Показалец 
Приети текстове
Сряда, 15 януари 2014 г. - Страсбург
Правомощия и отговорности на постоянните комисии
 Отмяна на Решение 2007/124/ЕО, Евратом на Съвета ***
 Подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Русия ***
 Купюрният строеж и техническите спецификации на разменните евромонети *
 Бъдеще на отношенията между ЕС и АСЕАН
 Тахографите и социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт ***II
 Възлагане на договори за концесия ***I
 Обществени поръчки ***I
 Възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги ***I
 Достъп на стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки ***I
 Мед ***I
 Програмата „Херкулес ІІІ“ и защитата на финансовите интереси на Европейския съюз ***I
 Статистика, свързана с търговията със стоки между държавите членки ***I
 Борбата срещу престъпленията спрямо дивата природа
 Повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта

Правомощия и отговорности на постоянните комисии
PDF 326kWORD 92k
Решение на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно правомощията и отговорностите на постоянните комисии (2013/2996(RSO))
P7_TA(2014)0018B7-0001/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Председателския съвет,

—  като взе предвид член 183 от своя правилник,

1.  Решава да замени приложение VII към своя правилник със следното:"„Приложение VII — Правомощия и отговорности на постоянните комисии

I.  Комисия по външни работи

Комисията отговаря за насърчаването, прилагането и мониторинга на външната политика на Съюза по отношение на:

   1. Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). В този контекст комисията се подпомага от подкомисия по сигурност и отбрана;
   2. Отношенията с други институции и органи на Съюза, с ООН и други международни организации и междупарламентарни асамблеи по въпроси от нейната компетентност;
   3. Надзора върху Европейската служба за външна дейност;
   4. Укрепването на политическите отношения с трети страни чрез всеобхватни програми за сътрудничество и помощ или международни споразумения като споразумения за асоцииране и партньорство;
   5. Откриването, мониторинга и приключването на преговори за присъединяване на европейски държави към Съюза;
   6. Цялото законодателство, програмирането и контрола на действията, извършвани в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Европейския инструмент за съседство, Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмент, допринасящ за стабилността и мира и Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети страни, както и политиките, с които те са свързани;
   7. Мониторинга и последващите действия във връзка, наред с другото, с европейската политика за съседство (ЕПС), по-специално по отношение на докладите за напредъка в рамките на европейската политика за съседство;
   8. Въпросите относно демокрацията, правовата държава, правата на човека, включително правата на малцинствата, в трети страни и принципите на международното право. В този контекст комисията се подпомага от подкомисия по правата на човека, която следва да осигури съгласуваността между всички външни политики на Съюза и неговата политика в областта на правата на човека. Без да се нарушава приложимата правна уредба, членовете на други комисии и органи с отговорности в тази област се канят да присъстват на заседанията на подкомисията;
   9. Участието на Парламента в мисии за наблюдение на избори, по целесъобразност в сътрудничество с други съответни комисии и делегации.

Комисията извършва политически надзор и координира работата на съвместните парламентарни комитети и комисиите за парламентарно сътрудничество, както и работата на междупарламентарните делегации и на ad hoc делегациите и мисиите за наблюдение на избори, които влизат в кръга на нейната компетентност.

II.  Комисия по развитие

Комисията отговаря за:

  1. Насърчаването, прилагането и мониторинга на политиката на развитие и сътрудничество на Съюза, включително:
   а) политическия диалог с развиващите се страни, на двустранна основа, както и в рамките на съответните международни организации и на междупарламентарни форуми,
   б) помощта за развиващите се страни и споразуменията за сътрудничество с тях, по-специално надзора върху ефективността на финансирането и оценката на резултатите, включително по отношение на изкореняването на бедността,
   в) мониторинга на взаимодействието между политиките на държавите членки и политиките, прилагани на равнището на Съюза,
   г) насърчаването на демократичните ценности, доброто управление и правата на човека в развиващите се страни,
   д) прилагането, мониторинга и подобряването на съгласуваността на политиките по отношение на политиката за развитие;
   2. Цялото законодателство, планирането и контрола на действията, извършвани в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие (в тясно сътрудничество с националните парламенти) и Инструмента за хуманитарна помощ, както и за всички въпроси, свързани с хуманитарната помощ в развиващите се страни, и политиката, с която те са свързани;
   3. Въпросите, отнасящи се до споразумението за партньорство между ЕС и страните от АКТБ и отношенията със съответните органи;
   4. Въпросите, свързани с отвъдморските страни и територии;
   5. Участието на Парламента в мисии за наблюдение на избори, по целесъобразност в сътрудничество с други съответни комисии и делегации.

Комисията координира работата на междупарламентарните делегации и ad hoc делегациите, които влизат в кръга на нейната компетентност.

III.  Комисия по международна търговия

Комисията отговаря за въпросите, свързани с установяването, прилагането и мониторинга на общата търговска политика на Съюза и неговите външноикономически отношения, по-специално:

   1. Финансовите, икономическите и търговските отношения с трети страни и регионални организации;
   2. Общата външна тарифа и улесняването на търговията, както и външните аспекти на митническите разпоредби и управление;
   3. Започването, мониторинга, приключването и проследяването на прилагането на двустранните и многостранните търговски споразумения, уреждащи икономическите, търговските и инвестиционните отношения с трети страни и регионални организации;
   4. Мерките за техническа хармонизация или стандартизация в областите, уредени с международноправни актове;
   5. Отношенията със съответните международни организации и международни форуми по свързаните с търговията въпроси, както и с организациите, насърчаващи регионалната икономическа и търговска интеграция извън Съюза;
   6. Отношенията със Световната търговска организация, включително нейното парламентарно измерение.

Комисията поддържа връзки със съответните междупарламентарни и ad hoc делегации, компетентни в областта на икономическите и търговските аспекти на отношенията с трети страни.

IV.  Комисия по бюджети

Комисията отговаря за:

   1. Многогодишната финансова рамка на приходите и разходите на Съюза и системата за собствени средства на Съюза;
   2. Бюджетните прерогативи на Парламента, а именно бюджета на Съюза, както и договарянето и прилагането на междуинституционални споразумения в тази област;
   3. Бюджетните прогнози на Парламента по определения в Правилника за дейността на ЕП ред;
   4. Бюджета на децентрализираните органи;
   5. Финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка, които не са част от европейското икономическо управление;
   6. Бюджетирането на Европейския фонд за развитие, без да се накърняват правомощията на комисията, която отговаря за споразумението за партньорство между ЕС и страните от АКТБ;
   7. Финансовите последици и съвместимостта с многогодишната финансова рамка на всички актове на Съюза, без да се накърняват правомощията на съответните комисии;
   8. Следенето и оценката на изпълнението на текущия бюджет, независимо от разпоредбите на член 78, параграф 1, трансферите на бюджетни кредити, процедурите във връзка с щатните разписания, бюджетните кредити за административни цели и становищата по проекти за недвижими имоти със значителни финансови последици;
   9. Финансовия регламент, с изключение на въпросите, отнасящи се до изпълнението, управлението и контрола на бюджета.

V.  Комисия по бюджетен контрол

Комисията отговаря за:

   1. Контрола върху изпълнението на бюджета на Съюза и на Европейския фонд за развитие и решенията за освобождаване от отговорност, които трябва да бъдат взети от Парламента, включително вътрешната процедура по освобождаване от отговорност и всички други мерки, които съпровождат или привеждат в изпълнение такива решения;
   2. Приключването, представянето и извършването на одит на сметките и счетоводните баланси на Съюза, неговите институции и всички органи, финансирани от него, включително определянето на бюджетните кредити, които подлежат на пренос, и установяването на салдата по сметките;
   3. Контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка;
   4. Оценката на разходната ефективност на различните форми на финансиране на Съюза при осъществяването на неговите политики с участието, по искане на комисията по бюджетен контрол, на специализираните комисии и действайки, по искане на комисията по бюджетен контрол, в сътрудничество със специализираните комисии при разглеждането на специалните доклади на Сметната палата;
   5. Отношенията с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), проверката на измами и нередности при изпълнението на бюджета на Съюза, мерките, целящи предотвратяването и съдебното преследване на такива случаи, стриктната защита на финансовите интереси на Съюза и съответните действия на Европейската прокуратура в тази област;
   6. Отношенията със Сметната палата, назначаването на нейните членове и разглеждането на нейните доклади;
   7. Финансовия регламент, що се отнася до изпълнението, управлението и контрола на бюджета.

VI.  Комисия по икономически и парични въпроси

Комисията отговаря за:

   1. Икономическата и паричната политика на Съюза, функционирането на Икономическия и паричен съюз и на Европейската парична и финансова система (включително отношенията със съответните институции или организации);
   2. Свободното движение на капитали и плащания (трансгранични плащания, единна платежна зона, платежни баланси, движения на капитал и политика на вземане и отпускане на заеми, контрол върху движенията на капитали с произход от трети страни, мерки за насърчаване на износа на капитал на Съюза);
   3. Международната парична и финансова система, включително отношенията с финансови и парични институции и организации;
   4. Правилата за конкуренция и държавните или публични помощи;
   5. Данъчните разпоредби;
   6. Регулирането и надзора на финансови услуги, институции и пазари, включително финансовата отчетност, одита, счетоводните норми, корпоративното управление и други въпроси от областта на дружественото право, които се отнасят конкретно до финансовите услуги.
   7. Съответните финансови дейности на Европейската инвестиционна банка като част от европейското икономическо управление в еврозоната.

VII.  Комисия по заетост и социални въпроси

Комисията отговаря за:

   1. Политиката на заетост и всички аспекти на социалната политика включително условия на труд, социална сигурност, социално приобщаване и социална защита;
   2. Правата на работниците и служителите;
   3. Мерките за здравословни и безопасни условия на труд;
   4. Европейския социален фонд;
   5. Политиката на професионално обучение, включително професионалните квалификации;
   6. Свободното движение на работници и пенсионери;
   7. Социалния диалог;
   8. Всички форми на дискриминация на работното място и на пазара на труда, с изключение на дискриминацията по полов признак;
   9. Отношенията с:
   Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop),
   Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,
   Европейската фондация за обучение,
   Европейската агенция за безопасност и здраве при работа,

както и отношенията с други съответни органи на Съюза и международни организации.

VIII.  Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Комисията отговаря за:

  1. Политиката в областта на околната среда и мерките за опазване на околната среда, особено що се отнася до:
   а) изменението на климата,
   б) замърсяването на въздуха, почвата и водите, управлението и рециклирането на отпадъци, опасните вещества и препарати, нивата на шума и опазването на биологичното разнообразие,
   в) устойчивото развитие,
   г) международните и регионални мерки и споразумения за опазване на околната среда,
   д) възстановяването на щетите, нанесени на околната среда,
   е) гражданската защита,
   ж) Европейската агенция за околната среда;
   з) Европейската агенция по химикалите;
  2. Общественото здраве, по-специално:
   а) програмите и специфичните действия в областта на общественото здраве,
   б) фармацевтичните и козметичните продукти,
   в) здравните аспекти на биологичния тероризъм,
   г) Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;
  3. Въпросите, свързани с безопасността на храните, по-специално:
   а) етикетирането и безопасността на храните,
   б) ветеринарното законодателство относно защитата срещу рискове за човешкото здраве; проверките на храни и системите за производство на храни от гледна точка на общественото здраве,
   в) Европейския орган за безопасност на храните и Европейската служба за хранителен и ветеринарен контрол.

IX.  Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Комисията отговаря за:

   1. Промишлената политика на Съюза и свързаните с нея мерки, както и прилагането на нови технологии, включително мерките във връзка с малките и средни предприятия;
   2. Политиката на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите, включително науката и технологиите, както и разпространяването и използването на резултатите от изследвания;
   3. Европейската политика в областта на космическото пространство;
   4. Дейностите на Съвместния център за научни изследвания, Европейски научноизследователски съвет, Европейския институт за иновации и технологии и Института за референтни материали и метрология, както и JET, ITER и други проекти в същата област;
  5. Мерките на Съюза в областта на енергийната политика като цяло и в контекста на създаването и функционирането на вътрешния енергиен пазар, включително мерките, свързани с:
   а) сигурността на енергийните доставки в Съюза,
   б) насърчаването на енергийната ефективност и енергийното спестяване, както и разработването на нови и възобновяеми източници на енергия,
   в) насърчаването на взаимната свързаност на енергийните мрежи и на енергийната ефективност, включително изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в сектора на енергийната инфраструктура;
   6. Договора за Евратом и Агенцията за доставки на Евратом; ядрената безопасност, извеждането от експлоатация на производствени мощности и унищожаването на отпадъци в ядрения сектор;
   7. Информационното общество, информационните технологии и комуникационните мрежи и услуги, включително технологиите и аспектите, свързани със сигурността, и изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в сектора на телекомуникационната инфраструктура, както и дейността на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

X.  Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Комисията отговаря за:

  1. Координацията на националното законодателство на ниво Съюз в областта на вътрешния пазар и на митническия съюз, по-специално:
   а) свободното движение на стоки, включително хармонизацията на технически стандарти,
   б) свободата на установяване,
   в) свободното предоставяне на услуги с изключение на финансовия и пощенския сектор;
   2. Функционирането на единния пазар, включително мерките, насочени към установяване и премахване на потенциалните пречки за прилагането на единния пазар, включително на единния цифров пазар;
   3. Насърчаването и защитата на икономическите интереси на потребителите с изключение на въпросите, свързани с общественото здраве и безопасността на храните;
   4. Политиката и законодателството по отношение на спазването на разпоредбите за единния пазар и на правата на потребителите.

XI.  Комисия по транспорт и туризъм

Комисията отговаря за:

  1. Въпросите, свързани с развитието на обща политика за железопътния, автомобилния, вътрешния речен, морския и въздушния транспорт, по-специално:
   а) приложимите общи правила за транспорт в рамките на Европейския съюз,
   б) изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспортната инфраструктура,
   в) предоставянето на транспортни услуги и отношенията с трети страни в областта на транспорта,
   г) сигурността на транспорта,
   д) отношенията с международни транспортни органи и организации,
   е) Европейската агенция по морска безопасност, Европейската железопътна агенция, Европейската агенция за авиационна безопасност и Съвместното предприятие SESAR;
   2. Пощенските услуги;
   3. Туризма.

XII.  Комисия по регионално развитие

Комисията отговаря за:

   1. Функционирането и развитието на политиката на Съюза в областта на регионалното развитие и сближаването;
   2. Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и другите инструменти на регионалната политика на Съюза;
   3. Оценката на въздействието на други политики на Съюза върху икономическото и социалното сближаване;
   4. Координацията на структурните инструменти на Съюза;
   5. Градското измерение на политиката на сближаване;
   6. Най-отдалечените региони и острови, както и трансграничното и междурегионално сътрудничество,
   7. Отношенията с Комитета на регионите, организациите за междурегионално сътрудничество и органите на местната и регионална власт.

XIII.  Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Комисията отговаря за:

   1. Провеждането и развитието на общата селскостопанска политика;
   2. Развитието на селските райони, включително дейностите, свързани със съответните финансови инструменти;
  3. Законодателните актове в областта на:
   а) ветеринарните въпроси и въпросите на растителното здраве, животинските фуражи, при условие че тези мерки не целят защитата срещу рискове за човешкото здраве,
   б) животновъдството и животинското здраве;
   4. Подобряването на качеството на селскостопанските продукти;
   5. Снабдяването със селскостопански суровини;
   6. Службата на Общността за сортовете растения;
   7. Лесовъдството и горското земеделие.

XIV.  Комисия по рибно стопанство

Комисията отговаря за:

   1. Провеждането, развитието и управлението на общата политика в областта на рибарството;
   2. Опазването на рибните ресурси, управлението на рибното стопанство и флотовете, експлоатиращи тези ресурси, и морските изследвания и приложните изследвания в областта на рибното стопанство;
   3. Общата организация на пазара на рибни продукти и продукти от аквакултури и преработката и пускането на пазара на тези продукти;
   4. Структурната политика в секторите на рибното стопанство и аквакултурите, включително финансовите инструменти и фондовете за ориентиране на рибното стопанство с цел оказване на подкрепа на тези сектори;
   5. Интегрираната морска политика по отношение на риболовната дейност;
   6. Споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство, регионалните риболовни организации и изпълнението на международните задължения в областта на рибарството.

XV.  Комисия по култура и образование

Комисията отговаря за:

  1. Културните аспекти на Европейския съюз, по-специално:
   а) подобряването на познаването и разпространението на културата,
   б) защитата и насърчаването на културното и езиково многообразие,
   в) опазването и съхраняването на културното наследство, културните обмени и художественото творчество;
   2. Образователната политика на Съюза, включително областта на европейското висше образование, насърчаването на системата на европейски училища и на обучението през целия живот;
   3. Аудиовизуалната политика и културните и образователни аспекти на информационното общество;
   4. Политиката за младежта;
   5. Развитието на политика в областта на спорта и отдиха;
   6. Информационната и медийната политика;
   7. Сътрудничеството с трети страни в областта на културата и образованието и отношенията със съответните международни организации и институции.

XVI.  Комисия по правни въпроси

Комисията отговаря за:

   1. Тълкуването, прилагането и мониторинга на правото на Съюза, съответствието на актовете на Съюза с първичното право, особено избора на правни основания и съблюдаването на принципите на субсидиарност и пропорционалност;
   2. Тълкуването и прилагането на международното право, доколкото то засяга Европейския съюз;
   3. По-доброто законотворчество и опростяването на правото на Съюза;
   4. Правната защита на правата и прерогативите на Парламента, включително участието му в дела пред Съда на Европейския съюз;
  5. Актове на Съюза, които засягат правния ред на държавите членки, по-специално в областта на:
   а) гражданското и търговското право,
   б) дружественото право,
   в) правото в областта на интелектуалната собственост,
   г) процесуалното право;
   6. Мерки относно съдебното и административно сътрудничество по гражданскоправни въпроси;
   7. Отговорността за околната среда и санкциите за екологични престъпления;
   8. Етичните въпроси, свързани с новите технологии, при прилагане на процедура с асоциирани комисии – със съответните комисии;
   9. Устава на членовете на Парламента и Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз;
   10. Привилегиите и имунитетите, както и проверката на пълномощията на членовете на Парламента;
   11. Организацията и статута на Съда на Европейския съюз;
   12. Службата за хармонизация във вътрешния пазар.

XVII.  Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Комисията отговаря за:

   1. Защитата на правата на гражданите, правата на човека и основните права на територията на Съюза, включително закрилата на малцинствата, както е предвидено в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз;
   2. Необходимите мерки за борба с всички други форми на дискриминация, освен дискриминация по полов признак или дискриминация на работното място или на пазара на труда;
   3. Законодателството в областта на прозрачността и на защитата на физически лица по отношение на обработката на лични данни;
  4. Установяването и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като същевременно се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, по-специално:
   а) мерките относно влизането и движението на лица, убежището и миграцията,
   б) мерките относно интегрираното управление на общите граници,
   в) мерките във връзка с полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително тероризма, и мерките по същество и процедурните мерки, свързани с разработването на по-последователен подход на Съюза към наказателното право;
   5. Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании и Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европол, Евроюст, Европейския полицейски колеж, Европейската прокуратура и други органи и агенции в същата област;
   6. Установяването на явна опасност от сериозно нарушаване от страна на държава членка на общите за държавите членки принципи.

XVIII.  Комисия по конституционни въпроси

Комисията отговаря за:

   1. Институционалните аспекти на Европейския интеграционен процес, по-специално подготовката, инициирането и протичането на обикновени и опростени процедури за преразглеждане на Договора;
   2. Прилагането на Договора за ЕС и оценката за неговото действие;
   3. Институционалните последици от преговорите за разширяване на Съюза или за оттегляне от Съюза;
   4. Междуинституционалните отношения, включително разглеждането на междуинституционалните споразумения съгласно член 127, параграф 2 от Правилника за дейността на ЕП с оглед на одобрението им от Парламента;
   5. Единната избирателна процедура;
   6. Политическите партии и политическите фондации на европейско равнище, без да се накърняват компетенциите на Бюрото;
   7. Установяването на сериозно и системно нарушаване от държава членка на общите за държавите членки принципи;
   8. Тълкуването и прилагането на Правилника за дейността на ЕП и предложения за неговото изменение.

XIX.  Комисия по правата на жените и равенството между половете

Комисията отговаря за:

   1. Определянето, насърчаването и защитата на правата на жените в Съюза и свързаните с това мерки на Съюза;
   2. Насърчаването на правата на жените в трети страни;
   3. Политиката на равни възможности, включително насърчаването на равенството между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и отношението на работното място;
   4. Премахването на всички форми на насилие и дискриминация по полов признак;
   5. Прилагането и по-нататъшното развитие на принципа на равенство между половете във всички сектори;
   6. Предприемането на последващи действия и прилагането на международни споразумения и конвенции, които засягат правата на жените;
   7. Насърчаването на информираността относно правата на жените.

XX.  Комисия по петиции

Комисията отговаря за:

   1. Петициите;
   2. Организацията на публични изслушвания относно граждански инициативи в съответствие с член 197а;
   3. Отношенията с Европейския омбудсман.“;

"

2.  Решава, че това решение ще влезе в сила на първия ден от първата месечна сесия през осмия парламентарен мандат;

3.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.


Отмяна на Решение 2007/124/ЕО, Евратом на Съвета ***
PDF 258kWORD 35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно проекта на решение на Съвета за отмяна на Решение 2007/124/ЕО, Евратом за създаване за периода 2007 – 2013 г., като част от Общата програма за сигурност и гарантиране на свободите, на специална програма „Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността“ (15187/2013 – C7-0418/2013 – 2013/0281(APP))
P7_TA(2014)0019A7-0432/2013

(Специална законодателна процедура — одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15187/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на ЕС и член 203 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (C7‑0418/2013),

—  като взе предвид член 81, параграф 1 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0432/2013),

1.  Дава своето одобрение относно проекта на решение на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Русия ***
PDF 265kWORD 35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно проекта за решение на Съвета относно подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Руската федерация (13152/2013 – C7-0370/2013 – 2013/0282(NLE))
P7_TA(2014)0020A7-0473/2013

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета относно подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Руската федерация (13152/2013),

—  като взе предвид Решение 2000/742/ЕО на Съвета от 16 ноември 2000 г. относно сключването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Руската федерация,

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0370/2013),

—  като взе предвид член 81, член 90, параграф 7 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи и на комисията по бюджети (A7-0473/2013),

1.  Дава своето одобрение за подновяване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Руската федерация.


Купюрният строеж и техническите спецификации на разменните евромонети *
PDF 350kWORD 46k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети (преработен текст) (COM(2013)0184 – C7‑0132/2013 – 2013/0096(NLE))
P7_TA(2014)0021A7-0479/2013

(Консултация — преработен текст)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0184),

—  като взе предвид член 128, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0132/2013),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 17 юни 2013 г. до комисията по икономически и парични въпроси съгласно член 87, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0479/2013),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са посочени като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове и въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  Eдинната монетна система на Съюза следва да спечели общественото доверие и налага технически нововъведения, които осигуряват, че тя е защитена, надеждна и ефикасна система.
(4)  Eдинната монетна система на Съюза следва да спечели общественото доверие и налага технически нововъведения, които осигуряват, че тя е защитена, надеждна и ефикасна система. Тя би трябвало също да позволи воденето на борба с фалшифицирането.
Изменение 2
Предложение за регламент
Член 10 — параграф 8
8.  Цялата необходима информация относно новите национални изображения на монетите в обращение се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.
8.  Цялата необходима информация относно новите национални изображения на монетите в обращение се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Комисията уведомява Европейския парламент за всяко свое възражение по параграф 5.

(1) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Бъдеще на отношенията между ЕС и АСЕАН
PDF 321kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно бъдещето на отношенията между ЕС и АСЕАН (2013/2148(INI))
P7_TA(2014)0022A7-0441/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид основната правна рамка за връзки с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), а именно споразумението за сътрудничество между АСЕАН и ЕИО, подписано през март 1980 г.(1),

—  като взе предвид текущите преговори и/или сключването на седем споразумения за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и държавите – членки на АСЕАН, а именно Бруней Даруссалам, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам,

—  като взе предвид преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ) с Малайзия, Тайланд и Виетнам и сключването на ССТ между ЕС и Сингапур,

—  като взе предвид стратегията на ЕС „Ново партньорство с Югоизточна Азия“ от юли 2003 г. (COM (2003)0399), която определя увеличаването на регионалната търговия и инвестиционните отношения с държавите от АСЕАН, както и диалога в специфични области на политиката като ключови приоритети,

—  като взе предвид 7-ото заседание на парламентарното партньорство Азия—Европа (ASEP) и 22-ата среща на високо равнище на АСЕАН,

—  като взе предвид Декларацията от Нюрнберг за засилено партньорство между ЕС и АСЕАН и плана за действие от ноември 2007 г.,

—  като взе предвид плана за действие от Бандар Сери Бегаван за укрепване на засиленото партньорство между ЕС и АСЕАН (2013—2017 г.), приет в Бруней Даруссалам на 27 април 2012 г.,

—  като взе предвид присъединяването на Европейския съюз към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия в Пном Пен на 12 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид Деветата среща на високо равнище в рамките на срещата Азия — Европа (ASEM), която се проведе във Виентян, Лаос през ноември 2012 г.,

—  като взе предвид „Фондацията Азия—Европа“ (ASEF), учредена през февруари 1997 г., с цел да осигури форум за неправителствен диалог,

—  като взе предвид програмата на АСЕАН – ЕС за подкрепа на регионалната интеграция на АСЕАН (APRIS), програмата за подкрепа за регионална интеграция на АСЕАН (ARISE) и Регионалния инструмент за диалог ЕС – АСЕАН (READI) в подкрепа на хармонизацията на политиките и нормативните актове в несвързаните с търговията сектори,

—  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и САЩ от 12 юли 2012 г.относно Азиатско-тихоокеанския регион,

—  като взе предвид основаването на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) на 8 август 1967 г.,

—  като взе предвид Плана за икономическа общност АСЕАН, договорен през 2007 г., и Хартата на АСЕАН, приета през 2008 г.,

—  като взе предвид първата декларация на АСЕАН за правата на човека от 18 ноември 2012 г., създаването на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека (AICHR) и първия диалог, проведен на 8 май 2013 г. между тази комисия и новоназначения специален представител на Европейския съюз за правата на човека Ставрос Ламбринидис,

—  като взе предвид 14-ата среща на високо равнище на АСЕАН през 2009 г. и създаването на пътна карта за (икономическа) общност с единен пазар на АСЕАН, политическа общност и общност за сигурност на АСЕАН и социално-културна общност на АСЕАН,

—  като взе предвид 22-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Бруней на 24—25 април 2013 г.,

—  като взе предвид 7-ата среща на високо равнище за Източна Азия (EAS), състояла се в Пном Пен на 20 ноември 2012 г. между ръководителите на 17 държави от АСЕАН, Китай, Япония и Южна Корея (АСЕАН+3), Индия, Австралия, Нова Зеландия (АСЕАН+6) и САЩ,

—  като взе предвид споразумението на АСЕАН за управление на бедствия и незабавно реагиране (AADMER),

—  като взе предвид съвместната декларация от 8-ата среща на министрите по въпросите на социалното подпомагане и развитието на държавите членки на АСЕАН, проведена на 6 септември 2013 г. в Пном Пен, с цел подготовка на планираната за октомври 2013 г. среща на високо равнище на държавите членки на АСЕАН, както и съдържащата се в нея позиция, че достъпът до услуги, свързани със социалната сигурност, представлява основно право на човека,

—  като взе предвид неотдавнашните си резолюции относно държавите членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията си от 11 септември 2013 г. относно преговорите за сключване на споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Малайзия(3), от 13 юни 2013 г. относно положението на мюсюлманите от общността рохингия(4), от 11 юни 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(5), от 18 април 2013 г. относно Виетнам, и по-конкретно свободата на изразяване(6) , и от 7 февруари 2013 г. относно Лаос: случаят на Сомбат Сомфон(7),

—  като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно държавите членки на АСЕАН, и по-специално резолюцията си от 17 февруари 2011 г. относно пограничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа(8), резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно Индонезия, включително нападения над малцинствата(9), резолюцията си от 25 ноември 2010 г. относно Бирма — провеждането на избори и освобождаването на лидера на опозицията Аун Сан Су Чи(10), резолюцията си от 20 май 2010 г. относно положението в Бирма/Мианмар(11), резолюцията си от 20 май 2010 г. относно положението в Тайланд(12), резолюцията си от 26 ноември 2009 г. относно положението в Лаос и Виетнам(13), както и резолюцията си от 5 февруари 2009 г. относно положението на бежанците от Бирма в Тайланд(14),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека за прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, приети от Съвета на ООН по правата на човека на 16 юни 2011 г.,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А7‑0441/2013),

A.  като има предвид, че понастоящем АСЕАН е една от най-важните развиващи се регионални организации в света както по отношение на икономическото развитие, така и на геополитическата динамика;

Б.  като има предвид, че Хартата на АСЕАН, подписана през ноември 2007 г., създава юридическа правосубектност и правна и институционална рамка за АСЕАН, включително създаването на Комитета на постоянните представители (КПП), който да подкрепя и координира работата на АСЕАН;

В.  като има предвид, че икономическата общност АСЕАН има за цел да създаде вътрешен пазар за 600 милиона души до 2015 г., което ще направи АСЕАН, предвид нейните конкурентоспособни стопански субекти и бързо увеличаващото се търсене на вътрешния пазар, съпоставим пазар с други големи пазари в света, като например ЕС, САЩ, Китай, Япония и Индия, а впоследствие и силен икономически партньор на регионалния и международния пазар; като има предвид, че в хода на този процес някои държави членки на АСЕАН ще се изправят пред предизвикателства във връзка с конкурентоспособността, социалната стабилност и засилването и развитието на социалните компоненти на процеса на интеграция;

Г.  като има предвид, че усилията за икономическо преструктуриране, които държавите членки на АСЕАН положиха след азиатската финансова криза от 1997 г., им помогнаха да проявят добра устойчивост срещу настоящата световна икономическа криза;

Д.  като има предвид, че през 1993 г. беше създаден регионалният форум на АСЕАН (ARF) с цел да насърчава диалога и консултациите по политически въпроси и по въпроси на сигурността, както и да допринася за изграждането на доверие и за превантивната дипломация в Азиатско-тихоокеанския регион;

Е.  като има предвид, че участниците в последната среща на високо равнище на АСЕАН призоваха за премахване на ядреното оръжие от Корейския полуостров и насърчиха държавите, разполагащи с ядрено оръжие, да се присъединят към протокола на Договора за създаване в Югоизточна Азия на зона, свободна от ядрени оръжия; като има предвид, че участниците в срещата на високо равнище обсъдиха също така евентуалното бъдещо участие на Източен Тимор в АСЕАН;

Ж.  като има предвид, че Китай разширява своите икономически връзки с държавите от Югоизточна Азия; като има предвид, че някои държави членки на АСЕАН засилиха сътрудничеството си със Съединените щати в областта на морската сигурност; като има предвид, че Русия счита Азия за важна част от международната си стратегия; като има предвид, че страните от АСЕАН продължават да играят важна роля за запазването на мира и стабилността в региона; като има предвид, че ЕС и АСЕАН споделят общото безпокойство за нерешените териториални спорове в Южнокитайско море и имат значителен интерес от запазването на мира, стабилността, зачитането на международното право, и по-специално на Устава на Обединените нации и Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г.; подкрепя състоящите се от шест точки принципи за Южнокитайско море от юли 2012 г. и прилагането на Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море от 2011 г., която насърчава уреждането на въпроса по мирен път;

З.  като има предвид, че Декларацията на АСЕАН относно правата на човека запазва независимостта на отделните държави да създават свои собствени правни инструменти за защита на правата на човека, като същевременно предоставя на региона обща рамка за защитата на тези права;

И.  като има предвид, че на 8 ноември 2013 г. тайфунът „Хайян“ опустоши Филипините, като разруши цели градове, причини все още неизвестен брой смъртни случаи — вероятно хиляди, и остави милиони хора без дом; като има предвид, че тази буря, която е най-мощната регистрирана буря на сушата, би могла да служи като пример за сериозната опасност от все по-честите екстремни метеорологични условия;

Й.  като има предвид, че повишените равнища на замърсяване с дим в резултат от големите горски пожари в региона имат много сериозни последици за околната реда и биха могли да представляват нетрадиционна заплаха за сигурността;

K.  като има предвид, че ЕС и АСЕАН споделят политическата цел за насърчаване на благоденствието, сътрудничеството и мира в съответните им региони и в света;

Л.  като има предвид, че планът за действие от Бандар Сери Бегаван от 2012 г. между ЕС и АСЕАН има за цел да осигури по-голяма стратегическа насоченост към сътрудничеството във връзка с трите стълба на АСЕАН, както и към културното сътрудничество и сътрудничеството за развитие, и че във връзка с този план се провеждат редовни срещи на министерско и висше ръководно равнище;

M.  като има предвид, че с оглед на текущите преговори относно споразуменията за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Малайзия, Тайланд и Виетнам, а така също и сключването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур и дългосрочната цел за междурегионално ССТ, е още по-наложително да се създаде по-всеобхватна политическа рамка с партниращите държави от АСЕАН;

1.  Счита, че АСЕАН, като основен регионален и световен икономически фактор, може да играе важна роля за насърчаване на мирен, многостранен световен ред; желае да види допълнително развитие на институционалния, икономическия и политическия капацитет на АСЕАН;

2.  Силно насърчава АСЕАН да продължи по поетия път на политическа и икономическа интеграция, особено във връзка с амбициозния план на АСЕАН за създаване на икономическа общност до 2015 г., включително либерализацията на вътрешния пазар на труда на АСЕАН, която ще бъде изключително полезна за всички участващи държави;

3.  Поздравява лидерите на АСЕАН за постигнатия значителен напредък в процеса на регионална интеграция, който е най-забележим с оглед на предстоящото учредяване на икономическата общност на АСЕАН; счита, че тези положителни събития следва да бъдат придружени от засилване на парламентарното измерение на общността, и приканва лидерите на АСЕАН да обмислят изготвянето на официална харта, в която да се признае ролята на Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA) като неделима част от самата АСЕАН;

4.  Подчертава големия икономически потенциал на региона на АСЕАН и призовава държавите от АСЕАН, както и националните и чуждестранните предприятия, извършващи дейност в държавите от АСЕАН, да действат в съответствие с принципите за корпоративна социална отговорност, активно да зачитат основните трудови принципи на МОТ и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, да насърчават подходяща закрила на труда и достъп до достойни условия на труд, както и да създадат среда, която да е по-благоприятна за развитието на синдикатите и техните дейности; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да окаже помощ за разработването на мерки с цел засилване на капацитета за правоприлагане на международно и местно равнище;

5.  Счита, че държавите от АСЕАН следва да постигнат напредък към един нов етап от приобщаващото икономическо и социално развитие, със специален акцент върху насърчаването на човешките, социалните, трудовите и икономическите права на своите народи, с цел да се гарантират по-равнопоставени и справедливи общества; счита, че за тази цел е необходимо те да използват увеличаването на икономическото си богатство с цел укрепване на своите мрежи за социална сигурност и закрила; също така настоятелно призовава ЕС да разшири сътрудничеството си по въпросите на правата на човека, за да допринесе за превръщането на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН (AICHR) в ефективно средство за насърчаване и защита на правата на човека;

6.  Подчертава, че ЕС и АСЕАН споделят общи ценности, както и общи политически и икономически интереси, които следва да продължат да се развиват приоритетно и да се надградят до нивото на стратегическо партньорство; приветства факта, че като признание за значението на тези отношения ЕСВД активно обмисля назначаването на ръководител на делегацията на ЕС за връзки с държавите от АСЕАН; очаква това да доведе до подобрена координация между ръководителите на делегациите на ЕС в държавите от АСЕАН и посолствата на държавите членки на ЕС, както и да увеличи политическото доверие и видимостта на ЕС; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да представи подновена, по-обширна стратегия за Югоизточна Азия;

7.  Счита, че ЕС и неговите държави членки следва да работят за общ и съгласуван подход за региона на АСЕАН, като се подкрепят и се допълват взаимно, и по този начин позволяват на ЕС да развие по-силно икономическо и политическо присъствие в региона; счита, че това е важно, за да се засили присъствието на всички равнища на представителите на ЕС и държавите членки в регионалните и национални форуми на АСЕАН;

8.  Предлага Съюзът да положи усилия за повишаване на обществената информираност в тези държави относно факта, че във външната си политика ЕС действа като регулаторна сила, стремяща се към насърчаване на регионалната интеграция посредством политически диалог, преференциални търговски споразумения и споразумения за асоцииране;

9.  Горещо приветства преговорите по седем споразумения за партньорство и сътрудничество между ЕС и седем държави от АСЕАН, които ще бъдат основата за задълбочаване на взаимоотношенията, и подчертава необходимостта от ускорени преговори с останалите членки на АСЕАН; призовава за бърза ратификация на съществуващите СПС; счита обаче, че СПС с отделните държави не следва да представляват пречка за цялостните отношения между ЕС и АСЕАН;

10.  Подкрепя засилването на парламентарното измерение на отношенията; счита, че създаването на официална междупарламентарна асамблея ЕС—АСЕАН допълнително ще надгради отношенията между ЕС и държавите от АСЕАН, след като има подходящи условия за това, като също така ще осигури форум за многостранен обмен, с цел решаване на глобалните проблеми по един по-изчерпателен начин; също така предлага създаването на връзки между подкомисията по правата на човека на ЕП и Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН (AIHRC); счита, че Бюрото за насърчаване на парламентарната демокрация би могло да осигури помощ при изграждането на капацитет на Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA), засилвайки ролята на националните парламенти, както и тази на асамблеята в рамките на АСЕАН;

11.  Подчертава ползите от зачестяването на съвместните срещи на високо равнище и засилването на взаимното сътрудничество и разбирателство в рамките на многостранни форуми, като например ООН и нейните агенции, МВФ и СТО;

12.  Подчертава, че следва да се повиши значимостта на срещата Азия—Европа (ASEM) и на парламентарното партньорство Азия—Европа (ASEP) като съществуващи форуми за диалог между ЕС и АСЕАН на държавно и парламентарно равнище, и че те следва да бъдат допълнително разширени;

13.  Подкрепя АСЕАН за развитието на собствено пространство при сблъсъка на икономически интереси и интереси в областта на сигурността между Китай, Япония и САЩ; би желал ЕС да бъде активен политически партньор на АСЕАН в търсенето на невоенни решения на важни за сигурността геостратегически предизвикателства посредством споделяне на своя опит за предотвратяването на конфликти, както и за разрешаване и уреждане на спорове при уреждането на гранични и териториални конфликти с цел укрепване на мира и стабилността в региона;

14.  Изразява загриженост относно скорошните събития в Южнокитайско море и приветства работата на работната група по прилагането на Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море, насочена към намиране на мирно и взаимноизгодно решение на спора за морските граници в района;

15.  Настоятелно призовава Съюза да спомогне за намаляване на регионалното геополитическо напрежение чрез поддържане на тясна връзка с АСЕАН, което означава укрепване на механизмите за решаване на конфликти;

16.  Отбелязва усилията, положени от държавите членки на АСЕАН във връзка с мерките за борба с пиратството, и приветства положителните до момента доклади; подчертава важното и сложно естество на морските плавателни маршрути в района, както и тяхната уязвимост в контекста на световната икономика и счита, че ЕС следва да полага непрекъснати усилия за решаването на този въпрос в региона;

17.  Призовава Комисията и ЕСВД да продължат да предоставят помощ във връзка с усилията за изграждане на капацитет на секретариата и институциите на АСЕАН, черпейки от опита на ЕС; предлага да продължи да се предоставя такава помощ във връзка с подкрепата за регионална интеграция на АСЕАН по линия на програмата ARISE на ЕС;

18.  Насърчава подкрепата за трансрегионални посещения на културни дейци и настоятелно призовава държавите членки да поощряват по-широкото представяне на региона на АСЕАН в държавните медии и образователната система и да засилят присъствието им в региона посредством културни институти или други средства, с цел разширяване и задълбочаване на културните връзки с държавите от АСЕАН, както и подобряване и насърчаване на взаимното културно опознаване и диалог;

19.  Счита, че си заслужава да се обмисли идеята за организиране на „година на културата”, която да бъде на различна тема всяка година; така в страните от АСЕАН може да се представя по една държава от ЕС и обратното — в Европа може да се представя по една държава от АСЕАН;

20.  Приветства факта, че понастоящем ЕС е най-големият партньор в областта на научното сътрудничество с повечето държави членки на АСЕАН; предлага програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020” на Комисията да бъде насърчавана по-активно с участието на научни институции от региона;

21.  Подчертава важната роля на програмите за обмен с цел улесняване на мобилността на младите хора (като например програмата „Еразъм“), които са предназначени за студенти от различни култури и за сътрудничество в областта на научните изследвания между висши учебни заведения от ЕС и АСЕАН; предлага създаването на изследователски центрове на АСЕАН в европейски университети и изследователски центрове на ЕС в университети на държави от АСЕАН, както и разширяване на възможностите за получаване на съвместни образователни степени; счита, че ЕС трябва да разшири университетските програми на английски език, за да улесни достъпа на азиатски студенти в европейските университети, а изследователите от ЕС следва да бъдат подпомагани да се включат в изследователски програми в Азия, включително в сътрудничество с Университетската мрежа на АСЕАН;

22.  Предлага по-специално чрез използването на новия Инструмент за партньорство да бъдат предприети мерки за засилване на процесите на редовен обмен и взаимно обучение, например по въпросите на мултикултурните общества и демократичните държавни структури през 21-ви век; подчертава необходимостта от включване на правата на малцинствата и насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените, както и от подобряване на живота на момичетата и жените, на социалните и трудови стандарти, включително чрез премахване на насилствения и детския труд, поощряване на подходяща закрила на труда и достъп до достойни условия на труд, както и разработване на устойчиви и всеобхватни социалноосигурителни системи, правни системи и системи за сигурност, икономическо сътрудничество и други подходящи мерки;

23.  Настоява, че е важно да се развиват контакти между хората и изразява задоволство от работата на фондацията „Азия-Европа”, чиято основна функция е да спомага за развитие на връзките между гражданските общества в двата региона; призовава ЕС да играе по-активна и важна институционална роля от тази на обикновен член;

24.  Призовава за стартирането на инициатива за побратимяване на градове с цел свързване на регионите от Европа и Азия, като до момента е налице малък обмен между тези региони;

25.  Предлага ЕС да засили своето междурегионално сътрудничество с АСЕАН във връзка с предотвратяването и управлението на бедствия и кризи, както и на големи предизвикателства, като например осигуряването на устойчиво развитие в областта на продоволствената сигурност, управлението на ресурсите (в това число използването на водни и морски ресурси, включително в подрегиона Меконг), инвестициите в селското стопанство, подкрепата за дребни земеделски производители, урбанизацията, връзките и транспорта, както и изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и енергийния преход, туризма, научните изследвания и иновациите;

26.  Отбелязва, че бедността продължава да представлява проблем в държавите от АСЕАН и че тя засяга основно жените, лицата с ниско равнище на образование, селските райони и групите от етнически или религиозни малцинства; по тази причина счита, че е необходимо да се подобри разпределението на богатството и да се насърчи социалната справедливост на всички равнища и смята, че продължава да е необходима нова стратегия на ЕС за поощряване на развитието и за борба срещу неравенството в тези държави, включително чрез предоставяне на достъп до финансиране посредством микрокредити; счита, че въпросната стратегия следва да се основава по-специално на следните принципи: съгласуваност на политиките за развитие, дългосрочна ефективност на помощта, приоритет на основните социални потребности и участие на националните органи, включително националните парламенти, местните органи, НПО в областта на развитието и гражданското общество;

27.  Подчертава факта, че ЕС следва да предостави помощ за изграждането на капацитет на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, както и техническа помощ за Комисията по въпросите на жените и децата на АСЕАН;

28.  Очаква засилено сътрудничество и взаимно сближаване по въпросите за човешките права, като например свободата на изразяване и свободата на медиите, свободата на събиране и сдружаване, включително за синдикатите, и счита, че в ЕС и АСЕАН са налице предпоставки за извършване на подобрения, например по отношение на третирането на мигрантите и малцинствата;

29.  Очаква, че преразглеждането на мандата на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека ще даде възможност за засилване на нейната роля; призовава АСЕАН да разработи стандарти и правила, улесняващи изпълнението на нейната Декларация за правата на човека; подчертава, че задълженията на държавите членки на АСЕАН съгласно международното право заменят всички пораждащи противоречия разпоредби в тази декларация; също така предлага създаването в бъдеще на регионални механизми за разрешаване на спорове в случай на нарушения на правата на човека, подобно на съществуващите механизми в други региони, като например Европейския съд по правата на човека; подкрепя засиленото сътрудничество по въпросите от взаимен интерес, свързани с правата на човека;

30.  Настоятелно призовава ЕС да разшири своята помощ и сътрудничество с цел провеждане на борба с корупцията, наред с другото, като насърчава ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

31.  Настоятелно призовава Комисията да не преустановява помощта за държавите от АСЕАН за по-нататъшно намаляване на неравенствата между тях и да ги подкрепя по пътя на политическа, икономическа и институционална интеграция на регионално равнище, отделяйки специално внимание на най-слабо развитите страни (Камбоджа, Лаос и Мианмар);

32.  Настоятелно призовава за привеждането в действие на насоките на ЕС от 2004 г. относно поземлената политика, с цел противопоставяне на заграбването на земя; подчертава по-специално, че донорите следва да се ангажират с поземлена политика, насочена към защитата и укрепването на дребното семейно земеделие;

33.  Изразява своето одобрение за решението на държавите членки на АСЕАН да провъзгласят АСЕАН за зона, свободна от ядрени оръжия, и счита, че и други държави трябва да последват техния пример;

34.  Изразява загриженост относно политиката в областта на околната среда, и в частност във връзка с мащабите на незаконната сеч, горските пожари и произтичащия от това смог, който оказва значително неблагоприятно трансгранично въздействие, включително върху държавите извън АСЕАН; изразява съжаление за факта, че политиката на ЕС за биогоривата допринася за бързото разширяване на производството на палмово масло, водещо до лишаване от собственост и/или принудително насочване на бедните селяни към работа в плантации за маслодайни палми; следователно счита, че е крайно необходимо в контекста на помощта за развитие да се подкрепят поземлените права на бедните хора в развиващите се страни; насърчава полагането на по-големи усилия за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, приветства работата на Центъра за биологичното разнообразие на АСЕАН и се надява на по-тясно сътрудничество между ЕС и АСЕАН, с оглед смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

35.  Настоятелно призовава държавите членки на АСЕАН да постигнат споразумение относно координирани мерки за предотвратяване и ограничаване на големите пожари, опустошаващи околната среда; настоява Индонезия да ратифицира споразумението от 2002 г. относно замърсяването на въздуха в резултат от пожари в региона;

36.  Подчертава, че ЕС следва също така да засили политическия диалог и сътрудничеството по някои въпроси, като например основните права, включително тези на етническите и религиозните малцинства, като същевременно защитава свободата на словото и свободния поток на информация по някои въпроси от общ интерес, свързани с въпросите за върховенството на закона и сигурността, например борбата с транснационалната престъпност, корупцията, укриването на данъци, изпирането на пари и трафика на хора и наркотици, както и борбата с тероризма, неразпространението на ядрени оръжия, разоръжаването, морската сигурност и сигурността в кибернетичното пространство;

37.  Изразява загриженост относно предизвикателствата, пред които са изправени държавите от АСЕАН в резултат от тяхното икономическо развитие, включително управлението на миграционните потоци от селските райони към градовете, градоустройството и обезпечаването на инфраструктури и основни услуги, мерки за предотвратяване разрастването на бедните квартали и целесъобразността от използването на чисти и възобновяеми енергийни източници с цел провеждане на борба срещу замърсяването; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите от АСЕАН по стратегиите за разрешаването на тези проблеми;

38.  Предлага подкрепа за регионалната икономическа интеграция, и по-специално по отношение на свободното движение на стоки, услуги и инвестиции, мобилността на квалифицирани работници, както и допълнително засилване на сътрудничеството в областта на управлението на бедствия и кризи, сигурността, борбата с бедността и въпросите, свързани с миграцията;

39.  Припомня, че е важно също така да се подкрепи подемът на частния сектор чрез засилване на диалога между европейските и азиатските предприятия и сътрудничество между публичния и частния сектор по финансови, инвестиционни, икономически и търговски въпроси, включително интернационализацията на европейските МСП и техния пазарен достъп, както и във връзка с продължаващата световна финансова криза; в тази връзка насърчава обмена на най-добри практики между ЕС и АСЕАН;

40.  Отбелязва, че за множество държави членки на АСЕАН износът на текстилни изделия за ЕС представлява важен сектор и припомня, че гарантирането на общата система за преференции (ОСП) и ОСП + е свързано с прилагането на някои основни трудови стандарти, както и на Конвенцията на МОТ и други основни международни конвенции, които са важни за устойчивото развитие;

41.  Призовава ръководителите на държавите членки на АСЕАН да подкрепят целта на ЕС за участие в бъдещи срещи на високо равнище за Източна Азия след присъединяването на Европейския съюз към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия;

42.  Приветства мирния процес и демократичните реформи в Бирма/Мианмар, които представляват историческа възможност за значително засилване на отношенията между ЕС и АСЕАН; все пак продължава да бъде особено загрижен за положението на етническите малцинства; настоятелно призовава правителството на Бирма и съседните държави от АСЕАН да положат всички необходими усилия за подобряване на условията на живот на общността рохингия и правата на нейните граждани;

43.  Приветства Камбоджа и Филипините за това, че ратифицираха устава на Международния наказателен съд (МНС), и отправя призив към всички държави членки на АСЕАН да последват този пример; също така призовава всички държави членки на АСЕАН да последват наложилата се в целия свят тенденция за забрана на смъртното наказание; насърчава държавите — членки на АСЕАН да ратифицират и прилагат Конвенцията на ООН срещу корупцията;

44.  Приветства Индонезия и Филипините за активното им участие в Партньорството за открито правителство, както и за поетите от тях ангажименти за насърчаване на по-голяма отвореност на правителствата и обществен интегритет; предлага останалите държави от АСЕАН да се включат в Партньорството за открито правителство и да разработят свои собствени планове за действие, в тясно и пълноценно сътрудничество с гражданското общество и местните организации;

45.  При все това изразява загриженост във връзка с факта, че в много държави от АСЕАН случаите на заграбване на земя, своеволията от страна на лица, свързани с управляващия елит, както и корупцията застрашават огромния икономически и социален напредък в региона;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЕСВД, на Съвета и Комисията, на Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA), на секретариата на АСЕАН, както и на правителствата и парламентите на държавите членки на АСЕАН.

(1) ОВ С 85, 8.4.1980 г., стр. 83.
(2) OВ L 154, 15.6.2012 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0367.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0286.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0245.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0189.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0058.
(8) OВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 57.
(9) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 201.
(10) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 120.
(11) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 154.
(12) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 152.
(13)OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 76.
(14) OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 144.


Тахографите и социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт ***II
PDF 273kWORD 41k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (11532/4/2013 – C7-0410/2013 – 2011/0196(COD))
P7_TA(2014)0023A7-0471/2013

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (11532/4/2013 – C7‑0410/2013),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 7 декември 2011 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0451),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 72 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A7-0471/2013),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Комисията относно Регламент (ЕО) № 561/2006

С цел да гарантира ефективно и еднакво прилагане на законодателството относно времето на шофиране и почивките, Комисията ще продължи да наблюдава отблизо прилагането му и при необходимост ще предприеме подходящи инициативи.

(1) OВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 79.
(2) OВ C 349, 29.11.2013 г., стр. 105.


Възлагане на договори за концесия ***I
PDF 280kWORD 105k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия (COM(2011)0897 – C7-0004/2012 – 2011/0437(COD))
P7_TA(2014)0024A7-0030/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0897),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0004/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, от германския Бундесрат, испанския Конгрес на депутатите и австрийския Федерален съвет, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 17 юли 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, както и комисията по правни въпроси (A7‑0030/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 януари 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия

P7_TC1-COD(2011)0437


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/23/EU.)

(1) ОВ С 191, 29.6.2012 г., стр. 84.
(2) ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 74.


Обществени поръчки ***I
PDF 281kWORD 100k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896 – C7-0006/2012 – 2011/0438(COD))
P7_TA(2014)0025A7-0007/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0896),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0006/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Риксдага на Кралство Швеция и от Камарата на Общините на Обединеното Кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 17 юли 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия , комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, както и на комисията по правни въпроси (A7‑0007/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 януари 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО

P7_TC1-COD(2011)0438


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/24/ЕС.)

(1) ОВ С 191, 29.6.2012 г., стр. 84.
(2) ОВ С 391, 18.12.2012 г., стр. 49.


Възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги ***I
PDF 281kWORD 111k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (COM(2011)0895 – C7-0007/2012 – 2011/0439(COD))
P7_TA(2014)0026A7-0034/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0895),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0007/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Парламента на Република Швеция и Камарата на общините на Обединеното кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 17 юли 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, както и на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7–0034/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 януари 2014 г. с оглед на приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО

P7_TC1-COD(2011)0439


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/25/ЕС.)

(1) OВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 84.
(2) OВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 49.


Достъп на стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки ***I
PDF 604kWORD 323k
Изменения, приети от Европейския парламент на 15 януари 2014 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и за определяне на процедури за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави (COM(2012)0124 – C7-0084/2012 – 2012/0060(COD))(1)
P7_TA(2014)0027A7-0454/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Заглавие 1
Предложение за
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и за определяне на процедури за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави
относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки и концесии на Съюза и за определяне на процедури за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки и до концесиите на трети държави
(текст от значение за ЕИП)
(текст от значение за ЕИП)
Изменение 2
Предложение за регламент
Позоваване 3 a (ново)
–  като взеха предвид преразгледаните директиви относно обществените поръчки (2011/0438(COD), 2011/0439(COD) и 2011/0437(COD));
Изменение 3
Предложение за регламент
Позоваване 3 б (ново)
–  като взеха предвид преразгледаното Многостранно споразумение относно обществените поръчки;
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 1
(1)   В член 21 от Договора за Европейския съюз се постановява, че Съюзът трябва да определя и провежда обща политика и действия и да работи за по-тясно сътрудничество във всички области на международните отношения, за да насърчава наред с другото и интеграцията на всички държави в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия.
(1)   В член 21 от Договора за Европейския съюз се постановява, че Съюзът трябва да определя и провежда обща политика и действия и да работи за по-тясно сътрудничество във всички области на международните отношения, наред с другото, за да опазва своите ценности, основни интереси, сигурност, независимост и цялост и за да насърчава и интеграцията на всички държави в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия.
Изменение 86
Предложение за регламент
Съображение 4 a (ново)
(4a)  Преразгледаното Многостранно споразумение относно обществените поръчки (СОП) на Световната търговска организация (СТО) предвижда само ограничен пазарен достъп на дружества на Съюза до пазарите на обществени поръчки на трети държави и се прилага само за ограничен брой членове на СТО, които са страни по СОП. Преразгледаното СОП беше ратифицирано от Съюза през декември 2013 г.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)   В рамките на СТО и в двустранните си отношения Съюзът застъпва позицията за широко отваряне на международните пазари на обществени поръчки на Съюза и търговските му партньори при условията на взаимност и изгода за всички страни.
(5)   В рамките на СТО и в двустранните си отношения Съюзът застъпва позицията за широко отваряне на международните пазари на обществени поръчки и на концесии на Съюза и търговските му партньори при условията на взаимност и изгода за всички страни.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 5 a (ново)
(5a)  Обществените поръчки са важна част от брутния вътрешен продукт на ЕС и поради това следва да бъдат използвани за укрепване на потенциала на ЕС за иновации и промишлено производство. С оглед на изготвянето на устойчива стратегия за индустриалната политика в Съюза, нелоялните оферти, които включват стоки и/или услуги с произход извън Съюза, следва поради това да бъдат изключени. Същевременно следва да се гарантират взаимност и справедливи условия за достъп до пазара на секторите на промишлеността в ЕС.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 5 б (ново)
(5б)  Търговската политика на Съюза следва да спомага за намаляването на бедността в световен мащаб, като насърчава подобряването на условията на труд, закрилата на здравето и безопасността при работа и основните права.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)   Редица трети държави не искат да отворят пазарите си на обществени поръчки за международна конкуренция или да продължат процеса на отваряне, ако вече са го започнали. В резултат на това икономическите оператори от Съюза са изправени пред ограничителни практики при възлагането на поръчки в редица партньорски държави. Тези ограничителни практики водят до загубата на значителни възможности за търговия.
(6)   Редица трети държави не искат да отворят пазарите си на обществени поръчки и на концесии за международна конкуренция или да продължат процеса на отваряне, ако вече са го започнали. В резултат на това икономическите оператори от Съюза са изправени пред ограничителни практики при възлагането на поръчки в редица партньорски държави. Тези ограничителни практики водят до загубата на значителни възможности за търговия.
Изменение 87
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)   Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги10 и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги11 съдържат съвсем малко разпоредби за международния аспект на политиката на Съюза в областта на обществените поръчки, по-конкретно членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО. Тези разпоредби имат ограничен обхват и поради липсата на допълнителни указания възложителите не ги прилагат често.
(7)   Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги10 и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги11 съдържат съвсем малко разпоредби за международния аспект на политиката на Съюза в областта на обществените поръчки, по-конкретно членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО. Тези разпоредби обаче имаха ограничен обхват и поради липсата на допълнителни указания възложителите не ги прилагаха често, поради което те следва да бъдат заменени с по-кратки и приложими разпоредби.
__________________
__________________
10 ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.
10 ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.
11 ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.
11 ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.
Изменение 88
Предложение за регламент
Съображение 7 a (ново)
(7a)  На оференти от трети държави следва да се предостави достъп до пазарите на обществените поръчки на Съюза в съответствие с Директиви 2014/.../EС12, 2014/.../ЕС13 и 2014/.../ЕС14 на Европейския парламент и на Съвета;
__________________
12 Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (OВ L ...).
13 Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ L ...).
14 Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... за възлагане на договори за концесия (OВ L ...)..
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)   Съгласно член 207 от ДФЕС общата търговска политика в областта на обществените поръчки трябва да се основава на единни принципи.
(8)   Съгласно член 207 от ДФЕС общата търговска политика в областта на обществените поръчки и на концесиите трябва да се основава на единни принципи.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)   За осигуряване на по-висока степен на правна сигурност за икономическите оператори, възлагащите органи и възложителите от Съюза и от трети държави, международните задължения, които Съюзът е поел спрямо трети държави, за гарантиране на достъп до пазара на обществени поръчки следва да бъдат отразени в законодателството на ЕС, като по този начин ще се осигури ефективното им изпълнение. Комисията следва да издаде насоки за изпълнението на поетите от Съюза международни задължения за осигуряване на достъп до пазара. Тези насоки следва да бъдат осъвременявани редовно и да съдържат лесна за използване информация.
(9)   За осигуряване на по-висока степен на правна сигурност за икономическите оператори, възлагащите органи и възложителите от Съюза и от трети държави, международните задължения, които Съюзът е поел спрямо трети държави, за гарантиране на достъп до пазара на обществени поръчки и на концесии следва да бъдат отразени в законодателството на ЕС, като по този начин ще се осигури ефективното им изпълнение. Комисията следва да издаде насоки за изпълнението на поетите от Съюза международни задължения за осигуряване на достъп до пазара. Тези насоки следва да бъдат осъвременявани редовно и да съдържат лесна за използване информация.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 9 а (ново)
(9а)  Комисията следва да гарантира, че не финансира програми, при които възлагането или изпълнението на международни обществени поръчки е в противоречие с принципите, предвидени в директивите относно обществените поръчки (2011/0438(COD), 2011/0439(COD) и 2011/0437(COD).
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)   За постигането на целите за подобряване на достъпа на икономически оператори от ЕС до пазарите на обществени поръчки на определени трети държави, които сега са защитени чрез ограничителни мерки при възлагането на поръчки, и за запазване на равни конкурентни условия в рамките на единния европейски пазар е необходимо третирането на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки и услуги от трети държави да бъде уеднаквено в целия Европейски съюз.
(10)   За постигането на целите за подобряване на достъпа на икономически оператори от ЕС до пазарите на обществени поръчки и на концесии на определени трети държави, които сега са защитени чрез ограничителни мерки при възлагането на поръчки, и за запазване на равни конкурентни условия в рамките на единния европейски пазар е необходимо третирането на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки и услуги от трети държави да бъде уеднаквено в целия Европейски съюз.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)   За тази цел правилата за произхода следва да бъдат определени така, че възлагащите органи и възложителите да знаят дали съответните стоки и услуги са обхванати от международните задължения на Европейския съюз. Произходът на дадена стока следва да се определя съгласно членове 22—26 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността12. Съгласно посочения регламент стоките следва да бъдат смятани за съюзни стоки, когато са изцяло получени или произведени в Съюза. Стоките, в чието производство участие имат една или повече трети държави, следва да бъдат смятани за стоки с произход от държавата, в която са преминали последната си съществена икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий за производството. Произходът на дадена услуга следва да се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Насоките по съображение 9 следва да се отнасят до практическото прилагане на правилата за произхода.
(11)   За тази цел правилата за произхода следва да бъдат определени така, че възлагащите органи и възложителите да знаят дали съответните стоки и услуги са обхванати от международните задължения на Европейския съюз. Произходът на дадена стока следва да се определя съгласно членове 59—63 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, включително допълнителните разпоредби, които трябва да бъдат приети в съответствие с член 65. Съгласно посочения регламент стоките следва да бъдат смятани за съюзни стоки, когато са изцяло получени или произведени в Съюза. Стоките, в чието производство участие имат една или повече трети държави, следва да бъдат смятани за стоки с произход от държавата, в която са преминали последната си съществена икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий за производството. Произходът на дадена услуга следва да се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Определянето на произхода на услуга следва да се извършва в съответствие с принципите на Общото споразумение на СТО по търговията с услуги (ГАТС). Разпоредбите, които определят правилата за произход на услуги, следва да предотвратяват заобикалянето на ограниченията за достъп до пазара на обществени поръчки на ЕС чрез създаването на дружества – пощенски кутии. Насоките по съображение 9 следва да се отнасят до практическото прилагане на правилата за произхода.
_____________
12 ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1
Изменения 14 и 89
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   При поръчки с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да преценява дали да дава одобрение на възлагащите органи и възложителите по смисъла на Директива [2004/17/EО, Директива 2004/18/EО и Директива [….] на Европейския парламент и на Съвета от [….]…. за възлагането на договори за концесия13] за отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на стоки и услуги, които не са обхванати от международните задължения на Европейския съюз.
(12)   ) В случай че Комисията започне външно проучване на обществените поръчки, за да определи дали може да се наблюдава липса на значителна степен на взаимност по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки на трети държави, Комисията следва да преценява при поръчки и концесии с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро дали да дава одобрение на възлагащите органи и възложителите по смисъла на Директива [2004/17/EО, Директива 2004/18/EО и Директива [….] на Европейския парламент и на Съвета от [….]…. за възлагането на договори за концесия13] за отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на стоки и услуги, които не са обхванати от международните задължения на Европейския съюз. Това не се отнася до процедурите по възлагане на поръчки на стоки и услуги с произход от държавите от Европейското икономическо пространство, както е определено от съответните правила за произход, както и поръчки на стоки и услуги с произход от държави, които се ползват от уредбата „Всичко освен оръжие“ и са изброени в приложение IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета, както и поръчки на стоки и услуги с произход от развиващи се държави, считани за уязвими поради липсата на диверсификация и поради недостатъчна интеграция в международната система за търговия, както е определено в приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
________________
________________
13ОВ L…
13ОВ L…
13a Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (OВ L 303, 31.10.2012 г., стр.1).
Изменения 15 и 90
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   За осигуряване на повече прозрачност възлагащите органи и възложителите, които възнамеряват да използват правомощията си по настоящия регламент, за да отстранят от процедурите за възлагане на поръчки офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, следва да информират икономическите оператори за това в обявлението за поръчка, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.
(13)   За осигуряване на повече прозрачност възлагащите органи и възложителите, които възнамеряват да използват правомощията си по настоящия регламент, за да отстранят от процедурите за възлагане на поръчки офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата или концесията, следва да информират икономическите оператори за това в уводната част на „техническите спецификации“ или на „описателния документ“, посочен в член 2, параграф 1, точка 15 от Директива [2014/…/ЕС] относно обществените поръчки и в член 2, точка 15 от Директива [2014/…/ЕС] относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, или в уводната част на „техническите и функционалните изисквания“, посочени в член 2, параграф 13 от Директива [2014/…/ЕС] за възлагането на договори за концесия.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)   За поръчките с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да одобрява планираното отстраняване от процедурите на тези оферти, ако международното споразумение относно достъпа до пазара на обществени поръчки между Съюза и държавата, от която произхождат стоките и/или услугите, съдържа наложени от Съюза изрични ограничителни условия за достъпа до пазара за стоките и услугите, за които се планира отстраняване. Когато няма такова споразумение, Комисията следва да одобрява отстраняването, ако съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, водещи до липсата на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава. Следва да се смята, че значителна степен на взаимност липсва, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки водят до тежка и трайна неравнопоставеност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги.
(15)   За поръчките и концесиите с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да одобрява планираното отстраняване от процедурите на тези оферти, ако международното споразумение относно достъпа до пазара на обществени поръчки и на концесии между Съюза и държавата, от която произхождат стоките и/или услугите, съдържа наложени от Съюза изрични ограничителни условия за достъпа до пазара за стоките и услугите, за които се планира отстраняване. Когато няма такова споразумение, Комисията следва да одобрява отстраняването, ако съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки или при възлагането на концесии, водещи до липсата на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава. Следва да се смята, че значителна степен на взаимност липсва, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки или при възлагането на концесии водят до тежка и трайна неравнопоставеност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги или ако неспазването на разпоредбите на международното трудово право, изброени в приложение XI към Директивата относно обществените поръчки [...] 2014 и в приложение XIV към Директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги [...] 2014, от страна на публичните органи е довело до сериозни трудности, срещнати от европейските предприятия и докладвани на Комисията, когато тези предприятия са се опитали да получат възлагане на обществени поръчки и концесии в трети държави.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)   Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията следва да проучва, до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тази област и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги. Освен това тя следва да проучва до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране.
(16)   Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията следва да проучва, до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки и на концесиите на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тези области и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги. Освен това тя следва да проучва до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране или до каква степен неспазването на разпоредбите на международното трудово право, изброени в приложение XI към Директивата относно обществените поръчки [...] 2014 и в приложение XIV към Директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги [...] 2014, от страна на публичните органи е довело до сериозни трудности, срещнати от европейските предприятия и докладвани на Комисията, когато тези предприятия са се опитали да получат възлагане на обществени поръчки и концесии в трети държави.
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 16 a (ново)
(16a)  При оценка на офертите, в които се предлагат стоки и/или услуги с произход извън Съюза възлагащите органи и Комисията следва да гарантират спазването на критериите за справедлива търговия, както и спазването на трудовите права и стандартите за околната среда, предвидени в член 15, параграф 2 и приложение 11 от Директивата относно обществените поръчки [...] (2014) XXX.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)   Комисията следва да може да предотвратява възможното отрицателно въздействие на планирано отстраняване на оферти от процедурите по възлагане на поръчки чрез провеждане на търговски преговори със съответната държава. Следователно когато дадена държава започва преговори по същество със Съюза относно достъпа до пазарите на обществени поръчки и Комисията основателно смята, че има изгледи в близко бъдеще да бъдат прекратени ограничителните практики при възлагането на поръчки, Комисията следва да може да приеме акт за изпълнение, в който да постанови, че стоките и услугите от съответната държава следва да не бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки за срок от една година.
(17)   Комисията следва да може да предотвратява възможното отрицателно въздействие на планирано отстраняване на оферти от процедурите по възлагане на поръчки чрез провеждане на търговски преговори със съответната държава. Следователно когато дадена държава започва преговори по същество със Съюза относно достъпа до пазарите на обществени поръчки и/или концесии и Комисията основателно смята, че има изгледи в близко бъдеще да бъдат прекратени ограничителните практики при възлагането на поръчки и/или концесии, Комисията следва да може да приеме акт за изпълнение, в който да постанови, че стоките и услугите от съответната държава следва да не бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки или концесии за срок от една година.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)   Тъй като уреждането на достъпа на стоки и услуги от трети държави до пазара на обществени поръчки в Съюза е част от общата търговска политика, държавите членки или възлагащите органи и възложителите от тези държави членки следва да имат право да ограничават достъпа на стоки и услуги от трети държави до процедурите по възлагане на поръчки само чрез мерките, предвидени в настоящия регламент.
(18)   Тъй като уреждането на достъпа на стоки и услуги от трети държави до пазара на обществени поръчки и на концесии в Съюза е част от общата търговска политика, държавите членки или възлагащите органи и възложителите от тези държави членки следва да имат право да ограничават достъпа на стоки и услуги от трети държави до процедурите по възлагане на поръчки само чрез мерките, предвидени в настоящия регламент или в съответното законодателство на Съюза.
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 19
(19)   Като се има предвид, че за възлагащите органи и възложителите е по-трудно да оценяват разясненията на оферентите — при офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, — е целесъобразно да се осигури повече прозрачност при третирането на офертите с необичайно ниска цена. Като допълнение към разпоредбите на член 69 от Директивата за обществените поръчки и член 79 от Директивата за възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги възлагащите органи или възложителите, които възнамеряват да приемат оферта с необичайно ниска цена, следва да информират за това другите оференти в писмен вид, като посочват причините за необичайно ниската предложена цена или разходи. Това ще даде възможност на тези оференти да спомогнат за извършването на по-точна преценка, дали спечелилият оферент ще може да изпълни изцяло договора при условията, посочени в документацията по процедурата. Следователно тази допълнителна информация би допринесла за осигуряване на по-равнопоставени конкурентни условия на пазара на обществени поръчки на ЕС.
(19)   Като се има предвид, че за възлагащите органи и възложителите е по-трудно да оценяват разясненията на оферентите — при офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, — е целесъобразно да се осигури повече прозрачност при третирането на офертите с необичайно ниска цена. Оферти, чиято стойност се приема за необичайно ниска по отношение на строителството, доставките или услугите, може да се основават на технически, икономически или юридически неиздържани предположения или практики. Като допълнение към разпоредбите на член 69 от Директива 2014/XXX/ЕС на Европейския парламент и на Съвета13a и член 79 от Директива 2014/XXX/ЕС на Европейския парламент и на Съвета13б възлагащите органи или възложителите, които възнамеряват да приемат оферта с необичайно ниска цена, следва да информират за това другите оференти в писмен вид, като посочват причините за необичайно ниската предложена цена или разходи. Когато оферентът не може да даде задоволително обяснение, възлагащият орган следва да има правото да отхвърли офертата. Това ще даде възможност на тези оференти да спомогнат за извършването на по-точна преценка, дали спечелилият оферент ще може да изпълни изцяло договора при условията, посочени в документацията по процедурата. Следователно тази допълнителна информация би допринесла за осигуряване на по-равнопоставени конкурентни условия на пазара на обществени поръчки на ЕС.
_________________
13a Директива 2014/XXX/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (OВ XXX) (2011/0438(COD)).
13б Директива 2014/XXX/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ XXX) (2011/0439(COD)).
Изменения 22 и 91
Предложение за регламент
Съображение 20
(20)   Комисията следва да може по своя инициатива или по искане на заинтересовани лица или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни практики, прилагани от трета държава при възлагането на поръчки. По-специално, следва да се отчита фактът, че Комисията е одобрила определен брой случаи на планирано отстраняване на стоките и услугите от трета държава съгласно член 6, параграф 2 от настоящия регламент. Тези проучвания следва да не засягат Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са й предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация14.
(20)   Комисията следва да може по своя инициатива или по искане на заинтересовани лица или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни практики, прилагани от трета държава при възлагането на поръчки и на концесии. В своето решение за започване на процедура за външно проучване тя следва да взема под внимание броя искания, отправени от възлагащи органи или възложители, или държави членки. Тези проучвания следва да не засягат Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са й предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация14.
________________
________________
14 OВ L 349, 31.12.1994 г.
14 OВ L 349, 31.12.1994 г.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 21
(21)   Когато поради информацията, с която разполага, Комисията има основания да смята, че трета държава е възприела или поддържа ограничителна практика при възлагането на поръчки, тя следва да може да започне проучване. Ако съществуването на ограничителна практика при възлагането на поръчки в трета държава се потвърди, Комисията следва да прикани съответната държава да започне консултации, за да се подобрят възможностите за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите в съответната държава.
(21)   Когато поради информацията, с която разполага, Комисията има основания да смята, че трета държава е възприела или поддържа ограничителна практика при възлагането на поръчки и на концесии, тя следва да може да започне проучване. Ако съществуването на ограничителна практика при възлагането на поръчки в трета държава се потвърди, Комисията следва да прикани съответната държава да започне консултации, за да се подобрят възможностите за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите в съответната държава.
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 22
(22)   Ако консултациите със съответната държава не доведат до достатъчно подобрение на възможностите за участие в процедурите за възлагане на поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите от ЕС, Комисията следва да предприеме целесъобразни ограничителни мерки.
(22)   Ако консултациите със съответната държава не доведат до достатъчно подобрение на възможностите за участие в процедурите за възлагане на поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите от ЕС в разумен срок или корективните мерки, предприети от съответната трета държава, не се счетат за удовлетворителни, Комисията следва да предприеме целесъобразни ограничителни мерки.
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 23
(23)   Тези мерки може да включват задължително отстраняване на стоките и услугите от определени трети държави от процедурите по възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз или да предвиждат задължително наказателно увеличение на цената за офертите, в които се предлагат стоки или услуги с произход от съответната държава. За да се предотврати заобикалянето на тези мерки, може да се окаже необходимо отстраняването от процедурите на някои установени в Европейския съюз юридически лица, които са контролирани или притежавани от чуждестранни лица и които не извършат значими стопански дейности, имащи действителна пряка връзка с икономиката на съответната държава членка. Мерките следва да не бъдат несъразмерно строги спрямо ограничителните практики при възлагането на поръчки, в отговор на които се въвеждат.
(23)   Тези мерки може да включват задължително отстраняване на стоките и услугите от определени трети държави от процедурите по възлагане на обществени поръчки или от процедурите по възлагане на концесии в Европейския съюз или да предвиждат задължително наказателно увеличение на цената за офертите, в които се предлагат стоки или услуги с произход от съответната държава. За да се предотврати заобикалянето на тези мерки, може да се окаже необходимо отстраняването от процедурите на някои установени в Европейския съюз юридически лица, които са контролирани или притежавани от чуждестранни лица и които не извършат значими стопански дейности, имащи действителна пряка връзка с икономиката на съответната държава членка. Мерките следва да не бъдат несъразмерно строги спрямо ограничителните практики при възлагането на поръчки, в отговор на които се въвеждат, и следва да се прилагат за максимален срок от пет години, който може да бъде удължен за още пет години.
Изменение 26
Предложение за регламент
Съображение 24 a (ново)
(24a)  Също така с цел подходяща интеграция на изискванията по отношение на околната среда и социалните и трудовите изисквания е задължително възлагащите органи да вземат съответните мерки, за да гарантират спазването на задълженията в областта на правото в сферата на околната среда, социалното и трудовото право, които се прилагат на мястото, където се изпълняват строителните работи, и произтичат от международни задължения, закони, наредби, постановления и решения както на национално, така и на равнището на Съюза, както и от колективни договори.
Изменение 27
Предложение за регламент
Съображение 26
(26)   С оглед на цялостната политика на Съюза по отношение на най-слабо развитите държави, уредена в Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции от 1 януари 2009 г. и в други актове, е целесъобразно стоките и услугите от тези държави да бъдат приравнени на съюзните стоки и услуги.
(26)   С оглед на общата цел на политиката на Съюза за подпомагане на икономическия растеж на развиващите се държави и тяхното интегриране в световната верига за създаване на стойност, която е основата за създаването на общата система за преференции от страна на Съюза, както е посочено в Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета, е целесъобразно стоките и услугите от най-слабо развитите държави, които се възползват от уредбата „Всичко освен оръжие“, както и стоките и услугите от развиващите се държави, считани за уязвими поради липсата на диверсификация и поради недостатъчна интеграция в международната система за търговия, както е определено съответно в приложение IV и приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012, да бъдат приравнени на съюзните стоки и услуги.
Изменение 28
Предложение за регламент
Съображение 27
(27)   За да бъдат отразени в нормативната уредба на Европейския съюз международните задължения за осигуряване на достъп до пазара, поети в областта на обществените поръчки след приемането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, с които да изменя списъка на международните споразумения от приложението към настоящия регламент. Изключително важно е Комисията да провежда необходимите консултации в хода на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва своевременно да осигурява едновременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
(27)   За да бъдат отразени в нормативната уредба на Европейския съюз международните задължения за осигуряване на достъп до пазара, поети в областта на обществените поръчки и на концесиите след приемането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, с които да изменя списъка на международните споразумения от приложението към настоящия регламент. Изключително важно е Комисията да провежда необходимите консултации в хода на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва своевременно да осигурява едновременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
Изменение 29
Предложение за регламент
Съображение 30
(30)  Комисията следва да докладва най-малко веднъж на три години за изпълнението на настоящия регламент.
(30)  Комисията следва да докладва най-малко веднъж на три години за изпълнението на настоящия регламент. В доклада си Комисията следва да направи оценка на функционирането на настоящия регламент, както и на напредъка в постигането на взаимност при отварянето на пазарите на обществени поръчки. Заедно с втория доклад относно прилагането на настоящия регламент, който се представя най-късно шест години след влизането в сила на настоящия регламент, Комисията следва да представи предложение за подобряване на настоящия регламент или да изложи причините, поради които счита, че не са необходими промени в настоящия регламент. В случай че Комисията не представи предложение и не посочи причините, поради които не са необходими промени в настоящия регламент, настоящият регламент следва да прекрати действието си.
Изменение 30
Предложение за регламент
Съображение 31
(31)   Съгласно принципа на пропорционалността за постигането на основната цел за определяне на обща външна политика в областта на обществените поръчки е необходимо и целесъобразно да се установят разпоредби за третирането на необхванатите от международните задължения на Европейския съюз стоки и услуги. Настоящият регламент за достъпа на икономически оператори, стоки и услуги от трети държави до пазарите на Съюза не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели в съответствие с член 5, трети параграф от Договора за Европейския съюз,
(31)   Съгласно принципа на пропорционалността за постигането на основната цел за определяне на обща външна политика в областта на обществените поръчки и на концесиите е необходимо и целесъобразно да се установят разпоредби за третирането на необхванатите от международните задължения на Европейския съюз стоки и услуги. Настоящият регламент за достъпа на икономически оператори, стоки и услуги от трети държави до пазарите на Съюза не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели в съответствие с член 5, трети параграф от Договора за Европейския съюз,
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 1 - параграф 1
1.   С настоящия регламент се определят разпоредби за достъпа на стоки и услуги от трети държави до възлагането от страна на възлагащите органи и възложителите от Съюза на поръчки за извършване на строителство и/или строеж, доставка на стоки и предоставяне на услуги и се установяват процедури за подпомагане на преговорите за достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки в трети държави.
1.   С настоящия регламент се определят разпоредби за достъпа на стоки и услуги от трети държави до възлагането от страна на възлагащите органи и възложителите от Съюза на поръчки за извършване на строителство и/или строеж, доставка на стоки и предоставяне на услуги и се установяват процедури за подпомагане на преговорите за достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки в трети държави. Държавите членки или техните възлагащи органи или възложители могат да ограничават достъпа на стоки или услуги от трети държави до своите тръжни процедури единствено чрез мерките, предвидени в настоящия регламент или в съответното законодателство на Съюза.
Изменение 93
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 2 – алинея 2
Настоящият регламент се прилага за възлагането на поръчки, при които стоките или услугите се доставят за нуждите на държавата, а не за препродажба с търговска цел или за производство на стоки или предоставяне на услуги за продажба с търговска цел.
Настоящият регламент се прилага за възлагането на поръчки, при които стоките или услугите се доставят за нуждите на държавата, и за възлагането на концесии за строителство и услуги, които се предоставят за нуждите на държавата, а не за препродажба с търговска цел или за производство на стоки или предоставяне на услуги за продажба с търговска цел.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква а
a)   „изпълнител на доставки“ е всяко физическо или юридическо лице, което предлага стоки на пазара;
a)   „икономически оператор“ е всяко физическо или юридическо лице или публичен субект, или група от такива лица и/или субекти, което предлага на пазара изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на стоки или предоставяне на услуги;
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква б
б)   „изпълнител на услуги“ е всяко физическо или юридическо лице, което предлага на пазара изпълнението на строителство или строеж или на услуги;
б)   „оферент“ е икономически оператор, който е представил оферта;
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква г
г)   „обхванати от международни задължения стоки или услуги“ са стоки или услуги, които са с произход от държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение в областта на обществените поръчки, съдържащо задължения за осигуряване на достъп до пазара, и по отношение на които се прилага съответното споразумение; приложение І към настоящия регламент съдържа списък със съответните споразумения;
г)   „обхванати от международни задължения стоки или услуги“ са стоки или услуги, които са с произход от държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение в областта на обществените поръчки и на концесиите, съдържащо задължения за осигуряване на достъп до пазара, и по отношение на които се прилага съответното споразумение; приложение І към настоящия регламент съдържа списък със съответните споразумения;
(Настоящото изменение се прилага за целия разглеждан законодателен текст (добавяне на позоваване на концесиите, когато се прави позоваване на обществените поръчки); приемането му ще наложи съответните технически промени в целия текст.)
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква ж а (нова)
жa)  „липса на значителна степен на взаимност“ е наличието на законодателна, регулаторна или административна мярка, процедура или практика, приета или прилагана от страна на публични органи или отделни възложители от трета държава, които ограничават достъпа до пазарите на обществени поръчки или на концесии, по-конкретно чрез липса на прозрачност в сравнение с международните стандарти и чрез дискриминационни законодателни разпоредби или административни практики, което води до сериозно и трайно дискриминационно третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги.
Счита се също така, че е налице „липса на значителна степен на взаимност“, когато неспазването на разпоредбите на международното трудово право, изброени в приложение XI към Директивата относно обществените поръчки [...] (2014) и в приложение XIV към Директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги [...] (2014), от страна на публичните органи е довело до трудности, срещнати от европейските предприятия и докладвани на Комисията, когато тези предприятия са се опитали да получат възлагане на обществени поръчки и концесии в трети държави.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 2 – буква б
б)  терминът „икономически оператор“ отразява едновременно понятията изпълнител на доставки и изпълнител на услуги;
заличава се
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 2 – буква в
в)  „оферент“ е икономически оператор, който е представил оферта;
заличава се
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 2 – буква д
д)   терминът „задължително наказателно увеличение на цената“ се отнася до задължението на възложителите да повишат (освен при определени изключения) цената на услугите и/или стоките с произход от определени трети държави, които са били предложени при процедура за възлагане на поръчка.
д)   терминът „задължително наказателно увеличение на цената“ се отнася до задължението на възложителите да повишат (освен при определени изключения) цената на услугите и/или стоките с произход от определени трети държави, които са били предложени при процедура за възлагане на поръчка или при процедура за възлагане на концесия.
(Настоящото изменение се прилага за целия разглеждан законодателен текст (добавяне на позоваване на процедура за възлагане на концесия, когато се прави позоваване на обществените поръчки; това важи за ед.ч. и мн.ч.); приемането му ще наложи съответните технически промени в целия текст.)
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 1
1.   Произходът на дадена стока се определя съгласно членове 22—26 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността18.
1.   Произходът на дадена стока се определя съгласно членове 59—63 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, включително допълнителните разпоредби, които трябва да бъдат приети в съответствие с член 65.
__________________
18 ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 2 – алинея 1 – уводна част
Произходът на дадена услуга се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Смята се, че произходът на изпълнителя на услугата е:
Произходът на дадена услуга се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Смята се, че произходът на предоставящия услугата икономически оператор е:
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 4
Третиране на обхванати от международни споразумения стоки и услуги
Третиране на обхванати от международни споразумения стоки и услуги
При възлагането на поръчки за изпълнение на строителство и/или строеж, доставки на стоки или предоставяне на услуги възлагащите органи и възложителите третират обхванатите от международни задължения стоки и услуги по същия начин, както стоките и услугите с произход от Европейския съюз.
При възлагането на поръчки за изпълнение на строителство и/или строеж, доставки на стоки или предоставяне на услуги или при възлагането на концесии за строителство или услуга възлагащите органи и възложителите третират обхванатите от международни задължения стоки и услуги по същия начин, както стоките и услугите с произход от Съюза.
Стоките и услугите с произход от най-слабо развитите държави по приложение І към Регламент (ЕО) № 732/2008 се третират като обхванати от международни задължения стоки и услуги.
Стоките и услугите с произход от най-слабо развитите държави по приложение IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета или от развиващите се държави, считани за уязвими поради липса на диверсификация и поради недостатъчна интеграция в международната система за търговия и в световната икономика съгласно определението в приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012, се третират като обхванати от международни задължения стоки и услуги.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 1
1.   По искане на възлагащите органи или възложителите Комисията преценява дали да одобри — за поръчките с прогнозна стойност от най-малко 5 000 000 евро без данък върху добавената стойност (ДДС) — отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на офертите, с които се предлагат стоки и услуги с произход извън Съюза, ако стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките или услугите по офертата, при посочените по-долу условия.
1.   Когато Комисията започва външно проучване на обществените поръчки, както е предвидено в член 8, тя, по искане на възлагащите органи или възложителите и след публикуване на известие за започването в Официален вестник на Европейския съюз, преценява дали да одобри — за поръчките с прогнозна стойност от най-малко 5 000 000 евро без данък върху добавената стойност (ДДС) — отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на офертите, с които се предлагат стоки и услуги с произход извън Съюза, ако стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките или услугите по офертата, при посочените по-долу условия.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 1
Когато възлагащите органи или възложителите възнамеряват да поискат отстраняване на определени оферти от процедури по възлагане на поръчки въз основа на параграф 1, те посочват това в обявлението за поръчката, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО, член 42 от Директива 2004/17/ЕО или член 26 от Директивата за възлагането на договори за концесия.
Когато възлагащите органи или възложителите възнамеряват да поискат отстраняване на определени оферти от процедури по възлагане на поръчки въз основа на параграф 1, те посочват това ясно в уводната част на „техническите спецификации“ или на „описателния документ“, посочен в член 2, параграф 15 от Директива [2014/…/ЕС] относно обществените поръчки и от Директива [2014/…/ЕС] относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, или в уводната част на „техническите и функционалните изисквания“, посочени в член 2, параграф 13 от Директива [2014/…/ЕС] за възлагането на договори за концесия.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 3
Когато възлагащите органи и възложителите получават оферти, които отговарят на условията по параграф 1 и за които те възнамеряват да поискат отстраняване поради тази причина, те уведомяват Комисията. По време на процедурата за уведомяване възлагащите органи и възложителите могат да продължат разглеждането на офертите.
Когато възлагащите органи и възложителите получават оферти, които отговарят на условията по параграф 1 и за които те възнамеряват да поискат отстраняване поради тази причина, те уведомяват Комисията в срок от осем календарни дни. По време на процедурата за уведомяване възлагащите органи и възложителите могат да продължат разглеждането на офертите.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 4 – буква б
б)   описание на обекта на поръчката;
б)   описание на обекта на поръчката или на концесията;
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 4 – буква г a) (нова)
гa)  където е целесъобразно, всякаква друга информация, която Комисията счита за полезна.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 5
Комисията може да поиска допълнителна информация от възлагащия орган или възложителя.
заличава се
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2 – алинея 6
Информацията се представя в срок от осем работни дни, който започва да тече от първия работен ден след датата на получаване на искането за допълнителна информация. Ако в този срок Комисията не получи исканата информация, срокът по параграф 3 се спира, докато Комисията получи информацията.
Информацията се представя в срок от осем календарни дни, който започва да тече от първия календарен ден след датата на получаване на искането за допълнителна информация. Ако в този срок Комисията не получи исканата информация, срокът по параграф 3 се спира, докато Комисията получи информацията.
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 3
3.   За поръчките по параграф 1 Комисията приема акт за изпълнение за одобряване на планираното отстраняване в срок от два месеца, който започва да тече от първия работен ден след датата на получаване на информацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2. Този срок може да бъде удължен еднократно с най-много два месеца в определени случаи с надлежно обосновани мотиви, по-специално ако информацията, която се съдържа в уведомлението или в приложените към него документи, е непълна или неточна, или ако представените факти претърпят значителни промени. Ако след изтичането на двумесечния срок или на съответния удължен срок Комисията не е приела решение за одобряване или отхвърляне на отстраняването, се смята, че тя е отхвърлила отстраняването.
3.   Когато по отношение на стоките и/или услугите, за които се предлага изключване, Комисията установи липса на значителна степен на взаимност съгласно определението в член 2, параграф 1, буква жа), тя приема акт за изпълнение за одобряване на отстраняването на офертите, обхванати от проучването, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2. Актът за изпълнение се приема в срок от един месец, който започва да тече от първия календарен ден след датата на искането, посочено в параграф 1. Този срок може да бъде удължен еднократно с най-много един месец в определени случаи с надлежно обосновани мотиви, по-специално ако информацията, която се съдържа в уведомлението или в приложените към него документи, е непълна или неточна, или ако представените факти претърпят значителни промени. Ако след изтичането на едномесечния срок или на съответния удължен срок Комисията не е приела решение за одобряване или отхвърляне на отстраняването, се смята, че тя е отхвърлила отстраняването.
Посоченото отстраняване остава временно до приключването на външното проучване на обществените поръчки, предвидено в член 8, заключенията от процедурата за консултации, предвидена в член 9, и където е приложимо – до приемането на евентуални мерки за ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги до пазара на обществени поръчки на Съюза съгласно член 10.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 4 – алинея 1 – буква б
б)   когато няма споразумение по буква а) и третата държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, поради което липсва значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава.
б)   когато няма споразумение по буква а) и третата държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки или на концесии, поради което липсва значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава, а именно когато тези ограничителни мерки са във вреда на индустриалната политика на Съюза.
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 4 – алинея 2
За целите на буква б) се смята, че значителна степен на взаимност липсва, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки водят до тежка и трайна неравнопоставеност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги.
заличава се
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 5
5.  Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията проучва следните аспекти:
заличава се
a)  до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тази област и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги;
б)  до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране.
Изменение 92
Предложение за регламент
Член 6 - параграф 7
7.   Възлагащите органи и възложителите, които са отстранили от процедура по възлагане на поръчка определени оферти съгласно параграф 1, посочват това в обявлението за възложена поръчка, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО, член 42 от Директива 2004/17/ЕО или член 27 от Директивата за възлагане на договори за концесия. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на стандартните формуляри за обявленията за възложени поръчки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.
7.   Когато определени оферти са били отстранени съгласно параграф 3, възлагащите органи и възложителите посочват това, включително причините за отстраняването, в обявлението за възложена поръчка, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО, член 42 от Директива 2004/17/ЕО или член 27 от Директивата за възлагане на договори за концесия. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на стандартните формуляри за обявленията за възложени поръчки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 8
8.   Параграф 1 не се прилага, когато Комисията е приела акт за изпълнение за осигуряване на временен достъп за стоките и услугите от държава, която е в процес на преговори по същество със Съюза съгласно член 9, параграф 4.
8.   Параграф 1 може да не се прилага, когато Комисията е приела акт за изпълнение за осигуряване на временен достъп за стоките и услугите от държава, която е в процес на преговори със Съюза съгласно член 9, параграф 4. Комисията надлежно обосновава съответното си решение пред възложителя, отправил искането.
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 1
Когато съгласно член 69 от Директивата за обществените поръчки или член 79 от Директивата за възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги възлагащият орган или възложителят възнамерява, след като са проверили разясненията на оферента, да приемат оферта с необичайно ниска цена, в която се предлагат стоки и/или услуги с произход извън Съюза и по която стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките или услугите, той информира за това другите оференти в писмен вид, като посочва причините за необичайно ниската предложена цена или разходи.
Когато съгласно член 69 от Директивата относно обществените поръчки или член 79 от Директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги възлагащият орган или възложителят възнамерява, след като са проверили разясненията на оферента, да приемат оферта с необичайно ниска цена, в която се предлагат стоки и/или услуги с произход извън Съюза и по която стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките или услугите, той информира за това другите оференти в писмен вид, като посочва причините за необичайно ниската предложена цена или разходи. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки икономическите оператори изпълняват приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, въведено чрез правото на Съюза, чрез националното право, чрез колективните споразумения или чрез други международни норми в областта на екологичното, социалното и трудовото право, изброени в приложение XI към Директивата относно обществените поръчки [...] 2013.
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2
Възлагащият орган или възложителят може да не оповести определени сведения, ако оповестяването им би възпрепятствало правоприлагането, ако по друг начин противоречи на обществения интерес, ако би увредило законните търговски интереси на икономическите оператори — публични или частни, или ако може да засегне лоялната конкуренция между тях.
След като бъдат информирани от възлагащия орган или възложителя за намерението му да приеме оферта с необичайно ниска цена, другите оференти имат възможността да предоставят съответната информация на възлагащия орган или възложителя в рамките на разумен срок, за да може той да вземе решение относно приемането при пълно познаване на потенциалните фактори, които биха могли да окажат влияние върху оценката на необичайно ниската предложена цена или разходи.
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1 – алинея 1
Когато Комисията смята, че това е в интерес на Съюза, тя може по всяко време по своя инициатива или при искане от заинтересовани лица или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни мерки, прилагани от трета държава при възлагането на поръчки.
Комисията може по всяко време по своя инициатива или при искане от заинтересовани лица, възлагащ орган или възложител, или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни мерки при възлагането на поръчки. В своето решение за започване на външно проучване на обществени поръчки Комисията взема под внимание броя искания, отправени от възлагащи органи или възложители, или държави членки. В случай че Комисията откаже да започне проучване, тя надлежно обосновава решението си пред държавата членка, заинтересованото лице или възложителя, отправил искането.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1 – алинея 2
По-конкретно, Комисията взема предвид дали са били одобрени планирани отстранявания съгласно член 6, параграф 3 от настоящия регламент.
заличава се
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2
2.   Проучването по параграф 1 се извършва въз основа на критериите по член 6.
2.   Проучването по параграф 1 се извършва въз основа на критериите по член 2,параграф 1, буква жа).
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 3
3.   Комисията преценява дали съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки въз основа на информацията, предоставена от заинтересованите лица и държавите членки, и/или доказателствата, събрани от Комисията при проучването ѝ. а заключението трябва да бъде направено в срок от девет месеца от започването на проучването. В определени случаи с надлежно обосновани мотиви този срок може да бъде удължен с три месеца.
3.   Комисията преценява дали съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки въз основа на информацията, предоставена от заинтересованите лица и държавите членки, и/или доказателствата, събрани от Комисията при проучването ѝ или при редовните ѝ доклади относно съществуващите в трети държави пречки за търговията, а заключението трябва да бъде направено в срок от три месеца от започването на проучването. В определени случаи с надлежно обосновани мотиви този срок може да бъде удължен с един месец.
Оценката на Комисията взема под внимание отправените от възлагащи органи или възложители искания за проучвания по член 6, параграф 1 след започването на процедурата, предвидена в настоящия член.
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – алинея 1
Когато след започването на консултации съответната държава предприеме задоволителни корективни мерки, но без да поема нови задължения за осигуряване на достъп до пазара, Комисията може да спре или приключи консултациите.
Когато след започването на консултации съответната държава предприеме задоволителни корективни мерки, но без да поема нови задължения за осигуряване на достъп до пазара, Комисията може да спре или приключи консултациите, или да прикани съответната държава да започне преговори съгласно член 9, параграф 4.
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – алинея 3 – уводна част
Когато корективните мерки, предприети от съответната трета държава, бъдат отменени, спрени или неправилно прилагани, Комисията може:
Когато корективните мерки, предприети от съответната трета държава, бъдат отменени, спрени или неправилно прилагани, Комисията действа съгласно член 10, като приема актове за изпълнение с цел ограничаване на достъпа на стоки и услуги с произход от дадена трета държава.
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – алинея 3 – подточка i
i)  да възобнови или започне отначало консултациите със съответната трета държава; и/или
заличава се
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3 – алинея 3 – подточка ii
ii)  да приеме актове за изпълнение съгласно член 10, с които да ограничи достъпа на стоки и услуги с произход от съответната трета държава.
заличава се
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4
4.   Когато след започването на консултациите изглежда, че най-подходящото средство за прекратяване на дадена ограничителна практика при възлагането на поръчки е сключването на международно споразумение, преговорите се извършват съгласно разпоредбите на членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако дадена държава е в процес на преговори по същество с Европейския съюз по въпроса за достъпа до пазара в областта на обществените поръчки, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който да предвиди, че стоките и услугите от съответната държава не може да бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки съгласно член 6.
4.   Когато след започването на консултациите изглежда, че най-подходящото средство за прекратяване на дадена ограничителна практика при възлагането на поръчки е сключването на международно споразумение, преговорите се извършват съгласно разпоредбите на членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако дадена държава е в процес на преговори с Европейския съюз по въпроса за достъпа до пазара в областта на обществените поръчки, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който да предвиди, че стоките и услугите от съответната държава не може да бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки съгласно член 6. Комисията надлежно обосновава съответното си решение пред държавата членка, заинтересованото лице или възложителя, отправил искането.
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 5 – алинея 1 - уводна част
Комисията може да приключи консултациите, ако съответната държава поеме международни задължения, договорени със Съюза под една от следните форми:
Комисията може да приключи консултациите, ако съответната държава e предприела, съвместно със Съюза или в международен план, следните мерки:
Изменение 68
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 5 – алинея 1 – буква а) (нова)
a)  с Европейския съюз са били договорени международни задължения в някоя от следните рамки:
Изменение 69
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 5 – алинея 1 – подточка iii
iii)   разширяване на задълженията за осигуряване на достъп до пазара, поети съгласно Споразумението за държавните поръчки на СТО или съгласно двустранно споразумение, сключено със Съюза в тази рамка.
iii)   разширяване на задълженията за осигуряване на достъп до пазара, поети съгласно Споразумението за държавните поръчки на СТО или съгласно двустранно споразумение, сключено със Съюза в тази рамка, и
Изменение 70
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 5 – алинея 1 – буква б (нова)
б)  съответната държава е приела корективни мерки.
Изменение 71
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 6
6.   Ако консултациите с трета държава не доведат до задоволителни резултати в срок от 15 месеца от започването им, Комисията ги прекратява и обмисля приемането съгласно член 10 на актове за изпълнение за ограничаване на достъпа на стоките и услугите с произход от съответната трета държава.
6.   Ако консултациите с трета държава не доведат до задоволителни резултати в срок от 12 месеца, считано от календарния ден, на който са започнати, Комисията ги прекратява и обмисля приемането съгласно член 10 на актове за изпълнение за ограничаване на достъпа на стоките и услугите с произход от съответната трета държава.
Изменение 72
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 1
1.   Когато при проучване по член 8 и след прилагането на процедурата по член 9 бъде установено, че приетите или поддържаните от трета държава ограничителни мерки при възлагането на поръчки водят до липса на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава съгласно член 6, Комисията може да приеме актове за изпълнение за временно ограничаване на достъпа на необхванатите от международни задължения стоки и услуги с произход от съответната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
1.   Когато при проучване по член 8 и след прилагането на процедурата по член 9 бъде установена липса на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава съгласно член 2, параграф 1, буква а), Комисията може да приеме актове за изпълнение за временно ограничаване на достъпа на необхванатите от международни задължения стоки и услуги с произход от съответната трета държава за срок до пет години, който може да бъде удължен за още пет години. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
Изменение 73
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 3 – уводна част
Приеманите съгласно параграф 1 мерки може да бъдат ограничени по-конкретно до:
Комисията не одобрява планирано отстраняване, когато то би довело до неспазване на задълженията за осигуряване на достъп до пазара, които Съюзът е поел с международните си споразумения. Приеманите съгласно параграф 1 мерки може да бъдат ограничени по-конкретно до:
Изменение 74
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)
Ако мерките, приети съгласно член 9, параграф 4 и член 10 междувременно не са били спрени или отменени, тяхното действие изтича пет години след влизането им в сила.
Изменение 75
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 1 – уводна част
1.   Възлагащите органи и възложителите могат да решат да не прилагат мерките по член 10 по отношение на дадена процедура за възлагане на поръчка, ако:
1.   Възлагащите органи и възложителите могат да поискат от Комисията да не прилага мерките по член 10 по отношение на дадена процедура за възлагане на поръчка, ако:
Изменение 76
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 1 – алинея 2 (нова)
Ако след изтичане на 15 календарни дни Комисията не е приела решение, одобряващо или отхвърлящо такова искане, последното се счита за отхвърлено от Комисията. При изключителни обстоятелства посоченият срок може да бъде удължен с пет календарни дни.
Изменение 77
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – алинея 1
Когато възлагащ орган или възложител възнамерява да не прилага мерки, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, той посочва това в обявлението за поръчката, което публикува съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО или член 42 от Директива 2004/17/ЕО. Той уведомява Комисията в срок от десет календарни дни от публикуването на обявлението за поръчката.
Когато възлагащ орган или възложител възнамерява да не прилага мерки, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, той посочва това в обявлението за поръчката, което публикува съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО или член 42 от Директива 2004/17/ЕО.
Изменение 78
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – алинея 2
Уведомлението се изпраща по електронен път чрез стандартен формуляр. Комисията приема актове за изпълнение, с които установява стандартните формуляри за обявленията за поръчки и уведомленията съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.
Комисията приема актове за изпълнение, с които установява стандартните формуляри за обявленията за поръчки съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.
Изменение 79
Предложение за регламент
Член 13 – параграф 2 – алинея 3
Уведомлението съдържа следната информация:
заличава се
a)  наименование и данни за контакт на възлагащия орган или възложителя;
б)  описание на обекта на поръчката;
в)  информация за произхода на икономическия оператор, стоките и/или услугите, които ще бъдат допуснати до участие;
г)  основанието за решението да не се прилагат ограничителните мерки и подробно представяне на мотивите за прилагане на изключението;
д)  всякаква друга информация според случая, която възлагащият орган или възложителят смята за полезна.
Изменение 80
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 3
3.   Делегираните правомощия по член 14 може да бъдат отменени по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за отмяна се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
3.   Делегираните правомощия по член 14 може да бъдат отменени по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за отмяна се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. То поражда действие в календарния ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
Изменение 81
Предложение за регламент
Член 16 а (нов)
Член 16а
Условия за възлагане на обществени поръчки във връзка с програмите, финансирани от Съюза в трети държави.
Във връзка с възлагането на обществени поръчки, финансирани от Европейския съюз и неговите държави членки, Комисията гарантира въвеждането на обвързваща нормативна рамка с цел регламентиране на възлагането и изпълнението на договорите за обществени поръчки. В този контекст Съюзът приема единни правила с цел гарантиране на условия на лоялна конкуренция между икономическите оператори от Съюза и от трети държави.
Изменение 82
Предложение за регламент
Член 18 – параграф 2
2.  Нито Комисията, нито Съветът, нито Европейският парламент, нито държавите членки, нито техните служители имат право да разкриват поверителна информация, получена съгласно настоящия регламент, без изрично разрешение от предоставилото информацията лице.
заличава се
Изменение 83
Предложение за регламент
Член 18 – параграф 4 а (нов)
4a.  Информацията, получена съгласно настоящия регламент и обявена за поверителна от предоставилото информацията лице, не се разкрива при никакви обстоятелства освен ако предоставилото информацията лице не даде изрично разрешение.
Изменение 84
Предложение за регламент
Член 19
В срок до 1 януари 2017 г. и най-малко веднъж на всеки три години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането му и за напредъка по предприетите съгласно регламента международни преговори относно достъпа на икономическите оператори от ЕС до процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави. За тази цел по искане на Комисията държавите членки ѝ представят необходимата информация.
Най-малко веднъж на всеки три години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането му и за напредъка по предприетите съгласно регламента международни преговори относно достъпа на икономическите оператори от ЕС до процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави. За тази цел по искане на Комисията държавите членки ѝ представят необходимата информация. Когато Комисията представи своя втори доклад, тя също така представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение за изменение на регламента или посочва причините, поради които според нея не са необходими промени. Ако Комисията не изпълни тези задължения, регламентът прекратява действието си, считано от края на втората година след представянето на втория доклад.
Изменение 85
Предложение за регламент
Член 20
Членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО се отменят от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Комисията извършва оценка на това дали членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО трябва да се запазят. Предвид заключенията от посочената оценка, Комисията представя законодателно предложение за отмяна на тези членове от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0454/2013).


Мед ***I
PDF 417kWORD 83k
Изменения, приети от Европейския парламент на 15 януари 2014 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда (COM(2012)0530 – C7-0304/2012 – 2012/0260(COD))(1)
P7_TA(2014)0028A7-0440/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 1
(1)   Вследствие на решението на Съда от 6 септември 2011 г. по дело C-442/098 поленът в меда следва да се разглежда като съставка по смисъла на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните9. Решението на Съда се основава на разглеждане на основание фактите, по които бе сезиран, а именно, че наличието на полен в меда се дължи главно на центрофугирането, извършвано от пчеларя за целите на събирането на меда. Поленът обаче попада в кошера единствено в резултат на дейността на пчелите и той присъства по естествен път в меда, независимо дали пчеларят извлича меда чрез центрофугиране. Следователно е необходимо да се поясни, без да се засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи10 по отношение на генетично модифицирания полен в меда, че поленът е съставен елемент на меда, който е естествено вещество без съставки, и не е съставка по смисъла на Директива 2000/13/ЕО. Следователно Директива 2001/110/EО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда11 следва да бъде съответно изменена.
(1)   Директива 2001/110/ЕО на Съвета определя меда като естествен сладък продукт, произвеждан от пчели. Медът се състои основно от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и от други вещества, като органични киселини, ензими и твърди частици, получавани при неговото събиране. Директива 2001/110/ЕО закриля естествения характер на меда, като ограничава човешката намеса, която може да промени състава му. По-специално директивата забранява добавянето в меда на хранителни съставки, хранителни добавки или добавянето на друго освен мед. По същия начин директивата забранява отстраняването на съставките, характерни за меда, включително полена, освен ако това не може да се избегне при пречистване на меда от чужди примеси. Тези изисквания са в съответствие със стандарта Codex Alimentarius за меда.
__________________
__________________
11 ОВ L 11, 12.1.2002 г., стр. 47.
1 ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1 a (ново)
(1a)  За да се отчетат нарастващата чувствителност на потребителите към присъствието на генетично модифицирани организми в храната и правата им да бъдат информирани относно това и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011, Директива 2001/110/ЕО на Съвета следва да бъде съответно изменена.
______________________________
Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда
(OB L 10, 12.1.2002 г., стр. 47).
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 1 б (ново)
(1б)  Поленът е част от критериите за състава на меда, определени от Директива 2001/110/ЕО. Наличните доказателства, включително емпирични и научни данни, потвърждават, че наличието на полен в меда се дължи на медоносните пчели. Поленовите зърна падат в нектара, събиран от медоносните пчели. В кошера пчелите превръщат събрания нектар, съдържащ поленови зърна, в мед. Според наличните данни в меда може да попадне допълнително полен от полена, който се намира по власинките на пчелите, от полена във въздуха вътре в кошера и от полена, събран от пчелите в килийките, които случайно може да се отворят при извличането на меда от операторите. Следователно поленът попада в кошера в резултат на дейността на пчелите и той присъства по естествен път в меда, независимо дали операторите извличат меда или не. Освен това няма съзнателно добавяне на полен в меда от страна на операторите, тъй като това е забранено от Директива 2001/110/ЕО.
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 1 в (ново)
(1в)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета1 определя като „съставка“ всяко вещество, използвано при производството или приготвянето на храна, което все още присъства в крайния продукт, дори и в променена форма. Определението предполага съзнателна употреба на вещество при производството или приготвянето на храна. Като се отчита фактът, че медът е естествен продукт, и по-специално, естественият произход на наличието на характерни за меда съставни елементи, включително полен, е необходимо да се изясни, че поленът и всички други характерни за меда съставни елементи не следва да се считат за съставки на меда по смисъла на Регламент (ЕС) № 1169/2011.
__________________
1 Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 18).
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 1 г (ново)
(1г)  Тъй като медът е естествен продукт, той следва да бъде освободен от изискването да има списък на съставките.
Изменение 23
Предложение за директива
Съображение 1 д (ново)
(1д)  Мерките за съвместно съществуване на равнището на държава членка, въведени в съответствие с член 26а от Директива 2001/18/ЕО, следва да гарантират, че не са необходими стандартни анализи на меда, наред с другото — като се поставят изисквания за минимално разстояние.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 4
заличава се
(4)  Приложенията към Директива 2001/110/ЕО съдържат технически елементи, за които може да се наложи да бъдат адаптирани или актуализирани, за да се отчете развитието на съответните международни стандарти. Посочената директива не предоставя на Комисията подходящи правомощия за своевременно адаптиране или актуализиране на тези приложения, за да се отчете развитието на международните стандарти. Поради това, за целите на последователното изпълнение на Директива 2001/110/ЕО, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да адаптира или актуализира приложенията към посочената директива, за да се отчете не само техническият напредък, но също така и развитието на международните стандарти.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Поради това, за да се отчете техническият напредък и, когато е целесъобразно, развитието на международните стандарти, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора следва да бъде делегирано на Комисията, за да адаптира или актуализира техническите характеристики, свързани с описанията на продуктите, и определенията в приложенията към Директива 2001/110/ЕО.
заличава се
Изменение 20
Предложение за директива
Член 1 – точка 1
Директива 2001/110/ЕО
Член 2 – точка 5
5.   Поленът, в качеството си на естествен съставен елемент, характерен за меда, не се счита за съставка — по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 2000/13/ЕО — на продуктите, посочени в приложение I към настоящата директива.
5.   Поленът, в качеството си на естествен съставен елемент, характерен за меда, не се счита за съставка — по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент (EС) № 1169/2011— на продуктите, посочени в приложение 1 към настоящата директива.
Изменение 12
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3
Директива 2001/110/ЕО
Член 6
Член 6
заличава се
Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 6a, за да изменя техническите характеристики, свързани с наименованията, описанията на продукти и определенията в приложение I, както и с изискванията за състава на меда в приложение II, за да се отчете техническият напредък и, когато е целесъобразно, развитието на съответните международни стандарти.
Изменение 13
Предложение за директива
Член 1 — точка 3
Директива 2001/110/ЕО
Член 6 а - параграф 2
2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 4 и 6, се предоставя на Комисията за неопределен срок от време, считано от (…). (Службата за публикации трябва да попълни датата на влизане в сила на настоящия акт за изменение).
2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ...*. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се удължава мълчаливо за същия срок, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно удължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
__________________________
* Датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение.
Изменение 14
Предложение за директива
Член 1 – точка 3
Директива 2001/110/ЕО
Член 6а - параграф 3
3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 4 и 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.
3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.
Изменение 15
Предложение за директива
Член 1 – точка 3
Директива 2001/110/ЕО
Член 6а – параграф 5
5.  Делегиран акт, приет съгласно членове 4 и 6, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от датата на нотифициране на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
5.  Делегиран акт, приет съгласно член 4, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от датата на нотифициране на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Изменение 16
Предложение за директива
Член 2 — параграф 1 — алинея 1
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, точка 1, не по-късно от [дата]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, точка 1, не по-късно от ... *. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
___________________
* 12 месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0440/2013).


Програмата „Херкулес ІІІ“ и защитата на финансовите интереси на Европейския съюз ***I
PDF 281kWORD 39k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно програмата „Херкулес III“ за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (COM(2011)0914 – C7-0513/2011 – 2011/0454(COD))
P7_TA(2014)0029A7-0385/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0914),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, и член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7‑0513/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Сметната палата от 15 май 2012 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 14 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по бюджети (A7-0385/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 15 януари 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО

P7_TC1-COD(2011)0454


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (EС) № 250/2014.)

(1)ОВ С 201, 7.7.2012 г., стр. 1.


Статистика, свързана с търговията със стоки между държавите членки ***I
PDF 414kWORD 106k
Изменения, приети от Европейския парламент на 15 януари 2014 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки по отношение на възлагане на делегирани и на изпълнителни правомощия на Комисията за приемане на определени мерки, изпращане на информация от митническата администрация, обмен на поверителни данни между държавите членки, както и за определяне на статистическата стойност (COM(2013)0578 – C7-0242/2013 – 2013/0278(COD))(1)
P7_TA(2014)0030A7-0457/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
(6)  От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на най-ефективното експертно равнище, след като информира държавите членки с кого ще се проведат консултации и на каква основа ще се гарантира спазването на безпристрастността и ще се избягват възможните конфликти на интереси. При подготвянето и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)   Комисията следва да гарантира, че делегираните актове не водят до значителна допълнителна административна тежест за държавите членки и отделните респонденти.
(7)   Комисията следва да гарантира, че делегираните актове не водят до значителни допълнителни разходи или административна тежест за държавите членки и отделните респонденти, както и че те остават възможно най-икономични.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)   С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 638/2004, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, с помощта на които тя може да приема разпоредбите за събиране на информация, по-специално по отношение на кодове, които да се използват, техническите разпоредби за съставянето на годишна статистика за търговията по характеристики на стопанската дейност и всички необходими мерки за гарантиране на качеството на предаваната статистика в съответствие с критериите за качество. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.
(8)   С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 638/2004, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, с помощта на които тя може да приема разпоредбите за събиране на информация, по-специално по отношение на кодове, които да се използват, техническите разпоредби за съставянето на годишна статистика за търговията по характеристики на стопанската дейност и всички необходими мерки за гарантиране на качеството на безплатно предаваната статистика в съответствие с критериите за качество. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  В съответствие със стратегията за нова структура на Европейската статистическа система (наричана по-нататък „ЕСС“), с която се цели да се подобри координацията и партньорството посредством ясно изразена пирамидална структура в рамките на ЕСС, Комитетът на Европейската статистическа система (наричан по-нататък „Комитет на ЕСС“), създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика9, следва да консултира и подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия.
(10)  В съответствие със стратегията за нова структура на Европейската статистическа система (наричана по-нататък „ЕСС“), с която се цели да се подобри координацията и партньорството посредством ясно изразена пирамидална структура в рамките на ЕСС, Комитетът на Европейската статистическа система (наричан по-нататък „Комитетът на ЕСС“), създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета 9, следва да консултира и подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Подобряването на координацията между националните органи и Комисията (Евростат) е от основно значение за изготвянето на висококачествени статистически данни в Европейския съюз.
__________________
__________________
9 ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.
9 Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 11
(11)  Регламент (ЕО) № 638/2004 следва да бъде изменен, като позоваването на комитета на Интрастат бъде заменено с позоваване на Комитета на ЕСС.
(11)  Регламент (ЕО) № 638/2004 следва да бъде изменен, като позоваването на комитета на Интрастат бъде заменено с позоваване на Комитета на ЕСС. Комитетът на ЕСС следва да запази същата структура като на комитета на Интрастат, т.е. по един член от всяка държава членка.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)   Опростявания на схемите за митническо оформяне доведоха до неналичност, на митническо ниво, на статистическа информация относно стоки под митнически процедури за преработка. За да се осигури обхват на данните, движението на тези стоки трябва да бъде включено в системата Интрастат.
(12)   Опростявания на схемите за митническо оформяне доведоха до неналичност, на митническо ниво, на статистическа информация относно стоки под митнически процедури за преработка. За да се осигури обхват на данните, движението на тези стоки трябва да бъде включено в системата Интрастат, като се ограничават във възможно най-голяма степен всички допълнителни разходи. Информацията трябва да следва принципа на еднопоточната система на отчитане, по този начин данните, доколкото тяхното качество може да бъде гарантирано, следва да се събират единствено от дружествата износители.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)   Обменът на поверителни данни, отнасящи се до търговията в рамките на ЕС, следва да се разреши между държавите членки с цел повишаване на ефективността на разработването, изготвянето и разпространението или за подобряване на качеството на тези статистически данни.
(13)   Обменът на поверителни данни, отнасящи се до търговията в рамките на ЕС, следва да се разреши между държавите членки и да бъде безплатен, ако това е необходимо за повишаване на ефективността на разработването, изготвянето и разпространението или за подобряване на качеството на тези статистически данни. Такъв обмен следва да бъде доброволен и възможен за преходен период след влизането в сила на настоящия регламент. Обменът на поверителни данни между дружествата следва обаче да бъде внимателно третиран и не бива сам по себе си да води до увеличена административна тежест за дружествата.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)   Определянето за статистическата стойност трябва да бъде изяснено и уеднаквено с определението на този елемент на данните в статистиката за търговията с държави извън ЕС.
(14)   Определянето за статистическата стойност трябва да бъде изяснено и уеднаквено с определението на този елемент на данните в статистиката за търговията с държави извън ЕС, за да се гарантира по-добра съпоставимост на статистическите данни за търговията в рамките на ЕС с данните за търговията с държави извън ЕС. Единните определения са от съществено значение за добре функционираща и безпрепятствена презгранична търговия и са особено важни като предпоставка за това, различните национални органи да са в състояние да правят съответстващи си тълкувания на правилата, оказващи въздействие върху презграничните дейности на предприятията.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)   В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени правила за предаване на информация от страна на митническата администрация, обмена на поверителни данни между държавите членки и определянето за статистическа стойност в областта на статистиката за търговията в рамките на ЕС. С настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на тази цел в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.
(15)   В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени хармонизирани правила за предаване на информация от страна на митническата администрация, обмена на поверителни данни между държавите членки и определянето за статистическа стойност в областта на статистиката за търговията в рамките на ЕС. С настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на тази цел в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 15 a (ново)
(15a)  Изпращането на данни от националните органи следва да бъде безплатно за държавите членки и за институциите или агенциите на Съюза.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 17 a (ново)
(17a)  Като се има предвид икономическото положение в държавите членки и засилването на мерките за координация на равнището на Съюза, е необходимо да се разработят интегриран подход и още по-надеждни статистически показатели, така че политиките да се прилагат по-ефективно.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 17 б (ново)
(17б)  След неотдавнашното откриване на нарушения в защитата на данните на гражданите и държавите – членки на Съюза, е необходимо да се засили сигурността на начините на предаване на чувствителни статистически данни, включително икономически данни,
Изменение 13
Предложение за регламент
Член 1 – точка 2 – буква б)
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 5 - параграф 2
2.   Статистическата информация за изпращане и приемане на стоки, които са предмет на отделен административен документ за митнически или данъчни цели, се предоставя на националните органи директно от митниците най-малко веднъж месечно.
2.   Статистическата информация за изпращане и приемане на стоки, които са предмет на отделен административен документ за митнически или данъчни цели, се предоставя на националните органи директно от митниците веднъж месечно.
Изменение 14
Предложение за регламент
Член 1 – точка 5
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 9а – параграф 1
Обменът на поверителни данни, както е определен в член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (*), само за статистически цели, се разрешава между съответните национални органи на всяка държава членка, като той служи за ефективното разработване, изготвяне и разпространение на европейска статистика, свързана с търговията на стоки между държавите членки, или подобрява нейното качество.
Безплатният обмен на поверителни данни, както е определен в член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (*), само за статистически цели, се разрешава между съответните национални органи на всяка държава членка, само ако е доказано, че той служи за ефективното разработване, изготвяне и разпространение на европейска статистика, свързана с търговията на стоки между държавите членки, или подобрява значително нейното качество. Всяка допълнителна административна тежест и всички разходи за държавите членки се свеждат до минимум. Този обмен на поверителна информация е доброволен до...**
* ОВ L 87, 31,3,2009 г., стр. 164.
(*) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (OВ L 87, 31.3.2009 г., стp. 164).
** Пет години след влизането в сила на регламента.
Изменение 15
Предложение за регламент
Член 1 – точка 5
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 9а - параграф 2
Националните органи, които са получили поверителни данни, следва да третират тези данни като поверителна и да ги използват изключително за статистически цели.
Националните органи, които са получили поверителни данни, следва да третират тези данни като поверителна информация и да ги използват изключително за статистически цели. Националните органи не предават такива данни на международни организации, различни от предвидените в настоящия регламент.
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 1 – точка 6 – буква в)
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 10 - параграф 5
5.   Държавите членки могат, при определени условия, които да отговарят на качествените изисквания, да опростят информацията, която се предоставя за малки индивидуални сделки. На Комисията се предоставя правомощието да приема, в съответствие с член 13а, делегирани актове за конкретизиране на условията.
5.   Държавите членки могат, при определени условия, които да отговарят на качествените изисквания, да опростят информацията, която се предоставя за малки индивидуални сделки, ако това не оказва отрицателно въздействие върху качеството на статистическите данни. На Комисията се предоставя правомощието да приема, в съответствие с член 13а, делегирани актове за конкретизиране на условията.
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 1 – точка 6 а (нова)
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 11
(6a)  Член 11 се заменя със следното:
Член 11
„Член 11
Статистическа поверителност
Статистическа поверителност
Единствено по искане на страните, предоставили информация, националните органи решават дали статистическите резултати, които могат да направят възможно идентифицирането на въпросния(те) доставчик(ци), да бъдат разпространявани или да бъдат изменени по начин, по който тяхното разпространение не засяга статистическата поверителност.
Единствено по искане на страните, предоставили информация, националните органи решават дали статистическите резултати, които могат да направят възможно идентифицирането на въпросния(те) доставчик(ци), да бъдат разпространявани или да бъдат изменени по начин, по който тяхното разпространение не засяга статистическата поверителност. Националните органи гарантират, че статистическите ползи са много повече от отрицателните последици за страната(ите), предоставяща(и) информация.“
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 1 – точка 7 – буква в)
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 12 – параграф 4 – алинея 3
Комисията приема, посредством актове за изпълнение, технически разпоредби за събиране и обработка на тези статистически данни.
Комисията приема, посредством актове за изпълнение, технически разпоредби за най-икономично събиране и обработка на тези статистически данни.
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 1 – точка 8
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 13 – параграф 4 – алинея 1
(4)   Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на качеството на предаваните данни в съответствие с критериите за качество.
(4)   Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на качеството на предаваните данни в съответствие с критериите за качество, като се избягват прекомерни разходи за националните статистически органи.
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 1 – точка 9
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 13а – параграф 2
(2)   При упражняването на правомощията, делегирани в член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, Комисията гарантира, че делегираните актове не водят до съществена допълнителна административна тежест за държавите членки и респондентите.
(2)   При упражняването на правомощията, делегирани в член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, Комисията гарантира, че делегираните актове не водят до съществени допълнителни разходи или административна тежест за държавите членки и респондентите. Комисията се стреми към намаляване на разходите и административната тежест, където това е възможно. В допълнение към това Комисията надлежно обосновава действията в тези делегирани актове и предоставя информация с данни от държавите членки относно всякаква свързана с това тежест и разходи за изготвяне, в съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 223/2009.
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 1 – точка 9
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 13а – параграф 3
3.   Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, се предоставят на Комисията за неопределен срок, считано от [Службата за публикации: въведете точната дата на влизане в сила на регламента за изменение].
3.   Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, се предоставят на Комисията за петгодишен срок, считано от [Службата за публикации: въведете точната дата на влизане в сила на регламента за изменение]. Комисията изготвя доклад относно делегиранeто на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 1 – точка 9
Регламент (ЕО) № 638/2004
Член 13а – параграф 6
6.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
6.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 4, член 6, параграф 2, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) и член 12, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0457/2013).


Борбата срещу престъпленията спрямо дивата природа
PDF 391kWORD 90k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно престъпленията срещу дивата природа (2013/2747(RSP))
P7_TA(2014)0031B7-0013/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от април 2013 г., одобрена от Икономическия и социален съвет на ООН през юли 2013 г., в която се насърчават държавите членки на ООН да обявят незаконния трафик на дива фауна и флора за сериозно престъпление, когато в него са включени организирани престъпни групировки, като по този начин го поставят наравно с трафика на хора и трафика на наркотици,

—  като взе предвид проведеното от Интерпол и IFAW (Международния фонд за защита на животните) разследване в областта на търговията със слонова кост в ЕС, в рамките на което беше отбелязано, че правоприлагането по отношение на престъпленията в интернет срещу дивата природа е в начален стадий от своето развитие и се отправи призив за въвеждането на специално законодателство по отношение на електронната търговия за регулиране на търговията с дива фауна и флора в ЕС,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно стратегическите цели на Съюза за шестнадесетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе в Банкок (Тайланд) в периода 3—14 март 2013 г.(1),

—  като взе предвид резултата от горепосоченото заседание на Конференцията на страните (CoP 16), на което страните постигнаха съгласие по редица конкретни действия срещу бракониерството и трафика на видове от дивата фауна и флора, включително решения 16.39–16.40 и решения 16.78–16.83,

—  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, приложена в ЕС чрез Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях(2) и Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97(3),

—  като взе предвид Препоръка № 155 (2011) на Постоянния комитет на Бернската конвенция относно незаконното убиване, залавяне и търговия с диви птици, приета на 2 декември 2011 г., и приетата вследствие на нея пътна карта на Комисията за премахване на незаконното убиване, залавяне и търговия с птици (12/2012),

—  като взе предвид неотдавнашните инициативи, предприети от САЩ, Филипините и Габон за унищожаване на техните запаси от незаконно добита слонова кост с оглед постигането на обществена осведоменост относно нарасналото търсене на слонова кост и повишеното равнище на незаконната търговия и бракониерството, с цел да се наложат ограничения на трафика на видове от дивата фауна и флора,

—  като взе предвид съвместното изявление от 26 септември 2013 г. на 11 държавни ръководители на африкански държави с местообитания на слонове, представляващо част от ангажиментите към Глобалната инициатива на Бил Клинтън за действия, насочени към партньорство за спасение на африканските слонове, с което настоятелно се призовават останалите държави да обявят или да потвърдят национални мораториуми върху всички видове внос, износ и вътрешни продажби за търговски цели на изделия от бивни и слонова кост, докато отпадне заплахата от бракониерство за популацията на дивите слонове,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно „организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)(4), и по‑специално параграф 127 от нея, както и своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно „организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (междинен доклад)“(5),

—  като взе предвид резултатите от семинара относно международните престъпления срещу дивата природа, проведен от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент на 27 февруари 2013 г. в Брюксел,

—  като взе предвид въпроса към Комисията от 29 октомври 2013 г. относно престъпленията срещу дивата природа (O‑000123/2013 – B7‑0529/2013),

—  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че престъпленията срещу дивата природа, включително бракониерството и незаконното добиване, трафикът на незаконни продукти и производни продукти от дивата природа, и незаконната продажба и употреба на тези продукти в държавите потребители понастоящем представлява сериозен транснационален сектор на организираната престъпност, с годишен оборот от най-малко 19 милиарда щатски долара, и сега е четвъртата по размери незаконна дейност в света, след трафика на наркотици, фалшифицирането и трафика на хора;

Б.  като има предвид, че незаконният трафик на видове от дивата фауна и флора често е свързан с транснационални организирани престъпни мрежи и се използва като източник на доходи за такива мрежи и за въоръжени бунтовнически групировки;

В.  като има предвид, че престъпленията срещу дивата природа представляват заплаха за благосъстоянието на отделните животни и за опазването на съответните животински и растителни видове и излагат на риск местните екосистеми като цяло;

Г.  като има предвид, че престъпленията срещу дивата природа са се превърнали в сериозна заплаха за сигурността, политическата стабилност, икономиката, препитанието на местните общности, природните ресурси и културното наследство на много държави; като има предвид, че мащабът на необходимите ответни действия за ефективно преодоляване на тези заплахи често надхвърля правомощията и възможностите, с които разполагат отделните агенции за контрол върху прилагането на законодателството в областта на околната среда или дивата природа или отделните държави или региони;

Д.  като има предвид, че незаконният трафик на видове от дивата фауна и флора е съществена заплаха не само за сигурността, принципите на правовата държава и развитието на местните общности в районите, в които се изтощават ресурсите на дивата фауна и флора, но също така и за мира и сигурността на държавите и регионите, в които са разположени тези общности, както и за световното устойчиво развитие;

Е.  като има предвид, че борбата с престъпленията срещу дивата природа изисква координиран глобален отговор на най-високо политическо равнище и между правоприлагащите агенции на международно и национално равнище, както и ефективното използване на инструменти за засилване на правоприлагането и наказателноправните системи;

Ж.  като има предвид, че докато търсенето на продукти от дивата фауна и флора остава високо, а усилията за прилагане на законодателството — ограничени, законната търговия ще продължава да служи за фасада на незаконната търговия и ще стимулира бракониерството;

1.  Подчертава, че ЕС е както важен пазар, така и транзитен път за незаконната търговия с видове от дивата фауна и флора; насочва вниманието към факта, че според оценките на Европол приходите, генерирани от трафика на застрашени видове, възлизат на между 18 и 26 милиарда евро годишно, като ЕС е основният пазар по предназначение в света;

2.  Подчертава, че целта на CITES е да гарантира, че международната търговия с диви животни и растения не представлява заплаха за оцеляването на видовете в дивата природа;

3.  Изразява тревогата си от факта, че в доклада на организацията „Глобал файненшъл интегрити“ на тема „Transnational Crime in the Developing World“ (Транснационалната престъпност в развиващия се свят) от февруари 2011 г. се оценява, че стойността само на незаконната търговия по интернет с продукти от дивата фауна и флора възлиза на 10 милиарда щатски долара годишно;

4.  Изразява своята загриженост относно увеличаването на връзките между лицата и финансовите средства, свързани с търговията с видове от дивата фауна и флора, и другите видове дейности на организираната престъпност, включително трафика на наркотици и оръжие, корупцията и измамите, както и агресията и тероризма;

5.  Изразява своята загриженост относно факта, че в очите на организираните престъпни групировки, особено групировките, които имат капацитет за извършване на контрабанда, трафикът на диви видове е привлекателен поради липсата на капацитет в областта на правоприлагането, както и поради високите печалби и незначителните санкции;

6.  Подчертава, че ако ЕС и неговите държави членки имат желание да играят истинска водеща роля при опазването на застрашените видове, е необходимо не само незабавно да осигурят активното и амбициозно популяризиране на международните преговори, но и да създадат най-подходящата правна рамка и условия за прилагане, които да гарантират, че всички „вратички“, които допринасят за тази незаконна търговия, престават да действат на границите на Съюза;

7.  Насочва вниманието към факта, че престъпленията срещу дивата природа могат да бъдат сериозна заплаха за принципите на правовата държава и устойчивото развитие;

8.  Съзнава, че бракониерството на различни видове от дивата фауна съществува и на територията на ЕС и че понастоящем все още се наблюдава умъртвяване, залавяне, задържане и търговия с редки видове, които са специално защитени и дори застрашени от изчезване видове, както са изброени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО (Директива за местообитанията) и в приложение I към Директива 2009/147/ЕО (Директива за птиците);

Действия в рамките на ЕС

9.  Настоятелно призовава Комисията да изготви незабавно план за действие на ЕС срещу престъпленията срещу дивата природа и трафика на видове от дивата фауна и флора, включително ясни цели и срокове;

10.  Подчертава, че ЕС е основен транзитен маршрут за трафика на незаконни продукти от дивата фауна и флора, като например слонова кост и живи животни, както се подчертава в публикувания наскоро доклад на TRAFFIC(6), и поради това се намира в привилегирована позиция да контролира тази търговия;

11.  Призовава държавите членки да въведат мораториуми върху всички видове внос, износ и вътрешни продажби за търговски цели на изделия от бивни и слонова кост, докато отпадне заплахата от бракониерство за популацията на дивите слонове;

12.  Призовава държавите членки да се присъединят към останалите страни по CITES и да изпратят ясен сигнал срещу трафика на видове от дивата фауна и флора и търсенето на незаконни продукти от дивата фауна и флора, като унищожат своите запаси от незаконно добита слонова кост;

13.  Призовава държавите членки да приложат изцяло Препоръка 2007/425/ЕО на Комисията за определяне на съвкупност от действия за прилагането на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях; препоръчва държавите членки да предвидят незабавно конфискуване на иззети екземпляри с оглед на по-ефикасното прилагане на CITES и на защитата на благосъстоянието на живите животни;

14.  Призовава Комисията да ангажира Постоянния комитет на CITES по отношение на Решение 16.47 на CoP 16 относно разпоредбите за рационализиране на разпореждането с незаконно търгувани и конфискувани екземпляри, за да се гарантира координиран подход към обмена на информация и бързо повторно настаняване на конфискуваните живи животни;

15.  Насърчава държавите членки да засилят съдебната власт в ЕС чрез повишена осведоменост, капацитет и ресурси, за да се гарантира, че наказателното преследване на незаконния трафик на видове от дивата фауна и флора се извършва ефективно и в пълния размер на закона, както и че извършилите престъпления по отношение на дивата природа получават наказания, съразмерни на тежестта на престъплението; поради това настоятелно призовава Комисията да рационализира хармонизацията между държавите членки съгласно Препоръка № 2007/425/EО на Комисията, с цел да се избегне ситуацията, при която държавите членки с най-ниски санкции се използват като предпочитан входящ пункт;

16.  Приканва Комисията да следи и да упражнява пълен надзор върху прилагането на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право, като се има предвид, че в някои държави членки дори и сега все още не са предвидени ефективни наказателни санкции, както се изисква от директивата и за лицата, които убиват, унищожават, притежават или залавят екземпляри от защитени видове от дивата фауна и флора;

17.  Призовава, въз основа на опасения, сходни на изразените в резолюцията на ООН от май 2013 г., която включва престъпленията срещу горите, да се преразгледат съществуващите инструменти на ЕС относно незаконната търговия с дървен материал и други актове, свързани с горите, с цел да се определи дали те са достатъчно удачни и ефективни, за да могат се справят с високите равнища на незаконната търговия, които се наблюдават понастоящем на територията на Съюза;

18.  Обръща внимание на факта, че понастоящем в рамките на ЕС все още съществуват големи различия между държавите членки по отношение на режима на санкции срещу лицата, които търгуват, залавят, държат или притежават екземпляри от защитени видове от дивата природа; посочва, че тези различия в третирането между различните държави членки по отношение на санкциите често имат отрицателно въздействие върху ефективността на системите за наблюдение и върху ефикасността на лицата, извършващи мониторинг в рамките на отделните държави членки;

19.  Призовава за прилагането на подходящи санкции за нарушения на Регламент (ЕО) № 338/97, с цел да се възпрат престъпленията срещу дивата природа, както и да се вземат предвид пазарната цена и консервационната стойност на видовете, с които е свързано правонарушението, а също така и понесените разходи; приканва да се разработи система, която предвижда редовното актуализиране и адаптиране на размера на санкциите;

20.  Подчертава, че Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право хармонизира определенията на престъпленията срещу дивата природа за целия Съюз; освен това посочва, че директивата изисква от държавите членки да създадат ефективни, пропорционални и разубеждаващи наказателни санкции и затова настоятелно ги призовава да определят незабавно подходящи равнища на санкции за престъпления срещу дивата природа;

21.  Призовава Комисията и Съвета да окажат подкрепа за специално обучение за цялостната верига на прилагане на законодателството в рамките на съответните съществуващи финансови инструменти;

22.  Призовава държавите членки да използват всички подходящи европейски и национални инструменти за борба с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари и гарантиращи конфискацията на имущество в борбата с престъпленията срещу дивата природа;

23.  Призовава всички държави членки да изпълнят резолюцията от април 2013 г. на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие, като актуализират законодателството си, така че да се гарантира, че незаконният трафик на екземпляри от дивата фауна и флора с участието на организирани престъпни групировки е определен като престъпление, наказуемо с до четири или повече години лишаване от свобода, така че Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност да може да се използва като основа за международно сътрудничество и взаимна правна помощ;

24.  Призовава ЕС и държавите членки да приложат изцяло препоръките, отправени в рамките на „Project WEB“ — разследване на Интерпол и IFAW в областта на търговията със слонова кост по интернет в рамките на ЕС;

25.  Е запознат с факта, че неустойчивият и неетичен лов с цел придобиване на трофеи е причина за масово намаляване на популациите на застрашени видове, включени в приложения I и II към CITES, и настоятелно призовава държавите членки да подкрепят евентуалното преразглеждане на правните разпоредби на ЕС относно вноса на ловни трофеи в държавите членки и да изискват разрешения за вноса на трофеи от всички видове, изброени в приложение Б към съответния текст;

26.  Отбелязва документираните проблеми с узаконяването на заловени диви животни посредством използването на по-малко рестриктивни разпоредби за отглеждане на животни в плен; призовава Комисията да подкрепи решения 16.63-16.66 на CoP16 относно отгледани в плен или във ферма екземпляри и да осигури финансова подкрепа за проучване, което да извърши оценка на безпокойствата относно екземпляри, за които се твърди, че са отгледани в плен, и за разработването на насоки за инспектиране на съответните съоръжения;

27.  Призовава за създаването в рамките на Европол на специализирано звено за борба с престъпленията срещу дивата природа, което да разполага с всеобхватни транснационални правомощия и отговорности, както и с достатъчно на брой квалифицирани човешки ресурси и адекватно финансиране, с оглед централизиране на информацията и анализите и координиране на провежданите разследвания, което да доведе до повече съвместни разследвания и по-координиран стратегически подход; призовава за оптимизиране и насърчаване на връзките между органите, отговарящи за проверките на местно равнище в държавите членки, и международните органи, за да се подобри обменът на информация и да се увеличи по този начин степента на ефикасност и ефективност на работата на лицата, извършващи проверки на местно равнище;

28.  Призовава държавите членки за тази цел да учредят работната група за национална екологична сигурност (NESTs) в съответствие с препоръката на Интерпол и да се ангажират в координирани операции чрез предложеното специализирано звено за борба с престъпленията срещу дивата природа към Европол;

29.  Призовава Комисията да гарантира, че ресурсите, отделени за CITES в рамките на нейните служби, са достатъчни, за да позволят на ЕС да играе водеща роля в светлината на влизането в сила на изменението на CITES от Габороне;

30.  Призовава Комисията и Съвета да повишат ефективността на своите инструменти в областта на търговията и развитието, за да създадат специални програми за засилване прилагането на CITES и да осигурят средства за изграждане на капацитет за борба с бракониерството и трафика, по-специално чрез подпомагане, укрепване и разширяване на обхвата на инициативи за правоприлагане като ASEAN -WEN (мрежата на АСЕАН за правоприлагане в областта на дивата природа), HA-WEN (мрежата на Африканския рог за правоприлагане в областта на дивата природа), LATF (работната група по Споразумението от Лусака) и PAPECALF (План за действие на равнище подрегиони на държавите от COMIFAC за укрепване на прилагането на националните законодателства относно дивата фауна за периода 2010-2017 г.), които имат за цел да установят регионални експертни центрове и да осигурят модели за сътрудничество за борба с престъпленията срещу дивата природа;

31.  Насърчава ЕС и неговите държави членки да работят активно, за да повишат осведомеността на европейските граждани относно факта, че престъпленията срещу дивата природа не са проблем, който касае единствено други континенти, а са по-скоро неотложен въпрос, който се отнася до нашата планета и нашата екосистема и има политическо, икономическо и социално отражение върху общности из цял свят;

Международни действия

32.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да включат борбата с престъпленията срещу дивата природа като приоритет при програмирането на финансовите инструменти за помощ за развитие, както на тематично, така и на регионално равнище;

33.  Приветства факта, че престъпленията срещу дивата природа бяха включени в категорията на тежките престъпления на международната организирана престъпност наравно с трафика на хора и трафика на наркотици вследствие на резолюцията на Комисията на ООН по предотвратяване на престъпленията и наказателно правосъдие от 26 април 2013 г., и призовава Комисията и държавите членки да използват политиката в областта на търговията и развитието, за да гарантират, че международното споразумение се прилага в пълна степен; отбелязва, че сред приоритетите на ЕС за 68-ата сесия на Общото събрание на ООН, приети от Съвета през юни 2013 г., продължава да съществува идея за увеличаване на усилията за борба с престъпленията срещу дивата природа и нелегалната сеч и насърчаване на подобрено управление;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да положат максимални усилия в рамките на CITES и на двустранния диалог със страните потребители, за да осигурят закриването на успоредните законни пазари, на международно и национално равнище, които стимулират търсенето на видове, които са изложени на значителен риск, като слоновете, носорозите и тигрите;

35.  Изтъква, че в рамките на CITES има механизми по отношение на страните, които не спазват изискванията; поради тази причина настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват тези механизми в пълна степен, ако има основания за това;

36.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат доверителен фонд или подобна схема съгласно член 187 от преразгледания финансов регламент, приложим към общия бюджет на Съюза, с оглед на опазването на защитените територии и борба с трафика и бракониерството на видове от дивата фауна и флора, като част от плана за действие срещу трафика на видове от дивата фауна и флора;

37.  Призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят решително Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата природа (ICCWC), който включва CITES, Интерпол, Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Световната банка и Световната митническа организация, включително посредством предоставяне на финансови средства и експертни познания, с цел да се улесни изграждането на капацитет от страна на правителствата, обмена на информация и разузнавателни сведения и подпомагането на прилагането и спазването на правилата от членовете на ICCWC;

38.  Приветства факта, че на последната среща на върха на Г-8 (проведена в Лох Ерн в Северна Ирландия през юни 2013 г.) беше взето решение да се предприемат действия за справяне с незаконния трафик на защитени или застрашени видове от дивата фауна и флора и да се предостави политическа и практическа подкрепа на регионалните и международните организации, които са начело на усилията за повишаване на способността на държавите да наблюдават и контролират своите граници и да се борят срещу благоприятстващите тази търговия фактори като корупцията, транснационалната организирана престъпност и незаконния трафик, които подкопават управлението и принципите на правовата държава и в някои случаи представляват съществен източник на финансиране за терористите;

39.  Призовава Комисията чрез работата си с държавите от Африка и Азия да помогне на тези държави да укрепят своите политики и правни рамки, да увеличат капацитета за правоприлагане, да изградят ефективни съдебни системи и да засилят механизмите за борба срещу корупцията с оглед на по-успешната борба с престъпленията срещу дивата природа на местно, национално и регионално равнище, включително като подкрепя и финансира прилагането на инициативи като инструментариума на Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата природа;

40.  Призовава Комисията и държавите членки да укрепят политиките и правните рамки, да увеличат капацитета за правоприлагане, да предприемат действия във връзка с потребностите, свързани с разузнавателните технологии, и да разработят ефективни съдебни системи с оглед на по-ефикасната борба с престъпленията срещу дивата природа на местно, национално и регионално равнище, включително като подкрепя прилагането на инициативи като инструментариума на Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата природа и обучението на специализирани в областта на престъпленията срещу дивата природа прокурори;

41.  Призовава Комисията да разработи и приложи регионални стратегии и мрежи за правоприлагане в областта на дивата природа, които да бъдат свързани помежду си посредством механизъм за координация на световно равнище, наред с другото, посредством подкрепа на Програмата на Интерпол за престъпленията срещу околната среда и създаването на NESTs и тяхното интегриране с регионалните органи за правоприлагане като работната група по Споразумението от Лусака, HA-WEN, SAWEN (мрежата на Южна Африка за правоприлагане в областта на дивата природа) и ASEAN-WEN;

42.  Отбелязва силното и нарастващо търсене на незаконни продукти от дивата природа от Китай и Югоизточна Азия и подчертава необходимостта този въпрос да се включи в дневния ред на диалога между ЕС и Азия на най-високо равнище; в тази връзка подкрепя като важна стъпка споразумението, подписано през юли 2013 г. от члена на Комисията, г-н Поточник, и китайския заместник-министър на държавната администрация за горите, Жанг Джанлонг, относно общите усилия за борба срещу трафика на видове от дивата фауна и флора и желае да види пълното му прилагане;

43.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разгледат тези въпроси съвместно с Африканския съюз, NEPAD (Новото партньорство за развитие на Африка), AMCEN (Конференцията на министрите по околната среда от Африканския съюз) и Комисията на Африканския съюз в рамките на предстоящата среща на върха между Африка и ЕС през 2014 г. с цел определяне на областите на сътрудничество във връзка с този проблем от световен мащаб с оглед на следващата съвместна стратегия ЕС—Африка за периода 2014—2020 г.;

44.  Насърчава Комисията да включи проблема с трафика на видове от дивата фауна и флора в трансатлантическото сътрудничество с оглед на разработването на общ подход, който да гарантира наличието на ефективни правни режими, които предотвратяват навлизането на незаконно търгувани продукти в европейските и американските пазари, и с оглед на подобряването на каналите за комуникация за обмен на информация относно управлението на дивата природа и нормативната уредба в областта на търговията;

45.  Насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят междуведомствените усилия в ключовите държави за разработване и провеждане на добре проучени кампании за намаляване на търсенето и да осигурят подходящи дългосрочни инвестиции за прилагането на тези стратегии;

46.  Призова Комисията да подкрепи разработването на алтернативни начини за прехрана за намиращите се най-близо до съответните видове от дивата фауна и флора местни общности, които явно допринасят за възстановяването и опазването на популациите на видовете от дивата фауна и флора и осигуряват участието на общностите в операциите за борба с бракониерството;

47.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат и приложат ясни и ефективни закони и политики, които имат възпиращ ефект върху потреблението на продукти, получени от уязвими видове от дивата фауна и флора, да информират потребителите относно въздействието на тяхното потребление върху видовете от дивата фауна и флора, както и да предоставят подходяща информация относно последиците и опасностите, които могат да произтекат от неконтролираното разпространение на определени екзотични видове в местните екосистеми;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, секретариата на CITES, Интерпол, Европол, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Световната банка и Световната митническа организация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0047.
(2) OВ L 61, 3.3.1997 г., стp. 1.
(3) OВ L 166, 19.6.2006 г., стp. 1.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0245.
(6) http://ec.europa.eu./environment/cites/pdf/Overview%20significant%20seizures.pdf


Повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта
PDF 523kWORD 251k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (2013/2006(INI))
P7_TA(2014)0032A7-0464/2013

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с други неща, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (COM (2012)0582),

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност(1),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 29 ноември 2012 г. за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“(COM(2012)0710),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2011 г. за регламент за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.)(COM(2011)0834),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 юли 2012 г., озаглавено „Стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него“ (COM(2012)0433),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините: посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2012 г., озаглавено „Действия за стабилност, растеж и работни места“ (COM(2012)0299),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 юни 2012 г., озаглавено „Европейска стратегия за главните базови технологии — мост към растеж и заетост“ (COM(2012)0341),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2013 г., озаглавено „Зелена книга — дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (COM(2013)0150),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Зелена книга — Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините — посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699) — SEC(2008)2741),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Competitiveness of European high-end industries“ (Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки) (SWD(2012) 0286),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., придружаващ съобщението, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (SWD(2012)0297),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавен „European Competitiveness report 2012. Reaping the benefits of Globalisation“ (Доклад за европейската конкурентоспособност за 2012 г. Реализиране на ползите от глобализацията) (SWD(2012)0299),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 11 април 2013 г., озаглавен „Industrial relations in Europe 2012“ (Трудови правоотношения в Европа (2012 г.) (SWD(2013)0126),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2013 г., озаглавено „Последващи действия на Комисията относно консултацията с МСП за десетте най‑обременяващи законодателни акта на ЕС“ (COM(2013)0446),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 април 2013 г., озаглавено „Стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него“(2),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г., озаглавено „Включване и участие на работниците като основен стълб на доброто корпоративно управление и на балансираните решения за излизане от кризата“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2010 г. относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan)(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Акт за единния пазар: следващите стъпки към растежа“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г., озаглавена „Малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност“(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно въздействието върху околната среда на дейностите по извличане на шистов газ и шистов нефт(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефт(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно настоящите предизвикателства и възможности за енергията от възобновяеми източници на европейския вътрешен енергиен пазар(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно приноса на кооперациите за превъзмогване на кризата(19),

—  като взе предвид своето разискване от 4 февруари 2013 г., във връзка с изявлението на Комисията, относно възстановяване на европейската промишленост с оглед на настоящите трудности (2013/2538(RSP)),

—  като взе предвид заключенията от 3 208-мото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 10 и 11 декември 2012 г., озаглавени „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“,

—  като взе предвид доклада за 2011 г., озаглавен „EU industrial structure 2011 — Trends and Performance“ (Промишлена структура на ЕС през 2011 г. — тенденции и резултати), изготвен по поръчка на Комисията,

—  като взе предвид доклада въз основа на проучване на инициативите на „ЕС 2020“, озаглавено „An Industrial Policy for the Globalisation Era“ (Индустриална политика за ерата на глобализацията ), осъществено през април 2013 г. по поръчка на Комитета на регионите,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 юни 2013 г. относно „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката - актуализация на съобщението за промишлената политика“(20),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 април 2013 г. относно „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“(21),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0464/2013),

A.  като има предвид, че европейската промишленост се намира в безпрецедентна криза и че в нея се съсредоточават също така множество неблагоприятни фактори, които оказват отрицателно въздействие върху нейната конкурентоспособност;

Б.  като има предвид, че данните, представени от Комисията, са амбициозни, но условни, тъй като са свързани с много фактори, които все още не са добре идентифицирани;

В.  като има предвид, че европейският промишлен сектор играе ключова роля и е важна част от решението на кризата;

Г.  като има предвид, че промишлените конкуренти в Европа от години развиват силни индустриални стратегии;

Д.  като има предвид, че ЕС се нуждае от стратегия за преодоляване на икономическата и финансовата криза и задействане на нова икономическа динамика;

Е.  като има предвид, че Комисията трябва да бъде приветствана за това, че е предприела действия чрез своето съобщение за развитието на индустриална политика, целяща да въведе индустриални промени;

Ж.  като има предвид, че общото бъдеще на Европа като място за промишлена дейност зависи от офанзива за модернизация, която укрепва иновационните центрове и премахва изоставането в развитието на слабите в промишлено и структурно отношение региони;

З.  като има предвид, че намаленото предлагане на кредити ограничава инвестициите, като възпрепятства иновациите, както и приемането на нови ефикасни технологии; като има предвид, че индустриалната политика в Европа изисква следователно силна финансова архитектура, която да насърчава инвестициите;

И.  като има предвид, че условията на финансиране в Южна Европа са по-строги и изискват индивидуализирани решения за финансиране;

Й.  като има предвид, че държавите членки следва да се ръководят от методи за преструктуриране на промишлеността, които са довели до успешни резултати в Европа и по света;

К.  като има предвид, че Комисията изтъкна, че промишлените сектори на ЕС могат да възстановят привлекателността си чрез очаквано намаляване на разликата в заплащането в световен мащаб;

Л.  като има предвид, че създаването на по-добри общи условия за европейската индустриална политика води до създаване и правилно функциониране на вътрешния пазар на ЕС в рамките на социална пазарна икономика;

М.  като има предвид, че основният приоритет на Европа трябва да бъде запазването на производствените средства и ноу-хау, като същевременно се създаде възможност за бързо възстановяване на конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб;

Н.  като има предвид, че ако не се вземат подходящи мерки във връзка с настоящите тенденции, ще се увеличи ролята на енергийните разходи за промишлеността и на нарастващите разлики в цените на енергията между Европа и другите индустриализирани държави (по-специално Съединените щати);

О.  като има предвид, че с оглед на предизвикателствата в световен мащаб е от съществено значение енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите да бъдат в основата на европейското промишлено обновяване, ако европейската промишленост възнамерява да запази конкурентоспособността си в бъдеще;

П.  като има предвид, че ЕС се нуждае от подход в индустриалната политика, който съчетава конкурентоспособност, устойчивост и достойни условия на труд, с цел справяне с основните обществени предизвикателства;

Р.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира съгласуваност на политиките на ЕС в областта на енергията, климата, околната среда, промишлеността и търговията, с цел да се установи баланс между целите на политиката в областта на климата и опазването на околната среда и целите на стратегията РАЙЗ (RISE);

С.  като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се е развила много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните данни сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20 % от производствените разходи, а разходите за ресурси – 40 %;

Т.  като има предвид, че ЕС също така е място с огромен иновационен капацитет, като шест държави членки се намират в Топ 10 на класацията на 50-те най-иновативни държави в света;

У.  като има предвид, че индустриалната политика има силно социално измерение, което засяга всички слоеве на обществото;

Ф.  като има предвид, че европейската индустриална политика се нуждае от квалифицирана работна ръка, докато средният дял на нискоквалифицираната работна ръка, която е преминала обучение, е само 7 %;

Стратегия „Възраждане на промишлеността за устойчива Европа“ (РАЙЗ): принципи, цели и управление

1.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията върху индустриалната политика, тъй като това е от основно значение за икономическото развитие и конкурентоспособност, като осигурява благосъстояние в дългосрочен план и решава проблема с безработицата, като се има предвид, че промишлеността създава едно от всеки четири работни места и осигурява заетост на около 34 милиона души; подчертава, че индустриалната политика трябва да предлага решения за сравнителните слабости на икономиката на ЕС, независимо дали става въпрос за инвестиции в НИРД, развитие на цените на енергията, бюрократична тежест или затруднения в достъпа до финансиране; отбелязва, че 80% от разходите в областта на НИРД се правят от промишлеността и че промишлените стоки съставляват почти 75% от европейския износ; подчертава, че голяма част от създаването на стойност в икономиката се дължи на промишлеността, като всяко работно място в промишлеността създава приблизително две допълнителни работни места в секторите на доставките и услугите;

2.  Подчертава, че бъдещата индустриална сила и значение на Европеския съюз зависят от стратегия за възраждане на промишлеността за устойчива Европа („стратегията РАЙЗ“), която насърчава технологичните, стопанските, финансовите, екологичните и социалните иновации с цел трета индустриална революция, включително стратегия за ефикасност, която води до повторна индустриализация на Европа, укрепва европейската промишленост като цяло и служи като отговор на увеличаващите се социални предизвикателства; твърди, че стратегията РАЙЗ може да създаде нови пазари, наред с другото за нови и иновативни продукти и услуги, модели на стопанска дейност и креативни предприемачи и предприятия, нови работни места и достойни условия на труд, като доведе до промишлено обновяване с икономическа динамика, доверие и конкурентоспособност; счита, че един от основните приоритети е запазването на силни производствени сектори и ноу-хау и че отворените пазари, наличието на енергия и суровини, както и иновациите, енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите са основни елементи на подобна стратегия за конкурентоспособност; отбелязва, че надеждна, ориентирана към бъдещето инфраструктура в областта на транспорта, производството и разпространението на енергия, както и телекомуникациите също са от голямо значение;

3.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да бъде интегрирана в екологична и социална пазарна икономика в съответствие с принципите на предприемачеството, лоялната конкуренция, дългосрочната цел за вътрешно поемане на външните фактори, добрите финансови политики и вземащи предвид околната среда икономически рамкови правила; заявява, че индустриалната политика на Европейския съюз трябва да е в съответствие с визия, ръководена от иновациите, устойчивостта и конкурентоспособността, която укрепва производствените сектори и ноу-хау, както и кръговата икономика; отбелязва ключовата роля на промишлеността и дружествата за насърчаване на устойчивостта, както и значението на прозрачността във веригите за доставка;

4.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ се нуждае от краткосрочна програма за запазване на производствената база и ноу-хау, за да отговори на неотложните предизвикателства в някои сектори (напр. производствен свръхкапацитет, преструктуриране и нелоялна конкуренция), както и от пътна карта и график в рамките на дългосрочна рамка въз основа на подход с ясни и стабилни общи и конкретни цели, научно обосновани показатели и подход, основан на жизнения цикъл и кръговата икономика, който благоприятства и предоставя стимули за насочване на инвестициите в творчеството, уменията, иновациите, новите технологии и насърчава модернизирането, устойчивостта и конкурентоспособността на промишлената база на Европа чрез политика, вземаща предвид веригата за създаване на стойност, която обхваща различни по големина предприятия, обръща нужното внимание на основните промишлени сектори и създава благоприятни условия за поддържане на производствената верига в Европа; счита, че това модернизиране следва да се основава както на ключови, така и на нови промишлени сектори и че трябва да бъде насочено към ръст в съответствие с принципите на устойчивото развитие;

5.  Подчертава, че индустриалната политика включва всички области на политиката, които оказват въздействие върху промишлеността; признава, че индустриалната политика трябва да се справи с големите обществени и екологични предизвикателства, определени в стратегията „Европа 2020“ и нейните цели, както и задачи, включително бъдещите цели в областта на енергията, ресурсите, заетостта, промишлеността и климата, и трябва да бъде интегрирана ефективно в процеса на европейския семестър и националните програми за реформи с цел установяване на необходимите предпоставки за инвестициите и създаване на добри работни места, особено за младите хора; настоятелно призовава Комисията да подобри своята комуникация относно ангажиментите си за подкрепа на индустриалната политика, за да се възстанови доверието на инвеститорите, работниците и гражданите в действията на ЕС;

6.  Отбелязва, че за 15 години делът на европейската промишленост в общия европейски брутен вътрешен продукт (БВП) е намалял от 20% на 15%;

7.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да се стреми към амбициозни и реалистични промишлени цели; отбелязва, че водещата цел за 20% ще наложи създаването на поне 400 000 нови работни места в промишлеността годишно; решително подкрепя целта от 20 % и предлага тя да се разглежда като ръководна цел, приведена в съответствие с целите на ЕС 20/20/20;

8.  Счита, че тези цели следва да отговарят на новата действителност в промишления сектор, като например интеграцията на производството и услугите (производствени услуги), както и преминаването към задвижвана от информация икономика и към производство с добавена стойност; призовава Комисията в тази връзка да оцени и обоснове работата си по целите и да преосмисли класификацията на промишлените сектори;

9.  Подчертава, че дейностите на промишлените сектори създават възможност за устойчивост срещу кризите, включително чрез икономиката на услугите, която те генерират около своето производство;

10.  Призовава Комисията да спази своя ангажимент да създаде показатели за надзор и оценка на процеса на повторна индустриализация; подчертава, че тези показатели трябва да бъдат не само количествени, но и качествени, за да се гарантира, че процесът е устойчив и съвместим с опазването на околната среда;

11.  Очаква, че при подходящо прилагане стратегията РАЙЗ би могла да възстанови промишлеността и да върне производството в ЕС, като се обърне внимание на управлението на веригата на доставки и също така се вземат предвид специфичните регионални и местни култури за производство и търсене, като същевременно се подпомагат важни новоразвиващи се сектори, необходими за една устойчива икономика и общество;

12.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ ще постигне успех само ако е подкрепена от адекватна, ясна и предсказуема макроикономическа рамка, с която се избягва противоречие между политиките, както и от бюджетните средства, необходими, за да се даде тласък на публичните и частните инвестиции и да се насърчи конкурентоспособността на ЕС в глобален мащаб; изразява съжаление, че настоящата доминираща макроикономическа политика в ЕС не осигурява подходящ достъп до капитали за инвестиции и иновации, особено за МСП, и следователно е в противоречие с индустриалната политика; изисква, в този контекст, европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и изразява съжаление във връзка с намаленията, направени от Съвета по функция 1А на Многогодишната финансова рамка (МФР), по-специално по отношение на „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (КОСМЕ) и Механизма за свързване на Европа; призовава държавите членки да засилят значително финансовата сила на тези програми;

13.  Подчертава, че създаването на собствени ресурси за бюджета на ЕС би могло да окаже благоприятно въздействие върху повторната индустриализация на Европа;

14.  Подчертава, че е необходимо индустриалната политика на ЕС да се определи ясно, като се има предвид, че понастоящем в рамките на ЕС и държавите членки преобладават много различни практики и тенденции в областта на индустриалната политика;

15.  Приветства хоризонталния подход на Комисията към индустриалната политика и подчертава значението на цялостен подход, който е едновременно съгласуван и координиран в области, където всички други области на политиката (като конкуренцията, търговията, енергетиката, околната среда, иновациите, структурните фондове, единният пазар и др.) отчитат целите на стратегията РАЙЗ; припомня в тази връзка Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която доказва, че успешните, интегрирани и иновативни действия в областта на индустриалната политика са възможни и че те генерират растеж и заетост, насърчават своята собствена интеграция и по същество представляват социално партньорство; счита, че стратегията РАЙЗ следва да се основава на хоризонтална, а не на вертикална концепция за индустриалната политика; счита, че едновременно с отдаване на нужното внимание на основните промишлени сектори, специфични за отделните сектори мерки следва да подкрепят веригите за създаване на стойност и клъстерите по дейности с висок потенциал за растеж и трябва да бъдат свързани със секторна специализация с оглед насърчаване на високотехнологичните стратегии и стратегиите с висока добавена стойност, както и иновациите, уменията, предприемачеството, заетостта и творчеството; отбелязва в това отношение секторните стратегии в автомобилостроенето („CARS 2020“) и стоманодобива (план за действие за стоманодобивния сектор) и призовава Комисията да приеме съответни мерки за изпълнение на тези стратегии; призовава държавите членки и Комисията също така да съсредоточат в достатъчна степен вниманието си върху сектори със солидно ноу-хау и с високо равнище на инвестиции в НИРД и създаване на добавена стойност, включително процедурни иновации;

16.  Препоръчва Комисията да насочи вниманието си върху добавената стойност от европейското промишлено производство в световните производствени вериги по сектори, с цел определяне на степента на установяване на различните промишлени сектори в отделните държави членки и по-ефективно създаване на обща стратегия за защита на европейските интереси в областта на промишлеността;

17.  Счита, че ЕС се нуждае от интелигентно съчетаване на частния сектор и държавните институции, за да се засили формирането на вериги за създаване на стойност в ЕС;

18.  Подчертава, че бъдещата политика на сближаване ще бъде една от основните политики на ЕС за насърчаване на промишлените иновации чрез интелигентно специализиране, за да се намери отговор на предизвикателствата, свързани с устойчивата енергия, изменението на климата и ефективното използване на материалните и човешките ресурси; следователно счита, че подкрепата от страна на бъдещата политика на сближаване и на европейските структурни и инвестиционни фондове е от основно значение за повторната индустриализация на ЕС и неговите региони чрез действително модерна индустриална политика, която трябва да бъде приобщаваща, устойчива, енергоефективна и силно конкурентна; призовава за по-добро координиране и полезни взаимодействия между политиката на сближаване и програмите по „Хоризонт 2020“ с цел създаване на регионални инкубационни центрове за иновации и максимално увеличаване на иновациите на регионално равнище;

19.  Изразява съгласие с Комисията, че индустриалната политика трябва да има ефективна, интегрирана структура на управление, включително наблюдението на дейностите; припомня препоръката на ЕП в доклада „Ланге“ относно промишлеността за създаване на постоянна работна група на Комисията по въпросите на индустриалната политика, съставена от съответните генерални дирекции, която взема предвид мненията на заинтересованите лица и координира и следи изпълнението; подчертава, че Парламентът следва редовно да бъде информиран за развитието на индустриалната политика и изисква от Комисията да докладва ежегодно на Парламента относно напредъка по изпълнението на стратегията РАЙЗ и размера, до който поставените в нея цели се изпълняват посредством наличните инструменти; предлага работните групи за приоритетните направления на действие да публикуват също така годишен доклад; призовава също така Комисията да направи проучване и да установи предизвикателствата, свързани със свръхкапацитета и преструктурирането, пред които са изправени европейската промишленост и отделни сектори с оглед предлагане на краткосрочни решения и призовава Комисията да наблюдава всяка делокализация на европейско производство; подчертава, че стратегията РАЙЗ се нуждае от обединение и партньорство със заинтересовани лица от промишлеността от различни сектори (включително МСП), профсъюзите, академичните среди и гражданското общество, като например потребителски наблюдатели и неправителствени организации; призовава Комисията да използва пълноценно член 173, параграф 2 от Договора, за да насърчи прилагането на стратегията РАЙЗ и да мобилизира по-добре своите ресурси; посочва значението на подобряването на начина, по който Съюзът представя своята индустриална политика на вниманието на обществеността, и по-специално на младите хора, за да се повиши значението на европейската промишленост, нейните работни места и ноу-хау;

20.  Счита, че стратегията РАЙЗ трябва да бъде ориентирана към създаването в Европа на привлекателна и конкурентна среда, която насочва инвестиционни потоци на цялата територия на ЕС и неговите региони, по-специално в южната част на Европа, за да се даде нов тласък на растежа, по-специално чрез интелигентна специализация и формирането на клъстери, включително транснационални и регионални клъстери, както и такива бизнес мрежи;

21.  Приветства работата на заместник-председателя Таяни за по-тясна координация на индустриалната политика със Съвета по конкурентоспособност; потвърждава, че индустриалната политика за стратегията РАЙЗ следва да създаде обща основа за ЕС, но подчертава, че тя трябва да вземе предвид различните национални и регионални обстоятелства и да се съгласува с индустриалната политика на държавите членки; подкрепя идеята за засилване на ролята на Съвета по конкурентоспособност, който допринася, при координация с Комисията, за вертикалната координация на политиките на европейско и на регионално равнище и на равнището на държавите членки; отбелязва, че, наред с другото, интелигентното регулиране и намаляването на административната тежест са основна предпоставка за промишлен растеж;

22.  Счита, че различните териториални равнища следва да участват в пълна степен и да действат по координиран начин в процеса на повторна индустриализация, при определяне на приоритетите, потенциала и силните страни на промишлеността на тяхна територия, както и при стимулиране на развитието на МСП; изтъква, че МСП са актив, тъй като техният размер и способност да реагират им позволяват да се адаптират към промени, но че те също така бяха засегнати най-тежко от кризата; призовава Комисията и държавите членки да въведат специални програми за подкрепа и подпомагане на МСП и да улеснят превръщането на МСП в индустриални лидери в тяхната област; приветства работата, извършена от Комитета на регионите, както и работата на Комисията по отношение на стратегиите за интелигентна специализация за насочване на финансирането от ЕС към целите на „Европа 2020“;

23.  Призовава държавите членки, в случай на евентуални изменения в Договорите, да установят обща индустриална политика с амбиции и средства, сравними с тези на Общата селскостопанска политика, което ще включва истински транснационални консултации с оглед разработване на обща стратегия, която разполага със значителни финансови средства и инструменти за регулиране на пазарите, аналогични на тези, с които разполагат другите големи световни търговски зони, като например паричен инструмент или правила за държавните помощи, съобразени с потребностите на нашата промишленост, като същевременно не се нарушава международното право;

24.  Приветства интереса на Комисията към производителите, по-специално промишлените производители, а не само към потребителите;

25.  Изразява съжаление, че в предложението на Комисията липсват мерки срещу дъмпинга в заплащането и срещу социалния дъмпинг, както и мерки за участие на работниците и служителите и за преструктуриране;

Офанзива за иновации, ефикасност и устойчиви технологии

26.  Подчертава, че една стратегия за иновации, ефикасност и нови технологии,включително технологии за устойчивост, заедно с нови стопански модели, творчество и усъвършенствано производство, има потенциала да възстанови и модернизира промишлената база на ЕС, като повиши нейната основна конкурентоспособност в регионален и глобален мащаб; счита, че иновациите трябва да се насърчават във всички области, като се вземат предвид всички заинтересовани лица — от иновации на най-ниските равнища и нетехнически иновации до високотехнологична НИРД в изследователските лаборатории; отбелязва в този контекст значението на активното ангажиране на работниците и служителите в иновационния процес, като се стимулират иновационните дружества, които са водещи в икономическо, социално и екологично отношение; подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда и счита, че е от основно значение да се гарантират условия, в които предприятията могат да упражняват дейност и да бъдат конкурентоспособни; счита за необходимо укрепване на базата от знания на Европа, намаляване на фрагментирането чрез насърчаване на върхови постижения в областта на науката и образованието, създаване на условия за превръщане на добрите идеи в продаваеми продукти и увеличаване на достъпа до финансиране на иновативните предприятия, създаване на благоприятна за иновации среда и премахване на социалните и географските неравенства чрез популяризиране на ползите от иновациите в Европа; подчертава в този контекст, че следва да се вземе предвид по-специално годишният доклад на Комисията относно иновациите (сравнителен анализ на иновациите в Съюза за 2013 г.), който показва въздействието на иновациите върху укрепването на устойчивата конкурентоспособност, предлага сравнителна оценка на постиженията на държавите членки в областта на научните изследвания и иновациите и посочва относителните силни и слаби страни на техните системи за научни изследвания и иновации;

27.  Счита, че фондовете на ЕС за научни изследвания и иновации следва да действат като катализатор и да се използват съвместно с различни европейски, национални и регионални инструменти, както и фондове; припомня целта от 3% за НИРД, като две трети идват от частния сектор; подкрепя създаването на публично-частни партньорства (ПЧП) по „Хоризонт 2020“ и призовава Комисията да гарантира достатъчно привличане на инвестиции от частния сектор;

28.  Приветства факта, че 4% от средствата ще бъдат оползотворени чрез специален инструмент за МСП по програма „Хоризонт 2020“;

29.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията върху екодизайна, възможността за рециклиране чрез пълно оползотворяване на материалите, новите критерии за устойчивост за строителните продукти и процеси, както и ефикасното използване на ресурсите в концепцията за кръгова икономика; призовава за законодателни предложения и проучвания относно ефикасното използване на ресурсите, за да се вземе предвид жизнеспособността на дадена инвестиция въз основа на критериите за ефективност, рентабилност и дългосрочни ефекти; призовава Комисията да продължи да насърчава концепцията за „жизнения цикъл“ чрез интегрирана продуктова политика (ИПП), която обръща внимание на целия жизнен цикъл на продукта (подход на пълно оползотворяване на материалите);

30.  Приветства направленията на действие на Комисията, както и евентуалните ПЧП; изразява загриженост обаче, че важни събития в областта на данните и информационните и комуникационните технологии (ИКТ) не са включени по адекватен начин; призовава Комисията да интегрира тези събития по подходящ начин; счита, че широколентовите услуги са от ключово значение за развитието на промишлеността на ЕС и могат да допринесат за икономическия растеж и заетостта в ЕС, така че насърчаването на инвестициите в широколентови съоръжения с цел постигане на широколентови мрежи с висок капацитет и мрежи с оптичен достъп следва да продължи да бъде един от приоритетите на ЕС; призовава Комисията да подкрепи формирането на клъстери между различните направления на действие, с цел насърчаване на полезното взаимодействие и взаимното влияние между тях;

31.  Подчертава ключовата роля на ИКТ в прехода към устойчива икономика, включително области като дематериализация, екомониторинг, ефикасност на транспорта и логистиката, електронни услуги, здравеопазване; приветства новата европейска индустриална стратегия за електроника, която има за цел да удвои производството на чипове в ЕС до 20% от световното производство; настоява за по-нататъшно насърчаване на навлизането на ИКТ в традиционните промишлени сектори и за развитие на нови цифрови продукти и услуги, които допринасят за осъществяване на целите за устойчиво развитие;

32.  Приветства направлението на действие относно усъвършенстваното производство; счита, че то би имало полза от публично-частни партньорства като СПАЙЪР (SPIRE); счита, че стартирането на общност на знание и иновации до 2016 г. в областта на производството с добавена стойност е приоритет; призовава Комисията да интегрира опита на Европейския експертен център за ПЧП на ЕИБ (EPEC) в бъдещите публично-частни партньорства; насърчава Комисията също така да създаде полезни взаимодействия при усъвършенстваното производство между държавите членки, промишлеността и научноизследователските институти; призовава Комисията да проучи доколко Националната мрежа на САЩ за иновации в производството би могла да послужи като модел;

33.  Приветства направлението на действие относно интелигентните електроенергийни мрежи и счита, че би било от полза за него да бъде разширен обхватът му и да се добавят нови предложения; препоръчва в неговата дейност да бъдат включени и аспектите на подходяща енергийна инфраструктура, съхраняването на енергия и резервния капацитет, посочени от Комисията, като например високоефективна електрическа мрежа с междусистемни връзки, която подпомага изграждането на вътрешния енергиен пазар и дава възможност за използване на възобновяеми източници на енергия, например от разположени в морето вятърни инсталации, както и високотехнологична дигитална инфраструктура;

34.  Призовава Комисията да предложи политика по отношение на клъстерите и клъстерни мрежи под формата на сътрудничество, по-специално във веригите за създаване на стойност, между свързани дружества, доставчици, доставчици на услуги, университети и научноизследователски центрове, които също така стимулират естественото възникване на клъстери „отдолу нагоре“ в отговор на бизнес и/или научноизследователски потребности; подчертава значението на създаването на транснационални клъстери, най-вече с цел интегриране на по-слабите в структурно отношение региони във веригата на създаване на промишлена стойност в Европа, въз основа на конкуренция на цялата територия на Съюза, като се насърчава участието на слабо представените държави/региони и се осигурява предаване на ноу-хау между научноизследователските общности от всички държави членки; счита, че това е ключов аспект, който трябва да бъде включен в регионалните индустриални политики; отбелязва, че Комисията следва също така да отдава адекватно внимание на подкрепата за съществуващи клъстери; насърчава Комисията да установи клъстери по отношение на ефикасното използване на ресурсите в рамките на бъдещия Зелен план за действие за МСП;

35.  Приветства стратегията за главните базови технологии, където ЕС има силни конкурентни предимства и потенциала да ги увеличи, като се има предвид солидната му научноизследователска база, но счита, че са необходими повече усилия по отношение на използването на резултатите за постигане на тези предимства; подкрепя предложените действия за подобряване на координацията и полезните взаимодействия между политиките и инструментите, включително „Хоризонт 2020“, ЕИБ, структурните фондове на ЕС и други публични и частни фондове; приветства инициативите за укрепване на свързаните с главните базови технологии конкретни действия в областта на клъстерите и повишеното трансрегионално сътрудничество; призовава Комисията да избягва създаването на затворена работна среда за отделни консорциуми или дружества; отбелязва, че финансирането на научноизследователската инфраструктура трябва да бъде в интерес и да носи полза на множество участници;

36.  Призовава Комисията да засили комуникационните мрежи по направление на проектите за интелигентни градове чрез сътрудничество между региони, различни по размер градове и местни райони, с цел управление на споделени услуги и ефективно производство и потребление на енергия, чрез насърчаване на мерките за енергоспестяване с цел стимулиране например на изграждането на високотехнологични сгради с ниско потребление на енергия;

37.  Отбелязва преобладаващата ориентация на програмите на Комисията за научни изследвания и иновации към акцентиране върху технологиите; счита, че има принципна необходимост да се засилят мерките и дейностите за фокусиране върху пазарните потребности, които са в състояние да въведат ефективно решенията на пазарите;

38.  Призовава Комисията да обвърже политическите инструменти на предлагането с инструментите на търсенето чрез създаването на партньорства за иновации (като тези за интелигентните градове, активния живот на възрастните хора или суровините) и развиването на „водещи пазари“, които имат за цел да стимулират реализирането на пазара на нови продукти и услуги, които отговарят на обществените потребности;

39.  Призовава Комисията да разработи стратегия, която гарантира, че Европа привлича чуждестранни таланти, като поддържа едновременно с това отношения с водещи европейски таланти в чужбина; подчертава значението на връзките с общностите на емигранти от ЕС, с цел те да бъдат насърчени да използват своите знания и връзки за възможностите за развиване на стопанска дейност в ЕС;

40.  Счита, че насърчаването на устойчиви форми на туризъм, свързани с консумацията на местни продукти може да бъде в състояние да стимулира възстановяването на земеделските и занаятчийските дейности, както и местното разпространение на микропредприятия, и също така може да представлява значителен икономически трамплин, който да подпомогне икономическото възстановяване, като същевременно гарантира подходящо управление на околната среда, защита на културите и населените места и предотвратяване на ерозия и свлачища;

41.  Счита, че науките за живота представляват стратегически сектор за Съюза поради потенциала им за иновации, мястото им в европейското промишлено производство, броя на преките и непреките работни места, които създават, и потенциала им за износ;

42.  Счита, че за развитието на своята индустриална политика ЕС трябва да направи политически избор и да съсредоточи своите усилия върху стратегическите сектори, които отговарят на обществените предизвикателства, основавайки се на европейското ноу-хау; насърчава следователно Комисията да разработи стратегическа програма за европейската промишленост на науките за живота, както е посочено в нейното съобщение, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“;

Завършване на изграждането на вътрешния пазар и откриване на външни пазари за стратегията РАЙЗ

43.  Подчертава, че единният европейски пазар играе главна роля като местен пазар за европейската промишленост и трябва да бъде разработена стратегия за вътрешния пазар, която да стимулира иновациите, обусловени от търсенето, с цел насърчаване на въвеждането на нови технологии, което би съдействало за създаването на нови пазари, бизнес модели и промишлени сектори; подчертава, че това е особено важно, когато става въпрос за разпространяването на пазара на резултатите от НИРД; подчертава, че предвидимите правила и стандарти на вътрешния пазар, прилагани ефективно в държавите членки, помагат за осигуряване на стабилна перспектива за дружествата; призовава Комисията и държавите членки спешно да завършат изграждането на единния пазар на стоки, енергия, телекомуникации, транспорт, екологични продукти(както е изложено от Комисията в нейната инициатива) и рисков капитал, както и да гарантират свободното движение на изследователи, научни знания и технологии; посочва, че незавършването на вътрешния пазар представлява пречка пред растежа и призовава Комисията да извърши проучване, за да оцени въздействието на кризата върху вътрешния пазар и да предприеме мерки за преодоляване на различията в разходите в ЕС, които могат да доведат до поставянето на дружествата от ЕС в по-неизгодно положение спрямо техните конкуренти от трети държави; предупреждава за опасността от изкривяване на конкуренцията между държавите членки в рамките на ЕС в резултат от разпокъсаността на вътрешния пазар; призовава ЕС да засили сътрудничеството в сферата на трудовото право и данъчните стимули; настоятелно призовава Комисията да насърчава използването на марката „Произведено в Европа“ за укрепване на единния пазар и продуктите с европейски произход;

44.  Приветства намерението на Комисията да разработи хоризонтален план за действие за стимулиране на търсенето на иновативни стоки и услуги; призовава Комисията да продължи проучването на жизнения цикъл на продуктите от етапа на суровините до етапа на рециклиране, за да установи критерии за ефикасност за продуктите, които вземат предвид съотношението между разходите и ползите и потенциала за иновации;

45.  Подчертава, че възлагането на обществени поръчки следва да бъде двигател на иновациите; изтъква, че възлагането на обществени поръчки е неделима част от индустриалната политика на търговските партньори на Съюза; счита, че насоките за държавните помощи следва да имат за цел да повишат конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, като възприемат също така най-добрите практики и добри примери от търговските партньори на ЕС, да насърчат европейското сътрудничество и да бъдат отворени за политически мерки за укрепване на иновациите; счита, че стандартизацията и екомаркировката, както и социалната отговорност на дружествата, включително за вносните стоки, играят важна роля в повишаването на усвояването на нови технологии; призовава Комисията да даде приоритет на дейностите в подкрепа на стандартизирането и оперативната съвместимост на нововъзникващите продукти, услуги и технологии като стълб на европейската вътрешна конкуренция и на възможностите за международна търговия;

46.  Признава, че надзорът на пазара е основен стълб за гарантиране на безопасността и качеството на продуктите в рамките на вътрешния пазар; приветства пакета относно безопасността на продуктите и надзора на пазара, предложен от Комисията, като подчертава важната роля, която обозначението за произход може да играе не само за потребителите, но и с оглед на постигането на по-голяма прозрачност на търговската политика както във вътрешен, така и във външен план; призовава Комисията да използва силата и ефективността на интернет в своята работа по надзор на пазара, като позволи на хората да вземат участие чрез предоставяне на обратна информация за продуктите; подчертава в тази връзка значението на правилното функциониране на защитата на потребителите в Европейския съюз;

47.  Подчертава, че завършването на изграждането на единния цифров пазар е важен елемент от индустриалната стратегия на ЕС; отново изтъква значението за МСП на цифровизацията на вътрешния пазар и развитието на електронната търговия на вътрешния пазар; счита, че цифровият пазар и пазарът на нови информационни технологии представлява възможност за развитие на промишлеността, която все още не е напълно оползотворена и за чието използване Европа притежава всички необходими предпоставки; подчертава неотложната необходимост политиката на ЕС за стандартизация в областта на ИКТ да бъде адаптирана спрямо пазарните и политическите промени, което ще доведе до постигането на целите на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, например електронен бизнес, електронна търговия, електронно управление на товарния транспорт („e-Freight“) и интелигентни транспортни системи (ИТС) и т.н.;

48.  Подчертава, че завършването на изграждането на единния цифров пазар следва да бъде важен елемент от индустриалната стратегия на ЕС; подчертава, че към онлайн и офлайн пазарите следва да се прилага равностойна регулаторна рамка, за да се гарантира лоялна конкуренция и защита на потребителите;

49.  Приветства признаването от страна на Комисията на определението на културните и творческите индустрии от висок клас като икономически сектори, което обхваща луксозните сегменти на пазарите на продукти и услуги и отразява специфични характеристики, като например културното и творческото измерение на продукта или услугата, престижния характер на продукта, интелектуалната собственост, качеството на производство, дизайна и иновациите, както и начина, по който продуктите и услугите се позиционират на пазара и се рекламират; призовава Комисията да признае специфичното естество на професиите, изискващи висока квалификация в европейските индустрии, които поддържат значителен брой работни места в Европа и отговарят на четири критерия: творчество, високи постижения, ноу-хау и обучение през цялото професионално развитие;

50.  Приветства намерението на Комисията да подкрепи конкурентоспособността на сектора на продукти и услуги от висок клас, който съставлява 3% от БВП на ЕС и поддържа над 1,5 милиона преки и непреки работни места, и я призовава да предприеме мерки за справяне с риска от недостиг на умения в сектора, за да се запазят специфичните европейски производствени методи и ноу-хау;

51.  Отбелязва, че европейската стоманодобивна промишленост работи с 50% от капацитета си и че европейското производство на стомана е намаляло с 25% от 2008 г. насам;

52.  Отбелязва, че европейският автомобилен сектор, който през 2007 г. е произвел 16 милиона автомобила, няма да успее да произведе 12 милиона автомобила през 2013 г.;

53.  Счита, че в условията на настоящата финансова, икономическа и социална криза публичните и частните инвестиции са от съществено значение като част от една цялостна стратегия за устойчив растеж; във връзка с това подкрепя цялостната реформа на режима на държавните помощи чрез прилагане на подход, който има по-широка социална и икономическа основа и чрез по-голяма гъвкавост на правилата за конкуренцията, както е установено в членове 101 и 102 от ДФЕС; отново заявява, че е важно да се отчитат в по-голяма степен качеството и ефикасността на публичните разходи;

54.  Подчертава, че индустриалната политика следва да използва в пълна степен инструментите на политиката в областта на конкуренцията, за да се създаде равнопоставеност и да се стимулират конкурентните пазари;

55.  Препоръчва Комисията да оцени в каква степен отказът на дадена група от международен мащаб да предаде даден обект, който е решила да бъде закрит, на друга група — потенциален купувач или на обществен орган за временно ползване, е допустимо съгласно европейското право в областта на конкуренцията;

56.  Отбелязва разследването на Комисията относно реформата на вътрешния пазар за промишлени продукти; призовава Комисията да гарантира, че съответните стандарти са съвместими с пазара;

57.  Признава усилията на Комисията за интелигентно регулиране, предназначени да намалят тежестта за промишлеността, без да се подкопава ефективността на законодателството, което включва оценки на въздействието, анализ на конкурентоспособността, „проверки на формата“ и МСП теста, по-специално с оглед на микропредприятията и МСП, и признава необходимостта от регулаторна стабилност за насърчаване на инвестициите; счита, че бюрократичната тежест и противоречащите си политики често са пречка за подобряване на конкурентоспособността на промишлените предприятия, счита, че работата по намаляването на тези тежести следва да заеме приоритетно място в политическия дневен ред и очаква предложения на Комисията по този въпрос, с конкретни цели; подкрепя регулаторната съгласуваност, хоризонтален регулаторен подход и организация на приоритетите, както и подобряване на анализа на конкурентоспособността, което следва да е задължително и да представлява неразделна част от насоките за оценка на въздействието; призовава държавите членки да използват „МСП теста“ и да подобрят анализа на конкурентоспособността също така на национално равнище; приветства усилията на Комисията за оценяване на кумулативните ефекти от законодателството в стоманодобивния сектор и призовава Комисията да разработи допълнително методологията, както и да установи другите сектори, в които би могло да се приложи успешно такъв подход;

58.  Насърчава допълнителното използване на потенциала на процедурата за уведомяване от Директива 98/34/ЕС и предлага държавите членки да въведат анализ на конкурентоспособността в оценките на въздействието, извършвани на етап изготвяне на проекти в националните законодателни процедури, в по-широката рамка на „теста за единния пазар“, за който се призовава в резолюцията на Парламента от 7 февруари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар;

59.  Призовава за бързото прилагане на Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) в подкрепа на европейските МСП; отбелязва значението на Европейската мрежа на предприятията „Enterprise Europe“ за подкрепата на МСП в трансграничната търговия в ЕС; подчертава значението на подкрепата за малките предприятия и помощта за превръщането им в средни предприятия, а на МСП — в големи предприятия, така че да се улесни глобалната им конкурентоспособност; припомня икономическите ползи от установяването също така на връзки между предприятия в някои сектори, например отбранителната промишленост, за постигане на икономии от мащаба и съвместна работа по общи промишлени проекти;

60.  Счита, че по-добрият, не толкова скъп и по-бърз достъп на МСП до антидъмпингови процедури е ключов за по-добрата им защита по по-ефективен начин от нелоялни практики от страна на търговски партньори; призовава ЕС да отчете този въпрос при реформата на инструментите за търговска защита;

61.  Призовава ЕС да укрепи своето промишлено производство, като предоставя по-точна информация на потребителите, направи задължително указването на произхода на продуктите от ЕС и внесените от трети държави продукти и наложи зачитането на географските означения на европейските хранителни продукти в трети държави;

62.  Припомня, че технологичното развитие е чувствителен и уязвим сектор; счита, че правата на интелектуална собственост (ПИС) са съществен елемент на икономиката, основана на знанието, и на добрата индустриална политика, който може да насърчи иновациите и научните изследвания и да укрепи европейската промишленост; приветства в тази връзка създаването на единен патент на ЕС и призовава държавите членки незабавно да го приложат; счита, че процесът, довел до създаването му, следва да бъде подкрепен като пример за добра практика в контекста на стремежа за по-тясно интегриране на промишлеността и вътрешния пазар; изразява загриженост, че настоящият режим на ПИС често не изпълнява своята мисия да доведе до иновации; счита, че повишената прозрачност и новаторските практики за управление и лицензиране могат да доведат до по-бързи решения на пазара; приветства в този контекст предприетите от Комисията действия; призовава Комисията и държавите членки също така да засилят защитата на ПИС, по-специално за борба с фалшифицирането и промишления шпионаж; подчертава, че са необходими нови управленски структури и форуми за защита на ПИС на международно равнище; призовава Комисията да разработи европейска стратегия за защита на търговската тайна;

63.  Подчертава значението на прилагането на ПИС във физическата и цифровата среда за създаването на растеж и работни места в европейската промишленост; във връзка с това приветства продължаващата реформа на системата на търговските марки в ЕС, която има потенциал да повиши защитата на търговските марки онлайн, офлайн и в рамките на целия вътрешен пазар;

64.  Подкрепя извършваната понастоящем реформа на правната система в областта на търговските марки, която ще засили подкрепата на търговските марки онлайн и офлайн, както и в рамките на целия вътрешен пазар и на международната търговия;

65.  Приветства признаването на проблема с наслояването на патенти и патентните засади; подкрепя изменението на регулаторната система с цел подкрепа на насърчаващото конкуренцията кръстосано лицензиране и договореностите за обединяване на патенти (патентен пул);

66.  Призовава Комисията да предложи законодателство, което ще позволи на европейските дружества да произвеждат генерични и биоподобни лекарства в ЕС по време на срока на сертификата за допълнителна закрила (СДЗ) след изтичането на срока на патентната защита, за да се подготвят за незабавно пускане на пазара след изтичането на СДЗ или за износ към държави, в които няма въведен патент или СДЗ; счита, че такива разпоредби биха могли да спомогнат да се избягва възлагането на производството на външни изпълнители и за насърчаване на създаването на работни места в ЕС, както и за създаването на равни условия за европейските предприятия и техните конкуренти в трети държави;

67.  Подчертава, че последиците от външните отношения се простират отвъд подписаните споразумения в рамките на Световната търговска организация (СТО) и че при развитието на външното измерение на индустриалната политика ЕС и държавите членки следва да договорят общи позиции, за да гарантират наличието на равнопоставени условия на конкуренция на световно равнище;

68.  Обръща внимание на факта, че в съвместното съобщение от 7 февруари 2013 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност — Отворено, безопасно и сигурно киберпространство“(22), заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се ангажира да разработи и да насърчи промишлените и технологичните ресурси в сферата на киберсигурността;

69.  Подчертава необходимостта от подобряване на конкурентоспособността на европейските дружества на световния пазар; отбелязва значението на търговската стратегия на ЕС; призовава Комисията, в светлината на увеличената конкуренция от страна на търговските партньори на ЕС, да реорганизира търговската си политика, за да гарантира, че търговската политика и политиката в областта на конкуренцията на Съюза са съвместими с целите на европейската индустриална политика, и че това не нарушава потенциала за иновации и конкурентоспособност на европейските дружества; призовава Комисията да разработи, заедно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, стратегия за включване на бюра за МСП в мисиите на ЕС; отбелязва, че тези бюра за МСП следва да вземат предвид работата на търговските камари и следва да включат поуките, извлечени от европейските бизнес центрове; призовава Комисията и държавите членки да засилят своето сътрудничество в подкрепа на европейските дружества на външните пазари; по-специално ги призовава да отдадат приоритетно значение на инструментите в подкрепа на МСП и да централизират информацията за МСП чрез въвеждане на „обслужване на едно гише“ на територията на целия ЕС; призовава Комисията да включи теста за подобряване на конкурентоспособността в оценките на въздействието на търговските споразумения, както и в оценката на тяхното кумулативно въздействие;

70.  Отбелязва, че екологичните разходи на европейската промишленост карат представителите на европейската промишленост да инвестират извън Европа;

71.  Подчертава значението на екологичните и социалните стандарти в двустранните търговски споразумения и многостранните търговски отношения за установяването на лоялна и справедлива търговия и равнопоставени условия на конкуренция в глобален план; призовава Комисията, при подписването на нови търговски споразумения или при преразглеждането на съществуващите търговски споразумения, да гарантира равни условия на операторите, установени в ЕС и извън него; подчертава, че ЕС следва да предприеме действителни стъпки да повдигне въпроса за конкретни нарушения, които вредят на интересите на европейската промишленост, и че Съюзът следва да въведе постепенно принципа на реципрочни търговски отношения, и по-специално по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки, както и да подобри способността за реагиране, което може да спомогне за отварянето на пазарите;

72.  Припомня на Комисията, че ниското равнище на възнагражденията и опазването на околната среда продължават да бъдат много важен аспект на международната конкуренция и че е наложително да се продължи хармонизирането на тези стандарти, като се установяват по-високи равнища, за да може ЕС действително да постигне повторна индустриализация; във връзка с това призовава Комисията да договаря обвързващи задължения по отношение на правата на работниците и служителите и опазването на околната среда в споразуменията за свободна търговия с трети държави;

73.  Отбелязва проекта на Комисията за модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС, които са ключови елементи на индустриалната политика; надява се модернизацията да може да подобри тяхната ефективност; за тази цел настоятелно призовава Комисията да не отслабва тези инструменти, нито де юре, нито де факто, а напротив, да ги засили, за да защитават по-ефективно, и във възможно най-кратки срокове, европейските предприятия, независимо от техния размер, срещу незаконни или нелоялни търговски практики;

74.  Припомня необходимостта, всеки път когато обстоятелствата го налагат, от използване на инструменти за търговска защита срещу държавите, които не спазват правилата на международната търговия или споразуменията за свободна търговия с ЕС; призовава за улеснен, по-бърз и не толкова скъп достъп на МСП до антидъмпингови процедури, с цел по-добрата защита на МСП срещу нелоялни практики;

75.  Обръща внимание на ключовата роля на научните изследвания и иновациите за гарантиране на конкурентоспособността на европейските дружества на световните пазари и набляга на необходимостта от това, европейските дружества да прогнозират по-добре изискванията на пазари на трети държави, за да отговорят на международното търсене;

76.  Счита, че за възстановяването на промишления сектор на ЕС е от съществено значение Съюзът да се сдобие с инструменти, позволяващи:

   провеждане на по-активна политика за борба с дъмпинга и предприемане на подходящи действия в отговор, наред с другото, на нелоялните експортни субсидии, прилагани от някои трети държави,
   провеждане на реална политика на обменния курс, която защитава европейските търговски интереси,
   насърчаване на концепцията за „справедлива търговия“, която се основава на взаимно спазване на социалните, екологичните и културните стандарти, както и на стандартите, свързани с правата на човека, в международната търговия;

77.  Призовава Комисията да подобри значително своята оценка на търговските споразумения, по-специално провежданите оценки на въздействието, чрез отчитане на въпроса за конкурентоспособността на промишления сектор и чрез извършване на последващи оценки, както и анализи на съвкупното въздействие върху всички вече сключени споразумения или споразумения, които се договарят; подчертава значението на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите за постигането на европейските цели в областта на повторната индустриализация, растежа и заетостта; което има потенциала да опрости и увеличи износа на европейските промишлени продукти, да подобри конкурентоспособността на индустрията чрез повишаване на международните стандарти за производство и да намали разходите за внос на суровини и обработени материали за производствените дружества; застъпва становището, че като други търговски споразумения трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите следва да включва глава, която е съсредоточена върху въпроси от енергетиката, които могат да засегнат вътрешния пазар; призовава Комисията чрез премахване на тарифите да даде възможност за по-добър пазарен достъп по отношение на услугите и инвестициите, да засили регулаторното сътрудничество, да гарантира подобряване на правилата за възлагане на обществени поръчки и защитата на правата върху интелектуална собственост, както и да преследва активно тези цели в политиката в областта на конкуренцията и по отношение на енергията и суровините; подчертава, че е необходимо рационализирането на разпоредбите, както и намаляването на регулаторната и административната тежест, каквато е целта на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите, да бъдат извършени при стриктно отчитане и защита на високите социални и екологични стандарти и правата на служителите; подчертава факта, че евентуалното сключване на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите ще създаде възможност за широко икономическо пространство, което, на свой ред, ще укрепи отношенията на ЕС и ще послужи като мултипликатор за преките чуждестранни инвестиции в ЕС;

78.  Призовава Комисията да проучи примера на САЩ, където се позволява на профсъюзите да внасят търговски жалби, като се има предвид, че търговските нарушения могат отрицателно да засегнат промишлеността, и следователно, работниците и служителите, и да предложи подобни мерки за ЕС;

79.  Подчертава, че веригата на промишлената добавена стойност в Европа трябва да се укрепи от бъдещите търговски договори, споразумения за инвестиции и споразумения в областта на интелектуалната собственост, което означава, че вече трябва да се включи стратегическа ориентация в тази насока при изготвянето на мандата;

80.  Призовава Комисията да разработи европейска стратегия за износ за ресурсно- и енергийноефективни технологии и съответните услуги, което включва дипломация за стандартизиране, за да се насърчи използването на европейските стандарти в световен мащаб;

81.  Припомня, че техническите стандарти и регламенти играят основна роля за гарантиране на водещата позиция на ЕС в новаторските сектори, включително екологосъобразните технологии; ето защо призовава Комисията да засили капацитета на ЕС за създаване на стандарти и международни технически правила в новаторските сектори; освен това насърчава Комисията да подобри сътрудничеството с ключови трети държави, особено с държавите с бързо развиваща се икономика, за да се създадат общи технически стандарти и норми;

Финансиране на индустриалното възраждане

82.  Признава, че съществуват ограничения на банковото кредитиране и тяхното отрицателно въздействие, особено върху малките и средните предприятия; изразява съжаление относно факта, че такива пречки засягат също така инструментите за финансиране, предоставени от ЕС, и счита, че Комисията следва да изисква годишни доклади от финансовите посредници, които са отговорни за управлението на тези инструменти; приветства зелената книга на Комисията относно дългосрочното финансиране; подчертава необходимостта от засилване на устойчивостта и надеждността на банковия сектор на ЕС посредством Базел III, банков съюз и ЕМС; подчертава, че е важно нашите международни партньори също да прилагат правилата на Базел III; посочва, че инвестициите в сферата на промишлеността са дългосрочни инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да подобрят законодателната и финансовата рамка, като я направят по-ясна и предвидима, и по този начин да насърчат инвестициите в сферата на промишлеността;

83.  Счита, че е необходимо да се проучат нови алтернативни и творчески възможности за финансиране, по-специално по отношение на частното и дяловото финансиране; отбелязва, че насърчаването на финансовата грамотност също играе важна роля в това отношение и че финансовата грамотност следва да бъде включена в училищните програми;

84.  Подчертава значението на финансовите ресурси за стартиращите дружества и за МСП, така че предприемачите да разполагат с ресурси за въвеждане на новаторски идеи на пазара;

85.  Приветства инициативата на Комисията за създаване на съвместни финансови инструменти с ЕИБ и отбелязва, че тази инициатива беше одобрена от Европейския съвет на срещата му през юни 2013 г.; приветства също така факта, че Комисията и ЕИБ планираха да представят на Европейския съвет изчерпателен доклад относно прилагането на инструментите преди срещата му през октомври 2013 г., установяващ количествени цели, инструменти и график;

86.  Призовава Съвета — след консултация с Комисията и ЕИБ — да конкретизира без отлагане параметрите за тези инструменти с цел постигане на съществен ефект на лоста; подчертава, че прилагането на тези инструменти следва да започне преди края на 2013 г.;

87.  Приветства увеличението на капитала на ЕИБ и публикуваните от нея насоки за кредитиране във връзка с нов стандарт за качествени показатели на емисиите (EPS) за 550 г CO2 на киловат час (g/kWh); счита, че ЕИБ може да спомогне за смекчаването на проблемите, свързани с разпокъсаността на финансовите пазари на ЕС; изисква от ЕИБ да продължи да проучва разработването на нови модели на кредити, адаптирани към нуждите на промишлеността; призовава ЕИБ да изпълни плана си за увеличение на своята дейност по кредитиране в ЕС с над 50% в периода 2013—2015 г.;

88.  Посочва, че субсидиарността оставя възможност за голямо разнообразие от фискални политики и кредитиране, както и договорености за субсидии в Европа;

89.  Призовава Комисията да проучи как пазарът на обезпечените с активи ценни книжа, както и алтернативните формули за финансиране с подходящ пруденциален надзор, могат да бъдат използвани за улесняване на финансирането на МСП; отбелязва ролята, която банките за стопанско развитие и инфраструктура могат да играят за инвестиране в емитираните от банки, структурирани обезпечени облигации, като съчетават такава инвестиция с по-високи цели за предоставяне на заеми на МСП; приветства предложението за частни партньорства за кредитиране, при които се обединяват застрахователно дружество и банка, за да предоставят краткосрочни и дългосрочни заеми;

90.  Счита, че е важно да се насърчават нови иновативни модели за финансиране на МСП, по-специално с висок потенциал за растеж; отбелязва процъфтяването на инициативите за колективно финансиране и електронните платформи за заеми в Европа, както и финансовите и нефинансовите ползи, които това финансиране носи за МСП и предприемачите, като например предоставянето на начално финансиране, валидиране на продукти, обратна връзка с клиентите и стабилна и ангажирана акционерна структура; призовава Комисията да публикува съобщение относно колективното финансиране; призовава Комисията да разработи ефективна регулаторна рамка за колективното финансиране въз основа на суми до 1 милиона евро на проект, която да разглежда също и въпросите, свързани със защитата на инвеститорите; призовава Комисията да разгледа възможността за предоставяне на ограничени средства за услуги за колективно финансиране, както вече са направили някои държави членки;

91.  Призовава Комисията да подкрепи създаването на местни пазари на облигации за МСП, за да се осигури подходящо дългосрочно финансиране, особено в регионите с ограничено кредитиране; смята, че местните пазари на облигации като Щутгартската фондова борса могат да послужат за потенциален модел;

92.  Призовава Комисията да подкрепи развитието на национални инвестиционни банки за МСП и да даде възможност на съществуващите банки от този тип да разширят дейността си в други държави членки и да участват в проекти по финансиране извън националните граници, като изготви насоки с оглед на преодоляването на широко разпространената кредитна криза;

93.  Счита, че забавянето на плащанията е източник на нестабилност и загуба на конкурентоспособност за предприятията, и по-специално за МСП; поздравява държавите членки, които са въвели изцяло директивата относно забавянето на плащанията и призовава за пълното й прилагане в целия ЕС; счита, че наличните помощи и финансови инструменти на ЕС не са достатъчно познати на стопанските субекти, и по-специално на МСП; призовава в целия Съюз да бъде въведено централизиране на информацията за МСП чрез „обслужване на едно гише“ във връзка с възможностите за финансиране от ЕС; подчертава, че е важно създаването на мрежи на посреднически сдружения на предприемачи с нестопански цели за създаване,осигуряване на подкрепа, наставничество и отпускане на заеми за МСП, с цел да се развива предприемачеството;

94.  Счита, че нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки пречи за развитието на силна европейска индустриална политика;

95.  Подкрепя по-добрата координация на системите за корпоративно данъчно облагане в ЕС чрез установяването на хармонизирани данъчни основи.

96.  Призовава Комисията да направи цялостно проучване на факторите на неценовата конкурентоспособност за различните промишлени дейности, извършвани на територията на ЕС (срок на доставка, патенти, качество на продуктите, обслужване след продажба на клиента, качество на мрежите за транспортна, енергийна и ИТ инфраструктура и др.), в сравнение с тези в други региони на света; призовава Комисията да извършва текущ анализ на прегледа на макроикономическата конкурентоспособност на ЕС, по-специално по отношение на мрежите за транспортна, енергийна и ИТ инфраструктура, както и да изготви изследвания относно дългосрочното финансиране на нова или съществуваща инфраструктура, която е необходима, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде конкурентоспособен;

97.  Подчертава значението на рисковия капитал и мрежите на бизнес ангелите, по-специално за жените; призовава за бързото реализиране на онлайн портала за жени предприемачи; приветства подкрепата на ЕС за създаването на мрежи от бизнес ангели и инкубатори; приветства по-специално създаването на капиталов механизъм по „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия, така че да се подкрепи количественото и качественото нарастване на предлагането на рисков капитал; счита, че Европейският инвестиционен фонд има ключова роля за развитието на пазарите на рисков капитал, по-специално за внедряването на нови технологии; счита, че разграничението за данъчни цели между капитал и дълг следва да бъде премахнато;

98.  Призовава Комисията да извърши проучване относно мултиплициращия ефект на водещи предприятия (leading competence units) с оглед на техните мрежи за производство, създаване на добавена стойност и заетост в икономиката като цяло; счита, че водещите предприятия не се определят непременно посредством техния размер, а отговарят на редица критерии, като например международна насоченост, определен минимален дял на вътрешния и световния пазар, интензивна научноизследователска и развойна дейност, както и сътрудничество с голяма мрежа от предприятия; счита, че подобно проучване би могло да подчертае преди всичко взаимообвързаността на промишлените предприятия и МСП и следователно да опровергае някои стереотипи по отношение на преработващата промишлена база;

Спечелване на необходимите умения и работна сила за индустриално възраждане

99.  Счита, че от началото на кризата около 5500 европейски промишлени дружества са били „преструктурирани“, което е довело до загубата на около 2,7 милиона работни места;

100.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ е възможност за стабилна заетост с добри работни места и достойно възнаграждение; подчертава, че е неизбежно партньорството със заинтересованите страни, по-специално социалните партньори, камарите и младежките организации, в контекста на включването на младежите в състава на работната сила; призовава Комисията и държавите членки да засилят социалния диалог и в рамките на клоновете на предприятията и дружествата; счита, че участието на социалните партньори на възможно най-ранен етап от всяка законодателна процедура би било от голяма полза; призовава също така Комисията да насърчава — на своето равнище — ролята на социалните партньори, като надлежно отчита различията между националните системи; призовава социалните партньори да участват в диалог на равнището на ЕС винаги, когато е възможно,

101.  Отбелязва, че стратегията РАЙЗ ще изисква все повече и по-добър достъп до обучение, учене през целия живот, професионално обучение и университетско образование, даващи подготовка за бъдещето, силен акцент върху областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, особено по отношение на жените, и подкрепа на предприемачеството; застъпва се за включването на подобни теми в училищната програма; подкрепя развитието на професионалното обучение и схеми за стажове и на адекватна мрежа за социална сигурност, заедно с политика за втори шанс; във връзка с това счита, че програмите и инструментите на ЕС, като например „Хоризонт 2020“ и Европейският институт за иновации и технологии следва да играят важна роля;

102.  Счита, че подкрепата на квалифицираната работна ръка предоставя на Европа голямо предимство и е основен двигател за развитието на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност; призовава за отделяне на специално внимание за подкрепа на образованието с оглед създаване на изследователски центрове в институциите с най-високи академични постижения на международно равнище;

103.  Счита, че иновациите на работното място, развитието на компетентностите, творчеството и самостоятелността на работниците и екипната работа са важни активи за ефикасни социални и икономически резултати на предприятията; подчертава, че трябва да се увеличи демократизацията на работното място, включително активното участие на представителите на персонала и профсъюзите; призовава държавите членки или съответните регионални органи да създадат рамка за продължаващо обучение – под формата на лично право на обучение или други схеми, която да гарантира, че наличието на умения изпреварва нарастващото търсене в сектора и може да се приспособява към нов пазар или, в случай на загуба на работното място, може да се прехвърли в друг промишлен сектор; отбелязва, че работодателите и работниците носят споделена отговорност по отношение на ученето през целия живот; освен това отбелязва, че информирането и консултациите на работното място представляват основно право, залегнало в Договора;

104.  Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и съответните секторни социални партньори, за да се изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози за уменията, изисквани от пазара на труда, по-специално чрез създаването на европейски съвети за промишлени умения;

105.  Призовава държавите членки да търсят решения за недостига на електронни умения на всички образователни равнища, както и чрез учене през целия живот, тъй като в дългосрочен план развитието на ИКТ може да има голямо въздействие върху развиващите се индустрии в сектори като енергийна ефективност, екологично планиране, цели за безопасност и други възможности за комуникация (напр. ефикасни и интелигентни транспортни системи, системи за общуване по моделите „човек—човек“, „човек—машина“ и „машина—машина“);

106.  Подчертава, че силната позиция в инженерните и информационните технологии подобрява устойчивостта в сферата на заетостта; призовава държавите членки с подкрепата на Комисията да обмислят определянето на национални цели за увеличаване на броя на студентите, които се обучават в специалности в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; счита, че създаването на национални, регионални и европейски платформи за обмен на най-добри практики между регионите, университетите и промишлеността може да бъде от полза при определяне на целите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; също така счита, че ако бъдат създадени европейски платформи, те могат да бъдат от значение за осигуряване на координация и сътрудничество за националните платформи на европейско равнище; подчертава, че в този контекст основните умения в областта на ИКТ също следва да бъдат насърчавани в училищата и програмите за професионално обучение;

107.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат американския модел на създаване на фондове „от колеж към кариера“ (C2C), за да се изградят партньорства между промишлеността и университетите, с цел да се обучават млади хора за работа в развиващите се индустрии; отбелязва обсъжданите в Обединеното кралство планове за създаване на „университетски технически гимназии“ с партньори от промишлеността;

108.  Подчертава значението на засилването на доброволната мобилност сред младите хора, чрез насърчаване на програмата „Еразъм за всички“ и премахване на съществуващите пречки пред трансграничното чиракуване и различните видове стажове, както и чрез засилване на преносимостта на пенсиите и трудовите права и правата на социална закрила в целия ЕС; подчертава, че по-специално програмата „Еразъм за млади предприемачи“ следва да бъде значително разширена;

109.  Предлага да се мобилизират всички налични финансови и законодателни инструменти за насърчаване на стопанската релокализация и призовава за създаването на информационни центрове, с цел да се повиши осведомеността на предприемачите по отношение на предимствата при запазване или преместване на дейностите им в Европа, свързани със скъсяването на веригите на доставки и евентуалното създаване на местни производствени традиции и повишаването на ефективността в този сектор, като същевременно се създават повече работни места на местно равнище; настоятелно призовава за това, Европейският портал за професионална мобилност (EURES) да се използва по възможно най-ефикасен начин, за да се извлекат ползи от уменията на младите европейци, търсещи работа; призовава държавите членки да подобрят прилагането на директивата за услугите, както и да премахнат случаите на социален дъмпинг;

110.  Подчертава, че образованието е основно изискване и че всички негови равнища следва да бъдат достъпни за всички, от основното училище до университета;

111.  Подчертава необходимостта от намаляване на процента на преждевременно напускащите училище и подчертава, че лицата, напускащите училище, се нуждаят от възможности за обучение, какъвто е случаят с австрийската „Гаранция за обучение“;

112.  Приветства решението за прилагане на „гаранцията за младежта“ и свързаните с нея амбиции, както и готовността на държавите членки да предоставят финансови средства за борба срещу младежката безработица; приветства популяризирането на алианс за професионална подготовка; посочва, че в някои държави членки професионалната подготовка не е задоволително включена в политиката по заетостта; призовава Комисията да разработи общи показатели за социални инвестиции, особено по отношение на младежката безработица; призовава промишлеността да играе активна роля в изпълнението на „гаранцията за младежта“ на съответното национално равнище и да предложи качествена заетост или стажове на младежите, когато е възможно, както и да се създадат качествени стажове с достойно заплащане; настоятелно призовава държавите членки да направят схемите за професионално обучение по-привлекателни за дружествата чрез разнообразни мерки;

113.  Подчертава, че държавите членки със силни системи за професионално обучение са имали сравнително стабилни пазари на труда по време на кризата; приканва всички държави членки да проучат и въведат такива системи, съвместно със социалните партньори и други съответни заинтересовани страни, например търговските камари; отбелязва предизвикателството, свързано с повишаването на съвместимостта между Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); подчертава също така значението на съпоставимостта и повишената съвместимост между различните национални системи за професионално обучение, за да се улесни мобилността на пазара на труда в съответните категории работни места;

114.  Подчертава, че училищата за средно техническо образование и системите за професионално обучение играят съществена роля; подкрепя инициативите на Комисията за насърчаване на трансграничния обмен между държавите членки;

115.  Счита, че имиджът на професионалното образование и обучение следва да се подобри не само чрез изтъкването на присъщата им стойност, но също и чрез асоциирането им с възможен преход към университетско или друг вид висше образование; отбелязва, че това също налага висококачественото професионално образование и квалификациите, придобити чрез обучение, да бъдат класирани по-високо в националните рамки за качество от държавите членки; подчертава, че подобряването на образователните умения е важно с цел да се повиши качеството на развитието на нови производствени умения, също така посредством мерки на ЕС за стандартизиране на политиките относно човешките ресурси, като се започне от основното обучение;

116.  Призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят и приложат програми за професионално ориентиране на младите хора в областта на науката и технологиите, с цел насърчаване развитието на жизнеспособна и устойчива икономика, както и да въведат мерки за повишаване на информираността и насочване на вниманието към въпроси, свързани с екологията и околната среда, посредством официалната образователна система и чрез мерки на местните и регионалните органи;

117.  Счита, че допълнителното развиване на свободата на движение на работниците, чрез използването на инструменти като взаимното признаване на професионални квалификации и учене през целия живот, по-специално за уязвими работници, има голям потенциал за намаляване на недостига на квалифицирана работна ръка и за стартиране на приобщаващ растеж;

118.  Призовава държавите членки да създадат механизми за микрокредитиране за млади хора, за да насърчат предприемачеството;

119.  Очаква, че мерките и действията, предприети с цел насърчаване на предприемачеството на европейско и национално равнище, ще се прилагат за всички видове предприятия, кооперативни организации, занаятчийски предприятия, свободни професии и социално-икономически предприятия;

120.  Подчертава, че стратегията РАЙЗ следва да се ръководи от принципа „равно заплащане за еднакъв труд“, за да се гарантират както равенство между половете на работното място, така и еднакви условия за служителите, наети при условията на различни договорни форми;

121.  Изтъква, че всяка година жените представляват повече от половината от завършилите висше образование в Европа; подчертава положителното въздействие, което биха оказали уменията на квалифицираните жени върху предприятията, особено върху растежа, производителността и конкурентоспособността на европейската промишленост; във връзка с това призовава заинтересованите страни в икономическата, образователната и социалната сфера, както и Комисията, да насърчават и да засилят ролята на жените в промишлените сектори в Европа;

122.  Подчертава колко е важно да се избягва традиционното неравновесие между половете в промишлеността; счита, че е от значение това неравновесие да се премахне, за да могат и жените, и мъжете да участват напълно в пазара на труда, по-специално като се имат предвид демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

123.  Позовава се на важната роля на жените работници в стратегията РАЙЗ; подчертава, че липсата на свързани с равенството между половете перспективи в индустриалните политики увеличава неравенството между половете; счита, че е от значение настоящото неравновесие между половете да се премахне, за да могат и жените, и мъжете да участват напълно в пазара на труда, въз основа на принципа „равно заплащане за еднакъв труд“; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че жените работници са задоволително представени и не са изключени от обучения, проекти и програми относно екологичната трансформация; подчертава необходимостта от включването на принципа на равенство между половете; призовава държавите членки да прилагат мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, за да се гарантират максимални възможности за устойчиво и постоянно развитие на кариерата на жените;

124.  Отбелязва, че преходът към нисковъглеродна икономика не само ще създаде нови работни места в нови икономически сектори, но също така би могъл да доведе до загуба на работни места в по-малко устойчиви дейности; във връзка с това препоръчва да бъдат създадени и укрепени инструменти за навременно предвиждане на промяната, с цел да се гарантира плавен преход от едни работни места към други;

125.  Призовава Комисията да разработи и да насърчи използването на инструментариума за устойчива фирмена политика (вкл. корпоративна социална отговорност, отчитане на устойчивостта, действия за насърчаване на нисковъглеродни или нискоотпадъчни модели на производството);

126.  Подчертава значението на корпоративната социална отговорност — ключов инструмент на фирмената политика, който обръща внимание на ефикасното използване на природните ресурси, социалните аспекти по отношение на връзките с общността, с работниците и техните представители, както и на икономическите аспекти, свързани с доброто фирмено управление;

127.  Призовава държавите членки, в диалог със социалните партньори и съответните заинтересовани страни, да обсъдят политики за придаване на повече гъвкавост на работното време в периоди на икономически спад;

128.  Предлага дневният ред на една бъдеща тристранна социална среща на върха за растеж и заетост съгласно член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз да съдържа въпроса за включването на съответствието с определени минимални социални стандарти във формирането на производствената цена;

Политика в областта на ресурсите и енергията с цел индустриално възраждане

129.  Изтъква факта, че ресурсите и енергията са в основата на стратегията РАЙЗ, тъй като те са от съществено значение за международната конкурентоспособност; подчертава, че наличието на суровини има изключително значение за възможностите за развитие на европейската промишленост и предупреждава, че без някои важни суровини повечето европейски стратегически индустрии в Европа не биха могли да се развиват в бъдеще; призовава Комисията и държавите членки да предприемат активни мерки за борба с прекомерните разходи в областта на ресурсите и енергията; застъпва се за интегриран триъгълен подход, основаващ се на принципите за достъпност на цените, устойчивост и възможност за практически достъп, които набляга на трите споменати измерения, като същевременно се стреми да разграничи растежа от увеличеното използване на ресурси; подчертава, че е важно да се гарантира конкурентоспособен и прозрачен енергиен пазар, който предотвратява неравновесията между държавите членки и осигурява лесен достъп до безопасна, устойчива, достъпна от ценова гледна точка и надеждна енергия; отбелязва необходимостта от стратегия, която благоприятства интеграцията на европейския енергиен пазар и развитието на енергийните инфраструктури;

130.  Приветства европейската инициатива за суровините, европейското партньорство за иновации, свързани със суровините, и неговия стратегически план за изпълнение, както и пътната карта за ефективно използване на ресурсите; подчертава необходимостта от това да бъде разрешен проблемът с недостига на ресурси във връзка с ключови ресурси като водата; призовава Комисията да продължи работата по своята основаваща се на три стълба стратегия за суровините, включваща въпросите международни партньорства и търговия, снабдяване със суровини в ЕС, ефикасно използване на ресурсите, рециклиране и повторно използване; призовава Комисията да включи целите на политиката в областта на отпадъците в европейския семестър, в препоръките за държавите и националните програми за реформи; призовава Комисията допълнително да развие секторни референтни показатели за ефективност на ресурсите, и по-специално за целите на обществените поръчки; призовава Комисията да възприеме стратегия за намаляване, повторно използване и рециклиране на отпадъците, както и да проучи внимателно предложенията, призоваващи за ограничаването на важни суровини; подчертава значението на глобална схема за сертифициране във връзка с рециклирането в първата фаза от третирането на опасни отпадъци и отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО); посочва, че в някои държави членки съществуват съответни схеми за събиране и рециклиране в сградите; отбелязва, че европейските добивни отрасли демонстрират някои от най-високите стандарти в света и призовава Комисията в срок от две години да направи оценка на предложението за създаване на европейски институт по геология; призовава Комисията да представи мерки, насочени към хармонизиране на правилата и процедурите по лицензиране на добива на суровини в ЕС; призовава държавите членки, промишлените предприятия, геоложките институти и Комисията да си сътрудничат за географското отбелязване на местоположението на суровините;

131.  Подчертава възможността за преминаване към икономика, основана в по-голяма степен на биопроизводство, тъй като суровините, напр. горските суровини, могат да играят важна роля в производството на енергия от възобновяеми източници и в устойчивото промишлено производство;

132.  Призовава за бързото прилагане на директивата за енергийната ефективност и националните планове за действие, подкрепени от подходящи финансови стимули; призовава за въвеждане на групово освобождаване по отношение на всички схеми за енергийна ефективност, които са нотифицирани пред Европейската комисия като част от плановете за действие в областта на енергийната ефективност на държавите членки; счита, че държавите членки следва да изготвят амбициозни стратегии, по-специално с оглед на обновяването на съществуващия сграден фонд съгласно установените общи норми; подчертава, че финансовите инструменти биха могли допълнително да насърчат програма за ефикасност; призовава Комисията да работи за установяването на икономически ефективни критерии за енергията от възобновяеми източници; подчертава, че надеждното, сигурно и достъпно от ценова гледна точка енергоснабдяване е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската промишленост; подчертава значимостта на ясни и дългосрочни цели за климата, за да се даде възможност на предприятията да инвестират, по-специално в „зелените“ индустрии; настоятелно призовава Комисията да предложи стабилна правна рамка за средносрочни и дългосрочни действия на европейската политика в областта на енергетиката и климата до 2030 г., за да насърчи инвестициите в намаляването на въглеродните емисии, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

133.  Отбелязва, че единствено ЕС прилага схема за търговия с квоти за емисии и че като се изключат държавите членки, броят на държавите, които продължават да се придържат към Протокола от Киото, е по-малко от половин дузина, което, заедно с ЕС, не представлява дори 15 % от световните емисии на CO2;

134.  Призовава Комисията да представи индустриална стратегия за възобновяемите енергийни източници, която включва пълния набор научноизследователска дейност, както и финансирането, за да гарантира, че ЕС ще запази своята водеща роля в областта на енергията от възобновяеми източници;

135.  Счита, че европейската промишленост, както и отделните потребители биха спечелили от модернизирана енергийна инфраструктура, като например интелигентни мрежи, които биха спомогнали за максимализиране на местния енергиен потенциал и за пълното интегриране на възобновяемите източници в енергийните доставки;

136.  Призовава Комисията да гарантира, че е налице стабилна рамка за енергоснабдяване през следващите десетилетия, за да се гарантира сигурност на инвестициите и по този начин да се даде възможност за предприемане на мерки за насърчаване на устойчивата конкурентоспособност;

137.  Подчертава настоящите тенденции по отношение на цените на енергията на световно равнище, които са свързани с неконвенционални източници на нефт и газ в САЩ, както и развитието в Близкия изток; отбелязва, че високите цени на енергията са важен фактор, засягащ конкурентоспособността на европейските промишлени предприятия; подчертава необходимостта от предоставяне на анализи на факторите, влияещи върху цената на енергията; призовава Комисията да вземе това предвид, както беше направено в нейните оценки на въздействието, когато изготвя бъдещи предложения; подчертава, че стратегията РАЙЗ изисква съгласуваност между индустриалната и енергийната политика и политиката за климата; отбелязва, че по-ниските цени на енергията в САЩ дадоха възможност за допълнителни инвестиции в сферата на промишлеността; препраща към резолюциите на Парламента относно подобни инвестиции; подчертава изключително важната роля на енергоемките отрасли, които произвеждат важни основни материали; подчертава, че тези индустрии са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии и че поради тази причина са необходими специални предпазни мерки, за да се запази конкурентоспособността; изисква от Комисията да представи препоръки за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии;

138.  Изразява съжаление, че Комисията не потвърди придържането си към принципа на предпазливост във връзка със секторите, които използват технологии, за които не е доказано, че не носят риск;

139.  Подчертава, че държавите от южна Европа плащат най-високата цена на природния газ в Европа, което поставя промишлените отрасли, и по-специално енергоемките отрасли, в неизгодно конкурентно положение, като в същото време увеличава риска от изместване на въглеродните емисии;

140.  Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат условията за дългосрочните енергийни договори, да преразгледат договорите за газ, основани на механизми за ценообразуване, свързани с промените в цената на нефта, и да се насочат към ценообразуване, основаващо се на разпределителни центрове, свързано с повече конкуренция на вътрешния пазар; призовава Комисията да окаже съдействие при проучването на възможностите за предоговаряне на тези договори и да улесни прехода към по-гъвкави алтернативи, като по този начин се подпомага постигането на целите за по-добър достъп до газ за всички държави членки;

Регионална стратегия РАЙЗ с особен фокус върху Южна Европа

141.  Застъпва се за многорегионален подход на индустриалната политика, който отново да даде ход на устойчивия растеж в икономиките с намаляващ БВП или в тези, които са изложени на значителни рискове по отношение на промишлената база; отбелязва спешната необходимост от прилагане на мерки за подкрепа на промишлените сектори, които са най-силно засегнати от кризата и международната конкуренция; подкрепя прилагането на стратегия с висока добавена стойност в процеса на интеграция на регионалните икономики, и по-специално южните икономики, в глобалните вериги на стойност; счита, че стратегии за интелигентно специализиране са особено подходящи в този контекст и че съществуващите силни страни на промишлеността трябва да бъдат насърчавани чрез повече иновации и специализиране; счита, че е необходима инвестиционна стратегия за южните региони, заедно със стратегиите за интелигентно специализиране;

142.  Подчертава, че кредитирането в държавите членки в криза трябва да се подобри и смята, че може да се създаде програма за микрокредитиране, финансирана от ЕИБ или националните банки за развитие, която да позволява на МСП да изпълняват поръчки;

143.  Отбелязва, че редица региони са повлияни отрицателно от периферното си местоположение, както и че липсата на подходяща и добре свързана инфраструктура ощетява способността им да бъдат конкурентни на вътрешния пазар и извън Съюза; отбелязва, че това е от особено значение за някои южни региони на Европа, но и че други региони, като например източните и северните региони на Европа— където са разположени голяма част от природните ресурси на Съюза — също трябва да бъдат по-добре свързани с останалата част на Съюза; призовава Комисията да насърчи цялостна европейска инфраструктурна интеграция, и по-специално на южните икономики, особено във връзка с железопътния транспорт, енергетиката и ИКТ, и подчертава необходимостта от приспособяването на Механизма за свързване на Европа за постигането на тази цел; призовава европейските институции и държавите членки да гарантират подходящи равнища на финансиране и опростени административни процедури, с цел насърчаване на ПЧП, проектното финансиране и облигациите за проекти; изразява съжаление относно факта, че Иберийският полуостров не е напълно интегриран с европейския железопътен пазар и че заедно с част от Южна и Източна Европа, той не е интегриран с европейския енергиен пазар;

144.  Изтъква, че южните региони имат голям потенциал за развитието на стратегическия сектор на възобновяемите източници на енергия; призовава за мерки, които да стимулират пазарите в тези региони, включително действия за насърчаване на създаването на микрогенератори от предприятия, които биха искали да произвеждат собствена електроенергия и да продават остатъчната енергия в мрежата;

145.  Подчертава, че увеличаването на разнообразието в доставките на енергия и използването на местни ресурси, включително енергия от възобновяеми източници, могат да изиграят съществена роля за възраждането на южните икономики; отбелязва, че южните държави са силно зависими от вноса на енергия, в някои случаи от един доставчик;

146.  Подчертава значението на инфраструктурата на ИКТ, особено гъвкави и мобилни решения, за да се предостави възможност на промишлеността да се развива също и в периферните и слабо населените региони;

147.  Подчертава значението на това да се споделят най-добрите практики и значението на механизмите за въвеждане на пазара; приветства предложенията за увеличаване на сътрудничеството, индустриалната симбиоза и за развитие на мрежите на консултативните служби за ефективно използване на ресурсите; счита, че усилията в областта на индустриалната симбиоза биха могли да помогнат за създаването на повече стойност и ефективност; отбелязва, че моделът на индустриална симбиоза в Обединеното кралство би могъл да се използва като образец от други държави членки;

148.  Подчертава, че преобразуването на капиталовите предприятия в кооперативни беше успешно в някои региони, като реално им осигури по-дългосрочен подход и създаде трайни връзки с местната икономика, отреждайки им място в местното устойчиво развитие; отбелязва, че кооперациите представляват важна икономическа реалия в ЕС, където повече от 160 000 кооперативни предприятия са собственост на 123 милиона членове, включително повече от 50 000 кооперативни предприятия в промишлеността и услугите, даващи работа на 1,4 милиона души и допринасящи средно за около 5 % от БВП на всяка държава членка; следователно счита, че стопанските модели, възприети от кооперациите, следва също да бъдат взети предвид и че техните специфики следва да бъдат отчетени в съответните политики на ЕС;

149.  Счита, че икономиките на държавите от Южна Европа могат да се възползват от нови пазари за износ и имат особено стратегическо положение спрямо пазарите в южното Средиземноморие, докато държавите от Източна Европа могат да се възползват от нови пазари за износ в държавите от Общността на независимите държави; призовава да се приветства предприемаческият дух, а мигрантите от южно- и източноевропейските държави да създават предприятия, които могат да имат достъп до тези пазари за износ; призовава Комисията и държавите членки да насърчават стопанските отношения между южните и северните части на Средиземноморието; приветства също така мисиите за растеж на заместник-председателя на Комисията Таяни; счита, че по-тясното фокусиране върху регионалните промишлени сили и клъстери може да доведе до по-голяма конкурентоспособност за структурното развитие на Европа; призовава това да бъде надлежно отчетено в бъдещите институционални и структурни промени в Европа;

150.  Счита, че по-тясното фокусиране върху регионалните промишлени сили и клъстери може да доведе до по-голяма конкурентоспособност за структурното развитие на Европа; призовава това да бъде надлежно отчетено в бъдещите институционални и структурни промени в Европа;

o
o   o

151.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(2) OВ C 198, 10.7.2013 г., стр. 45.
(3) ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35.
(4) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 84.
(5) OВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.
(6) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.
(7) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.
(8) OВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 21.
(9) OВ C 264 E, 13.9.2012 г., стр. 59.
(10) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 72.
(11) Приети текстове, P7_TA(2012)0387.
(12) Приети текстове, P7_TA(2012)0443.
(13) Приети текстове, P7_TA(2012)0444.
(14) Приети текстове, P7_TA(2013)0088.
(15) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0201.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0199.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.
(19) Приети текстове, P7_TA(2013)0301.
(20) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 82.
(21) ОВ C 139, 17.5.2013 г., стр. 11.
(22) JOIN(2013)0001 – 7.2.2013 г.

Правна информация - Политика за поверителност