Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Хашемитското кралство Йордания, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Хашемитското кралство Йордания за общите принципи на участие на Хашемитското кралство Йордания в програми на Съюза (12138/2012 – C7-0008/2013 – 2012/0108(NLE))

P7_TA(2013)0415 A7-0305/2013

(Процедура на одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12138/2012),

–  като взе предвид проекта за протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Хашемитското кралство Йордания, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Хашемитското кралство Йордания за общите принципи на участие на Хашемитското кралство Йордания в програми на Съюза (12135/2012),

–  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 217 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз C7-0008/2013),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7-0305/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола ;

2.  Подчертава колко е важно да продължи насърчаването на тясно сътрудничество и диалог с Хашемитското кралство Йордания в рамките на европейската политика за съседство, както и засилването на политическия и икономическия диалог между Съюза и Йордания;

3.  Припомня, че по преценки на йорданските органи над 500 000 бежанци от Сирия са потърсили убежище в Йордания и че сирийската криза оказва сериозно отражение върху йорданската икономика и бюджета на страната поради финансовите средства, необходими за предоставяне на хуманитарна помощ на бежанците; при все това изразява съжаление, че границата на Йордания е затворена за палестински бежанци от Сирия от август 2012 г.;

4.  Поради това подчертава значението на предоставянето на подходяща финансова, техническа и хуманитарна подкрепа за Йордания;

5.  Високо оценява ангажираността, проявена от Н.В. крал Абдула ІІ на Йордания в насърчаването на широк спектър от реформи за полза на Йордания и нейния народ; подчертава колко е важно чрез тези реформи да се постигнат устойчиви резултати, особено по отношение на социалната справедливост;

6.  Приветства и подкрепя също така проактивната и конструктивна роля на Йордания като посредник в усилията за намиране на трайни решения на различните конфликти в Близкия Изток;

7.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки на Европейския съюз и на Хашемитското кралство Йордания.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) (COM(2011)0873 – C7-0506/2011 – 2011/0427(COD))

P7_TA(2013)0416 A7-0232/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0873),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0506/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол №2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, деклариращи, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид поетия с писмо от 14 юни 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по бюджети (A7-0232/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция;

3.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 октомври 2013 г.с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1052/2013.)ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯИзявление на Европейския парламентЕвропейският парламент изтъква, че институциите на ЕС следва да се стремят да използват подходяща и неутрална терминология в законодателните текстове, когато разглеждат въпроса за граждани на трети държави, чието присъствие на територията на държавите членки не е било разрешено от органите на държавите членки или разрешението вече е прекратено. В посочените случаи институциите на ЕС следва да избягват употребата на думата „нелегален“, когато е възможно да се намери алтернативна дума и при всички случаи, когато става въпрос за хора следва да се използва термина „незаконни мигранти.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори по отношение на пускането на пазара на преносими батерии и акумулатори, съдържащи кадмий и предназначени за използване в електрически инструменти без захранващ шнур (COM(2012)0136 – C7-0087/2012 – 2012/0066(COD))

P7_TA(2013)0417 A7-0131/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2012)0136),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията внесе предложението до Парламента (C7–0087/2012),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно използването на делегирани актове и относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 192, параграф 1от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г.(1),

–  след като се консултира с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 14 юни 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0131/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 октомври 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори по отношение на пускането на пазара на преносими батерии и акумулатори, съдържащи кадмий и предназначени за използване в електрически инструменти без захранващ шнур, както и на клетъчни батерии с ниско живачно съдържание и за отмяна на Решение 2009/603/ЕО на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2013/56/ЕС.)

(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 140.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ (2013/2702(RSP))

P7_TA(2013)0418 RC-B7-0378/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 13 декември 2012 г., с което бивша югославска република Македония (БЮРМ) се осъжда за „изключителната тежест“ на извършените от нея нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (членове 3, 5, 8 и 13) по време на извънредното предаване на Халед Ел-Масри,

–  като взе предвид следните висящи дела пред ЕСПЧ: Ал-Нашири срещу Полша, Абу Зубайда срещу Литва, Абу Зубайда срещу Полша и Наср и Гали срещу Италия; като взе предвид жалбата, внесена от г-н Ал-Нашири срещу Румъния през август 2012 г., и жалбата, внесена от Института за мониторинг на правата на човека (ИМПЧ) и от инициативата за правосъдие на „Отворено общество“ срещу Литва през декември 2012 г. за нарушаване на тяхното право на информация и право на ефективни правни средства за защита,

–  като взе предвид решението на Върховния съд на Италия от септември 2012 г., с което се потвърждават присъдите на 23 граждани на САЩ във връзка с отвличането на Абу Омар през 2003 г., включително на бившия началник на базата на ЦРУ в Милано Робърт Селдън Лейди, който беше осъден на девет години лишаване от свобода,

–  като взе предвид решението на Апелативния съд в Милано от февруари 2013 г., с което трима други агенти на ЦРУ(1), считани преди това за ползващи се от дипломатически имунитет, се осъждат на шест до седем години лишаване от свобода; като взе предвид решението на същия съд, с което Николо Полари, бивш ръководител на италианската служба за военно разузнаване и сигурност (SISMI), се осъжда на 10 години лишаване от свобода, бившият заместник-началник на SISMI Марко Манчини се осъжда на 9 години, а трима агенти на SISMI се осъждат на по 6 години лишаване от свобода,

–  като взе предвид решението на италианския президент от 5 април 2013 г. да помилва американския полковник Джоузеф Романо, който беше осъден в Италия за отговорността му по случая с отвличането на Абу Омар в тази страна;

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници(2),

–  като взе предвид документите, изпратени до докладчика от Комисията, включително общите писма, изпратени през март 2013 г. до всички държави членки, на които отговориха само няколко държави членки (Финландия, Унгария, Испания и Литва),

–  като взе предвид своите резолюции относно Гуантанамо, последната от които е резолюцията от 23 май 2013 г. относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010 – 2011 г.)(4),

–  като взе предвид полетните данни, получени от Евроконтрол до септември 2012 г.,

–  като взе предвид искането, изпратено от докладчика през април 2013 г. до Агенцията за сигурност на въздухоплаването в Африка и Мадагаскар (ASECNA), за сътрудничество при разкриването на полетни данни и положителния отговор, получен през юни 2013 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията за 2012 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (Люксембург, 6 – 7 юни 2013 г.),

–  като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2010 – 2014 г.)“,

–  като взе предвид многобройните съобщения в медиите и репортажите на разследващи журналисти, и по-специално, но не само — разследващия репортаж, излъчен по румънския телевизионен канал „Антена 1“ през април 2013 г.,

–  като взе предвид научните изследвания и разследванията, проведени по-специално от „Интерайтс“, „Ридрес“ и „Риприйв“, както и докладите, изготвени след приемането на гореспоменатата му резолюция от 11 септември 2012 г. от независими изследователи, организации на гражданското общество и национални и международни неправителствени организации, по-специално доклада на инициативата за правосъдие на „Отворено общество“ относно „Глобализиране на изтезанията: тайно задържане и извънредни предавания на ЦРУ“ (февруари 2013 г.), независимото двустранно проучване, проведено в САЩ от работната група на конституционния проект по въпросите на третирането на задържаните лица (април 2013 г.), базата данни за полети, свързани с предавания, публикувана от британския академичен уебсайт „The Rendition Project“ (май 2013 г.), доклада на „Амнести интърнешънъл“, озаглавен „Разкрийте истината: участието на Полша в тайните задържания на ЦРУ“ (юни 2013 г.), и писмото, изпратено от организацията „Хюман райтс уоч“ до литовските органи (юни 2013 г.),

–  като взе предвид въпроси с искане за отговор внесени от неговите комисии по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по външни работи (O-000079/2013 – B7–0215/2013 и O-000080/2013 – B7–0216/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент от успеха на политиките за борба срещу тероризма;

Б.  като има предвид, че Парламентът осъди ръководените от САЩ програми на ЦРУ за предаване и тайно задържане, свързани с многобройни нарушения на правата на човека, включително незаконно и произволно задържане, изтезания и други форми на малтретиране, нарушения на принципа на неотблъскване, както и случаи на насилствено изчезване, при които ЦРУ използва европейското въздушно пространство и територия; като има предвид, че Парламентът многократно призовава за пълни разследвания на сътрудничеството на националните правителства и агенции с програмите на ЦРУ;

В.  като има предвид, че Парламентът се ангажира да продължи да изпълнява предоставения му от временната комисия мандат съгласно членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейски съюз и възложи на съответните си комисии да се обърнат по този въпрос към Парламента в пленарен състав една година след приемането на горепосочената резолюция от 11 септември 2012 г., тъй като счете, че е изключително важно да се оцени до каква степен приетите от Парламента препоръки са били изпълнени;

Г.  като има предвид, че търсенето на отговорност за предаванията е изключително важно за защитата на правата на човека и ефективното им насърчаване в рамките на вътрешните и външните политики на ЕС, както и за гарантирането на легитимни и ефективни политики на сигурност, основани на принципите на правовата държава; като има предвид, че институциите на ЕС неотдавна започнаха дебат за това, как ЕС може по-добре да защитава и насърчава основните права и принципите на правовата държава;

Д.  като има предвид, че няма отговори по същество от страна на Съвета или Комисията на препоръките на Парламента;

Е.  като има предвид, че органите на Литва отново заявиха ангажимента си да възобновят наказателното разследване във връзка с участието на страната в програмата на ЦРУ, ако се появяват нови данни, но все още не са предприели такива действия; като има предвид, че забележките на органите на Литва по делото на Абу Зубайда пред ЕСПЧ разкриват съществени слабости в извършеното от тях разследване и неправилна преценка за значението на новата информация; като има предвид, че Литва председателства Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2013 г.; като има предвид, че на 13 септември 2013 г. беше внесена жалба до литовския главен прокурор, в която се призовава за разследване на твърденията, че Мустафа ал-Хаусауи, който понастоящем очаква да бъде съден от военна комисия в Гуантанамо, е бил незаконно прехвърлен и тайно задържан и измъчван в Литва в рамките на ръководена от ЦРУ програма;

Ж.  като има предвид, че задълбоченият разследващ репортаж, излъчен по телевизионния канал „Антена 1“ през април 2013 г., предостави допълнителни данни за централната роля на Румъния в мрежата от затвори; като има предвид, че бившият съветник по националната сигурност Йоан Талпеш заяви, че Румъния е предоставяла логистична подкрепа на ЦРУ; като има предвид, че бивш румънски сенатор призна, че предишното парламентарно разследване е било подложено на ограничения, и призова прокуратурата да възбуди съдебно производство;

З.  като има предвид, че на 11 юни 2013 г. в прокуратурата на Полша е била подадена жалба във връзка с трето лице – Уалид Мохамед бин Аташ, с йеменско гражданство, с цел той да бъде официално признат за жертва, след като е бил арестуван незаконно в Пакистан през 2003 г., държан в таен затвор в Полша от юни до септември 2003 г. и след това преместен в Гуантанамо, където се намира понастоящем; като има предвид, че полската прокуратура удължи срока на наказателно разследване, започнато преди пет години, до октомври 2013 г.;

И.  като има предвид, че британските органи поставят процедурни пречки пред граждански иск, заведен в Обединеното кралство от либийския гражданин Абдел Хаким Белхадж, който твърди, че в Либия е бил подложен на изтезания от ЦРУ с британска помощ, и са изразили своето намерение да се опитат да проведат разглеждането на доказателствата на тайно заседание;

Й.  като има предвид, че през декември 2012 г. Италия издаде международна заповед за задържане срещу Робърт Селдън Лейди, който беше задържан в Панама през юли 2013 г.; като има предвид, че искането за екстрадиране, отправено впоследствие от Италия, не беше прието от Панама и Робърт Селдън Лейди беше върнат в САЩ през юли 2013 г.; като има предвид, че на 5 април 2013 г. италианският президент реши да помилва американския полковник Джоузеф Романо, който беше осъден от италиански съд за отговорността му по случая с отвличането на Абу Омар в Италия;

К.  като има предвид, че през ноември 2012 г. парламентарният омбудсман на Финландия започна разследване относно използването на територията, въздушното пространство и системите с полетни данни на Финландия в рамките на програмата на ЦРУ за предаване, изпрати подробни писмени искания за информация до 15 правителствени агенции и поиска от органите на Литва конкретни сведения за свързани полети;

Л.  като има предвид, че разследването, извършено от Дания до май 2012 г., не представлява независимо, безпристрастно, задълбочено и ефективно разследване, както се изисква от международното право в областта на правата на човека, поради липсата на достатъчно правомощия при извършването му и ограничения му обхват;

М.  като има предвид, че само две държави членки (Германия и Обединеното кралство) са отговорили на последващите писма, изпратени до осем държави членки (Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство) по специалните процедури на ООН , в които се иска допълнителна информация след съвместното проучване на ООН относно глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма(5);

Н.  като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама потвърди ангажимента си за затваряне на Гуантанамо, като обяви на 23 май 2013 г., че ще поднови освобождаването на задържани лица и ще вдигне мораториума върху освобождаването на йеменски затворници, за които вече се счита, че е безопасно да бъдат върнати в Йемен, въпреки съпротивата в Конгреса на САЩ; като има предвид, че органите на САЩ трябва да изпълнят своите международни задължения и да извършат наказателно преследване на Робърт Селдън Лейди;

О.  като има предвид, че във встъпителното изявление на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай, направено на 23-тата сесия на Съвета по правата на човека (Женева, май 2013 г.), се цитира горепосочената резолюция на Парламента от 11 септември 2012 г. и се отправя искане за „надеждни и независими разследвания“ като „жизненоважна първа стъпка към търсене на отговорност“ и „[се призовават] държавите да определят тази цел за приоритет“;

П.  като има предвид, че в годишния доклад за 2013 г.(6) на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма Бен Емерсън се цитира работата на Парламента и се подкрепят някои от препоръките, отправени в горепосочената му резолюция от 11 септември 2012 г.;

1.  Изразява дълбоко съжаление за неизпълнението на препоръките, съдържащи се в горепосочената резолюция на Парламента от 11 септември 2012 г., в частност от Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, държавите кандидатки и асоциираните държави, НАТО и органите на САЩ, по-специално с оглед на тежките нарушения на основните права, претърпени от жертвите на програмите на ЦРУ;

2.  Счита, че атмосферата на безнаказаност по отношение на програмите на ЦРУ позволи да продължава нарушаването на основните права в рамките на политиките за борба с тероризма на ЕС и САЩ, както стана още по-ясно от програмите за масово наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и органите за наблюдение в различни държави членки, които в момента се разследват от Парламента;

Процес на търсене на отговорност в държавите членки

3.  Отново отправя своя призив към държавите членки, които не са изпълнили своето положително задължение, да извършат независими и ефективни разследвания на нарушенията на правата на човека, като вземат предвид всички излезли наяве доказателства, и да разкрият цялата необходима информация за всички подозрителни самолети, свързани с ЦРУ и тяхната територия; призовава по-специално държавите членки да разследват дали са били извършвани операции, при които в рамките на програмата на ЦРУ на тяхна територия са били задържани хора в тайни съоръжения; призовава съответните държави членки (Франция, Италия, Литва, Полша, Румъния и Швеция) да отговорят на писмата, изпратени по специалните процедури на ООН;

4.  Настоятелно призовава Литва да възобнови наказателното разследване на тайните затвори на ЦРУ и да проведе щателно разследване, като вземе предвид всички оповестени конкретни доказателства, особено по отношение на дело Абу Зубайда срещу Литва на ЕСПЧ; призовава Литва да даде възможност на разследващите служители да проучат задълбочено мрежата от полети за извънредни предавания и да се свържат с лицата, за които е публично известно, че са организирали или са участвали във въпросните полети; призовава литовските органи да проведат съдебно-медицински преглед на мястото за задържане и анализ на записи на телефонни разговори; призовава ги да сътрудничат изцяло на ЕСПЧ в делата Абу Зубайда срещу Литва и Институт за мониторинг на правата на човека срещу Литва; призовава Литва в контекста на възобновяването на наказателното разследване да разгледа молби за получаване на статус/участие в разследването и от други потенциални жертви; настоятелно призовава Литва да отговори в пълна степен на исканията за информация, отправени от други държави – членки на ЕС, по-специално искането за информация от финландския омбудсман по отношение на полет или полети, които може да са свързвали Финландия и Литва по евентуален маршрут за предаване; настоятелно призовава главния прокурор на Литва да проведе наказателно разследване по жалбата на Мустафа ал-Хаусауи;

5.  Призовава румънските органи да започнат бързо независимо, безпристрастно, задълбочено и ефективно разследване, да намерят липсващите документи от парламентарното разследване и да сътрудничат в пълна степен на ЕСПЧ в делото Ал-Нашири срещу Румъния; призовава Румъния да спазва изцяло задълженията си във връзка с основните права;

6.  Призовава Полша да продължи своето разследване в условията на по-голяма прозрачност, по-специално като представи доказателства за конкретните предприети действия, като позволи на представителите на жертвите да представляват резултатно своите клиенти, като им предостави право на достъп до всички имащи отношение класифицирани материали и право на действие въз основа на събраните материали; призовава органите на Полша да образуват наказателно преследване срещу всички замесени държавни служители и органи; настоятелно приканва полския главен прокурор да преразгледа жалбата на Уалид бен Аташ и да вземе решение по нея като въпрос с неотложен характер; призовава Полша да сътрудничи в пълна степен на ЕСПЧ по делата Ал-Нашири срещу Полша и Абу Зубайда срещу Полша;

7.  Призовава британските органи да сътрудничат в пълна степен в текущите наказателни разследвания и да дадат възможност гражданските искове да бъдат придвижвани в условията на пълна прозрачност, за да се приключат онези разследвания и искове, които се отнасят до предаването на чужди граждани отвъд океана; призовава британските органи да предприемат разследване, отговарящо на стандартите за правата на човека, относно предаването, изтезаването и малтретирането на задържани лица в чужбина;

8.  Насърчава италианските органи да продължат своите усилия за получаване на правосъдие по отношение на нарушенията на правата на човека от страна на ЦРУ на италианска територия, като настояват за екстрадирането на Робърт Селдън Лейди и изискат екстрадирането на останалите 22 граждани на САЩ, осъдени в Италия;

9.  Насърчава финландския омбудсман да завърши своето разследване в условията на прозрачност и отчетност и за тази цел настоятелно призовава всички национални органи да сътрудничат в пълна степен; приканва Финландия да проследи всички данни, сочещи замесени финландски държавни служители и органи в програмата за предаване;

Отговор на институциите на ЕС

10.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на Комисията да отговори по същество на препоръките на Парламента и счита писмата, изпратени от Комисията до държавите членки, за недостатъчни за ефективно търсене на отговорност поради това, че са твърде общи;

11.  Отново отправя своите конкретни препоръки към Комисията:

12.  Настоятелно призовава органите на Литва да се възползват от възможностите, които им предоставя председателството на тяхната страна в Съвета на ЕС, за да гарантират пълното прилагане на препоръките, съдържащи се в доклада на Парламента, и следователно този въпрос да се включи в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) преди края на литовското председателство;

13.  Отново отправя своите конкретни препоръки към Съвета:

14.  Призовава Съвета и Комисията да включат в своите съответни многогодишни програми, които ще последват Стокхолмската програма, конкретни мерки за гарантиране на принципите на правовата държава и отчетността за нарушения на основните права, особено от страна на разузнавателните служби и правоприлагащите органи; отправя искане към Комисията да включи въпроса за търсенето на отговорност в дневния ред на конференцията „Assises de la Justice“, която ще се проведе през ноември 2013 г.;

15.  Припомня, че за да се гарантира доверието в Парламента, е от съществено значение да се подсилят значително неговите права за провеждане на разследване на нарушения на основните права в ЕС, които следва да включват пълни правомощия за изслушване под клетва на замесените лица, включително на равнище министри(7);

16.  Отправя искане към Евроконтрол да признае, както вече направи Американският федерален орган по въздухоплаване, че данните за маршрутите на полети по никакъв начин не трябва да се разглеждат като поверителни, и да предостави такива данни, които са необходими за ефективното провеждане на разследванията;

17.  Очаква неговото разследване относно прилагането на програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и дейностите на органите за наблюдение в различни държави членки да предложи мерки за ефективен демократичен парламентарен контрол над разузнавателните служби, като има предвид, че демократичният контрол над тези органи и тяхната дейност чрез подходяща система за вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен контрол е от съществено значение;

18.  Изразява съжаление във връзка с това, че не е постигнат напредък по отношение на присъединяването на държавите — членки на ЕС, към Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, като се изключи ратифицирането й от Литва през август 2013 г.; призовава 21 държави членки, които още не са ратифицирали тази конвенция, да го сторят незабавно;

19.  Призовава Белгия, Финландия, Гърция, Ирландия, Латвия, Литва и Словакия приоритетно да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията на ООН срещу изтезанията; изразява съжаление във връзка с ограничената подкрепа, която се предоставя на специалния фонд за Факултативния протокол към Конвенцията на ООН срещу изтезанията, управляван от ООН, и призовава държавите — членки на ЕС, и Комисията да подкрепят работата на специалния фонд чрез съществени доброволни вноски; настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да удвоят усилията си за улесняване на създаването и функционирането на национални превантивни механизми по тази конвенция в трети страни;

20.  Изисква от ЕС да извърши внимателен преглед напредъка на бивша югославска република Македония в изпълнението на решението на ЕСПЧ по дело Ел-Масри срещу бивша югославска република Македония, което понастоящем Комитетът на министрите подложи на разглеждане в рамките на ускорена процедура в контекста на кандидатурата на бивша югославска република Македония за присъединяване; настоятелно призовава органите на бивша югославска република Македония да започнат наказателно разследване на замесените в случая Ел-Масри държавни служители и органи и да търсят отговорност от тях;

21.  Призовава правителството на САЩ да оказва сътрудничество при всички запитвания от страна на държави — членки на ЕС, за информация или екстрадиране във връзка с програмата на ЦРУ; настоятелно призовава правителството на САЩ да спре да използва изключително строги охранителни заповеди, за да възпрепятства адвокати, представляващи задържани в Гуантанамо лица, от разкриване на информация относно всички подробности за тяхното тайно задържане в Европа; насърчава правителството на САЩ да изпълни бързо плана си за закриване на затвора в залива Гуантанамо;

22.  Настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията за презаселване на задържани лица, освободени от затвора в базата Гуантанамо, които не са европейци и не могат да бъдат репатрирани до техните държави на произход, тъй като са под заплаха от смърт, изтезания или жестоко и нечовешко отношение(8); изисква от ЕС да съживи съвместните инициативи от 2009 г., като предвиди рамка за установяване на задържани от Гуантанамо в държавите — членки на ЕС, и започне диалог за конкретни планове за сътрудничество с новия специален пратеник на САЩ относно трансфера на задържани от Гуантанамо Клифърд Слоун;

23.  Призовава Агенцията за сигурност на въздухоплаването в Африка и Мадагаскар бързо да постави началото на сътрудничество с Парламента, като предостави поисканата информация за полетни данни;

24.  Призовава следващия парламент (2014—2019 г.) да продължи да изпълнява и прилага мандата, предоставен от временната комисия, и следователно да гарантира, че са спазени неговите препоръки, да проучи нови данни, които може да се появят, както и да използва в пълна степен и да развива своите права на провеждане на разследване;

o
o   o

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Включително Джефри У. Кастели, бивш началник на базата на ЦРУ в Рим. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0309. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0231. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0500. (5) A/HRC/13/42. (6) Рамкови принципи за гарантиране на отчетността на държавните служители за груби или системни нарушения на правата на човека, извършвани в контекста на държавните инициативи за борба с тероризма, A/HRC/22/52, 1 март 2013 г. (7) Вж.: Предложение за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 41.). (8) Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека (ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 8.).

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно засилване на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС: прилагане на Решението от Прюм и европейския модел за обмен на информация (ЕМОИ) (2013/2586(RSP))

P7_TA(2013)0419 B7-0433/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавено „Засилване на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС: Европейският модел за обмен на информация (ЕМОИ)“ (COM(2012)0735),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2012 г. относно прилагането на Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност („Решението от Прюм“) (COM(2012)0732),

–  като взе предвид Стокхолмската програма, стратегията за вътрешна сигурност и стратегията за управление на информацията в областта на вътрешната сигурност на ЕС,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 87 от него,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно засилване на сътрудничеството в областта на правоприлагането в ЕС: прилагане на Решението от Прюм и европейския модел за обмен на информация (ЕМОИ) (O-000067/2013 – B7–0501/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Стокхолмската програма призна необходимостта от по-голяма съгласуваност и консолидация в широкия набор от инструменти за събиране, обработване и обмен на информация между правоприлагащите органи в ЕС, за да се повиши сигурността на гражданите на ЕС;

Б.  като има предвид, че стратегията за вътрешна сигурност призова за разработването на цялостен модел за обмен на информация;

В.  като има предвид, че трансграничният обмен на информация за престъпната дейност е основа за сътрудничество в областта на правоприлагането в ЕС и е от особено значение в едно пространство без вътрешен граничен контрол; като има предвид, че трансграничната престъпност в ЕС се увеличава, като по този начин поставя все по-голям акцент върху нуждата от ефикасен и сигурен обмен на информация в областта на правоприлагането, който зачита защитата на данните и основните права;

1.  Отбелязва, че в съобщенията се прави равносметка на съществуващите различни трансгранични правоприлагащи инструменти, канали и средства за обмен на информация в ЕС; счита, че настоящата „среда“ на различните инструменти, канали и средства е сложна и разпокъсана, което води до неефикасно използване на инструментите и недостатъчен демократичен надзор на равнище ЕС, както и в някои случаи до „използване на функциите и достъпа за други цели“;

2.  Призовава Комисията да направи обзор на законодателството на ЕС и на националното законодателство, включително на (двустранните) международни споразумения, уреждащи трансграничния обмен на информация в областта на правоприлагането; изразява съгласие с Комисията, че са необходими по-смислени статистически данни за измерване на реалната стойност на инструментите, и призовава за независима външна оценка на съществуващите инструменти за обмен на информация в ЕС в областта на правоприлагането, за да се оцени тяхното измеримо въздействие;

3.  Подкрепя препоръките на Комисията за рационализиране на използването на съществуващите инструменти и канали (като ползването по подразбиране на канала Европол и създаването на национално интегрирано обслужване на едно гише) и за подобряване на обучението и повишаването на осведомеността относно трансграничния обмен на информация; изразява обаче съжаление, че Комисията не предвиди по-амбициозна, ориентирана към бъдещето визия, за която се призова в Стокхолмската програма и стратегията за вътрешна сигурност, която може да бъде отправна точка за политически дебат относно начина, по който да се оформи и да се оптимизира обменът на данни в областта на правоприлагането в ЕС, като същевременно се гарантира стабилно равнище на защита на данните и неприкосновеност на личния живот; решително насърчава Комисията да представи тази визия, с която да се определи добре структурирана рамка на обмена на информация в областта на правоприлагането в ЕС въз основа на принципи, като например необходимост, качество, пропорционалност, ефикасност и отчетност, и която да включва подходяща оценка на принципа за наличност и концепцията за насрещни проверки;

4.  Призовава Комисията да проучи възможността за автоматизиране на ръчните процедури за прилагане на съществуващите инструменти с цел гарантиране на по-голяма ефективност, по модела на проучването на работната група „Обмен на информация и защита на данните“, проведено от няколко държави членки, както и да предвиди въвеждането на универсален формат за обмен на информация с цел ускоряване на обработката на одобрените искания;

5.  Посочва, че различните инструменти за трансграничен обмен на информация в областта на правоприлагането, включително предоставяне на трансграничен достъп до националните бази данни, водят до разпокъсан и неясен режим за защита на данните, който често се основава на най-малкия общ знаменател и прилага подхода „на парче“; в това отношение поддържа позицията си, че предложената Директива за защита на данните следва да бъде приета възможно най-скоро;

6.  Призовава Комисията да предприеме, с цел консолидиране и подобряване на системата за обмен на информация, мерки за укрепване на ефективна система, която също така гарантира защитата на данните, съгласно посоченото в становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), като се опира на референтната рамка, предвидена в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европол и за отмяна на Решение 2009/371/ПВР;

7.  Отбелязва, че за все по-голяма група държави членки Прюм вече е рутинен инструмент за трансгранично полицейско сътрудничество и разследване на престъпления; изразява съжаление по отношение на значителното изоставане в прилагането на Решението от Прюм в няколко държави членки; изразява съгласие с Комисията, че не следва да се обсъжда по-нататъшното развитие на инструмента, преди да е постигнато пълното му прилагане; призовава съответните държави членки да прилагат Решението от Прюм напълно и правилно, за да може то да се използва в максимална степен;

8.  Посочва, че Решението от Прюм беше прието в рамките на бившия трети стълб и че по отношение на неговото прилагане липсва ефективен демократичен надзор и контрол от страна на Парламента; призовава Комисията бързо да представи предложения за включване в правната рамка на Договора от Лисабон на съществуващите инструменти за трансгранично полицейско сътрудничество, приети в рамките на предишния трети стълб, като например Решението от Прюм и Шведската инициатива;

9.  Припомня, че европейското полицейско обучение спомага за укрепване на взаимното доверие между полицейските сили, с което се подобрява обменът на информация и трансграничното сътрудничество, и че следователно то трябва да бъде запазено и разширено;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак (2013/2676(RSP))

P7_TA(2013)0420 B7-0434/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите резолюции от 13 декември 2012 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак в Индия(1), от 17 януари 2013 г. относно насилието срещу жени в Индия,(2) от 1 февруари 2007 г. относно състоянието на човешките права на далитите в Индия(3), и от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(4),

–  като взе предвид международните конвенции в областта на правата на човека, включително Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (CERD) и Обща препоръка XXIX на Комитета за премахване на расовата дискриминация;

–  като взе предвид проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход(5), публикуван от Съвета по правата на човека,

–  като взе предвид сериозната загриженост, наблюденията и препоръките на Върховния комисар на ООН по правата на човека във връзка с основаната на кастов признак дискриминация;

–  като взе предвид неотдавнашните препоръки от страна на органите на ООН, които наблюдават спазването на договора и на упълномощените лица по специалните процедури на ООН по въпроса на основаната на кастов признак дискриминация,

–  като взе предвид доклада от 24 май 2011 г. на специалния докладчик относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост(6), както и докладите, включени в общите периодични прегледи на държавите с кастово разделение,

–  като взе предвид проучването на Европейския парламент на тема „Преглед на правата на човека и бедността: действия от страна на ЕС за справяне с дискриминацията, основана на кастов признак“,

–  като взе предвид въпроса до Комисията от 18 септември 2013 относно дискриминацията, основана на кастов признак (O-000091/2013 – B7-0507/2013),

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че понятието каста обозначава социално-религиозен контекст, като в Азия, при който тези, които остават извън кастовата система се считат за „нечисти“ и за „недокосваеми“ по природа, но също така, в по-широк смисъл, и система на строга социална стратификация по групи, подредени въз основа на произход и занятие; като има предвид, че дискриминацията на основание работа и произход, по-общият термин, предпочитан от ООН, е форма на дискриминация, забранена от международното право в областта на правата на човека, така, както е прокламирано във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за правата на детето и Конвенция № 111 на Международната организация на труда;

Б.  като има предвид, че през юни 2011 г. специалният докладчик на ООН по въпросите на расизма Гитху Муигаи подчерта, че е важно да се избягва установяването на каквато и да било йерархия между различните прояви на дискриминация, дори те да се различават по своята същност и степен в зависимост от историческия, географския и културния контекст, включително по отношение на „ромската общност в Европа и жертвите на кастовите системи в Африка, Азия и Близкия изток“;

В.  като има предвид, че въпреки стъпките, предприети от правителствата на някои държави с кастово разделение за предоставяне на конституционна и законодателна закрила и за въвеждане на специални мерки срещу кастовата дискриминация и недосегаемост, основаната на кастов признак дискриминация продължава да бъде широко разпространена и устойчива, като засяга приблизително 260 милиона души по света;

Г.  като има предвид, че основана на кастов принцип дискриминация съществува в множество страни по целия свят, като най-големият брой засегнати лица е в южната част на Азия; като има предвид обаче, че съществуват компактни групи от жертви на такава дискриминация и в други области, включително Африка и Близкия изток и общността на диаспората;

Д.  като има предвид, че неприлагането на закони и политики и липсата на ефективна защита и ефективно функциониращи държавни институции, включително съдебни органи и полиция, продължават да бъдат основни пречки пред премахването на основаната на кастов признак дискриминация;

Е.  като има предвид, че в много засегнати държави все още не се предоставят дезагрегирани данни и няма специално законодателство и мерки срещу основаната на кастов признак дискриминация;

Ж.  като има предвид, че въпреки усилията на правителствата и, във все по-голяма степен, на някои международни агенции, кастите продължават да страдат от сериозни форми на социално изключване, бедност, насилие, сегрегация и свързан с предразсъдъци и представи за чистота и омърсяване физически и словесен тормоз;

З.  като имат предвид, че практиките на недосегаемост остават широко разпространени и приемат съвременни форми; като има предвид, че засегнатите общности са изправени пред ограничено политическо участие и сериозна дискриминация на пазара на труда;

И.  като има предвид, че в няколко страни, като например Индия, положителната дискриминация до известна степен допринесе за приобщаването на далитите в публичния сектор, но като има предвид, че липсата на защитни мерки срещу дискриминацията на пазара на труда и в частния сектор засилва изключването и растящото неравенство;

Й.  като има предвид, че според МОТ преобладаващото мнозинство от жертвите на труд за погасяване на дългове в южната част на Азия са от регистрирани касти и регистрирани племена; като има предвид, че принудителният труд и трудът за погасяване на дългове са особено широко разпространени в земеделието, добивната промишленост и производството на дрехи, които снабдяват с продукти редица многонационални и европейски дружества;

К.  като има предвид, че недискриминацията в трудовите отношения е един от четирите основополагащи принципа в сферата на труда, който е включен в международни насоки и рамки в областта на стопанската дейност, като Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, насоките на ОИСР и Стандарта ISO 26000 относно социалната отговорност, в който основаната на кастов признак дискриминация изрично се споменава като сериозна форма на дискриминация;

Л.  като има предвид, че правителствата и органите на държавите с кастово разделение се призовават настоятелно да вземат под внимание проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход, да предприемат всички необходими мерки за премахване и предотвратяване на дискриминация, основана на кастов признак, да поправят евентуални пропуски в прилагането на мерките на федерално, държавно, регионално и местно равнище и да прилагат, изменят или въвеждат специално законодателство и мерки на политиките за защита и подкрепа на правата на далитите и други подобно засегнати от дискриминация въз основа на кастов признак групи;

1.  Осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, жертви на кастови йерархии и основана на кастов признак дискриминация, включително лишаване от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, продължаващата сегрегация и обусловени от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие;

2.  Счита, че в личните карти следва да се избягва споменаването на кастова принадлежност, тъй като това противоречи на принципите на равенството и социалната мобилност;

3.  Приветства доклада на Гитху Муигаи, специален докладчик на ООН по въпросите на расизма, и подчертава, че всички жертви на основана на кастов признак дискриминация по света следва да получават еднакво внимание и закрила; подчертава, в по-широк смисъл, че към всички форми на расизъм и дискриминация следва да се подхожда с еднаква твърдост и решителност, включително в Европа;

4.  Изразява сериозната си загриженост, че социалното изключване на далитите и други засегнати по подобен начин общности води до високи равнища на бедност сред засегнатите групи от населението и до изключване, или ограничени ползи, от процесите на развитие; подчертава освен това, че то прави невъзможно участието им във вземането на решения и в управлението, както и тяхното пълноценно участие в обществения и гражданския живот;

5.  Остава разтревожен от ненамаляващия голям брой регистрирани и нерегистрирани случаи на жестокости и практики на недосегаемост в държавите с кастово разделение, включително в Индия, както и от широко разпространената безнаказаност, с която се ползват извършителите на престъпления срещу далити и други жертви на основани на кастовото разделение нарушения на правата на човека; припомня, че в някои държави извършителите на такава дискриминация заемат високи държавни постове;

6.  Отново изразява своята сериозна загриженост относно насилието срещу далитски жени и други жени от подобно засегнати общности в общества с кастови системи, които често не съобщават за такова насилие от страх за личната си сигурност и от социално изключване, и относно различните форми на множествена и взаимно пресичаща се дискриминация, основана на кастов признак, пол и религия, с които се сблъскват далитските жени и жените от малцинствените общности, която води до насилствена смяна на вярата, отвличания, насилствена проституция и сексуално насилие от лица от господстващите касти;

7.  Подчертава необходимостта от насърчаване на благоприятна среда за гражданското общество и защитниците на правата на човека, които работят с хора, засегнати от дискриминация, основана на кастов признак, за да се гарантира тяхната сигурност и да се избегнат всякакви пречки за, или стигматизация или ограничаване на тяхната работа; подчертава, че една такава среда трябва да включва достъп до финансиране, сътрудничество с органите на ООН по правата на човека и акредитиране в Икономическия и социален съвет (Ecosoc);

8.  Призовава ЕС да популяризира проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход като ръководна рамка за премахване на кастовата дискриминация и да подкрепи тяхното одобрение от Съвета по правата на човека на ООН;

9.  Призовава Комисията да признае кастата за специфична форма на дискриминация, кореняща се в социален и/или религиозен контекст, която трябва да бъде разглеждана съвместно с други основания за дискриминация, основани например на етнически произход, раса, произход, религия, пол или сексуална ориентация, в усилията на ЕС за борба срещу всички форми на дискриминация; призовава ЕС в своите политики и програми да разглежда хората, засегнати от дискриминация , основана на кастов признак като разграничима група;

10.  Настоятелно приканва Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да интегрират борбата срещу дискриминацията, основана на кастов признак в законодателството, политиките и програмните документи на ЕС, както и да приемат оперативни насоки за нейното провеждане; призовава ЕСВД да засили механизмите за мониторинг и оценяване, за да може ефективно да се преценява въздействието на дейността на ЕС върху положението на лицата, засегнати от тази форма на дискриминация;

11.  Препоръчва ЕС да направи систематична оценка на въздействието на търговски и/или инвестиционни споразумения върху групи, засегнати от дискриминация, основана на кастов признак, и да обсъди тези въпроси с представители на промишлеността, правителствените органи и съответните организации на гражданското общество;

12.  Призовава за включване на дискриминацията, основана на кастов признак като проблем от сферата на правата на човека в бъдещите политики, стратегии и планове за действие на ЕС в областта на правата на човека;

13.  Призовава Комисията да окаже по-силна подкрепа на проекти за развитие, насочени срещу дискриминацията, основана на кастов признак като сериозно нарушение на правата на човека, което задълбочава бедността и да има предвид тази форма на дискриминация във всички проекти, с акцент върху образованието, жените, достъпа до правосъдие, политическото участие или труда в съответните държави;

14.  Призовава Комисията да разработи и прилага чувствителни по отношение на кастовото разделение подходи по време на хуманитарни кризи и да гарантира достигането на хуманитарната помощ до всички маргинализирани групи, включително до лицата, които са жертва на дискриминация, основана на кастов признак;

15.  Настоятелно приканва ЕС да повдига въпроса за основаната на кастов признак дискриминацията на най-високо равнище пред правителствата на засегнатите държави, по време на двустранни срещи на високо равнище и други международни срещи;

16.  Насърчава ЕСВД да засили политиката си и диалога си по правата на човека и да насърчава съвместни инициативи за премахване на основаната на кастов признак дискриминация с правителствата на държави като Индия, Непал, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка, където засегнатите от кастово разделение общности се подлагат на т. нар. „практики на недокосваемост“ и в по-широк смисъл да се бори срещу дискриминацията на основание занятие и произход, която се среща в различни държави, включително Йемен и Мавритания, Нигерия, Сенегал и Сомалия; припомня, че основаната на кастова признак дискриминация не се споменава в споразумения с много от тези държави;

17.  Призовава Комисията и ЕСВД да включват, когато е приложимо, „клауза относно дискриминацията, основана на кастов признак“ във всички търговски споразумения и споразумения за асоцииране;

18.  Препоръчва ЕС да насърчава недискриминационни и приобщаващи политики и процедури в деловите отношения със страните, засегнати от кастово разделение, включително действия за положителна дискриминация за далитите и засегнатите по подобен начин хора на пазара на труда и в частния сектор;

19.  Призовава ЕС да насърчава редовни, широки консултации с гражданското общество на тема дискриминация, основана на кастов признак и да разпределя достатъчно средства за организации на гражданското общество за борба с дискриминацията, основана на кастов признак;

20.  Призовава ЕС да насърчава чувствителна по отношение на кастовото разделение програма за развитие след 2015 г., с намаляване на неравенството, основано на кастова принадлежност или утежнено от нея, като ключова и измерима цел, като гарантира, че дискриминацията, основана на кастов признак се разглежда изрично като важен структурен фактор в основата на бедността, и като първопричина за структурни неравенства;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0512. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0031. (3) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 87. (4) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 8. (5) A/HRC/11/CRP.3. (6) A/HRC/17/40.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно дейността на комисията по петиции през 2012 г. (2013/2013(INI))

P7_TA(2013)0421 A7-0299/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно разискванията на комисията по петиции,

–  като взе предвид членове 10 и 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 24, 227, 228, 258 и 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 48 и член 202, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0299/2013),

A.  като има предвид, че съгласно Протокол № 30 към Договора Хартата на основните права на Европейския съюз вече е придобила задължителна правна сила чрез влизането в сила на Договора от Лисабон; като има предвид, че посоченият Договор предвижда също така правното основание за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и създава Европейската гражданска инициатива;

Б.  като има предвид, че комисията по петиции има задължението непрекъснато да преразглежда и, когато това е възможно, да утвърждава своята роля, по-специално по отношение на развитието на демократичните принципи, като например засиленото участие на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС и укрепването на прозрачността и отчетността; като има предвид, че в рамките на обичайните си дейности комисията по петиции работи в тясно сътрудничество с държавите членки, Комисията и Европейския омбудсман, както и с други органи, с цел да се гарантира пълното спазване както на буквата, така и на духа на законодателството на ЕС;

В.  като има предвид, че през 2012 г. в комисията по петиции бяха регистрирани 1 986 петиции, по-голямата част от които касаят темите за основните права, околната среда, вътрешния пазар и икономическата и социална криза; като има предвид, че 1 406 петиции бяха обявени за допустими и 853 от тях бяха препратени до Комисията за по-нататъшно разследване съгласно членове 258 и 260 от Договора, а 580 петиции бяха обявени за недопустими; като има предвид, че въпросите, разгледани в поне пет от внесените през 2012 г. петиции, бяха отнесени до Съда на ЕС съгласно членове 258 и 260 от Договора; като има предвид, че в решението от 14 септември 2011 г. по дело T-308/07 ясно се посочва, че и процедурните решения на Парламента по случаи на петиции също подлежат на съдебен контрол; като има предвид, че що се отнася до статистическия анализ в настоящия доклад, най-много петиции засягат ЕС като цяло (27,3 %), следвани от петиции, касаещи Испания (15 %), Германия (12,5 %) и Италия (8,6 %);

Г.  като има предвид, че през 2012 г. в областта на основните права комисията по петиции отдели много внимание на правата на лицата с увреждания, правата на децата, правата на потребителите, правата на собственост, правата на свободно движение без дискриминация на каквито и да било основания, защитата на свободата на изразяване на мнение и неприкосновеността на личния живот, правото на достъп до документи и информация, както и правата, свързани със свободата на сдружаване в политически и синдикални организации; като има предвид, че положението на икономическа криза е причината за редица петиции по социални проблеми, като например относно жилищното настаняване, заетостта и недобросъвестните практики на банковия сектор в ущърб на вложителите;

Д.  като има предвид, че внесените от гражданите петиции свидетелстват, че продължава да съществува дискриминация спрямо граждани на основание увреждане, принадлежност към малцинство или конкретна етническа група, пол, възраст или сексуална ориентация;

Е.  като има предвид, че инициативите на ЕС за борба с дискриминацията, като например рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите от 2011 г., трябва да се включат незабавно в националните стратегии и системно да се преразглеждат и следят с оглед на развитието на икономическото и социалното положение;

Ж.  като има предвид, че що се отнася до опазването на околната среда, замърсяването и свързаните с околната среда вредни практики представляват заплаха, която никога не може да е преувеличена поради произтичащите от нея рискове за биологичното разнообразие и екосистемите, както и за общественото здраве, които рискове са дългосрочни и често животозастрашаващи; като има предвид, че що се отнася до биологичното разнообразие, някои държави членки все още не са определили нито минималния брой зони, защитени по „Натура 2000“, нито са пристъпили в пълна степен към ефективната им защита; като има предвид, че целите на борбата срещу замърсяването и изменението на климата следва да бъдат надлежно взети под внимание; като има предвид, че през 2012 г. комисията по петиции отдели много внимание на прилагането на законодателството в областта на отпадъците и водите, както и на оценката на въздействието на различни проекти и дейности върху околната среда и общественото здраве;

З.  като има предвид, че ние трябва да опазваме нашите природните ресурси, с цел да се избегнат опасностите за бъдещето на планетата; като има предвид, че принципът на предохранителните мерки трябва да се прилага по отношение на технологичните иновации, като например ГМО и нанотехнологиите;

И.  като има предвид, че що се отнася до въпроса за управлението на отпадъците, посещението за установяване на факти в Италия подчерта спешната необходимост от това, всички засегнати италиански органи да намерят устойчиво решение за потребностите във връзка с управлението на отпадъците в провинция Рим, като се гарантира здравето и достойнството на гражданите; като има предвид, че въпреки края на извънредната ситуация в град Неапол остават много предизвикателства по отношение на цялостния подход към управлението на отпадъците в регион Кампания във връзка с йерархията на отпадъците, определена в Директива 2008/98/ЕО (Рамковата директива за отпадъците), и решението на Съда на ЕС от март 2010 г.;

Й.  като има предвид, че въпреки че Комисията може да провери съответствието с правото на ЕС в пълна степен едва когато националните органи вземат окончателно решение, е важно – особено във връзка с въпросите, отнасящи се до околната среда – да се удостовери на ранен етап, че местните, регионалните и националните органи прилагат правилно всички относими процедурни изисквания, предвидени от законодателството на ЕС, включително принципа на предохранителните мерки;

К.  като има предвид, че в резултат на работата на комисията по петиции Парламентът призна водата като обществено благо; като има предвид, че инициативата на европейските граждани „Право на вода“ е първата инициатива, която достигна прага от един милион подписа на европейски граждани;

Л.  като има предвид, че трябва да се предотвратят по-нататъшните безвъзвратни загуби на биологично разнообразие, особено в определените по „Натура 2000“ зони; като има предвид ангажимента на държавите членки да гарантират защитата на специалните защитени зони съгласно Директива 92/43/ЕИО (Директивата за местообитанията ) и Директива 79/409/EИО (Директивата за птиците);

М.  като има предвид, че в своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно нова устойчива и конкурентоспособна стоманодобивна промишленост, въз основа на получена петиция(1), Парламентът защитава принципа „замърсителят плаща“;

Н.  като има предвид, че въпреки Междуинституционалното споразумение между Парламента и Комисията, последната не изглежда склонна да предоставя незабавно информация за характера на своите разисквания, както и за взетите решения в хода на производства за установяване на неизпълнение на задължения, свързани с петиции и с прилагането на законодателството в областта на околната среда; като има предвид, че това е основен източник на безпокойство предвид необратимите вреди и разрушения, които биха могли да бъдат нанесени на нашите екосистеми и здраве; като има предвид, че европейските институции трябва да предоставят повече информация и да бъдат по-прозрачни спрямо гражданите на ЕС;

О.  като има предвид, че 2013 г. беше обявена за Европейска година на гражданите и че именно европейските граждани и пребиваващите в ЕС лица, индивидуално или съвместно с други лица, имат добра възможност да оценят ефективността на европейското законодателство в хода на неговото прилагане, както и да съобщават за възможни пропуски, които накърняват правилното прилагане на законодателството и упражняването на правата в пълна степен; като има предвид, че съдържанието на „Европейската програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ следва надлежно да бъде взето под внимание; като има предвид, че основната предпоставка за това е информацията относно европейското законодателство да се предоставя на гражданите по прагматичен начин;

П.  като има предвид, че поради тази причина през 2012 г. комисията по петиции посвети много време и усилия на обсъждането на значението на европейското гражданство, което е тясно свързано с пълната свобода на движение и пребиваване в рамките на ЕС, както е определена в част ІІІ от ДФЕС, но обхваща също така много други права и е от полза за онези граждани, които не напускат своята държава по произход; като има предвид, че петициите свидетелстват, че европейските граждани и пребиваващите в Съюза лица все още срещат широко разпространени и осезаеми пречки при упражняването по-специално на своите трансгранични права — ситуация, която има пряко и ежедневно въздействие върху живота и благосъстоянието на хиляди домакинства;

Р.  като има предвид, че процесът на внасяне и разглеждане на петиции може да допълва други европейски инструменти, предоставени на гражданите, по-специално възможността за подаване на жалби до Европейския омбудсман или до Комисията; като има предвид, че комисията по петиции работи в непосредствен контакт с Европейския омбудсман, с другите комисии на Парламента, с европейски органи, представители и мрежи, както и с държавите членки;

С.  като има предвид, че процесът на внасяне и разглеждане на петиции може и следва да продължи да допълва други механизми за правна защита на гражданите, като например подаването на жалби до Комисията или до Европейския омбудсман; като има предвид, че в частност SOLVIT е важен инструмент, който може да се използва от гражданите на ЕС с цел намиране на бързи решения на проблемите, причинени от неправилното прилагане на законодателството за вътрешния пазар от страна на публичните органи; като има предвид, че поради тази причина трябва да се постигне напредък в колективните действия за разрешаване на съдебни спорове, заведени от потребители и техни сдружения; като има предвид, че единният интернет портал „Упражнете правата си“ съдържа важна информация за гражданите, които желаят да подадат жалба във връзка с правилното прилагане на правото на ЕС;

Т.  като има предвид, че полето на действие и начинът на функциониране на правото на петиция, предоставено на всички европейски граждани и пребиваващи в ЕС лица съгласно разпоредбите на Договора, се различават от другите средства, с които разполагат гражданите, като например подаването на жалби до Комисията или до Омбудсмана;

У.  като има предвид, че е необходимо по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на решения на равнище Европейски съюз, за да се утвърдят неговата легитимност и отчетност;

Ф.  като има предвид, че новият инструмент за демокрация на участието – Европейската гражданска инициатива, влезе в сила на 1 април 2012 г., като в хода на годината бяха регистрирани общо шестнадесет инициативи; като има предвид, че в тази връзка бяха изразени опасения от различни инициатори на европейски граждански инициативи по отношение на техническите пречки, възникнали при действителното събиране на подписи; като има предвид, че комисията по петиции ще изпълнява особено важна роля в организирането на публичните изслушвания по успешните инициативи;

Х.  като има предвид, че продължава да е очевидно, че липсва както ясно структурирана и широко разпространена информация, така и осведоменост сред гражданите на ЕС относно техните права; като има предвид, че това представлява безспорна пречка за упражняването на активно гражданство на ЕС; като има предвид в това отношение, че държавите членки следва да изпълняват по-усърдно задължението си за предоставяне на информация и повишаване на осведомеността;

Ц.  като има предвид, че европейските граждани и пребиваващите в ЕС лица имат законно право да очакват, че въпросите, които повдигат пред комисията по петиции, могат, без необосновано забавяне, да намерят решение в правната рамка на Европейския съюз, и по-конкретно че членовете на комисията по петиции ще защитават природната среда, здравето, свободата на движение, достойнството и основните права и свободи на вносителите на петиции; като има предвид, че ефективността на работата на комисията в значителна степен е резултат от експедитивността и щателността на работата на нейния секретариат и че тя може да се подобри още повече, по-специално чрез оптимизирането на сроковете за обработка на петициите, както и чрез систематизирането на процедурите, свързани с тяхната оценка; като има предвид, че с оглед на постоянно увеличаващия се годишен брой петиции за тази цел следва да се посветят повече ресурси и да се отдели повече време на заседанията на комисията по петиции; като има предвид, че е необходимо да се осигури приемственост при обработването на петициите, независимо от промените в законодателните мандати и свързаните с това промени в личния състав; като има предвид, че бяха внесени известен брой петиции от жертви на режима на Франко, както и относно отвлечени деца в Испания;

Ч.  като има предвид, че някои петиции се прехвърлят между Комисията, Парламента, Съда на ЕС и националните органи, без да се намери решение, оставяйки вносителите на петициите в несигурност, без никакъв знак за приключване;

Ш.  като има предвид, че съществува значително увеличаване на броя на петициите относно нарушения на принципите на основните демократични права и на принципите на правовата държава, защитени от Договора за Европейския съюз, в държавите членки, което показва, че европейските граждани увеличават вярата си в институциите на Общността по отношение на защитата на техните основни права;

Щ.  като има предвид, че физическите лица и местните общности, както и доброволческите сдружения и предприятията имат добра възможност да оценят ефективността на приложимото към тях европейско законодателство и да съобщят за възможни пропуски, които е необходимо да бъдат анализирани, за да се осигури по-добро, хармонизирано и съпоставимо прилагане на правото на ЕС във всички държави членки;

1.  Отбелязва, че петициите, получени през 2012 г. от европейски граждани и пребиваващи в ЕС лица, са насочени към предполагаеми нарушения на правото на ЕС в областта на основните права, околната среда, вътрешния пазар и правата на собственост; счита, че петициите свидетелстват, че все още има чести и широко разпространени случаи на непълно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС;

2.  Отбелязва, че основните права продължават да бъдат ключова тема на внесените петиции, в които по-специално се повдигат въпроси, свързани с правата на лицата с увреждания, правата на децата, правата на собственост, правото на свободно движение, включително преносимостта на социалните права, без да се среща никаква форма на дискриминация на никакви основания, защитата на свободата на изразяване на мнение и неприкосновеността на личния живот, свободата на сдружаване и правото на достъп до документи и информация; призовава държавите членки да прилагат правилно и да спазват тези права, както са посочени в Договора, и призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да задължи държавите членки, които са в нарушение, да премахнат разминаването между националните закони и основните права на гражданите на ЕС; счита, че специално внимание следва да се отдели на правото на историческа памет и на правото на истина, справедливост и правна защита на семействата, пострадали по време на режима на Франко, както и на правото на отвлечените деца в Испания да знаят самоличността на биологичните си родители;

3.  Счита, че едно интерактивно ръководство, публикувано в интернет от Европейския парламент, подобно на публикуваното от Европейския омбудсман, би могло да намали броя на внесените петиции по въпроси, които не попадат в областите на компетентност на ЕС;

4.  Потвърждава, че комисията по петиции изпълнява ключова роля за намиране на извънсъдебни решения за гражданите, с което извършва проверка на реалността по отношение на начина, по който хората в Европа възприемат Европейския съюз, и дава възможност да се направят изводи за това, дали европейското законодателство действително дава очакваните резултати и дали отговаря на очакванията на хората от Съюза;

5.  Призовава комисията по петиции да проучи това, как ще се отрази върху допустимостта на петициите решението по дело „Тръст за равни права“ пред Съда на ЕС, което предоставя, дори и по въпроси, свързани единствено с националното право, по-високо равнище на защита на гражданите на Съюза в случаите, когато национално съдебно решение оказва въздействие върху упражняването от тяхна страна на правата, произтичащи от гражданството на ЕС; призовава да се проучи това, какви реални пречки съществуват пред гражданите на Съюза при получаването на надеждно тълкуване на ключови въпроси от европейското право по дела пред националните съдилища чрез преюдициално запитване до Съда на ЕС;

6.  Призовава, като част от усилията за подобряване на работата на комисията, за процедура, уреждаща мисиите за установяване на фактите, която, от една страна, да осигурява правото на всички членове на такива мисии да представят фактите от своя гледна точка, а от друга – да гарантира възможността на всички членове на комисията да участват в процеса на вземане на решение с оглед на заключенията, до които стига комисията по петиции;

7.  Изпълнен е с решимост да повиши ефективността, прозрачността и безпристрастността на процедурата на разглеждане на петиции, като същевременно се запази правото на участие на членовете на комисията по петиции, така че обработката на петиции да може да премине съдебен контрол дори и на процесуално равнище;

8.  Обръща внимание на продължаващата дискриминация спрямо граждани въз основа на тяхната религия или убеждения, увреждане, принадлежност към малцинство, възраст или сексуална ориентация; предупреждава по-специално, че ромското население в ЕС продължава да се сблъсква с пречки при приобщаването; поради това призовава Комисията да улесни междуправителственото сътрудничество в тази област, да предостави подходящо финансиране за изпълнението на национални стратегии за приобщаване на ромите, както и активно да следи дали тези стратегии се прилагат ефективно в държавите членки;

9.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение, с което най-накрая да се решат проблемите, свързани с взаимното признаване от страна на държавите членки на документите за гражданско състояние и техните правни последици, като същевременно се зачитат традициите в областта на социалната политика на отделните държави членки в съответствие с принципа на субсидиарност;

10.  Отново призовава държавите членки да гарантират свободата на движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, без дискриминация на основание сексуална ориентация или гражданство; отново призовава държавите членки да прилагат в пълна степен правата, предоставени съгласно членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО, не само по отношение на съпрузите от различни полове, но също така и по отношение на регистрирания партньор, члена на домакинството или партньора, с когото гражданинът на ЕС има надлежно доказана стабилна връзка, включително при двойките от един и същи пол, въз основа на принципите на взаимно признаване, равенство, недискриминация, зачитане на достойнството, на личния и семейния живот; във връзка с това призовава Комисията да гарантира стриктното прилагане на директивата и съответно окончателното й преразглеждане за тази цел, ако е необходимо, както и да гарантира започването, при необходимост, на предвиденото в Договора производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които го нарушават;

11.  Отбелязва, че околната среда остава друга ключова тема на петициите, което свидетелства за повтарящите се случаи, в които публичните органи в държавите членки не успяват да осигурят опазването на биологичното разнообразие, природните ресурси и екосистемите, както и гарантирането на най-високите стандарти на общественото здраве; посочва по-специално многобройните петиции, внесени по въпросите на управлението на отпадъците, водите, възможните рискове от атомната енергия и генното инженерство, защитените видове, както и оценката на въздействието на различни проекти и дейности върху околната среда и общественото здраве, като например добива на шистов газ чрез хидравлично разбиване; настоятелно призовава Комисията да укрепи нормативната уредба в областта на околната среда и борбата срещу изменението на климата, и в частност правилното й прилагане; изразява съжаление във връзка с това, че някои държави членки, въпреки усилията си, не успяха да намерят устойчиви решения на проблемите, свързани с управлението на отпадъците;

12.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира, че държавите членки споделят разбирането за водата като обществено благо; счита, че принципът на предохранителните мерки трябва да се прилага стриктно по отношение на използването на биотехнологиите и нанотехнологиите в продуктите, които биха могли сериозно да повлияят на здравето на потребителите;

13.  Очаква преразгледаната Директива за оценка на въздействието върху околната среда, с която се изменя Директива 2011/92/ЕС, не само да бъде подкрепена чрез осигуряване на по-ясни параметри, но и преди всичко да бъде надлежно приложена от държавите членки;

14.  Счита, че в случаи на спешни петиции трябва да се разработят процедури, посредством които провеждането на мисии за установяване на фактите да е възможно и през дългия период без заседания по време на европейските избори, а също и — ако естеството на петицията го налага — по време на периода без заседания през лятото (например в Дамюлс провеждането на мисия за установяване на фактите беше възможно единствено през летните месеци);

15.  Приветства края на извънредната ситуация в град Неапол и новите инициативи във връзка с управлението на отпадъците и очаква продължаващите предизвикателства в регион Кампания да бъдат надлежно решени, по-специално чрез изграждането на завод за цялостно управление на отпадъците в региона съгласно йерархията, предвидена в Рамковата директива на ЕС относно отпадъците, и решението на Съда на ЕС от 2010 г.; все още е дълбоко загрижен във връзка с подхода към управлението на отпадъците в регион Лацио, по-специално що се отнася до последващите действия във връзка със затварянето на депото Малагрота;

16.  Освен това отбелязва, че в Европейския съюз гражданите продължават да срещат пречки в рамките на вътрешния пазар, по-специално при упражняването на правото си на свободно движение като физически лица, като доставчици и потребители на стоки и услуги и като работници, като например в случая на румънските и българските работници, които все още срещат ограничения на пазара на труда в някои държави членки; посочва по-специално, че трансграничното съдебно сътрудничество и ефективност продължават да бъдат област от първостепенно значение; заключава като цяло, че засиленото трансгранично сътрудничество и хармонизация осигуряват подчертани ползи за защитата на правата на гражданите и стимулирането на икономиката;

17.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за улесняване на достъпа на потребителите до информационни и комуникационни технологии, като осигури необходимите гаранции за сигурност и прозрачност, и по-специално като гарантира достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;

18.  Посочва усилията, положени от комисията по петиции, да предаде искането на много граждани за правна рамка на ЕС, която предлага по-силна защита на животните, включително домашните любимци и бездомните животни, както и подобряване на хуманното отношение към тях;

19.  Подчертава значението на учредяването на работната група по испанския Закон за крайбрежната ивица, която би могла да създаде предпоставки за други сходни инициативи и която проучва щателно петициите по този въпрос и изменението на закона; отново подчертава важността на непосредствените контакти с испанските национални органи в това отношение и подчертава неотложната необходимост от по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството за намиране на по-добър баланс между правата на собственост и тяхната социална функция, както и по-добри решения в случаите, когато крайната цел за защита на околната среда налага отчуждаване; изразява загриженост във връзка с това, че новият Закон за крайбрежната ивица, одобрен от испанския парламент, не успява да осигури решение на опасенията на вносителите на петиции, нито съществуват планове за по-нататъшна защита на околната среда в крайбрежните райони на Испания;

20.  Подчертава, че е необходимо да се уреди по ефективен начин опазването на крайбрежието, но посочва, че Законът за крайбрежната ивица не е в съответствие с целите, които си поставя, тъй като засяга историческото наследство и традиционните общности, като оказва отрицателно въздействие върху жителите на малките крайбрежни селища, които винаги са съжителствали по устойчив начин с морето и неговите екосистеми;

21.  Приветства заключенията на комисията по петиции от посещението за установяване на факти в Берлин по въпросите на младежта и семейството, по-конкретно в случаи на трансгранично упражняване на родителски права; отбелязва обаче, предвид това, че продължават да се внасят петиции от такъв характер, че е ясно, че въпросът за случаите на трансгранично упражняване на родителски права не е приключен, както и че в комисията по петиции се внасят подобни случаи и от други държави членки, по-специално Дания; освен това отбелязва, че в Дания някои от тези случаи засягат чужди граждани, които живеят в самата държава, както и че там има признати случаи на отвличания на деца (също и от чужбина);

22.  Счита, че по-доброто управление и по-ефективните механизми за правна защита са пряко свързани с прозрачността и достъпа до информация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001;

23.  Счита, че е важно да се подобри сътрудничеството с парламентите и правителствата на държавите членки, основано на реципрочност, и когато е необходимо, да се насърчават органите на държавите членки да транспонират и прилагат законодателството на ЕС в условия на пълна прозрачност; подчертава значението на сътрудничеството между Комисията и държавите членки и изразява съжаление във връзка с небрежността, показана от някои държави членки по отношение на транспонирането и прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда;

24.  В това отношение обръща внимание на проучване на общественото мнение Евробарометър, което сочи, че само 36 % от гражданите на ЕС смятат, че са добре информирани за правата си, и само 24 % се чувстват добре информирани за това, което могат да направят, ако правата им бъдат нарушени; поради това подчертава неотложната необходимост от подобряване на достъпа до информация и от по-ясно разграничение между функциите на различните национални и европейски институции, така че петициите и жалбите да се адресират към правилните органи;

25.  Призовава по-конкретно Комисията да улесни ползването на интернет портала „Упражнете правата си“ и да повиши осведомеността на гражданите на ЕС за неговото съществуване;

26.  Изразява решимост до края на 2013 г. да въведе по-практичен и видим интернет портал за петиции, с цел да се улесни достъпът до процеса на внасяне и разглеждане на петиции и да се предостави ценна информация за петициите, публичното разпространение на тази информация и интерактивен подход към процеса на разглеждане на петициите, както и за други механизми за правна защита; призовава да се осигури по-голяма видимост на правото на петиция на началната страница на уебсайта на Парламента;

27.  Подчертава, че комисията по петиции, наред с други институции, органи и инструменти, като например Европейската гражданска инициатива, Европейския омбудсман, Комисията и анкетните комисии, изпълнява независима и ясно определена роля като инстанция, към която може да се обърне всеки отделен гражданин; освен това подчертава, че комисията по петиции трябва да продължи да бъде референтна точка за граждани, чиито права се предполага, че са нарушени;

28.  Приветства конструктивното сътрудничество между комисията по петиции и Европейския омбудсман, като например в случая на специалния доклад на Oмбудсмана относно летище Виена, с оглед на правилното прилагане на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда; подкрепя действията на Омбудсмана по случаи на лоша администрация от страна на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС; очаква тази задача да продължи да се изпълнява в условия на пълна независимост, както е било до момента;

29.  Посочва, че не всички граждани на ЕС разполагат на национално равнище с омбудсман с широки правомощия, което означава, че не всички граждани на ЕС имат еднакъв достъп до правна защита; счита, че Европейската мрежа на омбудсманите, с национален омбудсман във всяка държава членка, би предоставила значителна подкрепа на Европейския омбудсман;

30.  Приветства непрекъснатото сътрудничество с Комисията във връзка с разглеждането на петиции в областта на прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; въпреки това подчертава, че комисията по петиции очаква да бъде изчерпателно и незабавно информирана за хода на производства за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да отделя същото внимание на петициите и жалбите, които се отнасят до функционирането на производствата за установяване на неизпълнение на задължения; освен това призовава Комисията да предоставя на комисията по петиции и подробностите относно всички разследвани от нея жалби, както и техен статистически анализ; подчертава, че за да бъде спазено в пълна степен правото на петиция, от особено значение е Комисията да извършва задълбочен анализ и при поискване да предоставя отговор, като осигурява оценка не само на формалните или процедурните въпроси, но също и на съдържанието на въпроса по същество;

31.  Подчертава, че достъпът до информация, с която разполагат институциите на ЕС, както се посочва в Регламент (ЕО) № 1049/2001, е от първостепенен интерес за гражданите, с цел да разбират по-добре процеса на вземане на решения, особено когато той засяга проекти, оказващи въздействие върху околната среда; счита, че Комисията би могла да предостави по-голям достъп до информация относно преписките за разследвания и производства за установяване на неизпълнение на задължения, без да се компрометират целите на разследванията, и че първостепенен обществен интерес би могъл да осигури достатъчно основания за достъпа до тези преписки, особено в случаите, когато основните права, здравето на човека или на животните и опазването на околната среда от необратими вреди могат да бъдат изложени на опасност, както и ако е в ход производство във връзка с дискриминация спрямо малцинства или посегателства срещу човешкото достойнство, при условие че е гарантирана защитата на търговската тайна и на поверителната информация, свързана със съдебни дела, дела в областта на конкуренцията и лични досиета на служителите;

32.  Изисква от Комисията да прилага подход, основан на предпазливост и превантивни действия, при оценяването на проекти с възможно отрицателно въздействие върху околната среда или общественото здраве, като започва на ранен етап сътрудничеството със съответната държава членка; отбелязва възможността за налагане на забранителни мерки в хода на обсъжданията по случаи, в които се предвиждат необратими вреди;

33.  Отбелязва по-специално важния принос на мрежата SOLVIT за разкриването и решаването на въпроси, свързани с прилагането на законодателството за вътрешния пазар; насърчава разширяването на този инструмент на ЕС, като се гарантира, че държавите членки предоставят достатъчно персонал за националните центрове на SOLVIT; добавя, че са необходими съвместни действия за решаване на конфликти от страна на потребителите и техните сдружения;

34.  Подчертава, че сферите на дейност на институциите на Европейския съюз, посочени в Договора, са по-широко понятие от обикновения сбор на правомощията, упражнявани от Съюза, което беше потвърдено и от Правната служба в нейното становище от 29 февруари 2012 г.; взема под внимание становището на Правната служба на Европейския парламент, че Парламентът има право да приема вътрешни административни решения, които имат за цел да се създаде процедура за обработка на внесените от гражданите документи; в това отношение изразява съжаление във връзка с неуспеха на съответната служба на Парламента да изпълни докрай посоченото в резолюцията на Парламента от 21 ноември 2012 г. относно дейността на комисията по петиции през 2011 г.(2); накрая, отбелязва решението на Съда на Европейския съюз (дело T-280/09), в което се посочва, че всяка петиция трябва да бъде съставена по достатъчно ясен и точен начин, за да бъде правилно разбрана, с оглед на условията, определени в член 227 от ДФЕС;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да транспонират и прилагат законодателството на ЕС при пълна прозрачност и в контекста на тази цел счита, че е абсолютно необходимо да се подобри сътрудничеството на ранен етап между Комисията и парламентите и правителствата на държавите членки, на реципрочна основа;

36.  Изразява съжаление във връзка с бюрократичните пречки пред европейските граждански инициативи, които се дължат на липсата на ИТ поддръжка; изразява съжаление най-вече във връзка с разликите в използването на този инструмент за гражданите в рамките на различните администрации, поради различията в процедурите за работа в държавите членки;

37.  Приветства Годината на европейското гражданство през 2013 г.; призовава през тази година всички институции и органи както на Европейския съюз, така и на държавите членки да подобрят и засилено да популяризират предоставяните от тях услуги за европейските граждани и пребиваващите в ЕС лица с оглед на принципите, залегнали в Договорите, и фактите, разкрити в настоящия доклад;

38.  Отбелязва, че механизмът на петициите не е просто услуга, а право на всички европейски граждани и пребиваващи в ЕС лица; поема ангажимент да организира процедурата на разглеждане на петиции по по-ефективен, прозрачен и безпристрастен начин, като се запази правото на участие на членовете на комисията по петиции, така че обработката на петиции да може да премине съдебен контрол дори и на процесуално равнище;

39.  Подчертава важната роля на посещенията за установяване на факти в рамките на процедурата на разглеждане на петиции, не само като право на парламентарно участие, но и като задължение спрямо вносителите на петиции; отново заявява, както вече беше посочено в предишния доклад на комисията по петиции, че са необходими по-точни и писмено формулирани процедурни правила във връзка с подготовката, осъществяването и оценката на посещенията, като се гарантира, от една страна, че всички участници в посещения за установяване на факти имат правото да представят фактите от своята гледна точка, а от друга страна, че всички членове на комисията по петиции имат възможност да участват в процеса на вземане на решения във връзка със заключенията и препоръките, изготвяни от комисията по петиции;

40.  Призовава Председателския съвет на Парламента да засили свързаната с разследвания роля на комисията по петиции;

41.  Счита, че организирането на публични изслушвания е полезен начин за проучване в дълбочина на повдигнатите от вносителите на петиции въпроси; желае да обърне внимание, например, на публичното изслушване, проведено във връзка с проучването и експлоатацията на неконвенционални енергийни източници, в хода на което бяха отбелязани опасенията, повдигнати в това отношение от граждани на ЕС чрез техните петиции; признава правото на държавите членки да избират своя енергиен микс, както и необходимостта от по-добра координация в рамките на целия ЕС при осъществяването на трите цели на енергийната политика на ЕС като цяло, а именно конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките;

42.  С интерес очаква да организира, заедно с водещата законодателна комисия, публични изслушвания за успешни европейски граждански инициативи в съответствие с член 197а от Правилника за дейността на Европейския парламент; отново заявява убеждението си, че този нов инструмент ще укрепи демократичните институции на Съюза и ще придаде значение на понятието за европейско гражданство;

43.  Въпреки това изразява загриженост във връзка с бюрократичните и техническите пречки, които възникнаха през първите месеци от практическото прилагане на гражданската инициатива; поради това призовава Комисията да обмисли задълбочено възможността за определяне на по-ранна дата за извършване на прегледа, предвиден в член 22 от Регламент (ЕС) № 211/2011;

44.  Подчертава необходимостта от редовен преглед на актуалното състояние на европейските граждански инициативи, с цел да се подобри процедурата и да се позволи възможно най-бързото намиране на ефикасни решения на съпътстващите пречки на всеки етап от процедурата;

45.  Счита, че комисията по петиции би изпълнявала най-добре ролята и задълженията си, а видимостта, ефикасността, отчетността и прозрачността биха били подкрепени по най-добрия начин, като се подобрят средствата, с които тя разполага, за да внася за разглеждане в пленарна зала въпроси от значение за европейските граждани, и като се увеличат правомощията й да призовава свидетели, да провежда разследвания и да организира изслушвания;

46.  Взема решение да проучи доколко е целесъобразно да се направят изменения в Правилника за дейността на Европейския парламент, за да се изпълнят посочените по-горе формални изисквания по отношение на посещенията за установяване на факти и пленарните резолюции съгласно член 202 от Правилника за дейността;

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, на Комисията и на Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки, на техните комисии по петиции и омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0510. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0445.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран) (2013/2872(RSP))

P7_TA(2013)0422 RC-B7-0449/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите резолюции от 15 ноември 2007 г. относно сериозни събития, които излагат на опасност съществуването на християнските общности и на други религиозни общности(1), от 21 януари 2010 г. относно последните атаките срещу християнски общности(2), от 6 май 2010 г. относно масовите жестокости в Джос, Нигерия(3), от 20 май 2010 г. относно свободата на религията в Пакистан(4), от 25 ноември 2010 г. относно Ирак: смъртното наказание (по-специално случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности(5), от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията(6), от 27 октомври 2011 г. относно положението в Египет и Сирия, в частност на християнските общности(7), и от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(8),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения(9),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения,

–  като взе предвид изявлението на Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, от 23 септември 2013 г., с което осъжда нападенията върху християнската общност в Пешавар, Пакистан,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2011 г. относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието на основата на религиозна принадлежност или убеждения, както и заключенията на Съвета от 16 ноември 2009 г., в които се подчертава стратегическото значение на свободата на религията и убежденията и на противопоставянето на религиозната нетърпимост,

–  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, член 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на религия, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят; като има предвид, че политическите и религиозните водачи имат задължението да се борят на всяко равнище срещу екстремизма и да насърчават взаимно уважение сред отделните лица и религиозните групи; като има предвид, че развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз изгражда отношенията си с трети държави, и че това се съдържа в клаузата за демокрация в споразуменията между ЕС и трети държави;

Б.  като има предвид, че съгласно международното право в областта на правата на човека, и по-конкретно член 18 от Международния пакт за гражданските и политически права, всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че това право включва правото на всеки човек да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, обреди и обучение; като има предвид, че според комисията на ООН по правата на човека със свободата на религията и убежденията се защитават всички убеждения, включително теистични, нетеистични и атеистични убеждения;

В.  като има предвид, че в няколко резолюции на Съвета на ООН по правата на човека се призовават „всички държави, в рамките на техните национални правни системи и в съответствие с международните инструменти за правата на човека, да вземат всички подходящи мерки за борба с омразата, дискриминацията, нетърпимостта и проявите на насилие, сплашване и принуда, породени от религиозна нетърпимост, включително нападенията над религиозни обекти, и да насърчават разбирателство, търпимост и зачитане по въпросите, свързани със свободата на религиозна принадлежност или вероизповедание“;

Г.  като има предвид, че според различни доклади правителствените репресии и социалната враждебност срещу отделни лица и групи от среди с различна религия или убеждения се увеличават, особено в Пакистан, държавите от Арабската пролет и части от Африка; като има предвид, че в някои случаи положението на християнските общности е толкова тежко, че бъдещото им съществуване е изложено на опасност, а ако те изчезнат, това би довело до загуба на важна част от религиозното наследство на засегнатите държави;

Малула, Сирия

Д.  като има предвид, че на 4 септември 2013 г. бойците от Джабхат ал-Нусра, групировка, свързана с Ал Кайда, започна нападение над сирийското село Малула;

Е.  като има предвид, че Малула е символ на християнското присъствие в Сирия и е дом на различни религиозни общности, които живеят в мирно съжителство от векове; като има предвид, че всеки септември сирийците от всички религии участват в провеждания в този град фестивал „Ден на кръста“; като има предвид, че Малула е едно от трите населени места в страната, където местното население все още говори арамейски;

Ж.  като има предвид, че насилствените сблъсъци в Малула са първите нападения, насочени конкретно към известна християнска общност, от началото на ожесточената криза в Сирия; като има предвид, че най-малко четирима души – Майкъл Талаб, Антоан Талаб, Саркис Закем и Заки Джабра – са били убити по време на тези сблъсъци, а други – Шади Талаб, Джихад Талаб, Муса Шанис, Хасан Шанис, Дауд Милане и Атеф Калуме – са били отвлечени или изчезнали; като има предвид, че от началото на борбата в града повечето от неговите 5 000 жители са избягали в съседни села или в Дамаск; като има предвид, че събитията в Малула свидетелстват за допълнителното разединяване на населението по религиозен признак в рамките на сирийския конфликт;

З.  като има предвид, че в исторически контекст манастирът „Св. Текла“ („Мар Такла“) е бил дом на монахини и на сираци – както от християнски, така и от мюсюлмански религии; като има предвид, че около 40 монахини и сираци са останали в Малула въпреки интензивните бойни действия и са като обсадени в манастира при влошаващи се условия, дължащи се на липсата на вода и друго продоволствие;

Пешавар, Пакистан

И.  като има предвид, че на 22 септември 2013 г. по време на двойно самоубийствено бомбено нападение над църквата „Вси Светии“ в Кохати Гейт, предградие на Пешавар, най-малко 82 души бяха убити и над 120 — ранени;

Й.  като има предвид, че ислямистката групировка Джундула, свързана с Техрик-и-Талибан, Пакистан, пое отговорност за нападението, като заяви, че ще продължи с нападенията над християни и немюсюлмани, защото те са врагове на исляма, и няма да спре, докато не бъдат прекратени нападенията на телеуправляваните самолети на САЩ в Пакистан; като има предвид, че Техрик-и-Талибан, Пакистан, отрече всякакво участие във взрива, както и връзката си с Джундула;

К.  като има предвид, че премиерът на Пакистан Наваз Шариф осъди нападението, заявявайки, че нападането на невинни хора противоречи на ученията на исляма;

Л.  като има предвид, че християните, които представляват около 1,6 % от населението в Ислямска република Пакистан, страдат в резултат на предразсъдъците и спорадичните изблици на масово насилие;

М.  като има предвид, че по-голямата част от пакистанските християни живеят в несигурност и често се страхуват от обвинения в богохулство –тема, която може да предизвика изблици на обществено насилие;

Н.  като има предвид, че на 9 март 2013 г. мюсюлманите в Лахор подпалиха повече от 150 християнски домове и две църкви в резултат на обвинение в богохулство;

О.  като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности;

Случаят на Саид Абедини, свещеник, в Иран

П.  като има предвид, че Саид Абедини, свещеник от иранско-американски произход, лишен от свобода от 26 септември 2012 г. насам, на 27 януари 2013 г. беше осъден от революционен съд в Иран на осем години лишаване от свобода по обвинения в нарушаване на националната сигурност чрез създаването на мрежа от християнски църкви в частни домове; като има предвид, че има сведения, че Саид Абедини е бил подложен на физически и психологически тормоз в затвора;

Р.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран отстоява позицията, че християните не следва да бъдат подлагани на санкции за изразяване и изповядване на своята религия, и поради това продължава да изпитва загриженост във връзка със сведенията, че християните са обект на задържане и наказателно преследване на основание, че чрез изповядване на своите убеждения те са извършили неясно формулирани престъпления срещу националната сигурност;

1.  Решително осъжда неотдавнашните нападения срещу християни и изразява своята солидарност със семействата на жертвите; отново изразява дълбоката си загриженост относно зачестилите прояви на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу християнски общности, особено в страни от Африка, Азия и Близкия изток; настоятелно призовава съответните правителства да гарантират, че извършителите на тези престъпления и всички лица, носещи отговорност за нападенията, както и за други актове на насилие спрямо християни или други религиозни малцинства, са подведени под съдебна отговорност в рамките на справедлив съдебен процес;

2.  Решително осъжда всички форми на дискриминация и нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички религиозни общности; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;

3.  Отново изразява своята загриженост във връзка с масовото изселване на християни от различни държави и по-специално от страните в Близкия изток през последните години;

Малула, Сирия

4.  Изразява загриженост относно настоящото положение, пред което са изправени християните в Сирия; осъжда действията на Джабхат ал-Нусра и на свързаните с тях бунтовници в Малула и околностите; отбелязва, че досега християни и мюсюлмани са съжителствали мирно в това село, дори и по време на конфликта, и изразява съгласие, че мирът в него трябва да се запази; отчита, че нападението срещу Малула е само един от аспектите на сирийската гражданска война;

5.  Подчертава, че манастирите в Малула трябва да бъдат защитени, за да се опази животът на хората, религиозните дейности и архитектурното богатство и за да могат християни и мюсюлмани да живеят в мирно съжителство;

6.  Призовава за предоставяне на незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на монахините и сираците, които се намират под обсада в манастира „Света Текла“ („Мар Такла“); призовава всички страни в конфликта да предоставят достъп до манастира за хуманитарните групи;

7.  Изразява загриженост относно последиците от тези нападения и възможните рискове за християнската общност; съзнава, че и други християнски общности се оказват между враждуващите страни и са принудени да вземат страна в рамките на тази война, която продължава да разединява;

8.  Подчертава, че всички участници в конфликта имат задължение да защитават всички малцинства в Сирия, сред които и шиити, алевити, кюрди, друзи и християни;

Пешавар, Пакистан

9.  Решително осъжда нападението срещу църквата „Вси светии“ в Пешавар и останалите неотдавнашни терористични нападения;

10.  Приветства широкото осъждане на нападенията от политици и части на гражданското общество в Пакистан;

11.  Настоятелно призовава пакистанското правителството да направи всичко по силите си, за да подведе под съдебна отговорност извършителите на нападенията срещу църквата „Вси светии“ в Пешавар; призовава за по-решителни действия, за да се осигури защитата на всички пакистански граждани без оглед на тяхната религия или убеждения и за да се подведат под съдебна отговорност всички групи и лица, които носят отговорност за подстрекаване към терористични действия и за извършването на такива действия;

12.  Призовава пакистанското правителство да предприеме действия за защита на жертвите на линчуването по религиозни подбуди, да вземе активни мерки срещу религиозната враждебност от страна на представители на обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, проявите на насилие и сплашването и да предприеме действия във връзка с впечатлението, че цари безнаказаност;

13.  Изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващата опасност за християните в Пакистан, като се има предвид неотдавнашното увеличаване на броя на нападенията срещу това малцинство, например преследването през март на стотици християни от ислямски фанатици в Лахор във връзка с твърдения за богохулство срещу ислямската религия;

14.  Изразява дълбока загриженост във връзка с общата ситуация, пред която са изправени религиозните малцинства в Пакистан, и особено християнските църкви, които са обект на заплахи от страна на талибаните и други екстремистки групи;

15.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост относно това, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният Шабаз Бати, министър, и покойният Салман Тазир, губернатор, понастоящем се използват все по-често срещу християните в Пакистан;

16.  Призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство;

17.  Припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; насърчава всички пакистанци да работят заедно за насърчаване и гарантиране на толерантността и взаимното разбирателство;

18.  Посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от пет процента от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

Случаят на Саид Абедини, свещеник, в Иран

19.  Изразява дълбока загриженост относно участта на Саид Абедини, свещеник, който беше задържан преди повече от година и който беше осъден на осем години лишаване от свобода в Иран по обвинения, свързани с неговите религиозни убеждения;

20.  Призовава иранското правителство да реабилитира и незабавно да освободи Саид Абедини и всички други лица, които са задържани или срещу които са отправени обвинения поради тяхната религия;

21.  Отново отправя своя призив към Иран да предприеме стъпки, за да гарантира, че се зачита в пълна степен правото на свобода на религията или убежденията, включително като гарантира, че законодателството и практиките са в пълно съответствие с член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; изтъква, че това изисква също така пълното и безусловно гарантиране на правото на всеки да променя по свое желание своята религия;

22.  Посреща със задоволство факта, че новият президент на Иран, Хасан Рухани, говори за умереност и религиозна толерантност; счита, че ЕС следва да води диалог с Иран в областта на правата на човека;

23.  Отново отправя своя призив към Съвета, Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия да обръщат по-голямо внимание на въпроса за свободата на религията и убежденията и на положението на религиозните общности, включително християнските общности, в споразуменията и в рамките на сътрудничеството с трети държави, както и в докладите за правата на човека;

24.  Приветства приемането от Съвета на 24 юни 2013 г. на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията и убежденията; настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да приложат изцяло тези насоки и да се възползват пълноценно от всички инструменти и предложения, представени в тях;

25.  Подкрепя всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата, агресивната радикализация и екстремизма;

o
o   o

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на „ООН — жени“, на правителството на Сирия и сирийския национален съвет, на правителството и парламента на Пакистан, както и на правителството и парламента на Иран.

(1) OВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 474. (2) OВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 7. (3) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 143. (4) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 147. (5) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 115. (6) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 53. (7) OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стp. 108. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0503. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0279.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно сблъсъците в Судан и последвалата цензура на медиите (2013/2873(RSP))

P7_TA(2013)0423 RC-B7-0444/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Судан и Южен Судан,

–  като взе предвид изявлението от 30 септември 2013 г. на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията относно насилието, съпътстващо настоящите протести в Судан,

–  като взе предвид изявлението от 27 септември 2013 г. на говорителя на службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, в което той призовава за въздържаност в момент, когато броят на жертвите в свързаните с цената на горивата протести в Судан нараства,

–  като взе предвид доклада от 18 септември 2013 г. на независимия експерт на Съвета на ООН по правата на човека относно положението на правата на човека в Судан,

–  като взе предвид изявлението от 6 септември 2013 г. на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията относно срещата на високо равнище между президентите на Судан и Южен Судан в Хартум, Судан,

–  като взе предвид постигнатото споразумение на заседанието от 28 септември 2013 г. с участието на правителството на Судан, Африканския съюз и тристранния механизъм на ООН за координация относно смесената операция на ООН/АС в Дарфур.

–  като взе предвид пътната карта за Судан и Южен Судан, изложена в комюникето на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 24 април 2012 г., която се ползва от пълната подкрепа на ЕС,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за гражданските и политическите права от 1966 г.,

–  като взе предвид основните правила на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи,

–  като взе предвид принципите от Йоханесбург относно националната сигурност, свободата на изразяване и достъпа до информация (документ на ООН E/CN.4/1996/39 (1996)),

–  като взе предвид суданското всестранно мирно споразумение от 2005 г.,

–  като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г. и преразгледано съответно през 2005 и 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(2),

–  като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Судан е изправен пред все по-голяма вълна от народни протести и политическото положение в страната е нестабилно;

Б.  като има предвид, че на 23 септември 2013 г. в цялата страна избухнаха демонстрации и протести вследствие съобщението на президента Омар ал-Башир за намаляване на субсидиите за горивата в опит за извършване на реформа на икономиката, като по този начин се стигна до рязко увеличение от 75 % на цената на нефта и газа;

В.  като има предвид, че в знак на протест хиляди демонстранти излязоха по улиците на градове в страната, включително в Уад Мадани, Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара, Гедариф, Ниала, Кости и Синар, тъй като въведените от правителството мерки за строги икономии, заедно с почти удвоените цени на горивата засегнаха най-сериозно бедните;

Г.  като има предвид, че икономическата ситуация в Судан откакто Южен Судан получи независимост преди две години, задържайки приблизително 75% от производство на суров нефт на преди това обединената страна, остава изключително тежка и се характеризира с нарастваща инфлация, отслабена валута и сериозен недостиг на долари за заплащане на вноса;

Д.  като има предвид, че липсата на споразумение между Судан и Южен Судан за преходни икономически мерки, включително във връзка с използването на нефта, беше използвана като заплаха от двете страни, като това допринесе значително за настоящата криза; като има предвид, че един от нерешените въпроси е недоверието между двете съседни държави във връзка с разделянето на националния дълг и с това колко нямащият излаз на море Южен Судан следва да заплаща за преноса на своя нефт през Судан;

Е.  като има предвид съобщенията, че най-малко 800 активисти, включително членове на опозиционни партии и журналисти, са били арестувани по време на продължаващите демонстрации, при които според някои съобщения силите за сигурност са убили до 100 души – брой на жертвите, който накара службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) да призове за максимална въздържаност от страна на правоприлагащите органи; като има предвид, че според някои съобщения повечето от убитите са на възраст между 15 и 25 години, но и деца между 10 и 12 години също са били застрелвани от силите за сигурност;

Ж.  като има предвид, че Министерството на образованието заяви, че училищата ще останат затворени до 20 октомври 2013 г.;

З.  като има предвид, че насилственото разпръсване на демонстрантите от страна на суданското правителство включва използване на бойни муниции срещу мирни демонстранти и масови арести; като има предвид, че множество активисти, членове на опозиционни партии и водачи на гражданското общество, включително учители и студенти, бяха арестувани по домовете си или са държани в изолация, а техните домове са били претърсени от агенти на Националната служба за разузнаване; като има предвид, че са провеждани процеси по бързата процедура, като този последвал задържането на Мажди Салим, добре известен защитник на правата на човека, като от края на м. септември има сведения за информационно затъмнение посредством строга цензура на печатните медии и спиране на интернет;

И.  като има предвид, че Судан се нарежда на едно от последните места в света по отношение на свободата на информацията; като има предвид, че на 25 септември 2013 г. Националната служба за разузнаване достигна качествено ново равнище на цензурата със забраната главните редактори на основните вестници да публикуват каквато и да е информация във връзка с протестите, която не произхожда от правителствени източници;

Й.  като има предвид, че са извършени многобройни нарушения на свободата на печата като например прекъсване на интернет, изземване на вестници, упражняване на тормоз над журналисти и на цензура върху информационни уебсайтове; като има предвид, че бяха затворени бюрата на телевизионните канали Ал Арабия и на арабската програма на Скай нюз; като има предвид, че ежедневници като Ас Судани, Ал Мегхар, Ал Гарида, Алмаш хад Алан, Ас Сиаси и проправителствения Ал Интибаха бяха забранени за печат на 19 септември 2013 г., а тиражите на три вестника, в т.ч. на Ал Интибаха, бяха иззети след отпечатването им;

К.  като има предвид, че нецензурираният достъп до открития интернет, мобилните телефони и ИКТ има положително въздействие върху правата на човека и основните свободи, като по целия свят той разширява обхвата на свободата на изразяване, до достъпа до информация и свободата на събиране; като има предвид, че събирането и разпространение на доказателства в цифров вид за нарушения на правата на човека може да допринесе за борбата с безнаказаността по света;

Л.  като има предвид, че достъпът до интернет е основно право, наравно с други основни права на човека, признати от Съвета на ООН по правата на човека, и то трябва да бъде защитавано и поддържано по съответния начин;

М.  като има предвид, че държавният регулаторен орган е създал специален отдел, който да контролира и филтрира информацията, както и че суданските органи открито признават, че филтрират съдържание, което прекрачва границите на обществения морал и етика или заплашва реда;

Н.  като има предвид, че на 25 септември 2013 г. държавните органи прекъснаха достъпа до интернет в цялата страна за повече от 24 часа, като това информационно затъмнение достигна невиждано от времето на бунтовете в Египет през 2011 г. равнище; като има предвид, че скоростта на интернет беше драстично намалена през м. юни 2012 г. по време на поредица от протести;

О.  като има предвид, че в доклада на „Фрийдъм хаус“ относно свободата в интернет през 2013 г., публикуван на 3 октомври 2013 г., Судан е оценен като „несвободен“ и е нареден на 63-то място от 100 страни; като има предвид, че Судан се нарежда на170-то място от 179 страни в индекса за свобода на организацията „Репортери без граници“ за 2013 г.; като има предвид, че организацията „Репортери без граници” осъди някои мерки, взети от правителството;

П.  като има предвид, че повечето активисти разчитат на използването на интернет, за да общуват помежду си, да подават информация извън страната и да изразяват своите становища и опасения; като има предвид, че граждани са докладвали, че дори и SMS услугите са били прекъснати по време на информационното затъмнение;

Р.  като има предвид, че след общите избори през април 2010 г. – първите многопартийни избори, произведени в Судан от 1986 г. насам, Омар ал-Башир беше преизбран за президент на Судан; като има предвид, че мисията на ЕС за наблюдение на изборите, която установи много нередности и пропуски в изборния процес, заяви, че изборите не отговарят на международните стандарти;

С.  като има предвид, че Международният наказателен съд е издал две заповеди за арест на президента ал-Башир през 2009 г. и 2010 г., обвинявайки го, че носи отговорност за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и актове на геноцид, и като има предвид, че въпреки че Судан не е държава – страна по Римския статут, Резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН изисква от Судан да си сътрудничи с Международния наказателен съд, и следователно Судан трябва да се съобрази със заповедта за арест на съда,

Т.  като има предвид, че по данни на ООН 50 % от населението на Судан (наброяващо общо 34 милиона души) е на възраст под 15 години, а около 46 % от населението живее под прага на бедността;

У.  като има предвид, че конфликтът в преходните зони на Судан засегна над 900 000 души, включително над 220 000 лица, които намериха убежище в Етиопия и Южен Судан, и като има предвид, че от началото на 2013 г. нови близо 300 000 души бяха разселени поради междуплеменните сблъсъци в Дарфур;

Ф.  като има предвид, че през 2012 – 2013 г. ЕС е предоставил повече от 76 милиона евро като хуманитарна помощ за Судан (размер на помощта към 20 август 2013 г.); като има предвид, че Судан не е ратифицирал преразгледаното Споразумение от Котону от 2005 г. и поради това не може да получи финансова помощ по линия на 10-ия Европейски фонд за развитие;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно влошаващото се политическо, икономическо и социално положение в Судан, белязано от насилие и човешки жертви по време на протестите, които в последно време се разпростряха из цялата страна;

2.  Осъжда убийствата, насилието срещу демонстрантите, цензурата над медиите, политическите сплашвания, тормоза и произволните арести на активисти в областта на правата на човека, политически активисти и журналисти;

3.  Призовава правителството на Судан да прекрати тормоза и незабавно да освободи всички мирни демонстранти, политически активисти, членове на опозицията, защитници на правата на човека, медицински персонал, автори на интернет блогове и журналисти, задържани при упражняване на правото си на свобода на словото и на свобода на събранията; подчертава, че на всички задържани лица трябва да се даде възможност за провеждане на справедлив процес, основан на надеждно разследване, право на адвокат и зачитане на презумпцията за невиновност, както и че правителството трябва да позволи на задържаните лица да имат достъп до техните семейства и до медицински грижи;

4.  Изразява съжаление относно използването на бойни муниции срещу протестиращите, което доведе до незаконни убийства, несъразмерна сила и твърдения за умишлено избиване на протестиращите от силите за сигурност; настоятелно призовава суданското правителство да прекрати незабавно репресиите и да сложи край на безнаказаността на членовете на Националната разузнавателна служба; призовава за отмяната на изключително суровия акт за националната сигурност от 2010 г.;

5.  Призовава суданските сили за сигурност да зачитат основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, с които се определят условията, при които може законно да бъде използвана сила без нарушаване на правата на човека, включително правото на живот;

6.  Призовава органите на Судан да възстановят и да зачитат всички права на човека и основни свободи, включително свободата на изразяване, както в интернет, така и извън него, свободата на събрания, свободата на вероизповедание, правата на жените и равенството между половете, както и незабавно да преустановят всякакви ограничения за достъпа до информационни и комуникационни технологии;

7.  Настоятелно призовава суданското правителство да прекрати всякакви форми на репресия срещу лицата, които упражняват правото си на свобода на словото, както в интернет, така и извън него и да защитава журналистите; подчертава ролята на медиите за предоставянето на гражданите на информация и на платформа за изразяване на техните основателни опасения; ето защо остро осъжда информационното затъмнение от 22 септември 2013 г. и ръководената от Националната служба за разузнаване операция за сплашване;

8.  Настоятелно призовава правителството на Судан да позволи на населението свободен достъп до интернет по всяко време; подчертава, че достъпът до интернет е основно право, признато от Съвета на ООН по правата на човека, което следва да се поддържа и защитава като всички останали права на човека;

9.  Призовава правителството на Судан да продължи да осъществява необходимите политически реформи, за да осигури решения за проблемите на страната във връзка с „хроничното“ лошо управление на икономиката, бедността, повишаващите се нива на корупция и несигурност в западната и южната част на страната, и препоръчва суданските органи и всички регионални и международни партньори да изпълнят програми за обучение на младите хора с цел насърчаване на образованието, обучението и заетостта;

10.  Призовава суданските органи да се ангажират с истински процес на всеобхватен национален диалог с опозицията, особено в Дарфур; настоятелно призовава правителствата на Судан и Южен Судан да постигнат споразумение относно нерешените преходни икономически договорености между двете държави, включително за използването на нефта, което допринесе за настоящите размирици в Судан;

11.  Припомня заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от м. юни 2008 г., отнасящи се до продължаващата липса на сътрудничество от страна на правителството на Судан с Международния наказателен съд, в които се подчертаваше, че правителството на Судан има задължение, а също така и капацитет, за сътрудничество, и че всяка заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд, следва да бъде зачетена; настоятелно призовава Омар ал-Башир да спазва международното право и да се яви пред Международния наказателен съд по обвинения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

12.  Призовава правителството на Судан да преразгледа своя акт за националната сигурност, който позволява задържането на заподозрени лица за период до четири – четири и половина месеца без каквато и да е форма на съдебен контрол, и също така призовава правителството на Судан да реформира своята правна система в съответствие с международните норми за правата на човека;

13.  Призовава правителството на Судан да отмени смъртното наказание, което все още е в сила, и да замени смъртните присъди с подходящи алтернативни наказания;

14.  Приветства решението за създаване на разследваща комисия с цел подвеждане под съдебна отговорност на лицата, отговорни за убийства, същевременно призовава органите да пристъпят към цялостно и независимо разследване на всички убийства, за които има информация;

15.  Призовава Африканския съюз, в тясно сътрудничество със специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека, да изпрати по спешност анкетна комисия, която да разследва твърденията за прекомерно и целенасочено използване на смъртоносна сила от суданските органи и обстоятелствата, довели до смъртта на протестиращи лица, в т.ч. защитници на правата на човека;

16.  Призовава Комисията неотложно да въведе законни ограничения на износа от ЕС на технологии за масово наблюдение в държави, където е вероятно те да бъдат използвани за нарушаването на дигитални свободи и други права на човека;

17.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с решението, взето от върховния представител на ЕС, да прекрати мандата на специалния представител на Европейския съюз за Судан/Южен Судан, предвид сериозната политическа нестабилност в Судан и въоръжените конфликти, по време на които суданските въоръжени сили и подкрепяните от държавата милиции продължават да участват безнаказано във военни престъпления; счита, че без определен специален представител на ЕС за Судан/Южен Судан ЕС ще бъде оставен на периферията на международните преговори и усилия, особено като се има предвид, че САЩ, Русия и Китай имат специални пратеници за Судан; следователно призовава върховния представител да отмени това решение и да разшири мандата на специалния представител за Судан/Южен Судан;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Судан, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС и на Панафриканския парламент.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0470. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.

Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак (2013/2874(RSP))

P7_TA(2013)0424 RC-B7-0446/2013

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията си от 14 март 2013 г., озаглавена "Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени"(1),

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

–  като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,

–  като взе предвид доклада относно правата на човека в Ирак: януари – юни 2012 г., представен съвместно от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН на 19 декември 2012 г.,

–  като взе предвид доклад № 144 на международната кризисна група за Близкия Изток от 14 август 2013 г., озаглавен „Make or Break: Iraq’s Sunnis and the State“ („Направи или разруши: сунитите в Ирак и държавата“),

–  като взе предвид данните на ООН за броя на ранените през септември, публикувани на 1 октомври 2013 г.,

–  като взе предвид изявлението от 29 юли 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун с призив към лидерите да изтеглят Ирак обратно от „ръба“,

–  като взе предвид изявлението от 1 септември 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун относно трагичните събития в лагера Ашраф, при които са убити 52 души,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

–  като взе предвид изявлението на заместик-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 5 септември 2015 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантска политика в крайно голям ущърб на легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация;

Б.  като има предвид, според публикуваните от UNAMI (Мисията на ООН за подпомагане за Ирак) данни, общо 979 иракчани са убити и други 2133 са ранени в терористични актове и насилие през септември 2013 г.; като има предвид, че Багдад е най-сериозно засегнатата провинция през септември 2013 г. с 1429 цивилни жертви (418 - убити и 1011 - ранени), следвана от Нинева, Дияла, Салахудин и Анбар; като има предвид, че от Киркук, Ербил, Бабил, Васит, Дикар и Басра също са докладвали за ранени;

В.  като има предвид, че въздействието на насилието върху гражданите продължава да бъде обезпокояващо голямо и да нараства, като близо 5000 граждани са убити и близо 10000 са ранени от началото на 2013 г., което е най-големият брой през последните пет години;

Г.  като има предвид, че сериозните социални и икономически проблеми - широкоразпространената бедност, голямата безработица, икономическата стагнация, влошаването на състоянието на околната среда и липсата на основни обществени услуги, продължават да засягат голяма част от населението; като има предвид, че многобройни мирни демонстрации с искане за повече социални, икономически и политически права продължават да водят до много системна репресия от силите за сигурност, която остава безнаказана;

Д.  като има предвид, че иракската конституция гарантира равенство пред закона за всички иракски граждани, както и "административни, политически, културни и свързани с образованието права на различните малцинства";

Е.  като има предвид, че споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, в частност неговата клауза за правата на човека акцентува върху това, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и засилването на демократичните институции;

1.  Категорично осъжда неотдавнашните терористични действия и обостреното сектантско насилие, което носи опасност от това, страната да залитне в сектантски бунтове, поражда страхове от по-широк сектантски конфликт в целия регион; изтъква, че въпреки че проявите на насилие са със сектантски характер, причините са по-скоро политически, отколкото религиозни;

2.  Изразява съболезнованията си на семействата и приятелите на починалите и ранените;

3.  Осъжда неотдавнашните нападения от: 3 септември 2013 г. с поне 60 убити основно в шиитски райони на Багдад; 15 септември 2013 г. с над 40 убити при взривове в цял Ирак, основно насочени към шиитски райони; 21 септември 2013 г. с поне 60 убити по време на погребение в Садр, Багдад; 30 септември 2013 г. с поне 54 убити от взривове на автомобили с бомби основно в шиитски райони на Багдад; 5 октомври 2013 г. с поне 51 убити и над 70 ранени в Багдад от атентатор-самоубиец, атакувал шиитски пилигрими в района aл-Адхамия, като друг атентатор-самоубиец взриви кафене в Балад, северно от Багдад, и уби най-малко 12 души и рани най-малко 25 в същия този ден; 6 октомври 2013 г., когато поне 12 деца на възраст между 6 и 12 години са убити и много други са ранени от атентатор-самоубиец в близост до основно училище в Кабак - шиитско туркменски селище; 7 октомври 2013 г., когато поне 22 души са убити в нова вълна от експлозии в Багдад; и 8 октомври 2013 г. - поне 9 души са убити от взривен автомобил в Багдад и нападения на силите за сигурност в северната част на страната;

4.  Категорично осъжда нападението върху лагера Ашраф от 1 септември 2013 г. от иракски сили, при което 52 ирански бежанци са убити, отвлечени са 7 обитатели, включително 6 жени, за които, както заяви ЗП/ВП Катрин Аштън, се счита, че са държани в Багдад, и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; изразява подкрепата си за работата на UNAMI, която се опитва да премести близо 3000-те обитатели извън Ирак;

5.  Изразява сериозната си загриженост относно новата вълна на нестабилност и призовава всички иракски политически лидери, от всякакъв етнически и религиозен произход, да работят заедно за прекратяване на сектантското насилие и на недоверието и за обединението на иракския народ;

6.  Призовава правителството на Ирак и регионалните правителства да осъдят нападенията и да улеснят пълно и бързо независимо разследване на неотдавнашните терористични атаки в региона, и призовава иракското правителство към пълно сътрудничество с разследването с цел виновните да бъдат изправени пред съда;

7.  Изразява загриженост относно разпространението на насилието от конфликта в Сирия към Ирак, където джихадски бунтовници, свързани с Ислямска държава Ирак, сунитска бойна група, която включва Ал Кайда, са с нараснало значение;

8.  Призовава политически, религиозни и граждански лидери и силите за сигурност спешно да започнат да си сътрудничат за прекратяване на кръвопролитията и да гарантират, че всички иракски граждани се чувстват еднакво защитени;

9.  Призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за осигуряване на сигурност и защита за всички хора в Ирак и за членовете на уязвимите малцинства в частност; призовава иракското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват принципа на правовата държава и международните стандарти;

10.  Призовава международната общност и ЕС да подкрепят иракското правителство като насърчават инициативи за национален диалог, консолидирането на принципа на правовата държава и предоставянето на основни услуги, с цел създаване на безопасен, стабилен, обединен, проспериращ и демократичен Ирак, в който човешките и политическите права на всички хора са защитени;

11.  Призовава иракските органи, предвид на това, че положението със сигурността обостри проблемите за по-уязвимите групи като жени, млади хора и активисти в областта на правата на човека, включително представители на професионалните съюзи, да предприемат бързи действия за насочване на повече ресурси към програми, които целят подобряване на положението;

12.  Насърчава религиозния диалог между сунитски и шиитски свещеници като необходимо средство за решаване на конфликти; счита, че неотдавнашните преговори между САЩ и Иран също носят възможност за Ирак да действа като мост, предвид на факта, че е една от малко страни със силни връзки с двете страни; призовава иранските лидери да участват конструктивно в стабилизирането на региона;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0101. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.