Решение на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (N7-0002/2014 — C7-0010/2014 — 2014/0801(NLE))

P7_TA(2014)0033 A7-0023/2014

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 7 януари 2014 г. (N7‑0002/2014)(1),

—  като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C7‑0010/2014),

—  като взе предвид член 109 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0023/2014),

А.  като има предвид, че с писмо от 8 януари 2014 г., получено на 9 януари 2014 г., Европейският съвет се е консултирал с Европейския парламент относно назначаването на Сабине Лаутеншлегер за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за мандат от осем години;

Б.   като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент направи оценка на квалификацията на г-жа Лаутеншлегер, по-специално от гледна точка на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на изискването за пълна независимост на ЕЦБ в областта на паричната политика съгласно член 130 от ДФЕС; като има предвид, че в рамките на тази оценка г-жа Лаутеншлегер предостави на комисията автобиография, както и своите отговори на изпратения до нея писмен въпросник;

В.   като има предвид, че впоследствие, на 13 януари 2014 г. комисията проведе изслушване на г-жа Лаутеншлегер, по време на което тя направи встъпителна декларация, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  Изказва положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Сабине Лаутеншлегер за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет, на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.

(1) Все още непубликувана в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Франция да прилага намалена ставка на някои косвени данъци върху „традиционния“ ром, произвеждан в Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника и Реюнион, и за изменение на Решение № 2007/659/ЕО (COM(2013)0839 — C7‑0488/2013 — 2013/0413(CNS))

P7_TA(2014)0034 A7-0013/2014

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0839),

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7‑0488/2013),

—  като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7‑0013/2014),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Решение на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент относно снемането и защитата на парламентарния имунитет (2013/2031(REG))

P7_TA(2014)0035 A7-0012/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид писмото на председателя на Комисията по правни въпроси от 9 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A7‑0012/2014),

1.  Реши да внесе в своя правилник следните изменения;

2.  Напомня, че настоящите изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

3.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение Изменение 1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 5 — параграф 1 а (нов) 1a.  Парламентарният имунитет не е лична привилегия на отделния член на ЕП, а представлява гаранция за независимостта на Парламента като цяло и на неговите членове. Изменение 2 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 — параграф 1 1.   При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции. 1.   При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът работи за запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции. Всяко искане за снемане на имунитет се оценява в съответствие с членове 7, 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и с принципите, посочени в настоящия член. Изменение 3 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 — параграф 2 2.  Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. заличава се Изменение 4 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 — параграф 3 3.  Всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. заличава се Изменение 5 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 — параграф 4 4.  В случай на задържане или ограничаване на свободата на придвижване на член на ЕП в предполагаемо нарушение на неговите привилегии и имунитети, председателят на Парламента, като неотложна мярка, след консултации с председателя и докладчика на компетентната комисия, предприема действия за защита на привилегиите и имунитетите на засегнатия член на ЕП. Председателят уведомява компетентната комисия за предприетите от него действия и информира Парламента. заличава се Изменение 6 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 — параграф 4а (нов) 4a.  Когато член на ЕП е призован да се яви като свидетел или вещо лице, не се налага да бъде искано снемане на имунитета, при условие че: —  той няма да бъде задължен да се яви на дата или в час, който възпрепятства или затруднява изпълнението на парламентарните му задължения, или ще има възможност да даде показанията си писмено или под друга форма, която не затруднява изпълнението на парламентарните му задължения; и —  той не е задължен да даде показания относно информация, която е получил поверително при изпълнението на мандата си и която счита, че не е уместно да разкрива. Изменение 7 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 а (нов) Член 6а Защита на привилегии и имунитет 1.  В случаи, когато има сигнал за нарушаване на привилегиите или имунитетите на действащ или бивш член на ЕП от страна на органите на държава членка, може да бъде отправено искане в съответствие с член 7, параграф 1 за решение на Парламента дали в действителност е имало нарушение на тези привилегии или имунитети. 2.  По-специално такова искане за защита на привилегии и имунитети може да бъде отправено, ако се счете, че обстоятелствата съставляват ограничение от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на заседанията на Парламента, или за изразяването на мнение или упражняването на право на глас при изпълнението на задълженията им, или ако обстоятелствата попадат в обхвата на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. 3.  Искане за защита на привилегиите и имунитетите на член на ЕП не е допустимо, ако във връзка със същото съдебно производство вече е получено искане за снемане или за защита на имунитета на същия член на ЕП, независимо дали към момента вече е взето решение или не. 4.  Разглеждането на искане за защита на привилегиите и имунитетите на член на ЕП не се продължава, ако във връзка със същото съдебно производство е получено искане за снемане на имунитета на този член на ЕП. 5.  В случаи, в които е взето решение да не се защитават привилегиите и имунитетите на даден член на ЕП, последният може да отправи искане за преразглеждане на решението, като представи нови доказателства. Искането за преразглеждане е недопустимо, ако срещу решението е заведен иск по член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз или ако председателят счете, че предоставените нови доказателства не обосновават в достатъчна степен решение за преразглеждане. Изменение 8 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 6 б (нов) Член 6б Спешни действия на председателя за защита на имунитет 1.  В случай на задържане или ограничаване на свободата на придвижване на член на ЕП в явно нарушение на неговите привилегии и имунитети председателят на Парламента, като неотложна мярка и след консултации с председателя и докладчика на компетентната комисия, може по своя инициатива да предприеме действия за защита на привилегиите и имунитетите на съответния член на ЕП. Председателят уведомява компетентната комисия за предприетите от него действия и информира Парламента. 2.  Когато председателят се възползва от правомощията си по параграф 1, компетентната комисия се запознава с неговата инициатива на следващото си заседание. Ако счете за необходимо, комисията може да изготви доклад до Парламента. Изменение 9 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф -1 (нов) -1. Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава членка, или искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. Изменение 10 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 1 1.   Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване. 1.   Комисията разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет или за защита на привилегии и имунитети, като същевременно отчита относителната им сложност. Изменение 11 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 3 3.   Комисията може да поиска от съответния орган да й предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП. 3.   Комисията може да поиска от съответния орган да ѝ предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. Изменение 12 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 3 а (нов) 3a.  На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП. Членът на ЕП не присъства на разискванията относно искането за снемане или защита на имунитета му, освен на самото изслушване. Председателят на комисията отправя покана за изслушване към члена на ЕП, като посочва дата и час. Членът на ЕП може да се откаже от правото си да бъде изслушан. Ако членът на ЕП не присъства на изслушването съгласно поканата, се счита, че той се е отказал от правото си да бъде изслушан, освен ако не поиска да бъде освободен от изслушване на предложената дата и час, като посочи причини за това. Председателят на комисията решава дали такова искане за освобождаване може да бъде прието с оглед на посочените причини. Не се допускат жалби по този въпрос. Ако председателят на комисията одобри искането за освобождаване, той отправя покана към члена на ЕП за изслушване на нова дата и час. Ако членът на ЕП не се яви съгласно втората покана за изслушване, процедурата продължава, без той да бъде изслушан. Не се приемат други искания за освобождаване от изслушване или за изслушване. Изменение 13 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 5 5.  Когато член на ЕП е призован да се яви като свидетел или вещо лице, не се налага да бъде поискано снемане на имунитета, при условие че: заличава се –  той не е задължен да се яви на дата или по време, което възпрепятства или затруднява изпълнението на парламентарните му задължения, или има възможност да даде показанията си писмено или под друга форма, която не затруднява изпълнението на парламентарните му задължения; –  той не е задължен да даде показания относно информация, която е получил поверително при изпълнението на мандата си и която счита, че не е уместно да разкрива. Изменение 14 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 6 6.  В случай на защита на имунитети или привилегии, комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите, които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения. заличава се Изменение 15 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 10 10.  Когато председателят се възползва от правомощията си по член 6, параграф 4, компетентната комисия се запознава с неговата инициатива на следващото си заседание. Ако счете за необходимо, комисията може да изготви доклад до Парламента. заличава се Изменение 16 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 7 — параграф 12 а (нов) 12a.  Комисията определя принципите за прилагане на настоящия член.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (2013/2974(RSP))

P7_TA(2014)0036 B7-0007/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (COM(2013)0758),

—  като взе предвид проекта за решение на Комисията за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (D003697/01), внесен за гласуване в комисията, посочена в член 30 от Директива 2001/18/ЕО от 25 февруари 2009 г.,

—  като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО(1) на Съвета, и по-специално член 18, параграф 1, първа алинея от нея,

—  като взе предвид гласуването в комисията, посочена в член 30 от Директива 2001/18/ЕО, относно царевица 1507 от 25 февруари 2009 г., при което не беше дадено никакво становище,

—  като взе предвид шестте научни становища относно царевица 1507, дадени от групата по генетично модифицирани организми на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в периода от 2005 г. до ноември 2012 г.,

—  като взе предвид Регламента за изпълнение (ЕС) № 365/2013 на Комисията от 22 април 2013 г. година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество глюфозинат(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда относно генетично модифицираните организми (ГМО), приети на 4 декември 2008 г.,

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 5 юли 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/EО по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия(3),

—  като взе предвид специалното проучване на Евробарометър 354 относно рисковете, свързани с храните(4),

—  като взе предвид решението на Общия съд на Европейския съюз (Седми състав) от 26 септември 2013 г. относно прилагането за съзнателно освобождаване в околната среда на царевица 1507 (Дело T-164/10)(5),

—  като взе предвид член 5, параграф 5 и член 8 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(6),

—  като взе предвид член 88, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че член 18, параграф 1 на Директива 2001/18/ЕО предвижда, че всяко решение относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) трябва да съдържа същата информация като тази, посочена в член 19, параграф 3;

Б.  като има предвид, че член 19, параграф 3 на Директива 2001/18/ЕО предвижда, че писменото съгласие, посочено в член 18, във всички случаи трябва изрично да посочва, наред с другото, условията за опазване на определени екосистеми/околна среда и/или географски райони;

В.  като има предвид, че подобна информация липсва в предложението на Комисията;

Г.  като има предвид, че гласуването в постоянната комисия от 25 февруари 2009 г. на предложение на Комисията за даване на разрешение не доведе до никакво становище; като има предвид, че само 6 държави членки гласуваха в полза на предложението, докато 12 гласуваха „против“, а 7 се въздържаха;

Д.  като има предвид, че въз основа на препоръките на ЕОБХ и с цел изпълнение на условията за разрешение, Комисията променени в значителна степен предложението, например по отношение на правилата за етикетиране, мониторинга и практиките, определени в плана за управление на резистентността на насекомите;

Е.  като има предвид, че промените във версията, гласувана от постоянната комисия на 25 февруари 2009 г., включват заличаване на препратките към характеристиката за резистентност на глюфозинат на царевица 1507, както и добавянето на изискване да се информират операторите, че те не следва да използват продукта „с глюфозинатни хербициди по начин, различен от общоприетата практика по отношение на царевица, която не притежава поносимост към глюфозинат“;

Ж.  като има предвид, че измененото предложение не беше обсъдено с експерти от държавите членки, нито беше подложено на гласуване в постоянната комисия, а беше отнесено директно до Съвета на министрите;

З.  като има предвид, че решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 септември 2013 г. относно прилагането от Pioneer Hi-Bred International за съзнателно освобождаване в околната среда на царевица 1507 не е пречка за Комисията да преразгледа своята позиция и да представи ново предложение на постоянната комисия, вследствие на резолюция на Европейския парламент, съгласно член 8, параграф 1 от Решение № 1999/468/ЕО на Съвета, в което се препоръчва царевица 1507 да не се разрешава;

Оценка на риска от страна на ЕОБХ

И.  като има предвид, че вследствие на гласуването в постоянната комисия, ЕОБХ изготви, по искане на Комисията, три научни становища, актуализиращи предишни оценки на риска и препоръки за управление на риска;

Й.  като има предвид, че в своето становище от февруари 2012 г. ЕОБХ изрази изрично несъгласие със заключението на заявителя, че проучването, цитирано от заявителя, предоставя достатъчно доказателства, че царевица 1507 създава незначителен риск за нецелевите люспокрили в ЕС, а вместо това посочва факта, че силно чувствителни нецелеви пеперуди и молци могат да бъдат подложени на риск, когато са изложени на прашец на царевица 1507(7);

К.  като има предвид, че Bt-токсин, произведен от царевица 1507, Cry1F, се различава от обичайните видове Bt токсин, и е доказано, че има различни последици за нецелевите люспокрили; като има предвид, че са проведени малко проучвания по отношение на протеина Cry1F и нито едно относно неговото въздействие върху водните видове или почвените организми; като има предвид, че ЕОБХ посочва, че количеството на протеина Cry1F в цветния прашец на царевица 1507 представлява около 350 пъти съдържанието на протеина Cry1Ab, изразено в прашеца на царевица MON 810(8);

Л.  като има предвид, че вследствие на искане от страна на Комисията Pioneer отказа да преразгледа своето заявление за разрешение и да представи допълнителни документи по отношение на мониторинга и мерките за намаляване на риска за нецелевите организми;

М.  като има предвид, че ЕОБХ признава, че в своята оценка на риска не е разгледал потенциалните рискове, свързани с други характеристики на царевица 1507, а именно нейната поносимост към хербицида амониев глюфозинат(9), въпреки че тази характеристика може да доведе до увеличено използване на глюфозинат;

Глюфозинат

Н.  като има предвид, че от ЕОБХ се изисква да извърши оценка на „косвените последици, като например използване на пестициди [...] като част от оценката на риска за околната среда“ и да прецени „възможното отражение върху биологичното разнообразие и нецелевите организми, които всяка отделна генетично модифицирана зърнена култура, толерантна към хербициди, може да причини поради промяна на селскостопанските практики (включително тези, дължащи се на различни хербицидни употреби)“(10);

О.  като има предвид, че глюфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009; като има предвид, че за вещества, които вече са били одобрени, критериите за изключване се прилагат, когато е необходимо одобрението да бъде подновено; като има предвид, че одобрението за глюфозината изтича през 2017 г.(11); като има предвид, че използването на глюфозинат следва по принцип да приключи през 2017 г.;

П.  като има предвид, че в държави извън ЕС, например в САЩ и Канада, царевица 1507 се предлага на пазара от нейния производител като зърнена култура с поносимост към глюфозинат, докато в заявлението в ЕС заявителят твърди, че генът за поносимост към глюфозинат трябва да се използва само като маркерен ген;

Р.  като има предвид, че не е ясно как Комисията възнамерява да приложи предстоящата забрана за глюфозинат, докато той все още е на разположение на пазара;

Общо състояние по отношение на ГМО в ЕС

С.  като има предвид, че от 2010 г. насам, когато беше разрешено отглеждането на сорт картофи Амфлора (Amflora), не е разрешавано отглеждането на ГМО в ЕС; като има предвид, че това разрешение беше отменено от Общия съд на Европейския съюз на 13 декември 2013 г., и като има предвид, че единствената друга култура, разрешена за отглеждане, е царевицата MON 810 на Монсанто (Monsanto), подновяването на разрешението за която е в ход от няколко години;

Т.  като има предвид, че е широко възприето — както се потвърждава от горепосочените заключения на Съвета по околна среда от 4 декември 2008 г. — че отражението в дългосрочен план на отглеждането на ГМО и отражението върху нецелевите организми досега не са били взети предвид по подходящ начин в рамката за оценка на риска;

У.  като има предвид, че Съветът(12) и Парламентът(13) признават нуждата от по-строга оценка на дългосрочните последици от ГМО и от провеждането на независими изследвания на потенциалните рискове, свързани със съзнателното освобождаване или пускането на пазара на ГМО, включително необходимостта да се даде достъп на независими изследователи до всички релевантни материали;

Ф.  като има предвид, че по-голямата част от потребителите изразяват загриженост по отношение на генетично модифицираните храни, както е посочено, наред с другото, в специалното проучване на Евробарометър 354 от 2010 г.; като има предвид, че генетично модифицирана царевица 1507 не предлага никаква полза за потребителите;

1.  Противопоставя се на приемането на предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители;

2.  Счита, че предложението за решение на Съвета превишава изпълнителните правомощия, предоставени съгласно Директива 2001/18/ЕО;

3.  Призовава Съвета да отхвърли предложението на Комисията;

4.  Призовава Комисията да не предлага даването на разрешение за каквито и да е нови разновидности ГМО и да не подновява старите, докато методите за оценка на риска не бъдат значително подобрени;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1. (2) ОВ L 111, 23.4.2013 г., стр. 27. (3) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 350. (4) http://www.efsa.europa.eu/en/factsheet/docs/reporten.pdf (5) http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=EN&text=&pageIndex=0&part=1&mode=lst&docid=142241&occ=first&dir=&cid=127901 (6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (7) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/2429.htm (8) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/doc/2429.pdf (9) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/2429.htm (10) Писмо на Комисията до ЕОБХ от 8 септември 2008 г. относно оценката на риска за околната среда на хербицидно устойчиви растения. (11) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:111:0027:0029:EN:PDF (12) Заключения на Съвета по околна среда от 4 декември 2008 г. (13) Виж горепосочената позиция на Парламента от 5 юли 2011 г.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))

P7_TA(2014)0037 RC-B7-0016/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 21, 45, 47 и 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(1), и по-специално член 7 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност(3) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

—  като взе предвид публикуваното на 14 октомври 2013 г. проучване относно последиците върху системите за социална сигурност на държавите членки на правата на неактивните мигранти в ЕС на специални, независещи от вноски парични помощи и на здравеопазване, предоставяни на основание местожителство,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Свободното движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия за промяна“ (COM(2013)0837),

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Европейската комисия Рединг пред Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 5 декември 2013 г. относно свободното движение,

—  като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Ласло Андор от 1 януари 2014 г. относно премахването на ограниченията пред свободното движение на работници от България и Румъния,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС(6),

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз като основен елемент на европейската интеграция, пряко свързани с гражданството на ЕС;

Б.  като има предвид, че свободното движение е в основата на ценностите на ЕС, като предоставя на неговите граждани възможността да избират къде да живеят и работят и създава мобилност и развитие на трудовия пазар, в образователната система и извън нея;

В.  като има предвид, че свободата на движение е право, гарантирано на всички европейски граждани, независимо от съществуването на потенциален граничен контрол, въведен от някои държави членки за влизането на граждани на ЕС на тяхна територия; като има предвид, че фактът, че не всички държави членки са част от Шенгенското пространство, не засяга правото на всички граждани на ЕС на свобода на движение в рамките на Съюза;

Г.  като има предвид, че гражданите на ЕС разглеждат свободното движение като правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, като най-положителното постижение на ЕС, носещо икономически ползи за икономиката на тяхната страна;

Д.  като има предвид, че приносът на работниците от ЕС към социалната система на приемащата държава е равен на този на работниците от съответната държава;

Е.  като има предвид, че предимствата на свободното движение на мобилните работници от ЕС за развитието на приемащата държава са видими в цяла Европа, особено в областта на здравеопазването, селското стопанство и строителството;

Ж.  като има предвид, че свободата на гражданите на ЕС да пребивават навсякъде в ЕС се отнася за всички граждани на ЕС без ограничения, но при изпълнение на определени условия, като например определените в Директива 2004/38/ЕО, съгласно които след три месеца съответният гражданин на ЕС трябва да отговаря на правните условия, за да не се превърне в тежест за приемащата държава; като има предвид, че свободното движение на работници е основен стълб на успеха на единния пазар на ЕС; като има предвид, че макар само 2,8 % от всички граждани на ЕС да живеят в държава членка, различна от тяхната собствена, те въпреки това представляват ключов елемент за успеха на вътрешния пазар и дават тласък на развитието на европейската икономика;

З.  като има предвид, че съгласно принципа за равно третиране и недопускане на дискриминация всички граждани на ЕС имат права и задължения, еднакви с тези на гражданите на приемащата държава (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се основават на този принцип); като има предвид, че във връзка с тези принципи всички държави членки са свободни да вземат решения какви обезщетения за социална сигурност да предоставят и при какви условия; като има предвид, че правилата на ЕС относно координирането на системите за социална сигурност не допускат дискриминация относно обезщетенията за социална сигурност в случая на граждани на ЕС, които са работници, преки членове на семейството на работниците или които имат обичайно пребиваване във въпросната държава членка;

И.  като има предвид, че модерното европейско общество, по-специално предвид индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност сред работниците;

Й.  като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социално-икономически пример както за ЕС, така и за държавите членки, и представлява крайъгълен камък на интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално равнище, противодействието на отрицателните последици от икономическата криза и утвърждаването на Съюза като по-мощна икономическа сила, готова да посрещне предизвикателствата на глобалните промени;

K.  като има предвид, че преходните разпоредби за свободното движение на работници от България и Румъния бяха премахнати от 1 януари 2014 г.;

Л.  като има предвид, че Съветът потвърди още веднъж подкрепата си за свободното движение и призна взаимните ползи, които то носи, например в неотдавнашния дебат в Съвета по правосъдие и вътрешни работи (8 октомври 2013 г., 5-6 декември 2013 г.);

M.  като има предвид, че с наближаването на европейските избори свободното движение на граждани на ЕС се превърна в пропагандна тема за някои политически партии; като има предвид, че съществува риск този дебат, ако не бъде воден рационално, да доведе до превръщането на гражданите на ЕС от някои държави членки или на мобилните граждани на ЕС в изкупителни жертви, както и до засилване на расизма и ксенофобията; като има предвид, че високопоставени европейски политици наскоро направиха няколко изявления, които подкопават правото на свободно движение;

Н.  като има предвид, че съгласно последните проучвания на Комисията мобилните работници са нетни вносители в икономиките и бюджетите на приемащите държави; като има предвид, че данъците и социалните осигуровки, внасяни от мобилните работници като група в бюджетите на приемащите държави, са повече от получаваните от тях помощи, а разходите за здравеопазване за икономически неактивните мобилни граждани на ЕС са много ниски в сравнение с общите разходи за здравеопазване (0,2 %) или икономиките на приемащите държави (0,01 % от БВП) и гражданите на ЕС представляват много малък дял от получателите на специални, независещи от вноски парични помощи;

1.  Призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Договорите относно правилата на ЕС за свободно движение и да гарантират, че принципите на равенство и основното право на свобода на движение се спазват за всички държави членки;

2.  Силно се противопоставя на позицията, възприета от някои европейски лидери, които призовават за промени и ограничения за свободното движение на гражданите; призовава държавите членки да се въздържат от предприемането на всякакви действия, които биха могли да засегнат правото на свободно движение, което се базира на основното законодателство на ЕС;

3.  Отхвърля изцяло всякакви предложения за определяне на максимален брой мигранти в ЕС като противоречащи на заложения в Договора за ЕС принцип за свободно движение на хора; посочва, че мобилността на работната сила допринася за конкурентоспособността на европейската икономика;

4.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят стриктно прилагане на правото на Съюза, за да се гарантира, че всички работници от ЕС биват третирани еднакво и не биват дискриминирани по отношение на достъпа до заетост, условията на заетост и труд, трудовото възнаграждение, уволнението, социалните придобивки и данъчните облекчения, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция между предприятията; също така настоятелно призовава националните органи да противодействат на всякакви необосновани ограничения или пречки пред правото на работниците на свободно движение, както и на всяка експлоатация на работници;

5.  Припомня, че свободното движение на работници предоставя на всеки гражданин на Съюза, независимо от неговото местопребиваване, правото на свободно движение в друга държава членка, за да работи и/или да пребивава в нея за целите на трудовата заетост;

6.  Приветства съобщението на Комисията COM(2013)0837, с което се определят пет действия за подпомагане на държавите членки и техните местни органи в прилагането на законодателството и инструментите на ЕС в пълния им потенциал, и в това отношение подкрепя изцяло следните действия, които да бъдат приложени съвместно с държавите членки: подпомагане на държавите членки в борбата срещу фиктивните бракове (наръчник); подпомагане на органите в прилагането на правилата на ЕС за координиране на социалната сигурност (практическо ръководство); подпомагане на органите да се справят с предизвикателствата на социалното приобщаване (финансиране); обмен на най-добри практики между местните органи; както и обучение и подкрепа на местните органи за целите на прилагане на правилата на ЕС за свободно движение;

7.  Призовава държавите членки да не дискриминират мобилните работници от ЕС, като погрешно свързват правото на свободно движение за целите на трудовата заетост с предполагаеми злоупотреби със системите за социална сигурност; подчертава, че никоя от държавите членки, които отправят твърдения за въпросната тежест, не е представила доказателства на Комисията, както е било изискано;

8.  Призовава Комисията да предприеме системен и задълбочен мониторинг на зачитането на основното право на свободно движение на работници от ЕС; насърчава Комисията да продължи полаганите понастоящем усилия да гарантира, че държавите членки транспонират и прилагат изцяло и по правилен начин Директива 2004/38/ЕО, като използва в пълна степен правомощието си да започва производство за установяване на неизпълнение на задължения;

9.  Призовава държавите членки към пълно и прозрачно използване на наличните ресурси по европейски фондове (като Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие) за насърчаване на интеграцията, социалното приобщаване и борбата срещу бедността и към подкрепа за усилията на местните общности, насочени срещу нарастването на броя на маргинализираните граждани;

10.  Припомня на държавите членки тяхната социална отговорност да се борят срещу злоупотребите с техните социални системи, независимо от това дали те са извършени от техни граждани или от граждани на други държави членки; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директива 2004/38/EC и да предприемат действия по отношение на евентуални злоупотреби;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (2) ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1. (3) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1. (4) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1. (5) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 6. (6) ОВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 74.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно гражданство на ЕС за продан (2013/2995(RSP))

P7_TA(2014)0038 RC-B7-0015/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 4, 5, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че от всяка държава членка се очаква да бъде отговорна в действията си за запазване на общите ценности и постижения на Съюза, и като има предвид, че тези ценности и постижения са от изключително значение и не може да им се определи цена;

Б.  като има предвид, че редица държави членки са въвели режими, които пряко или косвено водят до продажба на гражданство на ЕС на граждани на трети държави;

В.  като има предвид, че все по-голям брой държави членки издават разрешения за временно или постоянно пребиваване на граждани на трети държави, които инвестират в съответната държава членка;

Г.  като има предвид, че в някои държави членки може да бъде получено разрешение за постоянно пребиваване с достъп до цялото Шенгенско пространство; като има предвид, че в някои държави членки се предприемат мерки, които могат да доведат на практика до продажба на гражданство на съответната държава членка;

Д.  като им предвид, че в някои случаи е възможно посочените инвестиционни програми да окажат странични ефекти, като например нарушаване на правилата на местния пазар на жилища;

Е.  като има предвид, че по-конкретно правителството на Малта неотдавна предприе стъпки за въвеждане на режим за открита продажба на малтийско гражданство, което автоматично означава открита продажба на гражданство на ЕС изобщо без никакви изисквания за пребиваване;

Ж.  като има предвид, че подобни продажби на гражданство на ЕС подкопават взаимното доверие, върху което е изграден Съюзът;

З.  като има предвид, че гражданите на ЕС по-конкретно имат право да се движат и пребивават свободно на територията на ЕС, да упражняват пасивно и активно избирателно право в общински избори и избори за Европейски парламент, независимо къде живеят в ЕС, при същите условия като гражданите на съответната държава, както и да получават съдействие от посолство или консулска служба на друга държава от ЕС извън територията на ЕС при същите условия като гражданите на тази държава, ако собствената им държава не е представена;

И.  като има предвид, че ЕС се основава на взаимно доверие между държавите членки, изградено с години на постепенна работа и добра воля от страна на държавите членки и на Съюза като цяло;

Й.  като има предвид, че бяха изразени опасения и относно престъпната злоупотреба с посочените инвестиционни програми, в това число проблеми като изпирането на пари;

К.  като има предвид, че съществуват опасения по отношение на евентуална дискриминация, понеже посочените практики, прилагани от държави членки позволяват единствено на най-заможните граждани на трети държави да получат гражданство на ЕС, без да се вземат предвид каквито и да било други критерии;

Л.  като има предвид, че не е ясно дали гражданите на Малта ще имат действителна полза от тази нова политика, напр. чрез данъчни постъпления, тъй като заинтересованите чуждестранни инвеститори няма да бъдат задължени да плащат данъци; припомня, че гражданството включва не само права, но и задължения;

М.  като има предвид, че гражданството на ЕС е едно от най-големите постижения на ЕС и като има предвид, че съгласно Договорите за ЕС, въпросите, свързани с пребиваването и гражданството са от изключителната компетентност на държавите членки;

1.  Изразява загриженост, че тези способи за придобиване на гражданство в Малта, както и други национални режими, които могат да включват пряка или косвена открита продажба на гражданство на ЕС, подкопават самата концепция за европейско гражданство;

2.  Призовава държавите членки да признават и да спазват отговорностите, които имат по отношение на опазването на ценностите и целите на Съюза;

3.  Призовава Комисията като пазителка на Договорите ясно да заяви дали тези режими спазват духа и буквата на Договорите и на Кодекса на шенгенските граници, както и правилата на ЕС за недопускане на дискриминация;

4.  Повтаря, че в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз е заложен „принципът на лоялното сътрудничество“ между Съюза и държавите членки, които при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите;

5.  Изразява загриженост във връзка с последиците от някои режими за инвестиции и гражданство, които неотдавна бяха въведени от различни държави членки;

6.  Признава, че въпросите, свързани с гражданството са от компетентността на държавите членки; призовава все пак държавите членки да бъдат внимателни при упражняването на своята компетентност в тази област и да отчитат евентуалните странични ефекти;

7.  Отбелязва, че гражданството на ЕС предполага място, заемано в Съюза и зависи от обвързаността на човека с Европа и нейните държави членки или от личните връзки с граждани на ЕС; подчертава, че гражданството на ЕС не следва никога са се превърне в обменна стока;

8.  Подчертава факта, че правата, предоставени от гражданството на ЕС, се основават на човешкото достойнство и следва да не се купуват или продават на никаква цена;

9.  Подчертава, че достъпът до средства не следва да бъде главен критерий при предоставянето на гражданство на ЕС на граждани на трети държави; призовава държавите членки да вземат предвид престъпни деяния, включващи злоупотреби, като напр. изпирането на пари;

10.  Отбелязва, че настоящата конкуренция за по-привлекателни инвестиционни условия или финансови ресурси може да доведе до понижаване на стандартите и изискванията за получаване на разрешения за пребиваване в Шенгенското пространство и за получаване на гражданство на ЕС;

11.  Призовава Комисията да оцени разнообразните режими за придобиване на гражданство в светлината на европейските ценности и буквата и духа на законодателството и практиката на ЕС, както и да състави препоръки, за да се предотврати подкопаването на ценностите, върху които е изграден ЕС, чрез подобни режими, както и насоки за достъп до национално гражданство чрез национални режими;

12.  Призовава Малта да приведе настоящия режим за гражданството в съответствие с ценностите на ЕС;

13.  Призовава държавите членки, които са приели национални режими, допускащи пряка или косвена продажба на гражданство на ЕС на граждани на трети държави, да ги приведат в съответствие с ценностите на ЕС;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно доклада за напредъка на Сърбия през 2013 г. (2013/2880(RSP))

P7_TA(2014)0039 B7-0006/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид Решение 2008/213/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство със Сърбия, включително Косово, съгласно определеното в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 10 юни 1999 г., и за отмяна на Решение 2006/56/EО(1),

—  като взе предвид становището на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз (SEC(2011)1208) и съобщението на Комисията от 12 октомври 2011 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011—2012 г.“ (COM(2011)0666),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 11 декември 2012 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия, което влезе в сила на 1 септември 2013 г.; като взе предвид първото заседание на Парламентарния комитет за стабилизиране и асоцииране, отговорен за постоянния диалог между Европейския парламент и парламента на Сърбия, което се проведе през ноември 2013 г.,

—  като взе предвид Резолюция № 1244 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно въпроса за съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., в която се отбеляза съдържанието на становището и се изрази задоволство от готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина(2),

—  като взе предвид съвместното изявление от Седмата междупарламентарна среща между ЕС и Сърбия, проведена на 18 и 19 март 2013 г.,

—  като взе предвид Договора за създаване на Енергийна общност, влязъл в сила на 1 юли 2006 г. и подписан от Сърбия, и Решението на Енергийната общност D/2012/04/MC/EnC от 18 октомври 2012 г. относно изпълнението на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение на член 20 от Договора за създаване на Енергийна общност, който поставя обвързващи цели,

—  като взе предвид споразумението за реадмисия между ЕС и Сърбия от 8 ноември 2007 г.(3) и Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно бюджетното управление на предприсъединителните фондове на Европейския съюз в областта на съдебните системи и на борбата срещу корупцията в страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки(5) и включените в нея наблюдения относно Сърбия,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2013 г.,

—  като взе предвид учредяването на екипа за водене на преговори за присъединяването на Сърбия,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 16 октомври 2013 г. за напредъка на Сърбия през 2013 г. (SWD(2013)0412),

—  като взе предвид своите предходни резолюции,

—  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на заседанието си на 28 юни 2013 г. Европейският съвет взе решение за започване на преговори със Сърбия за присъединяването ѝ към ЕС и за провеждане на първата междуправителствена конференция най-късно през януари 2014 г., като потвърди перспективата за европейска интеграция на Сърбия в съответствие с поетите от ЕС ангажименти по отношение на Западните Балкани като цяло;

Б.  като има предвид, че Сърбия е предприела важни стъпки за нормализиране на отношенията с Косово, довели до първото споразумение относно принципите за нормализиране от 19 април 2013 г., и че тя е положила усилия да изпълнява в достатъчна степен политическите критерии и условия в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране; като има предвид, че преговорите за присъединяване представляват важен инструмент за контрол върху провеждането на реформите;

В.  като има предвид, че на 25 септември 2013 г. Европейската комисия и Сърбия поставиха началото на процеса на преглед на достиженията на правото на Общността, започвайки от глава 23 — Съдебна система и основни права;

Г.  като има предвид, че Сърбия като всяка една държава, стремяща се към членство в ЕС, трябва да бъде оценена според собствените й заслуги по отношението на изпълняването, прилагането и спазването на същия набор от критерии;

Д.  като има предвид, че ЕС е поставил принципите на правовата държава в ядрото на политиката за разширяване;

Е.  като има предвид, че е необходимо прилагането на правната рамка относно защитата на малцинствата да бъде напълно гарантирано, по-специално в областта на образованието, използването на език и достъпа до медийни и религиозни услуги на малцинствени езици;

Ж.  като има предвид, че Комисията е подчертала необходимостта от укрепване на икономическото управление във всички държави от Западните Балкани;

1.  Очаква с интерес официалното започване на преговорите за присъединяване със Сърбия на 21 януари 2014 г. по време на първата междуправителствена конференция ЕС—Сърбия; счита, че междуправителствената конференция представлява историческа стъпка напред в процеса на европейската интеграция на Сърбия и доказва ангажираността на ЕС по отношение на процеса на разширяване; призовава сръбските органи след конференцията да активизират провеждането на свързаните с ЕС реформи в страната, с цел да се отговори на очакванията на сръбските граждани за гладко протичане на процеса на присъединяване към ЕС и да се улесни икономическото възстановяване чрез придаване на по-осезаем вид на перспективата за членство в ЕС;

2.  Приветства ангажираността, проявена от сръбското правителство, с процеса на европейска интеграция и насърчава Сърбия да продължи със системните и социално-икономически реформи, които ще й позволят да поеме и ефективно да изпълни задълженията на едно бъдещо членство; изтъква, че изпълнението на реформи остава ключов показател на успешния процес на интеграция, и поради това настоятелно приканва органите да засилят усилията си за реформа в областта на съдебната власт, борбата срещу корупцията, публичния сектор, гражданския контрол на секторите на отбраната и сигурността, енергийната политика по отношение в частност на икономиите на енергия и възобновяемите енергийни източници, свободата на медиите, защитата на всички малцинства и уязвимите групи, както и техните основни права, структурните промени на икономиката, социалния диалог, подобряването на бизнес средата и устойчивото управление на природните ресурси;

3.  Посреща със задоволство влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на 1 септември 2013 г., както и свикването на първото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране, проведено на 21 октомври 2013 г.; подчертава, че влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране представлява важна стъпка в процеса на европейската интеграция на Сърбия и предоставя основната рамка за ускоряване на сътрудничеството между Сърбия и ЕС по отношение на политическите критерии, доближаването до достиженията на правото на Общността и за подготовката на бъдещото участие на Сърбия на единния пазар; насърчава всички ангажирани страни да работят заедно отговорно;

4.  Приветства първото споразумение относно принципите за нормализиране, постигнато в рамките на диалога на високо равнище между министър-председателите на Сърбия и Косово на 19 април 2013 г., което проправи пътя за по-нататъшни стъпки в процеса на европейска интеграция на Сърбия и Косово; приветства стъпките, предприети досега от двете страни във връзка с изпълнението на споразумението, и насърчава органите да продължават да прилагат всички постигнати до момента споразумения добросъвестно и своевременно; приветства споразуменията относно далекосъобщенията и енергетиката, постигнати чрез диалог на 8 септември 2013 г.; призовава конкретно Сърбия и Косово да си сътрудничат активно и конструктивно с EULEX по отношение на прилагането на Споразумението за правна взаимопомощ, за да се справят с нарастващия брой искове, свързани с недвижими имоти, в Косово; призовава и двете страни да следват този конструктивен подход, докато се споразумяват по противоречиви и чувствителни теми, по които все още е необходимо да се направят уточнения и да се постигне споразумение; настоятелно призовава и двете страни да продължат да работят по проблема с изчезналите лица и приветства в това отношение първите резултати, постигнати в рамките на председателстваната от Червения кръст работна група за изчезналите лица; отчита усилията за намаляване на нелегалната търговия между Сърбия и Косово; отбелязва, че по-нататъшни трайни усилия от страна на сръбски и косовски лидери ще бъдат необходими за интегриране на сръбското малцинство в косовското общество и за сближаване на етническите общности на албанци и сърби;

5.  Приветства първите проведени в цялата страна местни избори в Косово на 3 ноември 2013 г. и в частност видимата избирателна активност в доминирани от сърби общини на юг от река Ибър, както и цялостно организираното протичане на местните избори в Косово в съответствие с оценката в предварителното изявление на мисията на ЕС за наблюдение на избори като съществена стъпка към формирането на общност на сръбските общини, което е част от процеса на нормализиране; приветства положените от Белград и Прищина усилия за гарантиране на мирни избори и спазване на демократичните норми; категорично осъжда насилието и постоянните заплахи, извършени в общините Северна Митровица и Звечан, и настоятелно призовава сръбските органи да положат максимални усилия за улесняване на усилията за подвеждането под отговорност на извършителите на насилие; отбелязва, във връзка с това, поетия от сръбските лидери ангажимент за това, виновните за проявите на насилие да бъдат подведени под отговорност за действията си; отбелязва, че са необходими по-нататъшни усилия в проявяването на бдителност, за да се разбие мрежата на организираната престъпност и връзките ѝ с местния политически елит и да се възстанови правовата държава в северната част на Косово; приветства позицията на сръбските политически лидери, които активно насърчаваха етническите сърби в Косово да участват в изборите, но отбелязва в същото време, че Белград не следва да пречи на политическия плурализъм в сръбската общност в Косово, като организира кампании в подкрепа на определена партия или избирателен списък;

6.  Подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност при съобщаването на резултатите от диалога между Белград и Прищина, както и от участие на съответните парламенти и граждански общества в процеса на прилагане; подчертава във връзка с това необходимостта преговарящите лица от Сърбия и Косово да спечелят доверието на обществеността и да достигнат до гражданите — както до мъжете, така и до жените; призовава сръбските органи в Белград, Митровица и на юг от река Ибър да положат повече усилия за повишаване на взаимодействието между общностите на косовските сърби и албанците, по-специално чрез насърчаване на училищата и общностните центрове да преподават албански език; подчертава, че косовските албанци също трябва настоятелно да се насърчават да си взаимодействат повече със сръбските общности около тях и да научат сръбски език като изключително важен елемент от интеграцията на сръбската общност в обществото в Косово, от бъдещия диалог и от управлението на две общности;

7.  Изразява съжаление за нарастващите трудности пред гражданите на ЕС, които искат да влязат в Сърбия от Косово и да я напуснат, за да отпътуват към трета държава след това, поради факта, че Сърбия не признава външните граници на Косово и счита, че влизането първо в Косово представлява нелегално влизане в Сърбия; освен това изразява съжаление, че сръбската гранична полиция поставя печатите за анулиране на виза върху косовските печати в международните паспорти; насърчава Сърбия да преосмисли тези политики като силна мярка за изграждане на доверие, необходима стъпка към нормализиране на взаимоотношенията с Косово и като конкретно средство за насърчаване на европейската интеграция в съответствие с духа на свободното движение;

8.  Призовава сръбските органи и тези на съседните държави да продължат да проявяват добра воля и да си сътрудничат напълно, както и да подкрепят специалната работна група за разследвания, създадена след доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от декември 2010 г., и насърчава по-нататъшното ускоряване на нейната работа;

9.  Приветства конструктивния подход на сръбското правителство към отношенията със съседните държави, тъй като той е дал възможност да се постигне съществен напредък както в регионалното сътрудничество, така и в процеса на сближаване с ЕС; потвърждава ключовото значение на регионалното сътрудничество по отношение на свързаните с енергетиката въпроси, борбата срещу организираната престъпност и развитието на транспортни мрежи, както и помирението и постепенното решаване на двустранните въпроси със съседни страни, свързано преди всичко с постигането на напредък в преодоляването на последиците от неотдавнашния конфликт, и с успешната интеграция на Сърбия в ЕС впоследствие; насърчава органите да работят в тясно сътрудничество със страните от бивша Югославия с оглед уреждане на всички нерешени проблеми, свързани с правоприемството, както и своевременно да приложат изцяло всички двустранни споразумения със съседните страни; призовава Сърбия да засили усилията за решаването на всички нерешени въпроси с Хърватия, в частност тези с изчезналите лица, очертаването на границата и разглеждането на военни престъпления, като по този начин позволи премахването на препятствия, които блокират отмяната на взаимни обвинения в геноцид пред Международния съд; призовава органите в Белград активно да подкрепят и да спомогнат за конституционните промени в Босна и Херцеговина, насочени към привеждане на избирателното законодателство в съответствие с решението на Европейския съд за правата на човека по случая Sejdić-Finci, и към укрепване и модернизиране на институциите на държавно равнище на Босна и Херцеговина, за да може държавата да върви напред по своя път за присъединяване към ЕС;

10.  Признава неотдавнашния напредък при откриването на масовите гробове и идентифицирането на изчезналите лица от войните в Хърватия и в Босна и Херцеговина и настоятелно призовава органите в Сърбия да извършат по-обстойно разследване на архивите и на длъжностните лица от бившата югославска народна армия;

11.  Призовава Сърбия да осигури строг парламентарен контрол върху процеса на преговорите за присъединяване; потвърждава значението на включването на парламента на Сърбия на ранен етап от включването в правен текст на поетите задължения, както и на ангажирането на гражданското общество чрез механизъм за провеждане на конструктивни консултации в хода на целия процес на присъединяване, тъй като на него се пада важната роля да следи критично по-нататъшното осъществяване на европейските реформи, като същевременно гарантира това, че диалогът и добросъседските отношения със съседните на Сърбия страни са устойчиво установени в обществото; приветства сътрудничеството с Хърватия и с Черна гора посредством усилията за споделяне на добри практики от наскоро придобития опит, което да помогне на Сърбия за по-бързото и безпрепятствено осъществяване на процеса на присъединяване;

12.  Приветства приемането на стратегията и плана за действие относно реформата на съдебната система за периода 2013—2018 г., в чиято основа са заложени ключови принципи като независимост, безпристрастност, компетентност, качество на съдебната власт и независимост от политическа намеса; настоятелно призовава органите да ускорят провеждането на тази реформа в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, особено по отношение на ролята на парламента в назначенията в съдебната власт и независимостта на прокуратурата, и с оглед на процеса на подробна проверка във връзка с глава 23, който започна на 25 септември 2013 г.; изтъква значението на засилването на независимостта на Висшия съдебен съвет и Държавния прокурорски съвет и намаляването на броя на неприключените съдебни дела като необходимо условия за успешната последователност на целия процес на реформи; призовава органите да осигурят всички необходими ресурси за Съдебната академия, което следва да спомогне за гарантирането на назначения въз основа на качествата; подчертава необходимостта от непрекъснато обучение на съдиите и прокурорите за справяне със сложни финансови дела и икономически престъпления; настоятелно призовава отговорните органи да гарантират прозрачен процес на назначаване на съдии и прокурори въз основа на техните качества, както и надеждни резултати от дисциплинарни производства срещу съдебните служители; освен това поставя акцент върху необходимостта от гарантиране на своевременно правораздаване, заедно с уеднаквяването на съдебната практика, публикуването и лесния достъп до всички съдебни решения непосредствено след приемането и разпределянето на делата във всички съдилища на случаен принцип; изразява загриженост относно правната несигурност, свързана с броя на съдиите, изпълняващи служебните си задължения в качеството на временно изпълняващи длъжността съдия; отново подчертава факта, че силната и независима съдебна власт е от съществено значение за способността на Сърбия да покрие критериите за членство в ЕС;

13.  Предлага изменение на Закона за реституцията с цел да се премахнат всички процедурни пречки и правни спънки за реституцията в натура; също така призовава сръбското правителство напълно и по недискриминационен начин да прилага Закона за реабилитацията; отбелязва, че прилагането му следва да се извършва в съответствие с основните принципи на наказателното право, като например спазването на презумпцията за невиновност;

14.  Приветства приемането на националната стратегия за борба срещу корупцията и на плана за действие за периода 2013—2018 г. и подчертава, че е необходимо да се полагат постоянни усилия за съдържателното им прилагане като част от условията за членство в ЕС, без което присъединяването няма да бъде възможно; подчертава значението на подходящото финансиране за правилното прилагане на стратегията; подчертава, че наличието на политическа воля е от решаващо значение за постигането на надеждни резултати по отношение на разследванията и осъдителните присъди във връзка с делата за корупция по високите етажи на властта, в т.ч. 24-те случая, свързани с приватизацията, които бяха изтъкнати от Съвета за борба с корупцията; във връзка с това приветства първите резултати и окончателните осъждания в борбата срещу корупцията; същевременно подчертава необходимостта от изграждане на институционален капацитет, от засилване на принципа на правовата държава, както и от засилване на сътрудничеството между агенциите, особено в съдебните и свързаните с прокуратурата органи, от справяне с комплексни случаи на системна корупция и провеждане на финансови разследвания; счита, че законовите правомощия и ресурсите на Агенцията за борба с корупцията следва да бъдат засилени; подчертава, че е необходимо финансирането на всички политически партии да бъде прозрачно и в съответствие със стандартите на ЕС; призовава органите да приемат закона за подаване на сигнали за нарушения и да осигурят незабавното му и безпрепятствено прилагане като необходима част от стратегията за борба с корупцията;‑{}‑

15.  Отбелязва, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и също представляват пречка за демократичното, социалното и икономическото развитие на Сърбия; счита, че една регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички държави в региона са от основно значение с оглед по-ефективното справяне с тези проблеми;

16.  Признава, че жените са важен фактор за промяна в сръбското общество; отбелязва подобряване на представителството на жените в парламента след изборите от 2012 г.; насърчава сръбските органи да положат допълнителни усилия, за да гарантират равно представителство; подчертава факта, че жените все още са изправени пред дискриминация на пазара на труда и в други сектори от обществото и че не са напълно представени в политическия живот на страната, включително на правителствените постове; подчертава факта, че ефективното прилагане на съществуващото законодателство по отношение на борбата с корупцията и равенството между половете и по-нататъшното укрепване на административния капацитет остават основните предизвикателства, както и настоятелно призовава сръбските органи да активизират усилията си за справяне с тези въпроси;

17.  Призовава органите да гарантират надеждността и професионализма на програмата за защита на свидетели, както и да осигурят подходящи ресурси за нея, така че съдебната система да може ефективно да продължи своите съдебни производства, свързани с военни престъпления и с организираната престъпност; обръща внимание на факта, че редица бивши полицаи доброволно са се отказали от Програмата за защита на свидетелите поради значителните й недостатъци;

18.  Категорично потвърждава загрижеността си във връзка с решението на Конституционния съд за отмяна на гарантираните 22 правомощия на автономната провинция Войводина, с което е оставен обезпокоителен брой неразрешени случаи, които трябва да бъдат разгледани; във връзка с това призовава да бъде проявено уважение към принципите на правовата държава и на субсидиарност; отново припомня на страните, че според Конституцията законът за финансиране на автономната провинция е следвало да бъде приет преди края на 2008 г.; във връзка с това насърчава правителството да представи въпроса пред парламента незабавно, тъй като това е крайно необходимо за функционирането на демокрацията и принципа на правовата държава в Сърбия;

19.  Подчертава значението на конструктивния социален диалог за икономическото развитие на Сърбия; настоятелно призовава правителството да насърчава изграждането на капацитет на действително независими професионални съюзи и организации на работодателите и да създаде рамка и политическо пространство за социален диалог и колективни споразумения;

20.  Подчертава значението на насърчаването и защитата на всички нива на правата на човека и основните свободи, както и на принципа на борба срещу дискриминацията, основана на каквито и да е признаци; приветства приемането на стратегия за борба с дискриминацията и подчертава, че прилагането е от ключово значение; приветства постигнатия до момента напредък, но продължава да бъде загрижен относно нивото на дискриминация в страната и призовава за зачитане на всички малцинства, с оглед на тяхната националност, етнос, пол или сексуална ориентация, и за гарантиране на техните социално-икономически и културни права; отбелязва факта, че следва да се отдели специално внимание на категориите лица, които са изложени в най-голяма степен на дискриминация и дискриминационни практики, като например ромите, жените, хората с увреждания и децата; призовава за правилно прилагане на стратегията на Сърбия за ромите; призовава за по-добра защита на правата на жените и за политики за равенство между половете и изтъква необходимостта от пълно изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и включване на свързаното с пола измерение във всички релевантни правителствени политики; остро осъжда решението на органите за забрана на планирания за септември 2013 г. гей парад в Белград, както и през предходните две години, и призовава за политическа подкрепа на най-високо политическо равнище за човешките права на ЛГБТИ лица; изтъква, че правото на обществени събирания трябва да се гарантира за всички граждани и малцинства, включително малцинството на ЛГБТИ лицата; призовава сръбските органи да разработят проактивен подход за по-ефективно приобщаване на ЛГБТИ лицата; настоятелно призовава правителството да засили усилията през цялата година за провеждане по всеобхватен начин на борба с упражняващите насилие групи, които са правили опити да възпрепятстват и да атакуват мирни демонстрации на общността на ЛГБТИ лица, за да се предотврати подкопаването от страна на тези групи на принципите на правовата държава и упражняването на правата на човека в Сърбия; освен това призовава сръбските органи да решат проблема с тежките последици от насилието през 90-те години на 20-ти век като част от дългосрочна стратегия за предотвратяване на повтарянето на проявите на хулиганство и беззаконие;

21.  Подчертава централната роля на активните и независими организации на гражданското общество (ОГО) за укрепването и консолидирането на демократичните политически процеси в страната; признава важната работа, извършена от ОГО и организациите на жените за популяризирането на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, прекратяването на насилието срещу жените, засилването на участието на жените в политиката, усилията за изграждането на мира и контролиращата роля на гражданското общество; подчертава значението на диалога с ОГО и изтъква ключовата роля на участниците от гражданското общество за засилване на регионалното сътрудничество по социални и политически въпроси; приветства подобряването на сътрудничеството на правителството с НПО, но призовава с тях да се провеждат по-широки консултации при очертаването на политики, включително формулирането на политики и закони, както и мониторинга върху действията на органите;

22.  Призовава за по-силна политическа ангажираност по отношение на реформата на публичната администрация и за полагане на усилия за създаване на основана на заслугите система, по-специално като се гарантира изпълнението на законодателната рамка и пълното й привеждане в съответствие с международните стандарти; изразява съжаление относно това, че Законът за държавните служители не се прилага за местните органи;

23.  Подчертава факта, че Сърбия е ратифицирала основните конвенции на МОТ в областта на трудовото право, както и преразгледаната Европейска социална харта; обръща внимание на факта, че въпреки конституционните гаранции трудовите и синдикалните права са все още ограничени и призовава Сърбия за по-нататъшно укрепване тези права; изразява загриженост по повод продължаващата неубедителност на социалния диалог и нередовния характер на консултациите със социалните партньори; призовава да бъдат предприети по-нататъшни мерки за укрепване на Икономическия и социален съвет, за да се гарантира, че той е в състояние да поеме активна роля за укрепването на социалния диалог и да изпълнява по-сериозна консултативна роля в законотворчеството;

24.  Подчертава необходимостта да се гарантира свободата на медиите и приветства във връзка с това декриминализирането на клеветата; посочва необходимостта от поддържане на предлагането на надеждна и независима обществена услуга в рамките на държавното радио и телевизия и от осигуряване на тяхното стабилно и устойчиво финансиране, както и от гарантиране на пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите; насърчава своевременното прилагане на стратегията по отношение на медиите и свързаните с нея проектозакони, включително осигуряването на ранен етап на широкоразпространен достъп до интернет; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че все още се отправят заплахи срещу журналисти, и отново призовава органите да доведат до край текущите разследвания на убийства на журналисти; счита, че следва да бъдат предприети допълнителни мерки с цел да се осигури на журналистите безопасна среда, за да извършват работата си ефективно и без автоцензура; обръща специално внимание на опасността от злоупотреба с публични средства за реклама и за упражняване на политическо влияние върху медиите;

25.  Призовава сръбското правителство все повече да работи с европейските институции, за да се гарантира по-добър достъп до европейските средства, предоставяни на организации на гражданското общество, с цел да се подкрепи тяхната работа като съществени участници в процеса на европейска интеграция на Сърбия;

26.  Подчертава необходимостта от увеличаване на усилията за борба с трафика на хора и насърчава официалното определяне на ролите и отговорностите на длъжностните лица и доставчиците на услуги при идентифицирането на жертвите и насочването им към подходящи услуги;

27.  Призовава отново органите да продължат усилията си за елиминиране на наследството на бившите комунистически тайни служби като стъпка в процеса на демократизация на Сърбия; призовава Сърбия да засили процеса на поемане и изпълнение на задълженията във връзка с разделянето на имущество, както и на споразумението относно разделянето на общия архив на бивша Югославия; потвърждава в тази връзка, че пълният достъп до всички архивни материали, особено тези на бившите югославски тайни служби, е от съществено значение; отново призовава органите да улеснят достъпа до архивите, които се отнасят до бившите републики на Югославия, и да ги върнат на съответните правителства, ако те са отправили такова искане;

28.  Призовава сръбското правителство да позволи проучването на бившите диктаторски режими, да реабилитира — както политически, така и по съдебен ред — и да компенсира жертвите и техните семейства, които са пострадали от тези режими, като част от усилията за укрепване на социалното сближаване и за гарантиране на траен мир и правосъдие в контекста на процеса на европейска интеграция на Сърбия;

29.  Призовава за ефективното изпълнение на законодателството, двустранни и многостранни споразумения относно националните и етническите малцинства(6) по еднакъв, недискриминиращ и пропорционален начин в цялата страна; призовава органите да насърчават среда на толерантност и равно третиране без каквато и да е дискриминация на националните и етническите малцинства, включително достъпа до образование на майчиния език и използването на езици в местната и регионалната публична администрация; призовава също така към подобрения с цел премахване на дискриминацията в съществуващи закони и практики в областта на реституцията на собственост за лица от национални и етнически малцинства; подчертава значението на националните съвети за малцинствата, тяхната роля за интеграцията на националните малцинства, като например за упражняването на индивидуалните им и колективни права, и призовава органите да предоставят постоянни и достатъчни финансови ресурси за работата им; призовава органите да гарантират плавен избирателен процес за националните съвети на малцинствата на изборите през 2014 г. в съответствие с препоръките, отправени от независимите органи; изразява загриженост относно евентуално прекъсване на излъчването на програми на езици на малцинствата поради обявената приватизация на медиите;

30.  Изтъква необходимостта от по-енергични действия по отношение на положението на жените и мъжете с ромски произход, които са все още изправени пред трудни условия на живот, принудителни изселвания и дискриминация на пазара на труда; призовава сръбските органи да предоставят достъп до жилищно настаняване и здравни услуги; подчертава необходимостта от пълно хармонизиране на антидискриминационното законодателство с политиките на ЕС и от прилагане на всеобхватен подход към приобщаването на ромите; освен това отбелязва необходимостта от ефективен мониторинг на мерките за приобщаване, за да се намали несъответствието между законодателството и неговото прилагане;

31.  Отчита работата по изменението на Наказателния кодекс. отбелязва, при все това, че правната несигурност продължава в частния сектор след приетите изменения; отново изразява своята загриженост относно разпоредбите на новия член 234 относно злоупотребата с отговорна длъжност, който продължава да дава място за самоволно тълкуване, и призовава текущите неоснователни преследвания по член 359 в частния сектор да бъдат спрени незабавно с цел възстановяване на върховенството на закона в страната и въвеждане на правна сигурност на бизнес средите в Сърбия;

32.  Настоява, че държавните институции трябва да действат по прозрачен и отговорен начин; приветства работата на независимите регулаторни органи като омбудсмана, комисаря по въпросите на информацията от обществено значение и други и признава техния принос за подобряване на правната рамка и отчетността на държавните институции; настоятелно призовава органите системно да следват техните препоръки и констатации;

33.  Подчертава ползите от процеса на децентрализация и насърчава укрепването на компетенциите на местните органи на властта; изразява съжаление, че Националният съвет за децентрализация продължава да бездейства; продължава да изпитва особена загриженост относно правната несигурност във връзка с правното положение на Войводина и забавянето при приемането на закона за собствените ресурси на Войводина;

34.  Приветства предприетите от органите мерки за подобряване на социално-икономическата ситуация в долината на Прешево и Санджак, но подчертава, че са необходими допълнителни усилия, тъй като тези райони остават в значителна степен недостатъчно развити и с високо равнище на безработица; обръща внимание на факта, че етническите албански и босненски малцинства продължават да бъдат непропорционално представени в местната администрация; изисква Съветът и Комисията решително да подкрепят подобни стратегии за развитие;

35.  Отново заявява своята подкрепа за инициативата РЕКОМ и решително насърчава държавите от бивша Югославия да създадат междуправителствена комисия със задачата да установи фактите относно жертвите и изчезналите лица през войните в периода 1991—2001 г.;

36.  Приветства сътрудничеството на Сърбия с МНТБЮ, което доведе до това, всички заподозрени във военни престъпления да бъдат предадени на Трибунала в Хага за съдебен процес, което е важна стъпка към европейска интеграция; насърчава по-нататъшното сътрудничество с трибунала и другите бивши югославски републики с цел осигуряване на правосъдие за жертвите и техните семейства;

37.  Призовава правителството да приеме препоръките, които се съдържат в заключителния доклад на ОССЕ/СДИПЧ относно парламентарните, местните и предсрочните президентски избори от май 2012 г., особено във връзка с решаването на споровете относно изборните резултати, прозрачността на регистрацията на гласоподаватели и политическото финансиране, както и да консолидира и хармонизира правната рамка за провеждането на избори в Сърбия, при условие че съобразно международните стандарти промени в избирателното законодателство следва да се правят достатъчно дълго време преди избори;

38.  Потвърждава своята твърда подкрепа за либерализирането на визовия режим за държавите от Западните Балкани като важен стълб в процеса на европейската интеграция на целия регион, но същевременно изразява дълбока загриженост относно нарастващия брой на лицата, подаващи фалшиви молби за убежище; във връзка с това призовава държавите членки да не злоупотребяват с механизма за премахване на визите, приет през септември 2013 г., а по-скоро да предприемат действия по отношение на този въпрос, като адаптират съответните законодателни рамки, и да определят Сърбия като „сигурна страна на произход“, като това е ключовата мярка в усилията за ограничаване на броя на лицата, подаващи фалшиви молби за убежище; същевременно призовава за прилагане на мерки на национално равнище, по-специално социално-икономически мерки, насочени към по-уязвимите групи, както и на активни мерки за разбиване на мрежите на организираната престъпност, участващи в незаконен трафик;

39.  Насърчава сръбските органи да засилят събирането на данъци и да провеждат отговорна фискална политика; изтъква, че широкообхватни структурни реформи следва да подпомогнат фискалната консолидация, и следователно насърчава правителството да предприеме закъснелите структурни икономически реформи, като например закон за планиране и строителство, с цел подобряване на инвестиционния и бизнес климат, по-нататъшна подкрепа на разпространението на малки и средни предприятия, борба с високото равнище на безработица и с бедността, особено в региони, населени предимно от национални малцинства, и осъществяване на пенсионна реформа с цел въвеждане на устойчива пенсионна система; настоява, че е необходимо спешно да се премахнат административните пречки пред стопанската дейност, и изтъква значението на своевременното преструктуриране на публичните дружества, с цел да се намалят загубите и държавното присъствие в икономиката; за тази цел призовава сръбските органи да работят за укрепването на една напълно функционираща пазарна икономика, да изградят солидна данъчна основа и да изготвят стратегия за справяне с бедността като ключови елементи на осъществимостта на присъединяването на Сърбия към ЕС; настоятелно призовава сръбските органи да се допитват до гражданското общество и бизнес общността и да ги включват в работни групи за изготвяне на ново законодателство; настоятелно призовава сръбските органи да възстановят доверието на предприятията чрез регулаторна и правна реформа; отбелязва, че успешното въвеждане и изпълнение на структурни икономически реформи ще помогне да се облекчи проблемът с високото равнище на миграция;

40.  Одобрява свършената до момента работа от Агенцията за реституция; насърчава реституцията в натура във всички случаи, когато това се счита за възможно; приветства решението на Министерството на икономиката да се състави пълен списък на публичната и държавната собственост и по този начин да се сложи край на незаконното ѝ придобиване от частни интереси; подчертава, че изчерпателният списък на публичната и държавната собственост остава от основно значение за успеха на борбата срещу системната корупция, тъй като е налице голямо разминаване между действителната и официално регистрираната държавна и публична собственост;

41.  Призовава органите да положат всички усилия за свеждане до минимум на отрицателните последици от икономическите политики, като например бедността, безработицата и социалното изключване, но също така и да предприемат мерки за преодоляване на първопричините за тях, както и за насърчаване на развитието;

42.  Изразява съжаление относно липсата на напредък и продължаващото забавяне на практическото прилагане на рамката за енергия от възобновяеми източници; отбелязва, че Сърбия изостава от другите държави кандидатки в използването на възобновяеми енергийни източници и изразява загриженост, че целите на Сърбия в областта на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. няма да бъдат постигнати; подчертава необходимостта от прозрачност в процесите на провеждане на консултации от правителството и изразява съжаление, че сръбските органи не вземат предвид становищата на международните финансови институции при приемането на споразумения за изкупуване на електроенергия (СИЕ);

43.  Изразява съжаление, че твърде малък напредък е постигнат в областта на околната среда и изменението на климата и призовава сръбските органи възможно най-бързо да приемат всеобхватна стратегия в областта на климата, в съответствие с целите на ЕС;

44.  Подчертава, че Сърбия, както и останалите държави в региона през идните години ще трябва да приложат екологичните стандарти на ЕС и да приемат цели за намаляване на емисиите на парникови газове така, както те вече са приели целите за енергията от възобновяеми източници за 2020 г.; отбелязва, че в енергийната стратегия на Енергийната общност, приета през 2012 г., Сърбия посочва своите планове за увеличаване на производството на електроенергия от въглища в големи горивни инсталации, и припомня, че това е в противоречие с планираното намаляване на емисиите на парникови газове; във връзка с това призовава сръбските органи да приемат политика в областта на енергетиката, съответстваща на целите на ЕС, и по-специално да се възползват от неотдавнашното решение на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за финансиране на проект на стойност 75 милиона евро, предназначен за предоставяне на кредитни линии на местни банки в държавите от Западните Балкани, за отпускане на кредити на частни и общински кредитополучатели с цел инвестиции в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;

45.  Настоятелно призовава сръбските органи да подобрят политиките за защита на потребителите, по-специално с оглед на общите принципи за безопасност на храните и създаването на национална референтна лаборатория; изразява съжаление, че законът за генетично модифицираните организми все още не приведен в съответствие със законодателството на ЕС;

46.  Подкрепя кампанията на общинските органи на Белград за обявяване на Белград за Европейска столица на културата за 2020 г. и насърчава свързаните с кампанията проекти, насочени към културното сближаване на Белград и Сърбия с ЕС, по-специално по отношение на междуетническото съжителство, мултикултурното разбирателство и междурелигиозния диалог;

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Сърбия.

(1) OВ L 80, 19.3.2008 г., стp. 46. (2) Резолюция 64/298. (3) OВ L 334, 19.12.2007 г., стp. 46. (4) OВ L 336, 18.12.2009 г., стp. 1. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0434. (6) Сърбия признава следните национални и етнически малцинства: албанци, бошняци, българи, буневско малцинство, хървати, чехи, немци, горани, унгарци, македонци, роми, румънци, русини, словаци, украинци, власи и други.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово (2013/2881(RSP))

P7_TA(2014)0040 B7-0004/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид Първото споразумение относно ръководните принципи за нормализирането на отношенията, постигнато на 19 април 2013 г. между министър-председателите Ивица Дачич и Хашим Тачи, и плана за действие по изпълнението му от 22 май 2013 г., резултат от десет кръга на диалога на високо равнище между Белград и Прищина,

—  като взе предвид съвместния доклад от 22 април 2013 г. на заместник-председателя/върховен представител и Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на Косово при решаването на някои въпроси, определени в заключенията на Съвета от декември 2012 г., с оглед на евентуалното решение за започване на преговори по Споразумението за стабилизиране и асоцииране,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за приемане на решение за разрешаване на започването на преговори по споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г. относно проучване за осъществимостта на споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Косово (COM(2012)0602),

—  като взе предвид решението на Съвета от 22 октомври 2012 г. за упълномощаване на Комисията да започне преговори за рамково споразумение с Косово относно участието му в програми на Съюза,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на Организацията на обединените нации относно текущите дейности на Временната административна мисия на ООН в Косово и свързаните с нея събития, включително доклада, публикуван на 29 август 2013 г., който обхваща периода от 23 април до 15 юли, и последния доклад, публикуван на 28 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX Косово, изменено със Съвместно действие 2009/445/ОВППС на Съвета от 9 юни 2009 г., Решение 2010/322/ОВППС на Съвета от 8 юни 2010 г. и Решение 2012/291/ОВППС на Съвета от 5 юни 2012 г.,

—  като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси от 7 декември 2009 г., 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г., които подчертават и отново потвърждават, съответно, че Косово, без това да засяга позициите на държавите членки относно неговия статут, следва също да се ползва от перспективата за евентуално либерализиране на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия; като взе предвид започването на диалог относно визовия режим през януари 2012 г., представянето на пътната карта за либерализиране на визовия режим през юни 2012 г. и на първия доклад на Комисията на 8 февруари 2013 г. относно постигнатия от Косово напредък в изпълнението на изискванията, заложени в пътната карта за либерализиране на визовия режим (COM(2013)0066),

—  като взе предвид структурирания диалог в областта на принципите на правовата държава, започнат на 30 май 2012 г.,

—  като взе предвид създадения през март 2012 г. Национален съвет за европейска интеграция на Косово към администрацията на президента, който служи като координационен орган на високо равнище, отговарящ за изграждането на консенсус по европейската програма чрез приобщаващ и обхващащ всички страни подход,

—  като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г.(1), която призна съдържанието на становището на Международния съд и приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина,

—  като взе предвид съвместните изявления на междупарламентарните заседания ЕП—Косово от 28—29 май 2008 г., 6—7 април 2009 г., 22—23 юни 2010 г., 20 май 2011 г., 14—15 март 2012 г. и 30—31 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г. относно стратегия в областта на разширяването и основни предизвикателства 2013—2014 г. (COM(2013)0700),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно бюджетното управление на предприсъединителните фондове на Европейския съюз в областта на съдебните системи и на борбата срещу корупцията в страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки(2) и бележките относно Косово, посочени в нея,

—  като взе предвид своите предходни резолюции,

—  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че споразумението, постигнато през април 2013 г. от министър-председателите Тачи и Дачич, отбелязва важна стъпка напред и засилва отговорността и на двете страни за добросъвестното изпълнение на това споразумение, за продължаване на нормализирането на отношенията и за предлагане на реформите, необходими по пътя към европейската интеграция;

Б.  като има предвид, че 104 от 193-те държави –– членки на Обединените нации, включително 23 от общо 28-те държави — членки на ЕС, признават независимостта на Косово;

В.  като има предвид, че държавите — членки на ЕС, подкрепят европейската перспектива на Косово в съответствие с ангажиментите на ЕС към Западните Балкани и без да се засяга позицията на държавите членки относно статута на Косово;

Г.  като има предвид, че органите и народът на Република Косово постигнаха важни политически, административни и икономически реформи; като има предвид, че много трябва да се направи, за да се засилят принципите на правовата държава, които са крайъгълният камък на развитието, демокрацията и социалната пазарна икономика в дългосрочен план;

Д.  като има предвид, че Косово увеличи капацитета си за действие във връзка с приоритетите на процеса на европейска интеграция чрез последващи стъпки относно краткосрочните приоритети, установени в проучването за осъществимост, и чрез подготовка за преговорите по Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА);

Е.  като има предвид, че в контекста на диалога за либерализиране на визовия режим Косово измени и прие важни закони, включително закони относно предоставянето на убежище, финансирането на политическите партии и трафика на хора;

Ж.  като има предвид, че са необходими по-нататъшни усилия за посрещане на предизвикателствата на европейската програма за реформи с оглед на ССА, по-специално в приоритетни области като принципите на правовата държава, съдебната власт, публичната администрация, изборната реформа, правата на човека и основните права;

1.  Приветства сключването на Първото споразумение относно принципите на нормализиране на 19 април 2013 г.между двамата министър-председатели, както и споразумението за плана за изпълнение, и подчертава колко е важно то да бъде изпълнено изцяло, добросъвестно и своевременно; приветства също така отпускането на допълнително финансиране от ЕС по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) в подкрепа на изпълнението на споразумението;

2.  Поздравява заместник-председателя/върховен представител за работата ѝ за улесняване на диалога между Белград и Прищина;

3.  Приветства започването на 28 октомври 2013 г. на преговори за ССА между ЕС и Косово; въпреки това изразява съжаление, че поради вътрешното разделение в Съвета мандатът за водене на преговори се различава от мандатите за предишните ССА; подчертава, че това ССА ще създаде мощен стимул за реформи и нови възможности, които ще укрепят отношенията на Косово с неговите съседи и ще осигурят по-общо стабилизирането на региона;

4.  Подчертава факта, че местните избори на 3 ноември 2013 г. бяха решаваща проверка за процеса на нормализиране на отношенията между Белград и Прищина;

5.  Приветства първите в историята на Косово местни избори в национален мащаб, проведени в съответствие със законодателството на Косово на 3 ноември, 17 ноември и 1 декември 2013 г., като огромна стъпка напред в посока към демокрация в Косово и към доверието на гражданите в демократичните процеси, стоящи в основата на процеса на нормализиране, и приветства плавното като цяло протичане на изборите според оценката в предварителните изявления на мисията на ЕС за наблюдение на избори; приветства факта, че за първи път в историята на Косово за кмет беше избрана жена; продължава да подчертава необходимостта от насърчаване на участието на жени кандидати при бъдещите избори; приветства предприетите от органите на Косово мерки за засилване на доверието в институциите на страната, например наличието на стабилен механизъм на разположение на гражданите за подаване на оплаквания за заплахи и нередности в изборния ден; приветства видимата избирателна активност в общините с преобладаващо сръбско население на юг от река Ибър като изключително важна стъпка към формирането на сдружение на сръбските общини; в тази връзка подчертава, че неуспешният избор на нов кмет в Северна Митровица и последващото обявяване на нови избори в тази община не бива да пречи на продължаването на процеса и на пълното прилагане на Споразумението от 19 април 2013 г.; решително осъжда убийството на Димитрие Яничиевич, общински съветник от Северна Митровица, и призовава компетентните власти да започнат незабавно разследване и да подведат под отговорност извършителите на това престъпление;

6.  Решително осъжда насилието и непрекъснатите заплахи в общините Северна Митровица и Звечан; подчертава факта, че такива инциденти застрашават стабилността и сигурността в по-широкия регион, и призовава компетентните органи да направят всичко възможно с цел улесняване на действия за изправяне на извършителите на актовете на насилие пред правосъдието; отбелязва, че са необходими по-нататъшни усилия в проявяването на бдителност, за да се разбие мрежата на организираната престъпност и връзките ѝ с местния политически елит и да се възстанови правовата държава в северната част на Косово; приветства позицията на сръбски политическите лидери, които активно насърчиха етнически сърби в Косово да участват в изборите; въпреки това изразява съжаление, че лидерите в Белград не проведоха активно посещения в северната част на Косово преди 3 ноември 2013 г.;

7.  Настоятелно призовава косовските органи да приемат колкото е възможно по-скоро и в консултации с Венецианската комисия нов избирателен закон, с цел постигане на по-голяма прозрачност на изборните процедури, опростяване на гласуването и възстановяване на доверието на гражданите на Косово в демократичния процес, както и гарантиране на участието на гражданското общество в процеса на изборна реформа;

8.  Същевременно отбелязва, че ще са необходими по-нататъшни непрекъснати усилия за сближаване на общностите на етническите албанци и етническите сърби;

9.  Приветства споразуменията относно далекосъобщенията и енергетиката, като подчертава значението на това, Косово да има възможно най-скоро собствен международен телефонен код, което ще спомогне за създаването на косовска идентичност и за международна видимост на Косово;

10.  Подчертава необходимостта от пълна прозрачност при съобщаването на резултатите от диалога между Белград и Прищина, както и от участието на парламентите и гражданските общества в процеса по изпълнението; приветства назначаването на служители за връзка от двете страни и настоятелно призовава да им се оказва постоянна подкрепа;

11.  Подчертава значението на либерализирането на визовия режим за гражданите на Косово и насърчава косовските органи да засилят усилията си в изпълнението на приоритетите, определени в плана за действие за визовия режим; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отговарят с по-голяма отзивчивост на усилията на правителството на Косово и във връзка с това призовава Комисията да ускори техническата работа по процеса на либерализиране на визовия режим

12.  Призовава Съвета да приеме възможно най-скоро необходимите решения, за да се позволи на Косово да участва в програми на ЕС;

13.  Насърчава останалите пет държави членки да пристъпят към признаването на Косово; призовава всички държави — членки на ЕС, да направят всичко възможно, за да се улеснят икономическите и междуличностните контакти, както и социалните и политически връзки между техните граждани и гражданите на Косово; посочва необходимостта от предприемане на активни мерки, за да се даде възможност за пълно прилагане на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и също така да се подобри сътрудничеството между EULEX, Европол и Интерпол, включително, при положение че липсва пълно признаване, практически стъпки за включването на Косово в работата на тези две агенции, и призовава Комисията да работи по споразумения, които ще позволят сътрудничеството на Косово с агенциите на ЕС;

14.  Приветства създаването на регионално полицейско управление в северната част като част от процеса на изграждане на единни полицейски сили на Косово;

15.  Подчертава значението на работата на EULEX за укрепването на принципите на правовата държава в институциите на Косово, но отбелязва широко разпространеното недоволство сред косовските сърби и албанци от резултатите от действията на EULEX; поради тази причина призовава EULEX да повиши неефективността, прозрачността и отчетността на работата си, да информира Европейския парламент и парламента на Косово редовно за своите дейности и решения, и по-специално да дава повече доказателства за високо равнище на конкретни резултати пред косовските и сръбските органи и цялото население; насочва вниманието към съществуването на области, в които следва да се очакват подобрения, включително по-доброто определяне на целите за изграждане на капацитет и тяхната връзка със специфични целеви показатели; подчертава необходимостта от по-добра координация на външните и вътрешните цели и от по-добра координация между самите институции на ЕС, а също и между тях и органите на Косово, и международната общност; в тази връзка настоятелно призовава EULEX, когато е възможно, да степенува по приоритети целите си, да оптимизира използването на ресурсите и персонала си и да ускори изпълнението на Оперативния документ на Съвета относно изпълнението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО (от ноември 2005 г.);

16.  Приканва органите на Косово да продължат да зачитат мандата на EULEX и да ѝ предоставят подкрепа при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия; отбелязва интереса на правителството на Косово към поемане на функциите на EULEX; настоява за присъствието на EULEX, за да се подпомогне прилагането на споразумението в областта на принципите на правовата държава от 19 април 2013 г.; подчертава, че сигурността на гражданите е от първостепенно значение за успешното прилагане на споразуменията; подчертава спешната необходимост от мерки за справяне с този проблем; подчертава, че повече от 250 случая са понастоящем обект на разследване от EULEX, включително случаи на организирана престъпност, корупция, военни престъпления и други тежки обвинения, включващи, наред с другите, десетки представители на политически партии; подчертава, че всяко прехвърляне на отговорности трябва да бъде постепенно, въз основа на действителен напредък, осъществен на място, и да включва косовското гражданско общество и демократичните институции на Република Косово; поради това призовава правителството на Косово да се съгласи да бъде удължен мандатът на мисията EULEX Косово след юни 2014 г.;

17.  Призовава по-специално Косово и Сърбия активно и конструктивно да сътрудничат на EULEX по отношение на прилагането на Споразумението за правна взаимопомощ, за да се справят с нарастващия брой искове, свързани с недвижими имоти в Косово;

18.  Решително осъжда нападението на 19 септември 2013 г. в близост до община Звечан, довело до смъртта на длъжностно лице на EULEX, и призовава за извършването на незабавно разследване; настоятелно призовава всички страни да избягват действия, които могат да доведат до напрежение;

19.  Подчертава отново необходимостта от поемане на отговорност и ангажираност на местно равнище по отношение на процеса на помирение и същевременно осъжда националистическата реторика, използвана и от двете страни; счита, че органите на Косово следва да предприемат по-нататъшни решителни стъпки за изграждане на доверие между косовските албанци и сърби, особено в северните райони, и за обхващане на сръбското и другите малцинства, така че да се гарантира широко интегриране в обществото; призовава също така за пълно прилагане на конституционния принцип за предоставяне на косовските сърби на право на достъп до всички официални услуги на собствения им език; същевременно подчертава значението на напълно двуезично образование; насърчава всички косовски сърби и техните политически представители да използват всички възможности, предоставени им от Конституцията на Косово, да изпълняват конструктивна роля в политиката и обществото и по този начин активно да участват в рамките на институциите на Косово, заедно с косовските албанци, да споделят отговорността за социалното развитие и институционално изграждане и да отделят специално внимание на включването на жените в този процес; приветства напредъка, постигнат при организирането на общинските администрации;

20.  Приветства усилията на ЕС за насърчаване на диалога и помирението между общностите; настоятелно призовава всички участници да продължат да обръщат специално внимание на техническите аспекти на европейската интеграция, както и на символичните жестове на помирение;

21.  Подчертава, че прилагането на законодателството за защита на малцинствата и културните права продължава да бъде важно предизвикателство в Косово; посочва необходимостта от прилагане на законодателството в областта на културното наследство и Сръбската православна църква, както и на стратегията и плана за действие за общностите на ромите, ашкалите и гюптите, чието положение по места продължава да бъде основен повод за безпокойство; като приветства факта, че е осъществен известен напредък в подобряването на стандарта на живот на общностите на ромите, ашкалите и гюптите, остава загрижен относно тяхното положение предвид това, че по-специално децата продължават да са уязвими и маргинализирани; подчертава необходимостта от предприемането на действия за разрешаване на проблема с положението на ромите като ключов въпрос, свързан с правата на човека; призовава органите и Комисията да обръщат подходящо внимание на подобряването на условията на живот на тези общности, включително на достъпа им до образование; изтъква положението на малцинствата на хървати, бошнаци, ашкали, турци, горани и гюпти във връзка с важността на многоезичното обучение, за да се гарантира, че тези етнически малцинства не се чувстват политически изолирани;

22.  Приветства допълнителното финансиране, предоставено от Европейската комисия в рамките на Инструмента на ЕС за предприсъединителна помощ, с цел подпомагане на общините със сръбско мнозинство в Косово;

23.  Призовава органите на Косово да подобрят ефективността, прозрачността, отчетността и безпристрастността на съдебната система и да зачитат нейната независимост, за да се гарантира доверието на обществеността и бизнес общността в съдебната власт и ефективното справяне с всички форми на насилие срещу жените; настоятелно призовава органите на властта за проактивно укрепване на принципите на правовата държава, по-специално чрез намаляване на политическата намеса в съдебната власт, чрез гарантиране, че дисциплинарните санкции, налагани на съдиите и прокурорите, водят до конкретни действия, чрез работа в насока към постигане на независимост и ефективност на Прокурорския съвет и държавната прокуратура и прилагане на новия наказателен кодекс и новия наказателно-процесуалния кодекс;

24.  Призовава органите да повишат ангажимента си за действителна съдебна реформа, да изградят капацитет, като акцентират върху назначаването на съдебни служители въз основа на техните качества, необходими за справянето с натрупаните за разглеждане дела, и да гарантират безопасна среда за съдиите и прокурорите, свободна от политическа намеса;

25.  Изразява особена загриженост относно липсата на осезаем напредък в борбата с корупцията в Косово; счита, че корупцията остава основно предизвикателство и сериозна пречка за функционирането на държавните институции; в тази връзка изразява съжаление, че създадената през 2006 г. Агенция за борба с корупцията няма правомощия за разследване; отбелязва, че косовският парламент прие нова антикорупционна стратегия и план за действие; призовава органите да гарантират тяхното изпълнение, като определят ясни роли и отговорности за антикорупционните институции, които да им позволят да постигнат конкретни и устойчиви резултати;

26.  Остава загрижен относно ограничения обхват на рамката за защита на свидетелите в Косово, която е особено важна при случаите с широк обществен отзвук, и настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество от страна на държавите – членки на ЕС, по отношение на възможността за преместване на свидетели;

27.  Изразява загриженост относно липсата на значителен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, и по-специално във връзка с високото равнище на организирана престъпност в северната част на Косово; отбелязва, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и представляват също пречка за демократичното, социалното и икономическото развитие на Косово; подчертава, че Косово трябва приоритетно да предостави конкретни данни за резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията; счита, че регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички страни в региона са от основно значение за по-ефективното разрешаване на тези проблеми, по-специално по отношение на подобренията в наблюдението на границите и усилията за пресичане на трафика и експлоатацията на жени и малолетни и непълнолетни, особено жертви на сексуална експлоатация или принудителна просия; настоятелно призовава институциите на централно и местно равнище да постигнат конкретни резултати в борбата с организираната престъпност, трафика на хора, наркотици и оръжие; подчертава важността на един всеобхватен, мултидисциплинарен и ориентиран към жертвите подход с безпрепятствен достъп до помощ, защита и подкрепа за жертвите; изразява съжаление относно факта, че корупцията и организираната престъпност на високо равнище не са особено засегнати от EULEX;

28.  Подчертава значението на прилагането на необходимата реформа на държавната администрация и на увеличаването на броя на жените и на лицата, принадлежащи към малцинствата, на всички равнища в администрацията; изразява загриженост във връзка с факта, че много от служителите имат и друга, допълнителна работа, което по принцип може да доведе до конфликт на интереси или да улесни корупционните практики;

29.  Подкрепя продължаването на преследването на военните престъпления на национално равнище, включително важността на преследването на изнасилванията по време на войната; изразява съжаление, че в резултат на войната в Косово през 1999 г. днес 1 869 души все още са безследно изчезнали; отбелязва, че този въпрос изисква бърза реакция от страна на органите в Сърбия и Косово като жизненоважна предпоставка за помирението между общностите и за мирно бъдеще в региона, и подчертава, че за продължаването на диалога между Косово и Сърбия приоритетен трябва да бъде въпросът за сътрудничеството при намиране на безследно изчезналите лица, както и други аспекти на преходното правосъдие;

30.  В тази връзка призовава сръбските органи да окажат пълно съдействие при репатрирането на телата на изчезналите жители на Косово, открити неотдавна в Сърбия, и да продължават да търсят в определената зона, в която се предполага, че са погребани безследно изчезнали лица;

31.  Настоятелно призовава органите на Косово и Сърбия да си сътрудничат и да поемат цялата отговорност за намирането на трайни решения за вътрешно разселените лица в Сърбия и Косово; подчертава, че органите на Косово следва да увеличат усилията си в търсене на решение на проблема с вътрешно разселените лица в контекста на процеса на присъединяване към ЕС, по-специално по отношение на проблема с ефективното решаване на имуществени спорове;

32.  Призовава органите на Косово и тези на съседните държави да продължат да проявяват добра воля и да си сътрудничат пълноценно, като подкрепят специалната работна група за разследване, създадена след доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от декември 2010 г., както и евентуалните наказателни преследвания, които биха могли да се образуват като следствие от работата на тази група, и насърчава по-нататъшното ускоряване на нейната работа;

33.  Призовава институциите на централно и местно равнище да прилагат ефективно законодателството в областта на правата на човека и да допринасят за по-нататъшното развитие на едно многоетническо общество, със специален акцент върху образованието и наемането на работа на представители на всички малцинствени групи;

34.  Подкрепя професионализирането на държавната служба и призовава за прилагането на необходимото законодателство в това отношение; изразява загриженост относно случаите на политическа намеса при наемането и назначаването на държавни служители;

35.  Изразява загриженост, че дискриминацията все още е сериозен проблем, и призовава органите на властта да прилагат конституционния принцип за недискриминация; подчертава необходимостта от всеобхватна антидискриминационна стратегия и от пълно прилагане на Закона за борба с дискриминацията, така че да се гарантира, в съответствие с Хартата на основните права на ЕС, равенството на всички хора, независимо от техния етнически произход, религия, пол, сексуална ориентация, възраст или увреждания;

36.  Отбелязва предявеното обвинение срещу трима граждани на Косово във връзка с участието им в нападението на „Косово 2.0“ на 14 декември 2012 г. в Червената зала на Центъра за младежта и спорта, и очаква извършителите да бъдат преследвани своевременно;

37.  Подчертава, че макар свободното участие в професионални съюзи да е гарантирано със закон, все още съществува необходимост да се подобрят основните трудови и синдикални права; насърчава Косово да засили социалния диалог в рамките на процеса на вземане на решения, при определянето на политиките и при изграждането на капацитета на социалните партньори;

38.  Призовава органите на Косово да прилагат напълно Конвенцията за правата на детето и препоръчва преразглеждане на политиките по отношение на бедността сред децата, включително промяна на схемата за социално подпомагане и въвеждане на универсална схема за детски надбавки с условия, свързани с имущественото състояние;

39.  Изразява загриженост относно високите равнища на бедност и смъртност при децата, тесния обхват на косовската система за социална закрила и високите собствени разходи за здравно обслужване, които излагат уязвимите семейства на хронична бедност;

40.  Призовава за подобряване на връзките на Косово и на представителството му в международни институции за култура и историческо наследство, с цел да се подобри защитата на религиозни и културни обекти и паметници, както и значението на повишаването на равнището на представителството му в европейски и международни медийни и спортни организации, за да се даде възможност на косовските спортисти и хора на изкуството да вземат участие във всички международни културни и спортни прояви, включително конкурса за песен „Евровизия“ и европейските и световни първенства и Олимпийските игри;

41.  Подчертава значението на свободните и независими медии и призовава Комисията да ускори програмите за подобряване на качеството и професионализма на журналистите; подчертава ролята на устойчивите обществени медии в това отношение; изразява загриженост относно липсата на защита на независимите журналисти и натиска, който се упражнява върху тях; призовава органите на Косово да предоставят устойчив механизъм за финансиране на обществените медии и да завършат назначаването на членове на техния управителен орган; акцентира върху необходимостта от гарантиране на ясна собственост върху медиите, както и на свободни и качествени услуги за радиоразпръскване; подкрепя усилията на институциите да предоставят на Косово собствен код на интернет домейн;

42.  Подчертава централната роля на активните и независими организации на гражданското общество за укрепването и консолидирането на демократичните политически процеси и за изграждането на интегрирано общество в държавата; подчертава значението на диалога с организациите на гражданското общество и изтъква ключовата роля на участниците от гражданското общество за засилване на регионалното сътрудничество по социални и политически въпроси; приветства подобреното сътрудничество на правителството с НПО и призовава косовските органи да създадат структуриран диалог и механизъм за консултации с гражданското общество в процеса на вземане на решения, включително консултации за политиките и законодателството и за наблюдение на процеса на европейската интеграция;

43.  Отбелязва протичащия в момента процес на приватизация на държавните активи, в частност по отношение на дружеството за пощенски и далекосъобщителни услуги в Косово (РТК); настоятелно призовава органите на Косово да предприемат практически стъпки за по-голяма прозрачност, отчетност и легитимност на процеса като цяло, например чрез навременно предоставяне на информация на всички заинтересовани страни;

44.  Призовава Косово да подобри бизнес средата за малките и средните предприятия чрез намаляване на административните тежести и свързаните с тях разходи, чрез увеличаване на достъпа до финансиране и осигуряване на специална подкрепа за новосъздадени предприятия; горещо приветства подписването на Меморандум за разбирателство между търговските камари на Косово и Сърбия;

45.  Приветства факта, че на 17 декември 2012 г. Косово стана 66-ият член на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР); освен това приветства приемането на 8 май 2013 г. на първата цялостна стратегия на ЕБВР за страната, която ще допринесе за ускоряването на процеса на реформи и ще подкрепи икономиката на Косово, ще подобри живота на хората, ще улесни прехода и ще допринесе за стабилността в региона;

46.  Приветства временното бюджетно задължение на ЕС за допълнително отпускане на безвъзмездни средства,с цел да се поемат изцяло разходите по извеждане от експлоатация на старата електроцентрала „Косово А“ до 2017 г.; призовава Косово да повиши усилията си и незабавно да предприеме необходимите конкретни мерки за извеждане от експлоатация на електроцентрала „Косово А“ и призовава за пълна оценка на въздействието върху околната среда на новата електроцентрала в Косово в съответствие със стандартите на ЕС; призовава също така Косово да работи за развитието на възобновяемите енергийни източници и диверсифицирането на енергийните източници в съответствие с поетите ангажименти до 2020 г. 25 % от общото потребление на енергия да бъде осигурявано от възобновяеми енергийни източници, и подчертава във връзка с това необходимостта от отделяне на по-голяма част от финансовата помощ, предоставяна от ЕС и ЕБВР, за енергоспестяване, енергийна ефективност, интеграция на регионалните електроенергийни пазари и проекти за възобновяеми енергийни източници;

47.  Изразява съжаление относно закъсненията на органите на Косово по отношение на изготвянето и приемането на надеждна и ефективна стратегия за околната среда, по-специално по отношение на нормите за оценка на въздействието върху околната среда и целите на ЕС за климата;

48.  Отбелязва със загриженост високите равнища на безработицата, особено сред младите, и настоятелно призовава правителството да се справи с проблема, като предостави адекватни възможности на младите хора и образование, насочено към нуждите на пазара на труда;

49.  Подчертава, че членството на Косово в организациите за регионално сътрудничество следва да се стимулира и насърчава от всички държави в региона; в тази връзка подкрепя ангажираността, която Косово проявява по отношение на регионалните организации, и призовава за премахване на всички пречки, така че Косово да може да участва в тези организации, включително в Съвета на Европа;

50.  Подчертава значението на развитието на обществения транспорт, по-специално по отношение на модернизирането или създаването на нови железопътни връзки като част от устойчива транспортна система; предлага изграждането на трансгранична високоскоростна железопътна система между всички държави от Западните Балкани, която да е свързана с трансевропейската мрежа на ЕС;

51.  Отбелязва със загриженост настоящата икономическа ситуация в Косово; подчертава, че преди да се търсят начини за преодоляване на икономическото състояние, трябва първо да се повиши качеството на икономическите статистически данни за неговото оценяване;

52.  Призовава органите на Косово да работят за подобряването на надеждността на статистическата информация в съответствие с европейските стандарти и международните методологии;

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, както и на правителството и парламента на Косово.

(1) Резолюция 64/298 (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0434.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно доклада за напредъка на Исландия за 2012 г. и перспективите след изборите (2013/2932(RSP))

P7_TA(2014)0041 B7-0005/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. за откриване на присъединителни преговори с Исландия,

–  като взе предвид резултатите от присъединителната конференция с Исландия,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012—2013 г.“, и придружаващия доклад за напредъка на Исландия за 2012 г., приет на 10 октомври 2012 г. (COM(2012)0600),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Исландия, и по-конкретно резолюцията от 7 юли 2010 г. относно кандидатурата на Исландия за членство в Европейския съюз(1), резолюцията от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на Исландия за 2010 г.(2) и резолюцията от 14 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Исландия за 2011 г.(3),

–  като взе предвид споразумението от 14 януари 2013 г. относно ръководенето на преговорите за присъединяване към ЕС предвид наближаването на парламентарните избори, и правителствената платформа, приета от Прогресивната партия и Партията на независимостта на 22 май 2013 г.,

–  като взе предвид изявленията от 13 юни 2013 г. на министъра на външните работи на Исландия, Гунар Браги Свейнсон, и члена на Комисията, отговарящ за разширяването и европейската политика на съседство, Щефан Фюле,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Исландия изпълнява критериите от Копенхаген и че преговорите за присъединяване на Исландия бяха открити на 27 юли 2010 г. след одобрение от Съвета;

Б.  като има предвид, че 27 глави са отворени за преговори и 11 от тях са временно затворени;

В.  като има предвид, че новоизбраното исландско правителство замрази процеса на присъединяване и в момента се извършва оценка на преговорите за присъединяване и събитията в рамките на Европейския съюз с оглед на провеждането на дебат в Алтинг по тези въпроси;

Г.  като има предвид, че исландското правителство заяви, че преговорите за присъединяване няма да бъдат продължени без предварителното провеждане на публичен национален референдум;

1.  Отбелязва, че, в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз и съгласно положителния вот в Алтинг, исландското правителство кандидатства за членство в Европейския съюз на 17 юли 2009 г.;

2.  Приветства перспективата страна с добре функционираща демократична традиция, силни институции и гражданско общество да стане нова държава членка;

3.  Отбелязва, че Исландия има добър общ капацитет за поемане на задълженията, свързани с членството, особено предвид участието си в европейското икономическо пространство;

4.  Подчертава прозрачния и приобщаващ начин на водене на преговорите за присъединяване и приветства отварянето на 27 преговорни глави и предварителното затваряне на 11 от тях, което показва съществения напредък в процеса на присъединяване;

5.  Подчертава, че Европейският съюз остава твърдо решен да продължи и да приключи процеса на преговори за присъединяване;

6.  Отбелязва, че последните проучвания на общественото мнение показват, че мнозинството от исландците желаят финализиране на преговорите за присъединяване;

7.  Отбелязва, че Исландия продължава да бъде класифицирана като страна кандидатка;

8.  Отбелязва решението на правителството на Исландия да не чака края на преговорите за присъединяване, преди да организира референдум; очаква провеждането на парламентарен дебат и преглед от страна на Алтинг на оценката на преговорите за присъединяване и събитията в рамките на Европейския съюз; предлага съдействие при подготовката на посочената оценка; изразява надежда, че съответната оценка ще бъде приключена навреме и очаква по-нататъшни решения относно бъдещи действия, включително решение по въпроса дали да бъде организиран референдум по въпроса за продължаването на преговорите за присъединяване;

9.  Изразява надежда, че референдумът ще бъде организиран в разумен срок;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на председателя на Алтинг и на правителството на Исландия.

(1) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стp. 73. (2) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стp. 89. (3) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 61.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно положението в Южен Судан (2014/2512(RSP))

P7_TA(2014)0042 RC-B7-0018/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Судан и Южен Судан, по-специално тази от 10 декември 2013 г. относно усилията на международната общност в областта на развитието и изграждането на държавните структури в Южен Судан(1),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 2 януари 2014 г. и от 24 декември 2013 г. относно положението в Южен Судан,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител от 16 декември и от 28 декември 2013 г. относно положението в Южен Судан,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно Судан и Южен Судан,

–  като взе предвид местното изявление на ЕС от 20 декември 2013 г. на делегацията на Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 2132 (2013) от 24 декември 2013 г. и 2126 (2013) от 25 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 24 декември 2013 г., в което се призовава настоятелно ръководството на Южен Судан да овладее тревожното насилие срещу цивилно население,

–  като взе предвид доклада за положението, изготвен от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) от 7 януари 2014 г. — Доклад № 8 относно кризата в Южен Судан,

–  като взе предвид разговорите относно положението в Южен Судан, за които призова Съветът за мир и сигурност (СМС) на Африканския съюз, по-специално на заседанието си в Банджул на 30 декември 2013 г., и за които беше призовано на срещата на върха на Междуправителствения орган за развитие (ИГАД), проведена в Найроби на 27 декември 2013 г.,

–  като взе предвид изявлението от 8 януари 2014 г., направено от специалните пратеници на ИГАД след посещението им в Джуба с цел преговорите между правителството и бунтовниците да излязат от застоя,

–  като взе предвид суданското всестранно мирно споразумение от 2005 г.,

–  като взе предвид пътната карта за Судан и Южен Судан, изложена в комюникето на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 24 април 2012 г., която се ползва от пълната подкрепа на ЕС,

–  като взе предвид изявлението за печата, направено от председателя на Комисията на Африканския съюз, д-р Нкосазана Дламини-Зума, от името на Африканския съюз на 4 януари 2014 г.,

–  като взе предвид изявлението на изпълнителния секретариат на ИГАД от 19 декември 2013 г.,

–  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че политическият конфликт започна, след като президентът на страната Салва Кийр, принадлежащ към етническата група динка, обвини своя бивш вицепрезидент Риек Машар, от етническата група нуер, в планиране на държавен преврат срещу него; като има предвид, че Риек Машар отрече да е правил опит за преврат;

Б.  като има предвид, че правителството на Южен Судан арестува 11 високопоставени политици, включително бившия министър на финансите и бившия генерален секретар на Народното движение за освобождение на Судан, на основание предполагаем заговор за преврат срещу президента Кийр; като има предвид, че на 23 юли 2013 г. президентът Кийр разпусна целия кабинет и уволни вицепрезидента Риек Машар;

В.  като има предвид, че настоящият конфликт би трябвало да намери демократично, политическо решение и да проправи пътя за това институции, за които е постигнато демократично съгласие, да изградят новата държава, възникнала след референдума за независимост; като има предвид, че гражданското общество отправи искане за мирно политическо решение на проблема;

Г.  като има предвид, че страните в конфликта в Южен Судан започнаха преговори на 7 януари 2014 г. в Адис Абеба, под егидата на ИГАД; като има предвид, че прекратяването на враждебните действия, отварянето на хуманитарни коридори, освобождаването на политически затворници и защитата на цивилното население ще формират основния дневен ред на разговорите;

Д.  като има предвид, че нестабилността, бойните действия и мобилизирането на въоръжени сили продължиха, въпреки продължаващите мирни преговори; като има предвид, че понастоящем правителствени въоръжени сили се опитват да завладеят отново град Бор, последната столица на провинция, която все още е в ръцете на бунтовниците;

Е.  като има предвид, че пратеникът на САЩ Доналд Буут и пратеници от съседните на Южен Судан държави се срещнаха на 11 януари 2014 г. с Риек Машар, за да се опитат да включат предложенията на двете страни в проекта на документ за прекратяване на огъня;

Ж.  като има предвид, че на 8 януари 2014 г. няколко десетки човека участваха в поход на мира в Джуба, за да осъдят сраженията между лагерите на президента и сваления вицепрезидент;

З.  като има предвид, че настоящият конфликт, който придоби и етническо измерение, се корени в разцеплението от 1991 г. в рамките на Народното движение за освобождение на Судан между фракцията на Гаранг, вече починалия лидер на Народното движение за освобождение на Судан, на чиято страна бе Салва Кийр, и фракцията на Риек Машар, оспорваща ръководната роля на Гаранг;

И.  като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, съгласно която ще бъдат изпратени подкрепления под формата на 5 500 войници и 440 полицаи, за да се увеличи общият размер на въоръжените сили на мисията на ООН в Южен Судан;

Й.  като има предвид, че на 15 декември 2013 г. възникнаха военни сблъсъци между членове на охраната на президента във военните казарми в Джуба; като има предвид, че боевете започнаха да се разпространяват към региона около Джонглей;

K.  като има предвид, че са документирани масови извънсъдебни екзекуции, действия, насочени срещу лица на основата на етническата им принадлежност и произволни арести, като най-малко три масови гроба са установени на 6 януари 2014 г.;

Л.  като има предвид, че в резултат на настоящата криза в Южен Судан хиляди са убити и стотици хиляди цивилни граждани са разселени, като десетки хиляди, намиращи се в бази на ООН в цялата страна, се нуждаят спешно от основни здравни грижи, чиста вода и по-добри санитарно-хигиенни условия; като има предвид, че броят на южносуданските граждани, търсещи подслон в Уганда и Етиопия, нарасна драстично; като има предвид, че на 14 януари 2014 г. най-малко 200 цивилни граждани потънаха в злополука с ферибот на река Бели Нил, докато бягаха от боевете в град Малакал;

M.  като има предвид, че активните враждебни действия представляват основното предизвикателство пред достъпа на операциите за хуманитарна помощ; като има предвид, че в цялата страна достъпът на населението до храна продължава да бъде ограничен и са необходими доставки на основни хранителни продукти особено в Бор и Бентю; като има предвид, че насилието и разселването доведоха до загуба на средства за препитание, което засегна по-специално хранителните ресурси, и това в крайна сметка може да доведе до продоволствена криза;

Н.  като има предвид, че наскоро имаше атаки срещу лица от групата нуба, незаконни убийства, масови изнасилвания и произволни арести на цивилни граждани, живеещи в планините Нуба; като има предвид, че през последните две седмици на декември 2013 г. суданските правителствени милиции и въоръжени сили, подкрепяни от сили на сигурността, атакуваха много области около Кадугли и Диланж, хиляди цивилни граждани напуснаха своите домове и беше докладвано за извършването на незаконни убийства и масови изнасилвания на жени; като има предвид, че съществува риск тази криза да засегне много по-широк регион, който вече клони към нестабилност, и че този факт трябва винаги да се отчита при международната реакция на място;

O.  като има предвид, че източноафриканските съседи, включително Кения и Етиопия, оказаха натиск върху двете страни да положат усилия за намиране на мирно решение; като има предвид, че по искане на президента Кийр Уганда изпрати 1200 войници и военна техника за осигуряване на съоръжения като летището и правителствените сгради;

П.  като има предвид, че по искане на ООН за оказване на помощ, Механизмът за гражданска защита на Съюза беше задействан на 4 януари 2014 г. в подкрепа на Южен Судан с предоставяне на помощ в натура под формата на предоставяне на подслон, медицински материали, медикаменти, материали за подобряване на бита и храни;

Р.  като има предвид, че Република Южен Судан е една от най-бедните и най-слабо развити държави в света, като 50 % от нейното население живее под прага на бедността, процентът на смъртност сред родилките е най-висок в света, детската смъртност е сред най-високите, неграмотността е около 75 % и само една трета от населението има достъп до чиста вода; като има предвид, че продоволствената несигурност е заплаха за повече от един милион души годишно; като има предвид, че около 80 % от всички здравни грижи и основни услуги в Южен Судан се осигуряват от неправителствени организации, а достъпът до хуманитарна помощ все още е ограничен от активните враждебни действия и нападенията срещу хуманитарни работници и техните ресурси;

С.  като има предвид, че ЕС обяви, че ще предостави 50 милиона евро за хуманитарни действия в Южен Судан; като има предвид, че по този начин хуманитарната помощ на ЕС става 170 милиона евро до този момент през финансовите 2013 и 2014 години;

Т.  като има предвид, че на 31 декември 2013 г. агенции за оказване на помощ стартираха плана за реакция при кризата в Южен Судан; като има предвид, че OCHA отправи общ призив за 166 милиона щатски долара за справяне с кризата и подпомагане на приблизително 628 000 души от януари до март 2014 г.;

У.  като има предвид, че изграждането на държавни структури и преодоляването на несигурността изискват дългосрочна перспектива и сериозен, предвидим и стабилен ангажимент от страна на международната общност;

1.  Осъжда строго разразилите се напоследък боеве в Южен Судан и призовава всички страни в конфликта да оставят оръжието и незабавно да прекратят насилието, което причини смъртни случаи, телесни повреди и щети сред цивилното население и разселването на стотици хиляди лица от началото на кризата през декември 2013 г.;

2.  Изразява дълбоката си загриженост относно неотдавнашната ескалация на насилието в Южен Судан, която има сериозни хуманитарни, политически, икономически и социални последици и последици във връзка със сигурността в държава, която вече е крехка и нестабилна, и която би могла да дестабилизира целия Източноафрикански регион; изразява по-специално безпокойство във връзка с етническото измерение на конфликта; подчертава, че стремежът към вземане на властта чрез насилие или етническо разделение е в противоречие с демократичните принципи на правовата държава и нарушава международното право;

3.  Осъжда докладваните нарушения на правата на човека, призовава всички страни в конфликта незабавно да сложат край на всички нарушения на правата на човека, включително тези, засягащи бежанците и разселените лица, жените и хората, принадлежащи към уязвими групи, както и журналистите, и призовава тези, които са отговорни за нарушения на правата на човека, да бъдат подведени под отговорност; счита, че президентът Кийр и Риек Машар следва да направят всичко, което е по силите им, за да възпрат военните под техен контрол от извършване на подобни нарушения срещу хора;

4.  Настоятелно призовава всички засегнати страни да зачитат международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, както и да предоставят достъп и защита на хуманитарните агенции, идващи в помощ на страдащото цивилно население, и да отворят хуманитарни коридори за доставка на стоки и оборудване; отбелязва, че редица чуждестранни агенции за оказване на помощ вече са се оттеглили от Южен Судан, а тези, които остават, са затруднени да посрещнат потребностите на разселеното цивилно население; отбелязва също така, че тези агенции за оказване на помощ все още не са в състояние да достигнат много райони, в които се счита, че десетки хиляди души може би все още очакват помощ или се придвижват в търсене на подобна помощ;

5.  Настоятелно призовава двете страни в конфликта да постигнат споразумение и напълно подкрепя продължаващия процес на преговори в Адис Абеба, като призовава за незабавно прекратяване на огъня и усилия за намирането на начин за постигане на траен мир и стабилност; настоятелно призовава правителството и бунтовниците да се включат добросъвестно в безусловни, приобщаващи и всеобхватни политически разговори за успешното приключване на преговорите; приветства усилията на Африканския съюз и на ИГАД за насърчаване на приобщаващ диалог и медиация;

6.  Призовава за освобождаване на всички политически затворници и на 11-те политически лидери, които са задържани понастоящем, чието задържане се превърна в ключов въпрос в преговорите за мир;

7.  Призовава всички съседи на Южен Судан и регионални сили да работят в тясно сътрудничество, за да подобрят положението със сигурността в страната и региона и да намерят начин за мирно, трайно политическо решение на настоящата криза; подчертава, че сътрудничеството със Судан по-специално ще представлява подобрение на връзките, след като в началото на 2012 г. противниците в гражданската война стигнаха отново близо до конфликт в спорове, свързани с таксите за петрола и границите;

8.  Приветства решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз за създаване на комисия, която да разследва нарушения на правата на човека и други злоупотреби и да препоръча начини и средства за гарантиране на отчетност, помирение и намаляване на напрежението между всички общности; приветства засилването на капацитета на Мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS) за разследване в областта на правата на човека с подкрепата на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека;

9.  Изразява съжаление във връзка с решението, взето от върховния представител на ЕС, да прекрати мандата на специалния представител на Европейския съюз за Судан и Южен Судан, предвид сериозните политически вълнения в Судан и въоръжените конфликти; счита, че ако няма определен специален представител на ЕС за Судан и Южен Судан, ЕС ще остане встрани от международните преговори и усилия; следователно призовава върховния представител да отмени това решение и да продължи мандата на специалния представител за Судан и Южен Судан;

10.  Призовава международната общност да изпълни поетите от нея ангажименти към Южен Судан за финансиране и да мобилизира ресурси с цел да се реагира незабавно на влошаването на хуманитарното положение в Южен Судан;

11.  Изразява загриженост относно широкоразпространената корупция; изразява загриженост и относно това, че подобна корупция вреди на перспективите за установяване на свободна и справедлива демокрация, стабилност, устойчиво развитие и икономически растеж;

12.  Приветства решението за укрепване на UNMISS с допълнителни служители във военната, полицейската и логистичната област и цивилни служители; подчертава при все това, че е основна отговорност на държавата да защити цивилното население; приветства работата на специалния представител на ООН и ръководител на UNMISS, Хилде Джонсън;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Южен Судан, на комисаря за правата на човека на Южен Судан, на националното законодателно събрание на Южен Судан, на институциите на Африканския съюз, на Междуправителствения орган за развитие, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на Генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0546.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба с бездомността (2013/2994(RSP))

P7_TA(2014)0043 RC-B7-0008/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 2 и 3 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 9, 14, 151 и 153 от него,

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа, и по-специално член 31 от нея,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 34 и 36 от нея,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид декларацията си от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност(2),

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Преодоляване на бездомничеството в Европейския съюз“ (SWD(2013)0042),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(4),

–  като взе предвид шестте принципа, по които беше постигнато съгласие на министерската кръгла маса по въпросите на бездомността, състояла се по инициатива на ирландското председателство в Льовен на 1 март 2013 г.;

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че всички хора са родени свободни, с равно достойнство и равни права и че е задължение на държавите членки да насърчават и гарантират тези права;

Б.  като има предвид, че бездомността е нарушение на човешкото достойнство и правата на човека; като има предвид, че потребността от жилище е основна човешка потребност и е предпоставка за достоен живот и социално приобщаване;

В.  като има предвид, че бездомността се е превърнала в приоритет на политиката на ЕС по отношение на бедността в рамките на стратегията „Европа 2020“ и водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“, както и в пакета за инвестиции на ЕС в социалния сектор; като има предвид, че въпреки това настоящите равнища на бедност и социално изключване излагат на опасност целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване с поне 20 милиона на броя на хората в положение на бедност и социално изключване или изложени на риск да попаднат в него;

Г.  като има предвид, че бездомността представлява най-тежката форма на бедност и лишение и че през последните години се е увеличила в почти всички държави — членки на ЕС;

Д.  като има предвид, че най-тежко засегнатите от икономическата и финансовата криза държави членки са изправени пред безпрецедентно нарастване на бездомността;

Е.  като има предвид, че социалният и семейният профил на хората, ползващи социални жилища, се промени и че понастоящем търсенето на такива жилища се е увеличило;

Ж.  като има предвид, че в някои държави членки съществува недостиг на помещения за социално настаняване и нарастваща нужда от жилища на приемлива цена;

З.  като има предвид, че няколко органа на ЕС като например Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Съвет EPSCO), Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет и Парламентът отправиха призив към Комисията да разработи стратегия на ЕС за борба срещу бездомността или нещо подобно;

И.  като има предвид, че бездомността е по своята същност многостранен проблем, който изисква многостранен политически отговор;

Й.  като има предвид, че са налице все повече доказателства, че подходите, при които се поставя акцент на жилищното настаняване, са най-ефикасни;

К.  като има предвид, че върху бездомността се поставя все по-силен акцент в рамките на Европейския семестър, като някои държави членки включиха бездомността като приоритет за борба с бедността в своите национални програми за реформа за 2012 г. и 2013 г.;

Л.  като има предвид, че настоящата рамка на политики на ЕС и социалната действителност на място проправят път за подобрени и по-амбициозни действия по отношение на бездомността на равнището на ЕС;

М.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, притежават най-добре развитата система за социална закрила в света с най-високите вноски за социални обезщетения за населението;

Н.  като има предвид, че държавите членки, и по-специално регионалните и местните органи носят непосредствена отговорност за борбата срещу бездомността, а стратегията на ЕС играе допълваща роля;

О.  като има предвид, че е възможно Комисията да играе по-силна роля в рамките на своите съществуващи области на компетентност и при зачитане на принципа на субсидиарност;

П.  като има предвид, че все повече държави членки имат всеобхватна стратегия за борба срещу бездомността и биха могли да се възползват от европейско сътрудничество, за да продължат да разработват своите политики;

Р.  като има предвид, че бедността не е престъпление, и като има предвид, че бездомността не е нито престъпление, нито съзнателно избран начин на живот;

1.  Изтъква, че бездомните хора се борят, за да се справят с живота, и са принудени да живеят при нечовешки условия;

2.  Призовава настоятелно Комисията незабавно да разработи стратегия на ЕС за борба с бездомността като се придържа към насоките, посочени в резолюцията на Парламента от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността и в предложенията от други институции и органи на ЕС;

3.  Счита, че една стратегия на ЕС за борба с бездомността следва напълно да зачита Договора, в който се потвърждава „основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите“; счита, че отговорността за борбата с бездомността е на държавите членки и че следователно стратегията на ЕС за борба с бездомността следва да подпомага възможно най-ефективно държавите членки при поемането на тази отговорност, като същевременно изцяло се зачита принципа на субсидиарност;

4.  Призовава Комисията да създаде експертна група на високо равнище, която да я подпомага при подготовката и по-нататъшното разработване на стратегията на ЕС за борба с бездомността;

5.  Призовава Комисията да отчете надлежно бездомността в специфичните за всяка държава препоръки, в случаите на държави членки, за които спешно се изисква отбелязване на напредък по отношение на борбата с бездомността; призовава държавите членки още повече да засилят включването на борбата с бездомността в своите национални програми за реформа;

6.  Подчертава необходимостта да се съберат всеобхватни и съпоставими данни за бездомността, без да се заклеймяват бездомните хора; подчертава, че събирането на данни е предпоставка за разработването на ефикасни политики, водещи в крайна сметка до изкореняване на бездомността;

7.  Приветства разпоредбите на новия регламент за Европейския социален фонд относно установяването на показатели за наблюдение на ефективността на инвестициите по отношение на бездомните или лицата, засегнати от жилищно изключване; призовава Комисията да използва целия потенциал на тези нови инструменти;

8.  Приканва Комисията да използва програмата EaSI (програма за трудова заетост и социални иновации) като основен източник на финансиране за стратегия на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и транснационалния обмен, както и да продължава да изгражда своето сътрудничество с ключови европейски партньори;

9.  Призовава Комисията да включи бездомността във всички съответни области на политика на ЕС;

10.  Призовава Комисията да постави акцент върху следните приоритетни теми за стратегията на ЕС за борба с бездомността:

11.  Припомня своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно бездомността за основните елементи на стратегията на ЕС за борба с бездомността и подчертава в частност следните елементи:

12.  Настоятелно призовава държавите членки да направят възможно социално и достъпно жилищно настаняване, пригодено за най-уязвимите лица, с цел да се предотврати социалното изключване и бездомността;

13.  Призовава държавите членки да не нарушават международните договори за правата на човека и да спазват изцяло всички подписани от тях споразумения, включително Хартата на основните права, Международния пакт на ООН за граждански и политически права и преразгледаната Социална харта на Съвета на Европа;

14.  Настоятелно призовава държавите членки незабавно да сложат край на криминализирането на бездомните хора и да променят дискриминационните практики, използвани за възпрепятстване на бездомни хора от достъп до социални услуги и приюти;

15.  Призовава държавите членки да използват ресурсите по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, както и на други програми като Европейския социален фонд, за подобряване на положението на бездомните хора и проправяне на път към тяхното социално приобщаване и трудова интеграция;

16.  Призовава държавите членки и председателството на ЕС да провеждат редовно европейска кръгла маса на министрите от ЕС по въпросите на бездомността, както това беше започнато от ирландското председателство на ЕС през март 2013 г.; приканва Комисията да предоставя практическа и финансова подкрепа за тези срещи;

17.  Призовава държавите членки да задълбочат сътрудничеството си, за да насърчат обмена на поуки и най-добри практики и да разработят общ подход в политиките си;

18.  Призовава държавите членки да приложат цялостен подход при разработката на всеобхватни стратегии за борба с бездомността, които се основават на жилищно настаняване и включват силен превантивен акцент;

19.  Счита, че държавите членки и техните местни органи на управление, в сътрудничество с организациите на наемателите, следва да прилагат ефективни превантивни политики с цел намаляване на равнището на съдебното отстраняване от жилища;

20.  Приканва Съвета да обмисли въвеждането на препоръка относно гаранция с цел гарантиране на това, че нито едно лице в ЕС не е заставено да остане бездомно поради липсата на (спешни) услуги;

21.  Призовава държавите членки да работят съвместно със съответните организации за предоставяне на помощ в съответствие с националната практика с цел предоставяне на консултации и настаняване на бездомните;

22.  Подчертава спешната необходимост от борба с всяка форма на дискриминация на бездомните и с маргинализирането на цели общности;

23.  Подчертава, че осигуряването на правото на жилище е от съществено значение за упражняването на цял спектър други права, включително няколко политически и социални права;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, Комитета за социална закрила и на Съвета на Европа.

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (2) ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 19. (3) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 101. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно положението на защитниците на правата на човека и опозиционните активисти в Камбоджа и Лаос (2014/2515(RSP))

P7_TA(2014)0044 RC-B7-0033/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Камбоджа и Лаос,

—  като взе предвид местните изявления на ЕС от 4 януари 2014 г. относно насилието във връзка с трудовите спорове и от 23 септември 2013 г. относно новата законодателна власт в Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън след изборите в Камбоджа от 29 юли 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Камбоджа от 5 август 2013 г.,

—  като взе предвид доклада „Горчиво-сладка реколта — оценка на въздействието на инициативата „Всичко освен оръжие“ на Европейския съюз върху правата на човека в Камбоджа“ на „Equitable Cambodia and Inclusive Development International“ от 2013 г.,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 1997 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън относно изчезването на Сомбат Сомфон в Лаос от 21 декември 2012 г.,

—  като взе предвид изявлението, направено на 19 ноември 2013 г. от европейските партньори за развитие по време на заседанието на кръглата маса, организирано от Народна демократична република Лаос,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Народна демократична република Лаос от 1 декември 1997 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС от 2008 г. относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване и Декларацията на ООН от 18 декември 1992 г. относно защитата на всички лица от насилствено изчезване,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

Камбоджа

A.  като има предвид, че на 3 януари 2014 г. по време на мирни демонстрации на работници от текстилната промишленост с искане за увеличаване на заплатите, които бяха белязани с насилие, силите за сигурност откриха огън с бойни муниции срещу демонстрантите, като убиха петима и раниха над 30 души; като има предвид, че на 4 януари 2014 г. силите за сигурност насилствено опразниха Парка на свободата, където се бяха събрали опозиционни активисти;

Б.  като има предвид, че 23 души, включително защитници на правата на човека, бяха арестувани по време на неотдавнашните събития и според сведенията те са били бити и изтезавани;

В.  като има предвид, че напрежението, което ескалира с полицейското присъствие, доведе до забрана на демонстрациите;

Г.  като има предвид, че правото на свобода на мирни събрания е заложено в конституцията на Камбоджа, в член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 21 от Международния пакт за граждански и политически права;

Д.  като има предвид, че лидерите на Партията за национално спасение на Камбоджа Рейнси и Кем Соха бяха призовани да се явят пред Общинския съд в Пном Пен на 14 януари 2014 г.за разпит; като има предвид, че Сам Рейнси и Кем Соха могат да бъдат осъдени за подбуждане към граждански размирици;

Е.  като има предвид, че властите не предприеха всички необходими мерки за коригиране на някои от ключовите недостатъци на изборния процес, като например подобряване на надеждността на избирателния списък, гарантиране на равнопоставен достъп до медиите и предотвратяване на използването на държавни ресурси, включително провеждането на кампания от държавни служители и военни;

Ж.  като има предвид, че на 14 юли 2013 г. кралят даде амнистия на Сам Рейнси, което му даде възможност да се върне в Камбоджа; като има предвид обаче, че правото му да гласува и да се кандидатира на изборите не беше възстановено;

З.  като има предвид, че през септември 2013 г., след обявяването на изборните резултати, Партията за национално спасение на Камбоджа стартира тридневни ненасилствени масови демонстрации срещу официалните резултати от изборите за Народно събрание; като има предвид, че в отговор на тези мирни протести правителството разположи голям брой въоръжени полицейски сили и жандармерия;

И.  като има предвид, че продължава да се оказва тормоз над защитниците на правата на човека под формата на произволни арести или издаване на присъди въз основа на неверни или преувеличени обвинения за мирното упражняване на правата на човека и че цари климат на безнаказаност за подобни действия;

Й.  като има предвид, че Камбоджа е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на положението с правата на човека, особено вследствие на системното отчуждаване на земя и корупцията от страна на правителството, управляващата партия и частни субекти с официална подкрепа и защита;

К.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Камбоджа ще направи официално посещение в страната от 12 до 17 януари 2014 г.,

Л.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор на Камбоджа;

М.  като има предвид, че според твърденията много международни дружества, включително европейски дружества, са били замесени в нарушения на правата на поземлена собственост, по-конкретно в сектора на захарта, и като има предвид, че през ноември 2013 г. Кока-Кола пое ангажимент за „нулева толерантност“ към отчуждаването на земя без обезщетение;

Лаос

Н.  като има предвид, че според твърденията Сомбат Сомфон, активист в областта на правата на човека и околната среда, лидер на гражданското общество и съпредседател на деветия народен форум Азия–Европа, който се проведе във Виентян през октомври 2012 г. преди деветата среща на върха Азия—Европа (ASEM), е бил жертва на насилствено изчезване на 15 декември 2012 г. във Виентян; като има предвид, че семейството на Сомбат Сомфон не е успяло да го открие от този ден, въпреки многократните призиви към местните власти и претърсването на околностите;

О.  като има предвид, че по време на посещението на делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Лаос на 28 октомври 2013 г. въпросът за изчезването на Сомбат Сомфон беше повдигнат пред органите на Лаос;

П.  като има предвид, че свързани със случая основни въпроси, включително въпросът дали е било проведено разследване или не, остават нерешени повече от една година след неговото изчезване и че органите на Лаос отказаха помощ от чужбина за разследването на изчезването;

Р.  като има предвид, че европейските партньори на Лаос считат необяснимото изчезване на Сомбат Сомфон за много сериозен въпрос и смятат, че направените от правителството изявления по този случай не са нито достатъчни, нито убедителни;

С.  като има предвид, че на 15 декември 2013 г. 62 НПО призоваха за ново разследване на неговото изчезване; като има предвид, че на 16 декември 2013 г. работната група на ООН за насилствените или принудителни изчезвания настоятелно призова правителството на Лаос да направи всичко възможно, за да открие г-н Сомфон, да установи съдбата и местонахождението му и да търсят отговорност от извършителите;

Т.  като има предвид, че е имало няколко други случая на насилствени изчезвания; като има предвид, че и до днес местонахождението на други девет души — две жени, Кингкео и Сомчит, и седем мъже, Субих, Суан, Синпасонг, Хамсон, Ноу, Сомхит и Суригна, които бяха произволно задържани от силите за сигурност на Лаос през ноември 2009 г. на различни места в страната, остава неизвестно;

У.  като има предвид, че Лаос отчита най-бързия икономически растеж в Югоизточна Азия през последните години и че работата на гражданското общество е от решаващо значение, за да се гарантира, че правата на човека няма да бъдат пренебрегнати по време на бързото развитие на Лаос;

Камбоджа

1.  Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; осъжда несъразмерното и прекомерно използване на сила от страна на силите за сигурност в Камбоджа, което доведе до жертви и ранени;

2.  Призовава органите на Камбоджа да проявяват сдържаност към протестиращите и припомня, че всяко използване на сила от длъжностни лица трябва да бъде съобразено с принципите на законност, необходимост и пропорционалност;

3.  Призовава органите на Камбоджа да освободят незабавно несправедливо арестуваните 23-ма души;

4.  Настоятелно призовава органите на Камбоджа да проведат задълбочено разследване и да търсят отговорност от виновните за смъртните случаи и нараняванията на мирни демонстранти;

5.  Изразява загриженост относно положението на защитниците на правата на човека и опозиционните активисти в Камбоджа; осъжда всички политически мотивирани обвинения, съдебни решения и присъди срещу лица, критикуващи политиката, политици от опозицията, защитници на правата на човека и активисти по въпросите на земята в Камбоджа; подчертава, че органите трябва да гарантират, че правата на лицата и организациите на защита и утвърждаване на правата на човека са защитени, включително правото мирно да отправят критики и да се противопоставят на държавните политики чрез публични протестни събрания и стачки;

6.  Призовава правителството на Камбоджа да укрепи демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи и незабавно да отмени забраната за публични събрания;

7.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да признае легитимната роля на политическата опозиция в приноса ѝ към цялостното икономическо и политическо развитие на Камбоджа; призовава органите на Камбоджа да оттеглят незабавно призовките, издадени на лидерите на Партията за национално спасение на Камбоджа, Сам Рейнси и Кем Соха, и на профсъюзния лидер Ронг Кхун от Независимото сдружение на учителите в Камбоджа (CITA) и Конфедерацията на профсъюзите в Камбоджа (CCFU);

8.  Отбелязва със загриженост продължаващия спор относно предполагаемите нередности в избирателния процес; призовава политическите партии да работят заедно, за да установят всички възникнали пропуски, и да се споразумеят за мерки за подобряване на избирателния процес, по-специално с реформа на избирателния списък, достъп до медиите и балансирано отразяване, и Националната избирателна комисия, както и по структурните реформи в области, които ще допринесат за дългосрочното развитие на Камбоджа, включително съдебната реформа, реформата на Народното събрание и на други усилия за насърчаване на доброто управление и демокрацията;

9.  Призовава правителството на Камбоджа да приеме извършването на независимо разследване с международна подкрепа на твърденията за измами с гласуването и други нередности около изборите през юли 2013 г.;

10.  Призовава правителството и парламента на Камбоджа да приемат и прилагат закони с цел да се гарантира, че съдебната система функционира независимо от политическия контрол и корупцията;

11.  Призовава правителството на Камбоджа да създаде национална институция по правата на човека, да оказва пълно сътрудничество на специалните процедури на ООН и да позволи, по-конкретно, посещение на специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите и на специалния докладчик относно правото на свобода на мирни събрания и на сдружаване;

12.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да прекрати всички принудителни изселвания и да въведе и наложи мораториум върху изселванията в Камбоджа до създаването на прозрачна и отчетна правна рамка и на съответните политики, за да се гарантира, че изселванията се извършват единствено в съответствие с международните стандарти; призовава международните дружества да не се възползват пряко от тези принудителни изселвания без справедливо обезщетение;

13.  Приветства посещението на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Камбоджа от 12 до 17 януари 2014 г. и настоява правителството на Камбоджа да се съобрази с отправените в докладите на докладчика препоръки;

14.  Приветства инициативи като например наскоро стартираната Инициатива за прозрачност в текстилната промишленост (GITI), която е замислена като съвместен подход от правителствата, бизнеса и гражданското общество в държавите производители и държавите потребители и която цели постигането на споразумение за всеобхватни и съвместно наблюдавани трудови стандарти;

15.  Призовава институциите на ЕС, държавите членки и европейските и многонационалните дружества да подкрепят активно тази и подобни инициативи и да се ангажират с етични и социално отговорни корпоративни практики, включително гарантиране на добри условия на труд и заплати, признаване на правото на участие в профсъюзи и колективно договаряне и осигуряване на безопасни и хуманни условия на труд за всички работници;

16.  Призовава Комисията да предприеме спешни действия във връзка с констатациите на наскоро изготвената оценка на въздействието на функционирането на инициативата „Всичко освен оръжие“ на Европейския съюз върху правата на човека в Камбоджа и да обмисли възможността за включване в критериите за износителите от най-слабо развитите страни, които искат да се възползват от привилегиите на инициативата „Всичко освен оръжие“, на задължение да свидетелстват, че не са изгонили хора от тяхната земя и жилища без адекватно обезщетение;

17.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да следи отблизо ситуацията в Камбоджа;

Лаос

18.  Призовава правителството на Лаос да изясни състоянието на разследването относно местонахождението на Сомбат Сомфон, да отговори на множеството нерешени въпроси относно изчезването на Сомбат и да потърси и приеме помощ от чуждестранни експерти в областта на криминалистиката и правоприлагането;

19.  Счита, че липсата на реакция от страна на правителството на Лаос поражда подозрения, че властите биха могли да бъдат замесени в неговото отвличане;

20.  Отново призовава заместник-председателя/върховен представител да следи отблизо разследванията на правителството на Лаос във връзка с изчезването на Сомбат Сомфон;

21.  Призовава държавите членки да продължат да поставят въпроса за случая на Сомбат Сомфон пред правителството на Лаос; подчертава, че насилствените изчезвания продължават да бъдат основна пречка за присъединяването на Лаос към Съвета на ООН по правата на човека;

22.  Призовава правителството на Лаос да извърши цялостно, безпристрастно и ефективно разследване на всички твърдения за насилствени изчезвания, както и да разгледа въпроса за продължаващото потъпкване на гражданските и политическите права, включително свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания в Лаос, да гарантира зачитане и защита на правата на всички защитници на правата на човека, активисти, малцинства и членове на гражданското общество и да защитава правото на свобода на религията и убежденията;

23.  Призовава правителството на Лаос да ратифицира незабавно Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, подписана още през 2008 г.;

24.  Призовава органите на Лаос да осигурят насърчаването на реформи, които гарантират зачитането на основните права на човека, и напомня на Лаос за неговите международни задължения съгласно ратифицираните от него договори в областта на правата на човека;

25.  Изразява загриженост относно принудителното отчуждаване на земя и изселване без обезщетение и относно корупцията в Лаос;

o
o   o

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на секретариата на АСЕАН, на генералния секретар на ООН, на Върховния комисар на ООН по правата на човека, на правителството и Народното събрание на Кралство Камбоджа и на правителството и парламента на Лаос.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно последните избори в Бангладеш (2014/2516(RSP))

P7_TA(2014)0045 RC-B7-0034/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюциите на Европейския парламент относно Бангладеш, и по-специално тази от 21 ноември 2013 г. относно Бангладеш: права на човека и предстоящи избори (1), тази от 23 май 2013 г. относно условията на труд и стандартите за здраве и безопасност след неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш(2), тази от 14 март 2013 г. относно положението в Бангладеш(3) и тази от 17 януари 2013 г. относно неотдавнашните жертви на пожарите в текстилни фабрики, по-специално в Бангладеш(4),

—  като взе предвид като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Катрин Аштън, от името на Европейския съюз и по повод парламентарните избори в Бангладеш от 9 януари 2014 г., както и изявлението на върховния представител на Съюза, г-жа Катрин Аштън, относно подготовката за общите избори в Бангладеш от 30 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид изявлението от 20 декември 2013 г. на говорителя на върховния представител на ЕС, г-жа Катрин Аштън, относно мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Бангладеш,

—  като взе предвид съобщението за пресата от 1 декември 2013 г. на Върховния комисар на ООН за правата на човека, Нави Пилай, озаглавено „Политически рисковано поведение, водещо Бангладеш към ръба“;

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 5 януари 2014 г. в Бангладеш се проведоха общи избори под егидата на временното правителство, ръководено от бившия и настоящия министър-председател, Шейх Хасина, който беше премахнал традиционната система на Бангладеш на неутрално служебно правителство с 15-то изменение на конституцията през 2011 г.,

Б.  като има предвид, че 2013 г. се оказа, според докладваната информация, годината с най-голямо насилие в историята на Бангладеш след независимостта, като особено предизборният и избирателният период в Бангладеш бяха белязани от повсеместно насилие, блокади, стачни действия и сплашване на гласоподавателите, главно ръководени от опозицията, с над 300 убити от началото на 2013 г., включително поне 18 в деня на изборите, в резултат на което крехката икономика на Бангладеш беше парализирана;

В.  като има предвид, че изборите бяха бойкотирани от страна на алианса на опозицията, ръководен от Националистическа партия на Бангладеш, настояваща за служебно правителство, което „да не бъде обвързано с политическа партия“, и това доведе мащабна и единодушна победа за управляващата лига „Авами“ — като в повече от половината от избирателните райони имаше безспорно и ниско избирателно участие; като има предвид, че според получената информация избирателната комисия е трябвало да преустанови гласуването в над 300 избирателни секции, поради прояви на насилие;

Г.  като има предвид, че двете основни партии в Бангладеш имат дългогодишни традиции на безкомпромисна конфронтация и липса на доверие, което може да застраши впечатляващия социален и икономическия напредък на Бангладеш през последното десетилетие;

Д.  като има предвид, че мисията на ООН, начело с Оскар Фернандес-Таранко, която имаше за цел посредничество при постигането на компромис, приключи петдневното си посещение на 5 октомври 2013 г., без да бъде постигнат напредък;

Е.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун заяви, че съжалява, че страните не са постигнали съгласие преди изборите, и призова всички страни да гарантират мирна обстановка, „в която хората могат да запазят правото си на събиране и на изразяване“;

Ж.  като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, включително чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие; като има предвид обаче, че той не изпрати мисия за наблюдение на изборите, тъй като условията за представителни избори не бяха изпълнени поради липса на кандидати от опозицията;

З.  като има предвид, че избирателната комисия на Бангладеш заяви, че изборите са били свободни, честни и достоверни и че новото правителство, под ръководството на преизбрания министър-председател Шейх Хасина, положи клетва; като има предвид, че избирателната активност по време на тези избори беше много ниска (40% според данните от правителството, а според дипломатите, базирани в Дака - 20%, и дори още по-ниска от това според представителите на опозицията);

И.  като има предвид, че е наложено ограничение на движението на лидера на опозицията Халеда Зиа, като други видни членове на Националистическата партия на Бангладеш бяха наскоро арестувани, а има данни, че редица поддръжници на същата партия са се скрили поради страх от репресивни мерки;

Й.  като има предвид, че опозицията (Националистическата партия на Бангладеш) продължава да си сътрудничи с Джамаат-е-Ислами и с отцепническата групировка Хафезат-е-Ислам, които се считат за основните подбудители на насилието;

К.  като има предвид, че на 12 декември 2013 г. Абдул Кадер Молла, виден лидер на Джамаат-е-Ислами, беше първото лице, което беше екзекутирано поради военни престъпления, извършени по време на войната за независимост на Бангладеш, и като има предвид, че производствата на Международния наказателен съд на страната бяха силно оспорван избирателен въпрос, като шест от седемте лица бяха признати за виновни в извършването на военни престъпления и осъдени на смърт;

Л.  като има предвид, че по време на изборите и след тях хиляди граждани, принадлежащи към уязвимите малцинства, особено хиндуисти, са били жестоко нападани и прогонвани от домовете им, за което са подадени данни основно от активисти на Джамаат-е-Ислами, отчасти поради причини, свързани със съдебните процеси на Международния наказателен съд, тъй като голяма част от свидетелите на обвинението са хиндуисти;

М.  като има предвид, че най-малко един свидетел на Международния наказателен съд, Мустафа Хоуладер, беше убит дома му на 10 декември 2013 г.;

1.  Решително осъжда убийствата и широко разпространеното насилие, които избухнаха в страната по време на подготовката и в хода на изборите през януари 2014 г., по-специално нападенията срещу религиозни и културни малцинства и други уязвими групи; изразява сериозна загриженост относно парализирането на ежедневието в Бангладеш поради стачки и блокади, както и заради конфронтацията между двата политически лагера;

2.  Призовава правителството на Бангладеш незабавно да преустанови използването на всякакви репресивни методи от страна на силите за сигурност, в това число произволната стрелба с бойни патрони и мъченията при задържането, както и да освободи произволно арестуваните политици от опозицията; призовава за провеждането на незабавно, независимо и прозрачно разследване на последните случаи на жестока смърт преди и след изборите и за изправянето на извършителите пред съда, както и на тези в службите за сигурност;

3.  Припомня за репутацията на Бангладеш като толерантно общество в рамките на светска държава и призовава бангладешките органи да осигурят по-голяма защита на етническите и религиозните малцинства, изложени на риск, както и да гарантират ефективно преследване на всички подбудители на междуобщностно насилие;

4.  Изразява искрено съжаление, че парламентът на Бангладеш и политическите партии не са успели да постигнат съгласие относно приобщаващ механизъм за изборите, и настоятелно призовава правителството и опозицията да поставят интересите на Бангладеш на първо място, като мярка за неотложност, и да намерят компромис, който да даде възможност на населението на Бангладеш да изрази своя демократичен избор по представителен начин; счита, че всички варианти следва да бъдат разгледани, включително ранни избори, ако всички законни политически партии са готови да се кандидатират и да предоставят на избирателите избор;

5.  Призовава ЕС да използва всички средства, които има на разположение, за да подпомогне този процес, когато това е необходимо, и да се възползва в пълна степен от своите ресурси, по-специално Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Инструмента за стабилност; също така призовава своята Дирекция за подкрепа на демокрацията да превърне Бангладеш в съществен елемент, върху който да се съсредоточи акцента на дейностите на Бюрото за насърчаване на парламентарната демокрация;

6.  Счита, че в интерес на бъдещето на Бангладеш, партиите, ползващи се с репутация във връзка с демокрацията, трябва да развият култура на взаимно уважение; настоятелно призовава Националистическата партия на Бангладеш недвусмислено да се дистанцира от Джамаат-е-Ислами и Хафезат-е-Ислам;

7.  Подчертава, че партиите, които прибягват до терористични актове, следва да бъдат забранени;

8.  Признава, че въпреки значителните си недостатъци Международния наказателен съд изигра важна роля за осигуряване на обезщетение и обръщане на внимание на жертвите и засегнатите от войната за независимост на Бангладеш;

9.  Въпреки това изразява загриженост относно увеличаването на броя на лицата с издадена смъртна присъда в Бангладеш освен шестте присъди на Международния наказателен съд, и по-специално осъждането на смърт на 152 войници във връзка с кървавия бунт през 2009 г. и неотдавнашното екзекутиране на Абдул Кадер Молла; призовава правителството и парламента да отменят смъртното наказание, и да заменят всички смъртни присъди; призовава освен това органите незабавно да създадат ефективен механизъм за защита на свидетелите в дела пред Международния наказателен съд;

10.  Призовава също и правителството да преразгледа Акта за информационните и комуникационните технологии и Акта за борба с тероризма, които придобиха по-голяма строгост по време на последното правителство и които могат да доведат до произволно инкриминиране на гражданите;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Бангладеш.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0516. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0230. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0100. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0027.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно неотдавнашните действия за инкриминиране на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица (2014/2517(RSP))

P7_TA(2014)0046 RC-B7-0043/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Африканската харта за правата на човека и народите и Конституцията на Индия,

—  като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите относно правата на човека, предвидено в него, и по-специално член 8, параграф 4 и член 9,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз и член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които задължават ЕС и неговите държави членки да поддържат и насърчават в своите отношения с останалия свят всеобщите права на човека и защитата на физическите лица,

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 декември 2013 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,

—  като взе предвид изявлението на Катрин Аштън от 15 януари 2014 г., в което тя изразява загриженост за удостоверяването с подпис на Закона за (забрана на) еднополовите бракове в Нигерия,

—  като взе предвид своята предходна резолюция от 5 юли 2012 г. относно насилието срещу лесбийките и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в Африка(1), своята позиция от 13 юни 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.(2), и своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(3),

—  като взе предвид своите предходни резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма(4), от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)(5) и от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на Дейвид Като(6),

—  като взе предвид своите предходни резолюции от 15 март 2012 г.(7) и 4 юли 2013 г.(8) относно положението в Нигерия,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия(9),

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължение да предотвратяват насилието, подбуждането към омраза и стигматизацията на основата на лични характеристики, включително сексуалната ориентация, половата идентичност и проявлението на пола;

Б.  като има предвид, че тъй като около 78 държави продължават да считат действията по взаимно съгласие между пълнолетни лица от същия пол за престъпление, като 7 държави предвиждат смъртно наказание за подобни „престъпления“ (Иран, Мавритания, части от Нигерия, Саудитска Арабия, части от Сомалия, Судан и Йемен); като има предвид, че тези правни ограничения са остарели в светлината на цялостното интегриране на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица през последните десетилетия, и като има предвид, че положителното развитие в много държави следва да служи като пример за глобалното подобрение по отношение на въпросите, свързани с ЛГБТИ лица;

В.  като има предвид, че за действия по взаимно съгласие между лица от един и същи пол в Уганда е налагано вече наказание лишаване от свобода за 14 години, а в Нигерия — наказание лишаване от свобода за 7 години (или смъртно наказание в 12-те държави, които прилагат законите на шериата) и че същите деяния вече не се считат за престъпления в Индия вследствие на решение на Регионалния съд в Делхи от 2009 г.;

Г.  като има предвид, че на 20 декември 2013 г. парламентът на Уганда прие Закон за борба с хомосексуализма, който предвижда наказания лишаване от свобода до 7 години за подкрепа на правата на ЛГБТИ лица, до 3 години лишаване от свобода за незаклеймяване на ЛГБТИ лица и доживотен затвор за „рецидивисти“ или за серопозитивни дейци, и като има предвид, че действия по взаимно съгласие между партньори от един и същи пол вече са инкриминирани съгласно раздел 145 от Наказателния кодекс на Уганда;

Д.  като има предвид, че на 17 декември 2013 г. нигерийският сенат прие Закон за (забрана на) еднополовите бракове, който предвижда наказания до 14 години лишаване от свобода за лица в еднополова връзка и до 10 години лишаване от свобода за лица, които са свидетели на отношения между партньори от един и същи пол или които държат барове за ЛГБТИ, създават организации на ЛГБТИ или организират срещи на ЛГБТИ; като има предвид, че законът е удостоверен с подпис от президента Джонатан Гудлък през януари 2014 г.;

Е.  като има предвид, че на 11 декември 2013 г. Върховният съд на Индия отмени решение на Регионалния съд на Делхи, съгласно което раздел 377 от Наказателния кодекс на Индия — закон от колониалната епоха за забрана на хомосексуалността — нарушава принципа на равенство, заложен в Конституцията на Индия, и като има предвид, че по този начин се инкриминира отново хомосексуалността с наказание, което може да достигне до доживотен затвор;

Ж.  като има предвид, че през юни 2013 г. руската Държавна Дума прие закон за забрана на т.нар. „хомосексуалната пропаганда“, който силно ограничава свободата на словото и на събранията за организациите на ЛГБТИ, и като има предвид, че президентът Владимир Путин го е удостоверил с подпис;

З.  като има предвид, че медиите, обществеността, както и политическите и религиозните лидери в тези държави, все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лица, да ограничават техните права и да узаконяват насилието срещу тях;

И.  като има предвид, че множество държавни глави и правителствени ръководители, лидери от ООН, правителствени и парламентарни представители, ЕС (включително Съвета, Парламента, Комисията и върховния представител) и множество лица със световна известност са осъдили категорично законите, инкриминиращи ЛГБТИ лица;

1.  Осъжда категорично тези тежки заплахи за всеобщите права на живот, на свобода от изтезания и от жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, на неприкосновеност на личния живот и на свобода на словото и събранията, наред с всички форми на дискриминация и правни ограничения по отношение на ЛГБТИ лица и всеки, който защитава техните права на човека; подчертава факта, че равенството на ЛГБТИ лица е неоспорим елемент от основните права на човека;

2.  Осъжда категорично приемането на все по-репресивни закони срещу ЛГБТИ лица; отново заявява, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в обхвата на правото на лицата на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право и националните конституции; призовава гореспоменатите 78 държави да спрат инкриминирането на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол;

3.  Призовава президента на Уганда да наложи вето на Закона за борба с хомосексуалността и да отмени раздел 145 от Наказателния кодекс на Уганда; припомня на правителството на Уганда неговите задължения съгласно нормите на международното право и съгласно Споразумението от Котону, което призовава за зачитане на всеобщите права на човека;

4.  Осъжда категорично приемането и удостоверяването с подпис на Закона за (забрана на) еднополовите бракове в Нигерия; призовава президента на Нигерия да отмени този закон, наред с раздели 214 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия;

5.  Подчертава факта, че действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от същия пол са законни в Буркина Фасо, Бенин, Чад, Централноафриканската република, Конго, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Мадагаскар, Мали, Нигер, Руанда и Южна Африка, както и че дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е забранена в Конституцията на Южна Африка, което показва, че африканските подходи към този въпрос се различават;

6.  Изисква от Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да изразят категоричното си противопоставяне на въпросните три закона, и да покажат ясно, че законите ще имат значителни последици за двустранните отношения между съответните държави и ЕС и неговите държави членки;

7.  Приветства инициативата на индийското правителство да поиска от Върховния съд да преразгледа своето решение на основание, че то нарушава конституционния принцип на равенство; призовава парламента на Индия да отмени раздел 377 от Наказателния кодекс на Индия, ако Върховният съд не преразгледа своето решение;

8.  Изразява дълбока загриженост от отрицателните последици на закона, забраняващ пропагандата на „нетрадиционни сексуални отношения“ в Русия, който повишава нивото на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ лица; призовава руските органи да отменят този закон и призовава за продължаване на международната бдителност по въпроса;

9.  Припомня, че закони, инкриминиращи действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол и защитата на правата на човека на ЛГБТИ лица, представляват голяма пречка в борбата срещу ХИВ/СПИН, увеличават системно предаването на ХИВ и полово предавани болести, тъй като изложените на риск групи се опасяват да влизат в контакт с медицински специалисти, както и допринасят за създаване на климат на екстремна хомофобия и дискриминация; отбелязва, че тези закони ще доведат, наред с другото, до още по-голямо затрудняване на превенцията на ХИВ/СПИН в държавите с високи нива на предаване;

10.  Подчертава, че по-нататъшното инкриминиране на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол ще затрудни допълнително както постигането на Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на равенството между половете и борбата с болестите, така и постигането на успех по отношение на рамката за развитие след 2015 г.;

11.  Призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да използват всички съществуващи канали, включително двустранни и многостранни форуми, и текущите преговори за споразумение за свободна търговия с Индия, за да изразят най-категорично несъгласието си с инкриминирането на ЛГБТИ лица;

12.  Призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да отпуснат цялата възможна помощ на неправителствени организации и защитници на правата на човека, като прилагат насоките на Съвета за ЛГБТИ лица, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и други програми;

13.  Призовава Комисията и Съвета да включат изрично недопускането на дискриминация, основана на сексуална ориентация, по време на следващото преразглеждане на Споразумението от Котону, както беше поискано няколкократно от Парламента;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на държавите членки, на националните правителства и парламенти на Уганда, Нигерия, Индия и Русия, както и на президентите на Уганда, Нигерия и Русия.

(1) OВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 88. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0273. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0575. (4) OВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 25. (5) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 134. (6) OВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 62. (7) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 97. (8) Приети текстове, P7_TA(2013)0335. (9) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 13.