Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 30 октомври 2013 г. относно условията за предоставяне на разположение на уебсайт на декларация за експлоатационни показатели относно строителни продукти (C(2013)7086 — 2013/2928(DEA))

P7_TA(2013)0551 B7-0548/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C2013)7086),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 14 ноември 2013 г., с което тя призовава Парламента да заяви, че няма да повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕC) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета(1) (РСП), и по-специално член 7, параграф 3 и член 63, параграф 1 от него,

—  като взе предвид член 87а, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че никакво възражение не е представено в срока, предвиден в член 87а, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който срок изтече на 10 декември 2013 г.,

A.  като има предвид, че е важно да се гарантира, че делегираният регламент относно електронните покупки ще влезе в сила възможно най-скоро, с оглед на факта, че съществените разпоредби на основния законодателен акт, включително тези, свързани с предоставянето на декларациите за експлоатационните показатели, се прилагат от 1 юли 2013 г.;

Б.  като има предвид, че възможността тези декларации да се публикуват в интернет би позволила, в съответствие с желанието на законодателя, на производителите на строителни продукти да намалят разходите и да увеличат гъвкавостта на строителния сектор като такъв;

В.  като има предвид, че делегираният регламент следваше да бъде изготвен от Комисията предварително, с цел да се избегне неприятното забавяне в разрешаването на дерогация от задължението на производителите да предоставят хартиени или електронни копия на декларация за експлоатационни показатели на всеки продукт, който се предоставя на пазара;

Г.  като има предвид, че е от първостепенно значение както Парламентът, така и Съветът да могат да упражняват правата си като съзаконодатели, така, както са определени в Договорите, включително решението кои елементи да бъдат делегирани на Комисията в бъдещи основни законодателни актове, и че Парламентът е в състояние да вземе участие в консултациите, заедно с експерти на държавите членки и други заинтересовани страни, преди приемането на делегиран акт и по прозрачен начин;

1.  Заявява, че не възразява срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) (COM(2011)0913 — C7-0510/2011 — 2011/0449(COD))

P7_TA(2013)0552 A7-0423/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0913),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 133 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0510/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 2 март 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0423/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 декември 2013 г.

с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) и за отмяна на Решения 2001/923/EО, 2001/924/EО, 2006/75/EО, 2006/76/EО, 2006/849/EО и 2006/850/ЕО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 331/2014.)

(1) ОВ C 137, 12.5.2012 г., стр. 7.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013 — 2017 г. (COM(2013)0525 — C7-0224/2013 — 2013/0249(COD))

P7_TA(2013)0553 A7-0401/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0525),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0224/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета в писмо от 27 ноември 2013 г., за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0401/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1383/2013.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189) (11462/2013 — C7‑0234/2013 — 2013/0085(NLE))

P7_TA(2013)0554 A7-0394/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (11462/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 153 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0234/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0394/2013),

1.  Дава своето одобрение за проекторешението на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Армения за общите принципи на участие на Република Армения в програми на Съюза (16469/2012 — C7‑0009/2013 — 2012/0247(NLE))

P7_TA(2013)0555 A7-0406/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (16469/2012),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (16472/2012),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 114, 168, 169, 172, член 173, параграф 3, членове 188 и 192, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0009/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7‑0406/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Армения.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (COM(2013)0555 — C7-0360/2013 — 2013/0269(NLE))

P7_TA(2013)0556 A7-0404/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2013)0555),

—  като взе предвид проекта за споразумение между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане,

—  като взе предвид членове 113 и 115, във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7‑0360/2013),

—  като взе предвид член 55, член 90, параграф 7 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0404/2013),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2002/546/ЕО относно удължаване на период на неговото прилагане (COM(2013)0781 — C7‑0420/2013 — 2013/0387(CNS))

P7_TA(2013)0557 A7-0431/2013

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0781),

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7–0420/2013),

—  като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7‑0431/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (2013/2057(INL))

P7_TA(2013)0558 A7-0393/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 9, член 151 и член 153, параграф 1, буква д) от него,

—  като взе предвид членове 209 и 210 от ДФЕС,

—  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—  като взе предвид Парижката декларация от 2005 г., Програмата за действие от Акра (ПДА) от 2008 г. и Световното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012  г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 май 2007 г. относно Кодекс за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за по-голямо и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 17 ноември 2009 г. относно оперативната рамка относно ефективността на помощта(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 14 юни 2010 г. относно разпределението на труда между държавите(8), с които бяха добавени или променени редица елементи в оперативната рамка за ефективността на помощта,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 9 декември 2010 г. относно „Взаимна отчетност и прозрачност: Четвърта глава на оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта “(9),

—  като взе предвид консолидирания текст на оперативната рамка за ефективността на помощта, приета от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз на 11 януари 2011 г.(10),

—  като взе предвид доклада от октомври 2009 г., озаглавен „Програмата за ефективност на помощта — ползите от европейския подход“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията(11),

—  като взе предвид окончателния доклад от март 2011 г., озаглавен „Съвместно многогодишно планиране“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията(12),

—  като взе предвид „Окончателния доклад за оценката на Парижката декларация: фаза 2“, публикуван през май 2011 г.,

—  като взе предвид доклада относно „Цената на отказа от Европа по отношение на повишаването на координацията между донорите от ЕС“, представен в комисията по развитие на 10 юли 2013 г.,

—  като взе предвид Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (2010/427/ЕС)(13), и по-специално член 9 „Инструменти и изготвяне на програми в областта на външната дейност“,

—  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7‑0393/2013),

A.  като има предвид, че последните оценки, изложени в гореспоменатия доклад относно „цената на отказа от Европа“ показват, че всяка година би могло да се спестяват 800 милиона евро от намаляване на разходите по транзакциите, ако ЕС и държавите членки съсредоточат усилията си по предоставянето на помощи върху по-малко държави и дейности; като има предвид, че биха могли да се спестят допълнително 8,4 милиарда евро на година, ако разпределението по държави бъде напълно координирано и единствената цел бъде намаляването на бедността;

Б.  като има предвид, че в контекст, в който като цяло се отбелязва ограничен напредък към постигане на набелязаната от ООН цел за предоставяне на 0,7% от брутния национален доход като официална помощ за развитие не по-късно от 2015 г., по-ефективната координация на равнище ЕС е въпрос от първостепенно значение;

В.  като има предвид, че предвид демографската промяна в международен план и по-голямата взаимозависимост в бъдеще между това, което понастоящем е развиващият се свят, и ЕС като цяло, повишаването на ефективността на изразходването на помощите за развитие ще доведе до по-ефективно подпомагане по места и ще допринесе като допълнителна полза култивирането на по-голямо взаимно уважение в бъдеще;

Г.  като има предвид, че координираните действия на ЕС като цяло, по-конкретно чрез създаването на комитет, който се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент, имат добавена стойност, която, по отношение на лостовете на политическо и финансово влияние, надвишава сбора от индивидуалните действия на неговите 28 държави членки и на Комисията;

Д.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да продължават да водят с примера си за намаляването на фрагментацията на помощите като изпълнят напълно ангажиментите за ефективност на помощите и развитието, поети в Париж, Акра и Пусан, и продължат да градят, опирайки се на напредъка, постигнат в настоящия процес на съвместно планиране;

Е.  като има предвид, че координацията на донорите следва да допринесе за постигане на целта за прекратяване на всички формално и неформално обвързани помощи и за превръщане на „програмата за ефективност на помощта“ в „програма за ефективност на развитието“;

Ж.  като има предвид, че инициативите на ЕС за повишаване на координацията между донорите са главно с доброволен, необвързващ характер; като има предвид, че Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие е довел до ограничени резултати;

З.  като има предвид, че Договорите предоставят на ЕС правната основа за засилване на съгласуваността и ефективността на външните действия на ЕС;

И.  като има предвид, че Комисията следва да бъде движещата сила за пълното изпълнение на програмата за ефективност на помощта и развитието на равнището на ЕС;

1.  Призовава ЕС и неговите държави членки да спазват ангажиментите си, поети по Парижката декларация, Програмата за действие от Акра и Световното партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитието, за чието изпълнение основните препятствия са липсата на политическа воля, бюрокрацията и високите разходи по транзакциите; припомня в този смисъл, че едно основно условие, за изпълнението на „програмата за ефективност на помощта“, е да се обхване изцяло принципът на демократична ангажираност, което предполага, че стратегиите за развитие се управляват от държавата и отразяват ангажимента на всички заинтересовани страни на национално равнище;

2.  Призовава ЕС и неговите държави членки изцяло да използват законовите разпоредби на ДФЕС в областта на развитието, в които се призовава за допълняемост между ЕС и неговите държави членки в сътрудничеството за развитие (членове 208 и 210 от ДФЕС), с цел укрепване на ефективното сътрудничество между донорите от ЕС;

3.  Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки посредством, наред с другото, съвместно планиране, включително по отношение на разделението на труда във всяка държава, с цел да се избегне припокриването на дейности и високите разходи по транзакциите; настоява също така за необходимостта от извършване на внимателен анализ на характерните за държавата на всеки получател потребности, като в същото време се гарантира, че финансираните проекти са заложени в местната икономика и от тях се ползват тези, които имат най-голяма нужда;

4.  Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки на разделението на труда между държавите, за да се отговори на проблематиката, свързана с държавите „любимци“ и държавите „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че политиката на ЕС относно разделението на труда следва да гарантира, че изцяло се застъпват хоризонтални въпроси като правата на човека, равенството между половете и изменението на климата; подчертава също така, че стремежът към повишаване на въздействието на помощта и към постигане на повече резултати и стойност за изразходваните средства не следва да води до политика за развитие, която избягва рисковете и се съсредоточава само върху „лесните“ държави;

5.  Призовава за повторна оценка на сравнителните предимства на ЕС и неговите държави членки при разпределянето на задачите в сферата на развитието, чрез оценяване на силните и слабите страни, което следва да включва съответната държава членка (или Комисията), както и други донори и държави партньорки;

6.  При все това отбелязва, че е необходима по-добра координация и с международната общност и в още по-голяма степен с местни участници, и по-специално с местните правителства, националните парламенти, гражданско общество и НПО; припомня, че 8-та цел на хилядолетието за развитие, сформирането на „партньорство за развитие в световен мащаб“, насърчава широко участие и тясно сътрудничество между всички участници в сферата на развитието;

7.  Подчертава, че чрез обединяване на ресурсите, предоставени от държавите донори, многостранните организации за развитие имат потенциала да увеличат ефективността на помощта и да максимизират ефективността; отбелязва, че използването на предоставените от международни организации ресурси помага и на донорите да обменят информация относно дейностите за развитие, което води до по-голяма прозрачност и отчетност;

8.  Подчертава, че е важно да се подкрепя развитието на капацитета на тези държави, така че да могат да изградят необходимите умения, ноу-хау и институции, необходими за ефективното управление на собственото им развитие; подчертава значението на свободната търговия, пазарната икономика и предприемачеството, за да могат самите развиващи се държави да се борят с бедността и по този начин да създадат устойчиво икономическо развитие и да намалят зависимостта си от помощта; подчертава по същия начин значението на насърчаването и защитата на доброто управление, както и че е важно органите в държавите получателки да се борят с корупцията и да изградят фискалната си инфраструктура, за да бъдат в състояние да защитават данъчните си приходи и да се борят с укриването на данъци и неправомерното изтичане на капитали;

9.  Подчертава нарастващата роля на нетрадиционните донори, както и на инвестициите от частния сектор и благотворителните финансови потоци към развиващите се страни, които поставят допълнителни предизвикателства за координацията; счита, че новата рамка относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие следва също така да проучи възможностите за интегриране на тези аспекти въз основа на ангажиментите, поети чрез Споразумението за сътрудничество от Пусан относно ефективното развитие;

10.  Подчертава, че е важно да се прилага диференциран подход към ефективността на помощта, като се вземат предвид етапът на развитие на държавите партньорки (най-слабо развити държави, нестабилни държави и държави със среден доход) и техните специфични потребности; този диференциран подход следва да се основава на многоизмерни показатели за развитие, надхвърлящи БВП, които вземат под внимание бедността, неравенството и уязвимостта в съответните страни;

11.  Призовава държавите членки да се възползват изцяло от предимствата на новите електронни инструменти за координиране на проекти, като ODAMoz (База данни за официалната помощ за развитие за Мозамбик), чието създаване е финансирано от ЕС;

12.  Призовава ЕС да обезпечи пълното отразяване на поетите във връзка с ефективността на помощта и развитието ангажименти във всички финансови инструменти, които имат отношение към сътрудничеството за развитие;

13.  Подчертава, че като се имат предвид произтичащите от икономическите затруднения ограничения на националните бюджети и на бюджета на ЕС и поради нарастващото политическо значение на това да се демонстрира по-ефективно изразходване на средствата за развитие, подобряването на координацията на донорите е наложително, като ЕС следва да играе ключова роля за неговото насърчаване, а координацията следва да обхваща всички основни аспекти на всички проекти за развитие, включително тяхното планиране, мониторинг и оценка;

14.  Счита, че в резултат на своя доброволен, необвързващ характер, настоящите инициативи на ЕС за подобряване на координацията на донорите не са използвали напълно целия потенциал на ЕС и на неговите държави членки да направят помощта си за развитие по-ефективна и по-ефикасна; следователно призовава ЕС и държавите членки да установят нов инструмент за координация под формата на регламент;

15.  Отправя искане към Комисията да представи, за предпочитане до 31 декември 2015, но във всеки случай не по-късно от първия семестър на 2016 г., на основание член 209 и член 210 от ДФЕС, предложение за акт относно регулаторните аспекти на координацията на донорите от ЕС по отношение на помощта за развитие, след приемането и изпълнението на пътна карта с подготвителни действия за улесняване на влизането в сила на посочените регулаторни аспекти, следвайки подробните препоръки, изложени в приложението по-долу;

16.  Отправя молба към Комисията и ЕСВД да извършат оценка на тази пътна карта въз основа на набор от предварително одобрени показатели; Участниците в този процес ще бъдат, от една страна, делегациите на ЕС заедно с дипломатическите представителства на държавите членки в страните партньорки, и, от друга страна, ГД „Развитие и сътрудничество“ и ЕСВД заедно с представители на държавите членки; като част от този процес Комисията и ЕСВД докладват на Европейския парламент с цел да се постигне съгласие относно прилагането на пътната карта;

17.  Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

18.  Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно целта и обхвата на регламента, който да бъде приет)

Целта на регламента следва да бъде кодифицирането и укрепването на механизмите и практиките за гарантиране на по-добра допълняемост и ефективна координация на помощта за развитие. Неговият обхват следва да предвиди подходящо решение на въпроса за увеличаване на ефективността и ефикасността на предоставяната от ЕС помощ за развитие.

Регламентът следва да се прилага спрямо държавите членки и институциите на ЕС.

Препоръка 2 (относно общите принципи, които следва да ръководят координацията между донорите от ЕС)

Регламентът следва да кодифицира следните принципи:

—  собствен принос: ЕС и държавите членки следва да зачитат лидерската роля на страните партньорки и да възприемат ориентацията на водените от централните правителства стратегии. Те следва да включват, когато е целесъобразно, действия, които спомагат за укрепването на капацитета на страните партньорки да ръководят оперативните рамки за координация на донорите.

—  хармонизация: Европейският съюз и неговите държави членки следва да изпълняват общите договорености на равнище страни по отношение на планирането (съвместно планиране) и да работят заедно за намаляване на броя на отделни, често дублиращи се, мисии по места и диагностични прегледи. Те следва също така да делегират правомощия на водещи донори за изпълнението на дейности, за които някой от тези донори има сравнително предимство на равнището на дадена страна или сектор.

—  съгласуване: ЕС и неговите държави членки следва да основават цялостната си подкрепа (стратегии по държави, политически диалог и програми за сътрудничество за развитие) на националните стратегии за развитие на техните партньори и на периодични прегледи на напредъка в изпълнението на съответните стратегии. За улесняване на администрирането на помощта е уместно те да използват като първа опция системите на съответните страни. ЕС и неговите държави членки следва да избягват създаването на специални структури за ежедневното управление и изпълнението на финансирани с помощи проекти и програми.

—  предвидимост на средствата: За да координират ефективно своите усилия за развитие, ЕС и държавите членки следва да предоставят на развиващите се страни навременна информация относно своите предвидени разходи и/или планове за изпълнение, с индикативно разпределение на средства, което да позволява на страните партньорки да ги включат в своето средносрочно планиране.

—  прозрачност и взаимна отчетност: ЕС и неговите държави членки следва да работят заедно със страните партньорки за установяването на договорени при взаимно съгласие рамки, които осигуряват надеждна оценка на резултатите, прозрачността и отчетността на системите на отделните страни и подобряват достъпа до данни и тяхното качество в страните партньори. Инициативи с ключов принос за постигането на тези цели като „Гаранцията на ЕС за прозрачност“ и Инициативата за прозрачност на международната помощ следва да се насърчават в по-голяма степен.

—  диференциран подход: При изпълнението на настоящия регламент се преследва диференциран подход, основаващ се на контекстите и нуждите на развитие, така че на страните или регионите партньори да се предостави конкретно, специализирано сътрудничество, на основата на техните потребности, стратегии, приоритети и активи.

—  преразглеждане, оценка и обсъждане на резултатите: ЕС следва да следи и докладва за прилагането на регламента. За предприетите действия следва да се докладва ежегодно до националните парламенти и Европейския парламент.

Препоръка 3 (относно съвместното планиране)

Регламентът следва да кодифицира ангажимента на ЕС и неговите държави членки да увеличат участието си в съвместното, многогодишно планиране, приведено в съответствие със стратегиите за развитие на страните партньорки, включително –– във възможно най-голяма степен –– синхронизирането на циклите на планиране на равнището на държавите партньори. Рамката за съвместно планиране е прагматичен инструмент за постигане на по-добро разделение на труда и следва да допълва и укрепва съществуващите договорености за координация на донорите, за да се избегнат излишните успоредни процеси.

Регламентът следва да гарантира, че ЕС проследява активно напредъка на равнище държави и централа, за да гарантира отбелязването на постоянен напредък по поетите ангажименти и надлежното следване на пътните карти за изпълнението на рамката на ЕС за съвместно планиране.

Препоръка 4 (относно разделението на труда)

ЕС и неговите държави членки са разработили широк набор от ръководни принципи относно начина, по който следва да се осъществява ефективно разделение на труда. Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие предоставя насоки на вниманието на ЕС и неговите държави членки и следва да се приложи в ускорени срокове във всички държави партньорки.

Препоръка 4.1: относно вътрешнодържавно разделение на задачите,

ЕС и неговите държави членки следва да намалят разходите си по транзакциите като ограничат броя на донорите от ЕС, активни в диалога по секторната политика и дейностите на сътрудничество. За да постигнат това, те следва да развиват и прилагат плановете за излизане от дадени сектори с цел по-добра секторна концентрация, като се основават на диалог с правителствата партньори и други донори, както и на анализ на въздействието на потенциалните пропуски във финансирането.

Препоръка 4.2: относно междудържавно разделение на труда

С оглед намаляването на фрагментацията на помощта между държавите и множенето на донори, ЕС и неговите държави членки следва да гарантират, че отпускането на средства по държави се извършва въз основата на достатъчна информация, включително като се вземат предвид намеренията на останалите държави членки и възможностите за въздействие на ЕС. Държавите членки следва да се стремят към по-добра географска концентрация, като Комисията следва да играе координираща роля, особено по отношение на „страните сираци“. В това отношение, съвместните анализи и стратегии на ЕС както за „държавите любимци“, така и за „държавите сираци“ могат да служат за основа за по-добро разделение на труда между държавите.

Препоръка 5 (относно следенето на напредъка на равнище централа и по страни)

Регламентът следва да кодифицира механизмите за докладване на данните за напредък в засилената координация на донорите на равнище държави, като включват, наред с другото: a) обособена информация за всички имащи отношение потоци от помощ; б) напредък по отношение на процесите на съвместно планиране, като се обръща особено внимание на разделението на труда; в) данни за намалени разходи по транзакциите благодарение на разделението на труда; както и г) интегрирането на съвместното планиране и разделението на труда в процесите на стратегическо планиране на донорите от ЕС.

Тази информация следва да бъде достъпна за страните партньори, така че те да могат да докладват за нея в националните си бюджетни документи и по този начин да улеснят прозрачността по отношение на парламентите, гражданското общество и други заинтересовани страни.

Препоръка 6 (относно участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите)

Регламентът следва да включва разпоредби за увеличаване на участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите. За тази цел следва да се провеждат годишни срещи между Европейския парламент и националните парламенти за оценка на напредъка и обсъждане на резултатите.

Препоръка 7 (относно годишния доклад до Европейския парламент и Съвета)

Регламентът следва да включва разпоредби за оценка посредством годишен доклад. Комисията следва да разглежда напредъка, постигнат в изпълнение на предприетите по настоящия регламент мерки, и да представя годишен доклад за изпълнението и резултатите по отношение на координацията на помощ от ЕС на вниманието на Европейския парламент и на Съвета, както и на комисията, упомената в Препоръка 9.

Този доклад следва да се представи също и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Годишният доклад следва да се основава на информация относно предходната година, предоставена от централната служба и от мисиите по места. Той следва да оценява резултатите от положените усилия по отношение на засилването на координацията на политиките за развитие на ЕС и неговите държави членки, като използва доколкото е възможно специфични и измерими показатели за напредъка в посока изпълнение на целите на настоящия регламент.

Препоръка 8 (относно преразглеждането)

Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на изпълнението на регламента през първите три години, придружен, ако е необходимо, от законодателно предложение за въвеждане на необходимите изменения.

Препоръка 9 (относно създаването на комисия за координация)

Регламентът следва да предвижда разпоредби за създаване на комисия. Тази комисия следва да приеме свой правилник за дейността и да се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент.

(1) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (2) Док.9369/12. (3) Док.9558/07. (4) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373. (5) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 100. (6) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80. (7) Док.15912/09. (8) Док.11081/10). (9) Док.17769/10. (10) Док.18239/10. (11) Проект № 2008/170204 — Версия 1. (12) Проект № 2010/250763 — Версия 1. (13) ОВ L 201, 20.5.2010 г., стр. 3.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за назначаване на Фил Уин Оуен за член на Сметната палата (C7‑0313/2013 — 2013/0811(NLE))

P7_TA(2013)0559 A7-0438/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0313/2013),

—  като взе предвид член 108 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0438/2013),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на изискванията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г., комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Фил Уин Оуен за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите членки.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Алекс Бренинкмейер за член на Сметната палата (C7‑0312/2013 — 2013/0810(NLE))

P7_TA(2013)0560 A7-0433/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0312/2013),

—  като взе предвид член 108 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0433/2013),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г., комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Алекс Бренинкмейер за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Анри Гретен за член на Сметната палата (C7‑0309/2013 — 2013/0807(NLE))

P7_TA(2013)0561 A7-0439/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0309/2013),

—  като взе предвид член 108 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0439/2013),

A.  като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

Б.  като има предвид, че Анри Гретен отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.  Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Анри Гретен за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Николаос Милионис за член на Сметната палата (C7‑0310/2013 —2013/0808 (NLE))

P7_TA(2013)0562 A7-0436/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0310/2013),

—  като взе предвид член 108 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0436/2013),

A.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Николаос Милионис за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и за сведение — на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Даниел Ламарк за член на Сметната палата (C7‑0311/2013 — 2013/0809(NLE))

P7_TA(2013)0563 A7-0437/2013

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0311/2013),

—  като взе предвид член 108 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7–0437/2013),

A.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Даниел Ламарк за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението на Европейската централна банка за назначаването на председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N7-0103/2013 — C7-0424/2013 — 2013/0901(NLE))

P7_TA(2013)0564 A7-0452/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Европейската централна банка от 22 ноември 2013 г. за назначаването на председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N7‑0103/2013),

—  като взе предвид член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на Европейската централна банка в рамките на единния надзорен механизъм(2),

—  като взе предвид своя правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0452/2013),

A.  като има предвид, че в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да представи на Парламента своето предложение за назначаването на председател на нейния Надзорен съвет и че председателят трябва да се избира въз основа на открита процедура за подбор сред лица с призната репутация и опит в областта на банковото дело и финансите, които не са членове на Управителния съвет;

Б.  като има предвид, че в член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че назначаванията в Надзорния съвет в съответствие с този регламент зачитат принципите на балансирано участие на представители на двата пола, опит и квалификации;

В.  като има предвид, че с писмо от 22 ноември 2013 г. ЕЦБ представи на Парламента предложение за назначаването на Даниел Нуи за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ с мандат от пет години;

Г.  като има предвид, че след това Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално с оглед на изискванията, предвидени в член 26, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; като има предвид, че при извършването на тази оценка Комисията получи автобиографията от предложения кандидат, както и отговорите на кандидата на писмен въпросник;

Д.  като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. Комисията проведе изслушване на предложения кандидат, по време на което кандидатът направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на Комисията;

1.  Одобрява предложението на ЕЦБ за назначаването на Даниел Нуи за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейската централна банка, на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63. (2) ОВ L 320, 30.11.2013 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност (COM(2011)0842 — C7‑0494/2011 — 2011/0415(COD))

P7_TA(2013)0565 A7-0447/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0842),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0494/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, на комисия по международна търговия и на комисията по бюджети (A7‑0447/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява изявлението на Парламента, приложено към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 236/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Декларация на Европейската комисия относно „обратните постъпления“

В съответствие със задълженията, посочени в член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, Европейската комисия ще включи в проектобюджета ред за отразяване на вътрешните целеви приходи и, когато е възможно, ще посочва размерът на тези приходи.

Бюджетният орган ще бъде уведомяван за размера на натрупаните средства всяка година в процеса на планиране на бюджета. Вътрешните целеви приходи ще се включват в проектобюджета само когато техният размер е сигурен.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

(1) ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за стабилност (COM(2011)0845 — C7-0497/2011 — 2011/0413(COD))

P7_TA(2013)0566 A7-0451/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0845),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0497/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (А7‑0451/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 230/2014).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент(1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

(1) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (2) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство (COM(2011)0839 — C7-0492/2011 — 2011/0405(COD))

P7_TA(2013)0567 A7-0449/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0839),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0492/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г.,(1)

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0449/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява изявлението на Парламента, приложено към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 232/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент(3)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(4). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

(1) OВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77. (2) OВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110. (3) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (4) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) (COM(2011)0838 — C7‑0491/2011 — 2011/0404(COD))

P7_TA(2013)0568 A7-0445/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0838),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0491/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, както и комисията по регионално развитие (A7-0445/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява декларацията на Европейския парламент и общата декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 231/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент(3)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(4). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно финансирането на хоризонтални програми за малцинствата

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия постигат съгласие, че член 2, параграф 1, буква а), точка ii) от Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) следва да се тълкува в смисъл, че позволява финансирането на програми, насочени към подобряване на зачитането и защитата на малцинствата в съответствие с критериите от Копенхаген, какъвто беше случаят при Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП).

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

Изявление на Европейския парламент относно бенефициерите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейският парламент отбелязва, че в текста на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) се използва фразата „бенефициерите, посочени в приложение I“. Европейският парламент счита, че тази фраза се отнася за държави.

(1) OВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77. (2) OВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110. (3) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (4) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (COM(2011)0843 — C7‑0495/2011 — 2011/0411(COD))

P7_TA(2013)0569 A7-0446/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0843),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 207, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0495/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия, комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7‑0446/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява декларацията на Парламента, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 234/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент(2)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(3). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

(1) ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110. (2) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (3) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2011)0844 — C7‑0496/2011 — 2011/0412(COD))

P7_TA(2013)0570 A7-0448/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0844),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, и членове 209 и 212 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0496/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 ноември 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7‑0448/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява съвместната декларация на Парламента, Съвета и Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съветаза създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 235/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския

парламент(3)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(4). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно мисиите за наблюдение на избори

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия подчертават важния принос на мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори към политиката на Съюза в областта на външните отношения в подкрепа на демокрацията в държавите партньори. Мисиите на ЕС за наблюдение на избори спомагат за увеличаване на прозрачността и доверието в изборния процес и предоставят информирана оценка на изборите, както и препоръки за по-нататъшното им подобряване в контекста на сътрудничеството и политическия диалог, осъществявани от Съюза с държави партньори. Във връзка с това Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия постигат съгласие, че до 25% от бюджета за периода 2014—2020 г. по Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света следва да се отделят за финансирането на мисии на ЕС за наблюдение на избори, в зависимост от изборните приоритети за съответната година.

(1) OВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 81. (2) ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110. (3) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (4) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840 — C7‑0493/2011 — 2011/0406(COD))

P7_TA(2013)0571 A7-0450/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0840),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 209, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла в Парламента предложението (C7‑0493/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по международна търговия, Комисията по бюджети, както и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7‑0450/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява декларацията на Парламента и съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 233/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент(2)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта(3). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Що се отнася до прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., към момента на влизане в сила на този регламент за следните държави се счита, че отговарят на условията за двустранно сътрудничество по изключение, включително с оглед на постепенното премахване на безвъзмездната помощ за развитие: Куба, Колумбия, Еквадор, Перу и Южна Африка.

Декларация на Европейската комисия относно член 5 от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Европейската комисия ще търси мнението на Европейския парламент преди да променя прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Декларация на Европейската комисия относно предоставянето на средства за основни услуги

Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. следва да позволи на Съюза да допринася за осъществяването на общия за Съюза ангажимент за осигуряване на продължаваща подкрепа за човешко развитие с цел да се подобри животът на хората в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие. Най-малко 20 % от помощта, предоставяна по силата на този регламент, ще бъде разпределена за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, както и за средното образование, като се отчита необходимостта от известна степен на гъвкавост, например в случаите, свързани с извънредна помощ. В годишния доклад по член 13 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност ще бъде включена информация относно спазването на тази декларация.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

(1) OВ C 391, 18.12.2012 г., стp. 110. (2) Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар. (3) Когато е приложимо.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) (COM(2011)0608 — C7‑0319/2011 — 2011/0269(COD))

P7_TA(2013)0572 A7-0005/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0608),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 175, 42 и 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0319/2011),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, от парламента на Кралство Дания, Първата камара на Кралство Нидерландия и Втората камара на Кралство Нидерландия иРикстага на Кралство Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 май 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 55 и 37от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0005/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1309/2013.)

(1) ОВ С 143, 22.5.2012 г., стр. 42. (2) OВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 159.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (COM(2013)0348 — C7‑0200/2013 — 2013/0188(CNS))

P7_TA(2013)0573 A7-0376/2013

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0348,

—  като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0200/2013),

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7‑0376/2013),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за директива Съображение 1 (1)   През последните години трудностите, свързани с данъчните измами и укриването на данъци, нараснаха значително и тази тенденция буди безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи. Ето защо е спешно необходимо повишаване на ефикасността и ефективността на събирането на данъци. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в тази връзка. В своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо плана за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци[8], Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация, както и бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. Европейският съвет от 22 май 2013 г. поиска разширяване на автоматичния обмен на информация както на равнище ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. (1)   През последните години трудностите, свързани с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, нараснаха значително и тази тенденция буди безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, особено по време на криза. Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи, като също така създават условия за нелоялна конкуренция и водят до загуби. Ето защо е спешно необходимо повишаване на ефикасността и ефективността на събирането на данъци. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в тази връзка. Следва да функционират ефективни системи за подобряване на ефективността на събираемостта на данъците и следва да се определя данъчното право на коя държава членка е приложимо. В своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо плана за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци[8], Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация, както и бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. Европейският парламент в своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища9 и Европейският съвет от 22 май 2013 г. поискаха разширяване на автоматичния обмен на информация както на равнище ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. _____________ ____________ 8 COM(2012)0722 окончателен. 8 COM(2012)0722 окончателен. 9 Приети текстове, P7_TA‑(2013)0205. Изменение 2 Предложение за директива Съображение 1 a (ново) (1a)  В миналото данъчната политика беше считана за изключително национално правомощие, при което Съюзът няма никаква роля. Понастоящем в резултат на глобализацията данъчните въпроси трябва да бъдат обсъждани също така на равнището на ЕС. За Европейската комисия ще е по-ефикасно и ефективно да координира обмена на информация относно данъците от името на държавите членки, отколкото да разполага с набор от двустранни споразумения между държавите членки. Стандартите за автоматичен обмен на информация се различават в отделните държави. Това е ненужно сложно и налага ненужно високи разходи както за държавите членки, така и за финансовите институции в рамките на Съюза. Изменение 3 Предложение за директива Съображение 1 б (ново) (1б)  Определенията, свързани с Директива 2011/16/ЕС, следва да бъдат разработени, като се координират с работата на ОИСР в тази област с цел предоставяне на по-ясни обяснения, опростяване на регулаторната рамка и засилване на съгласуваността на измененията към посочената директива. Изменение 4 Предложение за директива Съображение 3 (3)  Както се подчертава в искането на Европейския съвет, уместно е да се предложи разширяване на автоматичния обмен на информация, вече предвиден в член 8, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС. Инициативата на равнище Съюз би осигурила съгласуван, последователен и всеобхватен подход за целия ЕС към автоматичния обмен на информация в рамките на вътрешния пазар, което ще доведе до икономии на разходи както за данъчните администрации, така и за стопанските субекти. (3)  Както се подчертава в искането на Европейския съвет, уместно е да се предложи разширяване на автоматичния обмен на информация, вече предвиден в член 8, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС. Инициативата на равнище Съюз би осигурила съгласуван, последователен и всеобхватен подход за целия ЕС към автоматичния обмен на информация в рамките на вътрешния пазар и е важна с оглед подобряване на ефективността на данъчните системи и укрепване на единния пазар, в който съвместното съществуване на 28 национални данъчни системи повдига въпроси, свързани с двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията. От обмена на информация на равни начала ще се възползват не само държавите членки, но и Съюзът ще може да поеме водещата роля по отношение на насърчаването на подобни стандарти в международен мащаб. Изменение 5 Предложение за директива Съображение 3 a (ново) (3a)  Държавите членки следва да въведат административно сътрудничество и обмен на информация, които не нарушават процедурните права и правото на неприкосновеност на личния живот на данъкоплатците. Изменение 6 Предложение за директива Съображение 3 б (ново) (3б)  Съгласно доклада на ОИСР от 19 юни 2013 г. и декларацията на Г-20 от Санкт Петербург от 6 септември 2013 г. автоматичният обмен на информация следва да почива върху общ световен модел, който да гарантира достатъчна поверителност и правилно използване на данните. Приносът на Европейския съюз към работата на ОИСР ще бъде в разширяването на автоматичния обмен на информация в областта на данъчното облагане, което следва да подобри възможностите за въвеждане на съгласувана система в световен мащаб, основана на новия стандарт на ОИСР, който ще бъде представен през февруари 2014 г. Изменение 7 Предложение за директива Съображение 3 в (ново) (3в)  При подаване на данни до данъчните органи с цел обмен на информация с други държави е важно да се уточни начинът, по който тези органи могат да използват данните. Изменение 9 Предложение за директива Съображение 4 a (ново) (4a)  За да се намалят неяснотите и несъгласуваността и за да се ограничат разходите, е особено важно изпълнението на настоящата директива да се координира с изпълнението на споразумението на държавите членки относно FATCA. Изменение 10 Предложение за директива Съображение 5 (5)  Сключването на паралелни и некоординирани споразумения от държавите членки в съответствие с член 19 от Директива 2011/16/ЕС би довело до отклонения, което би било в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар. Разширеният автоматичен обмен на информация въз основа на общ за целия Европейски съюз законодателен инструмент ще премахне необходимостта държавите членки да се позовават на тази разпоредба при сключване на двустранни или многостранни споразумения, които биха могли да се разглеждат като подходящи за решаване на въпроса при липсата на подходящо законодателство на Съюза. (5)  Сключването на паралелни и некоординирани споразумения от държавите членки в съответствие с член 19 от Директива 2011/16/ЕС би довело до отклонения, което би било в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар и на приложимия в целия Съюз подход като цяло. Разширеният автоматичен обмен на информация въз основа на общ за целия Европейски съюз законодателен инструмент ще премахне необходимостта държавите членки да се позовават на тази разпоредба при сключване на двустранни или многостранни споразумения, които биха могли да се разглеждат като подходящи за решаване на въпроса при липсата на подходящо законодателство на Съюза. Така Съюзът ще бъде в по-добра преговорна позиция, така че да настоява за по-високи стандарти на обмена на данъчна информация в световен мащаб. Изменение 11 Предложение за директива Съображение 5 a (ново) (5a)  В рамките на ОИСР в момента се работи по определянето на модел за двустранно и многостранно споразумение в областта на обмена на информация. Освен това се водят преговори между САЩ и голям брой държави за прилагане на закона FATCA чрез двустранни споразумения. Предложенията за изменения на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане регламентират в голяма степен обмена на информация, обхванат от FATCA и работите на ОИСР. Комисията следва да уточни връзката между тези регулаторни разпоредби, за да се гарантира, че националните данъчни органи и съответните финансови институции, които отговарят за прилагането на тези изменения, са в състояние да ги прилагат. Изменение 12 Предложение за директива Съображение 6 a (ново) (6a)  Новите категории доходи и капитал, за които настоящата директива въвежда задължение за обмен на информация, следва да бъдат определяни съгласно тяхното тълкуване в националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията. Изменение 13 Предложение за директива Съображение 7 a (ново) (7a)  Основната цел на съществуващото предоставяне на информация за доходите от капитал и услуги на националните данъчни органи е да послужи за основа на данъчното облагане и за обмена на информация с други държави. Следователно, при промяната на задължението за предоставяне на информация с единствената цел тя да се използва за обмен на информация, от съществено значение е да се уточни начинът, по който националните данъчни органи ще използват тази информация. Изменение 15 Предложение за директива Съображение 9 a (ново) (9a)  Всяка държава членка следва да определя санкции за нарушения на настоящата директива и следва да предприема подходящи мерки за спазване на директивата. Изменение 16 Предложение за директива Съображение 10 (10)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, които са възприети от Хартата на основните права на Европейския съюз (10)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, които са възприети в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид чувствителния характер на данните, които трябва да бъдат събирани, следва да се обърне специално внимание на зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот и оправданите очаквания за поверителност, в частност по време на всеки процес на разследване. Изменение 17 Предложение за директива Член 1 – буква б) Директива 2011/16/ЕС Член 8 - параграф 3а - алинея 1- уводна част 3a.  Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща на компетентния орган на всяка друга държава членка информация относно данъчни периоди, считано от 1 януари 2014 г., по отношение на следните позиции, които са платени, обезпечени или държани от финансова институция в пряка или косвена полза на бенефициер, който е физическо лице, пребиваващо в тази друга държава членка: 3a.  Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща на компетентния орган на всяка друга държава членка информация,относно данъчни периоди, считано от 1 януари 2014 г. и в съответствие с националното законодателство, по отношение на следните позиции, които са платени, обезпечени или държани от финансова институция в пряка или косвена полза на бенефициер, който е физическо лице, пребиваващо в тази друга държава членка: Изменение 18 Предложение за директива Член 1 – буква б а) (нова) Директива 2011/16/ЕС Член 8 - параграф 4 (бa)  параграф 4 се заменя със следното: 4.  До 1 юли 2016 г. държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен и, доколкото е възможно, информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения както за данъчните администрации, така и за трети страни. "4. До 1 юли 2016 г. държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен и, доколкото е възможно, информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения както за данъчните администрации, така и за трети страни. Комисията уведомява Европейския парламент относно получената информация.“ Изменение 19 Предложение за директива Член 1 – буква в) Директива 2011/16/ЕС Член 8 – параграф 5 – алинея 1 5.   До 1 юли 2017 г. Комисията представя доклад, съдържащ преглед и оценка на получените статистически данни и информация, в който се разглеждат въпроси като административните и други имащи отношение разходи и ползи от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е уместно, Комисията представя предложение пред Съвета относно категориите и условията, посочени в параграф 1, включително условието за наличност на информацията относно лица, установени в други държави членки, или относно позициите, посочени в параграф 3а, или и двете. 5.   До 1 юли 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ преглед и оценка на въздействието на получените статистически данни и информация, в който се разглеждат въпроси като административните и други имащи отношение разходи и ползите от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е уместно, Комисията представя предложение пред Европейския парламент и пред Съвета относно категориите доход и капитал, условията, посочени в параграф 1, или и двете, включително условието за наличност на информацията относно лица, установени в други държави членки, или относно позициите, посочени в параграф 3а, или и двете. Изменение 21 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 а (нов) Директива 2011/16/ЕС Член 18 – параграф 2 а (нов) 1a.  В член 18 се добавя следният параграф: "2a. Всяка държава членка определя санкции за нарушения на настоящата директива и предприема подходящи мерки за спазване на директивата. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи." Изменение 22 Предложение за директива Член 1 - параграф 1 б (нов) Директива 2011/16/ЕС Член 19 a (нов) 1б.  Вмъква се следният член: „Член 19а Мандат за водене на преговори с трети държави От [датата на влизане в сила на настоящата директива] единствено Комисията води преговори за сключване на споразумения с трети държави за автоматичен обмен на информация (АОИ) от името на Съюза. Считано от тази дата, държавите членки не водят преговори за двустранни споразумения.” Изменение 23 Предложение за директива Член 1 - параграф 1 в (нов) Директива 2011/16/ЕС Член 22 - параграф 1 – буква в а) (нова) 1в.  В член 22, параграф 1 се добавя следната буква: "ва) осигуряване на всички човешки, технологични и финансови ресурси, необходими за прилагането на настоящата директива, като се имат предвид обемът и комплексният характер на информацията, която подлежи на автоматичен обмен, считано от 1 януари 2015 г.” Изменение 24 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 г (нов) Директива 2011/16/ЕС Член 23 – параграф 3 1г.  В член 23 параграф 3 се заменя със следното: 3.  Държавите членки информират Комисията за годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в член 8, както и за постигнатите практически резултати. Комисията приема формата и условията за предаването на тази годишна оценка в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. "3. Държавите членки информират Комисията за годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в член 8, както и за постигнатите практически резултати. Комисията приема формата и условията за предаването на тази годишна оценка в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. Комисията информира ежегодно Европейския парламент относно оценките на държавите членки.“ Изменение 25 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 д (нов) Директива 2011/16/ЕС Член 25 1д.  Член 25 се заменя със следното: Член 25 „Член 25 Защита на лични данни Защита на лични данни Обменът на информация, извършван съгласно настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 11, член 12, параграф 1, членове 13 и 22 от Директива 95/46/ЕО, до степента, необходима за запазване на интересите по член 14, параграф 1, буква д) от посочената директива. "1. Обменът на информация, извършван съгласно настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 10, член 11, параграф 1, членове 12 и 21 от Директива 95/46/ЕО, до степента, необходима конкретно за запазване на интересите по член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива. 2.  Държавите членки предприемат подходящи мерки за защита на обменената информация от неразрешен достъп от трети страни или от трети държави.“ Изменение 31 Предложение за директива Член 2 – параграф 2 а (нов) 2а.  До... * [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията прави преглед на действието на настоящата директива и, ако е уместно, представя законодателно предложение до Съвета, за да се осигури прозрачност на обмена на информация.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали (COM(2012)0561 — C7-0320/2012 — 2011/0225(COD))

P7_TA(2013)0574 A7-0385/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2012)0561),

—  като взе предвид членове 31 и 32 от Договора за Евратом, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7‑0320/2012),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 91 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2012 г.(1),

—  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7‑0385/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали [Изм. 1]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, функционирането на Европейския съюз и по-специално член 31, втори параграф и член 32 91 от него, [Изм. 2]

като взе предвид предложението на Комисията, изготвено след получаване на становището на група лица, определени от Научния и технически комитетЕвропейската комисия, [Изм. 3]

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взе предвид становището на Европейския парламентв съответствие с обикновената законодателна процедура(3), [Изм. 4]

като има предвид, че:

(1)  Съгласно член 33 от Договора всяка държава-членка приема съответните разпоредби, за да осигури спазването на основните стандарти за опазване здравето на работещите и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.

(2)  Основните стандарти за безопасност са установени в Директива 96/29/Евратом на Съвета(4). Тази директива се прилага за всички практически използвания, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение, включително превоз.

(3)  С оглед да се гарантира спазване на основните стандарти е необходимо да се определи кои лица, организации или предприятия следва да се проверяват от органите на държавите-членки. Поради това с Директива 96/29/Евратом се изисква държавите-членки да подлагат определени видове практически използвания, свързани с опасности от йонизиращо лъчение, на система за докладване и предварително разрешение или да забраняват някои практически използвания.

(4)  Тъй като превозът е единственият вид използване от трансгранично естество, превозвачите на радиоактивни материали могат да се окажат длъжни да спазват изисквания, свързани със системи за докладване и издаване на разрешителни в няколко държави-членки. Настоящият регламент заменя тези системи за докладване и издаване на разрешителни в държавите-членки с една обща система за регистрация, валидна в Европейската общност за атомна енергия (наричана по-долу „Общността“).

(4а)  Необходимо е да се гарантира ефективно и хармонизирано прилагане на настоящия регламент посредством определянето на общи критерии, които държавите членки да прилагат при издаването на удостоверения за регистрацияи чрез създаването на механизъм за осъществим и задължителен обмен на информация с други държави членки с цел гарантиране на контрол върху превозвачите, проверки на съответствиетои ефективна реакция при аварийни ситуации. [Изм. 5]

(5)  Вече съществуват такива системи за регистрация и сертифициране на въздушни и морски превозвачи. В Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета(5) се посочва, че въздушните превозвачи се нуждаят от специален сертификат на въздушен превозвач за превоз на опасни стоки. По отношение на превозите по море, с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) се създава система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация. Счита се, че изискванията за докладване и издаване на разрешителни съгласно Директива 96/29/Евратом се изпълняват по задоволителен начин от сертификатите, издадени от органите по гражданско въздухоплаване и системата за докладване за морските плавателни съдове. Поради това държавите-членки могат да гарантират спазването на основните стандарти в тези видове транспорт, без да е необходима регистрация на въздушни и морски превозвачи съгласно настоящия регламент.

(6)  Превозвачите на радиоактивен материал подлежат на редица изисквания на законодателството на Европейския съюз и Евратом, както и на международни правни инструменти. Разпоредбите за безопасен превоз на радиоактивни материали (TS-R-1) на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Примерните правила относно превозите на опасни товари (Model Regulations for the Transport of Dangerous Goods) продължават да се прилагат пряко или се изпълняват от държавите-членки в съответствие с Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(7) чрез автомобилен, железопътен и вътрешен воден транспорт. Разпоредбите на тази директива обаче не засягат прилагането на други разпоредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд и опазването на околната среда.

(6а)  За да бъдат отчетени възможните рискове, свързани със стандартите за сигурност, отнасящи се до опазването на околната среда и здравето на работниците и на обществеността като цяло, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на установяването на общи критерии, които да бъдат спазвани от превозвачите на радиоактивни материали с цел получаване на удостоверение за регистрация. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 60]

(7)  С оглед да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(8).

(7а)  Като се има предвид широката цел за намаляване на регулаторната тежест върху промишлеността, икономическото въздействие на настоящия регламент върху множеството малки предприятия, които превозват радиоактивни материали в рамките на територията на една държава членка, следва да бъде допълнително наблюдавано от Комисията. [Изм. 7]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящия регламент се създава система на Общността за издаването на разрешителни регистрация на превозвачи на радиоактивни материали, която улеснява задачата на държавите-членки да гарантират спазването на основните стандарти за опазване здравето на населението и на работещите срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения, определени в въз основа на разпоредбите на Директива 2008/68/EО и Директива 96/29/Евратом. [Изм. 8]

2.  Настоящият регламент се прилага по отношение на всички превозвачи, които превозват радиоактивни материали с автомобилен, железопътен или вътрешноводен транспорт в рамките на Общността, от трети държави към Общността и от Общността към трети държави. Той не се прилага по отношение на превозвачи, които превозват радиоактивни материали по въздух и по море. [Изм. 9]

2а.  Настоящият регламент се прилага, без да се накърняват националните разпоредби относно защитата на превоза на радиоактивни материали срещу кражба, саботаж или други злонамерени деяния. [Изм. 10]

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)  „превозвач“ означава всяко лице, организация или държавно предприятие, извършващо превоз на радиоактивен материал чрез каквото и да е транспортно средство в Общността. Това включва превозвачи, извършващи дейност за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка; [Изм. 11]

б)  „компетентен орган“ означава всеки орган, определен от държавата членка да извършва задачи, предвидени в настоящия регламент;

ба)  „общи критерии“ означава набор от стандарти за безопасност въз основата на Примерните правила за превоза на опасни товари Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе („ADR“), Правилника за международен железопътен транспорт на опасни товари („RID“) и Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища („ADN“), Директива 96/26/Евратом и Директива 2008/68/EО, които трябва да се спазват от превозвачите на радиоактивни материали с цел получаване на удостоверение за регистрация; [Изм. 12]

в)  „превоз“ означава всички операции по транспортиране, осъществявани от превозвача, от мястото на произход до мястото на местоназначение, включително товаренето, складирането при транзит и разтоварването на радиоактивен материал; [Изм. 13]

г)  „радиоактивен материал“ означава всеки материал, съдържащ радионуклиди, чиято обемна активност и общата активност на пратката превишават стойностите, посочени в параграфи 402—407 от „Разпоредби на МААЕ за безопасен превоз на радиоактивни материали, изисквания за безопасност“ (IAEA Regulations for the Safe Transport of Radioactive Material, Safety Requirements) № TS-R-1, Виена, 2009 г. има същото значение както в Примерните правила за превоза на опасни товари (ADR, RID и ADN), които се изпълняват от държавите членки съгласно Директива 2008/68/EО; [Изм. 14]

д)  „опасни товари с тежки последици — радиоактивен материал“ означава радиоактивен материал, при който е налице потенциал за случайно изпускане или злоупотреба в терористични атаки и които в резултат на това могат да доведат до сериозни последици, например множество жертви или тежки поражения, както е определено в допълнение A.9 към публикация № 9 на МААЕ за ядрената сигурност „Сигурност при превоза на радиоактивен материал“ (Security in the Transport of Radioactive Material), Виена, 2008 г.; [Изм. 15]

е)  „освободена опаковка“ означава всяка опаковка, позволеното радиоактивно съдържание на която не превишава нивата на активност, която съдържа радиоактивен материал и отговаря на изискванията за опаковки, определени в таблица V от раздел IV от „Разпоредби на МААЕ за безопасен превоз на радиоактивни материали, изисквания за безопасност“ № TS-R-1, Виена, 2009 г., или една десета от тези гранични стойности за превоз по поща и която е етикетирана с означение UN № 2908, 2909, 2910 или 2911като „освободени опаковки“, както е предвидено в Примерните правила за превоза на опасни товари (ADR, RID и ADN), които се изпълняват от държавите членки в съответствие с Директива 2008/68/EО; [Изм. 16]

ж)  „делящ се материал“ означава уран-233, уран-235, плутоний-239 и плутоний-241 или комбинация от тези радионуклиди.

Член 3

Общи разпоредби

1.  Превозвачите на радиоактивни материали трябва да разполагат с валидна регистрация, получена в съответствие с член 5. Регистрацията дава възможност на превозвача да извършва превози в целия Съюз.

2.  Всеки превоз се придружава от копие от удостоверението за регистрация на превозвача, а ако се извършва превоз съгласно параграф 3 — от разрешителното или регистрацията, получени в съответствие с приложимата национална процедура. [Изм. 17]

3.  Титулярят на валидни разрешителни или регистрации, издадени в съответствие с Директива 96/29/Евратом за манипулации с радиоактивен материал или за използване на оборудване, съдържащо радиоактивен материал или източници на лъчение, може да превозва тези материали или източници на лъчение без регистрация в съответствие с настоящия регламент, ако превозът е включен в разрешителните или регистрациите за всички държави членки, в които се извършва превозът. [Изм. 18]

4.  Националните изисквания за докладване и издаване на разрешителни в допълнение към изискванията, определени в настоящия регламент, могат да се прилагат само по отношение на превозвачите на следните материали, но не се ограничават само до тях:

а)  делящ се материал, с изключение на природен уран или обеднен уран, който е бил отработен единствено в атомен термореактор;

б)  опасни товари с тежки последици — радиоактивен материал. [Изм. 52]

5.  Не се изисква регистрация за превозвачи, които превозват единствено освободени опаковки.

5а.  Превозът на радиоактивни материали съответства на международните правила и стандарти, установени от Протокола на ИКЕ/ООН за опасни и замърсяващи товари, както и с ADR,RID и ADN, както е определено в Директива 2008/68/EО. [Изм. 19]

5б.  При кандидатстване за регистрация кандидатът представя доказателства за финансовите си възможности за компенсиране на щети в случай на произшествие, за което е отговорен неговият състав от превозни средства, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. [Изм. 53]

5в.  Забранява се превозът на радиоактивни материали от състав от превозни средства, който транспортира взривни вещества. [Изм. 54]

Член 4

Електронна система за регистрация на превозвачи (ESCReg)

1.  Комисията въвежда, и поддържа и осигурява защитата на електронна система за регистрация на превозвачи (ESCReg) с цел осъществяване на надзор и контрол регистрацията на превозвачи на превоза на радиоактивен материал. Комисията определя информацията, която да бъде включена в системата, техническите спецификации и изискванията за ESCReg. С оглед избягването на погрешни тълкувания тези спецификации са пълни и недвусмислени. [Изм. 20]

1а.  ESCReg е защитена, стабилна и напълно работеща преди влизането в сила на настоящия регламент. Освен това се създава механизъм за обмен на информация между компетентните органи и ESCReg с цел да се улесни най-малко трансграничният превоз. [Изм. 21]

2.  На компетентните органи на държавите членки, регистрираните превозвачи и заявителите се предоставя ограничен и защитен достъп до ESCReg при спазване на съответните разпоредби за защита на личните данни, определени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9). Компетентните органи имат достъп до всички налични данни. ESCRеg предоставя публичен достъп до списъка на регистрираните превозвачи. [Изм. 22]

3.  Комисията не носи Компетентните органи на държавите членки носят отговорност за съдържанието и точността на информация, подадена чрез ESCReg, която е точна, навременна и прозрачна. [Изм. 23]

Член 5

Процедура на регистрация

1.  Превозвачът подава заявление за регистрация чрез ESCReg до компетентния орган, посочен впараграф 3. [Изм. 24]

Кандидатстващият превозвач подава попълнения електронен формуляр за заявление, съдържащ се в приложение I. Предоставя се непрекъснат достъп до онлайн насоки с данни за контакт и информация за свързване със звеното за контакт или компетентния орган с цел подпомагане на кандидатстващия. [Изм. 25]

Прилага се преходен период от една година след ...(10), за да могат всички превозвачи да кандидатстват и да получат удостоверението за регистрация съгласно настоящия регламент. По време на преходния период се прилагат разпоредбите на Директива 96/29/Евратом и Директива 2008/68/ЕО. [Изм. 26]

2.  След попълване и подаване на формуляра за заявление, заявителят получава автоматично потвърждение за получаване заедно с номер на заявлението. Компетентният орган получава същото потвърждение. Комисията отговаря за осигуряване на спазването на параграф 3 от настоящия член. В случай на отказ на кандидатстващия се изпраща съобщение за грешка, което съдържа причините за отказ на заявлението. [Изм. 27]

3.  Ако заявителят е установен в повече от една държава членка, заявлението се обработва от компетентния орган на държавата членка, в която е разположено седалището на заявителя.

Ако заявителят е установен в трета държава, заявлението се обработва от компетентния орган на държавата членка, от която превозвачът възнамерява да навлезе в територията на Европейския съюз.

Компетентният орган на държавата членка, който издава първото удостоверение за регистрация на превозвача, издава и новото удостоверение в случай на промяна в данните в съответствие с член 6.

4.  В срок от осем седмици от издаването на потвърждението за получаване компетентният орган издава удостоверение за регистрация на превозвача, ако счита, че представената информация е пълна и в съответствие с настоящия регламент, Директива 96/29/Евратом и Директива 2008/68/ЕО и че кандидатът отговаря на изискванията на общите критерии. [Изм. 28]

5.  Удостоверението за регистрация на превозвача съдържа информацията, посочена в приложение II, и се издава във формата на стандартизирано удостоверение за регистрация чрез ESCReg.

Копие от удостоверението за регистрация на превозвача се предоставя автоматично чрез ESCReg на всички компетентни компетентните органи на държавите всички държави членки, в които превозвачът възнамерява да извършва дейност. [Изм. 29]

6.  Ако е необходимо, компетентният орган изисква от заявителя да поправи или да допълни своето заявлението в срок от три седмици от получаването на това искане. Ако компетентният орган откаже да издаде удостоверение за регистрация на превозвача на основание непълно заявление или неспазване на приложимите изисквания, той съобщава това писмено на заявителя в срок от осем седмици след издаването на потвърждението за получаване. Преди такъв отказ компетентният орган изисква от заявителя да поправи или допълни заявлението в срок от три седмици след като получи искането за това. Компетентният орган посочва основанията за отказ. [Изм. 30]

Копие от отказа и изложение на основанията се предоставят автоматично чрез ESCReg на всички компетентни компетентните органи на държавите всички държави членки, в които съответният превозвач възнамерява да извършва дейност. [Изм. 31]

7.  При отказ да се издаде удостоверение за регистрация на превозвача заявителят може да подаде жалба в съответствие с приложимите национални правни изисквания.

8.  Валидното удостоверение за регистрация се признава от всички държави членки.

9.  Удостоверението за регистрация на превозвача важи за период от пет години и може да се поднови, ако превозвачът подаде заявление за това.

9а.  Компетентният орган съхранява всички исторически данни за всички кандидатстващи с цел да гарантира възможност за проследяването им, да улесни по-добрия контрол и да предотврати всякакви фалшификации. [Изм. 32]

Член 6

Промяна на данни

1.  Превозвачът е длъжен във всеки един момент да гарантира точността на данните, предоставени във формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността, който се подава в ESCReg. Във връзка с това кандидатстващите имат право да актуализират лесно собствените си данни, като така се ограничава административната тежест. [Изм. 33]

1а.  Компетентният орган, издал удостоверението, е отговорен за осъществяването на контрол посредством проверки на непрекъснатото съответствие на регистрирания превозвач с изискванията на настоящия регламент за срока на валидност на удостоверението. [Изм. 34]

2.  Превозвачът подава заявление за ново удостоверение при промяна на данните, посочени в част A от формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността.

2а.  С цел да осигурят равнопоставено третиране на всички кандидатстващи компетентните органи гарантират, че критериите за издаване на удостоверение за регистрация са еднакви и съответстват на определенията на МААЕ, както и че процесът по регистрация е хармонизиран. [Изм. 35]

Член 7

Гарантиране на спазването

1.  Ако превозвачът не спазва изискванията на настоящия регламент, компетентният орган на държавата членка, в която бъде констатирано неспазването, предприема мерки за принудително спазване съгласно правната рамка на тази държава членка, като например писмени известия, учебни и образователни мерки, временно спиране на действието на регистрацията, нейното отнемане или изменение или съдебно преследване в зависимост от тежестта на последиците от неспазването за сигурността и данните за спазване на изискванията от страна на превозвача в предишни периоди.

Държавата членка, издала удостоверението, се уведомява незабавно относно предприетите мерки за принудително спазване. В срок от най-много четири седмици уведомената държава членка изменя, подновява или отнема регистрацията. Решението се предоставя чрез ESCReg на компетентните органи на всички държави членки. [Изм. 36]

1a.  В зависимост от тежестта на последиците от неспазването за сигурността и от данните за спазване на изискванията от страна на превозвача в предишни периоди държавата членка, в която е открито неспазването, може временно да спре действието на регистрацията на превозвача.

Държавата членка, издала удостоверението, се уведомява незабавно относно временното спиране на действието на регистрацията. В срок от най-много четири седмици уведомената държава членка изменя, подновява или отнема регистрацията. Решението се предоставя чрез ESCReg на компетентните органи на всички държави членки. [Изм. 37]

2.  Компетентният орган на държавата членка, в която е открито неспазването, съобщава на превозвача и на компетентните органи на държавите всички държави членки и на Комисията , на чиято територия превозвачът е планирал да превозва радиоактивни материали, за предприетата мярка за принудително спазване и посочва основанията за тази мярка. Ако превозвачът не се съобрази с мярката за принудително спазване, наложена в съответствие с параграф 1, регистрацията се отменя от компетентния орган на държавата членка, в която е разположено седалището на превозвача, или от компетентния орган на държавата членка, от която превозвачът е възнамерявал да навлезе в територията на Общността, ако превозвачът е установен в трета държава. [Изм. 38]

3.  Компетентният орган съобщава на превозвача и на другите засегнати компетентни органи за отнемането на регистрацията заедно с изложение на основанията. [Изм. 39]

3a.  Всички случаи на неспазване се докладват на Комисията и на ESCReg. [Изм. 40]

Член 8

Компетентни органи и национално звено за контакт

1.  Държавите членки определят компетентен орган и национално звено за контакт във връзка с превоза регистрацията на превозвачите на радиоактивни материали. Достъп до тази информация се предоставя на страницата за регистрация на кандидатстващия. [Изм. 41]

Държавите членки съобщават на Комисията не по-късно от един месец след влизането в сила на настоящия регламент името (имената), адреса (адресите) и цялата необходима информация за бързо осъществяване на контакт с компетентните органи и с националното звено за контакт във връзка с превоза на радиоактивни материали, както и всякаква последваща промяна в тези данни.

Комисията съобщава тази информация и промените в нея на всички компетентни органи в Общността чрез ESCReg и предоставя публичен достъп до нея посредством интернет. [Изм. 42]

2.  Информацията относно националните правила за радиационна защита, приложими за превоза на радиоактивни материали, трябва да бъде лесно достъпна за превозвачите чрез звената за контакт. [Изм. 43]

3.  Звеното за контакт и компетентният орган на съответната държава членка предоставят по искане на превозвачите пълна информация относно изискванията за превоз на радиоактивни материали на територията на тази държава членка.

Информацията трябва да бъде лесно достъпна от разстояние чрез електронни средства и текущо актуализирана.

Звената за контакт и компетентните органи трябва да отговарят възможно най-бързо на всяко искане за информация, а в случай че искането е погрешно или необосновано — да съобщят незабавно на заявителя за това в срок от две седмици. [Изм. 44]

Член 9

Сътрудничество между компетентните органи

Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат с оглед хармонизиране на своите изисквания за издаване на регистрация и гарантиране на хармонизирано прилагане и принудително изпълнение на настоящия регламент.

Когато в рамките на една държава членка има няколко компетентни органа, те контактуват помежду си и работят в тясно сътрудничество въз основа на правни или официални споразумения между тях, в които се посочват отговорностите на всеки орган. Те трябва да контактуват помежду си и да съобщават информация един на друг, на националното звено за контакт и на други правителствени и неправителствени организации със сродни отговорности.

Член 9а

Делегирани актове

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 9б, с които установява общите критерии, посочени в член 2, буква ба). [Изм. 58]

Член 9б

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 януари 2014 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 9а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 9а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за този акт, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 59]

Член 10

Прилагане

Комисията приема актове за изпълнение във връзка с изграждането на електронната система за регистрация на превозвачи (ESCReg), описана в член 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 11, параграф 2.

Член 11

Консултативен комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  Комитетът предоставя консултации на Комисията и я подпомага при изпълнението на нейните задачи, предвидени в настоящия регламент.

4.  Комитетът се състои от експерти, номинирани от държавите членки, и експерти, номинирани от Комисията, и се председателства от представител на Комисията.

Член 11а

Преразглеждане

Комисията преразглежда настоящия регламент до ...(11), за да оцени ефективността му и да предложи, ако е необходимо, допълнителни мерки за гарантиране на безопасния превоз на радиоактивни материали в границите на Общността и от трети държави. [Изм. 47]

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Прилагането на настоящия регламент взема предвид съществуването на утвърдена и работеща система за регистрация. [Изм. 49]

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМУЛЯР ЗА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА В ОБЩНОСТТА

МОЛЯ, ИЗПРАТЕТЕ ТОВА ЗАЯВЛЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ЗАЩИТЕНАТА ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧИ (ESCReg) НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ПРИ ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА В ЧАСТ А ТРЯБВА ДА СЕ ПОИСКА НОВА РЕГИСТРАЦИЯ. Превозвачът гарантира на своя отговорност точността по всяко време на данните, предоставени във формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността и подадени чрез тази система.

Представената информация в настоящия формуляр за заявление ще бъде обработена от Европейската комисия в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

 НОВО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

 ИЗМЕНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩА РЕГИСТРАЦИЯ

 ПОДНОВЯВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩА РЕГИСТРАЦИЯ

Номер/номера на удостоверение за регистрация:

Моля, посочете основание за искането за промяна на съществуваща регистрация.

1.  ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЗАЯВИТЕЛЯ:

2.  ВИД ТРАНСПОРТ:

3.  ГЕОГРАФСКИ ОБХВАТ

Моля, отбележете в списъка по-долу държавите членки, в които се планира превоз на радиоактивен материал, и посочете естеството на дейността

4.  ВИД ПРАТКА

Изисква се регистрация за:

5.  ПРОГРАМА ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА (ПРЗ)

6.  ПРОГРАМА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО (ПОК)

ПОК трябва да е достъпна за проверка от компетентния орган (в съответствие с член 1 (7) (3) от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR)

7.  Декларация

 Долуподписаният превозвач с настоящото удостоверявам, че спазвам всички съответни международни, общностни и национални разпоредби, свързани с превоза на радиоактивни материали.

 Долуподписаният превозвач с настоящото удостоверявам верността на данните, вписани в настоящия формуляр.

Дата ……….. Име ………..…….. Подпис ………

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕЛЕКТРОННО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА ЗА ПРЕВОЗ НА РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ

ЗАБЕЛЕЖКА:

КОПИЕ ОТ НАСТОЯЩОТО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ТРЯБВА ДА ПРИДРУЖАВА ВСЕКИ ПРЕВОЗ, КОЙТО ПОПАДА В ОБХВАТА НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ.

Настоящото удостоверение за регистрация се издава в съответствие с Регламент (Евратом) xxxxx на Съвета.

Настоящото удостоверение не освобождава превозвача от задължението да спазва другите приложими разпоредби в областта на транспорта.

1)  НОМЕР НА РЕГИСТРАЦИЯТА: BE/ xxxx / дд-мм-гггг

2)  ИМЕ НА ОРГАНА/ДЪРЖАВАТА:

3)  ИМЕ И АДРЕС НА ДРУЖЕСТВОТО

4)  ВИД ТРАНСПОРТ:

 Автомобилен ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

7)  ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, в които е приложимо удостоверението

8)  ВИД ОПАКОВКА — НОМЕР UN (виж приложение 1 — същия формат)

9)  ДАТА

ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС

Период на валидност: ДАТА + 5 години

(1) ОВ С 143, 22.5.2012 г., стр.110. (2) ОВ С 143, 22.5.2012 г., стр.110. (3) Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (4) Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1). (5) Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4). (6) Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10). (7) Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13). (8) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стp. 13). (9) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (10) Дата на влизане в сила на настоящия регламент. (11) Две години след влизането в сила на настоящия регламент.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012  г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса (2013/2152(INI))

P7_TA(2013)0575 A7-0418/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

—  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2 ) и свързаните с нея резолюции на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, приет от Съвета на 6 юни 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(1),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека(2),

—  като взе предвид Решение 2012/440/ОВППС на Съвета от 25 юли 2012 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за правата на човека(3),

—  като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС за правата на човека(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

—  като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД (2012/2253(INI))(5),

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека и международното хуманитарно право(6),

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията и своята препоръка до Съвета, приета на 13 юни 2013 г., във връзка с проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ),

—  като взе предвид насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека, приети от Съвета на 13 декември 2001 г. и преразгледани на 19 януари 2009 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(8),

—  като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(10),

—  като взе предвид съвместните съобщения на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г. за „Европейска политика на добросъседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013)4), и от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави: преглед на европейската политика на съседство“ (COM(2011)0303),

—  като взе предвид стратегическия документ относно Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2011—2013 г. и предложението на Комисията за нов финансов регламент за ЕИДПЧ за периода 2014—2020 г. (СОМ(2011)0844),

—  като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД)(11),

—  като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“(14),

—  като взе предвид Резолюция 67/176 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

—  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009), 1889 (2009), 1960(2010) и 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид Доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно правата на детето, най-скорошната от които е от 4 април 2012 г. (66/141),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(17),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0418/2013),

A.  като има предвид, че различните процеси на преход, в т.ч. народни бунтове, конфликти и постконфликтни ситуации, както и блокираните преходи в някои авторитарни държави, изправиха политиките на ЕС в подкрепа на правата на човека и демокрацията по света пред все по-големи предизвикателства; като има предвид, че годишният доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света през 2012 г. демонстрира необходимостта ЕС да продължава да развива гъвкавостта на своите политики; като има предвид, че най-основният стратегически избор на ЕС се отнася до издръжливостта и политическа решимост да остане верен на основополагащите ценности на Европейския съюз в тези трудни времена под натиска на други политически цели и интереси;

Б.  като има предвид, че правосъдието, принципите на правовата държава, отчетността, прозрачността и търсенето на отговорност, борбата с безнаказаността, справедливите съдебни процеси и независимата съдебна система са задължителни елементи от защитата на правата на човека;

В.  като има предвид, че член 21 от ДЕС укрепи още повече ангажимента на ЕС да действа на международната сцена, ръководен от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право;

Г.  като има предвид, че политическите критерии от Копенхаген за „стабилността на институциите, които гарантират демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата“ продължават да бъдат основен елемент на процеса на разширяване на ЕС;

Д.  като има предвид, че въстанията в арабския свят подтикнаха Европейския съюз да признае неуспеха на досегашните политики и да се ангажира в полза на подхода „повече за повече“ в преразглеждането на политиката за съседство, на основата на ангажимент да „се адаптират нивата на подкрепата на ЕС за неговите партньори в съответствие с напредъка на политическите реформи и изграждането на стабилна демокрация“, спазването на правата на човека и на основните свободи, в т.ч. свободни и честни избори, свободата на сдружаване, изразяване на мнение и събрания, свободна преса и медии, принципите на правовата държава, упражнявани от независима съдебна власт, както и свобода на мисълта, свобода на съвестта и свобода на вероизповедание или убеждения;

Е.  като има предвид, че в заключенията на Съвета относно Програмата на Европейската комисия за промяна в политиката на развитие на ЕС, приета през май 2012 г., изрично се заявява, че „подкрепата за партньорите ще бъде адаптирана към тяхното състояние на развитие, както и към тяхната ангажираност и напредък по въпросите на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление“; като има предвид, че в последната обща позиция на ЕС относно Форума на високо равнище за ефективност на помощта се поема ангажимент в рамките на сътрудничеството за развитие системно да се обръща внимание на „демократичния собствен принос“, при който държавите партньори носят отговорност за насърчаването на благоприятна за гражданското общество среда и за укрепването на ролята на парламентите, местните власти, националните институции за одит и свободните медии;

Ж.  като има предвид, че през юни 2012 г. Съветът на ЕС прие стратегическа рамка и план за действие относно правата на човека и демокрацията, с която институциите на ЕС се ангажират за постигането на няколко конкретни цели на политиките; като има предвид, че през юли 2012 г. Съветът на ЕС създаде пост и назначи първия специален представител на ЕС по темата за правата на човека; като има предвид, че процедурата по приемането на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията, който се предвижда да влезе в сила през януари 2015 г., когато изтича настоящият план за действие, трябва да започне през пролетта на 2014 г.;

З.  като има предвид, че Европейският фонд за демокрация бе създаден през октомври 2012 г. с основната цел да предоставя преки безвъзмездни средства на активисти, подкрепящи демокрацията или организации, които се борят за демократичен преход в съседните на Европейския съюз държави и отвъд тях;

И.  като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) беше придружено от уверения, че подкрепата за правата на човека и демокрацията ще бъде една пътеводна нишка, която ще обединява новата дипломатическа служба на ЕС; като има предвид, че мрежата от делегации на ЕС по света предоставя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) нов капацитет за провеждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Й.  като има предвид, че в своите резолюции относно предишния годишен доклад и относно прегледа на Стратегията на ЕС за правата на човека (приети и двете през декември 2012 г.), Парламентът подчерта необходимостта да реформира своите собствени практики за интегриране на правата на човека в своите дейности и да предприема последващи действия след резолюциите си по неотложни въпроси, които осъждат нарушения на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

К.  като има предвид, че проучването на общественото мнение „Евробарометър“ на Европейския парламент, проведено в 27-те държави—членки на ЕС през ноември и декември 2012 г., показва още веднъж, че в очите на европейците защитата на правата на човека продължава да бъде най-значимата ценност; като има предвид, че истинското изпълнение на декларираните ангажименти на ЕС за подкрепа на правата на човека и демокрацията в неговите външни политики е от ключово значение за поддържане на доверието във външната политика на ЕС като цяло;

Л.  като има предвид, че през декември 2012 г. Европейският съюз получи Нобелова награда за своя принос за напредъка на мира и помирението, демокрацията и правата на човека в Европа;

Общи съображения

1.  Счита, че правата на човека заемат централно място в отношенията на ЕС с всички трети държави, включително неговите стратегически партньори; подчертава, че политиката на ЕС в областта на правата на човека трябва да бъде последователна в спазването на задълженията си по Договора, да гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика и да избягва двойните стандарти във външните си политики; поради това призовава за приемането на заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно правата на човека и стратегическите партньори, които ще установят общ праг за държавите членки и за длъжностните лица на ЕС във връзка с въпросите, свързани с правата на човека, които те, като минимум, следва да поставят пред своите колеги – стратегически партньори;

2.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), специалния представител на ЕС за правата на човека и ЕСВД да се придържат към тези ангажименти и да интегрират правата на човека и демокрацията в отношенията на ЕС с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като използват всички подходящи инструменти на външната политика на ЕС;

3.  Подчертава изключително важната роля, която играе гражданското общество, за защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека; призовава ЗП/ВП да осигури тясно сътрудничество и партньорство с гражданското общество, включително защитниците на правата на човека; счита също така, че Съюзът следва да застава най-категорично зад всички застъпници за права на човека, демокрацията, свободата и прозрачността в целия свят;

4.  Признава, че институциите на ЕС и всички държави членки трябва да прилагат твърд и последователен подход спрямо нарушенията на правата на човека по целия свят по прозрачен и подлежащ на отчетност начин; счита, че когато е изправен пред случаи на постоянни нарушения на правата на човека, ЕС следва да говори с един глас и да гарантира, че посланието му се чува както от правителствата, нарушаващи правата на човека, така и от техните народи; призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат по въпросите на правата на човека;

5.  Припомня своята решимост да бъде тясно свързан и консултиран във връзка с изпълнението на Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

Годишният доклад на ЕС за 2012 г.

6.  Приветства приемането на годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света; очаква от ЗП/ВП постоянна ангажираност, с представяне на редовни доклади на вниманието на Парламента; призовава за активно и конструктивно разискване между институциите на ЕС при изготвянето на бъдещите доклади, за да се откроят по-ясно действията на ЕС в тази област;

7.  Счита, че годишният доклад следва да се превърне в основен инструмент за комуникационната дейност и за разискването на дейностите на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията; ето защо приветства ангажимента на ЗП/ВП и ЕСВД да използват годишните доклади на ЕС като доклади за изпълнението на стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

8.  Отбелязва препратките към действията на специалния представител на ЕС за правата на човека в годишния доклад и насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да включат повече задълбочени анализи – особено когато става въпрос за неговата роля в прилагането на стратегическата рамка и на плана за действие – с цел да се предостави адекватно описание на неговата роля и работа;

9.  Признава усилията, положени за изброяването на действия на ЕС в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията в докладите по страни, които предоставят богата информация за работата на институциите на ЕС по света; при все това изразява съжаление, че на докладите за отделните държави очевидно все още липсва систематична, ясна и последователна рамка, която да даде възможност за по-стриктен анализ на въздействието и ефикасността на дейността на ЕС;

10.  Отново изразява своето становище, че докладите за отделните държави следва да бъдат допълнително разширени и да отразяват изпълнението на националните стратегии в областта на правата на човека, като по този начин се отнасят до специфични цели, основани на съвкупност от показатели, с цел да се оценяват както положителните, така и отрицателните тенденции, да се оценява ефективността на действията на ЕС и да се обосновава адаптирането на равнището на помощта от ЕС в съответствие с напредъка в областта на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление;

11.  Приветства усилието в годишния доклад да се включат дейности на Европейския парламент, призовава да се извлича полза от постиженията и потенциала на Парламента, включително от множеството негови изследвания и анализи, и решително насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да докладват относно действията, предприети от ЕС, вследствие на резолюциите на Парламента, включително на резолюции по неотложни въпроси, свързани с нарушения на правата на човека; призовава за постоянен поток от информация и сътрудничество между Парламента и специалния представител на ЕС за правата на човека, по-специално в извънредни ситуации;

12.  Приветства годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, тъй като той показва усилията, полагани от ЕС в подкрепа на интегрирането на правата на човека, равенството между мъжете и жените, демокрацията и доброто управление в политиките и инструментите за развитие;

Рамка на политиката на ЕС

Стратегическа рамка и план за действие

13.  Отново изразява одобрението си за стратегическа рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията като важен етап в интегрирането и включването на правата на човека във всички външни политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобщ консенсус и засилена координация на политиката на ЕС за правата на човека между институциите на ЕС и държавите членки; призовава ЕСВД да активизира усилията си по засилване на съпричастността на държавите членки към плана за действие; призовава за включването в годишния доклад на раздел относно изпълнението на плана за действие от държавите членки;

14.  Подчертава жизненоважното значение на ефикасното и убедително изпълнение на декларираните ангажименти, както в стратегическата рамка, така и в плана за действие; посочва, че за спечелване на доверието се изисква предоставянето на адекватни ресурси на специалните политики в областта на правата на човека, както и последователното им интегриране на високо политическо равнище, например на ниво министри и срещи на високо равнище с трети държави, включително със стратегически партньори;

15.  Изразява съжаление относно факта, че икономическите, социалните и културните права остават до голяма степен пренебрегнати от политиката на ЕС по въпросите на правата на човека, което контрастира със заявения ангажимент на ЕС за неделимост и взаимозависимост на правата, и призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да активизират усилията си в тази посока, включително в областта на правото на труд и социалните права;

16.  Отбелязва, че настоящият план за действие ще приключи в края на 2014 г.; изразява очакване ЗП/ВП и ЕСВД да започнат своевременно преглед и консултации с държавите членки, Комисията, Парламента и гражданското общество, което да завърши с приемането на нов план за действие, който да влезе в сила през януари 2015 г.;

Специален представител на ЕС за правата на човека

17.  Отчита значението на мандата, предоставен на първия специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека; насърчава специалния представител на ЕС да повиши видимото присъствие на политиката на ЕС в областта на правата на човека, и в частност на правата на жените и правата на всички малцинства, както и нейното интегриране във всички политики, последователност, съгласуваност и ефективност, и да намери точния баланс между тихата и публичната дипломация в изпълнението на своя мандат; изказва отново препоръката си специалният представител на ЕС да представя на Парламента редовен доклад относно своите дейности и разяснение относно неговите тематични и географски приоритети и да гарантира, че въпросите, повдигнати от Парламента, биват последвани от съответни мерки;

18.  Приветства специалния представител на ЕС за открития диалог, който той води с Европейския парламент и с гражданското общество, създавайки по този начин важна практика, която следва да бъде продължена и консолидирана, за да се гарантира необходимата прозрачност и отчетност; приветства сътрудничеството на специалния представител на ЕС с регионални органи и на многостранни форуми и го насърчава да продължава да разгръща тези дейности;

19.  Приветства факта, че сътрудничеството със специалния представител на ЕС за правата на човека бе включено в мандата на специалния представител на ЕС, отговарящ географски за Сахел, и настоятелно призовава Съвета и ВП/ЗП да възприемат тази практика по отношение на мандатите на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;

Насоки на ЕС относно правата на човека

20.  Приветства приемането на насоките на ЕС относно свободата на вероизповедание или убеждения, както и относно човешките права на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица; въпреки това припомня на ЕСВД да спазва добрата междуинституционална практика и да приобщи своевременно съответните политически органи на Парламента, когато разработва нови стратегически инструменти, като насоки, или когато прави преглед на съществуващи такива; припомня своята препоръка до Съвета във връзка с насоките относно свободата на вероизповедание или убеждения, в която Парламентът предложи амбициозен набор от инструменти, предоставящи идеи за практическо прилагане на насоките с цел постигане на съществен напредък при защитата и насърчаването на тази основна и всеобща свобода; поздравява възприетата от ЕСВД и Съвета практика за преразглеждане и ревизиране на по-раншни насоки; насърчава ЕСВД да възприеме по-строг процес на преразглеждане, включващ задълбочени консултации със заинтересовани страни с цел адаптиране към променящите се обстоятелства;

21.  Настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да обърнат особено внимание на въпроса за подходящи планове за прилагане на съответните насоки; препоръчва провеждането на допълнително обучение и повишаване на информираността на персонала на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и сред дипломатите на държавите членки; изразява особена загриженост по отношение на изпълнението на насоките относно международното хуманитарно право и насоките относно изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне;

Диалог с трети страни по въпросите на правата на човека

22.  Отбелязва продължаващите затруднения в постигането на конкретен напредък в няколко от водените от ЕС диалози и консултации по въпросите на правата на човека; насърчава ЕС да потърси нови начини диалогът със страните, които будят загриженост, да бъде по-смислен; подчертава необходимостта от провеждането на решителна, амбициозна и прозрачна политика в областта на правата на човека в рамките на тези диалози; следователно призовава ЕС, когато диалогът за правата на човека е неконструктивен, да извлича ясни политически заключения и – в подобни случаи, или в случаи на продължаващи нарушения на правата на човека – да поставя по-силен акцент върху политическия диалог, демаршите и публичната дипломация; предупреждава освен това за отклоняването на обсъжданията, свързани с правата на човека, от политическия диалог на високо равнище;

23.  Счита, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека следва да укрепват и подкрепят гражданското общество, защитниците на правата на човека, профсъюзите, журналистите, адвокатите и парламентаристите, които се надигат и протестират срещу нарушенията в своите страни и изискват правата им да бъдат зачитани; призовава ЕС да гарантира, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека са амбициозни и са съпътствани от ясни публични критерии, въз основа на които може да бъде обективно измерен техният успех;

24.  Припомня факта, че корупцията в публичния и в частния сектор запазва и засилва неравенствата и дискриминацията, когато става дума за равноправно упражняване на гражданските, политическите, икономическите или социалните и културните права, и подчертава факта, че е доказано, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека са свързани със злоупотребата с власт, липсата на отчетност и различни форми на дискриминация; изисква най-високо ниво на отчетност и прозрачност на външната помощ и публичните бюджети във връзка с бюджета и външната помощ на ЕС;

Национални стратегии за правата на човека и координатори за правата на човека

25.  Отбелязва усилията, положени от ЕСВД, за финализиране на първия цикъл на националните стратегии за правата на човека на ЕС; отново изразява своята подкрепа за целта делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да дават собствен принос към националните стратегии, като същевременно се гарантира контрол на качеството на централно равнище; въпреки това изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на съдържанието на националните стратегии; подновява призива си за публично оповестяване най-малко на ключовите приоритети на всяка национална стратегия, както и Парламентът да има достъп до стратегиите, така че да бъде възможно подходящо равнище на контрол; насърчава ЕС да направи публична оценка на поуките, извлечени по време на първия цикъл от разработването на националните стратегии в областта на правата на човека, и да определи най-добрите практики за следващия цикъл;

26.  Приветства почти завършената мрежа от координатори по въпросите на правата на човека в делегациите на ЕС; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят план за това по какъв начин съответната мрежа може да се използва, за да се реализира напълно нейният потенциал; приканва делегациите на ЕС да публикуват координатите на всички контактни центрове по въпросите на правата на човека и длъжностните лица за връзка на ЕС за защитниците на правата на човека;

Правата на човека в търговската политика на ЕС

27.  Подкрепя практиката на включване на правно обвързващи, неподлежащи на преговори клаузи относно правата на човека в международните споразумения, сключени от ЕС с трети страни, и счита, че клаузите за правата на човека следва да се включват систематично и в търговските споразумения; призовава за ефективен мониторинг на тяхното прилагане и докладване до компетентната комисия на Парламента относно тяхната оценка и предложените ответни действия;

28.  Посочва, че Парламентът следва да отказва одобрението си на международни споразумения в случай на сериозни нарушения на правата на човека;

29.  Припомня, че преразгледаната ОСП ще влезе в сила от 1 януари 2014 г.; приветства продължаването на схемата на ОСП +, съгласно която държавите могат да се ползват от допълнителни преференциални тарифи, след като са ратифицирали и приложили 27 основни конвенции в областта на правата на човека, трудовите отношения и околната среда; припомня възможността за преустановяване на преференциите на ОСП, ОСП + и „Всичко освен оръжия“ (ВОО) в случай на тежко нарушение на правата на човека; призовава Комисията да направи обществено достояние оценките за правото на участие в ОСП + с цел повишаване на прозрачността и отчетността;

30.  Освен това призовава ЕС да дефинира и приеме специфични насоки на политиката за ефективното включване на правата на човека в неговите търговски и инвестиционни споразумения с цел да се постигне методологична последователност и прецизност в оценките на въздействието върху правата на човека;

Правата на човека в политиките на ЕС за развитие

31.  Подчертава факта, че Партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие призова международната общност да приеме основан на правата на човека подход към международното сътрудничество, с оглед засилване на ефективността на усилията за развитие;

32.  Призовава Комисията да прави подробни оценки на въздействието на проектите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие, които следва да включват оценка на въздействието на последните върху положението с правата на човека, за да се гарантира, че усилията на ЕС за развитие не допринасят за по-нататъшна маргинализация на групи, страдащи от дискриминация, и че финансовите средства на ЕС се разпределят справедливо между различните региони в рамките на държавите, въз основа на техните нужди и равнище на развитие;

33.  Отново посочва, че Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат отговорни за приемането на основан на правата подход при планирането в бъдеще;

34.  Застъпва становището, че националните парламенти и организациите на гражданското общество играят важна роля за ефективното прилагане на разпоредбите за правата на човека и подчертава, че следва да се създадат подходящи условия за участието им в процеса на вземане на решения с цел насърчаване на истинска ангажираност с избора на политика в областта на стратегията за развитие;

Политика на Европейския съюз по отношение на процесите на преход

35.  Отбелязва неоспоримите данни от последните години, които сочат решаващото значение на това външната политика на ЕС да отчита адекватно динамичните процеси на преход в трети държави; насърчава ЕС да продължи да извлича поуки от предишния си опит, както положителен, така и отрицателен, за да избегне повтарянето на някои грешки на политиките, както и да установи най-добри практики с цел да влияе на процесите на демократизация и да ги консолидира; признава изискването за гъвкавост на политика в различни ситуации и насърчава разработването на политически инструменти, които могат да се прилагат в различни сценарии на преход, с цел въпросите за правата на човека и мерките в подкрепата на демокрацията да бъдат интегрирани в подхода на ЕС по гъвкав и убедителен начин;

36.  Подчертава, че политическият преход и демократизацията трябва да бъдат съчетани със зачитането на правата на човека, насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава и създаването на демократични институции, като се отдава дължимото внимание на равенството между половете и правораздаването при непълнолетни лица; подчертава значението на правото на компенсация по отношение на нарушенията на правата на човека, извършени от предишни режими; настоява, че ЕС следва винаги да се застъпва за адаптиран към контекста подход по отношение на правосъдието в условия на преход, като същевременно спазва стриктно принципа на отговорност за нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право;

37.  Подчертава, че ЕС следва да оказва пълна подкрепа на държавите, които са отхвърлили авторитарни режими и са в процес на преход към демокрация, чрез подкрепа на гражданското общество като основен участник в защитата на принципите на правовата държава, отчетността и прозрачността и в насърчаването на социалните движения за политическа промяна и участие; припомня, че полицията, военните и съдебната система често се използват като механизми за извършване на систематични нарушения на правата на човека; следователно подчертава, че институционалните реформи на тези органи трябва да предвиждат по-голяма отчетност и прозрачност при процесите на преход;

38.  Счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важен инструмент за насърчаване и защита на ценностите на ЕС в чужбина; в този контекст приветства ангажимента правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава да бъдат поставени в сърцевината на външната дейност на ЕС; призовава за подобряване на последователността и ефективността на различните тематични и географски инструменти за постигане на тази стратегическа цел;

39.  Силно насърчава ЕС да подкрепя едно активно и независимо гражданско общество в световен мащаб, както политически, така и финансово, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); изказва предположение, че отварянето на европейските програми за обмен на студенти за младежи от страни, които не са членки на Съюза, както и създаването на програми за професионално обучение за млади специалисти би стимулирало активното участие на младите хора в изграждането на демокрацията и би укрепило гражданското общество; изразява съжаление, че свободата на събранията, която е първостепенно условие за всяко демократично развитие и особено чувствителен въпрос в държавите в преход, изглежда пренебрегната в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава ЕСВД и държавите членки да разработят насоки относно свободата на събранията;

40.  Приветства създаването на Европейски фонд за демокрация (ЕФД) и призовава той да се ангажира с предоставянето на подкрепа за онези, които работят за демократични промени, като им предлага гъвкаво финансиране, съобразено с техните потребности; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират подходяща финансова подкрепа за ЕФД; припомня, че е от решаващо значение да се избегне всякакво припокриване на мандата и дейностите на ЕФД с тези на инструментите на ЕС в областта на външната дейност, и по-специално в областта на правата на човека и демокрацията;

Политика на разширяване, демократизация и права на човека

41.  Подчертава огромното значение на процеса на разширяване като средство за подкрепа на демократизацията и подобряване на защитата на правата на човека;

42.  Приветства решението на Комисията да постави принципите на правовата държава в сърцевината на процеса на разширяване на ЕС; настоятелно призовава ЕС да проявява бдителност по време на процесите на разширяване и да изисква стриктно прилагане на разпоредбите, които имат решаващо значение за правата на човека, като активната защита на правата на лицата, които принадлежат към национални малцинства, за да се гарантира равното третиране на тези малцинства по отношение на образование, здравеопазване, социални и други обществени услуги, изграждането на правова държава, наред с решителни действия за борба с всички видове корупция, ефективен достъп до правосъдие, както и стъпки за гарантирането на основните свободи и на пълното и ефективно равенство между лицата, които принадлежат към национални малцинства, и тези, които принадлежат към националното мнозинство, във всички области на социалния, икономическия, политическия и културния живот;

43.  Настоява, че е неотложно да се постигне справедливо и трайно решение на конфликта в Близкия изток, така че да съществуват съвместно две държави — независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава и Държавата Израел, които да живеят заедно в мир и сигурност в международно признатите граници от 1967 г.;

44.  Отбелязва със загриженост, че зачитането на правата на малцинствата е едно от ключовите предизвикателства, установени в стратегията за разширяване на Комисията за 2012—2013 г.; насърчава държавите членки, както и страните кандидатки и потенциални кандидатки, да поставят началото на широк обществен дебат относно приемането на малцинствата и тяхното включване в системата на образованието, участието в структури на гражданското общество, предоставянето на по-добри условия на живот и повишаването на осведомеността като цяло; изразява съжаление относно факта, че ромската общност се намира в особено неблагоприятно положение в страните от Западните Балкани и че това оказва отрицателно въздействие върху партньорските процеси; настоятелно призовава съответните държави да приложат ефективни мерки, така че да се справят с проблеми като дискриминацията и сегрегацията, както и достъпа до жилища и здравеопазване; осъжда подклаждането на омраза и предразсъдъци в общия случай, както и негативните действия и дискриминация, основани на пола или сексуалната ориентация, или насочени срещу уязвими групи и лица с увреждания; подчертава, че става дума за един повтарящ се проблем в много страни, участващи в процеса на разширяване и в повечето държави членки;

45.  Отбелязва, че свободата на медиите като цяло е регистрирала напредък в участващите в процеса на разширяване държави; при все това, изразява съжаление относно липсата на мерки за гарантиране на свободата на изразяване на мнение в някои страни, обхванати от процеса на разширяване, което често води до самоцензура, политическа намеса, икономически натиск, както и тормоз на журналисти и използване на насилие срещу тях; в тази връзка изразява сериозна загриженост относно увеличаването на нарушенията на свободата на изразяване и свободата на печата в Турция;

Предизвикателството на прехода в политиката за съседство

46.  Отбелязва предизвикателствата, свързани с прехода към демокрация, в нашите южни и източни съседи; отбелязва увеличаващите се различия в демократичните реформи в съседните на ЕС държави; изтъква отново значението на организациите на гражданското общество и на правозащитните организации в процеса на преход към демокрация; поради това поощрява разграничаването между южното и източното измерение на политиката за съседство, с цел да се планират по-добре целите по отношение на конкретните характеристики и нужди на всеки географски регион;

47.  Призовава ЕС да действа последователно в съседните държави като демократичен, прореформаторски партньор; във връзка с това подкрепя продължаването на поетия ангажимент по отношение на процесите на асоцииране със съседните държави; приема заключенията на срещата на високо равнище във Вилнюс и призовава за по-нататъшно укрепване на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство; подкрепя демократичните и проевропейски процеси в Украйна и осъжда неотдавнашното използване на сила срещу мирни обществени демонстрации в Киев като нарушаване на основните принципи на свобода на събранията и свобода на изразяване;

48.  Отбелязва новия подход на ЕС, насочен към укрепване на партньорството между ЕС и съседните държави и общества, въз основа на взаимна отчетност и споделен ангажимент за зачитане на правата на човека, демокрацията, социалната справедливост и принципите на правовата държава като универсални ценности;

49.  Отбелязва със загриженост нестабилното състояние на демократичните процеси и влошаването на правата на човека и основните свободи в повечето от съседните на ЕС държави; подчертава, че доброто управление, прозрачността, свободата на сдружаване, на изразяване на мнение, на мисълта, съвестта, вероизповедание и на събрания, свободата на печата и свободата на медиите, принципите на правовата държава и независимата съдебна система са от първостепенно значение за укрепването на демократичния преход; изтъква отново значението на утвърждаването и насърчаването на равенството между половете и на правата на жените, наред със социалното развитие и намаляването на неравенството; признава ключовата роля на гражданското общество в изграждането на обществена подкрепа за демократичните реформи в съседните държави;

50.  Изразява съжаление относно факта, че в някои държави организациите на гражданското общество продължават да са изправени пред сериозни ограничения, като например пречки пред свободата на движение, съдебни процеси срещу лидери на НПО и защитници на правата на човека, тежки административни процедури, агресивно използване на законите, инкриминиращи клеветата, срещу НПО или пълна забрана на тяхната дейност, ограничителни правила за контрол върху чуждестранното финансиране или обвързването на приемането на финансова подкрепа с необходимост от получаване на разрешение; в този контекст подчертава значението на Европейския фонд за демокрация като гъвкаво и дискретно средство за поддържане на продемократичния потенциал на обществата в държавите преди и по време на процеса на демократично преустройство;

51.  Изразява съжаление относно липсата на напредък в намирането на устойчиво политическо решение по отношение на „замразените конфликти“; подчертава, че политическият диалог следва да взема изцяло предвид и да зачита напълно териториалната цялост и международно признатите граници на съответните държави; настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно с това;

52.  Подчертава значението на националните институции за правата на човека за архитектурата на правата на човека на национално равнище, включително по отношение на наблюдението на спазването на правата на човека и повишаването на осведомеността и гарантирането на правна защита при нарушения; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да разработят политика в подкрепа на националните институции за правата на човека и да подпомагат създаването и укрепването на националните институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи като приоритет във външната помощ, особено по Европейския инструмент за съседство и партньорство;

53.  Продължава да бъде загрижен относно липсата на демокрация, правова държава, основни свободи и зачитане на правата на човека в Беларус;

54.  Отбелязва със загриженост случаите на селективно правосъдие в някои от източните съседни държави; припомня, че ЕС непрекъснато е изисквал освобождаването на политическите затворници, например на Юлия Тимошенко в Украйна; отново заявява, че политическата и наказателната отговорност следва да бъдат ясно разделени в държавите, поели ангажимент спрямо демократичните ценности;

55.  Подкрепя всички стъпки, които водят към политически диалог, който е от първостепенно значение за напредъка на прехода в Египет; изразява дълбоката си загриженост относно неотдавнашните кризи и политическата поляризация в страната, включително уличните боеве между армията и поддръжниците на организацията „Мюсюлманско братство“, тероризма и жестоките сблъсъци в Синай; осъжда екстремисткото насилие срещу малцинствата, включително общностите на коптските християни; изразява своята солидарност с египетския народ, който се бори за демокрация, приветства усилията на Европейския съюз и на ЗП/ВП за намиране на изход от кризата и изтъква отново спешната необходимост от конструктивен и всеобхватен политически диалог с цел да се набележи ясна пътна карта за преход към действителна и устойчива демокрация; призовава всички политически лидери в страната да намерят начин за излизане от опасната безизходица и да се споразумеят относно прилагането на осезаеми мерки за изграждане на доверие, с цел да се избегне риска от още повече кръвопролития и поляризация в страната; призовава за незабавно завръщане към демократичния процес, включително провеждането на свободни и честни президентски и парламентарни избори в рамките на напълно приобщаващ процес; настоятелно призовава египетските органи да постигнат напредък в изработването на една обединителна конституция, гарантираща равни права за всички;

56.  Призовава за незабавен край на всички актове на насилие, сексуално посегателство и други форми на унизително отношение спрямо протестиращи жени и активисти за правата на жените, както и за сериозно и безпристрастно разследване на всички подобни случаи и пълна отчетност за отговорните лица;

57.  Продължава да бъде дълбоко загрижен относно критичното положение в Сирия; най-остро осъжда употребата на химически оръжия и прекомерното използване на сила и насилието срещу цивилното население и малцинствата в страната, които не могат да бъдат оправдани при никакви обстоятелства, и е потресен от мащаба на злоупотребите от страна на държавната власт, които биха могли да представляват престъпления срещу човечеството; отново изразява своята категорична подкрепа за призива на Върховния комисар на ООН по правата на човека Международният наказателен съд (МНС) да бъде сезиран от Съвета за сигурност на ООН относно положението в Сирия в цел провеждането на официално разследване; призовава всички въоръжени фракции да прекратят незабавно насилието в страната; изразява дълбока загриженост относно продължаващата хуманитарна криза, включително положението на бежанците, и последствията за съседните страни и стабилността в региона; подчертава отново, че хуманитарната помощ за нуждаещите се от основни стоки и услуги в Сирия и в съседните на нея държави трябва да е първостепенен приоритет за международната общност и на Европейския съюз; счита, че ключът за разрешаване на конфликта е в политическите механизми и дипломатически процеси; подчертава значението на строгото прилагане на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване; приветства неотдавнашната резолюция на Съвета за сигурност на ООН и предложението на генералния секретар на ООН за провеждането на конференция Женева II през декември 2013 г.; осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства в Близкия изток;

58.  Припомня своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара(18), от 22 октомври 2013 г. относно положението на правата на човека в региона на Сахел(19) и призовава за гаранция на човешките права на народа на сахравите и подчертава нуждата тези права да бъдат зачитани в Западна Сахара и в лагерите в Тиндуф, включително свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на демонстрации; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; призовава за осигуряване на достъп до територията на независими наблюдатели, НПО и медиите; подкрепя едно справедливо и приемливо и за двете страни политическо решение за Западна Сахара съгласно съответните решения на Обединените нации, включително тези, позволяващи самоопределяне.

Правосъдието в условия на преход и предизвикателството на укрепването на мира в следконфликтни ситуации

59.  Счита, че отчетността за минали нарушения представлява неразривна част от процеса на изграждане на устойчиво помирение; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят системното участие на жените в мирните процеси и във вземането на политически и икономически решения, включително в демократичния преход и ситуациите на разрешаване на конфликти, и подчертава жизненото значение на това участие; призовава за изправяне пред Международния наказателен съд (МНС) на военните престъпници и призовава държавите членки да задълбочат своето сътрудничество с МНС в това отношение; приветства намерението на ЕСВД да разработи специална политика за правосъдието в условия на преход, с цел да помогне на обществата да преодолеят злоупотребите от миналото и да се борят срещу безнаказаността, и насърчава своевременното разработване на такава политика; подчертава необходимостта към правосъдието в условия на преход да се подхожда по начин, който е съвместим с подкрепата на ЕС за международното наказателно правосъдие като цяло, и в частност за МНС; обръща особено внимание на опита на ЕС в Западните Балкани като източник на вдъхновение; призовава ЕС да подкрепя активно новия мандат на специалния докладчик на ООН за насърчаване на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за неизвършване на повторно нарушение;

60.  Подчертава, че ключов елемент на подхода на ЕС към правосъдието в условията на преход следва да бъде подкрепата за институционална реформа на съдебната власт, за да се подобри функционирането на принципите на правовата държава в съответствие с международните стандарти; подчертава необходимостта престъпниците, чиито престъпления са били извършени преди известно време, да бъдат преследвани по съдебен път от национални или международни съдилища; подчертава значението на обществения диалог за преосмисляне на миналото и за създаване на надеждни програми за консултиране с жертвите и за тяхното компенсиране, включително чрез обезщетения; счита, че проучването на биографиите на персонала, работещ в преходните институции, е тест за надеждността на правосъдието в условията на преход;

61.  Отбелязва особената сложност на разработването на последователни политики за преходите в следконфликтен контекст; съответно подчертава необходимостта от засилване на съблюдаването на международните норми в областта на правата на човека и на хуманитарното право и на съответния мониторинг в ситуации на въоръжен конфликт и поощрява ЕСВД да подкрепи организациите на гражданското общество, работещи за насърчаване на спазването на хуманитарното право от въоръжените държавни и недържавни субекти, като се поставя специален акцент върху правата на жените и висшия интерес на децата;

62.  Осъжда най-категорично тежките нарушения на правата на човека, извършени по време на въоръжените конфликти в неотдавнашни и все още продължаващи кризи, например в Сирия, Мали, Демократична република Конго и Централноафриканската република, и по-специално екзекуциите по бързата процедура, изнасилванията и другите форми на сексуално насилие, изтезанията, произволните арести и задържания, особено по отношение на жените и децата, които са особено уязвими; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността във всички тези случаи и да подкрепя действията на националните съдебни органи и на МНС за изправяне на извършителите пред правосъдието; насърчава ЕС да включи във всички действия на ЕС в областта на външните отношения механизми против изтезанията;

63.  Призовава ЗП/ВП и ЕСВД да извършат задълбочен преглед на политиката във връзка с трагичните събития в Сирия, Либия и Мали и други неотдавнашни конфликти с цел преразглеждане на насоките на ЕС по въпросите на международното хуманитарно право, както и да се стремят към по-ефективно прилагане на тези насоки; призовава ЕС да подкрепя текущата инициатива на Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за реформиране на настоящата международна рамка за управление по отношение на международното хуманитарно право; насърчава ЕС да положи усилия за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, с цел той да може да реагира по-ефективно на съвременните кризи;

64.  Приветства лансирането през януари 2014 г. на инициативата „Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ“, която ще създаде възможност повече от 8 000 граждани на държави от и извън ЕС да бъдат обучени и да участват в хуманитарни операции по света, и отбелязва, че се очаква други 10 000 души да подкрепят Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ в качеството на „онлайн доброволци“ в задачи, които могат да бъдат изпълнявани в домашни условия чрез компютър;

65.  Призовава ЕС да изготви обща позиция на ЕС относно въоръжените безпилотни самолети;

Блокирани преходи и държави, които будят загриженост

66.  Насочва вниманието също така към блокираните преходи в страни и региони, където реформаторските движения и процесите на преход са преустановени или потушени от управляващите режими; призовава ЕС да продължи да полага усилия, за да убеди управляващите елити в съответните държави, както и в други будещи безпокойство държави, които все още се намират под авторитарно управление, да поставят началото на процес на реформи за развитието на здрави и стабилни демокрации, в които принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи са защитени; счита, че това убеждение трябва да е налице във всеки диалог с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като се използват всички подходящи сфери на външната политика на ЕС, а именно развитие, търговия и др.;

67.  Припомня, че в държавите и регионите с блокиран преход липсват демократични реформи и политическа отчетност; отново заявява, че всички граждани имат право да участват пълноценно и свободно в политическия живот, в които се провеждат свободни, честни и открити избори с повече от една партия и при наличието на различни алтернативни и независими медийни източници;

68.  Изразява сериозната си загриженост относно неотдавна приетите репресивни закони и тяхното произволно прилагане от страна на руските органи, което често води до тормоз на неправителствените организации, активистите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, малцинствата и гейовете, лесбийските, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, и призовава ЕС да изрази своята загриженост на всички политически равнища; призовава за освобождаването на Михаил Ходорковски и други политически затворници и изразява съжаление във връзка с използването на правосъдието за политически цели; настоятелно призовава руските власти да проведат безпристрастно разследване и да осъдят лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, Наталия Естемирова, Анна Политковская, Станислав Маркелов и Василий Алексанян; изразява съжаление във връзка с неразглеждането от Съвета на препоръката на Парламента от 23 октомври 2012 г. относно случая на Магнитски; ето защо призовава Съвета да приеме решение за създаване на общ списък на ЕС с имената на служителите, замесени в смъртта на Сергей Магнитски; добавя, че в това решение на Съвета следва да се наложат целенасочени санкции за тези служители; изразява най-дълбока загриженост относно дейностите на крайно десни групи за поддържане на обществения ред, които установяват контакт с лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица онлайн с цел да ги примамят и нападнат и да качат стотици видеоматериали със съответните актове онлайн; призовава делегацията на ЕС и посолствата на държавите членки в Русия да засилят подкрепата си за защитниците на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, в съзвучие със съответните насоки;

69.  Изразява своята загриженост във връзка с продължаващите репресии по отношение на независими журналисти и активни защитници на правата на човека и на политическите дисиденти в Куба; насочва вниманието към ситуацията на лицата, лишени от свобода поради своите убеждения, в Куба, които продължават да бъдат осъждани по изфабрикувани обвинения или да бъдат задържани преди провеждането на съдебен процес; призовава ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да се застъпят в рамките на Организацията на обединените нации за създаването на международна и независима анкетна комисия за разследване на обстоятелствата, при които кубинските защитници на правата на човека и мирни дисиденти Освалдо Пая Сардиняс (носител на наградата „Сахаров“ за 2002 г.) и Харолд Сеперо са починали през юли 2012 г.;

70.  Подчертава необходимостта от международен мониторинг на състоянието на правата на човека в Китай и призовава държавите — членки на ЕС, активно да се ангажират за установяване на такъв мониторинг, с оглед на неуспеха на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да постигне значими и осезаеми резултати; продължава да изпитва безпокойство по повод на все по-големите ограничения, насочени срещу защитници на правата на човека, юристи, активни представители на гражданското общество, журналисти и блогъри; подкрепя търсенето сред китайския народ във вътрешен план на неговите основни права и свободи, които му се полагат; припомня, че ЕС би могъл да служи като посредник в тази връзка чрез изграждането на по-голямо доверие, намирането на нови начини за диалог и подобряването на вече съществуващите инструменти;

71.  Настоятелно призовава китайските органи да проведат съдържателен диалог с тибетския народ, с цел да извършат оценка на основните причини за наличието на голям брой самозапалвания; осъжда недоброволното презаселване и преместване на тибетски номади, което представлява заплаха за оцеляването на техния начин на живот, който е неразделна част от тибетската идентичност; настоятелно призовава ЕСВД, в съответствие с новоприетите насоки на ЕС относно свободата на религията и убежденията, да обърне специално внимание на въпроса за религиозните репресии в Тибет и призовава Китай да сложи край на своите ограничителни политики по отношение на тибетския будизъм; подчертава необходимостта от подобряване на образователната система, особено по отношение на двуезичното образование в региона, с цел запазване на националната идентичност и наследство и преодоляване на причините за младежката безработица;

72.  Изразява своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Иран, продължаващите репресии спрямо реформистите, нарастващия брой на политическите затворници и лишените от свобода поради техните убеждения и вероизповедание, дискриминацията и преследването на бахайската общност, постоянно високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни и малолетни лица, широкото използване на изтезания, несправедливите процеси и баснословните суми, изисквани за освобождаване под гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, изразяване на мнение, събрания, религия, образование и движение; приветства освобождаването на няколко политически затворници в Иран, включително на Насрин Сотудех, адвокат и носител на наградата „Сахаров“; призовава иранските органи да освободят тримата ръководители на опозицията — Мехди Каруби, Захра Рахнавард и Мир Хосейн Мусави — които се намират под домашен арест от над две години насам, без към тях да са отправени конкретни обвинения, да позволят на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Иран да посети страната, да работят за налагането на мораториум върху смъртното наказание, да премахнат цензурата в интернет и да гарантират свободата на изразяване на мнение в Иран; отбелязва възобновяването на дипломатическите контакти между Иран и международната общност и се надява преговорите между E3+3 и Иран относно иранската ядрена програма да приключат по задоволителен и взаимно приемлив начин;

73.  Изразява най-дълбока загриженост относно влошаването на положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР), насочва вниманието към съответната резолюция, приета по спешност от Европейския парламент съгласно член 122, и призовава КНДР да започне съдържателен диалог за правата на човека с Европейския съюз; призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните убийства и насилствените изчезвания, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и да предостави на гражданите си нецензуриран достъп до интернет; отбелязва, че всички провокативни действия на КНДР и ограничителните мерки, наложени на нейните граждани, са довели до ширеща се бедност и материални лишения;

74.  Изразява сериозна загриженост във връзка с Кашмир, където всеки акт на насилие срещу цивилни граждани трябва да бъде категорично осъждан; осъзнава, че са били предприети разследвания по въпроса с неидентифицираните гробове; при все това настоятелно призовава в основата на всеки опит за определяне на отговорността да бъдат заложени механизми за защита на правата на човека, както и да се гарантира отчетност за извършени нарушения срещу цивилни граждани;

75.  Призовава ЕС да прилага координирана и приобщаваща стратегия за Сахел за подобряване на сигурността в региона, от една страна, и за насърчаване на правата на човека, от друга страна, за да се прекратят нарушенията на правата на човека, например изтезанията, честите произволни арести на представители на опозицията и журналисти, репресиите срещу мирни демонстрации, насилието срещу жени, например изнасилванията, принудителните бракове или гениталното осакатяване, както и дискриминацията въз основа на етническа или кастова принадлежност, и по този начин да съдейства за установяването на правовата държава като гарант на основните права и свободи;

76.  Изразява дълбока загриженост относно увеличаващата се тенденция за насилие от страна на държавата срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в някои държави на юг от Сахара, и по-специално Уганда, Нигерия, Камерун и Сенегал; категорично осъжда опитите за приемане на все по-репресивни закони в държави, в които хомосексуалността вече е криминализирана; призовава колегите парламентаристи да спрат да откликват на популисткия и консервативен натиск, включително от страна на религиозни лидери, и да защитават правата на всички граждани, включително на ЛГБТИ; изтъква, че в 76 държави хомосексуалността все още съставлява престъпно деяние, включително 5, в които за нея се предвижда смъртно наказание; изразява съжаление, че Споразумението от Котону бе подписано без разискване, като част от политическия диалог, на дискриминацията на основание сексуална ориентация, както бе поискано неколкократно от Парламента; припомня на Комисията и Съвета твърдата решимост на Парламента да включи този аспект в следващия преглед на споразумението;

77.  Призовава ЕС да изгради ефикасна политика за прилагане на санкции спрямо всички режими, които упражняват репресивни методи срещу цивилни граждани;

78.  Призовава ЕС да продължи активно да подкрепя защитниците на правата на човека, включително чрез своевременно предоставяне на временно убежище на лицата, намиращи се в опасност; призовава ЕС да разшири политиката си за подкрепа на защитниците на правата на човека, така че в нейния обхват да бъдат включени лицата, подаващи сигнали за нередности, и разследващите журналисти, които могат значително да допринесат за защитата и насърчаването на правата на човека;

Наблюдение на избори и политики за подкрепа на демокрацията

79.  Приветства продължаващата подкрепа от страна на ЕС за изборните процеси в целия свят чрез разполагането на мисии за наблюдение на изборите и мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори и чрез оказване на съдействие и подкрепа на националните наблюдатели в изборния процес; отбелязва, че тези мисии допринесоха неотдавна за подпомагане на демократичното развитие в съседните на ЕС региони и че те станаха свидетели на предаването на властта на опозицията (Сенегал) и на укрепването на демокрацията след конфликт (Сиера Леоне);

80.  Подчертава значението на предприемането на последващи мерки във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори; изтъква своята инициатива да се предприемат по-решителни последващи действия във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори чрез използването им като част от „пътната карта за демокрация“ в съответната държава, като на главния наблюдател бъде възложена специална роля да гарантира проследяването и изпълнението на препоръките с подкрепата на постоянните органи на Парламента;

81.  Подчертава значението на подобряването на оперативния капацитет на парламентите в периода между изборите; припомня в този контекст поетото от ЕС обещание пред Форума на високо равнище относно ефективността на помощта, а именно в основата на сътрудничеството за развитие да се заложи принципът на демократична ангажираност, като се поставя особен акцент върху засилената роля на парламентите; настоятелно призовава ЕС да се стреми към основан на правата подход с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните дейности на ЕС и да се застъпи за включването на въпросите, свързани с правата на човека, в световната програма за развитие съгласно поетия в Плана за действие ангажимент;

82.  Припомня ангажимента на заместник-председателя/върховен представител да съсредоточи вниманието си върху участието на жените и националните малцинства в наблюдението на избори и върху хората с увреждания в ролята им както на кандидати, така и на гласоподаватели; отправя искане заключенията от мисиите на ЕС за наблюдение на избори винаги да бъдат вземани под внимание при разработването на програми за подкрепа на пълноценното и равно участие на жените в изборните процеси и в изпълнението на препоръките на мисиите;

Свобода на изразяване на мнение

83.  Подчертава особеното значение на свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите в ситуации на преход; приветства ангажимента на ЕС да изготви насоки по отношение на свободата на изразяване на мнение (в електронното пространство и извън него) и препоръчва освен това ЕС да разработи методология за мониторинг и реакция по отношение на промени в законодателството, които ограничават плурализма и свободата на печата в трети държави;

84.  Изразява своята сериозна и постоянна загриженост относно цензурата в интернет и степента на разпространение на това явление в много страни; подчертава, че в рамките на своите политики ЕС трябва да придава приоритетно значение на прилагането на правото на участие и правото на достъп до информация като основни принципи на демокрацията, които трябва да се упражняват и онлайн, и да използва наличните механизми за повишаване на публичната отчетност, например принципите на свободно достъпните данни; счита, че това трябва да важи за всички равнища на диалог с трети държави, включително в рамките на двустранните отношения и на най-високо равнище; подчертава важната роля на онлайн медиите за функционирането и ефективността на гражданското общество, включително за защитниците на правата на човека, профсъюзите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията и ЕСВД да активизират усилията за интегриране на принципа на цифровата свобода във външните отношения на ЕС;

85.  Отбелязва будещата съжаление тенденция да бъдат приемани закони, които ограничават свободата на изразяване и събрание на онези, които подкрепят човешките права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; отбелязва, че подобни закони съществуват понастоящем в Литва и Русия, че са в процес на разглеждане в Украйна и са предложени в Грузия, Армения и Казахстан; поздравява Молдова за отменянето на закон, забраняващ „пропагандирането на всякакви други отношения, освен тези, свързани с брака или семейството“; призовава делегациите на ЕС в съответните държави да изразят особената загриженост на ЕС относно посочените закони;

Подкрепа на ЕС за универсалните права на човека

86.  Изцяло подкрепя утвърдителната позиция, заета от ЕС в стратегическата рамка за правата на човека и демокрацията, по отношение на популяризирането и защитата на всички права на човека, както и обещанието да „издига глас срещу всеки опит за накърняване на зачитането на универсалния характер на човешките права“; отново изразява своята пълна подкрепа за универсалността и неделимостта на правата на човека, която включва зачитане на правата, предвидени в Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз (дял V, глава 1 —Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза) и призовава ЕС да потвърди своята подкрепа;

Система на ООН за правата на човека

87.  Отново заявява своята подкрепа за укрепването на системата на ООН за правата на човека като фундаментална за напредъка на всеобщите права на човека; признава усилията на ЕС в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека и призовава всички членове на Съвета по правата на човека да защитават възможно най-високите стандарти за правата на човека и да изпълняват дадените от тях обещания преди тяхното избиране; разглежда независимостта на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и на лицата, получили мандат по специалните процедури на ООН, като важна предпоставка за тяхното ефективно функциониране и подчертава необходимостта от привличането на нецелево финансиране за тази цел;

88.  Приветства началото на втория цикъл на процеса на общ периодичен преглед (ОПП) и призовава ЕС да продължава да следи отблизо за подобряването на процедурата на ОПП и за степента на изпълнение на препоръките на ОПП, които страните са приели и обещали да прилагат;

89.  Призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят ангажимента, поет от тях в стратегическата рамка на ЕС, за ратифициране и прилагане на основните международни договори за правата на човека, като ратифицират и прилагат, по-специално, десетте основни договора на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях, и да направят съответните изявления за гарантиране на приемането на всички индивидуални жалби и процедури на разследване; подчертава значението на тези ратификации за доверието по отношение на политиката на ЕС в областта на правата на човека както във вътрешен, така и в международен план; изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че системното несвоевременно представяне от страна на определени държави — членки на ЕС, на техните периодични доклади пред съответните органи на ООН за наблюдение на правата на човека също подкопава надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека спрямо трети държави;

90.  Призовава ЕС да насърчава третите държави да сътрудничат пълноценно със специалните докладчици и независимите експерти на ООН по правата на човека, включително чрез отправяне на постоянни покани и прием на такива експерти;

91.  Насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Върховния комисар на ООН за правата на човека в изпълнението на нейния доклад за 2012 г. относно укрепването на органите, създадени съгласно договорите за ООН, които играят ключова роля за мониторинга на действителното изпълнение на задълженията в областта на правата на човека от държавите, които са страни по договори на ООН за правата на човека;

92.  Изразява съжаление относно приемането от Съвета на ООН по правата на човека на Резолюция A/HRC/RES/21/3 относно традиционните ценности, което подкопава принципа за всеобщите и неделими права на човека, и приветства противопоставянето на ЕС срещу нея; изразява съжаление относно липсата на последващи действия след Резолюция A/HRC/RES/17/19 относно „Правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност“ и призовава групата държави, които работят по този въпрос, включително Южна Африка, да предприемат последващи действия по посочената резолюция в най-кратки срокове; приветства работата на върховния комисар на ООН по правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, по-специално чрез изявления, доклади и новата кампания „Свободни и равноправни“; призовава върховния комисар на ООН да продължи тази дейност и да изрази категорично сериозно безпокойство относно т.нар. „закони срещу пропагандирането“, които ограничават свободата на изразяване и събрания;

93.  Подчертава с оглед на принципите на международното хуманитарно право, посочени в Хагските правила от 1907 г. (членове 42—56) и в Четвъртата женевска конвенция (ЖК IV, членове 27—34 и 47—78), както и в разпоредби на допълнителния протокол I, необходимостта ЕС да гарантира, че партньорите, попадащи в категорията окупираща сила, спазват своите задължения спрямо населението в окупираните територии; припомня, че съгласно международното хуманитарно право стандартите, свързани с общественото здраве, и предоставянето на храна и медицински грижи за населението в окупираната територия трябва да се осигуряват от окупиращата сила; отново заявява, че всяко прехвърляне на цивилно население от окупираната сила в окупираната територия е забранено и че на обвинените в престъпни нарушения трябва да се осигури процес, който предоставя международно признати съдебни гаранции, като например информиране за причината за тяхното задържане, получаване на обвинение за конкретно престъпление и провеждане на справедлив процес във възможно най-къси срокове;

Международен наказателен съд

94.  Отново заявява решителната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС); счита, че нарастването на броя на държавите, които са страни по Съда, е важен фактор за укрепването на универсалния характер на Съда; посреща със задоволство ратифицирането на Римския статут от Гватемала през април 2012 г. и от Кот д'Ивоар през февруари 2013 г.;

95.  Призовава външните министри от ЕС да приемат заключенията на Съвета по външни работи, в които се утвърждава силната подкрепа на ЕС и неговите държави членки за Международния наказателен съд, вземат се под внимание усилията на ЕС за непрекъснато преразглеждане, актуализиране и разширяване на инструментите му по отношение на Международния наказателен съд и се изразява подновен ангажимент да се полагат усилия за осигуряване на универсалния характер на Римския статут, с цел да се разшири достъпът до правосъдие за жертвите на тежки престъпления съгласно международното право;

96.  Изразява съжаление, че в новия регламент за ОСП Римският статут на Международния наказателен съд все още не е включен в списъка на конвенциите, които се изискват за получаване на статут по ОСП+; отбелязва, че редица от кандидатите за участие в ОСП+ не са държави — страни по Статута или не са го ратифицирали (напр. Армения и Пакистан); повтаря препоръката си Римският статут бъдат добавен в бъдещия списък на конвенциите;

97.  Призовава ЕС и неговите държави членки да подчертаят необходимостта от ратифициране и прилагане на Статута и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (APIC) при воденето на преговори и политически диалог с трети държави, регионални организации и други регионални групи, както и да включат разпоредби относно МНС и международното правосъдие в споразуменията на ЕС с трети държави;

98.  Насърчава ЕСВД да гарантира, че всички делегации на ЕС и специални представители на ЕС са напълно информирани за Решението на Съвета и плана за действие на ЕС относно МНС и за комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и че те активно подкрепят МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут;

99.  Призовава делегациите на ЕС и специалните представители на ЕС, и по-конкретно специалния представител на ЕС по правата на човека, активно да поддържат МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут, в рамките на политическите диалози и срещи с трети държави; освен това предлага да се увеличи финансовата помощ, предоставяна на МНС;

100.  Посреща със задоволство приемането на комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и призовава ЕСВД и Комисията да предприемат допълнителни стъпки за неговото ефективно прилагане; насърчава ЕС да гарантира, че подкрепата за МНС е интегрирана по подходящ начин във всички съответни области на външната политика на ЕС;

101.  Призовава държавите — членки на ЕС, да приложат изцяло Римския статут чрез привеждане на националното законодателство в съответствие с всички задължения съгласно Статута и да се съобразяват с исканията на МНС за подпомагане и съдействие на всички етапи на съдебното производство, по-специално във връзка с предварително проучване, разследване, задържане и предаване, защита на жертвите и свидетелите, временно освобождаване и изпълнение на присъдите; изразява съжаление, че вноските за Доверителния фонд за жертвите продължават да бъдат недостатъчни, и призовава държавите — членки на ЕС, да осигурят средствата, от които той се нуждае, за да изпълни пълноценно своя мандат;

102.  Изразява подкрепа за провеждането на осведомителни и публични информационни дейности, финансирани по целесъобразен начин от редовния бюджет на Съда, и подчертава значението на тези дейности за гарантиране на осезаемостта на правосъдието;

103.  Призовава държавите — членки на ЕС, да ратифицират измененията на Римския статут, приети в Кампала, и да насърчават ратифицирането му от трети държави;

104.  Призовава ЕС и неговите държави членки да активизират усилията си в борбата срещу безнаказаността на територията на самия ЕС; във връзка с това ги насърчава да вземат под внимание препоръките на европейската мрежа от точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

Смъртно наказание

105.  Отново изразява еднозначното си противопоставяне на смъртното наказание и счита въвеждането на всеобщ мораториум с оглед премахването на смъртното наказание в световен мащаб за водеща цел на политиката на ЕС в областта на правата на човека; подчертава факта, че ефективността на смъртното наказание като възпиращ от престъпления фактор никога не е била доказана и че съгласно наличните данни смъртното наказание засяга предимно хората в неравностойно положение; приветства усилията на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Организацията на обединените нации, които доведоха до приемането на резолюция на Общото събрание на ООН относно мораториума върху използването на смъртното наказание през декември 2012 г.; въпреки това изразява безпокойство по повод на възобновяването на екзекуциите в редица държави; призовава ЕС да продължи да провежда целеви кампании срещу смъртното наказание и да активизира диалога с държавите, запазили смъртното наказание; се надява, че с него ще бъдат проведени подходящи консултации в хода на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което беше планирано за 2013 г.;

106.  Изразява съжаление относно факта, че Беларус продължава да бъде последната държава на европейския континент, запазила смъртното наказание; отново подчертава, че екзекуциите на Дмитри Коновалов и Владислав Ковальов са повод за дълбоко съжаление; подновява призива си към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което впоследствие да доведе до нейното премахване;

Стопанска дейност и права на човека

107.  Потвърждава, че европейските дружества следва да гарантират, че в рамките на техните дейности се зачитат стандартите в областта на правата на човека, включително при извършването на дейност извън ЕС; изразява загриженост във връзка със сведенията за сътрудничество от страна на някои дружества от ЕС с авторитарни режими, особено в случаи, в които търговията с чувствителни стоки, напр. в областта на информационните технологии и комуникации, е довела до нарушения на правата на човека;

108.  Припомня значението на насърчаването на корпоративната социална отговорност, включително в рамките на стопанската дейност извън ЕС, и на прилагането на корпоративната социална отговорност в рамките на цялата верига на доставки; изразява убеденост, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители следва да играят ключова роля за насърчаването и разпространяването на международните стандарти за стопанската дейност и правата на човека по света; подчертава значението на съдържателното отчитане относно въздействието на проектите, подкрепени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез кредити за износ, предоставени от европейски кредитни агенции, върху правата на човека, обществото и околната среда; подчертава факта, че финансовите операции, извършвани от тези институции, следва да допринасят за основополагащите принципи, от които се ръководи външната дейност на Съюза и които са посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз;

109.  Призовава ЕСВД да докладва за изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека, по отношение на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък от страна на Комисията в отговор на искането на Парламента да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в конфликти и в тежки нарушения на правата на човека;

110.  Припомня на Комисията поетия от нея през септември 2010 г. ангажимент да проучи въпроса с принудителния затворнически труд в трети държави и съответно да преразгледа реакцията на ЕС и отправя искане Комисията да докладва пред Парламента за резултатите от този процес; призовава Комисията да въведе законодателство за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени с принудителен труд и с труд на затворници;

Премахване на всички форми на дискриминация

111.  Припомня членовете от Всеобщата декларация за правата на човека, в които се заявява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и имат право на провъзгласените в Декларацията права и свободи без никакви различия; подчертава значението на борбата срещу всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, език, религия, кастова принадлежност, социален произход, култура, възраст, рождение, увреждания или друг признак; отново изразява своя призив към ЕС да се бори срещу дискриминацията и нетолерантността като ключов елемент от неговата политика в областта на правата на човека и да основе тази политика на широко и всеобхватно определение за недискриминацията; подчертава, че зачитането на правата на малцинствата е елемент с решаващо значение за мира, развитието и демокрацията; приветства и още повече насърчава ангажимента на ЕС към Организацията на обединените нации и регионалните организации за тази кауза;

112.  Призовава ЕС да обръща особено внимание на дискриминацията, основана на форми на социална стратификация, като например системата на кастите или други подобни системи на наследен статус, които имат значително вредно и понякога разрушителното въздействие върху перспективите за равно упражняване на правата на човека; счита, че държавите, в които все още съществува кастова система, следва да бъдат призовани да наложат забрана и да гарантират действителното прилагане на законите срещу разделението на касти;

Свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията

113.  Подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията, заложено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, е основно право на човека, взаимосвързано с други права на човека и основни свободи, което включва правото на вяра или на липса на вяра и свободата да се изповядват теистични, нетеистични или атеистични убеждения частно или публично, индивидуално или колективно, както и правото на възприемане, промяна и отхвърляне или повторно възприемане на убеждения по собствен избор; призовава ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми и на двустранните отношения с трети държави;

114.  Припомня, че правото на отказ от военна служба по съвест представлява законно упражняване на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, и настоятелно приканва ЕСВД и държавите членки да призоват държавите, които прилагат система на задължителна военна служба, да предвидят алтернативна служба с цивилен или граждански характер в интерес на обществото и без наказателен елемент и да се въздържат от наказание на отказалите се от военна служба по свързани със съвестта причини, включително чрез лишаване от свобода, на основание неизпълнение на военна служба;

115.  Осъжда най-строго дискриминацията, нетолерантността, насилието и убийствата, основаващи се на религия или убеждения, независимо от това, къде се случват те и кои са техните жертви; изразява особена загриженост във връзка със зачестилите опити за разрешаване на религиозните различия в рамките на отделни народи чрез прибягване до жестокост и преследване, тъй като такива действия представляват пречка за постигането на траен мир и помирение; също така изпитва загриженост във връзка с все по-враждебното отношение на правителствата и на обществото като цяло в много държави, които продължават да лишават малцинствени религиозни или верски групи от свободата на богослужение или от свободата публично да изповядват своята религия или убеждения; отбелязва, че нарастват случаите на социална враждебност и нападения срещу религиозни или верски групи, довели до много смъртни случаи и наранявания, и че безнаказаността и липсата на защита за малцинствените религиозни или верски общностни продължават да бъдат повод за безпокойство;

116.  Се противопоставя на всяко законодателство, което наказва лицата за промяна на тяхната религия или убеждения; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че в резултат на такова законодателство лица в някои държави са застрашени от лишаване от свобода или дори от смъртно наказание; също така изразява загриженост относно факта, че лицата, които са отхвърлили или променили своята религия, са подложени на социална враждебност под формата например на насилие и заплахи; се противопоставя на законите, които наказват изрази, считани за богохулни, клеветнически или обидни за дадена религия или за религиозни символи, личности или чувства; посочва, че тези закони не са в съответствие с приетите международни стандарти за правата на човека; осъжда разпоредбите на закона за богохулството в Афганистан, Бангладеш, Египет, Пакистан и Саудитска Арабия, които предвиждат наказания като лишаване от свобода и смъртно наказание;

117.  Приветства отправените неотдавна покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, които да отдават приоритет и подкрепят действията на гражданското общество с цел борба с дискриминацията, основана на религия или убеждения; насърчава ЕС да подпомага приобщаващите усилия с оглед на провеждането на междукултурен и междурелигиозен диалог и сътрудничество на различни равнища с участието на ръководители на общностите, жени, млади хора и представители на етническите малцинства, с цел да се насърчи укрепването на мира и социалното сближаване; призовава ЕС и държавите членки да разработят схеми за предоставяне на безвъзмездни средства за защита и насърчаване на свободата на религията и убежденията в държавите, където това право е застрашено в най-голяма степен;

118.  Приветства ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията;

Права и овластяване на жените и децата

119.  Изразява пълната си подкрепа за работата на ООН за защита на правата и овластяване на жените; насърчава ЕС да предприеме кампания, насочена към политическото и икономическото участие на жените, и да подкрепя инициативи срещу основаното на пола насилие и убийствата на жени; подкрепя изпълнението на плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието; призовава делегациите на ЕС въведат конкретни мерки по отношение на ролята на външното подпомагане и сътрудничеството за развитие в стратегиите си на местно равнище за изпълнение на насоките на ЕС за борба с насилието срещу жените и момичетата и с всички форми на дискриминация срещу тях, включително принудителните бракове; подчертава, че ролята на Комисията и на държавите членки в тази област, както в Европейския съюз, така и извън него, не следва да обхваща единствено борбата с насилието срещу жените във всичките му проявления: физически, психически, социални, икономически, и че следва да се отдаде приоритетно значение на необособеното по полов признак образование от най-ранна възраст; настоятелно призовава Комисията и Съвета допълнително да насърчават третите държави да вземат под внимание правата на жените при изготвянето на националното законодателство и да следят за надлежното прилагане на всички съответни разпоредби;

120.  Отново изтъква, че осъжда злоупотребите и всички видове насилие по отношение на жените, включително домашното насилие; ето защо призовава всички държави — членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, както и призовава ЕС да се ангажира с процеса на присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жените; подчертава значението на провеждането на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в общностите, в които гениталното осакатяване на жени, сексуалните злоупотреби с млади момичета, ранните и принудителните бракове, убийствата на жени и други нарушения на правата на човека, основани на пола, са често срещана практика, както и че е важно в подготовката и провеждането на тези кампании да се включат защитниците на правата на човека, които вече се борят за прекратяване на тези практики; насърчава ЕСВД и държавите — членки на ЕС, да продължават да търсят решение на въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на своя политически и стратегически диалог с партньорските държави, в които тази практика все още се среща;

121.  Призовава ЕС допълнително да защитава репродуктивните права и подчертава необходимостта тези политики да бъдат заложени в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; решително осъжда позорната практика на генитално осакатяване на жени в някои части на Африка, убийствата на честта, основаните на пола аборти и насилствените бракове; напомня за важните заключения, формулирани в рамките на Международната конференция за населението и развитието в Кайро;

122.  Подкрепя инициативата „Образованието на първо място“ на генералния секретар на ООН, тъй като достъпът до образование повишава защитата срещу заплахи за бъдещето на момичета, например ранни бракове и ранна бременност, ХИВ, бедност, домашно и сексуално насилие, и намалява детската и майчината смъртност;

123.  Призовава за активизиране на усилията с оглед на възможно най-пълноценното постигане преди изтичане на сроковете на Целите на хилядолетието за развитие, свързани с равенството между половете, здравословното състояние на майките, достъпа до подходящи системи за здравеопазване и образование и правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, особено за най-уязвимите групи като момичетата и младите жени, въз основата на твърд ангажимент от страна на правителствата да усъвършенстват механизмите за отчетност и контрол за съществуващите задължения по отношение на правата на човека, да насърчават достъпа до правосъдие за всички и да осигурят ефективното участие на всички, включително на хората в най-маргинално и неравностойно положение, в развитието, вземането на решения и тяхното прилагане; настоятелно препоръчва да се включи отделна цел за правата на жените и равенството между половете в Целите на хилядолетието за развитие за периода след 2015 г. със силен акцент върху сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с него права;

124.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че процесът по прегледа на Международната конференция за населението и развитието (МКНР+20) ще доведе до цялостен преглед на всички аспекти, свързани с пълното упражняване на сексуалните и репродуктивните права, и да потвърдят, че към въпроса за правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, за всички се прилага решителен и прогресивен подход, който е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и който призовава за по-висока степен на отчетност по отношение на постигането на целите; също така ги призовава по-конкретно да гарантират, че процесът, свързан с прегледа, се провежда с широко участие и дава възможност на различните заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, юношите и младите хора, да участват пълноценно; припомня, че рамката за този преглед трябва да се основава на правата на човека и трябва да съдържа специален акцент върху сексуалните и репродуктивните права;

125.  Изразява дълбоката си загриженост относно проблема с изнасилването; изразява съжаление във връзка с изключително високата степен на безнаказаност при изнасилвания в страни като Индия и Пакистан;

126.  Осъжда широкото използване на сексуалното насилие и изнасилването като оръжие за водене на война, особено в региона на Големите езера в Африка; насочва вниманието към факта, че в Римския статут свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са включени сред военните престъпления, престъпленията срещу човечеството или деянията, съставляващи геноцид или изтезания; в този контекст посреща със задоволство Резолюция № 2106 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на сексуалното насилие по време на конфликти, приета на 24 юни 2013 г., в която се потвърждава, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността при сексуални престъпления и престъпления, основани на пола; призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на тези принципи; потвърждава също така ангажимента на ЕС за интегрирането на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на ОПСО в съответствие с историческите резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността;

127.  Призовава ЕС да отдаде приоритетно значение на борбата с трафика на хора; подчертава необходимостта от разглеждане както на вътрешните, така и на външните аспекти, при предприемането на действия по отношение на трафика на хора; насърчава държавите членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.;

128.  Призовава за всеобщо ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията и ЕСВД да предприемат действия по отношение на правата на детето, като се обърне специално внимание на насилието срещу деца, по-конкретно на въпросите, свързани с принудителния детски труд, браковете с деца, вербуването на деца от въоръжени групировки, тяхното разоръжаване, рехабилитация и повторна интеграция, както и да включат въпроса за обвиненията в магьосничество срещу деца в програмата за диалозите в областта на правата на човека със съответните държави; подчертава значението на извеждането на преден план на правата на детето в рамките на външната политика на ЕС;

129.  Подчертава необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти; приветства откриването през 2012 г. на нов бюджетен ред за финансиране в помощ на децата, засегнати от конфликти, чрез предоставяне на хуманитарна помощ, която осигурява достъп до образование в извънредни ситуации;

130.  Припомня своите предишни препоръки за подобряване на собствените си процедури по отношение на въпроси, свързани с правата на човека, и за активизиране на усилията си за ефективно интегриране на правата на човека в своите структури и процедури; изразява съжаление, че няма подобрения по отношение на пленарните разисквания и резолюциите относно случаите на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и по отношение на свързаните с тях последващи действия; приветства усилията за подобряване на сътрудничеството с националните парламенти на държавите членки по въпросите на правата на човека;

o
o   o

131.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, упоменати в настоящата резолюция.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0503. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0504. (3) OВ L 200, 27.7.2012 г., стр. 21. (4) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 114. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0278. (6) http://www.eeas.europa.eu/human_rights/docs/guidelines_en.pdf. (7) Приети текстове, P7_TA(2013)0394. (8) Приети текстове, P7_TA(2013)0055. (9) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115. (10) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26. (11) OВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 13. (12) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69. (13) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165. (14) Приети текстове, P7_TA(2012)0470. (15) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31. (16) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94. (17) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101. (18) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 87. (19) Приети текстове, P7_TA(2013)0431.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (2013/2075(INI))

P7_TA(2013)0576 A7-0357/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на Комисията за политиката в областта на конкуренцията за 2012 г. (COM(2013)0257) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD (2013)0159),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 101, 102 и 107 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт(2),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (COM(2013)0404),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно количественото определяне на вредата при искове за обезщетения за нарушения на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C(2013)3440),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Public consultation: Towards a Coherent European Approach to Collective Redress“ (Обществено допитване: Към съгласуван европейски подход за колективна защита), SEC(2011)0173,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „Към европейска хоризонтална рамка за колективна защита“ (COM(2013)0401),

—  като взе предвид Препоръка на Комисията за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (C(2013)3539/3),

—  като взе предвид проучването от юни 2012 г., публикувано от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Collective redress in Antitrust“ (Колективна защита при антитръстови въпроси),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.39740 – Google (2013/C 120/09),

—  като взе предвид ангажиментите, предложени на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело COMP/39.398 – Visa MIF,

—  като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламентът за сливанията на ЕО“)(3),

—  като взе предвид консултациите, проведени от Комисията на 27 март 2013 г. относно контрола върху сливанията в ЕС – проект за преразглеждане на опростената процедура и на регламента за прилагане на Регламента за сливанията,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2008 г. относно прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза („Съобщението относно банковия сектор“)(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2008 г., озаглавено „Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“ („Съобщението относно рекапитализацията“)(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2009 г. относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността („Съобщението относно обезценените активи“)(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2009 г. относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза („Съобщението относно преструктурирането“)(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2008 г. относно временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза („първоначалната временна рамка“)(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 декември 2010 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“(9) (нова временна рамка, която замества рамката, чийто срок изтече на 31 декември 2010 г.),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“)(10),

—  като взе предвид документа на Комисията, на вниманието на Икономическия и финансов комитет, относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за преструктуриране на банки,

—  като взе предвид проучването, публикувано през юни 2011 г. от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „State aid – Crisis rules for the financial sector and the real economy“ (Държавна помощ – Правила по време на криза за финансовия сектор и реалната икономика),

—  като взе предвид съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес(11),

—  като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)“(13),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес(15),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС(16),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ и на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (COM(2012)0730),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (COM(2012)0725),

—  като взе предвид ръководните насоки на Комисията за държавните помощи за железопътните предприятия(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи(18),

—  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 ноември 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(19) (наричано по-долу „Рамковото споразумение“), и по-специално параграфи 9, 12, 15 и 16 от него,

—  като взе предвид правните действия, предприети в една държава членка във връзка с твърдения за нарушаване на основополагащия принцип в правото nulla poena sine lege, според който на никое предприятие не може да бъде налагана глоба за нарушение, свързано с картел, ако размерът на глобата не е определен в закон;

—  като взе предвид своите резолюции от 22 февруари 2005 г. за XXXIII доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2003 г.(20), от 4 април 2006 г. за доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2004 г.(21), от 19 юни 2007 г. за доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2005 г.(22), от 10 март 2009 г. относно докладите относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година(23), от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г.(24), от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година(25), от 2 февруари 2012 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията(26) и от 12 юни 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията(27),

—  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0357/2013),

A.  като има предвид, че на банките в ЕС беше предоставена държавна помощ в размер на 1,6 трилиона евро през периода от 2008 г. до края на 2011 г. и като има предвид, че държавната помощ обикновено се отпускаше под формата на кредит или гаранция, или, в изключителни случаи, под формата на безвъзмездна помощ;

Б.  като има предвид, че в много държави членки МСП, които представляват 98 % от предприятията в ЕС, са засегнати от сериозно ограничаване на кредитирането;

В.  като има предвид, че всяка година поради наличието на картели се натрупват загуби в размер на 181 - 320 милиарда евро – около 3 % от БВП на ЕС;

Г.  като има предвид, че липсата на либерализация и откритост в железопътния превоз на пътници и товари се дължи отчасти на липсата на наистина независими надзорни органи на национално равнище в някои държави членки;

Д.  като има предвид, че Годишният доклад относно политиката в областта на конкуренцията следва да послужи за инструмент за засилване на конкурентоспособността на Съюза като цяло чрез повишаване на конкуренцията и отварянето към нови участници, като по този начин се разшири и задълбочи вътрешният пазар, а не само във връзка с практическото прилагане на политиката в областта на конкуренцията от страна на Комисията;

Е.  като има предвид, че премахването на пречките пред свободното движение на стоки, услуги, лица и капитали е предпоставка за растеж;

Ж.  като има предвид, че секторите, в които равнището на конкуренцията е по-ниско, често са тези, при които икономическите резултати са по-ниски от очакваните;

З.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията цели да осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар и равнопоставени условия на конкуренция, да предпазва потребителите от нарушаващи конкуренцията практики и да гарантира най-добрите цени; като има предвид, че целта на политиката в областта на конкуренцията не е да се упражнява микроуправление, а да се прилагат ясни и справедливи правила, в рамките на които пазарните сили могат да функционират ефективно;

И.  като има предвид, че обществените действия, публичните инвестиции и услугите от общ икономически интерес (УОИИ) играят съществена роля за гарантиране на социалното сближаване, по-специално в условията на криза;

Й.  като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че за да се гарантират условията, най-вече икономическите и финансовите условия, за функционирането на УОИИ, следва да се използва процедура за съвместно вземане на решения;

K.  като има предвид, че Протокол № 26 към ДФЕС гарантира голяма дискреционна власт на публичните органи за предоставяне, възлагане и организиране на УОИИ;

Л.  като има предвид, че съдебното решение по делото Altmark установява четири критерия за разграничаването на „компенсация за обществена услуга“ и „държавни помощи“;

Политиката в областта на конкуренцията като инструмент за насърчаване на единния пазар

1.  Приветства доклада на Комисията и акцента, който поставя върху приноса на политиката в областта на конкуренцията за контрол върху сливанията, както и за премахване на бариерите, на злоупотребите с господстващо положение, на тайните споразумения и на нерегламентираните мерки за държавна помощ в полза на единния пазар, като се взема предвид развитието на глобалната икономика;

2.  Изразява съжаление, че в своя доклад за 2012 г. относно политиката в областта на конкуренцията Комисията се концентрира основно върху практиките на нелоялна конкуренция вследствие на държавни практики, като в същото време обръща сравнително слабо внимание на нелоялните практики, свързани с концентрацията на предприятия в рамките на единния пазар;

3.  Счита, че политиката в областта на конкуренцията е стимул за икономически растеж и създаване на заетост, особено в условията на криза;

4.  Изтъква, че политиката в областта на конкуренцията и безпроблемното функциониране на единния пазар са от съществено значение за справяне с кризата, за насърчаване на растежа и устойчивата заетост съгласно стратегията „Европа 2020“, както и за подпомагане постигането на целите на Европейския съюз;

5.  Поради това изразява съгласие с Комисията, че кризата не следва да бъде използвана като претекст за не толкова стриктно прилагане на правилата в областта на конкуренцията;

6.  Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде адаптирана, така че да отговаря по-добре на предизвикателствата на глобализацията;

7.  Счита, че в новата политика на ЕС в областта на конкуренцията следва да е възможно да бъдат включени клаузи, предвиждащи гъвкавост;

8.  Признава, че твърде много сектори все още са разделени в голяма степен от национални граници и от публични или частни изкуствени бариери и изразява съгласие, че политиката в областта на конкуренцията играе основна роля в борбата срещу това разпокъсване, както и за създаване на равнопоставени условия на конкуренция във всички сектори на единния пазар, като се вземат предвид специалните потребности на МСП и на крайните потребители;

9.  Изтъква факта, че прилагането на политиката в областта на конкуренцията в широкия смисъл на думата не трябва да укрепва вече установени предприятия и доставчици на стоки и услуги, а по-скоро да се стреми да улесни достъпа на нови участници и появата на нови идеи и техники, като по този начин увеличи ползата за гражданите на Съюза;

10.  Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да допринася за насърчаването и прилагането на отворени стандарти и оперативна съвместимост с цел предотвратяване на технологична зависимост на потребителите и клиентите от участници, представляващи малцинство на пазара;

11.  Счита, че цените на продуктите все още се различават в отделните държави членки, като например по отношение на лекарствата в резултат на различни споразумения между държавите членки и фармацевтичната индустрия; призовава Комисията да проучи този проблем и да изготви предложения за създаване на по-прозрачен вътрешен пазар, като се избягват ненужни разлики в цените, в интерес на потребителите;

12.  Приветства единния патент на ЕС като стъпка към приключване на изграждането на единния пазар и реакция на предизвикателствата на глобализацията; призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че всички държави членки могат да участват в него; счита за необходимо да се съгласуват правата върху интелектуалната собственост с нуждата от конкуренция, като се защити общият интерес и се гарантира, че притежателите на патенти не злоупотребяват с правата си в ущърб на обществото; призовава Комисията да преследва действия, които имат за цел необосновано да забавят навлизането на пазара на генерични лекарства;

Легитимност и ефективност на политиката на ЕС в областта на конкуренцията

13.  Счита, че Парламентът следва да има правомощия за съвместно вземане на решения при установяването на рамката за политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление във връзка с факта, че членове 103 и 109 от ДФЕС предвиждат единствено консултация с Парламента; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага той да бъде преодолян в най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения относно политиката в областта на конкуренцията, и да бъде поправен при следваща промяна в Договора; припомня, че политическата отчетност на Комисията пред Парламента включва и политиката в областта на конкуренцията и че структурираният диалог със съответния член на Комисията е важно средство за осъществяване на солиден демократичен контрол в тази сфера;

14.  Счита, че видът диалог, с който се ангажира членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, не може да замести истинския демократичен контрол, осъществяван от Парламента; подчертава, че парламентарният контрол е дори още по-необходим, тъй като в рамките на политиката в областта на конкуренцията Комисията осъществява наблюдение върху решенията, взети от демократично избраните национални и местни органи; подчертава също така необходимостта от подобряване на диалога между Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи и гражданското общество;

15.  Подчертава колко е важно да бъде еднакво отношението към Парламента и Съвета във връзка с достъпа до срещи и предоставянето на информация за подготовка на законодателни актове или актове с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, както се предвижда в Рамковото споразумение; изразява съжаление във връзка с факта, че това не е спазено от Комисията;

16.  Подчертава необходимостта от установяване на култура по отношение на конкуренцията, която да утвърждава свои собствени ценности и да допринася за положително отношение към спазването на правила, с превантивно въздействие, благоприятстващо развитието на политиката в областта на конкуренцията;

17.  Подчертава, че хоризонталното измерение на политиката на ЕС в областта на конкуренцията изисква пълна съгласуваност между тази политика и политиките на ЕС в други сфери, както и че за да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар е необходимо специфичните за секторите разпоредби да са съгласувани с принципите на политиката в областта на конкуренцията;

18.  Счита, че Комисията следва да подготви предложение за регулиране на свързаните с конкуренцията въпроси, засягащи миноритарното дялово участие;

19.  Насърчава Комисията да продължи да издава насоки с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, като надлежно отчита съществуващата съдебна практика на Съда, за да може да се гарантира известна правна сигурност на заинтересованите страни; въпреки това счита, че актовете с незадължителен характер не могат да заменят законодателството в области, където правната сигурност е от ключово значение;

20.  Подчертава, че налагането на глоби е инструмент с възпиращ характер, който играе важна роля в политиката в областта на конкуренцията и че са необходими бързи действия за успеха на разследванията; счита, че правната сигурност, опростяването на процедурите и възможността за предсрочно прекратяване чрез подходящи споразумения са от решаващо значение, поради което отново призовава Комисията да включи правилата относно глобите в Регламент (ЕО) № 1/2003; в същото време счита, че Комисията следва да увеличи броя на необявените проверки, като предприеме действия при подозрения за нарушения;

21.  Счита, че използването на все по-високи глоби като единствен антитръстов инструмент може да се окаже прекалено непрецизно, не на последно място с оглед на потенциалната загуба на работни места в резултат от невъзможност за извършване на плащания; подчертава, че политиката на високи глоби не следва да се използва като алтернативен механизъм за бюджетно финансиране; подкрепя подход от типа „морков и тояга“, със санкции, служещи като ефективно възпиращо средство, особено за повторни провинения, и с едновременно насърчаване на спазването на норми и разпоредби;

22.  Призовава Комисията да гарантира, че нейната политика за налагане на глоби и изпълнение възстановява равновесието на пазара и стимулира дружествата да установяват нарушенията на вътрешно ниво и доброволно да предприемат възстановителни действия; настоятелно призовава Комисията да взема предвид равнищата на незаконна печалба и на загуба, понесена от засегнатите страни;

23.  Отново отбелязва, че броят на исканията за намаляване на глобите на основание невъзможност за извършване на плащанията е нараснал, по-специално от страна на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; продължава да вярва, че система на забавяне и/или разделяне на плащанията би могла да бъде обмислена като алтернатива на намаляването на глобите, за да се избегне довеждането на предприятията до фалит;

24.  Отбелязва, че като се има предвид растящият брой на органите за защита на конкуренцията по света, използването на оборота в световен мащаб за нуждите на определяне на десетпроцентовия таван може да доведе до налагане на кумулативни санкции за едно и също нарушение; поради това счита, че оборотът в ЕИП би бил по-подходящ от оборота в световен мащаб;

25.  Все още очаква приспособяване на насоките за определяне на глобите по отношение на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; приветства обаче факта, че наскоро Комисията е взела предвид специфичните нужди на предприятията, произвеждащи само един продукт, в своето решение „Рамки за прозорци“ (COMP/39452 от 28.3.2012 г.);

26.  Приканва Комисията да засили сътрудничеството с националните съдилища, за да се улесни частното съдебно изпълнение и правилното решаване на спорове относно държавна помощ; приветства обучителните програми на Комисията, предназначени за националните съдии;

27.  Оценява положително ролята на съдебните органи в политиката в областта на конкуренцията и настоятелно ги призовава да използват правомощията си за получаване на информация и становища от Комисията, както и да участват в дейностите за обучение на Общността; препоръчва на Комисията да работи в тясно сътрудничество със съдебните органи, активно да упражнява предоставените й правомощия да предоставя мнения на съдебните органи като аmicus curiae (трета, неутрална страна), които следва да бъдат публикувани своевременно на уебсайта на Комисията, както и да проучи възможността за предприемане на съдебни действия с цел да се избегне незащитеност на ЕС и да се защитят интересите, които следва да отстоява;

28.  Отчита предложението на Комисията от 11 юни 2013 г. относно искове за обезщетение по реда на националното право за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията, по което тя работи понастоящем; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

29.  Твърди, че ЕС следва активно да насърчава сближаването по същество и процесуалното сближаване на правилата в областта на конкуренцията в международен план; счита, че международното сътрудничество е от съществено значение за осигуряване на съгласуваност и оперативна съвместимост при прилагането на политиката в областта на конкуренцията от различните отговорни органи, като това допринася за повишаване на ефективността на изследванията и създаване на равнопоставени условия на конкуренция;

30.  Подчертава, че е важно да се насърчава сближаването на правилата в областта на конкуренцията на световно равнище; насърчава Комисията да сключва двустранни споразумения за сътрудничество относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията; понастоящем работи по предложеното споразумение между ЕС и Швейцария относно сътрудничеството в сферата на прилагането на техните законодателни актове в областта на конкуренцията; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

31.  Счита, че ресурсите за Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията следва да бъдат приведени в съответствие с нарасналия обем на нейната работа и обхват на задачите, наред с другото чрез преразпределяне на средства от неизползвани бюджетни редове или от бюджетни редове, средствата по които не се използват в пълен размер, за да се даде възможност за предприемане на по-активни действия;

Органи за защита на конкуренцията

32.  Призовава държавите членки да гарантират независимостта от националните правителства на всички национални органи за защита на конкуренцията и секторни регулаторни органи, за което от основно значение е да осигурят издигането на неполитически кандидатури за председатели и членове на управителните съвети, които да нямат конфликти на интереси; призовава държавите членки да гарантират, че националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи разполагат с достатъчно персонал и ресурси, които се променят в съответствие с потребностите, произтичащи от пазара и от ефективното изпълнение на задълженията им;

33.  Подчертава значението на пълната прозрачност на националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи; изисква цялата съответна информация относно дела и официални решения да бъде видима и достъпна онлайн посредством отворена база данни, като се вземе предвид поверителната търговска информация, която може да има съществено влияние върху конкуренцията;

34.  Подкрепя структурираното сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), което позволява последователно прилагане на правилата в областта на конкуренцията в целия ЕС, и насърчава неговото по-нататъшно развитие, като се има предвид, че някои пазари са с по-силно изразен национален характер от други поради различни правни, икономически и културни условия; счита, че работните програми и заключенията от заседанията на ЕМК по правило следва да бъдат публикувани на уебсайта на ГД „Конкуренция“;

35.  Счита, че националните органи за защита на конкуренцията и другите секторни регулаторни органи на национално равнище следва да продължат да си сътрудничат, за да осигурят допълване на дейностите, особено в сектори, в които либерализацията все още не е приключила или не работи напълно; предлага да се създаде по-широка мрежа на европейските регулаторни органи, включваща националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи, с цел обмен на най-добри практики;

Държавна помощ и въздействие върху реалната икономика

Държавна помощ за банките

36.  Признава важната роля, която контролът върху държавната помощ играе от началото на кризата, в качеството си на механизъм за преструктуриране на банки в затруднено положение;

37.  Счита, че контролът върху държавната помощ по време на криза следва да се съсредоточава върху стабилизирането на банковата система, решаването на проблема с несправедливата сегментация на условията за кредитиране в реалната икономика, както и дискриминацията на МСП и домакинствата на единния пазар; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че целта за стабилизиране на банковата система не води до допълнително увеличаване на държавния дълг; настоятелно призовава Комисията да обвърже удължаването на временната държавна помощ за банковия сектор с по-високи и по-строги условия, уреждащи поставянето на акцент върху кредитирането на дребно, както и по-големи ограничения и прозрачни правила по отношение на бонусите, структурата на таксите и разпределянето на дивиденти;

38.  Припомня, че Европейският парламент няколко пъти настоятелно призова Комисията да преразгледа правилата за държавна помощ за банките, въведени през 2008 г. като временни мерки; поради това приветства действията, които Комисията предприе наскоро в тази област;

39.  Призовава Комисията да предоставя редовно подробни данни, разделени по държави и организации, относно държавните помощи, предоставени на финансовия сектор от началото на кризата, консолидираните загуби и извършените възстановявания на средства, както и да публикува резултатите на уебсайта на Комисията, за да се гарантира пълна прозрачност относно степента на публичната намеса от началото на кризата и нейното отражение върху данъкоплатците;

40.  Счита, че счетоводните методи следва да бъдат хармонизирани, преди да бъде направена оценка за размера на държавната помощ, която да бъде предоставена на банките, така че счетоводното третиране на рефинансирани за втори път заеми например да е еднакво, независимо за коя държава членка става дума;

41.  Подчертава, че рефинансирането на кредитите, особено в случая на банки, получаващи държавна помощ, следва да отчита напълно жизнеспособността на получателя; счита, че в случая с мултинационалните корпорации, продажбата на активи и дялове в дружества, в които корпорациите имат участие, следва да бъде поставена като условие за рефинансиране на кредити;

42.  Настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо пазарите в банковия сектор с висока или нарастваща концентрация, която произтича по-специално от преструктурирането като реакция на кризата; припомня, че олигополните пазари са особено предразположени към нарушаващи конкуренцията практики; опасява се, че тази концентрация може, в крайна сметка, да ощети потребителите; подчертава, че прекомерната концентрация излага на риск както финансовата индустрия, така и реалната икономика;

43.  Подчертава, че консолидацията в банковия сектор увеличи пазарния дял на няколко големи финансови институции; настоятелно призовава Комисията да продължи внимателно да наблюдава сектора, с цел да укрепи конкуренцията и защитата на потребителите на европейските банкови пазари, включително в областта на инвестиционното банкиране, в която депозитите на дребно се използват за кръстосано субсидиране на инвестиционни банкови дейности с по-рисков характер;

44.  Настоятелно призовава Комисията внимателно да разгледа мащаба на активите и дяловите участия на финансовите институции преди отпускането на държавна помощ;

45.  Подчертава факта, че вложителите, държащи до 100 000 EUR по своите банкови сметки, следва да имат възможност за максимална защита и да бъдат изключени от всякакви споразумения за поделяне на тежестта, произтичащи от преструктуриране и преобразуване на дадена банка;

46.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид възможността за обвързване на държавната помощ за банките в някои случаи с условието за отпускане на кредити на МСП;

47.  Подчертава, че МСП бяха засегнати непропорционално по отношение на възможността да получат достъп до финансиране от началото на финансовата криза; посочва, че МСП представляват 98 % от всички предприятия в еврозоната, работодатели са на около три четвърти от заетите в еврозоната и генерират приблизително 60 % от добавената стойност, както и че отказът за финансиране ги лишава от възможността да инвестират и да осъществяват растеж; поради това призовава Комисията да отдаде приоритет на мерките за пренастройване на финансовата уредба с цел насърчаване на растежа и облекчаване на кризата с финансирането, през която преминават МСП;

48.  Подчертава, че банките, които получават държавна помощ, не следва да увеличават своя размер и да усложняват структурата си; настоятелно призовава Комисията да ги насърчава да съсредоточават стопанския си модел върху устойчивата част от тяхната дейност, политиката във връзка с възнагражденията и структурата на таксите и да не увеличават експозицията си към публичния дълг, особено ако същевременно намаляват кредитния поток към МСП и домакинствата; посочва, че е необходима нова, постоянна регулаторна система с цел справяне с недостатъците, открити в правната система отпреди кризата, по-специално по отношение на финансовия сектор, както и за коригиране на нарушенията, създадени по време на финансовата и икономическата криза, и за да се гарантира, че когато банките получават държавна помощ, се обръща приоритетно внимание на последиците и ползите за данъкоплатците, потребителите и единния пазар като цяло;

49.  Осъжда факта, че МСП, включени в програми за преструктуриране в държавите членки, изпитват затруднения с достъпа до кредитиране от банките и са задължени да плащат по-високи лихви единствено поради това, че се намират в еврозоната, което води до нарушения на единния пазар;

50.  Подчертава, че външните инвеститори също следва да бъдат насърчавани да участват във възможно най-голяма степен в дружества за управление на активи, създадени съгласно програми за държавна помощ като начин за разделяне на обезценените активи, за да се гарантира, че няма конфликт на интереси между инвеститори, които притежават или прехвърлят активи, и целите на дадено дружество за управление на активи;

51.  Счита, че дружествата за управление на активи следва да се опитат да продадат активите си възможно най-скоро, с цел да се възстанови нормалното състояние на пазара и да се прекрати публичната намеса в даден сектор;

52.  Счита, че опитът на ГД „Конкуренция“ във връзка с банковите кризи следва да се счита за най-добра практика и да се използва в бъдеще като инструмент повече за превантивни, отколкото за последващи намеси;

Модернизиране на държавната помощ

53.  Приветства отново съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ“ COM(2012)0209), и наскоро приетите от Съвета преразгледани правила за държавната помощ относно груповото освобождаване и процедурите; при все това призовава Комисията да гарантира, че стимулирането на икономическия растеж като една от глобалните цели на тази реформа няма да доведе отново до увеличаване на публичния дълг;

54.  Счита, че предприятията следва да се преструктурират, като се съобразяват с ясни ограничения, като по този начин задържат на минимално равнище всякакви вредни последици за конкурентите, които не са получили подкрепа от публично финансиране;

55.  Призовава Комисията да проучи на какъв етап дружествата стават прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират, и да обмисли мерки, които могат да бъдат взети на национално равнище или на равнище ЕС, които да попречат на дружествата в бъдеще да станат зависими от спасяване от страна на правителството;

56.  Отбелязва общото намерение на Комисията да изключи повече мерки от изискването за уведомяване; подчертава обаче, че държавите членки ще трябва да гарантират предварителното съответствие с правилата за държавна помощ на мерките за минимална помощ и на схемите за групово освобождаване, за да запазят достатъчно равнище на контрол, като Комисията ще продължи да упражнява последващ контрол върху тези случаи;

57.  Споделя мнението на Комисията, че процедурите за предоставяне на държавни помощи трябва да бъдат ускорени, за да дадат възможност за съсредоточаване върху сложни случаи със сериозни последици за конкуренцията на вътрешния пазар; отбелязва предложението на Комисията за увеличаване на нейната свобода на преценка при вземането на решения относно начина, по който да бъдат обработвани оплакванията; призовава Комисията да изготви подробни критерии относно това как в този контекст да се разграничават важните от по-маловажните случаи; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

58.  Подчертава, че Комисията следва да гарантира по-добър обмен с държавите членки по отношение на качеството и навременността на представяната информация и подготовката на уведомленията; подчертава факта, че ефективни национални системи трябва да гарантират, че мерките за държавни помощи, освободени от задълженията за предварително уведомяване, са съобразени с правото на Съюза; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

59.  Отбелязва, че към момента съответната информация относно случаи на контрол на държавна помощ бива предоставяна изключително от държавите членки; повтаря искането си към Комисията да извърши оценка на това дали ще има нужда от допълнителни човешки ресурси, за да разшири своите инструменти за събиране на сведения и да бъде в състояние да получава информация директно от участниците на пазара; отбелязва обаче, че Комисията не следва да може да включва допълнителни съображения, свързани с качеството и ефикасността, в оценката на съвместимостта – вземането на тези решения трябва да бъде предоставено на органа, упълномощен да отпуска помощта;

60.  Изтъква липсата на яснота в някои държави членки относно това дали публичното финансиране на европейските потребителски центрове (ЕПЦ) може да се счита за необоснована държавна помощ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията; изразява загриженост, че това излага на риск подкрепата на държавите членки за ЕПЦ и вече e довело до временно преустановяване на финансирането за ЕПЦ; ето защо настоятелно призовава Комисията да гарантира правилното функциониране на ЕПЦ, като поясни възможно най-скоро, че този тип финансиране не се квалифицира като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза, предвид факта, че ЕПЦ не извършват стопански дейности, а осигуряват услуги в подкрепа на потребителите;

Транспортен сектор

61.  Счита, че Комисията следва да укрепи допълнително връзките между политиките в областта на конкуренцията и транспорта, с цел да подобри конкурентоспособността на европейския транспортен сектор;

62.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират открита и лоялна конкуренция във всички видове транспорт;

63.  Призовава Комисията да развие публични транспортни мрежи с цел подобряване на услугите за потребителите;

64.  Настоятелно призовава Комисията, с цел противодействие на постоянното увеличаване на емисиите на CO2, да обърне специално внимание на изпълнение на международния ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне с два градуса по Целзий (°C) в сравнение с равнищата от преди индустриализацията, каквато е целта за 2020 г.;

Железопътен транспорт

65.  Настоятелно призовава Комисията да завърши прилагането на Единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата и железопътните предприятия и да се убеди, че всяка държава членка има силен и независим национален регулаторен орган;

66.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират отварянето на сектора на железопътния транспорт за лоялна конкуренция, както и за по-добро качество на услугите;

67.  Призовава Комисията да обмисли възможността да приеме законодателно предложение за европейски регулаторен орган, който ще си сътрудничи с националните регулаторни органи и ще действа в случаите, когато такива не съществуват или са неактивни;

68.  Подчертава, че единният пазар в сектора на железопътните товарни превози е засегнат от неправилно или непълно транспониране на законодателството на ЕС от държавите членки и от пречките пред презграничната мобилност, които ощетяват конкуренцията и растежа; призовава Комисията да провери дали пазарните бариери, въведени от операторите, или техническите аспекти, които са от различно естество в различните държави членки, като например габарити на коловоза, енергоснабдяване, сигнални системи и други подобни пречки, отнасящи се до оперативната съвместимост и достъпността на инфраструктурата, могат да се считат за нарушения на правилата на конкуренцията;

Въздухоплаване

69.  Приветства намерението на Комисията да преразгледа насоките на ЕС за държавна помощ за въздухоплаването и летищата до края на 2013 г., които ще трябва да премахнат евентуални нарушения на конкуренцията и да създадат равни условия за всички участници на пазара;

70.  Приканва Комисията да предостави обоснован преглед, за да констатира кои въздушни превозвачи извършват антиконкурентни действия чрез неправомерното ползване на специални условия или чрез злоупотребяване с тяхното господстващо положение на определени летища;

71.  Насърчава Комисията да разследва дали определени практики по отношение на определянето на конкретни основни летища – въз основа на клаузите на над 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, подписани от държавите членки с държави извън ЕС, изкривяват конкуренцията в противоречие с интересите на европейските потребители;

Автомобилен сектор

72.  Призовава Комисията да гарантира справедливо балансирани възможности за преговаряне между производителите и дистрибуторите, като подчертава следното:

изисква Комисията да настоява за нуждата от разработване на принципи на добро поведение между производителите и търговците по отношение на вертикалните споразумения в сектора на моторните превозни средства, по-специално по отношение на защитата на инвестициите след прекратяването на договор и възможностите за прехвърляне на стопанската дейност към друг член на мрежата на същата марка, с цел да се насърчава прозрачността в търговските и договорните отношения между страните;

Корабостроителен сектор

73.  Призовава за това, да се гарантира конкурентоспособността на европейския корабостроителен сектор, като се насърчава дейността му в рамките на ЕС при условията на една все по-конкурентна международна среда;

74.  Подчертава необходимостта от гарантиране на правна сигурност и на равно третиране за европейските корабособственици във всички държави членки;

Сектор на финансовите услуги

75.  Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите на застраховки на моторни превозни средства;

Енергиен сектор

76.  Отбелязва, че единният пазар на енергия не само ще доведе до по-ниски цени за потребителите, но и ще повиши конкурентоспособността на предприятията в ЕС;

77.  Приветства прилагането на антимонополните мерки на Комисията в енергийния сектор;

78.  Настоятелно призовава Комисията да се стреми към пълно прилагане на пакета за вътрешния енергиен пазар с оглед на факта, че в сектора на енергетиката все още не е изцяло изграден отворен и конкурентен единен пазар; настоятелно призовава Комисията да бъде решителна при прилагането на мерките, взети във връзка със секторното проучване, за да се гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренцията в енергийния сектор; във връзка с това приветства текущите законодателни процедури в областта на конкуренцията в енергийния сектор с цел завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и отстраняване на повторно въведените от енергийните доставчици пречки;

79.  Счита, че единният европейски енергиен пазар би намалил цените на енергията както за потребителите, така и за предприятията, и би укрепил конкурентоспособността на европейските стопански оператори в световен мащаб; счита, че по тази причина Комисията следва да бъде насърчена да развие единен европейски пазар на енергия до 2014 г.;

80.  Подчертава, че е от изключително значение държавите членки и Комисията да гарантират навременно и правилно прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергийния пазар, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, с цел до 2014 г. да се постигне интегриран и конкурентоспособен европейски вътрешен енергиен пазар;

81.  Приканва Комисията да гарантира, че регламентите и директивите в областта на енергетиката се транспонират и прилагат правилно във всички държави членки; призовава Комисията да бъде особено бдителна, когато цените надхвърлят средното за ЕС равнище, тъй като високите цени нарушават конкуренцията и вредят на потребителите;

82.  Счита, че Комисията трябва да бъде стриктна при въвеждането на реформите на енергийния пазар с цел намаляване на цените, особено в държави членки, които са подложени на процедура за прекомерен дефицит;

83.  Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват евентуални случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите за търговия на дребно с горива;

84.  Във връзка с това приветства неотдавнашните проучвания на Комисията в петролния сектор, като признава, че нарушаването на правилата за конкуренцията в тази област има огромни последици за потребителите;

85.  Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват дали т.нар. „ефект на понеделника“ – предполагаемо манипулиране на цените на петрола от дружества в зависимост от конкретния ден от седмицата, е действително явление; настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо равнището на конкуренцията предвид факта, че тримата най-големи играчи все още държат около 75 % от пазара на електричество и над 60 % от пазара на газ, въпреки постепенното отваряне на тези пазари в средата на 90-те години на миналия век; приканва Комисията да публикува насоки с цел подобряване на достъпа на възобновяемите източници на енергия до енергийните мрежи;

86.  Призовава Комисията да проучи в следващия си годишен доклад доколко концентрацията на доставчици на важни суровини може да навреди на дейността на секторите клиенти и на по-ефективна в екологично отношение икономика, тъй като някои от тях са от изключително значение за внедряването на екологично ефективни технологии, необходими за постигането на целите в областта на околната среда;

87.  Подчертава ролята на интелигентните мрежи, които позволяват двупосочна комуникация между производителите и потребителите на електроенергия, като изтъква, че интелигентните мрежи могат да дадат възможност на потребителите да наблюдават и приспособяват своето потребление на електроенергия; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че тази информация е достъпна на съответните уебсайтове за потребителите и за всички съответни участници като строители, архитекти и доставчици на оборудване за отопление, охлаждане и електричество;

Платежни услуги

88.  Изразява загрижеността си, че европейският пазар на електронни плащания продължава да бъде разпокъсан и че все още не са разрешени проблемите, свързани с конкуренцията; отбелязва двете предложения на Комисията от 24 юли 2013 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти, и относно платежните услуги на вътрешния пазар, по които понастоящем се работи; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

89.  Подчертава, че въпреки факта, че директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки (2011/7/ЕС) трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до март 2013 г., не всички държави членки са я приложили; отбелязва, че това вреди на конкуренцията на единния пазар, и по-специално засяга отрицателно МСП;

Далекосъобщения

90.  Настоятелно призовава Комисията да удвои усилията си по отношение на далекосъобщителните пазари, с цел да съдейства да се сложи край на фрагментацията на далекосъобщителните пазари и да се избегнат злоупотребите с господстващо положение от страна на операторите, имащи власт на пазара; призовава да се гарантира, че услугите, предоставяни от операторите, особено тези за достъп до интернет, са прозрачни, съпоставими и не съдържат договорни пречки пред конкуренцията;

91.  Приветства подкрепата на Комисията за разгръщане на широколентова инфраструктура на територията на цяла Европа, което ще доведе до икономическа конкурентоспособност и социално сближаване; иска да установи дали е възможно цифровите услуги в Европа да бъдат класифицирани като УОИИ;

92.  Счита, че приносът, който политиката в областта на конкуренцията ще има за разгръщането на широколентови услуги на единния пазар, е от изключително важно значение за постигането на баланс между публичните и частните инвестиции, с оглед на изпълнението на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и осигуряването на покритие на отдалечени, селски или рядко населени райони на ЕС;

Нови технологии и иновации

93.  Акцентира върху изключителното значение на „важните патенти“ за иновациите в сектора на ИКТ и за тази цел призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че притежателите им предоставят справедливи, достъпни и недискриминационни лицензи на други оператори, за да се даде възможност за непрекъснат технически прогрес и за развитие на нови продукти в полза на потребителите; подчертава, че политиката в областта на конкуренцията следва да разполага с инструменти за предотвратяване създаването на изкуствени пречки пред междусистемните връзки, оперативната съвместимост и развитието на икономии от мащаба на пазарите;

94.  Приветства напредъка, постигнат от Комисията в нейното разследване на нарушаващите конкуренцията практики на „Гугъл“ (Google) и неотдавнашните информации за възможно уреждане на спора до пролетта на 2014 г.; настоятелно призовава Комисията да действа решително по отношение на всички идентифицирани поводи за безпокойство и да вземе приоритетно всички необходими мерки, за да се гарантира лоялна конкуренция на пазарите, свързани с търсенето на информация онлайн и онлайн рекламирането, предвид господстващото положение на „Гугъл“, притежаваща пазарен дял, който надхвърля 90 % в повечето държави членки, и възможната злоупотреба с това господстващо положение;

95.  Настоятелно призовава Комисията да тества на пазара новите предложения, направени от „Гугъл“, за да оцени обстойно тяхната адекватност и въздействие; предвид значението на търсачките в цифровата икономика, подчертава, че във всички случаи Комисията трябва да гарантира, че „Гугъл“ се ангажира напълно и прилага решенията във връзка с четирите области, пораждащи безпокойство, посочени от Комисията; призовава Комисията, ако това не може да бъде постигнато чрез уреждане на спора, незабавно да изпрати изложения на възраженията на дружеството с дейност в областта на търсенето на информация онлайн;

96.  Припомня, че неутралността на мрежата е от изключително значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и пълната гаранция за конкуренцията;

Държавна помощ за футбола

97.  Приветства действието на Комисията за започване на разследване срещу съществуването на държавна помощ за футбола, тъй като подобна помощ създава условия за нарушаване на използването на публичните ресурси;

98.   Счита, че Комисията следва внимателно да проучи всеки кредит или всяко рефинансиране на кредити от банки, които са получили държавна помощ, насочена към футболни клубове, по-специално лихвените проценти на кредитите в сравнение със средните лихвени проценти при кредитиране, както и техния размер спрямо дълга на въпросния футболен клуб;

99.  Настоятелно призовава Комисията да реши по структуриран начин въпроса за връзките между професионалния спорт и политиката в областта на конкуренцията, и по-специално неплащането на вноски за социално осигуряване и изпълнението на данъчните задължения от страна на футболните клубове, както и клаузите за прекратяване;

Хранителната верига

100.  Приветства създаването на работна група относно храните в ГД „Конкуренция“, чиято цел е да следи за промените в областта на конкуренцията в рамките на хранителната верига и нейното въздействие върху потребителите, както и даването на ход на проучване по отношение на търговията на дребно; счита, че е създаването на балансирана система от връзки в хранителния сектор не трябва да става за сметка на политиката в областта на конкуренцията или посредством чисто търговски подход, който не отразява основните принципи на тази политика;

101.  Приветства действията на Комисията за контрол на доставките на пазара на бяла захар и очаква с нетърпение да научи резултатите от разследването;

Социални аспекти

102.  Отбелязва, че принципите на субсидиарност, демократичен контрол и насърчаването на обществения интерес са основополагащи принципи на Европейския съюз;

103.  Подчертава, че в съответствие с общите принципи на Договорите (недискриминация, равно третиране, пропорционалност) държавите членки и местните органи трябва свободно да решават как да бъдат финансирани и организирани социалните услуги от общ интерес (СУОИ); във връзка с това насочва вниманието към социалните цели на Съюза и към необходимостта от насърчаване на качеството, достъпността и ефективността на тези услуги, независимо от това дали са предоставени от публични или частни оператори;

104.  Отбелязва, че Съюзът е изправен пред значителни предизвикателства в областта на повторната индустриализация, прехода в енергетиката и цифровото оборудване, които изискват значителни инвестиции, както и че инвестициите в образование, обучение и повишаване на уменията, чиято цел е борба с младежката безработица, по-скоро допълват целите на политиката в областта на конкуренцията, отколкото им противоречат;

105.  Посочва, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде прилагана в съответствие с член 9 от ДФЕС, който постановява, че при определянето и прилагането на всички свои политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост;

106.  Изразява убеденост, че политиката на социална конвергенция може да се провежда в тясна съгласуваност със силна икономическа и конкурентоспособна политика;

107.  Счита, че осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар е свързано също така и с борбата срещу социалния дъмпинг, който следва да се счита за нарушаваща конкуренцията практика; счита, че Комисията следва да се занимае с дъмпинговите практики в ЕС, състоящи се в това дадено дружество да продава на международните или на вътрешните пазари изделия под тяхната производствена цена, с цел да доведе до несъстоятелност един или повече конкуренти; счита, че поради това Комисията следва да се стреми към по-голямо сближаване на икономическите и социалните показатели на държавите членки; подчертава, че е необходимо структурните реформи да включват промяна на данъчната система, с цел борба с измамите, укриването на данъци и данъчните убежища;

o
o   o

108.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на националните органи в областта на конкуренцията.

(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1. (2) ОВ L 61, 5.3.2009 г., стр. 1. (3) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1. (4) OВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8. (5) OВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2. (6) OВ C 72, 26.3.2009 г., стр. 1. (7) OВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9. (8) OВ C 16, 22.1.2009 г., стр. 1. (9) OВ C 6, 11.1.2011 г., стр. 5. (10) OВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1. (11) OВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4. (12) ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3. (13) OВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 15. (14) ОВ L 114, 26.4.2012 г., стр. 8. (15) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 51. (16) Приети текстове, P7_TA(2013)0026. (17) OВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13. (18) Приети текстове, P7_TA(2013)0267. (19) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47. (20) ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 114. (21) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 143. (22) ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 105. (23) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 43. (24) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 16. (25) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 60. (26) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 97. (27) Приети текстове, P7_TA(2013)0268.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно поддържането на производството на мляко в планинските региони, необлагодетелстваните региони и най-отдалечените региони след изтичането на срока на млечните квоти (2013/2097(INI))

P7_TA(2013)0577 A7-0383/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял III от Договора за функционирането на Европейския съюз, по‑специално относно селското стопанство,

—  като взе предвид член 174, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално относно планинските региони, и член 349 относно най-отдалечените региони,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 247/2006 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 261/2012(2) относно договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007(3),

—  като взе предвид Протокола за прилагане на Алпийската конвенция от 1991 година в областта на планинското земеделие (Протокол за планинското земеделие), публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 30 септември 2006 г.(4),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. относно „Пазарна динамика и съответните условия за плавно, постепенно премахване на квотната система за мляко — втори доклад за плавно премахване на квотната система“ (NAT-V-028),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Пазарна динамика и съответните условия за плавно, постепенно премахване на квотната система за мляко — втори доклад за плавно премахване на квотната система“ (COM(2012)0741 окончателен),

—  като взе предвид проучването на тема „Етикетиране на селскостопанските и хранителните продукти от планинско земеделие“, възложено от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (административно споразумение AGRI-2011-0460 / JRC-IPTS № 32349-2011-10),

—  като взе предвид проучването, направено от Комисията, на тема „Икономическо въздействие на премахването на квотната система за мляко – регионален анализ на производството на мляко в ЕС“ от февруари 2009 г.,

—  като взе предвид проучването, направено от Тематичен отдел Б (структурни политики и политика на сближаване), на тема „Бъдещето на квотите за мляко – различни сценарии“ от януари 2008 г.,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0383/2013),

А.  като има предвид, че постепенното премахване на квотите за мляко ще се отрази на целия европейски пазар на мляко, и особено на млекопроизводителите в планинските региони и най-отдалечените региони, където няма да бъде възможно да се използват възможностите за растеж, произтичащи от либерализацията, поради постоянните неблагоприятни природни условия в тези региони;

Б.  като има предвид, че съгласно член 32 от Регламент (ЕС) №1305/2013 регионите на север от 62-ия паралел и някои съседни региони се считат за планински региони, и като има предвид, че определението и статусът на най-отдалечените региони са предвидени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че решенията, които младите селскостопански производители в тези региони вземат за бъдещето, ще зависят от големината на стопанствата и техните финансови ресурси, като се отчита фактът, че стопанствата, които наскоро са инвестирали в квотната система, след изтичането на срока на квотите ще трябва да се изправят пред сериозна криза, свързана с ликвидността, и да понесат по-голяма финансова тежест;

Г.  като има предвид, че съществуват сериозни неблагоприятни условия, свързани с разходите, по отношение на млекопроизводството в планинските и в най-отдалечените региони в резултат на местонахождението, и че предвид допълнителните ограничения, и по-специално ограниченията върху земеползването, на селскостопанските производители трябва да се гарантира икономически жизнеспособна и доходоносна работа след изтичането на срока на квотите;

Д.  като има предвид, че поради изтичане на срока на квотите е възможно части от останалите необлагодетелствани региони също да изпаднат в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, което застрашава устойчивостта на производството в тези региони, отчасти тъй като гъстотата на производството е толкова ниска, че изкупвателните и преработвателните предприятия биха могли да преместят дейността си в по-конкурентни региони, особено където разходите за изкупуване на млякото или за транспорт на продуктите до пазара са по-ниски;

Е.  като има предвид, че една от основните цели на новата ОСП е да поддържа продуктивно селско стопанство в планински и необлагодетелствани региони или в най-отдалечените региони;

Ж.  като има предвид, че разходите за производство, събиране, транспорт и предлагане на пазара на мляко и млечни продукти извън региона на производство са значително по-високи в тези региони, отколкото в региони с по-изгодно местоположение;

З.  като има предвид, че учредяването на сдружения на производителите може да спомогне за намаляването на производствените разходи и за засилване на позицията на млекопроизводителите при договаряне, особено по отношение на определянето на цените на млякото;

И.  като има предвид, че при съществуващите рамкови условия в много случаи млечните продукти могат да не са преработени в близост до мястото, където са произведени; отбелязва необходимостта да се вземе предвид инфраструктурата и да се позволи на специфичните обозначения, като например „продукт от планината“, да се използват за продукти, преработени в границите на определено разстояние от съответния планински регион; счита, че е особено важно тази мярка да се прилага за всички продукти, произведени от мляко от планински региони;

Й.  като има предвид, че в много от тези региони млекопроизводството е най-важният и най-разпространеният селскостопански сектор, както и че то има основно значение за производството на висококачествени млечни продукти с признати от ЕС наименования; като има предвид, че е важно да се поддържат производствени бази във всички територии на Съюза, за да бъдат възможни доставки до всеки потребителски регион, без това да създава неоснователни транспортни разходи и разходи, свързани с околната среда;

К.  като има предвид, че в много държави членки и региони млекопроизводството е основен стълб на регионалната икономика и основен фактор за добавена стойност на селското стопанство;

Л.  като има предвид, че развитието и насърчаването на висококачествените млечни продукти е един от възможните начини за справяне с повишаването на млекопроизводството;

М.  като има предвид, че в много региони млекопроизводството в основаната си част се осигурява от малките и средните по големина семейни стопанства;

Н.  като има предвид, че 59 % от земеделската земя в планинските региони се използва за постоянни ливади и пасища във връзка с млечния сектор, като в повечето случаи земеделското ползване на тази земя е невъзможно или нецелесъобразно; като има предвид, че 9,5 % от млякото в ЕС се произвежда в планинските региони; като има предвид, че орографията и климатът ограничават алтернативите за селскостопанска дейност и че разнообразието на селскостопанската дейност е много ограничено;

О.  като има предвид, че в някои най-отдалечени региони е невъзможно млекопроизводството да бъде заместено в качеството му на един от основните двигатели на икономиката, социалната стабилност, качеството на околната среда и земеползването; като има предвид, че в тези региони програмите POSEI представляват най-добрите инструменти за насочване на по-голяма помощ с цел поддържане на равнищата на производство;

П.  като има предвид, че животновъдството в тези региони не е само икономически отрасъл и поминък за населението им, а е определящ елемент на традиционната им култура и социалните им структури, дълбоко свързан с бита и традициите на местното население;

Р.  като има предвид, че в планинските и най-отдалечените региони, както и в някои части на останалите необлагодетелствани региони, изоставянето на дейностите, свързани с животновъдството и свързаната с него млечна промишленост, често води до изоставяне на селското стопанство, незаинтересованост към добрата земеделска земя и последващо обезлюдяване и миграция от селото към града;

С.  като има предвид, че селското стопанство в тези региони често спомага за съхраняването и поддържането на ландшафта и биологичното разнообразие и за ограничаването на природните бедствия, което го превръща в крайъгълен камък за успешно регионално развитие, без който другите сектори, като например туризмът, не биха могли да се развиват; като има предвид, че изоставянето на селскостопанската дейност в тези региони може да нанесе сериозни вреди на тези сектори;

Т.  като има предвид, че в много необлагодетелствани региони млекопроизводството гарантира икономическо и социално сближаване и това не трябва да бъде излагано на риск с изтичането на срока на квотите; като има предвид, че опазването на селскостопанския ландшафт, на туристическата индустрия, на местните мрежи за производство, преработка и пазарна реализация, на работните места и на дългосрочните перспективи за младите хора трябва да се запази и насърчава;

У.  като има предвид, че премахването на квотите за мляко ще доведе до конкуренция между регионите производители в цяла Европа; като има предвид, че продуктовата диференциация е особено важна за поддържане на достъпа до пазара за планинските региони и за тези най-отдалечени региони, които произвеждат мляко или млечни продукти;

1.  Отбелязва, че директните плащания от първия стълб на селскостопанската политика в много държави членки, дори и в рамките на текущата реформа на ОСП, се основават на исторически справки, които могат да доведат до значителни неблагоприятни условия за пасищата и млекопроизводството в тези региони; призовава държавите членки, засегнати от такива ситуации, съответно да въведат незабавно система за коригиране на неравностойното положение, в което се намират тези региони, като част от прилагането на селскостопанските реформи на национално равнище;

2.  Отбелязва, че млякото от планината възлиза на 10 % от млякото, произвеждано в ЕС–27, но представлява две трети от млекопроизводството, включващо три четвърти от производителите в Австрия, Словения и Финландия, и че съответните цифри остават също така значителни и в още десетина държави; отбелязва също така, че в по-голямата част от тези влажни планински региони, както и в най-отдалечените региони, пасищата основно се ползват за изхранването на млечните стада, като се запазва достъпен и населен ландшафт и така се създават благоприятни условия за туризма, биологичното разнообразие и околната среда;

3.  Счита, че постоянните ливади и пасища, чиито възможности за оползотворяване в тези региони най-често се изчерпват с изхранването на говеда, овце и кози, никога не трябва да се третират като по-неравностойни от другите видове земеделска земя при изчисляването на директните плащания от първия стълб;

4.  Счита за наложително предвиждането на премия, насочена към тревопасния добитък, в рамките на първия стълб на ОСП и в рамките на програма POSEI в най-отдалечените региони по отношение на стопанства с пасищни и фуражни площи, използвани за животни; отхвърля всякакви нови изисквания относно изхранването на преживни животни, които могат да доведат до нарушаване на съществуващите селскостопански практики;

5.  Подчертава важната роля на обвързаните с производството плащания в рамките на първия стълб на селскостопанската политика; отбелязва, че на държавите членки в тези региони следва да се дадат допълнителни възможности за обвързани с производството плащания, независимо дали са национални или финансирани от ЕС, съгласно приетото в текущата реформа на ОСП;

6.  Подчертава необходимостта от това, в разпоредбите на ОСП да се обърне надлежно внимание на малките стопанства в тези региони, като се има предвид тяхната структурна необходимост от по-висок интензитет на пряка човешка работа и по-високите им разходи за закупуване на суровини, както и на факта, че те са от особено значение за запазването на работни места и развитието на селските райони;

7.  Отбелязва, че трябва да се направи отделна оценка на изтичането на срока на млечните квоти в планинските и в най-отдалечените региони поради характерните особености на тези региони, ако се разработват целенасочени мерки за подпомагане и поддържане на производството;

8.  Предвид незаменимото естество на млекопроизводството в някои най-отдалечени региони, Комисията и държавите членки следва да използват в тези региони програмите POSEI с цел засилване на помощта в областта на преките плащания и пазарните мерки и програмите за развитие на селските райони с цел засилване на помощта в рамките на втория стълб на ОСП;

9.  Призовава за предприемане на допълнителни мерки като част от разработването на Общата стратегическа рамка с участието на програмата за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; счита, че целта на Общата стратегическа рамка следва да бъде насърчаване на концепциите за регионално развитие и на структурните програми за опазване, насочени към опазване на селското стопанство и укрепване на дейностите нагоре и надолу по веригата на стойността;

10.  Призовава държавите членки и регионите да разработят, където е приложимо, специална програма за развитие на селските райони по отношение на млекопроизводството в тези области;

11.  Подчертава в тази връзка необходимостта от подпомагане на консолидирането или създаването на проекти, които създават добавена стойност, диференцират продуктите по територия и предлагат нови стратегии за насърчаване на планинските области и най-отдалечените региони; призовава Комисията да предложи широкообхватни мерки в подкрепа на създаването и реализирането на тези проекти и на свързаното с тях колективно инвестиране;

12.  Призовава държавите членки да предприемат действия срещу изчезването на пасищата и да вземат това предвид в законодателството относно планирането на земеползването;

13.  Подчертава, че мерките от втория стълб, като например компенсаторно обезщетение, агроекологична премия, индивидуална или колективна инвестиционна помощ за производството, преработвателни дейности – без да се забравя в случая на най-отдалечените региони (които са обхванати от системата POSEI) възможността за считането на продукти за особено важни за трансформацията на регионално селскостопанско производство, особено на млечни продукти, включени в доставките със специален режим, с цел поддържане на конкурентоспособността, пазарна реализация, помощ за започване на дейност за младите селскостопански производители и помощ за насърчаване на качеството, диверсификацията, иновациите и сътрудничеството (включително с местните органи), са от голямо значение за устойчивото млекопроизводство в тези региони; призовава поради това за предоставяне на държавите членки и на регионите на правната рамка, степента на финансиране и необходимите възможности с цел осигуряване на плащането на подходящи и силно диференцирани компенсаторни обезщетения и насърчаване на екологосъобразни и устойчиви форми на земеделие и на биологично земеделие; призовава за подходящи компенсации в рамките на втория стълб на ОСП във връзка с повишените инвестиционни разходи за млекопроизводство в планинските и най-отдалечените региони, произтичащи от специфичния характер на терена, голямото разстояние, на което се намират тези региони, изключителната разпокъсаност на парцелите и географската откъснатост на тези острови;

14.  Призовава също така за целенасочена инвестиционна помощ, например във връзка с амортизацията и лихвите за селскостопански сгради и технологии, която да се предостави на млекопроизводителните стопанства с потенциал за развитие, с цел намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността на стопанствата;

15.  Призовава държавите членки да насърчават по-конкретно мерките от втория стълб, като например кооперативните предприятия, с цел икономически изгодно използване на селскостопански машини или сгради;

16.  Призовава Комисията да подготви нова последователна програма за развитие на селските райони и на млечния сектор за планинските и най-отдалечените региони, за необлагодетелстваните региони, в които се произвежда мляко, и за държавите членки, в които основната част от млякото се добива от много малки стопанства;

17.  Посочва, че поради големите логистични проблеми, свързани с транспорта, и предимно малките количества мляко от отделните стопанства, разходите по събирането на млякото и транспортните разходи на крайния продукт в планинските области и най-отдалечените региони са особено високи, което води до значителни неблагоприятни условия във връзка с местоположението и конкурентоспособността; призовава за помощи за преработвателните предприятия, особено онези от тях, които са собственост на кооперации, така че да компенсират по-високите разходи по събиране и производство в тези области в сравнение с по-облагодетелстваните региони;

18.  Подчертава, че е необходим инструмент за наблюдение на пазара във връзка с производството на мляко (Млечна обсерватория) с цел събиране и разпространение на данни и информация относно производството и доставките, за да се осигурява ранно предупреждение за рисковете от пазарни дисбаланси, като се вземе под внимание разнообразието на млечни продукти, и за да се извършва прогнозен краткосрочен анализ в контекста на нестабилността на цените с оглед на фина настройка на приспособяването на обема на млякото към търсенето на пазара;

19.  Посочва, че в планинските и най-отдалечените региони и други по-необлагодетелствани региони преработката и продажбата в стопанството или на пасищата дават възможност на малките стопанства и микростопанствата да постигнат по-висока добавена стойност и да увеличат туристическия потенциал на тези региони; подчертава, че подобни инициативи следва да бъдат финансирани в рамките на втория стълб на ОСП;

20.  Подчертава, че значителното разстояние между най-отдалечените региони и потребителските пазари създава необходимост от двойно складиране в съответствие със съвременната организация на логистиката; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме тези складови съоръжения, които се намират извън територията на най-отдалечените региони, за допустими в рамките на разпоредбите относно инвестициите в тези региони;

21.  Отбелязва, че високопланинските пасища и мандри и тези области от най-отдалечените региони, които произвеждат мляко, се нуждаят от специално внимание по отношение на инвестициите и мерките, насочени към поддържане и/или възстановяване на условията, необходими за отглеждането, преработката и продажбата на мляко;

22.  Подчертава, че следва да се въведат мерки, така че да се предостави възможност за занаятчийско производство на традиционни продукти;

23.  Призовава Комисията и държавите членки при изготвянето на всички законодателни актове да отчитат необходимостта от избягване на прекомерна бюрокрация и да поставят изискванията за хигиеничност, етикетиране и задължително предоставяне на информация в разумни граници, за да се гарантира, че те са изпълними за малките производители и преработватели;

24.  Посочва, че малките селскостопански производители в планинските и необлагодетелстваните региони, като например тези области от най-отдалечените региони, които произвеждат мляко или млечни продукти, следва да бъдат подпомагани при учредяването на организации на производителите, които засилват позициите им в процеса на договаряне, тъй като за дребните селскостопански производители в тези региони е важно да се поддържат и развиват повече пазари с регионален и местен характер;

25.  Подчертава, че правилата относно хигиената и предлагането на пазара трябва да съответстват на размера и нуждите на пазарите и че следователно хигиенните норми следва да бъдат подходящи и приложими спрямо селскостопанските производители и млекопреработвателите в планинските, необлагодетелстваните и най-отдалечените региони;

26.  Посочва, че методите за отглеждане на добитък, насочени към ефикасно производство на мляко, са свързана с особено високи разходи за малките стопанства; поради това призовава за насърчаване на отглеждането на добитък, за да се предостави възможност на млекопроизводителните стопанства в тези региони да отглеждат собствен висококачествен добитък въпреки това;

27.  Счита, че следва да се насърчава учредяването на организации на млекопроизводителите, за да се гарантира подходящ достъп до пазара на всички стопанства и да се създават партньорства за насърчаване на агроекологичния туризъм;

28.  Посочва, че в съответствие с договореностите в рамките на ООП за плодове и зеленчуци организациите на производителите следва да получат възможност за създаване на оперативни програми, финансирани от бюджета на ЕС; в този контекст на организациите на производителите следва да се даде възможност за насърчаване на достъпа до нови пазари, развитие на пазара, осигуряване на качество, продуктови иновации и реклама, по-специално във връзка с новосъздаденото обозначение „продукт от планината“ или други възможни запазени наименования, защитените наименования за произход и други обозначения за качество, както и за укрепване на изграждането на капацитет и мерки за управление на кризи;

29.  Призовава Комисията и държавите членки да включат в общи изследователски програми областите на пасищата и млекопроизводство впланинските и най-отдалечените региони и други необлагодетелствани региони и да им отделят специално внимание в рамките на общите изследователски проекти с цел насърчаване на иновативни решения в тези региони, като вземат предвид необходимостта да се предприемат мерки относно предизвикателствата във връзка с производителността и изменението на климата; счита, че тези научни изследвания следва също да имат за цел да откриват преимуществата за здравето на потребителите;

30.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно развитието на млекопроизводството в тези региони и да направи преглед на икономическото въздействие на изтичането на срока действие на квотите за производство на мляко спрямо млекопроизводителните стопанства, които се намират в тези региони; изисква от Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад по този въпрос до 2017 г., придружен от законодателно предложение, ако е налице значително намаляване на производството на мляко в тези региони;

31.  Призовава Комисията да разработи програми в сътрудничество с производителите, техните сдружения и търговските обединения – въз основа например на модела за набиране на финансови средства – с цел да се намали въздействието на очаквания рязък спад на цените на млякото;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-ефикасно програмата на ЕС за мляко в училищата, и по-специално да дадат възможност на поканите за участие в търговете изрично да избират мляко от планински региони с обозначение „продукт от планината“; призовава също така държавите членки да използват къси вериги на доставки в програмата за мляко в училищата, за да насърчат местното производство на мляко и да ограничат емисиите на въглероден диоксид във връзка с транспортирането;

33.  Призовава Комисията да вземе предвид при изготвянето и прилагането на законодателни актове във връзка с обозначението „продукт от планината“ специфичните особености на продуктите със защитени наименования за произход, които са уредени от конкретни относно произхода, като разгледа възможността за въвеждане на гъвкави договорености по отношение на планинските региони, които – поради специфичните условия на неравностойно положение, като например трудности във връзка с производството на фуражни култури – биха могли да изключени от схемите, предвидени съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012, в противоречие с целта на регламента;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят включването на изоставените пасища в производствения цикъл, като се увеличават добивите от пасищата и рационалното им използване;

35.  Обръща внимание на значението на мерките за подпомагане на установяването на млади селскостопански производители в планинските и най-отдалечените региони, като се има предвид степента на застаряване на населението в тях, която надвишава средното равнище;

36.  Призовава държавите членки да създадат необходимата рамка за осигуряване на достъп до курсове за обучение и кредити на производителите и преработвателите от планинските и необлагодетелстваните региони;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 42, 12.2.2006 г., стр. 1. (2) OВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 38. (3) OВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. (4) OВ L 271, 30.9.2006 г., стр. 63.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (2013/2110(INI))

P7_TA(2013)0578 A7-0375/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 210 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 20 декември 2005 г.,

—  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 18 декември 2007 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Междинен преглед на плана за действие на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: осъществяване на ефективни хуманитарни действия на ЕС, основани на принципи“ (COM(2010)0722),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи,“ от 3 октомври 2012 г. (COM(2012)0586) (по-нататък Съобщението за устойчивостта от 2012 г.),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ от 19 юни 2013 г. (SWD(2013)0227),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“, от 23 февруари 2009 г. (COM(2009)0084),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за изпълнение на стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни за 2011—2014 г.“, от 16 февруари 2011 г. (SEC(2011)0215),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“ от 18 май 2009 г.,

—  като взе предвид Рамковата програма за действие на ООН от Хиого 2005—2015 г., приета на Световната конференция за намаляване на бедствията, проведена през януари 2005 г. в Хиого, Япония, и подкрепена от Общото събрание на ООН в неговата Резолюция A/RES/60/195, и нейния средносрочен преглед,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие – оценка” от 23 април 2001 г. (CОМ(2001)0153),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2012 г., озаглавено „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“ (COM (2012)0446),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ от 27 февруари 2013 г. (COM(2013)0092),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ от 13 октомври 2011 г. (COM(2011)0637) и на заключенията на Съвета относно същото от 14 май 2012 г.,

—  като взе предвид Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави, определен в Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, прието на 5-я форум на високо равнище за ефективност на помощите в Пусан, Южна Корея, който се проведе от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие – определяне на рамката след 2015 г.(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“, приети на 25 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Конференцията на Организацията на Обединените нации за устойчивото развитие „Бъдещето, което искаме“, провела се през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (Рио+20), и по-специално нейните решения, свързани с намаляването на рисковете от бедствия,

—  като взе предвид четвъртата сесия на Глобалната платформа за ограничаване на рисковете от бедствия, провела се от 19 до 23 май 2013 г. в Женева, Швейцария,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ от 12 март 2013 г. (COM(2013)0141),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0375/2013),

A.  като има предвид, че в своето Съобщение за устойчивостта от 2012 г. Комисията определи устойчивостта като „способността на дадено лице, домакинство, общност, държава или регион да издържа, да се адаптира и бързо да се възстановява от шокове и сътресения“;

Б.  като има предвид, че намаляването на риска от бедствия (НРБ) е ключов компонент на постигането на устойчивост; като има предвид, че НРБ включва анализа и управлението на опасностите с цел да се намали уязвимостта от бедствия и обхваща дейности, които подкрепят готовността, превенцията и мерките за смекчаване на последиците на всички равнища, от местно до международно;

В.  като има предвид, че обвързването на помощ, възстановяване и развитие (ОПВР) е важен инструмент на подхода за устойчивост, който помага за преодоляване на оперативните и финансови пропуски между фазите на помощ и на развитие;

Г.  като има предвид, че Рамковата програма за действие от Хиого е безценен инструмент за постигане на напредък в програмата за НРБ в световен мащаб и че тя изтича през 2015 г.; като има предвид, че се очаква рамката за НРБ след 2015 г. да бъде приета на Световната конференция за намаляване на риска от бедствия в Япония в началото на 2015 г.;

Д.  като има предвид, че в средносрочния преглед на Европейския консенсус за хуманитарна помощ се отбелязва, че е постигнат напредък по отношение на НРБ, но че е от съществено значение постигането на по-нататъшен практически напредък;

Е.  като има предвид, че по данни на ООН, от 1992 г. досега 4,4 млрд. души са били засегнати от бедствия, били са причинени щети в размер на 2 трилиона щатски долара, а 1,3 млн. души са загинали; като има предвид, че размерът на загубите, причинени от бедствия, надхвърля 300 млрд. щатски долара за 2011 г.; като има предвид, че един долар, инвестиран в намаляване на риска от бедствия в райони с повишена вероятност от възникване на кризи, спестява най-малко четири долара разходи за помощ и възстановяване в бъдеще, според оценките на Азиатската банка за развитие;

Ж.  като има предвид, че взаимосвързаните вериги на доставките в днешния глобализиран свят означават, че икономическите загуби, понесени в един регион, имат отражение и по света; оценява се, например, че наводненията в Тайланд през 2011 г. са причинили забавяне на световното промишлено производство с 2,5%;

З.  като има предвид, че разходите, свързани с бедствия, се увеличават, като в същото време изменението на климата причинява повече екстремни климатични явления, в допълнение към бързата и неадекватно управлявана урбанизация, нарастването на броя на населението, влошаването на качеството на земите и недостига на природни ресурси; като има предвид, че продоволствените и хранителни кризи стават все по-чести в много региони от развиващия се свят;

И.  като има предвид, че усилията за НРБ и устойчивост трябва да бъдат в допълнение към, а не на мястото на усилията, полагани от развитите държави за намаляване на техния принос за изменението на климата;

Й.  като има предвид, че във време на финансова консолидация е налице значителна нужда от ефективно и ефикасно използване на ресурсите; като има предвид, че е необходимо финансирането за НРБ да има дългосрочна перспектива и следва да отразява действителните рискове, като се отделя ключово внимание на помощта за най-уязвимите от шокове;

К.  като има предвид, че Китай е изразходвал 3,15 млрд. щатски долара за намаляване на въздействието от наводненията, като с това е избегнал загуби, изчислявани на 12 млрд. щатски долара; като има предвид, че други примери за успех включват Бангладеш, Куба, Виетнам и Мадагаскар, които съумяха да намалят значително въздействието на метеорологичните заплахи като тропически бури и наводнения чрез подобрени системи за ранно предупреждение, готовност за бедствия и други мерки за намаляване на риска;

Л.  като има предвид, че в повечето държави инвестициите от частния сектор представляват висок дял от цялостните инвестиции и като има предвид, че националното икономическо развитие и устойчивост към бедствия зависят от чувствителни към риска от бедствия инвестиции на частния сектор;

М.  като има предвид, че ООН предвижда градското население в света да нарасне със 72% до 2050 г., като по-голямата част от градския растеж ще се осъществи в по-малко развитите страни, с което ще увеличи значително броя на хората, изложени на риск от бедствия;

Н.  като има предвид, че бедствията могат да допринесат за гама от по-нататъшни проблеми като крайната бедност, продоволствена несигурност и недохранване;

О.  като има предвид, че неустойчивите планиране и практики за развитие от миналото доведоха до повишена уязвимост към бедствия за много населения; като има предвид, че оценката на риска от бедствия трябва да бъде предварително условие за планирането за развитие и съответните програми;

П.  като има предвид, че липсата на координация между държавите—членки на ЕС и другите страни донори в ситуации след криза намалява въздействието на комбинираните усилия; като има предвид, че засилването на координацията между донорите, както в ситуации след кризи, така и в усилията за изграждане на устойчивост, могат да генерират значителни икономии и подобрена ефикасност по отношение на целите за развитие;

Р.  като има предвид, че Общият доклад за оценка вече е приет като надежден световен източник на анализ на рисковете от опасност и тенденциите на уязвимост като има предвид, че липсата на точни данни за причинените от бедствия загуби продължава да бъде основно предизвикателство;

С.  като има предвид, че регионалната интеграция е източник на икономически, политически и социални успехи;

Т.  като има предвид, че практиката на прехвърляне на земи трябва да бъде предмет на регламентиране, с цел да не бъде ощетено селското население;

Подходът на ЕС към устойчивостта

1.  Приветства Съобщението на Комисията за устойчивостта от 2012 г. и неговите цели; насърчава Комисията да преследва активно предложенията, изложени в съобщението и да гарантира по-нататъшното развитие на дългосрочен подход за изграждането на устойчивост и НРБ, което включва аспект, свързан с хуманитарната помощ, и аспект за развитие, и предоставя ясна връзка между двете;

2.  Приветства Плана за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г. и неговите приоритети; настоятелно призовава Комисията, заедно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), да прилага неговите предложения и приоритети и да осигури последователен напредък за постигане на неговите цели;

3.  Изразява загриженост, че устойчивостта и по-специално НРБ се споменават само накратко в заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“; смята, че е необходимо да се наблегне в по-голяма степен на тези въпроси в програмата за периода след 2015 г.;

4.  Призовава Комисията активно да интегрира мерките за устойчивост както в планирането на хуманитарните дейности, така и в това на дейностите за развитие; подчертава, че е необходима по-здрава връзка между краткосрочната, хуманитарна реакция и дългосрочното планиране за развитие, както и че това следва да се вписва в цялостния подход на ЕС за устойчивост;

5.  Счита, че основният фокус на подхода на ЕС за устойчивост трябва да се съсредоточава върху най-уязвимите, най-бедните и най-маргинализирани населения, при които се наблюдава висока изложеност на рискове, по-специално природни бедствия, и недостатъчна защита срещу подобни шокове, включително при бавно протичащи явления; подчертава, че един дългосрочен подход за устойчивост трябва да взема на прицел първопричините за уязвимостта към рискове и да намалява значително скритите рискови фактори;

6.  Подчертава, че дългосрочният подход на ЕС за устойчивост следва да разглежда влошаването на състоянието на екосистемите, особено селското стопанство, биологичното разнообразие и рибните ресурси и призовава ЕС да приеме последователна политика за намаляване на уязвимостта посредством неговата стратегия за намаляване на риска, която може да бъде осъществена чрез възприемането на устойчиви методи и системи на селскостопанско производство, като ротация на културите, агроекология, агролесовъдство, биологично земеделие и маломащабни земеделски стопанства;

7.  Призовава Комисията да набелязва в своята програма за устойчивост нестабилните и податливи на кризи държави и да инвестира в укрепването на местните институции с цел да се постигне стабилност и да се гарантира, че основните услуги се предоставят на най-уязвимите населения;

8.  Подчертава, че пропуските между фазите на помощ и на развитие могат да се преодолеят чрез ОПВР, което се стреми да осигури полезни взаимодействия между хуманитарната дейност и дейността за развитие; споделя мнението, че е необходимо да бъдат разгледани по-подробно стратегиите за преход и успоредните връзки между хуманитарното сътрудничество и сътрудничеството за развитие, особено в държави, застрашени от бедствия, продължителни кризи и държави, претърпели бедствия;

9.  Настоява, че държавите, застрашени от бедствия, следва да играят водеща роля и да бъдат основното действащо лице в определянето на техните приоритети и стратегии за преход от хуманитарна помощ към дългосрочна стратегия за развитие, тъй като те са в по-добра позиция по отношение на познаването на местната действителност, така че да определят какво е най-добро за техните собствени общности;

10.  Подчертава, че изменението на климата влошава дълбоко залегналите рискови фактори и следователно то трябва да бъде взето предвид в стратегиите за устойчивост, и по-специално адаптирането към климата;

Намаляването на риска от бедствия като съществен елемент на устойчивостта

11.  Подчертава, че инвестирането в мерки за НРБ преди бедствията е много по-икономически целесъобразно отколкото финансирането на реакцията при бедствия, след събитията; ето защо насърчава допълнителното инвестиране в стратегиите за НРБ и за устойчивост в развиващите се страни, особено в най-уязвимите райони, и неговото включване в националните планове за развитие;

12.  Изтъква, че ефективното управление на реагирането при бедствия взема предвид създаването на рамка, която позволява незабавното мобилизиране на всички необходими ресурси;

13.  Подчертава, че следва съответно НРБ да бъде изведено като приоритет в бъдещото планиране за развитие и интегрирано в планирането за развитие и хуманитарното планиране във всички нестабилни и податливи на рискове държави;

14.  Призовава ЕС, неговите държави членки и правителствата на държавите партньорки да подобрят и развиват стратегиите за НРБ в развиващите се страни, като осъществяват програми за оценка на риска и подобряват системите за ранно предупреждение, особено в нестабилните и податливи на кризи държави, като засилят степента на готовност за бедствия с оглед предоставянето на ефективна реакция на всички равнища и като подкрепят по-устойчиво планиране за развитие в държавите партньорки;

15.  Призовава държавите партньорки да установят счетоводни системи, които са в състояние да отразяват местните загуби и да споделят информация между местното и националното равнище за целите на планирането и за статистически цели; отбелязва, че известна степен на стандартизация може да спомогне за по-добро осчетоводяване на загубите на регионално равнище и следователно за подкрепа на регионалното сътрудничество;

16.  Призовава ЕС и неговите държави членки, както и страните партньорки, да вземат предвид екологичната устойчивост и управлението на риска от бедствия в програмите за реформа на поземленото управление и механизмите за регистрация на земи;

17.  Отбелязва, че НРБ и адаптирането към изменението на климата са взаимосвързани въпроси и следователно призовава Комисията и всички други действащи лица да интегрират още повече стратегиите за НРБ и за адаптиране към изменението на климата, като например, наред с другото, съществуващи Национални адаптационни програми за действие (НАПД) и да ги включат в планирането за 11-ия ЕФР, да търсят конкретна финансова подкрепа, например чрез осъществяването на Световния алианс за борба с изменението на климата и да координират усилията си за хармонизиране на тези дейности;

18.  Подкрепя допълващ се и последователен подход към рамковите програми за ЦХР и НРБ в периода след 2015 г.; смята, че е необходимо процесите след ЦХР и след Рамковата програма за действие от Хиого да вземат предвид резултатите от действащите в момента рамки и опита на онези, които са били най-засегнати от бедствия и кризи; заявява отново, че НРБ, управлението на свързаните с климата рискове и устойчивостта трябва да бъдат силно интегрирани в рамковата програма след 2015 г.;

Устойчиво развитие, социална закрила и устойчивост на общностите

19.  Подчертава, че подходът за устойчивост трябва да носи устойчиви ползи за най-уязвимите слоеве на обществото, особено на живеещите в крайна бедност и на живеещите в неформални поселища или бедни квартали и коренните населения, които са силно изложени на рискове от бедствия;

20.  Подчертава, че устойчивото развитие трябва да се разглежда като съществен елемент от НРБ; признава, че дългосрочен напредък може да бъде постигнат единствено ако бъдат разрешени факторите, които обуславят по-голямата уязвимост на общности или лица, като лошото управление на околната среда, неадекватните инфраструктури, влошаването на качеството на земите и лошото градско планиране;

21.  Разбира, че в развиващите се страни, особено в държавите с ниски доходи, голяма част от домакинствата, живеещи постоянно в състояние на бедност, разполагат с незначителна или никаква социална закрила като цяло и следователно са още по-незащитени, когато става въпрос за природни или предизвикани от човека бедствия; призовава Комисията да продължава да насърчава дейности за социална закрила в своите програми за сътрудничество за развитие, посредством конкретни дейности за подобряване на държавните системи, мерки за превенция и застраховане срещу природни и причинени от човека бедствия;

22.  Насърчава да се засили вниманието към по-маломащабните бедствия, като основна цел на подхода за устойчивост и да се подобри видимостта на щетите, които маломащабните бедствия причиняват на съответните общности, и на тяхното въздействие върху последните;

23.  Подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и извънредни положения, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и насърчават промени в поведението и култура на готовност по отношение на бедствията;

24.  Подчертава важната роля, която местните органи и местните и национални организации на гражданското общество могат да играят в изграждането на устойчивост, особено в нестабилни и податливи на кризи държави, и насърчава местните органи да разработят, като се консултират с местните общности и с организации на гражданското общество, последователни и координирани процеси за осъществяване на стратегиите за устойчивост;

25.  Изтъква факта, че следва да бъдат създадени силни механизми за отчетност и мониторинг, с участието на местните органи, партньорите за развитие, учени, гражданското общество, медиите и обществеността като цяло, с цел да се подобри достъпа до информация и да се засили осведомеността относно необходимостта от стратегиите за НРБ и устойчивостта; призовава за редовно събиране на данни, наред с другото, на метеорологични данни и данни за реколтите, добитъка, функционирането на пазарите, състоянието на децата и на най-бедните по отношение на прехраната, както и данни относно съществуващите механизми за НРБ и достъпа до основни услуги; насърчава редовното докладване и публикуването на тези данни на платформи, достъпни за обществеността, с цел да се улесни достъпа до информация, ранното предупреждаване и подобряването на положението;

Поуки от кризите, свързани с продоволствената сигурност, и предишни бедствия

26.  Посочва, че бедствията и извънредните ситуации често биват последвани от продоволствени кризи и недохранване сред засегнатите населения, особено сред децата; набляга също така, че продоволствените кризи са бедствия сами по себе си и че подходът за устойчивост, който се съсредоточава върху подобряването на продоволствената сигурност и храненето, трябва да се включва систематично в решенията по планирането;

27.  Призовава ЕС да извлече поуки от политиката си на сътрудничество през изминалите десетилетия и да внесе предложения за практическото насърчаване на Последователността на политиката за развитие, посредством обвързването на помощта за развитие с други области на политиките на ЕС, като селското стопанство, търговията, данъчното облагане, изменението на климата и инвестициите;

28.  Настоятелно призовава Комисията да интегрира въпроса за заграбването на земи в своя диалог по политиките с развиващите се държави с цел последователността на политиките да се превърне в крайъгълен камък на сътрудничеството за развитие както на национално, така и на международно равнище, и да се избегне експроприацията на дребни земеделски стопани, увеличаването на уязвимостта на бедните в селските райони и неустойчивото използване на земята и водите;

29.  Отбелязва, че продоволствените и хранителни кризи зачестяват в регионите на Сахел и Африканския рог, където милиони хора са без достъп до подходяща храна; изтъква, че продоволствената криза в Африканския рог през 2011 г. и продоволствената криза в Сахел през 2012 г. показаха, че сама, хуманитарната помощ не е в състояние нито да прекъсне цикъла на хроничния глад и недохранване, нито да се справи с причините, в които те се коренят; подчертава, че е важно да се разрешат причините, които обуславят трайната продоволствена несигурност в тези региони, а именно незадоволителния достъп до подобаващи основни услуги и образование, остра бедност, неадекватна подкрепа за маломащабното земеделие и скотовъдство, проблеми, свързани с достъпа до земи, влошеното състояние на околната среда, бързия растеж на населението, недостатъците на пазара, упадък на производството на храна на глава от населението и лошото управление; подчертава, че днес причините, които обуславят продоволствените кризи са по-комплексни отколкото в миналото, като например шоковете, свързани с пазарите и цените, са по-чести и е по-вероятно те да засегнат бедните;

30.  Отбелязва, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност е първият и най-важен фактор за уязвимост към продоволствените кризи, тъй като тя намалява способността на хората да се подготвят за рисковете, да издържат при криза и да стъпят отново на краката си след това; отбелязва също така, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност причинява дългосрочни отрицателни последствия, които намаляват човешкия капитал като потискат растежа на децата и засягат способността на обществата да се развиват; признава, че кризите, причинени от високите и силно променливи цени на продоволствията водят до сериозни разходи и са сложни за разрешаване; посочва, че подходът за устойчивост, възприет от Комисията, върви в правилната посока, за да се справи с причините, в които се корени уязвимостта, най-важната сред които е хроничната продоволствена и хранителна несигурност;

31.  Изразява становището, че Плана за действие на ЕС за устойчивост следва да си постави за цел изпълнението на Последователността на политиката за развитие и да подходи към въпросите, свързани с продоволствената сигурност и устойчивостта по отношение на климата, като отстрани неустойчиви практики, като изхвърлянето на селскостопански продукти и несправедливите правила на търговията; призовава ЕС да възприеме холистичен подход към устойчивото селско стопанство на национално и на международно равнище;

32.  Приветства както подхода, съчетаващ развитие и хуманитарна дейност, така и регионалния подход в инициативата на ЕС „Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (SHARE) и във водения от ЕС Световен алианс за инициативата за устойчивост (AGIR) за региона на Сахел; призовава на тези региони да се отделя още по-голямо внимание, както и да се осъществява още по-добро сътрудничество и координация между националните правителства, международните донори, гражданското общество и частния сектор за премахване на бариерите между подхода за развитие и хуманитарния подход, между „нормалните“ и „кризисните“ мерки;

33.  Призовава за един ефективен подход към устойчивостта, който трябва да бъде мулти-институционален, координиран, всеобхватен и систематичен и да включва набор от елементи, като осигуряването на предвидими и целеви мрежи за социална закрила, които да гарантират не само, че домакинствата имат непосредствен достъп до храна във време на криза, но да гарантират също така бързо възстановяване и издръжливост по отношение на бъдещи сътресения; призовава намаляването на недохранването сред децата да се постави в сърцевината на мерките за устойчивост чрез координирани национални планове, които дават приоритет особено на децата под двегодишна възраст и на бременните жени;

34.  Отбелязва, че опитът от Нигер, Буркина Фасо и Мали показва, че евтини агро-екологични техники, особено агро-горските системи и опазването на почвата и водите, подобряват устойчивостта на дребните земеделски стопани по отношение на продоволствената несигурност; набляга при все това, че агро-екологичното селско стопанство само по себе си не може да преодолее структурните причини за продоволствената несигурност; призовава в селскостопанските програми да се включват и не-земеделски компоненти, както и да се гарантира, че подобряването на прехраната е изрична цел на селскостопанските програми; в допълнение призовава да се гарантира, че жените, заети в земеделието, също се ползват от програмите, като се гарантира, че бариерите, създадени от неравенството между половете (като достъпа до земя, кредити, спомагателни услуги и производствени разходи) се вземат предвид в изготвянето на селскостопанските програми;

По-добра координация на усилията и подобряване на методите на финансиране

35.  Посочва, че е от съществено значение държавите членки и институциите на ЕС да координират по-добре своите дейности за развитие и хуманитарни дейности и да работят заедно, за да направят помощта си по-ефективна; посочва проучването на Европейския парламент „Цената на липсата на Европа по отношение на политиката за развитие“ от юни 2013 г., в което се оценява, че 800 млн. евро биха могли да се спестяват годишно от транзакционни разходи, ако донорите концентрират усилията си, свързани с помощта, върху по-малък брой страни и дейности, и че допълнителни икономии от 8,4 млрд. евро годишно могат да се постигнат чрез по-добри схеми на разпределение между страните;

36.  Отбелязва важния принос на мобилните, дребни скотовъдци за производството на месо, мляко и кръв в районите, които са неподходящи за други видове селско стопанство; подчертава важната роля, която те играят за прехраната на съответните общности, както и положителния им принос за продоволствената сигурност и прехраната, както се вижда от данните от сухи и полусухи земи, които показват, че децата, живеещи в пасищни области, имат като цяло по-добра продоволствена сигурност отколкото децата, които живеят в градовете и селата; ето защо призовава правата и потребностите на тези пастирски населения, да бъдат вземани предвид при изготвянето на действия и програми в областта на селското стопанство;

37.  Подчертава, че е важно да се подобри капацитета на дребните земеделски стопанства, като се дава предимство на публично-частните инвестиции, и по-специално на микрокредитирането, отпускано на жените;

38.  Споделя мнението, че икономиите, реализирани от по-добра координация между донорите биха могли да се използват, например, в дейностите, свързани с НРБ, и че последните на свой ред ще донесат значителна полза, създавайки по този начин положителен цикъл;

39.  Приветства предложението на Комисията в Плана за действие за устойчивост от 2013 г. да се провежда ежегоден Форум на ЕС за устойчивост; разглежда това като възможност за координиране на свързаните с устойчивостта усилия между публичните институции, в т.ч. националните парламенти и Европейския парламент, частния сектор, и НПО и гражданското общество, с цел да се постигне добре координиран напредък по отношение на НРБ и устойчивостта, като всички заинтересовани страни работят заедно за това;

40.  Насърчава засиленото сътрудничество между обществения и частния сектор в областта на НРБ и устойчивостта; призовава Комисията да улесни участието на частния сектор като създаде стимули и подходяща среда, така че частните субекти да споделят своя експертен опит по отношение на изграждането на устойчивост и намаляването на риска; при все това настоятелно призовава Комисията във връзка с това да изготви предложение, което да установи правила относно публично-частните партньорства, включително оценки на социалното и икономическото им въздействие, с цел да се предотврати например влошаването на конфликтите, свързани с използването на земи или конфликтите относно достъпа до вода, и по-специално в защита на дребните земеделски стопани; насърчава освен това предлагането на помощ на държавите от АКТБ за целите на наблюдаването на договорите с мултинационални инвеститори; в допълнение, насърчава прозрачността на инвестициите и конкретните инвестиционни цели, на платформи, достъпни за гражданското общество;

41.  Препоръчва да се засили сътрудничеството с държави извън ЕС и с международни и регионални институции, когато става въпрос за готовността по отношение на бедствия, както и за реагиране при бедствия и възстановяване; подкрепя засилването на сътрудничеството между Комисията и Секретариата на Международната служба на ООН за намаляване на бедствията (UNISDR) с оглед подобряването на дейността на ЕС по въпросите, свързани с НРБ;

42.  Подчертава, че въпреки че ЕС и международните организации могат да постигнат напредък по отношение на НРБ и устойчивостта в развиващите се страни чрез своите програми, основната отговорност за гарантиране на безопасността на техните граждани се носи от съответните национални правителства и че следователно е необходимо държавите партньорки да демонстрират силен политически ангажимент да подкрепят и изпълняват дейностите, които подобряват устойчивостта и НРБ;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 30. (2) ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 31. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0283.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно жените с увреждания (2013/2065(INI))

P7_TA(2013)0579 A7-0329/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1), и по-специално член 6 от нея относно жените и момичетата с увреждания,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците,

—  като взе предвид членове 10, 19 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно това предложение(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636), и документите (SEC(2010)1323 и SEC(2010)1324), включени в придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Първоначален план за прилагане на европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. — списък с действия за периода 2010—2015 г.“,

—  като има предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 3 декември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

—  като взе предвид Препоръка 98/376/EО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г.по темата „Насърчаване на приобщаването към пазара на труда — Възстановяване след кризата и подготовка за Лисабонската програма след 2010 г.“,

—  като взе предвид проекта на резолюция на Съвета от 2 юни 2010 г. относно новата европейска рамка за хората с увреждания (10173/2010) и резолюцията на Съвета относно положението на хората с увреждания в Европейския съюз (2008/C 75/01),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението и последиците от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (COM(2011)0166),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-13/05 относно Директива 2000/78/EО — равно третиране в областта на заетостта и професиите — понятието за увреждане(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 1989 г. относно жените и уврежданията(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 1992 г. относно правата на хората с умствени увреждания(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 1995 г. относно човешките права на хората с увреждания(9),

—  като взе предвид своята декларация от 9 май 1996 г. относно правата на хората, страдащи от аутизъм(10),

—  като взе предвид своята позиция от 13 декември 1996 г. със заглавие „Карта за паркиране за хората с увреждания – права на хората с увреждания“(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 април 1997 г. относно равните възможности за хората с увреждания(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2001 г. със заглавие „Към Европа без бариери за хората с увреждания“(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2003 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към правно обвързващ инструмент на Организацията на обединените нации за насърчаване и защита на правата и достойнството на хората с увреждания“(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на лицата с увреждания и Факултативния протокол към нея(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(17),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.),

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените (2010—2015 г.),

—  като взе предвид Втория манифест за правата на жените и момичетата от Европейския съюз с увреждания („Инструмент за активисти и отговорни политици“),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правни въпроси (A7-0329/2013),

А.  като има предвид, че в Европейския съюз живеят 80 милиона души с увреждания и че те имат съществена нужда от достъпна и лишена от предразсъдъци физическа, интелектуална и социална среда, в която да не се сблъскват с пречки, препятствия или стереотипни представи, възпрепятстващи пълноценното упражняване от тяхна страна на техните основни права на човека и пълноправното им европейско гражданство; като има предвид, че от тези 80 милиона души 46 милиона са жени и момичета, които представляват 16 % от всички лица от женски пол в Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че броят на хората с увреждания по света се изчислява на един милиард(18) и че 80 % от тях живеят в развиващите се страни; като има предвид, че жените с увреждания са в неравностойно положение в много отношения, тъй като срещат сериозни трудности във връзка с получаването на достъп до подходящи жилища, здравеопазване, обществен транспорт, образование, професионално обучение и заетост, дискриминирани са по отношение на достъпа до кредитиране и други средства за производство и рядко участват в процеса на вземане на решения;

В.  като има предвид, че броят на възрастните хора нараства, което означава, че броят на хората, включително жените, с увреждания съответно ще се повиши; като има предвид, че според СЗО уврежданията са по-често срещани при жените и че те са засегнати в особена степен от това явление поради по-дългата си продължителност на живота, и като има предвид, че съответно броят на жените с увреждания ще се увеличава пропорционално;

Г.  като има предвид, че повишаването на броя на хората с увреждания ще увеличи тежестта върху лицата, които полагат грижи за тях, особено върху членовете от техните семейства, които се грижат за тях и които в повечето случаи са жени, принудени да работят на намалено работно време и дори да напуснат пазара на труда, за да се посветят на нуждаещите се от грижи членове на своето семейство;

Д.  като има предвид, че пълноценното икономическо и социално участие на жените с увреждания е от съществено значение за успеха на стратегията „Европа 2020“ по отношение на създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че хората с увреждания, включително жените и момичетата, трябва да разполагат със справедливи и равни възможности за участие в социалния, икономическия и политическия живот на общността; като има предвид, че хората с увреждания продължават да се сблъскват с най-различни пречки пред пълноценното си участие в обществения живот, като това в много случаи води до социално изключване и бедност и ограничава пълноправното им европейско гражданство;

Е.  като има предвид, че дискриминацията може да доведе до социална изолация и откъсване от другите, психологическа травма и липса на щастие;

Ж.  като има предвид, че основата за всяко обединение на демократични държави е да се улесни участието на всички граждани, независимо дали те са жени или мъже, в демократичните процеси (особено изборите), да се създаде инфраструктурата за това участие, ако такава липсва, и съответно да се насърчава приобщаването на жените с увреждания;

З.  като има предвид, че всички заинтересовани страни следва да осигуряват равния достъп на жените и момичетата с увреждания до качествени обществени здравни услуги, например чрез подобряване на професионалното обучение и ученето през целия живот за медицинския персонал във връзка с техните специфични потребности, включително потребностите, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве;

И.  като има предвид, че жените с увреждания трябва да се ползват от правата на образование, здравеопазване, заетост, мобилност, семеен живот, сексуални отношения, брак и майчинство, както и от мерките, гарантиращи тези права;

Й.  като има предвид, че изобразяването в публичната сфера на партньорските отношения, сексуалността и майчинството през призмата на жените и момичетата с увреждания оказва принос към усилията за преодоляване на предразсъдъците, трайните стереотипни представи и погрешната информация; като има предвид, че подобно изобразяване може да се извършва по различни начини, по-специално чрез използване на художествени и културни средства и на медиите;

К.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания е много по-вероятно да бъдат жертва на насилие и особено на домашна и сексуална експлоатация и че според оценките вероятността жените с увреждания да бъдат жертва на злоупотреба е от 1,5 до 10 пъти по-голяма в сравнение с жените без увреждания(19); като има предвид, че трябва да се предприемат специални мерки в зависимост от това, дали съответните жени живеят сред общността или в институции, за премахване на това непростимо явление, което представлява престъпление и сериозно нарушение на правата на човека; като има предвид, че трябва да се предостави пълен достъп за всички жени до услуги за подкрепа, тъй като жените и момичетата с увреждания страдат от по-голяма емоционална зависимост, от по-голям риск да станат жертва на всякакво насилие, основано на пола, от по-ниски равнища на личностно и социално развитие и от широко разпространеното невежество относно сексуалността и безбройните и вредни митове, свързани с тази тема; като има предвид, че в резултат на нараснала бедност случаите на сексуална експлоатация на жени с увреждания стават все по-чести;

Л.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на множествена дискриминация, произтичаща от неравенството между половете, възрастта, религията, етическата принадлежност, културната среда, социалното поведение и стереотипните представи за уврежданията, които е необходимо да се преодолеят; като има предвид, че жените с увреждания в много случаи са жертва на дискриминация в сравнение с мъжете с увреждания по отношение на достъпа до заетост и образование; като има предвид, че Комисията и държавите членки могат да противодействат на това явление чрез интегриране на принципа на равенство между половете във всички съответни области на политиката в областта на уврежданията;

М.  като има предвид, че публичните органи носят отговорността да създадат специализирани висококачествени обществени услуги, за да осигурят среда за жените и момичетата с увреждания, която да е адаптирана по начин, който им предоставя възможност пълноценно да упражняват своите права и да поемат своите отговорности, както и да вземат решения сами за себе си, като по този начин постепенно придобиват повече самостоятелност на равни начала с хората без увреждания; като има предвид, че ситуацията, инфраструктурата, законодателството и структурите за подкрепа се различават значително в отделните държави членки;

Н.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания могат да се ползват с равни права единствено ако се постигне справедливост по отношение на половете и ако държавната администрация е толкова достъпна за жените с увреждания, колкото и за хората без увреждания; отбелязва при все това, че практиката и прилагането на равенството между половете се различават значително в границите на ЕС;

О.  като има предвид, че общността на хората с едно или повече физически, психически или интелектуални увреждания е изключително разнородна и че поради това е необходимо подходът да бъде съобразен с индивидуалните потребности;

П.  като има предвид, че процентът на безработица сред хората с увреждания продължава да бъде неприемливо висок; като има предвид, че това излага хората с увреждания — уязвима група, при която вероятността нейните членове да страдат от бедност е по-голяма, на по-голям риск от социална изолация; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания срещат по-големи трудности при навлизането си на пазара на труда и че вследствие на това за тях е по-трудно да водят уреден и независим живот; като има предвид, че заетостта е не само източник на доходи, но също и начин за интегриране в обществото чрез създаване на връзки с външния свят и на мрежа от междуличностни отношения; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания често получават по-ниско заплащане; като има предвид, че пречките пред мобилността, както и по-високата зависимост от членове на семейството и лица, полагащи грижи, трябва да се преодолеят с оглед на насърчаването на активното им участие в образованието, пазара на труда и социалния и икономическия живот на общността;

Р.  като има предвид, че колкото повече ресурси инвестират държавите членки за тяхното интегриране, толкова повече успех постигат жените с увреждания по отношение на воденето на самостоятелен живот, което им позволява да развиват своите умения;

С.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания, които произлизат от части на обществото в неравностойно положение, са имали по-малко възможности да развият своите умения и да осъществят своя потенциал чрез упражняване на самостоятелност;

Т.  като има предвид, че икономическата криза и съкращенията на средствата за общественото здравеопазване и социалните услуги в повечето държави членки имат отрицателни последици за уязвимите групи и най-вече за жените и момичетата с увреждания; като има предвид, че те бяха изложени на висок риск от бедност още преди кризата; като има предвид, че тези политики на бюджетни ограничения са довели до намалена численост на персонала за специализирано образование и помощ за хората с увреждания, по-малка социална подкрепа за лицата, които полагат грижи, намалени социални обезщетения за хората с увреждания, ограничено финансиране за институциите и организациите, които им помагат, и ограничаване на техния достъп до заетост в публичния сектор, като всичко това оказа сериозно въздействие върху живота на жените с увреждания и върху техните перспективи за самостоятелност;

У.  като има предвид, че съществува тясна връзка между мобилността, уврежданията и социалното приобщаване, особено по отношение на свободата на общуване и достъпа до комуникация (включително Брайлова азбука, жестомимични езици и други алтернативни форми на комуникация), свободното движение във всички сфери на живота и достъпа до услуги; като има предвид, че трябва да се насърчава пълноценното и активно участие на хората с увреждания във всички аспекти на обществото и да се улесни достъпът им до информационни и комуникационни технологии, домашни роботи и онлайн комуникационни решения;

Ф.  като има предвид, че от гледна точка на социалното приобщаване и на разходите би било по-добре, ако подкрепата от страна на държавите членки позволява на жените с увреждания да продължат да живеят със своите семейства, вместо да бъдат настанявани в институции;

1.  Подчертава значението на приобщаването на всички граждани на ЕС, независимо от техните физически, интелектуални, психосоциални или умствени увреждания, и призовава за определянето на конкретни цели в тази насока, с цел да се подобри качеството на живота на хората с увреждания и да се прилага усъвършенствана и последователна политика чрез пълноценното участие на всички; подчертава, че трябва да се разработят стратегии, политики и законодателни инициативи, гарантиращи наличието на недискриминация и равни възможности, с активно сътрудничество от страна на всички съответни заинтересовани страни, включително жените с увреждания;

2.  Настоява, че в политиките в областта на уврежданията следва да се интегрира принципът на равенство между половете, и подчертава значението на интегрирането на тематиката, свързана с взаимовръзката между различията между половете и уврежданията, в политиките, програмите и мерките в областта на равенството между половете, с цел да се задълбочи отчитането и разбирането на тази взаимовръзка в рамките на законодателството и политиката на ЕС и на държавите членки; счита, че жените с увреждания следва да бъдат канени да участват в съответните инстанции в качеството на консултанти, съветници или експерти; изразява съжаление във връзка с факта, че Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. не включва интегриране на принципа на равенство между половете или отделна глава относно специфичните от гледна точка на пола политики по отношение на лицата с увреждания; също така изразява съжаление във връзка с това, че в стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010—2015 г. въпросът за уврежданията не се разглежда изрично, въпреки факта, че в много случаи жените с увреждания се оказват в по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете с увреждания и по-често са изложени на риск от бедност и социално изключване;

3.  Настоятелно призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея, да направят това с оглед на нейното цялостно прилагане;

4.  Изтъква факта, че многобройни проучвания показват, че жените с увреждания са жертва на двойна дискриминация, свързана както с техния пол, така и тяхното увреждане, и подчертава, че застъпването на тези два вида дискриминация има особено негативни последици за жените и момичетата с увреждания; като се има предвид, че понастоящем липсват специални разпоредби в това отношение, призовава Комисията и държавите членки да включат разпоредби, отнасящи се до жените с увреждания, в системите за социална закрила;

5.  Припомня на правителствата, че дискриминацията на основата на увреждане е забранена, и призовава държавите членки да полагат по-сериозни усилия за отстраняване на все още съществуващите пречки;

6.  Припомня, че приобщаването и участието на жените и момичетата с увреждания могат да се постигнат единствено ако се улесни тяхната мобилност в рамките на физическа и социална среда без пречки, и призовава да се положат усилия за тази цел;

7.  Подчертава ролята на асоциациите за самоподпомагане за обединяването на лица, и по-специално жени, полагащи грижи за хора с увреждания, които са членове на техните семейства или близки приятели, както и на дейността на тези асоциации за повишаване на осведомеността в това отношение;

8.  Подчертава колко е важно да се оптимизира използването на инструментите на ЕС за финансиране, по-специално на структурните фондове, за насърчаване на достъпа и недискриминацията на лицата с увреждания, като се обръща специално внимание на жените, които често са подложени на множествена дискриминация, както и на действията за популяризиране на възможностите за финансиране на подобни мерки в програмите след 2013 г.;

9.  Изтъква, че е необходимо информацията за услугите, предлагани на гражданите (образование, здравеопазване, правосъдие, транспорт, отношения с администрацията и т.н.), да се предоставя на/във всички възможни езици, форми и формати по лесен и сигурен начин; счита, че когато тези услуги се предлагат по телефон или дистанционно, те трябва да бъдат достъпни и за глухи или за слепи и глухи жени;

10.  Отново подчертава, че приобщаването предполага, че на стереотипните представи се противодейства чрез изграждане на положителни асоциации чрез използването на форми на културно изразяване и кампании за повишаване на осведомеността, които обективно представят образи на жени с увреждания и показват голямото разнообразие от роли, които те могат да поемат във всекидневния си живот в обществото, както и чрез целенасочено изобразяване на хората с увреждания в обществената сфера, тъй като именно това е областта, която изостава в това отношение; посочва, че медиите изпълняват важна роля при разпространението на информация, отнасяща се до жените с увреждания, и че те следва да допринесат за положителна промяна в общественото отношение към тях в съответствие с принципите и ценностите, заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

11.  Призовава държавите членки да разглеждат сексуалното насилие като сериозно престъпление, което подлежи на преследване на съдебен път, особено в случаите на жени с увреждания и по-специално на жени с психични увреждания, с цел да се намали високият брой на случаите, в които има сведения за изнасилване и сексуален тормоз и насилие в големи институции;

12.  Изтъква, че за да се предотврати укриването, изоставянето, лишаването от грижи и сегрегацията на момичетата с увреждания, трябва да се насърчават информационните кампании, насочени към семействата, чрез които да им се предлага информация за наличните възможности за помощ от страна на общностите за полагането на грижи за момичетата с увреждания и за тяхното бъдещо развитие, като се оборват сексистките и дискриминационни стереотипни представи; счита, че когато най-близките членове на семейството не са в състояние да се грижат за дадено дете с увреждания, органите следва да се стремят да осигурят, че грижите за него се полагат в рамките на по-широкия семеен кръг или, ако това не е възможно, че то получава грижи в рамките на общността в семейна среда; отбелязва, че е необходимо да се стимулира приемането и осиновяването на деца с увреждания чрез ускоряване на бюрократичните процедури и предлагане на подходяща информация и помощ на приемните семейства и осиновителите;

13.  Предлага да се вземат под внимание архитектурни и други съображения и мерки в сферата на жилищното настаняване и околната среда, с цел да се ускори положителният преход от „проектиране за специални нужди“ към „цялостно и приобщаващо проектиране за всички граждани“; при все това обаче отбелязва, че осигуряването на безпрепятствен достъп и съответното приспособяване не трябва да бъдат цел единствено в архитектурната сфера и че универсалното проектиране, особено във всичко, отнасящо се до основните потребности във всекидневния живот на жените с увреждания, следва да бъде неизменна цел и практика; подчертава, че е необходимо да се гарантира общият или индивидуалният достъп на жените с увреждания до програмите за социални жилища и да им се предоставят безвъзмездни средства за премахване на пречките пред тяхната мобилност в дома, като такива средства се предоставят и на живеещите в жилища под наем; ето защо изтъква отново, че е важно да се гарантира, че хората с увреждания имат по-голям достъп до достойни условия на живот, било то по отношение на жилищно настаняване, мобилност, достъп до обществени и социални услуги или участие в обществения живот;

14.  Призовава Комисията и държавите членки да подпомогнат безпрепятствения достъп за жените и момичетата с намалена подвижност и жените и момичетата с увреждания до транспортната инфраструктура, превозните средства и начините, по които се предоставя информация или се извършват резервации; отбелязва, че сред лицата, които ползват обществен транспорт и които имат увреждания, жените надвишават по брой мъжете; ето защо подчертава, че е от съществено значение да се отчитат аспектите, свързани с уврежданията и равенството между половете, при разработването, изпълнението и оценката на политиките в областта на транспорта, за да се гарантира равенство на възможностите и да се предотврати дискриминацията по отношение на жените с увреждания; поради това препоръчва жените с увреждания да участват като консултанти във връзка с политиката в областта на транспорта в качеството си на експерти в тази област;

15.  Изтъква, че трябва да се осигури и достъпът до интернет и социални медии (напр. четливост на всички публични уебсайтове за хората с увреждания на зрението, като предлаганите решения обхващат и други видове увреждания, които не са свързани със зрението, например адаптиране на съдържание с голяма сложност, за да бъде разбираемо за хора с интелектуални увреждания, и включване на видеоматериали, в които съдържанието се обяснява на жестомимичен език); изразява загриженост във връзка с това, че достъпът на гражданите до правителствените агенции и електронното управление все още не е напълно обезпечен; застъпва становището, че всички хора с увреждания, включително възрастните хора с увреждания на слуха, чийто брой и дял в рамките на обществото според оценките на СЗО нараства особено бързо, трябва да получат достъп до цифрова грамотност; ето защо посреща със задоволство предложението на Комисията за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;

16.  Подчертава, че демократичното участие е част от основните и гражданските права на жените с увреждания и че то трябва да се улеснява и гарантира; поради това призовава държавите членки и всички съответни публични органи да предоставят подходящо адаптирани съоръжения и да дават възможност за активното включване и участие на жените;

17.  Изтъква, че Конвенцията на ООН насърчава модел на права на човека за „подкрепа при вземането на решения“, в чиято основа са заложени равенството и достойнството, присъщи за всички хора, вместо остарялата система на „заместване при вземането на решения“; ето защо призовава държавите-членки да улеснят представителството на жените с увреждания в процеса на вземане на решения, за да се гарантира, че техните интереси и права са защитени;

18.  Счита, че жените и момичетата с увреждания имат правото да вземат решения, във възможно най-голяма степен, по отношение на собствения си живот и потребности, че те следва да бъдат изслушвани и че трябва да се иска тяхното мнение, както и че те следва да бъдат активно насърчавани да бъдат независими във възможно най-голяма степен, и изтъква факта, че тези права следва също да се популяризират в специализираните обществени заведения в нормалния житейски контекст; подчертава, че личната помощ е средство, което подпомага независимия им начин на живот, и че следователно тя трябва да бъде улеснявана и насърчавана по отношение на жените с увреждания, когато те получават подкрепа в образователни институции или институции за професионално обучение, на работното място, в техните семейства и в случаите на бременност и майчинство;

19.  Припомня, че всяка стъпка в живота на жената носи не само възможности, но и отговорности, и че в този смисъл жените в много случаи са принудени да поемат непропорционална тежест при бременност и отглеждане на деца, когато те трябва да се справят с отрицателните последствия от бременността, особено в случаите, в които бащите нито поемат своите отговорности, нито допринасят за благополучието и развитието на децата си; припомня също така, че в семейството и двамата родители следва да поделят по равно едни и същи отговорности въз основата на равенство, освен ако предварително не са се споразумели по друг начин;

20.  Подчертава, че жените и момичетата с увреждания трябва да бъдат информирани за правата си, за да могат да вземат решения за себе си, като тази информация се предава по достъпен и разбираем за тях начин, като се вземат предвид различните начини, средства и формати за комуникация по техен избор и по целесъобразност степента на тяхното умствено увреждане;

21.  Отбелязва, че за да могат по-специално жените и момичетата с увреждания да получават надеждни грижи, в сектора на здравеопазването съществува необходимост от специално постоянно обучение в течение на целия професионален живот на персонала по въпроса на психичните заболявания/умствените увреждания, за да могат тези проблеми да бъдат разпознавани по-лесно и пациентите, страдащи от тях, да се насочват за лечение към медицински служби, специализирани в тази област; поради това призовава държавите членки да осигурят специално обучение за всички лица, които работят с хора с увреждания, и подчертава, че по време на обучението си здравните специалисти и преподавателите трябва да бъдат подготвени и запознати с всички видове увреждания, тъй като за някои от тях няма достатъчна осведоменост въпреки широкото им разпространение;

22.  Отбелязва, че в някои държави членки образованието и професионалното обучение, насочено към хората с увреждания, се извършва изолирано и по незадоволителен начин; подчертава необходимостта от интеграцията на жените с увреждания в рамките на стандартните образователни и професионални системи във всички случаи, в които увреждането позволява подобна интеграция;

23.  Подчертава необходимостта от подкрепа за мигранти, които са момичета и жени с увреждания, с цел развитие на техните умения и потенциал посредством професионално обучение и предоставяне на възможности за подходяща заетост;

24.  Отбелязва, че различните етапи от живота на една жена (един от които е бременността) предполагат специфични предизвикателства, с които тя трябва да се справя, и че когато една жена с увреждания е изправена пред тях, тя следва да се ползва със същите права и възможности, каквито се предлагат на жените без увреждания, така че да се избегне всякакво обезсърчаване по отношение на перспективата за забременяване; подчертава освен това, като се имат предвид допълнителните предизвикателства пред жените с увреждания, че те трябва да имат право на по-дълъг отпуск по майчинство, с цел да се приспособят към новата ситуация и да уредят по подходящ начин семейния си живот; отбелязва, че насилствената стерилизация и принудителното прекратяване на бременност са форми на насилие срещу жените и представляват форми на нечовешко или унизително отношение, което държавите членки трябва да изкоренят и категорично да осъдят;

25.  Подчертава, че жените и момичетата с увреждания трябва да имат възможността да водят сексуален живот толкова свободно, колкото и лицата без увреждания, и счита, че жените с увреждания трябва да бъдат в състояние да живеят и постигнат своето желание да имат или да нямат деца подобно на жените без увреждания; изтъква, че за да бъдат отговорни за своята сексуалност, момичетата, девойките и жените с увреждания се нуждаят от достъп до обучение относно сексуалността, което се предоставя от специалисти в областта, например обучители от местните публични социални служби, и което по необходимост се адаптира спрямо интелектуалните способности на съответната жена или момиче с увреждане; те трябва да придобият знания и да разберат как функционира тялото (как се стига до бременност и как може да се избегне тя), как да се противопоставят на нежелани сексуални практики, как да избягват предавани по полов път болести и т.н.; посочва необходимостта от предоставяне на специализирана помощ, включително помощ за полагане на грижи за деца, на жените с увреждания заедно с техните семейства, за да могат те да се наслаждават пълноценно на своето майчинство; поддържа становището, че в този случай държавите членки следва да обръщат особено внимание на потребностите на жените с умствени увреждания;

26.  Счита, че е жизненоважно за жените и момичетата с увреждания да имат пълен достъп до медицински грижи, които отговарят на специфичните им потребности, включително до гинекологични и медицински прегледи, семейно планиране, както и до адаптирани грижи по време на бременност; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че уредбата на тяхното национално обществено здравеопазване включва подходящ надежден достъп до тези услуги;

27.  Изтъква значението на изкореняването на предразсъдъците и на отрицателните представи и социалното заклеймяване, както и значението на насърчаването на положителното възприемане от страна на обществото, социалното участие, зачитането и толерантността и оценяването на човешкото многообразие; по-специално насърчава държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността;

28.  Изтъква, че насилието срещу жени и сексуалното насилие са сериозно нарушение на основни права; подчертава необходимостта от защита на жените и момичетата с увреждания, които са настанени в домове за медико-социални грижи и психиатрични болници, с оглед на тяхната изключителна уязвимост, от сексуално насилие и други форми на физическо малтретиране, на които те могат да бъдат подложени, и посочва със загриженост липсата на данни за това тревожно явление; приканва държавите членки да проучат доколко е разпространен този проблем, като насърчат жените с увреждания — жертви на насилие, да нарушат мълчанието си; насърчава поверителното събиране на съответните данни, с цел да се предприемат целесъобразни мерки, необходими за преодоляване на проблема; призовава Европейския институт за равенство между половете да направи проучване на положението, свързано с насилието над момичета и жени с увреждания;

29.  Призовава държавите членки да предотвратяват тормоза на работното място чрез ефективни протоколи за тази цел в съответствие с Директива 2000/78/EО, за да се намали големият брой на изнасилвания и случаите на сексуален тормоз и насилие, както и случаите на принудителна стерилизация, особено в големи институции;

30.  Подчертава, че в много развиващи се страни все още съществуват значителни пречки пред предотвратяването на насилието, съобщаването на свързаните с него престъпления и достъпа до правосъдие, правни и социални услуги;

31.  Призовава ЕС и държавите членки да предприемат всички целесъобразни законодателни, административни, социални и образователни мерки за защита на жените и момичетата с увреждания както в дома им, така и извън него, от всички форми на експлоатация, насилие и злоупотреба, и да улесняват техния достъп до правосъдие чрез предоставянето на подходяща помощ и подкрепа в рамките на общностите, като вземат под внимание техните специфични потребности, включително от помощни устройства, с цел избягване на изолацията и на невъзможността за напускане на дома; счита, че освен това всички подобни услуги и програми следва да се наблюдават отблизо от независими органи; изразява съжаление, че в европейското и националното законодателство относно предотвратяването на експлоатацията, насилието и малтретирането често не се поставя акцент върху уврежданията;

32.  Настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба срещу насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в няколко негови резолюции и последно в резолюцията му от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(20); изтъква отново необходимостта Комисията да представи законодателен инструмент на наказателното право за борба с насилието, основано на пола, включително за защита на правата на жените с увреждания в случаите на сексуално посегателство и насилие на обществени места или в домовете им;

33.  Подчертава, че трябва да се гарантира, че жените с увреждания имат достъп до правосъдие по достъпен, лесен и сигурен начин и че във всяка фаза на процеса те могат да използват помощни системи и технологии за устна комуникация по свой избор, включително присъствие на преводачи на жестомимичен език или водачи–преводачи за глухи и слепи лица, с цел да се осигури, че те могат да комуникират адекватно с полицейските и съдебните служители; подчертава, че с оглед на силната степен на зависимост на много жени с увреждания от лицето, което полага грижи за тях и което в много случаи е именно лицето, което извършва посегателства над тях и ги малтретира, трябва да се осигурят независими форми за комуникация, така че жените с увреждания, обект на посегателства, да имат възможност да подадат жалба и да бъдат незабавно изпратени в центрове за интегрални грижи за временен престой до постановяването на съдебно решение по жалбата; предлага да се въведат пилотни процедури, разработени специално с оглед на потребностите на жените и момичетата с увреждания, включително за предоставяне на подкрепа от неправителствени организации; подчертава, че никакви пречки не трябва да възпрепятстват достъпа на жените с увреждания до правна защита; в тази връзка посочва, че е необходимо да се предприемат ефективни мерки за осигуряването на достъпа на жените с увреждания до подкрепа, която може да им е необходима при упражняването на тяхната правоспособност, като тази подкрепа, когато тя е необходима, трябва да е съобразена с техните лични потребности и възможности по отношение на вземането на решения относно техните граждански и политически права; посочва, че е необходимо също така да има подходящи и ефективни защитни мерки, за да се попречи на трети лица или институции да злоупотребяват с жените с увреждания при упражняването на тяхната правоспособност, като например извършването на безпристрастни оценки на техните действителни потребности, въз основа на мнения от признати независими експерти, като предприетите мерки се преразглеждат периодично;

34.  Подчертава, че всяко съгласие за стерилизация, подписано от жена или момиче с увреждане, трябва да бъде доброволно и трябва да бъде разгледано от безпристрастна трета страна, натоварена със задължението да потвърди, че решението е взето справедливо и, при липса на сериозни медицински показания, без принуда; освен това подчертава, че не трябва никога да се прилагат методи за предпазване от бременност или да се извършва законно прекъсване на бременност против волята на жена или момиче с увреждане; счита, че жените и момичетата с увреждане трябва да имат право да дадат информирано съгласие или да разберат всяка медицинска практика; счита, че ако дадена жена или момиче с увреждане не е в състояние да даде съгласието си, даването на такова съгласие трябва винаги да се основава на зачитането на правата на човека; настоятелно призовава държавите членки да предотвратяват и осъждат случаите на принудителна стерилизация на жени с увреждания;

35.  Отбелязва, че терминологията, използвана за описване на физически заболявания и увреждания, е различна и че акцентът следва да бъде върху уврежданията, вместо заболяванията от медицинска гледна точка, в съответствие с подхода, избран в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и следван от Съда на ЕС; подчертава, че работодателите следва да насочват вниманието си към уменията и способностите на служителите или кандидатите за работа с увреждания;

36.  Призовава държавите членки да насърчават и обезпечават достъпа до всички видове формално и неформално образование и учене през целия живот и до пазара на труда за жените и момичетата с увреждания, тъй като те следва да бъдат поощрявани да участват в учебни курсове и да използват нови информационни и комуникационни технологии, както и да бъдат подкрепяни и насърчавани да участват в пазара на труда, и подчертава, че специфичните таланти, възгледи и опит могат значително да обогатят работната среда; настоятелно призовава държавите членки да предоставят обучение и информация на учителите, преподавателите, висшите държавни служители и работодателите с оглед на прилагането на процесите на социална интеграция, насочени към оползотворяването на потенциала и добавената стойност на жените с увреждания; предлага да се използва по ефикасен начин Европейският социален фонд, с цел да се повиши равнището на приобщаване на жените и момичетата с увреждания във всички значими сфери на живота, например достъп до пазара на труда, както и за намаляване на младежката безработица и бедността;

37.  Призовава държавите членки да преразгледат своите законодателни рамки и политики по отношение на участието на жените с увреждания и на жените с интелектуални затруднения и психични увреждания на пазара на труда; подчертава, че е необходимо да бъдат прилагани активни политики за заетост, насочени към жените с увреждания, които да предлагат различни възможности на отделните лица, включително гъвкава заетост, заетост на непълен и на пълен работен ден, и да се разгледа възможността за стимулиране на малките и средните предприятия (МСП) чрез финансови стимули и други форми на подкрепа за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот; подчертава, че жените с увреждания следва да имат еднакъв достъп до финансиране с оглед на създаването на малки предприятия и други форми на самостоятелна заетост, както и правото да избират измежду различни форми на трудова заетост; насърчава държавите членки да се възползват от най-добрите практики в цяла Европа; призовава работодателите да въвеждат разумни промени в работните места и условията на труд, за да поставят по-силен акцент върху предоставянето на стимули за лицата с увреждания, като ги включват активно в пазара на труда, при наличието на възможност индивидуалните случаи на дискриминация да бъдат изслушвани в съдилищата по трудовоправни въпроси в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/EО;

38.  Отбелязва, че съществуващите системи за образование и обучение по принцип не успяват да предотвратят високия процент на отпадане от тези системи на хората с увреждания, и насърчава държавите членки да обърнат специално внимание на момчетата и момичетата с увреждания или със специални потребности в контекста на образованието, за да се подобри тяхната интеграция и да се спомогне за намаляване под 10 % на дела на лицата, които преждевременно напускат училище;

39.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят нужното финансиране и подкрепа за асоциациите и организациите, представляващи хората с увреждания, които изпълняват ключова роля за насърчаването на техните права и за насочването на вниманието към стойността на тяхното активно гражданство и участие в обществения живот;

40.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят необходимата специализирана подкрепа на семействата на жени с увреждания под формата на обучение и помощ за лицата, полагащи грижи, на всяко възможно равнище, и да създадат специализирани заведения, които да предоставят възможност за полагане на грижи на временна основа за хората с увреждания, когато семействата се нуждаят от такава услуга, за да си починат;

41.  Изтъква съществуващите неравни условия, които предлагат инфраструктурите в държавите членки за хората с увреждания, като подчертава, че е необходимо да се гарантира мобилността на жените и момичетата с увреждания навсякъде в ЕС, както и че държавата членка, която се явява крайна дестинация, трябва да предостави на жените с увреждания всички специални съоръжения, на които те имат право, при равни условия с другите лица с увреждания;

42.  Изразява съжаление, че Съветът все още не е приключил работата си по проекта на директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, въпреки позицията на Парламента от 2009 г.; призовава Съвета да гарантира, че този законодателен акт ще бъде приет преди края на текущия парламентарен мандат;

43.  Подчертава, че хората с увреждания, особено жените, е много по-вероятно да изпаднат в бедност (според ОИСР приблизително едно на всеки четири лица с увреждания живее в бедност); настоятелно призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, за да предотвратят изпадането в бедност на жените и момичетата с увреждания и да гарантират, че те получават помощи и обезщетения за своите увреждания и имат достъп до социални и здравни услуги, като разработят национални програми за тази цел и гарантират ефективното им изпълнение чрез непрекъснато наблюдение и оценка; посочва, че рискът от бедност и безработица е особено висок при самотните майки с деца с увреждания; изтъква, че насърчаването на равенството между половете и равните възможности, както и борбата срещу дискриминацията на децата с увреждания и техните семейства са инструмент, който може да се използва за преодоляване на заклеймяването, бедността и социалното изключване, и че връзката между уврежданията, пола и бедността следва да се взема под внимание в рамките на всички политики за борба срещу бедността и социалното изключване;

44.  Призовава обществените здравни системи да класифицират групите от хора в уязвимо положение като потребители със специални потребности и да обезпечат необходимите ресурси и специализирани звена, за да осигурят надеждни грижи;

45.  Призовава да се отдели специално внимание на възрастните жени, които в много случаи живеят сами и страдат от заболявания, водещи до увреждания, чрез създаване на програми за превенция и помощ;

46.  Подчертава, че въвеждането на мерки за бюджетни ограничения в много държави е довело до съкращаване на социалните обезщетения и на основни услуги и че в тази връзка жените с увреждания са в особено уязвимо положение; подчертава също така, че съкращаването на средствата за хората с увреждания и за полагащите грижи за тях лица, които в повечето случаи са жени, ще се отрази отрицателно върху задоволяването на образователните, социалните и икономическите потребности на жените, които носят семейни отговорности; поради това призовава държавите членки да приемат мерки, насочени към премахването на всички пречки пред ефикасните, висококачествени, достъпни, включително във финансово отношение, услуги за жените с увреждания;

47.  Посочва, че липсата на приемливи като цена, достъпни и качествени услуги за грижи и помощ за хората с увреждания в повечето държави членки и фактът, че грижите не са поделени поравно между жените и мъжете, оказват пряко отрицателно въздействие върху възможностите на жените да участват във всички аспекти на социалния, икономическия, културния и политическия живот; за тази цел настоява да се отдели специално внимание на хората — в много случаи жени — които полагат грижи за лица с увреждания, и да се отчита техният ангажимент при признаването на професионалния им опит; подчертава също така, че е необходимо държавите членки да бъдат насърчавани да признават участието и неплатения труд на лицата, в повечето случаи жени, полагащи грижи за хора с увреждания, в рамките на своите системи за социална сигурност и пенсионни системи; подчертава, че е необходимо да се обърне особено внимание на тези жени, за да се осигури, че те получават подходящи заплати и пенсии; поради това призовава Комисията да представи законодателно предложение относно отпуска на лицата, полагащи грижи (или „синовен отпуск“), което предоставя възможност на хората да ползват отпуск за полагане на грижи за членове на семейството, които са болни, имат увреждания или са инвалиди, и/или да запазят работното си място, докато са в отпуск за полагане на грижи за членове на своето семейство;

48.  Отправя искане към Комисията и държавите членки да разработят мащабни кампании за повишаване на информираността, за да популяризират темата за жените и момичетата с увреждания, и подчертава важната роля, която могат да играят медиите и интернет за изграждането на положителна представа за жените с увреждания и за поощряването на тези жени да отстояват правата си;

49.  Счита, че е от съществено значение държавите членки да гарантират, че жените и момичетата с увреждания са равни пред закона и имат право на еднаква правна защита и правна помощ без каквато и да е дискриминация; счита, че трябва да се забранят всякакви форми на дискриминация, основани на увреждане или пол, като се вземе предвид, че едновременното наличие на тези два фактора увеличава многократно неравенството;

50.  Настоятелно призовава Комисията при извършването на средносрочния преглед на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. и при изготвянето на свързания с нея списък с действия за периода 2015—2020  г. да разработи съобразен в по-голяма степен с половете подход;

51.  Припомня, че е необходимо в политиките на Общността, отнасящи се до уврежданията, да се взема предвид от самото начало принципът за равенство между половете, за да се избегне в хода на тяхното осъществяване запазването или задълбочаването на вече съществуващото неравенство; изтъква, че е необходимо да се определят показатели, които отразяват едновременно аспектите, свързани с равенството между половете и уврежданията; счита, че липсата на показатели затруднява получаването на правилна представа за действителността, пред която са изправени жените с увреждания; призовава Комисията да кани жените и момичетата с увреждания да участват в бъдещите проучвания по въпросите, свързани с жените и уврежданията;

52.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да приемат хоризонтална директива за борба срещу дискриминацията, която цели да премахне във всички области от компетентността на ЕС пречките, които възпрепятстват хората с увреждания и по-конкретно жените и момичетата с увреждания да реализират пълния си потенциал за социално участие и независимост;

53.  Приканва държавите членки да подкрепят доброволните инициативи в подкрепа на многообразието и да осигурят подходящо финансиране за неправителствените организации, които работят в тази област;

54.  Призовава Комисията и държавите членки да събират подробни и надеждни статистически данни, разбити по пол, с оглед на целенасоченото проучване на действителното положение на хората с увреждания, като това е наложително, за да може да се разработи ефикасна политика, която да взема под внимание взаимовръзката между пол, увреждания и насилие; счита, че жените с увреждания следва да участват в събирането на тези данни; също така счита, че е необходимо принципът на равенство между половете да се взема под внимание в рамките на всички изследвания относно хората с увреждания, както и че изследванията относно жените и момичетата съответно следва да вземат под внимание аспектите, свързани с уврежданията;

55.  Подчертава, че многообразието обогатява обществото;

56.  Отбелязва, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и защитава;

57.  Подчертава, че е важно в програмата за развитие за периода след 2015 г. да се възприеме съобразен с равенството на половете подход спрямо лицата с увреждания;

58.  Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да включат аспектите, свързани с уврежданията, в политиката за развитие и в проектите по координиран начин и да насърчават прилагането на цялостна стратегия за намаляване на бедността в географските програми сред жените с увреждания с цел разгръщане на техния икономически потенциал; подчертава, че аграрната реформа следва да гарантира равенството между половете по отношение на собствеността върху земята, в т.ч. за жените с увреждания;

59.  Отправя искане към Комисията и ЕСВД да въведат механизми за мониторинг с цел оценка на въздействието на техните политики върху жените с увреждания в различните държави; призовава ЕС да подкрепи усилията на държавите партньори за изготвянето и прилагането на трудово законодателство в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и Конвенция № 159 на МОТ;

60.  Призовава Комисията да насърчава инициативите за укрепване на капацитета на заинтересованите страни за ефективно изпълнение на международните задължения за приобщаващо хората с увреждания развитие в съответствие с целите на Конвенцията за правата на хората с увреждания; препоръчва ЕС да насърчава участието на организации на хора с увреждания в процеса на вземане на решения на международно и национално равнище;

61.  Посочва, че рисковите ситуации и хуманитарните бедствия имат неблагоприятно въздействие върху безопасността и сигурността на жените и момичетата с увреждания, намалявайки значително възможностите им за оцеляване; жените и момичетата с увреждания са в положение на по-голяма уязвимост в сравнение с останалите хора преди, по време и след рискови ситуации, като въоръжени конфликти, окупирани територии, природни и хуманитарни бедствия; подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността на националните и международните агенции, отговарящи по въпросите на общественото здраве, подготовката за бедствени ситуации, помощта при бедствия и хуманитарната помощ, относно правата и специфичните потребности на жените и момичетата с увреждания и относно необходимостта да разполагат с човешки и материални ресурси, които да гарантират всеобщ достъп и равни възможности за жените и момичетата с увреждания в рискови ситуации и при бедствия, като по този начин се предотвратяват липсата на грижи за тях и/или възможни неподходящи интервенции;

62.  Изтъква, че ЕС и неговите държави членки трябва да признаят, че е важно да се насърчава международното сътрудничество с цел подкрепа на националните усилия за превръщане в реалност на правото на жените и момичетата с увреждания да упражняват пълноценно и при равни условия всички свои основни права и свободи; подчертава, че програмите за международно сътрудничество трябва да бъдат приобщаващи по отношение на жените и момичетата с увреждания, поради което е необходимо техните представителни (смесени или специализирани) организации да участват пряко във формулирането, разработването, контрола и оценката на политиките за сътрудничество, които се осъществяват на местно, национално, европейско и международно равнище, чрез обмен и разпространение на информация, опит, обучителни програми и най-добри практики;

63.  Подчертава, че е необходимо ЕС и неговите държави членки да полагат усилия за включването на равенството между половете и уврежданията като междусекторна тематика в своите политики, програми и проекти в областта на сътрудничеството за развитие, като гарантират, че се подготвят специални проекти, стимулиращи равенството на възможностите на хората, по-конкретно жените и момичетата, с увреждания; счита, че е необходимо Комисията, Парламентът, ООН, специализираните агенции и останалите международни, национални и местни донорски агенции да включат сред приоритетите си финансирането на програми, насочени към жените и момичетата с увреждания, като за целта разпределят средства в рамките на своите общи програми и отпускат финансиране за програми или части от програми, насочени към жените и момичетата с увреждания; счита, че ЕС трябва да включи правата на жените и момичетата с увреждания в своето двустранно сътрудничество и в своето дългосрочно сътрудничество с местните администрации от трети държави, като предлага пряка финансова подкрепа в рамките на своите многостранни политики за сътрудничество за развитие чрез парични вноски за международни организации, чрез съфинансиране съвместно с неправителствени организации от Европейския съюз и от други части на света и чрез политики, свързани с хуманитарната помощ;

64.  Подчертава, че е важно да се насърчава активното участие на жените с увреждания в Европа чрез техните представителни организации (по-специално Европейския форум на хората с увреждания, Европейското лоби на жените и съответните национални организации, които членуват в тях) в мониторинга на международните договори относно правата на човека, като се предоставя актуална информация в алтернативни доклади, които съпоставят положението на жените и момичетата с увреждания и техните основни права и свободи;

65.  Счита, че е от съществена необходимост да се гарантира, че периодичните доклади на ЕС и неговите държави членки относно спазването на договорите в областта на правата на човека съдържат информация за всяко едно право на жените и момичетата с увреждания, включително настоящото фактическо и правно положение, както и информация относно взетите мерки за подобряване на тяхното положение и относно трудностите и пречките, с които те се сблъскват, особено в селските райони; счита, че тази практика трябва да се разпространи във всички институции, които работят за защитата на правата на човека на европейско и национално равнище, включително представителните организации на хората с увреждания и на техните семейства, на жените по принцип и на жените с увреждания;

66.  Счита, че що се отнася до променянето на ситуацията на жените и момичетата с увреждания, едно от главните предизвикателства е да се включат уврежданията във всички програми, мерки и политики в областта на равенството между половете, както и да се предвидят и разработят утвърдителни мерки, за да се постигне напредък за жените и момичетата с увреждания, като се има предвид, че те се намират в неравностойно положение;

67.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съвета на Европа и генералния секретар на ООН.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (3) OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68. (4) OВ L 167, 12.6.1998 г., стр. 25. (5) OВ C 224, 16.9.2006 г., стр. 9. (6) OВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236. (7) OВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 383. (8) OВ C 284, 2.11.1992 г., стр. 49. (9) OВ C 17, 22.1.1996 г., стр. 196. (10) OВ C 152, 27.5.1996 г., стр. 87. (11) OВ C 20, 20.1.1997 г., стр. 386. (12) OВ C 132, 28.4.1997 г., стр. 313. (13) OВ C 21 E, 24.1.2002 г., стр. 246. (14) OВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 231. (15) OВ C 184 E, 8.7.2010 г., p. 111. (16) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9. (17) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25. (18) Световен доклад относно уврежданията за 2011 г., съставен съвместно от Световната здравна организация и Световната банка. (19) Human Rights Watch: Human Rights for Women and Children with Disabilities (2012 г.), стр. 5. (20) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници (2013/2093(INI))

P7_TA(2013)0580 A7-0374/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 януари 2013 г. за установяване на европейски план за действие в областта на търговията (COM(2013)0036),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 31 януари 2013 г. относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (COM(2013)0037),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 5 юли 2010 г., озаглавен „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ (COM(2010)0355),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2012 г., озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (СОМ(2012)0225),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно нова програма за европейската политика за защита на потребителите(2),

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 29 май 2012 г., озаглавен „Индекс на условията за потребителите — как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар: наблюдение на интегрирането на единния пазар на дребно и потребителските условия в държавите членки“ (SWD(2012)0165),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 ноември 2012 г., озаглавено „Защита на предприятията от заблуждаващи търговски практики и осигуряване на ефективно правоприлагане – преглед на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама“ (СОМ(2012)0702),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики(3),

—  като взе предвид работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на платформата на експертите относно договорни практики в отношенията между стопански субекти,

—  като взе предвид консултативния документ на Комисията от 4 юли 2013 г., озаглавен „Консултация със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно подобряване на европейското сътрудничество за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд“ (C(2013)4145),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа(4),

—  като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—  като взе предвид резолюциите си от 11 декември 2012 г.(6) и 4 юли 2013 г.(7) относно доизграждането на цифровия единен пазар,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2013 г. относно съобщението на Комисията относно установяване на европейски план за действие в областта на търговията(8),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г. относно Зелената книга на Комисията относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа(9),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите(10),

—  като взе предвид Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните(11), и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите(12),

—  като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама(13),

—  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговските сделки(14),

—  като взе предвид Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар(15),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0374/2013),

A.  като има предвид, че значението на пазара на дребно едва ли може да се надценява, тъй като той представлява 11 % от БВП на ЕС и осигурява повече от 15 % от всички работни места в Европа, както за квалифицирани така и за неквалифицирани работници, и допринася за социалната структура на обществото;

Б.  като има предвид, че е необходимо пълно признаване на стратегическото значение на сектора на търговията на дребно като двигател на растежа, заетостта, конкурентоспособността и иновациите, както и за укрепването на европейския единен пазар;

В.  като има предвид, че в едно общество, което все повече се отличава с виртуални контакти чрез интернет, магазините и по-специално търговските улици и центровете на градовете продължават да бъдат място, където хората се срещат с други хора, а също и преките продажби от производители могат да осигурят условия за споделен опит и да служат за събирателна точка на местната идентичност, гордост на общността, общо наследство и споделени ценности; като има предвид, че при все това електронната търговия и реалните магазини не са взаимно изключващи се, а всъщност се допълват;

Г.  като има предвид, че настоящата икономическа криза има тежки последствия за търговията на дребно, които засягат по-специално по-малките, независими магазини;

Д.  като има предвид, че нелоялните търговски практики (НТП) продължават да съществуват и влияят отрицателно върху цялата верига на доставки, включително земеделските производители и малките и средните предприятия; като има предвид, че НТП оказват отрицателно въздействие също върху интересите на потребителите, както и върху растежа и създаването на работни места;

1.  Приветства създаването от страна на Комисията на Европейски план за действие в областта на търговията на дребно;

2.  Посочва, че планът за действие би трябвало да отдели повече внимание на последиците от настоящата икономическа криза върху търговията на дребно и, по-специално, върху по-малките, независими магазини;

3.  Приветства намерението на Комисията да създаде постоянна група за конкурентоспособността на търговията на дребно, но подчертава важността на едно балансирано представителство, което да включва наред с другото интересите както на големите, така и на дребните търговци, доставчиците, кооперативите и потребителите, опазването на околната среда и социално заинтересованите групи; призовава Комисията да възприеме цялостен подход към търговията на дребно, като се избягват дублирането и допълнителната бюрокрация, както и да осигури съгласуваност и тясно координиране с други съществуващи форуми, като например годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

4.  Приветства създаването от Комисията на експертната група на високо равнище за иновациите в сектора на търговията на дребно и призовава Комисията да разгледа в кратки срокове предстоящите препоръки на тази група, с цел допълнително насърчаване на предприемачеството, стимулиране на иновациите и създаване на работни места и растеж в Европа;

5.  Подкрепя организираната от неговата комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите кръгла маса по въпросите на пазара на дребно, в качеството ѝ на институционален форум, насочен към запазване на водещата позиция на търговията на дребно в политическия дневен ред на ЕС, за разглеждане на напредъка в прилагането на съответните аспекти на Европейския план за действие в областта на търговията на дребно, за докладване относно работата на постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно и за осведомяване относно постигнатия напредък в рамките на други съществуващи платформи и неформални механизми за диалог; призовава постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно да работи в тясно сътрудничество с Парламента за организацията на годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

6.  Настоятелно призовава държавите членки в контекста на политиката за бюджетни ограничения да не предприемат мерки, които подкопават доверието на потребителите и пряко накърняват интересите на сектора на търговията на дребно, като например увеличаване на ДДС, прекатегоризиране на продуктите и ставките за тях или повишаване на таксите за магазините; отново подчертава значението на подобряването на достъпа до финансиране, по-специално за МСП в областта на търговията на дребно и едро; във връзка с това приветства плана за действие на Комисията от 2011 г. и най-новите законодателни предложения, насочени към поддържане на кредитния поток към МСП и подобряване на техния достъп до капиталовите пазари;

7.  Подчертава, че държавите членки трябва да се въздържат от дискиминиращи мерки, като например закони относно търговията и данъчното облагане, които засягат единствено някои сектори или бизнес модели и нарушават конкуренцията;

8.  Изразява съжаление поради факта, че някои държави членки дискриминират чуждестранните предприятия като създават нови бариери, които затрудняват установяването им в дадена държава членка, тъй като това представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват изцяло от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно търговията на дребно следва да се основава на доказателства, при отчитане на потребностите на сектора, и по-конкретно следва да се основава на разглеждането и разбирането на въздействието му върху малките предприятия;

10.  Призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; също така призовава Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда политика на нулева толерантност по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, и по целесъобразност, чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения и ускоряване на тези процедури посредством бързо производство;

11.  Призовава информационното табло за вътрешния пазар да бъде разширено, така че да обхване прилагането на Директивата за услугите;

12.  Насърчава обединенията на стопански субекти и сдруженията на потребителите да предоставят на заинтересованите страни повече информация, обучение и правни консултации относно техните права и инструментите за разрешаване на проблеми, които са на тяхно разположение, като например SOLVIT, както и да подкрепят обмена на най-добри практики помежду си;

13.  Приветства намерението на Комисията да разработи инструменти, които да улеснят достъпа на потребителите до прозрачна, разбираема, сравнима и надеждна информация за цените, качеството и устойчивостта на стоките и услугите; насърчава Комисията да създаде лесно достъпна база данни, съдържаща всички европейски и национални изисквания за етикетирането; същевременно предупреждава срещу размножаването на етикетите и изискванията за етикетиране и призовава към опростяване, включително чрез обединяване на различните аспекти на устойчивостта в един етикет, при същевременно намаляване на различията в националните задължителни изисквания за етикетиране и установяване, когато е необходимо, на общи показатели/критерии на равнището на ЕС;

14.  Призовава Комисията, при наблюдението на изпълнението на своя план за действие, да обърне особено внимание на действията, насочени към подпомагане на независимите търговци на дребно; призовава местните и регионалните органи да насърчават мерки, насочени към подпомагане на равния достъп и създаване на условия на равнопоставеност за независимите търговци на дребно при пълно зачитане на свободната и лоялна конкуренция, като например: насърчаване на подхода „осиновяване на магазин“, при който по-големи търговци на дребно действат като „наставници“ на по-малките магазини със същото като тяхното местоположение, по-специално за новонавлизащи участници на пазара; насърчаване на обединения на независими търговци на дребно, включително кооперации, които се възползват от взаимна помощ и някои икономии от мащаба, като същевременно запазват пълна независимост; и зачитане на правото на местните и регионалните органи за насърчаване на климат, благоприятен за малките, независими магазини, които обикновено се откриват в градските центрове, посредством понижаване на ставките за електроенергия – включително за осветление на табели нощем – и наеми чрез публично-частни партньорства, чрез въвеждане на бизнес отстъпки от местните такси за малките предприятия и независимите търговци на дребно в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, конкуренцията и обществените поръчки в рамките на вътрешния пазар, и чрез насърчаване на сътрудничеството между различните магазини в тези зони;

15.  Припомня, че въпреки че съсредоточаването на магазини извън градските центрове може да е удобно за някои потребители, то може също да има отрицателни последици за околната среда и да представлява неудобство за други потребители, по-специално за по-възрастните хора, лицата с ограничена мобилност или тези, които не разполагат с автомобил; във връзка с това призовава местните и регионалните органи да възприемат уравновесен подход, като отчитат факта, че в много региони, особено с оглед на икономическата криза, точката на насищане вече е достигната; подчертава, че търговците на дребно следва да продължават да поемат споделена отговорност за насърчаване на устойчивост, истинска свобода на избор за потребителите и достъп на малките магазини до пазара; отбелязва, че наемите в търговските центрове извън централните райони на градовете могат да бъдат твърде високи за по-малките, независими магазини и подчертава необходимостта от осигуряване на равнопоставени условия за тези магазини, например посредством основаване на наемите върху процент от оборота, в случаите, в които това все още не е установена практика;

16.  Признава правомощията на местните органи по отношение на градоустройството; подчертава обаче, че градоустройството не следва да се ползва като претекст за заобикаляне на правото на свободно установяване; припомня във връзка с това значението на правилното прилагане на Директивата за услугите; настоятелно призовава държавите членки да премахнат бариерите пред свободното движение и да отворят пазарите си, за да се стимулира конкурентоспособността и да се насърчи разнообразие сред магазините, което е от основно значение, за да могат зоните за пазаруване, по-специално в централните части на градовете, да останат привлекателни;

17.  Подчертава важната роля на публично-частните партньорства за осигуряване на чисти, безопасни и достъпни зони за пазаруване в централните части на градовете, наред с другото, чрез преодоляване на отрицателното въздействие на незаетите сгради в зоните за пазаруване – например чрез предоставяне на тези места на начинаещи предприятия при по-нисък от обичайното наем, в съответствие с приложимите правила на ЕС относно държавната помощ и обществените поръчки;

18.  Отбелязва, че бързото развитие на електронната търговия е донесло значителни ползи на потребителите и предприятията във вид на иновации, нови пазарни възможности и растеж, по-голям избор, повишена конкуренция и по-ниски цени; отбелязва обаче, че понастоящем магазините са изправени пред нови предизвикателства, което прави още по-значима многоканалната стратегия за търговията на дребно; насърчава търговците на дребно, с оглед на социалната и културната роля на търговията на дребно, да използват в най-голяма степен иновативните технологии и да разработват нови бизнес модели за онлайн базата си от клиенти, заедно с подобряване на преживяването при пазаруването в реален магазин, наред с другото, чрез подобряване на равнището на обслужване, както преди, така и след продажбата;

19.  Приветства намерението на Комисията да насърчава електронната търговия; изразява все пак съжаление поради липсата на поставена цел за осигуряване на достъпност на онлайн стоките и услугите за потребителите от всички държави членки; призовава Комисията да предложи стратегия за предотвратяване на възприемането на дискриминиращи политики от страна на търговците в практиките им за електронна търговия, като по този начин се гарантира възможност за свободен достъп до трансгранична онлайн търговия за всички европейски граждани;

20.  Подчертава, че електронната търговия е важна за осигуряването на избор и достъп на потребителите до стоки и услуги, по-специално в отдалечените райони; подчертава факта, че трябва да се предприемат подходящи мерки за разгръщане на пълния ѝ потенциал, включително чрез подобряване на достъпа до интернет в най-отдалечените райони на ЕС; подкрепя мерките, за които се призовава в съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г. относно електронната търговия, за засилване на доверието, опростяване на регистрацията на задгранични домейни, подобряване на сигурните онлайн плащания и услугите за извършване на доставки, улесняване на трансграничното събиране на вземания и подобряване на информацията за потребителите относно техните права, по-специално правото на отказ и възможностите за подаване на жалби;

21.  Отново изтъква значението на премахването на пречките (включително езиковите, информационните и свързаните с липса на информация), които ограничават предприемаческия потенциал в трансграничната онлайн търговия и подкопават доверието на потребителите в единния пазар;

22.  Приветства предложението на Комисията относно многостранните такси за обмен (МТО) и подчертава значението на премахването на правилата за схемите на платежните карти, които засилват антиконкурентното въздействие на МТО; настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, които вече разполагат с прозрачни, конкурентни и иновативни платежни системи, и да ги използва като пример за най-добри практики при по-нататъшното развитие на един пазар на по-евтини и по-справедливи плащания в Европа;

23.  Подчертава, че секторът на търговията на дребно носи отговорност по отношение на устойчивостта; приветства факта, че търговците на дребно и доставчиците са в предните редици по отношение на екологичната отговорност, особено що се отнася до отпадъците, енергопотреблението, транспорта и намаляването на CO2; счита, че са необходими допълнителни усилия в тази област;

24.  Приветства по-специално доброволните инициативи и ангажименти, поети от търговците на дребно и доставчиците, за намаляване на разхищението на храна;

25.  Подчертава значението на опазването на търговията на дребно на щандове на открито и пазарища, тъй като този сектор се състои предимно от хиляди микропредприятия от семеен тип и в същото време представлява специфична характеристика на европейската икономика;

26.  Подчертава факта, че търговците на дребно предлагат разнообразни съвременни начини за покупка и продажба на стоки и услуги, които създават по-широк избор за потребителите и гъвкави възможности за заетост, по-специално за младите хора и трайно безработните лица;

27.  Призовава за засилено подпомагане и стимулиране на МСП и кооперациите, особено на онези, които показват иновативност и допринасят за социалната пазарна икономика, които обръщат внимание на новите пазарни потребности и са ангажирани с екологосъобразни и социално отговорни дейности, с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на търговията на дребно в ЕС, понижаване на цените за потребителите, подобряване на качеството на услугите и създаване на нови възможности за заетост;

28.  Припомня значението на правилното прилагане на съществуващото социално и трудово законодателство; призовава за равнопоставени условия за търговците в рамките на вътрешния пазар, с цел борба срещу недекларирания труд и данъчните и социалните измами;

29.  Приветства франчайзинга като бизнес модел, който подпомага новите предприятия и собствениците на малък бизнес; при все това отбелязва наличието в някои случаи на несправедливи договорни условия и призовава за прозрачни и справедливи договори; по-специално привлича вниманието на Комисията и на държавите членки към проблемите, пред които са изправени франчайзополучателите, които желаят да продадат своето предприятие или да променят своята бизнес формула, като в същото време останат активни в същия сектор; отправя искане към Комисията да проучи забраната на механизмите за ценово определяне при франчайзинга, както и последиците от дългосрочните клаузи относно конкуренцията, възможностите за закупуване и забраната за мултифранчайзинг и да преразгледа в това отношение настоящото освобождаване от правилата за конкуренция на договарящи се страни, които имат пазарен дял от по-малко от 30 %;

30.  Изразява загриженост относно бързото развитие на собствените марки; изтъква, че собствените марки следва да се развиват по начин, който да осигурява по-добър потребителски избор, в частност по отношение на прозрачността, качеството на информацията и разнообразието, както и да предоставят ясни възможности на МСП за иновации и разширяване;

31.  Подкрепя работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на Платформата на експертите относно договорните практики в отношенията между стопански субекти; счита, че Парламентът трябва спешно да разреши нерешените въпроси, свързани с неговото участие в работата на Форума; подчертава, че нелоялни търговски практики се срещат също в непродоволствената верига на доставки; във връзка с това изисква от Комисията и обединенията на стопански субекти да се стремят към конструктивен междусекторен диалог в рамките на съществуващите форуми, включително и годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно и бъдещата група на Комисията относно конкурентоспособността на търговията на дребно;

32.  Приветства принципите на добрата практика и списъка с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните търговски отношения по веригата на продоволственото предлагане, както и рамката за изпълнението и прилагането на тези принципи; приветства признаването от търговските сдружения на необходимостта от изпълнение и подчертава, че за да може един механизъм за изпълнение да доведе до практически резултат, е жизненоважно той да се зачита от всички участници във веригата на продоволственото предлагане и всички участници да се ангажират, включително организациите на земеделски производители, както и секторите на производствената промишленост и дистрибуцията на едро; призовава Комисията да преразгледа практическото въздействие на доброволната инициатива, включително прилагането на принципите на добри практики, в рамките на една година от нейното влизане в сила;

33.  Отбелязва, че въпросите, свързани с вертикалните търговски отношения, възникват и във връзка с договореностите за селективна и изключителна дистрибуция в търговията на дребно на стоки със запазена марка; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират правата на търговците на дребно и собствениците на магазини, които при договаряне се намират в по-слаба позиция;

34.  Счита, че по-слабите участници на пазара, по-специално земеделските производители и други доставчици, често смятат за трудно да се оплачат от НТП и във връзка с това подчертава важната роля на сдруженията, които би следвало да могат да внасят подобни оплаквания от тяхно име; приканва Комисията да разгледа осъществимостта и необходимостта от омбудсман или съдия, като също разгледа въпроса дали тази длъжност следва да разполага с правомощия да предприема служебно действия в случай на обосновани с доказателства НТП;

35.  Призовава Комисията да гарантира правото на дребните доставчици да създават обединения на производители, без да бъдат санкционирани за това от страна на националните органи за защита на конкуренцията, които оцениха значението на тези обединения въз основа на националното производство само по себе си;

36.  Призовава Комисията да приложи действащото законодателство върху териториалните ограничения на доставките, наложени от страна на доставчиците към техните клиенти;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 9. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0239. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0436. (4) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 22. (5) OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 23. (6) Приети текстове, P7_TA(2012)0468. (7) Приети текстове, P7_TA(2013)0327. (8) http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26063. (9) http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26065. (10) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64. (11) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. (12) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18. (13) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21. (14) ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1. (15) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.