Европейският парламент,

—  като взе предвид началото на Източното партньорство, поставено в Прага на 7 май 2009 г.,

—  като взе предвид започването на дейността на Парламентарната асамблея „Евронест“ на 3 май 2011 г. през 7‑ия законодателен мандат на Европейския парламент,

—  като взе предвид свикването на Форума за гражданско общество на Източното партньорство и постиженията му до момента, включително препоръките и другите документи, разработени в рамките на петте работни групи или на проведените ежегодни събрания, т.е. в: Брюксел, Белгия, 16—17 ноември 2009 г.; Берлин, Германия, 18—19 ноември 2010 г.; Познан, Полша, 28—30 ноември 2011 г.; Стокхолм, Швеция, 28—30 ноември 2012 г.; и Кишинев, Молдова, 4—5 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид свикването от Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), чиято първа среща се проведе на 8 септември 2011 г. в Познан, Полша, и изработените досега от CORLEAP становища,

—  като взе предвид заключенията на срещата на високо равнище, проведена във Варшава на 29—30 октомври 2011 г.,

—  като взе предвид заключенията на срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс на 28—29 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2003 г., озаглавено „Разширена Европа — съседни страни: Нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104), от 12 май 2004 г., озаглавено „Европейска политика за съседство — Стратегически документ“ (COM(2004)0373), от 4 декември 2006 г., озаглавено „Укрепване на Европейската политика за съседство“ (COM(2006)0726), от 5 декември 2007 г., озаглавено „Силна европейска политика за съседство“ (COM(2007)0774), от 3 декември 2008 г., озаглавено „Източно партньорство“ (COM(2008)0823), и от 12 май 2010 г., озаглавено „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г., озаглавено „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013)0004), и от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 26 юли 2010 г. и 20 юни 2011 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС) и от 18—19 ноември 2013 г. относно Източното партньорство, както и заключенията на Съвета по външни работи (търговия) от 26 септември 2011 г. и на Европейския съвет от 7 февруари 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г. относно Източното партньорство,

—  като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 май 2012 г., озаглавени „Източно партньорство: Пътна карта за срещата на високо равнище през есента на 2013 г.“ (JOIN(2012)0013) и „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (JOIN(2012)0014) и придружаващите ги съвместни работни документи на службите на Комисията от 20 март 2013 г. („Регионални доклади“, SWD(2013)0085 и 0086),

—  като взе предвид съвместното комюнике на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС - търсене на по-ефективен подход” (COM(2011)0886),

—  като взе предвид регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство 2014—2020 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея „Евронест“ от 28 май 2013 г. за енергийната сигурност в контекста на енергийния пазар и хармонизацията между партньорите от Източна Европа и държавите от ЕС (2013/C 338/03),

—  като взе предвид резолюциите си от 23 октомври 2013 г. относно „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство ‐ позицията на ЕП относно докладите за осъществения напредък през 2012 г.“(1), от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(2) и от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство - Източното измерение(3),

—  като взе предвид позицията си от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност,(4)

—  като взе предвид позицията си от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(6),

—  като взе предвид ежегодните си резолюции относно годишните доклади за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в това отношение, и особено за последните, които се отнасят до развитието в южните и източните съседи на ЕС, а именно: своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(7); своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(8); и своята резолюция от 11.12.13 относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(9);

—  като взе предвид препоръката си от 29 март 2012 г. към Съвета за условията за евентуално създаване на Европейски фонд за демокрация (EED)(10), както и за свикването му през 2012 г., и започването на пълноценната дейност на EED през 2013,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека(11),

—  като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(13),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7‑0157/2014),

A.  като има предвид, че европейската политика за съседство (ЕПС), в частност Източното партньорство (ИП), се основават на общност от ценности и споделен ангажимент по отношение на международното право и основните ценности, както и принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава, пазарната икономика, устойчивото развитие и доброто управление; като има предвид, че ИП има за цел да разпростира, споделя и насърчава ценностите и принципите, които служат за основа на ЕС, в частност мира, приятелството, солидарността и просперитета, с цел да допринесе за изграждането и консолидирането на солидни демокрации, осъществяването на икономически растеж и управляването на трансграничните връзки, с оглед ускоряване на политическото асоцииране на страните от партньорството към ЕС, както и икономическото им интегриране към него; като има предвид, че на срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, всички участници отново потвърдиха ангажимента си към прилагането на тези водещи принципи;

Б.  като има предвид, че разширяването на ЕС приближи Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус до ЕС, поради което тяхната сигурност, стабилност и благоденствие имат все по-голямо въздействие върху тези в ЕС и обратно;

В.  като има предвид, че свободите, демократичните ценности и правата на човека могат да се развиват само в подходяща среда, която се характеризира с икономическа и социална стабилност, както и с национална и международна сигурност, което се доказва от самата история на ЕС;

Г.  като има предвид, че въпреки прилагането на основните принципи и цели на ЕПС за всички партньори, отношенията на ЕС с всеки един от партньорите му е уникално, а инструментите на ЕПС са съобразени, така че да служат на всяко от тези отношения;

Д.  като има предвид, че срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, показа необходимостта от обмисляне на политики на ЕС, насочени към източните партньори;

Е.  като има предвид, че ИП е насочено към източно европейски държави съобразно тълкуването на членове 8 и 49 от Договорите; като има предвид, че то следва да подкрепя демократичните преходи и процес на реформа, както и че е отговор на европейските стремежи на обществата на държавите партньори;

Ж.  като има предвид, че държавите от Източното партньорство имат дълбоко вкоренени европейски стремежи и все още са в процес на труден преход към демократична система, основаваща се на принципите на правовата държава и на спазването на правата на човека и гражданските свободи, след десетилетия на съществуване в рамките на СССР; като има предвид, че в някои държави от Източното партньорство е налице липса на консенсус по въпроса за европейското им бъдеще;

З.  като има предвид, че настоящият импулс в отношенията с източните партньори следва да се използва за насърчаване на народите на държавите от Източното партньорство да се стремят към по-нататъшни демократични реформи; като има предвид, че точно това е целта на асоциирането с ЕС и тя следва да бъде преследвана независимо от настоящите спънки в някои държави от Източното партньорство;

И.  като има предвид, че Източното партньорство следва да насърчава политическата, икономическата, геополитическата сигурност, социалните и културните измерения на сътрудничеството;

Й.  като има предвид, че Европейският инструмент за съседство е основният инструмент за предоставяне на подкрепа и помощ от Съюза на държавите от Източното партньорство; като има предвид, че той отразява диференциацията и подхода „повече за повече“ и предоставя значителни финансови стимули на съседните държави, които извършват демократични реформи;

К.  като има предвид, че държавите от Източното партньорство все още се стремят към политическо развитие, и партньорството, предложено от ЕС, се основава на собствената им политическа воля, но не е достатъчна движеща сила за промяна и реформи въпреки ясните европейски стремежи на хората от държавите от Източното партньорство; като има предвид, че неотдавнашните развития в държавите от Източното партньорство, както и резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс, подчертават необходимостта от засилване на стратегическия характер на Източното партньорство и от полагане на засилени усилия за насърчаване и повишаване на осведомеността за взаимните ползи от споразуменията за асоцииране, като също така са показатели за това, че тези държави са все още изложение на силен натиск и изнудване от трети страни в суверенните си решения; като има предвид, че държавите от Източното партньорство трябва да са свободни и суверенни, за да упражняват напълно правото си за определяне на своето бъдеще, без да бъдат полагани на неправомерен външен натиск, заплахи или опити за сплашване; като има предвид, че всяка държава има суверенното право да се присъедини към която и да е международна организация или съюз и да определя собственото си бъдеще без каквото и да е външно влияние;

Л.  като има предвид, че неотдавнашните развития показаха, че политиката на ЕС за Източното партньорство се възприема погрешно от някои геополитически участници като игра с нулев резултат, и затова отрицателната им роля следва бъде взета предвид;

М.  като има предвид, че Източното партньорство по никакъв начин няма за цел нанасянето на вреда и възпрепятстването на отношенията с Руската федерация, а точно обратното — отворено е за развиване на взаимодействието с Москва с цел създаване на най-благоприятните условия за устойчивото развитие на общите съседни държави;

1.  Припомня целта на Източното партньорство, която е укрепването на политическата, икономическата и културната европейска интеграция на източните партньори, основана на взаимни ценности и на ангажимента към международното право, основните ценности, доброто управление и пазарната икономика и базираща се на споделена ангажираност и съвместна отговорност; приветства, във връзка с това, установяването на и работата, извършена от участниците в ИП − Парламентарната асамблея Евронест, форума на гражданското общество в рамките на ИП и CORLEAP, както и други инициативи като конгреса „Инициативни за Източна Европа“; при все това отбелязва, че неотдавнашните развития в някои страни от Източното партньорство насочиха вниманието към уязвимостта на политическия, икономическия и социалния процес на интеграция; подчертава, че е важно като средство за промяна да се ангажира по-широк кръг от обществото; насърчава по-често и по-ефективно включване на местните и регионалните власти, както и на парламентите, бизнес лидерите, гражданското общество, за да се създадат поддръжници за реформа, способни да влияят върху вземането на решения на национално равнище;

2.  Изразява загрижеността си относно факта, че Източното партньорство като цяло неотдавна беше поставено под сериозно съмнение от трети страни и призовава всички участници да се придържат към ангажиментите и задълженията си към проекта;

3.  Изтъква, че една европейска перспектива, включително правото на кандидатстване за членство в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз, биха могли да представляват движеща сила за осъществяване на реформи в тези държави и биха засилили още повече техния ангажимент към общи ценности и принципи като демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и доброто управление, както и че държавите от Източното партньорство, които са най-ангажирани със задълбочаване на отношенията с ЕС и желаят да предприемат и осъществят необходимите реформи на политическо и на икономическо равнище, следва да бъдат надлежно взети под внимание и подкрепени, като по този начин се създаде стимул за по-нататъшна европейска интеграция;

4.  Признава, че сега, повече от всякога, в полза на интеграцията с Европейския съюз, обществата на държавите от Източното партньорство се нуждаят от силна, проактивна и незабавна подкрепа от страна на ЕС, която следва да бъде предоставена чрез различни канали и сектори на политиките, вариращи от финансова помощ до схеми за визови облекчения;

5.  Счита, че проектът за Източното партньорство изисква задълбочена оценка на неговата ефективност, включително точна оценка на постигнатите успехи и неуспехи, както и по-нататъшно обмисляне, нов тласък и ясна визия за пътя напред, при същевременно съсредоточаване върху политическото сътрудничество и партньорство с обществата на държавите от Източното партньорство и върху целта за предоставяне на европейски възможности за тези общества; във връзка с това настоятелно приканва ЕС да се съсредоточи в частност върху инвестиране в незабавния напредък за гражданите и в този контекст да установи безвизови режими, да подкрепя младите хора и бъдещите лидери, както и да отдава по-голямо внимание на оправомощаването на гражданското общество; подчертава значението на енергийния, транспортния и научноизследователския сектор за обхвата на европейската интеграция на държавите от Източното партньорство;

6.  Счита, че резултатът от срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, подчертава необходимостта от засилване на стратегическия характер на Източното партньорство; във връзка с това препоръчва гъвкаво използване на инструментите, с които разполага ЕС, като например макроикономическа помощ, облекчаване на визовите режими, проекти за повишаване на енергийната сигурност и за икономическа модернизация, както и бързо прилагане на либерализацията на визовия режим в съответствие с европейските ценности и интереси;

7.  Призовава Европейската комисия да изготви зелена книга за бъдещето на Източното партньорство след срещата във Вилнюс;

8.  Призовава Комисията и ЕСВД да обмислят поуките, извлечени от неотдавнашните оценки на Източното партньорство, при определянето на двустранните и многостранните приоритети на Съюза, както и при финансирането по ЕИС;

9.  Счита, че процесите на преход към демокрация, основаващи се на принципа на правовата държава и спазването на правата на човека и основните свободи, са ключови за изграждането на силно и дълготрайно партньорство с държавите от Източното партньорство;

10.  Подчертава важната роля на гражданското общество в процесите на преход и реформи и на политическия диалог в държавите от Източното партньорство; призовава ЕС да засили сътрудничеството с гражданското общество и да му предоставя подкрепа чрез набор от различни инструменти за финансиране;

11.  Приветства средствата, предоставени през 2013 г. по Програмата за интеграция и сътрудничество за Източното партньорство (EaPIC) (по линия на Европейския инструмент за съседство и партньорство), разпределени между Молдова, Грузия и Армения като допълнителни средства за държавите от Източното партньорство, които осъществяват напредък в реформите за силна демокрация и човешки права;

12.  Приветства предложението на Европейската комисия да разреши безвизовото пътуване в Шенгенското пространство за гражданите на Молдова; изтъква, че либерализацията на визите следва да бъде приоритет, и призовава към повече усилия в тази област; отбелязва във връзка с това, че либерализирането на визовия режим е само един от редица процеси, насочени към по-голямото сближаване на обществата, и че са необходими повече усилия в тази област, особено по отношение на развиването на сътрудничеството в областта на образованието, науката, културата и спорта; подчертава, че предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейности и работа по програми „au pair“ е инструмент, който ще има голямо въздействие в областта на образованието и културата; призовава за бързо приемане на тази директива, която предлага дългосрочни визи и разрешения за пребиваване на граждани на трети държави за горепосочените цели;

13.  Подчертава значението на инвестирането в проекти за младите хора и бъдещите лидери чрез пълноценно използване на възможностите за отпускане на стипендии в рамките на програмата „Еразъм +“ с цел насърчаване на студентския и преподавателския обмен между държавите от Източното партньорство и държавите- членки на ЕС, чрез продължаване на финансовата подкрепа за Европейския хуманитарен университет в изгнание и създаване на университет на Източното партньорство и на Европейския черноморски колеж, които ще предоставят възможности за развитието на образователни програми на различни равнища, като си поставят за цел да формират бъдещите лидери от държавите от Източното партньорство и държавите членки на ЕС, както и по-нататъшно насърчаване на академични и образователни проекти, които вече са доказали своята стойност в тази област, като например Колежа на Европа;

14.  Настоятелно призовава да се организират повече училищни обмени между държавите членки на ЕС и държавите от Източното партньорство и счита, че следва да се предвиди специално финансиране за тази цел;

15.  Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в сферата на младите хора в рамките на „Младежкия прозорец на Източното партньорство“ на програмата „Младежта в действие“, като по този начин се засилва активното гражданско участие на младите по Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)а, както и се развива солидарността и се насърчава толерантността сред младите хора; в тази връзка приветства проведената през октомври 2013 г. Младежка среща на високо равнище на Източното партньорство, улесняваща политическия диалог и установяването на контакти по интернет с вземащи решения лица и млади хора от ЕС и държавите от Източното партньорство;

16.  Счита, че трудностите при популяризирането и прилагането на Източното партньорство могат да бъдат преодолени чрез ребалансиран и засилен ангажимент на ЕС, който излиза извън политическия диалог, за да се намери решение и да се развиват също и социалната, икономическата и културната сфери; призовава ЕС да увеличи присъствието си в държавите партньори с помощта на по-интерактивни аудио-визуални средства и социалните медии в съответния местен език, за да достигне до цялото общество; призовава Комисията да подготви ясна стратегия за комуникация с обществеността в държавите от Източното партньорство, за да ѝ бъдат обяснени ползите от споразуменията за асоцииране, включително задълбочените и всеобхватни зони за търговия (ЗВЗТ), като инструменти за модернизиране на техните политически системи и техните икономики;

17.  Подчертава, че ЕС и източноевропейските партньори са изправени пред едни и същи политически предизвикателства по отношение на гарантирането на надеждни и безопасни енергийни доставки; припомня, че сътрудничеството в областта на енергийната сигурност е ясно определено като приоритет в Източното партньорство и ЕПС; припомня, че Договорът за създаване на енергийна общност полага основите за изграждането на изцяло интегриран регионален енергиен пазар, благоприятстващ растежа, инвестициите и стабилната регулаторна рамка; счита, че по-нататъшният напредък в интеграцията на газопреносните и електропреносните мрежи, включително реверсивните потоци в региона, е от съществено значение за постигане на целите на Енергийната общност; подчертава значението на по-голямото съсредоточаване върху консолидацията, подобряването и ефикасността на енергийния сектор като едно от основните условия за модернизация на икономиката, укрепването на енергийната сигурност и конкурентоспособността, както и разработването на енергийни стратегии в съответствие със задълженията на Европейската енергийна общност; призовава за продължаване на реформите на пазара на природен газ и електроенергия и за подходящ дял на енергията от възобновяеми източници в съответствие с политиките и стандартите на ЕС; признава, че енергийната зависимост на държавите от Източното партньорство от трети държави и неправилната диверсификация на доставките усложнява динамиката на европейската интеграция, в тази връзка напомня, че проекти като Южен поток увеличават зависимостта на ЕС от руски газ, и призовава Европейската комисия и държавите членки да ускорят проекти, които ще спомогнат за облекчаване на това състояние; призовава Комисията и Съвета да определят солидарността като основен принцип на енергийната общност, който се очаква да бъде спазван напълно от всички активни участници на пазара на ЕС;

18.  Призовава за добавяне на клауза за енергийна сигурност във всяко споразумение с държавите от Източното партньорство, за да се гарантира пълното зачитане на законодателството на ЕС в областта на вътрешния енергиен пазар, както и за включване на механизъм за ранно предупреждение в тези споразумения, за да се гарантира ранната оценка на потенциалните рискове и проблеми, свързани с транзита и доставките на енергия от трети държави, както и за установяването на обща рамка за взаимопомощ, солидарност и уреждане на спорове;

19.  Призовава за по-индивидуализиран подход към отделните държави партньори, включително чрез отчитане в по-голяма степен на тяхната специфична геополитическа уязвимост, като се прилагат принципите на диференциация и на „повече за повече“, но при наличието на цялостна координация; изразява твърдо убеждение, че дълбочината и обхватът на отношенията с всяка държава партньор следва да отразява нейната собствената европейска амбиция, ангажимент към общи ценности и напредък в привеждането в съответствие със законодателството на ЕС, което се оценява въз основа на ясни критерии и на нейните собствени заслуги; счита, че архитектурата на Източното партньорство трябва да бъде далновидна и гъвкава – институционално и концептуално – за да предостави дългосрочни стимули за всички партньори, включително и на най-напредналите, за по-нататъшно укрепване на отношенията с ЕС; наред с това счита, че Източното партньорство следва да се съсредоточи не само върху нормативните цели, но също така да достигне до гражданите чрез подход „отдолу-нагоре”, насочен към това ползите от бъдещото присъединяване да се затвърдят в общественото мнение; припомня, че развитието на партньорството ще зависи от напредъка и значителните усилия по отношение на спазването на правата на човека, реформата на съдебната система, реформите в публичната администрация, борбата срещу корупцията и засиленото участие на гражданите в публичното вземане на решения;

20.  Призовава Комисията да разглежда по-внимателно възможностите за облекчаване на търговските бариери, където е уместно, още преди подписването и прилагането на Зоните за свободна търговия, за да може обществата и предприятията на съответните държави от Източното партньорство да почувстват по-непосредствено икономически ползи от едно по-тясно сътрудничество с ЕС;

21.  Признава важността на приобщаването, за да се гарантира, че партньорството се развива с участието на всичките шестима партньори; поради това подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на многостранното измерение и насърчава провеждането на редовни заседания на равнище министри, които да обхващат целия политически спектър;

22.  Във връзка с това подчертава, както е в случая с Украйна, значението на това Съветът да предприема незабавни действия, включително засилен дипломатически натиск и въвеждане на индивидуално насочени мерки, санкции за пътуване и замразяване на активи и собственост, насочени към длъжностни лица, законодатели и техни бизнес спонсори, отговорни за нарушения на правата на човека, и да активизира усилията си за прекратяване на прането на пари и избягването на данъци от дружества и хора на бизнеса от съответната държава чрез европейски банки;

23.  Изразява своята загриженост относно липсата на общо разбиране за същността на сътрудничеството между ЕС и държавите от Източното партньорство; отбелязва със загриженост, че ЕС обикновено се възприема като донор, а държавите партньори – като бенефициенти, макар че всички следва да изпълняват двойна роля; предупреждава, че този вид обществено възприятие може да създаде нереалистични очаквания сред обществата на източните партньори;

24.  Изразява съжаление, че държавите членки често имат различни възгледи и не заемат обща позиция във връзка с отношенията с държавите от Източното партньорство и процесите в тези държави; отбелязва със загриженост липсата на разбиране сред държавите членки на стратегическото значение на сътрудничеството и на общата позиция по някои въпроси; призовава за цялостен преглед на ЕПС, по-специално по отношение на източните съседи, както в светлината на последните събития, така и от гледна точка на конкретните и осезаеми мерки, особено по отношение на гражданите на Източното партньорство;

25.  Препоръчва по-нататъшно укрепване на многостранната основа на Източното партньорство с цел да се поощрява климат на сътрудничество, приятелство и добросъседски отношения, които ще подкрепят целите на политическото асоцииране, по-специално на икономическа интеграция, и насърчаването на многостранни инициативи за сътрудничество и съвместни проекти, както и постигането на по-нататъшен напредък в областта на трансграничното и регионалното сътрудничество, по-специално в области като транспорта, контактите между хората, околната среда, сигурността на границите и сигурността на енергийните доставки, като напомня за голямото значение, което ЕС придава на Парламентарната асамблея Евронест в това отношение; изразява убеждението си, че въпреки всичко сътрудничеството следва да продължи, където е възможно, на двустранна основа между ЕС, от една страна, и държавите партньори, от друга;

26.  Подчертава, че следва да бъдат положени повече усилия за споделяне на опита, свързан с демократичните реформи, като се черпи от богатия опит, който европейските държави са придобили в процеса на създаване и защита на демократичните режими, основани на зачитането на основните ценности и принципите на правовата държава, по-специално държавите членки, които могат да се опрат както на своя опит с интеграцията в ЕС, така и на близките си отношения с държавите от Източното партньорство, при същевременно признаване на спецификите на отделните държави, подчертаване на взаимните ползи и постигане на баланс между условност и солидарност, включително и в интерес на по-нататъшното развитие на ЕС; предлага да се проучат възможностите за партньорски обучения както на политическо, така и на техническо равнище, които биха увеличили осведомеността и знанията за изграждането на демокрация и принципите на правовата държава;

27.  Счита, че ЕС следва да насърчава още по-активно държавите партньори да се борят с нарушенията на правата на човека; призовава държавите членки да прилагат насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и напомня, че за сериозни нарушения на правата на човека и на основните свободи ЕС може – в съответствие с Договорите — да обмисли въвеждане на ограничителни мерки или санкции в рамките на ОВППС, включително ембарго върху оръжията, забрана за износ на оборудване, използвано за вътрешни репресии, както и визови ограничения или забрана за пътуване на лица, които са пряко или непряко отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, или за репресии над гражданското общество и демократичната опозиция, или чиито действия по друг начин накърняват сериозно демокрацията или принципите на правовата държава, а също и замразяване на активи и финансови средства; подчертава необходимостта санкциите да бъдат селективни и целеви, за да не се засяга животът на обикновените граждани;

28.  Приветства – като положителен завършек на срещата на високо равнище във Вилнюс – парафирането на споразуменията за асоцииране, включително ЗВССТ, с Република Молдова и Грузия, изразява обаче съжаление, че резултатът от срещата на високо равнище във Вилнюс не отговори на всички очаквания, и настоятелно призовава споразуменията за асоцииране да бъдат подписани възможно най-скоро и да бъдат приложени изцяло, бързо и ефективно, където е приложимо, с държавите партньори, за да се подкрепят процесите на модернизация и реформи в тези държави, по-специално в областите, свързани с утвърждаване на доброто управление, принципите на правовата държава, защитата на правата на човека и борбата срещу корупцията, и да се подкрепи изграждането и модернизацията на икономиките на държавите партньори, както и законодателство, благоприятстващо стопанската дейност; призовава ЕСВД и Комисията да определят сфери и области на сътрудничество в рамките на програмите за асоцииране, в които прилагането вече може да започне в краткосрочен и средносрочен план;

29.  Изразява съжаление поради непрекъснатия натиск върху държавите от Източното партньорство чрез икономически, политически и военни средства от страна на Русия, която възприема укрепването на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство като действия срещу нейните собствени интереси; подчертава необходимостта това да се преодолее посредством разговори с Русия, както и необходимостта от сериозна дискусия сред държавите – членки на ЕС, относно нови начини за конструктивно ангажиране на Русия в инициативи, които да отразяват общи интереси в контекста на сигурните, стабилни и проспериращи европейски отношения на съседство, като по този начин се преодолее отживялото и опасно мислене по отношение на сферите на влияние; призовава ЕС да предприеме конкретни мерки, включително икономическо съдействие, облекчаване на режимите на търговия, проекти за насърчаване на енергийната сигурност и модернизиране на икономиката, с цел да се подкрепят държавите от Източното партньорство в техните европейски стремежи, както и да приеме обща стратегия спрямо Русия; освен това призовава за честен и открит диалог с трети държави, за да се положат максимални усилия за развитие на полезни взаимодействия, които да са от полза за държавите от Източното партньорство;

30.  Припомня, че сътрудничеството с държавите от Източното партньорство следва да има за цел установяване на по-тясно стратегическо партньорство, засилване на контактите между хората от ЕС и държавите от Източното партньорство, създаване на мрежи от социални връзки с оглед на по-нататъшната интеграция и подпомагане на модернизацията и проевропейската ориентация отвъд рамките на самото стабилизиране;

31.  Подчертава необходимостта от увеличаване на осведомеността относно Европейския съюз в държавите от Източното партньорство; подчертава, че делегациите на ЕС в държавите от Източното партньорство следва да играят ключова роля в подкрепата на кампаниите за видимост на ЕС;

32.  Насърчава развитието на по-тесни отношения между държавите партньори и насърчаването на стабилността и изграждането на многостранно доверие; подчертава в това отношение значението на разработването на истинско многостранно измерение на Източното партньорство с цел подобряване на добросъседските отношения, засилване на регионалното сътрудничество и преодоляване на двустранните противоречия;

33.  Отново изразява становището си, че замразените конфликти възпрепятстват пълното развитие на Източното партньорство и изострят омразата, враждебността и напрежението между народите в няколко държави от Източното партньорство; отбелязва значението на това да се постигнат справедливи решения и траен мир на основата на принципите на международнотоправо; за тази цел призовава всички страни да създават благоприятни условия, като се въздържат от използване на език на омразата и подстрекателство към войни и като изпълняват мерки за изграждане на доверие с цел справяне с хуманитарни, икономически и други проблеми от всички страни на настоящите разделителни линии; подчертава значението на регионалното сътрудничество и инициативите за изграждане на доверие сред страните; подчертава значението на укрепването на принципа на добросъседски отношения като ключов елемент за разрешаването на конфликти; изразява загриженост, че усилията и ресурсите, отделени от ЕС, се оказаха недостатъчни за постигането на каквито и да било осезаеми резултати досега; настоятелно призовава Комисията да засили програмите за изграждане на доверие в областите на конфликти с цел възстановяване на диалога и улесняване на обмена между хората; призовава заместник-председателя и върховен представител и ЕСВД да разработят иновативни мерки и програми, включително публични комуникационни стратегии, разглеждане на прагматични инициативи и неформални контакти и консултации, за да се подкрепи гражданската култура и диалогът между общностите;

34.  Счита, че участието и ангажирането на гражданското общество както в ЕС, така и в държавите партньори е от съществено значение за напредъка на политиката на Източното партньорство; подчертава, че участието и активния принос на Форума на гражданското общество към Източното партньорство на всички равнища на многостранната платформа следва горещо да се приветства и допълнително да се засили;

35.  Счита, че сътрудничеството между организациите на гражданското общество е добра основа за истински контакт между хората, който следва да не се ограничава от държавни граници; препоръчва по-тясно сътрудничество и координация между форума на гражданското общество на Източното партньорство и неговия еквивалент за ЕС и Русия;

36.  Счита, че инструментите за сътрудничество следва да бъдат точно определени, като се вземат под внимание съществуващите инструменти и програми и специално се обърне внимание на образованието и академичния обмен; призовава за осигуряването на допълнителни финансови средства за изпълнението на Източното партньорство и за подкрепа за реформите, водещите инициативи и проектите; призовава за пълно участие на шестте държави партньори от Източното партньорство в програмите на Съюза;

37.  Подчертава, че зачитането на принципа на правовата държава, включително създаването на независима и ефективна съдебна система, и възпирането на корупцията както в частния, така и в обществения сектор, са от ключово значение за защитата на демократичните ценности;

38.  Подчертава, че корупцията все още е широко разпространена в държавите от Източното партньорство и че това е важен въпрос, по който трябва да бъдат предприети мерки;

39.  Признава последствията от икономическата криза за икономическото развитие на държавите от Източното партньорство; подчертава значението на насърчаването на икономическото сътрудничество с цел постигане на напредък на проекта за Източното партньорство, наред с другото, чрез повишаване на осведомеността за комплексността на икономическите проблеми, насърчаване на доброто управление във финансовия сектор и сътрудничеството с международни финансови институции, приемане на секторен подход и насърчаване на законодателство, благоприятно за развитието на сектора на МСП; подчертава необходимостта от сключване и временно прилагане на ЗВССТ като основни инструменти за модернизиране на икономиките на държавите от Източното партньорство и за създаване на възможност за възстановяване от финансовата криза;

40.  Призовава за по-големи усилия за укрепване на бизнес измерението на Източното партньорство, включително чрез подобряване на бизнес средата в държавите партньори в полза на местните, регионалните и европейските МСП и предприятия като цяло и чрез насърчаване на деловите партньорства между ЕС и Източното партньорство;

41.  Освен това счита, че насърчаването на съвместните дейности с други стратегически партньори и на сътрудничеството в международните и европейските организации би било от полза за всички заинтересовани страни;

42.  Подчертава необходимостта от насърчаване на социалните и културните връзки, като по този начин се прилага на практика мотото на ЕС „Единство в многообразието“;

43.  Подчертава значението на обмена на информация и културния обмен между държавите от Източното партньорство и ЕС за целите на изграждане на съвременни и добре информирани общества, както и на популяризирането на европейските ценности;

44.  Подчертава факта, че Европейският фонд за демокрация (ЕФД) трябва да изиграе важна роля в държавите от Източното партньорство чрез укрепване на гражданското общество по бърз, ефективен и гъвкав начин, чрез насърчаване на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и чрез подкрепа за или развитие на продемократични движения в държави, които още не са извършили прехода към демокрация или са в процес на такъв преход; приканва Комисията, ЕСВД и държавите членки да подкрепят работата на ЕФД и да се възползват изцяло от потенциала за сътрудничество и полезно взаимодействие; настоятелно призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, в този контекст да гарантират предоставянето на подходящо и стабилно финансиране за дейностите на ЕФД;

45.  Счита, че за да се подобри сътрудничеството между източните партньори, ЕС следва да се въздържа от налагането на ограничение за един език в съвместните проекти и следва да стимулира многоезичието, по-специално в инициативите за местното управление и в гражданските и образователните инициативи;

46.  Подчертава значението на насърчаването и подпомагането на съвместните усилия в областта на научните изследвания и иновациите, включително програмите за обмен на студенти, и в областта на виртуалните многоезични проекти и междукултурния диалог чрез съвместни филмови продукции и съвместни ресурси за литературни преводи, както и в областта на съвместните изследвания относно наследството на нацизма и комунизма и относно тоталитарните режими и общата история на Европа, наред с другото, чрез програмата „Европа за гражданите“ и чрез насърчаване на сътрудничеството с Платформата за европейска памет и съвест;

47.  Призовава за постепенно развитие на общо пространство на знания и иновации, за да се обединят няколко съществуващи направления на сътрудничество в научните изследвания и иновациите;

48.  Насърчава по-нататъшното сближаване на законодателството във всички области на транспорта и изпълнението на проекти в областта на транспортната инфраструктура по транспортната мрежа на Източното партньорство посредством съществуващи програми и инструменти на ЕС, като същевременно се търси по-сериозно участие на европейски и международни финансови институции и като се дава приоритет на проекти, които подобряват връзките с основната мрежа на TEN-T;

49.  Призовава за разбиране, че Източното партньорство е амбициозна програма, чиито резултати могат да се проявят по-добре в дългосрочна перспектива; подчертава, че макар Източното партньорство да е широко критикувано, успехът на инициативата зависи от ангажимента и политическата воля както на ЕС, така и на неговите източни съседи; отбелязва освен това, че е изключително важно всяка критика на Източното партньорство да бъде конструктивна по естеството си и да бъде насочена към неговото подобряване, а не към дискредитирането му;

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство, както и на ОССЕ и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0446. (2) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26. (3) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 105. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0565. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0570. (6) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165. (7) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 8. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0503. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0575. (10) OВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 13. (11) Приети текстове, P7_TA(2012)0504. (12) Приети текстове, P7_TA(2012)0470. (13) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.