Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни доклади и резолюции относно Арктика, последната от които беше приета през януари 2011 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 юни 2012 г., озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“ (JOIN (2012)0019), и съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г., озаглавено „Европейският съюз и арктическият регион“ (COM(2008)0763),

—  като взе предвид подготвително действие „Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда на развитието на Арктика“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 2013 г. относно политика на ЕС за Арктика,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—  като взе предвид програмата на Арктическия съвет за периода 2013—2015 г. по време на канадското председателство,

—  като взе предвид Декларацията от Кируна на Арктическия съвет от 15 май 2013 г.,

—  като взе предвид партньорството ЕС—Гренландия за периода 2007—2013 г. и Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Гренландия,

—  като взе предвид своята позиция от 5 февруари 2014 г. относно проекта за решение на Съвета за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна(1),

—  като взе предвид програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид декларацията по повод на 20-та годишнина на евро-арктическото сътрудничество в Баренцово море, приета в Киркенес на 3—4 юни 2013 г.,

—  като взе предвид националните стратегии и политическите документи относно въпроси, свързани с Арктическия регион, съответно от Финландия, Швеция, Дания и Гренландия, Норвегия, Русия, САЩ, Канада и Обединеното кралство,

—  като взе предвид изявленията, приети на парламентарния форум на Северното измерение през септември 2009 г. в Брюксел, през февруари 2011 г. в Тромзьо и в Архангелск през ноември 2013 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на третата среща на министрите за обновеното Северно измерение, проведена в Брюксел на 18 февруари 2013 г.,

—  като взе предвид приоритетите на Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море за периода 2013-2015 г. по време на финландското председателство,

—  като взе предвид съответните изявления от 9-тата конференция на парламентаристите от Арктическия регион, проведена в Брюксел от 13 до 15 септември 2010 г., от 10-тата конференция на парламентаристите от Арктическия регион, проведена в Акюрейри от 5 до 7 септември 2012 г., както и изявлението на Постоянния комитет на парламентаристите от арктическия регион (SCPAR) от 19 септември 2013 г. в Мурманск относно статута на наблюдател за ЕС в Арктическия съвет,

—  като взе предвид препоръките на Арктическия съвет от 2012 г.,

—  като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(2),

—  като взе предвид резолюцията си от 20 април 2012 г. относно „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (4),

—  като взе предвид доклада на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП от 28 октомври 2013 г. относно политиката за Арктика,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 3 октомври 2013 г. по дело C-583/11P и от 25 април 2013 г. по дело T-526/10 относно искането за отмяна на Регламент (ЕС) № 737/2010 на Комисията от 10 август 2010 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с тюленови продукти(5),

—  като взе предвид доклада на Световната търговска организация от 25 ноември 2013 г., озаглавен „European Communities – measures prohibiting the importation and marketing of seal products“ (Европейски общности – мерки, които забраняват вноса и пускането на пазара на тюленови продукти), глава 1.3.5 (съдържаща преюдициално заключение, издадено на 29 януари 2013 г.), както и жалбата на ЕС пред Апелативния орган на СТО от 29 януари 2014 г.,

—  като взе предвид доклада Nordregio 2009:2 („Силна, конкретна и обещаваща визия за рядко населените северни райони през 2020 г.“),

—  като взе предвид член 110, параграф 2 и параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС има интереси в Арктика въз основа на своите права и задължения съгласно международното право, въз основа на своите ангажименти към политики в областта на околната среда и на изменението на климата и други политики, и въз основа на финансирането, което отпуска, на своите научноизследователски дейности и на икономическите си интереси;

Б.  като има предвид, че Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност публикуваха своето съвместно съобщение, озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“ през юни 2012 г.;

В.  като има предвид, че Съветът все още не е публикувал заключенията си относно съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД от лятото на 2012 г.;

Г.  като има предвид, че чрез своята делегация за връзки с Швейцария, Исландия и Норвегия Парламентът взема активно участие в дейността на Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион (SCPAR ) и в Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион;

Д.  като има предвид, че Дания, Финландия и Швеция са арктически страни; като има предвид, че народът саами, който е единственият коренен народ в ЕС, живее в арктическите региони на Финландия и Швеция, както и в Норвегия и Русия;

Е.  като има предвид, че Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия, Полша, Испания и Италия – наблюдатели в Арктическия съвет – показват значително участие в Арктика и силен интерес в бъдещ диалог и сътрудничество с Арктическия съвет;

Ж.  като има предвид, че Исландия и Норвегия, като ангажирани и надеждни партньори, са свързани с ЕС чрез ЕИП и Шенгенското споразумение;

З.  като има предвид, че Арктика е населен регион със суверенни държави; като има предвид, че европейският Арктически регион обхваща индустриализирани модерни общества, селски райони и коренни общности; като има предвид, че активното участие на тези региони в разработването на политиката на ЕС за Арктика е от основно значение за осигуряване на легитимност, взаимно разбирателство и местна подкрепа за ангажимента на ЕС по отношение на Арктика;

И.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС в Арктика съществува отдавна чрез участието му в политиката за Северното измерение заедно с Русия, Норвегия и Исландия, в сътрудничеството за Баренцово море и особено в Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Баренцовия регионален съвет, в стратегическите партньорства с Канада, САЩ и Русия и участието му през последните години като активен ad hoc наблюдател в Арктическия съвет;

Й.  като има предвид, че на 15 май 2013 г. в Кируна Арктическият съвет взе решение да се отнесе положително към кандидатурата на ЕС за статут на постоянен наблюдател; като има предвид, че това положително решение включва като условие разрешаването на спора между ЕС и Канада, свързан със забраната на тюленови продукти; като има предвид, че ЕС и Канада са в процес на разрешаване на този спор; като има предвид, че ЕС вече работи с горепосочения статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет;

K.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат съществен принос за научните изследвания в Арктика; като има предвид, че програмите на ЕС, в т.ч. новата рамкова програма „Хоризонт 2020“, както и европейските структурни и инвестиционни фондове подкрепят големи научноизследователски проекти в региона, които са от полза не на последно място за народите и икономиките на арктическите страни;

Л.  като има предвид, че до 2050 г. могат да бъдат експлоатирани само 20% от световните запаси на изкопаеми горива, за да се запази повишаването на средната температура под два градуса по Целзий;

M.  като има предвид, че се счита, че около една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света се намират в Арктическия регион, но че са необходими по-задълбочени изследвания;

Н.  като има предвид, че нарастващият интерес към Арктическия регион, проявен от участници извън Арктика като Китай, Япония, Индия и други азиатски страни, разпределените от тях средства за полярни научни изследвания и утвърждаването на Южна Корея, Китай, Япония, Индия и Сингапур като наблюдатели към Арктическия съвет са знак за нарастващ геополитически интерес към Арктика в световен мащаб;

O.  като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност, оценките на въздействието и защитата на екосистемата трябва да бъдат съпътствани от икономически инвестиции и икономическо развитие, за да се осигури устойчивото развитие на Арктическия регион;

П.  като има предвид, че съчетаването на очакваните икономически възможности и интереси със социокултурни, екологични и свързани с околната среда предизвикателства посредством устойчиво развитие остава основен приоритет, отразен и в националните стратегии на арктическите държави относно Арктика;

1.  Приветства съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 юни 2012 г. като важен градивен елемент в осигуряването на непрекъснато развитие на политиката на ЕС за Арктика;

2.  Отново отправя своя призив за обединена политика на ЕС за Арктика, както и съгласувана стратегия и конкретизиран план за действие относно ангажимента на ЕС за Арктика, с акцент върху социално-икономическите и екологичните въпроси; счита, че този стратегически избор е от съществено значение, за да се гарантира легитимност и местна подкрепа за ангажимента на ЕС по отношение на Арктика;

3.  Подчертава, че нарастващото използване на природните ресурси на арктическия регион трябва да се осъществява по начин, който зачита местното население и е от полза за него – както коренното, така и чуждото население, и поема отговорност в пълна степен за крехката арктическата околна среда;

4.  Подчертава икономическите възможности и разнообразието от индустрии в Арктика и в субарктическите региони, като например туризъм, морска промишленост и морски превози, възобновяема енергия, екологични технологии и чисти технологии, газ и нефт, промишленост за добив на нефт и газ в морето, горско стопанство и дървообработвателната промишленост, минна промишленост, транспортни услуги и комуникации, информационни технологии и електронни решения, рибарство и аквакултури, както и селско стопанство и традиционен поминък, например отглеждането на северни елени; признава тяхното влияние и значение както в региона, така и в Европа като цяло, като подчертава ангажираността на европейските участници от сферата на предприятията, научните изследвания и развитието;

5.  Отбелязва Декларацията от Кируна на Арктическия съвет от май 2013 г. и неговото решение относно статута на наблюдател на ЕС и на други държавни организации; настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия по нерешения спор с Канада, отнасящ се до забраната на тюленови продукти, и да информира надлежно Европейския парламент относно този процес; изразява съжаление относно последиците, което нормативната уредба на ЕС, отнасяща се до забраната на тюленови продукти, имаше за части от населението и по-специално за културата и средствата за препитание на коренното население;

6.  Припомня статута на ЕС и на неговите държави членки като активни членове на други органи, свързани с Арктика, като например Международната морска организация (ММО) и Конвенцията за биологичното разнообразие; изтъква необходимостта от пренасочване на акцента на дейностите на институциите на ЕС към областите, отнасящи се до политическите, екологичните или икономическите интереси на ЕС и на неговите държави членки; подчертава по-специално необходимостта да се имат предвид интересите на ЕС и на европейските държави и региони в Арктика при използването, промяната или разработването на програми или политики на ЕС, които засягат или може да засегнат Арктика, така че те да служат на Арктическия регион като цяло;

7.  Счита Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море (ЕАСБМ) за важен център за сътрудничество между Дания, Финландия, Норвегия, Русия, Швеция и Европейската комисия; отбелязва дейността на ЕАСБМ в областта на здравните и социални въпроси, на образованието и научните изследвания, на енергетиката, на културата и туризма; отбелязва консултативната роля на Работната група по въпросите на коренното население в рамките на ЕАСБМ;

8.  Се застъпва силно за свободата на научните изследвания в Арктика и насърчава широкото сътрудничество между държавите, активни в областта на мултидисциплинарните арктически научни изследвания и при създаването на научноизследователски инфраструктури;

9.  Припомня приноса на ЕС за научноизследователската и развойната дейност и ангажимента на европейските икономически участници в Арктическия регион;

10.  подчертава, че надеждните информационни мрежи и цифрови услуги с висок капацитет са от съществено значение за повишаване на икономическата активност и благосъстоянието на хората в Арктика.

11.  Призовава Комисията да представи предложения за начина, по който проектът „Галилео“ или проекти като Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността, които биха могли да окажат въздействие върху Арктика, биха могли да бъдат разработени, така че да позволят по-безопасно и по-бързо корабоплаване в арктически води, като по този начин ще се инвестира в безопасността и достъпността, по-специално на Североизточния морски път, да допринесат за по-добро прогнозиране на движенията на леда, както и за по-добро картографиране на арктическото морско дъно и за разбиране на основните геодинамични процеси в района;

12.  Подчертава необходимостта от надеждна системи за контрол и наблюдение, които следват променящите се условия на Арктика;

13.  Подчертава необходимостта от специализирани експертни центрове за осигуряване на безопасност, аварийна готовност и спасителни съоръжения; препоръчва ЕС да допринася активно за развитието на подобни експертни центрове;

14.  Приветства определянето на екологично и биологично значими зони в Арктическия регион съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие като важен процес за осигуряване на ефективното опазване на арктическото биологично разнообразие и подчертава важността на прилагането на подход на управление, основан на екосистемите, в крайбрежната, морската и земната среда на Арктика, както е подчертано от експертната група по управление, основано на екосистемите, към Арктическия съвет;

15.  Отново заявява, че сериозните екологични притеснения във връзка с арктическите води изискват специално внимание, за да се гарантира защитата на околната среда в Арктика по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в морски води, като се взема предвид опасността от сериозни аварии и необходимостта от ефективна реакция, както е предвидено в Директива 2013/30/ЕС; призовава държавите – членки на ЕС и на ЕИП, при оценяването на финансовия капацитет на операторите на нефт и газ в морски райони в съответствие с член 4 от Директива 2013/30/ЕС, да оценяват финансовия капацитет на кандидатите да изпълняват всички задължения, произтичащи от свързаните с нефт и газ дейности в морски води в Арктика, включително отговорността при нанасяне на щети на околната среда до степента, обхваната от Директивата относно екологичната отговорност (2004/35/ЕО);

16.  Призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да съдействат и активно да насърчават най-високите стандарти по отношение на безопасността на околната среда в арктическите води;

17.  Приветства прилагането от страна на членовете на Арктическия съвет на Споразумението за издирване и спасяване и на Споразумението за отговорността при петролни разливи; при все това изразява съжаление, че споразумението не съдържа конкретни обвързващи общи норми;

18.  Подчертава необходимостта от обвързващ инструмент за предотвратяване на замърсяването;

19.  Подчертава необходимостта от активно ангажиране на ЕС във всички относими работни групи на Арктическия съвет;

20.  Отбелязва инициативата на правителството на Исландия за прекратяване на преговорите за членство в ЕС; призовава Комисията и ЕСВД да поддържат добри отношения и да развиват по-тясно сътрудничество с Исландия в области от общ интерес, като например развиването на морския транспорт, рибарство, геотермална енергия и околната среда, като използват в пълна степен съществуващите инструменти и като насърчават арктическото сътрудничество между участниците от ЕС и исландските участници, както и да гарантират, че европейските интереси в този стратегически важен район няма да бъдат нарушени;

21.  Приветства подготовката за Арктически икономически съвет, който ще има съвещателна функция към Арктическия съвет, и подчертава дела на европейските предприятия и институти, които имат принос и инвестират в Арктика, което предполага ефективно участие на стопански субекти не само от трите арктически държави –– членки на ЕС, но и от други държави (наблюдатели), като се има предвид глобалният характер на много предприятия;

22.  Подчертава необходимостта от инвестиране по начин, който е екологосъобразен и социално отговорен;

23.  Приветства работата на инициативите „отдолу нагоре“, които могат да гарантират балансиран и дългосрочен ангажимент на европейски и неевропейски предприятия, и призовава Комисията да представи предложения за това как да се ангажират европейските предприятия за устойчивото и дългосрочно балансирано социално-икономическо развитие в Арктика;

24.  Изтъква, че ЕС трябва да вземе предвид необходимостта от извършване на дейности в областта на суровините, които да предоставят ползи на място и да се радват на благосклонен прием на местно равнище; признава наличието понастоящем на разминавания между съответните компетентности по отношение на добива на полезни изкопаеми, преработката им и прогнозните бъдещи потребности успоредно с продължаващото развитие на региона; предлага участниците от Арктика да могат да обменят информация и компетентности по различни въпроси посредством участие в съвместни проекти на европейско равнище, като например партньорството за иновации в областта на суровините;

25.  Отправя искане към Комисията, с оглед на огромния брой научни, икономически и граждански дейности, по-специално в европейската част на Арктика, региона на Баренцово море и на други места, да се разработят практики, целящи по-добро използване на съществуващото финансиране от страна на ЕС и осигуряване на подходящ баланс в опазването и развитието на Арктическият регион при насочването на средства от ЕС към Арктика;

26.  Подчертава жизненоважното значение на регионалната политика и на политиката на сближаване на ЕС по отношение на междурегионалното и трансграничното сътрудничество;

27.  Освен това призовава за развиване на по-ефективни взаимодействия между съществуващите програми, например програма „Интеррег IV“, програмата за Северната периферия, програма „Коларктика“, стратегията за Балтийско море и за „син растеж“, както и за принос за финансиране на партньорствата в рамките на Северното измерение като партньорството в сферата на околната среда в рамките на Северното измерение и партньорството за транспорт и логистика в рамките на Северното измерение или други средства по Европейския инструмент за съседство (ЕИС), за да се даде възможност за ефикасно насочване на финансирането, както и да се определят ясно инвестиционни приоритети за ангажираност с Арктическия регион; призовава Комисията и ЕСВД да си сътрудничат за съгласувано насочване на средства за Арктика и по този начина да увеличат до максимална степен ефективното взаимодействие между вътрешните и външните програми и проекти на ЕС, свързани с арктическия и субарктическия регион;

28.  Изтъква, че стратегията на ЕС за Арктика се нуждае от подходяща бюджетна подкрепа, за да може да се превърне в действаща;

29.  Изразява становището, че политиката на Северното измерение, основана на регионално сътрудничество и прагматични партньорства, служи като успешен модел на стабилност, съвместна отговорност и ангажираност, включващ ЕС, Исландия, Норвегия и Русия;

30.  Във връзка с това подчертава значението на някои приоритети по отношение на Арктика, като например добре функциониращата инфраструктура и логистика, развитието в Арктическия регион, насърчаването на инвестиции в експертни познания, свързани с условията на студения климат, и в съответни екологосъобразни технологии, както и подкрепа за регионалното и селското предприемачество и най-вече за МСП; призовава ЕС да вложи по-големи усилия, за да интегрира такива приоритети по отношение на Арктика в своята стратегия за растеж „Европа 2020“ и в програми като „Хоризонт 200“ и „Съюз за иновации“, както и в други научноизследователски програми на Съюза;

31.  Отново потвърждава своята подкрепа за и настоятелно призовава Комисията да пристъпи към създаването на Арктическия информационен център на ЕС като свързано в мрежа предприятие с постоянно седалище в Рованиеми, по отношение на подготвителното действие „Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда на развитието на Арктика“, подкрепено от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в съвместното им съобщение от 2012 г. и осъществено от Арктическия център към Университета на Лапландия заедно с мрежа от европейски центрове за високи постижения относно Арктика, с цел да се гарантира ефективен достъп до информация, свързана с Арктика, диалог на всички равнища и комуникация за целите на използването на данните и знанията с оглед на устойчивостта в Арктика;

32.  Във връзка с това изчаква публикуването на резултатите от 18 месечния проект за подготвително действие във връзка със стратегическата оценка на въздействието върху околната среда на развитието в Арктика, което се очаква тази пролет; призовава ЕС след това да действа бързо за създаване на Арктическия информационен център на ЕС;

33.  Подчертава необходимостта да се поддържа специален интерфейс за Арктика с цел предоставяне, на отворена, включваща всички заинтересовани страни и всички въпроси платформа в Брюксел, която насърчава разбирателството сред широкия кръг заинтересовани лица както в Арктика, така и в ЕС и свързва сферите на определянето на политики, науката, гражданското общество и стопанската дейност;

34.  Препоръчва засилването на редовния обмен и консултации по въпроси, свързани с Арктика, с регионалните и местните заинтересовани лица и заинтересованите лица от коренното население в европейската част на Арктика с оглед улесняване на взаимното разбирателство, и по-специално по време на процеса на определянето на политики ЕС-Арктика; подчертава необходимостта от тези консултации, за да се черпи от опита и експертните познания на региона и неговите жители и да се гарантира съществената легитимност на по-силните ангажименти на ЕС като арктически участник;

35.  Предлага да бъде осигурена засилена координация в рамките на институциите на ЕС между Комисията и ЕСВД , преди всичко като се има предвид междусекторният характер на въпросите, засягащи Арктика;

36.  Признава, че водите около Северния полюс са предимно международни води;

37.  Обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да се подобри чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива; подчертава факта, че преобразуването на Арктика представлява едно от най-важните въздействия на изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се предприемат мерки във връзка с този умножаващ риска фактор чрез засилена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която политика да намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му от гледна точка на сигурността;

38.  Подкрепя инициативата на пет арктически крайбрежни държави да се договорят за междинни предпазни мерки, за да се предотврати всяка бъдеща рибарска дейност в арктическите извънтериториални води без предварителното установяване на подходящи регулаторни механизми, и подкрепя разработването на мрежа от защитени зони в Арктика, и по-специално защитата на международната морска зона около Северния полюс извън икономически зони на крайбрежните държави

39.  Призовава държавите членки и държавите от Европейското икономическо пространство да подкрепят международния ангажимент в рамките на Конвенцията за биологичното разнообразие за опазване на 10% от всеки крайбрежен и морски регион;

40.  Призовава ЕС да положи всички възможни усилия за осигуряване на устойчиво съчетаване на икономическите дейности с надеждна социално-екологична и екологосъобразна защита и развитие с цел запазване на благополучието в Арктика;

41.  Подчертава, че запазването на развитите и устойчиви общности в Арктика с високо качество на живот е от изключително значение и че ЕС може да изпълнява жизнено важна роля в тази насока; във връзка с това призовава ЕС да засили дейността си в областта на основаното на екосистемите управление, многостранното сътрудничество, основания на знания процес на вземане на решения и тясното сътрудничество с местните жители и коренното население;

42.  Признава желанието на жителите и правителствата на Арктическия регион със суверенни права и отговорности да продължат да се стремят към устойчиво икономическо развитие, като в същото време защитават традиционните източници на препитание на коренното население и много чувствителния характер на арктическите екосистеми;

43.  Признава основното значение на Насоките за регионални помощи (НРП), които дават възможност на региони в Далечния север със специални характеристики и предизвикателства да продължат да използват подходящи механизми за насърчаване на иновациите и на устойчивия растеж;

44.  Потвърждава своята позиция относно правата на коренното население като цяло и на народа саами в частност, като единственото коренно население в ЕС;

45.  Подкрепя заседанията, проведени от Комисията с шестте асоциации на коренните народи, населяващи територии в близост до полюса, които са признати като постоянни участници в Арктическия съвет; отправя искане към Комисията да проучи възможността да се гарантира, че техните гласове се вземат предвид в разискванията на ЕС и да се предоставят средства за тези асоциации;

46.  Отчита, че политиките на ЕС за укрепване на висшето образование и научноизследователската база в тази област са от основно значение за укрепване на новаторската среда и механизмите за трансфер на технологии; подчертава значението на оказването на подкрепа за развитието на мрежи за сътрудничество между висшите учебни заведения във и извън региона, както и на предоставянето на възможности за финансиране на научните изследвания, преди всичко в области, в които регионът има доказан опит, за да се постигне устойчиво икономическо развитие в регионите в Арктика;

47.  Подчертава голямото значение на безопасността и сигурността на новите световни морски търговски пътища в Арктика, и по-специално за ЕС и икономиките на неговите държави членки, които контролират 40 % от търговското корабоплаване в света;

48.  Приветства работата в рамките на Международната морска организация (ММО) по завършването на задължителния Полярен кодекс за корабоплаването; насърчава сътрудничеството както в научните изследвания, така и в областта на инвестициите с оглед на разработване на стабилна и сигурна инфраструктура за арктически морски пътища и подчертава, че ЕС и държавите членки следва активно да подкрепят принципите на свобода на корабоплаването и на мирно преминаване;

49.  Подчертава, че Европейска агенция по морска безопасност (ЕАМБ) трябва да разполага с необходимите средства, за да наблюдава и предотвратява замърсяването от морското корабоплаване, както и от нефтени и газови съоръжения в Арктическия регион;

50.  Призовава държавите от региона да гарантират, че всички настоящи транспортни маршрути – и тези, които могат да възникнат в бъдеще – са отворени за международно корабоплаване, както и да се въздържат от въвеждане на каквито и да е произволни едностранни пречки, финансови или административни, които биха могли да попречат на корабоплаването в Арктика, освен международно договорените мерки, целящи увеличаване на безопасността или защита на околната среда;

51.  Отбелязва значението на развиването на инфраструктурни връзки, свързващи арктическия регион с останалата част от Европа;

52.  Призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху транспортните коридори като пътища, железопътни линии и морско корабоплаване с цел поддържане и насърчаване на трансграничните връзки в европейската част на Арктика и превозване на стоки от Арктика до европейските пазари; изразява становището, че тъй като ЕС развива своята транспортна инфраструктура допълнително (Механизъм за свързване на Европа, TEN-T), връзките със и в рамките на европейската част на Арктика трябва да бъдат подобрени;

53.  Припомня правото населението на Арктика да определя своите собствени средства за препитание и признава неговото желание за устойчиво развитие на региона; отправя искане към Комисията да докладва кои програми на ЕС могат да се използват за подкрепа на такова дългосрочно и балансирано устойчиво развитие, както и да подготви мерки за по-конкретен принос за осъществяването на това желание;

54.  Отбелязва последните проучвания в европейската част на Арктика и Баренцово море и подчертава двустранното сътрудничество между Норвегия и Русия, имащо за цел прилагане на най-високите налични технически стандарти в областта на опазването на околната среда при проучването на находища на нефт и газ в Баренцово море; посочва в частност значението на непрекъснатото разработване на нови технологии, създавани специално за околната среда на Арктика, като например технологията за инсталации под морското дъно;

55.  Припомня позицията на ЕС като основен потребител на арктически природен газ и подчертава ролята на природния газ, добит от безопасен и сигурен източник и произведен в съответствие с най-високите стандарти, като важен преходен елемент към нисковъглеродната икономика в бъдеще; подкрепя подхода на предпазливост „стъпка по стъпка“ в разработването на енергийни ресурси в Арктика, като отчита, че регионите на Арктика се различават значително;

56.  Подчертава здравите връзки на ЕС с Гренландия и геостратегическото значение на тази територия; отбелязва приоритетите на правителството на Гренландия, с подновен акцент върху икономическото развитие и експлоатацията на суровините; отправя искане към Комисията и ЕСВД да проучат по какъв начин ЕС и установени в ЕС участници от областта на науката, технологията и предприятията могат да допринесат и да подпомогнат устойчивото развитие на Гренландия, така че загрижеността за околната среда и необходимостта от икономическо развитие да бъдат взети под внимание; в тази връзка изразява безпокойството си относно ограничените резултати от писмото за деклариране на намерения, подписано с Гренландия от заместник-председател на Комисията;

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителствата и парламентите на държавите от Арктическия регион.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0075. (2) ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66. (3) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 99. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0094. (5) ОВ L 216, 17.8.2010 г., стр. 1.