Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран(1), от 17 ноември 2011 г. относно неотдавнашните случаи на нарушения на правата на човека в Иран(2), от 2 февруари 2012 г. относно Иран и неговата ядрена програма(3) и от 14 юни 2012 г. относно положението с етническите малцинства в Иран(4),

–  като взе предвид съвместното изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън и иранския министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф от 24 ноември 2013 г. в Женева, и изявлението на ЗП/ВП от 12 януари 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. и 16 декември 2013 г. и измененията на ограничителните мерки срещу Иран съгласно решеното от Съвета на заседанието му от 20 януари 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 март 2011 г., в които беше обявено прилагането на ограничителни мерки, насочени срещу лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека в Иран,

–  като взе предвид изявлението на ВП/ЗП от 19 септември 2013 г. относно освобождаването на Насрин Сотудех и други лица, лишени от свобода в Иран поради техните убеждения,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 4 октомври 2013 г., неговото неотдавнашно изявление от 22 януари 2014 г., съдържащо предупреждение за „рязко повишаване на обесванията в Иран“, както и доклада на генералния секретар на ООН от 10 септември 2013 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(6),

–  като взе предвид Декларацията за критериите за свободни и честни избори, единодушно приета на 26 март 1994 г. от Интерпарламентарния съюз, в който иранският парламент членува,

–  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран(7), в която се изразява дълбока загриженост относно продължаващите и повтарящите се сериозни нарушения на правата на човека в Ислямска република Иран, включително, но не само, произволното, често и продължаващо прилагане на смъртното наказание,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно свят срещу насилието и свързания с насилие екстремизъм(8),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 24 ноември 2013 г. в Женева ЗП/ВП Катрин Аштън, заедно с министрите на външните работи на страните от Е3/ЕС+3, постигнаха временно споразумение с Ислямска република Иран (наричана по-долу „Иран“) по ядрения въпрос (подробно описано в съвместния план за действие); като има предвид, че на 10 януари 2014 г. E3/EС+3 постигна споразумение относно условията за прилагане на съвместния план за действие; като има предвид, че шестмесечният период на прилагане на съвместния план за действие е от изключително значение и изисква едновременни и взаимни действия от двете страни;

Б.  като има предвид, че президентските избори не бяха проведени съгласно ценените от ЕС демократични стандарти; като има предвид обаче, че президентът Хасан Рохани изрази готовност за по-открити и конструктивни отношения между Иран и Запада; като има предвид, че освен спогодбата относно ядрената програма, ЕС и Иран трябва да обсъдят различни теми, включително правата на човека и регионалната сигурност;

В.  като има предвид, че ангажиментите, поети в рамките на съвместния план за действие, са само първата стъпка към по-пълно решение на иранския ядрен въпрос и имат за цел да намалят непосредствените напрежения, като осигуряват повече време и пространство за намирането на всеобхватно дипломатическо решение; като има предвид, че ядрените дейности на Иран бяха в противоречие с предходни резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

Г.  като има предвид, че вътрешните политически събития в Иран и временното споразумение относно ядрения въпрос създадоха възможност както за реформи в Иран, така и за подобряване на външните му отношения с ЕС;

Д.  като има предвид, че през 2002 г.започнаха преговори за широкообхватно споразумение за търговия и сътрудничество, както и за споразумение за политически диалог между ЕС и Иран; като има предвид, че този процес беше прекъснат през 2005 г. в резултат на разкритията относно тайните ядрени дейности на Иран и отказа на страната да сътрудничи изцяло с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

Е.  като има предвид, че положението с правата на човека в Иран все още се характеризира с продължаващо, систематично нарушаване на основните права;

Ж.  като има предвид, че населението на Иран е едно от най-младите в света, включващо над 7 милиона деца под шестгодишна възраст;

З.  като има предвид, че Иран все още отказва да сътрудничи на няколко органа на ООН по въпроса за правата на човека, например като отказва виза на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и му пречи да изпълнява мандата си по независим начин;

Относно ядрения въпрос

1.  Приветства постигнатото в Женева временно споразумение между E3/EС+3 и Иран относно ядрената програма на Иран; счита, че е жизненоважно всички страни да продължат да вземат конструктивно участие в процеса на преговори, така че окончателното всеобхватно споразумение да може да бъде сключено в рамките на договорения срок;

2.  Подчертава, че не може да има алтернатива на решението, постигнато чрез мирни преговори и отчитащо загрижеността на международната общност по отношение на изцяло мирния характер на ядрената програма на Иран, както и на регионалните и свързаните с Иран чувствителни места по отношение на сигурността;

3.  Приветства решенията, взети от Съвета на неговото заседание от 20 януари 2014 г., с оглед изпълнението на съвместния план за действие, и по-специално на разпоредбите за частично облекчаване на санкциите; подчертава изключителното значение на надеждния мониторинг на изпълнението от страна на Иран на неговите ангажименти по съвместния план за действие; счита, че след като бъде постигнато всеобхватно споразумение, гарантиращо изключително мирния характер на ядрената програма на Иран, то санкциите срещу Иран, свързани с ядрения въпрос, следва постепенно да бъдат премахнати;

Относно перспективите за отношенията ЕС – Иран

4.  Подчертава, че установяването на по-конструктивни отношения с Иран зависи от напредъка в пълното прилагане на ангажиментите на Иран съгласно съвместния план за действие; изразява надежда, че напредъкът в изпълнението на съвместния план за действие и в преговорите за Споразумението от Женева ще проправи пътя към по-конструктивни отношения между ЕС и Иран, включително по отношение на въпроси от регионален интерес, като например гражданската война в Сирия и борбата срещу всички форми на тероризъм и неговите причини, но и в области като икономическото развитие, търговските споразумения, върховенството на закона и насърчаването на правата на човека;

5.  Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да извърши цялата подготвителна работа за откриване на делегация на Съюза в Техеран до края на 2014 г.; изразява твърдо убеждение, че това би било ефективен инструмент за влияние върху иранските политики и би подкрепило също така диалога по въпроси като правата на човека и правата на малцинствата;

6.  Приканва Съвета, ако бъде постигнат значим напредък в преговорите по ядрения въпрос, да започне обсъждане на специфичните стъпки, които биха могли да доведат до подобряване на двустранните отношения между ЕС и Иран, включително евентуална бъдеща договорна уредба за тези отношения и развитието на секторно сътрудничество, като се акцентира например върху развитието на гражданското общество и частния сектор в Иран, както и в областите на борбата срещу упойващите вещества (като се гарантира, че заподозрените лица получават справедлив съдебен процес и не подлежат на смъртно наказание), сътрудничеството в областта на околната среда, трансфера на технологии, развитието на инфраструктурата и планирането, образованието и културата, защитата на децата и здравето, както и общи инициативи за насърчаване и защита на правата на човека; изразява загриженост относно евентуалното избухване на инфекциозни заболявания като полиомиелит и морбили, особено сред децата, и настоятелно призовава ЕС да улесни достъпа до съответните лекарствени продукти, които е трудно да бъдат получени по друг начин поради санкциите;

7.  Отбелязва с особена загриженост влошаващото се състояние на околната среда в Иран, по-специално що се отнася до недостига на вода, опустиняването и замърсяването на въздуха, и приканва ЕС да улесни сътрудничеството между европейските и иранските изследователски институции, екологични организации и градове;

8.  Отбелязва значението на търговията с Иран за много средни европейски предприятия и подчертава факта, че такава търговия следва да оказва положителен принос за изпълнението на съвместния план за действие;

9.  Приканва междувременно Комисията и ЕСВД да използват всички инструменти, с които разполага ЕС, за да положат съгласувани усилия за даване на права и развитие на гражданското общество в Иран и да се увеличи броят на обмена на студенти, хора на изкуството и други посетители, както и културния и академичен обмен, и за насърчаване на участието на младежите и гражданското участие; за тази цел призовава за по-голям обмен и сътрудничество между ЕСВД и съответните клонове на Комисията, като нейната Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ – EuropeAid;

10.  Призовава ЕС да прилага по-независима политика по отношение на Иран, като същевременно се координира със съюзниците и партньорите;

Относно регионалните въпроси

11.  Счита, че Иран следва да използва сериозното си влияние в Сирия, за да спре кървавата гражданска война и призовава ръководителите на Иран да възприемат конструктивна роля в международните усилия за намиране на решение на кризата в Сирия; счита, че Иран следва да участва във всички дискусии за тази цел, при условие че той демонстрира ангажимент за намирането на дипломатическо решение на кризите в Сирия и в региона;

12.  Счита, че по-силна обвързаност между ЕС и Иран въз основа на надеждно изпълнение на съвместния план за действие и, в бъдеще - на всеобхватното споразумение, може да бъде от полза по отношение на стабилизирането на положението в Близкия изток; насърчава по-специално ЕС да улесни диалога между Иран и членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

13.  Счита, че ЕС, САЩ и Иран следва да развиват сътрудничеството си в Афганистан, по-специално по въпроса за трафика на наркотици и по хуманитарни въпроси като закрилата на бежанците, както и с оглед осигуряване на защитата на придобивките по отношение на правата на човека, за да се постигне устойчиво мирно решаване на конфликта; припомня, че в Иран са намерили убежище около 3 милиона афганистански бежанци и призовава Иран, агенциите на ООН и международната общност да гарантират зачитането на техните основни права;

Относно правата на човека

14.  Приветства освобождаването на няколко лица, лишени от свобода в Иран поради техните убеждения, включително адвоката в областта на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“ Насрин Сотудех, и призовава иранските органи да освободят всички лишени от свобода защитници на правата на човека, политически затворници, профсъюзни дейци и активисти на работническото движение, както и тези, задържани след президентските избори през 2009 г.; отбелязва с интерес инициативата на президента Хасан Рохани за изготвяне на Харта за правата на гражданите; изразява продължаваща дълбока загриженост, обаче, относно положението с правата на човека в Иран, по-конкретно многобройните твърдения за изтезания, несправедливите процеси — включително на адвокати и защитници на правата на човека, и безнаказаността за нарушения на правата на човека; изразява тревога по отношение на големия брой екзекуции през 2013 и 2014 г., включително на непълнолетни; отбелязва, че повечето от екзекуциите през 2013 г. са извършени през последните пет месеца на годината; осъжда ограниченията на свободата на информация, свободата на сдружаване, свободата на изразяване, свободата на събрания, свободата на вероизповедание, академичната свобода, свободата на образованието и свободата на движение, както и репресиите и дискриминацията въз основа на религия, убеждения, етнос, пол или сексуална ориентация, които продължават да съществуват, наред с другото, срещу бахайската общност, християните, вероотстъпниците и преминалите към друга вяра;

15.  Счита, че Хартата на правата на гражданите следва да бъде в пълно съответствие с международните задължения на Иран, особено по отношение на недискриминацията и правото на живот, като укрепи забраната на изтезанията, гарантира пълна свобода на религията и убежденията и гарантира свободата на изразяване на мнение, която понастоящем е ограничена с неясно формулираните разпоредби относно „престъпления, свързани с националната сигурност“;

16.  Призовава поради тази причина ЕС да включи въпроса за правата на човека във всички аспекти на своите отношения с Иран; счита, че приобщаващ диалог на високо равнище с Иран по въпросите на правата на човека следва да бъде част от бъдещата политическа уредба на двустранните отношения между ЕС и Иран; призовава ЕС да започне диалог за правата на човека с Иран, който включва съдебните органи и силите за сигурност и установява ясно определени показатели за сравнение, спрямо които да може да се измерва напредъкът; призовава ЕС да подкрепи изцяло работата на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, и призовава Иран да му предостави незабавно и безусловно входна виза; насърчава Върховния комисар на ООН Нави Пилай да приеме отправената от иранските органи покана да посети Иран; призовава Иран да обяви мораториум върху смъртното наказание;

17.  Подчертава факта, че всички бъдещи делегации на Парламента в Иран следва да поемат ангажимент да се срещат с членове на политическата опозиция и активисти на гражданското общество, както и да получат достъп до политически затворници;

18.  Подчертава значението на създаването на среда, която води до правилно функциониране на организациите на гражданското общество, в т.ч. реформирана правна уредба; призовава ЕС да използва глобално в максимална степен насоките на ЕС за правата на човека, включително насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, новата гъвкавост, осигурена от Европейския инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека (ЕИДПЧ) за периода 2014 – 2020 г., както и потенциала на Европейския фонд за демокрация, създаден наскоро от ЕС и неговите държави членки, с цел подпомагане на иранските защитници на правата на човека и организации на гражданското общество;

19.  Присъединява се към настойчивия призив на 772-ма ирански журналисти към иранския президент да изпълни обещанието си и да позволи повторното откриване на Асоциацията на иранските журналисти;

20.  Насърчава ЕС да проучи възможността за предоставяне на техническа помощ за Иран, в партньорство с международни организации, за да се подпомогне реформата на наказателно-процесуалния кодекс, която понастоящем се планира от иранския парламент; изразява загриженост, по-специално, относно невъзможността за достъп на задържаните лица до адвокат по време на разпити, относно сериозните твърдения за малтретиране по време на задържането преди предявяване на обвинение и задържането преди делото и относно процесите срещу цивилни граждани пред революционните съдилища; подчертава, че независимостта от политическа намеса и гарантирането на свободен съдебен процес са от ключово значение за развитието на модерен наказателно-процесуален кодекс и от основно значение за решаване на въпроси, свързани с правата на човека;

21.  Призовава Иран да си сътрудничи с международните органи за защита на правата на човека и неговите собствени НПО, като действа съгласно препоръките на ООН и на всеобщия периодичен преглед (ВПР) и позволява на международните правозащитни организации да изпълняват мисиите си;

22.  Счита, че във всеки диалог между ЕС и Иран следва задължително да продължи да се поставя специален акцент върху правата на жените; счита, че въпреки постигнатия вече напредък, положението на жените в Иран остава белязано от неприемлива дискриминация, по-специално по отношение на правните въпроси, както и по отношение на семейното право и участието на жените в икономическия и политическия живот;

o
o   o

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 163. (2) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 157. (3) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 43. (4) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 102. (5) А/68/377. (6) Приети текстове, P7_TA(2012)0470. (7) A/RES/68/184. (8) A/RES/68/127.