Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година (COM(2011)0759 — C7-0439/2011 — 2011/0369(COD))

P7_TA(2013)0519 A7-0396/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0759),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 81, параграфи 1 и 2, член 82, параграф 1 и член 84 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0439/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 6 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 51 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджети и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0396/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1382/2013.)

(1) ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 103. (2) ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 43.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и гражданство“ за периода 2014—2020 година (COM(2011)0758 —C7‑0438/2011 — 2011/0344(COD))

P7_TA(2013)0520 A7-0397/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0758),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 19, параграф 2, член 21, параграф 2, член 114, член 168, член 169 и член 197 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0438/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 6 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджети, комисията по правни въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (А7-0397/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе въпроса до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде своята позиция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1381/2013.)

(1) ОВ С 191, 29.6.2012 г., стр. 108. (2) ОВ С 277, 13.9.2012 г., стр. 43.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова (COM(2013)0678 — C7‑0305/2013 — 2013/0325(COD))

P7_TA(2013)0521 A7-0422/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0678),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0305/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 5 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0422/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г.с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1384/2013.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на протокола между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (14165/2013 — C7-0415/2013 — 2013/0315(NLE))

P7_TA(2013)0522 A7-0417/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (14165/2013),

—  като взе предвид проекта на протокол между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и финансовото участие, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (14162/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C7–0415/2013),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокол между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно бъдещия протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко(2),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A7–0417/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Припомня правото на Европейския парламент да бъде точно и изчерпателно информиран относно прилагането на протокола и неговите резултати, поради което отново настоява да се улесни участието на представители на Европейския парламент като наблюдатели в заседанията на смесената комисия, предвидена в член 10 от Споразумението в областта на рибарството; също така изисква на Парламента да бъде предоставена документацията относно насоките, целите и показателите, свързани с главата за подпомагане на политиката в сектора на рибарството в Мароко, както и цялата необходима информация, която позволява подходящ мониторинг на аспектите, включени в член 6 от протокола, включително окончателния доклад, който Мароко трябва да представи относно изпълнението на програмата за секторна подкрепа; също така отново отправя своето искане към Комисията да представи изчерпателен доклад относно резултатите и функционирането на действащия протокол на Европейския парламент преди да започне преговорите за нов протокол;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Мароко.

(1) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 155. (2) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 8.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенцията относно безопасността при използването на химикали на работното място от 1990 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 170) (11463/2013 — C7-0236/2013 — 2012/0320(NLE))

P7_TA(2013)0523 A7-0400/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11463/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 114 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0236/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на Комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0400/2013),

1.  Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (12324/2013 — C7‑0379/2013 — 2013/0083(NLE))

P7_TA(2013)0524 A7-0359/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (12324/2013),

—  като взе предвид Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност,

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 114, параграф 1, член 207, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7–0379/2013),

—  като взе предвид Програмата от Стокхолм и плана за действие за нейното изпълнение(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад на комисията по организирана престъпност, корупция и изпиране на пари)(3),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0359/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европол и Евроюст.

(1) COM(2010)0171. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0384. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (16112/2012 — C7‑0285/2013 — 2012/0304(NLE))

P7_TA(2013)0525 A7-0332/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (16112/2012),

—  като взе предвид проекта за споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV: параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (16118/2012),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0285/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A7‑0332/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Китайската народна република.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на преработен Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (14374/2013 — C7‑0377/2013 — 2013/0324(NLE))

P7_TA(2013)0526 A7-0427/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14374/2013),

—  като взе предвид проекта на преработения Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (14375/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0377/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7‑0427/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на преработения Меморандум за разбирателство;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансово участие, предвидени в споразумението между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2013—2018 г.) (08701/2013 — C7‑0216/2013 — 2013/0102(NLE))

P7_TA(2013)0527 A7-0416/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (08701/2013),

—  като взе предвид проекта на протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в споразумението между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2013—2018 г.) (08699/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0216/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A7‑0416/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Призовава Комисията да предостави на Европейския парламент съответната информация за заседанията на съвместния комитет, посочен в член 9 от споразумението, по-специално съответните протоколи и заключения, заедно с годишния отчет относно резултатите от практическото прилагане на многогодишната секторна програма за подпомагане, посочена в член 3 от протокола; освен това призовава Комисията, по време на последната година на валидност на протокола и преди започването на преговори за неговото подновяване, да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка, съдържащ анализ на разходите и ползите от изпълнението на протокола;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Кот д'Ивоар .

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за откриване и определяне на начина на администриране на автономни тарифни квоти на Съюза при внос на някои рибни продукти в Канарските острови от 2014 до 2020 г. (COM(2013)0552 — C7‑0262/2013 — 2013/0266(CNS))

P7_TA(2013)0528 A7-0415/2013

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0552),

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0262/2013),

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7‑0415/2013),

1.  Дава своето одобрение за предложението на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия) (COM(2013)0707 — C7-0359/2013 — 2013/2264(BUD))

P7_TA(2013)0529 A7-0411/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0707 — C7-0359/2013),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7‑0411/2013),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при реинтегрирането им на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2013/001 FI/Nokia за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на 4 509 съкращения в Nokia, като 3 719 работници попадат в целевата група за получаване на помощ чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, по време на референтния период от 1 август 2012 г. до 30 ноември 2012 г.;

Г.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, предвидени в Регламента за ЕФПГ;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансова помощ съгласно въпросния регламент;

2.  Отбелязва, че финландските органи внесоха заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 1 февруари 2013 г. и че Комисията представи своята оценка на 16 октомври 2013 г.; изразява съжаление за дългия период на оценка и поставя въпроса защо са били необходими осем месеца за оценката на това конкретно заявление, при положение че о през 2012 г. заявление във връзка с Nokia Salo беше оценено в рамките на три месеца;

3.  Счита, че съкращенията в Nokia plc, Nokia Siemens Networks и 30 негови доставчици и подизпълнители, осъществяващи дейност в сектора за мобилни телефони, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, по-специално преместването на дейностите от този сектор в трети държави, както и с намаляване на пазарния дял на Nokia по отношение на базовите мобилни телефони и смартфони;

4.  Отбелязва, че през 2012 г. в Nokia Finland (област Сало) вече бяха извършени мащабни съкращения (EGF/2012/006 FI/Nokia Salo), като след новата вълна броят на засегнатите служители в Nokia възлиза на над 6 000, което представлява голямо предизвикателство за засегнатите общини, както и за икономиката на Финландия като цяло;

5.  Изразява съжаление за факта, че случаите на съкращения в Nokia са следствие на корпоративно решение на дружеството да премести своите производствени обекти, както и проектирането и развойната дейност в Азия и че те са част от неговия план да съкрати общия брой на работниците и служителите на Nokia Corporation със 17 000 души до края на 2013 г.; отбелязва, че това решение е предизивикало трикратно мобилизиране на средства от ЕФПГ в полза на 6 138 работници и служители на Nokia;

6.  Припомня, че вече беше предоставена подкрепа от ЕФПГ на 1 337 работници, които бяха съкратени в резултат на преместването на Nokia от Германия към Румъния през 2008 г.; отбелязва, че пет години по-късно, се мобилизират средства от ЕФПГ за четвърти път във връзка със съкращения в Nokia;

7.  Приветства факта, че финландските органи са започнали изпълнението на съгласувания пакет от персонализирани услуги при предприемането на първите съкращения на 1 август 2012 г., за да окажат съдействие на работниците преди тяхното напускане на Nokia;

8.  Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, включва мерки за реинтеграцията на 3 719 съкратени работници на пазара на труда, като например предоставяне на съвети и други подготвителни мерки, обучение и преквалификация, насърчаване на предприемачеството и услуги за нови предприемачи, подпомагане за започване на самостоятелна стопанска дейност, помощи за мобилност, услуги по наемане на работа, предлагани в звеното за услуги, субсидии за изплащане на възнаграждения, схема за придобиване на данни в рамките на дружеството;

9.  Приветства факта, че пакетът съдържа новаторски мерки като услугите от Protomо за успешен избор на стопанска дейност за нови предприемачи;

10.  Отбелязва, че финансовите помощи, които ще бъдат покрити от ЕФПГ, са ограничени и че по-голямата част от средствата ще бъде предназначена за обучение и предприемаческа дейност;

11.  Приветства провеждането на консултации със социалните партньори, т.е. Съветът на финландските профсъюзи (например Trade Union Pro, Съюз на финландските металурзи), във връзка с изготвянето на заявлението за предоставяне на помощ от ЕФПГ, както и факта, че ще се прилагат политика на равнопоставеност между жените и мъжете и принципът на недопускане на дискриминация на различните етапи от изпълнението на мерките по ЕФПГ и във връзка с достъпа до тях;

12.  Приветства факта, че въпросите, свързани със съкращенията и подготовката на съгласувания пакет от персонализирани услуги, се разглеждат от специална работна група, която включва социалните партньори (включително представители на Nokia) и регионалните органи;

13.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде адаптирано не само към потребностите на съкратените работници, но и към актуалната бизнес среда;

14.  Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; подчертава, че финландските органи потвърдиха, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на ЕС; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

15.  Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, чиято цел е представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (за периода 2014–2020 г.) ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

16.  Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта по линия на ЕФПГ не трябва да замества нито мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни споразумения, нито мерки за преструктуриране на дружества или сектори;

17.  Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014–2020 г. на критерия за мобилизиране на фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

18.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

19.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/788/ЕС.)

(1) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия) (COM(2013)0706 — C7-0358/2013 — 2013/2263(BUD))

P7_TA(2013)0530 A7-0408/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0706 — C7–0358/2013),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

—  като взе предвид писмото на Комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A7–0408/2013),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при реинтегрирането им на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че Германия подаде заявление EGF/2013/003 DE/First Solar за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на 959 съкращения в First Solar Manufacturing GmbH, като 875 работници попадат в целевата група за получаване на помощ чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, по време на референтния период от 15 ноември 2012 г. до 15 март 2013 г.;

Г.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и че следователно Германия има право на финансова помощ съгласно посочения регламент;

2.  Отбелязва, че германските органи са внесли заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 12 април 2013 г. и че оценката му е била представена от Комисията на 16 октомври 2013 г.; приветства краткия период на оценка от шест месеца;

3.  Отбелязва, че съкращенията в First Solar водят до незабавно увеличаване на процента на безработица с 4 процентни пункта и че процентът на безработицата в региона (провинция Бранденбург) вече е над средния за страната (11,3 % в сравнение със 7,4 % средно за страната през февруари 2013 г.);

4.  Счита, че съкращенията в First Solar Manufacturing GmbH, участващо в производството на слънчева енергия, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия, отнасящи се до изграждането на огромен свръхкапацитет за производство на слънчеви модули в Китай и със спада в търсенето в световен мащаб, което доведе до срив на цените с около 40 % в сравнение с предходната година, което също от своя страна доведе до закриването на двата обекта през 2013 г.;

5.  Отбелязва, че въпросните съкращения са част от широк план за преструктуриране, който доведе до съкращаване на глобалната работна сила на First Solar Manufacturing GmbH с 30 %, с цел рязко намаляване на производствения капацитет в глобален мащаб и доведе до закриване на двата обекта в Германия; подчертава добавената стойност на ЕФПГ при реагирането при съкращения, причинени от неочаквани промени на пазара, свързани с глобализацията;

6.  Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, германските органи решиха да започнат прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 1 януари 2013 г., много преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет; отбелязва, че съкратените работници са се възползвали и от подкрепата по линия на ЕСФ преди участието си в мерките по линия на ЕФПГ; приветства факта, че германските органи са потвърдили вземането на необходимите предпазни мерки за избягване на двойно финансиране от фондовете на Съюза;

7.  Отбелязва, че съгласуваният пакет персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, предвижда мерки за реинтегрирането на пазара на труда на 875 съкратени работници, като обучение за придобиване на квалификация, управление на обучението, семинари и групи от лица в сходно положение, услуги за оказване на подкрепа и търсене на работа в чужбина, задълбочени консултации за започване на собствен бизнес, търсене на работа, безвъзмездни средства за бърза реинтеграция на пазара на труда, проследяване и осигуряване на последваща подкрепа, дневни надбавки;

8.  Отбелязва, че повече от половината от подкрепата по линия на ЕФПГ ще се използва за надбавки — 875 работници ще получават по време на участието си в активни мерки дневни надбавки (възлизащи на 2 714 EUR на работник за девет месеца); освен това отбелязва, че заявлението включва еднократна сума от 1 869 EUR като финансов стимул за 200 работници, които бързо си намерят работа без да получават по-нататъшна помощ след завършване на мерките;

9.  Припомня, че помощта от ЕФПГ следва да се отпуска основно за търсенето на работа и за програми за обучение, а не да допринася пряко за изплащането на парични надбавки; отбелязва, че, ако бъдат включени в пакета, тези надбавки следва да имат допълващ характер и не трябва никога да заместват плащането на надбавки, което е отговорност на държавите членки или предприятията съгласно националното право или колективните споразумения; подчертава в този контекст, че новият регламент за ЕФПГ за 2014–2020 г. ще ограничи включването на парични надбавки в пакета до максимум 35 % от разходите за мерките и че непропорционалният дял на надбавките няма да се повтаря съгласно новия регламент;

10.  Приветства факта, че социалните партньори приеха социален план за съкращенията в First Solar Manufacturing GmbH и че трансферно предприятие ще планира и управлява съгласувания пакет персонализирани услуги; отбелязва, че неговата работа през първите шест месеца се заплаща от First Solar Manufacturing GmbH и ЕСФ посредством федералната му програма и че услугите на трансферното предприятие ще бъдат предоставяни и за нови мерки, финансирани по линия на ЕФПГ; отбелязва, че политика на равнопоставеност между жените и мъжете и принципът на недопускане на дискриминация ще се прилагат на различните етапи от изпълнението на мерките по ЕФПГ и във връзка с достъпа до тях;

11.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната бизнес среда;

12.  Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа данни относно взаимното допълване с действията, финансирани от европейските структурни фондове; подчертава, че германските органи са потвърдили, че за посочените по-горе отговарящи на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

13.  Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, чиято цел е представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за ЕФПГ (2014–2020 г.) ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

14.  Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта по линия на ЕФПГ не замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни споразумения, нито пък мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

15.  Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014—2020 г. на критерия за мобилизиране на фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

16.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

17.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/789/ЕС.)

(1) OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/011 DK/Vestas от Дания) (COM(2013)0703 — C7-0357/2013 — 2013/2262(BUD))

P7_TA(2013)0531 A7-0410/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0703 – C7‑0357/2013),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0410/2013),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им професионално интегриране на пазара на труда,

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ),

В.  като има предвид, че Дания подаде заявление EGF/2012/011 DK/Vestas за финансово подпомагане по линия на ЕФПГ вследствие на 611 съкращения във Vestas Group, от които 611 работници попадат в целевата група за подпомагане чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, през референтния период от 18 септември 2012 г. до 18 декември 2012 г.,

Г.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, определени в Регламента за ЕФПГ;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Дания има право на финансово подпомагане по този регламент;

2.  Отбелязва, че датските органи са внесли заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 21 декември 2012 г. и че Комисията е представила оценка за него на 16 октомври 2013 г.; отбелязва, че оценката на това заявление отне много повече време в сравнение със случая Vestas, внесен от Дания през май 2012 г.;

3.  Счита, че съкращенията във Vestas Group, произвеждащо вятърни турбини, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, по-специално застой в търсенето на вятърни турбини в Съюза и нарастване на азиатския пазара, навлизане на китайски производители на вятърни турбини на пазара на Съюза при по-конкурентни цени и значително намаление на пазарния дял на Съюза в общата производствена мощност от 66 % през 2006 г. на 27,5 % през 2012 г.(3);

4.  Счита, че пазарът на вятърна енергия в Съюза най-вероятно ще се разраства още повече, като създава търсене за производителите на вятърни турбини в Съюза и свързаните с тях промишлени сектори чрез непрекъснатото насърчаване на енергията от възобновяеми източници на равнището на Съюза; във връзка с това отбелязва задължителните национални цели за използване на енергия от възобновяеми източници до 2020 г.; поради тази причина изразява загриженост във връзка с конкретното преместване и изтъква риска от внос на пазара на Съюза на вятърни турбини, произведени в Азия;

5.  Отбелязва, че въпросните съкращения са пряк резултат от стратегическото решение, взето от Vestas Group през ноември 2011 г. за реорганизация на структурата й и увеличаване на близостта до нейните клиенти на регионалните пазари, особено в Китай; отбелязва, че засегнатият регион Рингкюбинг — Скерн е направил значителни инвестиции в инфраструктура, за да привлече иновативно предприятие като Vestas group, и решението на Vestas group води до затруднения за региона;

6.  Отбелязва, че през 2009 и 2010 г. във Vestas Group вече бяха извършени мащабни съкращения, като след новата вълна от 2012 г. броят на засегнатите служители на Vestas възлиза приблизително на 2000, което представлява голямо предизвикателство за засегнатите общини, където вече се наблюдава бързо увеличаване на безработицата(4);

7.  Отбелязва, че това е третият случай по ЕФПГ, свързан с Vestas Group, и четвъртият в сектора на вятърните турбини (EGF/2010/003 DK/Vestas(5), EGF/2010/022 DK/LM Glasfiber(6), EGF/2010/017 DK/Midtjylland Machinery(7));

8.  Приветства факта, че с цел да предоставят бързо помощ на работниците, датските органи решиха да започнат прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 1 март 2013 г., много преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

9.  Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, включва мерки за повторното професионално интегриране на пазара на труда на 611 съкратени работници като наставничество и професионални напътствия, персонализирани целеви модули за обучение (курсове за усвояване на междукултурни умения, езикови курсове, обучение по предприемачество, набор от готови курсове и програми за обучение), помощи за предприемаческа дейност, мерки за работниците, навършили 55 години или по-възрастни, включващи специални наставнически съвети и пренасочване и дневни надбавки;

10.  Приветства факта, че работниците ще следват персонализирани целеви модули за обучение, отговарящи на потребностите им, определени във фазата на наставничество и напътствия;

11.  Приветства факта, че съгласуваният пакет предвижда мерки със специални наставнически съвети и пренасочване за работниците, навършили 55 години, които е възможно да срещнат допълнителни затруднения в намирането на нови работни места поради възрастта си;

12.  Отбелязва, че пакетът съдържа значителни финансови стимули за започването на собствен бизнес (до 25 000 EUR), които ще бъдат стриктно обвързани с участие в курсовете за предприемачи и осъществяване на мониторинг в края на проекта на ЕФПГ;

13.  Изразява съжаление обаче във връзка с факта, че повече от половината от помощта по ЕФПГ ще бъде изразходвана за финансови надбавки - всички работници трябва да получат дневни надбавки, които се очаква да възлизат на 10 400 EUR на работник;

14.  Припомня, че помощта от ЕФПГ следва да се отпуска основно за търсенето на работа и за програми за обучение, а не да допринася пряко за изплащането на финансови надбавки; отбелязва, че ако тези надбавки бъдат включени в пакета, те следва да имат допълващ характер и никога не следва да заместват плащането на надбавки, което е отговорност на държавите членки или предприятията съгласно националното законодателство или колективните споразумения; подчертава в тази връзка, че новият регламент за ЕФПГ за 2014 – 2020 г. ще въведе таван на финансовите надбавки, които няма да представляват повече от 35 % от разходите по пакета и че при новия регламент няма да има отново непропорционален дял на надбавките;

15.  Приветства провеждането на консултации със социалните партньори, включително със синдикалните организации, при изготвянето на заявлението за помощ от ЕФПГ, както и факта, че ще се прилага политика на равнопоставеност между жените и мъжете и на недопускане на дискриминация на различните етапи от прилагането на мерките по ЕФПГ и при достъпа до тях;

16.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетентността, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде адаптирано не само към потребностите на съкратените работници, но и към актуалната бизнес среда;

17.  Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от европейските структурните фондове; подчертава, че датските органи са потвърдили, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

18.  Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява високо подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, която цели представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за ЕФПГ за периода 2014 – 2020 г. ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

19.  Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества нито дейностите, които са задължение на дружествата по силата на националното законодателство или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

20.  Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014 — 2020 г. на критерия за мобилизиране на средства от фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

21.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

22.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/011 DK/Vestas от Дания)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/787/ЕС.)

(1) OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1. (3) World Wind Energy association, „The World Wind Energy Association 2012 Annual Report“, Бон, май 2013 г. http://www.wwindea.org/webimages/WorldWindEnergyReport2012_final.pdf (4) www.dst.dk (5) COM(2012)0502 — Решение 2012/731/EС (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 19). (6) COM(2011)0258 — Решение 2011/469/EС (ОВ L 195, 27.7.2011 г., стр. 53). (7) COM(2011)0421 — Решение 2011/725/EС (ОВ L 289, 8.11.2011 г., стр. 31).

Резолюция на Европейския парламент от 10 ноември 2013 г., съдържаща препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и ЕСВД относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада (2013/2133(INI))

P7_TA(2013)0532 A7-0407/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид текущите успоредни преговори между ЕС и Канада за сключване на Споразумение за стратегическо партньорство,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно правата на човека и клаузата за демокрация в споразуменията на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно отношенията с Канада, и по-специално тази относно срещата на високо равнище между ЕС и Канада(2), проведена на 5 май 2010 г., тази от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада(3), както и тази от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаване на по-широко трансатлантическо партньорство(4),

—  като взе предвид Рамковото споразумение от 1976 г. за търговско и икономическо сътрудничество между ЕИО и Канада(5),

—  като взе предвид Декларацията относно трансатлантическите отношения между ЕО и Канада от 1990 г.,

—  като взе предвид Съвместната политическа декларация и Съвместния план за действие от 1996 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно отношенията ЕС-Канада (COM(2003)0266),

—  като взе предвид Програмата за партньорство ЕС—Канада“, договорена през 2004 г.,

—  като взе предвид доклада от 2011 г., представен пред Съвместния комитет за сътрудничество ЕС-Канада,

—  като взе предвид резултатите от междупарламентарното заседание ЕС-Канада от април 2013 г.

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейски съюз,

—  като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7‑0407/2013),

A.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Канада са исторически обусловени, силни и са изградени върху споделени интереси и ценности; като има предвид, че споделените ценности и защитата на правата на човека следва да образуват ядрото на всяко едно споразумение между две страни, целящи осигуряването на рамка за такова партньорство;

Б.  като има предвид, че ЕС и Канада имат дълга история на широко политическо и икономическо сътрудничество, което формално датира от 1976 г., когато ЕС подписа Рамково споразумение с Канада – първото, сключвано с държава от ОИСР; като има предвид, че това споразумение е съставлявало в продължение на дълго време подходящата рамка за задълбочаване на отношенията, за засилване на политическото асоцииране и продължаване на сътрудничеството;

В.  като има предвид, че Канада е утвърдена парламентарна демокрация; като има предвид, че Канада споделя сходни демократични ценности и принципи с ЕС;

Г.  като има предвид, че Споразумението за стратегическо партньорство, което е в процес на договаряне, актуализира и съживява отношенията между ЕС и Канада и допринася в значителна степен за задълбочаването на политическите, икономическите и културните взаимоотношения и за подобряването на нашето сътрудничество в редица области; като има предвид, че то кодифицира статута на ЕС и на Канада като стратегически партньори;

Д.  като има предвид, че освен подобряването на институционалната структура на взаимоотношенията, заедно с Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, Споразумението за стратегическо партньорство ще осигури на гражданите на Европа и на Канада дълготрайни ползи и възможности, при условия че всички заинтересовани страни участват в процеса; като има предвид, че се очаква отварянето на пазарите и регулаторното сътрудничество да генерират значителни икономически печалби и да окажат положително въздействие върху заетостта както за Канада, така и за ЕС, и че в светлината на разширяващото се трансатлантическо партньорство и предвид съществуващата рамка на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), могат да доведат до създаването на трансатлантически пазари, което ще бъде печеливша ситуация за всички замесени участници, при условие, че сегашните социални и екологични стандарти не бъдат понижени;

Е.  като има предвид, че ползите и възможностите на засилените отношения между ЕС и Канада следва да бъдат равномерно разпределени между всички раздели на европейското и канадското население в зависимост от техните условия на живот и изисквания; като има предвид, че различните икономически и индустриални условия на ЕС и Канада следва да бъдат признати и че спазването на устойчивото и отговорното използване на ресурсите следва да бъде гарантирано;

Ж.  като има предвид, че на 18 октомври 2013 г. председателят на Комисията и министър-председателят на Канада постигнаха политическо споразумение относно ключовите елементи от Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, докато все още текат преговорите по Споразумението за стратегическо партньорство; като има предвид, че Всеобхватното икономическо и търговско споразумение и Споразумението за стратегическо партньорство се допълват в засилването на отношенията между Канада и ЕС;

З.  като има предвид, че успоредно с преговорите относно Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада е договорено Споразумение за регистрация на пътници, което се предполага, че ще задълбочи взаимоотношенията както в областта на борбата срещу тероризма, така и за осигуряване на адекватни защити срещу практиките на непропорционално профилиране, основаващи се на задържането на данни за пътниците от ЕС;

И.  Като има предвид, че Канада формално се оттегли от Протокола от Киото през 2011 г.; като има предвид, че ЕС неколкократно е призовавал Канада да намали своите емисии на парникови газове, съгласно международните й ангажименти;

Й.  като има предвид, че въпросът за пълното премахване на визите следва бързо да бъде разрешен, като по този начин се гарантира, че лица и предприятия от всички държави - членки на ЕС, в това число Румъния и България, да имат равни възможности за сътрудничество с канадските си партньори;

К.  като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Канада следва надлежно да намира израз на международни форуми и в международни организации; като има предвид в тази връзка, че решението на Арктическия съвет, подкрепено от Канада, относно статута на наблюдател на ЕС, предизвиква съжаление; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за сътрудничество с канадските органи за разрешаването на този проблем;

1.  Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръката на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, държавите членки и правителството и парламента на Канада.

(1) OВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (2) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 64. (3) OВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 20. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0280. (5) ОВ L 260, 24.9.1976 г., стр. 2.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно рамката за възстановяване и оздравяване на небанковите институции (2013/2047(INI))

P7_TA(2013)0533 A7-0343/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид консултативния доклад от юли 2012 г. на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа, озаглавен „Recovery and resolution of financial market infrastructures“ („Възстановяване и преобразуване на инфраструктурата на финансовите пазари“);

—  като взе предвид консултативния доклад на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа от август 2013 г., озаглавен „Recovery of Financial Market Infrastructures“ (Възстановяване на инфраструктурата на финансовите пазари),

—  като взе предвид докладите на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор от юли 2013 г., озаглавени ‘Global Systemically Important Insurers: Initial Assessment Methodology“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: методология за първоначална оценка“ и „Global Systemically Important Insurers: Policy Measures“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: политически мерки“),

—  като взе предвид публикацията на Съвета за финансова стабилност от 18 юли 2013 г., озаглавена „Global systemically important insurers (G-SIIs) and the policy measures that will apply to them“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб и политическите мерки, които ще се прилагат за тях“)(1);

—  като взе предвид консултативния доклад на Съвета за финансова стабилност от август 2013 г., озаглавен „Application of the Key Attributes of Effective Resolution Regimes to Non-Bank Financial Institutions“ („Прилагане на основните показатели за ефективни преобразователни режими за финансовите институции“),

—  като взе предвид консултациите на службите на Комисията относно възможна рамка за възстановяване и оздравяване за финансови институции, различни от банките,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент за европейската пазарна инфраструктура)(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и относно централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и за изменение на Директива 98/26/ЕО (Регламент за ЦДЦК),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници (COM(2012)0280) и доклада относно това предложение на комисията по икономически и парични въпроси(3),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0343/2013),

А.  като има предвид, че оценките на инфраструктурата на финансовия пазар вече са част от програмите на МВФ и Световната банка за оценка на финансовия сектор;

Б.  като има предвид, че ефективните планове за възстановяване и инструменти за оздравяване са от решаващо значение за подобряване на стабилността на небанковия финансов сектор в световен мащаб;

В.  като има предвид, че инфраструктурите на финансовия пазар се характеризират с широко организационно разнообразие; като има предвид, че за улесняване на разработването на подходящи планове за възстановяване и най-вече за оздравяване, е необходимо тяхното разграничаване въз основа на сложността на организационния модел, географското разположение на дейността и бизнес модела;

Г.  като има предвид, че въпреки че регламентът за европейската пазарна инфраструктура и регламентът за централните депозитари на ценни книжа (Регламентът за ЦДЦК) имат за цел намаляване на системния риск чрез добре регулирана пазарна инфраструктура, съществува вероятност за непредвидени последици;

Д.  като има предвид, че въпреки че задължителният централен клиринг допринася положително за намаляването на общия системен риск на финансовите пазари, той все пак увеличи концентрацията на системен риск в централните контрагенти (ЦК) и че всички ЦК са от системно значение на своите пазари;

Е.  като има предвид, че за най-големите клирингови членове е характерно участие в повече от един ЦК, така че ако един ЦК се изпадне в неплатежоспособност, съществува вероятност и други да бъдат поставени в затруднено положение;

Ж.  като има предвид, че изпадането в неплатежоспособност на множество членове на един ЦК ще има разрушителни последствия не само за участниците на финансовите пазари, но и за съответните общества като цяло;

З.  като има предвид, че целта на използването на ЦК е да се намали рискът от контрагента чрез правилно допълнително обезпечение на продуктите преди предлагането им за централен клиринг, така че неизпълнението на задълженията на отделен контрагент да не засегне останалата част от пазара;

И.  като има предвид, че процесите на управление на риска показват, че ЦК намаляват риска от контрагента и несигурността и предотвратяват заразяването;

Й.  като има предвид, че в регламента за европейската пазарна инфраструктура не се разглеждат напълно рисковете, произтичащи от неправилна оценка на изискванията за допълнително обезпечение за цял клас продукти от страна на ЦК;

К.  като има предвид, че ЦК са заинтересовани да прилагат по-ниски допълнителни обезпечения, особено при пускането на нови продукти или класове активи, за да привличат клиенти; като има предвид, че ефективността на гаранционните фондове, разделени по продукти или класове активи все още предстои да бъде оценена;

Л.  като има предвид, че рисковете от кръстосано определяне на допълнителни обезпечения на продукти (допълнително обезпечаване на ниво портфейл) чрез използването на обособяване на активите в рамките на гаранционния фонд на ЦК все още не са проверени и че поради това, въпреки че намаляването на изискванията за обезпечаване може да намали разходите в краткосрочен план, използването на кръстосано определяне на допълнителни обезпечения не следва да застрашава способността на ЦК да управляват риска правилно и следва да отчита ограниченията при анализа на стойността, изложена на риск;

М.  като има предвид, че предимствата, които клиринговият член предлага на клиентите е в предоставянето на защитна стена срещу риск от контрагента по отношение както на ЦК, така и на другите клирингови членове;

Н.  като има предвид, че международните централни депозитари на ценни книжа на ЕС са институции от глобално системно значение, които улесняват функционирането на пазара на еврооблигации, и че понастоящем те работят с лицензи за банкова дейност;

О.  като има предвид, че централният клиринг увеличи необходимостта от управление на обезпеченията и свързаните с това услуги, които сега се изпълняват от централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и от банки-попечители;

П.  като има предвид, че предстоящото въвеждане на Target2Securities накара ЦДЦК да проучват възможностите за нови услуги;

Р.  като има предвид, че стандартните режими за обявяване в несъстоятелност няма да осигурят пълна рамка за третиране на активите на клиентите в случай на неплатежоспособност на ЦДЦК без прилагането на законодателството в областта на ценните книжа;

С.  като има предвид, че през юли 2013 г. Международната асоциация на органите за застрахователен надзор докладва относно застрахователните институции със системно значение в глобален мащаб и заключи, че макар традиционният модел на застрахователната дейност да се е доказал като значително по-устойчив по време на финансови кризи от този на банките, големите, тясно свързани помежду си трансгранични застрахователи, особено тези, които осъществяват значителна дейност извън традиционното поемане на емисии, като кредитни и инвестиционни гаранции, могат да представляват значителен системен риск; като има предвид, че въз основа на метода за оценка на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, Съветът за финансова стабилност установи девет големи застрахователи със системно значение, пет от които са със седалище в Съюза;

Т.  като има предвид, че въпреки че системният риск при провал на лице, което управлява активи не е толкова явен, колкото този при провал на жизненоважна пазарна инфраструктура, в процеса на своето развитие бизнес моделите на лицата, които управляват активи могат да придобият по-голямо системно значение, фактор, който Съветът за финансова стабилност разглежда в своята работа по банкирането в сянка;

1.  Призовава Комисията да дава приоритет на възстановяването и оздравяването на ЦК и на онези ЦДЦК, които са изложени на кредитен риск и, когато преценява дали е подходящо да се изготви подобно законодателство и за други финансови институции, правилно да разграничава между всеки отделен вид, като обръща необходимото внимание на тези, които имат потенциала да представляват системен риск за икономиката;

2.  Подчертава значението на това, законодателството на ЕС да следва международно приети принципи, така както са договорени в Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа, Съвета за финансова стабилност и Международна асоциация на органите за застрахователен надзор;

3.  Подчертава значението на ясни разпоредби за „градация на степените на намеса“ във всички разпоредби за възстановяване на небанковите финансови институции, според които компетентните органи да наблюдават разработените за целта показатели за финансово състояние и да имат право да се намесват на ранен етап в случай на финансово напрежение за даден субект, като изискват от него да предприеме коригиращи мерки в съответствие с предварително одобрен план за възстановяване, за да се предотврати прибягването до потенциално проблемната крайна мярка от поставянето на субекта в процедура по оздравяване;

4.  Счита, че самите небанкови финансови институции следва да разработят всеобхватни и реални планове за възстановяване, които да установят важните операции и услуги и да предвиждат необходимите стратегии и мерки за гарантиране на продължаването на тяхното предоставяне и че тези планове за възстановяване следва да бъдат разглеждани от съответния надзорен орган; счита, че надзорният орган следва да може да изисква промени в плана за възстановяване и следва да насочва и да се консултира с органа по оздравяване, който, ако е различен, може да дава препоръки на надзорния орган;

5.  Счита, че надзорните органи следва да имат правомощието да се намесват на основания, свързани с финансовата стабилност и да изискват прилагането на части от плановете за възстановяване, които все още не са задействани, или предприемането на други действия, ако е необходимо; органите обаче следва също така да са наясно с риска от създаване на пазарна несигурност при вече съществуващи неблагоприятни обстоятелства;

6.  Счита, че оздравителните и надзорните органи във всяка държава следва да се стремят да си сътрудничат и взаимно да се информират;

7.  Счита, че за групи субекти в различни юрисдикции оздравителният план за групата следва да се съгласува между различните оздравителни органи; тези планове следва да се основават на презумпцията за сътрудничество между органите в различните юрисдикции;

8.  Счита, че оздравителните мерки следва да правят разграничение между различните услуги и дейности, които съответната институция на финансовия пазар е оторизирана да предоставя или извършва;

9.  Подчертава необходимостта да бъдат избягвани конфликти между плановете за възстановяване и оздравяване и съществуващото законодателство, по-специално Директивата относно финансовите обезпечения и Регламента за европейската пазарна инфраструктура, тъй като те биха могли да ограничат правомощията на ЦК и ЦДЦК за възстановяване и оздравяване или да им попречат да бъдат ефективни;

10.  Подчертава спешната необходимост, в контекста на оценката на целесъобразността на специфичните оздравителни режими за пазарната инфраструктура, финансовите институции и банковите субекти в сянка, от разработването на инструменти за ефективен мониторинг в близко бъдеще на наличието и размера на финансов риск в рамките на корпоративните, секторни и национални граници на Съюза и между Съюза и други региони в света; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съответните данни, предоставени съгласно законодателството относно банките, застраховането и пазарната инфраструктура, се използват ефективно за тази цел от ЕССР, ЕНА и други компетентни органи;

Централни контрагенти (ЦК)

11.  Призовава Комисията да гарантира, че ЦК имат стратегия за управление на неизпълнението за всички продукти, на които е извършен клиринг от ЦК, като част от по-широк план за възстановяване, одобрен от надзорния орган, с особен акцент върху тези продукти, за които има задължение за централен клиринг, тъй като в тези случаи има по-голяма вероятност от натрупване на риск;

12.  Подчертава значението на наблюдаването на рисковете за ЦК, произтичащи от концентрацията на клирингови членове и призовава надзорните органи да информират Европейския банков орган (ЕБО) за десетте най-големи клирингови членове на всеки ЦК, така че рискове като взаимосвързаност, заразяване и опасност от неплатежоспособност на повече от един ЦК в даден момент, да могат да бъдат наблюдавани и оценявани централно;

13.  Призовава Комисията да разработи инструменти за измерване на риска в рамките на деня за ЦК, за да се гарантира, че салдото за деня по банковите сметки на ЦК в търговски банки за управление на сметки и за плащания не надхвърля предварително определените лимити, които иначе биха застрашили функционирането на ЦК;

14.  Счита, че за да се поддържат стимули за добро управление на ЦК, следва да се спазва каскадният принцип при неизпълнение, установен от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, т.е изчерпване на предварително предвидените собствени ресурси на ЦК, преди използване на вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение;

15.  Призовава Комисията да гарантира, че ЦК действат в обществен интерес и приемат своите бизнес стратегии, така че значително да намалят вероятността от задействане на сценариите за възстановяване и оздравяване;

16.  Призовава Комисията да има предвид, че въпреки че целта на обособяването на активите по класове в рамките на гаранционен фонд на ЦК е да се ограничи заразяването, не е ясно дали това ще бъде достатъчно за ограничаване на заразяването на практика, имайки предвид че търговските стимули, свързани с кръстосаното определяне на допълнителни обезпечения, могат да повишат риска в системата; призовава Комисията да предложи допълнителни мерки, за да сведе до минимум този риск от заразяване;

17.  Призовава Комисията да гарантира установяването на стабилни принципи, които да управляват договорните споразумения между ЦК и неговите клирингови членове, както и начина, по който клиринговите членове предават загубите си на своите клиенти, така че гаранционният фонд на клиринговия член да бъде изчерпан преди загубите на клирингов член в неизпълнение да могат да бъдат предадени на клиента като част от един прозрачен процес на разпределение на загубите;

18.  Счита, че във всички договорни споразумения между ЦК и неговите клирингови членове следва да се прави разграничение между загубите, произтичащи от неизпълнение на даден член, и загубите вследствие на други причини, като загуби в резултат на лоши инвестиционни решения от страна на ЦК; призовава Комисията да гарантира, че комитетът по риска на ЦК се уведомява подробно за инвестициите на ЦК, за да упражнява необходимия надзор; счита, че инструментите за възстановяване, като например спиране на дивидентите и изплащане на променливо възнаграждение или доброволно преструктуриране на задълженията чрез преобразуване на дълга в собствен капитал, следва да се разглеждат като най-подходящите инструменти, които могат да се използват при тези обстоятелства;

19.  Счита, че всички ЦК следва да разполагат с всеобхватни мерки за възстановяване, които осигуряват защита над средствата и ресурсите, изисквани от Регламента за европейската пазарна инфраструктура; тези планове за възстановяване следва да осигуряват защита срещу всички предвидими обстоятелства и следва да бъдат включени и публикувани като част от правилата на ЦК;

20.  твърди, че разделната линия между възстановяване и оздравяване в случая с ЦК е изчерпването на каскадния принцип при неизпълнение и на капацитета за поемане на загуби на ЦК; счита, че в този момент надзорният орган следва активно да разгледа варианта за отстраняване на управителния съвет на ЦК и дали да прехвърли услугите от критично значение на ЦК или да предаде оперативния контрол на ЦК на друг доставчик; счита, че оздравителните органи трябва да разполагат с необходимата свобода на преценка на ситуацията, както и с известна свобода на действие, които да им дадат възможност да мотивират своите решения;

21.  Счита, че органите по оздравяване следва да прилагат тази свобода на преценка в следните съвсем конкретни случаи:

22.  Подчертава необходимостта „непрекъснатостта на услугата“ да се разглежда като основна цел на оздравяването;

23.  Подчертава, че всяко участие на клирингови членове в разпределянето на загуби преди отстраняването на ръководството на ЦК не следва да става с пари или активи на преки или косвени клиенти, като оздравителният орган, след като поеме отговорността, може да използва инструменти за разпределяне на загубите, като понижаване на маржа на колебание или възстановяване на гаранционния фонд от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, като се придържа възможно най-близо към оздравителния план;

24.  Счита, че ако оздравителният орган има възможност да наложи отлагане на права за предсрочно прекратяване, което да замрази дейността на ЦК за срок от до два дни, това би позволило на пазара да направи правилна преоценка на договорите, което от своя страна би позволило по-организирана дифузия на риска; наличието и упражняването на това правомощие следва да бъде внимателно обмислено, така че най-малкото да бъде в зависимост от установяването от оздравителния орган, че е необходимо отлагане в интерес на финансовата стабилност, като се имат предвид целите за оздравяване, взаимодействието със съответната банка или други оздравителни режими, приложими за клиринговите членове, управлението на неизпълнението и риска на ЦК, и въздействието върху пазарите на ЦК, клиринговите участници и финансовите пазари като цяло; необходимо е това да бъде придружено от правомощие за отмяна на клиринговото задължение като крайна мярка, след като най-малкото е било проучено дали друг ЦК може да осигури клиринг в краткосрочен план;

25.  Признава, че ЦК имат клирингови членове от голям брой държави; поради това счита, че оздравителната рамка за ЦК ще бъде ефективна, когато е ефективна във всички участващи юрисдикции; счита, че поради това националните рамки по несъстоятелност трябва да се актуализират, за да се приведат в съответствие с новия европейски режим за оздравяване;

26.  Счита, че централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, следва да подлежат на специален за централните контрагенти режим, а не на режима за възстановяване и оздравяване на банките, предложен в Директивата за възстановяване и оздравяване на банките; от особено значение в този смисъл е фактът, че предложеният режим за банките ще изисква от тях да притежават общия размер на дълга, който може да бъде рекапитализиран; е на мнение, че такова правомощие би било неподходящо за централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, защото те обикновено не издават такива дългови инструменти;

Централни депозитори на ценни книжа (ЦДЦК)

27.  Отбелязва, че е отговорност на ЦДЦК да гарантират, че плановете им за възстановяване ясно предвиждат продължаване на функционирането при умерени сценарии на криза, така че дори да бъдат преустановени други части от тяхната дейност, ЦДЦК или съществуваща трета страна доставчик, оторизирана съгласно регламента за ЦДЦК, да продължат да изпълняват основната си функция по сетълмент, както и другите си основни услуги;

28.  Призовава, в отсъствието на предстоящо законодателно предложение, за включване в регламента за ЦДЦК на изискване националните компетентни органи да гарантират създаването на подходящи планове за възстановяване и оздравяване в съответствие с международните стандарти на Съвета а финансова стабилност и Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа за всички ЦДЦК, включително позовавания на членове от директивата за възстановяване и оздравяване на банките, които да се отнасят до ЦДЦК, които работят с лицензи за банкова дейност;

29.  Призовава държавите членки, при отсъствие на законодателство в областта на ценните книжа, да развият и координират съществуващите си специални административни режими за ЦДЦК, за да подобрят сигурността относно начина, по който функционирането се поддържа по време на криза, по-специално чрез гарантиране на достъп на оздравителния орган или на националния компетентен орган до регистрите, записите или счетоводните сметки на ЦДКЦ, така че той да може лесно да установи притежателите на активите;

30.  Призовава Комисията да гарантира, че предложената рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява, доколкото е възможно, непрекъснатостта на функционирането на ЦДЦК по време на възстановяването и оздравяването;

31.  Призовава Комисията да гарантира, че предложението за рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява приемственост на правната среда за ЦДЦК, по-специално чрез спазване на Директивата относно окончателността на сетълмента, правилата за доставка срещу плащане, действието на всички връзки на ЦДЦК и договорите с критични доставчици на услуги по време на възстановяването и оздравяването;

Застрахователни дружества

32.  Отбелязва, че в ЕС отдавна има пруденциално регулиране за застраховането; подчертава значението на един последователен и съгласуван подход от страна на държавите членки по отношение на прилагането на Директива „Платежоспособност ІІ“ в разумен срок, както е посочено в Омнибус 2; призовава за завършване на преговорите по Омнибус 2, за да може своевременно да се финализират първо и второ равнище от Директива „Платежоспособност ІІ“ и по този начин да се сведе до минимум вероятността от намеса на оздравителните органи;

33.  Призовава Комисията точно да вземе предвид работата на Международна асоциация на органите за застрахователен надзор по възстановяване и оздравяване на застрахователи и да я разгледа в контекста на второ равнище от Директива „Платежоспособност II“, законодателството за финансовите конгломерати и Директивата за застрахователното посредничество, и да работи с международните партньори за следване на графика, установен от Съвета за финансова стабилност за прилагането на политическите препоръки, включително изискването застрахователите от системно значение да имат планове за възстановяване и оздравяване, както и оценка на вероятността за успешно оздравяване, за повишен групов надзор и по-високи изисквания за преодоляване на загубите; признава, че дългосрочният характер на застрахователните задължения и инструментите, различните срокове, дългите периоди на изтичане и бизнес естеството на застраховането в сравнение с банкирането, както и инструментите, с които разполагат регулаторите, вече осигуряват ефективни практики за оздравяване; счита, че следователно акцентът следва да бъде върху възстановяването;

34.  Изразява съжаление, че Международната асоциация на органите за застрахователен надзор и Съветът за финансова стабилност са отложили публикуването на насоки за оценка на системното състояние на и политически препоръки за презастрахователите за юли 2014 г.; призовава Комисията да разгледа внимателно системния риск, който презастрахователите представляват, особено по отношение на централната им роля в управлението на застрахователния риск, високата им степен на взаимосвързаност и ниска взаимозаменяемост;

Управление на активи

35.  Призовава Комисията внимателно да преценява дали е необходимо лица, които управляват активи да бъдат определени като управляващи активи лица от системно значение, като взема предвид мащаба на тяхната дейност и използва пълен набор от показатели, като: големина, бизнес модел, географско разположение, рисков профил, кредитоспособност, дали търгуват за собствена сметка или не, дали подлежат на изисквания относно разпределението на активите на своите клиенти, както и други фактори от значение;

36.  Отбелязва, че активите на клиентите са отделени и се държат от попечители и че следователно възможността тези активи да бъдат прехвърлени към друго лице, което управлява активи представлява съществена гаранция;

37.  Счита, че един ефективен правен режим по отношение на ценните книжа би могъл да смекчи много от проблемите в случай на неплатежоспособност на голямо лице, управляващо активи, упражняващо трансгранична дейност;

Системи за разплащане

38.  Призовава Комисията да работи съвместно със съответните международни финансови надзорни и други органи, за установяване на евентуални слабости в системи за разплащане от глобално системно значение и в разпоредбите за гарантиране на продължаване на услугата в случай на неплатежоспособност;

39.  Счита, че тъй като платежните системи са в основата на всички парични преводи, е ясно, че сътресение в една такава система би оказало значително въздействие и върху други участници на финансовите пазари; отбелязва, че Директивата относно окончателността на сетълмента от 1998 г. вече има за цел намаляването на евентуалните рискове, свързани с платежните системи, но счита, че тя не се задълбочава достатъчно в оздравяването и преструктурирането и че следователно е необходимо да се предвидят специални разпоредби, които да дадат възможност на платежните системи да реагират адекватно при неблагоприятни обстоятелства;

o
o   o

40.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.financialstabilityboard.org/publications/r_130718.pdf (2) ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1. (3) A7-0196/2013.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор – разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор (2013/2092(INI))

P7_TA(2013)0534 A7-0338/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189, доколкото той се отнася до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, особено по отношение на изготвянето на европейска космическа политика с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (COM(2012)0671),

—  като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за сключване на рамково споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2010 г., 31 май 2011 г., 2 декември 2011 г. и 30 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“(2),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по външни работи (A7–0338/2013),

A.  като има предвид, че член 189 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз изрична роля за изготвянето на европейска космическа политика, с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.  като има предвид, че с оглед на все по-голямата конкуренция от страна на нововъзникващи космически нации като Китай и Индия политическата тежест на държавите – членки на ЕС от национална гледна точка може вече да не е достатъчна, за да се отговори на бъдещите предизвикателства в този сектор;

В.  като има предвид, че космическата политика е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“;

Г.  като има предвид, че много от услугите, които гражданите ползват в ежедневието, зависят пряко или косвено от космическото промишленост като например телевизия, високоскоростен интернет, навигационни системи или общоевропейската автоматична система за спешни повиквания eCall;

Д.  като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира консолидиран оборот от 6,5 милиарда евро и предоставя заетост на над 34 500 високо квалифицирани работници и че в настоящия период на икономически трудности значението на тази промишленост като сектор със силен потенциал за растеж и иновации, както и като създател на работни места с висока добавена стойност, следва да се извади на преден план;

Е.  като има предвид, че понастоящем координацията на мерките в областта на космическата политика между ЕС, държавите членки и ЕКА все още е недостатъчна и като има предвид, че това води до дублиране на структури и пречи взаимодействията да бъдат използвани в достатъчна степен; подчертава, че въвеждането на ясна рамка за управление в космическия сектор би допринесла за реализирането на огромни икономии с цел ефективност;

Ж.  като има предвид, че ЕКА като междуправителствена организация няма официални отношения с Европейския парламент и следователно липсва пряката обратна връзка с гражданите, която иначе е налице във всички области на политиката на Съюза;

З.  като има предвид, че космическата промишленост представлява промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат необичайно много време и следователно последователността на планирането играе решаваща роля за нея; като има предвид, че видимостта, която това осигурява, ще има голяма полза от наличието на стабилна регулаторна рамка и ясна рамка за управление;

И.  като има предвид, че експлоатацията на една европейска система за изстрелване може да даде принос за гарантирането на независим достъп до космическото пространство;

Й.  като има предвид, че ЕС понастоящем е зависим от неевропейската военна Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и че програмата „Галилео“ е замислена, разработена и ще остане под граждански контрол;

K.  като има предвид, че за европейската промишленост в космическия сектор търговските продажби играят значително по-важна роля отколкото за нейните основни международни конкуренти;

Л.  като има предвид, че спътниковите услуги играят съществена роля при предоставянето на информация за бързоразвиващите се сектори на цифровото общество и допринасят за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

M.  като има предвид, че според оценки на експерти пазарът за услуги за спътниковата навигация и за наблюдението на Земята би могъл да достигне обем в размер на 300 милиарда щатски долара след десет години и че понастоящем в западните държави – членки на ЕС 6 % – 7 % от БВП зависят от спътниковата навигация;

Н.  като има предвид, че международната координация за използването на спектъра добива все по-голямо значение поради нарастващото търсене на услуги за безжични комуникации и на физичните свойства на разпространението на вълните и на свързания с него недостиг на радиочестоти;

Европейска насока на космическата политика

1.  Приветства съобщението на Комисията относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор; счита, че Комисията следва да се концентрира върху ограничен брой от мерките относно индустриалната политика за космическия сектор, посочени във въпросното съобщение, за да постигне действително разгръщане на потенциала за растеж в космическата промишленост;

2.  Подчертава, че всички участници в управлението на бъдещите космически политики на ЕС, включително Комисията, Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, националните агенции и специализираните агенции като EUMETSAT, трябва да бъдат свързани помежду си и да функционират в дългосрочен план;

3.  Счита, че националните агенции биха могли да направят конкретни предложения в тази насока, така че Комисията би могла да рационализира информацията, идваща от държавите членки, и да определи визия на ЕС;

4.  Подчертава, че Комисията трябва възможно най-скоро да ни даде ясна пътна карта за ГМОСС/„Коперник“ и за разработването и разполагането на различните спътници „Сентинел“, както и за правната и оперативна рамка, предлагана за тази сложна система;

5.  Подкрепя Комисията в нейното намерение да предприеме мерки за създаването на съгласувана нормативна уредба на ЕС за космическото пространство; подкрепя възникването на реален вътрешен пазар на ЕС за космически продукти и услуги; счита, че е важно политиката да бъде формулирана и разработвана така, че нейното изпълнение да не оказва отрицателно или увреждащо влияние върху търговските условия на пазара; отбелязва, че неутралността и прозрачността на конкуренцията са два важни стълба на развитието на европейската космическа политика;

6.  Отбелязва, че досега не съществува хоризонтален подход от страна на Комисията, който да включи космическата политика и нейните цели в различните политически области на Съюза; призовава Комисията да направи това в бъдеще, като отчита космическата политика в области като например телекомуникации, транспорт, околна среда, селско стопанство, безопасност или култура;

7.  Приветства изявлението на Комисията, че космически базираните телекомуникации, навигация и наблюдение на земята снабдяват ЕС със стратегически важни знания, подпомагащи неговите външни отношения в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

8.  Призовава Комисията да разгледа приоритетно следните тематични области: институционални въпроси; „Галилео“ и „Коперник“; космическата промишленост като генератор на растеж и заетост; оценка на въздействието на свързаните с космическото пространство дейности; независим достъп до космическото пространство; ролята на научноизследователската и развойната дейност; спътникови комуникации; космическото наблюдение и проследяване; както и космическите отпадъци;

9.  Подкрепя становището, изразено от Комисията, че редица от компонентите на космическите системи са с двойна употреба или от военно естество, което означава, че попадат в обхвата на Директива 2009/43/EO от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(3), изменена с Директива 2012/47/ЕС от 14 декември 2012 г. по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти, Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(4) или на общата позиция относно износа на оръжие; приветства предложението, направено в съобщението за представяне на официален доклад пред Парламента, относно системата за контрол на износа на компоненти с двойна употреба преди края на 2013 г.; призовава Комисията, държавите членки и работната група „Износ на конвенционално оръжие“ на Съвета на ЕС (COARM) да изяснят каква регулаторна рамка следва да се прилага за всяка категория стоки и технологии;

Институционални въпроси

10.  Признава успехите, които ЕКА е постигнала за Европа в областта на космическите мисии през последните десетилетия и насърчава държавите, които не са членки на ЕКА, да разгледат присъединяване и засилено сътрудничество; отбелязва обаче, че начините за постигане на засилена оперативна ефикасност и политическа координация и отговорност могат да бъдат постигнати в дългосрочен план чрез сближаване на сътрудничеството между ЕКА и ЕС, наред с другото така, че да се избегне дублиране на дейностите и припокриване; призовава Комисията много внимателно да проучи дали ЕКА би могла, например, в бъдеще да бъде свързана като междудържавна организация в управленските структури на Съюза, доколкото превръщането на ЕКА в европейска агенция не се разглежда като целесъобразно;

11.  Счита, че междувременно ЕС следва по-силно да координира, при много тясно сътрудничество с ЕКА, космическите политики и програми на държавите членки, за да се възприеме истински европейски подход, като същевременно се гарантира спазването на интересите на ЕКА и нейните държави членки; отбелязва, че единствено посредством европейски подход космическата промишленост може да бъде в състояние да придобие и също да запази своята конкурентоспособност;

12.  Призовава Комисията, държавите членки и ЕКА да създадат форма на координационна група, чиито членове следва да координират стратегиите и мерките в областта на космическото пространство по време на редовни срещи с цел избягване на дублирането на структури, и да разработят общ подход към международните въпроси и форуми;

13.  Отбелязва, че всяко засилване на използването на космически средства от военните сили не трябва да намалява или ограничава използването за граждански цели и възможните бъдещи граждански приложения; призовава държавите членки и ЗП/ВП да започнат преглед на понастоящем неактуалния Договор за космоса от 1967 г. или да създадат нова регулаторна рамка, която отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век насам;

„Галилео“ и „Коперник“ (ГМОСС)

14.  Подчертава, че завършването на „Галилео“ и продължаването на „Коперник“ като водещи програми на европейската космическа политика следва да имат най-висок приоритет, за да може през 2014 г. да бъдат активирани първите услуги на „Галилео“ на практика и за гражданите;

15.  Подчертава факта, че EGNOS е първата оперативна европейска програма за ГНСС; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и въвеждат използването на EGNOS в различни области като например транспорта;

16.  Изразява съжаление относно факта, че в миналото се стигна до забавяния при изграждането на европейската програма за спътникова навигация „Галилео“; приветства факта, че понастоящем четири спътника са изведени в околоземна орбита; подчертава, че предимствата и ползата по-специално от „Галилео“ и по принцип от европейска космическа промишленост следва да бъдат по-ефективно представени на обществеността и призовава Комисията – във връзка с бъдещи изстрелвания на спътници на „Галилео“ – да организира водещи обществени събития в столиците на ЕС за насърчаване на програма „Галилео“ и нейните потенциални приложения;

17.  Подчертава, че ЕС трябва да информира хора, да привлече бъдещи инженери, да разпространи информация за спътниковата навигация на ЕС и да предложи набор от стимули за всички потребители с цел използване на активните технологии на „Галилео“ и EGNOS;

18.  Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 спътника и подходящ брой резервни спътници и подходяща наземна инфраструктура, е основна предпоставка за осъществяване на добавената стойност на „Галилео“, по-специално по отношение на високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на многобройни ползи за икономиката и обществото;

19.  Изразява съжаление, че към момента не целият Европейски съюз попада в обхвата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и призовава тази система да бъде разширена до Южна, Източна и Югоизточна Европа, което ще позволи използването й в цяла Европа;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да информират Парламента относно плановете за използване на програмата „Коперник“ и публично регулираната услуга по програма „Галилео“ в подкрепа на мисии и операции на ОПСО;

Ролята на космическата промишленост като двигател за растеж и инструмент за създаване на заетост

21.  Отбелязва, че МСП (не само МСП, но въпреки това по-специално МСП) се нуждаят от вид бързо финансиране от страна на публичния сектор, за да им се предоставят на разположение достатъчно финансови средства за дългосрочни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност; изразява убеждение, че чрез публично финансиране и наличието на публични клиенти за продукти и услуги на космическата промишленост могат да бъдат стимулирани иновациите, като по този начин може да се генерира растеж и да се създадат работни места;

22.  Отново заявява, че ЕС не трябва да пропуска възможността за развитие на пазара на спътникова навигация надолу по веригата и подчертава значението на план за действие за Европейската агенция за ГНСС, за да се разшири пазарът на ГНСС, което ще бъде от решаващо значение за бъдещето на икономиката на ЕС;

23.  Припомня, че новите приложения за спътникова навигация могат да повишат безопасността, ефективността и надеждността в области, включително въздухоплаването, морския и автомобилния транспорт, селското стопанство, безопасността по пътищата, събирането на такси, управлението на движението и паркирането, управлението на флота, спешните повиквания, засичането и проследяването на стоки, онлайн резервациите, безопасността на корабоплаването, цифровите тахографи, транспортирането на животни и устойчивото управление на земята;

24.  Отбелязва посочения в съобщението факт, че 60 % от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни или лични данни в този контекст, както и за използване на съществуващата процедура за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че закупуването на космическа инфраструктура от държавите членки се използва като допълнителен стимул за растеж в сектора;

25.  Настоятелно призовава Комисията, ЕКА, EDA и държавите членки да определят критични технологии в контекста на съвместния процес с цел осигуряване на европейска самостоятелност и разработване на алтернативи, които са по-малко зависими от трети държави; припомня риска във връзка с възможността за САЩ, в случай на несъгласие, да затворят или блокират европейската космическа инфраструктура;

26.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за европейската промишленост с цел разработване на компоненти за космическото пространство на европейско равнище, за да се намали зависимостта от внос от трети държави;

27.  Отбелязва, че предприятия от некосмическата промишленост могат да се възползват от продуктите в резултат на изследвания в областта на космическото пространство; следователно призовава всички заинтересовани страни да създадат обмен между участниците в космическата и некосмическата промишленост и да работят в партньорство за разработката на технологии, което може да доведе до революционни нововъведения в полза на обществото; подчертава значението на по-доброто популяризиране на осезаемите ползи, които космическата промишленост може да допринесе за ежедневния живот на европейците;

28.  Подчертава, че в частност секторите на космическите услуги и роботиката откриват многобройни пазарни възможности преди всичко за МСП;

29.  Подчертава, че автономните и интелигентни роботни системи представляват ключови технологии за по-нататъшното изследване на космическото пространство; във връзка с това посочва ефикасното използване на европейски средства от „Хоризонт 2020“, по-специално за дейности, близки до пазара;

30.  Подчертава, че подходяща съвкупност от висококвалифицирани служители е от ключово значение за конкурентоспособността на европейската космическа промишленост; следователно призовава всички заинтересовани страни да задълбочат сътрудничеството между университетите и промишлеността и да насърчават талантливи младежи, по-специално талантливи жени, да се ангажират с този сектор (например чрез установяване на национални университетски програми и схеми за обучение, както и конкурси за европейски и неевропейски изследователи); освен това отбелязва, че придобиването на талант от трети държави (включително чрез привличане обратно на европейски талант) е от жизненоважно значение;

Достъп до космическото пространство

31.  Подчертава значението на достъпа до космическото пространство за всички държави членки, както и на търговските продажби за европейската космическа промишленост; същевременно отбелязва, че достъпът до институционални пазари в трети държави остава частично затворен за европейската промишленост; подчертава значението на равнопоставените първоначални условия за европейската промишленост на международно равнище; във връзка с това призовава Комисията да насърчава реципрочност и да гарантира равни възможности и справедливи условия на конкуренция в контекста на търговските споразумения (например трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите);

32.  Подчертава значението на разработването и експлоатацията на европейски ракети носители за независим достъп до космическото пространство; следователно призовава Комисията и държавите членки съвместно с ЕКА да запазят и разширят европейската система за ракети носители и услугата за изстрелване в дългосрочен план;

33.  Счита, че европейската космическа промишленост следва да се възползва от съществуващата европейска космическа инфраструктура, част от която е финансирана с използването на европейски публични средства;

Роля на научноизследователската и развойната дейност

34.  Освен това приветства факта, че в новата рамкова програма за научни изследвания („Хоризонт 2020“) следва да бъде инвестирана сума в размер на 1,5 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическото пространство; освен това призовава Комисията в рамките на „Хоризонт 2020“ да предостави на разположение част от бюджета за научни дейности и развитие за приложения на спътниковите комуникации;

35.  Счита, че по-специално в областта на научноизследователската дейност е необходима по-силна координация между ЕС, ЕКА и държавите членки; призовава трите страни да разработят съвместна „пътна карта за научни изследвания“ за периода до 2020 г. и да определят приоритети и цели за космическата политика, които следва да бъдат съвместно постигнати с цел на участниците, по-специално в промишлеността, да се гарантира последователност при планирането; подчертава значението на научноизследователското сътрудничество с трети държави;

36.  Подчертава, че развитието на ГНСС приложения и услуги е от съществено значение, за да се гарантира, че инвестициите в инфраструктура, които представлява „Галилео“, се използват изцяло и че системата „Галилео“ е разработена до пълния си капацитет; подчертава необходимостта да се гарантира предоставянето на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност по отношение на ГНСС и за нейното приложение; изразява съжаление относно факта, че намаляването на средствата, отделени за научни изследвания и иновации за приложения, базирани на EGNOS и „Галилео“, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет, както и екологично ефективното прилагане в ЕС, и затова настоятелно призовава Комисията да въведе разпоредби, позволяващи на МСП да получат по-лесен достъп до финансиране;

37.  Отбелязва, че развитието на иновационни приложения в Европа се забавя от различни пречки; във връзка с това припомня на Комисията, че съществува неразработен пазар за търговската експлоатация на космически данни, които са генерирани чрез програми за наблюдение на Земята и спътникови програми; призовава Комисията да проведе проучване с цел установяване на тези пречки (като например: отговорност за вреди, причинени от космически обекти/отпадъци; несигурност по отношение на наличието на услуги; опасения във връзка със сигурността и със защитата на данните; недостатъчна осведоменост по отношение на потенциала; както и липса на оперативна съвместимост) и да представи евентуални предложения относно начини за отварянето на тези пазари;

Спътникови комуникации

38.  Подчертава, че спътниковите комуникации играят важна роля в рамките на европейската космическа промишленост, тъй като поръчки от този сектор гарантират непрекъснатото използване на космическите кораби и на ракетите носители, като по този начин допринасят за постигане на целта за независим достъп до космическото пространство за ЕС; в този контекст насочва вниманието към ролята на независимия капацитет за полезен товар, който възниква при стартирането на търговски спътници (за „поемани полезни товари“ (hosted payloads)), който може да бъде използван за изпробване на нови продукти и технологии в космическото пространство, което помага за намаляване както на разходите, така и на времето, необходимо за възможността за предлагане на нови услуги;

39.  Подчертава, че спътниковите комуникации представляват ефикасен начин за предоставяне на мултимедийни услуги в промишлеността и обществото на лицата, които досега не са могли да получават услуги чрез наземни технологии;

40.  Подчертава, че спътниковите мрежи за цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет допринасят по-специално в отдалечените области за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; следователно призовава Комисията да гарантира, че по отношение на технологичната неутралност спътниковият интернет се взема надлежно предвид в технологичния микс, който се използва за разширяване на широколентовия достъп, например в политиката на сближаване на ЕС;

41.  Отбелязва, че спътниковите комуникации добиват все по-важна логистична функция в кризисни ситуации, като например природни бедствия, или за гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като техните информационни и комуникационни връзки са от жизненоважно значение в ситуации, при които не съществува наземна инфраструктура или тя е била разрушена;

42.  Следователно призовава Комисията да анализира настоящата наличност, както и необходимостта в бъдеще от радиочестоти за спътниковите комуникации и по време на следващата световна конференция в областта на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения да обезпечи подходяща защита на интересите на ЕС и на сектора в областта на спътниковите комуникации в сферата на разпределението на радиочестотния спектър в световен и регионален мащаб;

43.  Счита, че потенциалът за иновации в областта на спътниковите комуникации далеч не е оползотворен; обръща внимание на потенциала на най-новите технологии като например „лазерни комуникационни терминали“ или „високоскоростни спътници“ с цел да се отговори на необходимостта от все по-силен обмен на данни с нарастваща скорост на обмен на данните;

44.  Подчертава, че Европа може да запази технологичното си превъзходство в областта на спътниковите комуникации единствено ако бъдат продължени научноизследователските усилия в тази област на европейско равнище;

Космически отпадъци

45.  Подчертава, че космическите инфраструктури изграждат гръбначния стълб за много услуги, които се ползват от промишлеността и обществото в ежедневния живот; отбелязва, че загубата на достъп до тази инфраструктура, например поради сблъсък между спътници и други космически обекти или отпадъци, би могла да накърни безопасността на стопанските субекти и представителите на обществеността;

46.  Отбелязва, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем; призовава Комисията и държавите членки да работят за световно управление за космическото пространство; същевременно призовава Комисията и държавите членки да насърчат подписването от трети държави на изготвения от ЕС Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство чрез всички дипломатически канали;

47.  Призовава Комисията да подкрепи установяването на европейско равнище, във възможно най-кратки срокове, на предложената в началото на тази година програма за подкрепа на наблюдението и проследяването на обекти в космическото пространство, за да се гарантира по-голяма независимост от институциите в САЩ, които издават предупреждения за сблъсък;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 63. (2) OВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16. (3) OВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1. (4) OВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (2013/2063(INI))

P7_TA(2013)0535 A7-0353/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529) и придружаващия го работен документ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

—  като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu(1),

—  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 25 януари 2012°г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—  като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие,

—  като взе предвид дейността на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) в областта на стандартите за картографиране в облак,

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

—  като взе предвид Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г.относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции(2),

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(3),

—  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000°г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар(4),

—  като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество(5),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7‑0353/2013),

A.  като има предвид, че отдалечените изчислителни системи в различните им форми, понастоящем познати под названието изчисления „в облак“, не са нови, но в същото време техният мащаб, работа и съдържание представляват съществен напредък в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Б.  като има предвид, че изчисленията в облак привлякоха вниманието през последните години поради развитието на нови и иновативни широкомащабни бизнес модели, силен тласък от страна на продавачите на подобни технологии, технологичните иновации и по-големите възможности на изчислителната техника, по-ниските цени и високоскоростните комуникации, както и потенциала на икономическите ползи и ефективността, включително консумацията на енергия, които изчисленията „в облак“ предлагат на всички видове потребители;

В.  като има предвид, че разгръщането и развитието на услугите „в облак“в рядко населените и отдалечените райони може да допринесе за намаляване на тяхната изолация, като същевременно поставя особено сериозни предизвикателства, предвид недостатъчната наличност на необходимата инфраструктура;

Г.  като има предвид, че ползите за продавачите на услуги „в облак“ се състоят например от такси за обслужване, парично изражение на неизползваната част и на излишъка от изчислителни ресурси, икономии от мащаба, възможността за база от потребители (т.нар. „ефект на заключването“) и вторични употреби на потребителска информация като при рекламата, при надлежно зачитане на изискванията в областта на неприкосновеността и защитата на личните данни; като има предвид, че „ефектът на заключването“ може да има неблагоприятни последици върху конкуренцията, които обаче могат да бъдат преодолявани чрез разумни мерки за стандартизация и по-голяма прозрачност върху лицензионните споразумения в областта на интелектуалната собственост;

Д.  като има предвид, че ползите от услугите „в облак“ за потребителите се състоят от потенциално по-ниски разходи, повсеместен достъп, удобство, надеждност, степенуване и сигурност;

Е.  като има предвид, че „изчисленията в облак“също водят до рискове за потребителите, по-специално по отношение на чувствителните данни, и че потребителите трябва да бъдат наясно с тези рискове; като има предвид, че ако обработването „в облак“ се извършва в определена държава, органите на тази държава, могат да имат достъп до данните; като има предвид, че това следва да бъде взето под внимание от Комисията, когато тя отправя предложения и препоръки относно изчисленията „в облак“ ;

Ж.  като има предвид, че услугите „в облак“ карат потребителите да предоставят информация на доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“, които се явяват трети страни, като по този начин повдигат въпроси, свързани с непрекъснатия контрол и достъпа до информация за отделните потребители, както и тяхната защита срещу самия доставчик, останалите потребители на същата услуга и други страни; като има предвид, че насърчаването на услуги, които позволяват само и единствено потребителят да държи ключовете за съхраняваната информация, докато самите доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“ нямат достъп до тази информация, би могло да реши някои от аспектите, свързани с този проблем;

З.  като има предвид, че нарасналата употреба на услуги „в облак“, предоставяни от ограничен брой големи доставчици, означава, че все по-голям обем от информация се натрупва в ръцете на тези доставчици, като по този начин увеличава тяхната ефективност, но също така увеличава риска от катастрофални загуби на информация, централизиране на слабите звена, които биха могли да застрашат стабилността на интернет и достъп на трети страни до информацията;

И.  като има предвид, че отговорностите и ангажиментите на всички заинтересовани страни, въвлечени в услугите за изчисления „в облак“, следва да бъдат изяснени, по-специално по отношение на безопасността и спазването на изискванията за защита на личните данни;

Й.  като има предвид, че пазарът за услуги „в облак“ изглежда раздвоен между потребителските и бизнес редовете;

К.  като има предвид, че за бизнес потребителите стандартизираните услуги „в облак“ могат при отговаряне на определени нужди на потребителя да представляват привлекателно средство за преобразуване на капиталови разходи в оперативни разходи и да позволят бързо осигуряване и скалиране на допълнително пространство за съхранение и капацитет за обработка;

Л.  като има предвид, че за потребителите фактът, че доставчиците на операционни системи за различните видове устройства на потребителите по-специално, все повече насочват потребителите, чрез използването на настройки по подразбиране и т.н., в посока на използването на ексклузивни услуги „в облак“, което значи, че тези доставчици създават обвързана потребителска база и събират информацията на своите потребители;

М.  като има предвид, че използването на външни услуги „в облак“ в публичния сектор трябва да бъде внимателно преценено по отношение на нарасналите рискове, свързани с информацията относно гражданите и по отношение на функционирането на социалните услуги;

Н.  като има предвид, че от гледна точка на сигурността въвеждането на услуги „в облак“ означава, че отговорността за поддържането на сигурността на информацията, падаща върху отделните потребители, се пренася от потребителя на услугата към доставчика на услугата, като по този начин се поражда необходимост да се гарантира, че тези доставчици имат правоспособността да осигурят надеждни и стабилни решения за комуникация;

О.  като има предвид, че развитието на услугите в облак ще увеличи обема на предаваните данни, търсенето на широколентови приложения, както и необходимостта от по-високи скорости на качване на данни и по-голямо предлагане на високоскоростен широколентов интернет;

П.  като има предвид, че постигането на целите на европейската Програма в областта на цифровите технологии, по-специално широколентовият обхват и всеобщият достъп, трансграничните обществени услуги и целите на изследванията и иновациите, е необходима стъпка ако ЕС трябва да се възползва пълноценно от това, което изчисленията „в облак“ предлагат;

Р.  като има предвид някои неотдавнашни събития, свързани с нарушения на сигурността, и по-специално шпионския скандал PRISM;

С.  като има предвид липсата на сървърни ферми на територията на Европа;

Т.  като има предвид, че цифровият единен пазар представлява ключов фактор за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като ще даде значителен тласък на усилията за постигане на целите на Акта за единния пазар и за ответни мерки срещу икономическата и финансова криза, засягаща ЕС;

У.  като има предвид, че снабдяването на целия ЕС с широколентови мрежи, всеобщият и равен достъп на всички граждани до услуги в интернет и гарантирането на мрежовата неутралност са основни предпоставки за развитието на европейска система „в облак“;

Ф.  като има предвид, че наред с другото с Механизма за свързване на Европа се цели увеличаване на широколентовия обхват в Европа;

Х.  като има предвид, че изчисленията в облак следва да стимулират приобщаването на МСП чрез намаляване на бариерите пред достъпа до пазара (напр. чрез понижаване на разходите за информационно-технологична инфраструктура);

Ц.  като има предвид, че за европейската система за изчисления „в облак“ от изключително значение е гарантирането на правни стандарти на равнище ЕС относно защитата на данните;

Ч.  като има предвид, че развитието на изчисленията „в облак“ следва да спомогне за насърчаването на творчеството в полза както на носителите на правата, така и на потребителите; като има предвид освен това, че в рамките на процеса следва да се избягва нарушаване на единния пазар, а доверието на потребителите и предприятията в изчисленията в облак следва да се повишава;

Общи положения

1.  Приветства съобщението на Комисията относно оползотворяването на потенциала на изчисленията в облак в Европа и одобрява амбицията на Комисията за разработване на последователен подход по отношение на услугите „в облак“, но счита, че за постигането на амбициозните цели, определени от стратегията, наличието на законодателен инструмент би бил по-подходящо за някои от аспектите;

2.  Подчертава, че политиките, позволяващи инфраструктура с висок капацитет и сигурни комуникации, са ключов елемент за всички услуги, разчитащи на комуникациите, в това число услугите „в облак“, и изтъква, че заради ограничения бюджет на Механизма за свързване на Европа подкрепата за разгръщането на широколентовите мрежи трябва да бъде допълнена с подпомагане по линия на други програми и инициативи на Съюза, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

3.  Подчертава, че услугите „в облак“ трябва да предложат сигурност и надеждност, които да са съизмерими с увеличаването на рисковете, произтичащи от концентрацията на данни и информация в ръцете на ограничен брой доставчици;

4.  Подчертава, че законодателството на Съюза следва да бъде неутрално и при отсъствие на императивни съображения от обществен интерес, да не бъде адаптирано, така че да улеснява или да възпрепятства каквито и да е законни бизнес модели или услуги;

5.  Подчертава, че стратегията относно изчисленията „в облак“ следва да включва странични аспекти, като консумацията на енергия от центровете за данни и свързаните с това екологични въпроси;

6.  Подчертава огромните възможности, които се предлагат от наличието на достъп до данни от всяко свързано с интернет устройство;

7.  Подчертава очевидния интерес на ЕС да разполага с повече сървърни ферми на своята територия по две причини: по отношение на промишлената политика, това би позволило наличието на засилено взаимодействие за постигане на целите за достъп от ново поколение, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, а по отношение на режима на Съюза за защита на данните, би стимулирало доверието чрез осигуряване на суверенитет на ЕС спрямо сърверите.

8.  подчертава значението на цифровата грамотност сред всички граждани и настоятелно призовава държавите членки да разработят концепции за начините за насърчаване на безопасното използване на интернет услуги, включително изчисленията „в облак“;

„Облакът“ като инструмент за растеж и заетост

9.   Подчертава, че предвид икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за увеличаването на глобалната конкурентоспособност на Европа, той може да се превърне в мощен инструмент за растеж и заетост;

10.  Следователно подчертава, че развитието на услугите „в облак“ в отсъствието или при недостатъчна наличност на широколентова инфраструктура рискува да увеличи цифровото разделение между градските и селските райони, което ще направи териториалното сближаване и регионалния икономически растеж още по-трудни за постигане;

11.  Изтъква, че Съюзът е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава европейските институции и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че изчисленията „в облак“ могат да се превърнат във вектор на преобразуването във всички сектори на икономиката, като по-специално се окажат приложими в области като здравеопазването, енергетиката, обществените услуги и образованието;

12.   Подчертава, че безработицата, в това число безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в Европа и че е вероятно да се задържи на тези високи равнища в близкото бъдеще, както и че са необходими решителни е неотложни действия на всички политически равнища; отбелязва, че електронните умения и цифровото обучение във връзка с развитието на изчисленията „в облак“ могат впоследствие да бъдат от изключително значение за справяне с проблема с нарастващата безработица, по-специално сред младите хора;

13.  Подчертава потребността от по-добри електронни умения сред потребителите и от обучение, за да се демонстрират ползите, предлагани от изчисленията „в облак“; припомня необходимостта от създаване на повече квалификационни схеми за специалистите, ръководещи услугите за изчисления „в облак“;

14.  Изтъква, че МСП са в ядрото на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП в ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения като изчисленията „в облак“, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

15.  Подчертава положителното значение на изчисленията „в облак“за МСП, по-специално за тези от тях, установени в отдалечени или най-отдалечени райони изправени пред икономически затруднения, тъй като подобни услуги допринасят за намаляване на постоянните разходи на МСП, като позволяват наемането на изчислителна мощност и пространство за съхранение, и призовава Комисията да обмисли подходяща рамка, която да позволи на МСП да повишат растежа и производителността си, тъй като МСП могат да се възползват от намалени първоначални разходи и по-добър достъп до инструменти за анализ;

16.  Приканва Комисията и държавите членки да осведомяват по-специално малките и средните предприятия за икономическия потенциал на изчисленията „в облак“;

17.  Подчертава, че ЕС трябва да се възползва от обстоятелството, че тази технология е сравнително нова, и да работи за нейното развитие, за да извлече полза от икономиите от мащаба, които се очаква тя да предложи, като по този начин съживи икономиката си, особено в сектора на ИКТ;

Пазарът на ЕС и „облакът“

18.  Подчертава, че вътрешният пазар следва да продължи да бъде отворен за всички доставчици, които спазват законодателството на Съюза, тъй като глобалният свободен поток на услуги и информация увеличава конкурентоспособността на Съюза и възможностите пред предприятията на Съюза, както и ползите за гражданите на Съюза;

19.  Изразява съжаление във връзка с масирания, повсеместен и безразборен правителствен достъп до информацията, свързана с потребителите от Съюза, която се съхранява в облаци от трети държави и призовава доставчиците на услуги „в облак“ към прозрачност относно начина, по който управляват информацията, предоставена им от потребителите при използването на услуги „в облак“;

20.  Настоява, че за да се противодейства на опасността до тази информация да има пряк или косвен достъп от страна на чужди правителства, когато такъв достъп не е разрешен съгласно законодателството на Съюза, Комисията следва:

21.  Приветства намерението на Комисията за установяване на система за сертифициране, валидна в целия ЕС, която ще осигури стимул за разработващите услуги „в облак“ и за доставчиците на тези услуги да инвестират в по-добра защита на неприкосновеността на личния живот;

22.  Призовава Комисията, в сътрудничество с предприятията от Съюза и другите заинтересовани страни, да определи кои са областите, в които конкретен подход от страна на Съюза може да се окаже особено привлекателен погледнато глобално;

23.  Подчертава колко е важно да се гарантира наличието на конкурентоспособен и прозрачен пазар на Съюза, за да се предоставят на потребителите в Съюза устойчиви, достъпни и надеждни услуги; призовава за прост, прозрачен метод за идентифициране на пропуските в сигурността по начин, който гарантира, че доставчиците на услуги на европейския пазар имат достатъчен и подходящ стимул да отстраняват тези пропуски;

24.  Подчертава, че доставчиците на услуги „в облак“, действащи в рамките на Съюза трябва да се съревновават при равни условия, при еднакви правила, приложими за всички;

Обществените поръчки и поръчките на иновативни решения и изчисленията „в облак“

25.  Подчертава, че възприемането на услугите „в облак“ от страна на обществения сектор разполага с потенциала да намали разходите за публичните администрации и да предостави по-ефективни услуги на гражданите, при изключителни ползи за всички страни на икономиката, дължащи се на ефекта на цифровия лост; посочва, че частният сектор също може да се възползва от услугите „в облак“ при поръчките на иновативни решения;

26.  Насърчава публичните администрации да обмислят възможността за безопасни, надеждни и сигурни услуги „в облак“ при обществените поръчки, свързани с информационните технологии, като същевременно изтъкнат особените им отговорности по отношение на защитата на информацията, свързана с гражданите, достъпността и непрекъснатостта на обслужването;

27.  Призовава, по-специално, Комисията да обмисли използването на услугите „в облак“ по целесъобразност, с цел да даде пример на другите;

28.  Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

29.  Призовава Комисията и държавите членки да превърнат изчисленията „в облак“ в приоритет на програмите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават използването им в сектора на публичната администрация като иновативно решение за електронно правителство в интерес на гражданите, както и в частния сектор като иновативен инструмент за развитие на бизнеса;

30.  Подчертава, че използването на услуги за изчисления „в облак“ от държавни органи, включително правоприлагащи органи и институции на ЕС, изисква специално внимание и координация между държавите членки; припомня, че неприкосновеността и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани, а нерегламентираният достъп, включително от чужди правителства и разузнавателните им служби, без правно основание съгласно правото на Съюза или на държавите членки – предотвратен; подчертава, че това се отнася и за специфичните дейности по обработка, по-специално обработването на специфични категории лични данни, от страна на определени значими неправителствени служби, като например банки, застрахователни дружества, училища и болници; освен това подчертава, че всичко гореспоменато е от особено значение, ако данните се прехвърлят (извън Европейския съюз между различни юрисдикции); поради това счита, че държавните органи, както и неправителствените служби и частният сектор, следва, доколкото е възможно, да разчитат на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ от ЕС при обработването на чувствителни данни и информация, докато бъдат въведени удовлетворителни глобални правила за защита на личните данни, които гарантират сигурността на чувствителните данни и на базите данни, поддържани от публични субекти;

Стандартите и изчисленията „в облак“

31.  Призовава Комисията да поеме водещата функция при популяризирането на стандартите и спецификациите в подкрепа на зачитащи неприкосновеността на личния живот, надеждни, силна оперативна съвместимост, сигурни и енергийно-ефективни услуги в „облак“ като неделима част от бъдеща промишлена политика на Съюза; подчертава, че надеждността, безопасността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и конкурентоспособността;

32.  Подчертава, че стандартите се основават на примери за най-добри практики;

33.  Настоява, че стандартите следва да позволят лесна и пълна преносимостна данните и услугите и висока степен на оперативна съвместимост между услугите „в облак“, така че конкурентоспособността да се повишава, вместо да бъде ограничавана;

34.  Приветства работата по организирането на стандарти, поверена на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и подчертава колко е важно да продължи да се следва отворен и прозрачен процес;

Потребителите и „облакът“

35.  Призовава Комисията да гарантира, че потребителските устройства не използват по подразбиране услуги „в облак“ и че не ограничавани до конкретен доставчик на услуги „в облак“;

36.  Призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между операторите на далекосъобщителни системи и доставчиците на изчисления „в облак“ са в пълно съответствие със законодателството на ЕС относно конкуренцията и предоставят на потребителите пълен достъп до всички услуги в облак чрез връзка с интернет, предлагана от който и да било оператор на далекосъобщителни системи;

37.  Припомня на Комисията за неизползваната все още възможност съгласно Директива № 1999/5/ЕО (Директива относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие) да се изисква оборудването да съдържа предпазни мерки за защита на потребителска информация;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на потребителите относно всички рискове, свързани с използването на услуги „в облак“;

39.  Призовава Комисията да гарантира, че когато потребителите са подтикнати да приемат или по друг начин му им е предложена услуга „в облак“, те първо ще получат необходимата информация за вземането на информирано решение, особено когато става дума за юрисдикцията, в чийто обхват попадат съхраняваните при ползването на услуги „в облак“ данни;

40.  Подчертава, че така предоставената информация следва да установява, наред с другото, кой е крайният доставчик на услугата и как се финансира услугата; подчертава освен това, че ако услугата се финансира чрез използването на потребителска информация за насочване на рекламни съобщения или за да се даде възможност на други да насочват рекламни съобщения, потребителят следва да бъде уведомен за това;

41.  Подчертава, че информацията следва да бъде в стандартизиран, преносим, лесноразбираем и сравним формат;

42.  Призовава Комисията да проучи подходящите мерки за разработване на минимално приемливо равнище относно правата на потребителите във връзка с услугите „в облак“, което да обхваща проблеми, като неприкосновеността на личния живот, съхранението на данни в трети държави, отговорността по отношение на загубата на данни и други въпроси от съществен интерес за потребителите;

43.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки относно използването и насърчаването на изчисленията „в облак“ във връзка с открития достъп и отворените образователни ресурси;

Интелектуална собственост, гражданско право и т.н. и „ облакът“

44.  Настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за допълнително хармонизиране на законите в държавите членки с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;

45.  Призовава Комисията да направи преглед на други законодателни актове на ЕС, за да се разреши въпросът с пропуските, свързани с изчисленията „в облак“; призовава по-специално за изясняване на режима за правото върху интелектуалната собственост и за преглед на Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за неравноправните договорни клаузи и Директивата за електронната търговия, които са най-значимите законодателни актове на ЕС, приложими към изчисленията „в облак“;

46.  Призовава Комисията да създаде ясна правна рамка в областта на съдържанието, защитено с авторско право „в облака“, особено по отношение на правната уредба, свързана с лицензирането;

47.  Признава, че появяването на съхраняване на произведения, защитени от авторски права, чрез услуги за изчисления в облак следва да не застрашава правото на европейските носители на права да получават справедливо заплащане за използването на техните произведения, но поставя под въпрос дали тези услуги могат да бъдат разглеждани по същия начин като традиционните и цифровите средства и оборудване за записване;

48.  Призовава Комисията да проучи различните видове услуги за изчисления „в облак“, по какъв начин съхраняването в облак на произведения, защитени от авторски права, засяга системите за получаване на авторски възнаграждения и по-специално начините, по които се налагат такси за копиране за лично ползване, приложими за някои видове услуги за изчисления „в облак“;

49.  Призовава Комисията да насърчава разработването, съвместно със заинтересованите страни, на децентрализирани услуги, основани на безплатен софтуер с отворен код, които биха помогнали за хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха дали възможност на европейските граждани да възвърнат контрола си върху своите лични данни и комуникации, например чрез шифроване от точка до точка;

50.  Подчертава, че вследствие на несигурността по отношение на приложимото право и компетентността, договорите са основните инструменти за установяване на отношения между доставчиците на услуги за изчисления в облак и техните клиенти и следователно съществува силна необходимост от насоки на ЕС в тази област;

51.  Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за разработване на модели на договори в съответствие с най-добрите практики на ЕС, т.нар. „примерни договори“, които да осигурят пълна прозрачност посредством предоставяне на всички условия в напълно ясна форма;

52.  Призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни доброволни схеми на сертифициране на системите за сигурност на доставчиците, които биха помогнали в хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха повишили осведомеността на клиентите относно това какво следва да очакват от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“;

53.  Подчертава, че поради проблемите, свързани с компетентността на съдилищата, на практика е малка вероятността потребителите от ЕС да могат да търсят в други юрисдикции правна защита по отношение на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“; ето защо призовава Комисията да предвиди адекватни мерки за правна защита в областта на обслужването на клиенти, тъй като разпределението на силите между потребителите и доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ е много неравномерно;

54.  Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на алтернативното и онлайн решаване на потребителски спорове и да гарантира, че потребителите разполагат с адекватни средства за колективна защита срещу нарушения на сигурността и неприкосновеността на личния живот, както и срещу нелегални договорни разпоредби за услугите за изчисления „в облак“;

55.  Изразява съжаление по повод на липсата на ефективни средства за правна защита на потребителите в случай на нарушение на договор;

56.  призовава за системно информиране на потребителите относно дейностите, свързани с обработката на лични данни в проектите за договори, както и за това, преди извършването на промяна в условията на договора задължително да е налице съгласието на потребителите;

57.  призовава Комисията, в рамките на обсъжданията в експертната й група да изисква от доставчиците на изчисления „в облак“ да включват в договорите си определени ключови разпоредби, които да гарантират качеството на услугата, като например задължения да актуализират софтуера и хардуера, когато е необходимо, да определят какви ще са последствията при загуба на данни и да определят колко време ще отнеме разрешаването на даден проблем или в какъв срок ще бъдат отстранени от облака накърняващи достойнството материали, в случай че потребителят на услуги „в облак“ отправи съответно искане;

58.  припомня, че когато доставчик на услуги за изчисления „в облак“ използва данните за цел, различна от договорената в споразумението за услуги, или съобщи данни или ги използва по начин, който противоречи на условията на договора, той следва да се счита за администратор на данни и от него следва да се търси отговорност за извършените нарушения;

59.  Подчертава, че споразуменията за услуги за изчисления „в облак“ трябва да посочват по ясен и прозрачен начин задълженията и правата на страните по отношение на дейностите по обработка на данни от доставчици на услуги за изчисления „в облак“; изтъква, че договорните споразумения не предвиждат освобождаване от гаранциите, правата и средствата за защита, предоставени от законодателството на Съюза за защита на личните данни; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за възстановяване на равновесието между доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и техните клиенти по отношение на реда и условията, използвани от услугите за изчисления „в облак“, включително разпоредби за:

60.  Подчертава, че съгласно действащото законодателство на Съюза ролята на доставчика на услуги за изчисления „в облак“ трябва да бъде определена за всеки конкретен случай поотделно, тъй като доставчиците могат да бъдат както обработващи данни, така и администратори на лични данни; призовава за подобряване на условията и реда за всички потребители чрез разработване на международни модели за договори в съответствие с най-добрите практики и чрез изясняване на въпросите къде и по силата на кои разпоредби от правото на ЕС доставчикът на услуги съхранява данните;

61.  Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на ситуациите, при които неравновесието между клиента и доставчика на услуги за изчисления „в облак“ като страни по договора заставя клиента да встъпи в договорни отношения, налагащи стандартни услуги, и да подпише договор, в който доставчикът определя целите, условията и начините на обработване(6); подчертава, че при такива обстоятелства доставчикът на услуги за изчисления „в облак“ следва да се счита за „администратор на лични данни“ и да бъде солидарно отговорен с клиента;

Защита на личните данни, основни права, правоприлагане и облакът

62.  Счита, че достъпът до сигурен интернет е основно право на всеки гражданин и че изчисленията „в облак“ ще продължат да играят важна роля в това отношение; поради това отново призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи за основни права и за необходима предпоставка, за да могат гражданите да се ползват от универсалните права на човека;

63.  Отново заявява, че като общо правило равнището на защита на личните данни в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни;

64.  Подчертава, че законодателството на Съюза за защита на личните данни – тъй като е технологично неутрално – вече е напълно приложимо за услугите за изчисления „в облак“, осъществявани в ЕС, и поради това трябва напълно да се спазва; подчертава, че становището на работната група по член 29 (WP29) относно изчисленията „в облак“(7) следва да се вземе предвид, тъй като то предоставя ясни насоки за прилагането на принципите на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни и правилата за услугите за изчисления „в облак“, например понятията за администратор/обработващ данни, ограничаване в рамките на целта и пропорционалност, неприкосновеност и сигурност на данните, използване на подизпълнители, разпределяне на отговорностите, нарушения на сигурността на данните и международно прехвърляне; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските във връзка със защитата по отношение на изчисленията „в облак“ в текущия преглед на правната рамка на Съюза за защита на личните данни въз основа на допълнителните насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните и работната група по член 29;

65.  Припомня своята сериозна загриженост относно неотдавнашното разкриване на програми за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и на подобни програми, изпълнявани от агенции за разузнаване в различни държави членки, като се признава, че ако бъде потвърдена наличната към настоящия момент информация, то тези програми представляват тежко нарушение на основното право на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и на правото на личен и семеен живот, поверителността на съобщенията, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване и мнение, свободата на информация и свободата за извършване на стопанска дейност;

66.  Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване в ЕС на лични данни и информация, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления „в облак“, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления „в облак“, за които се прилагат законите на трети държави, или чрез използване на сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработени от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

67.  Изразява съжаление, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане на правна уредба от органи на трети държави, без да се прибягва до установените за правно сътрудничество международни инструменти, като споразуменията за правна взаимопомощ или съдебното сътрудничество;

68.  Подчертава, че такива практики пораждат въпроси относно доверието по отношение на доставчиците извън ЕС на услуги за изчисления „в облак“ и на онлайн услуги, както и по отношение на трети държави, които не разчитат на международни инструменти за правно и съдебно сътрудничество;

69.  Очаква Комисията и Съветът да предприемат необходимите мерки за разрешаване на тази ситуация и за гарантиране на зачитането на основните права на гражданите на ЕС;

70.  Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и да носят отговорност за всички нарушения;

71.  Подчертава, че услугите за изчисления „в облак“, които попадат под юрисдикцията на трета държава, следва да съдържат ясно и различимо предупреждение за ползвателите, намиращи се в ЕС, за възможността личните им данни да бъдат обект на наблюдение, свързано с разузнаване или правоприлагане, от страна на органите на трети държави вследствие на поверителни заповеди или разпореждания, което предупреждение да бъде последвано, където е приложимо, от искане за изрично съгласие от страна на субекта на данните за обработката на лични данни;

72.  Настоятелно призовава Комисията, при договарянето на международни споразумения, които включват обработването на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията „в облак“ поставят пред основните права, по-специално – но не изключително – за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава освен това Комисията да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления „в облак“, по-специално като изискват такъв достъп за правоприлагащите и разузнавателните органи да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта за получаване на такъв достъп, мерките за сигурност, въведени при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

73.  Подчертава сериозната си загриженост относно извършената от Комитета за Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство работа в рамките на Съвета на Европа с оглед на разработването на допълнителен протокол относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. относно „трансграничен достъп до съхраняваните данни с даване на съгласие или когато те са общодостъпни“(8) с цел да „улесни ефективното му използване и прилагане с оглед на правните, политическите и технологичните промени“; призовава Комисията и държавите членки, с оглед на предстоящото разглеждане от Комитета на министрите на Съвета на Европа, да гарантират съвместимостта на разпоредбата на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и нейното тълкуване в държавите членки с основните права, включително защитата на личните данните, и по-специално разпоредбите относно трансграничните потоци от лични данни, както е заложено в Хартата на основните права на ЕС, достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица при автоматизирана обработка („Конвенция 108“), които са правно обвързващи за държавите членки; призовава Комисията и държавите членки категорично да отхвърлят всяка мярка, която би изложила на риск прилагането на тези права; изразява безпокойството си от факта, че в случай на одобряване на такъв допълнителен протокол неговото прилагане би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютърни системи, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и на справедлив съдебен процес;

74.  Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на МСП, които все по-често разчитат на технология за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни, и които може невинаги да разполагат с ресурсите или експертния опит, за да отговорят адекватно на предизвикателствата, свързани със сигурността;

75.  Подчертава, че квалификацията на администратора на лични данни или на обработващия данните трябва да бъде отразена по подходящ начин от действителното притежавано равнище на контрол върху средствата за обработване, за да се разпредели ясно отговорността за защитата на личните данни при използването на изчисления „в облак“;

76.  Подчертава, че всички принципи, установени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат изцяло взети предвид от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни;

77.  Подчертава значението на наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да бъдат наложени спрямо услугите за изчисления „в облак“, които не отговарят на стандартите на ЕС за защита на личните данни;

78.  Подчертава, че с оглед определянето на най-подходящите гаранции, които да се приложат, трябва за всеки конкретен случай да се оценява въздействието на всяка услуга за изчисления „в облак“ върху защитата на данните;

79.  Подчертава, че европейските доставчици на услуги за изчисления „в облак“ винаги следва да действат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни, дори и ако това противоречи на инструкции от клиент или администратор, установен в трета държава, или когато съответните субекти на данни са (единствено) постоянно пребиваващи в трети държави;

80.  Подчертава необходимостта да се отговори на предизвикателствата, поставени от изчисленията „в облак“, на международно равнище, по-специално по отношение на разузнавателното наблюдение от страна на правителствата и необходимите гаранции;

81.  Подчертава, че гражданите на ЕС, които подлежат на разузнавателно наблюдение от органи на трети държави, следва да се ползват най-малкото от същите гаранции и средства за защита, които са на разположение на гражданите на съответната трета държава;

82.  Изразява съжаление относно подхода в съобщението на Комисията, в което не се посочва нищо за рисковете и предизвикателствата, свързани с изчисленията „в облак“, и настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа по изчисленията „в облак“, като разработи по-цялостно съобщение относно изчисленията „в облак“, което да отчита интересите на всички заинтересовани страни и да съдържа, наред със стандартното позоваване на защитата на основните права и спазването на изискванията за защита на личните данни, най-малко следното:

83.  Призовава Комисията да проучи целесъобразността на прегледа на споразумението между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност, за да го съобрази с развитието на технологиите, особено в аспектите, свързани с изчисленията „в облак“;

o
o   o

84.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45. (2) ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12. (3) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (4) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (5) ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10. (6) Особено в случай, че потребителите и МСП използват услуги за изчисления в облак. (7) Становище 5/2012, WP 196, поместено http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/documentation/opinion-recommendation/index_en.htm#h2-1. (8) http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/economiccrime/Source/Cybercrime/TCY/TCY%202013/T CY(2013)14transb_elements_protocol_V2.pdf http://www.coe.int/t/DGHL/cooperation/economiccrime/cybercrime/default_en.asp (9) Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него (OB L 309, 29.11.1996 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно становището относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (2013/2053(INI))

P7_TA(2013)0536 A7-0378/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (SWD(2013)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

—  като взе предвид член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“(1),

—  като взе предвид рамката за електронните съобщения,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба(2),

—  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7‑0378/2013),

А.  като има предвид, че Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) беше създаден, за да допринася за оформянето на технически и политически насоки за изграждане на вътрешния пазар, с двойната цел за предоставяне на регулаторите на възможно най-голяма независимост и за по-голяма последователност на прилагането на регулаторната рамка в целия ЕС;

Б.  като има предвид, че в доклада за оценка се оценява и признава значението на ОЕРЕС и на Службата на ОЕРЕС, особено що се отнася до процедурите по член 7/7a, както и в областта на неутралността на мрежата и международния роуминг;

В.  като има предвид, че е изминал едва кратък период от време от създаването на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС;

Г.  като има предвид, че изграждането на вътрешния пазар е непрекъснат процес, в най-добра услуга на който е подобряването на регулирането на отделните национални пазари, и като има предвид, че най-солидният и устойчив начин да се постигне това (като се гарантира, че регулаторните решения се разглеждат като легитимни в рамките на националните пазари) е чрез подхода „отдолу-нагоре“, понастоящем представляван от ОЕРЕС;

Д.  като има предвид, че ОЕРЕС може да бъде ефективен, единствено ако е гарантирана независимостта му от държавите членки и от институциите на ЕС;

Е.  като има предвид, че националните съображения могат да усложнят определянето на общи позиции, като направят постигането на споразумение по-трудно;

Ж.  като има предвид, че ОЕРЕС играе основна роля за все по-последователното прилагане на регулаторната рамка на ЕС във всички държави членки, което е изключително важно за успешното развитие на вътрешен пазар за електронни съобщителни мрежи и услуги;

З.  като има предвид, че неотдавнашните инициативи, предприети на национално равнище, по-специално по отношение на процесите на преглед на разходите, могат да се отразят на прилагането на принципа на независимост;

И.  като има предвид, че националните регулаторни органи (НРО) не са еднородни, предвид това, че понякога те имат много различни правомощия в собствените си държави – някои от тях се занимават само с регулирането на пазара, докато други разглеждат и аспекти като регулирането на пазара, сигурността на мрежата, неприкосновеността на личния живот, регистъра на домейни, услугите в областта на радиочестотния спектър и потребителските услуги;

Й.  като има предвид, че е възможно понастоящем Службата на ОЕРЕС да не се използва оптимално;

К.  като има предвид, че някои от установените в други държави агенции на Съюза също имат сателитен офис в Брюксел;

Л.  като има предвид, че повечето от заседанията на експертните работни групи бяха проведени в Брюксел или организирани от НРО, и като има предвид, че следва да се развият видеоконферентни връзки;

М.  като има предвид, че ползата за потребителя е една от основните цели на вътрешния пазар на електронни съобщения;

Н.  като има предвид, че решенията, взети от ОЕРЕС на европейско равнище, следва да създават европейска добавена стойност;

1.  Счита, че докладът за оценката е цялостен, уместен и балансиран;

2.  Счита, че необходимите сътрудничество, координация и неформални аспекти на регулирането се нуждаят от време, за да разгърнат напълно своето действие;

3.  Счита, че все още има поле за подобрение в работата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС, като същевременно признава наличието на ограничени ресурси; подчертава обаче, че използването на новата процедура, предвидена в член 7/7а от Директива 2009/140/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, беше приложена успешно, като обосновава двустепенната структура;

4.  Подчертава, че ОЕРЕС е най-малката агенция на ЕС, с принос от бюджета на ЕС от едва 3 768 696 EUR и 16 одобрени длъжности съгласно бюджета на ЕС за 2013 г., чиято основна дейност е предоставяне на административна подкрепа на структурата на ОЕРЕС, състояща се от националните регулаторни органи;

5.  Припомня становището на комисията по бюджети от 29 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения (COM(2007)0699 — C6 0428/2007 — 2007/0249(COD)), с което се отхвърля създаването на нова агенция;

6.  Счита, че НРО играят важна роля в рамките на регулаторната система, тъй като на националните пазари са налице неизменни различия, свързани с мрежовата топология, и те се различават също по отношение на моделите на потребителско търсене, демография т.н.; подчертава, че за да се осигури конструктивно сътрудничество в рамките на ЕС и съответно единният пазар да функционира правилно, е от основно значение съществуването на регулатори, които да са независими, специализирани по отрасли и да разполагат с подходящи ресурси;

7.  Счита, че ОЕРЕС играе решаваща роля в регулаторната система като структурата, натоварена със задачата да приведе в съответствие националните фактически и регулаторни различия, с цел изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

8.  Препоръчва ролята на ОЕРЕС, по-специално по отношение на НРО, да се определи по-добре и да се засили чрез разширяване на неговите отговорности, за да се улесни изготвянето на общи позиции с оглед подобряването на подхода на вътрешния пазар, включително чрез оценка на ефективността на настоящото сътрудничество с НРО и Комисията съгласно процедурите по членове 7 и 7а;

9.  Счита, че по-доброто хармонизиране на задачите, извършвани от НРО в държавите членки, което да им предоставя компетентност за съответните аспекти, които са пряко свързани със сигурността и устойчивостта на вътрешния пазар на електронни съобщения, може да допринесе за по-доброто функциониране на ОЕРЕС и за по-голямата предвидимост за участниците на пазара;

10.  Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че независимостта на НРО на национално и европейско равнище се засилва, а не отслабва, тъй като това е единственият начин да се гарантира цялостната независимост на ОЕРЕС;

11.  Счита, че ролите и структурата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС следва да бъдат адаптирани в съответствие с равнището на изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

12.  Призовава Комисията да гарантира независимостта на ОЕРЕС от институциите на ЕС в бъдещи предложения, свързани със сферата на действие и мисията на ОЕРЕС;

13.  Счита, че ОЕРЕС следва да действа в интерес на европейските граждани и че механизмите за отчетност на Европейския парламент, като единствената институция на ЕС, пряко избрана да представлява интересите на европейските граждани, следва да бъдат засилени;

14.  Препоръчва ОЕРЕС да засили своята вътрешна отчетност, като ясно определи целите си в своята годишна работна програма и представи в годишния си доклад своите постижения и напредък въз основа на тези цели;

15.  Счита, че е от изключителна важност за последователността и съгласуваността на работата на ОЕРЕС да се определят по-добре приоритетите в неговите задачи и да се насърчи комуникацията с всички заинтересовани страни в етапа на разработване на неговата годишна работна програма;

16.  Счита, че ОЕРЕС следва да има по-голяма свобода за вземане на стратегически решения, което означава, наред с другото, че ОЕРЕС следва да изготвя свои собствени анализи и проучвания, които да му дават възможност да взема такива решения, така че решенията да се вземат по-скоро отгоре надолу и да бъдат независими;

17.  Подчертава, че консултативната роля на ОЕРЕС преди изготвянето на законодателните предложения, засягащи сектора на електронните комуникации, следва да бъде систематизирана;

18.  Счита, че външната комуникация на ОЕРЕС следва да се изясни и подобри, с цел да се насърчи участието на заинтересованите страни на всички равнища на разработване на политиката;

19.  Препоръчва да се официализира ролята на Групата на независимите регулатори (ГНР) в Брюксел, като същевременно се гарантира, че тя не припокрива задачите, възложени на Службата на ОЕРЕС;

20.  Препоръчва по-широка употреба на дистанционната работа, видеоконферентните връзки и други техники за работа от разстояние, станали възможни благодарение на електронните комуникации, с цел да се пестят разходи и да се намали въглеродният отпечатък;

21.  Препоръчва на Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за ОЕРЕС и НРО;

22.  Счита, че местоположението на Службата на ОЕРЕС не е пречка за проследяването на ежедневната работа на институциите на ЕС в областта на електронните съобщения, която е предмет на специален интерес за ОЕРЕС, както и че то не затруднява ефективното използване на Службата на ОЕРЕС, при условие че се засили използването на стратегиите за електронни комуникации;

23.  Счита, че мисията на Службата на ОЕРЕС следва да бъде преразгледана, засилена и по-точно определена, като се обърне специално внимание на резултатите от одита на ОЕРЕС в тази връзка;

24.  Препоръчва да бъдат направени необходимите промени и да се вземат предвид необходимите ресурси, за да се позволи на Службата на ОЕРЕС да подкрепя съществената работата на ОЕРЕС по-ефективно и ефикасно, а не просто да предоставя административна подкрепа;

25.  Счита, че всяко обсъждане на местоположението на Службата на ОЕРЕС следва да се извършва с оглед укрепването на независимостта спрямо институциите на ЕС и държавите членки и при надлежно зачитане на принципа на справедливото географско разпределение на седалищата на институциите, агенциите и другите органи на ЕС;

26.  Счита, че е необходимо по-голямо консолидиране, за да се даде възможност на операторите да използват ефекта от мащаба по-пълноценно и че ОЕРЕС следва да играе важна роля в този процес;

27.  Счита, че е необходима ясна и стабилна законодателна рамка за по-добър вътрешен пазар, което ще доведе до увеличаване на конкуренцията и подобряване на услугите за потребителите;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45. (2) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (EО) № 1954/2003 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (EО) № 2371/2002 и (EО) № 639/2004 на Съвета и Решение (EО) № 2004/585 на Съвета (12007/3/2013 — C7-0375/2013 — 2011/0195(COD))

P7_TA(2013)0537 A7-0409/2013

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12007/3/2013 — C7‑0375/2013),

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28.3.2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 март 2012 г.(2),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене(3) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0425),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 72 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A7-0409/2013),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Одобрява приложените към настоящата резолюция съвместни изявления съответно на Парламента и Съвета и на Парламента, Съвета и Комисията;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент и на Съвета относно събирането на данни

Европейският парламент и Съветът отправят искане към Комисията да ускори приемането на предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 199/2008, за да може принципите и целите на събирането на данни, които са от първостепенно значение за подкрепата на реформираната обща политика в областта на рибарството и които са определени в новия регламент за реформа на ОПОР, да бъдат приложени на практика възможно най-скоро.

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно многогодишните планове

Европейският парламент, Съветът и Комисията се ангажират да работят заедно за решаването на междуинституционални въпроси и постигането на съгласие по бъдещи действия, при зачитане на правната позиция на Парламента и на Съвета, с цел улесняване на приоритетното разработване и въвеждане на многогодишните планове в съответствие с общата политика в областта на рибарството.

Европейският парламент, Съветът и Комисията сформираха междуинституционална работна група, съставена от представители на трите институции, която да помогне за намирането на практични решения и най-подходящи бъдещи действия.

(1) OВ С 181, 21.6.2012 г., стр. 183. (2) OВ С 225, 27.07.12, стр. 20. (3) Приети текстове, 6.2.2013 г., P7_TA(2013)0040.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (12005/2/2013 — C7-0376/2013 — 2011/0194(COD))

P7_TA(2013)0538 A7-0413/2013

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12005/2/2013 — C7‑0376/2013),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г.(2),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2011)0416),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 72 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A7‑0413/2013),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Одобрява съвместното изявление на Парламента и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент и на Съвета относно правилата за контрол в областта на проследимостта на продуктите и информацията за потребителите

В контекста на последващите действия във връзка с реформата на Регламента относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури Европейският парламент и Съветът приканват Европейската комисия да им представи предложение за изменение на Регламента относно контрола (Регламент (ЕО) № 1224/2009). Това изменение следва да отчита необходимостта от регламентиране на предоставянето на информация относно вида на риболовните съоръжения по отношение на продукти, получени от улов на диви екземпляри.

Европейският парламент и Съветът приканват също така Комисията да приеме своевременно необходимите изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията по отношение на задължителната информация за потребителите, така че в него да бъдат взети предвид разпоредбите на настоящия регламент, Регламента относно контрола, както е изменен, и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите.

(1) OВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183. (2) OВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 20. (3) Приети текстове, 12.9.2012 г., P7_TA(2012)0333.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (EО) № 2347/2002 (COM(2012)0371 — C7-0196/2012 — 2012/0179(COD))

P7_TA(2013)0539 A7-0395/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0371),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7‑0196/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 февруари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на ФАО и Кодекса на Европейската комисия за устойчив и отговорен риболов,

—  като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0395/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕО) № .../2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  В Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета(4) се изисква да се установят мерки за управление на достъпа до водите и до ресурсите и за устойчиво упражняване на риболовните дейности и които са необходими за гарантиране на рационалното и отговорно използване на ресурсите по устойчив начин. В член 2 от посочения регламент се изисква прилагането на екосистемен подход, като и на подход на предпазливост, при предприемането на мерки за свеждане до минимум на въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми.

(1a)  както е установено в член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), изискванията за защита на околната среда следва да бъдат включени при определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, включително запазването на дълбоководния риболов, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие; [Изм. 1]

(2)  Съюзът се ангажира да изпълни резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално резолюции 61/105 и 64/72, които призовават държавите и регионалните организации за управление на рибарството да осигурят закрилата на уязвимите дълбоководни морски екосистеми от разрушителното въздействие въздействието на дънните риболовни съоръжения, както и устойчивата експлоатация на дълбоководните рибни запаси. Препоръките с мерки, разработени и приети от Комисията по риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC) за защита на дълбоководните уязвими морски екосистеми срещу вредните въздействия от използването на дънни риболовни съоръжения, в съответствие с параграф 83, буква а) от Резолюция 61/105 и параграфи 119, буква а) и 120 от Резолюция 64/72, следва да бъдат включени официално в законодателството на Съюза в тяхната цялост. [Изм. 2]

(2a)  Нещо повече, Съюзът следва да действа като лидер при установяването и изпълнението на мерки за добро управление за устойчивото управление на дълбоководния риболов в рамките на международните форуми, в съответствие с резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации и от ФАО и отразени в настоящия регламент. [Изм. 3]

(3)  Комисията оцени Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (5). Комисията заключи по-специално, че обхватът на съответния флот е твърде голям, че липсват указания за контрола в определените пристанища и за програмите за вземане на проби, както и че качеството на докладването от страна на държавите членки на нивата на риболовното усилие е твърде променливо.

(3a)  Капацитетът на корабите с разрешителни за дълбоководен риболов е ограничен от 2002 г. насам до общия капацитет на всички кораби, уловили повече от 10 тона общо от всички дълбоководни видове през която и да е от годините 1998 г., 1999 г. или 2000 г. В оценката на Комисията се стига до заключение, че това ограничение на капацитета не е свързано със съществен положителен ефект. С оглед на натрупания опит и липсата на точни данни за много зони на дълбоководен риболов не е удачно този риболов да се управлява единствено посредством ограничаване на усилията. [Изм. 4]

(4)  С цел запазване на необходимите намаления на риболовния капацитет, постигнати досега при дълбоководния риболов, е целесъобразно да се предвиди риболовът на дълбоководни видове да подлежи на разрешение за риболов, което ограничава капацитета на корабите, които се допускат да разтоварват дълбоководни видове на суша. С оглед да се концентрират управленските мерки върху частта от флота, която е най-тясно свързана с дълбоководния риболов, разрешенията за риболов следва да се издават в съответствие с целевия риболов и прилова. При все това, установеното в Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета(6) задължение за разтоварване на сушата на целия улов следва да бъде взето под внимание, така че корабите, които улавят малко количество дълбоководни видове и които понастоящем не подлежат на разрешителен режим за дълбоководен риболов, да не бъдат лишени от възможността да продължат традиционните си риболовни дейности. [Изм. 5]

(5)  Титулярите на разрешение за риболов, позволяващо улова на дълбоководни видове, следва да си сътрудничат при научноизследователски дейности, които водят до подобрение на оценката на дълбоководните запаси и изследване на дълбоководните екосистеми. [Изм. 6]

(6)  При целеви риболов на други видове в зоните на континенталния склон, които са разрешени и за дълбоководен риболов, корабособствениците следва да притежават разрешение за риболов, позволяващо дълбоководен прилов.

(7)  Дълбоководният риболов с дънни тралове носи най-висок риск за уязвимите морски екосистеми измежду различните използвани съоръжения и при него се отчита най-големия размер нежелан улов на дълбоководни видове. Поради това дънните тралове следва постоянно да бъдат забранени при целевия риболов на дълбоководните видове. [Изм. 7]

(8)  Използването на дънни хрилни мрежи за дълбоководен риболов понастоящем е ограничено с Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.(7) С оглед на високите равнища на нежелан улов при тяхното разгръщане по неустойчив начин в дълбоки води и предвид екологичното въздействие на изгубените или изоставените съоръжения те следва също така да бъдат постоянно забранени при целевия риболов на дълбоководни видове. [Изм. 8]

(9)  С цел обаче на Рибарите да се осигури нуждаят от достатъчно време, за да се адаптират към новите изисквания, и валидността на действащите разрешения за риболов, извършван с дънни тралове и дънни хрилни мрежи, следва да се продължи за определен срок, с което да се сведат до минимум отрицателните последици за флота, който се занимава с тази риболовна дейност. [Изм. 9]

(10)  Освен това корабите, които трябва искат да сменят риболовно съоръжение, за да могат да продължат да извършват риболовна дейност, следва да отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за рибарство, при условие че новото съоръжение намалява въздействието на риболова върху видовете без търговско значение, и също така да се предвиди националните оперативни програми да позволяват финансирането на такива мерки. [Изм. 10]

(11)  Корабите за целеви риболов на дълбоководни видове с други дънни риболовни съоръжения, не следва да разширяват обхвата на своето действие, в съответствие с посочен в разрешението си им за риболов във водите на Съюза, освен ако след оценка в съответствие с международните насоки на Организацията по прехраната и земеделието на ООН за управление на дълбоководния риболов в открито море от 2008 г.(„Насоките на ФАО от 2008 г.“) бъде потвърдено, че разширяването не носи значителен риск от отрицателно въздействие върху уязвимите морски екосистеми. [Изм. 11]

(12)  Научните препоръки относно някои дълбоководни рибни запаси сочат, че тези запаси са особено уязвими при експлоатация, и че техният риболов За тези запаси риболовът следва да бъде ограничен или намален като предпазна мярка и да има за цел постигането на равнища на запасите над тези, позволяващи да се постига максимален устойчив улов. Възможностите за риболов на дълбоководните запаси не следва да надхвърлят онези нива, които се отчитат като предпазни в научните препоръки. В случай че препоръка няма поради липсата на достатъчно информация относно запаси или видове, не следва да се разпределят възможности за риболов. При все това следва да бъде отбелязано, че по данни на Международния съвет за изследване на морето (ICES) запасите на няколко дълбоководни видове от значителен търговски интерес, като например гренадир (Coryphaenoides rupestris), синя молва (Molva dypterigia) и афанопус (Aphanopus carbo), са се стабилизирали през последните три години. [Изм. 12]

(13)  В научните препоръки се посочва още, че ограниченията на риболовното усилие са подходящ инструмент за определяне на възможностите за риболов по отношение на дълбоководния риболов. Предвид голямото разнообразие от съоръжения и риболовни модели в областта на дълбоководния риболов и необходимостта да се разработят съпътстващи мерки за справяне поотделно с недостатъците на рибарството от екологична гледна точка, ограниченията на риболовното усилие следва да заменят ограниченията на улова, само когато може да се гарантира, че са адаптирани към специфичните видове риболовЛипсата на точни данни за повечето дълбоководни риболовни зони и смесеното естество на повечето от тях налага необходимостта от прилагането на допълнителни мерки за управление. В случаите, когато това е уместно, ограниченията на улова следва да бъдат комбинирани с ограничения на риболовното усилие. И двете трябва да бъдат поддържани на равнища, свеждащи до минимум въздействието върху нецелевите видове и уязвимите морски екосистеми. [Изм. 13]

(14)  С цел осигуряване на управление, адаптирано към специфичните видове риболов, заинтересованите държави членки следва да бъдат оправомощени да предприемат придружаващи мерки за опазване и да оценяват ежегодно съответствието на нивото на риболовното усилие с научните препоръки за устойчива експлоатация. Ограничения на усилието, адаптирани на регионално равнище, също така следва да заменят съществуващото глобално ограничение на риболовното усилие, договорено в NEAFC.

(15)  Като се има предвид, че биологичната информация може да са събира най-добре при хармонизирани стандарти за биологични данни, е уместно събирането на данни за дълбоководните риболовни дейности да се интегрира в общата рамка на събирането на научни данни, като се осигури предоставянето на допълнителна информация, необходима за разбирането на динамиката на рибарството. С цел опростяване, докладването на усилието по видове следва да бъде преустановено и заменено с анализа на данните, получени чрез повтарящи се искания за научни данни към държавите членки, които съдържат специална глава относно дълбоководните риболовни дейности. Държавите членки следва да гарантират изпълнение на задълженията за събиране на данни и докладване, по-специално свързаните с опазването на уязвимите морски екосистеми. [Изм. 14]

(15a)  Голям брой видове се ловят при дейности по дълбоководен риболов, включително уязвими видове дълбоководни акули. Необходимо е да се гарантира, че задължението за разтоварване на сушата на целия улов от дейности по дълбоководен риболов обхваща видове, които не подлежат на ограничения на улова, и че минималните разпоредби не се прилагат към тези риболовни дейности. Едно изпълнено докрай задължение за разтоварване може да допринесе до голяма степен за запълване на съществуващите пропуски от данни за тези риболовни дейности и за по-доброто разбиране на тяхното въздействие върху широк спектър от улавяни видове. [Изм. 15]

(16)  С Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съветао(8) се установяват изисквания за контрол и правоприлагане по отношение на многогодишните планове. Дълбоководните видове, които по природа са уязвими при риболов, следва да получават същото внимание по отношение на контрола както другите видове за опазване, за които е бил одобрен многогодишен план за управление.

(17)  Титулярите на разрешение за риболов, което позволява улова на дълбоководни видове, следва да го изгубят по отношение на дълбоководния улов, ако не спазват съответните мерки за опазване.

(18)  Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан бе одобрена с Решение 81/608/ЕИО на Съвета(9) и влезе в сила на 17 март 1982 г. Посочената конвенция предвижда подходяща рамка за многостранно сътрудничество относно рационалното опазване и управление на рибните ресурси в международните води от североизточната част на Атлантическия океан. Мерките за управление, приети в NEAFC, включват технически мерки за опазването и управлението на видовете, регулирани в рамките на NEAFC, и за закрила на уязвимите морски местообитания, включително предпазни мерки.

(19)  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да конкретизира мерките, придружаващи годишните ограничения на усилието, ако държавите членки не успеят да ги предприемат или ако приетите от тях мерки се счетат за несъвместими с целите на настоящия регламент или пък за недостатъчни по отношение на целите, указани в него.

(20)  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на ЕС, което може да е необходимо с цел изменение или допълване на несъществени елементи от настоящия регламент в случаите, в които липсват или са недостатъчни приетите от държавите членки съпътстващи мерки, свързани с годишните ограничения на усилието, когато последните заместват ограниченията на улова.

(21)  Следователно е необходимо да се въведат нови правила за регулиране на риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан, както и да се отмени Регламент (ЕО) № 2347/2002.

(22)  При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цели

Целите на настоящия регламент са следните:

а)  да се гарантира устойчива устойчивото управление и експлоатация на дълбоководните видове, като същевременно се сведе до минимум въздействието на дълбоководните риболовни дейности върху морската околна среда; [Изм. 16]

аа)  да се предотвратят сериозни неблагоприятни последици за уязвимите морски екосистеми и да се гарантира дългосрочното опазване на дълбоководните рибни запаси; [Изм. 17]

б)  да се задълбочат научните знания за дълбоководните видове и техните местообитания с оглед постигане на целите, посочени в буква а);

ба)  да се сведе до минимум приловът, а когато това е възможно – да се предотврати; [Изм. 18]

в)  да се приложат по отношение на управлението на риболова техническите мерки, препоръчани от Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC).

вa)  да бъде приложен подход на предпазливост и екосистемен подход към управлението на риболова и да се гарантира, че мерките на Съюза, насочени към устойчивото управление на дълбоководните рибни запаси, са в съответствие с резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално Резолюции 61/105 и 64/72. [Изм. 19]

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за риболовните дейности или планираните риболовни дейности в следните води:

а)  водите на Съюза от подзони II—XI на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), включително риболовните дейности или планираните риболовни дейности, извършвани от риболовни кораби под флага на трета държава и регистрирани в тях, [Изм. 20]

б)  международните води от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2. на CECAF, и

в)  регулаторната зона на NEAFC.

Член 3

Определения

1.  За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 3 4от Регламент (ЕО) № 2371/2002 2013 [относно общата политика в областта на рибарството] и член 2 от Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета(10). [Изм. 21]

2.  Освен това се прилагат следните определения:

а)  „зони, подзони, участъци и подучастъци на ICES“ са зоните, определени в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета(11); [Изм. 22]

б)  „зони, подзони и участъци на CECAF“ са зоните, определени в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета(12); [Изм. 23]

в)  „регулаторна зона на NEAFC“ означава водите, обхванати от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан, които се намират извън риболовната юрисдикция на договарящите се страни по конвенцията;

г)  „дълбоководни видове“ означава видовете, изброени в приложение I;

д)  „най-уязвимите видове“ означава дълбоководните видове, посочени в третата колона „Принадлежи към групата на най-уязвимите видове (X)“ на таблицата в приложение I;

е)  „риболовна дейност“ означава риболовни дейности, имащи за цел улова на определени видове с определени риболовни съоръжения в определен район;

ж)  „дълбоководна риболовна дейност“ означава дейност, насочена към дълбоководни видове в съответствие с указанията, определени в член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

з)  „център за наблюдение на рибарството“ означава оперативен център, създаден от държава-членка на знамето и оборудван с компютърна техника и програмно осигуряване, необходими за автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните;

и)  „научен консултативен орган“ означава международен риболовен научен орган, чиито препоръки отговарят на международните стандарти за научни препоръки, основани на научни изследвания;

иа)  „устойчива експлоатация“ означава експлоатацията на запас или група от рибни запаси по начин, който дава възможност популациите рибни запаси да се възстановяват и поддържат над нива, позволяващи да се постига максимален устойчив улов, и няма отрицателно въздействие върху морските екосистеми; [Изм. 24]

й)  „максимален устойчив улов“ означава максималния улов, който може да бъде добиван от рибен запас за неограничен период от време. [Изм. 25]

Член 3а

Прозрачност, публично участие и достъп до правосъдие

1.  За изпълнението на настоящия регламент са приложими разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО(13) на Европейския парламент и на Съвета и на Регламенти 1049/2001/ЕО(14) и 1367/2006/ЕО(15) на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до информация за околната среда.

2.  Комисията и държавите членки гарантират, че целият процес на обработка на данни и вземане на решения по силата на настоящия регламент бива провеждан в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда („Орхуската конвенция“, одобрена от името на Съюза с Решение 2005/370/EC на Съвета)(16). [Изм. 26]

Член 3б

Определяне на дълбоководните видове и най-уязвимите видове

1.  В срок до ...(17) и на всеки две години Комисията преразглежда списъка на дълбоководните видове в приложение І, включително определянето на най-уязвимите видове.

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за преразглеждане на списъка на дълбоководни видове в приложение І, включително определянето на най-уязвимите видове, да включва нова научна информация от държавите членки, от научно-консултативния орган и от други подходящи източници на информация, включително оценките на Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). При приемането на такива делегирани актове Комисията взема по-специално под внимание критериите на Червения списък на IUCN, редкостта на вида, уязвимостта му спрямо експлоатацията и дали научно-консултативният орган е препоръчал нулев прилов. [Изм. 27]

ГЛАВА II

РАЗРЕШЕНИЯ ЗА РИБОЛОВ

Член 4

Видове разрешения за риболов

1.  За риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове, извършени от риболовен кораб на Съюза, е необходимо разрешение за риболов, издадено от държавата членка на флага, което посочва дълбоководните видове като целеви видове. [Изм. 28]

2.  За целите на параграф 1 се счита, че риболовните дейности са насочени към дълбоководни видове, ако:

а)  дълбоководните видове са посочени като цел в риболовния календар на кораба, или

б)  на борда на кораба се намират съоръжения, подходящи единствено за улов на дълбоководни видове, или такива съоръжения са разположени в зоната на действие на кораба, или

в)  капитанът на кораба е записал в дневника улов процент на дълбоководни дълбоководните видове риба, изброени в приложение І, уловени във водите, включени в обхвата на настоящия регламент, и който е равен на или превишава 10 % от общото тегло на улова в съответния риболовен денедин от следните прагове:

—  15 % от общото тегло на улова в съответния риболовен ден, или

—  8 % от общото тегло на улова в съответния риболовен рейс,

като изборът на прага принадлежи на капитана на кораба, или [Изм. 29]

вa)  корабът използва дънни риболовни съоръжения на дълбочина от 600 метра или повече. [Изм. 30]

2a.  С цел изчисляване на посочените в параграф 2, буква в) проценти видовете от приложение І, подлежащи на отсрочено прилагане, както е посочено в четвъртата колона от него, се вземат под внимание, считано от ...(18), [Изм. 31]

3.  За риболовните дейности, които не са насочени към улов на дълбоководни видове, но водят до улавяне на дълбоководни видове като прилов, извършвани от риболовен кораб на Съюза, се изисква разрешение за риболов, в което дълбоководните видове са указани като прилов. [Изм. 32]

4.  Двата вида разрешения за риболов, посочени съответно в параграфи 1 и 3, трябва да са ясно разграничими в електронната база данни, посочена в член 116 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

5.  Без да се засягат параграфи 1 и 3, риболовните кораби могат да улавят, задържат на борда, трансбордират или разтоварват на сушата всяко количество дълбоководни видове без разрешение за риболов, ако това количество е по-малко от прага, установен на 100 kg за риболовен рейс общо за всички дълбоководни видове. Подробни данни за всеки подобен улов, независимо дали е задържан или изхвърлен, включително видов състав, тегло и размери, трябва да бъдат записвани в корабния дневник и докладвани на компетентните органи. [Изм. 33]

Член 5

Управление на капацитета

1.  Общият риболовен капацитет, измерен в брутен тонаж и в киловати за всички риболовни кораби, притежаващи разрешение за риболов, което е издадено от дадена държава членка, което позволява улов на дълбоководни видове, независимо дали като целеви видове или като прилов, в нито един момент не трябва да надвишава съвкупния риболовен капацитет на корабите на тази държава членка, които са разтоварили 10 тона или повече от дълбоководните видове през коя да е от двете календарни години, предхождащи влизането в сила на настоящия регламент2009-2011 г., като се избира годината, през която количеството е по-голямо. [Изм. 34]

1a.  За постигане на целта, определена в параграф 1, държавите членки извършват годишни оценки на капацитета в съответствие член 22 от Регламент (ЕО) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. Произлизащият от тази оценка доклад, както е посочен в параграф 2 от същия член, се стреми да идентифицира структурен свръхкапацитет по сегменти и отчита дългосрочната рентабилност по сегменти. Докладите се оповестяват публично. [Изм. 35]

1б.  Когато оценките на капацитета, посочени в параграф 1а, сочат, че смъртността на дълбоководните запаси, причинявана от риболов, е над препоръчителните равнища, съответната държава членка изготвя и включва в доклада план за действие за засегнатия сегмент от флота, за да се гарантира, че смъртността от риболов, причинявана сред въпросните запаси, е в съответствие с целите по член 10. [Изм. 36]

1в.  Оценките на капацитета и плановете за действие, посочени в настоящия член, се оповестяват публично. [Изм. 37]

1г.  В случаите, когато възможностите за риболов на дълбоководни видове са били разменени между държави членки, за целите на установяването на общия риболовен капацитет в съответствие с параграф 1 риболовният капацитет, съответстващ на разменените възможности, се предоставя на държавата членка донор. [Изм. 38]

1д.  Без да се засяга параграф 1, на регионалните флоти в най-отдалечените региони, където няма континентален шелф и реално не съществуват алтернативи на дълбоководните ресурси, се разрешава общ риболовен капацитет за дълбоководни видове, който в нито един момент не следва да надвишава общия риболовен капацитет на настоящия флот във всеки от най-отдалечените региони. [Изм. 39]

Член 6

Общи изисквания относно заявленията за разрешения за риболов

1.   Всяко заявление за разрешение за риболов на дълбоководни видове, независимо дали като целеви улов или като прилов, както и заявленията за годишно подновяване на такова разрешение, се придружават от описание на зоната на планираните риболовни дейности, като се посочват всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF, вида и количеството съоръжения, дълбочинния обхват, на който ще се провеждат дейностите, и отделните целеви видове, както и предвидената честота и продължителност на риболовната дейност. Тази информация е обществено достояние. [Изм. 40]

1a.  Всяко заявление за разрешение за риболов се придружава от запис на извършения от съответния риболовен кораб улов на дълбоководни видове в зоната, за която се подава заявлението, през периода 2009-2011 г. [Изм. 41]

Член 6а

Специфични изисквания за опазване на уязвимите морски екосистеми

1.  Държавите членки използват най-добрата научна и техническа информация, с която разполагат, включително биогеографска информация, за да определят местонахождението или евентуалното местонахождение на уязвими морски екосистеми. Освен това научният консултативен орган извършва годишна оценка на информацията за местонахождението или евентуалното местонахождение на уязвими морски екосистеми.

2.  Когато въз основа на посочената в параграф 1 информация се определят зоните, за които е известно, че в тях има или съществува вероятност да има уязвими морски екосистеми, държавите членки и научният консултативен орган уведомяват своевременно Комисията.

3.  В срок до ...(19), въз основа на най-пълната налична научна и техническа информация и въз основа на оценките и констатациите, направени от държавите членки и научния консултативен орган, Комисията определя списък на местонахожденията или евентуалните местонахождения на уязвими морски екосистеми. Комисията ежегодно преразглежда посочения списък въз основа на получена от научния консултативен орган препоръка.

4.  Риболовът с дънни съоръжения се забранява в зоните, идентифицирани в съответствие с параграф 3.

5.  Затварянията на зони, посочени в параграф 4, се прилагат за всички кораби на Съюза, когато те са в открито море, както и за всички кораби, когато затварянето е във водите на Съюза.

6.  Чрез дерогация от параграф 4, в случай че въз основа на оценка на въздействието и след допитване до научно-консултативния орган Комисията определи, че има достатъчно доказателствени данни, според които в дадена зона от посочения в параграф 3 списък няма налични уязвими морски екосистеми, или че са приети подходящи мерки за опазване и управление, гарантиращи предотвратяването на значително неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми в тази зона, тя може отново да отвори зоната за риболов с дънни съоръжения.

7.  Ако в хода на риболовните дейности даден риболовен кораб открие доказателства за уязвима морска екосистема, той незабавно прекратява риболова в съответната зона. Корабът подновява дейностите си, единствено когато достигне до друга зона на разстояние най-малко пет морски мили от риболовната зона, в която са били открити тези доказателства.

8.  Риболовният кораб незабавно докладва всяко непредвидено откриване на уязвими морски екосистеми на компетентните национални органи, които от своя страна незабавно уведомяват Комисията.

9.  Посочените в параграфи 4 и 7 зони остават затворени за риболов, докато научният консултативен орган извърши оценка на зоната и стигне до заключение, че няма налични уязвими морски екосистеми, или че са приети подходящи мерки за опазване и управление, гарантиращи предотвратяването на значително неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми в тази зона, след което Комисията може отново да отвори зоната за риболов. [Изм. 42]

Член 7

Специфични изисквания относно заявленията за издаване на разрешения за риболов, позволяващи използването на дънни съоръжения при риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове

1.  В допълнение към изискванията, предвидени в член 6, всяко заявление за получаване на разрешение за целеви риболов на дълбоководни видове по член 4, параграф 1, , издадено в съответствие с параграф 4, което позволява използването на дънни съоръжения във водите на Съюза по член 2, буква а), или в международни води, по член 2, букви б) и в), се придружава от подробен риболовен план, който бива публично оповестен, в който се уточняват: [Изм. 43]

а)  местоположенията на предвидените риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове, които в рамките на дълбоководни риболовни дейности. Те се представят чрез координати в съответствие със световната геодезична система от 1984 г. и включват указване на всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF; [Изм. 44]

б)  местоположенията на провеждане на дълбоководни риболовни дейности за периода 2009-2011 г, .които ако има такива, през последните три пълни календарни години. Местоположенията се представят чрез координати в съответствие със световната геодезична система от 1984 г. и описват възможно най-точно риболовните дейности и включват указване на всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF;. [Изм. 45]

бa)   вида на съоръженията и дълбочината, на която ще бъдат разположени, списък на видовете, които ще бъдат ловувани и техническите мерки, които ще бъдат въведени в съответствие с техническите мерки за управление на риболова, препоръчани от NEAFC, и мерките съгласно Регламент (ЕО) № 734/2008, както и конфигурацията на батиметричния профил на морското дъно в риболовните зони, в които се предвижда да бъдат извършвани риболовните дейности, когато компетентните органи на засегнатата държава на флага още не разполагат с тази информация. [Изм. 46]

1а.  Преди издаването на разрешение държавите членки проверяват VMS данните за такива плавателни съдове с цел проверка на това, дали предоставената съгласно параграф 1, буква б) информация е точна. Ако предоставената съгласно параграф 1, буква б) информация не съответства на тази от VMS системата, разрешение не се издава. [Изм. 47]

1б.  Разрешените риболовни дейности се ограничават до съществуващите риболовни зони, определени съгласно параграф 1, буква б). [Изм. 48]

1в.  Всички изменения в риболовния план подлежат на оценка от страна на държавата членка на флага. Промененият риболовен план се приема от държавата членка на флага само ако не допуска риболовни дейности в зони, в които съществуват или има вероятност да съществуват уязвими морски екосистеми. [Изм. 49]

1г.  Неизпълнението на риболовния план води до оттегляне от страна на държавата членка на флага на разрешението за риболов за съответния риболовен кораб. [Изм. 50]

1д.  Дребномащабни кораби, които поради технически фактори, като например вида използвано оборудвани или капацитета на кораба, нямат капацитет за улов над 100 кг. от дълбоководни видове на риболовен рейс, се освобождават от задължението да представят риболовен план. [Изм. 51]

1е.  Заявленията за подновяване на разрешения за риболов за дълбоководни видове могат да бъдат освободени от изискването за представяне на риболовен план, освен ако са планирани промени в риболовните действия на съответния кораб, в който случай се представя преразгледан план. [Изм. 52]

2.  Във всяко разрешение за риболов, издадено въз основа на направено съгласно параграф 1 заявление, се уточнява дънното риболовно съоръжение, което може да се използва, и се ограничава обхватът на разрешените риболовни дейности до зоната, в която предвидената риболовна дейност, както е определена в параграф 1, буква а), се припокрива със съществуващата риболовна дейност, както е определена в параграф 1, буква б). Районът на предвидената риболовна дейност обаче може да бъде разширен извън зоната на съществуващата риболовна дейност, ако държавата-членка е оценила и документирала въз основа на научни препоръки, че такова разширяване няма да окаже значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистемиБез да се накърнява параграф 1, за риболов с дънни риболовни съоръжения, извършван във води, в които не са извършвани риболовни дейности в периода 2009 – 2011 г., както се посочва в параграф 1, буква б), се изисква разрешение за риболов, както е определено съгласно член 4. Не се издава разрешение за риболов, освен ако държавата членка е направила оценка и е документирала въз основа на най-добрите налични научни данни и препоръки, че съответните риболовни дейности няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху морската екосистема. Тази оценка се извършва в съответствие с настоящия регламент и Насоките на ФАО от 2008 г. и се осигурява публичен достъп до нея. Комисията, в консултация със съответната държава членка и научния консултативен орган, следва да преразгла тази оценка, за да гарантира, че са определени всички зони, в които е известно, че има, или е вероятно да има уязвими морски екосистеми, и че предложените мерки за смекчаване и управление са достатъчни за предотвратяване на значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми. [Изм. 53]

2а.  До …(20) не се издават, нито се подновяват разрешения за риболов за дълбоководни видове, включително за зоните, определени в параграф 1, буква б), освен ако държавата членка е направила оценка и е документирала въз основа на най-добрите налични научни препоръки, че съответните риболовни дейности няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми. Тази оценка се извършва в съответствие с Насоките на ФАО от 2008 г., включително съгласно определеното в приложение IIa, и се осигурява публичен достъп до нея. [Изм. 54]

2б.  При извършване на оценката на въздействието държавите членки прилагат подход на предпазливост. В зоните, за които не е извършвана оценка на въздействието или в които оценката на въздействието не е извършена съгласно Насоките на ФАО от 2008 г., използването на дънни съоръжения се забранява. [Изм. 55]

2в.  Не се издават разрешения за риболов съгласно член 4 за зони, в които е известно, че има, или е вероятно да има уязвими морски екосистеми, освен ако Комисията след консултации с научно-консултативния орган определи, че има достатъчно доказателства, че са взети подходящи мерки за опазване и управление, които гарантират предотвратяването на значителното неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми. [Изм. 56]

2г.  Изисква се нова оценка на въздействието, ако има значителни промени в начина на извършване на съществуващи риболовни дейности с дънни съоръжения или в използваната технология, или ако има нова научна информация, според която в дадена зона съществуват уязвими морски екосистеми. [Изм. 57]

2д.  В допълнение към изискванията, посочени в член 6, се докладват подробности за всеки улов на дълбоководни видове, независимо дали е задържан или изхвърлен, включително видовият състав, теглото и размерите. [Изм. 58]

Член 8

Участие на кораби в събирането на данни за дълбоководния риболов

Държавите членки прилагат мерки, с които да се гарантира, че корабите, ловуващи дълбоководни видове, независимо дали това се извършва в съответствие с разрешение за риболов, издадено съгласно член 4, или не, записват данните за своя улов на такива видове и ги докладват на съответните компетентни органи. [Изм. 59]

Държавите членки включват във всички издадени в съответствие с член 4 разрешения за риболов условията, необходими за да се гарантира участието на съответния кораб, в сътрудничество със съответния научен институт, в дейностите по събиране на данни по всяка схема, в чийто обхват са включени риболовните дейности, за които са предоставени разрешения.

Държавите членки въвеждат необходимите системи, с които да гарантират, че навсякъде, където това е възможно, събраните данни се докладват на съответните компетентни органи във вида, в който са събрани, за да се намали рискът за уязвимите морски екосистеми, да се сведе до минимум приловът и да се създаде възможност за по-добро управление на риболова чрез „мониторинг в реално време“. [Изм. 60]

Релевантните данни, които трябва да се записват и отчитат в съответствие с настоящия член, включват най-малко теглото и видовия състав на всеки дълбоководен улов. [Изм. 61]

Член 9

Изтичане на разрешенията за риболов за целеви улов на дълбоководни видове за кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи

Разрешенията за риболов по член 4, параграф 1 за кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, изтичат най-късно две години след влизането в сила на настоящия регламент. След тази дата разрешенията за риболов за целеви улов на дълбоководни видове с тези съоръжения не се издават или подновяватДо... (21) Комисията извършва оценка на изпълнението на настоящия регламент в съответствие с член 21. Извършва се оценка на използването на всички видове риболовни съоръжения със специално внимание към въздействието върху най-уязвимите видове и върху уязвимите морски екосистеми. Ако тази оценка показва, че дълбоководните запаси, изброени в приложение І, с изключение на видовете от приложение І, подлежащи на отсрочено прилагане на член 4, параграф 2, буква в), не се експлоатират на нивата на максимално устойчив улов, подходящи за възстановяване и поддържане на популациите от дълбоководни видове над нивата, позволяващи да се получи максималният устойчив улов, и че уязвимите ворски екосистеми не са защитени от значителни неблагоприятни въздействия, до …(22)+ Комисията представя предложение за изменение на настоящия регламент. Предложението гарантира, че действието на разрешенията за риболов за кораби, ловуващи дълбоководни видове съгласно посоченото в член 4 и използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, изтича и те не се подновяват и че са въведени всички необходими мерки по отношение на дънните съоръжения, включително корабите с парагди, за да се гарантира защитата на най-уязвимите видове. [Изм. 62]

ГЛАВА III

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ И СЪПЪТСТВАЩИ МЕРКИ

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 10

Принципи

1.  Възможностите за риболов на конкретните дълбоководни видове се определят на ниво на експлоатация, което е съобразено с гарантира, че популациите на дълбоководни видове се възстановяват прогресивно и се запазват над равнищата биомаса, позволяващи да се постигне максималния устойчив улов. Това ниво на експлоатация допринася за постигането и поддържането на добро екологично състояние на морската среда на Съюза до 2020 г. и се основава на най-добрата налична научна информация. [Изм. 63]

2.  Когато въз основа на най-добрата налична научна информация не е възможно да се установят нивата на експлоатация, съответстващи на максималния устойчив уловпараграф 1, възможностите за риболов се определят, както следва: [Изм. 64]

а)  когато въз основа на най-добрата налична научна информация се определят нивата на експлоатация, съответстващи на подхода на предпазливост към управлението на риболова, възможностите за риболов за съответния период на управление на риболова не могат да се определят на по-високи от тези нива;

б)  когато въз основа на най-добрата налична научна информация не е възможно да се определят нивата на експлоатация, съответстващи на подхода на предпазливост към управлението на риболова, тъй като липсват достатъчно данни за определени запаси или видове, не могат да бъдат отпускани възможности възможностите за съответните видове риболов за съответния период на управление на риболова не се определят на нива, по-високи от нивата, предвидени в рамките на подхода на ICES за запаси, за които има недостатъчно данни. [Изм. 65]

2а.  Когато ICES не е успял да определи нивата на експлоатация, посочени в параграф 2, буква а) или б), включително за запаси или видове, за които има недостатъчно данни, не се предоставят възможности за риболов за съответните видове риболов. [Изм. 66]

2б.  Възможностите за риболов на дълбоководни видове отчитат вероятния състав на улова в тези риболовни зони и гарантират дългосрочната устойчивост на всички уловени видове. [Изм. 67]

2в.  При разпределянето на възможностите за риболов, които им се предоставят, държавите членки отговарят на критериите, определени в член 17 от Регламент (ЕС) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 68]

2г.  Мерките за управление, включително определянето на възможностите за риболов за целеви видове и видове от прилов при смесен риболов, затварянето на зони или сезонното затваряне, както и използването на селективни съоръжения се определят и установяват с цел избягване, свеждане до минимум и премахване на прилова на дълбоководни видове и с цел гарантиране на дългосрочна устойчивост на всички видове, засегнати неблагоприятно от риболова. [Изм. 69]

Член 10а

Мерки за опазване

1.  Държавите членки прилагат подход на предпазливост и екосистемен подход към управлението на риболова и приемат мерки за гарантиране на дългосрочно опазване и устойчиво управление на дълбоководните запаси и нецелевите видове. С тези мерки се цели възстановяване на изчерпаните видове, свеждане до минимум, предотвратяване и когато е възможно – премахване на прилова, опазване на струпванията от размножаващи се риби и осигуряване на подходяща закрила и предотвратяване на значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми. Тези мерки могат да включват забрани в реално време, сезонни или постоянни забрани на някои риболовни дейности или съоръжения в определени зони.

2.  Настоящият регламент допринася за прилагането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета(23) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(24) и за постигането и поддържането на добро екологично състояние до 2020 г. най-късно, както е посочено в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(25), включително по-специално това, при всички запаси от уловни видове да се наблюдава разпределение на популацията по възраст и размер, показващо здрав запас, и дескриптори 1, 2, 3, 4, 6, 9 и 10. [Изм. 70]

Член 10б

Задължение за разтоварване на сушата на целия улов

1.  Чрез дерогация от член 15 от Регламент (ЕС) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството] целият улов на риба и нерибни видове, независимо от това, дали подлежат на ограничения на улова или не, осъществен от риболовен кораб, който притежава разрешение за улов на дълбоководни видове, предоставено съгласно член 4, параграф 1 или член 4, параграф 3 от настоящия регламент, се качва и задържа на борда на кораба, отразява се в корабния дневник и се разтоварва на сушата. Минималните разпоредби не се прилагат за тези кораби. [Изм. 71]

Раздел 2

Управление чрез ограничения на риболовното усилие и съпътстващи мерки [Изм. 72]

Член 11

Управление Определяне на възможностите за риболов само чрез ограничения на риболовното усилие [Изм. 73]

1.  Съветът, като действа в съответствие с Договора, може да реши да премине от определяне на годишните възможности Възможностите за риболов на дълбоководните дълбоководни видове са под формата на ограничения на риболовното усилие и ограничения на улова към определяне единствено на ограничения на риболовното усилие за риболова на определени видовеобщ допустим улов (ОДУ). [Изм. 74]

1а.  В допълнение към ОДУ могат да бъдат определяни ограничения на риболовното усилие. [Изм. 75]

1б.  При определянето на възможностите за риболов по параграфи 1 и 1а държавите членки отговарят на целите, определени в член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 76]

2.  За целите на параграф 11а, равнищата на риболовното усилие за всяка дълбоководна риболовна дейност, които се използват като базови равнища по отношение на всяко адаптиране, необходимо за спазване на принципите, установени в член 10, са равнищата на риболовното усилие, оценени въз основа на научна информация като съответстващи на размера на улова от съответната дълбоководна риболовна дейност през предходните две календарни годинипериода 2009 – 2011 г.

За целите на оценката на равнищата на риболовно усилие, посочено в алинея първа, видовете от приложение І, подлежащи на отсрочено прилагане на член 4, параграф 2, буква в), както е посочено в четвъртата колона от приложението, се вземат под внимание считано от ...(26). [Изм. 77]

2а.  Ограниченията на риболовното усилие за дълбоководни видове отчитат вероятния състав на улова в тези риболовни зони и се определят на равнища, които да могат да гарантират дългосрочната устойчивост на всички уловни видове. [Изм. 78]

3.  В ограниченията на риболовното усилие, определени в съответствие с параграфи 1 и 2, се указват:

а)  специфичните дълбоководни риболовни дейности, за които се прилага ограничението на риболовното усилие, като се посочват регулираните вид и брой на риболовни съоръжения, целевите видове и конкретни запаси, дълбочината и зоните на ICES или зоните на CECAF, в които може да бъде разгърнато допустимото усилие; [Изм. 79]

б)  единиците за риболовно усилие или съчетанието от единици, които се използват при управлението; и. [Изм. 80]

ба)  методи и протоколи за мониторинга и отчитането на равнищата на усилие в хода на даден период на управление на риболова. [Изм. 81]

Член 12

Съпътстващи мерки

1.  Когато годишните ограничения на риболовното усилие заменят ограниченията на улова в съответствие с член 11, параграф 1, Държавите членки запазват или въвеждат по отношение на корабите под техен флаг следните съпътстващи мерки: [Изм. 82]

а)  мерки за избягване на увеличаването на общия риболовен капацитет на кораби, засегнати от ограниченията на усилиетопредотвратяване на прекомерния риболов и риболовния свръхкапацитет; [Изм. 83]

б)  мерки за избягване на увеличаването предотвратяване и свеждане до минимум на прилова, по-специално на прилова на най-уязвимите видове; и [Изм. 84]

в)  условия за ефективно предотвратяване на изхвърлянето. Те целят разтоварването на първо място избягването на улова на нежелани видове и налагат изискването за разтоварване на суша на цялото намиращо се на борда количество риба, освен когато ако това противоречи на правилата, действащи в рамките на общата политика в областта на рибарството, или ако за съответните видове е доказано, че имат високо ниво на оцеляване след изхвърляне; [Изм. 85]

ва)  мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов в дълбоководни риболовни дейности. [Изм. 86]

2.  Мерките остават в сила, докато съществува необходимост да се предотвратят или намалят рисковете, посочени в параграф 1, букви а), б) и в). [Изм. 87]

2а.  Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за мерките, приети в съответствие с параграф 1. [Изм. 88]

3.  След приемането на съпътстващите мерки от държавите членки, Комисията оценява тяхната ефективност и след това извършва такава оценка ежегодно. [Изм. 89]

Член 13

Мерки на Комисията, в случай че липсват съпътстващи мерки, приети от държавите членки, или тези мерки не са достатъчни

1.  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 20 с цел да конкретизира мерките, съпътстващи годишните ограничения на усилието по член 12, параграф 1, букви а), б) или в):

а)  ако съответните държави членки не уведомят Комисията за мерки, приети съгласно член 12 до ... .(27); [Изм. 90]

б)  ако действието на мерките, приети съгласно член 12, бъде прекратено, а необходимостта да се предотвратят или намалят рисковете, посочени в член 12, параграф 1, букви а), б) и в), се запази.]

2.  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 20 с цел да конкретизира мерките, съпътстващи годишните ограничения на усилието по член 12, букви а), б) или в), ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 12, параграф 3,

а)  бъде преценено, че мерките на държава членка не са съвместими с целите на настоящия регламент; или

б)  бъде преценено, че мерките на държава членка не са достатъчни по отношение на целите, посочени в член 12, параграф 1, буква а), б) или в).

3.  Съпровождащите мерки, приети от Комисията, са насочени към постигането на целите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките, приети от държавата членка, престават да действат.

Член 13а

Специални мерки на Съюза

С оглед предотвратяването и свеждането до минимум на прилова, по-специално прилова на най-уязвимите видове, може да се вземе решение за промяна на съоръженията или затваряне в реално време на зони с високи равнища на прилов. [Изм. 91]

ГЛАВА IV

КОНТРОЛ

Член 14

Изпълнение на разпоредбите за контрол на многогодишните планове

1.  Настоящият регламент следва да се интерпретира като „многогодишен план“ за целите на Регламент (ЕО) № 1224/2009(ЕС) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 92]

2.  Дълбоководните видове се разглеждат като „видове, подлежащи на многогодишен план“ и като „запаси, подлежащи на многогодишен план“ за целите на Регламент (ЕО) № 1224/2009(ЕС) № .../2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 93]

Член 15

Определени пристанища

1.   Държавите членки определят пристанищата, на които ще се извършват разтоварването или трансбордирането на дълбоководни видове над 100 kg. До …(28) държавите членки предават на Комисията списък с определените пристанища. [Изм. 94]

2.   Разтоварването на общи количества над 100 kg от дълбоководни видове не е възможно на места, различни от пристанищата, които са определени за разтоварването на дълбоководни видовесъгласно параграф 1. [Изм. 95]

3.  С цел подобряване на съгласуваността и координацията в Съюза Комисията установява мерки за корабите, определените пристанища и съответните компетентни органи по отношение на процедурите за инспекции и надзор, необходими за разтоварването или трансбордирането на дълбоководни видове и за записването и отчитането на данни относно разтоварването или трансбордирането, включващи като минимално изискване теглото и видовия състав. [Изм. 96]

4.  Кораби, които разтоварват или трансбордират дълбоководни видове, спазват реда и условията за записване и отчитане на теглото и състава на разтоварените или трансбордираните дълбоководни видове и изпълняват всички процедури за инспекции и надзор, свързани с разтоварването и трансбордирането на дълбоководни видове. [Изм. 97]

Член 16

Предварително уведомление

Чрез дерогация от член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 От капитаните на всички кораби на Съюза, независимо от дължината им, възнамеряващи да разтоварят или трансбордират 100 kg или повече дълбоководни видове, независимо от тяхната дължина, се изисква да уведомят компетентния орган на своята държава на флага за намерението си. Капитанът на кораба или всяко друго лице, отговарящо за функционирането на кораби с дължина 12 метра или повече, уведомява компетентните органи най-малко четири часа преди очаквания час на пристигане на пристанището в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Въпреки това малките кораби без електронен риболовен дневник, както и непромишлените кораби се освобождават от изискването за уведомяване. [Изм. 98]

Член 17

Записи в дневника в дълбоки води

Без да се засягат членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, капитаните на риболовни кораби, притежаващи разрешение в съответствие с член 4, параграф 1 или член 4, параграф 3 от настоящия регламент, когато са ангажирани в дълбоководни риболовни дейности или при риболов на дълбочина, по-голяма от 400 m:

а)  вписват нов ред в корабния дневник на хартиен носител след всяко изтегляне; или

б)  правят отделен запис след всяко изтегляне, ако са оборудвани със системата за електронно записване и отчитане.

Член 18

Оттегляне на разрешения за риболов

1.  Без да се засяга член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 разрешенията за риболов по член 4, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент се оттеглят най-малко за една година в във всеки от следните случаи: [Изм. 99]

а)  неспазване на условията, определени в разрешението за риболов, по отношение на ограниченията за използване на съоръженията, разрешените зони на експлоатация или, когато е уместно, на ограниченията на улова или и усилието относно разрешените целеви видове; или [Изм. 100]

б)  недопускане на присъствието на наблюдател на борда или на вземането на проби от улова с научна цел, както е посочено в член 19.

ба)  невъзможност да бъдат събрани, записани и отчетени данните в съответствие с член 8; [Изм. 101]

бб)  неспазване на изискванията на общата политика в областта на рибарството; [Изм. 102]

бв)  всеки един от случаите, посочени в Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета(29), по-специално съгласно разпоредбите на глави VII-IX. [Изм. 103]

2.  Параграф 1 не се прилага, ако нарушенията, посочени в него, са причинени от форсмажорни обстоятелства. [Изм. 104]

ГЛАВА V

СЪБИРАНЕ НА ДАННИ И СЪОТВЕТСТВИЕ [Изм. 105]

Член 19

Правила за събирането на данни и докладването

1.  Държавите членки събират данни за всяка дълбоководна риболовна дейност в съответствие с правилата за събиране на данни и равнищата на точност, предвидени в многогодишната програма на Общността за събиране, управление и използване на биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, приета в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008(30), и в други мерки, приети съгласно посочения регламент. Държавите членки гарантират, че са въведени необходимите системи за улесняване на докладването на улова на целевите видове и видовете от прилова и докладването на доказателства за неочаквано откриване на уязвими морски екосистеми. Винаги, когато е възможно, това докладване се извършва в реално време. [Изм. 106]

1а.  Държавите членки въвеждат програма за присъствие на наблюдатели, за да се гарантира събирането на съответни актуални и точни данни за улова и прилова на дълбоководни видове, откриването на уязвими морски екосистеми и друга информация от значение за ефективното прилагане на настоящия регламент. Корабите, които използват дънни тралове или дънни хрилни мрежи и имат разрешение за риболов за дълбоководни видове, подлежат на 100 % присъствие на наблюдатели. Всички останали кораби с разрешение за улов на дълбоководни видове подлежат на 10 % присъствие на наблюдатели. [Изм. 107]

2.  От капитана на кораба или всяко друго лице, което носи отговорност за експлоатацията на кораба, се изисква да приеме на борда научния наблюдател, определен от държавата членка за този кораб, освен ако това е невъзможно от съображения за сигурноств съответствие с условията, посочени в параграф 4. Капитанът улеснява изпълнението на задачите на научния наблюдател. [Изм. 108]

3.  Научните наблюдатели:

а)  извършват текущите си задачи за събиране на данни, както е определено в параграф 1са квалифицирани да изпълняват задълженията и задачите си като научни наблюдатели, включително способността да установяват видове, открити в дълбоководни екосистеми; [Изм. 109]

аа)  записва отделно, в същия формат като този в риболовния дневник на кораба, информацията за улова, определена в Регламент (ЕО) № 1224/2009; [Изм. 110]

аб)  отбелязва всеки случай на отклонение от посочения в член 7 риболовен план; [Изм. 111]

ав)  документира всяко непредвидено откриване на уязвими морски екосистеми, включително събира информация, която може да бъде от полза във връзка със защитата на зоната; [Изм. 112]

аг)  записва дълбочините, на които се разполагат съоръженията; [Изм. 113]

ад)  представя доклад на компетентните органи на съответната държава членка на флага в срок от 20 дни от края на периода на наблюдение, копие от който се изпраща от тези органи на Комисията в срок от 30 дни след получаването на писменото искане на Комисията. [Изм. 114]

б)  определят и документират теглото на всички каменни корали, меки корали, сюнгери или други организми, принадлежащи към същата екосистема, изтеглени на борда от корабните съоръжения.

3а.  Забранява се научните наблюдатели да бъдат:

i)  роднина на капитана на кораба или на друг офицер, служещ на кораба, към който е зачислен наблюдателят;

ii)  служител на капитана на кораба, към който е зачислен наблюдателят;

iii)  служител на представителя на капитана;

iv)  служител на дружество под контрола на капитана или на негов представител;

v)  роднина на представителя на капитана. [Изм. 115]

4.  В допълнение към посочените си в параграф 1 задължения държавите членки подлежат на конкретните изисквания за събиране на данни и докладване, установени в приложение II за дълбоководните риболовни дейности.

4а.  Събирането на данни може да създаде възможност за установяване на партньорство между учения и рибарите и да даде принос в областта на изследване по отношение на морската среда, биотехнологиите, науките за храните и тяхната обработка и икономиката. [Изм. 116]

5.  Данните, събрани във връзка с дълбоководните морски дейности, включително всички данни, събрани в съответствие с приложение II към настоящия регламент, се обработват съгласно процедурата за работа с данни, определена в глава III от Регламент (ЕО) № 199/2008.

6.  По искане от страна на Комисията държавите членки изпращат ежемесечни доклади относно данните за разгърнатото усилие и/или улова, разбити по дълбоководни морски дейности. Тези доклади се оповестяват публично. [Изм. 117]

ГЛАВА Vа

ФИНАНСОВА ПОМОЩ [Изм. 118]

Член 19а

Финансова помощ за смяна на риболовните съоръжения

1.  Риболовните кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи при дълбоководна риболовна дейност, отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство за смяна на риболовните съоръжения и свързаните с това промени на кораба, както и за натрупване на необходимите умения и обучение, при условие че за новите съоръжения може да се докаже, че имат по-добър размер и селективност на видовете, по-слабо и ограничено въздействие върху морската среда и уязвимите морски екосистеми и не увеличават риболовния капацитет на кораба съгласно оценката на Комисията, извършена след консултации със съответния независим научен орган.

2.  Риболовните кораби отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство за целите на свеждане до минимум и когато е възможно, премахване на нежелания улов на дълбоководни видове, по-специално на най-уязвимите видове.

3.  Помощта се отпуска не повече от веднъж за един и същ кораб на Съюза.

4.  Достъп до финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство се предоставя при условие на пълно спазване на настоящия регламент, на общата политика в областта на рибарството и на законодателството на Съюза в областта на околната среда. [Изм. 119]

ГЛАВА VI

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ

Член 20

Упражняване на делегираните правомощия

1.  Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове по член 3б, параграф 2 и член 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок от три години от... (31) . Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на тригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 120]

3.  Делегирането на правомощията по член 3б, параграф 2 и член 13 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То влиза в действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. Решението не засяга валидността на делегирани актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета относно акта.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3б, параграф 2 и член 13, влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА VII

ОЦЕНКА И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Оценка

1.  В срок от шест години след влизането в сила на настоящия регламент До …(32) Комисията, въз основа на докладите на държавите членки и на научните препоръки, които поисква за тази цел, оценява въздействието на мерките, установени в настоящия регламент, и определя в каква степен са били постигнати целите, посочени в член 1, букви а) и б). [Изм. 121]

2.  Оценката се фокусира върху тенденциите в следните области:

а)  корабите, които са преминали към използване на съоръжения с намалено въздействие върху морското дъно, и тенденциите при техните нива на изхвърляненапредъка по отношение на предотвратяването, свеждането до минимум и когато е възможно, премахването на нежелан улов; [Изм. 122]

б)  обхватът на операциите на участващите кораби за всички дълбоководни морски дейности;

в)  пълнотата и надеждността на данните, които държавите членки предоставят на научни органи с цел оценка на запасите или на Комисията в отговор на специални искания за данни;

г)  запасите от дълбоководни видове, за които качеството на научните препоръки се е подобрило;

д)  риболовните дейности, управлявани само в съответствие с ограниченията на риболовното усилие, както и ефективността на съпътстващите мерки за преустановяване на изхвърлянето на улов и за намаляване на улова на най-уязвимите видове. [Изм. 123]

да)  качеството на оценките на въздействието, извършени съгласно член 7; [Изм. 124]

дб)  броя на корабите и пристанищата на Съюза, пряко засегнати от прилагането на настоящия регламент; [Изм. 125]

дв)  ефективността на мерките, въведени за гарантиране на дългосрочната устойчивост на дълбоководните рибни запаси и за предотвратяване на прилова на нецелеви видове, по-специално прилова на най-уязвимите видове; [Изм. 126]

дг)  степента, до която уязвимите морски екосистеми са ефективно защитени чрез ограничаване на разрешените риболовни дейности в съществуващите риболовни зони, затваряния на зони, правилото за придвижване напред и/или чрез други мерки; [Изм. 127]

дд)  прилагане на ограничението от 600 метра дълбочина. [Изм. 128]

2а.  Въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията представя до... (33) предложения за изменението на настоящия регламент по целесъобразност. [Изм. 129]

Член 22

Преходни мерки

Специалните разрешения за риболов, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2347/2002, остават валидни до замяната им с разрешения за риболов, позволяващи улов на дълбоководни видове, издадени в съответствие с настоящия регламент, но валидността им изтича най-късно на 30 септември 2012 г…(34). [Изм. 130]

Член 23

Отмяна

1.  Регламент (EO) № 2347/2002 се отменя.

2.  Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение III.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[…] […]

Приложение I

Раздел 1: Дълбоководни видове

Раздел 2: Видове, регулирани допълнително в рамките на NEAFC

[Изм. 131]

Приложение II

Конкретни изисквания относно събирането на данни и докладването по член 18, параграф 4.

1.  Държавите членки гарантират, че при събирането на данни в дадена зона, обхващаща както води на Съюза, така и международни води, тези данни се събират поотделно за водите на Съюза и за международните води.

2.  Когато една дълбоководна риболовна дейност съвпада с друга риболовна дейност в същата зона, събирането на данни за първата се извършва отделно от събирането на данни за втората.

3.  При всички дълбоководни риболовни дейности се вземат проби от изхвърлянията. Стратегията за вземане на проби при разтоварвания на брега и изхвърляния в морето обхваща всички видове, изброени в приложение I, както и видовете, принадлежащи към екосистемата на морското дъно, например дълбоководни корали, сюнгери и други организми, причислявани към тази екосистема.

4.  Когато приложимият многогодишен план изисква събирането на данни за риболовното усилие под формата на времето на риболов с тралове (в часове) и времето на потапяне на пасивни съоръжения, тази държава членка събира и е готова да представи заедно с тези данни за риболовното усилие следните допълнителни данни:

а)  географското местоположение на риболовната дейност за всяко от хвърлянията въз основа на данните от системата за наблюдение на корабите, предавани от кораба до центъра за наблюдение на рибарството;

б)  дълбочините, на които са разположени риболовните съоръжения, в случай че корабът докладва с помощта на електронен корабен дневник. Капитанът на кораба докладва за дълбочината на риболова в съответствие със стандартния формат на докладване.

4а.  Комисията гарантира, че данните се събират своевременно, по начин, хармонизиран във всички държави членки, и че те са точни, надеждни и изчерпателни. [Изм. 132]

4б.  Комисията осигурява безопасно съхранение на събраните данни, като предоставя публичен достъп до тях, освен в изключителни случаи, когато се изисква подходяща защита и поверителност и при условие че се обявяват причините за тези ограничения. [Изм. 133]

Приложение IIa

Оценки на въздействието, посочени в член 7, параграф 2

Оценките на въздействието за определяне на дълбоководните риболовни дейности, посочени в член 7, параграф 2, наред с другото обхващат:

1.  Вида(овете) на провежданите риболовни дейности, включително корабите и вида на риболовните съоръжения, целевите видове и дълбочинния обхват, на който ще се провеждат дейностите, отделните целеви видове и потенциалните видове за прилов, равнищата на риболовно усилие и продължителността на риболовната дейност;

2.  Най-добрата налична научна информация за актуалното състояние на рибните запаси и изходна информация за екосистемите и местообитанията в риболовните зони, с която трябва да бъдат сравнявани бъдещи промени;

3.  Установяването, описването и картографирането на известни или предполагаеми уязвими морски екосистеми в риболовната зона;

4.  Данните и методите, използвани за установяване, описване и оценка на въздействието на дадена дейност, установяване на пропуски в знанията, както и оценяване на неточността на представената в оценката информация;

5.  Установяването, описването и оценяването на възникването, мащаба и продължителността на възможните въздействия на риболовните дейности, включително кумулативното въздействие на риболовни дейности, по-специално върху уязвимите морски екосистеми и дейности и нископродуктивните рибни ресурси в риболовната зона;

6.  Предложените мерки за облекчаване и управление, които трябва да се използват за предотвратяване на съществено неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми и за осигуряване на дългосрочно опазване и устойчиво управление на нископродуктивните рибни ресурси, както и мерките, които трябва да се използват за проследяване на въздействието на риболовните операции. [Изм. 134]

(1) OВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 41. (2) ОВ С 133, 9.5.2013 г., стр. 41. (3) Позиция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. (4) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59). (5) Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6). (6) Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета от... относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (OВ L …). (7) ОВ L 347, 24.12.2009, стр. 6. (8) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1). (9) Решение 81/608/ЕИО на Съвета от 13 юли 1981 г. относно подписването на Конвенция за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан (OB L 227, 12.8.1981 г., стр. 21). (10) Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8). (11) Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите-членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70). (12) Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите-членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1). (13) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (OВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26). (14) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).“ (15) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г.,стр. 13). (16) Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 17.05.2005, стр. 1). (17) Датата на влизане в сила на настоящия регламент (18) Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (19) Една година след влизането в сила на настоящия регламент. (20) Две години след влизането в сила на настоящия регламент. (21) Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (22) + Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (23) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (24) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7). (25) Директива 2008/56/ЕО на европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OB L 164, 25.6.2008 г., стр. 19). (26) Пет години след влизането в сила на настоящия регламент. (27) Три месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (28) 60 дни след влизането в сила на настоящия регламент. (29) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1). (30) Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор Рибарство и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1). (31) Датата на влизане в сила на настоящия регламент (32) Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (33) Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (34) Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (COM(2011)0934 — C7-0519/2011 — 2011/0461(COD))

P7_TA(2013)0540 A7-0003/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0934),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0519/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 9 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по външни работи, комисията по бюджети и комисията по регионално развитие (A7 0003/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  Приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г.

с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) № 1313/2013.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията

Европейският парламент, Съветът и Комисията вземат под внимание подхода, възприет в член 19, параграфи 4―6 и приложение I, който отговаря на специфичните особености на настоящото решение и не съставлява прецедент за другите финансови инструменти.

Изявление на Комисията

Без да се засяга годишната бюджетна процедура, Комисията възнамерява да започне от януари 2015 г. да представя на Европейския парламент годишен доклад за изпълнението на настоящото решение, в който е включена бюджетната разбивка от приложение I. Този подход е обоснован от специфичните особености на политиката в областта на гражданската защита и не създава прецедент за другите финансови инструменти.

(1) OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 164.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011)0142 — C7-0085/2011 — 2011/0062(COD))

P7_TA(2013)0541 A7-0202/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0142),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0085/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 18 август 2011 г.(1)

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2011 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писма от 8 май 2013 г. и 27 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по правни въпроси (A7-0202/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/EС и Регламент (EС) № 1093/2010

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) № 17/2014.)

(1) ОВ C 240, 18.8.2011 г., стр. 3. (2) OВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 133. (3) Тази позиция заменя измененията, приети на 10 септември 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0341).

Изменения, приети от Европейския парламент на 10 декември 2013 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса на ориз с произход от Бангладеш (COM(2012)0172 — C7‑0102/2012 — 2012/0085(COD))(1)

P7_TA(2013)0542 A7-0304/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент Заглавие Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно вноса на ориз с произход от Бангладеш Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно вноса на ориз с произход от Бангладеш и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 3 (3)   С цел да се гарантира надеждността и ефикасността на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, така че тя да установи правила, съгласно които участието в режима да зависи от внасянето на гаранция. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. (3)   С цел да се гарантира надеждността и ефикасността на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, така че тя да установи правила, съгласно които участието в режима да зависи от внасянето на гаранция в съответствие с Регламент (EO) № 1964/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за откриване и управление на квота за внос на ориз с произход от Бангладеш съгласно Регламент (ЕИО) № 3491/901 на Съвета1. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. ______________ 1 ОВ L 408, 30.12.2006 г., стр. 18 Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 4 (4)   С оглед да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Освен ако изрично е предвидено друго, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Въпреки това, когато се наложи преустановяване на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде позволено да приема актове за изпълнение без прилагане на Регламент (ЕС) № 182/2011. (4)   С оглед да се гарантират еднакви условия за приемането на някои мерки за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Освен ако изрично е предвидено друго, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Въпреки това, когато се наложи преустановяване на преференциалния режим за внос, Комисията следва да приеме акт за изпълнение без прилагане на Регламент (ЕС) № 182/2011. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 7 (7)   С цел да се гарантира, че предимствата на преференциалните режими за внос са ограничени единствено за ориза с произход от Бангладеш, държавата износител следва да издава сертификат за произход и да събира експортна такса в размер, съответстващ на намалението на вносното мито, (7)   С цел да се гарантира, че предимствата на преференциалните режими за внос са ограничени единствено за ориза с произход от Бангладеш, следва да се издава сертификат за произход, Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 7 a (ново) (7a)  Настоящият регламент е част от общата търговска политика на Съюза, която трябва да бъде в съответствие с целите на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие, установени в член 208 от Договора, по-специално изкореняването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие и доброто управление в развиващите се държави. Като такава, тя трябва да бъде съобразена с изискванията на Световната търговска организация (СТО), и по-специално с Решението за диференцирано и по-благоприятно третиране, реципрочност и по-пълно участие на развиващите се страни (наричано по-долу „упълномощаващата клауза“), прието в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) през 1979 г., съгласно което членовете на СТО могат да предоставят диференцирано и по-благоприятно третиране на развиващите се държави, Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 7 б (ново) (7б)  Настоящият регламент се основава също на признаването на правото на дребните земеделски производители и селските работници на достоен доход и на по-безопасна и здравословна работна среда като основно за постигането на общите цели за предоставяне на търговски преференции на развиващите се страни и особено на най-слабо развитите страни. Съюзът се стреми да определя и провежда общи политики и действия с цел подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на околната среда в развиващите се държави, като има за основна цел изкореняването на бедността. В този контекст, ратифицирането и ефективното прилагане на основните международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление са от съществено значение, както е отразено в специалния насърчителен режим, който предвижда допълнителни тарифни преференции съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции1, _______________ 1 ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1. Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 7 в (ново) (7в)  За да се гарантира, че настоящият регламент е в съответствие с общите разпоредби, посочени в член 208 от ДФЕС, той следва да обхваща единствено ориза, който е произведен, събран и преработен в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда, изброени в Приложение VІІІ към Регламент (ЕС) № 978/2012, и по-специално конвенциите относно принудителния труд (№ 29), синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране (№ 87), правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98), равенството в заплащането (№ 100), премахването на принудителния труд (№ 105), дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111) и най‑тежките форми на детския труд (№ 182); Изменение 7 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 а (нов) 1a.  Настоящият регламент признава правото на дребните земеделски производители и селските работници на достоен доход и на по-безопасна и здравословна работна среда и счита зачитането на това право като основно във връзка с постигането на общите цели за предоставяне на търговски преференции на развиващите се страни и особено на най-слабо развитите страни. Изменение 8 Предложение за регламент Член 1 – параграф 3 3.   Посредством акт за изпълнение, приет без съдействието на комитета, посочен в член 323, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XXXX/XXXX, Комисията преустановява прилагането на преференциалния режим за внос, предвиден в параграф 1 от настоящия член, след като установи, че през текущата година вносът, отговарящ на изискванията за този режим, е достигнал количеството, определено в параграф 2. 3.   Комисията приема акт за изпълнение, който преустановява прилагането на преференциалния режим за внос, предвиден в параграф 1 от настоящия член, след като установи, че през текущата година вносът, отговарящ на изискванията за този режим, е достигнал количеството, определено в параграф 2 от настоящия член. Този акт за изпълнение се приема, без да се прилага процедурата по член 5а, параграф 2. Изменение 9 Предложение за регламент Член 2 – параграф 2 – буква а a)  предоставяне на доказателства, че от Бангладеш е събрана експортна такса в размер, съответстващ на намалението, посочено в параграф 1; заличава се Изменение 10 Предложение за регламент Член 4 – параграф 2 2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. 2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ...*. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. ___________ * OВ: Датата на влизане в сила на настоящия регламент. Изменение 11 Предложение за регламент Член 4 – параграф 5 5.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. 5.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с четири месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Изменение 12 Предложение за регламент Член 5 а (нов) Член 5а Процедура на комитет 1.  Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член [323, параграф 1] от Регламент (ЕО) № [xxxx/yyyy] на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)1. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3.  Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или мнозинство от членовете на комитета поиска това. _______________ 1 COD 2010/0385.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7‑0304/2013).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове (COM(2012)0416 — C7‑0203/2012 — 2012/0202(COD))

P7_TA(2013)0543 A7-0046/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0416),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0203/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г.(1),

—  след като се консултира с Комитета на регионите,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 20 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0046/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) № 1359/2013.)

(1) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 87. (2) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75. (3) Тази позиция съответства на измененията, приети на 3 юли 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0310).

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (D021155/01 — 2012/2742(RPS))

P7_TA(2013)0544 B7-0553/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (COM(2013)0502),

—  като взе предвид научния и технически доклад на JRC, озаглавен „Критерий за край на отпадъка за отпадъчна хартия: технически предложения“, публикуван през март 2011 г.,

—  като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви(1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци(2), и по-специално член 49 от него,

—  като взе предвид Решение 2011/753/ЕС на Комисията за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, и по-специално член 2, параграф 2 от него(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—  като взе предвид становището на комитета, посочен в член 39 от Директива 2008/98/ЕО, представено на 9 юли 2012 г.,

—  като взе предвид член 5а, параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(4),

—  като взе предвид член 88, параграф 2, параграф 3 и параграф 4, буква в) от своя правилник,

А.  като има предвид, че определянето на критерии за край на отпадъка в съответствие с Директива 2008/98/ЕО може да бъде важен инструмент за насърчаване на рециклирането и на пазар на вторични суровини и по този начин може да подобри ефективното използване на ресурсите;

Б.  като има предвид, че предложеният регламент на Съвета постановява, че отпадъчната хартия със съдържание на нехартиения компонент равно или по-малко от 1,5 % от въздушно сухото тегло престава да бъде отпадък, когато е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия – предмет на определени допълнителни критерии;

В.  като има предвид, че хартията, съдържаща разни материали, в която съдържанието на нехартиените материали е по-голямо от 30 % от въздушно сухото тегло, се счита изцяло като нехартиен компонент; като има предвид, че типичната хартиена кутия, съдържаща разни материали, съдържа само 30 % или по-малко нехартиени компоненти (24 % полиетилен, 6 % алуминий) и следователно не би била считана за нехартиен компонент; като има предвид, че в резултат на това поток от хартиени отпадъци би могъл да съдържа каквото и да е количество хартиени кутии, съдържащи разни материали (с тяхното високо съдържание на нехартиени компоненти, както и непренебрежимо остатъчно съдържание на течности, храна и друг органичен материал по тях) и вече не биха били представяни като отпадък, а като продукт;

Г.  като има предвид, че съгласно член 3, точка 17 от Директива 2008/98/ЕО „рециклиране“ се определя като „всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели“;

Д.  като има предвид, че проектът на регламент определя момента на край на отпадъка като момента, в който оползотворената хартия е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия, като по този начин го поставя преди действителното преработване в заводите за хартия; като има предвид, че това противоречи на съществуващото определение за „рециклиране“, което изисква преработването на отпадъчните материали;

Е.  като има предвид, че такъв отпадъчен материал, получен след събиране и сортиране, само е бил предварително обработен (не преработен) и не може да бъде използван без допълнителна преработка;

Ж.  като има предвид, че определянето на края на отпадъка преди рециклирането в действителност да се е състояло би създало проблеми във връзка със значителен обем от действащото общностно законодателство като например законодателството, свързано с екомаркировки, обществени поръчки, екодизайн и REACH, където за „рециклирането“ досега се посочва, че води до готов за използване рециклиран продукт и освен това противоречи също така на член 2, параграф 2 от Решение 2011/753/ЕС на Комисията, където „предварителната обработка“ е ясно разграничена от „крайното рециклиране“;

З.  като има предвид, че по силата на член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО някои определени отпадъци престават да бъдат отпадъци, когато са преминали през процес на оползотворяване (включително рециклиране), и отговарят на определени критерии, които трябва да бъдат разработени в съответствие с условията, определени в този член; като има предвид, че тези условия включват: а) веществото или предметът да са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите (член 6, параграф 1, буква в)); и б): използването на веществото или предмета да не доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве (член 6, параграф 1, буква г));

И.  като има предвид, че прагът за нехартиения компонент от 1,5 % се основава на европейския стандарт EN 643; като има предвид, че съгласно проучването на JRC този стандарт „е централен елемент от търговията с отпадъчна хартия“ и „уточнява списък с европейски стандартни категории на отпадъци“; като има предвид, че разчитането на този стандарт за определяне на критерии за край на отпадъка ясно нарушава член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО, в която се прави ясно позоваване на „стандарти, приложими към продуктите“, а не на стандарти, приложими към отпадъците;

Й.  като има предвид, че съответните стандарти за хартиени продукти като например ISO 1762 за неорганични примеси, ISO 5350/1 и 5350/2 за видими замърсявания и ISO 624 за екстракти (въглехидрати с ниско молекулно тегло) изискват степен на чистота от 1 ppm – 15 000 пъти по-малка от предложената степен;

К.  като има предвид, че включването на хартия, съдържаща разни материали, противоречи на изричната препоръка в проучването на JRC, което е изключило пластова отпадъчна хартия от обхвата на критериите за край на отпадъка поради допълнителния присъщ риск за околната среда, произтичащ от нея, в случай че материалът се изнася, особено извън ЕС;

Л.  като има предвид, че както се посочва в член 49, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 в случай на износ извън ЕС, компетентният орган по изпращането в Съюза изисква и полага всички усилия да гарантира, че всички изнесени отпадъци се управляват по екологосъобразен начин в третата страна, която е страна по местоназначението, наред с другото, като може да демонстрира, че съоръжението, което получава отпадъците, се експлоатира в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и на околната среда, които в общи линии са еквивалентни на стандартите, установени в законодателството на ЕС;

М.  като има предвид, че ако на използвана хартия, включително отпадъчна хартия, съдържаща разни материали, се предостави статус за край на отпадъка преди тя дори да е била подходящо рециклирана, тогава този материал може да се търгува свободно на световните пазари и предпазните мерки на Регламента относно превозите на отпадъци по отношение на съобразено с околната среда управление вече няма да се прилагат; като има предвид, че освобождаването на потоци от отпадъци с висока степен на нехартиени материали, които освен това биха могли да надхвърлят прага от 1,5 % поради неотчитането на сегашната хартия, съдържаща разни материали, от изискванията на Регламента относно превозите на отпадъци ясно рискува да наруши член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО, в която се посочва, че употребата на веществото няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда;

Н.  като има предвид, че предложената система за управление с цел демонстриране на съответствие с критериите, посочени в член 3 от проекта на регламент на Съвета и по-специално разпоредбата, че нехартиените материали в пратки от хартия, съдържащи разни материали, са предназначени за оползотворяване, вероятно ще бъде почти невъзможна за прилагане за отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци и следователно се търгуват свободно, като вероятно сменят многократно своя собственик, и във всеки случай вече не изискват екологосъобразна обработка на съответния материал;

О.  като има предвид, че стимулирането на увеличаването на световната търговия с такава хартия, която предполагаемо вече не се счита за отпадък, чрез заобикаляне на предпазните мерки за опазване на здравето на човека и на околната среда не само би имало допълнително отрицателно въздействие върху околната среда по време на транспорта, но също така би могло да доведе до намаляване на европейския дял на рециклиране на хартия поради намалена наличност на отпадъчна хартия, така че на производителите на хартия може да се наложи да заместват поне частично с повече първично целулозно производство в Европа с по-голямо потребление на енергия и свързаните с него емисии на CO2, което отново би противоречало на критерия да се предотвратява цялостно вредно въздействие върху околната среда;

П.  като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите“, включва стратегия за превръщането на ЕС в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване на образуването на отпадъци и с цел използване на отпадъците като ресурс; като има предвид, че допълнителното подобряване на дела на рециклиране в ЕС рискува да бъде сериозно подкопано от предложените критерии за край на отпадъка и настоящото предложение по този начин не би спазвало член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО;

1.  Се противопоставя на приемането на регламента на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

2.  Счита, че проектът на регламент на Съвета е несъвместим с целта и съдържанието на основния акт;

3.  Счита, че проектът на регламент на Съвета надхвърля изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията в основния акт;

4.  Счита, че Комисията не е оценила правилно въздействието на проекта на регламент върху рециклирането на хартия, върху веригата за създаване на стойност за отпадъчна хартия, върху превозите на отпадъчна хартия, както и върху цялостното въздействиенапроекта на регламент върху околната среда; насърчава Комисията да преразгледа проекта на регламент и да подобри предложените критерии за край на отпадъка в контекста на възраженията, повдигнати в настоящата резолюция;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3. (2) ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1. (3) ОВ L 310, 25.11.2011 г., стр. 11. (4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите (2013/2066(INI))

P7_TA(2013)0545 A7-0349/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права, и по-специално членове 1, 14, 15, 21, 23, 24, 25, 34 и 35 от нея,

—  като взе предвид международното право в областта на правата на човека, и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Декларацията на ООН от 1992 г. за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, както и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

—  като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 9 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно националните стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС (COM(2012)0226),

—  като взе предвид предложението за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2013)0454),

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета(1) от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета(2) от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в ЕС(3),

—  като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(4),

—  като взе предвид анализа на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) на резултатите от проучването относно положението на ромите с разбивка на данните по пол, предоставени от агенцията вследствие на искане по член 126,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0349/2013),

A.  като има предвид, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. изисква от Комисията да „подкрепя насърчаването на равенството между половете в процеса на прилагане на всички аспекти (...) от стратегия „Европа 2020“, и като има предвид, че заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) изискват „принципът на равенството между половете (...) да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите“;

Б.  като има предвид, че жените от ромски произход често са изправени пред множествена и междусекторна дискриминация, основана на пол и етнически произход, която е по-силна от дискриминацията спрямо мъжете от ромски произход, както и от тази спрямо жените от неромски произход, и разполагат с ограничен достъп до заетост, образование, здравеопазване, социални услуги и вземане на решения; като има предвид, че жените от ромски произход често са жертви на расизъм, предразсъдъци и стереотипи, които оказват отрицателно въздействие върху реалната им интеграция;

В.  като има предвид, че жените от ромски произход се подчиняват на патриархални и сексистки традиции, които им пречат да упражняват свободата си на избор по основни въпроси от своя живот като образование, заетост, сексуално и репродуктивно здраве и дори брак; като има предвид, че дискриминацията спрямо жените от ромски произход не може да се оправдава с традицията, но че решения на този въпрос трябва да се търсят при зачитане на традицията и многообразието;

Г.  като има предвид, че рискът от бедност за жените от ромски произход е по-висок в сравнение с този за мъжете от ромски произход и че ромските семейства с четири или повече деца са изложени на най-голям риск от бедност в ЕС;

Д.  като има предвид, че при често използваните показатели има тенденция да се пренебрегват някои проблеми, като например бедността сред работещите, енергийната бедност, насилието срещу жени и момичета, бедността на многодетните семейства и семействата с един родител, детската бедност и социалната изолация на жените;

Е.  като има предвид, че по-възрастните жени от ромски произход са изложени на по-висок риск от бедност поради това, че по-голямата част от тях са работили в сферата на неформалната икономика, без да получават възнаграждение или без да бъдат осигурени по схема за социална сигурност;

Ж.  като има предвид, че преобладаващото мнозинство от възрастните лица от ромски произход, определени като „неактивни“, са жени, както и че — отчасти поради традиционното разделение на труда между жените и мъжете и поради съществуващите в рамките на европейските пазари на труда расизъм и сексизъм — броят на жените от ромски произход в активна възраст, извършващи платена професионална дейност, е едва приблизително половината от броя на мъжете от ромски произход, като тези данни са сходни по отношение на самостоятелно заетите лица;

З.  като има предвид, че данните от всички държави сочат, че жените от ромски произход са изправени пред условия на тежка изолация в областта на заетостта, както и пред дискриминация на работното място, когато търсят работа или работят; като има предвид, че жените от ромски произход остават също така изолирани от официалната икономика и срещат пречки, породени от ограничените възможности за образование, неподходящите жилищни условия, слабото здравеопазване, традиционните роли на половете и общата маргинализация, както и дискриминацията от страна на общностите на мнозинството; като има предвид, че националните доклади за изпълнението на рамката на ЕС за НСИР все още не отделят достатъчно внимание на аспекта на равенството между половете;

И.  като има предвид, че е значително по-трудно за майките на многодетни семейства или за самотните майки да работят далеч от своите домове и семейства в необлагодетелствани земеделски райони;

Й.  като има предвид, че равнището на грамотност и постиженията в областта на образованието на жените от ромски произход са значително по-ниски от тези на мъжете от ромски произход и жените от неромски произход, както и че по-голямата част от момичетата от ромски произход напускат училище преждевременно, а значителна част от тях никога не са посещавали училище;

К.  като има предвид, че икономическата криза оказа неблагоприятно въздействие върху здравето и благосъстоянието на жените от ромски произход и утежни тяхното положение, което отдавна е неприемливо, като повече от една четвърт от всички жени от ромски произход срещат ограничения в своите ежедневни дейности поради здравословни проблеми;

Л.  като има предвид, че незачитането на широки сексуални и репродуктивни права, в т.ч. достъп до контрацепция, е пречка за разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход и за равенството между половете и води до непланирана бременност, включително в ранна юношеска възраст, с което се нарушават възможностите за образование и труд на момичетата; като има предвид, че ранното майчинство е до голяма степен следствие от липсата на подходящ достъп до социални услуги и от неадекватни здравни структури, които не са обърнали внимание на нуждите на жените от ромски произход;

М.  като има предвид, че поради ниския си социално-икономически статус и дискриминацията, на която са подложени в областта на здравеопазването, жените от ромски произход не познават по-голямата част от правата си и прибягват до медицински услуги в много по-малка степен, отколкото по-голямата част от населението;

Н.  като има предвид, че жените и момичетата от ромски произход са непропорционално засегнати от различни заболявания — в т.ч. ХИВ/СПИН — но програмите за профилактика, насочени към тях, като цяло не се ползват с приоритет и подобаващо финансиране, а достъпността на скрининга остава ниска;

O.  като има предвид, че крайната бедност, неравенството между половете и вътрешната дискриминация излагат жените от ромски произход на по-голям риск от трафик на хора, проституция, домашно насилие и експлоатация, като същевременно поставят пред тях допълнителни пречки при достъпа до закрила;

П.  като има предвид, че голям брой жени от ромски произход са били жертва на домашно насилие от страна на своя съпруг, негови родственици и други членове на семейството; като има предвид, че много голяма част от случаите на насилие и нарушенията на правата на човека, извършени срещу жени от ромски произход, не се съобщава поради факта, че насилието срещу жени все още се приема в патриархалните общества като законно упражняване на власт, но и поради факта, че извършителите на насилие срещу жени рядко биват подвеждани под отговорност за своите действия, което възпира жените да търсят правна помощ;

Р.  като има предвид, че прояви на насилие срещу жени от ромски произход се извършват често от различни органи във всички държави – членки на ЕС, под формата на тежка дискриминация и явни нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека, които могат да се проявяват по различни начини, например като събиране и съхраняване в регистри на данни за лица и деца от ромски произход единствено въз основа на етническия им произход или като принудително извеждане на стотици хора, без да им бъде предложено каквото и да било подходящо алтернативно жилищно настаняване или подкрепа, и представляват срамни и безчовечни действия в пълен разрез с международните задължения на държавите членки във връзка с правата на човека;

С.  като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите членки носят отговорност за премахването на насилието срещу жените и момичетата и също така за прекратяването на безнаказаността, като изправят пред съда извършителите на престъпления като престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, дискриминация и насилие срещу жени и момичета от ромски произход;

Т.  като има предвид, че Директива 2000/43/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на раса или етнически произход; като има предвид, че Комисията е започнала около 30 производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки за незадоволително транспониране на Директивата за равно третиране без разлика на расата в националното законодателство;

1.  Подчертава, че НСИР трябва да поставят акцент върху разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход, така че те да поемат контрола над собствения си живот, като се превърнат във видими дейци на промяната в рамките на своите общности и издигнат глас, за да повлияят върху свързаните с тях политики и програми, а също и върху укрепването на социално-икономическата устойчивост на жените от ромски произход, т.е. на способността им да се приспособят към бързо променящата се икономическа среда посредством осъществяване на спестявания и предотвратяване на изчерпването на активи;

2.   Приветства доклада за напредъка за 2012 г., изготвен от Комисията(5), и предложението за препоръка от Съвета от 26 юни 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(6), където се поставя специален акцент върху достъпа до заетост, жилищно настаняване, образование и здравеопазване и се призовават държавите членки да предприемат положителни действия и да включат стратегиите за интеграция на ромите в борбата срещу бедността и социалната изолация;

3.  Призовава онези държави членки, които освен това в рамките на европейския семестър са получили специфични за съответната държава препоръки по въпросите, свързани с ромите, да изпълнят бързо тези препоръки и да се борят с дискриминацията, включително тази на работното място, да ангажират гражданското общество — в това число ромските организации — във вземането на решения, както и да разпределят не само средства на ЕС, но и национални и други средства, за да изпълнят ангажиментите, поети в техните национални стратегии за интеграция на ромите;

4.  Изразява съжаление във връзка с това, че въпреки приемането през 2006 г. на неговата резолюция относно положението на жените от ромски произход, както и приемането от Съвета на 10-те общи основни принципа за приобщаване на ромите, един от които се отнася до осведомеността по въпросите на равенството между половете, уязвимото положение на жените от ромски произход и жените от номадските общности на практика остава въпрос, по който европейските и националните политици не са предприели действия;

5.  Подчертава, че ефективността на рамката на ЕС за НСИР би могла да бъде значително увеличена чрез засиленото участие на Комисията, въз основа на нейния потенциал за подобряване на качеството на нормативните актове и на други инструменти, за насърчаване на по-голяма съгласуваност на политиките и за подкрепяне на водещите цели на рамката;

6.  Призовава държавите членки да разработят национални планове за действие в четирите ключови приоритетни области: здравеопазване, жилищно настаняване, заетост и образование, с конкретни цели и задачи, финансиране, показатели и крайни срокове, както и да направят оценка на постигнатия напредък, като измерят резултатите от изпълнението;

7.  Призовава правителствата и местните органи на държавите членки да осигурят участието на жените от ромски произход чрез организации на жени, ромски НПО и съответните заинтересовани страни в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите в областта на равенство между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване; призовава освен това Комисията да възприеме последователен подход към равенството между половете при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и националните програми за реформа;

8.  Призовава Комисията да представи „график“ на процеса на приобщаване на ромите в ЕС, който да обхваща постиженията, целите, конкретните мерки за осъществяването на тези цели, моментното състояние на мерките за изпълнение и следващите стъпки;

9.  Призовава държавите членки да противодействат на пространствената сегрегация, принудителното отстранение от домовете и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените от ромски произход, и да въведат ефективни и прозрачни политики в областта на жилищното настаняване;

10.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основните права на жените и децата от ромски произход се спазват и че – в т.ч. и чрез кампании за повишаване на осведомеността – жените и момичетата от ромски произход са запознати със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат действията за борба с патриархалните и сексистките традиции;

11.  Призовава Комисията да уточни институционалното разделение на задачите и отговорностите между участващите организации, форуми и органи, както и ясно да определи ролята на тези заинтересовани страни — като например работната група на Комисията по въпросите на ромите, мрежата на националните звена за контакт, Европейската платформа за приобщаване на ромите, Агенцията на ЕС за основните права и нейната специална работна група по въпросите на приобщаването на ромите — в надзора, контрола и координирането на рамката на ЕС за НСИР;

12.  Призовава Комисията да подкрепи НСИР, като потърси общи, сравними и надеждни показатели и разработи информационно табло на показатели на ЕС за приобщаване на ромите, за да представи ясни и недвусмислени данни, по които може да бъде измерен напредъкът, както и да изпълни изискването за ефективен мониторинг;

13.  Призовава държавите членки да гарантират, че мерките на строги икономии не засягат по непропорционален начин жените от ромски произход и жените от номадските общности и че в основата на решенията във връзка с бюджета са залегнали принципите на правата на човека;

14.  Призовава Комисията настоятелно да прикани държавите членки да представят в националните си стратегии показатели за резултатите, базови стойности и водещи количествено измерими цели за основните приоритетни области, по които може да бъде измерен напредъкът;

15.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че във всички администрации се събират данни, разбити по пол и етническа принадлежност, и че те се използват за информиране при разработването на политики; посочва, че събирането на такива данни трябва да се извършва в съответствие с приложимите принципи в областта на правата на човека;

16.  Призовава държавите членки да разпределят достатъчни финансови ресурси за изпълнението на НСИР, съразмерни с техните национални политически ангажименти, както и да отразят своите стратегии за приобщаване в националните си бюджетни политики;

17.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат подходяща рамка за консултации, партньорско обучение и обмен на опит между политици и ромски организации, както и да започнат структуриран диалог за включване на организации и НПО, представляващи ромите, в планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на европейски, национални и местни стратегии за приобщаване на ромите;

18.  Призовава държавите членки да гарантират равенство в гражданските права и равен достъп до здравни услуги, образование, заетост и жилищно настаняване, при което се зачитат правата на човека и принципът за недопускане на дискриминация и се осигурява съвместимост с номадството, където това е уместно;

19.  Призовава Комисията и държавите членки да включват инструментите на интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие в своите договори за партньорство, да ги мобилизират в полза на по-слабо развитите микрорегиони и необлагодетелстваните територии, както и да включват воденото от общностите местно развитие в набора от оперативни програми, които ще бъдат разработени;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят приемането и прилагането на специално и широкообхватно антидискриминационно законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти във всички държави членки, като гарантират, че органите за борба с дискриминацията имат капацитет за насърчаване на равното третиране и разполагат с механизми за подаване на жалби, които са достъпни за жени и момичета от ромски произход;

21.  Призовава държавите членки да поставят по-голям акцент върху териториалните аспекти на социалното приобщаване в националните си стратегии и да предприемат целеви действия за най-необлагодетелстваните микрорегиони чрез комплексни и интегрирани програми за развитие;

22.  Призовава държавите членки да се съсредоточат и върху градското измерение на политиката на сближаване, като отделят особено внимание на градовете, които са несъразмерно засегнати от социални дисбаланси — като безработица, социална изолация и поляризация — и да им оказват подкрепа в развитието на тяхната инфраструктура с цел използване на техния потенциален принос към икономическия растеж, както и за укрепване на връзките между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие;

23.  Призовава държавите членки да засилят интегрирането на принципа на равенство между половете при изпълнението на своите НСИР, да прилагат перспектива за равенство между половете към всички политики и практики, които засягат жените от ромски произход, както и да свържат тяхното изпълнение със съществуващите стратегии за равенство между половете, по-специално като премахнат разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете в рамките на ромските общности и като посочат изрично като цел премахването на насилието срещу жени и момичета и предприемат реални действия в тази посока;

24.  Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да осигурят включването на конкретни мерки във връзка с правата на жените и интегрирането на принципа на равенството между половете в НСИР, да гарантират, че вземат под внимание аспектите, свързани с пола, и характеризиращата се с множествена и междусекторна дискриминация ситуация, в която се оказват жените от ромски произход, особено що се отнася до заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и образованието, и че оценката и годишният мониторинг, осъществявани от Комисията и в частност от Агенцията за основните права, вземат предвид правата на жените и перспективата на равенството между половете във всеки раздел на НСИР; изисква тези констатации да бъдат представени на Европейския парламент;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че НСИР отразяват специфичните права и потребности на жените от ромски произход, и да разработят конкретни показатели за тяхното изпълнение, проследяване и мониторинг, например въз основа на индекса на човешко развитие в зависимост от пола (GDI) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който разглежда аспекти като дълъг и здравословен живот, знания и достоен стандарт на живот, и индекса на реализация на правата на жените (GEM), който включва участие в политическия живот и вземането на политически решения, участие в икономическия живот и вземането на икономически решения и владеене на икономическите ресурси; призовава Комисията и държавите членки да използват включването на измерението на пола при изготвянето на бюджета като един от инструментите за интегриране на принципа на равенството между половете;

26.  Призовава държавите членки да разработят национални рамки за мониторинг и оценка на НСИР, които включват аспекти като бюджетен контрол и други форми на надзор от страна на гражданското общество (осъществявани от национални НПО, мрежи от НПО или от техни обединения), експертна оценка (извършвана от независими експерти с доказан опит в областта) и административен мониторинг;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки на въздействието, отчитащи измерението на пола, при разработването на конкретни мерки в рамките на своите НСИР;

28.  Призовава Комисията да въведе по-ефективни инструменти за измерване на действителното социално-икономическо положение на жените от ромски произход, като например включи количественото изражение на „икономиката на ежедневието“ и признае неформалната икономика в своя проект „Отвъд БВП“; призовава Комисията също така да разработи и наблюдава специфични показатели за равенство между половете за НСИР и политиките за социално приобщаване;

29.  Приканва НПО, извършващи дейност в тази област в държавите членки, да разработят индивидуални планове за действие с цел подпомагане на жените и младите хора при намирането на работа; да осигурят консултиране от психолози за насърчаване на лицата от ромски произход да участват в образованието и професионалното обучение, както и да опознаят своите лични умения и способности с цел подобряване на социалното приобщаване на пазара на труда; да предложат посредничество между доставчиците на обучения/курсове за преквалификация и работодателите, от една страна, и жените от ромски произход/ромското население, от друга; да дадат тласък на образователните постижения на жените и момичетата от ромски произход чрез предоставяне на субсидии и стипендии, като зачитат принципа на равните възможности и вземат под внимание факта, че момичетата сключват брак на по-ранна възраст в сравнение с момчетата;

30.  Призовава държавите членки при изпълнението на мерките да ги насочат изрично към жените от ромски произход в положение на извънредни социално-икономически лишения и същевременно да се съсредоточат върху групите, изложени на риск, посредством предотвратяване и борба с обедняването;

31.  Призовава държавите членки да увеличат броя и степента на видимост на програмите за ромите и номадските общности, както и на получателите по тези програми, в т.ч. конкретна подкрепа за организации на номадите и ромите, които работят за насърчаване на разширяването на правата и възможностите на жените и достъпа на НПО до структурни фондове;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят финансови механизми за подкрепа на гражданското общество и контрол от страна на общностите върху политиката, инициативите и проектите за социално приобщаване, свързани с жените от ромски произход и жените от номадските общности;

33.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за намаляване на детската бедност в процеса на ЕС за приобщаване на ромите, да включат правата на детето в мерките за социално приобщаване, да следят напредъка от гледна точка на детската бедност, както и да установят и разработят приоритетни действия в тази област;

34.  Подчертава, че предотвратяването на маргинализацията трябва да започва в ранна детска възраст; счита, че е от първостепенно значение да се приеме подход, който е насочен към различни поколения жени, с цел да се сложи край на предаването на бедността между поколенията;

35.  Призовава държавите членки да включат в своите НСИР специални програми за активно приобщаване на жените от ромски произход на пазара на труда чрез гарантиране на достъп до висококачествени образователни програми за жени и момичета от ромски произход, както и чрез предоставяне на достъп до учене през целия живот с оглед на възможността за придобиване на пазарно ориентирани умения; призовава държавите членки да включат като хоризонтална цел изграждането на капацитет и разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход във всички приоритетни области на НСИР, както и да насърчават основания на участието подход по отношение на политиката чрез подкрепа на активното участие на жени от ромски произход на местно, национално и европейско равнище;

36.  Призовава държавите членки да предвидят мерки за положителни действия за улесняване на достъпа до работни места в публичната администрация за жени и мъже от ромски произход;

37.  Призовава държавите членки да разработят конкретни мерки, насочени към многодетните семейства (с четири или повече деца), както и домакинствата с един родител, чрез улесняване на навлизането на пазара на труда, разглеждане на възможността за специална социална закрила, увеличаване на броя на детските заведения и осигуряване на интеграцията на децата от ромски произход в местните училища и детски заведения и на пълния им и равноправен достъп до задължителното образование, като по този начин противодействат на социалната изолация и създаването на „гета“;

38.  Призовава държавите членки да осигурят за децата от ромски произход равен достъп до качествени и достъпни детски заведения, образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в детството, както и образование, основано на партньорство с родителите, да въведат отново целите от Барселона по отношение на детските заведения и да разработят достъпни, включително от финансова гледна точка, и висококачествени услуги за предоставяне на грижи през целия жизнен цикъл;

39.  Призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на уволнението на служители по време на бременност или майчинство и да разгледат възможността за признаване на отглеждането на деца като период, който следва да се отчита при определянето на пенсионните права;

40.  Призовава държавите членки да разгледат пречките, пред които са изправени самостоятелно заетите жени от ромски произход, да дадат възможност за достъпна, бърза и евтина регистрация за жени предприемачи от ромски произход и да разработят схеми за микрокредити, насочени към малки новосъздадени предприятия и предприемачи, с прости, удобни за предприемачите административни процедури, в т.ч. техническа помощ и съпътстващи мерки и издаване на специални разрешения за признаване на редица сезонни или временни работни места като „платена работа“ със съответните социално-осигурителни плащания; освен това призовава държавите членки и местните органи да мобилизират Европейския механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване;

41.  Призовава държавите членки да разработят целеви и ориентирани към интегриране мерки в областта на подпомагането при безработица (преквалификация, разкриване на работни места и назначаване на работно място с подпомагане на заплатите, подпомагане на социалното осигуряване, данъчни облекчения и т.н.), вместо да поставят, както към момента, акцент почти изключително върху публични програми за заетост;

42.  Призовава за подкрепа и насърчаване на интегрирането на населението от ромски произход на пазара на труда; отбелязва, че за да се диференцират административните услуги и мерки в областта на заетостта и за да се разработят процедури в областта на ориентацията, са необходими поддържащ персонал и работещи по отделните случаи служители, които да са от ромски произход;

43.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат специфична система за подпомагане и наставничество в областта на образованието посредством образование и социални услуги на равнището на общността, предназначени за младите роми от най-ранната детска възраст до висшето образование, като обръщат специално внимание на въпросите, свързани с пола;

44.  Призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предлагани от структурните фондове, и особено от Европейския социален фонд (ЕСФ), за подобряване на перспективите на ромите в образованието и заетостта, така че да им се предостави реален шанс за социално приобщаване и избягване на трайно високите равнища на бедност; настоятелно призовава държавите членки да наблюдават редовно постигнатия напредък, най-вече в областта на образованието и обучението на младите роми, особено на жените;

45.  Приканва държавите членки да се борят срещу стереотипите, за да се избегне стигматизацията на тази етническа група, която спира работодателите да наемат лица от ромски произход, води до дискриминация в рамките на публичната администрация и училищата и оказва отрицателно въздействие върху отношенията с властите, както и върху търсенето на работа;

46.  Отново потвърждава факта, че пропуските в образованието на ромите имат важно измерение, свързано с пола, тъй като равнището на грамотност при жените от ромски произход е средно 68 % в сравнение с 81 % при мъжете от ромски произход, а процентът на записване в начални училища сред момичетата от ромски произход е едва 64 %, като същата разлика в съотношението се наблюдава и по отношение на процента на записване за професионални квалификации; отбелязва обаче, че съществуват големи различия между държавите членки по отношение на тези статистически данни;

47.  Призовава държавите членки да разработят конкретни програми, за да се гарантира, че момичетата и младите жени от ромски произход остават в основното, средното и висшето образование, както и да въведат специални действия за майките в юношеска възраст и момичетата, напускащи училище преждевременно, за подкрепа по-конкретно на непрекъснатото образование, като субсидират навлизането им на пазара на труда и осигуряват обучение в работна среда; освен това призовава държавите членки и Комисията да отчитат тези мерки при координацията и оценката на НСИР;

48.  Призовава държавите членки да разработят стратегии за борба с дискриминацията, за да бъдат избегнати и осъдени проявите на расистко поведение в обществените услуги и по-специално на пазара на труда, като се гарантира стриктно спазване на правата на жените и мъжете от ромски произход на пазара на труда;

49.  Призовава Комисията и държавите членки да инвестират средства в привличането на „нетрадиционни учащи се“ за продължаване на тяхното образование и да окажат подкрепа на НПО и програми, чиято цел е да се насърчи включването на нетрадиционни учащи се чрез учебни и образователни програми за възрастни;

50.  Призовава държавите членки да подпомагат мрежите на учащите се от ромски произход, да насърчават солидарността между тях, да увеличат видимостта на примерите за успех и да противодействат на изолацията на тези учащи се;

51.  Призовава държавите членки да насърчават участието на ромски семейства в училищата, да направят оценка на училищата, в които учат деца и млади хора от ромски произход, и да направят всички необходими промени за осигуряване на образователна интеграция и постижения за всички; посочва, че следва да има специални мерки, насочени към момичетата от ромски произход, основани на успешни случаи, които са получили одобрение от академичната общност;

52.  Изисква от Комисията и държавите членки да разпределят средства за изграждане на училища, детски градини и ясли с повече места, така че децата от ромски произход да могат да участват в класове с други деца от неромски произход, без да бъдат дискриминирани и да остават извън образователната система, нито да бъдат отхвърляни от учителите въз основа на своята етническа принадлежност;

53.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат систематични програми за обучение в чувствителност към аспектите на пола и културните особености, насочени към доставчиците на социални и здравни услуги;

54.  Подчертава, че образованието на момичетата от ромски произход спомага за подобряването на живота на ромите по много начини, тъй като, наред с другото, то е решаващо условие за повишаване на пригодността за заетост на жените от ромски произход, за улесняване на техния достъп до пазара на труда и за постигане на определена сигурност на доходите и е жизненоважно за преодоляване на бедността и социалната изолация; отбелязва освен това, че повишените познания на учителите за ромската култура спомагат за намаляване на социалната изолация; във връзка с това призовава държавите членки да се борят срещу сегрегацията, да осигурят по-приобщаващо и достъпно образование и чувствителни в културно отношение методи на преподаване, като привличат помощник-учители и родители от ромски произход, а същевременно считат за приоритет повишаването на професионалните умения в съответствие с изискванията на пазара на труда;

55.  Призовава Комисията и държавите членки да определят жените от ромски произход като отделна целева група на своите инициативи в областта на здравеопазването, особено по отношение на заболяванията, които са тясно свързани с женската хормонална система и/или бедността, като например остеопороза, мускулно-скелетни проблеми и заболявания на централната нервна система; освен това настоятелно призовава скринингът и профилактиката на рака на гърдата и рака на маточната шийка — включително ваксините срещу човешкия папиломавирус — да бъдат напълно достъпни, и да се положат усилия за започване на здравно обслужване на бременните жени, които вече са в първото тримесечие на своята бременност;

56.  Призовава държавите членки да гарантират достъп до здравеопазване, по-специално чрез участието на НПО на жените от ромски произход в изготвянето, изпълнението и оценката на здравните програми, и да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход могат да направят собствен избор за своята сексуалност, здраве и майчинство, като насърчават семейното планиране, достъпа до пълна гама от здравни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и сексуално образование, осигуряват защита на децата и подрастващите от сексуална злоупотреба и ранни бракове, ограничават смъртността при кърмачета и майки и предотвратяват явлението насилствена стерилизация;

57.  Призовава държавите членки да улеснят и насърчат балансираното по отношение на пола участие на ромските общности в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмирането в областта на профилактиката на заболяванията, лечението, грижите и подкрепата, както и в процеса на намаляване на стигматизацията и дискриминацията в здравеопазването;

58.  Призовава държавите членки и местните и регионалните органи да разработят и приложат политики, които гарантират, че всички жени от ромски произход, включително тези, които принадлежат към най-изолираните общности, имат достъп до услуги, свързани с първична здравна помощ, спешна медицинска помощ и профилактика, както и да предприемат действия за обучение на работещите в сектора на здравеопазването с цел премахване на предразсъдъците спрямо ромите;

59.  Призовава държавите членки да разследват, забранят и подведат под съдебна отговорност пряката и непряката дискриминация спрямо жените от ромски произход при упражняването на техните основни права и при достъпа до обществени услуги, както и да предотвратят всички по-нататъшни прояви на дискриминация; подчертава, че е важно да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел борба срещу дискриминацията и премахване на расовите стереотипи по отношение на ромите, и по-специално по отношение на жените от ромски произход;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да включат ромите и особено жените от ромски произход като специфична целева група в оперативните програми и програмите за развитие на селските райони за следващия програмен период;

61.  Призовава Комисията да публикува доклад за оценка на изпълнението на Директива 2000/43/ЕО на Съвета във всяка държава членка; също така призовава Комисията да състави конкретни препоръки за всяка държава членка, с цел да включи и измерението на равенството между половете в рамките на директивата;

62.  Призовава Съвета да постигне споразумение по Директивата на ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, така че да се гарантира, че всички основания за дискриминация, както и множествената дискриминация, са незаконни във всички сфери на живота; също така призовава всички институции на ЕС да гарантират включването на междусекторната дискриминация в директивата;

63.  Призовава държавите членки да предприемат действия срещу всички форми на насилие срещу жени, като например домашното насилие, сексуалната експлоатация и трафика на хора, като отделят специално внимание на жените от ромски произход, и да подкрепят жертвите, като включат конкретни цели за борба с трафика на жени от ромски произход в НСИР, като осигурят необходимите ресурси за съответните обществени услуги и окажат подкрепа също така посредством основните услуги, например здравеопазване, заетост и образование; освен това настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа за правителствените и гражданските инициативи, насочени към преодоляване на тези проблеми, като същевременно гарантира основните права на жертвите;

64.  Призовава държавите членки да работят с жени от ромски произход за създаването на стратегии за разширяване на правата и възможностите на жените, които признават тяхната междусекторна идентичност, и да насърчават дейности за противодействие на свързаните с пола стереотипи, насочени към жените, мъжете, момичетата и момчетата;

65.  Посочва, че уредените бракове, браковете между деца и насилствените бракове са все още широко разпространени като „традиционни практики“, подчертава, че тези практики са нарушения на правата на човека, които не само оказват значително влияние върху здравето на момичетата от ромски произход, като увеличават риска от усложнения по време на бременност и раждане, но също така излагат момичетата на сексуална злоупотреба и експлоатация и същевременно ги лишават от възможности за образование и заетост;

66.  Призовава държавите членки да ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, както и да транспонират изцяло разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(7), по-специално като подобрят идентифицирането, защитата и оказването на помощ на жертвите, със специално внимание към децата;

67.  Изисква от държавите членки и Комисията решения на европейско равнище за проблемите на хората от ромски произход, като се взема под внимание правото им на свободно движение, като европейски граждани, както и необходимостта от сътрудничество между държавите членки за решаване на проблемите, пред които е изправена тази етническа група;

68.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават обмена на информация и най-добри практики във връзка с интеграцията на жените от ромски произход във всички сфери на обществото;

69.  Препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите действия за прекратяване на практиката млади жени от ромската общност да бъдат предмет на уредени бракове, което накърнява морала и достойнството им;

70.  Призовава държавите членки спешно да обърнат внимание на потребностите на възрастните жени от ромски произход, тъй като те са една от най-уязвимите групи, нямат адекватни доходи и се нуждаят от достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи с напредването на възрастта;

71.  Настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба с насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в редица негови резолюции; призовава Комисията да изготви правни инструменти, включително европейска директива относно борбата с насилието, основано на пола;

72.  Призовава за развиване и насърчаване на ромския език и култура, за създаване на административни структури, които се занимават с въпроси, свързани с ромите, за укрепване на политиката за ромите и нейното прилагане, както и за засилване на участието в международно сътрудничество по въпроси, свързани с ромите;

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр.16. (3) OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283. (4) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112. (5) COM(2012)0226. (6) COM(2013)0460. (7) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно усилията на международната общност в областта на развитието и изграждането на държавните структури в Южен Судан (2013/2090(INI))

P7_TA(2013)0546 A7-0380/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2012 г. относно положението в Судан и Южен Судан(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации(4),

—  като взе предвид доклада на информационната мисия в Южен Судан на комисията на ЕП по развитие през юли 2011 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на избори относно референдума в Южен Судан, проведен през периода 9—15 януари 2011 г.(5),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз и неговите държави членки, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(6), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.(7) и изменено отново в Уагадугу на 22 юни 2010 г.(8),

—  като взе предвид декларацията на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС относно положението в Судан и Южен Судан, направена в Хорсенс (Дания) през май 2012 г.(9),

—  като взе предвид декларацията на ЕС и неговите държави членки от 9 юли 2011 г. относно независимостта на Република Южен Судан(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно Судан и Южен Судан(11),

—  като взе предвид изявлението от 5 юли 2012 г. на члена на Европейската комисия Кристалина Георгиева относно Судан и Южен Судан(12),

—  като взе предвид плана за изпълнение в хуманитарната област на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ за Судан и Южен Судан за 2013 г. и изменението му(13),

—  като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 18 юни 2013 г. относно смъртоносното нападение срещу член на Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA) в Южен Курдуфан(14), от 1 май 2013 г. относно конфликта в суданските провинции Южен Курдуфан и Сини Нил(15), както и от 8 януари 2013 г. относно неотдавнашното закриване на организации на гражданското общество в Судан(16),

—  като взе предвид декларацията, направена на място от делегацията на ЕС на 25 юли 2013 г., след разпускането от президента на правителството на Република Южен Судан(17),

—  като взе предвид декларацията от Дили: „Нова визия за укрепване на мира и изграждане на държавните структури“ от 10 април 2010 г.(18),

—  като взе предвид „Новия път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, представен на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г.(19),

—  като взе предвид доклада на ОИСР за 2011 г. относно международното участие в нестабилни държави – Република Южен Судан(20),

—  като взе предвид доклада за световното развитие за 2011 г., озаглавен „Conflict, Security, and Development“ (Конфликтите, сигурността и развитието)(21),

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище на АС по изпълнението на договореностите за Судан и Южен Судан (AUHP), публикуван на 31 юли 2013 г.(22),

—  като взе предвид изявлението от 8 март 2013 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно създаването на безопасна демилитаризирана гранична зона между Судан и Южен Судан и активирането на механизма за проверка и наблюдение по общата граница(23),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно техническо съдействие и изграждане на капацитет за Южен Судан в областта на правата на човека, приета на 27 юни 2013 г. (A/HRC/21/L.7/Rev.1),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за политическите договорености и договореностите по сигурността в провинциите Сини Нил и Курдуфан, подписано на 28 юни 2011 г.(24),

—  като взе предвид заключенията от докладите на Върховния комисар за правата на човека, представени на Съвета по правата на човека на неговите 21-ва и 23-та сесии(25),

—  като взе предвид споразуменията, сключени в Адис Абеба между Република Судан и Република Южен Судан на 27 септември 2012 г.(26),

—  като взе предвид доклада на „Амнести интърнешънъл“ за 2013 г. относно положението с правата на човека в Южен Судан(27),

—  като взе предвид доклада на организацията „Хюман Райтс Уоч“, озаглавен „This old man can feed us, you will marry him“ (Този стар човек може да ни храни, ще сключиш брак с него)(28),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0380/2013),

A.  като има предвид, че в Резолюция 1996 (2011) на Съвета за сигурност на ООН се приветства създаването на 9 юли 2011 г. на Република Южен Судан, и като има предвид, че на 14 юли 2011 г. Общото събрание на ООН взе решение да допусне Южен Судан като държава членка (A/RES/65/308);

Б.   като има предвид, че за пояса, който се простира от Сахел до Африканския рог и се характеризира от несигурност, изоставане в развитието и лошо управление, могат да се предприемат мерки единствено чрез всеобхватен подход;

В.  като има предвид, че новата държава Южен Судан е също така една от най-бедните държави в света, като 50 % от нейното население живее под прага на бедността; като има предвид, че съществува риск тази нова държава, създадена след война и разположена в нестабилен регион, да се превърне в провалена държава, ако международната общност и заинтересованите местни участници не съгласуват усилията си за разработването на обща стратегия за превръщането на Южен Судан в демократична и приобщаваща държава;

Г.  като има предвид, че са предприети определени мерки в контекста на реформата в сектора на сигурността, като например създаването на Служба за национална полиция в Южен Судан (СНПЮС), Съвет за национална сигурност и разоръжаване (СНСР) и Съвет за демобилизация и реинтеграция (СДР);

Д.  като има предвид, че благоденствието и жизнеспособността на новата държава Южен Судан зависят до голяма степен от конструктивните и мирни отношения с всички съседни държави, по-специално с Република Судан, както и от способността на тези две държави да преодолеят разногласията си и да договорят и приложат изпълними решения, по-специално по отношение на граничните конфликти, приходите от нефта, окончателния статут на Абией, националния дълг и гражданството;

Е.  като има предвид, че изграждането на държавни структури и преодоляването на несигурността изискват дългосрочна перспектива и сериозен, предвидим и стабилен ангажимент от страна на международната общност;

Ж.  като има предвид, че макар новата държава да е изправена пред голям брой сериозни предизвикателства, Южен Судан е осъществил значителен напредък по отношение на ключовите показатели за развитие след влизане в сила на Всестранното мирно споразумение от 2005 г., включително шесткратно увеличение на записванията в началните училища, намаление с 25 % на детската смъртност и създаването на ключови държавни институции на федерално равнище и на равнище провинции;

З.  като има предвид, че децата са първите жертви на несигурността и на конфликтите, които засягат Южен Судан; като има предвид оказването на сексуално насилие върху деца и жени, както и набирането на деца във въоръжени групировки;

И.  като има предвид, че обхватът на демократичното възстановяване се разширява, когато повече жени участват в процесите на решаване на конфликти и във вземането на политически решения,

Й.  като има предвид, че Южен Судан разчита в голяма степен на добива на нефт, който представлява около 88 % от националните приходи и чийто износ все още е изцяло зависим от Република Судан; като има предвид, че тази прекалено голяма зависимост представлява опасност за икономиката на държавата, но също така служи като инструмент за упражняване на натиск върху новата държава и води до допълнително напрежение и дори до конфликти, по-специално със Судан, или до междуетнически конфликти, както беше потвърдено през последните две години; като има предвид, че Южен Судан е сключил споразумения със съседните държави (Кения, Етиопия и Джибути) за проучване на възможността за изграждане на два нови тръбопровода, свързващи неговите нефтени находища с Аденския залив и с Индийския океан;

K.  като има предвид, че прекъсването на добива на нефт от страна на южносуданското правителство за повече от година и затварянето на нефтопроводите в Судан лишиха Южен Судан от един от основните му източници на приходи и хвърлиха страната в сериозна финансова криза, последвана от период на изключително строги икономически мерки, който все още продължава;

Л.  като има предвид, че индексът на управление на ресурсите за 2013 г., въпреки че признава „амбициозната правна рамка, предназначена да насърчава прозрачно управление на сектора на добив и преработка на нефт“, нарежда Южен Судан на петдесето място от общо 58 държави поради факта, че неговите органи не са дали информация за сектора и не са установили подходящи механизми за мониторинг и одит;

M.  като има предвид, че международната общност оказа важна политическа и материална подкрепа за независимостта и жизнеспособността на Южен Судан и икономическото и социалното му развитие и като има предвид, че ЕС изигра много положителна роля в тази връзка; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки се ангажираха, по повод на независимостта на Южен Судан, да развият тясно и дългосрочно сътрудничество с Република Южен Судан и нейното население;

Н.  като има предвид, че на 23 май 2011 г. Съветът одобри финансов пакет от мерки на стойност 200 милиона евро за Южен Судан с оглед предоставяне на финансирането за приноса на ЕС към Съвместния документ за национална стратегия („Стратегия за реагиране“) за Южен Судан за периода 2011 – 2013 г.;

O.  като има предвид, че международната общност и международните хуманитарни организации откликнаха незабавно на необходимостта да се облекчи страданието на хората в региона, въпреки че достъпът им до някои региони е блокиран от бунтовнически групировки и суданското правителство, и като има предвид, че ЕС предостави и продължава да предоставя значителна по размер хуманитарна помощ, включително 110 милиона евро само през 2012 г.;

П.  като има предвид, че перспективите за по-дългосрочно развитие и изграждане на държавните структури в Южен Судан са неразривно свързани с регионалната взаимозависимост в Африканския рог, не на последно място по отношение на разглеждането на проблемите на сигурността със съседен Судан (включително в регионите на Дарфур, Курдуфан и Сини Нил) и инвестирането в икономическата интеграция с други регионални партньори;

Р.  като има предвид, че Южен Судан е една от първите държави, в които съвместното планиране между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията и държавите – членки на ЕС, в съответствие с Плана за развитие на Южен Судан, беше приложено на практика под формата на единен документ на ЕС за национална стратегия, договорен през декември 2011 г., включващ помощ за развитие в размер на общо 830 милиона евро;

С.  като има предвид, че Южен Судан все още не се е присъединил към Споразумението от Котону, като правителството на Южен Судан изразява опасения относно потенциалните последици за отношенията му с Република Судан; като има предвид, че присъединяването към Споразумението от Котону не би задължило Южен Судан да се присъедини незабавно към Римския статут; като има предвид, че това нежелание за присъединяване към Споразумението от Котону води до проблеми в програмирането на помощта на ЕС след 2014 г. по 11-тия Европейски фонд за развитие, които биха могли потенциално да доведат до загуби за Южен Судан не само по отношение на разпределяните за страната средства, но и с оглед на регионалните фондове и значителните средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които биха укрепили неговата инфраструктура и регионалната икономическа интеграция; като има предвид, че с ратифицирането на Споразумението от Котону Южен Судан би могъл да повиши също и способността си за привличане на инвестиции от европейския частен сектор; като има предвид, че допълнителните финансови механизми, до които Южен Судан би могъл да получи достъп след присъединяване към Споразумението от Котону, биха могли да помогнат също така и за изпълнението на споразумението от Адис Абеба;

Т.  като има предвид, че през август 2010 г. Съветът назначи г-жа Розалинд Марсден за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за Судан и впоследствие разшири и продължи нейния мандат, но през юни 2013 г. прие само четиримесечно удължаване до 31 октомври 2013 г. с оглед на интегриране на този мандат с мандата на СПЕС за Африканския рог, въпреки нейната забележителна работа и нейния важен принос за оптимално използване на различните инструменти на ЕС и неговото влияние върху събитията в региона; като има предвид, че без да е определен специален представител на ЕС за Судан/Южен Судан, ЕС ще остане встрани от международните преговори и усилия;

У.  като има предвид помощта, предоставяна от Европейския съюз на групата на високо равнище на Африканския съюз, която включва бившия южноафрикански президент Табо Мбеки в качеството на председател, както и помощта, предоставяна от Съюза на мисиите на ООН, а именно мисията на ООН в Судан (UNMIS), мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS), смесената операция на ООН/АС в Дарфур (UNAMID) и Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA);

Ф.  като има предвид, че групата държави от Г-7+ (включително Южен Судан) и Международният диалог за укрепване на мира и изграждане на държавните структури формулираха „Нов път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, който впоследствие беше подкрепен от ЕС и още 36 държави на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г.;

Х.  като има предвид, че през април 2013 г. във Вашингтон се проведе форум за икономическо партньорство, на който беше обявено „споразумение за нов път“, съдържащо рамкови разпоредби за нови ангажименти за международна помощ за развитието на Южен Судан;

Ц.  като има предвид, че външните усилия в сферата на изграждането на държавни структури и развитието могат да бъдат успешни само ако ръководството на Южен Судан поеме ангажименти в тази връзка и е в състояние да изгради отговорно, отзивчиво и приобщаващо управление, както и ако преодолее краткосрочните или клиентелистки интереси; като има предвид, че Южен Судан все още не е включен в повечето показатели за управление и все още има твърде малко количествени данни относно мащаба на корупцията в държавата; като има предвид, че международната общност — както частни лица, така и публични — не толерира корупцията и по тази причина е необходимо да гарантира, че предоставянето на помощи или инвестиции не води до вредни практики и не ги насърчава;

Ч.  като има предвид, че липсва мрежа за социална сигурност и достъпът до услуги, напр. в сферата на здравеопазването, електро- и водоснабдяването остава изключително ограничен; като има предвид, че според някои оценки само една трета от населението има достъп до чиста вода и като има предвид, че проблемите с достъпа до вода изостриха общностните конфликти;

Ш.  като има предвид, че жените и момичетата в Южен Судан са засегнати от най-висок процент на майчина смъртност в света и че една от всеки седем жени в Южен Судан умира по време на или непосредствено след раждането(29); като има предвид, че основните причини за майчината смърт са инфекции и/или кръвоизливи и че Южен Судан е засегнат от сериозна липса на основно медицинско оборудване и квалифицирани медицински сестри и акушерки;

Щ.  като има предвид, че се счита, че в Южен Судан 48 % от момичетата на възраст между 15 и 19 години са принуждавани да сключат брак и че има данни за 12-годишни момичета, които са принудени да сключат брак, което засяга пряко броя на момичетата, записани в училище, като те са само 39 % от учениците в началното училище и 30 % от учениците в средното училище;

AA.  като има предвид, че схващането, че жените са собственост на бащата или на съпруга, е залегнало в системата на зестра, която съществува в Южен Судан;

AБ.  като има предвид, че домашното насилие се счита за вкоренена социална норма в Южен Судан и че 82 % от жените и 81 % от мъжете считат, че жената следва да понася домашно насилие и да крие проблема в рамките на семейството(30);

AВ.  като има предвид, че делът на неграмотността се оценява на повече от 80 % от населението (най-високият процент на неграмотност сред жените в света), като момичетата представляват само 25 % от записаните в училище деца, което е най-ниският дял на достъп до образование за момичетата в света; като има предвид, че съществува недостиг на учители;

AГ.  като има предвид, че съществува недостиг на учители и сериозна необходимост от специалисти с професионално образование, както и нужда от учебни заведения за обучение на квалифицирана работна ръка;

AД.  като има предвид, че огромните площи обработваеми земи в Южен Судан означават, че селскостопанският сектор не само разполага с многообещаващ потенциал от гледна точка на доходни търговски перспективи и възможности за създаване на работни места на местно равнище в страната, но че той би спомогнал и за облекчаване на недостига на храна в самия Южен Судан и, в дългосрочен план – за посрещане на потребностите на съседните държави;

AЕ.  като има предвид, че жените са ключов фактор за намаляване на продоволствената и хранителна несигурност и могат да спомогнат за засилване на селскостопанската производителност;

AЖ.  като има предвид почти пълната липса на постоянни инфраструктури за пътен и железопътен транспорт и плавателни пътища в Южен Судан; като има предвид, че развитието на съответните инфраструктури е необходимо за увеличаване на икономическия растеж в страната, както и на търговията, достъпа до пазари и създаването на работни места;

AЗ.  като има предвид, че броят на противопехотните мини и на неексплодиралите взривни боеприпаси, оставащи скрити в Южен Судан след края на гражданската война, се оценява на няколко милиона;

AИ.  като има предвид, че вътрешната сигурност остава едно от решаващите предизвикателства пред Южен Судан, като няколко конфликта с ниска интензивност водят до сериозна хуманитарна ситуация; като има предвид, че многократно са били докладвани случаи на произвол от страна на южносуданските сили за сигурност, включително убийства без присъда, изнасилвания и изтезания по време на кампании за разоръжаване на цивилното население; като има предвид, че предприетите след 2005 г. усилия в областта на демобилизацията, разоръжаването и реинтеграцията са в застой, и като има предвид, че липсва приемлива система за пенсиониране на ветераните;

AЙ.  като има предвид, че населението е изправено пред сериозни рискове от продоволствена несигурност, която тази година е засегнала 4,1 милиона южносуданци; като има предвид твърде ограничения достъп до здравни услуги, недостига на персонал и медицински материали, хуманитарните нужди на разселеното заради конфликтите население; като има предвид процента на детска смъртност при децата под 5 години, както и процента на майчина смъртност, който е най-високият в света;

AK.  като има предвид, че през 2013 г. Южен Судан слезе с 12 места по-надолу в класацията за свободата на печата на „Репортери без граница“ — до 124-то място от 180 държави в класацията;

AЛ.  като има предвид, че трайна стабилност в дългосрочен план в Африканския рог може да се изгради единствено със силни институции, с отреждането на дължимата роля и място на гражданското общество, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, по-специално свободата на изразяване, както и при по-добри икономически перспективи за обществото като цяло; като има предвид, че според наличните сведения разделянето на Судан и Южен Судан е довело до конфликт на религиозна основа; като има предвид, че голяма бежанска вълна се насочи от Судан към предимно християнския Южен Судан; като има предвид, че броят на бежанците, отишли от Судан в Южен Судан през юни 2013 г., се изчислява на 263 000 души(31);

AM.  като има предвид, че журналистите често са заплашвани, арестувани и задържани, без да им е предявено обвинение; като има предвид докладите, че силите за сигурност тормозят и задържат незаконно журналисти; като има предвид, че органите в Южен Судан не проведоха бързи, ефективни и безпристрастни разследвания на нападенията срещу журналисти или на случаи като убийството на критика на правителството и журналист Исая Абрахам;

AН.  като има предвид, че слабости в съдебната система предизвикват сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че съществува ясна необходимост от специализирано обучение в областта на правата на човека за юристите; като има предвид, че за справяне с безнаказаността е необходимо да се повиши познаването на основните инструменти в областта на правата на човека, което ще спомогне за тяхното прилагане; като има предвид, че е налице почти пълна липса на правна помощ в наказателноправната система;

AO.  като има предвид, че официалният език на Южен Судан е английският, но че той не се говори масово, както и че по-голяма част от южносуданското население е неграмотно; като има предвид, че английският език преобладава в обществените услуги, в съдебната система, в частните предприятия, както и в най-големите медии в държавата; като има предвид, че различните етноси в Южен Судан говорят общо повече от 60 езика и диалекта; като има предвид, че езикът е основен фактор за национално обединение, и като има предвид поради това важността на една подходяща езикова политика;

AП.  като има предвид, че в Южен Судан ще продължи да се прилага смъртното наказание, освен ако не се направят изменения в това отношение в конституцията на държавата;

AР.  като има предвид, че широко разпространената практика на бракове в детска възраст (близо половината от всички момичета в Южен Судан на възраст между 15 и 19 години са омъжени) създава среда, в която съществува повишена уязвимост към физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие;

AС.  като има предвид, че равноправното участие на жените в обществената сфера е конституционно право, подкрепено от задължителна квота от 25 %; като има предвид, че въпреки ангажимента на правителството на Южен Судан да увеличи участието на жените в обществения сектор, напредъкът в това отношение беше ограничен; като има предвид, че ефективното включване на жените на Южен Судан в омиротворяването, управлението и икономическото развитие може да помогне за укрепване на мира и сигурността в страната;

1.  Приветства появилите се наскоро признаци за успокояване на напрежението между правителствата на Южен Судан и Република Судан, демонстрирани по време на посещението на президента на Южен Судан в Република Судан в началото на септември 2013 г., както и изявленията на добра воля от двете страни по този повод; подчертава, че икономическото и социалното развитие на двете държави зависи до голяма степен от това те да поддържат мирни отношения в дух на сътрудничество;

2.  Призовава правителствата на двете държави и международната общност да продължат и да увеличат усилията си за решаване на въпросите, останали неуредени след изтичането на Всестранното мирно споразумение от 2005 г. и обявяването на независимост на Южен Судан през юли 2011 г., които все още пречат на добросъседските отношения, както и изцяло да се въздържат от използването на заплахи и военна сила и от подкрепата за незаконни въоръжени сили в региона;

3.  Призовава органите на властта в Южен Судан да спазват Резолюция 2109 на Съвета за сигурност на ООН, да подкрепят принципите на правовата държава, да изпълняват своите отговорности за защита на цивилното население и за зачитане на основните права на гражданите; също така призовава органите на Южен Судан да увеличат усилията си за справяне с широкоразпространените и насилствени кражби на добитък, които обикновено се извършват в селските райони на страната;

4.  Изразява съжаление, че препоръката на Африканския съюз към правителствата в Хартум и Джуба за провеждането на референдум относно спорния район Абией през октомври 2013 г. не е довела до ефективни действия; призовава органите на Южен Судан да гарантират, че номадите от племето мисерия могат да вземат участие в референдума, тъй като Хартум не приема провеждането му в противен случай; приветства декларацията на органите на Южен Судан, в която се изтъква, че племето мисерия винаги е имало свободен достъп до водата и пасищата на Абией и че ще продължи да разполага с това право и в бъдеще;

5.  Предлага на правителствата на Судан и на Южен Судан да обмислят като последна възможност сезирането на Международния съд, за да уредят по законоустановен и мирен начин най-новите проблеми във връзка с границите между Судан и Южен Судан;

6.  Настоятелно призовава Република Судан и Република Южен Судан да спазват напълно споразуменията от Адис Абеба от септември 2012 г.;

7.  Отново заявява подкрепата си за регионалния ангажимент на Европейския съюз, поет в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог, както и в рамките на всеобхватния подход за Судан и Южен Судан; отбелязва освен това географското припокриване в региона на Сахел и свързаните с това политически, икономически и социални предизвикателства; следователно призовава Европейския съюз да координира по-ефективно своята стратегия в по-широкия регион, по-конкретно чрез обвързването на целите и обхвата на Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог с тези на Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел; насърчава внимателното разглеждане на правата на човека в тази връзка в рамките и на двата инструмента; освен това призовава Европейския съюз да работи, наред със специалния представител на ЕС за Африканския рог, и със специалните представители на Европейския съюз за Сахел и правата на човека, когато предприема мерки във връзка с оставащите предизвикателства в този район и да се включи в широкообхватен диалог с регионалните партньори с цел по-добро сътрудничество и развитие;

8.  Признава и напълно подкрепя посредничеството на специалния представител на Европейския съюз за Судан и Южен Судан и други партньори на ЕС; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да изградят и/или поддържат конструктивен диалог с двете държави, както и да допринесат за истински процес на всеобхватен национален диалог за бъдещето на населението на Судан и на Южен Судан;

9.  Настоятелно призовава органите на Судан и на Южен Судан да приложат в пълна степен Всестранното мирно споразумение (ВМС), което призовава двете държави да намерят решение на въпросите относно разделянето на властта, гражданството, приходите от нефта и разделянето на дълговете; подчертава, че въпреки значителните различия между правителствата на Хартум и Джуба, особено относно спорния референдум в Абией, който трябваше да се проведе през октомври 2013 г., съществуват положителни признаци на сътрудничество между двете правителства, като например инициативата за позволяване на трансгранични движения като подготвителна стъпка към сключването на търговски споразумения между двете страни; приветства напредъка, постигнат от Африканския съюз за помиряване на президентите на Судан и Южен Судан с цел насърчаване на прилагането на споразуменията за сътрудничество; призовава Судан и Южен Судан да подновят преговорите за доставката на нефт на север;

10.  Призовава Южен Судан и Судан да използват оптимално богатството и потенциала, които представляват нефтените ресурси в региона и за двете държави, и да постигнат споразумение по нерешените временни икономически договорености между двете държави;

11.  Подчертава значението на Споразумението за сътрудничество между Судан и Южен Судан, включително секторните споразумения, подписано в Адис Абеба на 27 септември 2012 г.; подчертава обаче своето безпокойство по повод на едностранното изявление, направено от правителството на Судан по отношение на прекратяването на износа на нефт от Южен Судан и замразяването на всички секторни споразумения като мярка, която ще нанесе вреди на икономиките и на двете страни и ще повиши напрежението в региона; призовава двете правителства да работят с изпълнителната група на високо равнище на Африканския съюз за връщане към споразумението за сътрудничество, прекратяване на подкрепата за въоръжените бунтовнически групи, пълно спазване на споразумението за безопасна демилитаризирана гранична зона, наблюдавана от разширените Временни сили за сигурност на ООН за Абией, както и за подготвяне на референдум относно бъдещия статут на Абией;

12.  Призовава всички групи и партии в Южен Судан да разработят съвместна визия за своята държава и нейното развитие в условия на мир, просперитет и справедливост; предлага на правителството на Южен Судан да обмисли започването на приобщаващ национален дебат, за да се сложи край на междуетническите конфликти и да се мисли в посока установяване на мирни отношения;

13.  Подчертава, че е важно да бъде показана на народа на Южен Судан стойността и ефективността на неговата нова демократична държава, включително чрез установяването на стабилно правителство, което не функционира с произволни президентски укази и гарантира разделението на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и зачита правата на човека и свободата на медиите, предприема мерки за превенция на корупцията и борба с нея и предоставя обществени услуги и инфраструктури, включително в селските райони извън Джуба; изразява съжаление във връзка с въздействието на корупцията в тази нова държава и призовава международната донорска общност, включително Европейския съюз, да оцени внимателно възможностите на Южен Судан за справяне с този въпрос; освен това призовава Южен Судан да увеличи усилията си за борба с корупцията, включително инициативите на президента Киир срещу висши длъжностни лица, като в същото време насърчава правителството да продължи прилагането на своя план за развитие, включително чрез диверсификация на икономиката, за да се избегне зависимостта от износа на нефт;

14.  Настоятелно призовава Южен Судан да ратифицира Споразумението от Котону между ЕС и държавите от АКТБ, с цел да се даде възможност за дългосрочен ангажимент на ЕС към развитието на Южен Судан и подчертава, че присъединяването на Южен Судан към Споразумението не следва по никакъв начин да засяга помирението и конструктивните отношения с Република Судан, който в действителност има дългосрочен интерес от развитието на всички негови съседи в условия на просперитет;

15.  Призовава Южен Судан да ратифицира незабавно международните споразумения за защита на правата на човека;

16.  Призовава ключовите международни партньори, особено държавите – членки на ЕС, Комисията и ЕСВД, да поддържат ангажимента си към развитието и изграждането на държавни структури и към сигурността за всички хора в Южен Судан; подчертава необходимостта да се направи връзка между укрепването на мира, включително по отношение на справянето с миналото, и усилията за изграждане на държавни структури, за да се гарантира устойчиво изграждане на държавни структури; подкрепя включването на ЕС като ключов партньор в контекста на Новия път посредством Споразумение за изграждане на държавните структури;

17.  Призовава ключовите международни партньори, особено държавите – членки на ЕС, Комисията и ЕСВД, да поддържат ангажимента си към развитието и изграждането на държавни структури и към сигурността за всички хора в Южен Судан; подкрепя включването на ЕС като ключов партньор в контекста на Новия път посредством Споразумение за изграждане на държавните структури;

18.  Подчертава значението на Европейския съюз, който работи с многостранни партньори и донори, с оглед подкрепа на пътя на Южен Судан към демокрацията; приветства в тази връзка финансовата вноска на Европейския съюз (4,9 милиона щатски долара) за Международната организация по миграция, която ще улесни диалога и комуникацията между различните племена и кланове относно разпределянето на ограничените ресурси (вода, пасища) в условията на растящо междуобщностно насилие; приветства работата на Организацията на ООН за образование, наука и култура (Юнеско) за опазването на историческите архиви като важен инструмент за Южен Судан в неговия процес на изграждане на нация; настоятелно призовава правителството на Южен Судан, предвид нарастващата чувствителност на международната общност по въпроса за химическите оръжия, да подпише и ратифицира колкото е възможно по-бързо Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, както и други договори за контрол върху оръжията и за разоръжаване, включително тези, които са насочени към справяне с незаконното и неконтролирано движение на малки оръжия и леки въоръжения;

19.  Припомня, че всички форми на бюджетна подкрепа за развиващите се държави се нуждаят от подходящи инструменти за управление на риска, следва да бъдат допълващи към други форми на помощ и трябва да бъдат подкрепени от подходящ парламентарен контрол върху националния бюджет в държавата получател, както и от други форми на отчетност и от участието на гражданите, и че тези мерки трябва да бъдат гарантирани и да се ползват с подкрепата на националното правителство и съответните донори, предоставящи помощ;

20.  Насърчава ЕСВД, специалния представител на ЕС за Судан и Южен Судан и Комисията да повишат осведомеността и видимостта на много положителния принос на ЕС за мирния, демократичен преход и за икономическото и социалното развитие на Южен Судан; изразява загриженост, че прекратяването на мандата на специалния представител на Европейския съюз за Судан и Южен Судан във време, когато редица ангажименти, съдържащи се във Всестранното мирно споразумение от 2005 г. и споразумението от Адис Абеба от септември 2012 г. все още не са изцяло изпълнени, може да намали още повече тази видимост и средствата за предприемане на действия от страна на ЕС и неговите държави членки; изисква продължаване на мандата на специалния представител, вместо планираното добавяне на Судан към и без това вече претоварения мандат на специалния представител за Африканския рог;

21.  Призовава за редовно преразглежданe на Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог и неговия всеобхватен подход към Судан и Южен Судан с цел да се гарантира, че инструментите на политиката и съответните ресурси са конкретно съобразени с оказването на подкрепа за мирния процес и изграждането на демократични структури, включително подготовката на избори през 2015 г.; отбелязва, че бъдещите мандати на специалните представители на ЕС в региона, в това число решенията за сливане на постове, следва да се разглеждат в контекста на това преразглеждане на политиката и в отговор на политическите реалности на място;

22.  Приветства факта, че от 2011 г. насам, когато Южен Судан придоби независимост, ЕС е отделил 285 милиона евро под формата на помощ за развитие за Южен Судан (като тази сума не включва помощта от държавите членки), в допълнение към хуманитарната помощ;

23.  Призовава държавата да не възпрепятства НПО и хуманитарните организации да достигат до населението в зоните на конфликти; припомня, че това възпрепятстване на НПО и на хуманитарните организации е нарушение на международното хуманитарно право;

24.  Подкрепя насочването на помощта от ЕС за Южен Судан основно към селското стопанство, демократичното управление и върховенството на закона, образованието и здравеопазването; отбелязва, че макар законите и разпоредбите да са налице, тяхното прилагане изостава; приветства усилията на Комисията да предостави подкрепа за изграждане на капацитет в правната система на Южен Судан, по-специално да предоставя техническа помощ за съдебната система и Върховния съд; приветства подкрепата на ЕС за Националното законодателно събрание на Южен Судан;

25.  Настоятелно призовава Комисията, държавите членки и органите на Южен Судан да работят с общностите и организациите на жени с цел осигуряване и насърчаване на достъпа до образование, сексуалните и репродуктивни права и здравни услуги за жените и момичетата, включително на достъпа до противозачатъчни средства и изследвания и лечение на ХИВ/СПИН;

26.  Призовава финансираните от ЕС проекти да се наблюдават и оценяват редовно, включително по отношение на постигнатия напредък за равенство между половете, като Парламентът бъде информиран за резултатите;

27.  Призовава да се вземат предвид възгледите на местните общности, и по-специално на жените, така че да могат да се набележат по-ясни цели за проектите, а целите да могат да бъдат пригодени към ситуацията по места и нейното развитие;

28.  Призовава международната общност, и в частност ЕС и неговите държави членки в контекста на тяхната външна дейност и в сътрудничество с местни партньори и НПО, да постави акцент върху значението на достъпа на момичетата до основно образование и на усилията за преодоляване на неграмотността сред възрастното население, която лишава Южен Судан от ценен човешки капитал, от който той се нуждае за своето развитие и за укрепването си като демократична държава;

29.  Препоръчва създаването възможно най-бързо на образователна система, която ще осигури специалисти за изграждането и поддържането на инфраструктурата на Южен Судан, като пътища, жилища, системата за пречистване на водите, пречиствателните станции, електрическите, информационните и телефонните мрежи и т.н.;

30.  Приветства подкрепата на ЕС за Групата на високо равнище на Африканския съюз по изпълнението на договореностите за Судан и Южен Судан(AUHIP), като в същото време призовава за преразглеждане на групата с оглед оценка на нейната ефективност; изразява съжаление, че подкрепата от ЕС не винаги е била напълно видима;

31.  Подчертава, че е необходимо да се подпомогнат механизми, които ще дадат възможност за правилното и прозрачно разпределяне и управление на приходите от нефт; призовава органите на Южен Судан и Националното законодателно събрание, както и международните партньори и дружества в Южен Судан, да допринесат за постигането на по-голяма прозрачност при генерирането и употребата на тези приходи; приветства неотдавнашното приемане от Националното законодателно събрание на Закона за управление на приходите от нефт; призовава за бързото му утвърждаване от президента и за бързото прилагане на всички разпоредби на този закон;

32.  Подчертава необходимостта от мащабни и устойчиви инвестиции в инфраструктурата, в предоставянето на основни услуги и в областта на развитието на селското стопанство в Южен Судан; настоява, че развитието на селското стопанство следва да има като първостепенна задача обезпечаването на продоволствената сигурност на населението и диверсификацията на икономиката на страната, която може да бъде застрашена от концесиите на плодородни земи, предоставени на частни чуждестранни дружества за добив и износ на големи количества стоки; във връзка с това изтъква значението на земевладението, в голяма степен пренебрегвано в Южен Судан, което доведе до спорове относно земи и представлява една от първопричините за конфликти в страната; призовава ЕС да подкрепи усилията за управление на земята и за укрепване на сигурността на владението в страната, като същевременно се вземат под внимание местните неофициални договорености за разрешаване на спорове и признаване на обичайното право на владеене;

33.  Насърчава правителството на Южен Судан да повиши диверсификацията на икономиката и да намали зависимостта от въглеводородите; насърчава Южен Судан да увеличи местното производство на храни, да подкрепя ориентираните към износа индустрии и да развива транспортната инфраструктура, с цел да се улесни достъпът до пазарите;

34.  Обръща внимание на приноса, който жените биха могли да дадат за развитието на селското стопанство и икономиката на селските райони; насърчава Южен Судан да предприеме мерки за стимулиране на участието на жените в тези икономически дейности;

35.  Припомня колко е важно развитието и подобряването на инфраструктурата, която позволява достъп до питейна вода и вода с по-добро качество в цялата страна, препоръчва подобряване на планирането на инвестициите в хидроенергетиката;

36.  Подчертава, че гарантирането на сигурността за всички хора в Южен Судан изисква подновяване на усилията на правителството на Южен Судан и неговите международни партньори с оглед успешно приключване на процеса на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) на въоръжените групировки и предприемане на по-всеобхватна реформа в сектора на сигурността (РСС), водеща до намаляване на размера на редовната армия, както и до нейната професионализация, пълното зачитане на гражданския контрол и командната верига, както и до по-голямо зачитане на правата на човека сред въоръжените сили; подчертава необходимостта от конструктивно и интензивно сътрудничество с гражданското общество и сдруженията на жените в Южен Судан за справяне с проблема с несигурността и за насърчаване на спазването на правата на човека, включително правата на жените;

37.  Изразява дълбока загриженост, че жените и децата от въоръжените конфликти в Южен Судан са преобладаващото мнозинство от вътрешно разселените лица и бежанци; призовава за ефективен мониторинг за спазването на правата на човека, включително относно сексуалното или основано на пола насилие, както и относно извършени нарушения и злоупотреби срещу деца; призовава всички воюващи страни да сложат край на безнаказаността на извършителите;

38.  Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да осигури равенство на половете и да гарантира, че жените се ползват от своите права и свободи без да бъдат дискриминирани на каквото и да е основание — пол, раса, религиозни или културни убеждения, или национален или социален произход;

39.  Призовава органите на Южен Судан да въведат семейно законодателство, което да предвижда минимална възраст за сключване на брак и условия за упражняване на родителски права, както и закон, който да разглежда насилието, основано на пола, като по-специално криминализира вредни традиционни практики като гениталното осакатяване на жени;

40.  Настоятелно приканва правителството на Южен Судан да ратифицира Конвенцията на ООН относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН относно правата на детето;

41.  Призовава правителството на Южен Судан да продължи да сътрудничи изцяло на мисията на ООН в Република Южен Судан (UNMISS) и да подпомага ООН при изпълнение на нейния мандат, по-специално що се отнася до защитата на цивилни граждани; настоятелно призовава държавите – членки на ООН да изпълнят ангажимента си към UNMISS, като същевременно реалистично адаптират, ако е необходимо, нейния мандат, като отчитат развиващия се капацитет на южносуданските органи да предоставят сигурност на хората през следващите години;

42.  Изразява учудване, че ООН не предоставя на ЕС — предвид неговите вноски в бюджета на организацията — специален статут по време на мисиите за наблюдение на избори, който да гарантира, че наблюдателите се ползват със закрила и могат да извършват правилно своята дейност (т.е. предоставяне на охраняеми жилища и достъп до здравни грижи);

43.  Подчертава значението на замяната на временната конституция с постоянно действаща конституция, въз основа на обществени консултации и подкрепа; изразява безпокойство относно липсата на политическа воля от страна на правителството на Южен Судан; напомня енергично на правителството неговите задължения съгласно президентския указ за осъществяване на процес на преразглеждане на конституцията и призовава правителството да направи това преди изборите през 2015 г.; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да съпроводят и подпомогнат процес на изработване на конституция, за който отговорността и инициативата се поемат на местно равнище и който трябва да включва всички групи на обществото, в това число жените и хората, живеещи в периферните региони; отправя искане към делегацията на Европейския съюз в Джуба, с оглед на президентските избори през 2015 г., да осигурят прилагането на мерките, предвидени в доклада на мисията за наблюдение на изборите на Съюза през 2011 г.;

44.  Приветства поетия от президента на Южен Судан ангажимент за постигане на целта от най-малко 25 % женско участие в кабинета и го приканва да засили участието на жените в протичащия конституционен процес; припомня, че жените играят ключова роля в процесите на решаване на конфликти, изграждане на мир и изграждане на стабилна държава; призовава органите на Южен Судан, в тази връзка, да гарантират цялостното включване на жените в осъществяването на мирния процес със Судан; призовава международната общност да продължава да подкрепя участието на жените на всички равнища на обществения живот;

45.  Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да увеличи усилията за създаване на пътна карта, с оглед поддържане на процеса на преход до пълното възстановяване в цялата страна на конституционния ред и на върховенството на закона, чрез организирането на демократични, свободни, честни и прозрачни избори през 2015 г.; призовава ЕС и неговите международни партньори да увеличат своята подкрепа за предстоящия изборен процес;

46.  Отбелязва, че след ВМС от 2005 г. са положени усилия за по-интензивна борба с корупцията, но че рамката на Южен Судан за борба с корупцията е все още в ранна фаза на развитие; отбелязва също така, че дори когато съществуват правни инструменти, липсата на капацитет, ресурси и политическа воля могат да възпрепятстват тяхното прилагане; насърчава Южен Судан да ратифицира международните конвенции за борба с корупцията и призовава южносуданските органи да разработят и прилагат интегрирана стратегия срещу корупцията; подчертава, че международната общност и ЕС следва да подпомагат усилията на Южен Судан в тази област, по-специално чрез повишаване на подкрепата за изграждането на капацитет;

47.  Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да приеме всички закони за медиите, така че да защити свободата на медиите и да им предостави гаранции при упражняването на тяхната информационна дейност;

48.  Призовава Службата за национална сигурност на Южен Судан да прекрати тормоза над защитниците на правата на човека и над журналистите и неправомерното задържане и цензурата на журналисти – действия, които нарушават конституцията на Южен Судан, което прави наложително правителството да гарантира свободата на пресата;

49.  Настоятелно призовава органите на Южен Судан да извършат бързи, ефективни и безпристрастни разследвания на всички твърдения за случаи на заплахи и нападения срещу защитници на правата на човека и журналисти и да търсят отговорност от извършителите, в съответствие с международните стандарти; приветства предприетите наскоро от органите стъпки за разследване на убийствата на цивилни граждани и за разследване на предполагаемите нарушения на правата на човека от страна на въоръжените сили;

50.  Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да направи всичко по силите си, за да прекрати екзекуциите без присъда и да открие и подведе под съдебна отговорност служителите на службите за сигурност, обвинени в убийството на журналиста Исая Абрахам;

51.  Настоятелно призовава органите на Южен Судан да засилят борбата срещу безнаказаността, като предоставят на заетите в съдебните и правоприлагащи органи инструменти, предназначени да предотвратяват и ограничават насилието срещу жени, като гарантират, че извършителите са действително осъдени;

52.  Препоръчва на Съвета по правата на човека да създаде ефективен механизъм за проследяване на положението с правата на човека в Южен Судан, например чрез независим експерт;

53.  Решително се противопоставя на смъртното наказание при каквито и да е обстоятелства и призовава Южен Судан да предприеме конкретни стъпки за неговото премахване;

54.  Подчертава, че жените в Южен Судан са изправени пред множество форми на дискриминация, както и нарушения на техните основни права, включително широко разпространените ранни и принудителни бракове, липсата на семейно право, ограниченото политическо участие на жени на всички нива на държавното управление, както и сексуално и домашно насилие; призовава правителството на Южен Судан да премахне всички видове дискриминация срещу жени, да се бори с неграмотността, като подобри достъпа до образование за жените и по този начин подобри тяхната роля в обществото и в изграждането на новата държава; призовава правителството на Южен Судан да състави национален план за действие за преустановяване на сключването на бракове в детска възраст, като насърчава, наред с другото, достъпа до образование на децата; настоятелно призовава правителството на Южен Судан, във връзка с това и като има предвид, че традиционните практики играят важна роля в обществото в Южен Судан, да сложи край на всякакви дискриминационни традиционни практики, извършвани срещу жени, като си сътрудничи с НПО, например, с цел да обучи заетите в съдебната система по въпросите от областта на правата на човека;

55.  Приветства създаването на първия колеж за медицински сестри и акушерки към учебната болница в Джуба, но отбелязва, че са необходими повече квалифицирани медицински сестри и акушерки, за да се гарантира значително подобряване на здравословното състояние на майките и децата, както и за да се отворят пътища и да се създадат повече здравни центрове въз основа на този модел в цялата страна;

56.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата на Южен Судан и Судан, на комисаря за правата на човека на Южен Судан, на Националното законодателно събрание на Южен Судан, на Националното събрание на Судан, на Африканския съюз и на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 49. (2) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 38. (3) OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80. (4) ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 74. (5) http://eeas.europa.eu/eueom/pdf/missions/final-report-eueom-referendum-south-sudan-2011_en.pdf. (6) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (7) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (8) ОВ L 287, 4.11.2010 г., стр. 3. (9) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2012_horsens/pdf/soudan_en.pdf. (10) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/123591.pdf. (11) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/138254.pdf. (12) http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-12-524_en.htm. (13) http://ec.europa.eu/echo/files/funding/decisions/2013/HIPs/Sudan-SouthSudan_en.pdf. (14) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137507.pdf. (15) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/136969.pdf. (16) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/134590.pdf. (17) http://eeas.europa.eu/statements/local/local_statement_south_sudan_24072013_en.pdf. (18) http://timor-leste.gov.tl/wp-content/uploads/2010/04/Dili_Declaration_FINAL_12.04.20101.pdf. (19) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/Final%20file.pdf, стр. 39. (20) http://www.oecd.org/countries/southsudan/48697972.pdf. (21) http://wdronline.worldbank.org/worldbank/a/c.html/world_development_report_2011/abstract/WB.978-0-8213-8439-8.abstract. (22) http://appablog.wordpress.com/2013/07/31/report-of-the-african-union-high-level-implementation-panel-for-sudan-and-south-sudan/. (23) http://www.un.org/sg/statements/index.asp?nid=6644. (24) http://www.sudantribune.com/IMG/pdf/Two_Areas_Agreement.pdf. (25) http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session21/A-HRC-21-34_en.pdf.http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session21/A.HRC.21.62_en.pdf.http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session23/A-HRC-23-31_en.pdf. (26) http://www.rssnegotiationteam.org/historic-september-27-peace-agreements.html. (27) http://www.amnesty.org/en/region/south-sudan/report-2013. (28) http://www.hrw.org/reports/2013/03/07/old-man-can-feed-us-you-will-marry-him-0. (29) Хуманитарни новини и анализи, доклад относно сигурността на жените в Южен Судан („Women’s Security in South Sudan“), 2012 г. (30) Конфликти и здраве, март 2013 г. (31) Агенция на ООН за бежанците, „CAP for South Sudan, Mid-Year Review 2013“ (Междинен преглед за 2013 г. на призива за консолидирано финансиране за Южен Судан).

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа (2013/2062(INI))

P7_TA(2013)0547 A7-0391/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), засягащ индустриалната политика на ЕС, и по-специално конкурентоспособността на европейската промишленост,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ (COM(2012)0636),

—  като взе предвид докладите на групата на високо равнище CARS 21 по въпросите на конкурентоспособността и устойчивото развитие на автомобилната промишленост в Европейския съюз (2012 г.)(1) и конкурентната нормативна уредба за автомобилния сектор през 21 век (2006 г.)(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 10 и 11 декември 2012 г. относно положението на европейската промишленост и относно особеното положение на автомобилната промишленост,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по транспорт и туризъм (А7 0391/2013),

A.  като има предвид, че автомобилната промишленост е едновременно жизненоважно звено от веригата на промишленото производство в Европа и фактор за конкурентоспособност, растеж и работни места в ЕС;

Б.  като има предвид, че европейската автомобилна промишленост, въпреки безпрецедентната икономическа и финансова криза, е призвана да играе важна роля в запазването на определени умения и сектори на производството в Европа и това поражда необходимост от координирани действия в рамките на ЕС;

В.  като има предвид, че настоящото икономическо положение не е единствената причина за тази криза и че е необходимо тотално преосмисляне на нашия подход към мобилността през 21-ви век, тъй като мобилността е основен фактор за насърчаването на икономическия растеж;

Г.  като има предвид, че автомобилната промишленост претърпява тройна революция на световно равнище, при намаляване или стагнация на търсенето в Европа, при едновременно преориентиране на търсенето и производството към страните с бързо развиващи икономики, че използваните енергийни източници постепенно, но осезаемо се променят и че се преминава към дигитализация на компонентите и функциите, което води до увеличаване на равнищата на производство, което на свой ред води до сериозни промени във веригата за създаване на стойност;

Д.  като има предвид, че европейската автомобилна промишленост все още заема челно място в света в областта на научните изследвания и иновациите и следователно трябва да възстанови конкурентоспособността и устойчивото производство по цялата производствена верига и по веригата за създаване на стойност;

Е.  като има предвид, че едно от решенията на проблема с производствения свръхкапацитет е в прехвърлянето на капацитет към други промишлени сектори като обществения транспорт и възобновяемата енергия и инвестициите в устойчиви инфраструктури;

Политическото управление

1.  Одобрява новата стратегия на Комисията за лансиране на нова европейска промишлена политика, по-специално за устойчивата автомобилна промишленост, поставена в ядрото на европейската икономика;

2.  Очаква Европейската комисия да координира по-ефективно своите собствени усилия, за да гарантира навлизането на препоръките на „Cars 2020“ в оперативна фаза и тяхното наблюдение от страна на групата на високо равнище, с цел да не се повтори провалът на първата фаза от процеса „CARS 21“ (декември 2005 г.), чиито заключения нямаха очакваните последици; за тази цел призовава Комисията да създаде ясна програма с ускорени темпове и да използва правото си на инициатива, в рамките на своите правомощия, по-специално за да установи насоки за координиране и допълване на действията на държавите членки и предприятията, за да се гарантира достоен стандарт на живот на гражданите на ЕС и да се консолидира промишлеността на ЕС, като се постави акцент върху икономическия растеж, растежа на заетостта и възстановяването на пазара;

3.  Призовава Комисията да разработи междусекторни пътни карти, които обхващат разработките в енергийния сектор, транспортния сектор и сектора на ИКТ;

4.  Счита, че действията на Комисията в този сектор страдат от различни ограничения и липса на механизми за координация на политиките; призовава Комисията да изготви проучване, представящо несъответствието между амбициите и средствата, с които разполага, като основа за започване на разисквания в Съвета и в Парламента;

5.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид целия автомобилен сектор, и по-специално подизпълнителите, търговците на дребно и предприятията в областта на обслужването след продажбата, във всички бъдещи процеси на изготвяне на политиката в сектора;

6.  Приветства заключенията относно промишлената политика, приети от Европейския съвет по въпросите на конкурентоспособността през декември 2012 г.; насърчава държавите членки да продължат да следват волята си за задълбочено преразглеждане на политиката в областта на автомобилната промишленост и за консолидиране на нови договорености за сътрудничество в този сектор на европейско равнище; изтъква, че това тясно сътрудничество в областта на политиката за автомобилната промишленост може да се реализира на равнището на Съюза или доброволни начала между определен брой държави;

7.  Призовава държавите членки да подходят към адекватното провеждане на структурни, но координирани реформи за засилване на конкурентоспособността като подпомагане на изследванията и иновациите, изграждане на компетентност, преквалифициране на кадри, намаляване на непреките разходи, засилване на гъвкавостта на заетостта въз основа на социален диалог, премахване на бюрокрацията и скъсяване на периодите за плащане;

8.  Счита, че за да се възвърне доверието в ЕС, е от съществено значение Съюзът да подобри прилагането на плана си за действие и начина, по който този план се съобщава на широката общественост, инвеститорите и предприятията;

Автомобилна икономика и автомобилостроене в Европа

9.  Счита, че от е съществено значение в ЕС да се запази и укрепи последователна и динамична верига на научни изследвания, изработване, производство и стойност, както и верига за иновации, като се постави акцент върху производството на устойчиви автомобили; счита, че запазването на конкурентоспособността на Европа в бъдеще ще зависи от създаването на цикъл с полезно действие, който създава предимства за иновациите, заетостта, конкурентоспособността, здравето, околната следа и мобилността;

10.  Посочва, че делът на разходите за заплати в автомобилната промишленост представлява само между 13 % и 20 % от добавената стойност; освен това посочва, че глобалната конкурентоспособност може да се гарантира само чрез иновации по цялата производствена верига и гъвкавост на производствените процеси, за което трябва да се постигне съответно споразумение с работниците;

11.  Подчертава значението на запазването и укрепването на производствената база в Европа, за да се гарантира достоен стандарт на живот на нейните граждани и да се консолидира промишленото производство с цел постигане на икономически растеж и възстановяване на икономиката;

12.  Признава факта, че европейският пазар се намира в упадък и криза, в това число и автомобилната промишленост; изразява съжаление, че Комисията не анализира основните причини за този спад като различията в ситуациите (производители, пазарни сегменти и видове пазари, продукти, отрасли) и многобройните структурни промени в търсенето (демографски, социологически, поведенчески, икономически и технически); в тази връзка счита, че заедно с междусекторните действия в рамките на Европа трябва да бъдат предприети индивидуално обусловени мерки според обстоятелствата, както на национално, така и на европейско равнище, за да се стимулира търсенето;

13.  Счита, че новите поведенчески схеми за мобилността са мощни инструменти за повишаване на конкурентоспособността на европейския автомобилен сектор като обществените и интермодалните транспортни мрежи, управлението на движението, интелигентните градове, схемите за съвместното използване и съсобственост на автомобили;

14.  Изразява съжаление, че Комисията не обръща внимание на производствения свръхкапацитет, макар и той да представлява проблем, засягащ целия сектор, който неминуемо има своите отражения в краткосрочен и средносрочен план (верига, заетост, регионална икономика); поради това приканва Европейската комисия да представи в кратки срокове:

15.  В областта на преструктурирането:

16.  Припомня на държавите членки и предприятията, че създаването на клъстери (групи за закупуване, кооперативи, консорциуми и сливания) е фактор за конкурентоспособност по отношение на все по-силната конкуренция на държавите извън ЕС;

17.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят специфичните инструменти за засилване на достъпа до капиталови пазари в полза на МСП и предприятията с междинен размер, по-специално чрез създаването на регионални единни звена за контакт; счита, че МСП и предприятията с междинен размер са първите жертви на кризата, особено в секторите на подизпълнението, разпространението и обслужването след продажбата; посочва, че те същевременно представляват преимущество, защото имат в достатъчна степен мащаб и способност за реагиране в отговор на промените и често са източник на множество технологични открития; счита, че един от пътищата за развитие, който трябва да се следва, е диверсификацията на възможностите за търговия на МСП и на предприятията с междинен размер (интернационализация, участие в нови проекти);

18.  Припомня значението на зачитането на принципа на технологична неутралност при избора на стандарти, за да се защитят инвестициите на първоначалните участници, като по този начин се насърчат иновациите в сектора;

Човешки ресурси

19.  Заявява, че познанията и уменията на работниците от автомобилния сектор са преимущество за Европа; приветства създаването на „Европейски съвет по автомобилните умения“ през 2013 г. и вярва, че той ще определи бързо ефективни политики в тази област;

20.  Приветства изявлението на Комисията относно формирането на умения и развиването на умения като източник на устойчиво конкурентно превъзходство;

21.  Счита, че към настоящия момент пазарът на труда не е в синхрон с изискванията на промишления сектор (засилено търсене на квалифицирани работници); счита, че е от съществено значение да се приведат в съответствие не само публичните стратегии за обучение (насърчаващи науката, технологиите, инженерните и математически курсове и професионалното образование), но също така и стратегиите на предприятията за обучение (по-специално чрез разширяване на програмите за двойно обучение), за да могат предприятията да запазят и привлекат високо квалифицирани работници;

22.  Призовава държавите членки да адаптират законодателството си, за да стане социалният диалог по-открит и конструктивен, както и трудовите взаимоотношения, засягащи организацията на дейността (напр. отраслови споразуменията, участие на работниците); призовава държавите членки да развиват и следват най-добрите практики;

23.  Препоръчва държавите членки и предприятията да подобрят допълнителното обучение за работниците, за да има готовност да се отговори на бъдещото търсене и да се създаде възможност, в случай на загуба на работни места, съответните видове компетентност на работниците да бъдат от полза за други разрастващи се сектори;

Иновации и технологии

24.  Счита, че технологичните иновации са от съществено значение за конкурентоспособността на автомобилната промишленост; призовава за технологично неутрален подход; потвърждава своя ангажимент за гарантиране постигането на целите на „Европа 2020“ и за създаване на икономически изгодни и устойчиви видове транспорт и на нови методи на производство;

25.  Подчертава, че интегрираните иновационни проекти, обхващащи цялата верига за създаване на стойност, са от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността;

26.  Вярва, че знанието и иновациите могат да бъдат източник на устойчиво конкурентно превъзходство на европейската автомобилна промишленост, когато темпото на въвеждане на иновативни решения изпреварва възможностите за тяхната имитация и когато средствата за защита на иновациите и за борба с промишления шпионаж ще осигурят възвръщаемост на инвестициите, без да се навреди на потребителите; счита, че областите, в които ще се създаде свързано с иновациите предимство на европейския пазар, трябва да се фокусират върху въпросите относно околната среда и безопасността;

27.  Отбелязва, че в европейската автомобилна промишленост са налице две ефективни стратегии за конкурентоспособността: стратегия на лидерство по отношение на разходите и стратегия на диференцирането; счита, че комбинираното им прилагане под формата на смесена стратегия би създало затруднения и би било не толкова ефективно, тъй като би изисквало иновативни изследвания на по-широк фронт;

28.  Отбелязва, че европейската автомобилна промишленост постигна редица успехи посредством стратегията на лидерство по отношение на разходите благодарение на популярните модели с ниска себестойност, които се срещат на европейския пазар (напр. марки като Шкода, Дачия и Нисан);

29.  По отношение на технологичния напредък приветства предложенията на Комисията, но изтъква, че условията, свързани с нейните прогнози по отношение на създаването на добавена стойност, пазарната реализация и възможностите за трудова заетост зависят от редица условия;

30.  Счита, че е от съществено значение да се стимулира изследователската и развойна дейност, като се постави акцент върху нисковъглеродните и устойчивите технологии, в които Европа заема водещо място, за да се намали зависимостта на Европа от вносна енергия; посочва, че това включва електрическите и хибридните двигатели, алтернативните горива, мобилното съхраняване на енергия, пускането на необходимите разпределителни мрежи и инфраструктури, но изразява съжаление, че подобни технологии все още не са въведени на пазара; очаква да бъдат предприети действия с оглед:

31.  Счита, че условие за конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост е нейната рентабилност, постигната чрез съответното развитие на сътрудничещите с нея промишлени отрасли, доставящи от Европа евтини суровини за производството, като: стомана, отливки, изковки, тапицерия, гуми и електронни части;

32.  Счита, че ЕС следва да основава своите усилия на диференцираща стратегия, опираща се на определени приоритети, насочени към консолидирането на технологичните предимства на Европа, в това число:

33.  Призовава държавите членки и Комисията да стимулират възникването на транснационални клъстери, центрове за конкурентоспособност и публично-частни мрежи за съвместна дейност в областта на мобилността на бъдещето и генериращи постоянен източник на иновации (прототипи);

34.  Посочва, че научноизследователската и развойна дейност изисква съществено финансиране (научна оценка на риска, дълъг инвестиционен цикъл) и в тази връзка изразява съжаление, че Съюзът все още не е постигнал целта за вливане на 3 % от БВП в научноизследователската и развойната дейност; счита, че съкращенията, предвидени от държавите членки в бюджета на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП и на „Хоризонт 2020“, ще нанесат вреди, и по-специално в бюджетните редове, свързани с транспорта;

35.  Отбелязва, че автомобилният сектор е източник на съществени частни инвестиции за изследвания и иновации; посочва обаче, че докато рецесията продължава да засяга европейския пазар, финансирането от ЕС като „Хоризонт 2020“ и COSME може да стимулират частните инвестиции в отрасъла; подчертава необходимостта от поддържане на амбициозно равнище на финансиране на инициативата „екологичен автомобил“ и развитието на МСП, които са ясно изразени приоритети; посочва, че регионалните и местните органи, в зависимост от своите правомощия, разполагат с различни средства за активно подпомагане на автомобилната промишленост;

36.  Подчертава необходимостта от предоставяне на подходящи финансови ресурси по линия на Многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.) за преструктуриране на отрасъла и за подобряване и модернизиране на неговите микро-, малки и средни предприятия, повишаване на производителността и насърчаване на националното производство на стоки от отрасъла;

Регламентиране

37.  Подчертава необходимостта от възможно най-скорошно прилагане на принципа за „интелигентно регулиране“ , като последователен подход по отношение на законодателството, засягащо автомобилната промишленост; посочва, че независимо от това, че става въпрос за препоръка на първата група „CARS 21“ (2005 г.), към настоящия момент не са предприети никакви действия; подчертава, че е жизненоважно интелигентното регулиране за насърчаването на инвестициите в автомобилния отрасъл;

38.  Счита, че предложението на Комисията за налагане на мораториум върху всякакво ново законодателство, което би могло да има неблагоприятно въздействие върху икономическата ситуация в промишления сектор, допринася за постигането на дългосрочна конкурентоспособност и подпомага намирането на адекватни отговори на предизвикателствата, свързани с екологията;

39.  Подчертава колко е важно поставянето на разумни срокове, за да се даде възможност на промишлеността да адаптира производствените съоръжения и да инвестира в индустриалната система;

40.  Отправя искане за преразглеждане на политиките и вече взетите решения, които обаче биха могли да възпрепятстват устойчивата трансформация на автомобилната промишленост; призовава Комисията да започне извършването на последваща оценка на приетото законодателство и на липсата или лошото прилагане на приетото законодателство;

41.  Призовава европейските производители да запазят и укрепят съществуващите правила на ЕС по отношение на правните гаранции;

42.  Счита, че търговските гаранции за европейските автомобилни продукти са твърде краткосрочни и не съответстват на високата им степен на надеждност, което води до тяхната сериозна неконкурентоспособност по отношение на търговските гаранции на производители от трети държави (напр. Япония и Южна Корея);

43.  Счита, че е изключително важно да се хармонизират техническите разпоредби в Европа с цел борба с всяко изкуствено нарушаване на конкуренцията; настоява за хармонизиране и подобряване на процедурите за изпитване, които дават значителни разлики в данните за разхода на гориво при някои производители; призовава Комисията да намери решение на проблема с въвеждането в заблуждение на потребителите чрез непредставителна информация за разхода на гориво и екологичните показатели на превозното средство; подкрепя планираното развитие на нов, точен цикъл на изпитване и процедури на изпитване, които отразяват реалните условия на управление, и призовава те да бъдат въведени незабавно;

44.  Насърчава европейските предприятия, произвеждащи автомобилни продукти, да засилят сътрудничеството си на единния пазар чрез европейска стандартизация, хомологация, унификация и оползотворяване, както и с доброволно поделяне на пазарните сегменти;

45.  Счита, че е необходимо значително да се подобри безопасността по пътищата на ЕС, като се предприемат действия по отношение на превозните средства, инфраструктурата и поведението на водачите; приветства предложението на Комисията относно системата „eCall“, с която се дава възможност превозните средства да извършват автоматично повикване до спешните служби в случай на тежка злополука;

46.  Отправя искане към Комисията и държавите членки за усилване на защитата на правата на интелектуална собственост на световно равнище и за създаване на стратегия за защита на търговската тайна на равнище ЕС с цел борба срещу фалшифицирането и промишления шпионаж; припомня, че технологичното развитие е чувствителен и уязвим сектор;

Финансови средства

47.  Отправя искане към ЕС и държавите членки да хармонизират, оптимизират и засилят използването на наличните финансови средства, за да се стимулират инвестициите в устойчивата мобилност извън държавните субсидии, посредством данъчни стимули за МСП (данъчни кредити за научноизследователска дейност, системи „бонус/малус“ за емисиите на CO2, премии за предаване на превозни средства за скрап), както и частни финансови инструменти (фондове за рисков капитал, „бизнес ангели“) и публични финансови инструменти (Европейската инвестиционна банка);

48.  Изисква от Комисията да извърши задълбочено сравнително проучване по държави на данъчното облагане, прилагано в автомобилния сектор в ЕС, с цел опростяване и рационализиране на настоящата данъчна тежест върху производството и търговията с услуги, свързани с моторните превозни средства, и намаляване на административните формалности;

49.  Счита, че е от съществено значение да се запази възможността за допълване на наличните средства, от една страна — за преструктуриране, а от друга — за научноизследователска и развойна дейност; поради това настоява за запазване на настоящото равнище на средствата за Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

50.  Счита, че е от жизненоважно значение политиката в областта на конкуренцията (правилата за държавна помощ) да е насочена към повишаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта, в съответствие с подхода на нашите конкуренти извън ЕС;

51.  Отправя искане за въвеждане на условна клауза, изискваща от автомобилните предприятия, за периода на амортизация на подпомаганите инвестиции, да поддържат дейността в подпомаганите обекти или да възстановяват предоставените от ЕС суми в случай на преместване на производството;

Вътрешен пазар

52.  Припомня, че силният вътрешен пазар е необходимо предварително условие за възобновяване на конкурентоспособността и устойчивостта в автомобилната промишленост;

53.  Счита, че е от основно значение да се засилва европейското сближаване в областите, в които преобладаващите условия не позволяват равнопоставени условия на конкуренция:

54.  Подчертава, че е необходимо да бъде засилена, по-специално, ролята на доставчиците и че при нея именно може да се открие потенциал за иновации (Car2car, car2infrastructure) и възможности за заетост;

55.  Изразява съжаление относно факта, че съществуващата правна фрагментация на пазара за услуги след продажбата е в ущърб на автомобилистите и на лоялната и здравословна конкуренция между държавите членки; с цел повишаване на заетостта и покупателната способност на автомобилистите и поддържането и развитието на европейска производствена верига и сектора за следпродажбено обслужване, призовава за сближаване на законодателствата, по-специално в сектора на резервните части, и за предоставяне на информацията на автомобилистите относно техните права по отношение на ремонтите на превозните им средства; призовава Комисията да подкрепи това сближаване чрез задълбочена и сравнителна оценка на последиците от правната разпокъсаност за вътрешния пазар, европейския производствен сектор и покупателната способност на автомобилистите;

56.  Призовава за координация на равнището ЕС, с цел да се засили борбата срещу вноса на фалшиви автомобилни части;

57.  Отбелязва необходимостта държавите членки да осигурят по-голяма прозрачност и спазването на принципите на добросъвестност при търговските отношения между производители и търговци; счита, че въвеждането на кодекс на поведение между производителите и дистрибуторите е надежден начин това да бъде постигнато; счита, че този кодекс следва като минимум да включва клаузи, свързани с преместването на дейностите на дистрибуторите, практиката за използване на множество марки при сходни продукти и правото на компенсация при прекратяване на договора от производителя без основателна причина в съответствие с допълнителните насоки, посочени в известието на Европейската комисия 2010/C 138/05;

58.  Призовава Комисията да предприеме мерки, в сътрудничество с държавите членки, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, прозрачност и сигурност на пазара на автомобили втора употреба, както и да работи за постепенно премахване на замърсяващите и по-малко безопасните превозни средства; приветства препоръката на Комисията в Регламента относно проверките на техническата изправност да се изисква записване на изминатите километри при всяка проверка; счита, че инициативи като схемата „CAR Pass“ в Белгия могат да бъдат насърчени чрез европейски стандарт; отбелязва, че процедурите за пререгистрация при прехвърляния на превозни средства трябва също така да възпират трансграничните измами по отношение на изминатите километри;

59.  Отново изтъква икономическия интерес за Европа от създаването на големи нови промишлени проекти, както при самолетостроенето и космическата индустрия, за да се постигне мащаба, необходим, за да се отговори на конкуренцията в световен мащаб; припомня, че тези проекти могат да се реализират на равнището на Съюза или на доброволна основа между няколко държави членки;

60.  Подчертава значението на стратегиите за интелигентна специализация за създаването на рамка за вътрешна конкуренция в ЕС в същите сфери на дейност, за да се даде възможност за допълнителни регионални специализации, които да направят ЕС по-конкурентоспособен спрямо трети държави;

61.  Обръща внимание:

62.  Изразява съжаление, че планът за действие CARS 2020 се фокусира главно върху производителите на автомобили в Европа, пренебрегвайки значението на целия сектор на следпродажбеното обслужване, неговите участници и необходимости; счита, че европейската автомобилна политика трябва да бъде по-експанзивна и да се основава на холистичен подход; застъпва мнението, че основната цел трябва да бъде да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция за всички участници във веригата. смята, че по този начин европейската политика в областта на автомобилостроенето следва също така да включва разпоредби, адаптирани към всички участници във веригата на доставка и ремонт, както големите производители, така и МСП;

Външни пазари и търговски отношения

63.  Посочва, че автомобилната промишленост осигурява значителен положителен принос към търговския баланс на ЕС, че износът към бързо развиващите се пазари e неоспорима необходимост с цел постигане на максимален успех в дългосрочен план и че сдружаването с фондове и предприятия от трети държави е от ключово значение за бъдещето на нашите предприятия, също както и разполагането на предприятия извън границите на Съюза (особено за производство и продажба на място) като средство за създаване на растеж и вносът на превозни средства за отговаряне на търсенето;

64.  Приветства съобщението на Европейската комисия за постигнати резултати от решаващо значение относно зоната за свободна търговия със САЩ и Япония и равен достъп до световните пазари, което означава стриктно спазване на едни и същи правила за всички участници на автомобилния пазар в света, счита, че това увеличава вероятността устойчивото развитие и повишаването на безопасността на движението да се превърнат в основа за постигане на конкурентно преимущество в световен мащаб;

65.  Отчита, че наличието на единна система за сертифициране, даваща възможност за контролиране на превозните средства и автомобилните части в рамките на единния европейски пазар и основаваща се на стандартите на ЕС за екологосъобразност и безопасност, може да играе ключова роля в премахването на нелоялната конкуренция;

66.  Признава, че на бързо развиващите се пазари търсенето ще нараства не само в луксозната категория, но и в по-ниските сегменти, и че европейската промишленост ще бъде по-конкурентоспособна в тези сегменти;

67.  Посочва, че конкурентоспособността на голяма част от нашите автомобилни предприятия се влошава поради засилената, а понякога и нелоялна конкуренция от страна на предприятия от трети държави; подчертава, че голяма част от тях притежават потенциал за постигане на успех, ако им се позволи да отговорят на нарастващото търсене на новите пазари за износ; настоятелно призовава Комисията да извърши реорганизация на своята търговска политика, за да може да осигурява:

68.  Отправя искане към Комисията да разшири своите предварителни оценки на въздействието във връзка с бъдещите търговски споразумения, така че да включват понятието за конкурентоспособност в автомобилния сектор, да осъществява нови проучвания след тяхното влизане в сила и редовно да извършва оценки на кумулативното въздействие на споразуменията — както на действащите споразумения, така и на споразуменията в процес на договаряне, въз основа на специфични и определени критерии, включително начина на участие на заинтересованите страни;

69.  Призовава Парламента да си осигури необходимите средствата, за да извършва от своя страна оценка на въздействието на всяко споразумение за свободна търговия;

o
o   o

70.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/automotive/files/cars-21-final-report-2012_en.pdf (2) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/automotive/files/pagesbackground/competitiveness/cars21finalreport_en.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права (2013/2040(INI))

P7_TA(2013)0548 A7-0426/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно общественото здраве и по-специално параграф 7 от него, в който се посочва, че „действията на Съюза са съобразени с отговорностите на държавите членки що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи“,

—  като взе предвид Програмата за действие на проведената през 1994 г. в Кайро Международна конференция за населението и развитието (МКНР) и Програмата за действие на Световната конференция за жените от Пекин през 1995 г.,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7 0426/2013),

A.  като има предвид, че Програмата за действие на МКНР от Кайро дава определение за сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП),

1.  Отбелязва, че формулирането и изпълнението на политики в областта на СРЗП и относно сексуалното образование е от компетентността на държавите членки;

2.  Отбелязва, че макар и формулирането и изпълнението на политики в областта на здравето и образованието да е от компетентността на държавите членки, ЕС може да допринася за насърчаването на най-добрите практики сред държавите членки;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и националните парламенти на държавите членки, на Агенцията на ЕС за основните права и на генералния секретар на ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа (2013/2064(INI))

P7_TA(2013)0549 A7-0348/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 165, 166 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид определението за доброволческия труд, предложено от Международната организация на труда (МОТ) в нейния Наръчник относно измерването на доброволческия труд (2011 г.),

—  като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас),

—  като взе предвид Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма „Младежта в действие“ за периода 2007—2013 г.(1),

—  като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот(2),

—  като взе предвид Решение № 1904/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007—2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство(3),

—  като взе предвид Решение 2010/37/ЕО на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)(4),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно признаването на значението на неформалното и самостоятелното учене в областта на европейската политика за младежта(5),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2007 г. относно доброволческите дейности на младите хора (14427/1/2007),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 май 2007 г. относно изпълнението на общите цели за доброволчески дейности на младите хора(6),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз(7),

—  като взе предвид Препоръка 2006/961/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: Европейска харта за качество на мобилността(8),

—  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 октомври 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в социалната политика (14552/2011),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 29 ноември 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в спорта за насърчаване на активна гражданска позиция(10),

—  като взе предвид доклада за 2010 г. на Комисията от 27 октомври 2010 г. за гражданството на ЕС, озаглавен „Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Подпомагането на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ (COM(2007)0498),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Младежта в движение“ — Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Съобщение относно политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0568),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. за предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „ЕРАЗЪМ за всички“ — Програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (COM(2011)0788),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 19 декември 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. (COM(2012)0781),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г. относно съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Съобщение относно политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“(11),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС(12),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене,

—  като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7 0348/2013),

А.  като има предвид, че Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. отбеляза успех, че целите ѝ бяха подходящи и че тя спомогна за повишаване на осведомеността в тази област;

Б.  като има предвид, че създаването на благоприятни условия, в които доброволчеството може да се развива и е достъпно за всички, е дългосрочен процес, който изисква участието на всички заинтересовани страни;

В.  като има предвид, че доброволчеството е важен аспект от активната гражданска позиция и демокрацията, както и от личното развитие, в който намират конкретно изражение европейски ценности като солидарността и недискриминацията, и че то допринася освен това за развитие на демокрацията на участието и за насърчаване на правата на човека в рамките на ЕС и извън него;

Г.  като има предвид съществената роля, която се дава на доброволчеството в рамките на обсъждането на обществените политики;

Д.  като има предвид, че участието в доброволчески дейности може да бъде важен начин за придобиване на умения, необходими на пазара на труда, както и средство за достигане до важна социална позиция в обществото;

Е.  като има предвид, че спортът зависи до голяма степен от дейността на доброволците;

Ж.  като има предвид, че доброволчеството е ключов фактор за индивидуалната и колективната независимост, солидарността и социалното сближаване;

З.  като има предвид, че доброволчеството има ключова роля за създаване на социален капитал и за стимулиране на развитието, както и за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, като по този начин допринася за стратегията за растеж „Европа 2020“;

И.  като има предвид, че заключенията на Съвета от октомври 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в социалната политика подчертават значението на доброволческите дейности за справяне с неравнопоставеността между половете;

Й.  като има предвид, че бюрократичните пречки на национално равнище продължават да ограничават възможностите за осъществяване на доброволческа дейност и че тази дейност все още не е призната в достатъчна степен в правните системи на някои държави членки;

К.  като има предвид, че поради различни традиции и културни практики съществуват значителни разлики между държавите членки по отношение на законодателството, приложимо към доброволческата дейност, правата на доброволците и начините на организиране на доброволческата дейност;

Л.  като има предвид, че тежката икономическа криза, мерките за бюджетни ограничения и данъчната тежест излагат на опасност финансовата стабилност на много НПО, спортни органи и доброволчески организации, които въпреки това продължават да работят за засилване на приобщаването и социалното благополучие в този труден период ;

M.  като има предвид, че за да се запази постигнатото в рамките на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г., е необходимо да се развие на равнище ЕС структуриран и координиран подход по отношение на европейската политика в областта на доброволчеството, отговорността за която понастоящем е фрагментирана и разпределена между различни служби;

1.  Отбелязва данните относно комуникационната кампания в рамките на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г., посочени в приложенията към доклада на Комисията, и изразява съжаление по повод на скромните постигнати резултати поради ограничените финансови ресурси;

2.  Отчита и подкрепя различните форми на доброволческа дейност, съществуващи в рамките на държавите членки благодарение на национални организации и мрежи от сдружения, действащи на местно равнище; в тази връзка призовава за мултикултурен подход от страна на държавите членки и за задълбочен анализ на Комисията относно националните практики и традиции в областта на доброволчеството, с цел насърчаване на единен европейски подход;

3.  Отбелязва, че допълнително консолидиране на един общ европейски подход по отношение на доброволчеството ще създаде повече възможности за мобилността и заетостта на младите хора, като им позволява да придобиват ценни умения;

4.  Приветства факта, че за да създадат благоприятни условия за доброволчество, някои държави членки приеха или измениха законодателството си в тази област; препоръчва и другите държави членки да действат по този начин, като поставят акцент върху укрепването на правата на доброволците посредством Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;

5.  Насърчава държавите членки да продължат да създават благоприятна среда за доброволчеството, по-специално чрез законодателна рамка, ако тя все още липсва;

6.  Отбелязва, че някои държави членки приложиха насоките, предвидени в Наръчника на МОТ относно измерването на доброволческия труд, и насърчава останалите да направят същото, за да се осигури наличието на съпоставими данни за доброволческата дейност, които дават ясна представа за значителния ѝ обществен принос;

7.  Призовава за приемането на европейски устав на доброволческите организации, за да се насърчи тяхното юридическо и институционално признаване;

8.  Подчертава необходимостта от популяризиране на доброволчеството, особено сред учениците, студентите и младите хора, с цел разширяване на хоризонта на солидарност и подкрепа към него;

9.  Посочва, че големият брой европейски паспорти на уменията, създадени онлайн през последните месеци, е показател за успеха на електронното портфолио, което предоставя пълна картина на уменията на отделните лица, в това число уменията, придобити чрез доброволческа дейност, така че те да могат да получат официално признание както за професионални цели, така и с цел обучение;

10.  Обръща внимание на факта, че способностите и уменията, придобити по време на доброволческа дейност, която може да бъде смятана за неформално и самостоятелно учене и трудов опит, имат добавена стойност за автобиографията и професионалния живот;

11.  Счита, че предложеният документ „Европас опит“ би позволил на доброволците да опишат и докажат уменията, които са развили по време на работата си като доброволци и за които може да не са получили диплома, и насърчава Комисията, с оглед на предложението на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, да създаде такъв документ възможно най-скоро;

12.  Отбелязва значението на посочените по-горе способности и умения за мотивиране на младите хората да участват в доброволчески дейности и за създаване на социален капитал и засилване на общественото развитие;

13.  Предлага да се обърне внимание на въпроса за равенството между половете в сектора на доброволчеството и по-специално на съществуващото значително несъответствие сред доброволческите ръководители, при които мъжете са свръхпредставени на управленски постове;

14.  Счита, че уменията, придобити чрез доброволческа дейност от млади хора, следва да бъдат включени в Европейския паспорт на уменията и в Европас, за да може формалното и неформалното учене да се третират по еднакъв начин;

15.  Подчертава това, че доброволчеството позволява на младите хора, напуснали преждевременно училище, да открият приобщаваща среда и дейности;

16.  Потвърждава подкрепата си за инициативата на Комисията за Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ, който да има за цел да помага на ЕС да реагира по бърз и координиран начин на хуманитарни кризи и тежки природни бедствия чрез предоставяне на подкрепа за обучението, мобилизацията и координацията на доброволци за действия на ЕС в областта на хуманитарна помощ;

17.  Посочва, че доброволческата дейност, която все повече се разпространява както сред младите, така и сред възрастните хора, насърчава междукултурното учене, както и чувството за европейска идентичност и солидарността между поколенията и допринася за активния живот на възрастните хора и за гражданското участие на всички етапи от живота;

18.  Посочва, че доброволческата дейност позволява както на младите, така и на възрастните хора да дадат своя принос към обществото и да спечелят признание и уважение в замяна и че това подобрява качеството им на живот, благосъстоянието им и общото им здравословно състояние;

19.  Посочва, че наличието на широк диапазон от доброволчески дейности, както и лесният достъп до такива дейности, що се отнася до разходите, наличието на информация и инфраструктурата, и предоставянето на застрахователно покритие за отговорност и злополука са от съществено значение, ако доброволчеството трябва да се насърчава сред всички възрастови групи;

20.  Счита, че доброволчеството, като активен метод за изграждане на гражданско общество, може да допринесе за развитието на междукултурен диалог и изпълнява основна роля в борбата срещу предразсъдъците и расизма;

21.  Отбелязва важната роля на доброволчеството за създаването на човешки и социален капитал и за насърчаването на социалното приобщаване; призовава Комисията и държавите членки да отдадат дължимото признание на изключително важния принос на доброволчеството в спорта и по-специално в непрофесионалния спорт, където много спортни организации не биха били в състояние да функционират без помощта на доброволци;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да отдадат дължимото признание на ключовия принос на доброволчеството в настоящия период на тежка икономическа криза;

23.  Подчертава, че се изискват постоянни усилия, за да се гарантира, че жените имат равен достъп до доброволчески дейности;

24.  Подчертава необходимостта от това, да се осигури приемственост между Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. и следващите европейски години на доброволческата дейност, като част от усилията да се гарантира, че доброволчеството се възприема като важно средство за активно гражданско участие, и в това отношение насърчава Комисията да включи доброволчеството сред факторите, които имат като важен принос за активното гражданство, в хода на Европейската година на гражданите;

25.  Призовава държавите членки да гарантират устойчивостта на резултатите, постигнати на национално равнище по време на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

26.  Призовава Комисията да създаде и развие политика в областта на доброволчеството и да използва отворения метод на координация за насърчаване на диалога и сътрудничеството между заинтересованите страни в различните държави членки;

27.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите стъпки за институционализиране на доброволчеството по начин, съответстващ на техните национални трудови законодателства;

28.  Призовава държавите членки и Комисията да предвидят единна точка за контакт под формата на служба, отговаряща за политиката в областта на доброволчеството и за координацията между службите на Комисията и различните институции;

29.  Подчертава необходимостта от създаване, в сътрудничество с европейските доброволчески организации, сдружения и мрежи, на централизиран портал на ЕС, предоставящ общоевропейска платформа за координацията в тази област, който следва да включва база данни с най-добрите практики в областта на доброволческата дейност и раздел, посветен на трансграничните доброволчески дейности, с информация за наличните програми, разходите и условията за участие, с цел да се улесни централизацията на информацията;

30.  Насърчава държавите членки на създадат национални уебсайтове за координиране и търсачки, които ще направят възможен лесния и добре структуриран достъп до възможности за доброволчески дейности за отделните лица и до възможности за сътрудничество за организациите;

31.  Насърчава държавите членки в техните усилия за предоставяне на стабилна и устойчива рамка за подпомагане както на националната, така и на трансграничната доброволческа дейност, която предоставя подкрепа на доброволците и на доброволческите организации; препоръчва на държавите членки да запазят националните органи за координация, създадени във връзка с Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

32.  Призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2004/114/EО относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност(13) и да опростят процедурите за предоставяне на визи или да ги премахнат за лицата, които желаят да предприемат доброволчески дейности в рамките на европейската политика за съседство;

33.  Настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да осигурят адекватно финансиране, да рационализират административните процедури и да предвидят данъчни облекчения за доброволческите организации и мрежи, по-специално за малките организации с ограничени ресурси; във връзка с това призовава да бъде изяснено понятието за безвъзмездни средства за сдруженията, за да не се бърка финансирането за сдружения с държавните помощи, тъй като това би могло да наруши конкуренцията в стопанския сектор;

34.  Призовава Комисията да обмисли възможността икономическият принос от доброволчески труд да се разглежда като насрещно финансиране за европейски проекти;

35.  Обръща внимание на необходимостта от насърчаване на доброволческата дейност като част от стратегиите за корпоративна социална отговорност, при спазване на Международен стандарт за доброволческа дейност ISO 26000:2010, който определя насоките относно корпоративната социална отговорност;

36.  Призовава Комисията да следи за това, държавите членки да въведат задължение за подходящо застрахователно покритие за доброволците с цел защита на тяхното здраве и безопасност по време на доброволчески дейности;

37.  Призовава държавите членки, които все още не са го направили, да приемат законодателство за доброволчеството и да улеснят доброволческите дейности чрез формално, самостоятелно и неформално обучение с цел повишаване на уменията на доброволците и на отговорността им за извършваната от тях дейност;

38.  Призовава държавите членки да улесняват доброволческите дейности чрез формално, самостоятелно и неформално обучение с цел повишаване на уменията на доброволците и на отговорността им за извършваната от тях дейност, като тяхната отдаденост е предимно алтруистична и безкористна; насърчава ги да въведат избирателни курсове за обучение в областта на доброволчеството в образователните институции;

39.  Призовава Комисията и държавите членки да популяризират допълнително Европейската доброволческа служба в университетите и в други институции за висше образование;

40.  Счита, че доброволческият труд, като метод на самостоятелно учене, помага за развиване на умения и професионални квалификации, които улесняват навлизането или завръщането на доброволците на пазара на труда;

41.  Препоръчва на Комисията да поддържа контакт с Европейския доброволчески алианс — приемник на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г., и с други организации, основани на доброволчеството, както и да вземе надлежно предвид препоръките, изготвени в рамките на Политическата програма за доброволчеството в Европа, като основа за план за действие за бъдещето;

42.  Призовава Комисията да предостави достатъчно средства за създаването на Европейски фонд за развитие на доброволчеството, с цел да гарантира изграждането на подходящи инфраструктури за подкрепа;

43.  Подчертава, че е необходимо да се улесни достъпът на НПО до европейско финансиране, по-специално до финансиране по ЕСФ, на европейско и национално равнище;

44.  Призовава държавите членки да изпълнят препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене и да осигурят, преди определената дата през 2018 г., създаването на формални структури за валидиране на познанията, уменията и компетенциите, придобити чрез доброволчески дейности, която водят до получаване на призната квалификация, която следва да се признава от образователните институции, работодателите и др.;

45.  Призовава Комисията да признае времето на доброволчески труд като допустимо съфинансиране в натура за всички европейски безвъзмездни средства и да работи с доброволческите организации за развитие на системите за записване и документиране на времето на доброволчески труд, въз основа на множеството налични инструменти и модели;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30. (2) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45. (3) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 32. (4) ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43. (5) OВ С 168, 20.7.2006 г., стр. 1. (6) OВ С 241, 20.9.2008 г., стр. 1. (7) OВ С 319, 13.12.2008 г., стр. 8. (8) OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 5. (9) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 187. (10) OВ С 372, 20.12.2011 г., стр. 24. (11) CESE 824/2012. (12) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14. (13) ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12.

Решение на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доклади за констативни посещения за извършването на проверки по петиции (тълкуване на член 202, параграф 5 от Правилника) (2013/2258(REG))

Европейският парламент,

—  като взе предвид писмата от 26 ноември 2013 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид член 211 от своя Правилник,

1.  Реши да добави следното тълкуване към член 202, параграф 5 на своя правилник:

„Констативните посещения и докладите за тези посещения имат за единствена цел да осигурят необходимата информация на комисията, която да ѝ позволи да продължи с разглеждането на петицията. Отговорност за съставянето на тези доклади носят единствено участниците в посещението, които се стремят да постигнат единодушие. При невъзможност за единодушно решение, докладът трябва да съдържа различните фактически констатации или оценки. Докладът се внася в комисията за одобрението му с едно гласуване, освен ако председателят обяви, когато е целесъобразно, че могат да се внесат изменения на части от доклада. Член 52 не се прилага за тези доклади, нито пряко, нито mutatis mutandis. В случай, че комисията не ги одобри, докладите не се изпращат до председателя на Парламента.“

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.