(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0078),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението му е било представено от Комисията (C7‑0042/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и комисията по правни въпроси (А7‑0355/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 81.

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  В Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите(3) се съдържа изискването основното изискване във връзка с продуктите на вътрешния пазар потребителските продукти да бъдат безопасни, а органите за надзор на пазара на държавите членки да предприемат ефикасни действия срещу опасни продукти, както и да обменят информация за тази цел чрез системата на Общността за бърз обмен на информация RAPEX. Директива 2001/95/ЕО трябва да бъде цялостно преразгледана, за да се подобри нейното функциониране и да се гарантира съответствие с промените в законодателството на Съюза по отношение на надзора на пазара, задълженията на икономическите оператори и стандартизацията. В интерес на яснотата Директива 2001/95/ЕО следва да бъде отменена и заменена с настоящия регламент. [Изм. 1]

(2)  Регламентът е подходящият правен инструмент, защото налага ясни и подробни правила, които не дават възможност за допускат различаващо се транспониране и прилагане от държавите членки. При регламента е налице сигурност, че законовите изисквания се прилагат едновременно на цялата територия на Съюза. [Изм. 2]

(3)  С цел да се осигури висока степен на защита на потребителите, Съюзът трябва да способства за защитата на здравето и безопасността на потребителите. Във връзка с това настоящият регламент следва да допринесе е от решаващо значение за постигането на основната цел за вътрешен пазар за безопасни продукти, като същевременно се допринася за постигането на целите, посочени в член 169 от ДФЕС. По-специално с него следва да се цели осигуряването на функционирането на вътрешния пазар по отношение на продуктите, предназначени за потребителите, като се определят единни правила по отношение на общото изискване за безопасност, критериите за оценка и задълженията на икономическите оператори. Като се има предвид, че разпоредбите за надзор на пазара, в това число правилата относно RAPEX, са определени в Регламент (ЕС) № […/…] [за надзор на пазара на продукти](4), който се отнася също и за продукти, обхванати от настоящия регламент, не са необходими допълнителни разпоредби относно надзора на пазара и RAPEX в настоящия регламент. Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). [Изм. 3]

(3а)  С настоящия регламент по-специално следва да се цели осигуряването на функционирането на вътрешния пазар по отношение на продуктите, предназначени за потребителите, като се определят единни правила по отношение на общото изискване за безопасност, критериите за оценка на безопасността на продуктите и задълженията на икономическите оператори. Като се има предвид, че разпоредбите за надзор на пазара, в това число правилата относно RAPEX, са определени в Регламент (ЕС) № …/… на Европейския парламент и на Съвета(5)(6), не са необходими допълнителни разпоредби относно надзора на пазара или RAPEX в настоящия регламент.

(3б)  Безопасността на потребителите зависи до голяма степен от активното прилагане на изискванията на Съюза за безопасност на продуктите. Дейностите по надзор на пазара на национално равнище и на равнището на Съюза следва да се подобряват непрекъснато и следва да стават все по-ефективни с цел посрещане на непрестанно променящите се предизвикателства на един глобален пазар и една все по-сложна верига на доставки. Неуспехът на системите за надзор на пазара би могъл да доведе до нарушаване на конкуренцията, да застраши безопасността на потребителите и да подкопае доверието на гражданите във вътрешния пазар. Следователно държавите членки следва да възприемат систематични подходи за гарантиране на нарастващата ефективност на надзора на пазара и другите административни дейности и следва да гарантират откритост спрямо обществото и заинтересованите лица. [Изм. 5]

(4)  Законодателството на Съюза относно храните, фуражите и свързаните с тях области въвежда специален режим за осигуряване на безопасността на продуктите, обхванати от него. Следователно настоящият регламент следва да не се прилага за тези продукти, с изключение на материали и предмети, предназначени да бъдат в контакт с храни, доколкото става дума за рискове, които не са обхванати от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета(7), или от друго специално законодателство в областта на храните, което обхваща само химични и биологични рискове, свързани с храните.

(5)  Лекарствените продукти са предмет на оценка преди пускането им на пазара, която включва специфичен анализ на рисковете и ползите. Затова те следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(6)  Настоящият регламент следва да не обхваща услугите. За да се осигури постигането на защита на здравето и безопасността на потребителите обаче, той следва да се прилага за всички продукти, които се използват, доставят или предоставят на потребителите в контекста на предоставянето на услуги, включително продукти, на които потребителите са изложени пряко по време на предоставянето на услуги. Оборудването, което потребителите използват за превоз или за пътуване и което се управлява от доставчик на услуги, следва да бъдат изключено от обхвата на настоящия регламент, тъй като то трябва да бъде разглеждано във връзка с безопасността на предоставяната услуга. [Изм. 6]

(6а)  Продукти, които са проектирани изключително за професионална употреба, но впоследствие са преминали към потребителския пазар, следва да бъдат обект на изискванията на настоящия регламент, тъй като те могат да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите, когато се използвани при разумно предвидими условия. [Изм. 7]

(6б)  Оборудването, което потребителите използват за пътуване и което се управлява от доставчик на услуги, следва да бъде изключено от обхвата на настоящия регламент, тъй като то трябва да бъде разглеждано във връзка с безопасността на предоставяната услуга. [Изм. 8]

(7)  Въпреки развитието на специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация, което разглежда безопасността на конкретни продукти или категории от продукти, е практически невъзможно да се приеме законодателство на Съюза за всички потребителски продукти, които съществуват или могат да бъдат разработени. Поради тази причина все още е налице необходимост от нормативна уредба с хоризонтален характер за попълване на пропуските и осигуряване на защита на потребителите, която не е гарантирана по друг начин, по-специално с оглед постигането на високо равнище на защита на здравето и безопасността на потребителите, както се изисква в член 114 и член 169 от ДФЕС.

(8)  По отношение на потребителските продукти, които са предмет на настоящия регламент, приложното поле на различните части от регламента трябва да бъде ясно разграничено от специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация. Въпреки че изискването за обща безопасност на продуктите и свързаните с това разпоредби в глава 1 на настоящия регламент следва да бъдат приложими за всички потребителски продукти, задълженията на икономическите оператори следва да не се прилагат в случаите, когато законодателството на Съюза за хармонизация включва равностойни задължения, като например законодателството на Съюза в областта на козметичните продукти, детските играчки, електроуредите или строителните продукти. [Изм. 9]

(9)  С цел да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация по отношение на специфичните задължения на икономическите оператори, разпоредбите относно производителите, упълномощените представители, вносителите и дистрибуторите следва да се основават на референтните разпоредби, включени в Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти(8). При все това хармонизираното законодателство не следва да налага на икономическите оператори ненужна административна тежест. [Изм. 10]

(10)  Приложното поле на настоящия регламент следва да не бъде ограничено до която и да било техника за продажба на потребителски продукти и съответно да обхваща и продажбата от разстояние, като например електронната продажба, продажбите онлайн и платформите за продажба. [Изм. 11]

(11)  Настоящият регламент следва да се прилага за продуктите втора употреба, които отново навлизат във веригата на доставки в процеса на търговската дейност, при условие че са били пуснати на пазара като такива, и за продуктите втора употреба, които са били пуснати на пазара за пръв път след влизането в сила на настоящия регламент, и с изключение на онези продукти втора употреба, при които потребителят не може разумно да очаква, че те отговарят на най-новите стандарти за безопасност, като например антики. [Изм. 12]

(12)  Настоящият регламент следва също така да се прилага, и следователно да забранява предлагането на пазара, вноса и производството или износа, за потребителските продукти, които, макар и да не са храни, приличат на храни и биха могли да се объркат с храни, така че потребителите, по-специално децата, може и вследствие на това да ги поставят в устата си, да ги смучат или да ги погълнат, което може по този начин да причини например задушаване, отравяне, перфорация или запушване на храносмилателния тракт смърт или телесна повреда. Тези продукти, имитиращи храни, досега бяха регулирани от Директива 87/357/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите(9), която следва да бъде отменена.

(13)  Безопасността на продуктите следва да се оценява, като се вземат предвид всички съответни аспекти, по-специално техните характеристики и представяне, състав, автентичност, материали, компоненти и представянето на продукта и неговата опаковка, както и категориите потребители, които вероятно ще използват продуктите, като се отчита тяхната уязвимост, по-специално деца, възрастни хора и лица с увреждания. [Изм. 14]

(13а)  Принципът на предохранителните мерки, определен в член 191, параграф 2 от ДФЕС и посочен, наред с другото, в съобщението на Комисията от 2 февруари 2000 г., озаглавено „Относно принципа на предохранителните мерки“, е основен принцип за безопасността на продуктите и безопасността на потребителите и следва да бъде взет надлежно под внимание при определяне на критериите за оценяване на безопасността на определен продукт. [Изм. 15]

(13б)  Настоящият регламент следва да вземе под внимание „привлекателните за децата продукти“, чийто дизайн, опаковка и характеристики наподобяват под каквато и да е форма играчка или предмет, които се възприемат като привлекателни или са предназначени за употреба от деца. Привлекателните за децата продукти следва освен това да бъдат оценявани за равнищата на риск, който те представляват, и следва да се предприемат подходящи действия за намаляване на този риск. [Изм. 16]

(13в)  При оценяване на безопасността на даден продукт следва да се отдели специално внимание на това дали продуктът е причинил наранявания, нотифицирани в общоевропейската база данни за нараняванията, създадена съгласно Регламент (ЕС) № .../...(10).

(14)  За да се избегне припокриването на изискванията за безопасност и конфликти с други законодателни актове на Европейския съюз, продукт, който отговаря на изискванията на специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация, с което се цели защитата на здравето и безопасността на хората, следва да се счита за безопасен съгласно настоящия регламент.

(15)  Икономическите оператори следва да бъдат отговорни за съответствието на продуктите, в зависимост от съответните им роли във веригата на доставка, така че да се осигури висока степен на защита на здравето и безопасността на потребителите. Във връзка с това следва да се приведат стриктно в съответствие разпоредбите относно задълженията на икономическите оператори съобразно Решение № 768/2008/ЕО, тъй като по този начин ще се осигурят равнопоставени условия на конкуренция между задълженията на икономическите оператори, попадащи в приложното поле на хармонизираното законодателство на Съюза, и икономическите оператори, попадащи в приложното поле на нехармонизираното законодателство съгласно настоящия регламент. [Изм. 20]

(15а)  В случая на продукти, които не са предмет на законодателство на Съюза за хармонизация, европейски стандарти или национално законодателство относно изискванията за здраве и безопасност, стопанските субекти следва да оценяват безопасността на продуктите съгласно специални критерии, въз основа на които следва да определят равнището на риска във връзка с даден продукт. Органите за надзор на пазара могат да съдействат на стопанските субекти при оценяването на безопасността. [Изм. 21]

(15б)  С цел да се улесни пускането на пазара на безопасни продукти, икономическите оператори, и по-специално малките и средни предприятия (МСП), следва да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент чрез създаването на консорциуми с двойна цел: гарантиране на спазване на изискванията за безопасност на продуктите и стандартите за високо качество и намаляване на разходите и бюрократичните пречки за отделните предприятия. [Изм. 22]

(16)  Всички икономически оператори, които вземат участие във веригата на доставки и дистрибуция, следва да предприемат целесъобразни мерки, за да гарантират, че предоставят на пазара само продукти, които са безопасни и са в съответствие с настоящия регламент. Необходимо е да се предвиди ясно и пропорционално разпределение на задълженията, което отговаря на ролята на всеки икономически оператор в процеса на доставка и дистрибуция.

(16а)  Производителите следва да гарантират, че продуктите, които пускат на пазара, са били проектирани и произведени в съответствие с изискванията за безопасност, определени в настоящия регламент. С цел да се пояснят задълженията на производителя и да се сведе до минимум свързаната административна тежест, Комисията следва да разработи приложима в Съюза методология за обща оценка на риска за продуктите и да създаде лесни за употреба електронни инструменти за анализ на риска. Методологията следва да създаде ефикасен инструмент за оценка на риска, който производителите да могат да използват при проектирането на продуктите, въз основа на най-добрите практики и приноса на заинтересованите страни. [Изм. 23]

(16б)  С цел да се улесни комуникацията между икономическите оператори, органите за надзор на пазара и потребителите, държавите членки следва да насърчават икономическите оператори да включват интернет адрес в допълнение към пощенския адрес. [Изм. 24]

(17)  Вносителите носят отговорност за това продуктите с произход от трети държави, които се пускат на пазара на Съюза, да бъдат съобразени с изискванията на настоящия регламент. Поради това специфичните задължения на вносителите следва да бъдат включени в настоящия регламент.

(18)  Дистрибуторите предоставят продуктите на пазара, след като те са били пуснати на пазара от производителя или вносителя, и трябва да действат с дължимата грижа, така че да гарантират, че начинът, по който боравят с продукта, не се отразява неблагоприятно на съответствието на продукта с настоящия регламент.

(18а)  Дистрибуторът следва да гарантира, че производителят и вносителят са изпълнили своите задължения, тоест да провери дали върху продукта или неговата опаковка са указани наименованието, моделът, търговската марка или адресът за връзка с производителя и вносителя, както и партидният или серийният номер на производителя, или друг елемент върху продукта, даващ възможност той да бъде идентифициран. Дистрибуторът не следва да проверява всеки продукт поотделно, освен ако не счита, че производителят или вносителят не са изпълнили своите задължения. [Изм. 25]

(19)  Всеки икономически оператор, който пуска на пазара продукт със своето име или търговска марка или изменя продукта по начин, който може да засегне съответствието с изискванията на настоящия регламент, следва да бъде считан за производител на съответния продукт и следва да поеме задълженията на производителя.

(20)  Гарантирането на идентифицирането и проследяването на продуктите по цялата верига на доставки спомага за идентифицирането на икономическите оператори, както и да бъдат предприети ефективни коригиращи действия срещу опасни продукти, като например целеви изземвания. Така чрез идентифицирането и проследяването на продуктите се гарантира, че потребителите и икономическите оператори получават точна информация относно небезопасните продукти, с което се повишава доверието в пазара и се избягват ненужни смущения в търговията. Поради това върху продуктите следва да бъде поставена информация, която позволява тяхното идентифициране и идентифицирането на производителя и ако е приложимо — на вносителя. Производителите следва също така да изготвят техническа документация във връзка със своите продукти, за което могат да изберат най-подходящия и икономически ефективен начин, като например с електронни средства. Освен това от икономическите оператори следва да се изисква да посочат операторите, които са им доставили и на които те са доставили даден продукт. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11) се прилага към обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

(20а)  Глобализацията, все по-честото възлагане на дейности на външни изпълнители и нарастването на международната търговия означават, че все повече продукти се търгуват на пазарите по целия свят, и в този смисъл тясното сътрудничество между световните регулатори и другите заинтересовани страни в областта на безопасността на потребителските продукти е от съществено значение за посрещане на предизвикателствата, свързани със сложните вериги на доставка и по-големите обеми на търговия. В частност Комисията следва да бъде насърчавана да повишава вниманието, което се отделя на безопасността при проектирането на продуктите, чрез двустранно сътрудничество с органите за надзор на пазара на трети държави. [Изм. 26]

(20б)  Вече внедрените настоящи системи за проследяване и процедури за идентификация следва да се прилагат ефективно и да се подобряват. Във връзка с това е необходимо да се осъществят анализи и оценки на използването на съществуващите технологии, за да се осигурят по-добри резултати и по-малка административна тежест за икономическите оператори. Една от целите на настоящия регламент е непрестанното подобряване на системите за проследяване, налагани на икономическите оператори и продуктите. [Изм. 27]

(20в)  С цел да се подобри проследимостта в бъдеще, Комисията следва да прецени как да улесни прилагането на конкретни технологии за проследяване и технологии за установяване на автентичността на продуктите. При тази оценка оценяваните технологии следва да гарантират, наред с другото, безопасността на потребителските продукти, да подобряват механизмите за проследяване и да избягват прибавянето на излишна административна тежест за икономическите оператори, с цел да се предотврати прехвърляне на свързаните разходи върху потребителите. [Изм. 28]

(20г)  Въз основа на създаването с Регламент (EO) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета(12) на национални звена за контакт звената за контакт за безопасност на продуктите следва да функционират като информационни центрове в държавите членки в полза на икономическите оператори, за да получават те насоки и обучение относно изискванията и законодателството във връзка с безопасността на продуктите. [Изм. 29]

(21)  Посочването на произхода допълва е необходимо допълнение към основните изисквания за проследимост, предвидени в настоящия регламент, във връзка с наименованието и адреса на производителя. По-специално Освен това посочването на държавата на произход помага за идентифицирането на дейдствителното място на производство във всички онези случаи, когато не може да се осъществи връзка с производителя, по-специално когато или неговият посочен адрес се различава от действителното място на производство, когато наименованието и адресът на производителя липсват напълно или когато адресът е бил върху опаковката, която е била изгубена. Тази информация може да улесни задачата на органите за надзор на пазара при проследяването на продукта до действителното място на производство и да даде възможност за връзка с органите на държавите на произход в рамките на двустранното или многостранното сътрудничество в областта на безопасността на продуктите с цел предприемане на подходящи последващи действия. [Изм. 30]

(21а)  Посочването на произхода на продукта ще улесни достъпа на потребителите до информация относно продуктовата верига, чрез което ще се повиши степента на тяхната информираност. По-специално, когато се посочва името на производителя изпълняващ задълженията на икономическите оператори, съществува риск от подвеждане на потребителите, тъй като посочването на производителя не дава непременно възможност на потребителя да установи страната на производство. Следователно посочването на произхода следва да бъде единственият начин, чрез който потребителите могат да установят страната на производство на продукта. [Изм. 31]

(21б)  В някои юрисдикции на търговските партньори на Съюза посочването на произхода върху етикетите на продуктите и в митническите декларации е задължително. Въвеждането на указание за произход съгласно настоящия регламент ще приведе Съюза в съответствие с режима на международната търговия. Освен това, тъй като изискването да се посочи произходът обхваща всички нехранителни продукти на територията на Съюза, независимо дали са вносни или не, то ще бъде в съответствие с международните търговски задължения на Съюза. [Изм. 32]

(22)  За да се улесни ефективното и последователно прилагане на общото изискване за безопасност, определено с настоящия регламент, е важно да се използват европейски стандарти, обхващащи определени продукти и рискове, по такъв начин, че за продукт, който отговаря на такъв европейски стандарт, позоваване на който е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, да се счита, че е в съответствие с това изискване.

(23)  Когато Комисията установи необходимост от европейски стандарт, за да се гарантира съответствието на някои продукти с общото изискване за безопасност, предвидено в настоящия регламент, тя следва да приложи съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета(13), за да поиска от една или няколко европейски организации по стандартизация да разработят или да определят стандарт, с който може да се гарантира, че за продуктите, които съответстват на този стандарт, се приема, че са безопасни. Позоваванията на такива европейски стандарти следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

(24)  Процедурите за внасяне на искане за европейски стандарти в подкрепа на настоящия регламент, както и относно официалните възражения срещу тях, следва да бъдат установени в настоящия регламент и да бъдат приведени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012. С цел да се осигури приемственост по отношение на въпросите от областта на европейската стандартизация, евентуални искания за европейски стандарти или възражения срещу даден европейски стандарт, то те следва да бъдат внесени за разглеждане от комитета, създаден по силата на посочения регламент, след необходимите консултации с експерти от държавите членки в областта на безопасността на потребителските продукти и със съответните заинтересовани страни. [Изм. 33]

(25)  Европейските стандарти, позоваванията на които са били публикувани в съответствие с Директива 2001/95/ЕО, следва да продължат да осигуряват презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност. Мандати за стандартизация, издадени от Комисията в съответствие с Директива 2001/95/ЕО, следва да се считат за искания за стандартизация, издадени в съответствие с настоящия регламент.

(26)  При липса на съответстващи европейски стандарти или на други признати средства за оценка на безопасността на продукти, при оценяването на безопасността на продукта следва да се вземат предвид препоръките на Комисията, приети за тази цел съгласно член 292 от ДФЕС.

(26а)  С цел поддържане на висока степен на защита на здравето и безопасността на потребителите, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията за определяне продуктите, категориите и групите продукти, за които не е необходимо името, регистрираното търговско наименование или регистрираната търговска марка и адресът на производителя и на вносителя да бъдат указвани върху самия продукт поради ниската степен на риска, свързан с тези продукти, и за определяне на продуктите, категориите и групите продукти, носещи потенциален сериозен риск за здравето и безопасността на хората, както и за определяне на данните, които трябва да бъдат събирани и съхранявани чрез система за проследяване на продуктите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящите консултации, включително и на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(27)  За да се осигурят единни условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на освобождаването от задължението за информиране на органите за надзор на пазара за продукти, представляващи риск, по отношение на вида на носителя на данни и неговото поставяне върху продукта за целите на системата за проследяване, по отношение на искания за стандартизация до европейските организации по стандартизация и по отношение на решенията по официални възражения срещу европейски стандарти. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(14).

(28)  Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение по отношение на решения относно формални възраженията срещу европейски стандарти и когато позоваванията на съответния европейски стандарт все още не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, при условие че съответният стандарт все още не е довел до презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност, определено в настоящия регламент.

(30)  Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират прилагането им. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да се определят в зависимост от тежестта, продължителността и умишления или рецидивен характер на нарушението, както и от размера на предприятията, от гледна точка на брой служители и годишен оборот на съответните икономически оператори, като се отдели специално внимание на МСП. Нарушенията следва да водят до административни наказания, които са хармонизирани на равнището на Съюза. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да разпределят събраните от такива наказания приходи за дейности по надзор на пазара. [Изм. 34]

(30а)  За да се засили възпиращото действие на наказанията, Комисията следва да ги прави публично достояние. Освен това икономическите оператори, за които се установи, че многократно са нарушили настоящия регламент, следва да бъдат поместени в обществен черен списък за цялата територия на Съюза. [Изм. 35]

(31)  За да могат икономическите оператори, държавите членки и на Комисията да се адаптират към промените, въведени с настоящия регламент, е целесъобразно да се предвиди достатъчно дълъг преходен период до момента, от който ще се прилагат изискванията от настоящия регламент.

(32)  Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар по отношение на продукти, предназначени за потребителите, като в същото време се поддържа високо равнище на защита на здравето и безопасността на потребителите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба на предприетотото действие, тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(33)  Настоящият регламент съблюдава основните права и зачита принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящият регламент има за цел да гарантира пълното зачитане на задължението да се осигури високо равнище на защита на здравето на човека и защита на потребителите, както и пълно зачитане на свободата на стопанска инициатива.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и цел [Изм. 36]

Целта на настоящия регламент е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се поддържа високо равнище на здраве, безопасност и защита на потребителите. [Изм. 37]

Настоящият регламент определя разпоредбите за безопасност на потребителските продукти, пуснати или предоставени на пазара на Съюза.

Разпоредбите на настоящия регламент се основават на принципа на предохранителните мерки. [Изм. 38]

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага за продукти, получени чрез производствен процес, пуснати или предоставени на пазара, включително онлайн, нови, употребявани или обновени, и които отговарят на един от следните критерии: [Изм. 39]

а)  които са предназначени за потребителите;

б)  които е възможно, при разумно предвидими условия, да се използват от потребителите дори ако при пускането им на пазара не са предназначени за тях; не е вероятно продуктите да бъдат използвани от потребителите, ако са предназначени за изключително ползване от професионалисти и са изрично обозначени и представени като такива; [Изм. 40]

в)  на които потребителите са изложени в контекста се предоставят на даден потребител в рамките на услуга, която им е предоставена независимо дали продуктите се използват от самия потребител. [Изм. 41]

2.  Настоящият регламент не се прилага за продукти, които трябва да бъдат поправени или обновени, преди да бъдат използвани, ако тези продукти се предоставят на пазара като такива, нито за продукти втора употреба, първоначално пуснати на пазара преди ...(15). [Изм. 42]

3.  Настоящият регламент не се прилага за следните продукти:

а)  лекарствени продукти за хуманна или ветеринарна употреба;

б)  храни;

в)  материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни, тъй като рисковете, свързани с тези продукти, са обхванати от Регламент ЕО) № 1935/2004 или от друго законодателство на Съюза, приложимо за храните;

г)  фуражи;

га)  медицински изделия, определени в Директива 90/385/ЕИО на Съвета(16), Директива 93/42/ЕИО на Съвета(17) и Директива 98/79/EО на Европейския парламент и на Съвета(18); [Изм. 43]

д)  живи растения и животни, генетично модифицирани организми и генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, както и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство;

е)  странични животински продукти и производни продукти;

ж)  продукти за растителна защита;

з)  оборудване, което потребителите използват за превоз или за пътуване и което се управлява от доставчик на услуги в контекста на услугите, предоставяни на потребителите;

и)  антики;

иа)  строителни продукти, определени в Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета(19). [Изм. 44]

4.  Глави ІІ, ІІІ и ІV от настоящия регламент не се прилагат за продукти, които са предмет на изисквания, създадени с цел да се защитят човешкото здраве и безопасност, предвидени в законодателството на Съюза за хармонизация или в съответствие с него.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „безопасен продукт“ означава всеки автентичен продукт, който е в съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация за здраве и безопасност. В случай на липса на такова законодателство, „безопасен продукт“ означава всеки продукт, който при нормални или разумно предвидими условия на употреба на въпросния продукт, включително продължителност на употребата и където е приложимо, неговото въвеждане в експлоатация, монтаж и изисквания по отношение на поддръжката, обучението и надзора, не поражда риск или поражда само минималните рискове, съвместими с употребата на продукта, които се считат за приемливи и съответстващи на изискванията за високо равнище на защита на здравето и безопасността на хората; [Изм. 45]

1a)  „модел на продукт“ означава продукт, за който се счита, че се отличава, като притежава идентични или сходни съществени характеристики, с разлики, ако има такива, които не оказват въздействие върху неговото ниво на безопасност, освен ако не е доказано друго от производителя или вносителя; [Изм. 46]

2)  „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно;

3)  „пускане на пазара“ означава предоставянето на даден продукт на пазара на Съюза за пръв път;

4)  „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

5)  „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи;

6)  „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза продукт от трета държава;

7)  „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производител или вносител, което предоставя определен продукт на пазара;

8)  „икономически оператори“ означава производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът;

9)  „международен стандарт“ означава международен стандарт съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

10)  „европейски стандарт“ означава европейски стандарт съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

11)  „национален стандарт“ означава национален стандарт съгласно определението в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

12)  „европейска организация по стандартизация“ означава европейска организация по стандартизация съгласно определението в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

13)  „орган за надзор на пазара“ означава орган за надзор на пазара съгласно определението в член 3, параграф 12 от Регламент (ЕС) № …/…(20);

14)  „изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на продукт, който вече е бил предоставен на крайния потребител;

15)  „изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на продукт, който е във веригата на доставки;

16)  „законодателство на Съюза за хармонизация“ означава законодателствотото на Съюза, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара;

17)  „сериозен риск“ означава всеки сериозен риск, изискващ бърза намеса и последващи действия, включително и в случаите, когато въздействието може и да не бъде този, чието въздействие не е непосредствено и който изисква бърза намеса от публичните органи. [Изм. 47]

Член 4

Общо изискване за безопасност

Икономическите оператори трябва да пускат или да предоставят на пазара само безопасни потребителски продукти.

Член 4a

Забрана за предлагането на пазара, вноса и производството или износа на продукти, имитиращи храни

Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да забранят предлагането на пазара, вноса, производството и износа на потребителски стоки, които, въпреки че не са хранителни стоки, приличат и могат да бъдат объркани с хранителни стоки поради своята форма, мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем, размер или други характеристики, като по този начин застрашават здравето или безопасността на потребителите. [Изм. 48]

Член 5

Презумпция за безопасност

За целите на настоящия регламент за даден продукт се счита, че е в съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4, в следните случаи:

а)  по отношение на рисковете, които са обхванати от изисквания, създадени с цел да се защитят човешкото здраве и безопасност, определени в или по силата на законодателството на Съюза за хармонизация — ако той е в съответствие с тези изисквания;

аа)  да е автентичен, означава продуктът или всяко представяне на продукта да не носи без разрешението на собственика търговска марка, която е идентична или сходна с регистрираната търговска марка на този продукт, което би заблудило потребителите относно истинската идентичност на продукта; [Изм. 49]

б)  при липсата на изисквания, определени в или по силата на законодателството на Съюза за хармонизация, посочени в буква а) от настоящия член, по отношение на рисковете, които са обхванати от европейски стандарти — ако той отговаря на съответните европейски стандарти или на части от тях, позовавания на които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с членове 16 и 17;

в)  при липсата на изисквания, определени в във или по силата на законодателството на Съюза за хармонизация, посочени в буква а), и на европейски стандарти, посочени в буква б), по отношение на рисковете, които са обхванати от изисквания във връзка със здравето и безопасността, установени в законодателството на държавата членка, в която продуктът се предоставя на пазара — ако той е в съответствие с спазва такива национални изисквания правила, при условие че те са съобразени с правото на Съюза. [Изм. 50]

Член 6

Аспекти при оценка на безопасността на продуктите

1.  При липсата на законодателство на Съюза за хармонизация, европейски стандарти или изисквания във връзка със здравето и безопасността, установени в законодателството на държавата членка, в която продуктът се предоставя на пазара, както е посочено в букви а), аа), б) и в) от член 5, следните аспекти се вземат под внимание, когато се оценява дали даден продукт е безопасен, и по-специално:

а)  характеристиките на продукта, включително неговият неговата автентичност, състав, опаковка, инструкции за монтиране, и където е приложимо — инструкциите за инсталиране и поддръжка; [Изм. 51]

б)  въздействието върху други продукти, когато може разумно да се предвиди, че продуктът ще се използва с други продукти;

в)  представянето на продукта, неговото етикетиране, всички предупреждения и инструкции за неговата употреба и изхвърляне и всяко друго указание или информация по отношение на продукта;

г)  категориите потребители характеристиките на потребителите, които са изложени на риск, когато използват продукта при разумно предвидими условия, по-специално уязвимите потребители; [Изм. 52]

д)  външният вид на продукта и по-специално когато даден продукт,:

i)   макар и да не е храна, наподобява храна и е вероятно да бъде объркан с храна поради неговата форма, аромат, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем, размер или други характеристики, или

ii)  макар и да не е проектиран или предназначен за употреба от деца, прилича на предмет, който обичайно се възприема като привлекателен или предназначен за употреба от деца поради неговия дизайн, опаковка и характеристики. [Изм. 53]

Възможността за постигане на по-високо равнище на безопасност или наличието на други продукти, които показват по-ниска степен на риск, не е основание даден продукт да се счита, че не е безопасен.

2.  За целите на параграф 1 от настоящия член, когато се оценява дали даден продукт е безопасен, трябва да се вземат предвид следните аспекти, когато те са налице, и по-специално:

а)  последните достижения на науката и технологиите; [Изм. 54]

aa)  разумните очаквания на потребителите относно безопасността във връзка с естеството, състава и предназначението на продукта; [Изм. 55]

б)  европейски стандарти, различни от тези, позовавания на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с членове 16 и 17;

бa)  съществените изисквания, съдържащи се в исканията за стандартизация до европейските организации по стандартизация в съответствие с член 16, при условие че Комисията все още не е публикувала позоваването на хармонизирания стандарт в Официален вестник на Европейския съюз; [Изм. 56]

в)  международни стандарти;

г)  международни спогодби;

д)  препоръки на Комисията или указания за оценка на безопасността на продуктите;

е)  национални стандарти, които са разработени в държавата членка, в която продуктът се предоставя;

ж)  правилата на добрата практика за безопасността на продуктите, които важат в съответния сектор;

жa)  ако продуктът, категориите или групите продукти са причинили наранявания, посочени в общоевропейската база данни за нараняванията, създадена съгласно Регламент (ЕС) № .../...(21); [Изм. 57]

з)  разумните очаквания на потребителите относно безопасността. [Изм. 58]

за)  последните постижения на науката и технологиите. [Изм. 59]

Член 7

Посочване на произхода

1.  Производителите и вносителите гарантират, че върху продуктите е посочена държавата на произход на продукта или, когато размерът или естеството на продукта не позволява това, че информацията следва да бъде представена върху опаковката или в документ, който придружава продукта.

2.  За целите на определянето на държавата на произход по смисъла на параграф 1 от настоящия член се прилагат правилата за непреференциален произход, установени в членове 23—25 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността 59–62 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(22), включително делегираните актове, приети в съответствие с член 62 от посочения регламент. [Изм. 61]

3.  Ако държавата на произход, опредлелена в съответствие с параграф 2, е държава — членка на Съюза, производителите и вносителите могат да посочат Съюза или конкретна държава членка.

3a.  На производителите се разрешава да обозначат държавата на произход само на английски език (с думите „Made in [държава]“), тъй като това е лесно разбираемо за потребителите. [Изм. 62]

ГЛАВА II

Задължения на икономическите оператори

Член 8

Задължения на производителите

1.  Когато пускат своите продукти на пазара, производителите гарантират, че те са били проектирани и произведени в съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4.

2.  Производителите гарантират, че има въведени процедури, които гарантират, че и серийното производство ще бъде в съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4.

3.  Пропорционално на възможните рискове, свързани с даден продукт, производителите, с цел защита на здравето и безопасността на потребителите, провеждат изпитване на избрани на случен принцип образци на продуктите, които са предоставени на пазара, избрани под контрола на съдебен служител или квалифицирано лице, определено от всяка държава членка, разследват сигнали по жалби и поддържат регистър на жалбите, неотговарящите на изискванията продукти и иззетите продукти и информират дистрибуторите за провеждането на този мониторинг. При поискване, тази информация се предоставя на органите за надзор на пазара. [Изм. 63]

3a.  Когато предоставените на пазара продукти са били предмет на решение на Комисията въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № .../...(23), производителите или по целесъобразност, вносителите, с цел защита на здравето и безопасността на потребителите и пропорционално на евентуалните рискове във връзка с продукта, провеждат най-малко веднъж годишно изпитване на представителни образци на предоставени на пазара продукти, избрани под контрола на съдебен служител или квалифицирано лице, определено от всяка държава членка. [Изм. 64]

4.  Пропорционално на възможните рискове, свързани с даден продукт, производителите изготвят техническа документация. Техническата документация съдържа, когато това е целесъобразно, следното: [Изм. 65]

а)  общо описание на продукта и основните му свойства, които са от значение за оценката на безопасността на продукта;

б)  анализ на възможните рискове, свързани с продукта, и решенията, приети с цел отстраняване или смекчаване на тези рискове, включително резултатите от изпитванията, извършени от производителя или от друга страна от негово име;

в)  където е приложимо, списък на европейските стандарти, посочени в член 5, буква б), или изискванията за защита на здравето и безопасността, установени в законодателството на държавата членка, в която продуктът се предоставя на пазара, посочени в член 5, буква в), или други аспекти, посочени в член 6, параграф 2, които се прилагат с цел да се изпълнят общото изискване за безопасност, определено в член 4.

Ако някой от европейските стандарти, изискванията за опазване на здравето и безопасността или други аспекти, посочени в буква в) от първа алинея, са само частично приложени, се посочват частите, които са приложени.

5.  Производителите съхраняват техническата документация в хартиен и електронен формат за период от 10 години след пускането на продукта на пазара, така че да е на разположение на органите за надзор на пазара, и им я предоставят при обосновано поискване. [Изм. 66]

6.  Производителите гарантират, че техните продукти имат нанесен тип, партиден или сериен номер или друг елемент, който позволява идентифицирането на продукта, който е ясно видим и четлив за потребителите или, когато размерът или естеството на продукта не позволяват това, че необходимата информация е представена върху опаковката или в документ, който придружава продукта.

Когато информацията, която позволява идентифицирането на продукта, не е предоставена директно върху продукта, производителите указват по достатъчно видим начин, че носителят, върху който фигурира тази информация, следва да се запази. [Изм. 67]

6a.  Производителите на продукти, които са предмет на решение на Комисията въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № .../...(24), изготвят списък с продуктови модели, придружени със снимки, и го предоставят на обществеността и на другите икономически оператори по всякакъв подходящ начин.

При поискване, производителят предоставя на органите за надзор на пазара, както и на всеки икономически оператор, на който доставя свои продукти за дистрибуция, доказателства за наличието на различни основни характеристики на неговите модели съгласно определението, дадено в член 3, точка 1а от настоящия регламент. [Изм. 68]

7.  Производителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса, на който може да се осъществи връзка с тях, върху продукта или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в документ, който придружава продукта. В адреса трябва да посочва единно звено за връзка с производителя.

8.  Производителите гарантират, че продуктът им е придружен от инструкции за употреба и информация за безопасността, насочени към потребителя по ясен и разбираем начин, на език, който може лесно да бъде разбран от потребителите, както е определено от държавата членка, в която продуктът се предоставя, с изключение на случаите, когато продуктът може да бъде използван безопасно и по предвидения от производителя начин без такива инструкции и информация за безопасност. [Изм. 69]

Държавите членки информират Комисията за всички разпоредби, приети от тях за определяне на необходимия език или необходимите езици.

9.  Производителите гарантират, че са внедрили процедури за предприемане на коригиращи действия, изтегляне или изземване на техни продукти. Производителите, които считат или имат основание да считат, че даден продукт, който са пуснали на пазара, не е безопасен или не е в съответствие с настоящия регламент по друга причина, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат продукта в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако това е целесъобразно, както и да предупредят потребителите, които са изложени на риск във връзка с несъответствието на продукта. Освен това, ако продуктът не е безопасен, производителите незабавно информират за това органите за надзор на пазара на държавите членки, в които предоставят продукта, като приложат подробни данни, по-специално, относно риска за здравето и безопасността, както и за всички предприети коригиращи действия и резултатите от тях. [Изм. 70]

Член 9

Упълномощени представители

1.  Всеки производител може чрез писмено пълномощно да определи свой упълномощен представител.

Задълженията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 4, не са част от мандата на упълномощения представител.

2.  Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени в пълномощното, предоставено от производителя. Пълномощното позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:

а)  при обосновано искане от страна на орган за надзор на пазара предоставя на този орган цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на даден продукт; [Изм. 71]

б)  сътрудничи на органите за надзор на пазара, по тяхно искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, породени от продукти, попадащи в обхвата на неговото пълномощно.

Член 10

Задължения на вносителите

1.  Преди да пуснат даден продукт на пазара, вносителите гарантират, че продуктът е в съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4, както и че производителят е спазил изискванията, посочени в член 8, параграфи 4, 6 и 7.

2.  Когато вносител счита или има основание да счита, че даден продукт не е в съответствие с настоящия регламент, той не пуска продукта на пазара, докато не бъде приведен в съответствие. Освен това, когато продуктът не е безопасен, вносителят информира за това производителя и органите за надзор на пазара на държавата членка, в която той е установен.

3.  Вносителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса, на който може да се осъществи връзка с тях, върху продукта, или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка, или в документ, който придружава продукта. Те се уверяват, че допълнителен етикет няма да закрива информацията на етикета не закриват каквато и да било задължителна информация или информация, свързана с безопасността,, предоставена от производителя. [Изм. 72]

4.  Вносителите гарантират, че продуктът им е придружен от инструкции за употреба и информация за безопасност на език, който може лесно да бъде разбран от потребителите, както е определено от държавата членка, в която продуктът се предоставя, с изключение на случаите, когато продуктът може да бъде използван безопасно и по предвидения от производителя начин без такива инструкции и информация за безопасност.

Държавите членки информират Комисията за всички разпоредби, приети от тях за определяне на необходимия език или необходимите езици.

5.  Вносителите гарантират, че докато носят отговорност за даден продукт, условията на съхранение или транспорт не застрашават неговото съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4, и съответствието му с член 8, параграф 6.

6.  Пропорционално на възможните рискове, свързани с даден продукт, вносителите, с цел защита на здравето и безопасността на хората, провеждат изпитвания на избрани на случен принцип образци на предлаганите продукти, разследват сигнали по жалби и водят регистър на жалбите, неотговарящите на изискванията продукти и иззетите продукти и информират производителя и дистрибуторите за провеждането на такъв мониторинг. [Изм. 73]

7.  Вносителите, които считат или имат основание да считат, че даден продукт, който са пуснали на пазара, не е безопасен или не е в съответствие с настоящия регламент по друга причина, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат продукта в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако когато това е целесъобразно. Освен това, ако продуктът не е безопасен, вносителите незабавно информират за това органите за надзор на пазара на държавите членки, в които предоставят продукта на пазара, като приложат подробни данни, по-специално, относно риска за здравето и безопасността, както и за всички предприети коригиращи действия и резултатите от тях. [Изм. 74]

8.  Вносителите съхраняват техническата документация в хартиен и електронен формат за период от десет години след пускането на продукта на пазара и я предоставят на разположение на, така че да е на разположение на органите за надзор на пазара и им я предоставят при обосновано поискване. [Изм. 75]

Член 11

Задължения на дистрибуторите

1.  Когато предоставят продукт на пазара, дистрибуторите действат с необходимото внимание по отношение на изискванията на настоящия регламент.

2.  Преди да започнат да предоставят продукт на пазара, дистрибуторите се уверяват, че производителят и вносителят са спазили изискванията, посочени в върху продукта е нанесена информацията, изисквана по член 8, параграфи 6, 7 и 8 и член 10, параграфи 3 и 4, когато е приложимо. Дистрибуторите не закриват каквато и да било задължителна информация или информация, свързана с безопасността, предоставена от производителя или от вносителя. [Изм. 76]

3.  Когато дистибуторът счита или има основание да счита, че даден продукт не е в съответствие с настоящия регламент, той не предоставя продукта на пазара, докато не бъде приведен в съответствие. Освен това, ако продуктът не е безопасен, дистрибуторът информира за това производителя или вносителя, когато е приложимо, както и органа за надзор на пазара на държавата членка, в която е установен дистрибуторът.

4.  Дистрибуторите гарантират, че докато носят отговорност за даден продукт, условията на съхранение или транспорт не застрашават неговото съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4, и неговото съответствие с член 8, параграфи 6, 7 и 8 и член 10, параграфи 3 и 4, когато е приложимо.

4a.  В зависимост от рисковете, които даден продукт може да крие, за да защитят здравето и безопасността на потребителите, дистрибуторите могат да проведат изпитване на образци на продуктите, които са предоставени на пазара. [Изм. 77]

5.  Дистрибуторите, които считат или имат основание да считат, че даден продукт, който предоставят на пазара, не е безопасен или не е в съответствие с член 8, параграфи 6, 7 и 8 и член 10, параграфи 3 и 4, когато е приложимо, се уверяват незабавно, че са предприети необходимите коригиращи действия, за да се приведе продуктът в съответствие, за да бъде изтеглен или иззет, ако това е целесъобразно. Освен това, ако продуктът не е безопасен, дистрибуторите незабавно информират за това производителя или вносителя, когато е приложимо, както и органите за надзор на пазара на държавите членки, в които предоставят продукта на пазара, като предлагат подробни данни, по-специално, относно риска за здравето и безопасността, както и за всички предприети коригиращи действия и резултатите от тях. [Изм. 78]

Член 12

Случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите

Вносител или дистрибутор се счита за производител за целите на настоящия регламент и е носител на задълженията на производителя по член 8, когато пуска на пазара продукт със своето име или търговска марка или променя продукт, който е вече пуснат на пазара, по такъв начин, че съответствието с изискванията по настоящия регламент може да бъде засегнато.

Член 13

Освобождаване от определени задължения на производителите, вносителите и дистрибуторите

1.  Задължението за информиране на органите за надзор на пазара в съответствие с член 8, параграф 9, член 10, параграфи 2 и 7 и член 11, параграфи 3 и 5 не се прилага, когато са изпълнени следните условия:

а)  само ограничен брой подробно идентифицирани продукти не са безопасни;

б)  производителят, вносителят или дистрибуторът може да докаже, че рискът е бил напълно контролиран и повече не може да застрашава по ефективен начин, с цел да се предотврати всякаква опасност за здравето и безопасността на хората. [Изм. 79]

в)  причината за риска от продукта е такава, че информацията за нея не представлява полезна информация за органите или обществеността. [Изм. 80]

2.  Комисията може посредством актове за изпълнение да определи случаите, които отговарят на изискванията на параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3.

3.  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 18а за определяне на продуктите, категориите или групите от продукти, за които, поради ниското им ниво на риск, информацията, посочена в член 8, параграф 7 и член 10, параграф 3, не е необходимо да се посочва върху самия продукт.

Член 14

Идентификация на икономическите оператори

1.  По искане на органите за надзор на пазара икономическите оператори посочват предоставят следната информация: [Изм. 81]

а)  всеки икономически оператор, който им е доставил продукта;

б)  всеки икономически оператор, на когото са доставили продукта.

2.  Икономическите оператори са в състояние да предоставят информацията, посочена в първа алинея, в продължение на 10 години, след като продуктът им е бил доставен, и в продължение на 10 години, след като те са доставили продукта.

2a.  Когато икономическите оператори предоставят информацията, посочена в параграф 1, органите за надзор на пазара третират тази информация като поверителна. [Изм. 82]

Член 15

Проследимост на продуктите

1.  За определени продукти, категории или групи от продукти, които, поради своите специфични характеристики или специфични условия на дистрибуция или употреба, могат да крият сериозен риск за здравето и безопасността на хората, и след като се консултира със съответните заинтересовани страни, когато това е целесъобразно, Комисията може да изисква от икономическите оператори, които пускат или предоставят тези продукти на пазара, да създадат система за проследяване или да се придържат към такава система. [Изм. 83]

2.  Системата за проследяване се състои в събирането и съхраняването по електронен път на данни, даващи възможност за идентификация на продукта и на икономическите оператори, участващи в неговата верига на доставки, както и за поставянето на информационен носител върху продукта, неговата опаковка или придружаващите го документи, даващ достъп до тези данни.

3.  В съответствие с член 18а Комисията е оправомощена да приема делегирани актове:

а)  за определяне на продуктите, категориите или групите от продукти, които могат да крият сериозен риск за здравето и безопасността на хората, както е посочено в параграф 1 от настоящия член. Комисията посочва в съответните делегирани актове дали е използвала метода за анализ на риска, предвиден в Решение 2010/15/ЕС на Комисията(25), или ако този метод не е подходящ за съответния продукт, тя дава подробно описание на използвания метод; [Изм. 84]

б)  за уточняване на данните, които икономическите оператори събират и съхраняват чрез системата за проследяване, посочена в параграф 2 от насотящия член.

4.  Комисията може, посредством актове за изпълнение, да определи вида на информационния носител и на поставянето му, както е посочено в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3.

5.  При приемане на актовете, посочени в параграфи 3 и 4, Комисията взема предвид следното:

а)  икономическата ефективност на актовете, включително тяхното въздействие върху предприятията, по-специално МСП;

б)  съвместимостта със системите за проследяване, които са налични на международно равнище.

Член 15а

Звена за контакт относно безопасността на продуктите

1.  Държавите членки определят звена за контакт относно безопасността на продуктите на своята територия и съобщават техните данни за контакт на другите държави членки и на Комисията.

2.  Комисията изготвя и редовно актуализира списък на звената за контакт относно безопасността на продуктите и го публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията също така оповестява тази информация на своя уебсайт. [Изм. 85]

Член 15б

Задачи на звената за контакт относно безопасността на продуктите

1.  Звената за контакт относно безопасността на продуктите, при запитване, наред с другото, от страна на икономически оператор или компетентен орган на друга държава членка, предоставят следната информация:

a)  техническите правила, приложими за конкретния тип продукт на територията, на която са установени тези звена за контакт относно безопасността на продуктите, както и информация относно това дали за този тип продукт има изискване за предварително разрешение съгласно законодателството на тяхната държава членка, заедно с информация относно принципа за взаимно признаване съгласно Регламент (ЕО) № 764/2008 и прилагането на този регламент на територията на съответната държава членка;

б)  данните за контакт на компетентните органи в тази държава членка, даващи възможност за осъществяване на пряк контакт, включително данни за органите, отговарящи за надзора по изпълнението на съответните технически правила на територията на тази държава членка;

в)  средствата за правна защита, обичайно съществуващи на територията на тази държава членка, в случай на спор между компетентните органи и икономически оператор.

2.  Звената за контакт относно безопасността на продуктите дават отговор в срок от 15 работни дни, считано от датата на получаване на запитването, посочено в параграф 1.

3.  Звената за контакт относно безопасността на продуктите в държавата членка, в която икономическият оператор законно е предлагал съответния продукт на пазара, могат да предоставят на икономическия оператор или на компетентния орган, посочени в член 6 от Регламент (ЕО) № 764/2008, всяка относима информация или забележки.

4.  Държавите членки създават служби в рамките на звената за контакт относно безопасността на продуктите с цел улесняване на обучението относно законодателството за безопасността на продуктите и общите изисквания, както и обмена на информация между промишлените сектори, с оглед подпомагане на обучението на икономическите оператори във връзка с изискванията за безопасност на продуктите.

5.  Звената за контакт относно безопасността на продуктите не събират такса за предоставянето на информацията, посочена в параграф 1. [Изм. 86]

ГЛАВА III

Европейски стандарти, които осигуряват презумпция за съответствие

Член 16

Искания за стандартизация до европейските организации по стандартизация

1.  Комисията може да поиска от един или от повече европейски организации по стандартизация да изготвят или да определят европейски стандарт, който има за цел да гарантира, че продуктите, които отговарят на този стандарт или на части от него, са в съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 4. Като взема предвид становищата на съответните заинтересовани страни, когато това е целесъобразно, Комисията определя изискванията за съдържанието, на които трябва да отговаря исканият европейски стандарт, както и краен срок за неговото приемане. [Изм. 87]

Комисията приема искането, посочено в първа алинея от настоящия параграф, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 3.

2.  Съответната европейска организация по стандартизация уведомява дали приема искането по параграф 1 в едномесечен срок от неговото получаване.

3.  При отправено искане за финансиране, в двумесечен срок от получаването на уведомлението за приемането по параграф 2 Комисията информира съответната европейска организация по стандартизация за отпуснатите безвъзмездни средства за изготвянето на европейски стандарт.

4.  Европейските организации по стандартизация информират Комисията за предприетите дейности по разработване на европейския стандарт, посочен в параграф 1. Заедно с европейските организации по стандартизация Комисията извършва оценка на съответствието на изготвените или определените от европейските организации по стандартизация европейски стандарти с нейното първоначално искане.

5.  Когато европейският стандарт отговаря на изискванията, които той има за цел да обхване, и на общото изискване за безопасност, определено в член 4, Комисията незабавно публикува позоваване на този европейски стандарт в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Официални възражения срещу европейски стандарти

1.  Когато държава членка или Европейският парламент счита, че даден европейски стандарт, посочен в член 16, не отговаря напълно на изискванията, които има за цел да обхване, и на общото изискване за безопасност, определено в член 4, тя/той информира Комисията за това с подробно обяснение и Комисията решава чрез актове за изпълнение:

а)  да публикува, да не публикува или да публикува с ограничения позоваване на съответния европейски стандарт в Официален вестник на Европейския съюз;

б)  да запази, да запази с ограничения позоваването на съответния европейски стандарт в Официален вестник на Европейския съюз или да го оттегли от там.

2.  Комисията публикува на своя уебсайт информация за европейските стандарти, които са предмет на решението, посочено в параграф 1.

3.  Комисията информира съответната европейска организация по стандартизация за решението, посочено в параграф 1, и при нужда изисква преработване на съответния европейски стандарт.

4.  Решението, посочено в параграф 1, буква а) от настоящия член, се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 2.

5.  Решението, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена член 19, параграф 3.

ГЛАВА IV

Заключителни разпоредби

Член 18

Санкции

1.  Държавите членки установяват система от правила за определяне на подходящи санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички мерки, за да гарантират прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до [да се добави дата — 3 месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент] ...(26) и също така незабавно ѝ съобщават за всяко последващо изменение, което ги засяга. [Изм. 88]

2.  Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. При определянето на санкциите, посочени в параграф 1, са съобразени с размера на предприятията и по-специално с положението на малките и средните предприятия. При определянето на санкциите се взема предвид тежестта, продължителността и където е приложимо, умишленият характер на нарушението. Освен това санкциите могат да бъдат увеличени, в случай че са съобразени с това дали съответният икономически оператор е извършил предходно подобно нарушениеи могат да включват наказателноправни санкции за тежки нарушения. [Изм. 89]

2a.  Административните наказания, приложими по отношение на нарушенията, най-малкото неутрализират търсената чрез нарушението икономическа полза, но не надвишават 10 % от годишния оборот или приблизителната оценка за него. Наложените наказания могат да бъдат над 10 % от годишния оборот или приблизителната оценка за него, когато това е необходимо за неутрализиране на търсената чрез нарушението икономическа полза. Наказанията могат да включват наказателноправни санкции за тежки нарушения. [Изм. 90]

2б.  Държавите членки информират Комисията за вида и размера на наложените съгласно настоящия регламент наказания,, посочват конкретните нарушения на настоящия регламент, както и самоличността на икономическите оператори, на които са наложени наказанията. Комисията незабавно прави тази информация публично достояние по електронен път, а когато е целесъобразно – чрез– чрез други средства.

Въз основа на информацията, получена по реда на първата алинея, Комисията публикува и актуализира общ за Съюза черен списък на икономическите оператори, за които е установено многократно, че умишлено нарушават настоящия регламент. [Изм. 91]

Член 18а

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, параграф 3 и член 15, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ...(27).

3.  Делегирането на правомощието, посочено в член 13, параграф 3 и член 15, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в него. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 13, параграф 3 и член 15, параграф 3, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражение. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

За целите на членове 16 и 17 от настоящия регламент обаче Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на Регламент (ЕС) № 1025/2012. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.  Когато становището на комитета, посочен във втората алинея на параграф 1, трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или когато това бъде поискано от обикновено мнозинство от членовете на комитета.

Член 21

Оценка

Не по-късно от ...(28) и веднъж на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на прилагането на настоящия регламент и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценката. В този доклад се оценява дали настоящият регламент е постигнал своите цели, по-специално по отношение на подобряване на защитата на потребителите от небезопасни продукти по смисъла на член 4 от настоящия регламент, като се отчита неговото въздействие върху стопанската дейност и по-специално върху МСП. Този доклад оценява също така последиците и приноса на Регламент (ЕС) № 1025/2012, попадащи в обхвата на настоящия регламент. [Изм. 92]

Член 22

Отмяна

1.  Директива 2001/95/ЕО се отменя, считано от ...(29).

2.  Директива 87/357/ЕИО се отменя, считано от ...*.

3.  Позоваванията на Директива 2001/95/ЕО и Директива 87/357/ЕИО се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложението.

Член 23

Преходни разпоредби

1.  Държавите членки не възпрепятстват предоставянето на пазара на продукти, обхванати от Директива 2001/95/ЕО, които са в съответствие с посочената директива и които са пуснати на пазара преди ...*.

2.  Европейските стандарти, позовавания на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Директива 2001/95/ЕО, се считат за европейски стандарти, посочени в член 5, буква б) от настоящия регламент.

3.  Мандати за стандартизация, издадени от Комисията на европейска организация по стандартизация в съответствие с Директива 2001/95/ЕО, се считат за искания за стандартизация, посочени в член 15, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 24

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на ...(30).

2.  Той се прилага от ...(31)*.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

Приложение

Таблица на съответствието

(1) OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 81. (2) Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (3) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4). (4) ОВ L,, стр. . (5) Регламент (ЕС) № .../... на Европейския парламент и на Съвета от ... относно надзора на пазара на продукти и за изменения на Директиви 89/686/ЕИО and 93/15/ЕИО на Съвета, и на Директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 1999/5/ЕО, 2000/9/ЕО, 2000/14/ЕО, 2001/95/ЕО, 2004/108/ЕО, 2006/42/ЕО, 2006/95/ЕО, 2007/23/ЕО, 2008/57/ЕО, 2009/48/ЕО, 2009/105/ЕО, 2009/142/ЕО, 2011/65/ЕС, Регламент (ЕС) № 305/2011, Регламент (ЕО) № 764/2008 и Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L ... ). (6) В текста на съображението — референтен номер на Регламент (2013/0048(COD)), а в бележката под линия – номер, дата на приемане и референция на публикацията на регламента. (7) Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4). (8) Решение № 768/2008/ЕО от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО на Съвета (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82). (9) Директива 87/357/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите (ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 42). (10) Референтен номер на Регламент (2013/0048(COD)). (11) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). (12) Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки и за отмяна на решение № 3052/95/ЕО (OВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 21). (13) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12). (14) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). (15) Дата на влизане в сила на настоящия регламент. (16) Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаване на законодателството на държавите членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия (ОВ L 189, 20.7.1990 г., стр. 17). (17) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1). (18) Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно диагностичните медицински изделия in vitro (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1). (19) Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5). (20) Номер на Регламент (2013/0048(COD)). (21) Референтен номер на Регламент (2013/0048(COD)). (22) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1). (23) Референтен номер на Регламент (2013/0048(COD)). (24) Референтен номер на Регламент (2013/0048(COD)). (25) Решение на Комисията 2010/15/ЕС от 16 декември 2009 г. за определяне на насоки за управление на системата на Общността за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12, и на процедурата по нотификация, установена съгласно член 11 от Директива 2001/95/ЕО (Директива относно общата безопасност на продуктите) (ОВ L 22, 26.1.2010 г., стр. 1). (26) Три месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент. (27) Дата на влизане в сила на настоящия регламент. (28) Пет години след датата на прилагане на настоящия регламент. (29) Дата на прилагане на настоящия регламент (30) Дата на влизане в сила на Регламент (2013/0048(COD)). (31) * Дата на прилагане на Регламент (2013/0048(COD)).