Европейският парламент,

—  като взе предвид зелената книга на Комисията, озаглавена „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (COM(2013)0150),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (COM(2013)0462),

—  като взе предвид принципите на високо равнище на ОИСР за дългосрочно инвестиционно финансиране от институционалните инвеститори,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394), който признава основната роля на МСП в икономиката на ЕС и цели укрепването на ролята на МСП и насърчаване на техния растеж и потенциал за създаване на работни места, смекчавайки редица проблеми, за които се смята, че възпрепятстват развитието им,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.) (COM(2011)0834),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г. „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Парламента по този въпрос от 12 май 2011 г.(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал(2),

—  като взе предвид Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010(3),

—  като взе предвид преговорите за споразумение за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по регионално развитие (А7‑0065/2014),

A.  като има предвид, че според Комисията търговските банки са основен източник на финансиране в ЕС, като осигуряват над 75 % от финансовото посредничество;

Б.  като има предвид, че световната финансова криза и кризата с държавния дълг в ЕС значително възпрепятстваха процеса на финансово посредничество и способността на финансовия сектор в Европа да насочи спестявания за нуждите на дългосрочното инвестиране, с оглед на влошената макроикономическа среда;

В.  като има предвид, че публичните инвестиции имат ключова роля за стимулирането на дългосрочните инвестиции; като има предвид, че според неотдавнашните проучвания на Комисията(4) политиките за фискална консолидация, по-специално при координирането им на равнище ЕС, имаха много тежко въздействие върху дългосрочните инвестиции, поради странични ефекти и съществуването на положителен фискален мултипликатор;

Г.  като има предвид, че международните конкуренти на ЕС, като САЩ или Япония, поддържаха високи нива на публични инвестиции, докато политиките на ЕС доведоха до много ниски нива на тези инвестиции;

Д.  като има предвид, че са налице постоянна липса на доверие и висока степен на избягване на рискове от страна и на частните, и на институционалните инвеститори;

Е.  като има предвид, че нисколихвената среда и прогнозите за нисък растеж — поне в предвидимото бъдеще — и икономическата несигурност значително намалиха предлагането на дългосрочно финансиране, както и желанието за поемане на риск за дългосрочни проекти;

Ж.  като има предвид, че ограниченото публично финансиране в държавите членки възпрепятстват способността на публичния сектор да инвестира в инфраструктура;

З.  като има предвид, че Парламентът нееднократно поиска законодателен акт за преструктуриране на дружествата (както беше поискано през януари 2013 г.), с цел да се даде възможност за дългосрочно планиране на предприятията;

И.  като има предвид, че нарастващата обща безработица, и по-специално безработицата сред младите хора, продължава да бъде основната заплаха за икономическото и социалното сближаване на равнището на ЕС;

Аргументи

1.  Приветства инициативата на Комисията за започване на широк дебат относно начините за насърчаване на предлагането на дългосрочно финансиране и за подобряване и разнообразяване на системата на финансовото посредничество за дългосрочни инвестиции в ЕС; подчертава обаче, че спешно трябва да бъдат предприети стъпки за нов тласък на дългосрочните инвестиции и на създаването на работни места в ЕС; подчертава, че определението за дългосрочно финансиране следва да бъде балансирано и да включва наличието на стабилни пасиви, за да покрива дългосрочните активи без никакъв риск от прекомерна ликвидност;

2.  Подчертава, че дългосрочните инвестиции трябва да съответстват на нуждите на реалната икономика и да осигуряват необходимата основа за непрекъснат и устойчив икономически растеж и социално благоденствие, необходими за постигане на конкурентоспособен, устойчив, социално приобщаващ и иновативен ЕС;

3.  Отбелязва специфичните обстоятелства на местно и регионално равнище и призовава за ефективно сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и местните и регионалните органи с цел улесняване на транснационални проекти и създаването на култура за дългосрочни инвестиции в ЕС;

4.  Подчертава, че дългосрочните инвестиции трябва да са в съответствие с целите, очертани в стратегията за растеж „Европа 2020“, в актуализацията на индустриалната политика от 2012 г., в инициативата „Съюз за иновации“, както и в Механизма за свързване на Европа;

5.  Подчертава, че разходите за обучение и образование следва да се третират като дългосрочни инвестиции;

6.  Отбелязва, че капацитетът на икономиката да осигурява финансиране за дългосрочни инвестиции зависи от публичното и частното търсене, което и в двата случая е много ниско в ЕС, от нейната инвестиционна култура, както и от нейната способност да генерира финансиране и да привлича и задържа местен и пряк чуждестранен инвестиционен капитал;

7.  Подчертава, че дългосрочните инвестиции играят изключително важна роля за стабилизирането на финансовите пазари чрез антициклично инвестиране, като така насърчават устойчив икономически растеж;

8.  Отбелязва, че банките в ЕС осигуряват над 75% от дългосрочното финансиране, което създава съществена зависимост от този източник на финансиране, докато в САЩ по-малко от 20% от цялото дългосрочно финансиране се предоставя от банките, а по-голямата част — чрез добре развитите капиталови пазари;

9.  Отбелязва, че финансовата система на ЕС ще стане по-устойчива с по-широк спектър от небанкови финансови източници и инструменти, които обслужват вложителите и нуждите на дружествата от дългосрочно финансиране;

10.  Отбелязва, че за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката разпределянето на активите трябва да се насочи към дългосрочни зелени инвестиции;

11.  Подчертава, че фискалната консолидация е приоритет за публичния бюджет, с цел да се гарантира и да се възстанови съответствието с Пакта за стабилност и растеж и двойния пакет; поради това подкрепя инициативата за засилване на частните инвестиции в дългосрочно финансиране;

Пречки пред интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж

12.  Отбелязва, че публичното финансиране е ограничено поради слабия икономически растеж, лошото управление на публичния бюджет и предоставянето на държавна помощ за спасяване на финансови институции;

13.  Отбелязва, че някои държави са изправени пред сериозни пречки пред достъпа до капиталови пазари, или дори им се отказва такъв достъп, тъй като са договорили прекомерни равнища на дълг през последните години, а капиталовите пазари бяха основната причина за настоящата криза; посочва също така, че достъпът до капитал за МСП в много държави членки е прекалено труден, тъй като търговските банки са готови да предоставят кредити само при необосновано строги условия;

14.  Отбелязва, че някои инвеститори от банковия и застрахователния сектор трябва да приспособят своите стопански модели към променящите се и затегнати регулаторни изисквания; посочва, че се очаква тези изисквания да засилят финансирането на реалната икономика и и че те следва да допринесат за постигането на целите на ЕС за устойчива, приобщаваща и интелигентна икономика;

15.  Отбелязва, че инвеститорите могат да се въздържат да инвестират в определени сектори, предвид риска от регулаторни промени, които могат съществено да повлияят на финансовите аспекти на даден проект;

16.  Призовава Комисията, в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, да оцени системните рискове пред капиталовите пазари и обществото като цяло, дължащи се на прекомерно натрупване на неизгорими въглеродни активи; отправя искане към Комисията да докладва за тази оценка като последващо действие към своята Зелена книга;

17.  Отбелязва, че настоящите кодекси относно неплатежоспособността в ЕС са фрагментарни и в някои случаи могат да възпрат трансграничните инвестиции и да ограничат възможността на инвеститорите да възстановят капитала си, в случай че даден проект не успее; предупреждава, че трябва да се избягва съревнованието към дъното по отношение на защитата на инвеститорите; признава, че разпоредбите относно неплатежоспособността са в сферата на компетентност на държавите членки;

Алтернативни механизми за финансиране

18.  Отбелязва, че търговските банки вероятно ще продължат да бъдат основен източник на финансиране и че е от ключово значение държавите членки да установят нови източници за допълване на установените механизми и за запълване на недостига във финансирането, като същевременно се предвижда подходяща регулаторна и надзорна рамка, адаптирана спрямо нуждите на реалната икономика; изразява съжаление, че през последните двадесет години публичното предлагане в ЕС намалява, което възпрепятства растежа, създаването на работни места, иновациите и стабилността; отбелязва, че допуснатите до борсова търговия МСП представляват значителен дял от общия брой създадени работни места в ЕС и изразява съжаление за отрицателните последици от ограничаването на тези дружества по отношение на капитала, докато те се разрастват;

19.  Предлага да се проучи възможността за създаване на раздел за инвестиции в рамките на бюджета на ЕС;

20.  Приветства законодателното предложение на Комисията относно фондовете за дългосрочни инвестиции; отбелязва, че планираните им характеристики ще означават, че те ще служат главно на институционалните инвеститори; посочва, че режимът на ЕС относно фондовете за алтернативни инвестиции, рисков капитал и фондове за социални инвестиции също така осигурява подходящи модели на инвестиционни механизми;

21.  Подчертава засилената роля на новите иновативни финансови инструменти във всички области на дейност и всички фондове, обхванати от европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че се увеличава ролята на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване, предвид слабото предоставяне на заеми за инвестиции в реалната икономика; призовава Комисията да гарантира правната яснота и прозрачността на новите стандартни финансови инструменти и да установи по-солидни връзки с възможностите за отпускане на заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

22.  Призовава Комисията да предложи засилена европейска рамка за инвестиционните фондове с по-ниска ликвидност, за да насочи краткосрочната ликвидност на частните домакинства в дългосрочни инвестиции и с цел предоставяне на допълнително пенсионно решение;

23.  Насърчава заинтересованите страни да развият по-нататък инициативата на ЕС – ЕИБ за облигации за проекти, за да бъде увеличено финансирането на големи европейски инфраструктурни проекти в секторите на транспорта, енергетиката и информационните технологии; призовава държавите членки да разработят национални инициативи за облигации за проекти, подкрепени от гаранционни схеми; припомня, че държавните гаранции следва да се предоставят само при стриктни условия, насочени към гарантиране на адекватното осигуряване на обществени блага;

24.  Счита, че публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат ефективен и финансово изгоден метод за улесняване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за някои инвестиции, особено за инфраструктурни проекти; отбелязва, че налице е силна нужда от високо ниво на експертните знания и умения, за да се даде възможност за подходящ подбор, оценка, проектиране и дългосрочно планиране, както и за установяването на договорености за финансиране на такива проекти;

25.  Счита, че дългосрочните публични инвеститори (националните, регионалните или международните банки за развитие и публичните финансови институции) са силни инструменти за стимулиране на частните инвестиции с цел предоставяне на достъп на МСП до финансиране, както и да играят ролята на катализатор за дългосрочно финансиране за предприятия от по-широк обществен интерес, а именно такива, които ще добавят стойност към обществено-политическите цели, свързани с икономическия растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда; подчертава значението на отчетността, прозрачността и демократичната ангажираност по отношение на желаните дългосрочни инвестиционни цели и механизмите за улесняване на инвестициите;

26.  Призовава Комисията в документ с последващи мерки да разгледа и разработи хармонизиран подход за дългосрочна оценка на проекти от общ интерес, подкрепени с публични ресурси на равнище ЕС и държави членки;

27.  Призовава държавите членки да създадат подходящи мрежи за сътрудничество и обмен на информация, както и за създаване на национални или регионални дългосрочни публични инвеститори, които могат да се учат от най-добрите практики на вече установени институции; във връзка с това подчертава, че националните или регионалните банки за развитие, които често са структурирани кооперативно, по време на настоящата криза продължават да предлагат надеждно финансиране на регионалните и местните икономики; призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за финансовите институции от този вид;

28.  Призовава Комисията да проучи начини за подпомагане на държавите членки, които изискват финансова и техническа помощ, за да създадат свои дългосрочни национални и регионални публични инвеститори, и да проучи възможността за гаранционен механизъм на ЕС за дългосрочните национални публични инвеститори;

29.  Призовава Комисията и държавите членки да проучат потенциала на методи за събиране и обединяване на средства като начин за подобряване на перспективите за привличане на необходимите инвестиции на по-малки социални и други инфраструктурни проекти;

30.  Отбелязва бързия растеж на колективното финансиране и счита, че то може да предостави нови възможности; подчертава обаче, че трябва да се запазят защитата на инвеститорите и прозрачността;

31.  Счита, че институционалните инвеститори — застрахователни дружества, пенсионни фондове, семейни предприятия, взаимни фондове и фондове за дарения, са подходящи и надеждни доставчици на дългосрочно финансиране, предвид по-дългите срокове на действие на техните стопански модели; подчертава, че е необходимо да се прецизират и адаптират подходящи надзорни и пруденциални изисквания, свързани с тези институционални инвеститори, така че да се насърчат дългосрочните инвестиции за интелигентна, устойчива и приобщаваща реална икономика;

32.  Подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до капиталовите пазари чрез нови източници на финансиране като публично предлагане, колективно финансиране, взаимно кредитиране и (обезпечени) облигации или чрез нови пазарни сегменти; призовава ЕС да отчете и да използва успешни национални инициативи с цел определяне и премахване на пречките пред публични емисии на нови акции; подкрепя въвеждането в Директивата за пазарите на финансови инструменти на класификацията за пазар за растеж за МСП; призовава Комисията да подкрепи тяхното развитие чрез прегледа на Директивата за проспектите; призовава също така Комисията да обмисли подход на работа между дирекциите за проучване на начини за укрепване на публичните пазари за МСП и как директивите относно плана за действие в областта на финансовите услуги могат да диверсифицират групата от инвеститори;

33.  Насърчава регулаторните усилия, гарантиращи висококачествена секюритизация на активи, като същевременно се избягват структури с високо равнище на сложност, прекомерна пресекюритизация и повече от три транша; отбелязва, че има възможност за повече стандартизация и прозрачност във връзка с базисните рискове; призовава Комисията и Европейската централна банка отблизо да следят и да участват активно в работата на работната група по секюритизация на Международната организация на комисиите по ценни книжа – Съвета за финансова стабилност; отбелязва, че липсва съгласуван подход; ето защо призовава за изготвянето на цялостна регулаторна рамка и определение на „висококачествена секюритизация“; счита, че висококачествената секюритизация може да играе полезна роля във финансовото посредничество както на дългосрочни, така и на краткосрочни активи и може да е особено полезна за малките и средните кредитополучатели;

34.  Отбелязва, че секюритизацията беше един от факторите, допринасящи за кризата, тъй като дългосрочната отговорност за риска беше разпръсната по веригата на секюритизация; ето защо призовава Комисията да продължи да укрепва банковата система, включително кооперативните и спестовните банки, както и способността на банките за достъп до дългосрочно рефинансиране за покриване на техните дългосрочни инвестиции;

35.  Приветства операциите за кредитно подобрение на Европейския инвестиционен фонд и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, които имат за цел да осигурят допълнително финансиране за МСП;

36.  Призовава Комисията да намали ненужната административна и регулаторна тежест, и по-специално да вземе предвид спецификата на МСП и предприемачите; приветства приемането на Законодателен акт за малкия бизнес за Европа“ („Small Business Act“ за Европа“), на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) и на програмата „Хоризонт 2020“; отбелязва, че разпокъсаността на финансовите пазари направи финансирането на сектора на МСП по-трудно и утежняващо;

37.  Препоръчва ЕИБ да създаде специален клон за финансиране на МСП със специални условия за заеми;

38.  Отбелязва призива на Комисията за използването на частното дялово финансиране или рисковият капитал, както се уреждат от Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и Регламента относно европейските фондове за рисков капитал, като алтернативен източник на финансиране, по-специално по отношение на предприятия в стадии на установяване и растеж; отбелязва, че понастоящем е налице тенденция в данъчното облагане, облагодетелстваща дълговото финансиране; счита, че дружествата за рисков капитал и дялово участие могат да осигурят ценна нефинансова подкрепа, включително консултантски услуги, финансови консултации, маркетингова стратегия и обучение; призовава Комисията допълнително да оцени ролята на подобни дружества за финансирането на икономиката на ЕС; призовава Комисията да работи за премахването на всички предубеждения срещу капитала в различните национални икономики, европейската и световната икономика;

Регулаторна среда

39.  Подчертава, че стопанският климат, благоприятен за инвеститорите и характеризиращ се със силен стремеж за технически напредък, е предпоставка за превръщането на ЕС в привлекателна дестинация за преки чуждестранни инвестиции; подчертава необходимостта от насърчаване на свободното движение на капитал както в ЕС, така и между ЕС и трети държави, така че ЕС да има достъп до световните обединения на капитали; във връзка с това отбелязва по-специално, че е важно да се гарантира, че Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, се прилага по начин, по който се насърчават чуждестранните инвестиции в ЕС;

40.  Счита, че е важно инвеститорите да имат избор между много привлекателни инвеститорски продукти, за да диверсифицират своите инвестиции;

41.  Подчертава необходимостта да се премахнат излишните действия, ориентирани към краткосрочни печалби, на инвеститорите, и да се премине към култура на отговорните инвестиции, проводник на дългосрочните инвестиции в ЕС;

42.  Подчертава необходимостта да се насърчи общо разбиране, че финансовата стабилност и растеж не се изключват взаимно, а по-скоро са взаимозависими и формират важна основа за гарантиране и насърчаване на инвеститорското доверие в дългосрочен план;

43.  Подчертава значението на финансовото образование и на разбирането от страна на инвеститорите за установяване на култура на дългосрочни инвестиции в Европа и подчертава ролята, която регулирането от страна на ЕС може да има в тази връзка;

44.  Подчертава, че последователната регулаторна рамка и правната сигурност са незаменими в създаването на функциониращ единен пазар на финансови услуги; счита, че настоящата и бъдещата реформа на регулаторната система следва да се оцени внимателно и последиците от нея да се следят отблизо; призовава Комисията и държавите членки да ускорят популяризирането на Банковия съюз с цел да намалят разпокъсаността на финансовите пазари; призовава Комисията да завърши изграждането на единния пазар на услуги, с цел да разгърне пълния му потенциал;

45.  Призовава за въвеждането на стимули за поощряване на дългосрочното акционерно участие, като например допълнително право на глас в управителни съвети, допълнителни акции или по-високи дивиденти;

46.  Призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на кумулативното въздействие на вече приключилото и текущото финансово регулиране в областта на дългосрочните инвестиции;

47.  Приветства развитието на продължаващите преговори относно споразумението за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите; отбелязва значението на тези преговори за засилването на политиките и мерките за увеличаване на инвестициите между САЩ и ЕС в подкрепа на създаването на работни места, устойчив икономически растеж и международна конкурентоспособност;

48.  Счита, че всички законодателни предложения относно регулирането на съответните финансови услуги следва да включват специфична оценка на въздействието по отношение на дългосрочното финансиране;

49.  Подкрепя призива на Комисията към Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване да проучи възможното калибриране на някои разпоредби за капиталовите изисквания в рамките на режима „Платежоспособност II“, за да се избегнат възможни пречки пред дългосрочното финансиране; призовава Комисията да проведе цялостни консултации за предложените параметри и допълнително да измени настоящото законодателство;

50.  Отново призовава в предложението за регламент относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници да бъде определено подходящото рисково тегло за експозициите, които са напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху важни инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите; счита, че допълнителното законодателство следва да вземе под внимание изискванията на дългосрочните инвеститори, да оцени риска на финансовите активи чрез включване на естеството и продължителността на пасивите и да признае положителния ефект от стабилните пасиви;

51.  Насърчава Комисията да се стреми към подобряване на международното сътрудничество и сближаване в областта на дългосрочните инвестиции чрез усилия за глобален диалог на равнището на Г-20 и на Съвета за финансова стабилност;

52.  Счита, че инвестициите в дългосрочни активи изискват задълбочени знания и оценка на дългосрочните рискове, свързани с тях; поради това подчертава, че инвеститорите трябва да установят силно и ефективно експертно управление на риска, за да гарантират дългосрочни ангажименти;

53.  Счита, че разумните счетоводни принципи, съответстващи на дългосрочните цели, приложими по отношение на институционалните инвеститори, като например прехода към благоприятстваща климата икономика, могат да увеличат прозрачността и съгласуваността на финансовата информация и следва системно да отразяват икономическия подход на дългосрочните инвеститори; подчертава обаче, че прилагането на тези счетоводни принципи не трябва да води до създаването на стимули за проциклични стратегии; настоятелно призовава Международния съвет за счетоводни стандарти да вземе предвид риска от процикличност при прегледа на практиките, свързани с пазарната стойност или на базата на модел, и да признае централното значение на пруденцията при преразглеждането на концептуалната си рамка; счита, че оповестяването на ясна и стандартизирана нефинансова информация на големи дружества може да увеличи прозрачността и да насърчи по-благоприятен климат за инвеститори;

54.  Насърчава Комисията да следи отблизо работата на Г-20 по предложенията за създаване на многостранна инвестиционна рамка, която задава минимални стандарти и изменя определени разпоредби относно дългосрочните инвестиции и правила на отчитане по справедлива стойност, с цел справяне с краткосрочни колебания и нестабилност, а впоследствие и засилване на трансграничните инвестиции;

55.  Счита, че съществува силна нужда от стабилна данъчна среда, които избягва пречките пред дългосрочните инвестиции; отбелязва, че някои данъчни стимули и предимства могат да бъдат от ключово значение за поощряване на инвестициите; насърчава споделянето на най-добри практики и подчертава, че вътрешният пазар изисква прозрачност и по-добра координация и хармонизация на националните данъчни политики с цел улесняване на трансграничните инвестиции и избягване на двойното данъчно облагане и на двойното данъчно необлагане; насърчава държавите членки и Комисията да оценят възможността за предоставяне на необлагаема доходност на устойчиви инфраструктурни проекти или други данъчни стимули и данъчни облекчения и предимства за насърчаване на дългосрочните инвестиции;

56.  Призовава държавите членки в сътрудничество с местните и регионалните органи да преразгледат инструментите си за бюджетно планиране и да разработят и публикуват своите национални инфраструктурни планове, за да предоставят на инвеститорите и на други заинтересовани страни подробна информация и да дадат възможност за по-голяма сигурност и по-нататъшно планиране за бъдещите проекти; призовава Комисията да даде възможност на държавите членки да развият инструмент за стандартизиране на данни за инфраструктурни проекти и да го направи достъпен чрез централна банка за данни;

57.  Счита, че стабилната, специфична за сектора регулаторна рамка е от съществено значение за концесионерите, управляващи големи транспортни инфраструктури, финансирани без публични средства, за да се създаде възможност, чрез прилагането на подходящи правила за ценообразуване, за достъп до необходимите финансови средства, възстановяване на разходите в дългосрочен план и достатъчна възвръщаемост на инвестициите;

58.  Призовава Комисията да направи оценка на въздействието на данъчните стимули, използвани от държавите членки, върху дългосрочното финансиране и енергийния преход и да определи най-добри практики за диференциране между по-ниски капиталови разходи за зелени инвестиции и по-високи капиталови разходи за инвестиции в проекти, несъвместими с прехода към устойчиво осигуряване на енергия;

59.  Призовава за отдаване на приоритетен достъп на МСП до европейските фондове за дългосрочни инвестиции, тъй като те са в основата на растежа и създаването на работни места в ЕС; счита, че заедно с този достъп следва да се опростят процедурите за кандидатстване; изтъква колко е важно да се осигури по-лесен достъп до финансиране през целия жизнен цикъл на едно дружество, за да се създадат и поддържат устойчиви качествени работни места;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчат пенсионните фондове да взимат социално отговорни решения по отношение на инвестициите в съответствие с правата на човека в ЕС и в международен мащаб, социалните и екологичните стандарти, включително съответните насоки и принципи на ОИСР и на ООН; припомня, че намеренията на Комисията да преразгледа Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (Директива ИППО) не трябва да обезсърчат устойчивото дългосрочно финансиране;

61.  Подчертава необходимостта от по-добро финансово регулиране и надзор с цел защита на работниците, данъкоплатците и реалната икономика срещу случаи на неизпълнения на задължения на пазара за в бъдеще;

62.  Призовава Комисията да засили комуникацията и отношенията си с ЕИБ по отношение на планирането на специализирани заеми и гаранционни схеми; насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и регионите по използването на нови иновативни финансови инструменти чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и да продължи да подкрепя инвестиционната им стратегия, насочена към сектора на социалната икономика; освен това приканва ЕИБ да разгледа също и възможността за по-голяма гъвкавост при определянето на размера и правилата при тези специализирани заеми и други свързани с тях схеми, така че да станат възможно най-съвместими с финансовите инструменти, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално когато става въпрос за подходящо финансиране на млади предприемачи и социални предприятия;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 102. (2) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1. (3) ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1. (4) http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/economic_paper/2013/pdf/ecp506_en.pdf