режим между съпрузи не може да бъде противопоставено от съпруг на трето лице, ако съпругът или третото лице имат обичайно местопребиваване на територията на тази държава членка и ако формалностите по оповестяването или по вписването, предвидени от правото на тази държава членка, не са извършени, освен ако третото лице познава или е трябвало да познава правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите.
2.   В правоотношение между съпруг и трето лице обаче нито един от съпрузите не може да се позовава на приложимото право за имуществения режим между съпрузи, ако съпругът, който има правоотношение с третото лице, и третото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, различна от държавата, чието право се прилага към имуществения режим между съпрузите. В такива случаи правото на държавата членка по обичайното местопребиваване на този съпруг и на третото лице се прилага към последиците за третото лице от имуществения режим между съпрузите.
Изменение 103
Предложение за регламент
Член 35 - параграф 3
3.   Правото на държавата членка, в която се намира недвижимо имущество, може да предвижда по отношение на това недвижимо имущество правило, аналогично на това, предвидено в параграф 2 за правоотношенията между съпруг и трето лице.
3.   Параграф 2 не се прилага, ако:
a)  третото лице познава или е трябвало да познава законодателството, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или
б)  са изпълнени изискванията за вписване или оповестяване на имуществения режим между съпрузите в съответствие с правото на държавата по обичайното местопребиваване на третото лице и съпруга, който има правоотношения с третото лице;
в)  при правоотношения, засягащи недвижимо имущество, са изпълнени изискванията за вписване или оповестяване на имуществения режим между съпрузите по отношение на недвижимото имущество в съответствие с правото на държавата, в която се намира недвижимото имущество.
Изменение 104
Предложение за регламент
Член -36 (нов)
Член -36
Обичайно местопребиваване
1.  За целите на настоящия регламент обичайното местопребиваване на дружества и други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания е мястото на централното им управление.
За целите на настоящия регламент обичайното пребиваване на физическо лице, което осъществява стопанска дейност, е неговото основно място на дейност.
2.  Когато правоотношението е осъществено в рамките на дейността на клон, представителство или друго поделение, или ако съгласно договора, такова поделение носи отговорност за изпълнението на договора, мястото, където се намира този клон, представителство или друго поделение се счита за място на обичайно местопребиваване.
3.  За целите на определяне на обичайното местопребиваване относимият момент е моментът на започване на правоотношението.
Изменение 105
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 1 – буква б а) (нова)
бa)  наименованията и данните за връзка със съдилищата или органите, компетентни да разглеждат заявления за декларации за изпълняемост в съответствие с член 31б, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу решения по такива заявления в съответствие с член 31ж, параграф 2;
(Отговаря на член 78, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 106
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 1 – буква б б) (нова)
бб)  процедурите по обжалване на решението, постановено по жалба, посочена в член 31з;
Изменение 108
Предложение за регламент
Член 37 - параграф 3
3.   Комисията предоставя на обществеността по подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски въпроси.
3.   Комисията предоставя на обществеността по лесен и подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски въпроси.
Държавите членки гарантират, че информацията по този многоезичен уебсайт е достъпна също така през всеки създаден от тях официален уебсайт, по-специално чрез предоставяне на връзка към уебсайта на Комисията.
(Отговаря на член 78, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 109
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 3 а (нов)
3a.  Комисията въвежда инструмент за информиране и обучение на съответните служители на съда и правните специалисти чрез създаване на интерактивен портал на всички официални езици на институциите на Съюза, включващ система за обмен на опит и професионални умения.
Изменение 110
Предложение за регламент
Член 37 а (нов)
Член 37а
Изготвяне и последващо изменение на списъка, в който се съдържа информацията, посочена в член 2, параграф 1а
1.  Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 2, параграф 1а.
2.  Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка.
3.  Комисията публикува списъка и евентуалните му последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз.
4.  Комисията осигурява публичен достъп до информацията, за която е направено уведомление в съответствие с параграфи 1 и 2, чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
(Отговаря на член 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 111
Предложение за регламент
Член 37 б (нов)
Член 37б
Изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 31в, 32, 33 и 34
Комисията приема актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 31в, 32, 33 и 34. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37в, параграф 2.
(Отговаря на член 80 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 112
Предложение за регламент
Член 37 в (нов)
Член 37в
Процедура на комитет
1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
(Отговаря на член 81 от Регламент (ЕС) № 650/2012.)
Изменение 113
Предложение за регламент
Член 39 - параграф 3
3.  Разпоредбите на глава ІІІ се прилагат само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото право към имуществения си режим след датата на начало на прилагане на настоящия регламент.
3.  Разпоредбите на глава ІІІ се прилагат само за съпрузите, които след датата на начало на прилагане на настоящия регламент:
a)   са сключили брак или
б)   са определили приложимото право към имуществения си режим.
Споразумението относно избора на приложимото право, сключено преди [момента на прилагане на настоящия регламент], също е действително, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действително съгласно приложимото право в съответствие със съответните норми на международното частно право, действали към момента на сключване на споразумението относно избора на правото.

Европейска стратегия за транспортни технологии с оглед на бъдещата устойчива мобилност в Европа
PDF 382kWORD 39k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно насърчаване на разработването на европейска стратегия за транспортни технологии с оглед на бъдещата устойчива мобилност в Европа (2012/2298(INI))
P7_TA(2013)0339A7-0241/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Научни изследвания и иновации в областта на мобилността на бъдещето в Европа – Разработване на европейска стратегия за транспортни технологии“ (COM(2012)0501),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Хоризонт 2020 – Рамкова програма за научни изследвания и иновации“ (COM(2011)0808),

–  като взе предвид бялата книга на Комисията от 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно пътната безопасност в Европа през периода 2011-2020 г.(1),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A7-0241/2013),

A.  като има предвид, че Комисията идентифицира недостатъците на европейската транспортна иновационна система;

Б.  като има предвид, че инвестициите в научни изследвания и новаторска дейност в транспортния сектор са същевременно инвестиции в икономиката и в създаването на работни места и че поради това те могат да разгърнат своето действие в три направления;

В.  като има предвид, че иновациите са от изключително важно значение за създаването на една по-находчива, по-сигурна и по-интелигентна транспортна система за гражданите, за разрешаването на свързаните с околната среда предизвикателства, пред които е изправен транспортният сектор, и за реализирането на целта за нисковъглеродна икономика;

Г.  като има предвид, че целите на стратегията „Европа 2020“относно изменението на климата и енергетиката са тясно свързани с иновациите в транспорта: 20 % по-ниски емисии на парникови газове, отколкото през 1990 г., 20 % дял на енергията от възобновяеми източници на енергия и 20%-но увеличение на енергийната ефективност, както и целта за 50 % по-малко смъртни случаи, причинени от пътнотранспортни произшествия, отколкото през 2001 г.;

Д.  като има предвид, че е необходима истинска промяна в нагласите на потребителите и изискваните от тях стандарти, за да бъдат убедени много предприятия и доставчици на услуги да изменят своите парадигми и да оползотворят възможностите за иновации, предлагани от творческото сближаване и нетрадиционните комбинации, описани в раздел 5.3 от съобщението на Комисията (COM(2012)0501);

Е.  като има предвид, че изложените в бялата книга относно транспорта инициативи са добре дошли, особено посочените в дял 3.2 (озаглавен „Нововъведения за бъдещето – технологии и поведение“), заедно с инициативи 7 („Многовидов транспорт на стоки: e-freight“) и 22 („Безпрепятствена мобилност от врата до врата“);

Ж.  като има предвид, че в рамките на европейската стратегия трябва да бъде постигнат баланс между усилията за намаляване на отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда усилията за гарантиране на свобода на движението в ЕС, за да бъде създадено единно европейско транспортно пространство, което е интермодално, свързано в мрежа, интегрирано и ефективно по отношение на използването на ресурсите;

З.  като има предвид, че през 2012 г. над 31 000 души са загинали и над 1 500 000 души са били ранени – в някои случаи тежко ранени, в пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз;

И.  като има предвид, че вече съществуват технологии, които ще спомогнат за постигането на целите на „Европейското пространство на пътна безопасност“, но че те все още не са пуснати на пазара;

Общи принципи

1.  Подчертава, че европейската стратегия за транспортни технологии за бъдещата устойчива мобилност в Европа следва, на първо място и преди всичко, да насърчава качеството на услугите, удобството на пътниците и предприятията и устойчивата мобилност и че следва да се основава на целите и законодателството на Съюза относно намаляването на потреблението на енергия, шума от транспорта, замърсителите на въздуха, суровините и емисиите на парникови газове до 2020 г., 2030 г. и 2050 г., както и подобряването на здравето и качеството на живот, като се повишава качеството на услугите, предоставя се един все по-индивидуализиран и все по-задоволителен отговор на потребностите на потребителите и се подобряват безопасността и сигурността;

2.  Призовава Комисията и Съвета, с оглед на значението на научните изследвания и иновациите за цялата европейска икономика, да признаят значението на „Хоризонт 2020“ и съответно да предоставят достатъчно финансиране за програмата;

3.  Потвърждава целта на Комисията за привеждане в по-голямо съответствие на научните изследвания и иновациите в транспортния сектор с целите на европейската транспортна политика и пътните карти за всяка област, но счита, че е необходимо предложеният в съобщението на Комисията подход да бъде приспособен спрямо определените по-долу приоритети;

4.  Счита, че европейска стратегия в областта на транспортните технологии следва да обхваща всички региони в ЕС, за да гарантира ефективно движение на хора и стоки, и по този начин създаването на истински единен европейски пазар;

5.  Счита, че по-ефикасното, последователно и целенасочено използване на научните изследвания и иновациите в определянето и прилагането на транспортната политика е от ключово значение, за да може да се реагира на новата действителност, да се избяга от конвенционалното мислене и да се съсредоточи вниманието върху новаторските идеи, така че на ползвателите да бъдат осигурявани новаторски транспортни решения, които съответстват на техните потребности и задоволяват изискванията по отношение на наличността, рентабилността, надеждността, качеството и устойчивостта;

6.  Насърчава Комисията да създаде благоприятна рамка за научни изследвания и иновации чрез създаването на справедливи, ефикасни и новаторски системи на ценообразуване за всички видове мобилност и транспорт, по-конкретно чрез интернализация на външните разходи при зачитане на принципите „замърсителят плаща“ и „ползвателят плаща“;

7.  Посочва ползата от предложената от Комисията Система за наблюдение и информация относно научните изследвания и иновациите в транспорта (TRIMIS) и се застъпва за включването в системата на гледната точка на потребителите, тъй като тя предлага един отличен инструмент за разкриване на пречките пред иновациите, произтичащи от упоритото придържане към навиците, за определяне на възможностите и за насърчаване на разпространението на потенциални нови услуги с цел стимулиране и популяризиране на промени в обществените нагласи по отношение на устойчивия транспорт;

8.  Подчертава, че технологичните блокади са причината за това да не може да се разгърне цялостният потенциал, свързан с иновациите в транспорта, и че те могат да възпрепятстват развитието на нови новаторски идеи; ето защо счита, че политиките на Съюза следва да бъдат неутрални по отношение на алтернативните технологии за транспорта („неутралност на технологиите“), като решенията за приоритетите и финансирането се вземат въз основа на резултатите през целия жизнен цикъл на използваните в конкретните транспортни области технологии, и че усилията за хармонизация не трябва да възпрепятстват разработването на новаторски или алтернативни решения в транспортното дело, диверсификацията на енергийния микс и внедряването на интелигентни съобщителни технологии;

9.  Подчертава, че с цел да се помогне на предприятията и публичните органи да абсорбират нови решения и иновативни технологии, са необходими по-голяма ефикасност във веригата на иновациите и повече инвестиции в мерки от типа на икономическите стимули с цел преодоляване на пречките пред разгръщането на решенията и навлизането на пазара („ангажименти, засягащи целия жизнен цикъл“); поради това подкрепя Комисията да предприеме действия във връзка с идеята си, съгласно която за разгръщането на цялостния новаторски потенциал на транспортния сектори и за оказването на подкрепа на иновативни предприятия усилията следва да бъдат насочени също така към пускането на пазара, демонстрацията и цялостното прилагане на нови решения, както и че подходящи инструменти за управление и финансиране могат да гарантират бързо прилагане на резултатите от научните изследвания;

10.  Счита, че всички европейски региони и съответната им работна ръка следва да се възползват от такава стратегия, и подчертава необходимостта от това да се вземат предвид регионалните особености и потенциал, особено при разработването на по-чисти видове транспорт; призовава органите на равнищата на субсидиарност, както и заинтересованите страни, да създават партньорства за иновации в областта на устойчивата мобилност;

11.  Призовава за по-силна подкрепа за научноизследователските и иновационни дейности на малките и средните предприятия (МСП), най-вече чрез по-лесен достъп до фондовете на ЕС и намаляването на административните тежести, и изтъква, че е важно да се създават и поддържат заетост и устойчив растеж посредством научни изследвания и иновации;

12.  Поддържа становището, че инвестициите по линия на структурните фондове на Европейския съюз и инвестиционните фондове могат да разкрият широки възможности в европейските региони с оглед на развитието на интелигентна специализация в областта на устойчивата мобилност;

13.  Насърчава националните и регионалните органи да разработят стратегии за научноизследователска и развойна дейност, основани на идеята за интелигентна специализация, за да се гарантира по-ефективно използване на структурното финансиране и да се засили полезното взаимодействие между инвестициите в частния и публичния сектор;

14.  Във връзка с това припомня, че следва да се изработи стратегия за иновативна технология въз основа на характеристиките и особеностите на засегнатите територии, т.е. един-единствен универсален подход няма да даде резултат; счита, например, че регионите със специфични териториални ограничения, като например островните, планинските, най-отдалечените и слабо населените региони имат специфични видове икономически и друг потенциал, чиято реализация изисква подходящи и иновативни решения за мобилност; в този контекст изтъква необходимостта от отпускане на достатъчно ресурси за устойчива транспортна инфраструктура;

15.  Набляга на необходимостта от допълнително опростяване на административните процедури за финансиране на изследванията и иновациите на европейско, национално, регионално, местно и трансгранично равнище, за да се установи ясна и прозрачна нормативна уредба;

16.  Подчертава, че усилията за намаляване на броя на убитите и ранените лица по пътищата трябва да продължават; настоятелно призовава Комисията да проучи и да започне да прилага приетите с голямо мнозинство в Парламента предложения за подобряване на пътната безопасност;

17.  Счита, че една промяна в транспортната технология е оправдана и важна; същевременно подчертава, че тази промяна трябва да се осъществява не чрез забрани, а чрез стимули за използване на нови и щадящи по отношение на ресурсите технологии;

18.  Подчертава, че е недопустимо да съществуват забрани, насочени срещу идеите за иновативни нови решения в транспорта или за внедряване на изпитани и доказани процедури в нови комбинации;

Общи мерки

19.  Счита, че научните изследвания и иновациите в областта на устойчивата мобилност следва да се основават на принципа на интеграция, по-специално чрез решаване на въпроса за липсващите трансгранични връзки (междусистемни връзки), повишена съвместимост между системите и вътре в тях (оперативна съвместимост), както и чрез целите за успешно пренасочване към съчетаването на най-подходящия и най-устойчивия вид транспорт за даден маршрут (интермодалност и комбиниране на транспортните услуги);

20.  Припомня необходимостта от това, Европейският съюз да разработи истинска обща транспортна политика, като се гарантира наличието на подходящ транспорт в рамките на европейските региони и между тях, както и съгласуваността на тази политика на местно, регионално, национално и европейско равнище; призовава държавите членки и регионите да гарантират, че съвкупността от модели осигурява съсредоточаването в по-голяма степен върху истински устойчива мобилност;

21.  Подчертава, че тази стратегия трябва да се основава на интегриращ модел, в който се отдава максимално голямо значение на междурегионалните връзки и трансграничните липсващи връзки, включително в географски разпокъсани региони, и че иновативните решения за многовидов транспорт могат да намалят регионалните различия, да стимулират мобилността на работната ръка и да засилят териториалното сближаване; има предвид факта, че в момента съществуват значителни различия между регионите по отношение на транспортните мрежи, и обръща внимание на необходимостта да се инвестира в устойчиви транспортни технологии и решения в региони със специфични недостатъци, като също така се вземе предвид потенциалът на Механизма за свързване на Европа;

22.  Подчертава, че научните изследвания и иновациите следва да са съсредоточени също върху разработването на устойчиви инфраструктурни елементи, в подкрепа на преминаването към използването на възобновяеми първични продукти, като например дървен или композитен материал, като компоненти на железопътната инфраструктура (напр. стълбове за контактни мрежи или сигнализация, строителни материали за платформи или мостове); посочва, че това обхваща също така дейностите в областта на научните изследвания и иновациите, целящи разработването на вещество за импрегниране на дървени траверси, които могат да служат като алтернатива на креозота, чието използване ще бъде преустановено през 2018 г. съгласно законодателството на ЕС;

23.  Подчертава, че новите концепции за мобилност не могат да бъдат налагани и че за насърчаването на по-устойчиво поведение са необходими по-интензивни изследователски усилия във връзка с еко-социалните знания, градоустройството и териториалното устройство и технологиите в областта на търсенето във връзка с мобилността и промените в поведението, целящи подобрен контрол на транспортните потоци, наред с другото, посредством новаторски инструменти за управление на мобилността, вериги на безпрепятствена мобилност от врата до врата, които отговарят на изискванията на ползвателите, екологични и интелигентни системи за шофиране и използването на информационни и комуникационни технологии с предоставяне на информация в реално време;

24.  Счита, че е абсолютно необходимо включването на местните и регионалните органи в европейското управление на иновационната политика, тъй като то засяга транспорта и мобилността; посочва, че тези публични органи могат да допринесат с опита и знанията си както за интеграцията на технологии, инфраструктура, превозни средства и пътници, така и за насърчаването на нови социални навици по отношение на мобилността; отбелязва, че местните и регионалните органи могат да определят и им се възлага да се заемат с най-големите проблеми, свързани с мобилността, че те експериментират непрестанно и прилагат добри практики и новаторски идеи и че предвид многобройните ситуации, с които се сблъскват, те са особено добре запознати с иновациите;

25.  Подчертава необходимостта от изследвания относно лоялната конкуренция в транспортния сектор и в интермодален план, както и относно пречките, възникнали поради интересите в съществуващите стопански модели, в т.ч. по-специално изследвания във връзка с технологичните средства, нужни за подобряването последователното и ефективно прилагане и контрол на разпоредбите относно каботажа, социалните разпоредби в автомобилния транспорт и условията на труд на заетите в сектора лица;

26.  Подчертава, че има спешна необходимост от новаторски решения за намаляване на шума от всички видове транспорт, и преди всичко при източника, с цел защита на здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС и за да се гарантира приемането на тези решения от населението; припомня, в този контекст, своята резолюция относно Единно европейско транспортно пространство, в която се призоваваше за намалението на шума и вибрациите от железопътните превозни средства, както и тяхното потребление на енергия, с 20 % до 2020 г. в сравнение с референтните стойности за 2010 г.; отново подчертава, че шумовите емисии следва от самото начало да са важна част от разработването на нови технологии, стратегии и инфраструктура в областта на транспорта;

27.  Е убеден, че новаторските технологии, свързани с взаимодействието между инфраструктурата и превозните средства, могат да играят значителна роля за намаляване на броя на произшествията, шума и вибрациите, потреблението на енергия, емисиите на газ и въздействието върху климата;

28.  Потвърждава, че усилията за постигане на по-чиста енергия за технологиите в областта на транспорта и мобилността следва да са свързани с по-ефикасни концепции и по-добър дизайн на превозното средство; подчертава възможността за енергоспестяване чрез използването на новаторски идеи, като например мерки за добиване на енергия от околната среда за малки безжични автономни устройства, използващи възможностите, които предлагат възобновяемите източници, и използването на алтернативни горива;

29.  Подчертава, че е необходимо да се мисли не само за изграждане на нова транспортна инфраструктура, но и в контекста на стратегиите за научноизследователска и развойна дейност да се отчитат изрично аспектите на ремонтните дейности, поддръжката и подобренията (например чрез оборудване с компоненти за интелигентно управление на трафика и технология от типа „от превозното средство към инфраструктурата“ (car to infrastructure);

30.  Призовава държавите членки и Комисията да инвестират в научни изследвания в областта на интелигентните транспортни системи и да насърчават тяхното внедряване, за да оказват принос за намаляване на претоварването на пътните артерии, подобряване на екологичната ефективност на транспорта в Европа и подобряване на стандартите за безопасност;

31.  Призовава Комисията да разгледа възможността за хармонизация на контейнерите и на други транспортни товарни отделения, както и размерите на превозните средства във всички видове транспорт с цел насърчаване на целта за оперативна съвместимост и интермодалност;

32.  Призовава Комисията да предостави на разположение на държавите членки ръководство, съдържащо най-добри практики за спазване на предвидените в директивата за качеството на въздуха пределни стойности;

Специфични мерки

33.  Признава значението на научните изследвания и иновациите в областта на индивидуалната мобилност и подчертава, че поведението на ползвателите на транспорт има решаваща роля; призовава за създаването на стимули за избор на устойчиви, свързани с физическа активност, безопасни и здравословни транспортни средства и начини за мобилност, така че да се развият иновативни подходи, насърчаващи екологосъобразния обществен транспорт, придвижването пеша или с велосипед, като се отчитат потребностите и особеностите на градските зони, предградията, извънградските зони и селските райони; счита, че е важно да се подобри оперативната съвместимост между службите по транспорта, и счита, че органите, издаващи типово одобрение, ще трябва да се заемат особено внимателно и експедитивно да разрешат техническите или административните проблеми, които могат да възникнат, като целта е отваряне на пазара за нови възможности за транспорт, отговарящи на посочените по-горе характеристики;

34.  Подчертава, че е необходимо институциите на ЕС да дават пример за добра практика в рамките на собствените им системи за управление на мобилността, и да управляват необходимите дейности и техните резултати по прозрачен начин, превръщайки това поведение в отличителен белег на институциите на Съюза;

35.  Подчертава необходимостта от насърчаване на успешните практики в областта на устойчивия транспорт и от засилване на сътрудничеството и обмена на добри практики между регионите със сходни потенциали за развитие; препоръчва на местните органи да изградят примери за добри практики, като разработват планове за устойчива градска мобилност при провеждане на тесни консултации с гражданското общество;

36.  Счита, че европейските навигационни спътникови системи като „Галилео“ следва да бъдат главен стълб за развитието на интелигентен и ефикасен транспорт в Европа;

37.  Подкрепя научните изследвания и иновациите, които могат да допринесат за пренасочване от притежаването на превозни средства към неконвенционално поведение на ползвателите и нови форми на свързани с превоза услуги, като например съвместно ползване на автомобили и велосипеди; насърчава Комисията за по-голямо популяризиране на колективните форми за индивидуална мобилност и на индивидуализираните системи за обществен и колективен транспорт;

38.  Призовава за разширяване на обхвата на научните изследвания с данъчната и административната област, за да се създаде възможност за творчески стимули при данъците, таксите и обществените цени, предназначени както за частните лица, така и за производителите или доставчиците на продукти, услуги и/или съдържание, с оглед на насърчаването на колоезденето и придвижването пеш, когато това е подходящо в съчетание с обществения транспорт и други форми на устойчива мобилност;

39.  Отново подчертава необходимостта от подобряване и насърчаване на многовидовия транспорт чрез интегрирани схеми за електронна информация и електронни билети въз основа на решения, използващи отворени данни; подчертава, че научните изследвания и иновациите в тази област следва да са насочени най-вече към премахване на пречките, оперативна съвместимост, достъпност и прозрачност на цените, удобство за използване и ефикасност;

40.  Подчертава необходимостта от разработване на новаторски дълготрайни инфраструктурни решения, включително разработване в по-голяма степен на информационните системи и системите за плащания и резервации, които отчитат по-специално безпрепятствения достъп за всички пътници, и конкретно за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, като например ползватели с инвалидни колички, бебешки колички, велосипеди или тежък багаж;

41.  Застъпва се за свободния достъп и предоставяне на данни, свързани с разписанията и закъсненията в обществения транспорт, така че да е възможно разработването на телематични приложения от трети лица, които могат да осигурят допълнително подобряване на комфорта на пътниците, като например информация в реално време относно това как да се стигне дадена дестинация, като се използват различни видове транспорт, или сравняване на екологичното въздействие на различните видове превоз при придвижването по определен маршрут;

42.  Подчертава, че когато става дума за разработването на иновации за транспорта и мобилността в градските и жилищните зони, следва вниманието да бъде съсредоточено върху здравето и качеството на живот, включително наличието на задоволително пространство за всички, намаляване на шума и по-чист въздух;

43.  Напомня на Комисията за неотложната необходимост от подобряване на безопасността за всички участници в пътното движение, и по-специално най-уязвимите участници като деца, възрастни хора, пешеходци, велосипедисти или лица с увреждания или намалена подвижност; одобрява научноизследователски и иновативни проекти, които съчетават технологичните решения с интелигентни водачи и техните поведенчески подходи;

44.  Счита, че за да бъдат намалени задръстванията по пътищата в градските зони и в твърде застроените региони, е важно не само да се увеличи ефективността на съществуващите транспортни средства, но и чрез технологичния напредък да се намерят алтернативни транспортни решения и да се поощрява тяхното използване;

45.  Силно насърчава Комисията да популяризира иновациите в областта на корабите с нулеви емисии, и особено фериботи, кораби за круизи и морски кораби, основани на използването на енергия от възобновяеми източници като вятъра, слънцето и вълните и енергия, свързана с технологии в областта на горивните клетки;

46.  Призовава Комисията да съсредоточи изследователските си усилия върху допълнителното намаляване на последиците за здравето и климата от различните емисии от всички видове транспорт;

47.  Счита, че една съгласувана и ефикасна европейска стратегия за транспортни технологии трябва да бъде в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ (COM(2010)2020) и с целите за намаляване на емисиите от 1990 г., както и в пълно съответствие с бялата книга от 2011 г. относно транспорта: „Пътна карта за постигане на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144), от гледна точка на териториалното сближаване и балансираното развитие; счита, че тя следва да позволи намаляване на потреблението на енергия, на шума от движението, на нуждите на движението, на замърсителите на въздуха, както и намаляване на емисиите на парникови газове; счита, че за да постигне тези цели, ще е необходимо ЕС да определи строги цели за 2020 г., 2030 г. и 2050 г;

48.  Подчертава необходимостта от засилване на научните изследвания и иновациите в областта на речното корабоплаване, а именно с цел разработване на чисти плавателни съдове и технологии, адаптирани към навигация при ниско газене на вода, като например адаптирани към речно плаване кораби за устойчиво корабоплаване по вътрешни водни пътища (RASSIN), при което се предоставя възможност за икономии във връзка с инфраструктурата на вътрешните водни пътища;

49.  Приветства предложението на Комисията относно създаването на Система за наблюдение и информация относно научните изследвания и иновациите в транспорта (TRIMIS); подчертава значението на редовното, безплатно, леснодостъпно и надеждно предоставяне на информация на лицата, определящи политиката на регионално равнище; изразява съжаление във връзка с факта, че понастоящем все още е много труден достъпът до информацията относно финансирането от Европейския съюз за транспортни проекти;

50.  Препоръчва на Комисията да развие инициативи, които идентифицират и отличават програмите за устойчиво градско развитие, като например следва модела на наградите „Реджиостарс“ (RegioStars);

51.  Подчертава, че една всеобхватна европейска стратегия трябва да бъде подкрепена от долу нагоре, т.е. от добре подготвени интегрирани транспортни стратегии от страна на местните и регионалните органи, и националните правителства; счита, че изготвянето на тези стратегии следва да бъде подкрепено от европейски фондове;

52.  Счита, че всяка подкрепа с публични средства следва да се предоставя съгласно съответното европейско законодателство във връзка с държавната помощ, включително разпоредбите относно научните изследвания, развитието и иновациите, както и относно финансирането на транспортни дейности и инфраструктура; счита обаче, че правилата на ЕС в областта на държавната помощ следва също така надлежно да отчитат специфичните недостатъци на определени региони;

53.  Подчертава необходимостта от това, Комисията да подобри своите дейности при трансфера на знания, произтичащи от научни изследвания и иновации към заинтересовани потребители (например МСП или научноизследователски институти) чрез създаване на кумулирана база данни, която предоставя ясен преглед по категории на всички проекти в областта на научни изследвания и иновации, финансирани от ЕС;

54.  Подчертава значението на нови инициативи като обединяването на транспортен и логистичен капацитет с оглед на по-ефикасен товарен транспорт; призовава Комисията да преодолее възможните пречки пред подобни инициативи;

55.  Подчертава значението на стандартите за емисиите за определени видове транспорт като например автомобилите; застъпва становището, че следва да се проучи подобен подход и за въздухоплаването и корабите;

56.  Подкрепя допълнителни научни изследвания и иновации в областта на решенията във връзка със сигурността за транспортния сектор, при условие че се спазват принципите на пропорционалност, недискриминация и защита на данните;

57.  Потвърждава и подкрепя предложената от Комисията концепция с нейните мерки за европейска стратегия за транспортна технология; същевременно подчертава, че това не осигурява правно основание за делегирани актове или подобни актове, но Комисията трябва да предложи мерки, които да бъдат приети съгласно процедурата за съвместно вземане на решение;

58.  Призовава Комисията да вземе предвид посочените в настоящия доклад приоритети, когато изготвя плана за европейска стратегия за транспортни технологии и възможностите за допълнителни действия;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стp. 54.


Право на достъп до адвокат в рамките на наказателните производства и право на общуване след ареста***I
PDF 278kWORD 26k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане (COM(2011)0326 – C7-0157/2011 – 2011/0154(COD))
P7_TA(2013)0340A7-0228/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0326),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0157/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид предложенията, внесени към проекта на законодателен акт от българския парламент, Сената на Италианската република и португалския парламент,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 7.12.2011 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 4 юни 2013 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A7-0228/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 септември 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане

P7_TC1-COD(2011)0154


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2013/48/ЕС.)

(1) OВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 51.


Договорите за кредити за жилищни имоти ***I
PDF 1200kWORD 259k
Текст
Консолидиран текст
Изменения, приети от Европейския парламент на 10 септември 2013 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011)0142 – C7-0085/2011 – 2011/0062(COD))(1)
P7_TA(2013)0341A7-0202/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение № 117]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА(2)
P7_TA(2013)0341A7-0202/2012
към предложението на Комисията
P7_TA(2013)0341A7-0202/2012
---------------------------------------------------------
P7_TA(2013)0341A7-0202/2012

ДИРЕКТИВА 2013/…/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директива 2008/48/ЕО
(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  През март 2003 г. Комисията започна процедура за определяне и оценяване на въздействието на препятствията пред вътрешния пазар на договори за кредит за жилищни недвижими имоти. На 18 декември 2007 г. тя прие Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС. В Бялата книга беше обявено намерението на Комисията да извърши оценка на въздействието, наред с другото, на вариантите на политиката по отношение на преддоговорната информация, кредитните регистри, кредитоспособността, годишния процент на разходите (ГПР) и консултациите по договорите за кредит. Комисията създаде експертна група по кредитната история, която да я подпомага при подготовката на мерки за подобряване на достъпността, сравнимостта и пълнотата на информацията за кредитите. Бяха проведени и проучвания за ролята и операциите на кредитните посредници и некредитните институции, предлагащи договори за кредити за жилищни недвижими имоти.

(2)  Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което са гарантирани свободното движение на стоки и услуги и свободата на установяване. Развитието на по-прозрачен и ефикасен кредитен пазар в това пространство е жизненоважно за насърчаване развитието на трансграничната дейност и създаване на вътрешен пазар на договори за кредити за жилищни недвижими имоти. В нормативната уредба на различните държави членки има съществени различия по отношение на извършването на дейността по предоставяне на договори за кредити за жилищни недвижими имоти и по регулиране и надзор върху кредитните посредници и некредитните институции, предлагащи договори за кредити за жилищни недвижими имоти. Тези различия създават пречки, които ограничават равнището на трансгранична дейност по отношение на предлагането и търсенето, като по този начин намаляват конкуренцията и избора на пазара, повишават разходите на кредиторите по отпускането на кредити и дори ги възпрепятстват да извършват дейността си.

(3)  Финансовата криза показа, че безотговорното поведение на участниците на пазара може да подкопае устоите на финансовата система, водейки до липса на доверие у всички страни, особено у потребителите, и до потенциално тежки социални и икономически последици. Много потребители загубиха доверие във финансовия сектор и за кредитополучателите условията по кредитите стават все по-неблагоприятни, в резултат на което зачестиха случаите на неизпълнение и принудителна продажба. В резултат на това, държавите от Г-20 поръчаха на Съвета за финансова стабилност да установи принципи относно стабилни стандарти за одобряване отпускането на кредити за жилищни недвижими имоти. Въпреки че някои от най-големите проблеми във финансовата криза възникнаха извън Съюза, потребителите в Съюза имат значително равнище на задлъжнялост, като повечето дългове са свързани с кредити за жилищни недвижими имоти. Ето защо е уместно да се направи необходимото регулаторната рамка на Съюза в тази област да бъде стабилна, да съответства на международните принципи и да използва по подходящ начин различните налични инструменти, които може да включват ползването на съотношения като заем-стойност, заем-доход, дълг-доход или други подобни съотношения, минимални равнища, под които кредитирането да бъде считано за недопустимо, или други компенсаторни мерки за случаите, когато основните рискове са по-високи за потребителите или когато е необходимо да се предотврати прекомерната задлъжнялост на домакинствата. Във връзка с проблемите, изведени на преден план от финансовата криза, и с оглед на осигуряването на ефикасен и конкурентоспособен вътрешен пазар, който да допринася за финансовата стабилност, в съобщението си от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, Комисията предложи мерки за договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, включително надеждна рамка относно кредитното посредничество, в контекста на осигуряване в бъдеще на почтени и надеждни пазари и възвръщане на доверието на потребителите. Комисията потвърди отново своя ангажимент за постигането на ефективен и конкурентоспособен вътрешен пазар в съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“.

(4)  На пазарите на ипотечни кредити са установени редица ▌проблеми в рамките на Съюза, свързани с безотговорното отпускане и вземане на заеми, ▌и са определени потенциалните граници на безотговорното поведение на участниците на пазара, включително кредитните посредници и некредитните институции ▌. Някои от тези проблеми се отнасят за кредити в чуждестранна валута, които потребителите са изтеглили в съответната валута, за да се възползват от предлагания изгоден лихвен процент по кредита, но без да имат ▌адекватна информация или без да разбират свързания с кредита валутен риск. Тези проблеми се дължат на пропуски, свързани с пазара и регулирането, както и на други фактори като общите икономически условия и ниската финансова грамотност. Сред другите посочени проблеми са неефективните, непоследователни или несъществуващи ▌ режими за кредитните посредници и некредитните институции, предлагащи кредити за жилищни недвижими имоти. Установените проблеми притежават потенциал за разпространяване на съществени макроикономически ефекти, могат да ощетят потребителите, да действат като икономически или правни пречки пред трансграничната дейност и създадат неравнопоставеност на участниците.

(5)  За да бъде улеснено изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар с високо равнище на защита на потребителите по отношение на договорите за кредити за ▌недвижими имоти ▌ и за да се гарантира, че потребителите, които желаят да сключат такива договори, ▌ могат да имат доверие в институциите, с които си взаимодействат, защото знаят, че те действат професионално и отговорно, в редица области е необходимо да се създаде подходящо хармонизирана правна рамка на Съюза, като се отчетат различията в договорите за кредит, които произтичат по-специално от различията на националните и регионалните пазари за недвижими имоти.

(6)  Следователно настоящата директива следва да развие по-прозрачен, ефикасен и конкурентен вътрешен пазар посредством съгласувани, гъвкави и справедливи договори за кредит за недвижими имоти, като същевременно насърчава устойчивото отпускане и вземане на заеми и финансовото приобщаване и по този начин осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(7)  За да се създаде истински вътрешен пазар, на който потребителите се ползват от високо и равностойно равнище на защита, с настоящата директива се въвеждат разпоредби, които са предмет на максимална хармонизация по отношение на предоставянето на преддоговорна информация в стандартизирания формат на европейския стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ) и на изчислението на ГПР. Като се имат предвид обаче специфичният характер на договорите за кредити за недвижими имоти и различията в развитията и условията на пазарите в държавите членки, по-специално по отношение на структурата на пазара и участниците на пазара, категориите съществуващи продукти и процедурите по отпускане на кредит, на държавите членки следва да бъде разрешено да запазват или въвеждат по-строги разпоредби от определените в настоящата директива в областите, които не са ясно посочени като области на максимална хармонизация. Такъв целенасочен подход е необходим, за да се избегнат отрицателни въздействия върху равнището на защита на потребителите във връзка с договори за кредит, попадащи в обхвата на настоящата директива. На държавите членки следва например да бъде разрешено да запазват или да приемат по-строги разпоредби по отношение на изискванията за познания и компетентност на служителите, както и указания за попълването на ЕСИФ.

(8)  С настоящата директива следва да се подобрят условията за изграждане и функциониране на вътрешния пазар чрез сближаване на правната уредба на държавите членки и въвеждане на стандарти за качество за някои услуги, по-специално по отношение на разпространението и предоставянето на кредити чрез кредитори и кредитни посредници и насърчаването на добри практики. Въвеждането на стандарти за качество на услугите по кредитиране налага задължително въвеждане на някои разпоредби за разрешението за извършване на дейност, надзора и пруденциалните изисквания.

(9)  В областите извън обхвата на настоящата директива държавите членки могат да запазват или въвеждат национални правни разпоредби. По-специално държавите членки могат да запазват или въвеждат национални разпоредби в области като договорното право, свързани с действителността на договорите за кредит, вещното право, вписванията в имотния регистър, договорната информация и, доколкото не са регламентирани с настоящата директива, следдоговорните отношения. Държавите членки може да предвидят оценителят или дружеството оценител или нотариусите да могат да се избират по взаимно съгласие между страните. Предвид разликите в процесите по закупуване или продажба на жилищни недвижими имоти в държавите членки, има възможност кредиторите или кредитните посредници да се стремят да получат предварителни плащания от потребителите с уговорката, че тези плащания биха помогнали да се гарантира сключването на договора за кредит или покупката или продажбата на недвижимия имот, както и възможност с тези практики да се злоупотребява особено когато потребителите не са запознати с изискванията и обичайните практики в дадената държава членка. Ето защо е целесъобразно да се даде възможност на държавите членки да налагат ограничения върху подобни плащания.

(10)  Настоящата директива следва да се прилага независимо от това дали кредиторът или кредитният посредник е юридическо или физическо лице. Настоящата директива обаче не следва да засяга правото на държавите членки да ограничават, в съответствие с правото на Съюза, ролята на кредитора или на кредитния посредник по силата на настоящата директива само до юридически лица или до определени видове юридически лица.

(11)  Тъй като потребителите и предприятията не са в еднакво положение, те не се нуждаят от еднакво равнище на защита. Важно е правата на потребителите да бъдат ▌ гарантирани посредством разпоредби, от които не може да бъде получена дерогация чрез договор, като същевременно е разумно предприятията и организациите да имат правото да сключват други споразумения. ▌

(12)  Определението за потребител следва да включва физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В случай обаче на договори с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, отчасти в рамките на търговската, стопанската или професионалната дейност на лицето и отчасти извън нея, и когато търговската, стопанската или професионалната цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.

(13)  Въпреки че с настоящата директива са уредени договорите за кредит, които се отнасят единствено или преобладаващо за жилищни недвижими имоти, тя не препятства държавите членки да разширят обхвата на предприетите в съответствие с нея мерки, така че да защитят потребителите по отношение на договори за кредит, които се отнасят за други форми на недвижимо имущество, нито да регламентират по друг начин такива договори за кредит.

(14)  Определенията, които се съдържат в настоящата директива, определят обхвата на хармонизацията. Поради това задълженията на държавите членки във връзка с транспонирането на настоящата директива следва да бъдат ограничени до нейния обхват, както е очертан от тези определения. Така например, задълженията на държавите членки да транспонират настоящата директива са ограничени до договори за кредити, сключени с потребители, т.е. с физически лица, които при сделките, обхванати от настоящата директива, действат извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. По подобен начин държавите членки са задължени да транспонират разпоредбите на настоящата директива, уреждащи дейността на лицата, които действат като кредитни посредници съгласно определението в директивата. Настоящата директива обаче не следва да засяга прилагането от държавите членки, в съответствие с правото на Съюза, на нейни разпоредби в области, които не попадат в нейния обхват. В допълнение, съдържащите се в настоящата директива определения не следва да засягат възможността държавите членки да приемат допълнителни определения съгласно националното право за специфични цели, при условие че те остават съвместими с определенията в настоящата директива. Например държавите членки следва да могат да определят съгласно националното право подкатегории кредитни посредници, които не са определени в настоящата директива, когато такива подкатегории са необходими на национално равнище, например за да се направи разграничение по отношение на изискванията за познания и компетентност, на които трябва да отговарят различните кредитни посредници.

(15)  Целта на настоящата директива е да се гарантира, че потребителите, сключващи договори за кредит за недвижими имоти се ползват с високо равнище на защита. Следователно директивата следва да се прилага за кредити, обезпечени с недвижим имот, независимо от целта на кредита, за договори за рефинансиране или други договори за кредит, които ще помогнат на собственика или съсобственика да запази собствеността върху недвижимия имот или земята, за кредити, които се използват за закупуване на недвижим имот в някои държави членки, включително кредити, за които не се изисква погасяване на главницата или, освен ако държавата членка разполага с друга подходяща алтернативна рамка, онези, чиято цел е да се осигури временно финансиране между продажбата на един недвижим имот и покупката на друг, както и за обезпечени кредити за ремонт на жилищни недвижими имоти ▌.

(16)  Настоящата директива следва да не се прилага за някои договори за кредити, при които кредиторът отпуска еднократна обща сума, прави периодични плащания или предоставя средства под други форми срещу сума, произтичаща от продажбата на недвижим имот и чиято главна цел е улесняване на потреблението, например схеми за финансиране срещу собственост или други еквивалентни специализирани продукти. Тези договори за кредит имат специфични характеристики, които излизат извън обхвата на настоящата директива. Например, при тях не е целесъобразно да се извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, защото плащанията се извършват от кредитора към потребителя, а не обратно. При тези сделки би имало нужда, наред с другото, от съвсем различна преддоговорна информация. Освен това, други продукти, като продажбата на имот срещу получаване на еднократно или разсрочено плащане и запазване на правото на ползване на жилището (home reversions), които имат сходни функции на обърнатите ипотечни кредити (reverse mortgages) или пожизнените ипотечни кредити с отложено плащане на сложната лихва и главницата (lifetime mortgages), не включват предоставяне на кредит и затова остават извън обхвата на настоящата директива. ▌

(17)  Настоящата директива не следва да обхваща други изрично посочени видове договори за кредит, заемащи определена пазарна ниша, които по своето естество и свързаните с тях рискове са различни от стандартните ипотечни кредити и поради това изискват специфичен подход, по-специално договори за кредит, които са резултат от съдебна спогодба или спогодба, постигната пред друг законов орган и някои видове договори за кредит, отпускани от работодателите на техните служители при определени обстоятелства, съгласно предвиденото в Директива 2008/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити(5). Целесъобразно е на държавите членки да се даде възможност да изключат някои договори за кредит, като например отпусканите при преференциални условия на ограничен брой лица или предоставяните от взаимоспомагателни каси, при условие че са налице подходящи алтернативни механизми за осигуряване на изпълнението на политиките по отношение на финансовата стабилност и вътрешния пазар, без да се възпрепятстват финансовото приобщаване и достъпът до кредит. Договорите за кредит, при които недвижимият имот няма да се обитава като къща, апартамент или друго място за пребиваване от потребителя или член на неговото семейство, а се обитава като къща, апартамент или друго място за пребиваване въз основа на договор за наем, се отличават с рискове и характеристики, които са различни от тези на стандартните договори за кредит, и поради това може да изискват пригодена в по-висока степен към тях рамка. Ето защо държавите членки следва да могат да изключват такива договори за кредит от обхвата на директивата, когато за тях е налице подходяща национална рамка.

(18)  Необезпечени кредити, чиято цел е ремонт на жилищен недвижим имот, за който е необходим общ размер на кредита, по-голям от 75 000 EUR следва да бъдат включени в обхвата на Директива 2008/48/ЕО с оглед гарантиране на еднакво равнище на защита на такива потребители и да се избегне нормативната празнота между посочената директива и настоящата директива. Директива 2008/48/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(19)  От съображения за правна сигурност правната рамка на Съюза в областта на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти следва да бъде съгласувана с другите актове на Съюза и да ги допълва, по-специално в сферата на защитата на потребителите и пруденциалния надзор. Някои основни определения, включително определението за ▌„потребител“, ▌ „траен носител“, както и ключовите концепции, използвани в стандартната информация за обозначаване на финансовите характеристики на кредита, включително „общата сума, дължима от потребителя и ▌лихвеният процент по кредита ▌“, следва да съответстват на предвидените в Директива 2008/48/ЕО, така че едни и същи термини да се отнасят до едни и същи понятия, независимо от това дали става дума за потребителски кредит или за кредит за жилищен недвижим имот. Затова при транспонирането на настоящата директива държавите членки следва да направят необходимото, за да е налице ▌съгласуваност в прилагането и тълкуването по отношение на тези основни определения и ключови концепции.

(20)  За да се гарантира съгласувана рамка за потребителите в областта на кредитирането, както и да се сведе до минимум административната тежест за кредиторите и кредитните посредници, основната рамка на настоящата директива трябва да следва структурата на Директива 2008/48/ЕО, доколкото е възможно, по-специално изискванията информацията в рекламите на договори за кредит за жилищни недвижими имоти ▌да се предоставя на потребителите чрез представителен пример, подробната преддоговорна информация ▌да им се предоставя чрез стандартизиран информационен формуляр, потребителите да получават подходящи разяснения преди сключването на договора за кредит, да бъде установена единна база за изчисляване на ГПР без нотариалните такси и кредиторите ▌ да правят оценка на кредитоспособността на потребителите преди отпускането на кредит. По подобен начин следва да се осигури и недискриминационен достъп на кредиторите до съответните кредитни регистри, за да се създадат същите условия като условията, предвидени в разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО. Подобно на Директива 2008/48/ЕО с настоящата директива следва да се гарантира, че всички кредитори, предлагащи договори за кредити за недвижими имоти, подлежат на целесъобразни процедури за даване на разрешение за извършване на дейност и надзор, ▌и да се установят изисквания за създаването и достъпа до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове.

(21)  С настоящата директива следва да се допълни Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги(6), с която се изисква при продажбите от разстояние потребителят да бъде информиран за съществуването или липсата на право на отказ от договора и се предвижда такова право. С Директива 2002/65/ЕО обаче се предвижда възможността доставчикът да съобщи преддоговорната информация след сключването на договора, което би било неподходящо за договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, като се има предвид размерът на финансовото задължение, възникващо за потребителя. Настоящата директива не следва да засяга националното общо договорно право, като правилата относно действителността, сключването на договора или последиците от него, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в настоящата директива.

(22)  Същевременно е важно да се имат предвид особеностите на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, поради които е необходим диференциран подход. Предвид естеството на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти и възможните последици за потребителя, рекламните материали и персонализираната преддоговорна информация следва да съдържат подходящи специални предупреждения за риска, например във връзка с възможното въздействие на колебанията в обменния курс върху сумата, която потребителят трябва да върне, както и — ако това бъде счетено за целесъобразно от държавите членки — естеството и последиците от предоставянето на обезпечение. Вследствие на вече съществуващия доброволен подход на финансовия сектор по отношение на жилищните заеми, в допълнение към персонализираната преддоговорна информация винаги следва да се предоставя обща преддоговорна информация. Освен това има основание за прилагане на диференциран подход, за да се вземат предвид поуките от финансовата криза и с цел да се гарантира, че предоставянето на кредити се извършва по разумен начин. В това отношение разпоредбите за оценката на кредитоспособността следва да бъдат по-строги в сравнение със същите разпоредби за потребителския кредит, кредитните посредници следва да предоставят по-точна информация за статута си и за отношенията си с кредиторите, с цел разкриване на потенциален конфликт на интереси, а всички участници в предоставянето на договори за кредити за недвижими имоти следва да подлежат на адекватно лицензиране, и надзор.

(23)  Необходимо е да бъдат уредени някои допълнителни области, за да се отразят особеностите на кредитите за жилищни недвижими имоти. Като се има предвид значението на сделката, е необходимо да се гарантира, че потребителите разполагат с достатъчно време и поне седем дена за размисъл. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавостта да предоставят това достатъчно време или под формата на срок за размисъл преди сключването на договора за кредит, или като срок за отказ след сключването на договора за кредит, или като комбинация от двете. Подходящо е държавите членки да разполагат с гъвкавостта да въведат задължително срок за размисъл на потребителите, който да не надхвърля 10 дена, но иначе потребителите, които желаят да пристъпят към подписване през този срок за размисъл, да могат да го направят, както и в интерес на правната сигурност при сделки с имоти държавите членки следва да могат да предвидят срокът за размисъл да бъде прекратен или правото на отказ отменено, щом клиентът предприеме действие, което по силата на националното право води до учредяването или прехвърлянето на право на собственост, свързано със средства, получени по силата на договора за кредит, или чрез тях, или, когато е приложимо, прехвърли средствата на трета страна.

(24)  Предвид специфичните характеристики на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, за кредиторите е обичайна практика да предлагат на потребителите набор от продукти или услуги, които могат да бъдат закупени заедно с договора за кредит. Ето защо, поради значението на тези договори за потребителите е редно да бъдат предвидени специални правила относно обвързващите практики. Съчетаването в пакет на договор за кредит с една или повече финансови услуги или един или повече финансови продукти е начин кредиторите да разнообразят своята оферта и да се конкурират помежду си, при условие че елементите в пакета могат да бъдат закупени и поотделно. Въпреки че съчетаването в пакет на договор за кредит с една или повече финансови услуги или един или повече финансови продукти може да бъде от полза за потребителите, то може да окаже отрицателно въздействие върху тяхната мобилност и способността им да правят информиран избор освен ако елементите в пакета могат да бъдат закупени поотделно. Важно е да се предотвратят практики като обвързването на определени продукти, които могат да склонят потребителите да сключат договори за кредит, без те да отговарят в най-голяма степен на техния интерес, но не бива да се ограничава възможността за пакетни продажби, което може да е от полза за потребителите. Редно е обаче държавите членки да продължат да следят отблизо пазарите на финансови услуги на дребно, за да гарантират, че практиките на пакетна продажба не нарушават избора на потребителите, нито конкуренцията на пазара.

(25)  Като общо правило практиките на обвързване следва да не бъдат разрешени освен ако е невъзможно финансовата услуга или продукт, предлагани заедно с договора за кредит, да бъдат предложени отделно, тъй като са неразделна част от кредита, например в случая с обезпечения овърдрафт. В други случаи обаче може да е оправдано кредиторите да предлагат или да продават договор за кредит в пакет с разплащателна сметка, спестовна сметка, инвестиционен или пенсионен продукт, например когато средствата по сметката се използват за връщане на кредита или са предварително условие за групиране на ресурсите за получаване на кредита, или когато например даден инвестиционен продукт или частен пенсионен продукт служат като допълнително обезпечение по кредита. Въпреки че е оправдано кредиторите да могат да изискват от потребителя да разполага със съответната застрахователна полица, за да гарантира връщането на кредита или да застрахова стойността на обезпечението, потребителят следва да има възможността да избира сам своя застраховател, при условие че неговата застрахователна полица предлага равностойно равнище на гаранция като при застрахователната полица, предлагана или оферирана от кредитора. Нещо повече, държавите членки могат да стандартизират изцяло или частично предлаганото от застрахователните договори покритие, така че да улеснят сравнението между различните възможности за потребителите, които желаят да правят подобни сравнения.

(26)  От значение е да се осигури правилна оценка на стойността на жилищния недвижим имот преди сключването на договора за кредит и, по-специално, когато оценката засяга остатъчното задължение на потребителя в случай на неизпълнение на задълженията. Поради това държавите членки следва да гарантират наличието на надеждни стандарти за оценка. За да бъдат счетени за надеждни, стандартите за оценка следва да вземат предвид международно признатите стандарти за оценка, по-специално разработените от Съвета за международни стандарти за оценяване, Европейската група на асоциациите на оценителите или Кралския институт на лицензираните консултанти в областта на недвижимите имоти (Royal Institution of Chartered Surveyors). Тези международно признати стандарти за оценка съдържат принципи на високо равнище изискват от кредиторите, наред с останалите, да приемат и спазват подходящи вътрешни процедури за управление на риска и управление на обезпеченията, които включват разумни процеси на оценяване, да приемат стандарти и методи за оценка, които да водят до реалистични и обосновани оценки на недвижимите имоти, за да се гарантира, че всички доклади за оценка се изготвят със съответните професионални умения и старание, както и че оценителите отговарят на определени квалификационни изисквания, както и да поддържат подходяща документация за оценка на обезпеченията, която да е изчерпателна и надеждна. Във връзка с това е желателно също да се осигури подходящо наблюдение на пазарите на жилищни недвижими имоти, а механизмите в тези разпоредби да отговарят на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници(7). Разпоредбите на настоящата директива относно стандартите за оценка на имота могат да бъдат спазени например посредством законодателни инструменти или саморегулиране.

(27)  Предвид значителните последици от реализиране на обезпечението за кредиторите, потребителите и потенциално за финансовата стабилност, подходящо е кредиторите да бъдат насърчени да предприемат своевременни активни действия по отношение на възникващите кредитни рискове и да са налице необходимите мерки, за да се гарантира, че кредиторите предоставят разумни отсрочки и правят всички други разумни опити за разрешаване на положението, преди да се стигне до процедура по реализиране на обезпечението. Когато е възможно, следва да се намират решения, които вземат предвид практическите обстоятелства и разумните потребности от средства за издръжка на потребителя. Когато останат неизплатени задължения и след процедура по реализиране на обезпечението, държавите членки следва да направят необходимото, за да защитят минималните условия на живот и да въведат мерки, с които се облекчава връщането на дълга, като се избягва дългосрочната свръхзадлъжнялост. Най-малкото, когато получената цена за недвижимия имот влияе върху сумата, която потребителят дължи, държавите членки следва да насърчават кредиторите да предприемат разумни стъпки да получат най-добрата възможна цена за недвижимия имот, който е под възбрана, в зависимост от пазарните условия. Държавите членки следва да не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че прехвърлянето на обезпечението на кредитора е достатъчно за връщането на кредита.

(28)  Посредниците често извършват и други дейности освен кредитно посредничество, по-специално застрахователно посредничество или предоставяне на инвестиционни услуги. Ето защо настоящата директива следва да гарантира и определена степен на съгласуваност с Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество(8) и с Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти(9). По-специално, от кредитните институции, които са лицензирани съгласно Директива 2013/36/ЕС, и от другите финансови институции, които подлежат на равностоен режим за даване на разрешение съгласно националното право, следва да не се изисква отделно разрешение за извършване на дейност като кредитен посредник, за да се улесни процесът на установяване като кредитен посредник и започване на дейност в друга държава. Пълната и безусловна отговорност на кредиторите и кредитните посредници за дейността на обвързаните кредитни посредници или назначените представители следва да обхваща единствено дейности в обхвата на настоящата директива освен ако държавите членки решат да разширят отговорността им до други области.

(29)  За да се повиши способността на потребителите да вземат самостоятелно информирани решения относно отговорността, свързана с тегленето на заеми и управлението на задълженията, държавите членки следва да насърчават прилагането на мерки за подкрепа на образованието на потребителите във връзка с отговорното вземане на кредити и управление на задълженията, по-специално по отношение на договорите за ипотечни кредити. Особено важно е да се дават насоки на потребителите, които теглят ипотечен кредит за пръв път. Във връзка с това Комисията следва да набележи примери за най-добри практики, за да улесни последващото изработване на мерки за повишаване на осведомеността на потребителите по финансовите въпроси.

(30)  Поради значителните рискове, свързани с вземането на кредити в чуждестранна валута, е необходимо да се предвидят мерки, така че потребителите със сигурност да бъдат запознати с риска, който поемат, и да имат възможността да ограничат своята експозиция към валутен риск през целия срок на кредита. Този риск би могъл да бъде ограничен или като се даде на потребителя правото да смени валутата на кредита, или чрез друга уредба, като например максимални размери или, когато това е достатъчно за ограничаване на валутния риск, предупреждения.

(31)  Чрез приложимата правна уредба следва да се осигури увереност у потребителите, че в действията си кредиторите, кредитните посредници и назначените представители отчитат интересите на потребителя, въз основа на информацията, с която кредиторите, кредитните посредници и назначените представители разполагат към този момент, и на разумни допускания за рисковете, свързани с положението на потребителя по време на срока на предложения договор за кредит. Това би могло да предполага, наред с другото, че кредиторите не следва да предлагат на пазара кредита по начин, който значително намалява или е вероятно да намали способността на потребителя да обмисли внимателно вземането на кредита; или че кредиторът не следва да използва предоставянето на кредита като основен маркетингов метод, когато предлага стоки, услуги или недвижими имоти на потребителите. За да се осигури такава увереност у потребителите, от основно значение е изискването да се гарантира, че предприятията от сектора се отличават с висока лоялност, честност и професионализъм, подходящо управление на конфликтите на интереси, включително произтичащите от възнагражденията, и да се изискват съвети, които максимално да отчитат интересите на потребителя.

(32)  Целесъобразно е да се гарантира, че съответните служители на кредиторите, кредитните посредници и назначените представители притежават подходящи познания и компетентност с цел постигане на висока степен на професионализъм. Ето защо настоящата директива следва да въвежда изискването съответните изисквания за познания и компетентност да се доказват на равнището на дружеството, въз основа на минималните изисквания за познания и компетентност, установени в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да въвеждат или запазват такива изисквания, приложими по отношение на отделните физически лица. Държавите членки могат да разрешават на кредиторите, кредитните посредници и назначените представители да въвеждат разграничения между степените на минималните изисквания за познания в зависимост от участието в извършването на определени услуги или процеси. В този контекст „служители“ включва външните служители, работещи за кредитора, кредитния посредник или назначения представител и в рамките на организацията на кредитора, кредитния посредник или назначения представител, както и техните служители. За целите на настоящата директива служителите, които извършват пряко дейности, обхванати от настоящата директива, следва да включват както тези, които работят пряко с клиентите, така и тези, които не работят пряко с клиентите, включително ръководството, и които изпълняват важна роля в процеса, свързан с договора за кредит. Лицата, които изпълняват спомагателни функции, нямащи отношение към процеса, свързан с договора за кредит (например служители в „Човешки ресурси“ или „Информационни и комуникационни технологии“), не следва да бъдат считани за „служители“ по смисъла на настоящата директива.

(33)  Когато кредитор или кредитен посредник предоставя услугите си на територията на друга държава членка съгласно свободата за предоставяне на услуги, държавата членка по произход следва да отговаря за определянето на приложимите към служителите минимални изисквания за познания и компетентност. Приемащите държави членки обаче, които считат това за необходимо, следва да могат да въвеждат свои собствени изисквания за компетентност в определени конкретни области, приложими за кредиторите и кредитните посредници, предоставящи услуги на територията на държавата членка съгласно свободата за предоставяне на услуги.

(34)  Като се има предвид колко е важно да се гарантира прилагането и спазването в практиката на изискванията за познания и компетентност, държавите членки следва да изискват от компетентните органи да упражняват надзор над кредиторите, кредитните посредници и назначените представители, както и да ги оправомощят да събират необходимите доказателства, за да правят надеждна оценка на спазването на тези изисквания.

(35)  Начинът, по който кредиторите, кредитните посредници и назначените представители определят възнагражденията на служителите си, следва да представлява един от основните аспекти на гарантирането на доверието на потребителите във финансовия сектор. Настоящата директива предвижда правила за възнагражденията на служителите с цел да се ограничат практиките на неправилни продажби и да се гарантира, че начинът на определяне на възнагражденията на служителите не води до нарушения на задължението за отчитане на интересите на потребителя. По-специално, кредиторите, кредитните посредници и назначените представители не следва да определят политиките си за възнагражденията по начин, който би стимулирал служителите им да сключват определен брой или вид договори за кредит или да предлагат конкретни допълнителни услуги на потребителите, без да се отделя изрично внимание на интересите и потребностите на потребителите. Във връзка с това държавите членки могат да счетат за необходимо да определят, че конкретна практика, например събирането на такси от страна на обвързани посредници, е против интересите на потребителите. Държавите членки следва също така да могат да уточнят, че получаваните от служителите възнаграждения не зависят от лихвения процент по договора за кредит или от вида на този договор, сключен с потребителя.

(36)  Настоящата директива предвижда хармонизирани правила по отношение на областите, в които служителите на кредиторите, кредитните посредници и назначените представители следва да притежават познания и компетентност във връзка с изготвянето, предлагането, предоставянето на договор за кредит и посредничеството при такъв. Настоящата директива не предвижда специфични механизми, пряко свързани с признаването на професионални квалификации, получени от дадено лице в някоя държава членка, с оглед на това да се изпълнят изискванията за познания и компетентност в друга държава членка. Следователно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(10) следва да продължи да се прилага, що се отнася до условията за признаване и компенсационните мерки, които приемащата държава членка може да изисква от дадено лице, чиято квалификация не е била получена в рамките на нейната юрисдикция.

(37)  Кредиторите и кредитните посредници често използват реклами със специални условия, за да привлекат потребителите към определен продукт. Затова потребителите следва да бъдат защитени от нелоялните или заблуждаващите рекламни практики и следва да могат да сравняват рекламите. За да могат потребителите да съпоставят различните предложения, са необходими специални разпоредби относно рекламирането на договорите за кредити, ▌както и списък на елементите, които трябва да се съдържат в рекламните и маркетинговите материали, насочени към потребителите, когато в тези рекламни материали са посочени лихвени проценти или данни във връзка с разходите по кредита. ▌Държавите членки следва да имат възможност да въвеждат или запазват в своето национално законодателство информационни изисквания към рекламите, в които не се посочва лихвен процент и не се съдържат данни във връзка с разходите по кредита. В тези изисквания следва да се отчитат особеностите на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти. Във всеки случай съгласно Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(11) следва да се гарантира, че рекламирането на договори за кредит не бива да създава подвеждащо впечатление относно продукта.

(38)  Рекламите обикновено са съсредоточени върху един или няколко конкретни продукта, докато потребителите следва да могат да вземат решенията си, познавайки пълната гама от предлагани кредитни продукти. В това отношение общата информация играе важна роля за запознаването на потребителя с широката гама от налични продукти и услуги ▌и с основните им характеристики. Затова потребителите следва да могат винаги да получават обща информация за ▌наличните кредитни продукти. Когато това изискване не се прилага по отношение на необвързаните кредитни посредници, това следва да не засяга тяхното задължение да предоставят на потребителите персонализирана преддоговорна информация.

(39)  За да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция и за да може решението на потребителя да се основава на подробната информация за предлаганите кредитни продукти вместо на канала за разпространение, чрез който се предлагат тези кредитни продукти, потребителите следва да получават информация за кредита независимо дали сключват договор пряко с кредитора или с кредитен посредник.

(40)   Потребителите следва също така да получават персонализирана информация достатъчно време преди сключването на договора за кредит, за да могат да съпоставят характеристиките на кредитните продукти и да ги обмислят. Съгласно Препоръка 2001/193/EО на Комисията от 1 март 2001 г. относно преддоговорната информация, която трябва да се предоставя на потребителите от страна на кредиторите, предлагащи жилищни кредити(12), Комисията пое ангажимент да следи за спазването на доброволния етичен кодекс относно преддоговорната информация за жилищните кредити, включващ ЕСИФ, с който се предоставя персонализирана информация за потребителя относно предоставяния договор за кредит. ▌Събраните от Комисията данни ▌ подчертават необходимостта от преразглеждане на съдържанието и начина на представяне на ЕСИФ, за да се гарантира, че той е ясен и разбираем и съдържа цялата информация, която се счита важна за потребителите. В съдържанието и формата на ЕСИФ следва да бъдат направени необходимите подобрения, посочени при проучването сред потребителите във всички държави членки. Следва да се преразгледа структурата на ЕСИФ и, ▌по-конкретно, редът, в който е поднесена информацията, ▌ текстъ следва да е по-достъпен, следва да бъдат обединени раздели като „номинален лихвен процент“ и „годишен процент на разходите“ и да бъдат добавени нови раздели като „гъвкави характеристики“. Като част от ЕСИФ на потребителя следва да бъде предоставена примерен погасителен план, когато кредитът е с разсрочено погасяване на лихвата, когато погасяването на главницата е разсрочено за начален период или когато лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на действие на договора. Държавите членки следва да могат да предвидят примерен погасителен план в ЕСИФ да не е задължителен за други договори за кредит.

(41)  Проучванията сред потребителите показаха, че е важно предоставяната на потребителите информация да се поднася на прост и разбираем език. Поради тази причина термините, използвани в ЕСИФ, не са задължително същите като определените в настоящата директива правни термини, но имат същото значение.

(42)  Включените в ЕСИФ информационни изисквания за договорите за кредит следва да не засягат информационните изисквания на Съюза или на национално равнище по отношение на другите продукти или услуги, които биха могли да се предлагат заедно с договора за кредит като условия за получаване на договор за кредит за недвижим имот или които се предлагат с цел да се получи въпросният договор при по-нисък лихвен процент по кредита, например застраховка срещу пожар, застраховка живот или инвестиционни продукти. Държавите членки следва да могат свободно да запазят или да въведат национална правна уредба в случаите, в които не съществуват хармонизирани разпоредби, например информационни изисквания относно равнището на лихвения процент на преддоговорния етап или информация, която може да бъде полезна за целите на обучението по финансови въпроси или за извънсъдебното уреждане на спорове. Всяка допълнителна информация обаче следва да се предоставя чрез отделен документ, който може да бъде приложен към ЕСИФ. Държавите членки следва да могат да използват на своя език различна терминология в ЕСИФ, без да променят съдържанието на формуляра и реда на представяне на информацията, когато това е необходимо с цел да се използва език, който може да е по-лесно разбираем за потребителите.

(43)  С оглед да се гарантира, че ЕСИФ предоставя на потребителя цялата информация, необходима, за да се направи информиран избор, кредиторът следва да спазва дадените в настоящата директива инструкции, когато попълва формуляра. Държавите членки следва да могат да доразвиват или да уточняват допълнително инструкциите за попълване на ЕСИФ въз основа на инструкциите, дадени в настоящата директива. Например държавите членки следва да могат да уточняват допълнително информацията, която трябва да се предоставя за описание на „вида лихвен процент“, с цел да се вземат под внимание особеностите на националните продукти и на националния пазар. Тези допълнителни уточнения обаче не следва да са в противоречие със съдържащите се в настоящата директива инструкции, нито да предполагат промяна в текста на образеца за ЕСИФ, който следва да бъде точно възпроизведен от кредитора. Държавите членки следва да могат също да включат допълнителни предупреждения относно договорите за кредит, съобразени с техните национални пазари и практики, в случаите, когато подобни предупреждения не са вече изрично вписани в ЕСИФ. Държавите членки следва да могат да предвиждат, че кредиторът е обвързан от посочената в ЕСИФ информация, при условие че реши да предостави кредита.

(44)  Потребителят следва да получава чрез ЕСИФ информация веднага след като е съобщил необходимите данни за своите потребности, финансово положение и предпочитания и в достатъчен срок преди да се е обвързал с договор или предложение за кредит, за да може да сравни и обмисли характеристиките на кредитните продукти и при необходимост да потърси съвет от трета страна. По-специално, когато на потребителя се прави обвързващо предложение, то следва да бъде придружено от ЕСИФ освен ако ЕСИФ вече е бил предоставен на потребителя и характеристиките на предложението съответстват на информацията, която е била дадена преди това. Държавите членки обаче следва да могат да предвиждат ЕСИФ да се предоставя задължително както преди отправянето на обвързващо предложение, така и заедно с обвързващото предложение, когато преди това не е предоставен ЕСИФ, съдържащ същата информация. Въпреки че ЕСИФ следва да е персонализиран и да отразява изразените от потребителя предпочитания, предоставянето на такава персонализирана информация не следва да предполага задължение за даване на съвет. Договорите за кредит следва да бъдат сключвани само когато потребителят е имал достатъчно време да сравни различни предложения, да оцени последиците от тях, да потърси съвет от трета страна, ако е необходимо, и да вземе информирано решение дали да приеме предложението или не.

(45)  Когато потребителят има договор за кредит срещу обезпечение за закупуване на недвижим имот или земя и срокът на действие на обезпечението е по-дълъг от този на договора за кредит, и когато потребителят може да реши да изтегли изплатената сума по главницата отново, при условие че бъде подписан нов договор за кредит, преди подписването му на потребителя следва да се предоставя нов ЕСИФ, в който е посочен новият ГПР и който се основава на специфичните характеристики на новия договор за кредит.

(46)  Когато не е предвидено право на отказ от договора, кредиторът или когато е приложимо кредитният посредник или посоченият представител следва най-малкото да предоставят на потребителя копие от проекта на договора за кредит в момента, в който му отправят предложение, което е обвързващо за кредитора. В други случаи на потребителя следва най-малкото да му бъде предложено копие от проекта за договор за кредит в момента, в който се отправя обвързващото предложение.

(47)  За да се осигури възможно най-голяма прозрачност и да се предотвратят злоупотребите, възникващи в резултат на евентуални конфликти на интереси, когато потребителите използват услугите на кредитни посредници, тези посредници следва да бъдат задължени да оповестяват определена информация преди извършването на услугите. Тази оповестявана информация следва да включва идентификационните данни на кредитните посредници и сведения за връзките им с кредиторите, например дали предлагат продуктите на много кредитори или само на ограничен брой кредитори. Потребителят следва да бъде уведомен за евентуалните комисиони или други стимули, които кредиторът или трета страна трябва да платят на кредитния посредник за договора за кредит, преди извършването на каквито и да било дейности по кредитно посредничество, и потребителят следва да бъде уведомен на този етап или относно размера на тези плащания, когато той е известен, или за това, че размерът ще им бъде оповестен на по-късен етап, преди подписването на договора, посредством ЕСИФ, както и за правото им да получат информация относно равнището на тези плащания на този етап. Потребителите следва да бъдат информирани за всички такси, които следва да заплатят в полза на кредитни посредници във връзка с предоставяни от тях услуги. Без да се засяга правото в областта на конкуренцията, държавите членки следва да имат възможност да въвеждат или запазват разпоредби, забраняващи плащането на такси от потребителите на някои или на всички категории кредитни посредници.

(48)  Потребителят може да има нужда от допълнителна помощ, за да реши кой от договорите за кредит измежду предлаганите продукти отговаря най-добре на неговите потребности и финансово положение. Кредиторите и когато е приложимо кредитните посредници следва да осигуряват такава помощ във връзка с кредитните продукти, които предлагат на потребителя, като му обясняват съответната информация, включително по-конкретно основните характеристики на предлаганите продукти, ▌ чрез персонализиран подход, така че той да може да разбере какво отражение могат да окажат върху икономическото му положение. Кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници следва да приспособяват начина, по който дават тези ▌разяснения, ▌ предвид конкретните обстоятелства, при които се предлага кредитът, и необходимостта от предоставяне на помощ на потребителя, като се отчитат познанията и опитът на потребителя по отношение на кредитите, а също и естеството на отделните кредитни продукти. Тези разяснения сами по себе си не следва да представляват лична препоръка.

(49)  За да се насърчи създаването и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира високо равнище на защита на потребителите навсякъде в Съюза, е необходимо еднакво да се гарантира съпоставимост на информацията, отнасяща се до ГПР навсякъде в Съюза.

(50)  Общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, които потребителят трябва да плати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Ето защо в общите разходи следва да се включат лихвата, комисионите, таксите, възнагражденията за кредитните посредници, разходите за оценка на имота за целите на ипотеката и всички останали възнаграждения, с изключение на нотариалните такси, които се изискват за получаването на кредита, например застраховка живот, или за получаването му при предлаганите условия, например застраховка срещу пожар. Разпоредбите на настоящата директива относно допълнителните продукти и услуги (например разпоредбите относно разходите по откриване и поддържане на банкова сметка) не следва да засягат Директива 2005/29/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори(13). От общите разходи по кредита за потребителя следва да се изключват разходите, които потребителят заплаща във връзка с покупката на недвижимия имот или земята, като свързаните данъци и нотариални разходи или разходите за регистрация на земята. Доколко кредиторът реално е информиран за разходите следва да се оценява обективно, предвид изискванията за професионално усърдие. В това отношение следва да се предполага, че на кредитора са известни разходите за допълнителните услуги, които той предлага на потребителя от свое име или от името на трета страна, освен ако цената на тези услуги зависи от конкретните особености или положение на потребителя.

(51)  Ако се използва приблизителна информация, потребителят следва да бъде информиран за това, както и че от информацията се очаква да бъде представителна за вида договор или практики, които се разглеждат. Допълнителните допускания за изчисляването на ГПР имат за цел да се гарантира, че ГПР се изчислява по последователен и съпоставим начин. За специфични видове договори за кредит са необходими допълнителни допускания, например когато сумата, срокът на действие или разходите по кредита не са ясно определени или се променят в зависимост от начина на функциониране на договора. Когато разпоредбите сами по себе си не са достатъчни за изчисляване на ГПР, кредиторът следва да използва допълнителните допускания, предвидени в приложение I. Предвид факта обаче, че изчисляването на ГПР зависи от условията на отделния договор за кредит, следва да се използват само тези допускания, които са необходими и се отнасят до определен кредит.

(52)  С цел осигуряване освен това на висока степен на съпоставимост на ГПР в предложенията на различните кредитори, интервалите между използваните при изчисляването дати не следва да бъдат изразени в дни, когато могат да бъдат изразени като брой години, месеци или седмици. В този контекст се подразбира, че ако във формулата за ГПР се използват определени времеви интервали, тези интервали следва да се използват също за определяне на сумата на лихвата и другите разходи, използвани във формулата. Поради тази причина кредиторите следва да използват метода за изчисляване на времевите интервали, описан в приложение I, за да получат стойността на плащанията на разходи. Това обаче е приложимо само за целите на изчисляването на ГПР и не оказва влияние върху сумите, които кредиторът начислява на практика съгласно договора за кредит. В случай че тези суми са различни, може да се наложи на потребителя да се предоставят разяснения с оглед на това той да не бъде подведен. Това предполага, че в отсъствието на разходи, които не представляват лихви, и като се възприеме идентичен метод за изчисляване, ГПР ще бъде равен на ефективния лихвен процент по кредита.

(53)  Тъй като на етапа на рекламата ГПР може да бъде илюстриран само чрез пример, този пример следва да бъде представителен. Ето защо той следва да съответства например на средния срок и средния общ размер на кредитите, отпускани по съответния вид договори за кредит. При определяне на представителния пример следва да се вземе предвид преобладаването на определени видове договори за кредит на даден пазар. Може да е за предпочитане всеки кредитор да взема за основа на представителния пример такъв размер на кредита, който е представителен за собствената гама от продукти и очакваната база от потребители на този кредитор, тъй като те могат да варират значително между отделните кредитори. Що се отнася до ГПР, оповестяван в ЕСИФ, следва, доколкото е възможно, да се вземат под внимание изразените от потребителя предпочитания и предоставената от него информация, а кредиторът или кредитният посредник следва да посочат ясно дали осигурената информация е примерна или отразява изразените предпочитания и предоставената информация. При всички случаи представителните примери не следва да са в противоречие с изискванията, определени в Директива 2005/29/EО. Важно е в ЕСИФ да бъде разяснено на потребителя, когато е приложимо, че ГПР се основава на допускания и би могъл да се промени, за да могат потребителите да го имат предвид, когато сравняват продуктите. Важно е ГПР да отчита всички усвоени суми по договора за кредит, независимо дали са пратени директно на потребителя и на трета страна, която го представлява.

(54)  С цел да се осигури последователност в изчисляването на ГПР за различните видове кредит, използваните допускания при изчисляването на разходите по сходни видове договори за кредит следва като цяло да бъдат съгласувани. В това отношение следва да бъдат включени допусканията на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите(14), които изменят допусканията за изчисляването на ГПР. Макар че не всички допускания са непременно приложими към договорите за кредит, които се предлагат в момента, в този сектор активно се извършват иновации, така че е необходимо допусканията да бъдат въведени и да са налице. Освен това, за целите на изчисляването на ГПР, определянето на най-обичайния механизъм за усвояване следва да се основава на разумни очаквания за механизма за усвояване, който се използва най-често от потребителите за вида продукт, предлаган от конкретния кредитор. За съществуващите продукти очакванията следва да се основават на данните за предходните 12 месеца.

(55)   Важно е способността и склонността на потребителя да плаща погасителните си вноски да се оценят и проверят преди сключването на договор за кредит. При тази оценка на кредитоспособността следва да се отчитат всички необходими и значими фактори, които биха могли да влияят на способността на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-специално способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както и на дохода, спестяванията и активите. Следва да се предвидят разумни допускания за бъдещи събития по време на срока на предлагания договор за кредит, като например намаляване на доходите в случаите, когато срокът на кредита включва и периода след пенсиониране или, по целесъобразност, повишаване на лихвения процент или отрицателна промяна в обменния курс. Въпреки че стойността на недвижимия имот е важен елемент в утвърждаването на размера на кредита, който може да бъде отпуснат на потребител по линия на договор за кредит с обезпечение, оценката на кредитоспособността следва да бъде насочена към способността на потребителя да спазва своите задължения по договора за кредит. Следователно възможността стойността на недвижимия имот да превишава размера на кредита или в бъдеще да нарасне над този размер не следва по принцип да бъде достатъчно условие за отпускането на въпросния кредит. Все пак, когато предназначението на договора за кредит е строителство или обновяване на съществуващо недвижимо имущество, кредиторът следва да може да разгледа тази възможност. Държавите членки следва да могат да издават допълнителни указания за тези или допълнителни критерии, както и за методите за оценяване на кредитоспособността на потребителя, например чрез въвеждане на максимални стойности за съотношението между размера на заема и стойността на имуществото и за съотношението между размера на заема и доходите, и следва да бъдат насърчавани да прилагат принципите на Съвета за финансова стабилност относно стабилните практики на отпускане на ипотечни кредити за жилищни имоти.

(56)  За различните елементи, които могат да бъдат взети под внимание за оценката на кредитоспособността при определени видове договори за кредит, могат да са необходими специфични разпоредби. Например, при договори за кредит, които се отнасят за недвижим имот, в които изрично се посочва, че недвижимият имот няма да се обитава като къща, апартамент или друго място за пребиваване от потребителя или член на неговото семейство (договори за покупка с цел отдаване под наем ), държавите членки следва да могат да решат да уточнят, че когато се прави оценка на способността на потребителя да погаси кредита, се вземат предвид бъдещите доходи от наем. В тези държави членки, в чиито национални разпоредби не е направено такова уточнение, кредиторите следва да могат също да решат да включат разумна оценка на бъдещите доходи от наем. Оценката на кредитоспособността не следва да предполага прехвърляне на отговорността към кредитора за евентуално последващо неизпълнение от страна на потребителя на неговите задължения по договора за кредит.

(57)  Решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността. Например, възможността на кредитора да прехвърля част от кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като предоставя договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да погаси кредита. Държавите членки следва да могат да транспонират този принцип, като изискват от компетентните органи да предприемат съответните действия в рамките на надзорната дейност и да наблюдават спазването от страна на кредиторите на процедурите за оценка на кредитоспособността. Положителната оценка на кредитоспособността обаче не би трябвало да означава, че кредиторът е задължен да отпусне кредита.

(58)   В съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност, оценката на кредитоспособността следва да се основава на информация за финансовото и икономическото положение, включително приходите и разходите, на потребителя. Тази информация би могла да бъде получена от различни източници, включително от потребителя, и кредиторът следва надлежно да провери нейната достоверност, преди да отпусне кредита. В това отношение потребителите следва да предоставят информация, за да улеснят оценката на кредитоспособността, тъй като в противен случай вероятно ще им бъде отказан кредитът, който искат да получат, освен ако информацията не може да бъде получена по друг път. Без да се засяга частното договорно право, държавите членки следва да гарантират, че кредиторите не могат да прекратят договор за кредит, защото след подписването му са осъзнали, че оценката на кредитоспособността е била извършена неправилно поради непълна информация към момента на нейното извършване. Това обаче не следва да засяга възможността държавите членки да дадат право на кредиторите да прекратят договора за кредит, когато може да се установи, че потребителят умишлено е подал неточна или подправена информация към момента на извършване на оценката на кредитоспособността или умишлено не е предоставил информация, която е щяла да доведе до отрицателна оценка на кредитоспособността, или когато има други основателни причини, съвместими с правото на Съюза. Въпреки че не би било подходящо да се налагат санкции на потребителите за това, че не са били в състояние да предоставят определена информация или оценки, или за това че са решили да прекъснат процеса на кандидатстване за кредит, държавите членки следва да могат да предвиждат санкции, когато потребителите съзнателно представят непълна или невярна информация, с цел да получат положителна оценка на кредитоспособността, по-специално когато пълната и вярна информация би довела до отрицателна оценка на кредитоспособността, а впоследствие потребителят не е в състояние да изпълни условията на договора.

(59)  Извършването на справка в кредитен регистър е полезен елемент в рамките на оценката на кредитоспособността. Някои държави членки изискват от кредиторите да извършват оценка на кредитоспособността на потребителите въз основа на справка в съответния регистър. Кредиторите следва да могат да правят справки в регистъра през целия срок на кредита единствено за да откриват и оценяват риска от неизпълнение. По отношение на такава справка в кредитния регистър следва да бъдат осигурени подходящи предпазни клаузи, които да гарантират, че той се използва за своевременното откриване и преодоляване на кредитния риск в интерес на потребителя, а не за информация в полза на търговски преговори. В съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(15) кредиторите следва да информират предварително потребителите, че ще направят справка в кредитния регистър, а потребителите следва да имат право на достъп до информацията в регистъра, която се отнася до тях, за да могат при необходимост да поправят, заличават или блокират личните си данни, които се обработват в регистъра, когато тези данни са неточни или се обработват незаконно.

(60)  За да се предотврати всякакво нарушаване на конкуренцията между кредиторите, следва да се гарантира, че всички кредитори, включително кредитните институции и некредитните институции, предлагащи договори за кредити за жилищни недвижими имоти, имат достъп при недискриминационни условия до всички публични и частни кредитни регистри с информация за потребителите. Следователно тези условия не трябва да съдържат изискване кредиторите да бъдат установени като кредитна институция. Условията за достъп, като разходите за достъп до регистъра или изискванията за предоставяне на информация на регистъра въз основа на принципа на реципрочност, следва да продължават да се прилагат. Държавите членки следва да могат да определят дали в рамките на съответните им юрисдикции кредитните посредници могат да имат достъп до такива регистри.

(61)  Когато решение за отказ по искане за кредит се основава на данните от справка в регистър или на липсата на данни в регистъра, кредиторът следва да информира потребителя за този факт и да посочи името на регистъра, в който е направена справката, както и всички други елементи, изисквани съгласно Директива 95/46/ЕО, за да може потребителят да упражни правото си на достъп и при необходимост да поправи, заличи или блокира личните си данни, които се обработват в регистъра. Когато решение за отказ по искане за кредит произтича от отрицателна оценка на кредитоспособността, кредиторът следва незабавно да информира потребителя за този отказ. Държавите членки следва да имат правото да решават дали от кредиторите да се изисква да предоставят допълнителни обяснения за причините за отказа. От кредитора обаче не следва да се изисква да предоставя такава информация, когато това е забранено от други разпоредби на правото на Съюза, като например от разпоредбите относно изпирането на пари или финансирането на тероризма. Такава информация не следва да се предоставя, ако това би било в противоречие с целите на обществения ред или обществената сигурност, като предотвратяването, разследването, разкриването или съдебното преследване на престъпления.

(62)  С настоящата директива се урежда използването на лични данни във връзка с оценката на кредитоспособността на потребителите. За да бъде гарантирана защитата на личните данни, Директива 95/46/ЕО следва да се прилага за обработването на данни в рамките на тази оценка. ▌

(63)  Предоставянето на консултации под формата на персонализирана препоръка е отделна дейност, която може да бъде, но не е непременно съчетана с други аспекти на предоставяното на кредит или на извършването на посредничество за кредит. Ето защо, за да могат по-добре да разберат характера на услугите, които им се предлагат, потребителите следва да бъдат осведомени дали се предлагат или могат да бъдат предложени консултантски услуги, както и когато не се предлагат консултантски услуги или какво включват те. Предвид значението, което потребителите придават на употребата на термините „консултации“ и „консултанти“, би било подходящо държавите членки да могат да забранят тяхното използване или използването на сходни термини, когато се предоставят консултантски услуги на потребителите. Подходящо е да се гарантира, че държавите членки ще наложат предпазни клаузи, когато консултациите се описват като независими, така че гамата от разглежданите продукти и договореностите за възнаграждение да съответстват на очакванията на потребителите за подобни консултации.

(64)  Лицата, предоставящи консултантски услуги, следва да спазват определени стандарти, за да се гарантира, че на потребителя се предлагат ▌продукти, които са подходящи за потребностите и положението му. Консултантските услуги следва да се основават на обективен и достатъчно широк анализ на предлаганите продукти, в случай че консултантските услуги се предоставят от кредитори и обвързани кредитни посредници, или на наличните на пазара продукти, в случай че консултантските услуги се предоставят от кредитни посредници, които не са обвързани. Предоставящите консултантски услуги следва също да могат да се специализират в продуктите от определени ниши, като например свързващото финансиране, при условие че разглеждат различни продукти в рамките на конкретната ниша и че на потребителя е разяснено, че те са специалисти по продуктите от тази ниша. Във всички случаи кредиторите и кредитните посредници следва да оповестяват пред потребителя дали предлагат консултации само по отношение на собствената си гама от продукти или по отношение на широка гама, която се предлага на пазара, за да е сигурно, че потребителят разбира на каква основа е отправена дадена препоръка.

(65)  Консултантските услуги следва да се основават на правилното разбиране за финансовото положение, предпочитанията и целите на потребителя ▌ въз основа на необходимата актуална информация и обосновани допускания за рисковете, свързани с положението на потребителя през целия срок на договора за кредит. Държавите членки следва да могат да определят как трябва да се оценява дали даден продукт е подходящ в контекста на предоставянето на консултантски услуги.

(66)  Възможността на потребителя да погасява кредита преди изтичането на срока на договора за кредит може да играе важна роля за насърчаването на конкуренцията на вътрешния пазар и свободното движение на гражданите на Съюза, както и да допринесе за осигуряването на необходимата гъвкавост през срока на действие на договора за кредит за насърчаване на финансовата стабилност в съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност. Съществуват обаче значителни разлики между националните принципи и условия, съгласно които потребителите имат възможността да погасяват предсрочно кредита си, и условията, при които може да се извърши това предсрочно погасяване. Разнообразието на механизмите за финансиране чрез ипотечни кредити и гамата от предлагани продукти се отчитат, като същевременно на равнището на Съюза е от съществено значение да са налице определени стандарти за предсрочното погасяване на кредитите, за да се осигури възможност на потребителите да погасяват задълженията си преди посочената в договора за кредит дата и увереност да сравняват предложенията, за да могат да открият продукта, който най-добре отговаря на потребностите им. Затова държавите членки следва да осигурят — чрез правна уредба или други средства, например договорни клаузи — правото на потребителите на предсрочно погасяване. Все пак, държавите членки следва да имат възможността да определят условията за упражняване на това право. Тези условия могат да включват времеви ограничения за упражняването на правото, различно третиране в зависимост от вида на лихвения процент ▌ или ▌ ограничения по отношение на обстоятелствата, при които може да се упражнява правото. Когато предсрочното погасяване се извършва по време на срока, за който лихвеният процент по кредита е фиксиран, упражняването на това право може да бъде обвързано със съществуването на законен интерес от страна на потребителя, определен от държавата членка. Такъв легитимен интерес например може да има при развод или загуба на работата. Предвидените от държавите членки условия може да включват правото на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Когато държавите членки са предвидили правото на кредитора на обезщетение, то следва да е справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в съответствие с националните правила относно обезщетенията. Обезщетението не следва да надвишава финансовата загуба за кредитора.

(67)  Важно е да се гарантира наличието на достатъчно прозрачност с цел предоставяне на яснота на потребителите относно характера на поетите ангажименти с оглед запазване на финансовата стабилност, както и дали съществува гъвкавост през срока на действие на договора за кредит. На потребителите следва да се предоставя информация относно лихвения процент както по време на договорните отношения, така и на преддоговорния етап. Държавите членки следва да могат да запазват или въвеждат ограничения или забрани за едностранната промяна на лихвения процент по кредита от страна на кредитора. Държавите членки следва да могат също да предвиждат, че в случай на промяна на лихвения процент потребителят има правото да получи актуализиран погасителен план.

(68)  Въпреки че кредитните посредници играят главна роля при разпространението на договори за кредит за жилищни недвижими имоти в Съюза, националните разпоредби относно дейността и надзора на кредитните посредници продължават да се различават съществено, което създава препятствия пред започването и извършването на дейност от страна на кредитните посредници на вътрешния пазар. Невъзможността кредитните посредници свободно да извършват дейност навсякъде в Съюза възпрепятства правилното функциониране на вътрешния пазар на договори за кредит за жилищни недвижими имоти. Разнообразието на категориите стопански субекти в областта на кредитното посредничество се отчита, като същевременно на равнището на Съюза е от съществено значение да са налице определени стандарти, за да се осигури висока степен на професионализъм и високо равнище на услугите.

(69)   Преди да могат да извършват дейността си, кредитните посредници следва да бъдат подлагани на процес на даване на разрешение от страна на компетентния орган на тяхната държава членка по произход и да подлежат на текущ надзор, за да се гарантира, че отговарят на строги професионални изисквания най-малкото за компетентност, добра репутация ▌ и наличие на застраховка „Професионална отговорност“. ▌Такива изисквания следва да се прилагат най-малко на равнище институция. Държавите членки обаче могат да определят дали изискванията за даване на разрешение се прилагат за отделните служители на кредитния посредник. Държавите членки по произход могат да предвиждат допълнителни изисквания, например акционерите на кредитния посредник да са с добра репутация или един обвързан кредитен посредник да може да бъде обвързан с не повече от един кредитор, когато тези изисквания са пропорционални и не противоречат на останалото право на Съюза. Съответната информация за лицензираните кредитни посредници следва да бъде въвеждана в публичен регистър. Обвързаните кредитни посредници, които работят изключително с един кредитор под неговата пълна и безусловна отговорност, следва да разполагат с възможността да бъдат лицензирани от компетентния орган под ръководството на кредитора, от чието име действат. Държавите членки следва да имат правото да запазват или да налагат ограничения във връзка с правната форма на определени кредитни посредници, независимо от това дали им се разрешава да действат изключително като юридически или физически лица. Държавите членки следва да имат правото да решават дали всички кредитни посредници се вписват в един регистър или дали са необходими различни регистри в зависимост от това дали кредитният посредник е обвързан или действа като независим кредитен посредник. Освен това държавите членки следва да имат правото да запазват или да налагат ограничения по отношение на възможността кредитните посредници, обвързани с един или повече кредитори, да изискват заплащането на такси от потребителите.

(70)  В някои държави членки кредитните посредници могат да решават да използват услугите на назначени представители, които да извършват дейност от тяхно име. Държавите членки следва да имат възможност да прилагат определения в настоящата директива специален режим към назначените представители. Държавите членки обаче следва да имат правото да не въвеждат такъв режим или да разрешават на други субекти да извършват дейност, сходна с тази на назначените представители, при условие че тези субекти се подчиняват на същия режим като кредитните посредници. Определените в настоящата директива правила относно назначените представители не задължават държавите членки да разрешават на назначени представители да извършват дейност в рамките на тяхната юрисдикция, освен ако назначените представители се считат за кредитни посредници по смисъла на настоящата директива.

(71)  За да се гарантира ефективният надзор над кредитните посредници от страна на компетентните органи, кредитните посредници, които са юридически лица, следва да бъдат лицензирани в държавата членка, в която имат регистрирано седалище. Кредитен посредник, който не е юридическо лице, следва да бъде лицензиран в държавата членка, в която се намира неговото главно управление. В допълнение, държавите членки следва да изискват главното управление на кредитния посредник да бъде винаги разположено в държавата членка по произход и той реално да извършва дейността си там.

(72)   С изискванията за даване на разрешение за извършване на дейност следва да се даде възможност на кредитните посредници да извършват дейност в други държави членки в съответствие с принципите на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, при условие че е следвана съответната процедура за уведомяване между компетентните органи. Дори когато държавите членки решат да лицензират поотделно всички служители на кредитните посредници, уведомяването за намерението да се предоставят услуги следва да се извършва на равнище кредитен посредник, а не на равнище отделен служител. Въпреки че настоящата директива предоставя рамка за дейността в Съюза на всички лицензирани кредитни посредници, включително кредитните посредници, обвързани само с един кредитор, тя не предоставя такава рамка за назначените представители. В такива случаи назначените представители, които желаят да извършват дейност в друга държава членка, ще трябва да отговарят на определените в настоящата директива изисквания за даване на разрешение за извършване на дейност на кредитните посредници.

(73)  В някои държави членки кредитните посредници могат да извършват дейността си във връзка с договори за кредит, предлагани от некредитни, както и от кредитни институции. По принцип на получилите разрешение кредитни посредници следва да бъде разрешено да извършват дейност на цялата територия на Съюза. Даването на разрешение от компетентните органи на държавата членка по произход обаче не следва да дава право на кредитните посредници да предоставят услугите си във връзка с договори за кредит, предлагани от некредитна институция, на потребител в държава членка, където на такива некредитни институции не е разрешено да извършват дейност.

(74)  Държавите членки следва да могат да предвиждат, че лица, извършващи дейност по кредитно посредничество само в отделни случаи в хода на професионалната си дейност, например адвокати или нотариуси, не са обект на предвидената в настоящата директива процедура на даване на разрешение за извършване на дейност, при условие че тази професионална дейност е регламентирана и съответните правила не забраняват извършването в отделни случаи на дейности по кредитно посредничество. Такова изключение от определената в настоящата директива процедура за даване на разрешение следва обаче да означава, че такива лица не могат да се ползват от режима за паспорт, предвиден в настоящата директива. Лица, които само представят или изпращат даден потребител при даден кредитор или кредитен посредник в отделни случаи в хода на професионалната си дейност, например като посочват на потребителя съществуването на определен кредитор, кредитен посредник или вид продукт при този кредитор или кредитен посредник, без допълнително да рекламират или да се ангажират с представянето, предлагането, подготвителната дейност или сключването на договора за кредит, не следва да се считат за кредитни посредници за целите на настоящата директива. Също така не следва кредитополучателите, които просто прехвърлят договор за кредит на потребител посредством процес на суброгация, без да извършват друга кредитна посредническа дейност, да бъдат считани за кредитни посредници за целите на настоящата директива.

(75)  За да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция между кредиторите и да се насърчава финансовата стабилност и в очакване на по-нататъшна хармонизация, държавите членки следва да гарантират, че са въведени подходящи мерки за даването на разрешение за извършване на дейност и надзора на некредитните институции, предлагащи договори за кредити за жилищни недвижими имоти. В съответствие с принципа на пропорционалност, в настоящата директива не следва да се определят подробни условия за даването на разрешение за извършването на дейност или надзора на кредиторите, които предлагат такива договори за кредит и които не са кредитни институции съгласно определението в Регламент (ЕC) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници(16). Броят на институциите от този тип, извършващи дейност в Съюза понастоящем, е ограничен, както и пазарният им дял и броят на държавите членки, в които те действат, особено от финансовата криза насам. Поради същата причина в настоящата директива не следва да се предвижда въвеждането на „паспорт“ за такива институции.

(76)  Държавите членки следва да установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и да следят за прилагането им. Макар че изборът на санкции остава в правомощията на държавите членки, предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(77)  Потребителите следва да имат достъп до извънсъдебни процедури за подаване на жалби и обезщетяване при разрешаване на спорове във връзка с правата и задълженията по настоящата директива между кредиторите и потребителите, както и между кредитните посредници и потребителите. Държавите членки следва да гарантират, че участието на кредиторите и кредитните посредници в такива алтернативни процедури за разрешаване на спорове не е на доброволна основа. За да се осигури гладкото протичане на алтернативните процедури за разрешаване на спорове при трансгранична дейност, държавите членки следва да изискват от органите, които отговарят за извънсъдебното разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, да си сътрудничат и да насърчават подобно сътрудничество. Във връзка с това органите на държавите членки за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове следва да се насърчават да участват във FIN-NET, мрежа от национални извънсъдебни механизми за разрешаване на финансови спорове, които отговарят за разглеждането на спорове между потребители и доставчици на финансови услуги.

(78)  За да се гарантира последователно хармонизиране и да се вземат предвид процесите на пазарите на договори за кредит или в развитието на кредитните продукти или на икономическите условия, както и за да се уточнят допълнително някои изисквания в настоящата директива, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на стандартния текст на инструкциите за попълване на ЕСИФ и за изменение на бележките или допусканията, използвани за изчисляване на ГПР. От съществено значение е в хода на подготвителната работа Комисията да проведе необходимите консултации, в това число и на експертно ниво. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури своевременно и подходящо предаване на съответните документи едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(79)  С цел кредитните посредници да бъдат улеснени да предоставят услугите си в трансграничен план, за целите на сътрудничеството, обмена на информация и разрешаването на спорове между компетентните органи, отговарящите за даването на разрешение за извършването на дейност за кредитните посредници, компетентни органи следва да бъдат тези, които действат под егидата на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган — ЕБО), съгласно Регламент (ЕC) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)(17) или други национални органи, при условие че те си сътрудничат с органите, действащи под егидата на ЕБО, с оглед на изпълнението на задълженията си съгласно настоящата директива.

(80)  Държавите членки следва да определят компетентните органи, които са оправомощени да осигуряват прилагането на настоящата директива, и да гарантират, че на тези органи са предоставени правомощия за разследване и прилагане, както и адекватни ресурси, необходими за изпълнението на задълженията им. По отношение на някои аспекти на настоящата директива компетентните органи биха могли да действат чрез подаване на молба до съдилища, които са компетентни да постановят правно решение, включително чрез обжалване, когато е необходимо. Това би могло да даде възможност на държавите членки, по-специално в случаите, когато разпоредбите на настоящата директива са транспонирани в гражданското право, да предоставят прилагането на тези разпоредби на посочените по-горе органи и съдилища. Държавите членки следва да могат да определят различни компетентни органи с цел изпълнение на широкообхватните задължения, установени в настоящата директива. Така например, във връзка с някои разпоредби държавите членки биха могли да определят компетентните органи, отговарящи за прилагането на защитата на потребителите, а във връзка с други биха могли да решат да определят органите за пруденциален надзор. Възможността за определяне на различни компетентни органи не следва да засяга задълженията за постоянен надзор и сътрудничество между компетентните органи съгласно предвиденото в настоящата директива.

(81)  Ще бъде необходимо да се анализира дали действието на настоящата директива е ефикасно и да се наблюдава напредъкът към създаване на вътрешен пазар с високо равнище на защита на потребителите в областта на договорите за кредити за жилищни недвижими имоти. Прегледът следва да включва, наред с другото, оценка на спазването на настоящата директива и нейното въздействие, оценка дали обхватът на директивата продължава да е подходящ, анализ на предоставянето на договори за кредит от некредитни институции, оценка на необходимостта от допълнителни мерки, включително паспорт за некредитни институции, както и проучване на необходимостта от въвеждане на допълнителни права и задължения по отношение на следдоговорния етап на договорите за кредит ▌.

(82)  Предприемането на самостоятелни действия от държавите членки има вероятност да доведе до различни правила, което може да застраши функционирането на вътрешния пазар или да създаде нови пречки пред него. Тъй като целта на настоящата директива, а именно постигане на ефективен и конкурентоспособен вътрешен пазар на договори за кредити за жилищни недвижими имоти, отличаващ се с високо равнище на защита на потребителите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради ефективността на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз . В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(83)  Държавите членки могат да решат да транспонират някои аспекти, обхванати от настоящата директива, в националното право посредством пруденциалното право, например оценката на кредитоспособността на потребителя, а други да бъдат транспонирани посредством гражданското или наказателното право, например задълженията на отговорните кредитополучатели.

(84)  В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(18), държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за мерките за транспониране един или повече документи, в които да обясняват връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните правни инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че представянето на такива документи е обосновано.

(85)  На основание член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни(19), Европейският надзорен орган по защита на данните даде становище на 25 юли 2011 г.(20),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава 1

Предмет, обхват, определения и компетентни органи

Член 1

Предмет

С настоящата директива се създава обща рамка за някои аспекти от законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, които се отнасят до ▌договорите, включващи в обхвата си обезпечени с ипотека или по друг начин потребителски кредити за жилищни недвижими имоти, включително задължението да се извършва оценка на кредитоспособността преди отпускането на кредит, като основа за разработването на ефективни стандарти за отпускане на кредити за жилищни недвижими имоти в държавите членки, както и за някои пруденциални и надзорни изисквания, включително установяването и надзора върху кредитните посредници, назначените представители и некредитните институции.

Член 2

Степен на хармонизация

1.  Настоящата директива не препятства държавите членки да запазят или приемат по-строги разпоредби за защита на потребителите, при условие че тези разпоредби не противоречат на задълженията им, произтичащи от правото на Съюза.

2.  Независимо от параграф 1 държавите членки не запазват, нито въвеждат в националното си право разпоредби, които се отклоняват от разпоредбите на член 14, параграф 2, приложение II, част А - по отношение на стандартната преддоговорна информация, представяна посредством европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), и член 17, параграфи 1—5, параграф 7 и параграф 8, както и приложение I - по отношение на общия последователен стандарт на Съюза за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР).

Член 3

Обхват

1.  Настоящата директива се прилага за ▌:

а)  договори за кредит, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху жилищен недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или обезпечени с право, свързано с жилищен недвижим имот; и

б)  договори за кредит, чиято цел е придобиване или запазване на права на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде ▌построена.

2.  Настоящата директива не се прилага за:

а)  договори за кредит чрез схеми за финансиране срещу собственост, при които кредиторът:

i)  отпуска еднократна сума, периодични плащания или предоставя средствата по кредита под други форми в замяна на сума, произтичаща от бъдещата продажба на жилищен недвижим имот или право, свързано с жилищен недвижим имот, и

ii)  не търси погасяване на кредита до възникването на едно или повече определени събития в живота на потребителя, съгласно определеното от държавите членки, освен ако потребителят наруши договорните задължения, което позволява на кредитора да прекрати договора за кредит;

б)  договори за кредит, при които кредитът се отпуска от работодател на негови служители като вторична дейност, когато договорът за кредит се предлага, без да се начислява лихва, или при ГПР, който е по-нисък от преобладаващия на пазара и по принцип не се предлага публично;

в)  договори за кредит, при които кредитът се отпуска, без да се начислява лихва, нито други разходи, освен тези за възстановяване на разходите, пряко свързани с осигуряването на кредита;

г)  договори за кредит под формата на овърдрафт и в случаи, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок от един месец;

д)  договори за кредит, които са резултат от уреждане на спор пред съд или пред друг законов орган;

е)  договори за кредит за разсроченото плащане, без се начисляват такси, на съществуващ дълг, които не попадат в обхвата на параграф 1, буква а).

3.  Държавите членки могат да решат да не прилагат:

а)  член 11, член 14 и приложение II към договори за потребителски кредит, обезпечени с ипотека или друго сходно обезпечение върху жилищен недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или обезпечени с право, свързано с жилищен недвижим имот, чиято цел не е придобиване или запазване на правото върху жилищен недвижим имот, при условие че държавите членки прилагат към такива договори за кредит членове 4 и 5, и приложения II и III към Директива 2008/48/ЕО;

б)  настоящата директива към договори за кредит, свързани с недвижим имот, ако договорът за кредит предвижда, че недвижимият имот не може в нито един момент да се обитава като къща, апартамент или друго място за живеене от потребителя или член на неговото семейство и ще се обитава като къща, апартамент или друго място за живеене на основание на договор за наем;

в)  настоящата директива към договори за кредит, отнасящи се до кредити, отпуснати на ограничен кръг лица съгласно законова разпоредба от обществен интерес, без лихва или при по-нисък лихвен процент по кредита от преобладаващите на пазара нива или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара, и при лихвени проценти по кредита, които не са по-високи от преобладаващите на пазара;

г)  настоящата директива към временни заеми;

д)  настоящата директива към договори за кредит, при които кредиторът е организация по член 2, параграф 5 от Директива 2008/48/ЕО.

4.  Държавите членки, които използват опцията по параграф 3, буква б), гарантират прилагането на подходяща рамка на национално равнище за този тип кредити.

5.  Държавите членки, които се възползват от опцията по параграф 3, буква в) или д), гарантират спазването на адекватни алтернативни договорености, за да осигурят навременното получаване на информация от потребителите относно главните характеристики, рисковете и разходите, свързани с такива договори за кредит, на преддоговорния етап, както и лоялното, ясно и неподвеждащо рекламиране на такива договори за кредит.

Член 4

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „потребител“ означава потребител съгласно определението по член 3, буква а) от Директива 2008/48/ЕО;

2)  „кредитор“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя или се задължава да предостави кредит, попадащ в обхвата на член 3, в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност;

3)  „договор за кредит“ означава договор, по който кредитор ▌ предоставя или се задължава да предостави на потребител кредит от обхвата на член 3 под формата на разсрочено плащане, заем или друга подобна форма на финансиране;

4)  „допълнителна услуга“ означава ▌услуга, предлагана на потребителя ▌във връзка с договора за кредит;

5)  „кредитен посредник“ означава физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор или нотариус и не само представя, пряко или непряко, потребител на даден кредитор или кредитен посредник, и което при извършване на своята търговска, стопанска или професионална дейност срещу заплащане, в парична или в друга уговорена форма на икономическо възнаграждение:

а)  представя или предлага договори за кредит ▌на потребители;

б)  съдейства на потребителите, като извършва подготвителна работа или друга преддоговорни административна работа по договори за кредит, ▌различни от посочените в буква а); или

в)  сключва договори за кредит ▌с потребители от името и за сметка на кредитора;

6)  „група“ означава група от кредитори, които следва да бъдат консолидирани за целите на изготвянето на консолидираните счетоводни отчети съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (21);

7)  „обвързан кредитен посредник“ означава всеки кредитен посредник, който действа от името, за сметка на и под пълната и безусловна отговорност:

а)  само на един кредитор;

б)  само на една група кредитори; или

в)  на няколко кредитора или групи, които не представляват мнозинство на пазара;

8)  „назначен представител“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейности по точка 5 и действа от името, за сметка на и под пълната и безусловна отговорност само на един кредитен посредник;

9)  „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

10)  „некредитна институция“ означава всеки кредитор, който не е кредитна институция;

11)  „служители“ означава:

а)  всички физически лица, които работят за кредитора или за кредитния посредник, които пряко извършват дейностите, обхванати от настоящата директива, или които имат контакти с потребителите в хода на извършването на дейностите, обхванати от настоящата директива;

б)  всички физически лица, които работят за назначен представител и които имат контакти с потребителите в хода на извършването на дейностите, обхванати от настоящата директива;

в)  всички физически лица, които пряко управляват или осъществяват надзор върху физическите лица, посочени в букви а) и б);

12)  „общ размер на кредита“ означава общият размер на кредита съгласно определението по член 3, буква л) от Директива 2008/48/ЕО;

13)  „общи разходи по кредита за потребителя“ означава общите разходи по кредита за потребителя съгласно определението по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО, включително разходите за оценка на имота, когато такава оценка е необходима за получаването на кредита, но без да се включват таксите за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. От тях се изключват разходите, дължими от потребителя за неспазване на определените в договора за кредит задължения;

14)  „обща сума, дължима от потребителя“, означава общата сума, дължима от потребителя, съгласно определението по член 3, буква з) от Директива 2008/48/ЕО;

15)  „годишен процент на разходите (ГПР)“ означава сборът на всички разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на кредита, където е приложимо, включително разходите по член 17, параграф 2, и на годишна база се равнява на настоящата стойност на всички бъдещи или съществуващи задължения (усвоени суми, погасителни вноски и разходи), договорени между кредитора и потребителя;

16)  „лихвен процент“ означава лихвеният процент съгласно определението по член 3, буква й) от Директива 2008/48/ЕО;

17)  „оценка на кредитоспособността“ означава определянето на перспективата за погасяване на кредитните задължения, произтичащи от договора за кредит;

18)  „траен носител“ означава траен носител съгласно определението в член 3, буква м) от Директива 2008/48/EО;

19)  „държава членка по произход“ означава:

а)  когато кредиторът или кредитният посредник е физическо лице — държавата членка, в която се намира главното му управление ▌;

б)  когато кредиторът или кредитният посредник е юридическо лице — държавата членка, в която е регистрираното му седалище, или ако съгласно националното право това лице няма регистрирано седалище — държавата членка, в която се намира главното му управление;

20)  „приемаща държава членка“ означава държавата членка, различна от държавата членка по произход, в която кредиторът или кредитният посредник има клон или предоставя услуги;

21)  „консултантски услуги“ означава предоставянето на лични препоръки на потребител във връзка с една или повече сделки по договори за кредит и представляват отделна от отпускането на кредити дейност и от кредитно посредничество, посочено в точка 5;

22)  „компетентен орган“ означава органът, определен като компетентен от държавата членка съгласно член 5;

23)  „временен кредит“ означава договор за кредит без определен срок или със срок на погасяване в рамките на 12 месеца, който се използва от потребителя като временно решение за финансиране по време на уреждането на друго финансово решение за недвижимия имот;

24)  „условно задължение или гаранция“ означава договор за кредит, който служи за гаранция за друга отделна, но допълнителна сделка, и при който обезпечената с недвижим имот сума на главницата се усвоява само при настъпване на посочено в договора непредвидимо събитие или събития;

25)  „договор за кредит при споделена собственост“ означава договор за кредит, при който дължимата сума на главницата се базира на договорно определен процент от стойността на недвижимия имот към момента на погасяването или погасяванията на главницата;

26)  „практика на обвързване“ означава предлагането или продажбата на договор за кредит в пакет с други различни от него финансови продукти или услуги, при което договорът за кредит не се предлага на потребителя отделно;

27)  „пакетна продажба“ означава предлагането или продажбата на други отделни финансови продукти или услуги в пакет с договор за кредит, когато договорът за кредит се предлага на потребителя и отделно, но не непременно при същите условия, както при обвързването с допълнителните услуги;

28)  „кредит в чуждестранна валута“ означава договор за кредит, при което кредитът е:

а)  деноминиран във валута, различна от тази, в която потребителят получава приходи или държи активи, от които кредитът трябва да се погасява; или

б)  деноминиран във валута, различна от тази на държавата членка, в която пребивава потребителят.

Член 5

Компетентни органи

1.  Държавите членки определят националните компетентни органи, които са оправомощени да осигуряват прилагането и спазването на настоящата директива, и гарантират, че на тези органи са предоставени правомощия за разследване и прилагане, както и адекватни ресурси, необходими за ефективното и ефикасно изпълнение на задълженията им.

Органите, посочени в първа алинея, са публични органи или институции, признати от националното законодателство или от публични органи, изрично оправомощени за тази цел от националното законодателство. Те не са кредитори, кредитни посредници или назначени представители.

2.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, както и одиторите и експертите, обучени от компетентните органи, са обвързани от задължението за спазване на професионална тайна. Никаква поверителна информация, която те могат да получават в хода на изпълнението на задълженията си, не може да бъде разкривана на каквито и да било лица или органи, освен в обобщена или съкратена форма, без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право или разпоредбите на настоящата директива. Това обаче не възпрепятства компетентните органи да обменят или изпращат поверителна информация в съответствие с националното право и с правото на Съюза.

3.  Държавите членки гарантират, че органите, определени за компетентни за осигуряване на прилагането и спазването на членове 9, 29, 32, 33, 34 и 35 от настоящата директива, са едно от следните или и двете заедно:

а)  компетентните органи, съгласно определението в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010,

б)  органи, различни от компетентните органи, посочени в буква а), при условие че националните законови, подзаконови или административни разпоредби изискват тези органи да си сътрудничат с компетентните органи, посочени в буква а), когато това е необходимо с оглед на изпълнението на задълженията им съгласно настоящата директива, включително за целите на сътрудничеството с Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) (ЕБО) в съответствие с изискванията на настоящата директива.

4.  Държавите членки информират Комисията и ЕБО за определените от тях компетентни органи и всички промени в тях, посочвайки евентуалното разпределение на съответните функции между отделните компетентни органи. Първото такова уведомление се прави възможно най-скоро, но не по-късно от ...(22).

5.  Компетентните органи упражняват правомощията си в съответствие с националното законодателство:

а)  пряко по силата на собствените си правомощия или под надзора на съдебните органи; или

б)  чрез подаване на молба до съдилища, които са компетентни да постановят необходимото решение, включително чрез обжалване, когато е необходимо, ако молбата за постановяване на необходимото решение не е удовлетворена, освен за членове 9, 29, 32, 33, 34 и 35.

6.  Когато на тяхна територия има повече от един компетентен орган, държавите членки гарантират,че съответните им функции са ясно определени и че тези органи работят в тясно сътрудничество помежду си, за да могат ефективно да изпълняват задълженията си.

7.  Комисията публикува списък на компетентните органи в Официален вестник на Европейския съюз поне веднъж годишно и го актуализира постоянно на своята електронна страница.

Глава 2

Финансово образование

Член 6

Финансово образование на потребителите

1.  Държавите членки насърчават прилагането на мерки в подкрепа на повишаване на познанията на потребителите във връзка с отговорното вземане на кредити и управление на задълженията, по-специално по отношение на договорите за ипотечен кредит. Потребителите се нуждаят от ясна и обща информация относно процеса на отпускане на кредити, която да ги напътства особено когато сключват договор за ипотечен кредит за пръв път. Необходима е също информация за напътствията, които потребителските организации и националните органи могат да предоставят на потребителите.

2.  Комисията публикува оценка на услугите, които се предлагат за повишаване на финансовите познания на потребителите в държавите членки, и набелязва примери за най-добри практики, които биха могли да се доразвият с цел повишаване на осведомеността на потребителите по финансовите въпроси.

Глава 3

Условия, приложими за кредиторите, кредитните посредници и назначените представители

Член 7

Задължения във връзка с извършването на дейността по отпускане на потребителски кредити

1.  Държавите членки изискват ▌ при изготвянето на кредитни продукти или отпускането, извършването на посредничество или предоставянето на консултации във връзка с кредит и, когато е подходящо, на допълнителни услуги за потребителите, или когато се изпълнява договор за кредит, кредиторът, кредитният посредник или назначеният представител да действат честно, лоялно, прозрачно и професионално, като отчитат правата и интересите на потребителите. По отношение на отпускането, извършването на посредничество или предоставянето на консултации във връзка с кредити и, когато е подходящо, на допълнителни услуги, дейностите се основават на информация относно положението на потребителя и всички специални изисквания, за които потребителят е съобщил, както и на разумни допускания за рисковете, свързани с положението на потребителя през срока на действие на договора за кредит. По отношение на предоставянето на консултации, дейността се основава също на изискваната информация съгласно член 22, параграф 3, буква а).

2.  Държавите членки гарантират, че начинът, по който кредиторите определят възнагражденията на служителите си и ▌на кредитните посредници, и начинът, по който кредитните посредници определят възнагражденията на служителите си и назначените представители, не им пречат да изпълняват задължението си ▌предвидено в параграф 1.

3.  Държавите членки гарантират, че при установяването и прилагането на своите политики по отношение на възнаграждението на служителите, които отговарят за оценката на кредитоспособността, кредиторите спазват следните принципи по начин и в степен, които съответстват на тяхната големина, вътрешна организация, както и на характера, мащаба и сложността на дейностите им:

а)  политиката на възнаграждение съответства на разумното и ефективно управление на риска и способства за него и не насърчава поемането на рискове, които надхвърлят равнището, приемливо за кредитора;

б)  политиката на възнаграждение съответства на стопанската стратегия, цели, ценности и дългосрочни интереси на кредитора и включва мерки за избягване на конфликти на интереси, по-специално като се предвижда възнаграждението да не зависи от броя или процента на одобрените искания за кредит.

4.  Държавите членки гарантират, че когато кредиторите, кредитните посредници или назначените представители предоставят консултантски услуги, структурата на възнаграждаване на участващите служители не накърнява способността им да действат в най-добрия интерес на потребителя и по-специално не зависи от целите по отношение на продажбите. За да постигнат тази цел, държавите членки може освен това да забранят плащането на комисиони от кредитора на кредитния посредник.

5.  Държавите членки могат да забранят или да наложат ограничения за плащания от потребител към кредитор или кредитен посредник преди сключването на договор за кредит.

Член 8

Задължение за безплатно предоставяне на информация на потребителите

Държавите членки гарантират, че в случаите, когато на потребителите се предоставя информация в съответствие с посочените в настоящата директива изисквания, предоставянето на тази информация е безплатно за потребителите.

Член 9

Изисквания за познания и компетентност на служителите

1.  Държавите членки гарантират, че кредиторите, кредитните посредници и назначените представители изискват от служителите си да притежават и да поддържат актуални познания и компетентност на подходящо равнище в областта на изготвянето, предлагането или предоставянето на договори за кредит, извършването дейности за кредитно посредничество, предвидени в член 4, точка 5 или предоставянето на консултантски услуги. Когато сключването на договор за кредит е свързано със съответна допълнителна услуга, ▌се изискват подходящи познания и компетентност по отношение на тази допълнителна услуга.

2.  Освен при обстоятелствата, посочени в параграф 3, държавите членки по произход установяват минимални изисквания за познания и компетентност за служителите на кредиторите, кредитните посредници и назначените представители в съответствие с принципите, изложени в приложение III.

3.  Когато кредитор или кредитен посредник предоставя услугите си на територията на една или повече други държави членки:

i)  чрез клон, приемащата държава членка отговаря за установяването на минималните изисквания за познания и компетентност, приложими за служителите на клона;

ii)  съобразно свободата за предоставяне на услуги, държавата членка по произход отговаря за установяването на минималните изисквания за познания и компетентност, приложими по отношение на служителите в съответствие с приложение III, но приемащата държава членка може да установи минималните изисквания за познания и компетентност, що се отнася до изискванията, посочени в приложение III, параграф 1, букви б), в), д) и е).

4.  Държавите членки гарантират, че за спазването на изискванията по параграф 1 се упражнява надзор от страна на компетентните органи и че компетентните органи разполагат с правомощия да изискват от кредиторите, кредитните посредници и назначените представители да предоставят определените от компетентния орган като необходими доказателства, за да може да бъде осъществен надзорът.

5.  За ефективния надзор върху кредиторите и кредитните посредници, които предоставят услугите си на територията на друга(и) държава(и) членка(и) в съответствие със свободата на предоставяне на услуги, компетентните органи на приемащата държава членка и на държавата членка по произход си сътрудничат тясно за ефективния надзор и прилагане на минималните изисквания за познания и компетентност на приемащата държава членка. За тази цел те могат да си делегират взаимно задачи и отговорности.

Глава 4

Информация и действия преди сключването на договор за кредит

Член 10

Общи разпоредби за рекламата и маркетинга

Без да се засяга Директива 2005/29/ЕО държавите членки изискват всички рекламни и маркетингови съобщения във връзка с договори за кредит ▌да бъдат верни, ясни и незаблуждаващи ▌. Забранява се по-конкретно използването на текстове, които могат да създадат у потребителя погрешни очаквания относно наличността на даден кредит или разходите по него.

Член 11

Стандартна информация, която трябва да бъде включена в рекламите

1.  Държавите членки гарантират, че във всяка реклама, която се отнася до договори за кредит ▌ и в която се посочва лихвен процент или други цифрови данни за разходите по кредита за потребителя, се съдържа стандартната информация съгласно настоящия член.

Държавите членки може да предвидят първа алинея да не се прилага в случаите, когато националното право предвижда задължение да се посочи ГПР в реклама на договори за кредит, когато тази реклама не указва лихвен процент или други цифри, които са свързани със стойността на кредита за потребителя по смисъла на първата алинея.

2.  В стандартната информация се посочват ▌ по ясен, кратък и отчетлив начин ▌:

а)  идентификационните данни на кредитора или, когато е приложимо, на кредитния посредник или назначения представител;

б)  когато е приложимо, че ▌договорът за кредит ще бъде обезпечен ▌ с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху жилищен недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или с право, свързано с жилищен недвижим имот;

в)  лихвеният процент по кредита, като се посочва дали той е фиксиран, променлив или съчетание от двете, заедно с подробни данни за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;

г)  общият размер на кредита;

д)  ГПР, който се включва в рекламния материал и е поне толкова видим, колкото всеки лихвен процент;

е)  ако е приложимо, срокът на договора за кредит;

ж)  ако е приложимо, размерът на вноските;

з)  ако е приложимо, общата сума, дължима от потребителя;

и)  ако е приложимо, броят на вноските;

й)  ако е приложимо, предупреждение, че възможните колебания в обменния курс биха могли да повлияят на дължимата от потребителя сума.

3.  Информацията по параграф 2, с изключение на тази по буква а), б) или й), се посочва с помощта на представителен пример и съответства докрай на този представителен пример. Държавите членки приемат критерии за определяне на понятието представителен пример.

4.  Когато сключването на договор за допълнителна услуга, ▌, по-специално застраховка, е задължително изискване за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия, но стойността на тази услуга не може да бъде определена предварително, задължението да се сключи такъв договор се посочва по ясен, кратък и отчетлив начин, заедно с ГПР.

5.  Информацията, посочена в параграфи 2 и 4, е четлива или може да бъде ясно чута, според случая, в зависимост от използваното рекламно средство.

6.  Държавите членки могат да изискват да се включва кратко и съразмерно предупреждение за специфичните рискове, свързани с договорите за кредит. Те незабавно съобщават тези изисквания на Комисията.

7.  Настоящият член не засяга разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО.

Член 12

Практики на обвързване и на пакетна продажба

1.  Държавите членки позволяват практиките на пакетна продажба, но не и на обвързване.

2.  Независимо от разпоредбите на параграф 1, държавите членки може да предвидят кредиторите да могат да изискват от потребителя, или от член на неговото семейство, или от близък роднина на потребителя:

а)  да открие или поддържа разплащателна или спестовна сметка, когато единственото предназначение на тази сметка е натрупването на капитал за погасяването и обслужването на кредит, набиране на средства за получаване на кредит или предоставянето на допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение;

б)  да закупи или поддържа инвестиционен продукт или частен пенсионен продукт, когато този продукт, който преди всичко предлага на инвеститора доход след пенсиониране, служи също за предоставянето на допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение или за натрупването на капитал за погасяването и обслужването на кредит, или за набирането на средства за получаване на кредит;

в)  да сключи отделен договор за кредит заедно с договор за кредит при споделена собственост с оглед получаване на кредита.

3.  Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавите членки може също да разрешат практики на обвързване, когато кредиторът може да докаже на компетентния орган, че обвързаните продукти или категории продукти, които се предлагат при сходни условия и не се предлагат поотделно, носят ясна полза за потребителите, като се отчитат надлежно наличността и цените на съответните продукти, предлагани на пазара. Настоящият параграф се прилага единствено за продукти, които се предлагат на пазара след ... (23).

4.  Държавите членки може да дадат право на кредиторите да изискват от потребителя да притежава съответна застрахователна полица във връзка с договора за кредит. В тези случаи държавите членки гарантират, че кредиторът приема застрахователни полици от доставчици, различни от предпочитания от него, когато тези полици предлагат същото равнище на гаранция, както предлаганото от кредитора.

Член 13

Обща информация

1.  Държавите членки гарантират редовното предоставяне на ясна и изчерпателна обща информация за договорите за кредит от страна на кредиторите или, където е приложимо, от страна на обвързани кредитни посредници или от техните назначени представители на хартиен или на друг траен носител или в електронна форма. Държавите членки могат освен това да предвиждат общата информация да се предоставя от необвързани кредитни посредници.

Тази обща информация включва най-малко следните елементи:

а)  идентификационните данни и физическия адрес на лицето, предоставящо информацията;

б)  целите, за които може да се използва кредитът;

в)  форми на обезпечението, включително, когато е приложимо, възможността то да се намира в друга държава членка;

г)   възможните срокове на договорите за кредит;

д)  ▌ видовете ▌налични лихвени проценти, като се посочва дали са фиксирани, променливи или съчетание от двете, заедно с кратко описание на характеристиките на фиксирания и променливия лихвен процент ▌, включително свързаните с това последици за потребителя;

е)  когато се предлагат кредити в чуждестранна валута, посочване на чуждестранната валута или валути, включително разяснение на последиците за потребителя, когато кредитът е в чуждестранна валута;

ж)   представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя, и ГПР;

з)  указване на възможните допълнителни разходи, които не са включени в общите разходи по кредита за потребителя и които са дължими във връзка с договора за кредит;

и)  набор от различни възможности за изплащане на кредита към кредитора, включително броя, периодичността и размера на редовните погасителни вноски;

й)  ако е приложимо, ясно и кратко заявление, че спазването на клаузите и условията на договора за кредит не гарантира погасяването на целия размер на кредита по договора за кредит;

к)  ▌ описание на условията, свързани пряко с предсрочно погасяване;

л)  дали има необходимост от оценка на имота и — ако такава оценка е необходима — кой трябва да осигури нейното извършване и дали от това произтичат някакви свързани разходи за потребителя;

м)  указване на допълнителните услуги, които потребителят е длъжен да закупи, за да получи кредита или за да го получи при предлаганите условия, и, където е приложимо, пояснение, че допълнителните услуги могат да бъдат закупени от доставчик, който е различен от кредитора; и

н)  общо предупреждение относно възможните последици от неспазване на ангажиментите във връзка с договора за кредит;

2.  Държавите членки могат да задължават кредиторите да включват други предупреждения, които са от значение в съответната държава членка. Те незабавно съобщават тези изисквания на Комисията.

Член 14

Преддоговорна информация

1.  Държавите членки гарантират, че кредиторът или, по целесъобразност, кредитният посредник или назначен представител, предоставя на потребителя персонализираната информация, необходима за съпоставянето на кредитите, съществуващи на пазара, за оценяването на последиците от тях и вземането на информирано решение относно това, дали да се сключи договор за кредит:

а)  незабавно след като потребителят е предоставил необходимата информация за своите потребности, финансово положение и предпочитания в съответствие с член 20; и

б)  своевременно преди потребителят да се е обвързал с договор или предложение за кредит.

2.  Посочената в параграф 1 персонализирана информация на хартиен или на друг траен носител се предоставя посредством ЕСИФ, изложен в приложение II.

3.  Държавите членки гарантират, че, когато на потребителя се представя предложение с обвързващ за кредитора характер, то се предоставя на хартия или на друг траен носител и към него е включен ЕСИФ, в случай че:

а)  преди това не му е бил предоставен ЕСИФ или

б)  характеристиките на предложението се различават от информацията в представения преди това ЕСИФ.

4.  Държавите членки могат да предвиждат ЕСИФ да се предоставя задължително, преди да бъде отправено предложение с обвързващ за кредитора характер. Когато държавата членка въведе такава разпоредба, тя предвижда изискването за повторно предоставяне на ЕСИФ да важи само в случаите, когато е изпълнено условието по параграф 3, буква б).

5.  Държавите членки, които преди …(24). са използвали информационен формуляр, който отговаря на еквивалентни изисквания за информацията, като тези в приложение II, могат да продължат да го използват за целите на член 9а до …(25)*.

6.  Държавите членки посочват срок от не по-малко от седем дена, през който потребителят има достатъчно време да сравни ▌предложенията, да оцени последиците от тях и да вземе информирано решение ▌.

Държавите членки уточняват, че срокът по първа алинея е срок за размисъл преди подписването на договора за кредит или срок за упражняване на правото на отказ след сключването на договора за кредит, или съчетание от двете.

Когато държава членка определи срок за размисъл преди сключването на договора за кредит:

а)  предложението се счита за обвързващо за кредитора през срока за размисъл и

б)  потребителят може да приеме предложението във всеки един момент през срока за размисъл.

Държавите членки може да предвидят потребителите да нямат правото да приемат предложение през първите не повече от 10 дни от срока за размисъл.

Когато лихвеният процент по кредита или други приложими разходи във връзка с предложението се определят въз основа на продажбата на базови ценни книжа или други дългосрочни финансови инструменти, държавите членки може да предвидят лихвеният процент по кредита или другите разходи да варират от посочените в предложението в зависимост от стойността на базовите ценни книжа или другите дългосрочни финансови инструменти.

Когато потребителят има право на отказ съгласно втора алинея от настоящия параграф, член 6 от Директива 2002/65/ЕО не се прилага.

7.  Смята се, че кредиторът и, където е приложимо, кредитният посредник или назначеният представител, които са предоставили ЕСИФ на потребителя, са изпълнили изискванията за предоставяне на информация на потребителя преди сключването на дистанционен договор съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2002/65/EC и се смята, че са изпълнили изискванията на член 5, параграф 1 от същата директива само в случай че най-малкото са предоставили ЕСИФ преди сключването на договора.

8.  Държавите членки не променят модела на ЕСИФ, освен както е предвидено в приложение ІІ. Всякаква допълнителна информация, която кредиторът или, където е приложимо, кредитният посредник или назначеният представител могат да предоставят на потребителя или са длъжни да предоставят на потребителя съгласно националното право, се предоставя в отделен документ, който може да бъде приложен към ЕСИФ.

9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 40 делегирани актове за изменение на стандартния текст в част А от приложение ІІ или на указанията в част Б с оглед посрещане на нуждите от информация или за да отправи предупреждение по отношение на нови продукти, които не са се предлагали на пазара преди ...(26). Тези делегирани актове обаче не променят структурата, нито формата на ЕСИФ.

10.  При гласова телефонна комуникация съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2002/65/ЕО описанието на основните характеристики на финансовата услуга, която предстои да бъде предоставена съгласно член 3, параграф 3, буква б), второ тире от посочената директива, включва най-малко елементите, посочени в част А, раздели 2—5 от приложение II към настоящата директива.

11.  Държавите членки гарантират, че, когато не е предвидено право на отказ от договора, кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник или назначеният представител най-малкото предоставят на потребителя копие от проекта на договора за кредит в момента, в който му предоставят предложение, което е обвързващо за кредитора. Когато е предвидено право на отказ от договора, държавите членки гарантират, че кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник или назначеният представител предоставят на потребителя копие от проекта на договор за кредит в момента, в който му предоставят предложение, което е обвързващо за кредитора.

Член 15

Информационни изисквания за кредитните посредници и назначените представители

1.  Държавите членки гарантират, че в достатъчен срок преди извършването на каквито и да е дейности по кредитно посредничество, посочени в член 4, точка 5, кредитният посредник или назначеният представител предоставят на потребителя най-малкото следната информация на хартия или на друг траен носител:

а)  идентификационните данни и адреса на кредитния посредник;

б)  регистъра, в който е вписан, регистрационния номер, където е приложимо, и начините да се установи, че е направена регистрацията;

в)   когато кредитният посредник е обвързан или работи единствено с един или повече кредитори. Когато кредитният посредник е обвързан или работи само с един или повече кредитори, той предоставя имената на кредитора(ите), за който(ито) работи. Кредитният посредник може да оповести, че е независим, когато отговаря на условията, установени в съответствие с член 22, параграф 4);

г)  дали кредитният посредник предлага консултантски услуги;

д)   ако е приложимо — таксата, която потребителят дължи на кредитния посредник за предоставяните от него услуги, или, когато това не е възможно — метода, по който тя се изчислява;

е)  процедурите, по които потребителите или другите заинтересовани лица могат да подават вътрешни жалби срещу кредитните посредници и — в съответните случаи — начините за използване на извънсъдебните процедури за подаване на жалби и обезщетяване;

ж)  ако е приложимо, наличието и, когато е известен, размерът на комисионите или другите стимули, дължими от кредитора или трети страни на кредитния посредник за неговите услуги във връзка с договора за кредит. Когато към момента на оповестяване размерът не е известен, кредитният посредник уведомява потребителя, че реалният размер ще бъде оповестен на по-късен етап посредством ЕСИФ.

2.  По искане на потребителя кредитните посредници, които не са обвързани, но получават комисиони от един или повече кредитори, предоставят информация за разликите в размерите на комисионите, дължими от различните кредитори, които осигуряват договорите за кредит, предлагани на потребителя. Потребителят трябва да бъде уведомен, че има правото да изисква такава информация.

3.  Когато кредитният посредник изисква заплащането на такса от потребителя и получава допълнително комисиона от кредитора или от трета страна, кредитният посредник дава обяснение на потребителя дали комисионата ще бъде частично или изцяло приспадната от таксата.

4.  Държавите членки гарантират, че възнаграждението, ако се дължи такова, платимо от потребителя на кредитния посредник за неговите услуги, се съобщава на кредитора от кредитния посредник за целите на изчисляването на ГПР.

5.  Държавите членки изискват от кредитните посредници да гарантират, че освен информацията, която подлежи на оповестяване съгласно настоящия член, техният назначен представител обявява пред потребителя каква функция изпълнява и кой кредитен посредник представлява, когато осъществява контакт и преди да встъпи в делови отношения с потребителя.

Член 16

Подходящи разяснения

1.  Държавите членки гарантират, че кредиторите и — ако е приложимо — кредитните посредници или назначени представители предоставят на потребителя подходящи разяснения във връзка с предлаганите договори за кредит и евентуалните допълнителни услуги, за да се осигури възможност на потребителя да преценява дали предлаганите договори за кредит и допълнителни услуги съответстват на потребностите и финансовото му положение. ▌

Ако е приложимо, разясненията включват по-специално:

а)  преддоговорната информация, която следва да се предостави в съответствие:

i)  член 14 за кредиторите;

ii)  членове 14 и 15 за кредитните посредници или назначените представители.

б)  съществените характеристики на предлаганите продукти;

в)  специфичните ефекти, които предлаганите продукти могат да оказват върху потребителя, включително ▌ последиците при просрочено плащане от потребителя; и,

г)  когато допълнителните услуги са съчетани с договор за кредит, дали отделните компоненти в пакета могат да бъдат прекратени самостоятелно и какви са последиците за потребителя в такъв случай.

2.  Държавите членки могат да адаптират начина, по който се предоставя разясненията, посочени в параграф 1, степента, в която се предоставя тази помощ, както и от кого се предоставя спрямо конкретните обстоятелства, при които се предлага договорът за кредит, лицето, на което се предлага, и какъв вид кредит се предлага.

Глава 5

Годишен процент на разходите

Член 17

Изчисляване на ГПР

1.  ГПР▌ се изчислява по математическата формула, съдържаща се в приложение I.

2.   Разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите по използването на платежно средство за плащанията, свързани както ▌с погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка, ▌ и други разходи, свързани с плащания, се включват в общите разходи по кредита за потребителя винаги когато откриването или поддържането на сметка е задължително, за да бъде получен кредитът или за да бъде получен по предлаганите условия.

3.  Изчисляването на ГПР се основава на допускането, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

4.  При договорите за кредит, които съдържат клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент по кредита и — в съответните случаи — на размера на разходите, съдържащи се в ГПР, които не могат да получат конкретно стойностно изражение към момента на изчислението, ГПР се изчислява, като се приеме, че лихвеният процент и другите разходи ще останат фиксирани по отношение на размера, който е бил определен при сключването на договора.

5.  При договори за кредит, за които е договорен фиксиран лихвен процент за начален период от поне пет години, в края на който се договаря нов фиксиран лихвен процент за следващ конкретен период, изчисляването на допълнителния, илюстративен ГПР, оповестен в ЕСИФ, включва само първоначалния период на фиксиран лихвен процент и се основава на допускането, че в края на периода на фиксирания лихвен процент се погасява непогасената част от главницата.

6.  Когато договорът за кредит позволява промени в лихвения процент по кредита, държавите членки гарантират, че потребителят е информиран относно възможните последици от промените върху дължимите суми и върху ГПР най-малкото посредством ЕСИФ. Това става, като на потребителя му се представя допълнителен ГПР, който илюстрира възможните рискове, свързани със значително покачване на лихвения процент по кредита. Когато няма горна граница за лихвения процент по кредита, тази информация се придружава от предупреждение, в което се изтъква, че общите разходи за кредита за потребителя, обозначени от ГПР, може да се променят. Тази разпоредба не се прилага по отношение на договори за кредит, при които лихвеният процент по кредита е фиксиран за първоначален период от поне пет години, в края на който се договаря нов фиксиран лихвен процент по кредита за следващ конкретен период, за което в ЕСИФ се предвижда допълнителен, илюстративен ГПР.

7.  Когато е необходимо, за изчисляване на ГПР се използват допълнителните допускания, предвидени в приложение І.

8.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 40 за изменение ▌ на бележките или актуализиране на допусканията, използвани за изчисляване на ГПР, изложени в приложение I, по-специално ако бележките или допусканията, изложени в настоящия член и в приложение I, не са достатъчни за изчисляването на ГПР по еднакъв начин или вече не съответстват ▌на състоянието на търговията на пазара.

Глава 6

Оценка на кредитоспособността

Член 18

Задължение за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя

1.  Държавите членки гарантират, че преди сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит.

2.  Държавите членки гарантират, че процедурите и информацията, на които се основава оценката, са установени, документирани и се поддържат.

3.  Оценката на кредитоспособността не се основава предимно на това, че стойността на жилищния недвижим имот е по-висока от стойността на кредита или на допускането, че стойността на жилищния недвижим имот ще се повишава, освен ако целта на договора за кредит е да се построи или обнови жилищен недвижим имот.

4.  Държавите членки гарантират, че, когато кредиторът сключи договор за кредит с потребителя, кредиторът не може впоследствие да прекрати или изменени договора за кредит във вреда на потребителя на основание неправилно извършена оценка на кредитоспособността. Настоящият параграф не се прилага, когато се докаже, че потребителят умишлено е укрил или подправил информация по смисъла на член 20.

5.  Държавите членки гарантират, че:

а)  кредиторът отпуска кредита на потребителя само когато резултатът от оценката на кредитоспособността показва, че задълженията, произтичащи от договора за кредит, е вероятно да бъдат изпълнени при условията, изисквани съгласно договора за кредит;

б)  кредиторът информира потребителя предварително, че ще направи справка в база данни, в съответствие с член 10 от Директива 95/46/EО;

в)  когато бъде отхвърлено искане за кредит, ▌кредиторът уведомява потребителя своевременно за отказа и, когато е приложимо, че решението се основава на автоматизирана обработка на данните. Когато отказът се основава на резултатите от справка в базите данни, кредиторът уведомява потребителя за резултата от тази справка, както и за това в коя база данни е направена.

6.  Държавите членки гарантират, че ▌ се извършва нова оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на актуализирана информация, преди да се одобри значително повишение на общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, освен ако този допълнителен кредит е предвиден и включен в първоначалната оценка на кредитоспособността.

7.  Настоящият член не засяга Директива 95/46/ЕО.

Член 19

Оценка на имота

1.  Държавите членки гарантират, че на национално равнище имат разработени надеждни стандарти за оценка на жилищни недвижими имоти за целите на ипотечните кредити. Държавите членки изискват от кредиторите да гарантират използването на тези стандарти при извършването на оценки на имотите или да предприемат разумни мерки, за да гарантират прилагането на тези стандарти, когато оценката се извършва от трета страна. Когато националните органи отговарят за регулирането на дейността на независими оценители, които извършват оценки на имоти, те гарантират, че тези оценители спазват действащите национални правила.

2.  Държавите членки гарантират, че вътрешните и външните оценители, извършващи оценки на имоти, са професионално компетентни и достатъчно независими от процеса по сключване на договорите за кредит, че да могат да направят безпристрастна и обективна оценка, която се документира на траен носител и за която кредиторът пази запис.

Член 20

Разкриване и проверка на информация за потребителите

1.  Посочената в член 18 оценка на кредитоспособността се извършва въз основа на информация относно доходите и разходите на потребителя, както и относно други финансови и икономически обстоятелства, която информация е необходима, достатъчна и пропорционална. Информацията се получава от кредитора от съответните вътрешни или външни източници, включително от потребителя, и включва информацията, предоставяна на кредитния посредник или на назначения представител по време на процеса на кандидатстване за кредита. Информацията се подлага на надлежна проверка за истинност, включително чрез позоваване на документация, която подлежи на независима проверка, ако е необходимо.

2.  Държавите членки гарантират, че кредитните посредници или назначените представители предоставят точно на съответния кредитор получената от потребителя информация, необходима за извършване на оценката на кредитоспособността.

3.   Държавите членки гарантират, че кредиторите посочват ясно и директно на преддоговорния ▌ етап необходимата информация и доказателствата, подлежащи на независима проверка, ▌които потребителят трябва да представи, както и в кой момент потребителят трябва да представи информацията. Подобно искане за информация е пропорционално и се ограничава до сведения, необходими за извършването на точна оценка на кредитоспособността. Държавите членки позволяват на кредиторите да търсят разясняване на получената в отговор на това искане информация, ако е необходимо, за да се даде възможност за извършване на оценка на кредитоспособността.

Държавите членки не позволяват на кредитор да прекрати договор за кредит на основанието, че информацията, предоставена от потребителя преди сключването на договора за кредит, е била непълна.

Втора алинея не пречи на държавите членки да разрешат прекратяване на договора за кредит от страна на кредитора, когато се докаже, че потребителят умишлено е укрил или подправил информация.

4.  Държавите членки въвеждат мерки, с които да гарантират, че потребителите са осведомени за необходимостта да представят вярна информация в отговор на искането по параграф 3, първа алинея, както и че тази информация трябва да е възможно най-пълна, за да се извърши правилна оценка на кредитоспособността. Кредиторът, кредитният посредник или назначеният представител предупреждава потребителя, че ако кредиторът не може да извърши оценка на кредитоспособността поради решението на потребителя да не предостави информация, или ако необходимата проверка за оценката на кредитоспособността във връзка с кредита не може да бъде извършена, кредитът на може да бъде отпуснат. Това предупреждение може да бъде представено в стандартизирана форма.

5.  Настоящият член не засяга Директива 95/46/ЕО и по-специално на член 6 от нея.

Глава 7

Достъп до бази данни

Член 21

Достъп до бази данни

1.  Всяка държава членка гарантира ▌достъп на всички кредитори от всички държави членки до използваните на нейна територия бази данни за нуждите на оценката на кредитоспособността на потребителите и единствено за целите на проследяването дали потребителите спазват кредитните си задължения през целия срок на договора за кредит. Условията за такъв достъп не са дискриминиращи.

2.  Параграф 1 се прилага еднакво по отношение на базите данни, които се поддържат от кредитни бюра или агенции за кредитна информация, и по отношение на публичните регистри.

3.  Настоящият член не засяга Директива 95/46/ЕО.

Глава 8

Консултантски услуги

Член 22

Стандарти за консултантски услуги

1.  Държавите членки гарантират, че в контекста на дадена сделка кредиторът, кредитният посредник или назначен представител изрично уведомява потребителя дали се осигуряват или може да бъдат осигурени консултантски услуги за потребителя.

2.  Държавите членки гарантират, че преди да бъдат предоставени консултантски услуги или — ако е приложимо — преди да бъде сключен договор за предоставянето на консултантски услуги, кредиторът, кредитният посредник или назначеният представител предоставя на потребителя следната информация на хартиен носител или на друг траен носител:

а)  дали препоръката ще се основава на разглеждането само на техния собствен набор от продукти в съответствие с параграф 3, буква б) или на широк набор от предлаганите на пазара продукти в съответствие с параграф 3, буква в), така че потребителят да може да разбере въз основа на какво се прави препоръката;

б)  в съответните случаи — възнаграждението, което потребителят дължи за консултантските услуги, или — в случай че размерът на това възнаграждение не може да бъде определен към момента на оповестяването на информацията — метода, използван за неговото изчисление.

Информацията по първа алинея, букви а) и б) може да бъде предоставена на потребителя под формата на допълнителна преддоговорна информация.

3.  В случай на предоставяне на консултантски услуги на потребителите, държавите членки гарантират, че, в допълнение към изискванията по членове 7 и 9,

а)  кредиторите, кредитните посредници и назначените представители получават необходимата информация за личното и финансовото положение на потребителя и за предпочитанията и целите му, за да могат да му препоръчат подходящи договори за кредит. Анализът за определяне на подходящите за потребителя продукти се основава на информацията, която е актуална към момента, и отразява обосновани допускания във връзка с рискове за изменение на положението на потребителя за срока на предложения договор за кредит. ▌;

б)  кредиторите, обвързаните кредитни посредници или назначените представители на обвързани кредитни посредници, разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит в тяхната продуктова гама и препоръчват подходящ договор за кредит или няколко подходящи договори за кредит от тяхната гама от продукти, които да съответстват на нуждите на потребителя, финансовото му състояние и лично положение;

в)  необвързаните кредитни посредници и назначените представители на необвързани кредитни посредници, разглеждат достатъчно голям брой предлагани на пазара договори за кредит и препоръчват подходящ договор за кредит или няколко подходящи договори за кредит според нуждите на потребителя, финансовото му състояние и лично положение;

г)  кредиторите, кредитните посредници или назначените представители действат в най-добрите интереси на потребителя като:

i)  се осведомяват за нуждите и положението на потребителя и

ii)  препоръчват подходящи договори за кредит в съответствие с букви а), б) и в); и

д)  кредиторите, кредитните посредници или назначените представители, предоставят на потребителя информация, съхранена на хартия или на друг траен носител, относно предоставената препоръка;

4.  Държавите членки могат да забранят използването на понятията „консултации“ и „консултант“ или на подобни понятия, когато консултантските услуги се предоставят на потребителите от кредитори, обвързани кредитни посредници или назначени представители на обвързани кредитни посредници.

Когато държавите членки не са забранили използването на понятията „консултации“ и „консултант“, те налагат следните условия за използването на понятията „независими консултации“ или „независим консултант“ от страна на кредиторите, кредитните посредници или назначените представители, предоставящи консултантски услуги:

а)  кредиторите, кредитните посредници или назначените представители разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит, които са налични на пазара; и

б)  кредиторите, кредитните посредници или назначените представители не получават възнаграждение за консултантските услуги от един или повече кредитори.

Втора алинея, буква б) се прилага само когато броят на разглежданите кредитори не представлява мнозинство на пазара

Държавите членки могат да налагат по-строги изисквания за употребата на понятията „независими консултации“ и независим консултант“ от страна на кредиторите, кредитните посредници и назначените представители, включително. забрана за получаване на възнаграждения, идващи от кредитор.

5.  Държавите членки могат да предвидят задължение за кредиторите, кредитните посредници или назначените представители да предупреждават потребителя при разглеждането на финансовото положение на потребителя, че даден договор за кредит може да предизвика специфичен риск за потребителя.

6.  Държавите членки гарантират, че консултантските услуги се предоставят само от кредитори, кредитни посредници или назначени представители.

Държавите членки могат да решат да не прилагат първа алинея спрямо лицата:

а)  извършващи дейностите за кредитно посредничество, предвидено в член 4, точка 5, или предоставящи консултантски услуги, когато тези дейности се извършват или тези услуги се предоставят в отделни случаи в процеса на професионалната им дейност и тази дейност е регулирана от законови или подзаконови разпоредби или етичен кодекс, уреждащи професията, които не изключват извършването на тези дейности или предоставянето на тези услуги;

б)  предоставящи консултантски услуги в контекста на управлението на натрупан дълг, които са специалисти по неплатежоспособност, при положение че тази дейност е регулирана от законови или подзаконови разпоредби, или публични или доброволни консултантски услуги, които не се предоставят с търговска цел; или

в)  предоставящи консултантски услуги, които не са кредитори, кредитни посредници или назначени представители, при положение че тези лица са получили разрешение и подлежат на надзор от компетентните органи в съответствие с изискванията за кредитните посредници по настоящата директива.

Лицата, ползващи се от неприлагането на втора алинея, не се ползват от посоченото в член 32, параграф 1 право за предоставяне на услуги на цялата територия на Съюза.

7.  Настоящият член не засяга член 16 и компетентността на държавите членки да гарантират, че на потребителите се предоставят услуги, които да им помогнат да разберат своите финансови потребности, както и това кои видове продукти вероятно ще удовлетворят тези потребности.

Глава 9

Кредити в чуждестранна валута и кредити с променлив лихвен процент

Член 23

Кредити в чуждестранна валута

1.  Държавите членки гарантират, че когато даден договор за кредит се отнася до кредит в чуждестранна валута, към момента на сключване на договора за кредит е в сила подходяща регулаторна рамка, която да обезпечи най-малкото, че:

а)  потребителят има право при определени условия да смени валутата на кредита с алтернативна валута; или

б)  са въведени други механизми, които да ограничат валутния риск, на който потребителят е изложен съгласно договора за кредит.

2.  Алтернативната валута, посочена в параграф 1, буква а), е или:

а)  валутата, в която потребителят по правило получава доходи или притежава активи, от които кредитът трябва да бъде погасен, както е посочено по времето, когато е била извършена най-скорошната оценка на кредитоспособността във връзка с договора за кредит; или

б)  валутата на държавата членка, в която потребителят е пребивавал към момента на сключване на договора за кредит или в която пребивава понастоящем.

Държавите членки могат да определят дали потребителите се ползват и от двата варианта, посочени в първа алинея, букви а) и б) или само от единия от тях, или могат да разрешат на кредиторите да определят дали потребителите се ползват и от двата варианта, посочени в първа алинея, букви а) и б) или само от единия от тях.

3.  Когато даден потребител има право да смени валутата на договора за кредит с алтернативна валута в съответствие с параграф 1, буква а), държавите членки гарантират, че обменният курс, при който се извършва смяната, е пазарният обменен курс, валиден към деня на извършването на смяната, освен ако в договора за кредит е предвидено друго.

4.  Държавите членки гарантират, че когато даден потребител е получил заем в чужда валута, кредиторът изпраща предупреждение на потребителя редовно на хартия или на друг траен носител най-малко в случаите, когато стойността на общата сума, дължима от потребителя, която остава неизплатена,или на редовните погасителни вноски варира с повече от 20 % от стойността, която би се получила, ако бъде използван приложимият към деня на сключването на договора за кредит обменен курс между валутата по договора за кредит и валутата на държавата членка. Въпросното предупреждение е предназначено да се информира потребителят за нарастване на общата сума, дължима от потребителя, да се посочи, ако това е приложимо, че потребителят има право да смени валутата с алтернативна валута, и да се изложат условията, при които става това, както и да се дадат разяснения относно всякакви други приложими механизми за ограничаване на валутния риск, на който е изложен потребителя.

5.  Държавите членки могат да въвеждат допълнителни правила относно заемите в чужда валута, при условие че тези правила не се прилагат с обратно действие.

6.  Разпоредбите, приложими съгласно настоящия член, се съобщават на потребителя чрез ЕСИФ и чрез договора за кредит. Когато в договора за кредит не се съдържа разпоредба за ограничаване на валутния риск, на който потребителят е изложен, до колебание в обменния курс, не по-голямо от 20 %, в ЕСИФ се включва онагледяващ пример за отражението, което би имало колебание от 20 % в обменния курс.

Член 24

Кредити с променливи лихвени проценти

Когато договорът за кредит представлява кредит с променлив лихвен процент,държавите членки гарантират, че:

а)  всеки индекс или референтен лихвен процент за изчисление на лихвения процент за ясни, достъпни, обективни и подлежащи на проверка от страните по договора за кредит и от компетентните органи; и

б)  доставчиците на индекси или кредиторите съхраняват информация за индекси, използвани за изчислението на лихвения процент, за минали периоди.

Глава 10

Правилно изпълнение на договорите за кредит и свързаните права

Член 25

Предсрочно погасяване

1.  Държавите членки гарантират, че потребителят има ▌ право да погаси изцяло или частично задълженията си по даден договор за кредит преди изтичането на срока на този договор. В такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита за потребителя, ▌ като ▌ това намаление включва лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.

2.  Държавите членки могат да предвидят упражняването на правото по параграф 1 да се обвързва с определени условия. Тези условия могат да включват времеви ограничения за упражняването на правото, различно третиране в зависимост от вида на лихвения процент или в зависимост от момента на упражняване на правото, или ограничения по отношение на обстоятелствата, при които може да се упражнява правото.

3.  Държавите членки могат ▌да предвидят, че кредиторът има право на справедливо и обективно обезщетение, когато това е обосновано, за евентуални разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване, но не могат да налагат санкции на потребителя. В този смисъл обезщетението не надвишава финансовата загуба за кредитора. При спазване на тези условия държавите членки могат да предвидят обезщетението да не надвишава определено равнище или да бъде разрешено само за определен период от време.

4.  Когато даден потребител поиска да погаси задълженията си по договора за кредит преди изтичането на договора, кредиторът предоставя веднага след като получи искането нужната за тази възможност информация на хартиен или друг траен носител. Тази информация представя най-малко числов израз на последиците за потребителя от погасяването на задълженията преди изтичането на договора за кредит и ясно посочва използваните допускания. Всички използвани допускания са разумни и обосновани.

5.  Когато предсрочното погасяване се извършва по време на срока, за който лихвеният процент по кредита е фиксиран, държавите членки могат да предвидят, че упражняването на правото, посочено в параграф 1, е обвързано със съществуването на законен интерес от страна на потребителя.

Член 26

Гъвкави и надеждни пазари

1.  Държавите членки въвеждат подходящи механизми, за да се гарантира, че искът по отношение на обезщетението подлежи на изпълнение от кредиторите или от тяхно име. Държавите членки гарантират, че кредиторите водят подходящи регистри относно видовете недвижими имоти, които се приемат като обезпечение, и относно използваните ипотечни политики за покриване на риска.

2.  Държавите членки вземат необходимите мерки за осигуряване на целесъобразно статистическо проследяване на пазара на жилищна собственост, включително за целите на наблюдението на пазара, като в зависимост от случая насърчават разработването и използването на специфични ценови индекси, които могат да бъдат публични, частни или и двете.

Член 27

Информация за промени в лихвения процент по кредита

1.  Държавите членки гарантират, че кредиторът предоставя на потребителя информация на хартиен или друг траен носител за всяка промяна в лихвения процент по кредита, преди промяната да породи действие. В информацията се посочва най-малко размерът на погасителните вноски след пораждането на действие на новия лихвен процент по кредита и — когато броят или периодичността на вноските се променят — подробни данни за тази промяна.

2.  Държавите членки обаче могат да разрешат на страните да се споразумеят в договора за кредит, че информацията по параграф 1 се предоставя на потребителя периодично, когато промяната на лихвения процент по кредита е пряко зависима от промяната на референтен лихвен процент, новият референтен лихвен процент се публикува чрез подходящи средства, а информацията относно новия референтен лихвен процент се съхранява в търговските помещения на кредитора и се съобщава лично на потребителя заедно с размера на новите месечни вноски.

3.  Кредиторите може да продължат да информират периодично потребителите, когато промяната в лихвения процент не зависи от промяна в референтния курс, в случаите, когато това е било разрешено от националното законодателство преди …(27).

4.  Когато промените на лихвения процент по кредитите се определят посредством търгове на капиталовите пазари и поради тази причина не е възможно кредиторът да уведоми потребителя относно каквато и да било промяна, преди промяната да породи действие, кредиторът, достатъчно време преди търга, уведомява потребителя на хартия или на друг траен носител относно предстоящата процедура и дава информация как тя може да повлияе на лихвения процент.

Член 28

Просрочени задължения и реализиране на обезпечението

1.  Държавите членки приемат мерки за насърчаване на кредиторите да предоставят разумни отсрочки преди да открият процедура по реализиране на обезпечението.

2.  В случаите, при които кредиторът има право да определя и налага такси върху потребителя поради просрочено плащане, държавите членки могат да изискват тези такси да не надвишават сумата, необходима за възстановяване на разходите, направени от кредитора в резултат на просроченото плащане.

3.  Държавите членки могат да разрешат на кредиторите да налагат допълнителни такси на потребителя в случай на просрочено плащане. В този случай държавите членки определят максимален размер на тези такси.

4.  Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.

5.  Когато получената цена за недвижимия имот влияе върху сумата, която потребителят дължи, държавите членки въвеждат процедури и мерки, които да обезпечат, че се предприемат всички разумни стъпки за получаване на най-добрата възможна цена за недвижимия имот, който е под възбрана.

Когато остане дълг и след процедура по реализиране на обезпечението, държавите членки следва да направят необходимото за въвеждане на мерки, с които се облекчава погасяването на дълга, с цел защита на потребителите.

Глава 11

Изисквания за установяване и надзор върху кредитните посредници и назначените представители

Член 29

Даване на разрешение за извършване на дейност на кредитни посредници

1.  На кредитните посредници се дава разрешение по надлежния ред за извършването на всички или част от дейностите за кредитно посредничество, предвидени в член 4, точка 5 или за предоставянето на консултантски услуги от компетентен орган ▌в тяхната държава членка по произход. Когато дадена държава членка разреши използването на назначени представители съгласно член 31, не се изисква тези назначени представители да имат разрешение за извършване на дейност като кредитни посредници съгласно настоящия член.

2.  Държавите членки гарантират, че даването на разрешение за извършване на дейност на кредитните посредници подлежи най-малко на изпълнението на следните професионални изисквания в допълнение към изискванията, предвидени в член 9:

а)  кредитните посредници имат сключена застраховка „Професионална отговорност“, важаща за териториите, на които те предлагат услуги, или друга сходна гаранция за отговорността за нанесени вреди вследствие на професионална небрежност. За обвързаните кредитни посредници обаче държавата членка по произход може да предвиди, че тази застраховка или сравнима с нея гаранция може да се предостави от кредитор, от чието име кредитният посредник е упълномощен да работи.

На Комисията се делегират правомощия да приема и при необходимост да изменя регулаторни технически стандарти за определяне на минималната застрахователна сума по застраховката „Професионална отговорност“ или минималния паричен размер на сходната гаранция, посочена в първото изречение от настоящата буква. Тези регулаторни технически стандарти се приемат в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималната застрахователна сума по застраховката „Професионална отговорност“ или минималния паричен размер на сходната гаранция по първото изречение от настоящата буква и ги представя на Комисията не по-късно от …(28). ЕБО прави преглед на минималната застрахователна сума по застраховката „Професионална отговорност“ или минималния паричен размер на сходната гаранция по първото изречение от настоящата буква и ако е необходимо изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за тяхното изменение и ги представя на Комисията за първи път не по-късно от …(29)* и на всеки две години след това.

б)  кредитен посредник, който е физическо лице, членовете на ръководния орган на даден кредитен посредник, регистриран като юридическо лице, и физически лица, изпълняващи равностойни задачи в рамките на даден кредитен посредник, който е юридическо лице, но няма ръководен орган, се ползват с добра репутация. Като минимално изискване те имат чисто свидетелство за съдимост или друг национален еквивалент във връзка с тежки престъпления срещу собствеността или други престъпления, свързани с финансови дейности, и не са били обявявани в несъстоятелност освен ако правата им са били възстановени в съответствие с националното законодателство;

в)  кредитен посредник, който е физическо лице, членовете на ръководния орган на даден кредитен посредник, регистриран като юридическо лице, и физически лица, изпълняващи равностойни задачи в рамките на даден кредитен посредник, който е юридическо лице, но няма ръководен орган, притежават необходимото ниво на знания и компетентност във връзка с договорите за кредит. Държавата членка по произход определя необходимото ниво на знания и компетентност в съответствие с принципите, изложени в приложение ІІI.

3.  Държавите членки гарантират, че критериите, които са определили, за да могат служителите на кредиторите или кредитните посредници да спазват професионалните изисквания към тях, се публикуват.

4.   Държавите членки гарантират, че всички кредитни посредници с разрешение за извършване на дейност, независимо дали са физически или юридически лица, се вписват в регистър на компетентен орган в тяхната държава членка по произход. Държавите членки гарантират, че регистърът на кредитни посредници съдържа актуална информация и е публично достъпен онлайн.

Регистърът на кредитните посредници съдържа най-малко следната информация:

а)  имената на лицата от ръководството, които отговарят за посредническата дейност. Държавите членки могат да изискат вписване на всички физически лица, които влизат в контакт с клиенти в предприятие, извършващо кредитно посредничество;

б)  държавите членки, в които съответният кредитен посредник извършва дейност съгласно правилата за свобода на установяване или правилата за предоставяне на услуги и за които кредитният посредник е информирал компетентния орган на държавата членка по произход в съответствие с член 32, параграф 3;

в)  дали кредитният посредник е обвързан или не.

Държавите членки, които решат да използват посочената в член 30 възможност, гарантират, че в регистъра е посочен кредиторът, от чието име работи обвързаният кредитен посредник.

Държавите членки, които решат да използват посочената в член 31 възможност, гарантират, че в регистъра е посочен кредитният посредник или — ако има назначен представител на обвързан кредитен посредник — кредиторът, от чието име работи назначеният представител.

5.  Държавите членки гарантират, че:

а)  главното управление на всеки кредитен посредник, който е юридическо лице, е в същата държава членка, в която е регистрираното му седалище, ако съгласно националното му законодателство той има регистрирано седалище;

б)  на всеки кредитен посредник, който не е юридическо лице, или на всеки кредитен посредник, който е юридическо лице, но по националното си право няма регистрирано седалище, главното му управление е в държавата членка, в която действително извършва основната си стопанска дейност.

6.  Всяка държава членка създава единно информационно бюро, даващо възможност за бърз и лесен публичен достъп до информацията в националния регистър, която се съхранява в електронна форма и се актуализира непрекъснато. Чрез това информационно бюро се предоставят също идентификационните данни на компетентните органи на всяка държава членка.

ЕБО публикува на своята електронна страница препратки или хиперлинкове към това информационно бюро.

7.  Държавата членка по произход гарантира, че всички кредитни посредници, с разрешение за извършване на дейност и назначени представители постоянно изпълняват определените в параграф 2 изисквания. Настоящият параграф не засяга членове 30 и 31.

8.  Държавите членки могат решат да не прилагат настоящия член спрямо лицата, извършващи дейностите за кредитно посредничество, предвидени в член 4, точка 5, когато тези дейности се извършват в отделни случаи в процеса на професионалната им дейност и тази дейност е регулирана от законови или подзаконови разпоредби или етичен кодекс, уреждащи професията, които не изключват извършването на тези дейности.

9.  Настоящият член не се прилага за кредитни институции, притежаващи лиценз съгласно Директива 2013/36/ЕС, или за други финансови институции, които съгласно националното законодателство подлежат на равностоен режим на лицензиране и надзор.

Член 30

Кредитни посредници, обвързани само с един кредитор

1.  Без да се засяга член 31, параграф 1 държавите членки могат да разрешат на обвързаните кредитни посредници, посочени в член 4, точка 7, буква а), да получават разрешение от компетентните органи чрез кредитора, от чието име обвързаният кредитен посредник действа изключително.

В тези случаи, кредиторът продължава да бъде напълно и безусловно отговорен за всяко действие или бездействие от страна на обвързания кредитен посредник, когато той действа от името на кредитора в областите, уредени с настоящата директива. Държавите членки изискват от кредитора да гарантира, че въпросните обвързани кредитни посредници, отговарят най-малко на професионалните изисквания, предвидени в член 29, параграф 2.

2.  Без да се засяга член 34 кредиторите следят дейността на обвързаните кредитни посредници, определени в член 4, точка 7, буква а), за да се осигури постоянното спазване на настоящата директива. По-специално кредиторът отговаря за контрола върху спазването на изискванията за притежаване на необходимите знания и компетентност от страна на обвързаните кредитни посредници и техния персонал.

Член 31

Назначени представители

1.  Държавите членки могат да вземат решение, с което разрешават на кредитен посредник да определя назначени представители.

Когато назначеният представител е определен от обвързан кредитен посредник, предвиден в член 4, точка 7, буква а), кредиторът продължава да бъде напълно и безусловно отговорен за всяко действие или бездействие от страна на назначения представител, когато той действа от името на този обвързан кредитен посредник в областите, уредени с настоящата директива. В случаи, различни от горепосочения, кредитният посредник продължава да бъде напълно и безусловно отговорен за всяко действие или бездействие от страна на назначения представител, когато той действа от името на кредитния посредник в областите, уредени с настоящата директива.

2.  Кредитните посредници гарантират, че техните назначени представители изпълняват най-малко изискванията по член 29, параграф 2. Въпреки това държавата членка по произход може да предвиди, че застраховката „Професионална отговорност“ или сравнима гаранция може да се предостави от кредитния посредник, от чието име назначеният представител е упълномощен да работи.

3.  Без да се засяга член 34, кредитните посредници наблюдават дейността на своите назначени представители, с цел да се гарантира пълното спазване на настоящата директива. По-специално кредитните посредници отговарят за контрола върху спазването на изискванията за притежаване на необходимите познания и компетентност от страна на назначените представители и техния персонал.

4.  Държави членки, които с решение позволят на кредитните посредници да определят назначени представители, създават публичен регистър, съдържащ най-малко информацията по член 29, параграф 4. Назначените представители се регистрират в публичния регистър на държавата членка, в която са установени. Регистърът се актуализира периодично. Той е публично достъпен за извършването на справки онлайн.

Член 32

Свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги от страна на кредитните посредници

1.  Даването на разрешение за извършване на дейност на даден кредитен посредник от компетентните органи на неговата държава членка по произход, съгласно предвиденото в член 29, е валидно за цялата територия на Съюза без ▌да се изисква допълнително разрешение от страна на компетентните органи на приемащите държави членки осъществяването на дейностите и предоставянето на услугите, обхванати от разрешението, при условие че дейностите, които кредитният посредник възнамерява да извършва в приемащата(ите) държава(и) членка(и) са обхванати от разрешението. Въпреки това на кредитните посредници не се разрешава да предоставят своите услуги по отношение на договори за кредит, предлагани от некредитни институции на потребители в държава членка, в която не е разрешено подобни некредитни институции да извършват дейност.

2.  На назначените представители, назначени в държави членки, които се ползват от възможността по член 31, не се разрешава да извършват частично или изцяло дейностите за кредитно посредничество, предвидени в член 4, точка 5, или да предоставя консултантски услуги в държави членки, в които не е разрешено подобни назначени представители да извършват дейност.

3.  Всеки кредитен посредник, с разрешение за извършване на дейност, който възнамерява да упражни за първи път правото си да осъществява дейност в една или повече държави членки по силата на свободата на предоставяне на услуги или открива клон, информира компетентните органи на своята държава членка по произход.

В срок от един месец след като бъдат информирани, съответните компетентни органи уведомяват компетентните органи на приемащата държава членка или държави членки за намерението на кредитния посредник и същевременно информират съответния кредитен посредник за това уведомление. Те уведомяват компетентните органи на съответната приемащите държави членки, за кредиторите, с които кредитният посредник е свързан, и дали кредиторите поемат пълна и безусловна отговорност за действията на кредитния посредник. Приемащата държава членка използва информацията, получена от държавата членка по произход, за да нанесе необходимите данни в своя регистър.

Кредитният посредник може да започне дейността си един месец след датата, на която е бил информиран от компетентните органи на държавата членка по произход за уведомлението по втора алинея.

4.   Преди съответният клон на кредитната институция да започне дейността си или в срок от два месеца от получаването на уведомлението, посочено в параграф 3, втора алинея, компетентните органи на приемащата държава членка се подготвят за надзора върху кредитния посредник в съответствие с член 34 и ако е необходимо уведомяват кредитния посредник за условията, при които тази дейност се извършва в приемащата държава членка за областите, попадащи извън хармонизираното законодателство на Съюза.

Член 33

Отнемане на разрешение за извършване на дейност на кредитни посредници

1.  Компетентният орган на държавата членка по произход може да отнеме разрешението, предоставено от кредитен посредник съгласно член 29, когато въпросният кредитен посредник:

а)  изрично се откаже от разрешението и не е извършвал нито дейностите по кредитно посредничество, предвидени в член 4, точка 5, нито е предоставил консултантски услуги през предходните шест месеца, освен ако съответната държава членка е предвидила, че в този случай валидността на разрешението изтича;

б)  е получил разрешението чрез неверни или подвеждащи твърдения или всякакви други неправомерни средства;

в)  вече не отговаря на изискванията, съгласно които е билодадено разрешението;

г)  попада в някой от случаите, при които националното право предвижда отнемане на разрешение във връзка с въпроси, които са извън приложното поле на настоящата директива.

д)  грубо и системно нарушава разпоредбите, приети с настоящата директива, които регламентират условията за извършване на дейност от инвестиционни посредници;

2.  Когато разрешението за извършване на дейност на кредитен посредник е отнето от компетентния орган на държавата членка по произход, последният уведомява компетентните органи на приемащите държави членки за това отнемане при първа възможност и най-късно в срок от 14 дни, като използва всички подходящи за това средства.

3.  Държавите членки гарантират, че кредитните посредници, чието разрешение е било отнето, се заличават своевременно от регистъра.

Член 34

Надзор върху кредитните посредници и назначените представители

1.  Държавите членки гарантират, че текущата дейност на кредитните посредници подлежи на надзор от компетентните органи на държавата членка по произход.

Държавите членки по произход предвиждат обвързаните кредитни посредници да подлежат на надзор пряко или като част от надзора върху кредитора, от чието име работят, когато кредиторът е кредитна институция, притежаваща лиценз съгласно в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, или друга финансова институция, която подлежи на равностоен режим на лицензиране и надзор съгласно националното законодателство. Ако обаче обвързаният кредитен посредник предоставя услуги в държава членка, различна от държавата членка по произход, обвързаният кредитен посредник подлежи на надзор пряко.

Държавите членки по произход, които допускат кредитните посредници да определят назначени представители съгласно член 31, гарантират, че назначените представители подлежат на надзор, било пряко или като част от надзора върху кредитния посредник, от името на когото извършват действия.

2.  Компетентните органи на държавите членки, в които даден кредитен посредник има клон, отговарят да се гарантира, че услугите, предоставяни от кредитните посредници на тяхна територия, отговарят на изискванията, предвидени в член 7, параграф 1 и членове 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 22 и 39, както и съгласно мерките приети във връзка с тях.

Когато компетентните органи на приемащата държава членка установят, че кредитният посредник, който има клон на нейна територия, нарушава мерките, приети в тази държава членка съгласно член 7, параграф 1 и членове 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 22 и 39, тези органи изискват от въпросния кредитен посредник да преустанови допуснатото нарушение.

Ако съответният кредитен посредник не предприеме необходимите мерки, компетентните органи на приемащата държава членка предприемат всички необходими действия, за да се гарантира, че съответният кредитен посредник ще преустанови допуснатото нарушение. Характерът на тези действия се съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход.

Ако въпреки действията, които са предприети от приемащата държава членка, кредитният посредник продължава да нарушава мерките, посочени в първа алинея, които са в сила в тази приемаща държава членка, приемащата държава членка може, след като информира компетентните органи на държавата членка по произход, да предприеме необходимите действия за предотвратяването или санкционирането на последващи нарушения и, доколкото е необходимо, за предотвратяване извършването на последващи сделки на нейната територия от този кредитен посредник,. Комисията бива своевременно информирана за всякакви подобни действия.

Когато компетентният орган на държавата членка по произход не е съгласен с действията, предприети от приемащата държава членка, той може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска от него съдействие в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай ЕБО може да действа съгласно правомощията, предоставени му по силата на посочения член.

3.  Компетентните органи на държавата членка или държавите членки, в които е разположен клонът, имат правото да проверяват правилата и процедурите на клона и да поискат промени, които са крайно необходими за изпълнение на задълженията му по параграф 2, и да позволяват на компетентните органи на държавата членка по произход да налагат задълженията по член 7, параграфи 2, 3 и 4 и мерките, приети съгласно тях, по отношение на услугите, предоставяни от този клон.

4.  Когато компетентният орган на приемащата държава членка има ясни и доказуеми основания да счита, че кредитен посредник, който действа на нейна територия, нарушава при свободното предоставяне на услугите задълженията, произтичащи от мерките, приети съгласно настоящата директива, или че кредитен посредник, който има клон на нейна територия, нарушава задълженията, произтичащи от мерките, приети съгласно настоящата директива, различни от посочените в параграф 2, той отнася тези констатации към компетентния орган на държавата членка по произход, който предприема съответните действия.

Когато компетентният орган на държавата членка по произход не предприеме действия в срок от един месец от получаването на констатациите или когато, въпреки действията, предприети от компетентния орган на държавата членка по произход, кредитният посредник продължава да действа по начин, който очевидно уврежда интересите на потребителите в приемащата държава членка или пречи на правилното функциониране на пазарите, компетентният орган на приемащата държава членка:

а)  след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, предприема всички необходими целесъобразни действия, за да защити потребителите и правилното функциониране на пазарите, включително като предотврати извършването на неговата територия на последващи сделки от нарушаващите нормите кредитни посредници . Комисията и ЕБО биват своевременно информирани за тези действия;

б)  може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска от него съдействие в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай ЕБО може да действа съгласно правомощията, предоставени му по силата на посочения член.

5.  Държавите членки предвиждат, че когато кредитният посредник, който има лиценз в друга държава членка, е създал клон на тяхната територия, компетентните органи на държавата членка по произход могат да извършват проверки на място в този клон, при изпълнението на отговорностите си и след като са информирали компетентния орган на приемащата държава членка.

6.  Разпределението на задълженията между държавите членки, посочено в настоящия член, не засяга компетенциите на държавите членки по отношение на областите извън обхвата на настоящата директива в съответствие със задълженията им съгласно законодателството на Съюза.

Глава 12

Даване на разрешение за извършване на дейност и надзор върху некредитните институции

Член 35

Даване на разрешение за извършване на дейност и надзор на некредитните институции

Държавите членки гарантират, че за некредитните институции се прилагат адекватни процедури за даване на разрешение за извършване на дейност, включително, процедури за вписване на некредитните институции в регистър и механизми за надзор от страна на компетентния орган.

Глава 13

Сътрудничество между компетентните органи на отделните държави членки

Член 36

Задължение за сътрудничество

1.  Компетентните органи на различните държави членки си сътрудничат, когато това е необходимо за изпълнението на задълженията им съгласно настоящата директива, като използват правомощията си, независимо дали са установени в настоящата директива или в националното законодателство.

Компетентните органи съдействат на компетентните органи на другите държави членки. По-специално, те обменят информация и си сътрудничат във всякакви дейности, свързани с разследване или с надзорни дейности.

С оглед да се улесни и засили сътрудничеството, и по-специално обменът на информация, държавите членки определят единен компетентен орган като звено за контакт за целите на настоящата директива. Държавите членки съобщават на Комисията и на другите държави членки имената на органите, които са определени да получават искания за обмен на информация или за сътрудничество съгласно настоящия параграф.

2.  Държавите членки предприемат необходимите административни и организационни мерки за улесняване на помощта, предвидена в параграф 1.

3.  Компетентните органи на държавите членки, които са определени като звена за контакт за целите на настоящата директива в съответствие с параграф 1, предоставят възможно най-бързо един на друг необходимата информация за целите на изпълнението на задълженията на компетентните органи, които са определени в съответствие с член 5, изложени в мерките, приети съгласно настоящата директива.

Компетентните органи, които обменят информация с други компетентни органи съгласно настоящата директива, могат да посочват в момента на предаването, че тази информация не трябва да бъде оповестявана без тяхното изрично съгласие, в който случай информацията може да бъде обменяна единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

След като е определен за звено за контакт, компетентният орган може да предава получената информация на останалите компетентни органи, но не предава тази информация на други органи, физически или юридически лица без изричното съгласие на компетентните органи