Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюцията от 24 май 2007 г. за Венецуела (Случаят „Радио Каракас ТВ“ във Венецуела)(1), резолюцията от 23 октомври 2008 г. относно недопускането по политически мотиви на кандидати на избори във Венецуела(2), резолюцията от 7 май 2009 г. за случая с Мануел Росалес във Венецуела(3), резолюцията от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела(4), резолюцията от 8 юли 2010 г. относно Венецуела и конкретно случая на Мария Лурдес Афиуни(5) и резолюцията от 24 май 2012 г. относно евентуалното оттегляне на Венецуела от Междуамериканската комисия по правата на човека(6),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 14 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 21 февруари 2014 г. относно неспокойното положение в страната,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венецуела е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид сериозността на текущото положение във Венецуела; като има предвид, че от 12 февруари 2014 г. в цяла Венецуела се провеждат мирни демонстрации, водени от студенти, срещу които се прилага смъртоносно насилие, с поне 13 смъртни случая, над 70 ранени и стотици задържани; като има предвид, че исканията на студентите са свързани с неуспеха на правителството на президента Мадуро да реши проблеми като високото равнище на инфлация, престъпността и недостига на основни храни, както и нарастващото равнище на корупцията, сплашването на медиите и демократичната опозиция; като има предвид, че правителството е хвърлило вината за недостига върху „саботьори“ и „корумпирани бизнесмени, жадни за печалби“; като има предвид, че Венецуела е страната с най-големи енергийни резерви в Латинска Америка;

Б.  като има предвид, че през последните дни броят на демонстрациите не само не намаля, а напротив – се увеличи, с което нарасна и броят на загиналите, ранените и задържани лица в резултат на репресии от страна на държавните органи и на незаконни въоръжени групировки;

В.  като има предвид, че политическото напрежение и поляризацията нарастват във Венецуела; като има предвид,че венецуелските органи, вместо да допринасят за поддържането на мира и спокойствието, заплашиха с провеждане на въоръжена революция;

Г.  като има предвид репресията в частност по отношение на студентите, журналистите, лидерите на опозицията и мирните активисти от гражданското общество, които са преследвани и чиято свобода е накърнена;

Д.  като има предвид, че проправителствени ожесточени и неконтролируеми въоръжени групи действат безнаказано във Венецуела от дълго време; като има предвид, че опозицията обвини тези групи в провокирането на насилие в хода на мирните демонстрации, довело до смъртни случаи и няколко ранявания; като има предвид, че венецуелското правителство все още не е разяснило събитията;

Е.  като има предвид, че медиите са подложени на цензура и сплашвания, редица журналисти са жертви на побой или са задържани, или събран от тях журналистически материал е унищожен;

Ж.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и правото на участие в мирни демонстрации са основни елементи на демокрацията, като има предвид, че равенството и справедливостта за всички хора са невъзможни, ако не се зачитат основните свободи и правата на всички граждани; като има предвид, че конституцията на Венецуела гарантира правото на събранията, на сдруженията и на граждански протест с мирни средства; като има предвид, че от публичните органи се изисква да защитават основните права на гражданите и да гарантират тяхната сигурност и живот, без да ограничават тези права;

З.  като има предвид, че единствено зачитането на основните права и свободи, конструктивният и изпълнен с уважение диалог, както и толерантността могат да помогнат на страните да излязат от тежката криза и да преодолеят бъдещите трудности;

1.  Осъжда всички актове на насилие и трагичната загуба на човешки живот в хода на мирните демонстрации на 12 февруари 2014 г. и последвалите ги дни и изразява искрени съболезнования на семействата на жертвите;

2.  Изразява решителната си солидарност с венецуелския народ и загрижеността си поради възможността за нови протести, които могат да доведат до допълнителни актове на насилие, които само ще задълбочат пропастта между позициите на правителството и опозицията и ще поляризират до още по-голяма степен деликатните политически събития във Венецуела; призовава представители на всички партии и части от венецуелското общество да поддържат спокойствие на действията и думите си;

3.  Припомня на правителството на Венецуела, че свободата на изразяване и правото на участие в мирни демонстрации са основни човешки права в една демокрация, както е признато във венецуелската конституция, и призовава президента Мадуро да спазва международните договори, страна по които е Венецуела, в частност Междуамериканската демократична харта;

4.  Припомня на венецуелското правителство задължението му да гарантира сигурността на всички граждани в страната независимо от политическите им възгледи и принадлежност; изразява дълбока загриженост относно задържането на студенти и лидери на опозицията и призовава за незабавното им освобождаване;

5.  Припомня, че спазването на принципа на разделението на властите е основно в една демокрация и че системата на правосъдието не може да се използва от органите на властта като средство за политическо преследване и потискане на демократичната опозиция; призовава венецуелските органи да оттеглят необоснованите обвинения и заповеди за арести на лидери на опозицията.

6.  Призовава венецуелските органи незабавно да разоръжат и разпръснат неконтролируемите въоръжени групи с проправителствена ориентация и да сложат край на безнаказаността, с която те действат; изисква разяснение относно смъртните случаи, така че от извършителите да се търси отговорност за действията им;

7.  Насърчава всички страни и в частност венецуелските органи да следват мирен диалог, който обхваща всички сегменти на венецуелското общество, за да определят пресечни точки и да позволят на политическите участници да обсъдят най-сериозните проблеми за страната;

8.  Подчертава, че спазването на свободата на печата, на информацията и на убежденията, както и зачитането на политическия плурализъм, представляват основен принцип на демокрацията; изразява съжаление относно съществуването на цензура в медиите и в интернет и ограничения достъп до някои интернет блогове и социални мрежи; осъжда тормоза, на който са били подложени няколко вестника и други аудиовизуални медии, като каналите NTN24 и CNN на испански език, и счита, че тези практики са в противоречие с конституцията на Боливарска република Венецуела и с ангажиментите, поети от страната;

9.  Изисква от Парламента да изпрати в най-кратък срок специална делегация, която да може да направи оценка на положението в страната;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 484. (2) OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 85. (3) OВ C 212 E, 5.8.2010 г.. стр. 113. (4) OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 69. (5) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 130. (6) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 88.