Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2024(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0153/2014

Внесени текстове :

A7-0153/2014

Разисквания :

PV 02/04/2014 - 17
CRE 02/04/2014 - 17

Гласувания :

PV 02/04/2014 - 18.21
CRE 02/04/2014 - 18.21
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0276

Приети текстове
PDF 465kWORD 165k
Сряда, 2 април 2014 г. - Брюксел Окончателна версия
Междинен преглед на Стокхолмската програма
P7_TA(2014)0276A7-0153/2014

Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. относно междинния преглед на Стокхолмската програма (2013/2024(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(1),

–  като взе предвид Стокхолмската програма на Европейския съвет – отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 51 от правилника,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси, както и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0153/2014),

Стокхолмската програма и Договорът от Лисабон

1.  Счита, че Договорът от Лисабон и признаването на правно обвързващия характер на Хартата на основните права на Европейския съюз са довели до значителни подобрения и са засилили конституционната основа на институциите на ЕС и на държавите членки за постигане на целта за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, но отбелязва, че някои области изискват допълнителни усилия, особено във връзка с прилагането им; счита, че за тази цел е необходимо Договорите и вторичното законодателство да се прилагат по еднакъв начин в целия ЕС; поради това е съгласен с виждането, че възможностите за неучастие или специалните режими следва да се избягват, а по възможност и да се премахнат; изисква Комисията и председателството на Съвета да изпълняват по-добре задължението си за предоставяне на информация на Парламента незабавно и изчерпателно на всички етапи на процедури, които водят до сключването на международни споразумения; изразява съжаление за забавянето при привеждането на актовете от предишния трети стълб в съответствие с новата йерархия на нормите – основни актове, делегирани актове и актове за изпълнение – съгласно Договора от Лисабон и новата институционална структура;

Правото на инициатива на Комисията и обикновената законодателна процедура

2.  Счита, че разширяването на използването на обикновената законодателна процедура е направило законодателството по-легитимно и го е приближило до гражданите, като е увеличи влиянието на Парламента – единствената пряко избрана институция на Съюза; счита, че при бъдещи преразглеждания на Договора следва да се премахнат останалите изключения от използването на обикновената законодателна процедура;

3.  Отбелязва, че в съобщението си от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171), Комисията призовава за „по-голяма амбиция при отклика на ежедневните грижи и очаквания на хората в Европа“, и че в него тя подчертава, че „Съюзът трябва да бъде в състояние да реагира на неочаквани събития и да проявява бързина при възползването от предоставени възможности и при предвиждането на бъдещи тенденции и адаптирането към тях“;

4.  Припомня прилагането на обикновената законодателна процедура на ЕС като принцип, включващ процеса на вземане на решения в по-широк кръг от политики, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, изискването на Договора решенията да „се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както и засилената необходимост от гъвкавост; призовава Комисията да се възползва от правото на законодателна инициатива при пълно спазване на правомощията си, установени в Договорите, и на заложените в тях принципи, включително принципа на субсидиарност, и в тясно сътрудничество със съзаконодателите;

Националните парламенти

5.  Счита, че засиленото участие на националните парламенти в дейностите на Съюза съобразно посоченото в Протокол № 1 (относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз) и Протокол № 2 (относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност), приложени към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, е оказало положително въздействие в частност върху развитието и функционирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие – не само поради факта, че сега съответствието с принципа на субсидиарност е гарантирано в по-голяма степен, но и поради това, че по-масовото и по-тясно участие на народите в Европа в демократичния процес е дало важен принос за законодателството и изработването на европейските политики;

6.  Призовава за засилване на сътрудничеството и на диалога между националните парламенти и Европейския парламент, както и между институциите и органите на ЕС като цяло и националните парламенти, за да се гарантира, че информацията относно инициативите на ЕС се предоставя, доколкото е възможно, пряко и незабавно от институциите и органите на ЕС на националните парламенти;

Единен избирателен закон за изборите за Европейски парламент

7.  Отбелязва, че дори при липсата на споразумение относно единна избирателна процедура за изборите за Европейски парламент се забелязва постепенно уеднаквяване на избирателните системи, по-специално в резултат на създаването на политически партии и политически фондации на равнището на ЕС, на работата за учредяване на европейски устав въз основа на предложението на Комисията за реформа на правилата за европейските политически партии и за забрана на двойния мандат, като статутът на член на Европейския парламент вече е несъвместим с този на член на национален парламент; насърчава по-голяма прозрачност на процедурите за номиниране на кандидати, гарантираща тяхната независимост;

8.  Счита, че демократичната роля на Парламента следва да бъде популяризирана повече сред обществеността и че предизборните кампании за него следва да бъдат съсредоточени върху действително европейски въпроси;

9.  Във връзка с това счита, че в бъдеще ще бъде наложителна реформа на изборната процедура с цел подобряване на легитимността и ефективността на Парламента в съответствие с принципите, заложени в Договорите; счита, че подобна реформа ще насърчи гражданите на ЕС да участват в изборите за Европейски парламент в държавата членка на пребиваване, на която не са граждани;

10.  При все това приветства като първа стъпка приемането на Директива 2013/1/ЕС на Съвета от 20 декември 2012 година за изменение на Директива 93/109/ЕО по отношение на някои от условията и реда за упражняване на правото на граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, да бъдат избирани в избори за Европейски парламент(3), тъй като с нея се смекчават задълженията, наложени на гражданите на ЕС, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, с оглед на участието им в избори за Европейски парламент; настоятелно призовава да се премахнат бюрократичните бариери, които все още възпрепятстват участието в изборите за Европейски парламент на граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, и насърчава сътрудничество между държавите членки за премахване на това бедствие, което излага на риск демократичните стандарти на ЕС; отново заявява, че трябва да се предприемат допълнителни мерки, за да се гарантира правото на глас на всички граждани на ЕС, независимо от настоящото им пребиваване;

Европейска гражданска инициатива

11.  Приветства приемането на Регламента относно Европейската гражданска инициатива(4), който предоставя на гражданите на ЕС правомощия за политическа инициатива, които са идентични на тези, от които се ползват Европейският парламент и Съветът;

12.  Счита, че гражданската инициатива може да играе ключова роля в определянето на въпроси, които следва да се разглеждат на равнището на ЕС, и че тя засилва легитимността на политическите процедури на равнището на ЕС;

13.  При все това изразява съжаление във връзка с техническите проблеми, с които се сблъскват организаторите на граждански инициативи, и призовава Комисията да ги разреши;

14.  Изтъква, че ефективното прилагане на гражданската инициатива се възпрепятства не само от технически, а и от финансови проблеми поради липса на бюджетни ресурси;

Оценка на Стокхолмската програма и нейното прилагане

Основни права

15.  Счита, че ЕС следва да насърчава най-високо равнище на защита на правата на човека и основните свободи за всички; на мнение е, че главата от Стокхолмската програма относно насърчаването на правата на гражданите съответства на тази амбиция; при все това отбелязва, че въпреки постигнатия напредък прилагането на тази глава следва да се ускори;

16.  Приема за сведение съобщението на Комисията и припомня приетите позиции на Парламента относно установяването на нова рамка на ЕС в областта на правовата държава с цел засилване на капацитета на ЕС да разглежда така наречената „дилема от Копенхаген“ – положение, при което Съюзът установява високи стандарти за страните кандидатки за членство, но не разполага с инструменти за самите държави членки – чиято цел трябва да бъде да обезпечи спазване от всички държави членки на общите ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, с приемственост на критериите от Копенхаген, докато не бъде изменен Регламентът за създаване на Агенция за основните права(5), за което Парламентът няколко пъти е отправял искане;

17.  Във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно нова рамка на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (COM(2014)0158) и очаква сътрудничеството си с Комисията във връзка с ефективното изпълнение на рамката; изтъква, при все това, че редовна оценка на спазването от страна на държавите членки на основните ценности на ЕС съобразно член 2 от ДЕС продължава да бъде необходима; отчита специалната роля, отдадена на експертния опит и препоръките на Венецианската комисия, и припомня, че Агенцията за основните права, съдебните мрежи и други независими експертни органи следва също да допринесат за оценката на заплахите за принципите на правовата държава;

18.  Изразява опасения, че икономическата криза може да прерасне в криза на демокрацията, и счита, че са необходими силен политически стимул и прозрачно функциониране на демократичните институции на национално и европейско равнище с цел защита на демократичните постижения, правовата държава и основните права, за борба с нарастващия популизъм в Европа и за по-нататъшно укрепване на гражданството на ЕС; загрижен е поради проявите на открита нетърпимост към мобилността на гражданите на ЕС, целяща да се подкопаят правата на работниците от някои нови държави членки;

19.  Счита, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание, за да се реагира на особеното положение на уязвимите групи и за засилване на борбата срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма, религиозната нетърпимост, ислямофобията, антициганските настроения, хомофобията и трансфобията;

20.  Счита, че е от първостепенно значение приемането и ефективното прилагане на законодателство за справяне с престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи омраза, а така също и с лицата, които насърчават, подкрепят и извършват престъпления от омраза и чрез изказванията си подбуждат към омраза, и призовава за по-нататъшно разработване на такова законодателство в пълно съответствие с принципа на субсидиарност;

21.  Изразява съжаление относно липсата на напредък в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите и относно продължаващите актове на расизъм и дискриминация спрямо ромите в ЕС, включително сегрегацията на ромските деца в образованието; призовава държавите членки да увеличат усилията си за прилагане на основните права на ромите и за социалното им приобщаване чрез възможно най-бързо изпълнение на Препоръката на Съвета от 9 декември 2013 година относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(6); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят финансово и да включат ромските организации във всички политики, които засягат ромите;

22.  Подчертава, че принципът на универсалност се отнася до основните права и равното третиране; поради това настоятелно призовава Съвета да приеме предложението за директива срещу дискриминацията; изразява съжаление относно липсата на достатъчно политики за интеграция на хората с увреждания и недостатъчното вземане под внимание на техните права;

23.  Приветства приемането на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления(7), която обръща специално внимание на защитата на групи в неравностойно положение, като жените и децата; подчертава факта, че тези групи често са жертви на всички видове насилие, включително домашно насилие; препоръчва задълбочено разследване, установяване и съдебно преследване на такива тежки нарушение на правата на човека; приветства приемането на Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита(8)и Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (Директива за борба с трафика на хора)(9) ;призовава всички държави членки да транспонират и приложат тези директиви възможно най-скоро;

24.  Посочва своето разследване на масовото наблюдение на граждани на ЕС; повтаря сериозната си загриженост, изразена в резолюцията си от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС(10); счита масовото наблюдение за сериозно предизвикателство срещу принципите на Съюза за демокрация, правова държава и основни права и настоява за организиране на истински и ефективен парламентарен и съдебен контрол и истинска и ефективна сигурност на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че е от съществено значение да бъдат въведени повече механизми за контрол и балансиране, по-конкретно чрез приемане на правната рамка на ЕС за защита на данните, което следва да гарантира пълно зачитане на основните права; счита, че трябва да бъдат предприети действия във връзка с наблюдението, застрашаващо вътрешната сигурност на ЕС; призовава Европейския съвет да предприеме мерки по отношение на препоръките и призивите в неговата резолюция от 12 март 2014 г. във връзка с програмата на НАС на САЩ за наблюдение, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното влияние върху основните права на гражданите на ЕС и трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи;

25.  Счита, че наличието на действителен процес на отчетност е от съществено значение за ефективната защита и ефективното насърчаване на правата на човека, както и за следването на легитимни и ефективни политики за сигурност, основани на принципите на правовата държава; призовава Комисията да предложи механизъм за отчетност, насочен към укрепване на капацитета на ЕС и държавите членки за предотвратяване, разследване и отстраняване на нарушенията на правата на човека на равнището на ЕС, и по-специално тези, извършени в контекста на предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници;

26.  Подчертава, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) съобразно предвиденото в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз допълнително ще засили защитата на основните права в Съюза, както е гарантирано от Хартата на основните права и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

27.  Отбелязва, че присъединяването към Конвенцията ще осигури на гражданите, както и на другите лица, за които Съюзът е отговорен, защита в контекста на действията на Съюза, подобна на тази, на която те вече имат право в контекста на действията на отделните държави членки; посочва, че това е от още по-голямо значение, тъй като държавите членки са прехвърлили значителни правомощия на Съюза, по-конкретно в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

28.  Приветства проектоспоразумението, постигнато от 47-те държави членки на Съвета на Европа и ЕС относно присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и очаква положителното становище на Съда на Европейския съюз относно договорения текст; призовава Парламента и Съвета да ратифицират бързо споразумението след окончателното решение на Съда на ЕС;

29.  Приветства факта, че присъединяването към Конвенцията ще бъде ценен елемент на допълнителна защита на гражданите, както и на другите лица, за които Съюзът е отговорен, особено в контекста на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; подчертава прекалено дългия срок за приключване на преговорите за присъединяване и изразява съжаление от факта, че ЕС на практика все още не се е присъединил към Конвенцията; припомня, че присъединяването на ЕС зависи от ратификацията не само от неговите държави членки, но и от всички държави, които са страни по Конвенцията; призовава всички заинтересовани страни да пристъпят към ратификация възможно най-скоро;

30.  Решително осъжда блокирането и забавянето на ЕС при преговорите за присъединяване към ЕКПЧ и призовава институциите на ЕС и държавите членки да ускорят процедурите за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ и да отхвърлят всички бъдещи опити за подкопаване на ролята, компетентностите и правомощията на ЕКПЧ по отношение на правата на човека и основните свободи на гражданите и постоянно пребиваващите лица;

31.  Призовава преразглеждането на Регламента за достъп до документи(11) да бъде прието въз основа на предложенията на Парламента;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни инструменти въз основа на новите технологии за информация и комуникация с цел споделяне на добри практики в борбата срещу дискриминацията на европейско равнище;

33.  Настоява, че е важно да се има предвид измерението на пола във всички стратегии за интеграция на лица с увреждания, имигранти, ромско население и други малцинства и социално изключени лица;

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси

34.  Отбелязва, че Стокхолмската програма има за цел да улеснява свободното движение на гражданите и постоянно пребиваващите в ЕС посредством защита и зачитане на всички права и задължения, произтичащи от европейското пространство на правосъдие, и че съдебното сътрудничество представлява основният инструмент за постигането на тази цел;

35.  Признава, че инициативите в областта на взаимното признаване на правни положения, решения и документи играят много важна роля в това отношение, тъй като взаимното признаване оставя непроменени правните системи на държавите членки, но намалява финансовите и бюрократичните тежести и правните пречки за гражданите, семействата и стопанските субекти, които упражняват дадените им от Договорите свободи, като едновременно с това зачита принципите на правовата държава и основните права;

36.  Припомня, че Стокхолмската програма съдържа редица важни инициативи в областта на гражданското право, в това число по-лесно признаване на съдебни решения, валидност на завещанията в целия Съюз, по-лесни процедури за приемане на официални документи, опростено изпълнение на трансграничните задължения и инициативи на Съюза в областта на правното обучение;

37.  Отбелязва, че досега са приети само три законодателни акта в тази област, а именно преработеният текст на Регламент Брюксел I(12), Регламентът относно наследяването(13) и Регламентът „Рим III“(14), от които само третият е приложим днес, както и това, че въпреки че Комисията е направила значителен брой предложения, за които призовава Стокхолмската програма, няколко основни предложения все още не са направени, включително взаимното признаване на действието на актовете за гражданско състояние и 14-та директива в областта на дружественото право;

38.  Счита, че взаимното признаване изисква гражданите и юристите да имат доверие в съответните правни институции; отбелязва, че консолидирането на истинска европейска правна култура, която в пълна степен отчита основните права и принципите на субсидиарност и на независимост на съдебната власт, установяването на общи стандарти и разбиране на различни правни системи, по-специално чрез обучение, играе много важна роля за установяването на взаимно признаване и доверие; изтъква, че взаимното признаване и доверие може да доведе до постепенни промени в традициите на националното гражданско право чрез обмен на най-добри практики между държавите членки; счита, че този обмен не следва да пренебрегва стойността на националните правни традиции;

39.  Отбелязва, че законодателните инициативи в областта на гражданското право досега са били концентрирани главно върху материалното право; призовава в бъдеще по-голямо внимание да бъде отделено на процесуалното право;

40.  Насърчава Комисията да работи ефективно за създаването на международна конвенция за съдебните решения за постигане на същите цели като тези на Регламента Брюксел I;

41.  Приветства предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия(15); подчертава необходимостта от преодоляване на продължаващото явление „стъклен таван“, което остава едно от основните препятствия пред професионалното развитие на жените;

42.  Приветства предложението на Комисията за регламент относно насърчаването на свободното движение на граждани и предприятия чрез опростяване на признаването на някои публични документи, като по този начин се премахват бюрокрацията и съществуващата отдалеченост между институциите на ЕС и гражданите;

43.  Призовава Комисията, с оглед на предишни ангажименти и след няколкократни искания от страна на Парламента, да следва съществуващите планове за изготвяне на предложение − въз основата на широкообхватен подход − за регламент относно взаимното признаване на последиците от всички документи за гражданско състояние в рамките на ЕС, с цел да се премахнат дискриминиращите правни и административни бариери за гражданите − мъже и жени − и техните семейства, които желаят да упражняват правото си на свободно движение, както и да се даде възможност на гражданите на ЕС и лицата с местоживеене в ЕС, както и на техните семейства да запазят в рамките на целия Съюз съществуващите права, които са свързани с гражданско състояние, вече правно признато в няколко европейски юрисдикции;

44.  Призовава отново за приемане на европейски кодекс за частно международно право;

45.  Призовава Комисията да продължи да развива програмата за електронно правосъдие, за да се позволи на гражданите да имат пряк онлайн достъп до правна информация и правосъдие;

46.  Отчита напредъка, постигнат до този момент по отношение на пътната карта за засилване на процедурните права на заподозрени лица и обвинени лица в наказателни производства, включително приемането на директиви относно правото на устен и писмен превод(16), относно правото на информация в наказателно производство(17) и относно правото на достъп до адвокат в наказателно производство(18); призовава за тяхното своевременно и правилно транспониране, както и за обучения за правителствени служители, съдии, прокурори и практикуващи юристи в областта на защитата; изтъква отново, че тези мерки са от ключово значение за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в ЕС по наказателноправни въпроси, в частност по отношение на изпълнението на мерките, основани на принципа на взаимно признаване, като например европейската заповед за арест, както и че продължаването на напредъка в областта на защитата на правата на заподозрените лица и обвиняемите е съществено; отчита предложенията относно правната помощ, презумпцията за невинност и предпазните мерки за децата; изразява твърдо убеждение, че правната помощ по-специално трябва да бъде гарантирана по ефективен начин, за да се осигури ефективното прилагане на директивата за правото на достъп до адвокат; призовава за обсъждане на защитата на свидетелите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава засилването на процедурните права на заподозрените и обвинените лица в наказателни производство да бъде приоритет за програмата за периода след Стокхолмската програма и припомня, че пътната карта не е изчерпателна;

47.  Изразява съжаление относно факта, че все още не е приключила работата по отношение на предварителното задържане, административното задържане и задържането на малолетни и непълнолетни, във връзка с които стандартите в много държави членки не отговарят на правата на човека и други международни стандарти; признава необходимостта от оценка на ефективността на незаконодателната работа по съществуващите рамкови решения, широкото признаване на проблемите със законодателството и практиката във връзка с предварителното задържане в цяла Европа, определена като част от консултациите на Комисията, както и подновяване на ангажимента за установяване на минимални и приложими стандарти по отношение на предварителното задържане чрез законодателни действия; призовава Комисията да поднови ангажимента за установяване на такива стандарти по отношение на предварителното задържане, административното задържане и задържането на малолетни и непълнолетни чрез законодателни действия;

48.  Изразява твърдо убеждение, че съгласуваността на принципите, прилагани при развитието на пространство на наказателно правосъдие на ЕС, следва да бъде приоритет и че институциите на ЕС следва да си сътрудничат тясно в това отношение, както посочва резолюцията на Парламента от 22 май 2012 г. относно изграждането на подход на ЕС към наказателното право(19);

49.  Счита, че взаимното доверие между държавите членки трябва да се укрепи чрез хармонизиране на спазването на основните права във връзка с наказателните процедури, като се предприемат общи мерки за осигуряване на необходимото администриране на съдебната система и на затворите, които често са в основата на липсата на доверие между държавите членки, и че взаимното признаване и хармонизиране на наказателното право на ЕС не може да напредне без сериозно предоставяне на обратна информация относно прилагането на тези правила на равнището на държавите членки;

50.  Приветства предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534); категорично счита, че създаването на Европейска прокуратура би представлявало съществена стъпка за бъдещото развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС; приветства, наред с това, предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535);

51.  Счита, че са необходими повече усилия за прилагането на принципа на взаимното признаване на съдебните решения в областта на изпълнението на наказателни съдебни решения;

52.  Счита, че ефективна, достъпна, справедлива и зачитаща основните права правосъдна система е силен стимул за демокрация, за доверие и благосъстояние на гражданите и за просперираща икономика;

53.  Приветства постоянните усилия на институциите на ЕС и държавите членки за засилване на всеобщата подкрепа за Международния наказателен съд и сътрудничеството с него като основно средство за гарантиране на правосъдие за жертвите на престъпления по международното право, както и за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; насърчава всички държави членки да сключат рамкови споразумения с Международния наказателен съд (МНС), по-специално относно преместването на свидетели, временното освобождаване, преместването на оправдани лица и изпълнението на присъди; призовава държавите членки на ЕС като страни по Римския статут на МНС да гарантират наличието на ресурсите, необходими на МНС за изпълнението на неговия мандат и за раздаването на справедливост по стабилен, справедлив и прозрачен начин;

54.  Настоява върху необходимостта длъжностните лица (полиция, персонал в областта на здравеопазването, съдебни служители и др.), които могат да попаднат в досег със случаи, в които се счита, че е застрашена физическата, психологическата или сексуалната неприкосновеност на дадено лице, особено случаи, при които жените са жертви на насилие, основано на пола, да имат възможността да получат подходяща подготовка; призовава държавите членки да подпомагат работата на гражданското общество, по-специално на НПО, асоциациите на жени и други организации на доброволци, предоставящи специализирана помощ, и да си сътрудничат с тях, като подпомагат жените, жертви на насилие, основано на пола;

55.  Призовава държавите членки да ратифицират Истанбулската конвенция относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие и приканва Комисията да предложи указания за водене на преговори за присъединяването на ЕС към Конвенцията без по-нататъшно забавяне;

Вътрешна сигурност

56.  Отбелязва напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в контекста на стратегията за вътрешна сигурност (СВС), и кръга от политики на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност, особено в следните области: борба срещу тероризма, транснационална организирана престъпност (включително икономически престъпления), престъпност в кибернетичното пространство и улеснената от него престъпност като детската порнография; защита на критичната инфраструктура, както и борбата срещу корупцията, прането на пари, финансирането на терористи, ожесточената радикализация и търговията с нелегално огнестрелно оръжие; изтъква при все това, че е необходимо постигането на по-голям напредък във всички тези области;

57.  Подчертава, че трафикът на хора е сериозно престъпление, което засяга най-вече жените и което представлява нарушаване на правата на човека и на човешкото достойнство, и Съюзът не може да толерира това; изразява съжаление относно факта, че броят на хората, станали обект на трафик към и от ЕС, нараства, въпреки влизането в сила на Директивата за борба с трафика на хора през декември 2011 г.; призовава държавите членки на ЕС да увеличат усилията си за обуздаване на тази тревожна тенденция, като гарантират разработването и прилагането на обща, координирана и амбициозна европейска стратегия, а също и законодателство и мерки за борба с контрабандата и с трафика на хора и международните организирани престъпни мрежи в тази област, в съответствие с директивата, насочени в частност към жените и малолетните и непълнолетните лица; настоява, че мерките за борба срещу трафика на хора, принудителния труд, нередовната имиграция и контрабандата трябва да се съсредоточат в първопричините за проблема;

58.  Изразява съжаление относно факта, че планът за действие на ЕС за 2010-2013 г. за укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – ХБРЯ план за действие на ЕС – (COM(2009)0273) не е изпълнен в цялостна степен, нито е включен в националното изработване на политики от държавите членки; поради това призовава ЕС и държавите членки да укрепят европейското сътрудничество и координация в сферата на ХБРЯ и също така призовава Съвета да гарантира координацията между националните органи и координатора за борба с тероризма;

59.   Настоява Комисията да засили и ускори усилията си с цел защита на финансовите интереси на Съюза и да завърши закъснялата реформа в Европейската служба за борба с измамите, като изцяло прехвърли към нейните правомощия защитата на данните и правата на заподозрените и разработи подходящи определения в областта на наказателното право;

60.  Приветства споразумението, постигнато по отношение на предложението за директива относно обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (COM(2012)0085); припомня, че конфискацията на активи от престъпна дейност е едно от средствата за по-ефективна борба срещу престъпните организации;

61.  Категорично счита, че политиката на ЕС за борба срещу тероризма трябва да обхване мерки срещу радикализацията на групи/отделни лица в европейските общества и явната тенденция към индивидуализиране на терористичните дейности в обществата ни; призовава за по-добра координация на всички служби на ЕС с отговорности за прилагането на политиките на ЕС за борба срещу тероризма, а именно координатора на ЕС за борба с тероризма, Европол, постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), работната група „Тероризъм“ (Международни аспекти) и Евроюст;

62.  Изразява съжаление, че съобщението на Комисията от 10 април 2013 г., озаглавено „Втори доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2013)0179), е слабо критично по отношение на действията, прилагани в рамките на СВС, и отново утвърждава приоритетите от първоначалното си съобщение от ноември 2010 г., без да взема предвид, по-специално, последствията от интегрирането на Хартата на основните права, които се прилагат, за по-голямата част от нейните членове, не само за европейските граждани, а за всички лица, които са на територията на ЕС;

63.  Припомня, че Европейският парламент понастоящем е пълноправен институционален участник в областта на политиката за сигурност и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и в оценяването на тези инструменти, включително чрез мониторинг върху прилагането на СВС, извършван съвместно от Европейския парламент, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от ДФЕС; счита, че Европейският парламент следва да играе основополагаща роля в оценяването и определянето на политиките на вътрешна сигурност, тъй като те оказват значително въздействие върху основните права на всички лица, които живеят на територията на ЕС; следователно подчертава необходимостта да се гарантира, че такива политики попадат в обхвата на единствената пряко избрана европейска институция с отговорност по отношение на контрола и демократичния надзор;

64.  Счита, че добре направената оценка на изпълнението, последиците и конкретните резултати от политиките и законодателството в областта на вътрешната сигурност, анализът на заплахите за сигурността, по отношение на които трябва да се предприемат мерки, отчитането на принципите на пропорционалност и необходимост, както и демократичният дебат са ключови условия за ефективна СВС;

65.  Посочва, че настоящата СВС ще приключи действието си през 2014 г.; призовава Комисията да започне подготовка на нова СВС за периода 2015 – 2019 г., която да отчете влизането в сила на Договора от Лисабон и включването на Хартата на основните права на ЕС в законодателството на Съюза; призовава Съвета да вземе надлежно предвид приноса на Парламента към новата СВС, преди да приеме новата стратегия; отчита анализите на Европол, включително направения от него анализ на рисковете, във връзка с това;

66.  Отчита, че трансграничната престъпност се увеличава в ЕС, и поради това подчертава значението на достатъчното финансиране за органите, които работят в областта на сътрудничеството при правоприлагането; счита, че съществуващата среда от различни инструменти, канали и механизми за европейски обмен на информация в областта на правоприлагането е сложна и разпокъсана, което води до неефикасно използване на наличните инструменти и недостатъчен демократичен контрол и отчетност на равнището на ЕС; призовава за ориентирана към бъдещето концепция относно начина, по който да се направлява и оптимизира обменът на свързани с правоприлагането данни в ЕС, като в същото време се гарантират основните права, включително високо ниво на защита на данните; отбелязва, че е необходимо да се укрепи взаимното доверие между правоприлагащите органи, за да се засили обменът на информация;

67.  Отхвърля идеята за „предотвратяваща“ полиция, която действа без наличието на първоначални подозрения, по-специално предложението за система за регистрация на пътници на ЕС и идеята за система за проследяване на финансирането на тероризма на ЕС; призовава Комисията да отмени Директивата за запазване на данни(20);

68.  Призовава Комисията да насърчи държавите членки да създадат помощни центрове в ползващи се с лоша слава райони на проституция, като така се осигури незабавно психологическо и физическо подпомагане на жертвите;

69.  Призовава Комисията бързо да представи предложения за включване в правната рамка на Договора от Лисабон на инструментите за трансгранично полицейско сътрудничество, приети в рамките на предишния трети стълб – като например Решението от Прюм и Шведската инициатива;

70.  Приветства предложението на Комисията за новия регламент за Европол, основан на новото правно основание, предвидено в Договора от Лисабон, и се надява, че работата по това важно законодателно досие ще напредва бързо, в пълно съответствие с принципите на Договора, така че Европол да може да изпълнява по-ефективно ролята си при борбата срещу организираната трансгранична престъпност;

71.  Изразява съжаление относно факта, че Европейският съюз все още не е добре подготвен за превенция и реагиране на природни бедствия или бедствия, причинени от човека;

Граници и визи

72.  Приветства приключването на преговорите по пакета относно управлението на Шенгенското пространство; призовава Комисията да изпълнява изцяло ролята си на координатор на оценките относно Шенген и на пазител на Договорите, с цел да се избегне всяка ситуация, която би могла да застраши функционирането на Шенгенското пространство; припомня, че Шенгенското пространство зависи от взаимното доверие и че всяка държава членка изпълнява задълженията си, включително контрола върху външните граници, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници, както и при използване на наличните технологии; припомня значението на борбата срещу трафика и контрабандата по границите, включително трафика на мигранти; повтаря позицията си, че Шенгенското пространство следва се разшири, за да включи Румъния и България без допълнително забавяне;

73.  Счита отсъствието на контрол по вътрешните граници за едно от най-големите постижения на европейската интеграция; отправя искане към Комисията да отдели специално внимание на отсъствието на граничен контрол по вътрешните граници и твърдо отхвърля всички опити за ограничаване на свободното движение на хора, които не са в съответствие с достиженията на правото;

74.  Признава, че Шенгенското пространство е единствено по рода си и досега бе развивано стъпка по стъпка; въпреки това счита, че е необходимо бъдещото му развитие да се разгледа в дългосрочен план; счита, че в бъдеще външните граници на Шенгенското пространство следва да се охраняват с помощта на Европейска гранична охрана, в чието обучение следва да бъдат включени стандартите, свързани с правата на човека;

75.  Приветства реформата на мандата на Frontex и споразумението за Евросур; приветства новите правила за наблюдение на морските граници, с които спасяването на живота на мигрантите, както и зачитането на правата на човека на мигрантите и търсещите убежище лица, включително принципът на забрана за връщане станаха също приоритети; припомня, че международното право, достиженията на правото на ЕС и по-специално съдебната практика на Европейския съд по правата на човека следва да се спазват от Съюза и неговите държави членки в условията на намеса в открито море или при осъществяване на наблюдение на външните граници на Съюза;

76.  Изразява дълбока тъга и съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот по границите на ЕС, особено в Средиземно море; отново подчертава, че събитията във водите край Лампедуза следва да бъдат повратна точка за ЕС и че единственият начин за предотвратяване на друга трагедия е да се приеме координиран подход, основан на солидарност и отговорност и подкрепен от общи инструменти;

77.  Призовава Комисията да предостави информация относно положението в местата за задържане, включително по отношение на зачитането на правата на човека, както и да предложи инициативи относно работата на тези центрове в бъдеще;

78.  Изразява тревога от нарастващия брой на смъртните случаи, по-специално в морето, и нарушенията на правата на човека при опитите на незаконните мигранти да влязат в ЕС; призовава Комисията да информира Парламента преди всяко сключване на споразумение между Frontex и трета държава; настоява, че тези споразумения трябва да предоставят по-строги гаранции, за да се осигури пълното зачитане на стандартите за правата на човека, включително по отношение на операциите по връщане, съвместно патрулиране, търсене и спасяване или залавяне;

79.  Припомня водещата роля на Frontex и Европейския полицейски колеж в обучението на персонала на правоприлагащите органи и граничната охрана с цел изпълнение на европейското правосъдие и правоприлагане при зачитане на правата на човека на мигрантите;

80.  Решително подкрепя призива на Европейския съвет за укрепване на ролята на Frontex в съответствие с Програмата от Стокхолм с цел да се увеличи нейният капацитет да реагира по-ефективно на променящите се миграционни потоци;

81.  Изразява съжаление по повод закъснялото преминаване към Шенгенската информационна система II и възникналите по-високи разходи; приветства продължаващото въвеждане в експлоатация на Визовата информационна система и създаването на Агенция за информационни системи (eu-LISA) за оперативното управление на тези системи; подчертава, че тези нови системи сега трябва да преминат изпитанието на ежедневната употреба; припомня своето искане „да не се въвеждат в действие нови инструменти за управление на границите или широкомащабни системи за съхраняване на данни, докато съществуващите инструменти все още са необходими, функционират пълноценно и са безопасни и надеждни“; изразява дълбока загриженост относно докладваните пробиви в Шенгенската информационна система и счита, че следва да се обсъди въпросът относно възлагането на външни подизпълнители на дейности, свързани с управлението и функционирането на мащабни европейски ИТ системи; призовава Комисията да представи своевременно оценките на системите, предвидени в съответните правни инструменти; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на използването на сигурни документи за легитимация;

82.  Приветства напредъка, постигнат в областта на визовите разпоредби, но също така призовава за по-добро прилагане на съществуващите правила; счита, че общите центрове за приемане на заявления за визи се доказаха като полезен инструмент, който би могъл да се превърне в стандарт в бъдеще, и счита, че следва да се проведе междуинституционално обсъждане относно целите на общата визова политика, което да определи необходимите стъпки за постигане на по-нататъшна хармонизация на визовите процедури, включително общи правила за издаването на визи; призовава за сключване на допълнителни споразумения за облекчаване на визовия режим, както и за наблюдение и подобряване на съществуващите споразумения;

83.  Призовава държавите членки да се възползват от настоящите разпоредби на Визовия кодекс и Кодекса на шенгенските граници, които позволяват издаването на хуманитарни визи, както и да се улесни предоставянето на временен подслон за защитниците на правата на човека, изложени на риск в трети държави;

84.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да повишат мобилността на работниците, като разрешат издаването на временни визи и облекчат процедурата по повторно кандидатстване на лицата, вече фигуриращи в системата; счита, че това би довело до ефективно повишаване на мобилността на работниците чрез гарантиране на правна сигурност и повишаване на вътрешната мобилност в рамките на ЕС;

85.  Призовава Комисията да усъвършенства допълнително съществуващите споразумения за облекчаване на визовия режим между Съюза и източните му съседи и да работи за създаване на пространство за безвизови пътувания, спомагащо за контактите между хората;

Убежище и миграция

86.  Припомня, че в Стокхолмската програма Европейският съвет подчертава, че „добре управляваната миграция може да е от полза за всички“; очаква постигането на по-нататъшен напредък за приемането на законодателство в областта на законната миграция и призовава за по-големи усилия в тази насока в бъдеще предвид демографските предизвикателства и потребностите на икономиката; същевременно счита, че е необходимо повече внимание към интеграцията на мигрантите;

87.  Призовава европейските институции и правителствата на държавите членки да повишават осведомеността сред широката общественост и работодателите относно портала на ЕС за имиграцията; призовава Комисията да наблюдава транспонирането на Директивата за синята карта и да докладва относно нейното прилагане, както е предвидено в директивата;

88.  Призовава спешно за по-голяма прозрачност, която изисква държавите членки да докладват ежегодно относно напредъка на всяка конкретна малцинствена група в областта на интеграцията на пазара на труда и въздействието на политиката за равенство; насърчава Европейската комисия да представя „годишен доклад относно тенденциите“, отразяващ сравнимите показатели за социалното сближаване, договорени и поставени като цели, включително мониторинг в рамките на ЕС на състоянието на новопристигналите, дългосрочно пребиваващите, натурализираните мигранти и децата на мигрантите, с разбивка на тези показатели по отношение на равенството (т.е. етнос/раса, религия/убеждения, пол, възраст, сексуална ориентация и увреждания), така че да се измери напредъкът на политиките за социално приобщаване в течение на времето; счита, че за тази цел следва да се прилага отвореният метод на координация;

89.  Признава, че неотдавнашните промени и вълнения в Северна Африка и Близкия изток засилиха напрежението по източните и южните граници на ЕС;

90.  Приветства приемането на пакета от мерки в областта на убежището; призовава Комисията да наблюдава правилното прилагане на пакета от страна на държавите членки, считано от датата на прилагане, и да предприеме необходимите стъпки, за да се гарантира, че националните законодателства са в съответствие със съдебната практика; предлага занапред Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) да включва това ново законодателство в своите програми за обучение;

91.  Призовава за създаването на координационна структура по въпросите на равенството между половете в EASO;

92.  Изразява съжаление относно продължаващата и системна практика на задържане на мигранти в центрове за задържане, както беше подчертано неотдавна от Съвета на ООН по правата на човека; призовава за по-нататъшното разработване и прилагане на алтернативи на задържането, включително узаконяване на положението на мигранти без документи, въз основа на ясни критерии;

93.  Счита, че в контекста на дъблинската система в бъдеще следва да се разгледа възможността за временно спиране на прехвърлянията към държави членки под значителен натиск;

94.  Изразява дълбоко съжаление поради факта, че принципите на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите, посочени в член 80 от ДФЕС, не бяха превърнати в реалност; счита, че в бъдеще ще са необходими по-засилени и по-конкретни мерки, по-специално в държавите членки, които приемат най-голям брой мигранти и молби за убежище; призовава за въвеждането на последователна, доброволна и постоянна схема за преместване в рамките на ЕС на лица, ползващи се с международна закрила;

95.  Изразява своето убеждение, че външното измерение на политиката в областта на убежището, по-специално във връзка с процедурите за презаселване и закрила при влизане, следва да се разшири; изразява съжаление относно ограниченото до момента участие на държавите членки в презаселването;

96.  Изразява дълбока загриженост за съдбата на граждани на трети държави, както и на лица без гражданство, приети обратно съгласно споразуменията на ЕС за обратно приемане, включително случаите на задържане за неопределен срок, „правен вакуум“ или връщане в страната на произход, и отправя искане за изключване на клаузите за граждани на трети държави от тези споразумения; подчертава значението на прилагането на препоръките, направени в оценката на Комисията на споразуменията за обратно приемане;

Външно измерение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

97.  Отбелязва значението на засилването на външното измерение на европейските политики в областта на свободата, сигурността и правосъдието и призовава за засилване на сътрудничество с трети държави на всички равнища в областта на сигурността, миграцията, основните права и управлението на границите;

98.  Посочва, че Европейският съюз и държавите членки следва да продължат да включват имиграцията в сътрудничеството за развитие, да засилят споразуменията за партньорство с цел да се насърчи сътрудничеството с третите държави на произход и на транзит по отношение на борбата срещу трафика на хора и незаконната имиграция, издирването на семействата, връщането и обратното приемане, в контекста на редовните диалози, които Европейският съюз води с тези държави, и на дейността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); призовава за солидарност с трети държави, разположени в близост до държави с граждански конфликт, които приемат бежанци, бягащи от този конфликт;

99.  Подчертава необходимостта от насърчаване на политиките на доброволно завръщане;

100.  Подчертава, че Договорът за Европейския съюз (ДЕС) поставя правата на човека, демокрацията и правовата държава в центъра както на вътрешните, така и на външните политики на ЕС, както е предвидено в членове 2, 3 и 21 от ДЕС, и следователно счита, че зачитането, защитата и насърчаването на тези ценности следва да се развива съгласувано, така че да се гарантира доверие в ЕС на световната сцена; изразява съжаление относно продължаващия отказ на Комисията да изготви план за действие относно правата на човека с цел утвърждаване на ценностите на ЕС във външното измерение на политиките на свобода, сигурност и правосъдие, както се призовава в Стокхолмската програма;

101.  Настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предприемат практически стъпки за осигуряване на по-голяма последователност и съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС;

102.  Изразява твърдото си убеждение, че ЕС и неговите държави членки не следва да сключват споразумения в областта на свободата, сигурността и правосъдието с трети държави, в които съществува сериозен риск от нарушаване на правата на човека и в които принципите на правовата държава не се спазват; подчертава, че всяко споразумение в тази област следва да бъде сключвано след внимателна оценка на въздействието върху правата на човека и следва да съдържа клауза за временно прекратяване във връзка с правата на човека;

103.  Изразява загриженост поради нарастващите изисквания към съседните държави във връзка с политиките на ЕС в областта на миграцията и управлението на границите; призовава за основаващ се на правата на човека подход към миграцията и управлението на границите в ЕС, който да гарантира, че правата на законните и незаконните мигранти и други уязвими групи винаги се ползват с първостепенен приоритет; припомня извънтериториалното прилагане на Европейската конвенция за правата на човека при изпълнението на политиката на ЕС в областта на миграцията, както беше постановено от Европейския съд по правата на човека;

104.  Призовава за по-добра координация между диалозите за правата на човека и подкомисиите за правосъдие, свобода и сигурност, създадени в рамките на споразумения с трети държави, по-специално в държавите, обхванати от европейската политика на съседство, и в по-общ план във всички държави, засегнати от споразумения за обратно приемане;

105.  Призовава Комисията да предложи действия за защита и предоставяне на помощ на жените, жертви на трафик на хора и сексуална експлоатация, чрез мерки, включващи разработването на системи за обезщетение, безопасно връщане, помощ за реинтегриране в обществото в приемащата държава при доброволно завръщане, съдействие и помощ по време на престоя в ЕС и сътрудничество с органите в държавите на произход, с цел да се защитят семействата на жертвите на трафик и сексуална експлоатация;

Методи, инструменти и процеси

106.  Счита, че е необходимо процесът на вземане на решения да се отличава с възможно най-висок стандарт; счита, че определянето на проблемите, обсъждането на възможните решения и изборът между възможните варианти следва да се извършва в последователен ред; отбелязва, че са необходими повече усилия в областта на изследванията на европейско равнище и че по-тясното сътрудничество и по-доброто споделяне на информация между европейските институции и агенции и държавите членки ще подобри създаването и изпълнението на политиките;

107.  Изразява съжаление поради липсата на обективна оценка на постигнатия напредък към създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и на надеждна информация относно прилагането от страна на държавите членки на достиженията на правото на ЕС;

108.  Предлага систематична, обективна и независима последваща оценка на законодателството и неговото прилагане, която следва също така да оцени все още съществуващите потребности от законодателство в тази област; посочва по-специално важността на извършването на оценки на въздействието от Комисията, Парламента и Съвета за тази цел при същевременно поддържане на стандартите и избягване на прекомерна бюрокрация;

109.  Приветства инициативата на Комисията за изготвяне на информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, което цели осигуряване на висококачествена правосъдна система в областта на гражданското, търговското и административното право, тъй като в крайна сметка конкретното прилагане на законите е в ръцете на съдилищата;

110.  Подчертава, че висококачествените правосъдни системи могат да изиграят ключова роля за възстановяване на доверието, възобновяване на растежа и спомагане за постигане на доверие и стабилност; посочва, че важен структурен елемент на привлекателната бизнес среда са предсказуемите, навременни и изпълними съдебни решения, както се посочва в съобщението на Комисията „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието. Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“(COM(2013)0160);

111.  Отправя искане към Комисията да постави по-силен акцент върху контрола и гарантирането на конкретното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; счита, че това трябва да бъде политически приоритет с оглед на големите различия, които често се наблюдават между политиките, приети на европейско равнище, и прилагането им на национално равнище; посочва, че при всяко стратегическо планиране трябва да се използва опитът от предходното изпълнение, както и че поради това такова планиране не трябва да се състои просто от списък с цели и приоритети, а плановете трябва по-скоро да се изготвят с оглед на оценката на прилагането; отбелязва, че що се отнася до правата на гражданите и пребиваващите лица, това трябва да се прави от първия ден, в който даден акт влезе в сила; счита, че е необходимо да се направи повече, за да се постигне правилно прилагане, включително чрез координация и сътрудничество между Комисията, държавите членки и агенциите на ЕС, както и чрез подпомагане на държавите членки посредством насоки, практическа подкрепа и обмен на най-добри практики; счита, че причините за всяко неизпълнение на законодателството на ЕС следва да бъдат идентифицирани и преодолени, ако е необходимо, посредством производства за установяване на неизпълнение на задължения;

112.  Счита, че за подобряване на качеството на законодателството на ЕС в областта на свободата, сигурността и правосъдието са необходими общи усилия от страна на държавите членки и европейските институции с цел да се подобри обменът на информация относно всяка национална система и да се осигури точна правна информация (относно националното/регионалното приложимо законодателство и стандарти), както и информация за изпълнението и практиките; призовава за по-добра междуинституционална координация;

113.  Изразява съжаление поради факта, че Съветът не включва по-активно Парламента в изготвянето на стратегически документи, като стратегията за наркотиците и стратегията за вътрешната сигурност;

114.  Счита, че развитието на европейска съдебна култура е ключова предпоставка за превръщането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в реалност за гражданите и за гарантирането на прилагането на правото на ЕС; предвид това призовава да се наблегне в много по-голяма степен на съдебното обучение на ЕС за всички практикуващи юристи и то да се финансира; отбелязва значението на използването на подход „отдолу нагоре“ към програмите за съдебно обучение, на осигуряването на по-голяма достъпност на информационните ресурси на европейското право чрез онлайн технологии (т.е. портал за електронно правосъдие), на повишаването на знанията за европейското право и езиковите умения на представителите на съдебната власт, както и на създаването и поддържането на мрежи в тази област и всякакви други мерки за улесняване на ежедневното съдебно сътрудничество с цел да се гарантира взаимно доверие и в резултат на това – сътрудничество и взаимно признаване;

ІІІ. Следващи стъпки

115.  Счита, че са необходими насоки, съгласуваност и целеви показатели за пространството на свобода, сигурност и правосъдие; счита, че за постигането на тези цели е необходимо да се подготви подходящо планиране в духа на Договора от Лисабон съвместно от Парламента, Съвета и Комисията;

o
o   o

116.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 12.
(2) ОВ С 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
(3) ОВ L 26, 26.1.2013 г., стр. 27.
(4) Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1).
(5) Регламент (EО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1).
(6) ОВ С 378, 24.12.2013 г., стр. 1.
(7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
(9) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0322.
(11) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(12) Регламент (ЕC) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработена версия), (OВ L 351, 20.12.2012 г., стp. 1).
(13) Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107).
(14) Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ, L 343, 29.12.2010 г., стр. 10).
(15) COM(2012)0614.
(16) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1).
(17) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1).
(18) Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1).
(19) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 7.
(20) Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 54).

Правна информация - Политика за поверителност