Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно SOLVIT (2013/2154(INI))

P7_TA(2014)0164 A7-0059/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията от 17 септември 2013 г. относно принципите, приложими за SOLVIT(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2013 г. относно „Увеличаване на правата на предприятията и гражданите в единния пазар на Европа: план за действие за укрепване на „Вашата Европа“ в сътрудничество с държавите членки“ (COM(2013)0636),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 февруари 2012 г. относно подобряване на ефективното решаване на проблемите на единния пазар — разгръщане на пълния потенциал на SOLVIT по случай 10 години от нейното създаване (SWD(2012)0033),

—  като взе предвид първия доклад на Комисията от 28 ноември 2012 г. на тема „Степен на интеграция на единния пазар 2013 г. — Принос към Годишния обзор на растежа 2013 г.“ (COM(2012)0752),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г., озаглавено „По‑добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 февруари 2012 г., озаглавен „Как единният пазар да разгърне пълния си потенциал — годишна проверка на управлението за 2011 г.“ (SWD(2012)0025),

—  като взе предвид достъпното онлайн информационно табло за единния пазар, публикувано на 4 юли 2013 г.,

—  като взе предвид проучването „A European Single Point of Contact“ (Единно европейско звено за контакт), направено през юли 2013 г. по поръчка на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно управлението на единния пазар(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Актът за единния пазар — следващите стъпки към растежа“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно SOLVIT(5),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0059/2014),

А.  като има предвид, че гражданите и предприятията трябва ефективно да се ползват от правата си в единния пазар и че законодателството на ЕС, което гарантира тези права, трябва да бъде ефективно прилагано, за да се гарантира, че всички граждани и предприятия се възползват от потенциала на вътрешния пазар;

Б.  като има предвид, че информирането на гражданите относно техните права и улесняването на упражняването на тези права спомагат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар;

В.  като има предвид, че понастоящем SOLVIT разглежда около 1 300 случая годишно и успява да намери решения за около 90 % от своите клиенти в рамките на 70-дневния срок;

Г.  като има предвид, че интересът към портала „Вашата Европа“ (Your Europe) и степента на използването му бързо нарастват и че според онлайн информационното табло за единния пазар той е бил посещаван от над 11 000 души всеки ден през 2012 г. спрямо 6500 посетители през предходната година;

Д.  като има предвид, че нееднократно е призовавал към допълнително укрепване на мрежата на SOLVIT и за предоставянето на достъп до повече и по-добра информация за правата в ЕС;

Е.  като има предвид, че SOLVIT играе важна роля като ключов инструмент за решаване на проблеми и следователно като средство за осигуряване на по-доброто спазване на правото на Съюза в областта на единния пазар; като има предвид, че въпреки това SOLVIT не се използва в достатъчна степен и не е оползотворила изцяло своя потенциал;

Ж.  като има предвид, че ако бъде използвана пълноценно, системата SOLVIT може в голям брой области да се превърне в полезен начин за предотвратяване на прекомерното използване на съдебната система, което може да бъде изключително сложно и поради това затруднява гражданите и предприятията при решаването на техните проблеми;

З.  като има предвид, че според поръчаното от него проучване „A European Single Point of Contact“ (Единно европейско звено за контакт) на разположение на европейските граждани и предприятия са внушителни по обем информация, съвети и помощ онлайн, но степента на осведоменост за тези услуги е много ниска, като 91,6 % от анкетираните не познават нито една онлайн услуга, която могат да ползват за решаване на проблеми, свързани с единния пазар;

И.  като има предвид, че ефективността на помощта, предоставяна от SOLVIT, зависи до голяма степен от това колко добре е обучен нейният персонал;

Й.  като има предвид, че следва да се положи по-голямо усилие за по-доброто интегриране на SOLVIT сред услугите за подпомагане и инструментите за правоприлагане, достъпни на национално равнище и на равнището на Съюза;

К.  като има предвид, че за да идентифицират правилно проблемите при появата им и да могат да ги решат, гражданите и предприятията трябва да са наясно с правата си в рамките на единния пазар и като има предвид, че все още е необходимо да се полагат повече усилия за повишаване на степента на осведоменост;

Въведение: ефективно ползване на правата и възможностите в рамките на единния пазар

1.  Отново заявява, че потенциалът на единния пазар може да бъде разгърнат само ако гражданите и предприятията са наясно с правата си и възможностите и могат да ги ползват ефективно; припомня, че тези цели могат да бъдат постигнати само ако държавите членки осигуряват ефективно прилагане на законодателството в областта на единния пазар и ако се предостави достъп до качествена информация и ефективни механизми за решаване на проблемите;

2.  Подчертава, че много проблеми в сферата на единния пазар произтичат от свръхрегламентирането, късното или погрешно прилагане от страна на една или повече държави членки на правото на Съюза или от национални норми, които противоречат на това право; в тази връзка решително призовава Комисията да окаже натиск върху онези държави членки, които не спазват нормите на единния пазар;

3.  Отбелязва, че множество проблеми, свързани с прилагането на нормите на единния пазар, се установяват чрез мрежата на SOLVIT и приветства приноса на SOLVIT за административните и регулаторни промени с оглед на решаването на тези проблеми; призовава Съвета да предприеме мерки с цел да се внесат подобрения по отношение на задачите, възложени на държавните администрации, за да се засили сътрудничеството между националните органи и Комисията;

4.  Подчертава необходимостта SOLVIT да разполага с ефективно средство за подаване на сигнали до Комисията за възникнали във връзка с неприлагане на правото на ЕС проблеми на вътрешния пазар, които са й станали известни;

5.  Подчертава, че правилното прилагане, изпълнение и спазване на законодателството в областта на единния пазар е от изключително значение за европейските потребители и предприятия и следователно за икономиката като цяло и доверието на гражданите във функционирането на единния пазар; подчертава също така и правните задължения на държавите членки в тази връзка;

6.  Отново призовава за доусъвършенстване на приложимите процедури за нарушение, включително чрез гарантиране на по-строгото използване на тези процедури при нарушаване на правните разпоредби на Съюза в областта на единния пазар и чрез прилагането на ускорени процедури;

7.  Подчертава освен това колко е важно да се положат всички усилия да се гарантира, че проблемите, свързани с изпълнението, се предотвратяват, разкриват или отстраняват, преди да се наложи започването на официални процедури за нарушение;

8.  Изтъква важността на прилагането на нулева търпимост спрямо неспазването на Директивата за услугите, както и на партньорските проверки на изпълнението и транспонирането на посочената директива, като способи за осигуряване на ефективното прилагане на законодателството в областта на единния пазар;

SOLVIT: в помощ на гражданите и предприятията при решаването на проблеми

9.  Приветства новата препоръка на Комисията относно принципите, приложими за SOLVIT, която подготвя почвата за SOLVIT 2.0;

10.  Отбелязва, че мрежата на SOLVIT постигна осезаеми резултати и доказа ползата от съществуването си; отбелязва обаче, че могат да се направят още много подобрения, по-специално по отношение на решаването на спорове, свързани с търговската дейност, както и на времето, необходимо за отговор при запитвания;

11.  Приветства усилията на Комисията за по-нататъшно оптимизиране на ефективната дейност на мрежата на SOLVIT във връзка с неформалното и бързо решаване на проблеми при трансгранични спорове, засягащи въпроси на вътрешния пазар — като инструмент за действие по отношение на случаи на неправилно прилагане след транспониране — като се използват процедури, които са възможно най-лесно достъпни за гражданите, и предлага държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Комисията за подобряване на системата SOLVIT като безплатна и лесна за ползване услуга;

12.  Счита, че функционирането на центровете на SOLVIT следва постоянно да се подобрява, особено по отношение на случаите, свързани със социалната сигурност, и насърчава по-добрата координация на националните системи за социална сигурност;

13.  Призовава за поставянето на особен акцент върху всички трансгранични трудовоправни въпроси, социални права и еднакво третиране, като се отделя особено внимание на въпросите, свързани с пенсиите, работниците от Европейския съюз и командированите работници;

14.  Подчертава по-специално значението на SOLVIT за мобилните работници по отношение на въпросите за равното третиране и решаването на трансгранични проблеми;

15.  Отбелязва, че много голяма част от клиентите на SOLVIT са граждани; подчертава необходимостта от разгръщане на огромния потенциал на SOLVIT като средство за решаване на проблемите на предприятията; подчертава, че трябва да се положат още много усилия, за да се повиши степента на осведоменост на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, за SOLVIT, за да им бъдат разяснени нейните възможности и да им се предостави възможността да я използват по-ефективно; приветства неотдавнашното обновяване на портала за предприятията „Вашата Европа“ като положителна стъпка в тази посока;

16.  Призовава за активизиране на връзките на SOLVIT с обществеността с цел значително повишаване на осведомеността за мрежата; призовава държавите членки, Комисията и членовете на Европейския парламент, в рамките на техните избирателни райони, да участват в кампании за повишаване на осведомеността с цел популяризиране на ролята на портала „Вашата Европа“ и SOLVIT; изтъква факта, че държавите членки могат да продължат да популяризират SOLVIT на регионално равнище, като същевременно отбелязва, че обработването на случаите трябва да се извършва на национално равнище;

17.  Обръща внимание на факта, че SOLVIT все още привлича голям обем случаи, които не се отнасят до SOLVIT, и че това води до забавяне на разглеждането на жалбите до SOLVIT; поради това подчертава, че е необходимо компетентността на SOLVIT да бъде по-добре разяснена на гражданите и предприятията;

18.  Призовава държавите членки да гарантират, че се осигуряват подходящите ресурси за поддържането на мрежата на SOLVIT по отношение на условията, уреждащи организацията на центровете на SOLVIT, посочени в препоръката на Комисията от 17 септември 2013 г.;

19.  Подчертава, че е от значение да се поддържа качеството на предлаганата от SOLVIT услуга въпреки ограниченията по отношение на бюджетните средства и човешките ресурси; подчертава, че е от значение да се гарантира, че центровете на SOLVIT разполагат с достатъчно на брой добре обучен персонал с подходящ юридически експертен опит и владеене на съответните езици на Съюза, както и че на персонала съответно е осигурено подходящо обучение с цел непрекъснато да повишава своите умения и знания;

20.  Подчертава, че е от значение центровете на SOLVIT в отделните държави членки да осигуряват сходен стандарт на обслужване, тъй като това е от ключово значение за ефективното решаване на проблемите;

21.  Подчертава значението на намирането на бързи решения на проблемите, при които се изисква единствено разясняване на правото на Съюза, а в по-сложните случаи — на подходяща комуникация с жалбоподателите;

22.  Призовава за по-висока степен на съгласуваност с други процедури за разглеждане на жалби и най-вече с „Пилот ЕС“ (EU Pilot);

23.  Подчертава значението на ориентирането на SOLVIT към разглеждане на повече случаи, свързани с търговската дейност; отбелязва, че за тази цел е необходимо деловите кръгове да познават по-добре SOLVIT, да е налице по-тясно сътрудничество между SOLVIT и европейските и националните търговски сдружения, например под формата на работни групи, в рамките на които си сътрудничат центровете на SOLVIT и търговски сдружения, и в някои центрове на SOLVIT да е налице готовност да се поемат по-сложни случаи;

24.  Изразява съжаление, че немалко случаи, свързани с търговската дейност, които биха могли да бъдат разглеждани от SOLVIT, биват отхвърляни с обосновката, че са твърде сложни; счита, че ако някои центрове на SOLVIT смятат тези случаи, свързани с търговската дейност, за твърде сложни за разглеждане, то това е проблем, който се нуждае от решаване на място във въпросните центрове на SOLVIT;

25.  Подчертава колко е важно Комисията да оказва неформална помощ при разглеждането на случаите, включително като предлага неформални правни съвети в сложните случаи; призовава центровете на SOLVIT да се възползват от тази помощ;

26.  Подчертава значението на обмена на информация между центровете на SOLVIT и препоръчва държавите членки да инвестират в подобряване на сътрудничеството между тези центрове; насърчава центровете на SOLVIT в целия ЕС да започнат по-подробен и широкообхватен обмен на най-добри практики и подчертава колко е важно да се извършва такъв обмен между центровете на SOLVIT във връзка с прилагането и популяризирането на предлаганите услуги;

27.  Приветства пояснението, дадено в Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията във връзка с правомощията на SOLVIT в случаи, когато национални норми противоречат на правото на Съюза (т.нар. „структурни случаи“); приветства поемането на подобни случаи от някои центрове на SOLVIT; призовава всички центрове на SOLVIT да предоставят ефективна помощ всеки път, когато възникнат подобни структурни проблеми, включително като помагат да се установят евентуалните проблеми, които предложено национално законодателство може да създаде;

28.  Призовава центровете на SOLVIT да действат по-уверено и по-ефикасно, когато отговарят на жалби и особено когато разглеждат по-сложни случаи;

29.  Подчертава, че е важно жалбоподателят, ангажираните със случая центрове на SOLVIT и Комисията да поддържат контакт и тясно сътрудничество, докато трае процедурата; отбелязва, че докато трае процедурата в много случаи не се търси становището на жалбоподателя и че същият е в контакт с центъра на SOLVIT само в момента на подаване на жалбата и когато случаят бъде приключен;

30.  Счита, че трябва да има по-тясно сътрудничество между всички нива на управление в държавите членки и SOLVIT;

31.  Приветства по-специално защитата на личните данни от страна на центровете на SOLVIT и призовава тази защита да бъде непрестанно наблюдавана и, когато е необходимо, повишавана в отговор на исканията за защита на данни, внесени от ползвателите;

32.  Подчертава колко е важно да се повиши осведомеността за мрежата на SOLVIT и нейната видимост, както и тя да се доближи до хората, които не я познават; призовава държавите членки и Комисията да гарантират равен достъп до центровете и онлайн порталите SOLVIT, напр. за лицата с увреждания или в напреднала възраст, и да разработват всички възможни варианти за установяване на контакт между ползвателите и центровете на SOLVIT в този контекст; взема под внимание предложението на Комисията за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721);

33.  Подчертава необходимостта от свързване и интегриране на порталите на SOLVIT с други участници и платформи в тази област, за да се увеличи достъпността и видимостта за всички потребители; предлага държавите членки да си сътрудничат тясно с Комисията с цел усъвършенстване на системата SOLVIT чрез гарантиране на съгласуван подход в рамките на ЕС и повишаване на нейната видимост; счита, че всички имащи отношение уебсайтове на европейските институции следва да включват връзка към уебсайта „Вашата Европа“;

34.  Подчертава, че е важно да се разпространява информация относно базата данни, съдържаща разглежданите от SOLVIT случаи, и приветства препоръката на Комисията относно необходимостта да се предоставя информация за алтернативни мрежи за решаване на проблеми или източници на информация, включително други възможни средства за правна защита както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, в случаите, които не могат да бъдат обработени от SOLVIT;

35.  Насърчава центровете на SOLVIT да проявят активност и да поемат собствени Инициативи за създаване на контакти с гражданите, предприятията и националните парламенти;

36.  Приветства онлайн информационното табло за единния пазар, което предоставя данни относно резултатите на държавите членки във връзка със SOLVIT и „Вашата Европа“, както и резултатите им по отношение на приложимото към функционирането на единния пазар законодателство на ЕС;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни мерки за разпространяването на информация сред гражданите, предприятията и предприемачите за наличието на тези инструменти, като използват всички медийни форми, включително интернет, с цел да се гарантира, че информацията достига до възможно най-голям брой граждани и предприятия; призовава държавите членки да организират информационни кампании, насочени към конкретни групи, включително предприятия — по-специално малки и средни предприятия;

38.  Призовава Комисията да продължи да следи, в рамките на годишния доклад за степента на интеграция на единния пазар, резултатите на механизмите на Съюза за решаване на проблеми, и по-специално SOLVIT, като част от Годишния обзор на растежа; освен това отново призовава Комисията да укрепи управлението на единния пазар, като създаде специален стълб в рамките на европейския семестър, включително специални препоръки за отделните държави;

39.  Запазва ангажимента си да следи отблизо напредъка на SOLVIT; настоятелно призовава Комисията да определи измерими етапни цели за желаното развитие на SOLVIT; насърчава държавите членки също така да определят свои собствени измерими цели и срокове за развитието на процедурата по разглеждането на случаите в местните центрове на SOLVIT; в тази връзка счита, че отделното разглеждане на свързаните с гражданите и свързаните с търговската дейност случаи за целите на наблюдението на напредъка би могло да бъде правилният модел за развитие; счита, че ако тези цели не бъдат постигнати, следва да бъде отново обмислена възможността за замяна на неофициалната процедура със законодателен акт, като се вземат под внимание съществуващите механизми, например предвидените в Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове и Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове; настоятелно призовава Съвета да следва стремежа на Парламента в това отношение; призовава Комисията и държавите членки да наблюдават отблизо напредъка, постигнат по отношение на тези цели на Съюза и национални цели по отношение на SOLVIT в рамките на европейския семестър;

„Вашата Европа“: по-добро удовлетворяване на нуждите на гражданите и предприятията

40.  Отбелязва, че степента на използване на портала „Вашата Европа“ непрекъснато се повишава;

41.  Насърчава Комисията и държавите членки да правят ясно разграничение между „Вашата Европа“ и SOLVIT, като същевременно координират съответните си кампании за видимост;

42.  Приветства целите, заложени в плана за действие „Вашата Европа“, и по-специално да се предлага практическа и качествена информация относно правата в ЕС в рамките на единния пазар, да се повиши осведомеността за „Вашата Европа“ и да се осъществи на практика близкото партньорство между Комисията и държавите членки;

43.  Насърчава Комисията да предприеме по-ефективни мерки за позициониране на портала „Вашата Европа“ като инструмент за предприятията и да увеличи неговата видимост, включително чрез по-добро използване на социалните медии; счита, че с използването на търговски марки и с включването на SOLVIT порталът „Вашата Европа“ следва да се превърне в единна точка за достъп за европейските потребители и предприятия, когато се сблъскат с проблеми или търсят информация; счита, че такава единна точка за достъп може да послужи като отправна точка за гражданите и предприятията и да улесни в по-голяма степен достъпа им до различни информационни средства и специализирани механизми за решаване на проблеми, включително SOLVIT;

44.  Призовава Комисията да разшири обхвата на портала „Вашата Европа“, така че да покрие изцяло правата, задълженията и възможностите в рамките на единния пазар и да го направи възможно най-лесен за ползване;

45.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят информация за националните норми и процедури във връзка с правата в ЕС; призовава държавите членки да гарантират, че тази информация е практическа, общопонятна, еднакво достъпна за всички, актуална и достъпна на съответните езици, както и да свържат своите национални портали (услуги на електронното правителство) с „Вашата Европа“;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 249, 19.9.2013 г., стр. 10. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0054. (3) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 72. (4) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 51. (5) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 10.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за разследване в наказателноправната област (09288/2010 – C7-0185/2010 – 2010/0817(COD))

P7_TA(2014)0165 A7-0477/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид инициативата на група държави членки, представена на Парламента и на Съвета (09288/2010),

—  като взе предвид член 76, буква б) и член 82, параграф 1, буква a) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които проектът на акт е представен на Парламента (C7‑0185/2010),

—  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 15 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 5 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 44 и 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0477/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 февруари 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/41/EС.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (COM(2013)0853 – C7-0430/2013 – 2013/0415(COD))

P7_TA(2014)0166 A7-0104/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0853),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0430/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 13 февруари 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7‑0104/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 27 февруари 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (EС) № 259/2014.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно проекторешението на Съвета за сключването на Споразумение за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз (11767/1/2013 – C7‑0344/2013 – 2013/0205(NLE))

P7_TA(2014)0167 A7-0043/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (11767/1/2013),

—  като взе предвид проекта за Споразумение за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз (11769/1/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 3, алинея първа, член 207, параграф 4, алинея първа, член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C7–0344/2013),

—  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7‑0043/2014),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Индонезия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на Хърватия и Кипър на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решение № 895/2006/EО и Решение № 582/2008/EО на Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0441 — C7‑0186/2013 — 2013/0210(COD))

P7_TA(2014)0168 A7-0082/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0441),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0186/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 5 февруари 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7‑0082/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 27 февруари 2014 г. с оглед приемането на Решение …/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 565/2014/ЕС.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (COM(2012)0650 – C7-0371/2012 – 2012/0309(COD))

P7_TA(2014)0169 A7-0373/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0650),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0371/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 5 февруари 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0373/2013),

1.  Приема своята позиция на първо четене, която съдържа предложението на Комисията;

2.  Одобрява изявлението на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 27 февруари 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 509/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно допълнителната оценка на Колумбия и Перу

Европейският парламент и Съветът признават, че е необходимо да се извърши допълнителна оценка на изпълнението на съответните критерии от Колумбия и Перу, преди Комисията да представи на Съвета препоръки за решения, с които се разрешава започването на преговори за сключване на споразумения за отмяна на визовия режим с тези страни.

Комисията поема ангажимент да извърши незабавно тази оценка и да я предаде на Европейския парламент и на Съвета във възможно най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент.

Европейският парламент и Съветът вземат предвид този ангажимент на Комисията.

Изявление на Комисията относно информирането на Европейския парламент

Комисията приветства приемането от Европейския парламент и Съвета на предложението ѝ за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, което цели да актуализира приложенията със списъците с трети страни, чиито граждани подлежат на изискването за притежаване на виза или са освободени от него.

В съответствие с Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, и по-специално точка 23 от него, Комисията отново потвърждава ангажимента си да информира редовно Европейския парламент относно провеждането на преговорите за сключване на споразумения за отмяна на визовия режим вследствие на прехвърлянето на някои страни в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001. Комисията ще предоставя актуална информация на съответните органи в Европейския парламент най-малко два пъти годишно.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението в Украйна (2014/2595(RSP))

P7_TA(2014)0170 RC-B7-0219/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Европейската политика за съседство, относно Източното партньорство и относно Украйна, и по-специално своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно положението в Украйна(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс и бъдещето на Източното партньорство, и по-специално по отношение на Украйна(2),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по външни работи относно Украйна, проведено на 20 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че вследствие на взетото от президента и правителството на Украйна решение за временно преустановяване на процеса на подписване на споразумението за асоцииране стотици хиляди хора излязоха спонтанно на улиците в цялата страна, за да демонстрират в подкрепа на европейската интеграция; като има предвид, че демонстрантите в Киев окупираха Площада на независимостта (Maidan Nezalezhnosti) по мирен начин, призовавайки за решителна политическа промяна, за да принудят правителството да преразгледа своето решение;

Б.  като има предвид, че органите под ръководството на президента Янукович безспорно нарушиха закона, като разрешиха на силите за сигурност да използват бойни патрони срещу протестиращите и като разположиха снайперисти по покривите на сградите на Площада на независимостта и около него, където от ноември 2013 г. насам са съсредоточени антиправителствените действия и проевропейските протести; като има предвид, че по улиците в Киев бяха екзекутирани протестиращи и случайни наблюдатели, което предизвика гневна и осъдителна реакция в международен мащаб;

В.  като има предвид, че по същото време трима министри на външните работи от ЕС посетиха Киев в опит да действат като посредници между президента Янукович и опозицията при намирането на компромисно решение; като има предвид, че те успяха да спомогнат за постигането на споразумение за пътна карта за мирен и демократичен изход от кризата; като има предвид, че руският специален пратеник също улесни постигането на споразумението, но без да го подписва;

Г.  като има предвид, че в резултат на това ЕС реши да наложи целенасочени санкции, включващи замразяване на активите и забрана за издаване на виза, по отношение на лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека, насилието и използването на прекомерна сила; като има предвид, че държавите членки освен това се споразумяха да прекратят временно разрешенията за износ на оборудване, което би могло да бъде използвано за вътрешни репресии, и да преразгледат разрешенията за износ на оборудване, попадащо в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС;

Д.  като има предвид, че гражданите на Лвов и Донецк поеха инициативата да използват съответно руския и украинския език в ежедневните си дейности на 26 февруари 2014 г. като жест на солидарност и единство за цялата държава;

Е.  като има предвид, че на 21 февруари 2014 г. Върховната рада прие резолюция, с която се осъждат „антитерористичните“ действия и се изисква изтеглянето на силите за сигурност от центъра на Киев; като има предвид, че по този начин парламентът показа своята решимост да играе основна роля и да поеме контрола върху положението в страната; като има предвид, че на следващия ден той гласува за освобождаването от длъжност на президента Янукович, завръщането към конституцията от 2004 г., предсрочни избори на 25 май 2014 г. и освобождаването на бившия министър-председател Юлия Тимошенко;

1.  Отдава почит на борещите се и загиващите в името на европейските ценности и изразява искрените си съболезнования на семействата на жертвите, осъжда категорично всички актове на насилие и призовава всички украински граждани, заедно с политическите и гражданските лидери, да действат изключително отговорно в този исторически за Украйна момент;

2.  Строго осъжда бруталните и несъразмерни действия на силите за борба с безредиците, като подразделението „Беркут“, снайперистите и други, които доведоха до драстично ескалиране на насилието; изразява съжаление заради загиналите и ранените, понесени от всички страни в конфликта, и изразява най-искрените си съболезнования на семействата на жертвите; предупреждава, че всяко по-нататъшно ескалиране на насилието би имало разрушителни последици за украинската нация и би могло да подкопае единството и териториалната цялост на държавата; подчертава, че понастоящем е от първостепенно значение всички страни да демонстрират чувство за отговорност, сдържаност и ангажираност за провеждането на приобщаващ политически диалог, както и да се изключи възможността за извънсъдебна разплата; настоятелно призовава всички политически сили да работят заедно в този повратен за Украйна исторически момент и да способстват за намирането на компромисни решения, като ясно се разграничат от екстремистите и избягват провокации и прояви на насилие, които биха могли да насърчат сепаратистки движения;

3.  Приветства отговорната роля, която Върховната рада изигра при поемането на пълните си конституционни функции и запълването на политическия и институционалния вакуум, създаден вследствие на оставката на правителството и отстраняването на президента, който бе освободен от длъжност от парламента; отбелязва мерките, приети до този момент от парламента, и по-специално във връзка с връщането към конституцията от 2004 г., решението за провеждане на президентски избори на 25 май 2014 г., решението за оттегляне на полицейските сили и силите за сигурност и освобождаването на Юлия Тимошенко от затвора; подчертава колко е важно украинският парламент и неговите членове да продължат да се придържат към принципите на правовата държава;

4.  Приветства народа на Украйна за организирано проведената смяна на властта и за отстояването на неговата гражданска позиция през изминалите няколко месеца и подчертава, че този граждански и народен протест служи за пример и ще отбележи повратен момент в историята на Украйна; подчертава, че тази демократична, гражданска победа следва да не бъде компрометирана от дух на отмъщение или действия за търсене на възмездие от противниците, нито от вътрешнополитически борби; подчертава, че срещу лицата, извършили престъпления срещу гражданите на Украйна, както и тези, злоупотребили с държавна власт, следва да бъде заведен независим съдебен процес; призовава за създаването на независима комисия за разследване, в тясно сътрудничество с Международната консултативна група към Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), на нарушенията на правата на човека, извършени от началото на демонстрациите;

5.  Подкрепя подхода на ЕС, който съчетава засилени усилия в дипломатическата сфера с целенасочени санкции срещу отговорните за издаване на заповеди за нарушаване на правата на човека, свързани с политически репресии; призовава за задействане на целенасочените санкции, договорени от Съвета по външни работи, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат своето собствено законодателство срещу изпирането на пари, за да спрат потока от незаконно присвоени парични средства от Украйна, както и да гарантират връщането на откраднатите активи, депозирани в ЕС; счита, че следва незабавно да започне независимо разследване на извършените престъпления и че целенасочените санкции следва да бъдат отменени веднага щом се подобри положението в Украйна и щом едно такова разследване на извършените престъпления започне да дава резултати; призовава за разследване на масовите злоупотреби с държавни средства и активи от страна на приближени и членове на семейството на отстранения от длъжност президент Янукович, за замразяване на всичките им активи, докато не бъде изяснено как са придобити и — ако се докаже, че са били откраднати, за връщането на тези активи от страна на правителствата на държавите членки;

6.  Настоятелно призовава Комисията, държавите членки и международните хуманитарни организации да осигурят начини за бързото предоставяне на надеждна и пряка медицинска и хуманитарна помощ за всички жертви;

7.  Призовава всички страни и трети държави да зачитат и подкрепят единството и териториалната цялост на Украйна; призовава всички политически сили в Украйна и всички участващи международни фактори да се ангажират с усилия в интерес на териториалната цялост и националното единство на Украйна, като отчитат културния и езиков състав на държавата и нейната история; призовава Украинския парламент и бъдещото правителство да защитават правата на малцинствата в страната и употребата на руския език и на други малцинствени езици; призовава за приемането на ново законодателство в съответствие със задълженията на Украйна съгласно Европейската харта за регионалните или малцинствените езици;

8.  Припомня, че настоящите граници на Украйна бяха гарантирани от Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство в Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност, когато Украйна се отказа от ядрени оръжия и се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие; припомня на Руската федерация, че заедно с другите две горепосочени държави, в същия акт тя се ангажира да се въздържа от икономическа принуда, насочена към подчиняване на собствените си интереси на упражняването на правата на Украйна, произтичащи от нейния суверенитет, и по този начин да си осигурява преимущества от какъвто и да е вид;

9.  Подчертава колко е важно да не се загуби набраната инерция при решаването на проблемите, които са в основата на кризата, като се изгради доверие у народа по отношение на политиците и институциите; счита освен това, че това налага конституционни и структурни реформи, насочени към изграждането на ефективна система на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, по-тясна връзка между политиката и обществото, спазване на принципите на правовата държава, отчетност и наистина независима и безпристрастна правосъдна система и надеждни избори;

10.  Приветства заключенията на извънредния Съвет по външни работи от 20 февруари 2014 г., и по-специално решението за въвеждане на целенасочени санкции, в това число замразяване на активите и забрана за издаване на визи на лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека, насилието и използването на прекомерна сила, както и за временно спиране на лицензите за износ на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии; отбелязва огромното въздействие, което тези санкции оказаха върху общественото мнение в Украйна, и счита, че е можело тези мерки да бъдат приети по-рано; счита при все това, че санкциите следва да бъдат запазени като част от политиката на ЕС по отношение на Украйна по време на преходния период;

11.  Приветства освобождаването от затвора на бившия министър-председател Юлия Тимошенко и изразява надежда, че то ще се превърне в символ на прекратяването на избирателното и политически мотивирано правосъдие в Украйна; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички демонстранти и политически затворници, които са незаконно задържани, снемането на всички обвинения срещу тях и политическото им реабилитиране;

12.  Настоятелно призовава политическите сили да действат заедно в този повратен за Украйна исторически момент с цел мирен политически преход, амбициозна широкообхватна програма за реформи и ориентирано към европейските стандарти управление, да запазят единството и териториалната цялост на страната и да улеснят приемането на компромисни решения за бъдещето на Украйна; призовава временните органи да гарантират демократичните права и свободи на всички демократични политически сили и да предотвратят евентуалните нападения срещу тях;

13.  Подчертава, че украинският народ — и само и единствено той — трябва да взема решения, без външна намеса, относно геополитическата ориентация на страната и относно това към кои международни споразумения и общности Украйна следва да се присъедини;

14.  Осъжда нападението и разрушаването на централата на Украинската комунистическа партия и на други партии, както и опитите за забрана на Комунистическата партия в Украйна;

15.  Отново посочва, че споразумението за асоцииране и задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ) са готови за подписване с новото правителство възможно най-скоро и веднага след като то изрази готовност за това;

16.  Приветства факта, че от трите критерия, определени от Съвета по външни работи от 2012 г., критерият за прекратяване на избирателното правосъдие (включително лишаването от свобода на Юлия Тимошенко) е изпълнен, докато другите два — относно правосъдието и избирателните системи, които са именно исканията на протестното движение, са вече обект на дълбока промяна и реформа, които ще бъдат осъществени в кратък срок от новото коалиционно правителство и ще получат подкрепата на новото парламентарно мнозинство;

17.  Призовава Комисията да работи съвместно с органите на Украйна за намиране на начини за противодействие на последиците от ответните мерки, предприети от Русия с цел осуетяване на подписването на споразумението за асоцииране, както и на последиците от евентуални нови мерки; приветства изразената от Оли Рен, член на Комисията, отговарящ за икономическите и парични въпроси и еврото, готовност на ЕС да предостави съществен, амбициозен, както краткосрочен, така и дългосрочен пакет с финансова помощ, след като започне прилагането на политическо решение, основано на демократични принципи, ангажимент за реформа и назначаването на легитимно правителство; призовава Русия да възприеме конструктивен подход, за да се създадат условия Украйна да се възползва от двустранните отношения както с ЕС, така и с Русия; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се застъпят единодушно пред Русия за европейските стремежи на Украйна и на други държави от Източното партньорство, които свободно вземат решението да задълбочават отношенията си с ЕС;

18.  Очаква Съветът и Комисията да предложат възможно най-скоро, заедно с Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, краткосрочна финансова помощ и механизъм за подкрепа на платежния баланс, допълнени от дългосрочен пакет от финансова подкрепа, изпълняван съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да се помогне на Украйна да превъзмогне влошаващото се икономическо и социално положение и да се осигури икономическа подкрепа за започване на необходимите дълбоки и всеобхватни реформи на украинската икономика; призовава за незабавното провеждане на международна конференция на донорите; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да използват по най-добрия начин средствата, които са на разположение за Украйна в рамките на съществуващите финансови инструменти, и да обсъдят осигуряването на допълнителни средства за Украйна възможно най-скоро;

19.  Признава, че широко разпространената корупция на всички равнища на управление продължава да възпрепятства потенциала на Украйна за развитие и подкопава доверието на гражданите в националните институции; поради това настоятелно призовава новото правителство да изведе на преден план в програмата си борбата срещу корупцията и призовава ЕС да подпомогне тези усилия;

20.  Подчертава спешната потребност от наистина независима и безпристрастна правосъдна система;

21.  Призовава Съвета да даде разрешение на Комисията да ускори диалога с Украйна относно визовия режим; подчертава, че бързото финализиране на споразумението за либерализация на визовия режим — следвайки примера на Молдова — между ЕС и Украйна е най-добрият начин да се даде отговор на очакванията на украинското гражданско общество и на украинските младежи; призовава междувременно за незабавното въвеждане на временни и несложни процедури за издаване на визи на ниска цена, на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, наред със засилено сътрудничество в областта на научните изследвания, разширяване на възможностите за младежки обмен и увеличаване на предлаганите стипендии;

22.  Счита, че разпоредбите относно задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) не представляват търговско предизвикателство за Руската федерация и че споразумението за асоцииране не възпрепятства добрите отношения на Украйна с източната й съседка; подчертава, че нестабилността в общите зони на съседство не е в интерес нито на ЕС, нито на Русия; подчертава, че прилагането на политически, икономически или други форми на принуда е в нарушение на Заключителния акт от Хелзинки;

23.  Отбелязва решението за провеждане на президентски избори на 25 май 2014 г.; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези избори ще бъдат свободни и честни; настоятелно насърчава Върховната рада да приеме необходимото изборно законодателство в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, включително обновен закон за финансирането на политическите партии, който решава проблемите, установени от Групата държави срещу корупцията (GRECO) и ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ); насърчава изпращането на международни наблюдатели за предстоящите избори и заявява готовност да състави своя собствена мисия за наблюдение за тази цел, а именно значителна мисия за наблюдение на избори на Европейския парламент; счита, че парламентарни избори следва да бъдат организирани скоро след президентските избори и преди края на годината; призовава Комисията, Съвета на Европа и ОССЕ/БДИПЧ да предоставят засилена подкрепа преди изборите и значителна дългосрочна мисия за наблюдение на изборите, така че президентските избори, насрочени за 25 май 2014 г., да могат да се проведат в съответствие с най-високите стандарти и да доведат до приемлив за всички кандидати резултат; призовава за командироването на служители на Европейския парламент в делегацията на ЕС в Киев за преходния период до изборите;

24.  Приветства наскоро отчетения от Съвета факт, че споразумението за асоцииране, включващо ЗВЗСТ, не представлява крайната цел на сътрудничеството между ЕС и Украйна; посочва, че ЕС има готовност да подпише споразумението за асоцииране и ЗВССТ веднага щом бъде преодоляна настоящата политическа криза и новите украински органи бъдат готови за една сериозна европейска перспектива; подчертава освен това, че член 49 от ДЕС е приложим по отношение на Украйна, както спрямо всяка друга европейска държава, която желае да стане член на Съюза; подчертава, че в съответствие с членове 8 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) всички европейски държави, включително държавите, обхванати от Източното партньорство, имат дългосрочна възможност за кандидатстване за членство в Европейския съюз, при условие че се придържат към принципите на демокрацията, зачитат основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантират спазването на принципите на правовата държава;

25.  Подчертава важността на сигурните, диверсифицирани и достъпни енергийни доставки като стълб на икономическия, социален и политически преход и на осигуряването на конкурентна и процъфтяваща икономика за всички украинци; в тази връзка подчертава стратегическата роля на Енергийната общност, чието председателство беше поето от Украйна през 2014 г., като единствен договор, който понастоящем свързва Украйна и Европейския съюз.

26.  Изразява подкрепа за гражданското общество и непартийната инициатива за създаване на „Платформа Майдан“ с цел да се разработи стратегия за преодоляване на ендемичната корупция в Украйна;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, на изпълняващия длъжността президент, правителството и парламента на Украйна, на Съвета на Европа и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0098. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0595.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак (2014/2565(RSP))

P7_TA(2014)0171 RC-B7-0188/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално тази от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак(1),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

—  като взе предвид съвместния стратегически документ на ЕС за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по‑специално тези от 10 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно Ирак, по-конкретно изявленията от 5 февруари 2014 г., 16 януари 2014 г., от 18 декември 2013 г. и 5 септември 2013 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията и върховен представител от 28 декември 2013 г. относно убийствата на жители на лагера Хурия,

—  като взе предвид изявлението от 10 януари 2014 г. относно Ирак на председателя на Съвета за сигурност на Обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е изключително фрагментирана, белязана от насилие и политика на верска основа, което е в много сериозен ущърб на основателния стремеж на иракския народ към мир, благоденствие и действителен преход към демокрация; като има предвид, че Ирак е изправен пред най-тежката вълна на насилие от 2008 г. насам;

Б.  като има предвид, че въпреки че Ирак успя да възстанови производството си на нефт почти до пълен капацитет, нараства социалното неравенство, тъй като иракската държава има трудности при предоставянето на основни услуги, като например редовно електроснабдяване през лятото, чиста вода и обществено здравеопазване;

В.  като има предвид, че съгласно данните, оповестени на 1 февруари 2014 г. от Мисията на Организацията на обединените нации за подпомагане за Ирак (UNAMI), през януари 2014 г. са убити общо 733 иракчани, а други 1229 са ранени при терористични актове и насилие; като има предвид, че данните за януари 2014 г. не включват жертвите в резултат на продължаващите боеве в провинция Анбар поради проблеми с проверката и с доказването на статуса на загиналите или ранените лица;

Г.  като има предвид, че текущата гражданска война в Сирия влоши положението в Ирак; като има предвид, че тя се пренася в Ирак, като бойци, по-специално от организацията „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ISIL), разширяват своите действия на територията на Ирак;

Д.  като има предвид, че на 10 януари 2014 г. Съветът за сигурност на ООН осъди нападенията на ISIL над неселението на Ирак в опит за дестабилизиране на страната и региона;

Е.  като има предвид, че министър-председателят Нури ал Малики не намери решение на тревогите на сунитското малцинство; като има предвид, че политиката на отстраняване на партията „Баат“ от властта съгласно Закона за справедливостта и отговорността доведе до освобождаването предимно на длъжностни лица от сунитски произход, което засили впечатлението за провеждане на програма по религиозен признак от страна на правителството; като има предвид, че разрушаването от правителството на 30 декември 2013 г. на съществувалия една година сунитски протестен лагер в Рамади допринесе за насилствените сблъсъци в провинция Анбар; като има предвид, че в резултат на това от декември 2013 г. във Фалужда и други градове в провинцията Анбар се водят боеве между правителствените сили и бойци на ISIL;

Ж.  като има предвид, че на 13 февруари 2014 г. над 63 000 семейства (наброяващи общо над 370 000 души по изчисления на ООН), засегнати от боевете в провинция Анбар, бяха регистрирани като вътрешно разселени; като има предвид, че много от тях са избягали в други части на страната, включително в провинциите Кербала, Багдад и Ербил, докато други са потърсили безопасност в отдалечените общности в провинция Анбар или не са били в състояние да избягат от полесраженията; като има предвид, че тяхното състояние остава несигурно поради намаляването на хранителните запаси и запасите на питейна вода, незадоволителните хигиенни условия и ограничения достъп до здравни грижи;

З.  като има предвид, че смъртоносните бомбени нападения в Ирак продължават неудържимо, като например нападението над Министерството на външните работи на Ирак от 5 февруари 2014 г., и са насочени главно срещу шиитски квартали, а същевременно няколко бунта в затвори увеличиха броя на бойците, попълващи редиците на екстремистките активистки групи;

И.  като има предвид, че на 25 декември 2013 г. поне 35 души бяха убити и десетки бяха ранени при бомбени нападения в християнски райони на Багдад; като има предвид, че се смята, че от 2003 г. насам най-малко половината от християните в Ирак са напуснали страната;

Й.  като има предвид, че на 5 февруари 2014 г. в Багдад беше нападнато Министерството на външните работи на Ирак, и като има предвид, че на 10 февруари 2014 г. в град Мосул в провинция Ниневия беше нападнат кортежът на председателя на Съвета на представителите Усама ал Наджафи;

К.  като има предвид, че продължава разногласието между федералното правителство на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан за това как да поделят използването на изкопаемите ресурси на Ирак, с новия тръбопровод, който се очаква да пренася над 2 милиона барела петрол на месец от Кюрдистан към Турция, и централното държавно управление подготвя правни действия срещу провинцията;

Л.  като има предвид, че сериозните социални и икономически проблеми — ширещата се бедност, високото равнище на безработица, икономическата стагнация, влошаването на състоянието на околната среда и липсата на основни обществени услуги, продължават да засягат голяма част от населението;

М.  като има предвид, че насилието и саботажите възпрепятстваха усилията за възстановяването на икономиката, съсипана след десетилетия на конфликти и санкции; като има предвид, че Ирак е на трето място в света по залежи на суров нефт, но нападенията, корупцията и контрабандата отслабиха износа; като има предвид, че социалната структура на страната, включително степента на равнопоставеност на жените, е сериозно разклатена;

Н.  като има предвид, че свободата на печата и медиите неведнъж и все по-често е подложена на атаки от страна на правителството и екстремистки групировки; като има предвид, че журналисти и новинарски издания са били подложени на атаки или цензура, като „Репортери без граници“ съобщават за информационно затъмнение относно положението в провинцията Анбар; като има предвид, че Ирак е определен като „несвободен“ в доклада относно свободата по света на „Фрийдъм хаус“ от 2014 г.,

О.  като има предвид, че иракската конституция гарантира равенството на всички граждани пред закона, както и „административните, политическите, културните и образователните права на различните народности“;

П.  като има предвид, че Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Ирак, и в частност неговата клауза за правата на човека, изтъква, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и укрепването на демократичните институции;

Р.  като има предвид, че измененията в избирателния закон на Ирак бяха приети през ноември 2013 г., подготвяйки почвата за общите избори, насрочени за 30 април 2014 г.;

С.  като има предвид, че ЕС отново потвърди ангажимента си да съдейства на Ирак в прехода му към демокрация, като припомни, че единството и териториалната цялост на Ирак са елементи от особено значение за изграждането на сигурна и благоденстваща държава за всички нейни граждани и за установяването на стабилността в целия регион;

Т.  като има предвид, че Съветът за сътрудничество между ЕС и Република Ирак проведе първото си заседание в Брюксел на 20 януари 2014 г.; като има предвид, че Съветът за сътрудничество, който заседава в рамките на СПС между ЕС и Ирак, потвърди отново ангажимента на двете страни да продължават да укрепват взаимните отношения; като има предвид, че ЕС ще продължава да работи за напредъка в сътрудничеството във всички области от взаимен интерес, като предоставя целенасочена помощ в съвместно договорени области;

У.  като има предвид, че органите на властта в Ирак продължават да прилагат смъртното наказание; като има предвид, че през октомври 2013 г., в световния ден срещу смъртното наказание, ръководителите на мисии на ЕС в Багдад подписаха съвместно изявление, в което бе изразено дълбоко безпокойство по отношение на прилагането на смъртното наказание в Ирак и бе отправен призив към иракското правителство за налагането на мораториум;

Ф.  като има предвид, че е в ход голяма кампания за въоръжаване на Ирак, включваща широкомащабни продажби на военно оборудване;

1.  Категорично осъжда неотдавнашните терористични действия и ескалиралото междуобщностно насилие, което крие опасност от повторно изпадане на страната в състояние на бунтове на религиозна основа и поражда страхове от по-широк верски конфликт в целия регион; изтъква, че макар проявите на насилие да са по верски признак, причините за тях са по-скоро политически, отколкото религиозни; поднася своите съболезнования на семействата и приятелите на загиналите и ранените;

2.  Решително осъжда нападенията на ISIL и подкрепя призива на Съвета за сигурност на ООН към народа на Ирак, включително иракските племена, местните лидери и иракските сили за сигурност в провинция Анбар, за сътрудничество в борбата срещу насилието и терора; подчертава, че ISIL подлежи на оръжейното ембарго и запора на активите, наложени с резолюции 1267 (1999) и 2083 (2012), и подчертава значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки;

3.  Изразява дълбока загриженост относно развоя на събитията в провинция Анбар и относно големия брой вътрешно разселени лица, които бягат от зоните на конфликт; призовава за предоставяне на достъп на хуманитарната помощ до Фалуджа; призовава правителството на Ирак да спазва задължението си да защитава мирното население във Фалуджа и навсякъде в страната; насърчава правителството на Ирак да продължава да работи с UNAMI и с агенциите за хуманитарна помощ, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ; приветства усилията на ООН за предоставяне на помощ на засегнатите от боевете в провинция Анбар въпреки предизвикателствата, причинени от условията на влошена сигурност и продължаващите операции в тази провинция;

4.  Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да подкрепят всички усилия на иракското правителство и UNAMI за защита на мирното население в Фалуджа и на други места, така че да се осигури безопасното преминаване на гражданите, попаднали в капан в зоните на конфликт, и безопасното завръщане на вътрешно разселените лица, когато условията го позволят;

5.  Призовава иракското правителство да предприеме мерки във връзка с отдавна съществуващите проблеми, които допринасят за нестабилността на страната, в това число основателните тревоги на сунитското малцинство, като постави началото на приобщаващ национален диалог относно реформата на Закона за справедливостта и отговорността, като се въздържа от подстрекателски изявления на верска основа и прилага мерки, насочени към национално помирение; отхвърля призивите за установяване на сунитска федерална област в Ирак като решение на настоящия конфликт, тъй като това вероятно ще доведе до още разделения на верска основа и насилие;

6.  Отбелязва със загриженост разпространението на насилието от конфликта в Сирия; призовава иракското правителство да положи сериозни усилия да изолира Ирак от гражданската война в Сирия, като се въздържа от подкрепа за която и да било от замесените в конфликта страни и като възпрепятства преминаването от и към Сирия както на сунитски, така и на шиитски бойци;

7.  Изразява дълбоката си загриженост, породена от продължаващите актове на насилие, насочени срещу цивилно население, уязвими групи и религиозни общности; призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки, за да гарантират сигурност и защита за всички хора в Ирак, и в частност за членовете на уязвимите групи като жени, журналисти, млади хора, активисти за основни права, профсъюзни дейци и религиозни общности, в това число християни; призовава иракското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват принципите на правовата държава и международните стандарти;

8.  Подкрепя усилията на ЕС да подпомага Ирак за насърчаването на демокрацията, правата на човека, доброто управление и принципите на правовата държава, включително чрез доразвиване на опита и постиженията на мисията на EUJUST LEX-IRAQ, чийто мандат за съжаление приключи на 31 декември 2013 г., заедно с усилията на UNAMI и на специалния представител на генералния секретар на ООН за подпомагане на правителството на Ирак в укрепването на демократичните институции и процеси, насърчаването на принципите на правовата държава, улесняването на регионалния диалог, подобряването на предоставяните основни услуги и осигуряването на защита на правата на човека; приветства програмата за изграждане на капацитет, започната на 22 януари 2014 г., финансирана от ЕС и осъществявана от Службата на ООН за проектни услуги, за да помага на иракския върховен комисариат по правата на човека да изпълнява своя мандат за насърчаване и защита на правата на човека в Ирак;

9.  Приветства приемането на 4 ноември 2013 г. на измененията в иракския избирателен закон, които проправят пътя за провеждането на общите избори, насрочени за 30 април 2014 г.; изтъква значението на тези избори за продължаването на демократичния преход в Ирак и призовава всички участници да гарантират, че изборите ще бъдат приобщаващи, прозрачни, надеждни и ще се проведат навреме; призовава ЕСВД да подпомага иракското правителство възможно най-активно в практическата подготовка;

10.  Изразява дълбока загриженост относно големия брой на екзекуциите в Ирак; призовава иракските органи да въведат мораториум върху изпълнението на всички смъртни присъди; счита, че реформата на съдебната система е от първостепенно значение, за да се възстанови чувството за сигурност сред гражданите на Ирак, и следва да включва преразглеждане на Закона за борба с тероризма, който осигурява значително по-ниска степен на защита на заподозрените и задържани лица, отколкото Наказателно-процесуалният кодекс, и призовава да се сложи край на безнаказаността, по-специално за държавните сили за сигурност;

11.  Призовава всички държавни и недържавни участници да зачитат свободата на печата и на медиите и да защитават журналистите и новинарските издания от насилие; признава, че свободният печат и свободните медии са важна част от функциониращата демокрация, тъй като предоставят достъп до информация и платформа за гражданите;

12.  Призовава ЕС да изгради обща позиция за забрана на използването на боеприпаси с обеднен уран и да окаже подкрепа за лечението на жертвите, в т.ч. на пострадалите от химическо оръжие, и за евентуалното обеззаразяване на засегнатите райони;

13.  Счита, че неотдавнашните преговори между групата „Е3+3“ и Иран също предоставят възможност за стабилизиране на Ирак, при условие че всички съседни сили прекратят намесата във вътрешните работи на Ирак;

14.  Решително осъжда ракетното нападение срещу лагера Хурия на 26 декември 2013 г., което според различни източници е отнело живота на няколко жители на лагера и е довело до раняването на други; подчертава, че обстоятелствата, свързани с този брутален инцидент, трябва да бъдат изяснени; призовава иракските органи да засилят мерките за сигурност около лагера, така че да защитят неговите жители от всякакво по-нататъшно насилие; настоятелно призовава иракското правителство да разкрие извършителите на нападението и от тях да бъде потърсена отговорност; отбелязва, че ЕС приканва всички заинтересовани страни да подпомагат работата на върховния комисар на ООН за бежанците при преместването на всички жители на лагера Хурия на постоянно и безопасно място извън Ирак в най-кратък срок;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0424. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати (2014/2567(RSP))

P7_TA(2014)0172 RC-B7-0201/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид докладите относно употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции от 28 май 2010 г. и от 13 септември 2013 г. и на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в рамките на борбата с тероризма от 18 септември 2013 г.,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун от 13 август 2013 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати,

—  като взе предвид изслушването относно последиците за правата на човека от използването на безпилотни летателни апарати, проведено на 25 април 2013 г. от парламентарната подкомисия по правата на човека съвместно с подкомисията по сигурност и отбрана,

—  като взе предвид своето проучване от 3 май 2013 г. на тема „Последици за правата на човека от използването на безпилотни летателни апарати и безпилотни роботи при военни действия“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 и 20 декември 2013 г. относно подготвителните работи за програма за европейски дистанционно управляеми безпилотни летателни системи със средна височина и голяма продължителност на полета от следващо поколение;

—  като взе предвид член 110, параграф 2 и параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че използването на дистанционно управляеми безпилотни летателни системи (наричани по-долу „безпилотни летателни апарати“) за целите на смъртоносни извънтериториални операции рязко се е увеличило през последното десетилетие;

Б.  като има предвид, че неизвестен брой цивилни граждани са били убити, тежко ранени или травмирани в ежедневния си живот при нападения от безпилотни летателни апарати извън обявени зони на конфликт;

В.  като има предвид, че в случай на твърдения за цивилни жертви в резултат нападения от безпилотни летателни апарати, държавите имат задължението да провеждат бързи, независими разследвания и, ако твърденията се окажат верни, да пристъпят към общественото приписване на отговорност, наказание на виновните лица и осигуряване на достъп до обезщетение, включително плащане на компенсации на семействата на жертвите;

Г.  като има предвид, че член 51, параграф 2 от допълнителен протокол І към Женевските конвенции гласи, че „актове или заплахи за насилие, чиято основна цел е да се разпространява ужас сред цивилното население, са забранени “;

Д.  като има предвид, че нападения от безпилотни летателни апарати извън обявена война от държава на територията на друга държава без съгласието на последната или на Съвета за сигурност на ООН представлява нарушение на международното право и на териториалната цялост и суверенитета на тази страна;

Е.  като има предвид, че международното право в областта на правата на човека забранява произволните убийства във всички ситуации; като има предвид, че международното хуманитарно право не разрешава целенасочени убийства на лица, намиращи се в невоюващи държави;

Ж.  като има предвид, че всички разходи, произтичащи от операции, които имат военни или отбранителни последици, са изключени от финансиране от бюджета на ЕС (член 41, параграф 2 от ДЕС);

З.  като има предвид, че седем държави членки (Германия, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия, Полша и Франция) са подписали писмо за деклариране на намерение до Европейската агенция по отбрана, в което ѝ възлагат да изготви проучване за съвместно производство на летателни апарати със средна височина и голяма продължителност на полета, които да могат да се използват за нападения срещу военни обекти или за наблюдение на кораби, превозващи мигранти в Средиземно море, като по този начин е положено началото на проект за изработване на европейски дистанционно управляеми безпилотни летателни системи;

И.  като има предвид, че проучванията в областта на изследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати, били те военни или цивилни, са обект на подкрепа със средства на ЕС и като има предвид, че е планирано това да продължи и за в бъдеще;

1.  Изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; настоятелно призовава ЕС да разработи подходящ отговор под формата на на политика както на европейско, така и на световно равнище, който да отстоява правата на човека и международното хуманитарно право;

2.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите членки и Съвета:

3.  Настоятелно призовава Съвета да приеме обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати;

4.  Призовава ЕС да насърчава по-голяма прозрачност и отчетност от страна на трети държави при употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати по отношение на правното основание за тяхното използване и оперативната отговорност, да дава възможност да съдебно разглеждане на нападенията с безпилотни самолети и да гарантира, че жертвите на неправомерни нападения на безпилотни самолети имат ефективен достъп до средства за правна защита;

5.  Освен това призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; призовава за извършването на оценки на въздействието в областта на правата на човека по отношение на бъдещи проекти за разработване на безпилотни летателни апарати;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на парламентите на държавите членки, на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в рамките на борбата с тероризма, и на генералния секретар на ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.) 2013/2078(INI)

P7_TA(2014)0173 A7-0051/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (по-нататък наричан Договор за ЕС), по-специално тире 2 и тирета 4—7 от него,

—  като взе предвид по-конкретно член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз, както и членовете от ДЕС и ДФЕС, свързани със спазването, насърчаването и защитата на основните права в ЕС,

—  като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (по-нататък наричана Хартата), прогласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, на Съвета на министрите, на комисаря по правата на човека и на Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид Европейска социална харта, преразгледана през 1996 г., както и съдебната практика на Европейския комитет по социалните права;

—  като взе предвид конвенциите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, по която ЕС е страна, както и почти всички държави членки в него;

—  като взе предвид ръководните принципи относно крайната бедност и правата на човека, приети на 27 октомври 2012 г. от Съвета на ООН по правата на човека (A/HRC/21/39);

—  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Член 7 от Договора за Европейския съюз — зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Съюзът“ (COM(2003)0606), „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573) и „Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието“ (SEC(2011)0567),

—  като взе предвид заключенията относно дейностите и инициативите на Съвета по прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, приета от Съвета на 23 май 2011 г. , и на насоките на Съвета относно методологичните етапи, които трябва да се следват, за да се провери съвместимостта със зачитането на основните права от подготвителните органи на Съвета(1),

—  като взе предвид доклада на Комисията за 2013 година относно доклада за 2012 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2013)0271), и придружаващите ги работни документи,

—  като взе предвид Доклада за гражданството на ЕС за 2013 г., озаглавен „Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (COM(2013)0269),

—  като взе предвид „Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“(2);

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2013)0454) и предложението за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(3),

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на раса или етнически произход(4), Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(5) и предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(7),

—  като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и съдебната практика на националните конституционни съдилища, които се позовават на Хартата при тълкуването на националното законодателство,

—  като взе предвид речта на председателя Барозу за състоянието на Съюза, произнесена в Европейския парламент на 11 септември 2013 г. и речта на г‑жа Рединг за Европейския съюз и принципите на правовата държава, произнесена на 4 септември 2013 г. в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) (Брюксел),

—  като взе предвид писмото, изпратено на 6 март 2013 г. от министрите на външните работи на Германия, Дания, Финландия и Нидерландия до председателя на Комисията г-н Барозу, в което се призовава за създаване на механизъм за насърчаване на спазването на основните ценности в държавите членки,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 и 7 юни 2013 г. относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията от 2012 г. относно прилагането на Хартата за основните права на Европейския съюз,

—  Като взе предвид заключенията от конференцията „Европа на равнопоставени граждани: равенство, основни права и принципи на правовата държава“, организирана от ирландското председателство на Съвета на 9 и 10 май 2013 г.;

—  като взе предвид Четвъртия годишен симпозиум на Агенцията за основните права на Европейския съюз (FRA) на 7 юни 2013 г., озаглавен „Насърчаване на принципите на правовата държава в ЕС“,

—  като взе предвид проекта за заключения на Съвета относно оценката на работата на Агенцията за основните права на Европейския съюз от 13 септември 2013 г.,

—  като взе предвид дейностите, годишните доклади, проучванията и становищата на FRA и по-специално годишния доклад за положението с основните права в ЕС през 2012 г.,

—  като взе предвид съвместния доклад на FRA, ПРООН, Световната банка и Комисията, озаглавен „Положението на ромите в 11 държави членки на ЕС — Преглед на резултатите от проучването“ публикуван през май 2012 г.,

—  като взе предвид доклада, публикуван през април 2013 г., на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите относно управлението на външните граници на Европейския съюз и въздействието му върху човешките права на мигрантите,

—  като взе предвид докладите и проучванията на неправителствени организации (НПО) по въпросите на правата на човека и съответните проучвания, поискани от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и особено проучването „Тристранна връзка между основните права, демокрацията и правовата държава в ЕС — към европейски механизъм от Копенхаген“,

—  като взе предвид своите резолюции относно основните права и правата на човек, по-конкретно резолюцията си от 15 декември 2010 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2009 г.) — действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон(8) и резолюцията си от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010—2011 г.)(9),

—  като взе предвид резолюцията си от 22 април 2004 г. относно рисковете за нарушаване на свободата на изразяване и информация в Европейския съюз и особено в Италия (член 11, параграф 2 от Хартата за основните права)(10),

—  като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2008 г. относно преброяването на ромите в Италия на етническа основа(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно литовския Закон за защита на непълнолетни лица от вредното въздействие на публична информация(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2010 г. относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2011 г. относно нарушаване на правото на свобода на изразяването и дискриминация на основата на сексуална ориентация в Литва(15),

—  като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Eвропа(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно борбата срещу хомофобията в Европа(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на ЕП от 16 февруари 2012 г.)(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници(24) и последващата резолюция от 10 октомври 2013 г.(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(26),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета през март 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие от 7 април 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(27) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): премахване и предотвратяване на всички форми на насилие срещу жените и момичетата(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(29),

—  като взе предвид работни документи І и II относно положението с основните права в Европейския съюз през 2012 г. (докладчик Луи Мишел),

—  като взе предвид публичното изслушване, проведено на 5 ноември 2013 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно „Положението на основните права в Европейския съюз: как да се засилят основните права, демокрацията и правовата държава в ЕС“,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0051/2014),

A.  като има предвид, че европейската интеграция е политически проект, роден от пепелищата на Втората световна война и от преследванията и репресиите срещу отделните хора, упражнявани от тоталитарни режими, и като има предвид, че целта й е да приобщи трайно европейските държави към демокрацията и правовата държава с цел защитаване и насърчаване на правата на човека, основните права, равенството и защитата на малцинствата, въз основа на Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и други инструменти относно правата на човека и основните свободи, и да се избегне връщането към какъвто и да е авторитарен режим;

Б.  като има предвид, че отделният индивид, гражданин или пребиваващ на територията на Съюза, трябва да бъде в центъра на Европейския съюз, и че основните права предпазват личността от възможни намеси, злоупотреби и насилие от органите — на всички равнища — по отношение на личния му живот, и на свободите и правата му; и като има предвид, че зачитането и насърчаването на правата на човека, на основните свободи, демокрацията и на ценностите и принципите, установени в договорите на ЕС и в международните инструменти за защита на правата на човека (ВДПЧ, ЕСПЧ, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, и др.), те трябва да бъдат в центъра на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че Европейският съюз разработи основни достижения на правото, които имат за цел да осигурят спазването, защитата и насърчаването на основните права, включително чрез развитието на критериите от Копенхаген, включването на членове 2, 6 и 7 в Договора за ЕС, Хартата на основните права, задължението за присъединяване към Европейската конвенция за правата на човека, както и чрез съответните разпоредби в националните правни уредби на държавите членки;

Г.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата преобразува ценностите и принципите в конкретни и противопоставими права, и като има предвид, че тъй като има същата стойност като Договора от Лисабон, Хартата се превърна в правно обвързваща за институциите, органите и агенциите на ЕС, така както и за държавите членки, в рамките на прилагането на законодателството на ЕС,

Д.  като има предвид, че трябва да се създаде, насърчи и укрепи истинска култура по отношение на основните права както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, по-специално при въвеждането и прилагането на правото на Съюза, независимо дали във вътрешен план или в рамките на отношенията с трети държави; като има предвид, че прилагането на тези ценности и принципи следва да се основава също и на ефективно наблюдение на зачитането на основните, гарантирани в Хартата права, например при изготвянето на законодателните предложения; като има предвид, че други съображения не могат да имат предимство пред зачитането и гарантирането на посочените основни права, защото това би създало риск от дискредитиране на ролята и образа на Европейския съюз по отношение на правата на човека, по-специално в отношенията му с трети държави,

Е.  като има предвид, че Европейският парламент действа въз основа на презумпция и взаимно доверие, че държавите членки на ЕС, спазват демокрацията, правовата държава и основните права, както това е установено в ЕКПЧ и в Хартата на основните права на ЕС, особено във връзка с развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и действието на принципа на взаимното признаване;

Ж.  като има предвид, че принципът на взаимно признаване води до положение, в което хората могат да бъдат прехвърляни от една юрисдикция към друга без никакъв предварителен контрол на съответните решения по отношение на спазването на правата на човека ;

З.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз подчерта в съединени дела C‑411/10 и C‑493/10, че посочената презумпция за съответствие с основните права трябва да бъде оборима и че следователно съдиите трябва да проверят дали има основания да се счита, че съществуват системни недостатъци в съдебната система на другите държави членки;

И.  като има предвид, че следователно е необходимо да се гарантира, че националните органи разполагат с достатъчно налични доказателства, за да вземат информирано решение, като например дали съществуват или не системни недостатъци в съдебните системи на държавите членки;

Й.  като има предвид, че корупцията причинява социални вреди и води до нарушения на основните права, тъй като организираните престъпни групи я използват за извършване на други тежки престъпления като например трафик на хора; като има предвид, че ефективна, независима и безпристрастна съдебна система е от основно значение за правовата държава и за гарантиране на защитата на основните права и гражданските свободи в Европа;

K.  като има предвид, че Европейският съюз преминава през период на икономическа и финансова криза, но и на демократична и конституционна криза, както се вижда от неотдавнашните събития в някои държави членки, и като има предвид, че тези проблеми подчертаха липсата на подходящи инструменти за справяне с тази криза, както и липсата на политическа воля и трудностите при прилагането на механизмите на мониторинг, оценка и санкциониране, предвидени от действащите договори и по-специално изискванията по член 2 и член 7 от Договора за ЕС;

Л.  като има предвид, че Европейският парламент неколкократно е призовавал за укрепване на механизмите за гарантиране на спазването, защитата и насърчаването на ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за ЕС и за справяне с кризисните ситуации в Съюза и в държавите членки, и като има предвид, че в момента се провежда дебат относно създаването на „нов механизъм“, като Комисията, Съвета и държавите членки се присъединиха към позицията на Парламента и на НПО по този въпрос;

M.  като има предвид, че Агенцията на Европейския съюз за основните права подчерта в основната част на годишния си доклад за 2012 г., посветен на „Европейският съюз като общност на ценности: защита на основните права във времена на криза“, че общото разбиране на ценностите, посочени в член 2 и на правните задължения, произтичащи от него, са стремеж, който призовава за установяване на постоянен диалог в рамките на ЕС;

Н.  като има предвид, че Комисията посочи, че желае да укрепи принципите на правовата държава в Европейския съюз и че тя би могла да предложи да се използват официални уведомителни писма в рамките на член 7, параграф 1 от Договора за ЕС, без да се променя Договора; като има предвид, че Комисията също така посочи необходимостта от изменение на Договорите и съобщи, че може да предложи изменения преди края на 2013 г. или в началото на 2014 г., за да организира дебат по време на изборите (включително и относно член 7) и да потърси общо съгласие относно тези предложения, чиято цел би следвало да е да гарантира, че политиката на ЕС по отношение на основните права в ЕС се основава на ясни правила и механизми, обективни показатели, данни и доказателства, които са прозрачни, справедливи и предвидими и предоставят стабилна защита на индивидуалните права, демокрацията и правовата държава;

O.  като има предвид, че всяко решение в тази област следва да позволи, във възможно най-кратки срокове да се осигури правилното прилагане на членове 2, 6 и 7 от ДЕС и да се гарантира, че всяко взето решение се основава на обективни критерии и оценка, и по този начин да се преодолеят критиките относно липсата на показатели и критерии за оценка, разлики в третирането и политическа пристрастност;

П.  като има предвид, че в рамките на Европейския съюз и в държавите членки все още се извършват множество нарушения на основните права, както сочат (годишните и специалните) доклади на Комисията, на FRA, Съвета на Европа (годишни доклади и съдебни решения на Европейския съд по правата на човека, документи и доклади на Европейския комисар по правата на човека, документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа), документи на ООН (включително документи и доклади на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН по правата на човека, на специални докладчици и др.), документи на неправителствени организации (като Хюман Райтс Уоч, Амнести Интернешънъл, Институт Отворено общество, ИЛГА-Европа, Европейски съвет за бежанците и изгнаниците ECRE, Репортери без граници, Фрийдъм хаус и др.), и др.; като има предвид, че посочените нарушения изискват подходящ отговор от страна на Комисията, Съвета и държавите членки с оглед на тежкия им характер и честотата им;

Р.  като има предвид, че тези организации изразиха и докладваха своята загриженост, по-специално по отношение на положението на ромите, мигрантите, лицата, търсещи убежище, бежанците, малцинствата и ЛГБТ лицата, медиите и журналистите, действията на силите за сигурност, на полицията, на тайните служби, на разследванията, необходими с оглед подвеждането под отговорност и наказването на отговорните за нарушения на правата на човека, за участието на държавите в актове на изтезание и малтретиране в трети държави, за използването на получени по такъв начин доказателства, за условията за задържане и за лошото отношение към задържаните;

С.  като има предвид, че преамбюлът на Договора за Европейския съюз, членове 8, 9, 10, 19 и 21 от Хартата на основните права на ЕС, както и съдебната практика на Съда на ЕС, са признавали значимостта на основните социални права, чрез включването им във водещите принципи на правото на Съюза, като по този начин ясно посочиха, че ЕС трябва да гарантира основните права и свободи, като синдикалните права, правото на провеждане на стачка, правото на сдружаване, на събрания и др., във вида, в който са определени в Европейската социална харта и като има предвид, че член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз съдържа изрично позоваване на основните социални права, установени в Европейската социална харта;

Т.  като има предвид, че членове 2 и 3 от Хартата на основните права признават правото на живот и правото на лична неприкосновеност;

У.  като има предвид, че в Европейския съюз има около 100 милиона деца и около 80 милиона европейски граждани с увреждания; като има предвид, че лицата с увреждания, особено децата все още се сблъскват с липса на помощ и подкрепа за приобщаването им в училищата, с трудности в достъпа до сгради или услуги и с проблеми относно това да бъдат чути и да участват във вземането на решения, касаещи живота им; като има предвид, че като страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ЕС има задължението да насърчава, защитава и спазва правата на хората с увреждания, както са залегнали в Конвенцията, да приеме стратегия за изпълнение на Конвенцията и да гарантира, че политиките, както и действащото и бъдещото първично и производно право, са в съответствие с разпоредбите на Конвенцията;

Ф.  като има предвид, че жените и момичетата са основните жертви на насилието, основано на пола, като се има предвид, че според оценките, проведени в ЕС, 20—25% от жените са били жертви на физическо насилие поне веднъж в живота си; като има предвид, че стотици хиляди жени, които живеят в Европа са били подложени на генитално осакатяване, а хиляди момичета са изложени на риск;

Х.  като има предвид, че жените в ЕС печелят с около 16 % по-малко на час от мъжете;

Ц.  като има предвид, че бедността, неравенството между половете и стереотипите по отношение на пола увеличават риска от насилие и други форми на експлоатация, включително трафик на жени и проституция, и възпрепятстват пълното участие на жените във всички сфери на живота;

Ч.  като има предвид, че основните свободи, правата на човека и равните възможности следва да бъдат гарантирани за всички граждани в Европейския съюз; като има предвид все пак, че защитата на националните малцинства и регионалните и малцинствени езици в разширения ЕС е основен проблем, който не може да бъде разрешен само чрез борба с ксенофобията и дискриминацията, но чрез приемането на специфични правни, лингвистични, културни, социални и т.н. режими и начини на третиране;

1.  Подчертава факта, че политическият, исторически и етичен проект на Европейския съюз съдържа ангажимент за обединяване на държави, които споделят и заедно насърчават общи европейски ценности, като установените в член 2 от Договора за ЕС и в Хартата на основните права, както и в ЕКПЧ, включително зачитането на човешкото достойнство, демокрацията, принципите на правовата държава, основните права, равенството, свободата, недопускането на дискриминация и защитата на малцинствата, които са тясно свързани помежду си и които се обуславят взаимно, и поради това счита, че основен стълб на европейската идентичност е и трябва да бъде насърчаването във вътрешен и в международен план на правата на човека, на основните свободи и на демокрацията, които представляват европейски ценности;

2.  Препоръчва Парламентът, Комисията и Съветът да признаят наличието на позитивни задължения за закрила и насърчаване на правата на човека; подчертава също така, че зачитането на основните права и свободи предполага действия на различни равнища; подчертава ролята, която изпълняват в тази област регионалните и местните органи, НПО и гражданското общество, и призовава Комисията и Съвета да подобрят сътрудничеството си с тези действащи лица;

3.  Припомня на институциите на Съюза и на държавите членки необходимостта да спазват задълженията си за зачитане на основните свободи и права; отбелязва, че участието в международни договори за защитата и насърчаването на правата на човека може само да укрепи закрилата на основните права в ЕС;

4.  Осъжда тревожните тенденции, свързани с нарушения на основните права в Европейския съюз, по-специално по отношение на имиграцията и предоставянето на убежище, с дискриминация и нетърпимост, насочени най-вече към определени групи от населението (малцинства и мигранти), както и във връзка със сигурността и тероризма, свободата на печата, свободното движение в рамките на Съюза, социалните и синдикалните права; все по-често забелязва, че държавите членки възприемат поведение, което пречи на зачитането на тези основни права и свободи в държавите членки, по-специално по отношение на ромите, жените, ЛГБТ лица, търсещите убежище лица, мигрантите и други уязвими групи от населението;

Институционални въпроси

5.  Подчертава, че за Европейския съюз, за неговите институции и за държавите членки е от съществено значение да се гарантира спазването на общите европейски ценности, установени в член 2 от ДЕС и че е необходимо спешно да се приложат и приведат в действие всички инструменти в тази област, които понастоящем са предвидени от Договорите, както и да се подготвят необходимите изменения, които следва да се внесат в Договорите; подчертава, че задължението за изпълнение на критериите от Копенхаген не отпада след присъединяването, а остава валидно за държавите членки, че основните права са част от първичното право на Съюза и че те трябва да се спазват при прилагането на правото на Съюза от всеки един съд или орган, независимо дали на равнището на Съюза или на национално равнище; във връзка с това изразява съжаление по-конкретно за бавния ход на преговорите за присъединяване към ЕКПЧ и за това, че присъединяването на ЕС към ЕКПЧ все още не е приключило;

6.  Припомня на европейските институции и на държавите членки, че всяка политика, отнасяща се до основните права, следва на първо място да предотвратява извършването на нарушения, по-специално чрез достъпни инструменти за превенция и средства за правна защита преди да се вземе решение или мярка, с цел да се даде възможност за разглеждане и решаване на конкретни случаи във възможно най-кратък срок и по ефикасен, честен, справедлив и недискриминационен начин;

7.  Изразява своето убеждение, че гражданите са все по-ангажирани със спазването, защитата и насърчаването на основните права, както е видно от мобилизацията и повишеното внимание, което се отделя на случаите на нарушения, злоупотреби или неравнопоставеност в ежедневния живот, както и в знакови или добре известни случаи, благодарение също и на по-доброто разпространение на информация чрез новите технологии, социалните мрежи и медиите; припомня, че всяко нарушение, злоупотреба или неравнопоставеност подкопава демокрацията и принципите на правовата държава, както и доверието на гражданите в институциите и техните представители, по-специално лицата, които вземат решения относно политиките; подчертава, че институциите и лицата, които вземат решения относно политиките, трябва да осъзнаят и подкрепят този демократичен процес, чрез създаване на нови механизми за диалог с гражданите и засилване на гражданския, парламентарния, съдебния и медийния контрол върху държавните органи, които трябва да бъдат по-открити и прозрачни, за да служат по-добре на интересите на гражданите;

8.  Счита, че с цел пълно използване на потенциала на Договорите, е необходимо:

9.  Подчертава, че посоченият „нов механизъм от Копенхаген“, чиято цел е да установи ефективно и обвързващо наблюдение на спазването на критериите от Копенхаген от всяка държава членка, би могъл да бъде активиран незабавно въз основа на решение на Комисията с пълноправното участие на Парламента и че той следва:

10.  Призовава Комисията, в сътрудничество с Агенцията за основните права, да приеме решение за установяване на такъв „нов механизъм от Копенхаген“, по подобие на направеното от нея в областта на наблюдението на корупцията в ЕС и в държавите членки, както и да преразгледа регламента за Агенцията за основните права с цел да й предостави разширени правомощия и компетентност;

11.  Призовава за създаване, за предпочитане съгласно междуинституционално споразумение, на „копенхагенска комисия“, съставена от независими високопоставени експерти по основните права, които да бъдат определени, наред с другото, от Парламента, чиято цел следва да е да гарантират съответствие на всички държави членки с общите ценности, установени в член 2 от ДЕС и постоянно съответствие с критериите от Копенхаген и да консултират и докладват по въпроси, свързани с основните права, до приемането на изменението на регламента за Агенцията за основните права, за да ѝ се позволи да упражнява по-широки правомощия относно контрола на дадени държави членки в областта на основните права, както неколкократно беше поискано от Парламента;

12.  Препоръчва при наличието на риск от тежко нарушение на ценностите на Съюза да се стартира диалог между институциите на ЕС и засегнатата държава членка, както и възможност европейските институции да отправят препоръки, както това се предвижда от член 7, параграф 1 на Договора за ЕС; изцяло подкрепя предложението на Комисията да използва официални уведомителни писма в този контекст;

13.  Приканва Комисията и Съвета заедно с Парламента да съставят контактна група за контрол на ефективното прилагане на ценностите на Съюза и конкретно за провеждане на съвместно оценяване на положението с основните права в конкретни случаи, които са посочени с безпокойство от някоя от трите институции на Съюза; призовава също тези институции да вземат предвид резолюциите на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд по правата на човека;

14.  Приветства изявленията на председателя на Комисията и заместник-председателя Рединг, в които се представя съобщение за евентуални изменения на Договорите, в допълнение към възможностите, предоставени от действащите Договори, и призовава компетентните си комисии да разгледат подробно следните предложения с цел засилване на защитата на основните права в Договорите на ЕС:

призовава също компетентните си комисии да изяснят прилагането и вероятното преразглеждане на процедурата, чрез която Парламентът може да задейства член 7 от ДЕС;

15.  Призовава Агенцията за основните права да създаде обществено достъпен уебсайт за събиране и обработване на информация и документи, свързани с въпросите на основните права, изготвен от ООН, Съвета на Европа, ОССЕ, НПО, FRA, Европейския парламент, съдилищата, комисиите на националните парламенти, омбудсманите и т.н.; счита, че посочената информация следва да може да бъде открита по дата, държава, автор и право, за да предоставя източници и информация относно положението с основните права в ЕС и в неговите държави членки;

Специални права, въз основа на Хартата за основните права

Достойнство

16.  Изразява загриженост по повод продължаващите случаи на накърняване на човешкото достойнство в Съюза и в неговите държави членки, чиито жертви са малцинствата, по-специално ромското население, лицата, търсещи убежище, мигрантите, лицата, заподозрени във връзки с тероризма и лицата, лишени от свобода, както и уязвими групи и лица в положение на бедност; подчертава, че публичните органи трябва да спазват абсолютната забрана на изтезанията и на жестоко, нечовешкото или унизително отношение, да извършват бързи, ефективни и задълбочени разследвания на всяко нарушение и да подвеждат виновните под отговорност;

17.  Изразява загриженост относно многобройните случаи на малтретиране от страна на полицията и правоприлагащите органи и органите по поддържане на реда, по-конкретно по отношение на използването на прекомерна сила срещу участници в мирни демонстрации и журналисти, прекомерното използване на несмъртоносни оръжия като палки, гумени куршуми и електрошокови пистолети „Тасер“; призовава държавите членки да гарантират наличието на идентификационни елементи върху униформите на силите за сигурност и да не предоставят никаква възможност за безнаказаност; настоятелно призовава да се сложи край на полицейските проверки, основани на етническо и расово профилиране; изразява загриженост относно налагането на все по-голям брой ограничения върху правото на събрания и мирни демонстрации, и изтъква, че правото на събрания, сдружаване и свобода на изразяване формират основата за правото на демонстрации; призовава държавите членки да не предприемат мерки, които биха заплашили или криминализирали упражняването на основните права и свободи, настоятелно ги призовава да вземат мерки, чрез които да гарантират, че до употребата на сила се прибягва единствено в изключителни и случаи и когато това е надлежно обосновано от реална и сериозна заплаха за обществения ред и припомня, че основната роля на силите на полицията е да гарантира сигурността и защитата на населението;

18.  Отново потвърждава своята подкрепа на европейската инициатива за гарантиране на основните права на лишените от свобода лица и за гарантиране на реинтеграцията на задържаните лица в обществото след тяхното освобождаване; изразява загриженост относно катастрофалното равнище на пренаселеност на затворите в много държави членки, лошите условия в затворите и лошото отношение към лишените от свобода лица, и призовава да се постави началото на европейска инициатива, която да гарантира прилагането на препоръките на Европейския комитет срещу изтезанията и на решенията на Европейския съд по правата на човека, включително от страна на полицията и имиграционните центрове, и психиатричните болници; препоръчва да се предприемат мерки за намаляване на пренаселеността на затворите, като например избягване на прекомерното налагане на мярка предварително задържане, предвиждане на алтернативни на задържането наказания, разглеждане на възможността за декриминализиране на някои деяния и/или намаляване на сроковете, през които лицата могат да бъдат задържани, преди да им се повдигне обвинение;

19.  Подновява искането си за цялостно разследване на сътрудничеството на европейските държави в програмите на САЩ и ЦРУ за „извънредно предаване“, полетите и тайните затвори на територията на Съюза, и подчертава, че държавите членки трябва да извършат ефикасни, безпристрастни, задълбочени, независими и прозрачни разследвания, както и че няма да бъде оставено място за безнаказаност; припомня на държавите членки, че забраната на изтезанията е абсолютна и че следователно не може да има позоваване на държавна тайна, за да се ограничи задължението на държавите да разследват тежки нарушения на правата на човека; подчертава, че в случай на несъответствие с горепосоченото, репутацията на държавите членки и доверието в поетите от тях ангажименти за защита на основните права ще бъдат изложени на риск;

20.  Подчертава, че атмосферата на безнаказаност по отношение на програмата на ЦРУ направи възможно продължаването на нарушаването на основните права в политиките за борба срещу тероризма на ЕС и САЩ, както стана ясно от дейностите за масов шпионаж на програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и разузнавателните органи в различни държави членки, които са в процес на разглеждане от Парламента; призовава за преразглеждане на законодателството относно агенциите на ЕС и държавите членки в областта на сигурността и разузнаването, което да се съсредоточи най-вече върху предварителния съдебен и парламентарен контрол, и правото на обжалване, както и върху коригирането на събраните, съхранявани или обработвани от тези агенции данни;

21.  Призовава онези държавите членки, които все още не са го направили, да транспонират изцяло и да въведат Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и да вземат подходящи мерки за гарантиране, че жертвите на трафика на хора получават адекватна подкрепа и защита, че трафикантите са преследвани и им се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, като са взети също и превантивни мерки;

22.  Призовава държавите членки изцяло да транспонират Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, като вземат подходящи мерки за гарантиране на адекватна подкрепа и защита за жертвите на престъпления;

23.  Призовава за зачитане на достойнството в края на живота, по-специално като се гарантира, че предварителните волеизявления за медицински дейности (living wills) се признават и зачитат;

24.  Признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) са съществен елемент от човешкото достойнство, който трябва да бъде разгледан в по-широкия контекст на структурната дискриминация и неравенството между половете; призовава държавите членки да гарантират СРЗП чрез Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете (EIGE), не на последно място чрез осигуряване на програми и услуги за репродуктивно здраве, включително на видовете грижи и лекарства, необходими за доброволно семейно планиране и за здравето на майките и на новородените, както и като се поддържа вниманието върху политиките и/или законодателството, които могат да нарушат сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Свободи

25.  Подчертава, че демокрацията и принципите на правовата държава се основават на зачитането на основните права и свободи, и че всяко действие или мярка срещу тероризма или организираната престъпност, както и международното сътрудничество с тази цел не трябва да нарушава европейските стандарти в областта на основните права, а трябва стриктно да ги спазва, по-конкретно по отношение на презумпция за невиновност, справедлив съдебен процес, право на защита, неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, и т.н.; подчертава необходимостта от по-строг демократичен контрол и защита, и зачитане на основните права в контекста на трансграничното сътрудничество в тези области, най-вече с оглед на все по-честото събиране и използване на лични данни от страна на органите; следователно призовава за приемането на мерки, гарантиращи неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни;

26.  Критикува факта, че стратегията за вътрешна сигурност (СВС) се фокусира върху сигурността в ущърб на гражданските свободи, основните права и приемането на превантивни мерки; изразява съжаление по повод разширяващата се пропаст между заявените цели и начини, по които политиките действително се прилагат; счита, че Парламентът следва да изпълнява решаваща роля при оценката и определянето на политиките за вътрешна сигурност, като се има предвид сериозните последици, които те оказват върху основните права и свободи на всички пребиваващи в Съюза лица, за да се гарантират демократичното наблюдение и демократичният контрол на политиките за сигурност, включително разузнавателните дейности, и при необходимост тяхното преразглеждане с цел зачитане на правата на човека и основните свободи;

27.  Изразява загриженост относно разкритията на груби нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, извършени от тайните програми за масово наблюдение на европейските граждани, без съдебно разрешение за всеки отделен случай и без подходящ парламентарен контрол, въведен от европейски и неевропейски държави; осъжда посочените практики и настоятелно призовава държавите незабавно да прекратят нарушенията; призовава да се внесе пълна яснота относно съдържанието на тези програми, относно евентуалното международно сътрудничество в този контекст и те да бъдат незабавно преразгледани; подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да предприемат категорични действия по отношение на държавите, които нарушават основното право на неприкосновеност на личния живот, като шпионират комуникациите на европейските граждани и на европейските институционални, политически и икономически представители и заинтересовани страни; изразява загриженост относно факта, че върху разузнавателните служби не беше упражнен демократичен, парламентарен и съдебен контрол, като последните провеждаха тайни програми и операции без политическо одобрение; следователно призовава за неотложно преразглеждане на механизмите за съдебен и парламентарен контрол на тайните служби, така че да се гарантира, че разузнавателните служби се придържат към демокрацията, правовата държава, основните права, както се изисква от член 2 на ДЕС; осъжда тайното сътрудничество на частни предприятия в дейности по масово наблюдение; подчертава, че ЕС следва да реагира по-категорично и че следва да призове за предприемането на мерки на международно равнище с цел да се гарантира, че европейските правила за неприкосновеност на личния живот и защита на данните се прилагат и спазват, и следва да насърчава технологии, които гарантират поверителността на комуникациите в Европа;

28.   Изразява съжаление във връзка с това, че дискусиите относно приемането на проектите за регламент и директива относно защитата на личните данни са блокирани в Съвета, въпреки факта, че Парламентът изрази твърда подкрепа за по-строги правила; изразява съжаление относно взетото решение от Европейския съвет на 24—25 октомври 2013 г. за завършване на единния цифров пазар едва до 2015 г., като по този начин се забавя приемането на пакета за защита на личните данни, и призовава Съвета да постигне напредък в преговорите относно директивата и регламента за защитата на личните данни с цел приемане на пакета за защита на личните данни преди края на настоящия парламентарен мандат;

29.  Счита, че ЕС и неговите държави членки следва да приемат система за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и разкриващи тежки нарушения на основните права от страна на разузнавателните служби, които са пренебрегнали демократичния, парламентарен и съдебен контрол;

30.  Подчертава, че бързо развиващият се цифров свят (включително засиленото използване на интернет, приложения и социални мрежи) изисква повишаване на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, за да се гарантира тяхната поверителност;

31.  Приветства все по-големия брой държави членки, които зачитат правото на създаване на семейство чрез брак, партньорство или регистрирано съжителство, както и на осиновяването, без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, и призовава останалите държави членки да предприемат подобни мерки; приветства неотдавнашното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Валианатос и други срещу Гърция, в което се потвърждава, че граждански съюзи трябва да могат да сключват и двойките от един и същи пол; призовава Комисията и всички държави членки да предложат и приемат законодателство и политики за борба с хомофобията, трансфобията и престъпленията от омраза, и приветства публикуването на Становище № 2/2013 на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно Рамковото решение относно расизма и ксенофобията — със специален акцент върху правата на жертвите на престъпления; призовава Комисията и всички държави членки да прилагат Директивата за свободното движение без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация; подновява призива си към Комисията да предложи един амбициозен регламент относно взаимното признаване на правното действие на документи за гражданско състояние;

32.  Изразява изключително безпокойство относно броя на самоубийства сред младите хора, жертви на хомофобия; припомня заключенията на проучването на Агенция на Европейския съюз за основните права относно ЛГБТ лицата, което показа, че 26 % от всички анкетирани са били подложени на насилие или заплашвани с насилие у дома или на друго място — данни, които достигат стойност до 35 % сред всички анкетирани транссексуални, докато 19 % от отговорилите са се почувствали дискриминирани на работното място или при търсене на работа, въпреки правната защита,предоставена от законодателството на ЕС; вследствие на това призовава Комисията да използва тези заключения като основа за всеобхватен европейски отговор на проблемите с основните права на ЛГБТ лицата, под формата на пътна карта на ЕС за равенство по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност, за което не веднъж Парламентът и НПО са призовавали;

33.  Изразява съжаление във връзка с факта, че процедурите за законно признаване на пола на транссексуалните лица в 14 държави членки все още включват задължителна стерилизация; призовава държавите членки да преразгледат тези процедури, така че те да спазват напълно правото на транссексуалните лица на достойнство и на физическа неприкосновеност; поздравява Комисията и ангажимента ѝ да работи със Световната здравна организация за премахване на разстройствата на половата идентичност от списъка на психическите и поведенческите разстройства и да гарантира те да бъдат класифицирани като непатологични при преговорите по единадесетата версия на Международната класификация на болестите (МКБ-11);

34.  Признава свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на хората да вярват или не, да практикуват избраната от тях религия и да променят своята религия; осъжда всяка проява на дискриминация или нетърпимост и счита, че секуларизмът, определен като строгото разделение между нерелигиозните политически органи и религиозните органи, както и безпристрастността на държавата, са най-добрият начин да се гарантира недискриминация и равнопоставеност между религиите, както и между вярващите и невярващите; призовава държавите членки да защитават свободата на религия или убеждения, включително свободата на лицата, които не са религиозни, да не бъдат обект на дискриминация в резултат от прекомерното освобождаване на религиите от законодателството относно равенството и недискриминацията;

35.  Припомня, че националните закони, които криминализират богохулството, ограничават свобода на изразяване на мнение относно религиозни или други вярвания, че те често се прилагат с цел преследване, малтретиране или сплашване на лица, принадлежащи към религиозни или други малцинства, както и че могат да имат сериозен възпиращ ефект върху свободата на изразяване и свободата на религията или убежденията; препоръчва на държавите членки да декриминализира подобни нарушения;

36.  Изразява съжаление във връзка с факта, че младите хора в някои държави членки все още са преследвани и са осъждани на лишаване от свобода, тъй като правото на отказ от военна служба поради убеждения все още не е признато по подходящ начин и призовава държавите членки да преустановят преследването и дискриминацията срещу възраженията по съвест;

37.  Припомня, че свободата на словото, информацията и медиите са от основно значение за осигуряване на демокрацията и принципите на правовата държава и отново отправя призив към Комисията за преразглеждане и изменение на директивата относно аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с насоките, определени от Парламента в неговия доклад по този въпрос; остро осъжда насилието, натиска или заплахите срещу журналистите и медиите, включително във връзка с оповестяването на техните източници и на информация за нарушения на основни права от страна на правителства и държави; призовава институциите на Съюза и държавите членки да спазват, гарантират, защитават и насърчават основното право на свобода на изразяване и на информация и следователно да се въздържат от използване и създаване на механизми, които пречат на тези свободи;

38.  Изразява загриженост относно въздействието на икономическата криза в Европа върху собствеността на медиите и изгледите за приватизация на публични медийни услуги в някои държави членки; призовава държавите членки да защитават независимостта на публичните медийни услуги и да се придържат към институционалния си дълг за закрила на медийния плурализъм и за предоставяне на висококачествена, разнообразна, точна и надеждна информация; счита, че собствеността и управлението на медиите следва винаги да бъдат прозрачни и неконцентрирани; подчертава, че прозрачността при собствеността на медиите е от особено значение за контрола на инвестициите в медиите в рамките на ЕС и инвеститорите извън ЕС, упражняващи все по-голямо влияние върху информацията, която се предоставя на държавите членки;

39.  Подчертава, че е важно да се зачитат и защитават правата на бежанците и мигрантите и подчертава, че следва да се обърне специално внимание на жените и децата мигранти; изразява загриженост относно многобройните случаи на нарушение на правото на убежище и задължението за гарантиране на защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране на мигрант; подчертава задължението за спазване на международните конвенции за правата на човека, по-специално на Конвенцията на ООН за статута на бежанците, и на принципа за неотблъскване, и задължението за предоставяне на помощ на хората в морето, които рискуват живота си, за да стигнат до ЕС, както и за подготвяне на условия за прием и процедури, зачитащи достойнството и основните права на тези хора; призовава ЕС и държавите членки да изменят или преразгледат всеки законодателен акт, който предвижда санкции за оказване на помощ на бедстващи мигранти по море; призовава Комисията да преразгледа Директива 2002/90/ЕО на Съвета, която определя санкциите в случай на подпомагане на незаконното влизане, преминаване и пребиваване, за да се изясни обстоятелството, че оказването на хуманитарна помощ на мигранти по море, които са в опасност, трябва да бъде приветствано, а не представлява действие, което следва да води до каквато и да е форма на санкции;

40.  Приветства завършването на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) и призовава държавите членки да направят необходимите законодателни и административни реформи, за да я прилагат ефективно с цел гарантиране на това, че ОЕСУ е създадена така, както е планирана, осигурява по-добър достъп до процедурата за предоставяне на убежище за търсещите закрила, води до по-справедливи, по-бързи и по-качествени решения за предоставяне на убежище и осигурява достойни и добри условия както за тези, които кандидатстват за убежище, така и за тези, на които е предоставена международна закрила в рамките на ЕС; въпреки това изразява съжаление във връзка с факта, че децата все още могат да бъдат задържани и призовава за тяхното системно изключване от ускорените процедури; повтаря призива си към Комисията да изготви стратегически насоки, основани на най-добрите практики с цел установяване на общи минимални стандарти за приема и защитата на непридружени деца; подчертава факта, че процесуалните гаранции трябва да бъдат адекватни и подходящи; призовава за прилагане на неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз, което гласи, че ЛГБТ кандидати за убежище могат да представляват особена социална група, която има опасност да бъде преследвана въз основа на тяхната сексуална ориентация, и че съществуването на предвиждане на лишаване от свобода в държавата на произход, санкциониращо хомосексуални действия, може да представлява акт на преследване само по себе си;

41.  Осъжда факта, че голям брой мигранти продължават да умират в морето при опит да достигнат до ЕС, въпреки наличието на различни и многобройни технически средства, предоставени от държавите членки и Европейския съюз, за наблюдение и контрол на външните граници на ЕС; изисква ЕС и неговите държави членки да изпълняват препоръките, съдържащи се в резолюцията, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 24 април 2012 г., озаглавена „Човешки жертви в Средиземно море: кой е отговорен?(30)“; приветства решението на Съда, отменящо Решение 2010/252/ЕС на Съвета;

42.  Подчертава уязвимостта на лицата, които преминават южната морска граница на Европа, призовава за практично решение на общия проблем с имиграцията в средиземноморския регион при пълно спазване на принципа за неотблъскване и призовава държавите членки и институциите на ЕС като абсолютен минимум да вземат предвид последните становища на Агенция на Европейския съюз за основните права относно начина за най-добра защита на основните права на мигрантите в контекста на морско наблюдение;

43.  Приветства наръчника относно европейското законодателство, свързан с убежището, границите и имиграцията, изготвен от Агенция на Европейския съюз за основните права заедно с Европейския съд по правата на човека, като конкретен принос в помощ на юристите в Европа при подкрепа на основните права и правата на човека;

44.  Призовава държавите членки на ЕС и Съвета да ускорят работата на работната група за средиземноморския район, за да се гарантира значително увеличаване на спасителния морски капацитет и за стартиране на всеобхватен план относно миграцията и убежището, основан на солидарност и споделяне на отговорност, като се поставя акцент върху всички съответни аспекти, като например преразглеждане на законодателството на ЕС и на държавите членки, което разрешава криминализирането на хуманитарната помощ за бедстващи в морето лица, развитието на безопасни и законни пътища за бежанците и мигрантите към Европа, както и сътрудничество за развитие с трети държави за укрепване на демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, за да се гарантира, че трагедии, като тези в Лампедуза повече няма да се случват;

45.  Осъжда все по-честите случаи на нарушенията на основните права на мигрантите, по-специално на онези, които са експулсирани в държави извън ЕС, като беше подчертано от специалния докладчик на ООН по правата на човека на мигрантите в неговия специален доклад, публикуван на 24 април 2013 г.(31), както и в доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права(32); във връзка с това подчертава необходимостта от реална оценка на Директивата за връщането, споразуменията за обратно приемане, както и на действията на Фронтекс по отношение на зачитането на основните права; призовава Комисията да предостави конкретно продължение на своя доклад от 2011 г., с който се критикуват мерките на ЕС за реадмисия и споразуменията с държави извън ЕС; осъжда рестриктивните политики на държавите членки по отношение на издаването на визи за граждани на някои определени държави извън ЕС;

46.  Призовава държавите членки да приемат политики, насърчаващи законната миграция, и да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

Равенство

47.  Подчертава, че принципите на човешко достойнство, равенството пред закона и забраната на дискриминация на каквото и да било основание са едни от основите на демократичното общество; счита, че Съюзът и държавите членки следва да увеличат своите мерки за насърчаване на равенството, борбата срещу дискриминацията и защитата на културното, религиозното и езиковото многообразие, както и своите мерки, свързани с равенството между половете, правата на детето, правата на възрастните хора, правата на лицата с увреждания, правата на ЛГБТ лицата и правата на лицата, които принадлежат към национални малцинства;

48.  Призовава държавите членки да приемат национална законодателна рамка за справяне с всички форми на дискриминация и да гарантират ефективното прилагане на действащата правна рамка на ЕС, включително като започнат производства за установяване на неизпълнение на задължения; изразява съжаление във връзка със застоя на преговорите в Съвета относно предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и повтаря призива си към Съвета да приеме предложението; приветства позицията, изразена от литовското председателство на Съвета, за подкрепа на предложението и призовава останалите държави членки да последват този пример; в тази връзка приветства становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права №1/2013 относно положението, свързано с равенството в Европейския съюз десет години след първоначалното прилагане на директивите за равенството; счита, че дискриминацията на лингвистична основа следва също да бъде разгледана;

49.  Припомня своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(33), която призовава за пълно спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз;

50.  Изразява безпокойство относно факта, че хората с увреждания продължават да бъдат изправени пред дискриминация и изключване, което възпрепятства тяхната възможност да упражняват основните си права наравно с останалите; призовава институциите и държавите — членки на ЕС да продължат да прилагат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) в съответните им области на компетентност; отбелязва, че по-нататъшното разработване на законодателството и политиките на ЕС в областта на недискриминацията би могло да изпълни роля в процеса на хармонизация на законодателството с КПХУ в рамките на ЕС, например по отношение на равенството пред закона; насърчава държавите членки да разработят адекватно обезпечени с ресурси политики за по-добро интегриране на хората с увреждания и за улесняване на техния достъп до жилищно настаняване, образование, пазар на труда, обществен транспорт и съоръжения, както и участие в политическия процес, по-специално като премахнат правната и практическа дискриминация и ограничения пред правото им да избират и да бъдат избирани; изразява съжаление във връзка с факта, че някои хора с увреждания са принудени да живеят в специализирани заведения поради липсата на алтернативи в рамките на дадена общност и призовава държавите членки да подкрепят мерки, които позволяват на повече хора с увреждания да водят независим начин на живот;

51.  Призовава Комисията да проведе всеобхватен преглед на законодателството и политиките на ЕС, за да направи оценка на тяхното съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; счита, че законодателните процедури и разработването на политиката на ЕС следва да бъдат адаптирани така, че да гарантират спазването на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и да осигуряват прилагането й; призовава Комисията да приеме специални насоки за оценка на въздействието за тази цел и да представи на Парламента проект на доклад за напредъка на ЕС относно прилагането на КПХУ в ЕС; счита, че Парламентът следва да провежда редовни разисквания и да формулира препоръки чрез резолюция относно постигнатия напредък във възможностите за хората с увреждания да се ползват от правата, залегнали в КПХУ на ООН, включително въз основа на доклада на Комисията; подкрепя продължаващите инициативи за създаване на работна група, включваща различни комисии в Парламента във връзка с прилагането на КПХУ на ООН, за да се осигури изчерпателност и последователност на действията на Парламента по наблюдение и подкрепа на прилагането на Конвенцията;

52.  Призовава държавите членки и Комисията да защитават, насърчават и прилагат правата на децата във всички вътрешни и външни действия и политики, които имат въздействие върху тях; изразява безпокойство във връзка с децата, които страдат от насилие и сексуална експлоатация и призовава държавите членки да завършат транспонирането на Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; призовава държавите членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз за основните права да продължават усилията си за оценка на начина, по който се третират децата в хода на съдебни производства; счита, че в случай на раздяла или развод на родителите винаги трябва да се взема под внимание зачитането на висшия интерес на детето и че всяко дете трябва да може да поддържа редовни отношения и преки контакти с двамата си родители;

53.  Изразява загриженост във връзка с положението на ромите в ЕС и многобройните случаи на преследване, насилие, стигматизиране, дискриминация, отстраняване, преселване и принудително изселване, незаконно регистриране и етническо профилиране от страна на правоприлагащите органи, които противоречат на основните права и на правото на Европейския съюз; отново заявява своята позиция, посочена в резолюцията от 12 декември 2013 г. напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(34) и призовава още веднъж за ефективното прилагане на стратегии за насърчаване на действително приобщаване и за засилени и уместни действия за насърчаване на интеграцията, особено в областта на основните права, образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването, както и за борба с насилието, изказванията, подбуждащи към омраза и дискриминацията на ромите; призовава за прекратяване на незаконното насилствено изселване, разрушаването на населени места без да бъдат предоставени алтернативни жилища, както и на сегрегацията на ромските деца в училищата и незаконното им настаняване в специални училища; призовава държавите членки да използват в по-голяма степен средствата от ЕС, предоставени на тяхно разположение за изпълнението на проекти за интеграция в сътрудничество с местните органи в ежедневното управление на новопристигналите на техните територии лица;

54.  Призовава Комисията и държавите членки да предоставят ефективен отговор на изключването на ромите, като разработят интегрирани политики и изпълняват определените в стратегиите мерки, поставяйки акцент върху антидискриминационни мерки и мерки, насочени към повишаване на тяхната пригодност за заетост и достъп до пазара на труда в сътрудничество с представители на ромското население, като същевременно осигуряват и тяхното пълноценно участие в управлението, наблюдението и оценката на проекти, които засягат техните общности, както и отпуснат за тази цел достатъчно бюджетни средства, като осигурят ефективното им изразходване; призовава Комисията и Агенцията на Европейския съюз за основните права да представят общи, сравними и надеждни показатели за наблюдение на напредъка в държавите членки;

55.  Счита, че Комисията следва да предприема строги мерки при случаи на нарушаване на основните права на ромите в държавите членки, по-специално като започва производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато не могат да им осигурят достъп и упражняване на икономическите и социалните права, правото на свобода на движение и пребиваване, правото на равенство и недискриминация и правото на защита на личните данни; призовава Комисията да създаде механизъм за наблюдение на престъпления от омраза срещу роми и призовава Комисията и държавите членки да разрешат проблема с липсата на регистриране на ражданията и на издаването на свидетелства за раждане на ромите, които пребивават в ЕС; отново повтаря призива си за целеви подход към социалното приобщаване на ромските жени, за да се избегне множествената дискриминация; призовава за това, Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите да бъде развита в пълноценна европейска стратегия;

56.  Подчертава, че е от съществено значение основните права и свободи на лица, които принадлежат към национални или етнически, религиозни или езикови малцинства, да бъдат спазвани; изразява загриженост във връзка с факта, че в ежедневието хората, принадлежащи към тези малцинствени общности, са изправени пред пречки в правосъдието, здравеопазването и социалните услуги, както и в образованието и културата, и че това накърнява правата и достойнството им като човешки същества и граждани на Съюза и води до ситуации, при които те биват третирани като граждани „втора категория“ от националните органи на собствените им държави членки; счита, че тези малцинства имат специфични нужди, различни от тези на други малцинствени групи, че публичните политики следва да бъдат по-целенасочени и че самият Съюз трябва да се погрижи за тези нужди по по-подходящ начин;

57.  Счита, че не съществува универсално решение за подобряване на положението на тези малцинства във всички държави членки, но че следва да бъдат разработени някои общи и минимални цели за публичните органи в ЕС, като се вземат предвид съответните международни правни норми и съществуващите добри практики; призовава държавите членки да осигурят това, че техните правни системи гарантират, че срещу лица, принадлежащи към признато национално малцинство, не се извършва дискриминация, и да приемат подходящи мерки за насърчаването на действително равенство въз основа на съответните международни норми и добри практики, наред с другото, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства; призовава Комисията да установи стандарт на политика за защита на националните малцинства, включително коренните, традиционни етнически и езикови общности, като се има предвид, че те съставляват повече от 10% от населението на ЕС, с цел да се избегне прилагането на двойни стандарти, които различават държавите кандидатки от държавите членки; подчертава необходимостта от всеобхватна система на ЕС за защита на традиционните национални малцинства, регионалните езикови групи и автономните райони, придружена от действащ механизъм за наблюдение по примера на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите; призовава държавите членки да предоставят изчерпателни данни относно нарушенията на основните права на малцинствата, с цел да могат Агенцията на Европейския съюз за основните права и ЕС да осигурят събиране на данни и докладване;

58.  Посочва, че позитивните мерки, приложени с цел защита на лица и групи от малцинствата, насърчаването на тяхното подходящо развитие и гарантирането на еднакви права и отношение с тези на останалото население в областта на администрацията, политиката, икономката, социалната и културната сфера, както и в други области, не следва да се считат за дискриминация;

59.  Осъжда насилието по расистки, антисемитски, хомофобски/трансфобски и ксенофобски подбуди, както и насилието срещу мигранти, религиозни малцинства и етнически групи, което достигна тревожни нива, по-специално в интернет, при липсата на категорични действия от страна на органите за борба с този вид насилие; призовава държавите членки да прилагат Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, да предприемат действия срещу дискриминацията, да гарантират разследването на изказвания, внушаващи омраза, и на престъпления от омраза, да приемат наказателно законодателство, забраняващо подбуждането към омраза на всички основания, включително сексуална ориентация, и да гарантират наличието на ефективна защита срещу расизма, антисемитските и антициганските настроения, ксенофобията и хомофобията, както и предоставянето на подходяща помощ на жертвите; призовава Комисията да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които не прилагат правилно Рамковото решение от 1 декември 2014 г.; призовава за преразглеждане на Рамковото решение, за да се гарантира, че то обхваща също така и изказвания, внушаващи омраза, и актове на антисемитизъм, ислямофобия и религиозна нетърпимост, антицигански настроения, хомофобия и трансфобия, и да се засили прилагането му; напълно подкрепя инициативата, подета по време на ирландското председателство на Съвета, за засилване на борбата срещу нетолерантността и призовава Съвета да продължи конструктивната работа;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да започнат координирани и всеобхватни действия за систематична борба и предотвратяване на престъпленията от омраза в ЕС и да дадат гласност на престъпленията от омраза чрез данни, като гарантират, че тези данни са сравними, за да може да се направи общ преглед на положението в ЕС, като работят съвместно с Агенцията на Европейския съюз за основните права за подобряване на събирането и хармонизирането на данните за престъпления от омраза; осъжда изказванията, внушаващи омраза и заклеймяващи групи от хора въз основа на техния социален, културен, религиозен или чуждестранен произход, както и изказванията, подбуждащи към расова омраза, особено когато са направени от публични личности; посочва Становище 2/2013 на Агенцията на Европейския съюз за основните права по Рамковото решение относно расизма и ксенофобията и подчертава необходимостта да се гарантира спазване на правата на жертвите на престъпления, особено в случаите на престъпления от омраза;

61.  Призовава държавите членки, като признават, че в борбата срещу дискриминацията образованието е от жизненоважно значение, да гарантират, че стратегиите им за интеграция са фокусирани върху реформирането на националните учебни програми, за да включат в тях материали за ксенофобията, расизма и антициганските настроения и да ги определят като форма на дискриминация при публично обсъждане още от ранна възраст;

62.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да:

63.  Призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание потребностите на жените и въпросите, които са повод за загриженост сред тях, наред с другото и чрез сътрудничество с неправителствени организации на гражданското общество и на жените, при изготвянето на законодателството и анализирането на състоянието на основните права в ЕС; подчертава значението на мониторинга и оценката на прилагането на европейското законодателство, свързано с равенството между половете в държавите членки;

64.  Призовава държавите членки да гарантират достойни трудови възнаграждения и пенсии, да намалят разликата в заплащането на жените и мъжете, да създадат повече висококачествени работни места за жени, както и да предоставят възможност на жените да се възползват от публични услуги с висок стандарт и да подобрят разпоредбите, свързани със социалното благополучие;

65.  Призовава държавите членки да предприемат действия за справяне с икономическите и социалните причини, които създават условия за насилие срещу жените, като например безработицата, ниските заплати и пенсии, недостигът на жилища, бедността, както и липсващи или неподходящи обществени услуги, по-специално здравеопазване, образование и социално осигуряване;

66.  Призовава Комисията да засили своите усилия срещу нарушенията на основните права на младите момичета, по-специално срещу индустрията, която възприема младите момичета като сексуален обект и която предизвиква увеличаване на сексуалния трафик на млади момичета в рамките на ЕС;

67.  Призовава държавите членки да гарантират прилагането на национални стратегии за зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве на жените и техните права в тази област (СРЗП); подчертава ролята на Съюза за повишаване на осведомеността и насърчаване на най-добрите практики по този въпрос, като се има предвид, че здравето е основно право на човека, абсолютно необходимо за упражняването на други права на човека;

68.  Призовава Комисията да представи предложение за правна рамка, свързана с множествената дискриминация и междусекторната дискриминация;

69.  Счита, че недостатъчното представителство на жените в процеса на вземане на политически и бизнес решения представлява недостатък; поради това призовава държавите членки да въведат мерки за положителна дискриминация, например законодателство относно системите за равенство и квоти за половете;

70.  Подчертава факта, че напредъкът по отношение на намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете е изключително бавен; отбелязва, че прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност е от решаващо значение за постигането на равенство между половете; настоятелно призовава Комисията да преразгледа незабавно Директива 2006/54/ЕО и да предложи изменения към нея в съответствие с член 32 от директивата и въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, отправени в приложението към резолюцията на Парламента от 24 май 2012 г.;

71.  Подчертава факта, че съкращенията в областта на обществените услуги за предоставяне на грижи за деца оказват пряко въздействие върху икономическата независимост на жените; изтъква, че 28,3% от липсата на активност и полагането на труд на непълно работно време от жените през 2010 г. се обясняват с липсата на услуги за предоставяне на грижи, в сравнение с 27,9 % през 2009 г.; отбелязва, че през 2010 г. заетостта при жените с малки деца в ЕС е с 12,7 % по-ниска от тази при жените без деца, увеличение от 11,5 % през 2008 г.;

72.  Изразява съжаление във връзка с факта, че основните права на по-възрастните жени твърде често се нарушават, включително съществува висок брой на случаи на насилие, физическо насилие, емоционален тормоз и финансови злоупотреби в няколко държави членки; призовава Комисията и държавите членки да предприемат по-нататъшни действия, за да защитят възрастните жени от всякакви форми на злоупотреба, включително и от лошо отношение в домовете за възрастни хора;

73.  Счита, че жените с увреждания страдат от двойна дискриминация поради техния пол и тяхното увреждане; поради това призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за опазване и защита на основните права на жените с увреждания в ЕС.

74.  Призовава Комисията и държавите членки да се ангажират по-решително, за да се сложи край на сексистките стереотипи в медиите, особено в областта на рекламата, като се има предвид решаващата роля, която те могат да играят за трансформирането на колективните представи за ролите на мъжете и жените;

75.  Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността и знанията на гражданите относно всички техни права, залегнали в Хартата, и да насърчават демокрация с широко участие на гражданите, като поддържат непрекъснат диалог с гражданското общество, съответните НПО и организациите на жените; призовава по-специално организациите на жените да споделят своя безценен експертен опит по отношение на все още съществуващите стереотипи и дискриминация, тъй като жените винаги са били най-уязвимите жертви;

76.  Призовава за по-голяма ангажираност на институциите на ЕС и за подобрен многостранен диалог относно предизвикателствата, пред които са изправени по-възрастните хора, при пълно спазване на правата на човека;

Солидарност

77.  Подчертава, че финансовата и икономическа криза и мерките, предприети за преодоляването им, засегнаха в по-голяма степен и понякога драматично най-бедните и най-нуждаещите се прослойки в обществото, както е отразено в документа на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, озаглавен „Опазване на правата на човека във времена на икономическа криза“, в който се споменават групи, изложени на риск от социална маргинализация като мигранти, лица, търсещи убежища, роми, жени и деца; посочва, че през 2012 г. една четвърт от населението в ЕС с 28 държави членки е в риск от бедност или социално изключване; призовава за специално внимание и подходящи, и по-решителни мерки с цел преодоляване на тази ситуация и борба с неравенствата и бедността; осъжда изказванията на политици, които са склонни да превръщат тези групи от населението в изкупителни жертви; изразява загриженост във връзка с факта, че икономическата и социалната криза поставиха основните права, принципа на правовата държава и демократичните ценности на изпитание както на национално, така и на наднационално равнище;

78.  Подчертава факта, че социалните права са основни права, признати от международните договори, ЕКПЧ, Хартата на основните права на ЕС и Европейската социална харта; подчертава, че тези права трябва да бъдат защитени както в правото, така и на практика, за да се гарантира социална справедливост, особено в периоди на икономическа криза и мерки за строги икономии; подчертава значението на правото на достойнство, професионална свобода и правото на труд, правото на недопускане на дискриминация, включително въз основа на националност, защита в случай на неоснователно уволнение, правото на здравословни и безопасни условия на труд, социална сигурност и социалното подпомагане, правото на здравно обслужване, свободата на движение и пребиваване, правото на защита срещу бедността и социалното изключване чрез предоставяне на ефективен достъп до заетост, подходящо жилищно настаняване, обучение, образование, култура, социална и медицинска помощ, и по отношение на възнагражденията и социалните помощи, гарантиращи достоен стандарт на живот на работниците и членовете на техните семейства, както и на други условия на заетост и условия на труд, автономност на социалните партньори, както и свободата да се присъединяват към национални и международни асоциации за на защита на икономическите и социалните интереси на работниците и на колективно договаряне;

79.  Подчертава факта, че безработицата или животът в бедност или в ситуация на социална маргинализация оказва значителни, дори пагубни последици върху упражняването на правата и свободите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, като най-застрашените права и свободи са: правото на човешко достойнство (член 1), свободата при избор на професия и право на труд (член 15), недискриминация (член 21), защита при неоснователно уволнение (член 30), социална сигурност и социална помощ (член 34), закрила на здравето (член 35) и свободно движение и пребиваване (член 45); освен това обръща внимание на факта, че безработицата или животът в бедност или в ситуация на социална маргинализация оказва последствия и върху достъпа до основни услуги, социални услуги, финансови услуги т.н.;

80.  Припомня, че системите, които признават социалната справедливост като важен принцип, прилаган чрез стабилно законодателство, представляват най-добрата защита срещу социалните последици от икономическата и финансова криза;

81.  Препоръчва на всички държави членки възможно най-скоро да отменят оставащите резерви относно Европейската социална харта; счита, че Парламентът следва да насърчава постоянен диалог относно постигнатия напредък в тази връзка; счита, че позоваването на ЕСХ в член 151 от ДФЕС следва да бъде използвано по-ефективно, например чрез включване на проверка на социалните права в оценката на въздействието на Комисията и на Парламента;

82.  Призовава за по-твърди действия, за да се помогне на бездомните лица и да им се осигури подслон и подкрепа, осъжда закони и политики на национално или местно равнище, които криминализират тези лица, които са в по-голяма нужда, особено във време, когато продължаващата финансова и икономическа криза тласка все повече хора в уязвимо положение на улицата, тъй като това представлява крещящо и нехуманно нарушение на основните права;

83.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че мерките за преодоляване на кризата са съвместими с ценностите и целите на Съюза, и по-специално да се гарантира зачитане на принципите на правовата държава при действията на Съюза в най-засегнатите от въздействието на кризата държави от еврозоната;

84.  Повтаря призива си към Съвета, като неотложен въпрос, за включване на темата относно достъпа на най-бедните до всички основни права на човека сред тематичните области на следващата многогодишна рамка на Агенцията за основните права;

85.  Изразява съжаление, че в някои държави членки продължават да действат преходни правила относно свободното движение на работници; подчертава, че опасенията за отрицателни последици от трудовата миграция са неоснователни; посочва, че оценките показват увеличение в дългосрочен план от почти 1 % на БВП на държавите от ЕС-15 в резултат от мобилността след разширяването (в периода 2004 — 2009 г.)(35);

86.  Отбелязва, че прикаченият в последно време етикет на свободното движение, с което то се обявява за миграция с цел възползване от системите за социална сигурност не се основава на факти(36); подчертава, че дискриминацията е основна пречка, която спъва упражняването на основните права от страна на европейските граждани; подчертава, че гражданите на ЕС, които пребивават постоянно в друга държава членка, се ползват от правото на равно третиране по отношение на социалното осигуряване съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004;

87.  Изтъква необходимостта Комисията и държавите членки да засилят работата си по развитието и гарантирането на трудовите права и основните социални права като ключова стъпка към осигуряване на равно третиране, достойни работни места и заплащане, гарантиращо жизнен минимум в Европейския съюз;

88.  Призовава Комисията и държавите членки да признаят, че правото на работниците на безопасни и здравословни условия на труд, заложено в член 3 от Европейската социална харта, е съществено важно, за да могат работниците да имат възможността да живеят достойно и за да се гарантира спазването на техните основни права;

89.  Подчертава значението на ролята на социалните партньори в колективното договаряне за защита на основните права и равното третиране на работниците, особено що се отнася до младите хора, жените, лицата с увреждания и други групи в неравностойно социално положение на пазара на труда;

Гражданство

90.  Подчертава, че влизането в сила на Договора от Лисабон и на Хартата на основните права, както и нарастващите очаквания на гражданите и гражданското общество — както беше демонстрирано при неуспеха на АСТА и скандалите със следенето — налагат засилване и задълбочаване на демократичната и институционална прозрачност и откритост в Съюза, по-специално в неговите институции, органи, служби и агенции, и в неговите държави членки; изразява становището, че прозрачността и откритостта са ключови принципи, които трябва да бъдат допълнително укрепвани и насърчавани, за да се гарантира доброто управление и пълноценното участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения в ЕС;

91.  Изразява съжаление относно блокирането на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно правото на достъп до документи и информация; призовава Съвета и Комисията да възобновят работата си по преразглеждане на този регламент, въз основа на предложенията на Парламента с цел да се гарантира по-голяма прозрачност в процеса на вземане на решения в ЕС и подобрен достъп до документи за граждани на ЕС; призовава всички институции, служби, органи и агенции на ЕС да приложат изцяло Регламент (ЕО) № 1049/2001, както се изисква от Договора от Лисабон, и отбелязва, в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС и от жалбите до омбудсмана, че това не се изпълнява; призовава Съвета и Комисията да предприемат едновременно необходимите мерки за гарантиране на прозрачност при информиране на широката общественост относно начините, по които се използва финансирането, предоставено на държавите членки от страна на ЕС;

92.  Подчертава, че правото на добра администрация предполага също задължение на органите да информират гражданите за техните основни права и да помагат на най-нуждаещите се лица да им бъдат разяснени техните права, както и да им оказват подкрепа с оглед тези права да бъдат спазвани;

93.  Припомня, че гражданството предполага правото на всяко лице да участва в обществения живот на държавата по пребиваване по силата на член 21 от Всеобщата декларация за правата на човека; припомня, че европейското гражданство не се ограничава само до правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общински и европейски избори, нито до упражняването на техните права по отношение на свободно движение и пребиваване, колкото и съществено да е тяхното значение; следователно подчертава, че европейското гражданство предполага способността на всеки жител на територията на Съюза да участва активно и без дискриминация в демократичния, политическия, социалния и културния живот на държавата членка, в която пребивава, и да упражнява всички основни политически, граждански, икономически, културни и социални права и свободи, признати от Европейския съюз;

94.  Обръща внимание на необходимостта да се организират информационни и образователни кампании с цел популяризиране сред гражданите на ценностите и целите на Съюза, и по-специално призовава за възможно най-широко разпространение на текста на съответните членове от ДЕС и от Хартата на основните права;

95.  Приветства решението 2013 година да бъде обявена за Европейска година на гражданите; при все това призовава Комисията, заедно с държавите членки, да продължат да информират гражданите на ЕС за техните права, така че да могат напълно да се възползват от гражданството си в ЕС;

96.  Призовава държавите членки да започнат информационни кампании за информиране на гражданите на ЕС относно правото им да избират и да бъдат избирани; призовава за извършването на необходимата реформа на европейските избирателни процедури във всички държави членки с цел насърчаване на активното гражданство на ЕС; призовава държавите членки да насърчават гражданите да участват активно чрез граждански инициативи и да упражняват правото си на петиции, както и правото да подават жалби до Европейския омбудсман;

97.  Припомня значението на работата на Европейския омбудсман за правата на физическите лица; подчертава, че независимостта на омбудсмана е важно средство за гарантиране на доверие в работата му и следователно призовава да бъде изменен неговият статут, така че членовете на органа по назначаването на омбудсмана, независимо дали са бивши или действащи членове, официално да не бъдат допустими да се кандидатират за поста;

98.  Подчертава, че правото на свободно движение и пребиваване на европейските граждани и на техните семейства, както и свободата на професия и правото на започване на работа, установени в Договорите и гарантирани от Директивата за свободното движение, е сред основните права на европейските граждани и представлява важна икономическа полза за приемащите държави, като допринася за справянето с несъответствието между умения и работни места и помага за компенсиране на демографския дефицит на Европейския съюз; подчертава факта, че директивата вече предвижда изключения и ограничения на правото на свободно движение; отхвърля всеки опит за преразглеждане на достиженията на правото в тази област и призовава всяко нарушение на правилата да се отнася до Съда на Европейския съюз;

Правосъдие

99.  Подчертава, че независимото, равноправно, ефикасно, безпристрастно и справедливо правораздаване, осъществявано в разумни срокове, е от съществено значение за демокрацията и принципите на правовата държава, както и за доверието в тях; изразява своята загриженост по повод многобройните случаи на нарушения в тази област, за което свидетелства броят на присъдите от Европейския съд по правата на човека; призовава държавите членки да прилагат изцяло решенията на Съда; подчертава, че никаква безнаказаност, основана на позиция на власт, сила или влияние върху лица или на съдебни или политически органи, не може да бъде толерирана в ЕС;

100.  Признава значението за достъпа до правосъдие на съществуването, наред със съдилищата, на такива несъдебни и квазисъдебни институции като националните институции за защита на правата на човека, органите по въпросите на равенството, институциите на омбудсмана и органите за защита на личните данни, както и други подобни институции в областта на правата на човека; в този контекст подчертава, че национални институции за правата на човека следва да бъдат назначени или създадени във всички държави членки с цел тяхното пълно акредитиране по така наречените Принципи от Париж (принципи, отнасящи се до статута и функционирането на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека, Резолюция на Общото събрание на ООН 48/134, 20 декември 1993 г.); подчертава, че от изискването за пълна независимост биха се ползвали и други институции, в чиито задачи попадат правата на човека;

101.  Настоятелно призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права, в сътрудничество със специалния докладчик на ООН в тази област, да извърши проучване на специалните закони и производства, основаващи се на съображения за борба срещу тероризма, и на тяхното съответствие с основните права; отхвърля всякаква извънредна процедура, която очевидно създава неравновесие в позициите на обвинението и защитата при съдебни производства, като например тайните изслушвания или тайните присъди, или които предоставят на правителствата специални правомощия за цензура на медиите или позволяват тайно наблюдение на населението; отбелязва със съжаление, че политиките за борба срещу тероризма постепенно разпростират своя обхват върху все по-голям брой престъпления и нарушения, което води по-специално до увеличаване на броя на бързите съдебни производства, минималните присъди, които не могат да бъдат намалени, и до нарастване на наблюдението и поддържането на регистри на населението;

102.  Призовава Комисията да продължи работата си в областта на наказателното правосъдие и прилагането на пътната карта относно процесуалните гаранции, и призовава държавите членки да приемат по-амбициозна позиция в тази област;

103.  Приветства доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно достъпа до правосъдие в случаите на дискриминация в ЕС и подчертава, че получаването на достъп до правосъдие често е сложна и тромава процедура; счита, че подобренията могат да включват улесняване на процедурите и засилена подкрепа за тези, които търсят правосъдие;

104.  Отбелязва информационното табло на ЕС, издадено от Комисията, което за съжаление обхваща само въпроси от гражданското, търговското и административното право, независимо от факта, че Парламентът поиска то да включва и въпроси от наказателното право, основните права и принципите на правовата държава; следователно призовава информационното табло да бъде развито, така че да обхваща също и тези области; подчертава, че то следва да бъде включено в новия механизъм от Копенхаген и в европейския политически цикъл относно прилагането на член 2 от ДЕС; подчертава също така, че подобряването на функционирането на съдебните системи не може да се ограничава до целта за повишаване на привлекателността на дадена държава за инвеститорите и предприемачите и да бъде насочено най-вече към ефективността на съдебните производства, а следва също така да бъде насочено към запазване на правото на справедлив съдебен процес и зачитане на основните права;

105.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа ефективното прилагане в ЕС на правото на достъп до правосъдие в контекста на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в среда, подходяща за неговото здраве и благополучие;

106.  Изразява своята загриженост относно политизирането на конституционните съдилища в някои държави членки и напомня изключителната важност на една независима съдебна система;

o
o   o

107.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите кандидатки, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Документ 10140/11 на Съвета от 18 май 2011 г. (2) OВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1. (3) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55. (4) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (5) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (6) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (7) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (8) ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 49. (9) Приети текстове, P7_TA(2012)0500. (10) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 1026. (11) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 405. (12) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 54. (13) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 18. (14) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 73. (15) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 50. (16) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112. (17) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154. (18) Приети текстове, P7_TA(2013)0203. (19) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 54. (20) Приети текстове, P7_TA(2013)0090. (21) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 121. (22) Приети текстове, P7_TA(2013)0444. (23) Приети текстове, P7_TA(2013)0315. (24) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 1. (25) Приети текстове, P7_TA(2013)0418. (26) Приети текстове, P7_TA(2013)0350. (27) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26. (28) Приети текстове, P7_TA(2013)0045. (29) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75. (30) Резолюция 1872(2012) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 24 април 2012 г. (31) Регионално проучване: управление на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху човешките права на мигрантите, Доклад на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите Франсоа Крепо, 24 април 2013 г., A/HRC/23/46. (32) Доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно основните права по южните морски граници на Европа, март 2013 г. (33) ОВ С 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 9. (34) Приети текстове, P7_TA(2013)0594. (35) Заетост и социални промени в Европа (2011 г.), глава 6: Трудовата мобилност в ЕС и въздействието на разширяването, стр. 274. (36) Вж.„A fact finding analysis on the impact on the Member States’ social security systems of the entitlements of non-active intra-EU migrants to special non-contributory cash benefits and healthcare granted on the basis of residence (Анализ за установяване на фактите относно последиците върху системите за социално осигуряване на държавите членки на правата на специални парични обезщетения, независещи от вноски, и здравеопазване, предоставяни на неактивни мигранти в ЕС на основание местожителство), ГД „Заетост“, окончателен доклад, внесен от ICF GHK съвместно с Мильо ООД (Milieu Ltd.), 14 октомври 2013 г.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест (2013/2109(INL))

P7_TA(2014)0174 A7-0039/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 5 от своето Решение 2005/684/ЕО от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент(1),

—  като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(2),

—  като взе предвид докладите на Комисията относно изпълнението на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2005)0063 и SEC(2005)0267, COM(2006)0008 и SEC(2006)0079, COM(2007)0407 и SEC(2007)0979 и COM(2011)0175 и SEC(2011)0430),

—  като взе предвид окончателния доклад на Съвета от 28 май 2009 г. относно четвъртия кръг от взаимни оценявания „Практическо прилагане на европейската заповед за арест и съответните процедури за предаване между държавите членки“ (8302/4/2009 — CRIMORG 55),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)(3),

—  като взе предвид преразгледаната версия на Европейския наръчник за издаване на европейска заповед за арест (17195/1/10 REV 1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2011 г., озаглавено „Изграждане на доверие в правосъдието в целия ЕС — ново измерение на европейското съдебно обучение“ (COM(2011)0551),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно условията на задържане в ЕС(5),

—  като взе предвид своята препоръка от 9 март 2004 г. до Съвета относно правата на лишените от свобода лица в Европейския съюз(6),

—  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност на мерките на Съюза във връзка с европейската заповед за арест, извършена от Отдела за европейска добавена стойност на Европейския парламент,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 20 октомври 2010 г.(7),

—  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0039/2014),

А.  като има предвид, че Европейският съюз си постави за цел да предложи на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз (ТЕС) Съюзът зачита правата на човека и основните свободи, като поема положителни задължения, които трябва да изпълни, за да спази посочения ангажимент; като има предвид, че за да бъде ефективен, принципът на взаимно признаване трябва да се основава на взаимно доверие, което може да се постигне само ако зачитането на основните права на заподозрените и обвинените лица и на процесуалните права в наказателноправните производства са гарантирани в целия Съюз; като има предвид, че взаимното доверие се задълбочава чрез обучение, сътрудничество и диалог между съдебните органи и работещите в правната сфера, като се създава истинска европейска съдебна култура;

Б.  като има предвид, че Рамково решение 2002/584/ПВР като цяло е постигнало успешно своята цел да ускори процедурите за предаване в целия Съюз в сравнение с традиционната система за екстрадиция между държавите членки и че то представлява крайъгълен камък на взаимното признаване на съдебни решения по наказателноправни въпроси, което понастоящем се предвижда в член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

В.  като има предвид, че при все това в рамките на неговото функциониране са възникнали проблеми, някои от които са специфични за Рамково решение 2002/584/ПВР и произтичат от пропуски в него, например липсата на изрично включване на гаранции за основните права или на проверка на пропорционалността, както и от неговото непълно и непоследователно прилагане, докато други свързани с него проблеми са характерни за набора от инструменти за взаимно признаване и се дължат на непълното и небалансирано развитие на пространството на Съюза на наказателно правораздаване;

Г.  като има предвид, че наличието на ясно определени и ефективни инструменти за взаимно признаване на съдебните мерки е от съществено значение за националните служби за съдебно преследване във връзка с разследванията на тежки трансгранични престъпления и ще бъде от също толкова голямо значение за разследванията, извършвани от бъдещата Европейска прокуратура;

Д.  като има предвид, че в окончателния си доклад специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (CRIM) подчертава необходимостта да се гарантира бързо и взаимно признаване на всички съдебни мерки и най-вече на наказателните съдебни решения, заповедите за конфискация и европейските заповеди за арест, като същевременно се спазва изцяло принципът на пропорционалност;

Е.  като има предвид, че следните аспекти, наред с други, са повод за безпокойство:

1.  Като има предвид новата правна рамка от 2014 г. съгласно Договора от Лисабон, счита, че настоящата резолюция не следва да разглежда проблеми, произтичащи единствено от неправилното прилагане на Рамково решение 2002/584/ПВР, тъй като такива проблеми могат и следва да бъдат разрешени посредством правилно прилагане от държавите членки и посредством привеждане в изпълнение чрез производства, образувани от Комисията;

2.  Призовава държавите членки да прилагат своевременно и ефективно целия корпус от наказателноправни мерки на Съюза, тъй като те се допълват, включително европейската заповед за разследване, европейската заповед за надзор и мерките, свързани с процесуалните права, като по този начин те предоставят на разположение на съдебните органи алтернативни инструменти за взаимно признаване с по-ниска степен на намеса и същевременно осигуряват зачитане на правата на заподозрените и обвиняемите лица в рамките на наказателните производства; призовава Комисията да следи внимателно за тяхното правилно прилагане, както и да следи тяхното въздействие върху функционирането на европейската заповед за арест и пространството на Съюза на наказателно правосъдие;

3.  Призовава държавите членки и техните съдебни органи да проучат всички съществуващи възможности в рамките на Рамково решение 2002/584/ПВР (например съображение 12) за гарантиране на защитата на правата на човека и основните свободи, да използват всички възможни алтернативни механизми, преди да издадат европейска заповед за арест, и да пристъпват своевременно към разглеждането на съответния случай от съда веднага след издаването на европейска заповед за арест, с цел да се сведе до минимум срокът на предварително задържане;

4.  Посочва, че пълното признаване и своевременното изпълнение на съдебните мерки представляват стъпка към създаването на пространство на Съюза на наказателно правосъдие и подчертава значението на европейската заповед за арест като ефективно средство за борба срещу тежките трансгранични престъпления;

5.  Счита, че тъй като проблемите, посочени в съображение Е, възникват както вследствие на спецификата на Рамково решение 2002/584/ПВР, така и поради непълния и небалансиран характер на пространството на Съюза на наказателно правораздаване, законодателните решения следва да преодолеят и двата проблема чрез продължаване на усилията за установяване на минимални стандарти относно, наред с другото, процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица и на хоризонтална мярка, която установява принципите, приложими спрямо всички инструменти за взаимно признаване, или ако подобна хоризонтална мярка е неосъществима или тя не успее да разреши проблемите, посочени в настоящата резолюция — чрез въвеждане на изменения в Рамково решение 2002/584/ПВР;

6.  Счита, че установените слабости не само подронват взаимното доверие, но и че тяхната цена в социално и икономическо отношение за засегнатите лица, техните семейства и обществото като цяло е много висока;

7.  Поради това отправя искане към Комисията в рамките на една година след приемането на настоящата резолюция да изготви въз основа на член 82 от ДФЕС законодателни предложения, следвайки подробните препоръки, отправени в приложението към настоящото и предвиждащи:

8.  Призовава за ясно и съгласувано прилагане от страна на всички държави членки на законодателството на Съюза по отношение на процесуалните права в наказателното производство, свързано с използването на европейска заповед за арест, включително правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство, правото на достъп до адвокат в рамките на наказателното производство и правото на комуникация при задържане, както и правото на информация в наказателното производство;

9.  Призовава Комисията да изиска от държавите членки подробни данни, отнасящи се до функционирането на механизма на европейската заповед за арест, и да включи тези данни в своя следващ доклад за прилагането, с цел да предложи целесъобразни действия, в случай че бъдат открити проблеми:

10.  Призовава да се извършва редовен преглед на неизпълнените европейски заповеди за арест и да се разглежда въпросът дали те заедно със съответните сигнали на ШИС II и Интерпол следва да се оттеглят; също така призовава за оттеглянето на европейски заповеди за арест и съответните сигнали на ШИС ІІ и Интерпол, ако съответната европейска заповед за арест е била отхвърлена на базата на задължителни основания, например на основание ne bis in idem или поради несъвместимост със задължения, свързани с правата на човека; призовава да се предвиди разпоредба, съгласно която сигналите на ШИС ІІ и Интерпол следва задължително да се актуализират с информация относно основанията за отказа за изпълнение на европейската заповед за арест, съответстваща на сигнала, и съответно да се актуализират досиетата на Европол;

11.  Като подчертава първостепенното значение на прилагането на правилните процедури, включително във връзка с правото на обжалване, призовава държавите членки както в качеството им на издаваща, така и на изпълняваща държава членка, да осигурят правни механизми за обезщетения за щети, произтичащи от съдебни грешки, свързани с функционирането на инструменти за взаимно признаване, в съответствие със стандартите, предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

12.  Призовава Съвета да включи в своята преразгледана версия на Европейския наръчник за издаване на европейска заповед за арест (17195/1/10 REV 1) срок от шест дни за предаване на преведените европейски заповеди за арест с цел по-голяма яснота и сигурност;

13.  Призовава държавите членки и Комисията да си сътрудничат за укрепване на мрежите за контакти между съдии, прокурори и адвокати в областта на наказателното право с цел процедурите, свързани с европейската заповед за арест, да бъдат улеснени, ефикасни и да се основават на подходяща информация; призовава ги също така да предлагат обучение в тази област на национално равнище и на равнището на Съюза за работещите в съдебната и правната сфера, наред с другото езиково обучение и обучение относно правилното използване на европейската заповед за арест и успоредното използване на различни инструменти за взаимно признаване; призовава Комисията да изготви проект на практически наръчник на ЕС, който да бъде предназначен за адвокатите на обвиняемите лица по наказателноправни производства, свързани с европейска заповед за арест, и да бъде лесно достъпен в целия Съюз, като този наръчник следва да отразява съществуващия труд на Европейската асоциация на адвокатите по наказателно право по този въпрос и да бъде допълван от национални наръчници;

14.  Призовава Комисията да улесни създаването на специална съдебна мрежа във връзка с европейската заповед за арест, както и мрежа на адвокатите, представляващи обвиняеми лица по наказателноправни производства, които работят по случаи, свързани с европейското наказателно правораздаване и екстрадициите, и да предостави подходящо финансиране за тях и за Европейската мрежа за съдебно обучение; счита, че Комисията може да гарантира целесъобразно финансиране посредством съществуващите програми в областта на наказателното правосъдие на Съюза;

15.  Призовава Комисията да създаде и осигури лесен достъп до база данни на Съюза, в която се събират всички национални съдебни практики, свързани с европейската заповед за арест, и други производства за взаимно признаване, с цел да се улесни работата на практикуващите юристи, както и наблюдението и оценката на прилагането и на всякакви възникващи проблеми;

16.  Изтъква връзката между условията на задържане и мерките, свързани с европейската заповед за арест, и припомня на държавите членки, че член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека налагат на държавите членки не само отрицателни задължения, като им забраняват да подлагат затворниците на нечовешко и унизително отношение, но и позитивни задължения, като изискват от тях да гарантират, че условията в затворите са съвместими с човешкото достойнство и че при нарушаване на тези права се провежда щателно, ефективно разследване; призовава държавите членки да вземат под особено внимание правата на уязвимите лица и като правило да разглеждат задълбочено алтернативите на задържането;

17.  С цел гарантиране на ефективността на рамката за взаимно признаване призовава Комисията да проучи наличните правни и финансови средства на равнището на Съюза за подобряване на стандартите на задържане, включително законодателни предложения относно условията на предварително задържане;

18.  Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права, принципът на субсидиарност и принципът на пропорционалност;

19.  Счита, че евентуалното финансово отражение на исканите предложения за бюджета на Съюза следва да бъде поето от наличните бюджетни средства; подчертава, че за държавите членки и гражданите приемането и прилагането на тези предложения би довело до съществени икономии на разходи и време и по този начин ще бъде от полза в икономическо и социално отношение, както беше ясно посочено в оценката на европейската добавена стойност на мерките на Съюза, касаещи преразглеждането на европейската заповед за арест;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА НЯКОИ ОТ ПРЕДВИДЕНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Процедура за потвърждаване на юридическата сила на правни инструменти на Съюза за взаимно признаване:

—  „Издаващ орган“ в наказателното законодателство на Съюза се определя като:

i)  съдия, съд, разследващ магистрат или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или

ii)  всеки друг компетентен орган съгласно определението на издаващата държава членка, при условие че юридическата сила на акта, който подлежи на изпълнение, е потвърдена от съдия, съд, разследващ магистрат или прокурор в издаващата държава членка след разглеждане на съответствието на инструмента с изискванията относно неговото издаване.

Проверка на пропорционалността във връзка с издаването на правните инструменти на Съюза за взаимно признаване:

—  При издаването на решение за изпълнение в друга държава членка компетентният орган извършва внимателна оценка на необходимостта от мярката, за чието прилагане е отправено искане, въз основа на всички имащи отношение фактори и обстоятелства, като взема под внимание правата на заподозряното или обвиняемото лице и наличието на целесъобразна мярка с по-ниска степен на намеса за постигане на предвидените цели и съответно прилага наличната мярка с най-ниска степен на намеса. Ако изпълняващият орган има основания да счита, че мярката е непропорционална, изпълняващият орган може да се консултира с издаващия орган относно значението на изпълнението на решението за взаимно признаване. След тази консултация издаващият орган може да реши да оттегли решението за взаимно признаване.

Процедура на консултация между компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка, която да се използва за правните инструменти на Съюза за взаимно признаване:

—  Без да се засяга възможността на компетентния изпълняващ орган да се възползва от основанията за отказ, следва да се осигури наличието на стандартизирана процедура, съгласно която компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка могат да обменят информация и да се консултират едни с други, с цел да улеснят гладкото и ефикасно прилагане на съответните инструменти за взаимно признаване или закрилата на основните права на засегнатото лице, например чрез оценка на пропорционалността, включително по отношение на европейската заповед за арест, с цел да се определи дали производството е на етап, на който може да започне неговото съдебно разглеждане.

Основание за отказ, свързано с правата на човека, което да се прилага за инструментите на Съюза за взаимно признаване:

—  Има значителни основания да се счита, че изпълнението на тази мярка не би било съвместимо със задълженията на изпълняващата държава членка съгласно член 6 от ДЕС и Хартата.

Разпоредба относно ефективните правни средства за защита, приложими за инструментите на Съюза за взаимно признаване:

—  Държавите членки гарантират в съответствие с Хартата и с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, че всеки, чиито права и свободи са нарушени чрез решение, действие или бездействие при прилагането на инструмент за взаимно признаване в областта на наказателноправните въпроси, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. Ако такова правно средство за защита се използва в изпълняващата държава членка и то има суспензивно действие, окончателното решение относно правното средство за защита се взема в рамките на срока, определен от приложимия инструмент за взаимно признаване, или при липсата на изричен срок — достатъчно бързо, за да се гарантира, че целта на процеса на взаимно признаване не се излага на опасност.

(1) OВ L 262, 7.10.2005 г., стp. 1. (2) OВ L 190, 18.7.2002 г., стp. 1. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0444. (4) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 73. (5) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 82. (6) ОВ С 102 Е, 28.4.2004 г., стр. 154. (7) OВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно сключването на Споразумение за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз (2013/2990(RSP))

P7_TA(2014)0175 B7-0187/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета за сключването на Споразумение за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Споразумението за доброволно партньорство между Европейския съюз и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз(2),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 3, алинея първа, член 207, параграф 4, алинея първа, член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C7–0344/2013),

—  като взе предвид декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население (приета с резолюция № 61/295 на Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г.)(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(4),

—  като взе предвид доклада на Световната банка от 14 март 2012 г., озаглавен „Справедливост за горите: подобряване на усилията на наказателното правосъдие за борба с незаконната сеч“(5),

—  като взе предвид доклада на „Хюман райтс уоч“ от 16 юли 2013 г., озаглавен „Тъмната страна на зеления растеж: въздействие върху правата на човека на слабото управление на горския сектор в Индонезия“(6),

—  като взе предвид подписаното на 9 ноември 2009 г. Рамково споразумение за всеобхватно партньорство и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Индонезия, от друга страна,

—  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 30 септември 2013 г. правителството на Индонезия и ЕС подписаха споразумение за доброволно партньорство (СДП) относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за Европейския съюз (FLEGT), като потвърдиха своя взаимен ангажимент да гарантират, че навлизащият в ЕС дървен материал се произвежда, добива и превозва по законен начин;

Б.  като има предвид, че СДП имат за цел да изкоренят незаконната сеч, да подобрят управлението на горите и в крайна сметка да доведат до устойчиво управление на горите, както и до подпомагане на усилията в световен мащаб за спиране на обезлесяването и деградацията на горите;

В.  като има предвид, че СДП имат за цел да насърчават системни промени в горския сектор, като възнаграждават усилията на добросъвестните оператори, които придобиват дървен материал от законни и надеждни източници, и да ги защитят от нелоялна конкуренция;

Г.  като има предвид, че в Индонезия се намира третата по големина област с тропически гори в световен мащаб след Амазонка и басейна на р. Конго, но че тя също така е значителен източник на парникови газове основно в резултат на широкомащабната конверсия на нейните тропически гори и богатите на въглерод торфища с цел други начини на използване на земята, като например производство на палмово масло и хартия;

Д.  като има предвид, че през периода 2009 – 2011 г. Индонезия е изгубила най-малко 1 240 000 хектара гори;

Е.  като има предвид, че само 10% от стойността на износа на дървен материал и продукти от дървен материал от Индонезия понастоящем са предназначени за ЕС, докато по-голямата част от износа е насочена към азиатските страни, като това превръща СДП във важен инструмент за определяне на стандарти за цялата дърводобивна промишленост на Индонезия;

Ж.  като има предвид, че в горския сектор на Индонезия съществува висока степен на риск от изпиране на пари и данъчни измами според Интерпол и проучване на Световната банка от 2012 г.;

З.  като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ корупцията, данъчните измами и изпирането на пари в горския сектор са стрували на страната 7 милиарда щатски долара през периода 2007 – 2011 г.; като има предвид, че заместник-председателят на индонезийската комисия за изкореняване на корупцията (KPK) описва горския сектор като „източник на неизчерпаема корупция“(7); като има предвид, че при все това Индонезия постигна значителен напредък през последните години по отношение на преследването на финансови престъпления, както това беше доказано от присъда на Върховния съд за укриване на данъци на производителя на палмово масло Азиатска група Агри през декември 2012 г.;

И.  като има предвид, че и двете страни трябва да се договорят относно индонезийската система за осигуряване на законността на дървения материал (СОЗДМ)/Sistem Verifikasi Legalitas Kayu (SVLK), за да може дървеният материал и продуктите от дървен материал от Индонезия, обхванати от СДП, да навлязат на пазара на ЕС като дървен материал, обхванат от разрешително за FLEGT, който автоматично се разглежда като законен съгласно разпоредбите на Регламента на ЕС относно дървения материал(8),

Й.  като има предвид, че индонезийската СОЗДМ понастоящем е в процес на преразглеждане с цел привеждането ѝ в съответствие с изискванията на СДП;

К.  като има предвид, че на Комисията са възложени правомощия съгласно Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност(9) с цел приемане на подробни изисквания за издаване на разрешителни FLEGT и за изменение на списъка на държавите партньори и определените от тях лицензиращи органи, посочени в приложение І към този регламент;

Л.  като има предвид, че на 6 май 2013 г. Конституционният съд на Индонезия постанови, че горите, принадлежащи по силата на обичайното право на коренното население, не следва да бъдат класифицирани като спадащи към „държавния горски фонд“, с което положи основите за едно по-широко признаване на правата на коренното население на архипелага;

1.  Приветства огромното доброволно усилие на Индонезия за разрешаване на проблема със силно разпространената незаконна сеч и свързаната с нея търговия, като развие своята СОЗДМ посредством процес, включващ множество заинтересовани страни, и по-специално постигнатия през последните месеци значителен напредък; при все това продължава да изразява загриженост относно определени проблеми; припомня, че с цел официално издаване на разрешителни FLEGT СОЗДМ трябва да бъде оперативна с оглед на постигането на целите на СДП;

2.  Приветства резултатите от преговорите по Споразумението за доброволно партньорство между ЕС и Република Индонезия относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с продукти от дървен материал за ЕС; отново заявява подкрепата си за сключването на СДП и готовността си да подкрепи успешното му прилагане;

3.  Отбелязва, че по-голямата част от въпросните източници на дървен материал в страната все още не са сертифицирани от СОЗДМ и че големи обеми непроверен дървен материал от изсичане на гори навлизат във веригата на доставки;

4.  Подчертава колко е важно да се разшири обхватът на схемата на СОЗДМ, включително одитирането, за да се включат всички области на производство на дървен материал и всеки етап от веригата на доставки, както и да се гарантира, че дървеният материал с доказан законен произход се отделя от този с недоказан произход, така че последният да не навлиза във веригата на доставки на СОЗДМ;

5.  Счита въпросът за конверсията на горите за продължаващ проблем на системата на Индонезия за управление на използването на земята; изразява съжаление относно факта, че понастоящем СОЗДМ не одитира процеса, чрез който концесиите за конверсия на горите се предоставят на предприятията, особено по отношение на приключването на оценките на въздействието върху околната среда и на спазването на ограниченията, наложени като част от процеса на получаване на разрешително за конверсия на горите;

6.  Отбелязва, че действащата СОЗДМ води до сертифициране на операции с дървен материал като законни дори когато исковете относно правата на коренното население и на местните общности във връзка с използването на земята не са били уредени и/или не е било платено подходящо обезщетение, ако е необходимо; призовава Комисията настоятелно да призове правителството на Индонезия да гарантира, че при проверката на законността се отчитат правата на традиционните общности на гори, свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население и на местните общности, както и обезщетенията за загуба на достъп до горски земи, ако е необходимо, и че на проверяващите органи е предоставен мандат да оценяват дали предприятията са спазили местните права за използване на земята и дали земята е била преотредена законосъобразно;

7.  Насърчава правителството на Индонезия да гарантира, че процесът на сертифициране не дискриминира малките и средните предприятия;

8.  Призовава Комисията настоятелно да призове правителството на Индонезия да даде гаранции, че:

9.  Призовава правителството на Индонезия, с оглед на повишаването на надеждността на страната при издаването на разрешителни FLEGT да допълни проверката на законността съгласно СОЗДМ с решителни действия за борба с финансовите престъпления, свързани с горския сектор, като например изпирането на пари и данъчните измами;

10.  Призовава правителството на Индонезия да предприеме последващи действия във връзка със своето неотдавнашно решение за правоприлагане на данъчното законодателство и да изиска документация, която разкрива, че дружествата, изнасящи дървен материал, спазват изцяло данъчното законодателство и законодателството за борба с изпирането на пари на Индонезия от 2010 г.;

11.  Приветства инициативата на правителството на Индонезия за единна карта с цел да се увеличи публичният достъп до актуални и прозрачни данни и карти, без които доброто управление на горите в Индонезия е възпрепятствано от непоследователни и многобройни тълкувания на законодателството и конфликти с местните и коренните общности; подчертава факта, че независимите наблюдатели на горите трябва да имат достъп до такава основна информация, за да изпълняват надеждно своята роля, и че карти за концесии, планове на добив и информация за разрешителни следва да бъдат включени в публичен регистър; призовава правителството на Индонезия да ускори инициативата за единна карта и да публикува нейна първа версия, включително съответна информация, свързана с искове за разрешителни за горски дейности и използване на земята;

12.  Призовава Комисията, чрез участието си в Съвместния комитет за прилагане на споразумението, да гарантира, че рискът от измами и корупция е разгледан в съществена степен, включително чрез изготвянето на основан на риска план за контролиране на измамите;

13.  Потвърждава, че проверката на законността на дървения материал разчита почти изцяло на резултатите от одиторите и независимия мониторинг; приветства СОЗДМ за нейната официална роля по отношение на независимия мониторинг от страна на гражданското общество; при все това отбелязва, че капацитетът на мрежите за независим мониторинг е все още силно ограничен по отношение на човешките и финансовите ресурси;

14.  Призовава Комисията настоятелно да призове правителството на Индонезия да гарантира, че одиторите и проверяващите органи, както и независимите наблюдатели на горите получават подходящо финансиране и обучение, така че да могат да извършват редовен мониторинг на място, проверки на място и одити;

15.  Приветства усилията, положени от правителството на Индонезия, да засили ролята на създадената горска полиция; при все това отбелязва, че Министерството на горското стопанство на Индонезия следва допълнително да подобри своята политика за мониторинг, включване в каталог и предприемане на последващи действия във връзка със случаи на незаконна сеч; подчертава, че е изключително важно дружествата, за които се установи, че извършват незаконни дейности, да бъдат докладвани пред правоприлагащите органи;

16.  Призовава Комисията настоятелно да призове правителството на Индонезия да гарантира, че във връзка с докладите от независимия мониторинг, които сигнализират за нарушения на съответното законодателство, се предприемат подходящи мерки и че съответните органи предприемат ефективни и разубеждаващи правоприлагащи действия при установяване на нарушения на въпросното законодателство;

17.  Подчертава факта, че независимият мониторинг и спазването на правата на коренното население и местните общности са изключително важни фактори за осигуряването на надеждност на СОЗДМ; следователно подчертава, че е важно този ангажимент да продължи, да се засили прозрачността по отношение на други заинтересовани страни от гражданското общество, независимият мониторинг от страна на гражданското общество да се извършва без насилие, заплахи или каквато и да е форма на злоупотреба, като посочените явления се преследват строго в случай на възникването им;

18.  Призовава Комисията настоятелно да призове правителството на Индонезия да гарантира:

19.  Призовава Комисията да гарантира, че констатациите на решението на Конституционния съд на Индонезия от 6 май 2013 г. са надлежно отчетени при преразглеждането на СОЗДМ;

20.  Призовава Комисията да съдейства на правителството на Индонезия във връзка с изискваните от него усилия и да гарантира равнопоставеност на регионално равнище, като уважи искането на правителството на Индонезия регионът на Сарауак да бъде включен в преговорите за СДП между ЕС и Малайзия;

21.  Съзнава, че някои искания, съдържащи се в настоящата резолюция, надвишават критериите, установени в приложение 8 към СДП във връзка с одобряването на системата на разрешителни; призовава Комисията да гарантира постигането на напредък по удовлетворяването на тези допълнителни искания, които Парламентът счита за важни, и отново да докладва пред последния относно въпросния напредък преди одобряването на системата на разрешителни;

22.  Призовава Комисията да докладва редовно пред Парламента относно напредъка, постигнат при прилагането на СДП, и по-специално относно това как горепосочените проблеми са били и ще бъдат решени;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителството и парламента на Индонезия.

(1) Документ на Съвета 11767/1/2013. (2) Документ на Съвета 11769/1/2013. (3) http://www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf (4) OВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23. (5) Световна банка, Справедливост за горите: подобряване на усилията на наказателното правосъдие за борба с незаконната сеч, 2012 г., стр. 5 – 10, http://siteresources.worldbank.org/EXTFINANCIALSECTOR/Resources/Illegal_Logging.pdf (6) „Хюман райтс уоч“, Тъмната страна на зеления растеж: въздействие върху правата на човека на слабото управление на горския сектор в Индонезия, 2013 г., http://www.hrw.org/sites/default/files/reports/indonesia0713webwcover_1.pdf (7) Онлайн новини на Ройтерс, 17 септември 2010 г., „Подкупи биха могли да изложат на опасност сделките на Индонезия в областта на климата“, http://www.reuters.com/article/2010/09/17/indonesia-corruption-idUSSGE68G03P20100917 (8) Регламент (ЕС) № 995/2010. (9) OВ L 347, 30.12.2005 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела (2014/2600(RSP))

P7_TA(2014)0176 RC-B7-0207/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюцията от 24 май 2007 г. за Венецуела (Случаят „Радио Каракас ТВ“ във Венецуела)(1), резолюцията от 23 октомври 2008 г. относно недопускането по политически мотиви на кандидати на избори във Венецуела(2), резолюцията от 7 май 2009 г. за случая с Мануел Росалес във Венецуела(3), резолюцията от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела(4), резолюцията от 8 юли 2010 г. относно Венецуела и конкретно случая на Мария Лурдес Афиуни(5) и резолюцията от 24 май 2012 г. относно евентуалното оттегляне на Венецуела от Междуамериканската комисия по правата на човека(6),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 14 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 21 февруари 2014 г. относно неспокойното положение в страната,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венецуела е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид сериозността на текущото положение във Венецуела; като има предвид, че от 12 февруари 2014 г. в цяла Венецуела се провеждат мирни демонстрации, водени от студенти, срещу които се прилага смъртоносно насилие, с поне 13 смъртни случая, над 70 ранени и стотици задържани; като има предвид, че исканията на студентите са свързани с неуспеха на правителството на президента Мадуро да реши проблеми като високото равнище на инфлация, престъпността и недостига на основни храни, както и нарастващото равнище на корупцията, сплашването на медиите и демократичната опозиция; като има предвид, че правителството е хвърлило вината за недостига върху „саботьори“ и „корумпирани бизнесмени, жадни за печалби“; като има предвид, че Венецуела е страната с най-големи енергийни резерви в Латинска Америка;

Б.  като има предвид, че през последните дни броят на демонстрациите не само не намаля, а напротив – се увеличи, с което нарасна и броят на загиналите, ранените и задържани лица в резултат на репресии от страна на държавните органи и на незаконни въоръжени групировки;

В.  като има предвид, че политическото напрежение и поляризацията нарастват във Венецуела; като има предвид,че венецуелските органи, вместо да допринасят за поддържането на мира и спокойствието, заплашиха с провеждане на въоръжена революция;

Г.  като има предвид репресията в частност по отношение на студентите, журналистите, лидерите на опозицията и мирните активисти от гражданското общество, които са преследвани и чиято свобода е накърнена;

Д.  като има предвид, че проправителствени ожесточени и неконтролируеми въоръжени групи действат безнаказано във Венецуела от дълго време; като има предвид, че опозицията обвини тези групи в провокирането на насилие в хода на мирните демонстрации, довело до смъртни случаи и няколко ранявания; като има предвид, че венецуелското правителство все още не е разяснило събитията;

Е.  като има предвид, че медиите са подложени на цензура и сплашвания, редица журналисти са жертви на побой или са задържани, или събран от тях журналистически материал е унищожен;

Ж.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и правото на участие в мирни демонстрации са основни елементи на демокрацията, като има предвид, че равенството и справедливостта за всички хора са невъзможни, ако не се зачитат основните свободи и правата на всички граждани; като има предвид, че конституцията на Венецуела гарантира правото на събранията, на сдруженията и на граждански протест с мирни средства; като има предвид, че от публичните органи се изисква да защитават основните права на гражданите и да гарантират тяхната сигурност и живот, без да ограничават тези права;

З.  като има предвид, че единствено зачитането на основните права и свободи, конструктивният и изпълнен с уважение диалог, както и толерантността могат да помогнат на страните да излязат от тежката криза и да преодолеят бъдещите трудности;

1.  Осъжда всички актове на насилие и трагичната загуба на човешки живот в хода на мирните демонстрации на 12 февруари 2014 г. и последвалите ги дни и изразява искрени съболезнования на семействата на жертвите;

2.  Изразява решителната си солидарност с венецуелския народ и загрижеността си поради възможността за нови протести, които могат да доведат до допълнителни актове на насилие, които само ще задълбочат пропастта между позициите на правителството и опозицията и ще поляризират до още по-голяма степен деликатните политически събития във Венецуела; призовава представители на всички партии и части от венецуелското общество да поддържат спокойствие на действията и думите си;

3.  Припомня на правителството на Венецуела, че свободата на изразяване и правото на участие в мирни демонстрации са основни човешки права в една демокрация, както е признато във венецуелската конституция, и призовава президента Мадуро да спазва международните договори, страна по които е Венецуела, в частност Междуамериканската демократична харта;

4.  Припомня на венецуелското правителство задължението му да гарантира сигурността на всички граждани в страната независимо от политическите им възгледи и принадлежност; изразява дълбока загриженост относно задържането на студенти и лидери на опозицията и призовава за незабавното им освобождаване;

5.  Припомня, че спазването на принципа на разделението на властите е основно в една демокрация и че системата на правосъдието не може да се използва от органите на властта като средство за политическо преследване и потискане на демократичната опозиция; призовава венецуелските органи да оттеглят необоснованите обвинения и заповеди за арести на лидери на опозицията.

6.  Призовава венецуелските органи незабавно да разоръжат и разпръснат неконтролируемите въоръжени групи с проправителствена ориентация и да сложат край на безнаказаността, с която те действат; изисква разяснение относно смъртните случаи, така че от извършителите да се търси отговорност за действията им;

7.  Насърчава всички страни и в частност венецуелските органи да следват мирен диалог, който обхваща всички сегменти на венецуелското общество, за да определят пресечни точки и да позволят на политическите участници да обсъдят най-сериозните проблеми за страната;

8.  Подчертава, че спазването на свободата на печата, на информацията и на убежденията, както и зачитането на политическия плурализъм, представляват основен принцип на демокрацията; изразява съжаление относно съществуването на цензура в медиите и в интернет и ограничения достъп до някои интернет блогове и социални мрежи; осъжда тормоза, на който са били подложени няколко вестника и други аудиовизуални медии, като каналите NTN24 и CNN на испански език, и счита, че тези практики са в противоречие с конституцията на Боливарска република Венецуела и с ангажиментите, поети от страната;

9.  Изисква от Парламента да изпрати в най-кратък срок специална делегация, която да може да направи оценка на положението в страната;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 484. (2) OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 85. (3) OВ C 212 E, 5.8.2010 г.. стр. 113. (4) OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 69. (5) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 130. (6) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 88.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно бъдещето на визовата политика на ЕС (2014/2586(RSP))

P7_TA(2014)0177 B7-0194/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по‑специално член 77 от него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осъществяване и развитие на общата визова политика с цел насърчаване на растежа в ЕС“ (COM(2012)0649),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно функционирането на местното шенгенско сътрудничество през първите две години от прилагането на Визовия кодекс (COM(2012)0648),

—  като взе предвид Седмия доклад на Комисията относно поддържането от някои трети държави на изискване за виза в нарушение на принципа на реципрочност (COM(2012)0681),

—  като взе предвид неотдавнашните актуализации(1) на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване(2),

—  като взе предвид неотдавнашните споразумения за визови облекчения с Грузия(3), Украйна(4), Молдова(5), Кабо Верде(6), Армения(7) и Азербайджан(8),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно бъдещето на визовата политика на ЕС (O‑000028/2014 — B7‑0108/2014),

—  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че общата визова политика съставлява необходима част от премахването на контрола по вътрешните граници в Шенгенското пространство;

Б.  като има предвид, че основните елементи на общата визова политика са: общи списъци на държавите, чиито граждани трябва да притежават виза, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване, съгласно приложението към Регламент (ЕО) № 539/2001, общи правила за издаване на визи съгласно Визовия кодекс, унифициран формат за визите, обмен на информация чрез Визовата информационна система и редица международни споразумения с трети държави относно освобождаване от визи и визови улеснения;

В.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предвижда използването на обикновената законодателна процедура за всички аспекти на общата визова политика, както и на процедурата за одобрение от Парламента за всички международни споразумения в тази област;

Г.  като има предвид, че е важно да започне обмисляне и обсъждане между институциите на бъдещето на общата визова политика на ЕС, и по-конкретно по отношение на стъпките към по-нататъшно хармонизиране на процедурите по издаване на визи, в т.ч. на общи правила за издаването на визи;

Обща визова политика и преглед на Визовия кодекс

1.  Приветства напредъка в областта на визовото законодателство на Съюза, но призовава Комисията и държавите членки да подобрят прилагането на настоящото визово законодателство; призовава по-специално за засилено местно шенгенско сътрудничество, за да се подобри прилагането на Визовия кодекс в краткосрочен план;

2.  Счита, че в бъдеще следва да бъдат предприети стъпки за по-нататъшно хармонизиране на процедурите по издаване на визи, включващи действително общи правила за издаването на визи;

3.  Счита, че в много трети държави настоящото консулско присъствие очевидно не е задоволително;

4.  Счита, че общите центрове за приемане на заявления за издаване на визи са се доказали като полезен инструмент, който в бъдеще би могъл да стане норма;

5.  Изразява съжаление, че Комисията не е представила проучване относно възможността за създаване на „общ европейски механизъм за издаване на краткосрочни визи“, като включително се разгледа въпросът за това „до каква степен оценката на индивидуалния риск може да допълни презумпцията за риск, свързан с националността“, за което се призовава в Стокхолмска програма (точка 5.2);

6.  Счита, че пътуването на добросъвестни и често пътуващи лица следва да бъде допълнително улеснено, по-специално чрез по-често използване на многократни визи с по-дълъг срок;

7.  Призовава държавите членки да се възползват от настоящите разпоредби на Визовия кодекс и Кодекса на шенгенските граници, позволяващи издаването на хуманитарни визи, както и да се улесни предоставянето на временен подслон за защитниците на правата на човека, изложени на риск в трети държави;

8.  Очаква с нетърпение предложението за преразглеждане на Визовия кодекс, но изразява съжаление от факта, че приемането му е било многократно отлагано от Комисията;

9.  Изразява съжаление от факта, че Комисията все още не е представила цялостната оценка на Визовия кодекс; съжалява за намерението на Комисията да представи тази оценка заедно с предложението за преразглеждане на Визовия кодекс; счита, че би било по-подходящо Комисията първо да представи доклада за оценката и по този начин да даде възможност на институциите да проведат обсъждане по него;

Визови улеснения

10.  Призовава за сключването на допълнителни споразумения за облекчаване на визовия режим, когато е уместно, както и за наблюдение и подобряване на тези, които вече съществуват;

11.  Призовава за систематична оценка на съществуващите споразумения за облекчаване на визовия режим, за да се прецени дали са постигнали предвидената цел;

Регламент (ЕО) № 539/2001

12.  Приветства последните актуализации на списъците на трети държави, чиито граждани са или не са предмет на изискване за виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, и по-специално допълнителните освобождавания от изискването за виза; припомня значението на безвизовото пътуване за третите държави, и в частност за техните граждански общества, но също така и за собствените интереси на ЕС;

13.  Счита в този контекст, че едно споразумение за безвизов режим между ЕС и Украйна е начин да се отговори на призивите на гражданското общество и на студентите в Украйна, които демонстрираха през последните няколко дни; посочва, че такова споразумение би засилило обмена и междуличностните контакти между гражданските общества и по този начин би увеличило взаимното разбирателство и би било от полза за икономическия обмен; призовава Комисията да представи предложение за включване на Украйна в списъка на третите държави, от чиито граждани не се изисква виза; призовава също така държавите членки да прилагат изцяло настоящото споразумение за визови облекчения, за да се улесни достъпът до ЕС, най-вече за студенти и учени;

14.  Приветства актуализирането на критериите за освобождаване от изискване за виза, с което се включват съображения, свързани с основните права, но също така и икономически ползи, и по-специално по отношение на туризма и външната търговия, и включването им в член от регламента;

15.  Подчертава, че по-нататъшното либерализиране на визовия режим се нуждае от повече знание за прилагането на сегашната отмяна на визите, включително чрез Електронната система на ЕС за разрешения за пътуване (ЕС – ЕСРП); призовава Съвета и Комисията да гарантират, че Парламентът е по-добре информиран относно положението с някои трети държави в процес на обсъждане, така че да се даде възможност за подходящ демократичен контрол;

16.  Приканва Комисията да обмисли как в бъдеще промените в приложенията към регламента и двустранните споразумения за премахване на визите, където това бъде счетено за необходимо, могат да бъдат осъществявани паралелно, така че да се избегне рискът дадено изменение на приложенията да не бъде последвано веднага от необходимото споразумение за отмяната на визовия режим;

17.  Отбелязва споразумението за механизъм за временно преустановяване; очаква държавите членки да задействат този механизъм добронамерено и само като крайна мярка в извънредни ситуации, когато е необходима спешна реакция, за да се разрешат трудности, пред които е изправен Съюзът като цяло, както и когато са изпълнени съответните критерии;

18.  Счита, че пълната визова реципрочност е цел, която Съюзът следва да преследва активно в рамките на своите отношения с трети държави, като по този начин допринася за подобряване на авторитета и последователността на външната политика на Съюза на международно равнище;

19.  Призовава за дебат относно връзката между по-нататъшната либерализация на визовия режим и призивите от страна на някои държави членки за увеличаване на мерките за сигурност и по-строги гранични проверки за пътници, освободени от изискването за виза;

Визова информационна система (ВИС)

20.  Призовава Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA) да представи очаквания доклад за оценка на ВИС възможно най-скоро;

Участие на Европейския парламент

21.  Призовава Съвета и Комисията да подобрят потока от информация към Парламента относно преговорите за международни споразумения в областта на визовия режим в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС и Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

22.  Обявява намерението си да създаде контактна група по въпросите на визовата политика в рамките на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; приканва председателството на Съвета и държавите членки, заедно с Комисията, да участват в заседанията на тази контактна група;

o
o   o

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Регламент (ЕС) № 1091/2010 (ОВ L 329, 14.12.2010 г., стр. 1); Регламент (ЕС) № 1211/2010 (ОВ L 339, 22.12.2010 г., стр. 6); Регламент (ЕС) № 1289/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 74); COM(2012)0650; COM(2013)0853. (2) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1. (3) Решение № 2011/117/ЕС на Съвета (ОВ L 52, 25.2.2011 г., стр. 33). (4) Решение № 2013/297/ЕС на Съвета (ОВ L 168, 20.6.2013 г., стр. 10). (5) Решение № 2013/296/ЕС на Съвета (ОВ L 168, 20.6.2013 г., стр. 1). (6) Решение № 2013/521/ЕС на Съвета (ОВ L 282, 24.10.2013 г., стр. 1). (7) Решение № 2013/628/ЕС на Съвета (ОВ L 289, 31.10.2013 г., стр. 1). (8) COM(2013)0742.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014  г. относно конкретните действия в рамките на общата политика в областта на рибарството в посока развиване на ролята на жените (2013/2150(INI))

P7_TA(2014)0178 A7-0070/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид приложимото законодателство спрямо Европейския фонд за рибарството, по-конкретно Регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета, които установяват правилата и договореностите относно структурната помощ в областта на рибарството,

—  като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(1),

—  като взе предвид своята позиция от 6 февруари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството(2),

—  като взе предвид своята позиция от 12 септември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури(3),

—  като взе предвид предложението, направено от Комисията, и позициите, възприети от Европейския парламент и Съвета, относно Европейския фонд за морско дело и рибарство (COM(2011)0804),

—  като взе предвид предложенията, направени от Комисията, и позициите, възприети от Европейския парламент и Съвета, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (COM(2011)0810),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г.“ (COM(2010)0491),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2005 г. относно мрежите, обединяващи жени: риболов, земеделие и диверсификация(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно реформата на общата политика в областта на рибарството - общо съобщение(7),

—  като взе предвид изслушването на тема „Жените и устойчивото развитие в областта на рибарството“, проведено от комисията по рибно стопанство на 1 декември 2010 г.,

—  като взе предвид изслушването, проведено в Европейския парламент на 14 октомври 2013 г. от комисията по рибно стопанство и комисията по правата на жените и равенството между половете, относно засилването на ролята на жените в европейското рибарство и аквакултура,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по рибно стопанство и на комисията за правата на жените и равенството между половете в съответствие с член 51 от Правилника,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0070/2014),

A.  като има предвид, че работата, извършвана от жените в областта на рибарството и аквакултурите, не е призната и като цяло остава невидима, въпреки че представлява значителна икономическа добавена стойност и допринася за социалната, икономическата и екологичната устойчивост на множество общности и региони в Европа, особено в районите, зависещи от рибарството;

Б.  като има предвид, че повече от 100 000 жени работят в областта на рибарството в държавите членки, от които 4% работят в риболовния сектор и полагат труд, свързан с дейността на риболовните кораби, като плетачки на рибарски мрежи, разтоварачки на улова или опаковачки, 30% в областта на аквакултурите, главно в улова на миди и ракообразни без плавателно средство, и около 60% в преработващата промишленост;

В.  като има предвид, че работата, извършвана традиционно от жените в областта на рибарството и аквакултурите, е тежка, например уловът на миди и ракообразни без плавателно средство, традиционната продажба на риба, било тя амбулантна, на открити щандове или в магазини, производството и поддържането на рибарски мрежи (плетачки на рибарски мрежи), разтоварването и сортирането на улова и опаковането в особено тежки климатични условия;

Г.  като има предвид, че статистиката значително занижава действителната трудова заетост на жените в някои от тези сектори и че ширещата се икономическа криза и висока безработица в някои държави членки допринесе за по-нататъшно увеличение на тези цифри и доведе до нарастване на броя на жените, ангажирани в дейности в рибарския сектор, по-специално улова на морски дарове без плавателно средство, като начин за допълване или дори осигуряване на техния семеен доход;

Д.  като признава приноса на жените в дейности, свързани с рибарството и аквакултурите, и по-специално тези, свързани с изработването и поправянето на риболовните съоръжения, разтоварването и сортирането на улова, управлението на снабдяването на кораба с продукти, преработването, пакетирането и търговската реализация на рибата и управлението на риболовни предприятия;

Е.  като има предвид, че Европейският парламент в своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството призовава в параграф 30 държавите членки да вземат предвид значението на икономическата, социалната и културната роля на жените в риболовната промишленост, така че жените да имат възможност за достъп до социални придобивки, и посочва, че със своето активно участие в различните дейности, свързани с рибарството, жените допринасят за запазването и оцеляването, на първо място, на рибарския сектор, а на второ — на традициите и специфичните практики, както и за съхраняването на културното многообразие на отделните региони;

Ж.  като има предвид, че Парламентът в своята позиция от 12 септември 2012 г. призова за действия за насърчаване на участието на жените в организациите на производителите в сектора на рибарството и аквакултурите;

З.  като има предвид, че Парламентът в своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството призовава в параграф 31 да се предоставя финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да се насърчи участието на жените в областта на рибарството, да се подкрепят сдруженията на жените, професионалното обучение за жени и подобряване на ролята на жените в областта на рибарството, като се подкрепят дейностите, извършвани на сушата, и дейностите, свързани с риболова, както нагоре, така и надолу по веригата на рибарството;

И.  като има предвид, че Европейският парламент в своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството призовава в параграф 39 Комисията и държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че жените получават равностойно заплащане и други социални и икономически права, включително застраховане, което покрива рисковете и мерките за прилагането на редуциращи коефициенти за възрастта с цел по-ранно пенсиониране поради тежките условия на труд (нощен труд, опасни условия, работно време в зависимост от ритъма на производство или възможността за риболов) за работещите в сектора на рибарството, и признаване на техните специфични заболявания като професионални болести;

Й.  като има предвид, че статистическите данни относно работната сила, и по-специално относно разпределянето на работната сила по пол в определени дейности, както и относно дребномащабния и непромишления риболов, екстензивните аквакултури и свързаните с тях дейности, остават на втори план по отношение на данните относно улова, разтоварванията на брега, тонажа и т. н.;

К.  като има предвид, че статистическите данни за ЕС и държавите членки относно работната сила в областта на рибарството, аквакултурите и свързаните с тях сектори са недостатъчно пълни, хармонизирани или разбити по показатели, така че да може да се установи приносът на жените в тези сектори;

Л.  като има предвид, че независимо от работата, извършвана от жените в областта на рибарството и аквакултурите, и от техния ключов икономически принос, те не се ползват с адекватна социална и трудова закрила, нито пък с подходящ професионален и трудов статут;

M.  като има предвид, че спрямо жените в риболовния сектор съществува икономическа дискриминация и че те получават по-ниско заплащане за същата работа в сравнение с мъжете;

Н.  като има предвид, че работата на жените в рибарския сектор често няма правно признаване, нито достъп до социална закрила, съизмерима със специфичните рискове и последици за здравето, свързани с тези дейности;

О.  като има предвид, че Европейският парламент в своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишлен риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството призовава в параграф 42 Комисията и държавите членки да предприемат мерки в полза на по-голямо правно и социално признаване на труда на жените в сектора на рибарството, за да гарантират, че жените, които работят на пълно или непълно работно време в семейни предприятия или помагат на своите съпрузи, като по този начин допринасят за личната икономическа устойчивост и тази на семейството, получават законно признаване или социални придобивки, равностойни на тези, от които се ползват лицата със статут на самостоятелно заети лица, по-специално чрез прилагане на Директива 2010/41/ЕС, както и да се гарантират техните социални и икономически права, включително равно заплащане, помощи при безработица в случай че загубят работата си (временно или постоянно), право на пенсия, съвместяване на професионалния и семейния живот, право на отпуск за отглеждане на дете, достъп до системата за социално осигуряване и до безплатно здравно обслужване, както и до здравословни и безопасни условия на труд и застраховка, покриваща рисковете за работещите в морето;

П.  като има предвид, че Парламентът в своята резолюция от 12 септември 2012 г. се произнася относно необходимостта ролята на жените в сектора на рибарството да бъде предмет на по-голямо правно и социално признаване и по-високо възнаграждение, жените да имат същите права, каквито имат мъжете, а също и съпругите и небрачните партньори на рибарите, които спомагат да се поддържа семейния бизнес, да имат правен статут и социални придобивки, равностойни на тези, от които се ползват лицата със статут на самостоятелно заети лица;

1.  Настоятелно призовава Комисията да насърчи създаването на специфична статистическа програма относно зависимите от рибарството райони, като обърне особено внимание на дребномащабния крайбрежен риболов, традиционните методи за риболов и специфичните канали за търговската реализация, както и на работата и на социалните и трудови условия на заетите в улова на морски дарове, плетачките на рибарски мрежи и работничките, заети в дребномащабното рибарство и свързаните с тях дейности, с цел да се направи оценка на специфичните нужди на дейността на жените и да се подобри социалното признаване на тези толкова тежки професии;

2.  Счита, че е необходимо да се подобри събирането и анализът на статистически данни относно заетостта в сектора на рибарството от гледна точка на съотношението между половете, вида на дейността и видовете заетост (самостоятелно заети лица, заети лица, работещи на непълно работно време, работещи на пълен работен ден, временна заетост), за да може да се оцени приносът на жените в областта на рибарството и аквакултурите;

3.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че събирането на данни по полов признак обхваща също така риболовния сектор и че са въведени нови показатели като възраст, ниво на образование и обучение и дейност на съпруга или партньора, които сътрудничат;

4.  Счита за необходимо да се установят ясни определения на статистическите показатели, използвани за събирането на данни относно заетостта на работната сила в областта на рибарството, аквакултурите и свързаните с тях сектори; също така счита, че е необходимо да се изготви хармонизиран набор от статистически показатели на равнище на ЕС, и призовава държавите членки да предоставят своевременно пълни данни в съответствие с тези показатели;

5.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да признаят от правна и социална гледна точка ролята на жените в областта на рибарството и аквакултурите, както и в устойчивото развитие на районите, зависими от рибарството, с цел да се премахнат всички икономически, административни и социални бариери, които правят по-трудно участието им при равнопоставени условия;

6.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да насърчат държавите членки да регулират и признаят за професионални заболявания уврежданията на ставите или гръбначния стълб и ревматичните заболявания, причинени от тежките метеорологични условия, при които трябва да работят жените, заети в улова на морски дарове, плетенето на рибарски мрежи, преработването, риболова и продажбите, както и уврежданията, произтичащи от вдигането на прекомерни тежести;

7.  Настоятелно призовава Комисията да признае, че работата на жените допринася за подобряване на проследимостта на рибните продукти, което на свой ред допринася за информираността на потребителя и гарантира по-високи стандарти за качество и безопасност на рибните продукти и продуктите от аквакултури и увеличава икономическите, гастрономическите и туристическите възможности на риболовните райони;

8.  Призовава за създаването (в рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство и/или други инструменти) на специални механизми за подкрепа, които могат да бъдат задействани при извънредни ситуации (природни бедствия), както и на механизми за финансово обезщетение, които да подпомагат рибарите мъже, рибарите жени и техните семейства в периодите на временна забрана на риболова, по-специално в области, където рибарството е единственият източник на доходи;

9.  Счита, че е необходимо да се насърчават и подкрепят финансово сдруженията между жените чрез национални и европейски мрежи, обединяващи жени, с цел да се увеличи видимостта на жените в рибарския сектор, обществото да осъзнае техния принос за риболовната дейност, да се улесни обменът на опит и да се представят нуждите и исканията на жените, както на равнище местни администрации, така и на равнище европейски органи;

10.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране за организациите на жени в рибарството, аквакултурите и свързаните с тях сектори, като им се предоставя възможност да изпълняват инициативите си, да укрепят своите организационни структури и да установят контакт с други организации на жени за обмен на опит и добри практики;

11.  Счита, че е необходимо да се насърчава и увеличава ефективното участие на жените в консултативните органи, консултативните съвети, органите за вземане на решения и представителните, регионалните и професионалните органи, като се гарантира участието им при вземането на решения в публичния и частния сектор на равни начала с мъжете;

Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) 2013—2020 г.

12.  Отбелязва, че само една от държавите членки използва възможностите, предлагани от ос 4 на Европейския фонд за рибарство относно финансирането на проекти, чиито бенефициенти са жени, и настоятелно призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предлагани от EФMДP, за да:

13.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят възможности за кредити при облекчени условия, които да позволят да се преодоляват специфичните трудности, срещани от жените при финансирането на проекти, отговарящи на условията за включване в националните програми в рамките на EФMДP;

14.  Призовава държавите членки да подкрепят предприемаческите инициативи на жените чрез улесняване на благоприятна система за микрокредитиране и предоставяне на подходяща информация относно възможностите за финансиране;

15.  Настоятелно призовава държавите членки да вземат мерки за развитие и модернизиране на местната инфраструктура, за диверсификация на икономическите дейности и за подобряване на качеството на живот в риболовните зони, особено тези, които зависят изцяло от рибарството, така че да се гарантира тяхното устойчиво развитие, като същевременно се води борба с бедността като цяло, и в частност – когато засяга жените и децата, и да се стремят да предотвратяват насилието срещу жени и домашното насилие;

16.  Отново потвърждава позициите, възприети в рамките на процедурата за „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) относно насърчаването на участието на жените във всички научни изследвания, проекти и научни дисциплини, и по-специално на тези, чиято професионална дейност е посветена на изследването на морската среда;

17.  Призовава държавите членки да:

18.  Отбелязва, че Европейският парламент в своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството отправя искане в параграф 28 ЕС да се застъпи, в рамките на СТО, за наказателни мерки спрямо държавите, извършващи действия на дискриминация срещу жените, а в параграф 45 изисква от Комисията да гарантира при преговорите за споразумения относно рибарството, че крайбрежната държава отделя значителна част от секторната подкрепа за развитие на признаването, насърчаването и диверсификацията на ролята на жените в сектора на рибарството, като се гарантира прилагането на принципа на равноправното третиране и равните възможности за жените и мъжете, особено по отношение на обучението и достъпа до финансиране и кредити;

19.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че европейското измерение, свързано с пола, е залегнало и гарантирано в споразуменията за икономическо партньорство, включващи сектора на рибарството;

Основният регламент относно общата политика в областта на рибарството

20.  Настоятелно призовава държавите членки да осигурят изпълнението на целите на новата обща политика в областта на рибарството по отношение на достъпа до рибни ресурси, въз основа на прозрачни критерии от екологично, социално и икономическо естество, включващи принципите на равно третиране и равни възможности за жените и мъжете;

21.  Настоятелно призовава държавите членки да признаят трудовия статус на жените в случаите на временно преустановяване на дейност, включително периодите на биологични паузи;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират спазването на Директива 2010/41/ЕС, за да могат жените в сектора на рибарството, които работят на пълно или непълно работно време в семейни предприятия или подкрепят съпрузите или партньорите си, като по този начин допринасят за своята собствена или за семейната икономическа устойчивост, както и тези, които извършват тази дейност като средство за препитание и не принадлежат към семейна единица, да получават законно признаване и социални придобивки, равностойни на тези, от които се ползват лицата със статут на самостоятелно заети лица;

o
o   o

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0040. (3) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр 212. (4) ОВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 519. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0460. (6) Приети текстове, P7_TA(2012)0461. (7) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 104.

Резолюция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване (2013/2114(INI))

P7_TA(2014)0179 A7-0114/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество(1),

—  като взе предвид предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториално лицензиране на правата за използване онлайн на музикални произведения на вътрешния пазар (COM(2012)0372),

—  като взе предвид членове 4, 6, 114 и 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз, по-конкретно по дела C-467/08 — Padawan срещу SGAE от 21 октомври 2010 г., Padawan v SGAE [2010] ECR I-10055, C‑462/09 Stichting de Thuiskopie срещу Opus Supplies Deutschland GmbH и други от 16 юни 2011 г., Stichting de Thuiskopie v Opus Supplies Deutschland GmbH and others [2011] ECR I-05331, C‑277/10 Martin Luksan срещу Petrus van der Let от 9 февруари 2010 г. (все още непубликувано, C‑457/11 — C-460/11, VG Wort срещу Kyocera Mita et al. от 27 юни 2013 г. и C‑521/11 — Austro Mechana срещу Amazon от 11 юли 2013 г. (все още непубликувано),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2011 г., озаглавено „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост. Насърчаване на творчеството и новаторството за икономически растеж, работни места, за висококвалифициран персонал и първокласни продукти и услуги в Европа“ от 24 май 2011 г. (COM(2011)0287),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—  като взе предвид препоръките на Антонио Виторино от 31 януари 2013 г. в резултат от медиацията относно таксите за възпроизвеждане и за лично ползване,

—  като взе предвид работния документ на комисията по правни въпроси, озаглавен „Авторското право в музикалния и аудио-визуалния сектор“, приет на 29 юни 2011 г.,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7‑0114/2014),

A.  като има предвид, че културата и творчеството представляват опората на европейската идентичност в миналото и днес; и че в бъдеще те ще играят важна роля в икономическото и социалното развитие на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че културата и творчеството са съставна част от цифровата икономика; и че изразяването както на висококласното, така и на обикновеното културно съдържание се основава на равния достъп до цифровия растеж в Европа; като има предвид, че от консултациите е видно, че европейският цифров пазар все още не е в съзвучие с обещанията за ефективно разпространение, справедливо възнаграждение за творците и справедливо и ефективно разпределение на приходите в рамките на сектора на културата като цяло и че за намирането на решения на посочените проблеми е необходимо действие на равнището на Съюза;

В.  като има предвид, че преходът към цифровизация оказва огромно въздействие върху начина, по който се изразяват, разпространяват и развиват културните идентичности; както и че намаляването на изискванията за участие и за разпространение и създаване на нови канали за разпространение улеснява достъпа до произведения и култура и подобрява разпространението, откриването и преоткриването на културата и творчеството в целия свят, и предлага възможности на създателите и творците; като има предвид също така, че по този начин значително са се увеличили пазарните възможности за нови услуги и предприятия;

Г.  като има предвид, че и в ерата на цифровите технологии трябва да съществува правото на носителя на авторско право на защита на неговия творчески продукт и неговото право на адекватно възнаграждение за него;

Д.  като има предвид, че в резултат от техническия напредък, на прехвърлянето в интернет и в изчислителни облаци цифровото възпроизвеждане за лично ползване придоби голямо икономическо значение и като има предвид, че съществуващата система за събиране на такси за възпроизвеждане за лично ползване не взема под внимание в достатъчна степен развитието в епохата на цифровите технологии; като има предвид, че понастоящем не съществува алтернативен модел в тази област, който да гарантира адекватно обезщетение за носителите на правата и същевременно да позволява възпроизвеждането за лично ползване; като има предвид, че все пак е необходимо да се проведе разискване с оглед актуализиране на механизма на възпроизвеждане за лично ползване, така че той да стане по-ефикасен и да се взема в по-голяма степен под внимание техническия напредък;

Е.  като има предвид, че Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториално лицензиране на правата за използване онлайн на музикални произведения на вътрешния пазар, която беше приета от Парламента и Съвета на 4 февруари 2014 г., подкрепя факта, че управлението на авторските права изисква да се отдели специално внимание на прозрачността на паричните потоци, получавани, разпределяни и изплащани на носителите на права от организации за колективно управление на авторски права, включително за копирането за лично ползване;

Ж.  като има предвид, че Директива 2001/29/ЕО разрешава на държавите членки да предвидят изключение или ограничение на правото на възпроизвеждане за определени видове възпроизвеждане на аудио-, видео- и аудио-визуални продукти за лична употреба, при справедливо обезщетение, и позволява на държавите, които са приложили посоченото ограничение, да копират без ограничение и свободно своите музикални и аудио-визуални репертоари от носител или мултимедиен материал, без да искат разрешение от притежателите на права, при условие че става въпрос за лична употреба; като има предвид, че таксите трябва да се изчисляват, като се отчитат евентуалните загуби, понесени от притежателите на права чрез въпросното действие на възпроизвеждане за лично ползване;

З.  като има предвид, че общата сума на таксите за възпроизвеждане за лично ползване, събрани в 23 от 28 държави членки нарасна повече от тройно от влизането в сила на Директива 2001/29/ЕО и днес представлява повече от 600 милиона евро, според оценки на Европейската комисия, и като има предвид, че това представлява значителна сума за творците;

И.  като има предвид, че за производителите и вносителите на традиционни и цифровизирани носители и записващи материали, посочените такси представляват минимална част от оборота им, оценяван на обща сума от над 1000 милиарда евро;

Й.  като има предвид, че при редица мобилни крайни устройства теоретично съществува възможност за възпроизвеждане за лично ползване, но те не се използват за тези цели; следователно призовава за провеждането в перспектива на разисквания с цел намиране на по-ефикасен и актуален модел, който е възможно да се основава на единна такса за устройство;

К.  като има предвид, че сравняването на цената на материалите, които се търгуват между държава, прилагаща таксата, и държава, която не я прилага, показва незначителното въздействие на таксата за възпроизвеждане за лично ползване върху цената на продуктите;

Л.  като има предвид множеството съдебни дела, заведени след влизането в сила на Директива 2001/29/ЕО както на национално, така и на европейско равнище от страна на производители и вносители на традиционни и на цифрови носители и записващи материали;

M.  като има предвид, че Директива 2001/29/ЕО и съдебната практика на Съда на Европейския съюз не налагат на държавите членки задължение да гарантират на притежателите на права прякото изплащане на цялата сума на таксата за възпроизвеждане за лично ползване; като има предвид, че държавите членки разполагат с широки правомощия за преценка, за да въведат предвиждане част от това възнаграждение да се предоставя непряко;

Н.  като има предвид, че таксата за възпроизвеждане за лично ползване се заплаща от потребителите при покупката на записващ носител или услуга по записване и съхранение, и като има предвид, че поради тази причина потребителите са в правото си да знаят за съществуването й и за размера й; като има предвид, че размерът на таксата за възпроизвеждане за лично ползване следва да отразява настоящата употреба на това оборудване и услуги за целите на възпроизвеждане за лично ползване на аудио-, видео- и аудио-визуални продукти;

O.  като има предвид, че цените на носителите и материалите не се променят в зависимост от различните такси за възпроизвеждане за лично ползване, прилагани в Съюза, и като има предвид, че премахването на такси за възпроизвеждане за лично ползване в Испания през 2012 г. не оказа въздействие върху цените на носителите и материалите;

П.  като има предвид разликите между различните модели и равнища на събираемост на таксите за възпроизвеждане за лично ползване, включително по отношение на тяхното въздействие върху потребителите и единния пазар; като има предвид, че за да се осигури висока степен на прозрачност за носителите на авторските права, производителите и вносителите на оборудване, потребителите и доставчиците на услуги в Съюза е необходимо да се установи европейска рамка, и като има предвид, че с цел да се запази балансът на системата в цифровата ера и ерата на вътрешния пазар, е желателно да се осъвременят механизмите за таксите в много от държавите членки и да се създаде европейска рамка, която да гарантира прилагането на равностойни условия на носителите на право, потребителите, производителите и вносителите на оборудване, както и на доставчиците на услуги в Съюза;

Р.  като има предвид, че механизмите за освобождаване и възстановяване на суми за професионална употреба, въведени в държавите членки, трябва да бъдат ефикасни; като има предвид, че в някои държави членки посочените договорености са необходими и като има предвид, че в някои държави членки не винаги се прилагат постановените съдебни решения;

С.  като има предвид, че в случая на онлайн творбите, както по отношение на достъпа, така и на продажбата, практиките по предоставяне на лицензи допълват системата на събиране на такси за възпроизвеждане за лично ползване;

Т.  като има предвид, че особено в областта на цифровите технологии класическият процес на възпроизвеждане се замества от т. нар. стрийминг модел, при който на крайното устройство на потребителя не се снема копие от защитеното с авторско право произведение, и като има предвид, че следователно особено в такива случаи следва да бъдат предпочитани модели за лицензиране;

Непорочна система, която следва да се модернизира и хармонизира

1.  Припомня, че културният сектор представлява 5 милиона работни места и 2,6 % от БВП на Съюза, че представлява един от основните двигатели на европейския растеж и е източник на нови работни места, които не подлежат на делокализация, стимулира иновациите и представлява ефективно средство за борба срещу настоящата рецесия;

2.  Припомня, че законодателството относно авторското право следва да установи баланс между интересите на творците и на потребителите, наред с тези на всички останали; във връзка с това счита, че всички европейски потребители следва да имат право да възпроизвеждат за лично ползване законно придобито съдържание;

3.  Призовава следователно Комисията да представи законодателно предложение за преразглеждане на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество, което предложение да включва клауза за пълното хармонизиране на изключенията и ограниченията по отношение, наред с другото, на възпроизвеждането за лично ползване;

4.  Подчертава, че настоящият разпокъсан режим за авторското право трябва да бъде реформиран, с цел да улесни достъпа и да повиши (в световен мащаб) движението на културно и творческо съдържание, така че по този начин да бъде дадена възможност на творците, създателите, потребителите, предприятията и публиката да извличат ползи от постиженията в областта на цифровите технологии, от новите канали за разпространение, новите бизнес модели и други възможности, особено в периоди на строги бюджетни икономии;

5.  Отбелязва, че таксите за възпроизвеждане за лично ползване понастоящем представляват източник на приходи, който е с променливо значение за различните категории носители на права, като се различава силно в различните държави членки;

6.  Счита, че системата на възпроизвеждането за лично ползване е непорочна система, която установява баланс между изключението за възпроизвеждане за лично ползване и правото на справедливо обезщетение за носителите на права, и че е подходящо тя да бъде запазена, особено в случаи, когато носителите на права не са в състояние да лицензират пряко правото на възпроизвеждане на различни устройства; счита, че в краткосрочен план не съществува алтернатива на тази балансирана система; все пак подчертава, че в дългосрочен план е необходимо провеждането на дискусия с цел извършване на постоянна оценка на системата на възпроизвеждането за лично ползване в светлината на цифровото и пазарно развитието, и на поведението на потребителите, и ако е възможно, да се проучат потенциални алтернативи, които биха изпълнили целта за постигане на баланс между изключението за възпроизвеждане, приложимо спрямо потребителите и обезщетението на творците;

7.  Подчертава, че значителните различия между националните системи за събиране на таксите за авторски права, по-специално по отношение на разновидностите на продуктите, облагани с такси и размера на тези такси, могат да доведат до нарушаване на правилата на конкуренцията, както и до възможност за търсене на най-благоприятната правна система в рамките на вътрешния пазар;

8.  Приканва държавите членки и Комисията да проведат проучване относно основните елементи на възпроизвеждането за лично ползване, по-специално относно общо определение на понятието „справедливо обезщетение“, което в момента не е изрично уредено в Директива 2001/29/ЕО и относно понятието „вреда“, претърпяна от автора поради възпроизвеждането на творбата му за лично ползване без неговото съгласие; призовава Комисията да потърси общи основания, по отношение на това кои продукти следва да подлежат на облагане и да установи общи критерии за договорни споразумения за праговете на възпроизвеждането за лично ползване с оглед укрепването на система, която да бъде прозрачна, справедлива и еднаква за потребители и творци;

За еднократно облагане, по-добра видимост сред потребители и по-ефективно възстановяване

9.   Счита, че таксата за възпроизвеждане за лично ползване следва да се прилага към всички материали и медии, използвани за частни записи и капацитет на съхранение, когато действията по възпроизвеждането за лично ползване причиняват вреди на творците;

10.  Подчертава, че концепцията за копията за лично ползване следва да бъде ясно определена по отношение на всички уреди и трябва да гарантира на потребителя достъп до съдържание с авторски права за всички носители на потребителя след еднократно заплащане; призовава за зачитане на вече съществуващите системи в държавите членки, като например изключения или освобождаване от такси и възможност за тяхното паралелно действие на пазара.

11.  Счита, че таксата за възпроизвеждане за лично ползване трябва да се събира от производителите или от вносителите; отбелязва, че ако облагането с такава такса бъде прехвърлено към търговците на дребно, това би довело до прекалена административна тежест за малките и средните предприятия за разпространение и за организациите за колективно управление на авторски права;

12.  В случай на трансгранични трансакции препоръчва таксите за възпроизвеждане за лично ползване да се събират в държавата членка, в която пребивава крайният потребител, закупил продукта, в съответствие за горецитираното решение по Дело C-462/09;

13.  Следователно отбелязва, че за да се предотврати всяка опасност от двойно плащане в случай на трансгранични трансакции, следва да се предвиди възможност таксите за възпроизвеждане за лично ползване за един и същи продукт да могат да бъдат събирани веднъж от организация за колективно управление на държава членка, като заплатените недължими такси в държава членка, различна от тази на крайния потребител, следва да бъдат възстановявани;

14.  Счита, че държавите членки, в които се плащат или начисляват таксите понастоящем, следва да опростят и хармонизират тарифите за тези такси.

15.  Призовава държавите членки да опростят процедурите по определяне на таксите при равноправното участие на всички заинтересовани страни, така че да се гарантира тяхната обективност;

16.  Изтъква значението на допълнителното повишаване сред потребителите на видимостта на ролята на системата на възпроизвеждането за лично ползване за възнагражденията на творците и разпространението на културата; настоятелно призовава държавите членки и носителите на права да провеждат „позитивни“ кампании относно ползите от таксите за възпроизвеждане за лично ползване;

17.  Счита, че потребителите трябва да бъдат информирани за размера, целта и употребата на таксата, която заплащат; следователно настоятелно призовава Комисията и държавите членки, съгласувано с производителите, вносителите, търговците на дребно и сдруженията на потребителите да гарантират, че тази информация е ясно достъпна за потребителите;

18.  Настоятелно призовава държавите членки да възприемат прозрачни правила в областта на изключенията за професионална употреба, с цел да се гарантира, че тези правила са освободени, както и на практика, от такси за възпроизвеждане за лично ползване в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС;

19.  Призовава държавите членки да гарантират, че таксите за възпроизвеждане за лично ползване при никакви обстоятелства не трябва да се плащат, когато използването на посочените носители представлява професионална употреба, и че различните уредби за възстановяване на таксите, платени за професионални ползватели, се заменят със системи, гарантиращи, че от тези ползватели няма да се изисква първо да заплатят таксата;

Прозрачност при разпределянето

20.  Приветства неотдавна приетата от Парламента и Съвета директива относно колективното управление на авторското право и сродните му права, в която се призовава за повече прозрачност на потоците на възнагражденията, които се получават, разпределят и изплащат на носителите на права от страна на организациите за колективно управление на авторски права, например чрез публикуване на годишен доклад за прозрачността, който включва специален раздел за ползването на сумите, удържани за социални и културни цели;

21.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират повече прозрачност по отношение на разпределението на сумите от таксата за възпроизвеждане за лично ползване;

22.  Изисква от държавите членки да предвидят най-малко 25 % от средствата, събрани при заплащане за възпроизвеждане за лично ползване, да бъдат използвани за подпомагане на творчеството и сценичните изкуства и за тяхното продуциране;

23.  Приканва държавите членки да публикуват доклади, описващи извършеното разпределение в открит формат, съдържащ данни, подлежащи на тълкуване;

24.  Настоятелно призовава организаторите на културни мероприятия и сценичните изкуства, бенефициенти на таксата за възпроизвеждане за лично ползване, да осведомяват допълнително чрез допълнителна реклама своята целева публика относно посочените субсидии;

Технически мерки за защита

25.  Припомня, че изключението за възпроизвеждане за лично ползване дава на гражданите правото да възпроизвеждат свободно своите музикални и аудиовизуални репертоари от един мултимедиен носител или материал на друг, без за това да искат разрешение от носителите на права, при условие че става въпрос за лично ползване;

26.  Подчертава, че особено в ерата на цифровите технологии е необходимо да бъде позволено прилагането на технически мерки за защита, за да се възстановяви баланса между свободата на възпроизвеждане за лично ползване и изключителното право на възпроизвеждане;

27.  Подчертава, че техническите мерки за защита не трябва да възпрепятстват възпроизвеждането от страна на потребителите и справедливото обезщетяване на носителите на права за възпроизвеждането за лично ползване;

Лицензи

28.  Отбелязва, че въпреки разпространения достъп до произведения, практиката на теглене, съхраняване и възпроизвеждане за лично ползване продължава; отбелязва следователно, че таксата за възпроизвеждане за лично ползване все още е има своето значение в онлайн средата; все пак подчертава, че винаги следва да се отдава предпочитание на моделите за лицензиране, от които се възползват всички носители на права, ако не се допуска копиране на произведения, защитени от авторско право в медии или устройства;

29.  Подчертава, че изключението за възпроизвеждането за лично ползване е допустимо да се прилага за някои услуги онлайн, включително за някои услуги за изчисления в облак;

Нови бизнес модели в цифровата среда

30.  Призовава Комисията да оцени въздействието върху режима на възпроизвеждане за лично ползване на услугите за изчисления в облак, които предлагат възможности за възпроизвеждане и съхранение за лични цели, с цел да се определи дали и ако да — как тези частни екземпляри от защитени произведения следва да бъдат взети под внимание при механизмите за обезщетение;

o
o   o

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.