(Обикновена законодателна процедура — преработка)

[Изменение 1, освен ако е посочено друго]

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7‑0085/2014). (2) Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(преработка)(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и член 62 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като действат съгласно обикновената законодателна процедура ;

като имат предвид, че:

(1)  В Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(1) трябва да бъдат внесени изменения. Поради това се предлага Директивата ▌ да бъде преработена.

(2)  Тъй като основната цел и предмет на настоящото предложение е да се съгласуват националните разпоредби в споменатите области, предложението следва да се основава на член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Директива е подходящата правна форма, за да може разпоредбите, които ще бъдат прилагани в обхванатите от настоящата директива области, да бъдат адаптирани към особеностите на конкретния пазар и правната система във всяка държава членка. Цел на Директивата е и координиране на националните разпоредби относно условията за започване на дейност по застрахователно и презастрахователно посредничество ▌и затова този акт се основава на член 53, параграф 1 от ДФЕС. Освен това Директивата се основава и на член 62 от ДФЕС, тъй като това е сектор, който предлага услуги в целия Съюз.

(3)  Застрахователните и презастрахователните посредници играят централна роля в разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти в Съюза .

(4)  Различни видове лица или институции като агенти, брокери, „банково- застрахователни“ оператори, застрахователни предприятия, туристически агенции и предприятия за отдаване на автомобили под наем могат да разпространяват застрахователни продукти.▌

(4a)  За да се гарантира, че се прилага еднакво равнище на защита и че потребителят може да се ползва от съпоставими стандарти, е важно настоящата директива да насърчава равните условия на конкуренция между посредниците, независимо от това дали те са обвързани със застрахователно предприятие или не. За потребителя има полза, ако за застрахователните продукти се извършва посредничество посредством различни канали и посредници с различни форми на сътрудничество със застрахователни предприятия, при условие че тези канали и посредници трябва да прилагат същите правила за защита на потребителите. Важно е тези аспекти да се вземат предвид от държавите членки при прилагането на настоящата директива.

(5)  При прилагането на Директива 2002/92/ЕО стана видно, че редица разпоредби трябва да бъдат доуточнени, за да бъде улеснено упражняването на застрахователното и презастрахователното посредничество, както и че за осигуряването на защитата на потребителите е необходимо разширяване на обхвата на посочената директива чрез включването в него на всички продажби на застрахователни продукти като основна дейност по занятие независимо дали от страна на застрахователни посредници или застрахователни предприятия. По отношение на извършваните от тях продажби, следпродажбени услуги и дейности по уреждане на претенции застрахователните предприятия, които пряко продават застрахователни продукти, следва да бъдат включени в обхвата на новата директива по подобие на застрахователните агенти и брокери.

▐

(8)  Все още са налице значителни разлики между националните разпоредби, които пораждат препятствия пред започването и извършването на дейностите на застрахователен и презастрахователен посредник на вътрешния пазар. Съществува необходимост от по-нататъшно укрепване на вътрешния пазар и от създаване на истински европейски вътрешен пазар за животозастрахователни и неживотозастрахователни продукти и услуги.

(9)  Финансовата нестабилност понастоящем и през последните години показа колко е важно да се осигури ефективна защита на потребителите във всички финансови сектори. Затова е необходимо да се укрепи доверието на клиентите, като се хармонизира уредбата на разпространението на застрахователни продукти, за да се гарантира подходящо равнище на защита на клиентите в целия Съюз. Равнището на защита на потребителите в сравнение с Директива 2002/92/EО следва да бъде повишено, за да се намали необходимостта от различни национални мерки. Важно е да се вземе под внимание специфичният характер на застрахователните договори в сравнение с инвестиционните продукти, уредени съгласно Директива 2014/.../EС на Европейския парламент и на Съвета [ДПФИ](2). Разпространението на застрахователни договори, включително и на така наречените застрахователни инвестиционни продукти, следва да бъде уредено съгласно настоящата директива и да бъде приведено в съответствие с Директива 2014/.../EС [ДПФИ]. Минималните стандарти трябва да бъдат завишени по отношение на правилата за разпространение и на създаването на равнопоставени условия на конкуренция, приложими за всички пакетни застрахователни инвестиционни продукти. Мерките за защита на клиентите следва да бъдат по-сериозни за „непрофесионалните“ клиенти, отколкото за „професионалните“.

(10)  Настоящата директива следва да се прилага за лицата, чиято дейност се състои в предоставяне на услуги по застрахователно или презастрахователно посредничество на трети лица срещу възнаграждение, което може да бъде парично или под друга договорена форма на икономическа полза, обвързана с резултатите от дейността.

(11)  Настоящата директива следва да се прилага за лицата, чиято дейност се състои в предоставянето на информация за един или повече застрахователни или презастрахователни продукти по критерии, определени от клиента, независимо дали чрез интернет сайт или с други средства, или в извършването на класиране на застрахователни или презастрахователни продукти, или в осигуряването на отстъпки от цените на продукти, когато клиентът може да сключи пряко застрахователен договор в края на процеса; тя следва да не се прилага за чисто встъпителните дейности, състоящи се в предоставянето на данни и информация за кандидати за застраховане на застрахователни или презастрахователни посредници или предприятия или в предоставянето на информация за застрахователни или презастрахователни продукти или за застрахователен или презастрахователен посредник или предприятие на кандидатите за застраховане.

(12)  Настоящата директива не следва да се прилага за лицата с друга професионална дейност, като например данъчни експерти или счетоводители, които дават съвети относно застрахователно покритие по отделни поводи в хода на съответната друга професионална дейност, нито следва да се прилага за предоставянето на информация от общ характер относно застрахователни продукти, при условие че целта на тази дейност не е да бъде в помощ на клиента при сключването или изпълнението на застрахователен или презастрахователен договор. Настоящата директива не следва да се прилага за уреждане на застрахователни претенции по занятие от името на застрахователно или презастрахователно дружество, нито за определяне размера на причинените вреди и изготвяне на експертни оценки във връзка със застрахователни претенции.

(13)  Настоящата директива не следва да се прилага за лицата, практикуващи застрахователно посредничество като допълнителна дейност при определени ограничения във връзка с полицата, по-конкретно специалните знания, необходими за продажбата ѝ, покритите рискове и размера на премията.

(14)  Настоящата директива съдържа определение на „обвързан застрахователен посредник“, за да бъдат отчетени характерните особености на пазарите на някои държави членки и да бъдат установени условията, приложими за такива посредници.

(15)  Застрахователните и презастрахователните посредници, които са физически лица, следва да бъдат регистрирани от компетентния орган на държавата членка по пребиваване; тези, които са юридически лица, следва да бъдат регистрирани от компетентния орган на държавата членка по седалище (или — ако нямат седалище съгласно националното законодателство — държавата членка по главното им управление), при условие че отговарят на строги професионални изисквания, отнасящи се до тяхната компетентност, добра репутация, застраховка „Професионална отговорност“ и финансово състояние. От застрахователните посредници, които вече са регистрирани в държава членка, следва да не се изисква да се пререгистрират по настоящата директива.

(16)  Застрахователните и презастрахователните посредници следва да могат да се ползват със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги, които са заложени в ДФЕС. Затова чрез регистрация от компетентния орган на държавата членка по произход или въз основа на декларация пред този орган застрахователните и презастрахователните посредници следва да могат да извършват дейност в други държави членки в съответствие с принципа на свободното установяване и свободното предоставяне на услуги, при условие че между компетентните органи е изпълнена съответната процедура по уведомяване.

▌

(18)  За да бъде повишена прозрачността и да бъде улеснена презграничната търговия, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета(3), следва да създаде, публикува и актуализира единна електронна база данни, съдържаща данни за всеки застрахователен или презастрахователен посредник, който е обявил намерението си да упражнява свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Държавите членки следва своевременно да представят на ЕОЗППО информацията, която му е необходима за тази цел. В посочения регистър следва да има електронна препратка към съответния компетентен орган във всяка държава членка. Компетентният орган на всяка държава членка следва да включи на своя интернет сайт електронна препратка към регистъра.

(19)  Следва ясно да бъдат установени правата и задълженията на държавите членки по произход и приемащите държави членки по отношение на надзора върху застрахователните и презастрахователните посредници, които са регистрирани от тях или които извършват дейности по застрахователно или презастрахователно посредничество на територията им съгласно свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

▐

(21)  Невъзможността застрахователните посредници да извършват дейност свободно навсякъде в Съюза възпрепятства правилното функциониране на единния застрахователен пазар. Настоящата директива е важна стъпка към повишено равнище на защита на потребителите и пазарна интеграция в рамките на вътрешния пазар.

(21a)  Застрахователният или презастрахователният посредник упражнява дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество съгласно свободата на предоставяне на услуги, ако той упражнява застрахователно или презастрахователно посредничество за притежател на полици или кандидат за застраховане, който пребивава или е установен в държава членка, различна от държавата членка по произход на посредника, и всеки покрит риск е в държава членка, различна от държавата членка по произход на посредника. Застрахователният или презастрахователният посредник упражнява дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество съгласно свободата на установяване, ако поддържа продължаващо присъствие в държава членка, различна от държавата членка по произход.

(22)  Важно е да се осигури високо равнище на професионализъм и компетентност на застрахователните и презастрахователните посредници и служителите на преките застрахователи, които извършват свързани с продажбата на застрахователни продукти дейности преди, по време на и след продажбата. Следователно професионалните знания на посредника и на служителите на преките застрахователи съответстват на сложността на тези дейности. Следва да бъде осигурен непрекъснат процес на обучение. Формата, съдържанието и задълженията за доказване следва да бъдат уреждани от държавите членки. Организациите за професионално обучение, свързани със сектора или принадлежащи към дадено сдружение, следва да бъдат сертифицирани в този контекст.

(22a)  По отношение на служителите на даден посредник, които предоставят консултации или извършват продажби на инвестиционни застрахователни продукти на непрофесионални клиенти, държавите членки следва да гарантират, че притежават знания и компетентност във връзка с предлаганите продукти на необходимото равнище. Това е особено важно предвид нарасналата сложност и непрекъснатите нововъведения при създаването на инвестиционните застрахователни продукти. Купуването на инвестиционен застрахователен продукт е свързано с риск и инвеститорите следва да могат да разчитат на информацията и качеството на предоставените оценки. Необходимо е освен това служителите да разполагат с достатъчно време и ресурси, така че да могат да предоставят на клиентите цялата необходима информация относно продуктите, които предлагат.

(23)  Координирането на националните разпоредби относно професионалните изисквания и регистрацията на лицата, започващи и извършващи дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество, може да допринесе както за завършването на единния пазар на финансови услуги, така и за засилването на защитата на клиентите в тази област.

(24)  За да бъде насърчена презграничната търговия, следва да бъдат въведени принципни разпоредби, уреждащи взаимното признаване на знанията и уменията на посредниците.

(25)  Приемащата държава членка следва да смята, че национална квалификационна степен, съответстваща на ниво 3 или по-високо ниво съгласно Европейската квалификационна рамка, установена с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот, представлява гаранция за спазването на изискванията за знания и умения от страна на застрахователния или презастрахователния посредник, което е условие за регистрация по настоящата директива. Тази рамка помага на държавите членки, учебните заведения, работодателите и гражданите да сравняват квалификациите от различните системи на Съюза за образование и обучение. Това средство е от основно значение за развитието на пазара на труда в целия Съюз. Предназначението на рамката не е да замени националните квалификационни системи, а да допълни действията на държавите членки чрез улесняване на сътрудничеството между тях.

(26)  Въпреки съществуващите системи на единния лиценз или разрешение за застрахователите и посредниците, европейският застрахователен пазар остава много разпокъсан. За да бъдат улеснени презграничните стопански дейности и да бъде повишена прозрачността за потребителите, държавите членки осигуряват публикуването на действащите на тяхната територия разпоредби за общото благо, както и обществен достъп до единен електронен регистър и информация за разпоредбите за общото благо във всички държави членки, приложими спрямо застрахователното и презастрахователното посредничество.

(27)  Сътрудничеството и обменът на информация между компетентните органи са от съществено значение за защитата на клиентите и за гарантиране на надеждността на застрахователната и презастрахователната дейност в рамките на единния пазар.

(28)  Необходими са подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за подаване на жалби и за обезщетяване в държавите членки за уреждане на споровете между застрахователните посредници или предприятия и клиентите, прилагайки, когато е целесъобразно, действащите процедури. Необходими са ефективни извънсъдебни процедури за подаване на жалби и за обезщетяване, за да бъдат решавани споровете, свързани с права и задължения ▌по настоящата директива, между застрахователните предприятия или лицата, продаващи или предлагащи застрахователни продукти, и клиентите. В случай на алтернативно решаване на спорове (АРС) разпоредбите на Директива 2013/11/EС на Европейския парламент и на Съвета(4) следва да са обвързващи и за целите на настоящата директива. За да бъде повишена ефективността на извънсъдебните процедури за решаване на спорове по жалби на клиентите, в настоящата директива следва да се предвиди, че застрахователните предприятия или лицата, продаващи или предлагащи застрахователни продукти, трябва да участват в процедури за решаване на спорове, които водят до решения, които при изрично поискване могат да бъдат задължителни за посредника и за клиента, и които са открити срещу тях по искане на клиентите във връзка с права и задължения по настоящата директива. Тези извънсъдебни процедури за решаване на спорове биха имали за цел по-бързо и не толкова скъпо уреждане на споровете между застрахователните предприятия или лицата, продаващи или предлагащи застрахователни продукти, и клиентите, както и намаляване на натовареността на съдебната система. ▐

Без да се засяга правото на клиентите да завеждат искове в съда, държавите членки следва да гарантират, че организациите за алтернативно решаване на потребителски спорове съгласно настоящата директива си сътрудничат при уреждането на презгранични спорове. Държавите следва да насърчават организациите за алтернативно решаване на спорове, които разглеждат такива случаи, да станат част от Мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-NET).

(29)  Разширяващият се кръг от дейности, които много застрахователни посредници и предприятия извършват едновременно, повиши потенциала за възникване на конфликти на интереси между различните дейности и интересите на техните клиенти. Поради това е необходимо държавите членки да установят разпоредби, с които да се гарантира, че интересите на клиентите се вземат под внимание.

(30)  На потребителите следва предварително да бъде предоставяна ясна информация за статута на лицата, които продават застрахователния продукт. Заслужава да бъде обмислено въвеждане на задължение за европейските застрахователни предприятия и посредници да обявяват статута си. Тази информация следва да се предоставя на потребителя на преддоговорния етап. Предназначението ѝ е да се разкрие връзката между застрахователното предприятие и застрахователния посредник (в съответните случаи).

(31)  За да бъдат ограничени конфликтите на интереси между продавачите и купувачите на застрахователни продукти, трябва да се въведе изискване за предоставяне на достатъчно информация за възнагражденията на лицата, разпространяващи застрахователни продукти. ▌ Посредникът и служителят на застрахователния посредник или застрахователното предприятие следва да бъдат задължени да информират клиента, при поискване и безплатно, за естеството и източника на възнаграждението си преди продажбата.

(32)  За да се осигури предоставянето на клиента на сравнителна информация за извършваните услуги по застрахователно посредничество, независимо дали клиентът купува чрез посредник или пряко от застрахователното предприятие, и за да се предотврати нарушаването на конкуренцията чрез насърчаване на застрахователните предприятия да продават пряко на клиентите, а не чрез посредници, с цел избягване на изискванията за предоставяне на информация, от застрахователните предприятия следва също да се изисква да предоставят на клиентите, с които работят пряко при извършаването на услуги по застрахователно посредничество, информация относно възнагражденията, които получават за продажбата на застрахователни продукти.

(32a)  Когато стойността на таксите и стимулите не може да бъде установена преди предоставянето на консултацията, начинът на изчисление трябва да се оповести по изчерпателен, точен и разбираем начин в документите за основните услуги, като клиентът се информира относно сумата на общата стойност на консултацията и нейния ефект върху възвращаемостта от предоставената консултация във възможно най-кратки срокове след това. Когато инвестиционната консултация се предоставя текущо, оповестяването на стойността на инвестиционната консултация, включително стимулите, трябва да се предоставя текущо и поне веднъж годишно. В периодичния доклад се оповестяват всички стимули, за които се заплаща или които са получени през предходния период.

(32б)  Всяко лице, продаващо застрахователни продукти, което не е създател на продуктите, следва да предоставя на непрофесионалния инвеститор в отделен документ за основни услуги подробна информация за техните цени и за услугите в съответствие с настоящата директива и Директива 2014/.../EС [ДПФИ], както и съответна допълнителна информация, която е необходима на непрофесионалния инвеститор, за да оценява целесъобразността на застрахователния продукт спрямо своите нужди, и която не може да бъде предоставена от създателя на инвестиционния продукт.

(32в)  За потребителя има полза, ако застрахователните продукти се продават посредством различни канали и посредници с различни форми на сътрудничество със застрахователни предприятия, при условие че те трябва да прилагат същите правила за защита на потребителите и за прозрачност.

(33)  Тъй като настоящото предложение има за цел засилване на защитата на потребителите, някои от нейните разпоредби са приложими само при отношенията между търговци и потребители, по-специално разпоредбите за извършването на дейността на застрахователните посредници или на другите продавачи на застрахователни продукти.

▐

(34a)  Държавите членки следва да изискват политиките за възнаграждение на застрахователните посредници и застрахователните предприятия по отношение на техните служители или представители да не вредят на способността им да действат в най-добрия интерес на клиентите. По отношение на служителите, които предоставят консултации или извършват продажби на застрахователни инвестиционни продукти на клиенти, държавите членки следва да изискват от застрахователните посредници и застрахователните предприятия да гарантират, че възнаграждението, което тези служители получават от посредника, не оказва отражение върху безпристрастността им при изготвянето на подходяща препоръка или извършването на подходяща продажба или представянето на информация в справедлива, ясна и неподвеждаща форма. Възнаграждението в такива случаи следва да не зависи изцяло от продажбените цели или печалбата за посредника от конкретен продукт.

(35)  Важно е клиентът да знае дали поддържа отношения с посредник, който го съветва относно продукти, предлагани от широк кръг застрахователни предприятия, или относно продукти, предлагани от ограничен брой застрахователни предприятия.

(36)  Поради нарастващата зависимост на потребителите от личните препоръки е подходящо да се включи определение за понятието съвет. Качеството на съветите е от решаващо значение и всички съвети следва да отразяват личните характеристики на клиента. Преди предоставянето на съвет застрахователният посредник или застрахователното предприятие следва да направи оценка на потребностите, очакванията и финансовото състояние на клиента. Ако посредникът декларира, че дава съвети относно продукти, предлагани от широк кръг застрахователни предприятия, той следва да проведе справедлив и обширен анализ на достатъчно голям брой застрахователни продукти на пазара. Освен това всички застрахователни посредници и застрахователни предприятия следва да представят основанията за своите съвети и да препоръчват подходящи застрахователни продукти, съобразени с предпочитанията, нуждите, финансовото състояние и личните обстоятелства на клиента.

(37)  Преди сключването на договор, в т.ч. при продажби без предоставяне на съвет, на клиента следва да бъде дадена необходимата информация за застрахователния продукт, за да може да вземе информирано решение. Застрахователният посредник следва да обясни на клиента основните характеристики на застрахователните продукти, които продава, и следователно на неговия персонал следва да се предоставят необходимите ресурси и време, за да направи това.

(38)  Следва да бъдат установени единни разпоредби, за да се улесни изборът на средството, на което ще се предоставя предвидената информация на клиента, като се допуска употребата на електронни съобщителни средства, когато това е подходящо предвид на обстоятелствата по сделката. Все пак клиентът следва да има възможността да получава тази информация на хартиен носител. За да бъде подобрен достъпът на потребителите до информация, цялата преддоговорна информация следва да бъде достъпна безплатно.

(39)  По-малка е необходимостта от изискване за предоставяне на такава информация, когато клиентът търси презастрахователно или застрахователно покритие на търговски или индустриални рискове или когато е професионален клиент ▌.

(40)  Настоящата директива следва да посочва минималните задължения на застрахователните предприятия и застрахователните посредници за предоставяне на информация на клиентите. В тази област всяка държава членка следва да може да запази действащите или да приеме по-строги разпоредби, които да важат за застрахователните посредници и застрахователните предприятия независимо от разпоредбите в тяхната държава членка по произход, когато извършват дейност по застрахователно посредничество на нейна територия, при условие че такива по-строги разпоредби са в съответствие с правото на Съюза , включително Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5). Всяка държава членка, която планира да прилага и която прилага разпоредби, уреждащи дейността на застрахователните посредници и продажбата на застрахователни продукти и допълващи разпоредбите на настоящата директива, следва да гарантира, че произтичащата от тези разпоредби административна тежест е ограничена.

(41)  Кръстосаните продажби представляват стратегия, която е уместна и често използвана от доставчиците на финансови услуги на дребно в целия Съюз. ▐

(41a)  Когато застрахователна услуга или продукт се предлагат в пакет заедно с друга услуга или продукт или като условие за същото споразумение или пакет, към тях e приложима Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) . Настоящата директива също така предвижда набор от начини за защита за потребителите, когато те закупуват застраховка като част от пакет. Държавите членки могат да изискват националните компетентни органи да приемат или да поддържат допълнителни мерки, за да се преодолеят практиките на кръстосани продажби, които са в ущърб на потребителите.

(42)  Често на клиентите се предлагат застрахователни договори с инвестиционни елементи като възможна алтернатива или заместител на инвестиционните продукти, уредени в Директива 2014/.../EС [ДПФИ]. За да бъде осигурена последователна защита на инвеститорите и да бъде избегнат рискът от регулаторен арбитраж, е важно спрямо инвестиционните продукти на дребно (инвестиционни застрахователни продукти, определени в Регламента за документите с основна информация за инвестиционните продукти) да важат същите изисквания за извършването на дейността: те включват изисквания за предоставянето на подходяща информация, изисквания за уместност на съветите и ограничения за стимулирането, изисквания за управлението на конфликтите на интереси и допълнителни ограничения за ▌възнаграждението. Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (EС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(7), и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) следва да си сътрудничат за постигането на максимално възможната съгласуваност на изискванията за извършването на дейността във връзка с инвестиционните продукти на дребно, които са уредени или в Директива 2014/.../EС [ДПФИ], или в настоящата директива, чрез приемане на насоки. В тези насоки обаче следва да се отчитат особеностите на неживотозастрахователните продукти. Също така в съответствие с аналогичния принцип, съдържащ се в Директива 2014/.../EС [ДПФИ], следва да се обмисли аналогичен режим за застрахователните предприятия при прилагането на настоящата директива на национално равнище и в насоките на съвместния комитет. За инвестиционните застрахователни продукти следва да има по-строги изисквания за извършването на дейността, които да заменят изискванията на настоящата директива, приложими за ▌застрахователни договори от общ характер. Съответно лицата, извършващи застрахователно посредничество във връзка с инвестиционни застрахователни продукти, следва да спазват ▌по-строгите изисквания, които се прилагат за такива продукти.

(42а)  Европейският парламент ще се стреми да осигури привеждането на настоящата директива в съответствие с Директива 2014/.../ЕС [Директива за пазарите на финансови инструменти ІІ] по време на неговите преговори със Съвета. [Изм. 5]

(42б)  С настоящата директива се установяват разпоредби за започване и извършване на дейностите по застрахователно и презастрахователно посредничество от физически или юридически лица, които са се установили или желаят да се установят в държава членка. Различни или допълнителни разпоредби в други актове на Съюза не следва да се прилагат по отношение на застрахователното и презастрахователното посредничество.

(43)  За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящата директива от застрахователните предприятия и лицата, които извършват застрахователно посредничество, и да се гарантира, че те се третират по сходен начин в целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят административни наказания и други мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. С цел насърчаване на сближаването на наказанията и на другите мерки в Съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г. „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“ бе извършен обзор на действащите правомощия и практическото им упражняване. Следователно административните наказания и другите мерки, определени от държавите членки, следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при налагане на дадено наказание или друга мярка, оповестяването и ключовите правомощия за налагане на наказания ▌.

(44)  По-специално компетентните органи следва да разполагат с правомощия да налагат глоби и имуществени наказания, които да са достатъчно високи, за да надхвърлят очакваните облаги и да бъдат с възпиращ характер дори за по-големите институции и ръководителите им.

(45)  За да се осигури съгласувано налагане на наказания във всички държави членки, те следва да бъдат задължени да гарантират, че при определянето на вида административни наказания или други мерки и размера на глобите и имуществените санкции компетентните органи отчитат всички значими обстоятелства. Въпреки това държавите членки не са задължени да предвиждат административни наказания, когато националното право предвижда наказания в рамките на наказателноправната система.

(46)  За да се подсили възпиращото действие за обществеността и да се осигури информация за нарушенията на нормативните разпоредби, които могат да застрашат защитата на клиентите, налаганите наказания и мерки следва винаги да бъдат оповестявани, освен при точно определени обстоятелства. За да се осигури спазването на принципа на пропорционалността, налаганите наказания и други мерки следва да бъдат оповестявани без посочване на нарушителите, когато оповестяването би довело до непропорционално голяма вреда за засегнатите страни.

(47)  Компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, за да откриват евентуалните нарушения, и следва да създадат ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали за предполагаеми или действителни нарушения, които осигуряват подходяща защита за онези, които изобличават подобни нарушения. Настоящата директива обаче не предполага, че държавите членки трябва да предоставят на административните органи правомощия за провеждане на наказателноправни разследвания.

(48)  В настоящата директива следва да се посочват както административните наказания, така и другите мерки, независимо дали според националните правни системи те се определят съответно като наказания или други мерки.

(49)  Настоящата директива следва да не засяга наказателноправните законови разпоредби на държавите членки.

(49a)  Подаващите сигнали за нарушения лица внасят нова информация на вниманието на компетентните органи, с което им помагат при разкриването и санкционирането на случаи на злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара. Подаването на сигналите за нарушения обаче може да бъде възпрепятствано от страх от възмездие или липса на подходящи процедури за съобщаване на нарушения. Следователно настоящата директива следва да осигури адекватни мерки за насърчаване на подаващите такива сигнали да сигнализират на компетентните органи за възможни нейни нарушения, както и да защити тези лица от възмездие. Държавите членки следва също така да гарантират, че схемите за подаване на сигнали, които прилагат, включват механизми, които осигуряват съответна защита на лицето, за което се сигнализира, в частност по отношение правото на защита на личните му данни и процедурите за гарантиране правото му на защита и изслушване преди приемането на решение относно това лице, както и правото да търси ефективна защита по съдебен ред срещу решение, което засяга това лице.

(50)  За да бъдат постигнати целите на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да приема актове по член 290 от Договора, които да включват ▌управлението на конфликтите на интереси, изискванията по отношение на извършването на дейността във връзка с пакетите инвестиционни застрахователни продукти на дребно и реда и формулярите за предоставяне на информация за наказанията. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, в това число на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(51)  Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигурят последователна хармонизация и подходяща защита на потребителите в целия Съюз. Би било възможно единствено разработването на проекти на предложения, които не включват задължително политически решения, да се възложи на ЕОЗППО като орган със служители с високоспециализирани експертни познания, но и разполагащ с ограничен капацитет, който от своя страна ще представя проектите на Европейския парламент и на Комисията.

(52)  Съгласно членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 10—15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 [...] Комисията следва да приеме делегирани актове, както е определено в настоящата директива, относно управлението на конфликтите на интереси, относно изискванията за извършването на дейността във връзка с пакетите инвестиционни застрахователни продукти на дребно, както и технически стандарти за изпълнение и относно реда и формулярите за предоставяне на информация за наказанията. Проектите на тези делегирани актове и технически стандарти за изпълнение следва да бъдат изготвени от ЕОЗППО.

(53)  Обработката на лични данни от ЕОЗППО се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [...](8)и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета [...](9) съгласно този регламент и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните.

(54)  Настоящата директива е съобразена с основните права и принципи, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, както е предвидено в Договора.

(55)  В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи(10) държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. Във връзка с настоящата директива законодателят смята, че предаването на такива документи е необходимо.

(55a)  Надзорните органи на държавите членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното упражняване на дейността от застрахователните посредници и презастрахователните предприятия в рамките на Съюза, упражнявана по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от надзорните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството, степента и сложността на риска, характерен за дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, независимо от значимостта на съответното предприятие за общата финансова стабилност на пазара.

(55б)  Настоящата директива не следва прекалено да обременява малките и средните застрахователни предприятия. Един от инструментите за постигане на тази цел е правилното прилагане на принципа на пропорционалността. Този принцип следва да се прилага както спрямо изискванията, наложени на застрахователните и презастрахователните предприятия, така и спрямо упражняването на надзорни правомощия.

(56)  Три години след влизането в сила на настоящата директива следва да бъде извършен преглед, за да бъдат отчетени измененията на пазара и измененията в законодателството на Съюза в други области или опита на държавите членки при прилагането на законодателството на Съюза, особено по отношение на продуктите, обхванати от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11).

(57)  Директива 2002/92/ЕО следва да бъде съответно отменена.

(58)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество на Директива 2002/92/ЕО. Задължението за транспониране на непроменените разпоредби е по силата на Директива 2002/92/ЕО.

(59)  Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки, отнасящи се до сроковете за транспониране на Директива 2002/92/ЕО в националното право,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

1.  С настоящата директива се установяват разпоредби за започване и извършване на дейностите по застрахователно и презастрахователно посредничество ▌от физически и юридически лица, които са се установили или желаят да се установят в държава членка.

2.  Настоящата директива не се прилага за лицата, които предоставят посреднически услуги за застрахователни договори, ако са изпълнени всички следващи условия:

a)  застрахователният договор изисква само познаване на застрахователното покритие, което се предоставя;

б)  застрахователният договор не е договор за животозастраховане;

в)  застрахователният договор не обхваща рискове, свързани с отговорност;

г)  основната дейност по занятие на лицето не е застрахователно посредничество;

д)  застраховката е допълнителна към стоката, доставена от какъвто и да е доставчик, при условие че при доставката на стоки със застраховката се покрива риск от повреда, погиване или увреждане на стоките, доставени от доставчика;

е)  размерът на годишната застрахователна премия по застрахователния договор, преизчислена пропорционално на годишна база, не превишава 600 EUR.

3.  Настоящата директива не се прилага за услуги по застрахователно и презастрахователнопосредничество, предоставени във връзка с рискове и ангажименти, разположени извън Съюза .

Настоящата директива не засяга законодателството на държава членка относно дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество, извършвана от застрахователни и презастрахователни предприятия или посредници, установени в трета държава и извършващи дейността си на нейна територия съгласно принципа за свободно предоставяне на услуги, при условие че се гарантира еднакво третиране на всички лица, извършващи или имащи разрешение да извършват дейност по застрахователно и презастрахователно посредничество на този пазар.

С настоящата директива не се уреждат дейностите по застрахователно или презастрахователно посредничество, извършвани в трети държави.

Държавите членки информират Комисията за всички затруднения от общ характер, които техните застрахователни посредници срещат при установяването си или при извършването на дейност по застрахователно посредничество в трета държава.

3a.  Настоящата директива гарантира, че се прилага еднакво равнище на защита и че потребителят може да се ползва от съпоставими стандарти. Настоящата директива насърчава равнопоставените условия на конкуренция между посредниците, независимо дали са обвързани със застрахователно дружество или не. За потребителя има полза, ако за застрахователните продукти се извършва посредничество посредством различни канали и посредници с различни форми на сътрудничество със застрахователни предприятия, при условие че те трябва да прилагат подобни правила за защита на потребителите. Това се взема предвид от държавите членки при прилагането на настоящата директива.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящата директива:

1.  „застрахователно предприятие“ е застрахователно предприятие съгласно определението по член 13, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12);

2.  „презастрахователно предприятие“ е презастрахователно предприятие съгласно определението по член 13, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО;

3.  „застрахователно посредничество“ са дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застраховки, по сключване на такива договори или по оказване на съдействие за управлението и изпълнението на такива договори ▌. Дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или сключване на застрахователни договори се смятат за застрахователно посредничество и когато се извършват от служител на застрахователно предприятие при пряк контакт със застрахованото лице без намесата на застрахователен посредник.

Предоставянето на информация за един или повече застрахователни договори въз основа на критерии, избрани от клиенти посредством уебсайт или други медии, както и осигуряването на класиране на застрахователни продукти, включително цена и сравнение на продукти, или на отстъпка от премията, когато в края на процеса клиентът може да сключи пряко застрахователен договор посредством уебсайт или други медии се считат за застрахователно посредничество;

Следните дейности не се смятат за застрахователно посредничество за целите на настоящата директива:

a)  предоставянето на информация на клиент по отделни поводи в рамките на друга дейност, извършвана по занятие, ако предоставящото информацията лице не предприема допълнителни действия по оказване на съдействие на клиента при сключването или изпълнението на застрахователен договор;

б)  предоставянето само на данни и информация за кандидати за застраховане на застрахователни посредници или застрахователни предприятия или предоставянето на информация за застрахователни продукти, за застрахователен посредник или за застрахователно предприятие на кандидати за застраховане.

4.  „основаващ се на застраховане инвестиционен продукт“ е застрахователен продукт, който предлага падеж или откупна стойност, които са изцяло или частично изложени, пряко или непряко, на колебанията на пазара, без в това определение да са включени:

а)  общозастрахователните продукти, включени в списъка в приложение I към Директива 2009/138/ЕО (класове общо застраховане);

б)  животозастрахователните договори, при които обезщетенията съгласно договора се изплащат само в случай на смърт или по отношение на неработоспособност поради нараняване, заболяване или увреждане;

в)  пенсионните продукти, които националното законодателство признава като имащи основната цел да осигурят на инвеститора доходи след пенсионирането и които му дават правото на определени придобивки;

г)  схемите за професионално пенсионно осигуряване, които са официално признати и които попадат в обхвата на Директива 2003/41/ЕО или Директива 2009/138/EО;

д)  индивидуалните пенсионни продукти, за които съгласно националното законодателство се изисква финансов принос от работодателя и при които работодателят или служителят не могат да избират пенсионния продукт или доставчика;

5.  „застрахователен посредник“ е всяко физическо или юридическо лице, което не е застрахователно предприятие или негови служители и което срещу възнаграждение започва или извършва застрахователно посредничество;

6.  „презастрахователно посредничество“ са дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни или презастрахователни договори, по сключване на такива договори или по оказване на съдействие за управлението и изпълнението на такива договори, по-специално при настъпването на застрахователно събитие, включително когато тези дейности се извършват от презастрахователно предприятие без намесата на презастрахователен посредник.

Следните дейности не се смятат за презастрахователно посредничество за целите на настоящата директива:

а)  предоставянето на информация по отделни поводи в рамките на друга дейност, извършвана по занятие, при условие че предметът на тази дейност не е оказване на съдействие на клиента при сключването или изпълнението на презастрахователен договор;

аа)  уреждането на претенции на презастрахователно предприятие по занятие и дейността по определяне на размера на причинените вреди и изготвяне на експертни оценки във връзка със застрахователни претенции;

б)  предоставянето само на данни и информация за кандидати за презастраховане на презастрахователни посредници или презастрахователни предприятия или предоставянето на информация за презастрахователни продукти, за презастрахователен посредник или за презастрахователно предприятие на кандидати за презастраховане;

7.  „застрахователен посредник“ е всяко физическо или юридическо лице, което не е застрахователно предприятие или негови служители и което срещу възнаграждение започва или извършва застрахователно посредничество;

8.  „обвързан застрахователен посредник“ означава всяко лице, което извършва застрахователно посредничество за сметка и от името на едно или, когато застрахователните продукти не се намират в конкуренция помежду си, няколко застрахователни предприятия или застрахователни посредници, което обаче не получава нито премии, нито предназначените за клиента суми и което действа на пълната отговорност на тези застрахователни предприятия или застрахователни посредници, при условие че самите застрахователни посредници, на чиято отговорност действа съответното лице, не действат на отговорността на друго застрахователно предприятие или посредник;

всяко лице, което извършва застрахователно посредничество наред с основната си професионална дейност, също се счита за обвързан застрахователен посредник, действащ на отговорност на едно или няколко застрахователни предприятия за продуктите, които съответно се отнасят до тях, ако застраховането е допълнително към доставяните стоки или предоставяните услуги в рамките на тази основна професионална дейност;

9.  „съвет“ е предоставянето на лична препоръка на клиент по негово искане или по инициатива на застрахователното предприятие или застрахователния посредник;

10.  „условна комисиона“ е възнаграждението под формата на комисиона, което зависи от постигането на договорените предварително цели или прагове във връзка с обема на договорите, осигурени за застрахователя от посредника;

11.  „големи рискове“ са големи рискове съгласно определението по член 13, параграф 27 от Директива 2009/138/ЕО;

12.  „ държава членка по произход“ е:

а)  когато посредникът е физическо лице — държавата членка, в която той пребивава;

б)  когато посредникът е юридическо лице — държавата членка, в която се намира неговото седалище, или — ако по националното право на лицето то няма седалище — държавата членка, в която се намира неговото главно управление;

13.  „приемаща държава членка“ е държавата членка, в която застрахователният или презастрахователният посредник има постоянно присъствие или място на стопанска дейност или предоставя услуги и която не е неговата държава членка по произход ;

14.  „траен носител“ е траен носител съгласно определението по член 2, буква м) от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(13);

▐

16.  „тесни връзки“ са ситуация по член 13, параграф 17 от Директива 2009/138/ЕО;

17.  „основно място на дейност“ е мястото, откъдето се управлява основната дейност;

18.  „възнаграждение“ е всяка комисиона, такса или друго плащане, в т.ч. икономически ползи или ползи в натура от всякакъв вид, както и други стимули, предложени или предоставени във връзка с дейност по застрахователно посредничество;

19.   „обвързана продажба“ е предлагането или продажбата на застрахователен продукт в пакет с други отделни допълнителни продукти или услуги, при което застрахователният продукт не се предлага на потребителя отделно;

20.  „пакетна продажба“ е предлагането или продажбата на застрахователен продукт в пакет с други отделни допълнителни продукти или услуги, при което застрахователният продукт се предлага на потребителя и отделно, но не непременно при същите условия, както при обвързването с допълнителните услуги;

20а.  „продукт“ е застрахователен договор, който покрива един или повече рискове;

20а.  „на дребно“ означава не в професионално качество.

2.  За да се гарантира, че се прилага еднакво равнище на защита и че потребителят може да се ползва от съпоставими стандарти, е от съществено значение настоящата директива да насърчава равнопоставеността и равните условия на конкуренция между посредниците, независимо от това дали те са обвързани със застрахователно дружество или не. Държавите членки вземат под внимание значението на насърчаването на равнопоставеността и конкуренцията при равни условия при прилагането на настоящата директива.

ГЛАВА II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

Член 3

Регистрация

1.  Освен в случаите по член 4 застрахователните и презастрахователните посредници се регистрират от компетентен орган, посочен в член 10, параграф 2, в държавата членка по произход. Не е необходимо застрахователните и презастрахователните предприятия, регистрирани в държавите членки съгласно Директива 73/239/ЕИО на Съвета(14), Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(15) и Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16), и служителите им да се пререгистрират по настоящата директива.

Без да се засяга първата алинея, държавите членки могат да предвидят възможността застрахователните и презастрахователните предприятия и други организации да сътрудничат на компетентните органи при регистрирането на застрахователните и презастрахователните посредници, както и при прилагането на изискванията по член 8 за тези посредници. В частност обвързаните застрахователни посредници могат да бъдат регистрирани от застрахователно предприятие, от сдружение на застрахователни предприятия или от застрахователен или презастрахователен посредник под надзора на компетентен орган.

Държавите членки могат да предвидят, че когато даден застрахователен или презастрахователен посредник действа на отговорността на застрахователно или презастрахователно предприятие или ▌посредник, от застрахователния посредник не се изисква да представи на компетентния орган информацията, посочена в член 3, параграф 7, букви a) и б), а отговорното застрахователно дружество гарантира, че застрахователният посредник отговаря на условията за регистрация и на другите разпоредби, посочени в настоящата директива. Държавите членки могат също така да предвидят, че лицето или предприятието, което поема отговорността за посредника, трябва да го регистрира.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискването по първа и втора алинея за всички физически лица, които работят в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или регистриран застрахователен или презастрахователен посредник и извършват дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество.

Държавите членки осигуряват регистрацията на юридическите лица и вписват в регистъра имената на физическите лица в управлението, които отговарят за посредническата дейност.

2.  Държавите членки могат да създадат повече от един регистър на застрахователни и презастрахователни посредници, при условие че определят критериите, по които се регистрират посредниците.

Държавите членки създават система за регистрация по интернет, включваща само един регистрационен формуляр в интернет сайт, който следва да бъде леснодостъпен за застрахователните посредници и предприятия; формулярът трябва да може да се попълва директно в интернет.

3.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да бъде създаден единен информационен пункт, даващ възможност за бърз и лесен достъп до информацията в различните регистри, които се съставят електронно и се актуализират непрекъснато. Този информационен пункт предоставя също идентификационните данни на компетентните органи на всяка държава членка по първата алинея от параграф 1. В регистъра се вписват още страната или страните, в които посредникът извършва дейност съгласно разпоредбите за свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

4.  Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) създава, публикува на интернет сайта си и актуализира единен електронен регистър с данни за застрахователните и презастрахователните посредници, които са обявили намерението си за извършване на презгранична дейност съгласно глава ІV. Държавите членки своевременно представят на ЕОЗППО информацията, която му е необходима за тази цел. В този регистър трябва да има електронна препратка към съответния компетентен орган във всяка държава членка. Регистърът е достъпен от всяка държава членка и съдържа електронни препратки към интернет сайтовете на компетентните органи на всички държави членки. ЕОЗППО има право на достъп до данните, съхранявани там. ЕОЗППО и компетентните органи имат право да променят съхраняваните данни. Субектите на данни, чиито лични данни могат да бъдат съхранявани и обменяни, имат право на достъп и на подходяща информация.

ЕОЗППО създава интернет сайт с електронни препратки към всеки единен информационен пункт, създаден от държавите членки съгласно член 3, параграф 3.

Държавите членки гарантират, че регистрацията на застрахователните посредници, включително обвързаните, и презастрахователните посредници зависи от изпълнението на професионалните изисквания по член 8.

Държавите членки гарантират също , че застрахователните посредници, включително обвързаните, и презастрахователните посредници, които вече не отговарят на тези изисквания, се заличават незабавно от регистъра. Валидността на регистрацията се проверява редовно от компетентния орган. Ако е необходимо, държавата членка по произход на посредника уведомява приемащата го държава членка за заличаването.

5.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи регистрират застрахователните или презастрахователните посредници само когато са убедени, че съответният посредник отговаря на изискванията по член 8 или че друг посредник или предприятие ще поеме отговорността да гарантира, че посредникът отговаря на тези изисквания в съответствие с член 3, параграф 1, алинея 3.

5a.  Регистрираните застрахователни и презастрахователни посредници получават възможност да започнат и извършват дейността застрахователно и презастрахователно посредничество в Съюза посредством както свободата на установяване, така и свободата на предоставяне на услуги.

Застрахователният посредник упражнява свободата на предоставяне на услуги, когато възнамерява да предостави на даден притежател на застрахователна полица, установен в държава членка, различна от държавата, в която е установен застрахователният посредник, застрахователен договор във връзка с риск в държава членка, различна от държавата членка, в която е установен застрахователният посредник.

Компетентните органи могат да предоставят на застрахователните и презастрахователните посредници документ, даващ възможност на заинтересованите лица чрез справка в някой от регистрите по параграф 2 да се уверят, че посредникът е надлежно регистриран.

Този документ съдържа най-малко информацията по член 16, буква а), подточки i) и iii, и буква б), подточки i) и iii), а за юридическите лица — и имената на физическите лица по параграф 1, четвърта алинея от настоящия член.

Държавите членки изискват документът да бъде върнат на издалия го компетентен орган, когато съответният застрахователен или презастрахователен посредник бъде заличен от регистъра.

6.  Държавите членки предвиждат, че заявленията на посредниците за вписване в регистъра се обработват в срок от два месеца от подаването на пълното заявление и че заявителят бива своевременно уведомен за решението.

Държавите членки гарантират, че компетентните органи въвеждат подходящи мерки, осигуряващи им възможност да следят дали застрахователните и презастрахователните посредници продължават да спазват постоянно изискванията за регистрация по настоящата директива.

7.  Държавите членки гарантират, че компетентните им органи изискват от застрахователните и презастрахователните посредници с изключение на обвързаните посредници и посредниците, при които друго застрахователно предприятие поема отговорност да гарантира, че посредникът отговаря на тези изисквания в съответствие с член 3, параграф 1, алинея 3, доказателства за следното като условие за регистрация:

а)  предоставяне на информация на съответните компетентни органи относно акционерите или съдружниците им — физически или юридически лица — които притежават участие от над 10 % в дружеството на посредника, и размерите на съответните участия;

б)  предоставяне на информация на съответните компетентни органи за лицата, които имат тесни връзки със застрахователния или презастрахователния посредник;

в)  предоставяне на убедителни доказателства, че притежаваните от тях участия или тесните им връзки не пречат на ефективното упражняване на надзорните функции от страна на компетентния орган.

Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи изискват застрахователните и презастрахователните посредници, за които се прилага член 3, параграф 7, да ги информират без ненужно забавяне при промяна на информацията, предоставена съгласно член 3, параграф 7, букви а) и б).

8.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи отказват регистрация, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, уреждащи дейността на едно или повече физически или юридически лица, с които предприятието има тесни връзки, или затрудненията при прилагането на тези разпоредби възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните им функции.

8a.   Държавите членки могат да предвидят, че лицата, които са упражнявали посредническа дейност преди 1 януари 2014 г., които са били вписани в регистър и които са притежавали квалификация и опит, подобни на изискваните съгласно настоящата директива, се вписват автоматично в новосъздадения регистър след изпълнение на изискванията по член 4, параграфи 3 и 4.

ГЛАВА III

ОПРОСТЕНА ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ — ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Член 4

Процедура по деклариране на допълнителна дейност по застрахователно посредничество, дейност по уреждане на застрахователни претенции по занятие и дейност по определяне на размера на причинените вреди

1.  Изискванията за регистрация по член 3 не се прилагат за застрахователните посредници, които извършват застрахователно посредничество като допълнителна дейност, ако дейностите им отговарят на всички долупосочени условия:

а)  основната дейност по занятие на застрахователния посредник не е застрахователно посредничество;

б)  застрахователният посредник посредничи само при продажбата на определени застрахователни продукти, които допълват друг продукт или услуга, и ясно посочва тези продукти в декларацията;

в)  съответните застрахователни продукти не покриват животозастрахователни рискове или свързани с отговорност рискове, освен ако това покритие е допълнително спрямо продукта или предоставената услуга, които посредникът предлага като основна професионална дейност по занятие;

ва)  посредникът работи на отговорността на регистриран посредник.

▐

3.  Всеки застрахователен посредник, за когото важат разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, представя пред компетентния орган на своята държава членка по произход декларация, с която обявява своите идентификационни данни, адрес и извършвани дейности по занятие.

4.  За посредниците, за които важат разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, се прилагат разпоредбите на глави І, ІІІ, ІV, V, VІІІ и ІХ и членове 15 и 16 от настоящата директива.

4a.  Държавите членки могат да приложат регистрационните изисквания по член 3 към застрахователните посредници в рамките на приложното поле на член 4, ако счетат, че това е необходимо с оглед на защитата на потребителите.

ГЛАВА IV

СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ И СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

Член 5

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

1.  Всеки застрахователен или презастрахователен посредник, който възнамерява за пръв път да извършва дейност на територията на друга държава членка, упражнявайки свободата на предоставяне на услуги , представя следната информация на компетентния орган на държавата членка по произход:

а)  името или фирмата, адреса и регистрационния си номер;

б)  държавата членка или държавите членки, в които възнамерява да извършва дейност;

в)  категорията си като посредник и — в съответните случаи — фирмата на застрахователното или презастрахователното предприятие, което представлява;

г)  в съответните случаи — класовете застраховки;

д)  доказателства за професионалните си знания и умения.

2.  В срок от един месец от получаването на информацията по параграф 1 компетентният орган на държавата членка по произход я препраща на компетентния орган на приемащата държава членка, който незабавно потвърждава, че я е получил. Държавата членка по произход информира в писмен вид застрахователния или презастрахователния посредник, че приемащата държава членка е получила информацията и че посредникът може да започне дейността си в приемащата държава членка.

Когато получава информацията по параграф 1, приемащата държава членка приема предишния опит в областта на застрахователното или презастрахователното посредничество, който се доказва чрез документ за регистрация или за подадена декларация в държавата членка по произход, като свидетелство за притежаването на изискваните знания и умения.

3.  Фактът, че е била извършена регистрация или че е била подадена декларация, се удостоверява чрез издаден документ за регистрацията или за получаването на декларацията от компетентния орган или организация в държавата членка по произход на заявителя, който той трябва да представи заедно със заявлението си при подаването му в приемащата държава членка.

4.  При промяна на някое от обстоятелствата, за които е била представена информация съгласно параграф 1, застрахователният или презастрахователният посредник известява компетентния орган на държавата членка по произход за промяната в писмен вид най-малко един месец преди извършването ѝ. Компетентният орган на приемащата държава членка също трябва да бъде информиран за тази промяна от компетентния орган на държавата членка по произход възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на получаване на информацията от компетентния орган на държавата членка по произход.

4a.  Регистриран застрахователен или презастрахователен посредник упражнява дейност по застрахователно посредничество съгласно „свободата на предоставяне на услуги“, ако:

а)  извършва застрахователно или презастрахователно посредничество с притежател на застрахователна полица или от негово име, като последният пребивава или е установен в държава членка, различна от държавата членка по произход на посредника;;

б)  всеки покрит риск е в държава членка, различна от държавата членка по произход на посредника;

в)  той спазва параграфи 1 и 4.

Член 6

Упражняване на свободата на установяване

1.  Държавите членки изискват от всеки застрахователен или презастрахователен посредник, който възнамерява да упражни свободата на установяване, за да открие клон на територията на друга държава членка, първо да уведоми компетентния орган на своята държава членка по произход и да му представи следната информация:

а)  името или фирмата, адреса и регистрационния си номер (в съответните случаи);

б)  държавата членка, на територията на която планира да открие клон или да установи постоянно присъствие;

в)  категорията си като посредник и — в съответните случаи — фирмата на застрахователното или презастрахователното предприятие, което представлява;

г)  в съответните случаи — класовете застраховки;

д)  програма за дейността, в която се излагат планираните дейности по застрахователно или презастрахователно посредничество и организационната структура на мястото на стопанска дейност; идентификационните данни на агентите, ако посредникът възнамерява да ползва такива;

е)  адреса в приемащата държава членка, от който могат да бъдат получавани документи;

ж)  имената на всички лица, които отговарят за управлението на мястото на стопанска дейност или съответната форма на постоянно присъствие.

1a.  Застрахователният посредник упражнява свободата на установяване, ако извършва дейност в приемаща държава за неопределен период от време чрез продължаващо присъствие в тази държава членка.

2.  Ако компетентният орган на държавата членка по произход няма основания да смята, че организационната структура или финансовото състояние на застрахователния или презастрахователния посредник е неподходящо с оглед на планираните посреднически дейности, в срок от един месец от получаването на информацията по параграф 1 той я предава на компетентния орган на приемащата държава членка, който потвърждава незабавно, че я е получил. Държавата членка по произход информира в писмен вид застрахователния или презастрахователния посредник, че приемащата държава членка е получила информацията и че посредникът може да започне дейността си в приемащата държава членка.

3.  Когато компетентният орган на държавата членка по произход отказва да предаде информацията на компетентния орган на приемащата държава членка, той излага мотивите за отказа си пред застрахователния или презастрахователния посредник в срок от един месец от получаването на цялата информация по параграф 1.

4.  При промяна на обстоятелствата, за които е представена информация съгласно параграф 1, застрахователният или презастрахователният посредник известява компетентния орган за промяната в писмен вид най-малко един месец преди извършването ѝ. Компетентният орган на приемащата държава членка също трябва да бъде информиран за тази промяна от компетентния орган на държавата членка по произход възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на получаване на информацията от компетентния орган на държавата членка по произход.

Член 7

Разпределение на компетентността между държавите членки по произход и приемащите държави членки

1.  Ако основното място на дейност на даден застрахователен посредник е в друга държава членка, компетентният орган на тази държава членка може да се договори с компетентния орган на държавата членка по произход да действа като компетентен орган на държавата членка по произход по отношение на задълженията по глави VІ, VІІ и VІІІ от настоящата директива. Ако бъде постигната такава договореност, компетентният орган на държавата членка по произход уведомява незабавно застрахователния посредник и ЕОЗППО.

2.  Компетентният орган на приемащата държава членка поема отговорността да гарантира, че услугите, предоставяни от мястото на стопанска дейност на територията на приемащата държава членка, отговарят на изискванията по глави VІ и VІІ и на приетите съгласно тях разпоредби.

Компетентният орган на приемащата държава членка има правото да проучва вътрешните правила на мястото на стопанска дейност и да изисква извършването на такива промени в тях, които са строго необходими за осигуряване на възможност за компетентния орган да налага изпълнението на изискванията по глави VІ и VІІ и приетите съгласно тях разпоредби по отношение на услугите и дейностите, извършвани от мястото на стопанска дейност на територията на приемащата държава членка.

3.  Когато приемащата държава членка има основания да смята, че застрахователен или презастрахователен посредник, който извършва дейност на територията ѝ съгласно свободата на предоставяне на услуги или чрез място на стопанска дейност, не е спазил някое от задълженията по настоящата директива, тя представя констатациите си на компетентния орган на държавата членка по произход, който взема подходящи мерки. Ако въпреки мерките, предприети от компетентния орган на държавата членка по произход, застрахователният или презастрахователният посредник продължава да действа по начин, който несъмнено уврежда интересите на потребителите в приемащата държава членка или възпрепятства правилното функциониране на застрахователните или презастрахователните пазари, по отношение на застрахователния или презастрахователния посредник се прилагат следните мерки:

а)  след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, компетентният орган на приемащата държава членка предприема всички подходящи мерки за защита на потребителите и правилното функциониране на застрахователните и презастрахователните пазари, в т.ч. като предотвратява извършването на по-нататъшни сделки на територията на своята държава от страна на застрахователните или презастрахователните посредници нарушители; компетентният орган на приемащата държава членка незабавно информира Комисията за тези мерки;

б)  компетентният орган на приемащата държава членка може да отнесе въпроса до ЕОЗППО и да поиска от него съдействие съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010; в този случай ЕОЗППО може да предприеме действия в рамките на правомощията, които са му поверени по силата на посочения член, в случай на разногласие между компетентните органи на приемащата държава членка и държавата членка по произход.

4.  Когато компетентните органи на приемащата държава членка установят, че застрахователен или презастрахователен посредник, който има място на стопанска дейност на нейната територия, нарушава законовите или подзаконовите разпоредби, приети в тази държава съгласно разпоредбите на настоящата директива, с които се дават правомощия на компетентните органи на приемащата държава членка, тези органи изискват от застрахователния или презастрахователния посредник да преустанови това нарушение.

Ако въпреки мерките, предприети от компетентния орган на приемащата държава членка, застрахователният или презастрахователният посредник продължава да действа по начин, който несъмнено уврежда интересите на потребителите в приемащата държава членка или възпрепятства правилното функциониране на застрахователните и презастрахователните пазари, по отношение на застрахователния или презастрахователния посредник се прилагат следните мерки:

а)  след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, компетентният орган на приемащата държава членка предприема всички подходящи мерки за защита на потребителите и правилното функциониране на пазарите, в т.ч. като предотвратява извършването на по-нататъшни сделки на територията на своята държава от страна на застрахователните или презастрахователните посредници нарушители; компетентният орган на приемащата държава членка незабавно информира Комисията за тези мерки;

б)  компетентният орган на приемащата държава членка може да отнесе въпроса до ЕОЗППО и да поиска от него съдействие съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010; в този случай ЕОЗППО може да предприеме действия в рамките на правомощията, които са му поверени по силата на посочения член, в случай на разногласие между компетентните органи на приемащата държава членка и държавата членка по произход.

ГЛАВА V

ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 8

Професионални и организационни изисквания

1.  Застрахователните и презастрахователните посредници ▌, както и служителите на застрахователните предприятия, които извършват застрахователно посредничество, са длъжни да притежават съответните знания и умения, определени от държавата членка по произход на посредника или предприятието, както и да изпълняват задачите и задълженията си адекватно ▌.

Държавите членки гарантират, че ▌ служителите на застрахователните и презастрахователните посредници и застрахователните предприятия, които извършват застрахователно посредничество като основната си професионална дейност, редовно осъвременяват знанията и уменията си в съответствие с функцията, която те изпълняват на съответния пазар.

За да се гарантира, че тези разпоредби се съблюдават, е необходимо да се спази изискването, че се осигурява постоянното професионално развитие на служителите и достатъчно и подходящо обучение за тях от най-малко 200 часа в рамките на петгодишен период или пропорционален брой часове, ако това не е тяхната основна дейност. Държавите членки също така оповестяват критериите, които са установили, с цел служителите да отговорят на техните изисквания за компетентност. Тези критерии включват списък с признатите квалификации.

За целта държавите членки въвеждат механизми за контрол, оценка и удостоверяване на знанията и уменията чрез независими органи.

Държавите членки приспособяват изискванията за знания и умения в съответствие с конкретната дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество и продуктите, във връзка с които се извършва посредничеството, особено ако основната дейност по занятие на посредника не е застрахователното посредничество. ▌Държавите членки могат да предвидят, че в случаите по член 3, параграф 1, втора алинея и по отношение на служителите на застрахователни предприятия, които извършват дейности по застрахователно посредничество, застрахователното предприятие или застрахователният посредник трябва да удостовери, че знанията и уменията на посредниците съответстват на изискванията по първата алинея от този параграф, и при необходимост да осигурява на тези посредници обучение, което съответства на изискванията във връзка с продуктите, продавани от посредниците.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискванията по първата алинея от този параграф за всички физически лица, работещи в дадено застрахователно предприятие или застрахователен или презастрахователен посредник , които извършват дейност по застрахователно или презастрахователно посредничество. Държавите членки изискват подходяща част от лицата в управленската структура на такива предприятия, които отговарят за посредничеството във връзка със застрахователни и презастрахователни продукти, както и всички останали лица, пряко занимаващи се със застрахователно и презастрахователно посредничество, да докажат, че притежават необходимите знания и умения за изпълнението на своите задължения.

2.  Застрахователните и презастрахователните посредници и служителите на застрахователните предприятия, които извършват дейности по застрахователно посредничество, трябва да имат добра репутация. Като минимално изискване лицата, пряко занимаващи се с маркетинга или продажбата на продукта, трябва да имат чисто свидетелство за съдимост или друг национален еквивалент във връзка с тежки престъпления срещу собствеността или други престъпления, свързани с финансовите дейности ▌.

Държавите членки могат в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 1, втора алинея да позволят на застрахователните предприятия да извършват проверка на репутацията на застрахователните посредници.

Не е необходимо държавите членки да прилагат изискванията по първата алинея от този параграф за всички физически лица, работещи в дадено застрахователно предприятие или застрахователен или презастрахователен посредник , които извършват дейност по застрахователно и презастрахователно посредничество. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че управленската структура на такива предприятия, както и служителите, пряко занимаващи се със застрахователно и презастрахователно посредничество, отговарят на това изискване.

3.  Застрахователните и презастрахователните посредници са длъжни да притежават застраховка „Професионална отговорност“ за цялата територия на Съюза или друга сравнима гаранция срещу отговорност за вреди, настъпили от проявена професионална небрежност, със застрахователна сума не по-малко от 1 250 000 EUR за претенциите по всяко застрахователно събитие и съвкупно 1 850 000 EUR годишно за претенциите по всички застрахователни събития, освен ако такава застраховка или сравнима друга гаранция вече е осигурена от застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или друго предприятие, за чиято сметка действа застрахователният или презастрахователен посредник или от чието име застрахователният или презастрахователен посредник е оправомощен да действа, или ако такова предприятие е поело пълната отговорност за действията на посредника.

4.  Държавите членки вземат необходимите мерки в защита на клиентите срещу неспособността на застрахователния посредник да преведе застрахователната премия на застрахователното предприятие или да преведе застрахователното обезщетение или възстановената застрахователна премия на застрахованото лице.

Тези мерки се вземат под една или повече от следните форми:

a)  законови разпоредби или договорни клаузи, съгласно които паричните суми, платени от клиента на посредника, се третират като платени на предприятието, а паричните суми, платени от предприятието на посредника, не се третират като платени на клиента, докато не бъдат действително получени от него;

б)  изискване застрахователните посредници да имат финансов капацитет, възлизащ по всяко време на 4 % от сумата на получените годишни застрахователни премии, но не по-малко от 18 750 EUR;

в)  изискване паричните средства на клиентите да бъдат превеждани чрез строго отделени клиентски сметки, които да не бъдат използвани за удовлетворяване на други кредитори в случай на несъстоятелност;

г)  изискване да бъде създаден гаранционен фонд.

5.  За извършването на дейностите по застрахователно и презастрахователно посредничество е необходимо професионалните изисквания по този член да бъдат изпълнени по всяко време.

6.  Държавите членки могат да завишат изискванията по този член или да предвидят допълнително други изисквания за застрахователните и презастрахователните посредници, регистрирани под тяхната юрисдикция.

7.  Сумите по параграфи 3 и 4 подлежат на редовно преразглеждане от страна на ЕОЗППО , за да бъдат отчитани измененията на европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат. Първият преглед се извършва пет години след влизането на настоящата директива в сила, а последващите прегледи — на всеки пет години от датата на предходния преглед.

ЕОЗППО разработва проекти на регулаторни стандарти, с които базовите суми в евро по параграфи 3 и 4 се изменят с процентното изменение на споменатия индекс за периода от влизането на настоящата директива в сила до датата на първия преглед или от датата на последния преглед до датата на следващия преглед и се закръгляват нагоре с точност до цяло число.

ЕОЗППО представя на Комисията посочените проекти на регулаторни технически стандарти пет години след влизането на настоящата директива в сила и последващите прегледи на всеки пет години от датата на предходния преглед.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

8.  Държавите членки определят следното:

а)  понятието за подходящи знания и умения на посредника и на служителите на застрахователните предприятия във връзка с извършването на застрахователно посредничество с клиентите му съгласно параграф 1 от настоящия член;

б)  подходящи критерии за установяване на равнището на професионална квалификация, опит и умения, изисквани за извършване на застрахователно посредничество;

в)  действията, които може основателно да се очаква да предприемат застрахователните посредници и служителите на застрахователните предприятия, за да осъвременяват знанията и уменията си чрез постоянно професионално развитие, с цел да изпълняват задълженията си на подходящо равнище.

8a.  Когато държавата членки по произход регистрира застрахователен посредник, получил професионални квалификации или опит в друга държава членка, тя взема под внимание тези квалификации и опит, като взема предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17) и равнището на квалификацията съгласно определението в Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот, създадена съгласно Препоръката на Европейския парламент и на Съвета(18).

Член 9

Публикуване на разпоредбите за общото благо

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи публикуват по подходящ начин съответните национални законодателни разпоредби за опазване на общото благо, които се прилагат спрямо дейностите по застрахователно и презастрахователно посредничество, извършвани на териториите им.

2.  Всяка държава членка, която планира да прилага и която прилага разпоредби, уреждащи дейността на застрахователните посредници и продажбата на застрахователни продукти, като допълнение към разпоредбите на настоящата директива, гарантира, че произтичащата от тези разпоредби административна тежест е съразмерна спрямо целта за защита на потребителите. Държавата членка продължава да наблюдава действието на тези разпоредби, за да осигури запазването на посочената съразмерност.

3.  ЕОЗППО изготвя стандартизиран информационен формуляр във връзка с разпоредбите за общото благо, който трябва да бъде попълван от компетентните органи във всяка държава членка. Във формуляра се включват електронни препратки към интернет сайтовете на компетентните органи, на които се публикува информация за разпоредбите за общото благо. Тази информация се актуализира редовно от националните компетентни органи, а ЕОЗППО я публикува на своя интернет сайт на английски, френски и немски език, като всички национални разпоредби за общото благо се категоризират в различните правни области.

4.  Всяка държава членка създава единно звено за контакти, което отговаря за предоставянето на информация за разпоредбите за общото благо в съответната държава членка. Това звено за контакти следва да бъде подходящ компетентен орган.

5.  ЕОЗППО извършва проучване, изготвя доклад и информира Комисията относно разпоредбите за общото благо, публикувани от държавите членки съгласно настоящия член, с оглед на правилното функциониране на настоящата директива и вътрешния пазар до ... [три години след влизането в сила на Директивата].

Член 10

Компетентни органи

1.  Държавите членки определят компетентните органи, оправомощени да гарантират изпълнението на настоящата директива. Държавите членки уведомяват съответно Комисията, като посочват евентуалното разпределение на задълженията.

2.  Органите, посочени в параграф 1, са или публични органи, или организации, признати съгласно националното законодателство или от публичните органи, оправомощени изрично за тази цел по националното законодателство. Тези органи не могат да бъдат застрахователни или презастрахователни предприятия или асоциации, към чиито членове се числят пряко или непряко застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни или презастрахователни посредници.

3.  Компетентните органи трябва да притежават всички правомощия, необходими за изпълнението на техните задължения. Когато на нейна територия действа повече от един компетентен орган, държавата членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че тези органи взаимодействат тясно помежду си, за да могат да изпълняват ефективно съответните си задължения.

Член 11

Обмен на информация между държавите членки

1.  Компетентните органи на държавите членки сътрудничат помежду си с оглед на правилното прилагане на разпоредбите на настоящата директива.

2.  Компетентните органи обменят информация за застрахователни и презастрахователни посредници, на които са били наложени наказания по глава VІІІ и ако тази информация може да доведе до заличаване на тези посредници от регистъра. Компетентните органи могат също така да обменят всякаква значима информация по искане на орган.

3.  Всички лица, които са длъжни да получават или разгласяват информация във връзка с настоящата директива, са обвързани със задължението за опазване на професионалната тайна по начина, предвиден в член 16 от Директива 92/49/ЕИО(19) на Съвета и в член 15 от Директива 92/96/ЕИО на Съвета(20).

Член 12

Жалби

Държавите членки вземат необходимите мерки за създаването на процедури, по които клиентите и други заинтересовани страни, по-специално потребителски асоциации, могат да подават жалби относно застрахователни и презастрахователни посредници и предприятия. Жалбите получават отговор във всички случаи.

Член 13

Извънсъдебни средства за обезщетяване

1.  В съответствие с Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета(21) и Регламент .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета(22) държавите членки осигуряват създаването на целесъобразни, ефективни, справедливи и независими процедури за подаване на жалби и обезщетяване за решаване по извънсъдебен път на спорове между застрахователни посредници и техни клиенти и между застрахователни предприятия и техни клиенти, ползвайки, когато е целесъобразно, съществуващите вече организации. Освен това държавите членки гарантират, че всички застрахователни предприятия и застрахователни посредници участват в процедурите за извънсъдебно решаване на спорове, когато процедурата води до решения, които могат да бъдат обвързващи за посредника или застрахователното предприятие, по целесъобразност, и клиента;

▐

2.  Държавите членки гарантират, че тези организации сътрудничат помежду си при уреждането на презгранични спорове.

2a.  Държавите членки гарантират, че застрахователните посредници, установени на тяхна територия, информират потребителите относно наименованието, адреса и уебсайта на структурите за АРС, в чийто обхват те попадат и които са компетентни да разглеждат евентуални спорове между тях и потребителите.

2б.  Застрахователните посредници в рамките на Съюза, участващи в онлайн и презгранични онлайн продажби, информират потребителите относно платформата за АРС, ако е приложимо, както и за своя електронен адрес. Тази информация е лесно, пряко, видно и непрекъснато достъпна на интернет сайта на застрахователния посредник и в случай че офертата е направена чрез електронната поща или друго текстово съобщение, предавано чрез електронни средства, тази информация се съдържа във въпросното съобщение. Тази информация съдържа електронна връзка към началната страница на платформата за АРС. Застрахователните посредници информират потребителите относно платформата за АРС, когато потребителят подаде жалба до застрахователния посредник, до система за разглеждане на жалби на потребителите, управлявана от застрахователния посредник, или до омбудсман на дружество.

2в.  Когато клиент инициира процедура за алтернативно разрешаване на спорове, предвидена в националното законодателство, срещу застрахователен посредник или застрахователно предприятие по отношение на спор във връзка с права и задължения по настоящата директива, от застрахователния посредник или застрахователното предприятие се изисква да вземе участие в тази процедура.

2г.  За целите на прилагането на настоящата директива компетентните органи си сътрудничат едни с други и със структурите, отговарящи за посочените в настоящия член процедури за подаване на жалби и обезщетяване по извънсъдебен път, доколкото това се позволява от законодателните актове на ЕС, които са в сила.

Член 14

Ограничения за използването на посредници

Държавите членки гарантират, че когато използват услугите на застрахователни или презастрахователни посредници, установени в Съюза, застрахователните и презастрахователните предприятия и посредници използват застрахователните и презастрахователните посреднически услуги само на регистрирани застрахователни и презастрахователни посредници или на лицата по член 1, параграф 2, или на лицата, които са изпълнили процедурата по деклариране по член 4.

ГЛАВА VI

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА

Член 15

Общ принцип

1.  Държавите членки изискват от застрахователните посредници и застрахователните предприятия да действат винаги честно, справедливо, надеждно, почтено и професионално, отчитайки максимално интересите на клиентите си, когато извършват застрахователно посредничество със или за клиенти.

2.  Всяка информация, включително маркетингови съобщения, предавана от застрахователния посредник или застрахователното предприятие на клиенти или потенциални клиенти, трябва да е честна, вярна и ясна и да не е подвеждаща. Маркетинговите съобщения трябва винаги да са ясно означени като такива.

Член 16

Предоставяне на обща информация от застрахователния посредник или застрахователното предприятие

Държавите членки приемат разпоредби, с които се гарантира, че:

a)  преди сключването на застрахователен договор, или, ако има съществена промяна в данните, свързани с посредника, при обявяване на информация пред клиентите — след сключването на застрахователен договор, всеки застрахователен посредник, в т.ч. обвързаните, обявява следното пред клиентите си:

i)  идентификационните си данни и адреса си, както и факта, че е застрахователен посредник;

ii)  дали предоставя съвети във връзка с продаваните застрахователни продукти;

iii)  процедурите по член 12 за подаване на жалби от клиенти и други заинтересувани страни срещу застрахователни и презастрахователни посредници и — извънсъдебните процедури за подаване на жалби и обезщетяване по член . 13;

iv)  регистъра, в който е вписан, и начините за проверка на това обстоятелство; и

v)  дали представлява клиента или действа от името и за сметка на застрахователно предприятие;

б)  преди сключването на застрахователен договор всяко застрахователно предприятие обявява следното пред клиентите си:

i)  идентификационните данни и адреса си, както и факта, че е застрахователно предприятие;

ii)  дали предоставя съвети във връзка с продаваните застрахователни продукти;

iii)  процедурите по член 12 за подаване на жалби от клиенти и други заинтересувани страни срещу застрахователни предприятия и извънсъдебните процедури за подаване на жалби и обезщетяване по член 13.

Член 17

Конфликти на интереси и прозрачност

1.  Преди сключването на застрахователен договор всеки застрахователен посредник ▌предоставя на клиента най-малко следната информация:

а)  дали притежава участие, пряко или косвено, представляващо повече от 10 % от правата на глас или от капитала на застрахователно предприятие;

б)  дали застрахователно предприятие или предприятие майка на застрахователно предприятие притежава пряко или косвено участие, представляващо повече от 10 % от правата на глас или от капитала на застрахователния посредник;

в)  по отношение на предлагания договор :

i)  че дава съветите си въз основа на справедлив и личен анализ; или

ii)  че има договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за едно или повече застрахователни предприятия. В този случай по искане на клиента посредникът съобщава фирмите на тези застрахователни предприятия; или

iii)  че няма договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за едно или повече застрахователни предприятия и не дава съветите си въз основа на справедлив и личен анализ. В този случай по искане на клиента посредникът съобщава фирмите на застрахователните предприятия, с които може да извършва и действително извършва дейността си. ;

▐

д)  дали във връзка със застрахователния договор работи:

i)  срещу такса, т.е. възнаграждението му се изплаща пряко от клиента; или

ii)  срещу комисиона от какъвто и да е вид, т.е. възнаграждението му е включено в застрахователната премия; или

iii)  срещу възнаграждение, което представлява съчетание между видовете, посочени в подточки i) и ii) по-горе;

▐

да)  дали по отношение на застрахователния договор източникът на възнаграждението е:

i)  притежател на застрахователната полица;

ii)  застрахователно предприятие;

iii)  друг застрахователен посредник;

iv)  съчетание от посоченото в подточки i), ii) и iii);

Допълнителна информация може да бъде изискана от държавите членки в съответствие с член 17а.

▐

2.  Потребителят има право да поиска допълнителна подробна информация съгласно параграф 1, буква да).

3.  Застрахователното предприятие, когато продава застраховка пряко на клиенти, информира ▌клиента дали се изплащат променливи възнаграждения на служителите му за разпространението и управлението на съответния застрахователен продукт.

▐

5a.  При конфликти на интереси и за да се стимулира лоялна конкуренция, на клиента се предоставя информация относно съответните количествени елементи по отношение на понятията,, посочени в параграф 1, буква да) и в параграф 3 от настоящия член, и при същите условия. В съответствие с член 16 от Регламент (EС) № 1094/2010, ЕОЗППО разработва до 31 декември 2015 г. и периодично актуализира насоки за гарантиране на съгласувано прилагане на настоящия член.

Член 17а

Разкриване на информация

Държавите членки могат да въведат или да запазят допълнителни изисквания за оповестяване за застрахователните посредници и застрахователните предприятия по отношение на размера на възнаграждението, таксите, комисионите или непаричните облаги във връзка с предоставянето на посредничество, при условие че държавата членка поддържа равнопоставеност между всички канали за разпространение, не нарушава конкуренцията и спазва правото на Съюза и че произтичащите от това административни тежести остават пропорционални на търсеното равнище на защита на потребителите.

Член 18

Предоставяне на съвети, както и изисквания към продажбите ▌

1.  Когато се предоставят съвети преди сключването на конкретен договор всеки застрахователен посредник — в т.ч. обвързаните посредници — или всяко застрахователно предприятие посочва въз основа на предоставената от клиента информация:

а)  изискванията и потребностите на клиента;

б)  ▌основанията си за всеки съвет, даден на клиента относно конкретен застрахователен продукт ▌.

2.  Подробността на информацията по параграф 1, букви а) и б), зависи от сложността на предлагания застрахователен продукт и от равнището на финансовия риск за клиента независимо от избрания канал за разпространение.

3.  Когато застрахователният посредник или застрахователното предприятие дава съвети въз основа на справедлив анализ, той е длъжен да дава тези съвети въз основа на справедлив анализ на достатъчно голям брой застрахователни продукти, които се предлагат на пазара, за да бъде в състояние да направи лична препоръка във висш интерес на потребителя, основана на професионални критерии, относно застрахователния продукт, който би бил най-подходящ да удовлетвори потребностите на клиента.

4.  Независимо дали се предоставя съвет или не, преди сключването на договор застрахователният посредник или застрахователното предприятие, отчитайки сложността на застрахователния продукт и категорията на клиента, предоставя на клиента съответната информация за застрахователния продукт в достъпен вид, за да може той да вземе информирано решение. Тя се предоставя на стандартизиран информационен лист чрез продуктов информационен документ (ПИД) на прост език. Този документ съдържа най-малко следните данни:

а)  информация относно вида застраховка;

б)  описание на обхванатите от застраховката рискове и изключените рискове;

в)  начини на плащане на премии и срок на плащане;

г)  изключения;

д)  задължения в началото на договора;

е)  задължения през времетраенето на договора;

ж)  задължения в случай на предявен иск;

з)  срок на договора, включително начална и крайна дата;

и)  начините за прекратяване на договора.

4a.   Параграф 4 не се прилага спрямо:

а)  инвестиционни продукти съгласно определението в член 4a от Регламент .../.../EС на Европейския парламент и Съвета(23); или

б)  продажбата на инвестиционни застрахователни продукти съгласно глава VІІ от настоящата директива.

Член 19

Изключения от изискванията за предоставяне на информация и клауза за гъвкавост

1.  Информацията по членове 16, 17 и 18 не е нужно да се предоставя, когато застрахователният посредник или застрахователното предприятие посредничи по застраховането на големи рискове, както и при посредничество от презастрахователни посредници или презастрахователни предприятия и при посредничеството по отношение на професионални клиенти съгласно приложението.

2.  Държавите членки могат да запазят действащите разпоредби или да приемат по-строги разпоредби за изискванията за предоставяне на информация по членове 16, 17 и 18 , при условие че тези разпоредби не противоречат на правото на Съюза. Държавите членки съобщават на ЕОЗППО и Комисията съответните си национални си разпоредби.

2a.  Държавите членки, които запазват или приемат по-строги разпоредби, приложими за застрахователните посредници, гарантират, че тези разпоредби спазват принципите на равнопоставеност и че административният товар, произтичащ от тях, е пропорционален по отношение на ползите за защитата на потребителите.

3.  За да бъде постигната висока степен на прозрачност чрез всички подходящи средства, ЕОЗППО взема необходимите мерки, така че получената от него информация относно националните разпоредби да бъде сведена и до знанието на потребителите, застрахователните посредници и застрахователните предприятия.

Член 20

Условия за информацията

1.  Цялата информация, която подлежи на предоставяне съгласно членове 16, 17 и 18 , се съобщава на клиентите :

а)  на хартиен носител ;

б)  по ясен и точен начин, разбираем за клиента; и

в)  на официален език на държавата членка , в която е разположен рискът, или на държавата членка на поеманото задължение или на друг език, приет от страните. Информацията се предоставя безплатно.

2.  Независимо от параграф 1, буква а) информацията по членове 16, 17 и 18 може да бъде предоставена на клиента чрез следните средства:

а)  нехартиен траен носител — когато са спазени условията по параграф 4; и

б)  интернет сайт — когато са спазени условията по параграф 5.

3.  Когато информацията по членове 16, 17 и 18 се предоставя на нехартиен траен носител или чрез интернет сайт, при поискване на клиента му се предоставя безплатно копие на хартиен носител.

4.  Информацията по членове 16, 17 и 18 може да се предоставя на нехартиен траен носител, ако са изпълнени следните условия:

a)  използването на трайния носител е подходящо с оглед на деловите отношения между посредника или застрахователното предприятие и клиента; и

б)  на клиента е била предоставена възможността да получи информацията на хартиен носител или на друг траен носител и той е избрал другия носител.

5.  Информацията по членове 16, 17 и 18 може да се предоставя чрез интернет сайт, ако е адресирана лично до клиента или ако са изпълнени следните условия:

а)  предоставянето на информацията по членове 16, 17 и 18 чрез интернет сайт е подходящо с оглед на деловите отношения между посредника или застрахователното предприятие и клиента;

б)  клиентът се е съгласил информацията по членове 16, 17 и 18 да му бъде предоставяна чрез интернет сайт;

в)  клиентът е бил уведомен по електронен път за адреса на интернет сайта и за мястото в този сайт, на което може да се намери информацията по членове 16, 17 и 18;

г)  гарантирано е, че информацията по членове 16, 17 и 18 може да бъде намерена на интернет сайта за целия период от време, през който основателно може да се смята, че клиентът има нужда от нея.

6.  За целите на параграфи 4 и 5 предоставянето на информация на нехартиен траен носител или чрез интернет сайт се смята за подходящо с оглед на деловите отношения между посредника или застрахователното предприятие и клиента, ако има свидетелства, че клиентът има редовен достъп до интернет. За такова свидетелство се смята предоставянето от клиента на адрес на електронна поща за целите на деловите отношения.

7.  При продажба по телефона предварителната информация, давана на клиента, трябва да съответства на разпоредбите на Съюза , приложими за пазарното предлагане на потребителски финансови услуги от разстояние. Освен това, след като клиентът е предпочел да получи информацията на нехартиен носител съгласно параграф 4, информацията се предоставя на клиента в съответствие с параграф 1  или 2  незабавно след сключването на застрахователния договор.

▌

Член 21а

Практики на обвързване и пакетни продажби

1.  Когато застраховка се предлага заедно с друга услуга или допълнителен продукт като част от пакет или същото споразумение или пакет, застрахователният посредник или застрахователното предприятие информира клиента и му предлага възможността да купи различните елементи заедно или поотделно предоставя отделни доказателства за премията или цените на всеки елемент. Това не възпрепятства посредничеството за застрахователни продукти с различни равнища на застрахователно покритие или застрахователни полици срещу множество рискове.

2.  Когато рисковете в резултат от подобно споразумение или пакет, предлаган на клиент, е вероятно да са различни от рисковете, свързани с елементите поотделно, застрахователният посредник или застрахователното предприятие по искане на клиента предоставя подходящо описание на различните елементи на споразумението или пакета и на начина, по който взаимодействието променя рисковете.

3.  ЕОЗППО в сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) и ЕОЦКП, чрез съвместния комитет на европейските надзорни органи, разработва до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] и след това периодично актуализира насоки за оценяването и надзора върху практиките на кръстосани продажби, като посочва по-специално условията, при които практиките на кръстосани продажби не отговарят на изискванията по член 15, параграф 1.

4.  Държавите членки гарантират, че когато застрахователен посредник или застрахователно предприятие предоставя съвети, то гарантира, че цялостният пакет застрахователни продукти отговаря на исканията и потребностите на клиента.

5.  Държавите членки могат да запазват или приемат допълнителни по-строги мерки или да се намесват във всеки отделен случай, за да забраняват продажбата на застраховка заедно с друга услуга или продукт като част от пакет или като условие за същото споразумение или пакет, когато могат да докажат, че подобни практики са в ущърб на потребителите.

ГЛАВА VІІ

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КЛИЕНТИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Член 22

Обхват

Настоящата глава съдържа ▌ изисквания в допълнение към тези по членове 15, 16, 17 и 18 към дейностите по застрахователното посредничество, когато те се извършват във връзка с продажбата на основаващи се на застраховане инвестиционни ▌ продукти от:

а)  застрахователни посредници;

б)  застрахователни предприятия.

Член 23

Конфликт на интереси

1.  Държавите членки изискват от застрахователните посредници и застрахователните предприятия да предприемат всички подходящи мерки за установяване на конфликтите на интереси между тях, включително техните ръководители, служители и обвързани застрахователни посредници, или всяко лице, пряко или косвено свързано с тях чрез отношение на контрол, и техните клиенти или между отделните клиенти, които възникват в процеса на всички дейности по застрахователно посредничество.

2.  Когато организационните или административните мерки, предприети от застрахователен посредник или застрахователно предприятие съгласно членове 15,16 и 17, не са достатъчни, за да се гарантира с приемлива степен на увереност, че рисковете от увреждане на интересите на клиентите ▌ ще бъдат предотвратени, застрахователният посредник или застрахователното предприятие ясно обявява пред клиента общия характер и източниците на конфликтите на интереси, както е приложимо, преди сключването на сделки за негова сметка ▌.

2a.  Обявяването, посочено в параграф 2:

а)  се прави на траен носител; и

б)  съдържа достатъчно подробности, като се взема под внимание видът клиент, така че да му се даде възможност да вземе информирано решение относно дейностите по застрахователно посредничество, в контекста на които възниква конфликтът на интереси.

3.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 33 с цел да:

а)  определи мерките ▌, които може основателно да се очаква да бъдат въведени от застрахователните посредници и застрахователните предприятия за установяване, предотвратяване, управление и разкриване на конфликти на интереси при извършване на дейности по застрахователно посредничество;

б)  установи подходящи критерии за определяне на видовете конфликти на интереси, които могат да увредят интересите на клиентите или потенциалните клиенти на застрахователния посредник или застрахователното предприятие.

Член 24

Общи принципи и предоставяне на информация на клиентите

1.  Държавите членки гарантират, че застрахователните посредници и застрахователните предприятия да действат честно, справедливо и професионално, отчитайки максимално интересите на клиентите си и спазвайки по-конкретно принципите по настоящия член и по член 25, когато извършват дейности по застрахователно посредничество.

2.  Всяка информация, включително маркетингови съобщения, предавана от застрахователния посредник или застрахователното предприятие на клиенти или потенциални клиенти, трябва да е вярна и ясна и да не е подвеждаща. Маркетинговите съобщения трябва да са ясно означени като такива.

3.  На клиентите или потенциалните клиенти се предоставя подходяща информация за следното:

а)  застрахователния посредник или застрахователното предприятие и услугите му; когато се предоставят съвети, в информацията се посочва дали това се извършва независимо и дали се основава на широк или на по-ограничен анализ на пазара, както и дали застрахователният посредник или застрахователното предприятие ще извършва постоянно оценка за подходящ продукт по отношение на препоръчания на клиентите основаващ се на застраховане инвестиционен продукт;

б)  основаващите се на застраховане инвестиционни продукти и предложените инвестиционни стратегии: тази информация следва да включва подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с инвестиции в тези инструменти или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии; ▐

ба)  всички разходи и съответни такси, свързани със застрахователно посредничество или допълнителни услуги, които трябва да включват разходите за съвети, когато това е приложимо, разходите по препоръчания или предложен на клиента финансов инструмент и как клиентът може да ги заплати, като се включват и евентуални плащания на трети страни; [Изм. 8]

3a.  Информацията относно всички разноски и такси, включително разноските и таксите във връзка с посредническата услуга и застрахователния продукт, които не произтичат от възникването на базисен пазарен риск, се обобщава, за да се даде възможност на клиента да разбере цялостните разноски, както и кумулативния ефект върху възвръщаемостта на инвестицията, и когато това се изисква от клиента, включва разбивка по отделни категории. Когато е приложимо, подобна информация се предоставя на клиента редовно, поне веднъж годишно, през време на целия цикъл на инвестицията.

Информацията по първата алинея и по параграф 6а се предоставя в разбираема форма, така че клиентите или потенциалните клиенти да могат по разумен начин да разберат естеството и рисковете на инвестиционната услуга и специфичния тип инвестиционен застрахователен продукт, който се предлага, и съответно да вземат информирани  инвестиционни решения. Държавите членки могат да позволят тази информация да бъде предоставяна в стандартизиран формат. [Изм. 9]

4.  Информацията по параграфи 2 и 3 следва да се предоставя в разбираема форма, така че клиентите или потенциалните клиенти да могат да разберат естеството и рисковете на конкретния вид основаващ се на застраховане инвестиционен продукт, който се предлага, и впоследствие да вземат информирани инвестиционни решения. Тази информация може да бъде предоставяна в стандартизирана форма съгласно член 18, параграф 4.

5.  Държавите членки изискват, когато застрахователният посредник или застрахователното предприятие информира клиента, че съветите във връзка със застрахователния продукт се предоставят независимо, посредникът или предприятието да обявяват пред клиента вида на възнаграждението, което получават във връзка със застрахователния договор:

a)  набора застрахователни продукти, на които ще се основава препоръката, и по-конкретно това дали наборът се ограничава до застрахователни продукти, емитирани или предлагани от лица, намиращи се в тесни връзки с посредника, който представлява клиента;

5a.  Държавите членки могат допълнително да забранят или да ограничат още повече предлагането или получаването на такси, комисиони или непарични възнаграждения от трети страни във връзка с предоставянето на застрахователни съвети. Това може да включва изискването всички подобни такси, комисиони или непарични възнаграждения да бъдат връщани на клиентите или да бъдат приспадани от такси, плащани от клиента.

Държавите членки могат допълнително да изискват от посредника, когато той информира клиента, че съветите се предоставят независимо, да анализира достатъчно голям брой застрахователни продукти, предлагани на пазара, които са достатъчно диверсифицирани от гледна точка на вида, емитентите и доставчиците си, така че да се гарантира възможността за подходящо удовлетворяване на целите на клиента, и да не се ограничава до застрахователните продукти, емитирани или предоставяни от лица, намиращи се в тесни връзки с ▌посредника▌.

5б.  Инвестиционният посредник поддържа и прилага ефективни организационни и административни механизми с оглед предприемането на всички разумни мерки за предотвратяването на конфликти на интереси съгласно посоченото в член 23, които по неблагоприятен начин засягат интересите на неговите клиенти.

Застрахователно дружество, което създава финансови инструменти за продажба на клиенти, поддържа, следва и преразглежда процедура за одобрение на всички застрахователни продукти или на съществени адаптации на съществуващи застрахователни продукти, преди те да бъдат пуснати на пазара или разпределени на клиенти.

При процеса на одобрение на продукти се посочва определен целеви пазар от крайни клиенти в съответната категория клиенти за всеки продукт и се гарантира, че всички съответни рискове за подобен определен целеви пазар се оценяват и че планираната стратегия за разпространение съответства на определения целеви пазар.

Застрахователното дружество също така редовно преразглежда финансовите инструменти, предлагани или пускани на пазара от него, като взема предвид всяко събитие, което би могло съществено да повлияе на потенциалния риск за определения целеви пазар, за да оцени най-малкото дали продуктът все още съответства на потребностите на определения целеви пазар и дали планираната стратегия за разпространение все още е подходяща. [Изм. 11]

6.  ЕОЗППО разработва до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] и периодично актуализира насоки за оценяването и надзора върху практиките на кръстосани продажби, като посочва по-специално условията, при които практиките на кръстосани продажби не отговарят на изискванията по параграф 1.

▐

7.  На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 33, за да уточнява принципите, които трябва да спазват застрахователните посредници и предприятия ▌ при извършването на дейности по застрахователно посредничество с клиенти. В тези делегирани актове се взема предвид следното:

а)  естеството на услугите, предлагани или предоставяни на клиента или потенциалния клиент, имайки предвид типа, предмета, обема и честотата на сделките;

б)  естеството на предлаганите или разглежданите продукти, в т.ч. различните видове основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

Член 25

Оценка за подходящ и уместен продукт и представяне на информация на клиентите

1.  Когато предоставя съвети, застрахователният посредник или застрахователното предприятие получава необходимата информация за знанията и опита на клиента или потенциалния клиент в областта на инвестиции, към която се отнася продуктът ▌от съответния вид, както и за финансовото състояние и инвестиционните цели на клиента или потенциалния клиент, така че да даде възможност на застрахователния посредник или застрахователното предприятие ▌ да препоръча на клиента или потенциалния клиент дейностите по застрахователно посредничество дейности или основаващите се на застраховане инвестиционни продукти, които са подходящи за този клиент или потенциален клиент.

2.  Държавите членки гарантират, че когато застрахователните посредници и предприятия извършват дейности по застрахователно посредничество, различни от тези по параграф 1, те изискват от клиента или потенциалния клиент информация за знанията и опита му в инвестиционната област, към която се отнася предлаганият или търсеният основаващ се на застраховане инвестиционен продукт ▌от съответния вид, така че застрахователният посредник или застрахователното предприятие да може да прецени дали разглежданите дейности по застрахователно посредничество или основаващ се на застраховане продукт са уместни за клиента.

Когато застрахователният посредник или застрахователното предприятие счита въз основа на получената съгласно предишната алинея информация, че основаващият се на застраховане инвестиционен продукт не е уместен за клиента или потенциалния клиент, застрахователният посредник или застрахователното предприятие предупреждава клиента или потенциалния клиент. Това предупреждение може да бъде извършено в стандартизирана форма.

Когато клиентът или потенциалният клиент не предостави посочената съгласно първата алинея информация или предостави недостатъчна информация относно своите знания и опит, застрахователният посредник или застрахователното предприятие го предупреждава, че не може да определи дали разглежданият основаващ се на застраховане инвестиционен продукт е уместен за него. Това предупреждение може да бъде извършено в стандартизирана форма.

2a.  Държавите членки позволяват на застрахователните посредници или застрахователните предприятия при извършване на дейности по застрахователно посредничество, състоящи се само в изпълнение на нареждания на клиент, да предоставят тези услуги на клиентите си, без да е необходимо да получават информация или да извършват определянето по параграф 2, когато са изпълнени всички долупосочени условия:

а)  дейностите се отнасят до един от следните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти:

i)  договори, които водят до експозиция на инвестициите единствено на финансови инструменти, считани за некомплексни съгласно Директива .../.../EС [ДПФИ] и не включват структура, която затруднява клиента да разбере съществуващия риск; или

ii)  други некомплексни основаващи се на застраховане инвестиции за целите на настоящия параграф;

б)  дейността по застрахователно посредничество се извършва по инициатива на клиента или потенциалния клиент;

в)  клиентът или потенциалният клиент е ясно информиран, независимо дали в стандартизиран формат или не, че при предоставянето на тази дейност по застрахователно посредничество застрахователният посредник или застрахователното предприятие не е задължено да преценява дали предлаганият основаващ се на застраховане продукт или предлаганата дейност по застрахователно посредничество са подходящи и че клиентът или потенциалният клиент не се ползва от съответстващата защита на съответните правила за извършване на дейността;

г)  застрахователният посредник или застрахователното предприятие изпълнява задълженията си по член 23.

3.  Застрахователният посредник или застрахователното предприятие създава дело, в което включва документа или документите, договорени между него и клиента и уреждащи правата и задълженията на страните и другите условия, съгласно които ще извършва дейности по застрахователно посредничество за клиента. Правата и задълженията на страните по договора могат да бъдат уредени чрез позоваване на други документи или правни текстове.

4.  Застрахователният посредник или застрахователното предприятие предоставя на клиента подходящи отчети за предоставяната дейност по застрахователно посредничество. Тези отчети включват периодично представяне на информация на клиентите, която е съобразена с вида и сложността на съответните основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и естеството на извършваната за клиента дейност по застрахователно посредничество и в съответните случаи съдържа сведения за разходите, свързани с дейностите за сметка на клиента. ▐

Когато предоставя съвети, застрахователният посредник или застрахователното предприятие, преди да бъде договорен основаващият се на застраховане инвестиционен продукт с клиента, предоставя на клиента изявление на траен носител относно пригодността, в което се посочва как е даден съветът и как този съвет отговаря на предпочитанията, целите и другите характеристики на клиента.

В случай че споразумението се сключва посредством комуникация от разстояние, което възпрепятства предварителното предоставяне на оценката за пригодност, инвестиционният посредник или инвестиционното предприятие може да представи писмено изявление относно пригодността на траен носител веднага след като клиентът бъде обвързан от споразумение.

5.  На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 33, за да уточни принципите, които трябва да спазват застрахователните посредници и предприятия ▌ при извършването на дейности по застрахователно посредничество с клиенти. В тези делегирани актове се взема предвид следното:

а)  естеството на услугите, предлагани или предоставяни на клиента или потенциалния клиент, имайки предвид типа, предмета, обема и честотата на сделките;

б)  естеството на предлаганите или разглежданите продукти, в т.ч. различните видове финансови инструменти и банкови депозити по член 1, параграф 2 от Директива .../.../EС [ДПФИ];

ба)  непрофесионалният или професионалният характер на клиента или потенциалния клиент.

5a.  ЕОЗППО разработва до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] и периодично актуализира насоки за оценяването на основаващите се на застраховане инвестиционни продукти, включващи структура, която затруднява клиента да разбере съществуващия риск, съгласно параграф 3, буква а).

ГЛАВА VІІІ

НАКАЗАНИЯ И ДРУГИ МЕРКИ

Член 26

Административни наказания и други мерки

1.  Държавите членки гарантират, че предвидените от тях административни наказания и други мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.  Държавите членки гарантират, че при нарушаване на задълженията, които са в сила за застрахователните или презастрахователните предприятия или посредници, могат да бъдат наложени административни наказания и други мерки на членовете на управителния им орган, както и на всяко друго физическо или юридическо лице, което съгласно националното законодателство носи отговорност за нарушението.

3.  На компетентните органи се предоставят всички правомощия за извършване на разследвания, които са им необходими за изпълнението на техните функции. При упражняването на правомощията си за налагане на наказания компетентните органи си сътрудничат тясно, за да гарантират, че наказанията или другите мерки ще доведат до желаните резултати, и за да координират действията си по презгранични случаи, като гарантират спазването на условията за законна обработка на данни в съответствие с Директива 95/46/EО и Регламент (ЕО) № 45/2001. Компетентните органи могат да поискат документи или друга информация с официално решение, в които се посочва правното основание за искането за информация, срокът за спазване и правото на получателя да поиска съдебен контрол на решението.

Член 27

Оповестяване на санкциите

Държавите членки изискват от компетентните органи ▌ да оповестяват всяко наказание или друга мярка, наложена за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, като съобщават вида и естеството на нарушението и имената на нарушителите, само ако наказанията или другите мерки са станали окончателни и не подлежат на обжалване или съдебен контрол. Когато оповестяването би довело до непропорционално големи вреди за съответните страни, компетентните органи оповестяват наказанията, без да посочват нарушителите.

Член 28

Нарушения

1.  Настоящият член се прилага по отношение на:

a)  застрахователните и презастрахователните посредници, които не са регистрирани в държава членка и които не попадат в обхвата на член 1, параграф 2 или член 4;

б)  лицата, които извършват допълнителни застрахователни дейности, без да са подали декларация по член 4, или лицата, които са подали такава декларация, но по отношение на които не са изпълнени изискванията по член 4;

в)  застрахователните и презастрахователните предприятия и посредници, използващи услугите по застрахователно или презастрахователно посредничество на лица, които не са регистрирани в държава членка и не са посочени в член 1, параграф 2 и които не са подали декларация по член 4;

г)  застрахователните и презастрахователните посредници, които са се регистрирали чрез представяне на невярна информация или с други неправомерни средства в нарушение на член 3;

д)  застрахователните и презастрахователните посредници и застрахователните предприятия, които не изпълняват разпоредбите на член 8;

е)  застрахователните предприятия и застрахователните и презастрахователните посредници, които не спазват изискванията за извършването на дейността по глави VІ и VІІ.

2.  Държавите членки гарантират, че в случаите по параграф 1 административните наказания и други мерки, които могат да бъдат наложени, включват най-малко следното:

а)  публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице нарушител и естеството на нарушението;

б)  разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице нарушител да прекрати деянието и да не извършва повторно това деяние;

в)  по отношение на застрахователни и презастрахователни посредници — прекратяване на регистрацията по член 3;

г)  по отношение на член на управителния орган на застрахователен или презастрахователен посредник или предприятие, който е отговорен за нарушението ▌— временна забрана за заемане на длъжности при застрахователни и презастрахователни посредници и предприятия;

д)  по отношение на юридическо лице ― административни имуществени наказания в размер до 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице за предходната стопанска година; когато юридическото лице е дъщерно предприятие на предприятие майка, за общ годишен оборот се приема общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на първостепенното предприятие майка за предходната стопанска година;

е)  по отношение на физическо лице ― глоба в размер до 5 000 000 EUR, а в държавите членки, в които еврото не е официална парична единица — равностойността в националната парична единица към датата на влизане в сила на настоящата директива; както и

Държавите членки гарантират, че когато размерът на облагата, извлечена вследствие на нарушението, може да бъде определен, максималният размер на наказанието е не по-малък от двойния размер на облагата.

Член 29

Ефективно прилагане на наказанията

1.  Държавите членки гарантират, че при определяне на вида на административните наказания или други мерки и на размера на имуществените административни санкции компетентните органи отчитат всички приложими обстоятелства, в т.ч., когато е уместно:

а)  тежестта и продължителността на нарушението;

б)  степента на отговорност на физическото или юридическото лице нарушител;

в)  финансовите възможности на физическото или юридическото лице нарушител, определени според общия оборот на юридическото лице нарушител или годишния доход на физическото лице нарушител;

г)  размера на реализираната печалба или нереализираната загуба от физическото или юридическото лице нарушител, когато размерът им може да бъде определен;

д)  загубите, произтекли за трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е)  степента на съдействие, което физическото или юридическото лице нарушител оказва на компетентния орган; и

ж)  предишните нарушения на физическото или юридическото лице нарушител.

▐

3.  Настоящата директива не засяга правото на приемащата държава членка да взема подходящи мерки за предотвратяване или наказване на неправомерните деяния, които са извършени на нейна територия и които представляват нарушение на законовите или подзаконовите разпоредби, приети в интерес на общото благо. Това включва и възможността на застрахователните и презастрахователните посредници нарушители да не бъде разрешавано да започват нови дейности на територията на приемащата държава членка.

Член 30

Сигнализиране на нарушения

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали до компетентните органи за нарушения на националните разпоредби за прилагане на настоящата директива.

2.  Тези механизми включват най-малко:

а)  специални процедури за приемането на сигнали за нарушения и предприемането на действия по тях;

б)  подходяща защита, включително анонимност, когато е уместно, за лицата, които подават сигнали за извършените там нарушения; и

в)  защита в съответствие с принципите на Директива 95/46/ЕО на личните данни на лицата, които подават сигнал за нарушение, и на физическите лица, за които се предполага, че са отговорни за нарушението.

Самоличността на лицата, които подават сигнал, и на тези, за които се предполага, че са отговорни за нарушението, остава поверителна на всеки етап, освен ако разкриването ѝ не се изисква съгласно националното законодателство за целите на по-нататъшно разследване или съдебно производство.

Член 31

Представяне на информация на ЕОЗППО относно наказанията

1.  Държавите членки ежегодно представят на ЕОЗППО обобщена информация относно всички административни мерки или административни наказания, наложени в съответствие с член 26.

Компетентните органи ежегодно представят на ЕОЗППО обобщена информация относно всички административни мерки или административни наказания, наложени в съответствие с член 26.

2.  Когато компетентният орган оповестява дадена административна мярка или административно наказание, той едновременно с това докладва за този факт на ЕОЗППО.

3.  ЕОЗППО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно реда и формулярите за представянето на информацията, изисквана съгласно настоящия член.

ЕОЗППО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в срок от …[6 месеца след влизане в сила на настоящата директива].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

ГЛАВА IX

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32

Защита на данните

1.  Държавите членки прилагат Директива 95/46/ЕО при обработването на лични данни в тях съгласно настоящата директива.

2.  По отношение на обработването на лични данни от ЕОЗППО съгласно настоящата директива се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 33

Делегирани актове

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове по член 34 във връзка с членове ▌23, 24 и 25.

Член 34

Упражняване на делегирането

1.  На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.  Правомощията за приемане на делегирани актове съгласно членове ▌23, 24 и 25 се предоставят на Комисията за неопределен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в членове ▌23, 24 и 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратяват делегираните правомощия, посочени в него. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно членове ▌ 23, 24 и 25, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца, след като са били уведомени за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 34а

Допълнителни разпоредби относно проектите на регулаторни технически стандарти

1.  Независимо от срока, предвиден за представяне на проектите на регулаторни технически стандарти на Комисията, Комисията представя своите проекти на интервали от 12, 18 или 24 месеца.

2.  Комисията не приема регулаторни технически стандарти, ако поради прекъсване времето за парламентарен контрол от ЕП е по-малко от 2 месеца, включително с евентуалното удължаване.

3.  Европейските надзорни органи могат да се консултират с Европейския парламент по време на етапите на изготвяне на проектите на регулаторни технически стандарти, по-конкретно при наличие на опасения относно обхвата на настоящата директива.

4.  Когато компетентната комисия на Европейския парламент е отхвърлила регулаторни технически стандарти и до следващата пленарна сесия има по-малко от две седмици, Европейският парламент може да удължи времето си за контрол до следващата пленарна сесия.

5.  В случай на отхвърляне на регулаторни технически стандарти и ако установените въпроси са с ограничен обхват, Комисията може да приеме ускорен график за предаване на преразгледан проект на регулаторен технически стандарт.

6.  Комисията гарантира, че на всички въпроси на Европейския парламент, повдигнати официално чрез председателя на компетентната комисия, се отговаря незабавно, преди приемането на проекта на регулаторни технически стандарти.

Член 35

Преглед и оценка

1.  До... [пет години след влизането в сила на настоящата директива], Комисията извършва преглед на ▌практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, като се отчитат надлежно промените на пазарите на инвестиционни продукти на дребно, както и опитът, натрупан при практическото прилагане на настоящата директива и на Регламент .../.../EС [за документите с основна информация за инвестиционните продукти] и Директива .../.../EС [ДПФИ II]. Това разглеждане включва и специален анализ на въздействието на член 17, параграф 2, като се отчита състоянието на конкуренцията на пазара на посреднически услуги за застраховките извън тези по приложение І от Директива 2002/83/ЕО, и въздействието на задълженията по член 17, параграф 2 върху застрахователните посредници, които са малки или средни предприятия.

2.  След консултация със Съвместния комитет на европейските надзорни органи Комисията представя констатациите си на Европейския парламент и на Съвета.

▐

5.  Комисията проучва дали компетентните органи по член 10, параграф 1 разполагат с достатъчно правомощия и с подходящи ресурси за изпълнението на функциите си.

▐

Член 36

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват до ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези мерки.

Когато документите, придружаващи уведомлението за предвидените от държавите членки мерки за транспониране, са недостатъчни за цялостна оценка на съответствието на тези мерки с някои разпоредби от настоящата директива, Комисията може, по искане на ЕОЗППО и с оглед изпълнението на неговите задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1094/2010 или по собствена инициатива, да изиска от държавите членки да предоставят по-подробна информация относно транспонирането на настоящата директива и прилагането на тези мерки.

1a.   Държавите членки прилагат мерките по параграф 1 от ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Начинът на позоваване и формулирането на уточнението се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното законодателство , които те приемат в приложното поле на настоящата директива.

Член 37

Отмяна

Директива 2002/92/ЕО се отменя, считано от ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива],  без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспонирането на посочената директива в националното право.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива.

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

ПРИЛОЖЕНИЕ І

ПРОФЕСИОНАЛНИ КЛИЕНТИ

Професионален клиент е клиент, който притежава опита, знанията и специализираните умения, за да взема самостоятелни решения и да оценява правилно рисковете, на които се излага. Долупосочените категории клиенти следва да бъдат считани за професионални клиенти по отношение на всички застрахователни услуги и дейности и всички застрахователни продукти за целите на Директивата.

1.  застрахователни и презастрахователни предприятия;

▐

1a.  застрахователни и презастрахователни посредници

2.  Големи предприятия, които изпълняват две от следните изисквания по отношение на размера на индивидуално равнище:

–  балансово число: 20 000 000 EUR

–  нетен оборот: 40 000 000 EUR

–  собствен капитал: 2 000 000 EUR.

3.  Национални ▌правителства ▌.

▐

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАЗЯСНИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията относно разяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите членки са поели задължението при необходимост да изпращат заедно с уведомлението за мерките за транспониране документ или документи, в които разясняват връзката между елементите на дадена директива и съответстващата им част от националните нормативни актове за транспонирането ѝ.

Във връзка с настоящата директива Комисията смята, че предаването на такива документи е необходимо поради описаните по-долу причини.

Сложност на Директивата и съответния сектор:

Областта на застраховането и разпространението на застрахователни продукти е особено сложна и може да бъде много трудна от техническа гледна точка за лица, които не са специалисти в тази област. При липсата на добре структурирани разяснителни документи задачата за проследяване на транспонирането би била твърде времеемка. Настоящото предложение представлява преразглеждане, при което Директивата относно застрахователното посредничество (ДЗП) бе преработена. Въпреки че много от разпоредбите не са изменени по същество, са въведени редица нови разпоредби, а част от действащите разпоредби са преразгледани или заличени. Структурата, формата и представянето на текстовете са съвсем нови. Новата структура бе необходима, за да се осигури по-ясен и по-логичен ред на правните норми, но ще доведе до необходимост от структуриран подход по време на контрола върху транспонирането.

Някои от разпоредбите на предложената директива могат да окажат въздействие върху редица области на националния правен ред като дружественото, търговското или данъчното право или други правни области в държавите членки. Те могат да засегнат и производните национални източници на правото, в т.ч. законите и общите разпоредби за извършването на дейността, отнасящи се до финансовите или застрахователните посредници. Поради взаимните връзки между различните елементи на тези близки области в зависимост от системата на държавите членки някои разпоредби може да бъдат прилагани чрез вече действащи разпоредби в тези области, за които е необходима ясна информация.

Съгласуваност и взаимовръзка с други инициативи:

Настоящото предложение се представя за приемане като част от пакета от законодателни актове за защита на потребителите на продукти на дребно заедно с предложението за разкриване на информация във връзка с ПИПД (Регламент за документите с основна информация за инвестиционните продукти и за изменение на директиви 2003/71/ЕО и 2009/65/ЕО) и Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) V. Инициативата за ПИПД има за цел да се осигури единен хоризонтален подход за разкриването на информация за инвестиционните продукти и застрахователните продукти с инвестиционни елементи (т.нар. инвестиционни застрахователни продукти), а разпоредби за продажбите ще бъдат включени в преразгледаните ДЗП и ДПФИ (Директива за пазарите на финансови инструменти). Настоящото предложение е съгласувано и с други законодателни актове и политики на ЕС и ги допълва, по-конкретно в областта на защитата на потребителите, защитата на инвеститорите и пруденциалния надзор, напр. Директивата „Платежоспособност ІІ“ (Директива 2009/138/ЕО), ДПФИ ІІ (преработката на ДПФИ) и гореспоменатата инициатива за ПИПД.

Новата ДЗП отново ще притежава характеристиките на законодателен акт за постигане на минимална хармонизация. Това означава, че държавите членки могат да решат да приемат по-строги изисквания, ако това е необходимо за защитата на потребителите. Минималните изисквания в ДЗП обаче ще бъдат повишени значително. ▌В Директивата се предвижда да има и клауза за преразглеждане и Комисията ще трябва да може да следи изпълнението на разпоредбите още от началото, за да може да събере цялата информация за действието им.

Главата, отнасяща се до инвестиционните застрахователни продукти: В предложението има глава, с която се въвеждат допълнителни изисквания за защита на клиентите във връзка с инвестиционните застрахователни продукти.

Съществува силна политическа воля за въвеждането на такива норми, но същевременно опитът в тази нова област е много малък. Следователно е много важно Комисията да получава документите във връзка с транспонирането, за да знае как държавите членки прилагат тези разпоредби.

В насоките от ниво 2 обаче трябва да се вземе под внимание спецификата на неживотозастрахователните продукти. В съответствие с аналогичния принцип по член 3 от ДПФИ ІІ следва да се разгледа аналогичен режим за застраховките при прилагането на директивата на национално равнище и в насоките на съвместния комитет. Лицата, извършващи застрахователно посредничество във връзка с инвестиционни застрахователни продукти, следва да спазват стандартите за поведение, които се прилагат за всички застрахователни договори, както и по-строгите стандарти, които се прилагат за инвестиционните застрахователни продукти. Всеки, който извършва посредническа дейност в областта на застрахователни инвестиционни продукти, трябва да бъде регистриран като застрахователен посредник.

Прогнозирано слабо нарастване на административната тежест във връзка с изискването на разяснителни документи от държавите членки: Както бе споменато по-горе, настоящият текст съществува от 2002 г. (когато бе приета първоначалната директива). Следователно за държавите членки няма да бъде трудно да уведомят Комисията за приетите от тях разпоредби за транспониране, както подават уведомления за повечето от тях от известно време насам. Прогнозираното слабо нарастване на административната тежест във връзка с изискването на разяснителни документи от държавите членки във връзка с новите части на Директивата е пропорционално; това изискване се налага, за да може Комисията да изпълнява задачите си по контрол върху прилагането на законодателството на Съюза.

Въз основа на горепосоченото Комисията смята, че изискването да се представят разяснителни документи във връзка с предложената директива е пропорционално и не надхвърля необходимото за постигането на целта за ефикасно контролиране на транспонирането ѝ.

(1) Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3). (2) Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО (ОВ ...). (3) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48). (4) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63). (5) Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти за услугите на информационното общество, по-специално за електронната търговия на вътрешния пазар (Директива относно електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1) (6) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)(OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22). (7) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84). (8) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни — под надзора на компетентните органи на държавите членки, по-конкретно независимите обществени органи, определени от държавите членки (OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). (9) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1). (10) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14. (11) Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10). (12) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1). (13) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32). (14) Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3). (15) Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1). (16) Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). (17) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22). (18) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1). (19) Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). (20) Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива за животозастраховането) (ОВ L 360, 9.12.1992 г., стр. 1). (21) Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ ...). (22) Регламент .../.../EС на Европейския парламент и на Съвета от ... относно онлайн решаване на потребителски спорове (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ ...). (23) Регламент .../.../EС на Европейския парламент и на Съвета относно основните информационни документи за инвестиционни продукти (ОВ ...).