— като взе предвид член 2 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид Петгодишния план на ангажиментите ЕС – Пакистан от февруари 2012 г.(1),
— като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(2),
— като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11 – 12 декември 2008 г.,
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции(3), като по-специално се предвижда специален насърчителен режим за „устойчиво развитие и добро управление“ („ОСП+“),
— като взе предвид приложение VIII от горепосочения регламент, в който се включва списък на конвенциите на ООН/МОТ относно основните права на човека и трудови права, както и на конвенциите, свързани с принципите в областта на околната среда и управлението, които Пакистан е ратифицирала и се е съгласила ефективно да прилага,
— като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Пакистан от 11 март 2013 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно неотдавнашните нападения над медицинските работници в хуманитарната сфера в Пакистан(4), своята позиция от 13 септември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно спешното въвеждане на автономни търговски преференции по отношение на Пакистан(5) и своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан(6), както и посещението в Пакистан на делегация от своята подкомисия по правата на човека през август 2013 г.,
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН в областта на насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма, Бен Емерсън, от 18 септември 2013 г., както и доклада на специалния докладчик на ООН в областта на извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, Кристоф Хайнс, от 13 септември 2013 г.,
— като взе предвид резолюция № 68/178 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно защитата на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма,
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А7–0117/2014),
А. като има предвид, че стратегическата роля на Пакистан в региона, нейните отношения със съседните ѝ държави, както и отношенията между ЕС и Пакистан са от важно и все по-голямо значение за ЕС с оглед на важното местоположение на страната сред регионите в съседство, отличаващи се със своето нестабилно положение, нейното централно място за сигурността и развитието в Централна и Южна Азия, както и нейната жизненоважна роля за борбата с тероризма, неразпространението, трафика на наркотици, трафика на хора и с други транснационални заплахи, като всички те засягат сигурността и благосъстоянието на европейските граждани;
Б. като има предвид, че парламентарните избори през май 2013 г. белязаха първото прехвърляне на властта от едно избрано гражданско правителство на друго в съвременната история на Пакистан; като има предвид, че демократичният процес в Пакистан е подкрепен от по-широки обществени промени, включително разрастваща се средна класа в градовете и все по-жизнено гражданско общество и независими медии;
В. като има предвид, че политическият и икономическият напредък на страната се препятства от широко разпространени проблеми, свързани с вътрешната и регионалната сигурност, като например екстремизма, сектантските бунтове, самоубийствените атентати и целенасочените убийства, както и беззаконието в племенните райони, които са утежнени от слабостта на правоприлагащите агенции и наказателноправната система;
Г. като има предвид, че Пакистан има един от най-високите дялове на население без училищно образование в световен мащаб, като приблизително 12 милиона деца не посещават училище, а около две трети от жените и половината от мъжете в Пакистан са неграмотни; като има предвид, че държавата продължава да заема 134-то място от общо 135 държави в доклада относно различията между половете на Световния икономически форум;
Д. като има предвид, че според световния показател за климатичните рискове Пакистан е сред дванадесетте държави, които са най-силно засегнати от изменението на климата през последните двадесет години, претърпяла е сериозни наводнения и недостиг на вода и е пряко засегната от отдръпването на ледниците в планинските масиви на Хималаите и Каракорум;
Е. като има предвид, че Пакистан е полу-индустриализирана държава с по-нисък среден доход и че около една трета от населението ѝ живее под прага на бедността; като има предвид, че Пакистан заема 146-тo място от общо 187 държави, включени в индекса на човешкото развитие за 2012 г., като отбелязва спад спрямо класацията за 2011 г., когато е била на 145-то място; като има предвид, че икономическото положение в Пакистан пострада от поредица природни бедствия, и като има предвид, че високото равнище на несигурност, нестабилност и широко разпространената корупция в страната отслабват икономическия ѝ растеж и ограничават способността на правителството за развитие на държавата;
Ж. като има предвид, че Пакистан е изложена на широко разнообразие от опасности, предимно наводнения и земетресения; като има предвид, че нестабилното положение по отношение на сигурността, както и социалните предизвикателства в Пакистан действат като катализатор за засилване на нейната уязвимост; като има предвид, че поредицата от години на бедствия са изчерпали стратегиите за справяне на вече обеднелите общности и сериозно са намалили тяхната устойчивост на бъдещи бедствия;
З. като има предвид, че конструктивният принос на Пакистан е жизненоважен за постигането на помирение, мир и политическа стабилност в съседните ѝ държави и най-вече в Афганистан, особено в контекста на планираното оттегляне на войските на НАТО през 2014 г.;
И. като има предвид, че Пакистан е един от най-големите получатели на помощ за развитие и хуманитарна помощ на ЕС, и като има предвид, че ЕС е най-големият пазар за износ на Пакистан;
Й. като има предвид, че Пакистан става все по-важен партньор на ЕС в борбата с тероризма, разпространението на ядрени оръжия, трафика на хора и наркотици и организираната престъпност, както и в стремежа към регионална стабилност;
К. като има предвид, че ЕС и Пакистан наскоро решиха да задълбочат и разширят своите двустранни връзки, както е видно от Петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от първия стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през юни 2012 г.;
Л. като има предвид, че целта на Петгодишния план на ангажиментите ЕС – Пакистан от 2012 г. е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;
М. като има предвид, че от 1 януари 2014 г. Пакистан вече е включена в специалната обща схема от търговски преференции (ОСП+) на ЕС;
Н. като има предвид, че през септември 2012 г. фабрика „Али Ентърпрайсиз“ (Ali Enterprises) в Карачи, която произвежда дънки за европейския пазар, беше унищожена от пожар, което доведе до смъртта на 286 попаднали в капан от пожара работници; като има предвид, че интегрирането на Пакистан в схемата „ОСП+“ би могло да засили производството в текстилния сектор и да направи подобренията в сферата на трудовите права и условията на производство по-важни от всякога;
1. Подчертава значението на изборите през май 2013 г. за консолидирането на демокрацията и гражданското управление в Пакистан; насърчава пакистанския политически елит да използва този импулс с цел по-нататъшно укрепване на демократичните институции, принципите на правовата държава, гражданския контрол над всички сфери на публичната администрация, особено силите за сигурност и съдебната система, насърчаване на вътрешна и регионална сигурност, провеждане на реформи в управлението за съживяване на икономическия растеж, укрепване на прозрачността и борбата с организираната престъпност и намаляване на социалната несправедливост, както и прекратяване и преодоляване на всички нарушения на правата на човека;
2. Въпреки това счита, че изграждането на устойчива демокрация и плуралистично общество – както и постигането на по-голяма социална справедливост, премахването на дълбоката бедност и недохранването в определени части на държавата, повишаването на основното ниво на образование, подготвянето на държавата за последствията от изменението на климата – ще доведе до дълбоки и трудни реформи в пакистанския политически и социално-икономически ред, който продължава да се характеризира с феодални структури на собственост върху земята и политическа принадлежност, неравновесие в приоритетите между военните разходи, от една страна, и осигуряването на социални услуги, образование и икономическо развитие, от друга страна, както и нефункционираща система за събиране на приходите, която системно подкопава капацитета на държавата за предоставяне на обществени блага;
3. Подкрепя и насърчава усилията на правителството на Пакистан във връзка с разработването на ефективни средства за предотвратяване и наблюдение на вероятността от бъдещи природни бедствия и за по-ефективно координиране и сътрудничество на хуманитарната помощ с местните участници, международните НПО и лицата, набиращи средства;
4. Отново заявява, че доброто управление, подлежащите на отчетност и приобщаващи институции, разделението на властите и зачитането на основните права представляват важни елементи на обръщането на внимание на връзката между развитието и сигурността в Пакистан; освен това счита, че избраните граждански правителства, разполагащи с демократична легитимност, предоставяне на правомощия на провинциите и ефективно местно управление, представляват най-доброто средство за овладяване на вълната на насилие и екстремизъм, възстановяване на държавната власт във федерално администрираните племенни територии (ФАПТ), както и за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на Пакистан;
5. В този контекст подкрепя намерението на пакистанското правителство да започне мирен диалог с Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП) при условие че това открие пътя за трайно политическо решение по отношение на бунтовете и стабилен демократичен ред, при който се спазват правата на човека; въпреки това призовава преговарящите да вземат под внимание факта, че нивото на образование, по-специално сред жените, е абсолютно решаващ фактор за напредъка на обществата, и да включат училищното образование на момичетата като основен елемент в преговорите;
6. Оценява трайния ангажимент на Пакистан за борба с тероризма от двете страни на нейните граници и насърчава органите да предприемат по-смели стъпки с цел допълнително ограничаване на възможностите за набиране и обучение на терористи на територията на Пакистан, което представлява явление, чрез което определени области на Пакистан стават сигурно убежище за терористични организации, чиято цел е да дестабилизират държавата и региона, най-вече Афганистан;
7. Отбелязва, че на 1 ноември 2013 г. лидерът на пакистанските талибани Хакимула Махсуд беше убит от американски безпилотен самолет и че пакистанският парламент и новото правителство официално се обявиха против подобни намеси и че ограниченията за използването на атаки с безпилотни самолети следва да бъдат определени по-ясно в международното право;
8. Призовава пакистанското правителство да изпълни своите задължения и отговорности, свързани със сигурността, чрез по-нататъшна борба с екстремизма, тероризма и радикализацията и чрез приемане на строги и безкомпромисни мерки за сигурност и правоприлагане, както и чрез справяне с неравенството и социално-икономическите проблеми, които могат да засилят радикализацията на пакистанските младежи;
9. Отбелязва, че пакистанското правителство ясно е изразило своето противопоставяне на нападенията с безпилотни самолети на САЩ на своя територия; приветства резолюцията на Общото събрание на ООН, в която се призовава за допълнително изясняване на правната рамка, приложима към използването на въоръжени безпилотни самолети;
10. Приветства приноса на Пакистан за процесите на държавно изграждане и помирение в Афганистан, включително помощта за улесняване на възобновяването на мирните преговори; очаква Пакистан да продължи да има положително отношение в периода, предшестващ президентските избори в Афганистан, и след това; изразява загриженост относно геополитическата конкуренция между съседните сили за упражняване на влияние в Афганистан след оттеглянето на войските на НАТО;
11. Изразява надежда, че Пакистан ще играе конструктивна роля за насърчаване на регионалната стабилност, включително когато става въпрос за присъствието на НАТО и държавите – членки на ЕС в Афганистан след 2014 г., чрез по-нататъшно лансиране на тристранния формат на ангажименти в Афганистан с Индия, Турция, Китай, Русия и Обединеното кралство, както и чрез насърчаване на регионалното сътрудничество в борбата с трафика на хора, наркотици и стоки;
12. Е окуражен от неотдавна постигнатия осезаем напредък в диалога между Пакистан и Индия, особено по отношение на търговията и междуличностните контакти, който стана възможен благодарение на конструктивното отношение и на двете страни; изразява съжаление, че постиженията на диалога продължават да бъдат уязвими от непредвидени събития, като например постоянните инциденти на контролната линия, разделяща окупираните от Пакистан и окупираните от Индия части на Кашмир; отправя искане и към двете правителства да гарантират подходящи вериги на командване, отчетност на военния персонал и диалог между военните, за да се избегнат подобни инциденти в бъдеще;
13. Признава законния интерес на Пакистан за изграждане на стратегически и икономически връзки, както и на връзки в областта на енергетиката с Китай; счита, че е важно по-тесните отношения между Пакистан и Китай да укрепват геополитическата стабилност в Южна Азия;
14. Отбелязва стремежа на Пакистан за пълноправно членство в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като положителен знак за амбицията на държавата да бъде по-силно ангажирана с многостранни инициативи; при все това отбелязва липсата на официален механизъм за сътрудничество между ШОС и ЕС и отбелязва различията в съответните им нормативни бази и нагласи спрямо глобалните въпроси;
15. Изразява загриженост относно твърденията, че Пакистан възнамерява да изнася ядрени оръжия за трети държави; очаква ЕС и неговите държави членки, въпреки официалните опровержения на твърденията, да покажат ясно на Пакистан, че износът на ядрени оръжия е недопустим; призовава Пакистан, като държава, притежаваща ядрени оръжия, със закон да забрани износа на всички свързани с ядрени оръжия материали или ноу-хау, и активно да допринася за международните усилия за неразпространение; счита, че подписването и ратифицирането на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от страна на Пакистан – както и на Индия – биха демонстрирали силен ангажимент към мирно регионално съжителство и биха допринесли в извънредно голяма степен за сигурността на целия регион;
16. Счита, че борбата с екстремизма и радикализма е пряко свързана с по-силни демократични процеси и отново потвърждава силния интерес на ЕС от демократична, сигурна и добре управлявана държава Пакистан с независима съдебна система и добро управление, която подкрепя принципите на правовата държава и правата на човека, поддържа приятелски отношения със съседните държави и оказва стабилизиращо влияние в региона, както и непрекъснатата подкрепа на ЕС за нея;
17. Припомня, че отношенията между ЕС и Пакистан традиционно са се развивали в рамка, съсредоточена върху развитието и търговията; оценява значителния и траен принос на сътрудничеството за развитие и хуманитарното сътрудничество на ЕС и приветства решението Пакистан да се ползва от ОСП+ на ЕС, считано от 2014 г.; призовава Пакистан изцяло да спазва съответните условия по схемата и приканва Комисията да гарантира строгото прилагане на засилено наблюдение съгласно предвиденото в новия Регламент относно ОСП и подчертава факта, че сътрудничеството, по-специално в секторите на образованието, изграждането на демокрация и адаптирането към изменението на климата, следва да продължи да получава най-голямо внимание;
18. Изразява убеждение, че отношенията между ЕС и Пакистан трябва да се задълбочат и разширят чрез развитие на политическия диалог и следователно поддържане на връзка от общ интерес сред равните партньори; в този контекст приветства приемането на Петгодишния план на ангажиментите и започването на стратегическия диалог между ЕС и Пакистан, отразяващ нарасналото значение на политическото сътрудничество и на сътрудничеството в областта на сигурността, включително по отношение на политиката за борба с тероризма, разоръжаването и неразпространението, както и на миграцията, образованието и културата; при все това очаква постигането на по-голям напредък във всички области на плана на ангажиментите;
19. Насърчава както ЕС, така и Пакистан да си сътрудничат в процеса по прилагане и редовно да наблюдават напредъка чрез укрепване на диалога между двете страни в дългосрочен план;
20. Счита, че демократичният преход в Пакистан е създал възможност за ЕС да следва по-ясно изразен политически подход в двустранните отношения и предоставянето на помощ; счита, че предоставяната от ЕС подкрепа за Пакистан следва да отдава приоритет на консолидирането на демократичните институции на всички равнища, укрепването на държавния капацитет и доброто управление, изграждането на ефективни структури за правоприлагане и за гражданска борба с тероризма, включително независима съдебна система, както и оправомощаването на гражданското общество и свободните медии;
21. Във връзка с това приветства вече съществуващите всеобхватни програми за подкрепа на демокрацията що се отнася до прилагането на препоръките от 2008 и 2013 г. на мисиите на ЕС за наблюдение на избори;
22. Приканва ЕСВД и Комисията да следват нюансирана политика с много измерения по отношение на Пакистан, която да обединява всички съответни инструменти на разположение на ЕС, като например политически диалог, сътрудничество в областта на сигурността, търговията и помощта, в съответствие с всеобхватния подход на ЕС към външните действия и с оглед на подготовката за предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Пакистан;
23. Отправя искане към ЕСВД, Комисията и Съвета също така да гарантират, че политиката на ЕС към Пакистан е контекстуализирана и включена в по-широка стратегия за региона, като по този начин се укрепват интересите на ЕС в цяла Южна и Централна Азия; счита за важно двустранните отношения на ЕС с Пакистан и съседните държави, по-специално Индия, Китай и Иран, да служат също така за обсъждане и координиране на политики по отношение на ситуацията в Афганистан с цел гарантиране на целенасочен подход; във връзка с това подчертава необходимостта от засилване на координацията на политиката и диалога между ЕС и САЩ в областта на регионалните въпроси;
24. Счита, че бъдещето на отношенията между ЕС и Пакистан следва също да се разглежда в контекста на развиващия се институционален инструментариум на ЕС за ангажимент към трети държави, особено чрез формата на стратегическите партньорства; отново отправя своя призив за концептуално усъвършенстване на формата, както и за по-ясни и по-съгласувани референтни критерии за оценка, наред с другото, на това дали и при какви условия Пакистан може да изпълни условията да бъде стратегически партньор на ЕС на някакъв етап в бъдещето;
25. Отново заявява категорично, че напредъкът в двустранните отношения е свързан с подобряването на положението с правата на човека в Пакистан, по-специално по отношение на изкореняването на принудителния труд, детския труд и трафика на хора, премахването на основаното на пола насилие, укрепването на правата на жените и момичетата, включително на правата, свързани с достъпа до образование, гарантирането на свободата на словото и на независимите медии, насърчаването на толерантност и закрила на уязвимите малцинства чрез водене на ефективна борба с всички форми на дискриминация; признава, че това изисква слагането на край на културата на безнаказаност и разработването на надеждна правна и съдебна система на всички равнища, която да е достъпна за всички;
26. Остава дълбоко загрижен относно качеството на образованието, както и за тревожното положение на жените в много части на Пакистан; призовава за конкретни и видими мерки за прилагане на основните права на жените в обществото, включително приемане на законодателство срещу домашното насилие, вземане на мерки за подобряване на разследването и съдебното преследване на убийствата на честта и нападенията с киселина, както и преразглеждане на законодателството, което улеснява безнаказаността; изтъква необходимостта от гарантиране на по-добър достъп до образование и от по-добра интеграция на жените на пазара на труда, както и от подобряване на здравеопазването за майките;
27. Отново изразява своята дълбока загриженост, че законодателството относно богохулството в Пакистан – което може да доведе до смъртна присъда и което често се използва, за да се оправдае цензура, криминализиране, преследвания и в някои случаи убийства на членове на политически и религиозни малцинства – не е защитено срещу злоупотреба, която засяга хора от всички вероизповедания в Пакистан; подчертава, че отказът за реформа или отмяна на законодателството относно богохулството създава среда на постоянна уязвимост за малцинствените общности; призовава пакистанското правителство да въведе мораториум върху използването на това законодателство, като първа стъпка към неговото преразглеждане или отмяна, и да провежда разследване и съдебно преследване, когато е приложимо, на кампаниите на сплашване, заплашване и насилие върху християни, ахмади и други уязвими групи;
28. Призовава по-специално пакистанските органи да задържат и преследват наказателно лицата, подтикващи към насилие, или лицата, които са отговорни за жестоки нападения над училища или малцинствени групи, като например шиитите, включително хазарската общност, ахмадите и християните, и да инструктират силите за сигурност активно да защитават лицата, обект на атаки от екстремистки групи; да прилагат законодателство срещу домашното насилие; да прекратят насилствените изчезвания, извънсъдебните убийства и произволните задържания, по-специално в Белуджистан;
29. Осъжда всички нападения над християни и над други религиозни малцинства, живеещи в Пакистан, и очаква от Пакистан да увеличи усилията си за запазване на свободата на религията и на вероизповеданието, включително чрез намаляването на строгостта на стриктното законодателство срещу богохулството, както и чрез преминаването към премахване на смъртното наказание;
30. Приветства приемането през 2012 г. на законопроекта за създаване на национална комисия за правата на човека и настоятелно призовава правителството да създаде комисията, за да може тя да започне да функционира;
31. Отбелязва, че ЕС е важен експортен партньор за пакистански стоки (22,6% през 2012 г.); изразява становището, че свързаната с търговията подкрепа на ЕС за Пакистан следва да допринася за насърчаването на диверсификацията и разработването на производствените методи, включително преработката, да способства за регионалното интегриране и трансфера на технологии, да подпомага улесняването на създаването или развитието на местен производствен капацитет и да намали неравенството по отношение на доходите;
32. Припомня, че ОСП+ на ЕС, от която Пакистан се възползва от 2014 г., се дава единствено на държави, които по обвързващ начин са се договорили да прилагат международните конвенции за правата на човека, трудовите права, околната среда и доброто управление; подчертава най-вече задълженията на Пакистан съгласно конвенциите, изброени в приложение VIII, и припомня на Комисията нейното задължение да наблюдава ефективното им прилагане; също така припомня, че в случай че дадена държава „не спазва обвързващите си ангажименти“, ОСП+ ще бъде временно преустановена;
33. Призовава пакистанските органи да предприемат ефективни стъпки за изпълнение на 36-те конвенции на МОТ, които държавата е ратифицирала, по-специално, за да се даде възможност на профсъюзите да осъществяват дейност, за да се подобряват условията на труд и стандартите за безопасност, за да се премахне детският труд и за да се води борба с най-жестоките форми на експлоатация на трите милиона жени, които работят като домашни работници;
34. Призовава пакистанското правителство да подпише, съгласно поетия от него ангажимент, „Програмата за по-добра работа“ под ръководството на МОТ/МФК, за да даде допълнителен тласък на подобренията в здравните норми и нормите за безопасност на работниците; призовава всички лица, които са пряко или непряко отговорни за пожара във фабриката за облекла „Али Ентърпрайсиз“ (Ali Enterprises), включително засегнатото одитно дружество „Социална отчетност“ и засегнатите европейски търговци на дребно, най-накрая да изплатят на оцелелите от пожара пълно, дългосрочно и справедливо обезщетение;
35. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и националната асамблея на Пакистан, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека и на правителствата на държавите членки.
— като взе предвид член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид член 24 и член 42, параграф 2 от ДЕС, членове 122 и 196 от ДФЕС и Декларация 37 относно член 222 от ДФЕС,
— като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада относно нейното прилагане, одобрена от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,
— като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност за Европейския съюз, подкрепена от Европейския съвет на 25—26 март 2010 г.,
— като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 декември 2013 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,
— като взе предвид Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на членовете на Организацията на Северноатлантическия договор, приета на срещата на високо равнище на НАТО, проведена в Лисабон на 19—20 ноември 2010 г.,
— като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище в Чикаго, издадена от държавните глави и правителствените ръководители, участващи в заседанието на Северноатлантическия съвет, проведено в Чикаго на 20 май 2012 г.,
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по външни работи (А7-0109/2014),
A. като има предвид, че въпросът за противоракетна отбрана срещу балистични ракети беше повдиган и в миналото, но стана още по-актуален през последните години с оглед на увеличаването на броя на заплахите, произтичащи от разпространението на ядрено оръжие и на други оръжия за масово унищожение, както и на разпространението на балистични ракети, на които Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и неговите европейски съюзници трябва да могат да реагират ефективно;
Б. като има предвид, че отбраната срещу нападения с балистични ракети или други видове ракети може да представлява положително развитие в европейската сигурност в контекста на бързата международна динамика на сигурността, като няколко държавни и недържавни субекти разработват ракетни технологии и различен капацитет за отбрана срещу химични, биологични, радиологични и ядрени оръжия с потенциал да достигнат до европейска територия;
В. като има предвид, че НАТО разработва капацитет за противоракетна отбрана срещу балистични ракети с цел изпълнение на своята основна задача, свързана с колективната отбрана, като се стреми да осигури пълно покритие и защита за всички европейски народи, територии и сили в рамките на НАТО срещу увеличаващите се заплахи, породени от разпространението на балистични ракети;
Г. като има предвид, че основният принос на Съединените щати към противоракетната отбрана срещу балистични ракети е потвърждаването на ангажимента им към НАТО и сигурността на Европа и европейските съюзници, и подчертава значението на трансатлантическите връзки, като в Румъния вече е въведено оборудване, а още повече се очаква да бъде поставено в Полша в близко бъдеще;
Д. като има предвид, че общата политика за сигурност и отбрана ще се развива в условия на пълно взаимно допълване с НАТО съгласно договорената рамка за стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, както беше потвърдено от Европейския съвет на 19 декември 2013 г.;
1. Твърди, че с разработването и прилагането на технологии за противоракетната отбрана срещу балистични ракети нова динамика се внася в европейската сигурност, което води до необходимост от това държавите членки да вземат предвид последиците от противоракетната отбрана срещу балистични ракети за своята сигурност;
2. Припомня, че мерките на НАТО за противоракетната отбрана срещу балистични ракети са разработени и изработени с цел да защитават нейните държави членки от евентуални нападения с балистични ракети; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да се стреми към стратегическо партньорство с НАТО, като вземе предвид въпросът за противоракетната отбрана срещу балистични ракети, което следва да доведе до осигуряване на пълно покритие и защита за всички държави – членки на ЕС, като по този начин се избягва ситуацията, в която би имало известни различия в предоставената им сигурност;
3. Приветства постигането на междинен капацитет на НАТО за противоракетна отбрана срещу балистични ракети, който ще осигури максимално покритие в рамките на наличните средства за защита на населението, териториите и силите в южноевропейските държави — членки на НАТО, срещу нападения с балистични ракети; приветства също така целта да се предостави пълно покритие и защита на европейските държави — членки на НАТО, до края на десетилетието;
4. Подчертава, че инициативите на ЕС, като например обединяване и споделяне, могат да бъдат полезни за укрепване на сътрудничеството между държавите членки в областта на противоракетната отбрана срещу балистични ракети, както и в провеждането на съвместни научно-технически изследвания; в дългосрочен план това сътрудничество може да допринесе и за по-нататъшното укрепване на европейската отбранителна промишленост;
5. Призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията, Европейската агенция по отбрана и Съвета да включат въпросите за противоракетната отбрана срещу балистични ракети в бъдещите стратегии за сигурност, проучвания и бели книги;
6. Подчертава, че поради финансовата криза и бюджетните съкращения не се използват достатъчно ресурси, за да се поддържа достатъчно отбранителен капацитет, което води до намаляване на военните способности и индустриалния капацитет на ЕС;
7. Подчертава, че планът на НАТО за противоракетната отбрана срещу балистични ракети по никакъв начин не е насочен към Русия и че НАТО е готова да си сътрудничи с Русия въз основа на приемането на сътрудничество между две независими системи за противоракетна отбрана — противоракетната отбрана срещу балистични ракети на НАТО и тази на Русия; подчертава, че въпреки че ефективното сътрудничество с Русия може да донесе осезаеми ползи, то трябва да се развива въз основа на принципа на пълната реципрочност и прозрачност, тъй като от ключово значение за успешното развитие на това сътрудничество е укрепването на взаимното доверие; отбелязва във връзка с това, че преместването на руските ракети към границата с НАТО и ЕС е неразбираемо и контрапродуктивно;
8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералния секретар на НАТО.
Европейския риболовен сектор в контекста на споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд
294k
67k
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно състоянието и бъдещите перспективи на европейския риболовен сектор в контекста на споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд (2013/2179(INI))
— като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз относно взаимоотношенията на Европейския съюз с останалата част от света,
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов(1) (Регламент за ННН риболова),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),
— като взе предвид въпросите с искане за писмен отговор E‑000618/2013 от 22 януари 2013 г. относно злоупотреби във веригите на доставки в търговията на дребно и E‑002894/2013 от 13 март 2013 г. относно споразумението за свободна търговия с Тайланд и детския труд в консервната промишленост, както и отговорите, дадени от Комисията,
— като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството(2),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по международна търговия (A7‑0130/2014),
A. като има предвид, че европейският рибарски сектор излиза от период на криза, която засегна секторите на риболова, преработването на продукти от риболов и аквакултурите, и че това положение отслаби изключително много конкурентоспособността му, особено когато световният пазар се либерализира и в същото време някои развиващи се страни с изобилие на морски ресурси започват да се превръщат в новите сили в областта на рибарството;
Б. като има предвид, че европейската риболовна и преработвателна промишленост е жизнено важна за гарантиране на снабдяването с храна на европейските граждани и като основа за препитанието по крайбрежните зони, които в голяма степен зависят от тези дейности; като има предвид, че оцеляването на сектора ще бъде изложено на риск, ако ЕС либерализира търговията с рибни продукти с развиващите се страни, желаещи да изнасят своите продукти на ключовия пазар на Общността, особено ако се им се предлага нулева ставка на мито;
В. като има предвид, че ЕС е най-големият световен вносител на рибни продукти и че поради зависимостта от вноса общностният пазар е много привлекателен за износителите, особено като се вземе под внимание, че търсенето на рибни продукти в ЕС се увеличава всяка година с около 1,5%;
Г. като има предвид, че Тайланд е главният производител на консерви с риба тон в света с около 46% от световното производство и че износът му на консерви с риба тон за ЕС от над 90 000 тона годишно представлява почти 20 % от общия внос на ЕС от трети държави, като САЩ, ЕС и Япония са основните пазари, към които е насочен износът на тайландски рибни продукти;
Д. като има предвид, че Тайланд е главният световен вносител на прясна, охладена и замразена риба тон за своята консервна промишленост;
Е. като има предвид, че 80% от уловената риба тон се консумира консервирана и че според последната налична информация от FISHSTAT — базата данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), 21 % от световното производство на консерви и готови храни от риба тон се осъществява в ЕС, докато останалите 79% се произвеждат в трети държави, голяма част от които са развиващи се;
Ж. като има предвид търговското, икономическо и стратегическо значение на Тайланд за ЕС и значителните ползи от споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд за икономиката на ЕС като цяло;
З. като има предвид, че ЕС подкрепя регионалната интеграция между държавите членки на АСЕАН (Асоциацията на народите от Югоизточна Азия), и като има предвид, че споразумението за свободна търговия с Тайланд представлява важен стълб в този процес на интеграция, чиято крайна цел е сключването на споразумение за свободна търговия между двата региона в бъдеще;
И. като има предвид, че подписването на споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН е приоритет за ЕС от 2007 г. насам, като надеждата е, че към него ще се присъединят Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней и Виетнам; като има предвид, че липсата на напредък в преговорите по това регионално споразумение доведе до започването на двустранни преговори с някои държави членки на АСЕАН, в т. ч. Тайланд, с политически ангажимент в рамките на две години да бъде сключено споразумение за свободна търговия;
Й. като има предвид, че ако се включат Тайланд, Индонезия и Филипините в региона на Западния и Централния Тихи океан, производството на консерви с риба тон в него представлява почти половината от световното производство;
К. като има предвид, че промените при производителите на консерви и на филе от риба тон следват тенденцията на глобални доставки за държави, преработващи продукти от риболов с ниски производствени разходи, разположени в близост до суровината (например Тайланд, Филипините, Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Еквадор), и че броят на държавите, свързани с производството и износа на консерви от риба тон, нараства;
Л. като има предвид, че Тайланд и Филипините са главните държави износителки на готови продукти и консерви от риба тон за ЕС и че вносът от Тайланд се е увеличил с около 20%, докато този на Филипините е намалял с около 5%;
М. като има предвид, че всяко намаляване на митата за консервите и готовите продукти от риба тон би могло да окаже въздействие върху преференциите на държавите от АКТБ и бенефициентите по Общата система за преференции (ОСП+), според която третите държави се задължават срещу получаването на тарифни преференции да изпълняват някои политики, каквито са зачитането на правата на човека, заетостта, околната среда и доброто управление;
Н. като има предвид, че намаляването на митата също така би деформирало европейския пазар, тъй като по-голямата част от промишленото производство на консерви риба тон на ЕС се намира в силно зависещи от риболова региони, като Галисия, Бретан, Азорските острови (най-отдалечен регион), Страната на баските и Сардиния; като има предвид, че по промишлено производство на риба тон ЕС заема второ място в света и че тази отдавнашна дейност е от жизнено важно значение за създаването на добавена стойност и на заетост на територията на ЕС, като гарантира най-високи социални, екологични и хигиенно-санитарни стандарти;
О. като има предвид, че преференциалните правила за произход имат за основна цел да се установи съществуването на достатъчна икономическа връзка между внесените в ЕС продукти и държавите, ползващи се от предоставените от него преференции, за да се гарантира, че съответните преференции не се отклоняват неправомерно в полза на други държави, за които не са били предназначени;
П. като има предвид, че когато се говори за търговия с рибни продукти, става въпрос за търговия с природен ресурс, чиято устойчивост се влияе от много различни фактори, включително доброто управление и устойчивата експлоатация на рибните ресурси и контрола върху незаконния риболов, замърсяването, изменението на климата и търсенето на пазара; като има предвид, че всички тези външни фактори засягат международната търговия с рибни продукти и че следователно рибните продукти следва да се считат за чувствителни продукти, които е възможно да станат обект на специална защита;
Р. като има предвид, че постоянното и достатъчно снабдяване със суровина е изключително важно за запазването и икономическото развитие на предприятията, обработващи риба тон в ЕС;
С. като има предвид, че според Световната търговска организация (СТО) свободната търговия е инструмент за растеж, чиято цел е устойчивото развитие в неговото социално, икономическо и екологично измерение;
Т. като има предвид, че поради това търговските правила са от ключово и основополагащо значение, за да се гарантира изгодна търговия, както и за постигането на целите за опазване на здравето и на околната среда, осигурявайки подходящо управление на природните ресурси;
У. като има предвид, че глобализацията е увеличила значително количеството търгувана риба на международно равнище и че съществува обща загриженост, че много държави производителки няма да разполагат с достатъчно средства, за да управляват и/или стопанисват рибните запаси по устойчив начин, да осигуряват подходящо ниво на хигиенно-санитарна защита, да смекчават въздействието върху околната среда от риболова и аквакултурите и да осигуряват зачитането на правата на човека като цяло, както и да насърчават трудовите права и по-конкретно социалните условия;
Ф. като има предвид, че при някои от търговските партньори на ЕС са налице слабости във връзка с устойчивото развитие на риболова на трите равнища: социално, икономическо и екологично;
Х. като има предвид, че устойчивото управление на запасите от риба тон се гарантира от петте регионални риболовни организации (РРО) за риба тон; като има предвид, че международното сътрудничество между държавите и РРО е от ключово значение за осигуряването на устойчивостта на ресурса;
Ц. като има предвид, че неотдавна МОТ и различни НПО предоставиха информация за големи слабости в социалните и трудовите условия и тези по отношение на правата на човека в тайландската риболовна промишленост; като има предвид, че медиите отбелязаха, а правителството на Тайланд призна, че определен сектор от тайландската риболовна промишленост се възползва от принудителния труд на имигранти, които са обект на трафик на хора, и че две международни предприятия за производство на консерви от риба тон в Тайланд използват детски труд;
Ч. като има предвид, че според ФАО редовно се случва тайландски рибарски лодки да бъдат конфискувани от съседните крайбрежни държави и капитаните им да бъдат обвинени в незаконен риболов или незаконно навлизане в техните изключителни икономически зони;
Ш. като има предвид, че през 2013 г. испанските органи отказаха разтоварването и търговската реализация на риба тон на основанието, че произхожда от кораби за улов на риба тон с флага на Гана, които са били замесени в незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов (ННН) поради неизпълнение на мерките за управление, установени от Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, и като има предвид, че в по-голямата част от корабите за улов на тон участие имат частни тайландски дружества;
Щ. като има предвид, че през последните месеци в ЕС са отказани многобройни партиди консерви с риба тон, внесени от Тайланд, поради неподходящата им термична обработка, която е от основно значение за неутрализирането на микроорганизми, които в противен случай биха представлявали риск за здравето на човека;
1. Отправя искане рибните продукти като консервирана риба тон, внасяна от Тайланд, които могат потенциално да нарушат производството и пазара на ЕС за съответните продукти, да се разглеждат като чувствителни продукти; освен това счита, че всякакво решение относно по-голям достъп на тайландска консервирана и преработена риба тон следва да бъде взето само след извършването на стриктни оценки на въздействието и в тясна консултация с представители на сектора, за да се анализира и оцени въздействието, което по-големият достъп може да има върху преработващата промишленост и предлагането на пазара на морски продукти в ЕС;
2. Призовава достъпът на тайландски консерви и готови продукти от риба и ракообразни на пазара на ЕС да продължи да се облага с настоящите мита и по този начин тези стоки да бъдат изключени от намаляването на митата; препоръчва по отношение на консервите и готовите продукти от риба и ракообразни да бъдат установени дълги преходни периоди и ангажименти за частична либерализация, включително налагането на квоти, така че да се гарантира конкурентоспособността на общностната промишленост, преработваща риба тон, и да се запазят значителната дейност и социалното измерение, свързани с нея на територията на ЕС (25 000 преки и 54 000 непреки работни места);
3. Изисква, когато е подходящо и преди да се направят каквито и да е митнически отстъпки или да се приложат всякакви други нормативни уредби, да се извършват строги оценки на въздействието, които да анализират и оценят възможното въздействие на тези отстъпки и нормативни уредби върху преработвателната промишленост и търговската реализация на морските продукти в ЕС;
4. Призовава в случая с чувствителните рибни продукти за обезпечаване без изключения на пълното спазване на строги и последователни правила за произход, като кумулацията бъде строго ограничена до продукти, по отношение на които Тайланд е главно държава на преработка, а не държава на риболов;
5. Изисква вносът на консервирана риба тон и други рибни продукти от Тайланд да подлежи, доколкото е възможно, на същите условия на конкуренция като за рибните продукти с произход от ЕС; счита, че това искане означава по-специално, че споразумението за свободна търговия трябва да съдържа амбициозна глава, свързана с търговията и устойчивото развитие, съгласно която Тайланд да поеме ангажимента да зачита, насърчава и прилага международно признатите трудови стандарти във вида, в който са залегнали в основните конвенции на МОТ, включително по отношение на принудителния труд и детския труд; счита също така, че следва да се обезпечава стриктно зачитането на правата на човека, опазването на околната среда и съхранението и устойчивата експлоатация на рибните ресурси, борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов и съответствието със санитарните и фитосанитарните норми на ЕС; във връзка с това счита, че Комисията следва да докладва редовно пред Парламента относно спазването от Тайланд на гореспоменатите задължения;
6. Призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и че преговорите по споразумение за свободна търговия ще доведат до изричното позоваване на Регламента за ННН риболова в текста на споразумението;
7. Счита, че най-добрият начин да се гарантира пълното сътрудничество на Тайланд в борбата с ННН риболова е да се добави в текста на споразумението за свободна търговия изрично позоваване на Регламента за ННН риболова;
8. Призовава в споразумението за свободна търговия да се включи изискване за изпълнение на конвенциите на Международната организация на труда, както и за по-голяма прозрачност, наблюдение, надзор и проследимост на тайландския риболовен сектор, за да бъде възможен мониторинг на риболовните дейности;
9. Настоятелно призовава да се осигури проследимост на продуктите като ключов елемент за защитата на човешкото здраве и за опазването на околната среда, което освен това представлява основен фактор и инструмент за контрол върху незаконния риболов;
10. Изисква споразумението за свободна търговия да остане съгласувано с останалите политики на Съюза, както и с насърчаването на стратегии за корпоративна социална отговорност; призовава за въвеждането на предпазни клаузи;
11. Подчертава, че решението на Парламента да даде одобрението си за споразумението за свободна търговия ще вземе под внимание цялостния резултат от преговорите, включително тези за рибарския сектор;
12. Изисква реципрочност при достъпа до пазарите и премахването на всякакъв вид дискриминация в сектора на услугите;
13. Изразява надежда, че Тайланд, като най-голям световен износител на консерви с риба тон, ще взема участие във и ще съдейства на трите РРО за риба тон в региона, а именно: Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, Комисията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан и Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан, както и с РРО за риба тон на Индийския океан, в която членува;
14. Призовава за създаването на политика за устойчиво опазване и управление на рибните ресурси;
15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
— като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите (СOM(2008)0040),
— като взе предвид доклада относно храненето на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) от 2002 г.,
— като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО), озаглавен „Политика в областта на храните и храненето в училищата“,
— като взе предвид Бялата книга на Комисията от 30 май 2007 г. относно „Стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването“ (COM(2007)0279),
— като взе предвид заключенията на Европейската министерска конференция на СЗО относно храненето и незаразните заболявания в контекста на здравеопазването до 2020 г., която се проведе на 4 и 5 юли 2013 г. във Виена,
— като взе предвид Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО от 17 октомври 2003 г.,
— като взе предвид включването на средиземноморската диета в представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО от 16 ноември 2010 г. и 4 декември 2013 г.,
— като взе предвид включването на френската кулинария в представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО (решение 5.COM 6.14),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7 0127/2014),
Образователно измерение
А. като има предвид, че както настоящото така и бъдещото състояние на здравето и благосъстоянието на населението се определят от храненето и околната среда и съответно от използваните в селското стопанство, риболова и животновъдството методи;
Б. като има предвид, че СЗО в своята глобална инициатива за здраве в училищата счита, че образователните институции са място от голямо значение за придобиването на теоретични и практически познания в областта на здравето, храненето, храните и кулинарията;
В. като има предвид, че нездравословното хранене може да има катастрофални последици; като има предвид, че на Европейската министерска конференция на СЗО през юли 2013 г. министрите на здравеопазването на ЕС призоваха за координирани действия за борба със затлъстяването и нездравословното хранене, които са в основата на епидемия от незаразни заболявания като сърдечно-съдови увреждания, диабет или рак;
Г. като има предвид, че преобладаващите в обществото стереотипни представи по отношение на тялото и храненето могат да доведат до сериозни хранителни и психологични разстройства като анорексия или булимия; като има предвид, че е важно за тези въпроси да се говори открито, особено с юношите;
Д. като има предвид, че според Европейския съвет за информация за храните (EUFIC) приблизително 33 милиона души в Европа са били изложени на риск от недохранване през 2006 г.; като има предвид, че положението се влоши още повече от началото на кризата;
Е. като има предвид, че детството е определящ период за възпитание в здравословно поведение и познания с цел възприемане на здравословен начин на живот и че училището е място, където могат да се предприемат ефективни действия за изграждането на дългосрочно здравословно поведение сред бъдещото поколение;
Ж. като има предвид, че училищата разполагат с помещения и оборудване, които могат да допринесат както за опознаване и приготвяне на ястия, така и за създаване на поведение на хранене, които – наред с извършването на умерена и редовна физическа дейност – могат да създадат основа за здравословен начин на живот;
З. като има предвид, че информацията, образованието и повишаването на осведомеността са част от стратегията на ЕС за подпомагане на държавите членки за намаляване на вредите от алкохола (COM(2006)0625) и че в нея се очертават подходящи модели на консумация; като има предвид, че на 5 юни 2001 г. Съветът излезе с препоръка относно консумацията на алкохол от страна на младите хора, по-специално децата и юношите, в която се разглежда насърчаването на многосекторен подход в образованието;
И. като има предвид, че на срещата на Европейската мрежа на фондации за храненето („European Nutrition Foundations Network“, (ENF)) на тема „Храненето в училищата в Европа и ролята на фондациите“ се посочи необходимостта от включване на храните в учебната програма – от гледна точка както на храненето така и на кулинарията – и се прие с единодушие органи като Европейския парламент и Комисията да се заемат с този въпрос;
Й. като има предвид, че различните държави чрез различните местни институции дадоха тласък за признаването от страна на ЮНЕСКО на средиземноморската диета като нематериално културно наследство на човечеството, което води до насърчаване и установяване на модели на поведение, които гарантират здравословен начин на живот благодарение на цялостен подход, отчитащ аспектите във връзка с образованието, храната, училището, семейството, храненето, региона, ландшафта и др.;
К. като има предвид, че средиземноморската диета е съчетаващ хранителни навици и начин на живот балансиран и здравословен модел, пряко свързан с превенцията на хронични заболявания и с популяризирането на здравословния начин на живот, както в училищната, така и в семейната среда;
Л. като има предвид, че европейските програми „Храна в училищата“ се стремят да гарантират, че храната, която се предлага в училищните столове, съдържа всички елементи, необходими за висококачествен и балансиран хранителен режим; като има предвид, че образованието – в най-широкия смисъл на термина, който включва и областта на храненето – утвърждава понятието за здравословен начин на живот въз основа на балансиран хранителен режим сред децата в училищна възраст;
М. като има предвид, че сериозното образование в областта на храненето осведомява гражданите по отношение на въпроси като връзката между храните, тяхната устойчивост и здравето на планетата;
Н. като има предвид, че в много случаи покачващите се цени в ученическите столове и на храните не позволяват на редица домакинства и особено на децата да имат достъп до балансиран и висококачествен хранителен режим;
О. като има предвид, че медиите и рекламата въздействат на моделите на потребление;
П. като има предвид, че за да могат хората да придобият подробни знания относно използваните продукти и за присъщото им качество и вкус, от съществено значение е да се разработят подходящи схеми за етикетиране, които да предоставят на всеки потребител ясни сведения относно състава и произхода на продуктите;
Р. като има предвид, че обучението на работещите в областта на гастрономията е част от предаването на познанията за европейската кулинария, открояването на нейната значимост и за нейното запазване и развитие;
Културно измерение
С. като има предвид, че гастрономията е съвкупност от знания, опит, изкуство и умения, които дават възможност за здравословно хранене с удоволствие;
Т. като има предвид, че гастрономията е част от нашата идентичност и съществен елемент на европейското културно наследство и на културното наследство на държавите членки;
У. като има предвид, че по отношение на селскостопанските хранителни продукти ЕС насърчава идентифицирането, защитата и международното опазване на географските указания, на наименованията за произход и на традиционните специалитети;
Ф. като има предвид, че гастрономията не е само елитно изкуство, основано на грижливото приготвяне на храна, но че също така то отразява признаването на стойността на суровините, които се използват, тяхното качество, както и необходимостта от високи стандарти на всички етапи от преработването на храните, които включват зачитането на животните и природата;
Х. като има предвид, че гастрономията е тясно свързана със селското стопанство в различни европейски региони и техните местни продукти;
Ц. като има предвид, че е важно да се запазят ритуалите и обичаите, свързани например с местната и регионалната гастрономия, и да се насърчава развитието на европейската гастрономия;
Ч. като има предвид, че гастрономията е една от най-важните културни прояви на човека, и че в рамките на този термин не следва да се включва единствено така наречената „висша кухня“, но и всички кулинарни изяви на различните региони и социални слоеве, включително и такива, свързани с традиционната местна кухня;
Ш. като има предвид, че оцеляването на традиционната кухня, която е част от нашето кулинарно и културно наследство, много често е застрашено от нашествието на стандартизирани храни;
Щ. като има предвид, че качеството, репутацията и многообразието на европейската гастрономия изисква в Европа да се произвеждат качествени храни в достатъчно количество;
АА. като има предвид, че гастрономията се характеризира чрез различните аспекти на храненето и като има предвид, че нейните три основни стълба са здравето, хранителните навици и удоволствието; като има предвид, че в много държави кулинарното изкуство е важен аспект на социалния живот и спомага за обединяване на хората; като има предвид освен това, че различните кулинарни култури участват в обмена и споделянето на различните култури; като има предвид, че това също така има положително въздействие върху социалните и семейните отношения;
AБ. като има предвид, че признаването от страна на ЮНЕСКО на средиземноморската диета за нематериално културно наследство е от голямо значение, тъй като тя се счита за съвкупност от знания, умения, обичаи, ритуали, традиции и символи, свързани с насажденията и селскостопанските реколти, рибарството и животновъдството, а също така и с начина на съхраняване, преработване, приготвяне, споделяне и консумиране на храната;
AВ. като има предвид, че хранителните навици на европейските народи представляват богато социално-културно наследство, което сме длъжни да предаваме от поколение на поколение; като има предвид, че училищата, наред с родния дом, представляват идеално място за придобиване на тези познания;
АГ. като има предвид, че гастрономията се превръща в един от основните притегателни елементи на туризма и че взаимодействието между туризъм, гастрономия и хранене оказва много положително въздействие върху популяризирането на туризма;
АД. като има предвид, че е важно на бъдещите поколения да се предаде кулинарното богатство на техния регион и на европейската гастрономия като цяло;
АЕ. като има предвид, че гастрономията допринася за насърчаването на регионалното културно наследство;
АЖ. като има предвид, че е от съществено значение да се насърчават местната и регионалната продукция с цел запазването на кулинарното наследство, от една страна, а от друга, за да се гарантират справедливи възнаграждения на производителите и възможно най-голям достъп до въпросните продукти;
АЗ. като има предвид, че гастрономията е източник както на културно така и на икономическо богатство за регионите, които съставляват Европейския съюз;
АИ. като има предвид, че европейското културно наследство се състои от съвкупност от материални и нематериални елементи и, в случая с гастрономията и храненето, се формира и от местността и ландшафта, откъдето произхождат продуктите за консумация;
АЙ. като има предвид, че устойчивостта, многообразието и културното богатство на европейската гастрономия се основава на наличието на качествено местно производство;
Образователно измерение
1. Отправя искане към държавите членки да включат в учебните програми още от ранна детска възраст изучаването и сетивното изживяване на храната, познанията за хранителното здраве и хранителните навици, включително историческите, географските, културните и практическите аспекти, като средство за подобряване на здравето и благосъстоянието на населението и за зачитане на околната среда; приветства програмите, прилагани от редица държави членки, за образование в областта на гастрономията в училищата, сред които някои са в сътрудничество с водещи майстори-готвачи; подчертава значението на съчетаването на образованието в областта на здравословните хранителни навици с мерки за борба със стереотипите, които могат да причинят сериозни хранителни и психологични разстройства като анорексия или булимия;
2. Подчертава по същия начин значението на прилагането на препоръките на СЗО в борбата срещу затлъстяването и нездравословното хранене; изразява тревога по повод на текущия проблем с недохранването в Европа и нарастването му от началото на кризата и настоява държавите членки да направят всичко възможно, за да дадат възможност на всеки да има здравословен начин на хранене, например, като гарантират, че училищните или общинските столове предлагат висококачествени храни и са достъпни за обществеността;
3. Отбелязва също така необходимостта от обогатяване на училищната учебна програма с информация за кулинарната култура (по-специално на местно равнище), за процеса на подготовка, производство, съхранение и разпространение, социално-културните въздействия на храните и правата на потребителите; настоятелно призовава държавите членки да включат в своите образователни програми семинари, целящи развитието на сетивата, по-специално на вкуса, които съчетават обучението относно хранителните ползи от храните със сведения за регионалното и националното кулинарно наследство;
4. Припомня, че в някои европейски държави храненето е вече включено в учебната програма, докато в други не е задължителен предмет, но се преподава чрез различни средства, като например чрез програми на местните органи или на частни субекти;
5. Отново изтъква, че е необходимо в училищата да се образова по отношение на начина на хранене и да се преподава правилното здравословно хранене и удоволствието от него;
6. Изтъква, че спортът и физическата активност следва да бъдат подобрени в началните и средните училища в целия ЕС;
7. Припомня, че правилното хранене сред децата подобрява тяхното благосъстояние и повишава способността им за учене, а също така и укрепва имунната им система и спомага за правилното им развитие;
8. Отбелязва, че хранителните навици в детска възраст могат да окажат влияние върху предпочитанията и избора на храни и начина за тяхното приготвяне и консумиране в зряла възраст; детството е ключов момент за изграждането на вкус, а училището е важно място за запознаване на учениците с разнообразието на продуктите и гастрономията;
9. Счита, че следва да се провеждат програми с оглед образоване и повишаване на осведомеността относно последствията от неправилната консумация на спиртни напитки и да се насърчават подходящи модели за разумна консумация чрез разбиране на специфичните характеристики на вината, техните географски указания, сортовете грозде, производствените процеси и значението на традиционните наименования;
10. Призовава Европейската комисия да насърчава проекти за обмен на информация и на добри практики в областта на храненето, храните и гастрономията, например, в рамките на програмата „Коменски“ (за училищно образование) в рамките на програмата „Eразъм +“; призовава ЕС и неговите държавите членки също така да насърчават междукултурния обмен в секторите, свързани с ресторантьорството, храненето и гастрономията, като се използват предлаганите от програмата „Еразъм +“ възможности за висококачествено обучение, мобилност и стажове за учащи се и за специалисти;
11. Отбелязва, че образованието в областта на храненето и гастрономията, включително на зачитането на природата и околната среда, следва да включва участието на семейството, учителите, образователната общност, информационните средства и всички специалисти, които участват в образованието;
12. Подчертава полезността на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в обучението като добър инструмент за подпомагане на ученето; насърчава създаването на интерактивни платформи, целящи улесняването на достъпа до европейското, националното и регионалното кулинарно наследство и неговото разпространение, за да се популяризира опазването и предаването на традиционните знания между специалисти, занаятчии и граждани;
13. Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да обмислят по-строга рамка относно съдържанието и рекламите, отнасяща се до хранителни продукти, по специално по отношение на хранителния им състав;
14. Припомня на държавите членки да гарантират, че в училищата е забранена всяка реклама или спонсорство на хранителни продукти;
15. Призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение, в сътрудничество с диетолози и лекари, на преподаватели, които да могат да преподават добре „свързани с храненето науки“ в училищата и университетите; изтъква, че храненето и околната среда са взаимно зависими и във връзка с това призовава за актуализиране на знанията по отношение на естествената околна среда;
16. Призовава Комисията и Съвета да разгледат учебните програми за подготовка на специалисти в кулинарията; насърчава държавите членки да стимулират такова обучение; подчертава значението на това обучение, обхващащо местната и европейската гастрономия, разнообразието на продуктите и процесите на подготовка, производство, съхраняване и разпределение на хранителните продукти;
17. Подчертава значението на едно обучение на специалистите в кулинарията с акцент върху „домашно приготвеното“, както и върху местното и разнообразното производство;
18. Призовава държавите членки да обменят знания и най-добри практики при дейностите в образованието, свързани с гастрономията, и да насърчават опознаването на кулинарните традиции в различните региони; също така призовава да се организира обмен на добри практики и да се обмислят решения, които да скъсят хранителната верига посредством съсредоточаване върху местното сезонно производство;
19. Обръща внимание на необходимостта от използване на програмите за финансиране в рамките на Общата селскостопанска политика за периода 2014 – 2020 г. с цел насърчаване на здравословното хранене в училищата;
20. Припомня, че даденият тласък от признаването на средиземноморската диета и френската гастрономия за нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО доведе до създаването на институции и организации, които насърчават знанията, практикуването и възпитанието в ценности и навици за здравословен и балансиран хранителен режим;
Културно измерение
21. Подчертава необходимостта от осведоменост за разнообразието и качеството на регионите, ландшафтите и продуктите, които са в основата на европейската гастрономия, която е част от нашето културно наследство, а също и представлява уникален, международно признат начин на живот; подчертава, че понякога това изисква зачитане на местните навици;
22. Отбелязва, че гастрономията е инструмент за развитието на растеж и работни места в широки икономически сектори като ресторантьорство, туризъм, хранително-вкусова промишленост и научни изследвания, наред с други; отбелязва, че гастрономията може също да развива остър усет относно защитата на природата и околната среда, която осигурява по-автентичен вкус на храните и по-малко обработване с добавки или консерванти;
23. Подчертава важността на гастрономията за стимулиране на сектора на хотелиерството и ресторантьорството в цяла Европа, и обратно;
24. Признава ролята, която играят нашите квалифицирани и талантливи главни готвачи за опазването и изнасянето на нашето кулинарно наследство и важността да се поддържа нашият кулинарен опит като ключов фактор за добавяне на стойност както по отношение на образованието, така и на икономиката;
25. Приветства инициативите, насочени към насърчаване на европейското кулинарно наследство, като например местни и регионални панаири и фестивали, които подсилват идеята за близост като част от грижата за околната среда и по отношение на нашата среда, и са гаранция за повишаване на доверието на потребителите; насърчава тези инициативи да включват европейско измерение;
26. Приветства трите схеми на ЕС по отношение на географските указания и храните с традиционно специфичен характер, познати като защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ), които подчертават стойността на европейските селскостопански продукти в ЕС и в международен план; призовава държавите членки и регионите да разработят етикети за ЗНП, и по-специално общи етикети за ЗНП, по отношение на продукти от същия вид, произлизащи от трансгранични географски райони;
27. Приветства инициативи като движението „Slow Food“ (бавна храна), които спомагат за създаване сред обществеността на ценене на социалното и културното значението на храната, както и инициативата „Wine in Moderation“ (умерено консумиране на вино), която насърчава умерен начин на живот и консумиране на алкохолни напитки;
28. Подчертава също така ролята на Академиите по гастрономия, на Европейската мрежа на фондации за хранене и на Международната академия по гастрономия със седалище в Париж, за изучаването и разпространението на кулинарното наследство;
29. Призовава държавите членки да разработят и прилагат политики, насочени към подобряване в количествено и качествено отношение на хранително-вкусовата промишленост – сама по себе си и във връзка с нейния принос към туристическата оферта – в рамките на културното и икономическото развитие на различните региони;
30. Подчертава, че гастрономията представлява засилен износ на култура за ЕС и за отделните държави членки;
31. Призовава държавите членки да подкрепят инициативи, свързани със селскостопанския туризъм, които водят до опознаването на културното наследство и ландшафта и подпомагат и развиват селските райони;
32. Настоятелно призовава държавите членки и Комисията да развият културните аспекти на гастрономията и да насърчават хранителни навици, целящи опазване на здравето на потребителите, подобряване на обмена и споделянето на култури и популяризиране на регионите, като същевременно се запазва удоволствието от храненето, празничността и общителността;
33. Призовава държавите членки да си сътрудничат и да подкрепят инициативи за поддържане на високо качество, разнообразие, разнородност и уникалност на традиционните продукти на местно, регионално и национално равнище, с цел борба с уеднаквяването, което в дългосрочен план би довело до обедняване на европейското кулинарно наследство;
34. Насърчава Комисията, Съвета и държавите членки да включат подпомагането на устойчивото, разнообразното, качественото производство на храни в Европа в достатъчно количество като интегрална част от обсъжданията на техните политики в областта на храненето с цел запазване на европейското кулинарно многообразие;
35. Призовава Комисията и държавите членки да подобрят мерките за признаване и етикетиране на европейското производство на храни, за да се открои значимостта на тези продукти, да се предостави по-добра информация на потребителите и да се защити многообразието на европейската гастрономия;
36. Изтъква, че е важно признаването и подчертаването на стойността на висококачественото кулинарно производство; настоятелно призовава Комисията, Съвета и държавите членки да обмислят въвеждането на информация за потребителите от страна на ресторантьорите относно ястията, приготвяни на място от необработени продукти;
37. Насърчава Комисията, Съвета и държавите членки да проучат въздействието на законодателствата, които приемат, по отношение на капацитета, разнообразието и качеството на производството на храни в ЕС и да предприемат действия за борба с подправянето на продукти;
38. Подкрепя инициативите, които държавите членки и техните региони биха могли да осъществят, с цел насърчаване и запазване на територията, ландшафта и на всички продукти, от които се състои местното кулинарно наследство; приканва регионите да развиват местната и диетична гастрономия в мрежите за училищно и обществено хранене в тясна връзка с местните производители с цел да се запази и да се откроява значимостта на регионалното кулинарно наследство, да се стимулира местното селско стопанство и да се скъсят веригите за доставка;
39. Приканва държавите членки да предприемат мерки за опазване на европейското културно наследство, свързано с гастрономията, като например опазването на архитектурното наследство на традиционните пазари за хранителни продукти, винарските изби или други съоръжения, както и уредите и машините, свързани с храненето и гастрономията;
40. Подчертава значението на определянето, идентифицирането, предаването и разпространението на културното богатство на европейската гастрономия; насърчава създаването на Европейска кулинарна наблюдателница;
41. Препоръчва на Европейската комисия да включи европейската гастрономия в своите културни програми и инициативи;
42. Приветства включването в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО на френската кулинария заедно със средиземноморската диета, традиционната мексиканска кухня и хърватските меденки, и насърчава държавите членки да изискат включването на техните кулинарни традиции и практики в Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, за да спомогнат за тяхното запазване;
43. Насърчава европейските градове да предложат своята кандидатура за град на гастрономията на ЮНЕСКО в рамките на програмата Мрежа на творчески градове;
o o o
44. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011 – C7-0025/2012 – 2012/0011(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2012)0011),
— като взе предвид член 294, параграф 2, член 16, параграф 2 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0025/2012),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид мотивираните становища, представени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Камарата на представителите на Белгия, германския Бундесрат, Сената на Френската република, Камарата на депутатите на Италия и Риксдага на Кралство Швеция, в които се твърди, че проектът на законодателен акт не е в съответствие с принципа на субсидиарност,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 май 2012 г.(1) ,
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 7 март 2012 г.(2),
— като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 1 октомври 2012 г.,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси (A7-0402/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до Парламента отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16, параграф 2 и член 114, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),
след консултация с Комитета на регионите,
като взеха предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните(4)
в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),
като имат предвид, че:
(1) Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 16, параграф 1 от Договора постановяват, че всеки има право на защита на личните данни, отнасящи се до него.
(2) Обработването на лични данни е предназначено да служи на хората; принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от гражданството или местопребиваването на физическите лица, да съблюдават техните основни права и свободи и по-конкретно правото на защита на личните им данни. Това следва да допринася за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на икономически съюз, за постигането на икономически и социален прогрес, за укрепването и сближаването на икономиките в рамките на вътрешния пазар, както и за благосъстоянието на хората.
(3) Целта на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) е да се хармонизира защитата на основните права и свободи на физическите лица по отношение на дейностите по обработване на данни и да се гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки.
(4) Икономическата и социалната интеграция, произтичаща от функционирането на вътрешния пазар, доведе до съществено увеличение на трансграничните потоци от данни. Обменът на данни между икономическите и социалните, публичните и частните субекти в Съюза нарасна. Националните органи в държавите членки са задължени от правото на Съюза да си сътрудничат и обменят лични данни, така че да са в състояние да изпълняват своите задължения или да изпълняват задачи от името на орган на друга държава членка.
(5) Бързото технологично развитие и глобализацията изправиха защитата на личните данни пред нови предизвикателства. Забележително нарасна мащабът на обмена и събирането на данни. Технологиите позволяват на частните дружества и публичните органи да използват лични данни в безпрецедентни мащаби, за да упражняват дейността си. Хората все по-често предоставят лична информация в публичното и световното пространство. Технологиите преобразиха както икономическия, така и социалния живот, като това налага да бъде улеснено още повече свободното движение на данни в Съюза и предаването на данни до трети държави и международни организации, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на личните данни.
(6) Тези промени изискват изграждането на стабилна и по-съгласувана рамка за защита на данните в Съюза, подкрепена от силно правоприлагане, като се има предвид значението на създаването на доверие, което ще позволи на цифровата икономика да се развива на вътрешния пазар. Физическите лица следва да имат контрол върху собствените си лични данни, а правната и практическата сигурност за физическите лица, икономическите оператори и публичните органи следва да бъдат засилени.
(7) Целите и принципите на Директива 95/46/ЕО остават стабилни, но това не предотврати фрагментарния начин, по който се осъществява защитата на данни в Съюза, нито правната несигурност и широко разпространеното обществено схващане, че съществуват значителни рискове за защитата на физическите лица, свързани именно с дейностите онлайн. Разликите в осигуреното в държавите членки ниво на защита на правата и свободите на физическите лица, особено на правото на защита на личните данни, във връзка с обработването на лични данни, могат да възпрепятстват свободното движение на лични данни в рамките на Съюза. Поради това тези разлики може да се превърнат в препятствие за осъществяването на икономически дейности на равнището на Съюза, да наруши конкуренцията и да възпрепятства органите при изпълнението на техните отговорности съгласно правото на Съюза. Тази разлика в нивата на защита се дължи на съществуването на разлики в изпълнението и прилагането на Директива 95/46/ЕО.
(8) За да се гарантира съгласувано и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред потоците от лични данни, нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде еквивалентно във всички държави членки. Необходимо е да се гарантира съгласувано и еднакво прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.
(9) Ефективната защита на личните данни в рамките на Съюза изисква укрепване и подробно описание на правата на субектите на данните и задълженията на онези, които обработват и определят обработването на личните данни, но също и еквивалентни правомощия за наблюдение и гарантиране на спазването на правилата за защита на личните данни, както и еквивалентни санкции за нарушителите в държавите членки.
(10) В член 16, параграф 2 от Договора се възлага мандат на Европейския парламент и Съвета да установят правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата, засягащи свободното движение на лични данни.
(11) За да се гарантира съгласувано ниво на защита на физическите лица в целия Съюз и да се попречи на различията да възпрепятстват свободното движение на данни в рамките на вътрешния пазар, е необходим регламент, който да осигурява правна сигурност и прозрачност на икономическите оператори, включително на микропредприятията, малките и средните предприятия, и да предостави на физическите лица във всички държави членки еднакви по степен законово противопоставими права за субектите на данни и задължения и отговорности за администраторите и обработващите лични данни, както и да гарантира съгласувано наблюдение на обработването на лични данни, еквивалентни санкции във всички държави членки и ефективно сътрудничество от страна на надзорните органи на различните държави членки. С цел да се отчете особеното положение на микропредприятията, малките и средните предприятия в регламента са включени редица дерогации. Освен това институциите и органите на Съюза, държавите членки и техните надзорни органи се приканват да вземат предвид специфичните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия при прилагането на настоящия регламент. Разбирането на понятието за микропредприятия, малки и средни предприятия следва да се основава на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(7).
(12) Защитата, осигурена с настоящия регламент, засяга физическите лица, независимо от тяхната националност или местоживеене, във връзка с обработването на лични данни. Що се отнася до обработването на данни, които засягат юридически лица, и по-специално предприятия, установени като юридически лица, включително наименованието и правната форма на юридическото лице и координатите за връзка на юридическото лице, никое лице не следва да търси защита по силата на настоящия регламент. Това следва да се прилага и когато наименованието на юридическото лице съдържа имената на едно или повече физически лица.
(13) Защитата на физическите лица следва да бъде технологично неутрална и да не зависи от използваната техника, тъй като в противен случай това би създало сериозен риск от заобикаляне на закона. Защитата на физическите лица следва да се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства, както и за ръчното им обработване, ако данните се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър на лични данни. Досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно специфични критерии, не следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент.
(14) Настоящият регламент не урежда въпроси по отношение на защитата на основните права и свободи или свободното движение на данни, свързани с дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, нито урежда обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, уредено с. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(8), нито обработването на лични данни от държавите членки, когато извършват дейности във връзка с общата външна политика и политиката на сигурност на Съюзаследва да бъде приведен в съответствие с настоящия регламент и да се прилага в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 1]
(15) Регламентът следва да не се прилага също така спрямо обработването на лични данни от физическо лице, когато тези данни са с изцяло личен, семеен или домашен характер, като например воденето на кореспонденция и поддържането на адресни указатели или частни продажби, и когато това обработване се извършва без никакви възмездни цели и следователно без никаква връзка с професионална или търговска дейност. Изключението неНастоящият регламент следва да се прилага също така обаче за администратори илии обработващи лични данни, които осигуряват средствата за обработване на лични данни за такива лични или домашни дейности. [Изм. 2]
(16) Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и свободното движение на такива данни са предмет на специален правен инструмент на равнището на Съюза. Следователно настоящият регламент не следва да се прилага спрямо дейностите по обработване на лични данни за такива цели. Обработването на данни от стана на публичните органи по силата на настоящия регламент обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен инструмент на равнището на Съюза (Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни), когато данните се използват за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции.
(17) Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга прилагането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9), и по-специално разпоредбите относно междинните доставчици на услуги в членове 12—15 от посочената директива.
(18) Настоящият регламент дава възможност при прилагане на неговите разпоредби да се взема предвид принципът на публичен достъп до официални документи. Личните данни в документите, съхранявани от държавен орган или публична организация, могат да бъдат разкривани от този орган или организация в съответствие с правото на Съюза или с националното право на държавите членки относно публичния достъп до официални документи, което съчетава правото на защита на данните с правото на публичен достъп до официални документи и представлява справедлив баланс между различните засегнати интереси. [Изм. 3]
(19) Всякакъв вид обработване на лични данни в контекста на дейностите на място на установяване на администратор или на обработващ лични данни в Съюза следва да се извършва в съответствие с настоящия регламент, независимо от това дали самото обработване се извършва в рамките на Съюза или не. Установяването предполага ефективното и действителното упражняване на дейност по силата на стабилни договорености. Правната форма на тези договорености, независимо дали става въпрос за клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е определящ фактор в това отношение.
(20) За да се гарантира, че физическите лица не са лишени от защитата, на която те имат право по силата на настоящия регламент, обработването на лични данни на субекти на данни с местоживеене в Съюза от администратор, който не е установен в Съюза, следва да подлежи на разпоредбите на настоящия регламент в случаите, когато дейностите по обработване на данни са свързани с предлагането на стоки или услуги, без значение дали то е свързано със заплащане или не, на такива субекти на данни или с наблюдение на поведениетотакива субекти на данни. За да се установи дали този администратор предлага стоки или услуги на такива субекти на данни в Съюза, следва да бъде уточнено дали е очевидно, че администраторът възнамерява да предлага услуги на субекти на данни, пребиваващи в една или повече държави членки на Съюза. [Изм. 4]
(21) С цел да се определи дали дадена дейност по обработване може да се смята за „наблюдение на поведението“ на субектите на данни следва да се установи дали физическите лица са следени в интернет посредством, независимо от произхода на данните или от това дали са събирани други данни за тях, включително от публични регистри и обявив Съюза, които са достъпни извън Съюза, включително с намерение за използване или вероятност за последващо използване на техники за обработване на данни, които се състоят в създаването на „профил“ на дадено физическо лице, по-специално с цел да се вземат решения относно него или да се анализират или предугаждат неговите лични предпочитания, поведение и начин на мислене. [Изм. 5]
(22) Когато националното право на дадена държава членка се прилага по силата на международното публично право, настоящият регламент се прилага също спрямо администратор, който не е установен в Съюза, като например дипломатическа мисия на държава членка или консулска служба.
(23) Принципите на защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация, която се отнася до идентифицирано лице илиотнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. За да се определи дали може дадено лице може да бъде идентифицирано, следва да се вземат предвид всички средства, с които е вероятно да си послужи администраторът или което и да е друго лице, за идентифицирането нада идентифицира или набележи пряко или непряко даденото физическо лице. За да се уточни дали е вероятно дадени средства да бъдат използвани за идентифициране на лицето, следва да се вземат предвид всички обективни фактори, като разходите и количеството време, необходими за идентифицирането, като се отчитат както наличните към момента на обработване на данните технологии, така и тяхното развитие. Принципите на защита на данните следователно не следва да се прилагат по отношение на анонимни данни, които са анонимизирани по такъв начин, че субектът на данните да не може повече да бъде идентифицирануказват, че не се отнасят до физическо лице, чиято самоличност е установена или подлежи на установяване. Следователно настоящият регламент не се отнася за обработването на такава анонимни данни, включително за статистически или изследователски цели. [Изм. 6]
(24) При използването на онлайн услуги физическите лица могат да са свързани с онлайнНастоящият регламент следва да се прилага за обработване, включващо идентификатори, предоставени от техните устройства, приложения, инструменти и протоколи, като адресите по интернет протокол (IP адреси) или, идентификаторите, наричани „бисквитки“ и устройствата за радиочестотна идентификация, освен ако посочените идентификатори не се отнасят до физическо лице, чиято самоличност е установена или подлежи на установяване. По този начин могат да бъдат оставени следи, които, съчетани с уникалните идентификатори и с друга информация, получена от сървърите, могат да се използват за създаването на профили на физическите лица и за тяхното идентифициране. От това следва, че идентификационните номера, данните за местоположението, онлайн идентификаторите или други специфични фактори като такива не е трябва непременно да се считат за лични данни при всички обстоятелства. [Изм. 7]
(25) Съгласие следва да се дава изрично по всеки подходящ начин, позволяващ даването на свободно изразено, конкретно и информирано указание за волята на субекта на данни въз основа на потвърждаващо действие, което е резултат от избора на страна на субекта на данни, което да гарантира, че физическите лица съзнават, че дават съгласието си за обработването на личните им данни, включително чрез отбелязването.Ясното потвърждаващо действие може да включва отбелязване с отметка в поле при посещението на уебсайт в интернет или всякакво друго указание или поведение, което ясно показва, че субектът на данни е съгласен с предложеното обработване на неговите лични данни. Мълчанието, обикновеното използване на услугата или липсата на действие следователно не следва да представлява съгласие. Съгласието следва да обхваща всички дейности по обработване, извършени за една и съща цел или цели. Ако съгласието на субекта на данни трябва да се даде след искане по електронен път, искането трябва да е ясно, сбито и да не нарушава излишно използването на услугата, за която се предвижда. [Изм. 8]
(26) Личните данни, отнасящи се до здравето, следва да обхващат по-специално всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, информацията относно регистрацията на физическото лице за целите на предоставянето на здравно обслужване, информация за плащанията или за правото на ползване на здравно обслужване от лицето, номер, символ или характеристика, присвоени на дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; всякаква информация за лицето, събрана в хода на предоставянето на здравно обслужване на това лице; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително биологични проби; идентифициране на дадено лице като доставчик на здравно обслужване на физическото лице; или всякаква информация относно например заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или текущото физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, напр. лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.
(27) Основното място на установяване на администратор в Съюза следва да се определя съгласно обективни критерии и следва да означава ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи основните решения по отношение на целите, условията и средствата за обработване на данни по силата на стабилни договорености. Този критерий не следва да зависи от това дали обработването на лични данни се извършва в действителност на това място; наличието и употребата на технически средства и технологии за обработване на лични данни или дейностите по обработване не представляват сами по себе си такова основно място на установяване и следователно не са определящи критерии за понятието „основно място на установяване“. Основното място на установяване на обработващия лични данни следва да бъде мястото, където се намира главното му управление в Съюза.
(28) Дадена група предприятия следва да обхваща контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия, като контролиращото предприятие следва да бъде предприятие, което може да упражнява доминиращо влияние върху другите предприятия въз основа на това, че има например право на собственост или финансово участие, или въз основа на правилата за неговото управление или правомощието да прилага правила за защита на личните данни.
(29) На децата се полага специална защита на техните лични данни, тъй като те не съзнават така добре рисковете, последиците, гаранциите и своите права, свързани с обработването на лични данни. За да се определи кога едно физическо лице е дете, регламентътКогато обработването на лични данни се базира на съгласието на субект на данни във връзка с прякото предлагане на дете на стоки или услуги, съгласието следвада се даде или разреши от родителя или законния настойник на дете на възраст под 13 години. Когато целевата аудитория е детска, следва да се използва определението, дадено в Конвенцията на Обединените нации за правата на дететосъобразен с възрастта език. Други основания за законосъобразно обработване, като съображения от публичен интерес следва да продължат да се прилагат, както при обработването в контекста на пряко предлаганите на деца превантивни или консултантски услуги. [Изм. 9]
(30) Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно, добросъвестно и прозрачно по отношение на засегнатите физически лица. По-специално конкретните цели, за които се обработват данните, следва да бъдат ясни и законни и определени към момента на събирането на данните. Данните следва да бъдат подходящи, релевантни и ограничени до минимума, необходим за целите, за които данните се обработват; това налага, по-специално, да се гарантира, че събраните данни не надхвърлят необходимото и че срокът, за който данните се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната чрез други средства. Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното заличаване или периодичен преглед.
(31) За да бъде обработването законосъобразно, личните данни следва да бъдат обработвани въз основа на съгласието на съответното лице или на друго законно основание, установено със закон или в настоящия регламент, или в друг закон на Съюза или на държава членка, посочен в настоящия регламент. Когато става въпрос за дете или недееспособно лице, съответното законодателство на Съюза или на държавите членки следва да определи условията, при които предоставя или разрешава съгласието от това лице. [Изм. 10]
(32) Когато обработването се извършва въз основа на съгласието на субекта на данни, администраторът следва да носи тежестта на доказване, че субектът на данни е дал съгласието си за операцията по обработване. По-специално в случай на писмена декларация по друг въпрос с гаранциите следва да се гарантира, че субектът на данни е информиран за това, че дава съгласието си и в каква степен го дава. За да се спази принципът за свеждане до минимум на данните, тежестта на доказване не следва да се разбира като задължително идентифициране на субектите на данните, освен когато това е необходимо. По подобие на гражданскоправните клаузи (напр. Директива 93/13/ЕИО на Съвета(10)), политиките относно защитата на личните данни следва да бъдат възможно най-ясни и прозрачни. Те не следва да съдържат скрити или неблагоприятни клаузи. Не може да се дава съгласие за обработване на данни на трето лице. [Изм. 11]
(33) За да се гарантира свободното съгласие, следва да бъде разяснено, че съгласието не дава валидно правно основание, когато лицето няма истински и свободен избор и впоследствие не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него. Това особено важи за случаите, при които администраторът е публичен орган, който може да наложи задължение по силата на своите публични правомощия и съгласието не може да се счита за свободно изразено. Използването на опции по подразбиране, които субектът на данните трябва да промени, за да откаже обработването, като например предварително отметнати полета, не е израз на свободно съгласие. Съгласие за обработване на допълнителни лични данни, които не са необходими за предоставянето на услуга, не следва да се изисква за използването на услугата. Когато съгласието е оттеглено, това може да позволи прекратяване или неизпълнение на услуга, която зависи от предоставянето на данни. Когато изпълнението на планираната цел е неясно, администраторът следва редовно да предоставя на субектите на данни информация относно обработването и да изисква ново потвърждаване на съгласието им. [Изм. 12]
(34) Съгласието не следва да представлява валидно правно основание за обработването на лични данни, когато е налице очевидна неравнопоставеност между субекта на данни и администратора. Такъв по-специално е случаят, когато субектът на данните е в положение на зависимост от администратора, например когато работодателят обработва личните данни на свой служител в контекста на трудово правоотношение. Когато администраторът е публичен орган, може да има неравнопоставеност само при особени операции по обработване на данни, в които публичният орган може да наложи задължение по силата на своите публични правомощия и съгласието не може да се счита за свободно изразено, като се има предвид интересът на субекта на данните. [Изм. 13]
(35) Обработването на данни следва да е законосъобразно, когато то е необходимо в контекста на договор или при намерение за сключване на договор.
(36) Когато обработването се извършва в съответствие със законово задължение, наложено на администратора, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, за обработването следва да има правно основание в правото на Съюза или в правото на държава членка, което отговаря на изискванията на Хартата по отношение на ограниченията на правата и свободите. Това следва да включва и колективни споразумения, които биха могли да бъдат признати по националното право като общовалидни. Също така законодателството на Съюза или националното законодателство следва да определи дали администраторът, изпълняващ задача от обществен интерес или упражняващ официални правомощия, следва да бъде публична администрация или друго физическо лице или юридическо лице, субект на публичното или частното право, като например професионално сдружение. [Изм. 14]
(37) Обработването на лични данни следва също да се счита за законосъобразно, когато е необходимо, за да се защити интерес от основно значение за живота на субекта на данните.
(38) Законните интереси на даденадминистратора, или в случай на разкриване – на трето лице, на което са разкрити данните, могат да предоставят правно основание за обработването, при условие че изпълняват основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора и че интересите или основните права и свободи на съответния субект на данни нямат преимущество. За това е необходима внимателна оценка, особено когато субектът на данните е дете, като се има предвид, че на децата се полага специална защита. При условие че интересите или основните права и свободи на субекта на данни нямат преимущество, следва да се приеме, че обработването, ограничено до данни под псевдоним, изпълнява основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора. Субектът на данни следва да има право на безплатно възражение срещу обработването на основание своето конкретно положение и безплатно. За да се гарантира прозрачността, администраторът следва да бъде задължен изрично да информира субекта на данни относно преследваните законни интереси и относно правото на възражение, и също така да бъде задължен да документира тези законни интереси. Интересите и основните права на субекта на данни биха могли по-конкретно да имат преимущество пред интереса на администратора, когато личните данни се обработват при обстоятелства, при които субектите на данни основателно не очакват по-нататъшна обработка. Като се има предвид, че е задължение на законодателя да уреди със закон правното основание за обработването на данни от публичните органи, това правно основание не следва да се прилага спрямо обработването на данни от публичните органи при изпълнението на техните задачи. [Изм. 15]
(39) Обработването на данни в степен, която е строго необходима и пропорционална на за целите на гарантирането на мрежовата и информационната сигурност, т.е. способността на дадена мрежа или информационна система да издържа, на дадено равнище на доверие, на случайни събития или неправомерни или злонамерени действия, които повлияват на наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхраняваните или предаваните данни, както и на сигурността на свързаните услуги, предлагани или достъпни посредством тези мрежи и системи, от страна на публични органи, екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти, екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, доставчици на мрежи и услуги за електронни съобщения и доставчици на технологии и услуги за сигурност, представлява законен интерес на съответния администратор на данни. Това може да включва например предотвратяването на непозволен достъп до електронни съобщителни мрежи, разпространение на зловреден софтуер, спиране на атаки с цел отказване на услугите и вреди за компютрите и електронните съобщителни системи. Посоченият принцип се прилага и по отношение на обработването на лични данни с цел ограничаване на неправомерния достъп и използването на обществено достъпни мрежови или информационни системи, като например създаването на черен списък на адреси на електронни идентификатори. [Изм. 16]
(39a) При условие, че интересите или основните права и свободи на субекта на данни нямат преимущество, следва да се приеме, че предотвратяването или ограничаването на вредите от страна на администратора се осъществява в името на законния интерес на трето лице, на което са разкрити данните, и като изпълняващи основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора. Същият принцип се прилага и за изпълнението на правни искове срещу субект на данни, като събиране на дългове или граждански вреди и средства за защита. [Изм. 17]
(39б) При условие, че интересите или основните права и свободи на субекта на данни нямат преимущество, обработването на лични данни за целите на директния маркетинг за собствени или подобни стоки и услуги или за целите на директния маркетинг на пощенски услуги следва да се приемат като извършени в името на законния интерес на администратора, или в случай на разкриване – на законния интерес на трето лице, на което са разкрити данните, и като изпълняващи основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора, ако е предоставена категорично видима информация относно правото на възражение и източника на лични данни. Обработването на професионални координати за връзка следва по принцип да се разглежда като извършено в името на законния интерес на администратора, или в случай на разкриване – на законния интерес на трето лице, на което са разкрити данните, и като изпълняващи основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора. Същото следва да се прилага за обработването на лични данни, явно направени обществено достояние от субекта на данни. [Изм. 18]
(40) Обработването на лични данни за други цели следва да бъде разрешено единствено когато е съвместимо с целите, за които първоначално са събрани данните, по специално когато обработването е необходимо за исторически, статистически или научноизследователски цели. Ако другата цел не е съвместима с първоначалната, за която са събрани данните, администраторът следва да получи съгласието на субекта на данните за тази допълнителна цел или следва да основе обработването на друго законно основание за законосъобразно обработване, особено когато това е предвидено в правото на Съюза или в правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора. Във всеки случай, прилагането на принципите, установени с настоящия регламент, и по-специално информирането на субекта на данните относно тези други цели, следва да бъдат гарантирани. [Изм. 19]
(41) На личните данни, които по своето естество са чувствителни и уязвими по отношение на основните права или правото на неприкосновеност на личния живот, се полага специална защита. Такива данни не трябва да се обработват, освен ако субектът на данните не даде изричното си съгласие за това. Дерогации от тази забрана следва обаче да бъдат изрично предвидени по отношение на специфични нужди, по-специално когато обработването се извършва в хода на законните дейности на някои сдружения или фондации, чиято цел е да се позволи упражняването на основните свободи. [Изм. 20]
(42) Дерогации от забраната за обработване на чувствителни категории данни следва също да бъдат разрешени, ако са предвидени със закон и при спазването на подходящи гаранции за защита на личните данни и на други основни права, когато това е оправдано поради съображения от обществен интерес, и по-специално за здравни цели, включително за целите на общественото здраве, социалната закрила и управлението на здравни служби, особено с цел да се гарантира качеството и рентабилността на използваните процедури за уреждане на искове за обезщетения и услуги в системата на здравното осигуряване или за исторически, статистически и научноизследователски цели, или за целите на архивирането. [Изм. 21]
(43) Освен това обработването на лични данни от официални органи за постигането на цели, определени в конституционното право или в международното публично право, на официално признати религиозни сдружения се извършва по съображения от обществен интерес.
(44) Когато демократичната система в дадена държава членка предполага по време на предизборна дейност политическите партии да събират данни за политическите възгледи на гражданите, обработването на тези данни може да бъде разрешено по съображения от обществен интерес, при условие че са предвидени подходящи гаранции.
(45) Ако обработваните от администратора данни не му позволяват да идентифицира дадено физическо лице, администраторът на данни не следва да е задължен да придобива допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данните единствено с цел спазване на някоя от разпоредбите на настоящия регламент. В случай на искане за достъп администраторът следва да има право да поиска от субекта на данни повече информация, която да му позволи да намери личните данни, които лицето търси. Ако за субекта на данни е възможно да предостави такива данни, администраторите не следва да могат да се позовават на липса на информация за отхвърляне на искане за достъп. [Изм. 22]
(46) Принципът на прозрачност изисква всяка информация както за обществеността, така и за субекта на данни, да бъде лесно достъпна и разбираема и да се използват ясни и недвусмислени формулировки. Това важи в особена степен за ситуации, като например онлайн рекламите, където увеличеният брой участници и технологичната сложност на тази практика трудно позволяват на субекта на данни да знае и да разбира дали се събират свързани с него лични данни, от кого и с каква цел. Като се има предвид, че на децата се полага специална защита, когато обработването е насочено специално към дете, всяка информация и комуникация следва да се предоставя с такива ясни и недвусмислени формулировки, които да бъдат лесноразбираеми за детето.
(47) Следва да бъдат осигурени условия за улесняване на упражняването на правата на субектите на данни, предоставени с настоящия регламент, включително механизми за безплатно исканеполучаване на достъп до данни, коригиране, заличаване и упражняване на правото на възражение. Администраторът следва да бъде задължен да отговори на исканията на субекта на данни в рамките на фиксиранразумен срок и да посочи причините, в случай че не изпълни искането на субекта на данни. [Изм. 23]
(48) Принципите на добросъвестно и прозрачно обработване изискват субектът на данни да бъде информиран, по-специално за наличието на операция по обработване и нейната цел, продължителността на евентуалното съхранение на данните за всяка цел, ако данните следва да се прехвърлят към трети лица или трети държави, наличието на способи за възразяване и право на достъп, коригиране или заличаване и на правото да се подават жалби. Когато от субекта на данни се събират данни, той следва да бъде информиран и относно това дали е задължен да предостави данните и относно последствията, ако не предостави тези данни. Посочената информация следва да се предостави, което може също да означава да бъде лесно достъпна за субекта на данни след предоставянето на опростена информация под формата на стандартизирани икони. Това следва да означава също, че личните данни се обработват по начин, който действително позволява на субекта на данни да упражнява правата си. [Изм. 24]
(49) Информацията за обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, следва да му се предоставя в момента на събирането или, когато данните не са събрани от субекта на данните, в рамките на разумен срок, в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай. В случаите, когато данните могат да бъдат законно разкрити на друг получател, субектът на данните следва да бъде информиран, когато данните се разкриват за първи път на получателя.
(50) Не е необходимо обаче да се налага такова задължение, когато субектът на данни вече разполагае запознат с тази информация, когато записването или разкриването на данните е изрично предвидено със закон или когато предоставянето на информация на субекта на данни се окаже невъзможно или изисква непропорционално големи усилия. Такъв би бил случаят, по-специално когато обработването на данни се извършва за исторически, статистически или научноизследователски цели; в този контекст може да бъде взет предвид броят на субектите на данните, актуалността на данните и всички приети компенсаторни мерки. [Изм. 25]
(51) Всяко лице следва да има право на достъп до събраните данни, които го засягат, и да упражнява това право лесно, за да бъде осведомено и да провери законосъобразността на обработването. Поради това всеки субект на данни следва да има правото да е запознат и да получава информация, по-специално относно това за какви цели се обработват данните, за какъв прогнозен срок, кои са получателите на данните, каква е логикатаобщата логика на данните, които се обработват, и какви биха могли да бъдат последствията от такова обработване, най-малкото когато става дума за създаване на профили. Това право не следва да влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица, включително върху търговската тайна или интелектуалната собственост, и по-специално върхунапример във връзка с авторското право, закрилящо софтуера. Тези съображения обаче не следва да водят до отказ на всякаква информация на съответния субект на данни. [Изм. 26]
(52) Администраторът следва да използва всички разумни мерки за проверка на самоличността на субекта на данни, който иска достъп, по-специално по отношение на онлайн услугите и онлайн идентификаторите. Администраторът не следва да запазва лични данни с единствената цел да може да отговори на потенциални искания.
(53) Всяко лице следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и „правото „да бъде забравенна заличаване“, когато обработването на тези данни не е в съответствие с настоящия регламент. По-специално, субектите на данни следва да имат право личните им данни да се заличават и да не бъдат обработвани повече, когато данните престанат да бъдат необходими с оглед на целите, за които са били събрани или обработвани по-друг начин, когато субектите на данните са оттеглили своето съгласие за обработването им, когато възразяват срещу обработването на лични данни, свързани с тях, или когато обработването на личните им данни по друг начин не е в съответствие с настоящия регламент. Това право е особено важно, когато субектът на данни е дал съгласието си като дете, когато не е осъзнавал напълно рисковете, свързани с обработването, и впоследствие желае да премахне такива лични данни, особено когато са в Интернет. По-нататъшното запазване на данните обаче следва да бъде позволено, когато е необходимо за исторически, статистически и научноизследователски цели, по съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, за упражняване на правото на свобода на изразяване, когато се изисква по закон или когато съществува причина да бъде ограничено обработването на данните вместо данните да бъдат заличени. Правото на заличаване не следва да се прилага, когато съхранението на лични данни е необходимо за изпълнението на договор със субекта на данни или когато е налице правно задължение за съхранение на тези данни. [Изм. 27]
(54) С цел утвърждаване на „правото да бъдеш забравенна заличаване“ в онлайн средата, правото на заличаване следва също да бъде разширено, така че администраторът, който е направил личните данни обществено достъпни без правно основание, следва да бъде задължен да уведоми третите страни, които обработват такива данни, че субектът на данните е поискал от него заличаването на всякакви връзки към тези лични данни или на техните копия или реплики. С цел да осигури тази информация администраторът следва да предприеме всички разумни мерки, в това число технически мерки, по отношениенеобходими стъпки за заличаване на данните, за чието публикуване носи отговорност. Що се отнася до публикуването на лични даннивключително от трети страни, администраторът следва да се счита за отговорен за публикуването им, когато е разрешил на третата страна това публикуванебез да засяга правото на субекта на данните да претендира за обезщетение. [Изм. 28]
(54a) Данни, които са оспорени от субекта на данните и чиято точност или неточност не може да се установи, следва да се блокират до изясняването на въпроса. [Изм. 29]
(55) С цел допълнително да се засилят контролът върху данните и правото на достъп, субектите на данни следва да имат право, когато личните данните се обработват с електронни средства и в структуриран и широко използван формат, да получат копие от свързаните с тях данни също в широко използван електронен формат. На субекта на данни следва също така да бъде позволено да предава данните, които е предоставил, от едно автоматизирано приложение, като например социална мрежа, на друго. Администраторите на данни следва насърчават разработването на оперативно съвместими формати, които позволяват преносимост на данните. Това следва да се прилага, когато субектът на данни е предоставил данните на система за автоматизирано обработване въз основа на съгласието си или при изпълнението на договор. Доставчиците на услуги на информационното общество не следва да правят предаването на тези данни задължително за предоставянето на своите услуги. [Изм. 30]
(56) В случаите, когато личните данни биха могли да бъдат законно обработвани за защита на жизненоважните интереси на субекта на данните или по съображения, свързани с обществен интерес, с упражняването на официални правомощия или със законните интереси на администратора, всеки субект на данни следва, при все това, да има право на възражение срещу обработването на данни, свързани с него безплатно и по начин, който може лесно и ефективно да се използва. Администраторът носи тежестта на доказване, че неговите законни интереси имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни. [Изм. 31]
(57) Когато се обработват лични данни за целите на директния маркетинг, субектът на данните следва да има право на възражение срещу такова обработване безплатно и по начин, който може лесно и ефективно да се използваобработването, администраторът следва изрично да предостави това право на субекта на данни по разбираем начин и форма, като използва ясен и общоупотребим език, и следва ясно да го различи от останалата информация. [Изм. 32]
(58) Без да се засяга законосъобразността на обработването на данни, всяко физическо лице следва да има право да не подлежи на мярка, която се основава нана възражение срещу създаването на профил чрез автоматизирано обработване. Въпреки това такава мярка. Профилирането, което води до мерки, пораждащи правни последици за субекта на данни или по подобен начин съществено засягат интересите, правата или свободите на засегнатия субект на данни, следва да бъде позволенапозволено единствено, когато е изрично разрешена от закона, когато се извършва се в хода на сключването или изпълнението на договор или когато субектът на данни е дал съгласието си. Във всеки случай такова обработване следва да подлежи на подходящи гаранции, включително конкретното информиране на субекта на данните и правото на получаване на човешка намесаоценка, като такава мярка не следва да се отнася за дете. Посочените мерки не следва да водят до дискриминация спрямо физическите лица въз основа на раса или етнически произход, на политически мнения, религия или убеждения, членство в професионален съюз, сексуална ориентация или полова идентичност. [Изм. 33]
(58a) Следва да се приеме, че профилирането, основано единствено на обработването на данни под псевдоним, не засяга значително интересите, правата или свободите на субекта на данни. Когато профилирането, независимо дали е въз основа на данни под псевдоним като единствен източник или на събиране на данни под псевдоним от различни източници, позволява на администратора да обвърже данните под псевдоним с конкретен субект на данни, обработваните данни не следва да продължават да се считат за данни под псевдоним. [Изм. 34]
(59) Ограничения на специалните принципи и на правото на информация, достъп, коригиране и заличаване или на правото на преносимостдостъп и получаване на данните, на възражение, на мерки, основани насрещу създаване на профили, както и уведомяването на субект на данни за нарушение на защитатасигурността на данни и на определени, свързани с това, задължения на администраторите, могат да бъдат налагани от правото на Съюза или на държава членка, доколкото това е необходимо и пропорционално в едно демократично общество с оглед на защитата на обществената сигурност, включително защитата на живота на хоратачовешкия живот, по-специално при природни или предизвикани от човека бедствия, предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпления или нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии, други конкретни и точно определени обществени интереси на Съюза или на държава членка, и по-специално на важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, или на за защитата на субекта на данни или на правата и свободите на други лица. Тези ограничения следва да бъдат в съответствие с изискванията, определени в Хартата и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. [Изм. 35]
(60) Следва да бъдат установени цялостната отговорност и задължения на администратора за всяко обработване на лични данни, извършено от администратора или от негово име, както и надзор от органите по защита на данните по-конкретно по отношение на документацията, сигурността на данните, оценките на въздействието, длъжностното лице по защита на данните и контрола от страна на органите по защита на данните. По-специално, администраторът следва да гарантира и да бъде длъженспособен да докаже съответствието на всяка операция по обработване с настоящия регламент. Това следва да се проверява от независими вътрешни или външни одитори. [Изм. 36]
(61) Защитата на правата и свободите на субектите на данни във връзка с обработването на лични данни изисква предприемането на подходящи технически и организационни мерки както в момента на разработване на обработването, така и в момента на самото обработване, за да се гарантира, че са изпълнени изискванията на настоящи регламент. С цел да се гарантира и докаже съответствие с настоящия регламент администраторът следва да приеме вътрешни политики и да предприеме подходящи мерки, които отговарят по-специално на принципите за защита на данните още при проектирането и по подразбиране. Принципът на защита на данните още при проектирането изисква защитата на данните да бъде включена в целия жизнен цикъл на технологиите — от най-ранния етап на проектиране чак до тяхното окончателно внедряване, използване и окончателно изваждане от употреба. Това следва да включва също отговорност за продукти и услуги, използвани от администратора или обработващия лични данни. Принципът на защита на данните по подразбиране изисква настройките за неприкосновеност на личния живот, свързани с услугите и продуктите, да бъдат по подразбиране в съответствие с общите принципи за защита на данните, като например принципа на свеждане на данните до минимум и принципа на ограничаване до предвидената цел. [Изм. 37]
(62) Защитата на правата и свободите на субектите на данни, както и отговорността и задълженията на администраторите и обработващите лични данни, а също и по отношение на наблюдението и мерките от страна на надзорните органи, изискват ясно определяне на отговорностите съгласно настоящия регламент, включително когато администраторът определя целите, условията и средствата на обработването съвместно с други администратори или когато дадена операция по обработване се извършва от името на даден администратор. Договореностите между съвместните администратори следва да отразяват действителните роли и взаимоотношения а съвместните администратори. Обработването на лични данни в съответствие с настоящия регламент следва да включва разрешението за предаване на данни от администратора на съвместния администратор или на обработващия лични данни за целите на обработването на данни от тяхно име. [Изм. 38]
(63) Когато даден администратор, който не е установен в Съюза, обработва лични данни на субекти на данни с местоживеене в Съюза и дейностите му по обработването са свързани с предлагането на стоки или услуги на такива субекти на данни или с наблюдението на тяхното поведение, администраторът следва да определи представител, освен ако не е установен в трета държава, която гарантира адекватно ниво на защита или обработването се отнася до по-малко от 5000 субекти на данни в продължение на период от 12 последователни месеца и не се извършва по отношение на специални категории лични данни, или е малко или средно предприятие или обществен орган или структура, или когато администраторът предлага само понякога стоки и услуги на такива субекти на данни. Представителят следва да действа от името на администратора, а надзорният орган може да се обръща към него. [Изм. 39]
(64) С цел да се определи дали даден администратор предоставя само понякога стоки и услуги на субекти на данни с местоживеене в Съюза следва да се установи дали от цялостната дейност на администратора личи, че предлагането на стоки и услуги на такива субекти на данни е вторична дейност спрямо основните му дейности. [Изм. 40]
(65) За да може да докаже съответствие с настоящия регламент, администраторът или обработващият лични данни следва да документира всяка операция по обработване поддържа необходимата документация с цел да изпълни изискванията, установени в настоящия регламент. Всеки администратор и обработващ лични данни следва да бъде длъжен да си сътрудничи с надзорния орган и да му предоставя тази документация при поискване, за да може да бъде използвана за наблюдение на тези операции по обработване оценка на съответствието с настоящия регламент. Следва обаче да се придаде равностойна тежест и значение на добрата практика, а не само на пълнотата на документацията. [Изм. 41]
(66) С цел да се поддържа сигурността и да се предотврати обработване, което е в нарушение на настоящия регламент, администраторът или обработващият лични данни следва да извърши оценка на рисковете, свързани с обработването, и да предприеме мерки за намаляване на тези рискове. Тези мерки следва да гарантират подходящо ниво на сигурност, като се вземат предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряване, по отношение на рисковете и естеството на личните данни, които следва да бъдат защитени. При установяването на технически стандарти и организационни мерки с оглед гарантиране на сигурността на обработването Комисията следва да насърчавабъдат насърчавани техническата неутралност, оперативната съвместимост и иновациите и, когато е целесъобразно, следва да се насърчава сътрудничеството с трети държави. [Изм. 42]
(67) Нарушението на защитата на данни може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин, да причини на засегнатото физическо лице значителни икономически загуби или социални вреди, включително измами с фалшива самоличност. Поради това, веднага след като администраторът установи наличието на такова нарушение на сигурността, той следва да уведоми за негонарушението надзорния орган без излишно забавяне и, когато това е осъществимо, в срок от 24 часа, което следва да се разбира като не по-късно от 72 часа. Когато уведомлението не е подадено в срок от 24 часае приложимо, то следва да бъде придружено от обяснение относно причините за забавянето. Физическите лица, за чиито лични данни подобни нарушения на сигурността могат да имат неблагоприятни последици, следва да бъдат уведомени без излишно забавяне с цел предприемане на необходимите предпазни мерки. Следва да се счита, че дадено нарушение на сигурността има неблагоприятни последици за личните данни или неприкосновеността на личния живот на субекта на данните, ако то може да доведе например до кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, телесна повреда, значително накърняване на достойнството или на репутацията. В уведомлението следва да се посочва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и да се формулират препоръки на засегнатото физическо лице за това как да ограничи потенциалните неблагоприятни последици. Субектите на данни следва да бъдат уведомявани веднага щом това е разумно осъществимо и в тясно сътрудничество с надзорния орган, като се спазват насоките, предоставени от него или от други релевантни органи (напр. правоприлагащи органи). Така например, възможността субектите на данните да ограничат непосредствения риск от вреди би наложила незабавното уведомяване на субектите на данните, докато необходимостта от предприемането на целесъобразни мерки срещу продължаването на нарушението на сигурността или срещу подобни нарушения на сигурността на лични данни би оправдало по-дълги срокове. [Изм. 43]
(68) С цел да се определи дали надзорният орган и субектът на данните са били уведомени без излишно забавяне за нарушение на сигурността на лични данни, следва да се установи дали администраторът е изготвил и предприел необходимите технически и организационни мерки за защита, за да установи веднага дали е налице нарушение на сигурността на лични данни и да информира незабавно за това надзорния орган и субекта на данните, преди да са нанесени вреди на личните и икономическите интереси, като се отчита по-специално естеството и тежестта на нарушението на сигурността на личните данни и резултатите и неблагоприятните последици от него за субекта на данните.
(69) При установяване на подробни правила за формàта и процедурите, приложими за уведомяването за нарушения на сигурността на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата, свързани с нарушението на сигурността, включително дали личните данни са били защитени чрез подходящи технически мерки за защита, ефективно ограничаващи вероятността за измама с фалшива самоличност или други форми на злоупотреба. Освен това при такива правила и процедури следва да се отчитат законните интереси на правоприлагащите органи в случаи, когато ранното разкриване може ненужно да попречи при разследването на обстоятелствата, свързани с нарушението на сигурността.
(70) В Директива 95/46/ЕО се предвижда общо задължение за уведомяване на надзорните органи относно обработването на лични данни. Това задължение създава административна и финансова тежест, но невинаги допринася за подобряването на защитата на личните данни. Ето защо това общо задължение за безразборно уведомяване следва да бъде премахнато и заменено с ефективни процедури и механизми, които са съсредоточени върху тези операции по обработване, за които има вероятност да създадат конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данни поради своето естество, обхват или цели. В такива случаи администраторът или обработващият лични данни следва да извърши оценка на въздействието върху защитата на данните, която да включва по-специално предвидените мерки, гаранциите и механизмите, с които се осигурява защитата на личните данни и се доказва съответствието с настоящия регламент.
(71) Това следва да се прилага по-специално за новосъздадени широкомащабни регистри на лични данни, с които се цели обработването на значителни количества лични данни на регионално, национално или наднационално равнище и които могат да засегнат голям брой субекти на данни.
(71a) Оценките на въздействието са основно ядро на всяка устойчива рамка за защита на данните, която създава увереност, че предприятията са запознати от самото начало с всички възможни последици от операциите по обработване на данни, осъществявани от тях. Ако оценките за въздействие са задълбочени, вероятността от каквото и да е нарушение на сигурността на данните или от операция, която нарушава неприкосновеността на личния живот, може да бъде ограничена съществено. Оценките за въздействие върху защитата на данните следва последователно да вземат предвид целия жизнен цикъл на управление на личните данни от събирането през обработването до заличаването, като се описват подробно предвидените операции по обработване, рисковете за правата и свободите на субектите на данни, предвидените мерки за справяне с рисковете, гаранциите, мерките за сигурност и механизмите за гарантиране на съответствие с настоящия регламент. [Изм. 44]
(71б) Администраторите следва да се съсредоточат върху защитата на личните данни през целия жизнен цикъл на данните от събирането през обработването до заличаването, като инвестират от самото начало в устойчива рамка за управление на данните и се придържат към нея с помощта на всеобхватен механизъм за съответствие. [Изм. 45]
(72) При определени обстоятелства може да бъде разумно и рентабилно предметът на дадена оценка на въздействието върху защитата на данните да обхваща повече от един проект, например когато обществени органи или структури възнамеряват да създадат общо приложение или платформа за обработване на данни или когато няколко администратора планират внедряването на общо приложение или среда за обработване на данните в цял промишлен сектор или сегмент или за широко използвана хоризонтална дейност.
(73) Оценките за въздействието върху защитата на личните данни следва да се извършват от обществен орган или обществена структура, ако такава оценка вече не е направена в контекста на приемането на националния закон, на чието основание общественият орган или обществената структура изпълнява своите задачи и който урежда въпросната особена операция или набор от операции по обработване на данни. [Изм. 46]
(74) Когато оценката на въздействието върху защитата на данните показва, че операциите по обработване имат висока степен на конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данни, като например изключване на физически лица от ползването на тяхно право или поради използването на специално нови технологии, длъжностното лице по защита на данните или надзорният орган следва да бъде консултиран, преди започването на операциите, относно рисково обработване, което може да не е в съответствие с настоящия регламент, и да направи предложения за коригиране на такава ситуация. Такива Консултации на надзорен орган могат да се извършват също и в хода на изготвянето на мярка от националния парламент или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, в която се определя характерът на обработването и се установяват подходящи гаранции. [Изм. 47]
(74a) Оценките на въздействието могат да бъдат от помощ само ако администраторите гарантират, че спазват установените първоначално в тях задължения. Поради това администраторите на данни следва да извършват периодични прегледи на съответствието на защитата на данните, като доказват, че въведените механизми за обработване съответстват на уверенията, дадени в оценката за въздействие върху защитата на данните. Също така следва да се докаже способността на администратора на данни да се съобразява със самостоятелните решения на субектите на данни. Освен това ако при прегледа се установят несъответствия при спазването, той следва да ги изтъкне и да представи препоръки за начина на постигане на пълно съответствие. [Изм. 48]
(75) В случаите, когато обработването на данни се извършва в публичния сектор или когато в частния сектор обработването се извършва от голямо предприятие е свързано с повече от 5000 субекти на данни в рамките на 12 месеца или когато основните му дейности, независимо от размера на предприятието, включват операции по обработване на чувствителни данни, или операции по обработване, които изискват редовно и систематично наблюдение, дадено лице следва да подпомага администратора или обработващия лични данни при наблюдението на вътрешното съответствие с настоящия регламент. Когато се установява дали се обработват данни за голям брой субекти на данни, не следва да се вземат под внимание архивираните данни, които са ограничени по такъв начин, че не са обект на нормален достъп до данни и операции по обработване от страна на администратора и вече не могат да бъдат променяни. Тези длъжностни лица по защита на данните, независимо от това дали са наети от администратора и дали изпълняват задачите си на пълно работно време, следва да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения и задачи независимо, и да се ползват със специална защита срещу уволнение. Крайната отговорност следва да се носи от ръководството на организацията. Следва да се проведе консултация, по-специално с длъжностното лице по защита на данните, преди проектирането, доставката, разработването и създаването на системите за автоматизирана обработка на лични данни, за да се гарантират принципите за неприкосновеност на личния живот при проектирането и по подразбиране. [Изм. 49]
(75a) Длъжностното лице по защита на данните следва да притежава най-малко на следната квалификация: обширни познания за същността и прилагането на закона за защита на данните, включително техническите и организационните мерки и процедури; владеене на техническите изисквания за неприкосновеност на личния живот още при проектирането, неприкосновеност по подразбиране и сигурност на данните; специфични за сектора познания, съответстващи на мащаба на администратора или обработващия личните данни и на чувствителността на обработваните данни; способност за извършване на проверки, консултации, документация и анализ на файлове с регистри; и умение за работа с представителството на служителите. Администраторът следва да дава възможност на длъжностното лице по защита на данните да участва в обучения на високо ниво за поддържане на специализираните знания, необходими за изпълняване на неговите задължения. Определянето на длъжностно лице по защита на данните не налага задължително заетост на пълно работно време. [Изм. 50]
(76) Сдруженията или други структури, представляващи категории администратори, следва да се насърчават, след консултация с представителния орган на работниците и служителите, да изготвят кодекси за поведение, в рамките на настоящия регламент, за да се улесни ефективното прилагане на настоящия регламент, като се вземе предвид спецификата на обработването на данни в определени сектори. Подобни кодекси следва да улеснят спазването на настоящия регламент от страна на отраслите. [Изм. 51]
(77) За да се повишат прозрачността и съответствието с настоящия регламент, следва да се насърчава създаването на механизми за сертифициране, както и на печати и стандартизирани маркировки за защита на данните, които позволяват на субектите на данни бързо, надеждно и контролируемо да оценяват нивото на защита на данните на съответните продукти и услуги. Европейският печат за защита на данните следва да бъде установен на европейско равнище, за да създава доверие сред субектите на данни, правна сигурност за администраторите и същевременно да изнася европейските стандарти за защита на данните, като позволява на дружества извън ЕС да навлизат по-лесно на европейските пазари чрез сертифициране. [Изм. 52]
(78) Трансграничните потоци от лични данни са необходими за разширяването на международната търговия и международното сътрудничество. Нарастването на тези потоци създаде нови предизвикателства и опасения по отношение на защитата на личните данни. Когато обаче лични данни се предават от Съюза на трети държави или на международни организации, нивото на защита на физическите лица, гарантирано в Съюза с настоящия регламент, не следва да бъде излагано на риск. Във всеки случай предаването на данни на трети държави може да се извършва единствено в пълно съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
(79) Настоящият регламент не засяга разпоредбите на международните споразумения, сключени между Съюза и трети държави, с които се урежда предаването на лични данни, включително подходящите гаранции за субектите на данни, осигуряващи подходящо ниво на защита на основните права на гражданите. [Изм. 53]
(80) Комисията може да реши, с действие по отношение на целия Съюз, че определени трети държави или територия или обработващ данни сектор в трета държава, или международна организация предоставят адекватно ниво на защита на данните, с което се осигуряват правна сигурност и еднообразие навсякъде в Съюза по отношение на третите държави или международни организации, за които се смята, че предоставят такова ниво на защита. В тези случаи предаването на лични данни на тези държави може да се извършва, без да е необходимо допълнително разрешение.Комисията може също така да реши да отмени такова решение, след като е отправила предизвестие и е предоставила пълна обосновка на третата държава. [Изм. 54]
(81) В съответствие с основните ценности, въз основа на които е създаден Съюзът, по-специално защитата на правата на човека, в оценката си на третата държава Комисията следва да вземе предвид как се зачитат в дадената трета държава принципите на правовата държава, достъпът до правосъдие, както и международните норми и стандарти за правата на човека.
(82) Комисията може по същия начин да приеме, че дадена трета държава или територия или обработващ данни сектор в трета държава, или дадена международна организация не предоставя адекватно ниво на защита на данните. Всяко законодателство, което предвижда извънтериториален достъп до лични данни, обработванив Съюза без разрешение по силата на правото на Съюза или на държавата членка, следва да се счита за признак на липса на съответствие. В резултат на това предаването на лични данни на тази трета държава следва да бъде забранено. В такъв случай следва да се предвиди провеждането на консултации между Комисията и такива трети държави или международни организации. [Изм. 55]
(83) При липсата на решение относно адекватността администраторът или обработващият лични данни следва да предприеме мерки, за да компенсира липсата на защита в дадена трета държава чрез подходящи гаранции за субекта на данните. Такива подходящи гаранции може да се състоят от използването на задължителни фирмени правила, стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията, стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорния орган или договорни клаузи, разрешени от надзорния орган, или други уместни и пропорционални мерки, оправдани с оглед на всички обстоятелства около дадена операция по предаване на данни или даден набор от операции по предаване на данни и когато са разрешени от надзорен орган. Тези подходящи гаранции следва да насърчават подходящо спазване на правата на субектите на данни при обработването в рамките на ЕС, по-специално във връзка с принципа на ограничаване до предвидената цел, правото на достъп, коригиране, заличаване и иск за обезщетение. Посочените гаранции следва по-конкретно да осигуряват спазването на принципите за обработване на лични данни, да защитават правата на субекта на данни и да предоставят ефективни механизми за правна защита, да осигуряват зачитането на принципите за обработване на данните още при проектирането и по подразбиране, да гарантират наличието на длъжностното лице по защита на данните. [Изм. 56]
(84) Възможността администраторът или обработващият лични данни да използва стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията или от надзорен орган, не следва да възпрепятства администраторите или обработващите лични данни да включат стандартни клаузи за защита на данните в договор с по-голям обхват, нито да добавят други клаузи или допълнителни гаранции доколкото същите не противоречат пряко или косвено на стандартните договорни клаузи, приети от Комисията или от надзорен орган, нито засягат основните права или свободи на субектите на данни. Стандартните клауза за защита на данните, приети от Комисията, биха могли да обхващат различни ситуации, по-конкретно предаване на лични данни от администратори, установени в Съюза към администратори, установени извън Съюза и от администратори, установени в Съюза към обработващи лични данни, включително подизпълнители, обработващи лични данни, установени извън Съюза. Администраторите и обработващите лични данни следва да бъдат насърчавани да предоставят още по-стабилни гаранции чрез допълнителни договорни ангажименти, които допълват стандартните клаузи за защита. [Изм. 57]
(85) Дадена корпоративна група следва да може да използва одобрени задължителни фирмени правила за своите международни предавания на данни от Съюза до организации в същата корпоративна група предприятия, доколкото такива фирмени правила включват всички основни принципи и противопоставими права, за да се осигурят подходящи гаранции за предаването или категориите предавания на лични данни. [Изм. 58]
(86) Следва да се предвиди възможността да се предават данни при определени обстоятелства, когато субектът на данните е дал съгласието си, когато предаването е необходимо във връзка с договор или правна претенция, когато това се налага поради важно основание от обществен интерес, предвидено в правото на Съюза или на държава членка, или когато предаването се извършва от регистрационна система, създадена със закон и предназначена за справки от обществеността или от лица, които имат законен интерес. В този случай предаването не следва да включва всички данни или всички категории от данни, съдържащи се в регистрационната система, а когато регистрационната система е предназначена за справка от лица, които имат законен интерес, предаването следва да се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите, като се вземат изцяло под внимание интересите и основните права на субекта на данните. [Изм. 59]
(87) Тези дерогации следва да се прилагат по-специално за предаването на данни, което се изисква и е необходимо за защитата на важно основание от обществен интерес, например при международно предаване на данни между органи по защита на конкуренцията, данъчни или митнически власти, органи за финансов надзор, между служби, компетентни по социалнавъпросите на социалната сигурност или общественото здраве, или на компетентни публични органи по предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително предотвратяването на изпирането на пари и борбата срещу финансирането на тероризма. Предаването на лични данни следва също да се разглежда като законосъобразно, когато е необходимо за защитата на жизненоважни интереси на субекта на данни или друго лице, ако субектът на данните не е в състояние да даде съгласие. Предаването на лични данни за такова важно основание от обществен интерес следва да се използва само в отделни случаи. Във всеки един случай следва да се извършва внимателна оценка на всички обстоятелства по предаването на данни. [Изм. 60]
(88) Предаване на данни, което не може да се окачестви като често или масово, също може да бъде възможно за целите на законните интереси на администратора или обработващия данни, когато са оценени всички обстоятелства около предаването на данните. За целите на обработването на данни за исторически, статистически и научноизследователски цели следва да се вземат предвид основателните очаквания на обществото за повишаване на познанието. [Изм. 61]
(89) Във всеки случай, когато Комисията не е взела решение относно адекватното ниво на защита в дадена трета държава, администраторът или обработващият данни следва да използва решения, които гарантират насъдържат правнообвързващи гаранции за субектите на данни, че ще продължат да се ползват от основните права и гаранциите по отношение на обработването на техните данни в Съюза след предаването на тези данни, дотолкова доколкото обработването не е масово, повтарящо се и структурно. Тази гаранция следва да включва финансово обезщетение в случай на загуба или неразрешен достъп или обработване на данните и задължение, независимо от националното законодателство, за предоставяне на пълни подробности за достъпа до данните от страна на държавните органи в третата държава. [Изм. 62]
(90) Някои трети държави прилагат закони, подзаконови актове и други законодателни инструменти, които имат за цел пряко да регулират дейностите по обработване на данни на физически и юридически лица под юрисдикцията на държавите членки. Извънтериториалното прилагане на тези закони, подзаконови актове и други законодателни инструменти може да бъде в нарушение на международното право и да възпрепятства осигуряването на защитата на физическите лица, гарантирана в Съюза с настоящия регламент. Предаванията на данни следва да са разрешени само когато са изпълнени условията на настоящия регламент относно предаването на данни на трети държави. Това може, наред с другото, да бъде случая, когато разкриването е необходимо поради важно основание от обществен интерес, признато в правото на Съюза или на държава членка, на което е подчинен администраторът. Условията, при които е налице важно основание от обществен интерес следва да бъдат допълнително посочени в делегиран акт на Комисията. В случаите, когато администраторите или обработващите лични данни са изправени пред противоречиви изисквания за съответствие на юрисдикцията на Съюза, от една страна, и тази на трета държава, от друга, Комисията следва да гарантира, че правото на Съюза винаги има примат. Комисията следва да предоставя насоки и помощ на администратора и обработващия лични данни и следва да се стреми да разреши правния спор с въпросната трета държава. [Изм. 63]
(91) Трансграничното движение на лични данни може да увеличи риска физическите лица да не могат да упражнят правата на защита на данните, за да се защитят срещу неправомерна употреба или разкриване на тези данни. В същото време надзорните органи могат да бъдат изправени пред невъзможността да разглеждат жалби или да провеждат разследвания, свързани с дейности, извършвани извън техните граници. Техните усилия за сътрудничество в трансграничния контекст могат да бъдат възпрепятствани също от недостатъчни правомощия за предотвратяване или защита, различаващи се правни режими, както и от практически пречки като ограничения на ресурсите. Ето защо е необходимо да се насърчава по-тясното сътрудничество между надзорните органи по защита на данните, за им се помогне да обменят информация и да извършват разследвания съвместно със своите международни партньори.
(92) Създаването в държавите членки на надзорни органи, които изпълняват функциите си при пълна независимост, е съществен елемент от защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Държавите членки могат да създават повече от един надзорен орган, за да бъде отразена тяхната конституционна, организационна и административна структура. Органът следва да разполага с подходящи финансови и човешки ресурси, за да изпълнява пълноценно своята роля, като се взема предвид броят на населението и размерът на обработваните лични данни. [Изм. 64]
(93) Когато дадена държава членка създаде няколко надзорни органа, тя следва да установи със закон механизми за гарантиране на ефективното участие на тези надзорни органи в механизма за съгласуваност. Тази държава членка следва по-специално да определи надзорния орган, който функционира като единно звено за контакт, за да гарантира ефективното участие на тези органи в механизма и за да гарантира бързото и безпрепятствено сътрудничество с други надзорни органи, Европейския комитет по защита на данните и Комисията.
(94) Всеки надзорен орган следва да получи адекватни финансови и човешки ресурси, като се обръща специално внимание на гарантирането на съответните технически и правни умения на служителите, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи, включително задачите, свързани с взаимопомощ и сътрудничество с други надзорни органи навсякъде в Съюза. [Изм. 65]
(95) Общите условия за членовете на надзорния орган следва да бъдат определени със закон във всяка държава членка и да предвиждат, по-специално, че тези членове следва да се назначават от парламента или от правителството на държавата членка, като се вземат нужните мерки за свеждане до минимум на възможността за политическа намеса, и да включват правила за личната квалификация, избягването на конфликт на интереси и длъжността на тези членове. [Изм. 66]
(96) Надзорните органи следва да наблюдават прилагането на разпоредбите съгласно настоящия регламент и да допринасят за неговото съгласувано прилагане навсякъде в Съюза с цел защита на физическите лица по отношение на обработването на личните им данни и улесняване на свободното движение на личните данни в рамките на вътрешния пазар. За тази цел надзорните органи следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията.
(97) Когато обработването на лични данни в контекста на дейностите на място на установяване на даден администратор или обработващ лични данни в Съюза се извършва в повече от една държава членка, един-единствен надзорен орган следва да бъдеизпълнява функцията на единно звено за контакт и на водещ орган, компетентен за наблюдението на дейностите нада осъществява надзор над администратора или обработващия лични данни навсякъде в Съюза и за вземането на съответните решения, за да се подобри съгласуваното прилагане, да се гарантираосигури правна сигурност и да се намали административната тежест за тези администратори и обработващи лични данни. [Изм. 67]
(98) КомпетентниятВодещият орган, който осигурява такова „обслужване на едно гише“, следва да бъде надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора или на обработващия лични данни, или на негов представител. Европейският комитет по защита на данните може в определени случаи да определи чрез механизма за съгласуваност водещия орган по искане на компетентен орган. [Изм. 68]
(98a) Субект на данни, чиито лични данни се обработват от администратор или обработващ данни в друга държава членка, следва да има възможност да подаде жалба до надзорен орган по негов избор. Водещият орган по защита на данни следва да координира работата си с тази на другите участващи органи. [Изм. 69]
(99) Макар и настоящият регламент да се прилага също и спрямо дейностите на националните съдилища, компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдиите при изпълнението на техните съдебни задължения. Това изключение обаче следва да бъде строго ограничено до действителните съдебни дейности по съдебни дела и да не се прилага за други дейности, в които съдиите могат да участват съгласно националното право.
(100) За да се гарантира съгласуваното наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задължения и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, правнообвързваща намеса, вземане на решения и налагане на санкции, особено в случаи на жалби от физически лица, както и правомощие да участват в съдебни производства. Що се отнася до достъпа до помещения, правомощията на надзорните органи за провеждане на разследване следва да бъдат упражнявани в съответствие с правото на Съюза и с националното право. Това се отнася по-специално до изискването за получаване на предварително съдебно разрешение.
(101) Всеки надзорен орган следва да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от сдружение, което действа в обществен интерес, и да извършва разследване по въпроса. Разследването въз основа на жалби следва да се извършва под съдебен контрол и в целесъобразна за конкретния случай степен. Надзорният орган следва да информира субекта на данните или сдружението за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок. Ако случаят изисква допълнително разследване или координиране с друг надзорен орган, на субекта на данните следва да бъде предоставена междинна информация. [Изм. 70]
(102) Дейностите на надзорния орган за повишаване на обществената осведоменост следва да включват специални мерки, насочени към администраторите и обработващите данни, в това число микропредприятията, малките и средните предприятия, както и субектите на данни.
(103) Надзорните органи следва да си сътрудничат при изпълнението на своите задължения и взаимно да се подпомагат, за да се гарантира съгласуваното прилагане и изпълнение на настоящия регламент в рамките на вътрешния пазар.
(104) Всеки надзорен орган следва да има правото да участва в съвместни операции на надзорните органи. Надзорният орган, до който е отправено искането, следва да бъде длъжен да отговори в определен срок на искането.
(105) За да се гарантира съгласуваното прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, следва да се създаде механизъм за съгласуваност за осъществяване на сътрудничество между самите надзорни органи и между тях и Комисията. Този механизъм следва по-специално да се прилага, когато даден надзорен орган възнамерява да приеме мярка по отношение на операциите по обработване на данни, които са свързани с предлагането на стоки или услуги на субекти на данни в няколко държави членки или с наблюдението на поведението на такива субекти на данни, или които биха могли съществено да засегнат свободното движение на лични данни. Той следва да се прилага също така, когато даден надзорен орган или Комисията поиска въпросът да бъде разгледан чрез механизма за съгласуваност. Освен това субектите на данните следва да имат право да постигнат съгласуваност, ако считат, че дадена мярка на орган по защита на данните на определена държава членка не изпълнява този критерий. Механизмът следва да действа, без да се засягат мерките, които Комисията може да предприеме в изпълнение на своите правомощия съгласно Договорите. [Изм. 71]
(106) При прилагането на механизма за съгласуваност Европейският комитет по защита на данните следва да излезе със становище в рамките на определен срок, ако такова решение бъде взето с обикновено мнозинство на неговите членове или ако това бъде поискано от даден надзорен орган или от Комисията.
(106a) С цел да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент, Европейският комитет по защита на данните може в отделни случаи да приеме обвързващо за компетентните надзорни органи решение. [Изм. 72]
(107) С цел да се гарантира спазването на настоящия регламент, Комисията може да приеме становище по този въпрос или решение, в което се изисква от надзорния орган да преустанови своята проектомярка. [Изм. 73]
(108) Възможно е да има спешна необходимост от действия за защита на интересите на субекти на данни, по-специално когато съществува опасност прилагането на право на субект на данни да бъде значително възпрепятствано. Поради това надзорният орган следва да има възможност да приема временни мерки с определен срок на действие, когато прилага механизма за съгласуваност.
(109) Прилагането на този механизъм следва да бъде условие за юридическата сила и изпълнението на съответното решение от даден надзорен орган. В други случаи с трансгранично значение засегнатите надзорни органи могат да осъществяват взаимопомощ и съвместни разследвания на двустранна или многостранна основа, без да се задейства механизмът за съгласуваност.
(110) На равнището на Съюза следва да се създаде Европейски комитет по защита на данните. Той следва да замени Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена с Директива 95/46/ЕО. Той следва да е съставен от ръководителя на един надзорен орган на всяка държава членка и на Европейския надзорен орган по защита на данните. Комисията следва да участва в неговите дейности. Европейският комитет по защита на данните следва да допринася за съгласуваното прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, включително като съветва Комисиятаинституциите на Съюза и насърчава сътрудничеството на надзорните органи в Съюза, включително координирането на съвместни операции. Европейският комитет по защита на данните следва да действа независимо при изпълнението на задачите си. Европейският комитет по защита на данните следва да засили диалога със засегнатите заинтересовани страни като сдружения на субекти на данни, организации на потребители, администратори на лични данни и други компетентни заинтересовани страни и експерти. [Изм. 74]
(111) Всеки субектСубектите на данни следва да имаимат право да подадеподадат жалба до надзорен орган във всяка държава членка, както и право на ефективни средства за съдебна защита в съответствие с член 47 от Хартата, ако считасчитат, че правата му по настоящия регламент са нарушени или когато надзорният орган не предприеме действия по подадена жалба или не предприеме действия, когато такива са необходими, за да се защитят правата на субекта на данни. [Изм. 75]
(112) Всяка структура, организация или сдружение, което действа в обществен интерес и е учредено съгласно правото на държава членка и чиято цел е да защитава правата и интересите на субектите на данни по отношение на защитата на техните данни, следва да има право да подава жалби до надзорен орган от името на субекта на данни с негово съгласие или да упражнява правото на средства за съдебна защита, ако е упълномощен от името на субектитесубекта на данни или да подава жалби от свое име, независимо от жалбата на даден субект на данни, когато счита, че е извършено нарушение на сигурността на личните даннинастоящия регламент. [Изм. 76]
(113) Всяко физическо или юридическо лице следва да има право на средства за съдебна защита срещу решенията на надзорен орган, които го засягат. Производствата срещу даден надзорен орган следва да бъдат завеждани пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.
(114) С цел да се укрепи съдебната защита на субекта на данни в ситуации, когато компетентният надзорен орган е установен в държава членка, различна от държавата членка по местоживеене на субекта на данни, субектът на данни може да поиска отда упълномощи всяка структура, организация или сдружение, чиято цел е да защитава правата и интересите на субектите на данни по отношение на защитата на техните даннидействащи в обществен интерес, да заведе дело от негово име срещу този надзорен орган пред компетентния съд в другата държава членка. [Изм. 77]
(115) В ситуации, в които компетентният надзорен орган, установен в друга държава членка, не предприема действия по дадена жалба или не предприема достатъчни мерки по нея, субектът на данни може да поиска от надзорния орган в неговата държава членка по местоживеене да заведе дело срещу другия надзорен орган пред компетентния съд в другата държава членка. Горното не се прилага по отношение на лица, пребиваващи извън ЕС. Надзорният орган, към който е отправено такова искане, може да реши, след като го подложи на съдебен контрол, дали е целесъобразно да изпълни искането или не. [Изм. 78]
(116) При производства срещу администратор или обработващ личниданни ищецът следва да има избор да заведе дело пред съдилищата на държавите членки, в които администраторът или обработващият личниданни е установен, или, ако местопребиваването е установено в ЕС, където пребивава субектът на данни, освен ако администраторът не е публичен орган на Съюза или на държава членка, който действа в изпълнение на своите публични правомощия. [Изм. 79]
(117) Когато съществуват индикации, че паралелни производства са в ход в съдилищата на различни държави членки, съдилищата следва да бъдат задължени да контактуват помежду си. Съдилищата следва да имат възможност временно да преустановят дадено дело, когато паралелно дело се разглежда в друга държава членка. Държавите членки следва да гарантират, че за да бъдат ефективни, съдебните производства позволяват бързо приемане на мерки за поправяне или предотвратяване на нарушение .
(118) Всички вреди, независимо дали те са имуществени или не, които дадено лице може да претърпи в резултат на неправомерно обработване на данни, следва да бъдат обезщетени от администратора или обработващия лични данни, който може да бъде освободен от отговорност само ако докаже, че не е отговорен за вредите, и по-специално когато установи вина от страна на субекта на данни или в случай на непреодолима сила. [Изм. 80]
(119) На всяко физическо или юридическо лице, което не спазва настоящия регламент, следва да се налагат санкции, независимо дали то е субект на частното или публичното право. Държавите членки следва да гарантират, че санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи и следва да предприемат всички мерки за тяхното изпълнение. Правилата относно определянето на санкциите следва да се подчиняват на подходящи процесуални гаранции в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и на Хартата, включително гарантирането на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и зачитане на принципа ne bis in idem. [Изм. 81]
(119a) При прилагането на санкции, държавите членки следва да демонстрират цялостно зачитане на съответните процесуални гаранции, включително правото на ефективни правни средства за защита, на справедлив съдебен процес и зачитане на принципа ne bis in idem. [Изм. 82]
(120) С цел да се засилят и хармонизират административните санкции за нарушенията на настоящия регламент всеки надзорен орган следва да има правомощието да санкционира административни нарушения. В настоящия регламент следва да се посочат тези нарушения, както и максималния размер на свързаните с тях административни глоби, които следва да се определят във всеки отделен случай, пропорционално на конкретната ситуация, по-специално като надлежно се отчитат естеството, тежестта и продължителността на нарушението. Механизмът за съгласуваност може да се използва също така за уреждане на различия в прилагането на административните санкции.
(121) Обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за литературно или художествено изразяване следва да отговаря на условията заВинаги, когато е необходимо, следва да се предвидят освобождаване от изискванията на някои разпоредби на настоящия регламент по отношение на обработването на лични данни, за да се съгласува правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване, и най-вече с правото на всяко лице да получава и предава информация, както е гарантирано по-специално в член 11 от Хартата. Това следва да се прилага по-специално по отношение на обработването на лични данни в аудиовизуалната област и в новинарските архиви и библиотеките с печатни издания. Поради това държавите членки следва да приемат законодателни мерки, с които следва да определят изключенията и дерогациите, необходими за постигането на равновесие между тези основни права. Държавите членки следва да приемат такива изключения и дерогации относно общите принципи, относно правата на субекта на данните, относно администратора и обработващия данни, относно предаването на данни на трети държави или международни организации, относно независимостта на надзорните органи и, относно сътрудничеството и съгласуваността и относно специфични ситуации на обработване на данни. Това обаче не следва да води до установяване от страна на държавите членки на изключения от другите разпоредби на настоящия регламент. За да се отчете значението на правото на свобода на изразяване във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко. Поради това за целите на изключенията и дерогациите, установени по силата на настоящия регламент, държавите членки следва да определят като „журналистически“ дейностите, чийто предмет е, за да обхванат всички дейности, които имат за цел разкриването пред обществеността на информация, мнения или идеи, независимо от средството за тяхното предаване, като се вземе предвид също така технологичното развитие. Тези дейности не следва да бъдат ограничени до медийни предприятия и могат да бъдат осъществявани с възмездна или безвъзмездна цел. [Изм. 83]
(122) Обработването на лични данни за здравословното състояние като специална категория данни, на която се полага по-висока защита, често може да бъде обоснована от редица основателни причини в полза на физическите лица и на обществото като цяло, по-специално в контекста на осигуряването на приемственост при трансграничното здравно обслужване. Поради това настоящият регламент следва да предвижда хармонизирани условия за обработването на лични данни за здравословното състояние при спазване на специални и подходящи гаранции за защита на основните права и личните данни на физическите лица. Това включва правото на физическите лица на достъп до техните лични данни за здравословното им състояние, например данните в техните медицински досиета, които съдържат такава информация като диагноза, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции.
(122a) Специалист, който обработва лични данни, засягащи здравето, следва да получи, ако това е възможно, анонимни данни или данни под псевдоним, като информацията за идентичността се остави само на общопрактикуващия лекар или на специалиста, който е поискал обработката на тези данни. [Изм. 84]
(123) Обработването на лични данни за здравословното състояние може да е необходимо по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве без съгласието на субекта на данните. В този контекст понятието „обществено здраве“ следва да се тълкува по смисъла на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд(11) и означава всички елементи, свързани със здравето, а именно здравно състояние, заболеваемост и инвалидност, решаващи фактори, които оказват влияние върху това здравно състояние, нужди на здравното обслужване, средства, отделени за здравно обслужване, предоставяне на здравни грижи и всеобщ достъп до тях, разходи и финансиране на здравното обслужване, както и причини за смъртност. Такова обработване на лични данни за здравословното състояние по причини от обществен интерес не следва да води до обработването на лични данни за други цели от трети страни като работодатели, застрахователни дружества или банки. [Изм. 85]
(123a) Обработването на лични данни, свързани със здравословното състояние, като специална категория данни, може да се наложи във връзка с исторически, статистически или научни изследвания. Затова настоящият регламент предвижда изключение от изискването за съгласие за обработване на данни за научни изследвания, които служат на важен обществен интерес. [Изм. 86]
(124) Общите принципи относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни следва да се прилагат и в контекста на трудовите правоотношения и социалната сигурност. Ето защо, за даДържавите членки следва да могат да уреждат се уреди обработването на личните данни на служителите в контекста на трудовите правоотношения, държавите членки следва да могат в рамките наи социалната сигурноств съответствие с правилата и минималните стандарти, определени в настоящия регламент да приемат със закон специални разпоредби за обработването на лични данни в сектора на трудовата заетост. Ако в съответната държава членка е предвидено правно основание за уреждане на въпросите, свързани с трудовите правоотношения, чрез споразумение между представители на служителите и ръководството на предприятието или в случая на група предприятия — на предприятието, контролиращо групата (колективно споразумение) или по реда на Директива 2009/38/ЕО на Европейският парламент и на Съвета(12), обработването на лични данни в контекста на трудовите правоотношения може също така да бъде уредено и чрез такова споразумение. [Изм. 87]
(125) За да бъде обработването на лични данни за исторически, статистически или научноизследователски цели законосъобразно, при извършването му следва да се спазва и друго релевантно законодателство, като например законодателството относно клиничните изпитвания.
(125a) Личните данни могат също така впоследствие да бъдат обработвани от служби по архивите, чиято основна задача или задължение е събирането, съхранението, предоставянето на информация, използването и разпространението на архиви в обществен интерес. Законодателството на държавите членки следва да съгласува правото на защита на личните данни с нормативната база, уреждаща архивите и достъпа на гражданите до административна информация. Държавите членки следва да насърчават изработването, по-специално от Европейската група по архивите, на правила за гарантиране на поверителността на данните по отношение на трети лица и на автентичността, целостта и подходящото съхранение на данните. [Изм. 88]
(126) За целите на настоящия регламент в научните изследвания следва да се включват фундаменталните научни изследвания, приложните научни изследвания и частно финансираните научни изследвания, а освен това следва да се отчита и заложената в член 179, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз цел за създаването на европейско изследователско пространство. Обработването на лични данни за исторически, статистически и научноизследователски цели не следва да води до обработване на личните данни за различни цели, освен ако това е със съгласието на субекта на данните или въз основа на законодателството на Съюза или на държава членка. [Изм. 89]
(127) По отношение на правомощията на надзорните органи да получават от администратора или обработващия лични данни достъп до лични данни и достъп до помещенията му, държавите членки могат, в рамките на настоящия регламент, да приемат със закон специални разпоредби, за да гарантират задължението за опазване на професионална тайна или на други равностойни задължения за опазване на тайна, доколкото това е необходимо за съгласуване на правото на защита на личните данни със задължението за опазване на професионална тайна.
(128) Настоящият регламент зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство, както това е признато в член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В резултат на това, когато към момента на влизане в сила на настоящия регламент дадена църква в дадена държава членка прилага цялостниадекватни правила по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, тези съществуващи правила следва да продължат да се прилагат, ако бъдат приведени в съответствие с настоящия регламент и признати като съответстващи. От такива църкви и религиозни сдружения следва да се изисква да предвидят създаването на изцяло независим надзорен орган. [Изм. 90]
(129) С цел да бъдат постигнати целите на настоящия регламент, а именно защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално на тяхното право на защита на личните данни, както и за да се гарантира свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. По-специално делегирани актове следва да бъдат приети по отношение на законосъобразността на обработването; за определяне на критериите и условията по отношение на съгласието на дете; относно обработването на специални категории лични данни; за установяване на критериите и условията за отявлено прекомерни искания и такси за упражняване на правата на субекта на данни; относно критериите и изискванията за информацията, предоставена на субекта на данни, и по отношение на правото на достъп;определяне на условията за използване на описание с графични средства (икони) при предоставянето на информация; относно правото „да бъдеш забравен“ и правото на заличаване; относно мерките, основани на профилиране; относно критериите и изискванията по отношение на отговорността на администратора и по отношение на защитата още при проектирането и по подразбиране; относно обработващия данни; относно критериите и изискванията за документацията и сигурността на обработването; относно критериите и изискванията за установяването на нарушение на сигурността на лични данни и за уведомяването на надзорния орган за него, както и относно обстоятелствата, в които дадено нарушение на сигурността на лични данни има вероятност да засегне неблагоприятно субекта на данните; относно критериите и условията за операциите по обработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните; относно критериите и изискванията за определянето на висока степен от конкретни рискове, които изискват предварителна консултация; относно назначаването и задачите на длъжностното лице по защита на данните; относно обявяването на съответствието на кодексите за поведение с настоящия регламент; относно критериите и изискванията за механизмите за сертифициране; относно адекватното ниво на защита, осигурявано от дадена трета държава или международна организация; относно критериите и изискванията за предаването на данни чрез задължителни фирмени правила; относно дерогациите за предаванията; относно административните санкции; относно обработването на данни за здравни цели;и относно обработването на данни в контекста на трудовите правоотношения и обработването на данни за исторически, статистически и научноизследователски цели. От особена важностособено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведепровежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, по-специално с Европейския комитет по защита на данните. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 91]
(130) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за: установяването на образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие по отношение на обработването на лични данни на дете; установяването стандартни процедури и образци за упражняване на праватапредоставянето на информация на субектите на данни относноупражняването на технитеправа; установяването на образци за информиране на субекта на данни; установяването на образци и процедури по отношение на правото на достъп, включително за съобщаване на личните данни на субекта на данните; правото на преносимост на данните; образци по отношение на отговорността на администратора по отношение на защитата още при проектирането и по подразбиране и по отношение на документацията, която трябва да бъде поддържана от администратора и обработващия лични данни; специални изисквания за сигурността на обработването; стандартния формат и процедуритеобразец за уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на лични данни и информирането на субекта на данните за документиране на нарушение на сигурността на личните данни; стандарти и процедури за оценка на въздействието върху защитата на личните данни; образци и процедури за предварително разрешение и предварителна консултация; технически стандарти и механизми за сертифициране; адекватното ниво на защита на данните, осигурявано от дадена трета държава или територия, или обработващ данни сектор в тази трета държава, или международна организация; разкриване, което не е разрешено от правото на Съюза; взаимопомощ; съвместни операции; решения по силата на механизма за съгласуваности информация за надзорния орган. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(13). В този контекст Комисията следва да обмисли специалните мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия. [Изм. 92]
(131) Следва да се използва процедурата по разглеждане за приемането на: образци:за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие по отношение на съгласиетообработването на лични данни на дете; стандартни процедури и образци за упражняване на праватазапредоставянето на информация на субектите на данни относноупражняването на технитеправа; образци за информиране на субекта на данни; образци и процедури по отношение на правото на достъп, включително за съобщаване на личните данни на субекта на данните; правото на преносимост на данните; образци по отношение на отговорността на администратора по отношение на защитата още при проектирането и по подразбиране и по отношение на документацията, която трябва да бъде поддържана от администратора и обработващия лични данни; специални изисквания за сигурността на обработването; стандартния формат и процедурите за уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на лични данни и информирането на субекта на данните за документиране на нарушение на сигурността на личните данни; стандарти и процедури за оценка на въздействието върху защитата на личните данни; образци и процедури за предварително разрешение и предварителна консултация; технически стандарти и механизми за сертифициране; адекватното ниво на защита на данните, осигурявано от дадена трета държава или територия, или обработващ данни сектор в тази трета държава, или международна организация; разкриване, което не е разрешено от правото на Съюза; взаимопомощ; съвместни операции; решения по силата на механизма за съгласуваности информация за надзорния орган, при условие че тези актове са с общ характер. [Изм. 93]
(132) Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с трета държава, или територия или обработващ данни сектор в тази трета държава, или международна организация, които не осигуряват адекватно ниво на защита, и с въпроси, повдигнати от надзорен орган в рамките на механизма за съгласуваност, наложителни причини за спешност изискват това. [Изм. 94]
(133) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно осигуряване на еквивалентно ниво на защита на физическите лица и свободното движение на данни навсякъде в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат, поради обхвата или последиците от предвиденото действие, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(134) Директива 95/46/ЕО следва да бъде отменена с настоящия регламент. Приетите въз основа на Директива 95/46/ЕО решения на Комисията и разрешения на надзорните органи обаче следва да останат в сила. Решенията на Комисията и разрешенията от надзорните органи по отношение на предаването на лични данни на трети държави в съответствие с член 41, параграф 8, следва да останат в сила за преходен период от пет години след влизането в сила на настоящия регламент, освен ако не бъдат изменени, заменени или отменени от Комисията преди изтичането на този период. [Изм. 95]
(135) Настоящият регламент следва да се прилага спрямо всички въпроси, свързани със защитата на основните права и свободи по отношение на обработването на лични данни, които не са предмет на специалните задължения със същата цел, установени с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(14), включително задълженията на администратора и правата на физическите лица. За да се изясни връзката между настоящия регламент и Директива 2002/58/ЕО, директивата следва да бъде съответно изменена.
(136) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, дотолкова доколкото то се прилага спрямо обработването на лични данни от органите, участващи в прилагането на тези достижения, по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген(15).
(137) По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, дотолкова доколкото то се прилага спрямо обработването на лични данни от органите, участващи в прилагането на тези достижения, по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(16).
(138) По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, дотолкова доколкото то се прилага спрямо обработването на лични данни от органите, участващи в прилагането на тези достижения, по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(17).
(139) С оглед на това, че — както бе подчертано от Съда на Европейския съюз — правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с неговата функция в обществото и да се уравновесява с други основни права, в съответствие с принципа на пропорционалност настоящият регламент зачита всички основни права и спазва принципите, признати в Хартата и залегнали в Договорите, и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, дома и комуникациите, правото на защита на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване и на информация, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на културно, религиозно и езиково многообразие,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и цели
1. С настоящия регламент се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни.
2. С настоящия регламент се защитават основните права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.
3. Свободното движение на лични данни в рамките на Съюза не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.
Член 2
Материално приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, независимо от метода на обработване, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър на лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър на лични данни.
2. Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:
а) в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, по-специално такива, свързани с националната сигурност;
б) от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;
в) от държавите членки, когато извършват дейности, които попадат в приложното поле на дял V, глава 2 от Договора за Европейския съюз;
г) от физическо лице без никаква възмездна цел в хода на неговите собствени изцяло лични или домашни дейности.Това изключение се прилага и за публикуването на лични данни, когато може основателно да се очаква, че ще са достъпни само за ограничен брой лица;
д) от компетентните публични органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции.
3. Настоящият регламент се прилага, без да се засяга прилагането на разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО, и по-специално разпоредбите относно междинните доставчици на услуги в членове 12—15 от посочената директива. [Изм. 96]
Член 3
Териториално приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни в контекста на дейностите на дадено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.
2. Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни на субекти на данни с местоживеене в Съюза от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, когато дейностите по обработване на данни са свързани със:
а) предлагането на стоки или услуги на такива субекти на данни в Съюза, независимо дали от субекта на данни се изисква заплащане; или
б) наблюдението на тяхното поведениетези субекти на данни.
3. Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни от администратор, който не е установен в Съюза, но е установен на място, където се прилага националното право на държава членка по силата на международното право. [Изм. 97]
Член 4
Определения
За целите на настоящия регламент:
(1) „субект на данни“ означава физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или косвено чрез средства, за които с основание се предполага, че е възможно да бъдат използвани от администратора или от всяко друго физическо или юридическо лице, по-специално чрез идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатори или чрез един или повече признаци, специфични за неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, икономическа, културна или социална идентичност;
(2) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с даденфизическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност („субект на данни“); лице с подлежаща на установяване самоличност е лице, чиято самоличност може пряко или косвено да се установи, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, уникален идентификатор или чрез един или повече фактори, специфични за физическата, физиологическата, генетичната, психическата, икономическата, културната или социалната самоличност на това лице или за половата му идентичност;
(2a) „данни под псевдоним“ означава лични данни, които не могат да бъдат свързани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, доколкото тази допълнителна информация се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира невъзможността да се направи такова свързване;
(2б) „криптирани данни“ означава лични данни, които, посредством технологични мерки за защита, са станали неразбираеми за всяко лице, което не разполага с право на достъп;
(3) „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, подреждане или комбиниране, заличаване или унищожаване;
(3a) „профилиране“ означава всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, имащо за цел да се оценят определени лични аспекти, свързани с дадено физическо лице, или да се анализира или прогнозира по-специално изпълнението на професионалните му задължения, неговото икономическо положение, местоположение, здравословно състояние, лични предпочитания, надеждност или поведение;
(4) „регистър на лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;
(5) „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите, условията и средствата за обработването на лични данни; когато целите, условията и средствата за обработването се определят от правото на Съюза или това на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото назначаване могат да бъдат определени в правото на Съюза или в правото на държава членка;
(6) „обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора;
(7) „получател“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни;
(7a) „трето лице” означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или всякакъв друг орган, който е различен от субекта на данните, администратора, обработващия личните данни и лицата, които под прякото ръководство на администратора или на обработващия личните данни имат право да обработват данните;
(8) „съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и изрично указание за волята на субекта на данните посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени;
(9) „нарушение на сигурността на лични данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин;
(10) „генетични данни“ означава всички лични данни, от всякакъв вид, свързани с белезитегенетичните белези на дадено физическо лице, които са наследствени или са придобити по време на ранното пренатално развитие, получени в резултат от анализ на биологична проба от въпросното физическо лице, по-специално чрез анализ на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) или на рибонуклеинова киселина (РНК) или анализ на всякакъв друг елемент, позволяващ получаване на равностойна информация;
(11) „биометрични данни“ означава всички лични данни, свързани с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на дадено физическо лице, които позволяват неговата уникална идентификация, като лицеви изображения или дактилоскопични данни;
(12) „данни за здравословното състояние“ означава всяка информация, която се отнасявсички лични данни, коитосеотнасят до физическото или психическото здраве на дадено физическо лице, или до предоставянето на здравни услуги на физическото лице;
(13) „основно място на установяване“ означава по отношение на администратора мястото на неговото установяване на предприятие или група от предприятия в Съюза, с функции на администратор или обработващ лични данни, където се вземат основните решения по отношение на целите, условията и средствата за обработването на лични данни; ако решенията относно целите, условията и средствата за обработването на лични данни не се вземат в Съюза, основното място на установяване е мястото, където се извършват основните дейности по обработване на данни в контекста на дейностите на място на установяване на даден администратор в Съюза. По отношение на обработващия лични данни „основно място на установяване“ означава мястото, където се намира централната му администрация в Съюза;. Наред с другото могат да се разглеждат следните обективни критерии: местонахождението на седалището на администратора или обработващия лични данни; местонахождението на предприятието от групата предприятия, което е в най-добра позиция от гледна точка на управленски функции и административни отговорности да разглежда и прилага правилата, определени в настоящия регламент; мястото на ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи обработването на данни по силата на стабилни договорености;
(14) „представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е изрично назначено от администратора, действа вместопредставлява администратора и към него могат да се обръщат надзорните органи и други органи в Съюза във връзка със задълженията на администратора съгласно настоящия регламент;
(15) „предприятие“ означава всяко образувание, което осъществява икономическа дейност, независимо от правната му форма, като в това число по-специално се включват физическите и юридическите лица, партньорствата или сдруженията, които редовно осъществяват икономическа дейност;
(16) „група предприятия“ означава контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия;
(17) „задължителни фирмени правила“ означава политики за защита на личните данни, които се спазват от администратор или обработващ лични данни, установен на територията на държава членка на Съюза, при предаване или съвкупност от предавания на лични данни до администратор или обработващ лични данни в една или повече трети държави в рамките на група предприятия;
(18) „дете“ означава всяко лице на възраст под 18 години;
(19) „надзорен орган“ означава публичен орган, създаден от държава членка в съответствие с член 46. [Изм. 98]
ГЛАВА II
ПРИНЦИПИ
Член 5
Принципи, свързани с обработването на лични данни
Личните данни трябва да бъдат:
а) обработвани законно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните (законосъобразност, добросъвестност и прозрачност);
б) събирани за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, който е несъвместим с тези цели (ограничаване до предвидената цел);
в) подходящи, релевантни и ограничени до минимума, необходим за целите, за които данните се обработват; те се обработват само ако и дотолкова доколкото целите не могат да бъдат постигнати без обработването на информация, която не включва лични данни (свеждане на данните до минимум);
г) точни и при необходимост актуализирани; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното заличаване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват (точност)
д) съхранявани във вид, който позволява идентифициранетопрякото или непрякотоидентифициране на субектите на данните за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват данните; Лични данни могат да се съхраняват за по-дълги периоди дотолкова доколкото данните ще се обработват единствено за исторически, статистически или научноизследователски цели или за целите на архивирането в съответствие с правилата и условията на член 83 и член 83а и ако се провежда периодичен преглед, за да се оцени необходимостта съхраняването да продължава, и, ако е целесъобразно, се въвеждат технически и организационни мерки за ограничаване на достъпа до данните единствено за тези цели (свеждане до минимум на съхраняването);
да) обработвани по начин, който реално позволява на субекта на данните да упражнява своите права (ефективност);
дб) обработвани по начин, който осигурява защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки (цялост);
е) обработвани под ръководството и отговорността на администратора, който осигурява и доказваможе да докаже спазването на разпоредбите на настоящия регламент при за всяка операция по обработване на данни(отчетност). [Изм. 99]
Член 6
Законосъобразност на обработването
1. Обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласието си за обработването на неговите лични данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на мерки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо за защитата на жизненоважните интереси на субекта на данните;
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
е) обработването е необходимо за целите на законните интереси на администратора или в случай на разкриване – на третото лице, на което са разкрити данните,и които изпълняват основателните очаквания на субекта на данни, въз основа на неговите взаимоотношения с администратора, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Това не се прилага за обработването на данни, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.
2. Обработването на лични данни, което е необходимо за исторически, статистически или научноизследователски цели, е законно, при условие че са спазени условията и гаранциите, посочени в член 83.
3. Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), трябва да бъде предвидено в:
а) правото на Съюза или
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
Правото на държавата членка трябва да отговаря на цел от обществен интерес или трябва да е необходимо за защитата на правата и свободите на други лица, да зачита същността на правото на защита на личните данни и да е пропорционално на преследваната законосъобразна цел. Врамките на настоящия регламент правото на държавата членка може подробно да урежда законосъобразността на обработването, по-специално по отношение на администраторите, целта на обработването и ограничаването на целта, естеството на данните и субектите на данни, мерките и процедурите по обработване, получателите, както и сроковете за съхранение.
4. Когато целта на допълнителното обработване не е съвместима с тази, за която са били събрани личните данни, за обработването трябва да има поне едно от правните основания, посочени в параграф 1, букви а)―д). Това се отнася по-специално за всяка промяна на клаузите и общите условия на договор.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на условията, посочени в параграф 1, буква е), за различните сектори и ситуации на обработване на данни, включително по отношение на обработването на лични данни на дете. [Изм. 100]
Член 7
Условия за съгласие
1. Когато обработването се основава на даване на съгласие, администраторът носи тежестта на доказване, че субектът на данните е дал съгласието си за обработването на неговите лични данни за определени цели.
2. Ако съгласието на субекта на данните бъде дадено в контекста на писмена декларация, която се отнася и до друг въпрос, изискването да се даде съгласие трябва ясно да се различава по вида си от този друг въпрос. Разпоредби относно съгласието на субекта на данните, които отчасти са в нарушение на настоящия регламент, са нищожни в своята цялост.
3. Независимо от други правни основания за обработването, субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време. Оттеглянето на съгласието не засяга законосъобразността на обработването, основано на дадено съгласие преди неговото оттегляне. Оттеглянето на съгласие е също толкова лесно, колкото и даването му.Администраторът информира субекта на данните, ако оттеглянето на съгласието може да доведе до прекратяване на предоставянето на услуги или на отношенията с администратора.
4. Съгласието не дава правно основание за обработването, когато е налице значителна неравнопоставеност между позицията на субекта на данните и администраторае ограничено до постигането на дадена цел и валидността му се прекратява с отпадането на целта или веднага щом обработването на лични данни престане да бъде необходимо за целта, за която те са били първоначално събирани. Изпълнението на договор или предоставянето на услуга не се поставя в зависимост от даването на съгласие за обработване на данни, които не са необходими за изпълнението на договора или предоставянето на услугата съгласно член 6, параграф 1, буква б). [Изм. 101]
Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на стоки или услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителязаконния настойник на детето. Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимоудостовери това съгласие, като взема предвид наличната технология, без това да води до ненужно обработване на лични данни.
1a. Информацията, предоставяна на децата, родителите и законните настойници с цел изразяване на съгласие, включително относно събирането и използването на лични данни от страна на администратора, следва да се предоставя на ясен език, подходящ за целевата аудитория.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На КомисиятаЕвропейския комитет по защита на данните се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискваниятавъзлага задачата заиздаване на насоки, препоръки и най-добри практики за методите за получаванеудостоверяване на удостоверимо съгласиесъгласието, както е посочено в параграф 1, в съответствие с член 66. Когато прави това, Комисията обмисля специални мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия.
4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие, както е посочено в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 102]
Член 9
Обработване на специални категории лични данни
1. Забранява се обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход, политически мнения, религия или философски убеждения, сексуална ориентация или полова идентичност, членство и дейност в професионални съюзи, както и обработването на генетични или биометрични данни или данни, свързани със здравословното състояние или половия живот, административни санкции, съдебни решения, или с наказателни или предполагаеми престъпления, присъди или свързаните с тях мерки за сигурност.
2. Параграф 1 не се прилага когато, ако е налице едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал своето съгласие за обработването на такива лични данни за една или повече конкретни цели, при условие че са спазени условията, определени в членове 7 и 8, освен когато в правото на Съюза или на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данните; или
аа) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на мерки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;
б) обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора в областта на трудовото право дотолкова, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или на държава членка или от колективни споразумения, впри което се предвиждат подходящи гаранции на основните права и интересите на субекта на данните, като например правото на недискриминация, при условията и гаранциите, посочени в член 82; или
в) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие; или
г) обработването се извършва при подходящи гаранции в хода на законните дейности на фондация, сдружение или друга структура с нестопанска цел, с политическа, философска, религиозна или профсъюзна цел, при условие че обработването е свързано единствено с членовете или бившите членове на тази структура или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели, и че данните не се разкриват без съгласието на субектите на данните; или
д) обработването е свързано с лични данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните; или
е) обработването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции; или
ж) обработването е необходимо за изпълнението на задача по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и в което се предвиждат подходящи мерки за защита на законните интересиосновните права и интересите на субекта на данните; или
з) обработването на данни за здравословното състояние е необходимо за здравни цели и при спазване на условията и гаранциите, посочени в член 81; или
и) обработването е необходимо за исторически, статистически или научноизследователски цели при спазване на условията и гаранциите, посочени в член 83; или
иа) обработването е необходимо за обработване от служби по архивите при спазване на условията и гаранциите, посочени в член 83; или
й) обработването на данни, свързани с административни санкции, съдебни решения,престъпления, присъди или със свързаните с тях мерки за сигурност, се извършва под контрола на официален орган или когато е необходимо за спазването на правно или регулаторно задължение, което се прилага спрямо администратора, или за изпълнението на задача от важен обществен интерес и дотолкова, доколкото е разрешено в правото на Съюза или на държава членка и при подходящи гаранции на основните права и интересите на субекта на данните. ПълнаВсяка регистрационна система на наказателните присъди се поддържа единствено под контрола на официален орган.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите, условията и подходящите гаранцииЕвропейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики за обработването на специалните категории лични данни, посочени в параграф 1, и за изключенията, определени в параграф 2, в съответствие с член 66. [Изм. 103]
Член 10
Обработване, непозволяващо идентифициране
1. Ако обработваните от администратора данни или данните, обработвани от обработващия данни не му позволяват пряко или косвено да идентифицира дадено физическо лице или се състоят само от данни под псевдоним, администраторът не е задължен даобработва или придобива допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данните единствено с цел спазване на някоя от разпоредбите на настоящия регламент.
2. Когато администраторът на данни не може да спази някоя от разпоредбите на настоящия регламент поради изискванията на параграф 1, администраторът не е задължен да спази въпросната разпоредба. Когато в резултат на това администраторът на данни не може да изпълни искане на субекта на данните, той уведомява съответно субекта на данните. [Изм. 104]
Член 10а
Общи принципи на правата на субектите на данни
1. Ясните и недвусмислени права на субекта на данни, които се зачитат от администратора на данни, са основата на защитата на данни. Разпоредбите на настоящия регламент имат за цел да засилят, пояснят, гарантират и, където е уместно, да кодифицират тези права.
2. Тези права включват, наред с другото, предоставяне на ясна и лесно разбираема информация относно обработването на личните данни на субекта на данни, правото на достъп, коригиране и заличаване на неговите данни, правото на възражение срещу профилиране,правото да се подаде жалба до компетентния орган за защита на данните и да се предяви иск, както и правото на обезщетение за вреди вследствие на неправомерна операция по обработване. Като цяло тези права се упражняват безплатно. Администраторът на лични данни отговаря на исканията на субекта на данни в разумен срок. [Изм. 105]
ГЛАВА III
ПРАВА НА СУБЕКТА НА ДАННИ
РАЗДЕЛ 1
ПРОЗРАЧНОСТ И УСЛОВИЯ
Член 11
Прозрачна информация и комуникация
1. Администраторът разполага ссъс стегнати, прозрачни, ясни и лесно достъпни политики по отношение на обработването на лични данни и за упражняването на правата на субектите на данните.
2. Администраторът предоставя на субекта на данните информация и съобщения, свързани с обработването на личните данни, в лесна за разбиране форма, като използва ясни и недвусмислени формулировки, адаптирани към субекта на данните, по-специално при всяка информация, конкретно насочена към дете. [Изм. 106]
Член 12
Процедури и механизми за упражняване на правата на субекта на данни
1. Администраторът установява процедури за предоставяне на информацията, посочена в член 14, и за упражняване на правата на субектите на данни, посочени в член 13 и членове 15—19. Администраторът осигурява по-специално механизми за улесняване на подаването на искания за действията, посочени в член 13 и членове 15—19. Когато личните данни се обработват с автоматични средства, администраторът осигурява също така средства за подаване, когато е възможно, на искания по електронен път.
2. Администраторът информира незабавнобез ненужно забавяне субекта на данни, най-късно в срок от един месец40 календарни дни от получаването на искането, дали е предприето действие съгласно член 13 и членове 15—19 и предоставя поисканата информация. Този период може да бъде удължен с още един месец, ако няколко субекти на данни упражняват своите права и тяхното сътрудничество е необходимо в разумна степен, за да се предотвратят ненужни и непропорционално големи усилия от страна на администратора. Информацията се предоставя в писмена форма или, когато е осъществимо, администраторът може да предостави достъп до сигурна система, която да предоставя на субекта на данните пряк достъп до неговите лични данни. Когато субектът на данни подава искане в електронна форма, по възможност информацията се предоставя в електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.
3. Ако администраторът откаже дане предприеме действие относно дадено искане на субекта на данни, той информира субекта на данни относно причините за отказабездействието и възможностите за подаване на жалба до надзорния орган и за средствата за съдебна защита.
4. Информацията и предприетите действия относно исканията, посочени в параграф 1, са безплатни. Когато исканията са явно прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да наложи разумна такса, отчитаща административните разходи за предоставянето на информацията или за изпълнението на исканото действие или да не изпълни исканото действие. В този случай администраторът носи тежестта на доказване на явно прекомерния характер на искането.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за явно прекомерните искания и относно таксите, посочени в параграф 4.
6. Комисията може да установява образци и стандартни процедури за комуникацията, посочена в параграф 2, включително за електронния формат. Когато прави това, Комисията взема целесъобразни мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 107]
Член 13
Права по отношение на получателитеЗадължение за уведомяване при коригиране и заличаване
Администраторът съобщава всяко извършено в съответствие с членове 16 и 17 коригиране или заличаване на всеки получател, на когото данните са били разкритипредадени, освен ако това е невъзможно или изисква непропорционално големи усилия. Администраторът информира субекта на данните относно тези получатели, ако субектът на данните поиска това. [Изм. 108]
Член 13а
Стандартизирани информационни политики
1. Когато се събират лични данни, свързани с даден субект на данни, администраторът предоставя на субекта на данните следните сведения, преди да предостави информация съгласно член 14:
а) дали личните данни се събират над минимума, необходим за всяка конкретна цел на обработването;
б) дали личните данни се съхраняват над минимума, необходим за всяка конкретна цел на обработването;
в) дали личните данни се обработват за цели, различни от тези, за които са били събрани;
г) дали личните данни се разпространяват на трети лица - търговци;
д) дали личните данни са продадени или отдадени под наем;
е) дали личните данни са съхранявани в криптирана форма.
2. Сведенията, посочени в параграф 1, се представят съгласно приложението към настоящия регламент в подравнена таблична форма с текст и символи в следните три колони:
а) първата колона описва графичните форми, изобразяващи тези сведения;
б) втората колона съдържа основна информация, описваща тези сведения;
в) третата колона описва графичните форми, посочващи дали конкретно сведение е изпълнено.
3. Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се представя по лесно видими четлив начин и се обявява на език, който без затруднение се разбира от потребителите на държавите членки, на които се предоставя информацията. Ако сведенията се представят в електронен вид, те трябва да бъдат машинночитаеми.
4. Допълнителни сведения не се предоставят. Подробните обяснения или допълнителни забележки във връзка със сведенията, посочени в параграф 1, могат да бъдат предоставени заедно с другите изисквания за информация съгласно член 14.
5. На Комисията се предоставят правомощия да приема, след като поиска становище от Европейския комитет по защита на данните, делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на сведенията, посочени в параграф 1, и тяхното представяне, съгласно посоченото в параграф 2 и в приложението към настоящия регламент. [Изм. 109]
РАЗДЕЛ 2
ИНФОРМАЦИЯ И ДОСТЪП ДО ДАННИ
Член 14
Информация за субекта на данни
1. Когато се събират лични данни, свързани с даден субект на данни, администраторът предоставя на субекта на данните, след като сведенията по член 13а са били предоставени, най-малко следната информация относно:
а) наименованието и координатите за връзка на администратора, на представителя на администратора, ако има такъв, и на длъжностното лице по защита на данните;
б) целите на обработването, за които личните данните са предназначени, както и информация относно сигурността на обработването на личните данни, включително договорните клаузи и общите условия, когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква б), и законните интереси, преследвани от администратора, когато обработването се основава на, когато е приложимо, информация относно начина, по който те прилагат и изпълняват изискванията по член 6, параграф 1, буква е);
в) срока, за който ще се съхраняват личните данни;
г) съществуването на право да се изиска от администратора достъп до личните данни, свързани със субекта на данните, както и тяхното коригиране или заличаване, или да се възрази срещу обработването на такива лични данни, или да се получат данни;
д) правото да бъде подадена жалба до надзорния орган и да бъдат предоставени неговите координати за връзка;
е) получателите или категориите получатели на личните данни;
ж) когато е приложимо, информация че администраторът възнамерява да предаде данните на трета държава или на международна организация, както и информация за нивото на защита, осигурено от тази трета държава или международна организация, с позоваване на решениетои наличието или отсъствието нарешение на Комисията относно адекватността или в случай на предаване на данни съгласно посоченото в член 42 или 43 с позоваване на подходящите гаранции и средствата за получаване на копие от тях;
жa) когато е приложимо, информация относно наличието на профилиране, на мерки, основани на профилиране, и предвидените последствия от профилирането за субекта на данните;
жб) значима информация относно логиката, прилагана при всяко автоматизирано обработване;
з) всяка допълнителна информация, която е необходима за гарантиране на добросъвестното обработване по отношение на субекта на данните, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които се събират или обработват личните данни, по-специално съществуването на определени дейности и операции по обработване, за които оценките на въздействието им във връзка с личните данни са показали, че те може да са високорискови;
за) когато е приложимо, информация дали лични данни са били предоставяни на публични органи през последния период от 12 последователни месеца.
2. Когато личните данни се събират от субекта на данните, администраторът го информира, в допълнение към информацията, посочена в параграф 1, дали предоставянето на лични данни е задължително или доброволно, както и за възможните последици, ако такива данни не бъдат предоставени.
2a. При определянето на допълнителната информация, която е необходима за добросъвестността на обработването съгласно параграф 1, буква з), администраторите вземат предвид съответните насоки съгласно член 34.
3. Когато личните данни не се събират от субекта на данните, администраторът информира субекта на данните, в допълнение към информацията, посочена в параграф 1, за източника на личнитеконкретните лични данни. Ако източниците на данните са общественодостъпни, може да се направи общо указване.
4. Администраторът предоставя информацията, посочена в параграфи 1, 2 и 3:
а) в момента на получаване на личните данни от субекта на данните или, когато това не е възможно – без излишно забавяне; или
аа) след отправено искане от орган, организация или сдружение, посочени в член 73;
б) когато личните данни не се събират от субекта на данните, в момента на тяхното записване или в разумен срок след събирането им, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които данните са събрани или обработени по друг начин, или, когато се предвижда те да бъдат разкрити предпредадени на друг получател — не по-късно от датата, на която данните се разкриват за първи пътмомента на първотопредаване, или ако данните се използват за връзка със субекта на данните— най-късно при осъществяване на първия контакт с този субект на данните; или
ба) само след отправено искане, когато данните се обработват от малко или микропредприятие, което обработва лични данни единствено като вторична дейност.
5. Параграфи 1―4 не се прилагат, когато:
а) субектът на данните вече разполага с информацията, посочена в параграфи 1, 2 и 3; или
б) данните се обработват за исторически, статистически или научноизследователски цели при спазване на условията и гаранциите, посочени в член 81 или 83, не се събират от субекта на данните и предоставянето на такава информация се окаже невъзможно или изисква непропорционално големи усилия и администраторът е публикувал информацията, така че тя да може да бъде извлечена от всеки; или
в) данните не се събират от субекта на данните и записването или разкриването им е изрично предвидено със закон, който се прилага спрямо администратора и който осигурява подходящи мерки за защита на законните интереси на субекта на данните, като се отчитат рисковете, свързани с обработването и естеството на личните данни; или
г) данните не се събират от субекта на данните и предоставянето на такава информация ще накърни правата и свободите на други физически лица, както са установени в правото на Съюза или на държава членка в съответствие с член 21;
га) данните се обработват, поверяват или съобщават при упражняване на професионална дейност от лице, спрямо което се прилага регламентирано от Съюза или държавата членка задължение за запазване на професионалната тайна или законово задължение за поверителност, освен когато данните се събират от самия субект на данни.
6. В случая, посочен в параграф 5, буква б), администраторът осигурява подходящи мерки за защита на правата или законните интереси на субекта на данните.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите за категориите получатели, посочени в параграф 1, буква е), изискванията за уведомяването относно потенциалния достъп, посочен в параграф 1, буква ж), критериите за необходимата допълнителна информация, посочена в параграф 1, буква з), за конкретните сектори и особените ситуации на обработване на данни, както и условията и подходящите гаранции за изключенията, определени в параграф 5, буква б). Когато прави това, Комисията взема целесъобразни мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия.
8. Комисията може да установява образци за предоставянето на информацията, посочена в параграфи 1—3, като се отчитат конкретните характеристики и нуждите на различните сектори и ситуации на обработване на данни, където това е необходимо. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 110]
Член 15
Право на достъп и на получаване на данни на субекта на данни
1. При спазване на разпоредбите на член 12, параграф 4, субектът на данни има право при поискване да получава по всяко време потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани с него. Когато се обработват такива лични данни, администраторът предоставя, и предоставяне на ясен и общоупотребим език на следната информация:
а) целите на обработването за всяка категория лични данни;
б) категориите засегнати лични данни;
в) получателите или категориите получатели, пред които ще бъдат или са разкрити личните данни, по-специалновключително получателите в трети държави;
г) срока, за който ще се съхраняват личните данни;
д) съществуването на правото да се изисква от администратора коригирането или заличаването на личните данни, свързани със субекта на данните, или да се възрази срещу обработването на такива лични данни;
е) правото да бъде подадена жалба до надзорния орган и да бъдат предоставени неговите координати за връзка;
ж) съобщаване на личните данни, които са в процес на обработване, и на всякаква налична информация за техния източник;
з) значението и предвидените последствия от такова обработване, най-малко в случая на мерките, посочени в член 20.;
за) значима информация относно логиката, прилагана при всяко автоматизирано обработване;
зб) без да се засягат разпоредбите на член 21, в случай на разкриване на лични данни пред публичен орган по искане на публичен орган – потвърждение на факта, че е отправено такова искане.
2. Субектът на данните има право да получи от администратора съобщение за личните данни, които са в процес на обработване. Когато субектът на данните подава искането в електронна форма, информацията се предоставя в електронна формаелектронен и структуриран формат, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Без да се засягат разпоредбите на член 10, администраторът предприема всички разумни действия, за да удостовери, че лицето, искащо достъп до данните, е субектът на данните.
2a. Когато субектът на данни е предоставил личните данни и когато личните данни се обработват с електронни средства, субектът на данните има право да получи от администратора копие на предоставените лични данни в електронен и оперативно съвместим формат, който е широко използван и позволява по-нататъшното му ползване от субекта на данните, без да бъде възпрепятстван от администратора, от когото са изтеглени личните данни. Когато е технически осъществимо и тази възможност е налице, данните се прехвърлят пряко от администратор към администратор по искане на субекта на данните.
2б. Настоящият член не засяга задължението за заличаване на данни, когато те вече не са необходими, съгласно член 5, параграф 1, буква д).
2в. Не съществува право на достъп в съответствие с параграфи 1 и 2, когато става въпрос за данни по смисъла на член 14, параграф 5, буква га), с изключение на случаите, когато субектът на данните е оправомощен да отмени въпросната тайна и предприема съответните действия.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за съобщаване на субекта на данни на съдържанието на личните данни, посочени в параграф 1, буква ж).
4. Комисията може да установява образци и процедури за искане и предоставяне на достъп до информацията, посочена в параграф 1, включително за проверка на самоличността на субекта на данните и съобщаване на личните данни на субекта на данните, като се отчитат конкретните характеристики и нуждите на различните сектори и ситуации на обработване на данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 111]
РАЗДЕЛ 3
КОРИГИРАНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ
Член 16
Право на коригиране
Субектът на данни има право по негово искане администраторът да коригира неточните лични данни, свързани с него. Субектът на данните има право непълните лични данни да бъдат попълнени по негово искане, включително чрез добавяне на декларация за коригиране.
Член 17
Право „да бъдеш забравен“ и Право на заличаване
1. Субектът на данни има право по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, и да се въздържа от по-нататъшно разпространение на такива данни, по-специално що се отнася до лични данни, които са били предоставени от субекта на данните, докато той е бил детеи трети лица да заличат всички връзки, копия или реплики на тези лични, когато се прилага едно от следните условия:
а) данните повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
б) субектът на данните оттегли своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а), или когато срокът за съхранение, за който е било дадено съгласие, е изтекъл и когато няма друго правно основание за обработването на данните;
в) субектът на данните възразява срещу обработването на лични данни съгласно член 19;
ва) с окончателно и неподлежащо на обжалване решение на съд или регулаторен орган, установен в Съюза е постановено, че въпросните данни трябва да бъдат заличени;
г) обработването на данните не е в съответствие с настоящия регламент по други причиниса били обработвани незаконосъобразно.
1a. Прилагането на параграф 1 зависи от способността на администратора да потвърди, че лицето, което е поискало заличаването, е субектът на данни.
2. Когато администраторът, посочен в параграф 1, е направил личните данни обществено достояние без основание по член 6, параграф 1, той предприема всички разумни мерки, в това число технически мерки, по отношение на данните, за чието публикуване носи отговорност, за да информира третите страни, които обработват такива данни, че даден субект на данни е поискал те да заличат всякакви връзки към тези лични данни или копия или реплики от тях. Когато администраторът е разрешил на дадена трета страна да публикува лични данни, той се счита за отговорен за това публикуванеза заличаване на данните, включително от трети лица, без да се засягат разпоредбите на член 77. Администраторът информира, когато е възможно, субекта на данни за предприетите действия от съответните трети лица.
3. Администраторът и, когато е приложимо, третото лице извършва заличаването незабавно дотолкова, доколкото съхранението на лични данни е необходимо:
а) за упражняване на правото на свобода на изразяване в съответствие с член 80;
б) по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 81;
в) за исторически, статистически или научноизследователски цели в съответствие с член 83;
г) за спазване на законово задължение за запазване на личните данни, предвидено в правото на Съюза или на държава членка, което се прилага спрямо администратора; законите на държавите членки се стремят към цел от обществен интерес, зачитат същността на правото на защита на личните данни и са пропорционални на преследваната законосъобразна цел;
д) в случаите, посочени в параграф 4.
4. Вместо да заличи личните данни администраторът ограничава обработването им по такъв начин, че те вече не са предмет на нормален достъп до данни и операции по обработванеи не могат да бъдат променени, когато:
а) точността им се оспорва от субекта на данните, за срок, който позволява на администратора да провери точността на данните;
б) администраторът не се нуждае повече от личните данни за изпълнението на своите задачи, но те трябва да бъдат запазени за доказателствени цели;
в) обработването им е неправомерно, но субектът на данните не желае те да бъдат заличени, а изисква вместо това ограничаване на използването им;
ва) с окончателно и неподлежащо на обжалване решение на съд или регулаторен орган, установен в Съюза е постановено, че използването на въпросните данни трябва да бъде ограничено;
г) субектът на данните предявява искане за предаване на личните данни на друга система за автоматизирано обработване в съответствие с член 18, параграф 2член 15, параграф 2а;
га) конкретният вид технология за съхранение не позволява заличаване и е била въведена преди влизането в сила на настоящия регламент.
5. Личните данни, посочени в параграф 4 могат, с изключение на тяхното съхранение, да бъдат обработвани единствено за доказателствени цели или със съгласието на субекта на данните, или за защита на правата на друго физическо или юридическо лице, или за цел от обществен интерес.
6. Когато обработването на личните данни е ограничено съгласно параграф 4, администраторът информира субекта на данните преди да премахне ограничението за обработването.
7. Администраторът прилага механизми, чрез които да гарантира, че се спазват определените срокове за заличаването на лични данни и/или за периодичен преглед на необходимостта от съхранение на данните.
8. Когато се извършва заличаване на лични данни, администраторът не ги подлага на друг вид обработване.
8a. Администраторът прилага механизми, чрез които да гарантира, че се спазват определените срокове за заличаването на лични данни и/или за периодичен преглед на необходимостта от съхранение на данните.
9. На Комисията се предоставя правомощието да приема, след като поиска становище от Европейския комитет по защита на данните, делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на:
а) критериите и изискванията за прилагането на параграф 1 за конкретните сектори и в особените ситуации на обработване на данни;
б) условията за заличаването на връзки, копия или реплики на личните данни от обществено достъпни съобщителни услуги, както е посочено в параграф 2;
в) критериите и условията за ограничаване на обработването на лични данни, както е посочено в параграф 4. [Изм. 112]
Член 18
Право на преносимост на данните
1. Субектът на данни има право, когато личните данни се обработват с електронни средства и в структуриран и широко използван формат, да получи от администратора копие на данните, които се обработват, в електронен и структуриран формат, който е широко използван и позволява по-нататъшното му ползване от субекта на данните.
2. Когато субектът на данните е предоставил личните данни и обработването се основава на съгласие или договор, субектът на данните има право да предава тези лични данни, както и друга информация, предоставена от него и запазена чрез система за автоматизирано обработване, на друга система, в широко използван електронен формат, без да бъде възпрепятстван от администратора, от когото са изтеглени личните данни.
3. Комисията може да определи електронния формат, посочен в параграф 1, както и техническите стандарти, условията и процедурите за предаването на лични данни съгласно параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 113]
РАЗДЕЛ 4
ПРАВО НА ВЪЗРАЖЕНИЕ И ПРОФИЛИРАНЕ
Член 19
Право на възражение
1. Субектът на данни има право по всяко време и на основание, свързано с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработването на лични данни, което е основано на член 6, параграф 1, букви г),и д) и е), освен ако администраторът не докаже, че са налице императивни законни основания за обработването, които имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данните.
2. Когато се обработватобработването на лични данни за целите на директния маркетингсе основава на член 6, параграф 1, буква е), субектът на данните има право на възражение безплатно, по всяко време и без допълнително обосноваване,като цяло или за всяка конкретна цел, срещу обработването на неговите лични данни за такъв вид маркетинг. Това право се представя изрично на субекта на данните по разбираем начин и в ясно различим вид от останалата информация.
2a. Правото, посочено в параграф 2, се представя изрично на субекта на данните по разбираем начин и в разбираема форма, като се използва ясен и общоупотребим език , по-специално при всяка информация, конкретно насочена към дете, и в ясно различим вид от останалата информация.
2б. В контекста на използването на услугите на информационното общество и независимо от Директива 2002/58/ЕО, правото на възражение може да се упражнява чрез автоматизирани средства, като се използва технически стандарт, който позволява на субекта на данни да изрази ясно желанието си.
3. Когато е повдигнато възражение съгласно параграфи 1 и 2, администраторът престава да използва или да обработва по друг начин съответните лични данни за целите, определени във възражението. [Изм. 114]
Член 20
Мерки, основани на Профилиране
1. Без да се засягат разпоредбите на член 6, всяко физическо лице има правото да не подлежи на мярка, която има правни последици за него или го засяга съществено, и която се основава единствено на автоматизираното обработване на данни, имащо за цел да се оценят определени лични аспекти, свързани с това физическо лице, или да се анализира или прогнозира по-специално изпълнението на професионалните му задължения, неговото икономическо положение, местоположение, здравословно състояние, лични предпочитания, надеждност или поведениепредстави възражение срещу профилирането в съответствие с член 19. Субектът на данните бива информиран относно правото да представи възражение срещу профилирането по категорично видим начин.
2. При условие че са спазени останалите разпоредби на настоящия регламент, дадено лице може да подлежи на мярка от вида, посочен в параграф 1профилиране, което води до мерки, пораждащи правни последици за субекта на данни или по подобен начин в значителна степен засягат интересите, правата или свободите на засегнатия субект на данни, само ако обработването:
а) се извършва по време нае необходимо за сключването или изпълнението на договор, когато искането за сключване или изпълнение на договора, подадено от субекта на данните, е било удовлетворено или когато, при условие, че са предоставени подходящи мерки за защита на неговите законни интереси, като правото на получаване на човешка намеса; или
б) е изрично разрешено от правото на Съюза или на държава членка, в което се предвиждат също подходящи мерки за защита на законните интереси на субекта на данните; или
в) се основава на съгласието на субекта на данните при спазване на условията, предвидени в член 7, и при наличието на подходящи гаранции.
3. Автоматизираното обработване на лични данни с цел оценяване на определени лични аспекти, свързани с дадено физическо лице,Забранява се профилиране, което има дискриминиращ ефект спрямо физическите лица въз основа на раса или етнически произход, на политически мнения, религия или убеждения, членство в професионален съюз, сексуална ориентация или полова идентичност, или което води до мерки с такъв ефект. Администраторът прилага ефективна защита срещу евентуална дискриминация в резултат на профилирането. Профилирането не се основава единствено на специалните категории лични данни, посочени в член 9.
4. В случаите, посочени в параграф 2, информацията, която трябва да бъде предоставена от администратора съгласно член 14, включва информация относно наличието на обработване за мярка от вида, посочен в параграф 1, и относно предвидените последици от този вид обработване за субекта на данните.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и условията заПрофилирането, което води до мерки, пораждащи правни последици за субекта на данни или по подобен начин в значителна степен засяга интересите, правата или свободите на засегнатия субект на данни, не се основава единствено или предимно на автоматизирано обработване и включва оценка от страна на човек, в това число обяснение за взетото решение в резултат на тази оценка. Подходящите мерки за защита на законните интереси на субекта на данни, посочени в параграф 2, включват правото на получаване на оценка от страна на човек и обяснение за взетото решение в резултат на тази оценка.
5a. На Европейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с член 66, параграф 1, буква б), с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за профилиране, въз основа на параграф 2.[Изм. 115]
РАЗДЕЛ 5
Ограничения
Член 21
Ограничения
1. В правото на Съюза или на държава членка може чрез законодателна мярка да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в член 5, букви а)―д), в членове 11—2019 и в член 32, когато такова ограничение представляваотговаря на ясно определена цел от обществен интерес, зачита същността на правото на защита на личните данни, пропорционално е на преследваната законосъобразна цел и зачита основните права и интереси на субекта на данните и е необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, чиято цел е да се гарантира:
а) обществената сигурност;
б) предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;
в) други обществени интереси на Съюза или на държава членка, и по-специално на важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси и защитата на пазарната стабилност и почтеност;
г) предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;
д) функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, св рамките на упражняването на официалникомпетентни обществени правомощия в случаите, посочени в букви а), б), в) и г);
е) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица.
2. По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, трябва да бъде необходима и пропорционална в едно демократично общество и да съдържа специални разпоредби най-малко по отношение на целите, преследвани с обработването, и определянето на администратора.:
а) целите, преследвани с обработването;
б) определянето на администратора;
в) конкретните цели на обработването и средствата за обработване;
г) гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или пренос;
д) правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничението.
2a. Законодателните мерки, посочени в параграф 1, нито разрешават, нито налагат задължения на частните администратори да задържат данни в допълнение към онези, които са строго необходими за първоначалната цел. [Изм. 116]
ГЛАВА IV
АДМИНИСТРАТОР И ОБРАБОТВАЩ ЛИЧНИ ДАННИ
РАЗДЕЛ 1
ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Член 22
Отговорност на администратора
1. Администраторът приема подходящи политики и предприема подходящи и проверими технически и организационни мерки, за да гарантира и да има възможност да докаже по прозрачен начин, че обработването на лични данни се извършва в съответствие с настоящия регламент, като се вземат предвид достиженията на техническия прогрес, естеството на обработването на лични данни, контекстът, обхватът и целите на обработването,рисковете за правата и свободите на субектите на даннии вида на организацията, както към момента на определянето на средствата за обработването на данни, така и към момента на самото обработване.
1a. Като взема предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряване, администраторът предприема всички разумни стъпки за въвеждане на политики и процедури за изпълнение, които неотменно зачитат независимите решения на субектите на данни. Тези политики за изпълнение се преразглеждат най-малко на всеки две години и при необходимост се актуализират.
2. Мерките, предвидени в параграф 1, включват, по-специално:
а) поддържане на документацията съгласно член 28;
б) изпълнение на изискванията за сигурността на данните, определени в член 30;
в) извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 33;
г) спазване на изискванията за предварително разрешение или предварителна консултация с надзорния орган съгласно член 34, параграфи 1 и 2;
д) определяне на длъжностно лице по защита на данните съгласно член 35, параграф 1;
3. Администраторът прилага механизми, за да гарантира проверката нае в състояние да докаже адекватността и ефективността на мерките, посочени в параграфи 1 и 2. Ако отговаря на изискването за пропорционалност, тази проверка се извършва от независими вътрешни или външни одитори.Всички редовни общи доклади за дейностите на администратора, например задължителните доклади на публично търгуваните дружества, съдържат обобщаващо описание на политиките и мерките, посочени в параграф 1.
3a. Администраторът има право да прехвърля лични данни в Съюза в рамките на групата от предприятия, към която принадлежи, когато това обработване е необходимо за законни вътрешни административни цели между свързани стопански дейности на групата от предприятия и когато е гарантирано адекватно равнище на защита на данните, както и интересите на субектите на данни чрез вътрешни разпоредби за защита на данните или от равностоен кодекс за поведение, съгласно посоченото в член 38.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за подходящите мерки, посочени в параграф 1, различни от онези, които вече са посочени в параграф 2, условията за проверката и механизмите за одит, посочени в параграф 3, и по отношение на критериите за пропорционалност съгласно параграф 3, както и да взема предвид специални мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия. [Изм. 117]
Член 23
Защита на данните още при проектирането и по подразбиране
1. Като взема предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряваненастоящите технически познания,международните най-добри практики исвързаните с обработването рискове, администраторът въвеждаи обработващият лични данни, ако има такъв, въвеждат — както към момента на определянето на целите и средствата за обработването на данни, така и към момента на самото обработване на данни — подходящи и пропорционални технически и организационни мерки и процедури, така че обработването да отговаря на изискванията на настоящия регламент и да гарантира защитата на правата на субекта на данни, по-специално по отношение на принципите, определени в член 5. Защитата на данните при проектирането взема специално предвид целия жизнен цикъл на управление на личните данни — от събирането през обработването до заличаването, като систематично се съсредоточава върху всеобхватните процедурни мерки за защита по отношение на точността, поверителността, целостта, физическата защита и заличаването на лични данни. Когато администраторът е извършил оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 33, резултатите се вземат под внимание при разработването на тези мерки и процедури.
1a. С цел да се насърчи широкото прилагане в различни икономически сектори, защитата на данните при проектирането е необходимо условие за тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(18) , както и в съответствие с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(19) (Директива за комуналните услуги).
2. Администраторът въвежда механизми, за да се гарантира, че по подразбиране се обработват единствено онези лични данни, които са необходими за всяка конкретна цел на обработването, и по-специално, че данните не се събират или,или разпространяват в обем или за срок на съхранение, по-голям от минимално необходимия за тези цели. По-специално тези механизми гарантират, че по подразбиране личните данни не са достъпни за неограничен брой физически лица и че субектите на данни са в състояние да контролират разпространението на личните им данни.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за подходящите мерки и механизми, посочени в параграфи 1 и 2, по-специално за изискванията към защитата на данните още при проектирането, приложими за секторите, продуктите и услугите.
4. Комисията може да определя технически стандарти за изискванията, определени в параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 118]
Член 24
Съвместни администратори
Когато даден администратор определяняколко администратори определят съвместно целите, условията и средствата за обработването на лични данни съвместно с други, съвместните администратори определят чрез договорености помежду си съответните отговорности за спазване на задълженията по настоящия регламент, по-специално по отношение на процедурите и механизмите за упражняване на правата на субекта на данните. Договореностите надлежно отразяват съответните действителни роли на съвместните администратори, а съществените характеристики на договореностите са достъпни за субекта на данните. Ако съществува неяснота относно отговорността, администраторите носят споделена и солидарна отговорност. [Изм. 119]
Член 25
Представители на администратори, които не са установени в Съюза
1. В ситуацията, посочена в член 3, параграф 2, администраторът определя свой представител в Съюза.
2. Това задължение не се прилага, когато:
а) администраторът е установен в трета държава, за която Комисията е решила, че осигурява адекватно ниво на защита в съответствие с член 41; или
б) работещите в дадено предприятие саадминистратор, който обработва лични данни, свързани с по-малко от 250 души5000 субекти на данни през всеки пореден период от 12 месеца и който не обработва специални категории лични данни, както се посочва в член 9, параграф 1, данни за местонахождение или данни относно деца или на наети по трудово правоотношение лица в широкомащабни регистри на данни; или
в) органът или структурата са публични; или
г) администраторът предлагаадминистратор, който само понякога предлага стоки или услуги на субекти на данни с местоживеене в Съюза, освен обработката на специални категории лични данни, както се посочва в член 9, параграф 1, данни за местонахождение или данни относно деца или на наети по трудово правоотношение лица в широкомащабни регистри на данни.
3. Представителят е установен в една от тези държави членки, в която пребивават постоянно субектите на данни, чиито лични данни се обработват във връзка ссе извършва предлагането на стоки или услуги на субектите на данни или чието поведение се наблюдаватяхното наблюдение.
4. Определянето на представител от администратора не засяга съдебните производства, които биха могли да бъдат започнати срещу самия администратор. [Изм. 120]
Член 26
Обработващ лични данни
1. Когато дадена операция по обработванеобработването се извършва от името на даден администратор, последният избира обработващ лични данни, който предоставя достатъчни гаранции, че ще приложи подходящи технически и организационни мерки и процедури, така че обработването да отговаря на изискванията на настоящия регламент и да гарантира защитата на правата на субекта на данни, по-специално по отношение на техническите мерки за сигурност и организационните мерки, управляващи обработването, които трябва да бъдат изпълнени, както и да гарантира спазването на тези мерки.
2. Извършването на обработване от страна на обработващ лични данни се урежда с договор или друг правен акт, който обвързва обработващия лични данни с администратора и постановява, по-специално. Администраторът и обработващият лични данни са свободни да определят съответните роли и задачи по отношение на изискванията на настоящия регламент и предвиждат, че обработващият лични данни:
а) действаобработва лични данни единствено по указания на администратора, по-специално когато предаването на използваните лични данни е забраненоосвен ако не се изисква друго в съответствие с правото на Съюза или на държавата членка;
б) наема единствено персонал, който е поел ангажимент за поверителност или е задължен по закон да спазва поверителност;
в) взема всички необходими мерки съгласно член 30;
г) включваопределя условията за включване на друг обработващ лични данни единствено с предварителното разрешение на администратора, освен ако не е определено друго;
д) доколкото това е възможно предвид естеството на обработването, установява с одобрението на администратора необходимитеподходящите и съответни технически и организационни изисквания за изпълнението на задължението на администратора да отговаря на исканията за упражняване на правата на субектите на данни, определени в глава III;
е) подпомага администратора да гарантира изпълнението на задълженията съгласно членове 30–34, като отчита естеството на обработване и информацията, налична за обработващия лични данни;
ж) предававръща всички резултати на администратора след края на обработването и, не обработва личните данни по друг начин и заличава съществуващите копия, освен ако правото на Съюза или на държавите членки не изисква тяхното съхранение;
з) предоставя на администратора и на надзорния орган цялата информация, необходима за контролиранедоказване на изпълнението на задълженията, определени в настоящия член, и позволява проверки на място.
3. Администраторът и обработващият лични данни документират в писмена форма указанията на администратора и задълженията на обработващия лични данни, посочени в параграф 2.
3а. Достатъчните гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат осигурени чрез спазване на кодекс на поведение или механизми за сертифициране в съответствие с членове 38 или 39 от настоящия регламент.
4. Ако обработващ лични данни обработва лични данни, различни от онези, за които е получил указания от администратора или стане определяща страна по отношение на целите и средствата на обработването на данните, първият се счита за администратор по отношение на това обработване и спрямо него се прилагат правилата за съвместните администратори, установени в член 24.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията във връзка с отговорностите, задълженията и задачите на обработващия лични данни в съответствие с параграф 1, както и на условията, които дават възможност за улесняване на обработването на лични данни в рамките на група предприятия, по-специално за целите на контрола и отчитането. [Изм. 121]
Член 27
Обработване под ръководството на администратора и обработващия лични данни
Обработващият лични данни и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия лични данни, което има достъп до личните данни, обработва тези данни само по указание на администратора, освен ако обработването не се изисква от правото на Съюза или на държава членка.
Член 28
Документация
1. Всеки администратор,и обработващ лични данни и представител на администратора, ако има такъв, поддържа редовно осъвременявана документация за всички операции по обработване, за които е отговорен, необходима за изпълнение на изискванията, определени в настоящия регламент.
2. Документацията съдържа най-малкоДопълнително, всеки администратор и обработващ лични данни поддържа документация със следната информация:
а) наименованието и координатите за връзка на администратора или на всеки съвместен администратор или обработващ лични данни, както и на представителя на администратора, ако има такъв;
б) името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните, ако има такова;
в) целите на обработването, включително законните интереси, преследвани от администратора, когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква е);
г) описание на категориите субекти на данни и на свързаните с тях категории лични данни;
д) получателите или категориите получатели на личнитеимето и координатите за връзка на администраторите на лични данни, включително администраторите, на които се разкриват лични данни поради преследвания от тях законен интерес, ако има такива;
е) когато е приложимо, предаването на данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаванията на данни, посочени в член 44, параграф 1, документация за подходящите гаранции;
ж) общо указване на сроковете за заличаване на различните категории данни;
з) описанието на механизмите, посочени в член 22, параграф 3.
3. Администраторът, обработващият лични данни и представителят на администратора, ако има такъв, предоставят при поискване тази документация на надзорния орган.
4. Задълженията, посочени в параграфи 1 и 2, не се прилагат спрямо следните администратори и обработващи лични данни:
а) физическо лице, което обработва лични данни без търговска цел; или
б) предприятие или организация с по-малко от 250 човека персонал, където се обработването на лични данни е само вторична дейност спрямо основните дейности.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за документацията, посочена в параграф 1, по-специално за да се вземат предвид отговорностите на администратора, на обработващия лични данни и на представителя на администратора, ако има такъв.
6. Комисията може да установява образци на документацията, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 122]
Член 29
Сътрудничество с надзорния орган
1. Администраторът, ако има такъв, обработващият лични данни и представителят на администратора, ако има такъв, си сътрудничат при поискване с надзорния орган при изпълнението на неговите задължения, по-специално чрез предоставяне на информацията, посочена в член 53, параграф 2, буква а), и чрез предоставяне на достъпа, предвиден в буква б) от посочения параграф. [Изм. 123]
2. При упражняване от страна на надзорния орган на правомощията съгласно член 53, параграф 2 администраторът и обработващият лични данни отговарят на този орган в разумен срок, който се определя от надзорния орган. Отговорът включва описание на предприетите мерки и постигнатите резултати в отговор на отправените от надзорния орган забележки.
РАЗДЕЛ 2
СИГУРНОСТ НА ДАННИТЕ
Член 30
Сигурност на обработването
1. Администраторът и обработващият лични данни въвеждат подходящи технически и организационни мерки, за да гарантират ниво на сигурност, което отговаря на свързаните с обработването рискове и естеството на подлежащите на защита, като вземат предвид резултатите от оценката на въздействието върху защитата на лични данни съгласно член 33, като вземат предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряване.
1a. Като взема предвид достиженията на техническия прогрес и разходите по внедряването, една такава политика на сигурност включва:
а) способността да се гарантира, че се валидира целостта на личните данни;
б) способността да се гарантира постоянна поверителност, цялост, наличност и устойчивост на системите и услугите, обработващи лични данни;
в) способността за своевременно възстановяване на наличността и достъпа до данните в случай на физически или технически инцидент, имащ последици за наличността, целостта и поверителността на информационните системи и услуги;
г) в случай на обработване на чувствителни лични данни съгласно членове 8 и 9 допълнителни мерки за сигурност, за да се гарантира ситуационната осведоменост за рисковете и способността да се предприемат предпазни, коригиращи и смекчаващи последствията действия в почти реално време срещу установената уязвимост или инциденти, които могат да представляват риск за данните;
д) процес на редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на въведените политики, процедури и планове за сигурност, с цел гарантиране на постоянна ефективност.
2. След извършване на оценка на рисковете администраторът и обработващият лични данни предприемат посочените в параграф 1 мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, както и за предотвратяване на всякакви неправомерни форми на обработване, по-специално на неразрешено разкриване, разпространение или достъп, или промяна на личните данни.Мерките, посоченив параграф 1, най-малкото:
а) гарантират, че достъп до личните данни може да има само упълномощен персонал за законно разрешени цели;
б) защитават съхраняваните или предавани лични данни срещу случайно или неправомерно унищожаване, случайна загуба или промяна и неразрешено или неправомерно съхраняване, обработване, достъп или разкриване; както и
в) гарантират осъществяването на политика на сигурност по отношение на обработването на личните данни.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актовеЕвропейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и условиятачлен 66, параграф 1, буква б) за техническите и организационните мерки, посочени в параграфи 1 и 2, включително на определенията за това какво представляват достиженията на техническия прогрес за конкретните сектори и в особените ситуации на обработване на данни, по-специално като се взема предвид развитието на технологиите и решенията за защита на личния живот още при проектирането и за защита на данните по подразбиране, освен ако не се прилага параграф 4.
4. При необходимост Комисията може да приема актове за изпълнение за уточняване на изискванията, определени в параграфи 1 и 2, за различни ситуации, по-специално с цел:
а) да се предотврати всякакъв неразрешен достъп до личните данни;
б) да се предотврати всякакво неразрешено разкриване, четене, копиране, изменяне, заличаване или отстраняване на лични данни;
в) да се гарантира проверката на законосъобразността на операциите по обработване.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 124]
Член 31
Уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни
1. В случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без излишно забавяне и, когато това е осъществимо, не по-късно от 24 часа след установяването на такова нарушение, уведомява надзорния орган за нарушението на сигурността на личните данни. Уведомлението до надзорния орган се придружава от мотивирана обосновка в случаите, когато то не е подадено в срок от 24 часа.
2. Съгласно член 26, параграф 2, буква е) Обработващият лични данни предупреждава и уведомява администратора незабавнобез ненужно забавяне след установяването на нарушение на сигурността на личните данни.
3. В уведомлението, посочено в параграф 1, се съдържа най-малко следното:
а) описание на естеството на нарушението на сигурността на личните данни, включително категориите и броя на засегнатите субекти на данни и категориите и количеството на засегнатите записи от данни;
б) посочване на самоличността и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация;
в) препоръка относно мерките за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни;
г) описание на последиците от нарушението на сигурността на личните данни;
д) описание на предложените или предприетите от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни и смекчаване на последствията от него.
Ако е необходимо, информацията може да бъде предоставяна поетапно.
4. Администраторът документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, като включва фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Тази документация трябва да позволявае достатъчна, за да позволи на надзорния орган да провери дали е спазен настоящият член. Документацията съдържа единствено информацията, необходима за тази цел.
4а. Надзорният орган води публичен регистър на видовете съобщени нарушения на сигурността.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актовеЕвропейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискваниятачлен 66, параграф 1, буква б) за установяване на нарушението на сигурността на данните, посоченои определяне на ненужното забавяне, посочени в параграфи 1 и 2, както и за конкретните обстоятелства, при които се изисква администраторът и обработващият лични данни да уведомят за това нарушение на сигурността на личните данни.
6. Комисията може да установи образеца на такова уведомление до надзорния орган, приложимите процедури за изискването за уведомление, както и образеца и условията за документацията, посочена в параграф 4, включително сроковете за заличаване на съдържащата се в нея информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 125]
Член 32
Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни
1. Когато нарушението на сигурността на личните данни има вероятност да повлияе неблагоприятно на защитата на личните данни или, на неприкосновеността на личния живот, на правата или на законните интереси на субекта на данните, администраторът, след като подаде уведомлението по член 31, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни без излишно забавяне.
2. В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1, се съдържа изчерпателна информация и се използва ясен и общоупотребим език. В него се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се съдържат най-малко информацията и препоръките, предвидени член 31, параграф 3, букви б) и в)б—г) и за правата на субекта на данни, включително на съдебна защита.
3. Не се изисква съобщаване на субекта на данни за нарушение на сигурността на личните данни, ако администраторът е доказал в удовлетворителна степен пред надзорния орган, че е предприел подходящи технологични мерки за защита и че тези мерки са били приложени спрямо данните, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях.
4. Без да се засяга задължението на администратора да съобщи на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, ако администраторът все още не е съобщил на засегнатия субект, надзорният орган може, след като отчете евентуалните неблагоприятни последици от нарушението, да изиска от администратора да извърши съобщаването.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актовеЕвропейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискваниятачлен 66, параграф 1, буква б) за обстоятелствата, при които дадено нарушение на сигурността на личните данни има вероятност да повлияе неблагоприятно на личните данни, на неприкосновеността на личния живот, на правата или на законните интереси на субекта на данните, както е посочено в параграф 1.
6. Комисията може да установи образец на съобщението до субекта на данни, посочено в параграф 1, и процедурите, приложими към това съобщение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 126]
Член 32а
Анализ на риска
1. Администраторът на данни, или когато е приложимо обработващият данните, извършва анализ на потенциалното въздействие на предвидената обработка на данните върху правата и свободите на субектите на данните, като оценява дали операциите по обработването биха могли да доведат до специфични рискове.
2. Специфични рискове могат да представляват следните операции по обработване:
а) обработване на лични данни на повече от 5 000 субекти на данни в продължение на период от 12 последователни месеца;
б) обработване на специални категории лични данни, както е посочено в член 9, параграф 1, данни за местонахождение или данни относно деца или на наети по трудово правоотношение лица в широкомащабни регистри на данни;
в) профилиране, на чието основание се вземат мерки, които пораждат правни последици за лицето или го засягат в значителна степен по подобен начин;
г) обработване на лични данни относно предоставянето на здравно обслужване, епидемиологични изследвания или изследвания за психически или инфекциозни заболявания, когато данните се обработват в големи мащаби за вземане на мерки или решения относно конкретни физически лица;
д) автоматизирано широкомащабно наблюдение на публично достъпни райони;
е) други операции по обработване, за които се изисква консултация с длъжностното лице по защита на данните или надзорния орган съгласно член 34, параграф 2, буква б);
ж) когато едно нарушение на сигурността на личните данни има вероятност да повлияе неблагоприятно на защитата на личните данни, на неприкосновеността на личния живот, на правата или законните интереси на субекта на данните;
з) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят от операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично наблюдение на субектите на данни;
и) когато личните данни са достъпни за брой лица, за който не може основателно да се очаква да бъде органичен.
3. В съответствие с резултатите от анализа на риска:
а) когато съществува някоя от посочените в параграф 2, букви а) или б) операции по обработване, администраторите, които не са установени в Съюза, определят свой представител в Съюза, в съответствие с изискванията и изключенията, посочени в член 25;
б) когато съществува някоя от посочените в параграф 2, букви а), б) или з) операции по обработване, администраторът определя длъжностно лице по защита на данните, в съответствие с изискванията и изключенията, посочени в член 35;
в) когато съществува някоя от посочените в параграф 2, букви а), б), в), г), д) е), ж) или з) операции по обработване, администраторът или обработващият личните данни от името на администратора извършва оценка на въздействието върху защитата на данните в съответствие с член 33;
г) когато съществуват посочените в параграф 2, буква е) операции по обработване, администраторът се консултира с длъжностното лице по защита на данните, или – в случай, че такова не е определено – с надзорния орган, в съответствие с член 34.
4. Анализът на риска се преразглежда най-късно след една година или пък незабавно, ако естеството, обхватът или целите на операциите по обработване на данните се изменят съществено. Когато в съответствие с параграф 3, буква в) администраторът не е длъжен да извърши оценка на въздействието върху защитата на данните, анализът на риска се документира. [Изм. 127]
РАЗДЕЛ 3
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУУПРАВЛЕНИЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ НА ЗАЩИТАТА НА ДАННИТЕ И ПРЕДВАРИТЕЛНО РАЗРЕШЕНИЕ
Член 33
Оценка на въздействието върху защитата на данните
1. Когато операциите по обработването на данни създават конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данни поради своето естество, обхват или цели,това се изисква съгласно член 32а, параграф 3, буква в) администраторът — или обработващият лични данни от името на администратора — извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработване върху защитатаправата и свободитена субектите на данните, по-конкретно върху правото им на защита на личните данни. Една оценка е достатъчна за разглеждането на набор от подобни операции по обработване, които представляват сходни рискове.
2. Конкретните рискове, посочени в параграф 1, се създават по-специално при следните операции по обработване:
а) систематична и обширна оценка на лични аспекти, свързани с дадено физическо лице, за анализиране или прогнозиране, по-специално на неговото икономическо положение, местоположение, здравословно състояние, лични предпочитания, надеждност или поведение, която се основава на автоматизирано обработване и на чието основание се вземат мерки, които пораждат правни последици за лицето или го засягат в значителна степен;
б) информация относно сексуалния живот, здравословното състояние, расата или етническия произход или информация за предоставянето на здравно обслужване, епидемиологични изследвания или изследвания за психически или инфекциозни заболявания, когато данните се обработват в големи мащаби за вземане на мерки или решения относно конкретни физически лица;
в) наблюдение на публично достъпни райони, особено когато се използват широкомащабно оптично-електронни устройства (видео наблюдение);
г) лични данни в широкомащабни регистри на лични данни с данни за деца, генетични данни или биометрични данни;
д) други операции по обработване, за които се изисква консултация с надзорния орган съгласно член 34, параграф 2, буква б).
3. Оценката съдържа най-малко общо описание на предвидените операции по обработване, оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данните, мерките, предвидени за справяне с рисковете, гаранциите, мерките за сигурност и механизмите за гарантиране на защитата на личните данни и за доказване на спазването на настоящия регламент, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и другите засегнати лица.отчита цялостното управление на жизнения цикъл на личните данни от събирането през обработването до заличаването. То съдържа най-малко следното:
а) системен опис на предвидените операции по обработването, неговите цели и, ако е приложимо, преследваните от администратора законни интереси;
б) оценка на необходимостта и пропорционалността на операциите по обработването по отношение на целите;
в) оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данните, включително риска от дискриминация, заложен в операцията или засилен от нея;
г) опис на мерките, предвидени за справяне с рисковете и за свеждане до минимум на обема на обработваните лични данни;
д) списък с гаранциите, мерките за сигурност и механизмите за гарантиране на защитата на личните данни, като например използването на данни под псевдоним, и за доказване на спазването на настоящия регламент, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и други засегнати лица;
е) общо указване на сроковете за заличаване на различните категории данни;
ж) обяснение за това кои практики за защита на данните са въведени при проектирането и по подразбиране съгласно член 23;
з) списък с получателите или категориите получатели на личните данни;
и) когато е приложимо, списък на планираното предаване на данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация;
й) оценка на контекста на обработването на данни.
3а. Ако администраторът или обработващият данните е посочил длъжностно лице по защита на данните, това лице трябва да бъде включено в процедурата по оценка на въздействието.
3б. Оценката се документира и се определя график за редовни периодични проверки на спазването на изискванията за защита на данните съгласно член 33а, параграф 1. Оценката се актуализира без излишно забавяне, ако резултатите от проверката на спазването на изискванията за защита на данните, посочена в член 33а, разкрият несъответствия с тези изисквания. Администраторът, обработващият лични данни и представителят на администратора, ако има такъв, предоставят при поискване оценката на надзорния орган.
4. Администраторът се обръща към субектите на данните или техните представители за становище относно планираното обработване, без да се засяга защитата на търговските или обществените интереси или сигурността на операциите по обработване.
5. Когато администраторът е публичен орган или структура и когато обработването произтича от законово задължение съгласно член 6, параграф 1, буква в), което предвижда правила и процедури свързани с операциите по обработването и е уредено от правото на Съюза, не се прилагат параграфи 1—4, освен ако държава членка не сметне за необходимо да направи такава оценка преди започването на дейностите по обработването.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и условията за операциите по обработване, за които съществува вероятност да създадат конкретните рискове, посочени в параграфи 1 и 2, както и изискванията за оценката, посочена в параграф 3, включително условията за измеримост, проверка и проверимост. Когато прави това, Комисията обмисля специални мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия.
7. Комисията може да определя стандарти и процедури за изпълнение, проверка и одит на оценката, посочена в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 129]
Член 33а
Проверка на спазването на изискванията за защита на данните
1. Най-късно две години след извършването на оценката на въздействието съгласно член 33, параграф 1, администраторът — или обработващият лични данни от името на администратора — извършва проверка на спазването на изискванията. Тази проверка на спазването на изискванията доказва, че обработването на лични данни се осъществява в съответствие с оценката на въздействието върху защитата на данните.
2. Проверката на спазването на изискванията се провежда периодично поне веднъж на две години или незабавно, ако има промяна на специфичните рискове, с които са свързани операциите по обработване.
3. Ако проверката на спазването на изискванията разкрие несъответствия с тези изисквания, тя включва препоръки за това как да се постигне пълно спазване на изискванията.
4. Проверката на спазването на изискванията и нейните препоръки се документират. Администраторът, обработващият лични данни и представителят на администратора, ако има такъв, при поискване предоставят проверката на спазването на изискванията на надзорния орган.
5. Ако администраторът или обработващият данните е посочил длъжностно лице по защита на данните, това лице трябва да бъде включено в процедурата по проверка на спазването на изискванията. [Изм. 130]
Член 34
Предварително разрешение и предварителна консултация
1. Администраторът или обработващият лични данни, в зависимост от случая, получава разрешение от надзорния орган преди обработването на личните данни, за да се гарантира съответствието на планираното обработване с настоящия регламент, и по-специално за да се смекчат съпътстващите рискове за субектите на данните, когато даден администратор или обработващ лични данни приема договорни клаузи, както е предвидено в член 42, параграф 2, буква г), или не предвижда подходящи гаранции в правнообвързващ инструмент, както е предвидено в член 42, параграф 5, за предаването на лични данни до трета държава или международна организация.
2. Администраторът или обработващият лични данни от името на администратора се консултира с длъжностното лице по защита на данните или, в случай че такова лице липсва – с надзорния орган, преди обработването на лични данни, за да се гарантира съответствието на планираното обработване с настоящия регламент, и по-специално за да се смекчат съпътстващите рискове за субектите на данните, когато:
а) дадена оценка на въздействието върху защитата на данните, както е предвидена в член 33, показва, че поради своето естество, обхват или цели операциите по обработване има вероятност да създадат висока степен на конкретни рискове; или
б) длъжностното лице по защита на данните или надзорният орган счита за необходимо да извърши предварителна консултация относно операции по обработване, които има вероятност да създадат конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данните поради своето естество, обхват и/или цели и които са указани в съответствие с параграф4.
3. Когато надзорнияткомпетентният надзорен орган е на мнениеустанови в съответствие със своите правомощия, че планираното обработване не съответства на настоящия регламент, и по-специално когато рисковете са недостатъчно идентифицирани или смекчени, той забранява планираното обработване и прави подходящи предложения, за да коригира това несъответствие.
4. Надзорният органЕвропейският комитет по защита на данните създава и оповестява публично списък на операциите по обработване, за които се провежда предварителна консултация съгласно параграф 2, буква б). Надзорният орган съобщава тези списъци на Европейския комитет по защита на данните.
5. Когато в списъка, предвиден в параграф 4, са включени дейности по обработване на данни, които са свързани с предлагането на стоки или услуги на субекти на данни в няколко държави членки или за наблюдение на тяхното поведение, или могат съществено да засегнат свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, надзорният орган прилага механизма за съгласуваност, посочен в член 57, преди приемането на списъка.
6. Администраторът или обработващият лични данни предоставя на надзорния орган при поискване оценката на въздействието върху защитата на данните, предвидена всъгласно член 33, и при поискване всякаква друга информация, която позволява на надзорния орган да извърши оценка на съответствието на обработването, и по-специално на рисковете за защитата на личните данни на субекта на данни и на съответните гаранции.
7. Държавите членки могат да се консултират с надзорния орган при изготвянето на законодателна мярка, която да бъде приета от националния парламент, или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, която определя естеството на обработването, за да се гарантира съответствието на планираното обработване с настоящия регламент, и по-специално за да се смекчат съпътстващите рискове за субектите на данни.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за определянето на високата степен от конкретните рискове, посочени в параграф 2, буква а).
9. Комисията може да установи образци и процедури за предварителните разрешения и консултации, посочени в параграфи 1 и 2, както и образци и процедури за информирането на надзорните органи съгласно параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 131]
РАЗДЕЛ 4
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ
Член 35
Определяне на длъжностното лице по защита на данните
1. Администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните във всички случаи, когато:
а) обработването се извършва от публичен орган или структура; или
б) обработването се извършва от предприятие, в което работят 250 души илиюридическо лице и се отнася за повече от 5 000 субекти на данни през всеки период от 12 последователни месеца; или
в) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят от операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично наблюдение на субекти на данни; или
ва) основните дейности на администратора или на обработващия данни се състоят от обработването на специални категории данни съгласно член 9, параграф 1, данни за местонахождение или данни относно деца или на наети по трудово правоотношение лица в широкомащабни регистри на данни.
2. В случая, посочен в параграф 1, буква б), Група предприятия може да назначи едно единственоглавно отговорно длъжностно лице по защита на данните, при условие че се гарантира, че от всяко предприятие има лесен достъп до длъжностно лице по защита на данните.
3. Когато администраторът или обработващият лични данни е обществен орган или структура, длъжностното лице по защита на данните може да бъде назначено да отговаря за няколко от неговите звена, като се отчита организационната структура на обществения орган или структура.
4. В случаи, различни от посочените в параграф 1, администраторът или обработващият лични данни или сдруженията и другите структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да определят длъжностно лице по защита на данните.
5. Администраторът или обработващият лични данни определя длъжностното лице по защита на данните въз основа на неговите професионални качества, и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките за защита на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 37. Необходимото ниво на експертни познания се определят по-специално в съответствие с извършваното обработване на данни и защитата, която е необходима за личните данни, обработвани от администратора или обработващия лични данни.
6. Администраторът или обработващият лични данни гарантира, че всички други професионални задължения на длъжностното лице по защита на данните са съвместими със задачите и задълженията му като длъжностно лице по защита на данните и не водят до конфликт на интереси.
7. Администраторът или обработващият лични данни назначава длъжностно лице по защита на данните за срок от най-малко четири години, в случай на вътрешен служител, или две години – в случай на външно предоставяне на услуги. Длъжностното лице по защита на данните може да се преназначава за следващи мандати. По време на мандата си длъжностното лице по защита на данните може да бъде освободено от тази длъжност, ако престане да отговаря на необходимите условия за изпълнението на своите задължения.
8. Длъжностното лице по защита на данните може да бъде наето от администратора или обработващия лични данни или да изпълнява задачите си въз основа на договор за услуги.
9. Администраторът или обработващият лични данни съобщава името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните на надзорния орган и на обществеността.
10. Субектите на данни имат право да се обърнат към длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на техните данни, и да поискат упражняване на правата си съгласно настоящия регламент.
11. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за основните дейности на администратора или обработващия лични данни, посочени в параграф 1, буква в), както и на критериите за професионалните качества на длъжностното лице по защита на данните, посочени в параграф 5. [Изм. 132]
Член 36
Длъжност на длъжностното лице по защита на данните
1. Администраторът или обработващият лични данни гарантира, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защитата на личните данни.
2. Администраторът или обработващият лични данни гарантира, че длъжностното лице по защита на данните изпълнява задълженията и задачите си независимо и не получава указания относно упражняването на функциите си. Длъжностното лице по защита на данните се отчита пряко пред изпълнителното ръководството на администратора или обработващия лични данни. За тази цел администраторът или обработващият лични данни определят член на изпълнителното ръководство, който отговаря за спазването на разпоредбите на настоящия регламент.
3. Администраторът или обработващият лични данни подпомага длъжностното лице по защита на данните при изпълнението на задачите и осигурява всички средства, включително персонала, помещенията, оборудването и всички други ресурси, необходими за изпълнение на задълженията и задачите, посочени в член37, а така също поддържа неговите професионални знания.
4. Длъжностните лица по защита на данните са задължени да пазят в тайна самоличността на субектите на данни, както и обстоятелствата, които позволяват установяване на самоличността на субектите на данни, освен в случаите, когато субектът на данни ги е освободил от това задължение. [Изм. 133]
Член 37
Задачи на длъжностното лице по защита на данните
1. Администраторът или обработващият лични данни възлага на длъжностно лице по защита на данните най-малко следните задачи:
а) да повишава осведомеността, да информира и съветва администратора или обработващия лични данни за техните задължения по силата на настоящия регламент, по-специално по отношение на техническите и организационните мерки и процедури, и да документира тази дейност и получените отговори;
б) да наблюдава изпълнението и прилагането на стратегиите на администратора или обработващия лични данни по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, обучаването на персонала, участващ в операциите по обработване, и свързаните с това одити;
в) да наблюдава изпълнението и прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изискванията, свързани със защитата на данните още при проектирането, защитата на данните по подразбиране и сигурността на данните, както и по отношение на информирането на субектите на данни и техните искания при упражняване на правата им по силата на настоящия регламент;
г) да гарантира поддържането на документацията, посочена в член 28;
д) да наблюдава документирането, уведомяването и съобщаването за нарушения на сигурността на личните данни съгласно членове 31 и 32;
е) да наблюдава извършването на оценката на въздействието върху защитата на данните от администратора или обработващия лични данни и прилагането на процедурата за предварително разрешение или предварителна консултация, ако това се изисква по силата на членове 32а, 33 и 34;
ж) да наблюдава отговорите на искания от надзорния орган и, в рамките на компетентността на длъжностното лице по защита на данните, да си сътрудничи с надзорния орган по негово искане или по своя собствена инициатива;
з) да действа като звено за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването на данни, и, ако е необходимо, да се консултира с надзорния орган по своя собствена инициатива;
и) да проверява съответствието с настоящия регламент по силата на механизма за предварителна консултация, предвиден в член 34;
й) да информира представителите на работниците и служителите относно обработването на данните на работниците и служителите.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за задачите, сертифицирането, статута, правомощията и ресурсите на длъжностното лице по защита на данните, посочено в параграф 1. [Изм. 134]
РАЗДЕЛ 5
КОДЕКСИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ И СЕРТИФИЦИРАНЕ
Член 38
Кодекси за поведение
1. Държавите членки, надзорните органи и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение или приемането на кодекси за поведение, изготвени от надзорния орган, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори, по-специално по отношение на:
а) добросъвестното и прозрачно обработване на данни;
аа) зачитане на правата на потребителите;
б) събирането на данни;
в) информирането на обществеността и на субектите на данни;
г) исканията на субектите на данни при упражняване на техните права;
д) информирането и защитата на децата;
е) предаването на данни на трети държави или международни организации;
ж) механизмите за наблюдение и гарантиране на спазването на кодекса от администраторите, ангажирани с него;
з) извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването на лични данни, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 73 и 75.
2. Сдруженията и другите структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни в дадена държава членка, които възнамеряват да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълнят съществуващи кодекси за поведение, могат да ги представят на надзорния орган в тази държава членка за становище. Надзорният орган може да дадесвоевременно дава становище дали проектътобработването на данни съгласно проекта за кодекс за поведение или изменение е в съответствие с настоящия регламент. Надзорният орган се обръща към субектите на данни или техните представители за вижданията им по тези проекти.
3. Сдруженията и другите структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни в няколко държави членки, могат да представят на Комисията проекти на кодекси за поведение или изменения или допълнения към съществуващи кодекси за поведение.
4. Комисията можесе упълномощава, след като поиска становище от Европейския комитет за защита на данните, да приема делегирани актове за изпълнениесъгласно член 86, за да реши дали кодексите за поведение и измененията или допълненията към съществуващи кодекси за поведение, които са ѝ представени по силата на параграф 3, са в съответствие с настоящия регламент и са общовалидни в рамките на Съюза. Тези делегирани актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2предоставят противопоставими права на субектите на данните.
5. Комисията осигурява подходяща публичност на кодексите, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 4. [Изм. 135]
Член 39
Сертифициране
1. Държавите членки и Комисията насърчават, особено на европейско равнище, създаването на механизми за сертифициране за защита на данните и на печати и маркировки за защита на данните, които позволяват на субектите на данни бързо да оценяват нивото на защита на данните, осигурявано от администраторите и обработващите лични данни. Механизмите за сертифициране за защита на данните допринасят за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните сектори и различните операции по обработване.
1а. Всеки администратор или обработващ лични данни може да поиска от всеки надзорен орган в Съюза, срещу разумна такса, която отчита административните разходи, сертифициране, че обработването на лични данни се извършва в съответствие с настоящия регламент, по-специално с принципите, посочени в членове 5, 25 и 30, със задълженията на администратора или обработващия лични данни и с правата на субекта на данните.
1б. Сертифицирането е доброволно, на достъпна цена и се предоставя на разположение чрез процедура, която е прозрачна и не прекомерно натоварваща.
1в. Надзорните органи и Европейският комитет по защита на данните си сътрудничат по силата на механизма за съгласуваност съгласно член 57, с цел да се гарантира хармонизиран механизъм за сертифициране на защитата на данните, включително хармонизирани такси за него в рамките на Съюза.
1г. По време на процедурата на сертифициране надзорният орган може да акредитира специализирано трето лице да извърши одит на администратора или на обработващия лични данни от негово име. Третите лица, извършващи одита разполагат с достатъчно квалифициран персонал, безпристрастни са и не съществува конфликт на интереси по отношение на техните задължения. Надзорният орган оттегля акредитирането, ако съществуват основания да се счита, че одиторът не изпълнява правилно своите задължения. Окончателното сертифициране се извършва от надзорния орган.
1д. Надзорните органи предоставят на администратора или обработващия лични данни, който вследствие на одита е сертифициран, че обработва лични данни в съответствие с настоящия регламент, стандартизиран знак за защита на данни, наречен „Европейски печат за защита на данните“.
1е. „Европейският печат за защита на данните“ е валиден, докато операциите по обработване на данни на сертифицирания администратор или обработващ лични данни продължава да съответства напълно на настоящия регламент.
1ж. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1е, сертифицирането е валидно за максимален срок от пет години.
1з. Европейският комитет по защита на данните създава публичен електронен регистър, в който всички валидни и невалидни сертификати, които са издадени в държава членка, могат да бъдат разглеждани от обществеността.
1и. Европейският комитет по защита на данните може по собствена инициатива да сертифицира, че технически стандарт, който подобрява защитата на данните, съответства на настоящия регламент.
2. На Комисията се предоставя правомощието, след като поиска становище от Европейския комитет за защита на данните и се консултира със заинтересованите страни, по-специално с бизнес средите и неправителствените организации, да приема делегирани актове в съответствие с член86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в параграф 1 параграфи 1а–1з, включително на изискванията за акредитиране на одитори, условията за предоставяне и оттегляне, както и на изискванията за признаване в рамките на Съюза и в трети държави. Тези делегирани актове предоставят противопоставими права на субектите на данните.
3. Комисията може да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на механизмите за сертифициране и на печатите и маркировките за защита на данните. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 136]
ГЛАВА V
ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ИЛИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Член 40
Общи принципи за предаването на данни
Предаване на лични данни, които се обработват или са предназначени за обработване след предаването, на трета държава или на международна организация може да се осъществи, ако — при условие че са спазени другите разпоредби на настоящия регламент— администраторът и обработващият лични данни спазват условията на настоящата глава, включително за последващи предавания на лични данни от третата държава или от международната организация на друга трета държава или международна организация.
Член 41
Предаване на данни въз основа на решение относно адекватността
1. Предаване може да се осъществи, когато Комисията е решила, че третата държава или територия, или обработващ сектор в тази трета държава, или въпросната международна организация гарантира адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква допълнителноспециално разрешение.
2. При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита следните елементи:
а) принципите на правовата държава, съответното действащо законодателство, както общото, така и секторното, включително това, което се отнася до обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право, а също и прилагането на това законодателство, професионалните правила и мерките за сигурност, които се спазват в тази държава или от тази международна организация, прецеденти от съдебната практика, както и действителните и противопоставимите права, включително правото на ефективна административна и съдебна защита за субектите на данни, по-специално за тези субекти на данни с местоживеене в Съюза, чиито лични данни се предават;
б) съществуването и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или международна организация, отговорни за гарантиране на спазването на правилата за защита на данните, включително достатъчно правомощия за налагане на санкции, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и за осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на Съюза и на държавите членки; както и
в) международните ангажименти, които въпросната трета държава или международна организация е поела, по-специално всички правно обвързващи конвенции или инструменти в областта на защитата на лични данни.
3. На Комисията можесе предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 и да реши, че дадена трета държава или територия, или обработващ данни сектор в тази трета държава, или дадена международна организация осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2. Тези делегирани актове съдържат клауза за изпълнение се приематизтичане на срока на действие, ако засягат обработващ данни сектор и се отменят в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2параграф 5 в момента, в който престане да се гарантира съответно равнище на защита на данните съгласно настоящия регламент.
4. В акта за изпълнениеделегирания акт се посочва неговото географскотериториално и секторно приложение и, когато е приложимо, се указва надзорният орган, упоменат в параграф 2, буква б).
4а. Комисията осъществява постоянен мониторинг на развитието, което би могло да повлияе на елементите, изброени в параграф 2, в трети държави и в международни организации, за които е приет делегиран акт съгласно параграф 3.
5. На Комисията може да решисе предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел вземане на решение, че дадена трета държава или територия, или обработващ сектор в тази трета държава, или дадена международна организация не осигурява илие престанала даосигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, по-специално в случаи, в които съответното законодателство, както общото, така и секторното, което е в сила в третата държава или международната организация, не гарантира действителни и противопоставими права, включително право на ефективна административна и съдебна защита за субектите на данни, по-специално за тези субекти на данни с местоживеене в Съюза, чиито лични данни се предават. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2, или, в особено спешни за физическите лица случаи във връзка с правото им на защита на личните данни ― в съответствие с процедурата, посочена в член 87, параграф 3.
6. Когато Комисията вземе решение по силата на параграф 5, се забранява всякакво предаване на лични данни до третата държава или територия, или обработващ сектор в тази трета държава, или на въпросната международна организация, без да се засягат членове 42—44. В подходящия момент Комисията започва консултации с третата държава или международна организация с цел да коригира ситуацията, произтичаща от решението, взето по силата на параграф 5 от настоящия член.
6а. Преди приемането на делегиран акт съгласно параграфи 3 и 5, Комисията отправя искане към Европейския комитет за защита на данните да изрази становище относно това доколко равнището на защита е адекватно. За тази цел Комисията предоставя на Европейския комитет за защита на данните цялата необходима документация, включително кореспонденцията с правителството на третата държава, територията или обработващия сектор в тази държава, или с международната организация.
7. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своята уебстраница списък на тези трети държави, територии и обработващи сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че е осигурено или че не е осигурено адекватно ниво на защита.
8. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 или член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО остават в сила, докатов срок от пет години след влизането в сила на настоящия регламент, освен ако не бъдат изменени, заменени или отменени от Комисията преди края на този срок.
Член 42
Предаване на данни с подходящи гаранции
1. Когато Комисията не е взела решение по силата на член 41 или когато реши, че трета държава или територия, или обработващ сектор в рамките на тази трета държава, или международна организация не осигурява адекватно ниво на защита в съответствие с член 41, параграф 5, даден администратор или обработващ лични данни може да предава лични данни на трета държава или международна организация само, освен ако администраторът или обработващият лични данни е предвидил в правно обвързващ инструмент подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни.
2. Подходящите гаранции, посочени в параграф 1, се предвиждат по-специално чрез:
а) задължителни фирмени правила в съответствие с член 43; или
аа) валиден „Европейски печат за защита на данните“ за администратора и получателя в съответствие с член 39, параграф 1д; или
б) стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията; Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2; или
в) стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган в съответствие с механизма за съгласуваност, посочен в член 57, когато те са обявени за общовалидни от Комисията съгласно член 62, параграф 1, буква б); или
г) договорни клаузи между администратора или обработващия лични данни и получателя на данните, разрешени от надзорен орган в съответствие с параграф 4.
3. Предаването на данни въз основа на стандартни клаузи за защита на данните, „Европейски печат за защита на данните“ или задължителни фирмени правила, както е посочено в параграф 2, букви а), б) иаа) или в), не изисква допълнителноспецифично разрешение.
4. Когато предаването на данни се основа на договорни клаузи, както е посочено в параграф 2, буква г) на настоящия член, администраторът или обработващият лични данни получава предварително разрешение на договорните клаузи от надзорния орган в съответствие с член 34, параграф 1, буква а). Ако предаването на данни е свързано с дейности по обработване, които засягат субекти на данни в друга държава членка или други държави членки, или които съществено засягат свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, надзорният орган прилага механизма за съгласуваност, посочен в член 57.
5. Когато подходящите гаранции във връзка със защитата на личните данни не са предвидени в правно обвързващ инструмент, администраторът или обработващият лични данни получава предварително разрешение за предаването или съвкупността от предавания, или за разпоредбите, които да бъдат включени в административните договорености, които предоставят основата за такова предаване. Такова разрешение на надзорния орган е в съответствие с член 34, параграф 1, буква а). Ако предаването на данни е свързано с дейности по обработване, които засягат субекти на данни в друга държава членка или други държави членки, или които съществено засягат свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, надзорният орган прилага механизма за съгласуваност, посочен в член 57. Разрешенията, издадени от надзорния орган въз основа на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО остават в действителни, докатов продължение на две години след влизането в сила на настоящия регламент, освен ако не бъдат изменени, заменени или отменени от надзорния орган преди края на този срок. [Изм. 138]
Член 43
Предаване на данни чрез задължителни фирмени правила
1. Даден надзоренНадзорният орган одобрява задължителни фирмени правила в съответствие с механизма за съгласуваност, определен в член 58, при условие че те:
а) са правно обвързващи, прилагат се спрямо и се привеждат в изпълнение от всеки член на групата предприятия на администратора или обработващия лични данни и на външните подизпълнители, попадащи в обхвата на задължителните фирмени правила, и включват техните служители;
б) изрично предоставят противопоставими права на субектите на данните;
в) изпълняват изискванията, установени в параграф 2.
1а. По отношение на данните, свързани с трудови правоотношения, представителите на работниците и служителите следва да бъдат уведомявани съгласно правото и практиката на Съюза и на държавата членка и включени в изготвянето на задължителните фирмени правила по силата на член 43.
2. В задължителните фирмени правила се указват най-малко:
а) структурата и координатите за връзка на групата предприятия и нейните членове и на външните подизпълнители, попадащи в обхвата на задължителните фирмени правила;
б) предаването на данни или съвкупността от предавания на данни, включително категориите лични данни, видът на обработването и неговите цели, видът на засегнатите субекти на данни и се посочва въпросната трета държава или държави;
в) тяхното правно обвързващо естество, както на вътрешно, така и на външно равнище;
г) общите принципи за защита на данните, по-специално принципът на ограничаване до предвидената цел, свеждането до минимум на данните, ограничените периоди на запазване на данните, принципът за качество на данните, защита на данните още при проектирането и по подразбиране, правното основание за обработването, обработването на чувствителни лични данни; мерките за осигуряване на сигурността на данните, както и изискванията за последващо предаване на данни до организации, които не са обвързани от тези политики;
д) правата на субектите на данни и средствата за упражняване на тези права, включително правото на субекта на данните да не подлежи на мярка, основана на профилиране, в съответствие с член 20, правото за подаване на жалба до компетентния надзорен орган и до компетентните съдилища на държавите членки в съответствие с член 75, както и правото на съдебна защита и, когато е подходящо, обезщетение за нарушаване на задължителните фирмени правила;
е) поемането от администратора или обработващия лични данни, установен на територията на държава членка, на отговорност за каквито и да било нарушения на задължителните фирмени правила от който и да било член на групата предприятия, който не е установен в Съюза; администраторът или обработващият лични данни може да бъде изцяло или частично освободен от такава отговорност само ако докаже, че този член не носи отговорност за събитието, довело до причиняването на вредите;
ж) Начинът, по който информацията относно задължителните фирмени правила, по-специално информацията относно разпоредбите, посочени в букви г), д) и е), се предоставя на субектите на данни в съответствие с член 11;
з) задачите на длъжностното лице по защита на данните, определено в съответствие с член 35, включително наблюдение в рамките на групата предприятия за спазването на задължителните фирмени правила, както и наблюдение на обучението и разглеждането на жалбите;
и) механизмите в рамките на групата предприятия, които имат за цел да се осигури проверката на спазването на задължителните фирмени правила;
й) механизмите за докладване и записване на промени в политиките и докладването на надзорния орган за тези промени;
к) механизмът за сътрудничество с надзорния орган с цел осигуряване на спазването на правилата от който и да било член на групата предприятия, по-специално чрез предоставяне на надзорния орган на резултатите от проверките на мерките, посочени в буква и) от настоящия параграф.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на формата, процедурите, критериите и изискванията за задължителните фирмени правила по смисъла на настоящия член, по-специално по отношение на критериите за тяхното одобрение, включително прозрачността за субектите на данните, прилагането на параграф 2, букви б), г), д) и е) спрямо задължителните фирмени правила, с които са ангажирани обработващите лични данни, както и на необходимите допълнителни изисквания, за да се осигури защитата на личните на данни на съответните субекти на данни.
4. Комисията може да определя формáта и процедурите за обмена на информация чрез електронни средства между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи относно задължителните фирмени правила по смисъла на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 139]
Член 43а
Предаване или разкриване на данни, което не е разрешено от правото на Съюза
1. По никакъв начин не се признава и не подлежи на изпълнение нито едно решение на съд или на друг правораздавателен орган и нито едно решение на административен орган на трета държава, което изисква разкриване на лични данни от страна на администратор или обработващ лични данни, без да се засягат разпоредбите на договори за правна взаимопомощ или международни споразумения, които са в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка.
2. Когато чрез решение на съд или друг правораздавателен орган, или решение на административен орган на трета държава се изисква администратор или обработващ данни да разкрие лични данни, администраторът или обработващият лични данни, или представителят на администратора, ако има такъв, уведомява своевременно надзорния орган за това искане, като трябва да получи предварително разрешение от него за предаването или разкриването на данните.
3. Надзорният орган оценява съответствието на исканото разкриване на данни с регламента, и по-специално дали това разкриване е необходимо и дали се изисква по закон в съответствие с член 44, параграф 1, букви г) и д) и член 44, параграф 5. Когато са засегнати субекти на данни от друга държава членка, надзорният орган прилага механизма за съгласуваност, посочен в член 57.
4. Надзорният орган уведомява компетентния национален орган относно искането. Без да се засяга член 21, администраторът или обработващият лични данни също така уведомява субектите на данни за искането и за разрешението на надзорния орган, и, когато е приложимо, уведомява субекта на данните дали лични данни са били предоставяни на публични органи през последния период от 12 последователни месеца, съгласно член 14, параграф 1, буква за). [Изм. 140]
Член 44
Дерогации
1. При липсата на решение относно адекватността по силата на член 41 или на подходящи гаранции по силата на член 42 предаване или съвкупност от предавания на лични данни на дадена трета държава или международна организация може да се извърши само при условие че:
а) субектът на данните е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за рисковете от подобно предаване поради липсата на решение относно адекватността или на подходящи гаранции; или
б) предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните; или
в) предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице; или
г) предаването е необходимо поради важно основание от обществен интерес; или
д) предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции; или
е) предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие; или
ж) предаването се извършва от регистрационна система, която съгласно правото на Съюза или на държавите членки, е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай; или.
з) предаването е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от обработващия лични данни, и не може да бъде определено като често или масово, като администраторът или обработващият лични данни е оценил всички обстоятелства, свързани с операцията или съвкупността от операции по предаването на данни, и въз основа на тази оценка, когато е необходимо, е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни.
2. Предаването съгласно параграф 1, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистрационната система. Когато регистрационната система е предназначена за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.
3. Когато обработването се основава на параграф 1, буква з), администраторът или обработващият лични данни обръща специално внимание на естеството на данните, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработването им, както и на ситуацията в държавата на произход, третата държава или държавата на крайното местоназначение на данните, и на предоставените, когато е било необходимо, подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни.
4. Параграф 1, букви б),и в) и з) не се прилага за дейности, извършвани от публичните органи при изпълнението на техните публични правомощия.
5. Общественият интерес, посочен в параграф 1, буква г), трябва да бъде признат в правото на Съюз или в правото на държавата членка, чийто субект е администраторът.
6. Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и предоставените подходящи гаранции, посочени в параграф 1, буква з) от настоящия член, в документацията, посочена в член 28, и информира надзорния орган за предаването на данните.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актовеЕвропейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с член 86член 66, параграф 1, буква б) с цел допълнително уточняване на „важните основания от обществен интерес“ по смисъла на параграф 1, буква г), както и на критериите и изискванията за подходящите гаранции, посочени в параграф 1, буква з)предаването на данни, въз основа на параграф 1. [Изм. 141]
Член 45
Международно сътрудничество за защита на личните данни
1. По отношение на трети държави и международни организации Комисията и надзорните органи предприемат подходящи мерки за:
а) разработване на ефективни механизми за международно сътрудничество с цел улесняванегарантиране на прилагането на законодателството за защита на личните данни; [Изм. 142]
б) осигуряване на международна взаимопомощ при прилагането на законодателството за защита на личните данни, включително чрез уведомяване, препращане на жалби, помощ при разследвания и обмен на информация при условие, че има подходящи гаранции за защитата на личните данни и другите основни права и свободи;
в) включване на съответните заинтересовани страни в обсъждания и дейности, насочени към допълнително задълбочаване на международното сътрудничество за прилагането на законодателството за защита на личните данни;
г) насърчаване на обмена и документирането на законодателството и практиките в областта на защитата на личните данни;
га) изясняване и консултация относно спорове за компетентност с трети държави. [Изм. 143]
2. За целите на параграф 1 Комисията взема подходящи мерки за укрепване на отношенията с трети държави или международни организации, и по-специално с техните надзорни органи, когато Комисията е решила, че те осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на член 41, параграф 3.
Член 45а
Доклад на Комисията
Комисията внася редовно в Европейския парламент и в Съвета доклад относно прилагането на членове 40–45, като първият доклад се внася не по-късно от четири години след датата, посочена в член 91, параграф 1. За целта Комисията може да изисква от държавите членки и регулаторните органи информация, която следва да се предоставя своевременно. Докладът се публикува. [Изм. 144]
ГЛАВА VI
НЕЗАВИСИМИ НАДЗОРНИ ОРГАНИ
РАЗДЕЛ 1
НЕЗАВИСИМ СТАТУТ
Член 46
Надзорен орган
1. Всяка държава членка предвижда, че един или повече публични органи отговарят за наблюдението на прилагането на настоящия регламент и допринасят за неговото съгласувано прилагане навсякъде в Съюза, така че да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза. За постигането на тези цели надзорните органи си сътрудничат помежду си и с Комисията.
2. Когато в дадена държава членка е създаден повече от един надзорен орган, тази държава членка определя надзорния орган, който ще функционира като единно звено за контакт, за да се гарантира ефективното участие на тези органи в Европейския комитет по защита на данните, и определя механизма за осигуряване на спазването от другите органи на правилата, отнасящи се до механизма за съгласуваност, посочен в член 57.
3. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето законодателство, които приема по силата на настоящата глава, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.
Член 47
Независимост
1. Надзорният орган действа напълно независимо и безпристрастно при изпълнението на задълженията и правомощията, които са му възложени, без да се засягат договореностите за сътрудничество и съгласуваност в съответствие с глава VII от настоящия регламент. [Изм. 145]
2. При изпълнение на своите задължения членовете на надзорния орган не търсят и не приемат указания от никого.
3. Членовете на надзорния орган се въздържат от всякакви несъвместими с длъжностните им задължения действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.
4. Членовете на надзорния орган проявяват почтеност и тактичност по отношение на приемането на назначения и облаги след края на мандата си.
5. Всяка държава членка гарантира, че на надзорния орган са предоставени подходящи човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задължения и правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и активното участие в Европейския комитет по защита на данните.
6. Всяка държава членка гарантира, че надзорният орган има свой собствен персонал, който се назначава от ръководителя на надзорния орган и e подчинен на него.
7. Държавите членки гарантират, че по отношение на надзорния орган се извършва финансов контрол, който не накърнява неговата независимост. Държавите членки гарантират, че надзорният орган има отделни годишни бюджети. Бюджетите се оповестяват публично.
7а. Всяка държава членка гарантира, че надзорният орган се отчита пред националния парламент поради съображения за бюджетен контрол. [Изм. 146]
Член 48
Общи условия за членовете на надзорния орган
1. Държавите членки предвиждат, че членовете на надзорния орган трябва да се назначават или от парламента, или от правителството на съответната държава членка.
2. Членовете се избират измежду лица, чиято независимост не подлежи на съмнение и за които е доказано, че притежават необходимите опит и умения, за да изпълняват задълженията си, особено в областта на защитата на личните данни.
3. Задълженията на даден член приключват при изтичането на мандата му, подаването на оставка или задължителното му пенсиониране в съответствие с параграф 5.
4. Член на надзорния орган може да бъде освободен или лишен от правото на пенсия или други облаги от компетентния национален съд, ако този член престане да отговаря на необходимите условия за изпълнение на задълженията или е виновен за извършването на тежко провинение.
5. При изтичане на мандата или подаване на оставката на даден член, той продължава да изпълнява задълженията си, докато бъде назначен нов член.
Член 49
Правила за създаването на надзорния орган
В рамките на настоящия регламент всяка държава членка урежда със закон следното:
а) създаването и статута на надзорния орган;
б) необходимите квалификации, опит и умения за изпълнение на задълженията на членовете на надзорния орган;
в) правилата и процедурите за назначаването на членовете на надзорния орган, както и правилата относно несъвместимите със служебните им задължения действия или функции;
г) продължителността на мандата на членовете на надзорния орган, която е не по-малко от четири години, с изключение на първите назначения след влизането в сила на настоящия регламент, някои от които може да са за по-кратък срок, когато това е необходимо, за да се защити независимостта на надзорния орган посредством процедура за постепенно назначаване;
д) дали членовете на надзорния орган могат да бъдат преназначавани;
е) правилника и общите условия за изпълнение на задълженията на членовете и персонала на надзорния орган;
ж) правилата и процедурите за прекратяване на задълженията на членовете и персонала на надзорния орган, включително ако престанат да отговарят на необходимите условия за изпълнение на техните задължения или са виновни за извършването на тежко провинение.
Член 50
Професионална тайна
Както по време на мандата си, така и след неговото изтичане и съобразно националното законодателство и практика, членовете и персоналът на надзорния орган са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна по отношение на всякаква поверителна информация, която е стигнала до тяхното знание в хода на изпълнение на служебните им задължения, като изпълнението на служебните им задължения се извършва по независим и прозрачен начин, както е посочено в регламента. [Изм. 147]
РАЗДЕЛ 2
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВОМОЩИЯ
Член 51
Компетентност
1. Всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задълженията и упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени му в съответствие с настоящия регламент, на територията на своята държава членка, без да се засягат разпоредбите на членове 73 и 74. Единствено надзорният орган на съответната държава членка извършва надзор върху обработката на данни от страна на публичен орган. [Изм. 148]
2. Когато обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите на място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, и администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни, е компетентен да осъществява надзор на дейностите по обработване, извършвани от администратора или обработващия лични данни във всички държави членки, без да се засягат разпоредбите на глава VII от настоящия регламент. [Изм. 149]
3. Надзорният орган не е компетентен да осъществява надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните си им функции.
Член 52
Задължения
1. Надзорният орган:
а) наблюдава и осигурява прилагането на настоящия регламент;
б) разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от сдружение, представляващо субекта на данни, в съответствие с член 73, разследва техния предмет дотолкова, доколкото това е целесъобразно, и информира субекта на данни или сдружението за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган; [Изм. 150]
в) обменя информация с други надзорни органи, предоставя им взаимопомощ и осигурява съгласуваното прилагане и изпълнение на настоящия регламент;
г) провежда разследвания по своя инициатива или въз основа на жалба или при получаване на конкретна и документирана информация, в която се твърди, че е извършено неправомерно обработване, или по искане на друг надзорен орган и информира в разумен срок съответния субект на данни за резултата от разследванията, ако той е подал жалба до този надзорен орган; [Изм. 151]
д) наблюдава съответното развитие, по-специално в областта на информационните и комуникационни технологии и търговските практики, дотолкова доколкото то оказва влияние върху защитата на личните данни;
е) предоставя консултации на институциите и органите на държавата членка относно законодателните и административните мерки, отнасящи се до защитата на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на лични данни;
ж) разрешава и бива консултиран относно операциите по обработване, посочени в член 34;
з) дава становища относно проектите на кодексите за поведение съгласно член 38, параграф 2;
и) одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 43;
й) участва в дейностите на Европейския комитет по защита на данните;
йа) сертифицира администраторите и обработващите лични данни съгласно член 39.
2. Всеки надзорен орган насърчава обществената информираност относно рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни и подходящите мерки за защита на личните данни. Обръща се специално внимание на дейностите, специално насочени към децата. [Изм. 153]
2а. Всеки надзорен орган, съвместно с Европейския съвет за защита на данните, насърчава информираността на администраторите и обработващите данни относно рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни. Това включва поддържане на регистър на санкции и нарушения. Регистърът следва да включва възможно най-подробно както всички предупреждения и санкции, така и отстраняването на нарушения. Всеки надзорен орган предоставя при поискване на администраторите и обработващите лични данни на микропредприятия, малки и средни предприятия обща информация относно техните отговорности и задължения в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 154]
3. При поискване надзорният орган консултира субектите на данни при упражняването на техните права съгласно настоящия регламент и, ако е целесъобразно, си сътрудничи за тази цел с надзорните органи в други държави членки.
4. За жалбите, посочени в параграф 1, буква б), надзорният орган предоставя формуляр за подаване на жалби, който може да бъде попълнен по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.
5. Изпълнението на задълженията на надзорния орган е безплатно за субекта на данни.
6. Когато исканията са явно прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, надзорният орган може да наложи разумна такса или да не изпълни поисканото от субекта на данни действие. Подобна такса не превишава разходите за предприемане на исканото действие. Надзорният орган носи тежестта на доказване на явно прекомерния характер на искането. [Изм. 155]
Член 53
Правомощия
1. Всеки надзорен орган има, в съответствие с настоящия регламент, правомощието:
а) да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на разпоредбите, уреждащи обработването на лични данни, и при необходимост да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да отстрани това нарушение по конкретен начин, за да се подобри защитата на субекта на данни, или да задължи администратора да съобщи на субекта на данните за нарушението по отношение на личните данни;
б) да разпорежда на администратора или на обработващия лични данни да изпълни исканията на субекта на данни, свързани с упражняването на правата, предоставени с настоящия регламент;
в) да разпорежда на администратора или на обработващия лични данни и, когато е приложимо, на неговия представител да предостави всякаква значима информация за изпълнението на неговите задължения;
г) да осигурява спазването на изискванията за предварителните разрешения и предварителните консултации, посочени в член 34;
д) да отправя предупреждения или порицания до администратора или обработващия лични данни;
е) да разпорежда коригирането, заличаването или унищожаването на всички данни, когато са били обработени в нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, както и уведомяването за тези действия на трети страни, пред които са били разкрити данните;
ж) да налага временна или окончателна забрана за обработване;
з) да преустановява потоци от данни към получател в трета държава или към международна организация;
и) да дава становище по всякакви въпроси, свързани със защитата на личните данни;
иа) да сертифицира администраторите и обработващите лични данни съгласно член 39;
й) да информира националните парламенти, правителството или други политически институции, както и обществеността относно всякакви въпроси, свързани със защитата на личните данни;
йа) да въведе ефективни механизми за насърчаване на поверителното докладване на нарушения на настоящия регламент, като се вземат предвид насоките, дадени от Европейския комитет по защита на данните, съгласно член 66, параграф 4б.
2. Всеки надзорен орган има правомощието за разследване, съгласно което може да получава от администратора или обработващия лични данни без предварително уведомяване:
а) достъп до всички лични данни и до цялатавсички документи и информация, необходиманеобходими за изпълнението на своите функции;
б) достъп до всички негови помещения, включително до оборудване и средства за обработване на данни, когато съществуват разумни основания да се предполага, че в тях се осъществява дейност в нарушение на настоящия регламент.
Посочените в буква б) правомощия се упражняват в съответствие с правото на Съюза и с правото на държавата членка.
3. Всеки надзорен орган има правомощието да сезира съдебните органи за нарушения на настоящия регламент и да участва в съдебни производства, по-специално по силата на член 74, параграф 4 и член 75, параграф 2.
4. Всеки надзорен орган има правомощието да санкционира административни нарушения, по-специално нарушенията, посочени вв съответствие с член 79, параграфи 4, 5 и 6. Това правомощие се упражнява по ефективен, пропорционален и възпиращ начин. [Изм. 156]
Член 54
Доклад за дейността
Всеки надзорен орган трябва да изготвя годишен доклад за своята дейност поне веднъж на две години. Докладът се представя на националниясъответния парламент и се предоставя на разположение на обществеността, Комисията и Европейския комитет по защита на данните. [Изм. 157]
Член 54a
Водещ орган
1. Когато обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите, осъществявани на мястото на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, и администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка или когато се обработват лични данни на лица, пребиваващи в няколко държави членки, надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни, изпълнява функцията на водещ орган за надзора на дейностите по обработване, извършвани от администратора или обработващия лични данни във всички държави членки, без да се засягат разпоредбите на глава VII от настоящия регламент.
2. Водещият орган предприема целесъобразни мерки за надзора на дейностите по обработване, извършвани от администратора или обработващия лични данни, за които е отговорен, само след консултация с всички други компетентни надзорни органи по смисъла на член 51, параграф 1 с оглед постигане на консенсус. За тази цел той представя всяка информация от значение и се консултира с другите органи, преди да приеме мярка, имаща за цел да произведе правно действие спрямо администратор или обработващ данни по смисъла на член 51, параграф 1. Водещият орган отчита във възможно най-голяма степен становищата на съответните органи. Водещият орган е единственият орган, оправомощен да взема решения относно мерките, които имат за цел пораждането на правно действие по отношение на дейностите по обработване, извършвани от администратора или обработващия лични данни, за които е отговорен.
3. Европейският комитет по защита на данните, при поискване от компетентен орган, излиза със становище относно определянето на водещия орган, отговорен за администратора или обработващия лични данни, в случаите, в които:
а) от фактите по случая не е ясно къде е основното място на установяване на администратора или на обработващия лични данни; или
б) компетентните органи не постигат съгласие кой надзорен орган да функционира като водещ орган; или
в) администраторът не е установен в Съюза и пребиваващи в различни държави членки са засегнати от операциите по обработване в рамките на приложното поле на настоящия регламент,.
4. Когато администраторът изпълнява функциите и на обработващ лични данни, надзорният орган на основното място на установяване на администратора изпълнява функциите на водещ орган за надзора на дейностите по обработване.
5. Европейският комитет по защита на данните може да вземе решение относно определянето на водещия орган. [Изм. 158]
ГЛАВА VII
СЪТРУДНИЧЕСТВО И СЪГЛАСУВАНОСТ
Раздел 1
Сътрудничество
Член 55
Взаимопомощ
1. Надзорните органи предоставят един на друг значима информация и взаимно се подпомагат, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и предвиждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща, по-специално, искания за информация и мерки за надзор като искания за предварителни разрешения и предварителни консултации, проверки и разследвания, както и своевременна информация за образуването на производства и резултатите от тях, когато администраторът или обработващият данни са установени в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване да бъдат засегнати субекти на данни в няколко държави членки. Водещият орган, както е определен в член 54а, гарантира координацията с участващите надзорни органи и изпълнява функцията на единно звено за контакт за администратора или обработващия данни. [Изм. 159]
2. Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да отговори на искането на друг надзорен орган без забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване или мерки за правоприлагане с цел спиране или забрана на операции по обработване, които противоречат на настоящия регламент.
3. Искането за помощ съдържа цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено по отношение на въпросите, за които е поискана.
4. Надзорен орган, до който е изпратено искане за помощ, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:
а) не е компетентен да изпълни искането; или
б) изпълнението на искането би било несъвместимо с разпоредбите на настоящия регламент.
5. Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка или предприетите мерки за изпълнение на искането на искащия надзорен орган.
6. Надзорните органи предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, чрез електронни средства и във възможно най-кратък срок, като използват стандартизиран формат.
7. От отправилия искане надзорен орган не се събират такси за действията, предприети в отговор на искане за взаимопомощ. [Изм. 160]
8. Когато в срок от един месец даден надзорен орган не предприеме действия в отговор на искане на друг надзорен орган, искащият надзорен орган е компетентен да вземе временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 51, параграф 1 и да отнесе въпроса до Европейския комитет по защита на данните в съответствие с процедурата, посочена в член 57. Когато вземането на окончателна мярка още не е възможно, тъй като процедурата по искане на помощ все още не е приключила, отправилият искане надзорен орган може да вземе временни мерки съгласно член 53 на територията на своята държава членка. [Изм. 161]
9. Надзорният орган определя срока на действие на тази временна мярка. Този срок не трябва да надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки на Европейския комитет по защита на данните и на Комисията, като излага подробно причините за тях, в съответствие с процедурата, посочена в член 57. [Изм. 162]
10. КомисиятаЕвропейският комитет по защита на данните може да определи формата и процедурите за взаимопомощта, посочена в настоящия член, както и договореностите за обмена на информация чрез електронни средства между надзорните органи и между надзорните органи и Европейския комитет по защита на данните, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 163]
Член 56
Съвместни операции на надзорните органи
1. С цел да бъдат засилени сътрудничеството и взаимопомощта надзорните органи изпълняват задачи по разследване, съвместни мерки за правоприлагане и други съвместни операции, в които участват определени членове или персонал на надзорните органи на други държави членки.
2. В случаите, при които администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или при които има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати субекти на данни в няколко държави членки, надзорният орган на всяка от тези държави членки има правото да участва в съвместните задачи по разследване или съвместните операции, както е целесъобразно. Компетентният надзоренВодещият орган кани,както е определен в член 54а, включва надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни задачи по разследване или съвместни операции и отговаря без забавяне на искането на даден надзорен орган да се включи в операциите. Водещият орган изпълнява функцията на единно звено за контакт за администратора или обработващия лични данни. [Изм. 164]
3. В качеството си на надзорен орган домакин, в съответствие със своето собствено национално право и с разрешението на командироващия надзорен орган, всеки надзорен орган може да предостави изпълнителни правомощия, в това число задачи по разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващ в съвместни операции или, дотолкова доколкото правото на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите изпълнителни правомощия в съответствие с правото на командироващия надзорен орган. Такива изпълнителни правомощия могат да се упражняват единствено под ръководството и, като правило, в присъствието на членове или персонал от надзорния орган домакин. Спрямо членовете или персонала на командироващия надзорен орган се прилага националното право на надзорния орган домакин. Надзорният орган домакин поема отговорността за техните действия.
4. Надзорните органи определят практическите аспекти на конкретните действия за сътрудничество.
5. Когато в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, установено в параграф 2, другите надзорни органи са компетентни да вземат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 51, параграф 1.
6. Надзорният орган определя срока на действие на временната мярка, посочена в параграф 5. Този срок не трябва да надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки на Европейския комитет по защита на данните и на Комисията, като излага подробно причините за тях и поставя въпроса за разглеждане в рамките на механизма, определен в член 57.
Раздел 2
Съгласуваност
Член 57
Механизъм за съгласуваност
За целите, определени в член 46, параграф 1, надзорните органи си сътрудничат помежду си и с Комисията чрез механизма за съгласуваност, както е определено впо въпроси от общ характер, така ив индивидуални случаи, в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел. [Изм. 165]
Член 58
Становище на Европейския комитет по защита на даннитеСъгласуваност по въпроси с общо приложение
1. Преди даден надзорен орган да приеме мярка, посочена в параграф 2, този надзорен орган представя проектомярката на Европейския комитет по защита на данните и на Комисията.
2. Задължението, установено в параграф 1, се отнася за мярка, която е предназначена да породи правни последици и която:
а) се отнася за дейности по обработване на данни, които са свързани с предлагането на стоки или услуги на субекти на данни в няколко държави членки или с наблюдението на тяхното поведение; или
б) може съществено да засегне свободното движение на лични данни в рамките на Съюза; или
в) има за цел приемането на списък на операциите по обработване, за които се изисква предварителна консултация съгласно член 34, параграф 5; или
г) има за цел да определи стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 42, параграф 2, буква б); или
д) има за цел да разреши договорните клаузи, посочени в член 42, параграф 2; или
е) има за цел да одобри задължителни фирмени правила по смисъла на член 43.
3. Всеки надзорен орган или Европейският комитет по защита на данните може да поиска който и да било въпрос с общо приложение да бъде разгледан в рамките на механизма за съгласуваност, по-специално когато даден надзорен орган не представи проектомярката, посочена в параграф 2, или не спази задълженията за взаимопомощ в съответствие с член 55 или за съвместни операции в съответствие с член 56.
4. Комисията може да поиска който и да било въпрос с общо приложение да бъде разгледан в рамките на механизма за съгласуваност, за да се гарантира правилното и съгласувано прилагане на настоящия регламент.
5. Надзорните органи и Комисията съобщават по електронен път, без ненужно забавяне, всяка значима информация, включително и в зависимост от случая обобщение на фактите, проектомярката и основанията, налагащи въвеждането на такава мярка, като използва стандартизиран формат.
6. Председателят на Европейския комитет по защита на данните незабавно информира без ненужно забавяне по електронен път членовете на Европейския комитет по защита на данните и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. ПредседателятСекретариатът на Европейския комитет по защита на данните предоставя превод на значимата информация, когато това е необходимо.
6a. Европейския комитет по защита на данните приема становище по въпросите, отнесени до него съгласно параграф 2.
7. Европейският комитет по защита на данните излиза съсможе да вземе решение с обикновено мнозинство дали да приеме становище по въпроса, ако такова решение бъде взето с обикновено мнозинство на неговите членове или ако даден надзорен орган или Комисията поиска това, в срок от една седмица след предоставянето на значимата информация в съответствие с параграф 5. Становището се приема в срок от един месец с обикновено мнозинство на членовете на Европейския комитет по защита на данните. Председателят на Европейския комитет по защита на данните информира без излишно забавяне надзорния орган, посочен — в зависимост от случая —в параграфи 1 и 3, Комисията и надзорния орган, компетентен по силата на член 51, за становището и го оповестява публично.някой от въпросите, внесени съгласно параграфи 3 и 4, като взема предвид:
а) дали въпросът съдържа нови елементи, предвид промени от правно или фактическо естество, по-специално в областта на информационните технологии и в светлината на напредъка в информационното общество; както и
б) дали Европейският комитет по защита на данните вече е представил становище по същия въпрос.
8. Надзорният орган, посочен в параграф 1, и надзорният орган, компетентен по силата на член 51, вземат предвид становището на Европейския комитет по защита на данните и в срок от две седмици след като са били информирани за становището от председателя на Европейския комитет по защита на данните по електронен път уведомяват председателя и Комисията дали запазват или изменят своята проектомярка и им представят изменената проектомярка, ако има такава, като използват стандартизиран формат.Европейскияткомитет по защита на данните приема становище в съответствие с параграфи 6аи 7 с обикновено мнозинство от своите членове. Тези становища са обществено достояние. [Изм. 166]
Член 58а
Съгласуваност при индивидуални случаи
1. Преди предприемането на мерки, предназначени да произведат правно действие по смисъла на член 54а, водещият орган споделя цялата информация от значение и представя проектомярката на всички останали компетентни органи. Водещият орган не приема мярката, ако компетентният орган, в рамките на срок от три седмици, е посочил, че има сериозни възражения относно мярката.
2. Когато компетентен орган е посочил, че има сериозни възражения относно проектомярката на водещия орган, или ако водещият орган не представи проектомярка, посочена в параграф 1, или не изпълнява задълженията за взаимна помощ в съответствие с член 55 или за съвместни операции в съответствие с член 56, въпросът се разглежда от Европейския комитет по защита на данните.
3. Водещият орган и/или другите заинтересовани компетентни органи и Комисията съобщават по електронен път, без излишно забавяне, на Европейския комитет по защита на данните, като използват стандартен формат, всяка значима информация, включително и в зависимост от случая обобщение на фактите, проектомярката и основанията, налагащи въвеждането на такава мярка, възраженията, повдигнати срещу нея, и становищата на другите заинтересовани надзорни органи.
4. Европейският комитет по защита на данните разглежда въпроса, като отчита въздействието на проектомярката на водещия орган върху основните права и свободи на субектите на данните и взема решение с обикновено мнозинство на своите членове дали да представи становище по въпроса в рамките на две седмици след предоставяне на съответната информация съгласно параграф 3.
5. В случай че Европейският комитет по защита на данните реши да представи становище, той извършва това в рамките на шест седмици и прави становището публично достояние.
6. Водещият орган взема предвид становището на Европейския комитет по защита на данните и в срок от две седмици, след като е бил информиран за становището от председателя на Европейския комитет по защита на данните, уведомява по електронен път председателя на Европейския комитет по защита на данните и Комисията дали запазва или изменя проектомярката и им представя изменената проектомярка, ако има такава, като използва стандартизиран формат. Когато водещият орган възнамерява да не се съобрази със становището на Европейския комитет по защита на данните, той предоставя мотивирана обосновка.
7. В случай че Европейският комитет по защита на данните има възражения към мярката, наложена от надзорния орган съгласно посоченото в параграф 5, той може в срок от един месец да приеме мярка, одобрена с мнозинство от две трети, която е задължителна за надзорния орган. [Изм. 167]
Член 59
Становище на Комисията
1. В срок от десет седмици след като даден въпрос е бил повдигнат съгласно член 58 или най-късно в срок от шест седмици в случая по член 61, за да се осигури правилното и съгласувано прилагане на настоящия регламент, Комисията може да приеме становище във връзка с въпроси, повдигнати съгласно член 58 или член 61.
2. Когато Комисията е приела становище в съответствие с параграф 1, съответният надзорен орган отчита във възможно най-голяма степен становището на Комисията и информира Комисията и Европейския комитет по защита на данните дали възнамерява да запази или да измени своята проектомярка.
3. По време на срока, посочен в параграф 1, надзорният орган не приема проектомярката.
4. Когато съответният надзорен орган не възнамерява да се съобрази със становището на Комисията, той информира за това Комисията и Европейския комитет по защита на данните в рамките на срока, посочен в параграф 1, и предоставя обосновка. В този случай проектомярката не се приема в продължение на още един месец. [Изм. 168]
Член 60
Временно преустановяване на проектомярка
1. В срок от един месец от информирането, посочено в член 58, параграф 4, и когато Комисията има сериозни съмнения за това дали проектомярката би осигурила правилното прилагане на настоящия регламент или по-скоро би довела до несъгласуваното му прилагане, Комисията може да вземе обосновано решение, по силата на което се изисква от надзорния орган временно да преустанови приемането на проектомярката, като се взема предвид становището на Европейския комитет по защита на данните съгласно член 58, параграф 7 или член 61, параграф 2, когато това се окаже необходимо с цел да:
а) се съгласуват различаващите се позиции на надзорния орган и Европейския комитет по защита на данните, ако това все още изглежда възможно; или
б) се приеме мярка съгласно член 62, параграф 1, буква а).
2. Комисията посочва продължителността на временното преустановяване, която не надвишава 12 месеца.
3. По време на периода, посочен в параграф 2, надзорният орган не може да приеме проектомярката. [Изм. 169]
Член 60 а
Уведомяване на Европейския парламент и на Съвета
Комисията информира Европейския парламент и Съвета редовно, поне веднъж на всеки шест месеца, въз основа на доклад, изготвен от председателя на Европейския комитет по защита на данните, относно разглежданите въпроси в рамките на механизъма за съгласуваност, като посочва изводите, направени от Комисията и Европейския комитет по защита на данните, с цел гарантиране на единното изпълнение и прилагане на настоящия регламент. [Изм. 170]
Член 61
Процедура по спешност
1. При извънредни обстоятелства, когато даден надзорен орган сметне, че е налице спешна нужда от предприемане на действия с цел защита на интересите на субектите на данни, по-специално когато съществува опасност упражняването на право на субект на данни да бъде сериозно възпрепятствано поради изменение на съществуващото положение, или с цел предотвратяване на големи недостатъци, или поради други причини, чрез дерогация от процедурата, посочена в член 58член 58а, той може незабавно да приеме временни мерки с определен срок на действие. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки на Европейския комитет по защита на данните и на Комисията, като излага подробно причините за тях. [Изм. 171]
2. Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Европейския комитет по защита на данните спешно да даде становище, като изтъкне причини за искането на такова становище, както и за спешността на окончателните мерки.
3. Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище, когато компетентният надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на интересите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище, както и за спешната нужда от предприемане на действия.
4. Чрез дерогация от член 58, параграф 7 Спешното становище, посочено в параграфи 2 и 3, се приема в срок от две седмици с обикновено мнозинство на членовете на Европейския комитет по защита на данните. [Изм. 172]
Член 62
Актове за изпълнение
1. Комисията може да приеме актове за изпълнение с общо приложение, след като поиска становище от Европейския комитет по защита на данните:
а) за да реши относно правилното прилагане на настоящия регламент в съответствие с неговите цели и изисквания във връзка с въпроси, повдигнати от надзорните органи съгласно член 58 или член 61, относно въпрос във връзка с който е прието обосновано решение съгласно член 60, параграф 1 или относно въпрос във връзка с който даден надзорен орган не представя проектомярка и посочва, че не смята да се съобрази със становището на Комисията, прието съгласно член 59;
б) за да реши в рамките на срока, посочен в член 59, параграф 1, дали да обяви предложените стандартни клаузи за защита на данните, посочени в член 58член 42, параграф 2, буква г), за общовалидни клаузи;
в) за да посочи формáта и процедурите за прилагане на механизма за съгласуваност, посочен в настоящия раздел;
г) за да посочи договореностите за обмена на информация чрез електронни средства между надзорните органи, както и между надзорните органи и Европейския комитет по защита на данните, по-специално стандартизирания формат, посочен в член 58, параграфи 5, 6 и 8.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2.
2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с интересите на субектите на данни, в посочените в параграф 1, буква а) случаи Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 87, параграф 3. Тези актове остават в сила за срок, който не надвишава 12 месеца.
3. Липсата на мярка или приемането на такава съгласно настоящия раздел не засяга други мерки, приети от Комисията по силата на Договорите. [Изм. 173]
Член 63
Правоприлагане
1. За целите на настоящия регламент мярка на надзорния орган на една държава членка, която подлежи на принудително изпълнение, се изпълнява във всички засегнати държави членки.
2. Когато надзорен орган не представи проектомярка в рамките на механизма за съгласуваност в нарушение на член 58, параграфи 1—51 и 2, или приеме мярка въпреки посочването на сериозно възражение в съответствие с член 58а, параграф 1, мярката на надзорния орган е нищожна и не подлежи на принудително изпълнение. [Изм. 174]
Раздел 3
Европейски комитет по защита на данните
Член 64
Европейски комитет по защита на данните
1. Създава се Европейски комитет по защита на данните.
2. Европейският комитет по защита на данните е съставен от ръководителя на един надзорен орган от всяка държава членка и на Европейския надзорен орган по защита на данните.
3. Когато в дадена държава членка повече от един надзорен орган отговаря за наблюдението на прилагането на разпоредбите съгласно настоящия регламент, тези надзорни органи избират ръководителя на един от тях за съвместен представител.
4. Комисията има право да участва в дейностите и заседанията на Европейския комитет по защита на данните и определя свой представител. Председателят на Европейския комитет по защита на данните информира незабавно Комисията за всички дейности на Европейския комитет по защита на данните.
Член 65
Независимост
1. Европейският комитет по защита на данните действа независимо при изпълнението на задачите си съгласно членове 66 и 67.
2. Без да се засягат исканията на Комисията, посочени в членове 66, параграфи 1, буква б) и в член 66, параграф 2, Европейският комитет по защита на данните не търси и не приема указания от никого при изпълнението на своите задачи.
Член 66
Задачи на Европейския комитет по защита на данните
1. Европейският комитет по защита на данните осигурява съгласуваното прилагане на настоящия регламент. За тази цел по-специално Европейският комитет по защита на данните по своя собствена инициатива или по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията:
а) консултира Комисиятаевропейските институции по всеки въпрос, свързан със защитата на личните данни в Съюза, включително относно всяко предложено изменение на настоящия регламент;
б) разглежда по своя собствена инициатива, по инициативаискане на някой от своите членове или по искане Европейския парламент, Съвета или Комисията всеки въпрос, който се отнася до прилагането на настоящия регламент, и издава насоки, препоръки и най-добри практики, предназначени за надзорните органи с цел насърчаване на съгласуваното прилагане на настоящия регламент, в това число използването на изпълнителните правомощия;
в) извършва преглед на практическото прилагане на насоките, препоръките и най-добрите практики, посочени в буква б), и докладва редовно на Комисията за това;
г) дава становища относно проекторешенията на надзорните органи по силата на механизма за съгласуваност, посочен в член 57;
га) предоставя становище за това кой орган следва да бъде водещият орган съгласно член 54а, параграф 3;
д) насърчава сътрудничеството и ефективния двустранен и многостранен обмен на информация и практики между надзорните органи, включително координацията на съвместни операции и други съвместни дейности, когато вземе такова решение по искане на един или няколко надзорни органа;
е) насърчава общите програми за обучение и улеснява обмена на персонал между надзорните органи, както и с надзорните органи на трети държави или на международни организации, когато е целесъобразно;
ж) насърчава обмена на знания и документация относно законодателството и практиките в областта на защитата на данните с надзорните органи по защита на данните в цял свят;
жа) дава становището си на Комисията при подготовката на делегирани актове и актове за изпълнение въз основа на настоящия регламент;
жб) дава становището си относно кодексите за поведение, разработвани на равнището на Съюза в съответствие с член 38, параграф 4;
жв) дава становището си относно критериите и изискванията за механизмите за сертифициране за защита на данните в съответствие с член 39, параграф 2.
жг) поддържа публичен електронен регистър относно валидните и невалидните сертификати съгласно член 39, параграф 1з;
жд) оказва помощ на националните надзорни органи, по тяхно искане;
же) изготвя списък на операциите по обработване, за които се изисква предварителна консултация съгласно член 34 и го прави публично достояние;
жж) поддържа регистър на санкциите, наложени на администраторите или обработващите лични данни от страна на компетентните надзорни органи.
2. Когато Европейският парламент, Съветът или Комисията поискапоискат съвет от Европейския комитет по защита на данните, тя може да определи те могат да определят срок, в рамките на който последният да предостави такъв съвет, като се взема предвид спешността на въпроса.
3. Европейският комитет по защита на данните изпраща своите становища, насоки, препоръки и най-добри практики на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на комитета, посочен в член 87, и ги прави обществено достояние.
4. Комисията информира Европейския комитет по защита на данните за действията, което е предприела вследствие на становищата, насоките, препоръките и най-добрите практики, издадени от Европейския комитет по защита на данните.
4a. Европейският комитет по защита на данните се консултира по целесъобразност със заинтересованите страни и им предоставя възможност да направят коментари в рамките на разумен срок от време. Без да се засягат разпоредбите на член 72, Европейският комитет по защита на данните оповестява публично резултатите от консултациите.
4б. На Европейския комитет по защита на данните се възлага задачата за издаване на насоки, препоръки и най-добри практики, в съответствие с буква б) от параграф 1 за въвеждането на общи процедури за приемане и разследване на информация относно твърдения за незаконно обработване на данни и за гарантиране на поверителността на получената информация и на нейните източници. [Изм. 175]
Член 67
Доклади
1. Европейският комитет по защита на данните информира редовно и своевременно Европейския парламент, Съвета и Комисията за резултатите от своите дейности. Той изготвя годишеннай-малко веднъж на всеки две години доклад за ситуацията по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в Съюза и в трети държави. [Изм. 176]
В доклада се включва прегледът на практическото прилагане на насоките, препоръките и най-добрите практики, посочен в член 66, параграф 1, буква в).
2. Докладът се оповестява публично и предава на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Член 68
Процедура
1. Европейският комитет по защита на данните взема решения с обикновено мнозинство на членовете си, освен ако не е предвидено друго в правилника му за дейността. [Изм. 177]
2. Европейският комитет по защита на данните приема свой процедурен правилник и определя своите методи на работа. По-специално, той предвижда, че изпълнението на задълженията продължава, когато мандатът на даден член изтече или даден член подаде оставка, както и създаването на подгрупи за конкретни въпроси или сектори и свои процедури по отношение на механизма за съгласуваност, посочен в член 57.
Член 69
Председател
1. Европейският комитет по защита на данните избира председател и най-малко двама заместник-председатели измежду своите членове. Един от заместник-председателите е Европейският надзорен орган по защита на данните, освен ако той не е избран за председател. [Изм. 178]
2. Мандатът на председателя и на заместник-председателите е пет години и може да бъде подновяван.
2a. Длъжността на председателя е на пълно работно време. [Изм. 179]
Член 70
Задачи на председателя
1. Председателят има следните задачи:
а) да свиква заседанията на Европейския комитет по защита на данните и да изготвя дневния ред;
б) да осигурява своевременното изпълнение на задачите на Европейския комитет по защита на данните, по-специално във връзка с механизма за съгласуваност, посочен в член 57.
2. В своя процедурен правилник Европейският комитет по защита на данните определя разпределението на задачите между председателя и заместник-председателите.
Член 71
Секретариат
1. Европейският комитет по защита на данните има секретариат. Секретариатът се осигурява от Европейския надзорен орган по защита на данните.
2. Секретариатът предоставя аналитична, правна, административна и логистична подкрепа на Европейския комитет по защита на данните под ръководството на председателя. [Изм. 180]
3. Секретариатът отговаря по-специално за:
а) ежедневната работа на Европейския комитет по защита на данните;
б) комуникацията между членовете на Европейския комитет по защита на данните, неговия председател и Комисията, както и за комуникацията с други институции и с обществеността;
в) използването на електронни средства за вътрешна и външна комуникация;
г) превода на значима информация;
д) подготовката на заседанията на Европейския комитет по защита на данните и последващите действия във връзка с тях;
е) подготовката, изготвянето и публикуването на становища и други текстове, приети от Европейския комитет по защита на данните.
Член 72
Поверителност
1. Обсъжданията на Европейския комитет по защита на данните са могат да бъдат, по целесъобразност, поверителни, освен ако в процедурния правилник не е предвидено друго. Дневният ред на заседанията на Европейският комитет по защита на данните се оповестява публично. [Изм. 181]
2. Документите, предоставени на членовете на Европейския комитет по защита на данните, експертите и представителите на трети страни, са поверителни, освен ако не е предоставен достъп до тези документи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(20) или Европейският комитет по защита на данните не ги направи обществено достояние по друг начин.
3. Членовете на Европейския комитет по защита на данните, както и експертите и представителите на трети страни са длъжни да спазват задълженията за поверителност, установени в настоящия член. Председателят гарантира, че експертите и представителите на трети страни са запознати с наложените им изисквания за поверителност.
ГЛАВА VIII
СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА, ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ И САНКЦИИ
Член 73
Право на подаване на жалба до надзорен орган
1. Без да се засягат които и да било други средства за административна или съдебна защита и механизмът за съгласуваност, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган в която и да било държава членка, ако счита, че обработването на личните му данни не е в съответствие с настоящия регламент.
2. Всяка структура, организация или сдружение, действащо в обществен интерес и учредено съгласно правото на държава членка и чиято цел е да защитава правата и интересите на субектите на данни по отношение на защитата на техните лични данни, има право да подава жалба до надзорен орган в която и да било държава членка от името на един или повече субекти на данни, когато счита, че правата на даден субект на данни съгласно настоящия регламент са били нарушени вследствие на обработването на личните данни.
3. Всяка структура, организация или сдружение, посочено в параграф 2, има право да подаде жалба до надзорен орган в която и да било държава членка от свое име и независимо от подадена от субект на данни жалба, когато счита, че е налице нарушение на сигурността на личните даннинастоящия регламент. [Изм. 182]
Член 74
Право на средства за съдебна защита срещу надзорен орган
1. Без да се засягат другите средства за административна и извънсъдебна защита, всяко физическо или юридическо лице има право на средства за правна защита срещу решенията на надзорен орган, които го засягат.
2. Без да се засягат другите средства за административна и извънсъдебна защита, всеки субект на данни има право на средства за правна защита, за да задължи надзорния орган да предприеме действие по жалба, в случай че липсва решение, необходимо за защита на неговите права, или когато надзорният орган не информира субекта на данни в срок от три месеца за напредъка и резултата от жалбата съгласно член 52, параграф 1, буква б).
3. Производствата срещу надзорните органи се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен съответният надзорен орган.
4. Без да се засяга механизмът за съгласуваност, субект на данни, който е засегнат от решение на надзорен орган в държава членка, различна от държавата членка, в която той пребивава постоянно, може да поиска от надзорния орган на държавата членка, в която пребивава постоянно, да заведе дело от негово име срещу компетентния надзорен орган в другата държава членка.
5. Държавите членки изпълняват окончателните решения на съдилищата, посочени в настоящия член. [Изм. 183]
Член 75
Право на средства за съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни
1. Без да се засяга което и да било налично административно средство за защита, включително правото да бъде подадена жалба до надзорен орган, както е посочено в член 73, всяко физическо лице има право на средства за съдебна защита, ако то счита, че са нарушени правата му по настоящия регламент вследствие на обработването на неговите лични данни при неспазване на разпоредбите на настоящия регламент.
2. Производствата срещу даден администратор или обработващ лични данни се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване. Като алтернатива такива дела могат да се завеждат пред съдилищата в държавата членка, в която субектът на данните пребивава постоянниобичайно, освен ако администраторът не е публичен орган на Съюза или на държава членка, който действа в изпълнение на своите публични правомощия. [Изм. 184]
3. Когато производства, които се отнасят за една и съща мярка, решение или практика, са в ход в рамките на механизма за съгласуваност, посочен в член 58, даден съд може временно да преустанови производствата, заведени пред него, освен когато спешността на въпроса за защитата на правата на субекта на данните не позволява да се изчака резултатът от процедурата в рамките на механизма за съгласуваност.
4. Държавите членки изпълняват окончателните решения на съдилищата, посочени в настоящия член.
Член 76
Общи правила за съдебните производства
1. Всички структури, организации или сдружения, посочени в член 73, параграф 2, имат право да упражняват правата, посочени в членове 74 и, 75 и 77, ако е упълномощен от името на един или повече субекти на данни. [Изм. 185]
2. Всеки надзорен орган има право да участва в съдебни производства и да завежда дела пред съдилища с цел изпълнение на разпоредбите на настоящия регламент или с цел осигуряване на съгласуваност на защитата на лични данни в рамките на Съюза.
3. Когато компетентен съд на държава членка има разумни основания да счита, че се провежда паралелно производство в друга държава членка, той се свързва с компетентния съд в другата държава членка, за да потвърди наличието на такова паралелно производство.
4. Когато това паралелно производство в друга държава членка засяга същата мярка, решение или практика, съдът може временно да преустанови производството.
5. Държавите членки гарантират, че съдебните производства, които са на разположение съгласно националното право, позволяват бързото приемане на мерки, включително временни мерки, предназначени за преустановяването на предполагаемо нарушение и за предотвратяването на по-нататъшно накърняване на съответните интереси.
Член 77
Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди
1. Всяко лице, което е претърпяло вреди, включително неимуществени вреди, в резултат на неправомерна операция по обработване или несъвместимо с настоящия регламент действие, има право да получитърси обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. [Изм. 186]
2. Ако в обработването са участвали повече от един администратор или обработващ лични данни, всеки от тях е солидарно отговорен за целия размер на вредите, освен ако нямат съответното писмено споразумение, определящо отговорностите съгласно член 24.
3. Администраторът или обработващият лични данни може да бъде изцяло или частично освободен от такава отговорност, ако докаже, че не носи отговорност за събитието, довело до причиняване на вредите.
Член 78
Санкции
1. Държавите членки установяват правилата относно санкциите, които се налагат при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение, включително в случаите, когато администраторът не е изпълнил задължението си да определи представител. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Когато администраторът е установил представител, всички санкции се налагат на представителя, без това да засяга санкциите, които биха могли да бъдат предявени срещу самия администратор.
3. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.
Член 79
Административни санкции
1. Всеки надзорен орган има правомощието да налага административни санкции в съответствие с настоящия член. Надзорните органи си сътрудничат помежду си в съответствие с членове 46 и 57 с цел гарантиране на хармонизирано равнище на санкциите в рамките на Съюза.
2. Административните санкции във всеки отделен случай следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Размерът на административната глоба се определя, като надлежно се отчитат естеството, тежестта и продължителността на нарушението, дали то е извършено умишлено или по небрежност, степента на отговорност на физическото или юридическо лице, както и наличието на предишни нарушения от това лице, техническите и организационни мерки и процедури, които се прилагат съгласно член 23, както и степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението.
2a. Надзорният орган налага поне една от следните санкции на всеки, който не спазва задълженията, определени в настоящия регламент:
a) писмено предупреждение, в случай на първо и неумишлено неспазване;
б) редовни периодични одити във връзка със защита на данните;
в) глоба в максимален размер до 500 000 EUR, а в случай на предприятие — в максимален размер до 5 % от годишния му световен оборот, която от двете суми е по-висока.
2б. Ако администраторът или обработващият лични данни притежават валиден „Европейски печат за защита на данните“ в съответствие с член 39, глоба, съгласно параграф 2а, буква в) се налага единствено в случай на нарушение, извършено умишлено или поради небрежност.
2в. Административните санкции отчитат следните фактори:
a) естеството, тежестта и продължителността на нарушението;
б) дали то е извършено умишлено или поради небрежност;
в) степента на отговорност на физическото или юридическото лице, както и наличието на предишни нарушения, извършени от това лице;
г) повторяемостта на нарушението;
д) степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и намаляване на евентуалните неблагоприятни последици от него;
е) специфичните категории лични данни, засегнати от нарушението;
ж) степента на вредите, включително неимуществените вреди, които е претърпял субектът на данните;
з) действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;
и) всички финансови ползи, планирани или реализирани, или всички избегнати загуби, пряк или косвен резултат от нарушението;
й) степента на техническите и организационните мерки и процедури, които се прилагат съгласно:
i) член 23 — Защита на данните още при проектирането и по подразбиране
ii) член 30 — Сигурност на обработването
iii) член 33 — Оценка на въздействието върху защитата на данните
iv) член 33a — Проверка на спазването на изискванията за защита на данните
v) член 35 – Определяне на длъжностното лице по защита на данните
к) отказа от сътрудничество или възпрепятстването на одити и проверки от надзорните органи съгласно член 53;
л) други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая.
3. В случай на първо и непреднамерено неспазване на настоящия регламент може да се отправи писмено предупреждение и да не се налага санкция, когато:
а) физическо лице обработва лични данни без търговска цел; или
б) предприятие или организация с по-малко от 250 човека персонал обработва лични данни само като вторична дейност спрямо основните си дейности.
4. Надзорният орган налага глоба в максимален размер до 250 000 EUR, а в случай на предприятие в максимален размер до 0,5 % от годишния му световен оборот, на всеки, който умишлено или по небрежност:
а) не предоставя механизмите за искания на субектите на данни, не отговаря своевременно или не отговаря в необходимия формат на субектите на данни съгласно член 12, параграфи 1 и 2;
б) налага такса за информацията или за отговори на исканията на субектите на данни в нарушение на член 12, параграф 4;
5. Надзорният орган налага глоба в максимален размер до 500 000 EUR, а в случай на предприятие в максимален размер до 1 % от годишния му световен оборот, на всеки, който умишлено или по небрежност:
а) не предоставя информацията или предоставя непълна информация, или не предоставя информацията по достатъчно прозрачен начин на субекта на данни съгласно член 11, член 12, параграф 3 и член 14;
б) не осигурява достъп на субекта на данни или не коригира личните данни съгласно членове 15 и 16, или не съобщава съответната информация на даден получател съгласно член 13;
в) не зачита правото „да бъдеш забравен“ или правото на заличаване, или не предоставя механизми за осигуряване на спазването на сроковете, или не предприема всички необходими мерки, за да информира трети страни, че даден субект на данни иска заличаването на всички връзки, копия или реплики на личните данни съгласно член 17;
г) не предоставя копие на личните данни в електронен формат или пречи на субекта на данни да предаде личните данни на друго приложение в нарушение на член 18;
д) не определя или определя в недостатъчна степен съответните отговорности на съвместните администратори съгласно член 24;
е) не поддържа или поддържа в недостатъчна степен документацията съгласно член 28, член 31, параграф 4 и член 44, параграф 3;
ж) когато не става въпрос за специални категории данни, не спазва правилата съгласно членове 80, 82 и 83 по отношение на свободата на изразяване или правилата за обработване на данни в контекста на трудовите правоотношения, или условията за обработване на данни за исторически, статистически и научноизследователски цели.
6. Надзорният орган налага глоба в максимален размер до 1 000 000 EUR, а в случай на предприятие в максимален размер до 2 % от годишния му световен оборот, на всеки, който умишлено или по небрежност:
а) обработва лични данни без никакво или без достатъчно правно основание за обработването или не спазва условията за съгласие съгласно членове 6, 7 и 8;
б) обработва специални категории данни в нарушение на членове 9 и 81;
в) не се съобразява с възражение или не спазва изискването съгласно член 19;
г) не спазва условията по отношение на мерките, основани на профилиране, съгласно член 20;
д) не приема вътрешни политики или не предприема подходящи мерки за осигуряване и доказване на съответствие съгласно членове 22, 23 и 30;
е) не определя свой представител съгласно член 25;
ж) обработва или разпорежда обработването на лични данни в нарушение на задълженията по отношение на обработването от името на администратор съгласно членове 26 и 27;
з) не предупреждава или не уведомява за нарушение на сигурността на личните данни, или не уведомява своевременно или изчерпателно за нарушението надзорния орган или субекта на данни съгласно членове 31 и 32;
и) не извършва оценка на въздействието върху защитата на данните или обработва лични данни без предварително разрешение или предварителна консултация от надзорния орган съгласно членове 33 и 34;
й) не определя длъжностно лице по защита на данните или не осигурява условията за изпълнение на задачите съгласно членове 35, 36 и 37;
к) злоупотребява с печат или маркировка за защита на данните по смисъла на член 39;
л) извършва или разпорежда предаване на данни до трета държава или международна организация, което не е разрешено с решение относно адекватността или чрез подходящи гаранции, или чрез дерогация съгласно членове 40―44;
м) не спазва дадено разпореждане, временна или окончателна забрана за обработване или наложено преустановяване на потоците от данни от надзорния орган съгласно член 53, параграф 1;
н) не изпълнява задълженията да подпомага, да отговаря или да предоставя значима информация на надзорния орган, или да му осигурява достъп до помещенията съгласно член 28, параграф 3, член 29, член 34, параграф 6 и член 53, параграф 2;
о) не спазва правилата за опазване на професионалната тайна съгласно член 84.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел актуализиране на размераабсолютния размер на административните глоби, посочени в параграфи 4, 5 и 6параграф 2а, като се вземат предвид критериите и факторите, посочени в параграф 2параграфи 2 и 2в. [Изм. 188]
ГЛАВА IX
РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ОСОБЕНИ СИТУАЦИИ НА ОБРАБОТВАНЕ НА ДАННИ
Член 80
Обработване на лични данни и свобода на изразяване
1. Държавите членки предвиждат изключения или дерогации от разпоредбите относно общите принципи в глава II, относно правата на субекта на данни в глава III, относно администратора и обработващия лични данни в глава IV, относно предаването на лични данни на трети държави и международни организации в глава V, относно независимите надзорни органи в глава VI и, сътрудничеството и, съгласуваността в глава VII за обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за журналистически цели или за целите на художественото или литературното изразяванеи особените ситуации на обработване на данни внастоящата глава, когато е необходимо, за да се съгласува правото на защита на личните данни с разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване в съответствие с Хартата. [Изм. 189]
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема по силата на параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всеки последващ закон за изменение или изменение, което ги засяга.
Член 80а
Достъп до документи
1. Личните данни в документи, съхранявани от публичен орган или публична структура, могат да бъдат разкрити от този орган или структура в съответствие със законодателството на Съюза или на държавата членка относно публичния достъп до официални документи, в което се съгласува правото на защитата на личните данни с принципа на публичен достъп до официални документи.
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите в своето право, които приема по силата на параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. [Изм. 190]
Член 81
Обработване на лични данни за здравословното състояние
1. В рамките насъответствие с разпоредбите, установени в настоящия регламент, и по-специално, в съответствие с член 9, параграф 2, буква з) обработването на лични данни за здравословното състояние трябва да се основава на правото на Съюза или на правото на държава членка, в което са предвидени подходящи, последователни и специални мерки за гарантиране на законните интересиинтересите и основните права на субекта на данните, и да е необходимодоколкото са необходимии пропорционални и чието действие е предвидимо от субекта на данните:
а) за целите на профилактичната или трудовата медицина, поставянето на медицинска диагноза, предоставянето на грижи или лечение или за управлението на здравното обслужване и когато тези данни се обработват от здравен специалист, който е обвързан със задължение за опазване на професионална тайна или от друго лице, което също е обвързано с равностойно задължение за поверителност по силата на правото на дадена държава членка или на разпоредби, установени от компетентни национални органи; или
б) по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност, наред с другото, за лекарствените продукти или медицинските изделия, и ако обработването се осъществява от лице, обвързано със задължение за поверителност; или
в) по други причини от обществен интерес в области и, като социалната защита, особено с цел да се гарантират качеството и рентабилността на използваните процедури за уреждане на искове за обезщетения и услуги в системата на здравното осигуряване и предоставянето на здравни услуги. Такова обработване на лични данни за здравословното състояние, по причини от обществен интерес не следва да води до обработване на данните за други цели, освен ако това е със съгласието на субекта на данните или въз основа на законодателството на Съюза или на държава членка
1а. Когато целите, посочени в букви от а) до в) от параграф 1, могат да се постигнат без използването на лични данни, такива не се използват за тези цели, освен ако това е въз основа на съгласието на субекта на данните или въз основа на законодателството на Съюза или на държава членка.
1б. Когато се изисква съгласието на субекта на данните за обработването на медицински данни изключително за научни изследвания в областта на общественото здраве, съгласието се дава за едно изследване или за повече от едно специфични и сходни изследвания. Независимо от това, субектът на данните може да оттегли съгласието си по всяко време.
1в. За целите на даване на съгласие за участие в научноизследователска дейност в клинични изпитвания се прилагат съответните разпоредби на Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(21).
2. Обработването на лични данни за здравословното състояние, което е необходимо за исторически, статистически или научноизследователски цели като списъци на пациенти, изготвени с цел подобряване на диагностиката, разграничаване на сходни по вид заболявания и подготвяне на изследвания за терапии, се разрешава само със съгласието на субекта на данните иподлежи на условията и гаранциите, посочени в член 83.
2a. В правото на държавите членки може да се предвидят изключения от изискването за съгласие за обработване на данни за научни изследвания, както е посочено в параграф 2, по отношение на научни изследвания, които служат на важен обществен интерес, ако тези изследвания не могат да се осъществят по друг начин. Въпросните данни се обработват анонимно или, ако това е невъзможно за целите на научното изследване, данните се обработват под псевдоним в съответствие с най-високите технически стандарти, и се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на неправомерна повторна идентификация на субектите на данните. Независимо от това, субектът на данните има правото да оттегли съгласието си по всяко време в съответствие с член 19.
3. На Комисията се предоставя правомощието, след като поиска становището на Европейския комитет по защита на данните, да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на причините от обществен интерес в областта на общественото здраве, посочени в параграф 1, буква б), както и на критериите и изискванията за гаранциите за обработването на лични данни за целите, посочени в параграф 1и важен обществен интерес в областта на научните изследвания, посочен в параграф 2a.
3a. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. [Изм. 191]
Член 82
Минимални стандарти за обработване на данни в контекста на трудово правоотношение
1. В рамките насъответствие с разпоредбите, установени в настоящия регламент, и като вземат предвид принципа на пропорционалност, държавите членки могат да приемат със закон специални посредством правни разпоредби специални правила, с които се урежда обработването на личните данни на наетите лица по трудово правоотношение, по-специално, но не единствено, за целите на набирането на персонал и кандидатстването за работа в рамките на обединението от предприятия, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон илии с колективни споразумения, в съответствие с националното законодателство и практика, управлението, планирането и организацията на работата, здравето и безопасността на работното място, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото правоотношение. Държавите членки могат да разрешат колективни споразумения за допълнително уточняване на разпоредбите, установени в настоящия член.
1а. Целта на обработването на подобни данни трябва да бъде свързана с причината за тяхното събиране и да остане в контекста на трудовото правоотношение. Не се позволява профилиране или използване за странични цели.
1б. Съгласието на даден служител не дава правно основание за обработването на данни от страна на работодателя, ако съгласието не е било предоставено свободно.
1в. Без да се засягат останалите разпоредби от настоящия регламент, посочените в параграф 1 правни разпоредби на държавите членки обхващат най-малко следните минимални стандарти:
а) не се допуска обработването на данни на наетите по трудово правоотношение лица без знанието на служителя; Независимо от първото изречение държавите членки могат да предвидят със закон допустимостта на такава практика, при определяне на подходящи срокове за заличаване, в случаите, когато фактите, които трябва да бъдат документирани, дават основание за подозрение, че в рамките на трудовото правоотношение служителят е извършил престъпление или друго тежко нарушение на задълженията си, при условие че събирането на данни е необходимо за изясняването на случая и начинът и обемът на събиране на данните са необходими и пропорционални на целта; неприкосновеността на личния живот на служителя трябва да бъде защитена при всички обстоятелства. Разследването се извършва от компетентните органи;
б) забранява се открито оптично-електронно и/или открито акустично-електронно наблюдение на публично недостъпните части от предприятието, които служат преди всичко за дейности от личния живот на служителите, по-специално санитарни помещения, съблекални, помещения за почивка и спални помещения; тайно наблюдение не се допуска при никакви обстоятелства;
в) ако предприятията или органите събират или обработват лични данни в рамките на медицински прегледи и/или тестове за пригодност, те трябва да уведомят предварително кандидата или служителя за какви цели ще бъдат използвани данните и да гарантират, че след това ще му ги съобщят и при поискване ще му ги разяснят заедно с резултатите; принципно се забранява събирането на данни за целите на генетични тестове и анализи;
г) въпросът за това, дали и доколко се разрешава използването на телефон, електронна поща, интернет и други телекомуникационни услуги за частни нужди, може да се урежда чрез колективно споразумение; ако не съществува уреждане чрез колективно споразумение, работодателят се договаря съответно за това пряко със служителя; доколкото е разрешено лично ползване, обработването на натрупаните данни от комуникационния трафик се допуска по-специално за гарантиране на сигурността на данните, за осигуряване на правилното функциониране на телекомуникационната мрежа и телекомуникационните услуги, както и с оглед на фактурирането;
Независимо от третото изречение държавите членки могат да предвидят със закон допустимостта на такава практика, при определяне на подходящи срокове за заличаване, в случаите, когато фактите, които трябва да бъдат документирани, дават основание за подозрение, че в рамките на трудовото правоотношение служителят е извършил престъпление или друго сериозно нарушение на задълженията си, при условие че събирането на данни е необходимо за изясняването на случая и начинът и обемът на събиране на данните са необходими и пропорционални на целта; неприкосновеността на личния живот на служителя трябва да бъде защитена при всички обстоятелства. Разследването се извършва от компетентните органи;
д) личните данни на служителите, преди всичко чувствителни данни, като политическа ориентация, членство и дейност в професионални съюзи не могат по никакъв начин да се използват за включването на служители в т. нар. „черни списъци“, за проучването им или за възпрепятстване на бъдещото им наемане на работа; Обработването, използването в контекста на трудово правоотношение, изготвянето и предаването на „черни списъци“ на служители или други форми на дискриминация се забраняват. Държавите членки извършват проверки и приемат подходящи санкции в съответствие с член 79, параграф 6, за да гарантират ефективното прилагане на тази точка.
1г. Допуска се предаването и обработването на лични данни за наетите лица между предприятия със самостоятелна правосубектност в рамките на група предприятия и от специалисти, предоставящи правни и данъчни консултации, доколкото това има отношение към дейността на предприятието и се използва за изпълнението на специфичните работни операции и административни процедури и доколкото не е в противоречие с подлежащите на защита интереси и основни права на съответното лице. Ако предаването на данни за наетите лица се извършва в трета държава и/или в международна организация, се прилага глава V.
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1параграфи 1 и 1б, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.
3. На Комисията се предоставя правомощието, след като поиска становището на Европейския комитет по защита на данните, да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за гаранциите при обработването на лични данни за целите, посочени в параграф 1. [Изм. 192]
Член 82а
Обработване на данни в контекста на социалната сигурност
1. Държавите членки могат, в съответствие с разпоредбите, установени в настоящия регламент, да приемат специални законови разпоредби, с които се уточняват подробно условията за обработването на лични данни от техните публични институции и служби в контекста на социалната сигурност, ако това се извършва в обществен интерес.
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби, които приема съгласно параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. [Изм. 193]
Член 83
Обработване на данни за исторически, статистически и научноизследователски цели
1. В рамките насъответствие с правилата, посочени в настоящия регламент лични данни могат да се обработват за исторически, статистически или научноизследователски цели само ако:
а) тези цели не могат да бъдат изпълнени по друг начин освен чрез обработването на данни, които не позволяват или повече не позволяват идентифицирането на субекта на данните;
б) данните, които позволяват информацията да бъде свързана със субект на данни, който е идентифициран или може да бъде идентифициран, се съхраняват отделно от другата информация дотолкова, доколкото тези цели могат да бъдат постигнати по този начинв съответствие с най-високите технически стандарти и се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на неправомерна повторна идентификация на субектите на данни.
2. Структурите, които провеждат исторически, статистически или научни изследвания, могат да публикуват лични данни само ако:
а) субектът на данните е дал своето съгласие, като са спазени условията, предвидени в член 7;
б) публикуването на лични данни е необходимо за представяне на открития от изследвания и за улесняване на изследвания дотолкова, доколкото интересите или основните права или свободи на субекта на данни нямат преимущество пред тези интереси; или
в) субектът на данните е обявил публично данните.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 86 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за обработването на лични данни за целите, посочени в параграфи 1 и 2, както и на всякакви необходими ограничения на правата на информация и достъп на субекта на данни и посочване на условията и гаранциите за правата на субекта на данните при тези обстоятелства. [Изм. 194]
Член 83а
Обработване на лични данни от архивните служби
1. Когато завърши първоначалното обработване, за което са събрани данните, те могат да бъдат обработвани от архивните служби, чиято основна задача или задължение е събирането, съхранението, предоставянето на информация, използването и разпространението на архиви в обществен интерес, по-специално за доказване на правата на физическите лица или за исторически, статистически или научноизследователски цели. Тези задачи се извършват в съответствие с правилата, определени от държавите членки относно достъпа до административни или архивни документи, както и относно тяхното предоставяне и разпространение, и в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент, и по-специално по отношение на съгласието и правото на възражение
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите в своето право, които приема по силата на параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. [Изм. 195]
Член 84
Задължения за опазване на тайна
1. В рамкитесъответствие с правилата, посочени в на настоящия регламент държавите членки могат да приематгарантират въвеждането на специални разпоредби, за да установятустановяващи правомощията за разследване на надзорните органи, предвидени в член 53, параграф 2, по отношение на администраторите или обработващите лични данни, които по силата на националното право или на разпоредби, установени от компетентните национални органи, са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна или с други равностойни задължения за опазване на тайна, когато това е необходимо и пропорционално за съгласуване на правото на защита на личните данни със задължението за опазване на тайна. Тези разпоредби се прилагат само по отношение на лични данни, които администраторът или обработващият лични данни е получил в хода на дейност, подлежаща на това задължение за опазване на тайна. [Изм. 196]
2. Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите, приети съгласно параграф 1, най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, и я уведомява незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.
Член 85
Съществуващи правила за защита на данните на църкви и религиозни сдружения
1. Когато в дадена държава членка към момента на влизане в сила на настоящия регламент църквите и религиозните сдружения или общности прилагат цялостниадекватни правила по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, тези съществуващи правила могат да продължат да се прилагат, при условие че са приведени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
2. Църквите и религиозните сдружения, които прилагат цялостниадекватни правила в съответствие с параграф 1, предвиждат създаването на независим надзорен орган в съответствие с глава VI от настоящия регламентполучават становище засъответствие съгласно член 38. [Изм. 197]
Член 85а
Зачитане на основните права
Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от ДЕС. [Изм. 198]
Член 85б
Стандартни формуляри
1. Комисията може, като отчита специфичните характеристики и нуждите на различните сектори и ситуации на обработване на данни, да установи стандартни формуляри за
a) специфични методи за получаване на удостоверимо съгласие, посочено в член 8, параграф 1;
б) предоставянето на информацията, посочена в член 12, параграф 2, включително електронен формат;
в) предоставянето на информацията, посочена в член 14, параграфи 1 до 3;
г) искане и предоставяне на достъп до информацията, посочена в член 15, параграф 1, включително съобщаване на личните данни на субекта на данните;
д) документацията, посочена в член 28, параграф 1;
е) уведомленията до надзорните органи за нарушение по отношение на личните данни съгласно член 31 и документацията, посочена в член 31, параграф 4;
ж) предварителните консултации, посочени в член 34, и за информирането на надзорните органи съгласно член 34, параграф 6.
2. Когато прави това, Комисията, взема целесъобразни мерки за микро-, малките и средните предприятия.
3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 87, параграф 2. [Изм. 199]
ГЛАВА X
ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 86
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, параграф 5, член 8, параграф 3, член 9, параграф 3, член 12, параграф 5, член 14, параграф 7, член 15, параграф 3член 13а, параграф 5, член 17, параграф 9, член 20, параграф 6, член 22, параграф 4, член 23, параграф 3, член 26, параграф 5, член 28, параграф 5, член 30, параграф 3, член 31, параграф 5, член 32, параграф 5, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 11, член 37, параграф 2,член 38, параграф 4, член 39, параграф 2, член 41, параграф 3,член 41, параграф 5, член 43, параграф 3, член 44, параграф 7,член 79, параграф 6параграф 7, член 81, параграф 3,и член 82, параграф 3) и член 83, параграф 3 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. [Изм. 200]
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 6, параграф 5, член 8, параграф 3, член 9, параграф 3, член 12, параграф 5, член 14, параграф 7, член 15, параграф 3,член 13а, параграф 5, член 17, параграф 9, член 20, параграф 6, член 22, параграф 4, член 23, параграф 3, член 26, параграф 5, член 28, параграф 5, член 30, параграф 3, член 31, параграф 5, член 32, параграф 5, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 11, член 37, параграф 2, член 38, параграф 4, член 39, параграф 2, член 41, параграф 3, член 41, параграф 5, член 43, параграф 3, член 44, параграф 7,член 79, параграф 6параграф 7, член 81, параграф 3,и член 82, параграф 3) и член 83, параграф 3 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 201]
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета
5. ДелегиранДелегираният акт, приет съгласно член 6, параграф 5, член 8, параграф 3, член 9, параграф 3, член 12, параграф 5, член 14, параграф 7, член 15, параграф 3,съгласно член 13а, параграф 5, член 17, параграф 9, член 20, параграф 6, член 22, параграф 4, член 23, параграф 3, член 26, параграф 5, член 28, параграф 5, член 30, параграф 3, член 31, параграф 5, член 32, параграф 5, член 33, параграф 6, член 34, параграф 8, член 35, параграф 11, член 37, параграф 2,член 38,параграф 4, член 39, параграф 2, член 41, параграф 3, член 41, параграф 5,член 43, параграф 3, член 44, параграф 7,член 79,параграф 6параграф 7, член 81, параграф 3,и член 82, параграф 3) и член 83, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от двашест месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с двашест месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 202]
Член 87
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него. [Изм. 203]
ГЛАВА XI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 88
Отмяна на Директива 95/46/ЕО
1. Директива 95/46/ЕО се отменя.
2. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящия регламент. Позоваванията на Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО, се тълкуват като позовавания на Европейския комитет по защита на личните данни, създаден с настоящия регламент.
Член 89
Връзка и изменяне на Директива 2002/58/ЕО
1. Настоящият регламент не налага допълнителни задължения на физическите или юридическите лица във връзка с обработването на лични данни, свързано с доставката на общественодостъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в Съюза, по отношение на въпроси, за които са им наложени специални задължения със същата цел, установени в Директива 2002/58/ЕО.
2. Член 1, параграф 2, член 4 и член 15 от Директива 2002/58/ЕО се заличавазаличават. [Изм. 204]
2a. Без забавяне и най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, Комисията представя предложение за преразглеждане на правната рамка, приложима към обработването на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в областта на електронните съобщения, с цел привеждане в съответствие с настоящия регламент, за да се гарантират съгласувани и единни правни разпоредби, отнасящи се до основното право на защита на личните данни в Съюза. [Изм. 205]
Член 89а
Връзка с Регламент (ЕО) № 45/2001 и изменението на този регламент
1. Правилата, определени в настоящия регламент, се прилагат към обработването на лични данни от институции, органи, служби и агенции на Съюза по отношение на въпроси, за които те не са предмет на допълнителни правила, установени в Регламент (ЕО) № 45/2001.
2. Комисията представя без забавяне и най-късно до датата, посочена в член 91, параграф 2, предложение за преразглеждане на правната рамка, приложима към обработването на лични данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. [Изм. 206]
Член 90
Оценка
Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклади относно оценката и прегледа на настоящия регламент. Първият доклад се представя не по-късно от четири години след влизането в сила на настоящия регламент. Следващите доклади се представят на всеки четири години след това. Комисията представя, ако е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящия регламент и за привеждане в съответствие на други правни инструменти, като отчита по-специално развитието на информационните технологии и с оглед на напредъка в информационното общество. Докладите се оповестяват публично.
Член 91
Влизане в сила и прилагане
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в ...,
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
Приложение – Представяне на подробностите, посочени в член 13а
1) Като се вземат предвид съотношенията, посочени в точка 6, подробностите се предоставят, както следва:
2) Следните думи в редовете във втората колона на таблицата в точка 1, озаглавена „ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ“, са форматирани в получер шрифт:
a) думата „събрани“ в първия ред на втората колона;
б) думата „съхранени“ във втория ред на втората колона;
в) думата „обработвани“ в третия ред на втората колона;
г) думата „разпространявани“ в четвъртия ред на втората колона;
д) думите „продавани или отдавани под наем “ в петия ред на втората колона;
е) думата „некриптирана“ в шестия ред на втората колона.
3) Като се вземат предвид съотношенията, посочени в точка 6, в редовете от третата колона на таблицата в точка 1, озаглавена „ИЗПЪЛНЕНО“, се попълва една от следните две графични форми в съответствие с условията, определени в точка 4:
a)
б)
4)
a) Ако не са събрани лични данни над минимума, необходим за всеки отделен случай на обработването, в първия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
б) Ако са събрани лични данни над минимума, необходим за всеки отделен случай на обработването, в първия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
в) Ако не са съхранявани лични данни над минимума, необходим за всеки отделен случай на обработването, във втория ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
г) Ако са съхранявани лични данни над минимума, необходим за всеки отделен случай на обработването, във втория ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
д) Ако не са обработвани лични данни за цели, различни от тези, за които са били събрани, в третия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
е) Ако са обработвани лични данни за цели, различни от тези, за които са били събрани, в третия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
ж) Ако не са разпространявани лични данни до търговски трети страни, в четвъртия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
з) Ако са разпространявани лични данни до търговски трети страни, в четвъртия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
и) Ако не са продавани или отдавани под наем лични данни, в петия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
й) Ако не са продавани или отдавани под наем лични данни, в петия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
к) Ако не са съхранявани лични данни в некриптирана форма, в шестия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3а.
л) Ако са съхранявани лични данни в некриптирана форма, в шестия ред от третата колона на таблицата в точка 1 се поставя графичната форма, посочена в точка 3б.
5) Референтните цветове на графичните форми в точка 1 по палитрата Pantone са: Pantone черно № 7547 и Pantone червено № 485. Референтният цвят на графичната форма в точка 3а по палитрата Pantone е: Pantone зелено № 370. Референтният цвят на графичната форма в точка 3б по палитрата Pantone е: Pantone червено № 485.
6) Съотношенията, дадени на изображенията на милиметрова хартия по-долу, се спазват, дори ако таблицата се намалява или се увеличава:
Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятията, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни (OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OB L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).
Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (OВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OB L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114).
Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 121, 1.5.2001 г., стр. 34).
Две години от датата на влизане в сила на настоящия Регламент.
Защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) ***
258k
35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за разширяване спрямо неучастващите държави членки на приложното поле на Регламент (ЕС) № …/2012 за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) (16616/2013 – C7-0463/2013 – 2011/0446(APP))
— като взе предвид предложението за регламент на Съвета (16616/2013),
— като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7‑0463/2013),
— като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея от своя правилник,
— като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0152/2014),
1. Дава своето одобрение относно предложението за регламент на Съвета;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Споразумение между ЕС и Азербайджан за улесняване на издаването на визи ***
259k
35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи (17846/2013 – C7-0078/2014 – 2013/0356(NLE))
— като взе предвид проекторешението на Съвета (17846/2013),
— като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи (15554/2013),
— като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 77, параграф 2, буква а) и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7‑0078/2014),
— като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея, член 81, параграф 2 и член 90, параграф 7 от своя правилник,
— като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7‑0155/2014),
1. Дава своето одобрение за сключване на споразумението;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и Азербайджанската република.
Споразумение между ЕС и Азербайджан за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица ***
260k
35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (15596/2013 – C7-0079/2014 – 2013/0358(NLE))
— като взе предвид проекторешението на Съвета (15596/2013),
— като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Азербайджанската република за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (15594/2013),
— като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 79, параграф 3, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0079/2014),
— като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея, член 81, параграф 2 и член 90, параграф 7 от своя правилник,
— като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7‑0154/2014),
1. Дава своето одобрение за сключване на споразумението;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Азербайджанската република.
Хуманитарен ангажимент на въоръжените неправителствени формирования по отношение на закрилата на децата
281k
51k
Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 12 март 2014 г. относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата (2014/2012(INI))
— като взе предвид предложението за препоръка до Съвета от Катрин Грез, Ева Жоли, Исабела Льовин, Юдит Саргентини, Барт Стас и Кийт Тейлър от името на групата Verts/ALE относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата (B7‑0585/2013),
— като взе предвид доклада от 2013 г. на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, както и други доклади на съответните участници,
— като взе предвид приетите през 2008 г. насоки на ЕС за децата и въоръжените конфликти, стратегията от 2010 г. за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и контролния списък от 2008 г. за интегрирането на закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в операциите на Европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО),
— като взе предвид заключенията на Съвета от 2008 г. относно „утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз — измерение на развитието и хуманитарно измерение“,
— като взе предвид резолюциите си от 19 февруари 2009 г. относно специално място за децата във външните действия на ЕС(1), от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето(2), от 3 юли 2003 г. относно трафик на деца и деца войници(3), от 6 юли 2000 г. относно отвличането на деца от Божията армия на съпротивата(4) и от 17 декември 1998 г. относно деца войници(5),
— като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, по-специално Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1612 (2005),
— като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт,
— като взе предвид ангажиментите от Париж за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки и Парижките принципи и насоки относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групировки, приети на 6 февруари 2007 г.,
— като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7‑0160/2014),
A. като има предвид, че в повечето съвременни въоръжени конфликти участват едно или повече въоръжени неправителствени формирования, които се борят срещу правителства или други въоръжени групировки, като основните потърпевши от тези войни са цивилното население и преди всичко децата.
Б. като има предвид, че спектърът от тези неправителствени формирования е много широк и обхваща различни идентичности и мотивации, както и различни степени на готовност и способност за съблюдаване на международното хуманитарно право и на други норми на международното право, но всички те трябва да бъдат подложени на контрол в това отношение;
В. като има предвид, че за да се подобри защитата на цивилното население и по-специално на децата, следва да се обърне внимание на всички страни, участващи в конфликта;
Г. като има предвид, че международните хуманитарни норми се прилагат и са обвързващи за всички страни, участващи във въоръжен конфликт;
Д. като има предвид, че въоръжените конфликти имат особено унищожително въздействие върху физическото и психическото развитие на децата и оставят трайни последици за сигурността на хората и устойчивото развитие;
Е. като има предвид, че уставът на Международния наказателен съд инкриминира мобилизирането или зачисляването на деца на възраст под 15 години във въоръжени сили или групировки или използването им за активно участие във военни действия;
Ж. като има предвид, че международното право забранява всякакви форми на сексуално насилие, включително срещу деца, и като има предвид, че проявите на сексуално насилие може да се превърнат във военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;
З. като има предвид, че използването на противопехотни мини е намаляло след приемането на Конвенцията за забрана на противопехотните мини през 1997 г., но все още представлява заплаха за деца, особено при въоръжени конфликти, които не са с международен характер;
И. като има предвид, че международната общност има моралното задължение да се стреми към поемането на ангажименти от страна на всички страни, участващи в конфликти, включително държави и въоръжени неправителствени формирования, с цел закрила на децата;
Й. като има предвид, че демобилизацията, реабилитацията и реинтеграцията на децата войници трябва да бъдат включвани във всички преговори и последващи споразумения за мир, както и да бъдат разглеждани по време на самия конфликт;
К. като има предвид, че успешната демобилизация и реинтеграция на децата войници може да спомогнат за предотвратяване на повтарящи се цикли на насилие;
1. Отправя следните препоръки към комисаря по въпросите на развитието и към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
а)
да се насърчава подписването от страна на съответните държави и въоръжени неправителствени формирования на планове за действие за закрила на децата във въоръжен конфликт със службата на ООН на специалния представител на генералния секретар по въпросите на децата и въоръжените конфликти, като същевременно се подчертава, че подобен ангажимент не означава, че се подкрепя или признава легитимността на тези групи или на техните дейности;
б)
да се признават усилията, които полагат ООН и международните и неправителствените организации за убеждаване на въоръжени неправителствени формирования да закрилят децата, като същевременно подчертава отново, че това не означава, че се подкрепя или признава легитимността на дейностите на тези участници;
в)
да се включи в политическия диалог с трети държави – например в рамките на Споразумението от Котону – целта за предотвратяване и прекратяване на принудителното набиране на деца на възраст под 18 години за участие във въоръжени конфликти, както и за гарантиране на тяхното освобождаване и реинтегриране в обществото,
г)
да се подчертава нееднократно, че държавите и въоръжените неправителствени формирования са задължени да спазват международното хуманитарно право и международното хуманитарно обичайно право, както и да се оказва подкрепа на усилията им за предприемане на специални мерки за защита на цивилното население, особено на децата, като се припомня, че предприемането на подобни действия съвместно с неправителствените формирования не означава, че се подкрепя или признава легитимността на тези групи или на техните дейности;
д)
да се припомня, че международното хуманитарно право е законова рамка, която е обвързваща за въоръжените неправителствени групи и че за тази цел служат общият член 3 от Женевската конвенция и Вторият допълнителен протокол от 1977 г., както и много обичайни правила на международното хуманитарно право; да се проучи като важен въпрос дали съществуващите правила на международното хуманитарно право са подходящи по отношение на неправителствените формирования или е необходимо допълнително регулиране;
е)
да се установи пряко – или непряко, а именно чрез посредничеството на специализирани неправителствени и хуманитарни организации – контакт с въоръжени неправителствени формирования по въпроса за закрилата на момичетата и момчетата, за да се облекчат страданията на децата при въоръжени конфликти, и да се настоява въоръжените неправителствени формирования да подпишат Акта за обвързаност към Женевския призив за закрила на децата от въздействието на въоръжен конфликт;
ж)
да се подкрепят хуманитарните неправителствени организации, които поддържат диалог с въоръжени неправителствени формирования, с цел да се насърчи зачитането на международните хуманитарни норми във въоръжени конфликти, по-специално защитата на децата, с политически, дипломатически и финансови средства;
з)
призовава държавите членки да се присъединят към международните усилия за предотвратяване на нападенията срещу училища и на използването им за военни цели от страна на въоръжени формирования, като за целта одобрят приетия в Люсон проект на насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт;
2. Възлага на своя председател да предаде настоящите препоръки на комисаря по въпросите на развитието, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност.
Междупарламентарни делегации, делегации към съвместните междупарламентарни комитети, делегации към парламентарните комисии за сътрудничество и многостранните парламентарни асамблеи
280k
47k
Решение на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно броя на междупарламентарните делегации, делегациите в съвместните парламентарни комитети, делегациите в комитетите за парламентарно сътрудничество и делегациите в многостранните парламентарни асамблеи (2014/2632(RSO))
— като взе предвид предложението на Председателския съвет,
— като взе предвид споразуменията за асоцииране, споразуменията за сътрудничество, както и други споразумения, сключени от Европейския съюз с трети държави,
— като взе предвид членове 198 и 200 от своя правилник,
А. воден от желанието за укрепване на парламентарната демокрация чрез непрекъснат междупарламентарен диалог,
1. Взема решение относно броя на делегациите и тяхното групиране според региона, както следва:
а)
Европа, Западни Балкани и Турция
Делегации в:
—
Съвместния парламентарен комитет ЕС—бивша югославска република Македония
—
Съвместния парламентарен комитет ЕС—Турция
Делегация за връзки с Швейцария, Исландия и Норвегия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП)
Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Сърбия
Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Албания
Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Черна гора
Делегация за връзки с Босна и Херцеговина и с Косово
б)
Русия и държавите в рамките на Източното партньорство
Делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС—Русия
Делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС—Украйна
Делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС—Молдова
Делегация за връзки с Беларус
Делегация в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС—Армения, ЕС—Азербайджан и ЕС—Грузия
в)
Магреб, Машрек, Израел и Палестина
Делегации за връзки с:
—
Израел
—
Палестинския законодателен съвет
—
държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб
—
държавите от Машрек
г)
Арабски полуостров, Ирак и Иран
Делегации за връзки с:
—
Арабския полуостров
—
Ирак
—
Иран
д)
Северна, Централна и Южна Америка
Делегации за връзки с:
—
Съединените американски щати
—
Канада
—
Федеративна република Бразилия
—
държавите от Централна Америка
—
държавите от Андската общност
—
Меркосур
Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС—Мексико
Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС—Чили
Делегация в Парламентарния комитет Карифорум—ЕС
е)
Азия/Тихоокеански регион
Делегации за връзки с:
—
Япония
—
Китайската народна република
—
Индия
—
Афганистан
—
държавите от Южна Азия
—
държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)
—
Корейския полуостров
—
Австралия и Нова Зеландия
Делегация в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС—Казахстан, ЕС—Киргизстан, ЕС—Узбекистан и ЕС—Таджикистан и за връзки с Туркменистан и Монголия
ж)
Африка
Делегации за връзки с:
—
Южна Африка
—
Панафриканския парламент
з)
Многостранни асамблеи
Делегация в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС
Делегация в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея
Делегация в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея
Делегация в Парламентарната асамблея Евронест
Делегация за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО;
2. Решава, че в състава на парламентарните комисии, създадени въз основа на споразумение за икономическо партньорство, трябва да се включват единствено членове на комисията по международна търговия и на комисията по развитие, като комисията по международна търговия запазва ролята си на водеща комисия, и че те следва активно да координират своята дейност със Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС;
3. Решава, че в състава на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и Парламентарната асамблея Евронест трябва да се включват единствено членове на двустранните или подрегионалните делегации към съответната асамблея;
4. Решава, че в състава на делегацията за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО трябва да се включват единствено членове на подкомисията по сигурност и отбрана;
5. Решава, че Съветът на председателите на делегации следва да изготвя всяко полугодие проектографик, който да бъде приеман от Председателския съвет след провеждане на консултации с комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по международна търговия, с уговорката, че Председателският съвет може да променя графика, за да реагира на политически събития;
6. Решава, че политическите групи и независимите членове на ЕП трябва да назначават постоянни заместници, които да осъществяват дейност във всички видове делегации, и че броят на тези заместници не може да надвишава броя на пълноправните членове, които представляват политическите групи, или на независимите членове на ЕП;
7. Решава да активизира сътрудничеството и консултациите с комисиите, които са засегнати от дейността на делегациите, чрез организиране на съвместни заседания на тези органи в неговите обичайни места на работа;
8. Ще се стреми да осигури на практика, че един или повече докладчици или председатели на комисии могат също така да участват в дейността на делегациите, съвместните парламентарни комитети, комитетите за парламентарно сътрудничество и многостранните парламентарни асамблеи; също така решава, че председателят, при наличието на съвместно искане от страна на председателя на съответната делегация и председателя на съответния комитет, може да одобрява командировки от този вид;
9. Решава, че настоящото решение ще влезе в сила по време на първата месечна сесия от осмия парламентарен мандат;
10. Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност.
Предоставяне на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“
276k
51k
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно делегирания регламент на Комисията от 12 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“ (C(2013)08887 – 2013/2997(DEA))
— като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2013)08887),
— като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно предоставянето на информация за храните на потребителите(1), и по-специално член 2, параграф 2, буква у), член 18, параграфи 3 и 5 и член 51, параграф 5 от него,
— като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (COM(2013)0894),
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните(2),
— като взе предвид списъците на Съюза, установени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните(3) и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в добавки в храните, ензими в храните, ароматизанти в храните и хранителни вещества(4),
— като взе предвид Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за създаване на програма за новата оценка на одобрените добавки в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните(5),
— като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
— като взе предвид член 87а, параграф 3 от своя правилник,
А. като има предвид, че в член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се предвижда, че всички хранителни съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на хранителните съставки, за да се осигури информация за потребителите; като има предвид, че съответно в Регламент (ЕС) № 1169/2011 е дадено определение за „специално създадени наноматериали“;
Б. като има предвид, че член 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 оправомощава Комисията да коригира и адаптира посоченото там определение за „специално създадени наноматериали“ във връзка с научно-техническия прогрес или с определенията, договорени на международно равнище, чрез делегирани актове за целта на изпълнението на целите на този регламент;
В. като има предвид, че Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията съдържа общо определение на наноматериалите;
Г. като има предвид, че подробни списъци на Съюза бяха установени с Регламенти (ЕС) № 1129/2011 и (ЕС) № 1130/2011 на Комисията, като в тях се посочват добавките в храните, разрешени за употреба преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1333/2008, след проверка на тяхното съответствие с разпоредбите в него;
Д. като има предвид, че делегираният регламент на Комисията изключва всички добавки в храните, включени в списъците на Съюза, от новото определение за „специално създадени наноматериали“ и вместо това предлага необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране, свързани с тези добавки, да бъде разгледана в контекста на програмата за нова оценка в съответствие с Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията, като се изменят, ако е необходимо, условията за използване в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 и спецификациите на добавките в храните, определени в Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията(6);
Е. като има предвид, че понастоящем именно добавките в храните могат да се съдържат като наноматериали в храните;
Ж. като има предвид, че това общо освобождаване отменя разпоредбите за етикетиране на всички добавки в храните, които са специално създадени наноматериали; като има предвид, че това лишава закона от основния полезен ефект и е в противоречие с основната цел на директивата — стремежа към високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез предоставяне на основа за информиран избор на крайните потребители;
З. като има предвид, че Комисията обосновава това общо освобождаване за всички съществуващи добавки в храните, като заявява, че „ указването на тези добавки в храните в списъка на съставките, последвани от думата „нано“ в скоби, може да обърка потребителите, тъй като може да наведе на мисълта, че тези добавки са нови, докато в действителност са били използвани в храните в тази форма в продължение на десетилетия“;
И. като има предвид, че тази обосновка е погрешна и няма отношение, тъй като Регламент (ЕС) № 1169/2011 не предвижда разграничение между съществуващите и новите наноматериали, но изрично изисква посочване на етикета на всички съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали;
Й. като има предвид, че заявеното от Комисията намерение да се отговори на необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране по отношение на добавките в храните в списъците на Съюза в контекста на програмата за нова оценка е неподходящо, тъй като води до объркване между проблемите на безопасността и общите изисквания за етикетиране с цел информиране на потребителите; като има предвид, че това също така предполага, че Комисията поставя под въпрос самата необходимост от специфично за наноматериалите етикетиране, което е в нарушение на разпоредбите на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011; като има предвид, че дадена добавка в храните или е наноматериал, или не е, и такива изисквания за етикетиране трябва да се прилагат за всички разрешени добавки в храните, които са наноматериали, независимо от условията на използване или други спецификации;
К. като има предвид освен това, че е неприемливо позоваването на несвързана програма за повторна оценка, която вече е била налице в момента, в който законодателят е решил да въведе изрични изисквания за етикетиране в Регламент (ЕС) № 1169/2011, в опит за да се отстранят тези изисквания за етикетиране три години по-късно;
1. Възразява срещу делегирания регламент на Комисията;
2. Счита, че делегираният регламент на Комисията не е съвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и че той превишава делегираните правомощия, предоставени на Комисията съгласно последния;
3. Призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да вземе предвид позицията на Парламента;
4. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я уведоми, че делегираният регламент не може да влезе в сила;
5. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията от 9 март 2012 г. година за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 83, 22.3.2012 г., стр. 1).
Обработване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни (COM(2012)0010 – C7‑0024/2012 – 2012/0010(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2012)0010),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла в Парламента предложението (C7-0024/2012),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Бундесрата на Федерална република Германия и Риксдага на Кралство Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,
— като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 7 март 2012 г.(1),
— като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 1 октомври 2012 г.,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0403/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Еврпейския надзорен орган за защита на данните(2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),
като имат предвид, че:
(1) Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Член 8, параграф 2 от Хартата предвижда, че такива данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. [Изм. 1]
(2) Обработването на личните данни е предназначено да служи на хората; принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от гражданството или местопребиваването на физическите лица, да съблюдават техните основни права и свободи и по-конкретно правото на защита на личните им данни. То следва да допринася за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
(3) Бързото технологично развитие и глобализацията изправиха защитата на личните данни пред нови предизвикателства. Забележително се увеличи мащабът на събирането и споделянето на данни. Технологиите позволяват на компетентните органи да използват личните данни в безпрецедентен мащаб, за да извършват своите дейности.
(4) Това изисква улесняване на свободното движение на данни, когато това е необходимо и пропорционално, между компетентните органи в Съюза и предаването им на трети държави и международни организации, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на личните данни. Тези развития изискват изграждане на стабилна и по-съгласувана рамка за защита на данните в Съюза, подкрепена от силно правоприлагане. [Изм. 2]
(5) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) се прилага за всички дейности по обработване на лични данни в държавите членки както в публичния, така и в частния сектор. Въпреки това тя не се прилага за обработването на лични данни „при извършване на дейности извън приложното поле на правото на Общността“, като например дейности в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество.
(6) Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5) се прилага в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество. Приложното поле на това рамково решение е ограничено до обработването на лични данни, които се предават или предоставят между държавите членки.
(7) Осигуряването на хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и улесняването на обмена на лични данни между компетентните органи на държавите членки са от решаващо значение за осигуряването на ефективно съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество. За тази цел, нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции трябва да бъде еднакво във всички държави членки. В целия Съюз следва да се гарантира съгласувано и еднакво прилагане на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Ефективната защита на личните данни навсякъде в Съюза изисква укрепване на правата на субектите на данни и на задълженията на онези, които обработват личните данни, но също и еквивалентни правомощия за наблюдение и гарантиране на спазването на правилата за защита на личните данни в държавите членки. [Изм. 3]
(8) В член 16, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че Европейският парламент и Съветът следва да определят правилата относно защитата на физическите лица по отношение на обработването на личните данни, както и правилата относно свободното движение на такиватехните лични данни. [Изм. 4]
(9) Въз основа на това в Регламент (ЕС) № .../2014 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) се определят общи правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и за гарантиране на свободното движение на такива данни в Съюза.
(10) В Декларация 21 относно защитата на личните данни в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, Конференцията признава, че може да са необходими специални правила относно защитата на личните данни и свободното движение на такива данни в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество въз основа на член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз поради специфичното естество на тези области.
(11) Ето защо специфичното естество на тези области следва да се вземе под внимание в отделнаспециална директива, която да установи правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции. [Изм. 5]
(12) С цел да се гарантира еднакво ниво на защита на физическите лица чрез гарантирани от закона права навсякъде в Съюза и да се предотвратят различия, възпрепятстващи обмена на лични данни между компетентните органи, с настоящата директиваследва да се предвидят хармонизирани правила за защитата и свободното движение на лични данни в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество.
(13) Настоящата директива дава възможност при прилагане на нейните разпоредби да се взема предвид принципът за публичен достъп до официални документи.
(14) Защитата, предоставяна от настоящата директива, следва да се отнася за физическите лица, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, във връзка с обработването на лични данни.
(15) Защитата на физическите лица следва да бъде неутрална от технологична гледна точка и да не зависи от използваната техника; в противен случай това би създало сериозен риск от заобикаляне на закона. Защитата на физическите лица следва да се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства, както и за ръчното им обработване, ако данните се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър на лични данни. Досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно специфични критерии, не следва да попадат в приложното поле на настоящата директива. Настоящата директива не следва да се прилага спрямо обработването на лични данни в хода на дейност, която е извън приложното поле на правото на Съюза, по-специално дейност, която се отнася до националната сигурност, или спрямо данни, обработвани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, като Европол и Евроюст. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(6) и специалните правни инструменти, приложими към агенциите,органите или службите на Съюза, следва да бъдат приведени в съответствие с настоящата директива и следва да се прилагат в съответствие с настоящата директива. [Изм. 6]
(16) Принципите за защита следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. За да се определи дали дадено физическо лице може да бъде идентифицирано, следва да се вземат предвид всички средства, които вероятно логично биха били използвани от администратора или от което и да е друго лице за идентифициране или разграничаването на посоченото лице. Принципите за защита на данните не следва да се прилагат по отношение на данни, които са приведени в анонимна форма по такъв начин, че субектът на данните вече не може да бъде идентифициран. Настоящата директива не следва да се прилага по отношение на анонимни данни, тоест всички данни, които не могат да бъдат отнесени към физическо лице пряко или косвено, самостоятелно или в комбинация със свързаните с тях данни. Предвид значимостта на извършващото се понастоящем в рамките на информационното общество развитие на техниките, използвани за улавяне, предаване, манипулиране, записване, съхраняване или предаване на данни за местонахождението на физически лица, които могат да се използват за различни цели, включително за наблюдение или създаване на профили, настоящата директива следва да се прилага за обработване, включващо такива лични данни. [Изм. 7]
(16a) Всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно, добросъвестно и прозрачно по отношение на засегнатите физически лица. По-специално, конкретните цели, за които се обработват данните, следва да бъдат ясно формулирани, законни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да бъдат подходящи, съответстващи и ограничени до необходимия минимум за целите, за които се обработват. По-специално, това налага ограничаване на събраните данни и на срока, за който се съхраняват, до строг минимум. Личните данни следва да се обработват единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната чрез други средства. Следва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира коригиране или заличаване на лични данни, които са неточни. С цел да се гарантира, че данните не се съхраняват по-дълго от необходимото, администраторът следва да установи срокове за тяхното заличаване или периодичен преглед. [Изм. 8]
(17) Личните данни, отнасящи се до здравето, следва да обхващат по-специално всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, информацията относно регистрацията на физическото лице за целите на предоставянето на здравно обслужване, информация за плащанията или за правото на ползване на здравно обслужване от лицето, номер, символ или характеристика, присвоени на дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; всякаква информация за лицето, събрана в хода на предоставянето на здравно обслужване на това лице; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително биологични проби; идентифициране на дадено лице като доставчик на здравно обслужване на физическото лице; или всякаква информация отнасяща се например за: заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или текущото физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, напр. лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.
(18) Всяко обработване на лични данни трябва да бъде добросъвестно и законосъобразно по отношение на засегнатите физически лица. По-специално, конкретните цели, за които се обработват данните следва да бъдат ясно формулирани. [Изм. 9]
(19) За целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да запазват и обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните феномени и тенденции, да съберат информация относно организираните престъпни мрежи и да установят връзки между различни разкрити престъпления. [Изм. 10]
(20) Лични данни не следва да се обработват за цели, които са несъвместими с целта, за която данните са били събрани. Личните данни следва да са подходящи, релевантни и да не надвишават необходимото за целите, за които данните се обработват. Следва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира коригиране или заличаване на лични данни, които са неточни. [Изм. 11]
(20a) Самият факт, че две цели се отнасят до предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, не означава непременно, че те са съвместими. Въпреки това има случаи, в които следва да бъде възможна допълнителна обработка за несъвместими цели, с цел съобразяване с правно задължение, чийто субект е администраторът, за да се защитят жизненоважните интереси на субекта на данните или за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност. Държавите членки следва да бъдат в състояние да приемат националното законодателство, предвидено за такива дерогации, доколкото то е строго необходимо. Такова национално законодателство трябва да съдържа подходящи гаранции. [Изм. 12]
(21) Принципът за точност на данните следва да се прилага като се вземат предвид естеството и целта на съответното обработване. Особено в съдебни производства изявления, съдържащи лични данни, се основават на субективното възприемане от физически лица и в някои случаи не могат винаги да бъдат проверени. По тази причина изискването за точност не следва да се отнася за точността на изявлението, а само за факта, че е направено конкретно изявление.
(22) При тълкуването и прилагането на общите принципи, свързани с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, следва да се вземат предвид особеностите на съответния сектор, включително конкретните цели, които се преследват. [Изм. 13]
(23) При обработването на лични данни в областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество е нормално да се обработват лични данни, които се отнасят за различни категории субекти на данни. Ето защо трябва да се прави ясно разграничение, доколкото това е възможно, между личните данни на различните категории субекти на данни, например заподозрени, лица, осъдени за престъпление, жертви и трети страни, като свидетели, лица, притежаващи полезна информация или данни за контакт и съучастници на заподозрени и осъдени престъпници. Държавите членки следва да предоставят конкретни правила относно последиците от тази категоризация, като вземат предвид различните цели, за които са събират данните, и като предоставят конкретни гаранции за лица, които не са заподозрени в извършване на престъпление или не са осъждани за престъпление. [Изм. 14]
(24) Личните данни следва да се разграничават въз основа на степента на тяхната точност и надеждност, доколкото това е възможно. Фактите следва да се разграничават от личните оценки, за да се гарантират както защитата на физическите лица, така и качеството и надеждността на информацията, обработвана от компетентните органи.
(25) За да бъде законосъобразно, обработването на лични данни следва да бъде разрешено единствено когато е необходимо за спазването на законово задължение, на което администраторът е обект, за изпълнението от компетентен орган на задача от обществен интерес, предвидена от закона, или за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго лице, или за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурностправото на Съюза или правото на държава членка, което следва да съдържа ясно формулирани и подробни разпоредби най-малко по отношение на целите, личните данни, конкретните цели и средства, да определя администратора или да позволява да се определи администраторът, процедурите, които да бъдат прилагани, използването и ограниченията на обхвата на всякаква свобода на действие, предоставена на компетентните органи във връзка с дейностите по обработване. [Изм. 15]
(25a) Лични данни не следва да се обработват за цели, несъвместими с целта, за която данните са били събрани. По-нататъшно обработване от компетентните органи за цел, попадаща в приложното поле на настоящата директива, която не е съвместима с първоначалната цел, следва да бъде разрешено единствено в специални случаи, в които такова обработване е необходимо за спазването на законово задължение, основаващо се на правото на Съюза или на държава членка, на което се подчинява администраторът, или за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго лице, или за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност. Фактът, че данните се обработват за целите на правоприлагането, не означава непременно, че тези цели са съвместими с първоначалната. Понятието за съгласувано използване трябва да се тълкува стеснително. [Изм. 16]
(25б) Обработването на лични данни в нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, следва да бъде прекратено. [Изм. 17]
(26) На личните данни, които по своето естество са особено чувствителни що се отнася дои уязвими по отношение на основните права или правото на неприкосновеност на личния живот, включително генетични данни, се полага специална защита. Такива данни не следва да се обработват, освен ако обработването е изрично разрешено със закон, койтонеобходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес, на основание на правото на Съюза или на държава членка, което предвижда подходящи мерки за защита на основните права и законните интереси на субекта на данните,; или ако обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице, или ако обработването касае данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните. Чувствителни лични данни следва да се обработват само ако те допълват други лични данни, които вече се обработват за целите на правоприлагането. Всяка дерогация на забраната за обработване на чувствителни данни следва да се тълкува стеснително и да не води до често, масово или структурно обработване на чувствителни лични данни. [Изм. 18]
(26a) Обработването на генетични данни следва да бъде позволено единствено ако съществува генетична връзка, която се установява в хода на наказателно разследване или съдебна процедура. Генетичните данни следва да се съхраняват единствено доколкото е строго необходимо за целите на подобни разследвания или процедури, като същевременно държавите членки могат да предвидят по-дълго съхраняване съгласно условията, посочени в настоящата директива. [Изм. 19]
(27) Всяко физическо лице следва да има право да не бъде обект на налагане на мярка, която се основава единствено на частично или пълно профилиране чрез автоматизирано обработване, ако тя.Подобно обработване, което води до неблагоприятни правни последици за лицето или оказва значително въздействие върху него, следва да бъде забранено, освен ако това е разрешено от закона и при условие, че са предвидени подходящи мерки за защита на основните права и на законните интереси на субекта на данните, включително правото да му бъде предоставена съдържателна информация относно логиката, използвана при създаването на профила. При никакви обстоятелства такова обработване не трябва да съдържа или да генерира специални категории данни или да дискриминира въз основа на тях. [Изм. 20]
(28) За да се даде възможност на засегнатите лица да упражняват правата си, всяка информация, предназначена за тях, следва да бъде лесно достъпна и разбираема, като се използват ясни и недвусмислени формулировки. Тази информация следва да бъде адаптирана към потребностите на субекта на данните, по-специално когато информацията е конкретно насочена към дете. [Изм. 21]
(29) Следва да се предвидят условия за улесняване на субектите на данни при упражняването на правата им по настоящата директива, включително механизми за безплатно искане на достъп до данни, коригиране и заличаване. Администраторът следва да бъде задължен да отговаря на исканията на субекта на данни без излишно забавяне и в срок от един месец от получаването на искането. Когато личните данни се обработват с автоматични средства, администраторът следва да осигури средства за подаване на искания по електронен път. [Изм. 22]
(30) Принципът на добросъвестно и прозрачно обработване изисква субектите на данни да бъдат информирани по-специално за наличието на дейност по обработване и за нейните цели, за правното й основание, за продължителността на съхранение на данните, за съществуването на право на достъп, коригиране или заличаване и за правото да се подават жалби. Освен това субектът на данните следва да бъде информиран, ако се създава профил, както и за последиците от това. Когато данните се събират от субекта на данни, същият следва да бъде информиран и относно това дали е задължен да предостави данните и относно последствията, ако не предостави тези данни. [Изм. 23]
(31) Информацията относно обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, следва да се предоставя на субектите в момента на събирането или, ако данните не са получени от субекта на данни, в момента на записване или в рамките на разумен срок след събирането на данните, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които данните се обработват.
(32) Всяко лице следва да има право на достъп до събраните данни, които го засягат, и да упражнява това право лесно, за да бъде информирано и да проверява законосъобразността на обработването. Поради това всеки субект на данни следва да има правото да е наясно и да получава информация, по-специално относно целите, за които се обработват данните, за правното основание, за какъв срок, кои са получателите на данните, включително в трети държави, разбираема информация за логиката, включена във всяко автоматизирано обработване, и неговите важни и предвидени последствия, ако това е приложимо, както и правото да се внесе жалба до надзорния орган и неговите данните за връзка. Субектите на данните следва да могат да получават копие от личните им данни, които се обработват. [Изм. 24]
(33) На държавите членки следва да се разреши да приемат законодателни мерки, които забавят,или ограничават или водят до пропускане на информирането на субектите на данни или достъпа до техните лични данни до такава степен и за толкова време, за колкото такова частично или пълно ограничаване представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и законните интереси на засегнатото лице, за да се избегне възпрепятстване на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури, да се избегне засягане на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, за да се защити обществената или националната сигурност или за да се защитят субектът на данните или правата и свободите на други лица. Администраторът следва да направи оценка, чрез конкретно и индивидуално проучване, на всеки един случай по отношение на това дали следва да се приложи частично или пълно ограничаване на правото на достъп. [Изм. 25]
(34) Всеки отказ или ограничаване на достъпа следва да бъдат представени в писмен вид на субекта на данните, включително фактическите или правните основания, на които се основава решението.
(34a) Всяко ограничение на правата на субекта на данни трябва да бъде в съответствие с Хартата и с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както става ясно от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, и по-специално като се зачита същността на правата и свободите. [Изм. 26]
(35) Когато държавите членки са приели законодателни мерки, които ограничават изцяло или частично правото на достъп, субектът на данни следва да има правото да поиска от компетентния национален надзорен орган да провери законосъобразността на обработването. Субектът на данни следва да бъде информиран за това право. Когато правото на достъп се упражнява от надзорния орган от името на субекта на данните, последният следва да бъде информиран от надзорния орган най-малко за това, че посоченият орган е извършил всички необходими проверки, както и за резултатите относно законосъобразността на въпросното обработване. Надзорният орган също така следва да информира субекта на данните за неговото право да потърси правна защита. [Изм. 27]
(36) Всяко лице следва да има право да поиска коригиране на неточни или незаконно обработени лични данни, отнасящи се за него, както и право на заличаване на данните, когато обработването им не е в съответствие с основните принципи, установени сразпоредбите, предвидени в настоящата директива. Такова коригиране, допълване или заличаване следва да се съобщава на получателите, на които са били разкрити данните, както и на трети страни, от които произхождат неточните данни. Администраторите следва също така се въздържат от по-нататъшно разпространение на такива данни. Когато личните данни се обработват в хода на наказателно разследване и наказателно производство, правото на получаване на информация, правото на достъп, коригиране, заличаване и ограничаване на обработването могат да се упражняват в съответствие с националните разпоредби относно съдебните производства. [Изм. 36]
(37) Следва да се въведе цялостна отговорност на администратора за всяко обработване на лични данни, извършено от него самия или от негово име. По-специално администраторът следва да гарантира и да бъде задължен да доказва съответствието на операциитевсяка операция по обработване с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива. [Изм. 29]
(38) Защитата на правата и свободите на субектите на данни с оглед на обработването на лични данни изисква приемане на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че са изпълнени изискванията на настоящата директива. За да се гарантира съответствие с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, администраторът следва да одобри стратегии и да въведе подходящи мерки, които отговарят по-специално на принципите за защита на данните още при проектирането и за защита на данните по подразбиране.
(39) Защитата на правата и свободите на субектите на данни, както и отговорността, която носят администраторите и обработващите лични данни, налагат ясно определяне на отговорностите съгласно настоящата директива, включително в случаите когато администраторът определя целите, условията и средствата на обработването съвместно с други администратори или когато действие по обработване се извършва от името на администратор. Субектът на данни следва да има правото да упражнява своите права съгласно настоящата директива по отношение на и срещу всеки двама или повече съвместни администратори. [Изм. 30]
(40) Администраторът или обработващият лични данни следва да водят документация за дейностите по обработване, за да се даде възможност за упражняване на контрол за съответствие с настоящата директива. Всеки администратор и обработващ лични данни следва да бъде задължен да оказва съдействие на надзорния орган и да предоставя тази документация при поискване, за да може тя да бъде използвана при упражняване на контрол върху дейностите по обработване.
(40a) Всяка операция по обработване на лични данни се вписва с цел проверка на законосъобразността на обработването на данните, самонаблюдение и осигуряване на подходяща цялост и сигурност на данните. Това вписване следва да бъде предоставено при поискване на надзорния орган, с цел да се наблюдава спазването на разпоредбите, предвидени в настоящата директива. [Изм. 31]
(40б) Администраторът или обработващите лични данни следва да извършат оценка на въздействието, когато операциите по обработването могат да породят конкретен риск за правата и свободите на субектите на данни поради тяхното естество, обхвата или целите им, като тази оценка следва да включва по-специално предвижданите мерки, гаранции и механизми за осигуряване на защитата на личните данни и за доказване на съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Оценките на въздействието следва да се отнасят до съответните системи и процеси на операциите по обработване на лични данни, а не до отделни случаи. [Изм. 32]
(41) За да се гарантира ефективна защита на правата и свободите на субектите на данни посредством превантивни действия, в определени случаи администраторът или обработващият данни следва да се консултират с надзорния орган преди обработването да започне. Освен това, когато оценката на въздействието на защитата на данните показва, че има вероятност операциите по обработване да представляват висока степен на конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данни, надзорният орган следва да бъде в състояние да предотврати, преди започването на операциите, рисковото обработване, което не е в съответствие с настоящата директива, и да направи предложения за коригиране на такава ситуация. Такива консултации могат да се извършват също и в хода на изготвянето на мярка на националния парламент или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, която определя характера на обработването и създава подходящи гаранции. [Изм. 33]
(41a) С цел да се поддържа сигурността и да се предотврати обработване, което е в нарушение на настоящата директива, администраторът или обработващият лични данни следва да извърши оценка на рисковете, свързани с обработването, и да предприеме мерки за намаляване на тези рискове. Тези мерки следва да гарантират подходящо ниво на сигурност, като се вземат предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното прилагане по отношение на рисковете и естеството на личните данни, които следва да бъдат защитени. При установяването на технически стандарти и организационни мерки с оглед на гарантиране на сигурността на обработването следва да бъде насърчавана технологичната неутралност. [Изм. 34]
(42) Нарушаването на сигурността на личните данни може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин и навреме, да причини на засегнатото физическо лице значителни икономически загуби и социални вреди, включително увреждане на репутацията на засегнатото лицеизмами с фалшива самоличност. Поради това, веднага щом установи такова нарушение администраторът следва да уведоми за него компетентния национален орган. Физическите лица, за чиито лични данни и неприкосновеност на личния живот подобни нарушения на сигурността могат да имат неблагоприятни последици, следва да бъдат уведомени незабавно, за да им се даде възможност да предприемат необходимите предпазни мерки. Следва да се счита, че дадено нарушение на сигурността има неблагоприятни последици върху личните данни или неприкосновеността на личния живот на дадено физическо лице, ако то може да доведе например до кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, телесна повреда, значително накърняване на достойнството или на репутацията във връзка с обработването на лични данни. Уведомяването следва да включва информация за мерките, предприети от доставчика, за овладяване на нарушаването, както и препоръки към засегнатия абонат или засегнатото лице. Субектите на данни следва да бъдат уведомявани веднага щом това е разумно осъществимо и в тясно сътрудничество с надзорния орган, като се спазват насоките, предоставени от него. [Изм. 35]
(43) При установяване на подробни правила за формàта и процедурите, приложими за уведомяването за нарушения на сигурността на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата, свързани с нарушението, включително дали личните данни са били защитени чрез подходящи технически мерки за защита, ефективно ограничаващи вероятността за извършване на злоупотреба. Освен това при такива правила и процедури следва да се отчитат законните интереси на компетентните органи в случаи, когато ранното разкриване може ненужно да попречи на разследването на обстоятелствата, свързани с нарушението на сигурността.
(44) Администраторът или обработващият лични данни следва да определи лице, което да го подпомага при осъществяването на контрол заи доказване на съответствие с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива. ЕдноКогато няколко компетентни органа действат под надзора на централен орган, поне този централен орган следва да назначи такова длъжностно лице по защита на данните може да бъде назначено съвместно от няколко организационни единици на компетентния орган. Длъжностните лица по защита на данните трябва да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения и задачи независимо и ефективно, по-специално като определят правила за избягване на конфликти на интереси с други задачи, изпълнявани от длъжностното лице по защита на данните. [Изм. 36]
(45) Държавите членки следва да гарантират, че данни се предават на трета държава единствено, ако товаконкретното предаване е необходимо за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказателни санкции и администраторът в третата държава или международната организация представлява компетентен публичен орган по смисъла на настоящата директива. Предаване може да се извърши, ако Комисията е решила, че въпросната трета държава или международна организация гарантира адекватно ниво на защита или когато са представени подходящи гаранции или когато подходящите гаранции са представени посредством правно обвързващ инструмент. Данни, предадени на компетентни публични органи в трети държави, не следва да бъдат допълнително обработвани за цели, различни от тази, за която са предадени. [Изм. 37]
(45a) Допълнителни последващи предавания от страна на компетентните органи в трети държави или международни организации, на които са предадени лични данни, следва да бъдат разрешени само ако последващото предаване е необходимо за същата конкретна цел като първоначалното предаване и вторият получател също е компетентен обществен орган. Допълнителни последващи предавания не следва да се разрешават за общи цели, свързани с правоприлагането. Компетентният орган, извършил първоначалното предаване, следва да е изразил съгласие с последващото предаване. [Изм. 38]
(46) Комисията може да реши, с действие по отношение на целия Съюз, че определени трети държави или територия или обработващ данни сектор в трета държава, или международна организация предоставят адекватно ниво на защита на данните, с което се осигуряват правна сигурност и еднообразие навсякъде в Съюза по отношение на третите държави или международни организации, за които се смята, че предоставят такова ниво на защита. В тези случаи предаването на лични данни на тези държави може да се извършва, без да е необходимо допълнително разрешение.
(47) В съответствие с основните ценности, въз основа на които е създаден Съюзът, по-специално защитата на правата на човека, Комисията следва да вземе предвид как се зачитат в дадената трета държава принципите на правовата държава, достъпът до правосъдие, както и международните норми и стандарти за правата на човека.
(48) Комисията следва да може по същия начин да приеме, че дадена трета държава, или територия или обработващ данни сектор в трета държава, или дадена международна организация не предоставя адекватно ниво на защита на данните. В резултат на това предаването на лични данни на тази трета държава следва да бъде забранено, освен когато то се извършва въз основа на международно споразумение, подходящи гаранции или дерогация. Следва да се предвидят процедури за провеждането на консултации между Комисията и такива трети държави или международни организации. Подобно решение на Комисията не премахва обаче възможността за извършване на прехвърляния на данни въз основа на подходящи гаранции посредством правно обвързващи инструменти или на дерогация, предвидена в настоящата директива. [Изм. 39]
(49) Прехвърляния, които не се основават на такова решение относно адекватността, следва да бъдат позволени единствено когато в правно обвързващ инструмент са предоставени подходящи гаранции, които осигуряват защитата на личните данни, или когато администраторът или обработващият лични данни е извършил оценка на всички обстоятелства около операцията по прехвърляне на данни или поредицата от такива операции и въз основа на тази оценка счита, че по отношение на защитата на личните данни съществуват подходящи гаранции. В случаите, при които липсват основания за разрешаване на прехвърляне следва да се позволи прилагането на дерогации, ако това е необходимо за защитата на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице или за гарантиране на законни интереси на субекта на данните, когато това е предвидено от правото на държавата членка, прехвърляща личните данни, или когато то е от особено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка или на трета държава, или в отделни случаи – за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, или в отделни случаи — за установяването, упражняването или защитата на правни претенции. [Изм. 40]
(49a) В случаите, при които липсват основания за разрешаване на прехвърляне, следва да се позволи прилагането на дерогации, ако това е необходимо за защитата на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице или за гарантиране на законни интереси на субекта на данните, когато това е предвидено от правото на държавата членка, прехвърляща личните данни, или когато то е от особено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка или на трета държава или в отделни случаи – за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, или в отделни случаи – за установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Тези дерогации следва да се тълкуват стеснително и да не се позволява нито често, масово и структурно предаване на лични данни, нито мащабно предаване на данни, а то следва да бъде ограничено до строго необходимото. Освен това решението за предаване на данни следва да бъде взето от надлежно оправомощено лице, като това предаване трябва да бъде документирано и следва да се предостави на надзорния орган при поискване с цел наблюдение на законосъобразността на предаването. [Изм. 41]
(50) Трансграничното движение на лични данни може да увеличи риска физическите лица да не могат да упражнят правата на защита на данните, за да се защитят срещу неправомерна употреба или разкриване на тези данни. В същото време надзорните органи могат да бъдат изправени пред невъзможността да разглеждат жалби или да провеждат разследвания, свързани с дейности, извършвани извън техните граници. Техните усилия за сътрудничество в трансграничния контекст могат да бъдат възпрепятствани също от недостатъчни правомощия за предотвратяване или защита, от различаващи се правни режими. Ето защо е необходимо да се насърчава по-тясното сътрудничество между надзорните органи по защита на данните, за им се помогне да обменят информация със своите международни партньори.
(51) Създаването в държавите членки на надзорни органи, които изпълняват функциите си при пълна независимост, е съществен елемент от защитата на физическите лица по отношение на обработването на личните им данни. Надзорните органи следва да наблюдават прилагането на разпоредбите съгласно настоящата директива и да допринасят за нейното съгласувано прилагане навсякъде в Съюза с цел защита на физическите лица по отношение на обработването на личните им данни. За тази цел надзорните органи следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията. [Изм. 42]
(52) Държавите членки могат да възложат на надзорен орган, който вече е създаден в съответната държава членка съгласно Регламент № (ЕС) .../2014, отговорността за изпълнението на задачите, които трябва да бъдат осъществявани от националните надзорни органи, които ще бъдат създадени съгласно настоящата директива.
(53) На държавите членки следва да бъде разрешено да създават повече от един надзорен орган, за да бъде отразена тяхната конституционна, организационна и административна структура. На всеки надзорен орган следва да бъдат предоставени адекватни финансови и човешки ресурси, служебни помещения и инфраструктура, включително технически възможности, опит и умения, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи, включително задачите, свързани с взаимопомощ и сътрудничество с други надзорни органи навсякъде в Съюза. [Изм. 43]
(54) Общите условия за членовете на надзорния орган следва да бъдат определени със закон във всяка държава членка и следва да предвиждат по-специално, че тези членове следва да се назначават от парламента или от правителството въз основана консултация с парламента на държавата членка, катои да включват и правила относно личната квалификация и длъжността на тези членове. [Изм. 44]
(55) Макар настоящата директива да се прилага и спрямо дейностите на националните съдилища, компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни когато съдилищата действат при изпълнение на съдебните си функции, за да се гарантира независимостта на съдиите при изпълнението на техните съдебни задължения. Това изключение обаче следва да бъде ограничено до действителните съдебни дейности по съдебни дела и да не се прилага за други дейности, в които съдиите могат да участват съгласно националното право.
(56) За да се гарантира съгласувано наблюдение и прилагане на настоящата директива навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задължения и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително ефективни правомощия за разследване, правомощие за достъп до всички лични данни и цялата информация, необходима за осъществяването на всяка надзорна функция, правомощие за достъп до всички служебни помещения на администратора или обработващия лични данни, включително оборудването за обработване на данни и правнообвързваща намеса, вземане на решения и налагане на санкции, особено в случаи на жалби от физически лица, както и правомощие да участват в съдебни производства. [Изм. 45]
(57) Всеки надзорен орган следва да разглежда жалбите, подадени от субект на данни, и да извършва разследване по въпроса. Разследването въз основа на жалба следва да се извършва под съдебен контрол и в целесъобразна за конкретния случай степен. Надзорният орган следва да информира субекта на данните за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок. Ако случаят изисква допълнително разследване или координиране с друг надзорен орган, на субекта на данните следва да бъде предоставена междинна информация.
(58) Надзорните органи следва да си сътрудничат при изпълнението на своите задължения и взаимно да се подпомагат, за да се гарантира съгласуваното прилагане и изпълнение на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива. Всеки надзорен орган следва да има готовност да участва в съвместни операции на надзорните органи. Надзорният орган, до който е отправено искането, следва да бъде длъжен да отговори в определен срок на искането. [Изм. 46]
(59) Европейският комитет по защита на данните, създаден с Регламент (ЕС) № .../20122014, следва да допринася за съгласуваното прилагане на настоящия регламентнастоящата директива навсякъде в Съюза, включително като съветва Комисията иинституциите на Съюза, насърчава сътрудничеството на надзорните органи в Съюза и представя своето становище на Комисията при подготовката на делегирани актове и актове за изпълнение въз основа на настоящата директива. [Изм. 47]
(60) Всеки субект на данни следва да има право да подаде жалба до надзорен орган във всяка държава членка, както и право на средства за съдебна защита, ако счита, че правата му по настоящата директива са нарушени или ако надзорният орган не предприеме действия по подадена жалба или не предприеме действия, когато такива са необходими, за да се защитят правата на субекта на данни.
(61) Всяка структура, организация или сдружение, чиято цел е да защитава правата и интересите на субектите на данни по отношение на защитата на техните данни,действащо в обществен интерес и учредено съгласно правото на държава членка, следва да има право да подава жалби или да упражнява правото на съдебна защита от името на субектите на данни, ако е надлежно оправомощено от тях, или да подава жалби от свое име, независимо от жалбата на даден субект на данни, когато счита, че е извършено нарушение на сигурността на личните данни. [Изм. 48]
(62) Всяко физическо или юридическо лице следва да има право на средства за съдебна защита срещу решенията на надзорен орган, които го засягат. Производствата срещу даден надзорен орган следва да бъдат завеждани пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.
(63) Държавите членки следва да гарантират, че за да бъдат ефективни, съдебните искове позволяват бързо приемане на мерки за поправяне или предотвратяване на нарушение на настоящата директива.
(64) Всички вреди, включително неимуществени вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на неправомерно обработване на данни, следва да бъдат обезщетени от администратора или обработващия лични данни, който може да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че не е отговорен за вредите, и по-специално когато установи вина от страна на субекта на данни или в случай на непреодолима сила. [Изм. 49]
(65) На всяко физическо или юридическо лице, което не спазва настоящата директива, следва да се налагат санкции, независимо дали то е субект на частното или публичното право. Държавите членки следва да гарантират, че санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи, и трябва да предприемат всички мерки за тяхното изпълнение.
(65a) Предаването на лични данни към други органи или частни лица в Съюза е забранено, освен ако се извършва съгласно закона, а получателят е установен в държава членка и никакви законни специфични интереси на субекта на данните не възпрепятстват предаването, а предаването е необходимо в конкретни случаи, когато администраторът предава данни за изпълнението на задача, която му е законно възложена, или за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност или за предотвратяването на сериозно нарушение на правата на физическите лица. Администраторът следва да уведоми получателя за целта на обработването на данни и надзорния орган за предаването. Получателят следва също така да бъде уведомен за ограниченията, свързани с обработването, и следва да гарантира спазването на тези ограничения. [Изм. 50]
(66) С цел да бъдат постигнати целите на настоящата директива, а именно защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално на тяхното право на защита на личните данни, както и за да се гарантира свободния обмен на лични данни от компетентните органи в рамките на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. По-специално делегирани актове следва да бъдат приети по отношение на уведомяването на надзорния орган за, за да конкретизират критериите и условията за операциите пообработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните; критериите и изискванията при нарушение на сигурността на личните данниданните и относно подходящото ниво на защита, осигурявано от дадена трета държава или от територия или обработващ сектор в тази трета държава или от международна организация. От особена важностособена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултацииКомисията да проведе подходящи консултации, включително, включителнона експертно равнище, по-специално с Европейския комитет по защита на данните. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 51]
(67) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива по отношение на изготвянето на документация от администраторите и обработващите лични данни, сигурността на обработването, по-специално във връзка със стандартите за криптиране, както и по отношение наи уведомяването на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни и адекватното ниво на защита на данните, осигурявано от дадена трета държава, или територия или обработващ сектор в тази трета държава, или международна организация, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съветаот 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(7). [Изм. 52]
(68) За приемането на мерки по отношение на изготвянето на документация от администраторите и обработващите лични данни, сигурността на обработването,и уведомяването на надзорния орган за нарушаване на сигурността на личните данни и адекватното ниво на защита, осигурявано от дадена трета държава, или територия или обработващ сектор в тази трета държава, или международна организация, следва да бъде използвана процедурата по разглеждане, доколкото тези актове са с общ характер. [Изм. 53]
(69) Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с трета държава, или територия или обработващ данни сектор в тази трета държава, или международна организация, които не осигуряват адекватно ниво на защита, наложителни причини за спешност изискват това. [Изм. 54]
(70) Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се защитят основните права и свободи на физическите лица и по-специално тяхното право на защита на личните им данни, както и да се гарантира свободен обмен на лични данни от компетентните органи в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членкии следователно поради обхвата или последиците от действието, а поради обхвата или последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. Държавите членки могат да предвиждат по-високи стандарти от тези, установени в настоящата директива. [Изм. 55]
(71) Рамково решение 2008/977/ПВР следва да бъде отменено с настоящата директива.
(72) Специалните разпоредби относно обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, съдържащи се в актове на Съюза, приети преди датата на приемане на настоящата директива, с които се регламентират обработването на лични данни между държавите членки или достъпът на определени органи на държавите членки до информационни системи, създадени съгласно Договорите, следва да не бъдат засегнати. Тъй като член 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС постановяват, че основното право на защита на личните данни следва да се гарантира последователно и по еднообразен начин в целия Съюз, в рамките на две години от влизане в сила на настоящата директива Комисията следва да извърши оценка на ситуацията по отношение на връзката между настоящата директива и актовете, приети преди датата на нейното приемане, които регламентират обработването на лични данни между държавите членки или достъпа на определените органи на държавите членки до информационни системи, създадени съгласно Договорите, за да прецени необходимостта от съгласуване на тези специални разпоредби си следва да представи съответните предложения, с цел да осигури последователни и еднообразни правни норми във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи или с достъпа на определените органи на държавите членки до информационни системи, създадени съгласно Договорите, както и обработването на лични данни от институции, органи, служби и агенции на Съюза за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказателни санкции в рамките на приложното поле на настоящата директива. [Изм. 56]
(73) За да се гарантира цялостна и съгласувана защита на личните данни в Съюза международните споразумения, сключени от Съюза или от държавите членки преди влизането в сила на настоящата директива, следва да бъдат изменени, така че да бъдат хармонизирани с директивата. [Изм. 57]
(74) Настоящата директива не засяга разпоредбите относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, установени с Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8)
(75) В съответствие с член 6а от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия не са обвързани от разпоредбите на настоящата директива когато Обединеното кралство и Ирландия не са обвързани от правилата, уреждащи формите на съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси или на полицейско сътрудничество, в рамките на които трябва да бъдат съблюдавани разпоредбите, установени въз основа на член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(76) В съответствие с членове 2 и 2а от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не е обвързана от настоящата директива, нито от нейното прилагане. Доколкото настоящата директива представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, съгласно част трета, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз, в срок от шест месеца след приемането на настоящата директива Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения Протокол, дали да я въведе в националното си право. [Изм. 58]
(77) По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген(9).
(78) По отношение на Швейцария настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(10).
(79) По отношение на Лихтенщайн настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген(11).
(80) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата и залегнали в Договора, и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Ограниченията, наложени върху тези права, са в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, тъй като са необходими, за да се отговори на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
(81) Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(12), държавите членки са се задължили в обосновани случаи да прилагат към съобщението за мерките си за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.
(82) Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да привеждат в действие упражняването на правата на субектите на данни във връзка с информацията, достъпа, коригирането, заличаването и ограничаването на личните им данни, обработвани в хода на наказателно производство, и евентуалното ограничаване на тези права, в националните разпоредби относно наказателното производство,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и цели
1. С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение навъв връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването илии наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и условията за свободното движение на такива лични данни.
2. В съответствие с настоящата директива държавите членки:
а) защитават основните права и свободи на физическите лица и по-специално правото имтяхното право на защита на личните им данни и на неприкосновеност на личния им живот, и
б) гарантират, че обменът на лични данни от компетентните органи в Съюза не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни.
2a. Настоящата директива не изключва възможността държавите членки да предоставят по-високи гаранции от тези, установени в настоящата директива. [Изм. 59]
Член 2
Приложно поле
1. Настоящата директива се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1.
2. Настоящата директива се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър на лични данни или които са предназначени да съставляват част от такъв регистър.
3. Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:
а) в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, и по-специално такива, свързани с националната сигурност;
б) от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. [Изм. 60]
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива:
1) „субект на данни“ означава физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или косвено чрез средства, за които с основание се предполага, че е възможно да бъдат използвани от администратора или от всяко друго физическо или юридическо лице, по-специално чрез идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатори или чрез един или повече признаци, специфични за неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, икономическа, културна или социална идентичност;
2) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с даденфизическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност („субект на данни“); лице с подлежаща на установяване самоличност е лице, чиято самоличност може пряко или косвено да се установи, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, уникален идентификатор или чрез един или повече фактори, специфични за физическата, физиологическата, генетичната, психическата, икономическата, културната или социалната самоличност на това лице или за половата му идентичност;
2a) „данни под псевдоним“ означава лични данни, които не могат да бъдат свързани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, доколкото тази допълнителна информация се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира невъзможността да се направи такова свързване;
3) „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, подреждане или комбиниране, ограничаване, заличаване или унищожаване;
3a) „профилиране“ означава всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, имащо за цел да се оценят определени лични аспекти, свързани с дадено физическо лице, или да се анализира или прогнозира по-специално изпълнението на професионалните му задължения, неговото икономическо положение, местоположение, здравословно състояние, лични предпочитания, надеждност или поведение;
4) „ограничаване на обработването“ означава маркиране на съхранявани лични данни с цел ограничаване на обработването им в бъдеще;
5) „регистър на лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;
6) „администратор“ означава компетентен публичен орган, който сам или съвместно с други определя целите, условията и средствата за обработването на лични данни; когато целите, условията и средствата за обработването се определят от правото на Съюза или от това на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото назначаване могат да бъдат определени в правото на Съюза или в товаправото на държава членка;
7) „обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора;
8) „получател“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни;
9) „нарушение на сигурността на лични данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин;
10) „генетични данни“ означава всички данни, от всякакъв вид, свързани с белезите на дадено физическо лице, които са наследствени или са придобити по време на ранното пренатално развитие;
11) „биометрични данни“ означава всички лични данни, свързани с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на дадено физическо лице, които позволяват неговата уникална идентификация, като лицеви изображения или дактилоскопични данни;
12) „данни за здравословното състояние“ означава всяка информация, която се отнасявсички лични данни, които се отнасят до физическото или психическото здраве на дадено физическо лице или до предоставянето на здравни услуги на физическото лице;
13) „дете“ означава всяко лице на възраст под 18 години;
14) „компетентни органи“ означава всеки публичен орган, компетентен по отношение на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции;
15) „надзорен орган“ означава публичен орган, създаден от държава членка в съответствие с член 39. [Изм. 61]
ГЛАВА II
ПРИНЦИПИ
Член 4
Принципи, свързани с обработването на лични данни
Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва да бъдат:
а) обработвани добросъвестно и в съответствие със закона, добросъвестно и по прозрачен и проверим начин по отношение на субекта на данните;
б) събирани за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, който е несъвместим с тези цели;
в) подходящи, релевантни и не надхвърлят необходимотоограничени до минимума, необходим във връзка с целите, за които данните се обработват; те се обработват само ако и дотолкова доколкото целите не могат да бъдат постигнати без обработването на информация, която не включва лични данни;
г) точни и, когато е необходимо, актуализирани; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното заличаване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват;
д) съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват личните данни;
е) обработвани под ръководството и отговорността на администратора, който осигурява и може да докаже спазването на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива;
еa) обработвани по начин, който дава ефективна възможност на субекта на данните да упражни правата си, както е посочено в членове 10—17;
еб) обработвани по начин, който осигурява защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки;
ев) обработвани само от надлежно оправомощени служители на компетентните органи в изпълнение на техните задачи. [Изм. 62]
Член 4а
Достъп до данни, първоначално обработвани за цели, различни от посочените в член 1, параграф 1
1. Държавите членки предвиждат, че компетентните органи могат да имат достъп до лични данни, първоначално обработвани за цели, различни от посочените в член 1, параграф 1, единствено ако са изрично оправомощени от правото на Съюза или от правото на държава членка, което трябва да спазва изискванията, определени в член 7, параграф 1а, и трябва да предвижда, че:
a) достъпът се разрешава само на надлежно оправомощени служители на компетентните органи в изпълнение на техните задачи, когато в конкретния случай има разумни основания да се счита, че обработването на лични данни значително ще допринесе за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции;
б) исканията за достъп трябва да бъдат в писмен вид и да посочват правното основание за искането;
в) писменото искане трябва да бъде документирано; както и
г) предвидени са подходящи гаранции, осигуряващи защитата на основните права и свободи във връзка с обработването на лични данни. Тези гаранции не накърняват и допълват специфичните условия за достъп до лични данни, като например съдебно разрешение в съответствие с правото на дадена държава членка.
2. Достъп до лични данни, съхранявани от частни лица или други публични органи, се предоставя само с цел разследване или наказателно преследване на престъпления в съответствие с изискванията за необходимост и пропорционалност, които се определят от правото на Съюза или на държава членка, при пълно спазване на член 7а. [Изм. 63]
Член 4б
Срокове за съхранение и проверка
1. Държавите членки предвиждат, че личните данни, обработвани в съответствие с настоящата директива, се заличават от компетентните органи, когато вече не са необходими за целите, за които са били обработени.
2. Държавите членки предвиждат компетентните органи да въведат механизми, които да гарантират въвеждането на срокове съгласно член 4 за заличаване на лични данни и за периодична проверка на необходимостта от съхраняване на данните, включително определяне на срокове за съхранение за различните категории лични данни. Установяват се процесуални мерки, които да гарантират, че се спазват тези срокове или интервали за периодична проверка. [Изм. 64]
Член 5
Разграничение между различнитеРазлични категории субекти на данни
1. Държавите членки предвиждат въвеждане на ясно разграничение от страна на администратора, доколкото това е възможно, между личните, че за целите, посочени в член 1, параграф 1, компетентните органи могат да обработват лични данни на различни категории субекти на данни, напримеркато администраторът прави ясно разграничение между тези категории:
а) лица, за които има сериозниразумни основания да се счита, че са извършили или се готвят да ще извършат престъпление;
б) лица, осъдени за престъпление;
в) жертви на престъпление или лица, по отношение на които определени факти дават основание да се счита, че той или тя може да е жертва на престъпление; както и
г) трети страни по престъпление, например лица, които биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследвания във връзка с престъпления или при последващи наказателни производства, или лица, които могат да предоставят информация за престъпления, или познати или съучастници на някое от лицата, посочени в букви а) и б); и.
д) лица, които не попадат в никоя от посочените по-горе категории.
2. Лични данни на субекти на данни, различни от посочените в параграф 1, могат да се обработват само:
a) докато са необходими за разследването или наказателното преследване на конкретно престъпление, за да се оцени относимостта на данните към някоя от категориите, посочени в параграф 1, или
б) когато такова обработване е необходимо за целенасочени, превантивни цели или за целите на криминален анализ, ако и докато тази цел е законна, конкретна и добре определена и обработването е строго ограничено за оценка на относимостта на данните към някоя от категориите, посочени в параграф 1. Това е предмет на редовен преглед най-малко веднъж на всеки шест месеца. Всяка допълнителна употреба е забранена.
3. Държавите членки предвиждат, че за допълнително обработване на лични данни, свързани със субекти на данни, посочени в параграф 1, букви в) и г), се прилагат допълнителни ограничения и гаранции според правото на държавата членка. [Изм. 65]
Член 6
Различни степени на точност и надеждност на личните данни
1. Държавите членки гарантиратпредвиждат, че доколкото е възможно се прави разграничение между различните категории личние гарантирана точност и надеждност на личните данни, които се обработват, в съответствие със степента им на точност и надеждност.
2. Държавите членки гарантират, че доколкото е възможно се прави разграничение между лични данни, основани на факти, и лични данни, основани на лични оценки, според тяхната степен на точност и надеждност.
2a. Държавите членки гарантират, че лични данни, които са неточни, непълни или които вече не са актуални, не се предават или предоставят. За тази цел компетентните органи оценяват качеството на личните данни преди тяхното предаване или предоставяне. Доколкото е възможно, при всяко предаване на данни се добавя информация, която позволява на получаващата държава членка да оцени степента на точност, пълнота, актуалност и надеждност на данните. Личните данни не се предават без искане от компетентен орган, по-специално данните, които първоначално са били притежавани от частни страни.
2б. Ако се окаже, че са предадени неверни данни или данни са предадени незаконосъобразно, получателят трябва да бъде незабавно уведомен. Получателят се задължава да коригира незабавно данните съгласно параграф 1 и член 15 или да ги заличи съгласно член 16. [Изм. 66]
Член 7
Законосъобразност на обработването
1. Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото то е основано на правото на Съюза или на правото на държава членка за целите, посочени в член 1, параграф 1, и е необходимо:
а) за изпълнението на задача, извършвана от компетентен орган въз основа на закона за целите, определени в член 1, параграф 1, или
б) за спазването на правно задължение, чийто субект е администраторът, или
в) за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице, или
г) за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност.
1a. Правото на държава членка, уреждащо обработването на лични данни в рамките на приложното поле на настоящата директива, съдържа изрични и подробни разпоредби, които определят най-малко:
a) целите на обработването;
б) личните данни, които се обработват;
в) конкретните цели на обработването и средствата за обработване;
г) назначаването на администратор на лични данни или специфичните критерии за назначаване на администратора;
д) категориите надлежно оправомощени служители на компетентните органи за обработване на лични данни;
е) процедурата, която да се следва при обработването;
ж) за какво могат да се използват събраните лични данни;
з) ограниченията върху свободата на действие на компетентните органи по отношение на действията по обработването на лични данни. [Изм. 67]
Член 7a
Допълнително обработване за несъвместими цели
1. Държавите членки предвиждат, че личните данни могат да бъдат обработвани допълнително за друга от определените в член 1, параграф 1 цели, която не е съвместима с целите, за които данните са били събрани първоначално, само ако и доколкото:
a) целта е строго необходима и пропорционална в едно демократично общество и се изисква от правото на Съюза или правото на държава членка за законна, конкретна и добре определена;
б) обработването е строго ограничено за период, който не е по-дълъг от времето, необходимо за конкретната операция по обработване на данни;
в) всякаква допълнителна употреба за други цели е забранена.
Преди всяко обработване държавата членка се консултира с компетентния национален надзорен орган и прави оценка на въздействието за защитата на данните.
2. В допълнение към изискванията, посочени в член 7, параграф 1а, правото на държавата членка, позволяващо по-нататъшно обработване на лични данни, посочено в параграф 1, съдържа изрични и подробни разпоредби, които определят най-малко:
a) конкретните цели и средствата за конкретното обработване;
б) че достъпът се разрешава само от надлежно оправомощени служители на компетентните органи в изпълнение на техните задачи, когато в конкретния случай има разумни основания да се счита, че обработването на лични данни значително ще допринесе за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; както и
в) че са предвидени подходящи гаранции, осигуряващи защитата на основните права и свободи във връзка с обработването на лични данни.
Държавите членки могат да изискват по отношение на достъпа до лични данни да се изпълняват допълнителни условия, като например съдебно разрешение съгласно тяхното национално законодателство.
3. Държавите членки също така могат да разрешат по-нататъшно обработване на лични данни за исторически, статистически или научни цели, при условие че те осигурят подходящи гаранции, например като направят данните анонимни. [Изм. 68]
Член 8
Обработване на специални категории лични данни
1. Държавите членки забраняват обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход, политически мнения, религия или философски убеждения, сексуална ориентация или полова идентичност, членство и дейност в професионални съюзи, катокакто и обработването на генетичнибиометрични данни или данни, свързани със здравословното състояние или половия живот.
2. Параграф 1 не се прилага, когато:
а) обработването е разрешено със закон, койтострого необходимо и пропорционално за изпълнението на задача, която се осъществява от компетентните органи за целите, определени в член 1, параграф 1, въз основа на правото на Съюза или на правото на държава членка, което предвижда конкретни и подходящи гаранциимерки за защита на законните интереси на субекта на данни, включително специално разрешение от съдебен орган, ако се изисква от националното право; или
б) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данни или на друго лице; или
в) обработването касае данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните, при условие че те са относими и строго необходими за преследваната цел в конкретния случай. [Изм. 69]
Член 8а
Обработване на генетични данни с цел наказателно разследване или съдебно производство
1. Държавите членки гарантират, че генетични данни могат да се използват само за установяване на генетична връзка в рамките на представянето на доказателства, предотвратяването на заплаха за обществената сигурност или предотвратяването на извършването на конкретно престъпление. Генетични данни не могат да се използват за определяне на други характеристики, които могат да бъдат свързани генетично.
2. Държавите членки предвиждат, че генетичните данни или информацията, получена от техния анализ, могат да бъдат съхранявани, доколкото е необходимо за целите, за които се обработват данните, и когато засегнатото лице е обвинено в тежки престъпления срещу живота, неприкосновеността или сигурността на хората, в съответствие със стриктни срокове на съхранение, определени от правото на държавите членки.
3. Държавите членки гарантират, че генетичните данни или информацията, получена от техния анализ, се съхраняват за по-дълги периоди само когато генетичните данни не могат да бъдат приписани на даден индивид, по-специално когато те са намерени на местопрестъпление. [Изм. 70]
Член 9
Мерки, основани на профилиране и автоматизирано обработване
1. Държавите членки предвиждат, че мерките, които пораждат неблагоприятни правни последициправна последица за субекта на данни или съществено го засягат и които частично или изцяло се основават единствено на автоматизирано обработване на лични данни, имащо за цел да се оценят определени лични аспекти, свързани със субекта на данните, са забранени, освен ако не са разрешени от закон, който установява и мерки за гарантиране на законните интереси на субекта на данните.
2. Автоматизираното обработване на лични данни с цел оценяване на определени лични аспекти, свързани със субекта на данните, не може да се основава единствено на специалните категории лични данни, посочени в член 8.
2a. Автоматизираното обработване на лични данни с цел разграничаване на субекта на данните, без да е налице първоначално подозрение, че субектът на данните може да е извършил престъпление, е законно само, ако и доколкото е строго необходимо за разследването на тежко престъпление или предотвратяването на ясна и непосредствена опасност, основаваща се на фактически данни, за обществената сигурност, съществуването на държавата или живота на хората.
2б. Забранява се във всички случаи профилиране, което (независимо дали умишлено или по друг начин) има дискриминиращо действие спрямо отделните лица въз основа на раса или етнически произход, на политически мнения, религия или убеждения, членство в профсъюз или полова или сексуална ориентация или което (независимо дали умишлено или по друг начин) води до мерки с такова действие. [Изм. 71]
Член 9а
Общи принципи за правата на субекта на данни
1. Държавите членки гарантират яснота на основата на защитата на данните и недвусмисленост на правата на субектите на данни, която се спазва от администратора на лични данни. Разпоредбите на настоящата директива имат за цел да засилят, да пояснят, да гарантират и по целесъобразност да кодифицират тези права.
2. Държавите членки гарантират, че тези права включват, наред с другото, предоставяне на ясна и лесно разбираема информация относно обработването на личните данни на субекта на данни, право на достъп, коригиране и заличаване на неговите данни, право да се подаде жалба до компетентния орган за защита на данните и да се предяви съдебен иск, както и право на компенсация и обезщетение вследствие на незаконна операция по обработване. Като цяло тези права се упражняват безплатно. Администраторът на лични данни отговаря на исканията на субекта на данни в разумен срок. [Изм. 72]
ГЛАВА III
ПРАВА НА СУБЕКТА НА ДАННИ
Член 10
Условия за упражняване на правата на субекта на данни
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да вземе всички разумни мерки, заадминистраторът да разполага с кратки, прозрачни, ясни и лесно достъпни вътрешни правила по отношение на обработването на лични данни и за упражняването на правата на субектитесубекта на данни.
2. Държавите членки предвиждат, че всякаква информация и съобщения, свързани с обработването на лични данни, се предоставят от администратора на субекта на данните в лесна за разбиране форма, като се използват ясни и прости формулировки, по-специално когато тази информация е конкретно насочена към дете.
3. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да вземе всички разумни мерки за въвеждане наустанови процедури за предоставяне на информацията, посочена в член 11, и за упражняване на правата на субектитесубекта на данни, посочени в членове 12—17. Когато личните данни се обработват с автоматични средства, администраторът осигурява средства за подаване на искания по електронен път.
4. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира субекта на данните без ненужно забавяне за действията, предприети във връзка с неговото искане, и във всеки случай най-късно в срок от един месец от получаването на искането. Информацията се предоставя в писмена форма. Когато субектът на данните подава искането в електронна форма, информацията се предоставя в електронна форма.
5. Държавите членки предвиждат, че информацията и всички действия, предприети от администратора вследствие на подадено искане по параграфи 3 и 4, са безплатни. Когато исканията са проява на злонамереностявно прекомерни, по-специално поради своята повторяемост или размера или обема на искането, администраторът може да поиска заплащането на дадена суманаложи разумна такса, отчитаща административните разходи за предоставянето на информацията или за изпълнението на исканото действие, или може да не изпълни исканото действие. В този случай администраторът носи тежестта на доказване на злонамереносттаявно прекомерния характер на искането.
5a. Държавите членки могат да предвидят, че субектът на данните може да упражни своите права пряко срещу администратора или чрез посредничеството на компетентния национален надзорен орган. Когато надзорният орган е извършил действия въз основа на искане на субекта на данните, надзорният орган информира субекта на данните за извършените проверки. [Изм. 73]
Член 11
Информация за субекта на данни
1. Когато се събират лични данни, свързани със субект на данни, държавите членки гарантират, че администраторът взема всички подходящи мерки, за да предоставипредоставя на субекта на данните най-малко следната информация:
а) наименованието и координати за връзка на администратора и на длъжностното лице по защита на данните;
б) правното основание и целите на обработването, за които са предназначени личните данни;
в) срока, за който ще се съхраняват личните данни;
г) съществуването на право да се изиска от администратора достъп до личните данни, свързани със субекта на данните, както и тяхното коригиране, заличаване или ограничаване на обработването;
д) правото да се подаде жалба до надзорния орган, посочен в член 39, и неговите координати за връзка;
е) получателите или категориите получатели на личните данни, включително в трети държави или международни организации, и лицата, които имат право на достъп до тези данни съгласно законите на тази трета държава или правилата на тази международна организация, наличието или липсата на решение относно адекватността от страна на Комисията или в случай на предаване на данни, посочено в член 35 или член 36, средствата за получаване на копие от подходящите гаранции, прилагани за предаването;
еa) когато администраторът обработва лични данни, както е посочено в член 9, параграф 1, информация относно съществуването на обработване за мярка от вида, посочен в член 9, параграф 1, и търсеното въздействие от такова обработване върху субекта на данни, информация за логиката, използвана при профилирането, и правото на получаване на оценка от страна на човек;
еб) информация относно мерките за сигурност, предприети с цел защита на личните данни;
ж) всяка допълнителна информация, доколкото такава е необходима, за да се гарантира добросъвестното обработване по отношение на субекта на данните, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които се обработват личните данни.
2. Когато личните данни се събират от субекта на данните, администраторът го информира, в допълнение към информацията, посочена в параграф 1, дали предоставянето на лични данни е задължително или доброволно, както и за възможните последици, ако такива данни не бъдат предоставени.
3. Администраторът предоставя информацията, посочена в параграф 1:
а) в момента на получаване на личните данни от субекта на данните, или
б) когато личните данни не се събират от субекта на данните, в момента на тяхното записване или в разумен срок след събирането им, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които се обработват данните.
4. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които забавят,или ограничават или водят до пропускане на предоставянето на информация на субекта на данните в конкретен случай до такава степен и за толкова време, за колкото такова частично или пълно ограничение представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и законните интереси на засегнатото лице:
а) за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури;
б) за да се избегне повлияване върху предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции;
в) за защита на обществената сигурност;
г) за защита на националната сигурност;
д) за защита на правата и свободите на други лица.
5. Държавите членки предвиждат задължение за администратора във всеки конкретен случай да преценява посредством конкретно и индивидуално проучване дали да наложи частично или пълно ограничение поради една от причините, посочени в параграф 4. Държавите членки могат също така да определят със закон категории обработване на данни, които могат изцяло или частично да бъдат обект на изключенията по параграф 4, букви а)—г). [Изм. 74]
Член 12
Право на достъп на субекта на данни
1. Държавите членки уреждат правото на субекта на данни да получава потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани с него. Когато се обработват такива лични данни, администраторът предоставя следната информация, ако тя вече не е била предоставена:
– a) съобщаване на личните данни, които са в процес на обработване, и на всякаква налична информация за техния източник, както и ако е приложимо, разбираема информация за логиката, включена във всяко автоматизирано обработване;
– aa) значението и предвидените последствия от такова обработване, най-малко в случая на мерките, посочени в член 9;
а) целите на обработването, както и правното основание за обработването;
б) категориите засегнати лични данни;
в) получателите или категориите получатели, пред които са разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави;
г) срока, за който ще се съхраняват личните данни;
д) съществуването на правото да се изиска от администратора коригиране, заличаване или ограничаване на обработването на лични данни, касаещи субекта на данните;
е) правото да бъде подадена жалба до надзорния орган и да бъдат предоставени неговите координати за връзка.
ж) съобщаване на личните данни, които са в процес на обработване, и на всякаква налична информация за техния източник.
2. Държавите членки уреждат правото на субекта на данни да получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване. Когато субектът на данните подава искането в електронна форма, информацията се предоставя в електронна форма, освен ако субектът на данните не е поискал друго. [Изм. 75]
Член 13
Ограничения на правото на достъп
1. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които ограничават изцяло или частично, в зависимост от конкретния случай, правото на достъп на субекта на данните за период от време и дотолкова, доколкото такова частично или пълно ограничаване представлява строго необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и законните интереси на засегнатото лице:
а) за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури;
б) за да се избегне повлияване върху предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции;
в) за защита на обществената сигурност;
г) за защита на националната сигурност;
д) за защита на правата и свободите на други лица.
2. Държавите членки предвиждат задължение за администратора във всеки конкретен случай да преценява посредством конкретно и индивидуално проучване дали да наложи частично или пълно ограничение поради една от причините, посочени в параграф 1. Държавите членки могат също така да определят с нормативен акт категории обработване на данни, които могат изцяло или частично да бъдат обект на изключенията по букви а)—г) от параграф 1.
3. В случаите по параграфи 1 и 2 държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира в писмена форма без ненужно забавяне субекта на данни за всеки отказ на достъп или ограничаване на достъпа, за причинитемотивираната обосновка за отказа, за възможностите за подаване на жалба до надзорния орган и за търсене на защита по съдебен ред. Информацията относно фактическите или правните основания, на които се основава решението, може да бъде пропусната когато предоставянето ѝ би възпрепятствало постигането на цел по параграф 1.
4. Държавите членки гарантират, че администраторът документира посочената в параграф 2 оценка, както и причините да не бъдат съобщениза ограничаване на съобщаването на фактическите или правните основания, на които се основава решението. Тази информация се предоставя на националните надзорни органи. [Изм. 76]
Член 14
Условия за упражняване на правото на достъп
1. Държавите членки регламентират правото на субекта на данни да поиска по всяко време, по-специално в случаите по член 12 и член 13, надзорният орган да провери законосъобразността на обработването.
2. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира субекта на данните за правото да поиска намеса на надзорния орган съгласно параграф 1.
3. Когато е упражнено правото по параграф 1 надзорният орган информира субекта на данните най-малко за това, че е извършил всички необходими проверки, както и за резултата относно законосъобразността на въпросното обработване. Надзорният орган също така информира субекта на данните за неговото право да потърси правна защита.
3a. Държавите членки могат да предвидят субектът на данните да може да упражни това право пряко срещу администратора или чрез посредничеството на компетентния национален надзорен орган.
3б. Държавите членки гарантират наличието на разумни срокове за отговор от администратора на искания на субекта на данните относно упражняването на неговото право на достъп. [Изм. 77]
Член 15
Право на коригиране и попълване
1. Държавите членки уреждат правото на субекта на данни по негово искане администраторът да коригира или да попълни неточните или непълните лични данни, свързани с него. Субектът на данните има право непълните лични данни да бъдат попълнени по негово искане, по-специално чрез попълване или чрез декларация за коригиране.
2. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира в писмена форма, с мотивирана обосновка, субекта на данни за всеки отказ за коригиране или попълване, за причините за отказа и за възможностите за подаване на жалба до надзорния орган и за търсене на защита по съдебен ред.
2a. Държавите членки предвиждат администраторът да съобщава всяко извършено коригиране на всеки получател, на когото данните са били разкрити, освен ако това е невъзможно или изисква непропорционално големи усилия.
2б. Държавите членки предвиждат администраторът да съобщава коригирането на неточни лични данни на третата страна, от която произхождат неточните лични данни.
2в. Държавите членки предвиждат субектът на данните да може да упражни това право срещу администратора също и чрез посредничеството на компетентния национален надзорен орган. [Изм. 78]
Член 16
Право на заличаване
1. Държавите членки регламентират правото на субекта на данни по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, когато обработването не е в съответствие с разпоредбите, приети съгласно член 4, букви а)—д) и членове 7 и 8членове 4, 6, и 7—8 от настоящата директива.
2. Администраторът извършва заличаването незабавно. Администраторът се въздържа от по-нататъшно разпространяване на такива данни.
3. Вместо да извърши заличаване администраторът маркираограничава обработването на личните данни, когато:
а) точността им се оспорва от субекта на данните, за срок, който позволява на администратора да провери точността на данните;
б) личните данни трябва да бъдат запазени за доказателствени цели или за защитата на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго лице.
в) субектът на данните не желае те да бъдат заличени, а изисква вместо това ограничаване на използването им.
3a. Когато обработването на личните данни е ограничено съгласно параграф 3, администраторът информира субекта на данните, преди да премахне ограничението за обработването.
4. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира в писмена форма, смотивирана обосновка, субекта на данни за всеки отказ за заличаване или маркиранеограничаване на обработването, за причините за отказа и за възможностите за подаване на жалба до надзорния орган и за търсене на защита по съдебен ред.
4a. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира получателите, на които са били изпратени тези данни, за всяко заличаване или ограничаване, извършено съгласно параграф 1, освен ако това е невъзможно или е свързано се непропорционално голямо усилие. Администраторът информира субекта на данните за тези трети страни.
4б. Държавите членки могат да предвидят субектът на данните да може да упражни това право пряко срещу администратора или чрез посредничеството на компетентния национален надзорен орган. [Изм. 79]
Член 17
Права на субектите на данни при наказателно разследване и наказателно производство
Държавите членки могат да предвидят, че правата на информация, достъп, коригиране, заличаване и ограничаване на обработването, посочени в членове 11—16, се упражняват в съответствие с националните правила относно съдебните производства, когато личните данни се съдържат в съдебно решение или протокол, обработван в хода на наказателно разследване и наказателно производство.
ГЛАВА IV
АДМИНИСТРАТОР И ОБРАБОТВАЩ ЛИЧНИ ДАННИ
РАЗДЕЛ 1
ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Член 18
Отговорност на администратора
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да приема вътрешни правила и да предприема подходящи мерки, за да гарантира и да може да демонстрира по прозрачен начин за всяка операция на обработване, че обработването на лични данни се извършва при съблюдаване на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, както в момента на определяне на средството за обработване, така и в момента на самото обработване.
2. Мерките, посочени в параграф 1, включват по-специално:
а) поддържане на документацията, посочена в член 23;
aa) извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 25а;
б) спазване на изискванията за предварителна консултация съгласно член 26;
в) изпълнение на изискванията за сигурност на данните, определени в член 27;
г) определяне на длъжностно лице по защита на данните съгласно член 30;
гa) изготвяне и прилагане на специфични гаранции по отношение на обработването на лични данни, свързани с деца, когато е целесъобразно.
3. Администраторът прилага механизми за осигуряване на проверката за адекватност и ефективност на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член. Ако отговаря на изискването за пропорционалност, тази проверка се извършва от независими вътрешни или външни одитори. [Изм. 80]
Член 19
Защита на данните още при проектирането и по подразбиране
1. Държавите членки предвиждат, че като взема предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряване администраторът въвежда, текущото техническо познание, международните най-добри практики и свързаните с обработката на данни рискове, администраторът и обработващият данни, ако има такъв, както в момента на определяне на целите и средствата за обработване, така и в момента на самото обработване, въвеждат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки и процедури, така че обработването да отговаря на изискванията на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и да гарантира защитата на правата на субекта на данни, по-специлано по отношение на установените в член 4 принципи. Защитата на данните при проектирането взема предвид целия жизнен цикъл на управление на личните данни — от събирането през обработването до заличаването, като систематично се съсредоточава върху всеобхватните процедурни мерки за защита по отношение на точността, поверителността, целостта, физическата защита и заличаването на лични данни. Когато администраторът е извършил оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 25а, резултатите се вземат под внимание при разработването на тези мерки и процедури.
2. Администраторът въвежда механизми, за да се гарантирагарантира, че по подразбиране се обработват единствено онези лични данни, които са необходими за целите на обработванетоза всяка конкретна цел на обработването, и по-специално, че данните не се събират, запазват или разпространяват в обем или за срок на съхранение, по-голям от минимално необходимия за тези цели. По-специално тези механизми гарантират, че по подразбиране личните данни не са достъпни за неограничен брой физически лица и че субектите на данни са в състояние да контролират разпространението на личните им данни. [Изм. 81]
Член 20
Съвместни администратори
1. Държавите членки предвиждат, че когато даден администратор определя целите, условията и средствата за обработването на лични данни съвместно с други, съвместните администратори трябва да определят чрез договореностичрез правно обвързващо споразумение помежду си съответните отговорности за спазване на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, по-специално по отношение на процедурите и механизмите за упражняване на правата на субекта на данните.
2. Освен ако субектът на данни е информиран за това кой от съвместните администратори носи отговорност съобразно параграф 1, субектът на данни може да упражнява правата си съобразно настоящата директива по отношение на и срещу всеки един от двама или повече на брой съвместни администратори. [Изм. 82]
Член 21
Обработващ лични данни
1. Държавите членки предвиждат, че когато обработването се извършва от името на администратора, последният трябва да избереизбира обработващ лични данни, който предоставя достатъчни гаранции, че ще приложи подходящи технически и организационни мерки и процедури, така че обработването да отговаря на изискванията на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и да гарантира защитата на правата на субекта на данни, по-специално по отношение на техническите мерки за сигурност и организационните мерки, управляващи обработването, които трябва да бъдат изпълнени, както и да гарантира спазването на тези мерки.
2. Държавите членки предвиждат, че извършването на обработване от страна напосредством обработващ лични данни трябва да е уредено с договор или правен акт, който обвързва обработващия лични данни с администратора и предвижда по-специално, че обработващият лични данни извършва действия само въз основа на указания от администратора, по-специално когато предаването на използваните лични данни е забранено.:
a) действа единствено по указания на администратора;
б) наема единствено персонал, който е поел ангажимент за поверителност или е задължен по закон да спазва поверителност;
в) взема всички необходими мерки съгласно член 27;
г) ангажира друг обработващ лични данни единствено с разрешение на администратора, поради което информира администратора за намерението си да ангажира друг обработващ лични данни достатъчно своевременно, за да може администраторът да има възможност да възрази;
д) доколкото това е възможно предвид естеството на обработването, приема с одобрението на администратора необходимите технически и организационни изисквания за изпълнението на задължението на администратора да отговаря на исканията за упражняване на правата на субектите на данни, определени в глава III;
е) подпомага администратора да гарантира изпълнението на задълженията съгласно членове 25а—29;
ж) връща всички резултати на администратора след приключване на обработката и не обработва по друг начин личните данни, както и заличава съществуващи копия, освен ако правото на Съюза или държавата членка изисква съхраняването им;
з) предоставя на администратора и на надзорния орган цялата информация, необходима, за да се провери спазването на задълженията, определени в настоящия член;
и) взема под внимание принципа на защита на данните още при проектирането и по подразбиране.
2a. Администраторът и обработващият лични данни документират в писмена форма указанията на администратора и задължението на обработващия лични данни, посочено в параграф 2.
3. Ако обработващ лични данни обработва лични данни, различни от онези, за които е получил указания от администратора, първият се счита за администратор по отношение на това обработване и спрямо него се прилагат правилата за съвместните администратори, установени в член 20. [Изм. 83]
Член 22
Обработване под ръководството на администратора и обработващия лични данни
1. Държавите членки предвиждат, че обработващият лични данни и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия лични данни, което има достъп до личните данни, може да обработва тези данни само по указание на администратора или когато това се изисква от законодателството на Съюза или на държава членка.
1a. Когато обработващият данни е или стане определяща страна по отношение на целите, средствата или методите на обработването на данните или не действа единствено по указания на администратора, той се счита за съвместен администратор по смисъла на член 20. [Изм. 84]
Член 23
Документация
1. Държавите членки предвиждат задължение за всички администратори и обработващи лични данни да поддържат документация за всички системи и процедури за обработване, за които носят отговорност.
2. Документацията съдържа най-малко следната информация:
а) наименованието и данните за контакт на администратора или на всеки съвместен администратор или обработващ лични данни;
aa) правно обвързващо споразумение, когато са налице съвместни администратори; списък на обработващите лични данни и извършените от тях дейности;
б) целите на обработването;
бa) указване на онези части от организацията на обработващия лични данни или администратора, на които е възложено обработването на лични данни с конкретна цел;
бб) описание на категорията/ите на субектите на данни и на съответните данни или категории данни;
в) получателите или категориите получатели на лични данни;
вa) когато е приложимо, информация относно наличието на профилиране, на мерки, основани на профилиране, и на механизми за възразяване срещу профилиране;
вб) лесна за разбиране информация относно логиката, прилагана при всяко автоматизирано обработване;
г) предаването на данни на трета държава или международна организация, включително посочване на тази трета държава или международна организация, и правното основание за предаване на данните; дава се правно обяснение по същество, когато предаването е основано на член 35 или 36 от настоящата директива;
гa) сроковете за заличаване на различните категории данни;
гб) резултатите от проверките на мерките, предвидени в член 18, параграф 1;
гв) указване на правното основание за операцията по обработване, за която са предназначени данните.
3. При поискване администраторът и обработващият лични данни предоставят цялата тази документация на надзорния орган. [Изм. 85]
Член 24
Водене на записи
1. Държавите членки вземат мерки за гарантиране, че се водят записи най-малко за следните операции по обработване: събиране, промяна, консултиране, разкриване, комбиниране или заличаване. Записите за извършено консултиране или разкриване посочват по-специално целта, датата и часа на такива операции и, доколкото е възможно, самоличността на лицето, което се е консултирало с личните данни или ги е разкрило, както и самоличността на получателите на тези данни.
2. Записите се използват единствено за целите на проверяване на законосъобразността на обработването на данните, за самоконтрол и за гарантиране на непокътнатостта и сигурността на данните или с цел извършване на одит от длъжностното лице по защита на данните или от надзорния орган по защита на данните.
2a. При поискване администраторът и обработващият лични данни предоставят тази документация на надзорния орган. [Изм. 86]
Член 25
Сътрудничество с надзорния орган
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора и обработващия лични данни при поискване да сътрудничат на надзорния орган при изпълнението на неговите задължения, по-специално като предоставят всяка информация, необходима на надзорния орган за изпълнението на неговите задълженияинформацията, посочена в член 46, параграф 2, буква а), и като предоставят достъп, както е предвидено в член 46, параграф 2, буква б).
2. При упражняване от страна на надзорния орган на правомощията по член 46, параграф 1, букви а) и б) администраторът и обработващият лични данни отговарят на този орган в разумен срок, който се определя от надзорния орган. Отговорът включва описание на предприетите мерки и постигнатите резултати в отговор на отправените от надзорния орган забележки. [Изм. 87]
Член 25а
Оценка на въздействието върху защитата на данните
1. Държавите членки предвиждат администраторът или обработващият данни, който действа от името на администратора, да осъществяват оценка на въздействието на предвидените системи и процедури на обработване върху защитата на личните данни в случаите, когато операциите по обработка е възможно да носят със себе си конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данни поради своето естество, обхват или цели, преди нови операции по обработване или възможно най-рано в случая на съществуващи операции на обработване.
2. Вероятност да създадат специфичните рискове, посочени в параграф 1, има по-специално за следните операции по обработване:
a) обработването на лични данни в широкомащабни регистри на данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления и за изпълнението на наказателни санкции;
б) обработването на специални категории лични данни съобразно посоченото в член 8, на лични данни, свързани с деца, и на биометрични и свързани с местонахождението данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления и за изпълнението на наказателни санкции.
в) оценка на лични аспекти, свързани с дадено физическо лице, за анализиране или прогнозиране, по-специално на неговото поведение, която се основава на автоматизирано обработване и която има вероятност да доведе до мерки, които пораждат правни последици за лицето или го засягат в значителна степен;
г) наблюдение на публично достъпни райони, особено когато се използват оптично-електронни устройства (видео наблюдение); или
д) други операции по обработване, за които се изисква консултация с надзорния орган съгласно член 26, параграф 1.
3. Оценката съдържа най-малко:
a) систематично описание на предвидените операции по обработване;
б) оценка на необходимостта и пропорционалността на операциите по обработване във връзка с целите;
в) оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данни и мерките, които са предвидени за справяне с тези рискове и свеждане до минимум на обема на обработваните лични данни;
г) мерките за сигурност и механизмите за гарантиране на защитата на личните данни и за доказване на спазването на разпоредбите, които са приети в съответствие с настоящата директива, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и другите засегнати лица;
д) общо указване на сроковете за заличаване на различните категории данни;
е) когато е приложимо, списък на предвиденото предаване на данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаванията на данни, посочени в член 36, параграф 2, документация за подходящите гаранции.
4. Ако администраторът или обработващият данни е определил длъжностно лице по защита на данните, то участва в процедурата по оценка на въздействието.
5. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да се консултира с обществеността относно планираното обработване, без да се засяга защитата на обществените интереси или сигурността на операциите по обработване.
6. Без да се засяга защитата на обществените интереси или сигурността на операциите по обработване, на обществеността се предоставя лесен достъп до оценката.
7. На Комисията се предоставя правомощието, след като е поискала становището на Европейския комитет по защита на данните, да приема делегирани актове в съответствие с член 56 с цел допълнително уточняване на критериите и условията за операциите по обработване, за които съществува вероятност да създадат конкретните рискове, посочени в параграфи 1 и 2, както и изискванията за оценката, посочена в параграф 3, включително условията за измеримост, проверка и проверимост. [Изм. 88]
Член 26
Предварителна консултация с надзорния орган
1. Държавите членки вземат мерки, за да гарантират, че администраторът или обработващият лични данни се консултира с надзорния орган преди обработването на лични данни, които ще бъдат част от нов регистър на лични данни, който предстои да бъде създаден,за да се гарантира съответствието на планираното обработване с приетите разпоредби съгласно настоящата директива, и по-специално за да се смекчат съпътстващите рискове за субектите на данните, когато:
а) ще бъдат обработвани специални категории данни, посочени в член 8;дадена оценка на въздействието върху защитата на данните, както е предвидена в член 25а, показва, че поради своето естество, обхват и/или цели операциите по обработване има вероятност да създадат висока степен на конкретни рискове; или
б) видът обработване, и по-специално използването на нови технологии, механизми или процедури, води до специфични рискове за основните права и свободи, и в частност за защитата на личните данни на субектите на данните.надзорният орган счита за необходимо да извърши предварителна консултация относно определени операции по обработване, които има вероятност да създадат конкретни рискове за правата и свободите на субектите на данните поради своето естество, обхват или цели.
1a. Когато надзорният орган установи, в съответствие със своите правомощия, че планираното обработване не съответства на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива, и по-специално когато рисковете са недостатъчно идентифицирани или смекчени, той забранява планираното обработване и прави подходящи предложения, за да се коригира това несъответствие.
2. Държавите членки могат да предвидятпредвиждат задължение за надзорния орган да изготви, след консултиране с Европейския комитет по защита на данните списък на операциите по обработване, за които е необходима предварителна консултация съгласно параграф 1, точка б).
2a. Държавите членки гарантират, че администраторът или обработващият лични данни предоставя на надзорния орган оценката на въздействието върху защитата на данните, предвидена в член 25а, и при поискване – всякаква друга информация, която позволява на надзорния орган да извърши оценка на съответствието на обработването, и по-специално на рисковете за защитата на личните данни на субекта на данните и на съответните гаранции.
2б. Ако надзорният орган е на мнение, че планираното обработване не съответства на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива, или че рисковете са недостатъчно идентифицирани или смекчени, той прави подходящи предложения, за да се коригира това несъответствие.
2в. Държавите членки могат да се консултират с надзорния орган при изготвянето на законодателна мярка, която да бъде приета от националния парламент, или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, която определя естеството на обработването, за да се гарантира съответствието на планираното обработване съгласно настоящата директива, и по-специално за да се смекчат съпътстващите рискове за субектите на данните. [Изм. 89]
РАЗДЕЛ 2
СИГУРНОСТ НА ДАННИТЕ
Член 27
Сигурност на обработването
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора и обработващия лични данни да предприемат подходящи технически и организационни мерки и процедури, за да гарантират ниво на сигурност, което отговаря на свързаните с обработването рискове и естеството на подлежащите на защита данни, като вземат предвид достиженията на техническия прогрес и разходите за тяхното внедряване.
2. По отношение на автоматизираното обработване на данни всяка държава членка предвижда задължение след извършване на оценка на рисковете администраторът да въвежда мерки, имащи за цел:
а) да се откаже достъп на неупълномощени лица до оборудването, използвано за обработване на лични данни (контрол на достъпа до оборудване);
б) да се предотврати четенето, копирането, изменянето или отстраняването на информационни носители от неупълномощени лица (контрол на информационните носители);
в) да се предотврати въвеждането на данни от неупълномощени лица, както и извършването на проверки, изменянето или заличаването на съхранявани лични данни от неупълномощени лица (контрол на съхраняването);
г) да се предотврати използването на автоматизирани системи за обработване на данни от неупълномощени лица чрез устройства за предаване на информация (контрол на ползвателите);
д) да се гарантира, че лицата, на които е разрешено да използват автоматизирана система за обработване на данни, имат достъп само до данните, които са обхванати от тяхното разрешение за достъп (контрол на достъпа до данни);
е) да се гарантира възможността за проверка и установяване на кои органи са били или могат да бъдат изпратени или предоставени лични данни чрез оборудване за предаване на данни (контрол на комуникацията);
ж) да се гарантира възможността за последващи проверка и установяване какви лични данни са били въведени в автоматизираните системи за обработване на данни, както и кога и от кого са били въведени тези данни (контрол на въвеждането);
з) да се предотврати четенето, копирането, изменянето или заличаването на лични данни от неупълномощени лица в хода на предаването на данните или при пренасянето им на информационни носители (контрол на пренасянето);
и) да се гарантира възможността за възстановяване на инсталираните системи в случай на прекъсване на функционирането (възстановяване);
й) да се гарантира изпълнението на функциите на системата, докладването за появили се във функциите дефекти (надеждност), както и недопускане на увреждане на съхраняваните лични данни вследствие на неправилно функциониране на системата (непокътнатост);
йa) да се гарантира, в случай на обработване на чувствителни лични данни съгласно член 8, че са налице допълнителните мерки за сигурност, за да се гарантира ситуационната осведоменост за рисковете и способността да се предприемат предпазни, коригиращи и смекчаващи последствията действия в почти реално време срещу установената уязвимост или инциденти, които могат да представляват риск за данните;
2a. Държавите членки предвиждат, че обработващите личните данни могат да бъдат назначавани само ако гарантират, че спазват изискваните технически и организационни мерки по параграф 1 и спазват указанията по член 21, параграф 2, буква а). Компетентният орган извършва наблюдение над обработващия личните данни в това отношение.
3. При необходимост Комисията може да приема актове за изпълнение за уточняване на изискванията, установени в параграфи 1 и 2, за различни ситуации, и по-специално стандарти за криптиране. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2. [Изм. 90]
Член 28
Уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни
1. Държавите членки предвиждат, че в случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без излишно забавяне и, когато това е осъществимо, не по-късно от 24 часа след установяването на такова нарушение, уведомява надзорния орган за нарушението на сигурността на личните данни. При поискване администраторът представя на надзорния орган мотивирана обосновка в случаите когато уведомлението не е подадено в срок от 24 часана забавяне.
2. Обработващият лични данни предупреждава и уведомява администратора незабавно след установяването насвоевременно след установяването на нарушение на сигурността на лични данни.
3. В уведомлението, посочено в параграф 1, се съдържат най-малко следните данни:
а) описание на естеството на нарушението на сигурността на личните данни, включително категориите и броя на засегнатите субекти на данни и категориите и количеството на засегнатите записи от данни;
б) посочване на самоличността и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните, посочено в член 30, или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация;
в) препоръка относно мерките за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни;
г) описание на възможните последици от нарушението на сигурността на личните данни;
д) описание на предложените или предприетите от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни и за смекчаване на неговите въздействия.
Ако цялата информация не може да бъде представена своевременно, администраторът може да осъществи уведомяването на втори етап.
4. Държавите членки предвиждат задължение за администратора да документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, като включва фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Тази документация трябва да е достатъчна, за да позволява на надзорния орган да провери дали е спазен настоящият член. Документацията съдържа единствено информацията, необходима за тази цел.
4a. Надзорният орган води публичен регистър на видовете съобщени нарушения.
5. На Комисията се предоставя правомощието, след като е поискала становището на Европейския комитет по защита на данните, да приема делегирани актове в съответствие с член 56 с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за установяване на нарушението на сигурността на данните, посочено в параграфи 1 и 2, както и на конкретните обстоятелства, при които се изисква администраторът и обработващият лични данни да уведомят за това нарушение на сигурността на личните данни.
6. Комисията може да установи образеца на такова уведомление до надзорния орган, приложимите процедури за изискването за уведомление, както и образеца и условията за документацията, посочена в параграф 4, включително сроковете за заличаване на съдържащата се в нея информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2. [Изм. 91]
Член 29
Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни
1. Държавите членки предвиждат, че когато нарушението на сигурността на личните данни има вероятност да повлияе неблагоприятно на защитата на личните данни или, на неприкосновеността на личния живот на субекта на данните, на неговите права или законни интереси, администраторът, след като подаде уведомлението по член 28, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни без излишно забавяне.
2. В Съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1, е обстойно и написано на ясен и прост език. В него се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се съдържат най-малко информацията и препоръките, предвидени член 28, параграф 3, букви б), в) и г), както и информация относно правата на субекта на данни, включително правна защита.
3. Не се изисква съобщаване на субекта на данни за нарушение на сигурността на личните данни, ако администраторът е доказал в удовлетворителна степен пред надзорния орган, че е предприел подходящи технологични мерки за защита и че тези мерки са били приложени спрямо личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на лични данни. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях.
3a. Без да се засяга задължението на администратора да уведоми субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, ако администраторът все още не е съобщил на засегнатия субект на данни, надзорният орган може, след като отчете евентуалните неблагоприятни последици от нарушението, да изиска от администратора да извърши съобщаването.
4. Съобщаването на субекта на данните може да бъде забавено,или ограничено по съдържание или да не бъде извършено, на основанията, посочени в член 11, параграф 4. [Изм. 92]
РАЗДЕЛ 3
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ
Член 30
Определяне на длъжностното лице по защита на данните
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора или обработващия лични данни да определят длъжностно лице по защита на данните.
2. Длъжностното лице по защита на данните се определя въз основа на неговите професионални качества и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защитата на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 32. Необходимото ниво на експертни знания се определя, по-специално, в съответствие с извършваното обработване на данни и защитата, която е необходима за личните данни, обработвани от администратора или обработващия лични данни.
2a. Държавите членки предвиждат задължение за администратора или обработващия лични данни да гарантира, че всички други професионални задължения на длъжностното лице по защита на данните са съвместими със задачите и задълженията му като длъжностно лице по защита на данните и не водят до конфликт на интереси.
2б. Длъжностното лице по защита на данните се назначава за срок от най-малко четири години. Длъжностното лице по защита на данните може да се преназначава за следващи мандати. По време на мандата си длъжностното лице по защита на данните може да бъде освободено от тази длъжност, ако престане да отговаря на необходимите условия за изпълнението на своите задължения.
2в. Държавите членки предоставят на субекта на данните правото да се свързва с длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на неговите лични данни.
3. Длъжностното лице по защита на данните може да бъде назначено да отговаря за няколко структурни звена, като се отчита организационната структура на компетентния орган.
3a. Държавите членки предвиждат задължение за администратора или обработващият лични данни да съобщава името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните на надзорния орган и на обществеността. [Изм. 93]
Член 31
Длъжност на длъжностното лице по защита на данните
1. Държавите членки предвиждат задължение за администратора или обработващия лични данни да гарантира, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защитата на личните данни.
2. Администраторът или обработващият лични данни вземат мерки, за да гарантират, че длъжностното лице по защита на данните разполага със средствата за ефективно изпълнение на задълженията и задачите по член 32 при условия на независимост и не получава указания относно упражняването на функциите си.
2a. Администраторът или обработващият лични данни подпомага длъжностното лице по защита на данните при изпълнението на задачите му и осигурява персонала, помещенията, оборудването, продължаващото професионално обучение и всички други ресурси, необходими за изпълнение на задълженията и задачите, посочени в член 32, както и за поддържането на професионалните му знания. [Изм. 94]
Член 32
Задачи на длъжностното лице по защита на данните
Държавите членки предвиждат задължение за администратора или обработващия лични данни да възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи:
а) да повишава осведомеността, да информира и съветва администратора или обработващия лични данни за техните задължения в съответствие с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, по-специално по отношение на техническите и организационните мерки и процедури, и да документира тази дейност и получените отговори;
б) да наблюдава изпълнението и прилагането на стратегиите по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, обучаването на персонала, участващ в операциите по обработване, и свързаните с това одити;
в) да наблюдава изпълнението и прилагането на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, по-специално по отношение на изискванията, свързани със защитата на данните още при проектирането, защитата на данните по подразбиране и сигурността на данните, както и по отношение на информирането на субектите на данни и техните искания при упражняване на правата им съгласно разпоредбите, приети въз основа на настоящата директива;
г) да гарантира поддържането на документацията, посочена в член 23;
д) да наблюдава документирането, уведомяването и съобщаването за нарушения на сигурността на личните данни съгласно членове 28 и 29;
е) да наблюдава извършването на оценката на въздействието върху защитата на данните от администратора или обработващия лични данни и прилагането на процедурата за предварителна консултация с надзорния орган, ако съгласно член 26, параграф 1 се изисква такава;
ж) да наблюдава отговорите на искания от надзорния орган и, в рамките на компетентността на длъжностното лице по защита на данните, да си сътрудничи с надзорния орган по искане на последния или по своя собствена инициатива;
з) да действа като звено за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването на данни, и, ако е необходимо, да се консултира с надзорния орган по своя собствена инициатива. [Изм. 95]
ГЛАВА V
ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ИЛИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Член 33
Общи принципи за предаване на лични данни
Държавите членки предвиждат, че предаването от компетентни органи на лични данни, които се обработват или са предназначени за обработване след предаването им на трета държава или на международна организация, включително по-нататъшно предаване на друга трета държава или международна организация, може да се извършва, само ако:
а) предаванетоконкретното предаване е необходимо за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции; както и
aa) данните се предават на администратор в трета държава или на международна организация — публичен орган, компетентен за целите, предвидени в член 1, параграф 1; както и
aб) условията, установени в настоящата глава, се спазват от администратора и обработващия данни, включително с цел по-нататъшно предаване на лични данни от трета държава или международна организация до друга трета държава или международна организация; както и
б) администраторът и обработващият лични данни спазват разпоредбите, установени в настоящата главадругите разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива; както и;
бa) нивото на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, гарантирано в Съюза по силата на настоящата директива, не се понижава; както и
бб) Комисията е решила, съгласно условията и процедурата, посочени в член 34, че въпросната трета държава или международна организация гарантира адекватно ниво на защита; или
бв) в правно обвързващ инструмент са предвидени подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни, както е предвидено в член 35.
Държавите членки предвиждат, че по-нататъшното предаване, посочено в параграф 1 от настоящия член, може да се извършва, само ако, в допълнение към условията, посочени в същия параграф:
a) по-нататъшното предаване е необходимо за същата специфична цел като първоначалното предаване; както и
Предаване на данни въз основа на решение относно адекватността
1. Държавите членки предвиждат, че предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да се осъществи когато Комисията е решила в съответствие с член 41 от Регламент (ЕС) № …./2012 или в съответствие с параграф 3 от настоящия член, че третата държава или територия или обработващ сектор в тази трета държава, или въпросната международна организация гарантира адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква допълнителноспециално разрешение.
2. Когато няма прието решение съгласно член 41 от Регламент (ЕС) № …/2012,При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията оценява адекватността на нивото на защита, като отчита следните елементи:
а) принципите на правовата държава, съответното действащо законодателство — както общото, така и секторното — включително това, което се отнася до обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право, както и изпълнението на това законодателство и мерките за сигурност, които се спазват в тази държава или от тази международна организация; прецедентите от съдебната практика, както и действителните и противопоставимите права, включително правото на ефективна административна и съдебна защита за субектите на данни, по-специално за онези субекти на данни, пребиваващи в Съюза, чиито лични данни се предават;
б) съществуването и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или международна организация, отговорни за гарантиране на спазването на правилата за защита на данните, включително достатъчно правомощия за налагане на санкции, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и за осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на Съюза и на държавите членки; както и
в) международните ангажименти, които въпросната трета държава или международна организация е поела, по-специално всички правно обвързващи конвенции или инструменти съгласно правото по отношение на защитата на личните данни.
3. На Комисията може дасе предоставя правомощието, след като е поискала становището на Европейския комитет по защита на данните, да приема делегирани актове в съответствие с член 56, за да реши, в рамките на обхвата на настоящата директива, че дадена трета държава или територия или обработващ сектор в тази трета държава, или дадена международна организация осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2.
4. В акта за изпълнениеделегирания акт се посочва неговото географско и секторно приложение и, когато е приложимо, се указва надзорният орган, упоменат в параграф 2, буква б).
4a. Комисията осъществява постоянен мониторинг на развитието, което би могло да повлияе на изпълнението на елементите, описани в параграф 2, както в трети държави, така и в международни организации, във връзка с които е приет делегираният акт съгласно параграф 3.
5. На Комисията можесе предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 56, за да реши, в рамките на обхвата на настоящата директива, че дадена трета държава или територия или обработващ сектор в тази трета държава, или дадена международна организация не осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2, по-специално в случаи, в които съответното законодателство, както общото, така и секторното, което е в сила в третата държава или международната организация, не гарантира действащи и противопоставими права, включително право на ефективна административна и съдебна защита за субектите на данни, по-специално за онези субекти на данни, чиито лични данни се предават. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2, или, в особено спешни за физическите лица случаи във връзка с правото им на защита на личните данни ― в съответствие с процедурата, посочена в член 57, параграф 3.
6. Държавите членки вземат мерки, за да гарантират, че когато Комисията вземе решение съгласно параграф 5 за забрана на всякакво предаване на лични данни на третата държава или територия, или обработващ сектор в тази трета държава, или на въпросната международна организация, това решение не възпрепятства предаването на данни съгласно член 35, параграф 1 или съгласно член 36се забранява. В подходящия момент Комисията започва консултации с третата държава или международна организация с цел да коригира ситуацията, произтичаща от решението, взето по силата на параграф 5 от настоящия член.
7. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на тези трети държави, територии и обработващи сектори в трета държава или международни организации, за които е решила, че осигуряват или че не осигуряват адекватно ниво на защита.
8. Комисията наблюдава прилагането на актовете за изпълнениеделегираните актове, посочени в параграфи 3 и 5. [Изм. 97]
Член 35
Предаване на данни с подходящи гаранции
1. Когато Комисията не е взела решение по силата на член 34 държавите членки предвиждат, че може да се извърши предаване на лични данни на получателили когато реши, че трета държава или територия в трета държава или на международна организация когато:не осигурява адекватно ниво на защита в съответствие с член 34, параграф 5, даден администратор или обработващ лични данни може да предава лични данни на трета държава, територия в трета държава или международна организация само ако администраторът или обработващият лични данни е предвидил в правно обвързващ инструмент подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни.
а) в правно обвързващ инструмент са предвидени подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни; или
б) администраторът или обработващият лични данни е извършил оценка на всички обстоятелства около прехвърлянето на лични данни и е стигнал до заключението, че по отношение на защитата на личните данни съществуват подходящи гаранции.
2. Решението за прехвърляния по параграф 1, буква б) трябва да бъде взето от надлежно оправомощен персонал. Тези прехвърляния трябва да бъдат документирани и документацията трябва да се предостави на надзорния орган при поискванеразрешени от надзорния орган преди да се извършат. [Изм. 98]
Член 36
Дерогации
1. Ако Комисията е установила съгласно член 34, параграф 5, че не е осигурено адекватно равнище на защита, не се извършва предаване на лични данни на третата държава или съответната международна организация, доколкото във въпросния случай законните интереси на субекта на данните по отношение на предотвратяване на предаването надделяват над обществения интерес по отношение на предаването на данните.
2. Чрез дерогация от членове 34 и 35 държавите членки предвиждат, че предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да се извърши само при условие че:
а) предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данни или на друго лице; или
б) предаването е необходимо, за да бъдат защитени законни интереси на субекта на данните, когато законодателството на държавата членка, която предава данните, предвижда това; или
в) предаването на данните е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка или на трета държава; или
г) предаването е необходимо в отделни случаи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказателни санкции; или
д) предаването е необходимо в отделни случаи за установяването, упражняването или защитата на правни претенции, свързани с предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретно престъпление или за изпълнението на конкретна наказателна санкция.
2a. За обработване по параграф 2 трябва да има правно основание в правото на Съюза или правото на държавата членка, чийто субект е администраторът; това право трябва да отговаря на цел от обществен интерес или на нуждата от защита на правата и свободите на други лица, да зачита същността на правото на защита на личните данни и да е пропорционално на преследваната законосъобразна цел.
2б. Всяко предаване на лични данни, за което е взето решение въз основа на дерогации, се обосновава надлежно и се ограничава до строго необходимото, като не се разрешава често или масово предаване на данни.
2в. Решението за прехвърляния по параграф 2 трябва да бъде взето от надлежно оправомощен персонал. Тези прехвърляния трябва да се документират и документацията трябва да бъде достъпна за надзорния орган при поискване, включително датата и момента на прехвърляне, информация относно получаващия орган, обосновка на прехвърлянето и прехвърлени данни. [Изм. 99]
Член 37
Специални условия за предаването на лични данни
Държавите членки предвиждат задължение за администратора да информира получателя на личните данни за всички ограничения върху обработването и да вземе всички основателни мерки, за да гарантира, че тези ограничения се спазват. Администраторът също така уведомява получателя на личните данни за всяко актуализиране, поправяне или заличаване на данни, като получателят на свой ред прави съответното уведомление в случай на последващо прехвърляне на данните. [Изм. 100]
Член 38
Международно сътрудничество за защита на личните данни
1. По отношение на трети държави и международни организации Комисията и държавите членки предприемат подходящи мерки за:
а) разработване на ефективни механизми за международно сътрудничество с цел улесняванегарантиране на прилагането на законодателството за защита на личните данни; [Изм. 101]
б) осигуряване на международна взаимопомощ при прилагането на законодателството за защита на личните данни, включително чрез уведомяване, препращане на жалби, помощ при разследвания и обмен на информация при условие, че има подходящи гаранции за защитата на личните данни и другите основни права и свободи;
в) включване на съответните заинтересовани страни в обсъждания и дейности, насочени към допълнително задълбочаване на международното сътрудничество за прилагането на законодателството за защита на личните данни;
г) насърчаване на обмена и документирането на законодателството и практиките в областта на защитата на личните данни;
гa) изясняване и консултиране относно правораздавателни конфликти с трети държави. [Изм. 102]
2. За целите на параграф 1 Комисията взема подходящи мерки за укрепване на отношенията с трети държави или международни организации, и по-специално с техните надзорни органи, когато Комисията е решила, че те осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на член 34, параграф 3.
Член 38а
Доклад на Комисията
Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклади относно прилагането на членове 33—38. Първият доклад се представя не по-късно от четири години след влизането в сила на настоящата директива. За целта Комисията може да изисква информация от държавите членки и надзорните органи, които следва да предоставят тази информация своевременно. Докладът се оповестява публично. [Изм. 103]
ГЛАВА VI
НЕЗАВИСИМИ НАДЗОРНИ ОРГАНИ
РАЗДЕЛ 1
НЕЗАВИСИМ СТАТУТ
Член 39
Надзорен орган
1. Всяка държава членка предвижда, че един или повече публични органи отговарят за наблюдението на прилагането на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и допринасят за нейното съгласувано прилагане навсякъде в Съюза с цел да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и да се улесни свободното движение на лични данни в рамките на Съюза. За тази цел надзорните органи си сътрудничат помежду си и с Комисията.
2. Държавите членки могат да предвидят, че надзорният орган, създаден от тях по силата на Регламент (ЕС) № ..../2014, отговаря за изпълнението на задачите на надзорния орган, които трябва да бъде създаден съгласно параграф 1 от настоящия член.
3. Когато в дадена държава членка е създаден повече от един надзорен орган, тази държава членка определя надзорния орган, който ще функционира като единно звено за контакт за ефективното участие на тези органи в Европейския комитет по защита на данните.
Член 40
Независимост
1. Държавите членки гарантират, че надзорният орган действа напълно независимо при изпълнението на задълженията и правомощията, които са му възложени, независимо от споразумения за сътрудничество съобразно глава VII от настоящата директива. [Изм. 104]
2. Всяка държава членка предвижда, че при изпълнение на своите задължения членовете на надзорния орган не търсят и не приемат указания от никого, както и поддържат пълна независимост и безпристрастност. [Изм. 105]
3. Членовете на надзорния орган се въздържат от всякакви несъвместими с длъжностните им задължения действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.
4. Членовете на надзорния орган проявяват почтеност и тактичност по отношение на приемането на назначения и облаги след края на мандата си.
5. Всяка държава членка гарантира, че на надзорния орган са предоставени подходящи човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задължения и правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и активното участие в Европейския комитет по защита на данните.
6. Всяка държава членка гарантира, че надзорният орган трябва да има свой собствен персонал, който се назначава от ръководителя на надзорния орган и e подчинен на него.
7. Държавите членки гарантират, че по отношение на надзорния орган се извършва финансов контрол, който не накърнява неговата независимост. Държавите членки гарантират, че надзорният орган има отделни годишни бюджети. Бюджетите се оповестяват публично.
Член 41
Общи условия за членовете на надзорния орган
1. Държавите членки предвиждат, че членовете на надзорния орган трябва да се назначават или от парламента, или от правителството на съответната държава членка.
2. Членовете се избират измежду лица, чиято независимост не подлежи на съмнение и за които е доказано, че притежават необходимите опит и умения, за да изпълняват задълженията си.
3. Задълженията на даден член приключват при изтичането на мандата му, подаването на оставка или задължителното му пенсиониране в съответствие с параграф 5.
4. Член на надзорния орган може да бъде освободен или лишен от правото на пенсия или други облаги от компетентния национален съд, ако този член престане да отговаря на необходимите условия за изпълнение на задълженията или е виновен за извършването на тежко провинение.
5. При изтичане на мандата или подаване на оставка от даден член, той продължава да изпълнява задълженията си, докато бъде назначен нов член.
Член 42
Правила за създаването на надзорния орган
Всяка държава членка урежда със закон:
а) създаването и статута на надзорния орган в съответствие с членове 39 и 40;
б) необходимите квалификации, опит и умения за изпълнение на задълженията на членовете на надзорния орган;
в) правилата и процедурите за назначаването на членовете на надзорния орган, както и правилата относно несъвместимите със служебните им задължения действия или функции;
г) продължителността на мандата на членовете на надзорния орган, която е не по-малко от четири години, с изключение на първите назначения след влизането в сила на настоящата директива, някои от които може да са за по-кратък срок;
д) дали членовете на надзорния орган могат да бъдат преназначавани;
е) правилника и общите условия за изпълнение на задълженията на членовете и персонала на надзорния орган;
ж) правилата и процедурите за прекратяване на задълженията на членовете на надзорния орган, включително ако престанат да отговарят на необходимите условия за изпълнение на техните задължения или са виновни за извършването на тежко провинение.
Член 43
Професионална тайна
Държавите членки предвиждат, че както по време на мандата си, така и след неговото изтичане, и в съответствие с националното законодателство и практика, членовете и персоналът на надзорния орган са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна по отношение на всякаква поверителна информация, която е стигнала до тяхното знание в хода на изпълнение на служебните им задължения, като те са изпълнявали тези задължения при независимост и прозрачност съобразно настоящата директива. [Изм. 106]
РАЗДЕЛ 2
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВОМОЩИЯ
Член 44
Компетентност
1. Държавите членки предвиждат, че всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задълженията и да упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени му в съответствие с настоящата директива. [Изм. 107]
2. Държавите членки предвиждат, че надзорният орган не е компетентен да осъществява надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.
Член 45
Задължения
1. Държавите членки предвиждат, че надзорният орган:
а) наблюдава и гарантира прилагането на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и мерките за изпълнението ѝ;
б) разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от сдружение, представляващо субекта на данни и надлежно упълномощено от него, в съответствие с член 50, разследва техния предмет дотолкова, доколкото това е целесъобразно, и информира субекта на данни или сдружението за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган;
в) проверява законосъобразността на обработването на данните съгласно член 14 и информира в разумен срок субекта на данните за резултата от проверката или за причините, поради които проверката не е била извършена;
г) предоставя взаимопомощ на други надзорни органи и осигурява съгласуваното прилагане и изпълнение на разпоредбите, приети по силата на настоящата директива;
д) провежда разследвания, проверки и одити по своя инициатива или въз основа на жалба, или по искане на друг надзорен орган, и информира в разумен срок съответния субект на данни, ако той е подал жалба, за резултата от разследванията;
е) наблюдава съответното развитие, по-специално в областта на информационните и комуникационни технологии, дотолкова доколкото то има въздействие върху защитата на личните данни;
ж) предоставя консултации на институциите и органите на държавата членка относно законодателни и административни мерки, отнасящи се до защитата на правата и свободите на физическите лица по отношение на обработването на лични данни;
з) предоставя консултации относно операциите по обработване съгласно член 26;
и) участва в дейностите на Европейския комитет по защита на данните.
2. Всеки надзорен орган насърчава обществената информираност относно рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни. Обръща се специално внимание на дейностите, конкретно насочени към децата.
3. При поискване надзорният орган консултира субектите на данни при упражняването на правата, установени с разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и ако е целесъобразно, си сътрудничи за тази цел с надзорните органи в други държави членки.
4. За жалбите, посочени в параграф 1, буква б), надзорният орган предоставя формуляр за подаване на жалби, който може да бъде попълнен по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.
5. Държавите членки предвиждат, че изпълнението на задълженията на надзорния орган е безплатно за субекта на данни.
6. Когато исканията са проява на злонамереностявно прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, надзорният орган може да поиска заплащането на даденаразумна сума или да не изпълни поисканото от субекта на данни действие. Размерът на тази такса не превишава разходите за предприемане на исканото действие. Надзорният орган носи тежестта на доказване на злонамереносттаявната прекомерност на искането. [Изм. 108]
Член 46
Правомощия
1. Държавите членки предвиждат, че на всеки надзорен орган трябва по-специално да бъдат предоставениима правомощието:
а) правомощия за разследване, например правомощия за достъп до данните, които са обект на операциите по обработване, и правомощия да събира цялата информация, необходима за изпълнението на неговите надзорни функции;да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на разпоредбите, уреждащи обработването на лични данни, и при необходимост да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да отстрани това нарушение по конкретен начин, за да се подобри защитата на субекта на данни;
б) действителни правомощия за намеса, например даване на становища преди извършването на обработване и осигуряване на подходящо публикуване на тези становища, даване на разпореждания за ограничаване, заличаване или унищожаване на данни, налагане на временна или окончателна забрана за обработване, отправяне на предупреждения или порицания към администратора или отнасяне на въпроса до националните парламенти или други политически институции;да разпорежда на администратора да се съобрази с исканията на субекта на данни, свързани с упражняването на правата, предоставени от настоящата директива, включително тези, предоставени с членове 12—17, когато такива искания са били отказани в нарушение на тези разпоредби;
в) правомощието да участва в съдебни производства, когато разпоредбите, приети по силата на настоящата директива, са нарушени, или да сезира съдебните органи за нарушение.да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да предостави информация по силата на член 10, параграфи 1 и 2 и членове 11, 28 и 29;
г) да осигурява спазването на становищата за предварителните консултации, посочени в член 26;
д) да отправя предупреждения или порицания до администратора или обработващия лични данни;
е) да разпорежда коригирането, заличаването или унищожаването на всички данни, когато са били обработени в нарушение на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, както и уведомяването за тези действия на трети страни, пред които са били разкрити данните;
ж) да налага временна или окончателна забрана за обработване;
з) да преустановява потоци от данни към получател в трета държава или към международна организация;
и) да информира националните парламенти, правителството или други публични институции, както и обществеността по този въпрос.
2. Всеки надзорен орган има правомощието за разследване, съгласно което може да получава от администратора или обработващия лични данни:
a) достъп до всички лични данни и до цялата информация, необходима за изпълнението на надзорните му функции;
б) достъп до всички негови помещения, включително до оборудване и средства за обработване на данни, в съответствие с националното законодателство, когато съществуват разумни основания да се предполага, че в тях се осъществява дейност в нарушение на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, без да се засяга съдебно разрешение, ако то се изисква от националното законодателство.
3. Без да се засяга член 43, държавите членки предвиждат, че никакви допълнителни изисквания за опазване на тайна няма да се издават към исканията на надзорните органи.
4. Държавите членки могат да предвидят, че в съответствие с националното законодателство се изискват допълнителни проверки за сигурност за достъп до класифицирана информация на равнище, подобно на EU CONFIDENTIAL или по-високо. Ако съгласно законодателството на държавата членка на съответния надзорен орган не се изискват допълнителни проверки за сигурност, това трябва да бъде признато от всички други държави членки.
5. Всеки надзорен орган има правомощието да сведе до знанието на съдебните органи нарушения на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и да участва в съдебни производства и да завежда дела пред компетентния съд по силата член 53, параграф 2.
6. Всеки надзорен орган има правомощието да налага санкции по отношение на административни нарушения. [Изм. 109]
Член 46а
Докладване на нарушения
1. Държавите членки гарантират, че надзорните органи отчитат насоките, публикувани от Европейския комитет по защита на данните съобразно член 66, параграф 4б от Регламент (ЕС) .../2014, и въвеждат ефективни механизми за насърчаване на поверителното докладване на нарушения на директивата.
2. Държавите членки гарантират, че компетентните органи въвеждат ефективни механизми за насърчаване на поверителното докладване на нарушения на директивата. [Изм. 110]
Член 47
Доклад за дейността
Държавите членки предвиждат, че всеки надзорен орган изготвя годишен доклад за дейността си най-малко на всеки две години. Докладът се предоставя наобществеността, на съответния парламент, на Комисията и на Европейския комитет по защита на данните. Той съдържа информация за степента, в която компетентните органи под тяхна юрисдикция имат достъп до данни, притежавани от частни лица, за разследване или наказателно преследване на престъпления. [Изм. 111]
ГЛАВА VII
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 48
Взаимопомощ
1. Държавите членки предвиждат, че надзорните органи се подпомагат взаимно, за да изпълняват и прилагат разпоредбите съгласно настоящата директива по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за извършване на предварителни консултации, проверки и разследвания.
2. Държавите членки предвиждат задължение за надзорния орган да взема всички подходящи мерки, които са необходими, за да отговори на исканията на друг надзорен орган. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация или мерки за правоприлагане с цел спиране или забрана на операции по обработване, които противоречат на настоящата директива, без забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането.
2a. Искането за помощ съдържа цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено по отношение на въпросите, за които е поискана.
2б. Надзорен орган, до който е изпратено искане за помощ, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:
a) не е компетентен да разгледа искането; или
б) изпълнението на искането би било несъвместимо с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива.
3. Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка или предприетите мерки за изпълнение на искането на искащия надзорен орган.
3a. Надзорните органи предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, чрез електронни средства и във възможно най-кратък срок, като използват стандартизиран формат.
3б. Не се събират такси за действията, предприети в отговор на искане за взаимопомощ. [Изм. 112]
Член 48a
Съвместни операции
1. Държавите членки предвиждат, че с цел да бъдат засилени сътрудничеството и взаимопомощта надзорните органи могат да изпълняват съвместни мерки за правоприлагане и други съвместни операции, в които участват определени членове или персонал на надзорните органи на други държави членки, в операции на територията на дадена държава членка.
2. Държавите членки предвиждат, че в случаите, при които има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати субекти на данни в друга държава членка или други държави членки, компетентният надзорен орган може да бъде поканен да участва в съвместните операции. Компетентният надзорен орган може да покани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответната операция, а в случай че той е поканен, отговаря без забавяне на искането на даден надзорен орган да се включи в операциите.
3. Държавите членки определят практическите аспекти на конкретните действия за сътрудничество. [Изм. 113]
Член 49
Задачи на Европейския комитет по защита на данните
1. В рамките на настоящата директива Европейският комитет по защита на данните, създаден с Регламент (ЕС) № …/20122014, изпълнява следните задачи във връзка с обработването:
а) консултира Комисиятаинституциите на Съюза по всеки въпрос, свързан със защитата на личните данни в Съюза, включително относно всяко предложено изменение на настоящата директива;
б) разглежда по искане на Комисията, Европейския парламент или Съвета, по своя собствена инициатива или по инициатива на някой от своите членове всеки въпрос, който се отнася до прилагането на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, и издава насоки, препоръки и най-добри практики, предназначени за надзорните органи с цел насърчаване на съгласуваното прилагане на тези разпоредби, включително относно използването на правомощия за правоприлагане;
в) извършва преглед на практическото прилагане на насоките, препоръките и най-добрите практики, посочени в буква б), и докладва редовно на Комисията за това;
г) предоставя на Комисията становища относно нивото на защита в трети държави или международни организации;
д) насърчава сътрудничеството и ефективния двустранен и многостранен обмен на информация и практики между надзорните органи, включително координацията на съвместни операции и други съвместни дейности, когато вземе такова решение по искане на един или няколко надзорни органа;
е) насърчава общите програми за обучение и улеснява обмена на персонал между надзорните органи, както и с надзорните органи на трети държави или на международни организации, когато е целесъобразно;
ж) насърчава обмена на знания и документация с надзорните органи по защита на данните в цял свят, включително законодателство и практики в областта на защитата на данните;
жa) дава становището си на Комисията при подготовката на делегирани актове и актове за изпълнение съгласно настоящата директива;
2. Когато Европейският парламент, Съветът или Комисията поискапоискат съвет от Европейския комитет по защита на данните, тя може да определи срок, в рамките на който последният да предостави такъв съвет, като се взема предвид спешността на въпроса.
3. Европейският комитет по защита на данните изпраща своите становища, насоки, препоръки и най-добри практики на Комисията и на комитета, посочен в член 57, параграф 1, и ги прави обществено достояние.
4. Комисията информира Европейския комитет по защита на данните за действията, които е предприела вследствие на становищата, насоките, препоръките и най-добрите практики, издадени от Европейския комитет по защита на данните. [Изм. 114]
ГЛАВА VIII
СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА, ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ И САНКЦИИ
Член 50
Право на подаване на жалба до надзорен орган
1. Без да се засягат които и да било други средства за административна или правна защита, държавите членки предвиждат всеки субект на данни да има право да подаде жалба до надзорен орган в която и да било държава членка, ако счита, че обработването на личните му данни не е в съответствие с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива.
2. Държавите членки предвиждат право за всяка структура, организация или сдружение, действащо в обществен интерес и законосъобразно учредено съгласно правото на държава членка и чиято цел е да защитава правата и интересите на субектите на данни по отношение на защитата на техните лични данни, да подава жалби до надзорен орган в която и да било държава членка от името на един или повече субекти на данни, когато счита, че правата на даден субект на данни съгласно настоящата директива са били нарушени вследствие на обработването на лични данни. Организацията или сдружението трябва да бъдат надлежно упълномощени от субекта(ите) на данни. [Изм. 115]
3. Държавите членки предвиждат право за всяка структура, организация или сдружение, посочено в параграф 2, да подаде жалба до надзорен орган в която и да било държава членка независимо от подадена от субект на данни жалба, когато счита, че е налице нарушение на сигурността на личните данни.
Член 51
Право на средства за съдебна защита срещу надзорен орган
1. Държавите членки регламентират за всяко физическо или юридическолице правото на средства за съдебна защита срещу решенията на надзорен орган, които ги засягат.
2. Държавите членки предвиждат, че всеки субект на данни има право на средства за съдебна защита, за да задължи надзорния орган да предприеме действия по жалба, в случай че липсва решение, необходимо за защита на неговите права, или когато надзорният орган не информира субекта на данни в срок от три месеца за напредъка или резултата от жалбата съгласно член 45, параграф 1, буква б).
3. Държавите членки предвиждат, че производствата срещу надзорните органи се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен съответния надзорен орган.
3a. Държавите членки гарантират, че окончателните решения на съда, посочени в настоящия член, ще бъдат изпълнени. [Изм. 116]
Член 52
Право на средства за съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни
1. Без да се засяга което и да било административно средство за правна защита, което е на разположение, включително правото да се подаде жалба до надзорен орган, държавите членки регламентират правото на всяко физическо лице на средства за съдебна защита, ако то счита, че правата му, установени в разпоредби, приети съгласно настоящата директива, са нарушени вследствие на обработването на неговите лични данни при неспазване на горепосочените разпоредби.
1a. Държавите членки гарантират, че окончателните решения на съда, посочени в настоящия член, ще бъдат изпълнени. [Изм. 117]
Член 53
Общи правила за съдебните производства
1. Държавите членки предвиждат всички структури, организации или сдружения, посочени в член 50, параграф 2, да имат право да упражняват правата, посочени в членове 51 и, 52 и 54, от името накогато са упълномощени от един или повече субекти на данни. [Изм. 118]
2. Държавите членки предвиждат, че всеки надзорен орган има право да участва в съдебни производства и да завежда дела пред съдилища с цел изпълнение на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, или с цел осигуряване на съгласуваност на защитата на лични данни в рамките на Съюза. [Изм. 119]
3. Държавите членки гарантират, че съдебните производства, които са на разположение съгласно националното право, позволяват бързото приемане на мерки, включително временни мерки, предназначени за преустановяването на предполагаемо нарушение и за предотвратяването на по-нататъшно накърняване на съответните интереси.
Член 54
Отговорност за причинени вреди и право на обезщетение
1. Държавите членки предвиждат, че всяко лице, което е претърпяло вреди, включително неимуществени вреди, в резултат на неправомерна операция по обработване или действие, което е несъвместимо с разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, има право да получиизиска обезщетение от администратора или обработващия лични данни за претърпените вреди. [Изм. 120]
2. Ако в обработването са участвали повече от един администратор или обработващ лични данни, всеки от тях е солидарно отговорен за целия размер на вредите.
3. Администраторът или обработващият лични данни може да бъде изцяло или частично освободен от такава отговорност, ако докаже, че не носи отговорност за събитието, довело до причиняване на вредите.
Член 55
Санкции
Държавите членки установяват правилата относно санкциите, които се налагат при нарушения на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
ГЛАВА VIIIА
ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ДРУГИ СТРАНИ
Член 55a
Предаване на лични данни на други органи или частни страни в Съюза
1. Държавите членки гарантират, че администраторът не предава, нито изисква от обработващия данни да прехвърля лични данни на физически или юридически лица, които не спазват разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, освен ако:
a) предаването е в съответствие със законодателството на Съюза или на държава членка; както и
б) получателят е установен в държава — членка на Европейския съюз; както и
в) няма специфични законни интереси на субекта на данните, които да възпрепятстват предаването; както и
г) в конкретния случай предаването е необходимо за администратора, предаващ лични данни за:
i) изпълнението на законно възложена му задача; или
ii) предотвратяването на непосредствена и сериозна опасност за обществената сигурност; или
iii) предотвратяването на сериозно нарушение на правата на физически лица.
2. Администраторът уведомява получателя относно целта, за която личните данни могат да бъдат обработвани изключително.
3. Администраторът уведомява надзорния орган за такива предавания.
4. Администраторът уведомява получателя за ограниченията, свързани с обработването, и гарантира спазването на тези ограничения. [Изм. 121]
ГЛАВА IX
ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 56
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 25a, параграф 7, член 28, параграф 5, член 34, параграф 3 и член 34, параграф 5, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от влизането в сила на настоящата директива.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 25a, параграф 7, член 28, параграф 5, член 34, параграф 3 и член 34, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 25a, параграф 7, член 28, параграф 5, член 34, параграф 3 и член 34, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от двашест месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с 2 месецашест месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 122]
Член 56a
Краен срок за приемането на делегираните актове
Комисията приема делегираните актове по член 25a, параграф 7 и член 28, параграф 5 не по-късно от [шест месеца преди датата, посочена в член 62, параграф 1]. Комисията може да удължи срока, посочен в настоящия параграф, с шест месеца. [Изм. 123]
Член 57
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него. [Изм. 124]
ГЛАВА X
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 58
Отмяна
1. Рамково решение 2008/977/ПВР се отменя.
2. Позоваванията на отмененото рамково решение, посочено в параграф 1, се тълкуват като позовавания на настоящата директива.
Член 59
Връзка с предишни актове на Съюза за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество
Специалните разпоредби относно обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, съдържащи се в актове на Съюза, приети преди датата на приемане на настоящата директива, с които се регламентират обработването на лични данни между държавите членки и достъпът на определени органи на държавите членки до информационни системи, създадени съгласно Договорите, и които попадат в приложното поле на настоящата директива, остават незасегнати.
Член 60
Връзка с по-рано сключени международни споразумения в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество
Международните споразумения, сключени от държавите членки преди влизането в сила на настоящата директива, се изменят, когато е необходимо, в срок от пет години след влизането в сила на настоящата директива.
Член 61
Оценка
1. След като изиска становище от Европейския комитет по защита на данните, Комисията извършваправи оценка на прилагането и изпълнението на настоящата директива. Тя извършва координация в тясно сътрудничество с държавите членки и включва обявени и необявени посещения. Европейският парламент и Съветът трябва да бъдат информирани по време на целия процес и да имат достъп до съответните документи.
2. В срок от тридве години след влизането в сила на настоящата директива Комисията извършва преглед на други актове, приети от Европейския съюз, които регламентират обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, по-специално приетите от Съюза актове, посочени в член 59, за да прецени необходимостта от привеждането им в съответствие с настоящата директива и, ако е целесъобразно, да изготви необходимите предложения за изменение на тези актове, така че да се осигури съгласуван подход към защитата на личните данни в рамките на приложното поле на настоящата директивас оглед на гарантирането на съгласувани и хомогенни правни норми, свързани с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, в рамките на приложното поле на настоящата директива.
2a. В рамките на две години от влизането в сила на настоящата директива Комисията представя подходящи предложения за преразглеждане на правната рамка, приложима за обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, с оглед на гарантирането на съгласувани и хомогенни правни норми, свързани с основното право на защита на личните данни в Съюза.
3. Съгласно параграф 1 Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклади относно оценката и прегледа на настоящата директива. Първите доклади се представят не по-късно от четири години след влизането в сила на настоящата директива. Следващите доклади се представят на всеки четири години след това. Комисията представя, ако е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящата директива и за привеждане в съответствие на други правни инструменти. Докладът се оповестява публично. [Изм. 125]
Член 62
Изпълнение
1. Държавите членки приемат и публикуват най-късно до ...(13) законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Те прилагат посочените разпоредби от ...*.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби в националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 63
Влизане в сила и прилагане
Настоящата директива влиза в сила на първия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 64
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).
Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) (COM(2013)0410 – C7-0171/2013 – 2013/0186(COD))
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0410),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0171/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид мотивираното становище, представено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от страна на Камарата на представителите на Малта, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),
— като взе предвид писмото от 28 ноември 2013 г. на комисията по правни въпроси до комисията по транспорт и туризъм в съответствие с член 87, параграф 3 от своя правилник,
— като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A7‑0095/2014),
А. като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),
като имат предвид, че:
(1) Регламент (ЕО) № 549/2004 от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на единно европейско небе („Рамков регламент“)(5), Регламент (ЕО) № 550/2004 от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе („Регламент за осигуряване на обслужване“)(6), Регламент (ЕО) № 551/2004 от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе („Регламент за въздушното пространство“)(7) и Регламент (ЕО) № 552/2004 от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение („Регламент за оперативната съвместимост“)(8) бяха значително изменени. Тъй като се очакват по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените регламенти следва да бъдат преработени.
(2) Въвеждането на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно и редовно обслужване на въздушния транспорт, като по този начин се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги. [Изм. 1]
(3) Приемането от Европейския парламент и Съвета на първия пакет от законодателството за Единното европейско небе, по-специално Регламент (ЕО) № 549/2004, Регламент (ЕО) № 550/2004, Регламент (ЕО) № 551/2004 и Регламент (ЕО) № 552/2004, положи солидна правна основа за непрекъснатото функционираща, оперативно съвместима и безопасна система за управление на въздушното движение (УВД). Приемането на втория пакет, а именно Регламент (ЕО) № 1070/2009, допълнително подкрепи инициативата за Единното европейско небе чрез въвеждането на концепциите за схема за ефективност на дейността и управителен орган на мрежата, за да се подобрят резултатите на европейската система за УВД.
(4) В член 1 от Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване от 1944 г. договарящите се страни признават, че „всяка страна има пълен и изключителен суверенитет на въздушното пространство над нейната територия”. В рамките на този суверенитет държавите членки на Съюза, като прилагат съответните международни конвенции, упражняват правомощията на публичен орган при управление на въздушното движение;
(5) Осъществяването на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно, редовно и устойчиво функциониране на въздушния транспорт, като се оптимизира капацитетът и се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги.
(5a) За да се гарантира, че очакваното увеличаване на въздушния трафик не създава или задълбочава претоварването на европейското въздушно пространство, с всички произтичащи от това разходи по отношение на икономиката, околната среда и сигурността, следва да се намери решение за разпокъсаността на това пространство и настоящият регламент следва да се изпълни възможно най-бързо. [Изм. 2]
(5б) Въвеждането на Единното европейско небе следва да изиграе положителна роля за растежа, заетостта и конкурентоспособността в Европа, по-специално като се стимулира търсенето в полза на високо квалифицирани работни места. [Изм. 3]
(6) Едновременното преследване на целите по повишаването на стандартите за безопасност на въздушното движение и подобряването на цялостното функциониране на УВД и АНО за общото въздушно движение в Европа налага изискването да се отчита човешкият фактор. Поради това държавите членки следва да обмислят въвеждане, в допълнение към въвеждането на принципите на „културата на справедливост“, следва да бъдат изградени подходящи индикатори за ефективност в схемата за ефективност на Единното европейско небе. [Изм. 4]
(7) Държавите членки са приели обща декларация по военните въпроси, свързани с Единното европейско небе(9). В съответствие с тази декларация държавите членки трябва по-специално да засилят гражданско-военното сътрудничество и, ако се счете за необходимо и до степен, която се счита за необходима от всички засегнати държави членки, да улеснят сътрудничеството между своите въоръжени сили по всички въпроси на управлението на въздушното движение, с цел да се улесни гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 5]
(8) Решенията, свързани със съдържанието, обхвата или извършването на военни операции и учения, не попадат в сферата на компетентност на Съюза съгласно член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(9) Държавите членки са преструктурирали в различна степен своите национални доставчици на аеронавигационно обслужване чрез повишаване на тяхното ниво на автономност и свободата да предоставят обслужване. Наложително е да се гарантира, че е налице добре функциониращ общ пазар на тези услуги, които могат да бъдат предоставени при пазарни условия и че минималните изисквания на обществения интерес са удовлетворени по отношение на тези услуги, които се считат за естествени монополи при настоящите технологични условия.
(10) За осигуряването на последователен, и надежден и независим надзор върху предоставянето на обслужване в рамките на цяла Европа на националните органи за надзорвъздухоплаване следва да се гарантира достатъчна независимост игарантират необходимите финансови и човешки ресурси. Тази независимост не следва да препятства тези органи при изпълнението на техните задачи в дадена административна рамка. [Изм. 6]
(11) Националните органи за надзорвъздухоплаване играят ключова роля във реализирането на Единното европейско небе. ипоради това Комисията и Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ) следва да улесняваулесняват сътрудничеството помежду им, за да се даде възможност за обмен на най-добри практики и развиване на общ подход, включително чрез засилено сътрудничество на регионално равнище,като се предостави платформа за такъв обмен. Това сътрудничество следва да се осъществява редовно. [Изм. 7]
(12) За прилагането на Единното европейско небе социалните партньори следва да бъдат по-добре информирани и консултирани за всички мерки, които имат значими социални последици. На равнището на Съюза следва да се направи консултация също така с Комитета за секторен диалог, създаден с Решение 98/500/ЕО(10). [Изм. 8]
(13) Предоставянето на услуги в областта на комуникациите, навигацията и наблюдението, както и на метеорологично обслужване, проектиране на въздушното пространство и аеронавигационно информационно обслужване следва, заедно с услуги за форматиране и предоставяне на данни към общото въздушно движение, може да бъде организирано при пазарни условия, като едновременно с това се отчитат специфичните характеристики на такова обслужване,осигурява сеи се поддържа високо равнище на безопасност исе намалява въздействието върху климата. [Изм. 9]
(14) Не следва да се допуска дискриминация между ползвателите на въздушното пространство във връзка с осигуряването на еквивалентно аеронавигационно обслужване.
(15) Концепцията за общи проекти, предназначени да подпомагат ползвателите на въздушното пространство и/или доставчиците на аеронавигационно обслужване с цел подобряване на общата аеронавигационна инфраструктура, предоставянето на аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство, по-специално такива, които биха могли да бъдат необходими за изпълнение на Генералния план за УВД, одобрен с Решение 2009/320/ЕО на Съвета(11) съгласно член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета не следва да засяга вече съществуващи проекти, приети от една или няколко държави членки със сходни цели. Разпоредбите относно финансирането на осъществяването на общи проекти не следва да предрешават начина, по който са организирани тези общи проекти. Комисията може да предложи възможност за използване на финансиране чрез трансевропейската мрежаМеханизъм за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“ или финансиране от Европейската инвестиционна банка за подпомагане на общи проекти, по-специално за ускоряване на разгръщането на програмата SESAR, в рамките на многогодишната финансова рамка. Без да се засяга достъпът до това финансиране, държавите членки следва да имат свободата да решават как да бъдат използвани приходите, получени от търговията с квоти по схемата за търговия с емисии в авиационния сектор, и в този контекст да преценят дали част от тези приходи би могла да бъде използвана за финансиране на общи проекти на равнище функционални блокове въздушно пространство. Където е приложимо, общите проекти следва да целят изготвянето на набор от основни оперативно съвместими способности, които да съществуват във всички страни членки. [Изм. 10]
(15a) Освен ако не са въведени специални механизми, въздушните и наземни инвестиционни проекти във връзка с Генералния план за УВД може да се прилагат по некоординиран начин, което е възможно да забави ефективното разгръщане на технологиите SESAR. [Изм. 11]
(16) Концепцията за управителен орган на мрежата е от основно значение за подобряване на ефективността на УВД на мрежово равнище чрез централизиране на предоставянето на някои услуги, които могат да се изпълняват най-добре именно на такова равнище. За да се улесни управлението на кризи във въздухоплаването, управителният орган на мрежата следва да осигури координацията на мерките, които да се предприемат за предотвратяване и реакция при такива кризи. В този контекст Комисията следва да има отговорността да гарантира, че не възниква конфликт на интереси между предоставянето на централизирани услуги и ролята на органа за преглед на ефективността. [Изм. 12]
(17) Комисията е убедена, че безопасното и ефективно използване на въздушното пространство може да бъде постигнато само чрез тясно сътрудничеството между гражданските и военни ползватели на това пространство, основано главно на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство и ефективна координация между гражданското и военното въздухоплаване, установена от ИКАО; тя подчертава значението на укрепването на тази координация между гражданските и военни ползватели на въздушното пространство с цел улесняване на гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 13]
(18) Точността на информацията за състоянието на въздушното пространство и специфичните ситуации при въздушното движение, както и навременното разпространяване на тази информация към гражданските и военните ръководители на полети оказват пряк ефект върху безопасността и ефикасността на операциите и тяхната предвидимост следва да бъде подобрена. Навременният достъп до актуализирана информация за състоянието на въздушното пространство е от първостепенно значение за всички страни, които искат да се възползват от предимствата на наличните структури на въздушното пространство, когато попълват своите планове на полетите. [Изм. 14]
(19) Осигуряването на съвременна, пълна, висококачествена и навременна аеронавигационна информация оказва значително въздействие върху безопасността и улесняването на достъпа до въздушното пространство на Съюза и свободата на движение в него. Вземайки предвид Генералния план за УВД, Съюзът следва да поеме инициативата да модернизира посочения сектор в сътрудничество с управителния орган на мрежата и да гарантира достъпа на ползвателите до тези данни посредством единен общодостъпен пункт, осигуряващ модерен, лесен за ползване и валидиран интегриран брифинг.
(20) За да се вземат предвид промените, внесени в регламенти (ЕО) № 1108/2009 и (ЕО) № 1070/2009, съгласно член 65а от Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност(12) е необходимо да се уеднакви съдържанието на настоящия регламент с това на Регламент (ЕО) № 216/2008.
(21) Освен това техническите подробности от регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004, договорени през 2004 и 2009 г., следва да бъдат актуализирани, както и да се нанесат технически корекции, за да се вземе предвид технологичното развитие.
(22) Географският обхват на настоящия регламент за северноатлантическия регион на ИКАО следва да бъде изменен, за да обхване съществуващите и планираните договорености за предоставяне на услуги и необходимостта от осигуряване на последователност в прилагането на правилата спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване и ползвателите на въздушно пространство, осъществяващи дейност в този район. [Изм. 15]
(23) В съответствие с ролята на управителния орган на мрежата за оперативната организация и продължаващата реформа на Евроконтрол, неговата функция следва да бъде доразвита в посока партньорство под ръководството на сектора.
(24) Функционалните блокове въздушно пространство, създадени с цел подобряване на сътрудничеството между доставчиците на аеронавигационно обслужване, са важен инструмент за подобряване на ефективността на европейската система за УВД. С цел по-нататъшно усъвършенстванедопълване на този инструмент функционалните блокове въздушно пространство следва да бъдат съсредоточени повече върху резултатите и основани на промишлени, доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да могат свободно да влизат в браншови партньорства, а на сектора следва да се предостави повече свобода да ги променя, за да постигне и, когато е възможно, да надхвърли поставените цели за изпълнение, основаващи се на ефективността, които е възможно да се припокрият с установените функционалниблокове въздушно пространство. [Изм. 16]
(25) Функционалните блокове въздушно пространство следва да функционират гъвкаво, като свързват доставчици на услуги от цяла Европа, за да могат те да извлекат взаимни ползи. Тази гъвкавост следва да позволява търсенето на синергии между доставчиците независимо от географското им положение или националността им и да допуска възникването на различни формати на предоставяне на услуги в търсене на възможности за подобряване на резултатите.
(26) За да се подобри ориентирането на доставчиците на аеронавигационно обслужване към клиентите им и да се увеличи възможността ползвателите на въздушно пространство да въздействат върху решенията, които ги засягат, следва да се повиши ефективността на консултациите и участието на заинтересованите страни при вземането на важни оперативни решения от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване. [Изм. 17]
(27) Схемата за ефективност на дейността е основен инструмент за икономическо регулиране на УВД и качеството и независимостта на нейните решения следва да се поддържат и при възможност подобряват.
(28) За да се вземат предвид техническите или оперативни промени, по-специално чрез изменения на приложенията или допълване на разпоредбите относно управлението на мрежата,и схемата за ефективност, избиранетона орган, отговарящ за изпълнението на основните линии на Генералния план за УВД (управителен орган на разгръщането), и определянето на неговите отговорности, на Комисията следва да се делегират правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдържанието и обхватът на всяко делегиране се установява детайлно в разпоредбите на съответните членове. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 18]
(29) При допълването на списъка с услугите по управление на мрежата Комисията следва да провежда съответните консултации със заинтересовани страни от сектора и със социалните партньори. [Изм. 19]
(30) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на упражняването на правомощия от страна на националните органи за надзор въздухоплаване, предлагането на услуги по поддръжка с изключителни права от страна на доставчици на услуги или техни сдружения, коригиращите мерки за осигуряване на съответствие със съюзните и свързаните с тях местни цели за ефективност на дейността, прегледа на съответствието във връзка със схемата за таксуване, управлението и приемането на общи проекти за свързани с мрежата функции, функционалните блокове въздушно пространство, условията за участие на заинтересованите страни във вземането на важни оперативни решения на доставчиците на аеронавигационно обслужване, достъпа до и защитата на данните, електронната аеронавигационна информация и технологичното развитие и оперативната съвместимост на управлението на въздушното движение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителни правомощия от страна на Комисията(13). [Изм. 20]
(31) Съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 по отношение на актовете за изпълнение, приети във връзка с настоящия регламент, за актове за изпълнение от общ характер следва да се използва процедурата по разглеждане.
(32) Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение от индивидуален характер.
(33) Санкциите, предвидени по отношение нарушенията на настоящия регламент, следва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, без да това да подлага на риск безопасността.
(34) УслугиКогато е уместно, услугите по поддръжката следва да се предоставят по целесъобразност съгласно Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(14) и Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги(15). Следва да се вземат предвид също така насоките, съдържащи се в тълкувателното съобщение на Комисията относно правото на Общността, приложимо към обществените поръчки, които не са или не са изцяло предмет на разпоредбите на директивите за обществените поръчки(16), както е уместно. [Изм. 21]
(35) Изявлението на министрите относноСпоразумения за по-тясно сътрудничество при използването на летище Гибралтар, договоренобяха договорени в Кордоба на 18 септември 2006 г. („Изявлението на министрите”) по време на първата среща на министрите на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и съобразяването изцяло с това изявление ще се счита за съобразяване с декларацията от 1987 г.между кралство Испания и Обединеното кралство в съвместна декларация на министрите на външните работи на тези две държави. Споразуменията все още не са приложени. [Изм. 22]
(36) Настоящият регламент се прилага изцяло за летище Гибралтар в контекста и по силата на изявлението на министрите. Без да се засяга изявлението на министрите, прилагането по отношение на летище Гибралтар и всички мерки, свързани с изпълнението, е в пълно съответствие с това изявление и с всички договорености, които се съдържат в него. [Изм. 23]
(37) Тъй като целта на настоящия регламент — прилагането на Единното европейско небе — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради транснационалния мащаб на действие и, следователно, може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и приложно поле
1. Настоящият регламент определя правила за създаването и правилното функциониране на Единното европейско небе, за да гарантира настоящите стандарти за безопасност на въздушното движение, да допринесе за устойчивото развитие на системата на въздушния транспорт, например намаляване на въздействието върху климата, и да подобри цялостното функциониране на управлението на въздушното движение (УВД) и на аеронавигационното обслужване (АНО) за общия въздушен трафик в Европа с оглед изпълняване на изискванията на всички ползватели на въздушното пространство. Единното европейско небе обхваща съгласувана паневропейска трасова мрежа и при специфични договорености със съседни държави — трасова мрежа на трети държави, интегрирано оперативно въздушно пространство, управление на мрежата и управление на въздушното движение, основаващи се единствено на съображения за безопасност, ефективност и оперативна съвместимост, в полза на всички ползватели на въздушното пространство. [Изм. 24]
2. Прилагането на настоящия регламент не засяга суверенитета на държавите членки върху тяхното въздушно пространство, както и изискванията на държавите членки по отношение на обществения ред, обществената сигурност и въпросите на отбраната, както е посочено в член 38. Настоящият регламент не засяга военните операции и ученията.
3. Прилагането на настоящия регламент не засяга правата и задълженията на държавите членки, произтичащи от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г („Чикагската конвенция”). В тази връзка и в областите, които той обхваща, настоящият регламент има за цел да бъдат подпомогнати държавите членки в изпълнението на техните задължения по Чикагската конвенция, като се осигури база за общо тълкуване и еднакво прилагане на разпоредбите на конвенцията и като се гарантира, че тези разпоредби са надлежно отчетени в настоящия регламент и в правилата за неговото прилагане.
4. Настоящият регламент се прилага за въздушното пространство в европейския, и африканския и северноатлантическия регион на ИКАО (ICAO EUR,и AFI иNAT), където държавите членки са отговорни за осигуряването на аеронавигационно обслужване в съответствие с настоящия регламент. Държавите членки могат също така да прилагат настоящия регламент за въздушно пространство под тяхна отговорност и в други региони на ИКАО при условие, че предупредят Комисията и другите държави членки за това. [Изм. 25]
5. Прилагането на настоящия регламент по отношение на летището на Гибралтар се извършва, без да се засягат правните позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по отношение на спорапротиворечието им заотносно суверенитета над територията, на която се намира това летище. [Изм. 26]
5a. Прекратява се прилагането на настоящия регламент по отношение на летище Гибралтар, докато не се приложат споразуменията от Съвместната декларация, направена от външните министри на кралство Испания и на Обединеното кралство на 2 декември 1987 г. Правителствата на Испания и на Обединеното кралство информират Съвета за датата, от която те ще се прилагат. [Изм. 27]
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се използват следните определения:
1. „обслужване по контрол на въздушното движение (КВД)“ означава обслужване, предоставяно за целите на:
а) предотвратяване на сблъскване:
— между въздухоплавателни средства,
— в зоната за маневриране между въздухоплавателните средства и препятствията; и
б) ускоряване и поддържане на подреден поток въздушно движение;
2. „летищен контрол“ означава КВД за движението на летището;
3. „аеронавигационно информационно обслужване“ означава обслужване, установено в определена зона на покритие, с цел предоставяне на аеронавигационна информация и данни, необходими за безопасността, редовността и ефикасността на въздухоплаването;
4. „аеронавигационно обслужване“ означава различни видове обслужване на въздушния трафик; комуникационно, навигационно обслужване и надзор; метеорологично обслужване за въздухоплаването; аеронавигационно информационно обслужване;
5. „доставчик на аеронавигационно обслужване“ означава всяка обществена или частна организация, която предоставя аеронавигационно обслужване за общия въздушен трафик;
6. „блок въздушно пространство“ означава въздушно пространство с определени размери в пространството и във времето, в което се предоставя аеронавигационно обслужване;
7. „управление на въздушното пространство“ означава услуга на планиране с основна цел максимално използване на наличното въздушно пространство чрез динамично разделяне във времето, а в определени моменти и разделяне на въздушното пространство между различните категории ползватели на основата на краткосрочните им нужди и стратегическа функция във връзка с проектирането на въздушното пространство; [Изм. 28]
8. ползватели на въздушното пространство“ означава оператори на въздухоплавателни средства, които оперират като общ въздушен трафик;
9. „управление на потоците въздушно движение“ означава услуга, установена с цел допринасяне за безопасен, подреден и експедитивен поток от въздушно движение, като същевременно се осигурява максимално използване на капацитета на КВД и съответствие на обема на въздушното движение с капацитетите, заявени от съответните доставчици на обслужване на въздушното движение;
10. „управление на въздушното движение (УВД)“ означава съвкупност от бордни и наземни услуги (обслужване на въздушното движение, управление на въздушното пространство и управление на потоците въздушно движение), необходими за осигуряване на безопасност и ефикасност на движението на въздухоплавателните средства във всеки етап на полета;
11. „обслужване на въздушното движение“ означава различни видове полетно-информационно обслужване, предупредителни услуги, консултантски услуги и КВД (контрол на района, подход и летищен контрол);
12. „контрол на района“ означава КВД за контролирани полети в даден блок от въздушното пространство контролиран район; [Изм. 29]
13. „контрол на подхода“ означава КВД за пристигащи или заминаващи контролирани полети;
14. ‘Генерален план за УВД’ означава план, утвърден с Решение 2009/320/ЕО на Съвета(17), в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR)(18);
15. „криза в авиацията“ означава обстоятелства, при които капацитетът на въздушното пространство е необичайно намален в резултат на значителни неблагоприятни климатични условия, или липса на достъп до големи части от въздушното пространство поради природни причини, причини от медицинско естество, причини свързани със сигурността, военни или политически причини; [Изм. 30]
16. „пакет от услуги“ означава две или повече аеронавигационни услуги, предоставяни от една и съща структура; [Изм. 31]
17. „сертификат“ означава документ, издаден от Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ) или от национален орган за надзорза въздухоплаване във вид, съответстващ на националнотоотговарящ на съответното национално законодателство, който потвърждава, че доставчикът на аеронавигационно обслужване отговаря на изискванията за предоставяне на определено обслужване провеждане на определена дейност; [Изм. 32]
18. „комуникационно обслужване“ означава аеронавигационно фиксирано и мобилно обслужване за осъществяване на комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух за целите на КВД;
18a. „Европейска мрежа за управление на въздушното движение“ (EATMN) означава паневропейска мрежа на системите и съставните части, както и пътните карти за основните оперативни и технологични промени, описани в Генералния план за УВД, даваща възможност за предоставяне на изцяло оперативно съвместимо аеронавигационно обслужване в Съюза, включително интерфейсите на границите с трети държави, с цел постигане на целите за ефикасност, посочени в настоящия регламент; [Изм. 33]
19. „съставни елементи“ означава материални обекти като хардуер и нематериални обекти като софтуер, от които зависи оперативната съвместимост на Европейската мрежа за управление на въздушното движение EATMN; [Изм. 34]
19a. „Управителен орган по въвеждането“ означава група заинтересовани лица, подбрани от Комисията чрез покана за предложения, отговорни на ръководно равнище за управлението на разгръщането на Генералния план за УВД; [Изм. 35]
20. „декларация“ за целите на УВД/АНО означава всяко писмено изявление:
— относно съответствието или годността за употреба на системи и съставни елементи, издадено от организация, занимаваща се с проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО;
— относно съответствието с приложимите изисквания на услуга или система, която предстои да се въведе в експлоатация, издадено от доставчик на обслужване“;
— относно способността и начините на изпълнение на задълженията, свързани с някои видове полетно-информационно обслужване;
21. „гъвкаво използване на въздушното пространство“ означава концепция за управление на въздушното пространство, прилагана в зоната на Европейската конференция за гражданска авиация на базата на „Наръчник за управление на въздушното пространство за прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство“, издаден от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването Евроконтрол (19);
22. „полетно информационно обслужване“ означава обслужване, предоставено с цел подпомагане и даване на полезна информация за безопасно и ефикасно изпълнение на полетите;
23. „аварийно-оповестително обслужване“ означава обслужване, предоставяно за уведомяване на съответните организации във връзка с въздухоплавателни средства, които се нуждаят от помощ, свързана с търсене и спасяване, както и за подпомагане на подобни организации в съответствие с изискванията;
24. „функционален блок въздушно пространство“ означава блок въздушно пространство, създаден въз основа на оперативни изисквания и независимо от държавните граници, в който осигуряването на аеронавигационно обслужване и свързаните с него функции са насочени към ефективност и са оптимизирани с оглед на осигуряването, за всеки функционален блок въздушно пространство, на посредством засилено сътрудничество между доставчиците на аеронавигационно обслужване или, съобразно случая, на един обединен доставчик; [Изм. 36]
25. „общ въздушен трафик“ означава всички полети на граждански въздухоплавателни средства, както и всички полети на държавните въздухоплавателни средства (включително военни, митнически и полицейски въздухоплавателни средства), когато тези полети се извършват в съответствие с процедурите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), създадена с Чикагската конвенция от 1944 г. за международното гражданско въздухоплаване;
25a. „човешки фактор“ означава социалните, културните и работните условия в сектора на УВД; [Изм. 37]
26. „оперативна съвместимост“ означава набор от функционални, технически и оперативни свойства, изисквани от системите и съставните части на европейската мрежа за управление на въздушното движение и от процедурите за експлоатация, за да се постигне безопасна, непрекъсната и ефикасна експлоатация. Съвместимостта се постига, когато системите и съставните части съответстват на основните изисквания;
27. „метеорологично обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство метеорологични прогнози, кратки сведения и наблюдения, както и друга метеорологична информация и данни, предоставени от страните за аеронавигационно използване;
28. „навигационно обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство информация за местоположението и времето;
29. „оперативни данни“ означава информация във връзка с всички фази на полета, за които се изисква да се вземат оперативни решения от доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, авиационните оператори и други участващи страни;
30. „пускане в експлоатация“ означава първото оперативно използване след първоначална инсталация или обновяване на системата;
31. „трасова мрежа“ означава мрежа от определени трасета за насочване на потока общ въздушен трафик така, както е необходимо за най-ефективно осигуряване на обслужване по КВД; [Изм. 38]
32. „служби за надзор“ означава тези съоръжения и услуги, които се използват за определяне на съответните позиции на въздухоплавателното средство, за да се постигне безопасно сепариране;
33. „система“ означава съвкупност от въздушни и и/или наземни съставни елементи, както ии/или базирано в пространството оборудване, която поддържа аеронавигационното обслужване по време на всички фази на полета; [Изм. 39]
34. „подобрение“ означава всяка модификация, която променя оперативните характеристики на системата;
35. „трансгранично обслужване“ означава всяка ситуация, в която аеронавигационното обслужване се предоставя на територията на дадена държава членка от доставчик, сертифициран в друга държава членка;
36. „национален орган за надзор въздухоплаване“ означава национален орган или органи, натоварени, акредитиранот АЕСВ и натоварен от от държава членка със задачите по надзора съгласно настоящия регламент и националните компетентни органи, на които са възложени задачите, предвидени в член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008; [Изм. 40]
37. „помощни услуги“ означава аеронавигационниКНН (комуникации, навигация и наблюдение), МЕТ (метеорологични услуги), различни от обслужването на въздушното движение,и УАИ (услуги за аеронавигационна информация), както и други услуги и дейности, които са свързани с и подпомагат предоставянето на аеронавигационно обслужване; [Изм. 41]
38. „местни цели за ефективност на дейността“ означава цели за ефективност на дейността, поставени от държавите членки на местно равнище, а именно функционален блок въздушно пространство, национални граници, зона за таксуване или летище;
38a. „браншово партньорство“ означава споразумения за сътрудничество по силата на договор, установени с цел подобряване на управлението на въздушното движение между различни доставчици на аеронавигационно обслужване, включително управителния орган на мрежата, ползвателите на въздушното пространство, летища или други съпоставими икономически участници; [Изм. 42]
38б. „интегрирано оперативно въздушно пространство“ означава контролирано въздушно пространство с определени размери, обхващащо европейското въздушно пространство и, при спазване на подходящи условия, въздушното пространство на съседни трети държави, в които се прилагат динамична структура на разделяне на пространството и разпределяне на времето, ресурси за контрол, предлагащи подобрена ефикасност, напълно оперативно съвместими въздушни навигационни услуги и комбинирани решения, с цел оптимално, предсказуемо и безопасното използване на въздушното пространство за изпълнението на Единното европейско небе; [Изм. 43]
38в. „местни планове за ефективност“ означава планове, създадени от един или повече национални органи за въздухоплаване на местно равнище, и по-конкретно на равнище функционален блок въздушно пространство, на регионално или на национално равнище; [Изм. 44]
38г. „квалифициран орган“ означава орган, на който Агенцията или национален орган за въздухоплаване може да възлага конкретни задачи по сертифициране или надзор, които се изпълняват под контрола на възложителя и на негова отговорност; [Изм. 45]
ГЛАВА II
НАЦИОНАЛНИ ВЛАСТИ
Член 3
Национални надзорни органи за въздухоплаване [Изм. 46]
1. Държавите членки, съвместно или поотделно, определят или създават орган или органи в качеството им на техен национален орган за надзор въздухоплаване, който да поеме задачите, възложени на такъв орган съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 47]
2. Националните органи за надзорвъздухоплаване са правно обособени и независими, по-специално по отношение на организацията, структурата и вземането на решения, включително отделен годишен бюджет, от всички доставчици на аеронавигационно обслужване или от която и да било частна или публична структура, заинтересована отдружества, организации, публични или частни структури или персонал, попадащи в обхвата на тяхната дейност, както е предвидено в настоящия регламент или в член 1от Регламент (EО) № 216/2008, или които са заинтересовани от дейността на такива доставчици структури. [Изм. 48]
3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, националните органи за надзорвъздухоплаване могат да бъдат организационно обединени с други регулаторни органи или органи по безопасността. [Изм. 49]
4. Националните органи за надзор, които не са правно обособени от доставчиците на аеронавигационно обслужване или частните или публични структури, заинтересовани от дейността на такива доставчици, както е предвидено в параграф 2 въздухоплаване гарантират спазването на разпоредбите, посочени в настоящия член, в деня на влизане в сила на настоящия регламент, изпълняват това изискванеили най-късно до 1 януари 2020 г. 2017 г. [Изм. 50]
5. Националните органи за надзорвъздухоплаване упражняват правомощията си по безпристрастен, независим и прозрачен начин. По-специално, организацията, персоналът, управлението и финансирането им са такива, че да им позволяват да изпълняват правомощията си по този начин. [Изм. 51]
6. Служителите на националните органи за надзорвъздухоплаване: [Изм. 52]
а) се наемат по ясни и прозрачни правила и критерии, които гарантират тяхната независимост, а лица, носещи отговорност за стратегически решения, се назначават от правителството или съвета на министрите или друг публичен орган, който не упражнява пряк контрол, нито има пряка полза от доставчиците на аеронавигационно обслужване; [Изм. 53]
б) се подбират по прозрачна процедура на базата на конкретните им квалификации, включително подходяща компетентностподходящи компетентности и съответния опит, между другото в областта на одита на аеронавигационно обслужване и системи; [Изм. 54]
бa) не са подизпълнители, назначени от доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАНО) или от дружества под контрола на ДАНО; [Изм. 55]
в) работят независимо, по-специално от всякакви интереси, свързани с доставчиците на аеронавигационно обслужване, и не търсят и не приемат указания от никакви правителствени, публични или частни структури при изпълнение на функциите на националния орган за надзор въздухоплаване, без да се засяга тясното сътрудничество с други съответни национални органи; [Изм. 56]
г) лицата, носещи отговорност за стратегически решения, подават ежегодна декларация за лоялност и декларация за интереси, като посочват всички преки и непреки интереси, които могат да бъдат счетени за накърняващи тяхната независимост и които биха могли да окажат влияние върху изпълнението на техните задължения; и
д) лицата, носещи отговорност за стратегически решения, одит или други дейности, пряко свързани с надзора на целите за ефективност на доставчиците на аеронавигационно обслужване за повече от шест месеца, не заемат служебен пост и не поемат никаква отговорност за който и да било доставчик на аеронавигационно обслужване за период от поне една година след изтичане на мандата им в националния орган за надзор въздухоплаване за период от: [Изм. 57]
i) най-малко 12 месеца за служители на ръководни постове; [Изм. 58]
ii) най-малко шест месеца за служители, които не заемат ръководни постове. [Изм. 59]
да) висшите ръководни служители на органа се назначават за определен мандат — между три и седем години — който може да бъде подновяван еднократно; те могат да бъдат освобождавани от длъжност по време на мандата си само ако вече не отговарят на условията по настоящия член или ако са виновни за неправомерни действия съгласно националното право. [Изм. 60]
7. Държавите членки осигуряват на националните органи за надзорвъздухоплаване необходимите ресурси и капацитет за ефективно и навременно изпълнение на задачите, възложени им съгласно настоящия регламент. Националните органи за надзорвъздухоплаване имат пълен контрол над назначаването и ръководството на служителите си на базата на собствени средства, произтичащи между другото от аеронавигационни такси, които се определят в съответствие със задачите, извършвани от органа съгласно член 4. [Изм. 61]
8. Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и адресите на националните органи за надзор въздухоплаване, както и за всички настъпили промени в тях, а също и за мерките, предприети за осигуряване на съответствие с настоящия член. [Изм. 62]
9. Комисията установява подробни правила за определяне на условията за наемане и процедурите за подбор за прилагането на параграф 6, букви а) и б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3 и посочват: [Изм. 63]
а) равнището на разделяне, изисквано от органа по назначаването от всяко дружество, организация, публична или частна структура или служители, попадащи в обхвата на дейността на органа, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008, или заинтересовани от дейностите на тези структури, с оглед поддържането на баланс между избягването на конфликт на интереси и административната ефективност; [Изм. 64]
б) съответните изисквани технически квалификации на служителите, участващи в одити. [Изм. 65]
Член 4
Задачи на националните органи за надзор въздухоплаване [Изм. 66]
1. Националните органи за надзор, посочени в член 3въздухоплаване поемат по-специално следните задължения: [Изм. 67]
а) осигуряване на надзор при прилагането на настоящия регламент и на Регламент (ЕО) № 216/2008, и по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавата членка, която номинира или създава съответния орган за надзор; [Изм. 68]
б) издаване на сертификати на доставчиците на аеронавигационно обслужване съгласно член 8бизпълнение или делегиране, изцяло или частично,на задачите, посочени в членове 8б, 8в и 10 от Регламент (ЕО) № 216/2008 и надзор на спазването на условията, при които те са били издадени, и изпълнение на задачата за гарантиране на надзор върху прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа надоставчиците на аеронавигационно обслужване, във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавите членки; [Изм. 69]
в) издаване на лицензи, квалификационни класове, разрешения и сертификати на ръководителите на полети съгласно член 8в от Регламент (ЕО) № 216/2008 и надзор на спазването на условията, при които те са били издадени; [Изм. 70]
г) съставяне на планове за ефективност и наблюдение на изпълнението им съгласно член 11;
д) наблюдение на изпълнението на схемата за таксуване съгласно членове 12 и 13, включително разпоредбите за кръстосано субсидиране, посочени в член 13, параграф 7; [Изм. 71]
е) одобряване на условията за достъп до оперативни данни съгласно член 22; и
ж) надзор на декларациите и въвеждането в експлоатация на системи;
жa) ежегодно докладване за дейността си и изпълнението на задълженията си пред съответните органи на държавите членки, АЕСВ и Комисията. Тези доклади съдържат предприетите мерки и получените резултати по отношение на всяко задължение, посочено в настоящия член. [Изм. 72]
2. Всеки национален орган за надзорвъздухоплаване организира съответните инспекции и проверки, за да установи съответствие с изискванията на настоящия регламент. Съответният доставчик на аеронавигационно обслужване улеснява тази дейност, а съответната държава членка предлага цялата необходима подкрепа, за да гарантира ефективността на контрола на съответствието. [Изм. 73]
Член 5
Сътрудничество между националните органи за надзор въздухоплаване [Изм. 74]
1. Националните органи за надзорвъздухоплаване обменят информация за своята работа и своите принципи на вземане на решения, за своите практики и процедури, както и за прилагането на законодателството на Съюза. Те си сътрудничат с цел координиране на процеса на вземане на решения в целия Съюз. Националните органи за надзорвъздухоплаване участват и работят заедно в мрежа, която организира редовни срещи, най-малко веднъж годишно. Комисията и Агенцията на Европейския съюз за въздухоплаване (оттук нататък „АЕСВ“) членуват в тази мрежа, координират и подпомагат нейната работа и ѝ дават препоръки, когато е уместно. Комисията и АЕСВ улесняват активното сътрудничество на националните органи за надзор въздухоплаване, както и обмена и използването на служители между тезинационалните органи на основата на групи от експерти, които се сформират от АЕСВ съгласно член 17, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 216/2008 за въздухоплаване.
Тази мрежа може, inter alia:
а) да създава и разпространява рационализирани методологии и насоки за прилагане на задачите на органите, изброени в член 4;
б) да оказва съдействие на отделни национални органи за въздухоплаване по регулаторни въпроси;
в) да предоставя становища на Комисията и АЕСВ относно изготвянето на правила и сертифицирането;
г) да предоставя становища, насоки и препоръки, предназначени за улесняване на трансграничното предоставяне на услуги;
д) да разработва общи решения, които да бъдат прилагани в две или повече държави, за да се изпълнят целите на Генералния план за УВД или Чикагската конвенция. [Изм. 75]
Комисията подпомага обменапредоставя платформа за обмен на информация, упоменат в първата и втората алинея на настоящия параграф между членовете на мрежата, евентуално чрез електронни средства, като се придържа към правилата за защита на данните, предвидени в член 22 от настоящия регламент и в Регламент (ЕО) № 45/2001 и зачита поверителността на търговската тайна на доставчиците на аеронавигационно обслужване участващите предприятия, организации и структури. [Изм. 76]
2. Националните органи за надзорвъздухоплаване си сътрудничат тясно, включително чрез работни договорености с цел да си помагат взаимно при изпълнението на задачите за наблюдение и провеждане на разследвания и проверки. [Изм. 77]
3. Във връзка с функционалните блокове въздушно пространство, които обхващат въздушно пространство, намиращо се под отговорността на повече от една държава членка, засегнатите държави членки сключват споразумение за надзора, предвиден в настоящия член член 4, по отношение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване, свързано с тези блокове. Съответните национални органи за надзорвъздухоплаване съставят план, в който се определят условията на сътрудничеството между тях предвид прилагането на практика на това споразумение. [Изм. 78]
4. Националните органи за надзорвъздухоплаване осъществяват тясно сътрудничество помежду си, за да осигурят адекватен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, притежаващи валиден сертификат от една държава членка, които също така предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на друга държава членка. Това сътрудничество включва мерки за разрешаване на случаите на несъответствие с настоящия регламент и с приложимите общи изисквания, приети в съответствие с член 8б, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 79]
5. В случай на осигуряване на аеронавигационно обслужване във въздушно пространство, което попада под отговорността на друга държава членка, мерките, посочени в параграфи 2, 3 и 4 включват споразумение относно взаимното признаване на надзорните функции, посочени в член 4, параграфи 1 и 2, както и на резултатите от тяхната реализация. Взаимното признаване се прилага също и в случаите, когато споразуменията за признаване между националните органи за надзор се сключват с оглед на процеса на сертифициране на доставчиците на услуги. [Изм. 80]
6. Ако националното законодателство позволява това и с оглед на регионалното сътрудничество, националните органи за надзорвъздухоплаване могат също така да сключват споразумения за разделяне на отговорностите по отношение на надзорните функции. [Изм. 81]
Член 6
Квалифицирани организации
1. АЕСВ и националните органи за надзорвъздухоплаване могат да решат да делегират напълно или частично инспекциите,и проверките, посочени в член 4, параграф 2, и другите задачи, предвидени в настоящия регламент, на квалифицирани организации, които изпълняват изискванията, установени в приложение I. [Изм. 82]
2. Такова делегиране от страна на националния орган за надзор е валидно в Съюза за период от три години, който може да бъде подновен. АЕСВ и националните органи за надзорвъздухоплаване могат да инструктират всяка от квалифицираните организации, намиращи се в Съюза да извърши тези инспекции и проверки. [Изм. 83]
3. Държавите членкиАЕСВ и националните органи за въздухоплаване уведомяват Комисията, АЕСВ и останалите държави членки и ако е приложимо, АЕСВ за квалифицираните организации, на които са възложили задачи съгласно параграф 1, като указват областта на отговорност на всяка организация и нейния идентификационен номер, както и всички промени в тях. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с квалифицираните организации, техните идентификационни номера и областите им на отговорност и актуализира своевременно този списък. [Изм. 84]
4. Държавите членкиАЕСВ и националните органи за въздухоплаване оттеглят делегирането за квалифицирана организация, която спре да отговаря на изискванията на приложение І. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията, АЕСВ и останалите държави членки за това. [Изм. 85]
5. Органи, определени преди влизането в сила на настоящия регламент за нотифицирани органи съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 552/2004, се смятат за квалифицирани организации за целите на настоящия член.
Член 7
Консултация със заинтересованите страни
1. В съответствие със своето национално законодателство националните органи за надзорвъздухоплаване установяват механизми за провеждане на консултации, за да осигурят участието на заинтересованите страни, включително представителните органи на професионалните организации, за изпълнението на техните задачи при реализирането на Единното европейско небе. [Изм. 86]
2. Заинтересованите страни може да включват:
— доставчици на аеронавигационно обслужване,
— летищни оператори,
— съответни ползватели на въздушното пространство или съответни групи, представляващи интересите на ползвателите на въздушното пространство,
— военни власти,
— производствената промишленост,
— представителни органи на професионалните организации.
ГЛАВА III
ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ
Член 8
Сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване
1. Предоставянето на цялото аеронавигационно обслужване в границите на Съюза е предмет на сертифициране от или декларация пред националните органи за надзорвъздухоплаване или АЕСВ съгласно член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008. [Изм. 87]
2. Процесът на сертифициране гарантира също така, че кандидатите могат да покажат достатъчна финансова стабилност и са получили застрахователно покритие за отговорност и други рискове, когато такова не се гарантира от съответната държава членка.
3. Сертификатът осигурява недискриминативен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство, като специално се обръща внимание на безопасността. Сертифицирането е предмет на изискванията, посочени в приложение ІІ.
4. Издаването на сертификати дава на доставчиците на аеронавигационно обслужване възможността да предлагат своите услуги на държави членки всяка държава членка, други доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища в границите на Съюза. По отношение на помощните услуги тази възможност зависи от спазването на член 10, параграф 2.и в съседни трети държави, по целесъобразност в рамките на функционален блок въздушно пространство, при условие че се постигне взаимно съгласие между съответните страни. [Изм. 88]
Член 9
Определяне на доставчици на аеронавигационно обслужване
1. Държавите членки осигуряват предоставянето на аеронавигационно обслужване на изключително основание в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност. За тази цел държавите членки определят доставчик на аеронавигационно обслужване, който притежава валиден в Съюза сертификат или декларация.
2. При предоставянето на трансгранични услуги държавите членки гарантират, че спазването на настоящия член и на член 18, параграф 3 не се възпрепятства от националната им правна система, ако тя изисква от доставчиците на аеронавигационно обслужване, осигуряващи обслужване във въздушното пространство под отговорността на посочената държава членка да отговарят на едно от следните условия :
а) да бъдат притежавани пряко или чрез мажоритарно участие от посочената държава членка или нейни граждани;
б) основното им място на стопанска дейност или седалище да се намира на територията на посочената държава членка;
в) да използват съоръжения само в посочената държава членка.
3. Държавите членки определят правата и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от определените доставчици на аеронавигационно обслужване. Задълженията могат да включват условия за навременно предоставяне на съответната информация, позволяваща всички движения на въздухоплавателни средства във въздушното пространство под тяхна отговорност да бъдат идентифицирани.
4. Държавите членки имат право по свое усмотрение да изберат доставчик на аеронавигационно обслужване при условие, че последният е сертифициран или деклариран съгласно Регламент (ЕО) № 216/2008.
5. По отношение на функционалните блокове въздушно пространство, установени в съответствие с член 16, които обхващат въздушно пространство, попадащо под отговорността на повече от една държава членка, съответните държави членки съвместно определят един или повече доставчици на аеронавигационно обслужване в съответствие с параграф 1 на настоящия член най-малко един месец преди въвеждането на блока въздушно пространство. [Изм. 89]
6. Държавите членки информират незабавно Комисията и други държави членки за всяко решение в рамките на настоящия член, засягащо определянето на доставчици на аеронавигационно обслужване в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.
Член 10
Предоставяне на помощни услуги
1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че съгласно настоящия параграф не съществуват установени от закона пречки за доставчиците на помощни услуги могат, които биха препречили на тяхната способност да се конкурират на територията на Съюза на базата на равностойни, недискриминационни и прозрачни условия при предоставянето на тези услуги.
Изискването, постановено в настоящия член, се изпълнява най-късно до 1 януари 2020 г.
2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставянетокогато доставчиците на аеронавигационно обслужване на въздушното движение е отделено от предоставянетоизготвят своите бизнес планове, те отправят покана за оферти от различни доставчици на помощни услуги. Това разделение включва изискването обслужването на въздушното движение и помощните услуги да се предоставят от различни предприятия.с цел избирането на възможно най-изгодния във финансово и качествено отношение доставчик. Органът за преглед на ефективността по член 11, параграф 2 наблюдава равнището на спазване на разпоредбите на настоящия параграф, когато оценява плановете за ефективност.
3. При избора на външен доставчик на помощни услуги организацията възложител взема предвидсе спазват разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО. По-конкретно, икономическата ефективност, цялостното качество на услугите, кактоенергийната ефективност, оперативната съвместимост и безопасността на обслужването, както и прозрачността на процеса на възлагане на поръчки са задължителни критерии за подбор за организацията възложител.
4. Даден доставчик на помощни услуги може да бъде избран да предоставя услуги във въздушното пространство на държава членки само когато:
а) е сертифициран в съответствие с член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008;
б) основното място на неговата стопанска дейност се намира на територията на държава членка;
в) държави членки и/или граждани на държави членки притежават повече от 50 % от предприятието на доставчика и упражняват фактически контрол над него, пряко или косвено, чрез едно или повече междинни предприятия, освен ако в споразумение с трета държава, по което Съюзът е страна, е предвидено друго; и
г) доставчикът на услуги изпълнява националните изисквания по отношение на сигурността и отбраната.
5. Помощните услуги, свързани с дейността на Европейската мрежа за управление на въздушното движение могат да се предоставят централизирано от управителния орган на мрежата посредством добавяне на тези услуги към посочените в член 17, параграф 2, съгласно член 17, параграф 3. Те могат да се предоставят и на база изключителни права от доставчик на аеронавигационно обслужване или сдружение на такива доставчици, по-специално когато става дума за предоставяне на инфраструктура за УВД. Комисията определя условията за подбора на доставчици или техни сдружения въз основа на професионалния им капацитет и способността да осигуряват обслужване по безпристрастен и икономически ефективен начин, и прави цялостна оценка на прогнозните разходи и ползи от централизираното предоставяне на помощни услуги. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3. Комисията определя доставчици или техни сдружения съгласно посочените актове за изпълнение.
5a. Комисията установява подробни правила относно определянето на реда и условията за избор на услуги, попадащи в обхвата на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.
5б. Комисията провежда задълбочено проучване на оперативните, икономическите и социалните въздействия и въздействията, свързани с безопасността, от въвеждането на пазарни принципи при предоставянето на помощни услуги и предава това проучване на Европейския парламент и на Съвета до 1 януари 2016 г. Проучването взема под внимание изпълнението на Генералния план за УВД и влиянието на технологиите SESAR върху сектора на услугите за подпомагане. [Изм. 90]
Член 11
Схема за ефективност на дейността
1. С цел да бъдат подобрени ефективността на аеронавигационното обслужване и мрежовите услуги в Единното европейско небе се създава схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите услуги. Тя включва:
а) цели за ефективност за целия Съюз и свързани с тях цели на местно равнище в ключовиключовите области на дейността като – безопасност, околна среда, капацитет и разходна ефективност – в съответствие с целите на високо равнище на Генералния план за УВД, фиксирани за цял референтен период; [Изм. 91]
б) националниместни планове или планове на функционалните блокове въздушно пространство за ефективност, включително цели за ефективност на дейността, с които се гарантира съответствие с целите за ефективност на дейността за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище; и [Изм. 92]
в) периодичен преглед, наблюдение и сравняване на ефективността на дейността по аеронавигационното обслужване и на мрежовите услуги.
2. Комисията определя независим, безпристрастен и компетентен орган, който да изпълнява ролята на „орган за преглед на ефективността“ (ОПЕ). ОПЕ се създава като европейски икономически регулатор под надзора на Комисията, считано от 1 юли 2015 г. Ролята на органа за преглед на ефективносттаОПЕ е да оказва съдействие на Комисията в сътрудничество с националните органи за надзорвъздухоплаване и да подпомага и наблюдава националните органи за надзорвъздухоплаване при искане от тяхна страна при прилагането на схемата за ефективност на дейността, посочена в параграф 1. ОПЕ е функционално и юридически отделен от всеки доставчик на услуги както на национално, така и на общоевропейско равнище. АЕСВ, управителният орган на мрежата, Евроконтрол или друга компетентна организация могат да предоставят техническо съдействие на органа за преглед на ефективносттаОПЕ. [Изм. 93]
3. НационалнитеМестните планове или плановете за функционалните блокове въздушно пространство за ефективност, посочени в параграф 1, буква б), се изготвят от националните органи за надзорвъздухоплаване и се приемат от държавата членка (държавите членки). В плановете се включват задължителни цели на местно равнище и подходяща схема от мерки за насърчаване, приети от държавата членка (държавите членки). Плановете се изготвят след консултации с Комисията, ОПЕ, доставчиците на аеронавигационно обслужване, представители на ползвателите на въздушното пространство и когато е приложимо, с летищните оператори и летищните координатори. [Изм. 94]
4. Съответствието на националнитеместните планове за ефективност и целите на местно равнище или плановете и целите на равнище функционални блокове въздушно пространство с целите за ефективност на дейността за целия Съюз се оценява от Комисията съвместно с органа за преглед на ефективността ОПЕ. [Изм. 95]
В случай, че Комисията установи, че националнитеместните планове за ефективност или плановете на равнище функционални блокове въздушно пространство, или целите на местно равнище не съответстват на целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище, тя може да изиска от съответните държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2. [Изм. 96]
5. Референтният период за схемата за отчитане на ефективността, посочен в параграф 1, обхваща най-малко три, но не повече от пет години. В случай, че националните цели или целите на местно равнище не бъдат постигнати през този период, съответните държави членки определят и прилагат мерки, предназначени за подобряване на положението. В случай, че Комисията установи, че тези мерки не са достатъчни за подобряване на положението, тя може да реши съответните държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки или санкции. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2.
6. Комисията редовно извършваи АЕСВ съвместно с ОПЕ извършват редовна оценка на изпълнението на целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище. [Изм. 97]
7. Схемата за отчитане на ефективността, посочена в параграф 1, се базира на :
а) събиране, валидиране, проучване, оценка и разпространение на данни, свързани с ефективността на аеронавигационното обслужване и на мрежовите услуги от всички заинтересовани страни, включително доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, летищните оператори, АЕСВ, националните органи за надзор въздухоплаване, държавите членки и Евроконтрол; [Изм. 98]
б) избор на съответните ключови за ефективността области на базата на документ № 9854 на ИКАО „Глобална оперативна концепция за управление на въздушното движение“, съгласувани с тези, определени в работната рамка на „Генерален план за УВД“, в това число безопасност, околна среда, капацитет,и разходна ефективност и човешки фактор, при необходимост адаптирани с цел отчитане на специфичните нужди на Единното европейско небе и съответните цели в тези области, както и дефиниране на ограничен брой ключови показатели за ефективност, свързани с измерване на ефективността. Обръща се специално внимание на показателите за ефективност в сферата на безопасността; [Изм. 99]
в) установяване и преразглеждане на свързани с ефективността на дейността цели за целия Съюз и свързани с тях цели на местно равнище, които се определят, като се вземе предвид подадената информация, събрана на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство. Свързаните с ефективността цели за целия Съюз се определят с оглед да се гарантира, че всеки функционален блок въздушно пространство ще запази достатъчна гъвкавост за постигане на най-добри резултати; [Изм. 100]
г) критериите за изготвяне на национални планове за ефективност на дейността или планове на функционалните блокове въздушно пространство от националните органи за надзор въздухоплаване на местните планове за ефективност, които съдържат целите за ефективност на местно равнище, както и схемата от мерки за насърчаване. Плановете за ефективност на дейността: [Изм. 101]
i) се основават на бизнес плановете на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които на свой ред следва да вземат предвид изпълнението на Генералния план за УВД; [Изм. 102]
ii) отчитат всички разходни компоненти на национална основа или на разходната база на функционалния блок въздушно пространство;
iii) включват задължителни цели на местно равнище във връзка с ефективността, съответстващи на целите за ефективност за целия Съюз;
д) оценка на целите на местно равнище въз основа на националнияместния план или плана на функционалния блок въздушно пространствоза ефективност; [Изм. 103]
е) наблюдение на националнитеместните планове за ефективност или плановете на функционалните блокове въздушно пространство, включително подходящи механизми за предупреждение; [Изм. 104]
ж) критерии за налагане на санкции и механизмиза компенсация за несъответствие с целите за ефективност за целия Съюз и свързаните с тях цели на местно равнище през референтния период и за поддръжка на механизми за предупреждение; [Изм. 105]
з) общи принципи за създаване от държавите членки на схема от мерки за насърчаване;
и) принципи за прилагането на преходен механизъм, необходим с цел адаптиране към функционирането на схемата за отчитане на ефективността, за срок от не повече от 12 месеца след приемането на делегирания акт, посочен в настоящия параграф;
й) подходящи референтни периоди и интервали за оценяване на постигнатите цели за ефективност, както и поставяне на нови цели;
к) необходимите свързани с това графици;
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за приемане на свързани с ефективността цели за целия Съюз и установяване на подробни правила за правилното функциониране на схемата за ефективност на дейността съгласно точките, изброени в настоящия параграф. [Изм. 106]
8. При установяването на схемата за отчитане на ефективността се взема предвид, че обслужването по маршрута, обслужването в района на летището и мрежовите услуги са различни и следва да бъдат третирани по съответния начин, ако е необходимо също и за целите на измерването на ефективността.
8a. Комисията провежда проучване на въздействието, което поведението на участниците, различни от ДАНО, в системата за УВД – като например летищните оператори, летищните координатори и операторите на въздушен транспорт – може да окаже върху ефективното функциониране на европейската мрежа за УВД.
Обхватът на проучването включва, но не се ограничава само до:
а) установяване на участниците, различни от ДАНО, в системата за УВД, които могат да повлияят върху функционирането на мрежата;
б) въздействието на поведението на подобни участници върху ефективността на АНО във връзка с ключовите за ефективността области (КЕО) — безопасност, околна среда и капацитет;
в) осъществимостта на разработването на показатели за ефективност и ключови показатели за ефективност за тези участници;
г) възможни ползи за европейската мрежа за УВД, които могат да се извлекат от прилагането на допълнителни показатели за ефективност и допълнителни ключови показатели за ефективност, както и евентуални пречки за постигане на оптимална ефективност.
Проучването следва да започне не по-късно от 12 месеца след публикуването на настоящия регламент и да завърши не по-късно от 12 месеца след това; впоследствие резултатът от него се взема предвид от Комисията и държавите членки с оглед на разширяването на обхвата на схемата за ефективност, така че да включва допълнителни показатели за ефективност и допълнителни ключови показатели за ефективност за бъдещи референтни периоди в съответствие с разпоредбите на настоящия член. [Изм. 107]
Член 12
Общи положения на схемата за таксуване
В съответствие с изискванията на членове 13 и 14 схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване допринася за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на определянето, налагането и събирането на такси за ползвателите на въздушното пространство, както и за разходната ефективност при осигуряване на аеронавигационно обслужване и ефикасността на полетите при поддържане на оптимално равнище на безопасност. Схемата е в съответствие с член 15 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и системата на Евроконтрол за такси за прелитане.
Член 13
Принципи на схемата за таксуване
1. Схемата за таксуване се основава на разходите за аеронавигационно обслужване, направени от доставчиците на аеронавигационно обслужване в полза на ползвателите на въздушното пространство. Схемата разпределя тези разходи между отделните категории ползватели.
2. При установяване на разходната база за таксите се прилагат следните принципи, посочени в параграфи от 3 до 8.
3. Разходите, които се заплащат съвместно от ползвателите на въздушното пространство, представляват определения размер на разходите за осигуряване на аеронавигационно обслужване, включително съответните суми за лихва върху капиталовата инвестиция и амортизация на активите, а също така разходи за поддръжка, оперативни, управленски и административни разходи, включително разходите, направени от АЕСВ за изпълнение на съответните служебни задачи. Определените разходи представляват разходите, определяни от държавата членка на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство в началото на референтния период за всяка календарна година от референтния период, посочен в член 11, параграф 5, или през референтния период след съответните корекции, които прилагат механизмите за предупреждение, посочени в член 11.
4. Разходите, които се вземат предвид в този контекст, са разходите, определени във връзка със съоръженията и предоставените услуги в съответствие с регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион. Те също така включват разходите, направени от националните органи за надзорвъздухоплаване и/или квалифицирани организации, както и други разходи, направени от съответната държава членка и доставчика на аеронавигационно обслужване във връзка с осигуряването на това обслужване. Те не включват разходите за глоби, наложени от държавите членки, както е посочено в член 33, нито разходите по коригиращи мерки или санкции, както е посочено в член 11 параграф 5. [Изм. 108]
5. По отношение на функционалните блокове въздушно пространство и като част от техните съответни рамкови споразумения държавите членки полагат разумни усилия да постигнат съгласие относно общи принципи на политиката за таксуване с оглед на определяне на единна такса съгласно съответните им планове за ефективност; [Изм. 109]
6. Разходите за различните аеронавигационни услуги се определят отделно, както е предвидено в член 21, параграф 3.
7. Не се позволява кръстосано субсидиране между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището. Разходите, които се отнасят както до аеронавигационното обслужване в зоната на летището, така и до обслужването по маршрута, се разпределят пропорционално между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището въз основа на прозрачна методика. Кръстосаното субсидиране се позволява между различни услуги в областта на въздушното движение, попадащи в една от тези две категории, само когато е обосновано с обективни причини и може да бъде ясно идентифицирано. Не се позволява кръстосано субсидиране между обслужването по маршрута и помощните услуги.
8. Прозрачността на разходната база за таксите е гарантирана. Приемат се правила за осигуряване на информация от доставчиците на аеронавигационно обслужване, за да се даде възможност за преразглеждане на прогнозите, действителните разходи и приходите на доставчиците. Информацията се обменя редовно между националните органи за надзор, ползвателите на въздушното пространство, Комисията и Евроконтрол.
9. Държавите членки спазват следните принципи при установяване на таксите в съответствие с параграфи 3—8:
а) таксите се определят за предоставянето на аеронавигационно обслужване при недискриминационни условия при начисляването на такси на различни ползватели на въздушното пространство, които са използвали едни и същи услуги, няма да се прави разграничение във връзка с националността или категорията на ползвателите;
б) може да се разрешават изключения за определени ползватели, по-специално оператори на леки и държавни въздухоплавателни средства, при условие че разходите за такива изключения няма да бъдат прехвърляни върху други ползватели на въздушното пространство;
в) таксите се установяват за календарна година въз основа на определените разходи;
г) аеронавигационното обслужване може да създаде достатъчно приходи, които да осигуряват разумна възвръщаемост на активите, допринасящи за необходимото подобряване структурата на капитала;
д) таксите отразяват разходите за аеронавигационно обслужване и съоръженията, предоставени на ползвателите на въздушното пространство включително разходите, направени от АЕСВ за изпълнение на съответните служебни задачи, като се отчита съответният продуктивен капацитет на различните типове въздухоплавателни средства;
е) таксите насърчават безопасното, ефикасно, ефективно и устойчиво предоставяне на аеронавигационно обслужване с цел постигане на високо равнище на безопасност и разходна ефективност, както и постигане на целите за ефективност на дейността, като стимулират осигуряването на интегрирано обслужване, същевременно намалявайки въздействието на авиацията върху околната среда. За целите на настоящата буква е) и във връзка с националнитеместните планове за ефективност на дейността или плановете за ефективност на дейността на функционалните блокове въздушно пространствонационалнияторган за надзорвъздухоплаванеможе да въведе механизми, включително стимули, на базата на финансови предимства и недостатъци, за да насърчат доставчиците на аеронавигационно обслужване и/или ползвателите на въздушното пространство да подкрепят положителните промени при осигуряването на аеронавигационно обслужване, като например увеличаване на капацитета, намаляване на закъсненията и устойчиво развитие при поддържане на оптимално равнище на безопасност. [Изм. 110]
10. Комисията приема мерки за определяне на подробностите на процедурата за прилагане на параграфи от 1 до 9. Комисията може да предложи финансови механизми, за да се подобри синхронизацията на въздушните и наземните капиталови разходи, свързани с внедряването на технологиите SESAR. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. [Изм. 111]
Член 14
Преглед на съответствието с членове 12 и 13
1. Комисията, в сътрудничество със държавите членки, осигурява редовен преглед на съответствието с принципите и правилата, посочени в членове 12 и 13. Комисията предприема стъпки за установяването на необходимите механизми за използване на опита на Евроконтрол и споделя резултатите от прегледа с държавите членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство.
2. По искане на една или повече държави членки или по своя собствена инициатива Комисията разглежда специфичните мерки, приети от националните власти във връзка с прилагането на членове 12 и 13 по отношение на определянето на разходите и таксите. Без да се засяга член 32, параграф 1, Комисията споделя резултатите от разследването с държавите членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство. В срок от два месеца след получаване на такова твърдение, след изслушване на съответната държава членка Комисията решава дали членове 12 и 13 са били спазени и дали мярката може да продължи да се прилага. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултации, посочена в член 27, параграф 2.
Член 14а
Изпълнение на Генералния план за УВД
Изпълнението на Генералния план за УВД се координира от Комисията. Управителният орган на мрежата, ОПЕ и управителният орган по въвеждането допринасят за изпълнението на Генералния план за УВД в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. [Изм. 112]
Член 14б
Комисията приема мерки, които уреждат управлението на изпълнението на Генералния план за УВД, включително определяне и избор на отговорна организация на управленско равнище (управителен орган по въвеждането). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3. [Изм. 113]
Член 14в
Управителният орган по въвеждането препоръчва на Комисията обвързващи срокове за въвеждане и подходящи коригиращи действия при забавено изпълнение. [Изм. 114]
Член 15
Съвместни проекти
1. Изпълнението на Генералния план за УВД може да бъде подпомогнато от съвместни проекти. Тези проекти подпомагат постигането на целите на настоящия регламент за подобряване на ефективността на европейската авиационна система в ключови области като например капацитет, ефективност на полетите и разходите, както и устойчивост на околната среда, в рамките на първостепенните цели, свързани с безопасността. Съвместните проекти имат за цел да въведат функции на УВД своевременно, координирано и синхронизирано функции на УВД зас оглед на постигане на съществените оперативни промени, определени в Генералния план за УВД, включително определяне на най-подходящото географско измерение, най-подходящата насочена към ефективност структура на проектите и най-подходящия подход към предоставяне на услугите, които да се прилагат от управителния орган по въвеждането. Където е приложимо, с изготвянето и изпълнението на общите проекти се цели постигането на набор от основни оперативно съвместими способности, които да съществуват във всички държави членки. [Изм. 115]
2. Комисията може да приема мерки за изграждане на управлението на съвместни проекти и определянето на стимули за тяхното реализиране. Органът, управляващ въвеждането на общи проекти, е същият орган като този, който отговаря за изпълнението на основната линия на Генералния план за УВД. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. Тези мерки не засягатдопълват механизмите за изпълнението на проектите, засягащи функционални блокове въздушно пространство, съгласно договореното между страните във връзка с тези блокове. [Изм. 116]
3. Комисията може да приема съвместни проекти за мрежови функции, които са от особено значение за подобряване на цялостното функциониране на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в Европа, като определи функции на УВД, които са готови за въвеждане, както и график и географски обхват за въвеждането им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3 Съвместните проекти могат да се считат за отговарящи на условията за финансиране от Съюза в рамките на многогодишната финансова рамка. За тази цел и без да се засяга компетентността на държавите членки да решават относно използването на техните финансови средства, Комисията провежда независим анализ на разходите и ползите, както и подходящи консултации с държавите членки и със съответните заинтересовани страни, в съответствие с член 28, като проучва всички подходящи средства за финансиране на тяхното изпълнение. Допустимите разходи за изпълнението на общи проекти се възстановяват в съответствие с принципите на прозрачност и недискриминация.
3a. Съвместните проекти са средството за прилагане по координиран и своевременен начин на разработените от проекта SESAR оперативни подобрения. По този начин те допринасят в решителна степен за постигането на целите за целия Съюз. [Изм. 117]
Член 16
Функционални блокове въздушно пространство
1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки за осигуряване създаването и въвеждането на оперативни функционални блокове въздушно пространство на базата на интегрираното осигуряване на аеронавигационно обслужване на въздушното движение с оглед постигане на изисквания капацитет и ефективност на мрежата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе, поддържане на високо равнище на безопасност и принос за цялостната ефективност на системата за въздушен транспорт, както и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. [Изм. 118]
2. Функционалните блокове въздушно пространство при възможност се създават на базата на промишлени партньорства между доставчиците на аеронавигационно обслужване, по-специално във връзка с предоставянето на помощни услуги съгласно член 10. Промишлените партньорства може да поддържат един или повече функционални блокове въздушно пространство или части от тях с цел оптимизиране на ефективността. [Изм. 119]
3. Държавите членки, както националните органи за въздухоплаване и доставчиците на аеронавигационно обслужване си сътрудничат във възможно най-пълна степен, за да се осигури спазване на настоящия член. При необходимост сътрудничеството може да обхваща и доставчицисъщо националните органи за въздухоплаване и доставчиците на аеронавигационно обслужване на въздушно движение от трети държави, които участват във функционалните блокове въздушно пространство. [Изм. 120]
б) се проектират така, че да бъдат извлечени максимални синергии от промишлени полезни взаимодействия от браншови партньорства, за да се постигнат и при възможност надхвърлят целите за ефективност, поставени съгласно член 11; [Изм. 121]
в) позволяват оптимално и гъвкаво използване на въздушното пространство, като се отчитат потоците въздушно движение; [Изм. 122]
г) осигуряват съгласуваност с европейската трасова мрежа, установена в съответствие с член 17;
д) са обосновани от своята обща добавена стойност, включително оптималното използване на технически и човешки ресурси на базата на анализ на разходите и ползите;
е) когато е приложимо, осигуряват плавно и гъвкаво прехвърляне на отговорността за контрола на въздушното движение между органите за обслужване на въздушното движение;
ж) осигуряват съвместимост между различните конфигурации на въздушното пространство;
з) са съобразени с условията, произтичащи от регионални споразумения, сключени в рамките на ИКАО;
и) са съобразени с регионалните споразумения, които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент, и особено с тези, които включват участието на трети европейски държави;
иa) консолидират доставката на инфраструктура за УВД и целят повишаване на оперативната съвместимост на съществуващото оборудване; [Изм. 123]
иб) улесняват съгласуваността с целите за ефективност в целия Съюз. [Изм. 124]
Изискванията на параграф 4, букви в), г) и ж) се спазват съгласно оптимизацията на проектирането на въздушното пространство, извършена от управителния орган на мрежата, както е посочено в член 17.
5. Изискванията на настоящия член могат да бъдат изпълнени чрез участието на доставчици на аеронавигационно обслужване в един или повече функционални блокове въздушно пространство.
6. Оперативен функционален блок въздушно пространство във въздушно пространство под отговорността на повече от една държава членка се създава със съвместно определяне от всички държави членки както и при необходимост, трети държави, които имат отговорност за част от въздушното пространство, включено във функционалния блок въздушно пространство.[Изм. 126]
Съвместното определяне, с което се създава функционален блок въздушно пространство, съдържа необходимите разпоредби за начина, по който блокът може да бъде променян, и за начина, по който държава членка или трета държава може да се оттегли от блока, включително и преходни договорености.
7. Държавите членки уведомяват Комисията за създаването на функционални блокове въздушно пространство. Преди уведомяването на Комисията относно създаването на един функционален блок въздушно пространство съответните държаваичленки предоставят на Комисията, на останалите държави членки и на други заинтересовани страни достатъчно информация и им предоставят възможност да представят своите коментари.
8. Когато възникнат трудности между две или повече държави членки по отношение на функционален блок извън националните граници във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на тези държави членки, засегнатите държави членки могат съвместно да отнесат въпроса към Комитета за единно небе и да поискат становище. Становището се адресира до засегнатите държави членки. Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, държавите членки вземат предвид това становище, за да намерят решение на спорните въпроси.
9. След като получи уведомленията от държавите членки, посочени в параграфи 6 и 7, Комисията извършва оценка на изпълнението от всеки функционален блок въздушно пространство на изискванията, посочени в параграф 4, и представя тези резултати за разисквания пред държавите членки. Ако Комисията установи, че един или повече функционални блокове въздушно пространство не отговарят на изискванията, тя започва диалог със съответните държави членки с цел постигане на съгласие относно мерките, необходими за коригиране на положението.
10. Комисията може да приема подробни мерки относно съвместното определяне на доставчиците на обслужване на въздушното движение, посочени в параграф 6, като определи условията за подбора на доставчици, периода на определяне, договореностите за надзор, наличието на предоставяните услуги и споразуменията за отговорност. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.
11. Комисията може да приема мерки относно информацията, която държавите членки, посочени в параграф 6, трябва да предоставят. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 27, параграф 3. Разпоредбите на настоящия параграф не засягат никои от договореностите за ФБВП, съществуващи към датата на влизане в сила на настоящия регламент, доколкото тези договорености изпълняват и където е възможно, надвишават целите за ефективност, определени съгласно член 11. [Изм. 127]
Член 16a
Браншови партньорства
1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да си сътрудничат за създаване на браншови партньорства, по-специално във връзка с предоставянето на услуги за подпомагане в съответствие с член 10. Браншовите партньорства могат да подкрепят един или повече функционални блокове въздушно пространство или части от тях с цел максимална ефективност.
2. Комисията и държавите членки полагат всички усилия, за да се гарантира премахването на всякакви пречки за партньорства между доставчиците на аеронавигационно обслужване, вземайки под внимание по-специално въпросите за отговорността, моделите за таксуване и пречките пред оперативната съвместимост. [Изм. 128]
Член 17
Проектиране и управление на мрежата
1. Мрежовите услуги за управление на въздушното движение (УВД) позволяват оптимално и гъвкаво използване на въздушното пространство и осигуряват използване на предпочитаните от ползвателите на въздушното пространство траектории, като същевременно позволяват максимален достъп до въздушното пространство и аеронавигационното обслужване. Тези мрежови услуги са насочени към подпомагане на инициативи на национално равнище и на равнището на функционални блокове въздушно пространство и се изпълняват по начин, който зачита разделянето на регулаторни и оперативни задачи. [Изм. 129]
2. За да бъдат постигнати целите, посочени в параграф 1, и без да се засягат отговорностите на държавите членки по отношение на национални трасета и структури в областта на въздушното пространство, Комисията осигурява изпълнението на следните услуги под отговорността на координирането на следните функции и услуги от управителен орган на мрежата: [Изм. 130]
а) проектиране на европейската трасова мрежа;
б) координиране на оскъдните ресурси в рамките на честотните ленти за нуждите на авиацията, използвани от общото въздушно движение, по-специално на радиочестоти, както и координиране на радарните кодове на транспондера;
в) централна функция на управлението на потока на въздушното движение;
г) предоставяне на портал за аеронавигационна информация съгласно член 23;
д) оптимизация на проектирането на въздушното пространство, включително сектори въздушно пространство и структури въздушно пространство в зоните по маршрута ив зоната на летището, в сътрудничество с доставчиците на аеронавигационно обслужване и на функционалните блокове въздушно пространство, посочени в член 16; [Изм. 131]
е) централна координационна функция при кризи в авиацията.
Функциите и услугите, изброени в настоящия параграф, не налагат приемане на задължителни мерки от общ характер или упражняване на политическа свобода на действие. Те вземат под внимание предложения, утвърдени на национално равнище и на равнище функционални блокове въздушно пространство. Те се изпълняват в координация с военни органи съобразно договорените процедури относно гъвкавото използване на въздушното пространство. [Изм. 132]
Комисията може, в съответствие с посочените в параграф 4 правила за прилагане, да определи Евроконтрол или друг безпристрастен и компетентен орган, който да изпълнява задачите, на управителен орган на мрежата. Посочените задачи се изпълняват безпристрастно и при разходна ефективност и се извършват от името на Съюза, държавите членки и заинтересованите страни. Те подлежат на съответно управление, което признава разликата в отговорностите, свързани с предоставяне на услуги и регулиране, като се отчитат нуждите на цялата мрежа на УВД и с активното участие на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване. До 1 януари 2020 г.2016 г. Комисията определя управителен орган на мрежата — самостоятелен доставчик на услуги, който при възможност е учреден като браншовопромишлено партньорство. [Изм. 133]
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 26, за да добавя услуги към списъка на услугите, посочени в параграф 2 с цел да го приспособява към техническия и оперативен напредък по отношение на централизираното предоставяне на помощни услуги.
4. Комисията приема подробни правила относно :
а) координирането и хармонизирането на процеси и процедури с цел повишаване на ефикасността на управление на аеронавигационните честоти, включително разработването на принципи и критерии;
б) централната функция за координация за ранното установяване и удовлетворяване на потребностите от честоти в лентите, определени за европейското общо въздушно движение, с цел подпомагане на проектирането и експлоатацията на европейската авиационна мрежа;
в) допълнителни услуги, свързани с мрежата, според определеното в генералния план за УВД;
г) подробни разпоредби за намиране на решения в сътрудничество между държавите членки, доставчиците на аеронавигационно обслужване и функцията по управление на мрежите за задачите, посочени в параграф 2;
д) подробни разпоредби за управление от страна на управителния орган на мрежата, включващи всички оперативни заинтересовани страни;
е) разпоредбите за консултиране със съответните заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, както на национално, така и на европейско равнище; и
ж) в рамките на радиоспектъра, определен за нуждите на общото въздушно движение от Международния съюз по телекомуникации, разпределяне на задачи и отговорности между функцията по управление на мрежата и органите за управление на национални честоти, като се гарантира, че услугите по управление на националните честоти продължават да изпълняват задачите за честоти, които не оказват влияние върху мрежата. За случаите, при които се оказва влияние върху мрежата, органите за управление на национални честоти сътрудничат на субектите, които носят отговорност за функцията по управление на мрежата, с цел оптимизиране на използването на честоти.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.
5. Други аспекти на дизайнапроектирането на въздушното пространство, различни от посочените в параграфи параграф 2 и параграф 4, буква в), се разглеждат на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство. Процесът отчита нарастванетоизискванията и сложността на трафика, националнитеи местните планове за ефективност или плановете за ефективност на функционални блокове въздушно пространство, и включва задълбочена консултация със съответните ползватели на въздушното пространство или съответните групи, представляващи ползватели на въздушното пространство и по целесъобразност военни власти. [Изм. 134]
Член 18
Отношения между доставчиците на обслужване
1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да се възползват от обслужването, предоставяно от други доставчици на аеронавигационно обслужване, които са сертифицирани или декларирани в Съюза.
2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване формализират своите работни взаимоотношения чрез писмени споразумения или чрез равностойни правни договорености, в които се посочват специфичните задължения и функции, приети от всеки доставчик и позволяващи обмен на оперативни данни между всички Доставчиците на аеронавигационно обслужване дотолкова, доколкото това засяга общия въздушен трафик. Тези мерки ще бъдат съобщени на съответния национален орган за надзор.
3. В случаите, когато се касае за осигуряване на аеронавигационно обслужване, се изисква одобрението на съответните държави членки.
Член 19
Отношения със заинтересованите лица
Доставчиците на аеронавигационно обслужване установяват консултационни механизми за допитване до съответните групи ползватели на въздушното пространство и летищни оператори по всички важни въпроси, свързани с предоставяното обслужване и стратегическите инвестиционни планове, по-специално за аспекти, изискващи синхронизация между внедряването на въздушното и наземното оборудване, или съответни промени в конфигурацията на въздушното пространство, които ги засягат. Ползвателите на въздушното пространство се включват в процеса на одобрение на плановете за стратегически инвестиции. Комисията приема мерки за определяне на условията за консултации и приобщаването на ползвателите на въздушното пространство към одобряването на инвестиционнитеизготвянето на стратегическите инвестиционни планове, с оглед да се гарантира тяхното съответствие с Генералния план за УВД и общите проекти, посочени в член 15 планове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3. [Изм. 135]
Без да се засяга ролята на Комитета за единно небе, Комисията създава консултативна експертна група за човешкия фактор, в която участват социалните партньори на европейското УВД и други експерти от представителни органи на специализирания персонал. Ролята на тази група e да консултира Комисията относно взаимодействието между дейностите и човешкия фактор в сектора на УВД. [Изм. 136]
Член 20
Отношения с военните органи
В контекста на общата транспортна политика държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да осигурят сключването или подновяването на писмени споразумения между компетентните граждански и военни органи или на еквивалентни правни споразумения по отношение на управлението на конкретни блокове въздушно пространство.
Член 21
Прозрачност на сметките
1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, независимо от техния режим на собственост или тяхната юридическата форма, изготвят, представят за одит и публикуват своите финансови отчети. Тези отчети отговарят на международните счетоводни стандарти, приети от Съюза. Ако поради правното положение на доставчика на аеронавигационно обслужване не е възможно да се постигне пълно съответствие с международните счетоводни стандарти, доставчикът прави всичко възможно, за да постигне исканото съответствие в максимално висока степен.
Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че доставчиците на аеронавигационно обслужване постигат съответствие с изискванията на настоящия член най-късно до 1 юли 2017 г. [Изм. 137]
2. Във всички случаи доставчиците на аеронавигационно обслужване публикуват годишен отчет и редовно са подлагани на независим одит.
3. Когато предоставят пакет от услуги, доставчиците на аеронавигационно обслужване определят и разкриват разходите и приходите, произтичащи от аеронавигационно обслужване, с разбивка в съответствие със схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване, посочена в член 12, а когато е подходящо водят консолидирани сметки за други услуги, които не са свързани с аеронавигационно обслужване, както би се изисквало, ако въпросните услуги се предоставяха от други предприятия.
4. Държавите членки определят компетентните органи, които имат право на достъп до сметките на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване в границите на въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност.
5. Държавите членки могат да приложат преходните разпоредби на член 9 от Регламент (ЕO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(20) спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване, които попадат в обхвата на посочения регламент. [Изм. 138]
Член 22
Достъп до данните и тяхната защита
1. Доколкото това засяга общия въздушен трафик, съответните оперативни данни се обменят в реално време между всички доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища, за да се улеснят техните оперативни нужди. Данните се използват само за оперативни цели.
2. Съответните органи, сертифицираните или декларирани доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата имат достъп до оперативните данни на недискриминативна основа.
3. Сертифицираните или декларирани доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата установяват стандартни условия за достъп до своите оперативни данни, различни от указаните в параграф 1. Националните органи за надзор одобряват тези стандартни условия. Комисията може да определи мерки относно процедурите за обмен на данни и съответния тип данни във връзка с тези условия на достъп и тяхното одобрение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.
ГЛАВА IV
ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО
Член 23
Електронна аеронавигационна информация
1. Без да засяга публикуваната от държавите членки аеронавигационна информация и по начин, който е в съответствие с тази публикация, Комисията в сътрудничество с управителния орган на мрежата осигурява наличието на електронна аеронавигационна информация с високо качество, представена по хармонизиран начин и отговаряща на изискванията на всички заинтересовани потребители по отношение на качеството и навременността на данните.
2. По смисъла на параграф 1, Комисията осигурява разработването на аеронавигационна информационна инфраструктура за целия Съюз под формата на електронен интегриран портал за брифинг с неограничен достъп за заинтересованите субекти. Тази инфраструктура включва достъп до и предоставяне на изискваните елементи от данни, които обхващат, но не се свеждат единствено до, аеронавигационна информация, информация, предоставяна от летищните аеронавигационни служби (ARO), метеорологична информация и информация за управлението на потоците въздушно движение.
3. Комисията приема мерки за установяване и прилагане на портал за електронен брифинг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 3.
Член 24
Технологично развитие и оперативна съвместимост на управлението на въздушното движение
1. Комисията приема подробни правила за насърчаването на технологичното развитие и оперативната съвместимост на управлението на въздушното движение, свързани с разработването и въвеждането на Генералния план за УВД. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 27, параграф 3.
2. По отношение на правилата, посочени в параграф 1 се прилага член 17, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 216/2008. Когато е необходимо, Комисията се обръща към АЕСВ с искане да включи тези правила в годишната работна програма, посочена в член 56 от същия регламент.
ГЛАВА V
Заключителни разпоредби
Член 25
Адаптиране на приложенията
На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове съгласно член 26 с цел да допълва или изменя изискванията за квалифицираните организации, изброени в приложение І и условията за издаване на сертификати на доставчици на аеронавигационно обслужване, изброени в приложение ІІ, за да отчете натрупания от националните органи за надзор опит в прилагането на тези изисквания и условия или развитието на системата за управление на въздушното движение по отношение на оперативната съвместимост и интегрираното предоставяне на аеронавигационно обслужване.
Член 26
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, се предоставя на Комисията за неопределен сроксрок от седем години.
Комисията изготвя доклад във връзка с делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 139]
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 7, член 17, параграф 3 и член 25, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 27
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитет за единно небе, наричан по-нататък “Комитета” Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5 Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 28
Консултация на Комисията със заинтересованите страни
1. Комисията установява механизъм за консултация на съюзно равнище за допитвания по въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, когато е целесъобразно. В консултацията участва специалният Комитет за секторен диалог, създаден съгласно Решение 98/500/EО на Комисията.
2. Заинтересованите страни може да включват:
— доставчици на аеронавигационно обслужване,
— летищни оператори,
— съответни ползватели на въздушното пространство или съответни групи, представляващи интересите на ползвателите на въздушното пространство,
— военни власти,
— производители на авиационно оборудване и техника, и
— представителни органи на професионалните организации.
Член 29
Отраслов консултативен орган
Без да засяга ролята на Комитета и на Евроконтрол, Комисията създава „отраслов консултативен орган“, в който участват доставчиците на аеронавигационно обслужване, асоциациите на ползвателите на въздушното пространство, операторите на летища, производителите на авиационно оборудване и техника и професионалните представителни органи. Ролята на този орган е единствено да консултира Комисията по въвеждането на Единното европейско небе.
Член 30
Отношения с трети държави
Съюзът и неговите държави членки се стремят към и подкрепят разширяването на Единното европейско небе спрямо държави, които не са членки на Европейския съюз. За тази цел те полагат усилия в рамките на споразумения, сключени със съседни трети държави, или в контекста на съвместното определяне на функционални блокове въздушно пространство или споразумения за мрежови функции, в подкрепа на постигането на целите на настоящия регламент в тези държави.
Член 31
Подпомагане от външни организации
Комисията може да поиска съдействие от външен орган за изпълнение на задачите съгласно настоящия регламент.
Член 32
Поверителност
1. Националните органи за надзор въздухоплаване, действайки в съответствие с националното си законодателство, и Комисията нямат право да разкриват информация от поверителен характер, по-специално информация относно доставчиците на аеронавигационно обслужване ДАНО, техните делови отношения или техните разходни компоненти. [Изм. 140]
2. Параграф 1 не засяга правото за разкриване на информация от националните органи за надзорвъздухоплаване или от Комисията, когато това е от основно значение за изпълнение на техните задължения, като в тези случаи разкриването на информация е пропорционално и е във връзка с легитимните интереси на доставчиците на аеронавигационно обслужване ДАНО, ползвателите на въздушното пространство, летищата или други заинтересовани страни за запазване на тяхната търговска тайна. [Изм. 141]
3. Информация и данни, които се предоставят съгласно схемата за таксуване, посочена в член 12, се оповестяват публично.
Член 33
Санкции
Държавите членки предвиждат правила за санкции и механизми за обезщетяване, налагани за нарушаване на настоящия регламент, по-специално от страна на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване и вземат всички необходими мерки да гарантират прилагането им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. [Изм. 142]
Член 34
Преглед и методи за оценка на въздействието
1. Комисията прави периодичен преглед на прилагането на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент и на Съвета в края на всеки референтен период, предвиден в член 11, параграф 5, буква г). Когато е оправдано за тази цел, Комисията може да изиска от държавите членки информация от значение за прилагането на настоящия регламент.
2. Докладите съдържат оценка на резултатите, постигнати чрез предприетите действия в съответствие с настоящия регламент, включително съответната информация за разработките в сектора и по-специално относно икономическите, социалните аспекти и тези, свързани с околната среда, наемането на работна сила и технологическите аспекти, както и относно качеството на обслужване в светлината на първоначалната цел и от гледна точка на бъдещите нужди.
Член 35
Защита
Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на мерки от дадена държава членка до степента, до която те са необходими за защита на основните интереси на политиката за сигурност и защита. Такива мерки са по-специално мерките, които са императивни:
a) за наблюдение на въздушното пространство, което е под отговорността на страната членка в съответствие със споразуменията на ИКАО за регионално въздухоплаване, включително възможността за откриване, идентифициране и оценяване на всички въздухоплавателни средства, които използват това въздушно пространство по отношение защита безопасността на полетите и предприемане на действия за осигуряване на сигурност и защита,
б) в случай на сериозни международни безредици, които засягат поддържането на реда и законността,
в) в случай на война или сериозно международно напрежение, създаващо опасност от война,
г) за изпълнение на международните задължения на държава членка във връзка с поддържането на мира и международната сигурност,
д) за провеждането на военни операции и учения, включително необходимите възможности за ученията.
Член 36
Агенция на Европейския съюз за въздухоплаване (АЕСВ)
При прилагане на настоящия регламент държавите членки и Комисията, съобразно съответните им функции, предвидени от настоящия регламент, координират действията си по целесъобразност с АЕСВ.
Член 37
Отмяна
Регламенти (ЕО) № 549/2004, 550/2004, 551/2004 и № 552/2004 се отменят.
Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІІІ.
Член 38
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ИЗИСКВАНИЯ ЗА КВАЛИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ
1. Квалифицираните организации трябва:
— да имат възможност документално да докажат обширен опит при оценяване на обществени и частни предприятия и фирми, работещи в областта на въздушния транспорт и по-специално доставчици на аеронавигационно обслужване, както и в други сходни области, включени в настоящия регламент,
— да имат подробно упътване и правила за периодичните проверки на горепосочените предприятия и фирми, които да бъдат публикувани и постоянно актуализирани и усъвършенствани чрез програми за проучвания и разработки,
— да не бъдат контролирани от доставчици на аеронавигационно обслужване, органи за управление на летища или други органи, пряко ангажирани в предоставянето на аеронавигационно обслужване или в обслужването на въздушния транспорт,
— да разполагат със значителен технически, управленски, поддържащ и проучвателен персонал, достатъчен за задачите, които трябва да бъдат изпълнени,
— да сключат застраховка за отговорност, освен ако тяхната отговорност не е поета от държавата членка в съответствие с националното законодателство или ако самата държава членка не е пряко отговорна за инспекциите.
Квалифицираната организация, нейният директор и персоналът, отговорни за извършване на проверките, не могат да участват пряко или като упълномощени представители при проектирането, производството, продажбите или поддръжката на съставни елементи или системи, както и при тяхната експлоатация. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя или конструктора.
Квалифицираната организация трябва да извършва проверките с възможно най-голяма професионална почтеност и с възможно най-голяма техническа компетентност, като върху нея не трябва да се оказва натиск или да се предлагат стимули, особено финансови, което би могло да повлияе върху преценката ѝ или резултатите от нейната инспекция, като по-специално не трябва да се допуска влияние от страна на хора или група от хора, които са заинтересовани от резултатите от проверките.
2. Персоналът на квалифицираната организация трябва:
— да има добро техническо и професионално обучение,
— да познава в задоволителна степен изискванията за инспекциите, които извършва, както и адекватен опит при изпълнение на такава дейност,
— да може да съставя декларации, документи и доклади, за да докаже, че инспекциите са били проведени.
— да бъде гарантирано безпристрастен. Възнаграждението на този персонал не трябва да зависи от броя на извършените инспекции или от получените от инспекциите резултати.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
УСЛОВИЯ, ПРИЛАГАНИ СПРЯМО СЕРТИФИКАТИТЕ
1. В сертификатите се посочват:
а) националният орган за надзор въздухоплаване, който е издал сертификата; [Изм. 143]
б) заявителят (име и адрес);
в) сертифицираните услуги;
г) становище за съответствие на заявителя с общите условия, както е посочено в член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008;
д) дата на издаване и срок на валидност на сертификата.
2. Допълнителни условия, приложени спрямо сертификатите, могат да бъдат свързани с:
а) недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство и изисквано равнище на тези услуги, включително равнище на безопасност и на оперативна съвместимост;
б) оперативните спецификации за определени услуги;
в) периода от време, до който услугите трябва да бъдат предоставени;
г) различните видове оперативно оборудване, което трябва да се използва за определени услуги;
д) ограничаване на операциите по обслужване, различни от операциите, които са свързани с осигуряването на аеронавигационно обслужване;
е) договори, споразумения или други ангажименти между доставчика на аеронавигационно обслужване и трета страна, които засягат услугата (услугите);
ж) предоставяне на информация, която разумно се изисква за проверка на съответствието на услугите с общите изисквания, включително планове, финансова и оперативна информация, както и големи промени в типа и/или обхвата на предоставяните аеронавигационни услуги;
з) други правни условия, които не са специфични за аеронавигационното обслужване като условия, свързани с временното или окончателното прекратяване на действието на сертификата.
Евроконтрол е учреден от Международната конвенция от 13 декември 1960 г. за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването, изменена с протокола от 12 февруари 1981 г. и преразгледана с протокола от 27 юни 1997 г.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване (COM(2013)0409 – C7-0169/2013 – 2013/0187(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0409),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0169/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид мотивираното становище, представено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от малтийската Камара на представителите, в което се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A7‑0098/2014),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г., с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),
като имат предвид, че:
(1) За да се вземат предвид промените, въведени в Регламент (ЕО) № 1108/2009 на Европейския парламент и на Съвета(4) и в Регламент (ЕО) № 1070/2009 на Европейския парламент и на Съвета(5), е необходимо да се съгласува съдържанието на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета(6) с това на Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета(7), Регламент(ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета(8), Регламент(ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета(9) и Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета(10).
(2) Разработването и изпълнението на Генералния план за УВД изисква наличието на регулаторни действия в голям брой области на въздухоплаването. Подкрепяйки Комисията при изготвянето на техническите правила, Агенцията следва да приеме балансиран и избягващ конфликти на интереси подход към регулирането на различни дейности въз основа на техните специфични характеристики, приемливи нива на безопасност, устойчивост по отношение на климата и околната среда, както и и установената рискова структура на ползвателите, за да се гарантира всеобхватното и координирано развитие на въздухоплаването. [Изм. 1]
(3) За да бъдат отчетени техническите, научните и оперативните потребности, както и тези в областта на безопасността посредством изменяне или допълване на разпоредбите относно летателната годност, опазването на околната среда, пилотите, въздушните операции, летищата, УВД/АНО, ръководителите на полети, операторите от трети държави, надзора и изпълнението, разпоредбите за гъвкавост, глобите и периодичните плащания по санкции, както и таксите и налозите, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на своята подготвителна работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигурява едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
(3a) Преди да приеме делегиран акт, Комисията следва да се консултира с Агенцията и експертите от държавите с право на глас, представлявани в управителния съвет. Тя следва да вземе предвид становището, изразено от тези консултативни органи, и да не приема делегиран акт в случаите, в които мнозинството от експертите и Агенцията са изразили възражение. [Изм. 2]
(3б) С цел улесняване на създаването на основана на риска, пропорционална и устойчива регулаторна рамка, Комисията следва да извърши допълнителен анализ на нуждата от адаптиране на Регламент (ЕО) № 216/2008 към новите обстоятелства. [Изм. 3]
(3в) Агенцията, като централен елемент на авиационната система на Съюза, следва също така да играе водеща роля в рамките на външната стратегия на Съюза в областта на въздухоплаването. По-специално, с оглед постигане на една от целите, определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008, Агенцията, в тясно сътрудничество с Комисията, следва да предоставя съществен принос за износа на въздухоплавателните стандарти на Съюза и за насърчаване на движението на въздухоплавателните продукти, специалисти и услуги на Съюза по целия свят, така че да се улесни техният достъп до новите бързоразвиващи се пазари. [Изм. 4]
(3г) Издаването на сертификати и одобрения и предоставянето на други услуги играят основна роля в услугите, осигурявани от Агенцията за сектора, и в тази връзка следва да допринасят за конкурентоспособността на въздухоплавателния сектор на Съюза. Агенцията следва да е състояние да отговоря на пазарното търсене, което може да се колебае. Следователно броят на служителите, финансирани от приходите от различни такси или тарифи, следва да може да се адаптира и не следва да се определя в щатното разписание. [Изм. 5]
(3д) Настоящият регламент има за цел изпълнението на изискванията, посочени в член 65а от Регламент (ЕО) № 216/2008, като премахне дублиранията между Регламент (ЕО) № 549/2004 и Регламент (ЕО) № 216/2008, адаптирайки първия към втория и гарантирайки ясно разпределение на задачите между Комисията, Агенцията и Евроконтрол, така че Комисията да се съсредоточи върху икономическото и техническото регулиране, Агенцията да поеме ролята на неин технически изпълнител за изготвянето на мерките за техническото регулиране и за надзора, а Евроконтрол да се концентрира върху оперативни задачи, по-специално върху свързаните с концепцията за управителен орган на мрежата съгласно Регламент (ЕО) № 550/2004, в който беше създадена обща схема за събиране на пътни такси за аеронавигационното обслужване, включваща и надзора, с цел да се постигне по-голяма прозрачност и ефективност на разходите в полза на потребителите на въздушното пространство. В този контекст и с цел намаляване на общите разходи за дейностите по надзор върху УВД/АНО е необходимо също така да се измени настоящата схема за събиране на пътни такси, така че да обхваща по подходящ начин правомощията на Агенцията за надзор върху УВД/АНО. Това изменение ще гарантира, че Агенцията разполага със средствата, от които се нуждае за провеждане на свързаните с надзора по безопасността задачи, които са ѝ възложени в рамките на общия системен подход на Съюза за безопасност на въздухоплаването, ще допринесе за по-голяма прозрачност, икономическа ефективност и ефикасност на предоставянето на аеронавигационно обслужване на ползвателите на въздушното пространство, които финансират системата, и ще стимулира предоставянето на интегрирано обслужване. [Изм. 6]
(4) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(11).
(5) Комисията следва да приема незабавно приложими актове за изпълнение в надлежно обосновани случаи, свързани с освобождавания на летища и с решения да не се позволи прилагането на разпоредбите за гъвкавост, когато това се изисква по наложителни и спешни причини.
(5a) За да се обезпечи оперативна съвместимост на технологиите, които се използват в целия свят, Комисията и Агенцията следва да насърчават международно координиран подход във връзка с усилията за стандартизация от страна на Международната организация за гражданско въздухоплаване. [Изм. 7]
(6) Въз основа на анализиране на всеки отделен случай и като се отчита специфичното естество на Агенцията, някои принципи относно управлението и работата на Агенциятанейното управление и работа следва да бъдат адаптирани към Общия подход относно децентрализираните агенции на ЕС, одобрен от Европейския парламент, Съвета и Комисията през юли 2012 г. По-специално, съставът на изпълнителния съвет следва да взема под внимание значението на въздухоплаването в различните държави членки и да гарантира адекватно представителство на необходимия експертен опит. [Изм. 8]
(7) Поради това Регламент (ЕО) № 216/2008 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 216/2008 се изменя, както следва:
(1) Член 1 се изменя, както следва:
а) параграф 2 се изменя, както следва:
i) буква б) се заменя със следното:"
„б) летища или част от тях, както и оборудването, персонала и организациите, посочени в параграф 1, букви в) и г), които се контролират и експлоатират от въоръжените сили, когато по-голямата част от обслужваното въздушно движение не попада в категорията общо въздушно движение;“;
"
ii) в буква в), първото изречение се заменя със следното:"
„в) УВД/АНО, включително системите и съставните елементи, персонала и организациите, посочени в параграф 1, букви д) и е), които се осигуряват или предоставят от въоръжените сили, предимно на въздушни операции, които не попадат в категорията общо въздушно движение.“;
"
б) параграф 3 се заменя със следното:"
„3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, държавите членки гарантират, че военни съоръжения, отворени за общото въздушно движение, и обслужване, предоставяно от военен персонал на участници в общото въздушно движение, които не попадат в обхвата на параграф 1, предлагат ефективно равнище на безопасност, което отговаря най-малко на равнището, изисквано съгласно съществените изисквания, определени в приложения Va и Vб.“.
"
(2) Член 2 се изменя, както следва:
а) В параграф 2 се добавят следните букви:"
„ж) да се подпомагат развитието и изпълнението на Генералния план за УВД;
з)
да се регулира гражданското въздухоплаване, така че максимално да бъдат насърчени неговотобезопасността, устойчивото развитие, ефективност, оперативнаефективността, оперативната съвместимост, опазването на климата, екологосъобразността и безопасностспестяването на енергия по начин, съответстващ на естеството на всяка конкретна дейност.“; [Изм. 9]
"
б) В параграф 3 буква в) се заменя със следното:"
„в) изграждане на независима Агенция на Европейския съюз за въздухоплаване (наричана по-долу „Агенцията“);“;
"
(3) Член 3 се изменя, както следва:
а) буква а) се заменя със следното:"
„a) „продължаващ надзор“ означава задачи, които се изпълняват за удостоверяване, че условията, при които е бил издаден сертификатът или които са посочени в дадена декларация, продължават да се спазват през цялото време на валидност на сертификата или декларацията, както и предприемане на всякакви защитни мерки;“;
"
б) буква га) се заменя със следното:"
„га) „съставни елементи на УВД/АНО“ означава всеки съставен елемент, определен в член 2, параграф 18 от Регламент (ЕО) № ...(12) за въвеждането на Единното европейско небе;“;
"
в) добавя се следната буква:"
„да) за целите на УВД/АНО, „декларация“ означава всяко писмено заявление:
—
за съответствие или годност за употреба на системите и съставните елементи, издадено от организация, участваща в проектирането, производството и техническото обслужване на системите и съставните елементи за УВД/АНО;
—
за съответствие с приложимите изисквания на дадена услуга или система, която ще бъде пусната в експлоатация, издадени от доставчик на услуги;
—
за възможности и средства за изпълнение на задълженията, свързани с някои аспекти на полетното информационно обслужване.“;
"
г) буква е) се заменя със следното:"
„е) „квалифициран орган“ означава орган, на който Агенцията или национален авиационен орган може да възлага конкретни задачи по сертифициране или надзор, които се изпълняват под контрола на възложителя и на негова отговорност;“;
"
д) букви р) и с) се заменят със следното:"
„р) „УВД/АНО“ означава функциите по управление на въздушното движение, определени в член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № ...(13), аеронавигационно обслужване, определено в член 2, параграф 4 от същия регламент, включително услугите по управление на мрежата, посочени в член 17 от същия регламент, както и услуги за извличане, обработка, форматиране и доставяне на данни за общото въздушно движение в областите на въздушната навигация, които са от критично значение за безопасността;
с)
„система за УВД/АНО“ означава всяка комбинация от оборудване и системи, определени в член 2, параграф 33 от Регламент (ЕО) № ...+;“;
"
е) добавят се следните букви:"
„у) „общо въздушно движение“ означава всички движения на граждански въздухоплавателни средства, както и всички движения на държавни въздухоплавателни средства, включително военни, митнически и полицейски въздухоплавателни средства, когато тези движения се изпълняват в съответствие с процедурите на ИКАО;
ф)
„Генерален план за УВД“ означава планът, одобрен с Решение 2009/320/ЕО на Съвета*, в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета**.
___________________
* Решение 2009/320/ЕО на Съвета от 30 март 2009 г. за одобрение на Европейския генерален план за управление на въздушното движение на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) (OB L 95, 9.4.2009 г., стр. 41).
** Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (OB L 64, 2.3.2007 г., стр. 1).“;
"
ea) добавя се следната буква:"
„фа)„акредитация“ означава процесът на квалификация на национален въздухоплавателен орган или квалифициран орган за извършване на задачи в съответствие с настоящия регламент и Регламент (ЕО) № ...(14);“; [Изм. 30 и 32]
"
(4) Член 4 се изменя, както следва:
а) параграф 3б се заменя със следното:"
„3б. Чрез дерогация от параграф 3а държавите членки могат да решат да освободят от задължението за изпълнение на разпоредбите на настоящия регламент летище, което:
—
обслужва не повече от 10 000 пътници годишно, и
—
обслужва не повече от 850 движения, свързани с карго операции, годишно,
при условие, че освобождаването е съобразено с общите цели по отношение на безопасността от настоящия регламент и с всички останали норми в правото на Съюза.
Комисията преценява дали условието, посочено в първа алинея, е било спазено и, ако прецени, че това не е така, приема решение в този смисъл. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2. При надлежно обосновани и неотложни причини, свързани с безопасността, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 4.
Съответната държава членка отменя освобождаването след нотифициране на решението, посочено във втора алинея.“;
"
б) в параграф 3в първото изречение се заменя със следното:"
„3в. УВД/АНО, предоставени във въздушното пространство на територията, на която се прилага Договорът, както и всяко друго въздушно пространство, в което държавите членки прилагат Регламент (ЕО) № ...(15) в съответствие с член 1, параграф 4 от същия регламент, съответстват на разпоредбите на настоящия регламент.“;
"
(5) Член 5 се изменя, както следва:
а) в параграф 2, буква г) първото изречение се заменя със следното:"
„г) Организациите, отговорни за техническото обслужване и управлението на продължаващата летателна годност на продукти, части и прибори, демонстрират своята способност и средства за изпълнение на задълженията, свързани с техните привилегии.“;
"
б) параграф 5 се заменя със следното:"
„5. Във връзка с летателната годност на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, букви а), б) и в), Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на:
а)
условията за установяване и нотифициране на заявителя на основата на типово сертифициране, приложимо към продукта;
б)
условията за установяване и нотифициране на заявителя на подробните спецификации за летателна годност, приложими за части и прибори;
в)
условията за установяване и нотифициране на заявителя на конкретни спецификации за летателна годност, приложими за въздухоплавателни средства, които могат да ползват ограничен сертификат за летателна годност;
г)
условията за публикуване и разпространение на задължителна информация, с оглед да се осигури продължаващата летателна годност на продуктите, и условия за одобрение на алтернативни мерки за съответствие за тази задължителна информация;
д)
условията за издаване, поддържане, изменяне, временно прекратяване или отмяна на сертификати за тип, ограничени сертификати за тип, одобрения на промени в сертификати за тип, допълнителни типови сертификати, одобрения за ремонтни проекти, индивидуални сертификати за летателна годност, ограничени сертификати за летателна годност, разрешения за полети и сертификати за продукти, части и прибори, включително:
i)
условията за срока на валидност на тези сертификати и условията за подновяването им, когато е фиксиран ограничен срок на валидност;
ii)
ограниченията, приложими към издаването на разрешения за полети. Тези ограничения по-специално засягат следното:
—
предназначение на полета,
—
въздушно пространство, използвано за полета,
—
квалификация на екипажа,
—
превоз на лица, различни от екипажа;
iii)
въздухоплавателните средства, които могат да ползват ограничени сертификати за летателна годност и свързаните ограничения;
iv)
данните за експлоатационната годност, включително:
—
минималната учебна програма за придобиване на квалификационен клас на персонал по сертифициране на техническото обслужване, за да се гарантира съответствие с параграф 2, буква е);
—
минималната учебна програма за придобиване на квалификационен клас на пилот и справочна информация за свързаните с нея симулатори, за да се гарантира съответствие с член 7;
—
базовия списък на минималното оборудване, ако е подходящо;
—
данни за съответния тип въздухоплавателно средство, които са от значение за кабинния екипаж;
—
и допълнителните спецификации за летателна годност за даден тип експлоатация, за да се подпомогнат запазването на летателната годност и подобряването на безопасността на въздухоплавателните средства;
е)
условията за издаване, поддържане, изменяне, временно прекратяване или отменяне на одобрения на организации, изисквани съгласно параграф 2, букви г), д) и ж), и условията, при които не се изискват такива разрешения;
ж)
условията за издаване, поддържане, изменяне, временно прекратяване или отмяна на сертификати за персонала, изисквани съгласно параграф 2, буква е);
з)
задълженията на притежателите на сертификати;
и)
съответствието на въздухоплавателните средства, посочени в параграф 1, които не попадат в обхвата на параграфи 2 или 4, както и на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква в), със съществените изисквания;
й)
условията относно техническото обслужване и управлението на продължаващата летателна годност на продукти, части и прибори;
По отношение на летателната годност на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, букви а), б) и в), Комисията се оправомощава, чрез делегирани актове в съответствие с член 65б, да изменя или допълва приложение I, когато е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на летателната годност, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 33]
"
(6) В член 6 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"
„2. Комисията се оправомощава да изменя чрез делегирани актове в съответствие с член 65б изискванията, посочени в параграф 1, за да ги приведе в съответствие с изменения на Чикагската конвенция и нейните приложения, които влизат в сила след влизането в сила на настоящия регламент и стават приложими във всички държави членки.
3. Когато е необходимо и уместно с цел гарантиране на високо и уеднаквено равнище на защита на околната среда, на базата на съдържанието на допълненията към приложение 16, посочени в параграф 1, Комисията може да определи чрез делегирани актове в съответствие с член 65б, подробни правила, допълващи изискванията, посочени в параграф 1.“;
"
(7) Член 7 се изменя, както следва:
а) в параграф 2 четвърта алинея се заменя с:"
„Независимо от разпоредбите на третата алинея, когато става въпрос за лиценз на пилот любител, общопрактикуващ лекар, който е достатъчно подробно осведомен за медицинското състояние на заявителя може, ако националното право допуска това, да действа като авиомедицински експерт. Комисията приема подробни правила за използването на общопрактикуващ лекар вместо авиомедицински експерт, по-специално за да гарантира поддържането на равнището на безопасност. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 3.“;
"
б) в параграф 2 шеста алинея се заменя със следното:"
„Изискванията, посочени във втора и трета алинея, могат да бъдат изпълнени чрез приемането на лицензи и медицински свидетелства, издадени от трета държава или от името на трета държава, доколкото се отнася до пилоти, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства по член 4, параграф 1, буква б) или в).“; [Изм. 41]
"
в) в параграф 6 уводната част се заменя със следното:"
„6. По отношение на пилоти, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства по член 4, параграф 1, букви б) и в), както и на летателни тренажори, лица и организации, участващи в обучението, изпитването, проверката и медицинските прегледи на тези пилоти, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, за да определи подробни правила относно:“;
"
г) в параграф 6, буква г) се заменя със следното:"
„г) условията за преобразуването на актуалните национални лицензи за пилоти и на националните лицензи за летателни инженери в пилотски лицензи, както и условията за преобразуването на националните медицински свидетелства в общопризнати такива;“;
"
д) в параграф 6 буква е) се заменя със следното:"
„е) спазването на съответните съществени изисквания на приложение III по отношение на пилотите на въздухоплавателните средства, посочени в буква a), ii), и букви г) и е) от приложение II, когато са използвани за търговски въздушен превоз.“;
"
е) в края на параграф 6 се добавя следната нова алинея:"
„По отношение на пилоти, участващи в експлоатацията на въздухоплавателни средства по член 4, параграф 1, букви б) и в), както и на летателни тренажори, лица и организации, участващи в обучението, изпитването, проверката и медицинските прегледи на тези пилоти, Комисията се оправомощава да изменя или допълва приложение ІІІ посредством делегирани актове в съответствие с член 65б, когато е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на лицензирането на пилотите, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 34]
"
еа) параграф 7, първа алинея се заменя със следното:"
„7. При приемане на мерките, посочени в параграф 6, Комисията гарантира, че те отразяват най-модерните достижения, включително най-добрите практики и научно-техническия прогрес в областта на пилотското обучение, засилена култура на безопасност и системи за управление на умората.“; [Изм. 42]
"
(8) Член 8 се изменя, както следва:
а) в параграф 5 уводната част се заменя със следното:"
„5. Във връзка с експлоатацията на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, букви б) и в), Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на:“;
"
б) в параграф 5 буква ж) се заменя със следното:"
„ж) спазването на съответните съществени изисквания, установени в приложение IV, и, ако е приложимо, в приложение Vб, при експлоатацията на въздухоплавателни средства, посочени в буква a), подточка ii) и букви г) и з) от приложение II, когато те се използват за търговски въздушен превоз.“
"
в) в параграф 5 се добавят следните букви:"
„з) условията и процедурите, при които специализираните операции подлежат на издаване на разрешение;
и)
условията, при които експлоатацията се забранява, ограничава или се подчинява на определени условия в интерес на безопасността в съответствие с член 22, параграф 1.“;
"
г) в края на параграф 5 се добавя следната нова алинея:"
„По отношение на експлоатацията на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, букви б) и в), Комисията се оправомощава, чрез делегирани актове в съответствие с член 65б, да изменя или допълва приложение IV и, ако е приложимо, приложение Vб, когато това е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на експлоатацията, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 35]
"
(9) Член 8а се изменя, както следва:
а) в параграф 5 уводната част се заменя със следното:"
„5. Във връзка с летищата, летищното оборудване и експлоатацията на летищата Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на:“;
"
б) в параграф 5 се добавят следните букви след буква й):"
„к) условията за издаване, поддържане, изменяне, временно прекратяване или отмяна на сертификатите на доставчиците на услуги по управление на перона;
л)
условията за публикуване и разпространение на задължителна информация, с оглед да се осигури безопасността на летищните операции и летищното оборудване;
м)
задълженията на доставчиците на обслужване, посочени в параграф 2, буква д);
н)
условията за издаване, поддържане, изменяне, временно прекратяване или отмяна на одобрения за организации, и условията за надзор на организациите, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на летищно оборудване от критично значение за безопасността;
о)
задълженията на организациите, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на летищно оборудване от критично значение за безопасността.“;
"
в) в края на параграф 5 се добавя следната нова алинея:"
„По отношение на летищата, летищното оборудване и експлоатацията на летищата Комисията се оправомощава да изменя и допълва чрез делегирани актове в съответствие с член 65б приложение Vа и, ако е приложимо, приложение Vб, когато е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на летищата, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 36]
"
(10) Член 8б се изменя, както следва:
а) параграфи 4 и 5 се заменят със следното:"
„4. Мерките, посочени в параграф 6, могат да определят изискване за сертифициране или деклариране по отношение на организациите, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО, от които зависи безопасността или оперативната съвместимост. Сертификатът на тези организации се издава, ако те са демонстрирали своята способност и средства за изпълнение на задълженията, свързани с техните изключителни права. Предоставените изключителни права се посочват в сертификата.
5. Мерките, посочени в параграф 6, могат да определят изискване за сертифициране или — вместо това — утвърждаване или деклариране от доставчика на УВД/АНО или организацията, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО, от които зависи безопасността или оперативната съвместимост. Сертификатът или декларацията за тези системи и съставни елементи се издава, или утвърждаването се дава, когато заявителят е показал, че системите и съставните елементи отговарят на подробните спецификации, създадени да гарантират съответствие със съществените изисквания по параграф 1.“;
"
б) параграф 6 се изменя, както следва:
i) уводната част се заменя със следното:"
„6. Във връзка с предоставянето на УВД/АНО Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на:“;
"
ii) буква д) се заменя със следното:"
„е) условията и процедурите за деклариране от страна на доставчици на обслужване и организации, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО, посочени в параграфи 3 и 5, както и за надзора над тях;“;
"
iii) добавят се следните букви:"
„ж) условията за публикуване и разпространение на задължителна информация, с оглед да се осигури безопасността при предоставянето на УВД/АНО;
з)
условията за утвърждаването и декларирането, посочени в параграф 5 и за надзора на съответствието с тези условия;
и)
правилата за експлоатация и необходимите съставни елементи за УВД/АНО за използване на въздушното пространство.“;
"
iv) в края на параграфа се добавя следната нова алинея:"
„По отношение на предоставянето на УВД/АНО Комисията се оправомощава да изменя и допълва чрез делегирани актове в съответствие с член 65б приложение Vа, когато е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на УВД/АНО, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 37]
"
в) в параграф 7 буква а) се заменя със следното:"
„а) отразяват съвременните технологии и най-добрите практики в областта на УВД/АНО, по-специално в съответствие с Генералния план за УВД и в сътрудничество с ИКАО.“;
"
(11) Член 8в се изменя, както следва:
а) в параграф 10 уводната част се заменя със следното:"
„10. По отношение на ръководителите на полети, както и на лица и организации, участващи в обучения, изпитвания, проверки или медицински оценки на ръководители на полети, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, за да определи подробни правила относно:“;
"
б) в параграф 10 се добавят следните букви:"
„д) без да се засягат разпоредбите на двустранни споразумения, сключени в съответствие с член 12, условията за признаване на лицензи от трети държави;
е)
условията, при които предоставянето на обучение на работното място се забранява, ограничава или се подчинява на определени условия в интерес на безопасността;
ж)
условията за публикуване и разпространение на задължителна информация, с оглед да се осигури безопасността при предоставянето на обучение на работното място;“;
"
в) в края на параграф 10 се добавя следната нова алинея:"
„По отношение на ръководителите на полети, както и на лица и организации, участващи в обучения, изпитвания, проверки или медицински оценки на ръководители на полети, Комисията се оправомощава да изменя или допълва приложение Vб посредством делегирани актове в съответствие с член 65б, когато е необходимо по причини от техническо, оперативно или научно естество или факти, засягащи безопасността, в областта на организациите за обучение и ръководителите на полети, в степента, необходима за постигането на целите, определени в член 2.“; [Изм. 38]
"
(12) Член 9 се изменя, както следва:
а) в параграф 4 уводната част се заменя със следното:"
„4. Във връзка с въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква г), както и техните екипажи и експлоатация, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на:“;
"
б) в параграф 4 буква а) се заменя със следното:"
„а) разрешенията на въздухоплавателните средства, посочени в член 4, параграф 1, буква г), или екипаж, които нямат стандартния сертификат на ИКАО за летателна годност или лиценз, да извършват експлоатационна дейност в посока на, в границите на, или извън Общността;“;
"
в) в параграф 4 буква д) се заменя със следното:"
„д) условията за деклариране от страна на посочените в параграф 3 оператори и надзора над тях;“;
"
г) в параграф 4 се добавя следната буква:"
„ж) алтернативни условия, които гарантират, че целите на стандартите и изискванията са постигнати в случаи, когато спазването на стандартите и изискванията, посочени в параграф 1, не е възможно или изисква непропорционално големи усилия.“;
"
д) в параграф 5, буква д) се заличава текстът „на безопасността“;
(13) Член 10 се изменя, както следва:
а) параграф 2 се заменя със следното:"
„2. За целите на изпълнението на параграф 1 държавите членки, освен надзора, който осъществяват над издадените от тях сертификати или получените от тях декларации, провеждат и разследвания, включително наземни инспекции, и вземат всякакви мерки, включително забрана за извършване на летателна дейност на въздухоплавателно средство, за предотвратяване продължаването на нарушение.“;
"
б) в параграф 5 уводната част се заменя със следното:"
„5. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65b, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на условията за сътрудничество, посочени в параграф 1, и по-специално:“;
"
в) в параграф 5 се добавят следните букви:"
„г) условията относно квалификацията на инспекторите, извършващи наземни инспекции, и организациите, участващи в обучението на тези инспектори;
д)
условията за управлението и прилагането на мерките за надзор и правоприлагане, включително системи за управление на безопасността;“;
"
(14) Член 11 се изменя, както следва:
а) параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"
„1. Държавите членки признават без допълнителни технически изисквания или оценки сертификатите, издадени в съответствие с настоящия регламент и с приетите въз основа на него делегирани актове и актове за изпълнение. Когато първоначалното признаване е за конкретна цел или цели, всяко последващо признаване обхваща само същата цел или цели.
2. Комисията взема решение по собствена инициатива или по искане на държава членка или на Агенцията дали даден сертификат, посочен в параграф 1, съответства на настоящия регламент и на приетите въз основа на него делегирани актове и актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2. При надлежно обосновани и неотложни причини, свързани с безопасността, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 4.“;
"
(15) В член 12, параграф 2, буква б) последната алинея се заменя със следното:"
„тя може да изиска от съответната държава членка да измени споразумението, да спре неговото прилагане или да го денонсира в съответствие с член 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 65, параграф 2.“;
"
(16) Член 13 се заменя със следното:"
„Член 13
Квалифицирани органи
Когато Агенцията или съответният национален орган по въздухоплаване възлагат конкретна задача по сертифициране или надзор на квалифициран орган, те гарантират, че този орган отговаря на критериите, посочени в приложение V.
Оправомощените органи не издават сертификати или разрешения, нито получават декларации.“;
"
(17) Член 14 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Разпоредбите на настоящия регламент и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети въз основа на него, не възпрепятстват държавите членки да реагират незабавно по проблем на безопасността, който включва продукт, система, лице или организация, при условие, че са необходими незабавни мерки, за да се осигури безопасността и че не е възможно да се намери адекватен отговор на проблема в съответствие с настоящия регламент и приетите въз основа на него делегирани актове и актове за изпълнение.“;
"
б) параграф 3 се заменя със следното:"
„3. Комисията преценява дали условията, посочени в параграф 1, са били спазени и, ако прецени, че това не е така, приема решение в този смисъл. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2. При надлежно обосновани и неотложни причини, свързани с безопасността, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 4.
Съответната държава членка отменя мерките, предприети по силата на параграф 1, веднага след като бъде уведомена за решението, посочено в първа алинея от настоящия параграф.
Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65в с цел да изменя или допълва настоящия регламенттретирането на идентифицираните проблеми по безопасността, когато е необходимо в резултат на установяването на неотложен проблем по безопасността, посочен в параграф 1.“; [Изм. 39]
"
в) параграф 4 се заменя със следното:"
„4. Държавите членки могат да предоставят освобождавания с ограничен срок на действие от съществените изисквания, установени в настоящия регламент и в неговите делегирани актове и актове за изпълнение, в случай на непредвидени спешни оперативни обстоятелства или необходимости, при положение че равнището на безопасност не се повлиява отрицателно. Агенцията, Комисията и останалите държави членки биват нотифицирани незабавно за всички такива освобождавания, ако те бъдат предоставени повторно или ако срокът им на действие надвишава два месеца.“;
"
г) в параграф 5 втората алинея се заменя със следното:"
„Комисията преценява дали освобождаването е в съответствие с условията, посочени в параграф 4, и, ако прецени, че това не е така, приема решение в този смисъл. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2. При надлежно обосновани и неотложни причини, свързани с безопасността, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 4.
Съответната държава членка отменя освобождаването след нотифициране на решението, посочено във втора алинея.“;
"
д) в параграф 6 първата алинея се заменя със следното:"
„6. Когато е възможно да се постигне с други средства равнище на защита, равностойно на равнището, произтичащо от прилагането на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент, държавите членки могат да дадат одобрение в дерогация от горепосочените актове за изпълнение, без дискриминация по национален признак, в съответствие с процедурата, определена във втора алинея от параграф 7.“;
"
е) в края на параграф 7 се добавя следната нова алинеявтората алинея се заменя със следното: [Изм. 10]"
„Когато Комисията, след като вземе предвид препоръките, посочени в първа алинея, счете, че определените в параграф 6 условия са изпълнени, тя предоставя дерогация, като изменя съответно въпросните делегирани актове или актове за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент.“;
"
(18) Член 15 се изменя, както следва:
а) в параграф 2 уводната част се заменя със следното:"
„2. Без да се засяга правото на публичен достъп до документите на Комисията, установено в Регламент (ЕО) № 1049/2001, Комисията приема подробни правила за разпространение по нейна собствена инициатива на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, до заинтересованите страни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 3. Тези мерки вземат предвид необходимостта: “;
"
б) параграф 3 се заменя със следното:"
„3. Националните въздухоплавателни органи, в съответствие с правото на Съюза и с националното си законодателство, вземат необходимите мерки за осигуряване на необходимата поверителност на информацията, получена от тях съгласно параграф 1.“; [Изм. 11]
"
(19) Заглавието на приложение ІІІ се заменя със следното:"
„АГЕНЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ“
"
(20) Член 17 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:"
„За целите на изпълнението на настоящия регламент се създава Агенция на Европейския съюз за въздухоплаване („Агенцията“).“;
"
б) в параграф 2 първото изречение се заменя със следното:"
„С цел да се осигури правилното функциониране и развитие на въздухоплаването, и по-специално безопасността, Агенцията:“; [Изм. 12]
"
в) в параграф 2 се добавя следната буква:"
„е) подкрепя компетентните органи на държавите членки при изпълнението на техните задачи, като предоставя форум за обмен на информация и експерти.“;
"
ва) в параграф 2 се добавят следните букви:"
„ж) в съответствие с член 2, насърчава стандартите на Съюза в областта на въздухоплаването и правилата на международно равнище чрез създаване на подходящо сътрудничество с трети държави и международни организации, като по този начин насърчава движението на въздухоплавателните продукти, специалисти и услуги на Съюза, с оглед улесняване на достъпа им до нови бързоразвиващи се пазари в целия свят.
з)
извършва акредитация на националните въздухоплавателни органи. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да бъдат определени подробни правила по отношение на условията за изпълнение на разпоредбите на настоящия параграф.“; [Изм. 13, 31 и 40]
"
(21) В член 19, параграф 2 втора алинея се заменя със следното:"
„Тези документи отразяват съвременните технологии и най-добрите практики във въпросните области и се осъвременяват предвид световния въздухоплавателен опит, както и научния и техническия прогрес и Генералния план за УВД.“; [Изм. 14]
"
(22) В член 21, параграф 2, буква б) точка i) се заменя със следното:"
„i) летателните тренажори, експлоатирани от организациите за обучение, които са сертифицирани от Агенцията;“;
"
(23) Член 22 се изменя, както следва:
а) в параграф 2, буква в) текстът „едномесечен“ се заменя с „тримесечен“;
б) в параграф 2 буква д) се заменя със следното:"
„д) в случай че дадена държава членка не е съгласна със заключенията на Агенцията относно дадена индивидуална схема, тази държава членка отнася въпроса до Комисията. Комисията решава дали тази схема е съобразена с целите за безопасност на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2.“;
"
(24) В член 22а се вмъква следната буква:"
„ва) издава и подновява сертификати или приема декларации за съвместимост или годност за използване и за съответствие с член 8б, параграфи 4 и 5 на/от организации, предоставящи паневропейско обслужване или системи и, при поискване от съответната държава членка, също и на/от други доставчици на услуги, както и организации, участващи в проектирането, производството и техническото обслужване на системи и съставни елементи за УВД/АНО;“;
"
(25) В член 24 параграф 5 се заменя със следното:"
„5. Като зачита принципите, установени в членове 52 и 53, Комисията приема подробни правила относно работните методи на Агенцията за осъществяване на задачите, посочени в параграфи 1, 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2.“;
"
(26) Член 25 се изменя, както следва:
а) в параграф 3 уводната част се заменя със следното:"
„3. Въз основа на параграфи 1 и 2 Комисията установява посредством делегирани актове в съответствие с член 65б:“;
"
б) в параграф 3 буква б) се заменя със следното:"
„б) подробни правила за разследване, съпътстващи мерки и докладване, както и за вземане на решения, включително разпоредби относно правото на защита, достъп до документи, процесуално представителство, разпоредби относно поверителността и сроковете и определяне на размера и събиране на глоби и периодични имуществени санкции.“;
"
(27) Член 29, параграф 2 се заличава.
(28) Член 30 се заменя със следното:"
„Член 30
Привилегии и имунитет
За Агенцията и нейния персонал се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.“;
"
(29) Член 33 се изменя, както следва:
а) в параграф 2 буква а) се заменя със следното:"
„а) назначава изпълнителния директор и заместник изпълнителните директори в съответствие с членове 39а и 39б;“;
"
б) в параграф 2 буква в) се заменя със следното"
„в) всяка година преди 30 ноември и след получаване на становището на Комисията, приема годишната и многогодишната работни програми на Агенцията за следващата(ите) година(и); тези работни програми се приемат, без да се засяга годишната бюджетна процедура на ОбщносттаСъюза и законодателната програма на ОбщносттаСъюза в съответните сфери на авиационна безопасност; становището на Комисията се прилага към работните програми;“; [Изм. 15]
"
в) в параграф 2 буква з) се заменя със следния текст:"
„з) упражнява дисциплинарна власт над изпълнителния директор и заместник изпълнителните директори в съгласие с изпълнителния директор;“;
"
г) в параграф 2 се добавят следните букви:"
„н) съгласно параграф 6 упражнява по отношение на персонала на Агенцията правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването, както и тези, предоставени от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва трудови договори (Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета*) („правомощия на органа по назначаването“);
о)
осигурява подходящи последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, направени вследствие на вътрешни или външни одитни доклади и оценки, както и вследствие на разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);
п)
приема необходимите правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица.
р)
приема правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси по отношение на своите членове, както и на членовете на апелативния(ите) съвет(и).
__________________
* Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр.1).“;
"
д) добавя се следният параграф 6:"
„6. На основание член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от Условията за работа на другите служители на Съюза и съгласно процедурата, предвидена в член 110 от същия правилник, управителният съвет взема решение за делегиране на съответните правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор и определя условията, при които делегираните правомощия могат да бъдат оттеглени. Изпълнителният директор има правото от своя страна да делегира тези правомощия на други лица.
Ако изключителни обстоятелства го налагат, управителният съвет може чрез решение, взето с абсолютно мнозинство на неговите членове, временно да оттегли делегираните на изпълнителния директор правомощия на орган по назначаването, както и тези, които той е делегирал вторично, и да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си или на служител, различен от изпълнителния директор.“; [Изм. 16]
"
(30) Член 34 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 текстът „един представител на Комисията“ се заменя с „двама представители на Комисията, всички с право на глас“;
б) в параграф 1, втора алинея текстът „свой представител и негов заместник“ се заменя с „свои представители и техни заместници“;
в) в параграф 1, втора алинея думата „пет“ се заменя с „четири“;
г) в края на параграф 1 се добавя следната нова алинея:"
„Членовете на управителния съвет и техните заместници се назначават въз основа на познанията им в областта на въздухоплаването, като се вземат предвид съответните им умения в областта на управлението, администрацията и бюджетирането. Всички страни, представени в управителния съвет, полагат усилия да ограничат подмяната на своите представители, за да се осигури приемственост в работата на съвета. Всички страни се стремят да постигнат балансирано представителство на мъжете и жените в състава на управителния съвет.“;
"
(31) В член 37, параграф 1 се внасят следните промени:
— текстът „мнозинство от две трети“ се заменя с „обикновеноабсолютно мнозинство“; [Изм. 17]
— добавя се следното второ изречение:"
„Въпреки това мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет се изисква, когато се вземат решения, свързани с приемането на работните програми, годишния бюджет, назначаването и удължаването на мандата или освобождаването от длъжност на изпълнителния директор.“;
"
(32) Добавя се следният член:"
„Член 37a
Изпълнителен съвет
1. Управителният съвет се подпомага от изпълнителен съвет.
2. Изпълнителният съвет:
а)
подготвя решенията, които трябва да бъдат приети от управителния съвет;
б)
осигурява съвместно с управителния съвет адекватни последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, произтичащи от вътрешните или външните одитни доклади и оценки, както и от разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);
в)
подпомага и съветва изпълнителния директор при изпълнението на решенията на управителния съвет с цел да се укрепи надзорът на административното и бюджетното управление, без да се засягат задълженията на изпълнителния директор, посочени в член 38.
3. Когато е необходимо при спешни случаи изпълнителният съвет може временно да приема временни решения от името на управителния съвет, особено по въпроси на административното управление, включително за оттегляне на делегираните правомощия на орган по назначаването и в областта на бюджета. Тези решения се вземат с мнозинство от петима от седмината членове на изпълнителния съвет. Те се съобщават незабавно на най-близкото по дата следващо заседание на управителния съвет. Управителният съвет може да ги отмени с гласуване с абсолютно мнозинство.
4. Изпълнителният съвет се състои от председателя на управителния съвет, един представител на Комисията в управителния съвет и тримапетима други членове, назначени от управителния съвет за срок от две години, измежду неговите членове с право на глас. Мандатът на петимата назначени членове на управителния съвет може да бъде подновяван неограничен брой пъти. Председателят на управителния съвет е също така председател на изпълнителния съвет. Изпълнителният директор взема участие в заседанията на изпълнителния съвет, но няма право на глас.
5. Мандатът на членоветепредседателя на изпълнителния съвет е със същата продължителност като мандата му като председател на членоветеуправителния съвет. Мандатът на представителя на Комисията е със същата продължителност като мандата му в управителния съвет. Мандатът на членовете на изпълнителния съвет изтича, когато те престанат да бъдат членове на управителния съвет.
6. Изпълнителният съвет провежда най-малко едно редовно заседание на всеки три месеца. В допълнение, той се свиква по инициатива на председателя или по искане на неговите членове или на изпълнителния директор.
7. Управителният съвет установява процедурния правилник на изпълнителния съвет.“; [Изм. 18]
"
(33) Член 38 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Агенцията се управлява от изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнение на функциите си. Без да се засягат компетенциите на Комисията, на управителния съвет или на изпълнителния съвет, изпълнителният директор не може да търси и да получава инструкции от никое правителство и от никой друг орган.“;
"
б) в параграф 3 буква ж) се заличава;
в) в параграф 3 буква и) се заменя със следното:"
„и) делегира своите правомощия на други членове от състава на Агенцията. Комисията определя условията за това делегиране. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2.“;
"
г) в параграф 3 буква к) се заменя със следното:"
„к) изготвя годишните и многогодишни работни програми и ги представя на управителния съвет след консултиране с Комисията;“;
"
д) в параграф 3 се добавят следните букви:"
„м) изпълнява годишната и многогодишната работна програма и докладва пред управителния съвет за тяхното изпълнение;
н)
изготвя план за последващи действия, съобразно констатациите и препоръките, произтичащи от вътрешни или външни одитни доклади и оценки, както и от разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и докладва за напредъка два пъти годишно на Комисията и редовно на изпълнителния съвет и на управителния съвет;
о)
защитава финансовите интереси на Съюза чрез прилагане на превантивни мерки против измама, корупция и други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, чрез възстановяване на неоснователно платени суми при установени нередности и, когато е уместно, подобрява ефективността, пропорционалността и възпиращото действие на административните и финансовите санкции;
п)
изготвя стратегия на Агенцията за борба с измамите и я представя на управителния съвет за одобрение;“;
"
(34) Член 39 се заличава.
(35) Добавят се следните членове:"
„Член 39a
Назначаване на изпълнителния директор
1. Изпълнителният директор се назначава като срочно нает служител на Агенцията съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Съюза.
2. Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет въз основа на неговите лични качества и документирани компетентност и опит в областта на гражданското въздухоплаване, от списък с кандидати, предложен от Комисията след открита и прозрачна процедура за подбор.
За целите на сключване на договора с изпълнителния директор Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет.
Преди назначаването избраният от управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направиправи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговориотговоря на въпроси, поставени от нейните членове. [Изм. 19]
3. Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Преди изтичанетоВ средата на този срок Комисията правиизготвя доклад за оценка, при която взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред Агенцията. Комисията представя този доклад за оценка пред компетентната комисия на Европейския парламент. [Изм. 20]
4. Управителният съвет, като действа по предложение на Комисията и като взема предвид оценката, посочена в параграф 3, може еднократно да продължи мандата на изпълнителния директор за не повече от пет години.
5. Управителният съвет уведомява Европейския парламент, ако възнамерява да продължи мандата на изпълнителния директор. В рамките на един месец преди продължаването изпълнителният директор може да бъде поканен да направиправи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговориотговоря на въпроси, поставени от нейните членове. [Изм. 21]
6. Изпълнителен директор, чийто мандат е бил удължен, не може да участва в друга процедура за подбор за същата длъжност в края на целия срок.
7. Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност единствено с решение на управителния съвет по предложение на Комисията.
8. Управителният съвет взема решения относно назначаването на изпълнителния директор и/или заместник изпълнителните директори, продължаването на мандата им или отстраняването им от длъжност с мнозинство от две трети от своите членове с право на глас.
Член 39б
Назначаване на заместник изпълнителните директори
1. Един или повече заместник изпълнителни директори могат да подпомагатизпълнителен директор подпомага изпълнителния директор. [Изм. 22]
2. Назначаването, продължаването на мандата или освобождаването от длъжност на заместник изпълнителния директор или заместник изпълнителните директори става при условията, предвидени в член 39а, след консултация с изпълнителния директор и, когато е приложимо, с избрания изпълнителен директор.“;
"
(36) В член 40 параграф 3 се заменя със следното:"
„3. Апелативният съвет или апелативните съвети се свикват при необходимост. Комисията определя броя на апелативните съвети и разпределените им задачи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 2.“;
"
(37) В член 41 параграф 5 се заменя със следното:"
„5. Комисията определя квалификацията, изисквана за членовете на всеки апелативен съвет, правомощията на отделните членове в подготвителната фаза на решенията и условията за гласуване. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 65, параграф 3.“;
"
(38) В член 52, параграф 1 буква б) се заменя със следното:"
„б) когато е необходимо, включват експерти от съответните заинтересовани страни или черпят от опита на съответните европейски органи за стандартизация, Евроконтрол или други специализирани органи;“;
"
(39) Член 56 се заменя със следния текст:"
„Член 56
Годишна и многогодишна работни програми
1. До 30 ноември всяка година, в съответствие с член 33, параграф 2, буква в), Управителният съвет приема програмен документ, съдържащ многогодишната и годишната програми, въз основа на проект, представен от изпълнителния директор, като взема предвид становището на Комисията. Той препраща документа на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
Програмният документ става официален след окончателното приемане на общия бюджет и, ако е необходимо, се коригира съответно.
Годишната и многогодишната работни програми имат за цел да насърчават непрекъснатото подобряване на европейската авиационна безопасност и са в съответствие с целите, поръченията и задачите на Агенцията, предвидени в настоящия регламент.
2. Годишната работна програма включва подробни цели и очаквани резултати, включително и показатели за изпълнението. В нея също така са описани действията, които ще се финансират, и са посочени финансовите и човешките ресурси, разпределени за всяко действие, в съответствие с принципите за бюджетиране и управление по дейности. Годишната работна програма е съгласувана с многогодишната работна програма, посочена в параграф 4. В годишната работна програма ясно се указва кои задачи са добавени, променени или отменени в сравнение с предходната финансова година.
Тя включва стратегия за отношенията с трети държави или международни организации, посочени в член 27, параграф 2 и действията, свързани с тази стратегия.
3. Управителният съвет внася изменения в приетата годишна работна програма, ако на Агенцията бъде възложена нова задача.
Всяко съществено изменение на годишната работна програма се приема по същата процедура като първоначалната годишна работна програма. Управителният съвет може да делегира на изпълнителния директор правомощието да внася несъществени изменения в годишната работна програма.
4. В многогодишната работна програма е определен общият стратегически план, включително целите, очакваните резултати и показателите за изпълнението. В нея се съдържа също плануване на ресурсите, включително многогодишен план за бюджета и персонала.
Планирането на ресурсите се актуализира ежегодно. Стратегическото планиране се актуализира при необходимост, и най-вече за да се реагира на констатациите в оценката, посочена в член 62.“;
"
(40) В член 57 първа алинея се заменя със следното:"
„В годишния общ доклад се описва начинът, по който Агенцията е изпълнила своята годишна работна програма. В него ясно се указва кои функции и задачи на Агенцията са добавени, променени или отменени в сравнение с предходната година.“;
"
(41) В член 59, параграф 1 се добавят следните букви:"
„е) такси, изплатени в съответствие с член 13 от Регламент за изпълнение (ЕО) № [регламент за ЕЕН] за съответните задачи на органа за УВД/АНО(ЕС) № 391/2013 на Комисията* от значение за задачите за надзор върхуУВД/АНО, осъществявани от Агенцията; [Изм. 23]
еа)
безвъзмездни средства. [Изм. 24]
____________________
* Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване текст от значение за ЕИП (OB L 128, 9.5.2013 г., стр. 31).“;
"
(41а) Създава се следният член:"
„Член 61а
Конфликти на интереси
1. Изпълнителният директор и длъжностните лица, временно командировани от държавите членки и от Комисията, представят декларация за ангажименти и декларация за интереси, в която заявяват отсъствието на каквито и да било преки или косвени интереси, които биха могли да се считат за накърняващи тяхната независимост. Декларациите се представят в писмена форма при встъпване в длъжност, а в случай че настъпят промени в личното им положение, се представя нова декларация. Членовете на управителния съвет, административния съвет, изпълнителния съвет и апелативния съвет също представят такива декларации, които са достъпни за обществеността, заедно със своята автобиография. Агенцията публикува на своя уебсайт списък на членовете на органите, посочени в член 42, както и на външните и вътрешните експерти.
2. Управителният съвет прилага политика за управление и предотвратяване на конфликти на интереси, която включва най-малко:
a)
принципи на управление и проверка на декларациите за интереси, включително правила за публичното им оповестяване, като се взема предвид член 77;
б)
изисквания за задължително обучение на служителите на Агенцията и командированите национални експерти относно конфликтите на интереси;
в)
правила за подаръци и покани;
г)
подробни правила относно несъвместимостта за служителите и членовете на Агенцията след приключване на трудовите им взаимоотношения с Агенцията;
д)
правила за прозрачност на решенията на Агенцията, включително протоколите от заседанията на съветите на Агенцията, които са достъпни за обществеността, като се има предвид чувствителната, класифицираната и търговската информация, както и
е)
санкции и други механизми, чрез които се запазва автономността и независимостта на Агенцията.
Агенцията взема предвид необходимостта от поддържане на баланс между рисковете и ползите, по-специално по отношение на целта за получаване на най-добри технически консултации и експертен опит и на управлението на конфликтите на интереси. Изпълнителният директор включва информацията във връзка с прилагането на тази политика, когато докладва на Европейския парламент и Съвета в съответствие с настоящия регламент.“; [Изм. 25]
"
(42) Член 62 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 текстът „управителният съвет“ се заменя с „Комисията“;
б) добавя се следният параграф:"
„4. По повод на всяка втора оценка се прави и оценка на резултатите, постигнати от Агенцията, като се вземат предвид нейните цели, правомощия и задачи. Ако Комисията счете, че съществуването на Агенцията вече не е оправдано от гледна точка на възложените ѝ цели, правомощия и задачи, тя може да предложи настоящият регламент да бъде съответно изменен или отменен.“;
"
(43) Член 64 се изменя, както следва:
а) текстът „Регламентиране на“ в заглавието се заличава;
б) параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 65б, с цел да определи въз основа на параграфи 3, 4 и 5 подробни правила по отношение на таксите и вноските.“;
"
в) параграф 3 се заменя със следното:"
„3. Правилата, посочени в параграф 1, подробно определят случаите, в които се дължат такси и вноски съгласно член 59, параграф 1, букви в) и г), размера на тези такси и вноски и начина, по който те следва да се заплащат.“;
"
г) параграф 5 се заменя със следното:"
„5. Размерът на таксите и вноските се фиксира на такова равнище, което да осигури, че произлизащите от тях приходи са по принцип достатъчни да покрият пълната стойност на разходите за предоставяните услуги. Всички разходи на Агенцията, свързани със служители, ангажирани с посочените в параграф 3 дейности, включително свързаните с тях пропорционални пенсионни вноски от работодателя, също се включват в тези разходи. Таксите и вноските, включително събраните през 2007 г., представляват целеви приходи за Агенцията.“;
"
га) Добавя се следният параграф:"
„6. Дава се възможност броят на служителите, финансирани от приходи от различни такси и тарифи, да варира в съответствие с пазарното търсене на сертификати, одобрения и други услуги.“; [Изм. 26]
"
(44) Член 65 се заменя със следното:"
„Член 65
Комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.
____________________
* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;
"
(45) Член 65a се заличава;
(46) Добавят се следните членове:"
„Член 65б
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условие, че се спазват предвидените в настоящия член условия.
2. Делегирането на правомощия, посочено член 5, параграф 5, член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, член 7, параграф 6, член 8, параграф 5, член 8а, параграф 5, член 8б, параграф 6, член 8в, параграф 10, член 9, параграф 4, член 10, параграф 5, член 14, параграф 3, член 14, параграф 7, член 25, параграф 3 и член 64, параграф 1, се предоставя на Комисията за неограничено времесрок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 27]
3. Делегирането на правомощия, посочено член 5, параграф 5, член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, член 7, параграф 6, член 8, параграф 5, член 8а, параграф 5, член 8б, параграф 6, член 8в, параграф 10, член 9, параграф 4, член 10, параграф 5, член 14, параграф 3, член 14, параграф 7, член 25, параграф 3 и член 64, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 5, член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, член 7, параграф 6, член 8, параграф 5, член 8а, параграф 5, член 8б, параграф 6, член 8в, параграф 10, член 9, параграф 4, член 10, параграф 5, член 14, параграф 3, член 14, параграф 7, член 25, параграф 3 и член 64, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 65в
Процедура по спешност
1. Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедура по спешност.
2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 65б, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.“;
"
(46a) Създава се следният член:"
„Член 65г
Доклад на Комисията
В съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията извършва преглед на прилагането на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент и на Съвета до 31 декември 2015 г. с оглед на по-нататъшни развития в рамките на изграждането на основана на риска, пропорционална и устойчива рамка за безопасност.“; [Изм. 28]
"
(47) Добавя се следният член 66а:"
„Член 66a
Споразумение за седалището и условия за функциониране
1. Необходимите разпоредби за установяването на Агенцията в приемащата държава членка и за съоръженията, които трябва да бъдат предоставени от тази държава, както и конкретните правила, приложими в приемащата държава членка по отношение на изпълнителния директор, членовете на управителния съвет, персонала на Агенцията и членовете на семействата им, се определят в споразумение за седалището между Агенцията и държавата членка, в която се намира седалището, като това споразумение се сключва след одобрение от управителния съвет и не по-късно от 2 години след влизането в сила на Регламент (ЕО) № [ ].
2. Приемащата държава членка осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на Агенцията, в това число многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.“;
"
(48) Добавя се следният член:"
„Член 66б
Правила за сигурност за защита на класифицираната информация и некласифицираната информация от чувствително естество
Агенцията прилага принципите за сигурност, съдържащи се в правилника за сигурност на Комисията, отнасящи се до защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) и некласифицираната информация от чувствително естество, както е посочено в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом. Прилагането на принципите за сигурност обхваща наред с другото разпоредбите за обмена, обработката и съхранението на такава информация.“;
"
(49) В приложение V параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"
„2. Органът и персоналът, отговорни за издаването на сертификати и надзора, са длъжни да изпълняват задълженията си с възможно най-голям професионализъм и техническа компетентност и не трябва да бъдат подлагани на какъвто и да е натиск или стимулиране, особено от финансов характер, които биха могли да повлияят на тяхната преценкатехните решения или на резултатите от техните разследвания, особено от лица или групи лица, засегнати от резултатите на процедурата по издаване на сертификат или от надзора. [Изм. 29]
3. Органът трябва да разполага с персонала и средствата, необходими за адекватното изпълнение на техническите и административните задачи, свързани с процедурата по издаване на сертификати и надзор; той следва да има достъп и до оборудването, необходимо за извънредни проверки.“;
"
(50) Приложение Vб се изменя, както следва:
а) параграф 2, буква в), точка iv) се заменя със следното:"
„Обслужването по контрола на въздушното движение и съпътстващите го процеси осигуряват адекватна сепарация между въздухоплавателните средства и да предотвратяват сблъскване между въздухоплавателни средства и препятствия в рамките на маневрената площ на летището, когато е целесъобразно и изпълнимо, подпомагат защита от други опасности във въздуха; те осигуряват и бърза и навременна координация с всички съответни ползватели и съседни части от въздушното пространство.“;
"
б) в параграф 2, буква ж) се добавя следният текст в края на буквата:"
„Извършва се управление на потоците с оглед оптимизиране на наличния капацитет при използване на въздушното пространство и подобряване на процесите на управление на потоците въздушно движение. То се основава на прозрачност и ефикасност, като се гарантира гъвкаво и своевременно осигуряване на капацитет в съответствие с препоръките на регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион.
Мерките, посочени в член 8б, параграф 6, относно управлението на потоците въздушно движение подпомагат оперативните решения на доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищните оператори и ползвателите на въздушното пространство и обхващат следните области:
а)
планиране на полетите;
б)
използване на наличния капацитет на въздушното пространство по време на всички етапи на полета, включително определянето на слотове; и
в)
използване на маршрути от общото въздушно движение, включително:
—
създаването на единна публикация за ориентация на маршрутите и движението,
—
опции за отклонение на общото въздушно движение от претоварените зони, и
—
правила за приоритет по отношение на достъпа до въздушното пространство за общото въздушно движение, особено по време на претоварване на зоните и при кризи,
г)
отчитане на съгласуването между полетните планове и летищните слотове, както и необходимата координация със съседните райони.“;
"
в) в параграф 2, буква з) се добавя следният текст в края на буквата:"
„Предвид организацията на военните аспекти под отговорността на държавите членки чрез управлението на въздушното пространство се подкрепя също еднаквото прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, както е описана от ИКАО и приложена съгласно Регламент (ЕО) № 551/2004, за да се улесни управлението на въздушното пространство и на въздушното движение в контекста на общата транспортна политика.
Държавите членки докладват ежегодно на Агенцията за прилагането, в контекста на общата транспортна политика, на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.“;
"
г) в параграф 3, буква а) се добавя следният текст в края на буквата:"
„Системите включват по-специално:
1. Системи и процедури за управление на въздушното пространство.
2. Системи и процедури за управление на потоците въздушно движение.
3. Системи и процедури за обслужване на въздушното движение и по-специално системи за обработка на полетни данни, системи за обработка на данни от наблюдения и системи за взаимодействие човек-машина.
4. Комуникационни системи и процедури за комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух.
5. Навигационни системи и процедури.
6. Системи и процедури за наблюдение.
7. Системи и процедури за аеронавигационно информационно обслужване.
8. Системи и процедури за използване на метеорологична информация.“;
"
д) в параграф 3, буква б) се добавя следният текст в края на буквата:"
„Системите за УВД/АНО и техните съставни елементи се проектират, произвеждат и експлоатират, като подходящите и утвърдени процедури се използват по такъв начин, че да се осигури безпроблемното функциониране на европейската мрежа за управление на въздушното движение по всяко време и за всички фази на полета. Безпроблемното функциониране може по-точно да бъде описано чрез обмена на информация, включително съответната информация за оперативното състояние, общо тълкуване на информацията, сравними начини за обработка на информацията и съответните процедури, позволяващи общо оперативно функциониране, договорено за цялата Европейска мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) или за части от нея.
Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни елементи оказват координирана подкрепа на новите договорени и утвърдени концепции за опериране, с които се повишават качеството, устойчивостта и ефективността на аеронавигационното обслужване и по-специално неговите безопасност и капацитет.
Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни елементи подкрепят постепенното въвеждане на гражданско/военна координация до степен, необходима за ефективното управление на въздушното пространство и на потоците въздушно движение, както и за безопасното и ефикасно използване на въздушното пространство от всички ползватели чрез прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство.
За постигането на тези цели европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни елементи подкрепят навременния обмен на коректна и съгласувана информация, включваща всички фази на полета, между гражданските и военните партньори.“.
"
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Регламент (ЕО) № 1108/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване и за отмяна на Директива 2006/23/ЕО (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 51).
Регламент (ЕО) № 1070/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 с цел подобряване на функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 34).
Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (OB L 79, 19.3.2008 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10).
Регламент(ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20).
Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (OВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пакетните туристически пътувания и комбинираните пътнически услуги с помощта на посредник, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (COM(2013)0512 – C7-0215/2013 – 2013/0246(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0512),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0215/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 11 декември 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по правни въпроси (A7‑0124/2014),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пакетните туристически пътувания и комбинираните, пакетните туристически ваканции, пакетните туристически обиколкии свързаните пътнически услуги с помощта на посредник, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета [Изм. 1]
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),
като имат предвид, че:
(1) Директива 90/314/ЕИО на Съвета(4) регламентира редица важни права на потребителите във връзка с пакетните туристически пътувания, по-специално по отношение на изискванията за информация, отговорността на търговците във връзка с изпълнението на пакета и защитата при изпадане в несъстоятелност на организатор или търговец на дребно. Въпреки това е необходимо нормативната уредба да се адаптира спрямо пазарните промени, за да отговаря по-добре на нуждите на вътрешния пазар, да се отстранят неяснотите и да се запълнят пропуските в законодателството.
(2) Туризмът играе важна роля в икономиките на държавите – членки на Съюза, и пакетните пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки („пакетни пътувания“) съставляват значителен дял от този пазар. От приемането на Директива 90/314/ЕИО досега туристическият пазар претърпя важни промени. В допълнение към традиционните дистрибуторски вериги интернет се превръща във все по-важно средство за предлагане на пътнически услуги. Пътническите услуги се комбинират не само под формата на традиционните предварително установени пакети, а често се комбинират индивидуализирано. Много от тези пътнически продукти или попадат в сива зона от гледна точка на правната им уредба, или определено не попадат в приложното поле на Директива 90/314/ЕИО. Настоящата директива има за цел да адаптира обхвата на закрилата спрямо тези промени, да подобри прозрачността и да засили правната сигурност за пътуващите и търговците. [Изм. 2]
(3) Член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът трябва да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани съгласно член 114 ДФЕС.
(4) Директива 90/314/ЕИО дава голяма свобода на действие на държавите членки по отношение на транспонирането, поради което между законодателствата на държавите членки остават значителни различия. Различаващата се правна уредба води до по-високи разходи за предприятията и поставя препятствия пред желаещите да осъществяват трансгранична дейност, като по този начин се ограничава изборът на потребителите.
(5) Съгласно член 26, параграф 2 ДФЕС вътрешният пазар следва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки и услуги и свободата на установяване са гарантирани. Хармонизирането на някои аспекти направата и задълженията, произтичащи от договорите за туристически пакети и за комбиниранитесвързаните пътнически услуги с помощта на посредник е необходимо, за да се създаде истински вътрешен пазар за потребителите в тази област, като се намери точният баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията. [Изм. 3]
(6) Трансграничният потенциал на пазара на пакетните туристически пътувания в Съюза понастоящем не се използва напълно. Несъответствията между разпоредбите относно защитата на пътуващите в различните държави членки възпират пътуващите от една държава членка да закупуват в друга държава членка туристически пакети и комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник и аналогично възпират организаторите и търговците на дребно в една държава членка да продават такива услуги в друга държава членка. За да се даде възможност на потребителите и предприятията да се възползват пълноценно от вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите навсякъде в Съюза, е необходимо законодателствата на държавите членки, отнасящи се до туристическите пакети и комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, да се сближат допълнително.
(7) По-голямата част от пътуващите, които закупуват туристически пакети, са потребители по смисъла на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите. В същото време не винаги е лесно да се направи разграничение между потребителите и представителите на малкия бизнесбизнеса или професионалистите, които резервират пътувания, свързани с тяхната дейност или професия, чрез същите канали за извършване на резервации като потребителите. Този тип пътуващи често се нуждаят от сходно равнище на защита. За разлика от тях по-големите дружества или организациидружествата или организациите често организират пътуванията на своите служители, членове и представители въз основа на рамков договор за служебни пътувания, специализирани в организирането на служебни пътувания. Този начин на организиране на пътувания не изисква същото равнище на защита като предвиденото за потребителите. По тази причина настоящата директива следва да се прилага спрямо пътуващите по работа само дотолкова, доколкото пътуването им не е организирано въз основа на рамков договор. За да се избегне объркване с определението на понятието „потребител“, използвано в други директивизаконодателни актове на Съюза за защита на потребителите, лицата, защитени по силата на настоящата директива, следва да бъдат наричани „пътуващи“. [Изм. 4]
(8) Тъй като пътническите услуги могат да бъдат комбинирани по множество различни начини, за туристически пакети е уместно да се считат всички комбинации от пътнически услуги, имащи характеристики, които пътуващите обикновено асоциират с туристическите пакети, и по-конкретно, че отделните пътнически услуги са групирани в един-единствен пътнически продукт, за чието надлежно изпълнение отговорност носи организаторът. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз(5) не би следвало да има значение дали пътническите услуги са комбинирани преди осъществяването на какъвто и да било контакт с пътуващия или по негово искане, или според направен от него избор. Следва да се прилагат едни и същи принципи, независимо дали резервацията е направена в офиса на туристически агент или чрез интернет.
(9) От съображения за прозрачност туристическите пакети следва да бъдат разграничени от комбиниранитесвързаните пътнически услуги с помощта на посредник, при които туристически агенти, работещи онлайн или в офис, помагат на пътуващите да комбинират пътнически услуги, вследствие на което пътуващият сключва договори с различни доставчици на пътнически услуги, включително чрез свързани процеси за целево извършване на резервации, които нямат горните характеристики и спрямо които не би било уместно да се прилагат всички задължения, важащи за туристическите пакети. [Изм. 5]
(10) С оглед на промените на пазара е уместно определението за туристически пакет да се доразвие, като се приложат алтернативни обективни критерии, които се отнасят предимно до начина, по който пътническите услуги са представени или закупени, и при наличието на които пътуващите могат основателно да очакват да получат закрила по силата на директивата. Такъв е случаят например, когато различни пътнически услуги се закупуват за едно и също пътуване или ваканция в рамките на един и същ процес на резервиране от един-единствен пункт за продажби или когато такива услуги се предлагат или заплащат на пакетна или обща цена. Следва да се приеме, че пътническите услуги са закупени в рамките на един и същ процес на резервация, ако са избрани преди пътуващият да е дал съгласието си да плати.
(11) Наред с това комбинираната пътническа услуга с помощта на посредниксвързаните пътнически услуги следва да бъде разграниченабъдат разграничени от пътническите услуги, резервирани самостоятелно от пътуващите, често по различно време, включително за целите на едно и също пътуване или ваканция. Комбинираната пътническа услуга с помощта наСвързаните пътнически услуги онлайн посредник следва да се разграничиразграничат от свързани уебсайтове, чиято цел не е сключването на договор с пътуващия, както и от препратките, чрез които на пътуващите просто се предоставя обща информация за допълнителни пътнически услуги, а не целево, например когато хотел или организатор на дадено събитие включва на своя уебсайт списък на всички оператори, предлагащи превозни услуги до местонахождението му, независимо от наличието на резервация, или ако се използват „бисквитки“ или метаданни за поставяне на реклами на уебсайтове, свързани с дестинацията на пътуване или определения период на пътуване за първата избрана пътническа услуга. [Изм. 6]
(12) Закупуването на услугата въздушен превоз самостоятелно, като единствена пътническа услуга, не представлява нито туристически пакет, нито комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник.
(13) Следва да се въведат специални разпоредби в настоящата директива както за работещите в офис, така и за работещите онлайн търговци на дребно, които помагат на пътуващите – в рамките на едно посещение или един контакт със собствения им пункт за продажби – да сключат самостоятелни договори с отделни доставчици на услуги, кактокогато пътуващият избере и се съгласи да заплати за всяка пътническа услуга поотделно. Посочените разпоредби следва да се прилагат и за онлайн търговците на дребно, които чрез свързани процеси за онлайн резервиране улесняват целево закупуването на допълнителни пътнически услуги от друг търговец, когато на другия търговец се предоставя поне името на пътуващия или данни за контакт, и посочените допълнителни услуги се предоставят най-късно в момента на24 часа след потвърждаване на резервацията на първата услуга. Тези разпоредби ще се прилагат например, когато заедно с потвърждението за резервацията на първата пътническа услуга, като пътуване със самолет или влак, потребителят получава покана да резервира допълнителна пътническа услуга, която е на разположение в избраната дестинация, например хотелско настаняване, с връзка към уебсайта за резервации на друг доставчик на услуги или посредник. Въпреки че този вид услуги не представляват туристически пакет по смисъла на настоящата директива, тъй като не е възможно да възникне объркване, че един-единствен организатор е поел отговорността за пътническите услуги, такива комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник представляват алтернативен бизнес модел, който често се конкурира сериозно с туристическите пакети. [Изм. 7]
(14) За да се гарантира лоялна конкуренция и да се защитят потребителите, задължението за представяне на достатъчно доказателства за наличието на обезпечение за връщането на предплатените суми и за репатрирането на пътуващите в случай на несъстоятелност, следва да се прилага и спрямо комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник.
(14a) В интернет се появиха практики, чрез които търговци, посредничещи при закупуването на свързани пътнически услуги, не представят ясно и недвусмислено възможността да се резервира само основната услуга, без да се избират други допълнителни услуги. Подобни практики следва да се считат за подвеждащи за пътуващите. Тъй като действащата правна уредба все още не позволява тяхното премахване, и като се има предвид, че те са специфични за свързаните пътнически услуги, посочените практики следва да бъдат забранени съгласно настоящата директива. [Изм. 8]
(15) За по-голяма яснота за пътуващите и за да им се даде възможност да направят информиран избор във връзка с различните видове пътнически услуги, които се предлагат, е целесъобразно от търговците да се изисква да посочват ясно естеството на услугата и да информират пътуващите за техните права. Декларацията на търговеца относно правното естество на предлагания на пазара пътнически продукт следва да съответства на реалното правно естество на съответния продукт. Правоприлагащите органи следва да се намесват, когато търговците не предоставят точна информация на пътуващите.
(15a) Преди да извършат плащането, пътуващите следва да бъдат информирани дали избират пакетно туристическо пътуване или свързана пътническа услуга, както и за съответното равнище на защита. [Изм. 9]
(15б) Търговците, които съдействат за закупуването на свързана пътническа услуга, следва ясно да информират пътуващия, преди той да се обвърже с определен договор или съответстваща оферта за свързана пътническа услуга, че за да се възползва от предвижданията на директивата, приложими спрямо свързаните пътнически услуги, всички останали договори, които съставляват свързана пътническа услуга, трябва да бъдат потвърдени в рамките на следващите 24 часа. Когато на потребителите не е предоставена посочената информация, или тя е предоставена по неточен, подвеждащ начин или е пропусната, това може да се счита за нелоялна търговска практика. [Изм. 141]
(16) При определяне дали става дума за туристически пакет или комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник следва да се взема под внимание само комбинацията от различни пътнически услуги, например настаняване, превоз на пътници с автобус, железопътен, воден или въздушен транспорт, както и отдаване под наем на автомобили. Нощувки в хотел със закупени към тях услуги, като например билети за музикални програми или спа процедури, не следва да бъдат включвани, когато тази услуга не е изрично продадена на пътуващия като значителна част от пътуването или допълнителната услуга очевидно не представлява основна характеристика на пътуването. Настаняването за жилищни цели, включителнопри което не може категорично да се установи туристическа цел, като например за дългосрочни езикови курсове, не следва да се смята за настаняване по смисъла на настоящата директива. [Изм. 11]
(16a) Превози на пътници с автобус, железопътен, воден или въздушен транспорт, които включват настаняване, например фериботни пътувания с нощувка или влакови пътувания в спален вагон, следва да се считат за отделна пътническа услуга, ако основният компонент на този превоз очевидно е транспортът, и този превоз не е съчетан с други пътнически услуги. [Изм. 12]
(17) Други туристически услуги, като посещение на концерти, спортни събития, екскурзии или тематични паркове, са услуги, които в комбинация с превоз на пътници, настаняване и/или отдаване под наем на автомобили, други превозни или други транспортни средства следва да се смята, че могат да бъдат част от туристически пакет или от комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник. Такива туристически пакети обаче следва да попадат в обхвата на настоящата директива само ако съответната туристическа услуга представлява значителна част от пакета. Като цяло следва да се приема, че туристическата услуга представлява значителна част от туристическия пакет, ако е изрично продадена на пътуващите като част, която категорично представлява основанието за пътуването, ако струва повече от 20%25 % от общата цена или по други причини представлява основна характеристика на пътуването или ваканцията. Спомагателните услуги, по-специално като пътническите застраховки, превозът между мястото на пристигане и мястото за настаняване, превозът до началния пункт на пътуването, както и като част от екскурзии, превозването на багаж, храната и почистването, предоставяноуслугите по почистване, предоставяни като част от настаняването, не следва да се считат за туристически услуги сами по себе си. [Изм. 13]
(18) Следва да се поясни също така, че договорите, с които даден търговец дава право на пътуващия да избира след сключването на договора измежду подбрани различни видове пътнически услуги, какъвто е например случаят с подаръчен ваучер с възможност за избор на пакетно туристическо пътуване, следва да се считат за туристически пакети. Освен това комбинацията от пътнически услуги следва да се счита за туристически пакет, когато името и други лични данни, като коориднати за връзка, данни на кредитна карта или данните на пътуващия,паспортни данни, които са необходими за завършване на резервацията, се прехвърлят между търговците най-късно при24 часа след потвърждаване на резервацията за първата услуга. Данните, необходими за завършване на резервацията, представляват данните относно кредитната карта или друга информация, необходима за получаване на плащане. При все това, самото прехвърляне на данни, например за дестинацията или разписанието на пътуването, не следва да е достатъчно. Освен това круизите и многодневните влакови пътувания с настаняване следва да се считат за туристически пакети, тъй като обединяват превоз, настаняване и храна. [Изм. 14]
(19) Тъй като необходимостта от защита на пътуващите при краткосрочни пътувания е по-малка и за да се избегне ненужната тежест върху търговците, пътуванията с продължителност по-малко от 24 часа, които не включват настаняване, както и организираните от време на време туристически пакети, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. Туристически пакети и свързаните пътнически услуги, които от време на време се предлагат или организират от физически или юридически лица, като например организации с нестопанска цел, включително благотворителни организации, футболни клубове или училища, при които от продажбата на тези туристически пакети или улесняването на свързаните пътнически услуги не се реализира пряка или косвена финансова печалба, също следва да се изключат от обхвата на настоящата директива. [Изм. 15]
(19a) Прилагането на разпоредбите на настоящата директива в области, които не попадат в нейното приложно поле, следва да остане в компетентността на държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Следователно държавите членки могат да запазят или да приемат национално законодателство, което съответства на всички или на някои от разпоредбите на настоящата директива по отношение на договори, които не попадат в нейното приложно поле. Държавите членки могат, например, да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на пакетни пътувания и свързани пътнически услуги, които от време на време се предлагат или организират от физически или юридически лица, когато от продажбата на тези туристически пакети или улесняването на свързаните пътнически услуги не се реализира пряка или косвена финансова печалба, както и по отношение на пакетни пътувания и свързани пътнически услуги, обхващащи период, който не надвишава 24 часа и не включват настаняване. [Изм. 16]
(20) Основната характеристика на пакетното туристическо пътуване е, че поне един търговец отговаря като организатор за надлежното изпълнение на пакета като цяло. Следователно само в случаите, когато друг търговец действа като организатор на туристически пакет, търговецът – обикновено пътнически агент, работещ в офис или онлайн – следва да може да действа просто като търговец на дребно или посредник и да не носи отговорност като организатор. Дали даден търговец действа като организатор за конкретен туристически пакет следва да се определя в зависимост от участието му в създаването на пакета, съгласно определението в настоящата директива, а не от наименованието, под което търговецът осъществява дейността си. Когато двама или повече търговци отговарят на критерий, според който комбинацията от пътнически услуги представлява туристически пакет, и те не са информирали пътуващия кой от тях се явява организатор на туристическия пакет, за организатори следва да се считат всички съответни търговци.
(20a) Директива 90/314/ЕИО предостави на държавите членки правото на преценка да определят дали търговците на дребно, организаторите или и търговците на дребно, и организаторите следва да носят отговорност за надлежното изпълнение на пакетното туристическо пътуване. Посочената гъвкавост доведе до неяснота в някои държави членки по въпроса дали търговците, участващи в пакетното туристическо пътуване носят отговорност за изпълнението на съответните услуги, по-конкретно в процеса на онлайн резервиране. Следователно целесъобразно е в настоящата директива да се изясни, че организаторите носят отговорност за изпълнението на пътническите услуги, включени в договора, освен ако националното законодателство предвижда изрично възможността организаторът или търговецът на дребно също да носят отговорност. [Изм. 17]
(21) По отношение на туристическите пакети търговците на дребно и организаторът следва да отговарят съвместно за предоставянето на преддоговорна информация. Същевременно следва да се поясни, че тетърговците на дребно носят отговорност за грешки в резервациите, ако допуснат грешки в процеса на резервиране. За улесняване на комуникацията, особено при трансгранични казуси, пътуващите следва да разполагат с възможност да се свържат с организатора и чрез търговеца на дребно, чрез който са закупили туристическия пакет. [Изм. 18]
(22) Пътуващият следва да получи цялата необходима информация преди закупуването на туристическия пакет, независимо дали той се продава чрез средства за комуникация от разстояние, в търговски обект или чрез друг вид разпространение. При предоставяне на информацията търговецът следва да вземе под внимание нормално предвидимите от него специфични нужди на пътуващите, които са особено уязвими поради възрастта си или поради физически недостатък.
(23) Ключовата информация – например за основните характеристики на пътническите услуги или цените – предоставена като част от преддоговорната информация в реклами, на уебсайта на организатора или в брошури, следва да е обвързваща, освен ако организаторът си е запазил правото да прави промени в тези елементи и подобни промени се съобщават ясно и видимо на пътуващия преди сключването на договора. С оглед на новите комуникационни технологии обаче вече не е необходимо да се въвеждат специални разпоредби относно брошурите, като същевременно е целесъобразно да се гарантира, че при определени обстоятелства съобщенията за промените, засягащи изпълнението на договора, се предават между страните на траен носител, позволяващ бъдещи справки. Винаги следва да има възможност за въвеждане на промени в посочената ключова информация, ако и двете страни по договора изразят изрично съгласие за това. [Изм. 19]
(23a) С оглед на новите комуникационни технологии обаче, които могат да помогнат да се гарантира достъпът на пътуващите до актуална информация в момента на резервирането, и нарастващата тенденция за онлайн резервиране на пакетни туристически пътувания, вече няма необходимост от специални разпоредби, изискващи наличието на печатни брошури. [Изм. 20]
(23б) Часът на полета следва да бъде задължителна част от договора и една от основните характеристики на пътническата услуга. Той не следва да се различава значително от часа, посочен на пътуващите в преддоговорната информация. [Изм. 21]
(24) Установените в настоящата директива изисквания за предоставяне на информация са изчерпателни, но не следва да засягат изискванията за предоставяне на информация, предвидени в друго приложимо законодателство на Съюза(6).
(25) Предвид спецификите на договорите за туристически пакети, правата и задълженията на страните следва да бъдат регламентирани за периодите преди и след започване на изпълнението на пакета, по-специално за случаите, когато той не се изпълнява надлежно или в случай на промяна в определени обстоятелства.
(26) Тъй като туристическите пакети често се закупуват много преди изпълнението им, е възможно да настъпят непредвидени събития. По тази причина пътуващият следва да има право да прехвърля пакета на друго пътуващо лице при определени условия. В такива случаи организаторът следва да разполага с възможност да си възстанови направените разходи, например ако подизпълнител изисква заплащането на такса за промяна на името на пътуващия или за анулиране на билет за превоз и издаване на нов билет. Пътуващите следва да разполагат също така с възможността да развалятотменят договора по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет, срещу заплащане на подходяща неустойкаобезщетение, както и с правото да се откажат от договора без заплащане на неустойкаобезщетение, ако непредотвратимо събитие от извънреден характер, като война, включително терористично нападение, или природно бедствие, в това число урагани или земетресения, или политическа нестабилност, които излагат на риск безопасността на пътуващите ще засегнезасегнат значително изпълнението на туристическия пакет, в случай че посочените събития са настъпили след сключване на договора за пакетното туристическо пътуване. По-специално следва да се счита, че е налице непредотвратимо събитие от извънреден характер, когато надеждни и публично достъпни източници, например препоръки, изготвени от органите на държава членка, съветват да не се пътува до съответната дестинация. [Изм. 22]
(27) В конкретни ситуации организаторът също следва да разполага с правото да развали договора преди изпълнението на туристическия пакет да е започнало и без заплащане на неустойкаобезщетение, например ако минималният брой участници не е достигнат и такава възможност за разваляне е била предвидена в договора. В такъв случай организаторът следва подходящо да информира пътуващите, които могат да бъдат засегнати от тази договорна клауза. [Изм. 23]
(28) В определени случаи на организаторите следва да се позволява да правят едностранни промени в договорите за пакетно туристическо пътуване. Пътуващият обаче следва да разполага с правото да развали договора, ако предложените изменения променят значително някоя от основните характеристики на пътническите услуги. Увеличения на цените следва да бъдат възможни само ако е настъпила промяна в цената на пътническите транспортни услуги в резултат от поскъпване на горивото за превоз на пътниците, в данъците или таксите, налагани от трета страна, която не участва пряко в изпълнението на включените пътнически услуги, или в обменните курсове, отнасящи се до пакета, и ако в договора изрично е предвидена възможност за промяна на цената както във възходяща, така и в низходяща посока. Пътуващите следва да имат право да развалят договора, без това да е обвързано със задължение за плащане на обезщетение, или да приемат алтернативно, равностойно пътуване, предложено от организатора, ако увеличението на цената следва да бъде ограничено до 10% от ценатанадвишава с 8 %първоначалната цена на туристическия пакет. [Изм. 24]
(28a) Увеличението на цената следва да се обосновава винаги на траен носител. Ако цената бъде увеличена с повече от 8 %, на пътуващия следва да се предостави на траен носител възможност за разваляне на договора или да му се предложи алтернативно пакетно туристическо пътуване на цена, равняваща се на цената на резервираното пътуване. Ако пътуващият не се възползва от тази възможност, пакетното туристическо пътуване на по-висока цена следва да се счита за прието. Тежестта на доказване на получаването на уведомлението на траен носител следва да се носи от организатора. [Изм. 25]
(29) Целесъобразно е да се предвидят специални разпоредби относно средствата за защита в случай на липса на съответствие при изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване. Пътуващият следва да има право да изисква решаване на срещаните от него проблеми, а когато значителна част от договорените услуги не могат да бъдат предоставени, следва да му бъдат предложени алтернативни възможности. Пътуващите следва да имат право и на намаление на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди. Обезщетението следва да се отнася и за неимуществените вреди, по-специално в случай на провалена ваканция, а при наличие на обосновка – и за разходите, направени от пътуващия, за да разреши сам проблема.
(30) С оглед на последователността е целесъобразно разпоредбите на настоящата директива да се приведат в съответствие с международните конвенции, отнасящи се за пътническите услуги, и със законодателството на Съюза в областта на правата на пътниците. Ако организаторът бъде подведен под отговорност поради неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в договора за пакетно туристическо пътуване, той следва да има възможност да се позове на ограниченията на отговорността на доставчиците на услуги, установени в международните конвенции като Конвенцията от Монреал от 1999 г. за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз(7), Конвенцията от 1980 г. за международни железопътни превози (COTIF)(8) и Атинската конвенция от 1974 г. относно превоза на пътници и личния им багаж по море(9). Когато поради непредотвратимо събитие от извънреден характер е невъзможно да се осигури завръщането на пътуващия в мястото на отпътуване, задължението на организатора да поеме разходите, свързани с удължения престой на пътуващите в мястото на дестинацията, следва да бъде приведено в съответствие с Регламент (ЕС) № .../2014 на Европейския парламент и на Съвета(10)(11) .
(31) Настоящата директива следва да не засяга правата на пътуващите да предявяват претенции както съгласно настоящата директива, така и съгласно всяко друго приложимо законодателство на Съюза, така че пътуващите ще продължат да разполагат с възможността да насочват претенции срещу организатора, превозвача или всяка друга задължена страна или, според случая, срещу няколко страни. Следва да се поясни, че пътуващите не могат да кумулират правата, произтичащи от различни правни основания, ако тези права защитават един и същ интерес или имат една и съща цел. Въпреки това необходимостта да се гарантира, че пътуващите ще получат подходящо и своевременно обезщетение в случаите, когато договорът не се изпълнява изцяло от някоя от страните, не следва да налага неразумна и непропорционална тежест на организаторите и търговците на дребно. В допълнение към тяхното задължение да отстранят всяка липса на съответствие или да заплащат обезщетение на пътуващите, организаторите и търговците на дребно следва да имат и правото да предявят регресен иск срещу което и да било трето лице, допринесло за събитието, довело да плащането на обезщетението или изпълнението на други задължения. Следователно отговорността на организатора и/или търговеца на дребно не засяга правото му да предявява регресни искове срещу трети страни, включително от доставчици на услуги. [Изм. 27]
(32) Ако пътуващият изпадне в затруднение по време на пътуването или ваканцията, организаторът следва да бъде задължен да му окаже навременноподходящо съдействие без неоправдано забавяне. Това съдействие следва да се изразява предимно в предоставяне, когато е целесъобразно, на информация по въпроси като услуги в областта на здравеопазването, местни власти и консулски услуги, както и на практическа помощ, например във връзка с осъществяване на комуникация от разстояние и закупуване на алтернативни пътнически услуги. [Изм. 28]
(33) В своето Съобщение от 18 март 2013 г., озаглавено „Защитата на пътниците при несъстоятелност на въздушния превозвач“ Комисията представи мерки за подобряване на защитата на пътуващите в случай на несъстоятелност на въздушния превозвач, включително чрез по-добро прилагане на Регламент (ЕО) № 1008/2008 и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета(12) и чрез сътрудничество със заинтересованите страни от отрасъла, като в противен случай може да се предвиди въвеждане на законодателна мярка. Посоченото съобщение се отнася за закупуването на отделен компонент, а именно услуги за въздушен превоз, и следователно не накърнява съществуващите разпоредби относно туристическите пакети и не възпрепятства законодателите да въведат защита в случай на несъстоятелност и за купувачите на други съвременни комбинации от пътнически услуги.
(34) Държавите членки следва да гарантират, че пътуващите, които купуват туристически пакет или комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник са напълно защитени в случай на изпадане в несъстоятелност на организатора, на търговеца на дребно, улеснил закупуването на комбиниранатасвързаната пътническа услуга с помощта на посредник, или на който и да е от доставчиците на услугипредприятие, организиращо свързаната пътническа услуга. Държавите членки, в които са установени организаторите на туристически пакети и търговците на дребно, улесняващи закупуването на комбинирани пътнически услуги с помощта на посредник, следва да гарантират, че търговците, предлагащи такива комбинации от пътнически услуги, предоставят гаранции за връщането на всички плащания, направени от пътуващите, и за тяхното репатриране в случай на обявяване в несъстоятелност. Като запазват свободата си на преценка относно начина, по който да се предоставя защитата при несъстоятелност, държавите членки следва да гарантират, че националните имтехните режими за защита при несъстоятелност са ефективни и могат да осигурят бързо репатриране и незабавно връщане на платеното на всички пътуващи, засегнати от несъстоятелността. Когато даден пътуващ би предпочел да се възползва докрай от туристическия си пакет или свързаната пътническа услуга, вместо да получи възстановяване на сумата в пълен размер, защитата при несъстоятелност може, когато е целесъобразно, да предвижда изпълнението на съществуващите договори, за да позволи продължаването на туристическия пакет или свързаната пътническа услуга, без това да води до допълнителни разходи за пътуващия. Изискваната защита при несъстоятелност следва да отчита действителния финансов риск от дейностите на организатора, съответния търговец на дребно или доставчик на услуги,предприятие, организиращо свързана пътническа услуга, включително вида на комбинацията от пътнически услуги, които те продават, предвидимите сезонни колебания, както и размера на предплащанията и начина, по който те са обезпечени. В съответствие с Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, в случаите, когато защитата при несъстоятелност може да бъде предоставена под формата на гаранция или на застрахователна полица, това обезпечение не може да се ограничава до удостоверенията, издадени от финансови оператори, установени в определена държава членка. [Изм. 29]
(35) С цел да се улесни свободното движение на услуги държавите членки следва да бъдат задължени да признаят защитата при несъстоятелност, предвидена в законодателството на държавата членка на установяване. За улесняване на административното сътрудничество и упражняването на надзор върху предприятията, извършващи дейност в различни държави членки, във връзка със защитата при несъстоятелност, държавите членки следва да бъдат задължени да определят централни звена за контакт.
(36) Що се отнася до комбиниранитесвързаните пътнически услуги с помощта на посредник, в допълнение към задължението за предоставяне на защита при несъстоятелност и за информиране на пътуващите, че отделните доставчици на услуги носят самостоятелна отговорност за своето изпълнение на договора, съответните договори са подчинени на общото законодателство на Съюза в областта на защитата на потребителите и на секторното законодателство на Съюза.
(37) Целесъобразно е пътуващите да получат защита в ситуации, когато търговец на дребно урежда резервацията на туристически пакет или на комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник, и допуска грешки в процеса на резервиране.
(38) Целесъобразно е също така да се потвърди, че потребителите не могат да се отказват от правата, произтичащи от настоящата директива, а организаторите или търговците, улесняващи закупуването на комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, не могат да се освободят от задълженията си, като заявят, че действат само като доставчик на пътнически услуги, посредник или в каквото и да било друго качество.
(39) Необходимо е държавите членки да въведат санкции в случай на нарушаване на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, и да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
(40) Приемането на настоящата директива води до необходимост от адаптиране на някои актове в областта на защитата на потребителите. Като се има предвид, че в настоящия си вид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите(13) не се прилага спрямо договорите, попадащи в обхвата на Директива 90/314/ЕИО, е необходимо Директива 2011/83/ЕС да бъде изменена, за да се гарантира, че тя продължава да се прилага спрямо комбинираните пътническиотделните индивидуалнипътнически услуги с помощта на посредник, които са част от свързана пътническа услуга, при условие че тези отделни услуги не са изключени по друг начин от приложното поле на Директива 2011/83/ЕС и че някои права на потребителите, установени в посочената директива, се прилагат и за туристическите пакети. [Изм. 30]
(41) Настоящата директива следва да не засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета(14) и националното право в областта на договорите по отношение на аспектите, които не са уредени от нея. Доколкото целите на настоящата директива, а именно да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и за постигането на възможно най-единно равнище на защита на потребителите, не могат да бъдат постигнати от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, с настоящата директива не се надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(42) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз (:Хартата"). Настоящата директива зачита, по-специално, свободата на стопанска инициатива, уредена в член 16 от Хартата, като същевременно гарантира високо равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза, в съответствие с член 38 от Хартата.
(43) В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи(15), държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Глава I
Предмет, равнище на хармонизация, обхват и определения
Член 1
Предмет
Целта на настоящата директива трябва да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и за постигането на високо и възможно най-единно равнище на защита на потребителите чрез сближаване на някои аспектипо отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки във връзка с договорите за пакетни туристически пътувания и за комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, сключени между пътуващи и търговци. [Изм. 31]
Член 1а
Равнище на хармонизация
Държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно равнище на защита на потребителите, освен ако в настоящата директива е предвидено друго. [Изм. 32]
Член 2
Обхват
1. Настоящата директива се прилага по отношение на туристическите пакети, предлагани за продажба или продадени от търговци на пътуващи лица, с изключение на членове 17, 17а и 17б, както и по отношение на комбиниранитесвързаните пътнически услуги с помощта на посредник, с изключение на членове 4—14, член 18 и член 21, параграф 1.
2. Настоящата директива не се прилага по отношение на:
а) туристически пакети и комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, обхващащи период по-кратък от 24 часа, освен ако в тях е включена нощувка;
aa) туристически пакети и свързани пътнически услуги, които от време на време се предлагат или организират от физически или юридически лица, когато не се реализира нито пряка, нито косвена финансова печалба от продажбата на тези пакети или улесняването на тези свързани пътнически услуги, ако пътуващият е бил надлежно информиран от отговорния търговец, че настоящата директива няма да се прилага към този пакет или тази пътническа услуга; [Изм. 33]
б) акцесорни договори за пътнически услуги, които се предлагат като допълнителни услуги към туристическия пакет и могат да се резервират без съдействието на организатора, или акцесорни договори за финансови услуги; [Изм. 34]
в) туристически пакети и комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, закупени въз основа на рамков договор за служебно пътуване между работодателя на пътуващияпредприятие, от чието име пътува пътуващият, и търговец, специализиран в организирането на служебни пътувания; [Изм. 35]
г) туристически пакети, при които не повече от една пътническа услуга по смисъла на член 3, параграф 1, букви а), б) и в) е комбинирана с пътническа услуга по смисъла на член 3, параграф 1, буква г), ако последната не представлява значителна част от туристическия пакет или недвусмислено не представлява причината за пътуването, или спомагателната услуга не се продава недвусмислено като главен елемент на пътуването; или [Изм. 36]
д) самостоятелни договори за една-единствена пътническа услуга;
дa) превоз на пътници с автобус, железопътен, воден или въздушен транспорт, който включва настаняване, когато е видно, че водещиятелемент на този превоз е транспортът и когато такъв превоз не се комбинира с други пътнически услуги, както е посочено в член 3, параграф 1, букви б), в) или г). [Изм. 37]
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
(1) „пътническа услуга“ означава:
а) превоз на пътници,
б) настаняване, което не е за жилищни цели, при условие че това настаняване обслужва недвусмислено туристическа цел; [Изм. 38]
в) отдаване под наем на автомобили или на други превозни средства; или [Изм. 39]
г) всяка друга туристическа услуга, която не е спомагателна спрямо превоза на пътници, настаняването или отдаването под наем на автомобили, други превозни средства или други начини за транспорт; [Изм. 40]
(2) „туристически пакет“ означава комбинация от най-малко два различни вида пътнически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, ако:
а) тези услуги са комбинирани от един търговец, включително въз основа на искане или според избора на пътуващия, преди сключването на договор за всички услуги; или
б) независимо от това дали се сключват самостоятелни договори с отделни доставчици на пътнически услуги, тези услуги се:
i) закупуват от един-единствен пункт за продажби в рамките на един и същ процес на резервиране и всички услуги са избрани от пътуващия, преди той да се е съгласил да плати; или [Изм. 41]
ii) предлагат или заплащат на пакетна или обща цена; или [Изм. 42]
iii) рекламират или продават под названието „туристически пакет“ или под сходно название; или [Изм. 43]
iv) комбинират след сключването на договор, с който търговецът дава право на пътуващия да избере измежду подбрани различни видове пътнически услуги, или
v) закупуват от отделни търговци чрез свързани процеси за онлайн резервиране, когато името или даннитеи другите лични данни на пътуващия, като координати за връзка, данни на кредитна карта или паспортни данни, необходими за завършване на резервацията, се прехвърлят между търговците най-късно при24 часа след потвърждаване на резервацията за първата услуга; [Изм. 44]
(3) „договор за пакетно туристическо пътуване“ означава договор за туристическия пакет като цяло или, ако пакетът се предоставя съгласно различни договори, всички договори, отнасящи се за услугите, включени в туристическия пакет;
(4) „започване на изпълнението на туристическия пакет“ означава началото на изпълнението на пакета;
(5) „комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник“ означава комбинация от най-малко два различни вида пътнически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, като тя не представлява туристически пакет и води до сключване на самостоятелни договори с отделни доставчици на пътнически услуги, ако за комбинирането се улеснява участващ доставчик или от от търговец на дребно: [Изм. 45. Това изменение се прилага за целия текст]
а) чрез отделни резервации, правеникогато пътуващият избира и приема да заплати всяка пътническа услуга поотделно в рамките на едно-единствено посещение или контакт с пункта за продажби; или [Изм. 46]
б) целево, чрез закупуване на допълнителни пътнически услуги от друг търговец посредством свързани процеси за онлайн резервиране, когато поне името или координатите за връзка на пътуващия се предават на другия търговец и допълнителните услуги се предоставят най-късно в момента на24 часа след потвърждаване на резервацията на първата услуга; [Изм. 47]
(6) „пътуващ“ означава всяко лице, което се стреми да сключи договор, попадащ в приложното поле на настоящата директива, или което има право да пътува въз основа на такъв договор, включително лицата, които пътуват по служба, доколкото те не пътуват въз основа на рамков договор за служебно пътуване между предприятие, от чието име пътува пътуващият, и търговец;
(7) „търговец“ е всяко лице, което осъществява дейност за целите, свързани с неговата търговия, стопанска дейност, занаят или професия;
(8) „организатор“ означава търговец, който комбинира и продава или предлага за продажба туристически пакети, било то пряко, чрез друг търговец или заедно с друг търговец, или който улеснява комбинирането и закупуването на такива туристически пакети; когато повече от един търговец отговаря на някой от критериите, посочени в точка 2, буква б), всички такива търговци се считат за организатори, освен ако един от тях е посочен като организатор и пътуващият е информиран за това; [Изм. 48]
(9) „търговец на дребно“ означава търговец, различен от организатора, който:
а) продава или предлага за продажба изготвените от организатора туристически пакети; или [Изм. 49]
б) улеснява закупуването на пътнически услуги, които са част от комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник, като съдейства на пътуващите при сключването на самостоятелни договори за пътнически услуги с отделни доставчици на услуги, един от които може да бъде самият търговец на дребно; [Изм. 50]
(10) „траен носител“ означава всяко средство, даващо възможност на пътуващия или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява бъдещото ѝ използване, за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и което позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация;
(11) „непредотвратимо събитие от извънреден характер“ означава обстоятелства, които санепредвидена ситуация, която е извън контрола на търговеца, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати, дори да са били взетиположени всички разумни меркидължими грижи; [Изм. 51]
(12) „липса на съответствие“ означава липса на изпълнение или неточно изпълнение на пътническите услуги, включени в туристическия пакет;
(12a) „спомагателни услуги“ означава услуги, които сами по себе си не са туристически услуги, предоставяни в рамките на пътнически услуги или като допълнение към тях, като по-специално пътническите застраховки, превозът между гара и място за настаняване, превозът до отправно летище, както и в рамките на екскурзии превозването на багаж, храната и услуги по почистване, предоставяни като част от настаняването. [Изм. 53]
Глава II
Задължения за предоставяне на информация и съдържание на договора за пакетно туристическо пътуване
Член 4
Преддоговорна информация
1. Държавите членки гарантират, че преди пътуващият да бъде обвързан от договор за пакетно туристическо пътуване или от съответна оферта, организаторът и търговецът на дребно, ако пакетът се продава чрез такъв, предоставятпредоставя на пътуващия следната информация, доколкото е приложима за туристическия пакет: [Изм. 54]
а) основните характеристики на пътническите услуги:
i) дестинациите на пътуването, маршрута и периодите на престой, с посочване на датите и броя на включените нощувки; [Изм. 55]
ii) вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете на отпътуване и връщане или, ако часовете все още не са определени, приблизителните часове на отпътуване и връщане, продължителността на междинните спирания и местата, където те се правят, и транспортните връзки.
Ако точен час все още не е определен, търговецът информира пътуващия за приблизителните часове на отпътуване и връщане.
Ако не може да бъде определен приблизителен час, търговецът на дребно информира пътуващия за това; [Изм. 56]
iii) местоположението, основните характеристики и туристическатаофициалната категория на местата за настаняване, предоставена от компетентния орган на мястото, където се намират местата за настаняване; [Изм. 57]
iv) дали се осигурява храна и ако е така – предвидените хранения;
v) посещенията, екскурзиите или другите услуги, включени в общата цена, договорена за туристическия пакет;
va) дали някоя от пътническите услуги ще бъде предоставена на пътуващия като част от група и в такъв случай – колко души се предвижда да вземат участие; [Изм. 58]
vi) езика или езиците, на които ще се провеждат дейностите и [Изм. 59]
vii) при поискване от страна на пътуващия – дали по време на цялото пътуване или ваканция има гарантиран достъп за лицата с определена ограничена подвижност; [Изм. 60]
б) търговските наименования и географските адреси на организатора и търговеца на дребно, ако има такъв, както и телефонните им номера и адресите на електронните им пощи;
в) общата цена на пакета с включени данъци, а когато е приложимо и с включени всички допълнителни такси, налози и други разходи или, ако тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в достатъчна степен, обстоятелството, че на пътуващия може да се наложи да заплати такива допълнителни разходи, и естеството на тези разходи; общата цена трябва да бъде представена под формата на подробна фактура, посочваща по прозрачен начин всички елементи, съставящи цената на пътническата услуга; [Изм. 61]
г) реда и условията на плащане и, когато е приложимо, необходимостта от внасяне на депозити или други финансови гаранции, които следва да се платят или предоставят от пътуващия, както и условията за тях;
д) минималния брой участници, необходим по целесъобразност за провеждане на предвиденото в туристическия пакет, и посочения в член 10, параграф 3, буква а) съответен краен срок за евентуална отмяна, ако този брой не е набран, като този срок е не по-малко от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет; [Изм. 62]
е) обща информация за паспортните и визовите изисквания, включително приблизителни срокове за получаване на визи от гражданите на държавите членки, за които това е необходимо, както и информация във връзка със здравните изисквания;
еa) информация за възможността да бъде сключена застрахователна полица за покриване на разходите при отмяна от страна на пътуващия или на разходите за репатриране, в случай на злополука или заболяване; [Изм. 63]
ж) потвърждение, че услугите представляват туристически пакет;
жa) информация за това, че в съответствие с член 10 пътуващият или организаторът може да развали договора по всяко време, преди да започне изпълнението на туристическия пакет и след като заплати приложимата стандартна такса за разваляне на договора в разумен размер, ако има такава; [Изм. 64]
жб) възможност за прехвърляне на договора за пакетно туристическо пътуване на друг пътуващ и евентуални ограничения или последици от прехвърлянето. [Изм. 65]
1a. Когато пакетно пътуване се продава чрез търговец на дребно, последният незабавно предоставя на пътуващия пълната информация, посочена в параграф 1. [Изм. 66]
2. Информацията по параграф 1 се предоставя ясно и така, че да е разбираема и видна. [Изм. 67]
2a. При сключен по електронен път договор за туристическо пътуване организаторът съобщава на пътуващия по ясен и виден начин и непосредствено преди пътуващият да направи резервация за пътуването си, информацията, посочена в параграф 1, буква a), подточки i)—v) и букви в) и г) от настоящия член. Член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС се прилага съответно. [Изм. 68]
2б. Тежестта на доказване на съответствието с изискванията за предоставяне на информация, установени в настоящата глава, се носи от търговеца. [Изм. 69]
Член 5
Обвързващ характер на преддоговорната информация и сключване на договора
1. Държавите членки гарантират, че организаторът не може да променя информацията по член 4, параграф 1, букви а), в), г), д), е),и ж) и жа), предоставена на пътуващото лице, която представлява неразделна част от договора за пакетно туристическо пътуване и не може да се променя, освен ако си е запазил правото за извършване на промени в тази информация и уведомява пътуващия застраните по договора изрично договорят друго. Всички промени на преддоговорната информация се съобщават на пътуващия ясно и по виден начин преди сключването на договора. [Изм. 70]
2. Ако информацията за допълнителните налози, такси или други разходи, посочени в член 4, параграф 1, буква в), не е предоставена преди сключването на договора, пътуващият не заплаща тези такси, налози или други разходи. [Изм. 71]
3. При сключването на договора или непосредственонезабавно след това организаторът предоставя на пътуващия екземпляр от договора или потвърждение на договора на траен носител. [Изм. 72]
Член 6
Съдържание на договора за пакетно туристическо пътуване и документи, които трябва да бъдат представени, преди да започне изпълнението на пакета
1. Държавите членки гарантират, че договорите за пакетно туристическо пътуване са изготвени на ясен и разбираем език и, доколкото са в писмена форма, са четливо изписани.
2. ДоговорътТекстът на договора или потвърждението на договора съдържа цялата информация,включва цялото съдържание на договора, и по-специално информацията, посочена в член 4. Той съдържа, която е станала неразделна част от договора. Текстът на договора или потвърждението на договора следната допълнителна информация: [Изм. 74]
а) специалните изисквания на пътуващия, приети от организатора;
б) информация, че организаторът:
i) носи отговорност за надлежното изпълнение на всички включени пътнически услуги;
ii) е задължен да окаже съдействие в съответствие с член 14, ако пътуващият изпадне в затруднение;
iii) е задължен да осигури защита при несъстоятелност с оглед връщане на платеното и репатриране в съответствие с член 15, както и наименованието на образуванието, предоставящо защитата при несъстоятелност, и неговите координати за връзка, включително географския му адрес;
в) координатите за връзка със звеното за контакт, където пътуващият може да се оплаче от всяка липса на съответствие, установена от него на място; [Изм. 75]
г) името, географския адрес, телефонния номер и адреса на електронната поща на местния представител на организатора или на звеното му за контакт, от които пътуващият може да поиска съдействие в случай на затруднение или, ако няма подобни представител или звено за контакт, телефонен номер за спешни случаи или посочване на други начини за връзка с организатора; [Изм. 76]
д) информация, че пътуващият може да развали договора по всяко време, преди да започне изпълнението на туристическия пакет, срещу заплащане на подходяща неустойка или на стандартна такса за разваляне на договора в разумен размер, ако такива такси са предвидени в съответствие с член 10, параграф 1; [Изм. 77]
е) когато лица, ненавършили пълнолетие, пътуват с туристически пакет, включващ настаняване, без да бъдат придружавани от своите родители или настойници или попечители, се предоставя информация, която позволява пряк контакт на родител или настойник или попечител с ненавършилото пълнолетие лице или с отговорното лице в мястото на престой на лицето, ненавършило пълнолетие; [Изм. 78]
ж) информация за наличните вътрешни процедури за разглеждане на жалби и алтернативни механизми за разрешаване на спорове съгласно Директива 2013/11/EС на Европейския парламент и на Съвета(16) или онлайн механизми за разрешаване на спорове съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета(17). [Изм. 79]
3. Информацията по параграф 2 се предоставя ясно и така, че да е разбираема и видна. [Изм. 80]
4. В разумен срок преди започване на изпълнението на туристическия пакет организаторът предоставя на пътуващия необходимите разписки, ваучери или билети, заедно с информация относно точните часове на отпътуване, междинните спирания, транспортните връзки и пристигането.следнатаинформация:
a) необходимите разписки, ваучери или билети, заедно с информация относно точните часове на отпътуване, междинните спирания, транспортните връзки и пристигането;
б) всички съответни координати за връзка за случаите, когато пътуващият установи липса на съответствие, както и подробна информация как следва да действа той;
в) името, географския адрес, телефонния номер и адреса на електронната поща на местния представител на организатора или на звеното му за контакт, от които пътуващият може да поиска съдействие в случай на затруднение или, ако няма такъв представител или звено за контакт, телефонен номер за спешни случаи или посочване на други начини за връзка с организатора. [Изм. 81]
Глава III
Промени в договора преди изпълнението на туристическия пакет да е започнало
Член 7
Прехвърляне на договора на друго пътуващо лице
1. Държавите членки гарантират, че пътуващият може да прехвърли договора на лице, което отговаря на всички изисквания, приложими към този договор, след като е уведомил чрез траен носител организатора или търговеца на дребно в разуменмаксимален срок до 7 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет. [Изм. 82]
2. Лицето, което прехвърля договора, и лицето, на което се прехвърля пътуването, са солидарно отговорни за заплащане на оставащата сума по договора и за всички допълнителни такси, налози или други разноски, произтичащи от прехвърлянето. Тези, ако има такива. Организаторът информира лицето, което прехвърля договора, и лицето, на което се прехвърля пътуването, относно евентуалните разноски по прехвърлянето, които във всички случаи не могат да бъдат неоправдано високи и във всички случаи не могат да превишават действителните разходи, направени от организатора. [Изм. 83]
Организаторът носи отговорност за доказване на допълнителните такси, налози и други разходи, произтичащи от прехвърлянето на договора. [Изм. 84]
Член 8
Промяна на цената
1. Държавите членки гарантират, че цените не подлежат на промяна, освен когато в договора изрично са предвидени възможност за увеличаване на цените и задължение за организатора да намали цените в същата степен, като пряко следствие от промени в:
а) цената на услугите за превоз на пътници, произтичаща от цената на горивото за превоза на пътниците; [Изм. 85]
б) размера на данъците или таксите върху включените пътнически услуги, наложени от трета страна, която не участва пряко в изпълнението на туристическия пакет, включително туристически такси, такси за кацане или такси за отвеждане към или слизане от борда в пристанища и летища; или
в) обменните курсове, отнасящи се за пакета.
1а. Намаление на цената съгласно параграф 1 от 3% или повече се отразява като намаление на цената за пътуващия. Увеличение на цената съгласно параграф 1 може да се отрази върху цената за пътуващия само ако промяната е от 3% или повече. В случаите на намаление на цената от 3% или повече организаторът може да изиска еднократна сума от 10 EUR на пътуващ за административни разходи. [Изм. 86]
2. Ако увеличението на цените, посочено в параграф 1, не може да надвишава 10 %надхвърля 8% от цената на туристическия пакетпакетнотопътуване, се прилага член 9, параграф 2. [Изм. 87]
3. Увеличението на цените по параграф 1 е валидно само ако организаторът без неоправдано забавяне е уведомил пътуващия за него, заедно с обосновка и изчисления, представени наясно и разбираемо,използвайки траен носител, не по-късно от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет за увеличението, заедно с обосновка и изчисления. [Изм. 88]
Член 9
Промяна на други клаузи от договора
1. Държавите членки гарантират, че преди започване на изпълнението на туристическия пакет организаторът не може да изменя едностранно клаузите на договора, които не се отнасят до цената, в съответствие с член 8, освен ако: [Изм. 89]
а) организаторът си е запазил това право в договора,
б) промяната е незначителна, по-специално по отношение на елементите, определени в член 4, параграф 1, букви а) – г); и [Изм. 90]
в) организаторът информира пътуващия ясно и така, че промяната да е видна, върху траен носител.
1а. Промяна в договорните условия се счита по-специално за значителна по смисъла на параграф 2 от настоящия член, ако часът на заминаване и часът на връщане, предвидени в съответствие с член 4, параграф 1, буква а), подточка ii) се отклонява с повече от три часа от действителното време на заминаване или връщане или ако не е в тази част от деня, посочена в преддоговорната информация. [Изм. 91]
2. Ако преди започване на изпълнението на туристическия пакет организаторът бъде принуден да промени значително някоя от основните характеристики на пътническите услуги по член 4, параграф 1, буква а) или някое от специалните изисквания по член 6, параграф 2, буква а) или да увеличи цената на пакетното пътуване с повече от 8 % от договорно установената цена съгласно член 8, параграф 2, той информира пътуващия без прекомерно забавяне, по ясен и видим начин и на траен носител, относно: [Изм. 92]
а) предлаганите промени и тяхното въздействие върху цената на туристическия пакет; и [Изм. 93]
б) обстоятелството, че пътуващият има право да развали договора, без да дължи неустойкаобезщетение, в рамките на определен разумен срок и че в противен случай предложената промяна ще се счита за приета.или да приеме алтернативен равностоен туристически пакет, предложен от организатора; и [Изм. 94]
ба) факта, че предложеното изменение на договора се счита за прието, ако пътуващият не упражни правото на разваляне на договора или не приеме алтернативно предложение за равностойно пакетно туристическо пътуване, предложено от организатора. [Изм. 95]
3. Ако измененията на договора или предложеното равностойно алтернативно пакетно туристическо пътуване, посочени в параграф 2, водят до по-ниско качество или стойност на туристическия пакет, пътуващият има право на съответно намаление на цената. [Изм. 96]
4. Ако договорът бъде развален съгласно параграф 2, буква б) от настоящия член, организаторът възстановява всички суми, които е получил от пътуващия, включително суми за предварително резервирани чрез организатора допълнителни услуги, като например пътническа застраховка, застраховка за покриване на разходите при анулиране или резервирани допълнителни дейности на място, в срок от четиринадесет14 дни следот развалянето на договора. Пътуващият има право да получи обезщетение за вреди съгласно член 12, доколкото той е приложим. [Изм. 97]
Член 10
Разваляне на договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет
1. Държавите членки гарантират, че пътуващият може да развали договора, преди изпълнението на туристическия пакет да е започнало, срещу заплащане на подходяща неустойкаобезщетение на организатора. В договора могат да бъдат предвидени разумни по размер стандартни такси за разваляне на договора, изчислени с оглед на момента, в койтокоито се прави развалянето, и в зависимост от обичайните икономии на разходи и приходите, който се реализират вследствие на предлагането на въпросните пътнически услуги по други канали. При липса на стандартни такси за разваляне на договора размерът на неустойкатаобезщетението съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат доказано спестените от организатора разходи, които не могат да бъдат възстановени от доставчиците на пътнически услуги или чрез предлагането на въпросните пътнически услуги по други канали. Дължимите такси за развалянето на договора, включително административните такси, не са непропорционални или прекомерно високи. Организаторът представя обосновка на изчислението на сумата на обезщетението или стандартните такси при разваляне на договора. Тежестта на доказване, че размерът на обезщетението е подходящ, се носи от организатора. [Изм. 98]
2. След сключването на договора пътуващият има право да развали договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да дължи неустойкаобезщетение, в случай на непредотвратимо събитие от извънреден характер, настъпило в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, което засяга значително туристическия пакет,и поради това организаторът трябва да внесе значителни промени в съществени части от договора за пакетно туристическо пътуване. Счита се, че такива непредотвратими събития от извънреден характер са налице например когато военни действия или природно бедствие засегнат значително изпълнението на туристическия пакет. По-специално се счита, че е налице непредотвратимо събитие от извънреден характер, когато надеждни и публично достъпни източници, например препоръки, издадени от органите на държава членка, съветват да не се пътува до съответната дестинация. [Изм. 99]
3. Организаторът може да развали договора, без да дължи неустойкаобезщетение на пътуващия, акосамо в следните случаи: [Изм. 101]
а) набраният брой участници в туристическия пакет е по-малък от минималния брой, посочен в договора, и организаторът уведомява пътуващия за развалянето в определения в договора срок и, но не по-късно от 20 дни преди започване на изпълнението на туристическия пакет; или:
i) 20 дни преди заминаването при пътувания от над 6 дни,
ii) 7 дни преди заминаването при пътувания от 2 до 6 дни,
iii) 48 часа преди началото на туристическия пакет при еднодневни пътувания или [Изм. 102]
б) организаторът е възпрепятстван да изпълни договора поради непредотвратимо събитие от извънреден характер и е уведомил пътуващия за развалянето без прекомерно забавяне и преди започване на изпълнението на туристическия пакет.
4. При разваляне на договора съгласно параграфи 1, 2 и 3 организаторът възстановява всички суми, които са недължимо платени от пътуващия, в срок от 14 дни.
Глава IV
Изпълнение на туристическия пакет
Член 11
Отговорност за изпълнението на туристическия пакет
1. Държавите членки гарантират, че организаторът носи отговорност за извършването на пътническите услуги, включени в договора, независимо дали те се извършват от него или от други доставчици на услуги.
2. Ако някоя от услугите не се извършва съгласно предвиденото в договора, организаторът поправя липсата на несъответствиесъответствие, при условие че пътуващият е посочил липсата на съответствие на организатора или последната е известна на организатора и поправянето ѝ не е непропорционално, освен ако това действие е непропорционалнолипсата на съответствие се дължи на поведението на пътуващия. [Изм. 103]
3. Когато значителна част от услугите не може да бъде изпълнена съгласно уговореното в договора, организаторът предприема подходящи алтернативни мерки за продължаване на пакета, като качеството на услугата е най-малко равно на посоченото в договора, без това да е свързано с допълнителни разходи за пътуващия, включително когато връщането на пътуващия до началния пункт на пътуването не е осигурено съгласно договореното. [Изм. 104]
4. Ако организаторът не е в състояние да предложи подходящи алтернативни мерки или пътуващият не приеме предложените алтернативни мерки, защото те не са съпоставими с уговореното в договора, и доколкото пакетът включва превоз на пътници, организаторът предоставя на пътуващия, без допълнителни разходи за последния, еквивалентен превоз до началния пункт на пътуването или до друго място, за което пътуващият е дал съгласие, и доколкото е приложимоако предвидените в договора услуги не бъдат предоставени, плаща на пътуващия обезщетение в съответствие с член 12. Обезщетението се изплаща в срок от 14 дни. [Изм. 105]
4а. В случаите, когато се прилага параграф 4, пътуващият може да развали договора, ако липсата на съответствие е съществена и последващото изпълнение не е възможно или е неуспешно. [Изм. 106]
5. Когато поради непредотвратимо събитие от извънреден характер не е възможно да се гарантира навременното завръщане на пътуващия, организаторът не поема разходи за удължения престой, надвишаващи 100 EUR за нощувка и трипет нощувки за всеки пътуващ. Организаторът урежда настаняването в съответствие с категорията на първоначално резервирания хотел. Пътуващият може да направи сам резервация за нощувки само ако организаторът изрично заяви, че не желае или не може да направи резервация. В такива случаи организаторът може да ограничи разходите за нощувки до 125 EUR за нощувка на пътуващ. [Изм. 107]
6. Ограничението на разходите по параграф 5 от настоящия член не се прилага по отношение на лицата с ограничена подвижност съгласно определението в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2006от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както и по отношение на придружаващите ги лица, бременните жени, децата без придружител, както и лицата, нуждаещи се от специална медицинска помощ, при условие че организаторът е бил уведомен за особените им нужди по време на сключването на договора за пакетното туристическо пътуване или, ако това не е възможно, най-малко 48 часа преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Организаторът не може да се позовава на непредотвратимо събитие от извънреден характер, за да ограничи разходите по параграф 5 от настоящия член, ако съответният доставчик на услуги за превоз не може да се ползва от такива обстоятелства съгласно приложимото законодателство на Съюза. [Изм. 108]
7. Ако алтернативните мерки водят до по-ниско качество или стойност на туристическия пакет, пътуващият има право на намаление на цената и, когато е уместно, на обезщетение за вреди в съответствие с член 12.
7a. Държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби, предвиждащи, че търговецът на дребно също носи отговорност за изпълнението на туристическия пакет и поради това е обвързан със задълженията, произтичащи от настоящия член и от член 6, параграф 2, буква б), член 12, член 15, параграф 1 и член 16. [Изм. 109]
7б. Всяко право на обезщетение на пътуващия съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 е независимо от правото му на обезщетение съгласно настоящата директива. Ако пътуващият има право на обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 и настоящата директива, той има право да предявява искове по двата правни акта, но не може да кумулира права по двата правни акта по отношение на едни и същи факти, ако правата защитават един и същ интерес или имат една и съща цел. [Изм. 110]
Член 12
Намаление на цената и обезщетение за претърпени вреди
1. Държавите членки гарантират, че пътуващият има право на подходящо намаление на цената за:
а) всеки период, през който е била налице липса на съответствие; или
б) случаите, когато алтернативните мерки, посочени в член 11, параграфи 3 и 4, са довели до по-ниско качество или стойност на туристическия пакет.
2. Пътуващият има право да получи обезщетение от организатора за всички вреди, включително неимуществени, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора.
3. Пътуващият няма право на намаление на цената или на обезщетение за претърпени вреди, ако:
а) организаторът докаже, че липсата на съответствие:
i) се дължи на поведението на пътуващия,
ii) се дължи на действия на трето лице, несвързано с предоставянето на договорените услуги, и не може да се предвиди или избегне, или
iii) се дължи на непредотвратимо събитие от извънреден характер, или
б) пътуващият не е уведомил организатора без прекомерно забавяне за всяка липса на съответствие, установена от него на място, ако това изискване за предоставяне на информация е ясно и изрично посочено в договора и е разумно, като се вземат предвид обстоятелствата по случая.
4. Доколкото международните конвенции, обвързващи Съюза, ограничават размера на обезщетението или условията, при които то се дължи от доставчик, извършващ услуга, която е част от туристически пакет, същите ограничения се прилагат и за организатора. Когато международните конвенции, които не са обвързващи за Съюза, ограничават обезщетението, което се дължи от доставчика на услуги, държавите членки могат да ограничат в съответен размер обезщетението, което трябва да се изплати от организатора. В други случаи в договора може да се предвижда ограничение за обезщетението, което се дължи от организатора, при условие че това ограничение не се прилага за телесни повреди иили вреди, причинени умишлено или в резултат на груба небрежност, и не възлиза на по-малко от тройния размер на общата цена на пакета. [Изм. 111]
5. Правото на обезщетение за вреди или на намаление на цената съгласно настоящата директива не засяга правата на пътуващите съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004(18), Регламент (ЕО) № 1371/2007, Регламент (ЕС) № 1177/2010 и Регламент (ЕС) № 181/2011. Пътуващите имат право да предявяват искове съгласно настоящата директива и съгласно посочените регламенти, нопо-специално искове за допълнително обезщетение. Не могат да кумулират права по силата на различни правни основания във връзка с едни и същи обстоятелства, ако правата защитават един и същ интерес или имат една и съща целфакти. [Изм. 112]
6. Давностният срок за предявяване на искове по настоящия член не може да бъде по-кратък от една годинатри години. [Изм. 113]
Член 13
Възможност за осъществяване на контакт с организатора посредством търговеца на дребно
Държавите членки гарантират възможността пътуващият да отправя съобщения, жалби или искания във връзка с изпълнението на пакета пряко до търговеца на дребно, чрез когото пакетът е закупен. Търговецът на дребно препраща тези съобщения, жалби или искания на организатора без прекомерно забавяне. За целите на изчисляването на давностните и преклузивните срокове получаването на уведомленията от търговеца на дребно се счита за получаване от страна на организатора.
Член 14
Задължение за оказване на съдействие
Държавите членки гарантират навременнотоподходящо оказване на съдействие от страна на организатора на изпаднал в затруднение пътуващ без ненужно забавяне, по-специално чрез: [Изм. 114]
а) осигуряване на подходяща информация относно услугите в областта на здравеопазването, местните власти и консулските услуги; и
б) оказване на съдействие на пътуващия при осъществяване нада осъществи комуникации от разстояние и организиране наподпомагане на пътуващия да намери алтернативни пътнически услуги. [Изм. 115]
Организаторът може да изисква заплащането на разумна такса за такова съдействие, ако ситуацията се дължи на небрежност или умисъл от страна на пътуващия. Тази такса в никакъв случай не надхвърля действителните разходи, понесени от организатора. [Изм. 116]
Глава V
Защита при несъстоятелност
Член 15
Ефективност и обхват на защитата при несъстоятелност
1. Държавите членки гарантират, че установените на тяхна територия организатори на туристически пакети и търговци на дребно на свързани пътнически услуги, които улесняват закупуването на комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, разполагат с обезпечение за ефективното и бързонезабавно връщане на всички суми, заплатени от пътуващите, а доколкото е включен превоз на пътници – и за ефективното и бързо репатриране на пътуващите в случай на несъстоятелност. Доколкото е възможно, се предлага продължаване на пътуването. [Изм. 117]
2. За защитата при несъстоятелност по параграф 1 се взема под внимание действителният финансов риск, свързан с дейността на съответния търговец. Пътуващите се ползват от тази защита независимо от своето местопребиваване, от мястото на отпътуване или от това къде са продадени туристическият пакет или комбиниранатасвързаната пътническа услуга с помощта на посредник.
Член 16
Взаимно признаване на защитата при несъстоятелност и административно сътрудничество
1. Държавите членки признават, че всяка защита при несъстоятелност, получена от организатор или търговец на дребно, който улеснява закупуването на комбиниранасвързана пътническа услуга с помощта на посредник, съгласно разпоредбите на държавата членка на установяване, транспониращи член 15, отговаря на изискванията на собствените им национални разпоредби за транспониране на член 15.
1а. Държавите членки позволяват на организаторите на туристически пакети, търговците на дребно, които улесняват закупуването на свързани пътнически услуги, и пътническите превозвачи, установени извън своята територия или извън Съюза, да получават защита при несъстоятелност в рамките на своите национални схеми за защита при несъстоятелност. [Изм. 118]
2. Държавите членки определят централни звена за контакт за улесняване на административното сътрудничество и надзора на организаторите и търговците на дребно, улесняващи закупуването на комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, които работят в различни държави членки. Те съобщават координатите за връзка на тези звена за контакт на останалите държави членки и на Комисията.
3. Централните звена за контакт си предоставят едно на друго цялата необходима информация относно националните си режими за защита при несъстоятелност и се уведомяват за това кой е националният орган или органи, осигуряващ(и) защита при несъстоятелност на конкретен търговец, установен на тяхна територия. Те си предоставят взаимно достъп до всички списъци на организаторите и търговците на дребно, улесняващи закупуването на комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, които са изпълнили задълженията си във връзка със защитата при несъстоятелност.
4. Ако една държава членка има съмнения относно защитата при несъстоятелност на даден организатор или търговец на дребно, улесняващ закупуването на комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, който е установен в друга държава членка и извършва дейност на нейна територия, тя иска пояснения от държавата членка на установяване. Държавите членки отговарят на запитванията от други държави членки най-късно в срок от 15 работни дни от датата на получаването им. [Изм. 119]
Глава VI
КомбинираниСвързани пътнически услуги с помощта на посредник
Член 17
Изисквания за предоставяне на информация при комбиниранитесвързаните пътнически услуги с помощта на посредник
Държавите членки гарантират, че преди пътуващият да бъде обвързан от какъвто и да било договор или съответна оферта за комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, търговецът, улесняващ закупуването на такива услуги, посочва по ясен и видим начин, че:
а) всеки доставчик на услуги ще носи самостоятелна отговорност за точното изпълнение на услугата си по договора; и
б) пътуващият няма да се ползва от никое от правата, предоставяни от настоящата директива само за пътуващите по линия на пакетни туристически пътувания, но в случай че самият търговец на дребно или някой от доставчиците на услуги изпадне в несъстоятелност, ще се ползва от правото на връщане на предплатените суми и, доколкото превозът на пътници е включен, от правото на репатриране; както и
ба) въпреки това пътуващият ще се възползва от правата, предоставени по силата на Директива 2011/83/ЕС, с изключение на предвиденото в настоящата директива. [Изм. 120]
Когато търговецът, улесняващ закупуването на свързани пътнически услуги, не е изпълнил изискванията, определени в параграф 1, буква б), пътуващият се ползва с гаранциите и правата, предоставени от настоящата директива по отношение на пакетна. [Изм. 121]
Член 17a
Информиране на търговеца на дребно относно допълнителните пътнически услуги, резервирани в рамките на свързани пътнически услуги чрез свързани процеси за онлайн резервиране
Търговците, предоставящи допълнителни пътнически услуги в рамките на свързани пътнически услуги, гарантират, че съответният търговец на дребно е правилно информиран за потвърдената резервация на допълнителни пътнически услуги, които, взети заедно с първата резервирана пътническа услуга, представляват свързана пътническа услуга, с което пораждат отговорност и задължения за търговеца на дребно, наложени съгласно настоящата директива. [Изм. 122]
Член 17б
Търговци, улесняващи закупуването на свързани пътнически услуги онлайн
Търговците, посредничещи при закупуването на свързани пътнически услуги онлайн, не укриват, нито предоставят по неясен, неразбираем, или двусмислен начин възможността да не се резервират допълнителни или спомагателни услуги. Тази възможност винаги се избира предварително по подразбиране. [Изм. 123]
Глава VII
Общи разпоредби
Член 18
Специфични задължения на търговеца на дребно, когато организаторът е установен извън ЕИП
Когато организаторът е установен извън ЕИП, търговецът на дребно, установен в някоя от държавите членки, е обвързан от задълженията, предвидени за организаторите в глави IV и V, освен ако представи доказателства, че организаторът е изпълнил изискванията по глави IV и V. Когато организатор, който е установен извън ЕИП, действа в качеството на търговец на дребно, се прилага съществуващата юридическа отговорност за обезщетение за претърпените вреди поради нарушаването на други договорни задължения за полагане на дължима грижа. Тези разпоредби не засягат друга предвидена в националното законодателство отговорност на посредника. [Изм. 124]
Член 18a
Задължения на организаторите или търговците на дребно, установени извън ЕИП
Държавите членки гарантират, че организатор на туристически пакети или търговец на дребно, улесняващ закупуването на свързани пътнически услуги, установен извън ЕИП и продаващ директно на територията на някоя държава членка, е обвързан със задълженията, посочени в настоящата директива. [Изм. 125]
Член 18б
Формални изисквания за договорите
1. Държавите членки гарантират, че всички договори, обхванати от настоящата директива, са съставени на ясен и разбираем език и в случай че са в писмена форма, са четливо изписани. Езикът на договора е същият като този на преддоговорната информация.
2. Договорът се предоставя на траен носител. По отношение на договорите, сключвани извън търговския обект, договорът също се предоставя на хартиен носител.
3. Ако договорът се сключва по телефона, търговецът потвърждава офертата за пътуващия на траен носител, а пътуващият е обвързан само когато подпише или изпрати своето писмено съгласие на траен носител. [Изм. 126]
Член 19
Отговорност за грешки при извършване на резервация
Държавите членки гарантират, че търговец на дребно, който е приел да уреди резервацията за дадено пакетно туристическо пътуване или за комбиниранисвързани пътнически услуги с помощта на посредник, или който улеснява резервирането на такива услуги, носи отговорност за всичкив случай че не предаде информацията, предоставена от организатора съгласно член 4, параграф 1, в случай че предаде непълна информация илие причината за грешки, възникнали в процеса на резервиране, освен ако тепри условие че те действително са възникнали в процеса на резервация. Търговецът на дребно не носи отговорност, когато такива грешки се дължат на действия на пътуващия или на непредотвратимо събитие от извънреден характер. В контекста на свързана пътническа услуга, основана на целево закупуване на допълнителни пътнически услуги от друг търговец чрез свързани процеси за онлайн резервиране, посочени в член 3, параграф 5, буква б), търговецът на дребно не носи отговорност за грешки в процеса на резервиране, произтичащи от грешки, допуснати от този търговец. В този случай държавите членки гарантират, че търговецът, който предоставя допълнителните пътнически услуги, носи отговорност за грешките, възникнали в процеса на резервиране на тези услуги. [Изм. 127]
Член 20
Право на регресен иск
1. Когато организатор или търговец на дребно, съгласно членове 15 или 18, е платил неустойка или обезщетение, намалил е цената или е изпълнил други задължения, произтичащи за него или нея от настоящата директива, нито разпоредбите на директивата, нито разпоредбите на националното законодателство могат да се тълкуват в смисъл, че ограничаватдържавите членки гарантират, че организаторът или търговецът на дребно има правото му да иска връщане на платеното от която и да било трета страна, допринесла за настъпването на събитието, довело до плащането на неустойката или обезщетението, до намаляването на цената или изпълнението на други задължения друго задължение.
2. Правото на обезщетение, посочено в параграф 1 от настоящия член, включва и правото на организаторите и търговците на дребно да искат обезщетение от доставчиците на пътнически услуги, когато организатор или търговец на дребно е задължен да заплати обезщетение на пътуващ съгласно настоящата директива, а същевременно пътуващият има право на обезщетение съгласно друго приложимо законодателство на Съюза, включително, но не само Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1371/2007. Това право на обезщетение не може да бъде ограничено в договор.
3. Държавите членки гарантират, че всички ограничения на правото на обезщетение по параграф 1 са разумни и пропорционални, в съответствие с приложимото национално законодателство. [Изм. 128]
Член 21
Императивен характер на директивата
1. Декларирането от страна на организатора, че той действа изключително като доставчик на пътническа услуга, като посредник или в каквото и да било друго качество, или че пакет, който е туристически пакет по смисъла на настоящата директива, не представлява туристически пакет, не освобождава организатора от задълженията, налагани на организаторите от настоящата директива.
2. Пътуващите не могат да се отказват от правата, предоставени им от националните мерки за транспониране на настоящата директива.
3. Договорните клаузи или изявленията на пътуващия, които пряко или косвено водят до отказ или ограничаване на правата на пътуващите, предоставени им от настоящата директива, или които имат за цел да се заобиколи прилагането на директивата, нямат обвързваща сила за пътуващия.
Член 22
Правоприлагане
Държавите членки осигуряват наличието на подходящи и ефективни средства за гарантиране на спазването на настоящата директива.
Освен това държавите членки осигуряват наличието на подходящи механизми, за да се гарантира, че не се прилагат никакви подвеждащи практики от страна на търговците или организаторите, по-специално създаване на очаквания у потребителя, че разполага с права и гаранции, които не са предвидени в съответния договор. [Изм. 129]
Член 23
Санкции
Държавите членки въвеждат разпоредби относно санкциите, които правоприлагащите органи могат да налагат на търговците за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране, че тези разпоредби се прилагат. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Член 24
Представяне на доклад от Комисията и преглед
В срок до ...(19) Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за адаптиране на директивата към промените в областта на правата на пътуващите.
Член 25
Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и на Директива 2011/83/ЕС
1. Точка 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета(20) се заменя със следното:"
„5. Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета*.
___________________
* Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на съвета от ... относно пакетните туристически пътувания и комбинираните, пакетните туристически ваканции, пакетните туристически обиколкии свързаните пътнически услуги с помощта на посредник, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L ...)(21)+.“.
"
2. Член 3, параграф 3, буква ж) от Директива 2011/83/EС се заменя със следното:"
„ж) за пакетни туристически пътувания съгласно определението в член 3, точка 2 от Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, с изключение на член 8, параграф 2, член 19, член 21 и член 22.
____________________
* Директива .../.../ЕС на Европейския парламент и на съвета от ... относно пакетните туристически пътувания и комбинираните, пакетните туристически ваканции, пакетните туристически обиколкии свързаните пътнически услуги с помощта на посредник, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L ...)(22).“.
"
Глава VIII
Заключителни разпоредби
Член 26
Отмяна
Директива 90/314/ЕИО се отменя, считано от ...(23). [Изм. 130]
Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата за съответствие, приложена към настоящата директива.
Член 27
Транспониране
1. Държавите членки приемат и публикуват до ...+ законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредбимерки. [Изм. 131 и изменение, което не се отнася за всички езици]
2. Те започват да прилагат тези разпоредбимерки от ...(24). [Изм. 133]
3. Когато държавите членки приемат посочените мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за извършване на позоваването се определят от държавите членки.
4. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 28
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на [двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз].
Член 29
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в ...,
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Таблица на съответствието
Директива 90/314/ЕИО
Настоящата директива
Член 1
Член 1
Член 2, параграф 1
Член 3, точка 2 и член 2, параграф 2, буква а)
Член 2, параграф 2
Член 3, точка 8
Член 2, параграф 3
Член 3, точка 9
Член 2, параграф 4
Член 3, точка 6
Член 2, параграф 5
Член 3, точка 3
Член 3, параграф 1
–
Член 3, параграф 2
Членове 4 и 5
Член 4, параграф 1
Член 4, параграф 1, член 6, параграф 2 и член 6, параграф 4
Член 4, параграф 1, буква б), подточка iv)
–
Член 4, параграф 2, буква а)
Член 6, параграф 2
Член 4, параграф 2, буква б)
Член 5, параграф 3 и член 6, параграфи 1 и 3
Член 4, параграф 2, буква в)
–
Член 4, параграф 3
Член 7
Член 4, параграф 4
Член 8
Член 4, параграф 5
Член 9, параграф 2
Член 4, параграф 6
Член 9, параграфи 3 и 4 и член 10, параграфи 3 и 4
Член 4, параграф 7
Член 11, параграфи 3, 4 и 7
Член 5, параграф 1
Член 11, параграф 1
Член 5, параграф 2
Член 12, параграфи 2, 3 и 4 и член 14
Член 5, параграф 3
Член 21, параграф 3
Член 5, параграф 4
Член 6, параграф 2, буква в) и член 12, параграф 3, буква б)
Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59).
Вж.Решение на Съда на Европейския съюз от 30 април 2012 г. по дело C-400/00 Club Tour, Viagens e Turismo SA срещу Alberto Carlos Lobo Gonçalves Garrido, в присъствието на Club Med Viagens Ld, (2002 ECR, стр. I-04051).
Вж.Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OB L 178, 17.7.2000 г., стр. 1) и Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (OB L 376, 27.12.2006 г., стр. 36), както и Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи и за отмяна на член 9 от Директива 2004/36/ЕО (OB L 344, 27.12.2005 г., стр. 15), Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (OB L 204, 26.7.2006 г., стр. 1), Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (OB L 315, 03/12/2007, стр. 14), Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OB L 293, 31.10.2008 г., стр. 3), Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (OB L 334, 17.12.2010 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 1).
Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 38).
Решение 2013/103/ЕС на Съвета от 16 юни 2011 г. за подписване и сключване на Споразумение между Европейския съюз и Междуправителствената организация за международни железопътни превози за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (ОВ L 51, 23.2.2013 г., стр. 1).
Решение 2012/22/ЕС на Съвета от 12 декември 2011 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., с изключение на членове 10 и 11 от него (ОВ L 8, 12.1.2012 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № .../2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж (ОВ L ...).
Номер на Регламент (2013/0072(COD)) в съображението и номера, датата на приемане и препратката към Официален вестник за Регламента в бележка под линия № 4.
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB L 46, 17.2.2004 г., стр. 1).
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OB L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).
Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (OВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).
Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (OВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (OB L 364, 9.12.2004 г., стр. 1).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно флуорсъдържащите парникови газове (COM(2012)0643 – C7-0370/2012 – 2012/0305(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0643),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0370/2012),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 23 май 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид поетия с писмо от 18 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по транспорт и туризъм (A7-0240/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 517/2014.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (COM(2013)0236 – C7-0114/2013 – 2013/0124(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0236),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 46 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0114/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 19 септември 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7‑0386/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/54/EС.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (COM(2012)0628 – C7-0367/2012 – 2012/0297(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0628),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0367/2012),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 февруари 2013 г.(1),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г.(2),
— като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по петиции (A7‑0277/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/52/ЕС.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (COM(2013)0579 – C7-0243/2013 – 2013/0279(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0579,
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0243/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7‑0042/2014),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),
като имат предвид, че:
(1) С влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставените на Комисията правомощия следва да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на членове 290 и 291 ДФЕС.
(2) С оглед приемането на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(2), Комисията пое ангажимент(3) да направи преглед на законодателните актове, които понастоящем съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, в съответствие със заложените в ДФЕС критерии.
(3) С Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета(4) на Комисията са предоставени правомощия с цел изпълнение на определени разпоредби на посочения регламент.
(4) С оглед привеждането на Регламент (ЕО) № 471/2009 в съответствие с новите разпоредби на ДФЕС, изпълнителните правомощия, предоставени понастоящем на Комисията, следва да се осъществяват чрез предоставяне на правомощия на Комисията да приема делегирани актове и актове за изпълнение.
(5) С цел да се отчетат промените в Митническия кодекс или разпоредбите, произтичащи от международни конвенции, необходимите промени от методологически съображения и нуждата от създаване на ефикасна система за събиране на данни и изготвяне на статистика, Комисията следва да се оправомощи в съответствие с член 290 ДФЕС да приема актове по отношение на адаптирането на списъка на митническите режими или получаването на митническо направление, специфични стоки или движения и различни или специфични разпоредби, приложими към тях, изключването на стоки или движения от статистиката за външната търговия, събирането на данни съгласно член 4, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 471/2009, допълнителното уточняване на данните, изискванията за ограничени набори от данни за специфични стоки или движения и за предоставените данни съгласно член 4, параграф 2, характеристиките на извадката, отчетния период и степента на агрегиране за държавите — партньори, стоките и валутите за статистиката за търговията по валута на фактуриране, адаптирането на крайния срок за предаване на статистическите данни, съдържанието, обхвата и условията за преразглеждане на вече предадена статистика, крайния срок за предаване на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и на статистиката за търговията с разбивка по валута на фактуриране.
(6) От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
(7) Комисията следва да гарантира, че делегираните актове не водят до значителна допълнителна административна тежест за държавите членки и отделните респонденти.
(8) С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 471/2009, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, които да ѝ дадат възможност да приема мерки, свързани с кодовете, които да се използват за данните, посочени в член 5, параграф 1 от посочения регламент, и мерки, отнасящи се до свързването на данните за характеристиките на стопанската дейност с данните, които са регистрирани в съответствие със същия член. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. [Изм. 1]
(9) Комитетът по статистика за търговията със стоки с трети страни (Комитет Екстрастат), посочен в член 11 от Регламент (ЕО) № 471/2009, консултира и подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. [Изм. 2]
(10) В съответствие със стратегията за нова структура на Европейската статистическа система (наричана по-нататък „ЕСС“), с която се цели да се подобри координацията и партньорството посредством ясно изразена пирамидална структура в рамките на ЕСС, Комитетът на Европейската статистическа система (наричан по-нататък „Комитетът на ЕСС“), създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика(5), следва да консултира и подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. [Изм. 3]
(11) Регламент (ЕО) № 471/2009 следва да бъде изменен, като позоваването на Комитета Екстрастат бъде заменено с позоваване на Комитета на ЕСС. [Изм. 4]
(12) За да се гарантира правна сигурност, процедурите за приемане на мерки, които са започнали, но не са приключили до влизането в сила на настоящия регламент, следва да не бъдат засегнати от настоящия регламент.
(13) Поради това Регламент (ЕО) № 471/2009 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 471/2009 се изменя, както следва:
1) Член 3 се изменя, както следва:
а) Параграф 2 се заменя със следното:"
„2. С цел да се отчетат промените в Митническия кодекс или разпоредбите, произтичащи от международни конвенции, Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а, да адаптира списъка на митническите режими или получаването на митническо направление, посочени в параграф 1.“;
"
б) В параграф 3 втората алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на специфични стоки или движения и различни или специфични разпоредби, приложими към тях.“;
"
в) В параграф 4 втората алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на изключването на стоки или движения от статистиката за външната търговия.“.
"
2) В член 4 параграф 5 се заменя със следното:"
„5. „Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на събирането на данни съгласно параграфи 2 и 4 от настоящия член.“.
"
3) Член 5 се изменя, както следва:
а) Параграф 2 се заменя със следното:"
„2. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на приемането на правила с оглед на допълнителното уточняване на данните, посочени в параграф 1, както и с оглед на мерките, свързани с кодовете, които ще се използват за тези данни.
Комисията приема чрез актове за изпълнение мерки, свързани с кодовете, които следва да се използват за тези данни.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.“ [Изм. 5]
"
б) В параграф 4 втората алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на посочените ограничени набори от данни.“.
"
4) Член 6 се изменя, както следва:
а) В параграф 2 последната алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема чрезделегирани актове за изпълнение меркитев съответствие с член 10а, отнасящи се до приемането на правила за свързването на данните и статистиката, която следва да се състави.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.“ [Изм. 6]
"
б) В параграф 3 последната алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на характеристиките на извадката, отчетния период и степента на агрегиране за държавите — партньори, стоките и валутите.“.
"
5) Член 8 се изменя, както следва:
а) В параграф 1 последната алинея се заменя със следното:"
„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на адаптирането на крайния срок за предаване на статистическите данни, съдържанието, обхвата и условията за преразглеждане на вече предадена статистика.“;
"
б) Параграф 2 се заменя със следното:"
„2. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10а по отношение на крайния срок за предаване на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност, посочени в член 6, параграф 2, и на статистиката за търговията с разбивка по валута на фактуриране, посочена в член 6, параграф 3.“.
"
6) Вмъква се следният член:"
„Член 10a
Упражняване на делегираните правомощия
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. При упражняването на правомощията да приема делегираните акове, посочени в член 3, параграфи 2, 3 и 4, член 4, параграф 5, член 5, параграфи 2 и 4, член 6, параграф 3 и член 8, параграфи 1 и 2, Комисията гарантира, че делегираните актове не водят до съществена допълнителна административна тежест за държавите членки и респондентите.
3. Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 3, параграфи 2, 3 и 4, член 4, параграф 5, член 5, параграфи 2 и 4, член 6, параграф 3 и член 8, параграфи 1 и 2, се предоставят на Комисията за неопределен период от време, считано от (Publication office: please insert the exact date of the entry into force of this Regulation).срок от пет години, считано от …(6). Комисията изготвя доклад относно делегиранeто на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 7]
4. Делегирането на правомощията, посочено в член 3, параграфи 2, 3 и 4, член 4, параграф 5, член 5, параграфи 2 и 4, член 6, параграф 3 и член 8, параграфи 1 и 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.
С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграфи 2, 3 и 4, член 4, параграф 5, член 5, параграфи 2 и 4, член 6, параграф 3 и член 8, параграфи 1 и 2, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили уведомление за него или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.
"
7) Член 11 се заменя със следното:се заличава."
„Член 11
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създадена с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (*). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (*).
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
_________________
(*) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.
(*) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.“. [Изм. 8]
"
Член 2
Настоящият регламент не засяга процедурите за приемане на мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 471/2009, които са започнали, но не са приключили преди влизането в сила на настоящия регламент.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз и се консолидира с регламента, който изменя, в срок от три месеца след влизането му в сила. [Изм. 9]
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 23).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (COM(2013)0312 – C7-0195/2013 – 2013/0164(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2013)0312),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 189, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0195/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2013 г.(1),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите,
— като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7‑0027/2014),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 377/2014.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС (COM(2013)0040 – C7-0031/2013 – 2013/0022(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0040),
— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 172 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0031/2013),
— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 април 2013 г.(1),
— след консултация с Комитета на регионите,
— като взе предвид поетия с писмо от 13 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
— като взе предвид член 55 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A7-0364/2013),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Подчертава, че никое решение на законодателния орган за такова многогодишно финансиране на Европейската агенция за ГНСС („Агенцията“) не трябва да засяга решенията на бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура;
3. Изисква от Комисията да представи финансова обосновка, която изцяло взема предвид резултата от законодателното споразумение между Европейския парламент и Съвета за спазване на изискванията за бюджета и персонала в Агенцията и евентуално в службите на Комисията;
4. Изисква от Комисията да намери осъществимо решение на проблемите, пред които може да бъде изправена Агенцията по отношение на финансирането за европейските училища от тип 2, тъй като това има пряко въздействие върху способността на Агенцията да привлича квалифициран персонал;
5. Изисква, при определянето на корекционния коефициент за възнагражденията на персонала на Агенцията, Комисията да не взема предвид средната стойност за Чешката република, а да адаптира коефициента към разходите за живот в района на столицата Прага;
6. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
7. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 512/2014.)
Оценка и определяне на приоритетите в отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство
455k
123k
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно оценката и определянето на приоритетите за отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство (2013/2149(INI))
— като взе предвид началото на Източното партньорство, поставено в Прага на 7 май 2009 г.,
— като взе предвид започването на дейността на Парламентарната асамблея „Евронест“ на 3 май 2011 г. през 7‑ия законодателен мандат на Европейския парламент,
— като взе предвид свикването на Форума за гражданско общество на Източното партньорство и постиженията му до момента, включително препоръките и другите документи, разработени в рамките на петте работни групи или на проведените ежегодни събрания, т.е. в: Брюксел, Белгия, 16—17 ноември 2009 г.; Берлин, Германия, 18—19 ноември 2010 г.; Познан, Полша, 28—30 ноември 2011 г.; Стокхолм, Швеция, 28—30 ноември 2012 г.; и Кишинев, Молдова, 4—5 октомври 2013 г.,
— като взе предвид свикването от Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), чиято първа среща се проведе на 8 септември 2011 г. в Познан, Полша, и изработените досега от CORLEAP становища,
— като взе предвид заключенията на срещата на високо равнище, проведена във Варшава на 29—30 октомври 2011 г.,
— като взе предвид заключенията на срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс на 28—29 ноември 2013 г.,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2003 г., озаглавено „Разширена Европа — съседни страни: Нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104), от 12 май 2004 г., озаглавено „Европейска политика за съседство — Стратегически документ“ (COM(2004)0373), от 4 декември 2006 г., озаглавено „Укрепване на Европейската политика за съседство“ (COM(2006)0726), от 5 декември 2007 г., озаглавено „Силна европейска политика за съседство“ (COM(2007)0774), от 3 декември 2008 г., озаглавено „Източно партньорство“ (COM(2008)0823), и от 12 май 2010 г., озаглавено „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207),
— като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г., озаглавено „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013)0004), и от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),
— като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 26 юли 2010 г. и 20 юни 2011 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС) и от 18—19 ноември 2013 г. относно Източното партньорство, както и заключенията на Съвета по външни работи (търговия) от 26 септември 2011 г. и на Европейския съвет от 7 февруари 2013 г.,
— като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г. относно Източното партньорство,
— като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 май 2012 г., озаглавени „Източно партньорство: Пътна карта за срещата на високо равнище през есента на 2013 г.“ (JOIN(2012)0013) и „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (JOIN(2012)0014) и придружаващите ги съвместни работни документи на службите на Комисията от 20 март 2013 г. („Регионални доклади“, SWD(2013)0085 и 0086),
— като взе предвид съвместното комюнике на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС - търсене на по-ефективен подход” (COM(2011)0886),
— като взе предвид регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство 2014—2020 г.,
— като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея „Евронест“ от 28 май 2013 г. за енергийната сигурност в контекста на енергийния пазар и хармонизацията между партньорите от Източна Европа и държавите от ЕС (2013/C 338/03),
— като взе предвид резолюциите си от 23 октомври 2013 г. относно „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство ‐ позицията на ЕП относно докладите за осъществения напредък през 2012 г.“(1), от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(2) и от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство - Източното измерение(3),
— като взе предвид позицията си от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност,(4)
— като взе предвид позицията си от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(5),
— като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(6),
— като взе предвид ежегодните си резолюции относно годишните доклади за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в това отношение, и особено за последните, които се отнасят до развитието в южните и източните съседи на ЕС, а именно: своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(7); своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(8); и своята резолюция от 11.12.13 относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка(9);
— като взе предвид препоръката си от 29 март 2012 г. към Съвета за условията за евентуално създаване на Европейски фонд за демокрация (EED)(10), както и за свикването му през 2012 г., и започването на пълноценната дейност на EED през 2013,
— като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека(11),
— като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“(12),
— като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(13),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7‑0157/2014),
A. като има предвид, че европейската политика за съседство (ЕПС), в частност Източното партньорство (ИП), се основават на общност от ценности и споделен ангажимент по отношение на международното право и основните ценности, както и принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава, пазарната икономика, устойчивото развитие и доброто управление; като има предвид, че ИП има за цел да разпростира, споделя и насърчава ценностите и принципите, които служат за основа на ЕС, в частност мира, приятелството, солидарността и просперитета, с цел да допринесе за изграждането и консолидирането на солидни демокрации, осъществяването на икономически растеж и управляването на трансграничните връзки, с оглед ускоряване на политическото асоцииране на страните от партньорството към ЕС, както и икономическото им интегриране към него; като има предвид, че на срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, всички участници отново потвърдиха ангажимента си към прилагането на тези водещи принципи;
Б. като има предвид, че разширяването на ЕС приближи Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус до ЕС, поради което тяхната сигурност, стабилност и благоденствие имат все по-голямо въздействие върху тези в ЕС и обратно;
В. като има предвид, че свободите, демократичните ценности и правата на човека могат да се развиват само в подходяща среда, която се характеризира с икономическа и социална стабилност, както и с национална и международна сигурност, което се доказва от самата история на ЕС;
Г. като има предвид, че въпреки прилагането на основните принципи и цели на ЕПС за всички партньори, отношенията на ЕС с всеки един от партньорите му е уникално, а инструментите на ЕПС са съобразени, така че да служат на всяко от тези отношения;
Д. като има предвид, че срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, показа необходимостта от обмисляне на политики на ЕС, насочени към източните партньори;
Е. като има предвид, че ИП е насочено към източно европейски държави съобразно тълкуването на членове 8 и 49 от Договорите; като има предвид, че то следва да подкрепя демократичните преходи и процес на реформа, както и че е отговор на европейските стремежи на обществата на държавите партньори;
Ж. като има предвид, че държавите от Източното партньорство имат дълбоко вкоренени европейски стремежи и все още са в процес на труден преход към демократична система, основаваща се на принципите на правовата държава и на спазването на правата на човека и гражданските свободи, след десетилетия на съществуване в рамките на СССР; като има предвид, че в някои държави от Източното партньорство е налице липса на консенсус по въпроса за европейското им бъдеще;
З. като има предвид, че настоящият импулс в отношенията с източните партньори следва да се използва за насърчаване на народите на държавите от Източното партньорство да се стремят към по-нататъшни демократични реформи; като има предвид, че точно това е целта на асоциирането с ЕС и тя следва да бъде преследвана независимо от настоящите спънки в някои държави от Източното партньорство;
И. като има предвид, че Източното партньорство следва да насърчава политическата, икономическата, геополитическата сигурност, социалните и културните измерения на сътрудничеството;
Й. като има предвид, че Европейският инструмент за съседство е основният инструмент за предоставяне на подкрепа и помощ от Съюза на държавите от Източното партньорство; като има предвид, че той отразява диференциацията и подхода „повече за повече“ и предоставя значителни финансови стимули на съседните държави, които извършват демократични реформи;
К. като има предвид, че държавите от Източното партньорство все още се стремят към политическо развитие, и партньорството, предложено от ЕС, се основава на собствената им политическа воля, но не е достатъчна движеща сила за промяна и реформи въпреки ясните европейски стремежи на хората от държавите от Източното партньорство; като има предвид, че неотдавнашните развития в държавите от Източното партньорство, както и резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс, подчертават необходимостта от засилване на стратегическия характер на Източното партньорство и от полагане на засилени усилия за насърчаване и повишаване на осведомеността за взаимните ползи от споразуменията за асоцииране, като също така са показатели за това, че тези държави са все още изложение на силен натиск и изнудване от трети страни в суверенните си решения; като има предвид, че държавите от Източното партньорство трябва да са свободни и суверенни, за да упражняват напълно правото си за определяне на своето бъдеще, без да бъдат полагани на неправомерен външен натиск, заплахи или опити за сплашване; като има предвид, че всяка държава има суверенното право да се присъедини към която и да е международна организация или съюз и да определя собственото си бъдеще без каквото и да е външно влияние;
Л. като има предвид, че неотдавнашните развития показаха, че политиката на ЕС за Източното партньорство се възприема погрешно от някои геополитически участници като игра с нулев резултат, и затова отрицателната им роля следва бъде взета предвид;
М. като има предвид, че Източното партньорство по никакъв начин няма за цел нанасянето на вреда и възпрепятстването на отношенията с Руската федерация, а точно обратното — отворено е за развиване на взаимодействието с Москва с цел създаване на най-благоприятните условия за устойчивото развитие на общите съседни държави;
1. Припомня целта на Източното партньорство, която е укрепването на политическата, икономическата и културната европейска интеграция на източните партньори, основана на взаимни ценности и на ангажимента към международното право, основните ценности, доброто управление и пазарната икономика и базираща се на споделена ангажираност и съвместна отговорност; приветства, във връзка с това, установяването на и работата, извършена от участниците в ИП − Парламентарната асамблея Евронест, форума на гражданското общество в рамките на ИП и CORLEAP, както и други инициативи като конгреса „Инициативни за Източна Европа“; при все това отбелязва, че неотдавнашните развития в някои страни от Източното партньорство насочиха вниманието към уязвимостта на политическия, икономическия и социалния процес на интеграция; подчертава, че е важно като средство за промяна да се ангажира по-широк кръг от обществото; насърчава по-често и по-ефективно включване на местните и регионалните власти, както и на парламентите, бизнес лидерите, гражданското общество, за да се създадат поддръжници за реформа, способни да влияят върху вземането на решения на национално равнище;
2. Изразява загрижеността си относно факта, че Източното партньорство като цяло неотдавна беше поставено под сериозно съмнение от трети страни и призовава всички участници да се придържат към ангажиментите и задълженията си към проекта;
3. Изтъква, че една европейска перспектива, включително правото на кандидатстване за членство в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз, биха могли да представляват движеща сила за осъществяване на реформи в тези държави и биха засилили още повече техния ангажимент към общи ценности и принципи като демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и доброто управление, както и че държавите от Източното партньорство, които са най-ангажирани със задълбочаване на отношенията с ЕС и желаят да предприемат и осъществят необходимите реформи на политическо и на икономическо равнище, следва да бъдат надлежно взети под внимание и подкрепени, като по този начин се създаде стимул за по-нататъшна европейска интеграция;
4. Признава, че сега, повече от всякога, в полза на интеграцията с Европейския съюз, обществата на държавите от Източното партньорство се нуждаят от силна, проактивна и незабавна подкрепа от страна на ЕС, която следва да бъде предоставена чрез различни канали и сектори на политиките, вариращи от финансова помощ до схеми за визови облекчения;
5. Счита, че проектът за Източното партньорство изисква задълбочена оценка на неговата ефективност, включително точна оценка на постигнатите успехи и неуспехи, както и по-нататъшно обмисляне, нов тласък и ясна визия за пътя напред, при същевременно съсредоточаване върху политическото сътрудничество и партньорство с обществата на държавите от Източното партньорство и върху целта за предоставяне на европейски възможности за тези общества; във връзка с това настоятелно приканва ЕС да се съсредоточи в частност върху инвестиране в незабавния напредък за гражданите и в този контекст да установи безвизови режими, да подкрепя младите хора и бъдещите лидери, както и да отдава по-голямо внимание на оправомощаването на гражданското общество; подчертава значението на енергийния, транспортния и научноизследователския сектор за обхвата на европейската интеграция на държавите от Източното партньорство;
6. Счита, че резултатът от срещата на високо равнище, проведена във Вилнюс, подчертава необходимостта от засилване на стратегическия характер на Източното партньорство; във връзка с това препоръчва гъвкаво използване на инструментите, с които разполага ЕС, като например макроикономическа помощ, облекчаване на визовите режими, проекти за повишаване на енергийната сигурност и за икономическа модернизация, както и бързо прилагане на либерализацията на визовия режим в съответствие с европейските ценности и интереси;
7. Призовава Европейската комисия да изготви зелена книга за бъдещето на Източното партньорство след срещата във Вилнюс;
8. Призовава Комисията и ЕСВД да обмислят поуките, извлечени от неотдавнашните оценки на Източното партньорство, при определянето на двустранните и многостранните приоритети на Съюза, както и при финансирането по ЕИС;
9. Счита, че процесите на преход към демокрация, основаващи се на принципа на правовата държава и спазването на правата на човека и основните свободи, са ключови за изграждането на силно и дълготрайно партньорство с държавите от Източното партньорство;
10. Подчертава важната роля на гражданското общество в процесите на преход и реформи и на политическия диалог в държавите от Източното партньорство; призовава ЕС да засили сътрудничеството с гражданското общество и да му предоставя подкрепа чрез набор от различни инструменти за финансиране;
11. Приветства средствата, предоставени през 2013 г. по Програмата за интеграция и сътрудничество за Източното партньорство (EaPIC) (по линия на Европейския инструмент за съседство и партньорство), разпределени между Молдова, Грузия и Армения като допълнителни средства за държавите от Източното партньорство, които осъществяват напредък в реформите за силна демокрация и човешки права;
12. Приветства предложението на Европейската комисия да разреши безвизовото пътуване в Шенгенското пространство за гражданите на Молдова; изтъква, че либерализацията на визите следва да бъде приоритет, и призовава към повече усилия в тази област; отбелязва във връзка с това, че либерализирането на визовия режим е само един от редица процеси, насочени към по-голямото сближаване на обществата, и че са необходими повече усилия в тази област, особено по отношение на развиването на сътрудничеството в областта на образованието, науката, културата и спорта; подчертава, че предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейности и работа по програми „au pair“ е инструмент, който ще има голямо въздействие в областта на образованието и културата; призовава за бързо приемане на тази директива, която предлага дългосрочни визи и разрешения за пребиваване на граждани на трети държави за горепосочените цели;
13. Подчертава значението на инвестирането в проекти за младите хора и бъдещите лидери чрез пълноценно използване на възможностите за отпускане на стипендии в рамките на програмата „Еразъм +“ с цел насърчаване на студентския и преподавателския обмен между държавите от Източното партньорство и държавите- членки на ЕС, чрез продължаване на финансовата подкрепа за Европейския хуманитарен университет в изгнание и създаване на университет на Източното партньорство и на Европейския черноморски колеж, които ще предоставят възможности за развитието на образователни програми на различни равнища, като си поставят за цел да формират бъдещите лидери от държавите от Източното партньорство и държавите членки на ЕС, както и по-нататъшно насърчаване на академични и образователни проекти, които вече са доказали своята стойност в тази област, като например Колежа на Европа;
14. Настоятелно призовава да се организират повече училищни обмени между държавите членки на ЕС и държавите от Източното партньорство и счита, че следва да се предвиди специално финансиране за тази цел;
15. Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в сферата на младите хора в рамките на „Младежкия прозорец на Източното партньорство“ на програмата „Младежта в действие“, като по този начин се засилва активното гражданско участие на младите по Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)а, както и се развива солидарността и се насърчава толерантността сред младите хора; в тази връзка приветства проведената през октомври 2013 г. Младежка среща на високо равнище на Източното партньорство, улесняваща политическия диалог и установяването на контакти по интернет с вземащи решения лица и млади хора от ЕС и държавите от Източното партньорство;
16. Счита, че трудностите при популяризирането и прилагането на Източното партньорство могат да бъдат преодолени чрез ребалансиран и засилен ангажимент на ЕС, който излиза извън политическия диалог, за да се намери решение и да се развиват също и социалната, икономическата и културната сфери; призовава ЕС да увеличи присъствието си в държавите партньори с помощта на по-интерактивни аудио-визуални средства и социалните медии в съответния местен език, за да достигне до цялото общество; призовава Комисията да подготви ясна стратегия за комуникация с обществеността в държавите от Източното партньорство, за да ѝ бъдат обяснени ползите от споразуменията за асоцииране, включително задълбочените и всеобхватни зони за търговия (ЗВЗТ), като инструменти за модернизиране на техните политически системи и техните икономики;
17. Подчертава, че ЕС и източноевропейските партньори са изправени пред едни и същи политически предизвикателства по отношение на гарантирането на надеждни и безопасни енергийни доставки; припомня, че сътрудничеството в областта на енергийната сигурност е ясно определено като приоритет в Източното партньорство и ЕПС; припомня, че Договорът за създаване на енергийна общност полага основите за изграждането на изцяло интегриран регионален енергиен пазар, благоприятстващ растежа, инвестициите и стабилната регулаторна рамка; счита, че по-нататъшният напредък в интеграцията на газопреносните и електропреносните мрежи, включително реверсивните потоци в региона, е от съществено значение за постигане на целите на Енергийната общност; подчертава значението на по-голямото съсредоточаване върху консолидацията, подобряването и ефикасността на енергийния сектор като едно от основните условия за модернизация на икономиката, укрепването на енергийната сигурност и конкурентоспособността, както и разработването на енергийни стратегии в съответствие със задълженията на Европейската енергийна общност; призовава за продължаване на реформите на пазара на природен газ и електроенергия и за подходящ дял на енергията от възобновяеми източници в съответствие с политиките и стандартите на ЕС; признава, че енергийната зависимост на държавите от Източното партньорство от трети държави и неправилната диверсификация на доставките усложнява динамиката на европейската интеграция, в тази връзка напомня, че проекти като Южен поток увеличават зависимостта на ЕС от руски газ, и призовава Европейската комисия и държавите членки да ускорят проекти, които ще спомогнат за облекчаване на това състояние; призовава Комисията и Съвета да определят солидарността като основен принцип на енергийната общност, който се очаква да бъде спазван напълно от всички активни участници на пазара на ЕС;
18. Призовава за добавяне на клауза за енергийна сигурност във всяко споразумение с държавите от Източното партньорство, за да се гарантира пълното зачитане на законодателството на ЕС в областта на вътрешния енергиен пазар, както и за включване на механизъм за ранно предупреждение в тези споразумения, за да се гарантира ранната оценка на потенциалните рискове и проблеми, свързани с транзита и доставките на енергия от трети държави, както и за установяването на обща рамка за взаимопомощ, солидарност и уреждане на спорове;
19. Призовава за по-индивидуализиран подход към отделните държави партньори, включително чрез отчитане в по-голяма степен на тяхната специфична геополитическа уязвимост, като се прилагат принципите на диференциация и на „повече за повече“, но при наличието на цялостна координация; изразява твърдо убеждение, че дълбочината и обхватът на отношенията с всяка държава партньор следва да отразява нейната собствената европейска амбиция, ангажимент към общи ценности и напредък в привеждането в съответствие със законодателството на ЕС, което се оценява въз основа на ясни критерии и на нейните собствени заслуги; счита, че архитектурата на Източното партньорство трябва да бъде далновидна и гъвкава – институционално и концептуално – за да предостави дългосрочни стимули за всички партньори, включително и на най-напредналите, за по-нататъшно укрепване на отношенията с ЕС; наред с това счита, че Източното партньорство следва да се съсредоточи не само върху нормативните цели, но също така да достигне до гражданите чрез подход „отдолу-нагоре”, насочен към това ползите от бъдещото присъединяване да се затвърдят в общественото мнение; припомня, че развитието на партньорството ще зависи от напредъка и значителните усилия по отношение на спазването на правата на човека, реформата на съдебната система, реформите в публичната администрация, борбата срещу корупцията и засиленото участие на гражданите в публичното вземане на решения;
20. Призовава Комисията да разглежда по-внимателно възможностите за облекчаване на търговските бариери, където е уместно, още преди подписването и прилагането на Зоните за свободна търговия, за да може обществата и предприятията на съответните държави от Източното партньорство да почувстват по-непосредствено икономически ползи от едно по-тясно сътрудничество с ЕС;
21. Признава важността на приобщаването, за да се гарантира, че партньорството се развива с участието на всичките шестима партньори; поради това подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на многостранното измерение и насърчава провеждането на редовни заседания на равнище министри, които да обхващат целия политически спектър;
22. Във връзка с това подчертава, както е в случая с Украйна, значението на това Съветът да предприема незабавни действия, включително засилен дипломатически натиск и въвеждане на индивидуално насочени мерки, санкции за пътуване и замразяване на активи и собственост, насочени към длъжностни лица, законодатели и техни бизнес спонсори, отговорни за нарушения на правата на човека, и да активизира усилията си за прекратяване на прането на пари и избягването на данъци от дружества и хора на бизнеса от съответната държава чрез европейски банки;
23. Изразява своята загриженост относно липсата на общо разбиране за същността на сътрудничеството между ЕС и държавите от Източното партньорство; отбелязва със загриженост, че ЕС обикновено се възприема като донор, а държавите партньори – като бенефициенти, макар че всички следва да изпълняват двойна роля; предупреждава, че този вид обществено възприятие може да създаде нереалистични очаквания сред обществата на източните партньори;
24. Изразява съжаление, че държавите членки често имат различни възгледи и не заемат обща позиция във връзка с отношенията с държавите от Източното партньорство и процесите в тези държави; отбелязва със загриженост липсата на разбиране сред държавите членки на стратегическото значение на сътрудничеството и на общата позиция по някои въпроси; призовава за цялостен преглед на ЕПС, по-специално по отношение на източните съседи, както в светлината на последните събития, така и от гледна точка на конкретните и осезаеми мерки, особено по отношение на гражданите на Източното партньорство;
25. Препоръчва по-нататъшно укрепване на многостранната основа на Източното партньорство с цел да се поощрява климат на сътрудничество, приятелство и добросъседски отношения, които ще подкрепят целите на политическото асоцииране, по-специално на икономическа интеграция, и насърчаването на многостранни инициативи за сътрудничество и съвместни проекти, както и постигането на по-нататъшен напредък в областта на трансграничното и регионалното сътрудничество, по-специално в области като транспорта, контактите между хората, околната среда, сигурността на границите и сигурността на енергийните доставки, като напомня за голямото значение, което ЕС придава на Парламентарната асамблея Евронест в това отношение; изразява убеждението си, че въпреки всичко сътрудничеството следва да продължи, където е възможно, на двустранна основа между ЕС, от една страна, и държавите партньори, от друга;
26. Подчертава, че следва да бъдат положени повече усилия за споделяне на опита, свързан с демократичните реформи, като се черпи от богатия опит, който европейските държави са придобили в процеса на създаване и защита на демократичните режими, основани на зачитането на основните ценности и принципите на правовата държава, по-специално държавите членки, които могат да се опрат както на своя опит с интеграцията в ЕС, така и на близките си отношения с държавите от Източното партньорство, при същевременно признаване на спецификите на отделните държави, подчертаване на взаимните ползи и постигане на баланс между условност и солидарност, включително и в интерес на по-нататъшното развитие на ЕС; предлага да се проучат възможностите за партньорски обучения както на политическо, така и на техническо равнище, които биха увеличили осведомеността и знанията за изграждането на демокрация и принципите на правовата държава;
27. Счита, че ЕС следва да насърчава още по-активно държавите партньори да се борят с нарушенията на правата на човека; призовава държавите членки да прилагат насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и напомня, че за сериозни нарушения на правата на човека и на основните свободи ЕС може – в съответствие с Договорите — да обмисли въвеждане на ограничителни мерки или санкции в рамките на ОВППС, включително ембарго върху оръжията, забрана за износ на оборудване, използвано за вътрешни репресии, както и визови ограничения или забрана за пътуване на лица, които са пряко или непряко отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, или за репресии над гражданското общество и демократичната опозиция, или чиито действия по друг начин накърняват сериозно демокрацията или принципите на правовата държава, а също и замразяване на активи и финансови средства; подчертава необходимостта санкциите да бъдат селективни и целеви, за да не се засяга животът на обикновените граждани;
28. Приветства – като положителен завършек на срещата на високо равнище във Вилнюс – парафирането на споразуменията за асоцииране, включително ЗВССТ, с Република Молдова и Грузия, изразява обаче съжаление, че резултатът от срещата на високо равнище във Вилнюс не отговори на всички очаквания, и настоятелно призовава споразуменията за асоцииране да бъдат подписани възможно най-скоро и да бъдат приложени изцяло, бързо и ефективно, където е приложимо, с държавите партньори, за да се подкрепят процесите на модернизация и реформи в тези държави, по-специално в областите, свързани с утвърждаване на доброто управление, принципите на правовата държава, защитата на правата на човека и борбата срещу корупцията, и да се подкрепи изграждането и модернизацията на икономиките на държавите партньори, както и законодателство, благоприятстващо стопанската дейност; призовава ЕСВД и Комисията да определят сфери и области на сътрудничество в рамките на програмите за асоцииране, в които прилагането вече може да започне в краткосрочен и средносрочен план;
29. Изразява съжаление поради непрекъснатия натиск върху държавите от Източното партньорство чрез икономически, политически и военни средства от страна на Русия, която възприема укрепването на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство като действия срещу нейните собствени интереси; подчертава необходимостта това да се преодолее посредством разговори с Русия, както и необходимостта от сериозна дискусия сред държавите – членки на ЕС, относно нови начини за конструктивно ангажиране на Русия в инициативи, които да отразяват общи интереси в контекста на сигурните, стабилни и проспериращи европейски отношения на съседство, като по този начин се преодолее отживялото и опасно мислене по отношение на сферите на влияние; призовава ЕС да предприеме конкретни мерки, включително икономическо съдействие, облекчаване на режимите на търговия, проекти за насърчаване на енергийната сигурност и модернизиране на икономиката, с цел да се подкрепят държавите от Източното партньорство в техните европейски стремежи, както и да приеме обща стратегия спрямо Русия; освен това призовава за честен и открит диалог с трети държави, за да се положат максимални усилия за развитие на полезни взаимодействия, които да са от полза за държавите от Източното партньорство;
30. Припомня, че сътрудничеството с държавите от Източното партньорство следва да има за цел установяване на по-тясно стратегическо партньорство, засилване на контактите между хората от ЕС и държавите от Източното партньорство, създаване на мрежи от социални връзки с оглед на по-нататъшната интеграция и подпомагане на модернизацията и проевропейската ориентация отвъд рамките на самото стабилизиране;
31. Подчертава необходимостта от увеличаване на осведомеността относно Европейския съюз в държавите от Източното партньорство; подчертава, че делегациите на ЕС в държавите от Източното партньорство следва да играят ключова роля в подкрепата на кампаниите за видимост на ЕС;
32. Насърчава развитието на по-тесни отношения между държавите партньори и насърчаването на стабилността и изграждането на многостранно доверие; подчертава в това отношение значението на разработването на истинско многостранно измерение на Източното партньорство с цел подобряване на добросъседските отношения, засилване на регионалното сътрудничество и преодоляване на двустранните противоречия;
33. Отново изразява становището си, че замразените конфликти възпрепятстват пълното развитие на Източното партньорство и изострят омразата, враждебността и напрежението между народите в няколко държави от Източното партньорство; отбелязва значението на това да се постигнат справедливи решения и траен мир на основата на принципите на международнотоправо; за тази цел призовава всички страни да създават благоприятни условия, като се въздържат от използване на език на омразата и подстрекателство към войни и като изпълняват мерки за изграждане на доверие с цел справяне с хуманитарни, икономически и други проблеми от всички страни на настоящите разделителни линии; подчертава значението на регионалното сътрудничество и инициативите за изграждане на доверие сред страните; подчертава значението на укрепването на принципа на добросъседски отношения като ключов елемент за разрешаването на конфликти; изразява загриженост, че усилията и ресурсите, отделени от ЕС, се оказаха недостатъчни за постигането на каквито и да било осезаеми резултати досега; настоятелно призовава Комисията да засили програмите за изграждане на доверие в областите на конфликти с цел възстановяване на диалога и улесняване на обмена между хората; призовава заместник-председателя и върховен представител и ЕСВД да разработят иновативни мерки и програми, включително публични комуникационни стратегии, разглеждане на прагматични инициативи и неформални контакти и консултации, за да се подкрепи гражданската култура и диалогът между общностите;
34. Счита, че участието и ангажирането на гражданското общество както в ЕС, така и в държавите партньори е от съществено значение за напредъка на политиката на Източното партньорство; подчертава, че участието и активния принос на Форума на гражданското общество към Източното партньорство на всички равнища на многостранната платформа следва горещо да се приветства и допълнително да се засили;
35. Счита, че сътрудничеството между организациите на гражданското общество е добра основа за истински контакт между хората, който следва да не се ограничава от държавни граници; препоръчва по-тясно сътрудничество и координация между форума на гражданското общество на Източното партньорство и неговия еквивалент за ЕС и Русия;
36. Счита, че инструментите за сътрудничество следва да бъдат точно определени, като се вземат под внимание съществуващите инструменти и програми и специално се обърне внимание на образованието и академичния обмен; призовава за осигуряването на допълнителни финансови средства за изпълнението на Източното партньорство и за подкрепа за реформите, водещите инициативи и проектите; призовава за пълно участие на шестте държави партньори от Източното партньорство в програмите на Съюза;
37. Подчертава, че зачитането на принципа на правовата държава, включително създаването на независима и ефективна съдебна система, и възпирането на корупцията както в частния, така и в обществения сектор, са от ключово значение за защитата на демократичните ценности;
38. Подчертава, че корупцията все още е широко разпространена в държавите от Източното партньорство и че това е важен въпрос, по който трябва да бъдат предприети мерки;
39. Признава последствията от икономическата криза за икономическото развитие на държавите от Източното партньорство; подчертава значението на насърчаването на икономическото сътрудничество с цел постигане на напредък на проекта за Източното партньорство, наред с другото, чрез повишаване на осведомеността за комплексността на икономическите проблеми, насърчаване на доброто управление във финансовия сектор и сътрудничеството с международни финансови институции, приемане на секторен подход и насърчаване на законодателство, благоприятно за развитието на сектора на МСП; подчертава необходимостта от сключване и временно прилагане на ЗВССТ като основни инструменти за модернизиране на икономиките на държавите от Източното партньорство и за създаване на възможност за възстановяване от финансовата криза;
40. Призовава за по-големи усилия за укрепване на бизнес измерението на Източното партньорство, включително чрез подобряване на бизнес средата в държавите партньори в полза на местните, регионалните и европейските МСП и предприятия като цяло и чрез насърчаване на деловите партньорства между ЕС и Източното партньорство;
41. Освен това счита, че насърчаването на съвместните дейности с други стратегически партньори и на сътрудничеството в международните и европейските организации би било от полза за всички заинтересовани страни;
42. Подчертава необходимостта от насърчаване на социалните и културните връзки, като по този начин се прилага на практика мотото на ЕС „Единство в многообразието“;
43. Подчертава значението на обмена на информация и културния обмен между държавите от Източното партньорство и ЕС за целите на изграждане на съвременни и добре информирани общества, както и на популяризирането на европейските ценности;
44. Подчертава факта, че Европейският фонд за демокрация (ЕФД) трябва да изиграе важна роля в държавите от Източното партньорство чрез укрепване на гражданското общество по бърз, ефективен и гъвкав начин, чрез насърчаване на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и чрез подкрепа за или развитие на продемократични движения в държави, които още не са извършили прехода към демокрация или са в процес на такъв преход; приканва Комисията, ЕСВД и държавите членки да подкрепят работата на ЕФД и да се възползват изцяло от потенциала за сътрудничество и полезно взаимодействие; настоятелно призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, в този контекст да гарантират предоставянето на подходящо и стабилно финансиране за дейностите на ЕФД;
45. Счита, че за да се подобри сътрудничеството между източните партньори, ЕС следва да се въздържа от налагането на ограничение за един език в съвместните проекти и следва да стимулира многоезичието, по-специално в инициативите за местното управление и в гражданските и образователните инициативи;
46. Подчертава значението на насърчаването и подпомагането на съвместните усилия в областта на научните изследвания и иновациите, включително програмите за обмен на студенти, и в областта на виртуалните многоезични проекти и междукултурния диалог чрез съвместни филмови продукции и съвместни ресурси за литературни преводи, както и в областта на съвместните изследвания относно наследството на нацизма и комунизма и относно тоталитарните режими и общата история на Европа, наред с другото, чрез програмата „Европа за гражданите“ и чрез насърчаване на сътрудничеството с Платформата за европейска памет и съвест;
47. Призовава за постепенно развитие на общо пространство на знания и иновации, за да се обединят няколко съществуващи направления на сътрудничество в научните изследвания и иновациите;
48. Насърчава по-нататъшното сближаване на законодателството във всички области на транспорта и изпълнението на проекти в областта на транспортната инфраструктура по транспортната мрежа на Източното партньорство посредством съществуващи програми и инструменти на ЕС, като същевременно се търси по-сериозно участие на европейски и международни финансови институции и като се дава приоритет на проекти, които подобряват връзките с основната мрежа на TEN-T;
49. Призовава за разбиране, че Източното партньорство е амбициозна програма, чиито резултати могат да се проявят по-добре в дългосрочна перспектива; подчертава, че макар Източното партньорство да е широко критикувано, успехът на инициативата зависи от ангажимента и политическата воля както на ЕС, така и на неговите източни съседи; отбелязва освен това, че е изключително важно всяка критика на Източното партньорство да бъде конструктивна по естеството си и да бъде насочена към неговото подобряване, а не към дискредитирането му;
50. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство, както и на ОССЕ и на Съвета на Европа.
Програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в някои държави членки и въздействието върху основните права на гражданите на ЕС
843k
359k
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (2013/2188(INI))
— като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11 и 21 от него,
— като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 15, 16 и 218 и дял V от него,
— като взе предвид Протокол № 36 относно преходните разпоредби и член 10 от него, както и Декларация № 50 във връзка с този протокол,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 6, 7, 8, 10, 11, 20, 21, 42, 47, 48 и 52 от нея,
— като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и по-специално членове 6, 8, 9, 10 и 13 от нея, както и протоколите към нея,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално членове 7, 8, 10,11,12 и 14 от нея,(1)
— като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално членове 14, 17, 18 и 19 от него,
— като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол от 8 ноември 2001 г.към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,
— като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения, и по-специално членове 24, 27 и 40 от нея,
— като взе предвид Конвенция № 185 на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство,
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, представен на 17 май 2010 г.,(2)
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Политиката по отношение на интернет и управлението му. Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“ (COM(2014)0072);
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на убежденията и изразяването, представен на 17 април 2013 г.,(3)
— като взе предвид насоките относно правата на човека и борбата срещу тероризма, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 11 юли 2002 г.,
— като взе предвид Декларацията от Брюксел от 1 октомври 2010 г., приета на 6-ата конференция на парламентарните комисии за надзор на службите за разузнаване и сигурност на държавите членки на Европейския съюз,
— като взе предвид резолюция № 1954 (2013 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за националната сигурност и достъпа до информация,
— като взе предвид доклада относно демократичния контрол над службите за сигурност, приет от Венецианската комисия на 11 юни 2007 г.(4), и като очаква с голям интерес актуализацията на този текст, която предстои през пролетта на 2014 г.,
— като взе предвид сведенията, предоставени от представителите на комисиите за контрол върху разузнавателните служби на Белгия, Нидерландия, Дания и Норвегия,
— като взе предвид делата, заведени пред френски(5), полски и британски(6) съдилища, както и пред Европейския съд по правата на човека(7), във връзка със системите за масово наблюдение,
— като взе предвид Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки на Европейския съюз, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз(8), и по-специално дял III от нея,
— като взе предвид Решение 2000/520/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 г. относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ,
— като взе предвид изготвените от Комисията доклади за оценка на прилагането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ от 13 февруари 2002 г. (SEC(2002)0196) и от 20 октомври 2004 г. (SEC(2004)1323),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 27 ноември 2013 г. относно функционирането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ от гледна точка на гражданите на ЕС и на дружествата, установени в ЕС (COM(2013)0847), както и съобщението на Комисията от 27 ноември 2013 г. относно възстановяването на доверието в потоците от данни между ЕС и САЩ (COM(2013)0846),
— като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2000 г. относно проекта на решение на Комисията относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ(9), в която Парламентът изрази становището, че не е било възможно да се потвърди адекватността на системата, и като взе предвид становища на Работната група по член 29, и по-специално становище № 4/2000 от 16 май 2000 г.,(10)
— като взе предвид споразуменията между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (Споразумение относно резервационните данни на пътниците) от 2004 г., 2007 г.(11) и 2012 г.(12),
— като взе предвид съвместния преглед на Споразумението между ЕС и САЩ относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ(13), придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно съвместния преглед (COM(2013)0844),
— като взе предвид заключенията на генералния адвокат Крус Вилялон, че Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи като цяло е несъвместима с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и че член 6 от директивата е несъвместим с разпоредбите на член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата(14),
— като взе предвид Решение 2010/412/EC на Съвета от 13 юли 2010 г. относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма(15) и придружаващите го декларации на Комисията и Съвета,
— като взе предвид Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати,(16)
— като взе предвид текущите преговори за рамково споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни при техния трансфер и обработка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси („Рамковото споразумение“),
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него(17),
— като взе предвид изявлението на президента на Федеративна република Бразилия по време на откриването на 68-ата сесия на Общото събрание на ООН на 24 септември 2013 г. и работата, извършена от създадената от Федералния сенат на Бразилия парламентарна комисия за разследване на шпионажа,
— като взе предвид „Патриотичния акт“ на САЩ, подписан от президента Джордж У. Буш на 26 октомври 2001 г.,
— като взе предвид Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби (FISA) от 1978 г. и Закона за неговото изменение от 2008 г.,
— като взе предвид Изпълнителна заповед № 12333, издадена от президента на САЩ през 1981 г. и изменена през 2008 г.,
— като взе предвид президентския изпълнителен указ (PPD-28) относно сигналите за разузнавателни дейности, издаден от президента на САЩ, г-н Барак Обама, на 17 януари 2014 г.,
— като взе предвид законодателните предложения, които понастоящем се разглеждат от Конгреса на САЩ, включително проекта на закон за свободата на САЩ, проекта на закон за реформа на надзора върху разузнаването и наблюдението и други,
— като взе предвид прегледите, извършени от Съвета за надзор на спазването на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи, Съвета за национална сигурност на САЩ и Групата за преглед на разузнавателните и комуникационните технологии под егидата на президента, и по-специално доклада на последната от 12 декември 2013 г., озаглавен „Свободата и сигурността в променящия се свят“,
— като взе предвид решението на Окръжен съд на Съединените американски щати — окръг Колумбия, по гражданско дело № 13-0851 Клейман и др. срещу Обама и др. от 16 декември 2013 г., и решението на Окръжен съд на Съединените американски щати — южен окръг Ню Йорк, ACLU и др. срещу Джеймс РV Клапър и др., гражданско дело № 13‑3994 от 11 юни 2013 г.,
— като взе предвид доклада относно констатациите на съпредседателите от ЕС на Работната група ad hoc ЕС—САЩ по защита на данните от 27 ноември 2013 г.(18),
— като взе предвид своите резолюции от 5 септември 2001 г.(19) и 7 ноември 2002 г.(20) относно наличието на световна система за прихващане на частни и търговски разговори и съобщения (системата за прихващане „Ешелон“),
— като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Eвропа(21),
— като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС(22), с която Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да проведе задълбочено разследване по въпроса,
— като взе предвид Работен документ 1 относно програмите за наблюдение на САЩ и ЕС и тяхното въздействие върху основните права на гражданите на ЕС,
— като взе предвид Работен документ 3 относно връзката между практиките на наблюдение в ЕС и САЩ и разпоредбите на ЕС за защита на данните,
— като взе предвид Работен документ 4 относно дейностите по наблюдение, извършвани от САЩ, по отношение на данни от ЕС, и възможните правни последици от това за трансатлантическите споразумения и трансатлантическото сътрудничество,
— като взе предвид Работен документ 5 относно Демократичния надзор на разузнавателните служби на държавите членки и на разузнавателните органи на ЕС,
— като взе предвид работния документ на комисията по външни работи относно външнополитическите аспекти на разследването във връзка с масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС;
— като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(23),
— като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно преустановяване на действието на Споразумението във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма вследствие на наблюдението от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ(24),
— като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(25),
— като взе предвид междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност(26),
— като взе предвид приложение VIII към Правилника за дейността,
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7‑0139/2014),
Въздействие от масовото наблюдение
А. като има предвид, че защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са основни права; като има предвид, че мерките за сигурност, включително мерките срещу тероризма, следователно трябва да се осъществяват посредством принципа на правовата държава и да подлежат на задължения в областта на основните права, включително свързаните с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;
Б. като има предвид, че информационните потоци и данните, които в днешно време доминират ежедневния живот и са част от интегритета на всеки човек, трябва да бъдат също толкова сигурно защитени от проникване както частните домове;
В. като има предвид, че отношенията между Европа и Съединените американски щати се основават на духа и принципите на демокрацията и принципите на правовата държава, свободата, справедливостта и солидарността;
Г. като има предвид, че сътрудничеството между САЩ и Европейския съюз и неговите държави членки в областта на борбата с тероризма остава от жизненоважно значение за сигурността и безопасността на двамата партньори;
Д. като има предвид, че взаимното доверие и разбирателство са ключови фактори в трансатлантическия диалог и партньорство;
Е. като има предвид, че след 11 септември 2001 г. борбата срещу тероризма се превърна в един от най-важните приоритети на повечето правителства; като има предвид, че разкритията, направени въз основа на документите, направени обществено достояние от Едуард Сноудън, бивш служител на Агенцията за национална сигурност (АНС), задължиха политическите лидери да се изправят пред предизвикателствата, свързани с надзора и контрола върху разузнавателните агенции в рамките на дейностите по наблюдение и оценяването на отражението на дейностите им върху основните права и принципите на правовата държава в демократичното общество;
Ж. като има предвид, че разкритията, направени след юни 2013 г., породиха многобройни опасения в рамките на ЕС по отношение на:
—
мащаба на системите за наблюдение, разкрити както в САЩ, така и в държави членки на ЕС;
—
нарушаването на правните стандарти, основните права и стандартите за защита на данните на ЕС;
—
степента на доверие между трансатлантическите партньори — ЕС и САЩ;
—
степента на сътрудничество и на участие на някои държави членки на ЕС, в програмите на САЩ за наблюдение или в еквивалентни програми на национално равнище, както беше разкрито от медиите;
—
липсата на контрол и ефективен надзор от страна на политическите органи на САЩ и на някои държави-членки на ЕС, върху техните разузнавателни служби;
—
възможността тези операции по масово наблюдение да се използват по причини, различни от националната сигурност и борбата с тероризма в строг смисъл, например за икономически и промишлен шпионаж или профилиране на политически основания;
—
накърняването на свободата на пресата и на съобщенията на упражняващи професии с право на поверителност, включително адвокати и лекари;
—
съответните роли и степен на участие на разузнавателните агенции и на частни информационни и телекомуникационни дружества;
—
все по-неясните граници между дейностите по правоприлагане и разузнаване, което води до третирането на всеки гражданин като заподозряно лице и подлагането му на наблюдение;
—
заплахите за неприкосновеността на личния живот в цифровата ера и влиянието на масовото наблюдение върху гражданите и обществата;
З. като има предвид, че безпрецедентните мащаби на разкрия шпионаж налагат пълно разследване от страна на органите на САЩ, на европейските институции и на правителствата, националните парламенти и съдебните органи на държавите членки;
И. като има предвид, че органите на САЩ отричат някои от разкритите сведения, но не оспорват огромна част от тях; като има предвид, че в САЩ и в някои държави-членки на ЕС, започна широкомащабен обществен дебат; като има предвид, че правителствата и парламентите на държавите от ЕС твърде често запазват мълчание и не започват адекватни разследвания;
Й. като има предвид че президентът г-н Обама наскоро съобщи за реформа на АНС и нейните програми за наблюдение;
К. като има предвид, че в сравнение с предприетите действия както от институциите на ЕС, така и от някои държави-членки на ЕС, Европейският парламент прие много сериозно задължението си да хвърли светлина върху разкритията относно безразборните практики за масово наблюдение на граждани на ЕС и със своя резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС, даде указания на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно провеждането на задълбочено разследване на въпроса;
Л. като има предвид, че задължение на европейските институции е да гарантират, че правото на ЕС се прилага изцяло в полза на европейските граждани и че правната сила на Договорите на ЕС не е накърнена от пренебрежително приемане на извънтериториалното действие на нормите или действията на трети държави;
Развитие на реформата на разузнаването в САЩ
М. като има предвид, че в своето решение от 16 декември 2013 г. Окръжният съд за окръг Колумбия постанови, че събирането на масиви от метаданни от АНС е в нарушение на Четвъртата поправка към Конституцията на САЩ(27); като има предвид обаче, че Окръжният съд на южен окръг Ню Йорк се е произнесъл в своето решение от 27 декември 2013 г., че това събиране е законосъобразно;
Н. като има предвид, че решение на Окръжния съд — Източен окръг Мичиган, постановява, че Четвъртата поправка изисква основателност на всички търсения, предварителни съдебни заповеди за всяко основателно търсене, съдебни заповеди въз основата на предварително съществуваща вероятна причина, както и конкретност по отношение на лицата, мястото и предметите и посредничество на неутрален магистрат между правоприлагащите органи на изпълнителната власт и гражданите(28);
О. като има предвид, че в доклада си от 12 декември 2013 г. Групата за преглед на разузнавателните и комуникационните технологии под егидата на президента предлага 46 препоръки до президента на САЩ; като има предвид, че препоръките подчертават необходимостта от едновременна защита на националната сигурност и на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи; като има предвид, че в това отношение тя приканва правителството на САЩ: да прекрати събирането на масиви от записи от телефонни разговори на граждани на САЩ съгласно раздел 215 от „Патриотичния акт“ веднага след като това стане възможно; да предприеме щателен преглед на правната рамка, уреждаща дейността на АНС и на разузнаването на САЩ, за да се гарантира зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот; да прекрати усилията за унищожаване на търговски софтуер или за създаване на уязвими места в него (бекдор програми и зловреден софтуер); да увеличи използването на криптиране, особено при транзитни данни, и да не подкопава усилията за създаване на стандарти за криптиране; да създаде фигурата на обществен защитник, който да защитава неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи пред Съда за наблюдение на чуждите разузнавателни служби; да предостави на Съвета за надзор на спазването на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи правомощия за упражняване на надзор върху дейността на разузнавателните служби за целите на чуждестранното разузнаване, а не само за антитерористични цели; и да получава жалби от лица, които сигнализират за нередности, да използва договорите за правна взаимопомощ с цел получаване на електронни съобщения, както и да не използва наблюдението с цел кражба на промишлени или търговски тайни;
П. като има предвид, че съгласно отворен меморандум, представен на президента, г-н Обама, от бившия изпълнителен персонал на АНС/„Ветерани професионални разузнавачи за здрав разум“ (VIPS) на 7 януари 2014 г.(29), повсеместното събиране на данни не засилва способността за предотвратяване на бъдещи терористични нападения; като има предвид, че авторите подчертават, че проведеното масово наблюдение от АНС не е довело до предотвратяването на никакви нападения и че са похарчени милиарди долари за програми, които са по-малко ефективни и с много по-голяма намеса в правото на личен живот на гражданите, отколкото вътрешна технология, наречена THINTHREAD, създадена през 2001 г.;
Р. като има предвид, че по отношение на разузнавателните дейности във връзка с лица, които не са граждани на САЩ, съгласно раздел 702 от Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби препоръките до президента на САЩ признават основния принцип във връзка със зачитането на неприкосновеността на личния живот и на човешкото достойнство, утвърдени в член 12 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 17 от Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че препоръките не предлагат на лицата, които не са граждани на САЩ, да се предоставят същите права и гаранции като на гражданите на САЩ;
С. като има предвид, че в своя президентски изпълнителен указ относно сигналите за разузнавателни дейности от 17 януари 2014 г. и свързаната с това реч, президентът на САЩ, г-н Обама, заяви, че масовото електронно наблюдение е необходимо за САЩ, за да се защити тяхната национална сигурност, граждани и гражданите на съюзниците и партньорите на САЩ, както и да се постигне напредък във връзка с техните външнополитически интереси; като има предвид, че този изпълнителен указ съдържа определени принципи относно събирането, използването и споделянето на сигнали за разузнавателни дейности и предоставя определени гаранции за лица, които не са граждани на САЩ, като отчасти предвижда третиране, еднакво с това по отношение на гражданите на САЩ, включително гаранции за личната информация за всички лица независимо от националността им или местоживеенето им; като има предвид, обаче, че президентът г-н Обама не призова за конкретни предложения, в частност относно забраната на дейности на масово наблюдение и въвеждането на административна и съдебна защита за лица, които не са граждани на САЩ;
Правна рамка
Основни права
Т. като има предвид, че докладът относно констатациите на съпредседателите от ЕС на Работната група ad hoc ЕС—САЩ по защита на данните съдържа преглед на правното положение в САЩ, но не успя да установи фактите във връзка с програмите на САЩ за наблюдение; като има предвид, че не е предоставена информацията относно т.нар. работна група за „втора линия на преговори“, в рамките на която държавите членки обсъждат на двустранна основа с органите на САЩ въпроси, свързани с националната сигурност;
У. като има предвид, че основните права, по-специално свободата на изразяване, на печата, на мисълта, на съвестта, на вероизповедание и на сдружаване, личният живот, защитата на личните данни, както и правото на ефективни правни средства за защита, презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес и недискриминация, утвърдени в Хартата за основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека, са основите на демокрацията; като има предвид, че масовото наблюдение на хора е несъвместимо с тези крайъгълни камъни;
Ф. като има предвид, че във всички държави членки законът защитава от разкриването на информация, съобщена на поверителна основа между адвокат и клиент — принцип, който е признат от Съда на Европейските общности(30);
Х. като има предвид, че в резолюцията си от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и прането на пари Парламентът призова Комисията да представи законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали, за да бъдат защитени финансовите интереси на ЕС и наред с това да се осъществи преглед на това дали бъдещо такова законодателство следва да обхваща и други области на компетентност на Съюза;
Правомощия на Съюза в областта на сигурността
Ц. като има предвид, че съгласно член 67, параграф 3 от ДФЕС ЕС „допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност“; като има предвид, че разпоредбите на Договора (по-специално член 4, параграф 2 от ДЕС и членове 72 и 73 от ДФЕС) предвиждат, че ЕС разполага с определени правомощия по въпроси, свързани с колективната сигурност на Съюза; като има предвид, че ЕС има правомощия по въпроси, свързани с вътрешната сигурност (член 4, буква й) от ДФЕС) и упражни тези правомощия, чрез вземането на решение по редица законодателни инструменти и сключването на международни споразумения (Споразумението относно резервационните данни на пътниците, Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ)) за целите на борбата с тежката престъпност и тероризма, както и чрез създаването на стратегия за вътрешна сигурност и агенции, извършващи дейност в тази област;
Ч. като има предвид, че в Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че „Държавите членки могат да организират, помежду си и под своя отговорност, форми на сътрудничество и координация, които считат за подходящи, между компетентните служби на техните администрации, натоварени с опазването на националната сигурност.“ (член 73 от ДФЕС);
Ш. като има предвид, че съобразно член 276 от ДФЕС при упражняване на предоставените му правомощия, свързани с разпоредбите на глави 4 и 5 на дял V, трета част, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, Съдът на Европейския съюз не е компетентен да проверява валидността или пропорционалността на операции, проведени от полицията или други правоприлагащи служби в държава-членка, нито да се произнася относно изпълнението на задълженията на държавите-членки за поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.
Щ. като има предвид, че понятията „националната сигурност“, „вътрешна сигурност“, „вътрешна сигурност на ЕС“ и „международна сигурност“ се припокриват; като има предвид, че Виенската конвенция за правото на договорите, принципът на лоялно сътрудничество между държавите – членки на ЕС, и принципът на правото в областта на правата на човека за ограничително тълкуване на всички изключения са индикация за ограничително тълкуване на понятието „национална сигурност“ и за изискване към държавите членки да се въздържат от нарушаване на правомощията на ЕС;
АА. като има предвид, че европейските Договори предоставят на Европейската комисия ролята на „пазител на Договорите“ и следователно правна отговорност на Европейската комисия е да разследва всички евентуални нарушения на правото на ЕС;
AБ. като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за ЕС, който посочва Хартата на ЕС за основните права и ЕКПЧ, агенциите на държавите членки и дори частни страни, които действат в областта на националната сигурност, също трябва да спазват утвърдените в конвенцията права, независимо дали на своите собствени граждани или на гражданите на други държави;
Екстратериториалност
AВ. като има предвид, че извънтериториалното прилагане от трета държава на нейните закони, подзаконови актове и други законодателни или изпълнителни актове в случаи, които попадат под юрисдикцията на ЕС или на неговите държави членки, може да окаже въздействие върху установения правен ред и върху принципите на правовата държава или дори да наруши международното право или правото на ЕС, включително правата на физическите и юридическите лица, като се има предвид мащабът и обявената или действителната цел на това прилагане; като има предвид, че при тези обстоятелства е необходимо да се предприемат действия на равнище ЕС, за да се гарантира, че ценностите на ЕС, заложени в член 2 от ДЕС, в Хартата на основните права, в ЕКПЧ по отношение на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, както и правата на физическите и юридическите лица, както е залегнало във вторичното законодателство, прилагащо тези основни принципи, се спазват в рамките на ЕС, например чрез премахване, неутрализиране, блокиране или преодоляване по друг начин на действието на съответното чуждестранно законодателство;
Международно предаване на данни
AГ. като има предвид, че предаването на лични данни от институции, органи, служби или агенции на ЕС или от държавите членки на САЩ за целите на правоприлагането, при липса на адекватни гаранции и защита по отношение на спазването на основните права на гражданите на ЕС, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, би породило, съгласно член 340 от ДФЕС или установената съдебна практика на Съда на ЕС(31), отговорността на тази институция, орган, служба или агенция на ЕС или на тази държава членка за нарушение на законодателството на ЕС — което включва всяко нарушение на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;
AД. като има предвид, че прехвърлянето на данни не е географски ограничено и особено предвид нарастващата глобализация и глобалната комуникация, законодателят на равнище ЕС е изправен пред нови предизвикателства по отношение на защитата на личните данни и комуникацията; като има предвид, че следователно е от изключителна важност да се насърчат правни рамки по отношение на общите стандарти;
AЕ. като има предвид, че масовото събиране на лични данни за търговски цели, както и в борбата срещу тероризма и тежката международна престъпност, излагат на риск личните данни и правата на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС;
Предаване на данни на САЩ въз основа на американските принципи за „сфера на неприкосновеност на личния живот“
AЖ. като има предвид, че правната рамка на САЩ за защита на данните не осигурява подходящо равнище на защита за гражданите на ЕС;
AЗ. като има предвид, че за да се позволи на администраторите на лични данни в ЕС да предават на лични данни към субекти в САЩ, Комисията, в своето Решение 2000/520/ЕО, обяви адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ, по отношение на личните данни, предавани от Съюза до организации, установени в Съединените щати, които са се присъединили към тези принципи;
AИ. като има предвид, че в своята резолюция от 5 юли 2000 г. Европейският парламент изрази съмнения и загриженост във връзка с адекватността на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и призова Комисията да преразгледа решението своевременно с оглед на придобития опит и на развитието в законодателната област;
AЙ. като има предвид, че в Работен документ 4 на Парламента от 12 декември 2013 г. относно дейностите по наблюдение, извършвани от САЩ по отношение на данните на ЕС, и възможните техни правни последици върху трансатлантическите споразумения и сътрудничество, докладчиците изразиха съмнения и опасения по отношение на адекватността на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и призоваха Комисията да отмени решението относно адекватността на тези принципи и да намери нови правни решения;
AК. като има предвид, че Решение 2000/520/ЕО на Комисията предвижда, че компетентните органи на държавите членки могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да спрат потока от данни към дадена организация, заявила себе си като придържаща се към принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, за да закрилят лицата, що се отнася до обработването на техните лични данни, в случаите, когато е много вероятно принципите да са нарушени или когато продължаването на предаване на данни представлява неминуем риск от сериозни вреди за субектите на данните;
AЛ. като има предвид, че Решение 2000/520/ЕО на Комисията посочва също, че когато е предоставено доказателство за това, че някоя институция, натоварена със задачата да контролира спазването на принципите, не изпълнява ефикасно задачата си, Комисията трябва да информира Департамента по търговия на САЩ и ако е необходимо, да предложи мерки с цел заличаването или преустановяването на действието на решението или с цел ограничаване на обхвата му;
AМ. като има предвид, че в своите първи два доклада за прилагането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, публикувани през 2002 и 2004 г., Комисията установи редица недостатъци по отношение на правилното прилагане на принципите и направи редица препоръки към органите на САЩ с цел тези недостатъци да бъдат отстранени;
AН. като има предвид, че в своя трети доклад за прилагането, от 27 ноември 2013 г., девет години след втория доклад и без нито един от недостатъците, признати в последния доклад, да е бил отстранен, Комисията установи допълнителни широкообхватни слабости и недостатъци в принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и заключи, че текущото изпълнението не може да бъде продължено; като има предвид, че Комисията подчерта, че широкообхватният достъп на американски разузнавателни агенции до данни, предавани на САЩ от организации, сертифицирани по принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, поражда допълнителни сериозни въпроси във връзка с непрекъснатостта на защитата на данните на субектите на данни от ЕС; като има предвид, че Комисията отправи 13 препоръки до органите на САЩ и се ангажира да идентифицира, до лятото на 2014 г., заедно с органите на САЩ, коригиращи мерки, които да бъдат приложени възможно най-скоро и които да поставят основата за пълен преглед на функционирането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“;
AО. като има предвид, че на 28–31 октомври 2013 г. делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (комисия LIBE) до Вашингтон се срещна с представители на Департамента по търговия на САЩ и на Федералната комисия по търговия на САЩ; като има предвид, че Департаментът по търговия призна за съществуването на организации, заявили себе си като придържащи се към принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, но които ясно демонстрират „неактуално състояние“, което означава, че организацията не изпълнява свързаните с принципите изисквания, но въпреки това продължава да получава лични данни от ЕС; като има предвид, че Федералната комисия по търговия призна, че принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ следва да бъдат преразгледани с цел усъвършенстването им, особено по отношение на жалбите и на системите за алтернативно разрешаване на спорове;
AП. като има предвид, че принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ могат да бъдат ограничени „до необходимата степен, с оглед спазване изискванията за националната сигурност, обществения интерес или изискванията на правоприлагането“; като има предвид, че изключението от основно право като такова трябва винаги да се тълкува рестриктивно и да се ограничава до това, което е необходимо и съразмерно в едно демократично общество, а законът трябва ясно да определя условията и гаранциите за легитимността на това ограничение; като има предвид, че обхватът на приложение на подобно изключение трябва да е изяснен от страна на САЩ и ЕС, по-специално от страна на Комисията, за да се избегне всяко тълкуване или прилагане, което, наред с другото, обезсмисля по същество основното право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни; като има предвид, че вследствие на това подобно изключение не следва да се използва по начин, който накърнява или обезсилва защитата, предоставяна от Хартата на основните права, ЕСПЧ, законодателството на ЕС за защита на данните и принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“; настоява, че в случай, че изключението се позовава на националната сигурност, следва да се посочи по кое национално законодателство се прави това;
AР. като има предвид, че широкомащабният достъп на разузнавателни агенции на САЩ сериозно е накърнил трансатлантическото доверие и е оказал отрицателно въздействие върху доверието към американски организации, действащи в ЕС; като има предвид, че това се изостря допълнително от липсата в законодателството на САЩ на съдебни и административни средства за защита на гражданите на ЕС, особено в случаи на дейности по наблюдение с разузнавателна цел;
Предаване на данни на трети държави въз основа на Решението за адекватността
AС. като има предвид, че според разкритата информация, както и според констатациите на разследването, проведено от комисията LIBE, националните агенции за сигурност на Нова Зеландия, Канада и Австралия са участвали в широкомащабно масово наблюдение на електронни комуникации и са съдействали активно на САЩ в рамките на т.нар. програма „Пет очи“, и е възможно да са обменили помежду си лични данни на граждани на ЕС, предавани от ЕС;
AТ. като има предвид, че Решения 2013/65/ЕС(32) и 2002/2/ЕО на Комисията(33) са обявили за адекватно равнището на защита на данните, осигурявано съответно от новозеландския Закон за правото на неприкосновеност на личния живот и от канадския Закон за защита на личните данни и електронните документи; като има предвид, че горепосочените разкрития също сериозно засягат доверието в правните системи на тези държави, що се отнася до непрекъснатостта на защитата, предоставяна на гражданите на ЕС; като има предвид, че Комисията не е разглеждала този аспект;
Предаване на данни въз основа на договорни клаузи и други инструменти
AУ. като има предвид, че Директива 95/46/ЕО предвижда, че международно предаване към трета държава може да се извършва и посредством специални инструменти, ако администраторът предостави достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата и по отношение на упражняването на съответните права;
AФ. като има предвид, че тези гаранции могат по-конкретно да произтичат от подходящи договорни клаузи;
AХ. като има предвид, че Директива 95/46/ЕО предоставя правомощия на Комисията да реши, че някои стандартни договорни клаузи предлагат достатъчни гаранции, както се изисква от директивата, и като има предвид, че на тази основа Комисията прие три модела на стандартни договорни клаузи за предаване на данни на администратори и обработващи лица (и подизпълнители) в трети държави;
AЦ. като има предвид, че решенията на Комисията за създаване на стандартни договорни клаузи предвиждат компетентните органи в държавите членки да могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да спират потоците от данни, в случай че е установено, че правото, което се прилага спрямо вносителя на данни или подизпълнителя, му налага задължения за дерогиране от приложимото право за защитата на данните, които се простират извън ограниченията, необходими в едно демократично общество, предвидени в член 13 от Директива 95/46/ЕО, когато тези задължения могат да имат съществени неблагоприятни последици за гаранциите, предоставени от приложимото право за защита на данните и стандартните договорни клаузи, или в случай че е много вероятно стандартните договорни клаузи от приложението да не се спазват в момента или да не бъдат спазвани в бъдещето и продължаването на предаването да създаде непосредствен риск от тежка вреда за субектите на данни;
AЧ. като има предвид, че националните органи за защита на данните са разработили задължителни фирмени правила с цел да се улесни международното предаване в рамките на дадена мултинационална корпорация с адекватни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица, както и по отношение на упражняването на съответните права; като има предвид, че преди да бъдат използвани, задължителните фирмени правила трябва да бъдат разрешени от компетентните органи на държавите членки, след като последните са оценили съответствието със законодателството на Съюза в областта на защита на данните; като има предвид, че задължителните фирмени правила за лицата, обработващи данни, са били отхвърлени в доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно общия регламент за защита на личните данни, тъй като те ще лишат напълно администратора на лични данни и субекта на данни от всякакъв контрол върху юрисдикцията, в която се обработват техните данни;
AШ. като има предвид, че Европейският парламент, предвид неговата компетентност, определена с член 218 от ДФЕС, е натоварен с отговорността непрекъснато да следи стойността на международните споразумения, за които е дал съгласието си;
Предаване на данни въз основа на Споразумението относно ППФТ и на Споразумението относно резервационните данни на пътниците
AЩ. като има предвид, че в своята резолюция от 23 октомври 2013 г. Парламентът изрази сериозното си безпокойство по повод на разкритията за дейността на АНС, що се отнася до прекия достъп до съобщения за финансови плащания и свързани с тях данни, което би съставлявало явно нарушение на споразумението относно ППФТ, и по-специално на член 1 от него;
БА. като има предвид, че проследяването на финансирането на тероризма е съществен инструмент в борбата срещу финансирането на тероризма и тежките престъпления, който позволява на разследващите от службите за борба с тероризма да разкриват връзки между обектите на разследването и други потенциални заподозрени, свързани с по-широки терористични мрежи, за които има съмнения, че финансират тероризъм;
ББ. като има предвид, че Парламентът поиска от Комисията да преустанови прилагането на споразумението и изиска цялата свързана информация и документи да му се предоставят незабавно с оглед на неговите разисквания; като има предвид, че Комисията не направи нито едно от двете;
БВ. като има предвид, че вследствие на твърдения, публикувани от медиите, Комисията реши да започне консултации със САЩ съгласно член 19 от Споразумението относно ППФТ; като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. членът на Комисията Малмстрьом информира комисия LIBE, че след среща с представители на органите на САЩ и с оглед на отговорите, дадени от тях в писма и по време на срещи, Комисията е решила да не пристъпва към консултации на основанието, че няма елементи, които да показват, че правителството на САЩ е действало по начин, който да противоречи на разпоредбите на споразумението, и че САЩ са предоставили писмено уверение, че не е било извършвано пряко събиране на данни в нарушение на разпоредбите на споразумението относно ППФТ; като има предвид, че не е ясно дали американските власти са заобикаляли споразумението чрез достъп до тези данни с помощта на други средства, както е посочено в писмото от 18 септември 2013 г. от властите на САЩ(34);
БГ. като има предвид, че по време на посещението си във Вашингтон на 28 – 31 октомври 2013 г. делегацията на комисия LIBE се срещна с представители на Министерство на финансите на САЩ; като има предвид, че Министерството на финансите на САЩ заяви, че след влизането в сила на споразумението относно ППФТ не е имало достъп до данни на SWIFT в ЕС, с изключение на достъпа в рамките на ППФТ; като има предвид, че Министерството на финансите на САЩ отказа да коментира дали достъп до данни на SWIFT евентуално са имали други американски правителствени органи или министерства, или дали администрацията на САЩ е знаела за дейностите по масово наблюдение на АНС; като има предвид, че на 18 декември 2013 г. г-н Глен Грийнуолд заяви в рамките на разследването на комисия LIBE, че цел на дейностите на АНС и на Правителственото управление по комуникациите на Обединеното кралство (GCHQ) са били мрежите на SWIFT;
БД. като има предвид, че на 13 ноември 2013 г. белгийските и нидерландските органи за защита на данните взеха решение да проведат съвместно разследване на сигурността на мрежите за разплащане на SWIFT, за да се установи дали трети страни биха могли да получат непозволен или незаконен достъп до банкови данни на европейски граждани(35);
БЕ. като има предвид, че според съвместния преглед на Споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците Министерството на вътрешната сигурност на САЩ е оповестило 23 пъти резервационни данни на пътници на АНС, въз основа на оценка на всеки конкретен случай, в подкрепа на антитерористични случаи и по начин, съответстващ на специалните условия на споразумението;
БЖ. като има предвид, че съвместният преглед не споменава факта, че съгласно законодателството на САЩ в случаите на обработване на лични данни с разузнавателна цел лицата, които не са граждани на САЩ, не разполагат с никакви правни или административни средства за защита на своите права, а конституционна закрила се предоставя само на граждани на САЩ; като има предвид, че тази липса на съдебни или административни права обезсилва защитата на гражданите на ЕС, предвидена в действащото Споразумение относно резервационните данни на пътниците;
Предаване на данни въз основа на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ по наказателни дела
БЗ. като има предвид, че Споразумението между ЕС и САЩ от 6 юни 2003 г. за правна взаимопомощ по наказателни дела(36) влезе в сила на 1 февруари 2010 г. и има за цел да улесни сътрудничеството между ЕС и САЩ, за да се противодейства по-ефективно на престъпността, при надлежно отчитане на правата на човека и на принципите на правовата държава;
Рамково споразумение относно защитата на данните в областта на полицейското и съдебното сътрудничество („Рамково споразумение“)
БИ. като има предвид, че целта на това общо споразумение е да се създаде нормативна уредба за всички случаи на предаване на лични данни между ЕС и САЩ единствено за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; като има предвид, че преговорите бяха одобрени от Съвета на 2 декември 2010 г.; като има предвид, че това споразумение е от изключителна важност и ще послужи като основа за улесняване на предаването на данни в контекста на полицейското и съдебното сътрудничество и по наказателноправни въпроси;
БЙ. като има предвид, че настоящото споразумение следва да предвижда ясни и точни и правно обвързващи принципи за обработка на данните, и следва по-конкретно да признава правото на гражданите на ЕС на съдебен достъп, коригиране и заличаване на техните лични данни в САЩ, както и правото на ефективна административна и съдебна защита на гражданите на ЕС в САЩ и независим контрол над дейностите по обработка на данни;
БК. като има предвид, че в съобщението си от 27 ноември 2013 г. Комисията посочва, че рамковото споразумение следва да доведе до по-високо равнище на защита на гражданите от двете страни на Атлантическия океан и следва да засили доверието на европейците в обмена на данни между ЕС и САЩ, като предостави основа, върху която сътрудничеството и партньорството между ЕС и САЩ в областта на сигурността да бъдат задълбочени още повече;
БЛ. като има предвид, че преговорите по споразумението не са постигнали напредък, тъй като правителството на САЩ настоява на отказа да признае ефективни права на административна и съдебна защита за гражданите на ЕС, както и поради намерението да се предвидят широки дерогации от принципите за защита на данните, които се съдържат в споразумението, като например принципите за ограничаване до предвидената цел, за запазване на данни и за последващо предаване, било то вътре в страната или в чужбина;
Реформа на защитата на данните
БМ. като има предвид, че правната рамка на ЕС за защита на данните е в процес на преразглеждане с цел да се създаде цялостна, последователна, модерна и надеждна система за всички дейности по обработка на данни в Съюза; като има предвид, че през януари 2012 г. Комисията представи пакет от законодателни предложения: общ регламент относно защитата на данните(37), който ще замени Директива 95/46/ЕО и ще установи единно законодателство в целия ЕС, и директива(38), която ще предвиди хармонизирана рамка за всички дейности по обработването на данни от правоприлагащите органи за целите на правоприлагането и ще доведе до намаляване на съществуващите различия между националните закони;
БН. като има предвид, че на 21 октомври 2013 г. комисията LIBE прие законодателни доклади по двете предложения, както и решение за започване на преговори със Съвета с оглед на приемането на правните инструменти през настоящия парламентарен мандат;
БО. като има предвид, че въпреки че Европейският съвет от 24 – 25 октомври 2013 г. призова за своевременното приемане на амбициозна обща рамка на ЕС за защита на данните, за да се насърчи доверието на гражданите и предприятията в цифровата икономика, след две години разисквания Съветът все още не успява да постигне общ подход по общия регламент относно защитата на данните и по директивата(39);
Информационна сигурност и компютърни услуги „в облак“
БП. като има предвид, че горепосочената резолюция на Парламента от 10 декември 2013 г. подчертава икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за растежа и заетостта; като има предвид, че общата икономическа стойност на пазара „в облак“ се предвижда да достигне 207 млрд. щатски долара годишно до 2016 г., т.е. да се увеличи двойно спрямо равнището от 2012 г.;
БР. като има предвид, че равнището на защита на данните в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни; като има предвид, че законодателството на Съюза за защита на данните, тъй като е неутрално от гледна точка на технологиите, се прилага в пълна степен и за компютърните услуги „в облак“, предоставяни в ЕС;
БС. като има предвид, че дейностите по масово наблюдение предоставят на разузнавателните агенции достъп до лични данни, съхранявани или обработвани по друг начин от граждани на ЕС по силата на споразумения за компютърни услуги „в облак“ с големи доставчици на такива услуги от САЩ; като има предвид, че разузнавателни служби на САЩ са получили достъп до лични данни, съхранявани или обработвани по друг начин на сървъри, разположени на територията на ЕС, чрез проникване във вътрешните мрежи на „Яху“ и „Гугъл“; като има предвид, че подобни действия представляват нарушение на международните задължения и на европейските стандарти за основни права, включително правото на личен и семеен живот, поверителността на комуникациите, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване, свободата на информация, свободата на събранията и на сдружаване и свободата на стопанска инициатива; като имат предвид, че не е изключено до информацията, съхранявана посредством компютърни услуги „в облак“ от публичните органи на държавите членки или предприятия и институции, също да е имало достъп от страна на разузнавателни служби;
БТ. като има предвид, че американските разузнавателни агенции следват политика на системни подривни действия спрямо криптографски протоколи и продукти, с цел да бъдат в състояние да прихващат дори криптирана комуникация; като има предвид, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е събрала огромен брой т. нар. „експлойти тип „нулев ден“ (zero-day exploits) — ИТ уязвимости в сигурността, които все още не са известни на обществеността или на продавача на продукта; като има предвид, че тези дейности значително подкопават глобалните усилия за подобряване на ИТ сигурността;
БУ. като има предвид, че фактът, че разузнавателните агенции са получавали достъп до личните данни на потребителите на онлайн услуги, силно понижи доверието на гражданите в тези услуги и следователно има неблагоприятен ефект върху предприятията, които инвестират в развитието на нови услуги с помощта на големи бази данни и нови приложения, като например „интернет на нещата“;
БФ. като има предвид, че доставчиците на ИТ стоки и услуги често доставят продукти, които не са били надлежно тествани за ИТ сигурност, а понякога дори целенасочено инсталират задни врати за достъп; като има предвид, че липсата на правила за поемане на отговорност от доставчиците на софтуер е довела до положение, което на свой ред се използва от разузнавателните служби, но и същевременно оставя реален риск от атаки от страна и на други лица;
БХ. като има предвид, че е от съществено значение дружествата, предоставящи такива нови услуги и приложения, да спазват правилата за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на лицата, чиито данни се събират, обработват и анализират, за да се поддържа високо ниво на доверие от страна на гражданите;
Демократичен надзор над разузнавателните служби
БЦ. като има предвид, че разузнавателните служби в демократичните общества имат специални правомощия и възможности за защита на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, гражданските права и държавата от вътрешни и външни заплахи, и подлежат на демократична отчетност и съдебен контрол; като има предвид, че са им предоставени специални правомощия и възможности единствено за тази цел; като има предвид, че тези правомощия следва да бъдат използвани в рамките на правните ограничения, налагани от основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, и че тяхното прилагане следва да бъде строго контролирано, тъй като в противен случай те губят своята легитимност и рискуват да уронят демокрацията;
БЧ. като има предвид, че на разузнавателните служби се предоставя определено ниво на секретност, което цели да се избегне застрашаването на текущите операции, разкриването на начина на действие или излагането на риск на живота на агентите, тази секретност не може да замени или да изключи крайъгълните камъни в демократичното общество, а именно: правилата за демократичен и съдебен контрол и разследване на тяхната дейност, правилата за прозрачност, и по-специално по отношение на зачитането на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава;
БШ. като има предвид, че повечето от действащите национални механизми и органи за контрол бяха създадени или реформирани през 90те години на миналия век и не са непременно адаптирани към резките политически и технологични промени през последното десетилетие, които доведоха до засилено международно разузнавателно сътрудничество, също чрез широкомащабен обмен на лични данни, и често се размива разграничителната линия между разузнавателни и правоприлагащи дейности;
БЩ. като има предвид, че демократичният контрол над разузнавателните дейности все още се осъществява само на национално равнище въпреки увеличаването на обмена на информация между държавите – членки на ЕС, и между държави членки и трети държави; като има предвид, че е налице увеличаване на различията между нивата на международно сътрудничество, от една страна, и ограничения капацитет за надзор на национално равнище, от друга, което води до недостатъчен и неефективен демократичен контрол;
ВА. като има предвид, че националните надзорни органи често не разполагат с пълен достъп до разузнавателна информация, получена от чужда разузнавателна агенция, което може да доведе до празноти, в които международният обмен на информация може да се осъществява без адекватен преглед; като има предвид, че този проблем се усложнява още повече от така нареченото „правило на третата страна” или от принципа за „контрол от първоизточника”, който е предназначен да даде възможност на първоизточника да запази контрола върху по-нататъшното разпространение на чувствителната информация, но понякога се тълкува като прилагане на контрол върху службите — получатели;
ВБ. като има предвид, че инициативите за реформи за прозрачност в частния и публичния сектор са от ключово значение, за да се гарантира общественото доверие в дейността на разузнавателните агенции, при което правните системи не следва да пречат на дружествата да разкриват на обществеността информация за това как те се справят с всички видове правителствени искания и съдебни заповеди за достъп до потребителски данни, включително и възможността за разкриване на обобщена информация за броя на исканията и заповедите, които са били одобрени и отхвърлени;
Основни констатации
1. Счита, че в резултат на последните разкрития в пресата от лица, подаващи сигнали за нередности, и журналисти, заедно с експертизите, представени по време на това разследване, признанията от страна на властите, както и неудовлетворителните отговори на тези твърдения, бяха представени убедителни доказателства за съществуването на широкообхватни, сложни и изключително напреднали в технологично отношение системи, проектирани от разузнавателните служби на САЩ и на някои държави членки, за да събират, съхраняват и анализират комуникационни данни, включително данни за съдържание, данни за местонахождение и метаданни на всички граждани по света в безпрецедентен мащаб и по безразборен начин, който не е свързан с конкретни подозрения;
2. Подчертава изрично, че разузнавателните програми на американската АНС, които позволяват масово наблюдение на граждани на ЕС чрез пряк достъп до централни сървъри от водещи интернет компании от САЩ (програма „Призма“), анализ на съдържание и метаданни (програма „Екскискор“), заобикаляне на онлайн криптиране („Булрън“), достъп до компютърни и телефонни мрежи и достъп до данни за местонахождение, както и до системи на разузнавателната агенция GCHQ на Обединеното кралство, като например неговата дейност по наблюдение на потоци от данни (програма „Темпора“) и неговата програма за декриптиране („Еджхил“), целенасочените нападения „човек в средата“ над информационни системи (програми „Куонтъмтиъри“ и „Фоксасид“) и събирането и съхраняването на 200 милиона текстови съобщения дневно (програма „Дишфайър“);
3. Отбелязва твърденията за незаконно проникване или подслушване на системите на „Белгаком“ от разузнавателната агенция GCHQ на Обединеното кралство; отбелязва изявленията на „Белгаком“, че дружеството не е в състояние да потвърди или да отрече дали институциите на ЕС са били сред целите или дали са били засегнати, както и че използваният зловреден софтуер е бил изключително сложен и за неговото разработване и използване е било необходимо използването на големи финансови ресурси и персонал, с каквито частни субекти или хакери не разполагат;
4. Посочва, че доверието е било дълбоко разклатено: доверието между двамата трансатлантически партньори, доверието между гражданите и техните правителства, доверието във функционирането на демократичните институции от двете страни на Атлантическия океан, доверието в спазването на принципите на правовата държава и доверието в сигурността на ИТ услугите и комуникациите; счита, че за да се възстанови доверието във всички тези измерения, е необходим непосредствен и всеобхватен план за реагиране, който да включва поредица от действия, подлежащи на публичен контрол;
5. Отбелязва, че няколко правителства твърдят, че тези програми за масово наблюдение са необходими за целите на борбата с тероризма; остро осъжда тероризма, но изразява твърдо убеждение, че борбата с тероризма не може никога да бъде оправдание за тайни и дори незаконни програми за масово наблюдение без определена целенасоченост; застъпва становището, че такива програми са несъвместими с принципите на необходимост и пропорционалност в демократичното общество;
6. Припомня твърдото убеждение на ЕС относно необходимостта от постигане на правилен баланс между мерките за сигурност и защитата на гражданските свободи и основните права, като същевременно се гарантира пълна защита на личния живот и на данните;
7. Счита, че събирането на данни в такъв мащаб оставя значителни съмнения дали тези действия се ръководят от съображения за борба с тероризма, тъй като включват събирането на всички възможни данни на всички граждани; следователно посочва възможното съществуване на други цели, включително политически и икономически шпионаж, съмненията за които трябва да бъдат изцяло разсеяни;
8. Поставя под въпрос съвместимостта на някои мащабни дейности за икономически шпионаж на държавите членки с вътрешния пазар на ЕС и законодателството в областта на конкуренцията съгласно дялове I и VII от Договора за функционирането на Европейския съюз; отново потвърждава принципа на лоялното сътрудничество съгласно разпоредбите на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, както и принципа, съгласно който държавите членки „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“;
9. Отбелязва, че международните договори и законодателство на ЕС и САЩ, както и националните механизми за надзор не успяха да осигурят необходимите принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, нито демократична отчетност;
10. Осъжда обширното, системно, масово събиране на лични данни на невинни хора, което често включва строго лична информация; подчертава, че използването на системите за безразборен, масов надзор от страна на разузнавателните служби е тежко нарушение на основните права на гражданите; подчертава, че правото на личен живот не е лукс, а е в основата на свободното и демократично общество; посочва освен това, че масовото наблюдение може да има тежки последици за свободата на печата, мисълта и словото и за свободата на събранията и сдруженията, както и че има сериозен потенциал за злоупотреба с информацията, събрана срещу политическите противници; подчертава, че тези масови дейности по надзора също така водят до незаконни действия от страна на разузнавателните служби и повдигат въпроси по отношение на извънтериториалността на националните закони;
11. Счита, че е от съществено значение да се гарантира защитеността на професионалната тайна на адвокати, журналисти, лекари и други регулирани професии от дейностите по масово наблюдение; подчертава по-конкретно, че всяка несигурност относно поверителността на комуникациите между адвокати и техните клиенти би могла да се отрази отрицателно на достъпа на гражданите на ЕС до правна консултация и до правосъдие, както и върху правото на справедлив съдебен процес;
12. Счита, че програмите за надзор са още една стъпка към установяването на държава на пълната превенция чрез промяна на установената парадигма на наказателното право в демократичните общества, съгласно която всяка намеса в основните права на заподозрените лица трябва да бъде разрешена от съдия или прокурор въз основа на основателно подозрение и да бъде регламентирана от закона, насърчаване на негово място на комбинация от дейности в областта на правоприлагането и разузнавателни дейности с неясни и отслабени правни гаранции, често в несъответствие с демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и с основните права, и по-специално презумпцията за невиновност; припомня във връзка с това решението на Германския федерален конституционен съд(40) за забрана на използването на превантивни разследвания („präventive Rasterfahndung“) освен при наличието на доказателство за конкретна опасност за други защитени от закона висши права, при което наличието на обща заплаха или международно напрежение не са достатъчни, за да обосноват тези мерки;
13. Изразява твърдо убеждение, че тайните закони и съдилища са в нарушение на принципите на правовата държава; настоява решение на съд или на трибунал и решение на административен орган на трета държава, с което се разрешава, пряко или косвено, предаването на лични данни, да не може да бъде признато или изпълнено по никакъв начин, освен ако е в сила договор за взаимна правна помощ или международно споразумение между третата държава, отправила искането, и Съюза или държава членка, и предварително разрешение от компетентния контролен орган; припомня, че решение на таен съд или на трибунал и решение на административен орган на трета държава, с което се разрешават тайно, пряко или косвено, дейности по надзора, не се признава или изпълнява;
14. Изтъква, че гореизложените тревоги се засилват от бързото технологично развитие и промените в обществото, тъй като интернет и мобилните устройства са навсякъде в съвременното ежедневие („повсеместно компютризиране“) и бизнес моделът на повечето интернет дружества се основава на обработката на лични данни; счита, че мащабът на този проблем е безпрецедентен; отбелязва, че това може да доведе до ситуация, в която инфраструктурата за масово събиране и обработване на данни би могла да се използва в случаи на смяна на политическия режим;
15. Отбелязва, че няма гаранция — нито за публичните институции на ЕС, нито за гражданите, че тяхната информационно-технологична сигурност или личен живот могат да бъдат защитени от намеса на добре оборудвани нарушители („няма 100 % ИТ сигурност“); отбелязва, че за да се постигне максимална ИТ сигурност е нужно европейците да бъдат склонни да отделят достатъчно ресурси, както човешки, така и финансови, за да запазят независимостта и самостоятелността на Европа в сферата на ИТ;
16. Категорично отхвърля становището, че всички въпроси, свързани с програмите за масово наблюдение, се отнасят само за националната сигурност и следователно са единствено от компетентността на държавите членки; отново подчертава, че в действията си за гарантиране на своята национална сигурност държавите членки трябва да спазват напълно правото на ЕС и ЕКПЧ; припомня едно наскоро постановено решение на Съда, съгласно което „макар държавите членки да са тези, които трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират вътрешната и външната си сигурност, единствено фактът, че решението се отнася до сигурността на държавата, не може да доведе до изключване на приложимостта на правото на Съюза“(41); припомня освен това, че защитата на неприкосновеността на личния живот на всички граждани на ЕС е изложена на опасност, също както и сигурността и надеждността на всички комуникационни мрежи на ЕС; счита по тази причина, че обсъждането и предприемането на действия на равнището на ЕС са не само легитимни, но и израз на независимостта на ЕС;
17. Приветства институциите и експертите, допринесли за настоящото разследване; изразява съжаление предвид факта, че органите на някои държави членки отказаха да съдействат на разследването, което осъществява Европейският парламент от името на гражданите; приветства откритостта на някои членове на Конгреса на САЩ и на националните парламенти;
18. Съзнава, че в рамките на толкова ограничен срок от време беше възможно да се извърши само предварително разследване на всички възникнали от юли 2013 г. до момента въпроси; признава мащаба на разкритията и факта, че те не са пълни; възприема следователно подход на прогнозно планиране, който се състои от набор от конкретни предложения и механизъм за последващи действия в рамките на следващия парламентарен мандат, благодарение на което разкритията ще продължат да бъдат един от основните политически приоритети на ЕС;
19. Възнамерява да поиска силни политически гаранции от Европейската комисия, чиито членове ще бъдат определени след изборите през май 2014 г., относно изпълнението на предложенията и препоръките от разследването;
Препоръки
20. Призовава органите на САЩ и държавите – членки на ЕС, които все още не са забранили дейностите по общо масово наблюдение, да направят това;
21. Призовава държавите – членки на ЕС, и особено участващите в т.нар. програми „9 очи“ и „14 очи“(42), да направят подробна оценка и по целесъобразност, да преразгледат своите национални законодателства и практики, регулиращи дейността на разузнавателните служби, така че да се гарантира, че те подлежат на парламентарен, съдебен и обществен контрол, че спазват принципите на законността, необходимостта, пропорционалността, справедливия процес, уведомяването на потребителя и прозрачността, включително чрез позоваване на компилацията на добрите практики на ООН и препоръките на Венецианската комисия, и че са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и с техните задължения във връзка с основните права, и по-конкретно по отношение на защитата на данните, неприкосновеността на личния живот и презумпцията за невиновност;
22. Призовава всички държави – членки на ЕС, и по-конкретно – във връзка с неговата резолюция от 4 юли 2013 г. и изслушванията в рамките на разследването – Обединеното кралство, Франция, Германия, Швеция, Нидерландия и Полша, да гарантират, че действащата и бъдещата им нормативна уредба и механизми за контрол на действията на разузнавателните служби са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз в областта на защитата на данните; призовава тези държави членки да дадат обяснения във връзка с твърденията за масови дейности по наблюдение, включително масово наблюдение на презгранични телекомуникации, нецелево наблюдение на съобщения, предавани по кабел, евентуални споразумения между разузнавателни служби и телекомуникационни компании относно достъпа и обмена на лични данни и достъпа до трансатлантически кабели, присъствие на разузнавателен персонал и оборудване на САЩ на територията на ЕС без контрол над дейностите по наблюдение, и съответствието на такива дейности със законодателството на ЕС; приканва националните парламенти на тези страни да засилят сътрудничеството на техните органи, упражняващи контрол над разузнаването, на европейско равнище;
23. Призовава по-конкретно Обединеното кралство, като се има предвид широко отразеното в медиите масово наблюдение от страна на разузнавателната служба GCHQ, да преразгледа действащата си нормативна уредба, която е съставена от „сложно взаимодействие“ между три отделни законодателни акта – Закона за правата на човека от 1998 г., Закона за разузнавателните служби от 1994 г. и Закона за уреждане на правомощията за разследване от 2000 г.;
24. Отбелязва преразглеждането на нидерландския Закон за разузнаването и сигурността от 2002 г. (доклад на „Комисията Десенс“ от 2 декември 2013 г.); подкрепя онези препоръки от комисията по преразглеждането, които имат за цел засилването на прозрачността на нидерландските разузнавателни служби и контрола и надзора върху тях; призовава Нидерландия да се въздържа от разширяване на правомощията на разузнавателните служби, така че да бъде възможно да се осъществява и нецелево и широкомащабно наблюдение върху съобщенията на невинни граждани, предавани по кабел, особено като се има предвид фактът, че една от най-големите точки за обмен на интернет трафик в света се намира в Амстердам (AMS-IX); призовава за предпазливост при определянето на мандата и способностите на новото звено Joint Sigint Cyber Unit, както и по отношение на присъствието и дейността на разузнавателен персонал на САЩ на нидерландска територия;
25. Призовава държавите членки, включително когато са представени от своите разузнавателни агенции, да се въздържат от приемане на данни от трети държави, които са били събрани неправомерно, и от допускане на тяхна територия на дейности по наблюдение от страна на правителства или агенции на трети държави, които са незаконни съгласно националното законодателство или не осигуряват правните гаранции съобразно международните инструменти или инструментите на ЕС, в т.ч. защитата на правата на човека съгласно Договора за ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС;
26. Призовава за прекратяването на масовото прехващане и обработка на изображения от уебкамери от страна на която и да е тайна служба; призовава държавите членки да разследват напълно дали, как и до каква степен съответните им тайни служби са били замесени в събирането и обработката на изображения от уебкамери, и да заличат всички съхранявани изображения, събрани в рамките на такива програми за масово наблюдение;
27. Призовава държавите членки незабавно да изпълнят своето позитивно задължение съгласно Европейската конвенция за правата на човека да защитават своите граждани от предприето от трети държави или от техните собствени разузнавателни служби противоречащо на разпоредбите на конвенцията наблюдение, включително когато целта му е да се защити националната сигурност, и да гарантират, че принципите на правовата държава не са отслабени вследствие на извънтериториално прилагане на законодателството на трета държава;
28. Приканва генералния секретар на Съвета на Европа да започне процедурата по член 52, съгласно която при получаване на искане от генералния секретар на Съвета на Европа всяка високодоговаряща се страна предоставя обяснение за начина, по който националното ѝ право гарантира ефективното прилагане на всяка от разпоредбите на Конвенцията;
29. Призовава държавите членки да вземат незабавно подходящи мерки, включително по съдебен ред, срещу нарушения на техния суверенитет, а следователно и нарушения на общото международно публично право, извършени чрез програмите за масово наблюдение; призовава освен това държавите членки да използват всички налични средства на международно равнище, за да защитават основните права на гражданите на ЕС, по-конкретно чрез прилагане на междудържавната процедура за подаване на жалба съгласно член 41 от Международния пакт за граждански и политически права;
30. Призовава държавите членки да установят ефективни механизми, с които от отговорните за програмите за (масово) наблюдение в нарушение на принципите на правовата държава и основните права на гражданите да бъде потърсена отговорност за тази злоупотреба с власт;
31. Призовава САЩ да преразгледат своето законодателство незабавно, за да го приведат в съответствие с международното право, да признаят неприкосновеността на личния живот и другите права на гражданите на ЕС, да предвидят средства за съдебна защита за гражданите на ЕС, да поставят правата на гражданите на ЕС на равна основа с правата на гражданите на САЩ и да подпишат факултативния протокол, който дава възможност за подаване на жалби от физически лица съгласно Международния пакт за граждански и политически права;
32. Приветства в тази връзка забележките и президентския указ за изпълнение, издаден от президента на САЩ, г-н Обама, на 17 януари 2014 г., като стъпка към ограничаване на разрешенията за използване на наблюдение и обработка на данни за целите на националната сигурност и към равно третиране на личната информация на всички лица, независимо от тяхното гражданство или място на пребиваване, от страна на разузнавателните структури на САЩ; очаква обаче допълнителни конкретни мерки в контекста на отношенията между ЕС и САЩ, които преди всичко да засилят доверието в трансатлантическото предаване на данни и да осигурят обвързващи гаранции за приложимо право на личен живот на гражданите на ЕС, както е подробно описано в доклада;
33. Подчертава сериозната си загриженост за работата в рамките на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство към Съвета на Европа относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (Конвенцията от Будапеща) относно трансграничния достъп до съхранявани компютърни данни при наличие на съгласие или когато те са публично достъпни и отхвърля сключването на допълнителен протокол или насоки за разширяване на обхвата на посочената разпоредба отвъд действащия режим, установен с Конвенцията, която сама по себе си представлява сериозно изключение от принципа за териториалност, тъй като това би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащите органи до сървъри и компютри, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, създадени с цел гарантиране на основните права на физическите лица, включително защита на данните и справедлив съдебен процес, и по-специално Конвенция № 108 на Съвета на Европа;
34. Призовава Комисията да направи до юли 2014 г. оценка на приложимостта на Регламент (ЕО) № 2271/96 по отношение на случаи на стълкновение на закони за предаването на лични данни;
35. Призовава Агенцията за основните права да започне задълбочено изследване по въпроса за защитата на основните права в контекста на наблюдението, и по-специално относно настоящото правно положение на гражданите на ЕС по отношение на съдебните средства за правна защита, които са на тяхно разположение във връзка с посочените практики;
Международно предаване на данни
Правна рамка за защита на данните и принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на САЩ
36. Отбелязва, че дружествата, посочени от разкритията в медиите като участници в широкомащабното масово наблюдение на субекти на данни от ЕС от страна на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, са дружества, които са самоудостоверили спазването от тяхна страна на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“; отбелязва също така, че принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ са правният инструмент, използван за предаването на лични данни от ЕС към САЩ (примери за това са „Гугъл“, „Майкрософт“, „Яху!“, „Фейсбук“, „Апъл“ и „ЛинкдИн“); изразява загриженост относно факта, че тези организации не са криптирали информацията и съобщенията, обменяни между техните центрове за данни, като по този начин се предоставя възможност на службите за разузнаване да прихващат информация; приветства последвалите изявления на някои дружества от САЩ, че ще ускорят плановете си за използване на криптиране при потоците от данни между техните световни центрове за данни;
37. Счита, че широкомащабният достъп от страна на разузнавателните служби на САЩ до лични данни от ЕС, които се обработват съобразно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, не отговаря на критериите за дерогация с оглед на „националната сигурност“;
38. Счита, че тъй като при настоящите обстоятелства принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ не осигуряват адекватна защита за гражданите на ЕС, предаването на данни следва да се осъществява съобразно други инструменти, като например договорни клаузи или задължителни фирмени правила, при условие че с тези инструменти се установяват специфични гаранции и защити и те не се заобикалят от други нормативни уредби;
39. Счита, че Комисията не е предприела действия за преодоляване на добре известните слабости при настоящото прилагане на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“;
40. Призовава Комисията да представи мерки за незабавно прекратяване на действието на Решение 2000/520/ЕО на Комисията, с което бяха обявени за адекватни принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и свързаните с тях „Често задавани въпроси“, публикувани от Департамента по търговия на САЩ; поради това призовава органите на САЩ да представят предложение за нова рамка за пренос на лични данни от ЕС към САЩ, която отговаря на изискванията на законодателството на ЕС за защита на данните и осигурява необходимото подходящо равнище на защита;
41. Призовава компетентните органи на държавите членки, и по-специално органите за защита на данните, да използват съществуващите си правомощия и незабавно да преустановят потоците от данни към организации, които са самоудостоверили спазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на САЩ, както и да изискат преносът на тези потоци от данни да се извършва единствено съобразно други инструменти и при условие че те съдържат необходимите гаранции и защити по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица;
42. Призовава Комисията да представи до декември 2014 г. цялостна оценка на рамката на САЩ за защита на неприкосновеността на личния живот, обхващаща дейности в областта на търговията, правоприлагането и разузнаването, както и конкретни препоръки, основаващи се на липсата на общ закон за защита на данните в САЩ; насърчава Комисията да осъществи контакт с държавната администрация на САЩ с цел да се установи нормативна уредба, гарантираща високо равнище на защита на физическите лица по отношение на защитата на техните лични данни при преноса им до САЩ и да се осигури равностойността на нормативните уредби на ЕС и САЩ за неприкосновеност на личния живот;
Предаване на данни към други трети държави с решение за адекватност
43. Припомня, че в Директива 95/46/ЕО се постановява, че предаването на лични данни на трета държава може да се извършва само ако, без да се засяга спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с другите разпоредби на директивата, въпросната трета държава гарантира достатъчна степен на защита, като целта на тази разпоредба е да се гарантира непрекъснатостта на защитата, осигурена от законодателството на ЕС за защита на данните, когато лични данни се предават извън ЕС;
44. Припомня, че също така съгласно Директива 95/46/ЕО достатъчният характер на степента на защита, осигурявана от трета държава, се преценява с оглед на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването на данни или набора от такива операции; припомня освен това, че посочената директива предоставя също така на Комисията изпълнителните правомощия да обяви, че дадена трета държава осигурява достатъчна степен на защита в съответствие с критериите, определени в Директива 95/46/ЕО; припомня, че Директива 95/46/ЕО също така оправомощава Комисията да заяви, че дадена трета държава не осигурява достатъчна степен на защита;
45. Припомня, че във втория случай държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да се предотврати предаване на данни от същия вид на въпросната трета държава, и че Комисията следва да започне преговори с цел решаване на възникналия проблем;
46. Призовава Комисията и държавите членки да преценят незабавно дали достатъчната степен на защита, осигурявана от Закона за неприкосновеност на личния живот на Нова Зеландия и от канадския Закон за защита на личните данни и електронните документи, която бе заявена с решения на Комисията 2013/65/ЕС и 2002/2/ЕО, е засегната от участието на националните разузнавателни служби на посочените държави в масовото наблюдение на граждани на ЕС и при необходимост да предприемат подходящи мерки за спиране на действието или отмяна на решенията за адекватност; също така призовава Комисията да прецени положението за други държави, получили оценка за адекватност; очаква от Комисията да докладва на Европейския парламент относно своите констатации във връзка с горепосочените държави не по-късно от декември 2014 г.;
Предаване на данни въз основа на договорни клаузи и други инструменти
47. Припомня, че националните органи за защита на данните посочиха, че нито стандартните договорни клаузи, нито задължителните фирмени правила са изготвени с оглед на ситуации на достъп до лични данни за целите на масово наблюдение и че такъв достъп не би бил в съответствие с клаузите за дерогация от договорните клаузи или задължителните фирмени правила, които се отнасят за изключителни дерогации вследствие на законен интерес в едно демократично общество, когато това е необходимо и пропорционално;
48. Призовава държавите членки да забранят или спрат потоците от данни към трети държави въз основа на стандартни договорни клаузи, договорни клаузи или задължителни фирмени правила, одобрени от националните компетентни органи, в случай че е налице вероятност правото, което се прилага спрямо получателя на данните, да му налага изисквания, които се простират извън ограниченията, които са строго необходими, подходящи и пропорционални в едно демократично общество и за които е вероятно да имат неблагоприятни последици за гаранциите, предоставени от приложимото право за защита на данните и стандартните договорни клаузи, или с оглед на факта, че продължаването на предаването би създало непосредствен риск от тежка вреда за субектите на данни;
49. Призовава работната група по член 29 да издаде насоки и препоръки относно гаранциите и защитата, които договорните инструменти за международно предаване на лични данни от ЕС следва да съдържат, за да се гарантира защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица, като се отдели специално внимание на законите относно разузнаването и националната сигурност на трети държави и участието на дружествата, които получават данните в трета държава, в дейностите по масово наблюдение от страна на разузнавателните служби на трета държава;
50. Призовава Комисията да разгледа незабавно стандартните договорни клаузи, които е установила, за да прецени дали те осигуряват необходимата защита по отношение на достъпа до лични данни, предавани съгласно клаузите за целите на разузнаването, и ако е необходимо да ги преразгледа;
Предаване на данни въз основа на споразумението за правна взаимопомощ
51. Призовава Комисията до края на 2014 г. да извърши задълбочена оценка на действащото споразумение за правна взаимопомощ, в съответствие с член 17 от него, за да провери неговото практическо изпълнение и по-специално дали САЩ действително са го използвали за получаване на информация или данни в ЕС, както и дали споразумението е било заобикаляно, за да бъде получена информацията пряко в ЕС, като също така направи оценка на въздействието върху основните права на физическите лица; оценката следва да се позовава не само на официалните декларации на САЩ като достатъчно основание за анализа, но да се основава и на конкретни оценки на ЕС; в рамките на този задълбочен преглед следва да се проучат също така последиците от прилагането на конституционната структура на Съюза спрямо този инструмент, за да бъде той приведен в съответствие със законодателството на Съюза, като се вземат под внимание по-специално Протокол № 36 и член 10 от него, както и Декларация № 50 относно посочения протокол; призовава също така Съвета и Комисията да направят оценка на двустранните споразумения между държавите членки и САЩ с цел да се постигне съгласуваност между въпросните двустранни споразумения и споразуменията със Съединените американски щати, които ЕС спазва или ще реши да спазва;
Взаимопомощ в ЕС по наказателноправни въпроси
52. Изисква Съвета и Комисията да информират Парламента относно действителното използване от страна на държавите членки на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки, и по-специално на дял III от нея относно прихващането на далекосъобщения; призовава Комисията да внесе предложение, в съответствие с Декларация № 50, относно Протокол № 36, както беше изискано, до края на 2014 г., с цел той да бъде приведен в съответствие с рамката съгласно Договора от Лисабон;
Предаване на данни въз основа на споразуменията във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и предаването на резервационни данни на пътниците
53. Счита, че информацията, предоставена от Европейската комисия и Министерството на финансите на САЩ не изяснява въпроса дали разузнавателните агенции на САЩ имат достъп до финансовите съобщения, обезпечавани от Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), в рамките на ЕС чрез прихващане на мрежите на SWIFT или банковите операционни системи или комуникационни мрежи, самостоятелно или в сътрудничество с национални разузнавателни служби от ЕС и без да се прибягва до съществуващите двустранни канали за правна взаимопомощ и съдебно сътрудничество;
54. Отново заявява посоченото в своята резолюция от 23 октомври 2013 г. и изисква от Комисията да прекрати изпълнението на споразумението във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма;
55. Призовава Европейската комисия да реагира на загрижеността, породена от факта, че три от основните компютризирани системи за резервация, използвани от въздушните превозвачи в света, са установени в САЩ и че резервационните данни на пътниците се съхраняват в системи от типа „облак“, функциониращи на територията на САЩ съобразно законодателството на САЩ, което не отговаря на изискването за адекватност на защитата на данните;
Рамково споразумение относно защитата на данните в областта на полицейското и съдебното сътрудничество („Рамково споразумение“)
56. Счита, че постигането на задоволително решение в рамките на Рамковото споразумение е предварително условие за пълното възстановяване на доверието между трансатлантическите партньори;
57. Изисква незабавно подновяване на преговорите със САЩ относно „Рамковото споразумение“, с което би следвало правата на гражданите на ЕС да се приравнят към правата на гражданите на САЩ; подчертава, че освен това споразумението следва да осигури ефективни и приложими средства за административна и съдебна защита за всички граждани на ЕС в САЩ без никаква форма на дискриминация;
58. Изисква от Комисията и Съвета да не предприемат преговори със САЩ по нови секторни споразумения или договорености за предаването на лични данни за целите на правоприлагането преди влизането в сила на Рамковото споразумение;
59. Настоятелно призовава Комисията да докладва подробно в срок до април 2014 г. относно различните точки на мандата за преговори и актуалното положение;
Реформа на защитата на данните
60. Призовава председателството на Съвета и държавите членки да ускорят работата си по целия пакет относно защитата на данните, за да се осигурят условия за приемането му през 2014 г., така че гражданите на ЕС да могат да се ползват от високо равнище на защита на данните в най-близко бъдеще; подчертава, че наличието на категоричен ангажимент и пълна подкрепа от страна на Съвета е необходимо условие, за да се демонстрира надеждност и решителност по отношение на трети държави;
61. Подчертава, че както Регламентът относно защитата на данните, така и Директивата за защитата на личните данни са необходими за защита на основните права на физическите лица и че поради това двата акта трябва да се разглеждат като пакет, който да бъде приет едновременно, за да се гарантира, че при всички дейности по обработката на данни в ЕС се осигурява висока степен на защита при всички обстоятелства; подчертава, че ще приеме допълнителни мерки за сътрудничество в областта на правоприлагането само след като Съветът започне преговори с Парламента и Комисията във връзка с пакета относно защитата на данните;
62. Припомня, че с концепциите за „неприкосновеност на личния живот още при проектирането“ и „неприкосновеност по подразбиране“ се укрепва защитата на данните и те следва да имат статут на ръководни принципи за всички продукти, услуги и системи, предлагани в интернет;
63. Счита по-високите стандарти за прозрачност и сигурност за онлайн данните и далекосъобщенията са необходим принцип с цел създаване на по-добър режим за защита на данните; поради това призовава Комисията да представи законодателно предложение относно стандартизирани общи условия за услугите за онлайн данни и далекосъобщения и да предостави мандат на надзорен орган за наблюдение на спазването на общите условия;
Изчисления в облак
64. Отбелязва, че доверието в изчисленията в облак и доставчиците на този вид услуги от САЩ бяха засегнати неблагоприятно от горепосочените практики; поради това подчертава , че разработването на европейски системи за изчисления в облак и ИТ решения е съществено условие за осигуряването на растеж и заетост и за доверие в услугите и доставчиците в тази област, както и за гарантиране на висока степен на защита на личните данни;
65. Призовава всички публични органи в Европейския съюз да не използват услуги за изчисления в облак, когато може да се прилага законодателство, различно от това на ЕС;
66. Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване на лични данни и информация от ЕС, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления в облак, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления в облак, спрямо които се прилагат законите на трети държави или които използват сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработвани от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;
67. Изразява съжаление относно факта, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане от страна на органи на трети държави на собствената им правна уредба, без да се прибягва до международните инструменти, създадени с оглед на правно сътрудничество, като например споразуменията за правна взаимопомощ или други форми на съдебно сътрудничество;
68. Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността по създаването на Европейското партньорство в областта на изчисленията в облак, като същевременно осигурят в пълна степен участието на гражданското общество и техническата общност, като например Работната група за интернет инженеринг (IETF), и включат аспектите, свързани със защитата на данните;
69. Настоятелно призовава Комисията при договарянето на международни споразумения, които включват обработката на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията в облак пораждат по отношение на основните права, и по-специално – но не изключително – на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията освен това да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления в облак, по-специално като изисква такъв достъп да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и при недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта на получаването на такъв достъп, мерките за сигурност, прилагани при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;
70. Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и носят отговорност за всички нарушения и подчертава значението на прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да се налагат на доставчици на услуги за изчисления в облак, които не спазват стандартите на ЕС за защита на личните данни;
71. Призовава Комисията и компетентните органи на държавите членки да оценят степента, до която правилата на ЕС относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са били нарушени в резултат от сътрудничеството на юридически лица от ЕС с тайни служби или чрез приемането на съдебни заповеди на органи на трета държава, изискващи предоставянето на лични данни на граждани на ЕС в противоречие със законодателството на ЕС за защита на данните;
72. Призовава предприятията, които предоставят нови услуги, използващи „големи информационни масиви“ и нови приложения, например „интернет на нещата“, да внедряват мерки за защита на данните още на етапа на разработване с цел поддържане на високо равнище на доверие сред гражданите;
Трансатлантическо споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите
73. Признава, че ЕС и САЩ се стремят към преговори за трансатлантическо споразумение в областта на търговията и инвестициите, което е от основно стратегическо значение за създаването на по-нататъшен икономически растеж;
74. Категорично подчертава, с оглед на значението на цифровата икономика във връзка с и с цел възраждане на доверието между ЕС и САЩ, че одобрението на Европейския парламент за окончателното трансатлантическо споразумение в областта на търговията и инвестициите може да бъде поставено под въпрос, докато не бъдат изцяло прекратени общото масово наблюдение и прихващането на съобщения в институциите и дипломатическите представителства на ЕС и не се намери подходящо решение за правата на защита на личните данни на гражданите на ЕС, включително средства за административна и съдебна защита; подчертава, че Европейският парламент може да одобри окончателното Трансатлантическо споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите само при условие че в споразумението се зачитат изцяло, inter alia, основните права, признати от Хартата на ЕС, и че защитата на неприкосновеността на личния живот на физическите лица във връзка с обработката и разпространението на лични данни трябва да продължи да се урежда от член XIV от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); подчертава, че законодателството на ЕС за защита на данните не може да се счита за „произволна или неоправдана дискриминация“ по отношение на прилагането на член XIV от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС);
Демократичен надзор над разузнавателните служби
75. Подчертава, че независимо от факта, че надзорът над дейността на разузнавателните служби би следвало да се основава на демократичната легитимност (стабилна законодателна уредба, предварително предоставяне на разрешение и последваща проверка) и на адекватна техническа способност и експертен опит, по-голямата част от съществуващите органи за надзор в ЕС и САЩ страдат от тежък недостиг и в двете области, и по-специално в областта на техническите способности;
76. Призовава, както вече постъпи в случая с „Ешелон“, всички национални парламенти, които все още не са го направили, да въведат съдържателен надзор над разузнавателните дейности от страна на парламентаристи или експертни органи със законови правомощия за провеждане на разследвания; призовава националните парламенти да осигурят на тези надзорни комисии/органи достатъчно ресурси, технически опит и правни средства, в това число правото на провеждане на посещения на място, за да могат ефективно да контролират разузнавателните служби;
77. Призовава за създаването на група на членове и експерти, която да разгледа по прозрачен начин и в сътрудничество с националните парламенти препоръки с цел засилване на демократичния контрол, в това число на парламентарния надзор, върху сферата на разузнаването и засилено сътрудничество при надзора в ЕС, по-специално по отношение на неговото трансгранично измерение; счита, че групата следва да разгледа в частност възможността за минимални европейски стандарти или насоки за (предварителния и последващия) надзор на разузнавателните служби въз основата на съществуващи най-добри практики и препоръки от международни органи (ООН, Съвет на Европа), включително въпроса за това, че органите по надзора се считат за трета страна съобразно правилото за третата страна, или принципа за контрол от първоизточника, относно надзора и отчетността на разузнавателната дейност от други държави, критерии относно засилената прозрачност въз основа на общия принцип за достъп до информация и т.нар. „принципи от Тшване“(43), както и принципите относно ограниченията върху продължителността и обхвата на разузнавателните дейности, които гарантират, че последните са пропорционални и ненадхвърлящи определените цели;
78. Призовава тази група да изготви доклад и да съдейства при подготовката на конференция, която да се проведе от Парламента с националните надзорни органи − парламентарни или независими − до началото на 2015 г.;
79. Призовава държавите членки да ползват най-добрите практики, за да се подобри достъпът на техните органи за надзор до информация относно разузнавателните дейности (включително класифицирана информация и информация от други служби) и да установяват правомощията за извършване на проверки на място, стабилен набор от правомощия за разпит, адекватни ресурси и технически опит, пълна независимост от съответните правителства и задължение за докладване пред съответните им парламенти;
80. Призовава държавите членки да развиват сътрудничеството между органите за надзор, по-специално в рамките на Европейската мрежа на националните контролни органи в областта на разузнаването (ENNIR);
81. Настоятелно призовава върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия да предоставя редовен отчет за дейностите на Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen), като част от Европейската служба за външна дейност, пред компетентните органи на Парламента, включително за пълното им съответствие с основните права и приложимите разпоредби на ЕС за защита на правото на защита на личните данни, като даде възможност за по-добър надзор от Парламента на външното измерение на политиките на ЕС; настоятелно приканва Комисията и върховния представител/заместник-председател на Комисията да представят предложение за правно основание за дейностите на IntCen, ако бъдат предвидени действия или бъдещи правомощия в областта на разузнаването или собствен инструмент за събиране на данни, които могат да имат влияние върху стратегията на ЕС за вътрешна сигурност;
82. Призовава Комисията да представи до декември 2014 г. предложение за процедура на ЕС за проучване за надеждност за всички длъжностни лица на ЕС, тъй като сегашната система, която се основава на проучването, предприето от държавата членка на гражданството, предвижда различни изисквания и продължителност на процедурите в рамките на националните системи, като по този начин води до различно третиране на членовете на Парламента и техните екипи в зависимост от тяхната националност;
83. Припомня разпоредбите на Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага, по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност, които разпоредби следва да се използват за подобряване на надзора на равнището на ЕС;
Агенции на ЕС
84. Призовава съвместния надзорен орган на Европол заедно с националните органи за защита на данните да проведат съвместна инспекция до края на 2014 г., за да се установи дали информацията и личните данни, предавани на Европол, са законно придобити от националните органи, по-специално ако информацията или данните са били първоначално придобити от разузнавателни служби в ЕС или в трета държава, както и дали съществуват подходящи мерки за предотвратяване на употребата и по-нататъшното разпространение на такава информация или данни; счита, че Европол не следва да обработва информация или данни, получени в нарушение на основните права, които следва да бъдат защитени по силата на Хартата на основните права;
85. Призовава Европол да използва в пълна степен своя мандат, за да изиска от компетентните органи на държавите членки да започнат наказателни разследвания по отношение на широкомащабните кибернетични атаки и нарушения в областта на ИТ с възможни трансгранични последици; счита, че мандатът на Европол следва да бъде засилен с цел да му се позволи да започва собствени разследвания по подозрение за злонамерена атака срещу мрежата и информационните системи на две или повече държави членки или органи на ЕС(44); призовава Европейската комисия да извърши преглед на дейностите на Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол и, ако е необходимо, да представи предложение за цялостна рамка за засилване на неговите правомощия;
Свобода на изразяване на мнение
86. Изразява дълбока загриженост предвид увеличаващите се заплахи срещу свободата на печата и възпиращото въздействие на сплашването от страна на държавните органи върху журналистите, по-специално по отношение на защитата на поверителността на журналистическите източници; отново отправя призивите, изразени в неговата резолюция от 21 май 2013 г. относно „Харта на ЕС: норми за свободата на медиите в EС“;
87. Отбелязва задържането на г-н Давид Миранда и конфискуването на материалите, с които той разполага, от страна на органите на Обединеното кралство съгласно приложение 7 към Закона за тероризма от 2000 г. (както и искането в. „Гардиън“ да унищожи или предаде материалите) и изразява загриженост, че това представлява евентуално сериозно нарушение на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на свободата на медиите, признати от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и от член 11 от Хартата на ЕС, и че в такива случаи може да се злоупотреби със законодателството, насочено към борба срещу тероризма;
88. Обръща внимание на тежкото състояние на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на техните поддръжници, включително на журналисти след направените от тях разкрития; призовава Европейската комисия да проучи дали едно бъдещо законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, което вече беше изискано в резолюцията на Европейския парламент от 23 октомври 2013 г., следва да обхваща и други области на компетентност на Съюза, като се обърне внимание по-специално на сложността на въпроса за подаване на сигнали за нередности в областта на разузнаването; призовава държавите членки да проучат задълбочено възможността за предоставяне на международна закрила от преследване на лицата, подаващи сигнали за нередности;
89. Призовава държавите членки да гарантират, че тяхното законодателство, по-специално в областта на националната сигурност, осигурява безопасна алтернатива на премълчаването за разкриване или докладване на нарушения, в това число корупция, престъпления, нарушения на правни задължения, съдебни грешки и злоупотреби с власт, което е също така в съответствие с разпоредбите на различни международни инструменти за борба против корупцията (на ООН и на Съвета на Европа), с принципите, заложени в Резолюция № 1729 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010 г.), с принципите от Тшване и др.;
Информационно-технологична сигурност на ЕС
90. Посочва, че инцидентите в последно време ясно показват дълбоката уязвимост на ЕС, и по-специално на институциите на ЕС, националните правителства и парламенти, големите европейски дружества, европейските информационни инфраструктури и мрежи, по отношение на високотехнологични атаки с помощта на сложен и зловреден софтуер; отбелязва, че тези нападения изискват толкова големи финансови и човешки ресурси, че е вероятно техен източник да са държавни структури, действащи от името на чуждестранни правителства; при тези обстоятелства счита случая с проникването в или шпионирането на телекомуникационното дружество „Белгаком“ за обезпокоителен пример за атака срещу информационно-технологичния капацитет на ЕС; подчертава, че чрез засилването на капацитета и сигурността на ЕС в областта на информационните технологии също така се намалява уязвимостта на ЕС спрямо сериозни кибернетични атаки от големи престъпни организации или терористични групи;
91. Счита, че разкритията за масовото наблюдение, които предизвикаха тази криза, могат да се използват като възможност Европа да поеме инициативата и да изгради мощен и независим капацитет от основни информационно-технологични ресурси като стратегическа мярка с първостепенен приоритет; счита, че за да се възстанови доверието, подобен ИТ капацитет на ЕС следва да се основава във възможно най-голяма степен на отворени стандарти и на софтуер, а по възможност и на хардуер, с отворен код, което ще направи цялата верига на доставките от проектирането на процесори до нивото на приложение прозрачна и подлежаща на проверки; посочва, че за да се възстанови конкурентоспособността в стратегическия сектор на информационно-технологичните услуги е необходимо създаването на „цифрова нова сделка“ с общите и широкомащабни усилия на институциите на ЕС, на държавите членки, на научноизследователските институции, на промишлеността и на гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да използват процедурите по възлагане на обществени поръчки като средство за подпомагане на такъв капацитет от ресурси в ЕС, като стандартите на ЕС за сигурност и неприкосновеност на личния живот се определят за основно изискване в рамките на обществените поръчки за доставка на стоки и услуги в областта на информационните технологии; поради това настоятелно призовава Европейската комисия да извърши преглед на действащите практики за възлагане на обществени поръчки с оглед на обработката на данни с цел да проучи възможността за ограничаване на тръжните процедури до сертифицирани дружества, и по възможност до дружества от ЕС, когато става въпрос за сигурността или други първостепенни интереси;
92. Категорично осъжда факта, че разузнавателните служби са се опитвали да занижават стандартите за информационно-технологична сигурност и да инсталират скрити възможности за достъп (backdoors) в широк кръг информационни системи; изисква Комисията да представи законодателни проекти, с които да се забрани използването на скрити възможности за достъп от страна на правоприлагащите органи; поради това препоръчва използването на софтуер с отворен код във всяка среда, в която информационно-технологичната сигурност е проблем;
93. Призовава всички държави членки, Комисията, Съвета и Европейския съвет да предоставят максимална подкрепа, включително посредством финансиране в областта на научноизследователската и развойната дейност, за развитието на европейска способност за иновации и технологичен капацитет на инструменти, дружества и доставчици в областта на информационните технологии (хардуер, софтуер, услуги и мрежи), включително за целите на киберсигурността, както и на криптиране и криптографски способности; призовава всички отговарящи за това институции на ЕС и държавите членки да инвестират в местни и независими технологии на ЕС, както и да развият значително и увеличат своите възможности за откриване;
94. Призовава Комисията, органите по стандартизация и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да разработят до декември 2014 г. минимални стандарти и насоки за сигурност и неприкосновеност на личния живот за информационните системи, мрежи и услуги, включително услугите в областта на изчисленията в облак, с цел подобряване на защитата на личните данни на гражданите на ЕС и целостта на всички информационни системи; счита, че такива стандарти биха могли да станат отправна точка за нови световни стандарти и следва да бъдат установени чрез открит и демократичен процес, а не такъв, който да е управляван от една-единствена държава, образувание или многонационално дружество; счита, че въпреки че законните съображения в областта на правоприлагането и разузнаването трябва да бъдат взети под внимание с цел да се подкрепи борбата срещу тероризма, те не следва да водят до общо намаляване на надеждността на информационните системи като цяло; изразява подкрепата си за неотдавнашните решения на Работната група за интернет инженеринг (IETF) да включи правителствата в моделирането на опасностите за сигурността на интернет пространството;
95. Посочва, че телекомуникационните регулатори, а в някои случаи също и телекомуникационни дружества, на равнището на ЕС и на национално равнище безспорно пренебрегнаха информационно-технологичната сигурност на своите потребители и клиенти; призовава Комисията да използва пълноценно правомощията, с които разполага съобразно Рамкова директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да увеличи защитата на поверителността на комуникациите, като приеме мерки, чрез които гарантира, че крайното оборудване е съвместимо с правото на потребителите да контролират и защитават своите лични данни, както и да осигури висока степен на сигурност на телекомуникационните мрежи и услуги, включително като изисква високотехнологично криптиране от край до край на съобщенията;
96. Подкрепя кибернетичната стратегия на ЕС, но счита, че тя не обхваща всички възможни заплахи и че обхватът ѝ следва да бъде разширен, така че да покрива и случаи на злонамерено поведение на държавите; подчертава необходимостта от по-стабилна информационно-технологична сигурност и устойчивост на информационните системи;
97. Призовава Комисията да представи най-късно до януари 2015 г. план за действие за постигане на по-голяма независимост на ЕС в сектора на информационните технологии, включително чрез по-последователен подход за увеличаване на европейските способности в областта на информационните технологии (включително информационни системи, оборудване, услуги, изчисления в облак, криптиране и осигуряване на анонимност) и за защита на критичната информационна инфраструктура (включително по отношение на собствеността и уязвимостта);
98. Призовава Комисията, в рамките на следващата работна програма на програмата „Хоризонт 2020“, да насочи повече ресурси за насърчаване на европейските научни изследвания, развойна дейност, иновации и обучение в областта на информационните технологии, и по-специално технологии и инфраструктури за укрепване на неприкосновеността на личния живот, криптология, сигурни изчисления, възможно най-добрите решения в областта на сигурността, включително сигурност с отворен код и други услуги за информационното общество, както и да насърчава вътрешния пазар на европейски софтуер, хардуер и криптирани средства на комуникация и комуникационни инфраструктури, включително посредством разработването на всеобхватна промишлена стратегия на ЕС за сектора на информационните технологии; счита, че малките и средни предприятия изпълняват особено важна роля в научноизследователската дейност; подчертава, че средствата на ЕС не следва да бъдат предоставяни за проекти, чиято единствена цел е разработването на инструменти за придобиване на незаконен достъп до информационно-технологични системи;
99. Отправя искане към Комисията да набележи текущите отговорности и да преразгледа, най-късно до декември 2014 г., необходимостта от по-широкообхватен мандат, по-добра координация и/или допълнителни ресурси и техническите способности за Центъра за борба с киберпрестъпността към Европол и другите центрове на Съюза за специализиран експертен опит, ENISA, екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU) и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), за да могат те да играят ключова роля в обезпечаването на европейските комуникационни системи, да бъдат по-ефективни в предотвратяването и разследването на тежки нарушения в областта на информационните технологии в ЕС и при провеждането (или подпомагането на държавите членки и органите на ЕС при провеждането) на технически разследвания на място във връзка с тежки нарушения; по-специално призовава Комисията да разгледа възможностите за засилване ролята на ENISA по отношение на защитата на вътрешните системи, в рамките на институциите на ЕС, и да създаде в структурата на ENISA екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) за ЕС и неговите държави членки;
100. Призовава Комисията да оцени необходимостта от академия по информационни технологии на ЕС, която да обединява най-добрите независими европейски и международни експерти във всички свързани области, със задачата да предоставя на всички съответни институции и органи на ЕС научни консултации относно информационните технологии, включително стратегии, свързани със сигурността;
101. Призовава компетентните служби на секретариата на Европейския парламент, под наблюдението на председателя на ЕП, да осъществят най-късно до юни 2015 г. със средносрочен доклад най-късно до декември 2014 г. цялостен преглед и оценка на надеждността на информационно-технологичната сигурност на Парламента с акцент върху: бюджетните средства, човешките ресурси, техническите способности, вътрешната организация и всички относими елементи, с цел да се постигне висока степен на сигурност за информационните системи на Парламента; счита, че тази оценка следва да осигури най-малкото информационен анализ и препоръки относно:
—
необходимостта от редовни, стриктни и независими одити на сигурността и изпитвания за проникване, като подборът на външните експерти по сигурността гарантира прозрачност и гаранции за техните ангажименти по отношение на трети държави или други интереси;
—
включването в процедурите за обществени поръчки на специфични изисквания за най-добри практики във връзка с информационно-технологичната сигурност/неприкосновеността на личния живот за новите информационни системи, включително възможността да се постави изискване за софтуер с отворен код като условие за закупуване или изискване за участие на надеждни европейски дружества в процедурите за обществени поръчки, когато са засегнати поверителни области, свързани със сигурността;
—
списъка на дружествата със сключен договор с Европейския парламент в областта на информационните технологии и телекомуникациите, като се вземат предвид излезлите наяве данни за сътрудничеството им с разузнавателни агенции (например разкритията относно договорите на АНС с дружества като RSA, чиито продукти Европейският парламент използва за предотвратяване на достъпа от разстояние до данни от страна на членовете на ЕП и служителите), включително и възможността за предоставяне на същите услуги от други – за предпочитане европейски – дружества;
—
надеждността и устойчивостта на целия софтуер, и по-специално на по-малко стандартизиран търговски софтуер, използван от институциите на ЕС в техните информационни системи, предвид възможностите за проникване и намеса от страна на правоприлагащи и разузнавателни органи от ЕС или трети държави, като се вземат предвид също така приложими международни стандарти, принципи за управление на риска за сигурността, основани на най-добрите практики, и спазване на стандартите на ЕС за мрежова и информационна сигурност във връзка с нарушения на безопасността;
—
използването на повече системи с отворен код;
—
стъпките и мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се отговори на увеличеното използване на мобилни инструменти (смартфони, таблети, били те служебни или лични) и последиците за информационно-технологичната сигурност на системата;
—
сигурността на комуникациите между различните места на работа на Парламента и на информационните системи, използвани в Парламента;
—
използването и местоположението на сървъри и информационни центрове за информационните системи на Парламента, както и последиците за сигурността и интегритета на системите;
—
прилагането на практика на действащите правила относно нарушенията на сигурността и своевременното уведомяване на компетентните органи от страна на доставчиците на обществено достъпни телекомуникационни мрежи;
—
използването на услугите за изчисление и съхранение в облак от ЕП, включително естеството на съхраняваните в облака данни, как са защитени съдържанието и достъпът до него и къде е местоположението на сървърите на облака, като се посочи приложимата правна рамка за защита на данните и разузнаването, както и оценка на възможностите за използване единствено на сървъри, разположени на територията на ЕС;
—
план, осигуряващ възможност да се използват повече криптографски технологии, по-специално за криптиране от край до край за всички информационни и комуникационни услуги, като например системите за изчисление в облак, електронната поща, комуникацията в реално време чрез съобщения и телефонията;
—
използването на електронни подписи в съобщенията, изпращани по електронна поща;
—
план за използването на стандарт за криптиране по подразбиране за съобщения, като например инструмента за защита на неприкосновеността на личния живот („GNU Privacy Guard“) изпращани, за електронна поща, който същевременно да допуска използването на електронни подписи;
—
възможността за създаване на сигурен инструмент за изпращане и получаване на съобщения в реално време в рамките на Парламента, който създава условия за защитена комуникация, като сървърът има достъп само до криптирано съдържание;
102. Призовава всички институции и агенции на ЕС да направят същата оценка, в сътрудничество с ENISA, Европол и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти, най-късно до юни 2015 г. със средносрочен доклад най-късно до декември 2014 г., и по-специално Европейския съвет, Съвета, Европейската служба за външна дейност (включително делегациите на ЕС), Комисията, Съда и Европейската централна банка; приканва държавите членки да осъществят сходни оценки;
103. Подчертава, че по отношение на външната дейност на ЕС оценката на съответните бюджетни потребности следва да се осъществи и първите мерки да бъдат предприети незабавно в случая на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), като бъдат разпределени достатъчно средства в проектобюджета за 2015 г.;
104. Счита, че широкомащабните информационни системи, използвани в областта на свободата, сигурността и правосъдието, като Шенгенската информационна система II, Визовата информационна система и „Евродак“ и евентуалните нови системи, като Електронната система на ЕС за разрешения за пътуване (EU-ESTA), следва да бъдат развивани и експлоатирани по начин, който гарантира, че данните не са застрашени в резултат на искания от органи на трети държави; призовава Агенцията за информационни системи (eu-LISA) да докладва на Парламента относно надеждността на използваните системи до края на 2014 г.;
105. Призовава Комисията и ЕСВД да предприемат действия на международно равнище, по-специално с ООН и в сътрудничество със заинтересованите партньори да изпълняват стратегията на ЕС за демократичното управление на интернет с цел да се предотврати неправомерно влияние върху дейността на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) от страна на отделни организации, дружества или държави чрез осигуряване на адекватно представителство на всички заинтересовани страни в рамките на тези органи, като същевременно се избягва осъществяването на държавен контрол, цензурирането или „балканизацията“ и разпокъсването на интернет;
106. Призовава ЕС са поеме лидерска роля в преразглеждането на цялостната структура и управлението на интернет, така че да третира рисковете, свързани с информационните потоци и съхранението на данни, със стремеж да се минимизират още повече данните, да се постигне по-голяма прозрачност и по-слабо централизирано масово съхранение на необработени данни, както и за пренасочване на интернет трафика или цялостно криптиране на целия интернет трафик, така че да се избегнат съществуващите в момента рискове, свързани с ненужното насочване на трафика през територията на държави, които не спазват основните стандарти във връзка с основните права, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;
107. Призовава за насърчаване на:
—
търсачки на ЕС и социални мрежи на ЕС като важна стъпка в посока към информационно-технологична независимост на ЕС;
—
европейски доставчици на информационно-технологични услуги;
—
криптирана комуникация, която като цяло да включва съобщения по електронна поща и SMS съобщения;
—
ключови европейски елементи в областта на информационните технологии, например решения за операционни системи клиент—сървър, използване на стандарти с отворен код, разработване на европейски елементи за мрежово свързване, например рутери;
108. Призовава Комисията да представи законодателно предложение за система за маршрутизация на ЕС, която да включва обработката на записи с данни от обаждания (CDR) на равнището на ЕС, като бъде субструктура на съществуващия интернет и не се простира извън границите на ЕС; отбелязва, че всички данни за маршрутизация и CDR следва да се обработват съобразно нормативната уредба на ЕС;
109. Призовава държавите членки, в сътрудничество с ENISA, Центъра за борба с киберпрестъпността към Европол, екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти и националните органи за защита на данните и служби за борба с киберпрестъпността, да изградят култура на сигурност и да започнат образователна кампания за повишаване на осведомеността с цел да се даде възможност на гражданите да правят по-информиран избор по отношение на това кои лични данни да предоставят онлайн, както и как по-добре да ги защитават, включително посредством криптиране и сигурни изчисления в облак, като използват пълноценно платформата за информация от обществен интерес съгласно Директивата за универсалната услуга;
110. Призовава Комисията да представи до септември 2014 г. законодателни предложения за насърчаване на производителите на софтуер и хардуер да повишат сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез дизайн и функции по подразбиране в своите продукти, включително чрез както и чрез възпиращи неоправданото и непропорционално събиране на масови лични данни мерки и на правна отговорност на производителите за неотстранени известни им слаби места, дефектни или несигурни продукти, или включването на скрити възможности за достъп, даващи възможност за непозволен достъп до данни и за тяхната обработка; в това отношение призовава Комисията да оцени възможността за изграждане на система за сертифициране или валидиране на ИТ хардуер, включително процедури по изпитване на равнището на ЕС, за да се гарантира целостта и сигурността на продуктите;
Възстановяване на доверието
111. Счита, че освен необходимостта от законодателни промени проучването доказа необходимостта САЩ да възстановят доверието на своите партньори от ЕС, тъй като става дума основно за дейности на разузнавателните агенции на САЩ;
112. Изтъква, че възникналата криза на доверието се отнася също за:
—
духа на сътрудничество в рамките на ЕС, тъй като е възможно някои дейности на националните разузнавателни служби да застрашат постигането на целите на Съюза;
—
гражданите, които осъзнават, че могат да ги шпионират не само трети държави или мултинационални дружества, но и тяхното собствено правителство;
—
зачитането на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, както и доверието в демократичните, съдебни и парламентарни гаранции и контрол в цифровизираното общество;
Между ЕС и САЩ
113. Припомня важното историческо и стратегическо партньорство между държавите – членки на ЕС, и САЩ въз основа на общата вяра в демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;
114. Счита, че масовото наблюдение на гражданите и шпионирането на политическите лидери от страна на САЩ навредиха сериозно на отношенията между ЕС и САЩ и повлияха отрицателно на доверието в организациите от САЩ, действащи на територията на ЕС; това се изостря допълнително от липсата на съдебни и административни средства за защита в законодателството на САЩ за гражданите на ЕС, особено в случаи на дейности по наблюдение с разузнавателна цел;
115. Признава, с оглед на глобалните предизвикателства, пред които са изправени ЕС и САЩ, че трансатлантическото партньорство трябва да бъде допълнително укрепено и че е жизненоважно да продължи трансатлантическото сътрудничество в борбата срещу тероризма на нова платформа на доверие, основана на реално всеобщо доверие в принципите на правовата държава и на отхвърлянето на всички безразборни практики за масово наблюдение; поради това настоява, че САЩ трябва да предприеме ясни мерки за възстановяване на доверието и за да се изтъкнат отново общите основни ценности, които са в основата на партньорството;
116. Има готовност да се ангажира с диалог с партньори от САЩ, така че в протичащия обществен дебат и дебата в Конгреса на САЩ за реформа в областта на наблюдението и преразглеждане на надзора върху разузнаването да бъде взето под внимание правото на личен живот на гражданите на ЕС, да бъдат гарантирани равни права на информация и защита на неприкосновеността на личния живот в съдилищата на САЩ, включително достъп до правосъдие, например посредством преразглеждане на Закона за неприкосновеност на личния живот и Закона за неприкосновеността на електронните съобщения и ратифициране на първия факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), така че да бъде преустановена текущата дискриминация;
117. Настоява да се предприемат необходимите реформи и на европейците да бъдат предоставени ефективни гаранции, за да се гарантира, че използването на наблюдение и обработка на данни за цели на чуждестранно разузнаване е пропорционално, ограничено от ясно определени условия и е свързано с разумни подозрения и вероятна причина за терористични дейности; подчертава, че тази цел трябва да подлежи на прозрачен съдебен надзор;
118. Счита, че са необходими ясни политически сигнали от нашите американски партньори, за да се докаже, че САЩ прави разграничение между съюзници и противници;
119. Настоятелно призовава Европейската комисия и администрацията на САЩ да обърнат внимание, в контекста на продължаващите преговори за рамково споразумение между ЕС и САЩ относно предаването на данни за целите на правоприлагането, на правата на гражданите на ЕС на информиране и на съдебна защита и да приключат тези преговори, в съответствие с ангажимента, поет на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ, проведена на 18 ноември 2013 г., преди лятото на 2014 г.;
120. Насърчава САЩ да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108), както се присъединиха към Конвенцията от 2001 г. за престъпленията в кибернетичното пространство, като по този начин засилят споделената правна основа между трансатлантическите съюзници;
121. Призовава институциите на ЕС да проучат възможностите за установяване със САЩ на кодекс за поведение, който да гарантира, че не се осъществява шпионаж от страна на САЩ срещу институции и съоръжения на ЕС;
В рамките на Европейския съюз
122. Счита също така, че участието и дейностите на държави — членки на ЕС, е довело до загуба на доверие, включително между държави членки и между гражданите и органите на техните държави членки; счита, че само пълна яснота по отношение на целите и средствата за надзор, обществения дебат и, в крайна сметка, преразглеждането на съществуващото законодателство, включително преустановяване на дейностите, свързани с масовото наблюдение и укрепването на системата на съдебния и парламентарния контрол, ще бъдат в състояние да възстановят загубеното доверие; счита, че само пълна яснота по отношение на целите и средствата за надзор, обществения дебат и, в крайна сметка, преразглеждането на съществуващото законодателство, включително преустановяване на дейностите, свързани с масовото наблюдение и укрепването на системата на съдебния и парламентарния контрол, ще бъдат в състояние да възстановят загубеното доверие;
123. Отбелязва, че някои държави членки провеждат двустранна комуникация с органите на САЩ относно обвинения в шпионаж, както и че някои от тях са сключили (Обединеното кралство) или предвиждат сключването (Германия, Франция) т.нар. „споразумения срещу шпионажа“; подчертава, че тези държави членки трябва да спазват напълно интересите и правната рамка на ЕС като цяло; счита, че подобни двустранни споразумения са непродуктивни и неадекватни, тъй като за този проблем е необходим подход на европейско равнище; изисква от Съвета да го информира относно развитията в държавите членки относно съвместно споразумение на равнището на ЕС;
124. Счита, че такива споразумения не следва да нарушават договорите на Съюза, по-специално принципа на лоялно сътрудничество (по силата на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз), нито да подкопават политиките на ЕС като цяло и по-конкретно тези на вътрешния пазар, лоялната конкуренция и икономическото, промишленото и социалното развитие; взема решение да разглежда всякакви договорености относно тяхната съвместимост с правото на ЕС и запазва правото си да задейства процедури на Договора в случай на доказване, че такива мерки противоречат на сближаването в Съюза или на основните принципи, на които той се основава;
125. Призовава държавите членки да положат всички усилия, за да гарантират по-добро сътрудничество с цел предоставяне на гаранции срещу шпионажа, в сътрудничество с компетентните агенции и органи на ЕС, за защита на гражданите и институциите на ЕС, на европейските дружества, европейската промишленост и инфраструктурите и мрежите на информационните технологии, както и на европейската научноизследователска дейност; счита, че активното участие на заинтересованите страни от ЕС представлява предварително условие за ефективния обмен на информация; изтъква, че заплахите срещу сигурността стават от по-международен, неясен и сложен характер, което изисква по-добро сътрудничество на европейско равнище; счита, че това развитие следва да бъде по-добре отразено в договорите и следователно призовава за преразглеждане на договорите с цел укрепване на понятието за искрено сътрудничество между държавите членки и Съюза що се отнася до целта за изграждане на пространство на сигурност и предотвратяване на взаимния шпионаж между държави членки в рамките на Съюза;
126. Счита, че е абсолютно необходимо съобщителните структури (електронна поща и телекомуникации, включително стационарни и мобилни телефони) и заседателните зали в съответните институции на ЕС и делегациите на ЕС да са защитени от подслушване; следователно призовава за създаването на криптирана вътрешна система на ЕС за електронни съобщения;
127. Призовава Съвета и Комисията незабавно да одобрят приетото на 23 май 2012 г. от Европейския парламент предложение за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, представено въз основа на член 226 от ДФЕС; призовава за преразглеждане на договора с цел разширяването на правомощията за разследване, така че да обхващат, без ограничение, нито изключения, всички области на компетенция или дейност на Съюза и да включват възможността за подлагане на разпит под клетва;
В международен план
128. Призовава Комисията да представи, в срок до януари 2015 г., стратегия на ЕС за демократичното управление на интернет;
129. Призовава държавите членки да следват призива на 35-ата Международна конференция на комисарите по неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за застъпване за приемането на допълнителен протокол към член 17 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който следва да се основава на стандарти, които са разработени и одобрени от Международната конференция и разпоредбите на Общ коментар № 16 на комисията по правата на човека към пакта, с цел да се създадат в световен мащаб приложими стандарти за защита на личните данни и защита на неприкосновеността на личния живот в съответствие с принципа на правовата държава; призовава държавите членки да включат в тази инициатива призив за създаване на международна агенция под егидата на ООН, която да отговаря по-специално за мониторинга на появата на инструменти за наблюдение и регулиране и за разследването на тяхната употреба; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и Европейската служба за външна дейност към проактивна позиция;
130. Призовава държавите членки да разработят последователна и силна стратегия в рамките на Обединените нации, особено в подкрепа на резолюцията относно правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера, инициирана от Бразилия и Германия и приета от трета комисия на Общото събрание на ООН (комисия по правата на човека) на 27 ноември 2013 г., както и да предприемат всякакви други двустранни, многостранни и международни инициативи в защита на основното право на неприкосновеност на личния живот и личните данни на международно равнище, без да се улесняват по какъвто и да било начин държавният контрол или цензурата или фрагментацията на интернет, включително инициатива за международен договор, забраняващ практиките на безразборно масово наблюдение и за агенция за проследяване на неговото прилагане;
План с приоритети: Европейска цифрова процедура habeas corpus - защита на основните права в епохата на цифровизацията
131. Решава да представи на гражданите на ЕС, институциите и държавите членки гореспоменатите препоръки в рамките на план с приоритети за следващия законодателен период; призовава Комисията и другите институции, органи, служби и агенции на ЕС, които са посочени в настоящата резолюция, в съответствие с член 265 от ДФЕС, да предприемат действия съобразно препоръките и призивите, включени в настоящата резолюция;
132. Решава да даде ход на Европейска цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията, посредством следните 8 дейности, чието прилагане той ще наблюдава:
—
Действие 1: Приемане на пакета за защита на личните данни през 2014 г.;
—
Действие 2: Сключване на рамково споразумение между ЕС и САЩ, което гарантира основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, и осигурява подходящи механизми за правна защита на гражданите на ЕС, включително в случай на трансфер на данни от ЕС към САЩ за целите на правоприлагането;
—
Действие 3: Временно преустановяване на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ до цялостното преразглеждане и отстраняване на съществуващите пропуски, за да се гарантира, че предаването на лични данни с търговски цели от Съюза към САЩ може да се извърши само в съответствие с най-високите стандарти на ЕС;
—
Действие 4: Преустановяване на споразумението относно ППФТ до i) приключване на преговорите по рамковото споразумение; ii) осъществяване на обстойно проучване въз основа на анализ на ЕС и надлежно отчитане на всички тревоги на Парламента, отразени в резолюцията му от 23 октомври 2013 г.;
—
Действие 5: Оценка на всяко споразумение, механизъм или обмен с трети страни, включително лични данни, с цел да се гарантира, че правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни не са нарушени поради дейности, свързани с наблюдение и предприемане на последващи действия;
—
Действие 6: Защитата на принципа на правовата държава и основните права на гражданите на ЕС (включително от заплахи за свободата на пресата), правото на обществеността да получава обективна информация и професионалната тайна (включително отношенията между адвокат и клиент), както и на засилената защита на лицата, подаващи сигнали за корупция;
—
Действие 7: Разработване на европейска стратегия за информационна независимост („цифрова нова сделка“, включително отпускането на адекватни средства на национално равнище и на равнището на ЕС) с цел стимулиране на сектора на информационните технологии и даване на възможност на европейските дружества да се възползват от конкурентното предимство на ЕС по отношение на неприкосновеността на личните данни;
—
Действие 8: Развитие на ЕС като ключов участник в стремежа към едно демократично и неутрално управление на интернет;
133. Призовава институциите и държавите — членки на ЕС да насърчат Европейската цифрова процедура habeas corpus за защита на основните права в епохата на цифровизацията; ангажира се да действа като застъпник за правата на гражданите на ЕС със следния график за мониторинг на изпълнението:
—
април 2014 г.-март 2015 г.: група за наблюдение, основана на проучвателен екип от комисия LIBE, отговорна за мониторинга на всички нови разкрития относно мандата на проучването и упражняваща контрол върху изпълнението на настоящата резолюция;
—
след юли 2014 г.: механизъм на постоянен надзор върху трансфера на данни и средства за правна защита в рамките на компетентната комисия;
—
пролет 2014 г.: официален призив към Европейския съвет да включи "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" в насоките, които трябва да бъдат приети по силата на член 68 от ДФЕС;
—
есен 2014 г.: ангажимент, че "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" и свързаните с нея препоръки ще послужат за ключови критерии за одобрението на следващата Комисия;
—
2014 г.: конференция, която ще събере водещи европейски специалисти в различни области, които допринасят за сигурността на информационните системи (включително математиката, криптография и технологиите за повишаване на сигурността личните данни), с цел засилване на стратегията на ЕС в областта на информационните технологии за следващия законодателен период;
—
2014-2015 г.: редовно свикване на работен екип в областта на доверието, данните и правата на гражданите с представители на Европейския парламент и Конгреса на САЩ, както и на други ангажирани парламенти на трети държави, в това число Бразилия;
—
2014-2015 г.: конференция с органите на европейските национални парламенти в областта на надзора върху разузнаването;
o o o
134. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, националните органи за защита на данните, Европейския надзорен орган по защита на данните, Агенцията за информационни системи, Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност, Агенцията за основните права, Работната група по член 29, Съвета на Европа, Конгреса на Съединените американски щати, администрацията на САЩ, президента на САЩ, правителството и парламента на Федеративна република Бразилия, и генералния секретар на ООН;
135. Възлага на комисията си по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да се обърне към членовете на Парламента на пленарно заседание по този въпрос година след приемането на настоящата резолюция; счита, че е от съществено значение да се оцени степента, в която препоръките, приети от Парламента, са следвани, както и да се анализират случаи, при които тези препоръки не са следвани.
Международната федерация на асоциациите за правата на човека и Френската асоциация за защита на правата на човека и на гражданина срещу X; Окръжен съд — Париж.
В това писмо се казва, че „правителството на САЩ изисква и получава финансова информация... [която] се събира по нормативни, правоприлагащи, дипломатически и разузнавателни канали, както и чрез обмен с чуждестранни партньори“, както и че „правителството на САЩ използва споразумението относно ППФТ с цел получаване на данни на SWIFT, които не получаваме от други източници“.
„9 очи“ включва САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Дания, Франция, Норвегия и Нидерландия; „14 очи“ включва същите страни плюс Германия, Белгия, Италия, Испания и Швеция.
Позиция на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол) (Приети текстове, P7_TA(2014)0121).
Оценка на правосъдието във връзка с наказателното правосъдие и принципите на правовата държава
533k
66k
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно оценка на правосъдието в областта на наказателното правосъдие и на принципите на правовата държава (2014/2006(INI))
— като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,
— като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 70, 85, 258, 259 и 260 от него,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за правата на човека,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието — Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“ (COM(2013)0160),
— като взе предвид писмото от 6 март 2013 г., изпратено от министрите на външните работи на Германия, Дания, Финландия и Нидерландия до председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу, в което се призовава за създаването на механизъм за насърчаване на спазването на основните ценности в държавите членки,
— като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки,
— като взе предвид предложението на Комисията за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534), с което се отговаря на необходимостта от създаване на пространство на наказателно правосъдие на ЕС,
— като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Агенцията за основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид дейностите и докладите на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), а именно нейния доклад относно принципите на правовата държава (CDL-AD(2011)003rev), нейния доклад относно независимостта на съдебната система — част I: независимост на съдиите (CDL-AD (2010) 004), както и нейния доклад относно европейските стандарти във връзка с независимостта на съдебната система — част II: прокуратура (CDL-AD(2010)040),
— като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз,
— като взе предвид преразгледания устав на Европейската комисия за демокрация чрез право,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800),
— като взе предвид дейностите и докладите на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (ЕКЕП), а именно последния й доклад за оценка на европейските съдебни системи (2012 г.),
— като взе предвид своите резолюции относно положението, стандартите и практиките във връзка с основните права в Европейския съюз, както и всички относими резолюции в областта на принципите на правовата държава и на правосъдието, в това число резолюциите относно корупцията и относно европейската заповед за арест(1),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A7‑0122/2014),
A. като има предвид, че в областта на наказателното правосъдие оценката повишава взаимното доверие, и като има предвид, че взаимното доверие е от ключово значение за ефикасното изпълнение на инструментите за взаимно признаване; като има предвид, че в Стокхолмската програма оценката е посочена като един от основните инструменти за интеграция в областта на свободата, сигурността и правосъдието;
Б. като има предвид, че Договорите предоставят необходимата основа за оценяване на политиките в областта на свободата, сигурността и правосъдието, както и на зачитането на основните ценности на Съюза, в т.ч. на принципите на правовата държава; като има предвид, че качеството, независимостта и ефикасността на съдебните системи са също така приоритети, набелязани в рамките на европейския семестър — новия годишен цикъл на ЕС за координиране на икономическите политики;
В. като има предвид, че в момента информационното табло в областта на правосъдието се разглежда в контекста на европейския икономически семестър, с което се поставя твърде голям акцент върху икономическата стойност на правосъдието; като има предвид, че правосъдието е ценност само по себе си и следва да бъде достъпно за всички, независимо от икономическите интереси;
Г. като има предвид, че съществува необходимост от сътрудничество между националните органи и от общо разбиране на законодателството на ЕС в областта на наказателното право;
Д. като има предвид, че информационното табло в областта на правосъдието за 2013 г. разглежда единствено гражданското, търговското и административното правосъдие, но следва да включва и наказателното правосъдие, тъй като функционирането и интегритетът на наказателното правосъдие имат значителни последици върху основните права и освен това са тясно свързани с принципите на правовата държава;
Е. като има предвид, че в своя годишен доклад за 2012 г., в главата „Достъп до ефикасно и независимо правосъдие“, Агенцията на Европейския съюз за основните права изрази загриженост във връзка със състоянието на принципите на правовата държава, и по-конкретно във връзка с независимостта на съдебната система, в някои държави членки и в това отношение — във връзка с основното право на достъп до правосъдие, което беше значително засегнато от финансовата криза;
Ж. като има предвид, че прекомерната продължителност на съдебното производство остава основната причина Европейският съд по правата на човека да осъжда държавите — членки на ЕС;
З. като има предвид, че от създаването си през 2002 г. Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (ЕКЕП) е изградила собствен експертен опит в анализа на различни национални съдебни системи и е осигурила безпрецедентна база от знания с реална добавена стойност, като съдейства на държавите членки за по-доброто оценяване и функциониране на техните съдебни системи; като има предвид, че нейната схема за оценка, която понастоящем е в своя пети кръг, обхваща всички области на правосъдието и включва в анализа различни категории, като например демографски и икономически данни, справедлив съдебен процес, достъп до правосъдие и професионално развитие на съдии, прокурори и адвокати, и др.;
И. като има предвид, че в последния си доклад относно принципите на правовата държава Венецианската комисия изброи шест елемента, по които има консенсус и които съставляват основните стълбове на принципите на правовата държава: законност, в т.ч. прозрачен, отговорен и демократичен процес на правоприлагане; правна сигурност; недопускане на произвол; достъп до правосъдие пред независими и безпристрастни съдилища, в т.ч. съдебен контрол на административни актове; спазване на правата на човека; недискриминация и равенство пред закона;
Й. като има предвид, че работата на институциите на ЕС следва да се основава на тясно сътрудничество и взаимодействие и следва да използва най-добрите практики и експертния опит на други международни органи, в т.ч. на специализираните органи на Съвета на Европа, така че да се избягва припокриване и дублиране на дейностите и да се осигури ефективно използване на ресурсите;
К. като има предвид, че Съветът на Европа и Европейският съюз потвърдиха отново своя ангажимент да укрепят своето сътрудничество в области от общ интерес, по-специално в областта на насърчаването и опазването на плуралистичната демокрация, зачитането на правата на човека, на основните свободи и на принципите на правовата държава, да използват пълноценно специализираните органи като Венецианската комисия и да разработват подходящи форми на сътрудничество в отговор на новите предизвикателства;
Л. като има предвид, че Парламентът многократно призова за укрепване на съществуващите механизми, за да се гарантира, че ценностите на Съюза, определени в член 2 от ДЕС, се спазват, защитават и насърчават, а също и за да се гарантира преодоляването на кризисни ситуации в Съюза и в държавите членки по бърз и ефективен начин; като има предвид, че понастоящем в рамките на Парламента, Съвета и Комисията тече дебат за създаване на „нов механизъм“;
М. като има предвид, че независимостта на съдебната система, както и на съдиите и на прокурорите в държавите членки трябва да бъде опазена от всякаква политическа намеса;
Н. като има предвид, че всяко решение по този въпрос следва да осигурява, във възможно най-кратки срокове, правилното прилагане на член 2 от ДЕС и да гарантира, че всички решения се вземат въз основа на обективни критерии и оценка, за да се преодолеят критиките за двойни стандарти, разлики в третирането и политическа пристрастност;
O. като има предвид, че прилагането на инструментите на Съюза в областта на наказателното правосъдие, включително, в тази връзка, зачитането на основните права, както и изграждането на пространство на наказателно правосъдие зависят от ефективното функциониране на националните системи за наказателно правосъдие;
П. като има предвид, че съществува необходимост от съгласувано и цялостно правораздаване, тъй като разликите в наказателноправните системи на държавите членки не трябва да се използват от престъпниците, пресичащи границите;
Разработване на информационно табло в областта на правосъдието по наказателноправни въпроси
1. Приветства изготвеното от Комисията информационно табло на ЕС в областта на правосъдието; при все това изразява съжаление, че то разглежда само гражданското, търговското и административното правосъдие;
2. Подчертава, че съставянето на информационно табло в областта на наказателноправните въпроси ще даде основен принос за изграждането на общо разбиране на законодателството на ЕС в областта на наказателното право сред съдиите и прокурорите, като така ще укрепи взаимното доверие;
3. Поради това призовава Комисията постепенно да разшири обхвата на информационното табло, така че то да стане отделно и всеобхватно информационно табло в областта на правосъдието, което оценява — посредством използването на обективни показатели — всички области на правосъдието, в т.ч. наказателното правосъдие и всички хоризонтални въпроси, свързани с правосъдието, като например независимостта, ефикасността и интегритета на съдебната система, професионалното развитие на съдиите и спазването на процесуалните права; призовава Комисията да привлече всички заинтересовани участници и да използва техния опит и извлечените поуки, както и резултатите от работата, която органите на Съвета на Европа вече са извършили по отношение на оценяването на принципите на правовата държава и на правосъдните системи, а също и резултатите от работата на Агенцията на Европейския съюз за основните права;
Роля на националните парламенти и на Европейския парламент
4. Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Европейският парламент и националните парламенти участват в процеса, както е предвидено в Договорите, и че резултатите от оценките редовно им се представят;
Участие на държавите членки
5. Изразява съжаление във връзка с липсата на налични данни за националните правосъдни системи и поради това призовава държавите членки да си сътрудничат в пълна степен с институциите на ЕС и на Съвета на Европа и редовно да събират и да предоставят безпристрастни, надеждни, обективни и сравними данни за своите правосъдни системи;
Принципи на правовата държава и основни права
6. Призовава Комисията да разгледа многократно отправяното от Парламента искане и да предложи:
—
ефективен механизъм за редовна оценка на спазването от страна на държавите членки на основните ценности на ЕС, определени в член 2 от ДЕС, който да предостави основа за инструмент за ранно предупреждение; както и
—
механизъм за кризисни ситуации, включващ подходящи форми на намеса, по-ефективни производства за установяване на неизпълнение на задължения и възможността за санкции в случай на системни нарушения на принципите на демокрацията и на правовата държава, както и в случай че системата за взаимен контрол и възпиране в дадена държава членка не функционира правилно;
7. Отново заявява, че всеки подобен механизъм трябва да се прилага за всички държави членки по прозрачен начин на единна и равна основа и трябва да се стреми към постигане на взаимно допълване с работата на други международни институции, като например Съвета на Европа, и в частност неговата Венецианска комисия; призовава за това Агенцията на ЕС за основните права да участва в оценяването;
8. Призовава за засилено сътрудничество между Европейския парламент и Венецианската комисия; приканва Парламента и Съвета на Европа да разработят подходящ механизъм за отправяне на искания до Венецианската комисия за становище по въпроси от особено значение и да гарантират участието на Парламента като наблюдател в работата на Венецианската комисия;
9. Счита, че е необходимо да се задълбочи още повече сътрудничеството между компетентните комисии на Парламента и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в съответствие с член 199, по-специално под формата на редовни и ad hoc срещи, както и да се предвидят координационни центрове от двете страни;отправя постоянна покана към представителите на Съвета на Европа (съответните комитети на ПАСЕ, Венецианската комисия, ЕПЕК, комисаря за правата на човека) да присъстват на съответните заседания на комисиите на ЕП;
10. Призовава за актуализация на Споразумението за засилване на сътрудничеството между Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент от 2007 г., за да се вземат под внимание по най-добър начин промените след влизането в сила на Договора от Лисабон; призовава Председателския съвет, въз основа на член 199 от Правилника за дейността на Парламента, да покани ПАСЕ да започне дискусии с оглед на включването в тази обща рамка на практически мерки за сътрудничество между съответните органи;
11. Отбелязва, че Меморандумът за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз също трябва да подлежи на редовни оценки;
12. Призовава Съвета и държавите членки да поемат изцяло задълженията си по отношение на основните права, утвърдени в Хартата и в съответните членове от Договорите, по-конкретно членове 2, 6 и 7 от ДЕС; счита, че това е предварително условие, за да може ЕС да се справя ефективно със ситуации, при които принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права са ограничени от държави членки;
13. Подчертава, че Комисията има правомощия да изправи пред Съда на Европейския съюз държава членка, която не изпълнява някое от задълженията си по Договорите;
o o o
14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
— като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(1),
— като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)(2),
— като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)(3), изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(4),
— като взе предвид Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа)(5),
— като взе предвид Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“)(6), изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(7),
— като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие(8),
— като взе предвид предложението на Комисията от 11 юли 2012 г. за директива относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториално лицензиране на правата за използване онлайн на музикални произведения,
— като взе предвид Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество (Директива за авторските права)(9),
— като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно свързаната телевизия(10),
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по правни въпроси (A7‑0057/2014),
A. като има предвид, че „аудиовизуално интегриране“ означава сливането на аудиовизуални медийни услуги, които преди са били предоставяни предимно отделно една от друга, както и обвързването по веригата за създаване на стойност или обединяването на различни аудиовизуални услуги;
Б. като има предвид, че интегриране означава иновации и като има предвид, че това изисква нови форми на сътрудничество между дружествата и секторите, така че потребителите да могат да имат достъп до аудиовизуално съдържание и електронни услуги навсякъде, по всяко време и с всяко устройство;
В. като има предвид, че интегрирането на всички равнища – хоризонтално (секторно интегриране), вертикално (интегриране по веригата за създаване на стойност) и функционално (интегриране на приложения/услуги) оказва въздействие върху аудиовизуалния сектор;
Г. като има предвид, че техническото интегриране означава, че все повече се припокриват въпросите, свързани с медийното право и мрежовата политика;
Д. като има предвид, че достъпът до и възможността за лесно намиране на аудиовизуално съдържание стават ключови фактори в свят, който е в процес на интегриране; като има предвид, че политиката не следва да пречи на една саморегулаторна система за идентификация на съдържание, отговаряща на минимални стандарти за качество, и като има предвид, че въпросът за мрежовата неутралност по отношение на кабелните връзки и мобилните връзки става все по-неотложен;
Е. като има предвид, че техническото интегриране на медиите вече е действителност, особено по отношение на радио- и телевизионното разпръскване, печата и интернет, и като има предвид, че европейските политики в областта на медиите, културата и мрежите е необходимо да адаптират регулаторната рамка към новите условия и да гарантират, че може да бъде създадено и прилагано еднакво равнище на регулиране, включително с оглед на навлизането на пазара на нови участници от ЕС и трети държави;
Ж. като има предвид, че въпреки напредващата техническо интегриране, опитът във връзка с използването на свързани устройства и с очакванията и профила на потребителите, продължава да е ограничен;
З. като има предвид, че сами по себе си цифровизацията и техническото интегриране имат ограничена стойност за гражданите, и като има предвид, че подпомагането за високи равнища на устойчиво инвестиране в оригинално европейско съдържание остава ключов приоритет в условията на интегрираща се медийна среда;
И. като има предвид, че поради нарастващото интегриране е необходимо да се развие ново разбиране за начина, по който взаимодействат аудиовизуалните медии, електронните услуги и приложенията;
Й. като има предвид, че терминът „портал за съдържание“ описва всеки субект, който действа като посредник между доставчиците на аудиовизуално съдържание и крайните потребители, и който обикновено събира заедно, подбира и организира набор от доставчици на съдържание и предлага интерфейс, чрез който потребителите могат да намерят и да имат достъп до това съдържание; като има предвид, че тези портали могат да включват платформи за гледане на телевизия (като сателити, кабелна телевизия и телевизия през интернет протокол — IPTV), устройства (като свързани телевизори и конзоли за игри) или услугите, предоставяни от участници, опериращи изцяло в интернет без участието и извън контрола на предоставящите конкретната мрежа предприятия (over-the-top (ОТТ));
Пазари в процес на интегриране
1. Отбелязва, че засилващата се тенденция към хоризонтална концентрация в сектора и вертикално интегриране по веригата за създаване на стойност могат да създадат нови бизнес възможности, но могат и да доведат до господстващо положение на пазара;
2. Подчертава, че е необходима регулация, когато портали за съдържание контролират достъпа до медии и оказват пряко или непряко влияние върху формирането на мнение; следователно призовава Комисията и държавите членки да следят развитието с оглед на това и да използват изцяло възможностите, които дава европейското законодателство в областта на конкуренцията и антитръстовото законодателство, и ако е необходимо да въведат мерки за запазване на разнообразието, както и да изготвят регулаторна рамка за интегриране, която да е адаптирана към това развитие;
3. Отбелязва, че развитието на пазара показва, че в бъдеще дружествата ще свързват все повече мрежови услуги с предоставянето на аудиовизуално съдържание, и че интернет в настоящата си форма, базирана на максимален достъп, като резултат може прогресивно да отстъпи място на спектър от съдържание, съответстващо на едностранните интереси на отделни дружества;
4. Счита, че всички пакети от данни в областта на електронната комуникация, независимо от съдържанието, приложението, произхода и целта (принцип за полагане на максимални усилия), трябва като правило да бъдат третирани равнопоставено, и съответно призовава, по-конкретно с оглед на разработването на специални услуги, за запазването и гарантирането на свободен и отворен интернет;
5. Подчертава необходимостта правата и задълженията на радио- и телевизионните оператори да бъдат приведени в съответствие с тези на другите участници на пазара чрез хоризонтална и обхващаща всички медии правна рамка;
Достъп и възможност за лесно намиране
6. Подчертава, че мрежовата неутралност, успоредно с интернет на принципа за полагане на максимални усилия и с недискриминационен достъп и пренос на всички аудиовизуални съдържания, е гарант за плуралистично осигуряване на информация и за многообразие от мнения и културно многообразие, и следователно представлява ключов елемент, аналогичен на принципа за задължителния пренос в условията на сближена медийна среда; съответно призовава Комисията да гарантира по правно обвързващ начин спазването на принципите на неутралност на интернет, тъй като това е от жизненоважно значение по отношение на интегрирането на медиите;
7. Призовава за недискриминационен, прозрачен и отворен достъп до интернет за всички потребители и доставчици на аудиовизуални услуги и се обявява против ограничаването на принципа за полагане на максимални усилия чрез платформи или услуги, специфични за доставчиците;
8. Припомня, че правилата за неутралност на мрежата не премахват необходимостта да се прилагат правила за задължителния пренос за управлявани мрежи или за специализирани услуги като кабелна телевизия и телевизия през интернет протокол (IPTV);
9. Призовава сектора да разработи единни стандарти за осигуряване на оперативната съвместимост на свързаните телевизии, с цел да не се възпира иновацията;
10. Призовава многообразието от културно и аудиовизуално творчество в един сближен свят да бъде достъпно и възможно за лесно намиране за всички европейски граждани, особено когато съдържанието, което се предлага на потребителите е определено от производителите на устройства, операторите на мрежи, доставчиците на съдържание или други лица, концентриращи съдържание;
11. Счита, че за да се запази многообразието на продуктите и мненията, търсенето и намирането на аудиовизуално съдържание не следва да зависи от икономически интереси, и че регулаторните мерки следва да се вземат само ако доставчик на платформа се възползва от господстващо положение на пазара или от функция „контрол на достъпа“ (gatekeeper), за да даде предимство или да дискриминира определено съдържание;
12. Призовава Комисията да проучи доколко операторите на портали за съдържание имат склонност да злоупотребяват с положението си, за да дават предимство на собствено съдържание, и да разработи мерки, които да не допускат бъдеща злоупотреба;
13. Призовава Комисията да даде определение за платформа и да установи, ако е необходимо, разпоредба, която да обхваща преноса на аудиовизуално съдържание чрез техническите мрежи;
14. Счита, че от регулацията на платформите следва да бъдат изключени платформите в отворените мрежи, които нямат господстващо положение на пазара и не пречат на конкуренция;
15. Счита, че създаването на приложения (‘apps’) следва да се насърчава предвид факта, че това е разрастващ се пазар; подчертава, обаче, че нарастващото използване на приложения може да доведе до проблеми с достъпа до пазара за създателите на аудиовизуално съдържание; призовава Комисията да проучи къде са необходими и как могат да бъдат прилагани мерки за обезпечаване на достъпа и на възможността за лесно намиране на аудиовизуалните медии, като същевременно припомня, че регулаторните мерки следва да се вземат само ако доставчик на платформа, посредством приложения, се възползва от господстващо положение на пазара или от функция „контрол на достъпа“ (gatekeeper), за да дава предимство или да дискриминира определено съдържание;
16. Счита че, държавите членки следва да са в състояние да вземат конкретни мерки, за да осигурят разумно равнище на възможност за лесно намиране и на видимост за аудиовизуално съдържание от общ интерес, за да гарантират многообразие на мненията, като същевременно потребителите следва да могат сами по един неусложнен начин да сортират предлаганото;
Гарантиране на многообразието и модели за финансиране
17. Призовава Комисията да проучи как може да се гарантира по балансиран и подготвен за бъдещето начин рефинансирането, финансирането и производството на качествено европейско аудиовизуално съдържание в контекста на интегриране на медиите;
18. Призовава Комисията да проучи доколко нееднаквото третиране на линейните и нелинейните услуги съгласно Директива 2010/13/ЕС е довело до изкривявания на пазара при количествените и качествените забрани за реклама;
19. Подчертава, че новите рекламни стратегии, използващи нови технологии за повишаване на ефективността (снимки на екрани, профилиране на потребителите, многоекранни стратегии) повдигат въпроса за защитата на потребителите, техния личен живот и личните им данни; предвид това подчертава, че е необходимо да се обмисли набор от съгласувани правила, които да бъдат прилагани по отношение на тези стратегии;
20. Призовава Комисията чрез премахване на регулацията по отношение на количествените разпоредби за реклама за линейно аудиовизуално съдържание, да гарантира, че целите на Директива 2010/13/ЕС се изпълняват по-успешно чрез повишаване на гъвкавостта и засилване на съвместното регулиране и саморегулирането;
21. Счита, че новите бизнес модели, при които на пазара се предлага неразрешено аудиовизуално съдържание, застрашават финансираната с реклама висококачествена журналистика, обществените медии и радио- и телевизионно разпръскване;
22. Счита, че линейното или нелинейното предлагане от страна на радио- и телевизионните оператори или други доставчици на съдържание, не трябва да се променя в съдържателно или техническо отношение, и че отделни съдържания или части от тях не трябва да се включват в програмни пакети или да се използват по друг начин срещу заплащане или безплатно без съгласието на оператора или доставчика;
23. Счита, че с оглед на интегрирането, процедурата за издаване на разрешение за електронни информационни и комуникационни услуги, финансирани чрез лицензионна такса – доколкото става въпрос за обществени аудиовизуални предложения, трябва да се приспособи към цифровата реалност на медийната конкуренция;
24. Подчертава, че за да запази своята независимост, публичният сектор трябва да продължи да бъде защитаван от ограниченията, до които води финансирането чрез реклами, и призовава държавите членки да подкрепят усилията на сектора във връзка с финансирането;
Инфраструктура и честоти
25. Отбелязва, че широко разпространеното покритие с широколентов интернет достъп с най-висока скорост е основно изискване за интегрирането и иновациите в медийния сектор; подчертава, че подобни широколентови мрежи, все още се нуждаят от значително допълнително развитие, преди всичко в селските райони, и призовава държавите членки да решат този проблем чрез краткосрочни инвестиционни кампании;
26. Изразява съжаление, че все още има обширни области в Европа с ограничена интернет инфраструктура, и припомня на Комисията, че за да бъде освободен потенциалът на сближения аудиовизуален свят, от жизненоважно значение за потребителите е да имат достъп до високоскоростен интернет;
27. Настоятелно призовава операторите от сектора, с оглед на сближено в по-голяма степен бъдеще, да работят заедно на доброволна основа, за да се гарантира, че съществува обща рамка за медийните стандарти, с цел прилагането на по-последователен подход сред различните видове медии, и също за да се гарантира, че потребителите продължават да разбират кое съдържание е регулирано и до каква степен;
28. Подчертава, че отворените и оперативно съвместими стандарти създават гаранция за свободен и безпрепятствен достъп до аудиовизуално съдържание;
29. Отбелязва, че възникващите инициативи за саморегулация, имат важна роля при утвърждаването на единни стандарти за потребителски технологии, както и за програмистите и производителите;
30. Подчертава, че DVB-T/T2 предлага отлични дългосрочни възможности за съвместно използване на 700 MHz-овата честотна лента от страна на радио- и телевизионното разпръскване и на мобилните комуникации, особено при използването на обещаващи хибридни преносими устройства и чрез интегриране на телевизионен чип в преносими устройства;
31. Подкрепя разработването на технологичен микс, който си служи ефикасно едновременно с радио- и телевизионни технологии и с широколентови технологии и който съчетава интелигентно радио- и телевизионно разпръскване с мобилни комуникации („интелигентно радио- и телевизионно разпръскване“);
32. Счита, че е важно да има пътна карта за цифровото ефирно радио, за да се гарантира на инвеститорите както в областта на радио- и телевизионното разпръскване, така и в сектора на мобилните телефони, необходимата за дългосрочно планиране сигурност;
Ценности
33. Изразява съжаление, че в Зелената книга не е изрично посочен двойствения характер на аудиовизуалните медии като културен и икономически актив;
34. Напомня на Комисията, че ЕС е поел задължения по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;
35. Подчертава, че защитата на свободата на медиите, насърчаването на плурализма на медиите и културното многообразие, както и защитата на малолетните/непълнолетните, продължават да са релевантни ценности в ерата на интеграцията;
36. Призовава Комисията, в контекста на евентуално преразглеждане на Директива 2010/13/ЕС, да продължи с усилията си в посока защита на свободата на печата;
37. Призовава Комисията и държавите членки да ускорят прилагането на член 13 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) относно насърчаването на създаването на европейски произведения и на достъпа до тези произведения посредством аудиовизуални медийни услуги по заявка;
38. Обръща внимание на Комисията, че включването на сферата на аудиовизуалната култура и медии в международни споразумения за свободна търговия е в противоречие с ангажимента на Европейския съюз за насърчаване на културното многообразие и идентичност и за зачитане на суверенитета на държавите членки по отношение на тяхното културно наследство;
39. Насърчава аудиовизуалния сектор в Европа да продължава да разработва съгласувани, привлекателни услуги, по-специално онлайн, така че да се обогати диапазонът от предлагано европейско аудиовизуално съдържание; подчертава факта, че съдържанието следва да остане от първостепенно значение; подчертава, че наличието на множество платформи не е гаранция за многообразие на съдържанието;
40. Изтъква, че защитата на младежите, на потребителите и на личните данни са безусловни регулаторни цели и трябва да се прилагат еднакво за доставчиците в областта на медиите и комуникациите на територията на ЕС;
41. Призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагането на разпоредбите за защитата на младежите и потребителите; призовава едни и същи изисквания по отношение на защитата на личните данни да се прилагат за всички доставчици на услуги в областта на медиите и комуникациите на територията на ЕС; подчертава, че потребителите трябва да могат по всяко време и по лесен начин да променят настройките за защитата на личните данни;
42. Подчертава, че с оглед на глобалната конкуренция на сближените пазари е от съществено значение да се изготвят подходящи стандарти за съвместно регулиране и саморегулиране по отношение на международната защита на младежта и на потребителите;
43. Призовава Комисията и държавите членки да засилят и разширят съществуващия набор от дейности, насочени към предаването на цифрови медийни умения, и за разработването на методика за оценяване на преподаването на медийни умения;
Регулаторна рамка
44. Счита, че европейската медийна и интернет политика следва да цели премахването на пречките за иновации в медиите, като същевременно не се пропускат нормативните аспекти на една демократична и многообразна в културно отношение медийна политика;
45. Подчертава, че подобно съдържание на едно и също устройство изисква еднообразна, гъвкава, лесна за ползване и достъпа правна рамка, която е технологично неутрална, прозрачна и приложима;
46. Призовава Комисията да гарантира, че платформите функционират при зачитане на пазарните условия, изискващи лоялна конкуренция;
47. Призовава Комисията да предприеме оценка на въздействието, за да провери дали обхватът на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги е все още релевантен в светлината на развитието на всички аудиовизуални медийни услуги, достъпни за европейските граждани;
48. Призовава Комисията да проучи доколко критерият за линейност пречи на постигането на регулаторните цели на Директива 2010/13/ЕС в много области на сближения свят;
49. Препоръчва дерегулиране в областите на Директива 2010/13/ЕС, в които целите на законодателството не са постигнати; счита, че вместо това следва да бъдат въведени минимални изисквания на европейско равнище за всички аудиовизуални медийни услуги;
50. Подчертава значението на неутрални в технологично отношение системи за уреждане на ползването на права с цел да се улесни възможността услугите на доставчици на медийни услуги да бъдат достъпни от платформи на трети страни;
51. Подчертава, че принципът за държава на произход (или държава на разпръскване), заложен в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, продължава да бъде значима предпоставка за трансграничното предлагане на аудиовизуално съдържание и основен етап по пътя към общ пазар на услугите; подчертава, обаче, необходимостта правото на ЕС да се адаптира към реалностите на интернет и цифровата среда, и да се обърне специално внимание на дружествата, предлагащи аудиовизуално съдържание онлайн, които се опитват да избегнат данъчно облагане в определени държави членки като се установяват в държави с много ниски данъчни ставки;
52. Призовава Комисията да проучи доколко е наложително адаптирането на авторското право, за да се създаде възможност за адекватна оценка на линейно и нелинейно съдържание на различните платформи, както и за тяхната трансгранична достъпност;
53. Призовава Комисията да прилага последователно принципа на технологична неутралност и, ако е целесъобразно, съответно да извърши преглед на европейското законодателство в областта на авторското право;
o o o
54. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще (2013/2186(INI))
— като взе предвид доклада на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавен „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г. Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС (COM(2010)0603),
— като взе предвид резултатите от проведената от Комисията обществена консултация относно гражданството на ЕС през периода 9 май — 27 септември 2012 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС(1),
— като взе предвид изслушването, организирано съвместно от комисията по петиции, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Европейската комисия на 19 февруари 2013 г., на тема „Реализиране на пълния потенциал на гражданството на ЕС“, както и изслушването от 24 септември 2013 г. на тема „Въздействието на кризата върху европейските граждани и засилването на демократичното участие в управлението на Съюза“,
— като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2013 г., озаглавен „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (COM(2013)0269),
— като взе предвид своите предходни резолюции относно разискванията на комисията по петиции,
— като взе предвид правото на отправяне на петиция, предвидено в член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид част втора от Договора за функционирането на Европейския съюз, озаглавена „Недискриминация и гражданство на Съюза“, и дял V от Хартата на основните права,
— като взе предвид членове 9, 10 и 11 от Договора за Европейския съюз,
— като взе предвид член 48 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по петиции и становището на комисията по култура и образование (A7–0107/2014),
А. като има предвид, че Договорът от Лисабон укрепи концепцията за гражданство на ЕС и правата, произтичащи от него;
Б. като има предвид, че правото на отправяне на петиция до Европейския парламент е един от стълбовете на европейското гражданство, като създава взаимодействие между гражданите и европейските институции с цел приближаване на ЕС до своите граждани и превръща ЕС в една все по-съдържателна и надеждна концепция за тях;
В. като има предвид, че правата, присъщи на гражданството на Съюза, са включени в договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз;
Г. като има предвид, че всички държави членки са поели ангажимент да спазват общоприетите правила на ЕС относно правото на всеки гражданин на Съюза да се движи и пребивава свободно в рамките на своята територия, относно недискриминацията и общите ценности на Европейския съюз, особено спазването на основните права, със специално внимание към правата на лицата, принадлежащи към малцинства; като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на националното гражданство и на правата на малцинствата, произтичащи от него; като има предвид, че нарушенията от страна на всяка държава членка на основните права във връзка с въпроси, отнасящи се до гражданството, трябва да бъдат отстранени с цел да се избегнат двойните стандарти и/или дискриминацията; като има предвид, че ромското малцинство все още е изправено пред широко разпространена дискриминация, а напредъкът в прилагането на националните стратегии за приобщаването на ромите все още е ограничен;
Д. като има предвид, че свободното движение на хора е един от основните елементи на гражданството на ЕС и може да допринесе за намаляване на несъответствието между работните места и уменията на вътрешния пазар; като има предвид, че според експресно проучване на Евробарометър от февруари 2013 г. повече от две трети от анкетираните с право са съгласни, че свободното движение на хора в рамките на ЕС като цяло носи ползи за икономиката на собствената им държава; като има предвид, че Шенгенските критерии следва да бъдат от техническо естество и не следва да бъдат използвани за ограничаване на достъпа до свободното движение на граждани;
Е. като има предвид, че дискриминацията въз основа на национална принадлежност все още присъства в някои държави от ЕС;
Ж. като има предвид, че въпросът за получаването и отнемането на национално гражданство е повдигнат в петиции, особено от гледна точка на неговите последици за европейското гражданство; като има предвид, че много вносители на петиции, включително много лица, които принадлежат към малцинства в дадена държава членка, са изразили своето желание да станат свидетели на по-координирано законодателство в областта на гражданството в Европа;
З. като има предвид, че различни оплаквания са получавани във връзка с упражняването на правото на гласуване в избори за Европейски парламент и общински избори, както и във връзка с лишаването от избирателно право по отношение на национални избори след период от време, прекаран в чужбина;
И. като има предвид, че общественото доверие в Европейския съюз е спаднало и че европейските граждани преминават през труден период, причинен от тежка икономическа и социална криза;
Й. като има предвид, че изборите за Европейски парламент през 2014 г. ще бъдат първите избори, които ще се произведат след влизането в сила на Договора от Лисабон, който значително разширява правомощията на Европейския парламент; като има предвид, че изборите за Европейски парламент представляват възможност за укрепване на общественото доверие в политическата система, за създаване на европейска публична сфера и за засилване на гласа и на ролята на гражданите, което е едно от най-важните предварителни условия за укрепването на демокрацията в държавите членки и в ЕС; като има предвид, че демократичното и прозрачно функциониране на Европейския парламент е едно от основните предимства за насърчаване на европейските ценности и европейската интеграция;
К. като има предвид, че Европейският съюз, чрез своите договори и Хартата на основните права, защитава Европа на правата и демократичните ценности, свободата, солидарността и сигурността, и гарантира по-добра защита на гражданите на ЕС;
Л. като има предвид, че гражданите са пряко представлявани на равнището на Съюза в Европейския парламент и имат демократично право да бъдат избирани и да гласуват в избори за Европейски парламент, дори и когато пребивават в държава членка, която е различна от тяхната собствена държава; като има предвид, че упражняването на правото на гласуване в избори за Европейски парламент и в местни избори за гражданите на ЕС, пребиваващи в държава членка, която е различна от тяхната собствена държава, не е достатъчно улеснено и насърчавано във всички държави членки;
М. като има предвид, че Европейският съюз създаде ново право за европейските граждани да организират и подкрепят европейска гражданска инициатива, като представят своите политически предложения пред европейските институции, и че от 1 април 2012 г. насам милиони европейски граждани са използвали тази възможност;
1. Приветства доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2013 г. (COM(2013)0269), в който се обявяват дванадесет нови действия в шест области, насочени към укрепването на правата на гражданите на ЕС;
2. Приветства факта, че по-голямата част от 25-те мерки, обявени в доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2010 г., междувременно е изпълнена от Комисията и от другите институции на ЕС;
3. Подчертава, че гражданите трябва да са в състояние да вземат информирани решения относно упражняването на своите права по Договора и по тази причина следва да имат достъп до цялата необходима информация с акцент не само върху абстрактните права, но също и върху практическа и лесно достъпна информация относно икономически, социални, административни, правни и културни въпроси; призовава националните, регионалните и местните органи да насърчават по-добро разбиране на гражданството на ЕС и да обясняват практическите му ползи за отделните лица;
4. Приветства инициативите на Комисията, насочени към повишаване на осведомеността на гражданите относно техните права посредством Europe Direct и „Вашата Европа“, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат своите усилия с цел да разпространяват знанието на мрежата СОЛВИТ сред гражданите и дружествата; предлага във връзка с това да се предоставя повече информация относно европейското гражданство по повод на честването на Деня на Европа на 9 май;
5. Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че нейните обществени консултации са на разположение на всички официални езици на ЕС, така че да не възниква дискриминация въз основа на езика; посочва дейностите на Парламента, и по-специално на комисията по петиции, в платформите на социалните медии като отлично средство за създаване на взаимодействие и диалог с гражданите;
6. Насърчава държавите членки да предоставят повече място в учебните си програми на политическото образование по въпросите, свързани с ЕС, съответно да адаптират обучението на учителите и в това отношение да осигурят необходимото ноу-хау и необходимите ресурси; подчертава, че достъпното образование играе жизненоважна роля за формирането на бъдещите граждани, като им позволява да придобият солидна основа от общи знания, като насърчава предоставянето на права на отделната личност, солидарността и взаимното разбирателство и като засилва социалното сближаване; отбелязва в това отношение, че образованието е от съществено значение като средство за предоставяне на възможност на отделната личност да участва напълно в демократичния, социалния и културния живот, и следователно счита, че за отпуснатите за образованието средства не следва да бъдат извършвани значителни съкращения;
7. Счита, че е особено важно да се насърчава признаването на доброволческата ангажираност, официално да се признаят придобитите по този начин умения и експертен опит и да се премахнат препятствията пред свободното движение;
8. Подчертава значението на организираното гражданско общество за укрепването на активно европейско гражданство; във връзка с това счита, че е от жизненоважно значение допълнително да се улесни трансграничната дейност на тези организации чрез намаляване на бюрократичната тежест и предоставяне на подходящо финансиране; отново отправя своя призив(2) за създаването на европейски устав на сдруженията, тъй като това може да улесни изграждането на проекти между гражданите на различните държави членки на ЕС в рамките на транснационална организация; подчертава необходимостта от създаване на структурирана рамка за европейски граждански диалог, която да придаде практическо съдържание на активното гражданско участие;
9. Изразява съжаление относно наличните процедури за формален отказ на някои държави членки от части от Договорите на ЕС, които подкопават и генерират де факто разлики в правата на гражданите, които са призвани да бъдат равни съгласно Договорите на ЕС;
10. Подчертава жизненоважната роля, която играят държавите членки за правилното прилагане на европейското законодателство; счита, че все още предстои да бъде постигнат напредък и е необходимо засилено сътрудничество между институциите на ЕС и местните и националните органи; счита, че засиленото сътрудничество би било ефикасно средство за неформално разрешаване на проблеми, и по-специално на пречки от административно естество; във връзка с това приветства намерението на Комисията да подкрепи от 2013 г. нататък, чрез своята схема на побратимяване на градовете в програмата „Европа за гражданите“, обмена на най-добри практики между общините, както и проектите, насочени към разширяване на познанията за правата на гражданите и тяхното правилно прилагане; счита, че един специално пригоден за местните и регионалните органи практически инструментариум за правата на гражданите на ЕС допълнително би подобрил правилното прилагане;
11. Изразява съжаление, че родителите и децата не разполагат с едни и същи средства за правна защита в случаи на раздяла или развод във всяка държава членка, вследствие на което стотици родители в Европа осъществиха контакт с комисията по петиции, за да я призоват да бъде по-активна в тази област, въпреки че тя само разполага с много ограничена компетентност;
12. Очаква, че новият интернет портал за петиции, който ще бъде на разположение в началото на 2014 г., ще превърне процеса на подаване на петиции в привлекателен, прозрачен и лесен за използване инструмент, включително и за хората с увреждания; призовава Комисията и другите институции да дадат подходящо признание на процеса на подаване на петиции на техните интернет страници;
13. Приветства факта, че до ноември 2013 г. три много различни европейски граждански инициативи отговориха на условието за изисквания праг; приветства планираните изслушвания с организаторите на успешни европейски граждански инициативи преди изборите за Европейски парламент; призовава държавите членки да насърчават правото на организиране и на подкрепа на европейски граждански инициативи и да прилагат Регламент (ЕС) № 211/2011 относно европейската гражданска инициатива по приобщаващ начин, като гарантират, че са готови да валидират подписите както на своите собствени граждани, пребиваващи в чужбина, така и на граждани от други държави членки, пребиваващи на тяхна територия;
14. Призовава всички държави членки, които все още нямат национален омбудсман – понастоящем Италия и Германия, да изпълнят очакванията на всички граждани на ЕС като назначат такъв;
15. Призовава Комисията редовно да упражнява мониторинг върху начина, по който административните формалности, свързани с влизането и пребиваването на граждани на ЕС и техни роднини, се обработват в държавите членки; призовава Комисията да играе активна роля, за да гарантира, че процедурите, прилагани от държавите членки, изцяло зачитат ценностите и правата на човека, признати от Договорите на ЕС; подчертава, че мобилността на работната сила е един от основните стълбове на единния пазар; подчертава много положителните ползи от работната сила на мигрантите в ЕС за икономиката на държавите членки; във връзка с това призовава Комисията да следи отблизо ситуацията и да предприеме подходящи мерки за премахване на потенциалните пречки, като например прекомерната бюрокрация, поставени на национално равнище на пътя на тази основна свобода;
16. Потвърждава, че съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз(3), условията за получаване и отнемане на гражданство на държавите членки се регламентират изключително от националното право на отделните държави членки; при все това призовава за по-тясно сътрудничество и по-структуриран обмен на най-добри практики между държавите членки по отношение на техните закони в областта на гражданството с цел да се гарантират основните права и особено правната сигурност на гражданите; призовава за всеобхватни общи насоки, които изясняват връзката между националното и европейското гражданство;
17. Призовава държавите членки, които лишават от гражданство своите граждани, които изберат да живеят в друга държава членка за продължителен период от време, да сложат край на тази практика и съответно да преразгледат своето законодателство с цел предоставяне на пълни права на гражданство по време на целия процес; препоръчва държавите членки да предприемат всички стъпки за ефективно подпомагане и съдействие на гражданите, които желаят да гласуват или да се явят като кандидати на избори в държави, различни от тяхната собствена държава; подчертава необходимостта гражданите на ЕС да упражняват правото си на глас на националните избори на своята държава по произход от държавата членка, в която пребивават;
18. Призовава държавите членки да защитават и укрепват значението на гражданството на ЕС, като възпират всякакви форми на дискриминация въз основа на национална принадлежност; осъжда всяка популистка реторика, която има за цел да създаде дискриминационни практики, основани само на национална принадлежност;
19. Призовава европейските политически партии и техните национални структури да организират прозрачни избирателни кампании в навечерието на изборите за Европейски парламент през 2014 г. и ефективно да се справят с проблемите, свързани със спадащите проценти на участие на гласоподавателите в избори и с увеличаващата се пропаст между гражданите и институциите на ЕС; счита, че номинацията на кандидати от европейските политически партии от цяла Европа за длъжността председател на Комисията е важна стъпка към изграждането на истинско европейско публично пространство, и е убеден, че перспективата за европеизация на предизборната кампания може да бъде по-добре постигната чрез паневропейски дейности и мрежи от местни и национални медии, особено на обществени медии в областта на радиото, телевизията и интернета;
20. Подчертава, че е важно гражданите да бъдат информирани относно тяхното право на глас на общински избори и избори за Европейски парламент, ако те живеят извън държавата си по произход, както и това право да бъде насърчавано чрез различни средства; настоятелно призовава Комисията да не чака до май 2014 г., за да публикува своя наръчник, представящ тези права на ЕС „по ясен и разбираем начин“;
21. Призовава всички институции, органи, служби и агенции на Съюза допълнително да подобрят прозрачността и да направят достъпа до документи лесен и удобен за ползване, тъй като това ще предостави възможност на гражданите за по-тясно участие в процеса на вземане на решения; призовава институциите на Съюза, и по-специално Европейската комисия, да подобрят ефективността на своите процедури, за да удовлетворят справедливите искания на гражданите на ЕС във възможно най-кратки срокове; призовава всички институции на Съюза, и по-специално Парламента, да гарантират прозрачност и отчетност в равна степен;
22. Приветства неотдавнашното приемане на двете основни програми на ЕС за финансиране на дейности в областта на гражданството на ЕС за периода 2014 – 2020 г.: програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“; счита, че е много жалко, че точно финансовият пакет за последната посочена програма, която подкрепя проекти на активното европейско гражданство, е бил драстично намален от правителствата на държавите членки спрямо периода 2007 – 2013 г.;
23. Изразява своята сериозна загриженост относно петициите, разкриващи деликатното положение на някои пребиваващи лица, които, поради своя статут, не могат да се ползват в пълна степен от своите права на свободно движение или от пълни права на гласуване на местни избори; призовава Европейската комисия и съответните държавите членки да улеснят узаконяването на техния статут в такива случаи;
24. Изразява дълбока загриженост относно пречките, с които все още се сблъскват гражданите при упражняване на своите индивидуални права на вътрешния пазар, и счита, че въпросът с настоящата икономическа несигурност в Европа също трябва да бъде решен чрез премахването на тези пречки; по тази причина приветства обявените от Комисията нови инициативи за подкрепа на гражданите в ролята им на потребители и работници в цяла Европа;
25. Подчертава, че е важно да се подобри обменът на информация относно възможностите за стажове и за чиракуване в други държави от ЕС чрез мрежата EURES; изразява тревога относно равнището на безработица, особено тъй като то засяга младите хора; приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно рамка за качество на стажовете(4) и призовава държавите членки да спазват принципите, изложени в насоките;
26. Призовава държавите членки да информират по-добре гражданите на ЕС относно техните права и задължения и да улеснят спазването в еднаква степен на предоставянето на тези права както в техните държави по произход, така и във всички други държави членки;
27. Насочва вниманието към оплакванията на някои вносители на петиции, предимно експатрирани граждани на ЕС, които съобщават за проблеми, с които са се сблъскали във връзка с придобиването, прехвърлянето и собствеността на недвижимо имущество в различни държави;
28. Признава проблемите, с които се сблъскват хората с увреждания, които упражняват своето право на свободно движение, и призовава за въвеждането на карта на ЕС за увреждане, валидна за цялата територия на Европа, за хората с увреждания;
29. Призовава държавите членки да въведат механизми за координиране и сътрудничество, за да се справят ефикасно с въпросите на двойното данъчно облагане при регистрацията на автомобили, данъчната дискриминация и двойното данъчно облагане в трансграничен контекст и да се отчитат по-добре реалностите, свързани с трансграничната мобилност на работниците; счита, че въпросите за двойното данъчно облагане не са разгледани в достатъчна степен посредством съществуващите двустранни данъчни конвенции или едностранното действие на дадена държава членка и биха били необходими съгласувани, навременни действия на равнището на Съюза;
30. Изразява съжаление относно наличието на трансгранични пречки по гражданскоправни или социални въпроси, като например семейното право или пенсиите, което пречи на много граждани да се ползват напълно от гражданството на ЕС;
31. Припомня, че гражданите на ЕС, пребиваващи на територията на трета държава, в която държавата членка, на която те са граждани, няма представителство, имат право на закрила от страна на дипломатическите или консулските органи на всяка държава членка при същите условия, както и гражданите на тази държава членка, и подчертава значението на подобна разпоредба като принцип;
32. Призовава държавите членки във възможно най-кратки срокове да създадат във всяка държава членка единно звено за контакт, което да координира проекти с трансгранично въздействие, например проекти, които оказват социално въздействие, като например услуги при спешни случаи, със специална препратка към проекти, които имат въздействие върху околната среда, като например проекти за производство на електроенергия от вятърни паркове, които понякога не са обект на консултация с жителите от двете страни на границата или на оценка на въздействието;
33. Призовава Комисията да извърши цялостна оценка на ползите и предизвикателствата, свързани с Европейската година на гражданите през 2013 г.; изразява съжаление, че поради недостатъчно финансиране и липса на политическа амбиция Европейската година на гражданите през 2013 г. беше слабо отразена от медиите и не успя да предизвика широк и явен обществен дебат относно европейското гражданство, който можеше да допринесе за подобряване на съществуващите инструменти или за ново определяне на инструменти;
34. Призовава Комисията да представи предложения за признаване на приноса на доброволческата дейност към гражданството;
35. Призовава Комисията да публикува и разпространи разяснение на правата на гражданите преди и след приемането на Договора от Лисабон с цел да се възстанови доверието на гражданите;
36. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския омбудсман, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
Декларация на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите (OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 187).
Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534 – 2013/0255(APP))
— като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2013)0534),
— като взе предвид предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),
— като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),
— като взе предвид резолюцията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство,
— като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(1),
— като взе предвид други инструменти в областта на наказателното правосъдие, приети от Европейския парламент и Съвета в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решение, като например Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане, Директивата относно Европейската заповед за разследване в наказателноправната област и т.н.,
— като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
— като взе предвид членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 86, 218, 263, 265, 267, 268 и 340 от него,
— като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.,
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 януари 2014 г.,
— като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,
— като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджетен контрол, на комисията по бюджети, както и на комисията по правни въпроси (A7‑0141/2014),
A. като има предвид, че създаването на Европейската прокуратура има за основни цели да допринесе за укрепването на защитата на финансовите интереси на Съюза, да повиши доверието на бизнеса и на гражданите на ЕС в институциите на Съюза и да гарантира по-ефикасно и ефективно разследване и наказателно преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, при пълно зачитане на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;
Б. като има предвид, че ЕС си е поставил за задача да изгради пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и като има предвид, че в съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз той спазва правата на човека и основните свободи; като има предвид, че престъпността придобива все по-трансграничен характер и че в случая на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, които водят всяка година до значителни финансови щети, ЕС трябва да даде ефективен отговор, осигуряващ добавена стойност на съвместните усилия на всички държави членки, тъй като защитата на бюджета на ЕС от измами може да бъде постигната по-добре на равнището на ЕС;
В. като има предвид, че в случаите, касаещи бюджета на ЕС, следва да се прилага принципът на нулева толерантност с цел съгласувано и ефективно справяне с измамите срещу финансовите интереси на Европейския съюз;
Г. като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на приблизително 80% от бюджета на Съюза, както и за събирането на собствените ресурси съгласно Решение 2007/436/ЕО, Евратом(2), което скоро ще бъде заменено с решение на Съвета по измененото предложение на Комисията за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2011)0739);
Д. като има предвид, че е еднакво важно да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза както на равнище събиране на ресурсите на ЕС, така и на равнище разходи;
Е. като има предвид, че 10% от разследванията на OLAF засягат случаи на трансгранична организирана престъпност, но че същевременно тези случаи представляват 40% от общото финансово въздействие върху финансовите интереси на Европейския съюз;
Ж. като има предвид, че създаването на Европейската прокуратура е единственият акт в областта на наказателното правосъдие, по отношение на който не е приложима обикновената законодателна процедура;
З. като има предвид, че предложението за регламент за създаването на Европейската прокуратура е неразривно свързано с предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и с предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), по отношение на които се прилага обикновената законодателна процедура;
И. като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава трябва да бъде водещ принцип за цялото европейско законодателство, особено в областта на правосъдието и на защитата на основните права на човека;
Й. като има предвид, че 14 национални парламентарни камари от 11 държави членки са задействали механизма на т.нар „жълт картон“ във връзка с предложението на Комисията, и като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. Комисията реши да поддържа предложението, като все пак отбелязва, че по време на законодателния процес ще обърне дължимото внимание на мотивираните становища на националните парламентарни камари;
K. като има предвид, че член 86, параграф 1 от ДФЕС изисква единодушие в рамките на Съвета, за да се пристъпи към създаване на Европейска прокуратура; като има предвид, че изглежда много малко вероятно това единодушие да бъде постигнато и че поради това изглежда по-вероятно някои държави членки да създадат Европейска прокуратура чрез засилено сътрудничество, което би наложило на Комисията да представи ново предложение;
1. Счита предложението на Комисията за още една стъпка към изграждането на европейско пространство на наказателно правосъдие и към укрепването на инструментите за борба с измамите срещу финансовите интереси на Съюза, с която се увеличава доверието на данъкоплатците към ЕС;
2. Счита, че създаването на Европейска прокуратура би могло да предостави особена добавена стойност за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, при условие че участват всички държави членки, тъй като финансовите интереси на Съюза, а следователно и интересите на европейските данъкоплатци, трябва да бъдат защитени във всички държави членки;
3. Призовава Съвета да предвиди широкото участие на Парламента в своята законодателна дейност чрез осигуряване на постоянен информационен поток и непрекъснати консултации с него, така че да се постигане резултат, който е в съответствие с настъпилите след Лисабонския процес промени в Договора за функционирането на Европейския съюз и който по същество се одобрява и от двете страни;
4. Призовава европейския законодател, предвид това, че последователността на глобалната дейност на ЕС в сферата на правосъдието е необходима предпоставка за ефикасността ѝ, да разгледа настоящето предложение с оглед на други, тясно свързани с него предложения, като например предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), както и други относими инструменти в областта на наказателното правосъдие и процесуалните права, за да е в състояние да гарантира цялостната съвместимост на настоящето предложение с всички посочени по-горе инструменти, както и последователното му прилагане;
5. Подчертава, че правомощията и практиката на Европейската прокуратура трябва да зачитат основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и конституционните традиции на държавите членки; поради това призовава Света да вземе надлежно предвид следните препоръки:
i)
Европейската прокуратура следва да изпълнява функциите си при стриктно спазване на правото на справедлив съдебен процес и следователно да съблюдава принципа за производство пред компетентен съд, който изисква критериите за определяне на това кой компетентен съд трябва да упражнява юрисдикция, да бъдат ясно установени предварително; тъй като сегашната формулировка на член 27, параграф 4 предоставя на Европейската прокуратура прекалено голямо право на преценка при прилагането на различни критерии за определяне на компетентност, тези критерии следва да станат задължителни и между тях следва да се създаде йерархия, за да се гарантира предвидимост; в това отношение под внимание следва да бъдат взети правата на заподозрения; освен това определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва да подлежи на съдебен контрол;
ii)
Европейската прокуратура следва да бъде напълно независима както от националните правителства, така и от институциите на ЕС и следва да бъде защитена от всякакъв политически натиск;
iii)
обхватът на компетентност на Европейската прокуратура следва да бъде точно определен, като се даде възможност за предварително установяване на престъпните състави, обхванати от посочената компетентност; Парламентът призовава за внимателното преразглеждане на определянията, предвидени в член 13 от предложението на Комисията, във връзка с акцесорната компетентност, тъй като в настоящия си вид те надхвърлят границите на обхвата на член 86, параграфи 1—3 от ДФЕС; това следва да бъде направено по начин, който да гарантира, че правомощията на Европейската прокуратура обхващат престъпления, различни от тези, засягащи финансовите интереси на Съюза, само при кумулативно изпълнение на следните условия:
a)
конкретното деяние представлява едновременно престъпление, засягащо финансовите интереси на Съюза, и други престъпления; както и
б)
престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, са основни, а другите имат единствено акцесорен характер; както и
в)
прекратява се възможността за по-нататъшни съдебни действия и санкциониране на другите престъпления, ако те не се преследват и представят в съда заедно с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза;
освен това определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва да подлежи на съдебен контрол;
iv)
като се има предвид фактът, че директивата, предвидена в член 12 от предложението, която ще определи престъпленията от компетентността на европейския прокурор, все още не е приета, текстът на предложението следва да уточни, че европейският прокурор не може да преследва наказателно престъпления, които все още не са включени в съответния закон на държавите членки към момента на извършване на престъплението; освен това Европейската прокуратура не следва да упражнява правомощията си по отношение на престъпления, които са извършени преди тя да е започнала да функционира в пълна степен; в това отношение член 71 от предложението следва съответно да се измени;
v)
инструментите за разследване и мерките за разследване, с които разполага Европейската прокуратура, следва да са хомогенни, точно определени и съвместими с всички правни системи на държавите членки, в които се прилагат; освен това критериите за използване на мерки за разследване следва да се посочат по-подробно, за да се изключи възможността за „търсене на най-благоприятната правна система“;
vi)
допустимостта на доказателствата и тяхното преценяване в съответствие с член 30 съставляват ключови елементи в наказателното разследване; независимо къде се упражнява компетентността на Европейската прокуратура, съответната нормативна уредба трябва да бъде ясна, единна и изцяло да спазва процесуалните гаранции; за да се гарантира това спазване, условията за допустимост на доказателствата следва да бъдат такива, че да зачитат всички права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, от Европейската конвенция за правата на човека и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;
vii)
правото на ефективни средства за правна защита следва да се зачита по всяко време в дейността на европейския прокурор в целия Съюз; поради това взетите от европейския прокурор решения следва да подлежат на съдебен контрол пред компетентния съд; в това отношение решенията, взети от европейския прокурор преди съдебния процес или независимо от него, като например решенията, описани в членове 27, 28 и 29 във връзка с компетентността, прекратяването на делото или приемането на споразумение, следва да подлежат на обжалване пред съдилищата на Съюза;
член 36 от предложението следва да бъде преработен, за да се избегне заобикалянето на разпоредбите на Договора относно юрисдикцията на съдилищата на Съюза и непропорционалното ограничаване на правото на ефективни правни средства за защита пред съд съгласно член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
viii)
разпоредбите на член 28 от предложението следва ясно да посочват, че след като европейският прокурор е прекратил дело за леки престъпления, няма пречки националните прокуратури да пристъпят към допълнително разследване и наказателно преследване, в случай че това се допуска от националните закони; и че ако липсата на относими доказателства не може предвидимо да се поправи чрез допълнителни пропорционални разследващи действия, прекратяването е задължително; освен това наличието на задължителни основания за прекратяване на делото следва да се проверява възможно най-скоро в хода на разследването, а прекратяването следва да се изпълнява без ненужно забавяне, ако се установи, че се прилага някое от задължителните основания;
ix)
произволното правораздаване трябва да се избягва при всички обстоятелства; следователно условието за „добро правораздаване“ като основание за споразумение за решаване на делото съгласно член 29, параграф 1 от предложението следва да се замести с по-конкретни критерии; споразумението за решаване на делото следва по-специално да бъде изключено към момента на повдигане на обвинението и при всички случаи при дела, които могат да бъдат прекратени по силата на член 28 от предложението, както и при тежки престъпления;
x)
тъй като правомощията на европейския прокурор изискват не само съдебен контрол от Съда на ЕС, но също и надзор от страна на Европейския парламент и националните парламенти, е необходимо съответните разпоредби да бъдат включени, по-конкретно за да се осигурят ефективни и съгласувани практики сред държавите членки и съответствие с принципите на правовата държава;
6. Призовава също така Съвета, като подчертава необходимостта от най-стриктно спазване на основните принципи, като например правото на справедлив съдебен процес, с които са пряко свързани гаранциите за защита в наказателното производство, да вземе предвид следните препоръки и въз основа на тях да предвиди:
i)
всички дейности на Европейската прокуратура следва да осигуряват най-висока закрила на правото на защита, особено като се има предвид, че Съюзът би могъл да стане пространство, в което Европейската прокуратура би могла да предприема действия, с оперативна скорост, без да й се налага да прибягва към инструментите за правна взаимопомощ; в това отношение спазването на минималните стандарти на ЕС в областта на правата на лицата в наказателното производство във всички държави членки е ключов елемент за адекватното функциониране на Европейската прокуратура;
следва да се отбележи в това отношение, че пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, приета от Съвета на 30 ноември 2009 г., все още не е завършена и че предложението само препраща към националните правни системи по всички въпроси, свързани с правото да се запази мълчание, презумпцията за невиновност, правото на безплатна правна помощ и правото на защитата да събира доказателства; поради това, с оглед на спазването на принципа на равнопоставеност на страните, правото, приложимо към заподозрени лица или към обвиняеми в образувано от Европейската прокуратура производство, следва да се прилага и към процесуалните гаранции по отношение на актовете на последната в областта на разследването и повдигането и поддържането на обвинение, без да се засягат евентуални допълнителни или по-високи стандарти за процесуални гаранции, предоставяни от правото на Съюза;
ii)
след изтичане на съответния срок за транспониране липсата на транспониране или неправилното транспониране в националното право на някой от актовете на Съюза относно процесуалните права никога не следва да се тълкуват във вреда на лице, обект на разследване или на наказателно преследване, а прилагането им винаги трябва да е в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека;
iii)
следва да се гарантира зачитане на принципа ne bis in idem;
iv)
възбуждането на наказателно преследване следва да е съобразено с член 6 от Договора за Европейския съюз, с член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с приложимото законодателство на ЕС в областта на защитата на личните данни; особено внимание следва да се отделя на правата на субекта на данните, когато лични данни се предават на трети държави или на международни организации;
7. Призовава Съвета да вземе предвид следните препоръки, да гарантира, че структурата на Европейската прокуратура се характеризира с мултифункционалност, оптималност и ефикасност и е в състояние да постигне максимални резултати:
i)
за да се гарантира добрият и справедлив резултат на разследванията и координацията между тях, е необходимо лицата, които ги извършват, да притежават задълбочени познания относно правните системи на участващите държави; за тази цел организационният модел на Европейската прокуратура следва да гарантира подходящите умения, опит и познаване на правните системи на държавите членки на централно ниво;
ii)
за да се гарантира навременното и ефикасно вземане на решенията, е необходимо процесът на вземане на решения да се осъществява от Европейската прокуратура с помощта на националните делегирани прокурори, компетентни по конкретните дела;
iii)
за да се гарантира, че Европейската прокуратура може да осигури високи стандарти на независимост, ефикасност, опит и професионализъм, е необходимо служителите й да притежават възможно най-висока квалификация и да осигуряват постигането на определените в настоящата резолюция цели; по-конкретно може въпросните служители да са били магистрати или юристи или да идват от други сектори, в които да са придобили горепосочените опит и професионализъм, както и подходящите познания за правните системи на държавите членки; в това отношение посоченото от Комисията в точка 4 от обяснителния меморандум на предложението относно общите разходи следва да бъде съобразено с реалните изисквания за ефикасност и оперативност на Европейската прокуратура;
iv)
следва да се създаде контролен механизъм и на годишна база да се изготвят доклади за дейностите на Европейската прокуратура;
8. Отбелязва идеята Европейската прокуратура да се основава на вече съществуващи структури – решение, което според очакванията на Комисията няма да породи нови съществени разходи за Съюза или за неговите държави членки, тъй като то предвижда административното обслужване на прокуратурата да се поеме от Евроюст, а човешките ѝ ресурси да дойдат от съществуващи структури като ОLAF;
9. Изразява съмнения относно аргумента за ефективност на разходите в предложението, тъй като Европейската прокуратура трябва да изгради по един специализиран отдел за всяка държава членка, който да бъде добре запознат със съответната национална правна уредба, за да може ефективно да провежда разследвания и наказателни преследвания; призовава да се извърши анализ, за да се оценят разходите за бюджета на ЕС във връзка със създаването на Европейската прокуратура и произтичащите от това възможни разходи за бюджетите на държавите членки; призовава подобен анализ да бъде извършен, за да се оценят и ползите;
10. Изразява загриженост във връзка с факта, че предложението изхожда от презумпцията, че административното обслужване, осигурявано от Евроюст, няма да има никакво отражение върху финансовите и човешките ресурси на тази децентрализирана агенция; счита, следователно, че тази финансова обосновка е подвеждаща; обръща внимание в тази връзка на искането си Комисията да представи актуализирана финансова обосновка, която да има предвид възможни изменения от страна на законодателя преди приключването на законодателния процес;
11. Препоръчва, в съответствие с разпоредбите на член 86, параграф 1 от ДФЕС, съгласно които Съветът може да създаде Европейска прокуратура „на основата на Евроюст“, Комисията да предвиди обикновен трансфер на финансови ресурси от OLAF към Европейската прокуратура, като последната следва да използва експертния опит и добавената стойност на персонала на Евроюст;
12. Подчертава, че няма ясни индикации за това дали Европейската прокуратура, бидейки новосъздадена структура, подлежи на съкращенията на персонала, планирани за всички институции и органи на Съюза; пояснява, че той не би подкрепил подобен подход;
13. Призовава Съвета да изясни компетентността на всички съществуващи органи, на които е възложена защитата на финансовите интереси на Съюза; посочва, че е от изключително значение отношенията на Европейската прокуратура с другите съществуващи органи, като Евроюст и OLAF, да бъдат допълнително уточнени и ясно разграничени; подчертава, че Европейската прокуратура следва да използва дългогодишния експертен опит на OLAF във воденето на разследвания на национално равнище, както и на равнището на Съюза, в области, отнасящи се до защитата на финансовите интереси на Съюза, в т.ч. корупцията; подчертава по-специално, че Съветът следва да изясни взаимното допълване между действията на OLAF и на Европейската прокуратура, когато става въпрос за т.нар. „вътрешни“ и „външни“ разследвания; подчертава, че настоящото предложение на Комисията не изяснява нито отношенията ѝ с Европейската прокуратура, нито как ще се извършват вътрешните разследвания в рамките на институциите на ЕС;
14. Счита, че следва да се извърши допълнителен анализ на едновременното функциониране на OLAF, Евроюст и Европейската прокуратура, за да се ограничи рискът от конфликт на правомощия; приканва Съвета да изясни съответните правомощия на тези органи, да установи както евентуалните споделени правомощия, така и случаите на неефективност и да предложи коригиращи мерки, където това е целесъобразно;
15. Като има предвид факта, че някои държави членки вероятно ще се откажат от участие в предложението за Европейска прокуратура, изисква анализ, който да изясни кои звена на OLAF и кои от неговите служители трябва да бъдат прехвърлени към Европейската прокуратура, а кои да останат в OLAF; изисква на OLAF да бъдат предоставени ресурсите, необходими за извършване на всички дейности във връзка с борбата с измамите, които не попадат в рамките на мандата на Европейската прокуратура;
16. Посочва, че OLAF ще запази компетентност по отношение на онези държави членки, които не участват в Европейската прокуратура, и че те следва да получат процесуални гаранции с еквивалентно равнище;
17. Поради това призовава Комисията да включи, сред измененията в Регламента за OLAF, произтичащи от създаването на Европейската прокуратура, достатъчни процесуални гаранции, в т.ч. възможността за съдебен контрол на мерките за разследване, приети от OLAF;
18. Счита, че наложените на националните органи задължения да информират Европейската прокуратура за всяко деяние, което би могло да представлява престъпление от нейната компетентност, следва да съответстват, а не да надхвърлят въведените на равнището на държавата членка задължения, и независимостта на тези органи следва да бъде зачитана;
19. Призовава за създаването на специален набор от правила на равнището на Съюза, за да се осигури хармонизирана закрила на лицата, които подават сигнали за нередности;
20. Призовава Съвета да подобри допълнително ефективността и ефикасността на съответните съдилища в държавите членки, които са задължителни за успеха на проекта за Европейска прокуратура;
21. Приветства идеята за включване на Европейската прокуратура в съществуващите децентрализирани структури чрез участието на делегирани национални прокурори като „специални консултанти“; осъзнава необходимостта от доразвиване на въпроса за независимостта на делегираните прокурори спрямо националните съдебни системи и от установяване на прозрачни процедури за техния подбор, за да се избегне всякакво съмнение за фаворизиране от страна на Европейската прокуратура;
22. Счита, че на европейските делегирани прокурори и на техния персонал следва да се предостави подходящо обучение в областта на наказателното право на ЕС по единен и ефективен начин;
23. Припомня на Съвета и на Комисията, че е от първостепенно значение Европейският парламент – съзаконодател в областта на материалните и процесуалните наказателноправни норми, да продължи да участва отблизо в процеса на създаване на Европейската прокуратура и позицията му да бъде надлежно вземана под внимание на всички етапи от процедурата; за тази цел възнамерява да поддържа чести контакти с Комисията и със Съвета с оглед на установяването на ползотворно сътрудничество; изцяло осъзнава сложността на задачата и необходимостта от разумен срок за нейното осъществяване и се ангажира да изразява становището си, ако е необходимо чрез допълнителни междинни доклади, относно бъдещото развитие във връзка с Европейската прокуратура;
24. Призовава Съвета да отдели необходимото време за задълбочена оценка на предложението на Комисията, а не да приключи набързо преговорите; подчертава, че следва да се избягва преждевременният преход към процедура за засилено сътрудничество;
25. Възлага на своя председател да поиска продължаване на осъждането на предложението със Съвета;
26. Посочва на Съвета, че посочените по-горе политически насоки са допълнени с техническо приложение към настоящата резолюция;
27. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА
Съображение 22
Промяна 1
Предложение за регламент
Изменение
(22) Престъпленията против финансовите интереси на Съюза често са тясно свързани с други престъпления. В интерес на процесуалната ефективност и с цел да се избегне евентуалното нарушаване на принципа ne bis in idem, компетентността на Европейската прокуратура следва да обхваща и престъпления, които не са дефинирани в националното законодателство специално като престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, когато фактическият им състав е идентичен и неразривно свързан с фактическия състав на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. В подобни смесени случаи, когато престъплението, засягащо финансовите интереси на Съюза, е водещо, компетентността на Европейската прокуратура следва да се упражнява след провеждане на консултации с компетентните органи на засегнатата държава членка. Водещият характер следва да се установява въз основа на критерии, като например финансовото въздействие на престъпленията за Съюза и за националните бюджети, броят на пострадалите или други обстоятелства, свързани с тежестта на престъпленията или приложимите наказания.
(22) Престъпленията против финансовите интереси на Съюза често са тясно свързани с други престъпления. С цел да се избегне евентуалното нарушаване на принципа ne bis in idem, компетентността на Европейската прокуратура следва да обхваща и престъпления, които не са дефинирани в националното законодателство специално като престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, когато фактическият им състав е идентичен и свързан с фактическия състав на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. В подобни смесени случаи, когато престъплението, засягащо финансовите интереси на Съюза, е определящо, компетентността на Европейската прокуратура следва да се упражнява след провеждане на консултации с компетентните органи на засегнатата държава членка. Определящият характер следва да се установява въз основа на критерии, като например финансовото въздействие на престъпленията за Съюза и за националните бюджети, броят на пострадалите или други обстоятелства, свързани с тежестта на престъпленията или приложимите наказания.
Съображение 46
Промяна 3
Предложение за регламент
Изменение
(46) Общите разпоредби относно прозрачността, които се прилагат за агенциите на Съюза, следва да се прилагат и за Европейската прокуратура, но само по отношение на административните ѝ функции, така че спазването на изискването за поверителност при работата ѝ да не бъде изложено на риск в нито един момент. Аналогично, административните разследвания, провеждани от Европейския омбудсман, следва да съблюдават изискването за поверителност на Европейската прокуратура.
(46) Общите разпоредби относно прозрачността, които се прилагат за агенциите на Съюза, следва да се прилагат и за Европейската прокуратура; административните разследвания, провеждани от Европейския омбудсман, следва да съблюдават изискването за поверителност на Европейската прокуратура.
Член 13
Промяна 2
Предложение за регламент
Изменение
1. Когато престъпленията по член 12 са неразривно свързани с престъпление, различно от посочените в член 12, и съвместното им разследване и повдигане и поддържане на обвинението са в интерес на доброто правораздаване, Европейската прокуратура е компетентна и по отношение на съответното друго престъпление, при условие че престъплението по член 12 е водещо и че съставомерните факти на другото престъпление са идентични.
1. Когато престъпленията по член 12 са свързани с престъпление, различно от посочените в член 12, Европейската прокуратура е компетентна и по отношение на съответното друго престъпление, при условие че са изпълнени следните кумулативни условия:
— конкретен набор от факти представлява едновременно престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и друго(и) престъпление(я); както и
— престъплението(ята), засягащо(и) финансовите интереси на Съюза, е/са водещо(и), а другото(ите) има/имат единствено акцесорен характер; както и
— по-нататъшно съдебно преследване и санкциониране на другото(ите) престъпление(я) не биха били възможни, ако те не са били преследвани и по тях не е постановено съдебно решение едновременно с престъплението(ята), засягащо(и) финансовите интереси на Съюза.
Ако тези условия не са изпълнени, държавата членка, от чиято компетентност са другите престъпления, ще бъде компетентна и за престъпленията по член 12.
Ако тези условия не са изпълнени, държавата членка, от чиято компетентност са другите престъпления, ще бъде компетентна и за престъпленията по член 12.
2. Европейската прокуратура и националните прокуратури се консултират помежду си, за да определят кой е компетентният орган съгласно параграф 1. Ако е целесъобразно, за улесняване на определянето на тази компетентност, може да се привлече и Евроюст в съответствие с член 57.
2. Европейската прокуратура и националните прокуратури се консултират помежду си, за да определят кой е компетентният орган съгласно параграф 1. Ако е целесъобразно, за улесняване на определянето на тази компетентност, може да се привлече и Евроюст в съответствие с член 57.
3. При несъгласие между Европейската прокуратура и националната прокуратура относно компетентността съгласно параграф 1, решението за акцесорната компетентност се взема от националния съдебен орган, компетентен да решава въпроси, свързани с разпределението на компетентността в областта на прокурорската работа на национално равнище.
3. При несъгласие между Европейската прокуратура и националната прокуратура относно компетентността съгласно параграф 1, решението за акцесорната компетентност се взема от националния съдебен орган, компетентен да решава въпроси, свързани с разпределението на компетентността в областта на прокурорската работа на национално равнище.
4. Определената съгласно настоящия член компетентност не подлежи на преразглеждане.
4. Определената съгласно настоящия член компетентност може да подлежи на служебно преразглеждане от съда, компетентен да разгледа делото по същество, както е посочено в член 27, параграф 4 от предложението.
Член 27
Промяна 4
Предложение за регламент
Изменение
1. По отношение на повдигането и поддържането на обвинението и предаването на делото на съда европейският прокурор и европейските делегирани прокурори имат същите правомощия като националните прокурори, и по-специално правомощието да представят обвинението в съда, да участват в събирането на доказателства и да използват наличните правни средства за защита.
1. По отношение на повдигането и поддържането на обвинението и предаването на делото на съда европейският прокурор и европейските делегирани прокурори имат същите правомощия като националните прокурори, и по-специално правомощието да представят обвинението в съда, да участват в събирането на доказателства и да използват наличните правни средства за защита.
2. Когато компетентният европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща обобщено изложение на делото заедно с проект на обвинителен акт и списък на доказателствата на европейския прокурор с оглед упражняване на контрол. Когато не даде указания за прекратяване на делото съгласно член 28, европейският прокурор указва на европейския делегиран прокурор да внесе делото за разглеждане в компетентния национален съд с обвинителен акт или да върне делото за доразследване. Европейският прокурор може също така да внесе лично делото за разглеждане в компетентния национален съд.
2. Когато компетентният европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща обобщено изложение на делото заедно с проект на обвинителен акт и списък на доказателствата на европейския прокурор с оглед упражняване на контрол. Когато не даде указания за прекратяване на делото съгласно член 28 или когато, след като даде указание за споразумение съгласно член 29, предложението не бъде прието, европейският прокурор указва на европейския делегиран прокурор да внесе делото за разглеждане в компетентния национален съд с обвинителен акт или да върне делото за доразследване. Европейският прокурор може също така да внесе лично делото за разглеждане в компетентния национален съд.
3. В обвинителния акт, внесен в компетентния национален съд, се посочват доказателствата, които ще бъдат представени по време на съдебното производство.
3. В обвинителния акт, внесен в компетентния национален съд, се посочват доказателствата, които ще бъдат представени по време на съдебното производство.
4. След тесни консултации с европейския делегиран прокурор, внасящ делото в съда, и като държи сметка за доброто правораздаване, Европейският прокурор избира юрисдикцията по делото и определя компетентния национален съд, вземайки предвид следните критерии:
4. Компетентният национален съд се определя въз основа на следните критерии, по реда на тяхната приоритетност:
a) мястото на извършване на престъплението, а ако са налице няколко престъпления — мястото на извършване на повечето престъпления;
a) мястото на извършване на престъплението, а ако са налице няколко престъпления — мястото на извършване на повечето престъпления;
б) обичайното местопребиваване на обвиняемия;
б) обичайното местопребиваване на обвиняемия;
в) местонахождението на доказателствата;
в) местонахождението на доказателствата;
г) обичайното местопребиваване на пряко пострадалите от престъплението.
г) обичайното местопребиваване на пряко пострадалите от престъплението.
5. Когато е необходимо за целите на обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг, европейският прокурор уведомява за обвинителния акт компетентните национални органи, заинтересованите лица и съответните институции, органи или агенции на Съюза.
5. Когато е необходимо за целите на обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг, европейският прокурор уведомява за обвинителния акт компетентните национални органи, заинтересованите лица и съответните институции, органи или агенции на Съюза.
Член 28
Промяна 5
Предложение за регламент
Изменение
1. Европейският прокурор прекратява делото, когато наказателното преследване е станало невъзможно на някое от следните основания:
1. Европейският прокурор прекратява делото, когато наказателното преследване е станало невъзможно на някое от следните основания:
a) заподозряното лице е починало;
a) заподозряното лице е починало;
б) разследваното деяние не съставлява престъпление;
б) разследваното деяние не съставлява престъпление;
в) заподозреният се ползва с амнистия или имунитет;
в) заподозреният се ползва с амнистия или имунитет;
г) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в националното право давност;
г) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в националното право давност;
д) спрямо заподозряното лице за същите факти вече е постановена окончателна оправдателна или осъдителна присъда в Съюза или във връзка с делото е приложен член 29.
д) спрямо заподозряното лице за същите факти вече е постановена окончателна оправдателна или осъдителна присъда в Съюза или във връзка с делото е приложен член 29;
д) пълното, всеобхватно и пропорционално разследване от Европейската прокуратура е показало липса на относими доказателства.
2. Европейският прокурор може да прекрати делото на всяко от следните основания:
a) престъплението е квалифицирано като леко от националното законодателство, с което се въвежда Директива 2013/ХХ/ЕС относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред;
б) липса на относими доказателства.
2. Европейският прокурор може да прекрати делото, ако престъплението е квалифицирано като леко от националното законодателство, с което се въвежда Директива 2013/ХХ/ЕС относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред;
3. Европейската прокуратура може да предава прекратени от нея дела на OLAF или на компетентните национални административни или съдебни органи с цел обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг.
3. Европейската прокуратура може да предава прекратени от нея дела на OLAF или на компетентните национални административни или съдебни органи с цел обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг.
4. Когато разследването е започнало въз основа на информация, предоставена от пострадалото лице, Европейската прокуратура уведомява това лице за прекратяването на делото.
4. Когато разследването е започнало въз основа на информация, предоставена от пострадалото лице, Европейската прокуратура уведомява това лице за прекратяването на делото.
Член 29
Промяна 6
Предложение за регламент
Изменение
1. Когато делото не е прекратено и това би послужило за целите на доброто правораздаване, Европейската прокуратура може да предложи на заподозрения, след възстановяване на причинените вреди, да заплати еднократна глоба, след чието плащане делото се прекратява окончателно (споразумение). Ако заподозряното лице е съгласно, то плаща еднократната глоба в полза на Съюза.
1. Когато делото не може да бъде прекратено в съответствие с член 28 и когато наказание с лишаване от свобода би било непропорционално дори в случай че престъпното поведение е било категорично доказано в съда, Европейската прокуратура може да предложи на заподозрения, след възстановяване на причинените вреди, да заплати еднократна глоба, след чието плащане делото се прекратява окончателно (споразумение). Ако заподозряното лице е съгласно, то плаща еднократната глоба в полза на Съюза.
2. Европейската прокуратура упражнява надзор върху събирането на паричната сума, свързана със споразумението.
2. Европейската прокуратура упражнява надзор върху събирането на паричната сума, свързана със споразумението.
3. Когато споразумението за решаване на делото е прието от заподозряното лице и глобата по него е платена, европейският прокурор прекратява окончателно делото и уведомява официално за това компетентните национални правоприлагащи и съдебни органи и информира съответните институции, органи и агенции на Съюза.
4. Прекратяването на делото по параграф 3 не подлежи на контрол по съдебен ред.
3. Когато споразумението за решаване на делото е прието от заподозряното лице и глобата по него е платена, европейският прокурор прекратява окончателно делото и уведомява официално за това компетентните национални правоприлагащи и съдебни органи и информира съответните институции, органи и агенции на Съюза.
Член 30
Промяна 7
Предложение за регламент
Изменение
1. Доказателствата, представени от Европейската прокуратура пред съда, разглеждащ делото по същество, се допускат по делото, когато съдът счете, че допускането им няма да засегне неблагоприятно справедливостта на производството или правата на защита, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, без каквото и да било валидиране или сходна правна процедура, дори националното право на държавата членка по местонахождението на съда да предвижда различни правила относно събирането или представянето на такива доказателства.
1. Доказателствата, представени от Европейската прокуратура пред съда, се допускат, когато съдът счете, че допускането им няма да засегне неблагоприятно справедливостта на производството или правата на защита, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз и произтичащите от член 6 на ДЕС задължения.
2. След допускане на доказателствата компетентността на националните съдилища да преценяват свободно доказателствата, представени от Европейската прокуратура по делото, остава незасегната.
2. След допускане на доказателствата компетентността на националните съдилища да преценяват свободно доказателствата, представени от Европейската прокуратура по делото, остава незасегната.
Член 33
Промяна 8
Предложение за регламент
Изменение
1. Заподозряното лице и обвиняемият по производство, образувано от Европейската прокуратура, се ползват в съответствие с националното законодателство от правото да запазят мълчание по време на разпит във връзка с престъпленията, които се подозира, че са извършили, и се уведомяват, че не са задължени да се самоуличават в извършването на престъпление.
1. Заподозряното лице и обвиняемият по производство, образувано от Европейската прокуратура, се ползват от правото да запазят мълчание по време на разпит във връзка с престъпленията, които се подозира, че са извършили, и се уведомяват, че не са задължени да се самоуличават в извършването на престъпление.
2. Заподозряното лице и обвиняемият се ползват с презумпция за невиновност до доказване на вината им съгласно националното право.
2. Заподозряното лице и обвиняемият се ползват с презумпция за невиновност до доказване на вината им.
Член 34
Промяна 9
Предложение за регламент
Изменение
Всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, попадащо в компетентността на Европейската прокуратура, има право, в съответствие с националното право, да получи от националните органи правно съдействие, което е изцяло или отчасти безплатно, ако лицето не разполага с достатъчно средства да заплати за него.
Всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, попадащо в компетентността на Европейската прокуратура, има право да получи от националните органи правна помощ, която е изцяло или отчасти безплатна, ако лицето не разполага с достатъчно средства да заплати за нея.
Член 36
Промяна 10
Предложение за регламент
Изменение
1. При осъществяването на процесуални действия в изпълнение на функциите си, за целите на съдебния контрол Европейската прокуратура се счита за национален орган.
За целите на съдебния контрол Европейската прокуратура се счита за национален орган по отношение на всички процесуални мерки, които приема в хода на работата си по извършване на съдебно преследване пред компетентния да разгледа делото по същество съд. По отношение на всички други действия или бездействия на Европейската прокуратура, тя се разглежда като орган на Съюза.
2. Когато разпоредби от националното законодателство стават приложими по силата на настоящия регламент, те не могат да се считат за разпоредби на правото на Съюза за целите на член 267 от Договора.
Член 68
Промяна 11
Предложение за регламент
Изменение
Административните дейности на Европейската прокуратура подлежат на разследване от Европейския омбудсман в съответствие с член 228 от Договора.
Европейската прокуратура подлежат на разследване от Европейския омбудсман във връзка със случаи на лошо администриране в съответствие с член 228 от Договора.
— като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Турция: доклад за напредъка през 2013 г.“ (SWD(2013)0417),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013—2014 г.“ (COM(2013)0700),
— като взе предвид предишните си резолюции, по-специално тези от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г.(1), от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.(2), от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г.(3), от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.(4) и от 13 юни 2013 г. относно положението в Турция(5),
— като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,
— като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция(6) („партньорството за присъединяване“) и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г.относно партньорството за присъединяване,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., 5 декември 2011 г., 11 декември 2012 г. и 25 юни 2013 г.,
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
— като взе предвид заключенията от доклада на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 26 ноември 2013 г., в който се подчертава неадекватното поведение на служители от правоприлагащите органи по време на протестите в парка „Гези“,
— като взе предвид член 110, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
A. като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г. и започването на тези преговори представлява началото на дълъг процес с неизвестен изход, основан на справедливи и строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;
Б. като има предвид, че Турция се е ангажирала да изпълни критериите от Копенхаген, да проведе адекватни и ефективни реформи, да поддържа добросъседски отношения и постепенно да постигне съответствие с ЕС; като има предвид, че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за Турция да продължи своя процес на модернизация;
В. като има предвид, че ЕС следва да остане еталон за реформите в Турция;
Г. като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген, както и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2006 г, остават основата за присъединяване към ЕС;
Д. като има предвид, че в своите заключения от 11 декември 2012 г. Съветът подкрепи новия подход на Комисията спрямо преговорните рамки за новите държави кандидатки, при който принципите на правовата държава са поставени в центъра на политиката на разширяване, и потвърди основното значение в процеса на преговори на глава 23 (съдебна система и основни права) и глава 24 (правосъдие, свобода и сигурност), които следва да бъдат разглеждани на ранен етап от преговорите, за да има ясни отправни точки и достатъчно време за провеждане на необходимите законодателни промени и реформи на институции, и по този начин да се създаде солидна документация във връзка с прилагането;
Е. като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013—2014 г.“, Комисията заключи, че Турция, поради своята икономика, стратегическо местоположение и важна роля в региона, е стратегически партньор за ЕС и ценен елемент от конкурентоспособността на икономиката на ЕС, както и че в предходните 12 месеца е отбелязан съществен напредък по отношение на реформите; като има предвид, че Комисията призова за по-нататъшни реформи и насърчаване на диалога в целия политически спектър в Турция и в турското общество като цяло;
Ж. като има предвид, че Турция все още не е приложила, за осма поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и допълнителния протокол към него;
З. като има предвид, че в своя полза и с оглед на укрепването на стабилността и насърчаването на добросъседските отношения, Турция трябва да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и споровете със своите непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, съгласно разпоредбите на Хартата на ООН и международното право;
И. като има предвид, че Турция има потенциала да играе централна роля в диверсификацията на енергийните ресурси и транзитните маршрути на нефт, природен газ и електроенергия от съседните страни към ЕС, и като има предвид, че съществува потенциал както Турция, така и ЕС да се възползват от богатството на възобновяеми енергийни източници на Турция с оглед създаването на устойчива нисковъглеродна икономика;
Й. като има предвид, че борбата с корупцията на всички равнища е важен елемент на функциониращата система на правовата държава;
К. като има предвид, че Турция продължава да участва активно в разширеното съседство и е важен регионален фактор;
Надежден ангажимент и силни демократични основи
1. Приветства доклада за напредъка на Турция през 2013 г. и споделя заключението на Комисията, че Турция е стратегически партньор за ЕС и в предходните 12 месеца е отбелязан съществен напредък по отношение на реформите; подчертава значението и спешната необходимост от по-нататъшни реформи с оглед на създаването на по-голяма отчетност и прозрачност в турската администрация и от насърчаване на диалога в целия политически спектър и в обществото в по-широк смисъл, по-специално чрез подходящото участие и процес на овластяване на гражданското общество, наред с пълното зачитане на основните права и принципите на правовата държава в практиката; припомня централната роля, която играе за всяка демокрация принципът за разделение на властите, принципите на правовата държава и основните права, и подчертава значението на безпристрастната и независима съдебна власт за една наистина демократична държава;
2. Отбелязва преобразуващата сила на преговорите между Съюза и Турция и подчертава значението на тесния диалог и сътрудничеството между Турция и ЕС в процеса на реформи, така че преговорите да могат да продължат да предоставят на Турция ясни сведения и надеждни показатели; поради това подчертава значението на надеждните преговори, които се провеждат добросъвестно и се основават на взаимен ангажимент от страна на Турция и Съюза за ефективни реформи, задълбочаващи демократичните основи на турското общество, насърчаващи основните ценности и водещи до положителна промяна в институциите на Турция, в нейното законодателство и манталитета на обществото ѝ; следователно приветства отварянето на глава 22;
3. Приветства подписването на споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция и започването на диалог за либерализиране на визовия режим на 16 декември 2013 г.; подчертава значението на постигането на общо разбиране между Турция и ЕС относно значението за двете страни на споразумението за обратно приемане и пътната карта за либерализиране на визовия режим; в тази връзка призовава ЕС да осигури пълна техническа и финансова подкрепа на Турция за изпълнение на споразумението за обратно приемане и приканва Турция да въведе подходящи политики, насочени към осигуряване на ефективна международна закрила на лицата, търсещи убежище, и към гарантиране на зачитането на правата на човека на мигрантите; счита, че създаването на Главна дирекция за управление на миграцията и прилагането на Закона за чужденците и международната закрила са положителна първа стъпка в тази посока; припомня, че Турция е една от основните транзитни държави за незаконната миграция към ЕС и подчертава значението на бързото ратифициране на споразумението за обратно приемане и на неговото ефективно прилагане спрямо всички държави членки; призовава Турция да изпълнява съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане изцяло и ефективно; подчертава ясните ползи от улесняването на достъпа до ЕС за бизнесмени, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество и призовава Турция и Комисията да се придвижат напред в диалога с оглед на постигане на съществен напредък по либерализирането на визовия режим;
Изпълнение на критериите от Копенхаген
4. Изразява дълбоката си загриженост във връзка с последните развития в Турция по отношение на твърденията за корупция на високо равнище; изразява съжаление относно отстраняването на прокурорите и полицейските служители, отговарящи за първоначалните разследвания, тъй като това противоречи на основния принцип на независимата съдебна власт и оказва дълбоко въздействие върху перспективите за надеждни разследвания; изразява съжаление относно сериозния срив на доверието между правителството, съдебната власт, полицията и медиите; следователно настоятелно призовава правителството на Турция да покаже пълна ангажираност с демократичните принципи и да се въздържа от по-нататъшна намеса в разследването и наказателното преследване на корупцията;
5. Напомня на правителството на Турция за поетия от него ангажимент за изкореняване на корупцията, по-специално чрез прилагане на по-голямата част от препоръките, направени в докладите за оценка от 2005 г. на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа; призовава правителството на Турция да гарантира доброто функциониране на Сметната палата в съответствие с приложимите международни стандарти, както и да осигури пълен достъп до нейните доклади, включително до тези за силите за сигурност, за обществеността и съответните институции, по-специално по отношение на турското Велико народно събрание; призовава Турция да осигури сътрудничеството на всички министерства със Сметната палата; отново подчертава необходимостта от създаване на съдебна полиция, която да работи под ръководството на съдебната власт;
6. Изтъква ключовата роля на системата на взаимен контрол за всички съвременни демократични държави и основната роля, която трябва да играе турското Велико народно събрание в центъра на политическата система на Турция чрез осигуряването на рамка за диалог и изграждане на консенсус в целия политически спектър; изразява загриженост относно политическата поляризация и липсата на готовност от страна на правителството и опозицията да работят за постигане на консенсус по ключови реформи и изготвянето на нова конституция на Турция; настоятелно призовава всички политически участници, правителството и опозицията да работят заедно за укрепване на плурализма на вижданията в рамките на държавните институции и за насърчаване на модернизацията и демократизацията на държавата и обществото; подчертава важната роля на организациите на гражданското общество и необходимостта от адекватна комуникация с обществото относно процеса на реформи; призовава политическото мнозинство да ангажира активно други политически сили и организации на гражданското общество в процеса на обсъждане на съответните реформи и да взема предвид техните интереси и становища по приобщаващ начин; подчертава, че конституционната реформа трябва да остане основен приоритет за процеса на по-нататъшна модернизация и демократизация на Турция;
7. Изразява загриженост относно твърденията за системно изготвяне на профили на държавни служители, полицията и силите за сигурност от страна на органите въз основа на религиозна, етническа и политическа принадлежност;
8. Изтъква неотложната необходимост от допълнителен напредък при прилагането на измененията на конституцията от 2010 г., по-специално приемането на закони относно защитата на личните данни и военното правосъдие, и на закони, въвеждащи положителни мерки за действие за насърчаване на равенството между половете; подчертава важността на строгото прилагане на тези законодателни промени след приемането им;
9. Поздравява помирителния комитет за постигането на консенсус относно 60 изменения на конституцията, но изразява загриженост във връзка с преустановяването на дейността му и настоящата липса на напредък; твърдо вярва, че работата по изготвянето на нова конституция за Турция следва да продължи, тъй като това е от съществено значение за процеса на реформи в Турция; подчертава значението на постигането на консенсус в рамките на процеса на конституционна реформа относно една ефективна система на разделение на властите и всеобхватно определение за гражданство, с цел изготвянето на напълно демократична конституция, която да гарантира равни права за всички граждани на Турция; подчертава факта, че Турция, като държава – членка на Съвета на Европа, би извлякла ползи от активния диалог с Венецианската комисия относно процеса на конституционна реформа; подчертава факта, че процесът на конституционна реформа следва да се извърша по прозрачен и всеобхватен начин, при пълно участие на гражданското общество на всички етапи;
10. Изразява дълбока загриженост във връзка с новия закон за Висшия съвет на съдиите и прокурорите и посочва силната централна роля, отредена на министъра на правосъдието, което не е в съответствие с принципа на независимата съдебна власт като необходима предпоставка за пълноценното функциониране на демократичната система на взаимен контрол; подчертава, че правилата за избирането, състава и функционирането на Висшия съвет на съдиите и прокурорите следва да бъдат в пълно съответствие с европейските стандарти и призовава правителството на Турция да провежда тесни консултации с Европейската комисия и Венецианската комисия, както и да преразгледа новия закон за Висшия съвет на съдиите и прокурорите в съответствие с техните препоръки;
11. Приветства пакета за демократизация, представен от правителството на 30 септември 2013 г., и призовава правителството да го приложи бързо и изцяло, да се консултира надлежно с опозицията и съответните организации на гражданското общество при изготвянето на законодателство за прилагане и да продължи с усилията си за реформа за преразглеждане на избирателната система (включително намаляване на избирателния праг от 10 %) и подходящото включване на всички компоненти на турското общество, с цел укрепване на демокрацията и по-добро отразяване на съществуващия плурализъм в държавата; подчертава спешната необходимост от всеобхватно антидискриминационно законодателство и от създаване на орган за равнопоставеност и борба с дискриминацията; следователно призовава правителството да гарантира, че законодателството за престъпленията от омраза предлага защита за всички граждани и общности, включително лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; насърчава правителството незабавно да предприеме стъпки за подобряване на правата на алевитската общност; призовава за полагането на допълнителни усилия за справяне с дискриминацията, на която е подложено ромското малцинство, и за повишаване на пригодността за заетост и намаляване на процента на преждевременно напускане на училище;
12. Приветства създаването на нови институции, а именно институцията на омбудсмана и Турската национална институция по правата на човека, които започнаха своята дейност през 2013 г. и по този начин създадоха допълнителни механизми, чрез които се дава възможност на лицата да търсят защита на основните си права и свободи;
13. Изразява дълбоко съжаление във връзка със смъртните случаи сред протестиращи и служители на полицията, прекомерната употреба на сила от страна на полицията и актовете на насилие, извършени от някои маргинални групи; счита, че протестите в парка „Гези“ свидетелстват както за съществуването в Турция на динамично гражданско общество, така и за спешната необходимост от допълнителен жизненоважен диалог и реформи за насърчаване на основните ценности; изразява съжаление във връзка с очевидния неуспех на съдилищата да санкционират всички онези длъжностни лица и полицейски служители, отговорни за прекомерното насилие, смъртните случаи и тежките телесни повреди, нанесени на протестиращи в парка „Гези“, и следователно приветства текущите административни разследвания (започнати от Министерството на вътрешните работи), съдебните разследвания и проучванията от страна на омбудсмана по жалби, свързани със събитията в парка „Гези“, като нова възможност да се покаже пълна ангажираност с принципите на правовата държава и извършителите да бъдат подведени под отговорност; очаква тези разследвания и проучвания напълно и незабавно да дадат отговор на опасенията; призовава Турция да приеме подходящи вътрешни процедури за преразглеждане и да създаде независим надзорен орган за полицейски престъпления; счита, че събитията в парка „Гези“ подчертават необходимостта от дълбоки реформи, за да се гарантира зачитането на свободата на събранията; насърчава Министерството на вътрешните работи и полицията да установят методи за справяне с обществените протести по по-сдържан начин и по-специално ги призовава да не арестуват и да не пречат на работата на медицинския персонал, адвокатите и другите професионалисти, които гарантират основните права на протестиращите; изразява загриженост относно наказателните преследвания срещу здравни специалисти, юристи, университетски преподаватели, студенти и професионални сдружения във връзка с техните ненасилствени действия по време на събитията в парка „Гези“;
14. Отбелязва, че безпрецедентната вълна от протести отразява също така основателните стремежи на много турски граждани за по-голяма демокрация; отново заявява, че правителствата в демократичните общества трябва да насърчават толерантността и да гарантират на всички граждани свобода на религията и на убежденията; призовава правителството да зачита плурализма и богатството на турското общество;
15. Изразява дълбока загриженост за много ограниченото отразяване на събитията в парка „Гези“ от страна на турските медии и за уволненията на журналисти, критикували реакциите на правителството при тези събития; припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите, включително на цифровите и социалните медии, са в основата на европейските ценности и че независимата преса е ключов фактор за демократичното общество, тъй като дава възможност на гражданите да вземат активно участие в процесите на колективно вземане на решения въз основа на осведоменост, и следователно укрепва демокрацията; изразява дълбока загриженост във връзка с новия закон за интернет, който въвежда прекомерен контрол и мониторинг на достъпа до интернет и има потенциала да окаже значително въздействие върху свободното изразяване, разследващата журналистика, демократичния контрол и достъпа до политически разнообразна информация по интернет; посочва сериозните опасения, изразени от ЕС и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и призовава правителството на Турция да преразгледа закона в съответствие с европейските стандарти в областта на свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение; отново изразява своята загриженост относно факта, че повечето медии са собственост на и са концентрирани в големи конгломерати с широкообхватни бизнес интереси, и изтъква тревожното и широко разпространено явление на автоцензура от страна на собственици на медии и журналисти; изразява загриженост във връзка с уволнението на журналисти от различни длъжности в медиите в резултат на отправени критики към правителството; изразява дълбока загриженост във връзка с процедурите, използвани за наказване на собствениците на критично настроени медии; с тревога привлича внимание към последиците от акредитациите от страна на държавните институции, насочени предимно срещу опозиционните медии; изразява дълбоко безпокойство във връзка с особено големия брой журналисти, които понастоящем са в предварително задържане, което подкопава свободата на изразяване и свободата на медиите, и призовава съдебните органи на Турция да преразгледат и излязат с решения по тези дела възможно най-скоро; подчертава особената роля на обществените медии за укрепването на демокрацията и призовава турското правителство да гарантира независимостта и устойчивостта на обществените медии в съответствие със стандартите на Европейския съюз;
16. Изразява дълбока загриженост и неудовлетвореност във връзка с липсата на истински диалог и консултация относно проектозакона за интернет и проектозакона за Висшия съвет на съдиите и прокурорите и посочва, че това е в остро противоречие с предишните примери на добро сътрудничество; изразява дълбока загриженост, че законът за интернет и законът за Висшия съвет на съдиите и прокурорите отдалечават Турция от пътя й към изпълнението на критериите от Копенхаген и призовава турското правителство да започне истински, конструктивен диалог по двата закона и по бъдещото законодателство, по-специално относно медиите и съдебната власт, както и да направи всичко възможно да възобнови преговорния процес и да демонстрира действителна ангажираност спрямо европейската си перспектива, включително посредством реформа на законите относно интернет и Висшия съвет на съдиите и прокурорите;
17. Изразява своята загриженост относно неотдавнашните изявления на турския министър-председател, че може да стигне по-далеч от съществуващия закон за интернет и да забрани Фейсбук и YouTube;
18. Отбелязва, че специалната делегация на Европейския парламент за наблюдение на съдебните процеси срещу журналисти в Турция, създадена през 2011 г. и посочена в резолюциите на Парламента относно докладите за напредъка на Турция през 2011 г. и 2012 г., представи през 2013 г. своя междинен доклад за дейността, основан на фактически наблюдения, а на 1 април 2014 г. ще предостави окончателния си доклад за извършената дейност;
19. Отбелязва загрижеността в турското общество относно прекалено широкия обхват на делото „Ергенекони“, недостатъците на производството, както и относно твърденията за използване на противоречиви доказателства срещу подсъдимите, които, както и в делото „Чук“, урониха приемането на решението; подчертава отново с оглед на гореизложеното, че делото срещу Съюза на кюрдските общности трябва да покаже силата и наличието на подходящо, независимо, безпристрастно и прозрачно функциониращи турски демократични институции и съдебна власт, както и твърдия и безусловен ангажимент за зачитане на основните права; призовава делегацията на ЕС в Анкара да следи отблизо по-нататъшното развитие по тези дела, включително възможните производства за обжалване и условията на задържане, и да докладва на Комисията и Парламента;
20. Обръща особено внимание на делата на Фюсун Ердоган и Пинар Селек; счита, че тези дела представляват пример за недостатъците на турската система на правосъдие и изразява безпокойство по отношение на факта, че производството срещу Пинар Селек продължава вече 16 години; настоява, че всички дела следва да бъдат провеждани по прозрачен начин, при зачитане на принципа на правовата държава и гарантиране на подходящи условия;
21. Изразява загриженост във връзка със задълбочаването на културното разделение в Турция по т.нар. „въпроси, свързани с начина на живот“, което крие риска от намеса на органите в личния живот на гражданите, както е видно от неотдавнашните изявления относно броя на децата, които една жена следва да има, смесените студентски общежития за момичета и момчета и относно продажбата на алкохол;
22. Отбелязва, че прилагането на третия пакет за съдебна реформа доведе до освобождаването на значителен брой задържани, и приветства четвъртия пакет за съдебна реформа като друга важна стъпка към съответствие на съдебната власт в Турция със стандартите и ценностите на ЕС; отбелязва в частност i) новото и важно разграничение между свобода на изразяване, на пресата и на събранията и подбуждане към насилие или терористични актове, ii) ограничаването на престъплението „възхваляване на престъпление или престъпник“ до случаи, в които има ясна и непосредствена заплаха за обществения ред, и iii) стесняването на обхвата на престъплението в името на организация, без извършителят да е член на организацията, само до въоръжените организации;
23. Приветства инициативите, предприети от Висшия съвет на съдиите и прокурорите за насърчаване на обучението на голям брой съдии и прокурори в областта на правата на човека и за насърчаване на цялостно и оперативно разбиране на съдебната практика на (Европейския съд по правата на човека) ЕСПЧ; отбелязва приемането на плана за действие за противодействие на нарушенията на правата на човека и призовава правителството да гарантира бързото и ефективно изпълнение на този план, така че всички въпроси, повдигнати в решения на ЕСПЧ, в които се констатира, че Турция е нарушила разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека, да могат да бъдат решени окончателно; насърчава правителството да продължи с амбициозните реформи на съдебната система, изградени върху потребността от напредък в защитата и насърчаването на основните права; в тази връзка подчертава необходимостта от приоритетно реформиране на турския Закон за борба с тероризма;
24. Призовава Турция да се ангажира в борбата срещу безнаказаността и да доведе до успешен край усилията за присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд (МНС);
25. Потвърждава значението на отварянето на глава 23 (съдебна система и основни права) и глава 24 (правосъдие и вътрешни работи) на ранен етап в процеса на преговори, както и за затварянето им в края на този процес; изтъква, че това би било в съответствие с новия подход на Комисията за новите страни кандидатки; напомня, че отварянето на тези глави се основава на изпълнението на определените в официалните критерии условия и подчертава, че предоставянето на официални критерии за отварянето на глави 23 и 24 би предоставило ясна пътна карта за процеса на реформа и би му дало тласък, като по-специално би дало ясна основа за процеса на реформа в Турция, въз основа на европейски стандарти, с особено внимание към съдебната система; ето защо призовава Съвета да поднови усилията си за предоставяне на официални критерии и в крайна сметка — след изпълнението на определените условия — за отварянето на глави 23 и 24; призовава Турция да сътрудничи във възможно най-голяма степен за тази цел; призовава Комисията незабавно да поощри по-нататъшния диалог и сътрудничество с Турция в областите на съдебната система и основните права, както и в тези на правосъдието и вътрешните работи, в рамките на Положителната програма;
26. Приветства решението на Събранието на фондациите да върне земите на историческия манастир „Мор Габриел“ на асирийската общност в Турция в съответствие с ангажимента, поет от правителството с пакета за демократизация; изтъква значението на това продължи да бъде осигурявана подходяща правна рамка за възстановяването на правата на собственост на всички религиозни общности; подчертава значението на това да се продължи процесът на реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като се даде възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като се премахнат всички ограничения относно обучението, назначаването и наследяването на духовници, като се спазват съответните решения на Европейския съд за правата на човека и препоръките на Венецианската комисия, както и чрез премахване на всички форми на дискриминация или пречки, основаващи се на религия; призовава турското правителство да разгледа искането на алевитската общност за признаването на джемеви като места на религиозен култ в пълното им право; подчертава необходимостта от премахване на всички пречки пред бързото отваряне на семинарията в Халки и публичното използване на църковното звание на Вселенския патриарх; призовава Yargitay (турския касационен съд) да отмени решението си, с което превръща историческата църква „Света София“ в Трабзон в джамия и да настоява за незабавното отваряне на вратите на този музей.
27. Изразява подкрепа за базата данни относно насилието срещу жени, която е в процес на подготовка от страна на Министерството за семейството и социалните политики; призовава действащото законодателство относно създаването на приюти за жени, които са жертви на домашно насилие да бъде допълнено с подходящи механизми за проследяване в случаите, в които общините не отварят такива приюти; подкрепя усилията на Министерството за семейството и социалните политики за въвеждане на санкции по отношение на насилствените ранни бракове, които трябва да бъдат изкоренени като практика, и го насърчава да продължи да работи в тази насока; призовава за по-нататъшни усилия за премахване на така наречените „убийства на честта“; отново изразява своята загриженост относно ниското ниво на социална и икономическа интеграция на жените и на участието на жените в работната сила, в политиката и на равнище висши служители в администрацията и насърчава правителството да приеме подходящи мерки, с които да се насърчи определянето на по-централна роля на жените в икономическата и политическата структура на Турция; призовава всички политически партии да предприемат конкретни действия, за да насърчат допълнително овластяването на жените за активно участие в политиката; изтъква ключовата роля на образованието и професионалното обучение за насърчаване на социалната и икономическата интеграция на жените, както и значението на включването на принципа на равенството между половете в законодателния процес и в прилагането на законите;
28. Решително подкрепя инициативата на правителството да се стреми към решаване на кюрдския проблем на основата на преговори с ПКК с цел да се сложи окончателен край на терористичните действия на ПКК; приветства факта, че образованието на кюрдски език вече е разрешено в частните училища и насърчава правителството да проведе необходимите реформи, насочени към насърчаване на социалните, културните и икономическите права на кюрдската общност, включително чрез образование на кюрдски език в държавните училища, на основата на подходящи консултации със съответните заинтересовани страни и с опозицията и с общата цел да се улесни действителното отваряне на процедурата за жалбите, свързани с основните права, за всички граждани на Турция; изисква от Турция да подпише Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа; изразява загриженост по отношение на големия брой дела, започнати срещу писатели и журналисти, които пишат по кюрдския въпрос, както и арестуването на няколко кюрдски политици, кметове и членове на общински съвети, профсъюзни дейци, адвокати, протестиращи и защитници на правата на човека във връзка със съдебния процес срещу членове на Съюза на кюрдските общности; призовава опозицията да подкрепи активно преговорите и реформите като важна стъпка в полза на турското общество като цяло; призовава турските органи и Комисията да работят в тясно сътрудничество, за да се прецени кои програми по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) биха могли да се използват за насърчаване на устойчивото развитие в югоизточната част на страната в рамките на преговорите по глава 22;
29. Приветства очакваното бързо прилагане на декларацията за намерение от страна на турското правителство относно възстановяването на училището за гръцкото малцинство на остров Гьокчеада (Имврос), което представлява положителна стъпка към запазването на двукултурния характер на островите Гьокчеада (Имврос) и Бозджаада (Тенедос), в съответствие с Резолюция № 1625 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за уреждане на проблемите, пред които са изправени представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на имуществените права; във връзка с това призовава турските органи, с оглед на намаляващия брой на членовете на малцинството, да насърчават и подпомагат семействата от това малцинство, живеещи зад граница, които желаят да се завърнат на острова;
30. Счита, че социалният диалог и участието на социалните партньори са от жизненоважно значение за развитието на едно проспериращо и плуралистично общество и представлява начин за насърчаване на социалното и икономическото приобщаване към обществото като цяло; подчертава значението на по-нататъшния напредък в областта на социалната политика и трудовата заетост, по-специално с оглед на премахването на всички пречки пред ефективното функциониране и безпрепятствената работа на профсъюзите, по-специално в малките и средните предприятия, установяването на национална стратегия за заетостта, разрешаването на проблема с недекларирания труд, разширяването на обхвата на механизмите за социална закрила и повишаването на равнището на заетост сред жените и хората с увреждания; отбелязва прилагането на новото законодателство относно правата на профсъюзите както в публичния, така и в частния сектор и призовава Турция да положи всички усилия за привеждане на законодателството в пълно съответствие със стандартите на МОТ, особено правото на стачка и правото на колективно договаряне; подчертава значението на отварянето на глава 19 относно социалната политика и заетостта;
Изграждане на добросъседски отношения
31. Отбелязва продължаващите опити на Турция и Гърция за подобряване на двустранните им отношения, включително чрез двустранни срещи; изразява съжаление обаче, че обявената от турското Велико народно събрание на Турция заплаха за повод за война (casus belli) срещу Гърция не е оттеглена; настоятелно призовава турското правителство да сложи край на повтарящите се нарушения на гръцкото въздушно пространство и териториални води, както и полетите на турски военни самолети над гръцките острови;
32. Призовава турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която е част от достиженията на общностното право, без по-нататъшно отлагане и припомня пълната легитимност на изключителната икономическа зона на Република Кипър; призовава Турция да зачита суверенните права на всички държави членки, включително правата, свързани с проучването и експлоатацията на природни ресурси на територията или във водите под техен суверенитет;
33. Подчертава отново силната си подкрепа за обединението на Кипър, основаващо се на справедливо и устойчиво за двете общности решение, и във връзка с това приветства съвместната декларация на лидерите на двете общности за възобновяване на преговорите за обединение на Кипър и ангажимента на двете страни за намиране на решение, основаващо се на федерация от две общности и две зони с политическо равенство, и това, че обединен Кипър, като държава – членка на ООН и на ЕС, ще притежава единна международна правосубектност, единен суверенитет и единно гражданство на обединен Кипър; приветства ангажимента на двете страни за създаване на положителна атмосфера с цел да се гарантира успехът на преговорите и за мерки за изграждане на доверие в подкрепа на преговорния процес; призовава Турция да подкрепи активно тези преговори за постигане на справедливо, цялостно и жизнеспособно решение на проблема под егидата на генералния секретар на ООН и съобразно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН; призовава Турция да започне да изтегля своите сили от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН (1984 г.); призовава Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел да се насърчи положителен климат за постигане на успех в продължаващите преговори за обединение и да позволи на турските кипърци да търгуват пряко по законен начин, приемлив за всички; отбелязва предложенията на кипърското правителство за разрешаване на горепосочените проблеми;
34. Приветства съвместното изявление на кмета г-н Алексис Галанос и кмета г-н Октай Каялп от 10 декември 2013 г., в което те изразяват силна подкрепа за обединена Фамагуста;
35. Приветства Турция за решението за предоставяне на Комитета за безследно изчезналите лица на достъп до заградената военна зона в северната част на Кипър и насърчава Турция да позволи на комитета достъп до съответните архиви и до военните зони за ексхумация; призовава за специално отчитане на работата на Комитета за безследно изчезналите лица;
36. Подчертава значението на един последователен и широкообхватен подход по отношение на сигурността в Източното Средиземноморие и призовава Турция да даде възможност за политически диалог между ЕС и НАТО, като вдигне ветото си върху сътрудничество между ЕС и НАТО, включващо Кипър, и успоредно призовава Република Кипър да вдигне ветото си върху участието на Турция в Европейската агенция по отбрана;
37. Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения, като отворят границата и като подобрят активно своите отношения, особено трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;
Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Турция
38. Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминиращо прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да оказва силно въздействие върху процеса на преговори;
39. Отбелязва, че Турция продължава да бъде шестият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на Турция с 38% от общата търговия на Турция и почти 71% от преките чуждестранни инвестиции; приветства текущата оценка на митническия съюз между ЕС и Турция, която се извършва от Комисията с цел да се оцени неговото въздействие върху двете страни и начините той да бъде осъвременен, и настоятелно призовава Турция да премахне оставащите ограничения по отношение на свободното движение на стоки;
40. Счита, че с оглед на стратегическата роля на Турция като енергиен център и източник на изобилие от възобновяеми енергийни ресурси следва да се обърне внимание на тясното сътрудничество между ЕС и Турция в областта на енергетиката и на значението на започването на преговори по глава 15 относно енергетиката, за да се предвиди адекватна нормативна уредба; подчертава освен това значението на това да се приобщи Турция към процеса на оформяне на европейската политика в областта на енергетиката; подчертава факта, че трябва да се отдели внимание на приоритетите в областта на изменението на климата, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, и в това отношение подчертава потенциала за сътрудничество между ЕС и Турция по въпросите на екологичната енергия; призовава Комисията да счита за приоритет финансирането в подкрепа на проекти за възобновяема енергия, на енергийната мрежа и на взаимосвързаността в Турция; призовава Турция да прилага изцяло законодателството в областта на оценката на въздействието върху околната среда, без никакви изключения за големи проекти;
41. Отбелязва нарасналия ангажимент на Турция в Югоизточна Европа, особено в Босна и Херцеговина, и насърчава турските органи да приведат своите позиции в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, да координират дипломатическите дейности с върховния представител/заместник-председател и да укрепят допълнително сътрудничеството с държавите – членки на ЕС;
42. Приветства поетия от Турция ангажимент за предоставяне на хуманитарна помощ на почти един милион сирийски бежанци; призовава Турция да следи отблизо границите си, за да възпрепятства влизането на бойци и оръжия в подкрепа на групи, за които има доказателства, че са участвали в системни нарушения на правата на човека или че не са ангажирани с демократичния преход в Сирия; счита, че ЕС, Турция и други заинтересовани страни от света следва да се стремят активно към разработване на обща стратегическа визия за насърчаване на намирането на политическо и демократично решение в Сирия и за подкрепа за политическата и икономическа стабилност в региона, с особено внимание към Йордания, Ливан, Иран и Ирак; посочва по-конкретно тежките условия, в които се намират сирийските бежанци от общността на алевитите, потърсили убежище в покрайнините на големи градове, и призовава Турция да гарантира, че помощта може действително да стигне до тях; подчертава, че е важно да се осигури достъп до образование и заетост за бежанците, и същевременно изразява загриженост във връзка със социално-икономическото въздействие на бежанските общности върху градовете и селата в близост до бежански лагери; призовава Комисията, държавите членки и международната общност да работят в тясно сътрудничество с Турция при предоставянето на подпомагане на бежанците;
o o o
43. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител/заместник-председател, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Турция.
— като взе предвид своите предишни доклади и резолюции относно Арктика, последната от които беше приета през януари 2011 г.,
— като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 юни 2012 г., озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“ (JOIN (2012)0019), и съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г., озаглавено „Европейският съюз и арктическият регион“ (COM(2008)0763),
— като взе предвид подготвително действие „Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда на развитието на Арктика“,
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 2013 г. относно политика на ЕС за Арктика,
— като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,
— като взе предвид програмата на Арктическия съвет за периода 2013—2015 г. по време на канадското председателство,
— като взе предвид Декларацията от Кируна на Арктическия съвет от 15 май 2013 г.,
— като взе предвид партньорството ЕС—Гренландия за периода 2007—2013 г. и Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Гренландия,
— като взе предвид своята позиция от 5 февруари 2014 г. относно проекта за решение на Съвета за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна(1),
— като взе предвид програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2020 г.,
— като взе предвид декларацията по повод на 20-та годишнина на евро-арктическото сътрудничество в Баренцово море, приета в Киркенес на 3—4 юни 2013 г.,
— като взе предвид националните стратегии и политическите документи относно въпроси, свързани с Арктическия регион, съответно от Финландия, Швеция, Дания и Гренландия, Норвегия, Русия, САЩ, Канада и Обединеното кралство,
— като взе предвид изявленията, приети на парламентарния форум на Северното измерение през септември 2009 г. в Брюксел, през февруари 2011 г. в Тромзьо и в Архангелск през ноември 2013 г.,
— като взе предвид съвместното изявление на третата среща на министрите за обновеното Северно измерение, проведена в Брюксел на 18 февруари 2013 г.,
— като взе предвид приоритетите на Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море за периода 2013-2015 г. по време на финландското председателство,
— като взе предвид съответните изявления от 9-тата конференция на парламентаристите от Арктическия регион, проведена в Брюксел от 13 до 15 септември 2010 г., от 10-тата конференция на парламентаристите от Арктическия регион, проведена в Акюрейри от 5 до 7 септември 2012 г., както и изявлението на Постоянния комитет на парламентаристите от арктическия регион (SCPAR) от 19 септември 2013 г. в Мурманск относно статута на наблюдател за ЕС в Арктическия съвет,
— като взе предвид препоръките на Арктическия съвет от 2012 г.,
— като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(2),
— като взе предвид резолюцията си от 20 април 2012 г. относно „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“(3),
— като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (4),
— като взе предвид доклада на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП от 28 октомври 2013 г. относно политиката за Арктика,
— като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 3 октомври 2013 г. по дело C-583/11P и от 25 април 2013 г. по дело T-526/10 относно искането за отмяна на Регламент (ЕС) № 737/2010 на Комисията от 10 август 2010 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с тюленови продукти(5),
— като взе предвид доклада на Световната търговска организация от 25 ноември 2013 г., озаглавен „European Communities – measures prohibiting the importation and marketing of seal products“ (Европейски общности – мерки, които забраняват вноса и пускането на пазара на тюленови продукти), глава 1.3.5 (съдържаща преюдициално заключение, издадено на 29 януари 2013 г.), както и жалбата на ЕС пред Апелативния орган на СТО от 29 януари 2014 г.,
— като взе предвид доклада Nordregio 2009:2 („Силна, конкретна и обещаваща визия за рядко населените северни райони през 2020 г.“),
— като взе предвид член 110, параграф 2 и параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС има интереси в Арктика въз основа на своите права и задължения съгласно международното право, въз основа на своите ангажименти към политики в областта на околната среда и на изменението на климата и други политики, и въз основа на финансирането, което отпуска, на своите научноизследователски дейности и на икономическите си интереси;
Б. като има предвид, че Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност публикуваха своето съвместно съобщение, озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“ през юни 2012 г.;
В. като има предвид, че Съветът все още не е публикувал заключенията си относно съвместното съобщение на Комисията и ЕСВД от лятото на 2012 г.;
Г. като има предвид, че чрез своята делегация за връзки с Швейцария, Исландия и Норвегия Парламентът взема активно участие в дейността на Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион (SCPAR ) и в Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион;
Д. като има предвид, че Дания, Финландия и Швеция са арктически страни; като има предвид, че народът саами, който е единственият коренен народ в ЕС, живее в арктическите региони на Финландия и Швеция, както и в Норвегия и Русия;
Е. като има предвид, че Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия, Полша, Испания и Италия – наблюдатели в Арктическия съвет – показват значително участие в Арктика и силен интерес в бъдещ диалог и сътрудничество с Арктическия съвет;
Ж. като има предвид, че Исландия и Норвегия, като ангажирани и надеждни партньори, са свързани с ЕС чрез ЕИП и Шенгенското споразумение;
З. като има предвид, че Арктика е населен регион със суверенни държави; като има предвид, че европейският Арктически регион обхваща индустриализирани модерни общества, селски райони и коренни общности; като има предвид, че активното участие на тези региони в разработването на политиката на ЕС за Арктика е от основно значение за осигуряване на легитимност, взаимно разбирателство и местна подкрепа за ангажимента на ЕС по отношение на Арктика;
И. като има предвид, че ангажиментът на ЕС в Арктика съществува отдавна чрез участието му в политиката за Северното измерение заедно с Русия, Норвегия и Исландия, в сътрудничеството за Баренцово море и особено в Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Баренцовия регионален съвет, в стратегическите партньорства с Канада, САЩ и Русия и участието му през последните години като активен ad hoc наблюдател в Арктическия съвет;
Й. като има предвид, че на 15 май 2013 г. в Кируна Арктическият съвет взе решение да се отнесе положително към кандидатурата на ЕС за статут на постоянен наблюдател; като има предвид, че това положително решение включва като условие разрешаването на спора между ЕС и Канада, свързан със забраната на тюленови продукти; като има предвид, че ЕС и Канада са в процес на разрешаване на този спор; като има предвид, че ЕС вече работи с горепосочения статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет;
K. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат съществен принос за научните изследвания в Арктика; като има предвид, че програмите на ЕС, в т.ч. новата рамкова програма „Хоризонт 2020“, както и европейските структурни и инвестиционни фондове подкрепят големи научноизследователски проекти в региона, които са от полза не на последно място за народите и икономиките на арктическите страни;
Л. като има предвид, че до 2050 г. могат да бъдат експлоатирани само 20% от световните запаси на изкопаеми горива, за да се запази повишаването на средната температура под два градуса по Целзий;
M. като има предвид, че се счита, че около една пета от неоткритите въглеводородни ресурси в света се намират в Арктическия регион, но че са необходими по-задълбочени изследвания;
Н. като има предвид, че нарастващият интерес към Арктическия регион, проявен от участници извън Арктика като Китай, Япония, Индия и други азиатски страни, разпределените от тях средства за полярни научни изследвания и утвърждаването на Южна Корея, Китай, Япония, Индия и Сингапур като наблюдатели към Арктическия съвет са знак за нарастващ геополитически интерес към Арктика в световен мащаб;
O. като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност, оценките на въздействието и защитата на екосистемата трябва да бъдат съпътствани от икономически инвестиции и икономическо развитие, за да се осигури устойчивото развитие на Арктическия регион;
П. като има предвид, че съчетаването на очакваните икономически възможности и интереси със социокултурни, екологични и свързани с околната среда предизвикателства посредством устойчиво развитие остава основен приоритет, отразен и в националните стратегии на арктическите държави относно Арктика;
1. Приветства съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 юни 2012 г. като важен градивен елемент в осигуряването на непрекъснато развитие на политиката на ЕС за Арктика;
2. Отново отправя своя призив за обединена политика на ЕС за Арктика, както и съгласувана стратегия и конкретизиран план за действие относно ангажимента на ЕС за Арктика, с акцент върху социално-икономическите и екологичните въпроси; счита, че този стратегически избор е от съществено значение, за да се гарантира легитимност и местна подкрепа за ангажимента на ЕС по отношение на Арктика;
3. Подчертава, че нарастващото използване на природните ресурси на арктическия регион трябва да се осъществява по начин, който зачита местното население и е от полза за него – както коренното, така и чуждото население, и поема отговорност в пълна степен за крехката арктическата околна среда;
4. Подчертава икономическите възможности и разнообразието от индустрии в Арктика и в субарктическите региони, като например туризъм, морска промишленост и морски превози, възобновяема енергия, екологични технологии и чисти технологии, газ и нефт, промишленост за добив на нефт и газ в морето, горско стопанство и дървообработвателната промишленост, минна промишленост, транспортни услуги и комуникации, информационни технологии и електронни решения, рибарство и аквакултури, както и селско стопанство и традиционен поминък, например отглеждането на северни елени; признава тяхното влияние и значение както в региона, така и в Европа като цяло, като подчертава ангажираността на европейските участници от сферата на предприятията, научните изследвания и развитието;
5. Отбелязва Декларацията от Кируна на Арктическия съвет от май 2013 г. и неговото решение относно статута на наблюдател на ЕС и на други държавни организации; настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия по нерешения спор с Канада, отнасящ се до забраната на тюленови продукти, и да информира надлежно Европейския парламент относно този процес; изразява съжаление относно последиците, което нормативната уредба на ЕС, отнасяща се до забраната на тюленови продукти, имаше за части от населението и по-специално за културата и средствата за препитание на коренното население;
6. Припомня статута на ЕС и на неговите държави членки като активни членове на други органи, свързани с Арктика, като например Международната морска организация (ММО) и Конвенцията за биологичното разнообразие; изтъква необходимостта от пренасочване на акцента на дейностите на институциите на ЕС към областите, отнасящи се до политическите, екологичните или икономическите интереси на ЕС и на неговите държави членки; подчертава по-специално необходимостта да се имат предвид интересите на ЕС и на европейските държави и региони в Арктика при използването, промяната или разработването на програми или политики на ЕС, които засягат или може да засегнат Арктика, така че те да служат на Арктическия регион като цяло;
7. Счита Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море (ЕАСБМ) за важен център за сътрудничество между Дания, Финландия, Норвегия, Русия, Швеция и Европейската комисия; отбелязва дейността на ЕАСБМ в областта на здравните и социални въпроси, на образованието и научните изследвания, на енергетиката, на културата и туризма; отбелязва консултативната роля на Работната група по въпросите на коренното население в рамките на ЕАСБМ;
8. Се застъпва силно за свободата на научните изследвания в Арктика и насърчава широкото сътрудничество между държавите, активни в областта на мултидисциплинарните арктически научни изследвания и при създаването на научноизследователски инфраструктури;
9. Припомня приноса на ЕС за научноизследователската и развойната дейност и ангажимента на европейските икономически участници в Арктическия регион;
10. подчертава, че надеждните информационни мрежи и цифрови услуги с висок капацитет са от съществено значение за повишаване на икономическата активност и благосъстоянието на хората в Арктика.
11. Призовава Комисията да представи предложения за начина, по който проектът „Галилео“ или проекти като Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността, които биха могли да окажат въздействие върху Арктика, биха могли да бъдат разработени, така че да позволят по-безопасно и по-бързо корабоплаване в арктически води, като по този начин ще се инвестира в безопасността и достъпността, по-специално на Североизточния морски път, да допринесат за по-добро прогнозиране на движенията на леда, както и за по-добро картографиране на арктическото морско дъно и за разбиране на основните геодинамични процеси в района;
12. Подчертава необходимостта от надеждна системи за контрол и наблюдение, които следват променящите се условия на Арктика;
13. Подчертава необходимостта от специализирани експертни центрове за осигуряване на безопасност, аварийна готовност и спасителни съоръжения; препоръчва ЕС да допринася активно за развитието на подобни експертни центрове;
14. Приветства определянето на екологично и биологично значими зони в Арктическия регион съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие като важен процес за осигуряване на ефективното опазване на арктическото биологично разнообразие и подчертава важността на прилагането на подход на управление, основан на екосистемите, в крайбрежната, морската и земната среда на Арктика, както е подчертано от експертната група по управление, основано на екосистемите, към Арктическия съвет;
15. Отново заявява, че сериозните екологични притеснения във връзка с арктическите води изискват специално внимание, за да се гарантира защитата на околната среда в Арктика по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в морски води, като се взема предвид опасността от сериозни аварии и необходимостта от ефективна реакция, както е предвидено в Директива 2013/30/ЕС; призовава държавите – членки на ЕС и на ЕИП, при оценяването на финансовия капацитет на операторите на нефт и газ в морски райони в съответствие с член 4 от Директива 2013/30/ЕС, да оценяват финансовия капацитет на кандидатите да изпълняват всички задължения, произтичащи от свързаните с нефт и газ дейности в морски води в Арктика, включително отговорността при нанасяне на щети на околната среда до степента, обхваната от Директивата относно екологичната отговорност (2004/35/ЕО);
16. Призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да съдействат и активно да насърчават най-високите стандарти по отношение на безопасността на околната среда в арктическите води;
17. Приветства прилагането от страна на членовете на Арктическия съвет на Споразумението за издирване и спасяване и на Споразумението за отговорността при петролни разливи; при все това изразява съжаление, че споразумението не съдържа конкретни обвързващи общи норми;
18. Подчертава необходимостта от обвързващ инструмент за предотвратяване на замърсяването;
19. Подчертава необходимостта от активно ангажиране на ЕС във всички относими работни групи на Арктическия съвет;
20. Отбелязва инициативата на правителството на Исландия за прекратяване на преговорите за членство в ЕС; призовава Комисията и ЕСВД да поддържат добри отношения и да развиват по-тясно сътрудничество с Исландия в области от общ интерес, като например развиването на морския транспорт, рибарство, геотермална енергия и околната среда, като използват в пълна степен съществуващите инструменти и като насърчават арктическото сътрудничество между участниците от ЕС и исландските участници, както и да гарантират, че европейските интереси в този стратегически важен район няма да бъдат нарушени;
21. Приветства подготовката за Арктически икономически съвет, който ще има съвещателна функция към Арктическия съвет, и подчертава дела на европейските предприятия и институти, които имат принос и инвестират в Арктика, което предполага ефективно участие на стопански субекти не само от трите арктически държави –– членки на ЕС, но и от други държави (наблюдатели), като се има предвид глобалният характер на много предприятия;
22. Подчертава необходимостта от инвестиране по начин, който е екологосъобразен и социално отговорен;
23. Приветства работата на инициативите „отдолу нагоре“, които могат да гарантират балансиран и дългосрочен ангажимент на европейски и неевропейски предприятия, и призовава Комисията да представи предложения за това как да се ангажират европейските предприятия за устойчивото и дългосрочно балансирано социално-икономическо развитие в Арктика;
24. Изтъква, че ЕС трябва да вземе предвид необходимостта от извършване на дейности в областта на суровините, които да предоставят ползи на място и да се радват на благосклонен прием на местно равнище; признава наличието понастоящем на разминавания между съответните компетентности по отношение на добива на полезни изкопаеми, преработката им и прогнозните бъдещи потребности успоредно с продължаващото развитие на региона; предлага участниците от Арктика да могат да обменят информация и компетентности по различни въпроси посредством участие в съвместни проекти на европейско равнище, като например партньорството за иновации в областта на суровините;
25. Отправя искане към Комисията, с оглед на огромния брой научни, икономически и граждански дейности, по-специално в европейската част на Арктика, региона на Баренцово море и на други места, да се разработят практики, целящи по-добро използване на съществуващото финансиране от страна на ЕС и осигуряване на подходящ баланс в опазването и развитието на Арктическият регион при насочването на средства от ЕС към Арктика;
26. Подчертава жизненоважното значение на регионалната политика и на политиката на сближаване на ЕС по отношение на междурегионалното и трансграничното сътрудничество;
27. Освен това призовава за развиване на по-ефективни взаимодействия между съществуващите програми, например програма „Интеррег IV“, програмата за Северната периферия, програма „Коларктика“, стратегията за Балтийско море и за „син растеж“, както и за принос за финансиране на партньорствата в рамките на Северното измерение като партньорството в сферата на околната среда в рамките на Северното измерение и партньорството за транспорт и логистика в рамките на Северното измерение или други средства по Европейския инструмент за съседство (ЕИС), за да се даде възможност за ефикасно насочване на финансирането, както и да се определят ясно инвестиционни приоритети за ангажираност с Арктическия регион; призовава Комисията и ЕСВД да си сътрудничат за съгласувано насочване на средства за Арктика и по този начина да увеличат до максимална степен ефективното взаимодействие между вътрешните и външните програми и проекти на ЕС, свързани с арктическия и субарктическия регион;
28. Изтъква, че стратегията на ЕС за Арктика се нуждае от подходяща бюджетна подкрепа, за да може да се превърне в действаща;
29. Изразява становището, че политиката на Северното измерение, основана на регионално сътрудничество и прагматични партньорства, служи като успешен модел на стабилност, съвместна отговорност и ангажираност, включващ ЕС, Исландия, Норвегия и Русия;
30. Във връзка с това подчертава значението на някои приоритети по отношение на Арктика, като например добре функциониращата инфраструктура и логистика, развитието в Арктическия регион, насърчаването на инвестиции в експертни познания, свързани с условията на студения климат, и в съответни екологосъобразни технологии, както и подкрепа за регионалното и селското предприемачество и най-вече за МСП; призовава ЕС да вложи по-големи усилия, за да интегрира такива приоритети по отношение на Арктика в своята стратегия за растеж „Европа 2020“ и в програми като „Хоризонт 200“ и „Съюз за иновации“, както и в други научноизследователски програми на Съюза;
31. Отново потвърждава своята подкрепа за и настоятелно призовава Комисията да пристъпи към създаването на Арктическия информационен център на ЕС като свързано в мрежа предприятие с постоянно седалище в Рованиеми, по отношение на подготвителното действие „Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда на развитието на Арктика“, подкрепено от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в съвместното им съобщение от 2012 г. и осъществено от Арктическия център към Университета на Лапландия заедно с мрежа от европейски центрове за високи постижения относно Арктика, с цел да се гарантира ефективен достъп до информация, свързана с Арктика, диалог на всички равнища и комуникация за целите на използването на данните и знанията с оглед на устойчивостта в Арктика;
32. Във връзка с това изчаква публикуването на резултатите от 18 месечния проект за подготвително действие във връзка със стратегическата оценка на въздействието върху околната среда на развитието в Арктика, което се очаква тази пролет; призовава ЕС след това да действа бързо за създаване на Арктическия информационен център на ЕС;
33. Подчертава необходимостта да се поддържа специален интерфейс за Арктика с цел предоставяне, на отворена, включваща всички заинтересовани страни и всички въпроси платформа в Брюксел, която насърчава разбирателството сред широкия кръг заинтересовани лица както в Арктика, така и в ЕС и свързва сферите на определянето на политики, науката, гражданското общество и стопанската дейност;
34. Препоръчва засилването на редовния обмен и консултации по въпроси, свързани с Арктика, с регионалните и местните заинтересовани лица и заинтересованите лица от коренното население в европейската част на Арктика с оглед улесняване на взаимното разбирателство, и по-специално по време на процеса на определянето на политики ЕС-Арктика; подчертава необходимостта от тези консултации, за да се черпи от опита и експертните познания на региона и неговите жители и да се гарантира съществената легитимност на по-силните ангажименти на ЕС като арктически участник;
35. Предлага да бъде осигурена засилена координация в рамките на институциите на ЕС между Комисията и ЕСВД , преди всичко като се има предвид междусекторният характер на въпросите, засягащи Арктика;
36. Признава, че водите около Северния полюс са предимно международни води;
37. Обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да се подобри чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива; подчертава факта, че преобразуването на Арктика представлява едно от най-важните въздействия на изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се предприемат мерки във връзка с този умножаващ риска фактор чрез засилена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която политика да намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му от гледна точка на сигурността;
38. Подкрепя инициативата на пет арктически крайбрежни държави да се договорят за междинни предпазни мерки, за да се предотврати всяка бъдеща рибарска дейност в арктическите извънтериториални води без предварителното установяване на подходящи регулаторни механизми, и подкрепя разработването на мрежа от защитени зони в Арктика, и по-специално защитата на международната морска зона около Северния полюс извън икономически зони на крайбрежните държави
39. Призовава държавите членки и държавите от Европейското икономическо пространство да подкрепят международния ангажимент в рамките на Конвенцията за биологичното разнообразие за опазване на 10% от всеки крайбрежен и морски регион;
40. Призовава ЕС да положи всички възможни усилия за осигуряване на устойчиво съчетаване на икономическите дейности с надеждна социално-екологична и екологосъобразна защита и развитие с цел запазване на благополучието в Арктика;
41. Подчертава, че запазването на развитите и устойчиви общности в Арктика с високо качество на живот е от изключително значение и че ЕС може да изпълнява жизнено важна роля в тази насока; във връзка с това призовава ЕС да засили дейността си в областта на основаното на екосистемите управление, многостранното сътрудничество, основания на знания процес на вземане на решения и тясното сътрудничество с местните жители и коренното население;
42. Признава желанието на жителите и правителствата на Арктическия регион със суверенни права и отговорности да продължат да се стремят към устойчиво икономическо развитие, като в същото време защитават традиционните източници на препитание на коренното население и много чувствителния характер на арктическите екосистеми;
43. Признава основното значение на Насоките за регионални помощи (НРП), които дават възможност на региони в Далечния север със специални характеристики и предизвикателства да продължат да използват подходящи механизми за насърчаване на иновациите и на устойчивия растеж;
44. Потвърждава своята позиция относно правата на коренното население като цяло и на народа саами в частност, като единственото коренно население в ЕС;
45. Подкрепя заседанията, проведени от Комисията с шестте асоциации на коренните народи, населяващи територии в близост до полюса, които са признати като постоянни участници в Арктическия съвет; отправя искане към Комисията да проучи възможността да се гарантира, че техните гласове се вземат предвид в разискванията на ЕС и да се предоставят средства за тези асоциации;
46. Отчита, че политиките на ЕС за укрепване на висшето образование и научноизследователската база в тази област са от основно значение за укрепване на новаторската среда и механизмите за трансфер на технологии; подчертава значението на оказването на подкрепа за развитието на мрежи за сътрудничество между висшите учебни заведения във и извън региона, както и на предоставянето на възможности за финансиране на научните изследвания, преди всичко в области, в които регионът има доказан опит, за да се постигне устойчиво икономическо развитие в регионите в Арктика;
47. Подчертава голямото значение на безопасността и сигурността на новите световни морски търговски пътища в Арктика, и по-специално за ЕС и икономиките на неговите държави членки, които контролират 40 % от търговското корабоплаване в света;
48. Приветства работата в рамките на Международната морска организация (ММО) по завършването на задължителния Полярен кодекс за корабоплаването; насърчава сътрудничеството както в научните изследвания, така и в областта на инвестициите с оглед на разработване на стабилна и сигурна инфраструктура за арктически морски пътища и подчертава, че ЕС и държавите членки следва активно да подкрепят принципите на свобода на корабоплаването и на мирно преминаване;
49. Подчертава, че Европейска агенция по морска безопасност (ЕАМБ) трябва да разполага с необходимите средства, за да наблюдава и предотвратява замърсяването от морското корабоплаване, както и от нефтени и газови съоръжения в Арктическия регион;
50. Призовава държавите от региона да гарантират, че всички настоящи транспортни маршрути – и тези, които могат да възникнат в бъдеще – са отворени за международно корабоплаване, както и да се въздържат от въвеждане на каквито и да е произволни едностранни пречки, финансови или административни, които биха могли да попречат на корабоплаването в Арктика, освен международно договорените мерки, целящи увеличаване на безопасността или защита на околната среда;
51. Отбелязва значението на развиването на инфраструктурни връзки, свързващи арктическия регион с останалата част от Европа;
52. Призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху транспортните коридори като пътища, железопътни линии и морско корабоплаване с цел поддържане и насърчаване на трансграничните връзки в европейската част на Арктика и превозване на стоки от Арктика до европейските пазари; изразява становището, че тъй като ЕС развива своята транспортна инфраструктура допълнително (Механизъм за свързване на Европа, TEN-T), връзките със и в рамките на европейската част на Арктика трябва да бъдат подобрени;
53. Припомня правото населението на Арктика да определя своите собствени средства за препитание и признава неговото желание за устойчиво развитие на региона; отправя искане към Комисията да докладва кои програми на ЕС могат да се използват за подкрепа на такова дългосрочно и балансирано устойчиво развитие, както и да подготви мерки за по-конкретен принос за осъществяването на това желание;
54. Отбелязва последните проучвания в европейската част на Арктика и Баренцово море и подчертава двустранното сътрудничество между Норвегия и Русия, имащо за цел прилагане на най-високите налични технически стандарти в областта на опазването на околната среда при проучването на находища на нефт и газ в Баренцово море; посочва в частност значението на непрекъснатото разработване на нови технологии, създавани специално за околната среда на Арктика, като например технологията за инсталации под морското дъно;
55. Припомня позицията на ЕС като основен потребител на арктически природен газ и подчертава ролята на природния газ, добит от безопасен и сигурен източник и произведен в съответствие с най-високите стандарти, като важен преходен елемент към нисковъглеродната икономика в бъдеще; подкрепя подхода на предпазливост „стъпка по стъпка“ в разработването на енергийни ресурси в Арктика, като отчита, че регионите на Арктика се различават значително;
56. Подчертава здравите връзки на ЕС с Гренландия и геостратегическото значение на тази територия; отбелязва приоритетите на правителството на Гренландия, с подновен акцент върху икономическото развитие и експлоатацията на суровините; отправя искане към Комисията и ЕСВД да проучат по какъв начин ЕС и установени в ЕС участници от областта на науката, технологията и предприятията могат да допринесат и да подпомогнат устойчивото развитие на Гренландия, така че загрижеността за околната среда и необходимостта от икономическо развитие да бъдат взети под внимание; в тази връзка изразява безпокойството си относно ограничените резултати от писмото за деклариране на намерения, подписано с Гренландия от заместник-председател на Комисията;
57. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителствата и парламентите на държавите от Арктическия регион.