(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0162),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0088/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

–  като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0032/2014),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 327, 12.11.2013 г., стр. 42. (2) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114, параграф 1 от него, [Изм. 1]

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Трябва да бъдат направени определен брой изменения в Директива 2008/95/EО на Европейския парламент и на Съвета(3). С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)  С Директива 2008/95/ЕО бяха хармонизирани някои основни материалноправни разпоредби в областта на марките, за които, към момента на приемането ѝ, се считаше, че най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, поради факта че възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги в Съюза.

(3)  Защитата на марките в държавите членки съществува редом с наличната на равнището на Съюза защита, осигурена от марките на Общността, които представляват единни по своя характер права върху интелектуална собственост, валидни на цялата територия на Съюза, в съответствие с предвиденото в Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета(4). Съжителството на системи на марки на национално равнище и на равнището на Съюза фактически е крайъгълен камък в подхода на Съюза към защитата на интелектуалната собственост.

(4)  В допълнение към съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост(5) Комисията извърши обстойна оценка на функционирането на системата на марките в Европа като цяло както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, включително и на взаимодействието между тях.

(5)  В своите заключения от 25 май 2010 г. относно бъдещото преразглеждане на системата на търговските марки в Европейския съюз(6) Съветът призова Комисията да представи предложения във връзка с преразглеждането на Регламент (ЕО) № 207/2009 и на Директива 2008/95/EО. В процеса на преразглеждане на директивата следва да се предвидят мерки за по-пълното ѝ хармонизиране с Регламент (ЕО) № 207/2009, с което се очаква да бъдат намалени случаите на разминаване в уредбата на системата на марките в Европа като цяло, като същевременно се поддържа националната закрила на търговските марки като привлекателен вариант за заявителите. В този контекст следва да бъде гарантирано отношението на взаимно допълване между системата на търговски марки на Европейския съюз и на националните системи на търговски марки. [Изм. 2]

(6)  В съобщението си, озаглавено „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ от 24 май 2011 г.(7), Комисията направи извода, че за да може да бъде отговорено на нарастващите очаквания на заинтересованите лица за все по-бързи, по-висококачествени и по-стандартизирани системи за регистрация на търговски марки, които трябва да са по-последователни, по-лесни за използване, по-достъпни и по-съвременни от технологична гледна точка, системата на търговските марки в Европа като цяло трябва да бъде осъвременена и адаптирана към епохата на интернет.

(7)  Проведените консултации и оценяване в хода на подготовката на настоящата директива показаха, че независимо от предишната частична хармонизация на националните законодателства, европейската бизнес среда продължава да бъде твърде нееднородна, което ограничава възможностите за достъп до защитата, осигурявана от марките като цяло, и по този начин има пагубен ефект върху конкурентоспособността и растежа.

(8)  Поради това, с цел да се спомогне за постигането на целта за насърчаване и изграждане на добре функциониращ единен пазар и да се улесни придобиването и защитата на търговски марки в Съюза, е необходимо да се разшири ограниченият обхват на сближаването, постигнат с Директива 2008/95/ЕО, като то обхване всички аспекти на материалното право в областта на марките, уреждащо марките, защитени чрез регистрация, по силата на Регламент (ЕО) № 207/2009.

(9)  С цел улесняване на регистрацията на марки и на нейното управление в целия Европейски съюз, е особено важно сближаването да обхване не само материалноправните разпоредби, но и процесуалните правила. Поради това следва да се хармонизират основните процесуални правила в държавите членки и в системата на европейската марка марката на Европейския съюз, включително онези от тях, чиито различия причиняват сериозни проблеми, що се отнася до функционирането на вътрешния пазар. По отношение на производствата, уредени в националното право, е достатъчно да се определят основните принципи, като на държавите членки се даде свободата да въведат по-детайлни правила.

(10)  От изключително важно значение е да се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки и че защитата на марките на национално равнище е същата като защитата на европейските марки марките на Европейския съюз. Подобно на разширената защита, предоставена на европейските марки марките на Европейския съюз, които се ползват с репутация в Съюза, разширена защита следва да бъде предоставена и на национално равнище за всички регистрирани марки, които се ползват с известност в съответната държава членка. [Изм. 3. Това изменение се прилага за целия текст]

(11)  Директивата не следва да лишава държавите членки от правото да продължат да защитават марките, придобити чрез използване, но следва да отчита съществуването им само доколкото имат отношение към марките, придобити чрез регистрация.

(12)  Постигането на целите, към които е насочено сближаването на законодателствата, изисква условията за придобиване и запазване на правата върху регистрирана марка по принцип да бъдат идентични във всички държави членки.

(13)  За тази цел е необходимо да бъдат изброени примери за знаци, които могат да съставляват марка, при условие че тези знаци могат да послужат за разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. С оглед да се постигнат целите на системата за регистрация на марки, а именно за да се гарантират нужните правна сигурност и добро управление, също така е от особено важно голямо значение да се заложи изискването знакът да може да бъде представен в регистъра по начин, който позволява да се определи точният обект на защитата е ясен, точен, независим, лесно достъпен, устойчив и обективен. Поради това следва да бъде разрешено даден знак да бъде представен чрез всяка подходяща форма, а не непременно чрез графични средства, доколкото представянето използва широко разпространена технология и дава достатъчно гаранции за тази цел. [Изм. 4]

(14)  Освен това основанията за отказ или недействителност във връзка със самата марка, включително липсата на всякакъв отличителен характер, или конфликти между марката и по-ранни права, следва да бъдат изброени изчерпателно, дори и ако някои от тези основания са посочени като възможност в отделни държави членки, които поради това могат да запазят или да въведат тези основания в своето законодателство.

(15)  С цел да се гарантира, че равнищата на закрила, предоставени на географските указания от други инструменти на правото на Съюза, се прилагат еднакво и в пълна степен при проучването на абсолютните и относителните основания за отказ на цялата територия на Съюза, в настоящата директива следва да бъдат включени същите разпоредби, свързани с географските указания, като съдържащите се в Регламент (ЕО) № 207/2009.

(16)  Защитата, предоставена от регистрирана марка, чиято функция именно е да гарантира марката като обозначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага и в случай на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. Необходимо е понятието за сходство да се тълкува във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество елементи и особено от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги, следва да съставлява конкретно условие за такава защита. Начините, по които се установява вероятността от объркване, и по-специално тежестта на доказване, следва да бъдат уредени от националните процесуални правила, които настоящата директива не следва да засяга.

(17)  С цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие с принципа за приоритет, съгласно който по-рано регистрирана марка има предимство пред по-късно регистрирани марки, е необходимо да се предвиди, че упражняването на правата, предоставени от марка, не следва да засяга правата на притежателите ѝ, придобити преди подаването на заявката или датата на приоритет на марката. Това е в съответствие с член 16, параграф 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост от 15 април 1994 г. (наричано по-долу„Споразумението ТРИПС“)(8).

(18)  Целесъобразно е да се предвиди, че нарушение на марка може да бъде установено само ако бъде констатирано, че марката или знакът, с които е извършено нарушението, се използват в търговската практика за отличаване на търговския произход на стоки или услуги. Използването за други цели следва да бъде уредено по силата на националното право.

(19)  С цел да се гарантира правната сигурност и за по-голяма яснота е необходимо да се поясни, че не само в случай на сходство, но също така и в случай на идентичен знак, използван за идентични стоки или услуги, на дадена марка се предоставя защита само ако и доколкото основната функция на марката, която се състои в гарантиране на търговския произход на стоките или услугите, е засегната по неблагоприятен начин. [Изм. 5]

(20)  Поради това нарушенията на марка следва да включват също така и използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на търговския произход на стоките или услугите.

(21)  С цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие със законодателството на Съюза, е целесъобразно да се предвиди, че притежателят на марка следва да има право да забрани на трето лице да използва знак в сравнителна реклама, когато такава сравнителна реклама е в противоречие с Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9).

(22)  С цел укрепване на защитата на марките и по-ефективна борба с фалшифицирането, без да се засягат правилата на СТО, и по-конкретно член V от ГАТТ относно свободата на транзитното преминаване, притежателят на регистрирана марка следва да има право да забрани на трети лица да внасят стоки на митническата територия на държавата членка без да бъдат пуснати в свободно обращение на тази територия, когато такива стоки идват от трети страни държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която по същество е идентична с марката, регистрирана по отношение на такива стоки. Това следва да не засяга безпроблемния превоз на генерични лекарства в съответствие с международните задължения на Европейския съюз, и по-конкретно отразените в Декларацията относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха от Министерската конференция на СТО. [Изм. 55]

(22a)  Притежателят на търговска марка има право да предприеме съответните правни действия, включително, inter alia, право да поиска от националните митнически органи да предприемат действия по отношение на стоките, за които се счита, че нарушават правата на притежателя на марката, като например задържане и унищожаване в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10). Митническите органи следва да извършват съответните процедури, предвидени в Регламент (ЕС) № 608//2013, по искане на даден притежател на марка и въз основа на критериите за анализ на риска. [Изм. 7]

(22б)  Член 28 от Регламент (ЕС) № 608/2013 предвижда, че притежателят на правото носи отговорност пред държателя на стоките, когато, inter alia, впоследствие бъде установено, че въпросните стоки не нарушават право на интелектуалната собственост. [Изм. 8]

(22в)  Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки с оглед на гарантирането на безпроблемния превоз на генерични лекарства. Следователно притежател на марка не следва да има право да възпрепятства трета страна да внася стоки, в контекста на търговска дейност, на митническата територия на държавата членка въз основа на сходства, привидни или действителни, между международното непатентовано наименование (INN) за активната съставка на лекарствата и регистрирана марка. [Изм. 9]

(23)  С цел по-ефективно да се предотвратява въвеждането на фалшифицирани стоки, предмет на нарушение, особено в контекста на продажбите по интернет, доставяни в малки пратки съгласно определението на Регламент (ЕС) № 608/2013, притежателят на марка с действителна регистрация следва да има право да забрани вноса на посочените стоки в Съюза в случаите, при които само изпращачът на стоките действа с търговска цел фалшифицираните стоки осъществява търговска дейност. В случаите, когато са предприети такива мерки, физическите или юридическите лица, които са поръчали стоките, се уведомяват за причината за мерките, както и за техните законни права по отношение на изпращача. [Изм. 10]

(24)  С цел да се даде възможност на притежателите на регистрирани марки за по-ефективна борба срещу фалшифицирането, те следва да имат право да забранят поставянето върху стоките на марка, предмет на нарушение, както и извършването на подготвителни действия преди това поставяне.

(25)  Изключителните права, предоставяни от марка, не дават право на притежателя да забрани използването на знаци или означения, които се използват по честен начин и в съответствие с почтените практики в областта на промишлеността и търговията. С цел да се създадат равни условия за търговските наименования и марките, предвид факта, че за търговските наименования редовно се предоставя неограничена защита срещу по-късни марки, подобна употреба следва да се разбира като включваща използването само на лични имена. Тя трябва също така да включва използването на описателни или неотличителни знаци или означения като цяло. Освен това притежателят следва да няма право да препятства като правило честното и почтено използване на марката за идентифициране или обозначаване на стоки или услуги като негови собствени.

(26)  От принципа на свободно движение на стоки следва, че притежателят на марка не трябва да може да забранява използването ѝ от трето лице във връзка със стоки, които са били пуснати в обращение в Съюза под тази марка от него самия или с негово съгласие, освен ако притежателят има основателни причини да се противопостави на последващи продажби на стоките.

(27)  С оглед на правната сигурност и без несправедливо накърняване на интересите на притежателя на по-ранна марка, е важно да се предвиди, че последният вече не може да иска обявяване на недействителност, нито да се противопостави на използването на марка, по-късна от неговата собствена, чиято употреба съзнателно е търпял през достатъчно продължителен период, освен ако заявката за по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(28)  С цел да се гарантира правната сигурност и да се запазят правата, свързани със законно придобитите марки, е целесъобразно и необходимо, без да се засяга принципът, според който по-късната марка не може да бъде противопоставена на по-ранната марка, да се предвиди, че притежателите на по‑ранни марки не следва да имат право да се сдобият с отказ или обявяване на недействителност или да се противопоставят на използването на последваща марка, когато тя е придобита в момент, в който по-ранната марка е подлежала на обявяване за недействителна или на отмяна, например тъй като все още не е придобила отличителност чрез използване, или когато не е било възможно по‑ранната марка да бъде противопоставена на последващата марка, тъй като не са били приложими необходимите условия, например когато по-ранната марка все още не се е сдобила с известност.

(29)  Марките изпълняват предназначението си да отличават стоките или услугите и да дават възможност на потребителите да правят информиран избор само когато действително се използват на пазара. Изискване за използване освен това е необходимо с цел да се намали общият брой на марките, които са регистрирани и защитени в Съюза, а оттук и броят на възникващите конфликти между тях. Поради това е от особено важно значение да се заложи изискването регистрираните марки действително да се използват във връзка със стоките или услугите, за които са регистрирани, или, ако не се използват, да подлежат на отмяна в срок от пет години след датата на регистрация. [Изм. 11]

(30)  Съответно отделната регистрирана марка следва да бъде защитена само доколкото действително се използва, като по-ранна регистрирана марка не би следвало да дава възможност на нейния притежател да я противопостави на по‑късна марка или да иска обявяването на последната за недействителна, ако същият притежател не е започнал реално да използва своята марка. Освен това държавите членки следва да предвидят, че марката не може да бъде успешно противопоставена в производство за установяване на нарушение, ако се установи в резултат на възражение, че марката може да бъде отменена или — в случай на предявен иск, който има за предмет по-късно право — че е можело да бъде отменена към момента на придобиване на по-късното право.

(31)  Целесъобразно е да се предвиди, че когато е била претендирана предходност за национална марка спрямо европейска марка на Европейския съюз и след това националната марка е била обект на отказ от права или е изтекъл срокът ѝ на защита, валидността на тази национална марка все още може да бъде оспорена. Оспорването следва да се сведе до ситуациите, при които националната марка е можело да бъде обявена за недействителна или да бъде отменена към момента на заличаване на марката от регистъра.

(32)  От съображения за съгласуваност и с цел да се улесни използването в търговската дейност на марките в Съюза, правилата, приложими за марките като обекти на собственост, следва да се хармонизират с вече въведените за европейските марки марките на Европейския съюз правила и следва да включват правила относно предаването и прехвърлянето, лицензиите, вещните права, принудителното изпълнение и производствата по несъстоятелност.

(33)  Колективните марки се оказаха полезен инструмент за промотиране на стоки или услуги със специфични общи характеристики. Поради това е целесъобразно националните колективни марки да се подчинят на правила, които са сходни с правилата, приложими за европейските колективни марки.

(34)  С цел да се подобри и улесни достъпът до защита на марките и да се повиши правната сигурност и предвидимост, производството за регистрация на марки в държавите членки следва да бъде ефикасно и прозрачно и да се придържа към правила, сходни с приложимите за европейските марките на Европейския съюз правила. С цел да се постигне съгласувана и балансира система на марките както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, всички централни ведомства в областта на интелектуалната собственост на държавите членки следва да сведат извършваното от тях служебно разглеждане във връзка с определяне на това дали дадена марка отговаря на условията за регистрация само до отсъствието на абсолютни основания за отказ. Това обаче не следва да бъде в ущърб на правото на тези ведомства по искане на заявителите да търсят по-ранни права с чисто информативна цел и без с това да се накърнява или това да има обвързващо действие за последващия процес на регистрация, в т.ч. произтичащите от него производства по опозиция. На държавите членки следва да се предостави свобода да вземат решение дали да провеждат служебно разглеждане на относителните основания за отказ. [Изм. 12]

(35)  С цел да се гарантира правната сигурност по отношение на обхвата на правата върху марки и да се улесни достъпът до защита на марката, определянето и класифицирането на стоки и услуги, обхванати от използването на дадена марка, следва да се придържат към едни и същи правила във всички държави членки и да бъдат хармонизирани с приложимите за европейските марки марките на Европейския съюз правила. С цел да се даде възможност на компетентните органи и на икономическите оператори да определят обхвата на търсената с марката защита единствено въз основа на подадената заявка, посочването на стоките и услугите следва да бъде достатъчно ясно и прецизно. При използването на общи понятия следва да се приеме, че в тях се включват само стоките и услугите, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на понятието.

(36)  С цел осигуряване на ефективна защита на марките, държавите членки следва да осигурят достъп до ефикасно административно производство по опозиция, даващо възможност на носителите на права върху по-ранни марки да подадат опозиция срещу регистрацията на заявена марка. Освен това, с цел да се въоръжат с ефикасни средства за отмяна или обявяване на марките за недействителни, държавите членки следва да предвидят административно производство за отмяна или обявяване на недействителност, сходно с приложимото за европейските марки марките на Европейския съюз на равнището на Съюза.

(37)  Централните ведомства в областта на интелектуалната собственост в държавите членки следва да сътрудничат помежду си и с Агенцията на Европейския съюз за марките, дизайните и моделите интелектуална собственост (наричана по-долу „Агенцията“) във всички области на регистрация и управление на марките с цел насърчаване на сближаването на практиките и на използваните инструменти, например посредством създаването и текущото обновяване на общи или свързани помежду им бази данни и портали с цел консултиране и за изследователски цели. Ведомствата на държавите членки и Агенцията следва да си сътрудничат и във всички останали сфери на тяхната дейност, имащи отношение към защитата на марките в Съюза.

(38)  Настоящата директива не следва да изключва възможността към марките да бъдат прилагани правни разпоредби на държавите членки извън правото в областта на марките, например разпоредбите за нелоялна конкуренция, гражданска отговорност или защита на потребителите.

(39)  Всички държави членки са обвързани от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (Парижката конвенция) и Споразумението ТРИПС. Необходимо е разпоредбите на настоящата директива изцяло да съответстват на тези на посочената конвенция и на посоченото споразумение. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция и това споразумение. При необходимост следва да се прилага член 351, втора алинея от Договора.

(40)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да се сведе само до онези разпоредби, които съставляват изменение по същество спрямо предишната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, произтича от предишната директива.

(41)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки относно срока за транспониране в националното право на Директива 2008/95/ЕО, посочен в приложение I, част Б към същата директива.

(41a)  Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(11), като той представи своето становище на 11 юли 2013 г.(12), [Изм. 13]

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава 1

Общи разпоредби

Член 1

Приложно поле

Настоящата директива се прилага към всички марки за стоки или услуги, които са предмет на регистрация или на заявяване за регистрация в отделна държава членка като индивидуална, колективна, гаранционна или сертификатна марка в отделна държава членка, или които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс или на международна регистрация, която има действие в отделна държава членка. [Изменение, което не се отнася за всички езикови версии]

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)  „ведомство“ означава централното ведомство за индустриална собственост на държавата членка или Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, на което е поверена регистрацията на марки;

б)  „Агенция“ означава Агенцията на Европейския съюз за марките, дизайните и моделите интелектуална собственост, учредена в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009; [Изм. 15. Това изменение се прилага за целия текст]

в)  „регистър“ означава воден от ведомство регистър на марки;

вa)  „по-ранни марки“ означава:

i)  марки, датата на заявка за регистрация на които е по-ранна от датата на заявката за регистрация на марката, като се вземат предвид по целесъобразност приоритетите, претендирани по отношение на тези марки:

—  марки на Европейския съюз;

—  марки, регистрирани в държавата членка, а за Белгия, Люксембург или Нидерландия – в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс;

—  международно регистрирани марки, имащи действие в държавата членка;

ii)  марки на Европейския съюз, които основателно претендират предходност в съответствие с Регламент (ЕО) № 207/2009 по отношение на марка по подточка i), второ и трето тире, дори и когато последната марка е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита;

iii)  заявки за марки по подточки i) и ii), ако те бъдат регистрирани;

iv)  марки, които към датата на подаване на заявка за регистрация на марката или съответно на приоритета, претендиран по отношение на заявката за регистрация на марката, са всеобщо известни в държавата членка в смисъла, в който е използвано понятието „всеобщо известна“ в член 6а от Парижката конвенция. [Изм. 16]

вб)  „гаранционна или сертификатна марка“ означава марка, която е посочена като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на географския произход, материала, метода на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, от стоките и услугите, които не са сертифицирани. [Изм. 17]

вв)  „колективна марка“ означава марка, която е описана като такава при заявяването ѝ и която е способна да отличава стоките или услугите на членовете на сдружение, което е притежател на марката, от стоките или услугите на други предприятия. [Изм. 18]

Глава 2

Право в областта на марките

Раздел 1

Знаци, от които може да се състои марката

Член 3

Знаци, от които може да се състои марката

Марка може да се състои от всеки знак, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, цветове като такива, формата на стоката или на нейната опаковка или звуци, при условие че се използва общодостъпна технология и тези знаци могат:

а)  да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и

б)  да бъдат представени в регистъра по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят точния обект на защитата, която се предоставя на притежателя на марката. [Изм. 19]

Раздел 2

Основания за отказ или недействителност

Член 4

Абсолютни основания за отказ или недействителност

1.  Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, подлежат на обявяване за недействителни:

а)  знаци, които не могат да съставляват марка;

б)  марки, които са лишени от отличителен характер;

в)  марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;

г)  марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;

д)  знаци, които се състоят изключително от:

i)  формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii)  формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)  формата, която придава значителна стойност на стоките;

е)  марки, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

ж)  марки, които могат да въведат в заблуждение обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

з)  марки, които не са получили разрешение от компетентните органи и трябва да бъдат отказани или обезсилени в съответствие с член 6б от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, наричана по-долу „Парижката конвенция“;

и)  марки, които са освободени от регистрация и не могат да продължат да се използват съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи закрила на наименованията за произход и географските указания;

й)  марки, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи закрила на спиртни напитки, традиционни наименования за вина и храни с традиционно специфичен характер; [Изм. 20]

йa)  марки, които съдържат или се състоят от по-ранно сортово наименование, регистрирано за същия вид продукт в съответствие с Регламент (ЕО) № 2100/94(13). [Изм. 21]

2.  Параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват:

а)  в държави членки извън онези, в които е подадена заявката за регистрация;

б)  само когато марка на чужд език е преведена или транскрибирана на произволна писменост или официален език на държавите членки. [Изм. 22]

3.  Марка подлежи на обявяване за недействителна, когато заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя. Всяка държава членка също така може да предвиди, че подобна марка не се регистрира.

4.  Всяка държава членка може да предвиди, че регистрацията на дадена марка се отказва или, ако бъде регистрирана, тя подлежи на обявяване за недействителна, ако и доколкото:

а)  използването на марката може да бъде забранено по силата на правни разпоредби извън нормативната уредба на марките на съответната държава членка или на Съюза;

б)  марката включва знак с особена символична стойност, по-специално религиозен символ;

в)  марката включва символи, емблеми или гербове, с изключение на посочените в член 6б от Парижката конвенция, и които представляват обществен интерес, освен ако компетентните органи не са разрешили регистрацията ѝ в съответствие със законодателството на държавата членка.

5.  Не се отказва регистрация на марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с параграф 1, буква б), в) или г), ако преди датата на заявката за регистрация, или след датата на регистрация, и след използването на марката тя е придобила отличителен характер. Регистрирана марка не се обявява за недействителна в съответствие с параграф 1, буква б), в) или г), ако преди датата на заявката за недействителност и след използването на марката тя е придобила отличителен характер. [Изм. 23]

6.  Всяка държава членка може да предвиди, че параграф 5 се прилага и когато отличителният характер е придобит след датата на заявката за регистрация и преди датата на регистрацията.

Член 5

Относителни основания за отказ или недействителност

1.  Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, подлежи на обявяване за недействителна:

а)  ако е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната марка;

б)  ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранната марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по‑ранната марка.

2.  „По-ранни марки“ по смисъла на параграф 1 са:

а)  марки, датата на заявка за регистрация на които е по-ранна от датата на заявката за регистрация на марката, съответно с оглед на приоритетите, претендирани по отношение на тези марки, и които марки принадлежат към следните категории:

i)  европейски марки;

ii)  марки, регистрирани в държавата членка, а за Белгия, Люксембург или Нидерландия — в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс;

iii)  международно регистрирани марки, имащи действие в държавата членка;

б)  европейски марки, които основателно претендират предходност в съответствие с Регламент (ЕО) № 207/2009 по отношение на марка по буква а), подточки ii) и iii), дори и когато последната марка е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита;

в)  заявки за марки по букви а) и б), ако те бъдат регистрирани;

г)  марки, които към датата на подаване на заявка за регистрация на марката, или съответно на приоритета, претендиран по отношение на заявката за регистрация на марката, са общоизвестни в държавата членка по смисъла, в който понятието „всеобщо известна“ е използвано в член 6а, от Парижката конвенция. [Изм. 24]

3.  Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, подлежи на обявяване за недействителна:

а)  ако е идентична или сходна с по-ранна марка, независимо дали стоките или услугите, за които тя е заявена или регистрирана, са идентични, сходни или не са сходни с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, ако по-ранната марка се ползва с известност в държава държавата членка, по отношение на която е подадена заявка за регистриране или в която марката е регистрирана, или в случай на европейска марка на Европейския съюз, ако се ползва с известност в Съюза и използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би им навредило; [Изм. 25]

б)  когато тя е заявена за регистрация от агента или представителя на притежателя на марката, от негово собствено име и без съответно разрешение от притежателя, освен ако този агент или представител не обоснове действията си;

в)  когато има вероятност марката да бъде объркана с по-ранна марка, защитена извън Съюза, при условие че към датата на подаване на заявката марката все още е реално използвана и че заявителят е действал недобросъвестно.

г)  ако е освободена от регистрация и не може да продължи да се използва съгласно законодателството на Съюза, предвиждащо закрила на наименованията за произход и географските указания. [Изм. 26]

4.  Всяка държава членка може да предвиди марката да не бъде регистрирана, а ако е регистрирана, да подлежи на обявяване за недействителна, когато и доколкото:

a)  права върху нерегистрирана марка или друг знак, използван в търговската дейност, са придобити преди датата на заявяване за регистрация на последващата марка или съответно преди датата на приоритет, претендирана за заявката за регистрация на последващата марка, и тази нерегистрирана марка или друг знак предоставят на притежателя си право да забрани използването на по-късна марка;

б)  използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право, различно от правата по параграф 2 и по буква а) от настоящия параграф, и по-специално:

i)  право на име;

ii)  право на изображение;

iii)  авторско право;

iv)  право на индустриална собственост.

5.  При определени обстоятелства държавите членки могат да разрешат разрешават регистрацията да не се отказва или марката да не се обявява за недействителна, ако притежателят на по-ранната марка или друго по-ранно право се съгласи с регистрацията на по-късната марка. [Изм. 27]

6.  Всяка държава членка може да предвиди, че чрез дерогация от параграфи 1—5 основанията за отказ или за недействителност на регистрация, приложими в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО, се прилагат за марки, заявката за които е подадена преди тази дата.

Член 6

А posteriori установяване на недействителност или отмяна на марка

Когато се претендира предходност за национална марка, която е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита, спрямо европейска марка на Европейския съюз, недействителността или отмяната на националната марка може да бъде установена а posteriori, при условие че също така е било възможно недействителността или отмяната да бъде обявена към момента, в който марката е станала обект на отказ или е изтекъл срокът ѝ на защита. В този случай предходността престава да поражда правно действие.

Член 7

Основания за отказ или недействителност само по отношение на някои от стоките или услугите

Когато съществуват основания за отказ на регистрация или за недействителност на марка само по отношение на някои от стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, отказът на регистрация или недействителността засягат само тези стоки или услуги.

Член 8

Липсата на отличителен характер или известност при по-ранна марка, като пречка за обявяването за недействителна на регистрирана марка

Регистрирана марка не се обявява за недействителна на основата на по-ранна марка в следните случаи:

а)  когато по-ранната марка, която подлежи на обявяване за недействителна на основание член 4, параграф 1, буква б), в) или г), не е придобила отличителен характер по смисъла на член 4, параграф 5 към датата на депозиране или датата на приоритет на регистрираната марка;

б)  когато заявката за обявяване на недействителност се основава на член 5, параграф 1, буква б) и по-ранната марка не е придобила достатъчно отличителен характер, за да подкрепи констатация за вероятност от объркване по смисъла на член 5, параграф 1, буква б), към датата на депозиране или към датата на приоритет на регистрираната марка;

в)  когато заявката за обявяване на недействителност се основава на член 5, параграф 3, буква а) и по-ранната марка не се е ползвала с известност по смисъла на член 5, параграф 3, буква а) към датата на депозиране или датата на приоритет на регистрираната марка. [Изм. 28]

Член 9

Преклудиране на възможността за предявяване на искане за обявяване на недействителност в резултат на бездействие

1.  Когато в една държава членка притежателят на по-ранна марка по смисъла на член 5, параграф 2 и член 5, параграф 3, буква а) в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, регистрирана в тази държава членка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска обявяване на по-късната марка за недействителна на основата на по-ранната марка по отношение на стоките или услугите, за които е използвана по-късната марка, освен ако заявката за регистриране на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [Изм. 29]

2.  Всяка държава членка може да предвиди, че параграф 1 се прилага по отношение на притежателя на всяко друго по-ранно право по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) или б).

3.  В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, притежателят на по-късно регистрирана марка няма право да възрази срещу използването на по-ранното право, дори и ако това право вече не може да се противопостави на по-късната марка.

Раздел 3

Предоставени права и ограничения

Член 10

Права, предоставени от марката

1.  Регистрацията на марка предоставя на притежателя ѝ изключителни права.

2.  Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на приоритет на регистрираната марка, притежателят на регистрирана марка има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато:

а)  знакът е идентичен с марката и е използван за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана и когато това използване засяга или е в състояние да засегне функцията на марката да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите;

б)  знак е без да се засяга буква а), знакът е идентичен или сходен с марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност от объркване в общественото съзнание; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката;

в)  знакът е идентичен или сходен с марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с известност в държавата членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би им навредило.

3.  Ако условията по параграф 2 са изпълнени, в частност може да бъде забранено:

а)  поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;

б)  предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

в)  вносът или износът на стоки с този знак;

г)  използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;

д)  използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност;

е)  използването на знака в сравнителната реклама по начин, който е в противоречие с Директива 2006/114/ЕО.

4.  Притежателят на регистрирана марка има също така право да възпрепятства вноса в Съюза на стоките, посочени в параграф 3, буква в) стоки, доставяни в малки пратки съгласно определението в Регламент (ЕС) № 608/2013, дори когато само изпращачът на стоките действа с търговска цел осъществява търговска дейност и когато върху такива стоки, включително опаковки, е поставена без разрешение марка, която е идентична с регистрираната по отношение на такива стоки марка или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка. В случаите, когато са предприети такива мерки, държавите членки гарантират, че физическото или юридическото лице, които е поръчало стоките, се уведомява за причината за мерките, както и за неговите законни права по отношение на изпращача.

5.  Без да се засягат правилата на СТО, и по-конкретно член V от ГАТТ относно свободата на транзитното преминаване, притежателят на регистрирана марка също така има право да възпрепятства въвеждането от всички трети лица, в контекста на търговска дейност, на стоки на митническата територия на държава членка, където марката е регистрирана, без да бъдат пуснати в свободно обращение на тази територия, когато такива стоки, включително опаковки, идват от трети страни държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с регистрираната по отношение на такива стоки марка или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка. [Изм. 30 и 56]

6.  Ако според правото на държава членка използването на знака при условията на параграф 2, буква б) или в) не може да бъде забранено преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета(14) в съответната държава членка, правата, предоставени от марката, не могат да бъдат противопоставени за преустановяване използването на този знак.

7.  Параграфи 1, 2, 3 и 6 не засягат разпоредбите, приложими в държава -членка, отнасящи се до защитата срещу използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би им навредило.

Член 11

Нарушаване на правата на притежателя чрез използване на оформление, опаковка или други средства

Когато има вероятност оформление, опаковка или други средства, върху които е поставена марката, да се използват за стоки или услуги и използването по отношение на тези стоки или услуги да представлява нарушение на правата на притежателя по член 10, параграфи 2 и 3, притежателят има право да забрани:

а)  поставянето в търговската дейност на знак, който, както е посочено в член 5, параграф 1 от настоящата директива, е идентичен или сходен с марката, върху оформление, опаковка опаковки, етикети, маркировки, защитни елементи, устройства за автентичност или всякакви или други средства, върху които може да бъде поставяна марката; [Изм. 31]

б)  предлагането или пускането на пазара, или складирането за тези цели, или вноса или износа на оформление, опаковка опаковки, етикети, маркировки, защитни елементи, устройства за автентичност или всякакви други средства, върху които е поставена марката. [Изм. 32]

Член 12

Възпроизвеждане на марките в речници

В случай че възпроизвеждането на марка в речник, енциклопедия или сходен справочник създава впечатление, че тя представлява родово наименование на стоки или услуги, за които е регистрирана марката, издателят на този труд, при поискване от страна на притежателя на марката, следи за това при възпроизвеждането на марката най-късно в следващото издание на публикацията изрично да бъде отбелязано, че става дума за регистрирана марка.

Член 13

Забрана за използване на марка, регистрирана на името на агент или представител

1.  Когато марка е била регистрирана на името на агента или представителя на лице, което е притежател на тази марка, без съгласието на притежателя, последният има право:

а)  да се противопостави на използването на неговата марка от неговия агент или представител;

б)  да поиска от агента или представителя прехвърлянето на регистрацията на марката в негова полза.

2.  Параграф 1 не се прилага, в случай че агентът или представителят обоснове своите действия.

Член 14

Ограничаване на действието на марката

1.  Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:

а)  собственото си лично име или адрес;

б)  знаци или означения, които са лишени от отличителен характер или които касаят вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;

в)  марката, с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на марката, по-специално когато използването на марката:

i)  е необходимо, за да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;

ii)  се осъществява в сравнителната реклама, при изпълнение на всички условия, определени в Директива 2006/114/ЕО;

iii)  е с цел да се доведе до вниманието на потребителите препродажбата на оригинални стоки, които първоначално са били продавани от или със съгласието на притежателя на търговската марка;

iv)  е с цел да се представи законна алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката;

v)  е с цел пародия, артистична изява, критика или коментар.

Първата алинея Настоящият параграф се прилага само когато използването от третото лице се извършва в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията. [Изм. 33]

2.  Счита се, че използването от трето лице не е в съответствие с почтените практики, по-специално в следните случаи:

а)  използването оставя впечатлението, че е налице търговска връзка между третото лице и притежателя на марката;

б)  използването води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на марката или им наврежда без основателни причини. [Изм. 34]

2a.  Марката не дава право на притежателя да забрани на трета страна да я използва по основателна причина за употреба, която не е с търговска цел. [Изм. 35]

3.  Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност по-ранно право, което важи само по отношение на конкретен район, доколкото това право е признато от законите на съответната държава членка и в границите на територията, за която е признато.

Член 15

Изчерпване на правата, предоставени от марка

1.  Марката не дава право на притежателя да забрани използването ѝ във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Съюза с тази марка от самия притежател или с негово съгласие.

2.  Параграф 1 не се прилага, когато притежателят има основателни причини да се противопостави на последващи продажби на стоките, особено когато тяхното състояние е променено или влошено след пускането им на пазара.

Член 16

Използване на марките

1.  Когато в срок от пет години от датата на регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ѝ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат ограниченията и санкциите, предвидени в член 17, член 19, параграф 1, член 46, параграф 1 и член 48, параграфи 3 и 4, освен ако не съществува основателна причина за неизползването.

2.  Когато държава членка предвиди производства по опозиция след регистрацията, петте години, на които се позовава параграф 1, започват да се отчитат от датата, от която марката повече не може да бъде предмет на възражение, или, в случай че има подадено възражение и същото не е оттеглено, от датата, на която е станало окончателно евентуалното решение за прекратяване на производството за възражение.

3.  По отношение на марки, регистрирани по силата на международни договорености, които пораждат действие в държавата членка, петте години, на които се позовава параграф 1, започват да се отчитат от датата, от която марката повече не може да бъде предмет на отказ или възражение. Когато има подадена опозиция и същото не е оттеглено, периодът започва да се отчита от датата, на която е станало окончателно евентуалното решение за прекратяване на производството за възражение.

3a.  Датата, на която започва да тече срокът от пет години, посочен в параграфи 1, 2 и 3, се вписва в регистъра. [Изм. 36]

4.  Използване по смисъла на параграф 1 е и:

а)  използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана, независимо дали във вида, в който се използва, марката е също така регистрирана или не на името на притежателя;

б)  поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава членка единствено с цел износ.

5.  Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от притежателя.

Член 17

Неизползването като аргумент за защита в производство за установяване на нарушение

Притежателят на марка има право да забрани използването на даден знак само доколкото неговите права не подлежат на отмяна на основание член 19 към момента на предявяване на иска за установяване на нарушение.

Член 18

Позоваване на правото на притежателя на по-късно регистрирана марка като защита в производство за установяване на нарушение

1.  В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка, ако тази по-късна марка не бъде обявява за недействителна в съответствие с член 8, член 9, параграфи 1 и 2 и член 48, параграф 3.

2.  В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка няма право да забрани използването на по-късно регистрирана европейската марка на Европейския съюз, ако тази по-късна марка не бъде обявена за недействителна в съответствие с член 53, параграфи 3 и 4, член 54, параграфи 1 и 2 или член 57, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

3.  Когато притежателят на марка няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка съгласно параграфи 1 или 2, притежателят на тази по-късно регистрирана марка няма право да забрани използването на по-ранната марка в рамките на производството за установяване на нарушение, дори това право повече да не може да се противопостави на по-късната марка.

Раздел 4

Отменяне на права върху марки

Член 19

Липсата на реално използване като основание за отмяна

1.  Марката подлежи на отмяна, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването.

2.  Никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този петгодишен период и подаването на искането за отмяна реалното използване на марката е започнато или възобновено.

3.  Започването или възобновяване на използването в трите месеца, предхождащи подаването на искането за отмяна, и най-рано при изтичането на непрекъснатия период на неизползване от пет години, не се взема предвид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена едва след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна.

Член 20

Превръщането в обичайно наименование или въвеждащо в заблуждение означение като основания за отмяна

Марката подлежи на отмяна когато след датата, на която е регистрирана:

а)  вследствие на действията или бездействието на притежателя, марката се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за които е регистрирана;

б)  вследствие на използването ѝ от притежателя на марката или с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, тя може да въведе обществеността в заблуждение, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги.

Член 21

Отмяна само по отношение на някои от стоките или услугите

Когато съществуват основания за отмяна на марка само по отношение на някои от стоките или услугите, за които марката е регистрирана, отмяната засяга само тези стоки или услуги.

Раздел 5

Марките като обект на собственост

Член 22

Прехвърляне на регистрирани марки

1.  Марката може да бъде прехвърлена, отделно от прехвърлянето на самото предприятие, по отношение на някои или всички стоки или услуги, за които е регистрирана.

2.  Прехвърлянето на цялото предприятие включва прехвърлянето на марката, с изключение на случаите, в които е налице съгласие в противен смисъл или в които обстоятелствата недвусмислено диктуват нещо друго. Настоящата разпоредба се прилага по отношение на договорното задължение за прехвърляне на предприятието.

3.  Без с това да се засяга разпоредбата на параграф 2, прехвърлянето на регистрацията на марката се оформя писмено и изисква договорът да бъде подписан от страните, с изключение на случаите, в които то произтича от съдебно решение; в противен случай то се счита за недействително. [Изм. 37]

4.  При поискване от една от страните, прехвърлянето се вписва в регистъра и се публикува, ако отправилата искането страна предостави на ведомството писмени доказателства за прехвърлянето. [Изм. 38]

5.  Докато заявката за регистрация на прехвърлянето не бъде вписано в регистъра, неговият правоприемник получена от ведомството, правоприемникът няма право да противопоставя правата, произтичащи от регистрацията на марката, на трети лица страни. [Изм. 39]

6.  При наличие на срокове, чието спазване по отношение на ведомството е задължително, правоприемникът може да направи изявления във връзка с това пред ведомството, веднага щом в последното постъпи искането за регистрация на прехвърлянето.

Член 23

Вещни права

1.  Марката може, отделно от предприятието, да бъде обект на обезпечение или да бъде обект на вещни права.

2.  По искане на една от страните правата, посочени в параграф 1, се вписват в регистъра и се публикуват.

Член 24

Принудително изпълнение

1.  По отношение на дадена марка могат да се прилагат мерки за принудително изпълнение.

2.  При поискване от една от страните, принудителното изпълнение се вписва в регистъра и се публикува.

Член 25

Производство по несъстоятелност

Когато дадена марка участва в производство по несъстоятелност, при поискване от страна на компетентния орган вписване в този смисъл се прави в регистъра и се публикува.

Член 26

Лицензия

1.  Марката може да бъде предмет на лицензия за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава членка или за част от нея. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна.

2.  Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредба на лицензионния договор по отношение на:

а)  срока;

б)  вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

в)  обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

г)  територията, на която марката може да се поставя; или

д)  качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.

3.  Без с това да се засягат разпоредбите на лицензионния договор, лицензополучателят може да възбуди производство за установяване на нарушение на дадена марка само ако нейният притежател даде съгласието си за това. Титулярят на изключителна лицензия обаче може да възбуди подобно производство, ако притежателят на марката, след като бъде надлежно известен за това, сам не възбуди производство за установяване на нарушение в подходящ срок.

4.  С цел получаване на обезщетение за понесените от него вреди, лицензополучателят има право да участва в производството за установяване на нарушение, възбудено от притежателя на марката.

5.  По искане на една от страните предоставянето или прехвърлянето на лицензия за марка се вписва в регистъра и се публикува.

Член 27

Заявяване на марка като обект на собственост

По отношение на заявяването на марки се прилагат членове 22—26.

Раздел 6

Гаранционни, сертификатни и колективни марки

Член 28

Определения

По смисъла на настоящия раздел се прилагат следните определения:

1)  „гаранционна или сертификатна марка“ е марка, която е посочена като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на географския произход, материала, метода на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин.

2)  „колективна марка“ е марка, която е описана като такава при заявяването ѝ и е способна да отличава стоките или услугите на членовете на сдружение, което е притежател на марката, от стоките или услугите на други предприятия. [Изм. 40]

Член 29

Гаранционни и сертификатни марки

1.  Държавите членки могат да предвидят регистрацията на гаранционни или сертификатни марки.

2.  Държавите членки могат да предвидят, че гаранционни или сертификатни марки не се регистрират или се отменят или обявяват за недействителни на основания, различни от посочените в членове 3, 19 и 20, когато функцията на тези марки налага това.

3.  Гаранционна или сертификатна марка, състояща се от знаци или означения, които в търговската дейност могат да служат за обозначаване на географския произход на стоките или услугите, не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност такива знаци или означения, при условие че то ги използва в съответствие с честната производствена или търговска практика. В частност такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, което има право да използва географско наименование.

Член 30

Колективни марки

1.  Държавите членки предвиждат регистрацията на колективните марки.

2.  Сдруженията на фабриканти, производители, доставчици на услуги или търговци, които по смисъла на приложимото спрямо тях законодателство имат възможност от свое собствено име да разполагат с всякакви видове права и задължения, да сключват договори или да извършват други правни действия и да бъдат ищци и ответници, също както и юридическите лица, които се явяват субекти на публичното право, могат да депозират заявки за колективни марки.

3.  Чрез дерогация от член 4, параграф 1, буква в) знаци или означения, които могат да служат в търговията за обозначаване на географския произход на стоките или на услугите, могат да съставляват колективни марки.

Колективната марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност такива знаци или означения, при условие че то ги използва в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията. В частност такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, което има право да използва географско наименование.

Член 31

Правила за използване на колективната марка

1.  Заявителят на колективна марка представя на ведомството правилата за нейното използване. [Изм. 41]

2.  В правилата за използване се уточняват лицата, които имат право да използват марката, условията за членуване в сдружението и условията за използване на марката, включително приложимите санкции. С правилата за използване на дадена марка по член 30, параграф 3 се дава право на всяко лице, чиито стоки или услуги са с произход от съответния географски район, да стане член на сдружението, което е притежател на марката.

Член 32

Отхвърляне на заявката

1.  В допълнение към основанията за отхвърляне на заявка за марка, предвидени в членове 4 и 5, заявка за колективна марка се отхвърля, когато тя не отговаря на разпоредбите на член 28, параграф 2, член 30 или член 31 или когато правилата за използване противоречат на обществения ред или на добрите нрави.

2.  Заявка за колективна марка се отхвърля също така когато има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато има вероятност тя да бъде възприета като нещо различно от колективна марка.

3.  Заявката не се отхвърля, ако заявителят, чрез изменение на правилата за използване, отговори на изискванията, установени в параграфи 1 и 2.

Член 33

Използване на колективните марки

Изискванията на член 16 се считат за изпълнени в случаите на реално използване на колективна марка в съответствие с член 16 от всяко лице, което има право да я използва.

Член 34

Изменение на правилата за използване на колективната марка

1.  Притежателят на колективна марка представя на ведомството всяка промяна в правилата за нейното използване.

2.  Изменението се отразява в регистъра, освен ако изменените правила не отговарят на изискванията на член 31 или съдържат едно от основанията за отказ, посочени в член 32.

3.  Член 42, параграф 2 се прилага спрямо изменените правила за използване.

4.  За целите на настоящата директива измененията на правилата за използване влизат в сила едва от датата на вписване на изменението в регистъра.

Член 35

Лица, които имат право да предявят иск за установяване на нарушение

1.  Разпоредбите на член 26, параграфи 3 и 4 се прилагат за всяко лице, което има право да използва колективна марка.

2.  Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за понесените от тях вреди вследствие на неразрешеното използване на марката.

Член 36

Допълнителни основания за отмяна

В допълнение към основанията за отмяна, предвидени в членове 19 и 20, правата на притежателя на колективна марка подлежат на отмяна, въз основа на подадено искане за тази цел до ведомството или на предявен насрещен иск в производство за установяване на нарушение, на следните основания:

а)  притежателят не предприема разумни мерки с оглед предотвратяване на използването на марката по начин, несъвместим с условията за използване, предвидени в правилата за използване, чиито изменения при необходимост са били отбелязани в регистъра;

б)  начинът, по който марката е била използвана от оторизираните за тази цел лица, е довел до това тя да въведе в заблуждение обществеността по начина, посочен в член 32, параграф 2;

в)  изменението на правилата за използване на марката е било отбелязано в регистъра в противоречие с разпоредбите на член 34, параграф 2, освен ако притежателят на марката чрез ново изменение на правилата за използване не се съобрази с изискванията, посочени в тези разпоредби.

Член 37

Допълнителни основания за недействителност

В допълнение към основанията за недействителност, предвидени в членове 4 и 5, колективната марка се обявява за недействителна, когато е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 32, освен ако притежателят на марката, чрез изменение на правилата за използването, не се съобрази с изискванията, посочени в тези разпоредби.

Глава 3

Производства

Раздел 1

Подаване на заявка и регистриране

Член 38

Условия, на които трябва да отговарят заявките

1.  Заявките за регистриране на марка съдържат поне следните атрибути: [Изм. 42]

а)  искане за регистрация,

б)  информация, позволяваща да се идентифицира заявителят,

в)  списък на стоките или услугите, за които се иска регистрация,

г)  представяне на марката.

2.  Заявката за марка е обвързана със заплащането на такса за подаване на заявката, а когато това е целесъобразно — на една или повече такси за различните класове.

Член 39

Дата на подаване на заявката

1.  Датата на подаване на заявката за марка е датата, на която документите, съдържащи информацията, посочена в член 38, са подадени до ведомството от заявителя

2.  Освен това държавите членки могат да предвидят валидността на датата на подаване на заявката да бъде поставена в зависимост от заплащането на базисната такса за депозиране или регистрация.

Член 40

Определяне и класификация на стоките и услугите

1.  Стоките и услугите, за които се иска регистрация, се класифицират според системата за класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. (наричана по-долу „Класификацията от Ница“).

2.  Стоките и услугите, за които се иска закрила, се определят от заявителя достатъчно ясно и точно, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори само на тази основа да определят степента на търсената закрила. Списъкът на стоките и услугите позволява класирането на всяка от тях в един единствен клас от Класификацията от Ница.

3.  За целите на параграф 2 могат да бъдат използвани общите означения в заглавията на класовете от Класификацията от Ница или други общи понятия, при условие че те отговарят на изискуемите стандарти за яснота и точност.

4.  Ведомството отхвърля заявката по отношение на понятия, които са неясни или неточни, ако заявителят не предложи приемлива формулировка в срок, определен от ведомството за тази цел. От съображения за постигане на яснота и правна сигурност ведомствата в сътрудничество помежду си съставят списък, отразяващ административната практика на всяко от тях по отношение на класифицирането на стоки и услуги.

5.  Използването на общи понятия, в т.ч. на общи означения от заглавията на класовете от Класификацията от Ница, се тълкува като включващо всички стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на означението или понятието. Употребата на такива термини или означения не може да се тълкува като включваща искане по отношение на стоки или за услуги, които не могат да бъдат обхванати от буквалния смисъл.

6.  Когато заявителят иска регистрация за повече от един клас, той групира стоките и услугите се групират според класовете от Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и се представя съгласно поредността на класовете. [Изм. 43]

7.  Класификацията на стоките и услугите се извършва изключително за административни цели. На отделните стоки и услуги не се гледа като на сходни една с друга на основание на това, че попадат в един и същ клас от Класификацията от Ница; и обратно — на тях не се гледа като на несходни една с друга на основание на това, че те попадат в различни класове от Класификацията от Ница.

Член 41

Служебно разглеждане

Ведомствата свеждат извършваното от тях служебно разглеждане на това дали дадена заявка отговаря на условията за нейното регистриране до проверка за отсъствието на изброените в член 4 абсолютни основания за отказ. [Изм. 44]

Член 42

Бележки на трети лица

1.  Преди регистрирането на дадена марка, всяко физическо или юридическо лице, както и всяка група или организация, представляваща фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да изпратят до ведомството писмени бележки, посочващи на кое от основанията по член 4 регистрацията на марката трябва да бъде отказана служебно. Тези лица и групи или организации не придобиват качеството на страни по производството пред ведомството.

2.  В допълнение към основанията, на които се позовава параграф 1, всяко физическо или юридическо лице, както и всяка група или организация, представляваща фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да изпратят до ведомството писмени бележки, посочващи конкретните основания, поради които заявката за колективна марка трябва да бъде отказана по силата на член 32, параграфи 1 и 2.

2a.  От държавите членки, които са установили производства по опозиция въз основа на абсолютни основания, посочени в член 4, няма да се изисква прилагането на настоящия член. [Изм. 45]

Член 43

Разделяне на заявките и регистрациите

Заявителят или притежателят може да раздели заявката си за марка или регистрацията на марката на една/едно или повече отделни заявки или регистрации, като представи на ведомството декларация за тази цел.

Член 44

Такси

Регистрирането и подновяването на марка се извършва срещу заплащането на допълнителна такса за всеки клас стоки и услуги след първия клас.

РАЗДЕЛ 2

Производства за опозиция, отмяна и недействителност

Член 45

Производство по опозиция

1.  Държавите членки предвиждат ефикасно и бързо административно производство пред техните ведомства по опозиция срещу регистрацията на марка на основанията, предвидени в член 5.

2.  Административното производство по параграф 1 предвижда като минимум притежателят на по-ранно право по член 4, параграф 1, буква и) и член 5, параграф 3, буква а) да има възможност да подаде опозиция. Опозицията може да се подаде въз основа на едно или повече по-ранни права, при условие че те принадлежат на един и същи притежател, и въз основа на част или на всички стоки или услуги, по отношение на които по-ранното право е регистрирано или заявено, и може да бъде насочена срещу част или срещу всички стоки или услуги, по отношение на които е подадена заявка за оспорваната марка. [Изм. 46]

3.  По съвместно искане на страните се предоставя предоставят като минимум двумесечен срок преди да започне два месеца в рамките на производството по опозиция за постигане на споразумение относно възможността за приятелско уреждане на спора между страната, подала опозицията, и заявителя. [Изм. 47]

Член 46

Неизползването като аргумент за защита в производство по опозиция

1.  В хода на административно производство по опозиция, когато към датата на подаване или датата на приоритет на по-късната марка е изтекъл петгодишният период, в рамките на който е трябвало да започне реалното използване на по-ранната марка в съответствие с член 16, по искане на заявителя притежателят на по-ранната марка, който е подал опозиция, представя доказателства за реално използване в съответствие с член 16 на по-ранната марка през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритет на по-късната марка, или за съществуване на основателни причини за неизползването. Ако такива доказателства не бъдат представени, се взема решение за отхвърляне на опозицията.

2.  Ако по-ранната марка е използвана само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за целите на предвиденото в параграф 1 разглеждане на опозицията се счита, че тя е регистрирана само за тази част от стоките или услугите.

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат, когато по-ранната марка е европейска марка на Европейския съюз. В този случай реалното използване на европейската марката на Европейския съюз се установява в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

Член 47

Производство за отмяна или обявяване на недействителност

1.  Държавите членки предвиждат ефикасно и бързо административно производство пред техните ведомства във връзка с искане за отмяна или обявяване на недействителност на марка. [Изм. 48]

2.  Административното производство за отмяна предвижда отмяна на марката на основанията, предвидени в членове 19 и 20.

3.  Административното производство за обявяване на недействителност предвижда обявяване на марката за недействителна като минимум на следните основания:

а)  марката да не е трябвало да бъде регистрирана, тъй като не отговаря на изискванията по член 4;

б)  марката да не е трябвало да бъде регистрирана поради съществуването на по-ранно право по смисъла на член 5, параграфи 2 и 3;

4.  Административното производство предвижда, че минимум следните лица и субекти могат да подават искания за отмяна или за обявяване на недействителност:

а)  в случаите по параграф 2 и параграф 3, буква а) — всяко физическо или юридическо лице и всяка група или организация, създадена с цел представляване на интересите на фабрикантите, производителите, доставчиците на услуги, търговците или потребителите, което/която по смисъла на приложимото спрямо тях законодателство има право да предяви иск от свое собствено име и срещу което/която може да бъде предявен иск;

б)  в случая по параграф 3, буква б) — притежателят на по-ранно право по смисъла на член 5, параграфи 2 и 3.

4a.  Искането за отмяна или за обявяване на недействителност може да бъде насочено срещу част или срещу всички стоки или услуги, по отношение на които е регистрирана оспорваната марка. [Изм. 49]

4б.  Искане за обявяване на недействителност може да се подаде въз основа на едно или повече по-ранни права, при условие че те принадлежат на един и същ притежател. [Изм. 50]

Член 48

Неизползването като аргумент за защита в производство за обявяване на недействителност

1.  В хода на административно производство за обявяване на недействителност въз основа на регистрирана марка с по‑ранна дата на подаване или дата на приоритет, в случай че притежателят на по‑късната марка поиска това, притежателят на по-ранната марка е длъжен да представи доказателства за реално използване в съответствие с член 16 на по-ранната марка през петте години, предхождащи датата на подаване на искането за обявяване на недействителност, за стоките или услугите, за които тя е регистрирана и на които той се позовава в подкрепа на своето искане, или за съществуване на основателни причини за неизползването, при условие че петгодишният период, в рамките на който по‑ранната марка е трябвало реално да се използва, е изтекъл към датата на подаване на искането за обявяване на недействителност. [Изм. 51]

2.  Когато към датата на подаване или датата на приоритет на по-късната марка е изтекъл петгодишният период, в рамките на който е трябвало реално да се използва по-ранната марка в съответствие с член 16, притежателят на по-ранната марка е длъжен да представи в допълнение към доказателствата, изискуеми по силата на параграф 1, доказателства за реално използване на марката през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритет, или за съществуване на основателни причини за неизползването.

3.  В отсъствието на доказателствата по параграфи 1 и 2, искането за обявяване на недействителност, основаващо се на по-ранна марка, се отхвърля.

4.  Ако по-ранната марка е използвана в съответствие с член 16 само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за целите на разглеждането на искането за обявяване на недействителност се счита, че тя е регистрирана само за тази част от стоките или услугите.

5.  Параграфи 1 и 4 се прилагат, когато по-ранната марка е европейска марка на Европейския съюз. В този случай реалното използване на европейската марка марката на Европейския съюз се установява в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

Член 49

Последици от отмяната и недействителността

1.  За дадена марка се смята, че считано от датата на подаване на искането за отмяна не е имала последиците, предвидени в настоящата директива, доколкото правата на притежателя са били отменени. По искане на една от страните, в решението може да бъде фиксирана по-ранна дата, на която е възникнало основанието за отмяната.

2.  За дадена марка се смята, че от самото начало не е имала последиците, предвидени в настоящата директива, доколкото марката е била обявена за недействителна.

Раздел 3

Срок на действие и подновяване на регистрацията

Член 50

Срок на действие на регистрацията

1.  Марките се регистрират за период от 10 години от датата на подаване на заявката.

2.  Регистрацията може да бъде подновявана в съответствие с член 51 за следващи периоди от десет години.

Член 51

Подновяване

1.  Регистрацията на марка се подновява по искане на притежателя на марката или на упълномощено от него лице, при условие че са платени таксите за подновяване.

2.  Ведомството уведомява притежателя на марката, както и всяко лице, което е носител на регистрирано право по отношение на марката, за изтичането на регистрацията своевременно преди изтичането ѝ Непредоставянето на тази информация не ангажира отговорността на ведомството.

3.  Искането за подновяване се представя и таксите за подновяване се заплащат в срок от шест месеца, изтичащ в последния ден от месеца, в който се преустановява защитата. Ако това не бъде направено, искането може да бъде представено в рамките на нов период от шест месеца, който започва да тече на следващия ден след деня, посочен в първото изречение. Таксите за подновяване и допълнителна такса се заплащат в рамките на този допълнителен период.

4.  В случай че искането е представено или таксите да заплатени само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката, регистрацията се подновява само за въпросните стоки или услуги.

5.  Подновяването поражда действие на следващия ден след датата, на която изтича съществуващата регистрация. Подновяването се регистрира и публикува.

Раздел 3а

Контакти с ведомството

Член 51а

Контакти с ведомството

Страните в производството или когато има назначени такива – техните представители, посочват официален адрес в една от държавите членки за всички официални контакти с ведомството. [Изм. 53]

Глава 4

Административно сътрудничество

Член 52

Сътрудничество в областта на регистрацията и управлението на марките

Държавите членки следят за това ведомствата да сътрудничат ефективно помежду си и с Агенцията с цел насърчаване на сближаването на практиките и на използваните инструменти и постигане на съгласувани резултати в процеса на разглеждане на заявките за регистрация и на самата регистрация на марките. [Изм. 52]

Член 53

Сътрудничество в други области

Държавите членки следят за това ведомствата да си сътрудничат ефективно с Агенцията във всички сфери на тяхната дейност, извън посочените в член 52, които са от значение за защитата на марките в Съюза. [Изм. 54]

Глава 5

Заключителни разпоредби

Член 54

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2—6, 8—14, 16, 17, 18, 22—28 и 30—53 най-късно в срок от 24 месеца след влизането в сила на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на посоченото уточнение се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 55

Отмяна

Директива 2008/95/ЕО се отменя, считано от [следващия ден след датата, посочена в член 54, параграф 1, първа алинея от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспонирането на директивата в националното право, посочен в приложение I, част Б към Директива 2008/95/ЕО.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 56

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове 1, 7, 15, 19, 20, 21 и 54—57 се прилагат от [следващия ден след датата, посочена в член 54, параграф 1, първа алинея от настоящата директива].

Член 57

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица на съответствието

_____________

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 42. (2) Позиция на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. (3) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25). (4) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1). (5) COM(2008)0465. (6) ОВ С 140, 29.5.2010 г., стр. 22. (7) COM(2011)0287. (8) ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 213. (9) Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21). (10) Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ L 181, 28.6.2013 г., стр. 15). (11) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OB L 8, 12.1.2001 г., стр. 1). (12) ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 23. (13) Регламент (EО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1). (14) Първа Директива 89/104/ЕО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OB L 40, 11.2.1989 г., стр. 1).