Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/0120A(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0093/2014

Внесени текстове :

A7-0093/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/02/2014 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0141

Приети текстове
PDF 414kWORD 102k
Сряда, 26 февруари 2014 г. - Страсбург
Рамково споразумение за всеобхватно партньорство и сътрудничество между ЕС и Индонезия, с изключение на въпросите, свързани с обратното приемане
P7_TA(2014)0141A7-0093/2014

Резолюция на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно подписването на Рамково споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Индонезия, от друга страна, за всеобхватно партньорство и сътрудничество, с изключение на въпросите, свързани с обратното приемане (11250/2013 – C7‑0351/2013 – 2013/0120A(NLE))

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (11250/2013),

—  като взе предвид проекта на Рамково споразумение за всеобхватно партньорство и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Индонезия, от друга страна (14032/2009),

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 7 март 1980 г. между Европейската икономическа общност и Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд — държави членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)(1), и последващите протоколи за присъединяване,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2002 г. относно съобщението на Комисията относно Европа и Азия: стратегическа рамка за засилено партньорство(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2003 г. относно положението в Индонезия, особено в провинция Аче(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2003 г. относно Аче(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2005 г. относно неотдавнашното бедствие, свързано с цунамито в Индийския океан(5),

—  като взе предвид преговорите за всеобхватно партньорство и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Индонезия, от друга страна, разрешени от Съвета на 25 ноември 2004 г., в резултат на които през юни 2007 г. беше сключено споразумение, което беше подписано на 9 ноември 2009 г.,

—  като взе предвид споразумението между Европейския съюз и правителството на Република Индонезия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги, подписано на 29 юни 2011 г.(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно Индонезия, включително нападения над малцинствата(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(8),

—  като взе предвид Решение 2012/308/ОВППС на Съвета от 26 април 2012 година за присъединяването на Европейския съюз към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия(9),

—  като взе предвид доклади на мисиите за наблюдение на изборите на Европейския парламент относно изборите, проведени в Индонезия на 5 април 2004 г. и 20 септември 2004 г., в Източен Тимор на 30 август 1999 г., 30 август 2001 г., 9 април 2007 г., 30 юни 2007 г. и 7 юли 2012 г. и в провинцията Аче на 11 декември 2006 г.,

—  като взе предвид заявлението от Джакарта относно принципите за агенциите за борба с корупцията, прието на 27 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 91 и 100, член 191, параграф 4, членове 207 и 209, във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по външни работи (A7‑0093/2014),

A.  като има предвид, че отношенията между Европейския съюз и Република Индонезия (наричана по-долу „Индонезия“) трябва да бъдат уреждани от горепосоченото Рамково споразумение за всеобхватно партньорство и сътрудничество (наричано по-долу „СПС“);

Б.  като има предвид, че СПС е първото споразумение от този вид между Европейския съюз и Индонезия и цели да укрепи политическото, икономическото и секторното сътрудничество от взаимен интерес и да задълбочи по-нататък двустранното и регионалното сътрудничество в отговор на глобалните предизвикателства;

В.  като има предвид, че СПС съдържа, като съществени елементи, потвърждение на ценностите, изразени в Хартата на ООН, във Всеобщата декларация за правата на човека на Обединените нации и в други приложими към двете страни международни договори, и тяхната ангажираност с принципите на демокрацията, на доброто управление и на правовата държава и разпоредби относно установяването или засилването на сътрудничеството в области, като правата на човека, търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, транспорта и инфраструктурата, опазването на морската среда и рибарство, индустриалната политика и малките и средните предприятия (МСП), защитата на данните и правата на интелектуална собственост, както и борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и борбата срещу организираната престъпност, корупцията, прането на пари, тероризма и финансирането на тероризъм;

Г.  като има предвид, че Индонезия е на четвърто място в света по брой на население, третата най-голяма демокрация и най-голямата мюсюлманска държава с милиони последователи на други вероизповедания, едно хетерогенно общество с над 240 милиона граждани от различни етнически групи, с различни езици и култури, 40 % от които са на възраст под 25 години, стратегически разположена върху архипелаг от повече от 17 000 острова, като се простира на 5400 километра от изток на запад в Индийския и Тихия океан;

1.  Призовава Съвета да вземе предвид следните препоръки:

   a) приветства СПС между ЕС и Индонезия като първото от този вид между ЕС и държавите от АСЕАН; счита, че то е свидетелство за бързо нарастващото значение на връзките между ЕС и Индонезия, и очаква то да постави началото на нова ера в двустранните отношения, основани на споделени принципи, като демокрацията, върховенството на закона и правата на човека, равенството, взаимното уважение и взаимната полза;
   б) подчертава индонезийския 15‑годишен процес на демократичен, политически, социален и икономически преход, след 33 години авторитарно военно управление; отбелязва, че Индонезия бележи бърз темп на урбанизация, има бързо нарастваща средна класа (около 70 милиона души), големи природни ресурси, най-голямата икономика в Югоизточна Азия (БВП се е увеличил с повече от 6 % през последните две години), като половината от световната търговия преминава през северната й морска граница, и засилено дипломатическо присъствие в регионални и световни форуми, като например ООН, СТО, Комисията за Индийския океан, Г‑20, както и АСЕАН, на която Индонезия е основател и най-голям член, и отчита важната роля на Индонезия в региона като цяло;
   в) приветства напредъка, постигнат от Индонезия, в развитието на демократично управление и ангажимента за демокрация, показан от нейното плуралистично общество, изразяващ се в свободни и честни избори, свобода на медиите, активно гражданско общество, икономическа стабилност и намаляване на бедността, образование и други показателите на Целите на хилядолетието за развитие, както и в поддържането на добри отношения със съседните държави и защитата на демокрацията и на правата на човека; отбелязва обаче, че остават сериозни предизвикателства пред принципите на правовата държава, защитата на правата на човека, а именно що се отнася до гарантиране на отговорността на извършителите, включително на въоръжените сили, за нарушения на правата на човека, правата на малцинствата, като например правата на членове на религиозни и етнически и ЛГБТ групи и по отношение на равенството между половете, а също и предизвикателствата, свързани с борбата с корупцията; подчертава, че тези предизвикателства могат да бъдат преодолени чрез международно сътрудничество, именно в рамките на СПС;
   г) посочва бързоразвиващите се връзки между ЕС и Индонезия в областта на търговията и другите икономически сфери, с оглед на бизнес възможностите, предлагани от една икономика, която привлече по-високи нива на чуждестранни и местни инвестиции; изказва предположение, че по-добра инфраструктура и свързаност и подобрена регулаторна рамка следва да се търсят чрез сътрудничество в съответствие с разпоредбите на СПС, свързани с търговията и инвестициите, данъчното облагане и митниците, диалога относно икономическата политика, както и с околната среда, индустриалната политика, МСП и транспорта, с цел освобождаване на икономическия потенциал на Индонезия, насърчаване на устойчив растеж, създаване на работни места и намаляване на бедността, както в държавите членки на ЕС, така и в Индонезия;
   д) подчертава, че СПС има за цел да укрепи по-нататък отношенията между ЕС и Индонезия в допълнение към съществуващите механизми за сътрудничество и да постигне сътрудничество в преодоляването на световните предизвикателства въз основа на споделени принципи на равенство, взаимно уважение, взаимна полза, демокрация, активно участие на гражданското общество, принципи на правовата държава, добро управление и права на човека, чрез развитие на политическото и икономическото сътрудничество по въпроси, свързани с търговията, инвестициите, индустриалната политика и МСП, околната среда, изменението на климата, енергетиката, науката и технологията, правата на интелектуална собственост, туризма, образованието и културата, миграцията, както и борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризъм, срещу трафика на наркотици, корупцията и организираната престъпност и трафика на хора;
   е) счита, че взаимоотношенията между Индонезия и ЕС трябва да бъде признати за стратегически и че следва да се провеждат редовни срещи на високо равнище с цел преглед на двустранното и световното развитие; препоръчва да се предприемат редовно посещения на високо равнище в Индонезия, а именно от председателя на Европейската комисия, от върховния представител/заместник-председател на Комисията и от членовете на Европейския парламент, както и въпросът за визите и достъпът на международните организации на гражданското общество да се улесни взаимно по такъв начин, че да се засили обменът между народите и гражданското общество; приветства в тази връзка създаването на съвместен комитет по член 41 от СПС, който трябва да се събира най-малко веднъж на всеки две години съответно в Индонезия и в Брюксел;
   ж) настоятелно призовава ЕС и Индонезия да се възползват в пълна степен от СПС, за да се постигнат дългосрочни геостратегически ползи при преодоляване на глобалните предизвикателства за сигурността на двустранни, регионални и световни многостранни форуми, като например справяне с изменението на климата и разпространението на ОМУ, борба с тероризма, корупцията, организираната престъпност, трафика на наркотици, прането на пари и финансирането на тероризъм, сътрудничеството в областта на защитата на данните, както и при продължаване на сътрудничеството в други области, които не са изрично обхванати от СПС, като например готовност и реагиране при бедствия, разрешаване на конфликти, малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) и сигурност на мореплаването, включително във връзка с пиратството;
   з) приветства ратифицирането през 2006 г. от страна на Индонезия на Международния пакт за граждански и политически права и на Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и ратифицирането на различни инструменти на ООН относно правата на човека, свързани с работниците мигранти, лицата с увреждания, положението на децата при въоръжени конфликти и търговията с деца, детската проституция и детската порнография; очаква спазването на тези инструменти да се постигне чрез необходимите институционални и правни реформи;
   и) оценява високо постигнатото мирно споразумение и икономическо развитие в Аче за последните осем години и изразява надежда, че може да се достигне по-нататъшен напредък за извеждане на провинцията и на хората в нея от бедността;
   й) приветства усилията на индонезийските органи в борбата им с корупцията, включително работата на Комисията за ликвидиране на корупцията; изразява обаче загриженост, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем и огромна пречка пред развитието, независимо от това, че през 2006 г. Индонезия ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията, и поради това настоятелно призовава за по-нататъшни действия съгласно член 35 от СПС за споделяне на добри практики за справяне с корупцията, в т.ч. възстановяването на активи, както и за справяне с икономическите и финансовите престъпления;
   к) насърчава държавите членки на ЕС да разширят обхвата на взаимната правна помощ с Индонезия в борбата срещу корупцията и да си сътрудничат с Индонезия при отказа на убежище на субекти, замесени в корупция и нарушаване на правата на човека;
   л) отбелязва значението на Закон № 34 от 2004 г. и Министерска наредба № 22 от 2009 г., в които се определя, че всички военни дела и икономически дейности се поемат задължително от правителството на Индонезия; подчертава изключителното въздействие на спазването на този закон и тази наредба за демократичната отговорност в борбата с корупцията и защитата на правата на човека;
   м) приветства Индонезия за ролята ѝ в управлението на регионално равнище на процеса на развитие на Форума за правата на човека в Бали; изразява обаче загриженост по отношение на непоследователността на Закон 8/1985 и на новия Закон за гражданските организации 17/2013 (отменящ предишния закон за сдруженията 8/1985 Закон „Оrmas“), който, въпреки декларираната цел за гарантиране на толерантност и предотвратяване на насилие срещу групи от обществото, ако не бъде преразгледан, така че да спазва международните стандарти за правата на човека, съществува опасност да доведе до ненужни и понякога обременителни административни, правни и финансови ограничения върху дейностите на неправителствените организации, като по този начин сериозно подкопават възможностите за работа на гражданското общество в Индонезия, ограничавайки свободата на сдружаване, свободата на изразяване на мнение, свободата на събрания и свободата на мисълта, съвестта и религията; счита във връзка с това, че годишният диалог между ЕС и Индонезия относно правата на човека е подходящата платформа за разрешаване на тези въпроси;
   н) подчертава, че националните и чуждестранните предприятия, работещи в Индонезия, трябва да развиват дейността си в съответствие с принципите за корпоративна социална отговорност; приветства Наредба № GR 47/2012 на Правителството относно социалната и екологичната отговорност на дружествата с ограничена отговорност, която е общоприложима за индонезийските предприятия и предвижда стимули и санкции: подчертава въпреки това необходимостта от изграждането на капацитет за прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; призовава ЕС да предостави необходимата техническа помощ в рамките на СПС, а Индонезия да разработи собствен национален план за прилагането на Ръководните принципи на ООН; приветства Индонезия за домакинството през ноември 2012 г. на международната среща, ръководена от Комисията за ликвидиране на корупцията заедно с ПРООН и Службата на ООН по наркотиците и престъпността, на която бяха обсъдени „принципите за агенциите за борба с корупцията“;
   о) отбелязва със съжаление, че увеличеното изучаване на исляма в публичната образователна система в ущърб на акцента върху религиозния, етническия и културния плурализъм и многообразие, залегнали в индонезийското мото „Bhineka Tunggal Ika“ (Единство в многообразието), и широкоразпространеното усещане за липса на политическа решителност от страна на органите за справяне с религиозния екстремизъм се възприемат като причини за по-големия брой инциденти, свързани със сектантско насилие и дискриминация на хората, принадлежащи към религиозни и етнически малцинства; остава загрижен във връзка с проявите на дискриминация, тормоз или насилие срещу хората, принадлежащи към религиозни и етнически малцинства, жените и ЛГБТ лица, понякога преследвани съгласно различни правила и разпоредби, имащи отношение към порнографията, богохулството или дейностите на религиозни малцинства;
   п) изразява безпокойство относно насилието срещу религиозни малцинства, изразяващо се в нападения срещу последователи на Ахмадия, мюсюлмани шиити и в затварянето на църкви в някои части на страната, както и в дискриминационни разпоредби и държавни практики срещу лица, които не принадлежат към едно от шестте признати вероизповедания, при гражданското регистриране на бракове и раждания или при издаването на лични карти; настоятелно призовава индонезийските органи да гарантират практическото прилагане на свободата на религията, предвидена от Конституцията, както и да продължават да насърчават религиозната търпимост; счита във връзка с това, че годишният диалог между ЕС и Индонезия относно правата на човека, както и член 39 от СПС относно модернизирането на държавната и публичната администрация, е подходящата платформа за разрешаване на тези въпроси;
   р) припомня, че премахването на смъртното наказание е основна цел на политиката на Съюза в областта на правата на човека; призовава индонезийските органи да обмислят премахването на смъртното наказание или поне обявяването на мораториум върху прилагането му; счита във връзка с това, че годишният диалог между ЕС и Индонезия относно правата на човека е подходящата платформа за разрешаване на тези въпроси; освен това настоятелно призовава ЕС да се ангажира по-отблизо с гражданското общество в Индонезия с цел насърчаване на правата на човека, принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията, както и подкрепа за премахването на смъртното наказание;
   с) остава сериозно загрижен относно изтезанията и другите нарушения на правата на човека срещу цивилното население в Папуа и в Западна Папуа, където според оценки през последните 50 години са убити над 100 000 души; приветства скорошното изявление на областния управител на Папуа за отварянето на Папуа за чуждестранни журналисти и НПО за първи път от години; призовава ЕС да предостави помощ на индонезийските органи, както по-рано в случая с Аче, в изготвянето на всеобхватен подход за подобряване на положението в Папуа; остава загрижен относно сблъсъците между силите за сигурност и групите, подкрепящи независимостта, както и относно смущаващите доклади за нарушения на правата на човека, които се дължат на силите за сигурност, както и относно липсата на напредък в областта на образованието, здравеопазването и възможностите за работа и по отношение на възможността за упражняване на свободата на изразяване на мнение и на събрания, които са от съществено значение за жителите на Папуа, а също така и опазването на околната среда, на природните ресурси и на тяхната културна идентичност; настоятелно призовава индонезийските органи да предоставят свободен достъп на независими наблюдатели на ЕС в областта;
   т) приветства индонезийското правителство за усилията му за създаване на възможност за функционирането на ВКБООН в страната и за оказване на помощ при справянето с лицата, търсещи убежище, и бежанците; отбелязва значението на публичния политическия дискурс с оглед на разширяването на подкрепата на обществото за лицата, търсещи убежище, и за бежанците; освен това предлага Индонезия и ЕС да изпълнят изцяло член 34 от СПС с оглед на сътрудничеството по миграционни въпроси, включително законна и незаконна миграция, контрабанда и трафик на хора;
   у) настоятелно призовава ЕС и Индонезия да си сътрудничат тясно по член 4 от СПС относно правното сътрудничество, за да приключи ратифицирането от страна на Индонезия на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и на Римския статут на Международния наказателен съд;
   ф) приветства постоянния диалог относно правата на човека, установен през 2010 г. между ЕС и Индонезия, и насърчава по-голямо участие и принос на гражданското общество в този диалог и в изпълнението на националния план за действие в областта на правата на човека;
   х) приветства разпоредбите от 2006, 2008 и 2010 г. за забрана на гениталното осакатяване на жени; признава усилията на органите на Индонезия, включително ратифицирането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето, както и работата на Националната комисия относно насилието срещу жени (Komnas Perempuan) и на местното гражданско общество за разпространяването на информация за опасностите, свързани с гениталното осакатяване на жени; отбелязва, че въпреки тези усилия и приемането на резолюцията на ООН относно забраната на гениталното осакатяване на жени тази традиция все още се практикува в някои части на Индонезия; във връзка с това препоръчва ЕС и Индонезия да си сътрудничат тясно по член 31 от СПС относно здравеопазването и да използват диалога относно правата на човека с цел обмен на най-добри практики, насочени към изкореняване на гениталното осакатяване и намаляване на рисковете за здравето за младите момичета и жени, които се дължат на такива процедури; призовава Индонезия да удвои усилията си за прекратяване на тази сериозна форма на основано на пола насилие срещу момичета и жени, която представлява тежко нарушение на техните права на човека;
   ц) приветства напредъка, постигнат от Индонезия, чрез националния й план за действие за премахване на най-тежките форми на детски труд и чрез нейната правна рамка за справяне с експлоатацията на деца;
   ч) признава важната роля на работническите движения в диалозите и преговорите с правителството и други заинтересовани лица с цел подобряване на условията на труд и насърчаване на правата на социална сигурност в Индонезия; препоръчва сътрудничеството съгласно разпоредбите на СПС за защита на правата на човека и недискриминация да бъде насочено към въпроси, свързани с равенството на половете на работното място и справянето с разликата в заплащането, основана на пола; подчертава по-специално значението на конкретните мерки, които гарантират, че основните международни трудови стандарти се прилагат всеобхватно, като се има предвид, че работниците и служителите от женски пол все още са подложени на експлоатация и дискриминация под формата на прекалено натоварване, недостатъчно възнаграждение и злоупотреби от страна на ръководството;
   ш) подчертава, че износът от ЕС за Индонезия се е увеличил два пъти през последните шест години, като е достигнал размер от EUR 9,6 милиарда през 2012 г.; отбелязва, че двустранната търговия възлиза само на EUR 25 милиарда, което превръща Индонезия в 29-и търговски партньор на ЕС и едва четвърти търговски партньор на ЕС в региона, макар Индонезия да представлява 40% от БВП и населението на АСЕАН; отбелязва обаче, че инвестициите на ЕС в Индонезия са в пълен подем, като се класират на второ място по отношение на размера на директните чуждестранни инвестиции след Сингапур, и че 1 000 дружества от ЕС са инвестирали над EUR 1 000 милиарда и осигуряват заетост на 1,1 милиона индонезийци;
   щ) призовава Индонезия и ЕС да обмислят започването на преговори за споразумение за свободна търговия в допълнение към сътрудничеството, за което беше призовано в рамките на СПС, с оглед на постепенното премахване на основните пречки пред търговията, включително засилване на консултациите за спазване на правилата на СТО, насърчаване на използването на международни стандарти за технически пречки пред търговията, подобряване на защитата на правата на интелектуална собственост, увеличаване на прозрачността на търговските разпоредби, развитие на митническото сътрудничество и насърчаване на недискриминационен инвестиционен режим и съответно по-нататъшно увеличаване на търговията със стоки, инвестиции, услуги и възлагане на обществени поръчки;
   aa) приветства Индонезия за нейните усилия за работа в партньорство с ЕС с цел премахване на търговията с незаконен дървен материал и незаконни продукти от дървесина; отбелязва подписването на Споразумението за доброволно партньорство за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията между ЕС и Индонезия през септември 2013 г.; отбелязва, че износът на продукти от дървен материал от Индонезия за ЕС се е увеличил със 114% през първото тримесечие на 2013 г.; очаква издаването на разрешения във връзка с прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията, които удостоверяват законността на дървения материал и на продуктите от дървен материал, за внос в ЕС на дървен материал и продукти от дървен материал от Индонезия, след като и двете страни преценят, че системата на Индонезия за осигуряване на законността на дървения материал (СОЗДМ) е достатъчно стабилна, и очаква, че съвместните редовни оценки ще проверяват възможностите на съответните участници за прилагане на Споразумението за доброволно партньорство за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията;
   aб) признава ключовата роля на Индонезия и на ЕС за справянето с изменението на климата, като се има предвид тяхното геополитическо и икономическо значение, териториалния им обхват и големината на населението; приветства нарастващата роля на Индонезия в международните преговори във връзка с изменението на климата; оценява високо обявените през 2009 г. амбициозни планове на Индонезия да намали увеличаването на емисиите, както и нейния призив за международна подкрепа, за да постигне дори още по-големи намаления; отбелязва, че обезлесяването и промените в земеползването са основните причини за емисиите на парникови газове в Индонезия, но че се очаква до 2027 г.разрастващият се енергиен сектор да стане фактор с по-голямо значение в сравнение с горското стопанство; поради това призовава страните по СПС незабавно да създадат институционализиран механизъм за двустранно сътрудничество по член 23 от СПС относно енергетиката, който може да бъде изграден въз основа на примера на Отдела за изменение на климата на Обединеното кралство (UKCCU) в Индонезия, създаден през 2011 г. с цел разнообразяване на енергийните доставки посредством разработване на нови и възобновяеми форми на енергия и на инфраструктури за нейния пренос, които да свържат енергията от възобновяеми източници с потребителските центрове, и с цел постигане на рационално използване на енергията с оглед на справянето с изменението на климата и насърчаването на устойчиво развитие;
   aв) изразява сериозна загриженост относно последиците от растящото търсене на палмово масло по отношение на обезлесяването в Индонезия, която е най-големият производител и потребител на палмово масло в света; приветства мораториума върху изсичането на нови гори по решение на правителството от 2011 г., но настоятелно призовава за предприемане на мерки за затваряне на многобройните „вратички“, които до момента намаляват в значителна степен неговия ефект;
   aг) приветства Споразумението за въздухоплаването, подписано от ЕС и Индонезия през 2011 г., което премахва националните ограничения в двустранните въздушни услуги и е стъпка за засилване на цялостното сътрудничество между ЕС и Индонезия; препоръчва да се предприемат по-нататъшни стъпки по член 34 от СПС относно транспорта, по-специално установяване на тесен диалог в областта на морския и сухопътния транспорт с цел укрепване на инфраструктурата на индонезийския архипелаг, както и пълно прилагане на международните стандарти за сигурност, безопасност и предотвратяване на замърсяването по отношение на транспорта;
   aд) изразява безпокойство относно ежегодно възникващите горски пожари, за които до голяма степен са обвинявани насажденията за добив на палмово масло, дърводобивните дружества и фермерите, използващи ги като средство за почистване на земята за засаждане, но които допринасят за глобалното затопляне, като превръщат Индонезия в най-големия източник на емисии на парникови газове, приветства поетия от индонезийското правителство ангажимент да ратифицира Споразумението на АСЕАН относно трансграничното замърсяване с индустриална мъгла до началото на следващата година и настоятелно призовава за незабавното вземане на по-ефективни превантивни мерки;
   aе) отбелязва, че туризмът е един от водещите сектори на индонезийската икономика; във връзка с това подчертава, че член 17 от СПС предоставя отлична възможност за обмен на информация и за установяване на най-добри практики с цел максимално увеличаване на потенциала на индонезийското природно и културно наследство и смекчаване на отрицателните последици, като замърсяване или увреждане на морските екосистеми, за да се разработят модели за устойчив туризъм и да се увеличи положителният принос на туризма при зачитане на интересите на местните общности;
   aж) отбелязва, че обменът между народите на Индонезия и ЕС се извършва посредством програмата Еразъм Мундус II, по която за периода 2008 – 2010 г. са отпуснати 200 стипендии; потвърждава, че Европейската комисия предвижда работни срещи и семинари за повишаване на разбирането и знанията на индонезийските МСП относно международните стандарти и изисквания за качество; настоятелно призовава обаче да се засили допълнително студентският и академичният обмен и да се създадат редовни схеми за обучение по член 25 от СПС относно културата и образованието, както и да се обменят най-добри практики и ноу-хау в областта на туризма, предприемачеството и езиците; призовава също така в този контекст Индонезия и ЕС да разгледат възможността за започване на преговори относно мерки за либерализация на визовия режим, с цел да се улесни обменът между народите;
   aз) отбелязва, че между 2007 г. и 2013 г. ЕС е предоставил на Индонезия приблизително EUR 400 000 000 като помощ за развитие; признава, че от 2014 г. Индонезия вече няма да отговаря на критериите за допустимост за многогодишните индикативни програми (МИП), след като е постигнала статуса на държава със средно висок доход, но ще продължи да се ползва от общата система за преференции на ЕС; поради това настоятелно призовава Индонезия да продължи да прилага политиките, които са приоритизирани и финансирани по МИП, като тези, свързани с образованието, търговията и инвестициите, правоприлагането и правосъдието, изграждането на общ капацитет, както и изменението на климата; счита, че двустранното сътрудничество по СПС в съчетание с финансирането от Европейската инвестиционна банка и всички други бъдещи споразумения за икономическо партньорство ще играе изключително важна роля за задълбочаването на тези приоритети в Индонезия;
   aи) предлага Индонезия и ЕС да определят области на сътрудничество съгласно разпоредбите на СПС с цел по-добро прилагане и управление на генералния план за икономическо развитие на Индонезия (MP3EI) чрез обмен на ноу-хау и най-добри практики за публично-частни партньорства и като част от задълженията на Индонезия и на някои държави членки на ЕС, в рамките на Г-20, да си сътрудничат тясно за справяне с прехвърлянето на печалби и избягването на данъци и за създаване на автоматичен обмен на данъчна информация;
   aй) настоятелно призовава ЕС да подкрепи в рамките на СПС усилията на Индонезия за модернизиране на публичната й администрация, и по-специално чрез изграждане на капацитет за разработване и изпълнение на политиката и чрез укрепване на правосъдните и правоприлагащите институции;
   aк) призовава за сътрудничество между ЕС и Индонезия при изпълнението на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), както и за устойчивото опазване и управление на природните ресурси и биологичното разнообразие, а именно горите, морските и рибните ресурси; изразява загриженост поради засиленото обезлесяване в резултат на дейността на частния сектор с цел насаждения за добив на палмово масло и каучук, което води до увреждане на монокултурата;
   aл) приветства ратифицирането от страна на Индонезия на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и призовава ЕС да предложи помощ в институционалните и други реформи, които са необходими за спазването на тази конвенция и за укрепването на морската сигурност в региона;
   aм) приветства СПС, което свидетелства за растящото значение на връзките между ЕС и Индонезия и отваря нов етап в двустранните отношения, като укрепва политическото, икономическото и секторното сътрудничество в широк набор от области на политиката, улеснява търговията и инвестиционните потоци и обмена между народите, включително в контекста на инициативите между ЕС и АСЕАН, както и задълбочава сътрудничеството между Индонезия и ЕС в отговор на глобалните предизвикателства в допълнение към съществуващото сътрудничество в рамките на други международни организации, в които както ЕС, така и Индонезия играят все по-голяма роля, подчертава, че двустранното и многостранното сътрудничество може да подпомогне разрешаването на конфликти на регионално и глобално равнище, както и да подобри ефикасността при възстановяването на активи и в борбата срещу тероризма, пиратството, организираната престъпност, прането на пари и данъчните убежища; приветства поради това факта, че всички държави членки са ратифицирали СПС, което беше подписано още през 2009 г.;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 144, 10.6.1980 г., стр. 2.
(2) OВ C 272 E, 13.11.2003 г., стр. 476.
(3) OВ C 68 E, 18.3.2004 г., стр. 617.
(4) OВ C 87 E, 7.4.2004 г., стр. 528.
(5) OВ C 247 E, 6.10.2005 г., стр. 147.
(6) OВ L 264, 8.10.2011 г., стр. 2.
(7) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 201.
(8) ОВ С 239 Е, 20.8.2013 г., стр.1.
(9) OВ L 154, 15.6.2012 г., стр. 1.

Правна информация - Политика за поверителност