Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2176(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0101/2014

Внесени текстове :

A7-0101/2014

Разисквания :

PV 14/04/2014 - 21
CRE 14/04/2014 - 21

Гласувания :

PV 15/04/2014 - 17.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0394

Приети текстове
PDF 442kWORD 153k
Вторник, 15 април 2014 г. - Страсбург
Благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества с цел разкриването на работни места
P7_TA(2014)0394A7-0101/2014

Резолюция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. относно „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“ (2013/2176(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид „Small Business Act“ (COM(2008)0394),

—  като взе предвид работата на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Mинимизиране на регулаторната тежест за МСП — адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно регулаторната пригодност на ЕС (COM(2013)0685),

—  като взе предвид плана за действие на Комисията „Предприемачество 2020 г.“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(1),

—  като взе предвид директивата за забавянето на плащания (Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета),

—  като взе предвид проучването, осъществено от Съвета на европейските работодатели в областта на металообработващата промишленост, инженерните и технологичните предприятия (CEEMET), озаглавено „Гъвкави трудови договори в отговор на променящите се пазарни условия и за посрещане на потребностите на служителите“(2),

—  като взе предвид новата програма за заетост и социални иновации (EaSI), която, наред с другото, ще увеличи подкрепата за доставчиците на микрокредити по настоящия Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“,

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 2013 г., озаглавен „Родени глобални: потенциалът за създаване на нови работни места в нови международни предприятия“;

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 2013 г., озаглавен „Обществена политика и подкрепа за преструктуриране в МСП“,

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 2010 г., озаглавен „Мерки за създаване на работни места“,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7‑0101/2014),

А.  като има предвид, че времето, необходимо за учредяването на стопанска дейност в Европа, варира в държавите членки между 4 и 40 дни, което може да влияе върху създаването на работни места;

Б.  като има предвид, че в някои държави членки се установи, че различни фактори, включително липсата на гъвкавост на пазара на труда, имат отрицателно въздействие върху създаването на работни места, и че гъвкавостта и сигурността на работните места могат да предоставят по-благоприятна рамка;

В.  като има предвид, че единният пазар и потенциалът на европейските човешки ресурси могат да имат ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“ в областта на заетостта;

Г.  като има предвид, че МСП са в основата на икономиката на ЕС и имат огромен потенциал за създаване на работни места, като създават 85% от новите работни места;

Д.  като има предвид, че 20,7 милиона МСП формират над 67% от заетостта в частния сектор в ЕС, с 30%-ов дял на микропредприятията;

Е.  като има предвид, че за да отговарят на регулаторните изисквания, разходите на служител може да са до 10 пъти по-високи за МСП, отколкото за големите предприятия (COM(2011)0803);

Ж.  като има предвид, че поради финансовата криза и произтеклото от това свиване на кредитирането, МСП са изправени пред изключително високи разходи за кредити и намаляване на предлагането на кредити; като има предвид, че според Института за международни финанси, по-малките предприятия в периферните държави членки плащат между 4 и 6 процентни пункта повече по банковите си кредити от тези в Централна Европа, което ги поставя в доста неравностойно положение и по този начин се пречи на перспективите на региона за икономическо съживяване и нетно създаване на работни места;

З.  като има предвид, че пазарите за облигации, акции и секюритизирани инструменти в Европа остават сравнително недоразвити в сравнение с други икономики, и че небанковото финансиране остава до голяма степен недостъпно за МСП, като по този начин се подкопава техният потенциал за растеж и създаване на работни места;

И.  като има предвид, че ефективното осигуряване на услуги е ключово за бъдещия растеж, иновациите и създаването на работни места;

Й.  като има предвид, че докато разполагаме с най-добре образованата младеж в историята на Европа, а държавите членки са инвестирали огромни средства в сферата на образованието и обучението, достъпът на нашата младеж до пазара на труда е до голяма степен отрязан и техните умения остават неизползвани, тъй като те се борят за временни и недобре платени длъжности;

К.  като има предвид, че Европейският социален фонд изигра важна роля в подпомагането на държавите членки да предоставят възможности и обучение за безработните с цел връщането им на пазара на труда;

Л.  като има предвид, че процентът на безработица сред младите европейци на възраст 15—24 години е достигнал неустойчиво равнище от 23% и над 50% в държавите членки, които са най-силно засегнати от кризата; като има предвид, че тази мащабна младежка безработица води до мащабно изтичане на мозъци и значително намалява капацитета ни за устойчив растеж в бъдеще;

М.  като има предвид, че ЕС е изправен пред перспективата за „растеж без работни места“, която допълнително ще подкопае социалната и икономическата основа на нашите общества, а също и дългосрочните перспективи на ЕС за равностойна конкуренция в условията на глобална икономика, основана на знанията;

Създаване на работни места

1.  Изразява загриженост относно разходите, сложността и времето, свързани с учредяването на стопанска дейност в някои части на Европейския съюз, като всички тези фактори могат да повлияят отрицателно на създаването на работни места в бъдеще; счита, че ако ЕС иска да подобри конкурентоспособността си и да създаде повече работни места, държавите членки трябва да положат усилия за опростяването и ускоряването на този процес, за предлагането на адекватна помощ и мерки за подкрепа, както и за намаляването на свързаните с него разходи;

2.  Отбелязва, че новите предприятия, които скоро след своето създаване активно излизат на международните пазари, демонстрират обещаващ принос към икономиката, тъй като те сами създават иновации, насърчават иновациите в други дружества, включват се в международни вериги за доставки и създават устойчиви и качествени работни места; подчертава обаче, че тези дружества са изправени пред значителни предизвикателства по време на регистрацията, която трябва да се извърши бързо — и същевременно при наличието на малък капитал, така че нискобюджетните, опростени и бързи процедури по регистрация да са от полза за тях;

3.  Отбелязва, че световните тенденции са създали конкурентен натиск, както и възможности за предприятията; подчертава необходимостта от това държавите членки да създадат правилната регулаторна и фискална рамка, за да насърчават създаването на работни места, като същевременно осигуряват безопасна работна среда;

4.  Счита, че за да се създаде по-гостоприемна среда за създаване на работни места, държавите членки трябва, по целесъобразност, с подкрепата на ЕС да осъществят необходимите реформи с цел да разгледат следните фактори: умения, степени на квалификация, предприемачество, въздействие върху демографските изменения, достъп до пазара, финанси, пазар на труда, права на работното място, административни разходи и по-добро регулиране;

5.  Подчертава значението на научноизследователската дейност и иновациите за повишаване на конкурентоспособността, производителността, устойчивостта и потенциала за създаването на работни места на европейските МСП и отбелязва значителния акцент, който поставят „Хоризонт 2020“ и Европейският институт за иновации и технологии върху създаването и подкрепата на бързо развиващите се иновативни МСП;

6.  Изтъква потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, която според оценки на Комисията би могла да създаде 5 милиона работни места до 2020 г. само в секторите енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, при положение че се осъществяват амбициозните политики в областта на климата и енергетиката; призовава държавите членки да осигурят достатъчни по обем инвестиции в тези сектори, да предвидят бъдещите умения на работниците и да гарантират качеството на „зелените работни места“;

7.  Отбелязва значимата роля на споразуменията на ЕС за свободна търговия за създаването и поддържането на инвестициите и работните места в държавите – членки на ЕС;

8.  Подчертава, че устойчивото развитие и укрепването на вътрешния пазар на ЕС създава много и съществени нови възможности за предприятия от всякакъв мащаб, което категорично налага създаването на гъвкави рамкови разпоредби за насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост, като същевременно неговото безпроблемно функциониране предполага въвеждане на набор от минимални регулаторни стандарти, особено по отношение на общественото здраве и безопасност, здравето и безопасността на работното място, безопасността на храните и защитата на околната среда;

Умения

9.  Счита, че ЕС е изправен пред сериозен недостиг и сериозни несъответствия на умения в някои региони и сектори, които спъват икономическия растеж и постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че в ЕС има 1,85 милиона незаети работни места; изразява загриженост, че последните резултати от Проучването на уменията на пълнолетни лица (ПУПЛ), проведено от ОИСР с подкрепата на Генерална дирекция „Образование и култура“ на Комисията, сочат, че 20% от населението на ЕС в работоспособна възраст е с ниски нива на езикова грамотност и математически умения, а 25% от пълнолетните лица нямат умения за ефикасна работа с ИКТ;

10.  Отбелязва тенденцията за преминаване към изискващи по-висока квалификация работни места, като почти 90% от работните места, които се очаква да бъдат създадени или да се освободят до 2020 г., ще изискват средна или висока квалификация;

11.  Счита, че активните политики в подкрепа на стажовете и продължаващото обучение на работниците и служителите, продължаващото образование, партньорствата училище – предприятия и чиракуването биха позволили по-добро съответствие с търсените от предприятията умения;

12.  С оглед на недостига на умения признава ползите, които могат да предложат ученето през целия живот и свободното движение на работната сила в рамките на ЕС във връзка с търсенето на пазара на труда;

13.  Отбелязва, че въпреки че високите постижения, иновациите и човешките ресурси са сравнителните предимства на Съюза, намаляващите инвестиции в научни изследвания, образование и професионално обучение, в съчетание с особено високите равнища на безработица както в отделните държави членки, така и в еврозоната, принуждават много европейци да търсят работа на други пазари на труда; отбелязва, че изтичането на мозъци представлява съществена пречка пред растежа, увеличаването на конкурентоспособността на Съюза и насърчаването на предприемачеството;

14.  Счита, че системите за образование и обучение в някои държави членки следва да са по-добре приспособени и да се съсредоточават върху бъдещите потребности на предприятията във връзка с уменията; отбелязва със загриженост, че през 2015 г. очакваният недостиг на квалифициран персонал в областта на ИКТ в ЕС ще нарасне, достигайки между 384 000 и 700 000, и че предлагането на умения в секторите на науката, технологиите, инженерството и математиката няма да съответства на увеличаващите се потребности на предприятията през следващите години, като същевременно спадът в процента на жените, заети в тези сектори, не е бил подходящо разгледан; се застъпва за това държавите членки да бъдат насърчавани да създават двойни образователни системи, които да акцентират именно върху дисциплини като наука, технологии, инженерство и математика, и да насърчават повторното и допълнителното обучение на работниците и служителите, особено работниците и служителите с недостатъчни или остарели умения;

15.  Подчертава значението на двойните системи за образование и обучение, съсредоточени специално върху дисциплини като наука, технологии, инженерство и математика и съчетаващи насочено към практиката образование в професионалното училище и стаж в предприятието, тъй като това се доказа като най-добрия начин за безпроблемен преход от училище към пазара на труда;

16.  Приветства съобщението на Комисията „Отваряне на образованието“, чиято цел е да гарантира, че младите хора имат цифрови умения;

17.  Счита, че е крайно необходимо в основните образователни системи да се въведат преподаване на предприемачески умения и програми, чрез които да се учи как действат, функционират и взаимодействат пазарът, икономиката и финансовата система; счита, че един добре изготвен бизнес план е първата стъпка към по-добър достъп до финансиране и икономическа жизнеспособност; призовава Комисията и държавите членки да включат в техните образователни програми финансово обучение и консултации за започване на стопанска дейност в университетите, както и да възприемат инвестициите в образованието по предприемачество като ресурс подкрепя във връзка с това програмата „Еразъм за млади предприемачи“, предназначена да насърчава предприемаческата култура и да развива единния пазар и конкурентоспособността;

18.  Подчертава необходимостта да се ускори темпото на прехода от училище към работа, като на младите се дава възможност да навлязат на пазара на труда възможно най-скоро и се избягва рискът от явлението никъде неработещи, неучещи и необучаващи се лица;

19.  Отбелязва, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) предоставят подкрепа за органи и участници на местно, регионално и национално равнище с цел насърчаване, наред с другото, на ученето в процеса на работа, научноизследователската дейност, развитието и иновациите, както и за повишаване на конкурентоспособността на микропредприятията (особено едноличните търговци) и МСП, чрез сътрудничество с научни и изследователски бази, като по този начин спомагат за справянето с текущите икономически и социални предизвикателства, в частност високия процент на безработица;

20.  Изтъква, че усилията в подкрепа на растежа, иновациите и създаването на работни места в една устойчива икономика следва да гарантират стандарти за здраве и безопасност и да осигурят баланс между икономическите, социалните и екологичните изисквания, като същевременно подкрепят, наред с другото, интелигентната специализация, зачитат екосистемите и осигуряват добре платени и качествени работни места във всички региони на ЕС; във връзка с това подчертава важната роля, която трябва да играят предприятията и образователният сектор чрез трансгранични проекти, сътрудничество между университети и други висококачествени образователни институции и създаването на иновационни клъстери; призовава към улесняване на местните и регионални програми за производствени стажове;

21.  Счита, че изграждането на единния цифров пазар ще способства за подкрепата и развитието на МСП; счита за нужно да се гарантира наличието на необходимия квалифициран персонал в областта на ИКТ, както и че европейската общественост притежава необходимите цифрови умения, за да се възползва от ИКТ;

22.  Подчертава че с цел преодоляване на недостига на умения, с който понастоящем се сблъсква Европа, спешно се налага да се ускори достъпът на жените до научни и технологични обучения и професии, особено в сектора на новите информационни и комуникационни технологии;

23.  Призовава за инициативи, които ще насърчат партньорствата между предприятията, научноизследователските центрове и университетите, като така ще се предоставят на европейците необходимите умения за достъп до ИКТ, до работни места, свързани с енергетиката и високите технологии;

Предприемачество

24.  Изразява загриженост, че броят на гражданите на ЕС, които желаят да бъдат самостоятелно заети, е намалял от 45% на 37% през последните три години, като почти половината от тях се страхуват от изпадане в несъстоятелност и повече от 50% заявяват, че е трудно да получат достатъчно информация за това как да започнат стопанска дейност; счита, че растежът на МСП е свързан с предприемачеството; подчертава, че създаването на нови предприятия и самостоятелната заетост създават възможности за заетост и следователно се застъпва за това, държавите членки да бъдат окуражавани да насърчават на различните образователни нива предприемаческата култура и умения, както и да предоставят консултации за започване на стопанска дейност в университети и в учебни заведения за професионална подготовка; отбелязва със загриженост, че жените съставляват само 30% от всички предприемачи в Европа; подчертава необходимостта да се насърчи предприемачеството, като се улесни достъпа до мрежи за техническа, научна и стопанска подкрепа, развиването на наставнически/обучителни програми за жени предприемачи;

25.  Предвид факта, че свързаният със самостоятелната заетост „риск“ и неблагоприятните последици на неотдавнашната икономическа криза върху условията за кредитиране възпрепятстват участието в подобни предприемачески дейности, съответно препоръчва да се разгледа възможността за приемане на мерки от страна на държавите членки за балансиране на мрежата за социална сигурност на самостоятелно заетите лица — без да се отслабва гъвкавостта, която предлага този вид заетост;

26.  Отбелязва с безпокойство, че финансовата криза и последвалата рецесия засегнаха тежко много европейски МСП, като значителен брой от тях ликвидираха дейността си, вместо да получат нов шанс; подчертава, че е важно да се създаде благоприятна регулаторна рамка за здравословно преструктуриране и съответно за запазване на работните места; приветства плана за действие на Комисията относно предприемачеството, подпомагащ усилията на държавите членки да улеснят стабилните предприятия да оцелеят и почтените предприемачи да получат втори шанс, тъй като това ще има положително въздействие върху създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията да представи преглед на действията, предприети в различните държави членки с цел подобряването на предприемаческия климат; подчертава отговорността на държавите членки изцяло да се възползват от предлаганата от Комисията подкрепа за подобряване на предприемаческия климат; приветства усилията на Комисията за информиране на гражданите и предприятията за възможностите за финансиране чрез издания като „Преглед на финансовите правила“ и „Възможности за финансиране 2007—2013 г.“;

27.  Приветства Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП и инструмента за МСП, предвиден съгласно „Хоризонт 2020“; изразява съжалението си относно факта, че бюджетът за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, както и за МСП в „Хоризонт 2020“ съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) е ограничен;

28.  По-специално приветства конкретните действия, предвидени в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, които имат за цел подобряването на рамковите условия за предприятията, по-специално за МСП, улесняването на достъпа до финансиране и до пазарите и насърчаването на предприемачеството и предприемаческата култура; подчертава, че наличието на предвидима и ясна нормативна уредба е от особено голямо значение, за да се насърчи развитието на предприемачеството в Европа; очаква, че мерките и действията, насърчаващи предприемачеството на европейско и национално равнище, ще обхванат всички модели предприятия, в това число кооперации, занаятчийски предприятия, свободни професии и социални предприятия; приветства по-специално непрекъснатата подкрепа за дяловото и дълговото финансиране, предоставено съгласно „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП;

29.  Счита, че младите предприемачи осигуряват възможност за иновации и създаване на работни места; подчертава нуждата от свързване на опитни ментори с обещаващи млади предприемачи и улесняване на създаването на структури в подкрепа на иновативните нови предприятия; приветства схемите като „Еразъм за млади предприемачи“, които целят да помогнат на новите предприемачи да придобият съответните умения за управление на предприятието, и счита, че подобни програми следва да бъдат допълнително насърчавани, за да се помогне на повече предприемачи се развиват и да създават работни места; призовава държавите членки да насърчат практическите аспекти на образованието и обучението по предприемачество чрез схеми като проекти с участието на училища и дружества и стажове за обучение; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид това при прилагането на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME); приветства засилената подкрепа на Европейския институт за иновации и технологии, който се концентрира ясно върху предоставянето до 2020 г. на предприемачески и иновативни умения на 10 000 лица с магистърска степен и на 10 000 лица с докторска степен;

30.  Призовава за подкрепа на програмите за мобилност на ЕС за предприемачи, като „Еразъм за млади предприемачи“, както и интегрирането на обучението по предприемачество в националните училищни програми чрез обмен на най-добра практика;

31.  Отбелязва значението на изграждането и подкрепата на бизнес инкубатори, които ще предоставят на младите предприемачи възможността да изпитат своите идеи на практика, да се запознаят със стопанските мрежи и ще ги подпомогнат при установяването на контакт с потенциални партньори, клиенти и инвеститори; счита, че финансирането на ЕС може да играе значителна роля и подчертава успеха на финансираните от ЕС проекти и университетски програми, като например финансираната от ЕФРР Бирмингамска мрежа за умения за предприятията и пригодността за заетост на мрежата (BSEEN) в Обединеното кралство, които развиват предприятия и предприемачески умения чрез предоставяне на наставничество, интензивна подкрепа за стартиращи предприятия и инкубаторно пространство за нови предприятия и по този начин са от ключово значение за създаването на бъдещи работни места;

32.  Обръща внимание на факта, че предвид възможното затваряне на голям брой европейски предприятия, работещите в тях могат да станат техни собственици чрез кооперативни дружества; призовава да се проучат нови възможни направления за подкрепа чрез Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Европейската инвестиционна банка за предприятия в ключови сектори съгласно стратегията „Европа 2020“;

33.  Изразява своята загриженост във връзка с все по-често срещащото се в Европейския съюз явление „фиктивно самостоятелно заето лице“; призовава държавите членки да разработят специални политики, които да предотвратяват това, като например достатъчни възможности за заетост или по-ефективни инспекции на труда;

34.  Изисква държавите членки да насърчават култура на интернационализиране чрез информация, представяне на добри практики и осигуряване на платформа за обмен на информация; настоятелно ги призовава да осигуряват развитието на уменията в областта на предприемачеството с международна ориентираност, да насърчават прозрачността по отношение на наличните инструменти за подкрепа за стартиращите предприятия; да осигуряват подкрепа за създаването на мрежи от контакти и на обмен, които да служат като връзка на младите предприемачи с потенциални инвеститори и търговски съдружници, да им осигуряват оперативни консултации и подкрепа и след етапа на стартиране, за да им помогнат да преминат през първите критични години и да предоставят стимули за трудовата заетост;

35.  Подчертава, че е важно осигуряването на обучение и нагласи, свързани с предприемачеството, за младите европейци; в този контекст отбелязва водещата роля на Европейския институт за иновации и технологии за насърчаването на предприемаческата култура чрез образование, обучение и практики; отбелязва, че всички общности на знание и иновации на Европейския институт за иновации и технологии активно насърчават предприемачеството в съответните им области чрез разработване на образователно съдържание, което съчетава отличните научни и новаторски познания и умения с познанията и уменията в областта на предприемачеството, като по този начин подготвят бъдещите предприемачи и предлагат на вече действащите дружества новаторски и предприемачески идеи;

36.  Заявява, че за социалното сближаване в ЕС е от извънредно значение справянето с високия процент на безработица в ЕС, в частност сред младите хора и други уязвими групи, чрез засилване на регионалната конкурентоспособност и заетост и чрез насърчаване на предприемачески дух; във връзка с това призовава държавите членки да използват ЕСИ фондовете, за да се съсредоточат върху създаването на устойчиви работни места и възможности за стопанска дейност чрез предоставяне на благоприятна среда и на правилната регулаторна рамка за микропредприятията, малките и средните предприятия, дружествата и започващите дейност предприятия;

37.  Изтъква, че ЕСИ фондовете трябва да играят важна роля при подпомагането на заетостта и конкретни проекти, които целят насърчаването на предприемачески и творчески умения, включително сред младите хора; подчертава необходимостта за всички държави членки и региони да се възползват в пълна степен от тази възможност с цел справяне с безработицата сред младите хора; изтъква, че чрез ЕСИ фондовете местните и регионални органи следва да отдадат особено внимание на насърчаването на предприемачеството на местно и регионално равнище, като се съсредоточат върху започващите дейност предприятия на млади хора;

38.  Приветства растежа, отбелязан през последните години от социалната икономика като нова форма на предприемачество в Европейския съюз, особено при младите хора; призовава държавите членки да разработят стратегии и програми, които насърчават социалната икономика;

Демографски данни

39.  Счита, с оглед на все по-разпространеното явление на застаряващото население, че държавите членки следва да бъдат окуражавани, наред с другото, да популяризират задържането на възрастните работници — мъже и жени, на пазара на труда чрез оценяване на опита; подчертава, че по-възрастните работници и по-дългият професионален живот могат да имат положителен принос за възстановяването и бъдещия растеж; следователно подчертава значението на ученето през целия живот, по-специално по отношение на по-възрастните работници; и накрая подчертава, че по-възрастните хора са необходими за целите на предаването на знания и опит на по-младите поколения;

40.  Изразява увереност относно значението на насърчаването на предприемачеството сред по-възрастните хора като средство за ангажиране на възрастното население със значителен бизнес опит в иновационния процес, като по този начин се удължава трудовият стаж и се запазват незаменимите умения на пазара на труда;

41.  Призовава държавите членки да прилагат ефективно законодателството на ЕС, което забранява дискриминацията на работното място на основание възраст, увреждане, сексуална ориентация и религия или убеждения;

42.  Признава, че е важно да се отчита положението на хората, които трябва да съвместяват професионалния и семейния живот;

Достъп до пазара

43.  Подчертава, че възможностите, които пряко се откриват от единния пазар на ЕС, трябва да се използват, за да вдъхнат нов живот на европейските икономики чрез отварянето на границите, премахването на съществуващите пречки, които препятстват мобилността на работниците, и създаването на нови стопански възможности и работни места;

44.  Призовава за премахване на съществуващите бариери пред трансграничното предоставяне на услуги, за да могат предприятията да създават повече работни места;

45.  Подчертава, че мащабът има значение за МСП и че по-големият мащаб позволява на МСП по-лесно да устояват на икономическите цикли, да изграждат по-задълбочени експертни знания, да намират нови клиенти и пазари, да се свързват с глобални вериги за доставки, както и по-лесно да получават достъп до банково финансиране и да разширяват диапазона от източници за финансиране, като по този начин се създават повече работни места; счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават предоставянето на обучение в областта на управлението и стопанските стратегии за собственици на МСП, които желаят да разширят дейността на своето предприятие; подчертава значимостта на помощта, отпускана на МСП за развиване на връзки в неизследвани до момента чуждестранни пазари, като с тази цел се пренасочват съществуващите обществени агенции към работа с банки и сдружения на МСП;

46.  Подчертава, че създаването на благоприятна и гъвкава рамка в границите на единния пазар с цел насърчаване на предприемачеството, и по-специално укрепване на малките и средните предприятия, които са „гръбнакът“ на икономиката на Съюза, не трябва в никакъв случай да става за сметка на минималните европейски трудови стандарти и основните трудови права;

47.  Отбелязва, че подкрепата за МСП, които се опитват да излязат на международните пазари, се изразява в средносрочни и дългосрочни заеми или капиталови инвестиции и в обучение на МСП за това как да бъде получен достъп до финансиране;

48.  Отбелязва значението на цифровата икономика за създаването на работни места, особено когато е свързана с отраслите, в които Европа е традиционно силна, като творческите индустрии, културното наследство и туризма;

49.  Подчертава, че свободната и лоялна конкуренция в рамките на единния пазар, подкрепена от общи социални стандарти, е от ключово значение за насърчаване на растежа и иновациите, и следователно за увеличаване на заетостта в Съюза;

Финанси

50.  Отбелязва, че банковото кредитиране все още е най-често използваният източник на финансиране в Европа; счита обаче, че има действителни ползи от новите форми на финансиране чрез иновативни схеми и методи, които не включват банките, като например колективно финансиране, бизнес ангели, схемите за предоставяне на кредит от едно предприятие на друго, микрокредитирането, леснодостъпни агенции за микрокредитиране и други инструменти, които могат да осигурят жизненоважни инвестиции за стартиращите предприятия и МСП с цел растеж и създаване на работни места; счита, че новите форми на финансиране биха били от полза за новите, динамични предприятия, които срещат трудности при получаването на достъп до по-традиционни източници на финансиране поради това, че са „нови“; подчертава, че такива нови форми на финансиране не следва да се ограничават до фазите на създаване и растеж и че насърчаването на алтернативните капиталови пазари следва да е от полза за постигането на положителни резултати както за дружеството, така и за неговите служители, например в случаи на преструктуриране;

51.  Счита, че е изключително важно държавите членки да прилагат Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, по силата на която по отношение на сделките между предприятия и публични органи, договорният срок за плащане не трябва да надвишава сроковете, предвидени в член 4, параграф 3, освен ако в договора изрично не е уговорено друго, и при условие, че това е обективно оправдано с оглед на специфичното естество или особеностите на договора, както и че при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни;

52.  Подчертава, че и неиновативните и утвърдени МСП, които се стремят да разширят дейността си на нови пазари или да прехвърлят собствеността си, често се нуждаят от публична подкрепа, за да си осигурят необходимото финансиране;

53.  Изтъква, че политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. е важен и ефективен инструмент за създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ при същевременно оказване на подкрепа, чрез широк спектър от мерки и иновативни финансови инструменти, за създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП), включително микропредприятия, като ключов двигател за създаването на работни места в ЕС;

54.  Приветства инициативите за улесняване на достъпа на гражданите, организациите и предприятията, и по-специално МСП, до подкрепата на ЕС чрез единен многоезичен портал, предоставящ информация за структурните фондове, включително ЕСФ, „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП; приветства също така усилията на мрежите „Enterprise Europe“ в тази област; счита, че при все това трябва да се положат още усилия, за да се предостави на настоящите и потенциалните предприемачи ясна и всеобхватна информация относно възможностите за финансиране посредством предоставяне на „обслужване на едно гише“ в регионите и да се насърчат финансовите посредници да използват в по-голяма степен наличните финансови инструменти;

55.  Призовава за по-добра координация на механизмите за финансиране на ЕС, включително структурните фондове, ЕФРР, „Хоризонт 2020“ и инвестициите на ЕИБ, особено когато става въпрос за финансиране на иновативни МСП, и призовава за оценка на съществуващите пречки възникващи поради факта, че банките в някои държави членки не успяват да прехвърлят средства и гаранции по заеми на МСП и реалната икономика;

56.  Подчертава значението на научноизследователската дейност и иновациите за повишаване на конкурентоспособността, производителността, устойчивостта и потенциала за създаването на работни места на европейските МСП; отбелязва значителния акцент, който поставят „Хоризонт 2020“ и Европейският институт за иновации и технологии върху създаването и подкрепата на бързо развиващите се иновативни МСП;

57.  Приветства създаването на инструмент за МСП по програма „Хоризонт 2020“, позволяващ достъпа на МСП до финансова и нефинансова подкрепа за прилагане на новаторски идеи; призовава Комисията да въведе този инструмент от 2014 г. по най-благоприятния за МСП начин, т.е. чрез специална единна агенция, позволявайки действително подаване на проекти „отдолу — нагоре“ и подкрепяйки всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации;

58.  Посочва обаче, че дружествата често се сблъскват с проблеми с намирането на пари за финансиране на научни изследвания, разработване на нови продукти или достъп до нови пазари;

59.  Подкрепя инициативите на ЕС, които помагат на МСП да имат по-лесен достъп до повече финансови ресурси въз основа на това, че улесняват и ускоряват достъпа на младите и новаторски дружества до финансиране, насърчават държавите членки да приемат механизми за стимулиране на иновациите (например механизми за данъчни кредити за финансирането на научноизследователска дейност и иновации) и за преодоляването на неравенствата между държавите членки; подкрепя инициативите, целящи да насърчат фалирали предприемачи, за да им бъде даден втори шанс и да не се обезкуражават поемащите риск предприемачи;

60.  Приветства опростяването на начините за възстановяване на средства като част от предложението на Комисията за регламент с общи разпоредби относно структурните фондове, предвид важната роля, която тези инструменти имат в много региони за насърчаването на предприемачеството и уменията; отправя искане към Комисията да наблюдава достъпа на МСП до общностните фондове и да докладва на Парламента за това;

61.  Застъпва становището, че публичните инвестиции и държавната подкрепа за учредяването и продължаващата дейност на предприятията е от критично значение; счита, че държавите членки следва да изискват предпазни мерки и гаранции от дружествата, които се учредяват във всяка една държава членка и които получават обществена подкрепа, с цел запазването на работни места;

Пазар на труда

62.  Изразява твърдо убеждение, че предприятията могат да създават работни места само ако съществуват правилните условия, включително достъп до квалифицирана работна ръка с умения от най-високо ниво, баланс между професионалния и личния живот, разумни разходи и данъци и ограничаване на административната и регулаторната тежест на минимално равнище;

63.  Посочва значението на гъвкавостта и сигурността на работното място, с цел, от една страна, да се създаде балансирана сигурност,а от друга страна, да се даде възможност на стопанските субекти да реагират гъвкаво на промените на пазара;

64.  Счита за важна стъпка въвеждането в агенциите по заетостта на наставници за младежи (youth coaches), за да се губят по-малко младежи на пресечната точка между училището и пазара на труда;

65.  Счита, че държавите членки трябва да инвестират повече в човешки капитал и да откликват по-добре на нуждите на пазара на труда, по-специално чрез гарантиране на силни връзки между образователната и работната среда, като гарантират, че младите хора притежават необходимата информация, консултации и насоки, когато решават каква кариера да изберат, като се насърчава ученето в процеса на работа и стажовете, като се преквалифицират служителите и чрез предоставяне на възможности за учене през целия живот;

66.  Счита, че съществува значителен потенциал за увеличаване на участието на социалните партньори и заинтересованите страни в изготвянето на дългосрочна стратегия за малките и средните предприятия, тъй като това е единственият начин да се идентифицират проблемите и да се подготви интелигентно и гъвкаво законодателство, като се избегне раздробяването на пазара на труда и се насърчи създаването и развитието на устойчива и качествена заетост;

67.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат жизнеспособни схеми за преход от висшето образование и професионалното обучение към пазара на труда, особено за начинаещи млади професионалисти;

68.  Призовава държавите членки да продължат да предприемат политически мерки, придружени от механизми за икономическо и регулаторно стимулиране, които оформят системите на културата и образованието чрез създаването на партньорства и мрежи за обмен между различните равнища на образование и дружествата, с цел запълване на сегашната празнина между академичния свят и пазара и улесняване на мобилността на научните изследователи от университетите към предприятията, като по този начин се поощряват иновациите;

МСП и микропредприятия

69.  Счита, че МСП са основната движеща сила за иновации и икономически растеж в ЕС и играят важна роля при предоставянето на пътища за включване в пазара на труда за лица на всякаква възраст, за жените, както и за мъжете; изказва съжаление, че в много държави членки те са изключени от публичните политики за научни изследвания, иновации и развитие;

70.  Подчертава значението на МСП не само за създаването, но и за запазването на работни места;

71.  Посочва, че повече от 20 милиона МСП в ЕС представляват 99% от предприятията и че МСП са основен двигател на икономическия растеж, иновациите, заетостта и социалната интеграция;

72.  Счита, че мерките на обществената политика играят важна роля за подпомагането и насърчаването на създаването и развитието на МСП (напр. достъпни кредити, консултантски услуги в областта на обществените инициативи и законодателството, инкубатори и ускорители, клъстери, служби за трансфер на технологии, схеми за персонални професионални напътствия и наставничество и т.н.); счита, че създаването на мрежа от контакти и обменът на най-добри практики играят важна роля в това отношение; счита, че нематериалните и нефинансови форми на помощ, като например достъп до знания и информация, финансово образование, бизнес мрежи, са от съществено значение за новите предприемачи и МСП, за да развиват бизнеса си; счита, че с цел стимулиране на вътрешния пазар и търговията между малките предприятия е особено важно да се гарантира взаимното признаване на професионалните квалификации и оперативната съвместимост на различните търговски регулаторни системи;

73.  Счита, че иновациите в МСП са важен начин за създаването на работни места; посочва, че за да могат успешно да участват в системата за иновации, от съществено значение e МСП да бъдат поставени на водещо място при техните иновационни дейности и подкрепата да бъде по-добре съобразена с техните реални потребности;

74.  Подчертава принципа „Мисли първо за малките предприятия“; признава ползите от презграничната електронна търговия за осигуряване на нови възможности за достъп на МСП до единния пазар, създаване на възможности за заетост, намаляване на разходите и конкуренция на световно равнище;

75.  Подчертава възможностите, които ИКТ технологиите осигуряват за повишаване на производителността и конкурентоспособността; подчертава необходимостта от разгръщане на потенциала на цифровия единен пазар и посочва, че разходите за създаване на нови иновативни дружества в областта на ИКТ са намалели над 100 пъти през последните 10 години, главно благодарение на технологии като свръхбързи и повсеместни широколентови мрежи, изчисления в облак, софтуер с отворен код, отворени данни и достъп до информация от публичния сектор;

76.  Подчертава, че електронното управление е от изключителна полза за предприемачите (по-специално за МСП, които често се изправят пред непреодолими пречки при осъществяването на трансгранична дейност в рамките на ЕС), тъй като то води до намалени административни разходи и тежести, повишена продуктивност, ефикасност, конкурентоспособност, прозрачност, откритост, ефективност на водене на политиките, достъпност и оптимизиране на процедурите;

77.  Счита, че липсата на достатъчна защита за МСП в много случаи може да подкопае дейността на предприятията и да забави икономическия растеж, а също може да обезкуражи предприемачите да поемат инициатива, което ще повлияе на способността им за растеж и създаване на работни места;

78.  Отбелязва, че основните бариери пред стартиращите предприятия, които засягат развитието на МСП с голям растеж, са трудният достъп до финансиране и свързаните с него разходи, обременителните нормативни разпоредби, липсата на знания относно регулаторната рамка, непреките разходи за труд, ограниченият достъп до пазари за износ, средните срокове за плащане и недостигът на умения;

79.  Приветства въвеждането на „теста за МСП“ и ангажимента на Комисията да предложи по-лек регулаторен режим за МСП, както и освобождаването на някои микропредприятия, според случая, без да се застрашават стандартите за здраве, безопасност и заетост; счита, че трябва да бъдат въведени смекчаващи мерки в редица законодателни предложения, напр. по-дълго време за прилагане, ефикасни и ефективни инспекции или насоки с цел опростяване на административните формалности за дружествата, но без да се създава двустепенен пазар на труда;

80.  Приветства инициативи като проекта „Свързване на предприятията в селските райони за транснационална икономика“ (CREATE), който разглежда пречките пред растежа, създаването на работни места и конкурентоспособността, с които се сблъскват МСП в селските райони;

81.  Счита, че държавите членки трябва да бъдат насърчавани, например посредством европейската мрежа на представителите на МСП, да споделят най-добри практики по отношение на новаторските начини за създаване на работни места, намаляване на бюрокрацията и подобряване на комуникацията, особено за МСП и микропредприятията;

82.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят местните органи и сдруженията на МСП за насърчаване на местното производство и качеството на продуктите, например чрез създаване на бизнес клъстери за съвместни проекти за научни изследвания и развитие;

83.  Счита, че и организациите, представляващи МСП, следва да се насърчават да споделят най-добри трансгранични практики относно иновативни начини за намаляване на бюрокрацията;

84.  Изразява съжаление, че трудовите реформи, които се провеждат в някои държави членки, водят до изпадането на голям брой работници извън защитата на колективните споразумения, особено в МСП; счита, че всяко подобряване на гъвкавостта на условията на труд трябва да бъде съпътствано от достатъчна трудова защита;

85.  Счита, че рамката за участие на МСП в обществени поръчки следва да се подобри;

86.  Отбелязва, че в много държави членки няма достатъчна подкрепа и/или задоволителна нормативна уредба за гарантиране на подходящите условия за млади и новаторски дружества и новосъздадени предприятия, и подчертава необходимостта от по-добра координация на различните европейски, национални, регионални и местни политики и инструменти, отнасящи се до МСП;

87.  Подчертава необходимостта от засилване на правилата на ЕС относно проследяването на продуктите, с цел борба с фалшифицирането и създаване на ефективен инструмент за стимулиране на развитието на МСП;

По-добро регулиране

88.  Подчертава необходимостта от по-ефикасни и по-ясно формулирани нормативни текстове, което може да бъде осъществено по прост начин и може да помогне на всички участници, включително предприемачите, да работят в съответствие с принципите на правовата държава и да се позволи както на предприемачите, така и на служителите да се възползват от възможностите и защитата, осигурявани от законодателството в областта на заетостта, здравеопазването и безопасността;

89.  Подчертава необходимостта от по-голяма интеграция на политиките на Съюза в полза на МСП по отношение на иновациите, растежа, конкурентоспособността, интернационализацията, предприемачеството, производителността на ресурсите, намаляването на бюрокрацията, качеството на човешките ресурси и екологичната и социалната отговорност;

90.  Отбелязва действията на Комисията за разглеждане на резултатите от прегледа на класацията на 10-те най-обременителни закона за МСП, което ще помогне на предприятията да създават повече възможности за заетост; счита, че Комисията следва спешно да даде приоритет на подобряването на тези нормативни разпоредби по начин, който отговаря на съображенията на МСП; счита, че е необходимо да се гарантира, че ЕС и държавите членки вземат предвид специфичните нужди и разглеждат мерки в подкрепа на предприятията, по-специално на МСП и микропредприятията, в политическия процес;

91.  Посочва, че младите предприятия, които се интернационализират бързо и интензивно след етапа на стартиране, имат полезен принос за икономиката, като създават иновации, насърчават иновацията в други предприятия, участват в международни вериги за доставки и създават устойчива и качествена заетост; при все това изтъква, че тъй като тези предприятия се изправят пред значителни предизвикателства по време на етапа на стартиране поради ниските равнища на капитал, от полза за тях ще са нискотарифните, опростени и бързи процедури за стартиращи предприятия;

92.  Подчертава, че правилата относно здравословните и безопасните условия на труд и защитата на работниците не могат да бъдат разглеждани като обременяващи нормативни разпоредби; призовава Комисията да опрости прекомерната административна тежест, като същевременно гарантира здравословни и безопасни условия на труд и гарантира, че МСП разполагат с достатъчно познания и ресурси, които им позволяват добро управление на работната среда на служителите от страна ;

93.  Отбелязва новата стратегия за здраве и безопасност; изразява надежда, че тя ще бъде насочена към предотвратяване, използваемост, изясняване, опростяване, превенция и по-добро прилагане на сегашното законодателство с цел гарантиране на здравето и безопасността на работниците и служителите;

94.  Приветства намаляването на регистрационните такси за REACH за МСП, въпреки че таксите представляват част от общите разходи за съответствие; изразява обаче силна загриженост, че първоначалните разчети на разходите във връзка с Регламента REACH бяха подценени, като тази разлика вече е в размер на над 1 милиард евро и ще продължи да се увеличава;

95.  Подчертава необходимостта от подобряване на цялостната ефикасност на предприятията, чрез проекти и инструменти, които позволяват да се отговори на предизвикателството за оползотворяване на енергия, с цел насърчаване на намаляването на разходите за енергия;

96.  Изтъква, че разпоредбите на регламентите за периода на политика на сближаване 2014—2020 г. имат за цел да намалят административното бреме за микропредприятията и МСП, по-специално по отношение на ангажирането с дейност на безработни хора, като по този начин ще допринесат за по-добри условия за създаване на работни места; призовава държавите членки да премахнат пречките пред по-доброто изпълнение на ЕСИ фондовете в полза на микропредприятията и МСП;

Препоръки

97.  Призовава Комисията и държавите членки да действат бързо и амбициозно, за да намалят регулаторната тежест за МСП, като същевременно гарантират, че всички предложени решения се основават на доказателства и зачитат здравето, безопасността и член 9 от ДФЕС;

98.  Призовава Комисията и държавите членки да се възползват максимално от потенциала на зелената икономика за работни места, чрез развиването на стратегия за възраждане на промишлеността за устойчива Европа („Стратегията“), която насърчава технологичните, стопанските и социалните иновации с цел трета индустриална революция, включително с нисковъглеродна офанзива за модернизация; твърди, че Стратегията ще създаде нови пазари, модели на стопанска дейност и креативни предприемачи, нови работни места и достойни условия на труд, ще доведе до промишлено обновяване с икономическа динамика, доверие и конкурентоспособност; счита, че енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите са основни елементи на подобна стратегия;

99.  Счита, че предложението на Комисията микропредприятията да се изключват от обхвата на бъдещото предлагано законодателство може да представлява подходящ подход, освен ако не е необходимо те да попадат в приложното му поле;

100.  Призовава Комисията да гарантира, че националните организации на МСП са част от новосъздадената мрежа от национални представители на МСП и Събранието на МСП и са добре информирани относно инициативите и политическите предложения на ЕС; подчертава в този контекст еднакво важната роля на европейските информационни центрове, които до настоящия момент не са успели да предоставят услуги, отговарящи на очакванията и нуждите на европейските предприятия;

101.  Призовава държавите членки да насърчават езиковото обучение посредством ученето през целия живот (професионално обучение) за работещите в МСП и микропредприятията, като средство за засилване на достъпа на тези предприятия до единния пазар и участието им в него;

102.  Отправя искане към Комисията да осигури по-лесен достъп на МСП до структурните фондове, по-специално като облекчи изискванията за предварително финансираните проекти, ограничи изискванията за съфинансиране, предприеме по-целенасочени мерки спрямо различните видове МСП, покрие недостига на финансиране между циклите за подаване на заявления и подкрепи изграждането на капацитет за финансиране на МСП;

103.  Препоръчва членовете на ЕП да се възползват в пълна степен от Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, с цел контрол на разходите, ползите и други последици от предложеното проектозаконодателство относно МСП и по-специално създаването на работни места;

104.  Призовава Комисията и държавите членки да бъдат по-строги в оценката на въздействието на бъдещото и съществуващото регулиране на МСП и конкурентоспособността като цяло;

105.  Припомня на държавите членки за техния ангажимент съгласно „Small Business Act“ създаването на предприятие да може да се извършва за максимум 48 часа; в този контекст призовава държавите членки да направят всичко възможно за постигането на тази цел, за да се осъществят целите за заетостта, съдържащи се в стратегията „Европа 2020“;

106.  Призовава Комисията да обърне внимание на всяко идентифицирано отрицателно въздействие, което законодателството на ЕС оказва върху предприятията и способността им да създават работни места, в частност по отношение на аспектите във връзка с липсата на знания, цялостното възприемане и липсата на подкрепа за прилагането на практика на законодателството на ЕС; призовава Комисията да подобри потока на информация към МСП;

107.  Призовава Комисията, в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка, да провери дали цялото законодателство осъществява целите, за които е предназначено, и да определи областите, където са налице противоречия или неефективни мерки, засягащи отрицателно възможностите за заетост;

108.  Изтъква, че отскоро има тенденция дружествата да връщат дейности по производство и услуги в Европа, както и възможностите, които се откриват по този начин за създаването на работни места; счита, че икономиките на ЕС имат уникална възможност да ускорят тази тенденция за връщане на работни места; призовава държавите членки заедно с Комисията да обмислят предоставяне на подкрепа, включително възможността за създаване на „обслужване на едно гише“, за да помогнат на предприятията да извлекат полза от възможностите, които предлага връщането на производства и работни места;

109.  Призовава държавите членки и Комисията да подкрепят самостоятелната заетост, по възможност презграничната и особено сред жените и младите хора, чрез създаване на среда и и разработване на система за образование и социална защита, която ще насърчава предприемачите да изграждат и развиват своите предприятия и да създават нови работни места, например чрез насърчаване на предприемачеството сред студенти и специалисти;

110.  Изразява надеждата си, че предприемачеството ще бъде по-значима тема през следващите години; отбелязва, че това ще изисква размисъл, особено по отношение на прилагането на плана за действие „Предприемачество 2020 г.“; счита, че развиването на предприемачески дух и умения представлява устойчив начин за напредък във връзка със създаването на работни места, повече стартиращи предприятия и стопански иновации; би желал Комисията да определи 2017 г. като Европейска година на предприемачеството;

111.  Призовава социалните партньори да използват интелигентни регулаторни инструменти, да увеличат използването на оценките на въздействието в хода на преговорите и да представят на Съвета за оценка на въздействието към Комисията споразумения, предлагащи законодателно действие;

112.  Настоява регламентът за защита на данните да следва балансиран подход, като защитава неприкосновеността на личните данни, стимулирайки цифровата икономика, създаването на работни места и растежа;

113.  Призовава ЕС да работи съвместно с държавите членки, университетите, изследователските структури и предприятията с цел да се координират и използват пълноценно източниците на финансиране от ЕС (като например ЕСФ, ЕФРР, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП, „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“), за да се популяризира предприемаческата култура, особено сред жените и младите хора, да се развият и актуализират квалификациите и уменията, необходими на пазара на труда, и да се подкрепи създаването на нови предприятия;

114.  Призовава ЕС и държавите членки да си сътрудничат при въвеждането на предприемаческите умения в образователните програми на всички етапи от образованието;

115.  Призовава ЕС да работи с държавите членки, училищата и университетите при прилагането на образование, основано на отворени технологии;

o
o   o

116.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0036.
(2) http://www.ceemet.org/en/News/News/CEEMET-Survey-Flexible-employment-contracts-responding-to-changing-market-circumstances-and-meeting-employee-needs.htm.

Правна информация - Политика за поверителност