(Обикновена законодателна процедура — преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0410),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0171/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираното становище, представено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от страна на Камарата на представителите на Малта, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото от 28 ноември 2013 г. на комисията по правни въпроси до комисията по транспорт и туризъм в съответствие с член 87, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A7‑0095/2014),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Все още не е публикувано в Официален вестник. (2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Регламент (ЕО) № 549/2004 от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на единно европейско небе („Рамков регламент“)(3), Регламент (ЕО) № 550/2004 от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе („Регламент за осигуряване на обслужване“)(4), Регламент (ЕО) № 551/2004 от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе („Регламент за въздушното пространство“)(5) и Регламент (ЕО) № 552/2004 от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение („Регламент за оперативната съвместимост“)(6) бяха значително изменени. Тъй като се очакват по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените регламенти следва да бъдат преработени.

(2)  Въвеждането на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно и редовно обслужване на въздушния транспорт, като по този начин се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги. [Изм. 1]

(3)  Приемането от Европейския парламент и Съвета на първия пакет от законодателството за Единното европейско небе, по-специално Регламент (ЕО) № 549/2004, Регламент (ЕО) № 550/2004, Регламент (ЕО) № 551/2004 и Регламент (ЕО) № 552/2004, положи солидна правна основа за непрекъснатото функционираща, оперативно съвместима и безопасна система за управление на въздушното движение (УВД). Приемането на втория пакет, а именно Регламент (ЕО) № 1070/2009, допълнително подкрепи инициативата за Единното европейско небе чрез въвеждането на концепциите за схема за ефективност на дейността и управителен орган на мрежата, за да се подобрят резултатите на европейската система за УВД.

(4)  В член 1 от Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване от 1944 г. договарящите се страни признават, че „всяка страна има пълен и изключителен суверенитет на въздушното пространство над нейната територия”. В рамките на този суверенитет държавите членки на Съюза, като прилагат съответните международни конвенции, упражняват правомощията на публичен орган при управление на въздушното движение;

(5)  Осъществяването на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно, редовно и устойчиво функциониране на въздушния транспорт, като се оптимизира капацитетът и се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги.

(5a)  За да се гарантира, че очакваното увеличаване на въздушния трафик не създава или задълбочава претоварването на европейското въздушно пространство, с всички произтичащи от това разходи по отношение на икономиката, околната среда и сигурността, следва да се намери решение за разпокъсаността на това пространство и настоящият регламент следва да се изпълни възможно най-бързо. [Изм. 2]

(5б)  Въвеждането на Единното европейско небе следва да изиграе положителна роля за растежа, заетостта и конкурентоспособността в Европа, по-специално като се стимулира търсенето в полза на високо квалифицирани работни места. [Изм. 3]

(6)  Едновременното преследване на целите по повишаването на стандартите за безопасност на въздушното движение и подобряването на цялостното функциониране на УВД и АНО за общото въздушно движение в Европа налага изискването да се отчита човешкият фактор. Поради това държавите членки следва да обмислят въвеждане, в допълнение към въвеждането на принципите на „културата на справедливост“, следва да бъдат изградени подходящи индикатори за ефективност в схемата за ефективност на Единното европейско небе. [Изм. 4]

(7)  Държавите членки са приели обща декларация по военните въпроси, свързани с Единното европейско небе(7). В съответствие с тази декларация държавите членки трябва по-специално да засилят гражданско-военното сътрудничество и, ако се счете за необходимо и до степен, която се счита за необходима от всички засегнати държави членки, да улеснят сътрудничеството между своите въоръжени сили по всички въпроси на управлението на въздушното движение, с цел да се улесни гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 5]

(8)  Решенията, свързани със съдържанието, обхвата или извършването на военни операции и учения, не попадат в сферата на компетентност на Съюза съгласно член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(9)  Държавите членки са преструктурирали в различна степен своите национални доставчици на аеронавигационно обслужване чрез повишаване на тяхното ниво на автономност и свободата да предоставят обслужване. Наложително е да се гарантира, че е налице добре функциониращ общ пазар на тези услуги, които могат да бъдат предоставени при пазарни условия и че минималните изисквания на обществения интерес са удовлетворени по отношение на тези услуги, които се считат за естествени монополи при настоящите технологични условия.

(10)  За осигуряването на последователен, и надежден и независим надзор върху предоставянето на обслужване в рамките на цяла Европа на националните органи за надзор въздухоплаване следва да се гарантира достатъчна независимост и гарантират необходимите финансови и човешки ресурси. Тази независимост не следва да препятства тези органи при изпълнението на техните задачи в дадена административна рамка. [Изм. 6]

(11)  Националните органи за надзор въздухоплаване играят ключова роля във реализирането на Единното европейско небе. и поради това Комисията и Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ) следва да улеснява улесняват сътрудничеството помежду им, за да се даде възможност за обмен на най-добри практики и развиване на общ подход, включително чрез засилено сътрудничество на регионално равнище, като се предостави платформа за такъв обмен. Това сътрудничество следва да се осъществява редовно. [Изм. 7]

(12)  За прилагането на Единното европейско небе социалните партньори следва да бъдат по-добре информирани и консултирани за всички мерки, които имат значими социални последици. На равнището на Съюза следва да се направи консултация също така с Комитета за секторен диалог, създаден с Решение 98/500/ЕО(8). [Изм. 8]

(13)  Предоставянето на услуги в областта на комуникациите, навигацията и наблюдението, както и на метеорологично обслужване, проектиране на въздушното пространство и аеронавигационно информационно обслужване следва, заедно с услуги за форматиране и предоставяне на данни към общото въздушно движение, може да бъде организирано при пазарни условия, като едновременно с това се отчитат специфичните характеристики на такова обслужване, осигурява се и се поддържа високо равнище на безопасност и се намалява въздействието върху климата. [Изм. 9]

(14)  Не следва да се допуска дискриминация между ползвателите на въздушното пространство във връзка с осигуряването на еквивалентно аеронавигационно обслужване.

(15)  Концепцията за общи проекти, предназначени да подпомагат ползвателите на въздушното пространство и/или доставчиците на аеронавигационно обслужване с цел подобряване на общата аеронавигационна инфраструктура, предоставянето на аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство, по-специално такива, които биха могли да бъдат необходими за изпълнение на Генералния план за УВД, одобрен с Решение 2009/320/ЕО на Съвета(9) съгласно член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета не следва да засяга вече съществуващи проекти, приети от една или няколко държави членки със сходни цели. Разпоредбите относно финансирането на осъществяването на общи проекти не следва да предрешават начина, по който са организирани тези общи проекти. Комисията може да предложи възможност за използване на финансиране чрез трансевропейската мрежа Механизъм за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“ или финансиране от Европейската инвестиционна банка за подпомагане на общи проекти, по-специално за ускоряване на разгръщането на програмата SESAR, в рамките на многогодишната финансова рамка. Без да се засяга достъпът до това финансиране, държавите членки следва да имат свободата да решават как да бъдат използвани приходите, получени от търговията с квоти по схемата за търговия с емисии в авиационния сектор, и в този контекст да преценят дали част от тези приходи би могла да бъде използвана за финансиране на общи проекти на равнище функционални блокове въздушно пространство. Където е приложимо, общите проекти следва да целят изготвянето на набор от основни оперативно съвместими способности, които да съществуват във всички страни членки. [Изм. 10]

(15a)  Освен ако не са въведени специални механизми, въздушните и наземни инвестиционни проекти във връзка с Генералния план за УВД може да се прилагат по некоординиран начин, което е възможно да забави ефективното разгръщане на технологиите SESAR. [Изм. 11]

(16)  Концепцията за управителен орган на мрежата е от основно значение за подобряване на ефективността на УВД на мрежово равнище чрез централизиране на предоставянето на някои услуги, които могат да се изпълняват най-добре именно на такова равнище. За да се улесни управлението на кризи във въздухоплаването, управителният орган на мрежата следва да осигури координацията на мерките, които да се предприемат за предотвратяване и реакция при такива кризи. В този контекст Комисията следва да има отговорността да гарантира, че не възниква конфликт на интереси между предоставянето на централизирани услуги и ролята на органа за преглед на ефективността. [Изм. 12]

(17)  Комисията е убедена, че безопасното и ефективно използване на въздушното пространство може да бъде постигнато само чрез тясно сътрудничеството между гражданските и военни ползватели на това пространство, основано главно на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство и ефективна координация между гражданското и военното въздухоплаване, установена от ИКАО; тя подчертава значението на укрепването на тази координация между гражданските и военни ползватели на въздушното пространство с цел улесняване на гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 13]

(18)  Точността на информацията за състоянието на въздушното пространство и специфичните ситуации при въздушното движение, както и навременното разпространяване на тази информация към гражданските и военните ръководители на полети оказват пряк ефект върху безопасността и ефикасността на операциите и тяхната предвидимост следва да бъде подобрена. Навременният достъп до актуализирана информация за състоянието на въздушното пространство е от първостепенно значение за всички страни, които искат да се възползват от предимствата на наличните структури на въздушното пространство, когато попълват своите планове на полетите. [Изм. 14]

(19)  Осигуряването на съвременна, пълна, висококачествена и навременна аеронавигационна информация оказва значително въздействие върху безопасността и улесняването на достъпа до въздушното пространство на Съюза и свободата на движение в него. Вземайки предвид Генералния план за УВД, Съюзът следва да поеме инициативата да модернизира посочения сектор в сътрудничество с управителния орган на мрежата и да гарантира достъпа на ползвателите до тези данни посредством единен общодостъпен пункт, осигуряващ модерен, лесен за ползване и валидиран интегриран брифинг.

(20)  За да се вземат предвид промените, внесени в регламенти (ЕО) № 1108/2009 и (ЕО) № 1070/2009, съгласно член 65а от Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност(10) е необходимо да се уеднакви съдържанието на настоящия регламент с това на Регламент (ЕО) № 216/2008.

(21)  Освен това техническите подробности от регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004, договорени през 2004 и 2009 г., следва да бъдат актуализирани, както и да се нанесат технически корекции, за да се вземе предвид технологичното развитие.

(22)  Географският обхват на настоящия регламент за северноатлантическия регион на ИКАО следва да бъде изменен, за да обхване съществуващите и планираните договорености за предоставяне на услуги и необходимостта от осигуряване на последователност в прилагането на правилата спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване и ползвателите на въздушно пространство, осъществяващи дейност в този район. [Изм. 15]

(23)  В съответствие с ролята на управителния орган на мрежата за оперативната организация и продължаващата реформа на Евроконтрол, неговата функция следва да бъде доразвита в посока партньорство под ръководството на сектора.

(24)  Функционалните блокове въздушно пространство, създадени с цел подобряване на сътрудничеството между доставчиците на аеронавигационно обслужване, са важен инструмент за подобряване на ефективността на европейската система за УВД. С цел по-нататъшно усъвършенстване допълване на този инструмент функционалните блокове въздушно пространство следва да бъдат съсредоточени повече върху резултатите и основани на промишлени, доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да могат свободно да влизат в браншови партньорства, а на сектора следва да се предостави повече свобода да ги променя, за да постигне и, когато е възможно, да надхвърли поставените цели за изпълнение, основаващи се на ефективността, които е възможно да се припокрият с установените функционални блокове въздушно пространство. [Изм. 16]

(25)  Функционалните блокове въздушно пространство следва да функционират гъвкаво, като свързват доставчици на услуги от цяла Европа, за да могат те да извлекат взаимни ползи. Тази гъвкавост следва да позволява търсенето на синергии между доставчиците независимо от географското им положение или националността им и да допуска възникването на различни формати на предоставяне на услуги в търсене на възможности за подобряване на резултатите.

(26)  За да се подобри ориентирането на доставчиците на аеронавигационно обслужване към клиентите им и да се увеличи възможността ползвателите на въздушно пространство да въздействат върху решенията, които ги засягат, следва да се повиши ефективността на консултациите и участието на заинтересованите страни при вземането на важни оперативни решения от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване. [Изм. 17]

(27)  Схемата за ефективност на дейността е основен инструмент за икономическо регулиране на УВД и качеството и независимостта на нейните решения следва да се поддържат и при възможност подобряват.

(28)  За да се вземат предвид техническите или оперативни промени, по-специално чрез изменения на приложенията или допълване на разпоредбите относно управлението на мрежата, и схемата за ефективност, избирането на орган, отговарящ за изпълнението на основните линии на Генералния план за УВД (управителен орган на разгръщането), и определянето на неговите отговорности, на Комисията следва да се делегират правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдържанието и обхватът на всяко делегиране се установява детайлно в разпоредбите на съответните членове. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 18]

(29)  При допълването на списъка с услугите по управление на мрежата Комисията следва да провежда съответните консултации със заинтересовани страни от сектора и със социалните партньори. [Изм. 19]

(30)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на упражняването на правомощия от страна на националните органи за надзор въздухоплаване, предлагането на услуги по поддръжка с изключителни права от страна на доставчици на услуги или техни сдружения, коригиращите мерки за осигуряване на съответствие със съюзните и свързаните с тях местни цели за ефективност на дейността, прегледа на съответствието във връзка със схемата за таксуване, управлението и приемането на общи проекти за свързани с мрежата функции, функционалните блокове въздушно пространство, условията за участие на заинтересованите страни във вземането на важни оперативни решения на доставчиците на аеронавигационно обслужване, достъпа до и защитата на данните, електронната аеронавигационна информация и технологичното развитие и оперативната съвместимост на управлението на въздушното движение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителни правомощия от страна на Комисията(11). [Изм. 20]

(31)  Съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 по отношение на актовете за изпълнение, приети във връзка с настоящия регламент, за актове за изпълнение от общ характер следва да се използва процедурата по разглеждане.

(32)  Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение от индивидуален характер.

(33)  Санкциите, предвидени по отношение нарушенията на настоящия регламент, следва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, без да това да подлага на риск безопасността.

(34)  Услуги Когато е уместно, услугите по поддръжката следва да се предоставят по целесъобразност съгласно Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(12) и Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(13). Следва да се вземат предвид също така насоките, съдържащи се в тълкувателното съобщение на Комисията относно правото на Общността, приложимо към обществените поръчки, които не са или не са изцяло предмет на разпоредбите на директивите за обществените поръчки(14), както е уместно. [Изм. 21]

(35)  Изявлението на министрите относно Споразумения за по-тясно сътрудничество при използването на летище Гибралтар, договорено бяха договорени в Кордоба на 18 септември 2006 г. („Изявлението на министрите”) по време на първата среща на министрите на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и съобразяването изцяло с това изявление ще се счита за съобразяване с декларацията от 1987 г.между кралство Испания и Обединеното кралство в съвместна декларация на министрите на външните работи на тези две държави. Споразуменията все още не са приложени. [Изм. 22]

(36)  Настоящият регламент се прилага изцяло за летище Гибралтар в контекста и по силата на изявлението на министрите. Без да се засяга изявлението на министрите, прилагането по отношение на летище Гибралтар и всички мерки, свързани с изпълнението, е в пълно съответствие с това изявление и с всички договорености, които се съдържат в него. [Изм. 23]

(37)  Тъй като целта на настоящия регламент — прилагането на Единното европейско небе — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради транснационалния мащаб на действие и, следователно, може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Настоящият регламент определя правила за създаването и правилното функциониране на Единното европейско небе, за да гарантира настоящите стандарти за безопасност на въздушното движение, да допринесе за устойчивото развитие на системата на въздушния транспорт, например намаляване на въздействието върху климата, и да подобри цялостното функциониране на управлението на въздушното движение (УВД) и на аеронавигационното обслужване (АНО) за общия въздушен трафик в Европа с оглед изпълняване на изискванията на всички ползватели на въздушното пространство. Единното европейско небе обхваща съгласувана паневропейска трасова мрежа и при специфични договорености със съседни държави — трасова мрежа на трети държави, интегрирано оперативно въздушно пространство, управление на мрежата и управление на въздушното движение, основаващи се единствено на съображения за безопасност, ефективност и оперативна съвместимост, в полза на всички ползватели на въздушното пространство. [Изм. 24]

2.  Прилагането на настоящия регламент не засяга суверенитета на държавите членки върху тяхното въздушно пространство, както и изискванията на държавите членки по отношение на обществения ред, обществената сигурност и въпросите на отбраната, както е посочено в член 38. Настоящият регламент не засяга военните операции и ученията.

3.  Прилагането на настоящия регламент не засяга правата и задълженията на държавите членки, произтичащи от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г („Чикагската конвенция”). В тази връзка и в областите, които той обхваща, настоящият регламент има за цел да бъдат подпомогнати държавите членки в изпълнението на техните задължения по Чикагската конвенция, като се осигури база за общо тълкуване и еднакво прилагане на разпоредбите на конвенцията и като се гарантира, че тези разпоредби са надлежно отчетени в настоящия регламент и в правилата за неговото прилагане.

4.  Настоящият регламент се прилага за въздушното пространство в европейския, и африканския и северноатлантическия регион на ИКАО (ICAO EUR, и AFI и NAT), където държавите членки са отговорни за осигуряването на аеронавигационно обслужване в съответствие с настоящия регламент. Държавите членки могат също така да прилагат настоящия регламент за въздушно пространство под тяхна отговорност и в други региони на ИКАО при условие, че предупредят Комисията и другите държави членки за това. [Изм. 25]

5.  Прилагането на настоящия регламент по отношение на летището на Гибралтар се извършва, без да се засягат правните позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по отношение на спора противоречието им за относно суверенитета над територията, на която се намира това летище. [Изм. 26]

5a.  Прекратява се прилагането на настоящия регламент по отношение на летище Гибралтар, докато не се приложат споразуменията от Съвместната декларация, направена от външните министри на кралство Испания и на Обединеното кралство на 2 декември 1987 г. Правителствата на Испания и на Обединеното кралство информират Съвета за датата, от която те ще се прилагат. [Изм. 27]

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се използват следните определения:

1.  „обслужване по контрол на въздушното движение (КВД)“ означава обслужване, предоставяно за целите на:

а)  предотвратяване на сблъскване:

—  между въздухоплавателни средства,

—  в зоната за маневриране между въздухоплавателните средства и препятствията; и

б)  ускоряване и поддържане на подреден поток въздушно движение;

2.  „летищен контрол“ означава КВД за движението на летището;

3.  „аеронавигационно информационно обслужване“ означава обслужване, установено в определена зона на покритие, с цел предоставяне на аеронавигационна информация и данни, необходими за безопасността, редовността и ефикасността на въздухоплаването;

4.  „аеронавигационно обслужване“ означава различни видове обслужване на въздушния трафик; комуникационно, навигационно обслужване и надзор; метеорологично обслужване за въздухоплаването; аеронавигационно информационно обслужване;

5.  „доставчик на аеронавигационно обслужване“ означава всяка обществена или частна организация, която предоставя аеронавигационно обслужване за общия въздушен трафик;

6.  „блок въздушно пространство“ означава въздушно пространство с определени размери в пространството и във времето, в което се предоставя аеронавигационно обслужване;

7.  „управление на въздушното пространство“ означава услуга на планиране с основна цел максимално използване на наличното въздушно пространство чрез динамично разделяне във времето, а в определени моменти и разделяне на въздушното пространство между различните категории ползватели на основата на краткосрочните им нужди и стратегическа функция във връзка с проектирането на въздушното пространство; [Изм. 28]

8.  ползватели на въздушното пространство“ означава оператори на въздухоплавателни средства, които оперират като общ въздушен трафик;

9.  „управление на потоците въздушно движение“ означава услуга, установена с цел допринасяне за безопасен, подреден и експедитивен поток от въздушно движение, като същевременно се осигурява максимално използване на капацитета на КВД и съответствие на обема на въздушното движение с капацитетите, заявени от съответните доставчици на обслужване на въздушното движение;

10.  „управление на въздушното движение (УВД)“ означава съвкупност от бордни и наземни услуги (обслужване на въздушното движение, управление на въздушното пространство и управление на потоците въздушно движение), необходими за осигуряване на безопасност и ефикасност на движението на въздухоплавателните средства във всеки етап на полета;

11.  „обслужване на въздушното движение“ означава различни видове полетно-информационно обслужване, предупредителни услуги, консултантски услуги и КВД (контрол на района, подход и летищен контрол);

12.  „контрол на района“ означава КВД за контролирани полети в даден блок от въздушното пространство контролиран район; [Изм. 29]

13.  „контрол на подхода“ означава КВД за пристигащи или заминаващи контролирани полети;

14.  ‘Генерален план за УВД’ означава план, утвърден с Решение 2009/320/ЕО на Съвета(15), в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR)(16);

15.  „криза в авиацията“ означава обстоятелства, при които капацитетът на въздушното пространство е необичайно намален в резултат на значителни неблагоприятни климатични условия, или липса на достъп до големи части от въздушното пространство поради природни причини, причини от медицинско естество, причини свързани със сигурността, военни или политически причини; [Изм. 30]

16.  „пакет от услуги“ означава две или повече аеронавигационни услуги, предоставяни от една и съща структура; [Изм. 31]

17.  „сертификат“ означава документ, издаден от Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ) или от национален орган за надзор за въздухоплаване във вид, съответстващ на националното отговарящ на съответното национално законодателство, който потвърждава, че доставчикът на аеронавигационно обслужване отговаря на изискванията за предоставяне на определено обслужване провеждане на определена дейност; [Изм. 32]

18.  „комуникационно обслужване“ означава аеронавигационно фиксирано и мобилно обслужване за осъществяване на комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух за целите на КВД;

18a.  „Европейска мрежа за управление на въздушното движение“ (EATMN) означава паневропейска мрежа на системите и съставните части, както и пътните карти за основните оперативни и технологични промени, описани в Генералния план за УВД, даваща възможност за предоставяне на изцяло оперативно съвместимо аеронавигационно обслужване в Съюза, включително интерфейсите на границите с трети държави, с цел постигане на целите за ефикасност, посочени в настоящия регламент; [Изм. 33]

19.  „съставни елементи“ означава материални обекти като хардуер и нематериални обекти като софтуер, от които зависи оперативната съвместимост на Европейската мрежа за управление на въздушното движение EATMN; [Изм. 34]

19a.  „Управителен орган по въвеждането“ означава група заинтересовани лица, подбрани от Комисията чрез покана за предложения, отговорни на ръководно равнище за управлението на разгръщането на Генералния план за УВД; [Изм. 35]

20.  „декларация“ за целите на УВД/АНО означава всяко писмено изявление:

—  относно съответствието или годността за употреба на системи и съставни елементи, издадено от организация, занимаваща се с проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО;

—  относно съответствието с приложимите изисквания на услуга или система, която предстои да се въведе в експлоатация, издадено от доставчик на обслужване“;

—  относно способността и начините на изпълнение на задълженията, свързани с някои видове полетно-информационно обслужване;

21.  „гъвкаво използване на въздушното пространство“ означава концепция за управление на въздушното пространство, прилагана в зоната на Европейската конференция за гражданска авиация на базата на „Наръчник за управление на въздушното пространство за прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство“, издаден от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването Евроконтрол (17);

22.  „полетно информационно обслужване“ означава обслужване, предоставено с цел подпомагане и даване на полезна информация за безопасно и ефикасно изпълнение на полетите;

23.  „аварийно-оповестително обслужване“ означава обслужване, предоставяно за уведомяване на съответните организации във връзка с въздухоплавателни средства, които се нуждаят от помощ, свързана с търсене и спасяване, както и за подпомагане на подобни организации в съответствие с изискванията;

24.  „функционален блок въздушно пространство“ означава блок въздушно пространство, създаден въз основа на оперативни изисквания и независимо от държавните граници, в който осигуряването на аеронавигационно обслужване и свързаните с него функции са насочени към ефективност и са оптимизирани с оглед на осигуряването, за всеки функционален блок въздушно пространство, на посредством засилено сътрудничество между доставчиците на аеронавигационно обслужване или, съобразно случая, на един обединен доставчик; [Изм. 36]

25.  „общ въздушен трафик“ означава всички полети на граждански въздухоплавателни средства, както и всички полети на държавните въздухоплавателни средства (включително военни, митнически и полицейски въздухоплавателни средства), когато тези полети се извършват в съответствие с процедурите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), създадена с Чикагската конвенция от 1944 г. за международното гражданско въздухоплаване;

25a.  „човешки фактор“ означава социалните, културните и работните условия в сектора на УВД; [Изм. 37]

26.  „оперативна съвместимост“ означава набор от функционални, технически и оперативни свойства, изисквани от системите и съставните части на европейската мрежа за управление на въздушното движение и от процедурите за експлоатация, за да се постигне безопасна, непрекъсната и ефикасна експлоатация. Съвместимостта се постига, когато системите и съставните части съответстват на основните изисквания;

27.  „метеорологично обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство метеорологични прогнози, кратки сведения и наблюдения, както и друга метеорологична информация и данни, предоставени от страните за аеронавигационно използване;

28.  „навигационно обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство информация за местоположението и времето;

29.  „оперативни данни“ означава информация във връзка с всички фази на полета, за които се изисква да се вземат оперативни решения от доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, авиационните оператори и други участващи страни;

30.  „пускане в експлоатация“ означава първото оперативно използване след първоначална инсталация или обновяване на системата;

31.  „трасова мрежа“ означава мрежа от определени трасета за насочване на потока общ въздушен трафик така, както е необходимо за най-ефективно осигуряване на обслужване по КВД; [Изм. 38]

32.  „служби за надзор“ означава тези съоръжения и услуги, които се използват за определяне на съответните позиции на въздухоплавателното средство, за да се постигне безопасно сепариране;

33.  „система“ означава съвкупност от въздушни и и/или наземни съставни елементи, както и и/или базирано в пространството оборудване, която поддържа аеронавигационното обслужване по време на всички фази на полета; [Изм. 39]

34.  „подобрение“ означава всяка модификация, която променя оперативните характеристики на системата;

35.  „трансгранично обслужване“ означава всяка ситуация, в която аеронавигационното обслужване се предоставя на територията на дадена държава членка от доставчик, сертифициран в друга държава членка;

36.  „национален орган за надзор въздухоплаване“ означава национален орган или органи, натоварени, акредитиран от АЕСВ и натоварен от от държава членка със задачите по надзора съгласно настоящия регламент и националните компетентни органи, на които са възложени задачите, предвидени в член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008; [Изм. 40]

37.  „помощни услуги“ означава аеронавигационни КНН (комуникации, навигация и наблюдение), МЕТ (метеорологични услуги), различни от обслужването на въздушното движение, и УАИ (услуги за аеронавигационна информация), както и други услуги и дейности, които са свързани с и подпомагат предоставянето на аеронавигационно обслужване; [Изм. 41]

38.  „местни цели за ефективност на дейността“ означава цели за ефективност на дейността, поставени от държавите членки на местно равнище, а именно функционален блок въздушно пространство, национални граници, зона за таксуване или летище;

38a.  „браншово партньорство“ означава споразумения за сътрудничество по силата на договор, установени с цел подобряване на управлението на въздушното движение между различни доставчици на аеронавигационно обслужване, включително управителния орган на мрежата, ползвателите на въздушното пространство, летища или други съпоставими икономически участници; [Изм. 42]

38б.  „интегрирано оперативно въздушно пространство“ означава контролирано въздушно пространство с определени размери, обхващащо европейското въздушно пространство и, при спазване на подходящи условия, въздушното пространство на съседни трети държави, в които се прилагат динамична структура на разделяне на пространството и разпределяне на времето, ресурси за контрол, предлагащи подобрена ефикасност, напълно оперативно съвместими въздушни навигационни услуги и комбинирани решения, с цел оптимално, предсказуемо и безопасното използване на въздушното пространство за изпълнението на Единното европейско небе; [Изм. 43]

38в.  „местни планове за ефективност“ означава планове, създадени от един или повече национални органи за въздухоплаване на местно равнище, и по-конкретно на равнище функционален блок въздушно пространство, на регионално или на национално равнище; [Изм. 44]

38г.  „квалифициран орган“ означава орган, на който Агенцията или национален орган за въздухоплаване може да възлага конкретни задачи по сертифициране или надзор, които се изпълняват под контрола на възложителя и на негова отговорност; [Изм. 45]

ГЛАВА II

НАЦИОНАЛНИ ВЛАСТИ

Член 3

Национални надзорни органи за въздухоплаване [Изм. 46]

1.  Държавите членки, съвместно или поотделно, определят или създават орган или органи в качеството им на техен национален орган за надзор въздухоплаване, който да поеме задачите, възложени на такъв орган съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 47]

2.  Националните органи за надзор въздухоплаване са правно обособени и независими, по-специално по отношение на организацията, структурата и вземането на решения, включително отделен годишен бюджет, от всички доставчици на аеронавигационно обслужване или от която и да било частна или публична структура, заинтересована от дружества, организации, публични или частни структури или персонал, попадащи в обхвата на тяхната дейност, както е предвидено в настоящия регламент или в член 1 от Регламент (EО) № 216/2008, или които са заинтересовани от дейността на такива доставчици структури. [Изм. 48]

3.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, националните органи за надзор въздухоплаване могат да бъдат организационно обединени с други регулаторни органи или органи по безопасността. [Изм. 49]

4.  Националните органи за надзор, които не са правно обособени от доставчиците на аеронавигационно обслужване или частните или публични структури, заинтересовани от дейността на такива доставчици, както е предвидено в параграф 2 въздухоплаване гарантират спазването на разпоредбите, посочени в настоящия член, в деня на влизане в сила на настоящия регламент, изпълняват това изискване или най-късно до 1 януари 2020 г. 2017 г. [Изм. 50]

5.  Националните органи за надзор въздухоплаване упражняват правомощията си по безпристрастен, независим и прозрачен начин. По-специално, организацията, персоналът, управлението и финансирането им са такива, че да им позволяват да изпълняват правомощията си по този начин. [Изм. 51]

6.  Служителите на националните органи за надзор въздухоплаване: [Изм. 52]

а)  се наемат по ясни и прозрачни правила и критерии, които гарантират тяхната независимост, а лица, носещи отговорност за стратегически решения, се назначават от правителството или съвета на министрите или друг публичен орган, който не упражнява пряк контрол, нито има пряка полза от доставчиците на аеронавигационно обслужване; [Изм. 53]

б)  се подбират по прозрачна процедура на базата на конкретните им квалификации, включително подходяща компетентност подходящи компетентности и съответния опит, между другото в областта на одита на аеронавигационно обслужване и системи; [Изм. 54]

бa)  не са подизпълнители, назначени от доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАНО) или от дружества под контрола на ДАНО; [Изм. 55]

в)  работят независимо, по-специално от всякакви интереси, свързани с доставчиците на аеронавигационно обслужване, и не търсят и не приемат указания от никакви правителствени, публични или частни структури при изпълнение на функциите на националния орган за надзор въздухоплаване, без да се засяга тясното сътрудничество с други съответни национални органи; [Изм. 56]

г)  лицата, носещи отговорност за стратегически решения, подават ежегодна декларация за лоялност и декларация за интереси, като посочват всички преки и непреки интереси, които могат да бъдат счетени за накърняващи тяхната независимост и които биха могли да окажат влияние върху изпълнението на техните задължения; и

д)  лицата, носещи отговорност за стратегически решения, одит или други дейности, пряко свързани с надзора на целите за ефективност на доставчиците на аеронавигационно обслужване за повече от шест месеца, не заемат служебен пост и не поемат никаква отговорност за който и да било доставчик на аеронавигационно обслужване за период от поне една година след изтичане на мандата им в националния орган за надзор въздухоплаване за период от: [Изм. 57]

i)  най-малко 12 месеца за служители на ръководни постове; [Изм. 58]

ii)  най-малко шест месеца за служители, които не заемат ръководни постове. [Изм. 59]

да)  висшите ръководни служители на органа се назначават за определен мандат — между три и седем години — който може да бъде подновяван еднократно; те могат да бъдат освобождавани от длъжност по време на мандата си само ако вече не отговарят на условията по настоящия член или ако са виновни за неправомерни действия съгласно националното право. [Изм. 60]

7.  Държавите членки осигуряват на националните органи за надзор въздухоплаване необходимите ресурси и капацитет за ефективно и навременно изпълнение на задачите, възложени им съгласно настоящия регламент. Националните органи за надзор въздухоплаване имат пълен контрол над назначаването и ръководството на служителите си на базата на собствени средства, произтичащи между другото от аеронавигационни такси, които се определят в съответствие със задачите, извършвани от органа съгласно член 4. [Изм. 61]

8.  Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и адресите на националните органи за надзор въздухоплаване, както и за всички настъпили промени в тях, а също и за мерките, предприети за осигуряване на съответствие с настоящия член. [Изм. 62]

9.  Комисията установява подробни правила за определяне на условията за наемане и процедурите за подбор за прилагането на параграф 6, букви а) и б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3 и посочват: [Изм. 63]

а)  равнището на разделяне, изисквано от органа по назначаването от всяко дружество, организация, публична или частна структура или служители, попадащи в обхвата на дейността на органа, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008, или заинтересовани от дейностите на тези структури, с оглед поддържането на баланс между избягването на конфликт на интереси и административната ефективност; [Изм. 64]

б)  съответните изисквани технически квалификации на служителите, участващи в одити. [Изм. 65]

Член 4

Задачи на националните органи за надзор въздухоплаване [Изм. 66]

1.  Националните органи за надзор, посочени в член 3 въздухоплаване поемат по-специално следните задължения: [Изм. 67]

а)  осигуряване на надзор при прилагането на настоящия регламент и на Регламент (ЕО) № 216/2008, и по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавата членка, която номинира или създава съответния орган за надзор; [Изм. 68]

б)  издаване на сертификати на доставчиците на аеронавигационно обслужване съгласно член 8б изпълнение или делегиране, изцяло или частично, на задачите, посочени в членове 8б, 8в и 10 от Регламент (ЕО) № 216/2008 и надзор на спазването на условията, при които те са били издадени, и изпълнение на задачата за гарантиране на надзор върху прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавите членки; [Изм. 69]

в)  издаване на лицензи, квалификационни класове, разрешения и сертификати на ръководителите на полети съгласно член 8в от Регламент (ЕО) № 216/2008 и надзор на спазването на условията, при които те са били издадени; [Изм. 70]

г)  съставяне на планове за ефективност и наблюдение на изпълнението им съгласно член 11;

д)  наблюдение на изпълнението на схемата за таксуване съгласно членове 12 и 13, включително разпоредбите за кръстосано субсидиране, посочени в член 13, параграф 7; [Изм. 71]

е)  одобряване на условията за достъп до оперативни данни съгласно член 22; и

ж)  надзор на декларациите и въвеждането в експлоатация на системи;

жa)  ежегодно докладване за дейността си и изпълнението на задълженията си пред съответните органи на държавите членки, АЕСВ и Комисията. Тези доклади съдържат предприетите мерки и получените резултати по отношение на всяко задължение, посочено в настоящия член. [Изм. 72]

2.  Всеки национален орган за надзор въздухоплаване организира съответните инспекции и проверки, за да установи съответствие с изискванията на настоящия регламент. Съответният доставчик на аеронавигационно обслужване улеснява тази дейност, а съответната държава членка предлага цялата необходима подкрепа, за да гарантира ефективността на контрола на съответствието. [Изм. 73]

Член 5

Сътрудничество между националните органи за надзор въздухоплаване [Изм. 74]

1.  Националните органи за надзор въздухоплаване обменят информация за своята работа и своите принципи на вземане на решения, за своите практики и процедури, както и за прилагането на законодателството на Съюза. Те си сътрудничат с цел координиране на процеса на вземане на решения в целия Съюз. Националните органи за надзор въздухоплаване участват и работят заедно в мрежа, която организира редовни срещи, най-малко веднъж годишно. Комисията и Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (оттук нататък „АЕСВ“) членуват в тази мрежа, координират и подпомагат нейната работа и ѝ дават препоръки, когато е уместно. Комисията и АЕСВ улесняват активното сътрудничество на националните органи за надзор въздухоплаване, както и обмена и използването на служители между тези националните органи на основата на групи от експерти, които се сформират от АЕСВ съгласно член 17, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 216/2008 за въздухоплаване.

Тази мрежа може, inter alia:

а)  да създава и разпространява рационализирани методологии и насоки за прилагане на задачите на органите, изброени в член 4;

б)  да оказва съдействие на отделни национални органи за въздухоплаване по регулаторни въпроси;

в)  да предоставя становища на Комисията и АЕСВ относно изготвянето на правила и сертифицирането;

г)  да предоставя становища, насоки и препоръки, предназначени за улесняване на трансграничното предоставяне на услуги;

д)  да разработва общи решения, които да бъдат прилагани в две или повече държави, за да се изпълнят целите на Генералния план за УВД или Чикагската конвенция. [Изм. 75]

Комисията подпомага обмена предоставя платформа за обмен на информация, упоменат в първата и втората алинея на настоящия параграф между членовете на мрежата, евентуално чрез електронни средства, като се придържа към правилата за защита на данните, предвидени в член 22 от настоящия регламент и в Регламент (ЕО) № 45/2001 и зачита поверителността на търговската тайна на доставчиците на аеронавигационно обслужване участващите предприятия, организации и структури. [Изм. 76]

2.  Националните органи за надзор въздухоплаване си сътрудничат тясно, включително чрез работни договорености с цел да си помагат взаимно при изпълнението на задачите за наблюдение и провеждане на разследвания и проверки. [Изм. 77]

3.  Във връзка с функционалните блокове въздушно пространство, които обхващат въздушно пространство, намиращо се под отговорността на повече от една държава членка, засегнатите държави членки сключват споразумение за надзора, предвиден в настоящия член член 4, по отношение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване, свързано с тези блокове. Съответните национални органи за надзор въздухоплаване съставят план, в който се определят условията на сътрудничеството между тях предвид прилагането на практика на това споразумение. [Изм. 78]

4.  Националните органи за надзор въздухоплаване осъществяват тясно сътрудничество помежду си, за да осигурят адекватен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, притежаващи валиден сертификат от една държава членка, които също така предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на друга държава членка. Това сътрудничество включва мерки за разрешаване на случаите на несъответствие с настоящия регламент и с приложимите общи изисквания, приети в съответствие с член 8б, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 79]

5.  В случай на осигуряване на аеронавигационно обслужване във въздушно пространство, което попада под отговорността на друга държава членка, мерките, посочени в параграфи 2, 3 и 4 включват споразумение относно взаимното признаване на надзорните функции, посочени в член 4, параграфи 1 и 2, както и на резултатите от тяхната реализация. Взаимното признаване се прилага също и в случаите, когато споразуменията за признаване между националните органи за надзор се сключват с оглед на процеса на сертифициране на доставчиците на услуги. [Изм. 80]

6.  Ако националното законодателство позволява това и с оглед на регионалното сътрудничество, националните органи за надзор въздухоплаване могат също така да сключват споразумения за разделяне на отговорностите по отношение на надзорните функции. [Изм. 81]

Член 6

Квалифицирани организации

1.  АЕСВ и националните органи за надзор въздухоплаване могат да решат да делегират напълно или частично инспекциите, и проверките, посочени в член 4, параграф 2, и другите задачи, предвидени в настоящия регламент, на квалифицирани организации, които изпълняват изискванията, установени в приложение I. [Изм. 82]

2.  Такова делегиране от страна на националния орган за надзор е валидно в Съюза за период от три години, който може да бъде подновен. АЕСВ и националните органи за надзор въздухоплаване могат да инструктират всяка от квалифицираните организации, намиращи се в Съюза да извърши тези инспекции и проверки. [Изм. 83]

3.  Държавите членки АЕСВ и националните органи за въздухоплаване уведомяват Комисията, АЕСВ и останалите държави членки и ако е приложимо, АЕСВ за квалифицираните организации, на които са възложили задачи съгласно параграф 1, като указват областта на отговорност на всяка организация и нейния идентификационен номер, както и всички промени в тях. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с квалифицираните организации, техните идентификационни номера и областите им на отговорност и актуализира своевременно този списък. [Изм. 84]

4.  Държавите членки АЕСВ и националните органи за въздухоплаване оттеглят делегирането за квалифицирана организация, която спре да отговаря на изискванията на приложение І. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията, АЕСВ и останалите държави членки за това. [Изм. 85]

5.  Органи, определени преди влизането в сила на настоящия регламент за нотифицирани органи съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 552/2004, се смятат за квалифицирани организации за целите на настоящия член.

Член 7

Консултация със заинтересованите страни

1.  В съответствие със своето национално законодателство националните органи за надзор въздухоплаване установяват механизми за провеждане на консултации, за да осигурят участието на заинтересованите страни, включително представителните органи на професионалните организации, за изпълнението на техните задачи при реализирането на Единното европейско небе. [Изм. 86]

2.  Заинтересованите страни може да включват:

—  доставчици на аеронавигационно обслужване,

—  летищни оператори,

—  съответни ползватели на въздушното пространство или съответни групи, представляващи интересите на ползвателите на въздушното пространство,

—  военни власти,

—  производствената промишленост,

—  представителни органи на професионалните организации.

ГЛАВА III

ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ

Член 8

Сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване

1.  Предоставянето на цялото аеронавигационно обслужване в границите на Съюза е предмет на сертифициране от или декларация пред националните органи за надзор въздухоплаване или АЕСВ съгласно член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 87]

2.  Процесът на сертифициране гарантира също така, че кандидатите могат да покажат достатъчна финансова стабилност и са получили застрахователно покритие за отговорност и други рискове, когато такова не се гарантира от съответната държава членка.

3.  Сертификатът осигурява недискриминативен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство, като специално се обръща внимание на безопасността. Сертифицирането е предмет на изискванията, посочени в приложение ІІ.

4.  Издаването на сертификати дава на доставчиците на аеронавигационно обслужване възможността да предлагат своите услуги на държави членки всяка държава членка, други доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища в границите на Съюза. По отношение на помощните услуги тази възможност зависи от спазването на член 10, параграф 2. и в съседни трети държави, по целесъобразност в рамките на функционален блок въздушно пространство, при условие че се постигне взаимно съгласие между съответните страни. [Изм. 88]

Член 9

Определяне на доставчици на аеронавигационно обслужване

1.  Държавите членки осигуряват предоставянето на аеронавигационно обслужване на изключително основание в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност. За тази цел държавите членки определят доставчик на аеронавигационно обслужване, който притежава валиден в Съюза сертификат или декларация.

2.  При предоставянето на трансгранични услуги държавите членки гарантират, че спазването на настоящия член и на член 18, параграф 3 не се възпрепятства от националната им правна система, ако тя изисква от доставчиците на аеронавигационно обслужване, осигуряващи обслужване във въздушното пространство под отговорността на посочената държава членка да отговарят на едно от следните условия :

а)  да бъдат притежавани пряко или чрез мажоритарно участие от посочената държава членка или нейни граждани;

б)  основното им място на стопанска дейност или седалище да се намира на територията на посочената държава членка;

в)  да използват съоръжения само в посочената държава членка.

3.  Държавите членки определят правата и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от определените доставчици на аеронавигационно обслужване. Задълженията могат да включват условия за навременно предоставяне на съответната информация, позволяваща всички движения на въздухоплавателни средства във въздушното пространство под тяхна отговорност да бъдат идентифицирани.

4.  Държавите членки имат право по свое усмотрение да изберат доставчик на аеронавигационно обслужване при условие, че последният е сертифициран или деклариран съгласно Регламент (ЕО) № 216/2008.

5.  По отношение на функционалните блокове въздушно пространство, установени в съответствие с член 16, които обхващат въздушно пространство, попадащо под отговорността на повече от една държава членка, съответните държави членки съвместно определят един или повече доставчици на аеронавигационно обслужване в съответствие с параграф 1 на настоящия член най-малко един месец преди въвеждането на блока въздушно пространство. [Изм. 89]

6.  Държавите членки информират незабавно Комисията и други държави членки за всяко решение в рамките на настоящия член, засягащо определянето на доставчици на аеронавигационно обслужване в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.

Член 10

Предоставяне на помощни услуги

1.  Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че съгласно настоящия параграф не съществуват установени от закона пречки за доставчиците на помощни услуги могат, които биха препречили на тяхната способност да се конкурират на територията на Съюза на базата на равностойни, недискриминационни и прозрачни условия при предоставянето на тези услуги.

Изискването, постановено в настоящия член, се изпълнява най-късно до 1 януари 2020 г.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставянето когато доставчиците на аеронавигационно обслужване на въздушното движение е отделено от предоставянето изготвят своите бизнес планове, те отправят покана за оферти от различни доставчици на помощни услуги. Това разделение включва изискването обслужването на въздушното движение и помощните услуги да се предоставят от различни предприятия. с цел избирането на възможно най-изгодния във финансово и качествено отношение доставчик. Органът за преглед на ефективността по член 11, параграф 2 наблюдава равнището на спазване на разпоредбите на настоящия параграф, когато оценява плановете за ефективност.

3.  При избора на външен доставчик на помощни услуги организацията възложител взема предвид се спазват разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО. По-конкретно, икономическата ефективност, цялостното качество на услугите, както енергийната ефективност, оперативната съвместимост и безопасността на обслужването, както и прозрачността на процеса на възлагане на поръчки са задължителни критерии за подбор за организацията възложител.

4.  Даден доставчик на помощни услуги може да бъде избран да предоставя услуги във въздушното пространство на държава членки само когато:

а)  е сертифициран в съответствие с член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008;

б)  основното място на неговата стопанска дейност се намира на територията на държава членка;

в)  държави членки и/или граждани на държави членки притежават повече от 50 % от предприятието на доставчика и упражняват фактически контрол над него, пряко или косвено, чрез едно или повече междинни предприятия, освен ако в споразумение с трета държава, по което Съюзът е страна, е предвидено друго; и

г)  доставчикът на услуги изпълнява националните изисквания по отношение на сигурността и отбраната.

5.  Помощните услуги, свързани с дейността на Европейската мрежа за управление на въздушното движение могат да се предоставят централизирано от управителния орган на мрежата посредством добавяне на тези услуги към посочените в член 17, параграф 2, съгласно член 17, параграф 3. Те могат да се предоставят и на база изключителни права от доставчик на аеронавигационно обслужване или сдружение на такива доставчици, по-специално когато става дума за предоставяне на инфраструктура за УВД. Комисията определя условията за подбора на доставчици или техни сдружения въз основа на професионалния им капацитет и способността да осигуряват обслужване по безпристрастен и икономически ефективен начин, и прави цялостна оценка на прогнозните разходи и ползи от централизираното предоставяне на помощни услуги. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3. Комисията определя доставчици или техни сдружения съгласно посочените актове за изпълнение.

5a.  Комисията установява подробни правила относно определянето на реда и условията за избор на услуги, попадащи в обхвата на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.

5б.  Комисията провежда задълбочено проучване на оперативните, икономическите и социалните въздействия и въздействията, свързани с безопасността, от въвеждането на пазарни принципи при предоставянето на помощни услуги и предава това проучване на Европейския парламент и на Съвета до 1 януари 2016 г. Проучването взема под внимание изпълнението на Генералния план за УВД и влиянието на технологиите SESAR върху сектора на услугите за подпомагане. [Изм. 90]

Член 11

Схема за ефективност на дейността

1.  С цел да бъдат подобрени ефективността на аеронавигационното обслужване и мрежовите услуги в Единното европейско небе се създава схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите услуги. Тя включва:

а)  цели за ефективност за целия Съюз и свързани с тях цели на местно равнище в ключови ключовите области на дейността като – безопасност, околна среда, капацитет и разходна ефективност – в съответствие с целите на високо равнище на Генералния план за УВД, фиксирани за цял референтен период; [Изм. 91]

б)  национални местни планове или планове на функционалните блокове въздушно пространство за ефективност, включително цели за ефективност на дейността, с които се гарантира съответствие с целите за ефективност на дейността за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище; и [Изм. 92]

в)  периодичен преглед, наблюдение и сравняване на ефективността на дейността по аеронавигационното обслужване и на мрежовите услуги.

2.  Комисията определя независим, безпристрастен и компетентен орган, който да изпълнява ролята на „орган за преглед на ефективността“ (ОПЕ). ОПЕ се създава като европейски икономически регулатор под надзора на Комисията, считано от 1 юли 2015 г. Ролята на органа за преглед на ефективността ОПЕ е да оказва съдействие на Комисията в сътрудничество с националните органи за надзор въздухоплаване и да подпомага и наблюдава националните органи за надзор въздухоплаване при искане от тяхна страна при прилагането на схемата за ефективност на дейността, посочена в параграф 1. ОПЕ е функционално и юридически отделен от всеки доставчик на услуги както на национално, така и на общоевропейско равнище. АЕСВ, управителният орган на мрежата, Евроконтрол или друга компетентна организация могат да предоставят техническо съдействие на органа за преглед на ефективността ОПЕ. [Изм. 93]

3.  Националните Местните планове или плановете за функционалните блокове въздушно пространство за ефективност, посочени в параграф 1, буква б), се изготвят от националните органи за надзор въздухоплаване и се приемат от държавата членка (държавите членки). В плановете се включват задължителни цели на местно равнище и подходяща схема от мерки за насърчаване, приети от държавата членка (държавите членки). Плановете се изготвят след консултации с Комисията, ОПЕ, доставчиците на аеронавигационно обслужване, представители на ползвателите на въздушното пространство и когато е приложимо, с летищните оператори и летищните координатори. [Изм. 94]

4.  Съответствието на националните местните планове за ефективност и целите на местно равнище или плановете и целите на равнище функционални блокове въздушно пространство с целите за ефективност на дейността за целия Съюз се оценява от Комисията съвместно с органа за преглед на ефективността ОПЕ. [Изм. 95]

В случай, че Комисията установи, че националните местните планове за ефективност или плановете на равнище функционални блокове въздушно пространство, или целите на местно равнище не съответстват на целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище, тя може да изиска от съответните държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2. [Изм. 96]

5.  Референтният период за схемата за отчитане на ефективността, посочен в параграф 1, обхваща най-малко три, но не повече от пет години. В случай, че националните цели или целите на местно равнище не бъдат постигнати през този период, съответните държави членки определят и прилагат мерки, предназначени за подобряване на положението. В случай, че Комисията установи, че тези мерки не са достатъчни за подобряване на положението, тя може да реши съответните държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки или санкции. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2.

6.  Комисията редовно извършва и АЕСВ съвместно с ОПЕ извършват редовна оценка на изпълнението на целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище. [Изм. 97]

7.  Схемата за отчитане на ефективността, посочена в параграф 1, се базира на :

а)  събиране, валидиране, проучване, оценка и разпространение на данни, свързани с ефективността на аеронавигационното обслужване и на мрежовите услуги от всички заинтересовани страни, включително доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, летищните оператори, АЕСВ, националните органи за надзор въздухоплаване, държавите членки и Евроконтрол; [Изм. 98]

б)  избор на съответните ключови за ефективността области на базата на документ № 9854 на ИКАО „Глобална оперативна концепция за управление на въздушното движение“, съгласувани с тези, определени в работната рамка на „Генерален план за УВД“, в това число безопасност, околна среда, капацитет, и разходна ефективност и човешки фактор, при необходимост адаптирани с цел отчитане на специфичните нужди на Единното европейско небе и съответните цели в тези области, както и дефиниране на ограничен брой ключови показатели за ефективност, свързани с измерване на ефективността. Обръща се специално внимание на показателите за ефективност в сферата на безопасността; [Изм. 99]

в)  установяване и преразглеждане на свързани с ефективността на дейността цели за целия Съюз и свързани с тях цели на местно равнище, които се определят, като се вземе предвид подадената информация, събрана на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство. Свързаните с ефективността цели за целия Съюз се определят с оглед да се гарантира, че всеки функционален блок въздушно пространство ще запази достатъчна гъвкавост за постигане на най-добри резултати; [Изм. 100]

г)  критериите за изготвяне на национални планове за ефективност на дейността или планове на функционалните блокове въздушно пространство от националните органи за надзор въздухоплаване на местните планове за ефективност, които съдържат целите за ефективност на местно равнище, както и схемата от мерки за насърчаване. Плановете за ефективност на дейността: [Изм. 101]

i)  се основават на бизнес плановете на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които на свой ред следва да вземат предвид изпълнението на Генералния план за УВД; [Изм. 102]

ii)  отчитат всички разходни компоненти на национална основа или на разходната база на функционалния блок въздушно пространство;

iii)  включват задължителни цели на местно равнище във връзка с ефективността, съответстващи на целите за ефективност за целия Съюз;

д)  оценка на целите на местно равнище въз основа на националния местния план или плана на функционалния блок въздушно пространство за ефективност; [Изм. 103]

е)  наблюдение на националните местните планове за ефективност или плановете на функционалните блокове въздушно пространство, включително подходящи механизми за предупреждение; [Изм. 104]

ж)  критерии за налагане на санкции и механизми за компенсация за несъответствие с целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище през референтния период и за поддръжка на механизми за предупреждение; [Изм. 105]

з)  общи принципи за създаване от държавите членки на схема от мерки за насърчаване;

и)  принципи за прилагането на преходен механизъм, необходим с цел адаптиране към функционирането на схемата за отчитане на ефективността, за срок от не повече от 12 месеца след приемането на делегирания акт, посочен в настоящия параграф;

й)  подходящи референтни периоди и интервали за оценяване на постигнатите цели за ефективност, както и поставяне на нови цели;

к)  необходимите свързани с това графици;

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за приемане на свързани с ефективността цели за целия Съюз и установяване на подробни правила за правилното функциониране на схемата за ефективност на дейността съгласно точките, изброени в настоящия параграф. [Изм. 106]

8.  При установяването на схемата за отчитане на ефективността се взема предвид, че обслужването по маршрута, обслужването в района на летището и мрежовите услуги са различни и следва да бъдат третирани по съответния начин, ако е необходимо също и за целите на измерването на ефективността.

8a.  Комисията провежда проучване на въздействието, което поведението на участниците, различни от ДАНО, в системата за УВД – като например летищните оператори, летищните координатори и операторите на въздушен транспорт – може да окаже върху ефективното функциониране на европейската мрежа за УВД.

Обхватът на проучването включва, но не се ограничава само до:

а)  установяване на участниците, различни от ДАНО, в системата за УВД, които могат да повлияят върху функционирането на мрежата;

б)  въздействието на поведението на подобни участници върху ефективността на АНО във връзка с ключовите за ефективността области (КЕО) — безопасност, околна среда и капацитет;

в)  осъществимостта на разработването на показатели за ефективност и ключови показатели за ефективност за тези участници;

г)  възможни ползи за европейската мрежа за УВД, които могат да се извлекат от прилагането на допълнителни показатели за ефективност и допълнителни ключови показатели за ефективност, както и евентуални пречки за постигане на оптимална ефективност.

Проучването следва да започне не по-късно от 12 месеца след публикуването на настоящия регламент и да завърши не по-късно от 12 месеца след това; впоследствие резултатът от него се взема предвид от Комисията и държавите членки с оглед на разширяването на обхвата на схемата за ефективност, така че да включва допълнителни показатели за ефективност и допълнителни ключови показатели за ефективност за бъдещи референтни периоди в съответствие с разпоредбите на настоящия член. [Изм. 107]

Член 12

Общи положения на схемата за таксуване

В съответствие с изискванията на членове 13 и 14 схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване допринася за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на определянето, налагането и събирането на такси за ползвателите на въздушното пространство, както и за разходната ефективност при осигуряване на аеронавигационно обслужване и ефикасността на полетите при поддържане на оптимално равнище на безопасност. Схемата е в съответствие с член 15 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и системата на Евроконтрол за такси за прелитане.

Член 13

Принципи на схемата за таксуване

1.  Схемата за таксуване се основава на разходите за аеронавигационно обслужване, направени от доставчиците на аеронавигационно обслужване в полза на ползвателите на въздушното пространство. Схемата разпределя тези разходи между отделните категории ползватели.

2.  При установяване на разходната база за таксите се прилагат следните принципи, посочени в параграфи от 3 до 8.

3.  Разходите, които се заплащат съвместно от ползвателите на въздушното пространство, представляват определения размер на разходите за осигуряване на аеронавигационно обслужване, включително съответните суми за лихва върху капиталовата инвестиция и амортизация на активите, а също така разходи за поддръжка, оперативни, управленски и административни разходи, включително разходите, направени от АЕСВ за изпълнение на съответните служебни задачи. Определените разходи представляват разходите, определяни от държавата членка на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство в началото на референтния период за всяка календарна година от референтния период, посочен в член 11, параграф 5, или през референтния период след съответните корекции, които прилагат механизмите за предупреждение, посочени в член 11.

4.  Разходите, които се вземат предвид в този контекст, са разходите, определени във връзка със съоръженията и предоставените услуги в съответствие с регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион. Те също така включват разходите, направени от националните органи за надзор въздухоплаване и/или квалифицирани организации, както и други разходи, направени от съответната държава членка и доставчика на аеронавигационно обслужване във връзка с осигуряването на това обслужване. Те не включват разходите за глоби, наложени от държавите членки, както е посочено в член 33, нито разходите по коригиращи мерки или санкции, както е посочено в член 11 параграф 5. [Изм. 108]

5.  По отношение на функционалните блокове въздушно пространство и като част от техните съответни рамкови споразумения държавите членки полагат разумни усилия да постигнат съгласие относно общи принципи на политиката за таксуване с оглед на определяне на единна такса съгласно съответните им планове за ефективност; [Изм. 109]

6.  Разходите за различните аеронавигационни услуги се определят отделно, както е предвидено в член 21, параграф 3.

7.  Не се позволява кръстосано субсидиране между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището. Разходите, които се отнасят както до аеронавигационното обслужване в зоната на летището, така и до обслужването по маршрута, се разпределят пропорционално между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището въз основа на прозрачна методика. Кръстосаното субсидиране се позволява между различни услуги в областта на въздушното движение, попадащи в една от тези две категории, само когато е обосновано с обективни причини и може да бъде ясно идентифицирано. Не се позволява кръстосано субсидиране между обслужването по маршрута и помощните услуги.

8.  Прозрачността на разходната база за таксите е гарантирана. Приемат се правила за осигуряване на информация от доставчиците на аеронавигационно обслужване, за да се даде възможност за преразглеждане на прогнозите, действителните разходи и приходите на доставчиците. Информацията се обменя редовно между националните органи за надзор, ползвателите на въздушното пространство, Комисията и Евроконтрол.

9.  Държавите членки спазват следните принципи при установяване на таксите в съответствие с параграфи 3—8:

а)  таксите се определят за предоставянето на аеронавигационно обслужване при недискриминационни условия при начисляването на такси на различни ползватели на въздушното пространство, които са използвали едни и същи услуги, няма да се прави разграничение във връзка с националността или категорията на ползвателите;

б)  може да се разрешават изключения за определени ползватели, по-специално оператори на леки и държавни въздухоплавателни средства, при условие че разходите за такива изключения няма да бъдат прехвърляни върху други ползватели на въздушното пространство;

в)  таксите се установяват за календарна година въз основа на определените разходи;

г)  аеронавигационното обслужване може да създаде достатъчно приходи, които да осигуряват разумна възвръщаемост на активите, допринасящи за необходимото подобряване структурата на капитала;

д)  таксите отразяват разходите за аеронавигационно обслужване и съоръженията, предоставени на ползвателите на въздушното пространство включително разходите, направени от АЕСВ за изпълнение на съответните служебни задачи, като се отчита съответният продуктивен капацитет на различните типове въздухоплавателни средства;

е)  таксите насърчават безопасното, ефикасно, ефективно и устойчиво предоставяне на аеронавигационно обслужване с цел постигане на високо равнище на безопасност и разходна ефективност, както и постигане на целите за ефективност на дейността, като стимулират осигуряването на интегрирано обслужване, същевременно намалявайки въздействието на авиацията върху околната среда. За целите на настоящата буква е) и във връзка с националните местните планове за ефективност на дейността или плановете за ефективност на дейността на функционалните блокове въздушно пространство националният орган за надзор въздухоплаване може да въведе механизми, включително стимули, на базата на финансови предимства и недостатъци, за да насърчат доставчиците на аеронавигационно обслужване и/или ползвателите на въздушното пространство да подкрепят положителните промени при осигуряването на аеронавигационно обслужване, като например увеличаване на капацитета, намаляване на закъсненията и устойчиво развитие при поддържане на оптимално равнище на безопасност. [Изм. 110]

10.  Комисията приема мерки за определяне на подробностите на процедурата за прилагане на параграфи от 1 до 9. Комисията може да предложи финансови механизми, за да се подобри синхронизацията на въздушните и наземните капиталови разходи, свързани с внедряването на технологиите SESAR. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. [Изм. 111]

Член 14

Преглед на съответствието с членове 12 и 13

1.  Комисията, в сътрудничество със държавите членки, осигурява редовен преглед на съответствието с принципите и правилата, посочени в членове 12 и 13. Комисията предприема стъпки за установяването на необходимите механизми за използване на опита на Евроконтрол и споделя резултатите от прегледа с държавите членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство.

2.  По искане на една или повече държави членки или по своя собствена инициатива Комисията разглежда специфичните мерки, приети от националните власти във връзка с прилагането на членове 12 и 13 по отношение на определянето на разходите и таксите. Без да се засяга член 32, параграф 1, Комисията споделя резултатите от разследването с държавите членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство. В срок от два месеца след получаване на такова твърдение, след изслушване на съответната държава членка Комисията решава дали членове 12 и 13 са били спазени и дали мярката може да продължи да се прилага. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултации, посочена в член 27, параграф 2.

Член 14а

Изпълнение на Генералния план за УВД

Изпълнението на Генералния план за УВД се координира от Комисията. Управителният орган на мрежата, ОПЕ и управителният орган по въвеждането допринасят за изпълнението на Генералния план за УВД в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. [Изм. 112]

Член 14б

Комисията приема мерки, които уреждат управлението на изпълнението на Генералния план за УВД, включително определяне и избор на отговорна организация на управленско равнище (управителен орган по въвеждането). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3. [Изм. 113]

Член 14в

Управителният орган по въвеждането препоръчва на Комисията обвързващи срокове за въвеждане и подходящи коригиращи действия при забавено изпълнение. [Изм. 114]

Член 15

Съвместни проекти

1.  Изпълнението на Генералния план за УВД може да бъде подпомогнато от съвместни проекти. Тези проекти подпомагат постигането на целите на настоящия регламент за подобряване на ефективността на европейската авиационна система в ключови области като например капацитет, ефективност на полетите и разходите, както и устойчивост на околната среда, в рамките на първостепенните цели, свързани с безопасността. Съвместните проекти имат за цел да въведат функции на УВД своевременно, координирано и синхронизирано функции на УВД за с оглед на постигане на съществените оперативни промени, определени в Генералния план за УВД, включително определяне на най-подходящото географско измерение, най-подходящата насочена към ефективност структура на проектите и най-подходящия подход към предоставяне на услугите, които да се прилагат от управителния орган по въвеждането. Където е приложимо, с изготвянето и изпълнението на общите проекти се цели постигането на набор от основни оперативно съвместими способности, които да съществуват във всички държави членки. [Изм. 115]

2.  Комисията може да приема мерки за изграждане на управлението на съвместни проекти и определянето на стимули за тяхното реализиране. Органът, управляващ въвеждането на общи проекти, е същият орган като този, който отговаря за изпълнението на основната линия на Генералния план за УВД. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. Тези мерки не засягат допълват механизмите за изпълнението на проектите, засягащи функционални блокове въздушно пространство, съгласно договореното между страните във връзка с тези блокове. [Изм. 116]

3.  Комисията може да приема съвместни проекти за мрежови функции, които са от особено значение за подобряване на цялостното функциониране на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в Европа, като определи функции на УВД, които са готови за въвеждане, както и график и географски обхват за въвеждането им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3 Съвместните проекти могат да се считат за отговарящи на условията за финансиране от Съюза в рамките на многогодишната финансова рамка. За тази цел и без да се засяга компетентността на държавите членки да решават относно използването на техните финансови средства, Комисията провежда независим анализ на разходите и ползите, както и подходящи консултации с държавите членки и със съответните заинтересовани страни, в съответствие с член 28, като проучва всички подходящи средства за финансиране на тяхното изпълнение. Допустимите разходи за изпълнението на общи проекти се възстановяват в съответствие с принципите на прозрачност и недискриминация.

3a.  Съвместните проекти са средството за прилагане по координиран и своевременен начин на разработените от проекта SESAR оперативни подобрения. По този начин те допринасят в решителна степен за постигането на целите за целия Съюз. [Изм. 117]

Член 16

Функционални блокове въздушно пространство

1.  Държавите членки предприемат всички необходими мерки за осигуряване създаването и въвеждането на оперативни функционални блокове въздушно пространство на базата на интегрираното осигуряване на аеронавигационно обслужване на въздушното движение с оглед постигане на изисквания капацитет и ефективност на мрежата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе, поддържане на високо равнище на безопасност и принос за цялостната ефективност на системата за въздушен транспорт, както и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. [Изм. 118]

2.  Функционалните блокове въздушно пространство при възможност се създават на базата на промишлени партньорства между доставчиците на аеронавигационно обслужване, по-специално във връзка с предоставянето на помощни услуги съгласно член 10. Промишлените партньорства може да поддържат един или повече функционални блокове въздушно пространство или части от тях с цел оптимизиране на ефективността. [Изм. 119]

3.  Държавите членки, както националните органи за въздухоплаване и доставчиците на аеронавигационно обслужване си сътрудничат във възможно най-пълна степен, за да се осигури спазване на настоящия член. При необходимост сътрудничеството може да обхваща и доставчици също националните органи за въздухоплаване и доставчиците на аеронавигационно обслужване на въздушно движение от трети държави, които участват във функционалните блокове въздушно пространство. [Изм. 120]

4.  Функционалните блокове въздушно пространство, по-специално:

а)  се придружават от досие по безопасността;

б)  се проектират така, че да бъдат извлечени максимални синергии от промишлени полезни взаимодействия от браншови партньорства, за да се постигнат и при възможност надхвърлят целите за ефективност, поставени съгласно член 11; [Изм. 121]

в)  позволяват оптимално и гъвкаво използване на въздушното пространство, като се отчитат потоците въздушно движение; [Изм. 122]

г)  осигуряват съгласуваност с европейската трасова мрежа, установена в съответствие с член 17;

д)  са обосновани от своята обща добавена стойност, включително оптималното използване на технически и човешки ресурси на базата на анализ на разходите и ползите;

е)  когато е приложимо, осигуряват плавно и гъвкаво прехвърляне на отговорността за контрола на въздушното движение между органите за обслужване на въздушното движение;

ж)  осигуряват съвместимост между различните конфигурации на въздушното пространство;

з)  са съобразени с условията, произтичащи от регионални споразумения, сключени в рамките на ИКАО;

и)  са съобразени с регионалните споразумения, които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент, и особено с тези, които включват участието на трети европейски държави;

иa)  консолидират доставката на инфраструктура за УВД и целят повишаване на оперативната съвместимост на съществуващото оборудване; [Изм. 123]

иб)  улесняват съгласуваността с целите за ефективност в целия Съюз. [Изм. 124]

Изискванията на параграф 4, букви в), г) и ж) се спазват съгласно оптимизацията на проектирането на въздушното пространство, извършена от управителния орган на мрежата, както е посочено в член 17.

5.  Изискванията на настоящия член могат да бъдат изпълнени чрез участието на доставчици на аеронавигационно обслужване в един или повече функционални блокове въздушно пространство.

6.  Оперативен функционален блок въздушно пространство във въздушно пространство под отговорността на повече от една държава членка се създава със съвместно определяне от всички държави членки както и при необходимост, трети държави, които имат отговорност за част от въздушното пространство, включено във функционалния блок въздушно пространство.[Изм. 126]

Съвместното определяне, с което се създава функционален блок въздушно пространство, съдържа необходимите разпоредби за начина, по който блокът може да бъде променян, и за начина, по който държава членка или трета държава може да се оттегли от блока, включително и преходни договорености.

7.  Държавите членки уведомяват Комисията за създаването на функционални блокове въздушно пространство. Преди уведомяването на Комисията относно създаването на един функционален блок въздушно пространство съответните държаваичленки предоставят на Комисията, на останалите държави членки и на други заинтересовани страни достатъчно информация и им предоставят възможност да представят своите коментари.

8.  Когато възникнат трудности между две или повече държави членки по отношение на функционален блок извън националните граници във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на тези държави членки, засегнатите държави членки могат съвместно да отнесат въпроса към Комитета за единно небе и да поискат становище. Становището се адресира до засегнатите държави членки. Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, държавите членки вземат предвид това становище, за да намерят решение на спорните въпроси.

9.  След като получи уведомленията от държавите членки, посочени в параграфи 6 и 7, Комисията извършва оценка на изпълнението от всеки функционален блок въздушно пространство на изискванията, посочени в параграф 4, и представя тези резултати за разисквания пред държавите членки. Ако Комисията установи, че един или повече функционални блокове въздушно пространство не отговарят на изискванията, тя започва диалог със съответните държави членки с цел постигане на съгласие относно мерките, необходими за коригиране на положението.

10.  Комисията може да приема подробни мерки относно съвместното определяне на доставчиците на обслужване на въздушното движение, посочени в параграф 6, като определи условията за подбора на доставчици, периода на определяне, договореностите за надзор, наличието на предоставяните услуги и споразуменията за отговорност. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.

11.  Комисията може да приема мерки относно информацията, която държавите членки, посочени в параграф 6, трябва да предоставят. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 27, параграф 3. Разпоредбите на настоящия параграф не засягат никои от договореностите за ФБВП, съществуващи към датата на влизане в сила на настоящия регламент, доколкото тези договорености изпълняват и където е възможно, надвишават целите за ефективност, определени съгласно член 11. [Изм. 127]

Член 16a

Браншови партньорства

1.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да си сътрудничат за създаване на браншови партньорства, по-специално във връзка с предоставянето на услуги за подпомагане в съответствие с член 10. Браншовите партньорства могат да подкрепят един или повече функционални блокове въздушно пространство или части от тях с цел максимална ефективност.

2.  Комисията и държавите членки полагат всички усилия, за да се гарантира премахването на всякакви пречки за партньорства между доставчиците на аеронавигационно обслужване, вземайки под внимание по-специално въпросите за отговорността, моделите за таксуване и пречките пред оперативната съвместимост. [Изм. 128]

Член 17

Проектиране и управление на мрежата

1.  Мрежовите услуги за управление на въздушното движение (УВД) позволяват оптимално и гъвкаво използване на въздушното пространство и осигуряват използване на предпочитаните от ползвателите на въздушното пространство траектории, като същевременно позволяват максимален достъп до въздушното пространство и аеронавигационното обслужване. Тези мрежови услуги са насочени към подпомагане на инициативи на национално равнище и на равнището на функционални блокове въздушно пространство и се изпълняват по начин, който зачита разделянето на регулаторни и оперативни задачи. [Изм. 129]

2.  За да бъдат постигнати целите, посочени в параграф 1, и без да се засягат отговорностите на държавите членки по отношение на национални трасета и структури в областта на въздушното пространство, Комисията осигурява изпълнението на следните услуги под отговорността на координирането на следните функции и услуги от управителен орган на мрежата: [Изм. 130]

а)  проектиране на европейската трасова мрежа;

б)  координиране на оскъдните ресурси в рамките на честотните ленти за нуждите на авиацията, използвани от общото въздушно движение, по-специално на радиочестоти, както и координиране на радарните кодове на транспондера;

в)  централна функция на управлението на потока на въздушното движение;

г)  предоставяне на портал за аеронавигационна информация съгласно член 23;

д)  оптимизация на проектирането на въздушното пространство, включително сектори въздушно пространство и структури въздушно пространство в зоните по маршрута и в зоната на летището, в сътрудничество с доставчиците на аеронавигационно обслужване и на функционалните блокове въздушно пространство, посочени в член 16; [Изм. 131]

е)  централна координационна функция при кризи в авиацията.

Функциите и услугите, изброени в настоящия параграф, не налагат приемане на задължителни мерки от общ характер или упражняване на политическа свобода на действие. Те вземат под внимание предложения, утвърдени на национално равнище и на равнище функционални блокове въздушно пространство. Те се изпълняват в координация с военни органи съобразно договорените процедури относно гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 132]

Комисията може, в съответствие с посочените в параграф 4 правила за прилагане, да определи Евроконтрол или друг безпристрастен и компетентен орган, който да изпълнява задачите, на управителен орган на мрежата. Посочените задачи се изпълняват безпристрастно и при разходна ефективност и се извършват от името на Съюза, държавите членки и заинтересованите страни. Те подлежат на съответно управление, което признава разликата в отговорностите, свързани с предоставяне на услуги и регулиране, като се отчитат нуждите на цялата мрежа на УВД и с активното участие на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване. До 1 януари 2020 г. 2016 г. Комисията определя управителен орган на мрежата — самостоятелен доставчик на услуги, който при възможност е учреден като браншово промишлено партньорство. [Изм. 133]

3.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 26, за да добавя услуги към списъка на услугите, посочени в параграф 2 с цел да го приспособява към техническия и оперативен напредък по отношение на централизираното предоставяне на помощни услуги.

4.  Комисията приема подробни правила относно :

а)  координирането и хармонизирането на процеси и процедури с цел повишаване на ефикасността на управление на аеронавигационните честоти, включително разработването на принципи и критерии;

б)  централната функция за координация за ранното установяване и удовлетворяване на потребностите от честоти в лентите, определени за европейското общо въздушно движение, с цел подпомагане на проектирането и експлоатацията на европейската авиационна мрежа;

в)  допълнителни услуги, свързани с мрежата, според определеното в генералния план за УВД;

г)  подробни разпоредби за намиране на решения в сътрудничество между държавите членки, доставчиците на аеронавигационно обслужване и функцията по управление на мрежите за задачите, посочени в параграф 2;

д)  подробни разпоредби за управление от страна на управителния орган на мрежата, включващи всички оперативни заинтересовани страни;

е)  разпоредбите за консултиране със съответните заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, както на национално, така и на европейско равнище; и

ж)  в рамките на радиоспектъра, определен за нуждите на общото въздушно движение от Международния съюз по телекомуникации, разпределяне на задачи и отговорности между функцията по управление на мрежата и органите за управление на национални честоти, като се гарантира, че услугите по управление на националните честоти продължават да изпълняват задачите за честоти, които не оказват влияние върху мрежата. За случаите, при които се оказва влияние върху мрежата, органите за управление на национални честоти сътрудничат на субектите, които носят отговорност за функцията по управление на мрежата, с цел оптимизиране на използването на честоти.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.

5.  Други аспекти на дизайна проектирането на въздушното пространство, различни от посочените в параграфи параграф 2 и параграф 4, буква в), се разглеждат на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство. Процесът отчита нарастването изискванията и сложността на трафика, националните и местните планове за ефективност или плановете за ефективност на функционални блокове въздушно пространство, и включва задълбочена консултация със съответните ползватели на въздушното пространство или съответните групи, представляващи ползватели на въздушното пространство и по целесъобразност военни власти. [Изм. 134]

Член 18

Отношения между доставчиците на обслужване

1.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да се възползват от обслужването, предоставяно от други доставчици на аеронавигационно обслужване, които са сертифицирани или декларирани в Съюза.

2.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване формализират своите работни взаимоотношения чрез писмени споразумения или чрез равностойни правни договорености, в които се посочват специфичните задължения и функции, приети от всеки доставчик и позволяващи обмен на оперативни данни между всички Доставчиците на аеронавигационно обслужване дотолкова, доколкото това засяга общия въздушен трафик. Тези мерки ще бъдат съобщени на съответния национален орган за надзор.

3.  В случаите, когато се касае за осигуряване на аеронавигационно обслужване, се изисква одобрението на съответните държави членки.

Член 19

Отношения със заинтересованите лица

Доставчиците на аеронавигационно обслужване установяват консултационни механизми за допитване до съответните групи ползватели на въздушното пространство и летищни оператори по всички важни въпроси, свързани с предоставяното обслужване и стратегическите инвестиционни планове, по-специално за аспекти, изискващи синхронизация между внедряването на въздушното и наземното оборудване, или съответни промени в конфигурацията на въздушното пространство, които ги засягат. Ползвателите на въздушното пространство се включват в процеса на одобрение на плановете за стратегически инвестиции. Комисията приема мерки за определяне на условията за консултации и приобщаването на ползвателите на въздушното пространство към одобряването на инвестиционните изготвянето на стратегическите инвестиционни планове, с оглед да се гарантира тяхното съответствие с Генералния план за УВД и общите проекти, посочени в член 15 планове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. [Изм. 135]

Без да се засяга ролята на Комитета за единно небе, Комисията създава консултативна експертна група за човешкия фактор, в която участват социалните партньори на европейското УВД и други експерти от представителни органи на специализирания персонал. Ролята на тази група e да консултира Комисията относно взаимодействието между дейностите и човешкия фактор в сектора на УВД. [Изм. 136]

Член 20

Отношения с военните органи

В контекста на общата транспортна политика държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да осигурят сключването или подновяването на писмени споразумения между компетентните граждански и военни органи или на еквивалентни правни споразумения по отношение на управлението на конкретни блокове въздушно пространство.

Член 21

Прозрачност на сметките

1.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване, независимо от техния режим на собственост или тяхната юридическата форма, изготвят, представят за одит и публикуват своите финансови отчети. Тези отчети отговарят на международните счетоводни стандарти, приети от Съюза. Ако поради правното положение на доставчика на аеронавигационно обслужване не е възможно да се постигне пълно съответствие с международните счетоводни стандарти, доставчикът прави всичко възможно, за да постигне исканото съответствие в максимално висока степен.

Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че доставчиците на аеронавигационно обслужване постигат съответствие с изискванията на настоящия член най-късно до 1 юли 2017 г. [Изм. 137]

2.  Във всички случаи доставчиците на аеронавигационно обслужване публикуват годишен отчет и редовно са подлагани на независим одит.

3.  Когато предоставят пакет от услуги, доставчиците на аеронавигационно обслужване определят и разкриват разходите и приходите, произтичащи от аеронавигационно обслужване, с разбивка в съответствие със схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване, посочена в член 12, а когато е подходящо водят консолидирани сметки за други услуги, които не са свързани с аеронавигационно обслужване, както би се изисквало, ако въпросните услуги се предоставяха от други предприятия.

4.  Държавите членки определят компетентните органи, които имат право на достъп до сметките на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване в границите на въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност.

5.  Държавите членки могат да приложат преходните разпоредби на член 9 от Регламент (ЕO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(18) спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване, които попадат в обхвата на посочения регламент. [Изм. 138]

Член 22

Достъп до данните и тяхната защита

1.  Доколкото това засяга общия въздушен трафик, съответните оперативни данни се обменят в реално време между всички доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища, за да се улеснят техните оперативни нужди. Данните се използват само за оперативни цели.

2.  Съответните органи, сертифицираните или декларирани доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата имат достъп до оперативните данни на недискриминативна основа.

3.  Сертифицираните или декларирани доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата установяват стандартни условия за достъп до своите оперативни данни, различни от указаните в параграф 1. Националните органи за надзор одобряват тези стандартни условия. Комисията може да определи мерки относно процедурите за обмен на данни и съответния тип данни във връзка с тези условия на достъп и тяхното одобрение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.

ГЛАВА IV

ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО

Член 23

Електронна аеронавигационна информация

1.  Без да засяга публикуваната от държавите членки аеронавигационна информация и по начин, който е в съответствие с тази публикация, Комисията в сътрудничество с управителния орган на мрежата осигурява наличието на електронна аеронавигационна информация с високо качество, представена по хармонизиран начин и отговаряща на изискванията на всички заинтересовани потребители по отношение на качеството и навременността на данните.

2.  По смисъла на параграф 1, Комисията осигурява разработването на аеронавигационна информационна инфраструктура за целия Съюз под формата на електронен интегриран портал за брифинг с неограничен достъп за заинтересованите субекти. Тази инфраструктура включва достъп до и предоставяне на изискваните елементи от данни, които обхващат, но не се свеждат единствено до, аеронавигационна информация, информация, предоставяна от летищните аеронавигационни служби (ARO), метеорологична информация и информация за управлението на потоците въздушно движение.

3.  Комисията приема мерки за установяване и прилагане на портал за електронен брифинг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.

Член 24

Технологично развитие и оперативна съвместимост на управлението на въздушното движение

1.  Комисията приема подробни правила за насърчаването на технологичното развитие и оперативната съвместимост на управлението на въздушното движение, свързани с разработването и въвеждането на Генералния план за УВД. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3.

2.  По отношение на правилата, посочени в параграф 1 се прилага член 17, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 216/2008. Когато е необходимо, Комисията се обръща към АЕСВ с искане да включи тези правила в годишната работна програма, посочена в член 56 от същия регламент.

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 25

Адаптиране на приложенията

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове съгласно член 26 с цел да допълва или изменя изискванията за квалифицираните организации, изброени в приложение І и условията за издаване на сертификати на доставчици на аеронавигационно обслужване, изброени в приложение ІІ, за да отчете натрупания от националните органи за надзор опит в прилагането на тези изисквания и условия или развитието на системата за управление на въздушното движение по отношение на оперативната съвместимост и интегрираното предоставяне на аеронавигационно обслужване.

Член 26

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, се предоставя на Комисията за неопределен срок срок от седем години.

Комисията изготвя доклад във връзка с делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 139]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 27

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитет за единно небе, наричан по-нататък “Комитета” Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5 Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 28

Консултация на Комисията със заинтересованите страни

1.  Комисията установява механизъм за консултация на съюзно равнище за допитвания по въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, когато е целесъобразно. В консултацията участва специалният Комитет за секторен диалог, създаден съгласно Решение 98/500/EО на Комисията.

2.  Заинтересованите страни може да включват:

—  доставчици на аеронавигационно обслужване,

—  летищни оператори,

—  съответни ползватели на въздушното пространство или съответни групи, представляващи интересите на ползвателите на въздушното пространство,

—  военни власти,

—  производители на авиационно оборудване и техника, и

—  представителни органи на професионалните организации.

Член 29

Отраслов консултативен орган

Без да засяга ролята на Комитета и на Евроконтрол, Комисията създава „отраслов консултативен орган“, в който участват доставчиците на аеронавигационно обслужване, асоциациите на ползвателите на въздушното пространство, операторите на летища, производителите на авиационно оборудване и техника и професионалните представителни органи. Ролята на този орган е единствено да консултира Комисията по въвеждането на Единното европейско небе.

Член 30

Отношения с трети държави

Съюзът и неговите държави членки се стремят към и подкрепят разширяването на Единното европейско небе спрямо държави, които не са членки на Европейския съюз. За тази цел те полагат усилия в рамките на споразумения, сключени със съседни трети държави, или в контекста на съвместното определяне на функционални блокове въздушно пространство или споразумения за мрежови функции, в подкрепа на постигането на целите на настоящия регламент в тези държави.

Член 31

Подпомагане от външни организации

Комисията може да поиска съдействие от външен орган за изпълнение на задачите съгласно настоящия регламент.

Член 32

Поверителност

1.  Националните органи за надзор въздухоплаване, действайки в съответствие с националното си законодателство, и Комисията нямат право да разкриват информация от поверителен характер, по-специално информация относно доставчиците на аеронавигационно обслужване ДАНО, техните делови отношения или техните разходни компоненти. [Изм. 140]

2.  Параграф 1 не засяга правото за разкриване на информация от националните органи за надзор въздухоплаване или от Комисията, когато това е от основно значение за изпълнение на техните задължения, като в тези случаи разкриването на информация е пропорционално и е във връзка с легитимните интереси на доставчиците на аеронавигационно обслужване ДАНО, ползвателите на въздушното пространство, летищата или други заинтересовани страни за запазване на тяхната търговска тайна. [Изм. 141]

3.  Информация и данни, които се предоставят съгласно схемата за таксуване, посочена в член 12, се оповестяват публично.

Член 33

Санкции

Държавите членки предвиждат правила за санкции и механизми за обезщетяване, налагани за нарушаване на настоящия регламент, по-специално от страна на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване и вземат всички необходими мерки да гарантират прилагането им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. [Изм. 142]

Член 34

Преглед и методи за оценка на въздействието

1.  Комисията прави периодичен преглед на прилагането на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент и на Съвета в края на всеки референтен период, предвиден в член 11, параграф 5, буква г). Когато е оправдано за тази цел, Комисията може да изиска от държавите членки информация от значение за прилагането на настоящия регламент.

2.  Докладите съдържат оценка на резултатите, постигнати чрез предприетите действия в съответствие с настоящия регламент, включително съответната информация за разработките в сектора и по-специално относно икономическите, социалните аспекти и тези, свързани с околната среда, наемането на работна сила и технологическите аспекти, както и относно качеството на обслужване в светлината на първоначалната цел и от гледна точка на бъдещите нужди.

Член 35

Защита

Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на мерки от дадена държава членка до степента, до която те са необходими за защита на основните интереси на политиката за сигурност и защита. Такива мерки са по-специално мерките, които са императивни:

a)  за наблюдение на въздушното пространство, което е под отговорността на страната членка в съответствие със споразуменията на ИКАО за регионално въздухоплаване, включително възможността за откриване, идентифициране и оценяване на всички въздухоплавателни средства, които използват това въздушно пространство по отношение защита безопасността на полетите и предприемане на действия за осигуряване на сигурност и защита,

б)  в случай на сериозни международни безредици, които засягат поддържането на реда и законността,

в)  в случай на война или сериозно международно напрежение, създаващо опасност от война,

г)  за изпълнение на международните задължения на държава членка във връзка с поддържането на мира и международната сигурност,

д)  за провеждането на военни операции и учения, включително необходимите възможности за ученията.

Член 36

Агенция на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ)

При прилагане на настоящия регламент държавите членки и Комисията, съобразно съответните им функции, предвидени от настоящия регламент, координират действията си по целесъобразност с АЕСВ.

Член 37

Отмяна

Регламенти (ЕО) № 549/2004, 550/2004, 551/2004 и № 552/2004 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІІІ.

Член 38

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КВАЛИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ

1.  Квалифицираните организации трябва:

—  да имат възможност документално да докажат обширен опит при оценяване на обществени и частни предприятия и фирми, работещи в областта на въздушния транспорт и по-специално доставчици на аеронавигационно обслужване, както и в други сходни области, включени в настоящия регламент,

—  да имат подробно упътване и правила за периодичните проверки на горепосочените предприятия и фирми, които да бъдат публикувани и постоянно актуализирани и усъвършенствани чрез програми за проучвания и разработки,

—  да не бъдат контролирани от доставчици на аеронавигационно обслужване, органи за управление на летища или други органи, пряко ангажирани в предоставянето на аеронавигационно обслужване или в обслужването на въздушния транспорт,

—  да разполагат със значителен технически, управленски, поддържащ и проучвателен персонал, достатъчен за задачите, които трябва да бъдат изпълнени,

—  да сключат застраховка за отговорност, освен ако тяхната отговорност не е поета от държавата членка в съответствие с националното законодателство или ако самата държава членка не е пряко отговорна за инспекциите.

Квалифицираната организация, нейният директор и персоналът, отговорни за извършване на проверките, не могат да участват пряко или като упълномощени представители при проектирането, производството, продажбите или поддръжката на съставни елементи или системи, както и при тяхната експлоатация. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя или конструктора.

Квалифицираната организация трябва да извършва проверките с възможно най-голяма професионална почтеност и с възможно най-голяма техническа компетентност, като върху нея не трябва да се оказва натиск или да се предлагат стимули, особено финансови, което би могло да повлияе върху преценката ѝ или резултатите от нейната инспекция, като по-специално не трябва да се допуска влияние от страна на хора или група от хора, които са заинтересовани от резултатите от проверките.

2.  Персоналът на квалифицираната организация трябва:

—  да има добро техническо и професионално обучение,

—  да познава в задоволителна степен изискванията за инспекциите, които извършва, както и адекватен опит при изпълнение на такава дейност,

—  да може да съставя декларации, документи и доклади, за да докаже, че инспекциите са били проведени.

—  да бъде гарантирано безпристрастен. Възнаграждението на този персонал не трябва да зависи от броя на извършените инспекции или от получените от инспекциите резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ, ПРИЛАГАНИ СПРЯМО СЕРТИФИКАТИТЕ

1.  В сертификатите се посочват:

а)  националният орган за надзор въздухоплаване, който е издал сертификата; [Изм. 143]

б)  заявителят (име и адрес);

в)  сертифицираните услуги;

г)  становище за съответствие на заявителя с общите условия, както е посочено в член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008;

д)  дата на издаване и срок на валидност на сертификата.

2.  Допълнителни условия, приложени спрямо сертификатите, могат да бъдат свързани с:

а)  недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство и изисквано равнище на тези услуги, включително равнище на безопасност и на оперативна съвместимост;

б)  оперативните спецификации за определени услуги;

в)  периода от време, до който услугите трябва да бъдат предоставени;

г)  различните видове оперативно оборудване, което трябва да се използва за определени услуги;

д)  ограничаване на операциите по обслужване, различни от операциите, които са свързани с осигуряването на аеронавигационно обслужване;

е)  договори, споразумения или други ангажименти между доставчика на аеронавигационно обслужване и трета страна, които засягат услугата (услугите);

ж)  предоставяне на информация, която разумно се изисква за проверка на съответствието на услугите с общите изисквания, включително планове, финансова и оперативна информация, както и големи промени в типа и/или обхвата на предоставяните аеронавигационни услуги;

з)  други правни условия, които не са специфични за аеронавигационното обслужване като условия, свързани с временното или окончателното прекратяване на действието на сертификата.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

(1) Все още не е публикувано в Официален вестник. (2) Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (3) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1. (4) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10. (5) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20. (6) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26. (7) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 9. (8) ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 27. (9) ОВ L 95, 9.4.2009 г., стр.41. (10) OВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1. (11) OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (12) OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. (13) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1. (14) ОВ C 179, 1.8.2006 г., стр. 2. (15) ОВ L 95, 9.4.2009 г., стр.41. (16) ОВ L 64, 2.3.2007 г., стр.1. (17) Евроконтрол е учреден от Международната конвенция от 13 декември 1960 г. за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването, изменена с протокола от 12 февруари 1981 г. и преразгледана с протокола от 27 юни 1997 г. (18) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр.1.