Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места (2012/2302(INI))

P7_TA(2013)0368 A7-0248/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на културното многообразие), приета от Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Решение 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 година относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 и 14 ноември 2006 г. и от 24 и 25 май 2007 г.(2), по-специално във връзка с приноса на културния и творческия сектор за постигането на целите от Лисабон, както и резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура(3),

—  като взе предвид Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програма „Култура“ (2007—2013 г.)(4),

—  като взе предвид Решение 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“ (COM(2009)0532),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“(COM(2010)0352),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. на тема „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. на тема „Актуализиране на съобщението за индустриалната политика: По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки“ (SWD(2012)0286),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г.(13),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по регионално развитие (A7-0248/2013),

А.  като има предвид, че като насърчава разпространението на иновациите в други сектори, културният и творческият сектор (КТС) играят водеща роля по отношение на икономическото (особено по отношение на МСП) и социалното развитие на Съюза и са неразделна част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Б.  като има предвид, че културният и творческият сектор допринасят значително за насърчаването на социалното сближаване, творчеството и културното и езиковото многообразие в рамките на Съюза;

В.  като има предвид, че икономическата криза се отрази в най-малка степен върху културния сектор, което показва, че той е стратегическа област за развитие на обществото;

Г.  като има предвид, че културният и творческият сектор следва да получат признание както за присъщата си културна стойност, така и за значителния си принос за общественото благосъстояние, социална интеграция и сближаване и за икономиката на Съюза по отношение на растежа и работните места, както и заради благотворното си влияние върху туризма;

Д.  като има предвид, че европейското културно и творческо производство оказва значително икономическо въздействие върху множество сектори, като например туризма, търговията на дребно, цифровите технологии и др.;

Е.  като има предвид, че културният и творческият сектор обхващат творчески дейности и услуги, които имат своята специфика по отношение на моделите на финансиране и развитие; като има предвид, че поради тази причина е важно това многообразие да се вземе под внимание при разработването на стратегии за подкрепа или сътрудничество, включително на международно равнище;

Ж.  като има предвид, че фестивалите в Европа предоставят възможност да се популяризира европейското културно производство и създават културна, социална, икономическа и туристическа стойност на териториално равнище;

З.  като има предвид, че културният и творческият сектор се състоят предимно от МСП, които са гръбнакът на европейската икономика;

И.  като има предвид, че Комисията отчете в своя работен документ от 26 септември 2012 г.(14) значението на икономическия сектор за луксозни стоки и услуги, свързан с културата и творчеството (мода, бижута и часовници, парфюми и козметика, аксесоари, кожени изделия, мебели и обзавеждане, битова техника, храна, вина и спиртни напитки, автомобили, лодки, хотели и развлекателни дейности, търговия на дребно и аукционни къщи, издателски сектор), и като има предвид, че предприятията, предоставящи луксозни стоки и услуги, могат да бъдат движеща сила за културния и творческия сектор като цяло;

Й.  като има предвид, че консолидацията на статута на работещите в културния и творческия сектор допринася за структурирането, жизнеспособността и надеждността на икономическата дейност и консолидирането на заетостта;

К.  като има предвид, че мобилността е важна характеристика на културния и творческия сектор, но че въпреки това тя се сблъсква с множество пречки, които варират в различните държави и региони и които са свързани със затруднения при получаването на визи, с липсата на статут на хората на изкуството и със специфичните и разнообразни условия за художествената дейност;

Л.  като има предвид, че в рамките на текущия пилотен проект „Икономика на културното многообразие“ следва да се направи преглед на предизвикателствата и решенията в областта на културния и творческия сектор;

М.  като има предвид, че е необходимо да се осигури образоването на гражданите на ЕС в областта на културата и изкуството от най-ранна възраст, за да могат те да развият свое собствено разбиране за изкуствата и културата, за да се чуе техният глас и за да се повиши тяхната информираност за огромното разнообразие от култури в Европа, като по този начин се насърчи собственото им творчество и изразяване, както и културното многообразие;

Н.  като има предвид, че сътрудничеството между организациите за обучение и предприятията в рамките на културния и творческия сектор следва да се укрепи, за да се отчетат промените в сферата на заетостта и необходимостта от специфични умения, като по този начин се насърчи обменът на информация и придобиването на съчетание от умения;

О.  като има предвид, че културният и творческият сектор са очевидно по-многообразни и по-богати в Европа, отколкото в други части на света, и че тези сектори следва да се използват за стимулиране на растежа;

П.  като има предвид, че преходът към ерата на цифровите технологии представлява възможност за културния и творческия сектор, тъй като ще се появят нови изисквания и услуги, които ще доведат до разработването на нови икономически модели;

Р.  като има предвид, че развитието на нови икономически модели за достъп до културни произведения онлайн добива все по-значителни размери и следва да бъде подпомагано посредством стабилна правна рамка, насърчаваща инвестициите в културния и творческия сектор;

С.  като има предвид, че е изключително важно да се осигури достъпът на културния и творческия сектор до стабилни и съобразени с техните нужди начини на финансиране, за да се обезпечи бъдещото им развитие;

Т.  като има предвид, че културният и творческият сектор са важен елемент на стратегиите за териториално развитие на местно и регионално равнище с оглед на постигането на целите, свързани със социалното сближаване и икономическия растеж;

Условия, необходими за развитието на културния и творческия сектор

1.  Отбелязва, че културният и творческият сектор имат добри икономически постижения и че те допринасят значително за социалното сближаване и продължават да създават работни места, особено за младите хора, като разгръщат значителен потенциал за иновации въпреки затрудненията, пред които понастоящем са изправени икономиките във връзка с изискванията за бюджетна дисциплина на Съюза;

2.  Подчертава необходимостта от актуални и надеждни статистически данни за културния и творческия сектор, по-конкретно относно реалното им състояние, техните особености, включително по отношение на правното им положение, техния потенциал за генериране на работни места и растеж и икономическото им въздействие върху други сектори, за да могат да се вземат решения относно най-уместните политически действия за ефективно насърчаване на тези сектори; препоръчва да се създаде обсерватория или база данни за културния и творческия сектор;

3.  Отправя искане към Комисията да продължи да извършва проучвания и да събира данни за икономическата и социалната роля на културния и творческия сектор, по-специално като първостепенен елемент в различни икономически сектори,

4.  Изразява съжаление, че действията, предложени от Комисията в нейното съобщение относно културния и творческия сектор(15), имат само ограничен срок и обхват; подчертава необходимостта перспективите пред тези сектори да се разгледат в по-дългосрочен план и да се изготви програма от структурирани и конкретни мерки с цел привеждане в съответствие със стратегията „Европа 2020“; посочва, че подкрепата на Съюза, държавите членки и местните органи за културното творчество е от жизнено значение;

5.  Призовава Комисията да свика, въз основа на съществуващата платформа за потенциала на културните и творческите индустрии, по-широк форум на заинтересованите страни в тези сектори, с цел разработване на конкретни решения и съответно поемане на активна роля по отношение на изготвянето на структурирана политическа програма в средносрочен и дългосрочен план;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да отстояват водещата роля на културния и творческия сектор по отношение на иновациите с оглед на създаването на междусекторни връзки, оказването на въздействие посредством агломерации и клъстери и предоставянето на нови възможности за инвестиции и заетост;

7.  Отбелязва, че ориентираната към иновациите изследователска дейност следва да бъде подкрепяна с оглед на навлизането в нови пазари чрез предлагане на новаторски, творчески продукти;

8.  Счита, че подкрепата и насърчаването на развитието на взаимодействието с други сектори е от съществено значение за стимулирането на икономическия растеж; подчертава в тази връзка ролята, която играе културният туризъм по отношение на генерирането на благосъстояние, под формата на запознаване с културното ни наследство и посещаване на културни събития като фестивали, както и пътувания, свързани с изучаването на чужди езици;

9.  Изтъква голямата разнородност на културната и творческата екосистема и подчертава необходимостта от предприемане на действия в това отношение посредством стимулиране на изграждането на обща идентичност чрез насърчаване на съвместни продукции, както и чрез създаване на общо пространство за диалог и обмен между различните дейци в рамките на културния и творческия сектор, с цел да се създадат нови връзки между дейците и да се предостави възможност за обмен на умения и знания с други отрасли на икономиката; подчертава факта, че тези инициативи следва да предоставят възможност за очертаването на общите интереси, като същевременно се отчита културното многообразие, което следва да получи признание за своето богатство, способност да вдъхновява и потенциал за развитие, които, като цяло, спомагат за оформянето на обща европейска идентичност;

10.  Подчертава необходимостта от насърчаване на взаимното опознаване и обмена на умения и знания, които са от съществено значение за сътрудничеството между предприятията в творческия сектор, посредством конкурентните клъстери, инициативите за високи постижения и поддържането на контакти, като по този начин се създаде обща култура на културния и творческия сектор и се насърчи сътрудничеството между различните сектори с цел по-ефективно справяне с новите икономически и обществени предизвикателства;

11.  Призовава за развитие на териториалната база, за споделяне на умения между секторите чрез създаване на клъстери и за оптимизиране на обмена с цел привличане на инвеститори, за да се даде възможност на различните предприятия в културния и творческия сектор (микропредприятия, малки и средни предприятия, неправителствени организации и културни институции) да продължат да стимулират растежа и да разкриват работни места;

12.  Изтъква, че по-голямата част от дружествата в културния и творческия сектор са малки и средни предприятия, и съответно подчертава необходимостта да им се окаже специална подкрепа в този контекст;

13.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да насърчават и отдават признание на репутацията на културния и творческия сектор, на които се основава уникалният културен облик на Европа;

14.  Подчертава разнородността на нормативните уредби относно културния и творческия сектор и призовава за прилагането на мерки за хармонизиране на нормативните уредби и практиките в Съюза;

Условия на труд за лицата, извършващи професионална дейност в рамките на културния и творческия сектор

15.  Изтъква, че на лицата, извършващи професионална дейност в рамките на културния и творческия сектор, трябва да бъде осигурен социален статус, за да могат те да се ползват със задоволителни условия на труд и подходящи мерки по отношение на данъчния режим, правото на труд, правата, свързани със социалната сигурност, и авторското право, с цел да се подобри мобилността им на територията на Европейския съюз;

16.  Призовава да се обърне внимание на мерките за справедливо финансиране и възнаграждение на независимите творци; освен това подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните системи за социална сигурност в Европа по отношение на тези творци, като се взема под внимание тяхната голяма мобилност;

17.  Призовава държавите членки да адаптират схемите за социална сигурност към сферата на творческата дейност, по-специално в сектора на цифровите технологии, като се отдава необходимото внимание на факта, че на хората с творчески професии често се налага да променят своя трудов статус от наети на самостоятелно заети лица и обратно или едновременно да изпълняват и двата вида работа;

18.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят на работещите в културния и творческия сектор възможност за достъп до здравно осигуряване и (доброволно) осигуряване за безработица, както и до професионални и лични пенсионни схеми за самостоятелно заети лица при достъпни условия;

19.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават минималните стандарти в областта на социалната сигурност и колективните трудови договори в рамките на културния и творческия сектор, наред с другото чрез обвързване на публичното подпомагане със спазването на тези стандарти;

Образование и обучение

20.  Подчертава необходимостта държавите членки да усъвършенстват своите системи за обучение, придобиване на познания и квалификация, като предоставят възможност на лицата, изучаващи дисциплини в областта на културата и изкуствата, да завършат цялостно обучение, което отчита настоящите професионални потребности, с цел да се скъси дистанцията между света на бизнеса и образованието и да се осигури ефективно прилагане във всички държави членки; счита, че в рамките на курсовете по информационни технологии следва да се отделя достатъчно внимание на възможностите в сектора на онлайн съдържанието (например игрите);

21.  Счита, че е необходимо като част от обучението по културни, художествени и творчески дисциплини да се преподават и уменията, които са нужни за учредяване на предприятие в рамките на културния и творческия сектор;

22.  Счита, че е от съществено значение да се повиши привлекателността и да се подобри обликът на обучението в сферата на занаятите, творчеството и културата в очите на учащите се, родителите на учениците и институциите, и да се установи действителната ситуация по отношение на възможностите и генерирането на благосъстояние, включително посредством създаването на обсерватория или на база данни;

23.  Подчертава значението на запазването и насърчаването на занаятчийството, свързано с културния и творческия сектор;

24.  Призовава Комисията да отчете спецификата на високоспециализираните занаяти, които са действителен източник на работни места в Европа и които споделят четири общи критерия със сектора за луксозни стоки и услуги, свързан с културата и творчеството: иновации и творчество, върхови постижения и естетизъм, ноу-хау и технологии, както и непрекъснато обучение по време на професионалното развитие и насърчаване на знанията;

25.  Счита, че е необходимо да се заздравят връзките между образователната система (включително университетите, като същевременно се зачита тяхната независимост), научноизследователските центрове, организациите, предлагащи обучения, и дружествата в рамките на културния и творческия сектор (включително МСП), с цел тези богати на работни места сектори да бъдат по-конкурентоспособни, да се създаде по-приобщаващо взаимодействие между различните сектори и дисциплини, по-специално чрез създаването на платформа за обмен, т.нар. „съюзи на знанието“, съюзи за секторни умения и партньорства, да се помогне на участниците да мислят и действат по начин, който е вероятно да доведе до колективен успех, да се увеличи допълнително стойността на човешкия капитал в Съюза, да се осигурят по-добри познания сред участниците, да се определят специфичните умения, да се подобри разбирането на промените по отношение на работните места и уменията и да се насърчи предприемаческият дух;

26.  Насърчава Комисията да създаде съюзи на знанието с участието на висшите учебни заведения и предприятията в областта на културния и творческия сектор;

27.  Насърчава Комисията да създаде съюзи за секторни умения с участието на структурите за професионално образование и обучение и предприятията в областта на културния и творческия сектор;

28.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да постигнат напредък по отношение на взаимното признаване на курсове, професионални квалификации и дипломи за образование в сферата на културата и изкуствата;

29.  Изтъква значението на подкрепата за достъпа и образованието в областта на културата и медиите от най-ранна възраст и през целия живот, с цел да се насърчи творчеството, да се предостави възможност за развитие на талантите и да се придобие усет към културата;

30.  Подчертава спешната необходимост да се насърчава творчеството на младите творци и да се подкрепя участието на обществеността в създаването на култура;

31.  Счита, че образованието в областта на културата и изкуствата е необходима предпоставка за постигането на равни права, за демократизирането на достъпа до култура и за социалното сближаване, както и начин за индивидуално и колективно изразяване, диалог и взаимно разбирателство; подчертава освен това, че то помага на учениците да се образоват чрез развитие на техните художествени умения, чрез срещи с творци, чрез контакт с художествените произведения и чрез посещения на културни средища

32.  Призовава Комисията и Съвета да разгледат възможността за създаването на европейски репертоар от умения с оглед на опазването и насърчаването на европейските умения; призовава държавите членки и заинтересованите лица от културния и творческия сектор да разработят курсове за обучение във връзка с тези умения;

Финансиране на културния и творческия сектор

33.  Счита, че е крайно необходимо да се осигурят условия за създаването на подходящи схеми за финансиране и да се обезпечи тяхното функциониране, както и да се осигурят ефективни инструменти за изпълнение, предназначени за културния и творческия сектор, по-специално за МСП; подчертава необходимостта от продължаване и засилване на държавната политика за подкрепа на културния и творческия сектор, като по този начин се гарантира бъдещата устойчивост на висококачественото и независимо творчество; призовава Комисията и Съвета да разработят средства за оценка на нематериалните произведения, по-специално чрез създаване на обсерватория или база данни, и да разгледат възможността за създаване на банка за културни инвестиции;

34.  Подчертава също в тази връзка новите възможности, като например групово финансиране и групово инвестиране;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание в рамките на своите социални и икономически политики предоставянето на адекватна подкрепа и финансиране за културния и творческия сектор;

36.  Подчертава необходимостта, включително във времена на икономическа криза, от подкрепа на европейското финансиране за културния и творческия сектор; настоятелно призовава Парламента да отстоява амбициозен и съществен бюджет за културата; в тази връзка призовава Съвета да не намалява предложения от Комисията бюджет за програмата „Творческа Европа“;

37.  Подчертава значението на разработването на услуги за предоставяне на консултации и съвети по отношение на финансирането и управлението на предприятията, за да се помогне на МСП и микропредприятията да овладеят необходимите средства за доброто управление на предприятията, с цел да се подобри творчеството, производството, популяризирането и разпространението на културни стоки и услуги;

38.  Счита, че държавите членки и съответните специалисти следва да подобрят уменията на заинтересованите лица от културния и творческия сектор в областта на проектовия инженеринг посредством осигуряване на професионално обучение или въвеждане на органи, с цел да се подпомага разработването на финансови планове;

39.  Приветства предложените механизми за отпускане на кредити, предвидени в рамките на програма „Творческа Европа“, програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“, тъй като тези инструменти предлагат по-разнообразни варианти за финансиране на културния и творческия сектор;

40.  Подчертава, че е важно да се повишат познанията в рамките на финансовите институции относно специфичните характеристики на културния и творческия сектор с цел подобряване на достъпа на културния и творческия сектор до частни източници на финансиране;

41.  Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, като препоръчат смесени форми на финансиране, например публично-частни партньорства, които биха подлежали на изисквания за прозрачност и не биха подкопали необходимото публично финансиране, като разработят системи за гарантиране на заеми за малките организации и като проучат алтернативните форми на финансиране, например колективното финансиране;

42.  Настоятелно призовава държавите членки да търсят алтернативни начини за финансиране на културния и творческия сектор, особено по време на криза; счита в тази връзка, че спонсорството може да бъде подходящ алтернативен вариант;

43.  Счита, че в аудиовизуалния сектор приносът на аудиовизуалните услуги по отношение на финансирането на европейските аудиовизуални произведения е от съществено значение за подпомагането на творческите начинания, както и че този принос следва да се засили посредством ясно транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(16) с конкретни количествени показатели;

44.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да въведат благоприятна регулаторна рамка, по-специално чрез създаване на благоприятна бизнес среда за МСП в рамките на културния и творческия сектор чрез намаляване на техните административни и регулаторни тежести;

45.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да работят за постигането на по-нататъшен напредък по отношение на хармонизирането на данъчното законодателство и по-специално да преодолеят данъчните несъответствия между държавите членки по отношение на културните продукти;

46.  Припомня, че в тези сектори съществуват множество малки и средни предприятия и счита, че е необходимо да се установи адекватно данъчно облагане за тях с оглед укрепване на техния растеж и предотвратяване на изчезването им;

47.  Отбелязва, че структурните фондове предлагат значителни възможности по отношение на финансирането на културата, творчеството и иновациите в рамките на Съюза, като се има предвид, че инвестициите в областта на културата могат да получат финансиране и по трите цели на политиката на сближаване, а именно конвергенция, регионална конкурентоспособност и заетост;

48.  Изразява съжаление относно предложението на някои държави членки да намалят финансирането за Механизма за свързване на Европа с 8,2 милиарда евро през следващата многогодишна финансова рамка (МФР), тъй като това би оказало неблагоприятно влияние върху подкрепата за разширяването на широколентовата инфраструктура и по този начин — върху развитието на онлайн бизнес моделите за културния и творческия сектор;

49.  Поради това приканва държавите членки и Комисията да използват наличните и бъдещите инструменти и програми, като например „МЕДИА“ или гаранционния механизъм, предвиден в рамките на програмата „Творческа Европа“, както и да предприемат специфични мерки за улесняване на достъпа на заинтересованите лица от културния и творческия сектор до наличното финансиране по тези инструменти, със специален акцент върху максимално ефективното използване на цифровизацията на платформите, за да се опростят предаването, оценката и процесите на управление и да се сведе до минимум административната тежест;

50.  Насърчава институциите на ЕС да заложат едно амбициозно равнище за новото направление „МЕДИА“ в МФР (2014—2020 г.);

Възможностите и предизвикателствата на цифровизацията, глобализацията и достъпа до международните пазари

51.  Счита, че цифровите и онлайн инструменти и платформи предлагат безпрецедентни възможности за културния и творческия сектор за разработване на нови бизнес модели, привличане на нова аудитория и разширяване на техния пазар както в рамките на Съюза, така и в трети държави;

52.  Подчертава, че наличието на 27 различни системи за управление на интелектуалната собственост е особено бреме за културния и творческия сектор в Европа и че сегашният фрагментиран режим трябва да се реформира, за да се улесни достъпът и да се увеличи (световното) разпространение на съдържание, така че да се даде възможност на художниците, творците, потребителите, предприятията и аудиторията да се възползват от развитието на цифровизацията, новите канали за разпространение, новите бизнес модели и други възможности;

53.  Счита, че в ерата на цифровите технологии една модерна и балансирана система за защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС), която позволява както да се осигури подходящо възнаграждение за всички категории носители на права, така и да се гарантира на потребителите лесен достъп до разнообразно законно съдържание и реален избор от гледна точка на езиковото и културното многообразие, е съществено условие за гарантиране на конкурентоспособността на КТС;

54.  Подчертава, че защитата на правата върху интелектуална собственост не следва да застрашава неутралността на интернет;

55.  Подчертава експоненциалния растеж при използването на иновативни цифрови услуги за достъп до културни произведения и настоява, че е необходимо да се гарантира стабилна екосистема, насърчаваща инвестициите в културния и творческия сектор, създаването на работни места в Европа и насърчаването на иновативни бизнес модели;

56.  Поради това призовава Комисията, що се отнася до зачитането на правата върху интелектуална собственост, да разработи регулаторна рамка, която да е адаптирана към особеностите на различните сектори, и да хармонизира и реформира рамката на авторските права с цел подобряване на достъпа до съдържание и укрепване на позицията и избора на творците, и насърчава по-доброто споделяне на отговорности в рамките на цялата цифрова верига на стойността, като надлежно отчита конкурентоспособността на културния и творческия сектор;

57.  В тази връзка подчертава значимата роля на организациите за колективно управление на авторски права при предоставянето на достъп до културно наследство посредством ефективно прилагане на правата върху интелектуална собственост и опростяване на формалностите за ползвателите;

58.  Припомня потенциала на културния и творческия сектор за международно сътрудничество и износ, както и факта, че Съюзът е заинтересован да насърчава обмена на специалисти в сектора, включително в трети държави, както и да привлича и развива творческите таланти; подчертава значимата роля на културната и творческата индустрия за разпространяването и популяризирането на европейската култура и за повишаването на нейната привлекателност;

59.  Подчертава необходимостта от полагане на усилия за взаимно признаване на статуса на хората на изкуството, за разглеждане на възможността за предоставяне на възможности за мобилност и оптимално използване на програмите за обучение, за създаване на мрежи и свободно движение на специалистите от културния и творческия сектор, по-специално културните дейци, както и хората на изкуството и произведенията;

60.  Счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да запазят възможността за опазване и развитие на своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната сфера, при това в контекста на своите закони, стандарти и споразумения, включително Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; поради тази причина призовава изключването на услугите с културно и аудиовизуално съдържание, включително такъв вид услуги, които се предоставят онлайн, да бъде ясно посочено в споразуменията между Съюза и трети държави; в тази връзка подчертава необходимостта от изключване на културния и аудиовизуалния сектор от мандата на споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, като припомня, че културните и творческите произведения не са стоки, подобни на останалите;

61.  Подчертава необходимостта, съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г., от създаване и разработване от страна на ЕС и държавите членки на политики в подкрепа на културното многообразие, приспособени към ерата на цифровите технологии;

62.  Подчертава необходимостта от засилване на политиките за цифровизация на произведенията, с цел да се насърчи достъпът до възможно най-голям брой произведения от европейското наследство;

63.  Подчертава значението на културната дипломация и необходимостта ЕС да действа като фактор от световно значение, за да се повиши глобалната конкурентоспособност на неговия културен и творчески сектор;

64.  Призовава Комисията да предложи подходящи инструменти, за да се даде възможност на културния и творческия сектор за осъществяване на износ към международните пазари при добри условия;

65.  Призовава Европейската служба за външна дейност да бъде използвана за насърчаване на културния и творческия сектор;

66.  Подчертава, че културата оказва непряко въздействие върху други сектори на икономиката; поради това насърчава културния и творческия сектор да задълбочи своето сътрудничество с други сектори, като например информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и туризма, с оглед на посрещането на предизвикателствата в сферата на цифровите технологии, глобализацията и достъпа до международни пазари;

Местно и регионално развитие

67.  Подчертава значението на регионалните политики в областта на културата и творчеството и следователно централната роля на местните, регионалните и макрорегионалните органи в насърчаването и подпомагането на културния и творческия сектор, като се отдава и надлежно внимание на популярната култура, посредством използване на подходящите инструменти и финансови споразумения; приветства инициативите, предприети от публичните администрации, за развиване на регионални структури за подкрепа на бизнеса за творческите индустрии, включително чрез проекти, финансирани от ЕС;

68.  Подчертава, че културната и творческата индустрия следва да бъдат интегрирани в социално-икономическите стратегии на ЕС и на отделните държави; подчертава необходимостта от продължаване на координацията между различните политики, включително политиките в областта на промишлеността, образованието и иновациите, туризма и регионалното, градското, местното и териториалното развитие; също така насърчава местните и регионалните органи в съответствие с принципа на субсидиарност да включват културния и творческия сектор в своите средносрочни и дългосрочни икономически стратегии;

69.  Изтъква междусекторния характер на културния и творческия сектор като привлекателен инструмент за общуване и значението на тези сектори в световен мащаб не само за световната икономика, но и за устойчивия, интелигентен и приобщаващ растеж, иновациите, предприемачеството, социалното сближаване и развитието на обществото; подчертава факта, че тези сектори имат богат потенциал за растеж на местно и регионално равнище, който отваря нови пазарни възможности за предприемачите от културния и творческия сектор и съответно за разкриването на работни места в сферата на културата;

70.  Счита, че различните умения, които тези сектори обхващат, и взаимодействието между творците и технологиите в много случаи са ограничени на местно равнище и поради това следва да се подкрепят чрез създаването на платформи, мрежи, клъстери, бизнес инкубатори и партньорства на местно и регионално равнище, които биха насърчили полезното взаимодействие, биха спомогнали за намирането на механизми за финансиране на творческите решения и иновациите и биха подкрепили управлението на вакантните длъжности и на възможностите за финансиране;

71.  Подчертава значението на културата за социалното и икономическото обновление на градовете; настоятелно призовава Комисията да подкрепи взаимното обучение сред общинските администрации, с цел да се насърчи обменът на добри практики между разработващите политиките на местно равнище;

72.  Счита, че модернизацията на културната инфраструктура може да помогне за съживяване на градските райони с произтичащите от това социални и икономически ползи;

73.  Препоръчва използването на скрития икономически потенциал на творческия сектор, така че да се подобри качеството на живот в градовете и регионите;

74.  Се застъпва за прилагането на подход, основаващ се на териториалната динамика, с цел включване на всички заинтересовани страни (хора на изкуството, местни органи, професионални представители и др.) в управлението на културата на местно и регионално равнище;

75.  Изтъква, че културният и творческият сектор в качеството си на потенциален източник на повече и по-добри работни места в регионите са в състояние да допринесат за социалната и териториалната интеграция; изразява загриженост относно това, че тези аспекти на културния и творческия сектор не са анализирани и подкрепяни в достатъчна степен; подчертава, че събирането на статистически данни за тези сектори е недостатъчно на всички равнища и най-вече на регионално и местно равнище; подчертава, че е необходимо да се анализира въздействието на ИКТ върху културния и творческия сектор, така че тези сектори да бъдат пригодени към новата технологична среда и да бъдат свързани с развитието в технологичната област;

76.  Подчертава важната роля на културния и творческия сектор, по-специално МСП, като важен лост за растеж и развитие на местно, регионално и трансгранично (между държавите членки) равнище, особено посредством насърчаване на културното наследство, туризма и центровете за високи постижения, който способства за привлекателността на регионите, като отделя специално внимание на регионите с богато културно наследство, преструктурира социално-икономическата структура, развива нови дейности и създава стабилни и устойчиви работни места; посочва, че това се отнася по-специално за туризма, тъй като градовете и регионите с развит културен сектор са особено привлекателни за туристите;

77.  Подчертава значението на образователните програми за насърчаването на творчеството от ранно детство и за поощряването на образованието в сферата на изкуствата и културата чрез повишаване на интереса към работата и произведенията на творческия сектор в рамките на началния и средния курс на обучение; подчертава, че тъй като местните и регионалните органи често отговарят за предучилищното и началното образование, те следва да изпълняват важна образователна и културна роля в този процес, разглеждайки културата и творчеството като неразделна част от регионалното и градското развитие; подчертава значението на неформалното обучение на възрастните с оглед на придобиването на умения с цел адаптиране към постоянно променящия се пазар на труда;

78.  Изтъква, че наличното финансиране по линия на бъдещата МФР, особено в рамките на ЕСФ и ЕФРР, следва да се използва за подпомагане на укрепването на културния и творческия сектор, както и на институционалния и административния капацитет на национално, регионално и местно равнище с оглед на сътрудничеството между тях, като по този начин се увеличат икономическите, социалните, образователните и културните ползи от тези сектори; насочва вниманието към най-отдалечените региони, в които процесът на създаване и развитие на културния и творческия сектор е по-сложен;

79.  Поради това счита, че условията за териториализация, наложени върху филмовата индустрия от някои мерки за помощ, предприети на регионално или национално равнище, спомагат за запазването на връзката между културата и географията и следва да се запазят съгласно критериите, предвидени в съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г.(17);

80.  Отбелязва, че културният и творческият сектор са обект на динамична трансформация и позволяват създаването на клъстери, които са движеща сила за прогреса и развитието на градовете и регионите;

81.  Изтъква факта, че културният и творческият сектор допринасят за запазването и усъвършенстването на огромното културно, историческо и архитектурно наследство на Европа; подчертава значението на движимото културно наследство, т.е. артефактите, разглеждани като продукт на човешката творческа дейност от дълбока древност до наши дни; изтъква, че културният и творческият сектор са важни за развитието на туристическия сектор в ЕС и са от голям интерес както за туристите от ЕС, така и за тези от държави извън ЕС; счита, че с оглед на тази добавена стойност бъдещият бюджет на ЕС и националните и регионалните програмни документи за периода 2014—2020 г. следва да окажат силна подкрепа за културния и творческия сектор, тъй като те предлагат важни икономически възможности;

82.  Подчертава необходимостта от запазване на националното наследство и насърчаване на културното съдържание на даден регион в страната и чужбина;

83.  Счита, че творците и творческите произведения и услуги, като част от културното многообразие на ЕС, следва да бъдат в основата на един силен единен европейски пазар и на едни силно развити региони, както и на местните икономики, където те могат да допринесат за създаването на нови икономически дейности и за разкриването на нови работни места; призовава за по-добро използване на културния и творческия сектор за привличане на нови инвестиции и хора с различни таланти в Европа; подчертава, че предприемачите в рамките на културния и творческия сектор нямат лесен достъп до финансиране; призовава държавите членки да приемат подходящи социални и фискални мерки за оказване на подкрепа на творческата икономика и на новите бизнес модели в културния и творческия сектор, които са адаптирани към европейския пазар и които биха предоставили възможност за мобилност на творците и хората, работещи в културния и творческия сектор, както и биха им помогнали да преодолеят пречките, свързани с различните данъчни или социални системи и езиковите бариери; призовава също така държавите членки да насърчават по-доброто опознаване между държавите и културите;

o
o   o

84.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15. (2) ОВ C 311, 21.12.2007 г., стр. 7. (3) ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1. (4) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 1. (5) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12. (6) ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 32. (7) ОВ C 125 Е, 22.5.2008 г., стр. 223. (8) ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 25. (9) Док.8749/1/09 REV 1 и 8749/1/09 REV 1 COR 1. (10) ОВ C 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 135. (11) ОВ C 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 142. (12) Док.17566/12. (13) CdR 2391/2012. (14) SWD(2012)0286. (15) COM(2012)0537. (16) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. Коригирана версия, публикувана в ОВ L 263, 6.10.2010 г., стр. 15. (17) ОВ C 43, 16.2.2002 г., стр. 6.

Резолюция на Европейския парламент от 12септември 2013 г. относно годишния доклад относно дейността на Европейския омбудсман през 2012 г. (2013/2051(INI))

P7_TA(2013)0369 A7-0257/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2012 г.,

–  като взе предвид член 24, параграф 3, член 228 и член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2008 г.(1) относно приемането на решение на Европейския парламент за изменение на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(2),

–  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и Европейския омбудсман на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

–  като взе предвид правилата за прилагане на Устава на омбудсмана от 1 януари 2009 г.(3),

–  като взе предвид предходните си резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0257/2013),

A.  като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2012 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 21 май 2013 г. и че омбудсманът г-н Никифорос Диамандурос е внесъл своя доклад в комисията по петиции в Брюксел на 28 май 2013 г.;

Б.  като има предвид, че годишният доклад за 2012 г. е последният годишен доклад на г-н Диамандурос като Европейски омбудсман, тъй като на 14 март 2013 г. той информира председателя на Европейския парламент за намерението си да се оттегли от поста си на 1 октомври 2013 г.; като има предвид, че г-н Диамандурос беше избран за Европейски омбудсман за първи път през 2003 г. и впоследствие беше преизбран през 2005 г. и 2010 г.;

В.  като има предвид, че г-н Диамандурос беше Европейски омбудсман в продължение на десет години; като има предвид, че неговият наследник се избира за периода от 1 октомври 2013 г. до европейските избори през 2014 г., след което новият Парламент трябва да стартира нова процедура за избор;

Г.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС постановява, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“;

Д.  като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да приема жалби относно случаи на лошо администриране, свързани с дейността на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции;

Е.  като има предвид, че съгласно член 298 от ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на ЕС „изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, и като има предвид, че същият този член предвижда за целта приемането на специално вторично законодателство, под формата на регламенти, приложими за всички области на администрацията на ЕС;

Ж.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

З.  като има предвид, че ЕС определи 2013 г. за „Европейска година на гражданите“, за да отбележи двадесетата годишнина от гражданството на ЕС;

И.  като има предвид, че член 43 от Хартата на основните права постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции”;

Й.  като има предвид, че Парламентът прие Кодекса за добро поведение на администрацията, изготвен от омбудсмана, със своята резолюция от 6 септември 2001 г.;

К.  като има предвид, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него;

Л.  като има предвид, че това определение не ограничава лошото администриране до случаите, в които нарушеното правило или принцип са правно обвързващи; като има предвид, че принципите на добро администриране предполагат по-високо равнище на ангажираност спрямо правните принципи, като изискват от институциите на ЕС не само да изпълняват своите законови задължения, но също така и да олицетворяват духа на ориентираност към обслужването на хората и да гарантират, че всички граждани се третират честно, безпристрастно и достойно и упражняват пълноценно правата си;

М.  като има предвид, че през 2012 г. омбудсманът регистрира 2442 жалби (2510 през 2011 г.) и обработи 2460 жалби (2544 през 2011 г.); като има предвид, че в обхвата на мандата му попадаха 740 жалби (30%);

Н.  като има предвид, че голяма част от жалбите (56 %) са получени чрез електронен формуляр за регистрация на интерактивната интернет страница на Европейския омбудсман, достъпна на всички 23 официални езика;

О.  като има предвид, че омбудсманът започна 450 проверки (382 през 2011 г.) въз основа на подадени жалби; като има предвид, че това представлява увеличение от 18% в сравнение с 2011 г.; като има предвид, че той започна 15 проверки по собствена инициатива (14 през 2011 г.) и представи един специален доклад на Парламента;

П.  като има предвид, че омбудсманът приключи 390 проверки (включително 10 проверки по собствена инициатива), от които 206 през 2012 г., 113 през 2011 г. и 71 през предходни години; като има предвид, че 85,3% (324) от приключените проверки са свързани с жалби на отделни граждани, а 14,7% (56) — с жалби на дружества, сдружения и други юридически лица;

Р.  като има предвид, че 1467 от получените жалби са попадали в правомощията на член на Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че тази мрежа е съставена от национални и регионални омбудсмани и подобни органи от ЕС, ЕИП, Швейцария и страните кандидатки; като има предвид, че комисията по петиции на Парламента е пълноправен член на мрежата; като има предвид, че омбудсманът прехвърли 63 жалби на тази комисия;

С.  като има предвид, че 52,7 % от проверките, започнати през 2012 г., бяха свързани с Европейската комисия, 5,2 % — с Европейския парламент, 3,0 % — с Европейската служба за външна дейност, 1,5 % — с Европейската инвестиционна банка и 20,9 % — с други институции, агенции или органи на ЕС;

Т.  като има предвид, че съгласно извършените през 2012 г. проверки основните твърдения за лошо администриране са свързани със законосъобразността (27,7 %), искания за информация (12,5 %), справедливостта (10,3 %), сроковете за вземане на решения (8 %) и исканията за публичен достъп до документи (6,7 %);

У.  като има предвид констатацията на омбудсмана, че при 76 от приключените случаи (19%) не е налице лошо администриране, а при 56 случая (14%) е налице такова;

Ф.  като има предвид, че констатацията за неналичието на лошо администриране не е непременно отрицателен резултат за жалбоподателя, тъй като той може да се възползва от възможността да получи пълни обяснения от съответната институция, както и независим анализ на омбудсмана по случая, и има гаранция, че съответната институция е действала в съответствие с принципите на добро управление;

Х.  като има предвид, че през 2012 г. при 80 случая е било постигнато приятелско споразумение или въпросът е бил уреден от съответната институция; като има предвид, че когато омбудсманът констатира случаи на лошо администриране или няма основания за продължаване на проверката, той може да отправи допълнителна забележка; като има предвид, че допълнителната бележка цели да се посъветва дадена институция как да подобри качеството на услугата, която предоставя на гражданите;

Ц.  като има предвид, че омбудсманът приключи 47 случая, при които констатира наличието на лошо администриране, като отправи критична забележка към съответната институция; като има предвид, че в 9 случая съответната институция прие проектопрепоръка;

Ч.  като има предвид, че омбудсманът отправя критична забележка, ако:

1.  Одобрява годишния доклад за 2012 г., представен от Европейския омбудсман; отбелязва факта, че г-н Диамандурос ще се оттегли от поста си на 1 октомври 2013 г.;

2.  Изразява своята благодарност към г-н Диамандурос за неговата образцова работа като Европейски омбудсман през последните десет години и за постигнатите от него резултати за превръщането на ЕС в една по-справедлива и прозрачна структура; надява се той да се радва на добро здраве след оттеглянето си от поста и му пожелава всичко най-хубаво в неговите по-нататъшни начинания;

3.  Признава отличната работа, извършена от омбудсмана за подобряване и задълбочаване на диалога с гражданите, гражданското общество, институциите и другите заинтересовани страни на всички равнища;

4.  Отчитайки факта, че половината европейски граждани са съгласни, че второто най-важно гражданско право е правото на добро административно управление, счита, че постоянните усилия на омбудсмана за увеличаване и подобряване на откритостта, прозрачността и отчетността при процесите на вземане на решения и в администрациите на Европейския съюз са допринесли много за създаването на Съюз, в който решенията се вземат и изпълняват „при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както е посочено в член 1 от Договора за Европейския съюз; призовава следващия Европейски омбудсман да продължи добрата работа на своя предшественик за постигането на тези важни цели;

5.  Признава с уважение неуморимия ангажимент, с който омбудсманът работеше за гражданите, за да ги запознае с техните права съгласно Договорите и да насърчи администрациите на европейските институции и органи да станат по-прозрачни и ориентирани към обслужването на хората;

6.  Счита, че омбудсманът винаги е упражнявал своите правомощия по активен и балансиран начин и му благодари за отличните работни отношения и сътрудничество с Парламента, и по-специално с неговата комисия по петиции;

7.  Отбелязва, че 52 % от европейските граждани считат, че най-важната задача на омбудсмана е да гарантира, че гражданите на ЕС познават правата си и знаят как да ги използват, и следователно омбудсманът трябва да подобри комуникацията си с европейските граждани и да засили своето сътрудничество с Европейската мрежа на омбудсманите;

8.  Призовава да бъдат взети необходимите мерки за ускоряване на процедурите за разследване на жалби, извършване на проверки и вземане на решения;

9.  Отново припомня факта, че 42 % от европейските граждани не са удовлетворени от нивото на прозрачност в администрацията на ЕС и подчертава, че е необходимо омбудсманът да продължи да полага усилия за подпомагане на европейските институции да станат по-отворени, ефективни и насочени към гражданите, като по този начин изгражда мостове между институциите и гражданите;

10.  Отбелязва, че жалбите, свързани с прозрачността, винаги са били най-многобройни в списъка на жалби до омбудсмана; отбелязва също така, че броят на тези жалби намалява на 21,5 % през 2012 г. в сравнение с пиковата 2008 година, когато 36 % от жалбоподателите са се оплаквали от липсата на прозрачност; счита това за знак, че европейските институции са положили значителни усилия, за да станат по-прозрачни; призовава институциите, агенциите и органите на ЕС да допринесат за още по-голямо намаляване на тази цифра, като си сътрудничат с Европейския омбудсман и прилагат препоръките му; продължава да изразява загриженост по отношение на все така големия брой жалби, които все още постъпват във връзка с откритостта, публичния достъп и личните данни, тъй като това застрашава междуинституционалния диалог, обществената представа за ЕС и отношението на обществеността към ЕС;

11.  Подчертава, че прозрачността, откритостта, достъпът до информация, зачитането на правата на гражданите и високите етични стандарти са основни предпоставки за поддържане на доверието между гражданите и институциите и че по-специално в настоящото тежко икономическо положение това доверие е от първостепенна важност за бъдещето на европейската интеграция;

12.  Призовава европейските институции, в контекста на нарастващата дигитализация на публичната администрация, да обърнат внимание на специалните потребности на по-възрастните хора, които в голямата си част не са запознати с модерните информационни и комуникационни технологии, и да компенсират това с помощта на лесни за използване приложения, практически онлайн програми за подпомагане и лесно достъпни нецифрови възможности за връзка;

13.  Отбелязва, че през 2012 г. омбудсманът е регистрирал 2442 жалби и че това е рекордна година по отношение на започнатите проверки (465 = +18% в сравнение с 2011 г.) и приключените проверки (390 = +23%);

14.  Отбелязва със задоволство представените от омбудсмана десет „случая на образцово поведение”, които са добри примери за административни практики на различни европейски институции, свързани с разнообразни въпроси;

15.  Счита, че намаляването на общия брой на жалбите, подадени до омбудсмана през 2012 г., е още едно доказателство за успеха на интерактивното ръководство, публикувано на неговата интернет страница, което представлява силен инструмент, създаден с цел да гарантира, че по-малко граждани подават жалби до омбудсмана по неоснователни причини, както и да се подобрят възможностите за консултиране на жалбоподателите към кого да се обърнат вместо това; отбелязва, че тази тенденция потвърждава факта, че все повече хора, които се обръщат към Европейския омбудсман, правят това по основателни причини; предлага членовете на Европейския парламент, институциите, органите и агенциите на ЕС, както и членовете на Европейската мрежа на омбудсманите, да инсталират пряка връзка към интерактивното ръководство на техните интернет страници и други канали на социалните медии;

16.  Подчертава факта, че броят на жалбите извън правомощията на омбудсмана (1 720) е бил най-малък за последните десет години; призовава омбудсмана да продължи усилията си за по-нататъшно намаляване на броя на тези случаи;

17.  Признава важния принос на Европейската мрежа на омбудсманите и подчертава полезността на ефективното сътрудничество в полза на европейските граждани; отбелязва, че 60 % от жалбите, които омбудсманът е разгледал през 2012 г., попадат в правомощията на член на мрежата; припомня, че комисията по петиции е пълноправен член на мрежата; отбелязва, че през 2012 г. омбудсманът прехвърли 63 жалби на тази комисия; поздравява Европейския омбудсман за успешната координация на мрежата; счита, че това е важна функция от дейността на омбудсмана и че сътрудничеството в рамките на мрежата следва да се задълбочи, за да се подобри управлението на национално равнище на законодателството на ЕС; препоръчва мрежата да бъде разширена, така че да обхване съответните национални органи; счита, че участието на омбудсмана в европейските и международните сдружения на омбудсманите следва да бъде запазено и засилено;

18.  Отбелязва, че както и при предишни години повечето проверки, започнати от омбудсмана, са били свързани с Комисията (52,7 %); отбелязва, че броят на проверките относно Европейския парламент, започнати през 2012 г., почти се е удвоил в сравнение с 2011 г.; призовава своя секретариат към пълно сътрудничество с омбудсмана и гарантиране на изпълнение и съгласуваност с неговите препоръки и забележки във връзка с административните практики;

19.  Подчертава факта, че всяка приключила проверка представлява стъпка в правилната посока и добра възможност за постигане на подобренията, посочени и пожелани от обществеността, като по този начин европейското гражданство дава възможност за максимално участие в европейския законодателен процес;

20.  Приветства омбудсмана за неговата инициатива да публикува набор от принципи за обществените услуги, от които служителите на европейските институции следва да се ръководят в своето поведение; припомня, че петте принципа за обществените услуги са: всеотдайна служба в интерес на Европейския съюз и неговите граждани, почтеност, обективност, уважение към другите хора и прозрачност; призовава институциите, агенциите и органите на ЕС да възприемат тези принципи във всички свои действия;

21.  Приветства факта, че през юни 2013 г. омбудсманът публикува ново издание на Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, като в него ще се вземат предвид принципите на европейското административно право, съдържащи се в съдебната практика на европейските съдилища;

22.  Изразява задоволство от участието на омбудсмана в множество различни конференции, насочени към по-добро публично управление, включително като съорганизатор на една от тях, съвместно с Изследователската мрежа за европейско административно право (ReNEUAL);

23.  Повтаря призива, отправен към Комисията в неговата резолюция от 15 януари 2013 г. (4), да приеме общи задължителни правила и принципи за административните процедури на администрацията на ЕС и да представи проекторегламент за тази цел въз основа на член 298 от ДФЕС; счита, че досегашният опит на омбудсмана, както и неговите публикации в тази връзка осигуряват достатъчно насоки за съдържанието на подобно законодателно предложение; счита, че това би бил най-добрият начин да се осигури трайна промяна в административната култура на европейските институции;

24.  Отбелязва със задоволство, че институциите са дали 98 положителни отговора на 120-те забележки и препоръки, отправени от омбудсмана при извършването на неговите проверки през 2012 г., което означава, че в 82% от случаите европейските институции се съобразяват с предложенията на омбудсмана; призовава всички институции, агенции и органи на ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират пълно изпълнение на забележките и препоръките на омбудсмана и да му съдействат, като отговарят бързо на неговите запитвания, наред с другото, като работят заедно с омбудсмана за намаляване на сроковете за запитванията;

25.  Припомня, че през 2012 г. омбудсманът внесе специален доклад до Европейския парламент относно неуспеха на Комисията да разреши въпроса с конфликта на интереси при разширяването на летище „Виена“, липсата на оценка за въздействието върху околната среда във връзка с това разширяване и липсата на процедури за преразглеждане за лицата, които се оплакват от строителния проект и неналичието на ОВОС; признава целесъобразността на този доклад предвид разглежданите въпроси; припомня, че в отговор на този специален доклад комисията по петиции представи далновидни предложения за настоящото преразглеждане на Директивата за ОВОС, както и за европейското административно право;

26.  Счита, че особено при изготвянето на проектопрепоръка осъзнаването на факта, че следващата стъпка може да бъде специален доклад до Парламента, често помага въпросната институция или орган да бъдат убедени да променят позицията си;

27.  Отбелязва, че за 17 години и половина предишният и настоящият омбудсман са представили само 18 специални доклада; счита, че това е доказателство за подхода на сътрудничество, възприет в повечето случаи от европейските институции; признава значението на тези специални доклади и насърчава омбудсмана да продължи разглеждането на казуси, при които става въпрос за важни случаи на лошо управление от страна на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС;

28.  Подчертава, че Международният ден на правото да знам (28 септември) е инициатива, която допринася за подобряване на представата на европейските граждани за омбудсмана и е пример за добра практика;

29.  Приветства участието на омбудсмана, заедно с комисията по петиции на ЕП, Европейския форум на хората с увреждания, Комисията и Агенцията за основните права, в европейската рамка по член 33, параграф 2, чиято задача е защитата, насърчаването и наблюдението на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава омбудсмана в работата си да обърне специално внимание на потребностите на особено уязвимите социални групи, включително тези на хората с увреждания;

30.  Приветства усилията на омбудсмана да гарантира, че европейските институции прилагат Хартата на основните права, включително чрез извършване на проверки по собствена инициатива; предвижда възлагането на друго подобно задължение на омбудсмана във връзка с присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз;

31.  Подчертава значението на проверките, които омбудсманът извършва по собствена инициатива и които му позволяват да разреши някои въпроси, които иначе биха останали извън обсега на неговото внимание поради факта, че обществеността не разполага с необходимата информация или ресурси да се обърне към него; счита за важно да се повиши видимостта на службата на Европейския омбудсман;

32.  Приветства приемането през 2012 г. на закон за създаване на институцията „омбудсман“ в Турция; признава значението на подкрепата и насоките на Европейския омбудсман в тази връзка; изразява задоволството си от факта, че всички страни кандидатки вече са създали институцията „омбудсман“ на национално равнище; счита, че опитът показва, че омбудсманът е много полезен орган за усъвършенстване на доброто управление, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека и че държавите членки, на които все още предстои да създадат институцията „омбудсман“, следва активно да разгледат този въпрос; призовава Европейския омбудсман да продължи да оказва подкрепа на бъдещите страни кандидатки в този процес;

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) OВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 172. (2) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15. (3) Приет на 8 юли 2002 г. и изменен с решения на омбудсмана от 5 април 2004 г. и от 3 декември 2008 г. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0004.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (COM(2011)0290 — C7-0135/2011 — 2011/0138(COD))

P7_TA(2013)0370 A7-0139/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0290),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0135/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 юли 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7–0139/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1289/2013.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) № …/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM(2012)0512 — C7-0289/2012 — 2012/0244(COD))

P7_TA(2013)0371 A7-0393/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0512),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението му е било представено от Комисията (C7-0289/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 27 ноември 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 ноември 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 април 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по правни въпроси (А7-0393/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Отбелязва съвместното изявление на председателя на Европейския парламент и председателя на Европейската централна банка, приложено към настоящата резолюция;

3.  Подчертава, че точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление следва да се прилага за разширяването на мандата на Европейския банков орган; подчертава, че никое решение на законодателния орган за такова продължаване не засяга решенията на бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура;

4.  Изисква Комисията да представи финансова обосновка, която напълно да отчита резултата от законодателното споразумение между Европейския парламент и Съвета за посрещане на изискванията по отношение на бюджета и персонала в Европейския банков орган, в службите на Комисията и евентуално в Европейската централна банка;

5.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с предоставянето на конкретни задачи на Европейската централна банка съгласно Регламент (EС) № 1024/2013 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1022/2013.)

Приложение към законодателната резолюция

Декларация на председателя на Европейския парламент и председателя на Европейската централна банка по повод на гласуването в ЕП за приемане на Регламент (EС) № 1024/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) №  1024/2013 на Съвета, и по-специално член 20 от него, ние, председателите на Европейския парламент и на Европейската централна банка, заявяваме с настоящото нашата пълна подкрепа за проекта на текст за междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка за сътрудничество по процедурите, свързани с единния надзорен механизъм (ЕНМ), договорен между нашите съответни преговарящи екипи. Призоваваме съответно нашите две институции във възможно най-кратък срок да приемат официално междуинституционалното споразумение.

Това споразумение предвижда висока степен на отчетност на ЕЦБ пред Европейския парламент при изпълнението на нейните задачи в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНM), както и подходящи предпазни мерки за защита на поверителната информация. Проектът на междуинституционално споразумение предвижда по-специално засилено парламентарно наблюдение на изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ чрез редовна размяна на мнения с компетентната парламентарна комисия, устни разисквания с поверителен характер с Бюрото на съответната комисия, както и допълнителен достъп до информация, включително до протоколи от заседанията на Надзорния съвет. Гарантира се и сътрудничеството на ЕЦБ с Европейския парламент в рамките на неговите разследвания.

Освен това в проекта на междуинституционално споразумение се посочва участието на Парламента в процедурата за подбор на председател на Надзорния съвет. С оглед на общата ни цел да постигнем възможно най-бързо напредък при създаването на единен надзорен механизъм (ЕНМ) като важна стъпка към създаването на цялостен банков съюз, нашите две институции възнамеряват да ускорят първата процедура за подбор за назначаване на председател на Надзорния съвет.

Страсбург/Франкфурт, 12 септември 2013 г.

Мартин Шулц Марио Драги

(1) ОВ C 30, 1.2.2013 г., стр. 6. (2) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 34. (3) Тази позиция заменя измененията, приети на 22 май 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0212).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM(2012)0511 — C7-0314/2012 — 2012/0242(CNS))

P7_TA(2013)0372 A7-0392/2012

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2012)0511),

–  като взе предвид член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0314/2012),

–  като взе предвид Протокол № 4 на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка,

–  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси,

–  като взе предвид писмото на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от шведския парламент, в които се посочва, че проектът за законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A7-0392/2012),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено(1);

2.  Отбелязва съвместното изявление на председателя на Европейския парламент и председателя на Европейската централна банка, приложено към настоящата резолюция,

3.  Приканва Комисията да направи съответните изменения в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

5.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на 12 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1024/2013.)

Приложение към законодателната резолюция

Декларация на председателя на Европейския парламент и председателя на Европейската централна банка по повод на гласуването в ЕП за приемане на Регламент (EС) № 1024/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) №  1024/2013 на Съвета, и по-специално член 20 от него, ние, председателите на Европейския парламент и на Европейската централна банка, заявяваме с настоящото нашата пълна подкрепа за проекта на текст за междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка за сътрудничество по процедурите, свързани с единния надзорен механизъм (ЕНМ), договорен между нашите съответни преговарящи екипи. Призоваваме съответно нашите две институции във възможно най-кратък срок да приемат официално междуинституционалното споразумение.

Това споразумение предвижда висока степен на отчетност на ЕЦБ пред Европейския парламент при изпълнението на нейните задачи в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНM), както и подходящи предпазни мерки за защита на поверителната информация. Проектът на междуинституционално споразумение предвижда по-специално засилено парламентарно наблюдение на изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ чрез редовна размяна на мнения с компетентната парламентарна комисия, устни разисквания с поверителен характер с Бюрото на съответната комисия, както и допълнителен достъп до информация, включително до протоколи от заседанията на Надзорния съвет. Гарантира се и сътрудничеството на ЕЦБ с Европейския парламент в рамките на неговите разследвания.

Освен това в проекта на междуинституционално споразумение се посочва участието на Парламента в процедурата за подбор на председател на Надзорния съвет. С оглед на общата ни цел да постигнем възможно най-бързо напредък при създаването на единен надзорен механизъм (ЕНМ) като важна стъпка към създаването на цялостен банков съюз, нашите две институции възнамеряват да ускорят първата процедура за подбор за назначаване на председател на Надзорния съвет.

Страсбург/Франкфурт, 12 септември 2013 г.

Мартин Шулц Марио Драги

(1) Тази позиция заменя измененията, приети на 22 май 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0213).

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 септември 2013 г., към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до генетични ресурси и за справедливо и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от тяхното използване в ЕС (COM(2012)0576 — C7-0322/2012 — 2012/0278(COD))(1)

P7_TA(2013)0373 A7-0263/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент Позоваване -1 (ново) Като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие и Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и за справедливо и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от тяхното използване, Изменение 2 Предложение за регламент Съображение -1 (ново) (-1) Съюзът е приел „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“, в която се ангажира да увеличи своя принос за предотвратяването на световната загуба на биологично разнообразие до 2020 г. Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 1 (1)  Широк кръг действащи лица в ЕС, включително академични научно-изследователски институции и дружества от различни сектори на промишлеността, използват генетични ресурси за научно-изследователски, развойни и търговски цели; някои от тях използват също и традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. (1)  Широк кръг ползватели и доставчици в Съюза, включително академични научно-изследователски институции и дружества от различни сектори на промишлеността, използват генетични ресурси за научно-изследователски, развойни и търговски цели; някои от тях използват също и традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. Научно-изследователските и развойни дейности включват не само изследването и анализа на генетичния или биохимичен състав на генетичните ресурси, но също и мерки за генериране на иновации и практически приложения. Успешното прилагане на Протокола от Нагоя зависи също от начина, по който ползвателите и доставчиците на генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания могат да договарят взаимно условия за насърчаване на опазването на биологичното разнообразие в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 2 (2)  Генетичните ресурси представляват генeтичният фонд както в природните, така и в култивираните или опитомени носители и имат значителна и нарастваща роля в много стопански сектори, включително за производството на храни, в горското стопанство, разработването на лекарства, или също така разработването на възобновяеми енергийни източници на биологична основа. (2)  Генетичните ресурси представляват генетичният фонд както в природните, така и в култивираните или опитомени носители и имат значителна и нарастваща роля в много стопански сектори, включително за производството на храни, в горското стопанство, биотехнологията, разработването и производството на лекарства, козметика или също така разработването на енергийни източници на биологична основа. Генетичните ресурси играят важна роля за прилагането на стратегиите, предназначени за възстановяване на увредените екосистеми и опазване на застрашените видове. Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 2 a (ново) (2a)  Европейският съюз признава взаимозависимостта на всички държави по отношение на генетичните ресурси в областта на прехраната и земеделието, както и специфичното естество и значение на тези ресурси за постигане на продоволствена сигурност в световен мащаб и за устойчивото развитие на селското стопанство в контекста на намаляване на бедността и изменението на климата, и отчита основната роля на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие и Комисията на ФАО по генетични ресурси за прехрана и земеделие в това отношение. Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 2 б (ново) (2б)  Научните изследвания върху генетичните ресурси постепенно се разширяват върху нови области, по-конкретно в океаните, които продължават да бъдат най-малко изследваните и най-непознати среди на планетата. По-специално дълбоките океани представляват последната голяма граница на планетата, с което се обяснява все по-големият интерес в областта на научните изследвания, проучванията и експлоатацията на ресурсите. В този контекст проучването на огромното биологично разнообразие, съществуващо в дълбочинните морски екосистеми, представлява развиваща се и обещаваща област от научната дейност по отношение на откриването на генетични ресурси с възможно приложение с различни цели. Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 2 в (ново) (2в)  Призната практика е да се обменят всички растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие за целите на научни изследвания, отглеждане на животни и обучение при реда и условията на стандартното споразумение за трансфер на генетичен материал (ССТМ), създадено по силата на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, както се определя в Меморандума за разбирателство за създаването на европейска интегрирана система на генетични банки; в съответствие с член 4.3 от Протокола от Нагоя се признава, че такава практика подкрепя Конвенцията и Протокола от Нагоя и не е в противоречие с тях. Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 3 (3)  Традиционните знания, притежавани от коренни и местни общности, могат да осигуряват важна насочваща информация за научното откриване на интересни генетични или биохимични свойства на генетичните ресурси. (3)  Традиционните знания, притежавани от коренни и местни общности, могат да осигуряват важна насочваща информация за научното откриване на потенциално ценни генетични или биохимични свойства на генетичните ресурси, включително знанията, иновациите и практиките на коренни и местни общности, въплъщаващи традиционен начин на живот, който представлява интерес във връзка с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие. Установените в Конвенция №169 на Международната организация на труда относно правата на коренното население и племенните народи, както и в Декларацията на ООН относно правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН през 2007  година, права на тези общности следва да бъдат спазвани и мерките за прилагане на Съюза следва да улесняват това. Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 3 a (ново) (3a)  Важно е да се припомни, че в съответствие с Европейската патентна конвенция не се считат за патентоспособни растителни сортове и животински видове и биологични по своята същност процеси за производство на растения и животни. Когато изобретенията са на базата на генетични ресурси или компоненти на генетични ресурси, в патентната заявка, която, наред с другото, включва тези ресурси, в това число производни, и процеси, произтичащи от използването на биотехнологии или традиционни знания, свързани с генетични ресурси, следва да се указват ресурсите и произходът им следва да се съобщава на съответните органи и да се предава на компетентния орган. Същото задължение следва да се прилага по отношение на правата върху нов сорт растения. Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 3 б (ново) (3б)  Компетенциите и отговорността за практическото прилагане на мерките за запазване на достъпа на коренното население и местните общности в рамките на Съюза и за договореностите относно споделянето на ползите остават на държавите членки и техните съдилища. Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 4 a (ново) (4a)  Генетичните ресурси следва да се пазят естествено и да се използват по устойчив начин, а ползите, произтичащи от използването им, следва да се споделят справедливо и равноправно. Това ще допринесе за изкореняване на бедността и следователно за постигането на Целите на хилядолетието за развитие на ООН, както се посочва в преамбюла към Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и за справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване („Протокола от Нагоя“) към Конвенцията за биологичното разнообразие, приет от страните по Конвенцията на 29 октомври 2010 г. Като страни по Конвенцията, Съюзът и повечето от неговите държави членки са подписали Протокола от Нагоя. Капацитетът за ефективното прилагане на Протокола следва да се подкрепя. Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 4 б (ново) (4б)  Споделянето на ползите следва да се разглежда в контекст, в който предлагането на генетични ресурси преобладава в богатите на биологично разнообразие развиващи се държави, докато ползвателите са предимно в развитите държави. Освен че притежава потенциал да допринесе за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, достъпът и споделянето на ползите могат също да допринесат за изкореняване на бедността и за устойчивостта на околната среда, а оттам – за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие, както това е признато в преамбюла на Протокола от Нагоя. Прилагането на Протокола от Нагоя също следва да цели осъществяването на този потенциал. Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 4 в (ново) (4в)  Правото на прехрана, установено във Всеобщата декларация за правата на човека и в член 11 на Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и правото на ползването на най-високи здравни стандарти, признато в член 12 на Международния пакт за икономически, социални и културни права, са от висше значение и следва винаги да бъдат спазвани. Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 4 г (ново) (4г)  Подобно на случая с генетичните ресурси, традиционните знания, свързани с тези ресурси, са концентрирани най-вече в развиващите се държави, по-конкретно в коренните и местните общности. Правата на тези общности, установени в Конвенция №169 на Международната организация на труда относно правата на коренното и племенно население и в Декларацията на ООН относно правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН през 2007 г., следва да бъдат спазвани и мерките за прилагане на Съюза следва да улесняват това. Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 5 (5)  В тази Конвенция е отбелязано, че държавите имат суверенни права върху генетичните ресурси, намиращи се под тяхна юрисдикция, както и власт да определят достъпа до тези ресурси. С Конвенцията всички договорни страни се задължават да улесняват достъпа до генетичните ресурси, върху които те имат суверенни права. Също така, всички страни по Конвенцията се задължават да споделят по справедлив и равноправен начин резултатите от научно-изследователски и развойни дейности, както и ползите от търговското и други видове използване на генетичните ресурси, със съответната страна по Конвенцията, която предоставя тези ресурси. Това споделяне следва да се осъществява на базата на взаимно договорени условия. В Конвенцията е разгледан също достъпът и споделянето на ползите във връзка със знанията, нововъведенията и практиките на коренни и местни общности, имащи значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие. (5)  В тази Конвенция е отбелязано, че държавите имат суверенни права върху генетичните ресурси, намиращи се под тяхна юрисдикция, както и власт да определят достъпа до тези ресурси. С Конвенцията всички договарящи се страни се задължават да улесняват достъпа до генетичните ресурси, за целите на екологично устойчиво използване от други страни, върху които те имат суверенни права. Също така, всички страни по Конвенцията се задължават да споделят по справедлив и равноправен начин резултатите от научно-изследователски и развойни дейности, както и ползите от търговското и други видове използване на генетичните ресурси, със съответната страна по Конвенцията, която предоставя тези ресурси. Това споделяне подлежи на изискване за предварително информирано съгласие от държавата на произход на въпросния ресурс и ползите се основават на взаимно договорени условия. В Конвенцията е разгледан също достъпът и споделянето на ползите във връзка със знанията, нововъведенията и практиките на коренни и местни общности, имащи значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие. Гарантирането на справедливо и равноправно разпределение на възможностите, развитието и ползите от използването на генетичните ресурси между всички страни по конвенцията е действително възможно само ако това използване е балансирано и устойчиво и местните общности са законно включени в процеса. Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 6 (6)  Протоколът от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и за справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване (наричан по-долу „Протокола от Нагоя“) е международен договор, сключен на 29 октомври 2010 г. от страните по Конвенцията. С Протокола от Нагоя значително се разширяват общите правила на Конвенцията относно достъпа и споделянето на ползите от използването на генетични ресурси и на традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. (6)  Протоколът от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и за справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване (наричан по-долу „Протокола от Нагоя“) е международен договор, сключен на 29 октомври 2010 г. от страните по Конвенцията. С Протокола от Нагоя се дават допълнителни подробности относно общите правила на Конвенцията относно достъпа и споделянето на паричните и непаричните ползи от използването и евентуална последваща комерсиализация на генетични ресурси и на традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 7 a (ново) (7a)  Протоколът от Нагоя се отнася до генетичните ресурси, които попадат в обхвата на член 15 от Конвенцията в противовес на по-широкия обхват на член 4 от нея. Това означава, че Протоколът от Нагоя не покрива пълния обхват на компетентност на член 4, като например дейности, извършващи се в морските зони извън национална юрисдикция. Въпреки това, нищо в Протокола от Нагоя не възпрепятства страните по него да разширят неговите принципи до дейности, извършващи се в тези морски зони. Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 8 (8)  Важно е да се формулира ясна и надеждна рамка за прилагането на Протокола от Нагоя, която да подобри наличните възможности за базиращи се на природните дадености научно-изследователски и развойни дейности в ЕС. Също така, от съществено значение е да се предотвратява използването в ЕС на незаконно придобити генетични ресурси или на традиционни знания във връзка с генетичните ресурси, както и да се подкрепя реалното прилагане на ангажименти за споделяне на ползите въз основа на взаимно договорени условия между доставчиците и ползвателите на генетични ресурси. (8)  Важно е да се формулира ясна и надеждна рамка за прилагането на Протокола от Нагоя и съответните разпоредби от конвенцията, която следва да подкрепи основната му цел, а именно опазването на биологичното разнообразие, устойчивото използване на компонентите му, както и справедливото и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси. Това включва предотвратяването на използването в Съюза на незаконно придобити генетични ресурси или на традиционни знания във връзка с тези ресурси. От съществено значение е също така да се укрепят наличните възможности за базиращи се на природните дадености научно-изследователски и развойни дейности в Съюза, по-конкретно чрез подобряване на условията за правна сигурност във връзка с използването на генетични ресурси и традиционни знания. Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 8 a (ново) (8a)  Използването на незаконно придобити генетични ресурси или последваща комерсиализация на продукти на базата на тези ресурси или на традиционни знания във връзка с тях следва да бъдат забранени. Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 8 б (ново) (8б)  Създадената чрез настоящия регламент рамка е необходима и с оглед поддържането и увеличаването на доверието между страните, коренните и местните общности, както и групите заинтересовани лица, участващи в достъпа и споделянето на ползите от генетичните ресурси. Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 9 (9)  От съображения за правна сигурност, важно е правилата за прилагане на Протокола от Нагоя да са валидни за такива генетични ресурси или свързани с тях традиционни знания, до които е получен достъп след влизането в сила в ЕС на Протокола от Нагоя. (9)  От съображения за правна сигурност, важно е правилата за прилагане на Протокола от Нагоя да са валидни за ново придобиване или ново използване на генетични ресурси или свързани с тях традиционни знания, което вече е започнало или започва след влизането в сила в Съюза на Протокола от Нагоя. Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 11 (11)  Важно е да се дефинира, в съответствие с Протокола от Нагоя, че понятието „използване на генетични ресурси“ означава научно-изследователска и развойна дейност във връзка с генетичния или биохимичен състав на образци от генетичен материал, което включва научно-изследователска и развойна дейност върху изолирани съставки, извлечени от генетичен материал, придобит в страна по Протокола от Нагоя. (11)  Важно е да се дефинира, в съответствие с Протокола от Нагоя, че понятието „използване (не засяга българската езикова редакция) на генетични ресурси“ означава научно-изследователска и развойна дейност във връзка с генетичния или биохимичен състав на генетични ресурси. „Научноизследователска и развойна дейност“ следва да се разбира като изследване и проучване на генетичния или биохимичния състав на генетичните ресурси с цел установяване на факти и достигане до заключения, включително създаването на иновации и практически приложения. Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 14 (14)  С оглед осигуряване на реално прилагане на Протокола от Нагоя, всички ползватели на генетични ресурси и на традиционни знания във връзка с такива ресурси следва да упражняват надлежно усърдие, за да се гарантира, че използваните генетични ресурси и свързаните с тях традиционни знания са придобити в съответствие с действащите нормативни изисквания, както и да се осигури, в съответните случаи, споделяне на ползите. Но като се има предвид разнообразието на видовете ползватели в ЕС, не е уместно да се задължават всички потребители да предприемат едни и същи мерки за упражняване на надлежно усърдие. Ето защо следва да бъдат формулирани минимално необходимите характеристики на мерките за надлежно усърдие. За избора от страна на ползвателите на конкретни варианти по отношение на прилаганите инструменти и мерки следва да се съдейства чрез признаването на най-добри практики, както и чрез допълнителни мерки, изразяващи се в секторни правилници за поведение, типови договорни клаузи и указания, с оглед подобряване на правната сигурност и снижаване на разходите. Задължението на ползвателите да съхраняват информация относно достъпа и споделянето на ползите следва да бъде ограничено във времето, в съответствие с времевия обхват на евентуално нововъведение. (14)  С оглед осигуряване на реално прилагане на Протокола от Нагоя, всички ползватели на генетични ресурси и на традиционни знания във връзка с такива ресурси следва да полагат дължима грижа, за да се гарантира, че използваните генетични ресурси и свързаните с тях традиционни знания са придобити в съответствие с действащите нормативни изисквания, както и да се осигури споделяне на ползите. Но като се има предвид разнообразието на видовете ползватели в Съюза, не е уместно да се задължават всички потребители да предприемат едни и същи мерки за полагане на дължима грижа. За избора от страна на ползвателите на конкретни варианти по отношение на прилаганите инструменти и мерки следва да се съдейства чрез признаването на най-добри практики, изразяващи се в секторни правилници за поведение, типови договорни клаузи и указания, с оглед подобряване на правната сигурност и снижаване на разходите. Задължението на ползвателите да съхраняват информация относно достъпа и споделянето на ползите следва да бъде ограничено във времето, в съответствие с времевия обхват на евентуално нововъведение. Изменение 24 Предложение за регламент Съображение 14 a (ново) (14а)  Успешното прилагане на Протокола от Нагоя зависи от ползвателите и доставчиците на генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания, които договарят взаимно условия, които не само водят до справедливо споделяне на ползите, но също така допринасят за по-широките цели на Протокола от Нагоя за спомагане за опазването на биологичното разнообразие. Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 16 (16)  Важна роля при идентифицирането на такива мерки за надлежно усърдие, които да са особено подходящи за спазване на изискванията на системата за прилагане на Протокола от Нагоя с висока степен на правна сигурност и при ниски разходи, следва да имат най-добрите практики, разработени от ползватели на генетични ресурси. За да спазват изискванията, ползвателите биха могли да доразвият съществуващите правила за достъп и споделяне на ползите, разработени за нуждите на академичния сектор и различните промишлени отрасли. Например, асоциации на ползватели могат да поискат от Комисията да признае за най-добра практика дадена конкретна комбинация от процедури, инструменти или механизми, чието прилагане се контролира от съответната асоциация. От своя страна, компетентните органи на държавите членки ще са длъжни да приемат, че прилагането от даден ползвател на призната най-добра практика намалява риска този ползвател да не е спазил изискванията и оправдава намаляване на съответните проверки. Същото следва да бъде валидно и за най-добрите практики, възприети от колектива на страните по Протокола от Нагоя. заличава се Изменение 26 Предложение за регламент Съображение 17 (17)  Ползвателите следва да декларират в определени моменти от веригата на дейностите, формиращи ползването, че са упражнили надлежно усърдие. Подходящи моменти за такова деклариране са: получаването на публични средства за научни изследвания, при подаване на заявка за разрешение за пазарно разпространение на продукт, разработен на базата на генетични ресурси, или по време на комерсиализацията на съответния продукт, ако такова разрешение не се изисква. По-специално, декларацията, подавана при заявка за разрешение за пазарно разпространение, не трябва да представлява част от разрешителната процедура като такава и трябва да бъде насочена към компетентни органи, определени във връзка с настоящия Регламент. (17)  Ползвателите следва да декларират в определени моменти от веригата на дейностите, че са положили дължима грижа и да предоставят доказателство за това. Подходящи моменти за такова деклариране са: при установяването на предварително информирано съгласие и взаимно договорени условия, при получаването на средства за научни изследвания, при заявка за придобиване на права върху интелектуална собственост пред съответната национална, регионална или международна институция, при подаване на заявка за разрешение за пазарно разпространение на продукт, разработен на базата на генетични ресурси, или по време на комерсиализацията на съответния продукт, ако такова разрешение не се изисква. По-специално, декларацията, подавана при заявка за права върху интелектуалната собственост или при заявка за разрешение за пазарно разпространение, не трябва да представлява част от разрешителната процедура като такава и трябва да бъде насочена към компетентни органи, определени във връзка с настоящия регламент. Изменение 27 Предложение за регламент Съображение 18 (18)  Събирането на генетични ресурси в естествена среда се извършва главно с нестопанска цел от университетски научно-изследователски или колекционерски центрове. В голямото мнозинство от случаите и в почти всички сектори, достъпът до новосъбраните генетични ресурси се получава чрез посредници, колекции или агенти, които придобиват генетични ресурси в трети държави. (18)  Събирането на генетични ресурси в естествена среда се извършва главно от частни колекционерски центрове и дружества, често за търговски цели, и от академични изследователи или научни институции за нетърговски цели. В голямото мнозинство от случаите и в почти всички сектори, достъпът до новосъбраните генетични ресурси се получава чрез посредници, колекции или агенти, които придобиват генетични ресурси в трети държави, както за търговски, така и за нетърговски цели. Настоящият регламент следва да гарантира, че разпоредбите за взаимно договорените условия за първоначален достъп в случай на прехвърляне на трета страна се спазват от всички заинтересовани страни. В много случаи последващо използване или комерсиализация би могло да изисква нови предварително взаимно договорени условия. Изменение 28 Предложение за регламент Съображение 19 (19)  Колекциите представляват големи доставчици на генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания, използвани в ЕС. Необходимо е да бъде създадена система от ползващи се с доверие колекции в ЕС. Тази система следва да гарантира, че колекциите, включени в Европейския регистър на ползващи се с доверие колекции, реално прилагат мерки за доставяне на трети лица само на такива образци, които са придружени с документация, удостоверяваща законно придобиване, както и за определяне на взаимно договорени условия, когато това е необходимо. Системата от ползващи се с доверие в ЕС колекции значително ще намали риска от използване в ЕС на незаконно придобити генетични ресурси. Компетентните органи на държавите членки ще са длъжни да проверяват дали дадена колекция съответства на изискванията за признаване като ползваща се с доверие в ЕС колекция. За ползвателите, придобили генетични ресурси от колекция, включена в Европейския регистър, следва да се счита че са упражнили надлежно усърдие по отношение на намирането на цялата необходима информация. Това би било особено благоприятно за академичните научно-изследователски организации, както и за малките и средни предприятия. (19)  Повечето колекции представляват най-достъпните доставчици на генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания, използвани (не засяга българската езикова редакция) в Съюза. В качеството си на доставчици те могат да играят важна роля за подпомагането на други ползватели в системата на наблюдението на спазването на задълженията им. За да се постигне това, е необходимо да бъде създадена система от регистрирани колекции в Съюза. Тази система гарантира, че колекциите, регистрирани на равнището на Съюза,, реално прилагат мерки за доставяне на трети лица само на такива образци, които са придружени с документация, удостоверяваща законно придобиване, както и за определяне на взаимно договорени условия, когато това е необходимо. Системата от регистрирани в Съюза колекции значително ще намали риска от използване (не засяга българската езикова редакция)в Съюза на незаконно придобити генетични ресурси. Компетентните органи на държавите членки ще са длъжни да проверяват дали дадена колекция съответства на изискванията за признаване като регистрирана в Съюза колекция, включително като се докаже наличие на капацитет за спазване на широките цели на Протокола от Нагоя по отношение на постигането на справедливо и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси, и спомагането за опазването на биологичното разнообразие. За ползвателите, придобили генетични ресурси от колекция, включена в Европейския регистър, следва да се счита, че са положили дължима грижа по отношение на намирането на цялата необходима информация. Това би било особено благоприятно за академичните научно-изследователски организации, както и за малките и средни предприятия. Изменение 29 Предложение за регламент Съображение 19 a (ново) (19а)  Регистрираните в Съюза колекции следва да се присъединят към целите на Протокола от Нагоя. Те следва да допринесат за повишаване на осведомеността и изграждането на капацитет, в съответствие с членове 21 и 22 от Протокола, доколкото това позволяват ресурсите на тяхно разположение. За тези дейности компетентните органи могат да предвидят финансиране за колекциите. Всяка колекция, регистрирана в Съюза, следва да се старае да допринесе за усилията за документиране на традиционните знания, свързани с генетичните ресурси, в сътрудничество, когато е целесъобразно, с коренните и местните общности, органите, антрополозите и други участници. Посочените знания следва да се обработват при цялостно спазване на съответните права. Информацията относно тези знания следва да се публикува, когато това е полезно и по никакъв начин не противоречи и не възпрепятства защитата на съответните права. Изменение 30 Предложение за регламент Съображение 20 (20)  Компетентните органи в държавите членки следва да проверяват дали ползвателите спазват своите задължения. Във връзка с тези проверки, компетентните органи следва да приемат международно признати сертификати за съответствие с изискванията като доказателство, че съответните генетични ресурси са придобити законно и че са определени взаимно договорени условия. Компетентните органи следва, също така, да съхраняват информация за проверките и съответната информация следва да бъде достъпна в съответствие с Директива 2003/4/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда. (20)  Компетентните органи в държавите членки следва да проверяват дали ползвателите спазват своите задължения. Във връзка с тези проверки, компетентните органи следва да приемат международно признати сертификати за съответствие с изискванията като доказателство, че съответните генетични ресурси са придобити законно и че са определени взаимно договорени условия. Когато не е наличен международен сертификат, други допустими от законодателството форми на съответствието следва да се считат за доказателство, че съответните генетични ресурси са придобити законно и че са определени взаимно договорени условия. Компетентните органи следва, също така, да съхраняват информация за проверките и съответната информация следва да бъде достъпна в съответствие с Директива 2003/4/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда. Изменение 31 Предложение за регламент Съображение 22 a (ново) (22а)  Съюзът следва да действа проактивно, за да гарантира постигането на целите на Протокола от Нагоя по отношение на световния многостранен механизъм за споделяне на ползите, така че да се повишат като цяло ресурсите за подкрепа на опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти в световен мащаб. Изменение 33 Предложение за регламент Съображение 23 (23)  Чрез Платформата на ЕС за достъпа до генетични ресурси следва да се осигури възможност за дискусии, като в същото време тя следва да допринася за рационализиране на условията за достъп в държавите членки и на структурата и действието на режимите за достъп, а също и на условията за опростен достъп в случаите на научни изследвания с нестопанска цел, на практикуването на достъп до колекции в ЕС, на достъпа на заинтересовани лица от ЕС в трети държави и на споделянето на най-добри практики. (23)  Чрез Платформа на ЕС за достъпа до генетични ресурси и справедливото и равноправно споделяне на ползите следва да се осигури възможност за дискусии, като в същото време тя следва да допринася за рационализиране на условията за достъп в държавите членки и на структурата и действието на режимите за достъп и споделяне на ползите, а също и на условията за опростен достъп и споделяне на ползите в случаите на научни изследвания с нестопанска цел, на практикуването на достъп до колекции в Съюза и споделяне на ползите, на достъпа и споделянето на ползите на заинтересовани лица от Съюза в трети държави и на споделянето на най-добри практики. Платформата на ЕС следва да зачита изцяло правомощията на държавите членки и да цели гарантирането, където е уместно, на участието на коренните и местните общности в съответствие с Протокола от Нагоя. Изменение 34 Предложение за регламент Член 1 - параграф 1 С настоящия Регламент се въвеждат правила, регулиращи достъпа до и споделянето на ползите от генетичните ресурси и традиционните знания във връзка с генетичните ресурси, в съответствие с разпоредбите на Протокола от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване. С настоящия Регламент се въвеждат правила, регулиращи спазването на достъпа до и споделянето на ползите от генетичните ресурси и традиционните знания във връзка с генетичните ресурси, в съответствие с разпоредбите на Протокола от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване. Изменение 35 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 а (нов) Целта на настоящия регламент е справедливото и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси, като по този начин се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти в съответствие с целите на Конвенцията за биологичното разнообразие (Конвенцията). Изменение 36 Предложение за регламент Член 1 - параграф 1 б (нов) Настоящият регламент определя задължения за ползвателите на генетични ресурси и традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. Системата за прилагане на Протокола от Нагоя, която се създава с настоящия регламент, включва също мерки за улесняване на спазването на задълженията на ползвателите и рамка за мерки за мониторинг и контрол, която да бъде изготвена и въведена от държавите — членки на Съюза. Настоящият регламент включва също разпоредби за насърчаване на дейностите на съответните участници с цел повишаване на осведомеността за значението на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания и съответните въпроси, отнасящи се до достъпа и споделянето на ползите, както и дейностите, допринасящи за изграждането на капацитет в развиващите се страни в съответствие с разпоредбите на Протокола от Нагоя. Изменение 37 Предложение за регламент Член 2 Настоящият Регламент се отнася за генетичните ресурси, попадащи под действието на суверенни права на държави, както и за традиционните знания във връзка с генетични ресурси, до които е получен достъп след влизането в сила в ЕС на Протокола от Нагоя. Той се отнася също за ползите, произтичащи от използването на такива генетични ресурси и на традиционни знания, свързани с генетичните ресурси. Настоящият регламент се отнася за генетичните ресурси, попадащи под действието на суверенни права на държави, както и за традиционните знания във връзка с генетични ресурси, до които е получен достъп след влизането в сила в Съюза на Протокола от Нагоя. Той се отнася също за ползите, произтичащи от използването (не засяга българската езикова редакция) на такива генетични ресурси и на традиционни знания, свързани с генетичните ресурси. Настоящият Регламент не се отнася за генетични ресурси, по отношение на които достъпът и споделянето на ползите се регулират от специализиран международен инструмент, по който ЕС е страна. Настоящият Регламент не се отнася за генетични ресурси, по отношение на които достъпът и споделянето на ползите се регулират от специализиран международен инструмент, по който Съюзът е страна. Настоящият регламент не се прилага за генетичните ресурси, произхождащи от държава, която е решила да не приеме национално законодателство за достъп, което да съответства на изискванията от въведения Протокол от Нагоя или за търговия с основни стоки по принцип. Следва да се обърне надлежно внимание на полезните и целесъобразни текущи дейности или практики в рамките на други международни организации. Изменение 38 Предложение за регламент Член 3 – точка 3 (3)  „генетични ресурси“ означава генетичен материал с реална или потенциална стойност; (3)  „генетични ресурси“ означава генетичен материал с реална или потенциална стойност или негови производни; Изменение 39 Предложение за регламент Член 3 – – точка 3 а (нова) (3a)  „производно“ означава съществуващо в естествен вид биохимично съединение, получено от генната експресия или метаболизма на биологични или генетични ресурси, дори ако не съдържа функционални единици на наследственост; Изменение 40 Предложение за регламент Член 3 – точка 5 (5)  „ползвател“ означава физическо или юридическо лице, използващо генетични ресурси или традиционни знания във връзка с генетични ресурси; (5)  „ползвател“ означава физическо или юридическо лице, използващо (не засяга българската езикова редакция) генетични ресурси или традиционни знания във връзка с генетични ресурси или извършващо последваща комерсиализация на генетични ресурси или на продукти на основата на генетични ресурси, или на традиционни знания, свързани с генетичните ресурси; Изменение 41 Предложение за регламент Член 3 – точка 6 (6)  „използване на генетични ресурси“ означава провеждане на научно-изследователски и развойни дейности относно генетичния или биохимичния състав на генетични ресурси; (6)  „използване (не засяга българската езикова редакция) на генетични ресурси“ означава провеждане на научно-изследователски и развойни дейности относно генетичния или биохимичния състав на генетични ресурси, включително чрез прилагане на биотехнологии; Изменение 42 Предложение за регламент Член 3 – – точка 6 а (нова) (6a)  „комерсиализация“ означава за целите на настоящия регламент предоставяне на продукта на пазара на Съюза. Изменение 43 Предложение за регламент Член 3 – точка 6 б (нова) (6б)  „биотехнология“ означава технологично приложение, при което се използват биологични системи, живи организми или техни производни за реализиране или модифициране на продукти или процеси с конкретна полезност; Изменение 44 Предложение за регламент Член 3 – точка 8 а (нова) (8а)  „незаконно придобити генетични ресурси“ означава генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания, придобити в нарушение на приложимото международно и национално законодателство относно достъпа и споделяне на ползите в страната на произход; Изменение 45 Предложение за регламент Член 3 – точка 11 (11)  „международно признат сертификат за съответствие с изискванията“ означава разрешение за достъп или негов еквивалент, издадено от компетентен национален орган в съответствие с член 6, алинея 3, буква д) от Протокола от Нагоя, което е подадено в Клиринговата къща за достъпа и споделянето на ползите; (11)  „международно признат сертификат за съответствие с изискванията“ означава разрешение за достъп или негов еквивалент, издадено от компетентен национален орган в съответствие с член 6, алинея 3, буква д) от Протокола от Нагоя (не засяга българската езикова редакция), което е подадено в Клиринговата къща за достъпа и споделянето на ползите; Изменение 46 Предложение за регламент Член 3 – точка 12 (12)  „Клирингова къща за достъпа и споделянето на ползите“ („Access and Benefit-sharing Clearing-House“) означава световният портал за обмен на информация, създаден съгласно член 14, алинея 1 от Протокола от Нагоя. (12)  „Клирингова къща за достъпа и споделянето на ползите“ („Access and Benefit-sharing Clearing-House“) означава световният портал за обмен на информация, създаден съгласно член 14, алинея 1 от Протокола от Нагоя (не засяга българската езикова редакция). Изменение 47 Предложение за регламент Член 4 – параграф -1 (нов) -1. В Съюза се забранява използването на незаконно придобити генетични ресурси. Изменение 48 Предложение за регламент Член 4 - параграф 1 1.  Ползвателите са длъжни да упражняват надлежно усърдие, за да установяват със сигурност, че използваните генетичните ресурси и съответните традиционни знания са придобити в съответствие с действащото законодателство относно достъпа и споделянето на ползите или съответните подзаконови изисквания, както и че ползите (когато има такива) се споделят справедливо и равноправно, съгласно взаимно договорени условия. Ползвателите трябва да потърсят, съхраняват и предават на следващите ползватели информация относно достъпа и споделянето на ползите. 1.  Ползвателите полагат дължима грижа, за да установяват със сигурност, че използваните генетичните ресурси и съответните традиционни знания са придобити с предварително получено информирано съгласие и на основата на взаимно договорени условия съгласно определеното от действащото законодателство относно достъпа и споделянето на ползите или съответните подзаконови изисквания, както и че ползите (когато има такива) се споделят справедливо и равноправно, съгласно тези договорени условия. Ползвателите трябва да потърсят, съхраняват и предават на следващите ползватели цялата информация и всички документи относно достъпа и споделянето на ползите, както и относно спазването на разпоредбите на настоящия регламент. Изменение 49 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 а (нов) 1a.  Генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания се предават на други ползватели само в съответствие с международно признатия сертификат за съответствие с изискванията и взаимно договорени условия или при предварително дадено информирано съгласие и взаимно договорени условия. При отсъствие на взаимно договорени условия или следващите ползватели предвиждат да използват генетичните ресурси или традиционните знания при условия, които не са включени в първоначалните условия, тези ползватели трябва да потърсят от страната на произход взаимно договорени условия. Изменение 51 Предложение за регламент Член 4 - параграф 2 2.  По-специално, ползвателите са длъжни: 2.  По-специално ползвателите са длъжни: a)   да потърсят, съхраняват и предават на следващи ползватели информация относно a)   да потърсят, съхраняват и предават на следващи ползватели информация относно международно признатия сертификат за съответствие, в случай на генетични ресурси, придобити от страни по Протокола от Нагоя, които имат регулиран достъп до техните генетични ресурси в съответствие с член 6 от Протокола от Нагоя, както и за съдържанието на взаимно договорените условия, и информация за: (1)  датата и мястото на достъпа до генетичните ресурси и традиционните знания във връзка с тези генетични ресурси; (1)  датата и мястото на достъпа до генетичните ресурси и традиционните знания във връзка с тези генетични ресурси; (2)  описанието на използваните генетични ресурси или на традиционните знания във връзка с тези генетични ресурси, включително наличните уникални идентификатори; (2)  описанието на използваните генетични ресурси или на традиционните знания във връзка с тези генетични ресурси, включително наличните уникални идентификатори; (3)  източника, от който пряко са получени ресурсите или знанията, както и последващите ползватели на генетичните ресурси или на традиционните знания във връзка с тези ресурси; (3)  източника, от който пряко са получени ресурсите или знанията, както и последващите ползватели на генетичните ресурси или на традиционните знания във връзка с тези ресурси; (4)  наличието или отсъствието на права и задължения във връзка с достъпа и споделянето на ползите; (4)  наличието или отсъствието на права и задължения във връзка с достъпа и споделянето на ползите; (5)   решенията за достъп и съвместно договорените условия, в съответните случаи; (5)   разрешенията за достъп и взаимно договорените условия, включително договореностите за споделяне на ползите, в съответните случаи; (6)  прилагането на изискванията за достъп и споделяне на ползите в специализираните международни инструменти по смисъла на член 2, които могат да ограничат или намалят задълженията на потребителя по настоящия регламент. В този случай информацията трябва да посочи също, че използването е обхванато от специализирани инструменти. б)  да намират допълнителна информация или доказателства в случаите, при които продължават да съществуват елементи на несигурност относно законността на достъпа и използването; и б)  да намират допълнителна информация или доказателства в случаите, при които продължават да съществуват елементи на несигурност относно законността на достъпа и използването; и в)  да получат подходящо разрешение за достъп, да сключат взаимно договорени условия, или да спрат използването, ако се окаже, че достъпът не е в съответствие с действащото законодателство относно достъпа и споделянето на ползите или съответните подзаконови изисквания. в)  да получат подходящо разрешение за достъп, да сключат взаимно договорени условия, или да спрат използването, ако се окаже, че достъпът не е в съответствие с действащото законодателство относно достъпа и споделянето на ползите или съответните подзаконови изисквания. Изменение 52 Предложение за регламент Член 4 - параграф 3 3.   Ползвателите трябва да съхраняват информацията относно достъпа и споделянето на ползите в продължение на двадесет години след приключването на периода на използване. 3.   Ползвателите съхраняват информацията относно достъпа и споделянето на ползите в продължение на двадесет години след приключването на периода на използване или последваща комерсиализация. Изменение 53 Предложение за регламент Член 4 – параграф 4 а (нов) 4a.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 14а, за да установи правилата относно споделянето на ползи в съответствие с параграф 4а в срок до … 1. Тези правила изискват споделяне на ползите поне на равнището на най-добрите практики в съответния сектор и определят условията за споделянето на непаричните ползи. ____________________ 1 Шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Изменение 54 Предложение за регламент Член 4 - параграф 4 б (нов) 4б.  При преговорите по взаимно договорени условия с доставчиците на генетични ресурси или на традиционни знания, свързани с генетичните ресурси, ползвателите се стремят да гарантират, че тези условия допринасят за опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти, както и за трансфера на технологии към развиващите се страни. Изменение 55 Предложение за регламент Член 5 Член 5 заличава се Колекции, ползващи се с доверие в ЕС 1.  Комисията е длъжна да създаде и да поддържа Европейски регистър на ползващи се с доверие колекции (Union register of trusted collections). Този регистър трябва да бъде базиран в Интернет, да е лесно достъпен за ползвателите и да включва такива колекции на генетични ресурси, за които е установено че съответстват на критериите за колекция, ползваща се с доверие в ЕС. 2.  Всяка държава членка е длъжна, при искане на намираща се под нейната юрисдикция колекция, да провери дали тази колекция може да бъде включена в Европейския регистър на ползващи се с доверие колекции. След като се убеди, че колекцията съответства на критериите, формулирани в параграф 3, държавата членка трябва незабавно да уведоми Комисията за името на колекцията, нейния вид и данните за влизане в контакт. Комисията трябва незабавно да включи така получената информация в Европейския регистър на ползващите се с доверие колекции. 3.  За да може дадена колекция да бъде включена в Европейския регистър на ползващите се с доверие колекции, собственикът на колекцията трябва да докаже нейната способност да извършва следното: a)  да прилага стандартизирани процедури за обмяна с други колекции на образци на генетични ресурси и съответна информация, както и за доставка на трети лица на образци на генетични ресурси и съответна информация за тяхно ползване; б)  да доставя образци на генетични ресурси и съответна информация на трети лица за тяхно ползване винаги придружени с документация, доказваща че ресурсите и информацията са придобити в съответствие с действащите нормативни изисквания и, когато случаят е такъв, в съответствие с взаимно договорени условия за справедливо и равноправно споделяне на ползите; в)  да съхранява архивни данни за всички образци и за съответната информация, предоставени на трети лица за тяхно ползване; г)  да въвежда или използва уникални идентификатори на образците на генетични ресурси, предоставяни на трети лица; д)  да използва подходящи инструменти за проследяване и мониторинг на обмяната на образци и съответна информация с други колекции. 4.  Държавите членки трябва редовно да проверяват всяка колекция под тяхна юрисдикция, включена в Европейския регистър на ползващи се с доверие колекции, дали прилага реално мерките по параграф 3. В случай че някоя колекция под тяхна юрисдикция, включена в Европейския регистър, вече не съответства на изискванията по параграф 3, държавите членки трябва незабавно да уведомят Комисията. 5.  Когато има доказателство, че дадена колекция, включена в Европейския регистър на ползващите се с доверие колекции, не прилага мерките по параграф 3, съответната държава членка трябва незабавно да определи коригиращи действия, в диалог със собственика на съответната колекция. Комисията следва да отстрани дадена колекция от Европейския регистър на ползващите се с доверие колекции по-специално в случай, че въз основа на предоставената съгласно параграф 4 информация, Комисията установи, че въпросната колекция, включена в Европейския регистър на ползващите се с доверие колекции, среща сериозни или трайни трудности да спази изискванията по параграф 3. 6.  На Комисията се предоставя правомощие да приема актове за изпълнение, в които да определя процедурите по прилагането на параграфи 1—5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, спомената в член 15, параграф 2. Изменение 56 Предложение за регламент Член 6 - параграф 2 2.  Комисията трябва да оповестява списъка на компетентните органи публично, включително по Интернет. Също така, Комисията трябва да поддържа списъка в актуален вид. 2.  Комисията оповестява списъка на компетентните органи публично, включително по интернет. Също така Комисията поддържа списъка в актуален вид. Обръща се особено внимание на най-отдалечените региони, като се има предвид значението и уязвимостта на генетичните ресурси, налични на териториите им, и с цел да се избегне всякаква неправомерна експлоатация. Изменение 57 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 а (нов) (3a)  Координационният център, предвиден от Комисията съгласно параграф 3, осигурява консултации със съответните органи на Съюза, създадени съгласно Регламент (EО) № 338/971, и с прилагащите същия регламент национални органи. __________ 1 ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1. Изменение 58 Предложение за регламент Член 6 - параграф 3 б (нов) 3б.  Компетентните органи и координационният център по въпросите на достъпа и споделянето на ползите предоставят консултации на обществеността и на потенциалните ползватели, търсещи информация относно прилагането на настоящия регламент и съответните разпоредби на Конвенцията и на Протокола от Нагоя в Съюза. Изменение 59 Предложение за регламент Член 7 - параграф 1 1.  Държавите членки и Комисията трябва да изискват от всички реципиенти на публично финансиране на научни-изследвания, включващи генетични ресурси и традиционни знания във връзка с генетични ресурси, да декларират че ще упражняват надлежно усърдие в съответствие с член 4. заличава се Изменение 60 Предложение за регламент Член 7 - параграф 2 2.   Ползвателите са длъжни да декларират пред компетентните власти, определени в съответствие с член 6, параграф 1, че са упражнили надлежно усърдие съгласно член 4, съответно при подаване на искане за одобрение на пазарното разпространение на продукт, разработен въз основа на генетични ресурси или на традиционни знания във връзка с такива ресурси, или ако такова разрешение не се изисква — да декларират същото към момента на комерсиализация на продукта. 2.   Ползвателите декларират пред компетентните органи, определени в съответствие с член 6, параграф 1, че са изпълнили задълженията по член 4, и представят съответната информация при: a)  установяване на предварително дадено информирано съгласие и взаимно договорени условия; б)  получаване на финансиране за научни изследвания, включващи използването на генетични ресурси и традиционни знания във връзка с генетични ресурси; в)  подаване на заявления за патенти или за права върху нов сорт растения пред съответните национални, регионални или международни институции, включващи наред с другото генетични ресурси, продукти, включително производни, процеси, получени от използването на биотехнологии, или традиционни знания, свързани с генетичните ресурси, до които е получен достъп; г)   подаване на искане за одобрение на пазарното разпространение на продукт, разработен въз основа на генетични ресурси или на традиционни знания във връзка с такива ресурси, или д)   ако такова разрешение не се изисква — да декларират същото към момента на комерсиализация на продукта. Изменение 61 Предложение за регламент Член 7 - параграф 3 На всеки две години компетентните органи са длъжни да предават на Комисията информацията, получена въз основа на посоченото в параграфи 1 и 2. Комисията следва да обобщава получената информация и да я предоставя на Клиринговата къща за достъпа и споделянето на ползите. Компетентните органи проверяват информацията, предоставена съгласно параграф 2, букви б)—д), и предават на Механизма на Клиринговата къща за достъпа и споделянето на ползите, на Комисията и ако е подходящо — и на компетентните органи на съответната държава в тримесечен срок информацията, получена съгласно настоящия член. В тримесечен срок Комисията обобщава получената информация и предоставя публичен достъп до нея в лесно достъпен, отворен и основан на интернет формат. Изменение 62 Предложение за регламент Член 8 Най-добри практики заличава се Всяка асоциация на ползватели може да подаде заявка до Комисията за признаване за най-добра практика на комбинация от процедури, инструменти или механизми, разработена от нея и върху която тя упражнява надзор. Заявката следва да бъде придружена от доказателства и информация. В случай че въз основа на данните и доказателствата, подадени от дадена асоциация на ползватели, Комисията установи че съответната комбинация от процедури, инструменти и механизми, ако бъдат реално приложени от ползвател, му дават възможност да спази задълженията си по членове 4 и 7, Комисията следва да признае тази комбинация за най-добра практика. Асоциацията на ползватели е длъжна да информира Комисията за всякакви промени и актуализации на най-добра практика, призната по реда на параграф 2. При наличие на доказателства от компетентните органи на държавите членки или от други източници, показващи нееднократни случаи, при които ползватели, упражняващи дадена най-добра практика, не са изпълнили задълженията си по настоящия Регламент, Комисията следва да проучи, в диалог със съответната асоциация на ползватели, дали тези нееднократни случаи на неизпълнение показват възможен недостатък в най-добрата практика. Комисията следва да оттегли признаването на най-добра практика в случай че прецени, че промените в най-добрата практика подкопават възможността на ползвателите да спазят условията по членове 4 и 7, или ако нееднократните случаи на неспазване на изискванията от страна на ползвателите са свързани с недостатъци в практиката. Комисията следва да създаде и да поддържа в актуален вид базиран в Интернет регистър на най-добрите практики. Този регистър следва да съдържа в един раздел списък на признатите от Комисията най-добри практики по реда на параграф 2 и съответно в друг раздел — списък на най-добрите практики, приети въз основа на член 20, алинея 2 от Протокола от Нагоя. На Комисията се предоставя правомощие да приема актове за изпълнение, в които да определя процедурите по прилагането на параграфи 1—5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, спомената в член 15, параграф 2. Изменение 63 Предложение за регламент Член 9 1.   Компетентните органи са длъжни да извършват проверки, за да установяват дали ползвателите спазват изискванията по членове 4 и 7. 1.   Компетентните органи извършват проверки, за да установяват дали ползвателите спазват изискванията по членове 4 и 7. 2.   Проверките по параграф 1 от настоящия член трябва да се извършват по план, който периодично да се преразглежда, въз основа на отчитащ риска подход. При разработването на този отчитащ риска подход, държавите членки следва да имат предвид, че прилагането от даден ползвател на най-добра практика, призната съгласно член 8, параграф 2 от настоящия Регламент, или съгласно член 20, параграф 2 от Протокола от Нагоя, намалява риска този ползвател да не спази изискванията. 2.   Проверките по параграф 1 от настоящия член се извършват по план, който периодично да се преразглежда, въз основа на отчитащ риска подход, чиито принципи се определят от Комисията по процедурата по член 15, параграф 2. 3.   Проверки могат да се извършват и когато даден компетентен орган разполага със съответна информация, включително въз основа на основателна загриженост, изразена от трети лица, относно спазването на настоящия Регламент от страна на определен ползвател. 3.   Допълнителни проверки се извършват и когато даден компетентен орган разполага със съответна информация, включително въз основа на основателна загриженост, изразена от трети лица, относно спазването на настоящия регламент от страна на определен ползвател. 4.  Проверките по параграф 1 следва да включват поне следното: 4.  Проверките по параграф 1 следва да включват поне следното: a)  разглеждане на мерките, взети от ползвателя за упражняване на надлежно усърдие в съответствие с член 4; a)  разглеждане на мерките, взети от ползвателя за полагане на дължима грижа в съответствие с член 4; б)  разглеждане на документацията и на архивните данни, показващи упражняването на надлежно усърдие съгласно член 4 във връзка с конкретни ползвания; б)  разглеждане на документацията и на архивните данни, показващи полагането на дължима грижа съгласно член 4 във връзка с конкретни ползвания; в)  проверки на място, включително одити на място; в)  проверки на място, включително одити на място; г)  проверка на случаите, при които съответният ползвател е трябвало да подаде декларации съгласно член 7. г)  проверка на случаите, при които съответният ползвател е трябвало да подаде декларации съгласно член 7. 5.  Компетентните органи следва да приемат международно признатите сертификати за съответствие с изискванията като доказателство, че отбелязаният в тях съответният генетичен ресурс е придобит в съответствие с предварително дадено информирано съгласие и че са определени взаимно договорени условия, отговарящи на изискванията в националното законодателство за достъп и споделяне на ползите или в съответната подзаконова нормативна уредба на страната по Протокола от Нагоя, дала информираното съгласие. 5.  Компетентните органи приемат международно признатите сертификати за съответствие с изискванията като доказателство, че отбелязаният в тях съответният генетичен ресурс е придобит в съответствие с предварително дадено информирано съгласие и че са определени взаимно договорени условия, отговарящи на изискванията в националното законодателство за достъп и споделяне на ползите или в съответната подзаконова нормативна уредба на страната по Протокола от Нагоя, дала информираното съгласие. При липса на международно признат сертификат се приемат други приемливи от правна гледна точка доказателства, че съответните генетични ресурси са придобити законно и са установени взаимно договорени условия. 6.  Ползвателите са длъжни да предоставят необходимото съдействие, за да улеснят извършването на проверките по параграф 1, по-специално по отношение на достъпа до помещения и предоставянето на документация или данни. 6.  Ползвателите предоставят необходимото съдействие, за да улеснят извършването на проверките по параграф 1, по-специално по отношение на достъпа до помещения и предоставянето на документация или данни. 7.   Без да се засяга посоченото в член 11, когато в резултат на проверки по параграф 1 се установят пропуски, компетентният орган следва да направи предписание за предприемане на коригиращи действия от страна на ползвателя. 7.   Без да се засяга посоченото в член 11, когато в резултат на проверки по параграфи 1 и 3 от настоящия член или вследствие на проверка съгласно член 7, параграф 2 се установят пропуски, компетентният орган следва да направи предписание за предприемане на коригиращи действия от страна на ползвателя. Също така, в зависимост от характера на констатираните пропуски, държавите членки могат да предприемат незабавни временни мерки, включително наред с други възможности конфискуване на незаконно придобитите генетични ресурси или временно спиране на конкретното ползване. Ако не е даден положителен или удовлетворителен отговор от ползвателя и в зависимост от характера на констатираните пропуски, държавите членки могат да предприемат незабавни временни мерки, включително наред с други възможности конфискуване на незаконно придобитите генетични ресурси или временно спиране на конкретното ползване, включително комерсиализация на продукти, основаващи се на генетични ресурси, и свързани традиционни знания. Тези временни мерки са ефективни, съразмерни и възпиращи. 8.   На Комисията се предоставя правомощие да приема актове за изпълнение, в които да определя процедурите по прилагането на параграфи 1—7 от настоящия член. Тези актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, спомената в член 15, параграф 2. 8.   На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 14а, в които да определя процедурите по прилагането на параграфи 1—7 от настоящия член и процедурни предпазни мерки, като например право на обжалване, по отношение на разпоредбите на член 7 и членове 9—11. Изменение 64 Предложение за регламент Член 10 - параграф 2 2.   Достъп до информацията по параграф 1 следва да се осигурява в съответствие с посоченото в Директива 2003/4/ЕО. 2.   Достъп до информацията по параграф 1 се осигурява в съответствие с посоченото в Директива 2003/4/ЕО в лесно достъпен, отворен, базиран на интернет формат. Изменение 65 Предложение за регламент Член 11 - параграф 2 2.  Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции могат да включват: 2.  Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции могат да включват: a)   глоби; a)   глоби, пропорционални на стойността на дейностите по използване, свързани със съответните генетични ресурси, и които най-малкото отнемат на отговорните икономическите ползи от нарушението; б)   незабавно временно прекратяване на конкретното ползване; б)   незабавно временно прекратяване на конкретното ползване, включително комерсиализацията на продукти на основата на генетичните ресурси и свързаните традиционни знания; в)  конфискация на незаконно придобити генетични ресурси. в)  конфискация на незаконно придобити генетични ресурси. Изменение 66 Предложение за регламент Член 12 - параграф 1 1.   Компетентните органи следва да сътрудничат помежду си и с административните органи на трети държави, както и с Комисията, за да осигурят спазването на настоящия Регламент. 1.   Компетентните органи сътрудничат помежду си и с административните органи на трети държави, както и с Комисията, за да засилят ефективната координация и да осигурят спазването на настоящия регламент. Провежда се сътрудничество и с други съответни участници, включително колекции, неправителствени организации и представители на коренното население и местните общности, когато това е от значение за правилното прилагане на Протокола от Нагоя и настоящия регламент. Изменение 67 Предложение за регламент Член 12 - параграф 2 2.   Компетентните органи следва да обменят с компетентните органи на други държави членки и с Комисията информация относно сериозните пропуски, установени при проверките по член 9, параграф 1, както и относно наложените съгласно член 11 санкции. 2.   Компетентните органи обменят с компетентните органи на други държави членки и с Комисията информация относно организацията на своите системи за проверки и наблюдение на спазването на настоящия регламент от страна на ползвателите и относно сериозните пропуски, установени при проверките по член 9, параграф 4 и член 10, параграф 1, както и относно наложените съгласно член 11 санкции. Изменение 68 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2 а (нов) 2a.  Комисията цели да постигне договорености с Европейското патентно ведомство и Световната организация за интелектуална собственост, за да осигури включване на препратки към генетичните ресурси и техния произход в регистрациите на патенти. Изменение 69 Предложение за регламент Член 13 – дял Платформа на ЕС за достъпа до генетични ресурси Платформа на Съюза за достъпа до и споделянето на ползите от генетичните ресурси Изменение 70 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1 1.   С настоящото се създава Платформа на ЕС за достъп до генетични ресурси и традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. 1.   С настоящото се създава Платформа на Съюза за достъп до генетични ресурси и традиционни знания във връзка с генетичните ресурси и справедливото и равноправно споделяне на ползите. Държавите членки, които възнамеряват да приемат правила за достъпа до техните генетични ресурси, извършват първо оценка на въздействието на тези правила и представят резултата от тази оценка на Платформата на Съюза за разглеждане съобразно процедурата по параграф 5 от настоящия член. Изменение 71 Предложение за регламент Член 13 - параграф 2 2.   Платформата на ЕС следва да допринася за рационализиране на условията за достъп на равнището на ЕС посредством обсъждане на съответните въпроси, включително на структурата и действието на режимите за достъп, установени в държавите членки, а също и на опростен достъп в случаите на научни изследвания с нестопанска цел, на практикуването на достъп до колекции в ЕС, на достъпа на заинтересовани лица от ЕС в трети държави и на споделянето на най-добри практики. 2.   Платформата на Съюза следва да допринася за рационализиране на условията за достъп на равнището на Съюза посредством обсъждане на съответните въпроси, включително на структурата и действието на режимите за достъп, установени в държавите членки, насърчаване на научните изследвания, допринасящи за съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, особено в развиващите се страни, включително опростен достъп в случаите на научни изследвания с нестопанска цел, на практикуването на достъп до колекции в Съюза, на достъпа на заинтересовани лица от Съюза в трети държави и взаимно договорените условия след получаването на предварително давано информирано съгласие, практиките за споделянето на ползите, прилагането и по-нататъшното разработване на най-добри практики и функционирането на мерките за уреждане на спорове. Изменение 72 Предложение за регламент Член 13 - параграф 3 3.  Платформата на ЕС може да предоставя необвързващи съвети, указания или мнения в рамките на своя мандат. 3.  Платформата на Съюза може да предоставя необвързващи съвети, указания или мнения в рамките на своя мандат. Всеки такъв предоставен съвет, указание или мнение следва да спазва изискването за участие на съответните заинтересовани коренни и местни общности. Изменение 73 Предложение за регламент Член 14 – букви га), гб), гв), гг), гд) и ге) (нови) гa)  предприемане на мерки в подкрепа, включително чрез съществуващите програми за научноизследователска дейност, на колекции, които допринасят за опазването на биологичното разнообразие и културното многообразие, но които не разполагат с достатъчни средства, за да регистрират своите колекции в регистъра на Съюза; гб)  в случаи, в които генетични ресурси и свързани с тях традиционни знания са използвани незаконно или без да са спазени предварително даваното информирано съгласие или взаимно договорените условия — осигуряване на възможност компетентните за даване на достъп до генетични ресурси и подписване на взаимно договорени условия доставчици да предприемат правни действия за предотвратяване или прекратяване на такова използване, включително чрез искове за преустановяване на нарушение, и за обезщетение за всички щети, произтичащи от него, както и, по целесъобразност, за конфискуване на съответните генетични ресурси; гв)  насърчаване на ползвателите и доставчиците да насочват ползите, произтичащи от използването или последващата комерсиализация на генетични ресурси, към опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти; гг)  при поискване, подкрепа, включително чрез изграждане на капацитет, за регионалното сътрудничество за споделяне на ползите по отношение на трансграничните генетични ресурси и свързаните с тях традиционни знания; гд)  разглеждане на необходимостта от създаване на каталози на наличните генетични ресурси с произход от всяка държава членка в съответствие с разпоредбите на член 7 от Конвенцията , с цел по-добро познаване на биологичното разнообразие; ге)  оказване на подкрепа на научните изследвания и разработването на генетични каталози както в Съюза, така и в трети държави. Изменение 74 Предложение за регламент Член 14 а (нов) Член 14а Упражняване на делегирането 1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 4б и член 9, параграф 8, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ...1. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 4а и член 9, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета. 5.  Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 4а и член 9, параграф 8, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. ___________ 1 Датата, посочена в член 17, параграф 1. Изменение 75 Предложение за регламент Член 15 а (нов) Член 15а Консултативен форум Комисията гарантира балансирано участие на представителите на държавите членки и съответните организации на доставчици, организации на ползватели, междуправителствени и неправителствени организации, както и представители на коренното население и местните общности, при прилагането на настоящия регламент. Тези страни допринасят по-конкретно за определяне и преразглеждане на делегираните актове по член 4, параграф 4а и член 9, параграф 8, и за прилагането на членове 5, 7 и 8, и евентуалните насоки за установяване на взаимно договорени условия. Те се срещат в рамките на Консултативен форум. Процедурният правилник на форума се изработва от Комисията. Изменение 76 Предложение за регламент Член 16 - параграф 3 3.   Въз основа на докладването и опита по прилагането на настоящия Регламент, на всеки десет години Комисията следва да извършва преглед на неговото действие и ефективност. При своето докладване Комисията следва по-специално да разглежда административните последици за публичните научно-изследователски институции, малките и средни предприятия и микро предприятията. Също така, тя следва да разглежда необходимостта от допълнителни действия на ЕС по отношение на достъпа до генетични ресурси и до традиционни знания във връзка с генетичните ресурси. 3.   Въз основа на докладването и опита по прилагането на настоящия Регламент, на всеки пет години Комисията следва да извършва преглед на неговото действие и ефективност. При своето докладване Комисията следва по-специално да разглежда административните последици за конкретни сектори, публичните научно-изследователски институции, малките и средни предприятия и микро предприятията. Също така, тя разглежда необходимостта от преглед на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент по отношение на традиционните знания, свързани с генетичните ресурси, с оглед на промените, въвеждани в съответни други международни организации, и необходимостта от допълнителни действия на Съюза по отношение на достъпа до генетични ресурси и до традиционни знания във връзка с генетичните ресурси, с цел прилагането на член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7 и член 12 от Протокола от Нагоя и зачитане на правата на коренното население и местните общности. Изменение 77 Предложение за регламент Член 16 а (нов) Член 16 а Изменение на Директива 2008/99/ЕО Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателното право1 се изменя, считано от ...*, както следва: (1)  В член 3 се добавя следната буква: „й) незаконно придобиване на генетични ресурси“ (2)  В приложение А се добавя следното тире: „ - Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета от... относно достъпа до генетични ресурси и за справедливо и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза“. __________________ 1 ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28. * Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Изменение 78 Предложение за регламент Член 17 — параграф 2 2.  Членове 4, 7 и 9 започват да се прилагат една година след влизането в сила на настоящия Регламент 2.  Член 4, параграфи 1—4, член 7 и член 9 започват да се прилагат една година след влизането в сила на настоящия регламент.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0263/2013).

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно микропроизводството — дребномащабно производство на електрическа и топлинна енергия (2012/2930(RSP))

P7_TA(2013)0374 B7-0388/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 192, параграф 2 и член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(1),

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО(2), както и последиците от нея за производството на топлинна и електрическа енергия,

—  като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението(3), Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите(4), и съответните регламенти за тяхното прилагане,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663), и придружаващите го работни документи (SWD(2012)0367 и SWD(2012)0368),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012)0271),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност(5),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно микропроизводството на енергия (E-010355/2011,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно инвестиране в проекти за слънчеви електроцентрали посредством гражданско партньорство (E-011185/2012),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно микропроизводството на енергия (O-000074/2013 — B7-0217/2013),

—  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че достъпът до достатъчно енергия за един достоен стандарт на живот е основно право на всички, и като има предвид, че цените на енергията нараснаха значително през последните години;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз става все по-зависим от внос от трети държави за енергийните си доставки и следователно е нужна промяна, за да се осигури постигането на целите му в областта на климата, енергетиката и растежа;

В.  като има предвид, че използването на изкопаеми горива като енергиен източник увеличава равнищата на CO2 в нашата атмосфера и с това допринася за глобалното изменение на климата; като има предвид, че ЕС си е поставил цели за производството на енергия от възобновяеми източници за 2020 г. и понастоящем работи върху рамка за политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г.; като има предвид, че към настоящия момент съществуват разпоредби относно дребномащабното производство на енергия (микропроизводството), но те са разпръснати в различни законодателни и незаконодателни инициативи, като например Директивата за възобновяемата енергия и Директивата за енергийната ефективност;

Г.  като има предвид, че лидерите на ЕС следва да бъдат начело на усилията за преход към устойчива енергетика, при който се отчита необходимостта от ангажиране на всички граждани на ЕС, независимо от техните доходи и имущество; като има предвид, че дребномащабната енергетика може да допринесе за подобряване на сближаването на Общността, за борбата срещу енергийната бедност, създаването на нови работни места и икономическия растеж и да доведе до нов подход за справяне с настоящата икономическа криза;

Д.  като има предвид, че дребномащабното и децентрализирано производство на енергия представлява възможност за домакинствата, малките и средните предприятия и общностите, както в градските, така и в селските райони, да работят заедно за борбата с изменението на климата, като станат производители на енергия; като има предвид, че потребителите следва да се осведомяват относно ефективните начини за производство и потребление на енергия; като има предвид, че предоставянето на възможност за потребителите да произвеждат собствената си електрическа и топлинна енергия може да доведе до по-устойчиво общество с по-голяма степен на участие на хората; като има предвид, че в съобщението на Комисията относно вътрешноевропейския енергиен пазар се разглежда въпросът за подкрепата на такива „произвеждащи потребители“; като има предвид, че вече съществуват много възможности за потребителите да вземат активно участие в ефективно енергийно производство и потребление, но все още съществуват предизвикателства, по които да се работи;

Е.  като има предвид, че микропроизводството на енергия може да играе роля и на световно равнище;

Ж.  като има предвид, че стимулите за дребномащабното производство на електрическа и топлинна енергия се различават значително в различните държави членки; като има предвид, че политиките на ЕС следва да се прилагат по-добре, за да се разгърне потенциалът на дребномащабното производство на енергия в ЕС;

Определение

1.  Определя, за целите на настоящата резолюция, термина „микропроизводство на енергия“ като: 1) дребномащабно производство на енергия за отопление/охлаждане и доставка на електричество от отделни лица и МСП за задоволяване на собствените им нужди; и 2) различни форми на обединено или кооперирано дребномащабно енергопроизводство на равнището на местните общности, съществуващи за задоволяване на нуждите им; отбелязва, че микропроизводството на енергия обхваща различни технологии (от водна, геотермална, слънчева, морска, вятърна енергия, енергия от термопомпи и от биомаса) със специално внимание върху измеренията, свързани с възобновяемите и устойчивите енергийни източници;

Въведение

2.  Потвърждава, че микропроизводството на енергия трябва да бъде жизненоважен елемент от бъдещото енергийно производство, ако ЕС иска да постигне целите си за възобновяема енергия в дългосрочен план; припомня, че микропроизводството допринася за увеличаване на общия дял на възобновяемата енергия в енергийния микс на ЕС и дава възможност за ефективно потребление на електричеството близо до мястото на производство, като се избягват загубите при преноса;

3.  Припомня, че успешното възприемане на микропроизводството на енергия зависи от множество различни фактори, включително: от един добре функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар; техническото развитие на инсталациите за микропроизводство на енергия; разгръщането на интелигентна енергийна инфраструктура, особено на равнище разпределение; и ефективни кратко-, средно- и дългосрочни политики и механизми за подкрепа с цел стимулиране на микропроизводството на енергия на европейско, национално и местно равнище;

4.  Признава ролята на научните изследвания и технологиите за подобряване на ефективността и намаляване на разходите за микропроизводство;

5.  Изтъква, че специфични пречки ограничават разгръщането на по-широкомащабни технологии за микропроизводство, като сред тях са: предизвикателствата, породени от високите първоначални разходи за инвестиции; високото равнище на административна сложност за свързване и достъп до електрическата мрежа и липсата на осведоменост относно енергийната ефективност и енергоспестяването, които различните технологии за микропроизводство на енергия предлагат по време на своята експлоатация;

6.  Посочва, че енергийната бедност е все по-голям проблем; подчертава, че улесняването на микропроизводството на енергия на индивидуално равнище и на равнището на общността може да даде възможност на потребителите да станат активни участници в енергийния сектор, като същевременно придобият повече контрол върху своето потребление на енергия и намалят количеството енергия, което трябва да купуват, като по този начин се предотвратява енергийната бедност; подчертава, че микропроизводството на енергия дава възможност за преоформяне на обществото по един по-устойчив, обединен и равнопоставен начин; призовава да се обърне особено внимание на наемателите, които често са възпирани да извършват подобрения за ефективност и да произвеждат собствена енергия;

7.  Подчертава, че технологиите за микропроизводство на енергия, като например микроагрегатите за комбинирано производство и дребномащабните инсталации за възобновяема енергия дават възможност за сгради с нулево и отрицателно потребление на енергия, които да захранват мрежата с излишното електричество, произвеждано на място;

8.  Отбелязва значението на насърчаването на местните кооперации за производство на енергия от възобновяеми източници както в селските, така и в градските райони с цел увеличаване на обществената подкрепа за енергията от възобновяеми източници и осведомеността и участието на гражданите в производството на енергия в малък мащаб, подобряване на достъпа до енергия от възобновяеми източници и генериране на инвестиции; отбелязва значението на насърчаването на местни и регионални групиращи структури, които биха дали възможност за сигурно и ефективно гражданско участие в пазара на електроенергия, като гарантират справедливи цени на произвеждащите потребители за услугите, предоставяни на енергийната система; отбелязва, че местните органи играят важна роля за насърчаването и създаването на стимули за микропроизводство на енергия сред гражданите, МСП и заинтересованите страни;

9.  Изразява становище, че сред гражданите на ЕС осведомеността за ползите от микропроизводството на енергия не е висока, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки за популяризиране на решенията и най-добрите практики за микропроизводство в тази сфера;

10.  Отбелязва, че няма много достъпна информация за капацитета и бъдещия потенциал на микропроизводството на енергия в ЕС; изразява убеждение, че по-голямата осведоменост би позволила на микропроизводството да играе ключова роля в политиката в сферите на климата, енергетиката и индустрията;

11.  Отбелязва, че за да се поощри микропроизводство на енергия, съществува необходимост от интелигентни електромери, които да могат да изчисляват електроенергията, използвана за собственото потребление от производителя, и дела от нея, който се подава към мрежата, както и от измервателни уреди на топлинната енергия с цел проследяване на топлината, влизаща и напускаща даден обект, който е част от отоплителна мрежа, така че произведената топлинна енергия да може да бъде кредитирана;

12.  Отбелязва, че често жизнеспособно решение представлява произведената комбинирана топлинна енергия и електроенергия да се захранва към електроцентралите, тъй като дори в контекста на микропроизводство на енергия това често значително подобрява енергийната ефективност;

13.  Отбелязва, че широкомащабното възприемане на микропроизводството представлява важна стъпка в прехода от исторически централизирана енергийна система към по-децентрализираната и гъвкава енергийна система, каквато е необходима за постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата; подчертава значението на насърчаването на микропроизводството на енергия, като същевременно се решават по справедлив начин въпросите, свързани с операторите на разпределителни мрежи, включително споделянето на разходите и необходимостта от инвестиции в интелигентни технологии; подчертава, че положителното въздействие на допълнителни услуги, предоставяни от микропроизводителите на енергия, и допринасянето за сигурност в работата на системата следва да се определят подобаващо и да получат справедливо третиране; във връзка с това подчертава необходимостта от вземане на правилните решения и установяване на правилните цели сега, без повече отлагане на подходящите инвестиции и амбициозното регулиране;

14.  Посочва, че увеличаването на капацитета за микропроизводство на енергия в ЕС може да се окаже много скъпо, както и че по-големите инвестиции в микропроизводство от отделните произвеждащи потребители ще породи необходимост и от други инвестиции на различни равнища от енергийната система, например в разпределителните и преносните мрежи, които улесняват използването на микропроизводството; подчертава, че това не трябва да накърнява пълната сигурност на доставките или изкуствено да увеличава цените на енергията; съгласява се с Европейския съвет, че енергийната политика на ЕС трябва да гарантира сигурност на доставките за домакинствата и дружествата при достъпни и конкурентни цени и разходи;

Регулаторна рамка

15.  Призовава Комисията да изготви препоръки, основани на най-добрите практики за регулатори и оператори на системи, относно това, как да се съкратят и опростят административните процедури, свързани с експлоатирането на микроинсталации за производство на енергия и свързването им към мрежата, с особен акцент върху създаването на процедури за обслужване на едно гише; подчертава, че е необходимо да се насърчава амбициозното прилагане на съществуващите насоки, като например разпоредбите относно микроагрегатите за комбинирано производство на енергия, предвидени в Директивата за енергийната ефективност;

16.  Отбелязва, че енергията, произведена от микропроизводители, когато се потребява веднага и на местно равнище, спомага за предотвратяването на енергийни потоци и на свързаните с тях загуби в системата и увеличава усещането за собственост на произвеждащите потребители; поради това призовава Комисията и държавите членки да разработят специфични механизми за насърчаване на самодостатъчността във връзка с цялостното намаление на потреблението;

17.  Призовава Комисията и националните регулатори да разработят регулаторни рамки, определящи ролите и отговорностите във връзка с разпределителните мрежи на всички участници, с особен акцент върху условията, които позволяват внедряване на агрегиране, като се има предвид бъдещата му изключително важна роля по отношение на активното участие на микропроизводството в системата;

18.  Отбелязва все по-важната роля на операторите на разпределителни мрежи в рамките на една по-децентрализирана енергийна мрежа по отношение на осигуряването на сигурността на доставките и на стабилното и надеждно функциониране на мрежата, успоредно с гарантирането на защитата на личните данни на потребителите; призовава Комисията и националните регулатори да признаят тази роля и да улеснят инвестициите на операторите на разпределителни мрежи в разпределителната система с оглед на подобряването на цялостната ефективност на енергийната система; освен това призовава за по-ясно определяне на ролята на операторите на разпределителни мрежи в организирането на услуги по балансиране и други допълнителни услуги;

19.  Счита, че са необходими ефективни координирани действия във връзка с дребномащабното енергопроизводство в целия ЕС като част от създаването на европейския вътрешен енергиен пазар;

20.  Отбелязва, че различните държави членки имат различни цели и структури, що се отнася до техните бюджетни и правни разпоредби относно микропроизводството на енергия, и че това може да се окаже пречка пред широкото му внедряване; призовава Комисията да определи бюджетни редове по програма „Интелигентна енергия — Европа“ и да работи заедно с държавите членки за премахване на съществуващите пречки в националното законодателство относно достъпа до финансиране за индивидуални и съвместни проекти за микропроизводство, за създаване на нови целеви финансови инструменти (например микрокредити) и разпространение на най-добрите практики по отношение на тези дейности;

21.  Призовава държавите членки да вземат предвид специфичните особености на микропроизводството при изготвянето и преразглеждането на националните стимули и схеми за подкрепа, за да гарантират, че те са подходящи за дребномащабното енергопроизводство;

Инфраструктура, продукти и стандарти

22.  Изисква пълното и незабавно прилагане на третия енергиен пакет и по-специално на законодателството на ЕС за измервателните уреди, за да се улеснят дейностите на произвеждащите потребители в мрежата, както и ефективното управление на разпределението; изисква да се даде възможност за прехвърляне на енергия между производители и потребители също и в малък мащаб, например в рамките на един квартал или една кооперация; призовава държавите членки, в които анализът на разходите и ползите сочи, че това е в интерес на потребителите, да ускорят внедряването на интелигентни измервателни уреди, за да се помогне на домакинствата да получават точни данни, както и пълната стойност за енергията, произведена в техните сгради;

23.  Предлага Комисията да проучи възможността за въвеждане на системи за микропроизводство в проектите за градско планиране; счита, че това би могло да доведе до увеличаване на ефективността и намаляване на разходите за разработване на дребномащабен пренос и разпределение на възобновяема енергия;

24.  Отбелязва, че стандартизацията е ключът към по-нататъшното въвеждане на масово оборудване за микропроизводство по оптимизиран и разходоефективен начин; призовава европейските стандартизационни органи да ускорят дейностите си по стандартизация;

25.  Припомня, че дребномащабните производители си взаимодействат с разпределителната мрежа по различни начини от едромащабните производители и поради това следва да бъдат третирани по различен начин в бъдещи законодателни актове;

26.  Съзнава, че едно значително внедряване на микропроизводството на енергия ще породи предизвикателства в управлението на разпределителните мрежи, свързани със съгласуването на търсенето и предлагането, и ще изисква иновативни инвестиции в подобрена разпределителна мрежа; отбелязва значението на интелигентните технологии за постигането на тази цел; призовава държавите членки да улеснят достъпа до мрежата за микропроизводителите, като същевременно намерят решение на въпроса за мрежовите разходи, свързани с дребномащабното енергопроизводство, и поддържат ефективно управление на мрежата; призовава националните регулаторни органи да предоставят стимули за иновации и инвестиции в местни разпределителни мрежи;

27.  Отбелязва, че е доказано, че проектите, включващи собственост, се възприемат по-добре и поради това следва да се улесняват; припомня, че макар че доставчиците на агрегирани услуги биха могли да изпълняват важна роля в улесняването на такива проекти, до този момент ролята им не е изяснена в приложимото законодателство на ЕС; поради това призовава за бързото и амбициозно прилагане на разпоредбите относно оптимизацията на потреблението, които се съдържат в Директивата за енергийната ефективност;

28.  Насърчава Комисията да разгледа възможността за подкрепа на модели за колективно финансиране, а именно дългосрочни инвестиционни системи, в които инвеститорите и предприемачите са в пряк контакт чрез платформа, за да се създадат възможности и да се насърчават хората да изграждат кооперации за микропроизводство;

29.  Отбелязва, че общественото внимание все повече се насочва към възможността за финансиране на проекти чрез открити покани към широката общественост (колективно финансиране); призовава Комисията да насърчава възможността за съсобственост по отношение на местни проекти и така да подобри мобилизацията на подкрепа на местно равнище;

30.  Призовава освен това Комисията да проучи степента, до която правилата на ЕС, като Директивата за проспектите (Директива 2003/71/EО), Директивата за пазарите на финансови инструменти (Директива 2004/39/EО) и Директивата за електронните пари (Директива 2009/110/EО), вече дават възможности някои проекти да се изпълняват на основата на съсобственост на местни структури;

31.  Заявява, че всички инициативи в областта на микропроизводството следва да са в съответствие с мрежовите кодекси; отбелязва, че целите на вторичното законодателство в областта на електроенергията — като мрежовите кодекси — могат да се постигнат по-добре и по-разходоефективно чрез установяване на стандарти на равнище ЕС за повечето от класовете технологии за микропроизводство; призовава за активна форма на управление на разпределителните системи, основана на тясно сътрудничество между операторите на разпределителни мрежи и операторите на преносни системи, както и други елементи (инсталации за производство, потребление и съхранение) в органите, отговарящи за мрежите, за да се насърчат иновациите и инвестициите в местни разпределителни мрежи;

32.  Призовава Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), Комисията и националните правителства да отделят специално внимание на децентрализираните възобновяеми енергийни източници в текущия процес на изготвяне на мрежови кодекси и преговори по този въпрос;

33.  Отбелязва, че новите форми на производство, собственост и потребление, като лизингово дружество, биха могли да изпълняват ключова роля при внедряването на микропроизводството, тъй като много елементи, които стават възможни при такъв подход, са положителни в посочената област, например по-ниски първоначални разходи, прозрачност на разходите чрез фиксирани цени на комбинации от продукти и услуги, решение на важния проблем с финансирането за произвеждащи потребители с по-ниски доходи, оптимално качество на инсталацията и по-добра поддръжка, а оттам и по-дълъг жизнен цикъл откъм аспекта на предлагането;

Конкретни действия

34.  Призовава Комисията да извърши всеобхватна оценка на потенциалния капацитет за микропроизводство на енергия и да проучи най-добрите практики в ЕС и потенциалното въздействие на широкомащабното внедряване на микропроизводството върху европейския вътрешен енергиен пазар и инфраструктура;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че микропроизводството е допустимо за финансиране по фондовете на ЕС, в това число структурните фондове, от периода 2014—2020 г. нататък;

36.  Призовава да се инвестират средства за научни изследвания, развитие и иновации в микропроизводството, за да се разработят подходящи технически решения и инсталации;

37.  Признава значението на водещата роля на ЕС в областта на климата и енергийната политика и посочва, че микропроизводството на енергия следва да допринася за постигането на нашите дългосрочни цели; поради това призовава Комисията и държавите членки да подобрят изпълнението на стратегиите за дребномащабно производство на електрическа и топлинна енергия, които са част от съществуващата политическа рамка на ЕС, като по този начин признаят значението на микропроизводството и улеснят внедряването му в държавите членки;

38.  Призовава Комисията да вземе предвид ролята на микропроизводството в бъдещото законодателство на ЕС в областта енергетиката, по-специално в контекста на бъдещия пакет на Съюза за климата и енергетиката (2030 г.);

39.  Призовава Комисията, заедно с държавите членки, да разгледа внимателно съществуващите структури на разходите в енергийната мрежа и да даде насоки за начини за улесняване на издаването на разрешения, достъпа до мрежата и експлоатацията на микроинсталации за производство на енергия;

o
o   o

40.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16. (2) OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1. (3) OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10. (4) OВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1. (5) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 66.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (2013/2678(RSP))

P7_TA(2013)0375 B7-0387/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 8, 157 и 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),

—  като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН с Резолюция 34/180 от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(2),

—  като има предвид оценката на европейската добавена стойност под заглавие „Прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд с равна стойност“(3),

—  като взе предвид проучването на тема „Неравнопоставеността между половете по отношение на пенсиите в ЕС“(4),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно равното заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (О-000078/2013 — В7–0218/2013),

—  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност Парламентът отправи искане към Комисията да преразгледа Директива 2006/54/ЕО в срок най-късно до 15 февруари 2013 г., като вземе предвид препоръките на Парламента, което включва преразглеждането на съществуващото законодателство;

Б.  като има предвид, че в резултат на политиките на пазара на труда, които имат за цел да премахнат принципа и практиката на колективно договаряне, заплатите все по-често се договарят индивидуално, вследствие на което липсва информация и прозрачност относно индивидуализираните системи на заплащане, което води до увеличаване на различията в заплащането между служителите на сходни равнища и може да причини задълбочаване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

В.  като има предвид, че напредъкът в намаляване на разликата в заплащането между половете е изключително бавен, а в някои държави членки тази разлика дори се е увеличила; като има предвид, че въпреки значителния обем законодателство, което е в сила вече почти 40 години, предприетите действия и ресурсите, разходвани за намаляването й (различията на равнището на ЕС са 17,7 % през 2006 г., 17,6 % през 2007 г., 17,4 % през 2008 г., 16,9 % през 2009 г. и 16,4 % през 2010 г.), разликата в заплащането на жените и мъжете остава непроменена и понастоящем възлиза на 16,2 % в целия ЕС; като има предвид, че прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност е от решаващо значение за постигане на равенство между половете; като има предвид, че отрицателните последствия от разликата в заплащането на жените и мъжете се отразяват на жените и в пенсионна възраст, като жените получават пенсии, които са средно с 39 % по-ниски от тези на мъжете;

Г.  като има предвид, че съгласно академичните изследвания относно премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете следва да се вземат под внимание различни фактори и към тях да се подходи по подходящ начин, като например разликите в равнищата на активност и заетост, в структурирането на заплатите, в състава на работната ръка и във възнаграждението, както и други макроикономически и институционални фактори;

Д.  като има предвид, че опитът показва, че добрите практики или незадължителните правни мерки сами по себе си рядко служат за стимули и че не се постига очакваният ефект от извличането на поуки от опита на партньорите;

Е.  като има предвид, че съгласно заключенията от оценката на европейската добавена стойност намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете с 1 % ще доведе до увеличаване на икономическия растеж с 0,1 %, и като има предвид, че премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете е от решаващо значение в настоящите условия на икономически спад;

Ж.  като има предвид, че бавният напредък по отношение на премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете има значителни демографски, социални, правни и икономически последици;

1.  Изразява съжаление по повод на бавния напредък по отношение на намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете в Европейския съюз;

2.  Подчертава, че намаляването на неравенството между половете чрез премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете ще е от полза не само за жените, но и за обществото като цяло, и че премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете следва да се разглежда не като разход, а като инвестиция;

3.  Отново изтъква, че в настоящия си вид Директива 2006/54/ЕО не е достатъчно ефективна за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете и за постигане на равенство между половете в областта на заетостта и професиите;

4.  Отправя искане към Комисията да окаже подкрепа на държавите членки за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете с най-малко 5 % годишно, така че до 2020 г. разликата в заплащането на жените и мъжете да бъде премахната изцяло;

5.  Отчита, че един многостепенен, многостранен подход изисква Комисията да оказва подкрепа на държавите членки при насърчаването на добри практики и при прилагането на политики за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

6.  Настоятелно призовава Комисията да преразгледа незабавно Директива 2006/54/ЕО и да предложи изменения към нея в съответствие с член 32 от директивата и въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, отправени в приложението към резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г.;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0225. (3) EAVA 4/2013. (4) http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/documents/130530_pensions_en.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство (2013/2606(RSP))

P7_TA(2013)0376 B7-0386/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 февруари 2013 г., озаглавено „Стратегията на Европейския съюз за киберсигурност — Отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (JOIN(2013)0001);

—  като взе предвид предложението на Комисията от 7 февруари 2013 г. за директива относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

—  като взе предвид съобщенията на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245) и от 18 декември 2012 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа: цифровите технологии — двигател на европейския икономически растеж“ (COM(2012)0784),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 март 2012 г., озаглавено „Борбата с престъпността дигиталната ера: създаване на Европейски център по киберпрестъпност (COM(2012)0140) и заключенията на Съвета от 7 юни 2012 г.,

—  като взе предвид Директива „2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 година атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита(2),

—  като взе предвид Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(3),

—  като взе предвид Стокхолмската програма(4) в областта на политиката на свобода, сигурност и правосъдие, съобщението на Комисията „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа: План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171) и съобщението на Комисията „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673), и своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид съвместното предложение на Комисията и върховния представител за решение на Съвета относно договореностите за прилагането от страна на Съюза на клаузата за солидарност (JOIN(2012)0039),

—  като взе предвид Рамковото решение на Съвета 2001/413/ПВР от 28 май 2001 г относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки: за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство(7) и заключенията на Съвета от 27 май 2011 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (COM(2011)0163),

—  като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетичната сигурност и отбрана(9),

—  като взе предвид своята позиция от 16 април 2013 г. на първо четене относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (COM(2010)0521)(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(11),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.,

—  като взе предвид международните задължения на Съюза, по-конкретно произтичащите от Общото споразумение по търговията с услуги,

—  като взе предвид член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно членове 6, 8 и 11 от нея,

—  като взе предвид продължаващите преговори относно трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите между Европейския съюз и Съединените американски щати,

—  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че нарастващите киберпредизвикателства, под формата на все по-усъвършенствани заплахи и атаки, представляват значителна опасност за сигурността, стабилността и икономическия просперитет на държавите членки, както и на частния сектор и обществото като цяло; като има предвид, че по тази причина защитата на нашето общество и икономика ще бъде постоянно увеличаващо се предизвикателство;

Б.  като има предвид, че киберпространството и киберсигурността следва да са сред стратегическите стълбове на политиките в областта на сигурността и отбраната на ЕС и на всяка държава членка; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че киберпространството остава открито за свободния обмен на идеи и информация, и за свободното изразяване на мнение;

В.  като има предвид, че електронната търговия и интернет услугите са жизненоважни за интернет и са от изключително значение за постигане на целите на стратегията „Европа 2020”, която е от полза както за гражданите, така и за частния сектор, като има предвид, че Съюзът трябва да реализира изцяло потенциала и възможностите, които предлага интернет при по-нататъшното развитие на единния пазар, включително на цифровия единен пазар;

Г.  като има предвид, че посочените в съвместното съобщение относно стратегия за киберсигурността в Европейския съюз включва постигането на кибернетична устойчивост, намаляване на киберпрестъпността, разработване на политика за кибернетична отбрана и кибернетични способности, която да е свързана с общата политика за сигурност и отбрана и да установява последователна международна политика за кибернетичното пространство за ЕС;

Д.  като има предвид, че в голяма степен мрежовите и информационните системи в Съюза са взаимно свързани; като има предвид, че с оглед глобалния характер на интернет, много инциденти с мрежовата и информационната сигурност прехвърлят националните граници и притежават потенциал да подкопаят функционирането на вътрешния пазар и доверието на потребителите в цифровия единен пазар;

Е.  като има предвид, че киберсигурността в Съюза, както и в останалата част на света е толкова силна, колкото най-слабото й звено, и че смущенията в един сектор или държава членка оказват въздействие върху друг сектор или държава членка, като разпространението на отрицателните последици засяга икономиката на Съюза като цяло;

Ж.  като има предвид, че към април 2013 г. само 13 държави членки официално приеха национални стратегии в областта на киберсигурността; като има предвид, че между държавите членки продължават да съществуват основни различия по отношение на подготвеността им, сигурността, стратегическата им култура и способност да разработят и прилагат национални стратегии в областта на киберсигурността, и като има предвид, че следва да бъде извършена оценка на посочените различия;

З.  като има предвид, че различните култури в областта на сигурността и липсата на правна рамка водят до разпокъсаност и представляват основен повод за притеснение по отношение на цифровия единен пазар; като има предвид, че липсата на хармонизиран подход към киберсигурността води до сериозни рискове за икономическия просперитет и за сигурността на трансакциите, и като има предвид, че това налага единни усилия и по-тясно сътрудничество между правителствата, частния сектор и правоприлагащите и разузнавателните агенции;

И.  като има предвид, че киберпрестъпността се превръща във все по-скъпоструващ международен проблем, който към момента, по данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността струва на световната икономика близо 295 милиарда евро годишно;

Й.  като има предвид, че международната организирана престъпност, като се възползва от напредъка на технологиите, продължава да прехвърля полето си на действие в киберпространството, където киберперстъпността драстично променя традиционната структура на групите на организираната престъпност; като има предвид, че в резултат на това организираната престъпност не е толкова локализирана и че е по-вероятно да се възползва от териториалността и различаващите се национални правни юрисдикции на световно равнище;

К.  като има предвид, че при разследването на киберпрестъпността компетентните органи все още срещат редица пречки, сред които използването в кибернетичните транзакции на „виртуална валута”, която може да се използва за пране на пари, проблемите с териториалността и границите на юрисдикцията, недостатъчния капацитет на обмена на разузнавателна информация, липсата на обучен персонал и непоследователното сътрудничество с другите заинтересовани лица;

Л.  като има предвид, че технологията е основа за развитието на киберпространството и постоянното адаптиране към технологичните промени е от съществено значение за подобряване на устойчивостта и безопасността на киберпространството на ЕС; като има предвид, че трябва да бъдат предприети мерки, за да се гарантира, че законодателството е синхронизирано с актуалното развитие на технологиите, като се позволи ефективното разкриване и преследване на киберпрестъпниците и защитата на жертвите на киберпрестъпността; като има предвид, че стратегията на ЕС за киберсигурност трябва да включва мерки, фокусирани върху осведомеността, образованието, разработването на екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти, развитието на вътрешен пазар за продукти и услугите в областта на киберсигурността, както и насърчаването на инвестициите в изследванията, развитието и иновациите;

1.  Приветства съвместното съобщение относно стратегията за киберсигурността в Европейския съюз и предложението за директива относно мерките за гарантиране на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза;

2.  Подчертава важното и нарастващо значение на интернет и киберпространството за политическите, икономическите и обществените трансакции, не само в рамките на Съюза, но и по отношение на други фактори по света;

3.  Подчертава, че е необходимо да се развива политика на стратегическа комуникация относно киберсигурността в ЕС, ситуации на кибернетични кризи, стратегическо препозициониране, публично-частно сътрудничество и заплахи, както и препоръки към обществеността;

4.  Припомня, че високо ниво на мрежова и информационна сигурност е необходимо не само за поддържане на услугите, които са от съществено значение за гладкото функциониране на обществото и икономиката, но също и за запазване на физическата неприкосновеност на гражданите чрез укрепване на ефикасността, ефективността и сигурното функциониране на критичните инфраструктури; подчертава, че редом с разглеждането на мрежовата и информационната сигурност, друг важен въпрос е и подобряването на физическата сигурност; подчертава, че инфраструктурата следва да е устойчива както на умишлени, така и на неумишлени смущения; в това отношение подчертава, че стратегията относно киберсигурността следва да наблегне повече на най-честите причини за неумишлени сривове в системата;

5.  Подновява призива си към държавите членки да приемат национални стратегии относно киберсигурността, които да обхващат аспекти на техническите, координационните, човешките ресурси и предоставянето на финансиране и които да включват отделни правила относно ползите и отговорностите на частния сектор с цел да се гарантира навременно му участието и да се осигурят всеобхватни процедури за управление на риска, като и за защита на регулаторната среда;

6.  Отбелязва, че единствено съчетанието между лидерска роля и политическа ангажираност от страна на институциите на Съюза и от държавите членки ще позволи достигането на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза и ще допринесе за сигурното и гладкото функциониране на единния пазар;

7.  Подчертава, че политиката на Съюза в областта на киберсигурността следва да предвижда сигурна и надеждна цифрова среда, основана и предназначена да гарантира защита и опазване в онлайн средата на свободите и спазването на основните права във вида, в който са установени в Хартата на ЕС и в член 16 от ДФЕС, по-конкретно правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на закрилата на децата в онлайн средата;

8.  Призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими действия, за да представят програми за обучение, имащи за цел да насърчат и подобрят осведомеността, уменията и образованието сред европейските граждани, по-конкретно по отношение на личната сигурност, като част от учебната програма за цифрово ограмотяване от ранна възраст; приветства инициативата за организиране на месец на европейската киберсигурност, с подкрепата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и в сътрудничество с публичните органи и частния сектор, с цел повишаване на осведомеността относно предизвикателствата от областта на мрежовите и информационните системи;

9.  Счита, че образованието относно киберсигурността повишава осведомеността на европейското общество относно киберзаплахите, като по този начин насърчава отговорното използване на киберпространството и помага за развиването на кибернетични умения; признава ключовата роля на Европол и новия му Европейски център за борба с киберпрестъпността, както и на ENISA и Евроюст при осигуряване на дейности по обучение на равнището на ЕС относно използването на инструментите на международното съдебно сътрудничество и правоприлагането, засягащи различни аспекти на киберпрестъпността;

10.  Потвърждава необходимостта от предоставяне на техническа консултация и правна информация, както и от съставяне на програми относно превенцията и борбата с киберпрестъпността; насърчава обучението на киберинженери, специализирани в защитата на критичната инфраструктура и информационните системи, както и на оператори на системи за контрол на транспорта и центрове за управление на трафика; подчертава спешната необходимост от въвеждане на схеми на редовно обучение по киберсигурност за лицата, заети на всички равнища в публичния сектор;

11.  Подновява призива си за предпазливост при прилагането на ограничения относно способността на гражданите да използват инструменти на комуникационни и информационни технологии и подчертава, че държавите членки следва да се стремят никога да не застрашават правата и свободите на гражданите, когато разработват отговори на киберзаплахи и кибератаки, и следва да имат подходящи законодателни средства за различаване на киберинциденти от граждански и военен характер;

12.  Счита, че регулаторната намеса в областта на киберсигурността следва да е ориентирана към риска, да е фокусирана върху критичната инфраструктура, чието правилно функциониране е от висш обществен интерес и следва да се гради върху съществуващи, пазарно ориентирани усилия на промишлеността, за да се гарантира мрежова устойчивост; подчертава ключовата роля на сътрудничеството на оперативно равнище за укрепване на по-ефикасен обмен на информация относно киберзаплахите между публичните органи и частния сектор, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и също така със стратегическите партньори на Съюза, с цел да се гарантира мрежовата и информационната сигурност чрез създаване на взаимно доверие, оценка и ангажираност, и обмен на опит; счита, че публично-частните партньорства следва да се основават на мрежова и технологична неутралност, и да се фокусират върху усилията за справяне с проблемите, оказващи значително обществено въздействие; призовава Комисията да насърчава всички участващи оператори на пазара да бъдат по-внимателни и по-отворени към сътрудничество с цел да помогнат на други оператори да защитят услугите си;

13.  Признава, че разкриването и уведомяването за инциденти, свързани с киберсигурността, е от съществено значение за насърчаването на киберустойчивостта в Съюза; счита, че следва да бъдат установени пропорционални и необходими изисквания за разкриване на информация, за да бъде възможно уведомяването на националните органи за инциденти, свързани със значителни нарушения на сигурността, като по този начин ще улесни по-доброто проследяване на инциденти, свързани с киберпрестъпността, и ще позволи полагането на усилия за повишаване на осведомеността на всички равнища;

14.  Насърчава Комисията и другите участници да въведат политики за киберсигурност и киберустойчивост, в които да бъдат включени стимули за насърчаване на високи равнища на киберсигурност и киберустойчивост;

Киберустойчивост

15.  Отбелязва, че различните сектори и държави членки имат различна степен на способности и умения и че това възпрепятства развитието на сътрудничество, основано на доверието, и подкопава функционирането на единния пазар;

16.  Счита, че изискванията за малките и средните предприятия следва да се ръководят от подход, основан на пропорционалността и съизмерен с риска;

17.  Настоява за развиването на киберустойчивост за критичните инфраструктури и припомня, че предстоящите договорености за прилагането на клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС) следва да отчетат риска от кибератаки срещу държавите членки; призовава Комисията и върховния представител да вземат този риск предвид в своите съвместни интегрирани доклади за оценка на заплахата и риска, които ще излязат през 2015 г.;

18.  Подчертава, че за гарантиране на неприкосновеността, наличността и поверителността по-специално на критичните услуги, идентификацията и категоризацията на критичната инфраструктура трябва да бъде актуализирана и трябва да бъдат определени необходимите минимални изисквания за сигурност за техните мрежи и информационни системи;

19.  Признава, че предложението за директива относно мерки, с които да се гарантира високо общо равнище на сигурност на мрежите и на информацията в Съюза предвижда такива минимални изисквания за сигурност за доставчиците на услуги на информационното общество и операторите на критични инфраструктури;

20.  Призовава държавите членки и Съюза да установят подходящи рамки за бърз двупосочен обмен на информация, които да гарантират анонимност за частния сектор и да предоставят постоянна информация на публичния, и при необходимост да осигуряват съдействие на частния сектор;

21.  Приветства споменаването от страна на Комисията на идеята за създаване на култура за управление на риска по отношение на сигурността в кибернетичното пространство и призовава настоятелно държавите членки и институциите на Съюза да включат бързо управлението на кризи в киберпространството в техните планове за управление на кризи и за анализи на риска; освен това призовава правителствата на държавите членки и Комисията да насърчат представителите на частния сектор да включат управлението на кризи в киберпространството в техните планове за управление на кризи и за анализ на риска, както и да проведат обучение на своите служители във връзка с киберсигурността;

22.  Призовава всички държави членки и институциите на Съюза да създадат мрежа от добре функциониращи екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT), които да работят денонощно 7 дни в седмицата; посочва, че националните екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) следва да бъдат част от ефективна мрежа, в която съответната информация се обменя в съответствие с необходимите стандарти за доверие и поверителност; отбелязва, че инициативите за предпазване, които обединяват екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти и другите компетентни органи по сигурността, могат да служат като полезно средство за развиване на доверието в трансграничен и междусекторен аспект; признава колко е важно наличието на ефективно и ефикасно сътрудничество между екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти и правоприлагащите агенции в борбата срещу киберпрестъпността;

23.  Подкрепя Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) в упражняването на нейните задачи по отношение на мрежовата и информационната сигурност, по-специално чрез предоставянето на насоки и съвети на държавите членки, както и чрез подпомагане на обмена на най-добри практики и на развитието на среда на доверие;

24.  Подчертава необходимостта промишлеността да приложи необходимите изисквания за киберсигурност по цялата верига на стойността за продуктите на ИКТ, които се използват в транспортните мрежи и информационните системи, да извърши съответното управляване на риска, да приеме стандарти и решения по отношение на сигурността, както и да разработи най-добри практики и да осъществи обмен на информация с оглед гарантиране на сигурни кибернетични системи за пренос;

Промишлени и технологични ресурси

25.  Счита, че гарантирането на висока степен на мрежова и информационна сигурност играе централна роля за повишаване на конкурентоспособността както и на доставчиците на решения, свързани със сигурността, така и на потребителите в Съюза; счита, че независимо от факта, че индустрията в областта на сигурността на информационните технологии има значителен неизползван потенциал, частните, публичните и бизнес потребителите често остават неинформирани относно цената и ползите от инвестирането в киберсигурността, и по този начин продължават да бъдат уязвими по отношение на зловредни киберзаплахи; подчертава, че използването на екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти е уместен фактор в тази връзка;

26.  Вярва, че силното предлагане и търсене на решения за киберсигурност изисква извършването на адекватни инвестиции в академични ресурси, изследователска и развойна дейност, както и знания и капацитет за изграждане от страна на националните органи, занимаващи се с въпросите на ИКТ, за да може да бъдат стимулирани иновациите и да се осигури достатъчна осведоменост по отношение на рисковете, свързани с мрежовата и информационната сигурност, като това доведе до съгласувана европейска индустрия на сигурността;

27.  Призовава институциите на Съюза и държавите членки да предприемат необходимите мерки за създаването на „ единен пазар за киберсигурност”, на който потребители и доставчици ще бъдат в състояние да използват пълноценно предлаганите иновации, взаимодействия и комбинирани експертни умения и който позволява навлизането на МСП;

28.  Насърчава държавите членки да разгледат възможността за извършването на съвместни инвестиции в европейската индустрия за киберсигурността, по сходен начин с този, по който това е било извършено за други индустрии, като сектора на авиацията;

Киберпрестъпност

29.  Счита, че престъпните деяния в киберпространството могат да бъдат също толкова вредни за благоденствието на обществата, колкото престъпленията в реалния свят и че тези форми на престъпност често се подсилват взаимно и могат да бъдат наблюдавани например при сексуалната експлоатация на деца и организираната престъпност и изпирането на пари;

30.  Отбелязва, че в някои случаи съществува връзка между законна и незаконна стопанска дейност; подчертава значението на връзката, улеснена от интернет, между финансирането на тероризма и тежката организирана престъпност; подчертава, че обществеността трябва да бъде информирана за сериозността на въвличането в киберпрестъпността и за възможността това, което на пръв поглед изглежда като"социално приемливо” престъпление – като незаконното сваляне на филми, често да генерира големи суми пари за международните престъпни групировки;

31.  Изразява съгласие с Комисията във връзка с това, че същите норми и принципи, които се прилагат офлайн, се прилагат и онлайн и че борбата срещу киберпрестъпността трябва да бъде засилена с актуализирано законодателство и оперативен капацитет;

32.  Счита, че предвид безграничния характер на киберпрестъпността съвместните усилия и предложеният експертен опит на равнището на Съюза, над равнището на отделните държави членки, са от особено значение и че на Евроюст, Европейския център по киберпрестъпността към Европол, екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти, университетите и изследователските центрове трябва следователно да бъдат предоставени подходящи средства и да се осигури капацитет за правилно функциониране в качеството на центрове за експертни умения, сътрудничество и обмен на информация;

33.  Приветства енергично създаването на Европейски център по киберпрестъпността към Европол и насърчава бъдещото развитие на тази агенция и на нейната жизненоважна роля в координирането на своевременния и ефективен трансграничен обмен на информация и експертен опит, с цел подпомагане на предотвратяването, разкриването и разследването на киберпрестъпления;

34.  Призовава държавите членки да гарантират, че гражданите могат лесно да получат достъп до информацията за киберзаплахите и за средствата за борба с тях; счита, че подобни насоки следва да включват информация относно това как потребителите могат да защитят своите лични данни в интернет, как да разпознаят и да докладват за случаите на „сприятеляване”, как да инсталират софтуер и защитни стени, как да управляват паролите и как да разпознават фалшивата идентичност (фишинг), примамването (фарминг) и други атаки;

35.  Настоява държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, да направят това незабавно; приветства разглежданата от Съвета на Европа тема за необходимостта от актуализиране на конвенцията в светлината на новите развития, за да се гарантира непрестанната ѝ ефикасност при разглеждането на въпросите, свързани с киберпрестъпността, и призовава Комисията и държавите членки да участват в това разискване; насърчава усилията за популяризиране ратификацията на конвенцията сред други държави и призовава Комисията насърчава това активно и извън Съюза;

Киберотбрана

36.  Подчертава, че киберпредизвикателствата,-заплахи и –атаки излагат на риск отбраната и интересите на националната сигурност на държавите членки и че гражданският и военен подход към задачата за опазване на критичната инфраструктура следва да доведе до максимална полза и за двете чрез полагането на усилия за постигане на взаимодействие;

37.  Следователно призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество с Европейската агенция по отбрана (ЕАО) с оглед изготвянето на предложения и инициативи за капацитет в киберотбраната, въз основа на неотдавнашните инициативи и проекти; подчертава необходимостта от засилване на изследователската и развойната дейност, в това число чрез обединяване и споделяне на ресурси;

38.  Отново напомня, че изготвянето на всеобхватна стратегия за киберсигуронстта на равнище ЕС следва да отчете добавената стойност на съществуващите агенции и органи, както и добрите практики, натрупани от тези държави членки, които вече са въвели свои собствени национални стратегии за киберсигурност;

39.  Призовава заместник-председателя/върховния представител да включи управлението на киберкризите в планирането на управлението на кризи и подчертава необходимостта държавите членки, в сътрудничество с ЕАО, да разработят планове за опазване на мисиите и операциите на ОПСО от кибератаки; призовава ги да сформират Европейска група за киберотбрана;

40.  Подчертава доброто практическо сътрудничество с НАТО в областта на киберсигурността и необходимостта от засилване на това сътрудничество, по-специално чрез тясна координация в областта на планирането, технологиите, обучението и оборудването;

41.  Призовава за полагането на усилия от страна на Съюза за осъществяване на обмен с международните партньори, в т.ч. с НАТО, за набелязване на сферите на сътрудничество, избягване на дублирането и допълване на действията, когато това е възможно;

Международна политика

42.  Счита, че международното сътрудничество и диалогът играят съществена роля за създаването на доверие и прозрачност и за насърчаването на висока степен на мрежова свързаност и обмен на информация на световно равнище; следователно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да съставят екип от кибердипломати, чиито отговорности да включват стимулирането на диалога с държави и организации със сходни виждания по въпроса; призовава за по-активно участие от страна на ЕС в богатия набор от международни конференции на високо равнище относно киберсигурността;

43.  Счита, че трябва да бъде установен баланс между съревноваващите се цели на трансграничния трансфер на данни, защитата на личните данни и киберсигурността, в съответствие с международните задължения на Съюза, по-специално съгласно ГАТС;

44.  Призовава заместник-председателя/върховния представител да включи измерението за киберсигурността в рамките на външните действия на ЕС, по-специално по отношение на трети държави, за да се засили сътрудничеството, обменът на опит и на информация във връзка с действията за справяне с въпроса за киберсигурността;

45.  Призовава за полагането на усилия от страна на Съюза за осъществяване на обмен с международните партньори за набелязване на сферите на сътрудничество, избягване на дублирането и допълване на действията, когато това е възможно; призовава ЗП/ВП и Комисията да бъдат проактивни в международните организации и да координират позициите на държавите членки относно начините за ефективно популяризиране на решенията и политиките в кибернетичната сфера;

46.  Счита, че следва да бъдат положени усилия, за да се гарантира, че съществуващите правни инструменти, по-специално Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, се прилагат в киберпространството; следователно счита, че понастоящем не съществува необходимост от създаването на нови правни инструменти на международно равнище; приветства, обаче, международното сътрудничество за разработването на норми на поведение за киберпространството, в подкрепа на принципите на правовата държава в киберпространството; счита, че следва да се обмисли актуализирането на съществуващите правни инструменти, с цел в тях да бъдат отразени постиженията в сферата на технологиите; счита, че правните въпроси изискват задълбочено обсъждане по въпроса за съдебното сътрудничество и съдебното преследване при транснационални наказателни дела;

47.  Счита, че по-конкретно работната група ЕС-САЩ относно киберсигурността и киберпрестъпленията следва да служи за инструмент, с който ЕС и САЩ да обменят по целесъобразност най-добри практики относно политиките в областта на киберсигурността; отбелязва в тази връзка, че областите, свързани с киберсигурността, като услугите, зависещи от сигурното функциониране на мрежовите и информационните системи, ще бъдат включени в предстоящите преговори на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите, което следва да бъде сключено по начин, който да защитава суверенитета на ЕС и независимостта на институциите му;

48.  Отбелязва, че уменията в областта на киберсигурността и способността за предотвратяване, разпознаване и ефективно противопоставяне на заплахите и злонамерените атаки, не са еднакво развити по света; подчертава, че усилията за засилване на киберустойчивостта и за провеждане на борба срещу киберзаплахите не трябва да се ограничават само сред единомислещите партньори, а следва също така да се насочат към региони с по-слабо развит капацитет, технически инфраструктури и правни рамки; счита, че в тази връзка координацията на екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти е от съществено значение; призовава Комисията да улесни и, при необходимост, да подпомогне третите държави, да изградят свой собствен капацитет за киберсигурност, чрез използването на подходящите средства;

Изпълнение

49.  Призовава за редовни оценки на ефективността на националните стратегии за киберсигурност на най-високо политическо равнище, с цел да се гарантира адаптиране към новите световни заплахи и еднаква степен на киберсигурност в отделните държави членки;

50.  Призовава Комисията да изготви ясна пътна карта, в която да бъдат определени сроковете за постигането на целите на равнището на Съюза, съгласно стратегията за киберсигурността, и тяхното оценяване; приканва държавите членки да постигнат съгласие относно подобен за осъществяването на националните дейности, съгласно тази стратегия;

51.  Призовава за представянето на редовни доклади от страна на Комисията, държавите членки, Европол и новосъздадения Европейски център по киберпрестъпността, Евроюст и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност, в които да бъде извършвана оценка на постигнатия напредък по набелязаните цели в стратегията за киберсигурността, в това число и ключовите показатели за постиженията, измерващи напредъка в прилагането;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Европол, на Евроюст и на Съвета на Европа.

(1) OВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8. (2) OВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75. (3) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1. (4) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0207. (6) OВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1. (7) Приети текстове, P7_TA(2012)0237. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0468. (9) Приети текстове, P7_TA(2012)0457. (10) Приети текстове, P7_TA(2013)0103. (11) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия (2013/2593(RSP))

P7_TA(2013)0377 B7-0385/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа: цифровите технологии — двигател на европейския икономически растеж” (COM(2012)0784),

—  като взе предвид въпросите до Комисията и до Съвета относно „Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия“ (O-000085 — B7-0219/2013 и O-000086 — B7-0220/2013)

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза(1),

—  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър(2),

—  като взе предвид продължаващите преговори относно Механизма за свързване на Европа и по-специално „Измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи и за отмяна на Решение №1336/97/ЕО” (COM(2013)0329),

—  като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu(3)

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа” (COM(2012)0529),

—  като взе предвид предложението от 25 януари 2012°г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—  като взе предвид предложението от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че по време на заседанието на Европейския съвет на 24 и 25 октомври 2013 г. Европейският съвет възнамерява да приеме заключения относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

Б.  като има предвид, че основната цел на цифровата стратегия за Европа, приета през 2010 г., трябва да бъде намаляването на неравенствата между държавите членки, по-специално по отношение на достъпа до стационарна и мобилна бърза и свръхбърза широколентова инфраструктура;

В.  като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са в основата на цифровото общество и че понастоящем те допринасят за приблизително 20% от годишния растеж на производителността в ЕС, за 4,5% от БВП на ЕС и че генерират 25% от частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, като потенциално представляват извънреден фактор за растежа и заетостта;

Г.  като има предвид, че реализирането на потенциала на цифровата икономика в ЕС би имало силен мултиплициращ ефект в икономиката, което би довело до увеличаване на растежа и на работните места; като има предвид, че поради това разгръщането на този потенциал е една от най-важните реформи за растеж и конкурентоспособност, която ще помогне на ЕС да излезе от настоящата криза;

Д.  като има предвид, че съгласно прогнозите до 2020 г. в интернет ще бъдат свързани 50 милиарда устройства и се очаква потокът на данни в световен мащаб да нарасне 15 пъти до края на 2017 г.; като има предвид, че това експоненциално нарастване на широколентовия трафик ще изисква амбициозна политика на равнище ЕС и държави членки с цел увеличаване на капацитета както за стационарните, така и за мобилните мрежи, ако ЕС възнамерява да постигне по-голям растеж, конкурентоспособност и производителност;

Е.  като има предвид, че целите на настоящата програма за цифрови технологии са задминати от главоломната скорост на действителността в другите континенти и че поради това желанието за осигуряване на водещи световни позиции на ЕС в областта на далекосъобщенията в срок до 2020 г. вече не е достатъчно амбициозно;

Ж.  като има предвид, че Парламентът и Съветът все още очакват предложения от Комисията относно неутралността на интернет и универсалната услуга;

1.  Подчертава, че програмата за цифровите технологии и завършването на единния цифров пазар са най-важната част от усилията на ЕС за генериране на растеж и за излизане от кризата; счита, че е необходимо политическо ръководство както на равнище на ЕС, така и на национално равнище, за да бъдат преодолени препятствията пред единния цифров пазар и в ЕС да бъдат създавани работни места и да се бележи икономически растеж; припомня, че цифровата икономика нараства седем пъти по-бързо от останалата част на икономиката и че завършването на единния цифров пазар на ЕС ще носи допълнителни печалби в размер на 100 милиарда евро годишно;

2.  Изтъква, че ЕС е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава институциите на ЕС и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че ИКТ са основна технология за трансформация във всички отрасли на икономиката и те са от особено значение за следните области: здравеопазване, енергетика, обществени услуги и образование;

Европа без такси за роуминг през 2015 г.

3.  Изразява съжаление, че пазарът на телекомуникациите продължава да бъде разпокъсан на национални пазари с изкуствено създадени граници и че той не може да бъде считан за единен икономически пазар, в който се насърчава конкуренцията;

4.  Подчертава, че анализаторите от промишлеността сочат, че приходите за операторите от предоставянето на роуминг услуги в ЕС в много случаи възлизат на приблизително десет процента от общия обем на продажбите, и отбелязва, че последните анализи на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) сочат, че индустрията и потребителите плащат средно два пъти повече, отколкото операторите, които плащат на пазара на едро за роуминг повиквания;

5.  Изразява съжаление поради факта, че тези небалансирани маржове на печалбата от роуминг услуги увеличават разходите за мобилност в ЕС; изтъква, че това възпрепятства растежа и благоденствието, тъй като мобилността е един от най-важните фактори за растежа в Европа;

6.  Подчертава, че премахването на таксите за роуминг е от основно значение за насърчаването на иновациите чрез създаване на по-голям вътрешен пазар за иновативни продукти и услуги;

7.  Счита, че единен пазар за телекомуникационни услуги не съществува поради, наред с другото, значителните разлики между цените на националните услуги и роуминг услугите; следователно счита, че структурните мерки следва да спомогнат за създаването на действителен пазар за цифрови стоки и услуги, в който се насърчава конкуренцията и не се прави разграничение между националните тарифи и тарифите за роуминг, като по този начин се създава пазар на далекосъобщителни услуги за целия Европейски съюз;

8.  Припомня на Съвета и на Комисията, че съгласно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа разликата между тарифите за роуминг и националните тарифи следва да бъде сведена почти до нула в срок до 2015 г. и че целта на Регламент (ЕС) № 531/2012 е постигането на вътрешен пазар за мобилните комуникационни услуги и в крайна сметка премахването на различията между национални такси и такси за роуминг;

9.  Счита, че мерките за завършването на единния пазар за цифрови стоки и услуги следва да доведат до премахването на разликите между тарифите за роуминг и националните тарифи в срок до 2015 г., което ще доведе до премахването на таксите за роуминг в ЕС (за телефонни повиквания, текстови съобщения и данни);

10.  Припомня, че новите предложения на операторите на телекомуникационни мрежи следва да бъдат удобни за потребителите и прозрачни, като по този начин се избягва създаването на нови скрити препятствия в сектора на телекомуникациите;

11.  Припомня, че Комисията трябва да извърши преглед на функционирането на Регламент (ЕС) № 531/2012 и да направи оценка на конкурентоспособността на пазара на роуминг услуги, на степента, в която потребителите са извлекли полза от действителните намаления на цените на роуминг услугите, както и на разликата между тарифите за роуминг и националните тарифи, включително наличието на предложения, предоставящи единна тарифа за националните услуги и роуминг услугите;

12.  Отбелязва, че един действителен единен цифров пазар няма да бъде създаден само чрез премахване на таксите за роуминг; подчертава, че тази мярка трябва да бъде разглеждана като част от цялостна европейска стратегия за цифровите технологии, насочена главно към развитието и достъпността на инфраструктурата, така че да спомага за запазването и създаването на работни места в сектора;

13.  Приветства заявеното от Комисията намерение да предложи законодателен пакет с цел преодоляване на останалите пречки пред функционирането на цифровия единен пазар на ЕС; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на потенциала за растеж на сектора на телекомуникационни услуги чрез създаването на единен цифров пазар в Европа;

Инфраструктура и мобилност

14.  Подчертава необходимостта от въвеждане на широколентови технологии и достъп, електронна търговия, цифрово приобщаване, трансгранични обществени услуги, и подчертава, че свързаните с научноизследователската дейност и новаторството цели на Европейската програма в областта на цифровите технологии продължават да бъдат основен приоритет, така че ЕС да може да се възползва изцяло от ползите, предоставяни от цифровото общество;

15.  Припомня, че успоредно с необходимостта от премахване на бариерите пред единния цифров пазар на ЕС за Европейския съюз е от абсолютно приоритетно значение извършването на инвестиции в оптимална и високоскоростна широколентова инфраструктура с цел цялостно разгръщане на потенциала на цифровата икономика;

16.  Подчертава, че ако ЕС възнамерява да се превърне в дом на цифровата революция и да завоюва отново водещи позиции в света, са необходими амбициозни и далновидни цели за 2020 г.; счита, че една от преразгледаните далновидни цели за 2020 г. на програмата за цифрови технологии следва да бъде свързването на всички домакинства в ЕС с широколентови връзки с капацитет от 100 мегабита в секунда, като 50% от домакинствата се абонират за широколентова връзка с капацитет от 1 гигабит или повече в секунда; отбелязва, че комисията по промишленост, изследвания и енергетика вече е дала своята подкрепа за тези амбициозни цели в своя доклад относно насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО;

17.  Изразява дълбоко съжаление поради факта, че множество държави членки не успяха да спазят срока 1 януари 2013 г. за разпределение на „цифровия дивидент“ в честотния диапазон от 800 MHz на мобилните широколентови услуги, както това беше договорено в Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър; подчертава, че това забавяне е възпрепятствало внедряването на мрежите от четвърто поколение (4G) в ЕС, и поради това призовава държавите членки да гарантират, че 800 MHz-овата честотна лента е на разположение за мобилни широколентови услуги, и призовава Комисията да използва всички свои правомощия за осигуряване на своевременно прилагане;

18.  Отбелязва, че далеч няма да бъдат постигнати целите, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, по отношение на предоставянето на широколентови услуги; ето защо изразява убеждението си, че ЕС ще продължи да губи си конкурентоспособността си в световен мащаб, ако не бъдат предприети по-големи инвестиции в бъдещи мрежи; счита, че в рамките на Акта за единния пазар Комисията следва да представи пространен преглед на правната рамка за пазара на телекомуникационни услуги, за да даде тласък на инвестиции както в стационарните, така и в мобилните мрежи;

19.  Счита, че не трябва да се подкопава ролята на конкуренцията за стимулиране на инвестициите в нови цифрови инфраструктури в полза на икономическия растеж; счита, че е от решаващо значение Комисията да гарантира регулаторна рамка, която позволява на всички участници на пазара да инвестират в иновативни цифрови инфраструктури; счита, че за тази цел новите правила за определяне на ефикасни цени за достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) следва да отразяват процеса на конкуренция, характерен за всяка държава членка, чрез зачитане на правомощията на националните регулаторни органи (НРО); счита, че за тази цел НРО следва да преследват общи цели, т.е. целите на Програмата в областта на цифровите технологии, като ползват своите по-добри знания и специфичния опит на своите съответни национални пазари;

20.  Призовава Комисията да представи предложения за подлагане на основен преглед на регулаторната рамка за електронните комуникации;

21.  Припомня, че е необходимо да бъдат завършени основните дейности, посочени в програмата за Европа в областта на цифровите технологии, с особен акцент върху устойчиви и надеждни инфраструктури и услуги и върху законодателството относно защитата на данните;

22.  Припомня на Комисията, че трябва да извърши оценка и преразглеждане на Директива 2001/29/ЕО(4) за информационното общество и да гарантира предвидимост, мобилност и гъвкавост на единния цифров пазар на ЕС, за което бе отправен призив в резолюцията на Европейския парламент от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(5);

ИКТ в подкрепа за младежката заетост

23.  Подчертава, че постигането на напълно функциониращ цифров единен пазар изисква координирано усилие, за да се гарантират достъпът до мрежата на всички граждани, независимо от тяхното местоположение, както и необходимите умения за ползването й;

24.  Приветства въвеждането през март 2013 г. на Широката коалиция за работни места в областта на цифровите технологии, отворена за всички заинтересовани страни; призовава Европейската комисия спешно да задейства „Широката коалиция“ в спешен порядък, да се заеме с прилагането на тази инициатива на равнището на държавите членки и да предоставя на участниците преференциален достъп до финансиране от ЕС в подкрепа на техните мерки;

25.  Подчертава, че безработицата, включително младежката и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в ЕС и е вероятно те да останат високи и в близко бъдеще, както и че са необходими решителни и спешни действия на всички политически равнища;

26.  Отбелязва, че понастоящем повече от 4 милиона хора работят в областта на ИКТ в ЕС и въпреки че техният брой нараства с 3% годишно, Комисията счита, че до 2015 г., въпреки кризата, между 700 000 и 1 милион висококачествени работни места в областта на ИКТ няма да бъдат заети; подчертава, че следователно мерки за постигане на електронни умения и за цифрово образование може да бъдат от изключително значение за справянето с нарастващата безработица, особено сред младите хора;

27.  Приветства приемането на равнището на Съюза на програми за „гаранция за младежта“, за да се гарантира на всички млади европейци, че в рамките на четири месеца след като са завършили училище или са станали безработни, ще получат добро предложение за качествено работно място, възможност за повишаване на квалификацията или обучение, професионално обучение или стаж; отбелязва обаче, че предвидените в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 6 милиарда евро за инициативата за младежка заетост са очевидно недостатъчни за справяне с мащаба на проблема; призовава Комисията и държавите членки да засилят максимално ефективността от тези мерки чрез даване на приоритет на придобиването на цифрови умения; подчертава, че цифровите умения следва да бъдат задължителна съставна част на всяко професионално обучение, за да се гарантира, че новите поколения, както и тези, които понастоящем работят, могат да придобиват уменията, които са им необходими;

ИКТ в подкрепа за МСП

28.  Припомня, че ролята на интернет като платформа, позволяваща на всеки гражданин да предлага услуги или новаторски продукти, предназначени за всеки друг гражданин, което води до създаване на работни места и МСП, в допълнение към ролята на интернет като платформа за социално общуване, е основен принцип на цифровия единен пазар;

29.  Изтъква, че МСП са в основата на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП от ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС, като например изчисленията „в облак”;

30.  Отбелязва, че като алтернатива на редовната заетост все повече европейци, преди всичко млади хора, избират предприемаческата кариера, водени от несъществувалите досега възможности, които създават мрежите, облакът, мобилните платформи, социалните мрежи и огромните потоци от данни; призовава Комисията и държавите членки да създадат по-благоприятна за предприемачеството среда с по-лесен достъп до финансиране („лиценз за несполука“), пазари, мрежи и умения, която трябва да бъде насърчавана чрез схеми за споделяне на риска, рисков капитал, благоприятно данъчно облагане и мероприятия за установяване на контакти;

Цифровизация на публичния сектор

31.  Подчертава, че цифровизацията на публичния сектор следва да бъде една от важните следващи стъпки по Програмата в областта на цифровите технологии, тъй като освен за намаляването на разходите за публичната администрация и за предоставяне на по-ефективни услуги на гражданите цифровият ефект на лоста ще бъде изключително полезен за всички сектори на икономиката;

32.  Изразява съжаление, че националните стратегии за изчисленията в облак се следват за сметка на амбициозната и ефективна европейска стратегия; призовава Комисията да укрепи предложенията си и да потърси ресурси, които ще бъдат достатъчно ефективни, за да позволят на ЕС да поеме водеща позиция по отношение на стандартизацията;

33.  Подчертава, че една модерна държавна администрация е основен фактор в подкрепа на изготвянето и прилагането на политиките за насърчаване на заетостта, икономическия растеж и конкурентоспособността; подчертава, че потенциалът на ИКТ следва да бъде използван, за да се изгради по-ефективен и ефикасен публичен сектор, като същевременно се намали административната тежест; отбелязва, че ИКТ могат да стимулират реформите на системата за събиране на данъците и на здравната система, да намалят закъсненията в плащанията към доставчиците и да подобрят ефективността на съдебните системи; счита, че по-специално коренно може да бъде променено предоставянето на здравни грижи, като на пациентите и работещите в областта на здравеопазването се предоставят по-ефикасни и персонализирани услуги;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

Финансиране на ИКТ: Многогодишната финансова рамка (МФР)

35.  Изразява съжаление поради факта, че предложените от Комисията 9,2 милиарда евро за инвестиции в ИКТ в Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в периода 2014—2020 г. ще бъдат съкратени драстично; подчертава, че поради новите финансови обстоятелства инвестициите от структурните фондове и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в широколентови мрежи са по-важни от всякога и следва да се увеличат значително в сравнение с програмния период 2007—2013 г.;

36.  Подчертава, че е необходимо средствата от ЕС за инвестиции в ИКТ да се използват по-целенасочено и че финансирането за ИКТ в следващата МФР следва да бъде съобразено със значението и икономическото въздействие на сектора; призовава в цялостната многогодишна финансова рамка (МФР) да се придаде приоритетно значение на разходите, свързани с ИКТ, в сравнение с периода 2007—2013 г.;

o
o   o

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10. (2) OВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7. (3) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45. (4) OВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението в Сирия (2013/2819(RSP))

P7_TA(2013)0378 RC-B7-0413/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 януари, 18 февруари, 11 март, 22 април, 27 май, 24 юни, 9 и 22 юли 2013 г.; като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Сирия,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 21 август 2013 г. относно последните доклади за използване на химическо оръжие в Дамаск, от 23 август 2013 г. относно спешната необходимост от намиране на политическо решение на конфликта в Сирия (отразяващо съгласуваната позиция на ЕС относно Сирия от 7 септември 2013 г.) и от 10 септември 2013 г. относно предложението да се постави химическото оръжие на Сирия под международен контрол,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях, Женевския протокол (към Хагската конвенция) за забрана на използването по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологически методи за водене на война, подписан в Женева на 17 юни 1925 г., както и стандартите, определени в Конвенцията за химическото оръжие,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че според ООН от началото на жестоките репресии срещу мирни демонстранти в Сирия през март 2011 г. са били убити повече от 100 000 души, повечето от тях цивилни граждани; като има предвид, че съгласно Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) 4,25 милиона души са вътрешно разселени и има над 2 милиона сирийски бежанци, основно в Турция, Йордания, Ливан, Египет и Ирак;

Б.  като има предвид, че на 21 август 2013 г. беше извършено широкомащабно нападение с химическо оръжие срещу предградията на Дамаск, като бяха убити стотици хора, включително много жени и деца; като има предвид, че това нападение е очевидно нарушение на международното право, военно престъпление и престъпление срещу човечеството; като има предвид, че информация от голям брой източници потвърждава това нападение и изглежда насочва към наличието на убедителни доказателства, че отговорност за тези нападения носи сирийският режим;

В.  като има предвид, че правителството на Сирия се съгласи на 25 август 2013 г. — четири дни след нападението с химическо оръжие – инспектори на ООН да посетят мястото на нападението; като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова екипа от инспектори да предаде констатациите си във възможно най-кратък срок; като има предвид, че мандатът на мисията на ООН за инспекция се ограничава до определянето на това дали е било използвано химическо оръжие или не, без да засяга въпроса за това кой е отговорен за тези действия;

Г.  като има предвид, че на 9 септември 2013 г. генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, а на 10 септември 2013 г. - заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън приветстваха предложението за прехвърляне на химическото оръжие на сирийския режим на международната общност за унищожаване, предложение, лесно възприето от Русия, Иран и режима в Сирия; като има предвид, че Бан Ки-мун посочи, че обмисля да призове настоятелно Съвета за сигурност да изиска незабавното прехвърляне на това оръжие и запасите от химически прекурсори на места извън Сирия, където те могат да бъдат безопасно съхранявани и унищожени;

1.  Решително осъжда масовите убийства на цивилни граждани с химическо оръжие на 21 август 2013 г., които, според западните разузнавателни служби, са довели до смъртта на най-малко 1 400 души, в това число 400 деца, като отбелязва, че различни източници, изглежда, сочат, че режимът в Сирия е отговорен за това нападение;

2.  Изтъква, че изправена пред тази ужасяваща употреба на химическо оръжие, международната общност не може да остане безучастна; подчертава, че доказаното използване на химическо оръжие, особено срещу цивилни граждани, е явно нарушение на международното право, военно престъпление и престъпление срещу човечеството, което изисква ясен, категоричен, целенасочен и единен отговор, без да се изключват евентуални възпиращи действия, за да стане ясно, че тези престъпления са неприемливи и за да се избегне всяко по-нататъшно използване на химическо оръжие в Сирия или на друго място;

3.  Приветства съгласуваната позиция на ЕС относно Сирия, приета на неформалната среща на външните министри на ЕС на 7 септември 2013 г.; подчертава, че положението в Сирия дава основание за съгласуван общ подход на държавите членки; призовава ЕС и неговите държави членки да обсъдят допълнително положението в Сирия в рамките на Съвета по външни работи и да направят оценка какви мерки би могъл да предприеме ЕС, за да подпомогне демократичните сили в сирийската опозиция, да улесни диалога и прилагането на общ подход с други членове на международната общност, както и да предостави допълнителна хуманитарна помощ за населението в Сирия и в съседните държави; подчертава, че ЕС следва да положи особени усилия да установи контакт с всички заинтересовани участници и да насърчи процес на намаляване на напрежението в целия регион;

4.  Призовава ООН бързо да завърши своето задълбочено разследване на използването на химическо оръжие в Сирия; призовава докладът на екипа от инспектори да бъде изпратен възможно най-скоро на Съвета за сигурност на ООН, така че той да може да обсъди масовите убийства в Сирия въз основа на заключенията на разследващия екип на ООН и да прецени какви действия трябва да бъдат приети в отговор на използването на химическо оръжие в Сирия и да подведе виновните под отговорност;

5.  Приветства предложението за предоставяне на международната общност на арсенала от химическо оръжие на Сирия с оглед на унищожаването му във възможно най-кратки срокове, вследствие на дадения от международната общност ултиматум, придружено от задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, че в случай на неспазване, тази мярка би могла да бъде наложена на базата на всички инструменти, предвидени в Устава на ООН;

6.  Счита, че международната общност следва да намери политическо решение за Сирия, което може да спре насилието, да предотврати по-нататъшно използване на химическо оръжие и да насърчи демократичен преход; призовава в частност Русия и Китай, като постоянни членове на Съвета за сигурност, да поемат своята отговорност и да улеснят постигането на обща позиция и намирането на дипломатическо решение за кризата в Сирия, без да се изключва евентуална роля на Общото събрание на ООН, което може да поеме разглеждането на въпроса в случай на продължаваща безизходна ситуация в Съвета за сигурност; изразява убеждението, че трайното решение на настоящата криза в Сирия може да се постигне само чрез воден от Сирия приобщаващ политически процес с подкрепата на международната общност; продължава да подкрепя, в този дух, усилията на ЕС и неговите държави членки и на съвместния специален представител на ООН и Арабската лига Лахдар Брахими за постигане на напредък в процеса „Женева II“ и в Съвета за сигурност; отново призовава Съвета за сигурност да сезира Международния наказателен съд за положението в Сирия с цел официално разследване; призовава отново президента Асад и неговия режим да предадат незабавно властта и да дадат възможност за демократичен преход;

7.  Изразява дълбока загриженост предвид продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят своите хуманитарни отговорности и да увеличат помощта си за сирийските бежанци; отново призовава всички държави да изпълнят поетите ангажименти по време на донорската конференция в Кувейт на 30 януари 2013 г.; призовава всички страни в конфликта да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, включително и отвъд границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, както и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението в Египет (2013/2820(RSP))

P7_TA(2013)0379 RC-B7-0411/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Египет,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяване на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход(1),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Арабската пролет,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 август и 22 юли 2013 г. относно Египет,

—  като взе предвид съвместното изявление на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой и председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу от 18 август 2013 г. относно Египет,

—  като взе предвид забележките на върховния представител Катрин Аштън след извънредното заседание на Съвета по външни работи от 21 август 2013 г. относно Египет, изявленията на върховния представител от юли и август 2013 г. относно положението и развитието на събитията в Египет, както и съвместното изявление на върховния представител и на държавния секретар на САЩ Джон Кери от 7 август 2013 г. относно Египет,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г. и беше укрепено от плана за действие от 2007 г., както и доклада на Комисията за постигнатия напредък по неговото изпълнение от 20 март 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на съпредседателите от заседанието на работната група ЕС–Египет от 14 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейската сметна палата относно „Сътрудничество на ЕС с Египет в областта на управлението“, публикуван на 18 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Египет е страна,

—  като взе предвид Конституционната декларация, издадена в Египет на 8 юли 2013 г., в която се предлага пътна карта за изменения в Конституцията и нови избори,

—  като взе предвид „Програма за поддържане на пътя към демокрация“ на временното египетско правителство,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Египет е най-голямата арабска страна, заемаща централно място в Южното Средиземноморие, важен търговски партньор на ЕС и основен получател на помощ от ЕС; като има предвид, че политическите, икономическите и социалните промени в Египет имат значително отражение върху целия регион и извън неговите рамки;

Б.  като има предвид, че неуспехът на президента Морси и на неговото правителство да постигнат резултати във връзка с икономическите обещания, да вземат под внимание легитимните опасения на всички демократични сили на египетското общество и да осъществят демократичния преход, за който призовава населението през последните две години, доведе до задълбочаване на политическата поляризация, масови демонстрации с призиви за оставката на президента Морси и ожесточени сблъсъци;

В.  като има предвид, че на 30 юни 2013 г. милиони противници на президента Морси се събраха в Кайро и в други египетски градове, като го призоваваха да се оттегли; като има предвид, че вследствие на тези демонстрации на 3 юли 2013 г. ръководителят на въоръжените сили, генерал Абдул Фатах ал-Сиси, оглави военен преврат, който свали от власт президента Морси и неговото правителство; като има предвид, че в декларацията си от 4 юли 2013 г. Върховният съвет на въоръжените сили обяви отмяната на Конституцията, предаването на властта на председателя на Висшия конституционен съд до произвеждането на предсрочни президентски избори, които ще бъдат последвани от парламентарни избори и сформиране на национално коалиционно правителство и комитет, който да разгледа изменения в Конституцията; като има предвид, че г-н Адли Мансур положи клетва като временен президент;

Г.  като има предвид, че временният президент разпусна горната камара на парламента, обяви пътна карта през преходния период от девет месеца, през който Конституцията от 2012 г. ще бъде изменена и приета с референдум, последван от парламентарни и президентски избори, и назначи изпълняващ длъжността министър-председател; като има предвид, че върховните ислямски органи и върховните християнски коптски органи в Египет, видни либерални политици, както и салафистката партия Нур одобриха пътната карта на прехода; като има предвид, че на 1 септември 2013 г. беше назначен нов конституционен комитет, съставен от 50 експерти, който да изготви проект на изменения в Конституцията;

Д.  като има предвид, че бившият президент Морси е задържан на неизвестно място от 3 юли 2013 г., като Държавният прокурор на Египет образува дело срещу него, заедно с 14 други лица, в това число водещи фигури от Мюсюлманското братство, по обвинения в подбуждане към убийство и насилие; като има предвид, че много членове на Мюсюлманското братство бяха задържани, включително повечето от неговите лидери, които са в очакване на съдебен процес; като има предвид, че бившият диктатор Хосни Мубарак беше освободен от затвора на 22 август 2013 г. и оттогава се намира под домашен арест;

Е.  като има предвид, че от намесата на военните насам поддръжници на Мюсюлманското братство организират многобройни демонстрации в цял Египет с искане за освобождаване и възстановяване на бившия президент Морси на неговия пост; като има предвид, че много от протестите, организирани от Мюсюлманското братство, бяха белязани с насилие и доведоха до смъртоносни сблъсъци между граждани, както и между поддръжници на Мюсюлманското братство и армията и силите за сигурност; като има предвид, че на 14 август 2013 г. египетската армия и полиция разпръснаха две седящи стачки на поддръжници на бившия президент Морси и на Мюсюлманското братство на пресечката Рабаа и площад Нахда в Кайро, което доведе до смъртта на стотици демонстранти и на десетки полицаи;

Ж.  като има предвид, че временното правителство обяви деветмесечно извънредно положение и заяви, че ще бъде създаден независим комитет, състоящ се от публични личности, за разследване на разпръскването на участниците в седящите стачки на пресечката Рабаа и площад Нахда; като има предвид, че регионалните и египетските НПО призоваха за мисия на Арабската лига за установяване на фактите, която да разследва неотдавнашните актове на насилие в страната; като има предвид, че посредничеството от страна на ЕС и международната общност до момента не е постигнало успех в опитите си за установяване на приобщаващ политически диалог, и като има предвид, че протестите, сблъсъците и арестите продължават;

З.  като има предвид, че насилственото разпръскване на седящите стачки беше последвано от трагично насилие срещу египетските християни въз основа на религиозните убеждения, осъществено по-специално от поддръжници на Мюсюлманското братство; като има предвид, че египетските сили за сигурност бяха обвинени, че не са защитили църкви и коптски общности срещу предвидими репресивни атаки;

И.  като има предвид, че терористичните действия и ожесточените нападения срещу силите за сигурност в Синай се увеличават, в това число убийството на 25 полицаи в момент, когато не са били на служба, в северната част на Синай на 19 август 2013 г.; като има предвид, че срещу египетския министър на вътрешните работи Мохамед Ибрахим беше извършено бомбено нападение в Кайро на 5 септември 2013 г.;

Й.  като има предвид, че временното правителство заяви, че националното помирение и принципите на правовата държава са най-важните приоритети в неговите действия;

К.  като има предвид, че Египет е изправен пред все по-тежки икономически затруднения; като има предвид, че икономическото благоденствие в страната изисква политическа стабилност, разумни икономически политики, действия за борба с корупцията и международна подкрепа; като има предвид, че социалната справедливост и по-високият стандарт на живот за гражданите са ключови измерения на прехода към отворено, стабилно, демократично, свободно и проспериращо египетско общество;

Л.  като има предвид, че независимите синдикати и организации на гражданското общество трябва да изпълняват изключително важна роля в този критичен период на политически и социален преход в Египет; като има предвид, че свободният и независим печат и медиите съставляват основен елемент на обществото при истинска демокрация; като има предвид, че физическото насилие и актовете на тормоз срещу журналисти се увеличиха в Египет, докато на 3 септември 2013 г. съд в Кайро разпореди закриването на четири телевизионни станции, ръководени от Мюсюлманското братство или от негови симпатизанти под претекст, че те са излъчвали незаконно; като има предвид, че през последните шест седмици силите за сигурност са нахлули в офисите на няколко телевизионни канала;

М.  като има предвид, че жените в Египет са в особено уязвимо положение в настоящия период на продължителна политическа криза; като има предвид, че жените демонстранти често са обект на насилие, сексуални нападения и други форми на унизително третиране, а същевременно активистите в областта на правата на жените се сблъскват със заплахи и тормоз;

Н.  като има предвид, че между 2007 и 2012 г. Египет е получил приблизително 1 милиард евро помощи от ЕС, и като има предвид, че ЕС пое задължения за допълнителна помощ от 5 милиарда евро, която може да бъде напълно достъпна само след изпълнението на условия, които са обвързани с условията, определени от МВФ;

O.  като има предвид, че в своите заключения от 21 август 2013 г. относно Египет Съветът по външни работи възложи на върховния представител, в сътрудничество с Комисията, да разгледа въпроса за помощта от ЕС за Египет в рамките на европейската политика за съседство и споразумението за асоцииране, въз основа на поетия от Египет ангажимент по отношение на принципите, на които те се основават; като има предвид, че държавите членки решиха да спрат временно лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, да направят нова оценка на лицензите за износ на друго военно оборудване, както и да преразгледат помощта си за Египет в областта на сигурността;

П.  като има предвид, в съответствие с преразгледаната си европейска политика за съседство, и особено с подхода „повече за повече“, че равнището и обхватът на ангажимента на ЕС към Египет се основават на стимули и следователно зависят от напредъка на страната в спазването на нейните ангажименти, включително по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете;

1.  Изразява дълбоката си солидарност с египетския народ и своите искрени съболезнования на семействата на жертвите на неотдавнашни сблъсъци и насилие; призовава египетските органи да създадат съдебен комитет за независимо разследване на всички убийства, както обеща египетското президентство на 8 юли 2013 г.;

2.  Осъжда несъразмерното използване на сила от страна на египетските сили за сигурност и трагичната загуба на човешки живот по време на разрушаването на лагерите на пресечката „Рабаа“ и площада „Нахда“; настоятелно призовава правителството на Египет да гарантира, че силите за сигурност ще установят подходящи вътрешни процедури за преразглеждане, така че да могат да се установят отговорните за прекомерното използване на сила и виновните да бъдат изправени пред правосъдието;

3.  Същевременно изразява съжаление във връзка с факта, че ръководството на Мюсюлманското братство не успя ясно да нареди на членската маса да се въздържа от всяка форма на насилие срещу съгражданите си, армията и полицията; изразява съжаление във връзка с факта, че ръководството на Мюсюлманското братство не направи нищо, за да предотврати и спре тези нападения, и едва по-късно ги осъди; призовава лидерите на Мюсюлманското братство да се въздържат от отправяне на призиви за насилие и неговото възвеличаване и подкрепя съдебните производства срещу тези негови лидери, които призоваваха за използване на насилие;

4.  Осъжда всички прояви на тероризъм, подбудителство, насилие и изказвания, проповядващи омраза; настоятелно призовава всички политически участници и силите за сигурност да проявяват максимална въздържаност и да избягват провокации с цел предотвратяване на по-нататъшното насилие в най-добрия интерес на страната; припомня на временния президент, временното правителство и египетската армия за тяхното задължение да гарантират сигурността на всички граждани в страната, независимо от техните политически възгледи и принадлежност; изразява дълбока загриженост относно съобщенията за арест на множество деца във връзка с репресиите срещу поддръжници на Мюсюлманското братство, и призовава за тяхното незабавно освобождаване;

5.  Изразява своята загриженост във връзка с политическите събития в Египет; призовава органите на Египет, с цел да се създадат необходимите условия за приобщаващ политически процес, да прекратят извънредното положение възможно най-скоро, да освободят всички политически затворници, включително сваления от власт бивш президент Морси, и в отношението си към задържаните лица да спазват напълно своите международни задължения;

6.  Подчертава, че властта следва да бъде предадена на демократично избраните граждански органи във възможно най-кратък срок; изразява своята основна солидарност с всички египтяни, които отстояват демократични стремежи и ценности за своята страна, и призовава за бързото възстановяване на демократичния процес, включително произвеждането на свободни и честни президентски и парламентарни избори в напълно приобщаващ процес, с участието на всички демократични участници, както и за провеждането на необходимите икономически и управленски реформи; настоятелно призовава Мюсюлманското братство да допринесе за усилията за помирение; счита, че всяка забрана, изключване или преследване, насочени срещу демократична политическа сила или участник в Египет, биха били повторение на грешки от миналото и биха довели единствено до увеличаване на радикализма;

7.  Изразява своята подкрепа за процеса на изготвяне на Конституция и на конституционна реформа и подчертава, че това трябва да положи основите на един действително демократичен нов Египет, като гарантира основните права и свободи, включително свободата на вероизповедание, за всички граждани – мъже и жени – на Египет, като насърчава междурелигиозната толерантност и съжителство и гарантира защитата на малцинствата, както и свободата на сдружаване, свободата на събранията и свободата на медиите; изразява твърдо убеждение, че процесът на консултации относно измененията в Конституцията следва да включва всички компоненти на египетския политически спектър, в това число умерените поддръжници на Мюсюлманското братство, и подходящо представителство на жените и че това следва да бъде последвано от референдум за нова, плуралистична Конституция и от свободни и честни президентски и парламентарни избори;

8.  Призовава за незабавно прекратяване на всички прояви на насилие, сексуални нападения и други форми на унизително третиране на протестиращи жени и на защитници на правата на жените, за сериозни и безпристрастни разследвания на всички подобни случаи и за това, отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието;

9.  Осъжда насилието срещу коптската общност и разрушаването на голям брой църкви, общински центрове и предприятия в цялата страна; изразява загриженост, че органите не са предприели адекватни мерки за сигурност с цел защита на коптската общност въпреки много предупреждения; посочва историческия плурализъм на египетското общество и вековната традиция на египетската коптска общност; призовава правителството на Египет да подкрепи коптската общност по всички възможни начини, така че египетската коптска общност да може да продължи да бъде важна част от социалната и икономическата структура на Египет, а мирното съвместно съществуване с други общности в Египет да може да бъде бързо възстановено;

10.  Отново подчертава значението на приноса на гражданското общество, синдикатите и медиите за изграждането на силна и устойчива демокрация в Египет; призовава временното правителство да гарантира, че националните и международните организации на гражданското общество, независимите синдикати и журналистите могат да работят в страната свободно, без намеса от страна на правителството; призовава египетските органи да гарантират, че комитетът, натоварен с написването на нов закон за НПО, ще изготви проект, който е в съответствие с международните стандарти; подкрепя решението на Съвета по външни работи от 21 август 2013 г., предвид отрицателното въздействие на икономическото положение върху най-уязвимите групи в египетското общество, да продължи помощта от ЕС за социалния и икономическия сектор и за гражданското общество;

11.  Приветства препоръката на Египетския национален съвет за правата на човека към правителството за отваряне на регионално бюро на върховния комисар на ООН за правата на човека в Кайро и настоятелно призовава египетското правителство да одобри откриването на такова бюро;

12.  Настоятелно призовава Съюза да взема под внимание както принципа за обвързаност с условия („повече за повече“), така и тежките икономически предизвикателства, пред които е изправен Египет, в двустранните си отношения със страната и по отношение на финансовата си подкрепа за нея; във връзка с това призовава за ясни и съвместно договорени референтни критерии; приветства неотдавнашното решение на Съвета по външни работи временно да спре лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, да направи нова оценка на лицензите за износ на друго военно оборудване, както и да преразгледа помощта си за Египет в областта на сигурността;

13.  Отново потвърждава ангажимента си да оказва помощ на египетския народ в процеса към демократични и икономически реформи; приветства и подкрепя усилията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител Катрин Аштън и на специалния представител Бернардино Леон за посредничество между страните с цел договаряне на изход от настоящата политическа криза;

14.  Отбелязва констатациите на специалния доклад на Европейската сметна палата от 18 юни 2013 г., озаглавен „Сътрудничество на ЕС с Египет в областта на управлението“, и призовава за действия, насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност по отношение на начина на изразходване на средствата на ЕС в Египет, като се обърне специално внимание на проекти за насърчаване на гражданското общество и защита на малцинствата и правата на жените;

15.  Отново призовава, както беше посочено в неговата резолюция от 23 май 2013 г., за незабавно създаване на механизъм на ЕС за предоставяне на правна и техническа помощ на страните от Арабската пролет в процеса на възстановяване на активи, който претърпя забавяния поради сътресенията в Египет; отново подчертава, че улесняването на възстановяването на активи, откраднати от бивши диктатори и техните режими, е морален императив за ЕС; счита, че възстановяването на активи е силно политически въпрос поради своята символична стойност и може да има огромен принос за възстановяването на отчетността, създаването на стабилност и изграждането на стабилни институции в духа на демокрацията и принципите на правовата държава в съответните страни партньори;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството на Арабска република Египет.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0224.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана (2012/2318(INI))

P7_TA(2013)0380 A7-0220/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 42, 43 и 45,

—  като взе предвид член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 194 от ДФЕС,

—  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,

—  като взе предвид европейската интегрирана морска политика от 2007 г. (COM(2007)0575) и доклада за напредъка в изпълнението ѝ от 2012 г. (COM(2012)0491),

—  като взе предвид Декларацията на европейските министри, отговарящи за интегрираната морска политика, и на Европейската комисия от 7 октомври 2012 г. относно програма за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване („Декларация от Лимасол“),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията за морска сигурност от 26 април 2010 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно стратегията на ЕС за региона на Африканския рог(1),

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) от 10 декември 1982 г.,

—  като взе предвид Съвместното предложение за решение на Съвета относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност от 21 декември 2012 г.(2),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавена „Към бъдеща морска политика на Съюза: европейска визия за океаните и моретата“ (COM(2006)0275),

—  като взе предвид своята резолюцията от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(3) и съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2012 г. относно „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“(4),

—  като взе предвид кодекса на поведение на Европейската агенция по отбрана (EDA) относно обединяването и споделянето от 2012 г.,

—  като взе предвид морската стратегия на Алианса, приета от НАТО на 18 март 2011 г.,

—  като взе предвид съвместното действие на Съвета относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия край бреговете на Сомалия (ATALANTA) от 2008 г.(5),

—  като взе предвид решението на Съвета относно мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR) от 2012 г.(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г., озаглавена „Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет“(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2011 г. относно региона на Африканския рог, и по-специално стратегическата рамка в приложението към тях,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана(8),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2013 г.(9) относно отношенията между ЕС и Китай,

—  като взе предвид своите резолюции от 23 октомври 2008 г.(10) и от 10 май 2012 г. относно морското пиратство(11),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0220/2013),

A.  като има предвид, че държавите членки на ЕС общо формират брегова ивица с дължина, надхвърляща 90 000 километра, граничеща с два океана и четири морета, в допълнение към отвъдморските територии и инсталациите, свързани с националната сигурност, в други океани; като има предвид, че държавите членки на ЕС са отговорни за контрола, сигурността и безопасността на европейските крайбрежни и териториални води, изключителните икономически зони (ИИЗ), континенталния шелф, морската инфраструктура и морските ресурси; като има предвид, че държавите членки носят отговорност да бъдат главният гарант на сигурност за моряците на корабите, плаващи под техния флаг, и за своите граждани; като има предвид, че невъзможността на държавите да контролират своето морско пространство има последици, които се разпростират извън техните крайбрежни и морски зони;

Б.  като има предвид, че морските граници на държавите членки образуват външните граници на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че морските площи са открити, огромни и необятни пространства, ограничени единствено от морски юрисдикции; като има предвид, че морските пространства се контролират трудно, особено след като основната цел на международното морско право е улесняване на търговията и гарантиране на свободното движение;

Г.  като има предвид, че 90 % от външната търговия на ЕС и 40 % от нейната вътрешна търговия се транспортират по море; като има предвид, че ЕС е водещата фигура в морското корабоплаване в световен мащаб, като европейските корабособственици управляват 30 % от корабите и 35 % от световния корабен тонаж — наред с другото, 55 % от корабите-контейнери и 35 % от танкерите, което представлява 42 % от стойността на търговията по море в световен мащаб; като има предвид, че държавите членки на ЕС като цяло представляват най-голямата ИИЗ в света (около 25 милиона квадратни километра);

Д.  като има предвид, че всяка морска стратегия на ЕС следва на първо място да насърчава основните принципи, изложени в член 21 от ДФЕС, като демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право; като има предвид, че държавите са длъжни да полагат усилия за прилагане и укрепване на международното право, по-специално на Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП), както и да гарантират потока на морските маршрути и опазването на общите блага, търговските и екологичните интереси;

Е.  като има предвид, че значението на глобалните морски потоци нарасна драстично за Съюза в резултат на икономическия растеж, глобализацията и увеличаващата се взаимозависимост в световен мащаб; като има предвид, че геостратегическият морски баланс се променя бързо, като бързо развиващите се икономически сили приемат технологии и стратегии за отказ на достъп, за да се утвърдят в регионалните и глобалните морски зони, ограничавайки достъпа на САЩ и Европа; като има предвид, че усложнената и неясна среда за морската сигурност със свободно и изменчиво прилагане на международните договори затруднява ефективните многостранни действия и международно сътрудничество в регулирането на морските въпроси; като има предвид, че е в интерес на ЕС да се гарантира сигурността на мореплаването не само във водите край неговите брегове, но и във всички световни океани и морета;

Ж.  като има предвид, че редица фактори като бедност, липса на развитие, ниски равнища на държавен контрол и правоприлагане, както и уязвимостта на пътищата, насърчават разпространението на различни видове заплахи за морската сигурност; като има предвид, че тези заплахи могат да произтичат както от поведението на държави, които биха имали интерес от нарушаване на международните морски потоци, така и от незаконните дейности на недържавни участници - като транснационална престъпност (например трафик на оръжие или наркотици), международен тероризъм или пиратство, които използват слабостите, породени от фрагментираните местни, регионални и световни системи за управление на моретата; като има предвид, че в резултат от това увеличаване на участниците нараства броят на законните и незаконните дейности по море и те стават все по-сложни, което прави разграничаването между законни и незаконни дейности все по-трудно; като има предвид, че това принуждава ЕС да разработи цялостен подход, за да се преодолее сложността на транснационалните предизвикателства, с които нито една държава членка не може да се справи сама;

З.  като има предвид, че глобалните перспективи за военноморския капацитет и съотношението на силите се променят бързо, като нововъзникващите и установените икономически сили все по-често поставят под въпрос принципите на КООНМП, международния арбитраж и регулирането; като има предвид най-вече, че Китай следва своята политика на „перлената огърлица“, като се стреми да увеличи и разшири присъствието си по море поради множество заявени или скрити причини, вариращи от сигурност за търговските и енергийните маршрути до контролиране на морските ресурси и важната морска инфраструктура, като така на практика влиза в противоречие с морските интереси на всички свои съседи в Южнокитайско и Източнокитайско море;

И.  като има предвид, че ЕС и всички държави членки са страни по КООНМП и че следователно Конвенцията представлява част от достиженията на правото на Общността;

Й.  като има предвид, че поради своята роля в световен мащаб ЕС трябва да взема предвид предизвикателствата за сигурността и възможни самостоятелни операции, особено по отношение на близкото Средиземно море, региона на Африканския рог, райони от западната част на Атлантическия океан, а също така и Тихия океан, на Изток и на Запад, както и от Арктика до Антарктика;

К.  като има предвид, че незаконните недържавни участници в моретата се увеличават, заплашвайки критични морски пътища и инфраструктура, като използват слабостите на държавите и техните юрисдикции;

Л.  като има предвид, че борбата срещу тези неконвенционални заплахи често се осъществява в трудна и опасна среда, което изисква както граждански, така и военни средства; като има предвид, че ОПСО, имайки както гражданско, така и военно измерение, е подходяща рамка за борба срещу опасните заплахи по море и по крайбрежието;

М.  като има предвид, че ЕС не може сам да гарантира световната морска сигурност; като има предвид, че Съюзът трябва да установи силни партньорства с трети държави и регионални организации, особено в отдалечени региони, като например Азия, където е по-трудно за ЕС да разположи свои собствени ресурси;

Н.  като има предвид, че Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) не се отнася конкретно до морското измерение, освен че определя пиратството като заплаха за ЕС; като има предвид, че европейската интегрирана морска политика (ИМП) се занимава с въпроси, свързани с морето, но почти не разглежда измерението на сигурността, като по този начин не беше обърнато внимание на аспект, предизвикващ все по-голяма загриженост за ЕС; като има предвид, че е наложително да се преразгледа подходът на ЕС към морската сигурност, особено с приемането на европейска стратегия за морска сигурност (ЕСМС), в която се уточнява как ИМП следва да допринася за осъществяването на ЕСС; като има предвид, че ЕСМС следва да определи интересите в областта на сигурността и стратегическите цели на ЕС и да посочи целите, рисковете, наличните и необходимите средства за интервенция, както и евентуалните арени на военни действия;

О.  като има предвид, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност (ЕСМС), за да се предприеме общ подход към залозите, рисковете и възможностите, пред които Съюзът е изправен в моретата, включително защита на европейските граждани и тяхната собственост; като има предвид, че тази стратегия следва да насърчава европейските ценности и принципи, трябва да бъде ориентирана към бъдещето, проактивна и да включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор и да подчертава по-специално, че държавите членки на ЕС не могат повече да си позволят да разработват и поддържат военноморски капацитет с единствената цел да го използват изключително при евентуални операции с висока интензивност;

П.  като има предвид, че конфликтите и нестабилността, засягащи заинтересоваността на ЕС от наличие на открити морски потоци и безопасен достъп, изискват по-задълбочено разбиране на връзката между сигурността на хората, държавното управление и развитието, и като има предвид, че стратегията на ЕС за региона на Африканския рог следва да се използва като модел за цялостен подход, който включва политически, дипломатически, социални и икономически инструменти на ЕС; като има предвид, че този цялостен подход следва да бъде в ядрото на ЕСМС и следва да включва съгласуване между различните инициативи, агенции и инструменти на ЕС, за да се преодолеят основните причини за нестабилността и да се спомогне за решаването на конфликти, налагането на мир и удовлетворяването на потребностите, свързани с изграждането на държавни структури, управлението и развитието, включително реформата в сектора на сигурността, енергийните доставки, сигурността на търговията и транспорта по море и чрез други канали, опазването на рибарството и околната среда и въздействието на изменението на климата;

Общи забележки относно бъдещата европейска стратегия за морска сигурност

1.  Изразява силна увереност, че ЕС е заинтересован в огромна степен от сигурна, общодостъпна и чиста морска среда, която дава възможност за свободно транспортиране на стоки и хора и мирно, законосъобразно, справедливо и устойчиво използване на богатството на океаните, че морските потоци представляват живителната сила на европейската търговия и са проводници на европейския просперитет и влияние, че сигурността на европейските граждани и насърчаването на принципите на член 21 от ДФЕС са отговорност на ЕС и на държавите членки, както и че поради тази причина институционалната рамка на ЕС - както гражданска, така и военна - следва да се доразвие, за да предвиди целите, средствата и капацитета, необходими за изпълнение на тази отговорност;

2.  Припомня на държавите членки, че единствено в дух на ангажираност, взаимно разбирателство и истинска солидарност Съюзът ще бъде в състояние да изпълни своята роля съгласно предвиденото в Договора от Лисабон и заявената амбиция да осигури глобална сигурност; припомня в тази връзка, че член 42, параграф 7 от ДЕС („клауза за взаимна защита“ или „клауза за взаимна помощ“), член 222 от ДФЕС („клауза за солидарност“) и член 42, параграф 6 от ДЕС („постоянно структурирано сътрудничество“), въведени с Договора от Лисабон, осигуряват институционалната рамка за ефективна солидарност между всички държави членки в областта на сигурността и отбраната на Съюза; припомня, че тези инструменти все още не са приложени; поздравява по-специално Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за съвместното предложение относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност и ги приканва да оценят до какво би довело това, в случай че клаузата се активира за справяне с предизвикателства в морето или във връзка с морските активи или инфраструктура; настоятелно призовава Съвета да одобри бързо това предложение;

3.  Подчертава, че КООНМП предоставя правна рамка за всички видове дейности, извършвани в океаните и моретата, и че може да служи като ръководство за мирно разрешаване на морски спорове; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават универсалността на Конвенцията и да настоява за необходимостта от единно и последователно прилагане на нейните разпоредби;

4.  Признава, че Европейският съюз вече разполага с някои от необходимите средства и инструменти, за да отговори на глобалните предизвикателства в областта на морската сигурност и на необходимостта от сигурна и стабилна среда чрез ЕСВД и Европейската комисия, финансовите инструменти, сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, управлението на кризи, търговското сътрудничество и други подходящи инструменти за действие; въпреки това отбелязва, че повечето технически и материални активи са в ръцете на държавите членки и че тяхната готовност да засилят своето сътрудничество е от първостепенно значение за бъдещето на морската сигурност в Европа;

5.  Отбелязва обаче, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност, за да се гарантира интегриран и цялостен подход, насочен конкретно към заплахите, рисковете, предизвикателствата и възможностите в моретата, че тази стратегия, основана от една страна на европейските ценности и принципи, трябва да установи полезни взаимодействия и съвместни решения, като включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор, че в стратегията следва да се идентифицират всички потенциални заплахи, от конвенционални заплахи за сигурността до заплахите, предизвикани от природни бедствия и изменението на климата, от заплахи, засягащи защитата на жизненоважни морски ресурси, до сигурността на морската инфраструктура и търговските потоци, че тя трябва също така да определи специфичните средства и възможности, необходими за справяне с всички предизвикателства, включително разузнаване, наблюдение и патрулиране, издирване и спасяване, спасителни акции, евакуация на граждани на ЕС и други граждани от кризисните зони, налагане на ембарго, както и подкрепа за мисиите и операциите по линия на ОПСО;

6.  Приканва върховния представител, Комисията и Съвета да разработят стратегия на ЕС за морска сигурност, фокусирана върху връзката и съгласуването между всички европейски участници и държави членки, свързани със сигурността на мореплаването; настоятелно призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател съответно да предприемат мерки за отстраняване на недостатъците на ИМП от 2007 г., която не съдържа измерение за сигурност, както и на ограниченията на ЕСС, която не успява да се справи със заплахите и рисковете на морската сигурност; счита, че амбициите, средствата и капацитетът на ЕСМС следва да се основават на ЕСС и ИМП и да се определят от необходимостта за действие от позицията на световен гарант на сигурността, с което да се гарантират свободните морски потоци и достъпът до открито море в целия свят; подчертава обстоятелството, че регулирането на морската сигурност ще окаже въздействие върху всички останали компоненти на европейската сигурност и просперитет в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

7.  Призовава държавите членки да подпомагат тясно и да се ангажират активно с ЕСВД и Комисията при изработването на новата европейска стратегия за морска сигурност, за да използват ефективно всички техни различни активи, както и за да се отчете определянето и създаването на нови възможности посредством обединяване и споделяне; освен това счита, че новата стратегия следва да включва и инициативи за създаване на обединени двустранни или многостранни войски, като Френско-британската декларация от 2 ноември 2010 г.;

8.  Подчертава факта, че интегриран подход към морските въпроси като този, който съчетава граждански инструменти и военни средства и обхваща както вътрешни, така и външни аспекти на сигурността, вече се оформя на национално равнище в някои държави членки и се прилага двустранно между някои държави членки и поради тази причина следва да бъде укрепен на равнището на Съюза; подчертава ролята, която могат и следва да играят морските нации за насърчаване на положителна регионална морска интеграция; подчертава, че регионалните инициативи за морска интеграция могат и следва да доведат до обединяване и споделяне на важни военноморски активи, за да се удовлетворят потребностите от капацитет на ЕС;

Потенциални рискове

9.  Признава, че увеличаващият се морски трафик и развиването на дейности в морските и крайбрежни райони застрашават морската сигурност, като все повече затрудняват разграничаването на законните от незаконните морски дейности;

10.  Отбелязва, че ЕС е изправен пред конвенционална заплаха за своята сигурност, по-специално откакто появата на нови морски сили направи по-вероятни междудържавните съперничества за собствеността на морските райони (спорове относно юрисдикцията, териториални претенции, разрешителни за изследване и експлоатиране на дълбоководните зони); освен това отбелязва, че страните с бързо развиваща се икономика са развили своя морски капацитет (военноморски флот, подводници), като в същото време подлагат на съмнение международното морско право;

11.  Призовава да се вземат предпазни мерки срещу незаконната експлоатация на важни природни ресурси и минерали във водите на държавите членки на ЕС или в съседни морета; отбелязва, че неуправляемата надпревара за морски, природни и минерални ресурси може да има вредно въздействие върху морската екосистема, като по този начин увеличава въздействието на дейностите по море върху околната среда; припомня, че експлоатацията на морските ресурси може да доведе също така до нежелана милитаризация на морските зони; подчертава обаче правото на всяка държава членка да участва в изследването и експлоатирането на своите морски природни ресурси по начин, който спазва международното право и зачита екологичните разпоредби;

12.  Отбелязва, че ЕС трябва да изгради силни партньорства с трети държави и регионални организации, за да гарантира сигурността и стабилността на търговията и експлоатацията на ресурси; подчертава факта, че силното морско измерение на ОПСО би предоставило на ЕС възможността да действа като ефективен международен арбитър, когато е необходимо;

13.  Предупреждава, че държавите, които не желаят да си сътрудничат с международната общност и да спазват международните договори и стандарти и чието географско положение им позволява да блокират търговските пътища, разполагайки с технологичния и военен капацитет за това, на този етап са една от най-големите заплахи за морската сигурност; счита, че ЕСВД и заместник-председателят/върховен представител следва да положат всички дипломатически усилия да установят диалог и сътрудничество с тях;

14.  Отбелязва, че макар че междудържавните военни конфликти не могат да бъдат напълно избегнати, преките и непреките рискове за сигурността на ЕС са породени предимно от неконвенционални заплахи, които се възползват от затруднения в прилагането на закона в морските зони, крайбрежните райони и като цяло в резултат от разпадането на държавността, държавната нестабилност или липсата на държавен контрол;

15.  Отбелязва, че една от основните заплахи за морската сигурност в ЕС е нарастването на терористичната дейност по море в целия свят, която директно застрашава гражданските и военни кораби на ЕС, пристанищните съоръжения и енергийните инсталации и използва морето за атаки и проникване в наземни цели; отбелязва, че тези лица си взаимодействат с организирани престъпни мрежи, които се занимават с незаконна дейност по море, като например контрабанда, трафик на хора, незаконна имиграция, трафик на наркотици и оръжие, включително трафик на малки оръжия, леки въоръжения и компоненти за ОМУ; подчертава факта, че подобни незаконни дейности влошават политическите и хуманитарните кризи, осуетяват социалното и икономическото развитие, демокрацията и правовата държава, подхранват лишения и причиняват миграция, вътрешно разселване на хора и огромни човешки страдания;

16.  Изразява загриженост във връзка с нарастващия брой доказателства, че терористични мрежи и недържавни субекти придобиват усъвършенстван морски капацитет, включително подводен, и радарни и детекторни технологии, както и достъп до логистични данни, свързани с международното корабоплаване, капацитет за миниране и импровизирани десантни взривни устройства (WBIED), като по този начин значително повишават потенциала си за предизвикване на заплаха и възможността да избегнат контрол, като според тези доказателства дейността им се разширява в близост до Европа, и по-специално от двете страни на Южния Атлантически океан;

17.  счита, че продължаването на замразените конфликти в различни морски райони, като например Южен Кавказ, Югоизточното Средиземноморие или Японско море, е един от основните източници на нестабилност по света, който застрашава транспортните и енергийни пътища, стимулира търговията с оръжия и улеснява дейността на недържавните субекти като престъпни мрежи и терористични групи;

18.  Остава загрижен поради пиратството по протежение на източно- и западноафриканската брегова ивица; посочва, че пиратските нападения - въоръжен грабеж, отвличане на кораби и екипажи и изнудване за пари - сериозно възпрепятстват свободата на достъп и потоците в тези морета, поради което представляват значителна заплаха за международната търговия и морската сигурност; изтъква, че пиратството като цяло е проблем, произтичащ от липсата на управление и развитие във въпросните крайбрежни държави; изразява надежда, че ЕС ще доразвие постиженията на операцията на ОПСО EUNAVFOR Atalanta и ще започне операции на ОПСО за борба с пиратството и на други места;

19.  Предупреждава за проблемите, породени от пиратството, международния тероризъм и организираната престъпност като цяло за сигурността на корабоплаването в жизненоважни точки за морския транзит; подчертава, че някои от най-важните водни пътища, които осигуряват глобалните енергийни доставки, са географски разположени в някои от най-нестабилните морски зони или са достъпни чрез тях, както е в случая със Суецкия канал, Ормузкия проток и Малакския проток;

20.  Отбелязва, че борбата срещу неконвенционалните дейности трябва да се основава на целия набор от инструменти на ОПСО, включително военни, тъй като интервенциите често се извършват в труднодостъпни местности, а участниците разполагат с широк набор от опасни оръжия; заявява, че по примера на действията на ЕС в Африканския рог, където операциите EUNAVFOR Atalanta и EUCAP NESTOR все още продължават, операциите на ОПСО трябва да бъдат съпътствани от другите външни инструменти на ЕС, за да се обърне внимание на социалните, икономическите и политическите причини за кризите и да се гарантира устойчива сигурност за въпросните региони;

21.  Отбелязва, че незаконната миграция е вероятно да продължи да оказва натиск върху морските граници на ЕС, особено с оглед на политическите и икономическите събития в южните съседни държави и перспективата за продължаваща нестабилност в Северна Африка, Сахел, Африканския рог и Африка на юг от Сахара; припомня обаче, че миграцията не трябва да се разглежда като заплаха за сигурността, а по-скоро като човешко явление, което изисква стабилна стратегия за управление, която съчетава регионално, политическо и дипломатическо сътрудничество с политики за развитие и инвестиции в регионални партньорства; обръща внимание на факта, че това усилие изисква развитието на морски капацитет и дейности на бреговата охрана с цел патрулиране и спасяване на мигранти, пътуващи на борда на незаконни кораби;

22.  Признава, че е вероятно увеличаването на трафика по море да увеличи възможността за бедствия като нефтени разливи и други инциденти, водещи до замърсяване на околната среда, изхвърляне на токсични отпадъци и незаконно зареждане с гориво; подчертава, че ЕС трябва да разработи стратегия, която се основава на минал опит, свързан със сериозни екологични бедствия в морето, като се гарантира, че всички участници, органи и агенции на ЕС, заедно с органите на държавите членки, действат по съгласуван начин, с оглед създаване на подходящи полезни взаимодействия, в дух на солидарност и по-ефективни действия;

Важни морски зони

Средиземноморието

23.  Подчертава факта, че Средиземно море е свързано с редица предизвикателства, които потенциално биха могли да застрашат стабилността на ЕС и преките интереси на ЕС, особено като се имат предвид политическите размирици и социалните и икономическите трудности, които вероятно ще продължат да съществуват в някои от крайбрежните държави; отбелязва, че незаконните дейности, които тази ситуация насърчава, като например тероризмът и всички видове незаконен трафик, оказват въздействие върху морската сигурност на ЕС, включително сигурността на енергийните доставки на юг; счита, че спешно са необходими инвестиции в морското регионално сътрудничество и те трябва да включват европейско и регионално сътрудничество, разузнаване, наблюдение, дейности за патрулиране и брегова охрана, като за всички тях са необходими адекватни средства, свързани с военноморските сили;

24.  Подчертава, че Средиземноморието е сцена на редица регионални конфликти, включващи спорове по морските граници, и затова настоятелно призовава ЕС да се противопостави на по-нататъшна ескалация на конфликтите около Средиземноморието, които ще увеличат съществуващите заплахи, като последствията от гражданската война в Сирия и въздействието върху нейната морска зона и върху тази на съседните държави, политическата нестабилност и липсата на управленски капацитет в Либия, Египет и Тунис, последващия ефект в съседните държави Мароко и Алжир, които все още са в противоречие по конфликта в Западна Сахара и са пряко засегнати от ескалацията на конфликта в Мали и региона Сахел; освен това предупреждава за опасността, произтичаща от взаимосвързаността на кризите в Средиземноморието и нестабилността и конфликтите в Близкия изток, Сахел, Африканския рог, Западна Африка и Африка на юг от Сахара;

25.  Отбелязва, че откритият наскоро природен газ в източната част на Средиземноморието е създал нова геополитическа обстановка и е увеличил значително потенциала за спорове, засягайки пряко законните интереси и суверенните права на държавите членки на ЕС; изразява загриженост, че Турция, Русия, САЩ и Израел са увеличили военноморските си сили в Средиземноморието; отбелязва също така последиците от нерешените спорове с Турция в Егейско море и ескалацията на напрежението в резултат от намерението за експлоатация на нефтени находища край бреговете на Гърция и Кипър; по тази причина настоятелно призовава ЕС да отстоява своята позиция, за да се избегне конфликт за природните ресурси в Средиземноморието и последващи заплахи за сигурността на държавите членки на ЕС в района, които в крайна сметка могат да окажат влияние върху ЕС като цяло;

Балтийско море

26.  Отбелязва, че с изключение на руските морски пространства, Балтийско море е вътрешно море за ЕС и е жизненоважен транспортен път за няколко крайбрежни държави; отбелязва, че стабилността на балтийския регион и безпроблемният морски транспорт зависят от съгласуването на политическите интереси, както между отделните държави членки на ЕС, така и между ЕС и Русия; отбелязва, че политическата стабилност на Балтийско море е обвързана с въпроси за защитата на положението на езиковите малцинства в крайбрежните държави, операциите по пренос на енергия, натоварения обмен на търговското корабоплаване, възможни произшествия с нефтени танкери и замърсяване на рибните запаси и околната среда; отбелязва, че допълнителни предизвикателства за морската безопасност и сигурност в Балтийско море представляват химическите оръжия на морското дъно, изхвърлени след края на Втората световна война, морално остарелите ядрени централи по крайбрежието, възможните терористични атаки върху енергийни доставки и евентуалното незаконно пренасяне на оръжия през балтийските пристанища;

Черно море

27.  Счита, че понастоящем в геостратегическо отношение Черно море е един от най-важните морски региони, граничещи с ЕС, а именно с оглед на необходимостта да се гарантира енергийната сигурност на ЕС и разнообразяването на енергийните доставки; отбелязва, че регионът има висок рисков потенциал в средносрочен и дългосрочен план предвид стратегическото му разположение като важен транспортен маршрут за стоки и енергия, близостта му до нестабилни региони с продължителни конфликти, като например оспорваните територии Абхазия и Южна Осетия, както и свързаните с тях конфликти между Москва и Тбилиси; подчертава факта, че тъй като енергийната сигурност на няколко държави членки на ЕС е силно зависима от сигурността на газопроводните и нефтопроводните маршрути през Черно море или в близост до него, ЕС има стратегически интерес да спре ескалацията на продължителните регионални конфликти и да намери трайни решения за тях; припомня, че за тази цел може да се наложи ЕС да мобилизира европейските морски активи;

28.  Припомня своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море(12) и припомня, че е необходимо ЕС да играе по-активна роля при създаването на среда на сигурност в Черноморския регион; отново призовава Комисията и ЕСВД да изготвят стратегия за Черноморския регион, която да предостави ефикасен отговор на предизвикателствата, свързани с морската сигурност и безопасност;

29.  Изтъква необходимостта от засилен диалог със стратегическите партньори на ЕС за предотвратяване и решаване на конфликти, но също така подчертава важността на ангажирането с регионалните многостранни инициативи като инициативата „Черноморско взаимодействие“, с цел справяне със заплахи като престъпните мрежи, участващи в трафика на хора, трафика на наркотици и оръжие, или проблеми като незаконния риболов и влошаването на състоянието на околната среда;

Атлантически океан и Западна Африка

30.  Отбелязва, че Атлантическият океан е от жизнено значение за европейската търговия; изразява загриженост, че Атлантическият океан, и по-специално Карибската зона, е маршрут, използван за транзит на наркотици, идващи от Южна Америка; изразява безпокойство поради факта, че развитието на икономически дейности през следващите десетилетия, по-специално с разширяването на Панамския канал, би могло да спомогне за увеличаване на престъпната дейност в района;

31.  Счита, че крайбрежието на Западна Африка и по-конкретно Гвинейският залив днес крият някои от най-големите заплахи, грозящи Европа; дълбоко е обезпокоен, че по крайбрежието на Западна Африка възникват сериозни предизвикателства, свързани с престъпност, трафик на наркотици, хора и оръжия; в същото време страните от Гвинейския залив все повече се превръщат в оперативно поле на регионални терористични мрежи като „Боко Харам“ в Нигерия, чиито действия се прехвърлят в съседни държави и които са свързани с мрежи с глобален обсег, като Ал Кайда в ислямски Магреб, както кризата в Мали ясно показва;

32.  Отбелязва със загриженост, че страните от Гвинейския залив са изложени на продължаваща политическа нестабилност, като някои от тях са изправени пред разпадане на държавността, както е в случая с Гвинея Бисау, която се е превърнала в платформа за трафик на наркотици, идващи от Латинска Америка и предназначени за Европа;

33.  Отбелязва, че регионът е също така важен енергиен доставчик, тъй като понастоящем страните от Гвинейския залив осигуряват 13 % от вноса на нефт и 6 % от вноса на газ в ЕС, като 5,8 % от целия внос на нефт в ЕС идва от Нигерия; очаква значението на региона да се увеличи в резултат на откритите наскоро офшорни нефтени и газови находища; изразява притеснение в тази връзка, че конкуренцията за офшорни природни ресурси може да доведе до още конфликти и престъпност;

34.  Посочва, че нестабилността, тероризмът и престъпността по крайбрежието на Западна Африка са дълбоко свързани с нестабилността в региона Сахел като цяло; поради това настоятелно призовава ЕС, в контекста на гражданската мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер „EUCAP Sahel Niger“, да интегрира борбата с тероризма в региона Сахел в регионална и всеобхватна стратегия за борба със заплахите по море по крайбрежието на Западна Африка и по-специално в Гвинейския залив; в тази връзка призовава ЕС да осигури координация между двете мисии по линия на ОПСО в региона — „EUCAP Sahel Niger“ и „EUTM Мали“, както и с усилията по суша и по море, за борба с тероризма и други видове организирана престъпност в региона;

35.  Приветства обявената от Комисията Програма за критичните морски маршрути в Гвинейския залив (CRIMGO), целта на която е подобряване на безопасността във водите на Гвинейския залив чрез осигуряване на обучение за бреговата охрана и изграждане на мрежа за обмен на информация между органите на седем крайбрежни държави от Западна Африка, която ще се финансира от Инструмента за стабилност; призовава за бързо изпълнение на CRIMGO по крайбрежието на Западна Африка; призовава също така за установяване на конкретни механизми за сътрудничество за свързване на тази финансирана от Комисията програма и мисиите „EUCAP Sahel Niger“ и „EUTM Мали“, чиито задачи са тясно свързани с причините за нестабилността в Гвинейския залив;

36.  Подчертава, че е необходимо да се увеличи ефективността на дейността на ЕС в Гвинейския залив; предлага създаване на конкретни взаимодействия за получаване на добавена стойност от свързването на съществуващи инструменти и структури на ЕС като Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ);

37.  Призовава ВП/ЗП за съставяне на карта на стратегически разположените обекти на държавите членки на ЕС и на партньорите от АКТБ — като военновъздушната база Лажеш на Азорските острови, Португалия, и островите Кабо Верде — които могат да се използват за разгръщане на конкретни военноморски и военновъздушни операции за борба срещу разпространението на оръжия, тероризма, пиратството и организираната престъпност в Гвинейския залив и в южната част на Атлантическия океан, в тристранно партньорство, включващо трансатлантическо сътрудничество със САЩ, Канада, Бразилия и други латиноамерикански държави, както и сътрудничество между ЕС и Африканския съюз;

Аденски залив и Западен Индийски океан

38.  Посочва, че заради пиратството днес Аденският залив е един от най-опасните морски райони в света; припомня, че пиратството е специална форма на организирана престъпност, която изисква специален, всеобхватен и цялостен подход, насочен към причинно-следствената връзка между пиратството и социалното, политическото и икономическото управление, конкретен пример за която е ситуацията в Африканския рог и Сомалия; отбелязва, че проследяването на паричните потоци от откупи, унищожаването на престъпни мрежи и преследването на извършителите са също важни аспекти на борбата срещу пиратството, които могат да бъдат постигнати единствено като се използват предимствата на сътрудничеството между органите на държавите членки, Европол и Интерпол; отбелязва, че в това се крие конкретна връзка между външната политика за сигурност и вътрешното правоприлагане;

39.  Приветства създаването на гражданската мисия по линия на ОПСО „EUCAP Nestor“, предназначена да укрепи морския капацитет в Африканския рог и Западния Индийски океан, която цели да осигури по-устойчив и местен принос за постигане на целите на операция EUNAVFOR Atalanta;

40.  Подчертава неотдавнашния успех, постигнат от EUNAVFOR Atalanta, който трябва да се запази, по отношение на ограничаване на броя на пиратските нападения в западната част на Индийския океан, както и подобряване на надеждността на ОПСО; отбелязва, че операция „Atalanta“ е първата военноморска мисия по линия на ОПСО и че тя трябва да се превърне в модел за по-нататъшното развитие и прилагане на морското измерение на ОПСО, като се направи преглед на нейните успехи, недостатъци и придобити знания; приветства положителната роля на ЕС и Eunavfor Atalanta в процеса SHADE (Взаимна осведоменост и избягване на конфликти) при насърчаването на координацията между мултинационални, национални и регионални военноморски сили, които действат в тази зона, и по-конкретно координацията с операцията на НАТО „Ocean Shield“; наред с това приветства доброто сътрудничество между агенциите на ЕС (като Сателитния център на ЕС (SatCen) и ЕАМБ) и трети страни, особено в областта на тълкуването на сателитни изображения на плавателни съдове, дори когато няма официални договорености, на които това сътрудничество да се основава; призовава ЕС да формализира връзките между съществуващи инструменти и органи на ЕС, като тези, установени между „Atalanta“, ЕАМБ и SatCen, за да се избегне дублирането на задачи, ресурси и експертен опит и да се използват явните оперативни предимства на такива взаимодействия;

41.  Подчертава, че концепцията за всеобхватен подход, която в този конкретен случай произтича от стратегическата рамкова стратегия за Африканския рог, проличава от комбинацията от три текущи мисии по линия на ОПСО в региона (EUNAVFOR Atalanta, мисията на ЕС за обучение в Сомалия и „EUCAP Nestor“), допълнени от политическа ангажираност и политики за развитие; приветства активизирането на Оперативния център на ЕС с цел улесняване на координирането и укрепване на взаимодействията между тези мисии, което представлява важна крачка в развитието на ОПСО; посочва, че този пример на взаимно допълване и координиране следва да вдъхновява други подобни действия на места, където участват мисии и операции по линия на ОПСО в отговор на многостранен проблем; отбелязва, че един постоянен военен капацитет за планиране и провеждане би могъл единствено да укрепи интеграцията на всеки военноморски компонент в мисиите и операциите по линия на ОПСО;

42.  Отчита мерките за бордова защита, въведени от корабните дружества; подкрепя изложените наскоро искания на морската промишленост за регулиране на частните дружества за морска охрана и припомня призива си към Международната морска организация, към правителствата на държавите на флага и към морската промишленост да работят заедно за изготвянето на кодекс за поведение, с който да се насърчи прилагането на ясни, последователни и изпълними международно договорени стандарти за използването на частни служители за въоръжена охрана на борда на кораби, а частните дружества за морска охрана да спазват стриктно тези стандарти;

Арктика

43.  Подчертава, че отварянето на арктическите морски пътища е пряко следствие от изменението на климата, и набляга на факта, че ЕС следва на първо място да се ангажира с опазването и запазването на региона и неговите жизненоважни природни дадености при гарантиране на устойчивото и зачитащо местното население използване на арктическите ресурси; набляга на значението на цялостната стабилност и мира в региона; подчертава поради това необходимостта от обединена, координирана политика на ЕС за региона, в която ясно се определят както приоритетите на ЕС, така и потенциалните предизвикателства и стратегията; посочва, че успоредно с интересите на Дания, Финландия и Швеция в Арктика, едно бъдещо присъединяване на Исландия към ЕС би задълбочило превръщането на Съюза в обединение с брегова линия на Северния ледовит океан, като подчертава необходимостта от все по-координирана политика за Арктика на равнище ЕС; приветства във връзка с това посоченото по-горе съвместно съобщение, озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, и изтъква необходимостта от политически диалог с всички партньори в региона, включително Русия;

44.  Подчертава значението на новите търговски маршрути през арктическите морски пътища, включително за ЕС и за икономиките на неговите държави членки; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки следва активно да подкрепят свободата на моретата и правото на свободно преминаване през международни води; подчертава, че продължаващите дълго време териториални спорове между арктическите държави следва да бъдат решени по мирен начин, и призовава за по-голяма ангажираност на ЕС в региона и за оценка на това какви инструменти и капацитет могат да бъдат необходими в отговор на конфликт в региона; подчертава, че във всички случаи трябва да се избягва милитаризирането на Арктика; призовава Комисията да представи предложения относно това как проектът „Галилео“ би могъл да окаже положително въздействие върху политиката на ЕС за Арктика и как би могъл да бъде развит, така че да позволи по-безопасно корабоплаване в арктически води, като по този начин ще се инвестира в безопасността и достъпността по-специално на Североизточния проход;

Тихи океан

45.  Подчертава глобалното значение на Тихия океан, и по-специално на Южнокитайско море, през което преминава една трета от световната търговия; изразява загриженост във връзка с ескалиращото напрежение и настоятелно призовава всички страни да се въздържат от едностранни политически и военни действия, да смекчат тона на изявленията и да разрешат териториалните си спорове в Южнокитайско море посредством международен арбитраж в съответствие с международното право и по-специално с КООНМП, за да се гарантира регионална стабилност и свободно и безопасно корабоплаване в Южнокитайско море;

46.  Счита, че възможно мирно разрешаване на напрежението в районите на Южнокитайско и Източнокитайско море може да се постигне чрез договаряне и съвместно прилагане на кодекси за поведение за мирното използване на въпросните морски зони, включително създаването на маршрути за безопасна търговия и квоти за риболов или определяне на области за проучване на ресурсите;

47.  Призовава ВП/ЗП да идентифицира рисковете за мира и сигурността при евентуално ескалиране на напрежението и въоръжените конфликти в Източнокитайско и Южнокитайско море;

48.  Отбелязва, че някои държави, а именно Австралия, вече са особено активни политически в Тихоокеанския регион и че ЕС следва да разчита на двустранно и многостранно сътрудничество с цел гарантиране на сигурността и безопасността в региона;

49.  Подчертава значението на разширяването на Панамския канал, което следва да бъде завършено през 2014 г., за промяната на геостратегическото морско равновесие и изключителните възможности, които това ще разкрие за ЕС и държавите членки; предупреждава, че морските и пристанищните инфраструктури на държавите членки следва да са подготвени за очакваното увеличение на морското търговско корабоплаване и свързаните с това рискове за сигурността и безопасността, произтичащи, наред с другото, от допълнителния натиск върху околната среда и престъпността; подчертава, че тази връзка между Тихия и Атлантическия океан би могла да се превърне във важен алтернативен транспортен маршрут от Азия за Европа и обратно през запада;

Съществуващи инструменти и развитие на капацитета

50.  Изразява твърдо убеждение, че финансовата и икономическата криза следва да се разглеждат като възможност за прилагане на практика на инициативата за „обединяване и споделяне“ в областта на създаването на морски капацитет по един истински европейски начин, по-специално чрез възползване от инициативата LeaderSHIP 2020 и насърчаване на създаването на мрежи между операторите в корабостроенето и ремонта на кораби и в съпътстващите индустрии, което може да допринесе за поддържане на надежден военен капацитет и е единственият начин да се гарантира, че Европа е в състояние и е готова да посрещне глобални предизвикателства за сигурността, засягащи нейните водни територии и военноморския й капацитет;

51.  Съжалява обаче за сериозните съкращения на националните бюджети за отбрана, налагани от държавите членки в отговор на финансовата криза и забавянето на икономическия растеж, и за това че такива съкращения — които в повечето случаи не са координирани на равнището на ЕС и пренебрегват Европейската стратегия за сигурност — могат да имат сериозни последствия за способността и готовността на Съюза да се справи с предизвикателствата, свързани със сигурността по море и другаде, и да изпълни международните си задължения, както и да му попречат да изпълнява ролята си на световен гарант на сигурността;

52.  Подчертава, че приоритетът за „обединяване и споделяне“, набелязан от ЕС, който трябва да доведе до по-добра координация, по-интелигентно изразходване на средствата за отбрана и по-големи икономии от мащаба за държавите членки, все още предстои да даде своите резултати, включително в областта на капацитета за гарантиране на сигурност по море;

53.  Изказва похвала за основополагащата работа на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) за изпълнение на инициативата за обединяване и споделяне чрез хармонизиране на изискванията и проекти в областта на военноморското обучение и логистиката; приветства проучването, проведено през 2012 г. от експертния екип „Wise Pen“ на изискванията и капацитета в областта на морското корабоплаване; в светлината на мандата и експертния опит на ЕАО, настоятелно призовава държавите членки да се обръщат към агенцията за съвет и техническа подкрепа, когато са изправени пред необходимостта от съкращаване на бюджетите си за отбрана, за да се избегне компрометиране на развитието на стратегически капацитет в целия ЕС, което изисква координирано запълване на празноти и дефицити; насърчава държавите членки да работят с ЕАО за определяне на нуждите, свързани с капацитета, по–специално гражданския и военния капацитет и капацитетът с двойно предназначение в морската област; настоятелно призовава ВП/ЗП, с помощта на ЕАО и ГД „Морско дело и рибарство“, да установи всички военноморски и морски активи, които се използват за осигуряване на морския капацитет и отговарят на изискванията от 2012 г. и за които съществува риск да бъдат загубени от държавите членки на ЕС в резултат от финансови и икономически ограничения, и да потърси начини за запазването им и използването им за изпълнението на интегрираната морска политика на ЕС и бъдещата Европейска стратегия за морска безопасност;

54.  Припомня, че капацитетите с двойно предназначение са необходими за осъществяването на ОПСО с оглед на сложните предизвикателства пред сигурността в днешния свят; подчертава, че настоящата криза в Сахел и Африканския рог изведоха на преден план необходимостта от всеобхватен подход, който включва от една страна пълен спектър на гражданско-военен ангажираност и от друга - оборудване с двойна употреба и капацитет, включително европейски военноморски капацитет и капацитета на корабостроенето за граждански и отбранителни цели, чието предназначение е да се гарантира сигурността и устойчивостта на корабите; отправя покана към държавите членки да работят с подходящите органи и агенции на ЕС, и по-специално с Комисията, ЕАО и Европейската космическа агенция при търсене на финансиране от ЕС за развитие на капацитет с двойна употреба, което е начин за запълване на празноти в областта на капацитета на национално и регионално равнище и на равнището на Съюза; припомня потенциала за двойна употреба на програмата „Галилео“ и нейния принос за изпълнението и ефективността на операциите по линия на ОПСО, особено в морската област; при все това изтъква, че следва да се даде приоритет на повече прозрачност, ефективност и многостранни подходи в областта на развитието на капацитет;

55.  Припомня необходимостта от консолидиране на базирана в ЕС и финансирана от ЕС технологична база в областта на отбраната, включително капацитет за военноморско строителство и производство на оборудване; припомня, в светлината на настоящата икономическа и финансова криза, че основаването и поддържането на способни и самостоятелни европейски отбранителни индустрии означава създаване на работни места и растеж; призовава за по-качествен диалог със заинтересованите страни от промишлеността, тъй като разработването на военноморски капацитет предполага дългогодишен ангажимент; подчертава, че е необходимо държавите членки на ЕС и промишлеността да рационализират и хармонизират стандартите, за да се гарантира европейска оперативна съвместимост в областта на морския и военноморския капацитет, включително на комуникационните системи и технологии;

56.  Счита, че мрежата за морски надзор (MARSUR) на ЕАО представлява нововъведение, което носи добавена стойност за развитието на морското измерение на ОПСО; настоятелно призовава за установяване на подходящи области на сътрудничество между MARSUR и други проекти на ЕС, насочени към развитие на проекти за морско наблюдение, като европейската програма за мониторинг на Земята „Коперник“ (предишния проект за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС )), проекти за морски услуги и услуги за морска сигурност или работата на ЕАМБ в областта на морското наблюдение;

57.  Счита, че разработките на ЕАМБ, ЕКА и по програмата „Коперник“ може да послужат и за изпълнението на морското измерение на ОПСО и че използването им следва до бъде уредено от формална гледна точка; подчертава, че техният опит ги поставя в отлична позиция за предоставяне на услуги и подкрепа на текущи мисии на ОПСО по въпроси, свързани с наблюдението и патрулирането или събирането, проучването и разпространението на спътникова информация, вдъхновено от партньорството, макар и неформално установено, между ЕАМБ и операция Eunavfor Atalanta;

58.  Призовава за създаването на истинска функция на европейска брегова охрана въз основа на вече натрупания опит от „Фронтекс“ и Европейската патрулна мрежа, на които отделни държавни организации и субекти предоставят капацитет, като действат в рамките на съдебната практика, произтичаща от сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи и целяща защита на границите на ЕС, европейските граждани и живота на хора в опасност в крайбрежните води на Съюза;

59.  Поздравява работата, извършена в рамките на развитието на Общата среда за обмен на информация (CISE) за постигането на ефективен европейски капацитет за морско наблюдение; поради това призовава ЕС да инвестира смислено в по-нататъшното развитие на рамката на CISE, въз основа на опит, придобит с проекти като MARSUNO, BlueMassMed и EUROSUR, с оглед на това да бъде готов да проследява, наблюдава и отговаря на морски предизвикателства във водите на държавите членки на ЕС или в близост до ЕС;

60.  Като има предвид, че ЕС и членовете на НАТО имат само един набор от военноморски сили, призовава за по-голямо стратегическо координиране между двете организации в областта на морската сигурност; счита, че бъдещата стратегия на ЕС за морска сигурност следва да бъде независима, но в същото време да допълва тази на Алианса, за да допринася за решаването на максимален брой от горепосочените предизвикателства с оптимално използване на ограничените морски активи; приветства положителните резултати от съвместното използване на оперативния щаб на двете организации в Нортууд (Великобритания); счита, че ЕС следва да се съсредоточи върху явната добавена стойност на своя всеобхватен подход към справянето с разностранни предизвикателства, демонстриран в случая с дипломатическите, финансовите и съдебните последващи действия на ефективната борба на Atalanta срещу пиратството; призовава за допълнително подобряване на обмена на информация между НАТО и ЕС, както и за засилена координация с други международни участници;

61.  Изразява съжаление, че и днес продължава дублирането, препокриването и разпиляването на ресурси и борбите за територия между органи и агенции на ЕС в областта на морската сигурност; настоятелно призовава ЕС да проучи начините, по които може да намали административната и финансова тежест, произтичаща от безсмислено препокриване на функции, опит, съоръжения и ресурси между няколко органа и действащи лица на ЕС, като по този начин се даде възможност на ВП/ЗП да приложи своята координираща функция;

62.  В тази връзка призовава за интегриране на усилията за координиране и свързване в Стратегията на ЕС за морска сигурност, в която следва да се очертаят ясни насоки за конкретно сътрудничество между съответните генерални дирекции на Комисията, включително ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Вътрешни работи“, ГД „Правосъдие“, ГД „Предприятия и промишленост“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Развитие“, както и Европейската служба за външна дейност и Службата за инструментите на външната политика; същото следва да се направи за сътрудничеството между агенциите като ЕАО, ЕАМБ, SatCen, Европол, Frontex, Военния секретариат на ЕС, Дирекцията за управление и планиране при кризи, Центъра за анализ на информация на ЕС и съответните органи на държавите членки;

63.  Приветства дейността на началниците на европейски военноморски сили (CHENS) в подкрепа на разбирателството между европейските военноморски сили и разглеждането на въпроси от взаимен интерес; призовава резултатите от годишните срещи на CHENS и на специализираните работни групи към него да захранват Стратегията на ЕС за морска сигурност и нейното изпълнение на равнището на ОПСО, за насърчаване на по-нататъшно сътрудничество и гарантиране на интегриран и ефективен подход;

64.  Приканва предстоящия Европейски съвет по отбрана през декември 2013 г. да приеме Стратегия на ЕС за морска сигурност, която да включва възгледите на Европейския парламент, изложени в настоящия доклад; припомня на държавите членки, че днешният свят и по-специално неговите предизвикателствата и заплахи изискват последователни, съгласувани и убедителни действия за защита на 500-те милиона граждани на ЕС; припомня, че тези предизвикателства изискват също така външна политика на ЕС, основана на необходимостта от мир и сигурност по целия свят и подкрепата за тях;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, както и на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО и председателя на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0006. (2) JOIN(2012)0039 — 2012/0370(NLE). (3) OВ C 136 E, 11.5.2012 г. стр. 71. (4) JOIN(2012)0019. (5) ОВ L 301, 12.11.2008 г., стр. 33. (6) ОВ L 187, 17.7.2012 г., стр. 40. (7) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 7. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0455. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0097. (10) OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 61. (11) Приети текстове, P7_TA(2012)0203. (12) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стp. 81.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи (2012/2319(INI))

P7_TA(2013)0381 A7-0205/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз (ДЕС),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 декември 2012 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2012 г. относно развиването на военни способности,

—  като взе предвид Приоритетната цел 2010, приета от Европейския съвет на 17—18 юни 2004 г.,

—  като взе предвид клаузите за взаимна защита и солидарност в Договора от Лисабон, които изискват държавите членки да предоставят помощ и съдействие, ако някоя от тях стане жертва на бедствие, терористично нападение или въоръжено нападение,

—  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада относно нейното прилагане, подкрепен от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,

—  като взе предвид Решение 2011/871/ОВППС на Съвета от 19 декември 2011 година за създаване на механизъм за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни или отбранителни последици (Аthena)(1),

—  като взе предвид Решение 2011/411/ОВППС на Съвета от 12 юли 2011 година за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбраната, и за отмяна на Съвместно действие 2004/551/ОВППС(2),

—  като взе предвид обсъждането с участието на министрите на отбраната на заседанието на Съвета по външни работи от 23 април 2013 г. относно подготовката за Европейския съвет по въпросите на отбраната през м. декември 2013 г.,

—  като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана(3), от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за взаимна защита и солидарност на ЕС: политически и оперативни измерения(4), от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност(5) и от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС(6),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0205/2013),

Общи положения

1.  Oтбелязва с висока степен на неотложност недостатъчния капацитет на ЕС да отговаря своевременно и ефикасно на международни кризи, въпреки отдавнашния му ангажимент за опазване на мира, защита на правата на човека, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите на Хартата на ООН; подчертава, че е в интерес на ЕС и на държавите членки да действат съгласувано като източник на сигурност, не само в рамките на Европа, но и в останалата част на света и особено в съседните държави;

2.  Припомня твърдата си привързаност към цялостния подход при управлението на кризи, като се интегрира широк спектър от дипломатически и икономически средства, средства за развитие и, в краен случай, военни средства, както се посочва по-специално в резолюциите на ЕП относно годишните доклади относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); подчертава, че военните структури и капацитет са неделима част от такъв цялостен подход и са в основата на способността на ЕС да отговаря на заплахи, конфликти и кризи, включително хуманитарни кризи и природни бедствия, ако останалите средства не успеят;

3.  Отбелязва със съжаление, че неотдавнашните военни операции в Либия и Мали показаха липсата на напредък към една наистина обща политика за сигурност и отбрана и подчертава необходимостта от по-добра координация и сътрудничество на европейско равнище, за да може ЕС да бъде възприеман сериозно като ефективен и надежден участник на световната сцена;

4.  Припомня, че в Договора ЕС се призовава да работи за постепенното изработване на обща отбранителна политика на Съюза, която би могла да доведе до обща отбрана; припомня още веднъж задълженията на държавите членки съгласно клаузата за взаимна защита;

5.  Повторно заявява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите и некоординирани съкращения в националните бюджети за отбрана, които възпрепятстват усилията за преодоляване на различията във военните способности и подкопават доверието в ОПСО; призовава настоятелно държавите членки да спрат и да обърнат тази безотговорна тенденция, както и да засилят усилията на национално равнище и на равнище ЕС за ограничаване на последиците от нея посредством засилено сътрудничество и обединяване и споделяне;

6.  Припомня своята резолюция относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС и заявява повторно своите препоръки за противодействие на отрицателните въздействия на кризата върху военните способности на равнище ЕС чрез подобрена координация на планирането, обединяване и споделяне на способности, подпомагане на научните изследвания и технологичното развитие в областта на отбраната, изграждане на една по-интегрирана, устойчива, новаторска и конкурентоспособна технологична и промишлена основа за европейската отбрана, като се установи европейски пазар на отбранително оборудване и се намерят нови форми на финансиране на равнище ЕС;

7.  Настоятелно призовава държавите – членки на ЕС и Комисията да предприемат необходимите мерки, за да улеснят преструктурирането и консолидирането на промишлените способности в областта на отбраната, за да се намали съществуващият свръхкапацитет, който няма траен ефект;

8.  Приветства дейността на работната група на Европейската комисия по въпросите на промишлеността и съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността” (COM(2013)0542), и призовава Комисията да изготви предложения за това как по гъвкав начин биха могли да се ползват по-всеобхватни политики и инструменти на ЕС за подпомагане на целите в областта на отбраната и сигурността, в частност в области с многостранни аспекти като например технологиите с двойна употреба;

9.  Подчертава, че съществуващите военни структури в рамките на ЕС, на равнище на Съюза, както и на многонационално и национално равнище, трябва да продължат в процеса на трансформация да изграждат модулни, оперативно съвместими и способни на разгръщане въоръжени сили, пригодени към многонационални операции;

10.  Приветства новия импулс, даден от Европейския съвет през м. декември 2012 г., за увеличаване на оперативната ефективност и ефикасността на операциите на ОПСО, като се засилва европейското сътрудничество с цел предоставяне на ориентирани към бъдещето военни способности и запълване на важни пропуски, както и укрепване на европейската промишленост в областта на отбраната;

11.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да представи предложения предвид заседанието на Европейския съвет през м. декември 2013 г., които да отразяват препоръките от настоящата резолюция и да включват варианти за напредък на европейското сътрудничество в сигурността и отбраната между държавите членки, които имат желание за това, въз основа на разпоредбите на Договора относно постоянното структурирано сътрудничество, в случай че не е възможно постигането на споразумение за амбициозен график сред всички държави членки;

12.  Решава, като част от своята програма за следващия Конвент за Конституция, да подготви предложения за укрепване на Договорите по отношение на разработването на ОПСО;

Подобряване на способността на ЕС за планиране и провеждане на военни операции

13.  Отбелязва със съжаление, че десет години след първата самостоятелно водена от ЕС военна операция Съюзът все още не разполага с постоянна способност за военно планиране и провеждане на военни действия и изразява съжаление във връзка с възпиращия ефект на това по отношение на способността на ЕС да реагира на остри кризи; припомня, че настоящите разпоредби, съгласно които се изисква специално активиране на национални щабове, съставляват изцяло реактивен подход и не предоставят ресурси за необходимото предварително планиране;

14.  Счита, че активираният оперативен център, при все че се приветства ролята му за координирането на мисиите в Африканския рог, е една до голяма степен недостатъчна крачка към постигането на такава постоянна способност поради ограничените му ресурси и неговите функции, които са строго свързани с подпомагащи действия; изразява съжаление във връзка с факта, че инициативата на петте държави от групата „Ваймар плюс“ не доведе до друг, по-съществен резултат; призовава настоятелно държавите членки да се договорят на първо време да възлагат на Оперативния център оперативното планиране на мисии, различни от бойните, като например мисиите на ЕС за обучение в Мали и Сомалия;

15.  Призовава отново за създаването на пълноправен оперативен щаб на ЕС в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), ако е необходимо чрез постоянно структурирано сътрудничество; подчертава, че той следва да бъде гражданско-военна структура, отговорна за планирането и провеждането както на гражданските мисии на ЕС, така и на военни операции, с отделни граждански и военни вериги на командване;

16.  Посочва, че създаването на оперативен щаб на ЕС в голяма степен ще увеличи институционалната памет на ЕС при управлението на кризи, ще допринесе за разгръщането на обща стратегическа култура чрез командироването на национален персонал, ще увеличи ползите от гражданско-военната координация, ще позволи обединяването на определени функции, ще намали разходите в дългосрочен план и ще улесни политическия контрол от страна на Парламента и Съвета;

17.  Подчертава нуждата от постоянни способности за военно планиране и провеждане на военни действия също така във връзка със задълженията, произтичащи от клаузата за взаимна защита и клаузата за солидарност, а също така и необходимостта да се гарантира съответното равнище на готовност и бързина на реакция в случай на задействане на една от двете клаузи; призовава ЗП/ВП да предложи практически мерки, така че клаузата за взаимна защита да обуславя отговора на равнище ЕС;

Подсилване на бойните групи на ЕС: инструментът на Съюза за бързо реагиране и стабилизиране

18.  Отчита приноса на бойните групи на ЕС за преобразуването на въоръжените сили на държавите членки, за насърчаването на военната оперативна съвместимост и за насърчаването на многонационалното сътрудничество; изразява съжаление, че концепцията все още не е доказала своята полезност като инструмент за бързо реагиране в операции и че без съществени промени всякакво споразумение за разгръщане изглежда малко вероятно; счита, че положението в Мали е пропусната възможност за използване за първи път на бойните групи на ЕС;

19.  Счита, че с цел да се увеличи ефективността на бойните групи следва да се отдели подобаващо внимание на техния състав, като се знае, че като цяло държавите от един регион имат сходно схващане за заплахите и така се улеснява необходимата реакция спрямо тях;

20.  Счита, че преразгледаният механизъм ATHENA за общите разходи за военните операции все още не взема предвид по съответния начин спецификата на концепцията за бойни групи и призовава за значително разширяване на общите разходи за операции за бързо реагиране, така че да се достигне пълно поемане на разходите при използването на бойни групи; счита, че прилагането на принципа на „поемане на разходите от страната, където са направени” за бойните групи, намиращи се в състояние на бойна готовност на доброволчески или ротационен принцип, противоречи на принципа на справедливото разпределяне на тежестта;

21.  Призовава ЗП/ВП да направи предложения с цел адаптиране на механизма Athena към особеностите на бойните групи, ако е необходимо чрез постоянно структурирано сътрудничество, създадено успоредно на постоянния оперативен щаб; същевременно призовава ЗП/ВП да представи предложение относно създаването и финансирането на начален фонд за подготвителни дейности за военните операции на ЕС, каквото е изискването в Договора;

22.  Отбелязва усилията в рамките на Съвета и на ЕСВД за увеличаване на гъвкавостта и възможността за използване на бойните групи, които обаче засега не доведоха да осезаеми резултати; посочва, че е необходима висока степен на оперативна съвместимост не само на техническо равнище, но също така и на процедурно и концептуално равнище, в частност за привеждане в съответствие на правилата за участие и прехвърляне на властта и премахване на възраженията на национално равнище;

23.  Приканва Европейския съвет да проучи възможностите за рационализиране на процеса на вземане на политически решения на равнище ЕС и на национално равнище, така че бързото реагиране да стане реалност; настоява да бъде проявена необходимата политическа воля за преодоляване на предизвикателствата; насърчава обмислянето на евентуални опростени процедури по отношение разгръщането на бойни групи за ограничени периоди от време, при условие че са изпълнени определени, ясно дефинирани и договорени предварителни условия като например конкретно искане от страна на ООН;

24.  Приветства подновения ангажимент на държавите членки за степента на амбициозност на концепцията за бойни групи и уверението за планиране на вноските въз основа на редовни по своята периодичност ангажименти, за да се избегнат бъдещи пропуски в графика на бойните групи; насърчава развитието на бойните групи като дългосрочни партньорства, които продължават и след периода на бойна готовност, за да се увеличат до максимум военните и икономическите ползи от съвместното възлагане на обществени поръчки за оборудване и услуги и от обединяването и споделянето; отбелязва, че рамковият договор относно основните логистични услуги за бойните групи на ЕС в състояние на бойна готовност през второто полугодие на 2012 г., сключен от Европейската агенция по отбрана (ЕАО), е конкретен пример в тази насока;

25.  Посочва, че всички разходи, които не са свързани с военните операции, като разходите по подготовката и постоянните разходи за бойните групи, би могло да се изплащат от бюджета на ЕС;

26.  Подчертава, че бойните групи предоставят конкретен инструмент с ограничени мащаб и устойчивост, който е пригоден за определен брой сценарии и не може да се разглежда като универсален инструмент за управление на кризи; припомня, че в първоначалната военна приоритетна цел от 1999 г. (Приоритетна цел от Хелзинки), потвърдена от Европейския съвет през 2008 г., се поставя целта ЕС да е в състояние да разгърне 60 000 души за 60 дни в случай на мащабна операция; отбелязва, че тази цел, въпреки че не е официално изоставена, никога не е била реално постигната поради траен дефицит на способности; посочва, че вместо да се поставят произволно нови цели, които има опасност да накърнят доверието в ЕС, е налице спешна нужда от устойчиви усилия за справяне с дефицита на способности и за подобряване на сформирането на военни сили и проектирането на военните операции на ЕС като цяло;

Изграждане на структури и способности за решаване на основни случаи на недостиг на способности

27.  Припомня мисията и задачите на ЕАО съгласно член 42, параграф 3 и член 45 от ДЕС, в частност основната ѝ роля при развиването и прилагането на политиката на ЕС в областта на способностите и въоръжаването, хармонизирането на оперативните нужди, предлагането на многостранни проекти, координирането на програмите на държавите членки, укрепването на европейската отбранителна технологична и индустриална база и повишаването на ефективността на военните разходи; призовава настоятелно държавите членки, предвид силната насоченост на ЕАО към икономическа ефективност, да ѝ предоставят съответното финансиране, за да използват пълния ѝ потенциал, а също така призовава ЗП/ВП да представи предложения за финансиране на персонала и текущите разходи на агенцията от бюджета на Съюза;

28.  Изразява съжаление във връзка с липсата на твърд ангажимент по отношение на способностите от страна на държавите членки и призовава Съвета да осигури изпълнение на свързаното изискване за оценка, определено в член 42, параграф 3 и член 45, параграф 1 от ДЕС; призовава ЗП/ВП да направи подходящи предложения за тази цел; счита, че Парламентът следва да бъде информиран редовно за постигнатия напредък по изграждането на военни способности, които са от значение за изпълнението на ОПСО;

29.  Насърчава по-нататъшния напредък при изпълнението на плана на ЕАО за развитие на способностите и настоятелно призовава, в контекста на неговия преглед през 2013 г., той да бъде по-добре интегриран в националното планиране на отбраната, което трябва да бъде допълнително хармонизирано; повтаря своя призив към държавите членки за започване на институционализиран процес на засилена координация на планирането на отбраната както помежду им, така и в рамките на Военния комитет на ЕС, по-специално въз основа на съвети от ЕАО; насочва вниманието към общата необходимост от засилване на сътрудничеството между ЕАО и Военния комитет на ЕС/военния персонал на ЕС; очаква държавните и правителствени глави да започнат преглед на европейската отбрана по време на Европейския съвет по въпросите на отбраната през м. декември 2013 г.;

30.  Призовава за по-структуриран подход за справяне с основния недостиг на способности на европейско равнище и по-специално в областта на основните фактори за придобиване на сила и за укрепване на силата, като активите на разузнавателните данни, наблюдението и разузнаването (ISR), стратегическия въздушен транспорт, хеликоптерите, медицинската помощ, дозареждането във въздуха и боеприпасите с прецизно насочване, в тясно сътрудничество и пълна съгласуваност с НАТО; приветства първоначалните резултати от инициативите за обединяване и споделяне, управлявани от ЕАО, но подчертава, че е необходим по-нататъшен напредък в тези и други области; изразява съжаление относно факта, че макар и европейските въоръжени сили неведнъж да са изпитвали липсата на такива фактори за придобиване на сила и за укрепване на силата в ОПСО и други операции, нито един от установените пропуски в способностите все още не е запълнен по задоволителен начин;

31.  Призовава за оценка на създаването на постоянен склад за ОПСО (със сходни функции като агенцията на НАТО за подпомагане), предоставящ интегрирано мултинационално подпомагане за военните структури на ЕС и държавите членки, включително основно оборудване за всички мисии без тромави процедури по възлагане на обществени поръчки;

32.  Подчертава нуждата ЕС да разработи необходимите ефикасни и съразмерни способности и стратегии, за да се изправи пред нарастващите кибернетични заплахи за своята сигурност и стратегически интереси; подчертава необходимостта от сътрудничество с действащи лица от частния сектор, за да се постигнат успехи, за да се съблюдават изцяло цифровите свободи и международното право и за да се гарантира достатъчен демократичен контрол;

33.  Подчертава примера на европейското командване на въздушния транспорт, което е доказало своята функция и добавена стойност по време на операции, като особено полезен модел за обединяване и споделяне, основан на прехвърлянето на определени компетенции към обща структура, без да е налице отказ от националната ангажираност; призовава за възпроизвеждане на модела на европейското командване на въздушния транспорт в други области на оперативна подкрепа, и по-специално очаква резултатите от работата на ЕАО по евентуален многонационален хеликоптерен корпус да разгледат друг основен случай на недостиг на способности;

34.  Отново призовава държавите членки да обмислят съвместна отговорност за някои скъпи способности, по-специално космически способности, безпилотни летателни апарати (БЛА) или активи на стратегическия транспорт; приветства работата на Комисията за проучване на възможностите за развитие на притежаваните от ЕС способности, като се използва потенциалът на взаимодействието между отбраната и потребностите на гражданската сигурност, като например в областта на гражданската защита или наблюдението на границите;

35.  Подчертава необходимостта от създаване на общ подход в Европа за развиване на дистанционно управляема безпилотна въздухоплавателна система на средна височина с висока издръжливост и насърчава Комисията и държавите членки да разработят иновативен подход за постигане на тази амбициозна цел;

36.  Подчертава ключовото значение на сателитните активи за съвременните операции, по-специално по отношение на ISR, способностите за комуникация и навигация, както и на необходимостта да се увеличи максимално използването на оскъдните ресурси въз основа на общ подход и на експлоатацията на всички възможни гражданско-военни взаимодействия с оглед избягване на ненужно дублиране; във връзка с това насърчава по-нататъшното сътрудничество между Европейската космическа агенция, ЕАО и Комисията, и настоява за продължаване на финансирането от страна на ЕС на програмите „Коперник” (ГМОСС) и „Галилео“;

37.  Насърчава по-нататъшния напредък на програмата за многонационална система за изображения, базирана в космоса (MUSIS), с цел да се улесни обменът на сателитни изображения от следващото поколение спътници за наблюдение на Земята, и призовава за директно финансово участие на ЕС в програмата, както и за присъединяването на Сателитния център на ЕС, за да се осигури достъп до изображения, приспособен към потребностите на ЕС, и по-специално на ОПСО;

38.  Приветства приемането на кодекс за поведение относно обединяването и споделянето като важна стъпка към по-силно сътрудничество в Европа и подчертава необходимостта да се въведе първа стратегическа оценка на неговото прилагане до края на годината; очаква Европейският съвет през м. декември 2013 г. да бъде едно знаменателно събитие от гледна точка на даването на политически тласък за обединяване и споделяне, както и на предоставянето на ясни насоки за прилагането; насочва вниманието към необходимостта ЕС да увеличи своите информационни дейности, за да подсили допълнително ролята на обединяването и споделянето;

39.  Подчертава значението на гарантирането на сигурността на доставките на оборудване, необходимо на въоръжените сили на държавите членки, за да могат те да изпълняват своите ангажименти по време на международни кризи; изразява сериозна загриженост относно увеличаващата се зависимост от неевропейски технологии и източници на доставки и последиците от това за автономията на Европа; подчертава стратегическото значение на отбранителната промишленост и призовава ЕАО и Комисията да постигнат напредък в работата си по определянето на ключови промишлени възможности, които да бъдат запазени или развивани в Европа, и по намаляването на европейската зависимост от доставки;

40.  Изразява съжаление във връзка с намаляването на националните бюджети за изследвания в областта на отбраната и факта, че то е най-фрагментирано на национален признак; изтъква потенциала на ЕС да внесе значителна добавена стойност чрез Европейската рамка за сътрудничество и по-голямо взаимодействие между изследванията в областта на отбраната и гражданската сигурност; подчертава по-специално необходимостта от съсредоточаване върху инвестициите в главни базови технологии като роботика, нано- и микроелектроника, както и да се гарантира, че средствата на ЕС, изразходвани в тези области, са от полза и за потребностите на отбраната;

Подобряване на съгласуваността в постоянните многонационални структури на държавите членки на ЕС

41.  Отбелязва съществуването на редица двустранни/регионални/многостранни инициативи за партньорство в Европа, насочени към обединяване на ресурси и насърчаване на оперативната съвместимост, които са в състояние да осигуряват принос за ЕС, ООН, НАТО или специални коалиционни операции; като приветства ползите от сътрудничеството и напълно подкрепя обосновката на обединяването, насърчава известна форма на рационализация и по-добра координация между многобройните структури с мултинационално измерение, нараснали без какъвто и да е глобален или последователен план;

42.  Призовава за укрепване на връзките между Eurocorps и Военния секретариат на Европейския съюз и приканва повече държави членки да се присъединят към многонационалната структура на Eurocorps, която би могла да формира ядрото на един напълно интегриран елемент на европейските въоръжени сили;

43.  Отбелязва закриването на EUROFOR, като признава неговия минал принос за операциите на ЕС и графика на бойните групи; отбелязва специфичния принос на EUROMARFOR, EUROGENDFOR, балтийското сътрудничество за отбрана, скандинавското сътрудничество за отбрана, британско-нидерландското амфибийно съединение, испано-италианското амфибийно съединение, немско-нидерландския корпус, белгийско-нидерландското военноморско сътрудничество, англо-френските инициативи за изграждане на комбинирани съвместни експедиционни сили, интегрирана авионосна ударна група и комбиниран съвместен щаб на въоръжените сили и други съществуващи или зараждащи се регионални или двустранни постоянни структури;

44.  Отново подчертава необходимостта да се гарантира цялостна съгласуваност на равнище ЕС и приканва държавите членки да координират по-тясно инициативите си в рамките на Военния комитет на ЕС, въз основа на информация, предоставена от ЕАО;

Засилване на европейското измерение в образованието, обучението и ученията

45.  Отново изразява пълната си подкрепа за европейските структури и проекти в областта на образованието и обучението и по-специално подчертава приноса на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) за насърчаване на култура на обща сигурност, както и неговия потенциал за идентифициране и разработване на спестяващи разходи проекти за сътрудничество между националните институции; приветства решението на Съвета от 12 април 2013 г. за подсилване на Колежа, като му предоставят правен капацитет и финансиране от бюджета на Съюза; счита, че това би могло да послужи като пример за подпомагане от бюджета на ЕС на други структури на ОПСО като ЕАО и Сателитния център на ЕС; насърчава по-нататъшното развитие на европейската инициатива за обмен на млади офицери, вдъхновена от „Еразъм“, както и участието на европейски институти за образование и обучение на военни офицери в програмата „Еразъм“;

46.  Твърдо подкрепя инициативите за обединяване и споделяне в областта на образованието и обучението, при които могат да бъдат направени значителни икономии, без да се засяга националният суверенитет по отношение на оперативните разстановки; подчертава успеха на програмата на ЕАО за обучение на пилоти на хеликоптери и приветства започването на тактически учения по въздушен транспорт на ЕАО, които следва да доведат до създаването на постоянен европейски курс за обучение по тактика на въздушния транспорт; очаква по-голям напредък при разработването на обща интегрирана система за обучение за бъдещи пилоти на самолети изтребители; приветства работата на ЕАО за по-обединено и споделено обучение в областта на кибернетичната отбрана, противодействието на самоделни взривни устройства и военноморските операции; насочва вниманието към необходимостта ЕАО да вземе предвид нуждите от обучение на държавите членки, чиито въздухоплавателни средства са произведени от компании извън ЕС;

47.  Подчертава възможността за съвместно обучение и учения, осигурена от бойните групи на ЕС; насърчава нациите от рамката на бойните групи да отворят ученията на бойните групи за допълнителни участници, като потенциални стратегически/оперативни фактори, както и партньорски организации като ООН;

48.  Насочва вниманието към необходимостта да се избегнат евентуални припокривания с НАТО, например в областта на обучението по кибернетична сигурност;

Увеличаване на ползите от сътрудничеството между ЕС и НАТО

49.  Подчертава, че укрепването на европейските военни способности чрез подобрени структури на ЕС е от полза и за НАТО и допринася за по-справедливо разпределяне на тежестта в рамките на Алианса; приветства прагматичното сътрудничество, насочено към избягване на дублирането на инициативите за обединяване и споделяне и за интелигентна отбрана, по-специално чрез взаимодействие между ЕАО и Обединеното командване по трансформацията на НАТО;

50.  Призовава настоятелно за много по-тясно и по-редовно сътрудничество на политическо равнище между ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО за целите на оценката на риска, управлението на ресурсите, планирането на политиките и изпълнението на гражданските и военните операции; подчертава необходимостта да се развият съществуващите рамки за оперативно сътрудничество между ЕС и НАТО, като се започне от споразуменията „Берлин плюс”, чието прилагане все още се блокира от Турция;

51.  Изтъква, че националните способности, независимо дали са разработени в рамката на ЕС или НАТО, продължават да бъдат от компетенциите на националните органи и следователно могат да се използват за всички операции, за които е взето решение на национално равнище;

52.  Подчертава значението на стандартите на НАТО за европейското сътрудничество в областта на отбраната и подчертава необходимостта способностите, разработени в рамките на ЕС, да гарантират пълна оперативна съвместимост с НАТО;

53.  Отбелязва, че силите за бързо реагиране на НАТО и бойните групи на ЕС са допълнителни, взаимно подсилващи се инициативи, които обаче изискват сходни усилия от страна на държавите членки, и призовава да се положат усилия за максимално увеличаване на взаимодействието помежду им;

Преход на ОПСО на ново равнище

54.  Приканва държавите членки да предприемат качествена стъпка напред в европейската отбрана чрез укрепване на военните структури на ЕС в съответствие с настоящата резолюция; насърчава държавите членки, които желаят да направят това, да действат при необходимост в съответствие с член 42, параграф 6 и член 46 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество, както и в съответствие с член 44 от ДЕС; счита, че ако бъдат установени такива форми на сътрудничество, те следва преди всичко да се основават на готовността на участващите държави членки да поемат своята отговорност в рамките на международната общност и да подготвят Съюза по-добре за операции за управление на кризи;

55.  Следователно счита, че постоянното структурирано сътрудничество следва по-специално да включва следните елементи, насочени към засилена оперативна ефективност:

56.  Посочва, че държавите членки също трябва да засилят своите ангажименти по отношение на изграждането на способности, по-специално чрез обединяване и споделяне, но че трябва да се поддържат максимална гъвкавост и приобщаване с оглед възможно най-пълното използване на различните двустранни, регионални или многостранни взаимодействия; въпреки това счита, че едно споразумение относно постоянното структурирано сътрудничество следва да включва поне ангажименти за:

57.  Отбелязва, че Договорът ясно посочва, че постоянното структурирано сътрудничество трябва да бъде създадено в рамките на Съюза, като посочва, че по-голямата част от дейностите, развивани по него, могат да се възползват от достъп до бюджета на ЕС при същите условия, както и други дейности на ЕС, в съответствие с член 41 от ДЕС;

58.  Счита, че постоянното структурирано сътрудничество следва също така да улеснява по-голяма съгласуваност между европейските съвместни инициативи, в дух на приобщаване и гъвкавост, чрез укрепване на връзките между различните отделни случаи на сътрудничество, които възникват в рамките на засилена рамка на ОПСО;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП, на правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералния секретар на НАТО.

(1) ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 35. (2) ОВ L 183, 13.7.2011 г., стр. 16. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0455. (4) OB C 168 E, 14.6.2013 r., стр. 9. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0334. (6) Приети текстове, P7_TA(2011)0574.

Препоръка на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно политиката на ЕС спрямо Беларус (2013/2036(INI))

P7_TA(2013)0382 A7-0261/2013

Европейският парламент,

—  като има предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно положението в Беларус след парламентарните избори, проведени на 23 септември 2012 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно положението в Беларус(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно Беларус(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно положението в Беларус(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(6),

—  като взе предвид резолюцията от конференцията на националната платформа на Форума на гражданското общество към Източното партньорство от 1 юни 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство — Източното измерение(7),

—  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище, посветена на Източното партньорство, в Прага през 2009 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 октомври 2012 г. и Регламента на Съвета (ЕС) № 1014/2012 от 6 ноември 2012 г. относно ограничителни мерки спрямо Беларус(8),

—  като взе предвид член 97 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7–0261/2013),

A.  като има предвид, че от 1994 г. насам в Беларус не са произвеждани свободни и честни избори съгласно избирателно законодателство в съответствие с международните стандарти;

Б.  като има предвид, че принципът на разделение на властите на практика беше премахнат с конституционната реформа от 1996 г. и оттогава политическата опозиция не е представена в политическите институции и не може да участва в определянето и изпълнението на политическия курс на страната;

В.  като има предвид, че през същия период правата на човека и основните свободи биват системно и масово нарушавани, по-специално що се отнася до свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на събранията;

Г.  като има предвид, че през 1997 г. Европейският съвет суспендира ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество и замрази временното търговско споразумение, поради което отношенията между ЕС и Беларус продължават да бъдат регулирани от Споразумението за търговия и сътрудничество от 1989 г.;

Д.  като има предвид, че през 2008—2010 г. отношенията между ЕС и Беларус получиха импулс, когато Беларус изрази готовност да развива конструктивни отношения с ЕС и се наблюдаваше определено движение към подобряване на условията за дейности на гражданското общество, опозицията и свободния печат; при все това тежките репресии след президентските избори през 2010 г. и затягането на репресивната политика, като например арестуването на кандидати за президент, последвано от масови арести, политически мотивирани наказателни дела срещу представители на опозицията и вълната от репресии срещу защитници на правата на човека и независими медии, доведоха до значително влошаване на тези отношения;

Е.  като има предвид, че отхвърлянето от страна на беларуските органи на призивите на ЕС за спазване на международно приетите демократични стандарти доведе до политика на самоизолация и до налагането й на беларуския народ;

Ж.  като има предвид, че Европейският парламент не признава легитимността на парламента на Беларус; през изминалото десетилетие само една официална делегация на Европейския парламент посети Беларус през 2010 г.;

З.  като има предвид, че 70 % от населението на Беларус желае промяна в страната; част от него обаче счита, че съществените промени първоначално биха довели до влошаване на жизнения стандарт(9);

И.  като има предвид, че осъществяването на демократична промяна би било по-вероятно, ако реформистката част от управляващия понастоящем елит се ангажира с реформи; въпреки това основни катализатори следва да бъдат организациите на гражданското общество и частния бизнес;

Й.  като има предвид, че установяването на съгласуван политически диалог с беларуските органи при гореизложеното условие следва да доведе до включване на гражданското общество и опозицията в диалога между различните заинтересовани страни и до осъществяване на реформите;

К.  като има предвид, че срещата на високо равнище във Вилнюс, посветена на Източното партньорство, би могла да се превърне в още една важна възможност за условно и постепенно подобряване на отношенията между ЕС и Беларус, при условие че всички политически затворници бъдат освободени и политически реабилитирани;

Л.  като има предвид, че вследствие на това ограничителните мерки на ЕС бяха преразгледани и разширени (понастоящем са наложени на 242 лица и 30 предприятия), докато беларуските органи продължават да забраняват на политици, длъжностни лица, включително представители на международни организации, журналисти и представители на гражданското общество, да влизат в страната;

М.  като има предвид, че допълнителните усилия за единна стратегия и план за действие биха могли да бъдат полезни за постигане на целите на политическата опозиция; като има предвид, че конкретни мерки като например общи листи за местните избори през 2014 г., изготвянето на единна политическа програма или представянето на един-единствен кандидат за президентските избори през 2015 г. представляват положителни промени в това отношение;

Н.  като има предвид, че започнатият през 2012 г. европейски диалог с беларуското общество относно модернизацията оказа положително въздействие върху започването на конструктивен дебат сред беларуското общество относно необходимите реформи в страната и осведомеността относно ЕС; като има предвид, че е необходимо допълнително развитие на концепцията, целта, стратегията, подходящата структура за финансиране и управление на този диалог, както и неговата по-добра координация с инициативите на Източното партньорство;

О.  като има предвид, че за ЕС националната платформа на Форума на гражданското общество към Източното партньорство е важен и надежден партньор, както и единствен по рода си канал за комуникация с народа на Беларус;

П.  като има предвид, че в Беларус все още има политически затворници(10), включително Алес Беляцки, защитник на правата на човека и номиниран за наградата „Сахаров“, които са подложени на тежки психологически и физически мъчения, включително смъртни заплахи, необосновани прехвърляния, незадоволително здравно обслужване и лишаване от правото на срещи с членовете на семейството; освобождаването и политическата реабилитация на всички политически затворници, както и напредъкът на Беларус по отношение на изпълнението на поетите от нея международни задължения и зачитането на основните права на човека, принципите на правовата държава и демократичните свободи, остават основните условия за нормализиране на отношенията между ЕС и Беларус;

Р.  като има предвид, че намаляването на абсолютния брой политически мотивирани арести (от 868 през 2011 г. до 235 през 2012 г. по данни на Центъра за правата на човека „Вясна“) би могло да се дължи на атмосферата на репресии и заплахи;

С.  като има предвид, че неотдавнашните законодателни изменения с ограничителен характер позволяват по-нататъшни репресии на гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, независимите медии и адвокатите на защитата; като има предвид, че общото положение по отношение на правата на човека и основните свободи е достойно за съжаление и продължава да бъде повод за значителна загриженост, както се посочва в доклада за 2013 г. на специалния докладчик на ООН за Беларус; като има предвид, че демонстрираният от беларуските органи имунитет към призивите от страна на международната общност допринася за по-нататъшно влошаване на отношенията с ЕС и за постепенната самоизолация на Беларус;

Т.  като има предвид, че през 2012 г. беларуските органи въведоха законодателни промени, които дават на КГБ широки правомощия за свободното използване на принудителни мерки; като има предвид, че съгласно новия закон службите за сигурност са свободни да влизат в жилища, да арестуват и задържат без ограничения както беларуски граждани, така и защитени с имунитет дипломати и представители на международни институции; като има предвид, че този закон също така съдържа разпоредба, която освобождава служителите на КГБ от всякаква правна отговорност за причиняване на телесни повреди на хората, по отношение на които предприемат действия; като има предвид, че на беларуските специални служби са дадени широки правомощия за разгонване на демонстрации;

У.  като има предвид, че в края на 2011 г. са внесени промени в Закона за масовите събрания, съгласно които провеждането на масови митинги би могло да доведе до подвеждане под наказателна отговорност за нарушаване на обществения ред; като има предвид, че организаторите на масови митинги са длъжни да предоставят на органите информация за източниците на финансирането им;

Ф.  като има предвид, че през 2011 г. е въведена наказателна отговорност за получаване на чуждестранни помощи и че понятието за държавна измяна е разширено, което дава на органите възможност за наказателно преследване на организациите и физическите лица, които получават финансиране от чужбина или участват в международни прояви;

Х.  като има предвид, че през 2012 г. Министерството на правосъдието на Беларус отказа да регистрира 19 НПО и две политически партии, а членовете на нерегистрирани организации са непрекъснато подложени на заплахи, тормоз и преследвания в Беларус;

Ц.  като има предвид, че Беларус е единствената европейска държава, която прилага смъртно наказание; датите на екзекуциите са неизвестни за семействата на осъдените и за обществеността, тялото не се дава за погребване от страна на роднините, а мястото на гроба не се съобщава;

Ч.  като има предвид, че през 2012 г. двама души бяха екзекутирани въпреки че съдебният процес не е отговарял на критериите за справедлив съдебен процес; като има предвид, че през 2012 г. не беше обявена нито една смъртна присъда след дълъг период от време, но при все това нови смъртни присъди бяха обявени през 2013 г.;

Ш.  като има предвид, че положението в Беларус може да се характеризира с липса на доверие в съдебната система, поради недостатъчната й независимост и политически мотивираните й решения;

Щ.  .като има предвид, че Беларус е единствената държава сред държавите от Източното партньорство, в която все още не е създадена официална институция по правата на човека;

АА.  като има предвид, че цензурата е сериозен политически проблем в Беларус;

AБ.  като има предвид, че според световния индекс за свобода на печата за 2013 г. на „Репортери без граници“ Беларус се е изкачила от 168-ма на 157-ма позиция от общо 179 държави, но все още заема най-ниската позиция сред държавите от Източното партньорство (Азербайджан (156), Украйна (126), Грузия (100), Армения (74), Молдова (55));

AВ.  като има предвид, че достъпът до независими телевизионни канали и радиостанции, както и до печатни медии понастоящем е незадоволителен и държавните медии доминират достъпа до информация;

AГ.  като има предвид, че положението със свободата на медиите в Беларус е недопустимо, по-специално поради тормоза на журналисти, на които е забранено да напускат страната, ограничителни закони в областта на свободата на радиоразпръскване и интернет, както и избирателното правосъдие към независими журналисти, както показват три наказателни дела, започнати през лятото на 2012 г.;

AД.  като има предвид, че през 2012 г. най-малко на 15 активисти и журналисти е било забранено излизането от Беларус, за което са използвани фалшиви аргументи;

АЕ.  като има предвид, че повече от половината граждани на Беларус имат достъп до интернет; електронните медии дават нови възможности за по-широк достъп до независими медии, въпреки че някои опозиционни уебсайтове са били блокирани в държавни и образователни институции;

АЖ.  като има предвид, че според най-новия индекс на човешко развитие на ООН за 2012 г. Беларус се нарежда на 50-то място в сравнение с Русия (55) и страните от Източното партньорство (Грузия (72), Украйна (78), Азербайджан (82), Армения (87), Молдова (113));

АЗ.  като има предвид, че една от основните причини за известна социална стабилност в страната е системата за социални помощи, от която хората се ползват, а в замяна избират да бъдат политически неактивни; 65 % от гражданите на Беларус получават държавно подпомагане в различни форми като пенсии, стипендии, обезщетения за безработица и др.;

АИ.  като има предвид, че ниският процент на безработица може да бъде изкуствено постигнат чрез субсидии за държавните предприятия, които създават около 70 % от БВП и осигуряват работа на 50 % от работната сила;

АЙ.  като има предвид, че правителството на Беларус се опитва да привлича чуждестранни инвестиции — страната разполага с квалифицирана работна сила, програма за приватизация, шест свободни икономически зони и високотехнологичен парк — въпреки това системната намеса на държавата е очевидна в частния сектор;

АК.  като има предвид, че досега беларуските органи са изразили своя геополитически интерес към по-нататъшна икономическа интеграция с Русия чрез създаването на Евро-азиатски митнически и икономически съюз; в същото време по-голямата част от всички преки чуждестранни инвестиции в Беларус през последните години произхождат от Русия; според експерти през последните десетилетия около 700 000 граждани на Беларус са емигрирали с цел работа в Русия, най-вече в Москва и Санкт Петербург;

АЛ.  като има предвид, че се наблюдават сигнали както от ЕС, така и от Беларус за възобновяване на преговорите за присъединяване на Беларус към СТО, особено в контекста на присъединяването на Русия към СТО;

АМ.  като има предвид, че последните проучвания, проведени в рамките на проекта Барометър за съседните държави на ЕС, показват, че над 50 %от беларуското население счита, че ЕС следва да засили ролята си в областта на икономическото развитие, търговията и регионалното сътрудничество с Беларус;

АН.  като има предвид, че според експерти програмата за модернизация, обявена наскоро от беларуските органи, е най-вече насочена към подобряване на основната промишлена инфраструктура, докато по-съществени икономически реформи и прозрачна стопанска среда са необходими в страната, както и по-малко правителствен контрол във всички стопански сектори;

АО.  като има предвид, че според индекса за възприятие на корупцията за 2012 г. на „Трансперънси интернешънъл“ Беларус заема 123-то място от 176 държави и територии, в сравнение с Украйна (144), Азербайджан (139), Русия (133), Армения (105), Молдова (94) и Грузия (51);

АП.  като има предвид, че Беларус наскоро се присъедини към механизма за борба с корупцията „Група държави срещу корупцията“ на Съвета на Европа и стана член на ГРЕТА — механизъм за борба с трафика на хора;

АР.  като има предвид, че Беларус попада в обхвата на Европейската политика за съседство, но с оглед на политическата ситуация все още не е въведен план за действие;

АС.  като има предвид, че понастоящем е предоставена помощ за Беларус съгласно стратегическия документ за страната за периода 2007—2013 г.;

АТ.  като има предвид, че за проекти по Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) за трансгранично сътрудничество между Беларус и съседните й държави бяха разпределени 33,4 милиона евро в рамките на финансовата перспектива за периода 2007—2013 г., докато понастоящем около 60 общини участват в 50 съвместни проекта за трансгранично сътрудничество между Латвия, Литва и Беларус;

АУ.  като има предвид, че понастоящем само 20 експерти от Беларус участват в различни проекти на ЕИСП в сравнение с 2008 г., когато техният брой е бил 120;

АФ.  като има предвид, че органите на Беларус вземат активно участие в експертните срещи в рамките на многостранното направление на Източното партньорство, по-специално в проекти за трансгранично сътрудничество;

АХ.  като има предвид, че 58 града и общини в Полша, 47 в Литва и 30 в Латвия развиват ползотворно сътрудничество със своите партньори — градове и общини в Беларус, а еврорегионът „Немунас – Неман – Ниемен“, който обединява Литва, Полша и Калининград с Беларус в изпълнението на общ проект, би могъл да се разглежда като пример за добра практика;

АЦ.  като има предвид, че през последните години гражданите на Беларус получават най-голям брой шенгенски визи на глава от населението в света; въпреки това те трябва да изразходват много повече средства, а в много случаи също и време и усилия, за да получат виза, в сравнение с гражданите на други държави от Източното партньорство или Русия;

1.  Отправя следните препоръки към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/(ВП/ЗП), ЕСВД, Съвета, Комисията и държавите членки: те следва

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД, Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0410. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0112. (3) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., цтp. 162. (4) ОВ С 136 Е, 11.5.2012 г., стр. 57. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0334. (6) OВ C 168 E, 14.6.2013 г, стp. 26. (7) OВ C 296 E, 2.10.2012 г, стp. 105. (8) ОВ L 307, 7.11.2012 г., стр. 1. (9) Данни от Независимия институт за социално-икономически изследвания, април 2013 г. (10) Списъкът на политически затворници включва и Микалай Статкевич, Павел Северинец, Едуард Лобау, Микалай Антукович, Микалай Джядок, Ихар Аленевич.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно упражнявания от Русия натиск върху държави от Източното партньорство (в контекста на предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс) (2013/2826(RSP))

P7_TA(2013)0383 RC-B7-0389/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г.,

—  като взе предвид перспективата Украйна, Грузия и Молдова да подпишат или парафират, в зависимост от случая, споразумения за асоцииране с Европейския съюз, като взе предвид по-специално, че залогът е новият, обогатен характер на асоцииране, което предлага разширени и задълбочени отношения с европейските партньори и следователно далеч надхвърля чисто икономическите ползи, като цели установяване на силни политически отношения и връзки между обществата,

—  като припомня, че Меморандумът от Будапеща от 1994 г. относно ядреното разоръжаване на Украйна предоставя гаранции на Украйна срещу използване или заплаха от използване на сила и предвижда предоставяне на подкрепа на страната ако бъде направен опит за оказване на натиск върху нея чрез икономическа принуда;

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че продължителното участие в рамката на Източното партньорство предложи на партньорските държави цялостен дневен ред за прилагане на реформи, които са от полза за техните граждани, а споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия между ЕС и държавите от Източното партньорство са ангажимент от страна на тези, които желаят и имат възможност за укрепване и успешно развитие на сътрудничество между страните в много области;

Б.  като има предвид, че натискът от страна на Русия, на който напоследък са изложени държавите от Източното партньорство, поели пътя към сключване на споразумения за асоцииране, включително целенасочени санкции срещу износа на Украйна, забрана на износа на продукти от лозаро-винарския сектор на Молдова и чрез допълнителни пречки, които спъват напредъка към разрешаването на конфликта в Приднестровието, и свързаните със сигурността заплахи срещу Армения, с който се цели те да не подпишат или парафират споразумения за асоцииране или задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия, а вместо това да се присъединят към ръководения от Русия Митнически съюз, който Русия възнамерява да трансформира в Евроазиатски съюз, поставя тези страни в несигурно положение в резултат на геополитически принуди, на които те не следва да бъдат подлагани;

В.  като има предвид, че характерът на упражнявания върху държавите от Източното партньорство натиск, който включва не само вече съществуващи икономически и политически аспекти, но и декларации за бъдещи икономически ограничения, е сигнал за намерението на Русия да продължава да разглежда региона на Източното партньорство като своя изключителна сфера на влияние и да се противопоставя на перспективата за по-тясна интеграция на тези държави с ЕС чрез споразумения за асоцииране, подход, който противоречи на принципите на национален суверенитет, взаимно доверие и добросъседски отношения;

Г.  като има предвид, че държавите от Източното партньорство имат пълното суверенно право и свобода да градят отношения, като равни партньори, с партньори по техен избор в съответствие с договореностите от Хелзинки;

Д.  като има предвид, че сега повече от всякога е необходимо да се привлече вниманието към предизвикващия тревога натиск върху източните съседни държави на ЕС и върху самия проект за Източно партньорство, който се оспорва и поставя под въпрос от Русия;

Е.  като има предвид, че сключването на споразумение за асоцииране с ЕС предполага политически и правни реформи, които допринасят за засилване на принципите на правовата държава, намаляване на корупцията и по-голямо зачитане на правата на човека; като има предвид, че за сметка на това присъединяването към Митническия съюзи не включва основаващи се на ценности критерии и условия и по тази причина не може да се разглежда като стимул за провеждане на вътрешни реформи;

Ж.  като има предвид, че замразените конфликти се използват отново и отново за отслабване или подкопаване на пълния суверенитет на държави от Източното партньорство, според геополитическите и икономическите интереси на Русия;

1.  Припомня, че принципите на равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета, на ненамеса във вътрешните работи, на добро сътрудничество между държавите и на добросъвестно изпълнение на задълженията съгласно международното право, приети в рамките на договореностите от Хелзинки, са основни елементи, ръководещи международните отношенията между независими държави и, като такива, не следва да бъдат нарушавани по никакъв начин;

2.  Изразява съжаление относно факта, че с наближаването на срещата на Източното партньорство във Вилнюс се засилват различните видове натиск, упражнявани върху държавите от Източното партньорство, приближаващи крайната фаза на преговорите за подписване или парафиране на своите споразумения за асоцииране; счита този натиск за недопустим; освен това счита, че постепенното интегриране на партньорските държави в ЕС е в съответствие с техния стремеж към добросъседски отношения с Русия и призовава Русия да се въздържа от предприемането на всякакви действия, които са в явно противоречие с гореспоменатите принципи от Хелзинки; призовава Руската федерация да се въздържа от оказване на повече натиск върху държавите от Източното партньорство и да зачита напълно тяхното суверенно право да следват своя политически избор;

3.  Силно подчертава факта, че свободно направените избори на държавите от Източното партньорство, които по никакъв начин не вредят на търговията с Русия, не следва да водят до отрицателни последствия за тях като търговски мерки, визови ограничения, ограничения на движението на работници и намеса в замразени конфликти; решително отхвърля освен това играта с нулева сума като модел за отношенията на ЕС и Русия с държавите от Източното партньорство;

4.  Изразява убеждение, че провеждането на по-нататъшни политически и икономически реформи в тези страни, основани на ценностите и стандартите на ЕС, е в крайна сметка в интерес на Русия, тъй като това би разширило зоната на стабилност, просперитет и сътрудничество по нейните граници; припомня постоянната покана на ЕС към Русия да допринесе за този процес чрез конструктивна ангажираност с държавите от Източното партньорство;

5.  Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да разглеждат тези събития извън рамките на едно чисто търговско измерение, което е просто прикритие за груб политически натиск, и да предприемат действия в защита на партньорите на Съюза, като изпратят силно послание, подкрепящо всички държави от Източното партньорство в техните европейски стремежи и избори;

6.  Отново потвърждава силната си подкрепа за парафирането или подписването на споразуменията за асоцииране по време на срещата на високо равнище във Вилнюс с тези държави от Източното партньорство, които са готови и желаят да направят това, при условие че са изпълнени съответните изисквания; счита, че това ще даде нов тласък на постепенното интегриране и съществено задълбочаване на отношенията, като по този начин ще се отговори на европейските стремежи на тези държави; призовава в този контекст държавите от Източното партньорство да продължат и увеличат усилията си за приключване на настоящата си работа в до срещата на високо равнище и да не се поддават на упражнявания върху тях натиск;

7.  Подчертава необходимостта ЕС да изпълни своята отговорност да насърчава и защитава в дух на солидарност онези държави от Източното партньорство, които са изложени на открит, предизвикващ тревога и засилващ се натиск от страна на Русия, целящ възпрепятстване на асоциирането им към ЕС, и отправя искане към Комисията и Съвета да предложат конкретни и ефективни мерки в подкрепа на партньорските държави;

8.  Припомня, че споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия целят засилване на конкурентоспособността, икономическата производителност и икономическите резултати на партньорските държави и на ЕС, като същевременно се зачита икономическото сътрудничество на държавите от Източното партньорство с Русия по начин, който облагодетелства всички страни; посочва, че като такива споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия не подкопават дългогодишните търговски отношения, които държавите от Източното партньорство поддържат в региона; напротив, счита, че те не следва да се разглеждат като несъвместими с тези търговски отношения и че, без да се засягат задълженията, произтичащи от споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия, всякакви търговски спорове следва да се решават в съответствие с правилата и задълженията, определени от Световната търговска организация; заявява освен това, че ЕС е готов да помогне на партньорите от Източното партньорство в усилията им за интегриране чрез подкрепа на условното прилагане на съответните раздели на споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия при подписването им, размразяване след подписването или парафирането на споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия на спрени заеми и програми за подпомагане при спазване на определени изисквания и прилагане на мерки за облекчаване на визовия режим с перспектива за въвеждане на безвизов режим;

9.  Посочва че европейската интеграция получава подкрепа от по-голямата част от широката общественост в държавите, на които предстои да парафират или подпишат споразумения за асоцииране; настоятелно призовава въпреки това Комисията и ЕСВД да увеличат усилията си в подкрепа на по-голямата видимост на Източното партньорство и на ползите от него сред широката общественост в държавите партньори, което представлява начин за укрепване на политическия консенсус относно техния избор за Европа; отправя искане за разработване и лансиране в краткосрочен план на широка информационна кампания за повишаване на осведомеността в съответните партньорски държави относно естеството, ползите и изискванията на споразуменията за асоцииране;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите членки, правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и Руската федерация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС (2013/2636(RSP))

P7_TA(2013)0384 B7-0377/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 април 2013 г., озаглавено „Втори доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2013)0179),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (междинен доклад)(2),

—  като взе предвид Програмата от Стокхолм и плана за действие за нейното изпълнение (COM(2010)0171),

—  като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 юни 2013 г. за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу тежката и организираната престъпност за периода 2014–2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT) за 2013 г.,

—  като взе предвид оценката на Европол на заплахата от организираната престъпност в ЕС (SOCTA) за 2013 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията за оценка на цикъла на политиката на ЕС относно тежката и организираната престъпност за 2011 г. (SWD(2013)0017),

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и дял V, глави 1, 2, 4 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47—50, 52 и 53 от нея,

—  като взе предвид съответната европейска съдебна практика и съдебната практика на националните конституционни съдилища относно критерия за пропорционалност и необходимостта той да бъде прилаган от страна на публичните органи в едно демократично общество,

—  като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на човека на мигрантите Франсоа Крепо, представен в изследването „Управление на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху правата на мигрантите“ от 24 април 2013 г.,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС (O-000068/2013 — B7–0213/2013),

—  като взе предвид членове 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Договорът от Лисабон е продължение на Договора от Маастрихт, чиято цел е пространство на сигурност, свобода и правосъдие, и дава възможност да се поставят основите за развитието на политика за сигурност на ЕС и за изготвянето на съвместна програма за сигурност на ЕС и неговите държави членки, която трябва да се основава на принципите на правовата държава, зачитането на демократичните ценности, гражданските свободи, основните права и солидарността и да бъдат предмет на демократичен контрол на европейско и национално равнище; като има предвид, че тези предпоставки отразяват международните задължения на ЕС и на неговите държави членки, и по-специално произтичащите от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и от договорите и конвенциите на ООН, по които те са страни;

Б.  като има предвид, че политиките за сигурност не могат да бъдат насочени единствено към репресии, а трябва да включват превенция, което е от особено значение в период, в който икономическите и социалните неравенства се увеличават и поставят под въпрос социалния пакт и ефективността на основните права и гражданските свободи;

В.  като има предвид, че сигурността на гражданите на ЕС е от основно значение;

Г.  като има предвид, че до настоящия момент държавите членки и Комисията не са приложили действително всички последици от влизането в сила на Договора от Лисабон, и като има предвид, че Парламентът следователно продължава да играе относително второстепенна роля, като неговите позиции по въпроса, и по-специално относно необходимостта да се взема предвид Хартата на основните права на ЕС, не се включват в процеса на вземане на решения(3);

Д.  като има предвид, че стратегията за вътрешна сигурност (СВС) за периода 2010–2014 г. е установила пет приоритетни области, в които ЕС може да осигури добавена стойност: прекратяване на дейностите на международните престъпни мрежи и спомагане за тяхното разбиване, предотвратяване на терористичните атаки, повишаване на киберсигурността, осигуряване на сигурността по границите и подобряване на устойчивостта спрямо природните бедствия; като има предвид, че стратегията може да се приложи единствено ако гарантира свободното движение на хора, правата на мигрантите и на търсещите убежище и спазването на всички международни задължения на ЕС и неговите държави членки;

Е.  като има предвид, че вторият годишен доклад относно изпълнението на СВС призна, че всички тези пет цели остават валидни, и очерта актуалното състояние, постигнатия досега напредък и пътя напред;

1.  Изразява съжаление, че второто съобщение на Комисията от 10 април 2013 г. относно прилагането на СВС съдържа слаба критика по отношение на действията, прилагани в рамките на СВС, и отново утвърждава същите приоритети от първоначалното си съобщение от ноември 2010 г., без да взема предвид, по-специално, последствията от интегрирането на Хартата на основните права, по-голямата част от чиито разпоредби се прилагат не само за гражданите на ЕС, а за всички лица, които са на територията на ЕС;

2.  Отбелязва работата, предприета, с цел да се създаде СВС, и основните принципи, ръководещи тази стратегия, която има за цел да даде възможност на всички институции на ЕС и на държавите членки да работят за едни и същи цели; подчертава, че свободата, сигурността и правосъдието са цели, които трябва да бъдат преследвани успоредно, и припомня, че с оглед постигане на свобода и правосъдие целта за сигурност следва винаги да бъде преследвана в съответствие с принципите на Договорите, принципите на правовата държава и задълженията на Съюза в областта на основните права; счита, че мерките за сигурност на ЕС следва да се съсредоточат върху дейности с доказан капацитет за понижаване на нивото на престъпността и предотвратяване на терористични атаки, които да бъдат извършвани в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и зачитане на основните права и въз основа на подходящ контрол и отчетност;

3.  Подчертава, че вътрешната сигурност не се изключва от задълженията на ЕС и националните задължения в областта на основните права, и изразява сериозна загриженост поради факта, че институциите на ЕС и органите и гражданите на държавите членки са били подложени на тайно наблюдение от страна на други държави членки, трети държави и трети страни, със сътрудничеството на частни дружества; призовава институциите на ЕС и на държавите членки да разследват въпроса и да предприемат последващи действия; подчертава, че всяка стратегия за вътрешна сигурност на ЕС трябва да се основава на общо разбиране за понятията „вътрешно“ и „външно“ и трябва да стреми да защитава институциите на ЕС, държавите членки на ЕС и техните граждани от незаконно чуждестранно наблюдение и неправомерно влияние и манипулиране; призовава за укрепване на сигурността и поверителността на комуникационните и логистични системи на ЕС срещу наблюдение от трети страни или чужди държави; подчертава факта, че правото на гражданите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните и правото на достъп до документи и информация са основни европейски ценности и права, които трябва да бъдат поддържани на всички равнища и форуми;

4.  Припомня, че Парламентът вече е пълноправен институционален участник в областта на политиката за сигурност и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и в оценяването на съответните инструменти, включително чрез редовно упражняване на мониторинг върху прилагането на СВС, извършван съвместно от Европейския парламент, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от ДФЕС;

5.  Счита, че правилният анализ на заплахите за сигурността, които трябва да бъдат преодолени, е съществена предпоставка за ефективна СВС; припомня на Комисията за ангажимента й за изготвяне на междусекторен преглед на заплахите от природни и причинени от човека бедствия (умишлени или неумишлени) в ЕС; припомня на Европейския съвет за задължението му по член 222 от ДФЕС за провеждане на редовна оценка на заплахите за ЕС и приканва Комисията да представи конкретни предложения за това, как най-добре да се изпълняват горепосочените задължения, като се обединят настоящите фрагментирани и тясно насочени оценки за заплахите и рисковете на равнище ЕС и на национално равнище;

6.  Отбелязва, че ефективността на Европол при оценяването и анализирането на терористични заплахи и други престъпни дейности до голяма степен зависи от готовността на службите на държавите членки да му предоставят информация; предлага да се увеличи предоставянето на информация на Европол от страна на държавите членки чрез засилване на задължението на държавите членки да си сътрудничат с Европол;

7.  Припомня, че една от основните заплахи за вътрешната сигурност на ЕС е организираната престъпност, включително мафията; отбелязва със задоволство напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в рамките на цикъла на политиката на ЕС относно организираната и тежката международна престъпност, и призовава държавите членки да подновят ангажиментите си и да осигурят подходящи ресурси; счита, че следва да се насърчават общи правни стандарти и оперативни инструменти, като например изземване, европейски заповеди за разследване и съвместни екипи за разследване; счита, че е необходимо да се засили съдебното и полицейското сътрудничество между държавите членки и ЕС, както и с трети държави, при спазване на законодателството и международните задължения на ЕС в областта на основните свободи и права, правовата държава и защитата на личните данни и личния живот на гражданите на ЕС и пребиваващите в ЕС лица, и изисква Парламентът да има решаващо участие по отношение на оценката и определянето на политиките на вътрешна сигурност, тъй като те оказват силно въздействие върху основните права на всички живеещи в ЕС лица; подчертава следователно необходимостта да се гарантира, че тези политики са в правомощията на единствената европейска институция, чиито членове се избират чрез преки избори, за демократично наблюдение и контрол на политиките на ЕС в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

8.  Заявява повторно, въз основа на съществуващото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, идеята си за „парламентарен цикъл на политиката“ — синхронизиран с годишния доклад на Комисията в тази област — който да приключва с годишен парламентарен доклад за актуалното състояние по отношение на СВС;

9.  Счита, че следва да се обърне особено внимание на борбата срещу насилието върху деца и жени;

10.  Приветства факта, че борбата срещу незаконния трафик на огнестрелни оръжия е включена в приоритетите на ЕС за борбата срещу организираната престъпност; очаква обаче общата стратегическа ориентация да бъде разработена от Комисията по отношение на огнестрелните оръжия, включително тяхното използване за целите на трафика, организираната престъпност и тероризма;

11.  Изразява съжаление от факта, че борбата срещу изпирането на пари не е включена като отделен приоритет на ЕС за борбата с организираната престъпност, както беше препоръчано от Европол; изразява твърдо убеждение, че различни видове организирана престъпност, като например изпирането на пари, престъпленията против околната среда или корпоративната престъпност и корупцията, са свързани помежду си елементи, които взаимно се укрепват, и призовава Комисията и Съвета незабавно да дадат приоритет на борбата срещу корупцията и изпирането на пари;

12.  Подчертава, че борбата срещу тероризма е приоритет в рамките на СВС; посочва, че според Европол заплахата от тероризъм в ЕС е реална, въпреки че тя приема твърде различни форми, но поставя под въпрос приоритетите на ЕС в тази област предвид действителния произход на терористичните атаки; изтъква необходимостта от отдаване на по-голям приоритет на политиките за превенция, наред с репресивните мерки; отбелязва необходимостта от това, вниманието да се насочи в по-голяма степен върху целевите политически мерки и службите за информация и да се осигурят съответните финансови и човешки ресурси за тях, така че терористичните атаки действително да могат да се предотвратяват; припомня значението на предотвратяването на финансирането на тероризма и очаква предложението за рамка за съдебни и административни мерки, като например замразяване на финансовите средства на лица, заподозрени в тероризъм, в съответствие с член 75 от ДФЕС; призовава Комисията и държавите членки да оценят правилно естеството и степента на заплахата в резултат на възраждането на силна политическа радикализация; счита, че е от решаващо значение да се разработят механизми, които позволяват ранно откриване на признаци на такава радикализация, и изисква от Комисията и държавите членки да отчетат това обстоятелство в рамките на съответните си сфери на дейност, включително по отношение на превенцията; изразява тревога по повод на нарастващата дейност на т.нар. „вълци единаци“ с националност от ЕС или от трети държави, които пътуват до конфликтните зони и след това се завръщат на територията на Европейския съюз, тъй като те представляват нов вид риск, спрямо който не могат да се предприемат действия чрез обичайните методи на борба срещу тероризма; насърчава обмена на добри практики за предотвратяване на радикализацията на младите хора и подкрепя предложения набор от инструменти на ЕС по този въпрос; очаква оценката на Рамковото решение относно борбата срещу тероризма да отчете всички тези параметри и подчертава необходимостта да се установи по-добра взаимовръзка между съществуващите инструменти за борба срещу тероризма;

13.  Призовава Комисията, държавите членки и другите институции и органи на ЕС да направят задълбочени проучвания по отношение на отличаващите се с насилие крайни движения в Съюза и да предприемат конкретни мерки за борба срещу актовете на насилие от такова естество;

14.  Подчертава, че частният сектор, и по-специално финансовият сектор, играе решаваща роля в борбата срещу организираната престъпност и финансирането на тероризма чрез идентифициране и докладване на случаи на измама, изпиране на пари и други подозрителни сделки; изтъква, че финансовият сектор трябва да работи в по-тясно сътрудничество с правителствените агенции, за да се открият пропуски в настоящата нормативна уредба и да се приложат иновативни техники за разрешаване на тези въпроси; подчертава, че е от първостепенно значение да се разбере, че всяка ефективна борба срещу организираната престъпност и тероризма зависи от интегриран подход, включващ всички заинтересовани лица на национално равнище и на равнище ЕС;

15.  Счита, че следва да се засили устойчивостта на критичните инфраструктури спрямо причинените от човека бедствия и природните бедствия; изразява съжаление от факта, че настоящата Директива относно защитата на европейските критични инфраструктури (2008/114/ЕО)(4) не работи правилно, и призовава Комисията да предложи изменение на настоящата директива, за да я подобри;

16.  Счита, че е необходимо статистическо проучване относно рисковете от природни бедствия, което да изброи най-критичните области, и че въз основа на това следва да се създаде автоматична система за намеса и помощ, която е ефективна за бързо реагиране при спешни ситуации;

17.  Счита, че e от първостепенно значение да се провежда решителна борба срещу престъпността против околната среда и икономическата престъпност, без значение на произхода й, тъй като нейното въздействие е особено вредно за условията на живот на гражданите на ЕС, особено във време на криза;

18.  Приветства обявяването от Комисията на инициатива срещу контрабандата на цигари и има големи надежди в тази връзка;

19.  Отбелязва приоритета на СВС за борбата срещу киберпрестъпността; счита киберпрестъпността за нарастваща заплаха за ЕС и за важен фактор, спомагащ за други престъпни дейности; призовава Комисията да предостави достатъчно средства на новия Европейски център за борба с киберпрестъпността и настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство; припомня, че обработването и събирането на лични данни в контекста на СВС трябва винаги да бъде в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, и особено принципите за необходимост, пропорционалност и законност, както и със законодателството на ЕС и съответните конвенции на Съвета на Европа, приложими в тази област; подчертава необходимостта от това, да се отдели особено голямо внимание на децата в цифровата среда, и значението на борбата срещу детската порнография; подкрепя разширяването на Глобалния алианс срещу сексуалното посегателство над деца в интернет;

20.  Отново заявява, че укрепването на полицейското и съдебното сътрудничество на равнището на ЕС, включително чрез Европол, Европейския полицейски колеж и Евроюст, както и подходящото обучение, е от решаващо значение за изграждане на подходяща СВС и трябва да включва компетентните органи на държавите членки, както и институциите и агенциите на ЕС; счита, че такова сътрудничество не трябва да се ограничава до идентифициране и задържане на лица, заподозрени в престъпни деяния, а също така следва да се съсредоточи върху превенцията и възпрепятстването на рецидиви на такива деяния; отбелязва съответните предложенията на Комисията, включително за реформирането на Евроюст и за изготвянето на законодателство относно създаване на Европейска прокуратура; изтъква необходимостта от гарантиране на зачитането на разделението на властите между съдебния и полицейския сектор, наред с тяхната съответна независимост;

21.  Подкрепя създаването на Европейска прокуратура, по-специално с цел по-ефективно гарантиране на бюджета на ЕС, и призовава Комисията да внесе предложение в кратки срокове;

22.  Изразява съжаление от факта, че на СВС все още ѝ липсва подходящо „измерение на правосъдието“; припомня, в съответствие с Програмата от Стокхолм, че трябва да бъде укрепено взаимното доверие, като постепенно се развие европейска правосъдна култура въз основа на многообразието от правни системи и на единството в европейското право, и че това трябва да включва зачитане на принципите на правовата държава, демократичните ценности и правата на човека, а не само да се ограничава до наказателно преследване на лица, заподозрени в престъпления или терористични актове; подчертава първостепенното значение на взаимното доверие като предпоставка за насърчаване на съдебното сътрудничество и счита, че единствената основа на такова взаимно доверие е създаването и спазването на еднакви стандарти по отношение на гражданските свободи и процесуалните гаранции;

23.  Подчертава значението на развитието на интегрирано управление на границите, което следва да осигурява единен, сигурен и висококачествен контрол на външните граници, като едновременно с това улеснява законното пътуване през външните граници и насърчава мобилността в рамките на Шенгенското пространство; приветства неотдавнашното пускане в действие на Шенгенската информационна система II и призовава Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA) да гарантира високо качество на оперативното управление на новата система; очаква новата Европейска система за наблюдение на границите (Eurosur) да започне да функционира напълно до края на 2014 г. и счита, че тя ще бъде ефективен инструмент, който ще допринесе за разкриването, предотвратяването и борбата срещу трансграничната престъпност и незаконната имиграция, както и за защитата на мигрантите и спасяването на техния живот; подчертава, че възможното развитие на нови системи за информационни технологии в областта на миграцията и управлението на границите, като например инициативите за „интелигентни граници“, следва да бъде анализирано внимателно, особено в контекста на принципите на необходимост и пропорционалност, и те следва в крайна сметка да бъдат разработени само след приемането на съответните правни инструменти; по-специално приветства неотдавнашното споразумение, постигнато относно механизма за оценка по Шенген, и призовава Комисията да изпълни новите си отговорности, за да се гарантира високо равнище на съответствие с достиженията на правото от Шенген в рамките на Шенгенското пространство; подчертава, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници следва да бъде извънредна мярка, която може да се използва само като крайна мярка, като се вземат под внимание не само аспектите на сигурността, но и въздействието върху мобилността и свободата на движение; подчертава факта, че миграцията и преминаването през външните граници на голям брой граждани на трети държави не следва сами по себе си да се считат за заплаха за обществения ред или за вътрешната сигурност; отново изразява силната си подкрепа за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и призовава Съвета също да изрази съгласие с тяхното присъединяване, тъй като това ще даде тласък на взаимното доверие и солидарността, които са необходими предпоставки за осигуряване на висока степен на сигурност в рамките на ЕС;

24.  Подчертава значението на укрепването на взаимното доверие между полицейските сили с цел насърчаване на сътрудничеството, съвместните екипи за разследване и обмена на информация; припомня в тази връзка, че европейското обучение на полицейските сили е от основно значение;

25.  Счита, че определянето и изпълнението на СВС следва в по-голяма степен да взема под внимание съществуващото взаимодействие между вътрешните и външните измерения на политиката в областта на сигурността и че в тези две измерения институциите и агенциите на ЕС, работещи активно в областта на правосъдието и вътрешните работи, следва да изпълняват своите задачи в пълно съответствие с ценностите, принципите и правото на ЕС и Хартата на основните права; призовава Комисията и държавите членки също така да оценят въздействието на СВС върху външната стратегия за сигурност на ЕС, включително по отношение на задълженията, свързани със зачитането и насърчаването на основните права и свободи и на демократичните ценности и принципи, предвидени в международните текстове, конвенции и споразумения, подписани от тях; изразява съжаление от факта, че изпълнението на пътната карта от 2011 г. относно укрепване на връзките между ОПСО и ССП изостава, и настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност да ускори работата в тази насока;

26.  Посочва, че настоящата СВС ще приключи действието си през 2014 г.; призовава Комисията да започне подготовка по нова СВС за периода 2015—2019 г., която да отчете влизането в сила на Договора от Лисабон и включването на Хартата на основните права на ЕС в законодателството на Съюза; счита, че тази нова политика следва да се основава на задълбочена и независима външна оценка на настоящите стратегия и инструменти, която взема предвид бъдещите предизвикателства и се осъществява след широка дискусия между заинтересованите лица; призовава Съвета да вземе надлежно предвид приноса на Парламента към новата СВС преди приемането на новата стратегия;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на националните парламенти.

(1) P7_TA(2012)0207. (2) P7_TA(2013)0245. (3) Вж.резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2010 г. относно състоянието на основните права в ЕС (2009 г.) — действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон , ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 49). (4) OВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд (2013/2685(RSP))

P7_TA(2013)0385 B7-0376/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално неговия преамбюл и членове 3 и 6 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 4, 9, 145, 151, 152, 153, 154, 156 и 168 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 1, 3, 27, 31, 32 и 33 от нея,

–  като взе предвид отправения към Комисията въпрос за оценка на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд (O-000073/2013 — B7-0214/2013),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2002 г., озаглавено „Адаптиране към промените на работното място и в обществото: Нова стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2002—2006 г.“ (COM(2002)0118),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2007 г., озаглавено „Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд“ (COM(2007)0062),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 април 2011 г., озаглавен „Междинна оценка на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.“ (SEC(2011)0547),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 31 май 2013 г., озаглавен „Оценка на европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007-2012 г.“ (SWD(2011)0202),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 февруари 2005 г. за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд на работното място(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(3),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ има за цел до 2020 г. да постигне равнище на заетост от 75 % за дела на населението на възраст от 20 до 64 години;

Б.  като има предвид, че технологичният напредък, икономическите промени и икономическата и социалната криза оказват непрекъснато въздействие върху работната среда и изискват бързи реакции с цел осигуряване на високо равнище на защита на здравето и безопасността на работното място;

В.  като има предвид, че икономическата криза не трябва да се използва като оправдание за разклащането на основите на политиките за предотвратяване на професионалните рискове;

Г.  като има предвид, че в подкрепа на законодателни мерки здравословните и безопасни условия на труд се разглеждат в политически документи и програми за действие на равнището на ЕС от 1978 г.;

Д.  като има предвид, че стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г. изтече през 2012 г. и все още не е последвана от нов документ за политиката на равнище ЕС;

Е.  като има предвид, че Комисията признава, че стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г. е оказала положително въздействие върху целия ЕС и че редица предизвикателства в областта на безопасните и здравословни условия на труд все още предстои да бъдат разгледани през следващите години;

1.  Изразява загриженост по повод на факта, че до този момент Комисията не е приела нова европейска стратегия за здравословни и безопасни условия на труд;

2.  Отново отправя призива си към Комисията да представи новата европейска стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода от настоящия момент до 2020 г.; призовава Комисията да извърши това окончателно преди края на 2013 г.;

3.  Осъжда факта, че до ден днешен Комисията не е излязла с предложения за директива нито за професионалните мускулно-скелетни смущения, нито за преглед на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, въпреки че такива фигурираха в работната ѝ програма още за 2011 г.;

4.  Отново припомня посланията на резолюцията си от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 400. (2) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 14. (3) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр.102.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно трансгранично колективно договаряне и транснационален социален диалог (2012/2292(INI))

P7_TA(2013)0386 A7-0258/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 151, 152, 154, 155 и 156 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 12, 28, 52, параграф 3 и член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и преамбюла към нея и съответните обяснения,

—  като взе предвид член 11 от Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид член 5 и член 6 от (преразгледаната) Европейска социална харта,

—  като взе предвид Решение 98/500/ЕО на Комисията от 20 май 1998 г. относно учредяването на комитети за секторен диалог за насърчаване на диалога между социалните партньори на европейско равнище,

—  като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности,

—  като взе предвид Директива 2001/86/ЕO на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица и Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите,

—  като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност,

—  като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС (Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси) № 17423/11, приети на 1 декември 2011 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 септември 2012 г., озаглавен „Транснационални споразумения между предприятия: реализиране на потенциала на социалния диалог” (SWD(2012)0264),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—  като взе предвид доклада от 31 януари 2012 г. на експертната група на Комисията относно транснационални споразуменията между предприятия,

—  като взе предвид преразгледания работен документ от 31 януари 2012 г. на експертната група на Комисията относно транснационални споразуменията между предприятия,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 17 януари 2012 г., озаглавена „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?” (COM(2012)0007) и придружаващия го работен документ на службите от 17 януари 2012 г., озаглавен „Преструктуриране в Европа през 2011 г.“ (SEC(2012)0059),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—  като взе предвид обзора на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавен”Картографиране на транснационалните текстове, договорени на корпоративно равнище” (EMPL F2 EP/bp 2008 (D) 14511),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2008 г., озаглавен: „Ролята на транснационалните споразумения между предприятия в контекста на нарастваща международна интеграция“ (SEC(2008)2155),

—  като взе предвид доклада на Комисията от февруари 2006 г., озаглавен „Транснационално колективно договаряне: Минало, настояще и бъдеще",

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2005 г. относно социален дневен ред (СOM(2005)0033),

—  като взе предвид конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№94) и относно колективното договаряне (№154),

—  като взе предвид съдебната практика, развита от надзорните органи на МОТ,

—  като взе предвид тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика (Декларацията за многонационалните предприятия) (1977 г.),

—  като взе предвид декларацията на МОТ от 10 юни 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация,

—  като взе предвид Декларацията на МОТ от 18 юни 1998 г. относно основните принципи и права в областта на труда,

—  като взе предвид конвенциите на МОТ за създаване на всеобщи основни стандарти в областта на труда по отношение (наред с другото) на: свобода на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.); и недискриминацията в сферата на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

—  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Прилагане на основните права на работниците”, възложено от комисията по заетост и социални въпроси (септември 2012 г.),

—  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Трансгранично колективно договаряне и транснационален социален диалог”, възложено от комисията по заетост и социални въпроси (юни 2011 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на преструктурирането(1),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0258/2013),

A.  като има предвид, че съгласно Комисията(2) през 2012 г. броят на европейските транснационални споразумения между предприятия е 244; като има предвид, че това означава, че става въпрос за една прогресивна интеграция на трудовоправните отношения в големи транснационални дружества в Европа;

Б.  като има предвид, че все повече и повече нови транснационални споразумения между предприятия съдържат договорености относно процедурите за разрешаване на спорове, както това се препоръчва както от организациите на работниците, така и от организациите на работодателите;

В.  като има предвид, че за тези споразумения не съществува правна рамка нито на международно равнище, нито на равнище на ЕС; трябва да се провери обаче дали това е основание за сключването на по-малко такива споразумения;

Г.  като има предвид, че всяка държава членка на Съюза, има своя собствена система за трудовоправни отношения , което се дължи на различни исторически условия и традиции, което на свой ред трябва да бъде зачитано и което не се нуждае от никаква хармонизация;

Д.  като има предвид, че трансграничните партньорства между социалните партньори са се оказали добри практики за насърчаване на свободното движение на работниците и съответно на техните трансгранични права; като има предвид, че подкрепата на ЕС за такива трансгранични партньорства е от жизненоважно значение;

Е.  като има предвид, че европейският диалог насърчава запазването и ръста на заетостта, подобряването на условията на труд и следователно повишаването на благосъстоянието за служителите на транснационалните предприятия по новаторски начин, като същевременно запазва автономията при колективното договаряне;

Ж.  като има предвид, че ЕС признава като основни права свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне;

З.  като има предвид, че предприятията все по-често извършват дейност на европейско равнище, докато представителството на работниците се организира предимно на национално равнище;

1.  Отбелязва, че предмет на настоящата резолюция са транснационалните споразумения между предприятия; отбелязва, че транснационалните споразумения между предприятия се сключват между европейски федерации на профсъюзите, от една страна, и отделни дружества и/или организации на работодателите, от друга страна, по правило на отраслово равнище, както и че настоящата резолюция не се отнася до международните рамкови споразумения, които се подписват между международни федерации на профсъюзите и предприятия; подчертава необходимостта от укрепване на европейския и транснационалния социален диалог и трансграничното колективно договаряне;

2.  Предлага възможността Комисията да проучи дали наличието на факултативна европейска правна рамка за европейските транснационални споразумения между предприятия би било необходимо и полезно, за да се осигури по-голяма правна сигурност и по-голяма прозрачност, както и предвидими и приложими правни последици от тези споразумения вследствие на рамковите разпоредби; предлага да бъдат насърчавани практики във връзка с европейските транснационални споразумения между предприятия, които признават договорната автономия на договарящите страни, и препоръчва в споразуменията да бъдат включени разпоредби относно разрешаването на спорове;

Факултативна правна рамка за европейските транснационални споразумения между предприятия

3.  Подчертава автономията на социалните партньори, в резултат на която те могат да водят преговори и да сключват споразумения на всички равнища;

4.  Подчертава, че транснационалните споразумения между предприятия се различават едно от друго, например по отношение на степента на приложимост, обхвата и подписалите страни, в съответствие с целите, отправните точки, нуждите и задачите на тези страни, както и че предприятията и корпоративните култури се различават съществено едни от други и че трябва да се зачита автономията на договарящите страни с оглед на изготвянето на различни видове транснационални споразумения между предприятия;

5.  Предлага социалните партньори да обменят опит в областта на транснационалните споразумения между предприятия;

6.  Подчертава, че Комисията следва да постави разглеждането на тази факултативна правна рамка на доброволна основа, като прилагането й от социалните партньори и участващите дружества и групи от дружества следва да бъде незадължително, както и да се основава на гъвкавост и сезиране на национално равнище, за да се осигури правното действие на транснационалното споразумение между предприятия; изрично подчертава автономията на социалните партньори и на страните при колективните трудови договори;

7.  Счита, че европейските работнически съвети следва да участват в пълна степен в преговорите с европейските федерации на профсъюзите, където това е приложимо, най-вече поради факта, че те са в състояние да откриват необходимостта от транснационално споразумение между предприятия или възможността за такова споразумение, да започнат процеса и да проправят пътя за преговори, както и да подпомагат осигуряването на прозрачност и разпространението на информация за споразуменията до съответните работници; приветства факта, че някои европейски федерации на профсъюзите са изготвили процедурни правила за участието на европейските работнически съвети;

8.  Убеден е, че включването на принципа на най-благоприятните условия и на клаузата за запазване равнището на защита е необходимо, за да се предотврати опасността от накърняване или поставяне в необлагодетелствано положение на националните колективни трудови договори и националните споразумения между предприятия поради европейско транснационално споразумение между предприятия;

9.  Препоръчва да бъдат въведени алтернативни процедури за разрешаване на спорове; счита, че следва да бъде предвиден първо специализиран съвместен механизъм на равнище предприятие, който например да насърчава подписващите страни доброволно да постигат съгласие относно клаузите за разрешаване на спорове, за да се дава възможност за разрешаване на конфликти между договарящите страни; предлага тези клаузи да бъдат основани на модели за алтернативно разрешаване на спорове, договорени и предоставени от социалните партньори в ЕС на секторно равнище; признава, че много от транснационалните споразумения между предприятия, сключени на европейско равнище, вече съдържат функциониращи процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове, и насърчава социалните партньори да обменят засилено опит по този въпрос и да идентифицират методи за тяхното по-нататъшно развитие и/или оптимизиране;

10.  Предлага на Комисията да препоръча на социалните партньори да вземат предвид следните критерии във връзка с европейските транснационални споразумения между предприятия: процедурата за възлагане на мандат, т.е. изясняване на легитимността и представителността на участващите в преговорите договарящи страни, между които се сключва договорът; датата и мястото на сключване на договора; неговия материален и географски обхват; принципа на най-благоприятните условия и клаузата за запазване равнището на защита; срока на действие; условията за прекратяване на действието на споразумението и процедурите за разрешаване на спорове; темите, обхванати от споразумението; и допълнителните формални изисквания;

11.  Приветства дейностите за обмен на опит, които Комисията предоставя на разположение на социалните партньори и експертите, за да им окаже подкрепа например за събирането на примери, създаването на бази данни и провеждането на проучвания;

12.  Припомня в този контекст положителния опит от трансграничните партньорства между социалните партньори и призовава Комисията и държавите членки да осигурят подкрепата на ЕС за такива партньорства в бъдеще;

13.  Насърчава европейските социални партньори да се възползват пълноценно от възможността за споразумения на равнището на ЕС, както е предвидено в член 155 от ДФЕС, при пълно зачитане на тяхната автономия;

14.  Призовава за по-голяма роля на европейските социални партньори при формулирането на европейските политики; по-специално призовава социалните партньори да участват в изготвянето на годишния обзор на растежа и да изпълняват по-голяма роля в мониторинга на напредъка, постигнат от държавите членки;

15.  Подчертава необходимостта от насърчаване, подпомагане и увеличаване на представителството и участието на жените на различни равнища в социалния диалог и в структурите за колективно договаряне, като и от интегриране на принципа на равенство между половете в съответните форуми с цел получаване на становището на жените и интегриране на въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на колективното договаряне; изтъква, че социалният диалог и колективното договаряне несъмнено имат голям потенциал като средства за насърчаване на равенството между половете;

o
o   o

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, социалните партньори в ЕС и националните парламенти.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0005. (2) Транснационални споразумения между предприятия: реализиране на потенциала на социалния диалог, Работен документ на службите на Комисията от 10.9.2012 г., (SWD(2012)0264, стр. 2).

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (2012/2263(INI))

P7_TA(2013)0387 A7-0251/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член 3 от него,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67 и член 79 от него,

—  като взе предвид разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент относно „План за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010─2014 г.)“ (COM(2010)0213),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 28 септември 2012 г., озаглавен „Междинен доклад за изпълнението на Плана за действие относно непридружени непълнолетни лица“ (COM(2012)0554),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавен „План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите — Програма от Стокхолм“(1),

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 3 юни 2010 г. относно непридружените малолетни или непълнолетни лица, приети по време на неговото 3018-то заседание,

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(2),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(3) и съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.“,

—  като взе предвид директивите относно убежището, а именно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила(4) и Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище(5), както и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни(6),

—  като взе предвид предложенията на Комисията за реформа относно общата европейска система за убежище, по-специално измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработен текст) (COM(2011)0320), както и измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (COM(2011)0319), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработен текст) (COM(2008)0820),

—  като взе предвид Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила(8),

—  като взе предвид Решение № 779/2007/EO на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за създаване за периода 2007—2013 г. на специална програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма Дафне III) като част от Общата програма „Основни права и правосъдие“(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Оценка на споразуменията за обратно приемане на ЕС“ (COM(2011)0076),

—  като взе предвид приноса на Съвета на Европа, по-специално Резолюция № 1810 (2011 г.) на неговата парламентарна асамблея на тема „Проблемите, свързани с пристигането, престоя и връщането на непридружени деца в Европа“, препоръката на неговия комитет на министрите към държавите членки относно проектите за житейско развитие в полза на непридружените малолетни и непълнолетни лица мигранти (CM/Rec(2007)9) и приетите от неговия комитет на министрите „20 насоки относно принудителното връщане“ (CM(2005)40),

—  като взе предвид международните инструменти в областта на правата на децата и по-конкретно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, по-специално член 3 от нея, както и Общите коментари на Комитета на ООН по правата на детето, по-специално Общ коментар № 6 (2005 г.) относно третирането на непридружени и разделени деца извън тяхната държава на произход,

—  като взе предвид насоките относно политиките и процедурите, които трябва да се прилагат в случая на непридружени деца, търсещи убежище, на Върховния комисар на ООН за бежанците от 1997 г.;

—  като взе предвид Обща препоръка № 19 на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените, приета през 1992 г.,

—  като взе предвид приетата през декември 1993 г. Декларация на Общото събрание на ООН за премахване на насилието срещу жени — първия международен инструмент относно правата на човека, който разглежда изключително насилието срещу жени,

—  като взе предвид Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0251/2013),

A.  като има предвид, че всяка година хиляди граждани на трети държави или лица без гражданство на възраст под 18 години пристигат сами на европейска територия или се озовават сами след пристигането си;

Б.  като има предвид, че продължаващите конфликти в различни части на света и световната икономическа криза са предизвикали рязко покачване на броя на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

В.  като има предвид, че причините за пристигането на непридружените малолетни и непълнолетни лица са многобройни: войни, насилие, нарушаване на основните им права, желание за присъединяване към членове на семейството, природни бедствия, бедност, различни видове трафик, експлоатация и др.;

Г.  като има предвид, че следва да се отделя специално внимание на непридружените деца — жертва на трафик на хора, тъй като те се нуждаят от специални мерки за помощ и подкрепа поради особено уязвимото си положение;

Д.  като има предвид, че голям брой малолетни и непълнолетни лица пристигат в ЕС в опит за бягство от насилствени бракове и че Европейският съюз трябва да положи по-големи усилия в борбата срещу това явление;

Е.  като има предвид, че по принцип тези малолетни или непълнолетни лица са в положение на крайна уязвимост и че е необходимо да се гарантира спазване на основните им права;

Ж.  като има предвид, че по силата на Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето Европейският съюз и държавите членки са задължени да защитават правата на децата;

З.  като има предвид, че Програмата от Стокхолм определи като приоритет закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

И.  като има предвид, че на непридружените малолетни и непълнолетни лица се предлага различен прием и за тях се полагат различни грижи в различните държави членки, без да има равностойно или ефективно равнище на закрила;

Й.  като има предвид, че трябва да се гарантира равенството между половете и равностойната защита на правата на човека на непридружените момичета и момчета емигранти, и като има предвид, че трябва да се обърне специално внимание на нарушаването на правата на човека на момичетата и на предоставянето на адекватна подкрепа и подходящи правни средства за защита;

К.  като има предвид, че съществуват многобройни случаи на изчезнали деца от центровете за временно настаняване на лица, търсещи убежище;

Общи препоръки

1.  Припомня, че едно непридружено малолетно или непълнолетно лице е преди всичко дете, намиращо се потенциално в опасност, и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тях, като по този начин се спазва основният принцип за висшия интерес на детето; припомня, че всяко лице на възраст под 18 години, без изключение, следва да се счита за дете и следователно за малолетно или непълнолетно лице; изтъква, че непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално момичетата, са изложени в двойно по-висока степен на проблеми и трудности, отколкото останалите малолетни или непълнолетни лица; отбелязва, че те са още по-уязвими, тъй като техните потребности са същите като тези на малолетните и непълнолетните лица, както и на бежанците, които имат сходен опит; подчертава, че момичетата и жените са в особено уязвимо положение, що се отнася до нарушаването на правата им по време на миграционния процес, и че непридружените малолетни или непълнолетни момичета са изложени на особено висок риск, тъй като те често са основните обекти на сексуална експлоатация, злоупотреба и насилие; посочва, че органите често третират непридружените малолетни или непълнолетни лица в ЕС като правонарушители, които са нарушили имиграционните закони, а не като лица, имащи права във връзка с възрастта си и специфичните обстоятелства;

2.  Припомня също така, че висшият интерес на децата, както е утвърден в текстовете и съдебната практика, трябва да надделява над всякакви други съображения при всяко действие, насочено към тях, независимо дали е от страна на публичните органи или на частни институции; призовава Комисията да насърчи правилното прилагане на законовите разпоредби на ЕС относно висшия интерес на детето и да предложи стратегически насоки въз основа на най-добрата практика, съдебната практика и Общ коментар № 6 (2005 г.) на Комитета на ООН по правата на детето относно отношението към непридружени и разделени деца извън тяхната държава на произход, както и да извърши оценка въз основа на набор от показатели и критерии на това, какво представлява по-точно висшият интерес на детето; призовава Комисията да приложи законодателни и незаконодателни мерки за гарантиране на адекватна закрила на децата и непридружените малолетни и непълнолетни лица, насочени по-специално към усъвършенстване на методите за намиране на дълготрайни решения;

3.  Осъжда категорично съществуващите пропуски в областта на закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица в Европейския съюз и възразява срещу често лошите условия на прием на тези малолетни или непълнолетни лица, както и многобройните случаи на нарушаване на основните им права в някои държави членки;

4.  Подчертава неотложната необходимост ЕС и държавите членки да предложат съгласуван подход за закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица, при пълно зачитане на основните им права; приветства онези държави членки, които са се присъединили към Факултативния протокол на ООН към Конвенцията за правата на детето относно осигуряването на правна закрила за децата срещу най-тежките форми на експлоатация;

5.  Приветства приемането от Комисията на план за действие за периода 2010—2014 г. относно непридружените малолетни и непълнолетни лица; въпреки това изразява съжаление, че подходът на Комисията не е основан в по-голяма степен на защитата на основните права на тези малолетни и непълнолетни лица и отбелязва, че съществуващите мерки не са достатъчни и че за всеобхватната защита на непридружените малолетни или непълнолетни лица са необходими допълнителни мерки; припомня, че една от целите на Плана за действие на ЕС относно непридружени непълнолетни лица беше ЕС и държавите членки да разгледат причините за миграцията и да включат въпроса за непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамката на сътрудничеството за развитие, като по този начин се допринесе за създаването на безопасна обстановка за израстване на децата в техните държави на произход; подчертава, че е необходимо да се доразвие превантивното измерение на политиките на ЕС, свързани с непридружените малолетни и непълнолетни лица, като се акцентира повече върху усилията, свързани с изкореняването на бедността, политиките в областта на здравеопазването и трудовата заетост, правата на човека, демократизацията и възстановяването след конфликти; счита, че ЕС не трябва да се ограничава само до плана за действие, предложен от Комисията, така че основните права на непридружените малолетни или непълнолетни лица наистина да бъдат укрепени; подчертава по-специално, че е необходимо да бъде укрепен статутът на „законния настойник“ в ЕС и държавите партньори и счита, че е изключително важно да се изготви план за наблюдение в сътрудничество с държавите на произход и евентуалните държави на транзит, за да се гарантира, че детето е добре защитено след завръщането си в държавата на произход и реинтеграцията си там;

6.  Изразява съжаление във връзка с фрагментацията на европейските разпоредби относно непридружените малолетни и непълнолетни лица и настоятелно призовава Комисията да изработи ръководство, което обхваща различните правни инструменти и което е предназначено за ползване от държавите членки и всички работещи в тази сфера, с цел да се улесни правилното прилагане от страна на държавите членки и да се укрепи закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица;

7.  Изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни официални статистически данни относно непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава държавите членки и Комисията да подобрят събирането на статистически данни относно непридружените малолетни и непълнолетни лица, включително данни относно възрастта и пола, да подобрят сравнимостта на събирането на статистически данни в държавите членки, да въведат координиран метод за събиране и обмен на информация във всяка държава членка, като същевременно гарантират защитата на личните данни чрез платформи, обхващащи всички страни, които са съпричастни в проблематиката, свързана с непридружените малолетни и непълнолетни лица, и чрез списък с националните центрове за контакт, както и да използват по-пълноценно наличните инструменти за събиране на статистически данни на равнището на ЕС, например Евростат, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Европейската мрежа за миграцията; подчертава, че целта на събирането на тези данни е да се вникне по-дълбоко в ситуацията, да се подобри закрилата на непридружените малолетни и непълнолетни лица и да се подходи по по-удачен начин към техните потребности; призовава Комисията, държавите членки, Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и международните и неправителствените организации да положат допълнителни усилия за събирането, мониторинга и обмена на точни данни, разбити по пол, с цел да се получи изчерпателен обзор на броя на непридружените момичета и да се проучат специфичните потребности на тази група с оглед да им бъде предоставена подкрепа и да бъдат приложени конкретни мерки, насочени към решаване на тези потребности, както и да се обменят най-добри практики с цел въвеждане на подобрения;

8.  Припомня, че ЕС и държавите членки следва да задълбочат своето сътрудничество с третите държави, които са държави на произход и транзитни държави, по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, зачитането на техните основни права и въпроси като намирането на дълготрайни решения, издирването на семействата, наблюдението при връщането, обратното приемане, когато то е във висшия интерес на детето, възстановяването на семейните връзки и реинтеграцията; призовава за подобрено сътрудничество с третите държави, които са държави на произход и транзитни държави, по отношение на предотвратяването и борбата срещу трафика на хора, по-специално трафика на деца и експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица, предотвратяването на незаконната имиграция и други форми на насилие срещу жени като принудителните бракове, включително в контекста на редовния диалог между ЕС и тези държави и Европейската служба за външна дейност; призовава Комисията и държавите членки да включат закрилата на децата и въпроса за непридружените малолетни и непълнолетни деца в политиките в областта на развитието и сътрудничеството; подчертава значението на съгласуваното разработване на политиките на ЕС в областта на имиграцията, убежището и правата на детето — по отношение на малолетните и непълнолетните лица в ЕС и в трети държави — като се вземе надлежно предвид тяхното въздействие върху развиващите се страни; припомня задължението за последователност на политиките, заложено в Договора от Лисабон; призовава Комисията, държавите членки и третите държави да лансират кампании за повишаване на осведомеността на обществеността в държавите на произход, транзитните държави и държавите на местоназначението на непридружените малолетни и непълнолетни лица относно рисковете, свързани с детската миграция, по-специално относно експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица и организираната престъпност; подчертава, че проучванията, насочени към опознаването на личната и семейната история, са изключително важни, за да се разбере контекстът на произход на малолетното или непълнолетно лице и за да се изготви конкретен за всяко лице план за неговата интеграция в приемащата държава или за реинтегриране в държавата на произход;

9.  Припомня, че борбата срещу трафика на хора е необходима и ключова мярка, тъй като малолетните и непълнолетните лица и особено момичетата са в особено уязвимо положение по отношение на трафика на хора, насилието, основано на пола, и експлоатацията, по-специално трудовата и сексуалната експлоатация и злоупотребите, и се сблъскват особено често с тези явления; изтъква факта, че трябва да се въведат ефективни механизми за превенция, идентифициране, докладване, сезиране, разследване, разглеждане и проследяване на случаи на трафик на хора, трудова и сексуална експлоатация и злоупотреби, и че следва да бъдат предприети действия и в третите държави, за да се противодейства на първопричините за трафика на хора; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да бъдат особено бдителни и да прилагат по ефективен начин Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления; призовава също така държавите членки и ЕС да укрепят полицейското и съдебното сътрудничество и да си сътрудничат с координатора на ЕС за борба с трафика на хора с цел откриване на потенциални жертви, повишаване на осведомеността на обществеността и борба срещу трафика на хора; също така посреща със задоволство приемането на Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики; припомня на държавите членки член 11 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в който държавите се призовават да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне на деца; призовава държавите членки да работят в сътрудничество с третите държави за справяне с разрастващия се проблем, свързан с контрабандата на деца; настоятелно призовава държавите членки да преследват контрабандистите и по възможност да им налагат съответните подходящи санкции; изразява загриженост във връзка със ситуацията на много непридружени малолетни и непълнолетни лица, които живеят нелегално в ЕС и които са в особено уязвимо положение, що се отнася до експлоатацията и злоупотребите; призовава органите на държавите членки и организациите на гражданското общество да работят съвместно и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхната закрила и достойнство;

10.  Изразява съжаление във връзка с това, че финансирането, което се отделя за закрилата на децата, е систематично и значително по-ниско в сравнение с други области на хуманитарната дейност; призовава Комисията да отдели специално внимание на непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамките на европейския фонд „Убежище и миграция“, с цел да обезпечи дългосрочни гаранции по отношение на закрилата на децата, включително по отношение на разделите относно бежанците, лицата, търсещи убежище, външните граници и връщането на лица, както и на Европейския социален фонд, по-конкретно с цел да се подпомогнат най-засегнатите региони; счита, че следва да бъде осигурено подходящо дългосрочно финансиране за програми, насочени към идентифицирането на непридружени малолетни и непълнолетни лица, подходящия прием, закрилата, назначаването на законни настойници, издирването на семействата, презаселването, реинтеграцията и обучението на граничната охрана и органите;

Стратегически насоки

11.  Призовава Комисията да изготви стратегически насоки за държавите членки, които следва да се основават на най-добрите практики, да са под формата на минимални общи стандарти и да разглеждат всеки етап от процеса, от пристигането на малолетното или непълнолетно лице на европейска територия до намирането на дългосрочно решение за него, с цел да се осигури неговата надеждна закрила; призовава държавите членки да приемат национални стратегии за непридружените малолетни и непълнолетни лица въз основа на тези стратегически насоки и да определят национално звено за контакт, което да отговаря за координацията на прилагането на тези мерки и действия; призовава Комисията да следи ситуацията и действията, предприети от държавите членки, в сътрудничество със съществуващите експертни групи и да представя годишни доклади на Парламента и Съвета;

12.  Припомня, че на нито едно дете не може да бъде отказан достъп до територията на ЕС, и настоява, че държавите членки трябва да спазват поетите на международно и европейско равнище задължения, които се отнасят до децата под тяхна юрисдикция, без да налагат каквито и да е произволни ограничения; припомня, че никое дете не трябва да бъде връщано чрез бърза процедура, осъществявана на границата на държава членка;

13.  Призовава държавите членки да спазват строго основното задължение никога, без никакво изключение, да не задържат под стража малолетно или непълнолетно лице; изразява съжаление относно факта, че измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, не забрани задържането под стража на непридружени деца, търсещи убежище, и настоятелно призовава държавите членки да съблюдават критерия за извънредни обстоятелства, установен от директивата; призовава Комисията да бъде изключително бдителна по отношение на прилагането на разпоредбите на законодателството на ЕС, отнасящи се до задържането на малолетни и непълнолетни лица, в светлината на съдебната практика; настоятелно призовава държавите членки да настаняват малолетните и непълнолетните лица в домове, предназначени специално за деца, като вземат предвид тяхната възраст и пол;

14.  Счита, че всяка държава членка носи отговорност да идентифицира непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава държавите членки да ги насочват непосредствено след тяхното пристигане към специализираните служби, например социални и образователни служби, които трябва, от една страна, да извършат оценка на индивидуалните обстоятелства и специфичните потребности от закрила на всяко малолетно или непълнолетно лице, по-специално неговата националност, образование, етнически, културен и езиков произход и степен на уязвимост, и от друга страна да му предоставят на езика и във вида, които са разбираеми за него, при необходимост чрез устни преводачи, цялата необходима информация относно неговите права, закрила, възможностите за правна защита и друг вид съдействие, както и процедурите и техните последици; призовава държавите да обменят най-добри практики относно подходящите за деца инструменти, чрез които децата могат да получат ясна представа за съответните процедури и за своите права; във връзка с това призовава държавите членки да отделят особено внимание и да предвидят специални мерки за идентифицирането, приема и закрилата на непридружени малолетни и непълнолетни лица със специфични нужди от закрила, по-специално непридружени малолетни и непълнолетни лица, които са жертви на трафик на хора, като им предоставят необходимата помощ и защита съгласно Директива 2011/36/ЕС;

15.  Изразява съжаление във връзка с неподходящия и вмешателски характер на медицинските способи, които се използват за извършването на оценка на възрастта в някои държави членки и които могат да предизвикат травми, както и с предизвикващия полемика характер на някои от методите, които се основават на зрелостта на костната система или на минерализацията на зъбите и при които вероятността от грешки е голяма; призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, относно метода за определяне на възрастта, който следва да се състои от оценка, обхващаща множество измерения и дисциплини, да се прилага по научен, безопасен, справедлив и съобразен с детската възраст и пола начин, като се обръща специално внимание на момичетата, и да се използва от независими, квалифицирани специалисти и експерти; припомня, че оценката на възрастта трябва да се извършва, като се зачитат в дължима степен правата и физическата неприкосновеност на детето, както и човешкото достойнство, и че съмнението следва винаги да е в полза на малолетното или непълнолетно лице; припомня също, че медицинските прегледи следва да се извършват единствено когато другите методи за оценка на възрастта са изчерпани, както и че следва да бъде възможно да се обжалват резултатите от тази оценка; приветства действията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в тази област, които следва да се използват като основа за подхода към всички малолетни и непълнолетни лица;

16.  Призовава държавите членки да гарантират определянето на настойник или отговорно лице, което да придружава, подпомага и представлява при всички процедури малолетното или непълнолетно лице и да му предоставя възможност да се възползва от своите права при всички процедури — от момента на пристигане на територията на съответната държава членка на малолетното или непълнолетно лице до намирането на трайно решение, и призовава малолетните и непълнолетните лица да бъдат своевременно уведомявани за определянето на лице, което отговаря за тях; освен това призовава тези лица да бъдат специално обучени по въпроси като предизвикателствата, пред които са изправени непридружените малолетни и непълнолетни лица, закрилата на децата и правата на детето и правото в областта на убежището и миграцията, както и да действат напълно независимо; счита, че на тези лица следва да се предлага постоянно и подходящо обучение и че те следва да бъдат обект на редовно и независимо наблюдение; призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, относно мандата, функциите, квалификацията, уменията и обучението на тези лица;

17.  Призовава държавите членки да гарантират, че длъжностните лица и служителите, които работят в органи, които има вероятност да влизат в контакт с непридружени малолетни и непълнолетни лица, включително с жертви на трафика на хора, са квалифицирани и са преминали съответното обучение, така че да могат да идентифицират и да подхождат по подходящ начин към такива случаи; призовава държавите членки да осигуряват подходящо обучение на тези лица относно специфичните потребности на непридружените малолетни и непълнолетни лица и относно правата на детето, детското поведение и психология, както и правото в областта на убежището и миграцията; призовава държавите членки да организират задължително съобразено с пола обучение за персонала, приемащ непридружените малолетни и непълнолетни лица в местата за подслоняване, и за интервюиращите, лицата, вземащи решения, и законните представители на непридружените малолетни и непълнолетни лица, както и да гарантират, че служителите на полицията и правните органи в държавите членки редовно преминават съобразено с пола обучение; подчертава, че лицето, отговорно за малолетното или непълнолетно лице, следва да го информира и да го съветва, но може само да допълва, а не да замества правната помощ; изтъква, че независимо от гражданството на детето или дали това гражданство е признато, държавата членка, в която се намира непридруженото дете, трябва да изпълнява ролята на негов настойник и да му предоставя възможно най-висока степен на закрила;

18.  За да се гарантира съгласуваност и еднакви стандарти за закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица в рамките на ЕС, призовава държавите членки да предоставят подходяща закрила на непридружените малолетни и непълнолетни лица, независимо от тяхното правно положение и при същите условия като тези за децата — граждани на приемащата държава:

19.  Припомня, че всички процедури трябва да бъдат приспособени към малолетните и непълнолетните лица, като се вземат надлежно предвид тяхната възраст, степен на зрялост и способност да разбират, и да бъдат чувствителни към потребностите на децата в съответствие с насоките на Съвета на Европа за съобразено с децата правосъдие, и приветства действията на Комисията за популяризиране на тези насоки; счита, следва да се изслушва и взема предвид гледната точка на малолетното или непълнолетно лице на всички етапи от процедурите, в сътрудничество с обучени лица, притежаващи необходимите умения, например психолози, социални работници и културни посредници;

20.  Приветства постигнатия напредък в областта на законодателството по отношение на убежището и призовава държавите членки да въведат необходимите законодателни и административни реформи с оглед на ефективното прилагане на тези реформи; припомня при все това, че в рамките на политиките на ЕС в областта на убежището непридружените малолетни и непълнолетни лица трябва да бъдат третирани преди всичко като деца, и поради това настоятелно призовава държавите членки да освобождават във възможно най-голяма степен малолетните и непълнолетните лица от прилагането на ускорени процедури и на процедури на границата; припомня също така, че за всяка молба за убежище, подадена в две или повече държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, което няма член на семейството, който да се намира по законен път на територията на държавите членки, отговаря държавата членка, в която малолетното или непълнолетно лице се намира след подаване на молба там, и призовава държавите членки да зачитат решенията на Съда на Европейския съюз; подчертава, че е от съществено значение с оглед на специфичните потребности на непридружените малолетни или непълнолетни лица техните молби за убежище да се разглеждат с предимство, с цел да се вземе справедливо решение възможно най-бързо; призовава държавите членки да изградят системите си за предоставяне на убежище с оглед на установяването на хармонизирана и чувствителна по отношение на децата институционална рамка, която взема под внимание специалните потребности и различните затруднения на непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално на жертвите на трафик на хора;

21.  Подчертава, че всяко решение, отнасящо се до непридружени малолетни или непълнолетни лица, следва да се взема въз основа на индивидуална оценка, като се зачита надлежно висшият интерес на детето;

22.  Осъжда твърде несигурното положение, в което се озовават внезапно тези малолетни и непълнолетни лица при навършване на пълнолетие; приканва държавите членки да обменят най-добри практики и да предвидят процедури за оказване на съдействие на тези малолетни и непълнолетни лица при прехода им към света на възрастните; приветства дейността на Съвета на Европа в тази област и призовава Комисията да включи в стратегическите си насоки най-добри практики относно планирането на „индивидуализирани житейски проекти“, изготвяни за малолетното или непълнолетното лице при участие от негова страна;

23.  Призовава държавите членки да определят отговорностите на всеки партньор, по-специално на националните и местните органи, социалните служби, работещите с младежите, семействата и законните представители, във връзка с прилагането и мониторинга на житейските проекти и с осигуряването на тяхната координация;

24.  Подчертава категорично, че след пристигането на непридружено малолетно или непълнолетно лице на територията на ЕС крайната цел трябва да бъде намирането на трайно решение за него, което зачита неговия висш интерес; припомня, че усилията за постигане на това трябва винаги да започват с разглеждане на възможностите за събиране на семейството, в или извън ЕС, при условие че това е във висшия интерес на детето; подчертава, че малолетното или непълнолетно лице по принцип може да бъде помолено за помощ при издирването на неговите роднини, но че не трябва да има задължение за съдействие като определящ фактор при разглеждането на молбата за международна закрила; припомня, че в случаите, в които има риск за живота на малолетното или непълнолетно лице или за живота на членове на неговото семейство, по-специално на членове на семейството, останали в държавата на произход, събирането, обработването и предаването на информация за тези лица трябва да се извършва в условията на поверителност, за да се гарантира, че животът на съответните лица не се излага на опасност; призовава държавите членки и всички техни компетентни органи да задълбочат сътрудничеството, по-специално чрез премахване на бюрократичните пречки пред издирването и/или събирането на семействата, и да обменят най-добри практики; отправя искане към Комисията да следи прилагането на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството и по-специално на член 10, параграф 3 от нея;

25.  Призовава Комисията да включи в стратегическите насоки общи стандарти, основаващи се на най-добрите практики, по отношение на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде върнато дадено малолетно или непълнолетно лице, по последователен начин, зачитайки интересите на детето и въз основа на сравнителния анализ на практиките в областта на връщането на малолетни и непълнолетни деца, публикуван от Комисията през 2011 г., който съдържа списък с критерии и набор от добри практики; отново и категорично изтъква, че не може да се взема решение за връщането на малолетно или непълнолетно лице, ако това решение не е в интерес на детето или ако то застрашава живота, физическото или психичното здраве, благосъстоянието, сигурността или основните права на малолетното или непълнолетното лице или на неговото семейство, както и че конкретните обстоятелства на всяко малолетно или непълнолетно лице (и на членовете на неговото семейство в случаите на събиране на семейството) трябва да се вземат предвид и да бъдат подложени на щателна оценка; припомня, че решението за връщане може да бъде взето единствено след като е било установено, че в страната, в която е върнато, малолетното или непълнолетното лице ще бъде в безопасност и ще се ползва с конкретни и адаптирани разпоредби, които зачитат неговите права и които са придружени от мерки за неговата реинтеграция в страната, в което е върнато; настоятелно приканва държавите членки да създадат механизми за наблюдение в сътрудничество с международните и неправителствените организации, за да гарантират защитата и реинтегрирането на малолетното или непълнолетно лице след завръщането му, в сътрудничество с държавите по произход и по транзит; отбелязва, че тези разпоредби са важен елемент от механизма за връщане; отправя искане към Комисията да настоява при оценката на Директива 2008/115/ЕО на нейното въздействие върху непридружените малолетни и непълнолетни лица, по-специално член 10, член 14, параграф 1, буква в) и член 17 от нея; призовава ЕС да се ангажира да подобри своята ответна реакция с оглед на премахването на потенциалните причини за миграцията, включително ранните и принудителните бракове, вредните традиционни практики, например гениталното осакатяване на жени, и сексуалното насилие по цял свят;

26.  Подчертава, че интеграцията на непридружените малолетни и непълнолетни лица в приемащата държава трябва да се осъществява въз основа на индивидуален житейски проект, изготвен за малолетното или непълнолетно лице и с неговото участие, при пълно съблюдаване на етническия, религиозния, културния и езиковия му произход;

27.  Призовава държавите членки да въведат задължение за предприемане на действия от страна на публичните органи по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които са жертви, принуждавани да просят; счита, че експлоатацията на малолетни и непълнолетни лица чрез принуждаването им да просят следва да се предотвратява на всяка цена;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, както и на Съвета на Европа.

(1) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 12. (2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (3) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (4) ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9. (5) ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18. (6) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98. (7) ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12. (8) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23. (9) ОВ L 173, 3.7.2007 г., стр. 19.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението в Демократична република Конго (2013/2822(RSP))

P7_TA(2013)0388 RC-B7-0390/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции,

—  като взе предвид изявленията на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 30 август 2013 г. относно положението в Северно Киву, и от 7 юни 2012 г. и 10 юли 2012 г. относно положението в източната част на Конго,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно положението на нестабилност и несигурност в региона на Големите африкански езера, и по-специално в източната част на Демократична република Конго (ДРК), приета на срещата в Парамарибо (Суринам) от 27–29 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно региона на Големите езера и от 10 декември 2012 г., 19 ноември 2012 г. и 25 юни 2012 г. относно положението в източната част на ДРК,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2053 (2012) относно положението в Демократична република Конго, № 1925 (2010), № 1856 (2008), с които се определя мандатът на Мисията на ООН в ДРК (Monusco) и № 2098 (2013), с която се подновява мандатът на Monusco,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 28 юни 2013 г. относно мисия на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 25 юли 2013 г. относно положението в района на Големите езера,

—  като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) относно положението в региона на Големите африкански езера, по-конкретно в източната част на Демократична република Конго (ДРК), от неговото 393-то заседание, проведено на 28 август 2013 г.,

—  като взе предвид декларациите на държавните и правителствените ръководители на държавите – членки на Международната конференция за региона на Големите африкански езера (МКРГАЕ) от 6 август 2013 г. и 24 ноември 2012 г. относно положението със сигурността в ДРК,

—  като взе предвид резолюцията относно положението в ДРК на Международната организация на франкофонията (МОФ), приета на 14-та среща на високо равнище на франкофонските държави, проведена на 13 и 14 октомври 2012 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2000 г.,

—  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009) и 1960 (2010) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и Протокол ІІ към нея, които забраняват екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено набиране на военнослужещи и други форми на жестоко отношение,

—  като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г., която в частност забранява въвличането на деца във военни конфликти,

—  като взе предвид Факултативния протокол към Международната конвенция за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, който е ратифициран от държавите от региона на Големите африкански езера,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от ДРК през 1982 г.,

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че от юли миналата година насам насилието в източната част на ДРК продължава да ескалира, с възобновяване на враждебните действия между M23 и правителствените войски, което доведе до загуба на живота на хиляди хора, многобройни травми, включително нападения над мирното население и на мироопазващите сили на ООН; като има предвид, че хуманитарното положение продължава да бъде критично;

Б.  като има предвид, че поради повтарящите се въоръжени конфликти, регионът Киву страда от зверства и насилие, които включват грабежи, сексуално и основано на пола насилие, отвличания и насилствено набиране на деца от въоръжени групировки и нарушения на правата на човека, които продължават да представляват бедствие, което подкопава усилията на Съвета за сигурност на ООН и на регионалните органи да сложат край на конфликта;

В.  като има предвид, че един член на мироопазващите сили на ООН беше убит, а 10 бяха ранени на 28 август 2013 г. при нападение срещу бунтовническа група М23 във възвишенията Кибати в Северно Киву, докато Monusco подкрепяше конгоанските въоръжени сили (FARDC) в защитата на населените от цивилни лица области на Гома;

Г.  като има предвид, че повече от 2,7 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) са били принудени да напуснат домовете си, включително повече от 1 млн. само през 2012 г., а над 440 000 конгоански бежанци са избягали в други африкански държави, а около 6,4 милиона души се нуждаят от храна и спешна помощ, тъй като понастоящем едва преживяват в лоши условия в резултат от повтарящите се боеве и нарушенията както на техните правата на човека, така и на международното хуманитарно право в източната част на ДРК;

Д.  като има предвид, че липсата на наказателно преследване от страна на ДРК на отговорните за нарушенията на правата на човека и военните престъпления насърчава климат на безнаказаност и стимулира извършването на нови престъпления;

Е.  като има предвид, че преговорите между бунтовническите групи и държавните органи на ДРК са прекъснати от май 2013 г. насам; като припомня, че онези бунтовници от М23, които бяха интегрирани в армията в резултат на мирното споразумение от 2000 г., се разбунтуваха през април 2012 г. и че М23 представлява една от дузината въоръжени групировки в този богат на ресурси регион;

Ж.  като има предвид, че седмата среща на високо равнище на МКРГАЕ започна на 5 септември 2013 г. и призова за възобновяване и бързо приключване на преговорите за мир;

З.  като има предвид, че резолюцията на Съвета за сигурност на ООН № 2098 (2013) от 28 март 2013 г. удължи мандата на Monusco до 31 март 2014 г. и създаде специализирана „интервенционна бригада“ в рамките на съществуващата бойна сила от 19 815 души на операцията, която да действа в изключителни случаи;

И.  като има предвид, че през 2012 г. държавите-членки на МКРГАЕ стартираха съвместен механизъм за проверка (СМП), който има за цел да контролира движението на войски в източната част на ДРК и разполагането на планираните неутрални международни сили;

Й.  като има предвид, че група от експерти на ООН публикува доказателства, които свързват Руанда с бунтовниците, и че САЩ призова Кигали да прекрати своето подпомагане; като има предвид, че Руанда многократно отрече всякакви връзки с М23;

К.  като има предвид, че прибягването до сексуално насилие и все по-разпространеното използване на изнасилването като военно оръжие водят до сериозни последици като физическото и психологическото унищожаване на жертвите, и че трябва да се считат за военни престъпления; като има предвид, че националните органи и международната общност инвестираха значително в укрепването на съдебната система, особено по отношение на военните, и за насърчаване на започването на разследвания и преследването на сексуалното насилие; като има предвид, че се провеждат съдебни процеси, но липсва изпълнение на съдебните решения и в много случаи обявените за виновни успяват да избягат, а за компенсирането на жертвите се прави малко;

Л.  като има предвид, че е необходимо справяне с последиците от конфликта, особено посредством демилитаризация, преразглеждане на местното управление, демобилизация и реинтеграция на бившите бойци, репатриране на бежанците, повторно заселване на вътрешно разселените лица, както и осъществяване на жизнеспособни програми за развитие;

М.  като има предвид, че Европейският съюз допринася за възстановяването на секторите на правосъдието и сигурността (полицията и армията) и се стреми да ги превърне в добре функциониращи посредством финансовата и техническата помощ, която им предоставя, и чрез обучението на служители в рамките на мисиите EUSEC и EUPOL;

Н.  като има предвид, че проблемът с незаконната експлоатация на природните ресурси на страната, някои от които се пренасочват към други държави, е един от факторите, които разпалват и изострят конфликта в ДРК, и продължава да бъде източник на несигурност за региона като цяло;

О.  като има предвид, че повишаването на безработицата, социалната криза, продоволствената криза, неадекватността на основните услуги, обедняването на населението и влошаването на състоянието на околната среда в ДРК също са частично отговорни за нестабилността на страната и региона на Големите африкански езера;

П.  като има предвид, че през последните месеци няма напредък по проекта на закон за закрила на защитниците на правата на човека, и че репресиите срещу защитници на правата на човека и на журналисти в ДРК са зачестили и те са били произволно арестувани и срещу тях са били отправяни заплахи; като има предвид, че не са предприети никакви стъпки за изправяне на отговорните лица пред правосъдието;

Р.  като има предвид, че след възобновяването пред Върховния военен съд на 9 април 2013 г. на апелативния съдебен процес във връзка с убийството през юни 2010 г. на Флорибер Шебея – изпълнителен директор на организацията „Войс оф дъ войслес“ (VSV) и член на общото събрание на Световната организация против изтезанията (СОИ), и на Фидел Базана – член на VSV, адвокатите на защитата Питър Нгомо Миламбо, Емануел Илунга Кабенгеле и Режин Сезепе са получили заплахи;

С.  като има предвид, че на 7 август 2013 г., в село Кауаколо в областта Пуето, провинция Катанга, Годфри Мутомбо – член на неправителствената организация „Либертас“, беше брутално убит от членове на бунтовнически групи, които продължават да сеят ужас в някои села в северната част на провинцията от 2011 г. насам;

1.  Изразява силната си загриженост относно неотдавнашната ескалация на насилието в източната част на ДРК, която има сериозни политически, икономически, социални, хуманитарни последици и последици за сигурността в ДРК и в целия регион, който и без това е уязвим и нестабилен;

2.  Силно осъжда последния изблик на насилие в източната част на ДРК, и по-конкретно безразборния артилерийски огън от страна на въоръжена група на М23, както и други въоръжени групировки, по-специално Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР), който доведе до смъртни случаи, наранявания и щети сред цивилното население; осъжда целенасочените нападения на бунтовниците срещу Monusco, при които бяха убити няколко души, включително един член на мироопазващите сили от Танзания, а няколко други бяха ранени; настоятелно призовава всички засегнати участници да осигурят достъп и защита на хуманитарните агенции, които идват с помощ за страдащото цивилно население;

3.  Изисква незабавно прекратяване на всички нарушения на правата на човека включително тревожното и широко разпространено сексуално и основано на пола насилие (Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г.), и печалното набиране и използване на деца от страна на въоръжените сили; изразява своята солидарност с народа на ДРК засегнат от войната;

4.  Настоятелно призовава всички съответни органи да предприемат незабавни действия, за да проведат безпристрастно, задълбочено разследване на всички минали и настоящи случаи на нарушения на правата на човека, и да сътрудничат в пълна степен на Международния наказателен съд; настоятелно призовава да се предприемат действия за гарантиране, че извършителите на нарушения на правата на човека, на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството, на сексуално насилие върху жени и набиране на деца войници се докладват, идентифицират, преследват по съдебен път и се наказват в съответствие с националното и международното наказателно право;

5.  Строго осъжда всички форми на външна подкрепа за групировката М23 и други разривни сили в ДРК и настоява за незабавно и окончателно преустановяване на подобно подпомагане;

6.  Подкрепя мисията на интервенционната бригада на Monusco, свикана с цел офанзивни действия срещу въоръжените групи, включително М23; приветства активните действия, предприети от Monusco за изпълнение на мандата ѝ, по-специално за защитата на цивилните лица, и насърчава продължаването на тези усилия; настоятелно призовава по-специално Съвета за сигурност на ООН да предприеме всички необходими действия за защита на цивилното население в източната част на ДРК в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност № 2098 (2013);

7.  Призовава за всеобхватно разследване чрез разширения съвместен механизъм за проверка (РСМП) на източниците на минометни снаряди и бомби от територията на ДРК, които попадат в съседна Руанда; призовава за по-голяма прозрачност и редовност на докладите на РСМП;

8.  Подчертава, че каквато и да било пряка намеса от страна на съседните на ДРК държави може само да влоши положението; призовава всички регионални засегнати участници да се ограничат максимално и да се въздържат от всякакви действия или изявления, които биха могли да доведат до по-нататъшно влошаване на положението; призовава съседните държави да гарантират пълно зачитане на суверенитета на ДРК и нейната териториална цялост;

9.  Приветства усилията на държавите – членки на МКРГАЕ, АС и ООН за действия и инициативи, целящи намиране на трайно, структурно и мирно политическо решение на кризата; призовава за спазването на всички разпоредби, съдържащи се в рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество (МСС);

10.  Призовава държавите от района на Големите африкански езера, особено след ангажиментите, поети през февруари 2013 г. в рамките на споразуменията от Адис Абеба, да участват в съвместно насърчаване на мира, стабилността и сигурността, с цел подобряване на регионалното икономическо развитие, като отделят специално внимание на помирението, спазването на правата на човека, борбата срещу безнаказаността, създаването на безпристрастна съдебна система и подобряването на отчетността на правителството;

11.  Приветства преговорите за мир в региона, проведени в Кампала на 5 септември 2013 г. под егидата на председателя на МКРГАЕ – президента на Уганда Йовери Мусевени; насърчава всички действащи лица да участват в тях и насърчава органите на Конго да поддържат диалога между общностите и по-конкретно между засегнатите от конфликта общности;

12.  Призовава АС и държавите от района на Големите африкански езера да предприемат по-нататъшни действия за борба с незаконната експлоатация на природните ресурси и търговията с тях, тъй като това е една от причините за разпространението и трафика на оръжие, което от своя страна е един от основните фактори, които разпалват и изострят конфликтите в региона на Големите африкански езера;

13.  Призовава международната общност, включително ЕС, АС и ООН да продължи да прави всичко възможно, за да предоставя по-координирана и ефективна помощ на хората в източната част на ДРК и да допринася към усилията за справяне с хуманитарната катастрофа;

14.  Приветства мобилизирането от Комисията на допълнително 10 млн. евро за предоставяне на спешно необходима помощ на 2,5 милиона души в ДРК, като с това спешната помощ от ЕС за ДРК и региона на Големите африкански езера възлиза на 71 млн. евро през 2013 г., като по този начин ЕС става най-големият донор на хуманитарна помощ за страната;

15.  Настоятелно призовава правителството на ДРК да довърши реформите на сектора за сигурност и призовава да се положат усилия на национално и международно равнище за увеличаване на властта на държавата и върховенството на закона в ДРК, и по-специално в областта на управлението и сигурността, включително в тясно сътрудничество с мисията на ЕС за подпомагане на войската (EUSEC) и мисията на ЕС за подпомагане на полицията (EUPOL), което трябва да продължи, за да се консолидират мирът и сигурността, както в страната, така и в региона на Големите африкански езера;

16.  Насърчава Парламента, Сената и президента на ДРК – Жозеф Кабила, да въведат всички необходими мерки за укрепване на демокрацията и за гарантиране на истинско участие на всички политически сили, които изразяват волята на конгоанската нация за управлението на страната, въз основа на конституционни и правни норми, както и на свободни и справедливи избори; припомня, че трябва да се вземат под внимание препоръките на мисията за наблюдение на изборите на ЕС от 2011 г., да се осъществят необходимите за изборния цикъл реформи, включително като се гарантира провеждането на местни избори;

17.  Призовава конгоанските органи да гарантират при всички обстоятелства физическата и психологическата неприкосновеност на защитниците на правата на човека и да проведат бързо, щателно, безпристрастно и прозрачно разследване за идентифициране на всички, които носят отговорност за сплашване, нападение или убийство на някои от тези защитници;

18.  Подчертава значението на приемането на дългоочаквани законодателни актове, включително Закона за закрила на защитниците на правата на човека и Закона за съответствието на националното законодателство с Римския статут;

19.  Препоръчва по време на своята 24-та сесия Съветът на ООН по правата на човека да приеме силна Резолюция, с която да се възстанови някаква форма на механизъм за мониторинг на положението с правата на човека в ДРК и да се поиска от върховния комисар на ООН по правата на човека да представи доклад относно положението с правата на човека в ДРК;

20.  Настоятелно призовава конгоанските органи да гарантират ефективното създаване на специализиран смесен съд за борба с безнаказаността и осъждане на извършителите на тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в ДРК, включително на сексуално насилие над жени;

21.  Счита, че прозрачният достъп и контрол върху природните ресурси на ДРК и справедливото преразпределение на ресурсите посредством държавния бюджет, са абсолютно необходими за устойчивото развитие на страната; поради това призовава АС и държавите от региона на Големите африкански езера да предприемат допълнителни мерки за борба с незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, както и ЕС и цялата международна общност да засилят сътрудничеството си с ДРК в тази област;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на страните от региона на Големите африкански езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на генералния секретар на ООН, на специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета по правата на човека към ООН и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно Централноафриканската република (2013/2823(RSP))

P7_TA(2013)0389 RC-B7-0399/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението от Либервил (Габон) от 11 януари 2013 г. относно разрешаването на политическата и военна криза в Централноафриканската република, подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, в което се определят условията за излизане от кризата в Централноафриканската република,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 14 август 2013 г. относно положението в Централноафриканската република, както и докладите на ръководителя на Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република (Binuca), на заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и на заместник генералния секретар по правата на човека,

—  като взе предвид резолюция 2088 (2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 януари 2013 г. и изявленията на Съвета за сигурност относно Централноафриканската република и като отправя искане към Съвета за сигурност да подкрепи новата операция под африканска егида,

—  като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 19 юли 2013 г. за разрешаване на провеждането на операция под африканска егида за поддържане на мира с начална дата 1 август 2013 г.;

—  като взе предвид извънредните срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведени в Нджамена (Чад) на 21 декември 2012 г., 3 април 2013 г. и 18 април 2013 г., както и взетите по време на тези срещи решения за създаване на Преходен национален съвет, който да има законодателни и учредителни правомощия, и за приемане на пътна карта за процеса на преход в Централноафриканската република,

—  като взе предвид срещата на Международната контактна група, проведена на 3 май 2013 г. в Бразавил (Конго), на която се одобри пътната карта за прехода и се създаде специален фонд за подпомагане на Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявленията от 21 декември 2012 г., 1 и 11 януари 2013 г., 25 март 2013 г., 21 април 2013 г. и 27 август 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявлението от 21 декември 2012 г. на члена на Комисията, отговаряща за хуманитарната помощ и гражданската защита, относно новото разразяване на конфликта в Централноафриканската република,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 19 юни 2013 г. относно Централноафриканската република,

—  като взима предвид изявления за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 27 декември 2012 г. и от 4 и 11 януари 2013 г. относно Централноафриканската република,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, от 26 декември 2012 г., в което той осъди нападенията на бунтовниците и отправи призив към всички страни да спазват решенията, взети от Икономическата общност на държавите от Централна Африка в Нджамена на 21 декември 2012 г., както и неговото изявление от 5 август 2013 г., в което той призова да се сложи край на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека в Централноафриканската република, включително да се разгледа възможността за налагане на санкции,

—  като взе предвид изявлението от 16 април 2013 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Наванетем Пилай, в което тя призова за прекратяване на насилието и за възстановяване на върховенството на закона в страната,

—  като взе предвид изявленията от 12, 19 и 31 декември 2012 г. на председателя на Комисията на Африканския съюз, Нкосазана Дламини-Зума, относно положението в Централноафриканската република,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 януари 2013 г. относно положението в Централноафриканската република(1),

—  като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че след военния успех на коалицията SELEKA (Селека) на 24 март 2013 г. и завземането от нея на властта елементи от тази коалиция са извършили многобройни жестокости, изнасилвания, престъпления, актове на физическо насилие и кражби, както и плячкосване и други нарушения на правата на човека, както в столицата, така и в провинцията, извън всякакъв контрол;

Б.  като има предвид, че на 20 август 2013 г. операция за разоръжаване под ръководството на Селека в Бой-Рабе — район, в който преобладават последователите на бившия президент Франсоа Бозизе —доведе до убийството на 11 души, като десетки други бяха ранени и операцията беше придружена от плячкосване;

В.  като има предвид, че на 28 август 2013 г. над 5 000 жители на Банги се стекоха в главното международно летище в Централноафриканската република, бягайки от мародерстващи бивши бунтовници, и окупираха пистите в продължение на около 18 часа;

Г.  като има предвид риска от възобновяване на въоръжените сблъсъци от страна на бившите Централноафрикански въоръжени сили, които са благосклонно настроени към сваления от властта президент Франсоа Бозизе, и като има предвид манипулирането на напрежението между различните религии и рисковете, които то предполага;

Д.  като има предвид, че на 4 септември 2013 г. прокурорът от съда в Банги поиска присъда от 10 години лишаване от свобода за 24 бивши бунтовници от Селека, подведени под съдебна отговорност в рамките на първото производство, разглеждащо злоупотреби, извършени в Централноафриканската република;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз и представлява съществен елемент от споразумението от Котону;

Ж.  като има предвид, че фактът, че лицата, които са извършили нарушения на правата на човека и военни престъпления, не се преследват по съдебен ред, благоприятства усещането за безнаказаност и насърчава извършването на нови престъпления;

З.  като има предвид, че на 7 август 2013 г. прокурорът от Международния наказателен съд отправи за втори път предупреждение, че престъпленията, извършени в Централноафриканската република, е възможно да попадат в сферата на компетентност на Международния наказателен съд и че нейната служба ще проведе наказателно преследване, ако това е необходимо;

И.  като има предвид, че това насилие води до ново разселване на населението и че според оценки на Службата на ООН за координация на хуманитарната помощ една трета от населението е напуснало дома си и страда от недохранване, 1,6 милиона души отчаяно се нуждаят от помощ, от които 200 000 души — от медицински грижи, 484 000 души страдат от силен недостиг на храна и 206 000 души са били разселени, от които 60 000 са намерили убежище в съседни страни; като има предвид също така, че 650 000 деца вече не посещават училище вследствие на окупирането от въоръжените групировки на училищата и че 3 500 деца са били вербувани от армията и въоръжените групировки;

Й.  като има предвид, че на 21 август 2013 г. камерунските органи временно затвориха границата с Централноафриканската република, след като заявиха, че бунтовници от Селека са нападнали граничния град Токтойо и са убили камерунски граничен служител; като има предвид, че въпреки отварянето впоследствие на границата шофьорите на тежкотоварни камиони продължават да имат резерви относно навлизането в територията на Централноафриканската република поради влошаващите се условия на сигурност;

К.  като има предвид, че Централноафриканската република се сблъсква със социални и икономически предизвикателства, тъй като публичният и частният сектор са били разграбени и унищожени, което сериозно затруднява административното и икономическото функциониране на страната и предизвиква социални сътресения; като има предвид, че болниците също са били обект на масово плячкосване, което е довело до катастрофално състояние на здравеопазването в страната;

Л.  припомня, че Споразумението от Либервил продължава да бъде основата за преходното споразумение; като има предвид, че след 18-месечния преход трябва да се организират свободни, демократични, прозрачни и редовни избори, но че държавният глава, министър-председателят, членовете на преходното правителство и членовете на бюрото на Преходния национален съвет няма да могат да участват в тях като кандидати;

М.  като има предвид, че на срещата на върха на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведена на 3 април 2013 г., се прие решение за създаването на Преходния национален съвет и че на срещата на върха от 18 април 2013 г. беше приета пътна карта за неговия състав и функциониране;

Н.  като има предвид, че Международната контактна група за Централноафриканската република беше създадена през май 2013 г., за да координира предприеманите на регионално, континентално и международно равнище действия, с цел да се намери трайно решение на хроничните проблеми в страната;

О.  като има предвид, че Европейският съюз води редовен политически диалог с Централноафриканската република в рамките на Споразумението от Котону и че той е основният източник на помощ за страната, като на 8 юли 2013 г.той реши да увеличи хуманитарната помощ с 8 милиона евро, като общият размер на помощта достигна 20 милиона евро; като има предвид, че тази помощ от ЕС не може да бъде достатъчна и че други международни партньори трябва също да поемат ангажименти;

П.  като има предвид, че след като Централноафриканската република се сдоби с независимост през 1960 г., ситуацията в страната в продължение на десетилетия се характеризира с нестабилност и политически размирици; като има предвид, че въпреки че е държава, богата на природни ресурси (дървен материал, злато, диаманти, уран и др.), Централноафриканската република е едва на 179-о място от общо187 страни по отношение на индекса на човешкото развитие и продължава да бъде една от най-бедните страни в света, като 70 % от нейното население живеят под прага на бедността;

1.  Осъжда неконституционното завземане на властта от въоръжените сили на коалицията Селека на 24 март 2013 г.;

2.  Изразява дълбоката си загриженост относно положението в Централноафриканската република, което се характеризира с пълен срив на реда и законността и незачитане на принципите на правовата държава; осъжда неотдавнашните прояви на насилие, които допълнително подкопаха най-основните услуги в страната и задълбочиха и без това бедствената хуманитарна ситуация, засягаща цялото население;

3.  Призовава органите в Централноафриканската република да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население, да сложат край на вербуването и използването на деца от въоръжените групировки и да възстановят сигурността и обществения ред, както и основните услуги като снабдяване с електроенергия и вода;

4.  Строго осъжда тежките нарушения на хуманитарното право и широко разпространените нарушения на правото в областта на правата на човека, по-конкретно от страна на елементи от Селека, включително извънсъдебни убийства, екзекуции по бърза процедура, насилствени изчезвания, произволни арести и задържания, изтезания, сексуално и основано на пола насилие и вербуване на деца за войници;

5.  Призовава органите на Централноафриканската република и всички заинтересовани страни да обърнат внимание на структурните причини за повтарящите се кризи в страната и да работят съвместно за прилагане на Споразумението от Либервил, в което се определят условията за прехода в страната и за възстановяване на конституционния ред, с цел постигане на траен мир и демократични решения;

6.  Отправя призив към международните партньори да подкрепят изцяло техните общи усилия в областта на сигурността, хуманитарната помощ и изграждането на правовата държава; призовава Съвета за сигурност на ООН да разгледа по спешност искането за подкрепа от страна на Африканския съюз за финансиране на 3600-те членове на цивилния и военния персонал на мироопазващата мисия в Централноафриканската република;

7.  Подкрепя настоящия преход от мисията за консолидиране на мира в Централноафриканската република (Micopax) към мисията за международна подкрепа под африканско ръководство в Централноафриканската република (AFISM-CAR), чийто мандат следва да се упражнява под егидата на ООН;

8.  Приветства решението на държавните ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка да увеличат значително размера на Мултинационалните сили на Централна Африка (FOMAC) и да приемат подходящ мандат за мисията с оглед на стабилизирането на Централноафриканската република; същевременно изразява загриженост, че въпреки че Икономическата общност на държавите от Централна Африка е разположила в Централноафриканската република военни части, наброяващи 1 300 души, те не са били в състояние да предотвратят възцаряването на беззаконие в страната; посочва, че влошаването на положението в Централноафриканската република може да доведе до регионална нестабилност;

9.  Призовава да се предоставя информация за нарушителите на правата на човека, извършителите на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството и на сексуално насилие върху жени, както и за лицата, вербували деца като войници, и те да бъдат идентифицирани, преследвани по съдебен ред и наказвани в съответствие с националното и международното наказателно право; във връзка с това отбелязва, че Международният наказателен съд вече е бил сезиран относно положението в Централноафриканската република и че съгласно статута на този съд за геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления няма давностен срок;

10.  Приветства решението на Централноафриканската република да стартира програма за събиране на неразрешени оръжия в отговор на насилието и дребните престъпления в страната, която страда от трайна нестабилност; настоятелно призовава правителството да придаде задължителен характер на тази мярка;

11.  Отбелязва създаването на смесена анкетна комисия, която да разследва жестокостите, извършени след завземането на властта от Селека, и призовава всички страни, които участват в този орган, да работят съвместно с оглед на насърчаването на националното помирение;

12.  Счита, че освен това е необходимо да се предприемат действия по отношение на последиците от конфликтите, по-специално чрез реформа на въоръжените сили и силите за сигурност, демилитаризация, демобилизация и повторна интеграция на бивши бойци, репатриране на бежанци, завръщане на вътрешно разселени лица в техните домове, както и прилагане на осъществими програми за развитие;

13.  Подчертава, че намирането на всеобхватно политическо решение, включително за справедливо разпределение на приходите чрез държавния бюджет, е от първостепенно значение за намиране на изход от кризата и за проправяне на пътя за устойчиво развитие на региона; призовава генералния секретар на ООН да назначи група от експерти, които да извършат проучване на експлоатацията на селскостопанските и минералните ресурси на Централноафриканската република с оглед на създаването на правна рамка, която да даде възможност ресурсите на страната да облагодетелстват нейното население;

14.  Посреща със задоволство увеличаването на подкрепата от ЕС за разрешаване на хуманитарната криза в Централноафриканската република и призовава ЕС и неговите държави членки, в качеството си на водещи донори, отпускащи средства за страната, да подобрят координацията с другите донори и международните институции, за да се отговори на неотложните хуманитарни нужди по подходящ начин и да се облекчи страданието на хората в Централноафриканската република; отправя искане за провеждане на международна среща относно Централноафриканската република извън официалната програма на заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2013 г.;

15.  Призовава за активизиране на международните операции, със съгласието на Централноафриканската република, за задържане на членове на Армията на божата съпротива, с цел да се сложи край на опустошителната дейност на тази престъпна групировка;

16.  Призовава органите на Централноафриканската република да изпълнят своите задължения, предвидени в Римския статут на Международния наказателен съд, който страната е подписала;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, институциите на Африканския съюз, Икономическата общност на държавите от Централна Африка, Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и държавите членки на Европейския съюз.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0033.

Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението с правата на човека в Бахрейн (2013/2830(RSP))

P7_TA(2013)0390 RC-B7-0410/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Бахрейн от 27 октомври 2011 г. (1), 15 март 2012 г. (2) и 17 януари 2013 г. (3),

—  като взе предвид посещението на делегацията на подкомисията по правата на човека в Бахрейн на 19—20 декември 2012 г. и изявлението за пресата, направено от тази делегация, и като взе предвид посещението на делегация на Арабския полуостров на 27—30 април 2013 г. и изявлението на тази делегация за пресата,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Бахрейн, по-специално нейните изявления от 7 януари, 11 февруари и 1 юли 2013 г.

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН, по-специално това от 8 януари 2013 г., и изявлението на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 6 август 2013 г.,

—  като взе предвид 23-тата съвместна среща на Съвета и министрите ЕС—СССПЗ, проведена в Манама, Бахрейн на 30 юни 2013 г.,

—  като взе предвид извънредното заседание на Народното събрание на Бахрейн, проведено на 28 юли 2013 г., в резултат на което кралят на Бахрейн Хамад ибн Иса ал-Халифа издаде извънредни постановления,

—  като взе предвид законодателството на Бахрейн „Защита на обществото от терористични актове“,

—  като взе предвид решението, взето на срещата на Съвета на министрите на Арабската лига в Кайро на 1 септември 2013 г., за създаване на общоарабски съд по правата на човека в Манама, Бахрейн,

—  като взе предвид доклада, издаден през ноември 2011 г. от независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ), и нейния доклад относно последващите действия от 21 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник за дейността,

А.  като има предвид, че положението с правата на човека в Бахрейн продължава да буди безпокойство след репресиите срещу демократичните протести през 2011 г.; като има предвид, че редица неотдавнашни действия на правителството на Бахрейн продължават да нарушават и ограничават правата и свободите на части от бахрейнския народ, по-специално правото на отделните граждани на мирен протест, свободата на изразяване на мнение и цифровата свобода; като има предвид, че органите в Бахрейн продължават репресиите си срещу гражданите, излезли на мирни политически протести, включително непропорционалната употреба на насилие и изтезания от страна на силите за сигурност и полицията;

Б.  като има предвид, че активистите в областта на правата на човека са изправени пред непрекъснато систематично следене, тормоз и задържане в Бахрейн, като някои от тях са осъдени на доживотен затвор;

В.  като има предвид, че на 1 август 2013 г., преди планираните за 14 август 2013 г. мирни протести в Манама, кралят на Бахрейн е наредил изпълнението на препоръките, приети от Парламента, които включват забрана на всички седящи стачки, събрания и протести в столицата Манама, допълнителни ограничения върху дейностите в социалните медии, удължаване на периода на задържане и отнемане на гражданство на всеки признат за виновен за извършване на терористичен акт или подбуждане към такъв;

Г.  като има предвид изявлението от Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, че макар да приветства препоръката на Народното събрание, според която „основните свободи, особено свободата на изразяване на мнение, не следва да бъдат засегнати с цел поддържане на баланса между правоприлагането и защитата на правата на човека“, тя отново изразява своята загриженост относно ограниченията на публичните демонстрации и други публични събирания;

Д.  като има предвид, че след доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) органите на Бахрейн са се ангажирали да се реформират; като има предвид, че бе постигнат напредък в прегледа на съдебната и системата на правоприлагане, възстановяването на работа на несправедливо уволнените служители и създаването на специално звено в прокуратурата за разследване на твърдения за злоупотреба, както и в провеждането на реформи в полицията; като има предвид, че като цяло изпълнението на препоръките на НАКБ продължава да бъде бавно;

Е.  като има предвид, че официална делегация, ръководена от министъра по правата на човека д-р Салах бин Али Абдулрахман, ще присъства на 24-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която ще се проведе на 7—27 септември 2013 г., и по време на нейните заседания ще направи преглед на изпълнението на препоръките на Съвета по правата на човека и препоръките на Независимата анкетна комисия на Бахрейн, както и на препоръките на Народното събрание, които правителството на Бахрейн е поело ангажимент да приложи съгласно графика и програмата за действие;

Ж.  като има предвид, че в Бахрейн дори деца биват арестувани и задържани в центрове за задържане на възрастни, неподходящи за непълнолетни лица, където според получени сведения те биват изтезавани и третирани неподходящо;

З.  като има предвид, че на 24 април 2013 г. правителството за втори път отложи — този път за неопределен срок — посещението на специалния докладчик относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказание;

И.  като има предвид, че на 2 септември 2013 г. Бахрейн обяви, че ще бъде домакин на постоянното седалище на Арабския съд по правата на човека, след като бе одобрен на среща на Арабската лига в Кайро;

Й.  като има предвид, че специалният представител на ЕС за правата на човека Ставрос Ламбринидис посети Бахрейн в рамките на срещата на Съвета и министрите на ЕС — Съвета за сътрудничество в Персийския залив през юни 2013 г.,

1.  Призовава органите на Бахрейн да зачитат правата на човека и основните свободи, включително свободата на изразяване на мнение, както онлайн, така и офлайн, и свободата на събранията; изразява дълбоко съжаление относно неотдавнашните рестриктивни разпоредби на парламента и краля на Бахрейн и призовава за премахване на забраната върху правото на мирни демонстрации и свободата на събранията в столицата Манама и за отмяна на заповедите на министъра на правосъдието от 3 септември 2013 г., които са несъвместими с ангажимента на правителството да предприеме реформи и няма да спомогнат за постигане на напредък към национално помирение или изграждане на доверие между всички страни;

2.  Настоятелно призовава за зачитане на законното право на бахрейнските граждани да изразяват мнението си свободно, да организират събирания и мирни протести; подчертава значението на свободните и плуралистични медии; призовава за пълен достъп до страната за международните НПО и журналистите;

3.  Приветства стъпките, предприети от органите на Бахрейн за прилагане на препоръките на Независимата анкетна комисия на Бахрейн; признава, че бяха положени някои усилия в това отношение, но независимо от това подчертава, че трябва да се направи повече за подобряване на положението с правата на човека в страната; призовава правителството на Бахрейн да приложи изцяло и бързо препоръките на НАКБ и на Общия периодичен преглед; препоръчва на 24-тата сесия на Съвета по правата на човека към ООН да създаде механизъм за мониторинг с мандат да следи изпълнението на препоръките на НАКБ и общото развитие на състоянието на правата на човека в Бахрейн;

4.  Призовава правителството на Бахрейн да осъществи необходимите демократични реформи и да насърчи провеждането на приобщаващ и конструктивен национален диалог и помирение, включително освобождаване на дисидентите;

5.  Призовава органите на Бахрейн да прекратят незабавно всички прояви на репресия, включително съдебен тормоз, и призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лишени от свобода заради техните убеждения, политически активисти, журналисти, автори на интернет блогове, лекари и парамедици, защитници на правата на човека и мирно протестиращи, включително Абдулхади ал-Кавая, Набил Раджаб, Ибрахим Шариф, Наджи Фатил, Зайнаб ал-Кавая, Махди’Иса Махди Абу Диб и Джалила ал-Салман;

6.  Приветства факта, че крал Хамад ибн Иса ал-Халифа създаде независима комисия за правата на затворниците и задържаните лица, и призовава тази комисия да наблюдава ефективно и да подобрява условията и лечението на затворниците и задържаните лица;

7.  Приветства създаването от крал Хамад ибн Иса ал-Халифа на Министерство по правата на човека и социалното развитие в Бахрейн и призовава това министерство да действа в съответствие с международните стандарти и задължения в областта на правата на човека; отбелязва по-специално прогресивната позиция на Бахрейн спрямо мястото на жените в обществото;

8.  Отбелязва официалното създаване на полицейски омбудсман от министерството на вътрешните работи на Бахрейн през юли 2013 г. и изразява надежда, че това ще означава, че жалби и оплаквания от бахрейнските граждани ще могат да бъдат разглеждани ефективно;

9.  Отбелязва продължаващите усилия на бахрейнското правителство да реформира Наказателния кодекс и правните процедури и насърчава продължаването на този процес; призовава правителството на Бахрейн да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира справедлив процес, независимост и безпристрастност на съдебната система в Бахрейн и да гарантира, че тази система действа в пълно съответствие с международните стандарти за правата на човека;

10.  Настоятелно призовава за провеждането на независими разследвания на всички твърдения за изтезания и други прояви на малтретиране и за публично оповестяване на резултатите; счита, че търсенето на отговорност за минали нарушения е ключов елемент по пътя към справедливост и истинско помирение, които са необходими за социалната стабилност;

11.  Настоятелно призовава органите на Бахрейн да зачитат правата на непълнолетните и да се въздържат от задържането им в центрове за възрастни, както и да осигурят лечение на непълнолетните в съответствие с Конвенцията за правата на детето, по която Бахрейн е страна;

12.  Счита, че произволното лишаване от гражданство би могло да доведе до липса на гражданство със сериозни последици за защитата на правата на човека на засегнатите лица; отбелязва, че отнемането на гражданство на политически опоненти от страна на органите на Бахрейн е в противоречие с международното право;

13.  Изразява съжаление относно слабата реакция на ЕС по отношение на текущото положение в Бахрейн и призовава ЗП/ВП да осъди продължаващите нарушения на основните права на човека и основните свободи и да наложи целенасочени ограничителни мерки (забрана за издаване на визи и замразяване на активи) срещу лицата, отговорни и за нарушения на правата на човека и участвали в такива нарушения (както е документирано в доклада на НАКБ);

14.  Призовава ЗП/ВП и държавите членки да работят заедно за разработване на ясна стратегия за това, как ЕС ще оказва активен натиск — както в публичните, така и в частните отношения — за освобождаване на лишените от свобода заради техните убеждения, и призовава ЗП/ВП да работи с държавите членки, за да се гарантира приемането на заключенията на Съвета по външни работи относно положението с правата на човека в Бахрейн, което следва да включва и конкретен призив за незабавното и безусловно освобождаване на тези затворници;

15.  Изразява съжаление, че посещението на специалния докладчик относно изтезанията бе отложено отново и призовава органите на Бахрейн да улеснят посещения на специалните докладчици относно свободата на сдружаване и на събиране и относно положението на защитниците на правата на човека;

16.  Приветства решението на Арабската лига да създаде Арабски съд за правата на човека в Манама и изразява своята надежда, че той би могъл да действа като катализатор за правата на човека в региона; настоятелно призовава правителството на Бахрейн, както и неговите партньори в Арабската лига да гарантират почтеността, безпристрастността, ефективността и достоверността на този съд;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, и на правителството и парламента на Кралство Бахрейн.

(1) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 125. (2) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 111. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0032.