Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 13 март 2014 г. - Страсбург
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ ***I
 Международна конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби ***
 Ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната
 Аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната
 Общи разпоредби — Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ ***I
 Фонд „Вътрешна сигурност“ (полицейско сътрудничество, предотвратяване и борба с престъпността и управление на кризи) ***I
 Фонд „Вътрешна сигурност“ (външни граници и визи) ***I
 Високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза ***I
 Програма на Съюза в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. ***I
 Радиооборудване ***I
 Общи насоки за бюджета за 2015 г. — Раздел III
 Инвазия на Русия в Украйна
 Прилагане на Договора от Лисабон по отношение на Европейския парламент
 Ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие
 Съгласуваност на политиките за развитие
 Приоритети на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека
 Русия: присъди над демонстрантите, участвали в събитията на площад „Болотная“
 Започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от споразумението в Котону с оглед на приетото неотдавна законодателство, в което хомосексуалността се счита за престъпление
 Сигурност и трафик на хора в Синай

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ ***I
PDF 305kWORD 127k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище и миграция“ (COM(2011)0751 — C7-0443/2011 — 2011/0366(COD))
P7_TA(2014)0237A7-0022/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0751),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 78, параграф 2 и член 79, параграфи 2 и 4 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0443/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г. (1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид своето решение от 17 януари 2013 г. относно започването на междуинституционални преговори и свързания с тях мандат(3),

—  като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети (A7‑0022/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява своите изявления, приложени към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларациите на Съвета и на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище ▌, миграция и интеграция“ и за изменение на Решение 2008/38/ЕО на Съвета и отмяна на Решения № 373/2007/ЕО и № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Решение 2007/435/ЕО на Съвета

P7_TC1-COD(2011)0366


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 516/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявления на Европейския парламент

Член 80 от ДФЕС:

„Европейският парламент, в светлината на необходимостта от навременно приемане на настоящия регламент с оглед прилагането на фонда за убежище, миграция и интеграция (наричан по-нататък „фондът“) от началото на 2014 г., в интерес на постигането на споразумение с тази цел, и предвид неотстъпчивостта на Съвета, се съгласи да приеме горецитирания текст на регламента. Европейският парламент обаче потвърждава становището си, което поддържаше през целия период на преговорите по регламента, че правилното правно основание за фонда включва правно основание във връзка с член 80, второ изречение от ДФЕС. Целта на правното основание е да приведе в действие принципа на солидарност, изразен в член 80, първо изречение на ДФЕС. По-конкретно Фондът прилага принципа на солидарност в разпоредбите си относно трансфера на лица, търсещи или получили международна закрила (членове 7 и 18), и в разпоредбите си относно презаселването (член 17). Европейският парламент подчертава факта, че приемането на настоящия регламент в никакъв случай не засяга избора на правни основания, с които разполага съзаконодателят в бъдеще, по-конкретно по отношение на член 80 от ДФЕС“.

Преместване:

„С цел насърчаване на преместването като инструмент на солидарност и подобряване на условията, съпътстващи преместването, Европейският парламент призовава Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), в сътрудничество с Европейската комисия (ЕК), да състави ръководство и методология за преместване, като отчете най-добрите практики на държавите членки в областта на преместването, включително системите за вътрешна организация и условията за прием и интеграция. С цел да създаде стимули за преместване и да улесни участващите държави членки при операциите по преместване Европейският парламент призовава EASO да предостави също така опит в областта на преместването и да координира, в сътрудничество с ЕК експертна мрежа по въпросите на преместването, която би могла да провежда редовни технически срещи по конкретни практически и юридически проблеми, както и да предоставя подкрепа за използването на Фонда за убежище, миграция и интеграция за целите на преместването. Европейският парламент призовава ЕК да наблюдава и да представя редовни доклади относно еволюцията и подобряването на системата за предоставяне на убежище в държавите членки, възползващи се от преместването“.

Изявление на Съвета

Член 80 от ДФЕС:

„Съветът подчертава значението на принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, който в съответствие с член 80 от ДФЕС трябва да се прилага в актове на Съюза, приети съгласно главата от ДФЕС за политиките относно контрола по границите, убежището и имиграцията. Регламентът за създаване на фонд „Убежище и миграция“ съдържа подходящи мерки за привеждане в действие на посочения по-горе принцип. При все това Съветът изтъква отново становището си, че член 80 от ДФЕС не представлява правно основание по смисъла на правото на ЕС. В рамките на споменатата глава само член 77, параграфи 2 и 3, член 78, параграфи 2 и 3 и член 79, параграфи 2, 3 и 4 от ДФЕС съдържат правни основания, даващи възможност на институциите на Съюза да приемат правни актове на ЕС.“

Изявления на Комисията

Член 80 от ДФЕС:

Комисията, в дух на компромис и за да се осигури незабавното приемане на предложението, подкрепя окончателния текст. Тя обаче отбелязва, че това не накърнява правото ѝ на инициатива по отношение на избора на правни основания, по-конкретно във връзка с бъдещото използване на член 80 от ДФЕС.

Европейската мрежа за миграцията (ЕММ):

Комисията, в дух на компромис, подкрепя окончателния текст на член 23, с който се осигурява постоянна финансова подкрепа за дейностите на Европейската мрежа за миграцията, като в същото време се запазват настоящата ѝ структура, цели и управление, така както те са определени в Решение 2008/381/ЕО на Съвета от 14 май 2008 г. Комисията обаче отбелязва, че това не накърнява правото ѝ на инициатива по отношение на по-основно преразглеждане на структурата и функционирането на тази мрежа в бъдеще, така както е предвидено в първоначалното предложение на Комисията относно член 23.

(1) OВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 108.
(2) OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 23.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0020.


Международна конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби ***
PDF 268kWORD 37k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно ратификацията или присъединяването на държавите членки в интерес на Европейския съюз към Международната конвенция от Хонконг от 2009 г. за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби (15902/2013 — C7‑0485/2013 — 2012/0056(NLE))
P7_TA(2014)0238A7-0166/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15902/2013),

—  като взе предвид Международната конвенция от Хонконг от 2009 г. за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО(1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1, и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) и параграф 8, от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7‑0485/2013),

—  като взе предвид член 81, параграф 1, първа и втора алинея, член 81, параграф 2 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7‑0166/2014),

1.  Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 1.


Ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната
PDF 480kWORD 208k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната (2013/2277(INI))
P7_TA(2014)0239A7-0149/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 7, член 136 заедно с член 121, както и член 174 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност(1),

—  като взе предвид Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно приоритетите на Европейския парламент за работната програма на Комисията за 2014 г(4).,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно укрепване на европейската демокрация в бъдещия ИПС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)(8),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по конституционни въпроси (A7-0149/2014),

A.  като има предвид, че Тройката, която се състои от Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), възникна чрез решението от 25 март 2010 г. на държавните и правителствените ръководители от еврозоната да изготвят съвместна програма и да предоставят на Гърция двустранни заеми, обвързани с условия, като се базира също и на препоръките на Съвета по икономически и финансови въпроси, а след това действа и в Португалия, Ирландия и Кипър; като има предвид, че има значително участие на финансовите министри от държавите от еврозоната във вземането на решения относно подробностите на двустранните заеми;

Б.  като има предвид, че Тройката и нейната роля са определени в Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. и са споменати в Договора относно Европейския механизъм за стабилност;

В.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз потвърди в своето решение по дело Прингъл срещу Ирландия (C-370/12), че на Комисията и ЕЦБ могат да бъдат поверени задачите, предвидени за тях в Договора за ЕМС;

Г.  като има предвид, че в рамките на Тройката на Комисията, в качеството й на член на Еврогрупата, е поверено договарянето на условията за финансовата помощ за държавите членки от еврозоната „съвместно с ЕЦБ“ и „когато е възможно, заедно с МВФ“ — финансова помощ, наричана по-нататък „помощ от ЕС и МВФ“, но че Съветът е политически отговорен за одобрението на програмата за макроикономически корекции; като има предвид, че всеки член на Тройката е следвал свой собствен процедурен процес;

Д.  като има предвид, че до момента Тройката е основната структура за провеждане на преговори между официалните заемодатели и правителствата на държавите получатели, както и за извършване на преглед на изпълнението на програмите за икономически корекции; като има предвид, че за ЕС, в случай на подкрепа от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), окончателните решения по отношение на финансовата помощ и обвързаността с условия се вземат от Еврогрупата, която следователно носи политическата отговорност за програмите;

Е.  като има предвид, че имаше всеобщ политически консенсус за избягването на неорганизирано неизпълнение на задълженията за плащане на държави — членки на ЕС, и особено на държави от еврозоната, с цел да се избегне икономически и социален хаос, който да доведе до неспособност да се плащат пенсии и заплати на държавните служители, а също и до разрушителни въздействия върху икономиката, банковата и социалната система, в допълнение към продължителното прекъсване на достъпа на държави до капиталовите пазари;

Ж.  като има предвид, че Тройката заедно със засегнатата държава членка отговаря също и за изготвянето на официалните решения на Еврогрупата;

З.  като има предвид, че няколко държави членки извън еврозоната вече са получили или в момента получават помощ от ЕС съгласно член 143 от ДФЕС, предоставяна от ЕС съвместно с МВФ;

И.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки създадоха няколко ad hoc механизма, предназначени да предоставят финансова помощ на държавите от еврозоната, първоначално чрез двустранни заеми, включително и от няколко държави извън еврозоната, след това чрез временни фондове за спешна помощ, а именно Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), създадени за изпаднали в затруднение държави — членки на ЕС, и накрая чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който имаше за цел да замести всички останали механизми;

Й.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз, позовавайки се на член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС, неотдавна потвърди (Делото „Прингъл“), че Европейската комисия, с участието си в Договора за ЕМС, трябва да „допринася за общия интерес на Съюза“ и да „гарантира, че меморандумите за разбирателство, сключени от Европейския механизъм за стабилност, са в съответствие с правото на Европейския съюз“;

K.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз също така е формулирал становището в Делото „Прингъл“, че ЕМС е в съответствие с ДФЕС, и е дал възможността за евентуално интегриране на този механизъм в достиженията на правото на Общността (acquis communautaire) в съществуващите ограничения, определяни от Договорите;

Л.  като има предвид, че меморандум за разбирателство по определение е споразумение между засегнатата държава членка и Тройката, изготвено в резултат от проведени преговори, съгласно което държавата членка поема ангажимента да предприеме редица точно определени действия в замяна на финансова помощ; като има предвид, че Комисията подписва меморандума за разбирателство от името на финансовите министри от еврозоната; като има предвид обаче, че на обществеността не е известно как на практика са били водени преговорите между Тройката и съответната държава членка и че освен това няма прозрачност доколко държавата членка, която е потърсила помощ, е могла да окаже влияние върху резултата от преговорите; като има предвид, че Договорът за ЕМС предвижда, че държава членка, която е отправила искане за помощ по ЕМС, се очаква да отправи, когато е възможно, искане за помощ и към МВФ;

M.  като има предвид, че общият размер на пакетите финансова помощ по четирите програми е безпрецедентен, също както и продължителността, моделът и контекстът на програмите, което води до нежеланата ситуация помощта почти напълно да замества обикновеното финансиране, предоставяно от пазарите; по този начин банковият сектор се предпазва от загуби, като се прехвърлят големи суми държавен дълг на програмната държава от счетоводния баланс на частния сектор в счетоводния баланс на публичния сектор;

Н.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз постанови в решението си по делото „Прингъл“, че забраната по член 125 от ДФЕС гарантира, че когато изтеглят заем, държавите членки продължават да са изложени на логиката на пазара, тъй като това следва да ги подтиква да поддържат бюджетна дисциплина, и че съответствието с тази дисциплина допринася за постигането на равнище ЕС на една по-висока цел, и по-специално поддържането на финансовата стабилност на паричния съюз; като име предвид, че Съдът на ЕС обаче подчертава, че член 125 от ДФЕС не забранява отпускането на финансова помощ от една или повече държави членки на държава членка, която запазва своите ангажименти пред своите кредитори, при условие че обвързаните с тази помощ условия са такива, че подтикват държавата членка да води стабилна бюджетна политика;

O.  като има предвид, че финансовата криза доведе до икономическа и социална криза; като има предвид, че икономическото положение и неотдавнашните събития са предизвикали значителни и непредвидени отрицателни въздействия върху количеството и качеството на заетостта, достъпа до кредит, равнищата на доходите, социалната закрила и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, както и че в резултат на това икономическите и социалните трудности са несъмнено налице; като има предвид, че тези отрицателни въздействия са щели да бъдат значително по-тежки без финансовата помощ от ЕС и МВФ, и като има предвид, че действията на равнището на ЕС са предотвратили по-нататъшното влошаване на положението;

П.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог;

Р.  като има предвид, че член 152 от ДФЕС предвижда, че „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“;

С.  като има предвид, че разходите за услуги за потребителите им в някои държави членки се покачват, което означава, че много хора вече не са в състояние да си позволяват адекватно ниво на обслужване, за да задоволяват основните си нужди, включително достъп до животоспасяващо лечение.

Т.  като има предвид, че работната група за Гърция беше създадена, за да засили капацитета на гръцката администрация да изготвя, прилага и налага структурни реформи, които да подобрят конкурентоспособността и функционирането на икономиката, обществото и управлението и да създадат условия за устойчиво възстановяване и създаване на работни места, както и за да ускори усвояването на средствата от структурните фондове и от Кохезионния фонд на ЕС в Гърция и за да осигури ключови ресурси за финансиране на инвестиции;

У.  като има предвид, че в своята резолюция от 20 ноември 2012 г. Парламентът призова спрямо институциите на ЕС, които са членове на Тройката, да се прилагат високи стандарти за демократична отчетност на равнището на Съюза; като има предвид, че подобна отчетност е наложителна с оглед надеждността на програмите за помощ и че по-специално тя изисква по-ангажираното участие на националните парламенти и също така налага членовете на Тройката да бъдат изслушвани в Европейския парламент на основата на ясен мандат, преди да поемат своите задължения, да трябва да докладват редовно пред Европейския парламент и да подлежат на демократичен контрол от негова страна;

Ф.  като има предвид, че в краткосрочен план програмите имаха за цел преди всичко да предотвратят неорганизирано неизпълнение на задълженията за плащане и да спрат спекулациите с държавния дълг; като има предвид, че средносрочната цел беше да се гарантира, че заетите финансови средства ще бъдат възстановени, като по този начин биват избягвани големи финансови загуби, които биха обременили данъкоплатците в държавите, които осигуряват помощта и които гарантират за финансовите средства; като има предвид, че това също така изисква програмите да доведат до постигане на устойчив растеж и до ефективно намаляване на дълга в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че програмите не бяха подходящи за всеобхватно коригиране на макроикономическите дисбаланси, натрупвали се в някои случаи в продължение на десетилетия;

Икономическото положение в програмните държави в началото на кризата

1.  Счита, че конкретните поводи за кризата се различни в четирите държави членки, въпреки че могат да се наблюдават общи модели, като например бързото нарастване на капиталовите потоци и натрупването на макроикономически дисбаланси в целия ЕС през годините, предшестващи кризата; посочва, че прекомерният частен и/или публичен дълг, който беше достигнал неустойчиви равнища, и прекомерната реакция на финансовите пазари, съчетани със спекулативни действия и загуба на конкурентоспособност, изиграха решаваща роля, която не би могла да бъде предотвратена чрез съществуващата рамка на ЕС за икономическо управление; освен това посочва, че кризите с банковия и държавния дълг във всички случаи са обвързани със световната финансова криза, предизвикана от небрежно регулиране и осъдително поведение от страна на финансовия сектор;

2.  Отбелязва, че състоянието на публичните финанси на Европа беше лошо и преди кризата и че от 70-те години насам равнището на държавния дълг на държавите членки се увеличаваше постепенно под въздействието на различните периоди на спад на икономиката, през които премина ЕС; отбелязва, че стойността на плановете за възстановяване, намаляването на данъчните приходи и високите социални разходи доведоха до нарастване както на държавния дълг, така и на отношението на държавния дълг към БВП във всички държави членки, макар и в различна степен в рамките на ЕС;

3.  Припомня триъгълника от взаимосвързани уязвимости, когато небалансираната фискална политика на някои държави членки увеличи бюджетните дефицити отпреди кризата, а финансовата криза допринесе значително за по-нататъшно увеличение на тези дефицити, което от своя страна доведе до напрежение на пазарите на държавни облигации в някои държави членки;

4.  Посочва, че неотдавнашната финансова, икономическа и банкова криза е най-тежката след Втората световна война; признава, че без предприемане на действия на европейско равнище е било възможно кризата да има още по-тежки последствия; отбелязва във връзка с това, че бившият председател на ЕЦБ Жан Клод Трише отбеляза в публично изслушване своята загриженост, че без бързи и енергични действия кризата с държавния дълг може да доведе до криза от мащаба на Голямата депресия от 1929 г.;

5.  Отбелязва, че преди началото на програмата за помощ от ЕС и МВФ, започнала през пролетта на 2010 г., съществуваше двоен страх, свързан с „неплатежоспособността“ и „неустойчивостта“ на публичните финанси на Гърция вследствие на постоянно намаляващата конкурентоспособност на гръцката икономика и дълготрайно фискално дерайлиране, причинено от ниската степен на събиране на корпоративен данък, с дефицит на държавния бюджет, достигащ до 15,7 % от БВП през 2009 г., в сравнение с -6.5 % през 2007 г., и с трайно възходяща тенденция на отношението на дълга към БВП след 2003 г., когато то беше 97,4 %, като през 2009 г. достигна 129,7 %, а през 2012 г. — 156,9 %; счита, че проблемната ситуация на Гърция се дължеше и на статистическа измама през годините, предшестващи създаването на програмата; приветства решителните действия от страна на гръцкото правителство за спешни и ефективни мерки по отношение на тези проблеми, включително чрез създаването на независимата Гръцка статистическа служба през март 2010 г.; отбелязва, че постепенното разкриване на статистически измами в Гърция е оказало въздействие върху необходимостта от коригиране на коефициентите, прогнозите и предлаганите мерки; припомня, че поради настояването на Европейския парламент Евростат (статистическата служба на Европейския съюз) вече разполага с необходимите правомощия и средства за предоставяне на надеждни и обективни статистически данни;

6.  Отбелязва, че Гърция навлезе в рецесия през четвъртото тримесечие на 2008 г.; отбелязва, че държавата преживя шест тримесечия на отрицателен ръст на БВП от седемте тримесечия, предшестващи задействането на програмата за финансова помощ; отбелязва, че съществува тясно съотношение между последиците от финансовата криза и увеличаването на държавния дълг, от една страна, както и между увеличаването на държавния дълг и икономическия спад, от друга, като публичният дълг се е увеличил от 254,7 милиарда евро в края на третото тримесечие на 2008 г. до 314,1 милиарда евро в края на второто тримесечие на 2010 г;

7.  Отбелязва, че вследствие на искането на гръцкото правителство за финансова помощ през април 2010 г. пазарите започнаха да правят преоценка на основните икономически показатели и платежоспособността на други държави членки от еврозоната и впоследствие напрежението във връзка с португалските държавни облигации доведе до бързо повишаване на разходите за рефинансиране на Португалия до неустойчиви равнища;

8.  Отбелязва, че икономическите данни, използвани първоначално от португалското правителство, трябваше да бъдат преразгледани;

9.  Отбелязва, че преди започването на програмата за помощ от ЕС и МВФ португалската икономика от години страдаше от нисък растеж на БВП и на производителността, както и от големи входящи капиталови потоци, и че тези модели, съчетани с ускоряването на разходите, особено на дискреционните разходи, постоянно над темпа на нарастване на БВП, и въздействието на световната финансова криза, доведоха до голям фискален дефицит и до високо равнище на публичния и частния дълг, в съчетание с верижния ефект от гръцката криза, като предизвикаха повишаване на разходите за рефинансиране в капиталовите пазари на Португалия до неустойчиви равнища и фактически откъснаха публичния сектор от достъп до тези пазари; подчертава, че през 2010 г., още преди 7 април 2011 г., когато беше потърсена финансова помощ, темпът на растеж на Португалия беше спаднал на 1,9 %, фискалният дефицит беше достигнал 9,8 %, равнището на дълга — 94 % (за 2010 г.), дефицитът по текущата сметка — 10,6 % от БВП, а равнището на безработица — 12 %; в този контекст отбелязва, че общите макроикономически показатели се влошиха много бързо от едни сравнително добри равнища през 2007 г. преди началото на кризата, когато темпът на растеж на Португалия възлизаше на 2,4 %, фискалният дефицит — 3,1 %, равнището на дълга — 62,7 %, дефицитът по текущата сметка — 10,2 % от БВП, а равнището на безработица — 8,1 %, до дълбока и безпрецедентна рецесия;

10.  Отбелязва, че преди започването на програмата за помощ от ЕС и МВФ ирландската икономика току-що бе преживяла банкова и икономическа криза с безпрецедентни размери, което беше причинено до голяма степен от експозицията на ирландския финансов сектор на „ипотечната криза“ на САЩ, безотговорното поемане на рискове от ирландските банки и широко разпространеното използване на обезпечени с активи ценни книжа, което вследствие от цялостната гаранция и от мерките за спасяване фактически отряза публичния сектор от достъп до капиталови пазари и доведе до спад на БВП на Ирландия с 6,4 % през 2009 г. (1,1 % през 2010 г.) от положителен ръст на БВП от 5 % през 2007 г., увеличаване на безработицата от 4,7 % през 2007 г. до 13,9 % през 2010 г. и достигане през 2010 г. на дефицит от 30,6 % в платежния баланс на правителството, след реализиран излишък от 0,2 % през 2007 г.; отбелязва, че банковата криза беше отчасти предизвикана от неадекватно регулиране, много ниски данъчни ставки и прекомерно голям банков сектор; признава, че частните загуби на ирландските банки бяха отчетени в баланса на ирландската държава, за да се избегне срив на ирландската банкова система и също така да се сведат до минимум рисковете от верижно разпространение в еврозоната като цяло, и че ирландското правителство действаше в полза на по-широките интереси на Съюза при реакцията си на банковата си криза; освен това отбелязва, че през десетилетието, предшестващо програмата за помощ, ирландската икономика премина през продължителен период на отрицателни реални лихвени проценти;

11.  Отбелязва липсата на фискални дисбаланси преди кризата в Ирландия и изключително ниското равнище на публичния дълг; подчертава повишената гъвкавост на пазара на труда преди кризата; отбелязва, че първоначално Тройката изиска понижаване на трудовите възнаграждения; насочва вниманието към един неустойчив банков модел и данъчна система, която беше прекалено зависима от приходите от облагане на балона на пазара на жилищните имоти и балона на цените на активите, като по този начин държавата беше лишена от приходи след спукването на тези балони;

12.  Отбелязва, че в банковия сектор от данъкоплатците беше инжектирана сума, представляваща около 40 % от БВП на Ирландия, в момент, когато нямаше наличен инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници поради усилени разисквания сред членовете на Тройката;

13.  Призовава за цялостното изпълнение на ангажимента от юни 2012 г. от лидерите на ЕС за прекъсване на порочния кръг между банките и държавите и за допълнително разглеждане на положението на финансовия сектор на Ирландия по начин, който съществено облекчава непосилната тежест на банковия заем;

14.  Отбелязва, че когато се стигна до участието на частния сектор в Гърция, верижните въздействия върху банковата система на Кипър, която вече беше изправена пред срив поради недостатъците на банковия модел, не бяха взети в достатъчна степен под внимание, и също така се предполага, че активите, свързани с някои по-големи държави членки, отново бяха защитени;

15.  Отбелязва, че през май 2011 г. Кипър изгуби достъпа си до международните пазари поради значителното влошаване на публичните финанси, както и поради голямата експозиция на кипърския банков сектор спрямо гръцката икономика и преструктурирането на публичния дълг на Гърция, което доведе до значителни загуби в Кипър; припомня, че години преди началото през 2013 г. на програмата за помощ от ЕС и МВФ бяха повдигнати сериозни въпроси относно системната нестабилност на кипърската икономика, наред с другото поради нейния свръхзадлъжнял и склонен към поемане на рискове банков сектор и неговата експозиция спрямо силно задлъжнелите местни дружества за недвижими имоти, гръцката дългова криза, понижаването на рейтинга на кипърските държавни облигации от страна на международните рейтингови агенции, невъзможността да се възстановяват публичните разходи от международните пазари и нежеланието на кипърските публични органи да преструктурират затруднения финансов сектор, предпочитайки вместо това да разчитат на масивно вливане на капитал от Русия; припомня също така, че ситуацията беше усложнена от прекомерното разчитане на спестяванията на руски граждани и от прибягването до вземане на заем от руските органи; отбелязва освен това, че през 2007 г. отношението на дълга към БВП в Кипър беше 58,8%, като то нарасна до 86,6% през 2012 г., като същевременно през 2007 г. имаше бюджетен излишък от 3,5% от БВП, който въпреки това се превърна в дефицит от -6,4% до 2012 г.;

Финансова помощ от ЕС и МВФ, съдържание на меморандумите за разбирателство и приложени политики

16.  Отбелязва, че първоначалното искане за финансова помощ беше отправено от Гърция на 23 април 2010 г. и че споразумението между гръцките органи, от една страна, и ЕС и МВФ от друга, беше прието на 2 май 2010 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за финансова помощ от ЕС и МВФ; освен това отбелязва, че след пет прегледа и недостатъчен успех на първата програма се стигна до приемането през март 2012 г. на втора програма, която впоследствие беше преразглеждана три пъти; отбелязва, че МВФ не взе ефективно под внимание възраженията на една трета от членовете на своя съвет по отношение на разпределянето на ползите и тежестите, произтичащи от първата програма за Гърция;

17.  Отбелязва, че първото споразумение от май 2010 г. не можеше да съдържа разпоредби за преструктуриране на гръцкия дълг, въпреки първоначалното предложение на МВФ, който съгласно обичайната си практика би предпочел ранно преструктуриране на дълга; припомня неохотата на ЕЦБ да разгледа преструктуриране на дълга под каквато и да било форма през 2010 г. и 2011 г. с обосновката, че това би довело до разпространяването на кризата в други държави членки, както и отказа ѝ да участва в преструктурирането, договорено през февруари 2012 г.; отбелязва, че през ноември 2010 г. Централната банка на Гърция допринесе за засилване на пазарните сътресения, като предупреди публично инвеститорите, че ликвидните операции на ЕЦБ вече не могат да се приемат за даденост в случая на гръцкия държавен дълг; освен това отбелязва, че е съществувал ангажимент от страна на държавите членки техните банки да запазят експозицията си на пазарите на гръцки облигации, който те не са успели да спазят;

18.  Отбелязва, че първоначалното искане на Португалия за финансова помощ беше отправено на 7 април 2011 г. и че споразумението между португалските органи, от една страна, и ЕС и МВФ от друга, беше прието на 17 май 2011 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за финансова помощ от ЕС и МВФ; освен това отбелязва, че впоследствие португалската програма беше преразглеждана редовно, за да се коригират общите и конкретните цели, предвид непостижимите първоначални общи цели, което доведе до успешния десети преглед на програмата за икономически корекции на Португалия, с добри перспективи за скорошно приключване на програмата;

19.  Припомня двустранния натиск, който според твърденията е бил упражнен от ЕЦБ върху ирландските органи преди първоначалното споразумение между тях и ЕС и МВФ да бъде прието съответно на 7 декември 2010 г. и на 16 декември 2010 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за помощ от ЕС и МВФ; отбелязва, че програмата в голяма степен се основаваше на собствения национален план за възстановяване на ирландското правителство за периода 2011 – 2014 г., публикуван на 24 ноември 2010 г.; освен това отбелязва, че впоследствие ирландската програма беше преразглеждана редовно, което доведе до изготвянето на 9 декември 2013 г. на дванадесетия и окончателен преглед, и че тази програма беше приключена на 15 декември 2013 г.;

20.  Отбелязва, че Европейският съвет реши на 29 юни 2012 г. да даде на ЕМС възможността да рекапитализира пряко банките след редовно решение и при условие че се установи ефективен единен надзорен механизъм; отбелязва още, че оперативната рамка за инструмент за пряка рекапитализация, обвързана с условия, беше определена от Еврогрупата на 20 юни 2013 г.;

21.  Отбелязва, че схващанията относно рекапитализацията чрез вътрешни източници претърпяха еволюция с течение на времето; в Ирландия през 2010 г. ирландските органи не разполагаха с възможността за рекапитализация от държателите на облигации с преимуществени права, докато в Кипър през 2013 г. рекапитализацията от вложителите с гарантирани влогове беше предложена като политическа мярка, която увеличи различията между инструментите, използвани за облекчаване на кризите с банковия и държавния дълг;

22.  Отбелязва, че Кипър отправи първоначалното си искане за финансова помощ на 25 юни 2012 г., но поради разногласия в позициите по отношение на условията и отхвърлянето от страна на кипърския парламент на 19 март 2013 г. на първоначалния проект на програмата, включващ рекапитализация от вложителите с гарантирани влогове, на основание, че той противоречи на духа на европейското законодателство, защото предвиждаше намаляване на стойността („подстригване“) на малките депозити под 100 000 евро, приемането на окончателното споразумение за програмата за помощ от ЕС и МВФ се забави съответно до 24 април 2013 г. (за ЕС) и 15 май 2013 г. (за МВФ), а кипърската Камара на представителите в крайна сметка одобри споразумението на 30 април 2013 г.; отбелязва, че имаше първоначални конкуриращи се програмни предложения в случая на Кипър, представени от различните членове на Тройката, и подчертава липсата на достатъчно обяснение за това как включването на гарантираните вложители е било одобрено от Европейската комисия и финансовите министри на ЕС; освен това изразява съжаление по повод на факта, че кипърските органи посочиха, че са имали затруднения да убедят представителите на Тройката в своите опасения по време на процеса на преговори, и че се твърди, че кипърското правителство е било задължено да приеме инструмента за рекапитализация на банковите депозити чрез вътрешни източници поради изключително високите равнища на частна задлъжнялост спрямо БВП; посочва, че макар Централната банка на Кипър (ЦБК) и комитет на министрите да участваха активно в договарянето и изготвянето на програмата за финансова помощ, а накрая управителят на ЦБК да подписа меморандума за разбирателство съвместно с министъра на финансите, трябва да се отбележи, че имаше крайно ограничено време за по-нататъшно подробно договаряне на аспектите на меморандума за разбирателство;

23.  Отбелязва сериозните странични ефекти от прилагането на рекапитализацията чрез вътрешни източници, които включват налагане на контрол върху капитала; подчертава, че реалната икономика на Кипър продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства, като прекъсването на кредитните линии затруднява производителните сектори на икономиката;

24.  Отбелязва, че МВФ е световната институция, на която е възложено да предоставя на държавите, изпитващи затруднения със своя платежен баланс, обвързана с условия финансова помощ; посочва, че всички държави членки са членки и на МВФ и следователно имат право да поискат съдействие от него в сътрудничество с институциите на ЕС и в контекста на оценяване на интересите на ЕС и на въпросната държава членка; отбелязва, че с оглед на мащаба на тази криза, разчитането само на финансови средства от МВФ не би било достатъчно за разрешаване на проблемите на държавите, нуждаещи се от финансова помощ;

25.  Отбелязва, че МВФ ясно изтъкна свързаните с програмата за Гърция рискове, по-специално по отношение на устойчивостта на дълга; отбелязва, че в допълнение на това, че прие програмите да бъдат разработени и договорени от Тройката, МВФ реши да измени критерия си за политика на изключителен достъп (ПИД) по отношение на устойчивостта на дълга, за да стане възможно отпускането на заем на Гърция, Ирландия и Португалия;

26.  Насочва вниманието към изразената загриженост относно надзора от ЕЦБ на спешната помощ за осигуряване на ликвидност; счита, че концепцията за платежоспособност, използвана от ЕЦБ, не е нито прозрачна, нито предсказуема;

27.  Отбелязва неподготвеността на ЕС и международните институции за справяне с широкомащабна криза с държавния дълг, както и с разнообразните ѝ причини и следствия в рамките на еврозоната – последица, наред с други фактори, от най-сериозната финансова криза след 1929 г.; изразява съжаление относно липсата на ефективно правно основание за справяне с криза от подобно естество; признава усилията за бърза и решителна реакция, но изразява съжаление, че Съветът последователно отказваше да разработи дългосрочен, цялостен и системен подход; изразява съжаление, че структурните фондове на ЕС и други политики на ЕС, насочени към дългосрочно икономическо сближаване в рамките на Съюза, не са постигнали ефективни резултати;

28.  Посочва, че нивата на съфинансиране за структурните фондове на ЕС са увеличени до 95% за някои от държавите членки, които са най-засегнати от кризата и които са получили финансова помощ съгласно програма за корекции; подчертава, че местните и националните администрации трябва да бъдат укрепени с цел да се справят с прилагането на законодателството и програмите на ЕС, като по този начин ускорят усвояването на средствата от структурните фондове;

29.  Въпреки горепосоченото признава, че огромното предизвикателство, пред което се изправи Тройката в началото на кризата, беше единствено по рода си и произтичаше, наред с другото, от лошото състояние на публичните финанси, необходимостта от структурни реформи в някои държави членки, недостатъчната регулация на финансовите услуги на европейско и национално равнище и големите макроикономически дисбаланси, натрупани в продължение на много години, както и от политически и институционални неуспехи и от факта, че най-традиционните макроикономически инструменти, като например бюджетната политика или външната девалвация, не бяха на разположение поради ограниченията на паричния съюз и незавършения характер на еврозоната; отбелязва освен това значителния натиск на липсата на време, възникнал отчасти поради това, че исканията за финансова помощ бяха отправени като цяло на етап, когато държавите вече се намираха пред фалит и вече бяха изгубили достъпа си до пазарите, като същевременно трябваше да бъдат преодолявани правни препятствия, страхът от срив на еврозоната беше осезаем, имаше очевидна нужда да бъдат постигнати политически споразумения и да бъдат взети решения за реформи, световната икономика се намираше в тежък спад, а редица държави, които трябваше да предоставят финансова подкрепа, изпитаха тревожно увеличаване на собствената си публична и частна задлъжнялост;

30.  Осъжда липсата на прозрачност в преговорите за меморандуми за разбирателство; отбелязва необходимостта да се оцени дали официалните документи са били ясно оповестени и своевременно разгледани в националните парламенти и Европейския парламент и дали са били адекватно обсъдени със социалните партньори; освен това отбелязва възможното отрицателно въздействие от подобни практики, включващи запазването на информация в тайна, върху правата на гражданите, върху стабилността на политическата ситуация в засегнатите държави и върху доверието на гражданите в демокрацията и в европейския проект;

31.  Отбелязва, че препоръките, съдържащи се в меморандумите за разбирателство, са в противоречие с политиката за модернизация, разработена с Лисабонската стратегия и със стратегията „ЕС 2020“; отбелязва още, че държавите членки с меморандуми за разбирателство са освободени от всички процеси за докладване по европейския семестър, включително докладване по целите за борба с бедността и за социално приобщаване, и не получават специфични за всяка държава препоръки с изключение на прилагането на техните меморандуми за разбирателство; припомня, че меморандумите за разбирателство трябва да бъдат адаптирани, за да отчитат практиката и институциите за формиране на трудовото възнаграждение и националните програми за реформи на съответните държави членки в контекста на стратегията на Съюза за растеж и работни места, изложена в Регламент (ЕС) № 472/2013 (член 7, параграф 1); настоятелно призовава, ако това още не е направено, да бъдат предприети действия за тази цел ; въпреки това отбелязва, че това положение може да бъде частично обяснено, макар и не изцяло обосновано, от факта, че програмите трябваше да бъде изпълнени при значителен недостиг на време и в сложна политическа, икономическа и финансова обстановка;

32.  Изразява съжаление за включването в програмите за Гърция, Ирландия и Португалия на редица подробни предписания за реформа на здравните системи и съкращения на разходите; изразява съжаление, че програмите не са обвързани нито от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито от разпоредбите на Договорите, и по-специално член 168, параграф 7 от ДФЕС;

33.  Посочва, че министрите на финансите в ЕС одобриха програмите за макроикономически корекции;

Настоящото икономическо и социално положение

34.  Изразява съжаление, че приложените мерки са довели в краткосрочен план до нарастване на неравенството в разпределението на доходите; отбелязва, че нарастването на тези неравенства в четирите държави е над средните стойности; отбелязва, че съкращенията в социалните обезщетения и услуги и растящата безработица, произтичащи от мерки, които се съдържат в програмите, насочени към макроикономическата ситуация, както и намаленията на заплатите, увеличават равнищата на бедност;

35.  Посочва недопустимото равнище на безработица, дългосрочна безработица и безработица сред младите хора, по-специално в четирите държави членки, обхванати от програмите за помощ; подчертава, че тази висока безработица сред младите хора застрашава възможностите за бъдещо икономическо развитие, както се вижда от потока от млади мигранти от Южна Европа и от Ирландия, който може да причини „изтичане на мозъци“; припомня, че образованието, обучението и силната научна и технологична база систематично са били идентифицирани като основния път за преодоляването на структурното изоставане на тези икономики; следователно приветства последните инициативи на равнище ЕС относно образованието и заетостта на младите хора, програмата „Еразъм+“, Инициативата за младежка заетост и шестте милиарда евро за схемата на ЕС за гаранции за младежта, но призовава за още по-засилен политически и икономически акцент върху мерките по тези въпроси; подчертава, че въпросите на заетостта остават предимно от компетентността на държавите членки; следователно насърчава държавите членки допълнително да осъвременят своите национални образователни системи и да се ангажират с мерки по отношение на младежката безработица;

36.  Приветства приключването на програмата за Ирландия, доколкото мисиите на Тройката са преустановени и Ирландия съумя успешно да си осигури достъп до пазара на облигации на 7 януари 2014 г., както и очакваното приключване за Португалия; отчита безпрецедентните фискални корекции в Гърция, но изразява съжаление относно неравномерните резултати в Гърция въпреки предприетите безпрецедентни реформи; признава, че са се изисквали много тежки усилия от отделните хора, семействата, предприятията и други институции на гражданските общества на държавите, обхванати от програмите за корекции; отбелязва първите признаци на частични икономически подобрения в някои програмни държави; посочва обаче, че трайно високите проценти на безработица затрудняват икономическото възстановяване и че все още е необходимо продължаване на амбициозните усилия както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

Тройката: икономическото измерение, теоретичната основа и въздействието на решенията

37.  Подчертава, че са необходими адекватни, специфични за отделни държави, както и специфични за еврозоната като цяло икономически модели, изградени върху предпазливи допускания, независими данни, участие на заинтересованите страни и прозрачност, за да се създадат убедителни и ефикасни програми за корекции, като същевременно признава, че икономическите прогнози обикновено предполагат известни равнища на несигурност и непредсказуемост; изразява съжаление, че не винаги са били на разположение подходящи статистически данни и подходяща информация;

38.  Приветства факта, че финансовата помощ успя в краткосрочен план да постигне целта за предотвратяване на неорганизираното неизпълнение на задължения по държавния дълг, което би имало изключително тежки икономически и социални последици, като би могло да се твърди, че те биха били по-лоши от настоящите, както и би довело до странични ефекти с непредвидим мащаб и за други държави и евентуално до принудителното излизане на държави от еврозоната; отбелязва обаче, че не съществува гаранция, че това ще бъде избягнато в дългосрочен план; също така отбелязва, че програмата за финансова помощ и за корекции в Гърция не предотврати нито регулираното неизпълнение на задълженията, нито ефекта на разпространяване на кризата в други държави членки и че доверието на пазара и спредовете по държавния дълг започнаха да намаляват едва след като ЕЦБ допълни вече предприетите действия с програмата си за окончателни парични трансакции (ОПТ) през август 2012 г.; изразява съжаление относно икономическия и социалния спад, който стана очевиден след въвеждането на фискалните и на макроикономическите корекции; отбелязва, че икономическите и социалните последствия биха били по-сериозни без финансовата и техническата помощ на ЕС и МВФ;

39.  Отбелязва, че от самото начало Тройката публикува подробни документи относно диагнозата, стратегията за преодоляване на безпрецедентните проблеми, набор от политически мерки, изготвени в сътрудничество с националните правителства на засегнатите държави, и икономически прогнози, като всички те редовно се осъвременяват; отбелязва, че тези документи не дадоха възможност на обществеността да си създаде всеобхватна представа за преговорите и съответно че това не представлява достатъчно средство за осигуряване на отчетност;

40.  Изразява съжаление относно прекалено оптимистичните в някои случаи допускания на Тройката, особено що се отнася до растежа и безработицата, дължащи се, наред с другото, на недостатъчното отчитане на трансграничните странични ефекти (както се признава в доклада на Комисията „Фискалните консолидации и страничните ефекти в периферията и центъра на еврозоната“), политическата съпротива срещу промените в някои държави членки и икономическото и социалното въздействие на корекциите; изразява съжаление от факта, че това оказа влияние също и върху анализа на Тройката относно взаимодействието между фискалната консолидация и растежа; отбелязва, че в резултат на това бюджетните цели не можаха да бъдат изпълнени в предвидения срок;

41.  Разбира от изслушванията, че съществува строга взаимовръзка между продължителността на програмата за корекции и предоставяната помощ чрез целеви фондове като ЕМС, което означава, че по-дълъг период на приспособяване неминуемо би означавал значително по-големи суми, които да се предоставят и да се гарантират от останалите държави от еврозоната и МВФ – нещо, което не беше счетено за политически осъществимо с оглед на вече много високите включени суми; посочва, че продължителността на програмите за корекции и периодите за възстановяване са определено по-дълги от обичайните за програмите на МВФ за финансова помощ;

42.  Приветства намаляването на структурните дефицити във всички програмни държави от началото на съответните програми за помощ; изразява съжаление, че тези програми все още не са довели до намаляване на отношението на държавния дълг към БВП; отбелязва, че отношението на държавния дълг към БВП вместо това се е увеличило рязко във всички програмни държави, тъй като получаването на заеми, обвързани с условия, води по естествен начин до нарастване на държавния дълг и като приложена политика има рецесионно въздействие в краткосрочен план; счита също така, че правилната оценка на фискалните мултипликатори е от жизнено важно значение за успеха на фискалните корекции по отношение на намаляването на отношението на държавния дълг към БВП; отбелязва, че напредъкът към по-устойчиви нива на частен дълг е също така необходим за дългосрочната стабилност; признава, че обикновено са необходими няколко години преди структурните реформи да повлияят съществено в полза на увеличение на резултатите и на заетостта;

43.  Счита, че e трудно със сигурност да се преценят фискалните мултипликатори; припомня в тази връзка, че МВФ призна, че е подценил фискалния мултипликатор в своите прогнози за растежа преди октомври 2012 г.; отбелязва, че този период обхваща заключенията на всички разглеждани в настоящия доклад първоначални меморандуми за разбирателство, с изключение на един; припомня, че Европейската комисия заяви през ноември 2012 г., че грешките в прогнозите не са били породени от подценяване на фискалните мултипликатори; изтъква обаче, че Комисията заяви в своя отговор на въпросника, че „фискалните мултипликатори понастоящем са по-големи, отколкото в некризисни времена“; разбира, че фискалните мултипликатори са отчасти вътрешни фактори и се развиват в променящите се макроикономически условия; отбелязва, че във връзка с това изразяване на публично несъгласие относно размера на фискалния мултипликатор между Европейската комисия и МВФ не са предприети последващи действия под формата на обща позиция на Тройката;

44.  Отбелязва, че въпреки че целта на действията за подпомагане в рамките на Тройката, заявена от МВФ, е вътрешната девалвация, включително чрез съкращаване на размера на трудовите възнаграждения и пенсиите, Комисията до момента не е подкрепила изрично тази цел; отбелязва, че целта, подчертана от Комисията по отношение и на четирите програмни държави под наблюдение, е по-скоро фискална консолидация; отчита тези приоритетни разлики между МВФ и Комисията и взема под внимание това предварително несъответствие между двете институции; отбелязва, че е взето общо решение основа да представлява съчетанието на двата инструмента, както и структурните реформи, с други мерки, допълващи този подход; отбелязва, че съчетанието от фискална консолидация и политика на ограничаване по отношение на трудовите възнаграждения е намалило търсенето както в публичния, така и в частния сектор; отбелязва, че на целта за реформи в промишлената база и институционалните структури в програмните държави, която ги прави по-устойчиви и ефективни, е отделено по-малко внимание, отколкото на посочените по-горе цели;

45.  Счита, че е обърнато прекалено малко внимание на намаляването на отрицателното икономическо и социално въздействие от стратегиите за корекции в програмните държави; припомня произхода на кризата; изразява съжаление по повод на факта, че твърде често универсалният подход по отношение на управлението на кризата не отчита изцяло баланса в икономическото и социалното въздействие на предписаните политически мерки;

46.  Подчертава, че съпричастността на национално равнище е от основно значение и че неприлагането на договорените мерки води до последствия по отношение на очакваните резултати, като предизвиква допълнителни трудности за дори по-дълъг период за съответната държава; взема под внимание опита на МВФ, който разглежда ангажираността на съответната държава като най-значимия фактор за успеха на всяка една програма за финансова помощ; подчертава обаче, че ангажираността на национално равнище не може да се постигне без надлежна демократична легитимност и отчетност както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; подчертава в тази връзка факта, че разискването от страна на националните парламенти на бюджетите и законите за изпълнение на програмите за икономически корекции е от жизнено важно значение за предоставянето на отчетност и прозрачност на национално равнище;

47.  Подчертава, че по-голямото равенство между половете е значим ключ към изграждането на по-силни икономики и че този фактор не следва никога да се пренебрегва в икономическите анализи или препоръки;

Тройката: институционално измерение и демократична легитимност

48.  Отбелязва, че поради променящото се естество на реакцията на ЕС на кризата, неясната роля на ЕЦБ в Тройката и естеството на процеса на вземане на решения на Тройката мандатът на Тройката се възприема като неясен, непрозрачен и упражняван без демократичен контрол;

49.  При все това изтъква, че приемането на Регламент (ЕС) № 472/2013 на 21 май 2013 г. представлява първа — макар и недостатъчна — стъпка в кодифициране на процедурите за наблюдение, които да се използват в еврозоната за държавите, изпитващи финансови затруднения, и че то дава мандат на Тройката; приветства, наред с другото: разпоредбите относно оценката на устойчивостта на държавния дълг, по-прозрачните процедури по отношение на приемането на програмите за макроикономически корекции, включително необходимостта от интегриране на неблагоприятните ефекти на разпространение, както и макроикономическите и финансови шокове и правата на контрол, дадени на Европейския парламент, разпоредбите относно участието на социалните партньори, изискванията да се вземат изрично под внимание националните практики и институции при формирането на трудовите възнаграждения, необходимостта да се гарантират достатъчно средства за основни политики като образование и здравеопазване и освобождаванията, предоставени на подпомаганите държави членки, от съответните изисквания на Пакта за стабилност и растеж;

50.  Отбелязва изявлението на председателя на Еврогрупата, че Еврогрупата дава мандат на Комисията да договори от нейно име подробностите по условията, свързани с помощта, като вземе под внимание мненията на държавите членки относно основните елементи на условията и — с оглед на собствените им финансови ограничения — относно степента на финансовата помощ; отбелязва, че горепосочената процедура, съгласно която Еврогрупата възлага мандат на Европейската комисия, не е предвидена в правото на ЕС, тъй като Еврогрупата не е официална институция на ЕС; подчертава, че въпреки че Комисията действа от името на държавите членки, основната политическа отговорност за изготвянето и одобрението на програмите за макроикономически корекции се поема от финансовите министри на ЕС и техните правителства; изразява съжаление относно липсата на равнище ЕС на демократична легитимност и отчетност на Еврогрупата, когато поема изпълнителни правомощия на равнище на ЕС;

51.  Подчертава, че механизмите за помощ и Тройката имаха ad hoc естество, и изразява съжаление, че нямаше подходящо правно основание за създаването на Тройката въз основа на първичното право на Съюза, което доведе до създаването на междуправителствени механизми под формата на ЕИФС и в крайна сметка – ЕМС; призовава всяко бъдещо решение да се основава на първичното право на Съюза; признава, че това би могло да доведе до необходимостта от промяна в Договора;

52.  Изразява тревога по повод на признанието на бившия председател на Еврогрупата пред Европейския парламент, че Еврогрупата е подкрепила препоръките на Тройката, без да разгледа подробно техните специфични политически последствия; подчертава, че ако това е точно, финансовите министри от еврозоната не са освободени от политическа отговорност за програмите за макроикономически корекции и меморандумите за разбирателство; отбелязва, че подобно признание хвърля тревожна светлина върху неясния обхват на ролите на „техническо консултиране“ и „посредничество за Еврогрупата“, дадени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на изготвянето, изпълнението и оценката на програмите за помощ; в тази връзка изразява съжаление относно липсата на ясни и подлежащи на отчетност мандати за всеки отделен случай, предоставяни на Комисията от страна на Съвета и Еврогрупата;

53.  Поставя под съмнение двойната роля, изпълнявана от Комисията в състава на Тройката — като представител на държавите членки и като институция на ЕС; заявява, че е налице потенциален конфликт на интереси в рамките на Комисията между ролята ѝ в Тройката и отговорността, която тя изпълнява в качеството си на пазител на Договорите и достиженията на общностното право, и по-специално по отношение на политики като тези в областта на конкуренцията и държавната помощ, както и по отношение на политиките на държавите членки във връзка с трудовите възнаграждения и социалната сфера – област, която не е от компетентността на Комисията, както и спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че тази ситуация е в противоречие с обичайната роля на Комисията, която трябва да действа като независим орган, който защитава интересите на ЕС и прилага правилата на ЕС в установените от Договорите рамки;

54.  Посочва също потенциалния конфликт на интереси между настоящата роля, която ЕЦБ изпълнява в Тройката като „технически съветник“, и нейната позиция на кредитор на четирите държави членки, както и правомощията, предоставени ѝ от Договора, тъй като това поставя действията ѝ в зависимост от решения, в които самата тя участва; въпреки това, приветства приноса ѝ за справяне с кризата, но изисква потенциалните конфликти на интереси на ЕЦБ, по-специално по отношение на жизнено важната политика във връзка с ликвидността, да бъдат внимателно следени; отбелязва, че по време на кризата ЕЦБ има важна информация относно състоянието на банковия сектор и финансовата стабилност като цяло и че предвид това тя упражни впоследствие политическо влияние върху лицата, отговорни за вземането на решения, най-малкото в случаите на преструктурирането на дълговете на Гърция, когато ЕЦБ настоя клаузите за колективно действие да бъдат премахнати от държавни облигации, чийто държател тя беше, операциите в Кипър по предоставяне на спешна помощ за осигуряване на ликвидност и невключването на държателите на облигации с преимуществени права в рекапитализацията чрез вътрешни източници в Ирландия; призовава ЕЦБ да публикува писмото от 19 ноември 2010 г. от Жан-Клод Трише до финансовия министър на Ирландия, както е поискано от Европейския омбудсман;

55.  Отбелязва, че ролята на ЕЦБ не е достатъчно ясно определена, тъй като в Договора за ЕМС и в Регламент (ЕС) № 472/2013 се посочва, че Комисията следва да работи „съвместно с ЕЦБ“, като по този начин ролята, изпълнявана от ЕЦБ, се ограничава до предоставяне на консултации; отбелязва, че Еврогрупата поиска участието на ЕЦБ в качеството ѝ на предоставяща експертен опит, с цел допълване на позициите на другите партньори от Тройката, и че Съдът на Европейският съюз постанови по делото „Прингъл“, че задачите, възложени на ЕЦБ от Договора за ЕМС, са в съответствие със задачите, възложени на ЕЦБ от ДФЕС и от Устава на ЕСЦБ [и на ЕЦБ], при условие че предварително са изпълнени определени условия; изтъква отговорността на Еврогрупата при даване на възможност на ЕЦБ да действа в рамките на Тройката, но припомня, че ДФЕС определя, че правомощията на ЕЦБ са в областта на паричната политика и финансовата стабилност и че участието на ЕЦБ в процеса на вземане на решения, свързани с бюджета, фискалните и структурните политики, не е предвидено в Договорите; припомня, че член 127 от ДФЕС постановява, че без да се накърнява целта за ценова стабилност, ЕСЦБ подкрепя основните икономически политики на Съюза с цел да допринесе за постигането на неговите цели, както са посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз.

56.  Отбелязва слабата като цяло демократична отчетност на Тройката на национално равнище в програмните държави; въпреки това отбелязва, че тази демократична отчетност се различава в отделните държави в зависимост от волята на националните изпълнителни органи и ефективния капацитет за контрол на националните парламенти, както показа случаят с отхвърлянето на първоначалния меморандум за разбирателство от кипърския парламент; отбелязва обаче, че след като бяха консултирани, националните парламенти бяха изправени пред избора между това в крайна сметка да не изпълняват задълженията по дълга си или да приемат меморандумите за разбирателство, договорени между Тройката и националните органи; припомня, че меморандумът за разбирателство не беше ратифициран от националния парламент в Португалия; със загриженост отбелязва, че фактът, че Тройката се състои от три независими институции, чиято отговорност е неравномерно разпределена между тях, в съчетание с различните правомощия и различните равнища на отчетност на структурите за водене на преговори и вземане на решения, доведе до липса на подходящ контрол и демократична отчетност на Тройката като цяло;

57.  Изразява съжаление относно факта, че с оглед на своя устав МВФ не може официално да бъде изслушван пред националните парламенти или Европейския парламент или да им представя писмени доклади; отбелязва, че структурата на управление на МВФ предвижда отчетност пред 188-те страни членки чрез Управителния съвет на МВФ; подчертава, че участието на МВФ като кредитор от последна инстанция, осигуряващ до една трета от финансирането, поставя институцията в положение, в което няма решаващ глас;

58.  Отбелязва, че след подготвителна работа на Тройката официални решения се вземат, поотделно и в съответствие с техните съответни правни статути и роли, от Еврогрупата и МВФ, които по този начин съответно придобиват политическа отговорност за действия на Тройката; отбелязва освен това, че понастоящем на ЕМС се предоставя ключова роля като организация, която отговаря за вземането на решения относно финансовата помощ, отпускана от държавите членки от еврозоната, което поставя националните изпълнителни органи на държавите членки от еврозоната, включително правителствата на тези, които са пряко засегнати, в центъра на вземането на всички решения;

59.  Отбелязва, че демократичната легитимност на Тройката на национално равнище се основава на политическата отговорност на членовете на Еврогрупата и на Съвета ЕКОФИН пред съответните им национални парламенти; изразява съжаление, че липсват средства за демократична легитимност на Тройката на равнище ЕС поради нейната структура;

60.  Изразява съжаление, че институциите на ЕС се представят като изкупителна жертва във връзка с неблагоприятните въздействия на макроикономическите корекции в държавите членки, макар финансовите министри на държавите членки да са тези, които носят политическата отговорност за Тройката и нейните действия; подчертава, че това може да доведе до повишаване на евроскептицизма, въпреки факта, че отговорността се носи от органите на национално равнище, а не от тези на равнището на ЕС;

61.  Призовава Еврогрупата, Съвета и Европейския съвет да поемат пълна отговорност за действията на Тройката;

62.  Посочва, че ЕМС представлява междуправителствен орган, който не е част от правната структура на Европейския съюз и е обвързан с правилото за единодушие в рамките на редовната процедура; счита поради тази причина, че е необходим дух на взаимна ангажираност и солидарност; отбелязва, че Договорът за ЕМС въведе принципа на обвързаност на заемите с условия под формата на програма за макроикономически корекции; посочва, че договорът за ЕМС не определя допълнително съдържанието на обвързаността с условия или на програмата за корекции, като по този начин позволява голяма свобода на действие при препоръчване на подобна обвързаност;

63.  Очаква националните сметни палати изцяло да поемат своята правна отговорност по отношение на удостоверяването на законосъобразността и редовността на финансовите операции и ефективността на системите за надзор и контрол; във връзка с това призовава върховните одитни институции да засилят своето сътрудничество, по-специално чрез обмен на най-добри практики;

Предложения и препоръки

64.  Приветства готовността на Комисията, ЕЦБ, председателя на Еврогрупата, МВФ, националните правителства и централните банки на Кипър, Ирландия, Гърция и Португалия, както и социалните партньори и представителите на гражданското общество, да си сътрудничат и да участват в оценката на Европейския парламент относно ролята и операциите на Тройката, включително с даване на отговори по подробния въпросник и/или с участие в официални и неофициални заседания;

65.  Изразява съжаление от по повод на факта, че Европейският съвет не обърна достатъчно внимание на предложенията, съдържащи се в резолюцията на ЕП от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза; подчертава, че прилагането им щеше да стимулира икономическата и социална конвергенция в Икономическия и паричен съюз и да даде пълна демократична легитимност на мерките за координиране на икономическата и бюджетната политика;

Краткосрочен и средносрочен план

66.  Призовава, като първа стъпка, за установяване на ясни, прозрачни и обвързващи правила относно процедурата за взаимодействие между институциите в рамките на Тройката и разпределението на задачите и отговорностите в нея; изразява твърда увереност, че е необходимо ясно определяне и разпределение на задачите, с цел да се повиши прозрачността, да се създаде възможност за по-силен демократичен контрол и да се укрепи доверието в работата на Тройката;

67.  Призовава за разработване на по-добра комуникационна стратегия за текущите и бъдещите програми за финансова помощ; настоятелно призовава на този въпрос да се даде най-висок приоритет, тъй като бездействието на този фронт в крайна сметка ще навреди на имиджа на Съюза;

68.  Призовава за прозрачна оценка във връзка с възлагането на договори на външни консултанти, липсата на обществени поръчки, плащането на прекалено високи такси и потенциалните конфликти на интереси;

Икономическо и социално въздействие

69.  Припомня, че позицията на Европейския парламент относно Регламент (ЕС) № 472/2013 доведе до въвеждането на разпоредби, изискващи програмите за макроикономически корекции да включват планове за непредвидени ситуации, в случай че базовите прогнозни сценарии не се реализират и в случай на отклоняване от целите в програмите относно излишъка/дефицита в публичните финанси поради обстоятелства извън контрола на съответната държава членка, на която се оказва помощ, като например неочаквани международни икономически шокове; подчертава, че подобни планове са предпоставка за провеждане на благоразумна политика предвид нестабилността и недобрата надеждност на икономическите модели, залегнали в основата на прогнозите на програмата, както се вижда при всички държави членки в рамките на програмите за подпомагане;

70.  Настоятелно призовава ЕС да следи отблизо финансовото, фискалното и икономическото развитие в държавите членки и да създаде институционализирана система от положителни стимули за надлежно насърчаване на тези, които отговарят на най-добрите практики в това отношение, и на тези, които постигат пълно съответствие с програмите за корекции;

71.  Настоятелно призовава Тройката да направи обзор на настоящия дебат относно фискалните мултипликатори и да обсъди преразглеждането на меморандумите за разбирателство въз основа на най-новите емпирични резултати;

72.  Отправя искане към Тройката да пристъпи към нови оценки на устойчивостта на дълга и незабавно да обърне внимание на нуждата да се намали тежестта на гръцкия държавен дълг, както и на сериозното изтичане на капитал от Гърция, което допринася значително за порочния кръг, характеризиращ настоящата икономическа депресия в държавата; припомня, че съществуват редица възможности за такова преструктуриране на дълга наред с орязването на главниците по облигациите, включително размяна на облигации, удължаване на падежи и намаляване на купони; счита, че различните възможности за преструктуриране на дълга следва да бъдат внимателно преценени;

73.  Настоява, че меморандумите за разбирателство трябва да се приведат в съответствие, когато това не е така, с целите на Европейския съюз, т.е. насърчаване на заетостта, подобрени условия на живот и труд, с цел хармонизирането им да бъде възможно, като същевременно се поддържа напредък, подходяща социална закрила, диалог между ръководствата и работниците, развитие на човешките ресурси с оглед на трайна висока заетост и борба с изключването съгласно предвиденото в член 151 от ДФЕС; подкрепя внимателното продължаване на сроковете на фискалните корекции, които вече са изпълнени в меморандумите, тъй като страховете от общ финансов срив започнаха да отзвучават; подкрепя разглеждането на допълнителни корекции в светлината на по-нататъшни макроикономически промени;

74.  Изразява съжаление, че тежестта не е била споделена между всички, които са действали безотговорно, и че защитата на притежателите на облигации беше счетена от ЕС като необходимост в интерес на финансовата стабилност; призовава Съвета да активира рамката, която е приел относно третирането на наследените активи, така че да се разбие порочният кръг между държавите и банките и да се облекчи бремето на държавния дълг в Ирландия, Гърция, Португалия и Кипър; настоятелно призовава Еврогрупата да изпълни своя ангажимент да разгледа положението на ирландския финансов сектор с оглед на по-нататъшното подобряване на устойчивостта на реформата в Ирландия, и отчитайки всичко изложено по-горе, настоятелно призовава Еврогрупата да изпълни ангажимента си към Ирландия за справяне с бремето на банковата задлъжнялост; счита, че следва да се обърне специално внимание на прилагането на Пакта за стабилност и растеж по отношение на съответните натрупани задължения, тъй като този пакт се възприема в Ирландия като несправедлив и създаващ тежести за страната в рамките на разпоредбите за гъвкавост в реформирания пакт; счита, че в по-дългосрочен план разпределението на разходите следва да отразява разпределението на защитените държатели на облигации; отбелязва искането на ирландските органи за прехвърляне към ЕМС на част от публичния дълг, съответстващ на стойността на външното финансово подпомагане на финансовия сектор;

75.  Препоръчва на Комисията, Еврогрупата и МВФ да проучат по-задълбочено понятието „условно конвертируеми облигации“, при което доходността на новоемитирания държавен дълг в държавите членки, получаващи финансова помощ, е свързана с икономическия растеж

76.  Припомня необходимостта от мерки за гарантиране на данъчните приходи, по-специално за програмните държави, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (доклад на Гозес), като се вземат „мерки в тясно сътрудничество с Комисията и при взаимодействие с ЕЦБ и — когато е уместно — с МВФ, с цел да се засили ефикасността и ефективността на капацитета за събиране на приходи и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, с оглед на увеличаване на фискалните им приходи“; припомня, че следва да бъдат предприети бързо ефективни стъпки за борба и предотвратяване на данъчните измами както в рамките на ЕС, така и извън него; препоръчва мерки за прилагане, които биха накарали всички страни да допринесат справедливо за приходите от данъци;

77.  Призовава за оповестяване на начина, по който са използвани средствата от спасителните фондове; подчертава, че количеството на средствата, насочени към финансиране на дефицита, финансиране на правителството и възстановяване на средствата на частните кредитори, следва да се изясни;

78.  Призовава за ефективно участие на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на настоящите и бъдещите програми за корекции; счита, че споразуменията, постигнати между социалните партньори в рамките на програмите, следва да се спазват доколкото са съвместими с програмите; подчертава, че Регламент (ЕС) № 472/2013 предвижда програмите за помощ да зачитат националните практики и институции за формиране на трудовото възнаграждение;

79.  Призовава за участието на ЕИБ при изготвянето и изпълнението на мерките, свързани с инвестиции, с цел допринасяне за икономическото и социалното възстановяване;

80.  Изразява съжаление, че програмите не са обвързани от Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Европейската социална харта поради факта, че не се основават на първичното право на Съюза;

81.  Подчертава, че е необходимо европейските институции да спазват правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, при всички обстоятелства;

82.  Подчертава, че преследването на икономическа и финансова стабилност в държавите членки и в Съюза като цяло не трябва да подронва социалната стабилност, европейския социален модел или социалните права на гражданите на ЕС; подчертава, че включването на социалните партньори в икономическия диалог на европейско равнище, както е предвидено в Договорите, трябва да бъде в политическия дневен ред; призовава за необходимото участие на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на настоящите и бъдещите програми за корекции;

Комисията

83.  Призовава за пълното прилагане и пълното ангажиране с Регламент (ЕС) № 472/2013; призовава Комисията да започне междуинституционални преговори с Парламента, с цел да се определи обща процедура за информиране на компетентната комисия на Парламента относно заключенията от мониторинга на програмата за макроикономически корекции, както и постигнатия напредък в подготовката на проектопрограмата за макроикономически корекции, предвидена в член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013; припомня на Комисията да извърши и публикува последващи оценки на препоръките си и участието си в Тройката; изисква от Комисията да включи такива оценки в доклада за преглед, предвиден в член 19 от Регламент (ЕС) № 472/2013; припомня на Съвета и Комисията, че член 16 от Регламент (ЕС) № 472/2013 предвижда, че държавите членки, които получават финансова помощ към 30 май 2013 г., подлежат на разпоредбите на този регламент, считано от същата дата; в съответствие с член 265 от ДФЕС призовава Съвета и Комисията да действат с цел да рационализират специалните програми за финансова помощ и да ги приведат в съответствие с процедурите и актовете, посочени в Регламент (ЕС) № 472/2013; призовава Комисията и съзаконодателите да извлекат съответните поуки от опита на Тройката при планирането и прилагането на следващите стъпки на ИПС, включително при преразглеждането на Регламент (ЕС) № 472/2013;

84.  Напомня на Комисията и на Съвета за позицията си относно Регламент (ЕС) № 472/2013, приета на пленарно заседание; подчертава по-специално, че в тази позиция Европейският парламент формулира разпоредби, които увеличават допълнително прозрачността и отчетността на процеса на вземане на решения, водещ до приемането на програми за макроикономически корекции, и предвиждат по-ясен и добре разграничен мандат и цялостна роля на Комисията; изисква от Комисията да направи преоценка на тези разпоредби и да ги интегрира в рамката, в случай че има бъдещо предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 472/2013; от тази гледна точка припомня, че подготовката на бъдещите програми за помощ се поставя под отговорността на Комисията, която следва да се консултира, при целесъобразност, с трети страни като ЕЦБ, МВФ или други органи;

85.  Изисква пълна отчетност на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 472/2013 и с други разпоредби, когато действа в качеството си на член на механизма за подпомагане на ЕС; изисква представителите на Комисията в механизма да бъдат изслушвани пред Парламента, преди да поемат задълженията си; изисква те да бъдат задължени да докладват редовно пред Парламента;

86.  Предлага за всяка държава по програмата Комисията да определи „специална група по въпросите на растежа“, съставена, наред с другото, от експерти от държавите членки и ЕИБ, съвместно с представители на частния сектор и гражданското общество, с цел да се позволи поемане на ангажимент, да се предложат възможности за насърчаване на растежа, което би допълнило фискалната консолидация и структурните реформи; тази специална група ще има за цел възстановяване на доверието и съответно създаване на възможности за инвестиции; Комисията следва да се основава на опита от партньорския инструмент за сътрудничество между публичните администрации на държавите членки и държавите бенефициенти;

87.  Счита, че ситуацията в еврозоната като цяло (включително странични ефекти върху други държави членки, произтичащи от националните политики), следва да бъде взета по-внимателно предвид при разглеждането на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) или когато Комисията изготвя Годишния обзор на растежа;

88.  Счита, че ПМД следва също ясно да оценява прекалената зависимост на дадена държава членка от определен сектор на дейност;

89.  Изисква от Комисията да пристъпи към задълбочен преглед в светлината на правилата за държавна помощ за предоставяне на ликвидност от страна на ЕСЦБ;

90.  Възлага на Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, да представи до края на 2015 г. подробно проучване на икономическите и социалните последствия от програмите за корекции в четирите държави, за да предостави точно разбиране за въздействието на програмите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, като по този начин се позволи получената информация да бъде използвана за бъдещи мерки за помощ; призовава Комисията да използва всички съответни консултативни органи, включително Икономическия и финансов комитет, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила, при изготвянето на това проучване и да си сътрудничи в пълна степен с Парламента; счита, че докладът на Комисията следва също така да отразява оценката на Европейската агенция за основните права;

91.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират участието на всички съответни генерални дирекции (ГД) на Комисията и на национални министерства в дискусиите и решенията относно меморандума за разбирателство; подчертава по-специално ролята, която ГД „Заетост“ трябва да изпълни, заедно с ГД „Икономически и финансови въпроси“ и ГД „Вътрешен пазар и услуги“, за гарантиране на това, че социалното измерение е ключов фактор по време на преговорите, както и че социалното въздействие е взето предвид;

ЕЦБ

92.  Изисква ролята на ЕЦБ във всяка реформа в рамките на Тройката да бъде внимателно анализирана, с цел тя да бъде приведена в съответствие с мандата на ЕЦБ; изисква по-специално ЕЦБ да получи статут на мълчалив наблюдател с прозрачна и ясно определена консултативна роля, без същевременно да ѝ се позволява да бъде пълноправен партньор в преговори и като се прекрати практиката за съвместно подписване на изложенията на мисията от страна на ЕЦБ;

93.  Изисква от ЕЦБ да извърши и публикува последващи оценки на въздействието на препоръките си и участието си в Тройката;

94.  Препоръчва ЕЦБ да актуализира своите насоки относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) и допълнителните си разпоредби по рамката за обезпечения, с цел да се увеличи прозрачността на предоставянето на ликвидност в държавите членки, на които се предоставя финансова помощ, и да се увеличи правната сигурност във връзка с концепцията за платежоспособност, използвана от ЕСЦБ;

95.  Призовава ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) да публикуват навременна и подробна информация относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност, включително по отношение на условията за подпомагане, например платежоспособност, начина за финансиране на помощта за осигуряване на ликвидност от НЦБ, правната рамка и практическото им функциониране;

МВФ

96.  Вярва, че след натрупания през годините опит в изготвянето и изпълнението на финансови програми, европейските институции са придобили необходимите знания да ги изготвят и изпълняват сами, като участието на МВФ се преформулира според насоките, предложени в настоящия доклад;

97.  Призовава всеки по-нататъшен ангажимент на МВФ в еврозоната да има незадължителен характер;

98.  Призовава МВФ да преформулира обхвата на всяко свое бъдещо участие в свързани с ЕС програми за помощ, така че да стане каталитичен кредитор, предоставящ минимално финансиране и експертни знания на държавата кредитополучателка и институциите на ЕС, като си запазва възможността за оттегляне в случай на несъгласие;

99.  Изисква от Комисията, в съответствие с член 138 от ДФЕС, да предложи подходящи мерки за гарантиране на единно представителство на еврозоната в рамките на международните финансови институции и конференции, и особено в МВФ, с цел да се замени действащата система на индивидуално представителство на държавите членки на международно равнище; отбелязва, че това налага промяна в устава на МВФ;

100.  Призовава за провеждане на консултации с Парламента относно участието на МВФ в еврозоната за всеки конкретен случай;

Съветът и Еврогрупата

101.  Призовава за извършването на преоценка на процеса на вземане на решения на Еврогрупата, за да се включи подходяща демократична отчетност както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; призовава за изготвянето на европейски насоки с цел да се гарантира подходящ демократичен контрол при прилагането на мерки на национално равнище, които отчитат качеството на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и образованието и осигуряват достъп на всички до социалните системи; предлага постът постоянен председател на Еврогрупата да бъде отговорност на пълно работно време; предлага председателят да бъде един от заместник-председателите на Комисията, както и той да бъде отговорен пред Парламента; в краткосрочен план призовава за установяване на редовен диалог между Тройката и Парламента;

102.  Призовава Еврогрупата, Съвета и Европейския съвет да поемат пълна отговорност за действията на Тройката; изразява загриженост по-специално във връзка с подобряването на отчетността на решенията в Еврогрупата по отношение на финансовата помощ, тъй като финансовите министри носят крайната политическа отговорност за програмите за макроикономически корекции и тяхното изпълнение, като същевременно често не се отчитат пряко във връзка с конкретни решения нито пред своите собствени национални парламенти, нито пред Европейския парламент ; счита, че преди отпускането на финансова помощ председателят на Еврогрупата следва да бъде изслушан пред Европейския парламент, а финансовите министри на ЕС — пред съответните национални парламенти; подчертава, че както от председателя на Еврогрупата, така и от министрите на финансите следва да се изисква да докладват редовно пред Европейския парламент и пред националните парламенти;

103.  Настоятелно призовава всички държави членки да увеличат своята национална ангажираност в работата и решенията на Европейския семестър, както и да изпълнят всички необходими мерки и реформи, които са договорени в контекста на специфичните за всяка държава препоръки; припомня, че Комисията е установила значителна степен на напредък в сравнение с предходните години едва за 15 % от приблизително 400-те препоръки, специфични за всяка държава;

ЕМС

104.  Подчертава, че с постепенното премахване на Тройката дадена институция ще трябва да поеме контрола на продължаващите реформи;

105.  Подчертава, че създаването на ЕИФС и ЕМС извън рамките на институциите на Съюза представлява отстъпване от развитието на Съюза, основно за сметка на Парламента, Сметната палата и Съда;

106.  Изисква ЕМС да бъде интегриран в правната рамка на Съюза и да се развие в посока на общностен механизъм, както е предвидено в Договора за ЕМС; изисква той да се отчита пред Европейския парламент и пред Европейския съвет, включително по отношение на решения за предоставяне на финансова помощ, както и за решения за отпускане на нови траншовете по заем; признава, че тъй като държавите членки правят преки вноски от своя национален бюджет в ЕМС, те следва да одобряват финансовата помощ; призовава ЕМС да бъде допълнително развит, с подходящ капацитет за отпускане и вземане на заеми, и за установяването на диалог между управителния съвет на ЕМС и европейските социални партньори, както и за интегрирането на ЕМС в бюджета на ЕС; докато това стане реалност, призовава членовете на ЕМС да се въздържат от изискването за единодушие в краткосрочен план с цел да се позволи приемането на стандартни решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, и да се позволи предоставянето на превантивна помощ;

107.  Изисква от Съвета и Еврогрупата да спазват ангажимента, поет от председателя на Европейския съвет да се водят преговори за междуинституционално споразумение с Европейския парламент, с цел да се създаде подходящ временен механизъм за повишаване на отчетността на ЕМС; призовава също така в този контекст за повече прозрачност в заседанията на управителния съвет на ЕМС;

108.  Подчертава, че решението на Съда на ЕС по делото „Прингъл“ и съдебната практика разкриват възможността за въвеждане на ЕМС в рамките на Общността с постоянен договор на основание член 352 от ДФЕС; следователно призовава Комисията да представи до края на 2014 г. законодателно предложение с тази цел;

Средносрочен до дългосрочен план

109.  Призовава меморандумите да бъдат поставени в рамките на законодателството на Общността с оглед насърчаване на надеждна и устойчива стратегия за консолидация, като по този начин се постигат целите на стратегията за растеж на Съюза и обявените цели в областта на социалното сближаване и заетостта; препоръчва — с цел да се предостави подходяща демократична легитимност на програмите за подпомагане — мандатите за водене на преговори да бъдат подложени на гласуване в Европейския парламент, а Парламентът да бъде консултиран по постигнатите в резултат на това меморандуми за разбирателство;

110.  Отново призовава решенията, свързани с укрепването на Икономическия и паричен съюз (ИПС), да бъдат вземани въз основа на Договора за Европейския съюз; счита, че всяко отклоняване от общностния метод със засилено използване на междуправителствени споразумения (като например договорни споразумения) разделя, отслабва и подлага на изпитание доверието, с което се ползва Съюзът, включително еврозоната; съзнава, че пълното спазване на общностния метод в допълнителни реформи на механизма за подпомагане на Съюза може да наложи промяна на Договора, и подчертава, че всяка такава промяна трябва да включва в пълна степен Парламента и да бъде предмет на конвент;

111.  Изразява становището, че следва да се разгледа възможността за изменение на Договора, което да позволи разширяване на обхвата на действащия понастоящем член 143 от ДФЕС за всички държави членки, вместо той да бъде ограничен до държавите членки извън еврозоната;

112.  Призовава за създаването на Европейски паричен фонд (ЕПФ) въз основа на правото на Съюза, който да действа в съответствие с общностния метод; счита, че такъв ЕПФ следва да комбинира финансовите средства на ЕМС, насочени към подкрепа на държавите, които изпитват проблеми с платежния баланс или са изправени пред неплатежоспособност, с ресурсите и опита, които Комисията е придобила през последните няколко години в тази област; отбелязва, че при такава рамка е възможно да се избегнат конфликтите на интереси, присъщи на сегашната роля на Комисията за представителство на Еврогрупата и нейната много по-всеобхватна роля на „пазител на Договора“; счита, че ЕМС следва да бъде предмет на най-високите демократични стандарти за отчетност и легитимност; счита, че подобна рамка ще осигури прозрачност в процеса на вземане на решение и че всички участващи институции са отговорни в пълна степен и следва да се отчитат за действията си;

113.  Изразява становището, че ще е необходимо преразглеждане на Договора, за да се утвърди напълно предотвратяването на кризи на ЕС и рамката за тяхното преодоляване на базата на стабилна от правна гледна точка и икономически устойчива основа;

114.  Изразява становището, че следва да бъде проучена възможността за разработване на механизъм с ясни процедурни стъпки за държави, изправени пред риск да изпаднат в неплатежоспособност, съгласно правилата по пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта ; в този контекст насърчава МВФ и призовава Комисията и Съвета да доведат МВФ до обща позиция с цел да се даде тласък на дебата около международния механизъм за преструктуриране на държавния дълг (МПДД) с оглед на приемането на справедлив и устойчив многостранен подход в тази област;

115.  Обобщава препоръката си, че съответните роли и задачи на всеки участник в Тройката следва да бъдат изяснени по следните начини:

   a) Европейски валутен фонд, който ще съчетава финансовите средства на ЕМС и човешките ресурси, които Комисията е придобила през последните няколко години, ще има превес над ролята на Комисията, като тя ще може да действа в съответствие с член 17 от ДЕС и по-специално да действа като пазител на Договорите;
   б) ЕЦБ ще участва като мълчалив наблюдател по време на процеса на преговори с цел да може да изказва сериозни опасения в ролята си на консултант на Комисията и по-късно на Европейския валутен фонд, при целесъобразност;
   в) в случай че това е абсолютно необходимо, МВФ е кредитор с незначително участие и следователно може да напусне програмата в случай на несъгласие;

116.  Счита, че работата, започната с настоящия доклад, следва да бъде изведена до край; призовава следващия Парламент да продължи да изпълнява задачите по този доклад и допълнително да разработи своите ключови констатации, както и да направи допълнителни проучвания;

o
o   o

117.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Еврогрупата, на Комисията, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд.

(1) OВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(2) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0447.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0332.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0269.
(6) Приети текстове, P7_TA(2012)0430.
(7) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 140.
(8) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 19.


Аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната
PDF 423kWORD 132k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната (2014/2007(INI))
P7_TA(2014)0240A7-0135/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 9, 151, 152 и 153 от него,

—  като взе предвид Хартата за основните права на ЕС, и по-специално Дял ІV (Солидарност) от нея,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 относно правото на закрила срещу бедност и социално изключване,

—  като взе предвид публичното изслушване, проведено от комисията по заетост и социални въпроси на 9 януари 2014 г. относно „аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката в държавите по програмата за еврозоната“,

—  като взе предвид четирите проекта за записки относно политиката с оценки на социалните аспекти и аспектите, свързани със заетостта, и предизвикателствата съответно в Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър, изготвени през януари 2014 г. от Отдела за подпомагане на икономическото управление по отношение на политиките в областта на икономиката и науката в рамките на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС,

—  като взе предвид икономическия диалог и размяната на мнения с гръцкия министър на финансите и гръцкия министър на труда, социалната сигурност и социалното подпомагане, организиран съвместно от комисията по заетост и социални въпроси и комисията по икономически и парични въпроси на 13 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид петте решения на Европейския комитет по социалните права на Съвета на Европа от 22 април 2013 г. относно пенсионните схеми в Гърция(1),

—  като взе предвид 365-ия доклад на Комитета за свобода на сдружаване към Международната организация по труда (МОТ),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г.(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—  като взе предвид въпрос O-000122/2013 — B7‑0524/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“(7),

—  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси с оглед на резолюцията от 20 ноември 2012 г. относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM (2010)0758) и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно него(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата(10),

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 12 декември 2013 г., озаглавен „Колективни трудови правоотношения и условия на труд в Европа през 2012 г.“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид въпрос O-000057/2013 — B7-0207/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014 — 2020 г.“,

—  като взе предвид четвъртия мониторингов доклад на Комитета на регионите относно „Европа 2020“ от октомври 2013 г.,

—  като взе предвид Работен документ № 49 на МОТ от 30 април 2013 г., озаглавен „Въздействието на кризата в еврозоната върху ирландското социално партньорство: политико-икономически анализ“,

—  като взе предвид Работен документ № 38 на МОТ от 8 март 2012 г., озаглавен „Социален диалог и колективно договаряне във времена на криза: случаят на Гърция“,

—  като взе предвид доклада на МОТ от 30 октомври 2013 г., озаглавен „Мерки срещу кризата с работните места в Португалия“,

—  като взе предвид доклада на мозъчния тръст „Брюгел“ от 17 юни 2013 г., озаглавен „Подпомагане от ЕС-МВФ за държавите от еврозоната: оценка на ранен етап“ (Bruegel Blueprint 19),

—  като взе предвид съобщенията за медиите на Евростат относно евроиндикаторите от 12 февруари 2010 г. (22/2010) и от 29 ноември 2013 г. (179/2013),

—  като взе предвид Документ на ОИСР за икономическата политика № 1 от 12 април 2012 г., озаглавен „Фискална консолидация: колко, колко бързо и с какви средства? – доклад за икономическата перспектива“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Работния документ на Европейския синдикален институт (ETUI) от май 2013 г., озаглавен „Кризата с еврото и нейното въздействие върху националните и европейските социални политики“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от юни 2013 г., озаглавен „Развитие на пазара на труда в Европа, 2013 г.“ (European Economy series 6/2013),

—  като взе предвид документа на „Каритас Европа“ от февруари 2013 г., озаглавен „Въздействието на европейската криза: проучване на въздействието на кризата и бюджетните ограничения върху хората, със специално внимание към Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания“,

—  като взе предвид информационния документ на „Оксфам“ относно политиката от септември 2013 г., озаглавен „Поучителна приказка: истинската цена на бюджетните ограничения и неравенството в Европа“,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0135/2014),

A.  като има предвид, че безпрецедентната икономическа и финансова криза, която подчерта нестабилността на публичните финанси в някои държави членки, и мерките по програмата за икономически корекции, приети в отговор на положението в Гърция (май 2010 и март 2012 г.), Ирландия (декември 2010 г.), Португалия (май 2011 г.) и Кипър (юни 2013 г.), въздействат пряко и непряко върху равнищата на заетост и върху условията на живот на много хора; като има предвид, че независимо от това, че всички програми са официално подписани от Комисията, те са изготвени, а условията в тях са определени съвместно от МВФ, Еврогрупата, Европейската централна банка (ЕЦБ), Комисията и нуждаещите се от подпомагане държави членки;

Б.  като има предвид, че след като се гарантира икономическата и бюджетната устойчивост на тези четири държави, усилията следва да се насочат към социалните аспекти, като се обърне специално внимание на създаването на работни места;

В.  като има предвид, че в член 9 от ДФЕС се посочва, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“;

Г.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог; като има предвид, че член 152 от ДФЕС гласи: „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“;

Д.  като има предвид, че член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз обвързва Съюза да признава и зачита „достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите“ с цел да насърчава социалното и териториално единство на Съюза; като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че „предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното единство на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволят да изпълняват своите задачи“; като има предвид, че в член 345 от ДФЕС се посочва, че Договорите „по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество“; и като има предвид, че Протокол № 26 относно услугите от общ интерес посочва общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес;

Е.  като има предвид, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи: „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (...), която има същата юридическа сила като Договорите“, и като има предвид, че в параграфи 2 и 3 от същия член се предвижда присъединяването към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и се постановява, че тези права са общи принципи на правото на Съюза;

Ж.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, наред с другото, правото на колективни преговори и действия (член 28), защита при неоснователно уволнение (член 30), справедливи и равни условия на труд (член 31), признаване и зачитане на правото на обезщетения за социална сигурност и до социалните служби и — с цел борба „срещу социалното изключване и бедността“ — правото на „достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства“ (член 34), правото на достъп до здравна профилактика и ползване на медицински грижи (член 35) и признаване и зачитане на правото на достъп до услуги от общ икономически интерес (член 36);

З.  като има предвид, че сред петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, предложена на 3 март 2010 г. от Комисията и одобрена на 17 юни 2010 г. от Европейския съвет — цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., се включват: заетост за 75 % от мъжете и жените на възраст 20—64 години; намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до стойност под 10 % и най-малко 40 % от 30—34-годишните да имат завършено висше или равностойно по степен образование; както и намаляване на бедността, като най-малко за 20 милиона души бъде премахнат рискът от бедност или социално изключване;

И.  като има предвид, че съгласно тримесечния преглед на Комисията от октомври 2013 г., озаглавен „Трудова заетост и социално положение в ЕС“, острият спад на БВП в Гърция, Португалия и Ирландия се е изразил предимно в намаляване на заетостта;

Й.  като има предвид, че в своята резолюция от 21 ноември 2013 г. Парламентът приветства съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“, и нейното предложение за създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост в допълнение към процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и съвместния доклад за заетостта (СДЗ) като стъпка към социално измерение на ИПС; подчертава, че тези показатели следва да са достатъчни, за да се обхванат изцяло и прозрачно ситуациите в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите членки; като има предвид, че в резолюцията се подчертава необходимостта да се гарантира, че наблюдението цели да се намалят социалните различия между държавите членки и да се стимулира нарастващото социално сближаване във възходяща посока и социалният напредък;

К.  като има предвид, че наличните данни показват, че има отстъпление от постигането на социалните цели на стратегията „Европа 2020“ в четирите държави (вж. приложение 1), с изключение на целите, свързани с лица, преждевременно напускащи системата на образование, както и тези, свързани с обучение и завършване на висше образование;

Л.  като има предвид, че дългосрочните икономически перспективи в тези държави се подобряват; като има предвид, че това следва да започне да подпомага създаването на работни места в тези икономики и да обърне тенденцията за намаляваща заетост;

1.  Отбелязва, че институциите на ЕС (ЕЦБ, Комисията и Еврогрупата) също носят отговорност за условията на програмите за икономически корекции; отбелязва освен това, че е необходимо да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се гарантира, че гражданите имат подходяща социална закрила;

2.  Изразява съжаление поради факта, че Парламентът беше оставен изцяло встрани по време на всички етапи на програмите: подготвителния етап, формулирането на мандатите и наблюдението на въздействието на резултатите, постигнати от програмите и свързаните с тях мерки; отбелязва, че макар включването на Европейския парламент да не е било задължително поради липсата на правно основание, отсъствието на европейските институции и на европейски финансови механизми имаше като последствие това, че програмите трябваше да бъдат импровизирани, което доведе до финансови и институционални споразумения извън общностния метод; отбелязва, че в същия дух ЕЦБ взе решения, попадащи извън нейния мандат; припомня ролята на Комисията като пазител на Договорите и това, че тази роля следваше винаги да се зачита; счита, че само действително подлежащите на демократична отчетност институции следва да направляват политическия процес по изготвяне и прилагане на програми за корекции в държави, изпаднали в сериозно финансово затруднение;

3.  Изразява съжаление поради факта, че въпросните програми бяха изготвени без достатъчни средства за оценка на техните последици чрез проучвания на въздействието или чрез координация с Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила, Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) или члена на Европейската комисия, отговорен за заетостта и социалните въпроси; изразява съжаление също така поради факта, че МОТ не беше консултирана и че въпреки важните социални последици с консултативните органи, създадени с Договора, по-специално Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР), не бяха проведени консултации;

4.  Изразява съжаление, че наложените условия в замяна на финансовата помощ застрашават социалните цели на ЕС поради няколко причини:

   ЕС беше зле подготвен и с недостатъчни възможности да се справи с възникналите проблеми, не на последно място с огромната криза на държавния дълг – ситуация, изискваща незабавен отговор за избягване на несъстоятелност;
   въпреки че програмите имат специфична продължителност, редица мерки по тези програми не следваше да бъдат с дългосрочен характер;
   мерките са особено тежко бреме, най-вече защото влошаването на икономическото и социалното положение не беше забелязано навреме, защото беше определено кратко време за прилагането им и защото не бяха проведени подходящи проучвания на въздействието им по отношение на разпределението върху различните групи в обществото;
   въпреки призивите на Комисията остатъците от фондовете на ЕС от периода 2007—2013 г. не бяха използвани незабавно;
   мерките можеха да бъдат придружени от по-големи усилия за защита на уязвимите групи, например мерки за предотвратяване на високи равнища на бедност, лишения и здравни неравенства, свързани с това, че групите с ниски доходи зависят в особено висока степен от системите за публично здравеопазване;

Трудова заетост

5.  Отбелязва, че изключително тежката икономическа и финансова криза и политиките за корекции в четирите държави доведоха до повишени равнища на безработица и загуба на работни места и до повече дългосрочно безработни, а в някои случаи до влошаване на условията на труд; посочва, че равнищата на заетост играят изключителна роля в устойчивостта на системите за социална закрила и пенсионно осигуряване, както и за постигане на социалните цели и целите за заетост на „Европа 2020“;

6.  Отбелязва, че очакванията за завръщане към растеж и създаване на работни места чрез вътрешна девалвация, за да се възстанови конкурентоспособността, не се оправдаха; подчертава, че тези несбъднати очаквания отразяват тенденцията да се подценява структурният характер на кризата, както и важността на поддържането на вътрешното търсене, инвестициите и подкрепата с кредити на реалната икономика; подчертава процикличния характер на мерките за бюджетни ограничения и факта, че те не бяха съпътствани от структурни промени и реформи, адаптирани към всеки отделен случай, при което да се отдаде специално внимание на уязвимите части на обществото с оглед на постигане на растеж, придружен от социално сближаване и заетост;

7.  Отбелязва, че високите равнища на безработицата и непълната заетост, съчетани със съкращения на възнагражденията в публичния и частния сектор и в някои случаи с липса на ефективни действия за борба с укриването на данъци при същевременно намаляване на процентите на данъчно облагане подронват устойчивостта и адекватността на публичните системи за социална сигурност в резултат от недостиг на финансови средства за социална сигурност;

8.  Отбелязва, че влошаващите се условия и закриването на МСП са едни от основните причини за загубата на работни места и най-голямата заплаха пред едно бъдещо възстановяване; отбелязва, че политиките за корекции не отчетоха стратегически сектори, които трябваше да бъдат взети под внимание, за да се запази бъдещият растеж и социалното сближаване; отбелязва, че това доведе до значителна загуба на работни места в стратегически сектори, като например промишлеността или научните изследвания, развитието и иновациите (НИРИ); посочва, че четирите държави трябва да положат усилия да създадат необходимите благоприятни условия, за да могат дружествата, и по-специално МСП, да развиват своята стопанска дейност по устойчив начин в дългосрочен план; посочва, че са загубени много работни места в основни публични сектори, като например здравеопазването, образованието и публичните социални услуги;

9.  Изразява съжаление поради факта, че тъкмо младите хора са засегнати от най-високите равнища на безработица, като положението е особено сериозно в държави като Гърция (където делът им е над 50%), Португалия и Ирландия (където той надвиши 30% през 2012 г.), както и Кипър (където той е около 26,4%); отбелязва, че тези цифри продължават да са подобни и след пет години на криза; изразява съжаление поради факта, че дори когато младежите намират работа, много от тях — средно 43% в сравнение с 13% от възрастните работници — често се оказват в ситуацията да работят при несигурни условия или по договори на непълно работно време, поради което им е трудно да живеят независимо от семействата си, като това води да загуба на иновационни и експертни ресурси и засяга производството и растежа;

10.  Отбелязва, че най-уязвимите групи на пазара на труда — трайно безработни, жени, работници мигранти и лица с увреждания — страдат най-много и при тях равнищата на безработица са по-високи от средните в национален план; отбелязва рязкото увеличение на равнищата на трайната безработица при жените и по-възрастните работници и допълнителните трудности, пред които ще бъдат изправени тези работници, когато се опитват да се върнат на пазара на труда, след като икономиката в крайна сметка се възстанови; подчертава, че за тези работници са необходими целеви мерки;

11.  Отправя предупреждение, че ако не се преодолеят тези огромни различия, особено по отношение на по-младото поколение, в дългосрочен план те могат да доведат до структурни вреди за пазара на труда в четирите държави, да ограничат тяхната способност за възстановяване, да предизвикат недоброволна миграция, която допълнително да изостри въздействието на непрестанното изтичане на мозъци, и да увеличат трайните различия между държавите членки, които предоставят заетост, и тези, които предоставят работна ръка на по-ниска цена; изразява съжаление, че отрицателните социални и икономически промени са сред основните мотиви за младите хора да мигрират и да упражняват правото си на свобода на движение;

12.  Изразява загриженост относно факта, че в някои случаи и в някои сектори, наред със загубата на работни места се наблюдава влошаване на качеството на работните места, увеличаване на несигурните форми на труд и влошаване на основните трудови стандарти; подчертава, че държавите членки трябва да положат специални усилия, за да се борят срещу увеличението на заетостта на недоброволно непълно работно време, на срочните трудови договори, неплатените стажове, неплатеното чиракуване и фалшивата самостоятелна заетост, както и срещу дейностите в сивата икономика; отбелязва освен това, че макар определянето на заплатите да не попада в рамките на компетентността на ЕС, програмите са повлияли на минималните възнаграждения: в Ирландия възникна необходимост да се намали минималната заплата с почти 12% (решение, което обаче по-късно беше променено), а в Гърция беше наложено радикално съкращение от 22%;

13.  Припомня, че в стратегията „Европа 2020“ правилно е посочено, че показателят, който трябва да бъде следен, е равнището на трудовата заетост, което показва наличието на човешки и финансови ресурси за гарантиране на устойчивостта на нашия икономически и социален модел; отправя искане намаляването на процента на безработица да не се схваща погрешно като възстановяване на загубените работни места, тъй като не се отчита увеличаването на емиграцията; отбелязва, че спадът на заетостта в промишлеността беше проблем още много преди началото на програмите; подчертава, че са необходими повече и по-добри работни места; припомня, че през последните четири години броят на загубените работни места в четирите държави достигна два милиона, което представлява 15 % от съществувалите през 2009 г. работни места; приветства факта, че последните данни сочат малко увеличение на заетостта за Ирландия, Кипър и Португалия;

Бедност и социално изключване

14.  Изразява загриженост, че сред условията за предоставяне на финансова помощ в програмите се съдържат препоръки за конкретни съкращения в реалните социални разходи във фундаментални сфери, като пенсиите, основните услуги, здравеопазването и в някои случаи фармацевтичните продукти за основна закрила на най-уязвимите, както и защитата на околната среда, вместо препоръки, които да дават на националните правителства повече гъвкавост да решават къде биха могли да се реализират спестявания; изразява опасението, че тези мерки имат най-голямо въздействие върху борбата срещу бедността, особено бедността сред децата; отново заявява, че борбата с бедността, особено с детската бедност, следва да продължи да бъде една от целите за постигане от държавите членки и че политиките за фискална и бюджетна консолидация не следва да пречат на това;

15.  Изразява своята загриженост, че при подготовката и изпълнението на програмите за икономически корекции не е посветено достатъчно внимание на въздействието на икономическата политика върху заетостта, нито на социалните ѝ последици и че – както стана ясно в случая с Гърция — се оказа, че работната хипотеза се основава на грешно допускане относно икономическия мултипликационен ефект, което доведе до непредприемане на навременни действия за закрила на най-уязвимите срещу бедност, бедност при работа и социално изключване; призовава Комисията да взема предвид социалните показатели и за целите на предоговаряне на програмите за икономически корекции и на подмяна на препоръчаните мерки за всяка държава членка с цел да се гарантират необходимите условия за растеж и пълно спазване на основните социални принципи и ценности на ЕС;

16.  Отбелязва, че независимо от факта, че в своя тримесечен преглед от октомври 2013 г. („Трудова заетост и социално положение в ЕС“) Комисията подчертава значимостта на разходите за социална закрила като защитна мярка срещу социални рискове, от 2010 г. насам в Гърция, Ирландия и Португалия се наблюдава най-голямото съкращаване на социалните разходи в ЕС;

17.  Подчертава, че възникват нови форми на бедност в средната и работническата класа в някои случаи, когато затрудненията с изплащането на ипотеки и високите цени на енергията създават енергийна бедност и увеличават броя на съдебните отстранения и случаите на възбрана върху имот; изразява загриженост относно равнищата на бездомничество и липса на достъп до жилище; припомня, че това е нарушение на основните права; препоръчва държавите членки и техните местни органи да въведат неутрални жилищни политики, които благоприятстват предлагането на социални и финансово достъпни жилища, да вземат мерки относно празните жилища и да приложат ефективни превантивни политики за намаляване на броя на съдебните отстранения;

18.  Изразява загриженост, че социалната и икономическата ситуация (на макро- и микроравнище) в тези държави засилва регионалните и териториалните неравенства, като по този начин възпрепятства изпълнението на обявените цели на ЕС за засилване на регионалното сближаване във вътрешен план;

19.  Отбелязва, че международните и социалните организации предупреждават за въздействието, което новата система за заплащане, оценяване и уволняване в публичния сектор ще окаже върху неравнопоставеността между половете; отбелязва, че МОТ изразява безпокойство по повод на несъразмерното въздействие на новите гъвкави форми на заетост върху заплащането на жените; освен това отбелязва, че МОТ отправи искане към правителствата да наблюдават въздействието на бюджетните ограничения върху възнагражденията на мъжете и жените в частния сектор; отбелязва със загриженост, че разликата в заплащането между половете спря да намалява в държавите, в които се прилагат икономически корекции, където различията са по-големи в сравнение със средните стойности за ЕС; счита, че в държавите членки, в които се прилагат икономически корекции, трябва да се обърне по-сериозно внимание на неравенството в заплащането и спада в дела на заетост при жените;

20.  Отбелязва, че данните на Евростат и на Комисията, както и различни други проучвания показват, че в някои случаи между 2008 г. и 2012 г. неравенството в разпределението на доходите е нараснало и че съкращенията на социалните обезщетения и обезщетенията за безработица, както и намаленията на заплатите в резултат на структурни реформи повишават равнищата на бедност; освен това отбелязва, че в доклада на Комисията бяха установени относително високи равнища на бедност сред работещите поради намаляване или замразяване на минималните работни заплати;

21.  Изразява съжаление относно факта, че в много случаи броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил; освен това отбелязва, че зад тази статистика се крие много по-жестока действителност, а именно, че когато БВП на глава от населението спада, спада и прагът на бедност, което означава, че сега се считат за изведени от бедност хора, които доскоро са били считани за намиращи се в ситуация на бедност; посочва, че в държавите, в които се прилагат икономически корекции и съществува бюджетна криза, спадът на БВП, свиването на публичните и частните инвестиции и намаляването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност водят до намаляване на потенциалния БВП и създават дългосрочна бедност;

22.  Приветства факта, че в гореспоменатите проучвания Комисията признава, че само категоричен обрат в настоящите тенденции ще позволи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в целия ЕС;

23.  Изразява съжаление във връзка с това, че най-малкото що се отнася до Гърция, Ирландия и Португалия, програмите включваха редица подробни предписания за реформа на здравната система и съкращения на разходите, които оказват въздействие върху качеството и всеобщата достъпност на социалните услуги, особено в областта на здравеопазването и социалните грижи, въпреки факта, че член 168, параграф 7 от ДФЕС посочва, че ЕС ще зачита компетентността на държавите членки; изразява загриженост, че това в някои случаи е довело до отказване на здравноосигурително покритие или достъп до социална закрила за определени хора, засилвайки по този начин риска от крайна бедност и социално изключване, както е видно от нарастващия брой крайно бедни и бездомни и липсата за тях на достъп до основни стоки и услуги;

24.  Изказва съжаление, че не се полагат целенасочени усилия за откриване на неефективните елементи в здравните системи и по отношение на решенията да се осъществяват повсеместни съкращения на здравните бюджети; предупреждава, че прилагането на съвместни плащания би могло да доведе до забавяне при търсенето на грижи, като по този начин прехвърли финансовата тежест върху домакинствата; предупреждава, че намаляването на работните заплати на здравните специалисти може да повлияе отрицателно на безопасността на пациентите и да предизвика миграция сред здравните специалисти;

25.  Повтаря, че член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) гарантира правото на всеки да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве; отбелязва, че и четирите държави са подписали Пакта и следователно са признали правото на здраве на всички хора;

26.  Припомня, че Съветът на Европа вече осъди съкращенията в обществената пенсионна система на Гърция, като ги счете за нарушение на член 12 от Европейската социална харта от 1961 г. и член 4 от протокола към нея, заявявайки, че „фактът, че оспорваните разпоредби на националното право целят изпълнението на изискванията на други правни задължения, не ги изключва от сферата на действие на Хартата“(11); отбелязва, че доктрината за поддържането на пенсионната система на задоволително равнище, позволяващо достоен живот на пенсионерите, е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

27.  Изразява съжаление по повод съкращаването на средствата, необходими на хората с увреждания, за да водят независим начин на живот;

28.  Посочва, че когато експертният комитет на МОТ оцени прилагането на Конвенция № 102 в случая на реформите в Гърция, той подложи на остра критика радикалните реформи на пенсионната система, и че същата критична бележка беше включена в 29-тия годишен доклад на МОТ за 2011 г.; припомня, че Конвенция № 102 е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

29.  Подчертава, че нарастващата социална бедност в четирите държави води също и до все по-голяма солидарност сред най-уязвимите групи, благодарение на индивидуалните усилия, семейните мрежи и организациите за оказване на помощ; подчертава, че този вид намеса не следва да се превръща в структурно решение на проблема, дори и да облекчава положението на страдащите от най-тежки лишения, и показва качествата на европейското гражданство;

30.  Отбелязва със загриженост постоянното нарастване на коефициента на Джини в противовес на общата низходяща тенденция в еврозоната, което означава, че е налице значително увеличаване на неравенството при разпределението на благата в държавите, в които се прилагат икономически корекции;

Преждевременно напускане на училище

31.  Приветства факта, че равнищата на преждевременно напускане на училище спадат в четирите държави; отбелязва, че това отчасти може да се обясни с трудностите, пред които се изправят младите хора при намирането на работа; припомня неотложната необходимост от възстановяване на качествените системи за професионално обучение, тъй като това е един от най-добрите начини да се увеличат шансовете за заетост на младите хора;

32.  Приветства факта, че делът на завършващите висше образование нараства в четирите държави; отбелязва, че това може да се обясни отчасти с необходимостта младите хора да подобрят своите бъдещи възможности на пазара на труда;

33.  Изразява съжаление, че — главно поради съкращенията в публичното финансиране — по отношение на качеството на образователните системи не се наблюдава същата положителна тенденция, което изостря проблемите на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора (NEET) и на децата със специални нужди; отбелязва, че тези мерки биха могли да имат практически последици за качеството на образованието и за наличните материални и човешки ресурси, размера на класовете, учебните програми и концентрацията на училищата;

Социален диалог

34.  Подчертава, че трябвало със социалните партньори на национално равнище да бъдат проведени консултации или те да бъдат включени в първоначалното разработване на програмите; изразява съжаление във връзка с факта, че програмите, изготвени за четирите държави, в някои случаи позволяват на предприятията да не прилагат колективните трудови договори и да преразгледат споразуменията за секторни заплати, което пряко засяга структурата и ценностите на колективното трудово договаряне, установено в съответните национални конституции; отбелязва, че експертният комитет на МОТ е поискал да бъде възстановен социалният диалог; осъжда подкопаването на принципа за колективно представителство, което поставя под въпрос автоматичното подновяване на постигнатите след преговори споразумения, което е важно в някои държави, като поради това броят на действащите колективни трудови договори е спаднал значително; осъжда намаляването на размера на минималните заплата и замразяването на номиналните минимални заплати; подчертава, че това положение е последица от свеждането на ограничените структурни реформи само до премахване на регулациите на трудовите отношения и намаляване на заплатите, което противоречи на общите цели на ЕС и на политиките на стратегията „Европа 2020“;

35.  Посочва, че няма едно-единствено решение, което може да бъде приложено във всички държави членки;

Препоръки

36.  Призовава Комисията да извърши подробно проучване на социално-икономическите последици от икономическата и финансова криза и предприетите за справяне с нея програми за корекции в четирите държави, за да се постигне точно разбиране за краткосрочните и дългосрочните въздействия върху заетостта, върху системите за социална закрила и върху достиженията на европейското право в социалната сфера с особено внимание върху борбата срещу бедността, поддържането на добър социален диалог и баланса между гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения; призовава Комисията, когато подготвя проучването, да използва своите консултативни органи, както и Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила; предлага да бъде поискано от ЕИСК да изготви специален доклад;

37.  Приканва Комисията да се обърне към МОТ и Съвета на Европа с искане да изготвят доклади относно възможните коригиращи мерки и стимули, необходими за подобряване на социалното положение в тези държави, и да гарантират пълното спазване на Европейската социална харта, на протокола към нея, както и на основните конвенции на МОТ и Конвенция 94 на МОТ, тъй като задълженията, произтичащи от тези инструменти, бяха засегнати от икономическата и финансова криза, от мерките за фискална корекция и от структурните реформи, изискани от Тройката;

38.  Призовава ЕС, като се вземат предвид лишенията, на които са се подложили тези държави, да предостави подкрепа след извършването на оценката, включително по целесъобразност чрез достатъчни финансови ресурси, за възстановяването на стандартите за социална закрила, за борбата с бедността и за подкрепа на услугите в образованието, по-специално услугите, насочени към децата със специални нужди и лицата с увреждания, както и за възобновяването на социалния диалог чрез план за социално възстановяване; призовава Комисията, ЕЦБ и Еврогрупата да преразгледат и преработят, когато е необходимо и възможно най-скоро, въведените извънредни мерки;

39.  Призовава да бъдат спазвани гореспоменатите правни задължения, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права, тъй като неспазването е нарушение на първичното право на ЕС; призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права щателно да оцени въздействието на мерките върху правата на човека и да издаде препоръки в случай на нарушения на Хартата;

40.  Призовава Тройката и засегнатите държави членки да приключат програмите възможно най-скоро и да въведат механизми за управление на кризи, позволяващи на всички институции на ЕС, включително на Парламента, да постигат социалните цели и да реализират социалните политики (включително свързаните с индивидуалните и колективните права на хората, изложени на най-голям риск от социално изключване), определени в Договорите, в европейските споразумения за социално партньорство и в други задължения на международно равнище (конвенции на МОТ, Европейската социална харта и Европейската конвенция за правата на човека); призовава за повишена прозрачност и политическа ангажираност в изготвянето и прилагането на програмите за корекции;

41.  Призовава Комисията и Съвета да отдадат същото внимание на социалните дисбаланси и на коригирането им, каквото отдават на макроикономическите дисбаланси, и да се погрижат мерките за корекции да се стремят да гарантират социална справедливост и да позволяват постигането на баланс между икономическия растеж и заетостта, осъществяването на структурни реформи и бюджетната консолидация; призовава освен това и двете институции да отдадат приоритет на създаването на заетост и подкрепата за предприемачеството и за тази цел да обръщат също толкова внимание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и на неговите приоритети, колкото на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и на Еврогрупата, и също така, когато е необходимо, да провеждат заседание на министрите по заетостта и социалните въпроси на Еврогрупата преди срещите на високо равнище за еврото;

42.  Препоръчва на Комисията и на държавите членки да не считат разходите за обществено здравеопазване и образование като разход, подлежащ на съкращаване, а като публична инвестиция в бъдещето на съответната страна – инвестиция, която да бъде зачитана и увеличавана с цел да се подобри икономическото и социалното възстановяване на тази страна;

43.  Препоръчва, щом отмине най-тежкият период от финансовата криза, програмните държави заедно с европейските институции да приложат планове за възстановяване на работните места с цел да възстановят икономиките си достатъчно за завръщане към социалното положение от периода преди програмите, тъй като това е необходимо за затвърждаване на макроикономическите корекции и за уравновесяване на дисбалансите, например на дълга и дефицита, в публичните сектори на тези държави; подчертава, че трябва да се приложат планове за възстановяване на работните места, които вземат предвид:

   необходимостта от бързо възстановяване на кредитната система, по-специално по отношение на МСП,
   необходимостта от създаване на благоприятни условия, за да могат дружествата да развиват своята дейност в дългосрочен план и по устойчив начин, и от насърчаване по-специално на МСП, тъй като те играят централна роля в създаването на работни места,
   оптималното използване на възможностите, предлагани от структурните фондове на ЕС, особено от ЕСФ,
   реална политика за заетост с активни политики за пазара на труда,
   качествени и европейски обществени услуги по заетостта, политика за повишаване на работните заплати,
   европейска гаранция за заетост за младежта,
   необходимостта да се гарантира справедливост по отношение на въздействието върху разпределението, както и
   програма за безработните домакинства и накрая – по-внимателно фискално управление;

44.  Призовава Комисията да представи доклад за напредъка към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ с конкретен акцент върху липсата на напредък в държавите, където се прилагат програми, и да излезе с предложения за извеждане на тези държави на надежден път към постигане на целите на стратегия „Европа 2020“;

45.  Препоръчва бъдещите трудови реформи на държавите членки да вземат предвид критериите за гъвкавост и сигурност за увеличаване на конкурентоспособността на дружествата, изрично посочени в стратегията „Европа 2020“, като вземат под внимание други елементи като енергийните разходи, нелоялната конкуренция, социалния дъмпинг, справедливата и ефективна финансова система, фискалните политики, благоприятстващи растежа и заетостта, и като цяло — всичко, което подпомага развитието на реалната икономика и предприемачеството; призовава Комисията да извършва оценки на социалното въздействие, преди да налага мащабни реформи в държавите, в които се прилагат програми, и да отчита страничните ефекти от тези мерки, като например ефекта върху бедността, социалното изключване, нивото на престъпността и ксенофобията;

46.  Призовава за неотложни мерки, които да предотвратят увеличаването на броя на бездомните в държавите, където се прилагат програми, и призовава Комисията да подкрепи това чрез анализ на политиките и насърчаване на добри практики;

47.  Отбелязва, че съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 472/2013 Комисията представя доклад на Парламента до 1 януари 2014 г. относно прилагането на този регламент; призовава Комисията да представи този доклад незабавно и да включи в него последствията от този регламент върху приложените програми за икономически корекции;

48.  Приканва Комисията и държавите членки да се консултират с гражданското общество, организациите на пациентите и професионалните органи относно бъдещи мерки в сферата на здравеопазването, които ще бъдат включени в програмите за корекции, и да се възползват от Комитета за социална закрила, за да се гарантира, че реформите повишават ефективността на системите и ресурсите, без да излагат на опасност най-уязвимите групи и най-важната социална закрила, включително набавянето и приемането на лекарства, най-основните нужди и възнаграждението на здравния персонал;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.coe.int/T/DGHL/Monitoring/SocialCharter/NewsCOEPortal/CC76-80Merits_en.asp
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0401.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0328.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.
(5) OВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 4.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0447.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0515.
(8) Приети текстове, P7_TA(2012)0430.
(9) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(10) Приети текстове, P7_TA(2012)0419.
(11) Европейски комитет за социални права, Решение за основателността, 7 декември 2012 г., Жалба № 78/2012, стр. 10.


Общи разпоредби — Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ ***I
PDF 292kWORD 120k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи (COM(2011)0752 — C7-0444/2011 — 2011/0367(COD))
P7_TA(2014)0241A7-0021/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0752),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 78, параграф 2, член 79, параграфи 2 и 4, член 82, параграф 1, член 84 и член 87, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0444/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по бюджети (A7‑0021/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи

P7_TC1-COD(2011)0367


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 514/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно приемането на националните програми

„Комисията ще положи най-добри усилия да информира Европейския парламент преди приемането на националните програми“.

Изявление на Комисията относно член 5, параграф 4, алинея 2, буква б) от Регламент 182/2011

„Комисията подчертава, че системното позоваване на член 5, параграф 4, втора алинея, буква б) е в разрез с духа и буквата на Регламент (ЕС) № 182/2011 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). До тази разпоредба трябва да се прибягва в отговор на специална необходимост да се направи изключение от принципното правило, което гласи, че Комисията може да приеме проект на акт за изпълнение, когато не е дадено становище. Предвид това, че представлява изключение от общото правило, определено в член 5, параграф 4, прибягването до втора алинея, буква б) не може да се разглежда просто като „дискреционно правомощие“ на законодателя, а трябва да се тълкува ограничително и следователно да бъде мотивирано“.

(1) OВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 108.
(2) OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 23.


Фонд „Вътрешна сигурност“ (полицейско сътрудничество, предотвратяване и борба с престъпността и управление на кризи) ***I
PDF 284kWORD 52k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“ (COM(2011)0753 — C7-0445/2011 — 2011/0368(COD))
P7_TA(2014)0242A7-0026/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0753),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 82, параграф 1, член 84 и член 87, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0445/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид своето решение от 17 януари 2013 г. за започване на междуинституционални преговори относно предложението и свързания с тях мандат(3),

—  като взе предвид поетия с писмо от 11 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по бюджети (A7‑0026/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета

P7_TC1-COD(2011)0368


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 513/2014.)

(1) OВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 108.
(2) OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 23.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0021.


Фонд „Вътрешна сигурност“ (външни граници и визи) ***I
PDF 282kWORD 60k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ (COM(2011)0750 — C7-0441/2011 — 2011/0365(COD))
P7_TA(2014)0243A7-0025/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0750),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0441/2011),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.(2),

—  като взе предвид своето решение от 17 януари 2013 г. за започване на междуинституционални преговори относно предложението и свързания с тях мандат(3),

—  като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и комисията по бюджети (A7‑0025/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“и за отмяна на Решение № 574/2007/EО

P7_TC1-COD(2011)0365


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 515/2014.)

(1) OВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 108.
(2) OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 23.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0019.


Високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза ***I
PDF 610kWORD 278k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048 — C7-0035/2013 — 2013/0027(COD))
P7_TA(2014)0244A7-0103/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0048),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0035/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2013 г.(1),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство(2),

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по развитие, комисията по култура и образование и комисията по външни работи (A7‑0103/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза

P7_TC1-COD(2013)0027


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Мрежовите и информационните системи и услуги имат изключително важна роля в обществото. Тяхната надеждност и сигурност са от основно значение за свободата и цялостната сигурност на гражданите на Съюза, както и за стопанските дейности и общественото благополучие и особено за функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 1]

(2)  Мащабите, честотата и въздействието на нарочно предизвиканите или случайно настъпили инциденти инцидентите в сигурността и честотата, с която се появяват те, се увеличават и представляват крупна заплаха пред функционирането на мрежите и информационните системи. Тези системи могат също да се превърнат в лесна мишена за нарочно предизвикани злонамерени действия, имащи за цел да навредят на функционирането на системите или да го прекъснат. Подобни инциденти могат да попречат на осъществяването на стопански дейности, да причинят значителни финансови загуби, да подкопаят доверието на потребителите и инвеститорите, да причинят големи вреди на икономиката на Съюза и в крайна сметка да поставят под заплаха благосъстоянието на гражданите на Съюза и способността на държавите членки да се защитават и да гарантират сигурността на критичните инфраструктури. [Изм. 2]

(3)  Като комуникационен инструмент без граници цифровите информационни системи и най-вече интернет играят основна роля за улесняването на трансграничното движение на стоки, услуги и хора. Поради транснационалния характер на тези системи значителните нарушения в дейността им в една държава членка могат да засегнат и други държави членки, както и Съюза като цяло. Устойчивостта и стабилността на мрежите и информационните системи е поради това от основно значение за безпроблемното функциониране на вътрешния пазар.

(3a)  Тъй като често причините за повреди в системата продължават да са неумишлени, като природни бедствия или човешка грешка, инфраструктурата следва да е устойчива както на умишлени, така и на неумишлени нарушения, а операторите на критичната инфраструктура следва да създадат основани на устойчивост системи. [Изм. 3]

(4)  На равнището на Съюза следва да бъде изграден механизъм за сътрудничество, който да дава възможност за обмен на информация и координирано координирана превенция, откриване и отговор във връзка с мрежовата и информационна сигурност („МИС“). За да бъде ефективен и приобщаващ този механизъм, е от основно значение всички държави членки да разполагат с минимален капацитет и със стратегия, гарантираща високо равнище на МИС на тяхна територия. Поне към публичните администрации и операторите на критична информационна определени участници на пазара в областта на информационната инфраструктура следва да се прилагат и минимални изисквания по отношение на сигурността с цел да се насърчава култура на управление на риска и да се гарантира докладването на най-сериозните инциденти. Дружествата, регистрирани за борсова търговия, следва да бъдат насърчавани да оповестяват инцидентите в своите финансови доклади на доброволна основа. Правната рамка следва да се основава на необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и неприкосновеността на гражданите. Предупредителната информационна мрежа за критичната инфраструктура (ПИМКИ) следва да бъде разширена и да обхване участниците на пазара, обхванати от настоящата директива. [Изм. 4]

(4a)  Докато поради своята обществена мисия публичните администрации следва да полагат дължима грижа в управлението и защитата на собствените си мрежи и информационни системи, настоящата директива следва да се съсредоточи върху критичната инфраструктура, която е от основно значение за поддържането на особено важни икономически и обществени дейности в сферата на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурите на финансовия пазар и здравеопазването. Разработващите софтуер и производителите на хардуер следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. [Изм. 5]

(4б)  Сътрудничеството и координацията между съответните органи на Съюза с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, натоварен с отговорността за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, както и с координатора на ЕС за борба с тероризма следва да бъдат гарантирани, когато се счита, че инцидентите със значително въздействие имат външен или терористичен характер. [Изм. 6]

(5)  С цел да бъдат обхванати всички имащи отношение инциденти и рискове настоящата директива следва да се прилага за всички мрежови и информационни системи. Задълженията за публичните администрации и участниците на пазара обаче не следва да се прилагат за предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги по смисъла на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5), които са обект на конкретните изисквания за сигурност и цялост, определени в член 13a от посочената Директива, нито към доставчиците на удостоверителни услуги.

(6)  Съществуващият капацитет не е достатъчен, за да гарантира високо равнище на МИС в Съюза. Равнището на готовност на различните държави членки е твърде различно, което води до фрагментираност на подходите в различните части на Съюза. Това от своя страна е причина за нееднаква степен на защита на потребителите и стопанските субекти и подкопава общото ниво на МИС в Съюза. Отсъствието на общи минимални изисквания за публичните администрации и участниците на пазара от своя страна прави невъзможно изграждането на глобален и ефективен механизъм за сътрудничество на равнище Съюза. Университетите и изследователските центрове играят решаваща роля за стимулиране на научноизследователската и развойна дейност и новаторството в тези области и следва да им се предостави достатъчно финансиране. [Изм. 7]

(7)  Поради това ефективният отговор на предизвикателствата пред сигурността на мрежовите и информационните системи изисква глобален подход на равнище Съюза, който да включва общи минимални изисквания за изграждане на капацитет и планиране, развиване на необходимите умения в областта на киберсигурността, обмен на информация и координиране на действията и общи минимални изисквания по отношение на сигурността за всички имащи отношение участници на пазара и публични администрации. Минимални общи стандарти следва да се прилагат в съответствие с подходящи препоръки от страна на групите за координация по отношение на киберсигурността. [Изм. 8]

(8)  Разпоредбите на настоящата директива следва да не засягат възможността всяка държава членка да предприема необходимите мерки, с които да гарантира сигурността на защитата на своите основни интереси в сферата на сигурността, да опазва публичната политика и публичната сигурност и да дава възможност за разследването, разкриването и преследването на престъпления. В съответствие с член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) нито една държава членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност. Нито една държава членка не е задължена да разкрива класифицирана информация на ЕС съгласно предвиденото в Решение 2011/292/ЕС(6), информация, която е предмет на споразумения за неразкриване на информация или неформални споразумения за неразкриване на информация, като например Протокола „Светофар“ (Traffic Light Protocol). [Изм. 9]

(9)  С цел постигане и поддържане на общо високо равнище на сигурност на мрежовите и информационните системи всяка държава членка следва да има национална стратегия за МИС, в която да са определени стратегическите цели и конкретните действия на политиката, които ще бъдат изпълнявани. На национално ниво въз основа на минималните изисквания, посочени в настоящата директива, следва да бъдат разработени планове за сътрудничество за МИС, които да отговарят на основните изисквания, с цел да бъдат постигнати нива на капацитет на отговора, даващи възможност в случай на инциденти за ефективно и ефикасно сътрудничество на национално равнище и на равнище Съюза, като се зачита и защитава неприкосновеността на личния живот и личните данни. Следователно всяка държава членка следва да бъде задължена да отговаря на общите стандарти относно формата на данните и заменяемостта на данните, които се споделят и оценяват. Държавите членки следва да могат да поискат помощ от Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) при разработване на своите национални стратегии за МИС въз основа на общ план с минимални изисквания по отношение на стратегията за МИС. [Изм. 10]

(10)  С цел да се осигури възможност за ефективно изпълнение на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива, във всяка държава членка следва да бъде създаден или определен орган, който да отговоря за координацията на въпросите във връзка с МИС и да бъде център за трансгранично сътрудничество. Тези органи следва да получат достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да се гарантира, че са в състояние да изпълняват ефективно и ефикасно определените им задачи и по този начин да постигат целите на настоящата директива.

(10a)  С оглед на различията в националните структури на управление и с цел да се защитят вече съществуващи секторни споразумения или надзорни и регулаторни органи на Съюза и за да се избегне дублиране, държавите членки следва да могат да определят повече от един национален компетентен орган, отговарящ за изпълнение на задачите, свързани със сигурността на мрежите и информационните системи на участниците на пазара съгласно настоящата директива. За да се гарантира обаче гладко трансгранично сътрудничество и комуникация, е необходимо всяка държава членка, без да засяга секторните регулаторни споразумения, да определи само едно национално звено за контакт, което да отговаря за трансграничното сътрудничество на равнището на Съюза. Когато това се налага от конституционния ред или от други договорености, дадена държава членка следва да може да определи само един орган, който да изпълнява задачите на компетентния орган и на единичното звено за контакт. Компетентните органи и единичните звена за контакт следва да бъдат граждански органи, които подлежат на пълен демократичен надзор, и не следва да изпълняват никакви задачи в областта на разузнаването, правоприлагането или отбраната или под някаква форма да са организационно свързани с органи, действащи в тези области. [Изм. 11]

(11)  Всички държави членки и участници на пазара следва да бъдат достатъчно добре подготвени и като технически, и като организационен капацитет да предотвратяват, реагират на и ограничават инциденти и рискове в мрежовите и информационните системи по всяко време. Системите за сигурност на публичните администрации следва да бъдат безопасни и да подлежат на демократичен контрол и проверка. Общото необходимо оборудване и капацитет следва да бъдат в съответствие със съвместно договорените технически стандарти, както и със стандартните процедури за работа (СПО). За целта във всички държави членки следва да бъдат създадени добре функциониращи екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT), отговарящи на основни изисквания, които да гарантират наличието на ефективен и съвместим капацитет за справяне с инциденти и рискове и да осигуряват ефикасно сътрудничество на равнище Съюза. Тези CERT следва да могат да си взаимодействат въз основа на общите технически стандарти и СПО. С оглед на различните характеристики на съществуващите CERT, които отговарят на различни субективни нужди и участници, държавите членки следва да гарантират, че за всеки един от секторите, включени в списъка на участниците на пазара, посочен в настоящата директива, се предоставят услуги от поне един CERT. По отношение на трансграничното сътрудничество между CERT държавите членки следва да гарантират, че CERT разполагат с достатъчно средства, за да участват в съществуващите вече действащи международни и европейски мрежи за сътрудничество. [Изм. 12]

(12)  Като използват значителния напредък, постигнат в рамките на Европейския форум за държавите членки (ЕФДЧ) при насърчаването на дискусиите и обмена на добри практики в политиките, включително разработването на принципи на европейското сътрудничество при киберкризи, държавите членки и Комисията следва да създадат мрежа, която да им осигурява постоянна комуникация и да оказва подкрепа на тяхното сътрудничество. Този сигурен и ефикасен механизъм за сътрудничество, включващ по целесъобразност участието на участниците на пазара, следва да дава възможност за структуриран и координиран обмен на информация, откриване и отговор на равнище равнището на Съюза. [Изм. 13]

(13)  Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност („ENISA“) следва да оказва подкрепа на държавите членки и на Комисията, като предоставя на разположение своите експертни познания и консултации и улеснява обмена на най-добри практики. Комисията и държавите членки по-специално следва да се консултира консултират с ENISA при прилагането на настоящата директива. За да се осигури навременна и ефикасна информация за държавите членки и Комисията, в рамките на мрежата за сътрудничество следва да се подават ранни предупреждения за инциденти и рискове. С цел у държавите членки да бъдат натрупани познания и изграден капацитет мрежата за сътрудничество следва да служи и като инструмент за обмен на най-добри практики, които да подпомагат нейните членове в изграждането на капацитет и да направляват организирането на партньорски проверки и учения за МИС. [Изм. 14]

(13a)  По целесъобразност държавите членки следва да могат да използват или да адаптират съществуващите организационни структури или стратегии при прилагането на разпоредбите на настоящата директива. [Изм. 15]

(14)  Следва да се създаде сигурна инфраструктура за обмен на информация, която да дава възможност за предаване на чувствителна и поверителна информация в мрежата за сътрудничество. Съществуващите структури в рамките на Съюза следва да бъдат изцяло използвани за тази цел. Без да се засяга задължението на държавите членки да уведомяват в мрежата за сътрудничество за инциденти и рискове, чието измерение е от мащабите на Съюза, достъпът до поверителна информация от други държави членки следва да се предоставя само на държави членки, които са доказали, че техните технически, финансови и човешки ресурси и процедури, както и тяхната комуникационна инфраструктура гарантират тяхното ефикасно, ефективно и сигурно участие в мрежата, като използват прозрачни методи. [Изм. 16]

(15)  Тъй като повечето мрежови и информационни системи се експлоатират от частни субекти, сътрудничеството между публичния и частния сектор е от основно значение. Участниците на пазара следва да бъдат насърчавани да развиват свои собствени механизми за неофициално сътрудничество за гарантиране на МИС. Те следва също така да си сътрудничат с публичния сектор и взаимно да обменят информация и най-добри практики, включително реципрочност в размяна размяната на относима информация и оперативна подкрепа, както и анализирана от стратегическа гледна точка информация в случай на инциденти. С цел ефективно насърчаване на споделянето на информация и най-добри практики от основно значение е да се гарантира, че участниците на пазара, които се включват в такава размяна, не са ощетени в резултат на сътрудничеството си. Необходими са достатъчно защитни мерки, за да се гарантира, че подобно сътрудничество няма да изложи тези участници на по-висок риск, свързан със спазването на изискванията, или да доведе до нови задължения съгласно, inter alia, правото в областта на конкуренцията, интелектуалната собственост, защитата на данни или киберпрестъпността, нито ще ги изложи на по-големи рискове във връзка с тяхното функциониране или сигурност. [Изм. 17]

(16)  С цел да се гарантира прозрачност и надлежно информиране на гражданите на ЕС Съюза и участниците на пазара компетентните органи единичните звена за контакт следва да създадат общ уебсайт за целия Съюз, на който да публикуват неповерителна информация относно инциденти рискове, рискове и начини за смекчаване на рисковете и при необходимост да предоставят препоръки за подходящите мерки по поддръжка. Информацията на уебсайта следва да бъде достъпна независимо от използваното устройство. Всички лични данни, публикувани на този уебсайт, следва да се ограничават само до необходимото и да са възможно най-анонимни. [Изм. 18]

(17)  В случаите, когато информация се счита за поверителна в съответствие с националните разпоредби и тези на Съюза относно търговската тайна, се гарантира поверителност при провеждането на дейностите и изпълнението на целите, определени в настоящата директива.

(18)  Въз основа по-специално на националния опит в управлението на кризи и в сътрудничество с ENISA Комисията и държавите членки следва да разработят план на Съюза за сътрудничество за МИС, в който да бъдат определени механизми за сътрудничество, най-добри практики и модели на работа за предотвратяване, откриване, докладване и противопоставяне на рискове и инциденти. Този план следва да бъде надлежно отчитан при работата с ранни предупреждения в мрежата за сътрудничество. [Изм. 19]

(19)  Подаването на ранно предупреждение в мрежата следва да се изисква единствено когато мащабът и тежестта на инцидента или риска са или могат да бъдат от такова значение, че е необходима информация или координация на отговора на равнище Съюза. Ранните предупреждения следва поради това да бъдат ограничени до действителни или потенциални инциденти и рискове, които се разрастват бързо, превишават националния капацитет за отговор или засягат повече от една държава членка. С цел да се осигури възможност за добра оценка в мрежата за сътрудничество следва да се предава всичката информация, имаща отношение към оценката на риска или инцидента. [Изм. 20]

(20)  При получаване на ранно предупреждение и след оценката му компетентните органи единичните звена за контакт следва да постигат съгласие за координиран отговор съгласно плана на Съюза за сътрудничество за МИС. Компетентните органи Единичните звена за контакт, ENISA и Комисията следва да бъдат информирани за мерките, предприети на национално ниво вследствие на координирания отговор. [Изм. 21]

(21)  С оглед на глобалния характер на проблемите в МИС е необходимо по-тясно международно сътрудничество за повишаване на стандартите за сигурност и обмен на информация и насърчаване на общ глобален подход към въпросите на МИС. Всяка рамка за такова международно сътрудничество следва да бъде в съответствие с Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета(7) и Регламент (EО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(8). [Изм. 22]

(22)  Отговорностите за гарантиране на МИС до голяма степен се носят от публичните администрации и участниците на пазара. Следва да се насърчава културата на управление на риска, на тясно сътрудничество и на доверие, част от която са оценката на риска и изпълнението на мерки за сигурност, отговяващи на срещаните рискове рисковете и инцидентите, независимо дали те са предизвикани или случайно настъпили, и тази култура да се развива чрез подходящи регулаторни изисквания и доброволни практики от страна на сектора. Постигането на надеждни еднакви условия също е от основно значение за ефективното функциониране на мрежата за сътрудничество при гарантирането на ефективно сътрудничество от страна на всички държави членки. [Изм. 23]

(23)  В Директива 2002/21/ЕО се изисква предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, да предприемат подходящи мерки за опазване на своята цялост и сигурност и се въвеждат изисквания за уведомяване в случай на нарушаване на сигурността или компрометиране на целостта. В Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9) се изисква доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да предприемат подходящи технически и организационни мерки за опазване на сигурността на своите услуги.

(24)  Обхватът на тези задължения следва да бъде разширен извън сектора на електронните съобщения и да обхване Нарушеното предоставяне на тези основни услуги на информационното общество прави невъзможно предоставянето на други услуги на информационното общество, за които те са основен фактор. Разработващите софтуер и производителите на хардуер не са доставчици на услуги на информационното общество и поради това са изключени. Тези задължения трябва да обхванат и публичните администрации, и операторите на инфраструктура, които разчитат в голяма степен на информационни и комуникационни технологии и са от съществено значение за поддържането на основни икономически или обществени функции, като електро- и газоснабдяване, транспорт, кредитни институции, фондови борси инфраструктури на финансовия пазар и здравеопазване. Нарушаването на дейността на тези мрежови и информационни системи би засегнало вътрешния пазар. Въпреки че обхватът на задълженията, предвидени в настоящата директива, не следва да бъде разширен, за да обхване ключовите доставчици на услуги на информационното общество, определени в Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета(10), които са в основата на услуги на информационното общество надолу по веригата или на онлайн дейности, като платформи за електронна търговия, портали за плащания в интернет, социални мрежи, машини за търсене, услуги за изчисления в облак като цяло или магазини за приложни програми, тези доставчици биха могли да информират на доброволна основа компетентния орган или единичното звено за контакт за тези инциденти, свързани с мрежовата сигурност, когато считат това за целесъобразно. Компетентният орган или единичното звено за контакт следва при възможност да представи на участниците на пазара, които са го уведомили за инцидента, анализирана от стратегическа гледна точка информация, която ще спомогне за преодоляване на заплахата за сигурността. [Изм. 24]

(24a)  Въпреки че хардуерните и софтуерните доставчици не са участници на пазара, сравними с тези, обхванати от настоящата директива, техните продукти улесняват сигурността на мрежовите и информационните системи. Поради това те имат важна роля за насърчаването на участниците на пазара да обезопасят своите мрежови и информационни инфраструктури. Като се има предвид, че хардуерните и софтуерните продукти вече са предмет на съществуващите правила относно отговорността за продукта, държавите членки следва да гарантират, че тези правила се прилагат. [Изм. 25]

(25)  Техническите и организационните мерки, наложени публичните администрации и участниците на пазара, следва да не изискват проектирането, разработването или производство по определен начин на конкретен търговски продукт на информационните и комуникационните технологии. [Изм. 26]

(26)  Публичните администрации и Участниците на пазара следва да гарантират сигурността на мрежите и системите, които контролират. Това са предимно частни мрежи и системи, управлявани или от вътрешен ИТ персонал, или чиято сигурност е възложена на външни изпълнители. Задълженията във връзка със сигурността и уведомяването следва да се прилагат за съответния участник на пазара и за съответната публична администрация без оглед на това дали те извършват вътрешно поддръжката на своите мрежови и информационни системи или я възлагат на външни изпълнители. [Изм. 27]

(27)  С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест върху малките участници и потребители изискванията следва да бъдат съразмерни с риска, който съществува по отношение на съответната мрежова или информационна система, като се отчитат последните постижения по отношение на подобни мерки. Тези изисквания следва да не се прилагат за микропредприятията.

(28)  Компетентните органи и единичните звена за контакт следва да обръщат необходимото внимание на запазването на неофициалните и ползващи се с доверие канали за споделяне на информация между участниците на пазара и между публичния и частния сектор. Компетентните органи и единичните звена за контакт следва да информират производителите и доставчиците на засегнатите ИКТ продукти и услуги за инциденти със значително въздействие, за които са били уведомени. При даването на публичност на докладваните инциденти компетентните органи и единичните звена за контакт следва да постигат нужния баланс между интереса на обществеността да бъде информирана за заплахите и възможните търговски щети и накърняването на репутацията на публичните администрации и участниците на пазара, които докладват за инцидентите. При изпълнението на задълженията за уведомяване компетентните органи и единичните звена за контакт следва да обръщат особено внимание на необходимостта информацията за уязвимите аспекти на продуктите да бъде запазвана строго поверителна до извършването въвеждането на съответните корекции по отношение на сигурността. Като общо правило единичните звена за контакт не следва да разкриват личните данни на лицата, участващи в инциденти. Единичните звена за контакт следва да разкриват лични данни само когато разкриването на тези данни е необходимо и пропорционално с оглед на преследваната цел. [Изм. 28]

(29)  Компетентните органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнението на своите задължения, включително с правомощия да получават достатъчно информация от участниците на пазара и публичните администрации с цел оценка на нивото на сигурност на мрежовите и информационните системи, измерване на броя, мащаба и обхвата на инцидентите, както и надеждни и комплексни данни за действителните инциденти, които са имали отражение върху работата на мрежовите и информационните системи. [Изм. 29]

(30)  В много случаи инцидентите са предизвикани от престъпни деяния. Престъпният характер на инцидентите може да бъде обект на подозрение, дори ако доказателствата в подкрепа на подобно твърдение не са достатъчно убедителни в самото начало. В подобни случаи съответното сътрудничество между компетентните органи, единичните звена за контакт и правоприлагащите органи, както и сътрудничеството с Европейския център за борба с киберпрестъпността и ENISA следва да бъде част от един ефикасен и комплексен отговор на заплахата от инциденти в сигурността. Утвърждаването на безопасна, сигурна и по-устойчива среда изисква по-специално системно докладване на правоприлагащите органи на инцидентите с предполагаем сериозен престъпен характер. Сериозният престъпен характер на инцидентите следва да се оценява в светлината на законодателството на Съюза относно киберпрестъпността. [Изм. 30]

(31)  В много случаи вследствие на инциденти се компрометират лични данни. Държавите членки и участниците на пазара следва да защитават личните данни, които съхраняват, обработват или изпращат, от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна и неразрешено или незаконно съхранение, достъп, разкриване или разпространение, както и да гарантират осъществяването на политика за сигурност по отношение на обработката на лични данни. В този контекст компетентните органи, единичните звена за контакт и органите за защита на данните следва да си сътрудничат и да обменят информация относно всички имащи отношение въпроси, включително по целесъобразност с участниците на пазара, с цел справяне с нарушенията на сигурността на лични данни, предизвикани от инциденти, в съответствие с приложимите правила за защита на данните. Държавите членки изпълняват Задължението да уведомяват за инциденти по отношение на сигурността следва да се изпълнява по начин, при който се намалява до минимум административната тежест, в случай че инцидентът във връзка със сигурността представлява и нарушение на сигурността на лични данни съгласно Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни(11). Като поддържа връзка с компетентните органи и органите за защита на данните, което изисква уведомяване в съответствие със законодателство на Съюза за защита на личните данни. ENISA би могла следва да оказва съдействие, като разработва механизми за обмен на информация и образци, чрез които се избягва необходимостта от два образеца за уведомленията. Единният единен образец за уведомленията ще улесни с цел улесняване на докладването на инцидентите, при които са компрометирани лични данни, и като по този начин ще облекчи административната тежест върху бизнеса и публичните администрации. [Изм. 31]

(32)  Стандартизацията на изискванията относно сигурността е процес, движен от пазарни сили, с доброволен характер, който следва да даде възможност на участниците на пазара да използват алтернативни начини за постигане най-малкото на подобни резултати. С цел да гарантират последователно прилагане на стандартите за сигурност държавите членки следва да насърчават съответствието или спазването на посочените оперативно съвместими стандарти с оглед осигуряването на високо ниво на сигурност на равнището на Съюза. За тази цел е необходимо да бъде обмислено прилагането на открити международни стандарти за мрежова информационна сигурност или проектирането на такива инструменти. Друга необходима стъпка напред може да бъде необходимо да бъдат изготвени изготвянето на хармонизирани стандарти, чиято разработка следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета(12). По-специално може да бъде възложено на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, Европейския комитет за стандартизация и Европейския комитет за електротехническа стандартизация да предложат ефективни и ефикасни отворени стандарти за сигурност на Съюза, при които технологичните предпочитания да бъдат избегнати максимално и които следва да станат по-достъпни за малките и средните участници на пазара. Международните стандарти за киберсигурността следва да бъдат проучени внимателно с цел да се гарантира, че ефективността им не е нарушена и че предоставят необходимата степен на сигурност, като по този начин се гарантира, че съответствието със стандартите за киберсигурността повишава общото ниво на киберсигурност на Съюза, а не обратното. [Изм. 32]

(33)  Комисията следва периодично да прави преглед на настоящата директива след консултации с всички заинтересовани лица, по-специално с оглед да определя необходимостта от изменения в светлината на променящите се обществени, политически, технологични или пазарни условия. [Изм. 33]

(34)  С цел да се даде възможност за правилното функциониране на мрежата за сътрудничество на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка сопределянето на критериите, на които трябва да отговорят държавите членки, за да им бъде разрешено да участват в общия набор от стандарти за взаимосвързаност и сигурност за сигурната система инфраструктура за обмен на информация, относно по-подробното специфициране на началните събития, водещи до ранни предупреждения, и относно определянето на обстоятелствата, при които се изисква участниците на пазара и публичните администрации да изпращат уведомления за инцидентите. [Изм. 34]

(35)  От особена важност е по време на своята подготвителна си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осгури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(36)  С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящата директива на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изпълнение по отношение на сътрудничеството между компетентните органи единичните звена за контакт и Комисията в рамките на мрежата за сътрудничество, достъпа до сигурната инфраструктура за обмен на информация, без да се засягат съществуващите механизми за сътрудничество на национално равнище, по отношение на плана на Съюза за сътрудничество, на МИС и форматите и процедурите, приложими при информирането на обществеността за инциденти, и стандартите и/или техническите спецификации, имащи отношение към МИС уведомяването за инциденти със значително въздействие. Тези правомощия следва да се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(13). [Изм. 35]

(37)  При прилагането на настоящата директива Комисията следва да поддържа според необходимостта връзка със съответните секторни комитети и със съответните органи, създадени на равнище ЕС равнището на Съюза, по-специално в сферата на електронното управление, енергетиката, транспорта и здравеопазването, здравеопазването и отбраната. [Изм. 36]

(38)  Информацията, която даден компетентен орган или дадено единично звено за контакт счита за поверителна, следва да бъде обменяна с Комисията и, съответните й агенции, останалите единични звена за контакт и/или други национални компетентни органи в съответствие с националните разпоредби и тези на Съюза относно търговската тайна само ако подобен обмен е абсолютно необходим за прилагането на настоящата директива. Обменената информация следва да се ограничава до имащата отношение информация и да бъде необходима и пропорционална на целите на подобен обмен и следва да спазва предварително определените критерии за поверителност и сигурност съгласно Решение 2011/292/ЕС, информация, която е предмет на споразумения за неразкриване на информация или неформални споразумения за неразкриване на информация, като например Протокола „Светофар“ (Traffic Light Protocol). [Изм. 37]

(39)  Обменът на информация относно рисковете и инцидентите в рамките на мрежата за сътрудничество и изпълнението на изискванията за уведомяване на националните компетентни органи или единичните звена за контакт за инциденти може да изисква обработката на лични данни. Подобна обработка на лични данни е необходима, за да се изпълнят целите на обществения интерес, преследвани от настоящата директива, и следователно е законосъобразна съгласно член 7 от Директива 95/46/ЕО. По отношение на тези законни цели тя не представлява непропорционално и неприемливо вмешателство, нарушаващо в същината му правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата на основните права на Европейския Съюз. При прилагането на настоящата директива следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(14), когато е целесъобразно. Когато институции и органи на Съюза обработват данни, обработката с цел изпълнение на настоящата директива следва да е съобразена с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 38]

(40)  Тъй като целта на настоящата директива, а именно да гарантира високо равнище на МИС в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхватът или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейски съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на посочената цел.

(41)  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния живот и личната кореспонденция, защитата на личните данни, свободата на стопанската инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на съдебен процес. Настоящата директива трябва да бъде изпълнена в съответствие с тези правила и принципи.

(41a)  Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Законодателят счита, че по отношение на настоящата директива предаването на такива документи е оправдано. [Изм. 39]

(41б)  Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и даде своето становище на 14 юни 2013 г.(15),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  С настоящата директива се определят мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност („МИС“) в Съюза.

2.  За тази цел с настоящата директива се:

а)  определят задължения на всички държави членки относно превенцията, действията и отговора във връзка с рискове и инциденти, засягащи мрежи и информационни системи;

б)  създава се механизъм за сътрудничество между държавите членки с цел да се гарантира единното прилагане на настоящата директива в Съюза и, когато е необходимо, координираните, ефикасни и ефективни действия при рискове и инциденти, засягащи мрежи и информационни системи, и отговора на тях с участието на съответните заинтересовани лица; [Изм. 40]

в)  определят се изисквания за сигурност за участниците на пазара и публичните администрации. [Изм. 41]

3.  Изискванията за сигурност, предвидени в член 14 от настоящата диркетива, не се прилагат за предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги по смисъла на Директива 2002/21/ЕО, които отговарят на специфичните изисквания за сигурност и цялост, определени в членове 13а и 13б от посочената директива, нито към доставчиците на удостоверителни услуги.

4.  Настоящата директива не засяга законодателството на Съюза относно киберпрестъпността и Директива 2008/114/ЕО на Съвета(16).

5.  Настоящата директива не засяга също така Директива 95/46/ЕО, Директива 2002/58/ЕО и Регламента Регламент (EО) № 45/2001. Всяко използване на лични данни се ограничава до строго необходимото за целите на настоящата директива и тези данни са възможно най-анонимни, ако не е възможно да са напълно анонимни. [Изм. 42]

6.  Обменът на информация в рамките на мрежата за сътрудничество по глава ІІІ и уведомленията за инциденти във връзка с МИС съгласно член 14 могат да изискват обработка на лични данни. Подобна обработка, необходима с цел да бъдат изпълнени целите на обществения интерес, които настоящата директива преследва, се разрешава от държавата членка в съответствие с член 7 от Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО, така както е въведен в националното законодателство.

Член 1а

Защита и обработване на личните данни

1.  Всяко обработване на лични данни в държавите членки съгласно настоящата директива се извършва в съответствие с Директива 95/46/EО и Директива 2002/58/EО.

2.  Всяко обработване на лични данни от Комисията и ENISA съгласно настоящия регламент се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.  Всяко обработване на лични данни от Европейския център по киберпрестъпността към Европол за целите на настоящата директива се извършва в съответствие с Решение 2009/371/ПВР на Съвета(17).

4.  Обработването на лични данни е справедливо и законосъобразно и се ограничава стриктно до минималните данни, необходими за целите на обработването. Те се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват личните данни.

5.  Посочените в член 14 от настоящата директива уведомления за инциденти не засягат разпоредбите и задълженията относно уведомление за нарушение на разпоредбите относно личните данни, установени в член 4 на Директива 2002/58/EО и в Регламент (EС) № 611/2013 на Комисията(18). [Изм. 43]

Член 2

Минимална хармонизация

Държавите членки имат право да приемат или запазват разпоредби, които гарантират по-високо ниво на сигурност, без това да засяга техните задължения съгласно законодателството на Съюза.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „мрежова и информационна система“ означава:

а)  електронна съобщителна мрежа по смисъла на Директива 2002/21/ЕИО, както и

б)  всяко устройство или всяка група взаимосвързани или имащи връзка помежду си устройства, едно или няколко от които, следвайки програма, извършват автоматична обработка на компютърни цифрови данни, както и [Изм. 44]

в)  компютърни цифрови данни, записвани, обработвани, извличани или пренасяни от елементи, обхванати от букви а) и б), с цел обработка, използване, защита и поддръжка; [Изм. 45]

(2)  „сигурност“ означава способността на мрежа или информационна система да издържа — при дадено равнище на увереност — на инциденти или злонамерени действия, които повлияват на наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхранявани или пренасяни данни или на свързаните с тях услуги, предлагани от или достъпни посредством тази мрежова и информационна система; „сигурност“ включва подходящи технически устройства, решения и процедури на работа, гарантиращи изискванията във връзка със сигурността, посочени в настоящата директива; [Изм. 46]

(3)  „риск“ означава разумно установимо обстоятелство или събитие, което има потенциално неблагоприятно отражение върху сигурността; [Изм. 47]

(4)  „инцидент“ означава обстоятелство или събитие, което има действително неблагоприятно отражение върху сигурността; [Изм. 48]

(5)  „услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО; [Изм. 49]

(6)  „план за сътрудничество за МИС“ означава план, в който се определя рамката на институционалните роли, отговорности и процедури с оглед поддържане или възстановяване на работата на мрежи и информационни системи в случай на риск или инцидент, който ги засяга;

(7)  „действия при инцидент“ означава всички процедури в подкрепа на откриването, предотвратяването, анализа, ограничаването и отговора на инцидента; [Изм. 50]

(8)  „участник на пазара “ означава:

а)  доставчик на услуги на информационното общество, които правят възможно предоставянето на други услуги на информационното общество, неизчерпателен списък на които е даден в приложение II; [Изм. 51]

б)  оператор на критична оператори на инфраструктура, която е от основно значение за поддържането на особено важни икономически и обществени дейности в сферата на енергетиката, транспорта, банковото дело, фондовите борси инфраструктурите на финансовия пазар, точките за обмен в интернет, веригата на доставка на храни и здравеопазването и чието нарушаване или унищожаване би оказало значително въздействие върху дадена държава членка в резултат на неспособността да се поддържат тези функции, доколкото съответните мрежови и информационни системи са пряко свързани с основните им услуги, като неизчерпателен списък на които тези оператори е даден в приложение II; [Изм. 52]

(8a)  „инцидент със значително въздействие“ означава инцидент, засягащ сигурността и непрекъснатостта на информационна мрежа или система, който води до сериозно прекъсване на основни икономически или социални функции; [Изм. 53]

(9)  „стандарт“ означава стандарт, посочен в Регламент (ЕО) № 1025/2012;

(10)  „спецификация“ означава спецификация, посочена в Регламент (ЕО) № 1025/2012;

(11)  „доставчик на удостоверителни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което доставя каквато и да било електронна услуга, състояща се в създаване, проверка, валидиране, обработка и съхраняване на електронни подписи, електронни печати, електронни времеви печати, електронни документи, услуги по електронно доставяне, удостоверяване на автентичността на уебсайтове, електронни удостоверения, включително удостоверения за електронен подпис и електронен печат;

(11a)  „регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, точка 14 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета(19); [Изм. 54]

(11б)  „многостранна търговска система“ (МТС) означава многостранна търговска система съгласно определението в член 4, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО; [Изм. 55]

(11в)  „организирана търговска система“ означава многостранна система или механизъм, които не са регулиран пазар, многостранна търговска система или централен контрагент, управлявани от инвестиционен посредник или участник на пазара, в които многобройни интереси на трети лица за покупката и продажбата на облигации, структурирани финансови продукти, квоти за емисии или деривати могат да взаимодействат в системата по начин, който да доведе до сключването на договор за финансови инструменти, в съответствие с дял II от Директива 2004/39/ЕО. [Изм. 56]

ГЛАВА II

Национални рамки за мрежова и информационна сигурност

Член 4

Принцип

Държавите членки гарантират високо ниво на сигурност на мрежовите и информационните системи на тяхна територия в съответствие с настоящата директива.

Член 5

Национална стратегия за МИС и национален план за сътрудничество за МИС

1.  Всяка държава членка приема национална стратегия за МИС, в която са определени стратегически цели, конкретни мерки на политиката и регулаторни мерки за постигане и поддържане на високо равнище на мрежова и информационна сигурност. В националната стратегия за МИС се разглеждат по-специално следните въпроси:

а)  определяне на целите и приоритетите на стратегията въз основа на анализ на актуалните рискове и инциденти;

б)  управленска рамка за постигане на стратегическите цели и приоритети, включително ясно определени роли и отговорности на структурите на държавното управление и на останалите имащи отношение действащи лица;

в)  набелязване на основните мерки във връзка с готовността, отговора и възстановяването, включително механизми за сътрудничество между публичния и частния сектор;

г)  основна информация за образователните и обучителните програми и за програмите за повишаване на осведомеността;

д)  планове за научноизследователска и развойна дейност и описание на начина, по който в тях са отразени набелязаните приоритети;

да)  държавите членки може да изискат подкрепа от ENISA за разработване на своите национални стратегии за МИС и националните планове за сътрудничество за МИС въз основа на общ план с минимални изисквания във връзка със стратегията за МИС. [Изм. 57]

2.  Националната стратегия за МИС съдържа национален план за сътрудничество за МИС, който отговаря най-малкото на следните изисквания:

а)  план за оценка рамка за управление на риска с цел установяване създаване на методика за установяването, приоритизирането, оценката и обработката на рисковете и оценка, оценката на въздействието на потенциалните инциденти, възможностите за превенция и контрол, както и за определяне на критериите за избор на евентуални мерки за противодействие; [Изм. 58]

б)  определяне на ролите и отговорностите на различните органи и други действащи лица, участващи в изпълнението на плана рамката; [Изм. 59]

в)  определяне на процесите за сътрудничество и комуникация, чрез които се гарантират превенцията, откриването, отговорът, отстраняването на смущенията и възстановяването, с модификации в тях в зависимост от степента на тревога;

г)  пътна карта за учения и обучения във връзка с МИС с цел подсилване, валидиране и тестване на плана. Извлечените поуки се документират и включват при актуализациите на плана.

3.  Националната стратегия за МИС и националният план за сътрудничество за МИС се предоставят на Комисията в едномесечен тримесечен срок след тяхното приемане. [Изм. 60]

Член 6

Национален компетентен орган Национални компетентни органи и единични звена за контакт по сигурността на мрежовите и информационните системи [Изм. 61]

1.  Всяка държава членка определя национален компетентен орган един или повече граждански национални компетентни органи по сигурността на мрежовите и информационните системи („компетентния органкомпетентният орган/компетентните органи“). [Изм. 62]

2.  Компетентните органи следят за прилагането на настоящата директива на национално равнище и спомагат за последователното ѝ прилагане в целия Съюз.

2a.  Когато държава членка определи повече от един компетентен орган, тя определя граждански национален орган, например компетентен орган, за национално единично звено за контакт по сигурността на мрежовите и информационните системи („единично звено за контакт“). Когато държава членка определи само един компетентен орган, този компетентен орган изпълнява функцията и на единично звено за контакт. [Изм. 63]

2б.  Компетентните органи и единичното звено за контакт в една и съща държава членка си сътрудничат тясно по отношение на задълженията, предвидени в настоящата директива. [Изм. 64]

2в.  Единичното звено за контакт осигурява трансгранично сътрудничество с други единични звена за контакт. [Изм. 65]

3.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и единичните звена за контакт разполагат с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да изпълняват ефективно и ефикасно определените им задачи и по този начин да постигат целите на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че чрез мрежата, посочена в член 8, компетентните органи единичните звена за контакт си сътрудничат ефективно, ефикасно и сигурно. [Изм. 66]

4.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и единичните звена за контакт, когато е приложимо съгласно параграф 2а от настоящия член, получават уведомленията за настъпили инциденти от публичните администрации и участниците на пазара, както е посочено в член 14, параграф 2, и разполагат с правомощията за прилагане и изпълнение, посочени в член 15. [Изм. 67]

4a.  Когато законодателството на Съюза предвижда специфичен за сектора надзорен или регулаторен орган на Съюза, inter alia, по отношение на сигурността на мрежовите и информационните системи, този орган получава уведомления за инциденти в съответствие с член 14, параграф 2, от съответните участници на пазара в този сектор, като му се предоставят правомощията за прилагане и изпълнение, посочени в член 15. Въпросният орган на Съюза си сътрудничи тясно с компетентните органи и единичното звено за контакт в приемащата държава членка по отношение на тези задължения. Единичното звено за контакт в приемащата държава членка представлява органа на Съюза по отношение на задълженията, посочени в глава III. [Изм. 68]

5.  Компетентните органи и единичните звена за контакт се консултират помежду си и си сътрудничат винаги, когато това е целесъобразно, със съответните национални правоприлагащи органи, включително с органите за защита на данните. [Изм. 69]

6.  Всяка държава членка уведомява незабавно Комисията за определения определените от нея компетентен орган, неговите компетентни органи и единично звено за контакт, за техните задачи и за всякакви последващи промени в тях. Всяка държава членка прави обществено достояние акта, с който определя компетентния орган компетентните органи. [Изм. 70]

Член 7

Екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти

1.  Всяка държава членка сформира най-малко един екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти („CERT“) за всеки от секторите, посочени в приложение II, който отговаря за предприемането на действия при инциденти и рискове в съответствие с подробно определена процедура, която отговаря на изискванията, посочени в приложение І, точка 1. CERT може да бъде сформиран в рамките на компетентния орган. [Изм. 71]

2.  Държавите членки гарантират, че CERT разполагат с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да изпълняват ефективно задачите, определени им в приложение І, точка 2.

3.  Държавите членки гарантират, че на национално равнище CERT разчитат на сигурна и устойчива комуникационна и информационна инфраструктура, която има обща и оперативна съвместимост със сигурната система за обмен на информация, посочена в член 9.

4.  Държавите членки информират Комисията за ресурсите и правомощията на CERT, както и за процедурата за предприемане на действия при инциденти, която CERT следва.

5.  Дейността на CERT е обект на надзор от страна на компетентния орган, който или на единичното звено за контакт, който/което прави редовно преглед на адекватността на неговите техните ресурси и правомощия и на ефективността на процедурата им за предприемане на действия при инциденти, която той следва те следват. [Изм. 72]

5a.  Държавите членки гарантират, че CERT разполагат с достатъчни човешки и финансови ресурси за активно участие в международните мрежи за сътрудничество и по-конкретно в мрежите за сътрудничество на Съюза. [Изм. 73]

5б.  CERT получават възможност и се насърчават да инициират и да участват в съвместни учения с други CERT, със CERT на всички държави членки и със съответните институции на държави извън ЕС, както и със CERT на многонационални и международни институции като Организацията на Северноатлантическия договор и Обединените нации. [Изм. 74]

5в.  Държавите членки могат да поискат помощ от ENISA или от други държави членки при създаване на своите национални CERT. [Изм. 75]

ГЛАВА III

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Член 8

Мрежа за сътрудничество

1.  Компетентните органи Единичните звена за контакт и Комисията и ENISA изграждат мрежа („мрежа за сътрудничество“) с цел да си сътрудничат в борбата с рисковете и инцидентите, засягащи мрежовите и информационните системи. [Изм. 76]

2.  Мрежата за сътрудничество осигурява постоянна комуникация между Комисията и компетентните органи единичните звена за контакт. При поискване Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност („ENISA“) оказва съдействие на мрежата за сътрудничество, като ѝ предоставя експертни познания и консултации. При целесъобразност участниците на пазара и доставчиците на решения за киберсигурност могат също така да бъдат поканени да участват в дейностите на мрежата за сътрудничество, посочени в параграф 3, букви ж) и и).

При целесъобразност мрежата за сътрудничество си сътрудничи с органите, отговарящи за защита на данните.

Комисията информира редовно мрежата за сътрудничество относно изследвания в областта на сигурността и относно други съответни програми на „Хоризонт 2020“ [Изм. 77]

3.  В рамките на мрежата за сътрудничество компетентните органи единичните звена за контакт:

а)  разпространяват ранни предупреждения за рискове и инциденти в съответствие с член 10;

б)  гарантират наличието на координиран отговор в съответствие с член 11;

в)  редовно публикуват на общ уебсайт неповерителна информация относно актуални ранни предупреждения и координирани отговори;

г)  съвместно обсъждат и оценяват по искане на някоя от държавите членки или на Комисията една или няколко национални стратегии за МИС и национални планове за сътрудничество за МИС, посочени в член 5, в рамките на приложното поле на настоящата директива;

д)  съвместно обсъждат и оценяват по искане на някоя от държавите членки или на Комисията ефективността на CERT, по-специално когато на равнище Съюза се провеждат учения за МИС;

е)  си сътрудничат и обменят информация по всички експертен опит относно имащи отношение въпроси във връзка с Европейския център по киберпрестъпността към Европол и с всички останали имащи отношение европейски органи мрежовата и информационната сигурност, по-специално в сферата на защитата на данни, енергетиката, транспорта, банковото дело, фондовите борси финансовите пазари и здравеопазването, с Европейския център по киберпрестъпността към Европол и с други имащи отношение европейски органи;

еа)  когато е целесъобразно, информират координатора на ЕС за борба с тероризма посредством доклад и могат да поискат помощ при извършването на анализ, подготвителна работа и действия на мрежата за сътрудничество;

ж)  обменят информация и най-добри практики помежду си и с Комисията и се подпомагат взаимно при изграждането на капацитет за МИС;

з)  организират редовно партньорски проверки на капацитета и готовността;

и)  организират учения за МИС на равнище равнището на Съюза и участват, когато това е целесъобразно, в международни учения за МИС;

иа)  включват участниците на пазара, провеждат консултации и където е уместно – обменят информация с участниците на пазара по отношение на рисковете и инцидентите, които засягат техните мрежови и информационни системи;

иб)  в сътрудничество с ENISA разработват насоки за специфични за сектора критерии за уведомяването относно значителни инциденти, в допълнение към параметрите, посочени в член 14, параграф 2, за общо тълкуване, последователно прилагане и съгласувано изпълнение в рамките на Съюза. [Изм. 78]

3a.  Мрежата за сътрудничество публикува веднъж годишно доклад относно дейността си за предходните 12 месеца въз основа на обобщения доклад, представен в съответствие с член 14, параграф 4 от настоящата директива. [Изм. 79]

4.  Чрез актове за изпълнение Комисията определя необходимата уредба, с която да улесни сътрудничеството между компетентните органи и единичните звена за контакт, Комисията и ENISA, посочено в параграфи 2 и 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране разглеждане, посочена в член 19, параграф 2 параграф 3. [Изм. 80]

Член 9

Сигурна система за обмен на информация

1.  Обменът на чувствителна и поверителна информация в рамките на мрежата за сътрудничество се осъществява с помощта на сигурна инфраструктура.

1a.  Участниците в сигурната инфраструктура спазват, inter alia, подходящи условия за поверителност и мерки за сигурност в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 във всички етапи на обработката. [Изм. 81]

2.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за определяне на критериите, които една държава членка трябва да изпълни, за да получи разрешение да участва в сигурната система за обмен на информация по отношение на:

а)  наличието на сигурна и устойчива комуникационна и информационна инфраструктура на национално равнище, която има обща и оперативна съвместимост със сигурната система за обмен на информация, посочена в член 7, параграф 3, и

б)  наличието на достатъчно технически, финансови и човешки ресурси и адекватни процедури за нейните компетентни органи и CERT, които да дават възможност за ефективно, ефикасно и сигурно участие в сигурната система за обмен на информация по член 6, параграф 3, член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3. [Изм. 82]

3.  Чрез делегирани актове за изпълнение Комисията приема в съответствие с член 18 решения относно достъпа на държавите членки до сигурната инфраструктура в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2 и 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3. общ набор от стандарти за взаимосвързаност и сигурност, които единичните звена за контакт трябва да изпълняват преди да извършват обмен на чувствителна и поверителна информация в мрежата за сътрудничество. [Изм. 83]

Член 10

Ранни предупреждения

1.  Компетентните органи Единичните звена за контакт или Комисията изпращат ранни предупреждения в мрежата за сътрудничество относно онези рискове и инциденти, които отговорят поне на едно от следните условия:

а)  мащабът им се увеличава бързо или може да се увеличи бързо;

б)  превишават или може да превишат единичното звено за контакт преценява дали рискът или инцидентът потенциално превишава националния капацитет за отговор;

в)  засягат или може да засегнат единичното звено за контакт или Комисията преценяват дали рискът или инцидентът засяга повече от една държава членка. [Изм. 84]

2.  В ранните предупреждения компетентните органи единичните звена за контакт и Комисията съобщават без неоправдано забавяне всякаква имаща отношение информация, с която разполагат и която може да бъде от полза за оценката на риска или инцидента. [Изм. 85]

3.  По искане на държава членка или по собствена инициатива Комисията може да поиска една държава членка да предостави всякаква имаща отношение информация по конкретен риск или инцидент. [Изм. 86]

4.  Когато рискът или инцидентът, за който е изпратено ранно предупреждение, е с предполагаем престъпен характер, компетентните органи или Комисията уведомяват и когато съответният участник на пазара е докладвал за инциденти с предполагаем сериозен престъпен характер, както е посочено в член 15, параграф 4, държавите членки правят необходимото, за да осигурят уведомяването на Европейския център по киберпрестъпността към Европол, когато е уместно. [Изм. 87]

4a.  Членовете на мрежата за сътрудничество не оповестяват публично каквато и да е получена информация относно рискове и инциденти, посочени в параграф 1, без да са получили предварителното съгласие на единичното звено за контакт, което изпраща уведомлението.

Освен това преди споделянето на информация в мрежата за сътрудничество единичното звено за контакт, което изпраща уведомлението, уведомява пазарния участник, за когото се отнася информацията, относно намеренията си и ако счете за уместно, прави съответната информация анонимна. [Изм. 88]

4б.  Когато рискът или инцидентът, за който е изпратено ранно предупреждение, е с предполагаем тежък трансграничен технически характер, единичните звена за контакт или Комисията уведомяват ENISA. [Изм. 89]

5.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за допълнително специфициране на рисковете и инцидентите, които са причина за изпращане на ранното предупреждение, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 11

Координиран отговор

1.  След постъпването на ранното предупреждение, посочено в член 10, компетентните органи единичните звена за контакт, след като направят оценка на имащата отношение информация, се споразумяват без неоправдано забавяне за координиран отговор в съответствие с плана на Съюза за сътрудничество за МИС, посочен в член 12. [Изм. 90]

2.  Различните мерки, приети на национално равнище вследствие на координирания отговор, се съобщават на мрежата за сътрудничество.

Член 12

План на Съюза за сътрудничество за МИС

1.  Комисията е оправомощена чрез делегирани актове да приема план на Съюза за сътрудничество за МИС. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3.

2.  В плана на Съюза за сътрудничество за МИС се предвиждат:

а)  за целите на член 10:

—  определение на формата и процедурата за събиране и обмен на съвместима и съпоставима информация относно рискове и инциденти от страна на компетентните органи единичните звена за контакт [Изм. 91];

—  определяне на процедурите и критериите за оценка на рисковете и инцидентите от страна на мрежата за сътрудничество;

б)  процедурата, която следва координираният отговор съгласно член 11, включително определяне на ролите и отговорностите и на процедурите за сътрудничество;

в)  пътна карта за учения и обучения във връзка с МИС с цел подсилване, валидиране и тестване на плана;

г)  програма за трансфер на знания между държавите членки във връзка с изграждането на капацитетите и ученето от партньорите;

д)  програма за повишаване на осведомеността и за обучение между държавите членки.

3.  Планът на Съюза за МИС се приема не по-късно от една година след влизането в сила на настоящата директива и се преразглежда редовно. Резултатите от всяко преразглеждане се докладват на Европейския парламент. [Изм. 92]

3a.  Осигурява се съгласуваност между плана на Съюза за сътрудничество за МИС и националните стратегии за МИС и националните планове за сътрудничество за МИС, както е предвидено в член 5. [Изм. 93]

Член 13

Международно сътрудничество

Без да се засяга възможността мрежата за сътрудничество да провежда неофициално международно сътрудничество, Съюзът може да сключва международни споразумения с трети държави или международни организации, които да дават възможност за участие в някои от дейностите на мрежата за сътрудничество и да ги организират. Подобни споразумения отчитат необходимостта да се гарантира надеждна защита на личните данни, които са в обращение в мрежата за сътрудничество и посочват процедурата за мониторинг, която трябва да се следва, за да се гарантира защитата на личните данни. Европейският парламент бива информиран относно преговорите във връзка със споразуменията. Всеки трансфер на лични данни към получатели, установени в държави извън ЕС, се извършва в съответствие с членове 25 и 26 от Директива 95/46/ЕО и член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001. [Изм. 94]

Член 13а

Равнище на критичност на участниците на пазара

Държавите членки могат да определят равнището на критичност на участниците на пазара, като вземат предвид спецификите на секторите, параметри, включващи значението на определен участник на пазара за поддържане на достатъчно равнище на секторната услуга, броя на страните, които участникът на пазара снабдява, и периода от време до момента, в който основните услуги на участника на пазара оказват отрицателно въздействие върху поддържането на жизненоважни икономически и социални дейности. [Изм. 95]

ГЛАВА IV

Сигурност на мрежите и информационните системи на публичните администрации и на участниците на пазара

Член 14

Изисквания за сигурност и уведомяване за инциденти

1.  Държавите членки гарантират, че публичните администрации и участниците на пазара предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за установяване и ефективно управление на рисковете, пред които е изправена сигурността на мрежите и информационните системи, които контролират и използват като част от дейността си. Тези мерки гарантират осигуряват ниво на сигурност, съответстващо на съществуващия риск с оглед на последните постижения в тази сфера. Предприемат се по-специално мерки с цел предотвратяване и намаляване до минимум на отражението на инциденти, засягащи сигурността на техните мрежи и информационни системи, върху основните услуги, които те предоставят, и по този начин за гарантиране на непрекъснатостта на услугите, които се поддържат от тези мрежи и информационни системи. [Изм. 96]

2.  Държавите членки гарантират, че публичните администрации и участниците на пазара уведомяват без неоправдано забавяне компетентния орган или единичното звено за контакт за инцидентите, които са имали със значително отражение въздействие върху сигурността непрекъснатостта на основните предоставяни от тях услуги. Уведомлението не излага уведомяващата страна на повишена отговорност.

За да се определи значимостта на въздействието на даден инцидент, се вземат предвид, inter alia, следните параметри: [Изм. 97]

а)  броят на потребителите, чиято основна услуга е засегната; [Изм. 98]

б)  продължителността на инцидента; [Изм. 99]

в)  географският обхват по отношение на областта, засегната от инцидента. [Изм. 100]

Тези параметри се конкретизират допълнително в съответствие с член 8, параграф 3, буква иб). [Изм. 101]

2a.  Участниците на пазара уведомяват компетентния орган или единичното звено за контакт в държавата членка, в която е засегната основната услуга, за инцидентите, посочени в параграфи 1 и 2. Когато са засегнати основни услуги в повече от една държава членка, единичното звено за контакт, което е било уведомено, предупреждава, въз основа на информацията, предоставена от участника на пазара, другите заинтересовани единични звена за контакт. Участникът на пазара се уведомява във възможно най-кратък срок за това кои други единични звена за контакт са информирани за инцидента, какви стъпки са били предприети и какви резултати са били постигнати и получава всяка друга информация от значение за инцидента. [Изм. 102]

2б.  Когато уведомлението съдържа лични данни, то се оповестява само на получатели в рамките на компетентния орган или единично звено за контакт, където е получено уведомлението, които трябва да обработят тези данни, за да изпълнят своите задачи в съответствие с правилата за защита на данните. Оповестяването на данни се ограничава до необходимото за изпълнение на техните задачи. [Изм. 103]

2в.  Участници на пазара, които не са обхванати от приложение II, могат да докладват инциденти съгласно посоченото в член 14, параграф 2 на доброволна основа. [Изм. 104]

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат за всички участници на пазара, които предоставят услуги в Европейския съюз.

4.  Компетентният След консултация с компетентния орган, получил уведомлението, и със съответния участник на пазара единичното звено за контакт може да информира обществеността или да изиска това да бъде направено от публичните администрации и участниците на пазара, в случай че прецени, че разкриването на инцидента е в интерес на обществото. за отделни инциденти, когато определи, че е необходимо обществеността да е осведомена с цел предотвратяване на инцидент или справяне с текущ инцидент, или когато участникът на пазара, обект на инцидент, е отказал да предприеме незабавно действия по отношение на сериозна структурна уязвимост, свързана с този инцидент.

Преди публичното оповестяване компетентният орган, получил уведомлението, прави необходимото, за да гарантира, че съответният участник на пазара има възможност да бъде изслушан и че решението за оповестяване на информацията е било подложено на надлежна преценка по отношение на обществения интерес.

Когато информацията за отделни инциденти се прави обществено достояние, компетентният орган или единичното звено за контакт, където е получено уведомлението, прави необходимото, за да гарантира, че това се извършва по възможно най-анонимен начин.

Когато в рамките на разумното е възможно, компетентният орган или единичното звено за контакт предоставя на съответния участник на пазара информация, която подпомага ефективното разглеждане на инцидента, за който е получено уведомление.

Веднъж годишно компетентният орган единичното звено за контакт предава обобщен доклад до мрежата за сътрудничество относно получените уведомления, който включва броя на уведомленията и посочва параметрите на инцидента, изброени в параграф 2 от настоящия член, както и относно предприетите действия в съответствие с настоящия параграф. [Изм. 105]

4a.  Държавите членки насърчават участниците на пазара доброволно да оповестяват инцидентите, отнасящи се до тяхната стопанска дейност, във финансовите си доклади. [Изм. 106]

5.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 18 относно определянето на обстоятелства, при които се изисква публичните администрации и участниците на пазара да информират за настъпилите инциденти. [Изм. 107]

6.  В съответствие с евентуално приетите съгласно параграф 5 делегирани актове Компетентните органи или единичното звено за контакт могат да приемат насоки и, когато е необходимо, да издават указания относно обстоятелствата, при които се изисква публичните администрации и участниците на пазара да информират за настъпилите инциденти. [Изм. 108]

7.  Комисията е оправомощена чрез делегирани актове да определя форматите и процедурите, приложими за целите на параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3.

8.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат за микропредприятия, съгласно определението от Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(20), освен ако микропредприятието действа като дъщерно предприятие на участник на пазара по смисъла на член 3, параграф 8, буква б). [Изм. 109]

8a.  Държавите членки могат да решат да приложат настоящия член за публичните администрации mutatis mutandis. [Изм. 110]

Член 15

Изпълнение и правоприлагане

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и единичните звена за контакт получават всички необходими необходимите правомощия, за да разследват случаите на неизпълнение гарантират спазването от страна на публичните администрации и участниците на пазара на техните задължения съгласно член 14 и на последиците от тях за сигурността на мрежовите и информационните системи. [Изм. 111]

2.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и единичните звена за контакт разполагат с правомощието да изискват от публичните администрации и участниците на пазара да: [Изм. 112]

а)  предоставят информацията, необходима за оценка на сигурността на техните мрежови и информационни системи, включително документирани политики за сигурност;

б)  да преминават предоставят доказателства за ефективното изпълнение на политиките за сигурност, като например резултатите от одит на сигурността, извършван от квалифицирана независима организация или национален орган, и да предоставят резултатите от него доказателствата на компетентния орган или на единното звено за контакт. [Изм. 113]

При изпращане на това искане компетентните органи и единичните звена за контакт посочват целта на искането и уточняват в достатъчна степен каква информация се изисква. [Изм. 114]

3.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и единичните звена за контакт разполагат с правомощието да издават задължителни инструкции за участниците на пазараи публичните администрации. [Изм. 115]

3a.  Чрез дерогация от параграф 2, буква б) на настоящия член, държавите членки могат да решат, че компетентните органи или единичните звена за контакт, в зависимост от случая, могат да прилагат различна процедура за определени участници на пазара, въз основа на тяхното равнище на критичност, определено съгласно член 13а. В случай че държавата членка вземе такова решение:

а)  компетентните органи или единните звена за контакт, в зависимост от случая, имат правомощието да представят достатъчно конкретно искане към участниците на пазара за предоставяне на доказателство за ефективното прилагане на политиките на сигурност, като например резултатите от одита на сигурността, извършен от квалифициран вътрешен одитор, и доказателството да бъде предоставено на компетентния орган или на единното звено за контакт;

б)  когато е необходимо, след предоставяне от страна на участника на пазара на искането, посочено в буква а), компетентният орган или единното звено за контакт може да поиска допълнително доказателство или извършване на допълнителен одит от квалифициран независим орган или национален орган.

3б.  Държавите членки може да вземат решение да намалят броя и интензивността на одитите за съответния участник на пазара, чийто одит на сигурността показва последователно спазване на задълженията съгласно глава ІV. [Изм. 116]

4.  Компетентните органи и единичните звена за контакт уведомяват съответните участници на пазара относно възможността за докладване на правоприлагащите органи за инцидентите на инциденти от предполагаемо сериозно престъпно естество. [Изм. 117]

5.  Без да се засягат приложимите правила относно защитата на данните, компетентните органи и единичните звена за контакт работят в тясно сътрудничество с органите за защита на личните данни по инцидентите, които водят до нарушаване на сигурността на лични данни. Единичните звена за контакт и органите за защита на данните разработват в сътрудничество с ENISA механизми за обмен на информация и единен образец, който да се използва за уведомленията съгласно член 14, параграф 2 от настоящата директива и други разпоредби на законодателството на Съюза относно защитата на данните. [Изм. 118]

6.  Държавите членки гарантират, че всички задължения, наложени на публичните администрации и участниците на пазара, могат да бъдат обект на съдебен контрол. [Изм. 119]

6a.   Държавите членки могат да решат да приложат член 14 и настоящия член за публичните администрации mutatis mutandis. [Изм. 120]

Член 16

Стандартизация

1.  С цел да гарантират последователно прилагане на член 14, параграф 1 държавите членки, без да препоръчват използването на конкретна технология, насърчават използването на оперативно съвместими европейски или международни стандарти и/или спецификации, касаещи мрежовата и информационната сигурност. [Изм. 121]

2.  Комисията изготвя чрез актове за изпълнение възлага на съответен европейски орган за стандартизация да изготви – след провеждане на консултации със заинтересованите участници – списък на стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 122]

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ разпоредби

Член 17

Санкции

1.  Държавите членки определят правила относно санкциите в случаи на нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефикасни, съразмерни и възпиращи. Държавите членки нотифицират тези разпоредби на Комисията не по-късно от датата на транспониране на настоящата директива и нотифицират без забавяне всякакви последващи изменения, които засягат тези разпоредби.

1a.  Държавите членки гарантират, че санкциите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се прилагат само когато участникът на пазара не е изпълнил задълженията си съгласно глава IV умишлено или в резултат на груба небрежност. [Изм. 123]

2.  Държавите членки гарантират, че в случаите когато инцидент засяга лични данни, предвидените санкции са съгласувани със санкциите, предвидени в Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни(21).

Член 18

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 3 и член 10, параграф 5се предоставя на Комисията. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 3 и член 10, параграф 5 и член 14, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 124]

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 3 и член 10, параграф 5 и член 14, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 125]

Член 19

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет (Комитет по мрежова и информационна сигурност). Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 20

Преразглеждане

Комисията периодично преразглежда действието на настоящата директива, по-специално списъка, изложен в приложение ІІ, и докладва на Европейския парламент и Съвета. Първият доклад се предава не по-късно от три години след датата на транспониране, посочена в член 21. За тази цел Комисията може да поиска от държавите членки да предоставят информация без неоправдано забавяне. [Изм. 126]

Член 21

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от [една година и половина след приемането] г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Те прилагат тези мерки от [една година и половина след приемането] г.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на [двадесетия] ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 23

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания и задачи на екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT)

Изискванията към CERT и техните задачи се определят по подходящ начин и ясно, като в тяхна подкрепа има национални политики и/или законодателство. Те включват следните елементи:

(1)  Изисквания към CERT

а)  CERTгарантират много добра наличност на своите комуникационни услуги, като не допускат съществуването на точки, повредата в които може да доведе до общ срив, и разполагат с няколко канала, по които могат да установяват връзка и да бъдат търсени във всеки един момент. Комуникационните канали трябва да бъдат също така ясно посочени и добре известни на заинтересованите страни и на партньорите от сътрудничеството. [Изм. 128]

б)  CERT изпълняват и управляват мерки за сигурност, с които да гарантират поверителността, целостта, наличността и автентичността на информацията, която получават и с която работят.

в)  Офисите на CERT и поддържащите дейността на CERT информационни системи се разполагат в помещения с гарантирана сигурност с осигурени мрежови информационни системи. [Изм. 129]

г)  Създава се система за качествено управление на услугите с цел проследяване представянето на CERT и гарантиране на траен процес на усъвършенстване. Тя се основава на ясно определени параметри, които включват формалните равнища на услугите и основни показатели на представянето.

д)  Непрекъснатост на дейността

—  CERT разполага с подходяща система за управление и разпределяне на заявките с цел да улесни предаването на задачите от един на друг изпълнител,

—  CERT разполага с достатъчен персонал, който да гарантира, че CERT е постоянно на разположение,

—  CERT разчита на инфраструктура с гарантирана непрекъснатост на дейността. За тази цел за CERT се създават резервирани системи и резервно работно пространство, чрез които да се гарантира постоянен достъп до комуникационните средства.

(2)  Задачи на CERT

а)  Задачите на CERT включват поне следните елементи:

—  Откриване и следене на инцидентите на национално равнище, [Изм. 130]

—  Осигуряване на ранни предупреждения, сигнали за тревога, съобщения и разпространяване на информация за инциденти и рискове сред съответните заинтересовани страни,

—  Отговор на инциденти,

—  Осигуряване на динамичен анализ на рисковете и инцидентите и информация за текущата ситуация,

—  Постигане на мащабна обществена осведоменост за рисковете, свързани с онлайн дейностите,

—  Активно участие в мрежи на Съюза за сътрудничество за CERT и в международни мрежи за сътрудничество за CERT, [Изм. 131]

—  Организиране на кампании за МИС.

б)  CERT изграждат отношения на сътрудничество с частния сектор.

в)  С цел улесняване на сътрудничеството CERT насърчава възприемането и използването на общи практики за стандартизация за:

—  процедури за действия при инциденти и рискове,

—  системи за класификация на инциденти, рискове и информация,

—  таксономии на параметрите,

—  формати за обмен на информация за рискове и инциденти и договореност за системно именуване.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на участниците на пазара

Посочени в член 3, параграф 8, буква а):

1.  Платформи за електронна търговия

2.  Портали за плащания в интернет

3.  Социални мрежи

4.  Машини за търсене

5.  Услуги за изчисления в облак

6.  Магазини за приложни програми

Посочени в член 3, параграф 8, буква б): [Изм. 132]

1.  Енергетика

а)  Електроенергия

—  доставчици на електроенергия и природен газ

—  оператори на системи за електро- и газоразпределение и търговци на дребно разпределителни мрежи и търговци на дребно, работещи с крайните потребители

—  оператори на газопреносни мрежи, оператори на хранилища, оператори на системи за съхранение и за ВПГ

—  оператори на преносни мрежи за електроенергия

б)  Нефт

—  нефтопроводи и нефтохранилища

—  оператори на съоръжения за добив, рафиниране и преработка, съхранение и пренос на нефт

в)  Природен газ

—  участници на пазара на електроенергия и природен газ

—  доставчици

—  оператори на разпределителни мрежи и търговци на дребно, работещи с крайните потребители

—  оператори на газопреносни мрежи, оператори на системи за съхранение и за втечнен природен газ

—  оператори на съоръжения за добив, рафиниране и, преработка, съхранение и пренос на нефт и природен газ

—  участници на пазара на природен газ [Изм. 133]

2.  Транспорт

—  въздушни превозвачи (товарен и пътнически въздушен транспорт)

—  морски превозвачи (компании за морски и крайбрежен воден транспорт на пътници и компании за морски и крайбрежен воден транспорт на товари)

—  железопътен транспорт (управители на инфраструктура, интегрирани дружества и железопътни транспортни оператори)

—  летища

—  пристанища

—  оператори ръководство на движението

—  спомагателни логистични услуги (а) складове и съхранение, б) обработка на товари и в) други транспортни подпомагащи услуги)

а)  Автомобилен транспорт

i)  оператори ръководство на движението

ii)   спомагателни логистични услуги:

—  складиране и съхраняване,

—  обработка на товари и

—  други подпомагащи транспортни услуги

б)  Железопътен транспорт

i)  железопътен транспорт (управители на инфраструктура, интегрирани дружества и железопътни транспортни оператори)

ii)  оператори ръководство на движението

iii)  спомагателни логистични услуги:

—  складиране и съхраняване,

—  обработка на товари и

—  други подпомагащи транспортни услуги

в)  Въздушен транспорт

i)  въздушни превозвачи (товарен и пътнически въздушен транспорт)

ii)  летища

iii)  оператори ръководство на движението

iv)  спомагателни логистични услуги:

—  складиране,

—  обработка на товари и

—  други подпомагащи транспортни услуги

г)  морски транспорт

i)  морски превозвачи (компании за вътрешен, морски и крайбрежен воден транспорт на пътници и компании за вътрешен, морски и крайбрежен воден транспорт на товари) [Изм. 134]

3.  Банково дело: кредитни институции в съответствие с член 4, точка 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(22)

4.  Инфраструктури на финансовия пазар: фондови борси регулирани пазари, многостранни търговски системи, организирани търговски системи и централни контрагенти клирингови къщи [Изм. 135]

5.  Сектор на здравеопазването: здравни заведения (включително болници и частни клиники) и други субекти, участващи в предоставянето на здравни услуги.

5a.  Добиване на вода и водоснабдяване [Изм. 136]

5б.  Верига на доставка на храни [Изм. 137]

5в.  Точки за обмен в интернет [Изм. 138]

(1) ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 133.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0376.
(3)ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 133.
(4) Позиция на Европейския парламент от 13 март 2014 г.
(5)Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33).
(6) Решение 2011/292/ЕС на Съвета от 31 март 2011 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС (ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 17).
(7) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OB L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(8) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OB L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(9)Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(10) Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37).
(11)SEC(2012) 72 final.
(12)Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(13)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13).
(14)Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(15) ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 19.
(16)Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).
(17) 2009/371/ПВР: Решение на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (OB L 121, 15.5.2009 г., стр. 37).
(18) Регламент (ЕС) № 611/2013 на Комисията от 24 юни 2013 година относно мерките, приложими за съобщаването на нарушения на сигурността на личните данни съгласно Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (OB L 173, 26.6.2013 г., стр. 2).
(19) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 45, 16.2.2005 г., стр. 18).
(20)Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(21)SEC(2012) 72.
(22) Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (OB L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).


Програма на Съюза в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. ***I
PDF 279kWORD 40k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за приемане на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. (COM(2012)0782 — C7‑0417/2012 — 2012/0364(COD))
P7_TA(2014)0245A7-0315/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0782),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0417/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 20 март 2013 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 11 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A7‑0315/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 716/2009/ЕО

P7_TC1-COD(2012)0364


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 258/2014.)

(1) OВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 64.


Радиооборудване ***I
PDF 436kWORD 75k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиооборудване (COM(2012)0584 — C7‑0333/2012 — 2012/0283(COD))
P7_TA(2014)0246A7-0316/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0584),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0333/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 февруари 2013 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 17 януари 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7‑0316/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция, която ще бъде публикувана в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 март 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за хармонизирането на законодателствата на държавите-членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО

P7_TC1-COD(2012)0283


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/53/EС.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент счита, че единствено когато и доколкото по време на заседания на комитети се обсъждат актове за изпълнение по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011, тези комитети могат да се считат за „комитети в рамките на процедурата по комитология“ по смисъла на приложение І към Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Следователно, когато и доколкото се обсъждат други въпроси, заседанията на комитетите попадат в обхвата на точка 15 от Рамковото споразумение.

(1) ОВ С 133, 9.5.2013 г., стр. 58.


Общи насоки за бюджета за 2015 г. — Раздел III
PDF 588kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2015 година, раздел III — Комисия (2014/2004(BUD))
P7_TA(2014)0247A7-0159/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 312 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление(2),

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(3) и четирите свързани съвместни изявления, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, както и съвместното изявление на Европейския парламент и на Комисията относно бюджетните кредити за плащания,

—  като взе предвид дял II, глава 7 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7‑0159/2014),

Бюджетът на ЕС — осигуряване за гражданите на инструменти за намиране на изход от кризата

1.  Счита, че европейската икономика, въпреки някои останали предизвикателства, показва известни признаци на възстановяване, и като признава продължаващите икономически и бюджетни ограничения на национално равнище, както и усилията за фискална консолидация, полагани от държавите членки, смята, че европейският бюджет трябва да насърчава тази тенденция чрез увеличаване на стратегическите инвестиции за дейности с европейска добавена стойност, за да се подпомогне възстановяването на европейската икономика, като се генерира устойчив растеж и заетост и същевременно се цели стимулиране на конкурентоспособността и повишаване на икономическото и социално сближаване в рамките на ЕС;

2.  Подчертава по-специално значението на европейските структурни и инвестиционни фондове, които представляват едно от най-големите разходни пера в бюджета на ЕС; подчертава факта, че политиката на сближаване на ЕС изигра важна роля за подкрепа на публичните инвестиции в жизненоважни области на икономиката и постигна осезаеми резултати на местно равнище, което може да помогне на държавите членки и на регионите да преодолеят настоящата криза и да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че на гражданите трябва да се предоставят инструменти за намиране на изход от кризата; в тази връзка подчертава специалната нужда от инвестиции в някои области като образованието и мобилността, научните изследвания и иновациите, МСП и предприемачеството, за да се улесни конкурентоспособността на ЕС и да се допринесе за създаването на работни места, и по-специално на младежка заетост и заетост за хората на над 50 години;

3.  Също така счита, че е важно да се инвестира и в някои други области като възобновяемите източници на енергия, програмата в областта на цифровите технологии, инфраструктурата, информационните и комуникационни технологии и трансграничната свързаност, както и по-засиленото и подобрено използване на „иновативните финансови инструменти“, по-специално във връзка с дългосрочните инвестиции; подчертава необходимостта от укрепване на промишлеността в рамките на ЕС като основен двигател за създаването на работни места и растеж; настоява, че за създаването на силна, конкурентоспособна и независима промишленост в рамките на ЕС, основният акцент следва да бъде поставен върху инвестициите в иновации;

4.  Подчертава, че е важно да се гарантира наличието на достатъчно средства за външните действия на ЕС; припомня международния ангажимент, поет от ЕС и от неговите държави членки, за увеличаване на техните разходи за официална помощ за развитие (ОПР) до 0,7% от БНД и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.;

5.  Подчертава, че е важно да се гарантира възможно най-добра координация между различните фондове на ЕС, от една страна, и между фондовете на ЕС и разходите, извършвани на национално равнище, от друга страна, с цел оптимално използване на публичните средства;

6.  Припомня постигнатото наскоро споразумение относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., която определя основните параметри за годишните бюджети до 2020 г.; подчертава факта, че всеки годишен бюджет трябва да бъде в съответствие с Регламента за МФР и Междуинституционалното споразумение и не следва да се разглежда като оправдание за предоговаряне на МФР; очаква, че Съветът няма да се опитва да наложи ограничено тълкуване на специалните разпоредби, особено по отношение на естеството и обхвата на специалните инструменти; отново посочва намерението си да използва пълноценно всички средства, които са на разположение на бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура, с цел осигуряване на необходимата гъвкавост за бюджета на ЕС;

7.  Подчертава, че втората година от прилагането на новата многогодишна финансова рамка — 2015 г. ще бъде важна за успешното изпълнение на новите многогодишни програми за периода 2014—2020 г.; подчертава факта, че за да не се възпрепятства прилагането на ключовите политики на ЕС, всички програми трябва да бъдат приведени в действие във възможно най-кратки срокове; отбелязва, че бюджетът за 2015 г. ще бъде по-малък в реално изражение от бюджета за 2013 г.; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да положат максимални усилия за гарантиране на бързото приемане на всички споразумения за партньорство и оперативни програми през 2014 г., за да не се губи допълнително време за изпълнението на новите инвестиционни програми; подчертава значението на пълната подкрепа на Комисията за националните администрации на всички етапи от процеса;

8.  Припомня споразумението в рамките на МФР, което се прилага за първи път във връзка с бюджета за 2014 г. и което цели ускоряване изпълнението на поетите задължения за постигане на конкретните цели на политиката, свързани с младежката заетост, научните изследвания, програмата Еразъм+ (по-специално за професионалното обучение) и МСП; подчертава, че като част от споразумението за МФР, трябва да се възприеме подобен подход и за бюджета за 2015 г. чрез ускоряване на инициативата за младежката заетост (871,4 милиона евро по цени от 2011 г.), както и на програмите Еразъм+ и COSME (Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП) (20 милиона евро по цени от 2011 г.); изразява особена загриженост относно финансирането на инициативата за младежка заетост след 2015 г. и за тази цел изисква разглеждането на всички възможности за финансиране, включително общия марж на МФР за бюджетните кредити за поети задължения;

9.  Все пак изразява загриженост относно възможните неблагоприятни последици от допълнителното съсредоточаване на средства в края на периода за програмата в областта на енергетиката „Механизъм за свързване на Европа“ през 2015 г. и призовава Комисията да предостави целесъобразна информация относно евентуалното влияние на това решение върху успешното стартиране на тази нова програма;

10.  Подчертава добавената стойност във връзка с ускоряването на инвестициите по тези програми, с цел подпомагане излизането на европейските граждани от кризата; също така приканва Комисията да определи евентуални други програми, които могат да бъдат ускорени, като допринасят за постигането на тази цел и гарантират пълно усвояване на съсредоточените в началото на периода средства;

11.  Подчертава още веднъж, че последните заключения на Европейския съвет (от 19 и 20 декември 2013 г.) относно общата политика за сигурност и отбрана и миграционните потоци ще окажат въздействие върху бюджета на Съюза; отново заявява позицията си, че всички допълнителни проекти, договорени от Европейския съвет, трябва да бъдат финансирани с допълнителни средства, а не чрез съкращаване на средствата по съществуващите програми и инструменти, нито чрез възлагане на допълнителни задачи на европейските институции или други органи на ЕС, които вече са достигнали границите на своите възможности;

12.  Подчертава значението на децентрализираните агенции, които са много важни за прилагането на политиките и програмите на ЕС; отбелязва, че те позволяват реализирането на икономии от мащаба чрез обединяването на разходи, които иначе биха били направени от всяка държава членка, като същевременно се постига същият резултат; подчертава, че е необходимо да се направи оценка на всички агенции, разглеждайки всеки случай поотделно с оглед на бюджета и човешките ресурси, като в бюджета за 2015 г. и за следващите години им се осигурят подходящи финансови средства и персонал, за да могат те да изпълняват правилно възложените им от законодателния орган задачи; следователно подчертава, че съобщението на Комисията, озаглавено „Програмиране на човешките и финансовите ресурси за децентрализираните агенции за периода 2014 — 2020 г.“ (COM (2013) 0519), не трябва да бъде в основата на проектобюджета за агенциите; освен това подчертава важната роля на новата междуинституционална работна група по въпросите на децентрализираните агенции, която следва да упражнява по-строг и постоянен контрол по отношение на развитието на агенциите, с цел осигуряване на съгласуван подход; очаква тази работна група да представи първите си резултати навреме за четенето на бюджета в Парламента;

13.  Припомня съвместното изявление на специалните представители на ЕС, в което Парламентът и Съветът се споразумяха да разгледат трансфера на бюджетни кредити за специалните представители на ЕС от бюджета на Комисията (раздел ІІІ) към бюджета на Европейската служба за външна дейност (раздел Х) в рамките на бюджетната процедура за 2015 г.;

Бюджетни кредити за плащания — ЕС трябва да изпълнява своите правни и политически ангажименти

14.  Припомня, че общото равнище на бюджетните кредити за плащания, договорено за бюджета за 2014 г., остава под нивото, считано за необходимо и предложено от Комисията в нейния първоначален проектобюджет; отбелязва, че в съответствие с новия Регламент за МФР и новия общ марж за бюджетните кредити за плащания, Комисията следва да коригира в посока нагоре тавана за бюджетните кредити за плащания за 2015 г. със сума, равна на разликата между извършените през 2014 г. плащания и тавана за бюджетните кредити за плащания по МФР за 2014 г.; изразява дълбока загриженост за безпрецедентното равнище на непогасени плащания към края на 2013 г., възлизащи на 23,4 милиарда евро само по функция 1б, които не могат да бъдат погасени в рамките на тавана за 2014 г.; призовава за мобилизиране на подходящите механизми за гъвкавост във връзка с бюджетните кредити за плащания през 2014 г. и подчертава, че дори това може да не е достатъчно за избягването на голям дефицит при изпълнението на бюджета в края на 2014 г.; подчертава факта, че постоянният недостиг на бюджетни кредити за плащания е основната причина за безпрецедентно високото равнище на неизпълнени поети задължения, особено през последните няколко години;

15.  Припомня, че според Договора(4) „Европейският парламент, Съветът и Комисията следят за наличието на финансови средства, позволяващи на Съюза да изпълнява своите правни задължения спрямо трети страни“; очаква от Комисията в нейния проектобюджет да предложи подходящо равнище на бюджетни кредити за плащания, въз основа на реални прогнози, а не на политически съображения;

16.  Настоява да се оползотворяват всички средства, осигурени по Регламента за МФР, включително да се използва маржът за непредвидени обстоятелства, и ако все пак се окаже, че това е необходимо и само като краен вариант, да се преразгледа таванът за плащанията, с цел да се изпълнят правните задължения на Съюза и да се избегне евентуално излагане на риск или забавяне на плащанията за всички заинтересовани страни, като например изследователи, университети, организации за хуманитарна помощ, местни органи и МСП, като същевременно се намали сумата на непогасените плащания към края на годината;

17.  Настоява, че използването на всички специални платежни инструменти (инструмента за гъвкавост, маржа за непредвидени обстоятелства, фонда „Солидарност“ на ЕС, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и резерва за спешна помощ) трябва да се включи в бюджета над тавана за плащанията по МФР;

18.  Призовава Комисията, с оглед на обезпокояващото положение с бюджетните кредити за плащания в областта на хуманитарната помощ в самото начало на 2014 г., и по-специално забавянето на бюджетните кредити за плащания за хуманитарна помощ в размер на 160 млн. евро, пренесени от 2013 г. към 2014 г., да вземе всички необходими мерки и да реагира възможно най-бързо, за да гарантира целесъобразното предоставяне на хуманитарната помощ на ЕС през 2014 г.; подчертава, че равнището на бюджетните кредити за плащания за хуманитарна помощ следва да съответства на евентуалното увеличение на бюджетните кредити за поети задължения, което следва да бъде взето предвид в проектобюджета за 2015 г.;

19.  Припомня съвместното изявление относно бюджетните кредити за плащания и двустранното изявление на Парламента и на Комисията в рамките на споразумението относно бюджета за 2014 г.; призовава Комисията да информира подробно бюджетния орган за развитието на положението с плащанията и за промените във връзка с неизпълнените поети задължения през текущата година, и настоява да се провеждат редовни междуинституционални срещи за проследяване на положението с плащанията;

o
o   o

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(2) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(3) ОВ L 51, 20.2.2014 г.
(4) Член 323 от ДФЕС.


Инвазия на Русия в Украйна
PDF 293kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. 2014 г. относно руското нашествие в Украйна (2014/2627(RSP))
P7_TA(2014)0248RC-B7-0263/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Европейската политика за съседство, относно Източното партньорство и относно Украйна, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Украйна(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс и бъдещето на Източното партньорство, по-специално по отношение на Украйна(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия(3),

—  като взе предвид заключенията от посветеното на Украйна извънредно заседание на Съвета по външни работи, проведено на 3 март 2014 г.,

—  като взе предвид декларацията на Северноатлантическия съвет от 4 март 2014 г.,

—  като взе предвид декларацията на държавните или правителствени ръководители относно Украйна, приета след посветеното на Украйна извънредно заседание на Съвета по външни работи, проведено на 6 март 2014 г.,

—  като взе предвид член 2, параграф 4 от Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че руският акт на агресия и нашествието в Крим представляват нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, противоречат на международното право и са в нарушение на задълженията на Русия като страна по Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност за Украйна, чрез който Русия се е ангажирала да зачита териториалната цялост и суверенитета на Украйна;

Б.  като има предвид, че проруски въоръжени лица и руски войници са завзели ключови сгради в столицата на Крим Симферопол, както и важни украински съоръжения и стратегически цели в Крим, включително най-малко три летища; като има предвид, че по-голямата част от украинските военни поделения на полуострова са обградени, но отказват да предадат оръжията си; като има предвид, че от началото на кризата е съобщено за разполагането на значителен брой допълнителни руски военни в Украйна;

В.  като има предвид, че аргументите, приведени от руското ръководство в подкрепа на тази агресия, са напълно неоснователни и не отговарят на действителността на място, тъй като в Крим не са регистрирани случаи на нападения или сплашване на руски граждани или граждани от руски етнически произход;

Г.  като има предвид, че самопровъзгласилите се и нелегитимни управници на Крим взеха на 6 март 2014 г. решение да поискат от Русия да включи Крим в състава на Руската федерация и свикаха референдум на 16 март 2014 г. по въпроса за отделянето на Крим от Украйна, като по този начин нарушиха конституциите както на Украйна, така и на Крим;

Д.  като има предвид, че руският министър-председател обяви планове за прилагане на бързи процедури за придобиване на руско гражданство от страна на рускоезичните лица в чужди страни;

Е.  като има предвид, че на 1 март 2014 г. Федералният съвет на Руската федерация разреши развръщането на въоръжени сили на Руската федерация в Украйна, за да се защитят интересите на Русия и рускоезичните лица в Крим и в цялата страна;

Ж.  като има предвид, че са необходими решителни международни дипломатически действия на всички равнища и процес на преговори, за да се преустанови ескалирането на напрежението, да се предотврати излизането на кризата извън контрол и да се гарантира мирен изход; като има предвид, че ЕС трябва да реагира ефективно, за да позволи на Украйна да упражнява пълния си суверенитет и териториална цялост, свободна от външен натиск;

З.  като има предвид, че 28-те министър-председатели и държавни ръководители на ЕС отправиха остро предупреждение относно последиците от действията на Русия и взеха решение да спрат двустранните преговори с Русия по въпроса за визите, както и преговорите по ново споразумение за партньорство и сътрудничество, и да суспендират участието на институциите на ЕС в подготовката за срещата на високо равнище на Г-8, която е предвидено да се състои в Сочи през юни 2014 г.;

1.  Категорично осъжда руската военна агресия и нашествие в Крим, който е неразделна част от Украйна и е признат за такава от Руската федерация и от международната общност; призовава за незабавно прекратяване на ескалирането на кризата чрез незабавното изтегляне на всички военни сили, незаконно разположени на територията на Украйна, и призовава настоятелно за пълно зачитане на международното право и на действащите договорни задължения;

2.  Припомня, че посочените действия категорично нарушават Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки на ОССЕ, Статута на Съвета на Европа, Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност от 1994 г., двустранния договор за приятелство, сътрудничество и партньорство, подписан през 1997 г., Споразумението относно статута и условията за присъствието на руския черноморски флот на територията на Украйна, както и международните задължения на Русия; счита, че предприетите от Русия действия представляват заплаха за сигурността на ЕС; изразява съжаление относно решението на Руската федерация да не присъства на заседанието, посветено на сигурността на Украйна, свикано от подписалите меморандума страни и насрочено за 5 март 2014 г. в Париж;

3.  Подчертава факта, че териториалната цялост на Украйна беше гарантирана от Русия, Съединените американски щати и Обединеното кралство чрез Меморандума от Будапеща, подписан с Украйна, и изтъква, че съгласно украинската конституция Автономната република Крим може да организира референдуми единствено по въпроси от местно значение, но не и във връзка с промяна на международно признатите граници на Украйна; подчертава, че следователно провеждането на референдум относно присъединяването към Руската федерация, както и на всеки друг референдум, който противоречи на украинската конституция и на международното право, ще се счита за незаконно; застъпва същото становище относно решението на нелегитимните и самопровъзгласили се органи на Крим да обявят независимост на 11 март 2014 г.;

4.  Подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да демонстрират единство в отношенията си с Русия и да подкрепят правото на единна Украйна да определя свободно бъдещето си; следователно приветства и категорично подкрепя съвместната декларация на извънредния Европейски съвет от 6 март 2014 г., в която се осъждат актовете на агресия от страна на Русия и се подкрепя териториалната цялост, единството, суверенитетът и независимостта на Украйна; призовава за тясно трансатлантическо сътрудничество по стъпките, които да се предприемат за преодоляване на кризата;

5.  Осъжда като противоречаща на международното право и обичай официалната руска доктрина, според която Кремъл претендира за право на силова намеса в съседни суверенни държави, за да „защити“ сигурността на руските си сънародници, живеещи там; изтъква, че подобна доктрина е равнозначна на едностранно заемане на позиция на най-висш арбитър на международното право и се използва като оправдание за разнородни актове на политическа, икономическа и военна намеса;

6.  Припомня, че в проведен през 1991 г. в Украйна общонационален референдум мнозинството от населението на Крим гласува в подкрепа на независимостта;

7.  Подчертава убеждението си, че установяването на конструктивен диалог е най‑добрият начин за разрешаване на всеки конфликт и за дълготрайната стабилност на Украйна; оценява отговорния, умерен и сдържан подход на украинското правителство към настоящата тежка криза, която постави под въпрос териториалната цялост и суверенитета на страната; призовава международната общност да застане категорично на страната на Украйна и да я подкрепи;

8.  Отхвърля заявената от Русия цел да защитава рускоезичното население в Крим като напълно неоснователна, като се има предвид, че това население не се е сблъсквало и не се сблъсква с никаква дискриминация; категорично отхвърля клеветническите обвинения във „фашизъм“, отправяни от страна на руската пропаганда по адрес на протестиращите срещу политиката на Янукович;

9.  Призовава за мирно разрешаване на настоящата криза и за пълно зачитане на принципите и задълженията, произтичащи от международното право; счита, че положението трябва да бъде овладяно и напрежението допълнително намалено с цел избягване на въоръжен сблъсък в Крим;

10.  Подчертава изключителното значение на международното наблюдение и посредничеството; призовава институциите на ЕС и държавите членки да проявят готовност за изчерпване на всички възможни дипломатически и политически способи, и да работят неуморно с всички засегнати международни организации като ООН, ОССЕ и Съвета на Европа, за да осигурят мирно решение, което трябва да се основава на суверенитета и териториалната цялост на Украйна; следователно призовава за развръщането на разполагаща с пълни права мисия за наблюдение на ОССЕ в Крим;

11.  Приветства инициативата да се създаде контактна група под егидата на ОССЕ, но изразява съжаление относно факта, че въоръжени групи са възпрепятствали влизането на мисията за наблюдение на ОССЕ в Крим на 6 март 2014 г.; отправя критики към руските и самопровъзгласилите се кримски органи за това, че не сътрудничат на мисията за наблюдение на ОССЕ и не предоставят на членовете й пълен и безопасен достъп до региона;

12.  Осъжда факта, че специалният пратеник на генералния секретар на ООН в Крим е бил принуден да прекъсне мисията си вследствие на отправените срещу него ожесточени заплахи;

13.  Застъпва становището, че за излизането от настоящото безизходно положение все още могат да се окажат от полза някои аспекти на споразумението от 21 февруари 2014 г., договорено от трима външни министри от името на ЕС, но нарушено от Янукович, който не подписа новата конституция; счита обаче, че никой не може да договаря и/или приема решения, които уронват суверенитета и териториалната цялост на Украйна, и отново потвърждава основното право на украинския народ свободно да определя бъдещето на своята страна;

14.  Отбелязва с голяма загриженост съобщенията, че въоръжени хора поставят знаци върху къщите на украинските татари в областите на Крим, където татари и руснаци живеят заедно; отбелязва, че кримските татари, които бяха депортирани от Сталин и се завърнаха в своята родина след независимостта на Украйна, призовават международната общност да подкрепи териториалната цялост на Украйна и всеобхватно правно и политическо споразумение за възстановяването на техните права като коренни жители на Крим; призовава международната общност, Комисията, Съвета, върховния комисар на ООН за правата на човека и специалния представител на ЕС за правата на човека да защитават правата на тази, както и на всички други малцинствени общности на Кримския полуостров; изисква пълно разследване на заплахите към евреи и нападенията над еврейски религиозни обекти след нашествието в Крим;

15.  Приветства ангажимента на украинското правителство за амбициозна програма за реформи, включваща политически, икономически и социални промени; затова приветства решението на Комисията да предостави на Украйна пакет кратко- и средносрочна финансова помощ и подкрепа на стойност 11 милиарда евро, за да спомогне за стабилизирането на икономическото и финансово положение на страната; очаква Съветът и Комисията да предложат, заедно с МВФ, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и други страни, възможно най-скоро дългосрочен пакет силна финансова подкрепа, за да се помогне на Украйна да превъзмогне влошаващото се икономическо и социално положение и да се осигури икономическа подкрепа за започване на необходимите задълбочени и всеобхватни реформи на украинската икономика; припомня необходимостта от организиране и координиране на международна донорска конференция, която да се свика от Комисията и да се проведе в най-кратък срок; призовава МВФ да избягва налагане на непоносими мерки за бюджетни ограничения, като например орязване на субсидиите за енергетиката, което ще влоши допълнително и без друго тежката социално-икономическа ситуация в страната;

16.  Призовава Комисията и държавите членки, съвместно със Съвета на Европа и Венецианската комисия, да предоставят в допълнение към финансовата помощ техническа помощ в областта на конституционната реформа, укрепването на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в Украйна; очаква положителни резултати в това отношение и изтъква, че „Майдан“ и всички украинци очакват радикална промяна и подходяща система на управление;

17.  Призовава за свободни, справедливи, прозрачни и общонационални избори с наблюдатели от ОССЕ/БДИПЧ и отново заявява своята готовност да създаде своя собствена мисия за същата цел; приканва украинските органи да направят всичко възможно, за да насърчат висока избирателна активност по време на президентските избори, включително в източните и южните части на страната; отново отправя своя призив към украинските органи за провеждането на парламентарни избори в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и подкрепя приемането на пропорционална система за гласуване, която би позволила адекватното представяне на специфичните за държавата обстоятелства; подчертава значението на това парламентът и неговите членове както на централно, така и на местно равнище, да спазват принципите на правовата държава;

18.  Приканва Украйна да не се поддава на натиска за отлагане на президентските избори, насрочени за 25 май 2014 г.;

19.  Призовава за възможно най-приобщаващо украинско правителство на широка основа, така че да се сведе до минимум рискът от възобновяване на насилието и териториалната фрагментация; отправя сериозно предупреждение към Русия за действията, които биха могли да допринесат за ожесточено противопоставяне по етнически или езиков признак; подчертава необходимостта да се гарантира, в тясно сътрудничество с ОССЕ и Съвета на Европа, пълна степен на защита и спазване на правата на хората от националните малцинства, включително правата на рускоезичните украинци, в съответствие с международните стандарти; отново отправя своя призив за нов, по-широкообхватен езиков режим, поддържащ всички малцинствени езици;

20.  Приветства решението на изпълняващия длъжността президент да упражни правото си на вето върху законопроекта за отмяна на Закона за езиковата политика от 3 юли 2012 г.; припомня, че в никакъв случай този закон не би се прилагал по отношение на Крим; призовава Върховната рада най-накрая да реформира действащото законодателство, като го приведе в съответствие със задълженията на Украйна по Европейската харта за регионалните или малцинствените езици;

21.  Приветства готовността на 28-те държавни или правителствени ръководители на ЕС за подписване на политическите глави от Споразумението за асоцииране възможно най-скоро преди президентските избори на 25 май 2014 г. и за приемане на едностранни мерки, като например тарифни намаления за украинския износ за ЕС, които да позволят на Украйна да се възползва от разпоредбите на Споразумението за задълбочена и всеобхватна свободна търговия съгласно предложението на Комисията от 11 март 2014 г.; изтъква, че ЕС е готов да подпише пълно Споразумение за асоцииране/Споразумение за задълбочена и всеобхватна свободна търговия възможно най-скоро и веднага щом украинското правителство бъде готово да предприеме тази стъпка; настоява за отправянето на ясни сигнали, които да покажат на Русия, че в посоченото споразумение не се съдържат разпоредби, които да заплашват или вредят на бъдещите двустранни политически и икономически отношения на сътрудничество между Украйна и Русия; освен това подчертава, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз Украйна, като всяка друга европейска държава, има европейска перспектива и може да кандидатства за членство в Съюза, при условие че се придържа към принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантира спазването на принципите на правовата държава;

22.  Припомня във връзка с това, че износът на въоръжение и военна технология може да изложи на опасност стабилността и мира в целия регион и следва незабавно да бъде прекратен; остро осъжда факта, че държави членки на ЕС, са изнасяли интензивно за Русия въоръжение и военна технология, включително важен стратегически конвенционален капацитет;

23.  Приветства решението на Европейския съвет от 6 март 2014 г. относно първата вълна от целенасочени мерки спрямо Русия, като спиране на двустранните преговори по визови въпроси и по новото споразумение, както и решението на държавите членки и институциите на ЕС да прекратят участието си в срещата на върха на Г-8 в Сочи; предупреждава обаче, че при липсата на напредък в намаляването на ескалирането или в случай на допълнително ескалиране с анексирането на Крим, ЕС следва бързо да вземе подходящи мерки, които следва да включват ембарго на въоръженията и технологиите с двойна употреба, визови ограничения, замразяване на активи, прилагане на законодателството за борба с изпирането на пари по отношение на лица, участвали в процеса на вземане на решения във връзка с нашествието в Украйна, както и мерки срещу руски дружества и техните дъщерни предприятия, особено в сектора на енергетиката, с цел пълно спазване на правото на ЕС, както и че тези мерки ще имат последствия за съществуващите политически и икономически връзки с Русия;

24.  Подчертава, че парламентарното сътрудничество, установено между Европейския парламент и Държавната дума и Федералния съвет на Русия, не може да продължи да се осъществява, все едно че нищо не се е случило;

25.  Приветства решението на Съвета да приеме санкции, съсредоточени върху замразяването и възстановяването на неправомерно използвани украински средства, срещу 18 физически лица, в т.ч. Янукович;

26.  Призовава Комисията в това отношение да подкрепя проекти в южния коридор, които действително да диверсифицират енергийните доставки, и призовава държавите членки да не ангажират своите публични дружества в проекти с руски дружества, които увеличават уязвимостта на ЕС;

27.  Подчертава значението на сигурни и диверсифицирани енергийни доставки на достъпни цени за Украйна: подчертава във връзка с това стратегическата роля на Енергийната общност, чийто председател през 2014 г. е Украйна, както и на изграждането на устойчивост на Украйна срещу енергийните заплахи, идващи от Русия; припомня необходимостта от повишаване на капацитета на ЕС за съхранение и осигуряване на обратен поток на газ от държавите членки на ЕС към Украйна; приветства предложението на Комисията за модернизиране на украинската система за пренос на газ и за подпомагане на плащането на дълга ѝ към „Газпром“; подчертава спешната необходимост да се постигне по-нататъшен напредък в посока към създаване на обща политика на енергийна сигурност, със силен вътрешен пазар и диверсифицирани енергийни доставки, и да се работи за пълното прилагане на Третия енергиен пакет, като по този начин се намали зависимостта на ЕС от руския нефт и газ;

28.  Призовава Съвета незабавно да разреши на Комисията да ускори либерализацията на визите с Украйна с оглед постигането на напредък към въвеждане на безвизов режим по примера на Молдова; призовава междувременно за незабавното въвеждане на временни и опростени процедури за издаване на визи на достъпни цени, както на равнището на ЕС, така и на държавите членки;

29.  Изразява твърдото убеждение, че събитията в Украйна изтъкват ясно необходимостта ЕС да удвои своя ангажимент и подкрепа за европейския избор и териториалната цялост на Молдова и Грузия, тъй като те се готвят да подпишат споразумения за асоцииране и задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с ЕС по-късно през тази година;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, на изпълняващия длъжността президент, правителството и парламента на Украйна, на Съвета на Европа и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0170.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0595.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0101.


Прилагане на Договора от Лисабон по отношение на Европейския парламент
PDF 479kWORD 115k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно прилагането на Договора от Лисабон по отношение на Европейския парламент (2013/2130(INI))
P7_TA(2014)0249A7-0120/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1),

—  като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 2012 г. относно изборите за Европейски парламент през 2014 г.(2) и от 4 юли 2013 г. относно подобряване на практическите условия на провеждане на изборите за Европейски парламент през 2014 г.(3),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(4),

—  като взе предвид текущите преговори относно преразглеждането на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация в областта на политиката на сигурност и отбрана(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон(6),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по международна търговия, комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0120/2014),

А.  като има предвид, че Договорът от Лисабон задълбочава демократичната легитимност на Европейския съюз чрез засилване на ролята на Европейския парламент в рамките на процедурата, водеща до избиране на председателя на Европейската комисия и встъпването в длъжност на Европейската комисия;

Б.  като има предвид, че в съответствие с новата процедура за избор на председател на Европейската комисия, предвидена в Договора от Лисабон, Парламентът избира председателя на Европейската комисия с мнозинство от общия брой на съставляващите го членове;

В.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предвижда, че Европейският съвет следва да вземе предвид изборите за Европейски парламент и следва да се консултира с новия Парламент, преди да предложи кандидат за председател на Комисията;

Г.  като има предвид, че всяка от големите европейски политически партии е в процес на номиниране на собствен кандидат за председателството на Комисията;

Д.  като има предвид, че избраният председател на новата Комисия следва да използва в пълна степен предоставените му от Договора от Лисабон прерогативи и да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира ефикасното функциониране на следващата Комисия въпреки броя на нейните членове, който вследствие на решенията на Европейския съвет няма да бъде намален съгласно предвиденото в Договора от Лисабон;

Е.  като има предвид, че отчетността на Комисията пред Парламента следва да бъде засилена чрез годишното и многогодишното планиране на Съюза, както и чрез установяването на симетрия между изискваните мнозинства за избор на председател на Комисията и за вот на недоверие;

Ж.  като има предвид, че трябва да бъде засилена ролята на Парламента като институция, задаваща програмата по законодателни въпроси, и че провъзгласеният в Договора от Лисабон принцип, че по законодателни въпроси Парламентът и Съветът действат в условия на равнопоставеност, трябва да бъде прилаган в пълна степен;

З.  като има предвид, че действащите междуинституционални споразумения следва да бъдат преразгледани и усъвършенствани по повод встъпването в длъжност на новата Комисия;

И.   като има предвид, че член 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) предвижда, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (върховният представител) се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, като го информира за развитието на тези политики; върховният представител гарантира, че възгледите на Европейския парламент са надлежно взети предвид;

Й.  като има предвид, че в декларацията на върховния представител относно политическата отговорност(7), направена след приемането на решението на Съвета за ЕСВД, се посочва, че върховният представител ще преразгледа и при необходимост ще предложи изменения на действащите разпоредби(8) относно достъпа на членовете на Европейския парламент до поверителни документи и информация в областта на политиката на сигурност и на отбрана;

К.   като има предвид, че член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата за водене на преговори и сключване на международни споразумения, и като има предвид, че тази разпоредба се прилага също така по отношение на споразумения, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност;

Легитимност и политическа отчетност на Комисията

(Встъпване в длъжност и отстраняване на Комисията)

1.  Подчертава необходимостта от засилване на демократичната легитимност, на независимостта и на политическата роля на Комисията; заявява, че новата процедура, при която председателят на Комисията се избира от Парламента, ще засили легитимността и политическата роля на Комисията и ще увеличи значението на европейските, като свърже вота на гласоподавателите в изборите за Европейски парламент по-пряко с избора на председател на Комисията;

2.  Подчертава, че възможностите за засилване на демократичната легитимност на Европейския съюз, предвидени в Договора от Лисабон, следва да бъдат изцяло приложени inter alia чрез издигане на кандидатури за поста на председател на Комисията от страна на европейските политически партии, като по този начин се придава ново политическо измерение на изборите за Европейски парламент и освен това вотът на гражданите се свързва с избора на председател на Комисията от страна на Европейския парламент;

3.  Настоятелно призовава следващия Конвент да разгледа начина, по който се формира Комисията, с оглед на укрепването на демократичната легитимност на Комисията; настоятелно призовава председателя на следващата Комисия да разгледа по какъв начин съставът, структурата и политическите приоритети на Комисията ще укрепят политиката на близост до гражданите;

4.  Отново потвърждава, че всички европейски политически партии следва да определят своите кандидати за председател на Комисията достатъчно рано преди насрочената дата за избори за Европейски парламент;

5.  Очаква кандидатите за председател на Комисията да играят значителна роля в кампанията за изборите за Европейски парламент, като разпространяват и популяризират политическата програма на своята европейска политическа партия във всички държави членки;

6.  Отново приканва Европейския съвет да изясни своевременно и преди изборите начина, по който ще отчете изборите за Европейски парламент и ще уважи избора на гражданите, когато издига кандидатура за поста на председател на Комисията в рамките на консултациите, които предстои да се проведат между Парламента и Европейския съвет съгласно Декларация № 11, приложена към Договора от Лисабон; в този контекст подновява призива си към Европейския съвет да постигне съгласие с Европейския парламент относно договореностите за консултациите, посочени в член 17, параграф 7 от ДЕС, и да гарантира безпроблемното функциониране на процеса, водещ до избор на председател на Европейската комисия, съгласно предвиденото в Декларация № 11 по член 17, параграфи 6 и 7 от Договора за Европейския съюз;

7.  Изисква възможно най-много от членовете на следващата Комисия да бъдат избрани измежду членовете на Европейския парламент;

8.  Счита, че новоизбраният председател на Комисията следва да действа по-независимо в процеса на подбор на останалите членове на Комисията; призовава правителствата на държавите членки да направят предложения за кандидати с балансирано участие на двата пола; настоятелно призовава новоизбрания председател на Комисията да настоява пред правителствата на държавите членки за това списъкът от кандидати за поста член на Комисията да му даде възможност да гарантира състав на колегията с балансирано участие на двата пола и да му позволи да отхвърли всеки предложен кандидат, който не демонстрира обща компетентност, ангажираност към европейската идея или несъмнена независимост;

9.  Счита, че вследствие на политическото съгласие, постигнато на заседанието на Европейския съвет от 11 и 12 декември 2008 г., и след решението на Европейския съвет от 22 май 2013 г. относно броя на членовете на Европейската комисия следва да бъдат предвидени допълнителни мерки за по-ефективно функциониране на Комисията, като например назначаването на членове на Комисията без портфейл, които да отговарят за основни тематични групи и да имат правомощия за координиране на работата на Комисията в съответните области, без да се засяга правото на всяка държава да посочи по един член на Комисията и правото на глас на всички членове на Комисията;

10.  Призовава следващия Конвент да преразгледа въпроса за размера на Комисията, както и въпроса за нейната организация и нейното функциониране;

11.  Счита, че съставът на Европейската комисия трябва да гарантира стабилност на броя и съдържанието на портфейлите и същевременно да гарантира баланса на процеса за вземане на решения;

12.  Подчертава, че съгласно посоченото в параграф 2 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия след определянето от Европейския съвет на кандидата за председател на Комисията от последния следва да се поиска да представи на Европейския парламент политическите насоки за своя мандат, последвани от всеобхватна размяна на мнения, преди Парламентът да избере предложения кандидат за председател на Комисията;

13.  Настоятелно призовава бъдещия кандидат за председател на Комисията да отчете надлежно предложенията и препоръките за законодателство на Европейския съюз, направени вече от Парламента въз основа на доклади по собствена инициатива или резолюции, които са получили подкрепа от голямо мнозинство от членовете на Европейския парламент и които предишната Комисия не е следвала в задоволителна степен до края на своя мандат;

14.  Счита, че при бъдещо преразглеждане на Договорите мнозинството, което понастоящем се изисква съгласно член 234 от ДФЕС за вот на недоверие на Комисията, следва да бъде намалено, така че да се изисква само мнозинство от съставляващите членове на Европейския парламент, без да се излага на риск функционирането на институциите;

15.  Счита, че независимо от колективната отговорност на колегиума за действията на Комисията отделните членове на Комисията могат да бъдат държани отговорни за действията на техните генерални дирекции;

Законодателна инициатива и дейност

(Парламентарни правомощия и контрол)

16.  Подчертава, че Договорът от Лисабон беше замислен като стъпка напред, за да се гарантира, че процедурите за вземане на решения са по-прозрачни и демократични, като отразяват предвидения в Договора ангажимент за по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите, чрез укрепване на ролята на Европейския парламент и на националните парламенти, като по този начин се осигуряват по-демократични и прозрачни процедури за приемане на актове на Съюза, които имат основно значение в контекста на въздействието на тези актове върху гражданите и предприятията; при все това посочва, че постигането на тази демократична цел се възпрепятства, ако институциите на ЕС не зачитат взаимно правомощията си, процедурите, предвидени в Договорите, и принципа на лоялно сътрудничество;

17.  Подчертава необходимостта от лоялно сътрудничество между институциите, участващи в законодателната процедура, във връзка с обмена на документи, като например правни становища, за да се даде възможност за конструктивен, честен и юридически значим диалог между институциите;

18.  Отбелязва, че след влизането в сила на ДФЕС Парламентът се доказа като ангажиран и отговорен съзаконодател и че като цяло взаимодействието между Парламента и Комисията е положително и е основано на гладко протичаща комуникация и на подход на сътрудничество;

19.  Счита, че макар общата оценка на междуинституционалните отношения между Парламента и Комисията да е положителна, все още са налице редица въпроси и слабости, които изискват повече внимание и действия;

20.  Подчертава, че стремежът към ефикасност не трябва да означава по-ниско качество на законодателството или отказ от собствените цели на Парламента; счита, че наред със стремежа към ефикасност Парламентът трябва да поддържа подходящи законодателни стандарти и да продължи да преследва собствените си цели, като същевременно гарантира, че законодателството е добре структурирано, отговаря на ясно определени потребности и е в съответствие с принципа на субсидиарност;

21.  Подчертава, че предизвикателството за прозрачност присъства постоянно и е общо за всички институции, особено при споразуменията на първо четене; отбелязва, че Парламентът отговори правилно на това предизвикателство с приемането на членове 70 и 70а от Правилника за дейността;

22.  Изразява загриженост във връзка с все още съществуващите проблеми при прилагането на обикновената законодателна процедура, особено в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството и пространството на свобода, сигурност и правосъдие („Стокхолмската програма“), както и при привеждането на актовете на предишния трети стълб в съответствие с йерархията на нормите на Договора от Лисабон и по принцип по отношение на продължаващата „асиметрия“, отнасяща се до прозрачността на участието на Комисията в подготвителната работа на двата органа на законодателна власт; във връзка с това подчертава, че е важно да бъдат адаптирани методите на работа на Съвета, така че да стане възможно представители на Парламента да участват в някои от неговите заседания, когато това е надлежно обосновано съгласно принципа за лоялно сътрудничество между институциите;

23.  Посочва, че изборът на правилно правно основание, както беше потвърдено от Съда на Европейския съюз, е въпрос с конституционен характер, тъй като той определя съществуването и обхвата на компетентност на ЕС, приложимите процедури и съответната компетентност на институционалните участници при приемането на даден акт; поради това изразява съжаление от факта, че Парламентът многократно трябваше да завежда дела в Съда на Европейския съюз за отмяна на актове, приети от Съвета, поради избора на правно основание, включително срещу два акта, приети в рамките на отживелия „трети стълб“ дълго след влизането в сила на Договора от Лисабон(9);

24.  Предупреждава да не се заобикаля правото на Парламента да осъществява законодателна дейност, като в предложения за актове на Съвета се включват разпоредби, които следва да са предмет на обикновената законодателна процедура, като се използват просто насоки на Комисията или неприложими актове за изпълнение или делегирани актове или като не се предлага законодателството, необходимо за прилагането на общата търговска политика (ОТП) или международните търговски и инвестиционни споразумения;

25.  Призовава Комисията да използва по-добре предзаконодателния етап, по-специално ценните идеи, събирани въз основа на зелените и белите книги, и системно да информира Европейския парламент за подготвителната работа, осъществявана от нейните служби, при условията на равнопоставеност със Съвета;

26.  Счита, че Парламентът трябва да доразвие и да използва в пълна степен своите независими структури за оценка на въздействието на всички съществени промени или изменения на първоначалното предложение, представено от Комисията;

27.  Подчертава, че Европейският парламент следва също така да засили в хода на законодателния процес своята самостоятелна оценка на въздействието на разглежданите законодателни предложения и изменения върху основните права и да определи механизми за наблюдение на нарушенията на правата на човека;

28.  Изразява съжаление поради факта, че макар Комисията формално да изпълнява своите задължения, като отговаря в рамките на три месеца на исканията на Парламента за законодателни инициативи, тя невинаги предприема истински и състоятелни последващи действия;

29.  Изисква при следващото преразглеждане на Договорите правото на законодателна инициатива на Парламента да бъде признато в пълна степен, като стане задължително Комисията да отговаря на всички искания за законодателни предложения, внесени от Парламента съгласно член 225 от ДФЕС, като представя законодателно предложение в рамките на съответния срок;

30.  Счита, че при следващото преразглеждане на Договорите правомощието на Комисията да оттегля законодателни предложения следва да бъде ограничено до случаите, когато след приемането на позицията на Парламента на първо четене последният се съгласява, че предложението вече не е обосновано поради промяна в обстоятелствата;

31.  Посочва, че Парламентът приветства по принцип въвеждането на делегирани актове в член 290 от ДФЕС, тъй като те осигуряват по-голяма възможност за надзор, но подчертава, че предоставянето на такива делегирани правомощия или на изпълнителни правомощия съгласно член 291 никога не е задължение; признава, че въпросът за използването на делегирани актове следва да се разглежда, когато са необходими гъвкавост и ефективност, които не могат да бъдат осигурени чрез обикновената законодателна процедура, при условие че целта, съдържанието, обхватът и продължителността на това делегиране са посочени изрично и условията, на които подлежи делегирането, са определени ясно в основния акт; изразява загриженост относно тенденцията на Съвета да настоява за използване на актове за изпълнение във връзка с разпоредби, при които следва да се използват само основният акт или делегирани актове; подчертава, че законодателят може да реши да позволи използването на актове за изпълнение само за приемането на елементи, които не водят до допълнителна политическа ориентация; признава, че член 290 изрично ограничава обхвата на делегираните актове до несъществени елементи на даден законодателен акт и че поради това делегирани актове не могат да бъдат използвани във връзка с правила от съществено значение за предмета на съответното законодателство;

32.  Обръща внимание върху необходимостта от подходящо разграничаване между съществените елементи на законодателния акт, по които може да се вземе решение само от законодателния орган в самия законодателен акт, и несъществените елементи, които могат да бъдат допълвани или изменяни посредством делегирани актове;

33.  Разбира, че делегираните актове могат да бъдат гъвкав и ефективен инструмент; подчертава, че е важен изборът между делегирани актове и актове за изпълнение от гледна точка на спазване на изискванията на Договора при същевременно гарантиране на прерогативите на Парламента за създаване на правила, и отново отправя призив към Комисията и Съвета да постигнат съгласие с Парламента относно използването на критерии за прилагане на членове 290 и 291 от ДФЕС, така че актовете за изпълнение да не се използват като заместител на делегирани актове;

34.  Настоятелно призовава Комисията да включва по подходящ начин Парламента в етапа на подготовка на делегираните актове и да предоставя на неговите членове цялата относима информация в съответствие с член 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

35.  Изисква от Комисията да зачита рамковото споразумение, отнасящо се до достъпа на експерти на Парламента на заседанията на експертите на Комисията, като избягва те да бъдат считани за комитети по „комитология“, при условие че те обсъждат въпроси, различни от мерки за изпълнение по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011;

36.  Подчертава особеното значение и последствие от включването на Хартата на основните права в Договора от Лисабон; изтъква, че Хартата стана правно обвързваща за институциите на ЕС и за държавите членки при прилагането на законодателството на Съюза, като този начин превърна основните ценности в конкретни права;

37.  Припомня, че Договорът от Лисабон въведе новото право на предприемане на Европейска гражданска инициатива; подчертава необходимостта от премахване на всички технически и бюрократични пречки, които все още възпрепятстват ефективното използване на Европейската гражданска инициатива, и насърчава активното участие на гражданите в изготвянето на политиките на ЕС;

38.  Изтъква по-голямата роля на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон и подчертава, че наред с ролята, която те имат във връзка с наблюдението на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, те могат да имат и действително имат положителен принос в рамките на политическия диалог; счита, че активната роля, която националните парламенти могат да играят при насочването на членовете на Съвета на министрите, наред с доброто сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, може да помогне да се създаде силен парламентарен противовес на упражняването на изпълнителната власт във функционирането на ЕС; позовава се също така на мотивираните становища, представени от националните парламенти съгласно член 7, параграф 2 от Протокол № 2, според които широкият обхват на делегирането съгласно член 290 от ДФЕС в дадено предложение за акт не позволява да се направи оценка на това дали конкретната законодателна реалност би била в съответствие с принципа на субсидиарност;

Международни отношения

(Парламентарни правомощия и контрол)

39.  Припомня, че Договорът от Лисабон увеличи ролята и правомощията на Европейския парламент в областта на международните споразумения, и посочва, че понастоящем все повече международни споразумения обхващат области, които се отнасят до всекидневния живот на гражданите и които по традиция и съгласно първичното законодателство на ЕС попадат в обхвата на обикновената законодателна процедура; счита, че е наложително разпоредбата на член 218, параграф 10 от ДФЕС, която предвижда, че Парламентът трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата за сключване на международни споразумения, да се прилага по начин, който е съвместим с член 10 от ДЕС, съгласно който функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, която изисква прозрачност и демократичен дебат по въпросите, които трябва да се разрешат;

40.  Отбелязва, че отхвърлянето на споразумението SWIFT и Търговското споразумение за борба с фалшифицирането беше онагледяване от страна на Парламента на наскоро предоставените му прерогативи;

41.  Подчертава на основание член 18 от Договора за ЕС отговорностите на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията във връзка с осигуряването на съгласуваност на външната дейност на ЕС; освен това подчертава, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията носи в съответствие с член 17 и член 36 от ДЕС отговорност пред Парламента и съгласно Договора има задължения към него;

42.  Припомня във връзка с международните споразумения правомощието на Парламента да поиска от Съвета да не дава разрешение за започването на преговори, докато Парламентът не изрази позицията си по предложения мандат за преговори, и счита, че следва да се обмисли възможността за сключване на рамково споразумение със Съвета;

43.  Подчертава необходимостта от това да се гарантира, че Парламентът е предварително информиран от Комисията за нейното намерение да започне международни преговори, че той разполага с действителна възможност да изрази информирано становище относно мандатите за преговори, както и че неговото становище е взето под внимание; настоява, че международните споразумения следва да включват подходящи условия с цел спазване на член 21 от ДЕС;

44.  Отдава голямо значение на включването на клаузи за правата на човека в международните споразумения, както и на глави за устойчивото развитие в търговските и инвестиционните споразумения, и изразява задоволство от инициативите на Парламента с оглед на приемането на пътни карти относно ключовите условия; припомня на Комисията, че е необходимо да взема предвид становището и резолюциите на Парламента и да предоставя обратна информация за това как те са отразени в преговорите по международните споразумения и в проектите на законодателни актове; изразява надеждата си, че инструментите, необходими за развитие на инвестиционната политика на ЕС, ще започнат да се прилагат своевременно;

45.  Изисква в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът да бъде информиран незабавно, пълно и точно на всички етапи от процедурите за сключване на международни споразумения, включително на споразумения, сключвани в областта на ОВППС, и да получи достъп до текстовете на Съюза за преговори по реда на съответните процедури и условия, за да се гарантира, че Парламентът може да вземе своето окончателно решение, като е запознат изчерпателно със същината на въпроса; подчертава, че за да има смисъл тази разпоредба, членовете на съответната комисия следва да имат достъп до мандатите за преговори и други относими документи за водене на преговори;

46.  Изтъква, че при спазване на принципа, че одобрението на Парламента по отношение на международните споразумения не може да бъде условно, Парламентът има право да прави препоръки по отношение на прилагането на споразуменията на практика; за тази цел изисква от Комисията да представя редовни доклади на Парламента относно прилагането на международните споразумения, включително относно правата на човека и други условия на споразуменията;

47.  Припомня необходимостта да се избегне временното прилагане на международните споразумения преди тяхното одобрение от Парламента, освен ако Парламентът реши да направи изключение; подчертава, че правилата, необходими за вътрешното прилагане на международните споразумения, не могат да бъдат приети само от Съвета в решението му за сключване на даденото споразумение и че следва да се спазват изцяло съответните законодателни процедури съгласно Договорите;

48.  Потвърждава необходимостта от това Парламентът да приеме необходимите мерки, за да наблюдава изпълнението на международните споразумения;

49.  Настоява, че Парламентът следва да има думата по отношение на решенията относно спирането или прекратяването на действието на международни споразумения, чието сключване се нуждае от одобрението на Парламента;

50.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да засили в съответствие с Декларацията относно политическата отчетност осъществяването на систематична предварителна консултация с Парламента относно нови стратегически документи, политически документи и мандати;

51.  Призовава в съответствие с ангажимента, поет от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията в Декларацията относно политическата отчетност, за спешно приключване на преговорите за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност политика относно достъпа на Европейския парламент до съхранявана от Съвета и Европейската служба за външна дейност класифицирана информация в областта на общата външна политика и политика на сигурност;

52.  Повтаря своя призив за представяне на политически доклади от страна на делегациите на Съюза пред ключови длъжностни лица в Парламента в условията на регулиран достъп;

53.  Призовава за приемане на Меморандум за четиристранно разбирателство между Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕСВД относно съгласувано и ефективно предоставяне на информация в областта на външните отношения;

54.  Припомня, че Европейският парламент понастоящем е пълноправен институционален участник в областта на политиките за сигурност и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на тези политики и в оценяването на инструментите в тази област – процес, който следва да се извършва съвместно от Европейския парламент, от националните парламенти и от Съвета; счита, че Европейският парламент следва да играе основополагаща роля в оценяването и определянето на политиките на вътрешна сигурност, тъй като те оказват значително въздействие върху основните права на всички лица, които живеят на територията на ЕС; следователно подчертава необходимостта от това да се гарантира, че такива политики попадат в обхвата на единствената пряко избрана европейска институция по отношение на контрола и демократичния надзор;

55.  Изтъква, че ДФЕС разшири обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика (ОТП), която сега включва не само всички аспекти на търговията, но също така и преките чуждестранни инвестиции; подчертава факта, че Парламентът вече е напълно компетентен да взема решения съвместно със Съвета относно законотворчеството и одобряването на търговски и инвестиционни споразумения;

56.  Подчертава значението на едно лоялно и ефективно сътрудничество между институциите на ЕС в рамките на съответната им компетентност при обсъждането на законодателството и международните споразумения с оглед на изготвяне на прогнози за търговските и икономическите тенденции, определяне на приоритетите и опциите, установяване на средносрочните и дългосрочните стратегии, определяне на мандатите за международните споразумения, анализ/изготвяне и приемане на законодателни актове и наблюдение на прилагането на търговските и инвестиционните споразумения, както и на дългосрочните инициативи в областта на ОТП;

57.  Подчертава значението на продължаване на процеса на развитие на ефективен капацитет, включително на предоставянето на необходимите човешки и финансови ресурси, за да бъдат активно определени и постигнати политическите цели в областта на търговията и инвестициите, като същевременно се гарантира правна сигурност, ефективност на външната дейност на ЕС и зачитане на принципите и целите, провъзгласени в Договорите;

58.  Изтъква необходимостта от гарантиране на непрекъснат поток от навременна, точна, пълна и безпристрастна информация, даваща възможност за извършване на висококачествения анализ, който е необходим за подобряване на способностите на лицата, вземащи политически решения в Парламента, и чувството им за ангажираност, което ще доведе до засилено междуинституционално взаимодействие по отношение на ОТП, и същевременно за гарантиране, че Парламентът бива изчерпателно и точно информиран на всички етапи, включително посредством достъп до текстовете на Съюза за преговори по реда на съответните процедури и условия, като Комисията е активна и прави всичко възможно, за да гарантира такъв информационен поток; освен това подчертава значението на предоставянето на информация на Парламента с цел да се предотврати възникването на нежелани ситуации, които биха могли евентуално да доведат до недоразумения между институциите, и в това отношение приветства редовните технически информационни сесии, които Комисията организира по редица теми; изразява съжаление относно факта, че в редица случаи съответната информация достига Парламента посредством алтернативни канали, а не от Комисията;

59.  Отново потвърждава, че е необходимо институциите да работят заедно при прилагането на Договорите, вторичното законодателство и рамковото споразумение, както и че е необходимо Комисията да работи по независим и прозрачен начин през целия процес на подготовка, приемане и прилагане на законодателство в областта на ОТП, и счита, че нейната роля е от ключово значение през целия процес;

Конституционна динамика

(Междуинституционални отношения и междуинституционални споразумения)

60.  Подчертава, че в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС Комисията предприема инициативи за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения; обръща внимание на необходимостта от включването не само на Парламента, но и на Съвета на един по-ранен етап от подготовката на годишната работна програма на Комисията и подчертава, че е важно да се гарантира реалистично и надеждно планиране, което може да бъде изпълнено ефективно и да представлява основа за междуинституционално планиране; счита, че с цел да се повиши политическата отговорност на Комисията спрямо Европейския парламент може да се предвид междинен преглед за оценка на общото изпълнение на обявения мандат на Комисията;

61.  Изтъква, че член 17, параграф 8 от ДЕС изрично провъзгласява принципа, че Комисията е политически отговорна пред Европейския парламент, което е от решаващо значение за правилното функциониране на политическата система на ЕС;

62.  Подчертава, че съгласно член 48, параграф 2 от ДЕС Парламентът има правомощия да инициира промени в Договора и ще се възползва от това право да представи нови идеи за бъдещето на Европа и институционалната рамка на ЕС;

63.  Счита, че сключеното рамково споразумение между Парламента и Комисията и неговите редовни актуализации са от съществено значение с оглед на укрепването и развитието на структурирано сътрудничество между двете институции;

64.  Приветства факта, че приетото през 2010 г. рамково споразумение значително засили политическата отчетност на Комисията пред Парламента;

65.  Подчертава факта, че правилата относно диалога и достъпа до информация позволяват по-всеобхватен парламентарен контрол върху действията на Комисията, като по този начин се допринася за равноправно третиране на Парламента и Съвета от страна на Комисията;

66.  Отбелязва, че някои разпоредби от действащото рамково споразумение все още трябва да се приложат и развият; предлага Парламентът, чийто мандат изтича, да приеме основните насоки за това усъвършенстване, така че следващият Парламент да може да разгледа подходящи предложения;

67.  Приканва Комисията да обсъди по конструктивен начин с Парламента съществуващото рамково споразумение и неговото прилагане, като обърне специално внимание на договарянето, приемането и прилагането на международни споразумения;

68.  Счита, че този мандат следва да проучи напълно възможностите според действащите Договори за засилване на политическата отчетност на изпълнителната власт и да рационализира съществуващите разпоредби относно законодателното и политическото сътрудничество;

69.  Припомня, че редица въпроси, като например делегираните актове, мерките за изпълнение, оценките на въздействието, разглеждането на законодателни инициативи и парламентарните въпроси, се нуждаят от актуализация в контекста на натрупания опит по време на настоящия законодателен мандат;

70.  Изразява съжаление от това, че досега не е получен отговор на многократно отправяните призиви за предоговаряне на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. с цел да се вземе под внимание новата законодателна среда, създадена с Договора от Лисабон, да се консолидират сегашните най-добри практики и споразумението да се актуализира в съответствие с програмата за интелигентно регулиране;

71.  Приканва Съвета на министрите да изрази своята позиция относно възможността за участие в тристранно споразумение с Парламента и Комисията с цел да се постигне по-нататъшен напредък по въпроси, които вече са посочени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

72.  Счита, че въпросите, свързани само с отношенията между Парламента и Комисията, следва да продължат да бъдат обект на двустранно рамково споразумение; подчертава, че Парламентът няма да приеме положение, което е по-неблагоприятно от постигнатото при действащото рамково споразумение;

73.  Счита, че едно от най-големите предизвикателства пред конституционната рамка на Договора от Лисабон е рискът от междуправителствен подход, застрашаващ „общностния метод“, като по този начин се отслабва ролята на Парламента и на Комисията в полза на институциите, представляващи правителствата на държавите членки;

74.  Подчертава, че член 2 от ДЕС съдържа списък на общите ценности, върху които се основава Съюзът; счита, че зачитането на тези ценности следва надлежно да се гарантира както от Съюза, така и от държавите членки; посочва, че следва да се създаде подходяща законодателна и институционална система с цел да се защитят ценностите на Съюза;

75.  Призовава всички институции на ЕС и правителствата и парламентите на държавите членки да надградят новата институционална и правна уредба, създадена от Договора от Лисабон, по такъв начин, че да разработят цялостна вътрешна политика на Съюза в областта на правата на човека, която да осигурява ефективни механизми за отчетност на национално равнище и на равнище ЕС, с които да се преодолеят нарушенията на правата на човека;

o
o   o

76.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 98.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0462.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0323.
(4) OВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(5) OВ С 298, 30.11.2002 г., стр. 1.
(6) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 37.
(7) ОВ С 210, 3.8.2010 г., стр. 1.
(8) Междуинституционално споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1).
(9) Решение 2013/129/ЕС на Съвета от 7 март 2013 г. за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол и Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета от 7 октомври 2013 година за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол.


Ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие
PDF 409kWORD 104k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни (2013/2026(INI))
P7_TA(2014)0250A7-0118/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 17 от Всеобщата декларация на Организацията на обединените нации за правата на човека, който се отнася до правото на собственост,

—  като взе предвид Декларацията за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определи Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), по-специално цели 1, 3 и 7,

—  като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“, подписана на 20 декември 2005 г., по-специално параграфи 11 и 92 от нея,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2004 г., озаглавено „Насоки на ЕС за подпомагане на създаването на поземлена политика и на процесите на реформа в развиващите се страни“ (COM(2004)0686),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010)0127),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—  като взе предвид „Насоките на ЕС за поземлената политика: насоки за подпомагане на създаването на поземлена политика и на процесите на поземлена реформа в развиващите се страни“, приети от Комисията през ноември 2004 г.,

—  като взе предвид проучването по програмата на ООН за населените места (UN-Habitat), озаглавено „Сигурни права върху земята за всички“, от 2008 г. и насоките по програмата на ООН за населените места, озаглавени „Начини за разработване на поземлена политика в полза на бедните: процес, насоки и поуки“,

—  като взе предвид доклада от 11 юни 2009 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на храна, Оливие де Шутер, озаглавен „Широкомащабни придобивания и отдаване под аренда на земя: набор от основни принципи и мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека“,

—  като взе предвид декларацията относно „Предизвикателствата на урбанизацията и намаляването на бедността в държавите от АКТБ“, приета в Найроби, Кения, през 2009 г.,

—  като взе предвид декларацията от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, приета в Рим през 2010 г.,

—  като взе предвид декларацията относно „Изход от бедните квартали: световно предизвикателство за 2020 г.“, приета по време на международната конференция, проведена в Рабат, Мароко, от 26 до 28 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид декларацията относно „Устойчива урбанизация с цел премахване на бедността в градовете“, приета по време на Втората тристранна конференция АКТБ – Европейска комисия  – ООН за населените места, проведена в Кагали, Руанда, от 3 до 6 септември 2013 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенцията относно коренното население и племенните народи (№ 169) от 1989 г. на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид принципите за отговорни инвестиции в селското стопанство, които зачитат правата, поминъка и ресурсите (PRAI), доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност и рамката и насоките на Африканския съюз относно поземлената политика в Африка (ALPFG),

—  като взе предвид препоръките на групата на високо равнище в програмата за развитие след 2015 г. да се включи цел за управление на правото на владение на земя за жените и мъжете и да се признае, че жените и момичетата трябва да имат, наред с другото, „равно право на собственост върху земя и други активи“,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност(1),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7–0118/2014),

A.  като има предвид, че вещните права могат да бъдат определени като правила, които регламентират реда и условията, при които отделните заинтересовани страни, общности, публични и частни субекти придобиват и запазват достъп до материални и нематериални активи посредством официалното право или обичайно прилагани разпоредби; като има предвид, че съгласно програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) правото на владение на земя по-конкретно може да бъде официално (безусловно право на владение, отдаване под аренда, публично и частно отдаване под наем), да произтича от обичайното право или да има религиозни основи; като има предвид, че в насоките на ЕС в областта на поземлената политика се посочва, че поземлените права не винаги се ограничават до частната собственост в тесния смисъл на понятието, а могат да прибягнат до баланс между индивидуалните права и задължения и колективните норми на различни равнища;

Б.  като има предвид, че 1,2 милиарда души по света обитават имущество, за което не притежават официални права, и живеят без постоянни жилища или достъп до земя; като има предвид по-специално, че над 90% от селското население в Африка на юг от пустинята Сахара (от които 370 милиона души се считат за бедни) получават достъп до земя и природни ресурси по силата на несигурни в правно отношение неформални системи за владение на земя или такива, които почиват на обичайното право;

В.  като има предвид, че незаконното и нерегистрираното богатство се оценява на над 9,3 трилиона щатски долара, което представлява 93 пъти повече от общия размер на чуждестранната помощ, предоставена на развиващите се страни през последните 30 години;

Г.  като има предвид, че макар ЦХР7 (Цел 11) – насочена към подобряване на живота на 100 милиона жители в бедни квартали до 2020 г. – да беше постигната, броят на тези жители (оценяван на 863 милиона през 2012 г.), в абсолютно изражение, продължава да нараства; като има предвид, че според оценки на програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) един милиард души живеят в бедни квартали и се счита, че приблизително три милиарда души ще живеят в бедни квартали до 2050 г.; като има предвид, че член 11 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права признава всеобщото право на жилище и на непрекъснато подобряване на условията на живот;

Д.  като има предвид, че в селските райони около 200 милиона души (почти 20% от бедното население по света) нямат достъп до достатъчно земя, за да могат да се препитават; като има предвид, че земята в селските райони е подложена на натиск от много страни, като например ръста на населението, преобразуване на използването на земя, търговски инвестиции, влошаването на качеството на околната среда в резултат на засушаване, ерозия на почвата и изчерпване на хранителните вещества, както и природни бедствия и конфликти; като има също така предвид, че гарантирането на поземлените права е необходимо за насърчаване на социалната стабилност чрез намаляване на несигурността и конфликтите за земя;

Е.  като има предвид, че частни инвеститори и правителства са показали нарастващ интерес към придобиването или дългосрочно вземане под аренда на големи части обработваема земя, най-вече в развиващите се страни в Африка и Латинска Америка;

Ж.  като има предвид, че произволното предоставяне на земя от страна на политическите органи насърчава корупцията, несигурността, бедността и насилието;

З.  като има предвид, че въпросите на поземленото управление са тясно свързани с ключовите предизвикателства на 21-ви век, а именно с продоволствената сигурност, недостига на енергия, градския растеж и прираста на населението, влошаването на качеството на околната среда, изменението на климата, природните бедствия и разрешаването на конфликти, което засилва необходимостта широкообхватната поземлена реформа да бъде определена като приоритет;

И.  като има предвид, че около 1,4 милиарда хектара в света се регламентират от нормите на обичайното право; като има предвид, че съществуващите структури на поземлена собственост в Африка, Азия и Латинска Америка значително се различават една от друга, както и че местните договорености, които са се развили на основата на обичайното право, независимо дали става въпрос за безусловно право на собственост или на собственост на общността, не могат да бъдат пренебрегвани, когато се предприемат стъпки за официализиране на собствеността върху земята;

Й.  като има предвид, че според Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) всички жени и съпруги имат равни права по отношение на собствеността и придобиването на собственост; като има предвид обаче, че много режими на поземлена собственост и вещни права дискриминират жените формално или на практика;

К.  като има предвид, че в много развиващи се страни вещните права на жените, гарантираният достъп до земя и достъпът до спестявания и кредити не са социално признати; като има предвид, че за жените е изключително трудно, като се започне от такава дискриминираща отправна точка, да отстояват по правен път вещните си права, и по-специално правата на наследяване;

Л.  като има предвид по-конкретно, че в развиващите се страни поземлените права на жените се нарушават посредством все по-честото широкомащабно придобиване на земя от страна на развитите страни за търговски или стратегически цели, като например земеделско производство, продоволствена сигурност и производство на енергия и биогорива; като има предвид, че в развиващите се страни жените често нямат възможност да използват правна помощ и законно представителство, за да се противопоставят успешно на нарушения на вещните права;

М.  като има предвид, че предоставянето на сигурни поземлени права на жените е важно за намаляването на бедността с оглед на ролята на жените като производители на храна в селските и крайградските райони, както и на тяхната отговорност за прехраната на членовете на семейството; като има предвид, че жените, които представляват 70% от земеделските стопани в Африка, официално притежават едва 2% от земята; като има предвид, че неотдавнашни програми на цялата територия на Индия, Кения, Хондурас, Гана, Никарагуа и Непал показват, че домакинствата, начело на които са жени, разполагат с по-добра продоволствена сигурност, по-добра здравна грижа и по-силен фокус върху образованието в сравнение с домакинствата, начело на които са мъже;

Н.  като има предвид, че над 60% от хората, страдащи от хронично недохранване, са жени и момичета, и че в развиващите се страни 60 – 80% от храната се произвежда от жени(2);

О.  като има предвид, че около 370 милиона души от коренното население в цял свят имат силни духовни, културни, социални и икономически връзки със своята традиционна земя, която обикновено управляват като общност;

П.  като има предвид, че в член 17 от Всеобщата декларация на правата на човека се признава, че всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица, и че никой не бива да бъде произволно лишен от своята собственост;

Р.  като има предвид, че достъпът до земя на коренното население се ползва със специфични форми на защита по силата на конвенция № 169 на МОТ и Декларацията на ООН за правата на коренното население;

С.  като има предвид, че член 10 от Декларацията на ООН за правата на коренното население гарантира правото на ненасилствено преместване от собствените земи или територии, както и че преместването не може да се осъществява без свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население и след споразумение за правомерно и справедливо обезщетение, както и винаги, когато е възможно – с опция за връщане;

Поземлени права, включително вещни права, и създаване на благосъстояние

1.  Счита, че вписаните в регистър вещни права и сигурните поземлени права представляват катализатор за икономически растеж, като същевременно насърчават социалното сближаване и мира;

2.  Подчертава, че гарантирането на поземлени права и по-голяма справедливост по отношение на достъпа до земя осигуряват сигурна основа за препитание, икономически възможности, както и за производството на храни от домакинствата в селските райони;

3.  Подчертава факта, че наред с установяването на индивидуално право на собственост върху земята следва да бъдат признати различни алтернативни варианти на собственост, включително произтичащи от системи на земеползване, установени по силата на обичайното право, с цел законно осигуряване на права върху земята под жилищата, земеделската земя и природните ресурси, както се препоръчва в програмата на ООН за населените места (UN-Habitat);

4.  Подчертава, че сигурността на поземлената собственост за дребните собственици, които представляват 95% от потенциалните собственици на земя в развиващите се страни, насърчава местните икономики, увеличава продоволствената сигурност, намалява миграцията и забавя урбанизацията на бедните квартали; посочва, че в Етиопия например, където са били въведени вещни права, производителността се е увеличила с до 40% на акър в продължение на три години само поради тази промяна(3);

5.  Отбелязва със загриженост, че културните традиции често поставят жените в състояние на зависимост от роднините мъже по отношение на сигурността на собствеността и без правна защита; подчертава международните задължения на държавите да гарантират минимални икономически, социални и културни права, което включва задължението на правителствата да гарантират, че управлението на земята не е дискриминационно, особено по отношение на жените и бедните хора, и че то не нарушава други права на човека;

6.  Подчертава факта, че оправомощаването на хората да вземат решения за своите собствени ресурси, в съчетание с официални разпоредби относно наследяването, силно насърчава дребните собственици да инвестират устойчиво в своята земя, да извършват дейности по терасиране и напояване и да смекчават последиците от изменението на климата; отбелязва във връзка с това, че проучвания са разкрили, че при домакинство с напълно сигурна и прехвърлима земя вероятността за инвестиции в дейности по терасиране е с 59,8% по-голяма в сравнение с домакинство, което очаква преразпределение в рамките на селото през следващите пет години;

7.  Отбелязва, че ако разполага с нотариален акт за земята, дадено лице може да заема средства при разумни лихви, които могат да бъдат използвани за създаване или развиване на стопанска дейност; подчертава, че закрилата на вещните права може да насърчи конкурентната стопанска среда, в която има условия за ръст на предприемачеството и новаторския дух;

8.  Признава, че предизвикателството се състои в преодоляване на несъответствието между законността, легитимността и практиката чрез изграждане на механизми за поземлена собственост, основани на споделени норми и започващи от признаване на съществуващите права, като същевременно се гарантира, че мъжете и жените, както и уязвимите общности в развиващите се страни имат сигурни права върху земята и активите, и че те са напълно защитени срещу определени интереси, които биха могли да посегнат на тяхната собственост;

9.  Категорично осъжда практиката на заграбване на земя, която по-специално незаконно лишава от собственост на земя бедното селско население и традиционното номадско население без подходящо обезщетяване; подчертава факта, че поне 32 милиона хектара по света са част от най-малко 886 транснационални широкомащабни сделки със земя от този вид между 2000 и 2013 г.(4); подчертава факта, че тази стойност вероятно сериозно подценява точния брой на сключените широкомащабни сделки със земя;

10.  Призовава Комисията и държавите членки, в рамките на своите политики за подпомагане на развитието, да вземат под внимание процесите на широкомащабно придобиване на земя от страна на инвеститори от развитите държави в развиващите се страни, и по-специално на африканския континент, което засяга местните земеделски производители и има опустошително въздействие върху жените и децата, с оглед на тяхната защита от обедняване, глад и насилствено извеждане от селата и земята им;

11.  Подчертава, че премахването на публичните стимули и субсидии за производството на биогорива от селскостопански култури е един от начините за борба със заграбването на земя;

12.  Припомня, че ако поземлените права са необезпечени и управлението е слабо, това води до висок риск за местните общности по отношение на продоволствената несигурност, риск от изселване и извеждане на фермери и пастири; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да подкрепят националния капацитет на развиващите се страни за укрепване на техните системи на управление;

13.  Подчертава факта, че както Международният пакт за граждански и политически права, така и Международният пакт за икономически, социални и културни права признават правото на самоопределяне, което определят като право на всички хора да се разпореждат свободно със своите природни богатства и ресурси, и че и двата пакта постановяват, че хората не могат да бъдат лишавани от собствените си средства за препитание; във връзка с това подчертава, че преговорите за широкомащабно отдаване под аренда или придобиване на земи трябва да водят до прозрачност, подходящо и информирано участие от страна на местните общности, засегнати от отдаването под аренда или закупуването, както и до отчетност относно използването на приходите, които следва да се разходват в полза на местното население;

14.  Призовава Комисията и държавите членки да проучат чрез ООН въздействието, което това придобиване на земя оказва върху опустиняването на земеделската земя, върху загубата на правото на жените на пребиваване и на достъп до земя, със специално внимание към жените, които не са омъжени и които са глава на семейството, върху продоволствената сигурност и тяхното препитание, както и това на децата им и на зависимите от тях лица;

15.  Подчертава, че инвестиционните споразумения за широкомащабни сделки за придобиване или отдаване под аренда на земя следва надлежно да отчитат правата на настоящите ползватели на земята, както и правата на наетите в стопанствата работници; счита, че задълженията на инвеститорите следва да бъдат ясно определени и тяхното изпълнение да се налага например чрез включването на механизми за санкции в случаи на неспазване на правата на човека; счита, че всички сделки със земя следва да включват също така законово задължение за продажба на определен минимален процент от произведените култури на местния пазар;

Пътна карта за сигурни поземлени права, в т.ч. права на собственост, и устойчиво поземлено управление в развиващия се свят

16.  Подчертава факта, че поземлената реформа изисква гъвкавост, адаптирана към условията, свързани с местната, социалната и културната среда, като например традиционни форми на племенна собственост, и следва да бъде съсредоточена върху оправомощаването на най-уязвимите;

17.  Подчертава факта, че съвместното съществуване на режими на поземлена собственост, основани на обичайното право, наред с наложените колониални модели представлява една от основните причини за ендемичната несигурност по отношение на земята в развиващите се страни; подчертава в тази връзка необходимостта от признаване на легитимността на споразуменията за собственост, основани на обичайното право, които предоставят законни права на лица и общности, и от предотвратяване на лишаването от поземлени права и злоупотребите с тях, които са особено разпространени сред африканските общности и многобройното коренно население в Латинска Америка;

18.  Подчертава, че узаконяването на сигурността на собствеността на незаконно настанилите се в градовете оказва съществено въздействие върху инвестициите в жилища, като различни проучвания показват, че това увеличава процента на обновяването на сградите с повече от 66%;

19.  Приветства Руанда за напредъка в областта на данните за земята, който позволи да бъде изготвен кадастър на цялата територия на страната в забележително кратки срокове;

20.  Предупреждава за опасностите от прилагането на универсален подход за всички с цел постигане на сигурност по отношение на земята; подчертава факта, че официалните услуги за поземлено управление са най-ефективни, когато са предоставени на местно равнище; следователно счита, че ефективното предоставяне на сигурни поземлени права може да зависи от реформата на централизираните държавни поземлени агенции с оглед на прехвърлянето на отговорности към местните институции и институциите, свързани с обичайното право; счита, че на този етап регистрацията на земята може да се подобри чрез електронизация на документите за собственост върху земя и въвеждане на кадастрални системи;

21.  Припомня, че селското стопанство остава основен източник на поминък, препитание и продоволствена сигурност на населението в селските общности; отбелязва обаче, че земята в селските райони е подложена на натиск от много страни вследствие на прираста на населението, смяната на предназначението ѝ, търговски инвестиции, влошаването на качеството на околната среда в резултат на засушаване, ерозия на почвата и изчерпване на хранителните вещества, както и природни бедствия и конфликти; в тази връзка счита, че гарантирането на поземлена собственост на селските общности е от основно значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); застъпва становището, че широка гама от инструменти за политики могат да помогнат за справяне с тези предизвикателства, както и че те трябва да бъдат приспособени към местните условия;

22.  Счита, че правителствените служители следва най-напред да идентифицират системите за управление и собственост на земята, които вече съществуват, като на второ място те следва да надградят тези системи в полза на бедните и уязвими групи;

23.  Очаква, че децентрализирането на поземлената администрация ще оправомощи местните общности и отделните лица и насочва вниманието към необходимостта от елиминиране на корупционните практики, наложени от местните предводители чрез сделки, сключени с чуждестранни инвеститори и всякакви претенции за нерегистрирани отделни парцели земя;

24.  Подчертава, че всяка промяна на ползването на земята следва да става само със свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатите местни общности; припомня, че международното право гарантира на коренното население специални форми на защита на техните права върху земята; настоява, в съответствие с Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, държавите да осигурят ефективни механизми за превенция на действия, които имат за цел лишаване на коренното население от техните земи, територии или ресурси или които постигат такъв резултат, както и съответното обезщетение за това;

25.  Отбелязва, че ограниченият дял земя, който е регистриран в Африка (10%), се вписва в регистри чрез остарели неверни системи; подчертава факта, че според оценки на Световната банка(5), 27-те икономики, които са модернизирали своите регистри през изминалите седем години, са намалили наполовина средното време за прехвърляне на собственост на имущество, като по този начин са увеличили прозрачността, намалили са корупцията и са опростили събирането на приходи; подчертава, че основен приоритет на политиката за развитие следва да бъде създаването и подобряването на поземлени регистри в развиващите се страни;

26.  Припомня, че сигурността на собствеността може да бъде гарантирана под различни форми, при условие че са ясни правата на ползвателите и собствениците на земята; припомня, че в допълнение към формалното установяване на собственост, сигурността може да бъде постигната чрез ясни, дългосрочни договори за наем или официално признаване на правата, възникнали по силата на обичайното право или неформални споразумения, с достъпни и ефективни механизми за решаване на спорове; призовава ЕС да канализира подкрепа за развитието на капацитет и програми за обучение в областта на поземленото управление, с цел да се гарантират поземлените права на бедните и уязвими групи, включително чрез проучването на кадастри, вписването в регистри и усилията за оборудване на образователните институции в развиващите се страни;

27.  Призовава ЕС да укрепи капацитета на съдилищата в развиващите се страни да прилагат ефективно вещното право, да разрешат поземлените спорове и да управляват отчуждаването на собственост като част от цялостен подход, насочен към консолидиране на съдебните системи и принципите на правовата държава;

28.  Призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни да извършат поземлена реформа, по-специално с цел да се насърчи участието на всички заинтересовани страни, съпътствана от програми за повишаване на осведомеността, така че правата на всички заинтересовани страни, особено на бедните и уязвими лица, да бъдат изцяло зачетени; дава за пример Мадагаскар и местните поземлени служби, където прости инициативи на местно равнище значително улесниха регистрирането на документите за поземлена собственост;

29.  Подчертава факта, че изграждането на разумни фискални политики в развиващите се страни чрез укрепване на поземлената регистрация и установяване на граници на оценителските функции значително увеличава годишните приходи от сделки със земя, като например в Тайланд, където те са се увеличили шест пъти за период от 10 години;

30.  Посочва, че официалното признаване на поземлените права на жените не води автоматично до ефективното прилагане на тези права; призовава ЕС в своите програми за поземлени реформи да обърне специално внимание на уязвимостта на жените при промени в семейната структура и на степента, до която те могат да наложат правата си, както и да гарантира, че на практика върху актовете за собственост на семейното жилище фигурират имената на двамата съпрузи;

31.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират в своите политики за развитие и в хуманитарните си политики, че развиващите се страни въвеждат законодателни мерки за насърчаване на равенството между половете и превенция на дискриминацията на основание етническа принадлежност, раса и гражданско състояние по отношение на правата на собственост, както и че ще предприемат действия за премахване на значителните социални, политически и културни ограничения в придобиването на поземлени права;

32.  Призовава делегациите на ЕС в развиващите се страни да наблюдават правата на собственост на жените, за да гарантират, че те не се нарушават, и по този начин да защитят жените от риска от изпадане в бедност и социална изолация;

33.  Призовава ЕС да подпомогне усилията на развиващите се страни да реформират пазарите за отдаване на земя под наем с цел предоставяне на достъп на бедните до земя и насърчаване на растежа, като в същото време се избягват прекомерните ограничения на пазарите за отдаване под аренда;

Поставяне на поземлените права, в т.ч. правата на собственост, в сърцето на политиката на ЕС за развитие

34.  Подчертава факта, че широкомащабното придобиване на земя представлява, наред с другото, пряка последица от слабо поземлено управление в развиващите се страни; подчертава, че помощта на ЕС следва да допринася за изграждане на институционалния капацитет, който се изисква за гарантирането на сигурни поземлени права, така че да се намери решение на проблема, свързан с поведението, насочено към получаване на ренти, и бюрократичната инерция, както и с корупцията и безотговорните практики;

35.  Приветства участието на ЕС в глобални инициативи за земята; подчертава факта, че в качеството си на водещ участник в областта на развитието в световен мащаб ЕС притежава капацитета да засили понастоящем ограничения си подход както от гледна точка на обхвата, така и на видимостта с оглед на разглеждането на поземлената собственост;

36.  Отбелязва, че заедно с подобряване на системите за вещни права в развиващите се страни ЕС трябва да се стреми да гарантира достъпа на хората до схеми за социална защита и застраховане, за да се защитят тяхното препитание и активи в случай на бедствие или загуба;

37.  Призовава за прилагането на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на поземлена собственост, рибни ресурси и горите;

38.  Настоятелно призовава Комисията да установи ясно определен бюджетен ред с изместване от дребномащабна перспектива към дългосрочна реформа на поземленото управление с оглед на рационализацията на поземлената собственост;

39.  Подчертава, че съществува вероятност предизвикателствата, свързани с осигуряване на сигурни поземлени права за разселените лица и бежанците да се увеличат в условията на изменение на климата; призовава в тази връзка ЕС да засили своята помощ с оглед на включването на поземлени права в своите хуманитарни помощи и помощи за развитие в отговор на бедствия или граждански конфликти, така че поземлените политики да гарантират по справедлив начин сигурни поземлени права на различните етнически, социални или поколенчески групи;

40.  Призовава Комисията и държавите членки да оправомощят жените да упражняват своите права на, както и достъп до, земя, наследство, достъп до кредити и спестявания в следконфликтни ситуации, особено в страни, където правата на жените не могат да бъдат защитени по съдебен ред и не са социално признати и където законите, основани на полови предубеждения, традиционните нагласи спрямо жените и социалните йерархии, доминирани от мъже, възпрепятстват жените в получаването на равни и справедливи права; призовава ЕС да насърчава участието на новосъздадената организация „ООН – Жени“ по тези въпроси.

41.  Приветства инициативата за прозрачност на земята на Г-8, започнала през юни 2013 г., на базата на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, както и признанието на факта, че прозрачността по отношение на собствеността на дружествата и на земята, в комбинация със сигурни вещни права и силни институции, е от решаващо значение за намаляване на бедността; подчертава обаче, че е необходимо увеличаване на усилията с цел да се улесни осъществяването на ефективна поземлена реформа;

42.  Потвърждава отново ангажимента на ЕС за намаляване на бедността в световен мащаб в контекста на устойчивото развитие, както заявява отново, че ЕС следва да включи във всички свои политики и практики в отношенията си с развиващите се страни силен компонент по въпросите на пола(6);

43.  Подчертава факта, че е необходимо да се укрепят политиките за поставяне на достъпа на жените до собственост в развиващите се страни на равна основа с този на мъжете; счита, че това трябва да бъде отразено в програмите на страните и да бъде придружено от необходимите механизми за финансова подкрепа (например спестявания, кредити, безвъзмездни средства, микрокредитиране и застраховане); счита, че укрепването на тези политики ще предостави права на жените и неправителствените организации (НПО) и ще насърчи предприемачеството на жените; счита, че те ще подобрят грамотността на жените в правната и финансовата област, ще предоставят подкрепа за образованието на момичетата, ще увеличат разпространението и достъпността на информацията и ще създадат служби за правна помощ и обучение на доставчиците на финансови услуги по въпросите, свързани с равенството между половете;

44.  Призовава Комисията и държавите членки, в своята работа в областта на развитието, активно да насърчават предприемачеството на жените и правата им на собственост като част от процеса на увеличаване на независимостта на жените от техните съпрузи и укрепването на икономиките на техните страни;

45.  Припомня, че 15 октомври е Световният ден на жените в селските райони и призовава Европейския съюз и държавите членки да насърчават кампании за повишаване на осведомеността в развиващите се страни;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, председателя на Световната банка, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС.

(1) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.
(2) Организация на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Доклад за политиката № 5, „Икономически и социални перспективи“, август 2009 г.
(3) Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) Етиопия, http://ethiopia.usaid.gov/programs/feed-future-initiative/projects/land-administration-nurture-development-land
(4) http://www.landmatrix.org/get-the-idea/global-map-investments/
(5) 2012б.. (Извършване на стопански дейности през 2012 г.: Извършване на стопанска дейност в един по-прозрачен свят). Вашингтон, окръг Колумбия: Световната банка.
(6) ОВ С 46, 24.2.2006 г.


Съгласуваност на политиките за развитие
PDF 353kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (2013/2058(INI))
P7_TA(2014)0251A7-0161/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид параграфи 9 и 35 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“(1),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който постановява, че Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—  като взе предвид заключенията на поредицата срещи на Съвета, двугодишните доклади на Комисията и резолюциите на Европейския парламент, които се отнасят до съгласуваността на политиките за развитие, и по-специално своята резолюция от 25 октомври 2012 г. относно доклада на ЕС за 2011 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и участието на жените в развитието (2010 – 2015 г.) (SEC(2010)0265) и заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, в които е утвърден съответният план за действие на ЕС,

—  като взе предвид работния документ на Комисията относно съгласуваността на политиките за развитие за 2013 г. (SWD(2013)0456),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7–0161/2014),

А.  като има предвид, че Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети през 2012 г., гласят, че ЕС ще работи в полза на правата на човека във всички области на външната си дейност, без изключение;

Б.  като има предвид, че единствено една базирана на солидарност европейска визия, която не приема наличието на каквато и да било несъвместимост между целите за справянето с бедността във и извън Европейския съюз, е в състояние да преодолее конфликтите на интереси между различните политики на Съюза и да ги съгласува с изискванията за развитие;

В.  като има предвид, че понастоящем политиката за развитие се признава като задължение и се разглежда като инструмент на всеобхватна политика и на процес, който се стреми да включи многобройните измерения на развитието на всички етапи от разработването на политиките;

Г.  като има предвид, че тъй като всички политики на Съюза имат външно измерение, те трябва да бъдат замислени така, че да удовлетворяват дългосрочните потребности на развиващите се страни по отношение на борбата срещу бедността, гарантирането на социална сигурност и достойни доходи и спазването на основните права на човека, както и на икономическите и екологичните права;

Д.  като има предвид, че политиката за развитие трябва да се основава на признаването на правото на дадена държава или регион да определя по демократичен начин своите собствени политики, приоритети и стратегии с цел гарантиране на средствата за прехрана на своето население;

Е.  като има предвид, че Съюзът трябва да поеме силна водеща роля в областта на насърчаването на политиката за развитие;

Ж.  като има предвид, че на действащата европейска рамка за развитие липсват ефективни механизми за предотвратяване на несъответствията вследствие на водените от Съюза политики или за тяхното преодоляване;

З.  като има предвид, че въпреки постигнатия напредък във връзка с мониторинга на политиките, имащи основно въздействие върху развитието, на Европейския парламент му предстои да измине път с цел постигане на оптимална съгласуваност и избягване на определени непоследователни действия, за да поеме изцяло институционалната функция, която му е възложена;

И.  като има предвид, че в рамките на периода след 2015 г. политиката за развитие трябва да се основава върху действие, ориентирано към общите, но диференцирани отговорности, което благоприятства приобщаващ политически диалог;

Й.  като има предвид поуките, извлечени от опита на държавите от ОИСР, и по-специално работата на отдела за политиката за развитие в рамките на нейния генерален секретариат;

К.  като има предвид, че координирането на политиките на държавите – членки на ЕС за развитие и техните програми за предоставяне на помощ е важна част от дневния ред на политиката за развитие; като има предвид, че са направени изчисления, че всяка година биха могли да бъдат спестени 800 милиона евро от намаляване на разходите по сделки, ако ЕС и неговите държави членки съсредоточат усилията си по предоставянето на помощ върху по-малко държави и дейности;

Л.  като има предвид, че ефективността на политиката на ЕС за развитие е възпрепятствана от фрагментирането и дублирането на политики и програми за предоставяне на помощ в отделните държави членки; като има предвид, че един по-координиран подход в целия ЕС би намалил административната тежест и свързаните с нея разходи;

М.  като има предвид, че в публикувания на 12 февруари 2014 г. доклад на ФНООН (Фонда на ООН за населението), озаглавен „Глобален доклад на Международната конференция за населението и развитието за периода след 2014 г.“, се подчертава, че защитата на жените и подрастващите, засегнати от насилие, трябва да бъде приоритет в международния дневен ред за развитие;

Привеждане в действие на политиката за развитие

1.  Предлага да се създаде арбитражен механизъм, който да бъде поверен на председателя на Европейската комисия с цел гарантиране на политиката за развитие и в случай на несъответствия между различните политики на Съюза председателят на Комисията следва да поеме пълна политическа отговорност относно общите насоки и да взема решения в зависимост от ангажиментите, поети от Съюза в областта на политиката за развитие; счита, че след етап на установяване на проблемите би могла да се разгледа реформа на процедурите за вземане на решения в рамките на службите на Комисията и при сътрудничеството между службите;

2.  Призовава Европейския съюз, държавите членки и техните институции партньори да гарантират, че новата рамка за периода след 2015 г. ще включва цел относно политиката за развитие, която да позволява разработването на надеждни показатели за измерване на напредъка на донорите и държавите партньори, както и извършването на оценка на въздействието на различните политики върху развитието, като по-специално същевременно се прилага специфичен подход за политиката за развитие по отношение на ключовите въпроси като демографския прираст, световната продоволствена сигурност, незаконните финансови потоци, миграцията, климата и зеления растеж;

3.  Посочва важната роля на Европейската служба за външна дейност при прилагането на политиката за развитие, по-специално ролята на делегациите на ЕС при мониторинга, наблюдението и улесняването на консултациите и диалога със заинтересованите страни и държавите партньори относно въздействието на политиката на ЕС върху развиващите се страни; подчертава, че е необходимо по-широко разискване с всички съответни заинтересовани страни, като например НПО и организации на гражданското общество;

4.  Изразява съжаление относно статуса на документ SWD(2013)0456, представен от Комисията – обикновен работен документ, който за разлика от съобщението, първоначално предвидено след работния документ от 2011 г., не изисква одобрението на колегиума на членовете на Комисията, което е парадоксално за текст, отнасящ се за област с такова политическо измерение като политиката за развитие;

5.  Призовава Комисията да спази ангажимента си в областта на развитието и правата на човека и припомня тяхната роля за даването на тласък на политиките на Съюза и тяхното координиране; счита, че Комисията следва активно да насърчава съгласувана и модерна визия за човешкото развитие с цел да постигне Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и да изпълни поетите ангажименти;

6.  Отправя искане към Комисията да договаря редовни независими последващи оценки на въздействието на развитието върху ключовите политики, както е поискано от Съвета; подчертава необходимостта да се подобри системата на Комисията за оценка на въздействието, като ясно представи политиката за развитие и гарантира, че развитието представлява четвъртият основен елемент на анализа, наред с икономическите, социалните и екологичните въздействия;

7.  Подчертава необходимостта от създаване на истински методи за обучение относно начина за включването на политиката за развитие в различните области на политически действия, като методите за обучение представляват ключов елемент за повишаването на осведомеността на европейските граждани в рамките на „2015 г. – Европейска година за развитие“; призовава Комисията и ЕСВД да предоставят конкретно обучение за политиката за развитие и въздействието от развитието за персонал извън службите за развитие;

8.  Потвърждава необходимостта от определяне на постоянен докладчик относно програмата за развитие за периода след 2015 г., който също така следва да гарантира надлежното отчитане на политиката за развитие;

9.  Подчертава важната роля, която Европейският парламент би могъл да играе в процеса за насърчаване на политиката за развитие, като ѝ отдаде приоритет в парламентарните програми, като увеличи броя на заседанията между комисии и на междупарламентарните заседания, отнасящи се до политиката за развитие, като насърчава диалога относно политиката за развитие с държавите партньори и като стимулира обмена на мнения с гражданското общество; припомня, че организирането на структурни годишни срещи между националните парламенти на държавите членки и Европейския парламент е важен инструмент за заздравяване на политиката за развитие и на координацията;

10.  Подчертава необходимостта от изграждане на независима система в рамките на Съюза за получаване и официална обработка на жалби, подадени от граждани или общности, засегнати от политиките на Съюза;

11.  Подчертава необходимостта политиката за развитие да гарантира активното участие на гражданското общество, включително и женските групи, оправомощаване на жените при процесите на вземане на решения, както и пълно участие на експерти в областта на равенството между половете;

Приоритетни области на действие

12.  Призовава управлението на миграционните потоци да бъде в съответствие с политиките на ЕС и на държавите партньори за развитие; счита, че това изисква стратегия, която да разглежда политическите, социално-икономическите и културните условия и да има за цел съживяването на глобалните отношения на Съюза с държавите в непосредствено съседство; подчертава също така значението на разглеждането на въпросите, свързани със социалното и професионалното интегриране на мигрантите и с гражданството чрез съвместна работа с държавите на произход и транзитните държави;

13.  Подчертава, че търговията и развитието не винаги са перфектно съгласувани; счита, че развиващите се страни следва да пристъпят към селективно отваряне на своите пазари; подчертава значението на социалната и екологичната отговорност на частния сектор и счита, че при либерализирането на търговията е важно да не се забравят социалните и екологичните условия, като например нормите на МОТ; припомня необходимостта от включване на препратки към тях в споразуменията на СТО с цел да се избегне социалният и екологичният дъмпинг;

14.  Припомня във връзка с това, че цената на включването на подобни норми е много по-ниска в сравнение с последиците в областта на социалната закрила, човешкото здраве и продължителността на живота в случай на неспазване на тези норми;

15.  Приветства факта, че уместността на дребните селскостопански производители за борба с глада е призната от ЕС и призовава за извършването на системна оценка на въздействието на европейската селскостопанска, търговска и енергийна политика, включително политиката на ЕС в областта на биогоривата, която вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху развиващите се страни;

16.  Отново заявява, че е необходимо да се съсредоточи повече внимание върху постигането на максимално взаимодействие между политиките на ЕС в областта на изменението на климата и целите на ЕС за развитие, особено по отношение на използваните средства и инструменти и на съпътстващото развитие и/или ползите от адаптирането към изменението на климата;

17.  Счита, че предизвикателството, свързано с изменението на климата, трябва да бъде разгледано посредством структурни реформи, и призовава за извършването на системна оценка на рисковете, свързани с изменението на климата, във всички аспекти на политическото планиране и процеса на вземане на решения, включително в областта на търговията, селското стопанство и продоволствената сигурност; призовава резултатите от тези оценки да бъдат използвани в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие за периода 2014 – 2020 г. с цел изготвяне на ясни и съгласувани документи за национална и регионална стратегия;

18.  Счита, че макар да признава отделеното внимание на няколко аспекта от политиката за развитие ЕС следва да предприеме конкретни стъпки за борба с укриването на данъци и справянето с данъчните убежища; призовава Комисията също така да включи в годишния доклад относно прилагането на инициативата за суровините информация относно въздействието на новите споразумения, програми и инициативи върху богатите на ресурси развиващи се страни;

19.  Признава голямата отговорност от страна на ЕС да гарантира, че рибарството му се основава на едни и същи стандарти по отношение на екологичната и социалната устойчивост и прозрачност както във, така и извън водите на Съюза; отбелязва, че такава съгласуваност изисква координация както в рамките на самата Комисия, така и между Комисията и правителствата на отделните държави членки;

20.  По-специално припомня своя ангажимент за предотвратяване на финансирането на широкомащабни енергийни инфраструктури, които имат неблагоприятни социални и екологични последици;

o
o   o

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0399.


Приоритети на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека
PDF 437kWORD 140k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. Приоритетите на ЕС за 25‑ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (2014/2612(RSP))
P7_TA(2014)0252RC-B7-0234/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

—  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г. и резолюциите на Общото събрание на ООН във връзка с нея,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС,

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 3179-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 25 юни 2012 г.,

—  като взе предвид своята препоръка към Съвета от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС за правата на човека(1),

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека, включващи приоритетите на Парламента в този контекст, и в частност резолюцията от 7 февруари 2013 г.(2),

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси, свързани с правата на човека,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека, приети на 10 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид предстоящите сесии на Съвета на ООН по правата на човека през 2014 г., и по-конкретно 25-ата редовна сесия, насрочена за 3 – 28 март 2014 г.,

—  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на всеобщия характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост;

Б.  като има предвид, че в Съвета на ООН по правата на човека доверието в ЕС ще се увеличи, ако се засили съгласуваността между неговите вътрешни и външни политики в областта на правата на човека;

В.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да се стремят да заемат единна позиция срещу нарушаването на правата на човека с цел да се постигат възможно най-добрите резултати и в този контекст следва да продължат да укрепват сътрудничеството и да усъвършенстват организационните договорености и координацията между държавите членки и между институциите на ЕС;

Г.  като има предвид, че Съветът по външни работи на ЕС от 10 февруари 2014 г. определи неговите приоритети за предстоящата 25-ата редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека и предстоящото заседание на Третия комитет на Общото събрание на ООН, сред които са положението в Сирия, Корейската народнодемократична република, Иран, Шри Ланка, Мианмар/Бирма, Беларус, Централноафриканската република, Южен Судан, Демократична република Конго, Еритрея, Мали и Судан; като има предвид, че сред очертаните от Съвета по външни работи тематични приоритети са смъртното наказание, свободата на религията и на убежденията, правата на детето, правата на жените, световната програма за периода след 2015 г., свободата на мнение и изразяване, свободата на събранията и сдруженията, сътрудничеството на НПО с органите на ООН за правата на човека, изтезанията, въпросите, свързани с ЛГБТИ, расизмът, коренното население, икономическите, социалните и културните права, бизнесът и правата на човека и подкрепата за органите и механизмите на ООН в областта на правата на човека;

Д.  като има предвид, че на 25 юли 2012 г. беше назначен специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека, чиято роля е да повиши ефективността и видимостта на политиката на ЕС в областта на правата на човека и да спомогне за изпълнението на стратегическата рамка и плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

Е.  като има предвид, че през октомври 2013 г. в Съвета на ООН по правата на човека бяха избрани 14 нови членове, считано от 1 януари 2014 г., а именно Алжир, Виетнам, Китай, Куба, бивша югославска република Македония, Малдивските острови, Мароко, Мексико, Намибия, Обединеното кралство, Русия, Саудитска Арабия, Франция и Южна Африка; като има предвид, че понастоящем девет държави членки на ЕС са членове на Съвета на ООН по правата на човека;

Ж.  като има предвид, че приоритетната тема на 58-ото заседание на Комисията за положението на жените ще бъде предизвикателствата и постиженията в изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие за жените и момичетата;

З.  като има предвид, че корупцията в публичния и частния сектор запазва и задълбочава неравенствата и дискриминацията по отношение на равноправното упражняване на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, и като има предвид, че е доказано, че корупцията и нарушенията на правата на човека са свързани със злоупотребата с власт, липсата на управленска отговорност и различни форми на дискриминация;

И.  като има предвид, че както ратификацията от държавите на измененията на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), приети в Кампала, така и активирането на юрисдикцията на МНС за престъплението „агресия“ допълнително ще спомогнат за прекратяването на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

1.  Приветства приоритетите, определени от Съвета с оглед на 25-ата редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да вземат предвид неговите препоръки, когато работят за утвърждаването на приоритетите на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

Работата на Съвета на ООН по правата на човека

2.  Отново изразява убеждение си, че изборите за Съвета на ООН по правата на човека трябва да бъдат на конкурсен принцип, и се противопоставя на уреждането на неоспорвани избори от страна на регионални групи; отново подчертава колко са важни стандартите за членство в Съвета на ООН по правата на човека, що се отнася до ангажираността и постигнатите резултати в областта на правата на човека, и настоятелно призовава държавите членки да настояват за прилагането на тези стандарти при определянето на кандидатите, за които ще гласуват; подчертава, че към членовете на Съвета на ООН по правата на човека има изискване да поддържат най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека; отново посочва важността на солидните и прозрачни критерии за възстановяване на правата на временно отстранени членове;

3.  Изразява загриженост по повод нарушенията на правата на човека в редица новоизбрани членове на Съвета на ООН по правата на човека, в т. ч. Алжир, Виетнам, Китай, Куба, Мароко, Русия и Саудитска Арабия;

4.  Като има предвид, че Казахстан понастоящем е един от 47-те членове на СПЧ; като има предвид, че състоянието на правата на човека в страната се е влошило допълнително след ожесточените репресии от страна на силите на реда срещу мирни демонстранти и работници в нефтената промишленост, техните семейства и поддръжници в Жанаозен на 16 декември 2011 г., в резултат на които, според официалните данни, са загинали 15 души, а над 100 са били ранени; призовава СПЧ да изпълни незабавно призива на върховния комисар за правата на човека Нави Пилай, като проведе независимо международно разследване на убийствата на работници от нефтения сектор; изисква от Казахстан, в качеството му на член на СПЧ, да гарантира правата на човека, да отмени член 164 от наказателния си кодекс относно „подбуждане към социален раздор“ и да сложи край на репресиите и на административните обвинения срещу независимите медии, да освободи политическите затворници, в т.ч. адвоката на защитниците на правата на човека Вадим Курамшин, профсъюзния активист Роза Тулетаева, политическия опозиционер Владимир Козлов, както и да оттегли всички искания за екстрадиция на представители на политическата опозиция;

5.  Продължава да бъде против гласуването „ан блок“ в Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава държавите, които са членове на Съвета на ООН по правата на човека, да продължат да гласуват по прозрачен начин;

6.  Изразява съжаление предвид факта, че пространството за взаимодействие между гражданското общество и Съвета на ООН по правата на човека намалява и че на НПО се предлагат все по-малко възможности да вземат думата на тези сесии; настоятелно призовава ЕС и Съвета на ООН по правата на човека да гарантират, че представители на гражданското общество могат да участват възможно най-пълноценно в 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, а така също и в процеса на всеобщ периодичен преглед (ВПП) и в други механизми на ООН в областта на правата на човека, без страх от репресии при завръщането си в родните си страни; осъжда съобщенията за подобни репресии и настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират, че тези случаи се проследяват по систематичен начин;

7.  Поздравява върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай за неотслабващите ѝ усилия за укрепване на органите по договорите; решително потвърждава многостранния характер на органите по договорите и подчертава, че гражданското общество трябва постоянно да участва в тези процеси; подчертава освен това, че независимостта и ефективността на органите по договорите трябва да бъдат запазени и подобрени;

Въпроси, специфични за всяка отделна държава

Сирия

8.  Отново решително осъжда широко разпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от сирийския режим, в т.ч. всички прояви на насилие, системно прилаганите изтезания и екзекутирането на затворници; осъжда всички форми на нарушение на правата на човека и на международното хуманитарно право от въоръжените групировки, противопоставящи се на режима; изразява сериозна загриженост относно тежкото отражение на тригодишния конфликт върху цивилното население и продължаващото влошаване на хуманитарната ситуация в страната и в региона; призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; изцяло подкрепя неотдавнашния кръг преговори въз основа на комюникето от Женева, които следва да бъдат първата крачка в процеса, водещ към политическо и демократично разрешаване на конфликта, така че да се улесни един ръководен от Сирия демократически преход, отговарящ на законните стремежи на сирийския народ;

9.  Призовава настоятелно всички страни по конфликта, и в частност сирийския режим, да гарантират пълен и безопасен трансграничен достъп за международна хуманитарна помощ и да изпълнят обещанието си да разрешат на жените и децата да напуснат обсадените градове като Хомс и лагера Ярмук; приветства Резолюция 2139 на Съвета за сигурност на ООН от 22 февруари 2014 г., в която се призовава да бъде разрешен достъп на конвоите с хуманитарна помощ на територията на страната, за да се облекчат страданията на цивилното население, и призовава за бързото й изпълнение; призовава за освобождаване на мирните активисти, арестувани от правителството, и на цивилните заложници, задържани от въоръжени групи;

10.  Подчертава, че предвид безпрецедентния мащаб на кризата облекчаването на страданията на милиони сирийци, нуждаещи се от основни стоки и услуги, трябва да бъде приоритет за ЕС и за международната общност като цяло; припомня на държавите членки на ЕС, че носят хуманитарна отговорност за сирийските бежанци, и посочва, че трагедии като тази в Лампедуза следва да не се повтарят; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да оказват помощ на бежанците, които напускат района на конфликта; отбелязва, че в своята резолюция от 9 октомври 2013 г. Парламентът насърчи държавите членки да отговорят на острите нужди, като предоставят безопасно влизане в ЕС за временно приемане на сирийци и чрез презаселване над съществуващите национални квоти, както и чрез прием по хуманитарни причини;

11.  Отново призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират, че положението в Сирия продължава да се разглежда като въпрос с най-висок приоритет в рамките на ООН, и особено в Съвета на ООН по правата на човека;

12.  Подчертава факта, че умишленото подлагане на цивилното население на глад и нападенията срещу здравните заведения са забранени съгласно международното право и ще се считат за военни престъпления; потвърждава отново, че е важно да се осигури отговорност на всички равнища; препоръчва в този контекст работата на Независимата анкетна комисия за Сирия, включително последният й доклад, да бъде предмет на обсъждане в Съвета на ООН по правата на човека, и призовава Независимата анкетна комисия за Сирия да разследва най-новата информация, включваща хиляди фотографии на случаи на изтезания, за които се твърди, че са били извършени от сирийските военни; отново призовава Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд за положението в Сирия с цел официално разследване; приканва върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията да предприеме видими действия в тази насока;

Египет

13.  Осъжда нарушенията на правата на човека, извършвани в Египет, в т. ч. тормоза и задържането на журналисти, активисти от гражданското общество и от политическата опозиция, както и прекомерното използване на сила, довело до смъртта на голям брой цивилни лица, като например по време на честванията на третата годишнина от революцията и в дните около референдума през януари 2013 г.; настоятелно призовава египетските органи да гарантират провеждането на пълни, прозрачни и независими разследвания на смъртта на цивилни лица, за да бъдат подведени под отговорност извършителите; осъжда факта, че десетки хиляди египетски граждани се намират в затворите и са подложени на репресии, в т.ч. Мюсюлманското братство, описвано като терористична организация, като това възпрепятства възможността за приобщаващ помирителен процес, който е необходим за стабилността и развитието на страната; призовава Съвета на ООН по правата на човека да осъди тези нарушения на правата на човека, да наблюдава извършваните разследвания и да обмисли започването на собствено разследване в случай на липса на напредък от страна на египетските органи; подчертава важността на бързото откриване на регионално бюро на Службата на върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) в Кайро, както е договорено с египетските органи;

14.  Отбелязва новата египетска конституция; отбелязва позоваването на независимостта на християнските и еврейските религиозни въпроси и признава напредъка по отношение на свободата на религията; приветства факта, че конституцията включва позоваване на гражданско правителство и на равенството на всички граждани, включително укрепване на правата на жените, разпоредба относно правата на децата, забрана на изтезанията във всички техни форми и прояви, забрана и инкриминиране на всички форми на робство и ангажимент да се спазват международните договори за правата на човека, подписани от Египет; изразява силно съжаление относно степента на власт, която конституцията дава на армията и на военните съдилища;

15.  Изразява загриженост във връзка с факта, че хиляди хора, предимно бежанци от Еритрея и Сомалия, включително много жени и деца, загиват, изчезват или са отвличани и държани като заложници с цел получаване на откуп, изтезавани, сексуално експлоатирани или убивани с цел търговия с техни органи от трафикантите на хора в Синай; припомня във връзка с това, че член 89 от новата конституция гласи, че всички форми на робство, потисничество, насилствена експлоатация на човешки същества, сексуална търговия и други форми на трафик на хора са забранени и се третират от египетското право като престъпления;

Либия

16.  Призовава за приемането на резолюция по време на предстоящата сесия на Съвета на ООН по правата на човека въз основа на доклада на СВКПЧ, укрепваща мандата на СВКПЧ да наблюдава и докладва пред Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека и предизвикателствата, пред които е изправена Либия; загрижен е по повод на незаконните задържания, свързани с конфликта, и практиката на изтезания и екзекуции без присъда и в този контекст приветства препоръките на доклада на мисията на ООН за оказване на помощ относно изтезанията; изразява загрижеността си във връзка с вземането на прицел на работещите в медиите и призовава за защита на плурализма на медиите и свободата на изразяване; настоятелно призовава да се предостави подкрепа за разрешаването на конфликта и за национално помирение;

Тунис

17.  Приветства приемането на нова конституция на Тунис на 26 януари 2014 г., която би могла да послужи като източник на вдъхновение за държавите в региона и извън него; насърчава тунизийските органи да проведат приобщаващи, прозрачни и честни избори по-късно тази година;

Мароко

18.  Призовава Мароко, като нов член на Съвета на ООН по правата на човека, да продължи преговорите за мирно и трайно решение на конфликта в Западна Сахара, и потвърждава правото на народа сахрави на самоопределение, което следва да бъде решено чрез демократичен референдум съгласно съответните резолюции на Организацията на обединените нации;

Палестина

19.  Приветства участието на Палестина като държава със статут на наблюдател, която не е член на ООН, от ноември 2012 г. насам; отново изразява своята подкрепа за тези усилия; отбелязва изразената от ЕС подкрепа за това Палестина да стане пълноправен член на ООН като част от политическото решение на конфликта между Израел и Палестина; потвърждава отново, че ЕС няма да признае никакви промени на границите от преди 1967 г., включително по отношение на Йерусалим, с изключение на онези, които са договорени между страните; във връзка с това споделя заключенията на Съвета на ЕС относно близкоизточния мирен процес от 16 декември 2013 г., в които се изразява съжаление по повод продължаващото разширяване от страна на Израел на заселническите зони, които са незаконни съгласно международното право и представляват пречка за мира; изразява съжаление относно нарушенията на правата на човека от страна на палестинските органи, както и относно продължаващия обстрел с ракети от Газа към Израел;

Израел

20.  Приветства възобновяването на диалога между Израел и Съвета на ООН по правата на човека и предстоящото приемане на доклада на втория кръг от всеобщия периодичен преглед за страната; призовава органите на Израел да сътрудничат с всички специални процедури, включително със специалния докладчик за правата на човека в окупираните територии; подкрепя заключенията от докладите на генералния секретар на ООН и на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Израел и окупираните палестински територии и призовава Израел да изпълни препоръките на независимата международна информационна мисия за отражението на израелските заселнически зони върху правата на човека на палестинския народ; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията за политически задържания на деца в израелски затвори;

Бахрейн

21.  Изразява загриженост относно положението на защитниците на правата на човека и опозиционните политически активисти в Бахрейн; приветства декларацията от септември 2013 г. относно Бахрейн в Съвета на ООН по правата на човека, подписана от всички държави членки на ЕС; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода заради убежденията си, политически активисти, журналисти, защитници на правата на човека и мирни протестиращи; призовава държавите членки на ЕС да работят за приемането, на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, на резолюция относно положението с правата на човека в Бахрейн, която да разглежда изпълнението на ангажиментите, поети от Бахрейн по време на процеса на всеобщ периодичен преглед, и на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн, в т.ч. препоръките относно защитниците на правата на човека, които бяха приветствани от краля на Бахрейн;

Саудитска Арабия

22.  Призовава Саудитска Арабия, като новоизбран член на Съвета на ООН по правата на човека, да вземе под внимание препоръките на 17-ата сесия на Работната група за всеобщия периодичен преглед за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените в законодателството и на практика и за осигуряване на възможност на жените да участват пълноценно и равностойно в обществото; да вземе всички необходими мерки за борба с домашното насилие и да осигури на жертвите достъп до механизми за защита и обезщетение; да приеме закон за забрана на ранните и насилствените бракове на деца и да установи минимална разрешена от закона възраст за брак от 18 години; да приеме закони за защита на свободата на сдружаване, свободата на изразяване, свободата на мирни събрания и свободата на религия; да наложи мораториум върху смъртното наказание с оглед на евентуалното му премахване; да позволи регистрацията на НПО, осъществяващи дейност в сферата на правата на човека и да ратифицира основните инструменти в сферата на правата на човека;

Иран

23.  Приветства резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека през март 2013 г., относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и удължаването на мандата на специалния докладчик за правата на човека в Иран; потвърждава отново подкрепата си за продължаването на мандата и призовава Иран да разреши на специалния докладчик на ООН да влезе в страната като изключително важна стъпка в посока към започване на диалог за оценяване на положението с правата на човека в Иран; осъжда отново смъртното наказание в Иран и значителното увеличаване на броя на екзекуциите – 40 души обесени през първите две седмици на 2014 година – и продължаващото нарушаване на правото на свобода на убежденията; отбелязва някои първи признаци на напредък, демонстрирани от иранското правителство във връзка с правата на човека, включително освобождаване на политически затворници; призовава ЕС и Съвета на ООН по правата на човека да продължат да наблюдават отблизо положението с правата на човека и да гарантират, че правата на човека продължават да бъдат основен приоритет във всички взаимоотношения с иранското правителство;

Русия

24.  Категорично осъжда законите за „чуждестранните агенти“ в Русия, които се използват за тормоз на НПО чрез нападения на офиси, глоби и други методи за сплашване; призовава ЕС и държавите членки да продължат да оказват натиск върху Русия, както в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, така и извън него, да прекрати тези явни нарушения на свободата на изразяване на мнение и на свободата на сдружаване; изразява силна загриженост във връзка с други продължаващи нарушения на правата на човека в Русия, като например репресиите срещу медиите, дискриминационните закони срещу сексуалните малцинства, нарушаването на правото на събрания и липсата на независимост на съдебната система;

Беларус

25.  Отново изразява своята подкрепа за специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека за положението с правата на човека в Беларус; призовава за удължаване на мандата на специалния докладчик с още една година след изтичането му през юни 2014 г.; приветства приетата през юни 2013 г. резолюция относно Беларус и продължаващото признаване и обръщане на внимание на сериозните нарушения на правата на човека в страната; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да продължат да оказват натиск върху Беларус по въпроса за правата на човека;

Узбекистан

26.  Приветства резултата от всеобщия периодичен преглед за Узбекистан; отбелязва със съжаление, че правителството на Узбекистан продължава да отказва да отговори положително на исканията за посещение, отправени от специалните процедури на Съвета по правата на човека; настоятелно призовава държавите членки на ЕС да се стремят към създаването на специален механизъм за мониторинг в рамките на Съвета по правата на човека относно положението с правата на човека в Узбекистан;

Централноафриканска република

27.  Отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с положението в Централноафриканската република; призовава международната общност спешно да подкрепи хуманитарния призив на ООН, за който средствата далеч не са достатъчни, и призовава за подобряване на положението със сигурността с оглед на осигуряване на достъп на населението до хуманитарна помощ; изразява надежда бързото разполагане на мисията на ЕС по линия на ОПСО да спомогне за подобряването на положението по места; приветства Резолюция 2136 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека, специалната му сесия от 20 януари 2014 г. относно положението в Централноафриканската република и назначаването на независим експерт по положението с правата на човека в страната; настоятелно призовава новия временен президент Самба-Панза да направи всичко по силите си, за да сложи край на насилието и да успокои напрежението между религиозните общности в страната;

Демократична република Конго

28.  Набляга на призива на ООН за продължаване на подкрепата за разкъсваната от конфликти източна част на Демократична република Конго (ДРК), за да се гарантира, че това няма да се превърне в „забравена криза“; изразява сериозна загриженост относно неотдавнашното масово разселване на населението в региона Катанга; строго осъжда нападенията на бунтовнически сили в източната част на страната над цивилното население, включително над жени и деца; строго осъжда системното използване на изнасилването като средство за водене на война; изразява дълбока загриженост относно продължаващото използване на деца като войници и призовава за тяхното обезоръжаване, реабилитиране и реинтегриране; счита, че Рамката на ООН за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона остава основна рамка за постигането на траен мир; приветства Резолюция 2136 на Съвета за сигурност на ООН от 30 януари 2014 г., която подновява наложеното на ДРК оръжейно ембарго;

Еритрея

29.  Настоятелно призовава за постоянно внимание и бдителност от страна на ЕС и на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на положението с правата на човека в Еритрея, тъй като тежките нарушения на тези права водят до голям брой бежанци и мигранти; приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Еритрея, приета единодушно през юни 2013 г.; приветства първия доклад на специалния докладчик за положението с правата на човека в страната; призовава за подновяване на мандата на посочения специален докладчик по време на 26-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

Мали

30.  Приветства назначаването на независим експерт по положението с правата на човека в Мали, непрекъснатия мониторинг на положението с правата на човека след приключването на конфликта, както и силната водеща роля, която изпълняват други африкански държави в процеса на подобряване на положението с правата на човека в страната; призовава за подновяване на мандата на независимия експерт;

Южен Судан

31.  Изразява дълбока загриженост относно положението в Южен Судан, включително относно политическите борби за това кой ще ръководи страната, които предизвикаха нарастване на сблъсъците на етническа основа и разселване на над 650 000 души; призовава държавите членки на ЕС да повдигнат този въпрос пред Съвета на ООН по правата на човека с цел положението в Южен Судан да продължи да заема важно място в международния дневен ред; приветства споразумението за спиране на враждебните действия, подписано на 23 януари 2014 г., но подчертава факта, че това е само първата крачка към постигането на мир и помирение; осъжда извършените широкомащабни нарушения и злоупотреби с правата на човека и подчертава, че отговорните за тях лица трябва да бъдат подведени под отговорност; приветства ангажимента на Африканския съюз за създаването на анкетна комисия, която да служи като основа за гарантирането на правосъдие и на отчетност, както и на помирение в бъдеще;

Шри Ланка

32.   Осъжда продължаващите нападения срещу религиозни малцинства, както и тормоза и заплахите срещу защитници на правата на човека, адвокати и журналисти; признава постигнатия напредък при възстановяването, както и прилагането на някои от препоръките на Комисията за извлечените поуки и помирението, но изразява съжаление във връзка с факта, че правителството на Шри Ланка все още не може да осигури независимо и надеждно разследване на извършените в миналото нарушения на международното право в областта на правата на човека и на хуманитарното право; решително подкрепя препоръката на върховния комисар на ООН по правата на човека за създаване на независим международен механизъм за разследване, който да допринесе за установяването на истината, ако местните механизми за разследване не успеят да постигнат това;

Мианмар/Бирма

33.  Приветства резолюцията относно Мианмар/Бирма, приета от Съвета на ООН по правата на човека, и продължаващата работа на специалния докладчик; призовава Съвета на ООН по правата на човека да не прекратява или изменя мандата на специалния докладчик, докато в страната не бъде създадено бюро на Службата на върховния комисар по правата на човека с пълен мандат, и призовава Мианмар/Бирма да гарантира, че комитетът за преразглеждане на положението на затворниците ще продължи работата си по решаване на всички висящи дела и за отмяна на спорното законодателство, засягащо свободата на изразяване на мнение и на сдружаване (по-специално на Закона за мирни събрания и шествия от 2011 г.); осъжда продължаващото насилие и нарушенията, извършвани спрямо малцинствената група рохингия в щата Рахин, както и нападенията срещу мюсюлмани и други малцинствени групи, и призовава за пълно, прозрачно и независимо разследване на тези нарушения;

Корейска народнодемократична република

34.  Приветства планираното продължаване на мандата на специалния докладчик за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР), приетата през март 2013 г. с консенсус резолюция и представянето на доклада на анкетната комисия за положението с правата на човека в страната; отново призовава правителството на КНДР да сътрудничи изцяло на специалния докладчик и да улесни посещението му в страната; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да вземе под внимание препоръките на международната анкетна комисия, като се съсредоточи по-специално върху необходимостта да бъдат осъдени международните престъпления, извършени в КНДР, да се разшири капацитетът на ООН за документиране на нарушенията на правата на човека в страната и да се създадат подходящи международни механизми за гарантиране на търсенето на отговорност за международните престъпления, извършени в КНДР;

Камбоджа, Кот д'Ивоар, Хаити, Сомалия и Судан

35.  Приветства удължаването на мандатите на независимите експерти за Камбоджа, Кот д'Ивоар, Хаити, Сомалия и Судан; настоятелно призовава органите на тези държави да сътрудничат изцяло на мандатоносителите;

Тематични въпроси

Права на детето

36.  Приветства работата на Съвета на ООН по правата на човека по въпросите на правата на детето, например резолюцията от септември 2013 г. относно предотвратимата смъртност и заболеваемост при децата на възраст под пет години като повод за загриженост във връзка с правата на човека, както и работата на Комитета по правата на детето; призовава държавите да ратифицират третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, което ще даде възможност на деца да внасят жалбите си в комитета; приветства предстоящото приемане на резолюция относно правата на детето на Съвета на ООН по правата на човека като отличен пример за сътрудничество между ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн в ООН (GRULAC); изразява дълбока загриженост относно случаите на изтезания и задържане на деца, за които докладват организации като УНИЦЕФ и „Амнести интернешънъл“; призовава ООН да продължи да проучва подобни случаи и да изготви препоръки за действия;

Жени и момичета

37.  Призовава за активно участие на ЕС в 58-ата сесия на Комисията за положението на жените с цел да не се накърнят достиженията на правото на Пекинската платформа за действие на ООН, като достъпа до образование и здравето като основно право на човека, включващо сексуални и репродуктивни права; решително осъжда използването на сексуално насилие срещу жени като военна тактика, включително престъпления като масови изнасилвания, сексуално робство, принудителна проституция, основани на пола форми на преследване, включително генитално осакатяване на жени, трафик, ранни и насилствени бракове, убийства на честта и всички други форми на сексуално насилие с подобна тежест; отново призовава ЕС и всички държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие;

Изтезания

38.  Отново посочва значението на борбата срещу изтезанията и другите форми на малтретиране, както и приоритетното място, което ЕС отделя на този въпрос, особено по отношение на децата; призовава Съвета на ООН по правата на човека да използва годишната резолюция относно изтезанията, за да поднови мандата на специалния докладчик за още три години, както и да гарантира ефективни последващи мерки във връзка с приетите досега резолюции относно изтезанията; настоятелно призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС да демонстрират общия си ангажимент за изкореняване на изтезанията и подкрепа на жертвите, най-вече като продължат или когато е приложимо, като започнат да правят вноски в Доброволния фонд на ООН за жертвите на изтезания и в Специалния фонд, създаден с Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;

Смъртно наказание

39.  Отново категорично осъжда използването на смъртното наказание и решително подкрепя мораториума като крачка към пълното му премахване; призовава ЕС, неговите държави членки и Съвета на ООН по правата на човека да продължат да настояват за премахването на смъртното наказание в световен мащаб; настоятелно призовава държавите, които все още прилагат смъртното наказание, да публикуват ясни и точни данни за броя на присъдите и екзекуциите;

Свобода на религията и убежденията

40.  Осъжда продължаващите нарушения на правото на свобода на религията и убежденията по целия свят; отново подчертава значението, което ЕС отдава на този въпрос; призовава държавите членки да продължат да работят по въпроса; приветства подновяването на мандата на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията; заявява отново, че свободата на мисълта, на съвестта и на религията, включително свободата на всеки да променя или да се отказва от своята религия или убеждения, е основно право на човека; подчертава поради това необходимостта от ефективна борба с всички форми на дискриминация срещу религиозните малцинства по света;

Права на ЛГБТИ

41.  Изразява загриженост във връзка с нарастването в последно време на броя на дискриминационните закони и практики, както и на проявите на насилие срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност; насърчава наблюдаването отблизо на положението в Нигерия и Уганда, където нови закони сериозно застрашават свободата на сексуалните малцинства; осъжда въвеждането на дискриминационни закони и репресиите срещу свободата на словото в Русия; отново заявява подкрепата си за продължаващата работа на върховния комисар по правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони и практики, както и за работата на ООН в по-общ план по този въпрос; препоръчва активно участие от страна на държавите членки на ЕС, на Съвета и на ЕСВД в борбата срещу опитите за накърняване на тези права;

Дискриминация въз основа на кастова принадлежност

42.  Осъжда дискриминацията въз основа на кастовата принадлежност; изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите широко разпространени нарушения на правата на човека въз основа на кастовата принадлежност и проявите на насилие, в т.ч. сексуално насилие срещу жените, принадлежащи към засегнатите общности; приветства работата на Службата на върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) и на мандатоносителите по специалните процедури на ООН във връзка с борбата с тази форма на дискриминация; настоятелно призовава държавите членки на ЕС да подкрепят одобрението на проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и призовава Съвета по правата на човека да приеме тази рамка;

Право на мирни събрания

43.  Призовава ЕС да подкрепя последващите действия във връзка с доклада на СВКПЧ относно ефективните мерки и най-добрите практики с цел насърчаване и закрила на правата на човека в контекста на мирни протести, по-специално чрез подкрепа на усилията за разработване на международна правна рамка, свързана с правото на мирни събрания;

Жилищно настаняване

44.  Отново приветства значението, което Съветът на ООН по правата на човека отдава на правото на жилище; също така отново призовава Съюза и държавите членки да насърчават достъпа до подходящо жилищно настаняване като основно право;

Водоснабдяване и канализация

45.  Приветства приетата от Съвета на ООН по правата на човека през септември 2013 г. резолюция относно правото на безопасна питейна вода и канализация и работата на специалния докладчик на ООН по този въпрос, по-специално чрез изготвянето на наръчник за това по какъв начин да се прилага правото на безопасна питейна вода и канализация; призовава ЕСВД, държавите членки на ЕС и Съвета на ООН по правата на човека да не отклоняват вниманието си от това често пренебрегвано, но жизненоважно право на човека, а именно правото на водоснабдяване и канализация;

Стопанска дейност и права на човека

46.  Решително подкрепя прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да играят активна роля на седмото заседание на работната група на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия и да подкрепят усилията за привеждане на своите политики в съответствие с ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия и с ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; отново изисква от Европейската комисия да докладва до края на 2014 г. за прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека от страна на държавите членки на ЕС; отбелязва оформящата се инициатива за отправяне на призив за приемане на правнозадължителен международен инструмент относно стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

Корупция и права на човека

47.  Призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят определянето на специален докладчик на ООН за финансовите престъпления, корупцията и правата на човека;

Спорт

48.  Приветства резолюцията, приета през септември 2013 г. относно утвърждаването на правата на човека чрез спорта и олимпийските идеали; изразява загриженост относно положението с работниците мигранти в Катар, по-специално в контекста на подготовката за Световното първенство по футбол през 2022 г.; отбелязва инициативата на Катар за решаването на този въпрос; призовава органите на Катар да реформират своето трудово право, да отменят действащия в целия регион закон за поръчителството (системата „кафала“) и да ратифицират съответните международни конвенции; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че дружествата от ЕС, които работят в строителната промишленост в Катар, не допринасят за нарушенията на правата на човека, пред които са изправени работниците мигранти; подчертава значението на проучването на взаимодействието между всички големи спортни събития и правата на човека, като например Зимните олимпийски игри през февруари 2014 г. в Сочи (Русия) и продължаващото потискане на свободата на събранията и правата на сексуалните малцинства, както и предстоящото Световно първенство по футбол в Бразилия, където има сведения за изселване от жилищата и разселване на населението в цялата страна;

Използване на въоръжени безпилотни летателни апарати

49.  Изразява загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право, произтичащи от противоправни целеви убийства, извършвани от въоръжени безпилотни летателни апарати, в резултат на които са убити, тежко ранени или травмирани неизвестен брой цивилни граждани извън декларираните зони на конфликти; подкрепя усилията в рамките на съответните специални процедури на ООН за насърчаване на прозрачно и отговорно използване на въоръжени безпилотни летателни апарати от държавите в съответствие с установената международна правна рамка; призовава ЕС, неговите държави членки и Съвета на ООН по правата на човека да продължат да подкрепят разследването на противоправни целеви убийства и да предприемат последващи действия във връзка с препоръките, отправени от специалните докладчици на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура и за борбата с тероризма;

Международен наказателен съд

50.   Отново заявява пълната си подкрепа за Международния наказателен съд и продължава да проявява бдителност по отношение на евентуални опити за накърняване на неговата легитимност; отправя искане за активно разработване на позиция на ЕС относно престъплението агресия и измененията от Кампала;

Всеобщ периодичен преглед

51.  Отново потвърждава значението на универсалния характер на всеобщия периодичен преглед с оглед на постигането на цялостно разбиране на положението с правата на човека във всички държави членки на ООН и отново подчертава трайното значение на текущия втори цикъл на прегледа, който се съсредоточава върху изпълнението на препоръките, приети по време на първия цикъл; при все това отново призовава препоръките, които не са били приети от държавите през първия цикъл, да бъдат преразгледани в рамките на продължаването на процеса на всеобщия периодичен преглед;

52.  Призовава държавите членки на ЕС, които участват в интерактивните диалози по всеобщия периодичен преглед, да отправят конкретни и измерими препоръки с цел да се подобри качеството на последващите действия и изпълнението на приетите препоръки; подчертава колко е важно Комисията и държавите членки на ЕС да предоставят техническа помощ с цел да се помогне на подложените на преглед държави да изпълнят препоръките за представяне на средносрочни актуализации, за да спомогнат за подобряване на изпълнението;

53.  Подчертава необходимостта от систематично включване на препоръките от всеобщия периодичен преглед в диалозите и консултациите на ЕС в областта на правата на човека, както и в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави; отново препоръчва Парламентът да повдига въпроса за тези препоръки по време на посещенията на неговите делегации в трети държави;

54.  Приветства всички мерки, които позволяват пълноценното участие на широк кръг от заинтересовани страни, включително гражданското общество, в процеса на всеобщия периодичен преглед; изтъква, че е важно ЕСВД и държавите членки да повдигнат в Съвета на ООН по правата на човека обезпокоителния въпрос за намаляващото пространство за НПО в редица държави по света;

Специални процедури

55.  Отново подчертава твърдата си подкрепа за специалните процедури; подчертава фундаменталното значение на независимостта на тези мандати и настоятелно призовава всички държави от ООН да сътрудничат изцяло на специалните процедури, включително като осигурят прием на мандатоносителите за посещения в страната, като отговарят на техните настоятелни искания за действие, както и във връзка с твърдения за нарушения, и като гарантират подходящи последващи действия във връзка с препоръките, направени от мандатоносителите; подкрепя изявлението от 10 декември 2013 г. на 72-мата експерти по специалните процедури и изразява загриженост, че липсата на сътрудничество на държавите със специалните процедури възпрепятства тяхната способност да изпълняват своя мандат;

56.  Категорично осъжда всички форми на репресии срещу защитници на правата на човека и активисти, които сътрудничат на процеса на всеобщия периодичен преглед и на специалните процедури, особено в случая с Китай; призовава Съвета на ООН по правата на човека да разследва сведенията, според които китайският активист Сао Шунли, който се застъпвал за участието на гражданското общество във всеобщия периодичен преглед, е задържан от 14 септември 2013 г.; настоятелно призовава председателя на Съвета на ООН по правата на човека да следи активно този и други подобни случаи, а също така всички държави да предоставят подходяща защита срещу подобни действия с цел сплашване; подчертава, че подобни действия подкопават цялата система на ООН за правата на човека;

Участие на ЕС

57.  Отново подчертава значението на активното участие на ЕС във всички механизми на ООН за защита на правата на човека, включително в Съвета на ООН по правата на човека; насърчава държавите членки на ЕС да правят това, като предлагат съвместно резолюции или поемат инициативата за тях, участват активно в разискванията и интерактивните диалози и публикуват изявления; решително подкрепя все по-голямото използване на междурегионални инициативи от страна на ЕС;

58.  Отново потвърждава значението на интегрирането на работата, извършвана в Женева в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, в съответните вътрешни и външни дейности на ЕС, включително в дейностите на Парламента, като например делегациите на комисиите и междупарламентарните делегации, и на приноса на специалните докладчици на ООН към заседанията на комисиите;

59.  Насърчава специалния представител на ЕС да продължава да подобрява ефективността, съгласуваността и видимостта на политиката на ЕС в областта на правата на човека в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и да продължава да развива тясно сътрудничество със СВКПЧ и със специалните процедури, и изразява съжаление относно отсъствието на заместник-председателя/върховен представител от срещите на високо равнище на Съвета на ООН по правата на човека;

60.  Отново подчертава значението на ефективната координация и сътрудничество между ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС по въпроси, свързани с правата на човека; насърчава ЕСВД, по-специално чрез делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повиши съгласуваността на действията на ЕС посредством своевременни и конкретни консултации и да изразява единна позиция;

61.  Подчертава, че е важно държавите членки на ЕС да подкрепят Съвета на ООН по правата на човека, като работят заедно за постигането на неделимост и универсалност на правата на човека, по-специално като ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, създадени от този орган; отново изразява съжаление, че нито една държава членка на ЕС не е ратифицирала Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства; отново заявява, че няколко държави членки все още не са приели и/или ратифицирали Конвенцията за защита на всички лица от насилствено изчезване, Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание или Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права; отново призовава всички държави членки да ратифицират тези конвенции и протоколи; подчертава колко е важно държавите членки да предоставят навреме своите периодични доклади на органите за мониторинг на ООН; призовава ЕС активно да разработва своя позиция относно престъплението агресия и измененията от Кампала;

62.  Припомня значението на непрекъснатата подкрепа на ЕС за защитата на независимостта на СВКПЧ, за да се гарантира, че тази служба може да продължи да изпълнява задачата си ефективно и безпристрастно; подчертава, че за безпристрастността и функционирането на СВКПЧ е изключително важно да ѝ бъде осигурено достатъчно финансиране, особено предвид съществуващата в момента необходимост да се откриват нови регионални бюра на СВКПЧ вследствие на нововъзникващи ситуации; подчертава, че е важно да бъде осигурено достатъчно финансиране за покриване на нарастващия обем работа на органите по договорите; призовава ЕС да поеме водеща роля за гарантирането на ефективното функциониране на системата на органите по договорите, включително във връзка с подходящото финансиране;

63.  Отново заявява, че закрилата на защитниците на правата на човека е основен приоритет на политиката на ЕС в областта на правата на човека; поради това оценява високо практическата и финансовата подкрепа, предоставена в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за спешни действия за закрила на защитниците на правата на човека и за тяхното подпомагане;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 68-ото Общо събрание на ООН, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група ЕС – ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 114.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0055.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0575.


Русия: присъди над демонстрантите, участвали в събитията на площад „Болотная“
PDF 283kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“ (2014/2628(RSP))
P7_TA(2014)0253RC-B7-0245/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, и по-специално своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно принципите на правовата държава в Русия(1),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 24 февруари 2014 г. относно присъдите на демонстрантите, участвали в събитията на площад „Болотная“,

—  като взе предвид Конституцията на Русия, и по-специално член 118 от нея, който постановява, че правосъдието в Руската федерация се управлява единствено от съдилищата, както и член 120 от нея, съгласно който съдиите са независими и са подчинени единствено на Конституцията на Русия и на федералното право,

—  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека от 28 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от 17 декември 2013 г. относно редовното му посещение в Руската федерация,

—  като взе предвид изявлението от 4 март 2014 г. на омбудсмана по правата на човека на Руската федерация Владимир Лукин относно публичните демонстрации в Москва и мерките, предприети от правоприлагащите агенции,

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и принципите на правовата държава и да зачита правата на човека; като има предвид, че вследствие на редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните месеци съществува растящо безпокойство по отношение на изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения;

Б.  като има предвид, че на 6 май 2012 г., в навечерието на встъпването в длъжност на президента Владимир Путин, няколко десетки от оценяваните на десетки хиляди протестиращи влязоха в спорадични схватки с полицията, което доведе до дребни щети на площад „Болотная“;

В.  като има предвид, че около 600 активисти бяха задържани за кратко и че срещу 28 лица е започнало наказателно производство; като има предвид, че държавните органи започнаха разследване на действията на протестиращите, като ги определиха като „масови бунтове“, които, в съответствие с руския закон са масови действия, в които се включват „насилие, погроми, разрушаване на имущество, използване на огнестрелно оръжие или въоръжена съпротива на държавните органи“; като има предвид, че държавните органи твърдяха, че насилието е било планирано и е било част от конспирация за дестабилизиране на държавата и сваляне на правителството;

Г.  като има предвид, че през последните години редица съдебни процеси и съдебни производства поставиха под въпрос независимостта и безпристрастността на съдебните институции в Руската федерация;

Д.  като има предвид, че множество руски и международни организации за защита на правата на човека съобщиха, че непропорционални мерки и агресивни действия от страна на силите за сигурност, както и прекомерна употреба на сила, са довели до избухването на насилие, последвано от произволни арести на участници в протестите; като има предвид, че омбудсманът по правата на човека на Руската федерация потвърди в своята оценка, че обвиненията за масови бунтове са неоснователни;

Е.  като има предвид, че на 24 февруари 2014 г. руски съд призна за виновни осем от демонстрантите, като присъдите варираха от присъда с отложено изпълнение до четири години затвор, след като през 2013 г. бяха издадени три по-строги присъди за лишаване от свобода, както и за принудително психиатрично лечение на активиста Михаил Косенко;

Ж.  като има предвид, че голям брой арести бяха извършени на 21 и 24 февруари 2014 г. по време на мирните демонстрации в подкрепа на подсъдимите по делото във връзка с площад „Болотная“; като има предвид, че повече от 200 души, които се бяха събрали пред Замоскворецкия районен съд на 24 февруари 2014 г., за да чуят присъдата, бяха задържани в продължение на няколко часа; като има предвид, че опозиционните лидери Борис Немцов и Алексей Навални впоследствие бяха осъдени на 10 дни затвор; като има предвид, че Алексей Навални беше поставен под домашен арест за следващите два месеца и на 5 март 2014 г. му беше сложена електронна гривна за наблюдение на неговите дейности,

З.  като има предвид, че руските държавни органи разширяват своите програми за масово наблюдение; като има предвид, че тези програми, комбинирани със законите срещу ЛГБТ лицата и законите, ограничаващи свободата на неправителствените организации, предоставят на руските държавни органи много мощен инструмент за контрол и потискане на гласа на опозицията;

И.  като има предвид, че през последните години положението с правата на човека в Русия се влоши и че руските органи приеха поредица от закони, които съдържат двусмислени разпоредби, могат да бъдат използвани за налагане на допълнителни ограничения на опозицията и участниците от гражданското общество и пречат на свободата на изразяване на мнение и на сдружаване; като има предвид, че репресиите включваха действия като например полицейски акции, конфискация на собственост, административни глоби и други мерки, насочени към предотвратяване и разубеждаване на организациите на гражданското общество от осъществяването на дейността им,

Й.  като има предвид, че ръководителите на опозиционните партии и движения са обект на тормоз от страна на руските държавни органи, като някои са задържани по силата на различни обвинения, като пример за това са Иля Яшин, водач на движението „Солидарност“, Глеб Фетисов, съпредседател на „Алианса на Зелените и социалдемократите“ и Евгени Витишко, активист в областта на околната среда и виден член на партия „Яблоко“,

К.  като има предвид, че множество съобщения за случаи на малтретиране и изтезания на затворници от членове на правоприлагащите агенции и полицията бяха регистрирани през м. декември 2013 г. от Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно съдебното производство срещу демонстрантите на площад „Болотная“, което от самото начало беше сериозно накърнено от политически мотивирани обвинения;

2.  Счита, че обвиненията срещу тях и присъдите им изглеждат непропорционални с оглед естеството на събитията и престъпленията, в които са обвинени; счита, че изходът от процеса, с оглед на процедурните недостатъци и дългото предпроцесуално задържане, повдига отново въпроси относно положението с принципите на правовата държава;

3.  Призовава руските съдебни органи да преразгледат присъдите по време на обжалването и да освободят осемте демонстранти, както и затворника от „Болотная“ Михаил Косенко, осъден на принудително психиатрично лечение;

4.  Наред с това изразява дълбоката си загриженост относно задържането на голям брой мирни демонстранти след присъдите от „Болотная“ и призовава за отмяна на всички обвинения срещу тях; призовава освен това руското правителство да зачита правата на всички граждани да упражняват основните си свободи и всеобщи права на човека;

5.  Припомня значението на пълното спазване от страна на Русия на международните ѝ правни задължения като член на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на основните права на човека и принципите на правовата държава, установени в Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права; посочва, че новото развитие на положението е в посока, обратна на реформите, необходими за подобряване на демократичните стандарти, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт в Русия;

6.  Изразява загрижеността си във връзка със събитията в Руската федерация по отношение на спазването и защитата на общоприети демократични принципи, правила и процедури, по-специално във връзка със закона за „чуждестранните агенти“, законодателството срещу ЛГБТ лицата, повторното квалифициране на клеветата като престъпно деяние, закона за измяната и законодателството, уреждащо обществените протести; настоятелно призовава Русия да се придържа към международните си ангажименти като член на Съвета на Европа;

7.  Призовава руското правителство да предприеме конкретни мерки за справяне с влошаването на положението с правата на човека, в частност като прекрати кампанията на тормоз спрямо организации и активисти на гражданското общество; призовава руската изпълнителна и законодателна власти да преосмислят и евентуално отменят неотдавна приети законодателни актове и мерки, които противоречат на заявените ангажименти на държавата като член на Съвета на Европа по отношение на правата на човека и основните свободи и да отчетат предложенията на омбудсмана на Русия по правата на човека, както и на Съвета по правата на човека, отправени към президента на Руската федерация;

8.  Настоятелно приканва руските съдебни и правоприлагащи органи да изпълняват задълженията си по безпристрастен и независим начин;

9.  Изтъква, че свободата на събрания в Руската федерация се гарантира от член 31 от Руската конституция и съобразно Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна, като следователно руските органи са длъжни да я зачитат;

10.  Призовава Руската федерация да приведе своите програми за наблюдение в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека;

11.  Изразява съжаление относно продължаващите репресии спрямо граждани, които изразяват критика по отношение на режима, както и спрямо оставащите независими медии, включително ТВ „Дъжд“ и радио „Ехото на Москва“;

12.  Призовава Върховния представител и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантират, че случаите на всички лица, преследвани по политически причини, ще бъдат засегнати на консултациите по правата на човека между ЕС и Русия, както и че от представителите на Русия в тези консултации ще бъде официално изискан отговор по всеки случай;

13.  Призовава председателите на Съвета и на Комисията, както и ВП/ЗП да продължават да следят отблизо тези случаи и да поставят тези въпроси по различни поводи и на срещи с Русия, както и да докладват на Парламента за разговорите с руските държавни органи;

14.  Настоятелно приканва Съвета да развие единна политика по отношение на Русия, която ангажира 28-те държави – членки на ЕС, и институциите на ЕС със силно общо послание относно ролята на правата на човека в отношенията между ЕС и Русия и необходимостта от прекратяване на репресиите срещу свободата на изразяване, на събрания и на сдружаване в Русия; призовава това общо послание да бъде ясно заявено в заключенията на Съвета по външни работи на ЕС;

15.  Настоятелно приканва Върховния представител и ЕСВД да гарантират, че Съюзът се стреми към всяка възможност, в границите на руското националното законодателство, за продължаване на сътрудничеството с организациите на руското гражданско общество и подкрепата за тях, включително на тези, които работят за насърчаване на ценностите на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

16.  Настоятелно приканва, по отношение на текущата фаза на планиране на финансовите инструменти на ЕС, Европейската комисия и ЕСВД да увеличат финансовата си помощ за руското гражданско общество чрез средства от Европейския инструмент за демокрация и права на човека и средства на организации на гражданското общество и на местни органи, както и да включат Форума на гражданското общество ЕС-Русия в Инструмента за партньорство, за да се гарантира устойчива и надеждна дългосрочна подкрепа;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на заместник-председателя на Комисията/Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на президента на Руската федерация, както и на нейните правителство и парламент.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0284.


Започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от споразумението в Котону с оглед на приетото неотдавна законодателство, в което хомосексуалността се счита за престъпление
PDF 299kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. за започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от Споразумението от Котону с оглед на неотдавна приетото законодателство, което допълнително инкриминира хомосексуалността (2014/2634(RSP))
P7_TA(2014)0254RC-B7-0251/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид международните задължения и инструменти в областта на правата на човека, включително задълженията и инструментите, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид резолюция 17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите и ангажиментите относно правата на човека и общественото здравеопазване, предвидени в него, и по-специално член 8, параграф 4, член 9, член 31а, буква д), и член 96,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5, и членове 21, 24, 29 и 31 от Договора за Европейския съюз и членове 10 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с които ЕС и неговите държави членки се ангажират в отношенията си с останалия свят да утвърждават и насърчават универсалните права на човека и защитата на лицата, както и да приемат ограничителни мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека,

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид изявлението от 15 януари 2014 г. на Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в което тя изразява загриженост за удостоверяването с подпис на Закона за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол в Нигерия,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя и върховен представител от 20 декември 2013 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,

—  като взе предвид изявлението на президента Обама от 16 февруари 2014 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда и отправеното от него искане към президента Мусевени да не удостоверява закона с подписа си,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя и върховен представител от 18 февруари 2014 г. относно законодателството за борба с хомосексуалността в Уганда,

—  като взе предвид изявлението на Бан Ки-мун от 25 февруари 2014 г., в което той настоятелно призова органите на Уганда да преработят или да отменят Закона за борба с хомосексуалността, приет в тази държава,

—  като взе предвид декларацията на върховния представител от 4 март 2014 г. от името на Европейския съюз относно Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2012 г. относно насилието срещу лесбийките и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални (ЛГБТИ) лица в Африка(1), своята законодателна резолюция от 13 юни 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.(2), и своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(3),

—  като взе предвид своите предходни резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма(4), от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)(5), както и от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на David Kato(6),

—  като взе предвид своите резолюции от 15 март 2012 г.(7) и 4 юли 2013 г. относно положението в Нигерия(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно неотдавнашните действия за инкриминиране на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност в Обединените нации(10),

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължение да предотвратяват насилието, подбуждането към омраза и стигматизацията на основата на индивидуални характеристики, включително сексуалната ориентация, половата идентичност и проявлението на пола;

Б.  като има предвид, че общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза има за цел развитието и укрепването на демокрацията и на принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека и на основните свободи;

В.  като има предвид, че в цели 76 държави хомосексуалността продължава да се смята за престъпление, като в пет от тези държави за подобно престъпление е предвидено смъртно наказание;

Г.  като има предвид, че за действия по взаимно съгласие между лица от един и същи пол в Уганда вече е налагано наказание с лишаване от свобода за 14 години съгласно параграф 145 от Наказателния кодекс на Уганда, както и наказания с лишаване от свобода за седем години в Нигерия съгласно параграф 214 от Наказателния кодекс на Нигерия (или смъртно наказание в 12-те държави, прилагащи законите на шериата);

Д.  като има предвид, че на 20 декември 2013 г. парламентът на Уганда прие Закона за борба с хомосексуалността, който предвижда санкциите лишаване от свобода за срок до 7 години за подкрепа на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, лишаване от свобода за 7 години на лицата, които поддържат сграда, помещение или помещения от какъвто и да било вид за „хомосексуални цели“, както и доживотно лишаване от свобода за „повторни провинения“ или нарушители, които са ХИВ-позитивни; като има предвид, че законът бе удостоверен с подписа на президента на Република Уганда, Йовери Мусевени Кагута, на 24 февруари 2014 г.;

Е.  като има предвид, че органите на Уганда приеха Закона за борба с порнографията и Закона за управление на обществения ред, които представляват нови атаки срещу правата на човека и неправителствените организации (НПО), които защитават правата на човека; като има предвид, че това е показателно за намаляването и влошаването на възможностите на гражданското общество за политическа дейност;

Ж.  като има предвид, че на 17 декември 2013 г. нигерийският сенат прие Закон за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол, който предвижда наказания до 14 години лишаване от свобода за лица в еднополова връзка и до 10 години лишаване от свобода за лица, които са свидетели на бракове между партньори от един и същи пол или които управляват или имат участие в барове, организации или общности за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица; като има предвид, че законът бе удостоверен с подписа на президента Гудлък Джонатан през януари 2014 г.;

З.  като има предвид, че редица медии, представители на обществеността, както и политически и религиозни лидери в посочените държави проявяват все по-силен стремеж да сплашват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, да ограничават техните права, както и правата на НПО и групите за защита на правата на човека, и да узаконят насилието срещу тях; като има предвид, че малко след като президентът Мусевени подписа закона в един от таблоидите в Уганда бе публикуван списък с имената и снимките на 200 гейове и лесбийки в Уганда, което имаше сериозни неблагоприятни последици за сигурността на тези лица; като има предвид, че медиите съобщиха за нарастващ брой арести и прояви на насилие срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица в Нигерия;

И.  като има предвид, че голям брой държавни и правителствени ръководители, ръководни лица от ООН, правителствени и парламентарни представители, ЕС (включително Съветът, Парламентът, Комисията и заместник-председателят/върховен представител) и голям брой лица със световна известност са осъдили категорично законите, инкриминиращи лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

Й.  като има предвид, че сътрудничеството от страна на ЕС следва да подкрепя усилията на държавите от АКТБ да развият помощни правни и политически рамки и да премахнат наказателните закони, политики и практики, стигматизирането и дискриминацията, които подкопават правата на човека, увеличават уязвимостта спрямо ХИВ/СПИН и възпрепятстват достъпа до ефективна превенция на ХИВ/СПИН, лечение, грижи и подкрепа, включително до лекарства, консумативи и услуги, за хората, заразени с ХИВ/СПИН, и за населението, изложено на най-голям риск;

K.  като има предвид, че представителите на програмата на ООН за борба срещу СПИН и на Световния фонд за борба със СПИН, туберколозата и маларията изразяват опасения, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, както и заразените с ХИВ граждани в Нигерия и Уганда, които наброяват 3,4 милиона, ще бъдат лишени от достъп до жизненоважни здравни услуги, и отправят искане за неотложно преразглеждане на конституционния характер на законите с оглед на сериозните последици от тях за общественото здраве и правата на човека;

Л.  като има предвид, че по-нататъшното инкриминиране на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол ще затрудни допълнително както постигането на Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на равенството между половете и борбата с болестите, така и постигането на успех по отношение на рамката за развитие след 2015 г.;

M.  като има предвид, че редица държави членки, включително Нидерландия, Дания и Швеция, както и други държави като Съединените американски щати и Норвегия са взели решение или да не отпускат помощите, предназначени за правителството на Уганда, или да пренасочат помощите, предвидени първоначално за подкрепа на правителството, за да окажат подкрепа на гражданското общество;

Н.  като има предвид, че съгласно член 96, параграф 1а от Споразумението от Котону може да се открие процедура по консултация с оглед на изключването на страни по Споразумението, които са нарушили своите задължения в областта на правата на човека съгласно член 8, параграф 4, и член 9;

1.  Изразява съжаление във връзка с приемането на нови закони, които представляват сериозни заплахи за универсалните права като правото на живот, свободата на изразяване на мнение, свободата на събранията и сдруженията и забраната за подлагане на изтезания и на жестоко, нечовешко и унизително отношение; отново заявява, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в обхвата на правото на лицата на неприкосновеност на личния им живот, което се гарантира от международното право и националните конституции; подчертава факта, че равенството на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица е неоспорим елемент от основните права на човека;

2.  Припомня изявленията на Африканската комисия и на Комитета на ООН по правата на човека, че една държава не може чрез националното си законодателство да отхвърля международните си задължения в областта на правата на човека;

3.  Призовава президента на Уганда да отмени Закона за борба с хомосексуалността, както и параграф 145 от Наказателния кодекс на Уганда; призовава президента на Нигерия да отмени Закона за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол, както и параграфи 214 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия, тъй като те с в разрез международните задължения на страната в областта на правата на човека;

4.  Отбелязва, че подписвайки тези закони, правителствата на Уганда и Нигерия не са спазили задължението, свързано със зачитането на правата на човека, принципите на демокрацията и върховенството на закона, което се посочва в член 9, параграф 2 от Споразумението от Котону;

5.  Отново изтъква, че тези закони попадат в обхвата на член 96, параграф 1а, буква б) от Споразумението от Котону като случаи от особена спешност, т.е. извънредни случаи, в които се касае за особено тежки и очевидни нарушения на правата на човека и на човешкото достойнство (ценности, посочени в член 9, параграф 2), и че съответно се изисква незабавна реакция;

6.  Ето защо призовава Комисията да се ангажира с по-интензивен и спешен политически диалог съгласно член 8 на местно равнище и на равнище министри, като отправя искане за започване на дискусия преди или най-късно по време на срещата на високо равнище ЕС—Африка;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат своята стратегия за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие по отношение на Уганда и Нигерия и по-скоро да пренасочат помощта към гражданското общество и към други организации, отколкото да преустановят помощта, дори и само за отделни сектори;

8.  Отправя предложение към Африканския съюз да поеме водеща роля и да създаде вътрешна комисия, която да проучи тези закони и свързаните с тях въпроси;

9.  Призовава ръководителите от Африканския съюз и Европейския съюз да разгледат въпроса за тези закони в рамките на дискусиите по време на четвъртата среща на върха между Африка и ЕС, която ще се проведе на 2 и 3 април 2014 г.;

10.  Призовава държавите членки или върховния представител с подкрепата на Комисията да разгледат възможността за прилагане на целенасочени санкции, например забрани за пътуване и за издаване на визи за основните лица, които носят отговорност за изготвянето и приемането на тези два закона;

11.  Припомня решението на Съда на ЕС от 7 ноември 2013 г. по съединени дела C‑199‑201/12 (X, Y, Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel), в което се подчерта, че лицата с определена сексуална ориентация, чието поведение или идентичност се инкриминират чрез закони, могат да представляват специфична социална група за целите на предоставянето на убежище;

12.  Изразява съжаление във връзка с все по-трудното социално, икономическо и политическо положение на африканските нации, които са застрашени от религиозен фундаментализъм, който прониква все по-дълбоко и има тежки последици за достойнството, развитието и свободата на хората;

13.  Призовава Комисията и Съвета да упоменават изрично забраната на дискриминацията, основана на сексуална ориентация, във всяко бъдещо споразумение, заменящо Споразумението от Котону, като Парламентът неколкократно е отправял призив за това;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, Европейската служба за външна дейност, държавите членки, националните правителства и парламенти на Уганда, Нигерия, Демократична република Конго и Индия, както и на президентите на Уганда и Нигерия.

(1) OВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 88.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0273.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0575..
(4) OВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 25.
(5) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 134.
(6) OВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 62.
(7) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 97.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0335.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0046.
(10) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 100.


Сигурност и трафик на хора в Синай
PDF 303kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно сигурността и трафика на хора в Синай (2014/2630(RSP))
P7_TA(2014)0255RC-B7-0254/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно трафика на хора в Синай, в частност случая със Solomon W.(1), от 16 декември 2010 г. от 16 декември 2010 г. относно еритрейски бежанци, държани като заложници в Синай(2), и от 6 февруари 2014 г. относно положението в Египет(3),

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно положението със сигурността в Синай от 11 септември 2013 г., 3 и 8 октомври 2013 г., 24 декември 2013 г., 24 януари 2014 г. и от 17 февруари 2014 г. относно терористичното нападение в Синай,

—  като взе предвид публикацията на Европол от 3 март 2014 г., озаглавена „Irregular migrants from the Horn of Africa with European sponsors kidnapped for ransom and held in Sinai“ („Незаконни мигранти от региона на Африканския рог с европейски „спонсори“, отвличани за откуп и държани като заложници в Синай“,

—  като взе предвид член 3 от Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону между АКТБ и ЕС,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., както и меморандума за разбирателство между Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и правителството на Египет от 1954 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство за специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г. и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2005 г.,

—  като взе предвид Протокола на ООН от 2000 г. за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и по-специално членове 6 и 9 от него,

—  като взе предвид Брюкселската декларация относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, приета на 20 септември 2002 г.,

—  като взе предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик, и Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него,

—  като взе предвид член 2, член 6, параграф 1, член 7 и член 17 („Всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване“) от Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Египет, и по-специално преамбюла и член 2 от него,

—  като взе предвид член 89 от Конституцията на Арабска република Египет и египетския Закон № 64 от 2010 г. относно борбата с трафика на хора,

—  като взе предвид израелския закон за борба с инфилтрацията,

—  като взе предвид насоките на ВКБООН относно Еритрея,

—  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че терористичните нападения, разпространението на оръжия, инфилтрацията на чужди и египетски джихадисти и радикализирането на част от местното население в Синай доведоха до увеличаване на предизвикателствата, свързани със сигурността, за Египет, Израел и други страни от региона; като има предвид, че положението със сигурността в Синай бързо се влошава, предвид съществуването на няколко екстремистки групи, дестабилизиращи условията за сигурност, както и над 250-те терористични нападения, най-вече срещу египетските сили за сигурност и техните съоръжения, при които загинаха над 100 души, повечето от тях полицейски и военен персонал, след свалянето от власт на бившия президент Мохамед Мурси през юли 2013 г.; като има предвид, че терористичните нападения в региона на Суецкия канал и срещу газопроводи също са източник на голямо безпокойство;

Б.  като има предвид, че инфилтрацията на екстремисти подкопава усилията, насочени към възстановяването на сигурността в Синай; като има предвид, че различни свързани или вдъхновени от Ал Кайда терористични групировки продължават да действат в региона; като има предвид, че някои от тези групи са разширили обхвата на терористичните си действия извън Синай; като има предвид, че други местни бойци, действащи в Синай, не принадлежат към нито една екстремистка група, а представляват въоръжени бедуини, участващи в контрабанда и трафик на хора;

В.  като има предвид, че египетските въоръжени сили наскоро започнаха военни операции в Синай, за да се борят с терористичните и екстремистките групи и за възстановяване на сигурността; като има предвид, че египетското правителство и египетските сили за сигурност изглеждат неспособни да установят контрол върху кризата със сигурността в Синай; като има предвид, че беззаконието в региона дава възможност на престъпни мрежи, трафиканти на хора и други престъпни банди да работят безпрепятствено и да остават ненаказани; като има предвид, че трафикът видимо продължава с неотслабваща сила, въпреки продължаващата офанзива на египетските сили за сигурност в Синай; като има предвид, че Синай отдавна служи за контрабанден маршрут до и от ивицата Газа; като има предвид, че съществуват опасения относно медийно затъмнение относно развитието на събитията в Синай;

Г.  като има предвид, че социално-икономическата маргинализация на местното бедуинско население е основна причина за предизвикателствата за сигурността в Синай; като има предвид, че жителите на Синай отдавна страдат от бедност, дискриминация и ограничен достъп до здравни услуги и образование, което ги е отчуждило от официалните органи, които пренебрегват тяхното положение и техните искания;

Д.  като има предвид, че всеки месец хиляди търсещи убежище лица и мигранти от региона на Африканския рог напускат своите държави на произход поради нарушения на правата на човека и хуманитарните кризи; като има предвид, че само Еритрея бива напускана от почти 3 000 души всеки месец, съгласно специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея; като има предвид, че се счита, че хиляди души са били отвлечени в източен Судан, закарани в Египет и измъчвани в Синай, като повече от 4 000 от тях са починали от началото на 2008 г., и че се счита, че около 1 000 африкански бежанци в момента са държани в плен;

Е.  като има предвид, че хиляди хора умират и изчезват в Синай всяка година, докато други, включително много жени и деца, биват отвличани в бежанските лагери или околните райони, особено в суданския бежански лагер Шагараб или по пътя им към събиране на семейства в Судан или Етиопия, и държани като заложници за откуп от трафикантите на хора; като има предвид, че жертвите на трафикантите на хора биват малтретирани по най-нечовешки и жесток начин и подлагани на системно насилие и изтезания, изнасилвания и сексуална злоупотреба и принудителен труд, или убивани с цел търговия с органи; като има предвид, че според жертви, съседни региони и организации за защита на правата на човека, специално за тази цел са били създадени лагери за изтезания;

Ж.  като има предвид, че съществуват правдоподобни сведения, че някои членове на суданските и египетските сили за сигурност се договарят с трафикантите на лица, търсещи убежище, и на мигранти, както и правдоподобни сведения относно почти пълния провал на Судан и Египет в разследването и наказателното преследване на отговорните длъжностни лица с цел спазването на задълженията на двете държави съгласно Конвенцията на ООН против изтезанията; като има предвид, че египетските органи отричат съществуването на такива случаи;

З.  като има предвид, че трафикът на хора в Синай е изключително доходоносна дейност за организираната престъпност; като има предвид, че според ВКБООН са създадени сложни мрежи за трафик, включващи лица, превеждащи незаконно чужденци през границата, похитители, като например групи членове на племето рашаида в Еритрея и североизточен Судан, посредници в бежанските лагери, подкупени членове на военния и полицейския персонал и граничния контрол, както и престъпни елементи от египетските бедуински общности;

И.  като има предвид, че тези, които не са в състояние да съберат откупа, в често случаи биват убити, и дори и исканият откуп да бъде платен, няма гаранция, че заложниците ще бъдат освободени; като има предвид, че във веригата на трафика за създаване на стойност е възникнала нова практика по отношение на заложници, които не са в състояние да събират откупа;

Й.  като има предвид, че оцелелите в Синай се нуждаят от физическа и психическа подкрепа; като има предвид, че повечето оцелели в Синай обаче биват задържани, отказва им се достъп до медицинска помощ и социални услуги, от тях се изисква да подпишат документи, които те не разбират, и не получават правна помощ в държавите на местоназначение, като много от тях са репатрирани в държавите на произход в нарушение на принципа на забрана за връщане;

K.  като има предвид сведенията, че египетските органи не позволяват на ВКБООН достъп до лицата, търсещи убежище, и мигрантите, арестувани в Синай, и не правят опит да идентифицират потенциалните жертви на трафик измежду тях; като има предвид, че резервите от страна на Египет по отношение на Конвенцията на ООН за бежанците ограничават правата на бежанците но образование, социална сигурност и работа;

Л.  като има предвид, че много от семействата на жертвите живеят в държави – членки на ЕС; като има предвид, че съгласно последната публикация на Европол някои държави – членки на ЕС съобщават за случаи на изнудвания на територията на ЕС от името на бедуински организирани престъпни групировки в Синай; като има предвид, че е в интерес на ЕС да знае кои криминални организации участват в процеса на изнудване;

М.  като има предвид, че според данни на ВКБООН в Израел живеят 53 000 търсещи убежище лица от Африка, влезли в страната през Египет от 2005 г. насам; като има предвид, че преди юни 2012 г. средно 1500 лица, търсещи убежище, са влизали в Израел всеки месец през Синай, докато съгласно данните на органите в Израел броят им значително е намалял през 2013 г. вследствие на завършването на оградата по протежение на границата между Израел и Египет; като има предвид, че ВКБООН изрази опасения във връзка с неотдавнашното изменение на закона за борба с инфилтрацията, което още повече ограничава правата на търсещите убежище лица;

Н.  като има предвид, че ЕС неведнъж е приканвал Египет и Израел да развият и подобрят качеството на помощта и закрилата, предлагани на търсещите убежище и на бежанците, пребиваващи или преминаващи през тяхна територия; като има предвид, че на 7 ноември 2013 г. длъжностни лица от Судан потърсиха помощта на ЕС във връзка с трафика;

1.  Осъжда неотдавнашните терористични нападения срещу силите за сигурност и цивилни лица в Синай; изразява дълбоката си загриженост по повод на продължаващото влошаване на положението във връзка със сигурността в Синай и призовава за увеличаване на усилията, полагани от временното правителство на Египет и от силите за сигурност за възстановяване на сигурността в съответствие с международното право и международните стандарти по отношение на употребата на сила и на полицейски структури, с подкрепата на международната общност; изразява загриженост, че продължаващите вълнения може да окажат дестабилизиращ ефект върху Египет като цяло през текущия период на преход;

2.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на докладваните случаи на трафик на хора в Синай и осъжда най-категорично ужасните злоупотреби, на които са подложени жертвите на трафикантите; изразява своята силна солидарност с жертвите на трафика на хора в Синай и с техните семейства и подчертава още веднъж отговорността на правителствата на Египет и на Израел в борбата с трафика на хора в тази област; отбелязва усилията на органите, и подчертава, че всяка военна и правоприлагаща операция от страна на египетските сили за сигурност в Синай следва да включва действия, насочени към спасяване на жертвите на трафикантите на хора, към защита и подкрепа на тези жертви, особено на жени и деца, за да се гарантира, че те няма отново да се превърнат в жертви, както и арестуването и преследването на трафикантите и на всички служители, които се съюзяват с тях, за да бъдат подведени под отговорност;

3.  Припомня, че една от основните причини за кризата е маргинализацията на бедуините в Синай; счита, че всяко възможно решение на кризата следва да включва цялостна програма за развитие, насочена към подобряване на социално-икономическото положение и на условията на местното бедуинско население, включително на достъпа му до полицията и въоръжените сили, както и участието му в политическия процес;

4.  Призовава египетските органи да спазват собствените си закони за борба с трафика на хора, които гарантират на жертвите на трафик имунитет срещу съдебно преследване и достъп до помощ и защита, както и член 89 от новата конституция, който забранява всички форми на робство и потисничество и насилствена експлоатация на хора, и да спазват напълно в националното си законодателство принципите на конвенциите, по който Египет е страна, отбелязва указа за създаване на национален координационен комитет за борба с незаконната миграция, издаден на 9 март 2014 г. от министър-председателя на Египет; призовава египетските органи да събират и публикуват статистически данни относно жертвите на трафик;

5.  Подчертава значението на оказването на защита и съдействие на лица, оцелели в Синай, като обръща специално внимание на медицинската, психологичната и правната подкрепа; призовава всички засегнати приемащи държави да предотвратяват задържането лицата, оцелели в Синай, да въведат подобрени системи за откриване на жертвите, да им осигурят достъп до справедливи и ефективни процедури за предоставяне на убежище и до Върховния комисариат за бежанците на ООН, да извършат оценка на всички случаи на индивидуална основа и да избягват принудителното отвеждане на лица, оцелели в Синай, в нарушение на принципа на забрана за връщане; призовава за пълен достъп на агенциите на ООН и организациите за защита на правата на човека до областите, засегнати от контрабандата и трафика на хора в Синай и за пълен и безпрепятствен достъп, който трябва да бъде предоставен на местата за задържане, използвани за задържане на лицата, търсещи убежище, и на бежанците;

6.  Приветства решението на Върховния съд на Израел от 16 септември 2013 г. да отмени разпоредбата на закона за борба с инфилтрацията, която позволява автоматично задържане, но призовава Израел да отмени своя закон от 10 декември 2013 г., който позволява безсрочно задържане на лица, търсещи убежище; призовава органите на приемащите страни да се отнасят към лицата, търсещи убежище, и към бежанците в съответствие с международното право в областта на правата на човека;

7.  Припомня, че систематичните и широко разпространени нарушения на правата на човека в Еритрея принуждават всеки месец хиляди жители на Еритрея да напускат страната си; припомня на органите на Судан задължението им да гарантират сигурността на бежанците и на търсещите убежище, както и висшия им приоритет незабавно да разработят и приложат устойчиви и адекватни мерки за сигурност в бежанския лагер Шагараб;

8.  Подчертава значението на предприемането на координирани регионални действия по възстановяване на сигурността и борба с трафика на хора в Синай и призовава за засилване на международната подкрепа и за усилено сътрудничество в тази област между правителствата на Египет, Израел, Либия, Етиопия, Еритрея и Судан, както и със съответните организации, включително многонационалните сили и наблюдателите на ООН;

9.  Насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят всички усилия, насочени към борбата срещу трафика на хора в Синай, в съответствие с техните международни задължения за борба срещу трафика на хора; призовава Комисията да подчертае зачитането на правата на човека в своите отношения с правителството на Еритрея; подчертава още веднъж поканата, отправена от ЕС за оказване на съдействие на органите да развият и подобрят качеството на помощта и закрилата, предоставяни на търсещите убежище и на бежанците, живеещи или преминаващи през тяхна територия; приветства призива на правителството на Судан за подпомагане от страна на ЕС;

10.  Призовава заместник-председателя и върховен представител и Комисията да отредят най-висок приоритет на тази тема в дневния ред на политическия диалог с Египет, Израел и Судан, както и активно да работят съвместно с ВКБООН за създаване на група за действие с държави, участващи в различните етапи на веригата на трафика, включително източниците, транзитните държави и държавите на местоназначение;

11.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с докладите относно изнудвания, които се извършват в рамките на ЕС; ето защо припомня на органите на ЕС отговорността им да предприемат действия и призовава министрите на външните работи и министрите на правосъдието на ЕС да предприемат подходящи мерки; призовава институциите на ЕС да окажат натиск над Израел и Египет, за да предприемат мерки за борба с трафика в Синай и да дадат тласък на изпълнението на предстоящите препоръки на Европол;

12.  Приветства усилията на някои лидери на бедуински общности и дейностите на организациите за защита на правата на човека в Египет и Израел, които предоставят помощ, съдействие и медицински грижи на жертвите на трафикантите на хора в Синай, и призовава международната общност и ЕС да продължат да предоставят финансиране на проекти в региона, ръководени от НПО;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председател на Комисията, на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата на Египет, Израел, Еритрея и Судан, на парламента на Египет, на израелския Кнесет, на Народното събрание на Судан, на Националното събрание на Еритрея, на генералния секретар на Организацията на обединените нации и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 106.
(2) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 136.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0100.

Правна информация - Политика за поверителност