Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно доклада за изпълнението през 2013 г.: разработване и прилагане на технологии за улавяне и съхранение на въглерод в Европа (2013/2079(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006(1) на Европейския парламент и на Съвета (Директивата за УСВ),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г. относно бъдещето на улавянето и съхранението на СО2 в Европа (COM(2013)0180),
— като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),
— като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(2),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0430/2013),
A. като има предвид, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид (УСВ) е обещаваща технология, която може да се окаже единственото средство да се постигнат значителни намаления на СО2 от промишлени източници и има потенциал за значително намаление на емисиите на СО2 от електроцентрали, използващи изкопаеми горива, но която изисква инвестиции и демонстрация в индустриален мащаб за насърчаване на иновациите, осигуряване на по-ниски разходи и потвърждаване на безопасността ѝ за околната среда;
Б. като има предвид, че Международната агенция по енергетика предвижда, че изкопаемите горива ще продължат да съставляват 75 % от световния енергиен микс до 2030 г., допуска, че УСВ е необходимо за постигане на почти 20 % от намалението на CO2, необходимо до 2050 г., и твърди, че ако не се въведе УСВ, ще са необходими допълнителни 40 % инвестиции в електроенергия, за да се предотврати покачване на температурите с над 2°C;
В. като има предвид, че УСВ е единствената технология, която може да донесе значителни намаления на CO2 от големи индустриални сектори, включително тези на стоманата, цимента и химикалите, както и от петролните рафинерии, и в комбинация с използването на биомаса за производство на електроенергия има потенциала да стимулира нетно намаление в емисиите на CO2;
Г. като има предвид, че на основата на настоящите равнища на използване на изкопаеми горива и прогнозите за използването им в бъдеще УСВ изглежда съществено за постигане на целта за задържане на повишението на температурите в световен мащаб под 2°C;
Д. като има предвид, че разработването на УСВ следва да се счита за стратегия, която допълва разработването на възобновяеми източници в прехода към нисковъглеродна икономика;
Е. като има предвид, че през 2007 г. у правителствените ръководители от ЕС имаше стремеж до 12 демонстрационни инсталации за УСВ да бъдат в експлоатация към 2015 г., но тъй като финансовата жизнеспособност на инсталациите зависи от наличието на високи цени на въглеродните емисии, сега тези амбиции не могат да бъдат постигнати;
Ж. като има предвид, че развитието на тази технология не следва да бъде стимул за увеличаване на дела на електроцентралите, използващи изкопаеми горива;
З. като има предвид, че ЕС губи технологичното си лидерство в областта на УСВ и — при положение че само един проект все още се разглежда за финансиране по Резерва за нови участници на пазара (NER300), а по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) проектите са преустановени или спрени — понастоящем няма ефективна политика за насърчаване на разработването на водещи проекти за УСВ;
И. като има предвид, че широката общественост следва винаги да получава цялостна и ясна картина на предимствата от УСВ и на евентуалните опасности от него, преди каквито и да било проекти да се разработват в търговски мащаб;
Повишаване на амбициите
1. Признава, че въвеждането на УСВ има потенциала да даде възможност на ЕС да постигне своите стремежи за ниска въглеродна интензивност до 2050 г. на най-ниска цена и е необходимо по-конкретно за „декарбонизация“ на промишлените отрасли с високи емисии на CO2; счита, че то също така може да допринася за разнообразието и сигурността на енергийните доставки, като същевременно се запазват и създават възможности за заетост; потвърждава неотложната необходимост да се разработят ред водещи проекти за цялата верига на УСВ, за да се определят най-добрите и икономически изгодни решения, и призовава Комисията да определи конкретни цели за постигането на тази по-обща цел; съзнава, че предвид необходимите значителни инвестиции, за да се постигне напредък при изследванията и техническите аспекти и безопасността на прилагане на УСВ са необходими инструменти в допълнение към Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС);
2. Счита, че макар УСВ да предлага част от решението за постигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове, би било дори още по-добре, ако държавите членки могат да постигнат тези цели без използване на УСВ;
3. Призовава Комисията да насърчи въвеждането на УСВ не само във връзка с производството на електричество от въглища и газ, а също и във връзка с ред промишлени отрасли, като химическата промишленост, металургията, производството на чугун и стомана, производството на цимент и петролните рафинерии; настоява Комисията да разгледа въпроса за въвеждане на УСВ в контекста на рамката относно климата и енергетиката до 2030 г. и да внесе предложения за насърчаване на ранно изграждане на водещи проекти за УСВ;
4. Призовава Комисията и държавите членки да приемат широкообхватни мерки за укрепване на международното сътрудничество и за насърчаване на използването на технологии за смекчаване на последиците от изменението на климата, за да се насочат разрастващите се икономики в посока към алтернативно развитие с по-малка въглеродна интензивност, включително например УСВ;
5. Счита, че в плана за действие за стоманодобивната промишленост трябва да се спомене конкретно необходимостта от разработване на водещи проекти за УСВ в този сектор;
Водеща роля на държавите членки
6. Отчита, че въвеждането на УСВ не може да се осъществи без подкрепа от държавите членки и от частни инвеститори и че държавите членки имат абсолютно и суверенно право да насърчават или предотвратяват прилагането му; отбелязва, че макар определени държави членки да са посочили, че не очакват УСВ да играе роля в техните стратегии за намаляване на емисиите, това не следва да пречи на инициативи от страна на онези, които считат, че тази технология може да играе ефективна роля в техния преход към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид;
7. Напомня на Комисията, че Парламентът призова за законодателство, което да изисква от всяка държава членка да изготви Стратегия за ниска въглеродна интензивност до 2050 г.; предлага тези национални пътни карти да бъдат актуализирани на всеки пет години; очаква те да показват дали и как УСВ трябва да бъде въведено от съответната държава членка;
8. Призовава Комисията да предложи от държавите членки да се изисква да подготвят и публикуват национални пътни карти за нисковъглеродна икономика преди конференцията на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) през 2015 г.;
9. Подчертава, че при ниска цена на въглеродните емисии държавите членки, които желаят да насърчат развитието на УСВ, трябва да поемат ключовата роля за осигуряване на прозрачен поток от приходи и всякаква друга финансова подкрепа, която би била необходима за осигуряване на изграждането и експлоатацията на водещи проекти, като същевременно позволяват на операторите, които трябва да направят големи разходи като първи навлизащи в този сектор предприятия, да си осигурят възвръщаемост на инвестициите; отбелязва, че може също така да са необходими съответни регулаторни механизми, за да се въведе УСВ на търговска основа; признава необходимостта от спазване на стандартите за безопасност по отношение на околната среда;
Регулиране и финансиране от ЕС
10. Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на Инвестиционен фонд на ЕС за промишлени иновации в подкрепа на разработването на новаторски благоприятстващи климата технологии, включително водещи проекти за УСВ, на други новаторски нисковъглеродни технологии, както и на мерки за намаляване на емисиите на CO2 от енергоемки промишлени отрасли и от техните процеси; счита, че това би могло да се финансира от продажбата на квоти от СТЕ на ЕС; подчертава, че това не следва да създава нови искания спрямо бюджета на ЕС; съзнава, че при създаване на рамката за параметрите за използване на подобен фонд следва да се вземе предвид придобитият опит от ограниченията и липсата на гъвкавост на механизма за финансиране NER300;
11. Счита, че политиките и стратегиите за УСВ следва да бъдат формулирани единствено въз основа на солидни доказателства за положителното въздействие, което ще имат върху околната среда, върху стабилността на промишлеността на ЕС, върху заетостта в ЕС, както и върху достъпността на цените на енергията за обществеността и за промишлеността;
12. Счита, че по-дългосрочната подкрепа за УСВ следва да бъде резултат главно от подходящ сигнал, даден чрез цената на CO2; предлага Комисията да улесни дебата относно възможните варианти, като извърши анализ на системите, при които се изисква закупуването на удостоверения за УСВ, доказващи, че са избягнати емисии на CO2 чрез съхранение или третиране пропорционално на този СО2, който е заложен в изкопаемите горива, пуснати на пазара;
13. Отправя искане Комисията да подготви насоки за държавите членки по отношение на различни финансови и други механизми, които те биха могли да въведат, за да подкрепят и стимулират развитието на УСВ и за да получат достъп до средства от бюджета на ЕС;
14. Отбелязва решението на Европейската инвестиционна банка да забрани предоставянето на кредити за строителството на въглищни електроцентрали, които биха отделяли над 550 г CO2/квтч; подчертава, че без финансова подкрепа за развитие на УСВ въвеждането на строги стандарти за показатели за емисии ще бъде от съществено значение;
15. Предлага Комисията да разгледа как би могъл да се използва Изследователският фонд на ЕС за въглища и стомана в подкрепа на демонстрацията преди търговската реализация на УСВ в тези промишлени отрасли;
16. Оценява стимулите, предлагани от норвежкото правителство за проекти за УСВ в рамките на ЕС, и изразява желание при воденето на преговори за следващия програмен период да се отправи искане за средства за подпомагане на водещи проекти за УСВ;
17. Изисква Комисията да оцени ползите от приемането и разработването на пилотния проект за УСВ Ciuden в Испания, получил 100 милиона евро финансова подкрепа от източници на ЕС, в ролята на европейско съоръжение за изпитване на технологиите за улавяне и сухоземно съхранение на CO2;
Транспорт и места за съхранение
18. Признава, че значителни финансови икономии могат да се реализират, като се създадат клъстери за УСВ от промишлени инсталации, обслужвани от споделени тръбопроводи или други системи за транспортиране на CO2; твърди, че от операторите на заводи не може в общия случай да се очаква да вземат предвид бъдещите изисквания на други инсталации и че големите инвестиции, като например магистрални тръбопроводи, които в крайна сметка имат за цел да пренасят CO2 от множество източници, биха могли да бъдат построени чрез публично-частни партньорства; подчертава, че държавите членки, които се стремят да въведат УСВ, могат да имат директна роля за осигуряване на преноса за целите на УСВ и за определяне на наличието на инфраструктура за съхранение;
19. Призовава за по-тясно сътрудничество със САЩ и Канада под формата на обмен на експертен опит и добри практики в контекста на дейностите за УСВ, предприети в рамките на Диалога за чиста енергия между САЩ и Канада;
20. Настоява новите нисковъглеродни технологии да се разглеждат като взаимно допълващи се, а не като конкурентни една на друга; подчертава, че както възобновяемите енергийни източници, така и УСВ имат важна роля в бъдещия енергиен микс на ЕС и че УСВ не следва да вреди на постигането на задължителната цел на ЕС за възобновяеми източници; призовава да се предложат мерки за насърчаване на използването и на двете технологии в рамката относно климата и енергетиката до 2030 г.;
21. Отбелязва, че геологията на Европа може да предложи множество места за постоянно задържане на големи количества СО2, не на последно място под Северно море, далеч от обитаваните от хора райони; подкрепя използването на мерки и средства от ЕС, за да се установи общо определение за характера на местата за съхранение, да се идентифицират подходящи места за съхранение в цяла Европа, да се разработят пилотни проекти и да се подготвят места за съхранение в търговски мащаби на територията на склонни да подкрепят тази дейност държави членки;
22. Призовава Комисията да насърчава създаването на Европейски атлас на потенциални места за съхранение на CO2;
23. Отчита, че член 6 от Лондонския протокол е изменен по такъв начин, че вече да не представлява пречка за трансграничното транспортиране на СО2 за задържане; отбелязва обаче, че ратифицирането на тази промяна би могло да отнеме много години; призовава Комисията да изясни дали има обстоятелства, при които ще позволи трансграничния трансфер на СО2 преди ратифициране на протокола;
Пасиви при съхранението
24. Отчита загрижеността на някои потенциални създатели на съоръжения за УСВ, че изискванията и отговорностите, които им се налагат за геоложко съхранение на СО2 в места, одобрени от държавите членки, са с неизчислим размер и са прекомерни; припомня обаче правилата относно отговорността за съхранение на CO2, посочени в Директивата относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (Директивата за УСВ) и задълженията, наложени на притежателите на разрешение за съхранение;
25. Напълно приема, че трябва да се предотврати всякакво случайно изпускане на CO2 от място за съхранение и че трябва да се защити безопасността на проекта за околната среда съгласно член 1 от Директивата за УСВ; призовава Комисията да предложи насоки относно степента, до която подробностите от условията по спазването следва да се определят предварително чрез преговори между потенциалните оператори и компетентните органи на съответните държави членки;
26. Посочва, че Директивата за УСВ дава възможност на държавите членки да бъдат много гъвкави при определяне на финансовата гаранция, която да бъде предоставена от УСВ оператори, и на срока преди отговорността за затворено място за съхранение да бъде прехвърлена на компетентния орган; смята, че държавите членки, които се стремят да насърчат развитието на УСВ, ще трябва да изиграят по-предприемаческа роля и да поемат по-голям дял от отговорностите, отколкото е прието понастоящем;
27. Призовава Комисията да преразгледа документите с насоки относно Директивата за УСВ, за да изясни тези пунктове;
28. Счита, че изискването на Директивата за УСВ, съгласно което в случай на изтичане на CO2 операторите трябва да върнат квоти, не отчита скъпоструващите усилия за възстановяване, които са необходими; опасява се, че с това задължение се създава ново препятствие по пътя на развитието на УСВ; призовава Комисията да предложи преразглеждане в оценката си на Директивата за УСВ;
Улавяне и статут на готовност за съхранение
29. Настоява, че вече не е приемливо да се инвестира в електроцентрали или промишлени инсталации, които е вероятно да отделят големи количества CO2, без да се взема предвид как те ще бъдат намалени в бъдеще;
30. Подчертава, че според проучване на Евробарометър населението на Европа остава до голяма степен неосведомено за УСВ, но че тези, които са информирани, са по-склонни да го подкрепят; призовава Комисията и държавите членки да подобрят комуникацията, за да повишат обществената осведоменост за УСВ, и счита, че по-широката информираност за УСВ е от ключова важност за общественото приемане и по този начин за осъществяването на УСВ;
31. Отбелязва, че на държавите членки е разрешено да оценяват по различен начин разпоредбите на Директивата за УСВ, изискващи да се извърши оценка на способността за улавяне, пренос и съхранение преди издаването на оперативни лицензи за електроцентрали;
32. Призовава Комисията да предложи, че може като условие за строеж в държавите членки, които са решили да използват технологията за УСВ, да се извършва подходяща подготовка за въвеждане на УСВ или други мерки за значително намаляване на емисиите на СО2 за всички нови централи, използващи изкопаеми горива, и промишлени инсталации с високи емисии, надвишаващи определен съгласуван размер, с изключение на инсталации, при които се измества върховото търсене на електроенергия, или когато държава членка се е съобразила със законодателно изискване да се публикува пътна карта, в която се посочва как тя ще изпълни своите цели за намаляване на CO2 в срок до 2050 г. без използването на УСВ;
33. Изисква от Комисията да направи анализ и представи доклад относно степента на внедряване на УСВ, която би трябвало да бъде достигната до някои ключови дати, например до 2030 г., за да допринесе УСВ значително за постигане на целите за намаляване на емисиите до 2050 г.;
Улавяне и използване на въглероден диоксид
34. Приветства различните инициативи за използване на CO2 по начини, които водят до намаляване на общите емисии в атмосферата и чрез които се създават алтернативни продукти, като например устойчиви транспортни горива; призовава по-специално Комисията спешно да оцени потенциала за безопасно използване на СО2 за увеличаване на извличането на нефт и газ в рамките на ЕС;
o o o
35. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.